Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Честит рожден ден на народния представител Николай Томов! Да е жив и здрав! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка първа в днешното заседание да бъде Решение за приемане проектобюджета на Българската народна банка. Проектобюджетът е раздаден отдавна и е обсъден в комисиите. Има становище.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте като точка първа в днешното заседание да бъде проектобюджетът на БНБ за 1998 г., внесен от БНБ на 7 януари тази година.
Гласували 153 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Думата за процедура има господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, процедурата ми е във връзка с вчерашния законопроект, който приехме, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство. Аз на няколко пъти подчертах, че е необходимо повече време между двете четения. Затова предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде две седмици.
Второ, тъй като ще обсъждаме въпроса за бюджета на Българската народна банка, предлагам да се допусне ръководството й в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
По процедурното предложение за удължаване на срока има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков за удължаване с още една седмица на срока по приетия вчера законопроект.
Гласували 157 народни представители: за 143, против 11, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди да минем към следващото предложение - за поканване на ръководството на банката, и преди да минем към точката, не сме приключили още с предложенията по дневния ред.
Има внесено предложение за свикване на извънредно заседание на Народното събрание от господин Венцеслав Димитров, заместник-председател на Парламентарната група на ОНС, който предлага извънредно заседание на 19 май 1998 г. при следния дневен ред: първо, обсъждане и приемане на проект за Декларация на Народното събрание на Република България за състоянието на борбата с престъпността, с мотиви към нея.
"Моля проектодекларацията да бъде раздадена за разглеждане и приемане съгласно установения ред."
Към това предложение са приложени и мотиви, но самата проектодекларация липсва.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Декларацията е внесена в деловодството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някой от вносителите, който да аргументира предложението? Няма.
Думата за противно становище има господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вече става просто неудобно да се учат народните представители на правилника, по който се организира и провежда тяхната дейност. Правилникът в това отношение е категоричен:
"Чл. 75. (1) Проекти за решения, декларации или обръщения могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларациите и обръщенията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответните комисии в тридневен срок от постъпването им."
Нито има декларация, нито тази декларация е разпределена на комисия, нито комисията в предвидения в ал. 3 15-дневен срок се е произнесла. При това положение да се събираме и само да си говорим, без да знаем върху какво ще говорим, това е в грубо противоречие на правилника.
Господин председателю, смятам, че Вие въобще не трябва да поставяте на разискване този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Аз бях длъжен да информирам Народното събрание за постъпилото искане.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво е това искане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз го прочетох, но очевидно не се слуша. Затова ще го прочета втори път.
"Моля на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да свикате извънредно заседание на Народното събрание на 19 май 1998 г. при следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на проект за Декларация на Народното събрание на Република България за състоянието на борбата с престъпността, с мотиви към него.
Моля проектодекларацията да бъде предоставена за разглеждане и приемане съгласно установения ред."
Към това нещо са приложени и мотиви. Проектодекларация няма, поради което аз наистина не мога да поставя на гласуване такова предложение. Тъй като не е постъпила никаква проектодекларация, оставам без последствие това искане.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Господин Руси Статков направи процедурно предложение в залата да бъде поканен управителят на БНБ господин Светослав Гаврийски.
Има ли противно становище? Няма.
Моля да гласувате за процедурното предложение в залата да бъде поканен господин Гаврийски.
Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3.
Моля квесторите да поканят господин Гаврийски в залата.
Господин Гиньо Ганев има думата по процедура.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Не е така елементарно, както господин Лучников го обясни. Ако ние сме в хипотезата на искане на заседание или на точка от дневния ред, което да бъде придружено с един от четирите проектодокумента, които парламентът приема по пътя на Конституцията, е едно. Но абсолютно никаква пречка няма по искане на една група да се направи едно извънредно заседание за разискване на един въпрос и то, господин Цонев, никакво задължение няма да бъде снабдено с някакъв проект за решение! Това е ясно във всички парламентарни режими. Защото става дума за един текущ контрол, за една непрекъсната прозрачност на управлението, в каквито и изразни форми то да бъде проявено.
Така че, аз Ви разбирам, господин председател, че сега Вие имате пред себе си едно предложение. Казват, че предлагат декларация. Няма декларация да не може да се гласува! Но има друго искане - извънредно заседание от името на група за обсъждане на един определен проблем. Както министър-председателят всеки момент може да дойде - и чест му прави, че той прави това, и да изложи едно свое становище по един въпрос, без да има никаква нужда от решение по неговата идея или по неговото изявление.
Това е проблемът, който смятам, че стои пред нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дебат няма. Когато е по процедурен въпрос относно дневен ред, се излага становище за извънредно заседание. Изложено е и противното становище - господин Лучников го изложи. Само за уточняване дадох думата на господин Ганев. И ако той ми беше посочил онзи член от правилника, на който се позовава, аз щях да се съглася с него. Но след като в самото искане за заседание ме молят да предоставя за разглеждане на народните представители един документ, който липсва, ме поставяте в ситуация да нарушавам правилника. Аз това няма да направя.
Господин Цонев, имате думата по точка 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Становище по проект за решение за приемане от Народното събрание на проектобюджета на Българската народна банка за 1998 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание, проведено на 2 април 1998 г., разгледа проектобюджета на Българска народна банка за 1998 г.
На заседанието присъстваха управителят на банката господин Светослав Гаврийски и подуправителите на банката господин Мартин Заимов и господин Валентин Цветанов.
Представянето на проекта бе направено от управителя господин Гаврийски, който отбеляза, че бюджетът е разработен в съответствие с правилата на паричния съвет и въз основа на прогнозните за 1998 г. макроикономически показатели, съгласувани с Международния валутен фонд.
Проектобюджетът е разработен при курс 1800 лв. за щатски долар, очаквана инфлация от 34,7 на сто средна годишна и 16,4  на сто в края на годината.
Приходите на банката зависят преди всичко от умелото управление на валутния резерв на банката съобразно изискванията на чл. 28 и чл. 31 от Закона за Българската народна банка. Възприет е консервативен подход за определяне на техния размер, който се основава на минималния доходоносен валутен резерв и съответна минимално възможна възвращаемост. Прогнозираните по този начин нетни приходи се очаква да достигнат около 147 млрд. лв.
Същият подход е приложен и при определяне размера на разходите. Съответно минимизирани са прогнозните разходи за лихви, комисионни и такси, операции с ценни книжа, благородни метали, както и разходите за издръжка на банката. Техният общ размер е 146 млрд. лв., от които 61 млрд. лв. за издръжка на банката.
Размерът на превишението на приходите над разходите след включване на извънредните приходи за 1998 г., е прогнозиран в размер на 784 млн. лв. От него около 204 млн. лв. ще бъдат отчислени за банката. Остатъкът от превишението в размер на 580 млн. лв. ще се внесе в приход на държавния бюджет.
По представения проект се проведе дискусия относно средната работна заплата на служителите в банката и на какви принципи са определени заплатите на управителния съвет; съдържанието на предвидените разходи за материали и текуща издръжка на печатницата на банката. Предвид големия и разнообразен производствен капацитет на печатницата да се препоръча на правителството и другите държавни органи да възлагат на нея отпечатването на паспорти, държавни ценни книжа, бандероли и други документи, изискващи специална защита.
Установи се, че в Закона за Българската народна банка не е определен редът и срокът за представянето на бюджета на банката в Народното събрание, както и това, че липсва яснота какво представлява бюджетът на Българска народна банка. Предложено бе да се създаде разпоредба относно определяне размера на възнагражденията на членовете на Управителния съвет на банката.
Предложено бе да се проучи възможността и необходимостта от обособяването на печатницата в търговско дружество.
Поради така посочените пропуски се възприе, че настоящият Закон за Българската народна банка трябва да бъде изменен и допълнен, за да бъдат отстранени съществуващите неясноти.
След проведената дискусия и изчерпателните отговори от представители на банката членовете на комисията единодушно подкрепиха проекта, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме следното решение:

"Р Е Ш Е Н И Е

На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българската народна банка Народното събрание

Р Е Ш И :

1. Приема бюджета на Българска народна банка за 1998 г. по:

ШИФЪР
ПОКАЗАТЕЛИ
ПРОЕКТ
(млн. лв.)

Раздел I
Разходи за издръжка на текущата
дейност на БНБ
В това число за:


61 010
1000
Разходи за издръжка на парич-
ното обращение

24 126
1100
Производство на банкноти и монети
23 008
1500
Стопански материали
    342
1600
Унищожаване на банкноти
     25
1800
Наемане на трезори и други разходи
   751
2000
Разходи за труд и осигуровки
 9 875
2100
Разходи за списъчен състав
 8 620
2200
Разходи за несписъчен състав
 1 255
3000
Разходи за материали, услуги, ре-
монти и амортизации

26 282
3100
Разходи за текуща издръжка на БНБ
 5 405
3105
Разходи за текущо поддържане и
експлоатация на спец.автомобили на
БНБ


   240
3110
Разходи за материали и текуща из-
дръжка на Печатницата на БНБ
 
5 259
3600
Абонаментно поддържане на машини
и разходи за СОТ

 1 750
3650
Разходи за амортизации
 8 500
3700
Платени такси на БАНКСЕРВИЗ и
БОРИКА
 
   600
3800
Други разходи
 3 175
3900
Разходи за ремонти
 1 353
5000
Разходи за социалната дейност на БНБ

   727

Раздел II
Инвестиционна дейност
В това число:

28 503
4000
Разходи за придобиване на дълго-
трайни материални активи

28 503
4100
Разходи за покупка и строеж на не-
движими имоти

10 595
4200
Разходи за машини, обслужващи па-
ричното обращение

 2 172
4300
Печатница на БНБ
 7 270
4310
Разходи за проектиране и рекон-
струкция на Печатницата на БНБ

 3 346
4320
Разходи за оборудване на Печатница-
та на БНБ

 3 924
4400
Разходи за придобиване на техниче-
ски средства за безопасността на
БНБ


   250
4500
Разходи за придобиване на офис-
оборудване и канцеларска техника
за БНБ


 1 210
4700
Разходи за електронизация на БНБ
 1 606
4800
Разходи за въвеждане на интегрира-
ни системи за БНБ
 
5 400
2. Управителният съвет на банката, по предложение на управителя, може да изменя бюджета по отделните показатели в рамките на утвърдените суми по раздели I и II, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надвишава 20 на сто от одобрената сума.
3. Управителният съвет на банката ежегодно внася проекта за бюджет на Българската народна банка не по-късно от внасянето на проекта на държавния бюджет от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Вносителят не желае думата.
Имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, поставям на гласуване проекта за решение за приемане бюджета на Българската народна банка за 1998 г. така, както беше предложен от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Бюджетът на Българската народна банка за 1998 г. е приет.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА.
Господин Бисеров, заповядайте да продължим със законопроекта за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, позволете ми най-напред да направя едно процедурно предложение.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Йордан Йорданов - заместник-министър на отбраната, господин Емил Кожухаров - началник Управление "Правно" при Министерството на отбраната, госпожа Ваня Желева - съветник на началника на Генералния щаб по юридическите въпроси, господин Митко Иванов - заместник-началник на Управление "Личен състав" при Генералния щаб, и господин Весел Етугов - парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъдат допуснати в залата господин Йорданов, господин Кожухаров, госпожа Желева, господин Иванов и господин Етугов.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожата и господата в залата.
Стигнахме до чл. 6, до предложението на госпожа Анелия Тошкова и господин Юрий Александров, което не е подкрепено от комисията.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Александров оттегли предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков и Бойко Великов за изменение на ал. 1.
Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Предложението, което съм направил във връзка с чл. 6, ал. 1, касае отпадането на възможността алтернативната служба да се изпълнява във Въоръжените сили. Бих искал, припомняйки някои неща от вчерашната дискусия, да аргументирам това свое предложение.
Ние възприехме да реализираме законопроект за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Следователно, даването на възможност за алтернативна служба във въоръжените сили по същество, независимо от това, че има отделни служби или дейности, в които не се носи оръжие, ни връща в другата теза, защото всички тези неща са свързани с воински задължения, независимо от това, че не се носи оръжие. Това, първо.
Второ, представяте ли си, особено тези, които са служили в армията, какво ще бъде отношението между тези, които изпълняват воинските си задължения, и онези, които по различни причини, разбира се, на базата на законопроекта, който ние ще приемем, изпълняват алтернативна служба?
Аз мисля, че всеки трябва да си дава сметка, че това, независимо от политическата, обществената и друга култура на тези млади хора, ще бъде един изключително тежък проблем. Не бих искал да употребявам думи от типа на "извращения", но никой няма да бъде предпазен от подобни взаимоотношения.
Следователно, тези два аргумента, разбира се, те имат различна тежест, ме мотивираха и аз предлагам отпадането на "Въоръжените сили", а да останат всички други текстове. Това всъщност е предложението ми по ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други становища по този въпрос няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
Гласували 128 народни представители: за 34, против 89, въздържали се 5.
Предложението на господин Статков по ал. 1 на чл. 6 не се приема.
Следва предложение на господата Александър Каракачанов и Найденов, което е оттеглено.
Стигаме пак до предложението на господин Руси Статков по ал. 2.
Господин Статков, заповядайте, за да обосновете предложението си по ал. 2.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Вече се прие чл. 1, ал. 1. В него изрично е казано къде ще се изпълнява алтернативната служба. Аз не виждам смисъл в ал. 2 да уточняваме изрично пък "алтернативната служба не може да се изпълнява в търговски дружества, кооперации, сдружения, фондации с идеална цел, политически партии, коалиции", при положение че сме изписали къде се осъществява.
Господин Лучников, аз Ви моля като юрист да погледнете това нещо. В ал. 1 ние уточнихме къде може да се изпълнява алтернативната служба, а се предлага в ал. 2 да се напишат изключения. Просто няма никакъв смисъл. След като сме уточнили къде може да се изпълнява, следователно на другите места не може. Няма смисъл от тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на ал. 2 на чл. 6.
Гласували 115 народни представители: за 23, против 77, въздържали се 15.
Предложението на господин Руси Статков за отпадане на ал. 2 на чл. 6 не е прието.
Следват предложенията на господата Глушков, Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, които са приети.
След това идва предложението на господин Стефан Гайтанджиев за отпадане на ал. 4. Не виждам господин Гайтанджиев в залата, но независимо от това, поставям на гласуване предложението на господин Гайтанджиев за отпадане на ал. 4 на чл. 6, което не е прието от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 24, против 83, въздържали се 11.
Предложението на господин Гайтанджиев не е прието.
Следва предложението на господин Нансен Бехар, което е оттеглено.
След него имаме отново предложение на господин Руси Статков за отпадане на ал. 4 на чл. 6. Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Очевидно колегите не си носят предложението за второ четене, за да прочетат за какво става дума. Значи, алинеята, която аз предлагам да отпадне, има следното съдържание:
"По предложение на министъра на труда и социалната политика и на министъра на отбраната Министерският съвет определя ежегодно броя на гражданите, които могат да изпълняват алтернативна служба".
Това според мен има най-малкото две сериозни слабости като текст. Първата и основната е, че никой не може да нарушава правата на тези, които са желали да служат алтернативно. Второ, да им казва във времето, без да има ясни критерии, кога ще служат.
И аз питам: на основата на какви критерии - подзаконови, субективни, на близки, на приятели, роднини, връзки? Затова съм предложил да отпадне такава алинея, защото тя отваря широко вратата, аз се извинявам тук пред представителите на военните, обаче отваря наистина широко вратата за натиск върху тях от всякакви хора, в това число и от висшите етажи във връзка именно с подобен тип разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Какъв натиск?
РУСИ СТАТКОВ: Ами какъв натиск, господин председател на Комисията по национална сигурност, за наши близки, роднини и приятелски деца, които са избрали алтернативната служба, и тъй като няма да попаднат в графика за тази година, защото се въвежда норматив, да попаднат еди-кога си. С това се нарушава Конституцията, поставят се в неравностойно положение хората, които са пожелали алтернативна служба.
Предлагам да отпадне, защото няма ясни критерии, на които да става това нещо. Като няма критерии, ние не можем да пишем общи разпоредби, които, пак казвам, да отварят вратата за субективизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин Бисеров, за реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин Статков, искам да Ви направя реплика, защото Вие обвинихте народните представители в залата, че не си носят материала и не го четат, обаче мисля, че този упрек трябва да бъде отправен към Вас - Вие си носите материала, но не знам дали сте го чели целия. Значи, военните не са тези, които определят младежите, освободени от военна служба, къде и кога да служат. Тази работа се извършва от комисията към Министерството на труда и социалната политика.
А защо се въвежда този механизъм, на всички ни е ясно, за да не се изпадне в онази крайност, от която всички ние се притесняваме - да има злонамерено и недобронамерено използване на тази възможност от младежи, които нямат истинско основание за това. Значи, държавата трябва да има възможност да контролира този процес.
Не трябва да забравяме, че това е материя, която за пръв път се регламентира в България. Материята е много трудна, може би ще се наложи, когато се създаде някаква практика, да направим промени в регламентацията, но важното е, като дадем възможността да се реализира това конституционно право, в същото време да имаме гаранции, че държавата ще контролира този процес, че той няма да стане неуправляем. Точно затова е тази разпоредба в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Статков има думата за дуплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Аз чета внимателно текста и продължавам да твърдя, че именно Министерството на отбраната и допълнително с Министерството на труда и социалната политика ще предлагат хората и следователно натискът ще бъде върху тях.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Те ще предлагат списък.
РУСИ СТАТКОВ: Ами точно за този списък ще има натиск, защото аз съм убеден, че ние наистина отваряме широка врата към едно нещо, което ни е познато в практиката и досега.
И по-добре е, без да имаме ясни критерии, да се откажем от такава разпоредба. Или, пак повтарям, ако ние отиваме на такава разпоредба,да уточним критерии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Приключихме дебатите по предложението.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков за отпадане на ал. 4 на чл. 6.
Гласували 121 народни представители: за 27, против 86, въздържали се 8.
Предложението на господин Статков за отпадане на ал. 4 не е прието.
Вчера в заседанието ни във връзка с чл. 6 госпожа Станка Величкова поиска отпадане на думите "образователни заведения" в ал. 1. Длъжен съм да го поставя на гласуване, преди да поставя на гласуване целия текст.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Станка Величкова в предложената от комисията ал. 1 да отпаднат думите "образователни заведения".
Гласували 141 народни представители: за 45, против 84, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 6 с неговите четири алинеи, предложени от председателя на комисията господин Бисеров.
Гласували 122 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 4.
Член 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел II. Ред за замяна на воинските задължения с алтернативна служба".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Друго предложение няма.
Поставям на гласуване раздел II с предложеното от комисията заглавие.
Гласували 111 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 9.
Докладваното заглавие на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 7. (1) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, подава мотивирана молба до началника на военното окръжие по местоживеенето си.
(2) В молбата се посочват: личните данни, причините, свързани със съвестта, които мотивират желанието за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, предпочитаната длъжност, работното място и местоживеене."
По ал. 2 има направени пет предложения за изменения.
"(3) Молбата по ал. 2 гражданинът подава след обявяване на решението на председателя на наборната комисия относно годността му за военна служба, но не по-късно от началото на изпълнението на наборната военна служба."
По тази алинея има едно предложение за изменение.
"(4) Началникът на военното окръжие изпраща молбата служебно на Комисията по алтернативната служба в 7-дневен срок."
По ал. 4 има едно предложение - на колегите Найденов и Божков.
Становището на комисията е следното:
Комисията не приема направените предложения по ал. 1 и ал. 2. Господин Найденов оттегли предложението си по ал. 3. Комисията приема предложението на господин Найденов и на господин Божков по ал. 4.
Комисията предлага чл. 7 да добие следния вид:
"Чл. 7. (1) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, подава мотивирана молба до началника на военното окръжие по местоживеенето си.
(2) Гражданинът подава молбата по ал. 1 в едномесечен срок от обявяването на решението на председателя на наборната комисия относно годността му за военна служба.
(3) Началникът на военното окръжие изпраща молбата служебно на Комисията по алтернативната служба в 7-дневен срок от получаването й.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има постъпили пет предложения по ал. 1, които не са приети.
Първото предложение е на господин Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Глушков оттегля предложението си. Благодаря.
Второто предложение е на госпожа Масларова. Поддържате ли го или го оттегляте?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): То по принцип е взето предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Третото предложение е на господата Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Тях ги няма в залата. При това положение сме длъжни да гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на господата Красимир Каракачанов и Анатолий Величков в чл. 7, ал. 2 думите "предпочитаната длъжност, работно място и местоживеене" да отпаднат и да се заменят с думите "образование, специалност, професия".
Комисията не е приела тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 9, против 37, въздържали се 70.
Предложението на господата Красимир Каракачанов и Величков не е прието.
Следва предложението по ал. 2 на госпожа Анелия Тошкова и господин Юрий Александров. Поддържа ли се това предложение?
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Александров го оттегля. Благодаря.
Следва предложението на господата Ангел Найденов и Любомир Божков.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): То е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Прието е. Благодаря. Няма да го поставям на гласуване.
По ал. 3 предложението на господата Найденов и Божков е прието.
По ал. 4 предложението на господата Найденов и Божков е прието.
Поставям на гласуване предложения от председателя на комисията чл. 7 с неговите три алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Член 7 с неговите три алинеи е приет единодушно.
Господин Бисеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 8. (1) Комисията по алтернативната служба се назначава от министъра на труда и социалната политика. Комисията се състои от председател, секретар и седем членове. Председателят на комисията е юрист. В състава на комисията се включва представител на Министерството на отбраната, на Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет, лекар и хабилитирани лица със специалност философия, психология, религия и право."
По тази алинея има няколко предложения.
Първото е на господин Глушков, но той го оттегли по време на дебата в комисията.
Има предложение на господин Бехар, което не се приема от комисията.
Има предложение на господин Красимир Каракачанов, което е оттеглено.
Има предложение на колегите Тошкова и Александров. То не се приема.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Добре. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следва предложението на господин Статков. Комисията не го приема.
Следващото предложение е на колегите Найденов и Божков, което също не се приема от комисията.
"(2) Финансирането на дейността на Комисията по алтернативната служба се извършва чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика."
По тази алинея има едно оттеглено предложение - на господин Каракачанов.
Има предложение на господин Статков, което комисията не приема.
"(3) Организацията и дейността на Комисията по алтернативната служба се уреждат с правилника за прилагане на закона."
Становището на комисията е следното:
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 отпадне изразът "със специалност философия, психология, религия и право".
Става въпрос за целия чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Тъй като той докладва поред предложенията, аз ще поставя на гласуване само неприетите.
Първото неприето от комисията предложение е това на господин Нансен Бехар. Него го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Нансен Бехар.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 85, въздържали се 9.
Предложението на господин Нансен Бехар по ал. 1 не е прието.
Следващото неприето и неоттеглено, разбира се, предложение е на господин Руси Статков по ал. 1.
Господин Статков, имате думата. Вие предлагате ново съдържание на ал. 1.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Да. Благодаря Ви, господин председател! Колеги, господин министър! Аз и вчера защитавах становището, че комисията, която се изгражда по алтернативната служба, трябва да има по-висок статус. Тя трябва да бъде към Министерския съвет и казах, че подобен подход, когато става дума за важни проблеми, касаещи не само едно министерство, ние реализирахме вече в няколко законопроекта. Последният вчера беше за експортното застраховане.
В този смисъл вчера вие не приехте предложението ми тя да бъде такава, но днешното ми предложение е свързано с нейното назначаване и със състава й.
Аз предлагам комисията да се назначава от министър-председателя и считам, че в състава й освен тези, които предлага вносителят, трябва да има и представители на другите министерства, които ще имат отношение по тези проблеми.

Така че, действително тя да бъде една работеща комисия в рамките на това, което ще трябва да свърши. Този състав, който се предлага сега, е крайно ограничен. Ние разширихме даже сферите на приложение на алтернативната служба с образованието, аз това не съм го имал предвид. Не можем без хората, които контролират тези сфери, да решаваме проблеми за насочване на допълнително работна ръка и т.н., за което става и дума.
Разбира се, аз запазвам възможността министърът на труда да бъде председател на комисията, защото смятам, че той трябва да има водеща роля, но, повтарям, другите две съображения смятам, че са основателни и затова поддържам предложението си.
И за да не ставам след това, смятам, че финансирането трябва да става не от бюджета на Министерство на труда, а със специална сметка към Министерския съвет. Няма смисъл да смесваме, господин министър, тези неща.
Това съм предложил по другата алинея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Руси Статков. Други желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за ново съдържание на ал. 1 на чл. 8.
Гласували 125 народни представители: за 32, против 85, въздържали се 8.
Предложението на господин Статков не е прието.
Следва предложението на господата Ангел Найденов и Любомир Божков. Не ги виждам в залата.
Поставям на гласуване направеното от двамата народни представители предложение за ново съдържание на ал. 1, което не е прието от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 23, против 90, въздържали се 5.
Предложението на господата Найденов и Божков за ново съдържание на ал. 1 не е прието.
Следва предложението на господин Руси Статков за ново съдържание на ал. 2 на чл. 8.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков.
Гласували 115 народни представители: за 22, против 88, въздържали се 5.
Предложението на господин Руси Статков по ал. 2 не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в смисъл: приема се текстът на вносителя, като в ал. 1 отпадне изразът "със специалност философия, психология, религия и право".
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 15.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 9. (1) Комисията по алтернативната служба разглежда постъпилите молби в пълен състав."
По тази алинея име предложение на колегите Тошкова и Александров, което не се приема от комисията.
"(2) Заседанията на комисията са открити."
Също предложение на колегите Тошкова и Александров, което не се приема от комисията.
"(3) Комисията взема решенията си с тайно гласуване с обикновено мнозинство. Гласуването е само с "да" или "не"."
Тук има предложение на господин Каракачанов и господин Величков, което се приема.
Има предложение на колегите Тошкова и Александров, което комисията не приема.
"(4) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.
(5) Производството пред комисията е безплатно."
Вече казах, че предложението на господата Каракачанов и Величков комисията го приема и при това положение комисията предлага чл. 9 да придобие следния вид:
"Чл. 9. (1) Комисията по алтернативна служба разглежда постъпилите молби в пълен състав.
(2) Комисията взема решенията си с явно гласуване с мнозинство от два трети.
(3) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.
(4) Производството пред комисията е безплатно.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. По чл. 9, ал. 1 има предложение на народните представители Тошкова и Александров.
Желаещи да защитят това предложение не виждам.
Поставям на гласуване неприетото от комисията предложение на народните представители Анелия Тошкова и Юрий Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Благодаря Ви.
Следва Вашето предложение по ал. 2, господин Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте и него. Благодаря.
По ал. 3 предложението на господата Каракачанов и Величков е прието.
Следва предложение на госпожа Тошкова и господин Юрий Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го, благодаря Ви.
При това положение поставям на гласуване чл. 9 така, както беше докладван и предложен от председателя на комисията господин Бисеров.
Гласували 120 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 13.
Текстът на чл. 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 10, уважаеми колеги, има няколко предложения.
Първото е на господин Нансен Бехар, след това има предложение на колегите Каракачанов и Величков, има и предложение на господин Иван Глушков.
Комисията приема тези предложения и предлага чл. 10 да има следната редакция:
"Чл. 10. Комисията по алтернативната служба:
1. приема заявки от работодателите за определяне на местата и длъжностните наименования, на които ще се изпълнява мирновременна алтернативна служба;
2. предлага на министъра на труда и социалната политика и на министъра на отбраната списък на местата и длъжностните наименования за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, както и годишния брой на гражданите, които могат да я изпълняват;
3. разглежда молбите и постановява решение за замяна на изпълнението на воинските задължения с мирновременна алтернативна служба;
4. разглежда молбите и постановява решение за замяна на мирновременната алтернативна служба с наборна военна служба по искане на гражданина;

5. отлага изпълнението на мирновременната алтернативна служба;
6. освобождава от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
7. прекъсва изпълнението на мирновременната алтернативна служба;
8. прекратява изпълнението на мирновременната алтернативна служба.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Поставям на гласуване чл. 10 с неговите осем точки, докладвани от господин Бисеров.
Гласували 117 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 8.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 11. (1) Комисията по алтернативната служба може да изиска от молителя да разшири писмено или устно мотивите, изложени в молбата. Комисията може да изиска от молителя или от други лица и организации да представят допълнителни документи, удостоверяващи изложените в молбата факти и обстоятелства.
 (2) Комисията по алтернативната служба изслушва молителя, за да се убеди в искреността и дълбочината на убежденията му.
 (3) В случаите, когато молителят е бил редовно призован и не се е явил без уважителни причини, производството по преписката се прекратява.
 (4) Производството по преписката в случаите по ал. 3 се възобновява, ако в 7-дневен срок от заседанието на Комисията по алтернативната служба молителят представи документи, установяващи наличието на уважителни причини за неявяването си."
По чл. 11 имаше направено едно предложение, но то беше оттеглено.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на вносителя за чл. 11 с четири алинеи, подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 11.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 12 има направени предложения. Някои от тях са приети.
По ал. 2, т. 2 има предложение на господин Гайтанджиев, което комисията не приема.
Комисията не приема и предложението на господин Балтаджиев за създаване на нова т. 4.
Комисията не приема и предложението на господин Гайтанджиев за отпадане на ал. 4.
Комисията приема предложенията на господин Найденов и господин Божков.
Комисията, след като обсъди всички предложения, ви предлага следния текст на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Комисията по алтернативната служба се произнася по молбата за замяна на воинските задължения с алтернативна служба в 30-дневен срок от заседанието с мотивирано писмено решение.
             (2) С решението, с което уважава молбата, Комисията по алтернативната служба:
1. заменя изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба;
2. определя мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба и длъжността, която гржданинът ще изпълнява;
3. опредeля срока за явяване на мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба.
             (3) При определяне на длъжността, която гражданинът ще изпълнява, Комисията по алтернативната служба отчита притежаваното образование и професионална квалификация.
             (4) Решението на комисията се изпраща в 7-дневен срок от постановяването му до съответното военно окръжие.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Имате думата, господин Гайтанджиев, по ал. 2, т. 2.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Ако искате, мога да кажа и мотивите си по ал. 4, за да не излизам на трибуната втори път, така че народното представителство да вникне в тънкостта на моите предложения за отпадане.
Определянето и на длъжност, според мен, трябва да отпадне, тъй като две години са твърде голям срок. Може в рамките на едно предприятие, служба или вид дейност да се наложи преструктуриране на типа работа и тогава вече длъжността в рамките на тези две години да се различава от тази, която е определила комисията. Още повече, че тук явно става дума повече за технически, за изпълнителски длъжности. И дърводелецът лесно може да бъде преквалифициран в машинист-оператор или в нещо друго. Така че ще бъде прибързано да се определя и длъжността за един такъв дълъг период.
Това до някаква степен е свързано и с мотивите за отпадане на ал. 4. Там се казва, че комисията отчита притежаваното образование и професионална квалификация, а при възможност - изразеното желание. Тук не става дума само за желанието. Разбира се, че всеки един младеж, който отбива службата си алтернативно, би желал да я изпълнява някъде, където да стои 2-3 часа, през останалото време да се разкарва по кафенетата, по баровете и т.н.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Това отпадна.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Да, това всъщност отпадна. Но става дума за образованието и професионалната квалификация.
Колеги, става дума, че има механизъм за обжалване решението на комисията, който стига и до съда. И, примерно, няма никаква пречка лице, което желае да отбива службата си алтернативно и е завършило музикална гимназия, специалност флейта, той да заяви категорично, че желае да служи алтернативно като флейтист. След това той в своите мотиви в обжалване решението на комисията, която го е изпратила, да кажем дърводелец или в любимите на господин Глушков гранични селца за учител, след това ще каже, че комисията не е спазила този пункт от закона и нищо чудно съдът да постанови и да констатира, че действително комисията не е отчела чл. 12, ал. 4. И той може да спечели делото. Така че това е пак пример за една неравнопоставеност, привилегированост на алтернативниците спрямо достойните хора, които искат да си изкарат военната служба в армията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Поставям на гласуване предложението на господин Гайтанджиев по ал. 2, т. 2, което не е прието от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 47, против 87, въздържали се 3.
Предложението на господин Гайтанджиев не е прието.
Следва предложението на господин Ангел Балтаджиев, което не е прието от комисията. Не виждам желаещи да се изкажат.
Поставям на гласуване предложението на господин Ангел Балтаджиев за създаване на нова т. 4 в ал. 2.
Гласували 108 народни представители: за няма, против 18, въздържали се 90.
Предложението на господин Ангел Балтаджиев не е прието.
Следва предложението на господин Гайтанджиев за отпадане на ал. 4. Той защити становището си.
Моля да гласувате предложението на господин Гайтанджиев, което не е прието от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 38, против 93, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев не се приема.
Следва предложението на госпожа Тошкова и господин Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
При това положение поставям на гласуване предложения от комисията чл. 12 с неговите четири алинеи.
Гласували 135 народни представители: за 104, против 24, въздържали се 7.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл.13. (1) Комисията по алтернативната служба отхвърля молбата на гражданина и отказва замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, когато не се убеди в искреността и дълбочината на убежденията му.
(2) Не се заменят воинските задължения с алтернативна служба, когато гражданите, подали молба за замяна:
1. извършват търговска дейност с оръжие и боеприпаси, както и когато работят в търговски дружества с предмет на дейност: производство и търговия с оръжие и боеприпаси и специална продукция с военно предназначение, на длъжности, непосредствено свързани с предмета на дейност на дружеството;"
По тази точка има предложение на колегите Тошкова и Александров.
"2. са получили разрешение да носят оръжие или са изявили такова желание;
3. са участвали в занимания по спортна стрелба, лов или други дейности, имащи отношение към носенето на оръжие;"
Тук има предложение на господата Найденов и Божков.
"4. са осъдени или срещу тях има образувано наказателно производство за престъпления, свързани с използването на оръжие, боеприпаси, или за употреба на насилие."
По тази точка има предложение от колегите Тошкова и Александров.
"(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1 се установяват с трудова или осигурителна книжка, по т. 2 - с декларация на лицето, а по т. 4 - със свидетелство за съдимост или с удостоверение от съответната прокуратура."
Становището на комисията е следното: не приема предложенията на народните представители. Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и 2 и предлага ал. 3 да добие следния вид:
"(3) Обстоятелствата по ал. 2 се установяват с писмени доказателства, определени в Правилника за прилагане на този закон.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
По чл. 13 първото предложение е на госпожа Тошкова и на господин Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Благодаря ви.
Следва предложението на господата Ангел Найденов и Любомир Божков, което не е прието от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господата Ангел Найденов и Любомир Божков в чл. 13, ал. 2, т. 3 след думите "към носенето на оръжие" се слага запетая и се добавя изразът "както в клубове по бойни изкуства".
Гласували 128 народни представители: за 35, против 80, въздържали се 13.
Предложението на господата Найденов и Божков не е прието.
Следва предложението по т. 4 на госпожа Анелия Тошкова и господин Юрий Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Поставям на гласуване предложението на комисията, която приема текста на вносителя по ал. 1 и 2 и предлага ново съдържание на ал. 3. Моля да гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 14 комисията предлага нова редакция на текста:
"Чл. 14. (1) Решенията на Комисията по алтернативната служба, с които се отхвърлят молбите за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред министъра на труда и социалната политика относно нарушаване правилата за разглеждането на молбите.
     (2) Когато министърът на труда и социалната политика намери, че решението е постановено при нарушаване на правилата за разглеждане на молбите, той го отменя и връща преписката за ново разглеждане от Комисията по алтернативната служба.
     (3) Решенията на Комисията по алтернативната служба подлежат и на съдебен контрол пред Върховния административен съд.
     (4) Решенията на Върховния административен съд са окончателни и подлежат на изпълнение от Комисията по алтернативната служба.
     (5) До влизането в сила на решенията на комисията гражданите не се повикват за отбиване на наборна военна служба.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 14.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел III - "Изпълнение на мирновременната алтернативна служба".
Комисията приема заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложеното заглавие на раздел III.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Раздел III с докладваното заглавие е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 15. Срокът на мирновременната алтернативна служба е два пъти по-дълъг от срока на наборната военна служба."
По чл. 15 има предложение на господин Статков, който предлага срокът да е три пъти по-дълъг от срока на наборната военна служба.
Становището на комисията е, че текстът на вносителя е този, който трябва да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков има думата.


РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, господин министър! Според мен това е един от най-важните членове от законопроекта. Аргументите ми да направя подобно предложение са свързани с раздел IV, който ние тепърва ще гледаме - за права и задължения, и по-конкретно чл. 28. Там е записано по време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба какви права ползват гражданите, които изпълняват тази служба, по Кодекса на труда. И едно от нещата е право на работно време с нормална продължителност до 8 часа при 5-дневна работна седмица, почивки в работния ден и т.н., и т.н., всички благини, които в сравнение с другата алтернатива - за изпълнение на воинските задължения, просто поставят в крайно неравностойно положение този, който ще изпълнява воинските си задължения, и този, който ще бъде на алтернативна служба. Защото независимо от промените този, който изпълнява воинските си задължения, е на кръгло денонощие на разположение, той носи дежурства, караули, дневалства. Фактически ние отиваме на един вариант, в който 8 часа е алтернативната служба, в другото време, буквално казано, човекът не е ангажиран. Аз затова съм предложил да бъде три пъти повече, за да има една равностойност в това отношение. Да не говорим и за другите неща, които наистина правят нашето желание за алтернативна служба по същество начин за лека служба на някого.
Аз съм - не го крия - човек, който е минал през армията, запасен офицер съм и не мога да допусна и като гражданин на страната да нарушаваме Конституцията. Затова моля колегите, независимо от това че всички имаме деца и че всеки ще търси евентуално по-леко, казвам го съвсем човешки, допускайки, че имаме и слабости, да не погледнем с лека ръка на този изключително важен член. Затова ви моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за ново съдържание на чл. 15, което не е прието от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 43, против 65, въздържали се 17.
Предложението на господин Руси Статков не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията, която приема текста на вносителя за чл. 15.
Гласували 120 народни представители: за 98, против 9, въздържали се 13.
Член 15 от законопроекта е приет.
Днес е петък, часът е почти 10,30.
Давам почивка от 30 минути. От 11,00 ч. е парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 8 до 14 май 1998 г.:
Постъпило е питане от народния представител Ивалин Йосифов към Георги Ананиев - министър на отбраната, относно определяне възнаграждението на кадровите военнослужещи, назначени в държавната и местната администрация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 май 1998 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Нешев към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно прогнозираното от министър-председателя увеличение на вътрешното потребление с 9,4 на сто. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 май.
Постъпило е питане от народния представител Петя Шопова към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно намеса на правителството за решаване на въпросите по валидиране на граждански бракове, сключени от неоторизирани длъжностни лица. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 май.
Постъпили са писмени отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев и за господин Иван Костадинов Иванов, отговор от заместник министър-председателя Александър Божков. (Председателстващият Иван Куртев връчва писмения отговор на господин Иван Иванов, връчва му и отговора на въпроса на господин Велко Вълканов.)
Господин Бойко Великов помоли да бъде отложен неговият актуален въпрос към министър Муравей Радев за следващата седмица.
Преминаваме към въпроси и питания към господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев относно скандала в Сиера Леоне с българско оръжие.
Има думата господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Вестник "Таймс" замеси България в нова оръжейна афера, тоест "с износ на оръжие са били решени политически въпроси в Сиера Леоне", повтарям, "с износ на оръжие са били решени политически въпроси в Сиера Леоне".
В каква степен са замесени наши държавни институции и в каква степен изнесеното във вестник "Таймс" и в нашата преса отговаря на истината? И смята ли българското правителство, след надлежна проверка, да излезе с официално становище по въпроса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Ганчев, във връзка с публикацията във вестник "Сънди таймс", съдържаща информация за износ на българско оръжие за Сиера Леоне с посредничеството на британската компания "Съндлайн интернешънъл", които бяха тиражирани и в българските медии, Ви информирам за следното.
Първо. Република България стриктно спазва всички ограничения, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, в това число оръжейното ембарго за Сиера Леоне, с Резолюция N 1132 от 8 октомври 1997 г.
Второ. Комисията за контрол и разрешение на външнотърговските сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба при Министерството на търговията и туризма не е получавала, не е разглеждала и не е издавала разрешение или отказ на всичките 35 лицензирани български фирми за търговия с оръжие относно износ за Сиера Леоне и Нигерия.
Засягаме и Нигерия, тъй като в публикациите се твърди, че българското оръжие било доставено първо в Нигерия, след което било прехвърлено в Сиера Леоне.
Трето. Нито една лицензирана българска фирма не работи с горепосочената британска фирма "Съндлайн интернешънъл", което е проверено в архивите на комисията за периода 1996, 1997 и 1998 г.
Четвърто. Обвиненията за износ на българско имущество за Сиера Леоне до този момент се разпространяват единствено чрез медиите и няма официално запитване от страна на властите във Великобритания, в което да се посочи конкретно какъв вид българско оръжие е изнесено. Тъй като България не е изнасяла такава продукция нито за Сиера Леоне, нито за Нигерия, ние нямаме официална информация за какъв вид оръжие става въпрос и как да отговорим на въпроса дали е изнасяно и какво.
Пето. Считаме за неправдоподобно, че е възможно да бъде натоварено и изнесено такова голямо количество оръжие, с няколко полета, както пишат вестниците, без да бъде забелязано и санкционирано от митническите и граничните власти, контролиращи този вид дейност.
Шесто. От гореизложеното се вижда, че не е разрешаван износ на оръжие за тази страна.
Остава въпросът дали е изнесено българско оръжие за някоя друга африканска страна, от която евентуално това оръжие да е реекспортирано за Сиера Леоне.
При този случай Република България не носи вина и отговорност, тъй като при износа на оръжие се изисква сертификат за краен получател, издаден от Министерството на отбраната на съответната страна, с условие, че оръжието е единствено за нуждите на Министерството на отбраната на тази страна и няма да бъде продавано, реекспортирано, или предадено на трети физически или юридически лица без разрешение на компетентните български власти. Ако има такова транзитиране на българско оръжие до Сиера Леоне, отговорността носи страната, съответно Министерството на отбраната - краен получател, посочен в сертификата.
В случай, че британското правителство официално се обърне към българските власти за изясняване на случая и ни предостави необходимата информация, комисията е готова да съдейства и да направи всичко необходимо за разкриване на истината по повдигнатия въпрос.
Към настоящия момент, тъй като нямаме официална информация по горното обвинение, считаме, че това е пореден опит за дискредитиране на нашата страна пред световната общественост и водената от нея отговорна външна политика, в това число и в областта на международната търговия с оръжие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Ганчев, имате право на реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин министър-председател, за отговора. Ще Ви моля, тъй като е Ваше исконно задължение, да проверите вярно ли е, че 150 тона оръжие бе натоварено в Равнец през месец януари или февруари в Република България и изнесено някъде на Африканския континент. И това е същото оръжие, което е продадено в Сиера Леоне.
Ще Ви моля най-чистосърдечно да си спомните, че България беше в първите десет страни, износителки на оръжие, и държавната хазна се пълнеше с поне 1 млрд.долара годишно. А сега нямаме право да продаваме, по новия договор НЕОКОКОМ на първите 18 държави в света, което ни поставя в унизително положение. И аз съм един от българите, който е за износа на продукта на българския технологически гений. Аз съм за тази търговия, но в редовен, приет от международната общност начин и статут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин министър-председателят не иска думата за дуплика.
Питане от народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров относно едногодишното управление на правителството към господин Иван Костов, министър-председател на Република България.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, на 21 май 1997 г. с решение на Тридесет и осмото Народно събрание беше избрано правителството на Република България, което Вие ръководите. При избора Ви беше представена и програма на правителството на Република България 1997-2001 г. В нея е записано, че тя не само определя намерения, но и документира ангажименти, които поемате пред българския народ.
След броени дни се навършва една година от избора Ви за министър-председател, както и на правителството. Отговорността за управлението на страната изисква и публичност на действията, които са извършени до този момент, както и отчет пред обществото. Желанието ни е да се даде по-голяма гласност за извършеното в едногодишния период от управлението на правителството.
Нашето питане е за една година правителството изпълни ли поетите ангажименти за този период от време? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бисеров, уважаеми дами и господа! Това питане дава възможност да се направи изложение по изпълнението на правителствената програма досега, което Министерски съвет дължи на обществото и на Народното събрание.
На 21 май 1998 г. се навършва една година от избирането на правителството на Обединените демократични сили. През тази година от своя мандат ние стриктно изпълнявахме ангажиментите, които поехме пред вас и българския народ с представената пред Тридесет и осмото Народно събрание Програма 2001.
Основната цел, която си поставихме за първата година от управлението на Обединените демократични сили, е да създадем условия за нормализиране живота в страната, а това означаваше: укрепване на държавното управление и взаимодействието между властите за осъществяването на единна политика; осигуряване на правов ред и сигурност; гарантиране на националната сигурност; финансова стабилизация и икономически растеж; активизиране на външната политика на Република България за включване в общоевропейските интеграционни процеси и международното сътрудничество.
Нашето правителство пое управлението на страната в условията на тежка финансова, икономическа и политическа криза, в условията на силно недоверие към държавните институции.
Днес страната ни е политически стабилна, съществува национален консенсус по основните приоритети за развитието на държавата и обществото, забелязват се и първите признаци на оживление на икономиката. Всичко това е резултат от високото обществено доверие, с което се ползва правителството на Обединените демократични сили и провежданата от него политика, както и на доброто взаимодействие, което има правителството с Народното събрание.
Дами и господа народни представители! Нашето правителство спечели доверието на избирателите със своята твърда решимост да възстанови доверието в институциите на демократична България. Днес можем ясно да заявим, че в резултат от първата година на управлението на правителството на Обединените демократични сили в България бе разрушен корпоративният, олигархичен модел на държавата, изграден от Българската социалистическа партия.
Ние установихме в България европейска демокрация и по този начин напълно завърши политическия преход в нашата страна; възстановихме доверието и авторитета на институциите и поставихме началото на повишаването на тяхната ефективност.
Анализът на състоянието на системата на държавната администрация, който направихме показа, че е необходимо да извършим радикална трансформация на държавната администрация. Ние определихме тази трансформация като изграждане, а не като реформа, тъй като всяко реформиране на съществуващата система запазва част от нейните недостатъци. Наложително бе административната система да се модернизира чрез прилагане на последните достижения на науката за управление и използване в най-голяма степен на съвременните информационни технологии. Така процесът на изграждане на държавната администрация е ориентиран и към предизвикателството на новото хилядолетие.
В изпълнение на тези цели българското правителство прие стратегия за изграждане на модерна система на държавната администрация на Република България. Тя отразява цялостното ни виждане за създаване на ефективна държавна администрация, която да укрепи българската държавност при пълно зачитане на правата и интересите на гражданите, насочена в борба срещу корупцията. Стратегията е основа за осъществяване на координацията на процесите и действията за изграждане на адекватни административни структури на всички системи на държавната власт - законодателна, изпълнителна, съдебна и местно самоуправление.
Изграждането на новата административна система е тясно свързано и със стратегията на Република България за присъединяване към Европейския съюз.
Правителството подготви и внесе в парламента проект на Закон за администрацията, с който за първи път законово се определят структурата и функциите в държавната администрация.
Нашето правителство зачита конституционното разделение на властта като същевременно е твърде убедено, че осъществяването на отговорна национална политика може да стане само при ефективно взаимодействие между законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Само обединените им усилия гарантират, че ще успеем да влезем в новото хилядолетие като модерна демократична европейска правова държава.
Целта на правната реформа, която осъществяваме заедно с вас, е да създаде законовата база за ефективно регулиране на обществените отношения и установяване на процеса на интеграция на страната ни в Европейския съюз. Министерският съвет, използвайки своето конституционно правомощие на законодателна инициатива внесе за разглеждане в парламента 87 законопроекта, от които нови 46.
С промените в Закона за съдебната власт, които предложихме, ние очакваме подобряване на дейността на правораздавателните органи. Въведеното триинстанционно производство поставя в съответствие съдебната система с конституционните изисквания - нещо, което беше бавено в продължение на няколко години.
Създадени са административните съдилища. Благодарение на активната дейност на Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, има подобрение в срочността при образуване, насрочване и движение на делата и своевременно изготвяне на съдебни, прокурорски и следствени актове.
Редът и сигурността на българските граждани. При встъпване в длъжност на нашето правителството престъпността и особено организираната престъпност бяха взели застрашителни размери. Сега - една година по-късно, има един категоричен резултат - страховият синдром у хората е преодолян. Наблюдава се тенденция за увеличаване разкриваемостта, което достигна 45,6 на сто и намаление на криминалната престъпност. С 20 на сто нарасна разкриваемостта на икономическите престъпления в сравнение с 1996 г.
Практически е решен въпросът за пиратското производство и разпространение на компактдискове. Пресечени са каналите за нелегална имиграция. За една година при опит за нелегално преминаване на границите са задържани 5442 български и 2149 чужди граждани, разбити са 6 наркоканала и 69 канали за незаконен трафик на хора. Така изпълняваме обещанието си да направим България непривлекателна за наркотрафикантите страна.
Новият Закон за Министерството на вътрешните работи, приет в края на миналата година, определи новата структура и системата на правоохранителните органи. МВР работи по програми за увеличаване възможностите за предотвратяване, разкриване и пресичане на корупцията и за борба със структурите на организираната престъпност. Усъвършенства се автоматизираната информационна система на пътната полиция и възможностите й за противодействие на корупцията и организираната престъпност. Разработени са концепции за модернизиране на системата за сигурност и изграждане на националните служби "Гранична полиция" и "Жандармерия".
България и светът - интеграция и сигурност. Правителството неотклонно следва заявеното в Програмата си България 2001 намерение външната политика да бъде неразривно свързана с вътрешната и с модела на реформата. Безспорен сега е повишеният международен авторитет на нашата страна.

С одобрение се приемат българските инициативи за Балканите и по другите ключови въпроси на международното сътрудничество. България има своя привлекателен образ в света. Стремежът на българското общество към обединена Европа намери израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз. Особено след решението от Люксембург, което беше голям успех за България, и включването на България в процеса на разширяване българското правителство прие национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз и програма за хармонизиране на нашето законодателство с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър живот в България, по-добър и по-сигурен.
Настоящата 1998 г. е ключова година за наваксване на пропуснатите възможности. Подготовката за присъединяване на България към Европейския съюз се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в Европейския съюз. Това ще позволи Европейската комисия да изготви положителен преглед за хода и динамиката на българската подготовка за присъединяване.
Паралелно с изпълнение на критериите от Копенхаген, правителството очерта и още две стратегически цели, неразривно свързани с членството ни в Европейския съюз - постигане на критериите от Маастрихт за членство в Европейския валутен съюз и утвърждаване на България като инфраструктурен център в Югоизточна Европа. Ускорената подготовка за членство в НАТО е основен приоритет във външната политика и сигурността на българското правителство. Тя се осъществява на основата на национална програма и включва ефективно участие в засиления индивидуален диалог с НАТО по въпросите на разширяването, в Евроатлантическия съвет за партньорство, както и в инициативата "Партньорство за мир".
На основата на решенията на Мадридската среща на НАТО Министерството на външните работи разработи позиции и външнополитическа стратегия на България за постигане на приоритетната цел за скорошно присъединяване. Те са утвърдени на заседание на Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО с участие на президента Петър Стоянов и изложени в декларация на правителството от 11 юли 1997 г. През периода се активизираха контактите на високо равнище с политическото и военно ръководство на НАТО, сред които ще спомена посещението на генералния секретар на НАТО господин Хавиер Солана.
Част от реализацията на националната програма е ускореното прилагане на стандартите на НАТО и страните-членки в политиката на сигурност и отбрана, както и за подобряване на оперативната съвместимост на Въоръжените сили на Република България с тези на НАТО. Концепцията за национална сигурност, предложена от правителството и приета на 16 април т.г. с повече от три четвърти от народните представители определя присъединяването към НАТО като основна гаранция за националната сигурност на България. Важна стъпка по адаптиране на националната система за управление на кризи към изискванията на НАТО е решението, съдържащо се в Концепцията за национална сигурност за създаване на Съвет по сигурността към Министерския съвет.
На заключителен етап е подготовката на проект за военна доктрина на Република България.
Преди година поех пред вас ангажимент външната политика на България да се осъществява в тясно взаимодействие и принципно единомислие между президента на Република България, Народното събрание и Министерския съвет. Един ясен пример за това взаимодействие е приетата с консенсус от Народното събрание Декларация за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация. Най-пресният пример за национално съгласие е Концепцията за национална сигурност, за която не гласува само Парламентарната група на Българската социалистическа партия.
Финансова и икономическа реформа в България. Изборът на стабилизационна програма, включваща валутен борд, бе продиктуван от процес на неконтролируема хиперинфлация и пълна загуба на доверие във финансовите институции. Какви са резултатите днес? В момента доверието в българската банкова система е високо. Резервът на Българската народна банка надхвърля 4 млрд. 600 млн. германски марки, а основният лихвен процент от 160 на сто през април миналата година падна до 5 на сто. На никое правителство през последните осем години не му се отдаде да свали процентът на инфлация и лихвеният процент едновременно.
В средата на 1997 г. България нямаше Закон за държавния бюджет. Ние не само съставихме реален бюджет, по правилата на валутния съвет, но го изпълнихме успешно. Икономиката на България беше загубила 11,7 на сто от брутния вътрешен продукт само през първото тримесечие на миналата година, когато сътресенията в реалния сектор бяха най-силни. За цялата 1997 г. спадът в брутния вътрешен продукт беше сведен до 6,95 на сто, което основно се дължи на растежа през четвъртото тримесечие.
Инфлацията за периода от януари до юни миналата година беше 506 на сто, докато за периода юли - декември 1997 г. вече спадна на 16,1 на сто. През октомври миналата година до април 1998 г. месечното равнище на инфлацията е средно под 1 на сто, а през март тази година за първи път беше отчетена дефлация. За 1998 г. инфлацията, измерена на база на първите четири месеца, е около 11 на сто годишно. От 578 на сто през 1997 г., от 121 на сто през 1996 г. ние очакваме и отиваме към инфлация от порядъка на около 11 на сто годишно.
Дефицитът на държавния бюджет през 1997 г., който беше записан и приет на ниво 6,3 на сто от брутния вътрешен продукт, в отчета за изпълнението на бюджета за 1997 г. е 2,5 на сто. Брутният вътрешен продукт на страната вместо очакваните 16,7 млрд. марки е 17,1 млрд. марки. Приходите бяха преизпълнени с 15 на сто, в това число данъчните приходи с 20 на сто. Едновременно с това бяха изразходвани 410 млрд. лв. в повече от предвидените.
Ще посоча само няколко цифри от изпълнението на бюджета за 1998 г. Към 30 април е формиран излишък в размер на 345,9 млрд. лв. при планиран дефицит минус 395 млрд. 100 млн. лв. Първичното салдо е положително, а фискалният резерв е запазил високото си равнище. Приходите в бюджета представляват 36,3 на сто от годишната програма, а разходите 29,6 на сто. Данните към края на месец април, разгледани в по-широкия контекст на бюджетното изпълнение за последните 12 месеца, дават основание категорично да се твърди, че в България е постигната фискална консолидация.
Важен елемент от политиката на оздравяване на икономиката е финансовата стабилизация на реалния сектор. Започнахме процедури за незабавна ликвидация на предприятията, създаващи основните загуби в индустрията, за които не може да се намери купувач. Дейността в обявените за ликвидация предприятия е прекратена. Така са отстранени около 28 на сто от загубите в системата на Министерството на промишлеността. В момента се осъществява преструктуриране чрез ликвидация и обявяване в несъстоятелност на 185 губещи и неефективни държавни предприятия През 1996 г. те носеха загуба в размер на 26,6 млрд. лв., която представлява 39 на сто от отчетената обща загуба на системата на промишлеността.
В ход е програма за преструктуриране на рудодобивния сектор. Общо в резултат от дeйствията за ликвидация и обявяване в несъстоятелност са раздържавени дълготрайни материални активи в размер на 18 млрд.лв. Относителният дял на тези раздържавени активи е 2,66 на сто от всички дълготрайни материални активи в реалния сектор на икономиката. Въведена е система за контрол на дейността на създадените до 1997 г. смесени дружества, т.е. дружества с държавен и частен български или чуждестранен капитал.
В края на 1997 г. загубите на дружествата, включени в програмите за финансово оздравяване, значително намаляха. Финансовият резултат преди данъчно облагане за 1997 г. е 442 млрд.лв. в сравнение с 23,6 млрд.лв. през 1996 г. От тях са приватизирани общо 7 дружества. Открити са пет процедури за обявяване в несъстоятелност и ликвидация. В програмата за пулова приватизация са одобрени 9 дружества, за останалите 7 са открити или предстои откриването на стандартни приватизационни процедури.
Основен лост по пътя на страната ни към конкурентоспособно пазарно стопанство е приватизацията и привличането на стратегически чуждестранни инвеститори. За 7-те месеца от избора на правителството до края на 1997 г. са сключени 474 приватизационни сделки, като общият размер на договорените плащания по тях е 562 млрд.лв. При приватизационните сделки, приходите от които не постъпват целево в бюджета, плащанията в брой са 183 млрд.лв., а 154 млрд.лв. са постъпили под формата на дългови облигации, което влияе благоприятно върху редукцията на вътрешния дълг. Договорени са бъдещи инвестиции за близо 900 млрд.лв. Само за 7 месеца до края на миналата година бяха раздържавени 4 на сто от дълготрайните материални активи на държавата, като за сравнение в периода от 1992 до 1996 г., за тези 5 години приватизираните активи бяха около 18 на сто.
От началото на 1998 г. досега са извършени 261 приватизационни сделки, като договорените плащания са 240 млрд.лв. Новите собственици са поели ангажимент да инвестират над 192 млрд.лв. Известни консултантски фирми и инвестиционни банки търсят стратегически инвеститори за 30 големи български предприятия. Програмата се подпомага от Програма "САРА" и американската Програма за инвестиции в България.
Правителството одобри списък от 62 предприятия, които са групирани в пулове. Сред тях са "Булгартабак холдинг", холдингите "Балканкар", "Инкомс", "Телеком" и др. За три от пуловете вече има избрани приватизационни агенти и чуждестранни консултантски фирми с опит и международен авторитет.
Правителството има ясна стратегия за приватизация на българските държавни банки. След като Обединена българска банка бе първата приватизирана банка у нас, Банковата консолидационна компания избра купувач за Пощенска банка и преговорите с него са в напреднал стадий. Започна процедурата за избор на посредници при продажбата на Булбанк и Експресбанк. Част от капиталите на банките ще бъдат търгувани и на фондовите борси - у нас и в чужбина.
Приехме нова по-либерална наредба за участие в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг на България. Сега при приватизационни сделки с облигации с отстъпка може да се плаща до 50 на сто от цената, а с облигации с начално намалени лихви - до 75 на сто. Брейди-облигациите се използват с приоритет в приватизационните сделки и са твърде привлекателни за инвеститори. Българската фондова борса - София, започна работа в края на октомври 1997 г. и създава условия за навлизане на чуждестранните инвестиционни потоци и ускоряване на приватизацията. Очакваме до края на годината активите, търгувани от борсата, да достигнат 15-20 млн.долара.
Съветът по структурна реформа одобри стратегия за развитието на капиталовия пазар в България. Правителството предложи нова пазарна схема за приватизация срещу инвестиционни бонове. Тя стимулира работническо-мениджърското изкупуване, което ще доведе не само до икономически, но и до социален ефект от приватизацията. Българите ще участват с инвестиционни левове и в пенсионните фондове.
През последните 50 години нито едно българско правителство не е искало официално кредитен рейтинг на страната. Ние се обърнахме към три водещи агенции с молба той да бъде опредeлен. През 1996 г. МУДИС по своя инициатива беше определила кредитен рейтинг на България Б-3. През декември миналата година същата агенция го актуализира на Б-2. През тази седмица друга агенция изпрати доклада си в България, в който рейтингът на страната вече е Б+, което отговаря на Б-1 по скалата на МУДИС.
В съответствие с правителствената програма беше разработена средносрочна програма за развитие на индустрията. В съответствие с нея Министерският съвет прие национална програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл и проект на закон за преструктуриране на отрасъла.
Модернизацията и продуктовото преструктуриране на военното производство е елемент от приобщаването на страната към европейските и евроатлантическите структури, основа за което е приетата от Министерския съвет Програма за преструктуриране и приватизация на военнопромишления комплекс.
Правителството продължи да отделя особено внимание на създаването на условия за развитие на малкия и среден бизнес.
Либерализацията на търговията на националния пазар е отличителна черта на вътрешнотърговската ни политика. От юли 1997 г. са премахнати задължителните норми на рентабилност и търговската надценка на основните хранителни стоки. Въведен е механизъм за свободно договаряне между търговците и производителите на цени за продажба на потребителите. Основният дял на стоките и услугите с регулирани от държавата цени намаля от 14,6 на сто от брутния вътрешен продукт през май 1997 г. на 2,78 на сто след юни 1997 г.
Държавнообществената комисия по цените на енергоносителите допринесе за запазване цените на равнищата им от месец юли 1997 г. Това позволи цените на тока и на отоплението да останат неизменни. Даже преди месец вие бяхте свидетели на намаляване на цените на течните горива.
Създадената Държавна комисия по стоковите борси и тържищата до 20 април лицензира 11 стокови тържища. Изградена е информационна система за всекидневно, седмично и месечно наблюдение на динамиката на цените на основните стоки и услуги на вътрешния пазар. Наблюдението на инфлационните индекси на основните хранителни стоки, осъществявано от Националната комисия по търговия, подпомага вземането на своевременни решения по отношение на националния пазар за овладяване на инфлацията.
За защита на потребителите спешно бяха направени промени в Закона за цените, Закона за борба със спекулата, предвиждащи строги санкции за нарушителите на правилата на вътрешния пазар. Беше изготвен Закон за защита на потребителите и за правилата на търговията, който е в Народното събрание.
Приет бе и нов Закон за защита на конкуренцията, съобразен с практиката в страните с развита пазарна икономика.
С финансовото съдействие на Програма ФАР е създаден Център за насърчаване на износа към Министерството на търговията и туризма. Започна изграждането на система за застраховане на износа. Вчера беше приет и Законът за българската Агенция за експортно застраховане. Министерският съвет прие и предложи на Народното събрание този закон.
Беше извършена реформа на службите за търговско-икономически връзки, които сега активно подпомагат външната търговия, двустранното и многонационално търговско-икономическо сътрудничество в привличането на чуждестранните инвестиции и туристите.
Външнотърговският стокообмен на България за 1997 г. е 9 млрд. 525 млн.щат.долара. Износът е в размер на 4 млрд. 762 млн.щат.долара, а вносът - 4 млрд. 762. Двойно по-голямо е положителното салдо на търговския баланс на страната в сравнение с 1996 г., което достигна до 396 млн.щат.долара.
През 1997 г. се запази тенденцията за нарастване на българския износ на пазарите на Европейския съюз. С 11,4 на сто увеличение делът достигна до 44,7 на сто от общия износ на България. Търговското салдо с тези страни е положително, в размер на 305 млн.щат.долара, което показва колко сме прави да търсим европейска ориентация на България.
През 1997 г. основни търговски партньори на България в Европейския съюз са: Германия - с 26,1 на сто; Италия - с 23,3 на сто; Гърция - с 15,5 на сто.
През 1997 г. с 64 на сто се увеличи стокообменът ни със страните от Централноевропейската асоциация за свободна търговия.
Правителството внесе в Народното събрание Закон за туризма, който регламентира лицензирането и категоризацията на туристическата дейност и обекти, защитава потребителите на туристически продукти, определя правата и задълженията на всички, които участват в управлението на туризма. Подписани бяха нови договори за сътрудничество в туризма с Турция, Словакия, Грузия, Югославия и Южна Африка. Предстои подписването на много подобни договори.
Силовите групировки са изтласкани от големите български курорти, които вече се охраняват от полицията. Въведен е ред и сигурността на туристите е осигурена. Подобрено е управлението на курортите. През 1997 г. България е посетена от 2 млн. 336 хил. чуждестранни туристи - с 6,6 на сто повече, отколкото през 1996 г. През тази година се очаква ново увеличение на чуждестранните и българските туристи.

През периода май 1997 - април 1998 г. е окончателно възстановена собствеността върху земеделските земи и са въведени във въвод собственици на 40,5 млн. дка, с документ за собственост 10,5 млн. земеделска земя. Ускоряването на процеса е около 2 пъти. Издадените нотариални актове са общо 20 на сто от имотите с осъществен въвод във владение. Реализира се програма за създаване на конкурентоспособно, експортно ориентирано и екологосъобразно земеделие.
Сега ние отчитаме значително увеличено производство на основни селскостопански култури. По предварителни данни на Националния статистически институт за 1997 г. производството на пшеницата е с 1 млн. 754 хил. т повече, с 97,34 на сто повече от това през 1996 г.; на ечемика - с 352 хил. т; на царевицата - с 654 хил.; на тютюна - с 21 хил.; на картофите - със 144 хил. Намалено е производството на слънчогледа с 15 на сто, на общото плодопроизводство - с 9 на сто, и на гроздето - с 14 на сто. За реколта 1998 г. с есенни култури са засети 11 млн. 142 хил. дка пшеница и 2 млн. 554 хил. дка ечемик. В ход е пролетната сеитба. Към 24 април са засети 3 млн. 257 хил. дка слънчоглед, 2 млн. 258 хил. дка царевица и др.
В резултат на преструктуриране на собствеността в животновъдството в частния сектор са 98 на сто от говедата, 96 на сто от биволите, 99 на сто от овцете, 99,9 от козите, 91 на сто от свинете и 95,4 на сто от птиците. През последната година се наблюдава тенденция за увеличаване броя на животните в основните стада.
Изпълнява се националната програма за профилактика и борба със заразните и паразитни болести по животните. Раздържавена е дейността по обслужване на ветеринарните участъци. Финансирането на земеделските дейности е приоритетна задача на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Ресурсно и финансово е обвързан зърненият баланс на страната чрез използване на вътрешни и външни източници за финансиране.
Възстановен е диалогът с чуждестранните инвеститори. В рамките на програмата за слединвестиционни грижи бяха посетени 22 основни чуждестранни инвеститора, формиращи 70 на сто от чуждестранните инвестиции в страната. Беше създаден Консултативен съвет по чуждестранните инвестиции. Агенцията за чуждестранни инвестиции разработи концепция за подобряване на инвестиционния климат в България, която съдържа предложения за мерки в законодателната област по привличането на чуждестранни инвестиции за осигуряване на програмата на правителството в областта на стопанската реформа.
Новият Закон за чуждестранните инвестиции насърчава инвестициите, гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност на местни и чуждестранни лица.
Министерският съвет прие списък от 94 общини с висока безработица и много слаби в социално отношение, в които се дават големи данъчни облекчения за реализация на приоритетни инвестиционни обекти. През 1997 г. преките чуждестранни инвестиции в България са 636 млн. щатски долара или почти толкова, колкото за периода 1992 - 1996 г. За миналата година портфейлните инвеститори са вложили 226,9 млн. долара. Най-крупният инвеститор в България е Белгия с 275,6 млн. долара, следван от Германия с 268,9 млн. долара и САЩ - със 110 млн. долара. Перспективите на инвестициите в страната са неразделна част от развитието на глобалната инфраструктура. Основните приоритети на инвестиционната ни програма за развитие на енергийната, транспортната и комуникационната инфраструктура и по-нататъшната й интеграция в европейските инфраструктурни коридори, които минават през България. Тези коридори включват модернизация и ново строителство на нефтопроводи и газопроводи, летища, пътища, пристанища, електроцентрали и т. н. Специален акцент правителството поставя върху коридор N 8, свързващ Европа с Близкия Изток и Централна Азия.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи по няколко стратегически проекта - за изграждане на три нови гранично-пропускателни пункта, по пътните връзки с Република Гърция, нефтопровода "Бургас - Александруполис".
Приета е програма за финансиране на четвъртокласната пътна мрежа със средства от републиканския бюджет, в който са включени 357 пътни участъци за основен и среден ремонт, 114 подпорни стени и малки съоръжения, 6 големи мостови съоръжения, 13 свлачища на територията на 214 общини. Изразходваните средства са 3 млрд. 567 млн. лева. За геозащитна дейност и противосвлачищни инвестиционни проекти по Северното Черноморие са изразходвани над 3 млрд. лева за 1997 г. С решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи на областния управител на Варненска област са отпуснати още 913 млн. лв. за укрепване на свлачища в района между Варна и Балчик.
Комитетът по енергетика разработи стратегия за развитие на енергетиката до 2010 г., която предстои да бъде приета от правителството. Която създава основа за преструктуриране и въвеждане на пазарни принципи в този отрасъл при защита на националните интереси; насърчаване на енергийната ефективност и създаване на условия за конкуренция между производителите в енергетиката; модернизация на инфраструктурата; открит достъп до енергийните пазари и условия за избор на потребителите.
Националната електрическа компания за първи път приключи годината с положителни финансови резултати. При запазени цени на електроенергията реализираната печалба след облагане към 31 декември 1997 г. е 333 млрд. лева, а за първото тримесечие на 1998 г. - 138 млрд. лева.
През 1997 г. са произведени 40 млрд. квтч електроенергия с намалена себестойност. В края на 1997 г. завърши изпълнението на програмата за модернизация и повишаване на ядрената безопасност на блокове - 1 - 4, в АЕЦ "Козлодуй". През октомври 1997 г. е приета нова комплексна програма за поддържане на съвременно ниво на безопасност и условия на експлоатация на тези блокове. Започна модернизацията на 5-и и 6-и блок в АЕЦ "Козлодуй". Подготвя се създаването на фондове за безопасно съхраняване на радиоактивни отпадъци и извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Сключен е договор за оценка и лицензиране на площадката в Белене. Създадени са и икономически, и финансови условия за изпълнение на програмите за финансово оздравяване на НЕК, въгледобивните и топлофикационните търговски дружества и Брикетната фабрика.
В областта на природния газ, след продължителни и трудни преговори, са подписани дългосрочни спогодби за доставки и транзит на природен газ на територията на Република България. С тях надеждно се защитават националните интереси, запазва се собствеността върху газопреносната мрежа и се осигуряват потребностите на страната от природен газ за 12 години напред при благоприятни финансови условия. С инвестиционната програма в електроенергията през 1997 г. са направени инвестиции в размер на 116 млрд. и 700 млн. лева, като 38,6 на сто от тях са насочени за АЕЦ "Козлодуй".
Целите на реформата в далекосъобщителния сектор и прехода от държавен монопол към работа при пазарни условия са разработени в приетия документ "Политика в далекосъобщенията". Развитието на далекосъобщителния пазар се основава на принципите на демонополизация, либерализация, конкуренция и създаване на условия за навлизане на чуждестранни инвеститори.
Основно място се отделя на работата по хармонизация на правната и регулаторна рамка в съответствие с европейското законодателство. Новият закон за далекосъобщенията, осъществяването на структурната реформа в отрасъла и подготовката за създаване на независим регулаторен орган са основните стъпки за интеграция в европейските структури.

През февруари 1998 г. Министерският съвет създаде Координационен съвет по проблемите на информационното общество, който разработва стратегия и национална програма за развитие на информационното общество у нас.
В областта на транспортната инфраструктура е разработена индикативна програма, включваща 26 приоритетни инвестиционни проекта от системата на европейските транспортни коридори - 4, 7, 8, 9 и 10. Организирана е работата по реализацията на южнобалканската инициатива на президента Клинтън за развитието на транспортен коридор N 8. Започна работата по реконструкцията и разширението на летище София и реконструкцията и разширението на летище Бургас.
Продължи рехабилитацията на пътната мрежа по програмите "Транспортни пътища" 1 и 2 на 286 км от републиканската пътна мрежа, както и ремонт на 26 мостови съоръжения и 6 виадукта чрез финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие, от Европейската инвестиционна банка, ФАР и фонд "Републиканска пътна мрежа". За ремонт на железопътната част и основите на моста Русе-Гюргево са осигурени 2,6 млн. екю по Програмата ФАР. Започна работата по технико-икономическо проучване за даване на концесия на участъци от автомагистралите Тракия, Оризово-Бургас и Черно море-Бургас-Варна.
Утвърден е генералният план на летище Бургас и осигурен кредит от японското правителство в размер на 120 млн. щатски долара.
По съхраняването на българската природа приехме стратегия за запазване на биологичното разнообразие.
Министерството на околната среда и водите активизира дейността си по превантивен, текущ и последващ контрол. За отчетния период са извършени над 15 000 проверки. За нарушение на нормативните изисквания в областта на околната среда са наложени над 400 санкции на предприятия. Решен е дългогодишният проблем със замърсяването с цианиди на почва край Сливница. Приготвихме и внесохме в Народното събрание три изключително важни закона за опазване на българската природа - за ограничаване вредното въздействие на отпадъците, за защитените територии и за подземните природни богатства. Утвърдени бяха нови 15 подзаконови нормативни акта. Започна реализацията на новата политика за управление на отпадъците. Проведе се първият етап от националната кампания за чиста околна среда. Приехме програма за безоловните бензини. В националния фонд за опазване на околната среда са постъпили 44 милиарда 750 милиона лева и са финансирани 49 инвестиционни екологични обекта на стойност 50 млрд. 697 млн. лв.
Министерството на околната среда и водите координира изпълнението на 45 проекта с чуждестранно участие на стойност 50 млн. долара.
Социалната политика и здравето на българите.
В началото на 1997 г. реалният спад на доходите на населението спрямо 1990 г. беше достигнал критични размери. Намалението на минималната работна заплата бе 78,8 пункта, на средната работна залата около 64 пункта, на базисния доход за социално подпомагане - 72 пункта, на средната пенсия - 73 пункта, а на минималната пенсия - 78,2 пункта.
Критичното състояние на социално защитените доходи наложи вземането на бързи и енергични мерки за тяхното стабилизиране. Промени се подходът при компенсирането на пенсиите. За едногодишния период основните размери на пенсиите са увеличени пет пъти. От 1 юли 1997 г. бяха преизчислени всички пенсии, като минималната социална пенсия тогава възлезе на 27 000 лв. По този начин съотношението между минималната и максималната пенсия се възстанови на 1:3.
От 1 юли 1998 г. предстои актуализиране и увеличение на пенсиите, като очакваме увеличение над 8 на сто.
Най-драстичното отражение икономическата криза оказа върху доходите на заетите в бюджетната сфера. За целта, след повишаването на заплатите с 38 на сто от 1 май 1997 г., правителството след разговори със социалните партньори повиши отново работните заплати с 10 на сто от 1 октомври 1997 г. За 1998 г. правителството гарантира четири увеличения на трудовите възнаграждения. От 1 януари 1998 г. заплатите са увеличени със 7 на сто, а от 1 април 1998 г. с 4,6 на сто, т.е. общо увеличение с 11,6 на сто при инфлация от 3,8 на сто. Или налице е един съществен реален ръст на възнаграждението в бюджетната сфера. Предвижда се от 1 юли 1998 г. заплатите да бъдат увеличение с още 1,6 на сто, а от 1 октомври 1998 г. с 3,1 на сто. При наличие на финансови възможности от бюджета, след договаряне със социалните партньори, нарастването от 1 октомври 1998 г. може да бъде и по-високо.
От м. април 1998 г. правителството утвърди задължително минимално равнище на началните основни заплати за средния и полувисш персонал в здравеопазването в размер на 1,5 пъти към минималната работна заплата за страната, с което осигури по-високо нарастване на заплатите за тези категории персонал с близо 9,2 на сто.
В началото на 1997 г. търговските дружества и предприятията от материалното производство прилагаха изключително либерален режим за определяне на средствата за работна заплата. Търговските дружества не проявяваха пазарно поведение и значителна част от тях изплащаха максимални заплати без съобразяване с финансовите резултати, получавани субсидии и задължения към банки и фондове. Наложи се през м. май миналата година правителството рязко да измени съществуващия подход и след това заплатите постепенно се поставиха в съответствие с възможностите за обслужване на текущи и стари задължения и в зависимост не само от финансовите резултати, а и от производителността на труда, измерени чрез обема на продажбите на едно лице.
Тези принципи бяха заложени и в Наредбата за образуване на средствата за работна заплата, която влезе в сила от 1 януари 1998 г. По този начин правителството започна да регулира формирането на средствата за работна заплата при отчитане изискванията на пазарните механизми и наличието на валутния борд в страната.
В резултат на извършените промени, реалният размер на защитените доходи в края на 1997 г. - минимална работна заплата и базов минимален доход - това са защитените доходи, и съответно покупателната им способност спрямо края на 1996 г. бяха увеличени с около 22 на сто, на детските добавки с около 36 на сто, а на минималната социална пенсия с около 35 на сто.
За 1998 г. се предвижда доходите с източник държавният бюджет да бъдат увеличавани с темпове, отговарящи на разчетената инфлация, в макроикономическата рамка на бюджета, което гарантира реалното им нарастване не само спрямо към края на 1996 г., но ще осигури и средногодишно нарастване с около 12-15 на сто. По този начин постепенно се намалява и спадът в реалното равнище на доходите спрямо 1990 г., което е фактор за възвръщане на покупателната способност на българина.
Основна цел на Министерството на труда и социалната политика и на Националната служба по заетостта през посочения период бе създаване на условия за добре функциониращ пазар на труда - подпомагане на разкриването на нови работни места и увеличаване на трудовата заетост. В резултат на предприетите действия броят на безработните през м. март 1998 г. е 524 130 души, или с 5,7 на сто по-малко в сравнение с м. март 1997 г.
Осигурена е социалната защита на освободените вследствие на структурната реформа, около 26 000 души чрез изплащане на еднократно обезщетение. Създадена е организация за срочно обслужване и консултиране на място от бюрата по труда за техните права и алтернативи. Продължи провеждането на политика за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост, на малкия и средния бизнес с европейската практика.
Приет е Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Чрез този акт е подкрепена стратегията за ефективна защита при безработица чрез въвеждането на принципа за защита при безработица единствено при наличието на осигуряване. Регламентирано е намаляване на размера на осигурителната вноска за безработица, мотивиращо работодателите към разкриване на нови работни места. Въведе се разпределение на осигурителната вноска за безработица в съотношение 4 към 1 между работодателите и лицата.
В областта на социалното осигуряване Министерството на труда и социалната политика беше насочено към създаване на условия за осъществяване на реформа в социалното осигуряване. Разработена е концепция за промени в пенсионното осигуряване, изградена на базата на взаимно допълващи се системи за задължително и доброволно пенсионно осигуряване. По този начин се създава възможност за по-благоприятно пенсионно осигуряване на гражданите и по-точно определяне на размера на осигурителните вноски и поетапното им намаляване.

В изпълнение на набелязаната програма се разработва нов Закон за пенсиите. Той ще регламентира възможностите за задължителното пенсионно осигуряване, изградено на базата на участие с осигурителни вноски от работодателя и от осигурените лица. Разработен е и проект на Закон за допълнително пенсионно осигуряване. С този закон ние целим да създадем условия за допълнително пенсионно осигуряване като една от формите за социална осигуреност и защита на населението и да уредим възможността за участие в осигуряването с инвестиционни бонове.
През месец октомври 1997 г. е приет нов Правилник за социално подпомагане, който регламентира начина на социално подпомагане на лицата и семействата. С Правилника за социално подпомагане са прецизирани критериите за достъп до подпомагане и променени механизмите за допълване на доходите чрез изграждане на единни схеми за месечно и целево подпомагане. През шестмесечния отоплителен сезон бяха подпомогнати около 600 хил. лица и семейства с ниски доходи. На над 500 хил. лица и семейства и на социални заведения бе разпределена спешната социална помощ от Европейския съюз.
В края на 1997 г. бе приет Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Подготвяме прилагането на Закон за социално подпомагане.
Основният резултат в областта на здравната политика е подготовката за въвеждане на здравноосигурителна система. Министерството на здравеопазването въведе през 1998 г. процедура за договаряне между здравните заведения и финансиращия орган за оказаната от тях медицинска помощ. Осигурен е заем за критичен внос на медикаменти и консумативи от Световната банка за изплащане задълженията към доставчици, формирани в резултат на инфлационни процеси през 1996 и 1997 г. Закупени са и медикаменти за лечение на онкологично болни до края на 1998 г. Осигурени са средства в размер на 8 млрд. лв. за цялостно обновяване на медицинската апаратура в центровете за хемодиализа. С бюджета за 1997 г. са изплатени огромните задължения на здравните заведения и са създадени условия за нормалното им функциониране през 1998 г.
Националният план за действие по околна среда и здраве, който е разработен от Министерството на здравеопазването и Министерството за опазване на околната среда и водите, който е приет от правителството, създава база за отстраняване и намаляване на вредно въздействащите фактори на средата върху човешкото здраве. Министерството на здравеопазването ръководи и организира провеждането на редица национални профилактични програми.
Българското образование и християнските добродетели.
В системата на средното образование беше извършено оптимизиране на училищната мрежа. В периода май 1997 - април 1998 г. са закрити 202 училища, 81 са преобразувани, 27 са откритите частни училища. Обявени са конкурси за длъжността директор във всички видове и степени училища. Оптимизира се учебното съдържание в направление "Предучилищно възпитание, начално образование" и по всички общообразователни предмети в основната и средна образователни степени. Въведен е избираем предмет "религия" за 1-4 клас. Въвеждат се националните стандарти за професионално обучение, с които се утвърждават единни изисквания за придобиване на професионална квалификация според стандартите на държавите от Европейския съюз. Разработени са механизми за изграждане на независима национална институция за акредитиране на професионални квалификации. Съвместно с Държавна спестовна каса е разработена система за кредитиране на студентите от втория семестър на учебната 1997-1998 г.
Националната агенция за оценяване и акредитация завърши девет пилотни програмни акредитации в различни университети. Разработени са нови приоритети на Националния фонд "Научни изследвания" и са проведени конкурсите за одобряване на проектите. Постъпили са 512 конкурсни проекта, 160 от които са класирани. Министерството на образованието и науката поддържа национално-академична информационна мрежа като основен инструмент за информационно обслужване на науката и образованието в България.
Приета е програма за развитието на театралната дейност в България. Принципите на децентрализация и конкурсно начало за получаване на държавна субсидия се реализират чрез привличане на общините като източник за финансиране на културните организации и проведените конкурси на театралните проекти. Възстановен бе и юридическият статут на националните центрове по изкуствата - Националният център за книгата, Националният център за музика и танц, Националният център за театър, Национален филмов център. Те се превърнаха в самостоятелни бюджетни организации с нестопанска цел.
Принципът за съчетаване на експертното начало с привличането на културната общност към решаване на проблемите в културата беше реализиран чрез работата на експертно-консултативни органи - Съвет по читалищно дело, Съвет по библиотечно дело, Национален съвет за театър, Национален съвет за музика и танц, Национален съвет за опазване паметниците на културата, Национален музеен съвет под председателството на министъра на културата, различни комисии, натоварени със задачи за конкретни решения - от препоръки за начина и обема на финансиране на учрежденията до провеждане на конкурси за директори на театри.
Най-големи усилия бяха положени за подготовка на проект на Закон за закрила и развитие на културата.
Тези изпълнени ангажименти на правителството бяха невъзможни без вас, народните представители от мнозинството, които останахте в тази зала, без подкрепящото ни мнозинство и разбира се, без внимателния поглед на опозицията, която за съжаление тук отсъства.
Постигнатото до днес е постигнато заедно с цялото общество, заедно с всички български граждани, нещо, което укрепва нашите надежди в успешния мандат на правителството на Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Бисеров, имате думата за уточняващи въпроси.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Уважаеми господин премиер, благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Аз обаче имам един уточняващ въпрос.
В програма "България 2001" има два записа и аз искам да ги прочета.
В раздел I казвате така: "Да въведем ред и спокойствие за гражданите, да се преборим с организираната престъпност и мафията".
В раздел IV казвате следното: "Да осъществим тясно взаимодействие между Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и съдебната система".
Господин премиер, моят уточняващ въпрос е: как оценявате състоянието на борбата с организираната престъпност и състоянието на взаимодействието между институциите, които носят отговорност за реда и сигурността в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бисеров, уважаеми дами и господа народни представители! Правителството ще се подготви много сериозно за един дебат, специално посветен на тази тема, която Вие повдигате сега. Но в началото на този дебат и предхождайки този дебат, аз искам да обясня поведението на правителството, което предизвика толкова много вълнения и в сградата на това Народно събрание.
Вие знаете, че беше убит полицай и знаете с каква изключителна чувствителност правителството реагира на това убийство.
Сега искам да обясня защо бяхме толкова чувствителни.
На 23 януари 1997 г. около 23,00 ч. пред кафе-аперитив, находящо се в бл. 513 на ж.к. "Овча купел", възниква скандал между криминално проявените лица Иван Маринов Ценов и Бойко Иванов Иванов, от една страна, и главен сержант Борислав Ивов Йотов, служител в тогавашното IV РПУ и неговия приятел Емил Гъжев. След като полицейският служител Йотов се е легитимирал със служебната си карта, скандалът прераснал в сбиване и при създалата се ситуация криминално проявеният Иван Ценов е отнел личното оръжие на главен сержант Йотов, след което хладнокръвно го е застрелял в главата от упор.
В резултат на неотложните оперативно-издирвателни действия на служители от СДВР и тогавашното IV Районно полицейско управление е задържан съучастникът на Ценов - Бойко Иванов Иванов, у когото е намерен и иззет пистолетът на убития полицейски служител.
Извършителят - Иван Ценов, е успял да се укрие, но впоследствие, на 25 август 1997 г., тоест миналата година, е задържан от полицията и предаден на следствените органи.
Независимо от положените усилия от страна на Столичната полиция за задържане на извършителите на това особено тежко и дръзко престъпление - убийство на полицай, както и активната работа по събиране и предоставяне на доказателства по случая на Националната следствена служба, до момента не разполагаме с информация престъпниците да са осъдени. Нещо много по-лошо, въпреки че те са обвинени за извършване на тежко умишлено престъпление, въпреки че са криминално проявени, осъждани и съществува реална опасност да се укрият или извършат друго тежко престъпление, същите са освободени.
От извършената проверка е установено, че на 30 октомври 1997 г. Иван Маринов Ценов и съучастникът му - Бойко Иванов Иванов, са преведени от Софийския затвор с мярка за неотклонение "задържане под стража" в качеството им на обвиняеми по следствено дело N 34 от 1997 г. по описа на Националната следствена служба, водено от следователя Николов.
На 14 ноември 1997 г. и двамата обвиняеми са освободени с парична гаранция в размер на 1 млн.лв., 1000 марки. И същите са освободени от Софийския затвор с постановление на прокурор Димитров от Софийска градска прокуратура.
За какво говорим? Ето тук има два рапорта от Главно управление на местата за лишаване от свобода, от които се вижда как Главна прокуратура прекъсва изтърпяването на наказание на бандити, които излизат от затвора и след това изчезват, и то извършители на тежки и най-тежки криминални престъпления.
Да, трябва да има дебат по престъпността в България. Обществото иска този дебат. Но обществото иска народните представители да се произнесат по следния вълнуващ всички ни въпрос: кой е за това убийците, бандитите и престъпниците да бъдат наказвани и кой е против да бъдат наказвани? Дебатът е в това и по този въпрос Народното събрание трябва да се изкаже: кой е за наказание и кой е да продължи този хаос от безнаказани престъпници? Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Бисеров, имате право да изразите отношението си към отговора.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин министър-председател, отговорът Ви беше изчерпателен, но ние желаем дискусията да продължи. Точно затова Парламентарната група на Съюза на демократичните сили чрез процедурата по чл. 85 иска провеждане на разисквания по питането, което направихме с госпожица Михайлова, и по отговора, който Вие дадохте. Темата: отчет на правителството за едногодишното управление.
Господин председател, внасям предложение за процедура по чл. 85, така че в другия петък, във времето на парламентарния контрол, да бъде разисквана темата: едногодишното управление на правителството на Република България и неговият отчет.
Господин премиер, дебат в този парламент за престъпността има още от създаването му. Дебатът не е спрял, всички ние знаем това. Този парламент върши своята работа в тази насока. Дебат сега отново ще има пак в българския парламент, дебат за особено изострените форми на престъпност, на които сме свидетели в последно време. Дебат ще има, той ще бъде скоро и управляващото мнозинство ще каже кога ще бъде дебатът. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Бисеров.
На основание чл. 85, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам за 22 май, във времето за парламентарен контрол, разисквания по питането на народните представители Екатерина Михайлова и Христо Бисеров относно едногодишното управление на правителството. (Шум и реплики в блока на левицата.) Няма да бъде лошо наистина да се отпечати, всеки народен представител да го има, защото голяма част не слушахте, а беше полезно да се чуе. (Шум и реплики в блока на СДС.)
Въпроси и питания към госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи.
Актуален въпрос от народния представител господин Жорж Ганчев относно балканската инициатива на външния министър за разрешаване на проблемите в Косово.
Господин Ганчев, ще Ви помоля да изчакате няколко секунди, за да си седнат по местата депутатите и министрите да излязат. Моля разговорите с министрите - извън залата. Господин Сунгарски, правя Ви забележка, разговорите извън залата.
Господа народни представители, госпожа Михайлова трябва да чуе какво ще я питат и моля да не й се пречи.
Заповядайте, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Тарио Магарински да излезе, дето ми прави активни мероприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте сега, обектът на питането Ви е друг. Моля не пречете на господин Ганчев да си зададе въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, благодаря.
Аз съм стъписан от темерутлука, един час от времето на за парламентарен контрол... Не им стигнаха радио, телевизия, вестници всеки ден на управляващите седемнадесет месеца и сега трябваше да вземат от нашето време тук, да чуем доклада на господин премиера колко велики неща е стършел свършил. (Смях в блока на левицата.)
Уважаема госпожо Михайлова, аз винаги с голямо уважение съм се обръщал към Вас. Радвам се на младостта Ви и на интелекта Ви и знам, че 100-процентово се мъчите да помогнете на България във Вашата дейност като външен министър. Нямам никакви съмнения за Вашата добронамереност.
Кое Ви накара да предложите рискованата инициатива чужди държави да се намесват във вътрешните проблеми на Съюзна република Югославия и по-точно в проблема с Косово? Виждате, че Холбрук напълно обезсмисли Вашата инициатива, като закара Ругова при Милошевич в Белград, но много, много хора в Югославия останаха с една утайка в сърцето си, че една съседна държава, а само Бог избира съседите си, деца, внуци и правнуци ще живеят с тях, тези хора вече знаят и вярват, че една съседна държава се опита да направи инициатива, която си пъха носа във вътрешните работи на една суверенна държава.
Пред генерал Науман в "Шератон" онази вечер аз питах и него, госпожа Боулън беше на първия ред, ако 80 процента преобладаващо "мексиканско" мнозинство в някои гранични градове на Съединените щати използваха едно националистично правителство в Мексико и искаха автономия на американска територия, щеше ли НАТО да се намеси и в този случай? Отговорът на генерал Науман беше: "Това звучи като сценарий с думата "макабр". И госпожа Боулън се сви в столчето и разбра дълбочината на въпроса, въпроса дали някой има право да се меси във вътрешните работи на суверенна държава. Отговорът на този въпрос е: не!
Как ще реагирате, ако няколко балкански страни догодина излязат със своя инициатива за автономия на етническите турци в Кърджали, в Разград, Лудогорието и други части на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Изслушах с внимание коментара по актуалния въпрос, който ми задавате, и искам аз също да започна с един коментар, след което съвсем прецизно ще отговоря на Вашия въпрос.
На думите Ви "за утайката в сърцето и за намесата във вътрешните работи" искам само да Ви кажа, че когато един проблем и един конфликт засегне съседни държави и то по начина, по който България беше засегната от търговското ембарго, наложено върху Босна и Херцеговина, а това търговско ембарго костваше на България няколко милиарда долара - обслужването на външния ни дълг за три години, да не говорим за всички останали последствия като криминализация на страната, като създаването на отрицателно отношение и изобщо към инвестиране в този район на Европа, можете да си представите от какво е била продиктувана загрижеността на всички балкански държави по един възможен конфликт, не дай Боже военен, в Косово.
Влошаващата се обстановка в Косово и опасността от разпространението на конфликта към други региони на Югоизточна Европа мотивираха България да предприеме ред стъпки и да даде своя принос в усилията на международната общност за преодоляване на кризата чрез преговори по взаимноприемлива промяна на статуквото. Слава Богу, мина времето, в което ние просто стискахме палци - казвам ние, държавите от Югоизточна Европа - и чакахме: дано вълната да не ни залее. Наше право като съседи е да настояваме, забележете, двете страни да започнат съдържателен и отговорен диалог и да приемат взаимноприемливо решение. Един нов конфликт в Югоизточна Европа би имал разрушителни последици за нашите усилия да присъединим района към европейските и евроатлантическите интеграционни процеси. Той би възродил стереотипните представи за района като рискова зона на кризи и конфликти и би ни върнал към началото на 90-те години с характерните за него криза в отношенията, нестабилност, невъзможност за пълноценно функциониране на икономиката и вероятно нови санкции. България е готова да направи всичко, което е по силите й, за да предотврати подобно развитие.
България стана инициатор на следните инициативи и предложения, насочени към подпомагане на усилията на международната общност за намиране на решение на кризата в Косово. Първо, това беше съвместната декларация на министрите на външните работи на страни от Югоизточна Европа, а именно България, Гърция, Република Македония, Румъния и Турция, по обстановката в Косово от 10 март. Второ, това беше съвместното заявление от срещата на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа от Бон на 25 март. И трето, предложението до Контактната група от 23 април за механизъм за започване на диалог между властите в Белград и лидерите на косовските албанци.
Нашите инициативи следва да се разглеждат и като проява на активна и балансирана регионална политика на България, която се утвърди като основна страна, генератор на стабилност в региона на Югоизточна Европа.
Съвместните декларации на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа от София от 10-и и от 25 март, приети по инициатива на България, изразяват стремежа на страните от региона да дадат своя принос в усилията на Контактната група. Те отразяват също новия дух в отношенията между страните от Югоизточна Европа и техния отговорен подход към регионалната сигурност и стабилност. За първи път от много години насам тези страни успяха да оставят настрана своите различия и да изработят обща позиция по въпрос от непосредствена за тях важност. Декларациите следва да се разглеждат и като практическо приложение на инструментариума на превантивната дипломация от страните в Югоизточна Европа.
Усилията на България при съгласуването на текста на декларацията и при по-нататъшните стъпки на страните от Югоизточна Европа получиха подчертано положителната оценка от страна на Европейския съюз, на Контактната група, на Съединените щати и на другите международни фактори. Това ни дава основание да смятаме, че съвместната декларация е основа за координирани действия на държавите от региона в унисон с действията на Контактната група, Европейският съюз и международната общност като цяло и при други етапи от развитие на кризата в Косово.
Последното предложение на България за насърчаване на диалог между косовските албанци и властите в Белград се чу ясно и у нас, и в чужбина. Сигурна съм, че до голяма степен сте запознати с информацията по този въпрос. Ето защо аз ще се спра само накратко на същността на предложението. Целта е да се намери път за преодоляване на създалата се безизходица около започването на съдържателен и отговорен диалог между белградските власти и лидерите на косовските албанци, да се превъзмогнат техните противоположни позиции по въпроса за международното посредничество. Изхожда се от разбирането, че Контактната група би могла и следва да подтикне страните да започнат диалог, като се очертаят рамките на бъдещите преговори. Страните в кризата, по предложение на Контактната група, биха могли да й представят в писмена форма обсега на компромиса, на който е готова всяка една от тях. На тази основа Контактната група би могла да определи рамките на евентуални преговори. Косовските албанци и властите в Белград трябва да са убедени, че при преговорите никоя от страните няма да излезе извън рамките, определени от Контактната група. Изпращането на подобни писма всъщност би било и първата стъпка към диалог. По този начин Контактната група би се превърнала в непряк посредник, забележете, като се отчитат и резултатите от референдума относно международното посредничество.
Това предложение беше представено в мои писма до министрите на външните работи на Франция, Германия, Съединените щати, Русия, Италия и Великобритания непосредствено преди срещата на Контактната група в Рим на 29 април т. г. Представителите на тройката на Европейския съюз приеха с интерес предложението още по време на консултациите в Министерството на външните работи, които се състояха на 23 април т. г. Нашето предложение намери отражение в заключителния документ от последната среща на Контактната група в Рим на 29 април. В него страните от Контактната група призовават косовските албанци и властите в Белград да определят рамките на диалога на основата на редица принципи, формулирани от Контактната група.
Бих желала да отбележа и следното. България изрази категоричната си подкрепа за решенията на Контактната група от Лондон на 9 март, от Бон на 25 март и от Рим на 29 април. Тя се присъедини към общата позиция на Европейския съюз по ограничителните мерки спрямо Югославия на 19 март и общата позиция за замразяването на авоарите на правителствата на Съюзна република Югославия и Сърбия в чужбина на 7 май. България ще продължи да се придържа към приетите от международната общност мерки. България подкрепи съгласието на министрите на външните работи на страните - членки на групата Г-8 - Канада, Франция, Германия, Италия, Великобритания, САЩ и Европейската комисия, която се състоя в Лондон на 8 май 1998 г., да бъде приложено решението на Контактната група за замразяване на авоарите в чужбина на правителствата на Съюзна република Югославия и Сърбия и за преустановяване на нови инвестиции. Българската страна следеше внимателно срещите на специалните американски пратеници, за които говорехте, Ричард Холбрук и Робърт Гилберт, с ръководителите на двете страни в конфликта.
Посрещаме положително и с надежда постигнатото съгласие за провеждане на среща между президента Милошевич и господин Ругова на 15 май в Белград и го оценяваме като стъпка, откриваща перспективи за постигане на политическо решение на кризата. В същото време нашата загриженост, обусловена от липсата на подобрение на обстановката в Косово, остава. По този начин с инициативите си по кризата в Косово България потвърди своята политическа линия да бъде част от решението на проблемите в района и в Европа. Заедно с другите стабилни демокрации, тя създава пояс на сигурност около конфликтните точки на територията на бивша Югославия и се надяваме, че кризата, която възникна преди няколко месеца, действително ще върви към успокояване и към намиране на политическо и взаимноизгодно решение и за двете страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова за подробния отговор.
Господин Жорж Ганчев, имате право на реплика.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Благодаря, госпожа Михайлова! Извънредно много ми прочетохте и много малко ми казахте, тъй като България не е получила никакви компенсации от предишното ужасно ембарго и предишните ужасни договорености на пет български правителства със световните организации. Затова със свито сърце чух, че е наложено оръжейно ембарго върху Съюзна република Югославия и може би ще последва и друго, ако Ругова и Милошевич не се споразумеят, тъй че там споделям Вашите опасения.
Навремето, през 1992 г. Стоян Ганев съветваше господин президента Хафез Асад и неговия министър на търговията и индустрията д-р Амаади ми говори 40 минути как младият българин е убеждавал стария "Жук", че България щяла да бъде територията, в която Ясер Арафат и Израел трябвало да си подадат ръка и Стоян Ганев щял да бъде обединителят... (Смях от ДЛ.)
Казвам ви това със свито сърце, тъй като нашата страна трябва да има малки претенции, но твърдо да защитава своите интереси там, където интересите са защитими. Явно балканиадата започна: нито мост над Дунава, нито гарнизон в Пловдив; от румънците единият говори едно, другият по същото време в друга зала говори друго; ембарго за оръжието вече е в сила; инфраструктурните проекти за коридор N 8 - нулеви; железопътен канал до Скопие - нулев; Бургас - Александруполис - нулев...
Страхотно важно е да поставим енергията си в тези важни посоки и аз разчитам на Вас. Разчитам на чара Ви, разчитам на енергията Ви точно в тези посоки, където една жена - не говоря за Лукреция Борджия (смях от ДЛ) - може да влезе под кожата на някои международни политици и да направи нещо добро за Отечеството. Благодаря. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Госпожа министър Михайлова има правото на дуплика.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Наистина много ме заинтригуваха последните Ви думи, а като гледах реакцията на Социалистическата партия си мислех, че този ентусиазъм, ако го бяха вложили навремето в съответно извоюване и защитаване на интересите на България, вероятно щеше да ми е много по-лесно, господин Ганчев, и на мен сега. Във всичко сте много прав. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
Искам само да Ви уверя, че приемам това, че вероятно претенциите на България може би не би трябвало и не би могло да бъдат големи, но е много важно да бъдат защитавани интересите. В този смисъл желанието на България, на правителството на България и на Министерството на външните работи беше насочено и продължава да е насочено именно в тази посока - да не допуснем вълната да ни залее отново, да съумеем да покажем пред света онова лице и онази активност, да успеем да вложим всичко в превантивната дипломация, за да не се стига наистина до необходимост да се молим за компенсации. Когато се вземат мерките навреме или се помогне и се покаже, че сме в позиция на хора, държава и правителство, което, макар и малки, има своите възможности да прояви самостоятелна политика, да подкрепим международните усилия за шанс на мира в региона, във всички случаи отправната позиция на България и политически, и икономически ще бъде съвсем различна и мога да Ви уверя, че ще бъдe много по-успешна от тази до този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайловаа.
Преминаваме към втория актуален въпрос, зададен от господин Евгени Кирилов към министъра на външните работи.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Той е в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При положение че отсъства, преминаваме към питането на господин Жорж Ганчев относно критериите за назначаване и продължаване срока за задгранична работа на наши посланици в чужбина. Питането е отново към министъра на външните работи.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, госпожа Михайлова, да си дойдем на приказката. Благодаря Ви за Вашата реплика. Благодаря Ви за добронамереността и добрия тон.
Следващото ми питане е какви са критериите и с какви партийни връзки и чрез какво ходатайство посланици на Република България без нужното образование и професионални качества се назначават или им се продължава мандатът в чужбина?
Ще спра дотук, за да не Ви губя времето, а след това ще Ви задам два подвъпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
Има думата министърът на външните работи госпожа Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Искам да Ви благодаря за този въпрос, който ми дава възможността от най-високата трибуна - тази на Народното събрание, да обясня принципите, от които се ръководи Министерството на външните работи при назначенията в чужбина. Един въпрос, който, разбира се, занимава основно политиците. Радвам се и се надявам, че по този начин ще се прекратят зачестилите напоследък спекулации за политически чистки и политически назначения.
Появиха се коментари, че администрацията в Министерството на външните работи била уплашена и безгръбначна...
Мога да Ви уверя, че ако има такава наплашена част от администрацията, това се отнася само за онези, които просто има за какво да се страхуват. Искам да Ви уверя, че стойностните и почтените хора в Министерството на външните работи подкрепят самостоятелната за първи път от години външна политика на българското правителство. (Оживление сред левицата.) За тях е професионално предизвикателство да работят за нейната реализация.
Страхуват се хората, които отдавна са забравили за какво са отишли в посолствата на България. Част от тях вероятно, както споменахте и Вие, поради факта, че са забравени там и някои от тях отдавна са удвоили мандата си: дали да работят за партията или да работят за България? Дали да стопанисват и умножават това, което има страната или да го продават и разпиляват?...
Господин Ганчев, логичният подход на всяко новодошло правителство в сферата на външната политика е да се опре на създадения през годините кадрови потенциал. Такова беше и моето желание. Въпреки мрачните прогнози, че видите ли, ние ще подменим с партийни назначения професионалистите, тези прогнози не се сбъднаха. Напротив, даде се достатъчно време и шанс на нашите представители зад граница да покажат, че са мотивирани и искат да работят за България. Забележете! Още веднъж повтарям: не за партия или групировка, а за България!
За съжаление обаче се оказа, че деполитизирането не е обект само на административен акт, а и на промяна в начина на мислене. Последният конгрес на БСП и дебатите по време на него ни дадоха за съжаление едно доказателство, че социалистите в България, независимо от това какво име ще си прикачат, все още са много далече от разбирането на Европа за социалдемокрация. (Смях от ДЛ.) Жалко наистина, много жалко.
Съвсем разбираемо е очакването от страна на нашите чуждестранни партньори, че деполитизираната българска дипломация при наличния пълен консенсус по външнополитическите приоритети ще се превърне във водещия отбор на промените в страната. Разбираемо е, защото имат примерите със социалистическите партии в Полша и Унгария, чиито правителства с убедителната си политика интегрираха държавите в Европейския съюз и НАТО.
Нашите чуждестранни партньори очакваха и от Българската социалистическа партия да подкрепи самостоятелната външна политика на България, да помогнат с познанията си за възстановяване на нейния авторитет, да бъдат радетели за европейското самочувствие на българина. Разбираемо е, че за тях остава невидим умишленият саботаж, изнасянето на информация, опитите за подмяна на решения на ръководството на по-ниско ниво, за което мога да Ви дам много примери, за съжаление. И най-страшното - съзнателното понякога злепоставяне на България по въпроси от национален интерес. Това те и не могат да го разберат. Толкова абсурдно им звучи, че са склонни да приемат по-скоро версията за уволнения поради политически реваншизъм, отколкото поради неспособност да се поставят националните пред партийните или корпоративните интереси.
Вие ме питате, господин Ганчев, кои са основните критерии, по които се избират дипломатите. Мога да Ви изброя много от тях: отговорност, професионализъм, дипломатическа дарба, ерудиция. Но едно нещо се убедих през тази една година, че стои над всичко: те трябва просто да обичат България, да я обичат повече от Русия или Америка, повече от Сърбия или Македония, повече от Гърция или Турция, повече от която и да било страна по света. Да я обичат и да работят за нея.
Посланическият пост не е парче от баницата, към която всеки протяга ръка, нито се полага като свещено и пожизнено право на една партия.
Посланиците, господин Ганчев, са хора, които представляват България пред света, те са нейната визитна картичка, наред с официалните посещения и делегации. Те трябва да идентифицират националните интереси, да ги познават и да ги отстояват.
Преди няколко дни един столичен ежедневник даде една много тъжна характеристика на българския манталитет. "Винаги отличничка - пише той, - покорно наредена сред силните на деня, България си остава вечно недооценена. Дори когато всичко е както трябва, липсва нещото в повече, завършващият щрих, орнаментът, стилът, който да запечата страната в паметта на медиите. Удивителната нечувствителност - пише вестникът - на българската култура към честта, славата и символа, я прави съвършено невидима за света". И по-нататък той дава една много тъжна присъда, която лично аз не я приемам - "Възвишените движения на духа рядко се зачеват без договор за хонорар, а жертвите на малкото идеалисти често обиждат сънародниците".
Тази именно представа за България по света ние просто с общи усилия трябва да разрушим. А това са прави със сърцати хора, с хора-патриоти - Вие често употребявате тази дума, а не с чиновническо и бездушно отношение. Искам да Ви уверя, понеже става дума и за нови назначения, че всеки неоправдал доверието дипломат, всеки, който си позволи да търгува с интересите на България, независимо от коя партия, прослойка или група е изпратен, ще бъде отзован. Твърде голям е залогът, който в момента даваме на тези хора, и България няма да ни позволи да правим подобни изключения. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател, благодаря, госпожа Михайлова. Няма да коментирам Вашия отговор. Не искам да Ви озадачавам с агресивни думи. Само ще Ви задам подвъпросите.
Госпожа Папломатас, назначена в Мадрид, превишава ли проф. Драгомир Драганов, който преподаваше в Мадрид, говори испански, познава и кралското семейство, и цялото правителство? На негово ниво ли е, за да бъде назначена там?
Второ. Говорим си специфично. Тъй като тук се залага патриотизмът, искам да Ви дам едно писмо на министъра на финансовото развитие и на външноикономическите връзки на Канада Ал Паладини до мен, че за моята дейност през м. март, тогава когато вашият и на Жельо Митев Желев съратник, сега амбасадор в Белград, се помъчи да ме спре три пъти да отида в Канада, господин Ал Паладини е съгласен на търговска канадска мисия в България и ми предлага на мен да бъда личен участник в тази мисия, което аз не мога да приема, тъй като е неморално един политик да се занимава с бизнес. (Шум в блока на СДС.) Но Ви давам копие от писмото малко да се запознаете с действията на някои назначени от СДС амбасадори. Не обвинявам лично Вас. Не съм сигурен даже, че Вие сте назначили Ивайло Трифонов. Затова казвам - не Ви адресирам лично по този въпрос. Само изказвам възмущението си и Ви давам писмото на министъра Паладини, за да разберете как България се спира в някои достойни направления.
В същия въпрос желая да Ви запитам следното. Александър Димитров, нашият посланик във Варшава, беше награден от президента за най-добър амбасадор. Остава му още една година и сега ще бъде заменен с лицето Александър Йорданов. Нерде Ямбол, нерде Стамбул! (Веселост в залата.)
Госпожа Леа Коен от Белгия дойде два месеца и е пратена в Швейцария. Каква е причината за ротацията на седесарските кадри? Мишел Петков от Мадрид сега се готви за Ватикана. Продължава ротацията на седесарските кадри. Трябва ли да имаме амбасадор във Ватикана и да харчим народна пара, когато народът ни живее на границата на биологическото оцеляване, е другият момент.
Филип Димитров от ООН отива посланик във Вашингтон - един провалил се министър-председател със съмнителни наклонности. (Смях в блока на Демократичната левица.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Михайлова, имате думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Ганчев, винаги съм си мислила, че трибуната на Народното събрание трябва да бъде уважавана малко повече от това, което за съжаление става в тази зала.
Искам да Ви напомня, уважаеми дами и господа, че обсъжданите имена на действащи посланици в никакъв случай не хвърлят добра сянка върху нашия авторитет и ще се приемат във всички случаи като една много неприятна черта в момента от българската политическа действителност. Господин Ганчев, Вие сте депутат в това Народно събрание, член на Комисията по външна и интеграционна политика. Знаете, че според утвърдената практика всеки един от посланиците, които се изпращат, може да бъде поканен в Комисията по външна и интеграционна политика, дори трябва да бъде поканен в комисията, да бъде разпитан, да се преценят неговите качества. От трибуната на Народното събрание пред лицето включително и на дипломатическите мисии аз отказвам да коментирам в момента качествата на действащите посланици.
Надявах се, че въпросът Ви е продиктуван действително от една добронамерена загриженост и искате действително да получите информация. Но веднага си спомням за момента, в който министър-председателят на България се отчиташе пред Народното събрание, и погледнах към лявата страна на залата, в която нямаше нито един човек. От това си извадих извода, че много от хората идват тук не да чуят истината, а просто за да зададат своите язвителни въпроси, което, разбира се, също е право на един народен представител. Оставям вече на неговата морална преценка.
Имената, които Вие споменахте, на хора, които вероятно кандидатстват за дипломати и на които не им е удовлетворено желанието - така ли да разбирам споменатите имена, Вашето или на господин Драгомир Драганов? Вие казахте, че те кандидатстват за посланици.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Моето не е споменавано, тъй като аз никога не съм се кандидатирал за дипломат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганчев, моля Ви.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Защото аз не раздавам просто места от трибуната на Народното събрание.
Затова единственият коментар, който ще си позволя да направя, е по повод на това, което ме запитахте - за отзоваването на посланика от Република Полша. Пред мен е становището на управлението в Министерство на външните работи, което преценява, че на този етап не са използвани по вина на посланика възможностите за засилване на търговско-икономическите ни връзки и увеличаването на инвестициите на България в Полша. Те считат, че възможностите на посланика няма да бъдат достатъчни за реализиране на амбициозната програма, която има по отношение на Полша, която е един много сериозен партньор. Знаете изключителните трудности, които България изживя по повод на споразумението, което трябваше да подпише във връзка с ЦЕФТА. Повече от 8 месеца се наложи да се водят тези преговори и много трудности срещнахме, на които нямаше ответ от страна на нашето дипломатическо представителство. Ето защо по предложение на самото управление ЕСА (Европа и Северна Америка) във външно министерство беше отзован посланикът и на негово място се изпраща господин Александър Йорданов.
Искам да Ви помоля още веднъж, независимо от емоциите и от очевидните вълнения, които винаги събуждат посланическите и дипломатическите места, да не смесваме личната оценка или емоцията с онова, което трябва да бъде отношението ни към репрезентативните ни фигури. Защото това във всички случаи вреди на авторитета на България и на авторитета на тези хора, които в крайна сметка са България в чужбина. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата господин Ганчев, който има правото да вземе отношение.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Съжалявам за моята пълна неудовлетвореност от този отговор на госпожа министърката. Но, какво да се прави! Дано поляците изхранят Александър Йорданов! (Смях в залата.) Ако един стихоплетец, неуспял критик е по-голям икономист от сегашния ни посланик, нашият народ в момента си прави заключенията. И това трябва да се докаже в бъдеще време. Моля се Богу, че сте права.
Господин Ивайло Трифонов, вече говорихме за него. Но господин Тафров беше посланик в Рим и аз си дадох 300 долара за таксито от Перуджия да отида в Рим, за да разбера защо е спаднал търговският баланс между Италия и България така катастрофално от 1 млрд. и 400 млн. на 400 млн. Той се укри на някакво биенале във Венеция. Намерих го в Лондон, пак като посланик, с много съмнителни, казвам, преференции като начин на живот. (Смях в залата.) Човекът ми каза, че е депресиран, бил изолиран, еди какво си. Аз му казах: това е перлата на Европа. Служи на България с пълната си енергия, с всички връзки и контакти. Питай ме, аз ще те запозная с хора. (Смях в залата.) Живял съм тук много дълго време, много дълго време.
По каква причина той замина сега посланик в Париж и отгоре на всичко представител на ЮНЕСКО, от българска страна? Ами това е страшно, това е трагично! Алекс Алексиев, Косьо Мишев и Пиер Табаков ще продължат работа с господин Филип Димитров във Вашингтон. На добър им час! Но това не е нито патриотично, нито в полза на България, тези трима господа са се компрометирали с техните действия спрямо Република България - като съветници, и Филип Димитров като министър-председател. Тук беше разбито българското земеделие, военнопромишленият комплекс, руският пазар, арабският пазар и много други. Направете си една оценка. И съм сигурен, че в сърцето си, като патриот, Вие ще направите по-ефективни действия в следващата си крачка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да преминем към последното питане към госпожа Михайлова. Това е питането на народния представител Иван Генов.
Господин Генов, моля, поставете Вашето питане.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Надявам се, втренчен в името Ви, че вече имате представа какъв е общият смисъл и назначение на външната политика. Ето защо официално Ви запитах: ефективна и балансирана ли е, според Вас, съвременната външна политика на Република България? И достатъчно ли тя обслужва националните интереси на страната?
Преди да отговорите съдържателно на питането, би следвало да заявите тук и сега ясно отношението си към двете принципни предпоставки за успешна външна политика.
Първата. Дали България се ориентира към гъвкавите правила на многополюсния свят или ще се придържа към твърдите първосигнални правила на еднополюсния?
Втората предпоставка. Какво е българското официално отношение към характера на Евроатлантическата връзка - за равнопоставеност или за съподчиненост е кабинетът във взаимодействието Европа - Северна Америка?
По-нататък, госпожо министър, бих искал да Ви напомня, че реализмът е алфата и омегата на националноотговорната външна политика, реализъм най-вече в приоритетите. Ето защо се спирам на четири основни направления.
Първо. България по трудния път на присъединяването към Европейския съюз. Не считате ли, че вместо отговорно да ориентирате обществото за дълготрайната му и цялостна подготовка към Евросъюза, вашата пропаганда сее заблуди, които могат да ерозират всеобхватния консенсус за членство. Би следвало да ви е ясно, че ако не замените прекаления еврооптимизъм с еврореализъм, ще ни сблъскате скоро с нарастващ евроскептизъм. Ето защо трябва да се сложи край на илюзиите за равен старт, за това, че някой от втората група може да премине в първата, за това, че до 2001 г. страната щяла да изпълни критериите на Европейския икономически валутен съюз.
Днес следването на европейската логика изисква по-ефективно включване на България в засилената стратегия за присъединяване. По този път обаче СДС е длъжен да действа нормално. Неприемливо е националната стратегия за присъединяване на България да се представя в Брюксел, преди да беше одобрена от Народното събрание.
Управляващите следва да се върнат към механизма за координация на цялостната дейност в лицето на надведомствения Комитет за евроинтеграция, вместо неудачният опит тази работа да се извършва от Министерството на външните работи.
Второ. България по пътя на наситеното сътрудничество с НАТО. Госпожо министър, нима не разбирате, че стремежът към безусловно и експресно членство е недостатъчно аргументиран и изразяваната от вас готовност да се поемат всички задължения от членството е несъстоятелна? Свръхнатовската активност на правителството не повишава ефективността на неговата външна политика. Защото приемането на България не е нито в основния, нито във второстепенния дневен ред на пакта. НАТО днес остава преди всичко военнополитически съюз, класическа система за колективна отбрана и неговата трансформация в една от евроатлантическите системи за колективна сигурност е само възможна цел, а не фактическо състояние. Затова, без да се противопоставя, следва да се различава едно обемно сътрудничество с НАТО от членството в него. За редица страни-кандидатки, членството може да изгуби значението си за сметка на наситено и задълбочаващо се сътрудничество с НАТО. И не пренебрегвайте обстоятелството, че от 1999 г. НАТО ще се нуждае от време, за да самооцени ефективността си в новия състав от 19-те. А това означава, че и без официален мораториум паузата в по-нататъшното му разширяване е практически неизбежна.
Трето. Балканската политика на България. Азбучна истина е, госпожо министър, че нашата страна не може да има солиден излаз към голямата международна политика без оптимален баланс, ненамеса, разгърнато сътрудничество, сигурност и добросъседство с всички и механизми за уреждане на проблемите и споровете в жизнения си регион. Вече година обаче балканската политика на България не следва посочените постулати.
С Република Македония проблемите се натрупват и задълбочават, подават се двусмислени и объркващи сигнали. Как можете да твърдите, че Република Македония е наш приоритет, а в същото време да съкращавате бройката "съветник-аташе по културните въпроси" в посолството в Скопие?
С Югославия се предпочитат замразени и назидателни отношения. Масата на преговорите е празна за сметка на мегафонната дипломация.
С Румъния се водят платонични отношения, в резултат на което нито един проблем не е решен или подготвен за решаване.
С Гърция не се преодолява визовата дискриминация за българските граждани и не се стига до реалното откриване на допълнителни гранично-контролни пунктове.
Защо допуснахте премиерът да бъде неподготвен за срещата си със Симитис?
С Турция се набляга на късните вечери и непрозрачните договорености.
Управляващите се придържат към опасно фаворизиране на едни стратегически фактори и опасно пренебрегване на други. Ако се отстрани многословието и пропагандният уют, почти няма да остане сухо вещество в балканското направление.
И накрая, България следва да се откаже от безпътицата в отношенията си с Русия. Правителството има погрешен политически подход към Русия. Два са основните му пороци - отричане на цялостния приоритетен характер на двустранните отношения и допускане на политически посредници да влияят на съдържанието на двустранното ни сътрудничество с Русия. В най-новата история на България няма по-ниска точка от сегашното деградирало състояние в отношенията. В дневния ред на руския президент не се предвижда посещение на българския му колега в обозримо бъдеще. Губещата е България.
Какъв е личният Ви принос, госпожо министър, в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Човек, като Ви слуша, би казал, че последните четири години от вашето правителство България наистина е извървяла една изключителна външнополитическа траектория, благодарение на което на нас просто ни е оставало да влезем в Европа. Много бих искала този път да е бил извървян. И просто се чудя, че от трибуната на това Народно събрание може да изречете всички онези думи, които изрекохте преди малко. Наистина съм изумена!
ГЛАС ОТ ДЛ: Хайде, бе!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: И се питам кога най-после, господин Генов, ще застанете на страната на България? В спора с Русия Вие просто бяхте на страната на Русия. (Ръкопляскания в мнозинството.) В спора по повод на Косово, Вие заставате на страната на Югославия. Знаете ли, господин Генов, когто преди малко отговарях на въпросите, че премълчах пред народните представители, в момента, когато аз бях в Страсбург да защитавам позицията на България, същевременно в Управлението "Югоизточна Европа" имаше хора, които подмениха официалната позиция на България и изпратиха инструкции да се гласува в полза на членството на Югославия в Съвета на Европа?
Така че, да си говорим за истините такива, каквито са и да се гледаме в очите. Иначе се рискува действително да се представим пред българското общество като хора, които са извън времето и пространството.
Признавам, че бях изкушена да отговоря на Вашето банално питане по най-лаконичен начин. Ефективна ли е външната ни политика? Да. Балансирана ли е тя? Да. Достатъчно ли обслужва националните интереси? Пак, да. Въпреки, че не бих употребила точно глагола "обслужва".
Вашето питане обаче ми дава поредната възможност да предам в синтезиран вид основните параметри на външната политика на България.
Ще започна с въпроса съответства ли външната ни политика на националните интереси.
България се включи в интеграционните процеси на континента след взетите от Европейския съюз и НАТО решения за разширяване на Изток. Новата външна политика на България прие формулата "сигурност и развитие чрез интеграция и сътрудничество". Такъв бе изборът на всички страни от Централна и Източна Европа, а по отношение на НАТО в 1997 г. към тях се присъедини и България.
Българското правителство, в това число и аз като министър на външните работи, има всички основания да твърди, че пред нашата страна няма друга разумна алтернатива освен пълноправното членство на България в Европейския съюз, в НАТО, в Западноевропейския съюз, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и всички останали международни интеграционни структури. Този избор, който неведнъж сме наричали цивилизационен, има и непосредствен практически смисъл, търсенето на индивидуални решения извън естествената интеграционна среда е безперспективно и икономически неизгодно.
Естествено продължение на интеграционната политика на правителството е нашата активност на регионално равнище. Ние се стремим към стабилизиране на региона и развитие на неговата инфраструктура. Това ще го реинтегрира успешно с останалата част на континента. Именно заради националните интереси на страната средносрочната ни стратегия е насочена към превръщането на България в инфраструктурен център на Югоизточна Европа, а това не става за един ден, господин Генов.
В този контекст е логичен въпросът за ефективността на външната ни политика. Надявам се, че дори и Вие сте доволен от следните по-съществени постижения:
Първо, значителното подобряване на външнополитическия облик на България;
Второ, постигането на ясен ангажимент за преговори по чл. 0 на Договора за Европейския съюз;
Извоюването за кратко време сериозно третиране на българската кандидатура за членство в НАТО, което бе демонстрирано и от последното посещение на генералния секретар Хавиер Солана в София;
Преминаване от политика на неангажиране с проблемите на Югоизточна Европа към активно участие в тяхното решаване и в процеса на генерирането на сигурност като цяло.
Поредицата балкански инициативи на България, както в рамките на Евроатлантическия съвет за партньорство, така и извън него, залегнали между другото и в съвместната декларация за положението в Косово;
Активизирането на двустранните отношения с бъдещите ни партньори от Европейския съюз и НАТО;
Постепенното извеждане на българо-руските отношения от състоянието на стагнация;
Активизиране на отношенията със страните от Централна Азия и Кавказкия регион в контекста на необходимостта от диверсификация на доставките и транзита на енергоносители.
Използвам случая да обърна внимание на един много съществен аспект, засягащ ефективността на външнополитическата ни дейност. Характерът на интеграционната политика налага сериозни вътрешни промени в икономическата област и законодателното устройство. От тяхното осъществяване във все по-голяма степен ще зависи успехът на външната ни политика. В този смисъл въпросът за ефективността все повече ще излиза извън рамките на дейността на Министерството на външните работи.
Накрая бих искала да се спра и на въпроса за балансираността на външната политика на България. Като цяло външната политика на страната е балансирана като не влагам в това понятие някакъв математически смисъл.
На първо място смятам, че е налице пропорционалност в разпределението на ресурсите между приоритетите на страната и другите външнополитически направления.
Второ, вече е оформен достатъчно ясен баланс и в географско отношение между европейското и трансатлантическото направление в рамките на асоциираните страни от Централна и Източна Европа, и трето, между основните страни от Югоизточна Европа.
Специално бих искала да се спра на едно трето стратегическо измерение на външнополитическите баланси. Правителството полага сериозни усилия да преодолее последиците, които ни натрапи вашето правителство с фалшивата дилема "Или НАТО, или Русия". Подписаният миналата година основополагащ акт между Русия и НАТО е поредно доказателство за тази политическа заблуда, която, уви, както се вижда, продължава да опиянява по-малката част от българските политици.
Правителството на Обединените демократични сили смята да развива пълноценни отношения както с НАТО, така и с Русия. Не отричам, че българо-руските отношения все още не са на желаното от нас равнище, но нека не забравяме, господин Генов, че това е резултат от дългогодишни процеси, между другото вследствие от различни модели и темпове на преход в двете страни.
В заключение благодаря още веднъж за отправеното питане. Да, господин Генов, външната политика на правителството е ефективна, балансирана и националноотговорна. България просто вече няма друг избор! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Генов, имате право да зададете два уточняващи въпроса.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър. Няма ефективна външна политика без ефективна дипломация, без доказани професионалисти. И въпреки това Вие с голямо престараване следвате кадровата антиполитика на премиера, разширявате кръга на братовчедите за сметка на професионализма.
Откакто сте министър, Вие сте махнали или сте принудили да си отидат 281 кадри на Министерство на външните работи, 142 са новодошлите като от тях само 15 са минали някаква формална тестационна процедура. Другите са шуробаджанаци и клонирана ваша партийна номенклатура. Повече от 80 служители вече съдят министерството за незаконни уволнения. Започнахте да губите дела, не зачитате решенията на съда.
Във връзка с това ще отречете ли, че Вие сте второ зле преработено стоянганевско издание във външната политика? (Шум и реплики в залата.) Как постигате обявената от Вас интелектуализация - чрез политически уволнения и чрез политически назначения? Толкова "компетентност" вляхте във ведомството, че в Страсбург заедно с ръководителя на парламентарната ни делегация злепоставихте българския премиер с едно неграмотно подготвено и осъществено посещение, с безпрецедентно объркване на аудиторията на ПАСЕ с тази на Европейския парламент, а в Германия забравихте да уредите срещи на премиера с утрешната управляваща сила.
И само, за да не Ви обидя, няма да Ви поднеса това копие от заповед на Вашия посланик в Москва. В нея се разпорежда в какъв вид могат да се движат кучетата в посолския комплекс. (Весело оживление сред опозицията.)
Вторият ми уточняващ въпрос е пряко свързан с интересите на милиони български граждани, а значи и с националния интерес на страната. Става дума за правото на свободно придвижване. Властите на СДС решиха проблема за гражданите на САЩ и Канада и за всички европейски държави с изключение на Турция и Албания да влизат в България без визи. Голям жест, в резултат на който в хазната не постъпват десетки милиони долара годишно, а в същото време въпреки крайно успешното Ви управление, България остава в негативния списък и отношението към нашите граждани е непоклатимо отрицателно и пренебрежително - позорни опашки, позорни изисквания и значителни финансови разходи. Ето защо имам право в заключение да Ви запитам - как изпълнявате вече цяла година т. 2 от Решение N 265 на Министерския съвет? Цитирам: "Министърът на външните работи да започне преговори със страните, за които е въведен безвизов режим, за реципрочно получаване на облекчен визов режим за българските граждани.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Генов, разбирам Вашето и на Вашите колеги безкрайно озлобление от това, че външната политика на страната не се развиваше по вашите предварителни очаквания.
Искам да Ви кажа, че освен лявата страна на залата това Ваше мнение не се споделя нито, както личи от изследванията, от обществото в България, нито от нашите политически партньори, сред които веднага слагам и Русия, нито от балканските ни съседи, нито от Европейския съюз. В този случай мога само това да Ви кажа, че оценката за политиката на България в региона беше наречена от Европейския съюз "забележителна".
В същото време министрите на външните работи на Гърция, Турция и Румъния заявиха официалната си позиция, че България е най-добрият съсед за техните държави. Това е признание за активна и балансирана външна политика на страната, а истината винаги боли, така че оставям без коментар Вашите твърдения и понеже ми напомнихте още в момента, в който прочетох и въпроса Ви, си спомних всъщност кого цитирате с този въпрос към мен. В една статия Горан Йонов задава точно същия въпрос или прави поне същия коментар. Това показва известна приемственост и умения да намерите общ език - нещо, което междупрочем не се отдаде по време на вашето правителство помежду ви, за което се радвам - значи, нещата вървят в положителна посока.

Искам да ви кажа, че шуробаджанащина в Министерството на външните работи няма. И това, което е най-тъжното и което мога да го призная е, че действително на твърде малко хора може да бъде разчитано и неповлияно именно в партийно отношение от вашата партия. И аз се надявах, че при положение, че имаме консенсус във външната ни политика, че при положение, че вероятно и вие, когато отивате в Страсбург, твърдите, че сте в полза на еропейските и евроатлантическата ориентация на България, всички това е съпътствано и със съответно адекватно поведение на хората, които подкрепят и политическата Ви линия. За съжаление обаче нещата не се получават точно така. И за разлика от грубия език и примерите, които ми давахте, аз няма да сляза на това ниво и да Ви отговоря по същия начин.
Ще Ви отговоря на по-сериозния въпрос, който е свързан с визовия режим. Това действително е един въпрос, с който правителството и Министерството на външните работи в момента се занимават изключително усилено. Мога да Ви кажа, че един от специалистите, и то от професионалистите, предполагам ще потвърдите това, Георги Готев подготви едно много аргументирано и много сериозно становище на България по визовия режим, което беше разпространено на всички наши партньори в Европейския съюз. Тази позиция се защитава не само от Министерството на външните работи, но и от всички делегации, включително и от тези, които нямат пряко отношение към външнополическата работа на България. Говоря за министри, които са свързани с ресорни и стопански министерства. Това е един въпрос, който ние поставяме с изключителна болезненост, опитваме се да следваме всички онези изисквания, които Европейският съюз и Европейската комисия отправят към България, защото си даваме сметка за това, и в това сте абсолютно прав, че това е един въпрос, свързан не само със самочувствието на българина, но и с неговата практическа способност да пътува, да може да осъществи икономически, политически и бизнесконтакти. Така че всеки полезен съвет и всяко съдействие в това отношение, надявам се то ще дойде и от лявата страна на залата по време на срещите на различно ниво, ще бъде добре дошло и Министерството на външните работи няма да го откаже, нито България или правителството. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Генов, имате думата да изразите отношението си към отговора.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! За Вашия външен вид се говори немалко на Запад. Но съгласете се, че международният образ на България не е понятие физическо, а е понятие политическо. От себе си Ви дадох необичайните сто дни гратисен период, а цяла година, за да навлезете в работата на един успешен министър. Уви, Вие не доказахте, че притежавате необходимата политическа воля за външен министър на суверенна държава. Но затова пък доказахте, че няма знак за равенство между външен министър и дипломат N 1. Последното е еманация на професионализма, а не на компрадорщината. Вие не разбрахте, че външната политика не е подскачане на улицата, нито магистрала за авиостоп. Нямате право да си затваряте очите, когато в предварителния доклад на Съвета на Европа за изпълнение на задълженията на страната ни се подчертава, че масовите уволнения, особено в дипломатическата сфера, са явно политически.
В крайна сметка, длъжен съм да отбележа, че под Ваше ръководство външната политика на България е дебалансирана, недостатъчно ефективна и без физиономия. Тя не отчита геополитическия статус на страната. Международното сервилничене на Запад и международното перчене на Изток на високи длъжностни лица не помагат на България да бъде уважаван и предпочитан партньор. Задължителното достойнство в международното поведение е силно накърнено. Сегашната външна политика на страната блести с политически астигматизъм и дефицит на реализъм. Тя произвежда в по-голяма степен илюзии, отколкото обслужва държавни интереси, обърната е повече навътре, отколкото навън, залага на ефекти, но не и на ефективност.
Преди няколко дни в "Интернешънъл Хералд Трибюн" бе заявено категорично, цитирам: "България е рисково мероприятие". Убеден съм, че България, госпожо министър, заслужава по-добра международна съдба. Затова е необходима друга политика, друго поведение, други подходи и, сама се досещате, нали, друг министър. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Думата за процедура има господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За втори път от началото на този месец ние не можем да изпълним парламентарния си контрол по този начин, по който той е предвиден в Конституцията на Република България. От месец април вече второ заседание практически се проваля по един елементарен начин. Министър-председателят днес реши да ни изнесе тук лекция от час и половина за това колко хубаво и всичко е свършило правителството вместо да отговаря на въпроси. Това похвално слово на министър-председателя ние явно ще трябва да изслушаме и следващата седмица в петък. То ще бъде повторено от всички министри. Всичко това е много хубаво, но петъците са дни за парламентарен контрол. Днес министър Михайлова внесе и своя принос в провеждането на парламентарния контрол, като ни губи времето с четене на вестници.
Много моля, господин председател, да подложите на гласуване моето процедурно предложение за удължаване на работното време, за да могат министрите да отговарят на актуалните въпроси на депутатите, а не тези въпроси да стават неактуални и безинтересни за обществеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Овчаров за удължаване на работното време с 2 часа.
Гласували 157 народни представители: за 66, против 101, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Актуален въпрос от народния представител госпожа Петя Шопова относно организация на полицейска акция към господин Богомил Бонев, министър на вътрешните работи.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Сигурна съм, че сте бил изненадан, че точно аз задавам този въпрос сега. Смятам, че този въпрос вълнува всички български граждани и цялото Народно събрание и го зададох, защото е най-добре от министъра на вътрешните работи да се чуе информацията, която вълнува българското общество.
След трагичния инцидент, който стана и загина младши лейтенант Васил Ценов, българите бяха шокирани. Средствата за масова информация предадоха новината, хората бяха стъписани и се питаха, ако полицаите загиват така, какво ще стане, как ще се води борбата с престъпността.
Появи се информация, че сигнал за готвещо се престъпление е постъпил в Пето районно полицейско управление примерно седмица преди това, че са били вземани мерки и въпреки това наблюдението на този обект е било прекъснато и след това стана трагичният инцидент. Тоест, хората се питаха има ли грешки в организацията на полицейската акция.
Вие знаете, че моят основен принцип за работа не е само парламентарният контрол. Аз събирам информация по всички други начини, предвидени в Конституцията и законите. Затова се обърнах с желание за среща към ръководството на Пето районно управление онзи ден. Вчера бях на среща с полицаите от Пето районно полицейско управление. Исках да ги видя, да ги чуя, да видя очите им и да усетя проблемите, които ги вълнуват, да разбера кое е онова, което ние като законодатели не сме направили, за да бъде осигурена работата на полицаите, разбира се, да се направят изводи за всички други власти.
Не поставих въпроса пряко за акцията, макар че към края на разговора стана дума и за това, което се е случило. Защото Васил Ценов присъствува между тях и защото те чувствуват цялото напрежение от резултата, който съществува.
Също така вчера казах в Пето районно управление, днес го казвам и пред Вас, и пред моите колеги: аз смятам, че в България в момента няма по-рискова професия от тази на полицая. Това е най-сложната, най-тежката работа. И се питам ние като законодателна власт и вие като изпълнителна власт насочили ли сме цялото внимание там, към тези хора, които всеки ден на улицата, в контакт с извършителите на престъпления при все по-засилващата се дързост на тези извършители, дали сме им осигурили условия за живот и за работа.
И затова, тъй като парламентарният контрол позволява да бъдат задавани въпроси, точно по работата, която Вие наблюдавате, като министър на вътрешните работи Ви питам: как беше организирана полицейската акция, при която загина младши лейтенант Васил Ценов? Направено ли е било всичко необходимо, за да се опази животът и здравето на всички полицаи, включително и неговият?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаме госпожо Шопова! В отговор на поставения въпрос Ви предоставям следната информация. В Пето районно полицейско управление на Столичната дирекция на 30 април е заведена преписка за извършена кражба на неустановено количество компютърна техника от магазин на фирма "Системинжинеринг" ООД, собственост на Завода за компютри в Правец. Магазинът се намира на ул. "Цар Симеон" 76 и в него е проникнато за времето то 16,30 часа на 28 април до 9,30 часа на 29 април чрез взломяване на междинна врата със съседно помещение, находящо се на ул. "Сердика". На 3 май 1998 г. в Пето районно полицейско управление се получава сигнал от живущите на ул. "Цар Симеон" 74, че предишната нощ е правен опит да се пробие отвор в стената, отделяща магазина от кооперацията.
За залавяне на евентуалните извършители от Пето районно полицейско управление е организирано секретно наблюдение и охрана на магазина на 3-и срещу 4-и и на 4-и срещу 5-и май. За времето на секретното наблюдение не са констатирани опити за проникване в магазина.
На 4 май е потърсена връзка с директора на завода, отговарящ за магазина, за да вземе необходимите мерки за обезопасяване на обекта.
На 6 май пристигат представители на завода и предприемат укрепване на обекта.
Резултатите от секретното наблюдение, липсата на данни за евентуалните извършители и укрепването на магазина дават основание секретният пост да бъде снет, както и стойността на имуществото, което се намира в магазина. Това не е скъпа техника и магазинът не е от луксозните магазини.
Служителите от Пето районно полицейско управление продължават своята работа по издирване на извършителите на кражбата от 30 април.
За случая, при който, изпълнявайки служебните си задължения, беше убит младши лейтенант Васил Ценов, изобщо не може да се говори за предварително планирана полицейска операция. Полицейските служители са действували рутинно при проверката на поредния подаден от гражданин сигнал за извършващо се престъпление. При това сигналът е за кражба на евтина техника от евтин магазин, както вече казах. Съвсем друга би била реакцията и организацията на работа, ако беше получен сигнал за кражба, не дай си Боже, от банка или от трезор. И това полицаите го знаят по цял свят.
В своите действия те са се ръководили от тази информация - какви евентуално биха могли да са крадците на тази техника, компютрите "Правец", от законите, от вътрешноведомствените нормативни актове, с които разполага министерството, от проведения инструктаж в районното полицейско управление, от обучението в полицейските школи и от натрупания полицейски опит. Предварително планиране и орагнизиране се изисква в случаите, когато имаме някаква предварителна информация за извършителите или когато се действува по типови планове за охрана на крупни обекти. Другият общоизвестен начин на действие, за който тук става дума, е своевременно реагиране на подадени различни сигнали. В такива случаи, а те в практиката са хиляди, важното е максималното бързо съсредоточаване на полицейските сили на местопрестъплението. Така се реагира по сигналите на СОТ, например - просто полицейските коли при получаване на сигнал отиват, блокират обекта, претърсват, търсят престъпниците и много често ги залавят. Именно в тези моменти се реагира незабавно. Тъй като се появиха в пресата нелепости от рода на това, че щели да искат плана на полицията за организиране на тази акция, представете си колко нелепо е да искаме полицаите при сигнал за престъпление да сядат и да пишат план! Какво да пишат в него? Кой да им го утвърждава? И къде после да търсят престъпниците?
На 9 май на телефон 166 в 4,49 часа сутринта е получено съобщение от гражданин, който живее на "Цар Симеон" 76, че в мазето на кооперацията се чува шум. Сигналът незабавно е приет от оперативния дежурен на Пето районно полицейско управление, който разпорежда на автопатрул в състав: старши полицейски командир от група "Патрулно-постова дейност" при управлението, който е със звание полковник, и трима сержанти да отидат на място и да извършат проверка. Към мястото се отправят още два автопатрула на Пето районно полицейско управление и СОТ - СДВР и един пеши маршрут, който бил в близост до адреса, тоест достатъчно полицейски сили директно за залавяне на престъпниците.
Полицейските служители от Пето районно полицейско управление начело с полковника влизат в мазето на жилищната кооперация за претърсване на помещенията. Проникват вътре, но са видели, че няма достатъчна видимост и коридорът е затрупан с отпадъци. Не са намерили престъпници вътре при първото влизане, не е имало никого.
Връщат се обратно навън и с останалите служители решават как да направят пълното претърсване на помещенията. Полицаите не са били сигурни дали изобщо в мазето има някой, дали това не са деца, изобщо за какви престъпници става въпрос. Никаква предварителна информация.
След отправеното предупреждение, че има полиция в обекта от старши полицейския командир е предприето претърсване на отделните помещения, като се разделят на две групи в двата коридора. Там има два коридора. В момента на претърсването от едно от помещенията, пред което в момента се намира младши лейтенант Васил Ценов, се чуват два изстрела, след което той пада на земята, улучен в главата. Никаква бронежилетка не би му помогнала в този момент.
Останалите служители се изтеглят назад и започват стрелба в посоката, от която е стреляно по полицая. Отправен е ясен призив към стрелящите лица за спиране на стрелбата, на което е отговорено с нова яростна стрелба.
За създадената извънредна ситуация в 4,57 часа е докладвано по радиостанцията в Столична дирекция на вътрешните работи. Уведомена е Бърза медицинска помощ за изпращане на линейка. Към местопроизшествието са насочени сили на Второ, Трето и Пето полицейско управление и направление СОТ при Столична дирекция за отцепване и блокиране на района. Предприети са и действия за извеждане на живеещите в жилищната кооперация с оглед на тяхната безопасност.
Пред сградата на ул. "Цар Симеон" N 76 пристигат служители от Второ и Трето районно полицейско управление, снаряжени с дълго оръжие и бронежилетки. При опит да изнесат тялото на простреляния полицейски служител срещу тях е взривена ръчна граната. Част от новопристигналите полицейски сили предприемат претърсване в коридора на мазето. При претърсването в отговор на изстрели срещу тях полицейски служители откриват стрелба с автоматично оръжие. Предприети са действия за залавянето на лицето, оказало въоръжена съпротива. След залавянето и извеждането му е установено, че е ранен и незабавно са предприети действия за оказване на медицинска помощ.
С оглед на крайно усложнилата се обстановка в 5,14 часа главният дежурен на Столичната дирекция чрез Оперативния дежурен център на Министерството на вътрешните работи иска съдействие за използване на служители от Специализирания отряд за борба с тероризма. В 6,30 часа на място са въведени силите на Специализирания отряд и от този момент те поемат случая.
Установено е, че друго лице, намиращо се в мазето, е въоръжено и държи в ръката си граната с изтеглен шпленд и видимо е готов за конкретни действия. При така създалата се ситуация ръководителят на екипа от специализирания отряд предприема тактика на съчетаване на действията на шурмовите двойки и психолог с цел предотвратяване на действия от старна на лицето. В 8,30 часа престъпникът дезактивира гранатата, задържан е и е предаден на органите на следствието.
Незабавно след инцидента разпоредих да се извърши служебна проверка по случая. Със заповед на директора на Столичната дирекция е създадена комисия под ръководството на служба "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. Тя прегледа събраните материали, включително и всички докладни записки на участвувалите полицейски служители, водените тетрадки, дневници за записване на подадените сигнали в оперативната дежурна част на Столичната дирекция, диспечера при Столична дирекция, телефон 166, както и във Второ, Трето и Пето полицейско управление и направление СОТ.
Прослушах записа на целия обмен на информация от подаването на сигнала до приключването на случая. И след оценка на действията на оперативните дежурни части, на всички участвали в операцията по залавяне на криминалните престъпници полицейски сили стигнах до извода, че действията са своевременни, законосъобразни, тактически правилни и са в съответствие със Закона за МВР, Инструкцията за организация на дежурството в МВР и с Инструкцията за патрулно-поставата дейност на Националната полиция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Шопова, имате думата за реплика.


ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз не бих могла да отправя реплика, защото не мога да проверя фактите. Човекът, който проверява фактите, е министъра. И парламентът затова пита министъра, защото, отговаряйки на въпроса, той носи отговорност и за фактите.
Аз искам само да изразя личното си мнение, че политиката и на законодателната, и особено на изпълнителната власт в лицето на министерството, според мен, трябва да бъде насочена много повече към условията на труд в районните полицейски управления.
Вчера видях и констатирах колко стари са радиостанциите там. А научих, че в Дирекцията на полицията имали "Моторола". С изненада установих, макар че мислех, че зная, колко ниско е заплащането, как има 20 л бензин на месеца. Видях млади хора - мъже и жени, които ежедневно се трудят при много тежки условия. И се питам - не трябва ли да се промени законодателната база, за да отговаря тя и условията, в които се трудят и се заплаща техния труд, на риска, на който се подлагат всеки ден?
Установих, че няма непримирими конфликти между тях и районната прокуратура. Да, има съперничество и бележки, но няма непримирими противоречия. И установих, че напрежението, което се създава в страната, се отразява на работата им. Те гледат с надежда към нас, към Вас, господин министър.
Затова аз искам да Ви попитам и да Ви призова - не бихте ли спряли словестните нападки, които си отправяте с господин главния прокурор и с господин директора на Националната следствена служба, защото всички ние сме много притеснени от тях? И не бихте ли бил човека, който да призове към омиротворяване на обстановката и взаимодействие между институциите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Благодаря за доброто отношение. Вероятно, когато дискутираме стратегията за борба с престъпността - не вероятно, а точно това е целта на дискусията, обществото да разбере, че в борбата с престъпността са необходими средства. Това не става без средства.
Ние поддържаме 7 на сто недокомплекти на служителите, за да можем да влезем в бюджета за тази година. Няма да говоря повече за тежкото положение изобщо, но това е положението на всички други звена в държавата. Надяваме се наистина постепенно положението да се подобрява.
Що се отнася до другия въпрос - за взаимоотношенията между институциите. В обществото се налага една неправилна теза. Налага се тезата, че заради конфликтите ние не сме заедно срещу престъпността. Служителите на МВР много добре знаят колко дълбоко погрешна е тази теза. Самите конфликти са заради това, че не сме заедно срещу престъпността. Оттам избухват конфликтите. И преди малко министър-председателят ви даде пример с това как убийци на полицай, миналата година, са на свобода. Кажете ми какво да е отношението на полицаите към този, който е пуснал убийците. Не знам какво е вашето отношение към този, който пуска убийци на полицай на свобода. Само за ваше сведение - момчето, което е било убито е на 25 години. Застрелян е от упор със собственото му оръжие. Тези са на свобода и извършват престъпления и сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител господин Жорж Ганчев относно престъпността в България към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, знаете, че аз съм полицейско чадо и моята приятелка също. Баща й беше генерал, умрял през 1980 г. без да си изплати апартамента и не е имал частна кола. Никой не може да каже, че Жорж Ганчев и Бизнесблокът не са ратували за добро място в обществото, високо заплащане, добра екипировка за българския полицай.
Преди три години и половина в Консултативния съвет по национална сигурност при президентството аз дадох една схема откъде да се намерят парите. 350 хил. долара са митническите налози върху един тир. Той винаги влиза гратис, винаги някъде се разпределят парите под масата. Тези пари от 350 хил., ако бяха свалени на 100 хил., както предложих, хората щяха да си плащат тия сто хиляди. 48 млн. долара на година щяха да отиват в полицията и тя щеше да бъде екипирана с германски жилетки, много леки, като тениска, непробиваеми. Щеше да има модерни уоки-токи, щеше да има абсолютно всичко направено, по отношение екипировката на българската полиция и най-вече място в обществото. Ние трябва да имаме капацитет и възхищение към други, а най-вече към хората, които си поставят живота на пангара за обществото, да бъде мирно и спокойно, и градивно.
Близо 6 млн. обявени и не обявени престъпления, вчера четох по всички вестници, са били регистрирани от фондацията на Джордж Сорос - "Отворено общество", която е приятелски настроена към правителството.
По високите етажи на властта постоянно имат връзка различни бандити, различни групировки. Един от тях седи в залата на Народното събрание. Разследвате го 6 месеца и още никакъв резултат. Влязъл с рекет, заплахи и т.н. върху друг депутат. С доказани свидетелски показания за подготвено убийство на един човек с 24 на сто от българския избирател, на име Жорж Ганчев - доказани свидетелски показания, и заплахи срещу моя заместник-председател - господин Сираков, в Троян. До този момент нищо.
За него работят бившият министър-председател на Тодор Живков - господин Георги Атанасов; Марин Павлов - бившият шеф на "БОИ", господин Иван Бояджиев - бившият секретар на МВР. За него, едно корумпирано ченге, което съм вкарал по молба на Полицейския синдикат, в миналия и в този парламент да работи за усъвършенстването на НК и НПК. В борда на директорите на Комбината за цветни метали - Гара Искър. Взима пари от борда. И също един смехотворен демагогски професор, предал Българския бизнес блок, взима същите пари от същия борд.
Продължавам. Желая този полицай, който съм вкарал по молба на Полицейския синдикат, да му бъде отнето званието "полковник", да му бъде направено едно наистина пълно следствие за цялата му дейност, която съм описал и с недвусмислени краски мога да я докажа.
Страшно е, когато един депутат отива при Цар Киро два дни преди да го пуснат и взима два параметра от неговата дейност. Страшно е!
Искам да Ви кажа две неща. Големи своеволия се вършат в полицията по политически причини. Може би Вие не сте проводника, но полковник Стефан Стефанов от същото V районно беше уволнен. И когато береше душа в болницата на МВР отиде един кадровик и насила го накара да подпише, че напуска полицията. Ако Стефан Стефанов беше шеф на V районно, много се съмнявам, че тия момчета щяха да отидат без жилетки, без шлемове, без подготовка и най-вече, че щяха да изоставят наблюдението на тоя обект и да чакат гражданите да ги предупреждават, че има пробив в стената.
Имам право на два подвъпроса. Ще свърша дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Дилков, Вие нещо протестирахте, но господин Ганчев не е споменал нито едно име на депутат, поради което не мога и да му правя забележка. (Неразбираема реплака от Георги Дилков.)
Аз не знам.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Аз не разбрах въпроса.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Вашата концепция по въпроса за борбата с престъпността и връзките Ви по високите етажи на властта.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Благодаря.
Така общо зададен въпроса, предполага един много обширен отговор. Сигурно ще бъда обвинен, че отнемам времето на останалите министри. Мога да Ви отговоря и много кратко, защото дебат по стратегията за борба с престъпността предстои. Това - да се изработи такава стратегия, е записано в Концепцията на национална сигурност и Вие го знаете. Мога да Ви отговоря и за това каква е била досегашната стратегия. Тоест, отговорът може да е отправен към миналото или към бъдещето. Във всеки случай ще започна с цитирани данни за престъпността.
Шест милиона престъпления, това е смехотворна цифра. Това, което се тиражира по вестниците, са пълни глупости. Това наистина са глупости. В цял свят се прави анализ на престъпността на база полицейска статистика. Полицейската статистика за миналата година показва, че са регистрирани 240 хил. престъпления. Това прави 2 хил. и 800 престъпления на 100 хил. жители от населението.

Само за информация искам да Ви кажа, че този коефициент на престъпност за съседни държави, например, за Гърция е 3 хил. и 100 на 100 хиляди, за Румъния е 5 хил., за Германия е малко над 8 хил., за Дания е 10 хил., за Швеция е над 12 хил.
В същото време, за да направим преценка каква е динамиката на престъпността и оттам да вземем правилните управленски решения, аз се извинявам на депутатите от ОНС, защото с тях говорих на тази тема на срещата преди това, че трябва да се повторя, трябва да видим какви са тенденциите в престъпността. Защото това, което стана тази седмица, не илюстрира тенденциите в престъпността. Това ангажира общественото мнение и на мен ми е неудобно в този момент да говоря за тенденции, след вчерашното убийство, след убийството на полицая и след случай с Анна Заркова, но така или иначе, ние сме длъжни да погледнем и обективните факти, и те са на база на полицейска статистика. Това е, по което работи цял свят.
От началото на 1996 г. има ръст на престъпността, трайна тенденция към увеличение и това продължава неотклонно до първите 5 - 6 месеца на 1997 г. В края на 1996 г., м. декември, престъпността е със 120 на сто повече, отколкото е януари. Вината съвсем не е в това, че Добрев е бил по-лош министър от Начев. Вината е в това, че постепенно държавата се разрушаваше. Липсата на държавност особено ясно се усещаше през първите месеци и тогава има бум на престъпността. Само през м. март 1997 г. бяха извършени 32 хил. престъпления в държавата. Казах вече, че тенденцията на нарастване, без това да е заслуга на МВР, подчертавам, а на общата стабилизация на държавата, тенденцията към увеличаване беше преодоляна през лятото на 1997 г. и през септември стойностите вече паднаха под тези от 1996 г., за да се стигне до 23 на сто по-малко извършени престъпления през декември 1997 г., отколкото същия период 1996 г. Въпреки това, обаче, изоставането от началото на годината не беше преодоляно и годината завърши с общо 23 на сто повече престъпления. Но тенденцията наистина е към намаление, без това да ни успокоява, защото за нашето общество това е висока престъпност. Ние не сме свикнали на това. През м. март са извършени 15 хил. престъпления срещу 32 хил. престъпления през миналата година. Това е обективната статистика. В същото време има увеличение на разкриваемостта по всички пунктове.
Това е, що се отнася до масовата престъпност.
И като ме питате за стратегия за борба с престъпността, ние смятаме, че отстраняването на криминогенните фактори и бързото реагиране на криминалните инциденти е едно от средствата, за да възстановим доверието на обществото, че държавата може да го защити. Доверието на гражданите в държавата е част от стратегията за борба с престъпността.
Другият много важен и съществен момент беше организираната престъпност, свиване на криминалната активност на силовите структури. Предполагам, че Вие имате достатъчно информация от вашите структури по места, от дребния и средния бизнес и вероятно вече са Ви казали това, което при нас пристига като информация - рекетът като бизнес, това явление, което до миналата година изглеждаше непреодолимо, не съществува в момента. Има рекет като отделни криминални прояви, както има отделни други криминални престъпления. Рекетът като бизнес не съществува. Групировките мимикрират и търсят други пътища, много често и законни.
В същото време силовото застраховане като бизнес не съществува и Вие знаете защо. Заслугата за това не е на МВР. Тоест стратегията ни за борба с организираната престъпност и в частност с масовата включва преди всичко акцент върху превенцията, отстраняването на криминогенните фактори, за това говорих досега, и бързо, ефективно реагиране на криминални инциденти, което означава съвсем други модели на работа в самото министерство, друга мотивация на служителите. В тази област ние изпълняваме една поредица от програми, съвместно с другите специални служби в Западна Европа, в Съединените щати, с финансовата помощ оттам, която наистина не е достатъчна. Но в това отношение - по автоматизирани информационни системи, по организация на работата, по обучение на полицаите, по възстановяване доверието на обществото към полицията в смесените райони, за това говорих пред депутатите от ОНС - доста неща се правят и в програмата на министерството до 2001 г. за евроинтеграция, а това е планът на министерството, тези програми са записани и мога да Ви предоставя отделно тази информация.
Ние разглеждаме стратегията за борба с организираната престъпност, която ще бъде обсъждана, като генерален план за действие. Това не трябва да е дълъг документ. В тази стратегия ние виждаме няколко основни насоки.
Една от тях е мерки за постигане на консенсус в обществото относно това какво трябва да се направи за преодоляване на проблема - мерки за постигане на консенсус и то главно по отношение на политическата линия, фокусирана върху превенцията - индивидуалната и генералната. Като говоря за генерална превенция, опирам до въпроса за ефективност на правораздаването, чрез непредотвратимост на наказанието - това ни е големият проблем в момента.
Освен това, на второ място, ясно определяне на ангажимента на висшето държавно ръководство, не само на МВР, и подреждане на проблема между останалите най-важни приоритети.
На трето място, предоставяне на стратегическото ръководство, за да не се заобикаля проблемът и за да се постигне съгласуваност.
На четвърто място, за това също говорих, мерките за възстановяване доверието на гражданите в способността на държавата да ги защити, като част от тези мерки са поощряване на междуведомственото сътрудничество, като се предложи механизъм ключовите компетентни ведомства - правозащитни, специални служби, Полиция, Министерство на финансите, да се срещат на системна основа, да координират политическата си линия и действията си, да разрешават търканията помежду си, каквито търкания има между подобни служби в цял свят, и да избягват бюрократичната инерция. Трябва да се намери консенсус за подобен форум, за да се преодолеят търканията. За това става въпрос.
И освен това, мерки за международно сътрудничество на двустранна и многостранна основа, на което отделяме много сериозно внимание.
Освен тази стратегия, която се разглежда като генерален план, ние ще обсъждаме една конкретна програма, национална програма, която за разлика от генералния план е детайлизиран план и тя предвижда:
1. каталогизиране на организациите, които се занимават с противодействия срещу престъпността;
2. регламентиране на водещата служба;
3. определяне на отговорностите на Националната полиция по вътрешнополицейските проблеми;
4. установяване на организационните процедури, както и персоналните и финансовите изисквания;
5. конкретните механизми за взаимодействие със съседните държави и с международните правозащитни организации.
Основното в тази програма е разпределението на задачите. Най-важното е и с професионалната, и с правната регламентация на отговорностите в сферата на защита на сигурността от престъпността.
По наше предложение организираната престъпност, разглеждана като стратегическа престъпност, беше включена в Концепцията за националната сигурност. Това е тенденцията в европейските държави. И констатацията, че стратегическата престъпност застрашава устоите на самата държава, че престъпникът, доскоро разглеждан като врага отвътре, благодарение на транснационалната престъпност вече застрашава самите граници на държавите, тоест става враг отвън - това е нашата концепция и нашето виждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ганчев, имате думата за уточняващи въпроси.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви много, господин министър! Знаете, че Българският бизнесблок и Жорж Ганчев винаги са били добронамерени към Вашата енергия, младост и най-вече знам, че от много ранна възраст Вие работите в полицията. Знам, че сте бил в отдел "Убийства". Шефът на контраразузнаването генерал Мишо Михайлов ми каза, че Ви помни от първия Ви ден в полицията. След като съм Ви давал рамо на Вас лично, Ви питам следното. За един 30-годишен "фабрикант" ще вземете ли мерки поне да си върне по закон 3 млн. долара към хазната и попитайте господин Божков, ако не служи на партийни интереси на управляващата коалиция, защо не си ги търси за предприятието "Цветни метали" - Гара Искър. Това, първо.
Той е бивш неплатен дългогодишен сътрудник на МВР, знаете, по циганската и баронската мафия - това момченце. Проверете го и искам да докладвате на Народното събрание.
Много е грешно да се назовават имена, докато се води следствие. Бъди професионален, господин Величков! Прощавам ти заради младостта ти.
Въпрос първи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това беше първият.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз също Ви препоръчвам да направите една писмена концепция за работата на МВР. Разпространете я между нас. Ще ви помагаме. Всички партии ще Ви дадат рамо, тъй като не вярвам, че има партия в това Народно събрание, която в сърцето си да не е ангажирана в помощ на борбата срещу престъпността и връзките й с високите етажи на властта. Това е целта на моя въпрос.
Рудолф Джулияни направи невъзможното. За разлика от кмета на Вашингтон той наистина с 40 на сто намали престъпността в най-престъпния от престъпните градове в света - Ню Йорк-сити. Вярвам, че Вие, ако захапете сериозно с помощта на всички политически партии този проблем и спрете това гнусно шоу по всички медии с прокуратура, следствие и някои господа от съда, мисля, че връзката полиция - следствие - прокуратура и съд, установена в тясно сътрудничество, наистина ще помогне за ефективната борба срещу престъпността.
Искам само във въпрос втори да Ви кажа, че в Софийска окръжна прокуратура за Вашия колега полковник Славчо Босилков наистина има документ, от който личи, че е нарушил 6 различни члена от закона. Днес ще Ви дам копие от този документ. Моля, занимайте се. Когато ми правят активни мероприятия с цигански барони и се провалят, трябва да отговарят пред закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Ганчев, ще Ви кажа с две думи само това, което ще бъде подложено на дискусия в обществото. То включва стратегия за борба с масовата престъпност и то обсъждане на това кой от двата известни в света модела да бъде възприет в България. Единият е моделът на нулева толерантност към престъпниците, който Джулияни приложи в Ню Йорк. Другият е германският модел, който е свързан с повишаване на риска за самите престъпници от задържане и осъждане.
Първият модел, елементи от него с чл. 409 - бързите производство, с някои промени в МВР ние се опитваме да прилагаме. Имайте предвид, че той е скъпият модел. Нулева толерантност към престъпниците означава санкциониране на най-дребните нарушения, защото се предполага, че така се предотвратява тежко престъпление на същия, следващо тежко престъпление.
При другия модел ние до известна степен постигнахме засилване на риска у престъпниците - страхът от задържане. Не можахме да се преборим със страха от осъждане. За съжаление намалява страхът от осъждане все повече и повече. И това е нещо, по което цялото общество трябва да дискутира.
Що се отнася до конкретните намеци, които правите за един или друг депутат, това, че Вие се опитвате чрез Вашия въпрос да ме накарате по метода да дедукцията да стигна до конкретен човек, узурпиран от вероломната Евролевица, ме кара да включа в стратегията за борба с организираната престъпност още един елемент. При следващи избори да направя всичко възможно да Ви помогнем следващият депутат, който вкарате в Народното събрание, да не става наш обект. (Смях и ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ганчев, имате думата да изразите отношение към отговора на Вашия въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря много, господин министър! Аз не съм възразил на подслушването на моите телефони. Аз не възразих даже и на активните мероприятия с камери, микрофони, цели екипи по ресторанти, търсенето в Швейцария, във Великобритания или в Съединените щати под вола теле. Оказа се, че нямате късмет там. Просто нулево е разследването на управляващите, предишните, от лявата полиция. Просто е нулево.
Оттук вече следва независимостта на един народен представител - финансова и политическа. Вярно е, че това е много привилегирована позиция.
Моля Ви чистосърдечно, хората ни слушат, с най-голяма добронамереност се обръщам към Вас. Вие като един активен професионалист спрете този мерзък диалог с прокуратура и следствие, тъй като този документ от 320 страници, които те са ми дали на мен, ме кара да ми настръхва кожата от полицейски своеволия в много, много райони на България. Аз обичам полицията, уважавам я и не желая да бъда омерзяван като полицейско чадо с такива 320 страници.
Затова, бъдете доблестен, отговорете на този документ рано или късно, тъй като той търпи отлагане, може би седмица-две, но настоявам за отговор. Благодаря много и на добър час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Съобщения:
На 19 май, вторник, от 10,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе среща на Комисията по външна и интеграционна политика с делегация на Британската интерпарламентарна група.
На 20 май, сряда, от 10,00 ч. в зала "Запад" ще се проведе съвместна среща на Комисията по външна и интеграционна политика, Комисията по национална сигурност и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол с швейцарска парламентарна делегация.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 21 май, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 20 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда, 20 май от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Заместник-председатели:
    Иван Куртев

   Александър Джеров

Секретари:
         Виктория Василева

        Камен Костадинов