Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Думата за процедура има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В доклада на комисията имаше предложение срокът за правене на предложения между първо и второ гласуване да бъде удължен с 3 седмици. Не знам защо така стана в суматохата, но това предложение не беше гласувано. Моля сега да бъде подложено на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля да се уточни предстоящата Великденска ваканция влиза ли в срока от 3 седмици или извън нея срокът се удължава с 3 седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ваканцията няма да влиза. Имаме традиция и практика по този въпрос.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников срокът за предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт да бъде удължен с 3 седмици, значи общо 4 седмици, в който срок не влиза Великденската ваканция.
Гласували 187 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 до 14 април 1998 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство, вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Отчет за дейността на Сметната палата през 1997 г., вносител - Сметната палата.
Проект за решение за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 1997 г. и по отчета за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 1997 г., вносител - Йордан Соколов.
Законопроект за изменение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Законопроект за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за подземните природни богатства, вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за мерките срещу изпиране на пари, вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, вносители - народните представители Венко Вълчев и Иван Бойков. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за политическите партии, вносители - народният представител Александър Томов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа, вносител - Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 1997 г., вносител - Агенцията за чуждестранна помощ.
Проект за решение за промени в съставите на постоянни комисии, вносител - народният представител Александър Томов.
Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, вносители - народният представител Димитър Абаджиев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има оттеглен законопроект: "На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас законопроект N 54-01-120 от 12 декември 1997 г. относно изменение и допълнение на Закона за застраховането. Народни представители - Мария Стоянова, Александър Хаджийски и Александър Пиндиков".
И още едно съобщение. Народният представител Христо Стоянов, независим, преминава към Парламентарната група на Евролевицата. Има протокол от заседание на парламентарната група, с който той е приет за член на тази парламентарна група.
Има направено предложение за дневен ред единствено от госпожица Екатерина Михайлова от Парламентарната група на СДС на програма за работата на Народното събрание за 15 и 16 април 1998 г.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България.
3. Второ четене на законопроекта за гарантиране на влоговете в банките.
4. Второ четене на законопроекта за преобразуване на Държавната спестовна каса.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
6. Проект за решение за приемане на Концепцията за национална сигурност на Република България.
По проектопрограмата има ли предложения за размествания или отпадане?
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще направя предложение във връзка с така прочетения проект и по-конкретно за т. 2. Става дума за законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България.
При обсъждането на този законопроект в комисиите, които са водещи - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика, имаше много неизяснени въпроси. По тези въпроси информация, и то в най-пълния й вид, могат да дадат министър-председателят, министърът на финансите и министърът на търговията и туризма. Ето затова, господин председателю и колеги, аз предлагам този въпрос да бъде отложен или пренареден в нашата програма до осигуряването за това обсъждане на министър-председателя на Република България, министъра на финансите и министъра на търговията и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Срещу това предложение има ли някой?
Думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.Уважаеми колеги, има неточност в информацията, която изнесе господин Статков. Всички въпроси, на които трябваше да се отговори, беше отговорено специално в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол от представители на Министерството на финансите. Въобще не е поставян въпросът за присъствието на министър-председателя или на тоя и оня.
Аз правя предложение да остане в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По този законопроект водеща е само Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика. На Комисията по икономическата политика изобщо не е изпращан.
Моля, гласувайте направеното предложение за отлагане.
Гласували 198 народни представители: за 77, против 115, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за програма за работа на Народното събрание за 15 и 16 април 1998 г. така, както беше прочетен.
Гласували 200 народни представители: за 141, против 24, въздържали се 35.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КАБИНЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА УКРАЙНА ЗА МОРСКО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Преди да преминем към дневния ред, има полагане на клетва от новоизбран народен представител.
"Решение
N 290
на Централната избирателна комисия
София, 14 април 1998 г.
На 10 април 1998 г. с решение на Народното събрание, прието съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България са прекратени предсрочно пълномощията на народния представител Захари Нанев Желязков, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили (СДС, Демократическа партия, БЗНС, БСДП) в 29. Хасковски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 29. Хасковски многомандатен избирателен район Георги Атанасов Шишков от коалиция Обединени демократични сили."
(Господин Шишков влиза в залата, ръкопляскания от СДС, всички стават прави, господин Соколов подава клетвения лист на господин Шишков.)
Заповядайте, за да подпишете след полагане на клетвата.
Господин Шишков, ако обичате, повтаряйте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
Заклех се."
(Господин Шишков повтаря клетвените думи след господин Соколов. Ръкопляскания. Господин Йордан Соколов и господин Иван Куртев поздравяват господин Шишков.)
Ако обичате да подпишете клетвения лист.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становището на комисията, която е водеща по законопроекта, за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект N 802-02-15 от 2 април 1998 г. за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване,
внесен от Министерския съвет
На редовното си заседание на 8 април 1998 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване, подписана на 30 октомври 1997 г. в Киев.
Украйна е важен и традиционен партньор на България в търговско-икономическото сътрудничество. Със Спогодбата въпросите в областта на корабоплаването между двете държави са уредени на принципа на равноправието, взаимната изгода и зачитането на националния суверенитет. Страните си предоставят взаимно режим на най-облагодетелствана нация при определени условия, което означава, че по отношение на корабите на всяка договаряща се страна в пристанищата и в териториалните води на другата страна се прилага същия режим като този на собствените кораби на приемащата страна. Със Спогодбата са уредени и много въпроси от административен, митнически и правен характер - контакти между организациите, предприятията и службите на договарящите се страни, отговорни за дейността на морския транспорт; признаване на документите за самоличност на моряците; смяна на екипажите и техните права на територията на съответната договаряща се страна. Уредени са и въпроси от търговски характер - учредяване на територията на договарящите се страни на представителства, корабоплавателни предприятия и организации, като се осигуряват преводите на доходите и постъпленията, реализирани в резултат на морски превози между пристанищата на България и Украйна.
Комисията по икономическа политика счита, че Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване има важно значение за по-нататъшното развитие на отношенията между двете страни и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да я ратифицира със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю! На свое заседание от 9 април 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване, подписана на 30 октомври 1997 г. в Киев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване N 802-02-15.
От общо гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Резултатът от гласуването ми дава основание да поискам процедурно да разгледаме и на второ четене този законопроект за ратифициране на Спогодбата за корабоплаване между Република България и Кабинета на министрите на Украйна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
От общо гласували 151 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Думата има господин Николов.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морско търговско корабоплаване, подписана на 30 октомври 1997 г. в Киев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте на второ четене заглавието и член единствен на законопроекта.
От общо гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е водеща, да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по Законопроект N 802-02-16 от 3 април 1998 г.
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 9 април 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Борислав Шулев, началник отдел в Главно управление "Външни финанси" на Министерството на финансите.
Двустранната спогодба между Република България и Федерална република Германия е подписана на 13 март 1998 г. в София в съответствие с подписания на 13 април 1994 г. в Париж Общ протокол-споразумение за консолидиране на външния дълг на Република България. Тя е в рамките на преговорите със страните от Парижкия клуб за разсрочване на външните ни задължения към тези страни.
Със спогодбата се разсрочва външният дълг на страната ни към Германия. В нея са включени плащания и гаранции по неизплатени наши задължения към Федерална република Германия, сключени между германски кредитори и български длъжници до 1 януари 1991 г., с падеж на плащане до 30 април 1995 г. Общата сума на неизплатените задължения възлиза на около 13 млн. германски марки и на около 670 хил. швейцарски франка.
Договорено е разсрочване на погасяването на тези задължения, като плащанията се извършват на осем равни и последователни полугодишни вноски за времето от 31 март 2001 г. до 30 септември 2004 г.
В спогодбата са включени и нашите задължения към бившата Германска демократична република в размер на 507 млн. преводни рубли, преизчислени и приравнени на 344,8 млн. германски марки. Тяхното изплащане ще стане чрез 28 равни и последователни полугодишни вноски за времето от 31 март 2005 г. до 30 септември 2018 г. Лихвата ще бъде в размер на 7,25 на сто годишно за задълженията, сключени с германските кредитори, и в размер на 3,4 на сто годишно за преизчисления ни дълг от преводни рубли в германски марки.
Правителството на Германия гарантира, че по време на действието на спогодбата германските кредитори няма да предявяват правата си по включените в спогодбата задължения на българските длъжници.
По представения законопроект се проведе дискусия по различни аспекти на спогодбата. Отбелязано бе, че по аналогичен начин се консолидират подобни задължения на бившите социалистически страни към западните държави, а по отношение на преизчислението на задълженията ни в преводни рубли са договорени по-благоприятни за страната ни условия.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 "за", 4 "въздържали се" и нито 1 "против", комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България на две четения в едно заседание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата има господин Асен Агов да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.


ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На свое заседание от 9 април 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България (България III), подписана на 13 март 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
За процедура давам думата на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Както стана ясно и от становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, това не е обикновена спогодба за консолидиране на външния дълг на страната в рамките на Парижкия клуб. Тук се третират и въпроси на стокообмена между България и Федерална република Германия. Тези въпроси, които се третират в спогодбата, са решавани по определени начини и с други източноевропейски страни.
Именно затова е редно, когато обсъждаме този документ, тук да присъстват и представител на Министерство на финансите, но в още по-голяма степен - представител на Министерство на търговията и туризма. Бих помолил да поканите министъра на търговията или определен от него представител, както и представител на Министерство на финансите да присъстват тук, тъй като спогодбата има обхват, по-широк от традиционно разглежданите подобни спогодби и би могла да създаде прецеденти и за други отношения на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Срещу това предложение има ли някой?
Има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Както показа становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и както впрочем не показа становището на Комисията по външна и интеграционна политика, защото там не са отразени гласовете, и в двете комисии бяха извършени много сериозни обсъждания по тази спогодба. Въз основа на тези обсъждания се изясни, че спогодбата е изгодна за България и бяха приети мотивите на министър-председателя, който е вносител на спогодбата.
Според мен с тези обсъждания се изчерпва въпросът по изгодността - за това дали е изгодна тази спогодба за България. Аз смятам, че всички аргументи бяха изложени в помощните органи на парламента и би било наистина една загуба на време тук, след като сме чули цялата аргументация, отново да започнем дебата.
От тази гледна точка аз предлагам, господин председател, да не бъде канен министърът на търговията и представител на Министерство на финансите, тъй като дебатът е изчерпан в комисиите.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Тогава ние за какво сме тук?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министрите, първо, решават сами дали да присъстват или не. Аз нямам нищо против, дори без да го поставям на гласуване, да поканя двамата министри.
Но поставям на гласуване направеното процедурно предложение така, както беше поискано, за да не губим после време, ако министрите изпратят свои представители, те да бъдат допуснати в залата.
Гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители, за 169, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Пристъпваме към разисквания по внесения законопроект.
За процедура давам думата на господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение във връзка с четенето на законопроекта да поканим заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заместник-министърът да бъде допуснат в залата ли? Вече е гласувано това, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Гласувахме по принцип, а точно кое име - не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже гласувахме без да определяме лицето, моля направо да го поканите, без да гласуваме допълнително.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спогодбата, която разглеждаме, има много съществено значение не толкова в рамките на традиционните спогодби за консолидиране на външния дълг на страната в рамките на Парижкия клуб, но от гледна точка на отношенията между България и бившите страни, членки на СИВ, с които търговията в преводни рубли, както е известно, беше прекратена през 1990 г. и с които страната намери взаимно приемливи решения за изясняване на възникнали проблеми в стокообмена в този период.
Спогодбата пред нас е резултат очевидно на дългогодишни преговори между България и Федерална република Германия, преговори, в които България първоначално настояваше всички задължения на немските фирми да внесат стоки от България през 1990 г., да бъдат изпълнени от съответните немски фирми, за да не бъде принудена България сега да плаща 341 млн. германски марки.
В различните етапи на ниво отделни фирми бяха заведени искове към германската страна и някои от тези фирми получиха удовлетворение и им бяха изплатени щети за това, че произведените стоки не са били изнесени във Федерална република Германия.
Както и да е. Не всички български фирми през 90-те години бяха завели такива искания и затова българското правителство настояваше пред немската страна сумата на тези задължения да бъде опростена.
Преговорите не можаха да завършат до третото разсрочване на дълга в Парижкия клуб. Немската страна тогава настоя да се реши въпросът, за да се съгласи да има такова разсрочване. Достатъчно беше обаче министърът на финансите на Република България да се обърне към министъра на финансите на Федерална република Германия, за да приеме отново немската страна заради сложността на случая да не препятства сделката в рамките на Парижкия клуб и да се съгласи да продължим да търсим взаимноизгодно решение.

Аз не мога да проумея какво е наложило именно след това писмо на Тео Вайгел до Димитър Костов в спогодбата сега по консолидиране на външния дълг да се реши проблемът в рамките на Парижкия клуб за дебаланса на България в преводни рубли, произтекъл от това, че редица немски фирми са отказали да закупят българските стоки. В преговорите, които навремето водеше заместник-министърът на финансите господин Гаврийски, а очевидно след това е участвал и господин Орешарски, се настояваше да се търси едно много по-балансирано решение в размер на една много по-малка сума . Това е първото, което искам да кажа.
Второ, никога в тези преговори не е възниквал въпросът за плащане на лихви по дълга в преводни рубли - това, което виждаме и което господин Цонев прочете пред цялата зала. Аз бях решил да спестя този въпрос пред пленарната зала, защото смятам, че това не е най-доброто нещо, с което ние информираме всички наши други източноевропейски партньори, но така или иначе това вече беше прочетено тук и нашите колеги от Унгария, от Полша са забелязали този текст в спогодбата. Нищо не караше правителството и двете комисии да настояват тази спогодба да се ратифицира един месец след нейното подписване и нищо нямаше да попречи, ако бяхме достатъчно националноотговорни, да задържим този въпрос поне за след лятната ваканция. Никъде в парламентите на която и да е държава не бързат, не препускат, не си чупят краката да ратифицират един месец след като съответното правителство подпише, когато знаят, че аналогични преговори са пред завършване с други държави, когато знаят, че сега предстои България да влезе в ЦЕФТА, когато се знае, че с Унгария и Полша, например, се водят аналогични преговори, но на друга основа. Именно затова настоявах, поне аз, във Комисията по външната политика, да проявим едно разбиране, да не усложняваме въпросите, стоящи пред министъра на търговията. Не, това не беше чуто. Ето, сега спогодбата е пред нас, пред залата.
И все пак, уважаеми колеги, за да се вникне в проблема, който можем да създадем, ние още веднъж можем да поправим тази грешка да бързаме, да вървим след нашето правителство в темпове, непознати за света. Затова предлагам, за да не усложняваме преговорите на правителството, на другите министри в това правителство, да отложим тази ратификация поне за есенната сесия, след като ние доуточним въпроса с другите страни - членки на ЦЕФТА. Не защото имам някакво отношение към Федерална република Германия. Напротив, защото самата Федерална република Германия, изхождайки от проблемите на България, беше готова този въпрос да се отлага близо 10 години и в нито един международен форум не го е поставила като условие пред България. (Председателят Иван Куртев сигнализира, че времето е изтекло.)
Така че, уважаеми господин председател, аз не знам какво време е изтекло, когато имам право на 30 минути като парламентарна група, и мисля, че мога да говоря в рамките на 30-те минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинявайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така че, господин председателю, аз още веднъж приканвам колегите да проявим разум, да отложим разглеждането на тази спогодба за есенната сесия на парламента - тогава, когато ще бъдат изяснени въпросите с ЦЕФТА, и да не затрудняваме с нашето невероятно бързане дейността на други клонове от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов. В неговото изказване той направи и процедурно предложение за отлагане на разискванията. Има ли противно становище?
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя противното предложение - да продължим разискванията по законопроекта. Не мога да се съглася с мотивите, които изложи господин Папаризов за препускане, квалификации и т. н. за невиждани темпове, защо трябва да се ратифицира...
Господин Папаризов, не е наш стил, поне не на това управление, да не обръща внимание и да не се отнася с нужното уважение към нашите кредитори. Стил на едно друго управление е, на едно друго мнозинство е да обявява мораториуми и да не плаща дълговете, които ние сме изконсумирали. Това, което сме изконсумирали, ние смятаме, че е в полза на страната да бъде уредено, както е уредено междупрочем с другите бивши социалистически страни. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
Не се учудвам, че ме прекъсвате. То това е ваш стил и проява на вашето възпитание. Благодаря ви. (Шум и изразено неодобрение в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Атанас Папаризов за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 150 народни представители: за 71, против 71, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Има ли други за изказване?
Има думата господин Иван Генов.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): За прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За прегласуване - някой става, предлага го и се прегласува.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днешното ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на нашата страна ще бъде поредното обезличаване на Народното събрание от изпълнителната власт, ще бъде ново доказателство за безотговорното отношение на мнозинството към конституционните прерогативи на народното представителство да ратифицира със закон международни договори, които съдържат финансови задължения за държавата.
Представеното писмено становище на Комисията по външна и интеграционна политика е не само формално, безсмислено, повърхностно, но то съвсем не отразява продължителния, съдържателен и тревожен дебат, състоял се на заседанието от 9 април 1998 г. Тогава не само представители на основната опозиционна сила, но също така и депутати от всички парламентарни групи, включително от СДС и Народен съюз, поставиха множество въпроси, на които не бе даден убедителен отговор от страна на Министерство на финансите. От различни посоки бе поискано отлагане разглеждането и окончателното приемане на становището след допълнителни политически и финансови разяснения от по-високо равнище.
Пренебрегвайки обичайното консенсусно начало в работата на комисията, нейният председател избра силовия метод, за да прикрие слабостта на правителствената позиция и с извиване на ръце наложи съмнителен партиен интерес, който няма нищо общо с националния. Впрочем резултатите от гласуването бяха почти разделени по повод на това унизително становище и те дори не намериха място в него.
Уважаеми колеги, има три безпринципни положения в тази спогодба, които подриват националния интерес и подкопават българското достойнство.
Първото. С приемането на този международен договор Република България на практика слага кръст на своите основателни претенции към Германия за изплащането на нейния дълг от войната - от годините 1941 - 1944, когато немските войски навлязоха и престояха у нас без каквато и да е покана.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Защото руските ги бяхме поканили с бъклица!
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Така е, бе, Данчо! Така е! Никой не ги е канил!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата! Моля, не пречете на оратора!
ИВАН ГЕНОВ: В българските архиви немският дълг има реални финансови измерения. Подобно великодушие не носи престиж на страната, а доказва робската психика на управляващите. (Шум в блока на СДС.)
Второто безпринципно положение от спогодбата е: в методиката за преизчисляване на задълженията ни към ГДР в преводни рубли тя е достатъчно неубедителна, дори, бих казал, порочна. Възникват сериозни подозрения за комисионни, типичен белег на сегашното управление, отново за сметка на нацията.
Третото безпринципно положение е, че с ратифицирането на тази спогодба ще се влошат неизбежно преговорните ни позиции с трети страни по аналогични проблеми.
В заключение бих искал да отбележа, че подписаното споразумение далеч не е израз на новата политика на Република България за ефикасно решаване на проблема за външния дълг, както е маркирано в мотивите на Министерския съвет. По-скоро това е едностранен акт на друга държава, който се приема безпрекословно от управляващите и е израз на тяхното безгръбначие и скрития характер на сегашната външна политика. Ето защо аз също пледирам за отлагане на ратификацията на тази спогодба за есенната сесия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов. Вече гласувахме за отлагане и не можем втори път да го гласуваме. Ако някой искаше да се прегласува, трябваше веднага да направи процедурно предложение.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ясно е, че не можем да прегласуваме нищо. Но не е лошо и в Народното събрание да се чуе един глас за това, че България е имала - и може би за това и има - известни искания към нацистка Германия. Но тъй като Федералната република пое всички задължения и ние виждаме и знаем колко много страни получиха обезщетения, мисля, че не е лошо, без да правим тук сцени, без да използваме за временни цели този дебат, защото това е един сериозен дебат, да кажем и все пак да се чуе тук, че ние имаме искания и тези искания са съвсем резонни. (Ръкопляскания от Евролевицата.) Още през 1944 г. правителството на Иван Багрянов първо постави този въпрос. И трябва да кажа, че кратковременното правителство на Муравиев го подкрепи напълно. Ние забравяме някои неща. Забравяме, че би трябвало нашите искания да ги подкрепяме, че трябва нашите искания да бъдат поставяни на международни форуми. Всички документи по въпроса за дълга на нацистка Германия към България ги има в Народна банка, ги има в Министерството на финансите. Не може да ги няма, защото този въпрос беше официално поставен.
Съжалявам, че трябва да кажа, но тъй като баща ми беше по това време министър на финансите, той пръв постави този въпрос. И трябва да кажа, че никой не можа да опровергае всички доказателства, които имаше.
Без да се съгласявам с това, което каза господин Иван Генов, смятам, че е добре този глас да се чуе. И пак повтарям, защото по-младите хора не знаят - никой не покани официално германците да влязат в България. Нацистка Германия не беше поканена. Правителството не отправи покана. Негово Величество Цар Борис не отправи покана. Вярно е, че след това вече нещата се измениха. Но в края на краищата България какво можеше да направи срещу - по думите на един голям наш историк - 600-хилядна армия, която се разположи на Дунава? Но официална покана от наша страна не е имало. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Добре е да се казват нещата и да се познава историята, както призовава тук господин Стефан Савов. И тъй като историята с дълга е толкова дълга, колкото комунистическото управление в България, и понеже става дума за приемници, добре е да се каже, че Българската социалистическа партия, която в момента възразява с абсолютно отсъствие на аргументация (шум в блока на БСП) срешу усилията да се регулират отношенията с целия Парижки клуб, а не само с Федералната република, аз искам наистина да се позова на историята. Искам да кажа, че Българската социалистическа партия, която е приемник на Българската комунистическа партия, натрупа 12 млрд. долара дълг, което прави огромни задължения на всяко българско бебе и на всеки български пенсионер. И когато днес чуваме аргументи в тази зала, господин председател, за това, че трябвало да забавяме уреждането на този дълг, аз не мога да приема нито един от тези аргументи. Когато същата тази Българска комунистическа партия, преименувала се на Българска социалистическа партия, реши да наложи мораториум върху дълга и да скъса отношенията с целия европейски свят, с целия нормален свят, тогава аз не виждам аргументи в тази зала да се оспорват искрените усилия на българското общество един път завинаги да се отърве от това бреме, което вие - извинете, вие - натрупахте върху плещите на всички. (Шум и реплики в блока на БСП.)
И най-накрая, господин председател, аз искам да Ви призова да не допускате в тази зала да се излагат с много думи на практика празнословни твърдения. Защото слушайки един от изказалите се от Българската социалистическа партия, слушайки ги внимателно, макар че това изисква огромни усилия да бъде слушан точно господин Генов внимателно, огромни нервни и психически усилия се искат за това, аз искам да подчертая, че нито една дума от онова, което той каза, не беше потвърдено с факти. Нито един факт не беше изложен в тази зала. И държа в протокола на това събрание да се запише, че нито една дума от това, което каза господин Генов, не отговаря на истината. И ще съобщя тук факти. Понеже се спомена за това колко гласа е имало в комисията, ще кажа: бяха 10 гласа "за", 2 гласа "против" и 4 "въздържали се". Ето, това е резултатът от гласуването. Нито е силово, нито е чак толкова драматично, колкото иска да го представи господин Генов.
Затова Ви моля, господин председател, когато тук се отправят груби думи, когато в стила на конспиративната история на Българската комунистическа партия тук се отправят груби нападки, когато от изказванията лъха омраза, когато хората се нуждаят от повече топли и добри думи, аз Ви моля наистина да прекъснете този дебат и да не позволявате да се отправят хули и обиди от тази трибуна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов. Председателят на заседанието не е нито цензур, нито редактор на изявленията и изказванията на народните представители, но ако те нарушават правилника, той ще ги санкционира. В случая нарушение на правилника не е имало.
Има думата господин Атанас Папаризов за реплика.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, ползвам правото си на реплика, защото с учудване разбрах, че господин Агов още не е в час какво ние ратифицираме.
Господин Агов, става дума за една Спогодба между правителството на България и правителството на Германската демократична република за взаимно задължение за внос и износ за по 500 млн. преводни рубли. В тази спогодба ГДР е била задължена да внесе, да купи произведените български стоки, както НРБ е била задължена да купи произведените немски стоки. НРБ ги е купила, ГДР, защото я нямаше, не ги е купила.
Така че проблемът е общ, а не на някаква Комунистическа партия, не на някакви там "мръсни комунисти, сенчести и тъмни". Става дума за интереси на България, господин Агов. Става дума за това, че за 500 млн. преводни рубли България не е могла да реализира стоки, произведени от български фирми и предприятия. И затова се търси едно решение, което и немската страна разбира, че трябва да е взаимноизгодно. И затова то се отлага 9 години. И това, което ви казваме, е, че сега не е най-подходящият момент да го ратифицираме. И когато ви говорим със загриженост за това, не е нужно да говорите с такъв патос, толкова далече от истината и от съдържанието. Може би това е нужно на вашите избиратели, но не това е нужно на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, използвам изказването на господин Агов, за да кажа нещо не само на него, а на всички народни представители...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Реплика, нали?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да. И по същата тема. Защото само преди няколко дни на завършилата конференция на Интерпарламентарния съюз, по искане на латиноамерикански страни, подкрепено от повечето представители в тази организация, беше включена като допълнителна точка "Външният дълг като фактор, ограничаващ интеграцията на страните от Третия свят в процеса на глобализация". И по този въпрос беше приета резолюция, която ще бъде предоставена на тези, които се интересуват от нея.
Забележете, вече повечето страни в света осъзнават, че дълговото бреме се превръща в един много потискащ развитието на света фактор. Разбира се, България трябва да урежда своите дългови задължения, но особено когато тя има и претенции към други страни, при този наистина висок дълг, трябва да търси решения и в двете посоки. Защо предлагате ние да бъдем единствено тези, които да плащат и чуждите сметки, след като и нашите са достатъчно високи? За този дебат става днес дума тук и тези народни представители, които представляват българските интереси, мисля, че няма как да оспорят такива констатации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Трета реплика - господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ, от място): Аз имам право на дуплика. Нали господин Агов ми направи реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов направи изказване. Така че, ако искате, може да му направите реплика.
Трета реплика - господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Господин Агов, става дума за това, че бързото развитие на процеса на обединяването на двете германски държави доведе до негативни последици за българската икономика. Тези последици трудно могат да се оценят поради широкия мащаб на двустранните икономически отношения по онова време. Но последиците са налице - негативните последици - и те усложниха допълнително кризисното състояние на българската икономика. Българските фирми и организации понесоха значителни загуби и предявиха претенции за понесените щети, неустойки съгласно едностранно прекратените договори. А някои от българските фирми успяха даже да спечелят делата по исковете, които бяха предприети, и бяха обезщетени. Но този процес не беше доведен докрай.
Ратификацията на споразумението, което се предлага, означава, че България финансира обединяването на двете германски държави, което е, разбира се, голяма национална цел на двете германски държави. Но България да финансира този процес, според мен, е недопустимо. Вместо това, би трябвало българските фирми да бъдат обезщетени за понесените от тях щети и загуби в съответствие с чл. 29 на Договора за обединението на Германия.
В предлагания документ няма никакви данни, че българската страна е обезщетена за понесените загуби. Именно затова ратификацията трябва да се отложи, да се върне в комисиите за допълнително разглеждане и по-детайлно становище от страна на правителството по поставените днес въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
Има думата за дуплика господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, слушам и винаги се учудвам на наглостта в тази зала да се говорят полуистини (шумна реакция в блока на ДЛ), да се казват нещата само наполовина. Например в изказването на господин Папаризов прозвуча наистина част от истината. Тя е точно такава. Но господин Папаризов премълча, че споразумението, което обсъждаме в момента и което е точно такова, както го окачестви господин Папаризов, е част от една много по-широка спогодба, която е консолидацията на българския дълг и най-важното - уреждането на българските задължения към Парижкия клуб, и че това е условие, за да може да се получи редукция на българския дълг към страните от Парижкия клуб.
Ето това трябва да бъде ясно на тази зала и да се каже истината. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) И аз питам: щеше ли да се стигне до споразумението "България 3", ако парижкият дълг не беше част от условието?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма такива условия!
АСЕН АГОВ: Второ. Говориха тук двама министри на търговията - един път господин Башикаров, по чието време очевидно са ставали част от тези задължения, и господин Папаризов, който е имал чудесна възможност да уреди тези задължения. И двамата не са си свършили работата. Е, за какво говорят тук тогава, господин председателю? (Смях в блока на СДС, единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Госпожа Елена Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз участвах в това заседание на Комисията по външна и интеграционна политика и трябва да направя една констатация, която често пъти е факт в работата ни.
Истината е, че в дискусията, която беше проведена в комисията, отсъстваха всякакви идеологически, емоционални и патетични обвинения между нейните членове. Очевидно тази трибуна тук предизвиква някои оратори да изместят същността на дискусията и да заменят аргументите с общи патетични възгласи.
Истината е, че в дискусията в самата комисия бяха поставени съвършено конкретни въпроси именно от финансово-търговско естество, а не от порядъка на обществен ред и на обществени режими в последните години. Също така е вярно, че на тези въпроси не беше даден отговор.
Истината е, че, за съжаление - и това беше отбелязано от участниците в това заседание - равнището на представителство на съответните министерства беше твърде ниско, за да може тези представители на министерствата да дадат отговора, който очакваха народните представители от тях.
Беше направено предложение още в самата комисия да се продължи работата по тази ратификация, с участие на министри, които могат да дадат и политически отговор на поставените въпроси. Защото наистина ние с вас ще извършим един прецедент спрямо поне досега сложилите се отношения между страните от Централна и Източна Европа и Германия.
Има ли основание ние да извършим този прецедент? Имаме ли ние достатъчно силно политическо основание, политически мотив, за да направим съзнателно отстъпка от българския интерес? Аз дори допускам, че това би могъл да бъде случаят, но нека да дойдат политическите лица, които са водили преговорите, които са поели политически ангажимент към германското правителство и да ни кажат: Да, ние поехме този ангажимент, но срещу съответна политическа цена или политически дивидент, който България ще получи. И този дивидент да бъде изразен в съответния, бих казала, скрепен по съответен начин, вид. Такъв отговор ние не получихме. Ето защо комисията нямаше реалните основания да подкрепи по този начин внесения проектозакон за ратификация.
Аз искам да кажа и още нещо. Не забравяйте, че в момента нова България създава своя образ на преговорна страна. Ние сме участници в преговори, които не са еднократни, създаваме образа си на защитници на национален интерес. Питам аз, ако бъде известно във финансови и в политически среди, че България безусловно отстъпва от своя национален интерес, как ще водим оттук нататък преговори, за които толкова много се говори и е винаги любима позиция на съответните хора на власт по компенсациите, които са дължими на България, или по уреждане на външния дълг на България с други страни, който стои под въпрос пак по силата на съответни политически решения? Никакви причини няма България да създава за себе си представа за слаб преговарящ, а в случая ние очевидно поемаме този риск.
Ето защо, за да не сложим такъв прецедент, от който ние бихме могли да теглим негативни последици в бъдеще, аз също така ще се присъединя към вече изразените тук и предложения, и тревога, разбира се и право, но и отговорност на мнозинството е да реши дали ще се вслуша, за нас е важно обаче да се регистрираме в тези протоколи. Особено по отношение на международни задължения и на международните договори винаги идва денят, в който се разгръщат тези протоколи и тези страници. И винаги идва денят на отговорността!
Нашият представител в Комисията по външна и интеграционна политика се въздържа. И аз ще предложа в този момент парламентарната ни група да последва това гласуване в комисията и също така да се въздържи по предлаганата ратификация. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Човек, който малко - много познава всички споразумения по външния дълг на България през последните 8 - 9 години не може да не се съгласи с оценката, която е прозвучала и на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, в някаква степен и на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че това е всъщност едно от най-несправедливите плащания. И ще преведа няколко аргумента.
България имаше аналогични задължения, възникнали по онова време, когато действаше механизмът на клиринга, към Полша, Чехия, Унгария. Тези задължения, някои от депутатите, които са били в предишните състави на Народното събрание, помнят, че бяха ликвидирани чрез доставка на стоки при договорени условия, благоприятни за двете страни.
И нещо много важно, което е второто ми съображение, когато се съгласявам с оценката, че едно от най-несправедливите плащания е - към една Унгария, към една Полша не бяха начислявани лихви - страни, далеч по-бедни икономически от Германия, при това страни в преход, с допълнително възникващите за тях проблеми, както и за нас. Защо правителството отива сега към такъв начин на решаване на проблем, възникнал от практиката на клиринговите спогодби? Разумен отговор, а не фриволни упражнения тук от трибуната, както си позволява председателят на Комисията по външна и интеграционна политика, не може да бъде даден.
Сега, уважаеми колеги, при наличието на тази клауза за лихви господа унгарците имат всички основания на 101 процента за преразглеждане на преди сключени с тях спогодби по начина, по който беше извършено издължаването на България към Унгария. Може ли да се даде някакъв сериозен, разумен отговор, който да оправдае тази практика за разлика от практиките, приложени към другите три страни?
Второ, винаги съм молил, вероятно на всички нас не ни стига информация, когато говорим, но да се говори от трибуната на Народното събрание съвършено произволно, е непростимо, толкова повече за председатели на постоянни комисии. Кой и кога е предложил на България редукция на задълженията ни към официалните кредитори? Кой? Нека да излезе тук и представи документ - някаква подписана договореност. Редица години става дума за това, че е необходимо ново реструктуриране на нашите задължения. Ако успеем да издействаме някаква редукция, добре дошло, с две ръце ще гласуваме тук, така че измислени аргументи да се използват, за да бъде подкрепено сега на юруш предложеното споразумение, е несериозно.
Що се отнася до мораториума, нека бъдем справедливи. Знаем историята на натрупване на стария дълг от 10 милиарда и три четвърти, който междупрочем сега е надскочен, ако говорим за дълга на България по новата методика, по която вече Централната банка и Министерство на финансите водят сметката по нашия външен дълг. Това е методика, препоръчана от Световната банка. Ако не беше този мораториум първите две правителства щяха да се изприщят, за да обслужват плащанията по него, така че да бъдат благодарни. Но ако се върнем към днешния проблем - господин Папаризов беше абсолютно прав. Ние подаваме сигнал на наши партньори от ЦЕФТА, към които се стремим, да искат преразглеждане на условията, при които ние покривахме своите задължения. Кое ни принуждава?
И завършвам с това - повечето от уважаемите депутати знаят, че ние редица години - и предишното правителство и това правителство, и аз подкрепям това правителство в поведението му, да не отива с лекота към поемане като държавен дълг задълженията на редица държавни търговски банки. Аз подкрепям и сегашното правителство, както и предишните правителства да не се отива с лека ръка към трансформиране на този дълг в официално признат дълг, за да започнат някакви преговори в рамките на Парижкия клуб, резултатите от които не са известни. Но ако е така, защо се бърза в този случай? Защо е това приклякане, да не кажа по-силна дума, и то спрямо една страна, която е десет пъти по-силна от нас, и която много често обича да ни потупва по рамото? И аз съм от тези, които разчитат на подкрепата на Германия - и политически, и икономически, разбира се.
За да не бъде прав, и с това искам да завърша, един авторитетен журналист от "Файненшъл таймс", който по повод на заседанията в Лондон, когато беше дадена закуска на министър-председателите, заяви: По-добре би било министър-председателите, особено на страните - членки на Европейския съюз, вместо да потупват премиерите на източноевропейските страни да извадят чековата книжка и да подпишат един чек за страните от Централна и Източна Европа.
Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други изказвания?
За изказване думата има господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Искам да доведа до знанието на Народното събрание едно писмо на централния канцлер на Федерална република Германия от 13 ноември 1990 г., което дава отговор на бележката на господин Агов, че тогавашните правителства не са си свършили работата. Писмото е до негово превъзходителство господин Андрей Луканов, председател на Министерския съвет на Народна република България.

"Многоуважаеми господин Председател,
За Вашето писмо от 28 септември 1990 г. Ви благодаря.
Имам пълно разбиране за безпокойството Ви относно развитието на икономическите отношения между България и Германия след обединяването. Като признание за това безпокойство, което и други държави от Средна и Източна Европа споделят с Вас, двете германски държави са предвидили в чл. 29 на Договора за обединението защита на доверието за нарасналите външноикономически отношения на Германската демократична република. Според него Федералната република се задължава да се погрижи, съобразявайки се с основните закони на пазарната икономика, за подходящо уреждане на тези отношения и да съгласува с компетентните органи на Европейската общност какви извънредни мерки са необходими за него, за преходния период, в областта на външната търговия. За да оправдае тази защита на доверието спрямо България, моето правителство работи в три области.
В областта на двустранните отношения Федералното правителство започна в края на месец септември 1990 г. в рамките на Немско-българската икономическа комисия в Пловдив, с Вашето председателство, разговори относно бъдещето на нашите двустранни икономически отношения, които и от двете страни бяха оценени много положително. Една делегация на Вашето правителство ще дойде в края на месец ноември в Бон, за да търсим съвместно решение на възникналите трудности в търговските отношения между България и новите федерални провинции. Аз Ви гарантирам, че моето правителство, при изработването на годишния протокол за 1990 г., търси решение, което е икономически и финансово оправдано и съответства на интересите на двете страни. Федералното правителство ще провери, съвместно с висшестоящите организации на германската икономика, какви допълнителни мерки могат да бъдат взети, за да бъде повишен експорта на България за Германия и Европейската общност и да бъдат подобрени условията за германски инвестиции в България. Освен това Федералното правителство е готово да влезе в контакт с Вашето правителство, във връзка с желаната консултация от страна на България, относно ролята на държавата в социалната пазарна икономика. Аз приветствам това, че нашите правителства тези дни парафираха една спогодба относно работата на българи в Германия, на основата на трудови договори. Федералното правителство в момента проверява, в сътрудничество с Германския червен кръст, възможностите за бърза хуманитарна помощ, включително и на доставка на лекарствени средства.
В областта на Европейската общност, не на последно място, благодарение на настоятелното застъпничество на моето правителство на 1 ноември 1990 г. влезе в сила Договорът за търговия и кооперация между Европейска общност и България. Благодарение на него България от 1 януари 1991 г. ще бъде освободена от ограниченията на количеството при експорта на промишлени стоки в Европейската общност. За да бъде осъществена традиционната търговия между България и източните федерални провинции, по настояване на моето правителство Общността, по всяка вероятност ще разреши безмитни извънредни контингенти на базата на годишния протокол между България и ГДР за 1990 г., за експорта в новите федерални провинции от деня на спогодбата до 31 декември 1992 г. Освен това моето правителство ще се застъпи България да бъде кредитирана от Европейската инвестиционна банка. В кръга на западните индустриални страни моето правителство се застъпи по време на Висшето съвещание на Групата на 24-те държави за това, утежненото положение на страните от Средна и Източна Европа от влошаването на terms for trade, от преустройството на Съвета за икономическа взаимопомощ, от промененото поведение на Съветския съюз като лиферант на енергия, както и от кризата в Персийския залив, да се вземе в своята съвкупност за изходна точка при проверката на други спомагателни мерки за Средна и Източна Европа. На енергийния сектор и финансовата подкрепа за ускорената промяна на структурата в Средна и Източна Европа ще бъдат дадени висши приоритети при координираната помощ на 24-те, на Европейската общност, на Европейската инвестиционна банка, на Международния валутен фонд, на Световната банка и другите организации. Представителите на моето правителство ще внимават в ръководството на многонационалните организации подобаващо да бъдат зачетени българските потребности. По предложение на моето правителство Комисията на Европейската общност засилено ще се включи в организирането на бърза хуманитарна помощ за България, с оглед на предстоящата зима.
В заключение бих желал да Ви изкажа, че моето правителство следи големите усилия на Вашето правителство за дълбоките промени в българското общество към демокрация, пазарна икономика и социална справедливост, в духа на традиционните връзки между нашите две страни.
С поздрав, подпис."
Доколкото си спомням, една седмица след получаването на това писмо, второто правителство на Андрей Луканов беше подало оставка. Очевидно някой друг не си е свършил работата след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Башикаров.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, нямах никакво намерение да се изказвам, но бях предизвикан от някои нагли изказвания от страна на левицата. Между вас има хора, уважаеми господа социалисти, които са били в тези коридори на властта по времето на Тодор Живков. И сте в момента нагли, затова защото тези 10 милиарда ги натрупа бившата Комунистическа партия, на която вие сте правоприемник. (Обаждания от Демократичната левица.)
И аз съм изненадан от това, че в момента се държите деструктивно, вместо да наведете свенливо очи.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Е-е-е!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Затова защото, ето, сега господин Башикаров, това писмо, което го чете, по време на Луканов.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Ти чу ли го? Разбра ли го?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И продължавате да се държите нагло. Аз съм възмутен. (Шум в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров. (От Демократичната левица желаят думата за реплика.)
Е, реплика на реплика няма.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Той направи изказване. Това беше възражение. Това беше възражение на всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следете хода на заседанието.
Има ли други изказвания. За изказване ли желаете думата, господин Цонев? Имате думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Данчо, нали няма да ни говориш за: "45 години стигат"?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Не. Ще говорим само за факти.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Във футбола има един такъв термин "Да укротим топката в краката". Хайде да вземем да си говорим за това, за което наистина става въпрос и да си говорим с факти. И да престанем да правим изказвания с квалификации от всички страни на залата. Защото това едва ли ще ни помогне да стигнем до истината за една спогодба, която аз лично смятам, че е една от най-добрите в последната ни история по отношение на преговорите ни за разсрочване и уреждане на, така, не малкия външен дълг, без да коментираме неговия генезис.
Какви са фактите? Защо ние смятаме, че това споразумение е едно от възможно най-добрите? Фактите са следните. През 1991 г. този дълг възлиза на 507 млн. преводни рубли. По курса тогава на МВS, за преводната рубла, това прави 1 млрд. 250 млн. дойче марки. Може да се направи справка. Пък и тук има поне няколко министри, които са много по-дълбоко от мен в проблема, признавам това.
През 1998 г., тоест сега, ние правим споразумение за 344,8 млн. германски марки, което споразумение, освен че е много добро, е разсрочено за 20 години.
Ще се опитам да ви дам някои неофициални данни, тъй като ние не можем да имаме официални данни за спогодбите на другите страни от бившия социалистически лагер по аналогичния въпрос.
По тази спогодба нашето уреждане на дълга е с коефициент 0,7. Нашите данни са, че дългът на Полша е уреден с 0,95, а на Румъния с 0,86. При това не са разсрочени за 20 години, а за 5 - 6.
За лихвата. Лихва за периода 1991 - 1998 г., както виждате от спогодбата, не се начислява. Начислява се лихва за периода на разсрочване и вие не можете да обвинявате Германия, нито българската страна, че е капитулирала или е сключила неизгодно споразумение, тъй като имаме възможност да не плащаме лихва. Ако платим дълга си сега, днес, тази година, ние няма да платим никаква лихва. Но ние искаме разсрочване за 20 години и съвсем нормално и справедливо е да платим някаква лихва. Казвам някаква, защото, забележете, лихвата е 3,4 на сто. Такава лихва по германски марки в света на мен лично не ми е известно да има. Тя е достатъчно ниска.
По четвъртия въпрос, който повдигате, за това, че Германия не е повдигала никъде въпроса. Това не е вярно. Германия е повдигала въпроса в Европейската комисия, повдигала го е и на срещите на Г-24. Така че съвсем нормално е един дълг, който е направен, да бъде уреден.
По въпроса за генезиса на дълга. Вижте, германските фирми са отказали да вземат нашите стоки. Нашият въпрос е следният: защо нашите фирми, те са имали възможност също да откажат да вземат германските стоки, са ги взели. След като са ги взели, те са били наясно, че трупат дълг. Ще ми позволите тук да се отклоня от добрия тон, българското правителство по това време, правителството на Българската социалистическа партия е можело да забрани на тези държавни фирми, след като германските фирми не вземат нашите стоки, те да не вземат германските. Така този дълг нямаше да бъде натрупан.
Както виждате, ние нито в комисиите, нито в залата поставихме въпроса защо правителството на Българската социалистическа партия позволи да бъде натрупан този дълг, след като беше с ясното съзнание, че той вече не е реципрочен, те не вземат нашите стоки и спогодбата не се изпълнява. Когато се питаме от тази трибуна и когато говорим, трябва да бъдем достатъчно честни и от такива въпроси да не правим евтина политика, защото това се обръща срещу този, който я прави. И ще ви кажа как се обръща с последния аргумент, който вие не сте си направили труда да прочетете, а някои от министрите, които са тук, не си направиха труда да си го припомнят.
През 1996 г. правителството на Българската социалистическа партия, водено от министър-председателя Жан Виденов, в присъствието тук на няколко министри можеха да се сетят за това - "Давам мандат на заместник-министъра, тогава на финансите, Гаврийски да води преговори за сключване на споразумение по този дълг, като мандатът му е до 350 млн. германски марки". Това е публикувано в "Държавен вестник". Той има мандат, даден от правителството на Жан Виденов, да сключи споразумение за 350 млн. марки. Е, добре, ние го сключваме на 344,8 и вие направихте фурор в тази зала, че предаваме националните интереси. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата за реплика има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз се радвам, че господин Цонев започна в един разумен тон, но накрая и той изпусна конците. Ако ме беше слушал внимателно, щеше да си спомни, че аз казах, че господин Гаврийски започна тези преговори. Никъде не е имало мандат за 350 милиона и нито едно българско правителство и преди, и сега, се надявам, че няма да публикува в "Държавен вестник" мандатите си и лимитите за своите преговарящи. Уверявам ви, че правителството на Жан Виденов не прави изключение от това, а пък и никое друго правителство.
Така че дали щеше за 150 милиона да се реши въпросът или за 350 милиона, както е решено сега, е въпрос, по който спорът може да е само схоластичен. Става дума за това, че на нито един етап не е възниквал въпросът да се плащат лихви, господин Цонев, и освен това става дума за това, че ако българското правителство беше забранило на българските фирми да внесат стоките, спадът в българската икономика щеше да започне още през 1990 г. с темпото, с което започна през 1991 г. Сигурно и Вие да бяхте в онова правителство нямаше да забраните на българските фирми да произвеждат, защото при интеграцията тогава в СИВ отказът от внос означаваше редица химически продукти, специални стомани да не бъдат внесени в България и би означавало естествено България да не произведе за много повече, отколкото за 500 млн. преводни рубли.
Така че Ви съветвам да не давате такива съвети на което и да е българско правителство, включително и на настоящето.
Но ние сме против това да се бърза с тази ратификация, тъй като много хора от тази зала са в течение на тези сложни преговори, тъй като не е вярно, че Федерална република Германия е искала да блокира каквито и да е български отношения във връзка с този дълг. Именно с писмото на Димитър Костов до Тео Вайгел и обратно немският министър на финансите призна правото на България да си води преговорите с Парижкия клуб, да си води преговорите с Европейския съюз, а този въпрос да се реши двустранно. За разлика от България Германия никога не си сменя политиката. И сега, ако едно правителство малко е поизбързало по неизвестни за мен причини, нека да не се оправдава за това с Федерална република Германия. Нейната позиция никога не е била такава, каквато Вие я представихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Думата за дуплика има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Папаризов, аз Ви благодаря, че признавате, че този дълг е натрупан по това време и че е натрупан целесъобразно, и че този дълг е послужил на българската икономика да спре спадът в производството, да спре спадът изобщо в българската икономика. След като тези германски стоки са послужили толкова добре на интересите на страната, съвсем нормално е ние, като едни честни хора, да си върнем дълга към Германия без много да го усукваме и да го увъртаме, защото хората са ни помогнали в труден за страната момент. Какво по-добро от това? Или вие искате да налагаме един друг стил - на питото и неплатеното? На този стил вече му обрахме плодовете, господин Папаризов, и българският народ ги обра. Аз мисля, че този стил не ни носи нищо добро.
А колкото до размера на мандата, аз не казах, че в "Държавен вестник" е публикуван размерът на мандата (шум и реплики от левицата), има протокол, да, но от протоколите на Министерския съвет е видно какъв мандат е даден за този дълг и ние ще ги извадим, за да ги видим с вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Няма други изказвания и ще преминем към гласуване.
Думата за процедура има заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, след като от различни части на залата се чуха становища, че ратификацията може да стане, но че най-добрият момент е по-късният момент, има още една процедурна възможност по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от една страна, да не се бламира това желание на правителството, а от друга страна, да се защити националният интерес.
И затова аз предлагам на основание чл. 41, ал. 2, т. 5 от правилника отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Думата за противно становище има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз бих приел такова отлагане, ако мотивът беше друг. Да се защити националният интерес по-добре според мен не е мотив, защото аз мисля, че точно това споразумение в най-голяма степен защитава националния интерес на страната. И мисля, че се постарахме с достатъчно търпение и факти да докажем, че националният интерес на страната е защитен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
По процедура може само предложение и контрапредложение. Вече е изчерпана процедурата и не мога да дам на никой друг думата, а мога да поставя на гласуване предложението на госпожа Шопова.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Шопова за отлагане на гласуването.
Гласували 187 народни представители: за 78, против 100, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България N 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 1998 г.
Отменете гласуването.
Давам думата на госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз имам едно предложение - да спрем с анонимното гласуване в парламента и също така с гласуването от името на политически сили, при което минават месеци и години и някои казват - "СДС реши", "БСП реши". Няма такъв филм! Кой поема отговорност за това решение, за което се каните днес - ама лично и персонално?
Дотук господин Цонев беше единият, който заяви такава лична отговорност. Не чух това от министъра на финансите, вероятно от министър-председателя. Но ви предлагам поименно гласуване и моля десетките, стотици анонимни натискачи на копчета да си запишат имената кой слага дългове на България в момента. Защото приятелството си е приятелство, сиренето - с пари, а самолетът си е друга работа. (Шум и неодобрителни реплики от СДС. Министър Муравей Радев иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, по процедура не мога да Ви дам думата. След като гласуваме, ще Ви дам думата.
Ще поставя на гласуване процедурното предложение, което направи госпожица Дончева, защото това е една чудесна еволюция - слагаме край на тайните гласувания, за които винаги досега сте пледирали.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожица Дончева за поименно гласуване.
Гласували 174 народни представители: за 126, против 37, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Това означава, че след като завършим гласуването на таблото ще бъде изписан начинът, по който е гласувал всеки един. Гласуването е явно и всеки един така, както е гласувал, ще види резултата на таблото.
Преди гласуването ще дам думата на господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Дами и господа народни представители, аз нямах намерение да говоря от тази трибуна, но не мога спокойно да приема обвиненията, идващи отляво, затова, че националният интерес на България по някакъв начин бил уронван от това, което днес се разглежда в Народното събрание.
Не бих искал да стигам до спор, народни представители отляво, от Българската социалистическа партия, с вас, защото вие като опозиция използвате всеки един възможен случай да критикувате дейността на правителството. Това е ваша работа. Разбирам я, уважавам я и не ви се сърдя. Но когато става въпрос за национален интерес, аз ви моля добре да помислите преди да говорите от тази трибуна за национален интерес. Много е важен този въпрос, за да си позволявате популизъм и спекулации с него. Поне това не правете, независимо от конгреса ви, който наближава. Оставете националния интерес на мира. (Неодобрителни възгласи от Демократичната левица. Ръкопляскания от ДЛ.) Защото точно вашето правителство набута България във всеки един възможен негативен списък, докато управлявахте. И сега отново искате да забавяте процесите.
Вие искате България да урежда своите задължения с цивилизования свят. Искате да забавите този процес. Искате да забавите пътя ни към Европа. Не искате да влизате в НАТО. Не искайте, това е ваше право, но не спекулирайте с националния интерес. Просто не спекулирайте!
Моите колеги много ясно и достатъчно аргументирано доказаха, че точно тази спогодба е една от най-добрите с параметри, които не са постигани от друга държава с Германия.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): С лихвите.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това може всеки един да го види и да го провери. Но, ако за вас е разбираемо вашето поведение, вашето държание днес към този въпрос, аз се питам Евролевицата... (Неодобрителни реплики.)
Аз се питам, Евролевицата, която иска да отива в Европа, защо се присъединява днес, казвайки, че националният интерес на България е застрашен, когато точно с това споразумение националният интерес на България е съблюдаван? Защото точно с такива споразумения ние ще отидем в Европа, а не като отлагаме, като отричаме и като казваме - "Няма да си платим онова, което дължим". Това е поведение на онези, които направиха този държавен дълг. Казано беше вече, говорено беше. Но вие, от Евролевицата, наистина много дълбоко ме учудвате.
Пак ви казвам, ако желаете да направите справка с параметрите на това споразумение и на другите, ако искате да се убедите, че това е едно изключително изгодно за България споразумение, ние ще ви дадем тази възможност. Но от тази трибуна да дойдете и да саботирате отиването ни към Европа, най-малкото е нещо, нещо, което ви казвам, много сериозно и поне мен ме смущава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Муравей Радев.
Преминаваме към гласуване. Тъй като имената ще бъдат изписани след това, моля ви да се въздържате от една практика, която е доста порочна. Сещате се за какво говоря.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България.
Гласували 193 народни представители: за 116, против 24, въздържали се 53.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Поименното гласуване се изписва на таблото.)
Има думата за процедурно предложение господин Йордан Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Противно становище има ли? Господин Кирилов има думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, ние не сме имали друг подобен случай - казус, когато толкова жива дискусия се е водила толкова продължително време, независимо от позицията, където резултатът от гласуването е бил толкова близък. Все пак, без да аргументирам мотивите "за" или "против", смятам, че този казус не трябва да се случи. При такава дискусия, при такова разнообразие на мненията, при аргументи "за" и "против", аз не говоря за политизирането, които са много близо, които би трябвало да се преоценят, при това, забележете, нашата основна позиция не беше против, а беше да се удължи срокът на тази ратификация поради различни интереси, свързани с изпълнението на договорните ни задължения спрямо останалите страни. И, забележете, основна разлика в случая е това, че тези страни, към които ние прилагаме подобни спогодби, са страни, останали, от които не сме пострадали от някакво обединение или разделение.
И аз мисля, че тук основният мотив е следният: да се отложи, да се разгледа още веднъж. Във всички случаи няколко месеца няма ни най-малко да нарушат нашите задължения, освен ако някой от изпълнителната власт е поел личен ангажимент. Това, което ние молихме, е в комисиите може би в периода преди другото четене да ни бъде обяснено какви са тези ангажименти. Ние чуваме, че се поемат ангажименти и по друга линия - примерно по свободната търговска зона с Турция и т.н. Но нека да ги разберем в комисиите спокойно, без да се политизират в тази зала. Ние сме за развитие на отношенията с Германия, ние сме за спазване на нашите договорни задължения, ние сме за това - да не оставаме длъжници.
Моля ви, колеги, още веднъж да прецените този въпрос. Това ударно гласуване сега ще навреди включително и на имиджа на управляващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Йордан Цонев второто гласуване на законопроекта да се извърши в днешното заседание.
От общо гласували 184 народни представители: за 109, против 74, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Гайтанджиев има думата за процедура.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев, един час преди прекъсване не мога да ви дам почивка. Предстои редовната почивка в 11,30 часа. Затова Ви моля, когато правите процедурни предложения, първо да се справите с правилника.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Един час преди края не може, а не сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вижте правилника, казано е: "прекъсване", а не е казано "края". (Реплики от Демократичната левица.)
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заглавието е: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли някакви бележки? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както беше докладвано от председателя на комисията.
От общо гласували 142 народни представители: за 122, против 4, въздържали се 16.
Заглавието е прието.
Госпожа Дончева има думата за процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Съгласно чл. 50, ал. 2 всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието веднъж на заседание и Вие сте длъжен да прекъснете заседанието веднага, след като бъде поискано, и да определите продължителността на прекъсването.
Така че Ви моля да прекъснете заседанието по искане на Парламентарната група на Демократичната левица. Можем да го поискаме до половин час, а Вие дали ще ни дадете половин час или ще определите по-малко, това, разбира се, е Ваша работа. Но Вие нямате право да отказвате да прекъснете заседанието. Така е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Позволявам си да прочета и последното изречение от ал. 2 на чл. 50:
"Интервалът между две прекъсвания не може да бъде по-малък от един час."
Редовното прекъсване е в 11,30 ч. Интервалът не може да бъде по-малък от един час.
Госпожо Дончева, не съм Ви дал думата, Вие си направихте предложението, аз обясних моето действие.
Господин Цонев, моля да продължите с докладването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България (България III), подписана на 13 март 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен има ли изказвания?
Моля, гласувайте член единствен така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 12.
Член единствен е приет, а с това и Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за гарантиране на влоговете в банките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Отменете гласуването. Очевидно в залата няма достатъчно народни представители.
Затова обявявам проверка на кворума. Предупредете народните представители да влязат в залата, защото ще има проверка на кворума. Моля секретарите на Народното събрание да ми осигурят списък на народните представители, защото проверката ще бъде поименна.
Имате думата за процедура, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председател, всякакъв опит да тълкувате превратно правилника, противно на неговите текстове, създава хаос в залата. Демократичната левица участва в дебата съвършено пълноценно. Но моля Ви, когато се иска нещо, което Вие нямате право да обсъждате, да не правите свободни тълкувания, заради което да предизвиквате ответна реакция.
Тук господин Цонев си служи с футболни сравнения. Вие знаете, че когато съдията се превърне в център на мача, мачът се проваля.
Така че, моля Ви да спазите правилника точно. Парламентарната група иска почивка, която Вие нямате право да оспорите. Това е прекъсване. Да тълкувате редовната обедна почивка като също вид прекъсване, което не е настъпило до момента, не е Ваше право.
Затова Ви моля, както неведнъж сте показвал, че сте коректен човек, да го покажете и сега. В противен случай просто ще опорочите мача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За щастие играчите се върнаха на футболното игрище и мачът може да продължи.
Виждам, че има достатъчно народни представители в залата, което прави излишна проверката на кворума.
Моля господин Цонев да продължи с докладването.
Поставям на гласуване заглавието на законопроекта така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Предмет

Чл. 1. Този закон урежда създаването, функциите и дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (наричан по-нататък "фонда"), условията, при които се пораждат задължения за изплащане на суми от фонда, и редът за изплащане на влоговете до гарантирания размер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 1 няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Обхват на закона

Чл. 2. (1) Този закон се прилага за всички банки, които са получили по установения в закона ред разрешение да приемат влогове.
          (2) Този закон се прилага и за клоновете на чуждестранни банки в страната, при условие че в държавата по седалището на банката няма действаща система за гарантиране на влоговете или такава система съществува, но предвижда по-малък размер на защита на влоговете от предвидения в този закон, както и ако тя не обхваща клоновете на банката в чужбина.
          (3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да правят парични вноски във фонда по реда, определен в този закон."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 2 се създава нова ал. 4:
"(4) Този закон не се прилага при преобразуването на Държавната спестовна каса за жилищноспестовни влогове и такива за обучение на студенти, които се гарантират на 100 процента".
В тази връзка да отпадне чл. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Мисля, че когато имаме сериозно обсъждане, каквото е това, всеки един от нас, уважаеми колеги, е длъжен да изкаже своите аргументи и още повече останалите пък са длъжни, ако действително са с претенции за народни представители, да чуят тези аргументи, казвал съм го много пъти, преди да натиснат бутона.
Затова смятам, че законът, който гледаме на второ четене, е именно от такъв ранг.
И конкретно по предложението, което съм направил. В рамките на тези 5 минути, които правилникът позволява, господин председател, ще се опитам да аргументирам пред всички колеги това, което ме е мотивирало, за да направя такова предложение. Вие знаете, че ние се намираме в една особена ситуация, която е свързана не само с финансовия пазар, не само с банките, а въобще с всички други сфери. И всяко едно от действията, които предприемаме с цел стабилизация и развитие, не може да има еднодневен характер. То трябва да има и по-дългосрочен характер.
В този смисъл и онези предложения, които бяха направени, и онзи законопроект, който действаше и действа в момента за създаване на система за защита на влоговете, трябва да имат, въпреки желанието за кардинални промени, каквото се предлага сега, приемственост - такава приемственост, която действително да продължи стабилизацията. Това от една страна.
От друга страна, говорейки за това, че много от сферите са свързани, бих казал, почти всички, не можем да не отчетем факта, че в България няма сериозен ресурс за инвестиции. А един от тези ресурси, който е възможен, са спестяванията на хората.
И на следващо място: независимо от това, че има известна стабилизация в тази сфера, по проучване, което извърших, в банковите среди все още много голям е размерът на валутата, която е на съхранение в банковите граждански касети, без да се води на банкови сметки и не формира паричен ресурс. Отделно от това левовите разплащания в голяма степен са насочени по линията на така наречената куфарна търговия, в кеш, те не минават по сметките на фирмите.
И на по-следващо място - една по-голяма гаранция или гаранция на 100 процента по определени влогове би създала онази сигурност, която е необходима на хората, за да може наистина тези пари, които са някъде, да бъдат внесени в банките. И по този начин да се предотврати, на четвърто място като аргумент, евентуален инфлационен процес.
Така че, уважаеми колеги, в тази връзка е първото от моите предложения - да имаме наистина държавна политика за гарантиране на определени влогове. Тоест, да имаме политика за насърчаване на спестяванията, каквато междупрочем има в много европейски страни, в това число и Германия, за която преди малко говорихме по друг повод.
И конкретно, на базата и на традициите, които съществуват в нашата страна, аз съм предложил и то е във връзка със Закона за преобразуване на Държавна спестовна каса, затова е упомената именно и Държавна спестовна каса, да има 100-процентна гаранция за жилищноспестовни влогове и такива за обучение на студенти. Това са, уважаеми дами и господа, дългосрочни влогове. Те ще бъдат за повече от 10 години. С тези пари ще се даде възможност на държавата или по-скоро не толкова на държавата, колкото на субектите, на всички стопански и други субекти, да инвестират, ще се даде възможност наистина да имаме растеж, развитие и тъй като вчера в комисията имаше опасения за това евентуално да не се теглят по-рано тези спестявания, аз искам да дам допълнителни обяснения, защото вчера нямаше условия. Това беше вторият законопроект, който се обсъждаше, и хората бяха изморени. Но съгласно развитието на тази идея тегленията ще стават в изключителни случаи. А тези изключителни случаи са смърт на вложителя или повече от една година продължителна безработица на него или на член от семейството, за да може да се обезпечат нуждите на семейството. И на следващо място - възникнала ситуация за строителство.
Но при всички случаи това са изключения, а възможностите, гаранциите са за едно повече от 10 години спестяване и влагане. И тези гаранции си заслужават и съответна друга 100-процентна гаранция. Ето защо разчитам на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, второто Ви предложение би било редно след това, когато стигнем до чл. 4.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ще стана пак да си го защитя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, не сега. Сега ще поставя на гласуване предложението на господин Руси Статков за създаване на нова ал. 4.
Гласували 126 народни представители: за 27, против 92, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Гарантирани влогове

Чл. 3. Гарантират се влоговете в левове и в чуждестранна валута."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 3 няма направени писмени предложения.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Определения
Чл. 4. По смисъла на този закон:
1. "влог" са парични средства по банкова сметка, независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия;
2. "съвместен влог" е влог, чиито титуляри са две или повече лица, или за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице;
3. "вложител" е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка, или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки."
Предложение на народния представител Руси Статков: член 4 да стане § 1 на Допълнителните разпоредби.
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще трябва, господин Цонев, когато стигнем до Допълнителните разпоредби, отново да го гласуваме, защото сега можем да гласуваме отпадането на чл. 4, а след това, когато стигнем до Допълнителните разпоредби, пак да го докладвате, за да го приемем като § 1.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 4, което се подкрепя от комисията, тъй като след това чл. 4 ще стане § 1 на Допълнителните разпоредби.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Понеже по член 5 има направени предложения, които ще предизвикат изказвания, засега спираме дотук.
30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме със законопроекта за гарантиране на влоговете в банките.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Размери на гаранцията.
Чл. 5. (1) Фондът гарантира изплащането на суми по влоговете на един вложител в една банка, независимо от броя и размера им, както следва:
1. за сума до 2 млн.лв. - 95 на сто;
2. за горницата над 2 млн. лв. - 80 на сто, но не повече от 5 млн. лв.
(2) В посочените суми се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 24, ал. 1. 
     (3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога, след вземане на решението на Българската народна банка по чл. 24, ал. 1."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 5, ал. 1:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. за сума до 5 млн. лв. - 100 на сто;"
2. Точка 2 се изменя така:
"2. за горницата над 5 млн. лв. - 80 на сто, но не повече от 10 млн.лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 5, ал. 1:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. за сумата до 10 млн.лв. - 100 на сто;"
2. Точка 2 се изменя така:
"2. за горницата над 10 млн.лв. - 80 на сто, но не повече от 20 млн.лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народния представител Руси Статков.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. След като беше отхвърлено предложението, което направих по предходните разпоредби, във връзка с гарантиране на 100 процента на определени спестявания, мисля, че е редно да се потърси от вас, в рамките на това предложение, което съм направил по тази разпоредба, според мен аргументация, на базата на обмисляне, а именно това, което е предложено, и, надявам се, подкрепа.
Защо съм предложил сума от 5 млн. лв. да бъде гарантирана 100 на сто и на следващо място за горница над 5 млн., но не повече от 10 млн. - за 80 на сто?
Това е предложение, което в основната си част е два пъти по-голямо от това на вносителя. На пръв поглед, когато говорим за пъти, това предизвиква смущение. Но, говорейки по същество, определено смятам, че няма основание за смущение. Защо? Защото, ще припомня нещо, което беше говорено в тази зала. Ние имаме, и наред с вътрешната ситуация, за която говорих по предходните разпоредби, изискване на директиви на Европейския съюз и по-конкретно от 1994 г. на ХIV директива. И тя е за схема на гарантиране на влоговете.
Съгласно един от членовете на тази директива за гарантиране на влоговете, за схемата, има изискване за гарантиране на влогове до един минимален размер, 20 хиляди екю.
Може всеки един от вас да направи сметка в долари или в левове как би изглеждал този размер. За колко много повече пъти от тези 2 млн.лв., които се предлагат, става дума?
И на следващо място, за да бъда докрай точен в цитирането, има дадена възможност до 1999 г., в изключителни случаи да се гарантират, пак повтарям, в изключителни случаи или по-скоро да има схема за гарантиране, на влогове не по-малки от 15 хиляди екю.
И отново, ако сравним с това, което се предлага, става дума за много пъти повече като изискване на европейското законодателство, което ние сме обявили, че ще се синхронизираме с него, че ще го изпълняваме.
Започвам с този аргумент като най-отдалечен, за да се върна на онези аргументи, разбира се, макар и по-бегло, за които вече говорих, а именно за преходния период, в който се намираме, от гледна точка не само на състоянието на финансовата система, а и на всички други системи, и в кризисно състояние, бих подчертал, меко казано, които могат да бъдат променени към по-добро само при едни не еднодневни гаранции, а продължителни гаранции. И в този смисъл да припомня, че днес, предлагайки нова схема за гарантиране, с изключително ниско ниво на размер на гаранцията, ние няма да преодолеем, няма да успокоим хората, тези настроения, които все още ги има.
И пак ще припомня, много са парите в рамките на извън оборота, който е извън банките, в чуждестранни банки. И онази цифра 900 млн.лв., близо 1 млрд., която се намира, според данни на Икономическия институт на БАН, в чуждестранни банки. При положение, че миналата година сме взели заеми от международните институции за колко? - за 500-600 млн. долара. Взимаме чужди пари заеми, същевременно не можем да създадем условия да използваме своите пари, да активираме хората, за да ги вложат там, където те трябва да се използват.
Смятам определено, че предложението ми за увеличение с 2 пъти на гаранцията е изключително занижено и реалистично същевременно.
Тук може би господин Цонев ще опонира с данни, които вчера бяха дадени в комисията, за пет или шест банки като брой вложители, размер на вложенията, процент.
Да, може да се направи извод от тази информация, че в тези шест банки мнозинството или 90 на сто, или 92 на сто от вложителите са с размер на влог до 2 млн., една банка има и до 3 млн.
Но това е едно моментно състояние на процес, който е започнал да възвръща парите в банките. Ако ние не отидем на гаранции, или ще има заобикаляне, или ще продължат да изтичат парите навън, или да се държат някъде другаде, или кешова търговия и т.н. - все форми, които не спомагат за развитието на процесите в положителна насока.
Ето затова, уважаеми колеги, наистина ви моля, позволявам си да употребя този израз: вникнете в тези предложения. Няма уловки, няма нищо лошо в това. Напротив, нещо добро за всички ни има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В предложението на господин Статков, поне в едната му част, има нещо, което аз с удоволствие бих приел, и очаквам известно разяснение от вносителя по процента в първия случай, когато се предлагат 95%. Бих искал, ако може, да получим разяснение преди да гласуваме, защо е избрано 95, а не 100, тъй като все пак има логика - известна част от вложителите, тези, които имат по-малки спестявания, да имат една пълна гаранция от 100%. А и разликата от 5% - 95 до 100 - е нещо, което не е чак толкова съществено. Сигурно имат някакви съображения вносителите и моята молба е: преди да гласуваме предложението на господин Статков и на господин Стоилов, където също се предлага една гаранция от 100% за по-дребните вложители, да получим едно такова разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Пламен Орешарски по този въпрос - защо изобщо няма 100% гарантиране, а направо се започва с 95?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! В предложението сме формулирали първата степен на защитеност 95 на сто, за да остане една много малка част - 5%, като повод отделните вложители да се замислят къде влагат своите пари. Тоест, макар и 5 на сто, това е един минимален аргумент, с който да накараме хората все пак да се замислят, а не да влагат в пирамиди, както беше в близкото минало.
Сходен е ефектът и за петте милиона лева. Тук е малко по-голяма, бих използвал израза, "санкцията" при предоверяване на високи лихви или други примамливи условия, които грабват вложителите, макар и само на пръв поглед. Това е единственият аргумент. Не считам, че той е толкова съществен, но бих предложил да се помисли и евентуално да се запази този размер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Има думата вносител на близко предложение до първото - народният представител Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няколкото изказвания по разискваната тема несъмнено ще съдържат някои повторения. Аз ще се постарая да ги сведа до минимум.
Ще започна с числата, които са заложени в аналогични закони, приети в други страни в преход. Много често те се използват, поне тогава, когато са близки до това, което предлага сега вносителят. Тези закони са приети преди четири, пет, шест години. Това е немаловажно обстоятелство.
Тогава - преди 5-6 години - аз категорично бих подкрепил едни по-ниски равнища на гарантиране, на застраховане на влоговете. Но сега и след преживяната инфлация, и с отчитането и редуциране на тези числа, които се предлагат, наистина се получава едно много слабовато, може да се каже, в някаква степен ефимерно гарантиране на влоговете. Веднага ще се намеси в дискусията аргументът, че структурата на влоговете в България е такава, че 80, 90% попадат в етажите на по-малките, ограничени суми. Това е така, но става дума за отделните влогове, които само в спестовна каса са колко - 8 млн. ли бяха, господин председател?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Девет.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Девет милиона, което число веднага подсказва, че даже и сред нас ще намерите при едно допитване такива, които имат по 5-6 влога в Държавна спестовна каса. Поради простата причина, че единият ви влог е месечен, но на трети се сдобивате със сума, било поради по-късно изтегляне на заплатата, и на пети отивате и правите нов месечен влог, най-малко месечен, за да може да боравите с тези пари.
Много хора имат и по няколко годишни влогове, за да използват по-благоприятния лихвен процент, но също с различни дати. Ако отчетете и това обстоятелство, категорията на по-значителните по размер влогове се увеличава.
И трето, трябва да се гледа малко в перспектива, поне на близките пет години, в рамките на които всички ние тук непрекъснато държим понякога пространни речи за увеличаване на тези, които попадат в средното съсловие, в средната класа, както искате го наречете.
И не на последно място, трябва да се отчита и обстоятелството, че фирмите разполагат с по-високи влогове. Това, от една страна.
От друга страна, състоянието на банковата система, от което излизаме в течение на 1997 и 1998 г., и дано този процес бъде непрекъснато стабилен и възходящ, все пак продължава да бъде един фактор, който плаши хората.
Така че, ако ние отидем към едно по-високо равнище на гарантиране на влоговете, ние правим банковите влогове по-привлекателни. А едно от нещата, които в България трябва да бъдат максимално стимулирани, това са спестяванията на домакинствата като основният фундаментален източник за набиране на ресурс, който да бъде използван в инвестиционната сфера. И към другите инструменти, за които много често е ставало дума тук, един от които са лихвените равнища, това по-високо равнище на гарантиране на влоговете прави по-привлекателна банковата система.
Ако е вярно, че ние се стараем законодателно, а изпълнителната власт има грижата да не допуска стъпки, които да дестабилизират банковата система, то няма основание за опасение, че като предвидим по-високо равнище на гарантиране на влоговете, трябва да увеличим вноската на банките. По-бавно ще се набират тези средства при една стабилност на банковата система, няма да има ден през ден пропуквания и необходимост този фонд да бъде използван за покриване на влоговете.
В светлината на всички тези съображения и за да се приближим до онези равнища, които са европейските, без да ги покрием - съвършено ясно е, че не можем да си позволим такова нещо - разумно е да се отиде, ако не към числата, които се съдържат в моето предложение, или, да кажем, в предложенията, които прозвучаха тук на първо четене от господин Венцеслав Димитров, то към едно прилично, усещащо се увеличение на тези равнища. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! На първо четене аз направих определени предложения, но очаквах отклик от страна на вносителите по тези предложения. За съжаление, не виждам такъв. Така че съм принуден да подкрепям предложения, които са направили други колеги народни представители. Най-близко до моите разбирания е предложението на професор Стефан Стоилов - да се защитят по някакъв начин влоговете до 20 млн. лв. Защото за мен правилно е да се защитават влогове, които покриват, да кажем, 50 или 60% от стойността на едно нормално жилище в България.

В предложението на вносителите това отсъства.
В предложението на народния представител Руси Статков има отделни елементи, но най-пълно се покрива с предложението на Стефан Стоилов.
По отношение на това, което каза господин Куртев - 95 процента. Аз съм съгласен с предложението на вносителите, че първото стъпало не трябва да е 100 процента, а 95 процента, за да накара именно вложителите да мислят къде си влагат парите. Все пак 5-те процента не са кой знае колко, ако евентуално фалира банката. Нека се имат предвид, че държавата, примерно тази година съгласно проекта на правителството за развитието на макроикономическите показатели ще конфискува от всеки вложител около 15 или повече процента от размера на неговите влогове посредством разликата от лихвения процент и инфлацията, така че тези 5 процента нека да останат за собствен риск на всеки вложител, за да мисли къде си влага парите и за да не стимулира създаването на банки-пирамиди. Все пак сумата трябва да се повиши.
И това, което чух от господин Цонев - тези данни. Не знам доколко са верни, дано да са верни, но те показват, че ние на практика можем да увеличим размера на гаранцията за влога без някакъв съществен риск. Ако 99 процента от влоговете са до 2 млн. какво пречи да увеличим гаранцията до 20 млн.? Значи, тази гаранция няма да се отнася за тези 99 процента, тя ще се отнася за половин процент, обаче тя ще стимулира тези, които имат 99 процента да влагат още пари. Както се казва: войник е този, който носи в раницата си маршалски жезъл. И истински спестител е този, който наистина иска да спестява и то да спестява за кола, за жилище и т.н., а не за дребни кокошкарски неща, като например да си плати данъците.
Аз апелирам и ви гарантирам, че без всякакъв риск за фонда - нека да си събират във фонда по схемата, която е предложил вносителят, но по тази схема, която предлага вносителят, тя предполага, че ще се съберат в този фонд след известно време 5 процента от стойността на всички депозити, на всички влогове.
Всички го знаят и аз никога не съм казвал, че този закон е за защита от системен риск, т.е. за каскадни фалити на банки - 10 или 15 банки ако фалират, той не може да спаси нито една банка тогава. Той е, за да се спасят 1-2, 3 банки. Аз ви гарантирам, че ако утре фалират 2 или 3 банки, разбира се след като фондът е събрал съответната сума, ще има достатъчно пари да се гарантират влоговете не до 2 или съответно 5 млн., ами до 10, съответно до 20 млн., така че ние спокойно можем да гласуваме тази сума без да накърним защитата на депозитите и без да увеличим това, което се внася от всяка банка във фонда за гаранция на депозитите.
Колеги, аз апелирам първо и правя съответно процедурно предложение, за да улесня председателя при подлагането на предложенията на гласуване, най-напред да се подложи на гласуване предложението на проф. Стоилов. Ако евентуално, случайно, то не бъде прието, да се подложи на гласуване предложението на Руси Статков и последно, както винаги, е предложението на вносителите. Аз апелирам най-напред да подкрепите предложението на Стефан Стоилов. Ако евентуално го отхвърлите - следващото по значимост предложение, но имайте предвид, че е изключително важно в момента да защитим депозитите на хората така че да стимулираме спестовността в България. Без спестовност няма инвестиции. Без инвестиции няма да има и приток на чужди инвестиции.
Мисля, че някои хора, които не си даваха сметка досега колко сериозен е този проблем, напоследък започнаха да го осъзнават, след като се оказа, че има една голяма опасност - не да отидем към растеж, а да отидем към една продължителна депресия - депресия, която е породена първо от ниско равнище на доходите и второ от липса на инвестиция. А една от причините за липса на инвестиции това е липсата на спестявания.
И пак ще подчертая нещо, което ви казах на първо четене - едното е, че България е бедна страна, но това няма връзка с това, че нормата на спестовност е ниска. Страни, които също са така бедни имат двойно по-висока норма на спестовност. Нека да стимулираме тази норма на спестовност с повишената гаранция за влога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Реплика от господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не възразявам в главното и в основното на господин Димитров. Още повече, че той подкрепи и моето предложение, но бих искал в рамките на последното му изречение да направя своята реплика.
Става дума за нормата на спестяване. Вижте, има нещо, което аз не го изтъкнах и сега е момента да го кажа - от 10 ноември насам хората ядат своите спестявания. И ако ние днес в банките имаме и до 2 млн. 90 процента, то един от факторите да бъдат такива именно са изядените вече спестявания на хората.
И на следващо място - ако ние говорим с вас или по-скоро вие обещавате на хората, че ще увеличите доходите в съвсем близка перспектива, така ли ще бъде сумата на вложенията? Съвсем различна ще е, ако тя бъде стимулирана по подходящ начин.
В този смисъл е моето възражение, доколкото говоря за норма на спестявания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Без да се брои като реплика ще кажа, че аз не знам колко хора до 10 ноември 1989 г. са имали 2 млн. лева влог.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да, но я ги изчислете по тогавашния курс?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за дуплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): От гледна точка на инфлацията сигурно, господин председателю, са малко повече, но аз ще Ви кажа друго...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, може, но те бяха изядени веднага!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Естествено е да си помислите, че ядат спестяванията, защото са бедни. Това е така, но не е точно така.
Има един такъв израз в икономическата теория: "пир по време на криза". Тоест, те ги изядоха до значителна степен под влияние на инфлацията, защото виждат, че самата инфлация им изяжда вложенията в банките.
Има един голям икономист, който се е казвал Кеймс, починал е отдавна. Той е казал: по време на инфлация, ако ти се пие една бира, изпий две, защото втората ще ти дойде почти без пари. Та затова става въпрос! (Весело оживление в залата.)
Обаче сега, в момента, след като сме направили валутен борд няма значи такава грамадна инфлация, но именно защото не се очаква такава грамадна инфлация ние трябва да стимулираме хората, да им дадем сигурност.
От една година имаме нова обстановка. Или по-малко от една година. Нека тази нова обстановка да не свърши само със стабилизация на равнище на мизерията, но да вкараме икономиката в траектория на растеж. Ето за това са и всички мои предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За изказване думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тази дискусия е продължение на една много задълбочена дискусия, която започна и при първото четене и продължи и при второ четене - и в залата, и в комисиите, и е много важна. Аз мисля, че всички подходихме достатъчно отговорно към нея. Дори моето мнение е, че мислим в една посока, но отправната точка е различна и аз ще се опитам да изясня отправната точка на вносителя и на управляващото мнозинство.
Преди това обаче ще си позволя да кажа, че ниският лихвен процент не представлява конфискация на определен доход от страна на държавата. Това господин Венцеслав Димитров го каза от тази трибуна. Никой не пречи на търговските банки да си повишат лихвения процент. Никъде не е казано, че основният лихвен процент е задължителен за тях и това, че те ползват нисък лихвен процент е затова, защото имат ниска доходност върху парите, с които разполагат и ние знаем, че тази ниска доходност се дължи на много фактори, в т.ч. разбира се и като отзвук от кризата, в т.ч. и като много рестриктивното банково законодателство, което приехме, но което имаше своето основания. Така или иначе не смятам, че основният лихвен процент пречи на банките да повишат лихвения процент по влоговете и по депозитите стига те да имат по-висока доходност, стига да могат да я постигнат, никой не им пречи за това.
Друг е въпросът, че те разчитат на пазара на държавни ценни книжа, където обаче тази е доходността. Това е пазар. Него никой не го регулира.

Да се върнем на проблема. Понеже господин Венцеслав Димитров каза, че неговата гледна точка била някъде около 20 млн., каквато е и на проф. Стоилов, т.е. такъв размер на гарантиране на влоговете, аз ще ви кажа пък, че моята е някъде около 100 млн. Аз така си мисля, че около 100 млн. трябва да бъдат гарантирани. Дотук спират приликите ни в начина на мислене и оттук започват разликите.
Аз лично смятам, че едно е да искаш да гарантираш определено равнище на влоговете, друго е да можеш. Ако ние се стремим към това да успокоим хората или да направим политика, която всички искаме, т.е. повече влогове да тръгнат към банките, това е добре. Но как ще отговорим на евентуално, не дай Боже, настъпване на събитието, заради което караме търговските банки да си застраховат влоговете в един такъв фонд? Защото в крайна сметка това е целта на занятието: при настъпване на събитието, пак казвам, не дай Боже, да има пари, с които тези влогове да бъдат покрити. Аз не мисля, че при тази ставка, която сме определили, или общо казано гаранционна вноска на търговските банки от 0,5 на сто годишно, ние можем да гарантираме по-високи нива на влоговете.
Ще се обоснова защо. Защото, ако масата от влогове над 99 на сто е под 2 млн.лв., или ако 0,5 на сто, образно казано, от всички влогове са над 2 млн.лв., не 0,5 от влоговата маса съставляват влоговете над 2 млн.лв., съставляват много по-голяма цифра като количество. И ако стане, трети път ще кажа, не дай Боже, това събитие, тогава ще проличи, че нашето желание да гарантираме влогове над 2 млн.лв. при този размер на гаранционната вноска, при сегашното състояние на фонда, който сега стартира, е бил чисто и просто едно желание. Само едно желание, без никакво покритие. Защото наистина над 2 млн.лв. са по-малко от 1 на сто, но сумата е много повече от 10 на сто. Така че ние не можем да ги покрием при тази гаранционна вноска. Какво бихме могли да направим, ако наистина искаме да покрием по-голям размер? Има два пътя.
Единият път е да накараме държавата да застане зад тази гаранция и в случай на нужда чрез бюджета да интервенира в този фонд и да покрие необходимите влогове. Този подход сами разбирате, че не е възможен, не е и желан.
Втората възможност е да повишим гаранционната вноска. Аз обаче смятам, че това няма да се отрази добре на банките. И те така смятат. Дори не толкова ще се отрази на банките, а на самите вложители, защото банките веднага ще го калкулират в спадане на лихвата по влоговете или в увеличаване на лихвата по кредитите. Така че кой ще го плати? Ще го платят вложителите или тези, които ползват кредити.
Мисля, че основната задача на създаването на този фонд е най-после да бъде създадено нещо реално, което по реален начин във всеки един момент гарантира вложенията до определен размер. Вчера представителят на Българската народна банка по повод въпроса на колегите относно баланса между размера на гарантиране на влоговете и ставката, която трябва да се плаща, каза, че тук е пресечната точка и на 0,5 на сто гаранционна вноска съответстват такива равнища. Правени са изчисления и е намерен балансът.
Така че аз ви моля да подкрепите текста на вносителя, защото той е добре изчислен, балансиран и отговаря на реалностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, ще направя едно кратко възражение на това, което каза господин Цонев. Сълзите, че ще се увеличи половината процент, който трябва да плащат банките върху депозитите - плачете за другите, 15-те на сто, които държавният бюджет конфискува от всеки влог тази година, защото инфлацията е много по-висока от лихвения процент. Защо не плачете за това? И кажете къде е проблемът. Дали проблемът е, че половин процент се влагат във фонда или 15 на сто държавата си ползва ей така, както едно време комунистическата държава ползваше прираста на влоговете в Държавна спестовна каса като приход в бюджета. И сега става същото.
И аз съм съгласен с министър-председателя, че всички трябва да започнем да плачем, ако инфлацията спадне до нула и лихвеният процент изведнъж стане реален. Защото държавата вече няма какво да краде от вложителите. Държавният бюджет в момента краде от всеки вложител по 15 на сто в течение на тази година.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Защо държавата? Търговските банки!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Търговските банки, но на търговските банки единственото свястно вложение на активите, господин Цонев, е не да дават кредити за производство, а да дават кредити на държавата като купуват държавни ценни книжа. Ето го господин Орешарски, ще Ви каже това нещо и ще Ви каже как държавата си връзва бюджета в момента, защото инфлацията е по-голяма от лихвените проценти. Ето това е. Разбира се, когато след 10 години този фонд се напълни, тогава ще има пари банките да си покриват. Но дотогава нека и държавата, която е крала и ще продължи да краде, да бъде така добра и да помага на вложителите в момента. Защото те са тези, върху които се гради днешната финансова стабилност и те са тези, които понасят мизерията. Няма други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Стефан Стоилов има думата за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По-добре е, господин председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, да не се използват като аргументи сметките на Централната банка. Те са малко спекулативни. Защо? Първо, началната вноска от всички банки, процентът, който е предвиден, за няколко години дава един ресурс, който спокойно може да внушава на гражданите-вложители увереност, поне такава, каквато е възможна в условията, в които се намира страната. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос обаче е много деликатен и аз съветвам, когато бъде засяган, много да се внимава, защото става дума за реалните отрицателни лихви в момента в България. До 1 юли обстановката беше несравнима от качествена гледна точка и да се пледира тогава за реални, положителни лихви, да сте чували някой? Никой. От тази трибуна някой от икономистите да е говорил? Не. Някой от вестниците да се е занимавал с тази тема? Не. Но след въвеждането на валутния борд вече в течение на близо 10-11 месеца да се работи при такива реални отрицателни лихви, това е меко казано някаква степен на икономически цинизъм.
Всички компетентни в тази област знаят, че така наречените пазарно формирани лихви зависят от методиката. Ако смените методиката, те ще тръгнат нагоре или надолу. Следователно, ако искате да се приближите, а не изцяло да се качим на това равнище, към едни реални положителни лихви, нека да ги занулим за 1998 г., да се ориентират към нулата, тогава ще бъде друго нещо.
И така, нищо не пречи да се отиде към увеличаване на прага на гарантиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата за трета реплика има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че колкото повече навлизаме по същество в дискусията, това има своята полза. Съжалявам, че с претупванията във връзка с многото законопроекти или пък с безвремието, когато нямаме работа, ние си влошаваме качеството на работата. Истина е, че се нуждаем от допълнително обмисляне на тези механизми.
Господин председател, ние нямахме заседание на комисията един месец. Две седмици не работихме като събрание, защото нямаше законопроекти, а сега форсираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не е вярно, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Абсолютно вярно е.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вчера мислихме пет часа.
РУСИ СТАТКОВ: Вчера мислихме пет часа. И аз затова казвам, че ако имахме повече време, господин Цонев, и да погледнем нещата спокойно, както вървим сега, щяхме да видим сериозните пропуски, които са в тези решения, които се предлагат. И за да бъда по-конкретен - знаете как се определя лихвеният процент и знаете какво е изискването. Пълно несъгласие... (неразбираема реплика от Йордан Цонев)... Ами от държавните ценни книжа, от пазара, оттам се определя. А държавата е тази, която играе с държавните ценни книжа.
Следователно ниският лихвен процент се задава. Задава се от държавата. И това, което казаха и господин Стоилов преди мен, и господин Димитров, се отнася именно до това и аз мисля, че вие нямате аргумент, който да скрие този проблем, а по-скоро трябва да се търси решение.
На следващо място. Ако говорим и вие говорите, че имаме в момента финансова стабилизация, че имаме такава стабилизация, която е трайна, тогава от какво се страхувате? Ние фалирахме банки, разбира се, със съгласието на международните институции, може да се каже и под натиск, когато положението беше безкрайно критично. А сега нали положението е добро?
На следващо място. Нали има приет Закон за банките, където има достатъчно гаранции. От какво химерно се страхуваме ние? Коя е тази опасност? Кажете ни, ако криете нещо, ако нещо сте ни излъгали.
На по-следващо място, този законопроект има възможност с едно изречение не само държавата да се намеси и да гарантира, но и самите банки. Тая система я има във Великобритания. Аз ще взема отношение по-нататък в другите разпоредби, където ще предложа по степени на вноските самите банки да гарантират и рисковете си, така че системата да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми колеги, не разбирам защо е този плач за лихвения процент. Искам да ви задам въпрос, като достатъчно опитни и достатъчно образовани икономисти - какво пречи на банките да си повишат лихвения процент? Къде е записано, че основният лихвен процент е задължителен за тях?
Аз преди малко отговорих, но колегата Димитров не ме слушаше. А от изказването на другите двама колеги разбрах, че и те не са ме слушали или поне аз не съм се изразил правилно, защото не мога да предполажа, че не са ме разбрали. Какво им пречи? Пречи им това, че операциите, които правят не им носят доходност и разчитат само на държавни ценни книжа и на пазара на държавни ценни книжа. Ами да правят другите операции - да повишат лихвите по влоговете. Кой им пречи? Непрекъснат плач за основния лихвен процент - и оттам се било изяждало от държавата. От толкова по-голям абсурд не съм чувал.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Как да не си чувал? Те купуват само държавни ценни книжа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ами разбира се, че не съм чувал. Ами да не купуват бе! Кой ги кара? Никой не ги кара, абсолютно никой не ги кара.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): А какво да правят с парите си?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А, какво да правят с парите си? Да ги менижират, господин Димитров, да ги менижират. Затова са избрани там, затова управителните съвети са им гласували доверие. Няма нужда да плачете точно на това място и да обвинявате държавата, че извършвала конфискации. Ами да си вдигнат лихвения процент на 12 по влоговете, да почнат да кредитират на 24. Има хора, които и на 30% ще вземат кредити. А те чакат на ДЦК, пазарът на ДЦК не го определя банката, не го определя и държавата. Такъв е, такава им е доходността. И след това държавата им конфискувала дохода. Абсолютни глупости са това, ще ме извините за израза.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това въобще не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Най-напред ще гласуваме най-отдалеченото предложение - на господин Стефан Стоилов за изменение в ал. 1 на точки 1 и 2.
Ще повторя за тези, които са позабравили текста.
В точка 1 - "за сума до 10 млн. лв. - 100 на сто", а в точка 2 изменението е: "за горницата над 10 млн. лв. - 80 на сто, но не повече от 20 млн. лв."
Това е предложението на господин Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 56, против 82, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Руси Статков, който в т. 1 предлага - "за сумата до 5 млн. лв. - 100 на сто", а в т. 2 - "за горницата над 5 млн. лв. - 80 на сто, но не повече от 10 млн. лв."
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 69, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема, въпреки моя глас, господин Статков.
Поставям на гласуване предложението за чл. 5 така, както е направено от вносителя.
Гласували 165 народни представители: за 107, против 40, въздържали се 18.
Член 5 е приет.
Господин Цонев, моля да докладвате чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Изключения
Чл. 6. (1) Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:
1. лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;
2. лицата, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в Общото събрание на акционерите на банката;
3. членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на Съвета на директорите на банката, на прокуристите и на членовете на органите и за вътрешен контрол;
4. физическите лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, избрани или назначени по установения в закона ред да заверят годишния счетоводен отчет на банката;
5. съпрузите и роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително на лицата по точки 2, 3 и 4;
6. банките, които са направени от тяхно име и за тяхна сметка;
7. небанковите финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките.
8. застрахователите;
9. пенсионните и осигурителните фондове;
10. инвестиционните посредници, когато са направени от тяхно име и за тяхна сметка;
11. инвестиционните дружества и на приватизационните фондове;
12. държавата и на държавните институции;
13. общините.
(2) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 се установяват към датата на решението на Българската народна банка по чл. 24, ал. 1".
По този текст няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 6 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 101, против 13, въздържали се 21.
Член 6 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз гласувах "против" чл. 6 и изключенията, предвидени в него, по следните причини. Тук се визира цяла категория лица, от чиито вложения в банките също ще се правят отчисления в този фонд, като съвсем хаотично и безразборно тук са вкарани специализирани търговски дружества за извличане на печалба и пенсионни осигурителни фондове. С тази група лица се демонстрира само едно - ние казваме оттук на българския народ, че вашите социални пенсионни осигурителни фондове няма да имат гарантирани вложения в банките.
Аз решително съм против едно такова решение, защото утре пак ще се питаме що за пирамиди са всичките тези структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Моля да докладвате следващия член.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Установяване размера на влоговете
Чл. 7. (1) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 24, ал. 1, се събират.
(2) В случаите, когато вложителят има задължения към банката, размерът на неговите задължения се приспада от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 5, ал. 1 и 2.
(3) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.
(4) При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от един бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог.
(5) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263, ал. 1 от Търговския закон."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 7, ал. 2, след думите "вложителят има" се добавя думата "просрочени".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 7, ал. 2 се изменя така:
"(2) В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 5, ал. 1 и 2, се приспада размерът на просрочените задължения".
Комисията подкрепя предложението.
Всъщност да поясня, че двете предложения са идентични, но проф. Стоилов предлага редакция думата "просрочените" да е в края на изречението и ние приемаме неговата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Думата има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Взимам думата, за да ви предпазя от една голяма грешка да гласувате текста заедно с думата "просрочените задължения". Защо ще се приспадат на някои само просрочените задължения, а не всички задължения? Примерно има 2 милиона в банката и 1 милион задължения към банката, тази банка престава да съществува, какво ще му гарантираме на него? Двата милиона ли ще му гарантираме или ще му гарантираме единия милион?
Значи при всяко положение според мен трябва да му гарантираме само единия милион, като банката си прихване това, което той има да й дава. Той утре на кого ще го даде? Ще почне да го дава на фонда ли, който встъпва в задължение? Аз не знам защо трябва само просрочен?
Аз говорих с господин Орешарски и разбрах как вчера се е развила дискусията и някой казал: Той имал бизнесплан. Абе има бизнесплан, ама в момента има пари в банката, които са му повече от тези, които дължи на банката. Става дума за повече пари. Той винаги има по-големи авоари, отколкото има задължения. Защото, ако няма, чисто и просто няма какво да взима. Ако е обратният случай, естествено нищо няма да вземе. Банката ще си прихване задълженията. То е толкова просто. Става дума за нормалния случай - той има 2 милиона и има да дава на банката 1 милион. Въпросът е: кога ще му гарантираме 2 милиона и кога 1 милион?
Вие казвате: ще му гарантираме 2 милиона само ако задълженията са му просрочени. А и да не са му просрочени, банката приключва, ясно е, че щом има пари, може да си погаси дълга. Кой после ще го гони да си погасява този дълг? По този начин вие стимулирате хората да не си връщат влоговете, за да бъдат просрочени.
Дайте да махнем думата "просрочени" и нещата ще дойдат по местата си. Аз мисля, че е нормално. Помислете, но ако мислите, че има някакъв сериозен проблем, да отложим гласуването за след малко, но не бива да влиза тук думата "просрочени". Трябва да му се приспадат всички задължения. Банката приключва и излиза на чисто. Гарантират му се по-малко пари и всичко става наред.
Аз подкрепям предложението на господин Стоилов, но само без думата "просрочени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин Стефан Стоилов има думата за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От гледна точка на правната логика и от гледна точка на бизнеслогиката вие не може за задължения, чийто падеж е след 12 месеца, примерно, днес да правите удържане. Всеки юрист ще стане и помоему ще пледира, че щом не е просрочено задължението, дебиторът е акуратен.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той има пари.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Има пари, има си статут на фонда, има си правни разпоредби в тази страна, колега Димитров. И не случайно и европейските консултанти на закона в това отношение са категорични.
Така че дайте да не създаваме страхове, а да се опитваме там, където прилагането на правната логика, на правните норми е възможно, макар и да има някакви съмнения, както вие демонстрирате такива съмнения, да не правим отстъпления.
Аз винаги съм пледирал за това да не допускаме отворени или полуотворени прозорци при приемане на правни норми, но помоему случаят не е такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Думата за изказване има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Професор Стоилов, аз до известна степен съм съгласен с това, което каза колегата Димитров, но искам и юристите да се намесят.
Значи случаят е следният, да вземем примера, който дадохте. Има 1 милион, има 2 милиона - дължи 1 милион. Нали такъв пример дадохте?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи фондът започва да изплаща, да речем, че тези задължения не са просрочени и той трябва да ги изплати, но пак, за да е по-нагледно, за пет години или за три години. Три години той трябва да ги плаща по еди-колко си на месец. Абсолютно акуратен е човекът. Какво става с тази хипотеза при положение, че фондът започва да изплаща едва тогава, когато в чл. 24, ал. 1 е казано и когато разглеждаме този член, трябва да имаме предвид, че се цитира чл. 24, ал. 1: "Фондът започва изплащане на задълженията си едва след като Българска народна банка е отнела издадената лицензия", т. е. банката вече престава да работи като банка.
Значи банката престава да работи като банка, фондът отива и му връща единия милион, а той своите два милиона ги връща пет години на банката, която не е банка. Значи фондът дава пари, а той връща на кого? - На фонда след три години, защото за една година на банката ще приключат процедурите по несъстоятелност. Фондът се намесва само когато банката е окончателно приключила, отнет й е лицензът и тя върви по процедурата в обявяване в несъстоятелност. (Реплики от залата.) Добре, питам как ще стане тогава?
Значи, първо, фондът ще отиде и ще даде, защото нищо, че той има пари в банката, няма да се извърши прихващане, ами ще каже: Да, ето ти на теб 1 милион, ти имаш тук това, ама по общия ред, нищо, че банката няма да я има.
Нека да разгледаме тази хипотеза, защото тя е интересна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Други изказвания има ли? Господин Христо Иванов има думата.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! В случая, гледайки казуса като юридически казус, не мога да не остана с убеждението, че тезата на господин Димитров е абсолютно права. Ако този човек е добросъвестен ползвател на кредит и той е поел ангажимент за погасяване на кредита в някакъв период в бъдещо време, независимо дали е три или пет години, както беше даден пример в случая, по никакъв начин той не може да бъде санкциониран, тъй като не е извършил нищо нередно, нищо противозаконно, нищо недобросъвестно - да бъде санкциониран с това парите му да бъдат преждевременно иззети.
Аз, разбира се, не се наемам да подменя становището на юристи, които са работили по тази материя, но мисля, че в правото по никакъв начин не може да бъде ощетяван един добросъвестен ползвател на такава кредитна услуга от която и да е банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
За реплика давам думата на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Репликата ми не е толкова към господин Христо Иванов, а към всички народни представители, които слушат внимателно в момента, за да разберат за какво става дума и какво аз защитавам.
Хипотезата е следната. Един вложител има 2 милиона в една банка и има да й дава 1 милион. Нека да разгледаме това негово задължение един път като просрочено и друг път като не просрочено, защото затова е спорът, а не за друго.
Ако приемем само просрочените да се приспадат, значи че банката ще му върне 2 милиона. Ако приемем да му се приспаднат всички задължения, банката или фондът ще му върнат 1 милион. Аз пледирам да му върне само 1 милион, а не 2 милиона. Чисто и просто той има да дава на банката, но той има авоари там. Защо да му пазим всички авоари, а другото задължение да го разсрочваме?
По отношение на това, което каза проф. Стоилов, той дълбоко в себе си е прав, когато става дума за едно капиталовложение, разсрочено във времето и така нататък. Но забележете, проф. Стоилов току-що ние приехме на практика, че този закон се отнася за кокошкарските депозити, а не за тези, които купуват машини и така нататък. Каква машина ще купите за 2 млн. лв. Вие? Така че се отнася за някакви дребни фигури. Даже не знам един хладилник може ли да се купи с 1 милион. Някой си взел пари назаем от банката да си купи хладилник, а си вложил в банката вложенията от 2 милиона.
Аз настоявам да гласувате моето предложение да отпадне думата "просрочени" и нещата ще дойдат на местата си. А другото, основното, естествено подкрепям и това, което подкрепя комисията и проф. Стоилов, а не това, което ни предложиха вносителите - първоначалния вариант. Но мисля, че за това има единство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Тъй като комисията е приела предложението на господин Цонев и господин Стефан Стоилов, ще гласуваме заедно с основния текст. Но най-напред ще поставя на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на думата "просрочените" от текста, който предлага господин Стефан Стоилов и който е приет от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 82, против 24, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 7 така, както е предложен от вносителя и с ал. 2 така, както е предложена да бъде променена от народния представител Стефан Стоилов и както е одобрена от комисията, като отпадне думата "просрочените".
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Предложението ми тогава губи смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това може да поискате прегласуване, ако смятате, че губи смисъл. Сега ще обявя резултата и ще ви дам думата.
Гласували общо 129 народни представители, за 122, против няма, въздържали се 7.
Член 7 е приет.
Господин Стефан Стоилов, ако искате да предложите прегласуване поради това, че предложението ви губи смисъл, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз не случайно казах, че от юридическа гледна точка и от чисто икономическа гледна точка, на което обърна внимание и господин Христо Иванов, е неправилно да се гласува отпадане на думата "просрочените".
Вие дължите тези пари след две или три години. Вие разчитате на определен профит в рамките на това време. Щом сега ми изисквате сумата, вие ме лишавате от това. Така че не само от юридическа гледна точка тук се нарушава един режим, но вие лишавате лицето от определен профит.
И още нещо. Какво щяло да стане с този гражданин, който дължи милион, два, три? Попада в общия режим. Банката е в несъстоятелност, има маса на несъстоятелността. Като всички останали длъжници и той ще играе по правилата на закона.
Господин Венцеслав Димитров някак си, за да облекчи работата на фонда, ви предложи едно решение, което помоему и от двете гледни точки е атакуемо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, реплики не може. Това е искане за прегласуване.
Господин Цонев, моля Ви да прочетете ал. 2 така, както звучи в окончателната й редакция и моля заинтересованите да слушат.
Господин Манов, нека да слуша господин Стефан Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на вносителя е следното:
"(2) В случаите, когато вложителят има задължения към банката, размерът на неговите задължения се приспада от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 5, ал. 1 и 2."
Предложението, което е направено от проф. Стоилов за редакция на ал. 2 е следното:
"(2) В случаите, когато вложителят има задължение към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 5, ал. 1 и 2, се приспада размера на просрочените задължения."
Разликата между двете е в това, че вложителят казва, че се приспадат всички задължения, а проф. Стоилов предлага да се приспаднат само просрочените задължения.
Господин Венцеслав Димитров предложи "просрочените" да отпадне, при което няма смисъл от редакцията на проф. Стоилов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли да поясня?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не може.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако има прегласуване на предложението, трябва да се прегласува ал. 2 както я е дал проф. Стоилов - дали да бъде приета или да бъде отхвърлена.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да Ви дам думата. Искам най-напред да обясня, защото не следите добре дебата.
Направено е предложение от народен представител, което комисията е приела и го предлага да бъде част от текста. По това предложение - за ал. 2 в конкретния случай, по него вече като предложение на комисията господин Венцеслав Димитров, който сега не ме слуша и после пак ще иска думата, прави предложение за отпадане на текст от тази алинея, нещо, на което има право. Това нещо се гласува. Прието е. Следователно остава оттам нататък да гласуваме текста така, както е предложен от вносителя, с другата редакция, която е предложена от комисията и с отпадналото предложение от господин Венцеслав Димитров.
И ако сега настоява господин Стоилов за прегласуване, ще прегласуваме точно това. Защото други промени трябваше да бъдат направени, ако имахте такива, преди да стигнем до гласуване.
Настоявате ли за прегласуване? Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дайте ми думата тогава да обясня нещо, защото не стана ясно за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ясно е. Беше прочетен и текстът.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Основният проблем не е изяснен. Нека да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде изкажете се в нарушение на правилника.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз съжалявам, че в споровете по думата "просрочие" отпадна главното основание на това професор Стоилов да атакува текста на вносителя и то е изключително важно, защото текстът на вносителя е крайно неблагоприятен за онзи, който има пари и има задължения към банката. Текстът на вносителя е така, нека да го прочета и моля да вникнете в него. Ето ал. 2, текстът на вносителя:
"(2) В случаите, когато вложителят има задължение към банката, размерът на неговите задължения се приспада от размера на гаранцията".
Тоест само на гарантирания влог. И това, което остане, то му се връща. Разбирате ли?
Примерно той има 10 млн., обаче са му гарантирани само 5 млн. Става дума за депозити. Има задължения, да кажем, 2 млн. Тези 2 млн. няма да му се приспаднат от 10-те млн., а ще му се приспаднат от 5-те млн., което е пълна дискриминация и пълно незачитане на правото на вносителя.
А така, както го направи Стефан Стоилов, е много по-справедливо спрямо него. Значи размерът на неговите задължения му се приспада от пълния размер на депозитите. Ето това ние гласувахме и аз съм доволен, че професор Стоилов направи такова предложение, доволен съм, че комисията го подкрепи, доволен съм и от господин Орешарски, като представител на Министерство на финансите, че не възрази.
А другият, дребният проблем, господин професоре, е за просрочените. Съжалявам, че не обърнах внимание преди това тук, на народните представители, че това - просрочени или не, е един много малък въпрос. Много по-важен беше другия да го решим. Но сега Вие като искате да си оттеглите предложението и да гласувате, ще остане това, което те са внесли, и което, както личи вчера от поведението на господин Орешарски в комисията, и те са се съгласили да работят в интерес на хората, а не в интерес на фонда и на банката, защото пък е крайно несправедливо да му приспадаме задълженията само от това, което му гарантираме.
Така че аз не мисля, че прегласуването е само за просрочие. Прегласуването направо ще ни върне обратно към нещо, което мисля, че с усилията на цялата комисия и на Министерство на финансите беше решено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже не ме слушате, затова се пораждат нови дебати. Не става дума за прегласуване на думата"просрочените". Това сме го гласували.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласувахме и чл. 7 така, както е предложен от вносителя, с променена ал. 2, така както е предложено от господин Стоилов, но без думата "просрочените". Това е гласуваното и това е нещо, което господин Стефан Стоилов сега иска да се прегласува.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС, от място): Не иска! Вече не иска. Убедих го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не иска. Ако не иска, приключили сме с гласуването.
Съжалявам, но три пъти го обяснявам. Може би и аз лошо обяснявам.
Моля да докладвате чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Създаване и статут на фонда
Чл. 8. (1) Създава се Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
  (2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
  (3) Държавата не носи отговорност за задълженията на фонда, както и фондът не носи отговорност за задълженията на държавата.
  (4) Фондът се освобождава от заплащането на държавни и местни данъци и такси, както и от митни сборове за вноса на стоки, предназначени за дейността му.
  (5) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
  (6) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.
  (7) При ликвидация на фонда след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между банките пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези банки, чиито задължения към вложителите са изплатени от фонда."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 8:
1. Ал. 3 да отпадне.
2. В ал. 4 думите "както и от митни сборове за внос на стоки" да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания?
Господин Руси Статков иска думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз наистина се безпокоя, че колкото повече разискваме по този законопроект, допускаме сериозни пропуски. В този смисъл смятам, че тук е мястото, независимо от това, че процедурата, господин председател, не ми позволява да кажа за какво става дума.
Във всички проучвания, които извърших последно и вчера, фондовете, които се създават, имат минимален размер на средствата в тях. Например в Англия е 5 млн.лири стерлинги.
В случая ние не отиваме на указване на такъв размер, а това влече след себе си вече други последствия. Защото тук, в тази зала, на първо четене господин председателят каза, че държавата няма възможност, нали така, господин председател, да гарантира. Следователно, ако ние не отидем да уточним минималния размер на средствата във фонда и съответно процедурата за тяхното набавяне, след като отменим досега действащия закон, ние поставяме и то сериозно под съмнение действието на защитната система. Затова моето предложение е да отложим гласуването по този член, да намерим решение за записване на минимален размер на капитала във фонда и след това да продължим, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков. Направено е процедурно предложение за отлагане на гласуването по чл. 8. Има ли противно становище?
Господин председателят на комисията казва, че има, но се отказва да го аргументира.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков за отлагане гласуването на чл. 8.
Гласували 127 народни представители: за 30, против 88, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да направя едно уточнение, което е много важно. Господин Цонев предлага и това е прието от комисията, ал. 3 да отпадне.
Какво значи това? Значи ли това, че фондът отговаря за задълженията на държавата и държавата отговаря за задълженията на фонда или не значи?
Защото ако значи, че фондът отговаря за задълженията на държавата и държавата особено отговаря за задълженията на фонда, това променя цялата философия на закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, по-нататък има направено предложение държавата да отговаря до този размер.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: До някой размер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, но това, което го казвате на господин Лучников, трябва да го кажете на залата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Трябва да се каже на залата, да. Защото да се уточним, иначе ще стане недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, благодаря Ви. Извинявайте, колеги, може би трябваше наистина да аргументирам предложенията, но аз вчера в комисията ги аргументирах.
В първото предложение предлагам да отпадне този категоричен текст не защото фондът ще отговаря за задълженията на държавата, а защото по-нататък във връзка с дебата, който водихме, аз правя едно предложение държавата да подпомага по определен ред фонда, тогава когато средствата в него не достигнат за гарантиране на поетите размери и на поетите гаранции по влоговете. Затова, за да не противоречи следващият текст на този, предложих отпадането му.
Следващата алинея мисля, че няма смисъл да я аргументирам - за митните сборове. Не смятам, че фондът трябва да се превърне във вносител на стоки безмитно и т.н. И затова предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Удовлетворен ли сте от обяснението, господин Лучников?
Поставям на гласуване чл. 8 така, както е предложен от вносителя и с приетите от комисията предложения на господин Цонев за отпадане на ал. 3 и на думите "както и митни сборове за вноса на стоки, предназначени за дейността му" от ал. 4.
Гласували 140 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 23.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Основни функции на фонда

Чл. 9. Фондът при условията и по реда на този закон:
1. определя и събира годишните премийни и встъпителни вноски от банките;
2. инвестира активите си съгласно чл. 23, ал. 2;
3. изплаща гарантираните размери на влоговете."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 9 няма направени предложения.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както го предлага вносителя.
Гласували 130 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 21.
Член 9 е приет.
За процедура има думата господин Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Правя процедурно предложение на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим работното време на днешното работно заседание от 14,00 ч. с 2 часа до приемането на т. 3 и 4 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Тодор Павлов.
Гласували 141 народни представители: за 84, против 35, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Моля, господин Цонев, да продължите с докладването на следващия член.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Управление на фонда. Представителство

Чл. 10. (1) Фондът се управлява от Управителен съвет.
            (2) Управителният съвет се състои от 5-ма членове - физически лица, които се определят, както следва:
1. председателят на Управителния съвет - от президента на републиката;
2. заместник-председателят - от Управителния съвет на Българската народна банка;
3. един член - от представителната организация на търговските банки;
4. двама членове - съвместно от председателя и заместник-председателя на Управителния съвет.
            (3) Членовете на Управителния съвет трябва да имат висше образование и професионален опит в продължение на не по-малко от 5 години в една от следните области:
1. банково дело;
2. търговия с ценни книжа;
3. счетоводство;
4. финанси.
            (4) Мандатът на Управителния съвет е 4 години. Членовете на Управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение.
            (5) Управителният съвет на фонда заседава най-малко веднъж на 3 месеца. Решенията на Управителния съвет на фонда се вземат с мнозинство от всички негови членове.
            (6) За решенията на Управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
            (7) Управителният съвет приема Правилник за организацията на работата си.
            (8) Председателят на Управителния съвет представлява фонда в страната и в чужбина.
            (9) Председателят на Управителния съвет назначава административен персонал на фонда, чиято структура, щат, права, задължения и възнаграждения се определят с правилника по ал. 7. Общият брой на административния персонал не може да надхвърля 20 души.
            (10) Управителният съвет може да привлича отделни специалисти и да създава комисии, които да подпомагат осъществяването на неговите функции."
Предложения на народния представител Руси Статков:
В чл. 10, ал. 2 т. 1 да се измени и да стане:
"1. председателят и заместник-председателят на Управителния съвет - от Управителния съвет на Българската народна банка".
В чл. 10, ал. 2 т. 2 да отпадне.
В чл. 10, ал. 9 да отпадне последното изречение.
Предложение на комисията:
1. Не подкрепя предложенията за промяна на ал. 2.
2. Подкрепя предложението за промяна в ал. 9.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 10, ал. 3 първото изречение се изменя така: "Членовете на Управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и професионален опит в продължение на не по-малко от 5 години в една от следните области:"
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, може да изглежда по-несъществен този въпрос за управлението на фонда, но според мен заслужава всеки един, независимо от умората, която вече обхваща колегите, да обърне внимание върху това, което се предлага. А именно, предлага се Управителният съвет да се състои от председател, който се определя от президента, и т.н. В случая се вменяват функции на президента, които ги няма в Конституцията. И което е по-лошо, уважаеми дами и господа, подлага се по същество президентската институция на определен риск с вменяването на подобни задължения. И, разбира се, за да няма този риск, президентът ще трябва да има секретар, който да следи този въпрос. Тоест, ние си раздаваме правомощия или по-скоро се предлага да се раздават правомощия, да се дават на президента несвойствени функции, без да има за това някакви сериозни аргументи или въобще аргументи.
Предложението, което съм направил, е свързано с логиката на законопроекта, а именно за еднопосочие на фонда с част от Централната банка, именно банковия надзор, и съответно не само еднопосочие, а голяма общност на целите и задачите пред споменатите институции.
В този смисъл, разбира се, имаше и контрааргументи от членове на комисията за това, че трябва да има независимост на фонда от Централната банка. Това беше основният аргумент да не бъде възприето моето предложение председателят на Управителния съвет да се определя от ръководството на Централната банка.
Проучвайки опита на останалите страни, които са в преход, и по-специално на Чехия, трябва да ви кажа, че ръководният състав на фонда - както и там, и тук има фонд - се предлага от министъра на финансите. Аз съм готов да оттегля своето предложение, при положение че се търси такова решение, именно както и там, и тук министърът на финансите да определя председателя на Управителния съвет. Но ако не се подкрепи подобно предложение, ще настоявам за това, което съм направил. Защото при всички случаи, независимо от аргументите в комисията, то е много по-малко уязвимо и противоречащо с Конституцията и законите, отколкото това, което ни се поднася в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Предложението за министъра на финансите не може да бъде гласувано, защото не е направено писмено. То не е редакционно.
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за промяна на т. 1 - тя е свързана с т. 2, председателят на Управителния съвет да се определя от президента на републиката. Господин Статков предлага председателят и заместник-председателят на Управителния съвет да се опредeлят от Управителния съвет на Българската народна банка.
Гласували 125 народни представители: за 20, против 89, въздържали се 16.
Предложението не се приема.

Другото предложение на господин Статков, за отпадане на последното изречение от ал. 9, е прието.
Прието е и предложението на господин Стефан Стоилов.
Господин Статков, за т. 2 няма да поставям на гласуване предложението, защото то е свързано с предишното и става безпредметно.
Поставям на гласуване чл. 10 така, както е предложен от вносителя, с приетите от комисията предложения на господин Статков за ал. 9 и на господин Стефан Стоилов за изменение на първото изречение в ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 6.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Несъвместимост

Чл. 11. (1) Не могат да бъдат членове на Управителния съвет на фонда:
1. лица, които са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. лица, които през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, са били членове на неин управителен или контролен орган;
3. лица, които са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до втора степен, включително на друг член на Управителния съвет на фонда;
4. лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
5. лица, които са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност.
(2) Председателят на Управителния съвет не може да извършва друга платена дейност.
(3) Членовете на Управителния съвет не могат да работят за банки и за небанкови финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките."
Предложение на народния представител Стефан Стоилов.
В чл. 11, ал. 1 да отпадне т. 2.
Възможен е и втори вариант - срокът да бъде намален на две или три години.
Комисията не подкрепя и двата варианта.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Единственият мотив за моето предложение е изведен от практиката по прилагане на новия Закон за банките. Тези от вас, които се интересуват от тази сфера, не може да не са забелязали, че покрай сухото гореше и суровото. Срокът от пет години, който се пренася и тук, крие следната опасност. В първите две или три от тези пет години вие сте били член на един от тези състави, по време, когато в банката въобще не са натрупвани, така да се каже, отрицателни фактори, когато няма действия, които да са застрашавали нейната стабилност. Това е започнало и е протичало в следващи три или две години.
И понеже настроенията, особено сред банкерите, изпълнителната власт вече започва да се съобразява с някои от тези настроения и искания за промени на приети норми в Закона за банките, са факт, аз ви предлагам тук да не отиваме към такава силно рестриктивна норма, съобразявайки се просто с живота и с факта, че така вие лишавате от възможност да бъдат в управителното тяло на фонда хора, които са непричом към провалянето на една банка, да намалим срока от пет на две или три години, т. е. вторият вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Но все пак на две или на три години, кое да подложа на гласуване, господин Стоилов?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Стоилов - в ал. 2 вместо пет години срокът да бъде три години.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: 28 за, 89 против, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 11 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 14.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Прекратяване на мандата на член на
Управителния съвет

Чл. 12. Мандатът на член на Управителния съвет се прекратява предсрочно, когато се установи, че:
1. по отношение на него е налице обстоятелство, посочено в чл. 11;
2. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от шест месеца;
3. е извършил съществено нарушение на служебните си задължения;
4. с дейността си уврежда интересите на фонда;
5. не участва без основателна причина в три или повече последователни заседания на Управителния съвет.

Правомощия на Управителния съвет

Чл. 13. (1) Управителният съвет:
1. определя и събира съобразно правилата, установени в този закон, встъпителните и годишните премийни вноски от банките;
2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност;
3. организира изплащането на гарантираните размери на влогове при условията и по реда на този закон;
4. приема годишен отчет за дейността на фонда и го представя на Министерския съвет, на Българската народна банка и на Сметната палата;
5. ежегодно приема и обнародва в "Държавен вестник" до 31 март годишен счетоводен отчет за предходната година;
6. приема годишен бюджет за административните разходи на фонда и отчет за изпълнението му и го представя на Сметната палата;
7. разработва проекти на наредби по прилагането на този закон и ги представя на Българската народна банка за обсъждане и приемане.
(2) По искане на Управителния съвет на фонда подуправителят, ръководещ Управление "Банков надзор" на Българската народна банка, изисква от търговските банки всички документи, които са необходими за формиране на обективна преценка относно съществуването и състоянието на вземанията по гарантирани влогове. В тези случаи ограниченията по чл. 52 от Закона за банките относно банковата тайна не се прилагат.
(3) По искане на Управителния съвет на фонда подуправителят, ръководещ Управление "Банков надзор" на Българската народна банка, извършва целеви проверки на банки и представя на фонда резултатите от тях.
(4) Управителният съвет може да публикува информация за дейността на фонда, която не съдържа данни, представляващи банкова и търговска тайна.

Разкриване на конфликт на интереси

Доверителност

Чл. 14. (1) Всеки член на Управителния съвет, както и всеки служител от административния персонал на фонда е длъжен да разкрие писмено пред Управителния съвет всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който засяга интересите на фонда.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни при изпълнението на своите задължения да поставят интересите на фонда над своите собствени интереси.

Източници за набиране на средствата на фонда

Чл. 15. (1) Източници за набиране на средствата на фонда са:
1. първоначалните (встъпителните) вноски от банките;
2. годишните премийни вноски на банките;
3. доходите от инвестиране на набраните във фонда средства;
4. получените от фонда суми от имуществото на банките в случаите на суброгация;
5. други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и др.)
(2) Българската народна банка е депозитар на средствата на фонда.

Встъпителни вноски на банките
Чл. 16. (1) Встъпителната вноска се внася от всяка банка еднократно в срок до 30 дни от датата на вписването й в търговския регистър и е в размер 1 на 100 от регистрирания й капитал, но не по-малко от 100 млн. лева.
(2) Встъпителната вноска на клон на чуждестранна банка е в размер 1 на 100 от минимално изискуемия капитал за банка, но не по-малко от 100 млн. лева, като се внася в срока по ал. 1.
(3) При неплащане в установения срок на встъпителната вноска, фондът начислява за срока на забавата лихва върху дължимата сума в размер на законната лихва.
(4) Направените от банките встъпителни вноски се отчитат като счетоводни разходи.

Годишна премийна вноска и влогова база
Чл. 17. (1) Всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда в левове в размер на 0,5 на сто от общия размер на влоговата база, определена към 31 декември на предходната година.
(2) Влоговата база включва всички влогове, привлечени от банката, с изключение на влоговете по чл. 6, ал. 1, т. 6 - 13.
(3) Размерът на вноската спрямо влоговете в чуждестранна валута на банката се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
(4) Размерът на дължимата премийна вноска от новолицензирана през съответната година банка се изчислява пропорционално на времето от вписването й в търговския регистър до края на годината, като дните на годината се броят за 360.
(5) Банките, включително клоновете на чуждестранните банки, превеждат дължимата премийна вноска в срок до 31 март на следващата година.
(6) При неплащане на вноската в определения срок се прилага разпоредбата на чл. 16, ал. 3.
(7) Годишните премийни вноски на банките се отчитат като счетоводни разходи."
Направеното от мен предложение е оттеглено.

"Невъзстановяемост на вноските
Чл. 18. Направените от банките вноски не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на банката, освен ако в този закон е предвидено друго."
За членове 12 до 18 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че ще бъде важно, независимо от това, че липсва в момента аргументирано предложение, по чл. 19, ал. 3...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме на чл. 18.
РУСИ СТАТКОВ: Не, ние стигнахме до чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, чл. 19 още не е докладван.
РУСИ СТАТКОВ: Добре, добре, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване членове от 12 до 18 включително така, както са предложни от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 10.
Членове от 12 до 18 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Покриване на недостига от средства
по фонда
Чл. 19. (1) Ако средствата на фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по този закон, по решение на Управителния съвет недостигът се покрива в следната последователност:
1. задължаване на банките да преведат авансово годишни премийни вноски, като за база се взема последният ден на предходния месец;
2. увеличаване на годишната премийна вноска;
3. ползване на заеми.
(2) Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 1 се приспада от дължимата от банката годишна премийна вноска за следващата година, като надвнесеното подлежи на връщане в срока по чл. 17, ал. 5.
(3) Максималният размер на увеличената премийна вноска по ал. 1, т. 2 не може да надхвърля 1,5 на сто от влоговата база, определена съгласно чл. 17, ал. 2.
(4) Фондът може да ползва заеми за покриване на недостига от средства при условия и по ред, определени в наредба на Управителния съвет на Българската народна банка."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 19, ал. 4 се изменя така:
"(4) При недостиг на средства след прилагане на ал. 1, т. 1 и 2 фондът може да ползва заеми от държавния бюджет, след съответното решение на Народното събрание."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В чл. 19, ал. 4 се изменя така:
"(4) Фондът може да ползва заеми за покриване на недостига от средства при условията и реда, предвидени в Наредбата за работа на фонда."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за чл. 19:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на ал. 4:
"(4) При недостиг на средства след прилагане на ал. 1, т. 1 и 2 фондът може да ползва заеми:
1. при условията и реда, предвидени в Наредбата за работа на фонда;
2. от държавния бюджет, след съответно решение на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди да преминем към обсъждане и гласуване, искам да поздравя олимпийския шампион Дафовска, която е на балкона. (Ръкопляскания.)
Благодаря. Малко да освежим дългия ден.
Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение е в чл. 19 ал. 3 да отпадне. Ще го мотивирам съвсем накратко.
След като ние възприехме фондът да има минимален размер на средствата, както е във всички други страни, и тук, в тези разпоредби, когато става дума за покриване на недостига от средства по фонда, не трябва да отиваме с разпоредби, които да вържат ръцете, образно казано, на ръководството на фонда.
Там, където се приема, в тези страни, с минимален размер на средствата във фонда, има няколко вида вноски: едната е начална, другите са допълнителни и специални. И има условие, когато се реализират тези вноски, специално за специалните, при изчерпване на средствата под този минимум, който трябва да бъде във фонда, евентуално след това да бъдат възстановявани.
След като ние не възприехме да има минимален размер на средствата, по-добре е да отпадне тази разпоредба и в рамките вече на правилата, които ще се правят допълнително за работа на фонда, да се действа така, че банките да си поемат товара при случай, че създават риск в системата, а не с това да товарим бюджета и не с това да товарим и хората.
Затова конкретното ми предложение, повтарям още веднъж, е в чл. 19 ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно банките товарят...
РУСИ СТАТКОВ: Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля без частни разговори!
РУСИ СТАТКОВ: Господин председателят репликира и аз съм длъжен още за момент, и имам възможност, да поясня. Ние наистина трябва да създадем точно такива условия, в които банките при непредпазливост и неразумни действия на своите управителни тела да поемат допълнително отговорност. Междупрочем такъв опит има, аз преди се позовах на него, и във Великобритания, и в другите страни, където има фондове, а не да товарим бюджета.
Затова повтарям: предлагам да отпадне ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Цонев, за реплика?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Противно на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, добре.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз предлагам ал. 3 да отпадне, а не предложението, както той предлага, да отпадне. Предложението за отпадане на ал. 3 да остане, защото точно тук предвиждаме не натоварване на бюджета, господин Статков, а натоварване на банките. Даваме възможност на фонда да увеличи от 0,5 до 1,5 на сто вноската, която банките правят във фонда в случай, че има нужда тази вноска да бъде увеличена. Няма никаква връзка между бюджета и ал. 3. Връзката на бюджета с чл. 19 е новопредложената ал. 4 и то нейната т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Изказването на господин Статков беше по съдържание. Вие направихте реплика.
Господин Статков, имате право на дуплика. Заповядайте.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Използвам правото си на дуплика, защото въпросът е съдържателен и не може да бъде отминат без коментар.
Господин Цонев, ние говорим за това, че създаваме фонд, в който фонд се събират определени средства, които да гарантират именно дейността на банките. В този случай, когато търсим решение банките да работят по най-добрия начин и да има такива разпоредби, които да ги накарат да правят това, и говорим за възможностите това да стане, в тази посока е и моето предложение - ние да дадем възможност на фонда при случай, повтарям, на констатиране на опасност за системата, да събере повече премийни вноски в рамките на тази система, а не да товари бюджета. Ние включваме сега допълнителна разпоредба, в която казваме, че може да вземе и от бюджета. Нека първо да си вземе от системата, която създава напрежението, и ако това не е достатъчно като крайна мярка вече, да бъде за сметка на бюджета. Мисля, че и вие сте за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков ал. 3 в чл. 19 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 55, против 72, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Пак настоявам за едно уточнение, господин Цонев. Когато казахте, че имате предвид за участие на бюджета в работата на фонда, тази нова ал. 4, която предлагате - ако е така, аз Ви моля да възстановим ал. 3 към чл. 8.
Напоследък много се злоупотребява с възможността държавата да отговаря за задължения на отделни юридически лица, затова съвсем не е излишно да подчертаем изрично, че държавата не отговаря за задълженията на фонда. Иначе може да струпаме някакви искания на засегнати собственици, на засегнати вложители, които ще искат от държавата да покрие задълженията на фонда и ще се създаде нещо много неприятно.
Факт е, вие предвиждате възможност за заем. Заемът е съвсем различно нещо. (Народният представител Йордан Цонев репликира изказващия се от място.)
Няма значение. Това ще бъде едно изключение, но по общо правило да освободим държавата от задължението да отговаря за задълженията на фонда - можем да направим голяма беля. Могат да се струпат разни вложители, да направят сдружение, да направят митинги и да вдигат гюрултии. Имайте предвид, че е много опасно. Нищо не пречи да възстановим ал. 3 към чл. 8 и по този начин да запазим държавата от неприятни атаки.
А лихвите са си лихви. Те ще си останат. Това няма значение. Това не пречи. Това не пречи - вие пишете, че е получен от държавата безлихвен заем и се изчерпва въпросът. Помислете по този въпрос. Ако не може, отложете гласуването, но да не направим някоя беля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Цонев, по този въпрос имате думата.
Господин Лучников, Вашето предложение не се отнася до този текст, а се отнася до чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз все пак настоявам да остане така, както го приехме, защото държавата наистина иска, направили сме достатъчно консултации с колегите, и с фонда, и с Министерството на финансите - държавата наистина до тези определени размери има намерението и желанието да застане зад фонда в случай на недостиг на средства. Как ще застане? Както добре четете, може да е със заем, може да е с безлихвен заем, може да е с друг финансов инструмент, но това ще определи Народното събрание с решение, както е предвидено там. Ние искаме изрично да бъде махнат текстът, че държавата не застава зад тези задължения, т.е. държавата поема някакъв ангажимент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате за съдържанието на чл. 18 и чл. 19 така, както са предложени от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 36.
Член 18 и член 19 са приети.
Моля, докладвайте чл. 20 и нататък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Последици от неплащането на годишните премийни
вноски

Чл. 20. В случай, че банка в срок от 3 месеца не плати изискуема вноска, Управителният съвет на фонда уведомява Българската народна банка за предприемане на мярката по чл. 21, ал. 2 от Закона за банките.

Намаляване на задължението за плащане на
премийни вноски

Чл. 21. (1) Когато натрупаните средства във фонда надхвърлят 5 на сто от общия размер на влогавата база в банките, Управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер.
            (2) Плащането на годишни премийни вноски в пълен размер се възобновява, когато средствата във фонда спаднат под посочения в предходната алинея размер.
            (3) Решението за плащане на годишни премийни вноски в намален размер в случаите по ал. 1 не се прилага спрямо банка, за която през последните 12 месеца са приложени надзорни мерки по чл. 65, ал. 2 от Закона за банките.

Събиране на информация от фонда

Чл. 22. (1) Българската народна банка предоставя при поискване на Управителния съвет на фонда цялата притежавана от нея информация относно размера на влоговете в банките, необходима за изчисляване на дължимите от банките вноски, както и пълна информация на текуща база относно финансовото състояние на банките, с оглед оценка на риска за влизане в действие на системата за гарантиране на влоговете.
            (2) Управителният съвет може да използва получените от него данни само за изпълнение на възложените му функции.
            (3) Членовете на Управителния съвет и другите лица, работещи за фонда, не могат да разгласяват лично или чрез другиго информация, станала им известна по служба, когато тази информация представлява банкова, търговска или друга защитена от закона тайна.

Използване на средствата на фонда

Чл. 23. (1) Средствата на фонда могат да се използват само за изплащане на суми по влогове до гарантираните размери в предвидените с този закон случаи, на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми, в случаите по чл. 19, ал. 4, както и за издръжка на дейността на фонда.
            (2) Средствата на фонда се инвестират в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. краткосрочни депозити в търговски банки, утвърдени за първични дилъри на държавни ценни книжа;
3. депозити в Българската народна банка.

Условия и ред за плащане на суми по гарантираните
влогове

Чл. 24. (1) Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.
            (2) Фондът изплаща гарантираните размери на влоговете чрез търговска банка, опредeлена от Управителния съвет.
            (3) В срок до 15 дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 1 назначеният квестор, ликвидатор или синдик е длъжен да представи на Управителния съвет на фонда писмена информация за влоговете в банката.
            (4) В срок до 15 дни от получаването на информацията по предходната алинея Управителният съвет на фонда е длъжен да оповести в най-малко два централни ежедневника деня, от който вложителите на банката могат да получават плащания от фонда, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.
(5) Изплащането на суми от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 1.
(6) При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на Българската народна банка в деня на решението по ал. 1.
(7) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответната банка към вложителите.
(8) Управителният съвет на фонда уведомява периодично ликвидатора или синдика за размера на платените на всеки вложител суми.
(9) За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство.
(10) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член."
Предложение на народния представител Стефан Стоилов: в чл. 24, ал. 6 да придобие следната редакция:
"(6) При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курс на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете."
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То се състои само в изменение накрая на изречението - " в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете" вместо "в деня на решението по ал. 1".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има се предвид, че може да има разлика в дните.
От чл. 19 до чл. 24 има само едно предложение, прието от комисията, това е предложението на проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз предлагам чл. 21 да отпадне. Възползвам се от процедурата, която ми позволява да направя това нещо в днешното заседание, защото вчера на комисията господин председателят отговори, че със системата, която се създава, се гарантират 40 на сто от влоговете. Следователно ние, ако с този член, който касае намаляване на задълженията за плащане на премийни вноски, тръгнем да решаваме нещата, ще създадем допълнително затруднение на тази система. С оглед системата да бъде гарантирана, моето предложение е да отпадне този член.
Второ, вчера наистина ние дискутирахме много, но това беше по Закона за ДСК, а пропуснахме по този закон нещо много съществено в чл. 24. И аз днес използвам възможността да го предложа, докато не сме гласували закона. Става дума за случай на вложители, които са обвинени, че са прали пари.
Имам конкретно предложение, което съм направил писмено. Ще го прочета. Предлагам в чл. 24 да се създаде под N 8 нова алинея със следното съдържание:
"(8) При повдигнато обвинение срещу вложителя за пране на мръсни пари фондът може да спре да изплаща суми по гарантиране на влоговете до решението на съда."
Това е прието и в други законодателства, господин Лучников, в т. ч. и в британското. И аз ви моля, тук му е мястото, когато става дума за условия и ред за плащане на суми по гарантираните влогове, да бъде записано като алинея. Ще стане само едно преномериране, ако се възприеме това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков направи две предложения. Първото е за отпадане на чл. 21.
Моля да гласувате най-напред това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 45, против 74, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Статков го няма писмено раздадено. Писмено го имате Вие, но не е раздадено.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): То е полезно за цялото законодателство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да гласуваме текст, който не е раздаден предварително. Вие сам казахте, че първото предложение е за отпадане, приехме го, но второто Ви предложение е за вмъкване на нов текст. Той не е раздаден писмено. Съжалявам.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Текстът е достатъчно ясен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съжалявам, но всичките ми симпатии не могат да преодолеят правилника.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласувате съдържанието на членове от 20 до 24 включително.
Гласували 131 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 18.
Членове от 20 до 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Суброгация

Чл. 25. (1) От датата на решението на Българската народна банка по чл. 24, ал. 1 фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми.
(2) Фондът не дължи лихви по гарантираните суми.

Ограничение на рекламите

Чл. 26. Банките, обхванати от системата за гарантиране на влоговете, не могат да рекламират гарантиране на влоговете в размери над установените в този закон."
За членове 25 и 26 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 25 и чл. 26? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 135 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 17.
Членове 25 и 26 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, тук трябва да се върнем на чл. 4 от този закон, който по предложение на народния представител Руси Статков ние приехме да стане § 1 от Допълнителните разпоредби. Тоест сега трябва да гласуваме заглавие "Допълнителни разпоредби", § 1 и съдържанието на целия чл. 4 с първа, втора и трета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Руси Статков, за което има съгласие да стане § 1 на Допълнителните разпоредби.
Гласували 136 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. (1) Този закон отменя Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 46 от 1996 г.; изм. бр. 90 от 1996 г.).

(2) Режимът по Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, се запазва за влоговете и сметките в банки, които са обявени в несъстоятелност до влизането в сила на този закон, както и за функционирането на специалния Фонд за държавна защита на влогове и сметки и обслужването на гаранционните държавни ценни книжа."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в § 1, ал. 2 се добавя ново изречение: "Гаранционните ценни книжа могат да се обслужват и от Републиканския бюджет".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 25.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. В чл. 39, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (ДВ, бр. 46 от 1997 г.) след думите "други ведомства" се добавя "от Фонда за гарантиране на влоговете в банките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този параграф има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 7.
И този параграф е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков - създава се нов § 3:
"§ 3. (1) При поставянето под особен надзор или при поискване откриване на производство по несъстоятелност на банка, Управителният съвет на Българската народна банка налага като обезпечителни мерки и запор по установения от закона ред върху имуществото на членовете на Надзорния и Управителния съвет и съответно на Съвета на директорите, както и на прокуристите.
        (2) След влизане в сила на решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност, наложените обезпечителни мерки по ал. 1 се считат за наложени от синдика и не могат да се вдигат и изменят от Управителния съвет на Българската народна банка.
        (3) Лицата, които имат правомощия да управляват и представляват банката, съответно синдика, предявяват искове срещу лицата по ал. 1."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този параграф? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет. 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. (1) Средствата, набрани по реда на Наредба N 1 от 1995 г. за гарантиране на влоговете в банките, приета с Решение N 396 на Управителния съвет на Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 6 от 1996 г., изм., бр. 21 и 37 от 1996 г.) преминават към създадения с този закон Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
(2) Встъпителните вноски, направени по реда на наредбата по предходната алинея, са встъпителни вноски по смисъла на чл. 16 от този закон.
§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Българската народна банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Понеже господин Цонев прочете последния параграф от закона, аз казах това и на обсъждането на закона в комисията, но не знам защо вносителите не са направили подобно предложение, трябва да има още един параграф преди да се прочете заключителният параграф, който да отмени чл. 51 от Закона за Българската народна банка, който предвижда Българска народна банка заедно с търговските банки да създадат такава система. След като ние правим закон за създаване на тази система, ясно е, че отпада това задължение от страна на Българска народна банка, но все пак е хубаво да се регламентира. Току виж, че те са се престарали, тъй като това задължение не им е отменено, и ще направят и те една такава система. Могат да се получат най-различни колизии. Разбира се, аз не смятам, че такова нещо ще стане, но от техническа гледна точка е добре да има такъв параграф преди § 4.
Тъй като няма направено писмено предложение, може би е добре, господин Цонев, да отложим приемането на § 4, докато някой направи това предложение, и утре евентуално за 2 минути ще го приемем.
Така че аз ви предлагам да се приеме § 3 и да отложим окончателното приемане на закона. Това е едно техническо предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Според мен не се налага такова изменение, тъй като това го имаше като разпоредба в стария Закон за банките и кредитното дело, а в новия Закон за банките този текст, господин Димитров, не е в същия вид.
Така че не се налага допълнително изменение. По-скоро, ако решите да гласуваме утре и да раздадем днес това, което ви предложих за мръсните пари, това ще е сериозно. Но това, което господин Димитров предлага, не се налага. Ще направите справка и ще видите, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров да се отложи гласуването на последния параграф на закона до утре.
Моля да гласувате.
Гласували 140 народни представители: за 6, против 87, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате последните два параграфа на закона.
Гласували 133 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 16.
С това Законът за гарантиране на влоговете в банките е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА СПЕСТОВНА КАСА.
Има думата за процедура господи Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще мотивирам своето предложение за отлагане на този въпрос. Ние действително имаме един минимален състав от колеги в залата, за да го обсъждаме, но според мен не е правилно, а още повече и времето напредна, да претупваме един изключително важен въпрос на второ четене, какъвто е въпросът за преобразуването на Държавната спестовна каса в това, което се предлага, и обсъждане на предложението.
Вчера в комисията ние обсъждахме този въпрос почти през повечето от времето, за което тук спомена господин Цонев, от няколко часа, и действително в процеса на разговора се оказа, че има много неща, които поне според мен колегите трябва да осмислят и най-вече колегите отдясно. Защото декларацията на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол беше, че това е друга философия, която се предлага. Ние не искаме и не можем да я възприемем. Но аз мисля, че това е само негова декларация и трябва да имаме повече време, за да бъдат изслушани аргументите внимателно, а не в рамките на оставащото сега време да се мине с натиск и с едно бързо решение по този изключително важен въпрос.
Затова, господин председател, Ви моля да подложите на гласуване предложението ми за отлагане на това обсъждане.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя противното на това предложение да не бъде отлагано гледането на законопроекта със следните мотиви.
Първо, Законът за преобразуване на Държавна спестовна каса не беше претупан, както не беше претупан и току-що приетият Закон за гарантиране на влоговете. Напротив, всички взеха много активно участие, достатъчно информация беше предоставена по всички искани въпроси, обсъждането продължи часове наред и на първото четене, и на второто четене, срокът не беше намаляван, беше оставен толкова, колкото е, никой не направи предложение за неговото удължаване. Не виждам никакъв смисъл в това да се създава впечатление у хората за някакво претупване или за някакво недоосмисляне. Още повече, по повод декларацията, че аз съм направил някакво изявление, което било мое, погледнете кой е вносител на законопроекта, за да видите, че зад този законопроект стои и правителството, и управляващото мнозинство.
Изобщо не намирам твърденията и мотивите на господин Статков за състоятелни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков да се отложи разглеждането на законопроекта за преобразуване на Държавна спестовна каса. Моля да гласувате.
От общо гласували 171 народни представители: за 67, против 92, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Преминаваме към разглеждане на законопроекта за преобразуване на Държавна спестовна каса.
За процедура думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Във връзка с второто четене на Закона за преобразуване на Държавна спестовна каса, моля в залата да бъдат поканени господин Спас Димитров - председател на ДСК, госпожа Виолина Маринова и господин Иван Искров - заместник-председатели на ДСК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 117 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за преобразуване на Държавната спестовна каса".
Предложение на народния представител Руси Статков заглавието на закона се променя така: "Закон за преобразуване на Държавната спестовна каса в Държавна спестовна банка".
Комисията не подкрепя предложението.
Ще си позволя тук да направя едно пояснение, защото мисля, че го дължим на колегата Статков. Ние подкрепихме предложението в първоначалния вариант, защото то всъщност е добро и отговаря на това, което правим, но после в хода на дискусията направихме прегласуване, защото ни се искаше да запазим абривиатурата ДСКаса, като една търговска марка, която е наложена, и която не би трябвало да отнемаме, като възможност на ръководството да разработи и да експлоатира тази търговска марка.
Затова не подкрепихме това предложение, за да не се промени абривиатурата на самата фирма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз благодаря за разясненията на господин председателя, но това не отменя мотивирането на предложението, което съм направил.
Значи беше спомената една цифра, а именно, че над 9 млн. са влоговете на гражданите в сегашната Държавна спестовна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Девет милиона ли?
РУСИ СТАТКОВ: Над 9 млн., тоест по-точно цифрата е 9 млн. 278 хил. и 531 влога на граждани. Това е най-голямата спестовно-кредитна институция в България.
Затова аз преди малко предложих този въпрос да не го дискутираме сега, а да го отложим, защото става дума за нейното близко бъдеще и по-далечно бъдеще.
И конкретно по отношение на това предложение, което съм направил, за заглавието на закона. Смятам определено, че всяко едно заглавие трябва да бъде точно и ясно и действително да ориентира всеки един, който опира до запознаване с това законодателство.
В този смисъл аз не бих бил против да се запази абривиатурата, но, уважаеми дами и господа, имаме един текст, в който пише, че не трябва да има подвеждаща реклама. В случая ще стане дума именно за такава подвеждаща реклама, защото запазването просто на тези три букви не е само формално, то трябва и съдържателно да бъде защитено. Затова аз най-добросъвестно се постарах поне в една значително по-работеща, бих казал, по-реалистична светлина да намеря точното заглавие на базата на идеята, която залагам за трансформацията на Държавна спестовна каса. И според мен това заглавие, което предложих, за преобразуване на Държавната спестовна каса в Държавна спестовна банка в най-добрия и най-пълния смисъл съответства и на намеренията на вносителя - новата институция да отговаря на Закона за банките и съответно в това ново заглавие съм вложил своето виждане за запазване на спестовността, като една линия на държавна политика, за която говорихме в предишния закон, и съответно тази банка да бъде институцията, която да реализира тази държавна политика.
Това нещо го има в много европейски страни.
Вчера в комисията стана дума, че има случаи в европейските страни, в които се дават чрез фонд определени преференции за насърчаване на определени спестявания, на всички институции, на всички банки. Но в нашия случай, на базата на досегашната практика и традиции, най-добре отива в новите условия това да стане чрез запазване именно в тази нова банка, която ще се създаде, на тези функции.
И бих направил тук, имаше колеги от комисията вчера, а сега не ги виждам, аналогия с един подход, който ние реализирахме вече - става дума за гарантиране на експорта, за застраховането. Там ние направихме заедно с вас на първо четене и предстои на второ да го приемем Българска агенция за експортно застраховане, която се подчинява и на Закона за застраховането и на специфичните разпоредби, които да регламентират дейността й.
В този смисъл е и моята идея. И затова искам по най-точния начин да отразим в заглавието тази идея и тя да бъде защитена във всички разпоредби, които са впоследствие в законопроекта, а не с подвеждаща реклама да запазим нещо, за което в края на краищата ще носим отговорност, че не действа по този начин, по който е действало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки по наименованието?
Аз смятам, че не може да се смята за подвеждащо, когато една институция си запазва името. Просто Държавна спестовна каса става банка.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Руси Статков заглавието на законопроекта да бъде: "Закон за преобразуване на Държавната спестовна каса в Държавна спестовна банка".
Гласували 123 народни представители: за 23, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате заглавието на законопроекта, както е предложено.
Гласували 120 народни представители: за 104, против 5, въздържали се 11.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. Този закон урежда реда за преобразуване на Държавната спестовна каса и правилата за нейната дейност в периода на действие на държавната гаранция."
Предложение на народния представител Руси Статков чл. 1 да се измени така:
"Чл. 1. Този закон урежда реда за преобразуване на Държавната спестовна каса в Държавна спестовна банка."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков обоснова това си предложение, но правилникът му дава право до пет минути.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не разбирам припряността и нервността, за да чуете аргументите по това предложение. Още повече, че наистина става дума за нещо изключително важно.
Да, аз действително, говорейки за мотивите за предложението на заглавието на законопроекта, обосновах голяма част от това, което предлагам във връзка с конкретната разпоредба. Но в случая бих искал добавя и още нещо. И това нещо е свързано с предложението ми за премахване на правилата за дейност в периода на действие на държавната гаранция. По-нататък в законопроекта аз развивам идеи за 100 процента държавна гаранция на определени спестявания. Именно затова съм предложил да отпадне този текст.
Задължен съм да направя това пояснение, за да може всеки един, който гласува, да е наясно и с всички аргументи, които имам. Може на някой да не му харесва, на друг да му хареса, но аз съм длъжен да поясня.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Гласуването ще покаже.
РУСИ СТАТКОВ: Гласуването, господин Димитров, ще покаже, когато човек знае аргументите, които са мотивирани, а не затова, защото е застанал Руси Статков от левицата и трябва да гласуваме "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Колега Статков, не гласуваме "против", защото от левицата Руси Статков е застанал тук. Винаги съм Ви молил и съм имал желание да говорим неща, които представляват реалност.
На колегата Руси Статков от левицата са приети най-много предложения и, ако ние гласувахме на принципа "Руси Статков е от левицата и да му откажем", това би значело, че не е така, както са фактите. Като се изказвате, изказвайте се по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Не ставам да се изказвам от любов, а ставам от необходимостта да защитя предложенията си. Всеки един от вас става заради това. И ние имаме основното задължение да правим закони. Нека не се упрекваме за неща, за които наистина няма основание.
Що се касае за другото, аз го дадох съвсем ориентировъчно като пример - да не гледате човека, който е станал, и да гласувате, а да чуете аргументите. Господин Благой Димитров ме реплекира от място - "Давай, давай, ние ще гласуваме и с това ще се определи отношението". Е, как ще гласувате, когато не сте чули аргументите? Именно това всъщност ми беше мотивът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за ново съдържание на чл. 1 така, както беше прочетено.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 91, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 16.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. (1) Държавната спестовна каса се преобразува в банка - еднолично акционерно дружество, и осъществява дейността си в съответствие със Закона за банките.
(2) Държавата, представлявана от Министерския съвет, е единствен акционер на банката.
(3) За преобразуване на Държавната спестовна каса Министерският съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон приема устав на банката, определя капитала й и органите на управление.
(4) С акта за преобразуване в собственост на банката се предоставя стопанисваното от нея държавно имущество".
Предложение на народния представител Руси Статков чл. 2, ал. 1 да се измени така:
"(1) Държавната спестовна каса се преобразува в Държавна спестовна банка - еднолично акционерно дружество, и осъществява дейността си в съответствие със Закона за банките и настоящия закон".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, Вие предлагате да се добави "и настоящия закон"?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Да, господин председател, благодаря Ви. Точно това съм предложил.
Не може само "в съответствие със Закона за банките", когато имаме и специфични разпоредби в това, което предлагаме, и те действат, да не ги включим. А то може да се включи само с тази добавка, че съобразно и именно настоящия закон. Не виждам основание и това да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, но тъй като ние вече отхвърлихме да се преобразува в Държавна спестовна банка, остава да гласуваме само Вашето предложение в края на ал. 1 на чл. 2 да се добави "и настоящия закон".
Господин Цонев, имате ли коментар по този въпрос?
Предложението на господин Статков, с което той поддържа преобразуването в Държавна спестовна банка, отпада, но накрая има една добавка "със Закона за банките", както е в оригинала на предложението. Остава да се добавят и думите "и настоящия закон".
Има ли коментари по този въпрос?
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз мисля, че няма как да не действа и по този закон, след като това именно е закон за преобразуване. Но ако господин Спас Димитров има нещо да добави, нека той да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Димитров, председател на Държавна спестовна каса.
СПАС ДИМИТРОВ: Господин председател, следва да се приеме текстът така, както е предложен от Министерския съвет, без допълненията "и настоящия закон" - става въпрос за чл. 2, ал. 1, тъй като в Преходните разпоредби се определя срокът на действие на този закон. Самото съдържание на закона, който сега обсъждаме на второ четене, е също ясно и то по-скоро очертава преходния период, отколкото да регламентира самата дейност на Държавната спестовна каса в този преходен период. Този закон по-скоро поставя цели, поставя задачи за реализиране в този двегодишен период, отколкото по някакъв начин да задължава сегашното, бъдещото или което и да е нейно управление да извършва някакви конкретни действия по закона.
Затова смятам, че е достатъчно посоченото от Министерския съвет в предложението и това, което комисията на своето заседание е приела и предлага на уважаемите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в чл. 2, ал. 1 накрая да се добавят думите "и настоящия закон".
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 25, против 91, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 3. (1) Банката има право да извършва всички търговски сделки, предвидени в чл. 1, алинеи 1 и 2 от Закона за банките.
(2) За периода на действие на държавната гаранция Българска народна банка налага временни ограничения за осъществяване на сделките по предходната алинея, както и по-строги надзорни изисквания с оглед намаляване на риска и поддържане на достатъчна норма на ликвидност."
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл.3, ал. 1 се изменя така:
"(1) Банката има право да извършва всички търговски сделки, предвидени в чл. 1 алинеи 1 и 2 от Закона за банките. Тя осъществява и държавна спестовна и кредитна политика за подпомагане на жилищното строителство, основен и текущ ремонт, кредитиране на студенти и организира държавната парично-предметна лотария.".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Това всъщност е едно от съществените предложения, които разрешават в нормативен вид виждането ми за запазване на определени функции на Държавна спестовна каса като функции, които са реализация на държавна политика.
Сегашното предложение Държавната спестовна каса да се преобразува в търговска банка, тоест да действа само по Закона за банките, по същество я поставя в редиците на една от многото търговски банки. Вярно е - с най-много вложители до момента и с един преходен период от две години, в който ще има 100 процента гаранция. Но оттук започват нещата, които би трябвало да отчетем и те според мен са много съществени - доколко ние имаме и политическата воля, и желание да намерим законодателни решения с една политика, която да стимулира спестовността. Аз вече говорих по Закона за защита на влоговете, за системата за гарантиране на тези влогове и повече няма да го повтарям, но ние наистина, ако там това не го направихте, поне тук би могло да го направим - да имаме държавна политика, която политика да стимулира спестовността в определени области, а именно подпомагането на жилищното строителство, основен и текущ ремонт, кредитиране на студенти.
Тези въпроси, разбира се, за спестяванията са обвързани с кредитирането, така и са записани. Възможно е, напълно възможно е и като търговска банка Държавната спестовна каса да ги извършва, но ще ги извършва при изискванията на Закона за банките, особено в частта за обезпечението, което е в един значително завишен размер от това, което тя прави в момента.
Тук присъстващата госпожа заместник-председател на Касата наскоро беше направила изявление в централните медии за това, че ще има промяна на тези условия при преобразуването на банката. А променените условия вече ще поставят по друг начин досегашната й функция и нейното изпълнение.
Ето затова аз отстоявам тази позиция и философия на законопроекта - ние да запазим функциите й, да дадем възможност чрез тази институция да се реализира държавна политика в тези области и по този начин наистина, повтарям, да изразим и защитим една политическа воля и да намерим законодателни решения за нещо, което е изключително важно и изключително необходимо.
Аз го казах и в комисията вчера, не виждам начин, по който дори и ние, народните представители с този доход в близко време да можем да си изградим жилище. Ако има такива, които да ми докажат, че има такава възможност за останалите хора пък, това просто няма да мога да го приема при липсата на държавна политика.
Затова, уважаеми колеги, независимо от напредването на времето, нека всеки да размисли, нека всеки да прецени какво подкрепя. Защото неслучайно цитирах и господин председателя вчера с обобщение на дискусията, исках и да ориентирам всеки един от вас за или против едно или друго решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По предложението на господин Руси Статков аз и вчера изразих становището си. Отново се опитваме по някакъв начин да залагаме една неравнопоставеност. На практика това, което искаме, е Държавната спестовна каса наистина да стане една търговска банка като всички останали банки в държавата, разбира се, търговска банка с опита, професионализма, с добрата история на ДСКаса. Но така или иначе, аз мисля, че това е една неконкурентна среда - ние да кажем в закон, че ДСКаса ще върши и това. Всички останали банки могат да правят и това, което господин Руси Статков предлага и по отношение на жилищната политика, и по отношение на различни ремонти и т.н. Дори вече знам, че има търговски банки, които имат определена политика в тази област и ще се опитат да направят реализация.
Друг е въпросът, че наистина държавата би трябвало да има определена политика по отношение подпомагането на строежа на жилища, по отношение на кредитиране на студенти и т.н. Но в момента, в който държавата може да си позволи това, тя със специален закон или със специален нормативен акт може да реши как точно ще стане това. Примерно по отношение на земеделието съществува фонд "Земедeлие", който създава известни предпоставки за ефективното развитие на земеделието, но там не е казано, че строго определена банка може да обслужва фонд "Земеделие".
Така че аз съм за спазване на принципа. ДСК си работи по Закона за банките, тя прави точно това, което правят всички търговски банки в България и което е абсолютно нормално. Става въпрос за една равнопоставеност. В България има и други 100-процентово държавни банки в момента, които, както казах, имат определена политика и също имат идеи в областта на жилищното строителство, в областта на кредитиране на студенти и т.н., и т.н. Тоест искам да се спази принципът.
Предложението на господин Статков е отново всички са равни, обаче един ще бъде по-равен от останалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.               Реплика от господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, тъй като става дума за мое предложение бих искал отново да поясня: няма неравнопоставеност. И господин Зеленогорски признава, че има нужда от държавна политика за решаване на определени проблеми. Единият въпрос е за засилване на спестовността на хората. Другият въпрос е за възможности в определени области да има кредитиране при облекчени условия. Възможни са два пътя. Единият път е всички субекти, да кажем, търговските банки, да го правят, но те ще го правят след като има ресурс от държавата. И другият начин е държавата да възложи на една институция и да й даде ресурс, за да го прави.
И моето предложение е свързано с втория начин - държавата да даде ресурс на спестовна каса, за да го прави това нещо. И това е съвсем реалистично и възможно. Защото, уважаеми колеги, аз направих аналогия - ние вече го решихме този въпрос, свързан със застраховането на износа. Повтарям това, което казах преди малко, на първо четене вече гласувахме с вас създаването на агенция за застраховането при наличието на застрахователни дружества, която се подчинява и на Закона за застраховането, и на специфичните правила в този закон. Така че говорим за подход, който вече е реализиран и можем да го реализираме тук.
И за готовността. Ами, вижте, ние готовността можем да я отлагаме дълго време и хем да не мотивираме хората да спестяват, хем да не мотивираме младите да остават - които искат някакви гаранции за семейство, за дом, да си отглеждат децата. Ами, аз ви казвам, на мен ми се смеят, че не съм си построил жилище. Как да го постоя, като няма условия в момента? И не може да има в рамките на едно такова разбиране, че трябва да чакаме. Е, кога да чакаме?
Затова аз мисля, че всеки един, повтарям, за себе си нека да направи преценка доколко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето за реплика изтече.
РУСИ СТАТКОВ: Да, завършвам, господин председател, ... това съответства на неговите разбирания, на обещанията му и на това, което очакват хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дуплика - господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Господин Статков, мисля, че вчера господин Искров ясно каза, че ДСК продължава да поддържа ангажимента си в тази област и в своята реплика Вие казахте: да, разбира се, когато държавата има ресурс, когато държавата реши, че може да си позволи една ефективна политика в тази област, тя ще я реализира чрез търговските банки, които прецени, че могат да обслужват това направление. Останалото, според мен, е отстъпление и от споразуменията с Международния валутен фонд. Търговските банки наистина трябва да бъдат равни пред закона и всички да работят по този закон и да изпълняват търговските сделки, които са вписани в Закона за банките. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има думата господин Димитров - председател на Държавна спестовна каса.
СПАС ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, искам да поясня и да защитя една теза, която мисля, че трябва да е ясна на всички.
Уважаеми дами и господа народни представители, текстът на чл. 3, ал. 1 позволява на спестовна каса да извършва всички сделки по Закона за банките и това е едно от основните неща в този закон. Всъщност с приемането на този текст Държавна спестовна каса действително ще стане банка и действително ще попадне и ще бъде изравнена с останалите финансови институции по отношение на своите права.
Другият въпрос, който обаче се поставя, е: следва ли в този закон да се посочи нещо, което дава предимство или вменява някакво особено задължение на Държавна спестовна каса? Това не трябва да се допусне, според мен, точно защото ще е преобръщане на принципа на чл. 3, ал. 1, така както е във внесения законопроект, тъй като всяко предимство няма да постави институцията в по-добро състояние. Напротив, ще се увеличат атаките от конкурентите. И с основание вероятно те ще се опитат и да ни упрекнат в това, че продължаваме да ползваме някакъв привилегирован режим, който след малко ще обясня, че не е точно така.
Второ. Нещата по предмета на дейността, обхвата и бъдещата ниша, в която ще се вмества Държавна спестовна каса, ще бъдат решен в съвсем кратко време и съгласно изискванията на този закон, тъй като с преобразуването в акционерно дружество ще трябва да се определи и устава, а в устава трябва да се посочат всъщност основните цели и тенденции, които институцията ще спазва.
И най-важното, което е - че няма никакво разумно основание, по какъвто и да е начин Държавна спестовна каса да се отклонява от тази политика, която в момента провежда. Тя се гради на два основни принципа. Първият, и това е едно основно правило в банковото дело, това е защитата на интересите на вложителите. Това е основното, към което ще се стремим.
И второто, операциите, които трябва да осъществяваме, да са нашата обратна връзка с населението, което си влага парите при нас. Тоест потребителското кредитиране, жилищното кредитиране и кредитирането на дребния и средния бизнес, а вече и съществуващите възможности за кредитиране на студентите. Това е класическата ниша, това е мястото, в което Държавна спестовна каса може да оцелее, да се бори, да завзема пазари и да трупа своя престиж и авторитет. Другото не само че не е познато на системата, не само, че ще я направи тромава, но ще я постави и в едни изисквания, в едни условия, които едва ли не ще бъдат недобри за нея.
Така че, господин Статков, аз не смятам, че в един текст трябва да се използва по някакъв начин или да се набляга, че спестовна каса ще подпомага извършването на тази или на друга дейност.
И искам да приключа с нещо, което е резултат може би малко на подобно разбиране за институцията. Държавна спестовна каса е с един актив от около 105-110 млрд. лева. Това е по Закона за държавна защита на влоговете. Това е изведен ресурс, върху който се изплаща основен лихвен процент в продължение на 7 години. Ето това, искам да ви кажа, е лошото за институцията. Ето това са нещата, които не й позволяват съвсем добре да се развива. Защо? Защото този огромен ресурс е на основния лихвен процент. Той не може да бъде реализиран от касата в потребителското кредитиране, във фирменото кредитиране.
Седем години ние ще трябва да консумираме грешките на други хора. Седем години всъщност ние ще трябва да поемаме действително последиците на една политика в банковото дело, която трябваше да бъде поемана от една институция и това е Държавна спестовна каса. Не ни давайте нито привилегии, нито ни утежнявайте положението! Оставете ни в рамките на тези две години ние да се приспособим към пазара, защото само така можем да оцелеем. С всякаква друга среда, която ни вкарва в изкуствени условия, не ни вършите добра услуга.
Аз мога да поема ангажимент и да го заявя, както и всеки, който ще управлява тази институция: тя не може да напусне потребителското кредитиране, тя не може да напусне жилищното кредитиране, тя не може да не търси голямо свое влияние между средния и дребния бизнес в страната, тя не може да не се обърне към студентите. Ако така разбираме социалната връзка, аз я подкрепям. Но нищо повече от това. Никакви специални функции, никакви привилегии, никакви утежнения. Стига от привилегии, стига утежнения! Дадох ви примера с огромния ресурс - 7 години по Закона за защита на държавните влогове ние практически извеждаме един ресурс и той ще бъде доходоносен само в рамките на основния лихвен процент. Практически това е загуба за касата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на народния представител Руси Статков - в чл. 3, ал. 1 се изменя съгласно текста, който беше прочетен.
Гласували 141 народни представители: за 33, против 99, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 3 така, както е представено от вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 17.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 4. След преобразуването банката прави вноските във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (добавям това, за да се изпише цялото наименование на фонда). Фондът гарантира влоговете в чуждестранна валута от датата на преобразуването, а влоговете в левове след изтичане на срока на действие на държавната гаранция."
Предложение на народния представител Руси Статков - чл. 4 да се измени:
"Чл. 4. След преобразуването банката прави вноски за валутните влогове във Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът гарантира влоговете в чуждестранна валута от датата на преобразуването.".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки има ли?
Моля да гласувате предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 126 народни представители: за 17, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 4 така, както е предложен от вносителя, с прибавените думите в края на първото изречение "в банките".
Гласували 130 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 14.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков - да се включи нов раздел "Особени разпоредби" със следното съдържание:

"Особени разпоредби

Чл. 5. В населени места, където няма поделения на Българската народна банка, поделенията на Държавната спестовна банка могат да изпълняват някои дейности на БНБ по ред, установен с одобрена от председателя на БНБ наредба.
Чл. 6. (1) Държавната спестовна банка се ръководи от председател и Управителен съвет, определени от Министерския съвет.
(2) Председателят на Управителния съвет на Държавната спестовна банка се избира и освобождава от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Чл. 7. (1) Държавната спестовна банка осъществява държавна политика за насърчаване на жилищноспестовни влогове и такива за основен и текущ ремонт, като осигурява тяхната стопроцентова защита.
(2) Държавната спестовна банка осъществява държавна политика за насърчаване на кредитирането за изграждането на жилища, основен и текущ ремонт при облекчени условия, включващи 80 на сто ипотека от пълната им стойност, и срок за погасяване 15 години.
(3) Управителният съвет на Държавната спестовна банка издава наредба за допълнителните условия за кредитиране по ал. 2.
Чл. 8. (1) Държавната спестовна банка осъществява държавна политика за насърчаване спестяванията за обучение на студенти, като осигурява стопроцентова защита на тези влогове.
(2) Държавната спестовна банка осъществява държавна политика за насърчаване на кредитирането на обучението на студентите при облекчени условия, включващи 80 на сто ипотека от пълната им стойност и срок за погасяване 15 години.
(3) Управителният съвет на Държавната спестовна банка издава наредба за допълнителните условия за кредитиране по ал. 2.
Чл. 9. Освен посочените в Закона за банките провизии Държавната спестовна банка формира и такива, гарантиращи облекчените условия по членове 7 и 8 от настоящия закон."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз нито искам да утежнявам дейността на Спестовната каса, като се преобразува, нито пък имам намерение да предлагам функции, които да водят отново до утежнение. Напротив, идеята ми е, господин Димитров и уважаеми колеги, преобразуването да доведе до това, че най-голямата, повтарям, най-голямата да си остане най-голямата дотолкова, доколкото реализира функции, които са нужни. И не само в преходния период, но и в следващите години. В този смисъл съм предложил тя да получи и ресурс за това. Защото аз също не съм съгласен със запазването на функции, за които вие споменахте, които няма да бъдат обезпечени, а по същество ще поставят Държавната спестовна банка в неравностойно положение. За това ние в закона не сме предвидили текст. А аз предлагам именно такива разпоредби, които действително са подплатени с ресурс, и съответно философия за реализация на определена държавна политика. Не въобще, а за реализация на държавна политика. Каза ви се от колегите, че не са съгласни с този начин на реализация на държавна политика. Ще кажат кога във времето ще се реализира такава политика. Тоест сега не са склонни въобще да мислят за такава политика. Това стана ясно от досега изказалите се.
Вчера в комисията аз изслушах внимателно аргументите на колегите и смятам, че предложеният в Особените разпоредби чл. 5 действително вече в сегашните условия няма основание и затова го оттеглям. Защото желанието ми беше, гледайки досега действащия закон за касата и тези разпоредби, които биха могли да влязат в действие, да ги имаме предвид. Но очевидно, и господин Искров вчера каза, че това не ви върши работа, аз оттеглям чл. 5, господин председател.
Що се касае до чл. 6, аз мисля, че аргументите вчера, че след като Спестовна каса става банка или по-скоро търговско дружество, председателят й или нейният управител не трябва да се назначава от Народното събрание, както аз съм предложил, не са основателни. Защото ние не я приватизираме, господин Цонев. Тя си остава със стопроцентово държавно участие и си остава най-голямата. Мисля, че Народното събрание с нищо няма да утежни своите функции, ако продължи да определя председателя на Управителния съвет и да следи по-отблизо дейността на тази най-голяма финансово-кредитна институция. Спомена се "Булбанк", обаче за "Булбанк" има яснота отсега, че се приватизира, има ясно изразени намерения. Друг е въпросът доколко ние сме съгласни или не.

Що се касае до останалите разпоредби, аз продължавам да настоявам за тях, защото те не противоречат на другото, което вие не гласувахте. Става дума за кредитиране при облекчени условия, което кредитиране ще бъде гарантирано с ресурс, аз съм го записал в отделна алинея, ресурс, който ще бъде преотстъпен на спестовната банка или каквото ще се нарече, от държавата, за да може да покрие тези облекчени условия. Не бих искал да ги преповтарям. Обаче смятам, че е необходимо днес, именно днес ние да регламентираме тези отношения, а не да ги отлагаме.
Така че, уважаеми колеги, завършвам. Надявам се, че поне ще погледнете за какво става дума, защото сигурно на срещите ви с избиратели тези въпроси многократно са поставяни, сигурно сте поемали ангажименти. Решение на тези ангажименти предлагам аз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Чл. 5 е оттеглен.
Остават предложенията за чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9.
Господин Статков, обаче трябва да се съгласите, там където има думите "Държавна спестовна банка", да бъде "Държавна спестовна каса", тъй като ние вече гласувахме.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Няма да правя проблем от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
Моля да гласувате предложенията на господин Руси Статков със смяната на "Държавна спестовна банка" с "Държавна спестовна каса".
Гласували 125 народни представители: за 19, против 99, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 1. (1) Този закон отменя Закона за Държавната спестовна каса (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 21 от 1975 г., бр. 83 от 1978 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 59 от 1996 г. и бр. 15 от 1998 г.).
(2) Държавната гаранция по чл. 1, ал. 3 от Закона за Държавната спестовна каса запазва действието си за срок от 24 месеца от влизането в сила на този закон.
§2. (1) Държавната спестовна каса продължава да съществува като юридическо лица с досегашното си устройство и управление до преобразуването й от Министерския съвет.
(2) В срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон дейността на Държавната спестовна каса трябва да се приведе в съответствие с изискванията на Закона за банките, с изключение на чл. 9 и чл. 30, ал. 1 от същия закон за периода на действие на държавната гаранция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези два параграфа? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 15.
Параграф 1 и параграф 2 са приети. С това е приет изцяло Законът за преобразуване на Държавната спестовна каса. (Ръкопляскания.)
Господин Димитров, ако ще почерпите, имате думата.
СПАС ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на цялото ръководство на Държавна спестовна каса аз искам да ви благодаря за това, че приехме един кратък, но много важен, според мен, закон за стабилизирането на финансовата система.
Връзка с населението ние имаме. Ние съществуваме благодарение на тази връзка. И можете да бъдете сигурни, че ще направим всичко възможно не само да я запазим, но непрекъснато да я утвърждаваме в нашата практика.
Искам да Ви благодаря, господин председател, искам да благодаря и на членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за едни изключително добри, много разумни разисквания, в които, разбира се, надделяваше стремежът, според мен, да се стабилизира финансовата система. Благодаря и на господин Цонев.
И, мога да ви пожелая приятен ден и приятна ваканция след няколко дни. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Димитров.
Съобщения:
Заседанието на Комисията по икономическата политика, обявено за днес, 15 април 1998 г., се отлага за 29 април.
Комисията по труда и социалната политика отменя обявеното заседание за днес, 15 април.
Днес, 15 април 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание в зала 356 на пл. "Александър Батенберг", от 15 ч.
Обявеното за 15 април, сряда, от 15 ч. заседание на Комисията по национална сигурност няма да се проведе.
Днес от 14,30 ч. в зала 248 ще заседава работната група за компилиране на трите законопроекта за българитев чужбина към Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Всичко това се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващото съобщение е, че това се отмени.
Заседанието на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, насрочено за днес, 15 април, се отлага за 29 април.
Следващото заседание на Народното събрание, последно за тази сесия, е утре от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 15,21 ч.)


Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Секретари:
Васил Клявков

Атанас Мерджанов