Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на парламента. Дневният ред предварително е приет:
1. Законопроект за изменение на Закона за пенсиите.
2. Второ четене на законопроекта за държавния служител - продължение.
3. Второ четене на законопроекта за гражданската регистрация.

Започваме с първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение на Закона за пенсиите
№ 902-01-47 от 31 май 1999 г., внесен от Министерския съвет

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 9 юни 1999 г., бе разгледан законопроект № 902-01-47 от 31 май 1999 г. за изменение на Закона за пенсиите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на труда и социалната политика господин Теодор Дечев, господин Емил Мирославов от Министерството на труда и социалната политика, госпожа Валентина Кръстева от Националния осигурителен институт и Димитър Нинов от Министерството на финансите.
Бяха разгледани мотивите на вносителя и бе изтъкнато, че чл. 49 от Закона за пенсиите не съответства на Закона за деноминацията на лева, тъй като предвижда окръгляването на сумите в левове при изплащането на пенсиите.
Комисията прие за основателни мотивите на вносителя и становището, че законопроектът трябва да бъде предложен и за второ гласуване в Народното събрание във връзка със своевременното изчисляване и изплащането на пенсиите от Националния осигурителен институт.
След проведеното гласуване с резултат "за" 10, "против" и "въздържали се" няма, Комисията по труда и социалната политика взе следното решение: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за пенсиите № 902-01-47 от 31 май 1999 г., внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Имате думата за изказвания по предложения законопроект за изменение на Закона за пенсиите.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Ще бъда максимално кратък. Вярвам, че всички народни представители ще подкрепят този законопроект за изменение на Закона за пенсиите. Всъщност иска се отмяната на чл. 49. Ние сме приели чл. 49, не това Народно събрание, а през 1992 г., който гласи следното: "Пенсиите се окръгляват в левове".
Разбира се, с деноминацията този текст трябва да отпадне. Това е въпросът и може би ще трябва да гласуваме и двете четения още днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Ако няма други желаещи, преминаваме към първо гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте на първо гласуване предложения законопроект.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля, чрез процедура да уважите и становището на комисията, която предложи законопроектът за изменение на Закона за пенсиите да се разгледа и на второ четене и да бъде приет още днес. Вече казах защо - тъй като е необходимо за това да бъдат направени съответните изчисления в Националния осигурителен институт и за да могат пенсионерите още в началото на месеца, когато всички започват да получават пенсиите си, да имат новите си пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата госпожа Дянкова да докладва законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Законопроект за изменение на Закона за пенсиите".
Обнародванията, господин председател, няма да ги чета. Ще ги предоставим за протокола.
"§ 1. Чл. 49 се отменя.

Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта с неговите два параграфа.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ - продължение.
Има думата председателят на водещата комисия господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"Раздел пети
РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ
Продължителност на работното време

Чл. 49. Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков:
1. Чл. 49, чл. 50, ал. 1, чл. 52, чл. 53, чл. 54, чл. 55, чл. 57, чл. 59, чл. 60, чл. 61, чл. 63, чл. 65 и чл. 66 да отпаднат, като се преномерират.
2. Чл. 49 да придобие съдържанието на чл. 50, ал. 2:
"Чл. 49. За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни."
3. Досегашният чл. 56 да стане чл. 50.
4. Досегашният чл. 58 са стане чл. 51.
5. Досегашният чл. 62 да стане чл. 52.
6. Досегашният чл. 64 да стане чл. 53.
Комисията не приема предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на раздел пети и по чл. 49 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 129 народни представители: за 38, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел пети и чл. 49 така,както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 15.
Заглавието на раздел пети и чл. 49 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Ненормирано работно време

Чл. 50. (1) При необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на този текст вече беше гласувано.
"(2) За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 50, като предлага да се създаде ал. 3 със следната редакция:
 "(3) Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2, се определят от органа по назначаването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 50 някой желае ли да се изкаже? Предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков вече беше гласувано.
Моля, гласувайте чл. 50 с предложените от вносителя две алинеи и предложената от комисията ал. 3, а също и неговото подзаглавие.
Гласували 112 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 7.
Член 50 с неговото заглавие е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Изчисляване и разпределение
на работното време

Чл. 51. (1) Работното време се изчислява в работни дни.
  (2) Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 51 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 51. По чл. 51 не бяхме гласували, сега трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, съвсем незначителна редакционна бележка: "Работното време се изчислява в работни дни", смятам, че е по-правилно да се каже: "Работното време се определя в работни дни". Тоест не може на половин, на четвърт и т. н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Желае ли някой да се изкаже по чл. 51? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на чл. 51.
Гласували 128 народни представители: за 27, против 98, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Лучников, приемате ли предложението?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 51 с неговото заглавие така, както е предложено от вносителя, като в първата алинея думата "изчислява" се замества с думата "определя".
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Член 51 с неговото заглавие е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Почивки по време на работния ден
Чл. 52. (1) Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути.
(2) Почивката не се включва в работното време."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане беше гласувано.
"Междудневна почивка
Чл. 53. Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на този текст беше вече гласувано.
"Седмична почивка
Чл. 54. Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на този текст беше гласувано.
"Официални празници
Чл. 55. (1) Официални празници за държавните служители са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.
(2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивни дни през годината."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на този текст беше вече гласувано. Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 55.
"Редовен платен годишен отпуск
Чл. 56. (1) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни.
(2) Държавният служител според неговия ранг и служебен стаж има право и на допълнителен платен отпуск в размер до 20 работни дни.
(3) Конкретният размер на допълнителния отпуск за всяка длъжност и ранг се определя с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Ползване на редовния платен годишен отпуск
Чл. 57. (1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването.
(2) На държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1 от този закон.
(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на текста бяха вече гласувани.
"Прекъсване на ползването
Чл. 58. (1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.
(2) Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Отлагане на ползването
Чл. 59. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:
1. от органа по назначаването, когато нуждите на службата налагат;
2. от държавния служител - когато ползва друг вид отпуск, или по негово искане със съгласие на органа по назначаването.
(2) Когато отпускът е отложен, органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител ползването му през следващата календарна година.
(3) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска.
(4) Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане беше гласувано.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Заплащане
Чл. 60. За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава заплата съобразно размера й към момента на ползване на отпуска."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков беше гласувано.
"Забрана за компенсиране
Чл. 61. Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане беше гласувано.
"Отпуск за граждански и обществени задължения
Чл. 62. Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:
1. при встъпване в брак - 3 работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение, а по съребрена линия до втора степен - три работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. за участие в заседание като съдебен заседател;
6. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане. Ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след заминаването.
Отпуски при социално осигуряване
Чл. 63. Държавният служител има право да ползва и отпуски за временна нетрудоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител и за две или повече живи деца при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 168 от Кодекса на труда."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков чл. 63 да отпадне, беше отхвърлено.
"Неплатен отпуск
Чл. 64. (1) По искане на държавния служител органът по назначаването може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на служебния му стаж.
(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни, само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.
Служебен отпуск
Чл. 65. (1) За времето, през което държавният служител е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той получава платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборната кампания, през което държавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за служебен трудов стаж."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на този текст вече беше гласувано.
"Отпуск за обучение
Чл. 66. Държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 - 171 от Кодекса на труда."
Предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане беше вече отхвърлено.
Дотук приключваме с раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 52 - 66, включително, госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колеги, надявам се досадата в залата да ви убеди колко нелепо е да се преписва Кодексът на труда в един друг нормативен акт, вместо да се сложи едно-единствено изречение: по въпросите на отпуски, почивки, работно време и т.н. се прилага Кодексът на труда. Няма да стане по-малко служебно служебното правоотношение на държавния служител, ако по тези въпроси, които са свързани с полагането на неговия труд като държавен служител, използваме една много по-елегантна схема за уреждане на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Друг желае ли да се изкаже?
Думата има господин Михаил Миков. Ние гласувахме отпадането още в началото.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, за да бъда по-конкретен в направените предложения, защото този подход на четене по цели глави като че ли не дава възможност на народните представители да разберат какво да гласуват, ще им обърна внимание, че така, както се тръгва от чл. 55, се прогласяват официални празници, посочени в чл. 154 на Кодекса на труда. Излиза, че с този закон ние ще създадем парламентарна практика за всякакъв род служители и работници да обявяваме кои са официалните празници. Няма нужда от този текст! Официалните празници са официални празници за всички български граждани. Не може чрез Закона за държавния служител ние да казваме кои са официалните празници за държавните служители.
Мога много да говоря по тези текстове, но като че ли няма смисъл. Само искам да подчертая абсурда на едни такива текстове. Служебният отпуск по време на избори - също неприет от комисията текст. Избирателният закон е този, който казва какъв отпуск се взема от лицата, кандидатстващи, независимо за кметове, общински съветници, народни представители и прочие. И това, че те са държавни служители, не променя по никакъв начин правата им, които ще бъдат дадени в един друг закон - избирателния закон. Защо е необходим този запис тук? Утре същият запис трябва да вкараме и в Кодекса на труда за работниците, сигурно и за селяните - имаше такава категория - ще измислим някакво такова нещо.
Сами разбирате, че става въпрос за текстове, които по същността си са едно нелепо преписване на Кодекса на труда. И пак казвам: това дори не е толкова страшно. Страшното е, че се създава един прецедент на законодателна имитация. Законодателна имитация, която в никакъв случай не издига престижа на българското Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте от чл. 52 до чл. 66, включително, с техните заглавия, както са предложени от вносителя.
Гласували 136 народни представители: за 113, против 8, въздържали се 15.
Членове от 52 до 66, включително, заедно с техните заглавия са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел шести
ЗАПЛАТА И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Чл. 67. Размерът на основната заплата, добавките към нея за отделните длъжности и рангове, както и изплащането на допълнителни възнаграждения се определят от Министерския съвет."
Комисията предлага чл. 67 със следната редакция:
"Заплата
Чл. 67. (1) Размерът на основната заплата за длъжност се определя от Министерския съвет.
(2) Към основната заплата за длъжност Министерският съвет определя добавки:
1. за ранг;
2. за категория администрация;
3. други законово установени добавки.
(3) Категорията на администрацията се определя в съответствие с йерархичното място на съответния държавен орган, чиято дейност тя подпомага.
(4) Общият размер на добавките по ал. 2, т. 3 към основната заплата на държавния служител, не може да бъде по-малък от този, установен в трудовото законодателство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По този текст има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на раздел VI така, както е предложено от вносителя и чл. 67 така, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 8.
Заглавието на раздел VI и чл. 67 са приети.
За процедура думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Но министърът се появи. Тъкмо исках да го поканя. Искахме да поканим министъра. Отказвам се от процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Дончева се отказа от процедурата.
Господин Лучников, моля да докладвате по-нататък закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 68. - "Гарантиран минимум".

"Гарантиран минимум
Чл. 68. (1) Размерът на основната заплата за най-ниския ранг на държавен служител не може да бъде по-малък от трикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната.
             (2) Размерите на добавките към заплатата на държавния служител не могат да бъдат по-малки от тези, установени в трудовото законодателство."
Предложение на народните представители Валентин Симов и група народни представители:
1. В чл. 68 ал. 2 се изменя така:
"(2) За всяка прослужена година държавният служител получава добавка към заплатата в размер на 1 на сто от основния й размер."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и думите "размерите на добавките" се заменят с "останалите добавки".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 68 със следната редакция:
"Чл. 68. Размерът на основната заплата по чл. 67, ал. 1 за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, не може да бъде по-малък от трикратния размер на минималната работна заплата за страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Валентин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Основният мотив - на мен и на моите колеги - е именно във философията на закона. Аз мисля, че вносителят се е стремял към една защита на държавния служител. И това, което винаги сме прокламирали, е, че този 1 на сто ще даде именно стабилността на държавния служител. Ще има възможност за неговото израстване и той няма да бъде зависим от един или друг висш държавен служител, който ще идва и ще си отива и от неговите чувства ще бъде променяна заплатата на държавния служител. Това е основната ми мисъл и аз апелирам вие да подкрепите този текст. Иначе държавният служител ще бъде подложен, чисто субективно, на възможността да се манипулира. Ако слушаш, твоята заплата ще бъде увеличена. Ако не слушаш, ти ще си стоиш там, на минимума и няма да има никаква гаранция, че ще растеш нагоре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Трябва да ни е ясно какво означава този текст и да помислим дали той е най-рационалният и най-целесъобразният.
Нека да помислим общо. С чл. 68 се дава възможност на най-ниската длъжност - младши, ще видим ранговете по-нататък в текстовете, държавен служител, който току-що започва, образно го казвам, работа, да получава с този текст, сега около 185 000 лв. месечна заплата. Аз не казвам, че е много. Парите винаги не достигат. Но това е за всеки държавен служител, който току-що започва работа.
Нека да помислим. Сега в момента, ето тук има и лекари, и от едната, и от другата страна. Лекарите започват с около 125 000 лв. основна работна заплата. Учителите даже и с по-ниска. При възможностите на държавата, които имаме сега, в момента, струва ми се, че примерно лекарският труд, или трудът на учителите или на други специалисти надали е по-малко полезен, от този на държавния служител. И затова аз мисля, че трябва да намерим една по-еластична, по-обтекаема форма на трудово възнаграждение, а не с един текст в Закона за държавния служител да засечем практически точния размер, който трябва да получава държавният служител от постъпването му на работа, та до пенсионирането му. В този смисъл ми се струва, че думите "трикратен размер", "минимална работна заплата" би следвало да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Корнезов, те ако отпаднат само тези думи, текстът става безсмислен. Така че по-скоро предлагате отпадането на целия член.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз също предлагам да отпадне чл. 68, освен ако вносителите не предложат някаква друга редакция и ще допълня аргументите.
В момента твърде много се стеснява кръгът на държавните служители. Досега това бяха, както се посочи, лекари, учители, преподаватели, хора, които осигуряват публично услуги. Всички тези лица вече остават извън обхвата на този закон. Следователно неговата гаранция, която той дава в този член за трикратната минимална заплата като начална заплата за най-ниската категория, вече ще се отнася до един много по-тесен кръг лица, които са ангажирани от изпълнителната власт, от различни органи на изпълнителната власт и в структурите на местната администрация.
Нека да помислим, защото този въпрос трябва да бъде решен с оглед на общия баланс на възнагражденията, които получават различните категории не само държавни служители, но и различни други лица, които работят по трудов договор.
Освен това сметнато ли е, ако за най-ниската длъжност ще се получават минимум три минимални заплати, то колко трябва да бъде заплатата за най-висшите категории държавни служители, например за един главен секретар в съответно министерство? Защото трябва да търсим и някаква съразмерност в увеличението, което да не бъде прекомерно, но и да не слага някакъв много нисък таван на най-ниските длъжности. Защото ние имаме вече един друг установен критерий за лица, които са в политически институции, в други производни от тях органи, които получават три средни заплати за страната. Аз съм съгласен, че трябва да има и някаква степен на съответствие между тези политически, административни длъжности, защото ние в никакъв случай не трябва да подценяваме държавната бюрокрация, в добрия смисъл на тази дума като една професионална власт, която трябва да съдейства за постигането на определени обществени цели.
Но преди да се отговори на този въпрос - как се движат заплатите в рамките на политическия сектор, как те се движат в рамките на различните публични услуги и кое трябва да бъде минималното и максималното ниво на заплатата на държавния служител, този текст ми се струва, че ще бъде твърде ограничителен, преждевременен и той по-скоро ще играе ролята на отрицателен, а не на позитивен стимул.
Вярно е, че в момента за някои от държавните длъжности не могат да се намерят достатъчно квалифицирани хора, тъй като те не са привлекателни поради това, че някои отговорности в тях са значителни, а получаваните възнаграждения - недостатъчни. И често държавните служители търсят пътищата на корупцията, за да остойностяват реално труда, който извършват. А често пъти и далеч над него, за да получават изгоди от заеманата длъжност. Има и такива.
Затова може би трябва да се прецени - този размер да бъде две минимални заплати. Аз съм съгласен, че в закона трябва да има един долен праг като гаранция, но това, което се посочва тук, без да е съобразено с тези критерии, за които говорим, в момента едва ли има достатъчно основание да бъде прието. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тези със средно образование ще получават повече от хора с висше образование на други работни места.  
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин министър Тагарински има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не се притеснявайте, господин Стоилов, за всичко е помислено. Съвсем наскоро Министерският съвет прие Единен класификатор на длъжностите в администрацията, прие и препоръчителните нормативи за числеността на администрацията и вътрешното съотношение. А също така е разработен и цялостен механизъм за заплащане на държавните служители, като са взети предвид всички тези неща, които Вие изложихте тук. Тоест долният ограничител, минималната заплата, с която започва един държавен служител. И тя е съобразена с възможностите на държавата, но разбира се, и с европейските и световните стандарти за държавната служба.
Не може да се дават примери, да се приравняват в момента и да се противопоставят лекари и учители на държавните служители. Държавната служба и статутът на държавната служба е малко по-особен. И неслучайно и служебното правоотношение се различава от трудовото правоотношение по сега действащия Кодекс на труда и не се регламентира от колективен трудов договор. Той има особен статут, заложен е в чл. 116 на Конституцията - какъв е длъжен да бъде държавният служител. И там е споменато, че неговият статут се урежда със закон. Това е точно законът, който разглеждаме в момента.
Така че един от основните параметри на държавната служба е системата на заплащане, както и системата на йерархията, която стимулира държавния служител да изпълнява функциите, които са заложени и в Конституцията, и в този закон, и във всички закони, които регламентират неговите правоотношения с държавата като работодател.
Така че е разработена цялостна система, свързана с ранговете и степените, от една страна, тоест гарантиран е растежът в йерархията и растежът в заплащането, а също така е определена горната граница. Най-висшият държавен служител по смисъла на този закон, такава е и европейската и световната практика, е главният секретар или административният секретар. Неговата заплата се определя на базата на процент от заплатата на заместник-министър. А знаете, заплатата на мандатните - висш политически и управленски елит, се определя на базата на три средни заплати за страната, което е заплатата на народен представител, от нея се получават вече всички останали заплати.
Така че, системата на заплащане на държавния служител е свързана със сега действащата система. Доколко тази действаща система в момента е правилна и дали това трябва да бъде адекватното заплащане, говоря като цяло за тези, които са на мандатни длъжности - народните представители, правителството, и в сферата на изпълнителната, и в сферата на другите власти, - това е вече един по-сериозен въпрос. Но той е от компетенцията на Народното събрание.
Доколкото имате такива притеснения по отношение на системата на заплащане, изработена е пълна, цялостна система, която се надяваме да влезе от 1 юли. В момента работят по нея експерти и на Министерството на финансите. Стремим се след приемането на закона тази система да бъде вече напълно приета.
Всички тези неща, които споменахте, са взети предвид, както и това, което говори господин Корнезов. Но смисълът да бъде регламентирана една малко по-висока заплата е и конкуренцията на частния сектор. Тъй като държавата също трябва да задържи компетентни, образовани, професионални специалисти и да им осигури стимули за техния растеж, стимули да извършват своята дейност. А при една пазарна икономика материалните стимули не са без значение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Учуден съм много от заявлението на господин министъра, че тук се сравняват лекарите и учителите. Ами, господин министре, Вие трябва да обясните...
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Противопоставят се!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, няма да ги противопоставяме. Но, разберете, че при тази редакция на текста е възможно хора със средно образование да получават по-високи заплати от хора с по-висок образователен ценз. N-ският чиновник в N-ската паланка ще получават повече от един човек, който е завършил висше медицинско образование. Може да си учите шест години Медицинска академия! Ами това ние не можем да приемем.
И друго нещо, което много ме дразни във Вашето изявление - обидното отношение към парламента. Не може Министерският съвет да приема актовете по приложението на закона преди законът да е приет. Просто това обижда. Ако не обижда колегите народни представители, е техен проблем, но мен ме обижда.
Спрете да се хвалите какво сте приели по приложението на този закон, а си ги дръжте там, в чекмеджето. И като се приеме законът, тогава ги приемете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин министър Тагарински има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Миков, Вие пак сте неподготвен да четете законите. Ако обърнете внимание на Преходните и заключителни разпоредби, § 2 на Закона за администрацията, там е записано: "В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Единен класификатор за длъжностите в администрацията, съгласно чл. 13, ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на чл. 68.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 67, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов за изменение на ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 39, против 70, въздържали се 22.
Предложението на господин Симов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 68 така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 33.
Член 68 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Заплата при вътрешно съвместителство
Чл. 69. При вътрешно съвместителство държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от размера на основната заплата на отсъстващия служител или за незаетата длъжност, считано от момента на издаването на акта.

Заплащане в почивни и в празнични дни
Чл. 70. Когато държавният служител изпълнява задълженията си в почивни и в празнични дни, на него му се заплаща удвоеният размер на основната заплата, изчислен за броя на съответните дни.

Изплащане на заплата
Чл. 71. (1) Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването.
(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител или на упълномощено от него лице."
Комисията предлага редакционна корекция:
"(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез привеждането й по негов влог."

Удръжки от заплата
Чл. 72. (1) Без съгласието на държавния служител не могат да се правят удръжки от заплатата, освен за:
1. получени аванси;
2. данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплата;
3. надвзети суми вследствие на технически грешки;
4. запори, наложени по съответния ред.
(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен в Гражданския процесуален кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя, с направената корекция на ал. 2 на чл. 71, по членове 69, 70, 71 и 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте членове от 69 до 72 включително, както са предложени от вносителя, и с предложената от комисията редакция на ал. 2 на чл. 71.
Гласували 114 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 19.
Член 69, чл. 70, чл. 71 и чл. 72 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Раздел VII - "Рангове и повишаване в длъжност".
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
1. В глава трета - "Статут на държавния служител", в заглавието на раздел VII, преди думата "рангове" да се добави и "степени".
2. Създават се чл. 72а и чл. 72б:
"Чл. 72а. Степента на държавния служител със средно образование е "изпълнителен". В степента "изпълнител" се включват ранговете: "изпълнител I ранг" и "изпълнител II ранг".
Чл. 72б. (1) Степените за държавни служители с висше образование са: "експерт", "съветник", "ръководител" и "секретар".
(2) Степените по ал. 1 включват трети, втори и първи ранг.
(3) Във всяко ведомство се създава длъжността "държавен секретар". Държавните секретари са най-висшите държавни служители в съответното ведомство, които осигуряват приемствеността в работата на държавните служители във ведомството, независимо от смените в неговото ръководство. Във всяко ведомство може да има само по един държавен секретар.
(4) В общинските администрации функциите на държавен секретар се изпълняват от секретаря на общината."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
Господин министър, дами и господа народни представители! Един текст, от който личи нашата добронамереност и в крайна сметка желанието да има една стабилна държавна администрация, изрично уредена в закон. Тук ние сме си позволили да предложим и да очертаем онази възлова длъжност във всяко едно ведомство, независимо дали то е централно, министерство или някакво друго ведомство или община, която да движи делата в това ведомство независимо от смените на властта.
Комисията не е приела нашето предложение. Сигурно и залата няма да го приеме, водена от препоръките на комисията. Но тук е мястото да заявим, че неприемането, ненамирането на консенсус по един такъв важен въпрос ще води винаги до познатата ни балканска партизанщина, когато едни или други политически сили вземат властта и започват да променят и да търкалят вътре администрацията, нови и нови хора. Това не е добре за България, не е добре за статута на държавните служители.
Илюзия е, ако някой си мисли, че с приемането на един закон ще се създаде стабилитет. По едни такива основни въпроси като стабилитета трябва да има преди всичко съгласие между всички политически сили. Щом го няма, всеки закон, както се приема, така може да бъде отменян, изменян и допълван.
В името на националното съгласие по този въпрос - стабилна администрация, независеща от политическите сили, стабилна администрация, която даже господин Тагарински сега има възможността да кадрува, аз ви апелирам още веднъж да приемем този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков за изменение на заглавието на раздел VII и създаването на чл. 72а и чл. 72б.
Гласували 141 народни представители: за 53, против 83, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел VII, както е предложено от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
Заглавието на раздел VII е прието.
ДОКЛАДИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Рангове
Чл. 73. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на държавния служител.
(2) Притежаването на съответен ранг е условие за заемане на длъжност в администрацията.
(3) При определянето на ранговете се следва йерархията на длъжностите в администрацията.
(4) Ранговете се присъждат от органа по назначаването независимо от заеманата длъжност.
(5) При постъпване за първи път на държавна служба се придобива трети младши ранг.
(6) В Единния класификатор се определя за длъжностите на ръководните служители най-малко втори старши ранг."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 73 да отпадне и да се създаде нов чл. 73 със следното съдържание:
"(1) Професионалната кариера на държавните служители се реализира чрез последователно преминаване в длъжностните степени и рангове при отчитане на професионалните качества, придобития служебен стаж и квалификацията им.
(2) Преминаването от степен в степен се извършва с конкурс, а от ранг в ранг - с атестация, извършена по ред, определен от ръководителя на ведомството."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 73, като предлага следните промени:
1. Създава се ал. 5 със следната редакция:
"(5) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: "младши ранг" и "старши ранг". Младшият ранг има пет степени, а старшият ранг - седем степени."
2. Алинея 5 става ал. 6, а думата "трети" се заменя с "пети".
3. Алинея 6 става ал. 7 със следната редакция:
"(7) В Единния класификатор на длъжностите в администрацията за длъжностите на ръководните служители се определя най-малко трети младши ранг."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Ще дам думата, но преди това искам да питам господин Миков, понеже това предложение и следващите са свързани с отхвърлените предложения за нови членове 72а и 72б, ще държите ли да се гласуват те?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще държа, защото не само в тях се съдържа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Накратко ще се спра на това, което предлага комисията. Всъщност за мен това е един уникален текст.
Първо, той уникално се роди, защото по чл. 73 бяха направени предложения. Има и съответното предложение, гласувано на първо четене. Минаха всички срокове за правене на предложения от народни представители и изведнъж в комисията след всякакви срокове, знаем как стана това и в комисията, се роди това, което комисията ни предлага.
И какво ни предлага в края на краищата комисията? Да оставим нарушенията на правилника. Ами, аз бих казал, върхът на бюрокрацията.
Какво се предвижда? В ал. 5 - две групи - младши ранг и старши ранг. Младшият ранг има 5 степени, а старшият ранг - 7 степени. Или, следователно, държавните служители имат точно 12 степени. Дванадесет степени!
Направих справка просто, за да видим офицерските степени в Българската армия. Те са точно 12 - от лейтенант до генерал-полковника. Значи, въвеждаме за държавния служител една степен по-малко всъщност, както казва Янаки Стоилов.
Обърнете внимание на този парадокс в следващия текст, който буквално е свързан - за да можеш да преминеш от един ранг в друг ранг - няма значение дали си младши или старши, са ти необходими между 3 минимум и не повече от 5 години. Хайде да ги вземем средно - на 4 години можеш да преминеш от един ранг в друг ранг. Следователно, ако започнеш от най-ниския ранг като държавен служител, за да стигнеш в йерархията до най-висшия ранг ти трябват 48 години стаж като държавен служител! И на колко години тогава ще трябва да стане този държавен служител? Подсказвате: 68, но ако е започнал на 20 години, но ако е завършил висшето си образование на 27-28 години? Така че такава бюрокрация, създавана чрез този текст, първо, ми се струва, че не е в идеята, вложена в проекта на Министерския съвет в оригиналния текст на чл. 73, и второ, не ми е известно поне в България, е, може някога в царска Русия да е имало тези рангове, но поне в България да не ги допускаме в такъв бюрократичен стил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин Куртев. Господин министър, дами и господа народни представители, сигурно в царска Русия е имало ред, а този закон ще създаде едно голямо безредие.
Защо, господин Куртев, аз отказах априорно да бъдат отхвърлени нашите текстове, нашите предложения за текстове след като принципът беше отхвърлен? С малка корекция, изваждайки степените, всичко това, което сме заложили като принципи, може да бъде прието. И то, съм сигурен, че ще бъде много по-добро от редакцията, не само от редакцията, но и от нейния смисъл, нейната същност, предложени от Министерския съвет.
Ние сме посочили, че професионалната кариера на държавните служители трябва да се реализира чрез последователно преминаване, да не се допуска прескачане на тези рангове.
Другото, което сме посочили като критерии, това е отчитане на професионалните качества, придобитият служебен стаж и квалификация. В този вариант освен мъглявото пожелание за йерархичност - говоря за варианта на Министерския съвет - се решава едва ли не всичко от органа по назначаването. Но, разберете, господа, не дава майката история да се прескачат стъпала, както се пее в една весела студентска песничка. Не може органът по назначаването без някакви очертани в закона критерии, относително твърди критерии, да присъжда тези рангове.
И в крайна сметка, вижте чл. 73 в правителствения вариант - рангът е израз на равнището на професионалната квалификация на държавен служител. Не е вярно, рангът е израз на близостта на отношенията между държавния служител и органа по назначаването. И понеже господин Тагарински преди малко каза, че аз не съм се запознал добре с материята, сега аз го питам: като се приеме Единният класификатор и в правителствения законопроект сте подали най-малко втори старши ранг - ал. 6, - а комисията предлага най-малко трети младши ранг по Единния класификатор на длъжностите в администрацията, това съобразили ли сте го, след като там ние още не сме го приели? Всъщност, какво сте приели там, за да знаем ние тук по някакъв начин да се съобразим. Или Вие после ще коригирате класификатора с това, което ще приемем днес?
Ако можете, отговорете преди гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Преди да сме приели ние нещо, друг да приеме нещо друго, няма стойност. Трябва да се съобразявате с това, което ние сме приели. Отговорът, вместо господин министърът, аз ще Ви го кажа. То е много просто.
Има ли други изказвания?
Господин Нешев искаше думата. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В теорията на управлението е познат прийомът за развитието на личността в хоризонтална и във вертикална степен. Един от начините, по които това се регламентира са и критериите за аранжиране на отделните служители, така че аз не виждам някакъв съществен парадокс тук.
Има нещо, което му смущава и което искам да споделя с вас и в резултат на което да направим известна редакционна поправка.
Аранжирането, освен морална значимост, има и социална значимост. То определя стандарта на човека. Човек има стремеж да живее по-добре, затова и се труди по-добре, но не бива да бъде поставен - казвам го това като социалдемократ - в унизителна зависимост. Казвам: в унизителна зависимост, защото някой ще му определя ранговете. И този някой не трябва да бъде оставен да го прави произволно, затова в чл. 73 в ал. 1 след текста аз предлагам да бъде допълнено изречението с...
Хайде, ще прочета и текста: "рангът е израз на равнището на професионална квалификация на държавния служител", определян по предварително заявени критерии. Всеки трябва да знае предварително какво трябва да постигне като квалификация, като стаж, за да може да бъде обезателно удовлетворен и в битовото си отношение.
И, за да не излизам, господин председател, втори път на трибуната си позволявам да ви кажа - именно заради това смятам, че в чл. 74 ал. 2 трябва да отпадне. Условията и редът за провеждане на атестация се определят с наредба на Министерския съвет. Всеки Министерски съвет си прави своята наредба. Ето това е извън моята ценностна система. Това е унизителното. България и българският служител трябва да знаят точните и ясни критерии, по които той ще се развива както в хоризонтален план, така и във вертикален план. Другото е лицепригодност или подмазвачество, за да живее добре. Не го приемам! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Аз се изказах в комисията срещу тази нова последваща редакция, а тя се появи за нас знайно защо, тъй като към тези текстове имаше редица забележки в доклада на експерти от чужбина, че те не съдържат достатъчно детайлизирана процедура, която създава достатъчно гаранции и обективни критерии както при разграничаване на длъжностните рангове, така и за развитието на служебната кариера на държавните служители.

Но заместването на този недостатък с един запис, който предвижда много рангове и степени в тях, далеч не решава въпроса.
Аз имам още едно принципно възражение срещу този текст, което допълва цялата тази аргументация, която ние вече изложихме, а това е обстоятелството, че в съвременния свят не само в бизнеса, но и в администрацията се отива към едни много по-гъвкави структури на управление. И сигурно министърът на държавната администрация е осведомен не само за тази тенденция, но и за нейното трайно налагане поне в развитите страни. При това положение отпада необходимостта от много от средните звена. От строго пирамидални йерархични структури се преминава все повече към т.нар. мозаечни структури. И къде ще бъдат разполагани тези 12 степени? Следователно се отива към една прекалена униформизация на държавните служители, към един наистина казармен начин на тяхното построяване, което едва ли е най-добрият стимул за тяхното развитие. Може с една по-опростена уредба, включително и с тези идеи, които се съдържаха в другите предложения, да се постигне изискването за определеност, за стриктност на изискванията за развитие на служебната кариера, без да се създава един модел на държавна администрация, който би бил достойнство за парламента, ако го приемаше в края на IХ или началото на ХХ век, и като че ли твърде демодиран за началото на ХХI век.
Това са били принципните ни съображения и затова възразяваме срещу тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на чл. 73 и създаването на нов чл. 73 със съдържанието, прочетено от господин Лучников преди това.
Гласували 131 народни представители: за 48, против 76, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Нешев, предложението Ви по чл. 74 за отпадане ще го поставя после на гласуване. Но предложението Ви по чл. 73 няма как да го поставя на гласуване, защото то не е редакционно, а всъщност представлява нов текст.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): То е едно допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Допълнение, но това става по писмен ред.
Моля, гласувайте чл. 73 така, както е предложен от вносителя, с направените от комисията промени.
Гласували 138 народни представители: за 89, против 43, въздържали се 6.
Член 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Повишаване в ранг

Чл. 74. (1) Повишаването в ранг се извършва периодично на не по-малко от 3 и на не повече от 5 години въз основа на атестация на държавния служител, при която се отчита професионалната квалификация, прослуженото време като държавен служител, както и другите изисквания, определени в устройствените правилници.
(2) Условията и редът за провеждане на атестация се определят с наредба на Министерския съвет."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 74 да отпадне и да се създаде нов чл. 74 със следното съдържание:
"Чл. 74. Степента на държавните служители със средно образование е "сътрудник". В степента "изпълнител" се включват ранговете "сътрудник I ранг" и "сътрудник II ранг".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председателю! Чл. 74 е пряко свързан с предния текст, който вие гласувахте, обръщам се, разбира се, към тези колеги, които подкрепиха текста. И още веднъж ви обръщам внимание: всъщност има 12 степени и ако приемем чл. 74 с този му текст, че може да се преминава от степен в степен минимум на 3 години, респективно 5 години, ако чакаш 5 години, за да минеш от една степен в друга степен, трябват ти точно 60 години трудов стаж като държавен служител. И ако си тръгнал да работиш на 25-26 години, значи на 90 години държавен служител ще може да достигне до висшата степен.
Затова, господин председателю, предлагам в чл. 74 думите "не по-малко от 3 и на не по-повече от 5 години" да отпаднат. Хайде, приемаме, че началникът ще направи някакви критерии и на базата на тези критерии, когато държавният служител покаже съответните качества - повиши своята квалификация, изкара съответни курсове, езици и т.н, да му се дава съответен по-висок ранг, а оттук и по-високо възнаграждение. Но нека това да не го свързваме винаги с някакви години. Защото могат да минат и 5 години и този държавен служител вместо да си повиши квалификацията, да намали квалификацията си, т.е. да застине на съответното място, да не се съобразява с развитието на науката, техниката и т.н. Затова нека да не засичаме поне годините, защото ставаме буквално смешни с годините и тези 12 ранга.
Предлагам в първата алинея да отпаднат годините, а да се изискват само съответните професионални качества на държавния служител, за да може той да премине към по-висока степен.
Някои от колегите вече се спряха, а вероятно и други народни представители ще се спрат в изказванията си: не трябва ли Народното събрание, парламентът, който гласува закона, да даде тези основни критерии, по които държавните служители могат да преминават в по-висок ранг, а не изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет? Министерски съвет винаги ще има, правителство винаги ще има, но тези правителства се менят и съобразно политическата окраска на правителството да се сменят критериите и практически с това ще се дестабилизира институцията на държавния служител.
Предлагам включително и ал. 2 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, аз мислех, че някой от мнозинството ще намери съобразителност, за да възрази на господин Корнезов, но виждам, че изглежда това е трудно постижимо или пък вниманието не е голямо.
Защо аз се изказвам да останат тези години?
Първо, управляващите могат да приведат в подкрепа на своя законодателен текст идеята, че те ще повишават значително пенсионната възраст. Тогава вече текстът става приложим. Защото при сегашната пенсионна възраст - 55 години за жените и 60 години за мъжете, той наистина е неприложим, ако едно лице трябва да премине през всички тези степени.
Освен това, тъй като при допълването на текста сега няма как да направим формални предложения за промяна в цифрите, за да съобразим тези множество степени и да станат съответно 2 и 4 години, а по-добре е да има все пак някакъв критерий, защото иначе може да се окаже, че един и същи държавен служител поради някакви симпатии на неговия началник може да бъде повишен и двукратно в рамките на една година, само и само за да расте бързо в кариерата.
Затова аз смятам, че е по-добре да останат тези години, освен ако самият вносител не реши, че неговото предложение може да бъде допуснато и те да бъдат снижени, така че да бъдат по-добре съобразени с вече един приет текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Друг желае ли думата?
Има две предложения за отпадане на текстове.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 74, ал. 1 да отпаднат думите "на не по-малко от три и на не повече от 5 години".
Гласували 140 народни представители: за 45, против 83, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте и второто предложение за отпадане на цялата ал. 2.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 95, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за заместващ текст на чл. 74 с отпадане на първоначалния текст.
Гласували 132 народни представители: за 37, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 74 със заглавието така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 17.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Повишаване на експерти в ръководни служители
Чл. 75. Всеки държавен служител, който е работил като експерт и притежава необходимия ранг, може да кандидатства на свободна щатна длъжност за ръководен служител и има право да бъде повишен."
Предложение от народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 75 да отпадне и да се създаде нов чл. 75 със следното съдържание:
"Чл. 75. (1) Ранговете за държавни служители с висше образование са: "експерт", "съветник", "ръководител" и "секретар".
(2) Ранговете по ал. 1 включват трета, втора и първа степен, като съответно втора и първа степен могат да се обозначават като "старши" и "главен".
(3) Във всяко ведомство се създава длъжността "държавен секретар". Държавните секретари са висши държавни служители в съответното ведомство, които осигуряват приемственост в работата на държавните служители във ведомството, независимо от смените в неговото ръководство. Във всяко ведомство може да има само по един държавен секретар. Държавният секретар не може да съвместява и изпълнението на функциите на заместник-министър.
(4) В общинските администрации функциите на държавен секретар се изпълняват от секретарите на общините.
(5) Държавните служители по ал. 1 могат да получават степен по предходните алинеи, ако притежават служебен стаж:
1. минимум три години - за получаване на степен "съветник";
2. минимум пет години - за получаване на степен "ръководител";
3. минимум десет години - за получаване на степен "секретар".
(6) Получаването на по-висока степен в рамките на един ранг става след не по-малко от една година служебен стаж.
(7) За служебен стаж по смисъла на ал. 6 се признава и стажът на лицата по чл. 3 от този закон, както и на преподавателите в държавните висши учебни заведения.
(8) За преминаване в по-висока степен не се изисква преминаването през всички рангове на по-долната степен.
(9) Функциите на секретар на община може да изпълнява и лице с по-ниска степен от степента на секретар."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 75 със следната редакция:
"Повишаване в длъжност
Чл. 75. Всеки държавен служител може да бъде повишен в по-висока длъжност, когато има съответния ранг и длъжността е свободна"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Пак ще бъда максимално кратък.
Става дума за чл. 75. Това, което ни предлага комисията тук да гласуваме, незнайно откъде се роди като текст, защото чл. 75, който ни предлага вносителят и е минал на първо гласуване, има друга идея. Това, което ни предлага комисията, поне в нейната редакция, има други измерения.
Какво е в края на краищата това, което ни предлага комисията? Комисията ни предлага връзката между длъжност и ранг. Значи за всяка съответна длъжност в държавната администрация ще трябва да съответства и рангът на лицето, което я заема или което кандидатства. Дотук - в общи линии добре. Но безсмисленият текст идва от следния израз, който е употребен тук: всеки държавен служител може да бъде повишен в по-висока длъжност. Да, ако има съответния ранг. Добре. И се казва: и ако длъжността е свободна. Ами ако длъжността не е свободна, той въобще не може да кандидатства за тази длъжност, защото има щатно разписание във всяка една администрация. И ако тази длъжност е свободна, този, който има съответния ранг, може да кандидатства за заемане на тази длъжност. Тя трябва да бъде свободна, за да се кандидатства за нея. Ако тя не е свободна, разбира се, че никой не може да кандидатства за нея.
И оттук веднага автоматично идва и следващият текст, който ще видите, наречен "Привилегии за лицата с по-висок ранг".
Затова, господин председателю, за юридическа точност, за една юридическа прецизност думите "и длъжността е свободна" просто да отпаднат. Защото е ясно, че само ако длъжността е свободна, може да се кандидатства за нея, ако лицето притежава съответния ранг. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за заместващ текст на чл. 75.
Гласували 137 народни представители: за 36, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в предложения текст от комисията на чл. 75 да отпаднат думите "и длъжността е свободна".
Гласували 143 народни представители: за 45, против 94, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 75 със заглавието, така както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 86, против 8, въздържали се 13.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 76 със заглавие: "Привилегии за лицата с по-висок ранг".
"Чл. 76. (1) Когато за заемане на длъжност в държавната администрация кандидатстват лица с различен ранг, предимство за заемане на длъжността има лицето с по-висок ранг.
(2) Когато кандидатстват лица с еднакъв ранг, назначаването може да се предшества от конкурс, който се провежда по реда на чл. 10."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 76 да отпадне и се създаде нов чл. 76 със следното съдържание:
"Чл. 76. Получаването на по-висока степен става въз основа на атестация, а на по-висок ранг - въз основа на конкурс."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 76 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Правим ви предложения, вие все ги отхвърляте и после вие ще се блъскате с този закон. Но това между другото пред скоба.
По заглавието - "Привилегии за лицата с по-висок ранг". Това не са привилегии, колеги. Нека да отпадне "привилегии". Даже "привилегии" не е конституционно. Знаете чл. 6 от Конституцията и така нататък. Въобще тук не става въпрос за привилегии, а става въпрос за една преценка при назначаването на държавни служители, които имат съответен ранг. Тук няма привилегии, защото рангът не е привилегия. Той е получен ранг, респективно степен, на базата на съответната процедура, която ние гласуваме.
Първо, предлагам тези "привилегии", които просто ме дразнят като термин, да отпаднат.
Второ - по същество.
Първата алинея. Нека да бъдем ясни. Когато за заеманата длъжност в държавната администрация кандидатстват лица с различен ранг, предимство за заеманата длъжност има лицето с по-висок ранг. Разбирам идеята, но нека думата "предимство" да отпадне.
Следователно кандидатстват за една и съща длъжност две лица, нека да вземем две лица, защото хипотезата е по-ясна, и този, който има по-висок ранг, той трябва да бъде назначен, а не само предимство. Предимството не означава задължение за органа, който го назначава, да се съобрази с него.
Предлагам да се каже: "се назначава лицето, което има по-висок ранг", за да е ясно.
Втората алинея. Текстът е доста хлъзгав, ако мога да употребя този термин. Какво казва? - "Когато кандидатстват лица с еднакъв ранг - нека да вземем тези две лица, които кандидатстват, само че имат вече еднакъв ранг - назначаването може да се извършва с конкурс."
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): "... да се предшества...".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, "да предшества конкурса", същата работа.
Значи щом казваме "може" следователно може и да не може. Следователно оттук втората алинея означава, че органът, който назначава съответното длъжностно лице, може да реши дали да има конкурс или да няма конкурс и по собствено усмотрение, макар и кандидатите да имат еднакъв ранг, да назначи този, който му е по-симпатичен било по външност, било по някакви други причини.
Затова предлагам, господин председателю - "Когато кандидатстват лица с еднакъв ранг, назначаването се предшества от конкурс, който се провежда по съответния ред - чл. 10" и така нататък, както е текстът.
Има ли еднакъв ранг за една длъжност, всичките лица нека чрез конкурс да покажат своите качества. И този конкурс, при българските условия знаем как се правят конкурси, дано да бъде обективен, и този, който има по-високи качества, да бъде назначен, а да не зависи от усмотрението на органа, който го назначава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже по чл. 76?
Господин Корнезов, съгласен ли сте в заглавието, понеже трябва да остане заглавие, да заместим "привилегии" с "предимство"?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов ал. 1 като заместващ текст да стане:
"(1) Когато за заемането на длъжност в държавната администрация кандидатстват лица с различен ранг, се назначава лицето, което има по-висок ранг."
И в ал. 2 да отпаднат думите "може да" и става:
"(2) Когато кандидатстват лица с еднакъв ранг, назначаването се предшества от конкурс, който се провежда по реда на чл. 10."
А заглавието става: "Предимства за лицата с по-висок ранг".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 67, против 37, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Има и едно предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков. Оттегляте ли го? Защото вече приехме другото предложение на господин Корнезов. Оттегля се предложението.
Не знам дали има нужда отново да гласуваме чл. 76 с корекциите, които вече приехме, макар че аз вече прочетох целия текст? Добре, нека да гласуваме чл. 76 с корекциите в заглавието и в ал. 1 и ал. 2, които вече гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5.
Член 76 е приет.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Предлагам прегласуване, защото първият пулт тук вече няколко пъти създава тези проблеми при гласуването. Аз гласувах против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, прегласувайте чл. 76 с корекциите в заглавието и в ал. 1 и 2, които приехме.
Гласували 148 народни представители: за 144, против 3, въздържал се 1.
Член 76 е приет с тези корекции.
За отрицателен вот думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин министър, дами и господа народни представители! Защо гласувах против този текст и по всички останали в тази глава? Защото мотивите, които излага Венецианската комисия по този законопроект, са следните.
Първият раздел, отнасящ се до повишенията, се съдържа в текстовете от 73 до 76, а това беше чл. 76. Ние не можем да направим друго, освен да признаем трудността да схванем добре обхвата на горецитираните разпоредби, заявяват юристите от Венецианската комисия.
Трябва да констатираме, че правилата, уредени в статута, съдържат твърде много пропуски в тази насока. Без съмнение 74 навява на идеята за установяване на документ, оценяващ професионалната квалификация на служители и условия за старшинство, минимална такса, но текстът спира дотук, господин министър. Той не разграничава особено условията за приемане от тези за принос за повишението и не определя ясно гаранциите на възможностите за маневриране на органа, който назначава, да го знаете, господин министър.
При това положение, според нас, би имало място да се уредят предварително две нови глави в тази глава, отнасящи се до кариерата - едната, от които третира оценяването, а другата - различните видове старшинство - нещо, което най-добронамерено се бяхме опитали да направим още преди въобще да бъде изпратен този законопроект на Венецианската комисия. Нашите предложения са много отпреди това.
Би било подходящо също повече да се систематизира процедурата, предвиждайки в полза на кандидата за повишаване възможности за възражения пред администрацията в случай на липса на повишение.
Ето заради това всичкото гласувах "против" и се радвам, че гласувах "против". Благодаря, господин председателю, че ми дадохте с процедурата тази възможност да знаете какво сте подкрепили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преминаваме към

"Раздел осми
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Обезщетения при природни и обществени бедствия
Чл. 77. (1) Когато поради природни и обществени бедствия държавният служител е възпрепятстван да се яви за изпълнение на служебните си задължения, той получава гарантирания минимум по чл. 68.
             (2) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при природни и обществени бедствия, той получава брутната си заплата.
             (3) Причините за неявяването и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков: да се създаде нов чл. 77 със следното съдържание:
"Чл. 77. Ръководителите на ведомствата създават необходимите условия за повишаване на квалификацията и преквалификацията на държавните служители за реализиране на кариерата им."
Малко неуместно предложение, но както и да е. Комисията не го приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 77, като предлага следната подобрена редакция:
"Обезщетения при природни и обществени бедствия
Чл. 77. (1) Когато поради природни и обществени бедствия държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.
(2) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при природни и обществени бедствия, той получава брутната си заплата. Причините за неявяване на работа и за участие в спасителните работи се удостоверяват от общината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 77 има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Може би има някакво основание в забележката на председателя Лучников, който отбеляза, че не е тук мястото на този текст. Ние сме го предложили на това място поради още по-безумните, бих казал, предложения, които са внесени по чл. 77. Поради крайна необходимост сме го предложили тук. Иначе наистина систематично мястото му не е тук.
Този текст, който е създаден, едва ли не дава възможност на държавния служител, който си ходи по улиците или се връща от провинцията, да участва в някаква спасителна операция. Това е едно задължение, което произтича включително и от Наказателния кодекс. Включително и от Наказателния кодекс! И не е необходимо за държавния служител да се указва и така детайлно да се вземе бележка от община. От коя община? Дето е бедствието, дето му е местоработата, от която се завръща ли? Това е един текст, който по никакъв начин не възлага повече задължения на държавния служител, отколкото на всеки друг гражданин, да участва в някакви спасителни операции. Има си ред, предвиден и в други закони.
И този запис - за обезщетението при природни и обществени бедствия - с бележка и пр., ами, по-скоро става въпрос за едно уважително отсъствие от работното място, което може много често да се употребява и да служи, че той не се е явил на работа -взел бележка от кметството, че имало градушка. Така излиза.
Именно поради тази причина, без да коментираме съдържанието, ние си бяхме позволили да предложим заместващ текст. Сега аз предлагам този текст да отпадне - чл. 77. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря. Друг?
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще изразя по-различно становище от това, което господин Миков изложи тук.
Според мен има място за един такъв текст. Въпросът е точно и ясно да го формулираме.
Разбира се, че природни бедствия, за съжаление, има.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Какво е обществено бедствие?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За природните бедствия говорим тук. И тези природни бедствия действително могат да бъдат градушка, земетресение, не дай си Боже, наводнение и т.н Поради тези обективни причини държавният служител просто не може да се яви на работа и смятам, че е нормално общината, където е станало бедствието, където той живее или се е намирал, и поради това не може да отиде на работа, да издаде съответния документ.
Но моля ви, вижте втората хипотеза - "обществени бедствия". Какви са тези обществени бедствия? Революция ли ще е това, ако е обществено бедствие, или някаква стачка в транспорта? Ако е стачка в транспорта, тя е законна или незаконна, това е друга тема. Можем ли да кажем, че, примерно, това е едно обществено бедствие? Ако някой тук може да очертае кръга на обществените бедствия.
Затова моля Ви, господин председателю, за да бъдем точни ...
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вашето управление е пример за това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тагарински, аз ви говоря с желанието да ви помогна в текста. А кое е обществено бедствие - дали вашето управление или нашето, историята ще каже.
Следователно през двете години, ако е било обществено бедствие, вие не трябваше да ходите на работа. Това ли искате да кажете? (Шум и реплики в залата.)
Та затова ви предлагам текст. Няма такъв правен термин - "обществено бедствие". Елате да ми кажете кой е той. Определете го! И как може един кмет да каже кое е обществено бедствие и кое не е обществено бедствие. Той може да каже кое е природно бедствие.
И затова предлагам: "Когато поради природни бедствия или други обективни причини държавният служител..." и т.н. по текста. Защото, разбира се, че е възможно извън природните бедствия нещо черезвичайно да е станало в населеното място, някаква невъзможност на служителя поради тези причини да се яви на работното си място и затова той, разбира се, не трябва да бъде санкциониран.
Затова пак предлагам: "поради природни бедствия или други обективни причини...".
Но да употребяваме "обществени бедствия", видите ли, това ми навява...
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Могат да бъдат аварии.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, "и други обективни причини". Може да е някаква авария. Може да е авария в жп транспорта, примерно, и да бъде прекъсната жп линията, поради което служителят да не може да отиде до населеното място, където му е работата. Но това може да бъде, разбира се, по хиляди причини, които не са обществени бедствия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз ще говоря не за общественото бедствие, уважаеми господин председател, а за да ви покажа още веднъж бедствието, което се е получило при формулирането на текста. Ще ви го прочета. Без да е казано за колко време отсъства той поради тези причини, е казано, че той "получава гарантирания минимум по чл. 68".
В чл. 68 е даден размерът на основната заплата. Кой? Дневният ли? Как, как ще се изчисли? При всяко отсъствие поради бедствие - обществено или природно, той ще получава размера на основната заплата.
Има все пак един детайлен прочит на текстовете, с който трябва да се съобразяваме. Поне да се каже с човешки думи, а не с тази вътрешна препратка, среднодневното си възнаграждение или минималното и пр.
Защото по чл. 68 с препратката излиза, че при отсъствие два дни, пет дни или един ден той трябва да получи размерът на основната си заплата, който е не по-малък от трикратния размер на минималната работна заплата. Поне да се запише, че е дневно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Мисля, че текстът в тази му част е ясен и целесъобразен.
Става въпрос държавният служител, когато не може да се яви на работа поради природни бедствия или други обективни причини, независещи от него, какво трябва да получи. И се препраща към чл. 68, където трябва да получи трикратния размер на минималната работна заплата, следователно около 185 хил. лв. към днешна дата. Значи няма значение колко е работната му заплата - дали тази работна заплата, примерно, му е 200 или 300 хил. лв. и дневната му ставка е 10, 15, 20 или 30 хил. лв. След като има природно бедствие, респективно други обективни причини, и държавният служител не е могъл, независимо от своята воля, въпреки своето желание, да се яви на работа, ще получи тази именно минимална дневна ставка, колкото дни не е бил на работа поради тези причини. И мисля, че в тази част, господин Миков, текстът е коректен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тук се възрази на това понятие "обществено бедствие".
Обществено бедствие може да бъде авария, може да е, да кажем, някакъв атентат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): "Други обективни причини".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но след това във втората алинея не може пък да кажем "други обективни причини".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Може да бъде болест, може да бъде блокиране на пътищата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ако кажем "обществено бедствие", трябва да дадем определение. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, аз протестирам по начина, по който се води заседанието. Правят се предложения, които не са направени нито в срока за правенето им, нито на заседанието на комисията. Вие предлагате заместване на термини. Това нещо не сте го направили нито преди, когато сте имали възможност да го направите писмено, нито на заседанието на комисията. Защо сега си разигравате реплики и дуплики, само за да изпълните по-успешно вашето желание за спиране на редовната работа на Народното събрание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Недейте така. Кажете какво е обществено бедствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 77, ал. 1 да отпаднат думите "и обществени".
Гласували 117 народни представители: за 30, против 73, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Имаше предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на целия текст и за заместването му с нов текст.
Моля, гласувайте това предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 113 народни представители: за 25, против 88, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 77, както е предложен от комисията, като в ал. 3 направим редакционна поправка и отпадне думата "за".
Или ал. 3 придобива следния вид:
"(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината".
Гласували 102 народни представители: за 87, против 12, въздържали се 3.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве
Чл. 78. (1) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.
(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.
(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената вреда - имуществена и неимуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон.
(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - да се създаде нов чл. 78. Не е ясно дали се предлага да отпадне съществуващият.
"Чл. 78. Лица, които не са държавни служители, могат да бъдат приравнявани със закон към степените и ранговете по този закон с произтичащите от тях права и задължения."
Предложението също няма никаква връзка с текста, никаква връзка с материята, която се урежда в този раздел. Затова комисията не е приела предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 78 има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Прав сте, господин Лучников. Систематически не му е мястото тук, както и на предишния текст. Но бездарното преписване на разпоредби от Кодекса на труда или развиване на казуси за трудови злополуки, не е по-добро като присъствие за чл. 78. Хем казваме, че служебното правоотношение няма нищо общо с Кодекса на труда и се говори за трудови злополуки. Ами, поне да ги наречем "служебни злополуки". Ето тук вие още един път доказвате онази наша теза за необходимото субсидиарно приложение на Кодекса на труда в случаите, когато няма нещо специално, нещо специфично. И именно нуждата от такова дълго, подробно, казуистично описване на нещо, по което вече е имало ред в Кодекса на труда, има и много богата съдебна практика, както е трудовата злополука, би ни спестило много недоразумения.
И поради тази причина ние сме си позволили тук да вмъкнем чл. 78, иначе друг и различен по своето съдържание с оглед систематиката на закона. Този текст в много голяма степен, е решен и от Франция, господин Тагарински. Във Франция, където няма отделна уредба за учителите и лекарите, чрез приравняване може да се разширява кръгът на лицата по отношение на които се отнасят преференциите, нека не го говорим за преференции, разбрахме се, че привилегии няма, се отнасят нормите, засягащи държавните служители. Има различни системи, всички го знаем, Вие най-добре, защото най-много сте се занимавали с тези работи. Едни обхващат по-широки категории лица, други по-тесни. Лошото е, че този закон не е ясно какви категории лица обхваща.
Именно поради тези причини ние сме си позволили в определени случаи този статут на държавния служител да може да бъде разпростиран и върху други лица именно с думата "приравняване". Това е смисълът на този текст. Той сам по себе си може да действа, не е обвързан систематично с близките около него, така че не би било толкова фатално, че се намира в този раздел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ще се спра само на третата алинея и отново само от юридическата страна.
Какво има предвид третата алинея? Че администрацията дължи обезщетение за нанесените вреди на държавния служител, респективно на неговите наследници при смърт, защото и тази хипотеза я има в ал. 1. Колеги, обръщам се и към юристите, вредите биват два вида - имуществени и неимуществени. И в първата хипотеза се казва за тези имуществени вреди, те са изчислими, те са изчислими в парични средства и е възможно съответната администрация точно да определи размера на тези имуществени вреди и разбира се да обезщети пострадалия държавен служител. Това е разлика между възнаграждението, примерно, което той получава, и обезщетението, което плаща поради болест и т.н.

Въпросът обаче е за неимуществените вреди, които са включени в ал. 3. Неимуществените вреди нито можеш да ги пипнеш, нито можеш да ги видиш, ако мога така образно да се изразя. И затова в гражданското право е казано, в чл. 52 от ЗЗД, където се уреждат тези неимуществени, или както някои от нас казват "морални вреди", те се определят по справедливост. Защото не можете да определите паричната равностойност на една човешка смърт, човешкият живот няма стойност, респективно болките, страданията, осакатяванията и т.н. Те се определят за всеки един конкретен случай по всяко едно конкретно дело. Не е възможно, абсурдно е един административен орган, който и да е той, да определя предварително тези неимуществени вреди.
И още нещо, вижте "пропуснатите ползи". Пропуснатите ползи в ал. 3 също могат да бъдат преки, непреки, да не навлизам в областта на облигационното право.
И приключвам, за да не прехвърля времето. Вижте чл. 80. Той е свързан с това, което говорим тук. Администрацията, като плати тези имуществени, респективно неимуществени и пропуснати ползи, за които говорим, има регресен иск срещу прекия причинител. Значи администрацията е платила, примерно, няколко милиона неимуществени вреди само по своето усмотрение, ще предяви един регресен иск срещу прекия причинител и ще иска да се възстанови сумата. Това практически е невъзможно, защото то може да се прави при редица възражения вече в съдебното производство.
И затова, господин председателю, администрацията трябва да носи отговорност само за имуществените вреди, защото те са реално определими. И затова предлагам думите "неимуществена, включително пропусната полза" да отпаднат от текста. Тези неимуществени вреди могат да се търсят по обикновения исков процес на гражданското съдопроизводство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Понеже вече започнахме да работим в нарушение на правилника, аз съм съгласен в ал. 3 думите "и неимуществена, включително пропусната полза" да отпаднат. Но веднага да се прибави едно второ изречение: "Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по обикновения исков ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава ал. 3 евентуално ще стане:
"(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред."
Моля, първо, гласувайте заместващия текст на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 130 народни представители: за 48, против 72, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 78 с неговото заглавие и с предложената корекция в ал. 3.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 79. (1) Съответната администрация не отговаря по чл. 78, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
(2) Отговорността на съответната администрация може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Регресен иск
Чл. 80. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение съответната администрация има право на иск срещу виновните служители съобразно правилата за имуществената отговорност на държавния служител."
По текстовете няма бележки. Комисията подкрепя текстовете на вносителя по чл. 79 и чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 79 и 80 с техните заглавия така, както са предложени от вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Членове 79 и 80 са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието със Закона за държавния служител.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава четвърта - Изменение на служебното правоотношение".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Чл. 79 не сме минали.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Приехме и 80-и включително преди почивката. По тях нямаше бележки. Подложихме ги на гласуване и ги приехме - чл. 79 и 80.
Чл. 81 под заглавие - "Стабилитет".
"Чл. 81. Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя. По текста няма бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта и чл. 81 с неговото заглавие така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 11.
Заглавието на глава четвърта и чл. 81 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Чл. 82 под заглавие - "Изменение на служебното правоотношение".
"Чл. 82. (1) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде изменяно от органа по назначаването за изпълнение на друга държавна служба в рамките на същата администрация само със съгласието на държавния служител.
(2) Изменението на служебното правоотношение може да се извърши само ако държавният служител притежава необходимия ранг за заемане на новата държавна служба.
 (3) Когато държавният служител се премества на служба в друго населено място, органът по назначаването е длъжен да му изплати:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни."
Предложение на Валентин Симов и група народни представители: в чл. 82, ал. 3 думите "Когато държавният служител се премества на служба в друго населено място, органът по назначаването е длъжен да му изплати" се заменят с "Промяна в местослуженето макар и в рамките на същата административна служба се извършва само със съгласието на служителя. В този случай органът по назначаването е длъжен да му изплати".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 82 има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, аз предлагам да отпадне заглавието на чл. 82 или то да бъде променено, тъй като не съответства на логическите правила за формулиране на законодателни текстове. Не може един раздел от закона да има същото наименование, каквото има главата, т.е., не може частта да носи същото наименование, каквото има цялото. Ако трябва за симетрия да има някакво заглавие този текст, то би могло да бъде нещо приблизително от рода на: "Едностранна промяна на служебното правоотношение" или "Промяна на служебното правоотношение от органа по назначаването". Иначе излиза, че две различни неща, несъвпадащи по обем и по съдържание носят едно и също наименование, от което логически следва, че те не могат да бъдат едно и също. Това е очевидно за всички и не буди никакви спорове.
Затова, макар че този пропуск досега не е бил забелязан, мисля, че той трябва да бъде отстранен или чрез премахване на това наименование, или пък чрез неговата промяна по начина, който предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов и група народни представители.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Заглавието на чл. 82, наистина, за да се отличава от заглавието на глава четвърта може да стане "Промяна на служебното правоотношение".
Моля, гласувайте чл. 82, както е предложен от вносителя със заглавие: "Промяна на служебното правоотношение".
Гласували 127 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 18.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Чл. 83 под заглавие - "Преместване".
"Чл. 83. (1) При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация.
(2) Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година.

(3) Преместването може да стане само тогава, когато държавният служител притежава необходимия ранг.
(4) В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.
Заместване
Чл. 84. (1) При отсъствие на държавен служител до 30 работни дни, изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друго, определено със заповед лице от състава на съответната администрация.
(2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител.
(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.
Преместване поради трудоустрояване
Чл. 85. (1) При трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10-дневен срок от издаване на предписание от здравните органи.
(2) Предписанието за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването.
(3) До изпълнение на предписанието държавният служител се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер на брутната заплата за заеманата от него длъжност.
(4) Държавен служител, който без уважителни причини откаже да приеме службата, на която се трудоустроява, няма право на обезщетение.
(5) Когато държавният служител е преместен на служба, за която е определена по-ниска заплата, има право на обезщетение за разликата.
Командировка
Чл. 86. (1) При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация.
(2) Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.
(3) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 83, 84, 85 и 86.
"Забрана за командироване
Чл. 87. Не се допуска командироване на бременни жени и майки с деца до 3-годишна възраст."
Комисията подкрепя текста на вносителя и по чл. 87, като предлага накрая да се добавят думите "без тяхното писмено съгласие".
Дружи бележки по тези текстове няма, комисията ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Предложението ми е съвсем редакционно - подзаглавието да не бъде "Забрана за командироване", а да бъде "Ограничение за командироване". Защото тази забрана - санкциите от нея като че ли отзад не съществуват, така че да не бъде "забрана", а да бъде "ограничение за командироване". И надолу текстът да има същия вид, какъвто има сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове от 83 до 87, включително, както са предложени от вносителя, като в чл. 87 заглавието става "Ограничение за командироване".
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Членове от 83 до 87 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава пета - Отличия и награди. Служебна отговорност".
Предложение на Валентин Симов и група народни представители - глава пета да стане глава шеста.
Комисията не приема предложението, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да се гласува такова предложение. Как ще стане глава шеста, без да има глава пета.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета.
Гласували 101 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 4.
Заглавието на глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел първи
Отличия и награди
Чл. 88. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавният служител може да бъде награждаван с отличия и награди от органа по назначаването.
(2) Отличията и наградите са:
1. грамота;
2. сребърен и златен почетен знак на съответната администрация;
3. парична и предметна награда.
(3) Видовете и размерите на предметните награди се определят в устройствените правилници на съответните администрации.
(4) Органът по назначаването може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с предметна награда."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 88, като предлага заглавието на този текст да бъде: "Видове отличия и награди и предпоставки за награждаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не се солидаризирам с предложенията, които се правят от лявата половина на залата - да бъдат предложени снимки пред знамето и други почетни награди. Но ми се струва, че действително в този вид предвидените отличия не звучат сериозно. Ето защо бих предложил някакви минимални корекции, за да придобият те един по-сериозен вид.
Мисля, че в т. 2 на ал. 2, ако все пак преценим, че трябва да има някакви почетни знаци, трябва да премахнем думите "сребърен" и "златен". А след това, като става дума за парична и предметна награда, да сложим запетая след "награда" и да добавим текста от ал. 3. Така т. 3 да придобие следния вид: "Парична и предметна награда (награди), определени с устройствените правилници на съответната администрация".
При това положение предлагам ал. 4 да отпадне. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев в чл. 88, ал. 2, т. 2 да отпаднат думите "сребърен и златен", в т. 3 точката става запетая, "определени в устройствените правилници на съответните администрации", като ал. 3 и ал. 4 отпадат.
Гласували 124 народни представители: за 51, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура - господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вероятно от моето изложение не стана ясно, че това, което предлагам, всъщност с нищо не ограничава така предложените текстове, само ги прави по-сбити и не толкова нелепи. Тъй като нали разбирате, че ако има сребърен и златен, неслучайно всички питат защо няма и бронзов, след като имаме дванадесет степени, два ранга и т.н.
Общо взето в ал. 4, която предлагам да отпадне, не се съдържа нищо ново вън от онова, което е предложено в т. 3 - парична и предметна награда. Естествено, след като е използван съюзът "и", ръководството е в правото си да награди едновременно с едното и с другото отличилия се служител. Така че мисля, че повече аргументи не са необходими. Така направената редакция съдържа всички възможности образцово работещите служители да получават ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагате прегласуване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, ето защо предлагам прегласуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев.
Гласували 151 народни представители: за 65, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте раздел I, чл. 88, както е предложен от вносителя, като заглавието става "Отличия и награди и предпоставки за награждаването".
Гласували 104 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 2.
Раздел I, чл. 88 е приет.
За отрицателен вот - господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, гласувах против чл. 88, защото ми се струва, че той се стреми да реши някои проблеми, но го прави много половинчато. Взаимствана е от комунистическата практика част от системата за материално и морално стимулиране, но това не е направено в нужната широта така, че да може този член действително да стимулира държавния служител към образцово изпълнение на служебните му задължения. Набляга се предимно на материалните награди - това е нормално при една пазарна икономика, но все пак не без значение са и моралните стимули, а такива тук липсват, ако не смятаме грамотата и почетния знак на съответната администрация. Съвсем в духа на логиката на законодателя щеше да бъде, ако този текст беше допълнен с преходно знаме, с вимпел, с поставяне на портрета в алеята на първенците и със снимка с вожда и учителя - не му споменавам името, тъй като ни е министър-председател.
Тъй като тези елементи липсват, смятам, че чл. 88 няма да изиграе своята роля и затова гласувах против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел II
Дисциплинарна отговорност
Основание за дисциплинарна отговорност
Чл. 89. (1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания.
(2) Държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 89, като предлага:
1. Да се създадат нови ал. 2 и 3 със следното съдържание:
"(2) Дисциплинарни нарушения са и:
1. неизпълнение на служебните задължения;
2. забава изпълнението на служебните задължения;
3. неспазване кръга на служебните правомощия;
4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20а;
5. грубо, невъзпитано и неуважително отношение спрямо гражданите.
(3) Дисциплинарно нарушение извършва и началник, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел втори, чл. 89 така, както е предложен от вносителя и допълнен от комисията, като в ал. 2 отпадне съюзът "и" и тя започва така: "Дисциплинарни нарушения са:".
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел втори и чл. 89 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Видове дисциплинарни наказания
Чл. 90. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. порицание;
3. отлагане на повишението в ранг до една година;
4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;
5. уволнение.
             (2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание."
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Определяне на дисциплинарното наказание
Чл. 91. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:
1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба;
2. степента на вината на държавния служител;
3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
4. цялостното служебно поведение на държавния служител."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в края на т. 1 да се добави "или за гражданите", т.е. вземат се предвид последиците, които са настъпили за службата или за гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 90 и 91 с техните заглавия така, както са предложени от вносителя, като в чл. 91 в т. 1 накрая се добавят думите "или за гражданите".
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Членове 90 и 91 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Дисциплинарно наказващи органи
Чл. 92. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването.
             (2) Дисциплинарните наказания "забележка" и "порицание" могат да бъдат налагани и от непосредствения ръководител на държавния служител."
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Задължения на дисциплинарно наказващия орган
преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 93. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.
             (2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
             (3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок.

Срокове за налагане на
дисциплинарните наказания
Чл. 94. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от един месец от откриване на нарушението и не по-късно от 6 месеца от извършването му.
             (2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано със службата му и е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.
              (3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законно установен отпуск."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че тук има нещо недогледано - в текста на чл. 92, ал. 2. За да се наложи едно дисциплинарно наказание, трябва да се издаде заповед. Мисля, че прекият, непосредственият ръководител нито има право да издава заповеди, нито има отделно къде да ги завежда тези заповеди, нито има печат за това. Аз нямам нищо против тези две дисциплинарни наказания да се издават от непосредствения ръководител, но заповедта за тях би трябвало да се издава от органа по назначаването, защото той само единствен има право да подписва заповеди и да подпечатва с печата на държавното ведомство, в което е служител. Мисля, че така, както е записано, просто не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво е Вашето предложение?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ами, да се допълни текстът по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега не може да се внасят предложения, които не са направени в срок.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, но това просто не може да стане. Е, как началникът на отдела ще издаде заповед?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Ами, нали ще има правилник и там ще се опише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 92 с неговото заглавие, както е предложен от вносителя и чл. 93 с неговото заглавие, както е предложен от вносителя с корекциите в ал. 1 и добавката в ал. 3, които се правят от комисията, и чл. 94 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 102, против 5, въздържал се 1.
Членове 92, 93 и 94 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Дисциплинарен съвет
Чл. 95. (1) Във всяка администрация се създава Дисциплинарен съвет в състав от 5-има редовни и 2-ма резервни членове. Най-малко един от редовните членове на Дисциплинарния съвет трябва да е лице с висше образование по специалност "Право"."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 95 ал. 1 се създава изречение трето: "Един от редовните членове и един от резервните членове се назначават по предложение на синдикалните организации, ако такива са създадени."
Комисията не приема предложението.
"(2) Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок от три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета.
(3) Членовете на Дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.
(4) Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в чл. 95, ал. 4 се създава изречение трето:
"Дисциплинарният съвет отлага разглеждането на дисциплинарните дела, ако на заседанието не присъства редовен или резервен член, предложен от синдикалните организации."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой иска ли думата по предложенията на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков?
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 103 народни представители: за 8, против 89, въздържали се 6.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 95 и заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Член 95 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Процедура пред Дисциплинарния съвет
Чл. 96. (1) Преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, точки 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на Дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.
(2) Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства.
(3) Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на Дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.
(4) В 7-дневен срок от приемането на решението Дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно-наказващия орган.

Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
Чл. 97. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно-наказващия орган. В нея се посочват:
1. трите имена и длъжността на дисциплинарно-наказващия орган;
2. дата на издаването;
3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;
4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават;
5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;
6. видът и размерът на наказанието;
7. правното основание за налагането му.
(2) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчването.
(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно-наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.

Заличаване на дисциплинарните наказания
Чл. 98. (1) Дисциплинарните наказания с изключение на уволнението се заличават с изтичане на една година от налагането им.
(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие и в служебната книжка.

Предсрочно заличаване
Чл. 99. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от органа по назначаването и преди изтичане на срока по чл. 98, ал. 1, ако държавният служител в срок от шест месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения.
(2)Предсрочното заличаване се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед, която се връчва на държавния служител и се вписва в неговото служебно досие и в служебната му книжка.
Временно отстраняване от служба
Чл. 100. (1) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването или от непосредствения ръководител, когато:
1. срещу него е образувано наказателно производство. В този случай искането за отстраняване може да бъде направено от прокурора или от съда;
2. срещу него е образувано дисциплинарно дело;
3. се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.
(3) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани."
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 96, 97, 98, 99 и 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще започна отзад напред, господин председателю. Това е чл. 100 - "Временно отстраняване от служба". Точка 1 казва: "Когато срещу държавния служител е образувано наказателно производство". В този случай искането за отстраняването може да бъде направено от прокурора или от съда. Може да бъде направено. Следователно може и административният орган - началникът, да отстрани лицето, след като срещу него е било образувано по своя инициатива наказателно производство. Но наказателните производства - тук юристите знаят - могат да бъдат и от частен характер, могат да бъдат и от общ характер, когато престъплението е от общ характер. Престъпления от частен характер това са леки телесни повреди, обиди, клевети и други престъпления, които се преследват чрез тъжба на пострадалия. Ясно е, че щом е от частен характер, то, разбира се, е наказателно производство, но при такова производство от частен характер надали следва да бъде отстранен, макар и временно, държавният служител.
Според мен държавният служител евентуално може да бъде отстранен временно, само ако е извършил престъпление, свързано с неговата служба или поне престъплението да бъде от общ характер. Така че предлагам в текста "наказателно производство от общ характер" - вероятно това е точната, ясна и юридически издържана редакция на текста.
Две изречения ще кажа и по текстовете, които сега бяха прочетени - чл. 96 и чл. 97. Моля председателят на комисията или вносителят поне на мен да ми разяснят нещата, защото и в комисията не ми станаха ясни. Имаме един дисциплинарен съвет, колеги, това е чл. 96. Този дисциплинарен съвет всъщност се назначава от кого? - От органа на назначаването. Значи шефът на съответната администрация назначава този дисциплинарен съвет. Дисциплинарният съвет разглежда евентуалното нарушение на дисциплината от съответния държавен служител и прави някакво предложение пред органа по назначаването, тоест ръководителя на съответното ведомство. Въпросът ми е: това решение, това становище на дисциплинарния съвет задължително ли е за органа по назначаването, тоест за ръководителя, който издава заповедта за наказание? И ако не е задължително, това означава, че е само едно мнение. И още нещо. Може ли примерно този дисциплинарен съвет, казвам съвсем примерно, да предложи за съответното нарушение да се наложи едно мъмрене, а пък административният началник да го уволни. Тоест да наложи едно по-строго наказание отколкото се предлага от този дисциплинарен съвет. И ако това е възможно, за какво ни е този дисциплинарен съвет, след като решаващият орган, който издава заповедта, който налага наказанието, е шефът на съответната администрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители, господин министър! Двете предложения по чл. 95, ал. 1 и ал. 4 имат една идея. Идеята е от едно обширно изложение, което синдикатите изпратиха на всички членове на Правната комисия. Тя предвижда в дисциплинарния свет да има представителство на съответната синдикална организация, като идеята е при решаването на въпросите за дисциплинарната отговорност този представител на синдикалната организация да застъпва една позиция, по-различна от органа по назначаването. Защото тогава възниква простият въпрос: ако всички в дисциплинарния съвет са назначени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, докато Вие не бяхте в залата, ние приехме чл. 95.
МИХАИЛ МИКОВ: Съжалявам, господин председател, че сте го приели. Дотук съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
В чл. 100, ал. 1, т. 1 е удачно да се добави "срещу него е образувано наказателно производство от общ характер".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения няма.
Моля, гласувайте членове 96 до 100, включително, така както са предложени от вносителя, с корекцията в чл. 100.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 8.
Членове от 96 до 100, включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел трети
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА
ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Обхват на отговорността
Чл. 101. Държавният служител отговаря за умишлено причинените вреди на държавата от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, нанесени от него при или по повод изпълнението на служебните му задължения".
Комисията предлага чл. 101 да се измени така:
"Обхват на отговорността
Чл. 101. (1) Държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
(2) За вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител.
(3) Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.
Изключване на отговорността
Чл. 102. Държавният служител не носи отговорност при причиняване на вреда на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, освен в случаите, предвидени в специален закон."
Комисията предлага чл. 102 да отпадне.
"Осъществяване на отговорността
Чл. 103. Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 103.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Текстът, който преди малко ни се прочете, пак се е родил извън всички правила на нашия правилник.
Но - по същество. Вносителят, Министерският съвет, и то на първо гласуване прието от нас, търси обхвата на отговорността на държавния служител само за умишлено, повтарям, умишлено причинени от него вреди на държавата чрез незаконосъобразни актове, респективно действия или бездействия. Сега тук ни се предлага нещо друго. Тук ни се предлага освен умишленото, а това е формата на вината, колегите-юристи знаят, не само за умишлени, но и при груба небрежност, което не е умишлено извършено деяние. Груба небрежност е юридическо понятие, което е познато на гражданското право, но за мен поне не би могло да се търси и то пълна имуществена отговорност за нанесените вреди при неумишлено нарушение на служебни задължения. Затова предлагам "или при груба небрежност" да отпадне, а да се търсят вреди само за умишлени престъпления във всички форми на умисъл.
Второ, би следвало да допълним това, което вносителят е направил, ако е възможно, господин председателю, както е казано тук, незаконосъобразни актове, защото е възможно с една заповед, или с друг акт, издаден от административния орган, да се причинят тези вреди, а не само с действия или бездействие.
И, последно, ако ми позволите, ал. 2 така, както е редактирана, за причинени вреди на гражданите държавата солидарно отговаря с държавния служител, това означава, че анулираме ал. 1. Държавният служител ще отговаря за всички вреди, независимо дали неговото нарушение е умишлено, дали е груба небрежност или е някаква самонадеяност, или друга форма на вината. А би следвало държавният служител да отговаря само и само при хипотезата на ал. 1 с пълната имуществена отговорност за причинените вреди.
С други думи, предлагам за вреди, причинени на гражданите по предходната алинея, държавата да отговаря солидарно с държавния служител. За да не се тълкува ал. 2 толкова разширително, че служителят отговаря абсолютно за всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втората алинея разглежда отговорността на държавата, а не на служителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Солидарно с причинени от държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, само държавата отговаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама солидарно с държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, солидарно с причинилия, но той отговаря по първата алинея.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. В комисията лично аз настоявах текстът да придобие този вид, в който сега се докладва от комисията. Господин Корнезов може би не си спомня, че тогава ние искахме да разширим отговорността на държавните служители. След като статутът им е толкова привилегирован, стабилен, прокаран е принципът за стабилност, те ще се квалифицират, ще са хора, които все пак разбират какво вършат. Най-добре и най-нормално е те да носят отговорност не само за умишлените си действия, с които причиняват вреди, защото тогава, господин Корнезов, ако е само за умишлените, те ще носят и наказателна отговорност. Именно заради това се реши. И по аналогия, пак с Кодекса на труда, ако щете, където работникът - даже това беше другият аргумент, че щом работникът носи отговорност за груба небрежност, защо държавният служител да не носи. Така че с всички тези мотиви лично аз подкрепям текста на комисията във вида, в който е сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има направено формално предложение от народния представител Любен Корнезов в чл. 101, ал. 1 в текста, предложен от комисията, да отпаднат думите "или при груба небрежност".
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 15, против 87, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 101 с неговото заглавие, така, както е предложен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 2.
Член 101 е приет.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 102.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Член 102 отпада.
Моля, гласувайте чл. 103 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 1, въздържал се 1.
Член 103 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава шеста - Прекратяване на служебното правоотношение".
Предложение на Валентин Симов и група народни представители - глава шеста да стане глава пета със същото заглавие.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние вече гласувахме преди това другото тяхно предложение. Няма как да гласуваме и това.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Раздел I
Общи основания за прекратяване на служебното
правоотношение
Чл. 104. (1) Служебното правоотношение се прекратява от страните на следните общи основания:
1. По взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
2. Когато прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната работа от органа по назначаването или съда и той не се яви да я заеме в срока по чл. 111, ал. 1.
3. При невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител и той е съгласен да я заеме.
4. Поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2. Когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка.
5. Когато бъде задържан за изпълнение на влязла в сила присъда.
6. Със смъртта на държавния служител.
(2) При прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, с изключение на т. 5 и 6, държавният служител запазва ранга си."
Предложение на Любен Корнезов - в чл. 104 ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 104, като предлага:
- да отпаднат думите "раздел I";
- в ал. 1, т. 3 думата "службата" да се замени с "длъжност в същата администрация";
- точка 5 да се измени така:
"5. когато бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;";
- в ал. 2 думите "и 6" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава шеста и по чл. 104 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря ви.
По предложението ми ал. 2 да отпадне.
Колеги, става въпрос за следното. Даден държавен служител съвсем правомерно, съвсем съобразно този закон, има съответен ранг. Казахме, че ранговете са 12 степени. Той го е придобил съвсем правомерно на базата на своята квалификация, на вложения си труд и т. н. Следователно има това свое право на ранг. И сега се поставя въпросът: може ли да му се отнеме този ранг?
Разбира се, тук виждам, че комисията предлага "по т. 6" да отпадне, защото е безсмислена. Разбира се, един държавен служител след като почине, няма вече правен субект и той естествено не може да носи съответния ранг. Въпросът е когато държавният служител евентуално е бил осъден. Ако той не е осъден във връзка с изпълнението на служебното му задължение, а примерно за неумишлено престъпление - никой не е гарантиран, че може да извърши някаква катастрофа или някакво друго съвсем неумишлено деяние, разбира се, че не може и не бива да му се отнема този ранг.

Тук сега се прави едно предложение - някакво средно, междинно положение, че само, когато е извършено умишлено престъпление и то е от общ характер, то следователно ще трябва да му се отнеме ранга. Държавният служител може да извърши едно умишлено престъпление, нека да взема една обида, нека да взема една клевета или някаква телесна повреда, едно леко даже, бих казал, престъпление, което въобще не е свързано със служебните му задължения, а с някакъв негов личен частен живот, някакъв конфликт. И следва ли сега, макар и да е осъден, да му отнемаме ранга? Ние можем да го освободим от работа, може той на базата на това осъждане, най-общо казано, да не петни държавната администрация, да не бъде целесъобразно той да продължава да бъде неин служител, но нека рангът му да не отнемаме и то му отнемаме ранга, дето се казва, за цял живот.
Това според мен е несправедливо и затова предлагам втора алинея изцяло да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ако в т. 5 добавим, както беше по-рано "в сила присъда от общ характер".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От общ характер знаете, че е публична обида.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Моето предложение е т. 1 да отпадне със следните аргументи. Тях може, ако някой от уважаемите народни представители, като господин Христов, се интересува, да ги прочете на 29 стр. от Венецианския доклад. Те са забелязали едно същностно противоречие, което господин Тагарински ... (Реплика от министър Марио Тагарински). Добре, ще кажете дали спекулирам после. (Реплика от министър Марио Тагарински). Е, какво е това? Как да не е? Ето го. (Показва на министър Тагарински някакъв документ.) Добре, няма значение какво е.
Независимо какво е това, което ви чета, трябва да ви кажа, че има едно същностно противоречие, което ние не сме го забелязали, но те са го забелязали, между т. 1 на чл. 104, ал. 1, в която се предвижда взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение - нещо, което по-скоро го ориентира към трудовото правоотношение, където страните са равнопоставени. По-нататък в следващия член е дадено право за едностранно прекратяване от страна на служителя. И върхът в чл. 109, където принципът именно на служебното начало, господин Тагарински, е прокарано, където е казано, че с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание. Тоест, какво съгласуване на воля и равнопоставеност има? Тоест, има нещо противоречиво в тези три неща.
Пак ви моля, тези, които ще разберете текстовете, да видите т. 1 на ал. 1 на чл. 104, където се говори за взаимно съгласие на страните, изразено писмено, да се види случая, в който чл. 106, ал. 1 - че държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение като подаде писмено заявление, забележете, заявление до органа по назначаването и чл. 109, където е казано, че то се прекратява от органа по назначаването с административен акт. Както е известно, административният акт е едностранен и никакво съгласуване на волята не може да има.
И аз ви моля да видим тези три текста как се подреждат те като логика на това правоотношение служебно. Нека някой да ми обясни. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще Ви обясня, господин Миков, с удоволствие.
Когато прекратяването на правоотношението става по взаимно съгласие, то настъпва веднага. А когато е по едностранно предложение на служителя или на органа, който го назначава, е в едномесечен срок за предупреждение.
Научете се най-после да четете правилно юридическите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика думата има заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Бих искала да напомня на господин Миков, че трудовото правоотношение има две характеристики: първата - на равнопоставеност, и втората - на власт и подчинение. Оттам произтича и другата логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Ама нали не се прие нашата теза, че става въпрос за субсидиарно прилагане на Кодекса на труда и се твърди, че има служебни. (Реплики от залата.) Ама няма аналогия. Ново чисто служебно правоотношение, при което същностният му момент е чл. 109 - служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт. Той е винаги едностранен.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С едномесечно предизвестие.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама няма в чл. 109 едномесечно предизвестие.
Член 109 е: "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяването, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба."
Едностранен е актът.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Четете чл. 107.
МИХАИЛ МИКОВ: Е какво пише в чл. 107?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 109 третира формата, по която става освобождаването, а чл. 107 ...
МИХАИЛ МИКОВ: Ама там са други основанията. Какво взаимно съгласие има тук? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Само още веднъж да обърна внимание върху т. 1 на чл. 104, ал. 1. Тя наистина е излишна, защото се поглъща от чл. 106, ал. 1, където е казано, че държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение като подаде писмено заявление до органа по назначаването, а след това той ще издаде тази заповед, с която то се прекратява. Забележете на практика какво става при прилагането на т. 1.
Да речем, държавният служител, от една страна, или органът по назначаването, от друга, решават да търсят неговото съгласие, за да бъде то облечено в някаква друга предпоставка и изпращат писмено до другата страна намерението за прекратяване на служебното правоотношение. Минават 10 дни, тъй като това е срокът, защото това не настъпва автоматично, съгласието тук е задочно, тъй като страните не комуникират пряко, след 10 дни, ако не бъде даден утвърдителен отговор, се смята, че предложението е отклонено. Какво тогава ще направи държавният служител или органът по назначаването? Естествено, ще се позове на чл. 106, ал. 1, само че този срок ще тече отново.
Следователно тази т. 1 е почти изцяло безпредметна и затова в хората, които са чели отстрани този текст, са употребили буквално израза "съдържанието на тази глава ни изненадва, тъй като тя по-скоро регулира края на една договорна връзка, отколкото на една едностранна връзка от уставен характер".
Затова ставаше дума и мисля, че сега е ясно. А вече как ще се гласува, е отделен въпрос. Просто ви посочваме, че тази хипотеза почти няма да работи и тя е погълната от друг общ текст.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Хората искат веднага да прекратят отношенията си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но, то не е веднага, защото се изисква, като го видите, господин Лучников, 10-дневен срок за отговор. За отговор!
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ако се постигне съгласие веднага. А ако не се постигне съгласие?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То няма предвидено веднага. Забележете какво пише: "По взаимно съгласие на страните, изразено писмено, страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 10-дневен срок от получаването".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Може ли веднага да се разпишат?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може, разбира се, но тогава отиваме към един друг режим, за който говорихме. Така че този текст не пречи особено, но той се явява един паразитен текст в общата логика на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 2 на чл. 104.
Гласували 132 народни представители: за 41, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на първа точка от ал. 1 на чл. 104.
Гласували 139 народни представители: за 49, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Аз смятам чисто редакционно, че в първата алинея на чл. 104 трябва да отпаднат думите "от страните" и да остане така: "Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания...".
И в т. 5 да се добавят думите: "когато държавният служител бъде задържан за изпълнение на влязла в сила присъда...", или както е казано "когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той може да бъде осъден условно. Защо му отнемате ранга?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и чл. 104 така, както са предложени от вносителя с корекциите, направени от комисията, с корекциите в ал. 1 и в т. 5 - "когато държавният служител бъде осъден...".
Гласували 133 народни представители: за 102, против 20, въздържали се 11.
Заглавието на глава шеста, член 104 и неговото заглавие са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Обезщетения при прекратяване на
общо основание

Чл. 105. (1) В случая по чл. 104, ал. 1, т. 2 държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.
(2) В случая по чл. 104, ал. 1, т. 4, изречение второ държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.
 (3) В случая по чл. 104, ал. 1, т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.
 (4) В случая по чл. 104, ал. 1, т. 6 съответната администрация поема разноските по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение на лицата, които са били на негова издръжка, в размер на толкова брутни заплати - определени към момента на смъртта, колкото прослужени години на държавна служба има, но не повече от 20.

Едностранно прекратяване на служебното
правоотношение от страна на държавния
служител

Чл. 106. (1) Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.
(2) Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
 (3) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 105 и 106 с техните заглавия така, както са предложени от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 2.
Членове 105 и 106 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"Едностранно прекратяване от органа по
назначаването с предизвестие

Чл. 107. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. при липса на качества за ефективно изпълнение на службата, установени по реда на атестирането;
4. когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;
5. при придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост.
(2) В случаите по ал. 1, точки 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок."

Предложение на Валентин Симов и група народни представители - в чл. 107, ал. 1, т. 1 накрая се добавя: "което не е свързано с трансформирането й под друго наименование".
И пак предложение на Валентин Симов и група народни представители - в чл. 107 се създава нова ал. 2:
"(2) Държавният служител може да бъде освободен на основание т. 2 от предходната алинея, когато в учреждението или ведомството няма друга незаета длъжност, отговаряща на ранга и длъжността и когато не е съгласен с преместването му на такава длъжност или на длъжност с по-нисък ранг."
Следващите алинеи да се преномерират.
Комисията не приема предложението.
"(3) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати - определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години на държавна служба има, но не повече от 20. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пълна пенсия за прослужено време и старост.
(4) Органът по назначаването или държавният служител могат да не спазят срока за предизвестието по ал. 1. При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 107, като предлага в ал. 1 т. 3 да се измени така:
"3. при обективна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения, извън случаите по чл. 104, ал. 1, т. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще се спра само на чл. 107, ал. 1, т. 1.
Какво казва текстът? Че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. И т. 1 казва: "при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител". Излишен текст, юридически непрецизен. Към колегите неюристи - за да има правоотношение, трябва да има две страни. И двете страни в това служебно правоотношение са административният орган и държавният служител. В конкретната хипотеза - административният орган, който е страна в правоотношението, се закрива, няма го в правния мир. И след като се закрие със съответния държавен акт, въобще не може да има правоотношение. Със самото закриване на съответната администрация това правоотношение се прекратява. Не може да има нито месечни предупреждения и т.н. Представете си едно закрито ведомство. Възможно ли е да продължи едномесечно това правоотношение? Разбира се, че не. Друг е въпросът, че когато се закрие, примерно, дадена администрация, би следвало държавният служител, по силата на това му се прекратява служебното правоотношение, но би следвало той да получи една заплата, тоест предупреждението, за да може през това време поне за един месец да има средства.
Така че предлагам, господин председателю, точка 1 да отпадне, тъй като тя е юридически неиздържана. С прекратяването, с ликвидирането на съответния административен орган се прекратява и правоотношението. То не може да съществува, тъй като трябва да има поне две страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Корнезов, позволявам си да не се съглася с Вас, защото когато се прекрати една администрация, това никога не става автоматично. Винаги се предвижда ликвидация или се предвижда нейните функции да бъдат приети от друга администрация. В този случай е очевидно, че трудовите правоотношения ще преминат към новата администрация или ще преминат в период на ликвидация. Затова едномесечното предупреждение е задължително. И когато се прекрати администрацията, лицето има право един месец да се смята на служба и да получава заплата. Това е установено правило в негова полза, което ние не можем да му отнемем. А администрацията, която ликвидира закритата администрация, очевидно ще бъде тази, която ще издаде съответните разпореждания и съответните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане в чл. 107, ал. 1 на т. 1.
Гласували 116 народни представители: за 17, против 96, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на Валентин Симов и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 1, против 99, въздържали се 5.
Предложенията не се приемат.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Думата ми е специално за ал. 3, във връзка обаче с т. 5 - при придобиване на право на пълна пенсия за изслужено време и старост, и във връзка пак с чл. 107, т. 3. Ясно ли се разбира от предложения текст, че ако лицето е придобило право на пенсия, каквато е хипотезата на т. 5 - пълна пенсия за изслужено време и старост, то при всички случаи на прекратяване да му се дължат 20 заплати. Защото може да стане така: да има то правото на пенсиониране и правоотношението да се прекрати поради уволнение. Е, нормално ли е да му се дължат 20 заплати? Може би трябва да се допише някакво изречение, че не се отнася за случаите на чл. 107.
Не зная дали бях достатъчно ясен. Защото в ал. 3 пише така: "В случаите по ал. 1, т. 5...", тоест това е придобито право на държавния служител на пенсия, той има право на тези 20 заплати, независимо дали се прекратява от органа или по взаимно съгласие, или по негово искане. Но от органа прекратяването може да бъде и едностранно прекратяване без предизвестие, включително дисциплинарно уволнение. Ако е дисциплинарно уволнение, ще се дължат ли тези 20 заплати?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Очевидно не.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Лучников казва: "Очевидно не" и аз тогава съм спокоен. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ ((ДЛ, от място): Да го напишем.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не зная, от умората ли, от жегата ли, какво става, че не може да четете текстовете. В ал. 3 се казва: "В случаите по ал. 1, т. 5...", тоест при уволнение поради навършени години за пенсия, тогава получава обезщетението. Другото уволнение е съвсем различно. Той не е уволнен поради пенсиониране, той продължава да бъде на работа и го уволняват дисциплинарно. И тогава очевидно няма право на обезщетение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 107 със заглавието така, както е предложен от вносителя с корекцията, която се предлага от комисията в ал. 1, т. 3.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 11.
Член 107 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Едностранно прекратяване от органа по
назначаването без предизвестие
Чл. 108. Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:
1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;
3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;
4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27.
Акт за прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 109. Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Забрана за облагане
Чл. 110. Обезщетенията по тази глава не подлежат на облагане с данъци."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 108, 109 и 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 108, 109 и 110 с техните заглавия така, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Членове 108, 109 и 110 са приети.
Спираме дотук.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,54 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров

Атанас Мерджанов