Председателствувал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Анелия Тошкова и Иван Колев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Съгласно приетата програма за днес има единствена точка от дневния ред - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение тази точка да стане втора, а точка първа от днешния дневен ред да бъде Проект за решение за освобождаване и избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация - материал, който е раздаден.
Има ли възражения по това предложение? - Няма.
Моля да гласувате точка първа от дневния ред да стане Проект за решение за освобождаване и избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, а Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата да стане точка втора.
От общо гласували 189 народни представители, за - 167, против - 9, въздържали се - 13.
Предложението се приема.
По точка първа от дневния ред давам думата на вносителя госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проекторешението за освобождаване и избиране на членове на Надзорния съвет съм го внесла с желанието в Надзорния съвет наистина да има представители, посочени и от други политически сили, освен така, както беше до този момент - от квотата на Народното събрание бяха посочени единствено от Парламентарната група на БСП.
Квотата на Народното събрание за Агенцията по приватизация e 4 човека. Останалите са от квотата на Министерския съвет. Нашето предложение засяга само правомощията, които има Народното събрание.
Решението, което ви предлагаме, е именно в тази посока - за да има по-голяма прозрачност при процесите на приватизацията. Нещо, на което изключително много държим и вярвам, че цялото Народно събрание държи на това да има прозрачност в процеса на приватизация. Една от гаранциите е да има хора, предложени от различни политически сили.
Ние, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - аз използвам възможността, за да не взимам втори път думата - предлагаме госпожа Лиляна Иванова Пиперкова и господин Асен Емилов Дюлгеров. Хора, които имат познания, имат квалификацията, имат възможността да бъдат едни квалифицирани хора в Надзорния съвет.
Представена е справка и от страна на Демократичната левица за техния кандидат - това е господин Йосиф Илиев Илиев. От страна на Евролевицата е предложен господин Гаврил Арсенов Гаврилов.
Поради съвсем дребни технически грешки, които са направени, просто използвайки други проекти при изработването на решението, аз ви моля да имате предвид, че там, където в решението се посочва чл. 79, ал. 1, следва да бъде чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 и 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожице Михайлова.
Други желаещи?
Има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние не оспорваме правото на Народното събрание да променя своята квота и да променя надзорния съвет. Няма законова разпоредба, която да забранява това. Но също така няма и законова разпоредба, която да налага на всеки нов състав при своето избиране да променя и квотите си в надзорния съвет.
Бихме искали да знаем има ли някаква друга причина, освен политическа, за смяната на квотата на Народното събрание в надзорния съвет? Има ли някакви претенции към тези, които до момента изпълняват задълженията си? Има ли някакви съмнения по тяхната компетентност? Има ли някакви забележки към тяхната работа и ще трябва ли да приемем този акт на Народното събрание като продължение на вече провеждащата се с месеци политическа чистка или перце? Или както искате, така го наречете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Има думата за реплика госпожица Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Тъй като изказването беше като въпрос, аз бих желала да направя една реплика на изказването на господин Овчаров, защото мен ме изненадва това изказване.
Преди да внеса това проекторешение съм провела консултации с ръководствата на парламентарните групи. Първата консултация, която направих, беше с групата на Демократичната левица и не чух възражения. В смисъл, разбрахме се, че наистина е нужна прозрачност при процеса и беше посочено име. Това име аз не съм си го измислила сама и не съм си го избрала аз, за да го посоча. Мотивите са съвсем ясни. Мотивите са прозрачност.
Когато има представители, посочени от различни политически сили, те може да не са и политически лица, но по този начин се гарантира за абсолютно всички, че в един момент надзорният съвет няма наистина да залитне и да изпълнява политически поръчки. Присъствието на хора, посочени от различни политически сили, дава тази гаранция и въобще не означава политическа чистка това, което в момента се прави. Това, което се направи преди това в надзорния съвет с квотата, която беше излъчена от Тридесет и седмото Народно събрание, беше наистина политически акт, защото тогава друг не беше допуснат освен тези, които бяха посочени от БСП. Това е голямата разлика за това, което правим в момента. Преди това имаше дебат, имаше съгласуване и едва тогава внесохме своето проекторешение в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожице Михайлова.
Други желаещи?
Има думата за дуплика господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Аз много се извинявам, че отново взимам думата, но все пак трябва да бъде ясно, че ние не възразяваме по същество, не възразяваме по договорката, която е направена. Възразяваме по причините и по обясненията, които тук ни давате за това какво налага тази промяна.
Приказката за прозрачност - първо, трябва да се докаже тезата, че досега не е имало прозрачност. Освен това нека не забравяме, че има още една квота - на Министерския съвет, в която, предполагам, че няма да поканите участници от Демократичната левица, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Овчаров. Други желаещи? - Да, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Миков - 5.Видински - един от онези надзорници, които в определени периоди бяха обвинявани, че може би не са съвсем в синхрон с правителствената политика в предните две години.
Аз лично виждам имената на госпожа Пиперкова, на господин Дюлгеров - мои колеги, юристи, които не се съмнявам, че имат и квалификацията, и знанията да се занимават с надзора върху приватизацията.
Аз искам към тези хора, които ние днес тук ще изберем, да поставим въпроса и така: че която и политическа сила тях да ги е излъчила, нека не забравят, че в крайна сметка приватизацията е общонационален процес. Нека ние тук, в тази зала, нека и министрите да не забравят в контактите си с надзорния съвет, че освен прозрачността, трябва да има и някакви принципи на извършване на този процес.
А по отношение на прозрачността, не възприемам този мотив, който тук се излага. Защото не може да се търси прозрачност, когато се намали съвсем наскоро възможността на надзорния съвет да наблюдава определени сделки.
Така че ще гласувам за колегите, ще гласувам за всички, които са предложени, но нека всички тук, в тази зала, да знаем, че обществото ни гледа и дали ще имаме влияние в надзорния съвет или не. Рано или късно обществото разбира какво става в Агенцията за приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Колеги! Тъй като никой не ни е консултирал - Българският бизнесблок, което е доста странно, тъй като до този момент всичко е било много етично, никой не ни е консултирал по този въпрос, предлагам бившият шеф на надзорния съвет на Агенцията за приватизация от квотата на Бизнесблока, изхвърлен от Румен Гечев без обяснение, който е също бившият шеф на масовата приватизация, - доцент Димитър Стефанов.
Нямате такъв специалист, господа. Стига тела, стига квоти, да работят специалистите на България за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Панайотов има думата.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще назова нещата с истинските им имена, а нещата са много ясни. Става въпрос за няколко много елементарни нещица, на които ще трябва да се научим и да ги имаме предвид: що е доверие, що е отговорност, що е правомощия.
Ние сме получили доверието, ние носим и отговорността. За жалост в Република България все още е чисто комунистическа системата и за жалост се налага парламентът, чрез политическата си воля, да решава и стопанските дела на страната. За жалост, казвам, това в България е така. По тази причина никой не може да ни отнеме правото, тъй като ние носим отговорността, да направим това, което считаме, че ще допринесе за утвърждаване на нашето и политическо доверие сред народа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Използвам последното изказване, за да помоля и да предупредя, дори с риск да си наруша правомощията, че няма да давам думата на народни представители, не представителки, които не са облечени със сако. (Ръкопляскания)
Господин Ганчев, трите имена на доцент Димитър Стефанов може ли да ги кажете?
Първо, тогава поотделно трябва да гласуваме двете точки. Ще прочета цялото решение:
"Решение за освобождаване и избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1, ако обичате да добавите и ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
Р Е Ш И:
1. Освобождава Ирина Николова Мулешкова, Иван Стоилов Георгиев, Йосиф Илиев Илиев, Росица Анастасова Сбиркова от длъжността член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизацията".
Поставям на гласуване първо тази точка. Моля, гласувайте.
От общо гласували 210 народни представители, за - 172, против - 11, въздържали се - 27.
Точка 1 е приета.
"2. Избира - предложението на вносителите е - Йосиф Илиев Илиев, Гаврил Асенов Гаврилов, Лиляна Иванова Пиперкова, Асен Емилов Дюлгеров за членове на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация".
И предложението на господин Жорж Ганчев за Димитър Стефанов.
Поставям първо на гласуване предложението на господин Жорж Ганчев за Димитър Стефанов. Моля, гласувайте.
От общо гласували 211 народни представители, за - 58, против - 105, въздържали се - 48.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване поотделно другите четири предложения.
Първо за Йосиф Илиев Илиев, моля, гласувайте!
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Защо не заедно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Искате наведнъж ли да се гласува? - Добре.
Отменям гласуването.
Поставям общо на гласуване четиримата кандидати, след като няма други предложения.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 217 народни представители, за - 206, против - няма, въздържали се - 11.
Избрани са за членове на Надзорния съвет на Агенцията по приватизацията Йосиф Илиев Илиев, Гаврил Асенов Гаврилов, Лиляна Иванова Пиперкова и Асен Емилов Дюлгеров.
С това точка първа от днешния дневен ред е изчерпана.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА.
Господин Муравей Радев има думата за процедурно предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е да поканим заместник-министъра на Министерство на финансите господин Бисер Славков да присъства на обсъждането по този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Моля да гласувате за направеното предложение в пленарната зала да присъства заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков.
От общо гласували 195 народни представители, за - 192, против - 2, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят господин Бисер Славков. (Господин Бисер Славков заема мястото си в пленарната зала)
Преди да дам думата на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да изложи становището на комисията, искам да обясня, че времето, с което разполагат отделните парламентарни групи за всички е еднакво - по 30 минути, с възможност за едно удължаване от една трета на това време - 10 минути. Ако се прескочи времето от 30 минути, аз ще давам продължението, дори без да е поискано. Времето на вносителите или на вносителя, ако един изложи становището им, не влиза в 30-минутното време.
Има думата да изложи становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
Моля през това време отделните парламентарни групи да дадат списък с желаещите за изказване. Досега такъв списък е даден само от Парламентарната група на Демократичната левица.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроект N 54-01-5 от 7 май 1997 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата, внесен от народните представители Йордан Цонев, Муравей Радев и Симон Спасов.
"На заседание, проведено на 13 май 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, съвместно с Комисията по икономическата политика, разгледа внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата.
Вносителите на законопроекта информираха народните представители, че основната цел на предложените изменения и допълнения на Закона за данък върху печалбата е премахването на съществуващите правни противоречия, усъвършенстване и изясняване на неясни текстове с цел улесняване на данъчната администрация и данъкоплатците и постигане на по-голяма справедливост в данъчното законодателство.
С предложените корекции се разграничава и уточнява кръгът на данъчно задължените лица по отношение на обекта на данъчното им задължение. Създава се нов чл. 12а, с който се предлага въвеждане на методи за определяне на пазарните цени във връзка с приложението на членове 10, 11 и 12 от Закона за данъка върху печалбата, с цел несъздаване условия за избягване на данъчното облагане.
Предлагат се уточнения в някои текстове на чл. 16, свързани с финансовия резултат преди данъчното преобразуване, с оглед улесняване на данъкоплатците и на данъчната администрация при уреждане на взаимоотношенията им.
Необходимо е чл. 17 да се отмени, тъй като той става безпредметен след като всички приходи от продажби вече се отчитат в момента на продажбата и това се отнася както за вътрешния пазар, така и за износа. Тази материя е законодателно уредена в § 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.

Предлага се отмяна и на чл. 40, защото на практика съдружниците в едно гражданско дружество при прекратяване на договора за гражданско дружество не могат да изпълнят разпоредбите на чл. 37, 38 и 39 от Закона за данъка върху печалбата, които се отнасят за прекратяване с ликвидация на юридическите лица, а не на граждански дружества по реда на Закона за задълженията и договорите.
С предлагания нов чл. 41а се цели да се определя дивидент за държавата и общините в случаите на приватизация към момента на вписването на промяната в търговския регистър или от датата на прехвърляне на акциите. Дава се възможност на данъчно задължените лица да прихващат надвнесените данък печалба и данък за общините от следващите задължения по същите данъци без да е необходима задължителна проверка от данъчните органи в момента на прихващането. Това намалява бюрокрацията и улеснява данъчната администрация и данъчно задълженото лице.
Счита се за необходимо чл. 51 да отпадне, тъй като за данъчно облагане на прекратени и преобразувани юридически лица се възприема периодът от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър. Премахва се междинният момент - вземане на решение за прекратяване, в който по сега съществуващия закон трябва да се представи данъчна декларация. По този начин се намалява бюрокрацията и за двете страни.
При проведената дискусия народните представители изказаха съображения и направиха предложения по внесения законопроект. Смята се, че с неговото приемане трябва да се решат и някои други въпроси, свързани с облекчаването на инвестициите - да се подобри режимът на даренията, като се даде право това да се извършва от частни фирми в размер до 10%; по нов начин да се третират разходите за амортизация във връзка с инфлацията; други икономически процеси, които в момента водят до декапитализация на националната икономика.
Направени бяха някои възражения по предложените изменения и допълнения на чл. 58. След проведеното гласуване народните представители единодушно подкрепиха законопроекта, с което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
От името на вносителите има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Пред вас е проект за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата - един закон, който много години бе чакан, закон, който урежда една материя, която бе регламентирана с прословутия безсмъртен Указ 56 и с Правилника за неговото приложение. Всички стопански дейци добре знаят за какво става дума, какво беше този правилник, как той и неговото действие бе удължавано в годините, докато миналата година най-после Народното събрание прие Закон за данък върху печалбата.
Този закон е твърде голям. Той е доста обемист. Той регламентира твърде голям обхват от неща. Твърде много и твърде различни са стопанските субекти в страната, а и не само в страната, и чуждестранни лица, работещи на територията на страната. Обхватът е голям и дейностите са много, поради което беше съвсем естествено първият вариант на този закон в някои моменти да се опита да регламентира процесите без 100-процентова гаранция за най-доброто решение, което е предложено в този закон, нито пък затова, че във времето някои заложени тенденции няма да се променят до такава степен, щото да направят необходими част от тези регламентирани постановки в досегашния закон, да претърпят съответната промяна.
И това, което е предложено днес на вашето внимание, има точно тази цел - само и единствено да доусъвършенства онова, което е заложено в закона от миналата година, като се постарае да отстрани някои нецелесъобразности, да отстрани някои неясноти, да допълни някои текстове с по-конкретен смисъл, така щото да не се позволява тълкуването им от чиновника, или дори ако щете от институция, но субективно, така щото да не се дава възможност дори и при желание на съответна институция да се тълкува погрешно буквата на закона. Това е смисълът на тези предложения, които днес правим в закона.
Аз ще ви дам само няколко примера, за да поясня това, което казах досега. Има известни правни противоречия, които смятахме, че тук, с нашите предложения са отстранени.
Например закон на чуждестранно лице, което не е юридическо лице, но се облага. Доходите от дивиденти и от дялово участие се облагаха, което противоречи, което юридически не е издържано. То, доходът му може да се облага, но доходът третиран като доход от място на стопанска дейност - да, това да. Но не юридическо лице, не може да бъде облагано като доходи от дивиденти и от дялово участие.
Или пък някъде избягване на двойното данъчно облагане. Например печалбата на гражданските дружества. Ами, че това е един финансов приход на съдружниците и там той се облага, също и в гражданското дружество. Ето ви налице едно двойно облагане и нашето предложение отстранява тази нецелесъобразност.
Или пък например облагането в дъщерните дружества и в холдинга - нещо, което не беше направено добре в миналия закон и позволяваше такова двойно облагане. Сега е коригирано.
Много от термините сме направили опит да ги уточним, да ги конкретизираме. Например много пъти в практиката на облагането, а и въобще в икономическа наука се използва терминът "пазарна цена". Какво обаче е "пазарна цена"? Кой е онзи, който ще каже, че точно тази величина за еди коя си стока в определен момент е нейната пазарна цена? След като се позоваваме на този термин, трябва да дадем и съответното определение, така щото определянето на величината да бъде изчистено от всякакви възможни субективни влияния.
И тук сме дали три възможности за конкретизиране на понятието "пазарна цена". Дискусията е открита - дайте по-добри, ние ще ги приемем. Но трябва да има такава конкретизация.
Или например реконструкция, модернизация и разширение, сега му казват подобрение - реконструкция, модернизация, подобрение. Кое действие влиза в обхвата на това понятие и кое е текущ ремонт, примерно? И къде е границата между тези две неща, които по съвсем различен начин се третират при участието и групирането на разходите за определена дейност и за създаването на определен продукт? Едните се включват пряко в разходите, другите са елемент по-нататък на възстановяване на стойността по пътя на амортизационните отчисления.
Тук сме направили опит първо да дадем една по-ясна характеристика на понятието и отделно от това да премахнем някои, бих казал, откровени нецелесъобразности. Не може да се регламентират разходите за реконструкция, модернизация и подобрения до 5% например от остатъчната стойност на дълготрайните материални активи. Ами, много пъти тази стойност, особено сега при декапитализацията на тези дълготрайни материални активи, не е достатъчна за извършването дори на един елементарен текущ ремонт. Има такива случаи и смятаме, че е целесъобразно собственикът на тези дълготрайни материални активи без ограничение на тази граница да осъществява разходите за реконструкция и модернизация в размера, който е необходим за производствената дейност на този субект.

Или дълготраен материален актив, отдаден под наем за няколко години и в договора за наем не е предвидено средствата от наемателя, вложени за реконструкция, разширение и подобрения да бъдат за сметка на наема. Тогава това е един разход от наемателя. Понякога той може да има много големи стойности, големи величини и да се отрази изключително неблагоприятно върху финансовите резултати за първата година на наемателя. Ние даваме възможност това да стане чрез една постепенна амортизация на тези средства за срок, равен на срока на наемния договор. И ред, ред други такива неща, които моите колеги вероятно най-подробно след малко ще ви обяснят като замисъл на философията, която сме внесли за промяна на този закон.
Аз искам да изпреваря вероятните дебати днес по една друга точка, свързана с този закон. Очаквам да се повторят дебатите по отношение на данъчните облекчения, свързани с амортизациите и инвестициите по дълготрайни материални активи. Това, което стана вече с вчерашния Закон за данък върху общия доход.
Искам да декларирам на всички колеги, че вносителите на тези два законопроекта са далеч от мисълта да не се предложат и да не се уредят тези данъчни облекчения по този въпрос. Ние това сме говорили предишните две години и половина и не се отказваме от тази теза. Точно обратното. Ние смятаме, че това е един изключително важен въпрос, националноотговорен въпрос е това, според нас. Един такъв националноотговорен въпрос не може да бъде решаван за ден, или за два с предложения като тези, които правим в този закон и в този, който мина. Това е въпрос, който трябва да бъде огледан комплексно. Това е гвоздеят на нашата данъчна политика по-нататък. Но това е и гвоздеят на фискалната държавна политика по-нататък. Един толкова важен въпрос не може да бъде решаван на коляно за два дена. Това, първо.
Второ, той е много комплексен и няма място тук, не е намерил отражение и място тук. Но ще намери място когато този закон, заедно с всички други закони, третиращи този въпрос, в един ансамбъл, в един комплект бъдат коренно променени. И това ще стане веднага след приемането на държавния бюджет.
Има и още нещо. Някои уважаеми колеги вече се произнесоха по медиите във връзка с очакваното 4-5-кратно завишение на цените, уважаеми колеги. На цените от това, че виждате ли, стойността на дълготрайните материални активи щели да се увеличат 100-200 пъти, 300 пъти и т.н. Разбира се, че трябва да се увеличат, след като вече 5 години инфлацията е с такива огромни числа, а преоценка няма и се ползва стойността на дълготрайните материални активи от 1991 и 1992 г. и една константна величина продължава да стои в тази непрекъснато увеличаваща се маса на брутния национален продукт всяка една година и относителното тегло на стойността на тези дълготрайни материални активи, а тя е константна, защото и процентите са същи и величината, която тези проценти атакуват, е една и съща. Относителното тегло на тази стойност непрекъснато намалява и от 15-16 на сто в началото на 1991-1992 г., в 1994 г. относителното тегло на стойността на дълготрайните материални активи вече е 10 на сто, а за миналата година относителното им тегло е не повече от 3,5 на сто.
Тази година, ако не бъдат променени тези стойности, при един очакван брутен вътрешен продукт дори не този, който е заложен от 20 хил. млрд, а от 16 хил. млрд, което е по-нормално, по-съвременно като резултат от ниската инфлация - една прогноза, която е по-близка до вероятната отчетна такава в края на годината, вие представяте ли си тези 52-55 млрд. лева, които са сумата на всички амортизации, отнесени към тази величина? Това прави по-малко от 0,5 на сто, уважаеми колеги, от обема на брутния вътрешен продукт. Едно завишение от 80-100 пъти е съвсем поносимо. Не само това, а е и задължително, бих казал. Как то ще се отрази на амортизациите? Те ще се завишават в същия процент. Ето, виждате, колко други фактори трябва да преценим как ще се отразят върху нашата икономика, за да може, решавайки въпроса с амортизациите, за да може решавайки въпроса с облекченията за дълготрайните материални активи за инвестирането в такива, да бъде едно, бих казал, балансирано решение. И не решение за 1 месец, или за 20 дена, а решение поне за няколко години напред. Няма законодателство, което да претендира за сериозност, за национална отговорност, което е законодателство за месец, или за два. Затова ние искаме да правим сериозни закони за дълъг период, поне за 4-годишен, докато, дай Боже, е животът на този парламент.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви, господин Радев.
Има записани 1 народен представител от Парламентарната група на СДС, 3 от Парламентарната група на демократичната левица и 1 от Парламентарната група на Евролевицата.
Давам думата така, както е практиката, по ред по големината на парламентарните групи. Първо, има думата господин Николай Апостолов от Парламентарната група на СДС.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да дам още няколко общоикономически аргумента към това, което господин Радев от името на вносителите на проектозакона вече каза, а именно, че този законопроект се внася с основна цел да се променят технически някои от текстовете на съществуващия Закон за данък върху печалбата, така че да се избегнат някои правни неуредици и най-вече да се внесе правна яснота за двете страни в процеса на облагането с данък върху печалбата. Тоест, да бъде по-ясно на данъкоплатеца какво трябва да плаща и колко, и от своя страна данъчната администрация също да бъде наясно какво трябва да се събира, а и да няма възможност за субективни преценки и на тази основа след това да възникват съдебни спорове, претенции и т.н.
Господин Радев спомена няколко примера от текста на закона. Аз бих допълнил също и чл. 42, това е § 15 от настоящия законопроект - определянето на преференциалния режим за ползване на намалената данъчна ставка за тези, които имат до 2 млн. облагаеми. И чл. 61, това е § 21 от настоящия законопроект - при преотстъпване и освобождаване от данък върху печалбата, свързани с вноските във фонд "Мелиорации". Имаше някои правни несъответствия, които се избягват с новите текстове.
Искам да наблегна, че умишлено не се навлиза в дълбочина в самия закон, не се правят съществени фискални промени в закона, тъй като, както вече в дискусията, в съвместните заседания на Икономическата комисия и на Комисията по бюджет и финанси, надълго дебатирахме. Въпросът за данъчната политика е един много сериозен въпрос, който не би трябвало да се решава на парче, още по-малко сега, в средата на годината. Имаме лоши примери от миналата година за промени в данъчни закони, които в края на годината и в периода на събиране на данъците в началото на тази година, доведоха до допълнителни промени, до допълнителни недоумения и недоразумения в двете страни на данъчния процес.

Ние сме за това съществените промени в данъчните закони да станат наведнъж, за да дадем възможност на правителството, което е нормалният вносител на данъчните закони, да ги внесе. В случая става дума за един законопроект, изготвен от експерти по специална поръчка за избягване на тези технически и правни проблеми, а не законопроект, който е внесен от Министерството на финансите или от Министерския съвет. Затова ние искаме правителството, което ще влезе в действие другата седмица, да подготви пакет закони - за данъка върху общия доход, данъка върху печалбата, данъка върху добавената стойност и другите данъци, така че цялостната данъчна политика да има вътрешна логика, взаимосвързаност между отделните закони.
Също така е много важно всичко да бъде синхронизирано с договореностите с Международния валутен фонд. Всички знаем, че съвсем скоро ще влезе в действие валутният съвет, така че ще има допълнителни изисквания, включително и по този закон. Ние смятаме, че някои от тези изисквания могат да влязат още сега - между първото и второто четене, например заделянето на провизии в съответствие с най-добрата световна практика, както е залегнало в меморандума с Международния валутен фонд - т. 9 от Приложение 2, а също така да се увеличат санкциите за просрочване на задължения от страна на неизправни длъжници - т. 2 от същото приложение. Тези две допълнения ще бъдат предложени между двете четения на законопроекта.
Още един път искам да наблегна, че всички тези въпроси, по които стана дискусия в комисиите, бихме предпочели да оставим за един по-късен етап, за да бъдат системно разработени в целия пакет данъчни закони и по този начин да се създаде по-нормален климат за фирмите, за стопанските субекти в страната. Вярно е, че за известно време се отлага това, за което ние винаги сме декларирали, че сме: едно разтоварване на стопанските субекти от данъчното бреме, но по-добре е малко по-късно, но по-разумно, отколкото прибързани ходове, които след това отново да е нужно да се коригират.
Искам да спомена само още нещо, за да не навлизаме в по-детайлна дискусия по този законопроект. Аз мисля, че повечето неща се изясниха в комисиите.
Тези дни излезе постановление на служебното правителство, което дава възможност за ревалоризация на активите на фирмите на базата на чл. 33 от Закона за счетоводството. По този начин според нас се създава добра възможност да се избегне декапитализирането на фирмите. Това до голяма степен ще помогне да не се налагат допълнителни данъчни облекчения, данъчни преференции по средата на годината, което би нарушило общата макрорамка и би предизвикало корекция в бюджета.
Това исках да кажа в допълнение към мотивите на вносителите. Надявам се, че на този етап представеният законопроект е добър за приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Апостолов.
За реплика има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Апостолов, Вие продължавате да привеждате онези съображения, аргументи и пр. в полза на това, което правеше и господин Радев, че сега не трябва да се отива към решаване на проблемите около данъчния режим на инвестициите. Мотивите са в плоскостта на това, че трябва да се отиде към цялостна реформа, всички тези проблеми да бъдат огледани, да се отиде към система от принципи и пр.
Всичко това звучи много несериозно. Както виждате, пресата започва да се зарежда с ирония по тази теза. И не е случайно - основанията са предостатъчни. Същите тези страници, по които се правеха големи дискусии и миналата година при приемането на този закон, могат сега да бъдат предоставени на вниманието на колегите и разисквани в Бюджетната комисия и в залата.
Това, което господин Венцеслав Димитров предлага като текст от седем реда, също може да бъде разисквано и да намери своето място в приетите текстове. Нищо различно не бихте предложили примерно в сравнение с миналогодишните текстове.
Работата е там, че тези неща ще останат като временни с положението на онова, което се разглежда: че временното е най-стабилно, най-постоянно. Така става и с много други данъчни проблеми. Тоест, по-добре е тази тема, която вие не искате да бъде разисквана сега, да не се опитвате да защитавате с доводи, с аргументи, които звучат несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Михаил Миков от Парламентарната група на Демократичната левица.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, аз ще се опитам да изложа пред вас някои мои, по-скоро лични виждания, защото не присъствах при обсъждането в комисията, които ме карат да смятам, че ние не само не запазваме онова състояние, за което вчера господин Венцеслав Димитров, а днеска проф. Стоилов каза, че създава много проблеми на българския данъкоплатец. Нещо повече, създават се по-неприемливи условия от досегашния режим, господин Славков. И аз имам предвид най-вече въпроса за облагането на така наречения малък бизнес.
Всички тук, в тази зала, в предизборните си платформи бяхме записали какви чудеса ще направим за малкия и средния бизнес. Ако ние сега не преценим, че долната ставка от 2 млн. лева към момента е нещо съвсем друго - няма смисъл да казвам какво са 2 млн. лева сега, ние ще затегнем менгемето точно върху оня частник, който като Андрешко, както правеше и досега с логиката: лъжа държавата, мащехата... Тя за едни е мащеха, а за други - най-млечна майка. Същият този частник няма да плаща и няма да има събираемост. Така пожеланията за повишаване на събираемостта чрез една по-нормална данъчна тежест ще останат само балони - червени, сини, оранжеви, зелени балони за нашите данъкоплатци.
Най-простото, което може да се направи и което не изисква кой знае какви обсъждания, е да се умножат тези 2 млн. лева по същото число, с което вчера оперирахме при данъка върху общия доход - 14-15 пъти. Така тази ставка ще отиде на 30 млн. лева, за да може този човек да има по-привилегировани условия от тези, които могат да регистрират офшорни фирми в Кипър или на остров Ман и чиито доходи за облагане понякога са и под 2 или 1 млн. лева, защото средствата изтичат по хубавите места и по островите. Това е принципен въпрос за нашето отношение и тук няма място да казваме, че сега не е времето за решаването на този въпрос.
Други два проблема, които конкретно ме карат да се притеснявам и да твърдя така - дано аз да бъркам, са, че ние с тези изменения ще засилим данъчната тежест. Те са свързани с преди малко цитираното от господин Радев изменение, което касае 5-те на сто.

Ами вижте какво ще направим, ако махнем 5-те на сто! Ще увеличаваме облагаемата печалба, защото става въпрос за изменение на точка 8 в чл. 16; ще увеличаваме облагаемата печалба с всички разходи, отишли за ремонт, защото систематическото им място е там. Досега се увеличаваше само с превишението над 5 на сто. И казваме: малко са 5 на сто, нищо не са, ама сега дайте да вземем и 5-те на сто. Това става при един поглед, както е направено в закона.
Другият въпрос - въпросът за социалните разходи. Аз лично споделям предложението на господин Димитров за 10-те на сто, които да се приспадат - за дарения на фондации, за социални, за здравни и пр. нужди.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да го бяхте подкрепили миналата година.
МИХАИЛ МИКОВ: Не бях тук, господин Димитров. Съжалявам, съжалявам! Съжалявам, че моите колеги, които са били, не са го подкрепили.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо си влязъл в тази партия тогава?
МИХАИЛ МИКОВ: Но искам друго да ви кажа - че в условията на борд още по-важно става това предложение. Още по-важно става това предложение, защото в условията на борд, когато бюджетът ще затвори всички кранчета - към сферата на културата, към сферата на образованието, дайте да позволим поне на тия, които имат пари в дружествата си, да заделят от тях за социални нужди. Защото нито в Европа, нито в Азия ще влезем ние с болни и неграмотни хора.
В този смисъл смятам за недобра промяната, която се предлага за социалните разходи, с допълнението "по право". Всички ползват по право. И цитирам от мотивите: "Защото шефовете на дружествата ползвали иначе социалните разходи". Ами че това е нецелево изразходване на средства, щом ги ползват шефовете, и нека данъчният да си свърши работата. Но я си представете, че трима работници работят на една площадка на 5 км и заради тях цялото предприятие няма да ползва разходите за поевтиняване на храната! Това става с това малко изчукване и вкарване в текста, когато "по право" се вкара.
Това са най-накратко нещата, които са по съществото.
И най-накрая. Нека тук сега, нека със спомена от предния парламент също, господин Димитров, ние тук, в тая зала всички да обещаем на нашия данъкоплатец, че няма повече да въвеждаме данъчни тежести със задна дата, че не бива да го правим. В тоя смисъл нашите комшии - гърците, са си го записали в Конституцията и са се ограничили от такова изкушение. Нашият Конституционен съд го препоръча в мотивите по делото, същото дело, когато бяха атакувани текстове от закона за данък върху печалбата. Нека в духа на това съгласие, с разбирането, че данъкоплатецът плаща на всички, с разбирането, че и ние сме данъкоплатци, да си обещаем и никога тук да не разглеждаме закон, който въвежда данъчни тежести със задна дата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има думата за реплика господин Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз разбирам, че една опозиционна политическа сила по някакъв начин може би ще се опитва да се държи деструктивно. Обаче съм изненадан, изненадан съм от това, което чувам.
Уважаеми госпожи и господа отляво! Вие в момента искате да заложите бомби със закъснител на правителството, на това правителство, което още не сме избрали. В момента мисията на фонда е тук и всичко се слуша. Ето, от други ден започва семинар, на който ще присъстват хора от правителството, на който ще присъстват двете комисии - по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика - в това число, разбира се, и народни представители от левицата. Нека там да огледаме нещата. Значи има причинно-следствена връзка, има логика там да се чуят мнения. Това е смисълът.
Господин Миков, по-миналата година, или миналата година, точно вашите колеги отрязаха тези 49 млн.лв. на фондация "Отворено общество", които бяха заложени в бюджета. Аз не мога да разбера в момента една и съща партия как може да взима позиции, различаващи се на 180 градуса. Ами ние с Венци Димитров миналата година точно за това говорихме, като гледахме Закона за бюджета.
Така че аз ви умолявам, уважаеми госпожи и господа, просто за една по-конструктивна позиция в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз нямах предвид, господин Димитров, бюджетно финансиране на фондации, но въпреки това аз също смятам, че фондация "Отворено общество" е фондация, която има място в нашата страна. Но когато ние решаваме въпроси тук, в парламента, аз мисля, че решенията на семинарите, моите уважения към мисията на фонда и на нейните решения, те също трябва да зависят и от нас. Другото означава да си вземем торбичките и да си идем на село. Аз лично от това никак не бих се възтрогнал и притеснил. Или ще бъдем парламент, който да решава тия въпроси и да мисли и той за данъкоплатеца, или да кажем: "Ами имаме меморандум от фонда, има семинар на фонда, проблемите са решени, край. Защо си губим времето тук да говорим, ами да ходим да си вършим друга работа". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Най-напред - тук се разгоря една дискусия и виждам едни, меко казано, безпринципни и недостойни изказвания от страна на така наречената "демократична левица".
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: "Така наречената"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Така наречената - да, защото миналата година, господа, когато вашите колеги приемаха тоя закон, от вас никой не надигаше глава. И днес казвате, че сте си изменили възгледите или и вие сте били против. Ами защо сте се записали в тая партия? Защо сте приели да участвате като народен представител в тая партия, като тая партия загроби бизнеса; като тази партия доведе България до катастрофа? (Шум и реплики в блока на ДЛ. Ръкопляскания от мнозинството) Това ли е вашата отговорност?
Онзи ден нашата група имаше среща при президента и ние ще продължим да настояваме да се търси отговорност на виновниците за тази катастрофа. Най-малкото ще искаме да се създаде една комисия.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Коя партия?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вашата партия, господа, вашата партия и вашият министър Митко Костов. Всички гласувахте като един за неговите недомислени фискални глупости.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ти къде си бил тогава?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тука бях. Тук бях и непрекъснато съм протестирал. И вие, ако сте на място, ще се опитате да изработите една малко по-умна от тая позиция, защото наистина тогава нещата се размиват. Защото виждам, че вашата цел не е добронамерена, да помогнете на бизнеса, а да пробиете бюджета. Точно това правите в момента, защото не сте били никога последователни. А Бога ми, аз тук седем години от тая трибуна защитавам едни и същи възгледи и който намери противоречия, нека да дойде и да ги каже. И сега ще продължавам да ги защитавам.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Седем години какво направи?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Седем години не можах нищо да направя, господине, защото вие имахте мнозинство. Ето за това, то е много просто. (Шум в блока на ДЛ) Станете и се изкажете!
Закона за данъка върху печалбата го приехме миналата година - 1996 г. - и, бих казал, с мнозинството на хората, които сега искат той да се поправя. Ние също сме искали да се поправя и мен ме изненадва малко, че вие използвате нашите аргументи, а тогава не ги подкрепихте. Но както и да е. Вие може да се промените, но по-добре е да си промените партията или възгледите и т.н., отколкото да говорите тук безпринципни неща. Защото аз вместо да правя конструктивни предложения към самия законопроект, трябва да се чудя как да се разграничавам от вас. Не ви ли е неприятно? (Весело оживление в блока на ДЛ)

Точно така! Защото се хващате за сламката, тъй като вие сами собствени идеи не може да генерирате! Чисто и просто сте обременени и от миналото, и от тесния си кръгозор. Вие, ако бяхте на място щяхте да подкрепите и частния бизнес, нямаше да допуснете финансова катастрофа и може би още щяхте да управлявате. Но затова се иска малко акъл! (Ръкопляскания)
За съжаление, не ме послушахте.
Сега искам да се обърна към вносителите на законопроекта: господа, съжалявам, че пак ще кажа някои неща, които ги казвах миналата година, когато обсъждахме законопроекта. Законът за данъка върху печалбата не би трябвало да бъде източник на съществени приходи в държавния бюджет. Не би трябвало да бъде такъв. Сега, за съжаление, той е точно такъв. Той би трябвало да се разглежда като инструмент за въздействие и за стимулиране на икономическата активност и би трябвало ние да се постараем да го направим такъв. Вярно е, господин Радев тук безспорно е прав, че нямаме много време да го оправяме, но тъй като все пак той не чука толкова настоятелно на вратата като Закона за данъка върху общия доход, ние бихме могли да си позволим малко по-дълго време да го обсъждаме. Даже включително да го обсъждаме и паралелно с внасянето на Закона за държавния бюджет. Може би и даже при неговото първо обсъждане на първо четене, но нека да се постараем да отстраним най-големите недомислия, които вкараха точно тези, които сега ги критикуват. Това значи - вие и ние, а ние се смятаме като част от това мнозинство, което ще подкрепя реформата, да продължаваме с един, така да се каже, съставен от комунистите закон. Макар че общо взето той би трябвало да е закон, който ще действа в условията на пазарната икономика. Но тъй като са му окастрени онези неща, които биха стимулирали бизнеса, ние трябва да се опитаме сега да ги върнем. За тях това беше естествено, въпреки че сме ги критикували. Естествено, защото те са органически против частната собственост. Те са органически против бизнеса. Те са против богатите хора. И това го разбираме. Но ние като сме "за", дайте да видим какво можем да направим наистина за тези хора.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Само за тях ли?! (Шум и реплики от опозицията)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Вижте, господа! Знам, че сте против богатите. Не искам да влизам в полемика с вас, но разберете едно, че България без частен бизнес не може да се измъкне от това блато, в което вие я вкарахте. Не може да се измъкне за косата си само с помощта на държавната собственост или само с ограниченията на частния бизнес. Бордът няма да оправи нещата, бордът може да стабилизира финансовата система, но реалната сфера няма как да я измъкне. Стимулите, които ще насочи към реалната сфера ще бъдат малки за активно измъкване, затова трябва да се опитаме да направим нещо поне със Закона за данък върху печалбата.
Данък печалба в нормалните страни - това го казах онзи ден в комисията, това го казвах и на вас, в предишния парламент, и на предишния финансов министър Митко Костов, но нямаше кой да чуе - приходите от данък печалба сравнени с приходите от данък общ доход у нас са доста високи. Ще кажете: това добре ли е или зле? Може би е добре за фиска, но извънредно зле е, че се натиска реалния сектор. Те са, бих казал, 1 към 1,5, а може и към 2, не знам какви са резултатите от миналата година. Ще ги видим, когато дадат проекта за бюджета. Не би трябвало да са такива.
А каква би трябвало да е пропорцията? Пропорцията трябва да е между 1 към 3 и 1 към 5. Това е нормалната пропорция. Значи приходите от данък общ доход трябва да са 3 до 5 пъти по-високи от приходите от данък върху печалбата. При нас, за съжаление, това съотношение е изопачено! Това означава, че ние събираме повече, отколкото би трябвало да събираме чрез данък печалба. За съжаление, не е лошо за фиска, но е лошо за цялата икономика.
В какви насоки Законът за данъка върху печалбата трябва да се поправи. Аз не искам да се произнасям сега върху всички тези, преобладаващата част може би - 90 на сто технически промени, които може би са наложени. Нека да каже, разбира се, и данъчната администрация доколко те ще помогнат да се събира повече данък, защото наистина и проблемът със събираемостта на данъка стои и то не само при този данък, при всички видове данъци. Преобладаващата част от тях може би трябва да се подкрепят, но аз искам да използвам случая и да предложа и някои други промени и то належащи промени, които няма кой знае колко да затормозят нашата работа по закона.
Вчера се произнесох по Закона за данъка върху общия доход. Не искам пак да се произнасям, но пак ще предложа облекчение за инвестициите. Това е едно нормално нещо. Нека да видим колко приходи ще загубим, можем ли да ги загубим и наистина да ги дадем тези облекчения.
Тук господин Славков вчера каза: да, макроикономическата стабилност е най-добрият стимул за инвестициите. Разбира се, че е така. Но е по-хубаво и стимул за инвестициите чрез данък печалба, и стимул чрез макроикономическата стабилност. Какво по-добро от това двете неща да се насложат и тогава наистина икономиката да тръгне напред. Виждаме, че само едното или само другото няма да са достатъчни, естествено. Примерно, само стимули чрез данък печалба при макроикономическа нестабилност, това като че ли, .... то може, ама не върви, защото хората автоматически се стягат и не щат да инвестират. Но нека да направим всичко възможно да създадем наистина един нормален инвестиционен климат в тази страна и нещата да вървят напред.
Сега, от това, което четем по вестниците излиза, че правителството, когато е разговаряло с Фонда е поело ангажименти да не допускаме данъчни облекчения. Аз не бих искал това да стане и може би е добре в този целия парламент между всички парламентарни групи да има някакво единство и когато Фонда види, че всички сме на едно и също мнение, може би ще отстъпи от тази си позиция. По този начин ще помогнем и на правителството, ще помогнем и на излизането от кризата, ще си помогнем сами на цялата държава, на бизнеса. След като видим, че всички сме зад едно, нали това се цели, най-малкото някаква форма на консенсус да има.
След като решим този важен въпрос дали да помагаме на бизнеса чрез данък върху печалбата или да го оставим да действа така, както ни е оставен в наследство от БСП и тяхното мнозинство, ние може би трябва да видим какво точно да направим тук и в този момент, на този етап на поправка на Закона за данъка върху печалбата.
Сега аз пак ще предложа тези неща конкретно. Не съм предложил законопроект, но между първо и второ четене биха могли да се предложат тези неща, а на първо четене само ще щрихирам промените.
Естествено, онези неща, които съм ги предложил в Закона за данъка върху общия доход и тук ще ги предложа. Това са облекчения за инвестициите, облекчения за представителни цели, за командировъчни пари.
Най-важното обаче мисля, че ще бъде да измислим схема как да помогнем на хората да се отърват от допълнителното бреме, което се стоварва върху тях чрез облагането по този закон, който е причинен от чисто инфлационните процеси. И това беше така миналата година. Това ще е така с по-голяма сила тази година. Най-простото - не защото това правителство ще е по-лошо от миналогодишното, защото от миналогодишното има наследена инфлация, която ще действа тази година. И тази инфлация в годишна мярка ще е по-голяма от миналогодишната. Миналата година, примерно, ако цените се увеличиха около три пъти или повече, тази година сигурно инфлацията поне ще е двойно по-голяма, най-малкото.
Миналата година се постигна декапитализация. И то декапитализация както по отношение на дълготрайните активи по пътя на амортизациите, така и декапитализация по пътя на краткотрайните активи, защото се облагаше една несъществуваща печалба - една печалба, която беше причинена само от инфлацията и независимо от това дали се отнася за дълготрайните или краткотрайните активи. За съжаление не виждам никаква стъпка в това направление, защото ако сте започнали миналата година с някакъв начален капитал и сте приключили годината с три пъти по-голям капитал в номинално изражение, разликата ви е обложена, за съжаление, с данък печалба. Тази година тази разлика ще е много по-голяма от миналата година, ако разбира се, нещо е останало във фирмата. И тя ще бъде обложена още по-жестоко.
Затова, господин Радев, аз не бих искал този въпрос да бъде оставен за следващата година, защото след като веднъж са ударени, бизнесмените миналата година с този данък, тази година със същата сила на удара те ще получат два удара или един удар, двойно или тройно по-силен! И може би за бизнес няма да може да се говори вече!
Вижте кой бизнес удряме обаче. Удряме този бизнес, който си плаща данъците. Има ли такъв, който не си плаща данъците? Има. Може би той е по-голям даже и от този, който си плаща данъците. Е, какъв ще е стимулът тогава за този, който си плаща данъците, който иска да е честен? Той ще се декапитализира в съотношение примерно 10 към 1 в сравнение с началото на миналата година, а може би и 15 към 1. И когато идва при нас и пита какво да прави, ние какво да му кажем? Да отиде в сенчестата икономика ли? А всички ние сме длъжни да му казваме точно друго: отивай в светлата икономика, в легалната и си плащай данъците. За съжаление той загива, ако си плаща данъците. Затова дайте да помислим какво точно трябва да се направи.
За мен би трябвало да има непременно една провизия, въпреки че някои хора от Министерството на финансите, включително и тук стоящият господин Славков е на друго мнение - чл. 15, ал. 4. В чл. 15, ал. 4 трябва да се сложи една провизия не само за преоценката на активите, но за преоценката и на самите амортизации. Вярно, че едното следва от другото, но може и без преоценка на активите да се позволи амортизационните отчисления да се коригират с размера на инфлацията. Това е най-простото нещо, даже и без да се преоценят активите.
Имайте предвид, че засега преоценка на активите е правена по бившия Указ N 56. И, забележете, това е в инфлационния период, мисля, че беше по време на правителството на Любен Беров и това се отнася, забележете, само за държавните фирми. Е, вярно, че ние тогава имахме известни преференции за частните фирми, точно тази преференция, за която аз пледирам да се върне. И тогава, който използваше тази преференция, може би въобще нямаше нужда от такава преоценка. Но имайте предвид, че преференцията е само в рамките на печалбата. Тоест той, ако няма печалба, на практика не може да ползва тази преференция.
Сега обаче се говори пак за някаква преоценка. Хубаво е да има преоценка, но е хубаво, господин Славков и господин Радев като бъдещ министър на финансите, ние да направим нещо каквото има в цивилизованите страни. Още когато разглеждахме закона, аз бях против философията на печалбата да се отчита като разлика между приходите и разходите, това да е основният начин на отчитането, тъй като преобладаващата част от нашите стопански закони са направени по тертипа на европейските, преди всичко на германските закони. Исках може би другата система, която е по-сложна, но за която може би ние все още не сме готови - печалбата да се определя като разлика между баланса на първо число на месец януари и тридесет и първо число на месец декември. И тогава наистина всеки да бъде задължен да си преоценява активите в течение на годината. Тогава ще е ясно какво е инфлационна печалба, какво е куха печалба, какво не може да се обложи и какво наистина може да се обложи.
За сведение: в Германия например освен данъчните закони има и един закон за преоценка на активите, казва се бевертунгс гезетц, който задължава всички да преоценяват активите си по определена схема и то естествено във връзка с данъчното облагане. Аз не знам ние дали ще имаме такъв закон. Ако нямаме такъв закон, ще трябва да имаме поне няколко постановки именно тук, в Закона за данъка върху печалбата, за да се преоценяват. Защото въпросът не е само за амортизациите, но, пак подчертавам, той е и за краткотрайните активи, пък даже ако щете и за курсовите разлики, които страшно надуват печалбата и хората няма какво да правят, защото законът е такъв.
Доколкото знам, тази преоценка на активите ще се подготви нормативно от Министерския съвет, но от гледна точка на решение N 9 на Конституционния съд от месец февруари миналата година ние сме задължени всички елементи, подчертавам, всички елементи на данъчната уредба да ги регулираме със закон, или поне със закон да наредим на някой да изпълни волята на парламента. Пак подчертавам, волята на парламента за едно такова нещо. Защото иначе се оказва, че ние, които се борим за законност, които сме се обръщали към Конституционния съд, сега се съгласяваме с лека ръка пак да се върнем към подзаконовите нормативни актове, които се издават от Министерския съвет, да регулират определени елементи на данъчната уредба. Какъв е този елемент на данъчната уредба, за който става дума? Ами мисля, че е един от най-сериозните елементи. Това е данъчната основа, пряко свързана с амортизациите. Толкоз за амортизациите.
Аз бих желал все пак, господин Славков, Министерството на финансите да подготви становище. Защото иначе аз ще направя нещо, аз съм го предлагал, но не знам дали това ще е най-приемливото за вас. А най-простото нещо е да кажете на групата на мнозинството да го отхвърли. Но как Вие виждате една такава постановка в закона? Дали трябва да бъде тук, в ал. 4 на чл. 15, или да отиде някъде в преходните и заключителни разпоредби, или да се прехвърли към друг очакван закон? Аз съм за това, но естествено тази година трудно можем да очакваме да въздействаме върху тези, които се облагат по Закона за данъка върху печалбата, с помощта на един такъв нов закон. Но мисля, че това е изключително наложително.
Друго важно предложение това е за дарението. Даренията за съжаление бяха свити, когато беше приет този закон. Знаете, че тук има и неравнопоставеност. По Закона за данъка върху общия доход се разрешава на едноличния търговец 20 на сто дарение. Не че пледирам против тази цифра, напротив, хубаво е тя да се запази. Но тук, при юридическите лица, би трябвало да има по-голяма възможност за даряване. Ние сме изложили нашата позиция при разглеждането на Закона за данъка върху печалбата. Не сме съгласни с тези три процента, които в момента фигурират. Искаме да бъдат поне 10 на сто, макар че имаше и период, когато бяха 7 на сто. За съжаление бяха премахнати.
Нещо друго. Кой може да дарява в тази държава? Сега в закона именно поради грешно разбиране от тогавашното парламентарно мнозинство на принципа за равнопоставеност между частната и държавна собственост разрешиха и на държавните фирми, и на частните фирми да даряват. И не се съобразяват с едно просто нещо, че едно е да дарява частна фирма, друго е да дарява държавна фирма. Че когато дарява частна фирма, притежателят на тази фирма рискува собствените си пари и дава собствените си пари. Той се разпорежда с тях. Какъв е директорът на една държавна фирма? Може ли директорът на една държавна фирма да се разпорежда с нещо, което принадлежи на цялата държава, или на целия народ, на всички нас? И аз още тогава пледирах: не отивайте по тази криворазбрана равнопоставеност. Един директор на държавна фирма прави с чужда пита помен, тоест той раздава държавната пита. Че кой даде това право? Ами, господин Янаки Стоилов, Вашите колеги му дадоха това право. Защо?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Не е правилно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е правилно, разбира се. Но да го бяхте казали тогава. Не знам какви са били вашите отношения, но сега гледам, че една голяма част от хората, които защитаваха тази постановка, седят тук. И нищо чудно утре да се откажат. И нека да се откажат, нека си оправят възгледите. Но не може да разрешите на държавната фирма да дарява особено като знаете, че една голяма част от тези фирми са задлъжнели към бюджета и т.н. Вместо да дават заплати, вместо да внасят държавен дивидент, вместо да си плащат данъците, те взели да даряват. Но за сметка на това дайте на частните фирми по-големи възможности да даряват. Естествено, че това трябва да става по определен ред. Най-простото е да предложим онази постановка, която действа в момента вътре в този закон, само трябва да се увеличи процентът. Нека да се увеличи от 3 на 10 на сто и то да важи само за фирмите с преобладаващо частно участие, над 50 на сто частно участие. Защото знаете за какво става дума тук. Става дума за култура, за наука, за образование, за спорт, за религиозни, за благотворителни и така нататък цели.
Аз бих желал в момента да се върна и към едно старо предложение, между другото протоколите няма къде да избягат, всеки може да ги прочете, още повече, че не са минали чак толкова много месеци от обсъждането на този закон, но бих желал да ви предложа една нова алинея в началото на закона:
"Не се облагат с данък печалба или с друг пряк данък създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, университети и висши учебни заведения, болници и други подобни за стопанската си дейност, която е помощна за осъществяване на тяхната основна дейност, при условие, че:
1. те не разпределят печалба за собствените си физически или юридически лица;
2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност (например инвестиране на фондовете с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи или здравни услуги и други подобни)".
Знаете, че се въвеждат определени форми на платено лечение в момента в болниците. Не става дума за частните заведения. И хората питат какво да правят. Защото тук господин Славков ще каже, че тъй като това е стопанска дейност, тя трябва да се обложи. Обаче те не разпределят печалба за някой друг, а те помагат с нея да извършват безплатното лечение. Най-простото нещо. Питат какво да правят. И аз им казвам една проста схема. Разбрах, че в парламента за щастие има доста лекари и те могат да я разпространят, докато се приеме един нормален закон в тази насока. Най-простото нещо е да открият една фондация към болницата или едно сдружение с идеална цел и да събират дарения от тези, които се лекуват. Е, вярно, че е малко неприятно. Отиваш да се лекуваш, а те ти казват да направиш едно дарение. Но засега мисля, че няма друга постановка, защото иначе ще го обложат по Закона за данъка върху печалбата. Вярно, че и дарението могат да го обложат, но добре, че не ги облагат в случая.
Но, господин Славков, отварям една скоба, не забравяйте Закона за местните данъци и такси! Проф. Стоилов обеща тук миналата година, беше някъде м. юни, че в течение на 20 дни, ако не вкара тоя закон, той не знам какво ще направи.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Той беше готов още преди две години.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами къде е тоя закон? Като е готов, да го вкарват. Нека да го прегледа сега новият министър на финансите. Да не забравяме и да се работи по него.
Но много е важно, примерно германският опит, ако го ползваме, там можем да разделим тези сдружения с идеална цел, които извършват стопанска дейност. Има чисти, които извършват стопанска дейност и които разпределят печалба за собственика. Тях нека да ги обложим така, както трябва. Обаче има такива, които действуват спомагателно за основната дейност, която е идеална или от която няма печалба - примерно образование и здравеопазване. И още повече нещо друго - че в момента държавата не може да осигури нито безплатно здравеопазване, нито безплатно образование в пълния му размер. Дайте поне от стопанска гледна точка да помогнем и да намалим малко фискализма.
За двата милиона. Ами, че двата милиона ние още миналата година ги направихме. Даже аз ви направих тогава едно предложение, формално предложение - тия два да станат 7 и половина или да станат 10. Още повече, че тогава имахме аналогия със Закона за ДДС. Там нали увеличихме милион и половина? Колко стана? Седем и половина ли стана? - Да! Казах и това да се увеличи на 7 и половина. Сега бихме могли да помислим дали не можем да мръднем малко тази граница. Защото, наистина, 2 млн. какво са?
Вижте, една заплата, която не е кой знае колко голяма, примерно в момента 200 хил. лева, ами това са 10 заплати. Че каква е тая печалба? Не знам юридическо лице да се занимава с такава работа. Значи, какво е това да плаща на един счетоводител? Аз не виждам един добър, квалифициран счетоводител в момента да взима по-малко от 200 хиляди. Тоест, той да назначи един счетоводител. Това са парите, не са кой знае колко. Двата милиона са малко, наистина трябва да се помисли да ги увеличим.
Аз ще помоля господин Радев да помисли, наистина, между първо и второ четене с колко бихме могли да коригираме тази сума, защото наистина е смешно в момента.
Аз бих апелирал към хората, които наистина конструктивно се отнасят към този закон, не демагогски и не популистки, не които целят да пробият бюджета, а които наистина искат да помогнат на бизнеса активно да направят своите предложения на първо и второ четене. Най-голямата ми молба е към тези, които ще решават въпроса както в комисията и в пленарната зала - това е към колегите от Парламентарната група на СД - да се съберат да поставят този въпрос помежду си, да го обсъдят и да преценят не биха ли могли да си преоценят позицията и наистина да дадем малко облекчения за инвестициите. Малко да помогнем на бизнеса, като имат предвид, че за тези ограничения и те, и ние заедно в миналия парламент, ние всички вкупом, гласувахме против тях и ние ги критикувахме, а други ги налагаха.
Нека поне в първата година да проявим политическа воля и още със самото започване на този процес на реформи да се обединим зад идеята, че на бизнеса наистина са му необходими едни облекчения, не кой знае какви. И когато бизнесът разбере, че парламентът стои зад него, и когато наистина дойде стабилизацията ние да очакваме един истински тласък в нашето икономическо развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Господин Димитров, аз много Ви уважавам и трябва да Ви кажа, че много внимателно следя Вашата дейност в парламента и виждам, че Вие не само проявявате желание, но и възможности за реален принос в законотворчеството и то най-вече в икономическото законотворчество. Но очевидно вие не познавате изобщо работата на държавните предприятия, още по-малко работата на техните директори.
Искам да ви кажа, че това са хората, които са между чука и наковалнята. Това са хората, говорим за съвестните, които умножават държавната собственост, на чиято плещ лежи целият български народ.
Затова Ви моля да се извините на тези, на съвестните директори, защото, ако те не могат да управляват държавната собственост, т.е. ако те нямат възможността да я управляват, какво друго да правят? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): На колегата от БСП бих напомнил, че държавните директори бяха държани на граждански договор с пълна несигурност кога ще бъдат уволнени и от червени, и от сини в последните 7 години. Затова се борихме толкова яко за Закон за държавния служител и се моля Богу, че той ще стане реалност.
Поддържаме господин Венци Димитров и идеята на ОНС и техният икономически тезис. Моля се Богу, че ще има резонни хора в залата, главно от СДС, които наистина ще поемат идеите, ще ги абсорбират в детайл и да работим заедно за България, тъй като дребният, средният и семейният бизнес в момента колабира. Този, който не го е забелязал няма връзка с живия живот.
От 37 хил. фирми на фирмени братства, само 12 хил. са сериозно функциониращи. Останалите загубиха ипотекираните си имоти. Кредитните милионери, за които ние наистина желаем да им се търси сметка и да им се отворят и банковите досиета, и да се подведат под отговорност, нито едно правителство досега не е реагирало в тази насока. Затуй се моля Богу този тезис на Венци Димитров да бъде лайтмотива в бъдещия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за трета реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Позволявам си в тази реплика - към господин Димитров, да кажа още нещо. Нека въобще в цялата ни законодателна дейност тук да правим законите и си спомняме за проф. Цеко Торбов, който каза, че законът е воля на управляващите да наложат определени правила на поведение и воля на тези, които трябва да ги спазват да се подчинят. За да не правим такива пробиви, да не се заобикаля законът, защото винаги ще се намерят дупките и в данъчното законодателство. Дайте да правим нормални закони, които да се спазват от хората! И в това, господин Димитров, няма никакъв комунизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Димитров за дуплика.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Доколкото успях да разбера, само първото беше нещо като реплика, така че ще трябва да отговаря на нея, че съм говорил против държавните директори. Нещо да съм казал? Че имаше един финансов министър, да не ви казвам кой е, той с извънредно голямо облекчение прие нашата поправка в закона, която му забраняваше да отменя данъци. След като му забрани и той остана доволен. След като забраним на държавните директори да раздават държавната пита и те ще останат доволни. Защото сега ходят всякакви хора и им казват: имаш право да даряваш. Три на сто, дай ги. А те чии са тези? Ясно е чии са.
А що се касае до директорите, сигурно има и такива, има и други. Една част от тях успяха да приватизират предприятията си, а други работят съвестно. Принципът обаче мисля, че се споделя днес от мнозинството и той е световен принцип с една световна истина, че никъде по света няма ефективна държавна собственост и това трябва бързо да се разбере, за да се прави бърза приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев от Парламентарната група на Евролевицата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители на законопроекта! Обръщам се към вас, тъй като съгласно мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху печалбата § 2 въвежда нов чл. 12а с цел да се детерминира цената, която е заложена в членове 10, 11 и 12 на същия закон и чрез които се обосновават свързаните лица и начините за избягване и намаляване на данъчното облагане.
Трябва да обърна вниманието на вносителите, че в тези текстове става дума за борсови, фиксирани, наблюдавани и статистически или отчетни цени. Това ми дава основание да предложа на вносителите да отпадне § 2 относно създаването на нов чл. 12а поради следните съображения: включването на текстове, свързани с метода на определение на пазарни цени в раздел четвърти на Закона за печалбата, касаещ предотвратяване избягването на данъчното облагане, не е на мястото си.
Второ, мястото на текстове, касаещи цени и методи за тяхното определяне, включително и като предлаганите в чл. 12а, би било, или по-точно казано е в специалния Закон за цените, обнародван в "Държавен вестник", брой 87 от 1995 г. и то след съответното им стиковане с разпоредбите в този закон, съгласно принципите за образуване на цените на стоките и услугите.
В останалата част на законопроекта, съобразявайки се с духа и състоянието на българската икономика, аз ще подкрепя този проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! В своя доклад в Бюджетната комисия е отбелязано: информира председателя на комисията, че бяха направени възражения по чл. 58 от Закона за данък върху печалбата. Възраженията направих аз. За какво става дума?
Предложението по чл. 58 фигурира във внесения законопроект в § 20. Предложението, което се прави в §
20, е да се направят две промени в текста на чл. 58 в следния смисъл. В този член от закона, чл. 58, е регламентирана една изключително голяма данъчна привилегия, данъчна преференция, нещо твърде щедро по международната практика. В него се предвижда следното:
Когато при приватизация на търговско дружество, държавният или общинският дял в това дружество остане 33 или под 33 на сто, тогава вече приватизираното дружество получава правото първите три години въобще да не плаща данък печалба, а през следващите две - четвъртата и петата - да плаща половината от дължимия данък.
Има четири условия в чл. 58 за ползване на това право. Две от тях в предложения законопроект се предлага едното да отпадне, а другото да бъде изменено.
Предлага се да отпадне първото условие, което изисква през тези пет години да се реализира нетно увеличение на приходите от продажбите на вече приватизираното дружество. Мотивите в законопроекта са два: единият е липса на методика, която да измери в условията на една инфлация и резки курсови промени дали има нетен приход на продажбите и другото пък вече е по същество, че в условия на преструктуриране на една фирма едва ли може да се очаква тя да реализира ръст на продажбите си.
Второто условие, което се предлага да бъде изменено, е следното: в действащия текст на чл. 58 е предвидено, че 50 на сто от преотстъпената сума на печалбата дружеството трябва да реинвестира в дълготрайни материални активи.
В мотивите се казва, че ако има инвестиционна програма, като част от приватизационния договор, не би трябвало да се прилага изискването за 50 на сто, а да се прилагат условията в конкретния договор.
Защо смятам, че тези мотиви са неиздържани и защо предлагам чл. 58 да остане в сегашния си вид?
Ако става дума за методика, то навярно все пак е възможно да се приложат тези коефициенти, които се използват като дефлатори, по които се преизчисляват и макрорамката, и бюджетната схема. Възможно е да се ползват кръстосаните курсове, които се публикуват, да се привеждат към долара и оттам да се измерва инфлацията и курсовите разлики. Така че по методиката ми се струва, че особен проблем няма.
По същество обаче ми се струва, че именно в този момент сега, когато страната, икономиката пристъпва към един ускорен, много широк приватизационен процес, когато е ясно, че ще има приватизация в много голям обхват и със стремежа, както чухме тук, фирмите изцяло да бъдат приватизирани, преценете сами какво може да се получи, ако отпаднат тези две условия - за ръст на продажбите и за 50 на сто инвестиции.
Първо, може да се получи наистина една много сериозна дупка в бюджета. Вие знаете, че приходите от данък печалба в приходната част на бюджета, тук е и господин Славков, се движат някъде между 12, 13, до 15 на сто от общия обем на приходите.
Представете си едно масово приложение на този член 58 от дружества, които нямат намерения значително да инвестират или да развиват производство в по-големи мащаби, но по един или друг начин показват печалба и в тази инфлационна среда успяват да покажат такава, както говори и господин Димитров, това е не особено трудно, когато се сравняват приходи и разходи, а не баланс на първо и последно число на отчетния период и да си разпределят сто на сто от така показаната печалба като дивидент или доход от дялово участие и не внасят дължимия данък в бюджета.
Така че първото ми съображение да остане текстът такъв, какъвто е, е наистина да избегнем една потенциална опасност от сериозна дупка в бюджета.
Другото ми основание е прозвучалият аргумент за проинвестиционност на законопроекта. Съгласете се, че трябва да има в закона една ясна норма, която да фиксира изискването, че 50 на сто от преотстъпената сума ще бъде реинвестирана във фирмата. Никак не е достатъчно да се каже, че ще има договор, към него ще има инвестиционна програма. Тя може, първо, да предвижда общи ангажименти за инвестиране, които не са фиксирани със суми и параметри. Второ, даже и да са фиксирани, могат да бъдат далеч под 50 на сто. Тук преценете за какво става дума. Държавата в този закон, в този член е заявила следното. Ние сме готови да дадем една изключителна привилегия на сериозни инвеститори, които са готови да поемат собствеността на фирми, които са печеливши потенциално, които сега са във финансови затруднения, но, разбира се, с цел да развият производството, да създадат нови работни места, да обновят основните фондове и технологиите и разбира се, да реализират и нарастващ износ.
И затова е толкова опасно да се допусне злоупотреба с тази изключителна привилегия за неправомерно обогатяване на едни или други придобили собствеността частни собственици и ощетяване на колективите, които работят в тези предприятия. Защото вие знаете, че сега едно от основните неща, които тревожат хората, е при приватизацията съкращаването на работни места, съкращаването на работници. Може би частният собственик ще прецени, че трябва да пристъпи към такова съкращаване, към такова свиване на програмата. Може би това в неговия бизнес-план така е обосновано. Но в такъв случай той не би трябвало да бъде освободен от задължението да плати дължимия данък печалба. Тогава той не може да разчита на тази привилегия, която държавата дава за определени цели на своята макроикономическа политика.
И третата причина да предложа да останат така тези изисквания е прозвучалото и днес тук от тази трибуна съображение, че в меморандума, съгласувано от служебното правителство, е фиксирано изискването или намерението данъчните преференции да бъдат ликвидирани.
Аз споделям повика ние да защитим като парламент данъчни преференции, които са разумни, които са нужни от гледна точка и на развитие на производство, и на развитие на износа. Но мисля, че даже такава изключително голяма данъчна преференция и привилегия ние бихме могли да защитим като единно становище пред валутния борд, ако покажем, че достатъчно отговорно сме подходили към нея, че с нея не отваряме дупка, от която бюджетът да бъде ощетен с милиарди, а може би и десетки милиарди лева и реалната икономика същевременно да не спечели нищо от това. А напротив, преценили сме, че тази преференция за сегашните условия, когато искаме да възстановим и да разширим производство, което е в интерес и за бюджета като база за облагане, ние сме дали една привилегия, която сме преценили достатъчно добре как ще функционира.
Бих предложил в текста на самия член в т. 2 - надявам се, че колегите го имат пред себе си, имам предвид закона, може би да помислим за известно усъвършенстване на записа в следния смисъл. Сега там е предвидено, че тези 50% от преотстъпената печалба ще се реинвестират единствено в дълготрайни материални активи, тоест в основен капитал. Но ние знаем, че сега фирмите в много случаи са страшно притеснени от липса и на оборотен капитал, тоест на краткотрайни материални активи и на материални запаси. А може би си заслужава тук да помислим за разширяване на записа в точка 2 от ал. 2 на чл. 58 в този смисъл, че 50 на сто от отстъпната сума на печалбата се инвестира в дълготрайни и/или краткотрайни материални активи и материални запаси. Жизнено необходимо е на фирмите да получат възможното облекчение за поддържане и разширяване на производството си. Може би тази привилегия, тази възможност, която бихме им открили, съществено ще подобри тези възможности. И тук, разбира се, бих се обърнал към господин Славков за неговото мнение в края на това заседание по тази точка. Той навярно ще вземе отношение по този въпрос.
Господин председателю, по още един въпрос бих се обърнал към господин Славков с молба за разтълкуване и разяснение, тъй като ми се струва, че той е също така от изключително значение, изключителна важност за всяка фирма - и държавна, и частна, отново с последици, които се измерват с милиарди и десетки милиарди лева. Става дума за предложението в § 23 от законопроекта, който разглеждаме, на последната страница след подзаглавието "Преходни и заключителни разпоредби". Това е един текст от два реда, който така прочетен навярно на малко хора говори нещо много определено, освен на онези, които са запознати с осчетоводяването на баланса - активи и пасиви, и на връзката между баланс и данъчно облагане. Но за какво става дума? В този запис, който фигурира в § 23, се пренася текст, който досега фигурира в Правилника за прилагане на закона. В § 11 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху печалбата е предвидено, че тези финансови разходи, които се формират по реда на чл. 31 от Закона за счетоводството, за 1996 и 1997 г. няма да се отнасят във финансовия резултат на фирмата за същата година - 1996 и 1997 съответно, а ще се отнесат за някой следващ, бъдещ период.
В мотивите към законопроекта е казано, че това прехвърляне в закона сега е нужно да се направи, просто защото от правилника трябва да се вкара в закона. Струва ми се, че е много важно да се замислим много добре върху финансовите последици от това прехвърляне. Пак повтарям, то е свързано с много сериозни резултати за фирмите.
Доколкото аз успях да си изясня, и тук е молбата ми към господин Славков да прокоментира дали греша или пък не, става дума за следното. Член 31 от Закона за счетоводството предвижда, че когато задълженията на една фирма, които фигурират в нейния баланс в чужда валута - примерно задължения към доставчици от внос, когато фирмата е платила в чужда валута, се преоценяват в лева, когато към края на годината, да речем 31.12.1997 г., валутният курс на банката е различен от валутния курс, който е бил в началото на годината, когато са поемани тези задължения, когато са трупани тези задължения. Вече е предвидено в чл. 16, ал. 2, точка 18 от Закона за данък върху печалбата, че сумата на преоценката се отнася като финансов разход към финансовия резултат и с този финансов разход, за който се говори тук в чл. 23, се коригира финансовият резултат.
Какво става за 1997 г. сега? Фирмите са задлъжняли към свои доставчици в 1996 г. и в началото на 1997 г. по валутен курс под 500 лв. На 31.12.1996 г. той беше 487 лв. и нещо. И сега в балансите на фирмите тези задължения са оценени в лева по този курс. Ние знаем, че има една ориентация, да речем, 2000 лв. фиксиран курс при борда и към края на годината това ще е курсът, който ще бъде курсът на БНБ. Представете си, че задълженията, поети по по-ниския курс, останат непреоценени или те бъдат преоценени, но тази разлика не бъде отнесена като допълнителен финансов разход във финансовия резултат, въз основа на който ще се облага с данък фирмата.
Следват две много тежки последици за всяка фирма. Първата е, че се показва една неестествено висока печалба, една печалба, която е нереално завишена и оттам данък печалба ще бъде толкова по-висок. Нереално в смисъл, че не е изписан разходът, който фирмата така или иначе трябва да направи, за да рефинансира вече дейността си при новия пазарен курс, при новия фиксиран курс. Така че това са двете твърде съществени отрицателни последици, които следват за всяка фирма - нереално висока печалба, която води до необосновано висок данък, с който се облага фирмата, и невъзможност нормално да рефинансира своята дейност вече, ползвайки нов кредит без стойността на задълженията да е била преоценена.

И тук предложението ми е, ако моето разбиране е вярното, ние просто да не отидем на този запис, в този закон. Нещо повече, да предложим на новото правителство да коригира § 11 от правилника и там да предвиди за 1997 г. текстът да отпадне и да си действа Законът за данък върху печалбата, чл. 16, ал. 2, т. 18 - тези временни курсови разлики, както там са наречени, да водят до съответното преоценяване на запасите, на задълженията и оттам до допълнителен финансов разход за фирмите.
Уверявам ви, че тази опасност сериозно безпокои много и много фирми. И те много сериозно поставят въпроса, смятам, че с пълно основание.
В допълнение бих изразил съгласие, господин председателю, с моя колега господин Михаил Михов, що се отнася до § 24. Параграф 24 предвижда, че тези изменения и допълнения се прилагат от 1 януари 1997 г. Ако говорим за последователност, ако говорим за непромененост на една позиция, в миналия парламент наистина сегашното мнозинство застъпваше именно това гледище. Не се смущавам да заявя, че в миналия парламент Демократичната левица беше на безпринципна позиция по този въпрос. Но сега това не е оправдание ние да повтаряме необосновани решения. Така че бих предложил § 24 при всички случаи да отпадне.
Един систематичен въпрос имам, господин председателю, връщайки се към § 23. Така, както е записан той, не е посочено систематично към кой текст от Закона за данък върху печалбата се отнася. Той е записан като отделен текст, който ще стане закон по силата на този закон, който сега приемаме. Но този закон е наречен Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата. Можем ли така да постъпим тук? Според мен - не!
И в тази връзка поставям последния въпрос - при разглеждане на закони, които са предмет на една водеща парламентарна комисия, правило е председателят на комисията не само да присъства в залата, а да участва в дискусията като заеме място тук, на тези банки до трибуната, лично да следи развитието на дискусията, като, разбира се, присъства и секретаря на парламентарната комисия, и по такъв начин подготвя по-нататъшната работа в самата комисия.
Бих Ви предложил, господин председателю, да поканите господин председателя на Бюджетната комисия да бъде в залата и да следи отблизо дискусията по законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има думата господин Руси Статков от Парламентарната група на Демократичната левица. Девет минути имате от продължението.
РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Да, благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както и вчера, така и днес, за съжаление, ни се налага да обсъждаме законопроекти, които не по най-добрия начин от позициите на дух за национално съгласие се внасят и обсъждат. Казвам това, защото особено вторият закон - за печалбата, буквално ни беше подаден в Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия в последния момент, въпреки че много от нас имахме също такива предложения, и то много сериозни предложения за изменения, и то най-неотложни, належащи изменения.
Мисля, че е необходимо в следващите си действия и работа като парламент да се постараем тези неща да бъдат преодолени, защото действително не е въпросът да губим време от трибуната в обяснения и в мнения, които в края на краищата нямат никакъв резултат.
Аз специално смятам, че за Закона за печалбата, това, което говори господин Пирински преди малко, е съдържателна промяна и встъплението на господин Муравей Радев за мотивите по Закона за печалбата, че се правят само технически изменения, не отговаря на истината.
И в този смисъл смятам също така, че са необходими действително неотложни промени, които да имат и съдържателно естество. Една такава промяна е свързана именно с производството, с българските фирми. Господин Венцеслав Димитров го няма, той много пледираше по този въпрос. Мисля, че много важно е още сега, без отлагане, да гласуваме за отпадане на ал. 2 от § 7 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона върху печалбата. Става дума за това действително да важат разпоредбите на чл. 58, за който вече много се говори, тоест за преференции от данък върху печалбата и за определен кръг приватизирани предприятия по различен способ от Закона за приватизацията, а именно приватизирани от колективите, от техни членове, които са работили преди 10 години или са работили само 2 години. Това са членове 25, 31, 34 и 35 и съответните алинеи към тях.
Ще кажете отново: защо е допуснато тази преференция да не важи за тях, а сега, с днешна дата, поставяте този въпрос. Истината изисква да се подчертае, че макроикономическата среда при промяната на закона беше друга. Защото например една от преференциите за разсрочено плащане изисква всяка година до 31 март делът, който е останал да се плаща, ако говорим за 10 години на равни вноски, да се увеличава с 50 на сто от средния процент на инфлация за предходния период - до 31 март.
Какво означава това? Ами, в сегашната ситуация означава нещо много страшно, бих казал, за тези колективи, които са приватизирали по тези членове своите предприятия. Знаете сами инфлацията колко пъти се промени. Следователно, ако ние вземем само този аргумент и мислим действително за българското производство и за българските фирми, не бихме държали нито за момент ал. 2 на § 7 на Преходните и заключителни разпоредби, а бихме я отменили. Именно за това пледирам днес аз, въпреки че в предложението на господин Радев такова нещо няма. Казвам "въпреки", защото действително всички ние трябва да търсим именно такава промяна, която да е насочена в днешните условия към подобряване на средата, в която действат всички фирми, разбира се, особено тези, в които колективите са поели риска, защото това е и риск, да работят в тях и да продължат в определени условия не само да поддържат работните места, а и да разкриват нови, да запазят предмета на дейност.
Още един аргумент бих изтъкнал също. Става дума за приватизирани незавършени обекти, за незавършеното строителство. Отново инфлацията в сегашната обстановка ще доутежни условията, в които това трябва да става. Нужно ли е да поддържаме подобна алинея в преходните разпоредби? Според мен, категорично не!
Ето затова, уважаеми колеги, господин председател, аз моля, независимо от това, че в нарушение формално на правилника няма внесен законопроект, ние да не чакаме следващите седмици и месеци и с това да създаваме недоволство в десетки хиляди, в стотици хиляди хора, без значение към кого - от лявата или от дясната част на парламента, а въобще към българския парламент, нека да отпадне ал. 2 на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху печалбата, за да можем действително да бъдем полезни на своите избиратели.
Мисля, че няма да се допусне вчерашната грешка на колегите от мнозинството и други колеги, когато се наруши действително и правилника, а днес, именно в посока на конструктивните действия, ще можем да приемем едно добро решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Статков. Да, заповядайте за реплика.

ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам тази реплика към преждеговорившия, защото не съм съгласен в тази зала да се говорят неистини. Неистината се състои в следното: беше казано, че материалите по този законопроект са били раздадени в последния момент в комисията, когато разсъждавахме по него. Това не отговаря на истината, тъй като, видно от датата на законопроекта, той е даден на 7 май - беше ни раздаден заедно с официалните материали още през миналата седмица.
При разглеждането на този въпрос в комисията единствените възражения по този законопроект бяха направени от господин Пирински и се отнасяха до ал. 2 на чл. 58. Колегите, които присъствуваха на тези разисквания, нямаха никакви други бележки. В този смисъл аз разбирам липсата на полемика в комисията като едно съгласие за това, което се каза. В изказванията си господин Венцеслав Димитров и други колеги само подчертават тезата, че въпросите с данъка върху печалбата, преференциите за инвестиции и за амортизационни отчисления не би могло да се решават на парче.
Ние сме подписали съответни договорености и тук също си позволявам да направя забележка на господин Миков. Меморандумът е не от Международния валутен фонд, а е подписан с Международния валутен фонд. Всички ние сме поели определени ангажименти и декларацията, която подписахме означава, че ние като сериозни политици следва да стоим под нашите подписи. В тоя смисъл трябва да държим сметка за поетите ангажименти, а решаването на въпросите следва да става не на парче, а вследствие на задълбочено обсъждане на безспорно належащата данъчна реформа като цяло. В този смисъл си позволявам да подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че господин Рафаилов в стремежа си да доизясни фактите ми дава възможност да кажа ясно и точно: ние не сме против това да търсим общото решение на каквито и да било проблеми. Въпросът беше за начина, по който се действува, а именно, че по тези проблеми можеше да се разговаря в комисиите и да направим общ законопроекет. Това, първо. Второ, не да ни се дава на един ден и на другия ден, без да се обявява в дневния ред, да се каже, че се включва допълнително... Нямаше възможност да се подготвим и мисля, че говорим за сериозна подготовка. Да, не бяха изказани възражения и аз не изказах, защото ние обсъждахме Законопроекта за данъка върху общия доход като основна точка, а това беше включено допълнително. Това е процедурната страна на въпроса.
По-важно е другото - за начина, по който се действува, защото и заседанието на комисията беше насрочено от вечерта за другия ден с извънредна точка. Ние нямаме никаква полза да губим законодателно време именно в тези формалности, тъй като и колегата Миков също е внесъл законопроект и възникна проблемът, че това са неотложни неща.
Аз Ви благодаря, че Вие съдържателно не възразихте по моето предложение. Надявам се, че именно в подхода, който трябва да реализираме по-нататък, ние ще направим така, че да не се допускат такива, бих казал, елементарни процедурни проблеми, които обаче имат съдържателно значение.
Второ - за меморандума. Струва ми се, че именно, защото ангажиментите на правителството трябва да се утвърждават от парламента, ние имаме своето право и задължение - своето право, задължение и отговорности да преценим още веднъж доколко тези параметри, които сме дали на служебното правителство, съответствуват на интересите на страната. В този смисъл са и нашите мнения и съображения - и сегашни, а разбира се и по-нататъшни. Не от гледна точка на това елементарно и дребно да се търсят ефекти, а да се търсят действително отговорни решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Статков.
Думата има господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! След фундаменталното изказване на моя колега Венцеслав Димитров, на мен ми остава да сложа няколко пирона допълнително в духа на неговото изказване.
Искам да отбележа няколко неща, без да влизам в заядливи препирни, но действително има разлика от една последователна политика в полза на либералните реформи и от една политика, която търпи странни промени.
Аз си спомням как от тази трибуна господин Дончо Конакчиев през 1994 г. заяви, че либерализмът трябва да бъде конституционно забранен... Помня белите книги и всякакви други работи и т.н., и т.н. Затова се радвам, че някои хора са еволюирали - дано да е наистина така.
Но все пак от реакцията, която видях при думата "богати" ми се струва, че това не е точно така. Когато казваме богати, ние нямаме предвид маститите групи, групировки и т.н. Ние имаме предвид все пак, че генерирането на доход в която и да е икономика става от тези хора, които правят пари. И ако тези хора, които правят пари и тези стопански субекти, които правят пари не бъдат насърчавани, ние няма какво да очакваме в една държава. Срутването на българската държава беше резултат именно на една такава политика.
В този смисъл аз повтарям становището на господин Димитров, че би трябвало да разглеждаме Закона за данъка върху печалбата, както и Закона за данъка върху общия доход като инструмент за насърчаване и стимулиране. Действително времето беше много малко. Аз лично съм внесъл две предложения и по двата законопроекта за второто четене в духа на освобождаването и на българските граждани, и на българските стопански субекти, ако мога така да се изразя.
Имам малко по-различно мнение от това, което налага Международният валутен фонд. Работил съм дълго с Международния валутен фонд. Разбирам, че Международният валутен фонд и Световната банка, а и други институции разбира се са институции за налагане на финансова дисциплина, на финансов ред, на определени обичаи и нрави. Знам го много добре. Но все пак трябва да сме наясно, че ние сме държава в преход. Държава в преход, в която тепърва се формират легалните и работещи стопански субекти и не може да се прилагат онези норми и онези подходи, които са характерни за страните, в които е установена вече една нормална, легална база на частния сектор, на взаимоотношенията между стопанските субекти и т.н. - в смисъл буквално.
В този смисъл на думата се обръщам към представителите на мнозинството. Мисля, че действително ние нямаме много време за губене. Аз разбирам вашите мотиви и съм привърженик на една по-цялостна преоценка на данъците в България и една по-цялостна данъчна система. Но закога и докога?
България е просто в стопански колапс. Бизнесът е смазан и няма какво да се лъжем - знаем какво е дереджето. Мерките, които служебното правителство въведе, донякъде тушираха нещата, но тушираха. Ако ние загубим още половин година или още 7-8 месеца и чакаме началото на следващата година и т.н., нещата ще стават по-лоши.

Аз искам да се спра фактически само на някои моменти, ще се изкажа по-нататък в следващите дебати, но мисля, че няколко пункта са съществени, които би трябвало да разгледаме и да решим.
Статистическите изследвания от последните две години показват ясно, господин Славков ще потвърди, рязък спад на събираемостта на данъците. И същевременно сме в състояние на стопански колапс. За мен, като поклонник на либералнодемократичните подходи, изходът е само един и той е в намаляване на данъчните ставки. Лично аз предлагам данъчната ставка да бъде намалена от 36 на сто на 32 на сто. Това, от една страна, ще бъде и стимул за деклариране на данъците, за ясно деклариране на данъците, действителния размер на данъчните задължения, а, от друга страна, ще даде глътка въздух на търговските субекти, стопанските субекти. Не би трябвало тук сега да манкираме: ама толкоз, ама половин, пък един и повече на сто. Същото се отнася и за преференциалната ставка, сумата от 2 млн. лева, която се приема за основа за преференциално данъчно облагане с 26 на сто.
Моето лично предложение е 70 млн. лева. Минимално сега 70 млн. лева. Седемдесет милиона лева, господин Славков, май че не струва и една "Жигула" в момента. Не бива да си затваряме очите по тези въпроси. Ако искаме в България да има средна класа и дребен бизнес, трябва да изхождаме от реалността, от реалните инфлационни процеси, от реалните възможности на разплащанията, от реалните цени на електричеството, на горивата и пр., и пр. Не 10, не 20, не 30. Една "Жигула" няма 70 млн. лева.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Една "Жигула" 70 милиона ли струва?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Ами, толкоз. Една от новите коли сега. Това е положението. (Реплики от мнозинството) Казано образно, извинявайте.
Оттам нататък другото съществено предложение, насърчаващо предложение е част от, това поне беше практиката 1991-1992 г., мисля, че и 1993 г., част от доходите от инвестициите в държавни ценни книжа да се признават за разходи с данъчна цел. Разбира се, това трябва да става при определени условия, но ясно е, че тук има двоен ефект. От една страна, известно облекчаване на стопанските субекти. И от друга страна, практически косвено кредитиране на държавния бюджет със свежи пари. Тук трябва да се мисли за срока и за други условия.
И в заключение искам да кажа, за да не ви отнемам много време, има две философии, господа. Едната философия, която се упражняваше доста време от финансови министри в България, срещу която винаги съм възразявал от 1991 г. - за повишаване на данъчните ставки, за затягане на данъчния режим, за търсене на различни допълнителни източници и пр., и пр., данъци, акцизи, мита, такси и пр. Тя доведе до един от факторите за това състояние на страната. Другата философия, известна като философия на разширената данъчна основа и тя се базира на простото обстоятелство, че ние, лично аз така разбирам и представители на нашата парламентарна група, разбираме повече оборот, повече продажби, повече алъш-вериш, ако щете, а оттам по косвен и по пряк път повече постъпления в бюджета. Имаме ли средна класа, имаме ли малък бизнес, имаме ли движение на средства, пари, имаме ли генериране на доход, ще има постъпление в бюджета. Другото е илюзия. Казвам ви - другото е илюзия. Другото е притискане на реалния сектор, притискане на малкия бизнес, в резултат на което отново събираемостта на данъците и нивото на постъпленията ще бъде пак такова, каквото го видяхме през предишните години. И България ще си бъде на туй дередже, на което се намираме, тъй като преходът към друг вид собственост, преходът към модерна икономическа система не е само в приватизацията. Полша направи своя преход преди всичко чрез стимулиране на нов частен сектор. Над 50 на сто от предприятията в Полша са резултат на стимулиране на нов частен сектор. Това стимулиране трябва да стане, разбира се, и по посока на чуждите инвестиции. Запазвам си правото да говоря по тези въпроси следващия път, но ви моля, недейте да отлагате този въпрос, защото това е проблемът на България. В България има пари, има пари в гражданите, а има пари и в предприятията, в търговските субекти и те трябва да се завъртят. Завъртят ли се тези пари, ще имаме и решение на нашите данъчни проблеми и бюджетни проблеми. Иначе няма да има решение. С чужди кредити нищо не се прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Луджев.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Господин Славков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК.-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за данък печалба може да бъде оценяван от една страна от изменения, които имат основно редакционен характер и касаят процедури с оглед на тяхното подобряване и усъвършенстване. И от друга страна, с въпроси, които по същество засягат режима на облагане данъкоплатците- юридически лица, с този закон.
Безспорно е, че в първата част си струва да бъде направено изменението и то трябва да бъде подкрепено, тъй като има някои въпроси, които сега създават известни проблеми. Например, облагането на клонове на чуждестранни лица, безспорно трябва да има една по-добра редакция на текста си в чл. 9, ал. 1 и 2, което касае главно облагането на доходи от дялово участие и дивиденти, които се получават у нас и се облагат по текста на този закон.
Разбира се, клоновете на чуждестранни лица не са юридически лица и в този си смисъл те не са местни лица по нашето българско законодателство, поради което не могат да бъдат облагани за дивиденти или доходи от дялово участие. Доколкото текстът на чл. 9 и ал. 1, и ал. 2 в това отношение не е съвсем ясен, безспорно се налага и е необходимо едно такова изменение.
Още един пример мога да дам по отношение на текста за пазарната цена. Това също изисква уточнение и допълнение дотолкова, доколкото в процедурата, когато се прилага определението "пазарна цена", да не възникват включително и съдебни спорове между данъкоплатци и данъчнооблагателни органи, и т. н.
Що се отнася до втория въпрос - този, който ще засегне определени елементи на облагането, тук се поставиха няколко глобални и важни въпроса.
Първият от тях беше за амортизацията. Изменението на амортизацията и като норма, и като основа, т. е. като база, стойност на дълготрайните и други амортизуеми активи, е един изключително сложен процес. Той не може да бъде решен директно с изменения в този закон.
Аз искам да припомня на господата народни представители нашият горчив опит от единствената ни до момента преоценка, която беше, както и тук се подчерта, само за дълготрайни материални активи на държавни предприятия. Тази преоценка се извърши абсолютно съобразно целите, стратегията на конкретните предприятия. Резултатът беше трагичен за бюджета. Средното увеличение на амортизуемата стойност в България беше по официални данни дванадесет и половина пъти. Максималното число, което ние в Министерство на финансите засякохме от това увеличение, е 60 пъти увеличаване на стойността на дълготрайните материални активи.
Господа народни представители, резултатът беше само един - и многото печеливши, с голям размер печалба предприятия излязоха на загуба от разходи за амортизация. Следователно, една такава прибързана, необмислена стъпка въобще не може да се третира.
Има и втори момент, той не е чисто данъчен. Това, че се преоценява стойността на дълготрайните материални активи не означава, че едно към едно новата амортизирана стойност ще се пренесе върху цената и то пазарната цена на продукцията и услугите на тези предприятия.
Всяко предприятие прави своята политика, доколко ще може да издържи с увеличаването на цената на съответния си пазар. И опитът го показа. Средно последните години от начислената амортизация, говоря счетоводна амортизация, т. е. тази, която предприятието като своя политика може да прокарва, е някъде към 60 на сто. Тоест, налице е едно въздържане в предприятията да пренасят на 100 на сто амортизационните си разходи върху пазарната си цена. Защото тук вече идва моментът битка за пазар и за оцеляване.

Така че ние трябва да оценим и този момент от гледна точка на една ревалоризация на активите, които са амортизуеми. Това мисля, че е достатъчно основание наистина да се постъпи разумно и в този закон да не се прави изменение за амортизацията на дълготрайните материални активи. Естествено е, че след оценката на тези два фактора безспорно до това ще се стигне.
Вторият глобален въпрос, който се постави, е за текстове, които засягат изменения в някои преференции, дадени по сегадействащия закон, и основно по чл. 58 - относно преференциите на приватизираните предприятия, в които държавното участие е вече до 33 на сто.
Може би основанието, което беше наложено миналата година, трябва да се запази, тъй като, когато се извършва един приватизационен договор, не само това дали в него ще бъде заложена клауза за реинвестиции и доколко ще бъде размерът на тези реинвестиции, е водещо в случая. Защото, уверявам ви господа народни представители, след като се сключи един такъв приватизационен договор, контролът по него от гледна точка на изпълнение на такъв тип клаузи отсъствува.
На второ място, ограничението 50 на сто да се реинвестира се въведе с идеята за една данъчна регулация, която ще създаде принудата за приватизатора да реинвестира в това свое предприятие срещу преотстъпена печалба, тоест то да има и собствен изграждан ресурс, с който да извършва обновяването и да поддържа инвестициите си.
От този аспект аз мисля, че условието за реинвестиция е ефективно, тоест стимулиращо за развитие на отделното предприятие, и наистина трябва да се преоцени в този аспект да бъде запазено.
И един трети глобален въпрос, който тук също се постави, беше за предпоследния параграф от Преходните и заключителни разпоредби от проекта за изменение - че финансовите разходи, създадени на основата на чл. 31 от Закона за счетоводството, трябва да бъдат разходи за бъдещи периоди и за 1997 г. Както се подчерта, това е един текст, пренесен от правилника сега в закона.
Аз бих поддържал един такъв текст, защото, за съжаление, временните разлики, възникващи в резултат на обезценка на българския лев, вървят само в една посока - към обезценка на лева и увеличаване на финансовите разходи в този случай. При една такава ситуация ще се получи наистина значителен обем финансови разходи, които трябва да влязат веднага във финансовия резултат за текущата година и практически да го сведат до нула (положителния финансов резултат), или той да стане отрицателен финансов резултат. При една такава ситуация на практика се изяжда базата за облагане априори.
За да се избегне този момент, решението в правилника предлага тези разходи да бъдат с отсрочено признаване. Тоест те няма да се изгубят на практика за намаляване на финансовия резултат на предприятието, но просто ще се разпределят на определени части и в рамките на няколко последователни години ще намаляват финансовия резултат на предприятието.
Тук единственият проблем, който възниква, е каква е базата, какъв е критерият, на който ще става това отсрочено признаване на разходите. В случаите, когато това ще касае наистина задължения в чуждестранна валута за суровини и материали, ще става по-бързо, тъй като това са оборотни средства, оборотен капитал, и обратно - когато това са задължения по дълготрайни материални активи, за съжаление ще става в един по-продължителен период.
Какъв е нормалният и по-добрият изход от тази ситуация?
На първо място това е ревалоризацията на пасивите. Преоценявайки ги към този момент по съответния валутен курс, който ще се приеме особено в условията вече на действие на валутен борд, нещата ще бъдат изчистени и подобни вече финансови разходи няма да възникват и няма да тормозят и облагането оттук нататък.
Второто важно и съществено е: в остатъка, който вече така или иначе се е акумулирал, натрупал се е през 1996 г. и до момента на ревалоризацията, да се търси някакво решение. Вероятно наистина може да се помисли в текста на самия проект за изменение и допълнение да се фиксира някакъв процент евентуално на признаване за текущия резултат и по този начин импровизирането да започне да действува облекчаващо и върху самия режим на облагане още в 1997 г. Въпрос на известен разчет, който може да бъде направен до второ четене и да бъде обсъждан така, че да се регулира и този въпрос.
Така че от тази позиция наистина предложеният проект бива, струва си да бъде подкрепен, за да се доведе до тези подобрения, за които споменах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Славков.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Бих искал да изразя благодарност на господин Славков за отговорите, които даде по двата повдигнати от мен въпроса, и наистина да предложа на Комисията по бюджета, на всички народни представители да обърнем внимание на двете становища, които той изрази - и във връзка с чл. 58, ал. 2, да преценим запазването на изискването за 50 на сто реинвестиране, и по § 23, възможността, която в последните думи той спомена, за градиране на признаването на този финансов резултат с начало на някакъв дял, примерно 30 на сто, още през 1997 г.
Има основание неговото съображение, че при едно тотално изчезване на облагаемия финансов резултат бюджетът ще понесе навярно сериозна тежест. Но отношението между бюджет и фирми очевидно трябва да се гради на една лоялна основа и на споделяне на тежестите. Не би било справедливо също изцяло да натоварим фирмите с пълно непризнаване на тези допълнителни финансови разходи в резултат на временни курсови разлики, въобще да не ги признаем за 1997 г.
Така че предложението ми е в комисията да намерим един разумен баланс.
Още веднъж благодаря на господин Славков и на Вас, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Пирински.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата. Моля, гласувайте!
От общо гласували 217 народни представители, за - 213, против - няма, въздържали се - 4.
Законопроектът е приет на първо четене.

Поради изчерпване на седмичната програма утре пленарно заседание няма да има.
Съобщения:
Утре, 16 май, 9,30 ч. в зала "Изток" ще има заседание на Временната комисия по правилника за дейността и работата на Народното събрание.
16 май, 9,30 ч. в зала "Запад" ще има съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, на което ще бъде разгледан Законопроектът за БНБ.
16 май, от 9,30 ч. в другата сграда на Народното събрание се поканват всички комисии да се конституират и да се запознаят със заседателните зали там.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание на 15 май, днес, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание ще бъде на 21 май 1997 г., сряда, 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 11,43 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

СЕКРЕТАРИ:
    Анелия Тошкова
    Иван Колев