Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от днешния дневен ред да бъде:
Проект за решение за разрешаване изпращането на български военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи извън територията на Република България за участие в учението на НАТО по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив партнер 2000",
тъй като датата на учението е 17 юни т.г.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 123 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Днес на всички нас ни е раздадено становище на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. От него аз научавам, че съм вносител на законопроект 054-01-51 за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство, на което аз не съм вносител. Предполагам, че е станала грешка, която се разбира от самия край на становището, където се преплитат вече имената и на колегата Пламен Стоилов.
Ето защо моля, господин председател, становището да бъде преработено, за да отговаря на истината и да не бъде обиден народният представител, който на практика е вносител на този законопроект. И да бъде включено името на Пламен Стоилов и група народни представители, а не на Пламен Славов. Защото, ако обърнете внимание, на края на самото решение веднъж се говори за Пламен Стоилов, след това се говори за Пламен Славов. Веднъж се говори, че комисията приема, а след това отхвърля. Има грешка, която трябва да бъде отстранена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, комисията да си коригира в тази насока становището.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННИ КОРАБИ, ВОЕННИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ПРОГРАМАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2000".
Има становище на водещата Комисия по национална сигурност.
Има думата господин Иван Глушков да прочете становището.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за разрешаване изпращането
на български военни кораби, военни въздухоплавателни
средства и военнослужещи извън територията на
Република България за участие в учението на НАТО
по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив
партнер 2000", № 002-03-18, внесен от
Министерския съвет на 12.06.2000 г.

Комисията по национална сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на български военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Украйна за времето от 17 юни до 2 юли 2000 г. за участие в учението на НАТО по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив партнер 2000", както следва:

- корвета "Бодри" с бордови № 14 с щатното си въоръжение и екипаж 50 души;
- базов миночистач "Щорм" с бордови № 63 с щатното си въоръжение и екипаж 46 души;
- военен транспорт "Сириус" с бордови № 701 с щатното си въоръжение и екипаж 33 души;
- танкер-буксировчик с бордови № 303 и екипаж 19 души;
- два самолета Су-22 с щатното си въоръжение и екипаж от по 2 души;
- пехотно отделение в състав 12 души и въоръжение 12 автомата "Калашников" и 12 пистолета "Макаров";
- медицински екип в състав 3 души;
- седем щабни офицери." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Няма желаещи.
Чета проекта за решение:

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на български военни кораби,
военни въздухоплавателни средства и военнослужещи извън
територията на Република България за участие в учението
на НАТО по програмата "Партньорство за мир" -
"Кооператив партнер 2000"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на български военни кораби, военни въздухоплавателни средства и военнослужещи на територията на Украйна за времето от 17 юни до 2 юли 2000 г. за участие в учението на НАТО по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив партнер 2000", както следва:
- корвета "Бодри" с бордови № 14 с щатното си въоръжение и екипаж 50 души;
- базов миночистач "Щорм" с бордови № 63 с щатното си въоръжение и екипаж 46 души;
- военен транспорт "Сириус" с бордови № 701 с щатното си въоръжение и екипаж 33 души;
- танкер-буксировчик с бордови № 303 и екипаж 19 души;
- два самолета Су-22 с щатното си въоръжение и екипаж от по 2 души;
- пехотно отделение в състав 12 души и въоръжение 12 автомата "Калашников" и 12 пистолета "Макаров";
- медицински екип в състав 3 души;
- седем щабни офицери."
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Има думата председателят на водещата Комисия по здравеопазването, младежта и спорта господин Борислав Китов да докладва.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера отложихме гласуването на цялата глава дванадесет "а". Във връзка с чл. 64е стана въпрос за известни консултации, които направихме. Аз ще помоля господин Юнишев заедно с господин Корнезов и дирекция "Правна и законодателна дейност" да кажат горе-долу какво е становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Юрий Юнишев.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Съвсем накратко ще обоснова защо ще направя предложението си да отпадне ал. 2 на чл. 64е. Материята на тази ал. 2 не е полезна, а оттам се явява и ненужна, защото: в коя наказателно-правна материя прокурорът ще намери наказателен състав, който да въздигне в престъпление обстоятелството, че една спортна организация, примерно казвам, за подготовка на непълнолетни тенисисти, е пропуснала срока да представи на стоманената бюрокрация пакета от документи, за да й бъде подновена лицензията, и същевременно тя продължава да упражнява ентусиазираните си деца?
Какво би било общественоопасното деяние в този случай, за да бъде сезиран прокурорът? Аз разбирам, че тук се е целяла намесата на прокурора с оглед на това да бъде спряна дейността и по-бързо да напусне примерно имотите, които е взела тази спортна организация. Но в такъв случай прокурорът ще се позове на съществуващия по-нататък, вие ще видите, чл. 69, който налага административнонаказателна санкция с една глоба от... - е, в случая намирам размера за много малък и тази глоба няма да постигне своята превенция, но това е отделен въпрос.
При тези обстоятелства няма да се наложи изобщо образуването на предварително производство, защото не е налице каквото и да било изпълнително деяние.
Ето затова наличието на тази ал. 2 и наличието на чл. 69 ще я направят просто една неработеща материя, един неработещ текст. При тези обстоятелства аз предлагам да гласуваме изцяло отпадането на ал. 2 в чл. 64е, а по-нататък, при чл. 69, можем да си помислим за увеличаване размера на глобата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По отношение на ал. 1 предложението на дирекция "Правна и законодателна дейност" е следното. След като се има предвид, че наистина се вменяват задължения на председателя на Държавната агенция, дирекция "Правна и законодателна дейност" на Народното събрание предлага следния текст: "Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта има право да иска от окръжния съд...". И оттам насетне си остава абсолютно същото, както е в текста, като окръжният съд е съответната, прецизираме каква институция. Това е именно текст, който го задължава да сезира съда. По простата причина, че ако беше другата редакция - да бъде той и прокурорът, но по закона, който предлагаше господин Корнезов, всички лица, които имат някакво отношение по това, имат право... Така че това си остава фактически и най-близо до духа, уважаеми господин председател, на вносителите.
При това положение ние наистина считаме, че ал. 2 е ненужна, тъй като по-нататък има член, който води до наказателна отговорност. Така че, ако няма други предложения, аз предлагам да подложите на гласуване цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението за отпадане в чл. 64е на ал. 2.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието. Алинея 2 на чл. 64е отпада.
Има две предложения на народния представител Кънчо Марангозов, които са приети.
Има предложение и на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева - предложението за нова глава дванадесета и последващите изменения да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 41, против 83, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 23, който става § 30, както е предложен от комисията, като в чл. 64е, ал. 1 думите "може да иска от компетентния съд" се заменят с думите "има право да иска от окръжния съд".
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Новият § 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 24. Чл. 65 се изменя така:
"Чл. 65. (1) За нарушение или неизпълнение на задължение по този закон физическите лица се наказват с глоба от 100 до 500 лева, а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция от 500 до 1000 лева.
 (2) При повторно нарушение глобата е от 500 до 1000 лева, а имуществената санкция - от 1000 до 2000 лева.
 (3) Длъжностно лице, което не е изпълнило задълженията си по чл. 45, ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 1000 лева."
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева предлаганите изменения в чл. 65, ал. 1, 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 24, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 24 на вносителя?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева за отпадане на § 24.
Гласували 147 народни представители: за 47, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 24, който става § 31, както е предложено от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 7.
Новият § 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: За § 25 има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева, което комисията подкрепя.
По този начин комисията предлага на уважаемите народни представители следния текст за § 25, който става § 32:
"§ 32. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Министерството на регионалното развитие и строителството", "Министерството на транспорта" и "Министерството на труда и социалните грижи" се заменят съответно с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството", "Министерството на транспорта и съобщенията" и "Министерството на труда и социалната политика".
2. Ал. 4 се изменя така:
 "(4) Събраните глоби за нарушения по този закон се внасят в приход на Държавната агенция за младежта и спорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 25, който става § 32, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Новият § 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 26. Създават се членове 67, 68 и 69:
"Чл. 67. (1) За употреба на забранени средства и прилагане на забранени методи с цел повишаване на спортно постижение, която е установена по време на спортно състезание от Националната комисия за допингов контрол при условия и по ред, определени от Министерския съвет, провиненият състезател се наказва от съответната федерация съгласно разпоредбите на Международния олимпийски комитет и съответната международна федерация.
 (2) За повторно нарушение състезателят се наказва с окончателно лишаване от участие в състезания.
 (3) Виновно длъжностно лице - треньор, лекар, специалист и ръководител на спортна организация, допуснало употреба на забранени средства или неявяване на определен за проверка състезател, се наказва с глоба 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 68. (1) Националната комисия за допингов контрол дължи обезщетение за незаконни действия, накърняващи доброто име на състезателите и спортните деятели, по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.
 (2) Националната комисия за допингов контрол поднася публично извинение на увреденото лице.
Чл. 69. Спортна организация, която след отказ, отнемане или неподновяване на лиценз продължи да извършва спортна дейност, се наказва с имуществена санкция в размер на 5 хил. лева."

Предложение на народния представител Тома Деспотов: в чл. 67, ал. 1 след думата "състезание" да се добави "или по време на тренировка".
В ал. 3 да отпадне думата "лекар".
Народният представител Тома Деспотов предлага да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
"Чл. 67. (4) Виновното длъжностно лице - лекар, носи отговорност по Наказателния кодекс."
Комисията не приема предложенията на народния представител Тома Деспотов.
Има предложения на народните представители Ева Жечева, Георги Хубенов и Петър Георгиев, които комисията приема по принцип.
Предложенията на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева в чл. 67 алинеи 2 и 3 да отпаднат, както и чл. 69 да отпадне, не се подкрепят от комисията.
Комисията предлага за § 26, който става § 33, следния текст:
"§ 33. Създават се членове 67, 68 и 69:
"Чл. 67. (1) За употреба на забранени средства и прилагане на забранени методи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност с цел повишаване на спортното постижение, която е установена по време на спортно състезание от Националната комисия по допингов контрол, провиненият състезател се наказва от съответната спортна федерация съгласно Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност, разпоредбите на Световната антидопингова агенция, Международния олимпийски комитет и съответната международна федерация.
(2) За повторно нарушение състезателят се наказва с окончателно лишаване от участие в състезания, освен в международен акт, по който българска спортна федерация е страна, не е предвидено друго.
(3) известен и неявил се състезател на допингов контрол се наказва от съответната спортна федерация, както при положителен резултат.
(4) Виновно длъжностно лице - треньор, лекар, специалист и ръководител на спортна организация, съдействало или допуснало употреба на забранени средства, или неявяване на определен за проверка състезател се наказва с глоба 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 68. Националната комисия за допингов контрол дължи обезщетение за незаконни действия, накърняващи доброто име на състезателите и спортните деятели, по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.
Чл. 69. Спортна организация, която след отказ, отнемане или неподновяване на лицензия продължи да извършва спортна дейност, се наказва с имуществена санкция в размер 5000 лева."
Тук беше предложението на народния представител господин Юнишев преди малко, че тъй като се гони превенция, санкцията е много малка и може би ще се направи някакво предложение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Първото ми предложение е навсякъде, където е употребен изразът "имуществена санкция" да бъде заменен с "глоба", защото на едно място се употребява "глоба", а на друго място "имуществена санкция". Трябва да унифицираме терминологията. Ще подкрепя становището си с това, че ако обърнете внимание на § 32, в чл. 65, ал. 4 е казано: "събраните глоби за нарушение по този закон се внасят в приход на Държавната агенция за младежта и спорта". Представяте ли си как текстът би звучал така: събраните имуществен санкции за нарушения по този закон се внасят в приход на държавната агенция?... Просто няма логика и нека да приемем това предложение.
Що се отнася до чл. 69, предложението ми е, първо, да отпадне изразът "продължи да", защото една спортна организация, на която е отказано издаването на лицензия, не може да е извършвала дейност до този момент. Тя ще започне да извършва дейност оттук нататък, ако й бъде дадена такава лицензия. Или се предполага, че тя е извършвала дейност без лицензия и по средата подава своето искане да получи такава лицензия, а й е отказано. Изразът "продължи да" е напълно излишен и изречението добива своята логика без него, като се каже: "или неподновяване на лицензия да извършва спортна дейност, се наказва с глоба в размер на..."
И за размера предлагам 10 000 лева. Онова, което цели законодателят в случая, когато една спортна организация е в нарушение на своята дейност и са предприети мерки за това да й бъде отказана лицензия, да й бъде отнета лицензия, да не й бъде продължена лицензията - при тези обстоятелства санкцията действително трябва да бъде завишена, за да изиграе своята превантивна роля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Юнишев, досега и в други закони с глоба се санкционира физическо лице, а юридическо лице се наказва с имуществена санкция. Затова тук, както гледам, са употребени двете понятия. Където става дума за физическо лице, се говори за глоба. Хубаво е да се каже не "глоба 1000 лева", "глоба от 1000 лева". Другото е с имуществена санкция.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Това е уточнено, тази терминология е уточнена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Знам, че този въпрос не се поставя за първи път и в други закони обяснението беше това.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: С Дирекция "Правна и законодателна дейност" уточняваме дали има нужда да се унифицират двете понятия: "глоба" и "имуществена санкция". Трябва да бъдем точни. Ако приемем, че са и двата термина, трябва да гласуваме предложението на господин Мерджанов, че за да е пълен изразът, трябва да се каже "глоби и имуществени санкции".
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Глобата се налага на председателя на организацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Десет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, справката, която беше дадена от дирекция "Правна и законодателна дейност" на Народното събрание, а именно от Закона за административните нарушения и наказания, ще си позволя да Ви прочета чл. 83:
"Чл.83. В предвидените от съответния закон указ или постановление на Министерския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция."
Така че терминът наистина в чл. 69 е точен. В крайна сметка имаше и теза дали да не се наказва персонално ръководител. Но се има предвид, че той тук се наказва в качеството му на длъжностно лице, а именно и представител на юридическото лице.
Така че при всички положения, господин Юнишев, Дирекция "Правна и законодателна дейност" счита, че трябва да си остане "имуществена санкция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Да, действително, когато става въпрос за санкция на юридическо лице, ще употребяваме термина "наказателна санкция". Да, но аз искам този закон и специално тези текстове да сработят ефективно. Какво значи за една спортна организация да плати имуществена санкция от 5 или 10 хил. лева? Просто абсолютно нищо е. Председателят ще разпореди на счетоводителя да внесе съответната сума и той при наличието на отнета лицензия или при неподновена лицензия ще продължи спокойно да извършва тази си дейност. Когато обаче той в качеството си на председател бъде санкциониран с глоба като физическо лице, аз съм убеден, че той ще извърши съответните разпоредителни действия спортната организация да прекрати своята дейност до или възобновяване на лицензията, или даването на такава лицензия за своята дейност. Само при такава санкция ние можем да се надяваме действително на една ефективна превенция на закона, който приемаме сега. В противен случай бъдете убедени, че Държавната агенция ще има много повече неприятности, отколкото в случая, когато бъде наказан съответният физически носител на правото да управлява спортната организация.
Това бяха моите мотиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Аз от залата чувам и мисля, че са прави, че при всички тези случаи пак дружествата им плащат глобите. Общо взето никой от тях няма да е платил.
Аз понеже отсъствах одеве, не знам предложението на господин Юнишев какво е.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на господин Юнишев е следното, уважаеми господин председател:
"Чл. 69. Спортна организация, която след отказ, отнемане или неподновяване на лицензия, извършва...", да паднат думите "продължи да".
Господин Юнишев, лично на мен ми се струва, че той може да извършва друга спортна дейност и да не носи..., но той продължава да извършва същата, за която е наказан.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Имам предвид случаите, когато не е дадена лицензия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие предлагате да отпаднат думите "продължи да".
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, и "10 хил. лева", което комисията по принцип приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на господин Юнишев за отпадане на думите "продължи да" от чл. 69.
Гласували 116 дни представители: за 98, против 11, въздържали се 7.
Предложението е прието.
И следващото предложение е размерът на санкцията да бъде променен от "5 хил." на "10 хил. лева".
Моля, гласувайте това предложение за промяна размера на санкцията.
Гласували 113 народни представители: за 102, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 26, който става § 33, така както е предложен от комисията и с приетите вече две поправки в чл. 69.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 11, въздържал се 1.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, аз предлагам да прегласуваме и предния параграф, а именно ал. 4. Това беше предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева, което одобрихме, а именно, след думите "събраните глоби" да се добави "и имуществени санкции".
Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже вече възприехме "имуществени санкции", да бъдат включени и в този предишен параграф.
Няма изказвания.
Поставям на прегласуване § 32, така както е предложен от комисията, с тази добавка в ал. 4 "и имуществени санкции".
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 27 на вносителя, уважаеми господин председател, има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева, което комисията подкрепи по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 27, който става § 34:
"§ 34. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 20 и 21:
20. "Спортен съдия" е лице със специална квалификация и права да съдийства спортни състезания по даден вид спорт. Тази квалификация и права се придобиват чрез обучение и полагане на изпит в съответната българска спортна федерация.
21. "Треньор" е спортен педагог по вид спорт, който организира и провежда спортно-тренировъчна и състезателна дейност със спортисти с различна квалификация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ние дълго спорихме в комисията по този параграф и смятам с резултат, тъй като предложението в крайна сметка беше прието от комисията с консенсус. Струва ми се обаче, че сме допуснали пропуск, тъй като в чл. 11 е записан следният текст от досега съществуващия закон: "Спортните клубове са доброволни сдружения на граждани и юридически лица с нестопанска цел, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по един или по няколко вида спорт."
Затова предлагам да се добави нова т. 22 със следното съдържание:
"22. По смисъла на този закон обединени спортни клубове са тези, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по няколко вида спорт." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко направих справка с вносителите, защото така изисква етиката и моралът. Между другото, министър Праматарски отсъства, защото е извън страната, но той поддържа тезата, че е редно да запишем, че по изрично желание на два или повече клубове те могат да се сдружават. Това е единственото нещо, което те приемат да бъде записано в закона, което до голяма степен, без да кръщават това, за което вие говорите, им дава тези основания.
Аз съм длъжен да кажа мнението на вносителите, защото само преди малко направих тази справка.
Така че, ако народните представители преценят, даже преди малко споделих и с господин Куртев, че два или повече клуба по изрично тяхно желание имат право да се сдружават, което дава възможност именно да се развива спорта по хоризонталата във всяка една община, във всяко едно населено място. В закона се дава, че те могат да си направят тези доброволни сдружения, без да ги кръщаваме. Защото те могат някъде да ги кръстят "дружество", някъде "обединен спортен клуб" - за всичко това им се дава свобода, което никъде в закона не е забранено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов има думата за реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че няма нищо страшно, ако дадем определението за обединен спортен клуб. Тъкмо тук му е мястото - в Преходните и заключителни разпоредби, още повече, че той е и по смисъла на чл. 11, който аз преди малко прочетох. В крайна сметка трябва да отчитаме реалната обстановка в страната като цяло и системата в спорта и на физическото възпитание. Все пак в различните общини, в различните региони съществуването на отделни клубове по отделни видове спорт прави невъзможно организирането на цялата маса от взаимни връзки и дейности, които произлизат от потребностите на общината и жителите на съответната община.
Така че текстът, който аз предлагам и поддържам, смятам, че е по-пълен и дава повече възможности в това отношение на обединените спортни клубове по няколко вида спорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Други изказвания има ли?
Ще помоля господин Китов да прочете текст, който предлага като различен от този на господин Мерджанов, защото пред себе си нямам нищо - нито текста на господин Мерджанов, нито друг текст. Двата ще ги подложим на гласуване или пък, ако има нужда от дебат по тях, ще дебатираме.
Има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Текстът, който аз предлагам, уважаеми господин председател, е следният:
"По изричното желание на два или повече спортни клуба по различни видове спорт те могат да се обединяват."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов. Вече дадох думата за изказване. Господин Китов прочете конкретен текст, Вие прочетохте конкретен текст, за да ги има в стенограмата (председателят се обръща към господин Атанас Мерджанов), защото пред мен няма никакъв текст.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Аз се извинявам, че отново трябва да вземам думата, господин председател, но наистина изпадаме в парадоксална и смешна ситуация. Това предложение, което току-що направи колегата Китов, то не внася никакво ново съдържание, нито пък дава реални правомощия. Смисълът е действително в съществуването на едни обединени структури, които могат да поемат малко повече функции по организацията на спорта по места. В това е смисълът.
Мисля, че текстът, който аз предложих - ако е необходимо, да го прочета още веднъж - е по-точен и дава повече правомощия. Иначе - сдружаване - за какво сдружаване става дума? Тук не става въпрос за сдружаване на "Левски" и ЦСКА.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук не става дума за сдружаване, а за обединяване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: И за обединяване - то е същото. Тук става въпрос за обединяване с цел поемане на определени отговорности по организацията на дейностите, свързани с физическото възпитание и спорта. За такъв тип дейности става въпрос - за стопанисване на база, за организация на първенства, в това число регионални, европейски, световни и т.н.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, аз разбирам, че наистина, за да се развиват по хоризонталата, трябва да се обединяват. И това беше основният дебат. Но как ще се нарекат те, какви функции те ще си направят, това е техен проблем. Това е доброволно.
Целият проблем беше да бъде изрично казано, че те могат да се обединяват и законът им дава това право, въпреки че никой не им пречи и по Закона за лицата и семейството да направят това. Но господин Мерджанов знае много добре, че трябва да си остане тяхното наименование и да се запише, че те се обединяват и по този закон могат да съществуват такива обединения.
Мисля, че това е една крачка, с която се стига до известен консенсус.
Освен това аз съм длъжен да кажа каква е волята на вносителите и това, което поддържа и комисията, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Изглежда, че мислим в една насока, но за различни неща.
Това, което доц. Китов тук предлага, става въпрос за следното. Имаме два или три спортни клуба. Нека да вземем, тук виждам д-р Марангозов, който е от Бургас, "Черноморец" и "Нефтохимик". Те решават да се обединят. Няма нищо лошо в това. Това е, което доц. Китов предлага.
Господин Мерджанов говори за нещо друго. Един спортен клуб може да развива един вид спорт. Нека да вземем леката атлетика. Когато обаче един спортен клуб развива не един вид спорт, а три, четири, пет, може и десет вида спортове - примерно лека атлетика, футбол, вдигане на щанги и т.н., и т.н. - на този спортен клуб трябва да дадем статут на така наречените обединени спортни клубове, защото той развива няколко вида спорт. Това е едно вътрешно, бих казал обединение.
Затова господин Мерджанов предлага: "Обединени спортни клубове са тези, които развиват и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по няколко вида спорт".
Това е идеята при тълкуването на смисъла на закона. Аз нямам нищо против, разбира се, и това, което Вие предлагате - няколко клуба, които могат да бъдат и обединени. При едни или други условия те да могат да се обединяват, да си сътрудничат. Разбира се, това просто животът го налага.
Тук се посочи Законът за лицата и семейството. Да, но тук ние имаме специален закон и струва ми се, че тук е мястото да ги определим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): С това, което казва господин Корнезов, аз съм съгласен. Става въпрос обаче, че те не получават лиценз. Така че, за да развива един клуб няколко вида спорт, за да могат да влезат тези видове спорт в съответни федерации, трябва също да се лицензират като клубове. Лиценз не получава обединения спортен клуб или дружествата.
При това положение единствената възможност е клубовете, които си получават лиценз, да могат да се обединяват. Аз говоря за философията на закона, по която много дълго сме спорили и мисля, че не е тук мястото да продължим да спорим. Това е смисълът да им дадем правото да могат да се обединяват. Защото пак се получава същото - както искат, така се наричат, но лицензия взимат отделните клубове.
Предлагам да минем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз искам да напомня, че се намираме в Допълнителните разпоредби, където определяме кое какво означава от термините, използвани в закона. Предложението, което прави господин Мерджанов, е какво да разбираме под "обединен спортен клуб". В предложението, което господин Китов прочете като становище на вносителя - какво е склонен да приеме - там не съществува определение. Така че мястото му изобщо не е в Допълнителните разпоредби.
Но и предложението, което прави господин Мерджанов, фактически е ново предложение, което не е направено по съответния ред и става дума по същество за изцяло нова точка. Виждам и по изражението на господин Корнезов, че е съгласен с това, което казвам, при което аз мога да поставя на гласуване само т. 20 и 21 ли бяха - да погледна.
Четейки закона, от това, което виждам в чл. 11, се оказва, че до момента водихме един малко безпредметен спор, защото там изрично е казано, че спортният клуб развива дейност по един или няколко спорта. Така че нищо не им пречи да развиват и вдигане на тежести, и футбол, и лека атлетика, и т.н., без да се наричат "обединен" или "необединен" или каквото и да е. И сега те имат тази възможност.
Намираме се на § 27. По § 27 има предложение на комисията, което беше докладвано от господин Китов, за създаване на нови точки 20 и 21.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 27, който става § 34.
Вашето предложение, господин Мерджанов, е съвсем ново. Сега тук прозвучава в залата - за мен и за изостаналите народни представители. Вие в комисията може да сте го обсъждали, но трябваше да го има в доклада на комисията - подкрепя, не подкрепя, да се докладва от председателя на комисията.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Ако господин Праматарски беше съгласен от Швейцария, щяхте да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, господин Праматарски, който предлага, както виждате аз сам не го допускам до гласуване, защото не му е мястото в Допълнителните разпоредби. Тук говорим какво е спортен съдия, какво е треньор, какво е спортен клуб и т.н.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Точно тук му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. Гласували 116 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 21.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Допълнителни разпоредби.
Няма друго наименование за главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителни разпоредби".
Гласували 113 народни представители: за 110, против 2, въздържал се 1.
Заглавието "Допълнителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 28. Навсякъде в закона думите "Комитета за физическо възпитание и спорт" се заменят с "Държавната агенция за младежта и спорта", а думите "спортни дружества" се заличават."
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева в § 28 предложението за заличаване на израза "спортни дружества" да отпадне.
Комисията не приема това предложение и подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 35, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Донка Дончева.
Гласували 125 народни представители: за 47, против 78, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 28, така както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 81, против 39, въздържали се няма.
Параграф 28, който става § 35, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 29. Навсякъде в закона думите "републиканския и международния спортен календар", "републиканските първенства" и "националните първенства" се заменят съответно с "държавния и международния спортен календар", "държавните първенства" и "държавните първенства".
Комисията приема текста на вносителя за § 29, който предлага да стане ал. 2 на § 35.
"§ 30. Навсякъде в закона думите "Министерството на образованието, науката и технологиите", "министърът на образованието, науката и технологиите" и "министъра на образованието, науката и технологиите" се заменят съответно с "Министерството на образованието и науката", "министърът образованието и науката" и "министъра на образованието и науката"."
Няма други предложения.
Комисията приема текста на вносителя за § 30, който става ал. 3 на § 35.
Комисията предлага да се създаде нова ал. 4 на § 35:
 "(4) Навсякъде в закона думите "спортен лиценз" и "лиценз" се заменят съответно със "спортна лицензия" и "лицензия"."
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 29 и 30, които стават съответно ал. 2 и 3 на § 35 и новопредложената ал. 4 на § 35, така както са предложени от вносителя и комисията.
Гласували 105 народни представители: за 71, против 33, въздържал се 1.
Тези три алинеи на § 35 са приети. Преди това гласувахме и ал. 1, така че § 35 ще се състои от четири алинеи.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Няма предложение за друго наименование на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 111 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 31. В Закона за хазарта (обн. ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм. бр. 103 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9:
а) ал. 1 се изменя така:
 "(1) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерство на финансите и Българския спортен тотализатор към Държавната агенция за младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.";
б) в ал. 2 изречение второ след думите "министъра на финансите" се добавя "а на Българския спортен тотализатор - от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта".
2. В § 11, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите "Министерството на образованието и науката, респективно бюджета на Комитета за физическо възпитание и спорта" се заменят с "Държавната агенция за младежта и спорта".
Има направено предложение от народния представител Иван Иванов, което той оттегля в залата.
Комисията приема текста на вносителя за § 31, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 31, който става § 36, така както е предложен от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 3.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, има направено предложение от народния представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттегля се. Благодаря ви.
"§ 32. Министерският съвет в срок 15 дни от влизането в сила на закона преобразува Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта в Държавна агенция за младежта и спорта."
Комисията приема текста на вносителя за § 32, който става § 37.
"§ 33. Законът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията приема текста на вносителя за § 33, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Моля, гласувайте § 37 и 38 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 117 народни представители: за 89, против 25, въздържали се 3.
Параграфи 37 и 38 са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
За отрицателен вот има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, вземам думата за обяснение на отрицателен вот във връзка с последните два гласувани параграфа.
Съгласно традицията, ние пак предолимпийски приехме в съкратени срокове Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Всичко това щеше да бъде много добре, много полезно и ефикасно за българските спортисти, за българските спортни деятели, ако действително сериозната работа на дружествата, на всички онези заинтересовани среди, които полагаха грижи и усилия, независимо от това, че държавата отказваше подкрепа и достатъчно финансови средства, беше навременна, а не беше в тези крайно изнервени срокове и лишавайки по-голямата част от спортната общественост от една активна дискусия. Нещо повече, ние, представителите на Демократичната левица, подкрепихме разумните предложения в новия закон. Но крайно не можем да приемем ситуацията, в която на практика с новите изменения и допълнения спортът в България се лишава от така нужното му обществено начало. На практика се осакатяват спортните дружества. Нещо повече, те се заличават със сегашния закон. По този начин ние достигаме до ситуация, в която държавният орган ще администрира, ще командва, ще инспектира и по свое усмотрение ще разпределя държавната субсидия. Това не е нищо друго, освен пряка политическа намеса на държавата в развитието и организацията на физкултурното движение и на спорта въобще.
Смятам, че този закон по-скоро ще увреди и ще натвори пакости за цялото спортно движение, отколкото да бъде полезен. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.

Преминаваме към трета точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ. Вносител - Министерският съвет.
Моля господин Николов да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 002-01-24 от 30 май 2000 г.

На заседанието, проведено на 31 май 2000 г., с участието на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Представеният законопроект усъвършенства режима на откриването и ползването на банковите сметки на държавните органи и бюджетните организации. Създават се условия за по-ефективно управление дейността на приватизираните дружества и свързаните с тях дейности. С оглед намиране на стратегически инвеститори се създава възможност инвеститорът сам да решава как да осъществява мениджмънта на дружеството.
С предлаганото изменение не се нарушава принципът на състезателното начало, тъй като се урежда специален режим за всички подобни случаи.
В хода на дискусиите се постави въпросът дали предложените промени имат общо действие или са насочени към удовлетворяване условията на потенциалния купувач по сделката за БТК, както и въпросът дали не се налага въвеждането на допълнително изменение на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки.
Обсъден беше и проблемът дали приватизираните вече предприятия няма да поискат учредяване на концесия по предвидения в законопроекта ред, както и дали не се създава възможност за преориентиране на интересите на бъдещи купувачи по приватизационни сделки единствено към нематериалните активи на предприятието, като концесии и лицензи.
Направено беше предложение за усъвършенстване на законопроекта с оглед на концесиите на обекти, които са публична общинска собственост, както и предложения за установяване на диспозитивен характер на нормата на § 5д от законопроекта.
Предложението беше да се прецизира редакцията на термина "предприятие", съдържащ се в законопроекта.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Иван Иванов има думата за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение да бъде допуснат по време на разискванията по тази точка в залата председателят на Агенцията за приватизация господин Захари Желязков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Иван Иванов.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Захари Желязков в залата.
Имате думата.
Господин Венко Вълчев има думата.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги! Преди да започнем да обсъждаме по същество внесения законопроект, ние трябва да сме наясно какво всъщност правим днес.
А това, което правим, не е просто обсъждането на поредното изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а ние влизаме или по-скоро ние сме въвлечени в изпълнението на една поръчка. На заседанието на комисията, за да съм спокоен пред съвестта си, аз зададох директния въпрос - дали тези промени, които сега се предлагат, са резултат на исканията на кандидат-купувача за закупуването на БТК или това са просто рутинни промени. От отговора стана ясно, че "да", тези промени, които сега се предлагат, са вследствие на исканията или на претенциите на купувача на БТК и са свързани с изпълнението на редица поети ангажименти от Министерския съвет за реализацията на тази сделка точно по този начин, по който тя е договорена.
В този смисъл и по този начин българският парламент се въвлича като страна с решаващо значение по реализацията на една конкретна сделка. Аз не знам дали е имало друг такъв прецедент в българското законотворчество. Знам, че ще има още няколко други закони, които ще бъдат вкарани по този начин, но това е първият. И ми се иска всички ние в хода на тези обсъждания да разсъждаваме много съществено по този факт. И когато опозицията иска преди да започнем да разглеждаме по същество законодателните промени, след като ни се налага по необходимост, не е наше желание - ако можеше да се сключи сделката по начин, по който искат да си я сключат, да си я сключат - но щом като се налага българският парламент да бъде въвлечен с вземане на решение да спомогне тази сделка да стане точно по този начин, напълно нормално е народните представители да бъдат в течение какво точно представлява тази сделка. И затова бяха исканията на опозицията да се състави една комисия, в която народните представители да се запознаят, да не работят с информация, дочута или вървяща по различни канали, за да направим наистина ние един отговорен и сериозен дебат.
След като вчера стана ясно, че тази информация ние можем да я получим не непременно чрез специална комисия, а в рамките на Комисията по икономическата политика, няма проблеми, нека това стане така. Но без такава информация ние просто принизяваме авторитета на българския парламент. И тъй като аз съм убеден, че и следващият парламент, и следващото правителство най-вероятно ще поставят под съмнение и ще оспорят редица клаузи от тази сделка, свързани с приемането на тези поправки, всички ние ще носим отговорност за така сключената сделка.
Вие знаете каква е позицията на Българската Евролевица, тя е изразявана и в предишна декларация тук, и пред медиите. Ние сме против така договорената сделка и против така наложеното на Народното събрание занимание с поправки на закони за удовлетворяване претенциите на един купувач. Затова ние няма да подкрепим този законопроект. Считаме, че напълно в духа на здравия разум е най-малкото да отложим разискванията, докато народните представители нямат пълната информация за характера на тази сделка, след като от нас се иска да направим промени по законодателен път.
Какъв е смисълът на предлаганите промени? Нека да се вгледаме какво всъщност представляват тези промени в десетина изречения. Те са много малко, предлаганата промяна е само от десетина изречения. Прав е господин Желязков, че с предлаганите промени не се засяга философията на приватизацията. Така е. И точно това е тревожното - че за една конкретна сделка се предлагат конкретни промени, за да се реализира тя. А философията на промените е много ясно откроена - това е да се постави по същество Министерският съвет над закона. Погледнете как завършват двата параграфа: след одобряване от Министерския съвет, след одобряване от Министерския съвет. Тоест, каква е нормалната ситуация? В нормалната ситуация има закон и той важи за всички. В случая се предлага някои неща, записани в закона, да не бъдат в сила. И това също е нормално, има такива случаи, при които се правят законови облекчения. Тогава обаче тези облекчения също важат за всички. И това наистина не е толкова тревожно. Когато обаче се вкара текст, който казва: да, тези промени няма да важат за всички, но ще се одобрява за кого точно да важат от Министерския съвет, ето това е вече тревожното. Това означава, че за някои ще важат законовите изисквания, за други няма да важат законовите изисквания. За кого ще важат и за кого няма да важат ще го определя един субект, който ще стои над закона. И това е философията на вкарваните законодателни промени. Това е недопустимо, това противоречи на понятието законодателство.
По конкретните текстове. Ето я първата алинея - лиценз, концесия и т.н. се предоставя без търг, конкурс и т.н. И в същото време се разбира, че не се предоставя без търг, а само ако се одобри от Министерския съвет. Поне да беше написано, че може да се предоставят без търг или конкурс.
Първата точка - за държавно предприятие. Поне да запишем за българско държавно предприятие, за да няма съмнение, за да не ходят тези приказки, които ходят и без това из цялата страна.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Може ли да важи за чужда държава?
ПЕНКО ВЪЛЧЕВ: Аз мисля, че има нужда да запишем, че не важат за чуждо държавно предприятие.
Подточка "б". Ами тя е просто уникална! Че това важи не само за държавното предприятие - предоставянето без конкурс и търг - ами важи за неговия купувач, ами важи и за посочено от купувача лице. Това е просто чудесно! Значи участва господин Димитров в търга, купува го, отговаря на изискванията, които законът поставя, посочва мен, който понятие си нямам и категорично не отговарям на всякакви изисквания, и аз започвам да ползвам този лиценз, това благо. Вие разбирате, че оттук нататък ще има маса сделки за държавни предприятия, на които смисълът ще бъде не да се купи издуханото държавно предприятие, а да се ползва лицензът. Той става благо и започва да има цена.
Ами алинея втора! Добре, казваме, че всички тези опасни и неблагоприятни случаи ние ще ги коригираме, като дадем правото на Министерския съвет като един отговорен орган, като един отговорен фактор, който ще може да преценява и да отделя добрите купувачи от лошите купувачи. Добре, обаче в България не е само Министерският съвет, който е орган по приватизацията, има редица общински фирми, които се разпореждат с такива дейности. Защо не е написано, че общинските съвети всъщност ще изпълняват функциите, които е предвидено да изпълнява Министерският съвет в този закон? Или те не са достатъчно отговорни? И защо е този двоен стандарт? И т.н., и т.н.
Както виждате, в тези десетина редчета, в тези кратки промени има множество неясни, неаргументирани текстове, има една философия, абсолютно неприемлива. Тоест, има всички основания ние да не приемем този законопроект. И аз ви призовавам ние наистина да не приемем този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от нашия правилник разискванията по този законопроект да бъдат прекъснати и отложени. Аргументите: явно тези два текста, които тук ни се пробутват, са със специално предназначение. Свързани са с продажбата на БТК. Правим закон за една специална сделка. Добре, за да разберем дали като законодатели трябва да приемем едно или друго разрешение, моля да ни се предоставят документите по тази сделка, условията по тази сделка. А не народните представители слепешката да натискат тук копчетата.
Второ. И в този момент, когато сме тук, Конституционният съд заседава именно по конкретния случай - за тълкуване на конституционни норми, какво можем да направим и какво не можем да направим. И много естествено е да се изчака решението на Конституционния съд и тогава, на една по-здрава основа - и юридическа, и практическа, да стъпи парламентът.
И още веднъж, господин председателю, правя това процедурно предложение за отлагане на разискванията въз основа на чл. 41, ал. 2, т. 4 от нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Противно становище има ли?
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Ние сме на трета точка от дневния ред на Народното събрание - промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а не по някаква точка, в която разглеждаме или обсъждаме приватизацията на БТК. В такава процедура бяхме в Комисията по икономическата политика. Нито пък разглеждаме промените в Закона за далекосъобщенията дотолкова, доколкото конституционното дело, което днес се гледа, касае промените в този закон.
Така че не виждам никакво основание да не разглеждаме точката от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов за отлагането на разглеждането на тази точка.
Гласували 183 народни представители: за 85, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, процедурното ми предложение е да осигурите присъствие в залата на представител на вносителя - на Министерския съвет. Съгласно нашия правилник има ясно изискване в продължение до 10 минути вносителят на законопроекта да мотивира своя законопроект. Абсолютно непонятно е, че по този законопроект тези столове са празни днес, тъй като каквото и да се приказва, включително и от господин Николов, самите представители на Министерския съвет, вицепремиерът господин Жотев представи този като един от трите законопроекта, внесени в Народното събрание именно във връзка със сделката с БТК, така че за какво говорим ние? Има връзка. Дайте да изясним каква е връзката. И кой може да го изясни, ако не министър-председателят или негов заместник? Ето защо настоятелно Ви приканвам да осигурите присъствие лично на премиера или на неговия заместник в най-лошия случай и да прекъснем заседанието до появата в залата на такъв представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Ние с него вече 3 години спорим по този въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): Вие злоупотребявате! Спор няма, има ясно задължение в правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не злоупотребявам. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Първо, никъде в правилника не е казано, че вносителят задължително в рамките на 10 минути аргументира предложението си. Няма такова задължение, прочетете правилника! Вносителят има право и може да направи това по всяко време, докато се гледа точката. Може и накрая, след изказванията, да си каже аргументите. Предвидени са 10 минути.
А по втория въпрос - информирано е правителството за нашия дневен ред. Знаят и ако някой от министрите реши да дойде, ще дойде. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
Ако Вие искате да задължите някой министър...
Господин Марангозов, не викайте от място, а слушайте!
Ако господин Пирински искаше да задължи някой министър да дойде тук, можеше да каже конкретно, да предложи Народното събрание да гласува да бъде поканен еди-кой си министър. Той не направи това нещо. (Шум и реплики в залата.)
Има думата господин Папаризов...
За нова процедура думата има господин Корнезов. Защото аз подсказвам вече и какво да предлагате...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Развивайки Вашата идея, моля Народното събрание да се произнесе и да задължи министър-председателя и вицепремиера да се явят до 10 минути в залата. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Противно становище има ли? Не.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов.
Гласували 185 народни представители: за 89, против 74, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Господин Пирински ще ми чете правилника!
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, познахте какво ще правя!
Член 66: 
"(3) Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен."
Какво по-ясно от това?! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Папаризов, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Нарушавате правилника!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително е много неприятно да се говори тогава по един закон, когато на нас той не ни е представен и не са представени и мотивите за него и ние тук трябва да гадаем освен тези внушения, които ни бяха направени в Комисията по икономическата политика, че от този закон зависело камо ли не бъдещето на България ли, на правителството ли. Други такива основания за закона очевидно няма. А впрочем, може би има, защото в този парламент за трети път се изменя тъхомълком един, мисля, добър закон - Законът за концесиите. Затова ще започна с § 2.
Първоначално концесии се даваха без търг или конкурс, само на държавни предприятия. След това сегашното мнозинство въведе едно такова изменение, че може да се дава и на държавни предприятия с над 25 на сто държавно участие и с над 300 млн. лв., значи 300 хил. лв. Тогава главният прокурор атакува тази промяна в закона. Между другото, и тогавашният министър господин Бакърджиев подкрепи правомерността на тази атака. Така или иначе Конституционният съд прие закона в този му вид.
След това мнозинството добави ново изменение - как да даваме без търг или конкурс концесии. Стана дума, че ще ги даваме и на предприятия, и на тези, които са купили някое държавно предприятие. Това също беше одобрено от Конституционния съд, като се каза, че то не било въпрос на разнопоставеност на стопанска дейност, а на приемственост в дейността на едно предприятие.
Сегашното, обаче, предложение действително не ми е ясно как би могло да бъде защитено пред Конституционния съд, когато изведнъж такава лицензия - после ще се върна на тези думи - лицензия за дейност или концесия, се предоставя и на посочено от купувача лице.
Когато Конституционният съд прие купувачът да може да получи без търг и конкурс лиценз и се позова на приемствеността, на определеността и, действително, ако тук беше записано поне това лице да бъде собственост на купувача или да има някакъв мажоритарен дял този купувач, нещо може би би могло да се защити пред Конституционния съд, но сега как ще се обясни... Защото аз съм убеден, че ние ще поставим този въпрос пред Конституционния съд - това поредно обезсмисляне на Закона за концесиите и как изведнъж ще се окаже, че посоченото лице от купувача ще бъде контролирано от него?
Вие си спомняте, че в Закона за концесиите неслучайно там няма лицензия. Там спорихме и господин Лучников беше съгласен, че във всички случаи за дейност се предоставя концесия. И то неслучайно. Сега мнозинството вкара израза "лицензия за дейност". Тогава неслучайно в самия Закон за концесиите пише, че концесия се предоставя и за дейност, защото тогава се изисква договор между този, на който предоставяш концесията и отговорния министър. Сега с думата "лицензия" се бяга от този договор. Дава се възможност да не се спазят някои задължения.
Още по един начин се заобикаля Закона за концесиите и си струва и това, така тихомълком внесено изменение, също да го атакуваме пред Конституционния съд, но се вижда много ясно - правят се промени, които искат да заменят този закон, който искаше да гарантира прозрачност при действия по отношение на публичната собственост и на държавния монопол с едни такива промени в закона, които дават отново всичко в ръцете на даден представител на изпълнителната власт. Така се заобикаля и ролята на Министерския съвет като цяло, който по Закона за концесиите не чрез отделен министър, а като колективен орган решава въпроса и не дава лицензия еднолично.
Въобще, с това изменение в закона и трите изменения през това управление действително се нарушиха не само правата на всички български граждани, не само на парламента да контролира процеса, но реално и правата на колективния орган - Министерския съвет, да контролира като цяло дейността, което по същество се извършва от негово име.
И аз моля много внимателно мнозинството преди да подкрепи този законопроект, още веднъж да погледне Закона за концесиите, двете Решение № 30 по конституционно дело № 23 от 1998 г., а също така Решение № 8 по конституционно дело № 4 от 1999 г., за да види, че това поредно изменение в този § 2 на предложения закон, на § 5д на Закона за приватизацията, който постепенно обезсмисля Закона за концесиите, по същество е едно нарушение на Конституцията.
Следващият параграф - § 3, наглед би трябвало да бъде подкрепен от всички, защото ние приехме един Закона за държавните поръчки, който ни направи по-правоверни и от папата, да включим държавните поръчки в международния оборот, да пуснем чужди фирми. Такива закони имат само най-развитите страни, а нямат нито една друга бивша социалистическа или източноевропейска страна. Може би Южна Корея ще приеме такъв закон. Но ние така го приехме не за да допуснем чуждите фирми, а да дадем всичко в ръцете на държавната администрация, тя всеки път да обявява търгове и т.н.
Но приели веднъж закона, поне това изключение - да няма търг и конкурс за тези, които управляват дружествата, осъществяващи обществени услуги - трябваше поне да се предвиди за някакъв срок от време. Представяте ли си какво става, като съберем § 2 и § 3? Действително при приватизацията може да се получи така, че, примерно, този, който плаща за покупката на БТК, понеже става дума за БТК, както заяви правителството, може да даде неговите права по монопола, понеже за това става дума, да се осъществяват от неизвестна на нас фирма, а след това тази фирма да получи правото и да назначи някого да управлява, без да може по какъвто и да било начин след това правителството и парламентът да се намесят в този процес. Поне сложете тук една спирачка. Кажете, че този конкурс, това право да няма конкурс, примерно, се прилага за две или три години, да имате възможност след това да направите някаква промяна.
А въобще този § 2 абсолютно е необходимо да отпадне, ако нашият парламент уважава приетите от него закони, това, което всички в този парламент сме правили особено във връзка със Закона за концесиите и националните интереси.
Аз ще гласувам "против" приемането на закона на първо четене.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да отправя реплика към господин Папаризов, че тази теза, която той разви, е много сериозна, само че не е вярна. Защото става дума за следното - да се създаде лицензия за дейност или концесия без търг или конкурс. Иначе всички останали, предвидени в Закона за концесията охранителни мерки за това концесията да попадне в този, за когото решава съответният орган по Закона за концесиите, е сигурно. Защото се предвижда в ал. 2 на същия параграф, който е § 5 от Закона за приватизацията, че в този случай приватизационният договор се одобрява от Министерския съвет.
Значи, така или иначе, без търг или конкурс ще бъде дадена на посочена от купувача лицензията или концесията, но тя ще бъде дадена от органа, който е по Закона за концесията, а именно Министерският съвет.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какво от това?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И после да я прехвърлят?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Е, не мога да се съглася с репликата на господин Николов, но тя поне най-малкото ме кара да му задам един въпрос. Той тълкува текста, че или на посочено от купувача лице, преди сключване на сделката и имаше предвид? Ако има предвид това, да бъде записано.
Второ, независимо дали е така, все пак какви ще са правата на Министерския съвет, особено по отношение на държавния монопол, за това става дума тук, и неговите дейности, в отношенията му с това посочено лице? Къде ще бъдат регулирани те? В лицензията ли?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Да.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ха, интересно. А не в договор, нали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е въз основа на чл. 37, ал. 2 нашият дебат да бъде предаван по националните медии - по телевизията и радиото.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И по частните.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Възможно е.
Имам предвид това, че твърде много говорим за откритост, за прозрачност по тези толкова важни въпроси в страната, а по едно странно съвпадение точно в този момент, когато тече дебатът по този изключително важен закон, по който, мое дълбоко убеждение е, че говорим на чужди езици и по различен начин, в момента журналистите са привлечени от една пресконференция, която не е без значение, разбира се, но тя е във връзка с едно официално посещение. А ние имаме тук една доста важна, да не кажа изключително важна задача за бъдещето на България.
Така че настоявам да подложите на гласуване предаването по националните медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има ли противно становище?
Но, моля, не искайте от мен пък да командвам журналисти къде да проявяват интерес.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Имам предвид сценария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пазил ни Бог от такива неща.
Има ли противно становище?
Поставям на гласуване предложението на госпожа Масларова за директно излъчване по Националната телевизия на дебата по тази точка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И то веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 185 народни представители: за 104, против 60, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Има думата господин Панайот Ляков.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): По-бавно, да включат прожекторите. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предполагам, че слушат.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Едно е да предполагате, друго е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ляков, не чакайте прожекторите, а започвайте. (Смях в залата.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз не чета когато се изказвам в Народното събрание, всички добре го знаят. Само когато трябва да цитирам определени документи, си позволявам да ги взема със себе си, за да бъда точен.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително промените, които трябва да гласуваме и приемем, са важни. Но според мен на тях не трябва да се придава някакво сакрално, изключително значение. Първо, защото не е вярно, че тези промени се отнасят изключително за сделката с БТК, макар че поводът, за да бъдат направени, беше тази сделка.
Но ако внимателно анализирате двете промени, защото първата е незначителна - за сметката, която се закрива, двете промени за концесията и лицензията, и за управлението на предприятията при Закона за обществените поръчки, имат много по-широко, универсално значение. И ако трябва да се спори за двете промени, трябва да се спори на тази плоскост - дали оттук нататък, променяйки Закона за приватизацията, ние ще позволим по този начин да създадем един по-либерален режим, едно по-либерално отношение към хората, които ще приватизират, независимо от това колко са големи предприятията, които ще бъдат приватизирани. Защото това за мен не е толкова важно. Дали ще отворим по-широко ножицата и ще жертваме, да кажем, тази строга прецизност, както каза вчера господин Захари Желязков - може би едно от най-строгите законодателства по отношение на приватизацията има в България, с много точно разписани процедурни правила, които позволяват при нарушение на тези правила съответната страна, която смята, че нейният интерес е бил накърнен, да атакува приватизационната сделка в съда и евентуално тя да бъде коригирана или отменена.

Между другото, вчера обсъждахме в Комисията по икономическата политика изпълнението на Програмата за приватизация за 1999 г. и задължихме господин Захари Желязков за следващото заседание да направи един отчет колко от приватизационните сделки са били атакувани в съда, отменени или коригирани. И оттам веднага може да се види дали процесът на приватизация е "замърсен", както каза проф. Стоилов, дали е прозрачен и дали тази огромна работа, която е свършена през 1999 г., е била качествена.
Аз съм напълно съгласен с господин Желязков, че скоростта на приватизацията през миналата година, защото през 1999 г. е приватизирано повече и като активи общо от държавните предприятия, и като активи, които подлежат на приватизация, отколкото за изминалите шест години - е истински приватизационен бум. И тезата, че това се е отразило на качеството на приватизацията, аз съм съгласен с него, не е вярна, защото всяко отлагане на приватизацията се е отразявало на стойността на предприятията, които бързо са били източвани, декапитализирани и тяхната цена непрекъснато е падала.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Значи и сега се източват.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Естествено, че ги източват. Няма държавно предприятие, което по някакъв начин да не се ограбва, защото държавата е лош стопанин. Това е известна максима, господин Димитров.
Разглеждайки конкретно самите текстове за изменение в закона, първо искам да кажа, че според мен промяната в Закона за обществените поръчки, където се дава възможност на купувача да възлага договор за управление на лице, което е свързано с него по смисъла на Търговския закон, е безспорна и не трябва изобщо да бъде атакувана. Вие знаете, че обикновено международните компании, когато купуват дадено предприятие, възлагат управлението му или на специализирана фирма, която е част от тази корпорация, от холдинга или акционерното дружество, която има задачата само да се занимава с управлението, с мениджмънта на предприятието. Това дава по-широка свобода на купувачите да не се притесняват, че при купуването на предприятието ще имат проблеми с управлението, защото е много ясно, че всички български предприятия точно в тази посока имат нужда от ноу-хау, имат нужда от нови методи за управление, имат нужда от съвременен мениджмънт. И това ще даде едно освобождаване, една по-голяма сигурност на купувача, че ще може да възложи управлението действително на специализирана фирма, която е свързана с него.
Тъй че според мен тази поправка изобщо не трябва да бъде коментирана, обсъждана и трябва да бъде приета. Тя е в интерес както на приватизиращото се предприятие, така и в интерес на купувача, и в интерес изобщо на българската икономика.
Действително първата поправка за лиценз или дейност, или концесия да се постави без търг и конкурс и особено тази точка "в" - на неговия купувач или на посочено от купувача лице, е спорна. Тази редакция, която се различава от редакцията, която беше предложена в първоначалния вариант, когато ние в Комисията по икономическата политика разгледахме доклада на работната група на Министерския съвет начело с господин Петър Жотев и господин Антони Славински, беше друга. И аз ще ви я прочета:
"Това предложение за изменение касае създаването на още една хипотеза, при която получател на концесионни или лицензионни права не е приватизиращото се предприятие или неговият купувач, а друго дружество, което е в определен срок изцяло собственост на купувача."
Значи, тази редакция е различна и според мен е прекалено либерална. Затова, когато обсъждахме това изменение в Комисията по икономическата политика, ние много ясно и категорично показахме опасностите, които съдържа тя.
Първата опасност е, че може да бъде отменено от Конституционния съд. Това е реална опасност, с която ние трябва да се съобразим.
Втората опасност е възможността на вече приватизирани предприятия да поискат учредяване на концесии и да се нареди една върволица пред Министерския съвет, който ще се занимава с одобряване на такива договори. А Министерският съвет си има много по-важни задачи и според мен ще бъде прекомерно натоварен.
И третата опасност е, че по този начин ние в някакъв смисъл нарушаваме до известна степен конкурсното начало, което е заложено в закона. "В известна степен", казвам, не казвам, че изцяло е нарушено, защото господин Николов много ясно обясни, че тези договори ще бъдат одобрявани от Министерския съвет, там много ясно ще бъдат анализирани и проверявани клаузите, по които е сключен договорът. Но тази прекалена свобода на тълкуването на посочено от купувача лице според мен е атакуема. Затова ние в Комисията по икономическата политика, когато разгледахме специално тази промяна, решихме, че ще има категорично по-добра формулировка на "държавно предприятие", че ще се каже, че става дума за българско държавно предприятие. Или по-точно, формулировка и на термина "предприятие", че ще включим тук и приватизацията от общините, тоест, решенията, които трябва да вземат общинските съвети. Всичките тия неща сме ги взели под внимание и може би трябва да се намери някакъв вариант между първоначалната формулировка на хипотезата и този краен либерален вариант така, че да не позволи атакуването в Конституционния съд.
В заключение искам да кажа, че предлагайки тези промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, вносителите действително, взимайки конкретния повод от сделката на БТК, са искали да направят една по-широка рамка и да позволят на фирмите, които ще участват в приватизация в България, да имат по-голяма свобода. По този начин да има възможност тук да бъдат привлечени големи инвестиционни компании, които да не се чувстват ограничени в това тясно законодателство, за което говори господин Захари Желязков, и по този начин да ускорим и да довършим процеса на приватизация. Тъй като безспорно 1999 г. окончателно е променила характера на собствеността в България - вече над 50% от всички активи на държавата са частни, и над 75% от активите, които подлежат на приватизация, са частни и това неминуемо се отразява на начина, по който функционира българската икономика, която вече има категорично ясни показатели на икономически растеж, който за съжаление опозицията още не може да види. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Аз вчера казах на заседанието на комисията, господин Марангозов, че този меморандум, който са написали лидерите на трите партии, просто е писък на отчаяние. Защото те разбират, че ако още една година в България има такова икономическо развитие, те нямат никаква перспектива за успех на изборите. Благодаря ви за вниманието. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Ляков, аз си направих труда да забележа една мисъл във Вашето изложение, която влезе в обръщение чрез изявленията на известния Филип Димитров, а именно: Вие повторихте неговата теза, че държавата е лош стопанин - една невярна теза, и по този начин аргументирахте необходимостта от промени в закона и от продажбата в случая на БТК.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Тук не си прав.
ИВО АТАНАСОВ: Добре, добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Лоша е и гръцката държава.
ИВО АТАНАСОВ: Добре. Ако държавата е лош стопанин, защо продавате БТК на една държавна фирма, макар и гръцка?
Ако смятате, че една чужда държавна фирма може да управлява добре БТК, значи вие признавате, че държавата не е лош стопанин. Но ако признаете, че държавата не е лош стопанин, защо трябва да приватизирате държавната компания БТК? Поддържате ли при това положение своята теза, че държавата е лош стопанин? Ако - да, защо я продавате на държавна фирма? Повтарям го, за да можете да отговорите. Може би ще отговорите, както подхвърли господин Димитров, че Гърция е по-добра държава от България?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е вярно!
ИВО АТАНАСОВ: Не е вярно, но те имат един плюс, че там не ги управлява СДС. Благодаря. (Смях от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ляков, силно впечатляващо е като подход това, което на два пъти прозвуча във Вашето изказване. Вие не се притеснявате, че текстът ще бъде противоконституционен. Вие не се притеснявате, че народното представителство ще наруши Конституцията като го гласува. Единственото Ваше притеснение е, че той може да бъде атакуван в Конституционния съд, че Конституционният съд може да го отмени. Аз това не мога да разбера, Вие като народен представител полагали ли сте клетва да спазвате Конституцията или само очаквате какво ще каже Конституционният съд и имате притеснение дали някой ще иска отмяна или Конституционният съд ще отмени? Ние всички тук сме давали клетва да спазваме Конституцията на Република България. И когато имаме съмнение по този въпрос, ние просто не гласуваме или изчакване някакво тълкувателно произнасяне на Конституционния съд.
Не подхожда на народен представител да има опасения, че някой може да атакува в Конституционния съд един закон, Конституционният съд може да го отмени. Неговата най-голяма грижа е той да не приема решения, които са в разрез с Конституцията. Благодаря.
(Вицепремиерът Петър Жотев влиза в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Както виждате, въпреки че не бе задължен да дойде вицепремиерът, той дойде.
За втора реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Господин Ляков, Вашите мотиви относно приватизацията някак си не са верни. Вижте причините, първо, защо приватизацията в България не върви. Публикации, които можете да намерите в Интернет. Четете внимателно и слушайте. Публикация в Интернет: "Спряха продажбата на скандалните ВЕЦ-ове в България". Втора публикация - "Еврокомисията ще решава съдбата на БТК". Защо ни е тогава тази Агенция за приватизация? Трета публикация - "Осуетено е подписването с Джейлан за аутобан "Марица". Четвърта публикация - "Колко е подкупът за Булбанк - 50 млн. или 100 млн. долара?" И накрая: "В България най-големите кандидат-купувачи са финансово фалирали фирми". Извадете тези текстове от Интернет, прочетете ги и ще си дадете отговор на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев. В Интернет има и порностраници.
За дуплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Отговарям бързо на репликите.
Господин Бончев, трябва да прочетете Програмата за приватизация, за да видите какви темпове са достигнати през 1999 г. Извършени са 1224 сделки, 113 на сто изпълнение и т.н. Така че само човек, който не живее в тази страна, може да твърди, че приватизацията в България не върви.
ОТЕ не е държавна фирма, господин Атанасов, не сте добре информиран. В нея има държавен дял, който е под 50 на сто и той ще бъде редуциран още тази година, защото акциите на ОТЕ ще бъдат пуснати на борсата и ще бъдат купени от най-големите компании в телекомуникационния бизнес. Така че версията, че БТК се купува от държавна компания просто не е вярна. Нито KPN е държавна фирма, нито ОТЕ е държавна.
За Конституционния съд. Действително аз изразих една тревога, че този текст може да бъде атакуван пред Конституционния съд и не е достатъчно прецизен. Затова казах, че трябва да намерим една формулировка, която не трябва да нарушава принципите на Конституцията, но същевременно не трябва да ограничава и правата, и по-голямата свобода на евентуални купувачи на приватизиращи се предприятия. Защото господин Захари Желязков вчера каза, че има философски проблеми в приватизацията. Ние сме достигнали до такъв момент, където решаваме философския проблем за стъпването на определени стратегически инвестиционни компании в България. Въпросът е ще направим ли за тях свободен режим или не. Значи това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от народните представители достатъчно отговорно, за да вземат съответното решение.
И накрая искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че откакто сме на власт ние с Програмата за приватизация изпълнихме нашата основна политическа задача и създадохме в България пазарна икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Ще се опитам, заставайки на тази трибуна, да коментирам законопроекта не като персонифициран по отношение на приватизацията и на конкретна сделка, а да споделя принципно моите виждания по отношение на така направените предложения за промяна на един закон, който, искам да подчертая, 26 пъти е бил променян от неговото създаване. Двадесет и шест пъти! И по мое лично мнение причините са били конюнктурни, а не от програмни цели на правителство, на държава или пък с оглед защита на интересите на нацията. Казвам това, защото от първия ден като длъжностно лице председател на Комисията за защита на конкуренцията от 1993 г. проповядвах да заимстваме Закона за приватизация на Чешката република, който в основата си е положен върху една константна информация за всяка приватизационна сделка, подписана от 6 институции на държавата. Тоест, гарантиран е вътрешният контрол и е защитен общественият интерес по този начин. При нас нещата тръгнаха в обратната посока. Правихме промени от конюнктурни съображения и сделките винаги бяха извършвани така, че те не бяха ясна информация за българската общественост, а с това се подхранваха определени икономически интереси.
Искам да взема отношение и по двете точки на направеното предложение. Нека да коментираме § 2, който повелява, че § 5д от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така - лиценз за дейност или концесия се предоставят без търг или конкурс при определени условия. Ще се спра на подточка "б" - "на неговия купувач" или по-точно "на посочено от купувача лице".
Бих желал да изходим от целите на Закона за концесиите, които са показани в чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 2. Ще си позволя дори да ги цитирам дословно:
"Чл. 2. (1) Концесия по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползване върху обекти публична държавна собственост, както и даването на разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен монопол.
(2) Редът за предоставяне на концесии обхваща редица условия: приемане на решение за предоставяне на концесия; провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера; включване на договор за концесия." И т.н.
Какво имам предвид? Ние установяваме пазарни отношения. Пазарът означава съревнование, означава конкуренция - конкуренция за извличане на обществена изгода. В резултат на конкуриращите се страни обществото трябва да получи положителен ефект. Всяко премахване на свободната конкуренция означава, че са нарушени принципите на пазара, търсенето и предлагането. И ако те действително са нарушени, ако има по-малко предлагане, отколкото е търсенето или обратно - тогава аз съм съгласен изпълнителната власт да поеме регулиращи функции. Има ли нарушение на пазарните процеси при концесионирането? Има ли по-голямо търсене, отколкото е предлагането, което е положително за конкурентен натиск, или обратно - няма търсене, а има голямо предлагане, затова се налага правителството да участва със своите регулативни функции. Аз такава постановка в българските условия не забелязвам. И това отново е вмешателство на изпълнителната власт върху нормалното протичане на пазарните отношения в България. И при всички декларации, включително които министър-председателят направи преди два дена по "Нова телевизия" в сутрешното предаване, че ние отиваме срещу интересите на нацията, на държавата си, оспорвайки такъв тип пазарни отношения, това не отговаря на истината. Напротив, защитавайки този тип пазарни отношения, аз защитавам интересите на обществото и на нацията. Няма причини в никакъв случай правителството да се намесва при определяне прерогативите на концесията по ред, който то ще установи. Нека пазарът да ги установява, нека да се съревновават фирми, в добрия смисъл на думата, да получат концесия, за да може да се получи най-добрият положителен ефект за нашето общество. Само върху този тип отношения се получава изгода за обществото. При всички други случаи се отива към онова понятие, което искаме да изтръгнем - корупцията. Защото там вече участва личният интерес, интересът на този, който определя поведението на пазара или дава прерогативи на една или друга страна. И аз искам да осъдя този тип пазарни отношения, които се опитвате да ни внушите с тази промяна. Чиста конюнктура, а не принципна, не основана върху логиката и принципите на пазарните отношения!
Дълго мислих, трябва да ви кажа, и върху § 3, отнасящ се до създаването на новата ал. 2. Имам предвид § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизиране на държавна и общинска собственост. Законът за обществените поръчки не се прилага, ако в договора за приватизация на държавното предприятие е предвидено сключване на договор за предоставяне на услуги по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква "к" от същия закон изпълнителят и възложителят се явяват свързани лица, подчертавам това, свързани лица по смисъла на Търговския закон. В този случай договорът за предоставяне на услуги се одобрява от Министерския съвет.
Чудих се кое е наложило да се направи тази поправка. Трябва да ви призная, че в първия момент не можах да открия причината. Ами вие отново искате на изхода на предприятията, които ще се приватизират, да се постави фирма, която да консумира печалбата. Прост пример: аз ще приватизирам едно предприятие. Моята жена има фирма за счетоводни услуги. Аз й възлагам на нея да прави счетоводните сметки на приватизираното предприятие и в края на годината прехвърлям печалбата като доход на нейната фирма, като възнаграждение и държавата няма да получи нищо от това, че има реализирана печалба. Защото реално няма да има такава печалба. И кой ще го прави пак? Изпълнителната власт ще определя на кого ще даваме доброто парче от тортата. Защо? Каква е ползата за обществото от тази поправка? Какво ще спечели обществото? Кой може да стане и обективно да ми каже какво ще спечели обществото, ако ние разрешим на изпълнителната власт тя да определя, че имат право свързаните лица при приватизационна сделка да получават тази облага? И ако това се докаже аргументирано, аз ще се разколебая в изводите си. Но се съмнявам дали някой ще се ангажира да го направи.
Затова искам да декларирам: този закон в този си вид с тези поправки отново обслужва конюнктурни интереси, групови интереси, а не обществения национален интерес и аз и моята парламентарна група не сме в състояние да накърним съвестта си и да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Стоилов.


СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! На двата текста, одобрението на които се иска, беше направена аргументация и от мнозинството и чухме почти всички аргументи "против", от страна на говорителите от опозицията. Нещо повече, днес в залата прозвуча и едно опасение, че част от тези текстове наистина могат да заслужат вниманието на Конституционния съд.
Мисля, че всички ще се съгласите, че това искане за промяна чрез приватизационния закон не може да не бъде разглеждано в контекста на всичко онова, което съпровожда преговорите за продажбата на БТК на всички етапи до последния момент. Толкова повече, че преди месец и половина - два парламентът беше сезиран с тези текстове, проведоха се заседания на три комисии, представителите на вносителите хвърлиха светлина върху много повече опции, които съдържа проектът за договор. Всъщност никой от нас не знае към настоящия момент какво съдържа този договор, какви промени са настъпили. Ние научаваме предимно по нещо от журналистическите разследвания, нека употребя този термин. Може би това, което е предмет на вниманието сега на парламента, е най-малкото, най-невинното, затова защото на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по-специално беше представена част от един доклад. Казвам част, защото той беше без край, без финал, подписан от заместник министър-председателя, в който се съдържаше една много силна сводна отрицателна оценка на искания договор за продажба на БТК. Една голяма част от колегите знаят съдържанието на този доклад, познават тази сводна оценка, числовата й характеристика - че тази финансова гаранция може да стигне до 240 млн. долара, ако бъдат нарушени някои от исканите условия.
Появиха се оценки, че има и редица други опции, които засилват убеждението, че не един, не два, не три пункта на договора, чрез който ще бъде продадена БТК, са неизгодни за страната. Появиха се публикации, които цитираха изказвания на министри, резолюции на министри, от една страна - на съдебното ведомство, с внушението, че се нарушават текстове на Конституцията, от друга страна - на финансовия министър, че той в никой случай не е съгласен с очертаващата се възможност бюджетът да се бърка и да субсидира част от работата на утрешната частна компания, както и постановки, които се отнасят до инвестициите. Междупрочем, много убедително прозвуча онова, което беше казано в пресата във връзка с инвестициите - превръщането на половината от тези инвестиции в капитал. По този начин всеки един от вас разбира онова, което се появява като следствие за цената на акциите и реалната възможност купувачът да се превърне в мажоритарен.
Има и други опции, които не са известни на парламента. Междупрочем, това и много други неща са част от основанията три парламентарни групи да искат в някаква форма парламентът и народните представители да получат пълна светлина, да бъдат причастни. Ние не искаме да подписваме договора, уважаеми господа министри. Но след като общественото мнение беше провокирано и тази провокация продължава, след като миналата година от Германия дойдоха информации, че някои инвеститори са се оттеглили поради установения от тях сблъсък на сини групи вътре в територията на продажбата на БТК - нещо, което стана във Варна с корабостроителницата, и много други случаи.
Всичко това изостря чувствителността на българската общественост. Да не говорим и за това, че още когато бяха стартирани преговорите около БТК, българското общество беше провокирано и от един такъв крупен факт - добре, сега заявявате, че колкото повече се приближаваме към датата на приключване на монопола, толкова повече това се превръща във фактор, удрящ цената. Безспорно е. Но защо сериозно не беше стартирана продажбата на БТК и на подобни големи предприятия в 1997 и 1998 г.? Защо се проточиха нещата? За какво беше същата тази... (Реплики от СДС.) Добре, 1995 г. не са продавали, те си платиха. Аз винаги така ви отговарям. Работата е там, че вие сега ще платите за много повече. Така се очертава. Не са продавали, нямаше замърсяване, нямаше далавери. Защо? За две години и половина всичко онова, което се предлага на българското общество, е все от порядъка на това, че се водят неясни битки - кой колко да вземе и кой да вземе.
Моята голяма надежда беше, че когато дадоха една част от приватизационния процес на вицепремиера нещата малко ще бъдат позадържани, но изглежда силите му не достигат. Когато стартираше тази сделка, по същото време на Балканския полуостров в друга държава се получи друга цена за друг пакет от акциите на Телеком, също балканска държава, също в близост до Косово, до Босна, до Херцеговина и т.н., и купувачът е наистина от пробата на стратегическите инвеститори, а не кой да е.
Добре, защо? Има едно обяснение, което дават сериозните анализатори: именно битките колко и кой да вземе около тази и подобни на тази големи сделки са причината за голямото забавяне. И, бих казал, засилване на претенциите, от страна на купувача, за да стигнем до един доклад, в който се прави това признание за едностранност и неизгодност на договора и свързаните с него претенции, които предявява купувачът. Това са безспорни факти.
Щом е така, как може човек да се съгласи с предлаганите промени сега, с тези, които предстои да бъдат, които ще бъдат още по-сериозни на следващите заседания на парламента, и по този начин да каже пряко и косвено: "да" на тази сделка.
Когато се иска парламентът много по-нашироко да бъде запознат, да разисква всички условия на договорите, това не означава да изземе правомощията на изпълнителната власт. Всъщност това са няколко от сделките, с които се приключва раздържавяването на едрата и най-апетитна част от държавната собственост. И когато, аз казах вчера и в Комисията по икономическата политика, оценките за непрозрачност, полупрозрачност, за замърсяване на приватизационния процес, когато оценките за корупция и за далавери идват отвън, от външните инвеститори поотделно и в техните доклади тук, в България, когато тези предупреждения и оценки се правят от представители на международните финансови институции, от посолства и правителствени представители, нямате основания да ни обвинявате в не знам какви си грехове във връзка с това искане, което тези дни беше формулирано като общо искане на опозицията. Само бихте спечелили, ако имате желанието да бъде изчистен процесът, да бъдат пресечени далаверите и да бъде постигната прозрачност, е да се съгласите. Фактът, че вие се съпротивявате и намирате всякакви несериозни аргументи и доводи в отказа си, показва, че нещата не са чисти, че нещата наистина са замърсени. Безспорен факт е, че през тези три години законодателно процесът беше замърсяван. Тук, в тази зала, са приемани промяна след промяна в приватизационния закон. И оттук звучаха предупреждения: не замърсявайте закона, за който ще плащате.
Ето така стоят нещата с тази сделка и с подобните на нея. Това са предостатъчни основания и не само аз, но който и да е, сериозно мислещ по тези неща народен представител, да не приема предложените промени в закона. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Жотев! Най-напред искам да направя едно уточнение за поправките в закона.
От приемането на закона през 1992 г. досега в парламента - не става дума за Конституционния съд - са правени 24 поправки. Тридесет и шестото Народно събрание направи само една поправка през 1994 г. През 1995 и 1996 г. са правени 10 поправки от мнозинството на БСП. От сега управляващото мнозинство са направени 13 поправки. Предлага се 14-та поправка.
За мен това не е друго, а израз на управленска немощ, въпреки че СДС казваше, че има програма и т.н. Но самият факт, че на година се правят по 4-5 поправки, показва, че нещата не са ясни най-напред за самите тези, които ги предлагат, а от друга страна, и за самите тези, които ги одобряват от парламентарните групи на мнозинството, че и те не знаят какво правят, че те чисто и просто изпълняват онова, което им се поръчва отгоре.
Не че са чак толкова сериозни предлаганите поправки, но те за пръв път се правят във връзка с една точно определена сделка - продажбата на БТК. Има и още една особеност - че за пръв път чужд инвеститор диктува тази поправка. За пръв път чужд инвеститор тропа по масата на българското правителство и чрез него на българския парламент и казва: вие, ако не оправите това, аз си отивам. И ние сега трябва да послушаме така, както са го послушали хората в правителството! За мен това е едно голямо унижение за нас. Вярно е, че ние искаме да вземем пари, искаме да оправим нещата, но за пръв път в България някой си позволява това нещо да прави.
Има и още една особеност - пак за пръв път. За пръв път чужда държава се намесва в българската приватизация. Някой казва - господин Ляков - че има ли под 50 на сто? Аз не знам дали имат под 50 на сто. Нека господин Жотев тук да каже. Аз мисля, че тези, които извършват сделката, трябва да са наясно колко процента има гръцката държава във фирмата, която иска да приватизира Българската телекомуникационна компания. Защото се оказва, че ако имат над 50 на сто, тук чисто и просто не може да се приложи Законът за приватизацията. Трябва да се прилага по един друг закон - може би конкретен закон - за приватизацията или за продажбата само на БТК. И той така трябва да се казва, а не за приватизация.
Доколкото знам, на заседанието на нашата комисия господин Жотев не отрече, че те имат преобладаваща част, т.е. гръцката държава има преобладаваща част в тази компания. Но дори и да има по-малка част, тя има достатъчна, за да контролира компанията.
Затова аз смятам между първо и второ четене да ви предложа определена редакция. Ако става дума за собственост на чужда държава или за чуждо държавно предприятие, държавата не бива да упражнява достатъчен контрол - достатъчен, което казва да преодолее частния контрол върху това предприятие. Защото иначе си губи смисъла да приватизираме. Чисто и просто това не е приватизация, това е нещо друго - разпродажба, особено, когато това е свързано с един държавен монопол. Виждаме, че около държавния монопол се въртят нещата, а още повече, че другият закон все още не е предложен, макар че правителството обеща да ги предложи в пакет. Това е за телекомуникациите. Защото, когато е свързано с държавен монопол, се оказва, че ако утре ние решим тук, в Народното събрание, нещо да правим с този монопол или да упражним суверенните права, да контролираме нещата в нашата страна, чуждата държава се намесва. Ще направи политически скандал, не икономически. На икономически сме се наслушали и сме се нагледали досега. Тя вече се опитва политическа намеса да направи и да каже: защо пречите на тази компания да купи вашата? Ето това е опасността - една чужда държава да стъпи в България и да започне да диктува нещата. Виждаме, че днес диктува нещата на правителството, чрез правителството - на парламента, утре не знам на кой ще диктува нещата. Сега казват, че ще се увеличават цените в бъдеще. Не знам, има ли гаранции, няма ли гаранции? Все пак цените на нашите телефони са близо до европейските цени. Вярно е, че една фирма, която има монопол, може да ги направи каквито си иска. Ето, една друга фирма, която взе БГА "Балкан" и я съсипа.
Затова ние сме толкова чувствителни към тези сделки, особено когато има и монопол. Преди билетите до Варна бяха по 50 долара, сега гонят 100 долара отиване и връщане. Тези пари не отиват в държавата и не отиват за заплати, те не са се увеличили, а напротив.
Тъй като вече сме претръпнали с неудачите в приватизацията - кой хвалеше тук приватизацията? - ние българите имаме една поговорка: "Парен каша духа". Ще ви дам пример. Примерно "Балкан". Някой доволен ли е от тази сделка тук? Вярно е, че има и други разни сделки. Хайде да не се връщаме назад, но вярно е, че и БСП направи доста неудачни сделки - РМД-та! Потребителите на природен газ - голямата победа. Ето и министър-председателят вчера изтъква. И какво? Ами, те чисто и просто фалираха. Едно предприятие, което сигурно ще фалира и то, един дълг към чужди фирми, който се увеличава непрекъснато...
Затова, когато правим такива грамадни сделки, аз непрекъснато съм поддържал тезата, че трябва да има санкция на парламента.
Господин Жотев, Вие не знаете, тук малко хора знаят, господин Пирински го виждам. Той беше тогава в Тридесет и шестото Народно събрание, когато се предлагаше Законът за приватизация. Там имаше една клауза, че най-големите сделки - тогава бяхме сложили някакъв таван, не знам колко бяха, господин Пирински? - 150 млн. долара ли бяха, левове ли бяха? Забравих вече. Минаха толкова години. Такива сделки ще минават след одобрението на парламента и това ще е добре и за шефа на Агенцията за приватизация, да кажем, господин Желязков, ще е добре и за министъра, който движи нещата, ще е добре и за цялото правителство, защото то най-малкото ще каже: парламентът одобри тези сделки. Господин Жотев ще каже: ама, народните представители не могат да четат 60 страници договор!
Ще изберете, както се прави в другите парламенти, или ще се определят по 1-2 души от парламентарна група да се запознаят. Ако те не могат, ще викнат един експерт да го прочете, с общи приказки ще им разкаже за какво става дума и така ще имате компетентно мнение от всяка една от парламентарните групи. Сега такова нещо няма. Сега това, което ние знаем като опозиция - не знам, парламентарното мнозинство може би знае повече, може би по-често контактува с министрите, дано да е така, поне те да разбират за какво става дума - но ние не знаем за какво става дума, какъв е този договор, какво ще стане?
Затова органически някак си се противим на такива наложени отвън промени в нашите закони, най-малкото защото ние сме народни представители, а не за друго.
Общо взето предлаганите корекции според мен са насочени против един дух на либерализъм в икономиката, създават по-големи права на Министерския съвет, а от друга страна, са свързани с някои странности. Ето например, един купувач или посочено от купувача лице да определя на кого да прехвърля лицензията! В света има такива ценни книги, лихвеният купон се къса от тях и започва да циркулира съвсем независимо от основната ценна книга на приносителя. Може би и лицензията така трябва да бъде, да бъде един вид ценна книга на приносител и който я вземе, той си упражнява дейността. Но не е това смисълът на лицензията. Ако го развием това с един по-прост пример, това е все едно да дадете лицензия на един таксиметраджия и той да а прехвърли на някой друг. Някой би ли се съгласил с това? Това е персонална лицензия. Нали тя затова се дава на определена фирма - да упражнява определена дейност, защото сте се запознали с тази фирма и знаете, че тя няма да злоупотреби.
Уважаеми колеги, аз мисля, че един такъв закон не може да бъде приет в момента от българския парламент, защото най-малкото ще представлява срам за него. Има голяма опасност от опорочаване на сделката с един конкретен закон и с някои определени клаузи. Тук колегите се изказаха по конкретните неща и аз не искам да се задълбочавам върху тези проблеми.
Може и да противоречи на Конституцията, а може и Конституционният съд да не реши, че противоречи. Но за мен той противоречи най-просто на здравия разум. Той противоречи просто на факта, че ние сме една независима държава и че никой друг не може да ни тропа по масата и да ни казва какво да правим. Още повече, че сделката се оказва, като съпоставяме с другите държави - не чак толкова напреднали - доста неизгодна за страната. Ще кажете: ама няма друг...
Няма друг, защото най-лесно се гонят чужди инвеститори. Чужди инвеститори се гонят. Като дойдат... Хайде да не обяснявам как се гонят чужди инвеститори. Но е много просто: когато не ги приемете, когато не им приемете офертите, когато им кажете разни други работи. И ще дойдат такива, които само искат да източват. Защото българската икономика се източва не само от българите, от РМД-тата и т.н., но тя се източва и от чуждите инвеститори.
Ето един пример за БГА "Балкан". Аз мислех, че със смяната в правителството господин Жотев ще си заеме полагаемото се място на главен икономист на изпълнителната власт, на държавата и ще може да преразгледа някои от тези договорености, които кой знае къде и кой знае как бяха постигнати от неговите предшественици, включително и за тази продажба. Защо стана така, че няма конкурент, който да предложи определена цена, когато виждаме, че в другите държави цените са много по-високи точно за този вид услуги? А следва да имате предвид, че за разлика от един такъв показател като средна работна заплата или брутен вътрешен продукт на глава от населението България е една от страните от Централна и Източна Европа, която е най-добре снабдена с телефонна мрежа и с телефонни постове. Това идва да покаже, че цената на нашата компания, хайде да кажем така: на глава от населението би трябвало да е много повече от цената примерно на полската на глава от населението. Защото вярно е, че Полша е по-напред, по-богата е, с по-голяма заплата, но с по-лоша мрежа, с по-малко телефонни постове на глава от населението.
Разглеждайки този закон от гледна точка на сключването на сделката, нашата парламентарна група е категорично против в този момент да се приема такъв закон и да се сключва съответно сделката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика - господин Иван Николов Иванов.
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Позволявам си да направя реплика на колегата Димитров, тъй като той няколко пъти употреби израза, че чужд инвеститор чрез тропане по масата диктува поведението ни.
Грешите, господин Димитров! Налага се на парламента поведение не чрез чукане и тропане по масата, а чрез подаване под масата. Така мисля аз. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз уважавам вицепремиера Жотев като експерт. Не го виждам като политическа личност и не желая той да се засяга от нищо, което ще кажа тук. Достатъчно ми е да знам, че в Интерпред, купен от корейците, 67 хил. долара взима един случаен човек, който даже няма разрешение за работа тук, а 300 лева взима наш суперспециалист. Ние имаме колониално правителство, което прави колониална политика за България.
Триста милиона дойче марки печели БТК годишно. Сто и петдесет милиона дойче марки инвестиции в БТК. Разбира се, че имаме най-добрите кадри. Разбира се, че е прав Венцеслав Димитров: ние продаваме нещо, което е много ценно и има бъдеще.
Дали има комисионни под масата? Аз поканих господин Иван Костов - уважавания от мен министър-председател, с голяма раница на гърба. Знам, че е тежко да си министър-председател в такъв момент. И му казах: милиардерът Кокалис е пратил лицето Евгений - Женя Бакърджиев в Харвард като вицепремиер на България. Да го даде на прокурора. Никаква реакция. Факт.
Взимали ли са нещо под масата, за да работят за такава сделка толкова яко? Нямам представа. Това не е за мен да решавам. Но да започне проверка.
Господин Костов днес в един вестник казва, че опозицията ревнувала, че ще събере във фискалния си бюджет 1 млрд. долара от продажбите на Булбанк и БТК... Това е смехотворно. Опозиция? Каква опозиция? Какво прави тази опозиция да бъде силна алтернатива?
Господин Костов много добре знае, че си говори приказки в своя защита. Лесно е да туриш 1 млрд. долара и да си решиш фискалните проблеми като си министър-председател. Не мога да го обвинявам в това. Но когато няма какво да продаваме, каква е следващата ни стъпка? Това е тъжният въпрос за нашето мило отечество.
Дали е държавна ОТЕ? Снощи вечерях с един много известен депутат от гръцкия парламент - един от най-известните им юристи на големите сделки. И той каза: купихме БТК... Аз му казах: не си купил нищо, приятелю, ще се разглежда утре в парламента.
Това е самочувствието, за което говори Венцеслав Димитров. Това е страшно.
Това, че Бакърджиев е предлагал националния ни кадастър, предлагал е НЕК, предлагал е БДЖ, предлагал е всичко - да се разследва!
Яна и Мина - в Милано. Изведнъж господин Профумо купува Булбанк без никакви трудности. Много ми е интересно. Моите дъщери бухаха на 17 години - работеха по магазините в Лондон, за да имат сега фирма в Лос Анжелис. Много интересно тия момиченца там с какви пари учат. С какви пари учи президентският син и т.н.?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Със спестявания.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Защо не се иска мнението на господин Чавдар Кънчев за Булбанк на най-високо ниво? Един човек, който изправи банката на крака. Това са неприемливи положения. И затова моля вицепремиера, с моето доверие към него, да се занимае с това.
Вярно е, прав е господин Костов, че при евентуална продажба на БТК ще има конкуренция в GSM-мрежата в България. Прав е. Кой печели от конкуренцията? Потребителят, разбира се. Но това ли е начинът? Уязвена ли е националната ни сигурност? Това са въпроси, които не можем да скрием днес.
Вярно е, прав е министър-председателят, че този милиард долара обслужва външния ни дълг директно, потвърждавайки, че ние сме колониално правителство. Ще продадем Булбанк и ще продадем БТК, за да си изплатим като добри момченца външния дълг на западните господари. (Оживление.) Е, и след това?
Аз призовавам за много сериозно разглеждане, господин вицепремиер. Вие позволихте на един млад човек там, който седи - господин Захари Желязков, на когото Вие заповядвате от ранга на вицепремиер на България да спре сделката със Софарма и да я вземете Вие, под Ваше ръководство, и той на следващия ден в "Държавен вестник" публикува точно обратното. И не е санкциониран?!
В Българската армия и във всички армии има само монолог по ранговете. Няма диалог вътре, за да има ред в една държава. Цитирам войската във всички държави. Няма диалог, има монолог по ранговете. Той не се подчинява. Кой го санкционира тук? Каква е тази държава? Какъв е този хаос?
Затова аз помолих премиера да си изчисти гнилоча около него, да не позволява хаос, защото тук ще бъде хаос, ако обесят нашите хора през септември в Либия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ще бъде якубинска сволоч тука.
Благодаря, господин председател.
Моля за извинение, че пресрочих с 9 секунди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Двадесет и шест. (Оживление.)
Има думата господин Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Преди всичко един процедурен въпрос, господин председателю, към Вас. Трябва да съзнавате, че досега дебатите по този законопроект се водят в нарушение на правилника за нашата дейност и по-точно в нарушение на чл. 66, ал. 3, според която се изисква, преди да се мине към дебати, да бъде изслушано и становището на вносителя.
Ето защо аз се обръщам първо към Вас, господин Соколов, дали считате да поканите сега господин Жотев да вземе думата, макар и по-късно, да запознае парламента с мотивите на правителството, и ако желае да вземе отношение по досега повдигнатите въпроси. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, вносителят винаги има право да вземе думата, без ние да можем да го задължим.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Вижте си правилника!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е така, господин председателю, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилникът го прочетете, научете и цитирайте правилно!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Същият съвет Ви давам на Вас. Правилникът гласи следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, да чуем.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: "Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии".
На български език това означава, че господин Жотев е закъснял с 2 часа, дайте му шанс да си изпълни задължението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че никъде не пише, че вносителят е длъжен да направи това изложение. (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на левицата.) Това си е негово право. Различавайте правата от задълженията.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, разбирам, господин председателю.
Искам да кажа следните няколко неща по внесения за разглеждане законопроект.
Преди всичко какви са действителните мотиви за внасянето на този законопроект? Те са изложени ясно в доклада, който проф. Стефан Стоилов спомена, и изпратен до Вас от министър-председателя Иван Костов на 30 март 2000 г. с предложение да бъде разгледан заедно с текстовете на съответни предложения за изменение на закони в съответните комисии.
В този доклад господин Жотев пише, че "приватизационната сделка за БТК включва подписването на определен брой документи - договори, лицензии и устав. Схемата за осъществяване на сделката обвръзва Република България с приемане на законодателни промени от Народното събрание - в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в Закона за обществените поръчки и в Закона за далекосъобщенията.
Поради това действията на изпълнителната власт по приватизацията се обвръзват със законодателната дейност на Народното събрание, която", тук вече правилно, "не би могла да бъде предопределяна."
И още едно изречение в тези мотиви: "Промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се налагат поради искане на купувачите за наличие на законова възможност лицензията на GSM-II" - втория оператор, "да се издаде не на купувача на 51 на сто от акциите на БТК, а на свързано с него лице".
От ясно по-ясно какви са мотивите, за да разглеждаме днес този законопроект.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Ето ги мотивите. Това е официалният документ.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Официалният документ, а и преди почивката тук господин Николов ни убеждаваше, че няма нищо общо този законопроект със сделката за БТК. Така че трябва да следите какво говорят Вашите колеги.
Затова нека да погледнем сега § 2 и да се върнем към оня текст, който даже и господин Панайот Ляков постави под съмнение. А той е: т. 2б, че "лицензия за дейност или концесия се предоставя без търг или конкурс, когато това е предвидено в приватизационния договор, на неговия купувач или на посочено от купувача лице".
Това вече, уважаеми дами и господа, е развитие спрямо доклада на господин Жотев, защото в него се говори за "свързано с купувача лице". А тук ни се предлага "на посочено от купувача лице".
Господин Папаризов зададе въпроса: кога евентуално ще има намерение купувачът да посочи това лице - преди сключването на сделката или след сключването на сделката? И какъв вид права ще има правителството и българската страна по отношение на този неизвестен трети, в известен смисъл, извършител, нали така, господин Корнезов, който ние не знаем какво ще прави с този лиценз?
Тук говорим за две сделки. Едната е за Телефонната компания на България, другата е за втория GSM-лиценз. Пороците в обработката на тази сделка са много.
Първо, имаме един кандидат-купувач. Какво ще се търгуваш с един купувач?
И второ, имаме смесването на две сделки по един съвършено недопустим начин, който обрича сделката на възможно най-ниската цена - и по едната, и по другата сделка. Това е, което ни се предлага да одобряваме. Който иска да го одобрява. Това е абсолютно несъстоятелно предложение по § 2.
Искам обаче, господин председателю, да засегна и един параграф от този законопроект, който досега въобще не се дискутира, по необясними за мен причини. А той е § 1.
В § 1, както ни е предложен, се казва така:
"§ 1. В чл. 6, ал. 1 от Закона за приватизацията думите "специална набирателна" се заличават."
Две думички, но за какво става дума? Става дума за това къде отиват парите, къде ще отиде този милиард, за който се говори.
Ето какво предвижда самият чл. 6. Той предвижда паричните постъпления от приватизацията да се внасят в специална набирателна сметка, която се разделя на две части: Точка 1 - 10 на сто отиват за фондовете за покриване на разходите по приватизацията, за съответните органи и министерства, 90 на сто отиват за Централния републикански бюджет. Точка. Този е един от членовете, които са били подложени на най-голямо малтретиране през последните години. Тук има серия от точки, които са били отменени в този законопроект.
Какви са те? Там се предвиждаше къде да отидат пари за селското стопанство, за социалното осигуряване, за други целеви неотложни нужди на страната и на икономиката.
Има ли основание такова разпределение? Ами, разбира се, че има. Този приход, за който говорим, е от продажбата на патримониума на държавата, малко на по-разговорен език - на нашето наследство от бащите ни. Някои го викат бащиния, но не можем да го третираме като бащиния.
Малко по малко отпаднаха всички ограничения накъде да отиват тези пари и те останаха за Централния републикански бюджет. И сега ни се предлага това да не е специална набирателна сметка, а да е просто сметка на разположение на министъра на финансите. Имаме ли всичкото основание да предполагаме, че тези пари ще бъдат хвърлени за запушване на дупките, зейнали в икономиката и финансите, в резултат на тази убийствена икономическа политика? Разбира се, че не.
Последният пример - замразяването на цените на тока и парното, необходимостта НЕК да бъде субсидирана. Откъде ще бъде субсидирана НЕК? За да покажем характер пред Международния валутен фонд, за да се изпъчим и да кажем: ние ще ги държим замразени. Аз не казвам да не се намери начин за възможно най-директно подпомагане на всички онези домакинства, които не могат да си платят тока и парното, но не по този начин.
Ето защо, господин председателю, аз внасям предложение към § 1 от предложения ни законопроект, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2. Както казах, т. 2 в сегашния си вид звучи така: "За Централния републикански бюджет - 90 на сто." Предлагам да се постави точка и да се запише нов текст в тази т. 2, както следва:
"Тези средства (тези 90 на сто) се разходват въз основа на годишни програми, приети от Министерския съвет и утвърждавани от Народното събрание едновременно с приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година при спазването на следното общо разпределение на средствата:
- до 33 на сто - за текущо финансиране на държавния бюджет;
- не по-малко от 33 на сто - за социални нужди;
- и не по-малко от 34 на сто - за инвестиционни цели."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е предложение за второ четене. Ние сме на първо четене.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е предложение за второ четене, господин председателю, но за всеки случай бих го депозирал, защото не мога да се освободя от едно подозрение, че може да се направи опит набързо да преминем към второ четене и да приемем този законопроект още сега. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) И по никой начин не искам да рискувам моето предложение да не бъде депозирано пред Вас лично и да бъде разгледано именно в този едноседмичен срок, който правилникът предвижда за второ четене.
Още веднъж заявявам - правителството дължи на парламента подробно обяснение, мотивировка защо внася този законопроект, тъй като без такава мотивировка единственото отношение към този законопроект, което е допустимо и от здравия разум, и от конституционните задължения на народните представители, е да бъде категорично отхвърлено. Благодаря. (Силни ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Кратка реплика на това, което каза господин Пирински. Той между другото беше прав. Но истина е, че и той беше министър в правителството на Жан Виденов, което предлагаше да се ерозират приходите именно по чл. 6. Значи, по времето на Димитър Костов започнаха масирано тези приходи да се насочват точно към държавния бюджет за покриване на дефицита. Първоначалната идея още през 1992 г. и аз винаги съм защитавал това, беше да забравим масова приватизация и всякакви други подобни глупости и тези пари - под формата или на акции или на живи пари, или под формата на държавни облигации, да отиват в Здравната каса и в пенсионния фонд. И то като капитал. След това непрекъснато съм предлагал тези пари за текущи цели да не се изразходват, защото те наистина са капитал. Като капитал биха могли да се изразходват примерно за обратно изкупуване на книжата по българския външен дълг. Тогава наистина всички българи лека-полека ще въздъхнат. А най-глупавото нещо е тези пари да се изразходват за текущи цели. Предполагам, че това правителство няма да направи така, че тези пари наистина да бъдат изядени. И после, утре, когато независимо кой ще дойде на власт да се чуди как ще покрива дупката и в бюджета, и в платежния баланс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, аз смятам, че са абсолютно неоснователни Вашите опасения, че тези пари от приватизацията могат да бъдат изразходвани без санкцията на Народното събрание, толкова повече че Вие сте един от най-опитните и най-осведомени народни представители. Вие сте член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и прекрасно знаете, че парите от приватизацията не могат да бъдат изразходвани за това, за което се опасявате. И прекрасно знаете, че в споразумението с Международния валутен фонд имаме определени задължения относно разходването на тези средства. И едно от тези задължения е това, което каза и господин Венцеслав Димитров. Например, ние можем да ги разходваме за намаляване на външния дълг, което е капитал. Капитал за капитал, както правилно отбеляза тук колегата Димитров.
Мисля, че е съвсем ненужно да Ви напомням, че бюджетът на страната се приема от Народното събрание, със санкция на Народното събрание и че тези пари могат и се разходват по предназначение, което ние сме решили. Затова смятам, че тези и някои други Ваши опасения са напълно неоснователни.
По-скоро трябва да се опасяваме от това - защо не беше извършена приватизацията през тези години, през които можеше тези пари да бъдат повече и можеше да бъдат преразпределени и в други направления, не директно в бюджета. Защо се наложи да се централизират в бюджета, тъй като през годините бюджетната дисциплина е била много, безкрайно ниска. И се наложи тази централизация, за да не бъдат разходвани от различни фондове именно там, без санкция на Народното събрание.
Аз мисля, че са неоснователни опасенията Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Господин Цонев, Вие сам знаете, че в тазгодишния Закон за държавния бюджет са утвърдени 304 млн. лв. за финансиране на дефицита по държавния бюджет от приходи от приватизация. Така че всички Ваши възражения и съмнения, че приватизационни средства отиват за покриване на бюджетен дефицит, са неиздържани. Те са неоснователни. Целият въпрос тук е допустимо ли е това? По Закона за устройството на държавния бюджет, господин Цонев, това не е допустимо. Държавният финансов дефицит може да се покрива или с държавни ценни книжа или с други операции на финансовия пазар. И все пак, ако допускаме до известна степен приватизационни суми да отиват за покриване на част от дефицита, аз го приемам в определени граници, защото иначе това означава да трупаме нов дълг. Но всяко правителство, което и да е, трябва да има един ограничител, че то не може всичко, което продаде, да го насочи първо, за да запуши дупките там, където трябва да покрива дефицита. И за това е моето предложение - нека до 33% от приватизационните приходи, да могат до, повтарям, в краен случай, подчертавам, като краен резерв да отиват за покриване на дефицита, но да заделим ясно по една трета за социални нужди и за инвестиционни цели.
Аз ви приканвам да подкрепите моето предложение въз основа и на мотивировката, която и Вие дадохте, за задълженията ни по споразумението с Международния валутен фонд. Нека да има яснота. Нека всяко правителство да се съобразява, че има летва. И че не може повече от еди колко си да разчита, че може да харчи за своите текущи нужди.
Ще ми кажете, че е утвърдено от Закона за държавния бюджет. Вие винаги можете да внесете законопроект за изменение и допълнение на държавния бюджет и да си гласувате допълнителни суми за ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Те ги харчат без санкция на Министерския съвет.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Освен това има достатъчно форми, които тук господин Димитров - вашият заместник по бюджетна комисия подсказва.
Ето защо, господин председателю, аз оставям на предложението, което направих. Настоявам то да бъде разгледано в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и считам, че то трябва да бъде подкрепено от всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Очевидно е, че се чувства напрежение в пленарната зала при днешния дебат. Нещо повече, бих казал, че има хора, които се стремят да създадат и обществено напрежение и човек си задава въпроса защо и има ли основание за това. Има ли основание за създаване на обществено напрежение, когато в продължение на вече близо три години - от 1 юли 1997 г., българският лев е стабилен и България никога не е познавала такава финансова стабилност!? (Шумна реакция в блока на опозицията.)
Има ли основание за това напрежение, когато в продължение на трета година в България се отчита прираст на брутния вътрешен продукт 3,5 на сто за 1998 г.; 2,4 на сто за 1999 г. и очакван 4 на сто за 2000 г.? Има ли основание за такова напрежение, когато валутният резерв на страната от по-малко от 500 млн. долара в момента е около 3 млрд. и 200 млн. долара?
При всички тези макроикономически показатели в България не би трябвало да се правят опити за създаване на напрежение, но както моят добър приятел Лъчезар Тошев казва, когато няма логика човек трябва да търси друга логика. Може веднага да разберем, че това, което в момента витае във въздуха, това са наистина големите приватизационни сделки, които предстоят.
Аз не мога да скрия, че управлението на Обединените демократични сили и правителството са на път да преминат Рубикона или, ако го сравним с едно конно състезание, което е класическо, конкур-ипика, действително предстои най-високото и най-тежко препятствие.
Аз не мога да скрия, че различни, големи и огромни финансови и икономически интереси на определени лица и групи ще бъдат засегнати, но в крайна сметка това, което ще бъде направено е в интерес на българския народ.
В един такъв момент, когато наистина предстои най-важният етап в структурната реформа на страната, са включени всички в стремежа да бъде спряно това движение, като се започне от лидерите на големите политически партии, какъвто е случаят с меморандума на тримата партийни лидери Първанов, Доган и Александър Томов и се мине през доста други политически лица, това твърде много ми напомня за едно действие отпреди 50 години - за Раймонда Диен, но тук трябва да кажем, че тези опити и това лягане на релсите е да бъде спрян българският влак към Европа и към Европейския съюз.
Но аз няма да спра дотук! Ако за политическите сили, за политическите лидери това е част от политическия живот, аз не мога да не скрия своето възмущение, няма да кажа огорчение, а възмущение, че дори имена, които са знакови за последните години от българския обществен живот, каквото е името на световната, европейска и олимпийска шампионка Стефка Костадинова, бяха намесени в един кален поток. Трябва ли 2000 години... След като едни и същи хора викаха: "Осанна!" преди две-три години на нашата световна шампионка, днес да викат: "Разпни я!", без доказателства, само с изнесени твърдения на напълно непознати личности?
РЕПЛИКИ: Говорете по темата! Говорете по законопроекта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, ако аз направих това встъпление в своето изказване, то беше защото по-голямата част от изказалите се от опозицията оратори говориха за сделката за БТК, което не е елемент на разглеждане в днешното заседание. Не бързайте с промените, свързани със сделката за БТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля тишина в залата! Слушайте внимателно!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ще дойдат промените в Закона за далекосъобщенията, ще имаме обсъждане и ще кръстосаме шпаги! (Весело оживление сред опозицията.)
Но, ако днес ние разглеждаме промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост и някои от вас заявяват, че едва ли това е моментът, аз искам ясно да заявя - именно това е момента, защото промените, които се предполагат касаят преди всичко, ако не и единствено, големите приватизационни процедури тогава, когато могат да бъдат поканени и когато участват именно стратегически инвеститори, защото, който е прочел внимателно промените в закона ще констатира много ясно, че само при такива големи сделки предложените две промени в двата закона имат своето място и своето значение.
По този повод ще се спра на двете поправки, които се правят в закона - едната, която всъщност е отпратка към Закона за обществените поръчки.
Първата няма да разглеждам, защото мисля, че господин Цонев отговори на господин Пирински. По принцип първата поправка има за цел да оптимизира всъщност сметките, които са преди всичко на бюджетни организации и на държавните органи, но другите две поправки, всъщност по тях се разви един сериозен дебат, макар че не всички говориха по тях.
На първо място искам да отбележа, че поправката, която се прави в Закона за преобразуване и приватизация всъщност е поправка само в част от текста. Част от ораторите от опозицията атакуваха целия текст, но те трябва да знаят, че има една-единствена поправка и то е, че лицензия за дейност или концесия се предоставя без търг или конкурс на приватизирано предприятие или на неговия купувач или на посочено от купувача лице. Само на посочено от купувача лице е поправката, а всички останали текстове, независимо ... (Силен шум и реплики сред опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Искам само да припомня, че двама от ораторите - Стефан Нешев и Венко Вълков атакуваха целия текст, който е част от българското законодателство. И що се касае до посоченото от купувача лице, господин Пирински, Вие твърдите, че в момента се говори за свързани лица. Вие просто обърквате двата текста, които в момента се разглеждат, а именно § 2, в който се посочва именно: "посочено от купувача лице", а свързаните лица са обект на § 3. Не би трябвало по този начин да бъде заблуждавано събранието.
По отношение на първата поправка, която касае директно Закона за преобразуване и приватизация, тя има една ясна цел, а тя е да направи по-ефективно управлението на приватизираните предприятия, от една страна, и второ, да даде една по-голяма гъвкавост на големите инвеститори, стратегическите инвеститори в страната.
Говори се, че всъщност има обсебване от страна на Министерския съвет. Напротив, текстът въвежда допълнително и ясна отговорност на Министерския съвет със самия факт, че трябва приватизационният договор да бъде разгледан и одобрен от него, включително с тази добавка, която тук е посочена.
По отношение на другата поправка - поправката, която е свързана със Закона за обществените поръчки. По тази поправка - по принцип, когато се говори за това, че се нарушава равнопоставеността и конкурентното начало, аз искам категорично да възразя, защото конкурентността намира своя израз в самия обявен конкурс за приватизация. Там именно се осъществява конкурентността между кандидат-купувачите, но ние не сме в състояние, то е повече от ясно, че трябва да бъде задължен един стратегически инвеститор да обяви търг при свободни начала така, както се иска от опозицията, защото в този случай то е ясно и затова не се допуска от европейската практика, може конкурента да влезе и да извърши услуги по управлението и по консултации във вече приватизирано предприятие.
Искам категорично да заявя, че практиката в Европейския съюз за големите приватизационни сделки е винаги такава и това е повече от ясно, защото по този начин управлението на големи приватизирани предприятия се извършва от управление в екип.
В заключение искам да отбележа, че предложените две поправки, въпреки че упорито тук, в залата, дебатът беше изместван непрекъснато към предстоящата приватизация на БТК, касаят в еднаква степен всичките големи приватизационни сделки и това означава, както и в банковото дело, така и по-нататък, в енергетиката.
По принцип това е промяна в български закон, промяна, която по същество подобрява условията за приватизиране и управление на приватизираните предприятия.
Лично аз, а съм убеден и мнозинството в залата ще подкрепят направените промени. Благодаря ви. (Обаждания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Една реплика към уважавания преждеговоривш. Още в самото начало на Закона за приватизация, аз го казах и одеве, когато се изказах, но изглежда, че Вие не сте чули добре, имаше идеята и тази идея възникна в кръгове в СДС, имаше идея големите сделки по приватизацията да се одобряват от Народното събрание.
И аз мисля, че ако вие възприемете тази идея, може да го направим под формата не на комисия, може да го направим под формата на поправка в закона. Ще спечелите не толкова вие, колкото тези, които вършат приватизацията, като господин Желязков, като господин Жотев и не зная още други кои. Защото те ще бъдат оневинени. А иначе непрекъснато ще стои, ако се запази тайнствеността вътре в изпълнителната власт за това как се извършват сделките, особено за големите, непрекъснато през годините, оттук нататък ще стои някакво съмнение, че сделката не е била честна, че е имало нещо, както казва Вашият съименник от БСП "нещо под масата" и т.н.
Аз не виждам какво толкова виждате в тази идея, та да я смятате за кой знае какво? Напротив, приемете я и всички ще спят спокойно от утре нататък, а най-вече тези от изпълнителната власт. Защото виждате какво става с някои ваши бивши колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Иванов! Убеден съм, че няма страна от Европейския съюз, чието правителство някога да си позволи, заради някаква конкретна сделка, да променя закона без никакво притеснение. Убеден съм, че в Европа няма такова парламентарно мнозинство, което ясно и неприкрито, заради някаква конкретна сделка, колкото и голяма и важна да е тя, да поема националното унижение на своя парламент, който да работи под диктата на някакви частни интереси, а не интересите на народа, който всъщност е формирал този парламент.
Но Вие постоянно казвахте "това не касае сделката за БТК". Още по-лошо, господин Иванов, още по-лошо, защото в много от случаите, когато става въпрос за предоставяне на естествени монополи, на права, които са ограничени за България - ВЕЦове, пристанища и пр., ограничен кръг ресурс, ще може без ясни правила, без конкурентност и състезателност, само в зависимост от изпълнителната власт, без контрола на парламента, този ограничен кръг ресурси, национални ресурси, които би трябвало да се консумират и употребяват за обществена полза, да преминава в частни ръце.
И винаги, както и преждеговорившите тук казаха, ще тегне сянката на съмнението, че въпросите за предоставянето на тези ограничени ресурси ще се решават не в полза на България, а в полза на някой, на някои, и съмненията за корупция все повече ще набъбват, вместо да бъдат отстранени чрез едно нормално законодателство и действие в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, драги колеги народни представители! Уважаеми колега Иван Иванов, хубаво е да се изказвате, но бъдете подготвен! Репликата ми към Вас е следната. Валутен резерв - 1 млрд. Кой обслужва този валутен резерв, господин Иванов?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): 3 млрд. и 200 млн.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Когато нещо се разпродава, имаше преди мен говорещи, трябваше да бъде в пенсионния фонд. Пенсиите останаха на равнището на кофи за боклук.
Второ. Когато говорите за ръст, кой Ви дава, на какво основание, на какви разработки предвиждате 4 на сто ръст, когато една богата Германия при 24 хил. долара брутен вътрешен продукт за две години си позволява да предвиди 2,3 на сто, а една България, с 1230 долара - 4 на сто. Направете справка!
И третата ми забележка към Вас е за стратегическия инвеститор. Кажете ми, господин Иванов, какво разбирате под стратегически инвеститори, които щели да управляват добре приватизираните предприятия?
Ето един нагледен пример, господин Иванов, по данните от 30 май. Стратегическият инвеститор ДЕУ със 76 млрд. долара фалит пред чужди инвеститори! И това ние наричаме "инвеститор в България". Ето неговият човек, който управлява добре предприятието - с 8 хил. долара месечно, когато един служител българин, а този е полуграмотен, взима 300 лева.
И когато направите тази справка, господин Иванов, тогава говорете за тези показатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Иван Иванов. Моля за тишина!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Ще се постарая да отговоря и на тримата колеги, които отправиха към мен реплики.
Преди всичко на господин Димитров. Господин Димитров, когато говорим, че сделките трябва да бъдат прозрачни, това се разминава с понятието "публичност" в Народното събрание. Сделката за БТК, противно на Вашето твърдение, мога да кажа, че мина през всичките етапи на прозрачност. Защото още от самото начало оценката, която беше направена на БТК, беше извършена от чуждестранни оценители. Отварянето на офертите беше извършено в Лондон. Аз все още помня деня, в който Антони Славински замина, за да присъства и да види кои са кандидатите за БТК. Материалите, които са свързани с водените преговори, Вие, като депутат, можете да ги получите.
Но аз искам да запитам: какво, Вие считате, че в Народното събрание по въпросите на БТК и на рамката, по която тя ще бъде продадена, ние ще се произнесем по-компетентно? Грешите. (Смях в ДЛ.) Защото експертни групи както от държавата, така и от купувачите, водят преговорите, със задълбочени познания, които, извинете ме, не всички ние можем да притежаваме. (Смях в Демократичната левица).
По отношение на репликата на господин Миков - защо това се извършва с промяна в законите? Господин Миков, ще Ви отговоря съвсем кратко. Защото закъсняхме с 50 години да въведем нормално законодателство в българската държава (протести от Демократичната левица), поради което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: ... поради което сме принудени в рамките на няколко години да променяме законите поради създаването на ситуации...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Петнадесет пъти.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: ... които са непознати в българския обществен живот.
Нещо повече, ще Ви разкрия една малка тайна - че думите, с които Ви отговорих, не са мои. На една среща съвсем наскоро с парламентаристи от източноевропейските страни, бяха от Чехия и Унгария, когато по същия начин, този път аз им отправих въпроса: "Защо страните от Вишеградската тройка променят твърде често своите закони?", те ми отговориха точно така: "Защото, господин Иванов, за 50 години ние бяхме изтласкани от нормалния път на развитие на вътрешното ни законодателство". (Обаждания от Михаил Миков и други от Демократичната левица.)
И накрая, що се касае до репликата на господин Бончев. Господин Бончев задава въпроса защо пенсиите не нарастват, след като имаме създаден валутен резерв? Защото, господин Бончев, ние имаме около 9 млрд. долара външен дълг, да не Ви обяснявам от кого натрупани. Всяка година българското правителство е принудено да изплаща по милиард - милиард и 100 млн. долара плащания по лихвите и по главницата на външния дълг.
Представете си, Вие самият, ако тези пари можеха да се използват за заплати и пенсии на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Веселин Чолаков.

ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, госпожи и господа народни представители! Днес разглеждаме последния, поредния законопроект...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Последния, последния!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов!
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: ... поредния, за съжаление, предполагам, за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това, разбира се, е един от най-често променяните закони. Аз при една предишна поправка къде на шега, къде на сериозно заявих, че ако се наложат още няколко поправки, предпочитам да променим закона, да направим нов Закона за преобразуване и приватизация. Разбира се, това не може да се случи, особено сега, когато сме в края на процеса на приватизация.
Далеч съм от мисълта, че в България или в някоя друга страна приватизацията е процес, който може да бъде финализиран напълно. Той ще бъде един постоянен процес, но предвид на това, че в България активите бяха предимно държавни, се наложи неговото ускоряване.
Прави са и господин Нешев, и господин Димитров, като казаха, че много често се поправя този закон. Господин Димитров дори си е направил труда да ги преброи - по времето на БСП 10 поправки, по времето на ОДС - 14 поправки. Но, забележете, колеги, БСП прави 10 поправки по време на управлението си, без дори да стартира този процес. Значи, прави няколко поправки, за да стартира процесът. И ако сериозно погледнете поправките през този период, имам предвид периода 1994-1997 г., ако вникнете в текстовете, ще видите, че част от тези 10 поправки наистина са за това да стартира, да стане работещ този закон, а няколко от поправките са типично поръчкови поправки за отделни приватизационни процедури, които бяха извършени през този период. Тъй като колегите обичат да говорят за поправки в закона, за поръчкови поправки на Закона за преобразуване и приватизация.
Господин Димитров спомена, че едно предишно мнозинство е имало намерение да промени закона така, че големите сделки да бъдат одобрявани от Народното събрание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): При създаването му.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Още при създаването на законопроекта. Благодаря. Но изказването на господин Веселин Бончев ме наведе на една мисъл. Представете си, одобрявайки една голяма сделка, в парламента влиза първият стратегически инвеститор, ние одобряваме сделката с него и той така ще бъде окалян тук от нас, народните представители, че се съмнявам дали изобщо втори стратегически инвеститор ще дойде в България. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
Ще говоря и по същество, тъй като ние разглеждаме един законопроект от три параграфа, а колегите, говорили преди мен, говориха за меморандума на опозицията, за приватизацията на БТК и Булбанк, за самия процес на приватизация - дали той е "замърсен" или не, и като че ли най-малко за законопроекта, който предлага на нашето внимание Министерският съвет.
По § 1 мисля, че специалистите по бюджет и финанси говориха достатъчно - имам предвид господата Пирински, Димитров и Цонев.
Така че отиваме на § 2, който за мен е най-същественият. Абсолютно е прав колегата Иванов, че в § 2 промяната е само с две думи - "посочвано от купувача лице". Колегите, които атакуваха § 2, по-точно § 5д от Преходните и заключителни разпоредби на досегашния Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, не са си направили труда да прочетат, че там пише: "Лицензия за дейност или концесия се предоставят без търг или конкурс на държавно предприятие или на неговия купувач, когато това е част от приватизационния договор."
Тук виждам господин Нешев, който постави въпроса: коя е причината, за да избегнем конкуренцията при издаването на концесия, когато става въпрос за приватизация на едно дружество? Аз настоявах и при поправките в Закона за концесиите, както и при поправките, когато приемахме § 5д от Закона за преобразуване и приватизация, задължително трябваше да се направи връзка между приватизацията и концесията. Какво имам предвид? Няма инвеститор, който да закупи примерно едно добивно предприятие, ако той няма гаранции, че ще му бъде дадена концесията на находището, което принадлежи към това предприятие.
Има и друг случай, освен в добивната промишленост. Ще ви дам пример с един хотел - хотел, който е снабден с минерална вода. Знаете, че минералната вода по Закона за концесиите също подлежи на концесиониране. Ще се яви ли купувач, който ще закупи хотела, и няма гаранция, че ще му бъде дадена концесията? (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама, да говори по темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, по темата говори! Вие по какво смятате, че говори? (Неразбираеми реплики.)
Ами, Вие не знаете закона тогава!
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Господин Корнезов, аз говоря точно по темата, но на някои колеги от опозицията трябва да им се дават примери и това ми дава повод да давам конкретни примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Водата не се ли дава с концесия, господин Корнезов?
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Особено минералната вода. (Неразбираема реплика на Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами за какво говорим тогава? Или внимавайте, или пазете малко тишина.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ: Господин Венко Вълчев запита защо на държавно предприятие, ал. 1 от § 2 - "на държавно предприятие или", а не се запише "на българско държавно предприятие". Уважаеми колеги, тук става въпрос, че на държавните предприятия, когато тяхната дейност е свързана с концесия, също трябва да им бъде дадена концесия. Защото в противен случай частните предприятия, закупили дружества, свързани с концесиониране, стават неконкурентноспособни на държавните предприятия.
А защо трябва да пишем на български - на господин Венко Вълчев трябва да му кажа, че държавата не може да даде концесия примерно за Курската магнитна аномалия.
В т. 2 - "когато това е предвидено в приватизационен договор...", това влиза и в сегашния законопроект, "на приватизирано предприятие" - също е стар текст. Просто тук са разписани по алинеи, по точки и по букви.
И сега идваме на точка "б" от т. 2 на ал. 1 - "на неговия купувач или на посочено от купувача лице". Заявих в Комисията по икономическата политика, заявявам и сега, че аз този текст - "посочено от купувача лице", не мога да подкрепя. Моите представи за концесиониране коренно се разминават с представата, че концесионерът може да бъде посочван от купувача. Мисля, че първият вариант, уважаеми господин вицепремиер, който Вие внесохте, когато пратихте Вашата докладна записка до комисиите, беше по-точна и, разбира се, между първо и второ четене трябва сериозно да се помисли по този въпрос - дали ще бъде на трето лице, дали на свързано с него лице. Но много някак си грубо ми звучи този текст - купувачът да посочва концесионера.
По § 2. Господин Вълчев запита защо "одобрява от Министерския съвет". Елементарно! Всички концесии в Закона за концесиите се внасят от ресорните министри и се одобряват от Министерския съвет.
Параграф 3 - не знам защо някои колеги го оспорват. Аз мисля, че депутати от всички парламентарни групи при поправките в Закона за преобразуване и приватизация, както и при създаването на Закона за обществените поръчки, бяхме категорични, дори не знам защо не сме приели, че няма начин един купувач, една частна фирма, която е закупила дадено предприятие, след това, за да направим толкова строг нашия Закон за обществените поръчки, то той да обявява конкурс за дадена услуга по Закона за обществените поръчки. Така че този текст, според мен, е безспорен и би трябвало да се приеме без никакви забележки.
Накрая искам да ви заявя, че ще подкрепя законопроекта на първо четене, с една-единствена забележка по § 5д, ал. 1, точка "б" - за посочено от купувача лице. Там Комисията по икономическата политика, а надявам се и останалите колеги, ще поработим доста сериозно. Както ви казах вече, по-добре е решен въпросът според мен при първоначалния вариант, който ни беше предложен от вицепремиера Жотев.
Накрая, колеги от опозицията, съветвам ви и вие да подкрепите на първо четене законопроекта. Четейки внимателно вашия меморандум, който сте подписали, вие от опозицията се тревожите дали ще сключим новото споразумение с Международния валутен фонд през 2001 г. Искам да ви кажа, че приватизацията и то на големите обекти в българската икономика е част от това споразумение с Международния валутен фонд. И се радвам, че вие сте притеснени дали ще сключим ново споразумение през 2001 г., тъй като, доколкото си спомням, надявам се и вие си спомняте, вие не подкрепихте Споразумението с Международния валутен фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чолаков.
Първа реплика - господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Понеже цитирахте името ми, аз се връщам към Закона за концесиите и искам да ви попитам: "Лицензии за дейност или концесия се предоставят без търг или конкурс, първо, на държавно предприятие...", вие това променяте с този закон. Второ, "когато това е предвидено в приватизационен договор". Защо? Защото трябва да го заложим априори...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Това е съществуващ текст, не е нов текст!
СТЕФАН НЕШЕВ: Господин Иванов, винаги се въздържам да имам сериозни претенции за информираност и за позиция в области, в които не се чувствам много добре.
Именно срещу това да не се вписва предварително, защото и сега твърдя, че приватизационните договори не са достатъчно транспарантни. Аз още от 1993 г. имах претенции, когато приватизирахме СО "МАТ" и беше забранено на министър да чете приватизационния договор, защото ще се наруши стопанският интерес, а министърът представлява в следприватизационния контрол, държавния интерес. Затова въставам срещу такава позиция. Защото започваме да стесняваме още възможността за контрол над това, което става с публичната собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Чолаков. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Нешев, именно заради това се наложи да дам някакви примери с миннодобивно предприятие или с минералната вода, за което част от колегите заявиха, че съм излязъл от темата - за да обясня, че точно по тази причина, за да бъде закупено едно предприятие, купувачът трябва да има гаранция, че концесията ще я получи самият той. (Реплика на господин Нешев.) Той има право, но правителството не е длъжно да му даде задължително концесията.
Освен това правителството в момента не предлага такъв текст. Това е стар текст от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще разделя своето изказване на две части. Първата част е свързана с мотивите за предлаганите промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Втората част ще бъде свързана с някои реплики и констатации, които според мен не са свързани пряко с предлаганите промени, но засягат важни сделки в икономиката, в приватизацията. И поради това, че обществеността следи този дебат, бих искал да отговоря.
Мисля, че Министерският съвет чрез министър-председателя е написал ясни мотиви за предлаганите промени. Най-общо аргументите са три.
Първо, предложението за промяна на чл. 6, ал. 1 от Закона за приватизация. То е във връзка с програмата за оптимизиране на банковите сметки на държавни органи и бюджетни организации, която предвижда окончателно закриване на всички набирателни сметки с код 1 и 2.
Второ, предложеното изменение на § 5, буква "д" от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това изменение се налага, тъй като подобни конструкции биха позволили по-голяма гъвкавост на купувача. Това би дало възможност на купувача по-ефективно да управлява дейността на дружеството, което е приватизирал.
И на трето място, Законът за обществените поръчки вече е дал някои дефекти. Те се виждат от практиката. По никакъв начин не бива да се свързва предлаганата промяна в § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизацията именно в контекста на готвената приватизация за БТК. По никакъв начин! Законът за обществените поръчки предвижда сключване на договори за предоставяне на управленски услуги не само в случаите, когато това се отнася до държавни или общински предприятия, но и в хипотезите на частни дружества, осъществяващи някои от дейностите, посочени в чл. 3 от същия закон.
При приватизация на такива дружества необходимостта от набиране на стратегически инвеститор, а аз бих добавил - на всеки уважаващ себе си инвеститор, налага нуждата от осигуряване на възможност този инвеститор сам да осъществява мениджмънта на дружеството. Защото той трябва да минава през процедурата на обществените поръчки? В такъв случай той би имал сигурността, че ще може да осигури качествено управление на компанията в най-широкия смисъл на думата. Този стратегически инвеститор ще има възможност да представи свой екип, а не да се появи такава възможност и опасност негов конкурент със сериозен пазарен дял да започне да управлява това предприятие. Това е абсурд.
Тази промяна е в хармония с европейското законодателство. В тази връзка следва да се има предвид, че сключените договори за управление с членовете на управителните органи имат за цел да осигурят корпоративното управление на дружеството и да осъществят вътрешното разпределение на функциите между отделните членове на управителните органи - било съвет на директорите, било при двустепенна система с управителен съвет и надзорен съвет.
Смятам, че мотивите, които са представени пред вас, изцяло подкрепят необходимостта от предлаганите промени.
Във втората част от своето изказване бих искал да подчертая, че продължава спекулацията в публичното пространство и в парламента около големите приватизационни сделки. Господин Стоилов отново предлага, подкрепя, апелира за създаването на специална комисия. Засега се говори за големите сделки. Кои точно сделки имате предвид? Очевидно това са сделките за БТК, Булбанк. Вероятно след време към тези големи сделки ще дойде и "Булгартабак холдинг", след което може би ще трябва да се върнем да ревизираме сделката за "Златни пясъци" и всички останали.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо, страхувате ли се?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не се страхуваме. Но защо тези, които предлагат това, не си направят един парламент, че всичко да минава през тази чрезвичайна комисия? Защо не започнете да управлявате целия процес на приватизация?
Не съм съгласен с господин Димитров в едно нещо. Той каза, че депутатите ще се напънат и ще прочетат 60 страници юридически текст. Добре, това може да са няколко души, но в случая с продажбата на БТК се готви пакет от осем договора. Няма ли да ви дойде много на депутатите да се занимавате с тази несвойствена дейност? За какво ви е това? Ако имате съмнение в екипа, който води приватизацията на Булбанк, сменете ни всички.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Съмняваме се в правителството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Сменете правителството. Има си методи за това. Добре, ще дойде краят на нашия мандат, това не стана, когато вие поискате, и тогава народът ще прецени този екип управлява ли добре държавата или не.
Отново се говори за тежка картина на макроикономиката, тежка ситуация в икономиката, в основните отрасли. Не е вярно! Изобщо не е вярно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Така, не е вярно. Вие отричате стабилността, която съществува от три години в България.

Постави се въпросът кой управлява държавния резерв. Депутат пита кой управлява държавния резерв. Българската народна банка, Централната банка е достатъчно независима именно чрез вашата дейност. Вие сте направили така, че БНБ да бъде с независими функции, така че да не откликва на всеки каприз на правителството и да финансира било бюджета, било отделни основни губещи предприятия. Така е било, така беше доскоро. С валутния борд, който пак вие въведохте, започнаха първите кълнове на така наречената финансова дисциплина. Не казвам, че всичко е станало дисциплинирано в тази държава, много хора продължават да крият своите данъци. (Смях и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Големи корпорации крият своите данъци.
Но тази дисциплина помага вече държавата постепенно да изплува. Мисля, че и отчетите показват, че инфлацията е под контрол, валутните резерви са под контрол, увеличават се, защо трябва в този момент в контекста на някакви корпоративни интереси, които очевидно са против приватизацията само на две сделки в момента, тъй като към големите сделки няма защо да причисляваме "Булгартабак холдинг", просто защото там процедурата е много далеч още.
Не мога да приема препоръката ръководството на Булбанк да дава становище кой да бъде купувачът. Не може. Защото има конфликт на интереси. Както се казва, де се е чуло и видяло наемният работник да избира своя собственик? Задачата на ръководството на Булбанк и на всяка една банка в тази държава е да управлява банката добре. И аз твърдя, че ръководството на Булбанк управлява много добре тази банка. Задачата на собственика на всяка една банка е да прецени кому да продава акциите в тази банка.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А дали въобще да продава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: А това дали въобще да се продава Булбанк да сте си задавали този въпрос преди време. Сега България е поела ангажимент за продажбата на Булбанк до края на тази година. Аз считам, че Булбанк и всички останали държавни банки трябва да бъдат продадени. Защото държавата, особено в българските условия, е много лош собственик.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защото Вие бяхте в БКК!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз и сега съм началник на Банковата консолидационна компания. Откакто съм началник на Банковата консолидационна компания, няма резолюция към нито една банка, която да казва: дай кредит на този от нашите! Защото за мен няма наши и ваши. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Не мога да се съглася с претенцията на господин Пирински, който не знае къде отиват парите от приватизацията. За тези две големи сделки ще разделя отговора на две. От продажбата на Булбанк парите ще отидат в Министерството на финансите, което контролира основния пакет от акциите в Банковата консолидационна компания. За сведение на тези, които още не знаят, приватизацията на банките не попада в рамките на така наречения Закон за приватизацията. Всяка приватизационна сделка до този момент, която приключи, като се започне от Обединена българска банка, Пощенска банка, Експресбанк, Хебросбанк, същото ще важи и за Булбанк и Биохим, постъпленията от приватизацията отиват в държавата.
По отношение на приватизационните постъпления от приватизацията на реалния сектор, мисля, че аз съм последният, който трябва да обяснява тук как се разпределят в рамките на Закона за приватизацията тези постъпления.
И последното нещо, което искам да кажа. Отново ще се върна на апела на част от опозицията за създаването на специален контрол. За мен този сигнал ще бъде може би последният, след който вече чуждестранните инвеститори наистина със страх ще поглеждат към нашата страна. Ако се наложи парламентът за всяка една конкретна сделка да влиза в подробностите, експертно да се произнася кои от претенциите на потенциалния купувач да бъдат задоволявани и кои да бъдат отхвърляни, аз смятам, че в приватизацията в България ще настане хаос.
Затова още веднъж апелирам към народните представители да не подкрепят тази идея. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия № 002-01-24, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 203 народни представители: за 119, против 77, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот - господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Виждам, че господин Жотев си тръгна, но ще започна с това, което той каза преди малко. Мотивите на министър-председателя доказват, че този законопроект не защитава българските интереси! Мотивите на министър-председателя доказват, че този законопроект не трябваше да бъде приет, ако това е български парламент. (Ръкопляскания в опозицията.) И се обръщам към...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте обижда парламента, защото ще Ви отстраня направо от три заседания!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Български парламент е! Нали е български?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувах против този законопроект, защото този закон предава интересите на държавата. Този закон и чрез него всъщност се ограбват хората. Правителството на Иван Костов и мнозинството, което тук го подкрепя, продават БТК на тъмно, под масата чрез този законопроект - в техен личен интерес, против интересите на държавата. (Ръкопляскания в ДЛ.)
Този закон е закон за българското унижение, за падението на мнозинството! Защото мнозинството в този парламент прие този закон под диктата на една чужда сила, изпълнявайки една чужда воля! Бих казал, че днес е поредният ден на падението на СДС. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот - Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Преди малко господин заместник министър-председателят заяви, че българската държава управлява лошо. Ще го коригирам: Българското правителство управлява лошо! Българското правителство управлява безотговорно спрямо националните интереси. (Неразбираема реплика на госпожа Росица Тоткова.) Затова, уважаема госпожо Тоткова и колеги от мнозинството, и вие сте виновни, защото го подкрепяте. С това гласуване вие подкрепихте продължение на лошото управление.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Ти си празнодумец!
РУСИ СТАТКОВ: Ако искате да спорите, спорете с господин Жотев. Той каза ясно и категорично, че българската държава управлява лошо. Аз повтарям, управлявате лошо вие! Вие, правителството и мнозинството. (Шум и реплики в мнозинството.) С това управление, с това слугинстване, колеги отдясно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, мотивирайте си отрицателния вот, оставете кой как е управлявал.
РУСИ СТАТКОВ: Мотивирам го. Мотивирам го на базата на аргументите на заместник министър-председателя.
С това управление, с тези законопроекти и с днешния закон вие направихте още една крачка към онова, което се нарича унищожение на националното богатство. Защото тук господин Иван Иванов говори за високите резултати. Къде са високите резултати? От 2000 предприятия в нефинансовия сектор две трети са губещи. Къде са високите резултати? В износа - 600 млн. марки само за първото тримесечие дефицит! Къде са високите резултати? В свитото потребление? Къде са високите резултати? В увеличената детска смъртност? Къде са високите резултати в онова, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Говорете за отрицателния си вот!
РУСИ СТАТКОВ: ...което, господин председател, с всеки изминат ден вие "създавате". Вие рушите държавата! С поредния закон вие продължавате онова, което се нарича катастрофа за България, за което ще носите отговорност. (Ръкопляскания в ДЛ.)
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам думата за трети отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може! Вие се изказахте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Не съм се изказвал. Направих реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте правилника. Правилникът не казва "Не се е изказал по същество", а казва "Не се е изказал". А господин Миков се е изказал. Той е юрист и го разбира.
Има думата за процедура господин Пенко Вълчев.

ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Правя процедура да се прегласува гласуването, което току-що изтече, тъй като имам съмнение, че електрониката не сработи добре. Това, което показа разпечатката по групи, го показа неточно. Затова предложението ми е да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че малко проспахте известно време, защото...
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ, от място): Вие много бързо преминахте нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бързо, ние бързо действаме.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Аз не съм се изказал, а направих реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може. Вижте правилника: "или не се е изказал".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Репликата не е изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Репликата е наум, според Вас, не е изказване? (Шум и реплики от ДЛ.) Вижте правилникът какво казва, защо спорим? Правилникът не казва: не се е изказал по същество, а казва: не се е изказал. А господин Миков се е изказал. Той е юрист и го разбира.
Съобщения за парламентарен контрол.
1. Министър-председателят на Република България...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кога вдигате ръка? (Шум и реплики от ДЛ.) Не. Имаше и процедура преди Вас и свършихме с отрицателните вотове. Внимавайте, поне когато сте в залата.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Кемал Еюп и Лютви Местан и на питане от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Пламен Славов и Михаил Миков.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Ева Жечева, Драгомир Драганов - 2 въпроса, Стефан Нешев, Александър Каракачанов и Станка Величкова - 2 въпроса, и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Господин Тонев.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Илия Петров - 2 въпроса, и Елена Поптодорова.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Хасан Адемов и Лютви Местан, и Руси Статков и на три питания от народните представители Асен Христов, Елена Поптодорова и Руси Статков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Петър Башикаров и на две питания от народните представители Димитър Абаджиев и Елена Поптодорова.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Мария Брайнова, Елена Поптодорова и Панайот Ляков и на питане от народния представител Панчо Панайотов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на питане от народния представител Веселин Бончев.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Велислав Величков, Христо Иванов, Валентин Симов и Михаил Миков.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев на пет актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Георги Пирински, Михаил Миков, Методи Андреев и Пламен Славов и на питане от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Стефан Стоилов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов и министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Евдокия Манева.
И още две съобщения:
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 21 юни, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 21 юни, сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председател:
           Иван Куртев

Секретари:
                  Виктория Василева

                Калчо Чукаров