Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председтелят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Александър Пиндиков, Христо Таракчиев и Ивалин Йосифов. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 8 до 14 юли 1998 г.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа"). Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за отпускане на заем от Задграничния фонд за икономическо сътрудничество за разширение на пристанище Бургас и на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество - Япония и Република България. Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Вносител - народният представител Никола Николов.
Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител - Министерският съвет.
Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - народният представител Ахмед Доган.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Тридесет и осмото Народно събрание. Вносител - народният представител Ахмед Доган.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на територията на Република България на чуждестранни военни кораби и екипажите им за участие в Националното учение на Военноморските сили на Република България с международно участие в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "БРИЗ'98". Вносител - Министерският съвет.
Предложения за включване на точки в седмичната програма.
Предложение от Александър Каракачанов, народен представител от 8.избирателен район Добрич: "На основание чл. 39, ал. 3 от правилника правя предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание Законопроект за преизчисляване на валутните задължения с вносител Александър Каракачанов."
Предложение от народните представители Асен Гагаузов, Михаил Миков, Румен Овчаров, Стефан Гайтанджиев и Иван Костадинов Иванов: "Моля на основание чл. 39, ал. 3 от правилника да включите в седмичната програма от 15 до 17 юли 1998 г. като точка в дневния ред проекторешение за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията."
Предложение от народните представители Татяна Дончева, Любомир Божков и Кирил Йорданов: "Молим на основание чл. 39, ал. 3 от правилника да включите в седмичната програма като точка в дневния ред Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс N 854-01-55."
Предложение от Парламентарната група на Демократичната левица за включване в дневния ред: "На основание чл. 39, ал. 3 от правилника като точка в дневния ред проект за Декларация относно мирното решаване на кризата в Косово."
Предложение от председателя на Парламентарната група на Обединието за национално спасение господин Ахмед Доган да се включи в дневния ред проекторешение за избиране на господин Юнал Саид Лютфи за заместник-председател на Народното събрание по предложение на Парламентарната група на Обединението за национално спасение."
Предложение от Парламентарната група на СДС: "На основание чл. 39, ал. 3 от правилника правим предложение за дневен ред на програмата на Народното събрание за седмицата от 15 до 17 юли 1998 г., както следва:
1. Законопроект за ратифициране на подписаното под формата на размяна на писма и анекса към тях Споразумение за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на средства от дарение, отпускано от Япония.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
5. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
6. Второ четене на Законопроект за защита на потребителите и за правилата за търговия.
7. Второ четене на Законопроект за защитените територии.
8. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред някой от вносителите желае ли да вземе отношение?
Господин Каракачанов има думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внасям за пореден път един закон, който се нарича за преизчисляване на валутните задължения, но зад чието на пръв поглед неясно заглавие стоят някои много ясни проблеми, касаещи огромни суми, дължими на държавата от шепа лица, наричани сред населението кредитни милионери. Известно е, че тази сума от 2 трилиона 745 млрд. някъде близо 40% е давана във валута. Тази валута според едно решение на Висшия касационен съд ще се връща по курса на долара, който е според падежа на съответната сума. Тоест ако съответният кредит е взет в 1990 г. и падежът е бил в 1991 г., човекът не го е върнал досега и си го е въртял някъде, той ще го връща по курса от 1991 г., което означава, че ако е взел 1 млн. долара, сега ще върне 20 - 30, в най-добрия случай 60 хил. долара. Тоест съответният кредит ще бъде опростен на практика, тъй като ще бъде намален от 30 до 60 пъти. Това е просто един подарък от страна на държавата, който за мен е много странен като решение на Висшия касационен съд. Още повече, има противоречиво тълкувание по въпроса и противоречива практика в съдилищата и мълчанието на Народното събрание по този въпрос означава, че Народното събрание подкрепя идеята тези огромни суми, които в крайна сметка ще са някъде около 1 трилион лева, да бъдат подарени на тези хора.
Аз много бих желал, ако днес също бъде отхвърлено моето предложение да се гледа този закон, който е многократно по-важен от други гледани и миналата, и по-миналата седмица, някой да излезе от мнозинството и да обясни защо се отхвърля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на седмичната програма на Проектозакон за преизчисляване на валутните задължения.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 85, против 83, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Асен Гагаузов, Михаил Миков, Румен Овчаров, Стефан Гайтанджиев и Иван Костадинов Иванов някой желае ли да вземе думата?
Има думата господин Иван Костадинов Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Внасяме предложение за седмичната програма на Народното събрание точката "Решение за създаване на Временна комисия по проблемите на приватизацията".
Какви са нашите основания, за да направим това предложение? Известно е, че главната задача, определена и в "Програма 2001" на правителството, е извършване на структурната реформа. А както винаги досега и днес управляващите под това разбират извършване на приватизация.
Преди повече от година Александър Божков обяви, че за една година ще приватизира 70% от държавната собственост. След това даде обяснение, че може и 100%, но никой да не го пита на кого, за колко и как. Общо взето никой не го пита за това, защото се отказва създаването на една парламентарна комисия по тези проблеми, а стоят толкова остро въпросите, свързани с: защо приватизацията не върви; защо сериозните чуждестранни инвеститори заобикалят България; защо при нас се явяват само някакви офшорни фирми с неясен произход на капитала; защо вече корупцията официално се признава като факт в сферата на приватизацията - дали поради личното участие; защо се оказа, че има активисти на СДС, замесени в криминални форми на приватизацията; защо на базата на политически назначения се доведоха предприятия до фалит и сега същите хора, които ги доведоха до това състояние, искат да ги купят за 1 долар; защо и колко цента от този долар ще заделим за социалните фондове; как ще решим проблемите на хората, които в България живеят на границата на мизерията. Много въпроси, на които Народното събрание не може да остане индеферентно без да получи отговор.
Защо се страхувате, уважаеми колеги, че някой по тоя начин ще атакува вашите министри? Искате да ги предпазите? В края на краищата трябва да разберете, уважаеми колеги от мнозинството, че Народното събрание носи своята отговорност и трудно ще обясните на избирателите как така при толкова много проблеми вие отказвате създаването на такава парламентарна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Познавам много колеги от мнозинството, които уважавам за това, че имат собствено мнение. И много обидно ми става, когато някои ги наричат "талибаните на Иван Костов". Моля ви, не давайте основание за това! Подкрепете нашето предложение! Става въпрос за много важни неща. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте включването в седмичната програма на Проекторешението за избиране на Временна комисия по проблемите на приватизацията.
Гласували 207 народни представители: за 94, против 109, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Татяна Дончева, Любомир Божков и Кирил Йорданов има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Известно е на залата, че преди няколко месеца приехме изменения в Гражданско-процесуалния кодекс, с които изменихме правния режим на делбата. На пръв поглед справедливо в отговор на това, че в резултат на инфлацията в течение на няколко години подялбата на имоти ставаше несправедлива. Ставаше по начин, по който получилият имота получава имота, а останалите получават обезщетение на базата на стари оценки, без отчитане на инфлацията. По този начин те не можеха да си купят нищо с получените пари. За да се изправи тази несправедливост вносителите от Министерския съвет, съгласувано с някои от магистратските институции предложиха промяна на режима. Този режим включваше изнасянето на публична продан, особено на недвижимите имоти. По този начин обаче ние стигнахме до друга несправедливост.
В един пазар на недвижими имоти, много стеснен и на високи цени на жилищата, когато е невъзможно за огромната част от българските граждани с получени при делбата обезщетения да си закупят нови жилища, ние на практика създадохме възможност не тези, които наистина имат нужда да получат жилищата, които са били бивша семейна имуществена общност или имот, който подлежи на делба на наследници, да попадне в ръцете на трети лица, които имат пари да купят жилището на търга. И така се изправихме пред един житейски много неприятен проблем - една майка с няколко деца да излиза на свободен наем, който очевидно не е по силите й и е несъразмерен с доходите й. Тази несправедливост по някакъв начин трябва да бъде отстранена, още повече, че въпросът не е пряко политически.
На няколко пъти разискваме въпроса на първо четене. Мисля, че аргументите горе-долу са приключени в една голяма част и че има и съгласие в голяма част от мнозинството, виждайки проблема, той да бъде решен адекватно, поради което моля за включване на тази точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за включване в седмичната програма като точка от дневния ред Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс N 854-01-55.
Гласували 202 народни представители: за 89, против 95, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
По предложението на Парламентарната група на Демократичната левица за точка в дневния ред - Проект за декларация относно мирното решаване на кризата в Косово, има думата господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на Демократичната левица моля уважаемите народни представители да подкрепят предложението за включване като точка от дневния ред в седмичната програма на Народното събрание проекта на декларация относно мирното решаване на кризата в Косово.
Напомням, че документът беше внесен в Народното събрание на 16 юни. Не бих могъл да добавя нещо съществено към мотивите, които са излагани неколкократно вече четвърта седмица по този повод. Опасението ни е, че правителството няма ясна позиция по тази изключително опасна кризисна ситуация, която се развива в непосредствена близост до България. Затова ние искаме Народното събрание да приеме една трайна позиция, която да не позволява въвличането на България във военни конфликти, в това число в омиротворителни операции.
Днес от 15,00 ч. най-после е насрочено съвместно заседание на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията за национална сигурност за обсъждане и взимане на становище по проектодекларацията. Ние се надяваме, че двете комисии ще завършат успешно своята работа и още тази седмица Народното събрание може да гласува декларацията. Именно затова е правилно да включим въпроса в дневния ред, за което моля още веднъж народните представители да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Моля, гласувайте предложението за включване в дневния ред проект за декларация относно мирното решаване на кризата в Косово.
Гласували 194 народни представители: за 53, против 105, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
По предложението за проекторешение за избиране на господин Юнал Лютфи за заместник-председател на Народното събрание някой желае ли да вземе думата?
Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Парламентарната група на ОНС предлага господин Юнал Лютфи за заместник-председател на Народното събрание. Мисля, че някаква мотивировка, касаеща личността, не е необходима, защото господин Юнал Лютфи има опита - и в предишното Народно събрание беше заместник-председател.
Ние в самото начало бяхме против ротационния принцип. Сега имаме предложение и за промяна в Правилника на Народното събрание, но преосмислихме и ротационния принцип, така че нямаме намерение да чакаме дали ще мине поправката в Правилника на Народното събрание. Предлагаме да влезе в програмата за седмицата като точка шеста, тоест след второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, точка за избор на заместник-председател на Народното събрание - господин Юнал Лютфи.
Предлагам на народното представителство да подкрепи нашата кандидатура, както и това да влезе като точка в седмичната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Моля, гласувайте предложението за включване като точка шеста от седмичната програма проекторешение за избиране на господин Юнал Лютфи за заместник-председател на Народното събрание.
Гласували 212 народни представители: за 184, против 9, въздържали се 19.
Предложението се приема.
За процедура ли, господин Статков? Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В така предложената ни от Парламентарната група на СДС програма и от председателя на Народното събрание като точка втора е предвидено първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
В такъв случай, според мен, в тази точка трябва да бъде внесено и предложението, което ние с господин Стефан Стоилов сме направили за изменение на същия закон, тъй като съгласно чл. 67, ал. 1 от нашия правилник, тези въпроси, които касаят изменението на един закон, се обсъждат общо на първо четене.
Така че предлагам процедурно да бъде включен за обсъждане и нашият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли становище на комисията?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Има становище на комисията, така че не пречи да бъде включено в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 15-17 юли 1998 година:
1. Законопроект за ратифициране на подписаното под формата на размяна на писма и анекса към тях Споразумение за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на средства от дарение, отпускано от Япония.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
5. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
6. Проект за решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
7. Второ четене на законопроекта за защита на потребителите и за правилата за търговия.
8. Второ четене на законопроекта за защитените територии.
9. Парламентарен контрол.
Моля да гласувате.
Гласували 180 народни представители: за 141, против 32, въздържали се 7.
Седмичната програма е приета.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин председател, обръщам се лично към Вас, като човек, който уважава и спазва правилника. Преди доста време на първо четене бяха приети два законопроекта - единият от Вас, внесен за поправки в Кодекса на труда, за да бъде официален празник Денят на Съединението и другият да се даде допълнителна отпуска на майки, които имат неизлечимо болни деца.
Съгласно чл. 68, ал. 2: "В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народните представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приема такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанието."
Господин председател, ние с госпожа Шопова направихме предложения между първо и второ четене да бъде изчистен текстът от формални грешки, които бяха посочени преди първото четене. Досега председателят на Комисията по труда и социалната политика не е внесъл доклад за второ четене. Ако председателят на Комисията по труда и социалната политика върши това по емоционален признак, не става за политик. Ако това го върши пряко разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не става за председател на комисия към Народното събрание. А ако прави това защото 400 млн. не могат да се подсигурят за тези нещастни майки, които трябва да изгледат печалния край на децата си, близо до тях, то значи, че правителство, което няма 400 млн. не е добро правителство.
Благодаря ви. И аз Ви моля, като председател на Народното събрание, да изпълните задълженията си и да задължите председателя на комисията да съблюдава правилника. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Правилникът трябва да се съблюдава не само от председателя на комисията, а от цялата комисия.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПОДПИСАНОТО ПОД ФОРМАТА НА РАЗМЯНА НА ПИСМА И АНЕКСА КЪМ ТЯХ СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ КАТО АДМИНИСТРАТОР НА СРЕДСТВА ОТ ДАРЕНИЕ, ОТПУСКАНО ОТ ЯПОНИЯ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Има думата господин Стефан Стоилов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Предлагам на вниманието ви

"Д О К Л А Д
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по
законопроект N 802-02-27 от 24 юни 1998 г., за
ратифициране на подписаното под формата на размяна
на писма и анекса към тях Споразумение за безвъзмездна
помощ между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие като администратор
на средства от дарение, отпускано от Япония

На заседание, проведено на 2 юли 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроект за ратифициране на подписаното под формата на размяна на писма и анекса към тях Споразумение за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на средства от дарение, отпускано от Япония, внесен от Министерския съвет.
Проектът предвижда предоставяне на безвъзмездна помощ (дарение) от Япония за финансиране на някои дейности, подготвящи в организационно-техническо отношение съвместния проект на правителството и Международната банка за възстановяване и развитие. Средствата са в размер на 561 хил. 900 щат.долара ще бъдат използвани за създаване на ефикасна система за поземлена регистрация и единен кадастър в Република България; ще бъде направена оценка на функционирането на пазара на земята у нас; ще се организира кампания за разяснение пред обществеността на системата за поземлена регистрация.
Ратификацията на проекта се налага от възможността при определени обстоятелства за българската страна да възникнат финансови ангажименти към банката и предвидените в споразумението данъчни облекчения за консултантите и за членовете на техния персонал.
С оглед необходимостта от извършването на дейностите, които са предвидени в проекта и единодушната подкрепа от страна на членовете на комисията, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на средства от дарение, отпускано от Япония, подписано на 17 юни 1998 г. под формата на размяна на писма и анекс към тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Желае ли някой да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедура господин Стефан Стоилов.


ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че в третия абзац на доклада, където става дума за данъчни облекчения, се имат предвид преференции, облекчения, които са типични, стандартни за подобни случаи. Това беше един от въпросите, които бяха обсъдени в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и няма нищо, което да различава този проект от приемани досега проекти по подобни случаи.
Предлагам, господин председател, да преминем към второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на подписаното под формата на
размяна на писма и анекси към тях Споразумение за
безвъзмездна помощ между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие
като администратор на средства от дарение, отпускано
от Япония

Член единствен. Ратифицира Споразумението за безвъзмездна помощ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като администратор на средства от дарение, отпускано от Япония, подписано на 17 юни 1998 г. под формата на размяна на писма и анекс към тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Това са законопроектите, внесени от народния представител Никола Николов и от народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов.
Становището на водещата Комисия по икономическа политика по двата законопроекта ще докладва господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Ще изложа становището по Законопроект N 854-01-85 от 8 юли 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от народния представител Никола Николов.
"На своето заседание на 9 юли 1998 г. Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Представеният законопроект цели да бъде усъвършенстван лицензионният режим за извършване на застрахователна дейност. С него се изключва възможността за участие на застрахователния пазар на дружества, в които са се преобразували заварени застрахователи, които не са изпълнили изискванията на закона, както и на дружества, на които такива заварени застрахователи са прехвърлили капитал. Правната логика изисква да се уеднаквят изискванията за учредяване с условията за преобразуване на застрахователни дружества.
Законопроектът не допуска извършване на застрахователна дейност от преименувани заварени дружества, които не отговарят на условията на закона, и от дружества, които са извършвали охранителна дейност или капиталът им изцяло или отчасти е набран от лица, извършвали такава дейност.
В дискусията по законопроекта народните представители направиха известни забележки и препоръки. Предложено беше лицензионният режим да се замени с регистрационен, като се засили контролната дейност на органите за застрахователен надзор.
Направени бяха препоръки за прецизиране на текста на ал. 3 на чл. 30а.
След приключване на дискусията беше проведено гласуване. Законопроектът беше подкрепен с 12 гласа "за", 1 народен представител гласува "против" и 3 се въздържаха."
Комисията по икономическата политика подкрепя представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект N 854-01-31 от 19 март 1998 г. за
изменение и допълнение на Закона за застраховането,
внесен от Руси Статков и Стефан Стоилов

На редовното си заседание на 1 април 1998 г. с участието на вносителите Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
В законопроекта се предлага да бъде удължен срокът за лицензиране на застрахователните компании до 31 май 1998 г. Мотивите на вносителите са, че застрахователите не са могли да приключат финансовата година и ненавременно е издадена подзаконовата нормативна уредба.
Комисията по икономическата политика смята, че нормативно установените срокове са задължителни и следва стриктно да се спазват от всички адресати на закона. Това положение важи с още по-голяма сила за правни отношения, при които е установен лицензионен режим.
Комисията по икономическата политика не подкрепя на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Преминаваме към обсъждане на първо четене на законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Статков да вземе отношение по внесения от него и от господин Стефан Стоилов законопроект.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Заставам да аргументирам внесения от нас законопроект, тъй като първо, това е предвидено в правилника, и второ, господин Николов прочете много бързо и доста неясно мотивите на комисията и според мен едва ли за някой в залата, който е добронамерен към законопроекта, е станало ясно за какво става дума.
Вие знаете, че миналата година променихме всички закона за застраховането. Тогава имаше доста обсъждания във връзка с някои от предложенията, които направихте като мнозинство, имам предвид колегите от СДС. Променихме един закон, който беше граден на основата на немското законодателство, с аргументацията, че търсим спецификата на ситуацията в нашата страна. Не бих искал сега да припомням основните ни аргументи, но, все едно с ваше гласуване този закон беше изменен.
Още тогава ние заявихме - и това е свързано със законопроекта, който внасяме, затова ще го припомня, - че сроковете, които се предлагат за лицензиране на заварените застрахователи, не съответстват на европейската директива първо, като време, второ, като отчитане на условията, в които сме. Непосредствено след това практиката подсказа, че ние сме били прави в своите аргументи. От края на миналата година до времето, в което трябваше да се изпълнят изискванията, за да могат - става дума до 31 март тази година - да бъдат лицензирани или по-скоро, да подадат молби за лицензиране заварените застрахователи, трябваше да се издадат доста наредби и указания.
В това време, за съжаление, не беше извършена необходимата работа. Тук не бих искал да хвърлям вината върху Дирекцията за застрахователен надзор, защото, наистина, огромна е материята, която трябваше да бъде регламентирана с подзаконови актове. Но, в този смисъл, трябваше и в комисията, когато представяхме своя законопроект, колегите народни представители да обърнат повече внимание на тези наши аргументи. И особено в частта, свързана с онези указания, които са за сливане, за обединяване на застрахователи. Тъй като те бяха едни от последните, дадени от Дирекцията за застрахователен надзор. И тогава тази необходимост беше отхвърлена.
Днес колегата Николов внася, например, законопроект в тази част. Тоест отново потвърждава онази необходимост, която ние сме изтъквали.
На следващо място, по отношение на финансовото приключване на 1997 г. Знаете, беше изключително тежка година от гледна точка на икономическите процеси, още повече, че и по закон финансовото приключване е до 31 март на предходната година. А същевременно изискванията за лицензиране на заварените застрахователи, по принцип и за лицензиране, са такива, че трябва да се представят разчети за следващите три години на базата на досегашното.
Наред с това имаше изисквания по отношение на ръководствата на тези дружества, които се създават, от гледна точка на образование и т.н., инструкции във връзка с тях. Макар и по-дребни въпроси, те също затрудняваха компаниите, които трябваше да подадат лиценз.
И всички тези неща, ние, съвсем добронамерено, на базата на писмо, подписано от господин Абаджиев от една от асоциациите, които са на застрахователите, това е една асоциация, в която се включват по-малки застрахователи, до господин председателя на Народното събрание, уважихме и със законопроект предложихме на вашето внимание.
За съжаление, в комисията не беше обсъждано съдържателно това, което се предлагаше като мотиви, а с единствената и нетърпяща възражение реплика, че ние трябва да дисциплинираме всички да изпълняват законите, от гледна точка на сроковете. По същество комисията даде отрицателно становище.
Разбира се, ние сме имали много случаи, и сигурно ще имаме, в които променяхме срокове, за да може законите да бъдат приложени и не по вина на тези, които трябва да ги изпълнят, а защото вносителите не са преценили своите, така да се каже, действия в перспектива и изискванията, които налагат.
Мисля, че наистина, като обобщение, животът потвърди необходимостта от удължаване на срока за лицензирането или по-скоро за подаването на молби за лицензиране.
Очевидно днес, когато ще обсъждаме и другия законопроект, отново ще се връщаме и към другите аргументи, които сме имали.
И се надявам, че независимо от това, че срокът по същество, който формално сме предложили, а именно 31 май, е изтекъл, има такава необходимост от удължаване на срока. И не толкова заради законопроекта на господин Николов, тъй като по него има доста съществени неща, които ще бъдат казани, а по-скоро от гледна точка наистина на това, ние да решим, с това, което правим, една изключително важна сфера от пазара, каквато е застрахователният, на базата действително на равнопоставеност, на малки и големи, на базата на законите, които са свързани с тази материя. И, преди всичко, в интерес на тези, които са вложили своите пари, за да се застраховат. Защото, в края на краищата, ние сме затова народни представители, именно по този начин да решим тези въпроси.
Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда готов да отговоря на въпроси като вносител. И мисля, че всеки един от колегите, който е добронамерен, ще подкрепи едно подобно предложение.
Разбира се, между първо и второ четене ние ще променим срока, за да може тези неща да бъдат извършени действително както трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Може би наистина неясно са били прочетени становищата на комисията. Но те бяха раздадени, така че четящите биха могли да ги прочетат. Това беше забележката ми към изказването, което направи господин Руси Статков.
Мисля, че са съвсем ясни мотивите на законопроекта, който аз внесох. Това е доуточняване на текстовете кои дружества могат да бъдат лицензирани като застрахователни дружества и кои могат да изпълняват тази дейност. Съвсем ясно там съм се опитал да определя, че не е възможно, когато произходът на капитала е от дружества, които не биха могли да бъдат лицензирани, сиреч когато се прави опит да се заобиколи закона, това да не е възможно. И това съм предложил. Волята на Народното събрание, разбира се, е тази, която ще определи дали ще се приеме или няма да се приеме този законопроект.
Искам да отправя и една забележка към господин Руси Статков по повод на това, което той каза. Моля, забележете датата на внасяне на техния законопроект и датата на решението на комисията. Когато ние решавахме в комисията да предложим на Народното събрание или да не предложим на първо четене да бъде приет техния законопроект, вече бяха изтекли сроковете, за които те пледираха. Просто те вкараха един законопроект, който трябваше да мине през комисия, включително, за два дни, което очевидно не е възможно. И ние на първото си редовно заседание взимахме решенията. Така че, може би наистина е гледан формално. Но това е истината, защото такива бяха възможностите ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Това изказване ли беше?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Да.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Тогава желая да направя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не бих искал да издребнявам. Но, господин Николов, може би трябва да си спомните, и сигурно господин председателят ще Ви припомни, че ние внесохме законопроекта и настоявахме да бъде включен в седмичната програма. И тогава господин председателят пое ангажимент това да стане, при положение, че комисията проведе заседание. Вие, за съжаление, не се постарахте, както в други случаи сте го правили, да внесете този законопроект за обсъждане своевременно, а той остана за следващата седмица. Но, второ, нищо не пречеше, при добра воля, нищо не пречеше, при отчитане на нашите аргументи, съдържателно, което не се получи в комисията, да се реши този въпрос. Просто вие нямахте тази воля и желание да отчетете аргументите ни. И това е истината, няма смисъл да търсим други формални доводи.
Припомням тези неща, повтарям, не от дребнавост, а защото става дума за едно отношение, което трябва да бъде, в края на краищата, принципно, добро или лошо. Всеки има право на своите аргументи, на своето становище. Никой от нас по Конституция няма да бъде осъден, напротив, записано е ясно, че за мнение и изказано становище, като народни представители, ние не носим отговорност. Разбира се, дотолкова, доколкото тези неща би трябвало да бъдат премерени и претеглени съобразно законите и правилата, с които работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за изказване народният представител Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Получих от господин Николов преписа от този закон преди доста време и бях готов да му кажа това, което ще кажа и сега по микрофона. Но следваща среща не се състоя. Разбира се, за това не виня никого, може би и аз имам вина.

Струва ми се, че тук се поставят два проблема. И двата са изключително сериозни.
Първият проблем, макар и да не се поставя така ребром и остро - той прозира от съдържанието на законопроекта, а и той е от общата линия на нашето Народно събрание, в която няма противоречия от всичките - е за възпрепятстване развитието на организираната престъпност в страната. Това е основният смисъл на този законопроект. В това отношение пълни адмирации. Така е. Ние трябва по законодателен път да направим всичко възможно, за да прекратим или да заличим условията, с които се създава възможност за развитие на организираната престъпност.
Вторият, не по-маловажен въпрос и със същата сила е: може ли да стане с този законопроект? Ако, господин Николов, бяхме разговаряли, аз щях да Ви наведа и на това, което сега ще кажа не може да стане. Добрата идея, която имаме, се разминава със съдържанието на законопроекта.
Законопроектът страда от няколко неточности. И аз се изненадах от това, че този законопроект се е движел само по линията на Комисията по икономическата политика. Защото ако този законопроект беше попаднал в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, по него щяха да имат съществени забележки, както ако беше минал и в комисията на господин Лучников. Защото вие внасяте един законопроект сега, на 8 юли и създавате един допълнителен текст - чл. 30а, въвеждайки нови пречки за издаване на лиценз тогава, когато вече лицензи са издадени.
Самият момент искам да го разберете. Говорим правно-технически в случая. След като е започнала процедурата, защото те към 31 март са представили документите и тече срокът на проучването за всички, издадени са вече лицензии на застрахователни компании във време, когато не са съществували тези изисквания, които вие сега правите с този законопроект, в следващия момент, при издадени лицензи ние въвеждаме ново.
Или с две думи - това, за което Конституционният съд многократно е казал - създаваме два различни режима. За тези, които са минали досега, е един режим; за тези, които ще минават тепърва - втори режим, който е различен. Или ние едни и същи юридически лица ги поставяме в различен режим, при различни изисквания или ограничаваме правата им. Това е първото, което ще ви кажа и щях да ви го кажа.
Вторият момент, ал. 1 на чл. 30а - "Не се издава разрешение на дружества, в които са се преобразували или влезли заварени застрахователи, неизпълнили изискванията...". Добре, кой е този, който в момента Ви е уверил Вас като законодател, като вносител, че те не са изпълнили изискванията? Това е едно установяване на обстоятелства, защото в Закона за застраховането са изброени многобройни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, когато се депозират документите, включително и за произхода на капитала.
И тук има един момент, който в предишното изменение на закона се прокара, нещо, което ни отчуждава, доста встрани ни поставя от нормалното развитие - че тази процедура на отказа, както имаме процедура на отнемане след това, има процедура на принудителна ликвидация на застрахователно дружество, всичките останали подлежат на съдебен контрол, но тази процедура на отказа не подлежи на съдебен контрол. А тогава, когато ние говорим за изисквания на закон, щом търсим да видим дали законът е изпълнен или не, ние не можем да говорим за суверенно право на администрацията да преценява това самата тя. Това подлежи на съдебен контрол. И затова тук е нарушен този принцип. "Неизпълнили изискванията" - това е много страшно нещо, когато говорим и се нагърбваме ние да декларираме, без да можем да проверим дали са изпълнили или не са изпълнили изискванията и да се проконтролира.
Следващото развитие на текста - "... за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност по този закон или дружества, на които такива заварени застрахователи са прехвърлили капитал". Значи хипотезата Ви е: ако едно дружество му е отказано да му се даде лиценз, то не може да прехвърли своя капитал на друго дружество, или ако е прехвърлило своя капитал, на новото дружество също трябва да се откаже.
Добре, ние казваме така: ами ако този капитал е законно придобит, защо Вие отнемате? Както например в закона много често - и в предишното изменение - се говори за охранителна дейност. Ами охранителната дейност в България е разрешена, тя се лицензира! Ако се е извършвала охранителна дейност от лицензирана фирма, защо тези охранители вие ги дискриминирате вече оттук нататък по всичките текстове, включително и тук? Според мен би трябвало да се уточни този въпрос - от охранители, на които им е отнет лицензът или които не са лицензирани. Тоест, които са извършили противозаконна дейност. Тогава този натрупан капитал по запретен начин ние имаме основание да го репресираме по този начин, по който вие искате тук. Разбирате разликата.
Ако отидем малко по-нататък, в ал. 2 има три хипотези. Първата е: не се издава разрешение на преименувани, неизпълнили изискванията. Приемете го: основанието е неизпълнили изискванията. А дали ще са преименувани или ще са същите - това няма никакво значение, те няма да са изпълнили изискванията. И затова преименуването не е факт, който трябва законодателно да бъде уреждан, да създаваме закон, че не може да се преименуваме. Преименувайте се, но "пременил се Илия, той си е все в тия". Ние не му издаваме лиценз, защото той е нарушител - еди-какъв си, еди-какъв си, еди-какъв си; произходът на неговия капитал е такъв, такъв, такъв. А може да се преименува, колкото пъти иска, ние не можем да забраним, от преименуването да вадим аргумент и със закон да ги забраняваме и да им отказваме лиценз.
Втората хипотеза е, че към 22 юли 1997 г. са осъществявали охранителна дейност. Не е точно. Това трябва да бъде, защото в чл. 4, ал. 2 тази дейност е изключено да се извършва от застрахователи. И тогава, когато влиза законът в сила, те трябва да прекратят такава дейност. От влизането в сила, към 1 януари ми се струва, че беше, 1997 г., ако са извършвали такава дейност, не могат да получат лиценз, а не на 22 юли 1997 г., както го казвате Вие, защото 22 юли нищо не говори като връзка. Вие може би имате нещо предвид, но...
И тогава се осъществява охранителна или сходна дейност. Ето пак идваме до аргументите за охранителната дейност - каква. Тук вече няма значение, тук не е натрупване на капитала. Тук е дейност, защото законът е изграден на принципа на изключителността. Можеш да извършваш само тази дейност, само застрахователна. Там няма подобни, допълнителни или да сключват договори, които да имат връзка. В този закон така е прието - единствено само застрахователна дейност. Ако иска да се извършва друга дейност, да си сключи договор с такива компании, които извършват други дейности с оглед на услугите, но тя няма право да извършва.
Така че тук охранителната дейност към 1-ви констатира ли се, че е извършена, е категорично основание. Но това основание го има в закона, то го има в чл. 30, т. 4. Там има "дейност в нарушение на закона". Щом извършва такава дейност в нарушение на закона, му се отказва лиценз. То е нарушение на закона, защото, както казваме, чл. 4 го изисква.
Затова и по този текст би трябвало да помислите, защото така, в тази му редакция не стои като законен текст.
"Активите и пасивите на получилите разрешение за извършване на застрахователна дейност (заварени застрахователи) се прехвърлят с решение на Дирекцията за застрахователен надзор". Има такава разпоредба в закона. Тя е задължителна, само че там е доразвито, че може да приемат застрахователен портфейл застрахователни компании, само ако след приемането техният капитал е на границата на платежоспособността. Това изискване, ако искате да дублирате другия текст, трябва да го доразвиете в този текст.
Вижте как стоят т. 3 с ал. 1. Ако в първа се прибави, не че не се издава разрешение, а че може да се прехвърли капитал само с разрешение, тогава отиваме вече в излишността на т. 2. Но ако в първа вие преследвате другия капитал, тогава се получава още едно неравноправие в този законопроект - вече между българските и чуждите застрахователи. Същите условия вие трябва да разширите и към чуждите застрахователи. Те може там да са бандити, да се занимават с охранителна дейност. По техния закон може да се приема, че могат да извършват и такава дейност, но по нашия не може. Следователно трябва да прибавите в условията за създаване на условия чуждият застраховател да действа тук, за да бъде равноправен с българския, да му се даде това, че наред с това, че той представя документа, че на наш застраховател е разрешено при тях и че на него му е разрешено от тяхната контролна дирекция, и това, че те не се занимават с охранителна дейност. Иначе оставаме неравноправни. И в това отношение Конституционният съд би могъл да се произнесе, както се е произнасял вече по този закон, когато тук при гласуването се вкара един неравноправен текст и той го спря.
На мен ми се струва, че идеята трябва да се подкрепи, но се прокарва с един законопроект, който не е годен да изпълни тази идея. Аз не правя други предложения, оставям ги на автора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Думата за реплика има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз благодаря на господин Школагерски. Идеята ми беше точно такава - да внеса логиката на възможността за невъзможността да бъде преобразуван капитал на охранители. Става дума за капитал, който е придобит чрез насилствено застраховане, по-късно да функционира като застрахователна компания, ако са нарушавали законите и логиката на приетия от нас законопроект. И ще бъда благодарен, ако между първо и второ четене направите тези предложения. Разбира се, аз ще взема стенограмата и ще се постарая да отразя вашите забележки.
Не приемам забележката за ал. 1. Тук става дума за онези, които не са получили лиценз, а сега само чрез някои от начините за преобразуване са си сменили името, преобразували са се и влели капитал, се явят отново да търсят лиценз. Значи ясно е, че като им е отказано, това е една по-проста формула, без да се разследва капиталът им, да им бъде отказано. Така си мисля аз.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): На същото основание ще им се откаже и после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм улеснен от изказването на уважаемия колега Школагерски. Той направи почти пълен анализ на петте алинеи, които има в този закон. Всъщност аз мисля изцяло като него, но искам да привнеса друг поглед върху този законопроект.
Уважаеми колега Николов, много е лошо, когато се внася законопроект за определени хора, за определени фирми, за определени личности, за определени дружества. Мотивите приемам сто процента, но текста, с който е направен, аз и в момента виждам поне четири начина, по които могат да заобиколят Вашия текст и пак да си вършат застрахователна дейност. Най-простият е да се ликвидират, да си направят нова фирма и да си кандидатстват за лиценз. Това е, защото имате целеви подход към решаване на някакъв проблем с административни средства, а не с пазарни средства.
Миналата година, когато приемахме Закона за застраховането, всички се съгласихме, че той трябва да се измени в посока на ликвидиране на тази застрахователна дейност, която граничи с престъпност. Всъщност ние с вас тук няма да доказваме кой е престъпник и кой не е престъпник. Това е въпрос на съда. И тогава взехме решение да се отдели застрахователната от охранителната дейност. Това влезе като едно от изискванията в закона за даване на лиценз на новите застрахователи. Вкарахме доказване на капитал. Вкарахме в закона и бизнесплан, и доста други ограничения. Дадохме огромни права на Дирекцията за застрахователен надзор, в която участват различните министрите, свързани със застраховането като процес, с право да дадат или да не дадат лиценз - доста големи права. Значи нещата трябва да се решават там.
Аз имам становището и мнението, че когато определен капитал отговаря на изискванията на законите, ние нямаме друг критерий, по който да го квалифицираме той хубав ли е или лош, законен или незаконен, престъпен или непрестъпен. Така че текстовете, които сте написали, просто няма да отговорят на мотивите, които вие сте вложили в този законопроект. Те са много слаби и навяват към една друга мисъл. Например от вашите текстове мога да извадя заключение, че в момента вие искате по административен път да преобърнете застрахователния пазар, да кажем застрахователния пазар на движимото имущество, който е много хубав, много приятен пазар. Знаем, че главно там са ориентирани голяма част от фирмите, които в момента чакат да получат лиценз. Като ги махнете от пазара по тези критерии, които са административни, и нещата, които се решават от Дирекцията за застрахователен надзор по тяхно осмотрение, вие всъщност се намесвате в пазара с административни мерки. И при мен остава едно съмнение, че в този пазар ще влязат хора, които са угодни на други хора.
Така че този закон, както го предлагате, този законопроект за изменение, според мен е абсолютно целево законодателство, което аз по принцип не приемам. Това го казах и в комисията, затова и гласувах "против". Не можем да правим конкретно срещу някого закон. Ние правим закони по принцип. След като се спазват тези закони, всички, които работят по тези закони и си плащат данъците, са законни. Не можем да забраняваме фирми, както пише в чл. 30, ал. 2, т. 2, които са извършвали законна охранителна дейност. Към този момент си е имало закони и лиценз, който се издава от Министерството на вътрешните работи. На какво основание обявявам със стара дата, че извън този законопроект напред те няма да имат право да работят? Каква е логиката в цялата работа? А и на другите неща, които са записани в т. 3 - "Активите и пасивите, на неполучилите разрешение, ще се прехвърлят с разрешение на Дирекцията за застрахователен надзор на застрахователите"? На кои застрахователи? На целеви? Ще вземем от тези и ще дадем на онези, другите? По какви критерии ще прехвърляме? Как ще даваме това разрешение? Има 6-7 застрахователи, не знам колко са точно на брой, вземаме активите и пасивите на другите и казваме: ще ги дадеш на този, на този и на този. Как ще разпределяме пазара? С решение на дирекцията? Не може да се подхожда така към частния капитал. Може да има някакви критерии, изписани в закона, господин Николов, това е така, но напишете критериите, по които ще прехвърляме, и кои са хубави, кои са лоши.
Най-просто беше да напишете, ще бъда малко груб, да напишете отгоре: забранявам да бъдат застрахователи тези, тези и тези фирми и да приключим с този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Думата за реплика има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Бойков, аз Ви предлагам да напишете кои трябва да бъдат. И тези, за които считаш, че аз смятам, че не трябва да бъдат, а ти одобряваш, да бъдат застрахователи. Това е логиката на това, което каза преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за дуплика има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Абсолютно сте прав, господин Николов, затова трябваше да напишете кои са добри, кои са лоши, защото Вие внасяте законопроекта, а аз съм Ви опонент. И може би в комисията щяхме да направим едно такова обсъждане и да кажем кои са хубави, кои са лоши и да решим въпроса. Ако мислите, че трябва да законодателстваме по този начин в Народното събрание, добре.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Ти мислиш, че по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Михаил Миков. Отказва се.
Има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В представянето на нашия законопроект аз се постарах да не засягам законопроекта на колегата Николов, като имах предвид, че ще взема отношение по-късно и същевременно се ангажирах с това, че законопроектът, меко казано, предизвиква много и различни съмнения и опасения. Те са свързани преди всичко със застрахователния пазар, с хората, които са се застраховали дотолкова, доколкото действително става дума за извънредно законодателство и за опит за пререгулиране на този пазар. Мисля, че трябваше, господин председател, да поканим шефа на Дирекцията за застрахователен надзор, защото на нас ни е нужна информация доколко отделните разпоредби се изпълняват и доколко проблемите, които господин Николов поставя, са реални. Затова господин Школагерски вече сподели, че наистина без един анализ и без прецизно разглеждане на нещата ние не можем да пристъпим към гласуване на първо четене.
Затова ви моля, господин председател, междувременно да поканите шефа на Дирекцията за застрахователен надзор. И ако той не дойде, искам конкретно да кажа, че от 31 март досега тези, които са подали молба за лицензиране, са 30-тина. От тях 10 са тези, които са получили такава лицензия. Не бих искал да коментирам това, че са едни или други, свързани с този или онзи. Също така не бих искал да коментирам кои не са получили и защо не са получили. Истината обаче е, че, господин Николов, като вносител, Вие се ангажирате с нещо, което според мен не сте разбрали достатъчно ясно, а именно, че досегашният Закон за застраховането дава достатъчно ясни правила за лицензиране на тези, които са подали молба. В него изрично са посочени случаите, при които се отказва, абсолютно изрично, отделно от това условията, на които трябва да отговаря всеки един, който подава молба. И ако аз твърдя, че вие можехте да решите тези въпроси и в рамките на действащия закон, то е на базата на всяка една от тези разпоредби след внимателен прочит и разговор със специалисти. Защо това не става? Очевидно интересите в тези, които трябва да решат тези проблеми, са различни. Очевидно има ангажиране с една или друга застрахователна компания, която е подала молба за лиценз. Очевидно действително се търсят възможности за пресичане, бих казал, не пътя на онези, които са със съмнителен бизнес, а пресичане на конкуренти, които могат да попречат на други, за да овладеят този пазар. Такива са поне фактите от това, което имам като информация за досегашното лицензиране. Такива са по-скоро посоките на разсъждение на базата на тези факти. Още повече вие ги засилвате с това, което внасяте. Защото действително освен че повтаря някои законодателни текстове от досегашния закон, и то в много лош вид, без нищо повече да даде, то по-скоро ориентира към една наистина административна подялба на пазара, за едно извънредно законодателство в интерес на някого.
Ако Вие, господин Николов, сте погледнали Директивата на Европейския съюз за изисквания за лицензиране и закона, ще видите, че в нашия закон по същество вие приехте наистина една извънредна мярка и тя беше свързана с участие в акционерното дружество на капитали, които са от охранителна дейност. Тогава вие записахте, че акционерното дружество, което ще се създаде, за да бъде основата на застрахователната компания, не трябва да включва такива капитали. Това го няма в изискването на Директивата на Европейската общност, но вие го приехте. И според мен то беше достатъчно и сега е достатъчно свързано със Закона за мръсните пари, за да може тези въпроси, които ако действително сте имали предвид като идея за пресичане на организираната престъпност, да бъдат решени. С това, което предлагате, организираната престъпност не се пресича. Напротив, вие по същество не обявявате за противозаконни определени структури, просто им казвате: насочете си парите някъде другаде. Това е принципен въпрос. Ние ще действаме ли на основата на Закона за мръсните пари или ще търсим някакво друго законодателство, което да национализира, което да реши не само за застраховането, а и за други дейности, доколко натрупаните пари са мръсни или не, доколко са законни или не. Ако вие имате такива намерения, тогава развийте си идеите извън Закона за мръсните пари.
Връщам се отново към това, което сте предложили. То е извънредно законодателство с цел разчистване на застрахователния пазар за определени компании. Това личи директно от текстовете.
И отново ще се позова на коментара, който направи колегата Школагерски. В закона ясно е записан начинът на действие, при положение, че компанията не получи лиценз. Вие тръгвате за всички, които не са получили лиценз, независимо от условията, защото там има например условие за капитал - едното условие, условие за произход на парите, условие за това, това и това. Вие казвате: всички, които не са получили, ще бъдат, буквално казано, изхвърлени и принудени много грубо, без въобще да се спази законът, да си дадат портфейла на някого, който вие ще лицензирате. Това си е чисто и просто наистина преразпределение, директно, грубо, на този пазар. Защо искате от нас, от народните представители да бъдем съучастници в такова нещо - с извънредно законодателство да преразпределяме пазара?
Бих искал да поставя и някои други въпроси, господин председател, свързани въобще с този пазар. В края на краищата ние говорим за равнопоставеност на стопанските субекти. Тук тази равнопоставеност и във връзка със законопроекта, който внесох, до този момент ние не я осигуряваме. Мнозинството решително, стъпка по стъпка унищожава всички по-дребни застрахователи. До приемането на закона имаше около 130 регистрирани в Министерството на финансите организации, които се занимават със застраховане. Тридесет са само тези, които са подали молба в рамките на срока. Останалите ги няма. От тези 30 вие или някой от вас сте си харесали 10. И какво става? Става така, че в момента, в това безвремие, защото не се знае другите ще получат ли или няма да получат, те вече допълнително са подложени на натиск, защото губят доверието на клиентите си, не могат да се борят за онези клиенти, които ще бъдат вследствие на това, че няма да получат лиценз определени компании. И в края на краищата цялото това напрежение отива и върху хората, които са дали своите пари.
Аз мисля, че ние не можем да си позволяваме, уважаеми колеги, подобни действия или по-скоро да се ангажира председателят на Комисията по икономическа политика по този начин. Наистина днес ние не трябва да гласуваме на първо четене този законопроект без явяването на шефа на дирекцията, без явяването на председателя на Националния съвет тук пред Народното събрание, за да дадат най-пълна информация за хода на тези неща.
В заключение, аз мисля, че и колегите от мнозинството, които говорят за привързаност към демократичните ценности и за пазар, за европейска интеграция, ако внимателно вникнат в това, което предлага господин Николов, днес няма да подкрепят законопроекта, а ще го върнат, или по-скоро ще го отхвърлят. И ги призовавам действително да направят това нещо, за да бъдат на ти със своята съвест и с отговорността пред своите избиратели.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата народният представител господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Юридическите и правно-техническите съображения бяха изложени обстоятелно от господин Школагерски. Аз ще ви отнема само няколко минути, за да привлека вниманието ви върху едно обстоятелство, което не трябва да остане в сянка.
Има всички основания този проект за изменение в Закона за застраховането да бъде квалифициран така, както беше квалифицирана поправката за Наказателния закон, която получи сред обществеността названието "поправката Красимир Стойчев". Тук, разбира се, в обратна посока.
Никак не е случайно, че Народното събрание, в лицето на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в края на краищата не подкрепи онази прословута поправка.
В тази връзка на мен ми прави впечатление, че уважаемите юристи от мнозинството не вземат думата по предложеното изменение. В Комисията по икономическата политика не един и двама народни представители, преследвайки краткост на оценката, която си позволиха, си послужиха именно с такива квалификации.
Защо казвам тези думи? Ако се върнем към един от акцентите в изказването на господин Школагерски, ние намираме основание за търсене на по-други решения в решаването на целта, която си поставят вносителите. И не е въпрос само до редакция.
Все в тази връзка искам да привлека вниманието ви върху такъв един момент - многократно в тази зала и особено в комисиите по икономическата политика и по бюджет, финанси и финансов контрол е ставало дума за това, че след като работи една система на контрол, а на всички ни се иска да бъде така и с контрола в областта на застраховането - след като бъдат ликвидирани възможностите за смесване на онова, което наричаме мръсен бизнес с легалния, законовия бизнес, да дадем в края на краищата възможност на парите да заработят при правилата, които предвижда закона, да влязат в стопанския оборот и по този начин да бъдат легализирани. Разбира се, при условие, че законът не допуска и в най-малка степен при внасянето на онези неща, които са били квалифицирани като несъответстващи на този тип бизнес.
Добре, тези неща са направени със Закона за застраховането. Възниква резонният въпрос - какво повече? Защо е това преследване? Защо е това инкриминиране на определен брой дружества? Смислен отговор, логичен отговор на базата на закона не може да бъде даден. И, ако в Народното събрание бъде приет такъв един закон аз мисля, че ще дадем всички, абсолютно всички основания подобно законодателство да бъде разглеждано като извънредно за определени случаи.
Започват някои наблюдатели, някои коментатори да говорят, че онези дружества, които не са клекнали пред властта са нарочени да попаднат в тази група. Неприятно звучат тези думи и на мен ми се искаше да не ги употребявам така, както и колеги, с които разговаряме в тази област - на застрахователния бизнес, усещат нещата на какво миришат и си позволяват подобни квалификации. Щеше да бъде добре, ако не прозвучат тези думи в Народното събрание, но, съжалявам, този проект дава основание те да бъдат казани.
Приключвам с това, да се седне с експерти, да бъдат привлечени хора от застрахователния бизнес, да бъдат използвани юристите, като господин Школагерски, на Народното събрание и да се търси едно решение, което няма да има този привкус, който има сега предложеното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за изказване господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С известно смущение заставам пред микрофоните, защото преди мен говорещите казаха много разумни неща по отношение несъстоятелността на този законопроект.
По ал. 1 и 2 няма да се спирам, само искам да обърна внимание на господин Николов като вносител, че сливане и картелиране са уредени както в Закона за застраховането, така и в други специализирани закони и не е необходимо да се създават специални глави към специални закони по този въпрос. Но някои от изказващите се не споменаха истинското име на ал. 3. "Един призрак броди над Европа - беше писано преди доста години в Комунистическия манифест - призракът за експропроирането на капитала." Какво искате да правите, господа - отново да експропроирате капитал? Отново национализация, това ли искате - по чисто административен начин? Че кой ви дава право да се разполагате с чужд капитал и на какъв законен начин ще го направите? Ще дадете права на някаква техническа служба да се разпорежда с чужд капитал? Че свещено право е на този, който го притежава, сам да се разпорежда с него.
И, господин Николов, ако Вие имате вина пред някои Ваши политически лидери и трябва да изпълните някаква поръчка, мислете когато внасяте неща, защото това е обидно за Народното събрание. Не може такива прийоми да се вкарват в съвременното законодателство. Експроприация! Тази длъжностна институция ще разполага с чужди капитали и ще ги преразпределя! Аз се чудя! Достойната позиция е да си изтеглите законопроекта и да не ни подлагате на смущаващото за нас участие в неговото гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за реплика господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, смисълът на този законопроект е преименували се бивши разбойници да бъдат спрени. А всичко останало, което се говори тук, много добре ви е известно, да не изброявам как са се преименували и са се опитали да заобиколят закона. Ние това искаме да оправим, а вие ги защитавате. Струва ми се, че това най-малко трябваше вие да го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз споделям изказаните от моите колеги от лявата страна на залата съображения относно това, че този проект за изменение и допълнение на Закона за застраховането противоречи на определени правни принципи, че той действително може да доведе до едно сериозно разместване на един пазар, който се формира в момента, че тук с основание може да се подозират определени цели - дали отмъщение спрямо определени финансови групировки или пък стремеж да се даде авантаж на други. Такова съмнение не може да бъде изключено, господин Николов и уважаеми народни представители.
Аз бих желал да взема отношение по един друг въпрос, на който ми се струва, че фундаментът или моралното основание да се претендира този закон да бъде приет.

Тук вече стана дума, че охранителната дейност сама по себе си не е незаконен бизнес, че тя е дейност, която, ако няма съответните доказателства, че са извършвани престъпления, може да създаде приходи, доходи, капитал и съответно той да бъде свободно инвестиран на едно или друго място. Аз споделям това.
Но искам да се върнем малко и към предисторията на въпроса, с която по стечение на обстоятелствата, съм запознат: как възникна охранителният бизнес в България? Кои бяха хората, които го създаваха? Той действително ли е престъпен, така както набързо бе набеден, от общественото мнение, бих казал, не виня само една или друга политическа сила?
Помня тези момчета още през 1992 г., когато формираха първите охранителни структури. Да, между тях имаше много хора - бивши служители в милицията и полицията, в различни служби на бившето Министерство на вътрешните работи. Те просто бяха изхвърлени на улицата. Това съвпадна с едно нарастване на престъпността - тази ежедневната, битовата, уличната, и съответно търсенето на едни по-сигурни гаранции, отколкото полицията.
Друга съставка от формиращите се охранителни структури бяха българските спортисти - величани преди за техните успехи, за техния принос към националното ни достойнство, след това обществото изведнъж се отказа от тях, отказа да финансира спорта, физическата култура и тези хора също трябваше да търсят някакво най-елементарно препитание. Те също отидоха в тези структури.
Има ли нещо неморално в това? И кои от тях бяха действително престъпници и кои не? Да, има немалко случаи, нашата преса ги изнесе, когато част от тях са действали насилствено, заплашвали са, искали са изпълнение на определени задължения, връщане на пари, които са давани на заем, и т.н., и т.н.
Но огромният брой случаи, когато охранителните фирми са действали противозаконно, е свързан именно със съответен интерес на други групировки, които кой знае защо остават скрити. Значи този, който е съумял да приватизира дадено предприятие, да прибере определени материални активи или финансови средства, и който поръчва по някой път на едни или други хора да се извършват определени действия, остава морално неопетнен? Така излиза. А много от хората, които като служители на една или друга фирма са изпълнявали някакви поръчки, те са единствените виновни. За мен няма морално основание именно тези хора да бъдат сега посочвани.
Аз мога да посоча много примери обратно - на охранителни фирми, които не са извършили абсолютно нито едно нарушение. Напротив, благодарение на тях можем да кажем, че тази престъпност, от която всички сега вдигаме ръце, не е добила някакви тотални, масови форми. Вместо да се благодари за тази дейност, сега изведнъж те биват посочвани от цялото общество. А това са хората, които са бдяли за сигурността на България или са работили за нейното достойнство. И това са, уверявам ви, над 80 на сто от хората, които започнаха поне тогава тази дейност. Казвам го това не само заради други обстоятелства, а и като председател на Асоциация "Защита", която обединява немалка част от подобни структури, които си поставяха и сега си поставят основна цел - борба с престъпността.
Явно е, че става дума действително за една лесно обяснителна тенденция - да се оклепа един тип дейност, който в нашето общество, очевидно поради отказа на държавата и на определени политически сили да присъстват в защита на човешките права и борбата срещу престъпността, е бил належащ и необходим. Действително тук може да се подозира вече и определено персонално отношение към много от хората, които в този бизнес не са отговаряли на изискванията на една или друга политическа сила - да финансират нейните мероприятия, и не е тайна начинът, по който, ако са верни тези слухове, беше внесен този закон и под чий натиск.
Мисля, че той не решава никакви проблеми, скарва ни с правните принципи и затова е най-добре действително да видим корена на нещата, да видим кое е престъпна дейност, защото по тази логика, че имало охранители, които са извършвали престъпление, ами, извинявайте, защо тогава да не се забрани Съюзът на демократичните сили, защото и негови членове са извършвали престъпления, пък и на всички политически партии? Това е същата логика. Процентът не е по-голям, отколкото, да кажем, на подобни фирми.
Ето защо аз смятам, че действително този закон не би трябвало да бъде подкрепян в този му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата за изказване господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз мисля, че за всички са ясни мотивите за внасяне на този законопроект. Мисля, че всички, които се изказаха, признаха, че те са съгласни с тези мотиви. Но все пак аз искам да ги повторя. Става дума за това, че трябва да се усъвършенстват текстовете в закона, който ние приехме, със съответната логика да не допускаме онова явление, което наричахме силово застраховане. Опитал съм се да го направя, може би не съвършено, аз не съм юрист, но смятам, че логиката е ясна и имаме възможност между първо и второ четене, а още повече, че законопроектът е съвсем кратък, да направим съответните изменения в законопроекта, който съм внесъл.
В същото време обаче искам да кажа, че мотивите за внасянето на законопроекта са също и тези: да повишим доверието в този пазар, защото е очевидно, че няма да дойде нито един чужд инвеститор в застрахователния пазар, докато не види кой ще бъде лицензиран да извършва тази дейност. Съвсем наскоро беше времето, когато застрахователите бяха и охранители.
И понеже наистина се чувствам предизвикан от това, което беше казано от колеги, които аз уважавам, а именно, че изпълнявам политическа поръчка, че това бил законопроект, който бил извънредно законодателство, аз искам да ви кажа, че не бива никога да забравяте, че по времето, когато вие сте били в парламента и сте били мнозинство, се появи това явление на силовото застраховане. Нещо, което ние се опитваме сега да го оправим...
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): През 1993 г. се появи.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Добре, през 1993 г., тогава също мисля, че имаше някакво мнозинство, оформено от вас, и вие също бяхте в парламента. Моля ви, никога не го забравяйте това, особено когато се опитвате на човек като мен, който е доказал, че не изпълнява политически поръчки, да му внушавате това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата за първа реплика господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По това, което каза господин Николов във връзка със закона, няма да правя реплика. Но дайте да престанем да говорим за 1993-1994 г. като време на някакво стабилно ляво мнозинство. Нямаше такова! (Шум и оживление в блока на СДС.) Това беше едно флуктуиращо мнозинство, което по различни въпроси в тази зала с твърде голяма мъка се получаваше и въпреки ироничните ви усмивки историците, които внимателно, а не политизирано ще изучават тези две години, в които много време беше пропиляно, ще се сблъскат с факта. Това беше едно мъчително, трудно формиращо се мнозинство по малко на брой въпроси.
Така че, когато разискваме и се опитваме все пак малко или много професионално да отреагираме на въпросите, които са поставени пред нас, да престанем да говорим за 1993 и 1994 г. в такъв план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Втора реплика - господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не искам тези, които не са чели Закона за застраховането и законопроекта на господин Николов, да бъдат подведени. Господин Николов предлага в чл. 30а, ал. 1 да не се издават разрешения на дружества на всички тези, които не са отговорили на изискванията. И там въпросът не е само за капитала, а и за много други неща. Тоест, господин Николов, по същество Вие изхвърляте всички, които не са могли до този момент законно, разбира се, да се регистрират, и след като те са тръгнали да се сливат, да се обединяват, Вие им казвате: не може!
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Алинея 3, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Няма ал. 3. Четете на български ал. 1, господин Николов, и ми отговорете ясно. Ако Вие не сте наясно, поканете тези, които са Ви го написали, но по същество Вие административно режете всички други. От тези 30 останалите 20 ги режете. Или да кажем от тези 130, режете малките, които се обединяват.
Така че нека да не пренасяме акцента върху борбата с престъпността, а да видим ясно какъв е проблемът, защото това Ви е първата алинея. Вие искате административно с извънзаконови средства да решите въпроса за застрахователния пазар, или тези, които са го написали.
Затова аз предлагам още веднъж, господин председател, да приемете нашия законопроект за удължаване на срока, и ако наистина имате идеи да се борите с престъпността, да направите някакви изменения, оттеглете си този законопроект, в това време, докато е удължен срокът, си внесете нов, да го обсъдим заедно, наистина с всички експерти и да вършим работа - работа на хората, които са гласували за нас, а не на отделни хора, на които сега вие трябва да им решите проблема или по-скоро да им върнете жеста.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За трета реплика - господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Николов, опитвам се да бъда максимално коректен към това, което говорите. Разбирам, че искаме да ограничим капитала, придобит наистина чрез насилствени методи, да влезе в застрахователния бизнес. Разбирам, че искаме да ограничим трите, били преди това охранителни дружества - "СИК", "ВИС" и "Спартак", да не се преформират в застрахователни дружества. Добре.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Техния капитал.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, техния капитал, който е придобит по някакъв начин. Оставям настрана въпроса, че тогава, когато те са придобивали този капитал, начинът на придобиване е бил законосъобразен. Но въпросът, който бих искал да Ви задам, е следният: само тези трите ли бяха дружествата, които натрупаха капитал по този начин? Как натрупа капитала, например, имаше едно дружество "777", имаше и още ред други дружества, които извършваха подобна дейност. Защо се опитваме да затворим само едната малка вратичка, тоест, по-скоро да сложим врата в полето, която много лесно може да бъде заобиколена от този събран по този, не знам как, то не е незаконен начин, капитал? Не е ли редно, когато казваме, че този капитал е незаконно събран, да измислим някакъв метод за борба с него, а не да се опитваме да бягаме след последствията?
Помислете по този въпрос. Ако ще подхождаме към този капитал като нелегитимен, да приемем някакъв закон, който да го направи нелегитимен всичкия, е не само част от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
За дуплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз се съгласявам с господин Овчаров. Моят законопроект това цели - просто този капитал да не участва в застраховането, нека да участва навсякъде другаде, където се извършва законна дейност. За това става дума. Това е логиката на закона, който приехме, и това е последователност в тази логика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не може да бъде мръсен за едни, а да бъде чист за други. Няма логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за изказване господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз нямах намерение да се изказвам, но след това, което каза господин Николов, искам все пак да подчертая някои неща. Очевидно е, че ние подкрепяме усилията и на правителството, и на мнозинството да се усъвършенства регламентацията на цялата дейност по застраховането. Това е очевидно. И ще я подкрепяме. Очевидно е, че ние подкрепяме и усилията за борбата с престъпността, борбата срещу насилието и прикриването на насилието под каквито и да е други форми. Но начинът, по който се предлага това усъвършенстване на тези текстове, просто не е усъвършенстване, господин Николов. Не е въпросът какво искаме, а как искаме. По начина, по който се предлага, не можем да подкрепим този текст. Като намерение имате нашето обещание да участваме в процеса, но с тези текстове не можем да се съгласим.
Тук се казаха всички основни аргументи, аз ще акцентирам само върху едно нещо: че регламентацията с административни мерки няма да свърши работа, ще бъде един бумеранг. Ние ще вземем едни административни мерки, за да отговорим на нещо, което в момента са направили бившите охранители. Ами те утре ще измислят друго нещо - ние пак ще трябва да измисляме конкретен текст. В един добър закон ние трябва да запишем критериите. Който отговори на тези критерии, трябва вече да се легализира. Не може един човек вечно да носи на гърба си раницата на разбойника, на престъпника. Тук се каза доста емоционално: ние разбойниците няма да ги пуснем. Ами, чакайте да погледнем сега има ли някъде големи пари, голям бизнес, който да не е започнал по някакъв странен начин. Ето сега и фамилията Морган е много официална, много уважавана фамилия, но ние знаем как е започнал нейният прапрапрадядо. Да не изпадаме в такива емоционални увлечения!
Очевидно е, че тук не само се създава впечатлението, а явно се налага и изводът, че с тези текстове се целят две неща: едното е конкретни фирми да не се допуснат до този бизнес. Такова решение е неприемливо да се вземе от едно Народно събрание. Може да се вземе от един административен орган, от какъвто и ще да е, от някаква комисия, но в едно Народно събрание такъв подход е просто неприемлив.
И второто, което тук не се каза, създава се впечатлението, че се разчиства цялата територия на застрахователния бизнес, в нея остават някакви второстепенни, малки застрахователни компании и с това се дава възможност в страната доста безпроблемно да навлязат големите застрахователи. И това се поднася с един апломб като едно добро дело. Господа, не съм много уверен, че това е едно добро дело. Не съм убеден, че с това ние ще подпомогнем и собствената си икономика и ще създадем по-добри условия за нашите граждани. Няма глад, няма липса на застрахователни услуги в момента в България. Добре, ще влязат чуждите застрахователи, оставям настрана, че не е ясно къде ще отидат парите на българския застраховател, след като се вложат в чуждите застрахователни компании, оставям настрана системата за контрол, която по отношение на тях съвсем не е толкова перфектна в закона, но глобално у нас се утвърждава вече мнението, че поначало всички онези сфери на бизнес, които по съвременните критерии са бизнес на двадесет и първи век, там, където има някакви български позиции, тези позиции се стесняват и се дава възможност на чуждия капитал да навлезе, така да се каже, наготово. Финансовите услуги, в това число и застрахователните услуги, са част от този бизнес. И много други неща, не искам сега на тях да се спирам, това е и военнопромишленият комплекс, и върховите технологии, и информатиката, това са телекомуникациите и т.н.
За нас този подход е неприемлив и ние не можем да подкрепим тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Няма други записали се.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата, защото пристъпваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроектите за изменение на Закона за застраховането, така както са внесени в Народното събрание.
Първо гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането N 854-01-31, внесен от народните представители Руси Статков и Стефан Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 68, против 119, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането N 854-01-85, внесен от народния представител Никола Николов.
Гласували 193 народни представители: за 124, против 64, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, аз искам да направя процедурно предложение да съкратим на три дни срока между първо и второ четене по законопроекта, тъй като текстовете са съвсем кратки, ясна е позицията и аз се надявам, че всички депутати, които се изказаха, ще направят своите предложения в рамките на три дни, за да има възможност комисията да се подготви навреме за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Обръщам се към юристите в залата и към всички онези, които познават тази материя. Ако господин Николов днес игра на чувствата за борбата срещу престъпността, то от законопроекта става ясно, че той няма нищо общо с това. И ако вие наистина държите да бъдат направени някои изменения в тази посока, които да са убедителни, то три дни за това са крайно недостатъчни. Материята действително е много сложна и има нужда от изменения в закона, обаче в други членове.
Затова, уважаеми колеги, категорично не можем да приемем 3-дневния срок. Напротив, би било нужно не само 7-дневен, а малко по-удължен срок, ако искаме да постигнем обща позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Гласуваме предложението за намаляване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на 3 дни.
Гласували 192 народни представители: за 121, против 69, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Срокът за писмени предложения е 3 дни.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, второ четене.
Има думата за процедура господин Веселин Чолаков.
ВЕСЕЛИН ЧОЛАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Никола Филчев, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 147 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Филчев.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"Доклад на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, N 854-01-75, внесен от Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
Проект за второ гласуване.
Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народния представител Михаил Миков за създаване на нов § 1 и нови членове 215а и 215б.
Комисията не подкрепя предложението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Трябва да се прочете текстът.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз предполагам, че господин Миков ще го защити, затова не го чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, аз съжалявам, че все пак не чухте предлагания текст. Вярно, че той е дълъг, но определено смятам, че той дава по-сериозни наказателноправни възможности за борбата срещу прането на мръсни пари. За съжаление позицията, която взе нашата комисия, беше свързана с формалност в моето предложение, което като цяло предвиждаше да се създадат нови членове 215а и 215б. Само една скоба искам да отворя, че по този въпрос това са предложения, направени от Пламен Панайотов в неговата книга около 200 страници "Мерки срещу изпирането на мръсни пари" и там съвсем аргументирано и вследствие на повече от едногодишен труд са предложени най-добрите варианти за промени в Наказателния кодекс, които наистина да направят изпирането на пари в България, пари от трафик на наркотици, пари от международна престъпна дейност, свързана с търговия на оръжие, невъзможно.
Комисията зае позиция, че предложенията по тези два текста, като систематика и като мястоq са извън предложенията, направени по чл. 253, където става въпрос за престъпления против финансовата система. Защото престъпленията по пране на пари са една последваща престъпна дейност, косвено свързана с престъпления. И, в крайна сметка, не е толкова важно тяхното систематично място в Наказателния кодекс, а по-скоро тяхната реалност и създаване наистина на условия за преследването на действията по изпиране на пари в Република България.
Тази позиция ме кара да смятам, че последователно, и с приетите текстове в Закона за мерките срещу изпиране на пари, и сега, ние, като че ли, прокламирайки едно голямо желание и готовност за борба, произтичащо от наши конвенционални задължения срещу прането на пари, всъщност не сме докрай решителни. Това ще проличи и при гласуването, при приемането на текстове, които наистина да дават възможност за санкциониране на тези лица, които се занимават с пране на пари.
Аз още веднъж ви моля внимателно да прочетете текстовете и да ги сравните с досега и сега направените предложения в главата "Престъпления против финансовата система". Те несъмнено са по-добри. Но гласуването ще е онзи индикатор, който ще покаже кои народни представители са за реални мерки срещу изпирането на пари и кои само се включват в прокламираната готовност за това, която излъчва едно крайно лицемерие по нашите конвенционални задължения с международната общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Давам думата на госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Смисълът да бъде уредено прането на пари в чл. 215а и чл. 215б, е практическата възможност за разграничаване между това престъпление и вещното укривателство, нещо, което при сегашната редакция на текстовете трудно се постига.
Смисълът на съдържанието на предложенията по чл. 215а, които колегата Миков е направил: "Който скрие имущество или прикрие неговия произход, местонахождение, движение или действителните права, свързани с него, като знае и предполага, че то е придобито от другиго чрез или по повод на престъпление" - е един класически наказателно-правен текст, който дава възможност лесно да се опишат признаци и лесно да се доказват.
Понякога в наказателното право, не понякога, а много често, общото изписване на текста прави трудна за доказване субективната страна на престъплението, умисъла на престъплението. А това са класически умишлени престъпления и ако субективната страна по някакъв начин убягва от доказването, текстът става практически неприложим.
За този текст се предвижда наказание от 1 до 6 години. Има квалифицирани случаи на по-тежко наказание - от 3 до 10 години и глоба от 5 до 20 млн. лева, ако е извършено от престъпна организация или от лице, което членува в такава - два и повече пъти. Забележете, от длъжностно лице, във връзка със службата му, т.е. осуетява се по някакъв начин възможността и държавните служители, и другите длъжностни лица, юридическите лица, да използват службата си за тази цел, когато е извършено повторно и когато е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Наказва се подбудителството към такова престъпление - нещо, което в досегашния съществуващ текст, и в това, което е предлагано до момента, няма.
Така че, предложението по чл. 215а е много по-подробно разписано. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, ако липсва или подлежи на връщане на собственика му, или на възстановяване, се присъжда неговата равностойност. И тя се взема от дееца, от лицето, което е обвиняемо за изпиране на мръсни пари.
При това, уредено е, че тези разпоредби се прилагат и когато престъплението, чрез или по повод на което е придобито имущество, не попада под наказателната юрисдикция на България.
Има и текст, който предвижда деецът да не се наказва, ако доброволно съобщи за деянието на надлежните органи на властта, преди то да е разкрито, или макар да е било разкрито, когато не е знаел или е предполагал това, и ако чрез извършеното съобщение или по друг начин е допринесъл за обезпечаване на отнемането и възстановяването на имуществото, предмет на изпирането на пари, или неговата равностойност.
Това е една много по-подробна уредба, извън това, че е резултат на много по-сериозен труд. Това наистина е текст, който може да бъде показан и на Европа като доказателство, че у нас се води реална, а не на думи, борба срещу изпирането на пари. Този текст на чл. 215а създава много по-действен механизъм за една такава борба.
И другият въпрос, който е по-скоро правно-технически, е дали един такъв текст не може да намери място и в онази глава, която сега се нарича - главата за изпиране на пари. Тоест по систематика да бъде там, където са текстовете на господата Величков, Рафаилов и Йорданов, но да бъде с това съдържание. Защото, в сегашната обща редакция, ние ще продължаваме да нямаме нито един осъден за пране на пари. Той просто е изключително лесен за избягване текст.
Предвидена е в чл. 215б наказателна отговорност за длъжностно лице, което наруши или не изпълни предвидените по закон мерки срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. И случаят не е маловажен. Тоест създава се един допълнителен стимул и за длъжностните лица в банките, и за длъжностните лица в застрахователните компании, и за длъжностните лица от специализираните органи, които ще са оторизирани да водят такава борба, наистина да си свършат работата под страх от наказателна отговорност.
Така че, аз до този момент, нито в комисията, нито в залата чух някакви разумни аргументи против, освен това, разбира се, че експерт е предложен от опозиционен депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
За реплика има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което беше казано преди малко, не е съвсем точно. Що се отнася до предложението на колегата Миков, то до голяма степен смесва съставите на две престъпления - вещно укривателство и пране на пари. И именно заради това не би трябвало да бъде предложено.
Що се отнася до нещата, които са ни представени като нововъведения. Трябва да се отбележи, че предложеното от колегата Миков в ал. 3 на неговия чл. 215а, до голяма степен съвпада със съществуващия текст на закона. Точка 1, точка 2 и точка 3 съответстват на същите точки от сега действащият чл. 253, ал. 2.
Ал. 6, предложена от колегата Миков, до голяма степен се покрива с това, което комисията е приела като чл. 253, ал. 4, а чл. 215б - с чл. 253а. Така че, няма никакъв смисъл да приемаме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов, при първото Ви възражение, че се смесват чл. 215 с 215а и 215б, мисля, че това е твърде несъстоятелно, дори за един студент трети курс по наказателно право. Не ме карайте в залата да чета чл. 215, който е съвсем друг класически текст на вещно укривателство.
Досежно останалата част на възраженията Ви. Ами да, повтаря се ал. 3 на чл. 215а, за квалифицираните случаи, в една значителна част. Но не ви се повтаря основният състав. Ами, такива квалифицирани случаи на престъпления, извършени два или повече пъти, повторно и т.н., има и в много други текстове, даже и в кражбата има такива, и в документната измама, и в други. Но те трябва да са в съответните текстове.


Така че не може да се разсъждава за квалифицираните случаи, преди да се погледне основният текст. А точно за да няма повторение между чл. 253 и чл. 254, е това, което сега предлага колегата Миков. Той ви е предложил малко по-нататък чл. 253 и чл. 254 в сегашните редакции да отпаднат и да се заменят с тези очевидно по-хубави текстове. И в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията говорихме, че ако е въпросът в номерацията, няма никакъв проблем новите текстове, които предлага колегата Миков, не да имат N 215а, а да имат N 253, за което пречка няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин заместник-министърът има думата.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма спор, че изпирането на пари е едно ново престъпление, което се внедрява в наказателните законодателства на европейските страни, след като през 1990 г. беше приета Конвенцията за мерките срещу изпирането на пари. Няма също така спор, че класическото вещно укривателство, което съществува повече от 200 г. в наказателните законодателства в Европа, и престъплението "изпиране на пари" са твърде близки.
Има обаче една съществена разлика. Каква е тя? Позволявам си да я кажа, тъй като спорът не е само между специалисти по наказателно право. Вещното укривателство е просто укриване на една вещ, която е придобита чрез престъпление от другиго, и както точно го е казал господин Миков - който скрие вещ, придобита от другиго чрез престъпление. Скрие! Ако вещното укривателство е, грубо казано, скриване на такава вещ, няма да навлизам в подробности, то изпирането на пари е нещо друго. Изпирането на пари, пак грубо казано, е използване на финансови институции и на банки, за да се узаконят пари, придобити чрез престъпление, за да се изперат, за да се изчистят, като се вложат веднъж в банката и като се натрупат и се наслоят с други пари. И като се изтеглят след това и се вложат в някакви други предприятия тези пари - е, този механизъм на използване на банките за узаконяване на престъпните пари се нарича престъплението "изпиране на пари" по чл. 253. И то сега е формулирано в чл. 253.
Затова това, което предлага господин Миков, е всъщност нищо друго, освен с други думи вещното укривателство. Той казва: "който скрие имущество, придобито чрез престъпление". Е туй се казва "вещно укривателство" според българското наказателно право.
В чл. 253 нашият законодател много точно е определил изпирането на пари - извършване на финансови сделки и операции с пари, които са придобити чрез престъпление. Не какво да е укриване, а извършване на финансови сделки.
Основната категория финансови сделки са банкови, застрахователни, с ценни книги и т.н. Приеме ли се това предложение, нищо няма да се направи. Чисто и просто няма да изпълним задълженията, които произтичат за България от Конвенцията относно мерките срещу изпирането на пари.
Освен това изпирането на пари е престъпление против финансовата система и т.н. Аз не бих искал повече да навлизам във въпроси, които са тясно специални и които са въпрос на познаване на наказателното право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Други изказвания не виждам да има.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за създаване на нов § 1.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Текстът не е четен!
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Раздаден ви е.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Какво гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Миков за създаване на нов § 1.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Имате го. Кой ви е крив, че не сте го взели?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма ли вече да се четат текстовете?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Кой ви е крив, че не сте го чели?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нямаме го.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Имате го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 133 народни представители: за 38, против 85, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Преди да обявя почивката...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ...Национален граждански форум "Българка" кани народните представители в Клуба на народния представител сега, през почивката, да присъстват на откриването на изложбата на Школата за детски мозайки - град Бургас.
Почивка половин час. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 227б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от спиране на плащанията" се заличават.
2. В ал. 2 думите "от спиране на плащанията" се заместват с "от настъпване на неплатежоспособността"."
Предложение на народния представител Любен Корнезов: § 1 да отпадне.
Комисията приема предложението на Любен Корнезов за отпадане на предлаганите изменения по чл. 227б.
Комисията приема обаче следната промяна на ал. 1 на чл. 227б: думите "от една година или с глоба до 100 000 лв." се заменят с "до три години или с глоба до 5 000 000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, ще ви помоля обаче да формулирате § 1 точно как ще гласи по предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 227б, ал. 1 думите "до една година или с глоба до 100 000 лв." се заменят с "до три години или с глоба до 5 000 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господа народни представители, за какво става реч. Позволете ми да ви прочета само текста на чл. 227б - "Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащането (това е вторият елемент) не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до една година, или с глоба до 100 000 лв.". Това е първоначалният текст, който се предлага.
Аз имах възможност и при първото четене да говоря по този въпрос. Колегите, които са направили предложението, всъщност искат да отпадне спирането на плащането и в текста да остане само "неплатежоспособността". Но неплатежоспособността това е правно състояние, не е деяние, за да може да бъде криминирано в едно престъпление. Защото неплатежоспособността е всъщност един правен институт на търговското право, а не на наказателното право. Затова комисията приема текста да остане в старата си редакция, което според мен е и правилно.
Второ, направи се обаче в хода на дискусиите в комисията предложение, както ни е посочено от вносителите, санкцията да бъде увеличена до три години и глоба до 5 млн. лв. Мисля, че едно такова предложение не може да бъде гласувано поради няколко съображения. Първо, вносителите на законопроекта въобще не са го направили в собствения си законопроект, когато са го писали. Второ, след гласуването на първо четене по чл. 68, всеки от народните представители в 7-дневен срок има право да направи писмени предложения. Такива писмени предложения, включително и от вносителите, не са направени за увеличаване на санкцията. И трето, безпредметно е увеличаването на тази санкция. Няма никакъв резон. Една година лишаване от свобода, ако този текст заработи в практиката, е напълно достатъчно недобросъвестните търговци да бъдат санкционирани. Проблемът е в това, че този текст до голяма степен е мъртъв текст, а не да увеличаваме наказанието, което в края на краищата няма да ни доведе до това, което желаем.
Нека да приведем чл. 227 в жив текст, а не в една жестокост на наказанието, което - пак повтарям - няма да постигне целта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лучников, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Риториката на господин Корнезов за отпадане на предложението за замяна на думите "спиране на плащанията" в чл. 227б е напълно излишна. Както се изясни в комисията, това предложение е направено с оглед на един предложен текст за чл. 608 от Търговския закон, който отлагаше изпадането в неплатежоспособност на 30 дни след спиране на плащанията. Когато ние приемахме измененията на Търговския закон, това положение не го приехме и тогава това предложение всъщност стана безпредметно.
Колкото за предложението, тук няма непрекъснато да си изнасяме лекции за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно чл. 68, ал. 2 всеки народен представител, член на комисията, която разглежда законопроекта, има право да прави предложения на второ гласуване и те трябва да се разгледат и приемат от комисията. Понеже тук вносителите са и членове на комисията, те направиха своите предложения, ние ги обсъдихме, приехме и гласувахме. Затова няма никаква пречка да приемем текста и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моето изказване е по същество, тоест не по правилника, който аз също смятам, че трябва да се спазва по-стриктно.
Става въпрос за едно условно наречено стопанско престъпление или престъпление против кредиторите. Във вчерашния брой на в. "Сега" има материал, който отразява едно ново виждане за наказателната политика и на правителството, и на кабинета. Там се казва: засилване на имуществените санкции за сметка на лишаването от свобода. Там вие включително стигате до една хипотеза да се договарят по определени престъпления, да има договорка между извършителя на престъплението и съда. Дай Боже, да викате понякога и жертвата да си казва мнението. Но това е друг въпрос.
Тоест, прокламира се една нова наказателна политика. Тази или другата седмица Министерският съвет ще гледа нова наказателна политика. А тук в закона се вкарва едно предложение, което абсолютно противоречи на тази нова наказателна политика. Искам да ви обърна внимание, че става въпрос за най-лекото престъпление против кредиторите - незаявяване в предвидения срок на един факт. И до момента наказанието "до една година и глоба до 100 000 лв." достатъчно добре регулира тези отношения по отношение лишаването от свобода. Ако искате, нека да приемем глобата да е 5 млн., дори да се отиде към 10 млн. Но едно за завишаване на санкцията до три години е абсолютно безсмислено, още повече, че то ще влезе в противоречие със следващите текстове, които визират по-тежки престъпления против кредиторите и където са предвидени по-тежки санкции. Тоест, този състав е най-лек, следващите са по-тежки. Това е нормалната логика на структуриране на всяка глава от Наказателния кодекс.
В този смисъл аз ви предлагам: нека да приемем частично глобата да се завиши според направеното предложение на 5 млн., а наказанието до една година да си остане. Става въпрос все пак за лица, които се занимават с търговска дейност. По-важното е държавата да вземе пари от това лице, отколкото да го сложи на място за лишаване от свобода.
Това е принципен въпрос, който моля да се има предвид при всички фриволни завишавания на санкциите под мотото борба с престъпността. Те плод не дават, само се вдига един голям пушек и пишат във вестниците: еди колко си години стана. Сутринта слушам госпожа Златка Русева как каза, че в затворите няма места. Чакат по шест месеца, по една година, за да започнат да си изтърпяват наказанията. Ние сме в смешна ситуация с едно такова механично завишаване на санкциите, само и само за да покажем колко строго и справедливо гледаме на престъпниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Старомодният червен наивитет на господин Миков започва да ме дразни и затова искам да му кажа: не сте ли разбрали, господин Миков, че господа управляващите целят само едно - тези, които не са подскачали на 10 януари 1997 г., сега са заплашени не само с отнемането на лицензиите им по застраховките, не само ще им вземат имуществата, не само ще ги мародерстват, а те трябва да бъдат вкарани в миша дупка, тъй като те не са дали нищо. Те са се скрили. Може би са обещали, а не са дали.
Никой в България няма да дойде да инвестира сериозно, ако нашето законодателство не престане да бъде червено или синьо - днес едните на власт, утре - другите и котерийно да си произвеждат закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ганчев.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мнозинството чу призива на опозицията в продължение на един месец, отправен по всякакъв начин, че е безумно нещо да се промени основният състав на 227б. И трябваше да стане обществен скандал, да се визират лица, които евентуално целят да бъдат извадени от този текст, президентът да каже, че можел да наложи вето, за да каже господин Величков, че бил сбъркал. Това е хубаво. По-добре късно, отколкото никога.
Но, така или иначе, когато си направил грешка в политиката, тя е грешка и много трудно се замазва с последващи някакви действия. Още по-трудно се замазва една грешка, като случая "Стойчев", с искане да се увеличи наказанието в този текст. Смисълът на съществуването на този текст в Наказателния кодекс е да има превантивно значение, да бъде един стимул лицата да изпълнят свои задължения по Търговския закон. Което пък цели от своя страна да подобри работата на търговските дружества, гаранциите им в случай на изпадане на някои в несъстоятелност и така да върви общият стопански оборот и живот.
Самоцелното увеличаване на едно наказание лишаване от свобода, ей тъй на, за да покажем, че ние не сме защитници на кредитните милионери, а техни страхотни преследвачи, е смешно. Има пет текста в главата "Престъпления срещу кредиторите". Първото престъпление е горе-долу с най-ниска степен на обществена опасност и трябва да бъде най-леко наказуемо. Другите престъпления, по-тежки и по обществена опасност, и по последици, се наказват с лишаване от свобода до две години. Това изведнъж е до три години. Казва господин Величков: ние трябва да преследваме кредитните милионери. Прекрасно, обаче всеки завършил и положил изпит по наказателно право знае, че когато е настъпил по-строг закон, но към момента на извършване на деянието е действал по-благоприятен за дееца, се прилага по-благоприятният за дееца. Така че досегашните кредитни милионери ще бъдат съдени по досегашния закон, ако са го нарушили, и ще се наказват с това наказание - до една година. Следващите кредитни милионери е желателно да са много ограничен брой благодарение на доброто функциониране на банковата система, на добрата работа на Банков надзор и въобще на задействане на цялата машина. Не е стимул да вкараш някого в затвора за щяло и не щяло, защото затворът е скъпа работа, защото поддържането на затвора, храненето на затворници, обличането им дори с раирани пижами е нещо, което иска пари и държавата не може да ги даде. Ето, господин Тошев се усмихва, той знае, че ние много отдавна сме влезли в устата на Съвета на Европа, който казва, че нашите места за лишаване от свобода са далеч от европейските критерии и искат ние да подобрим условията в тях. А ние какво правим? Създаваме нови и нови възможности някой да бъде вкаран в затвора. Ако работата се оправяше със затвор или с обесване, в някои страни, в арабския свят, където познават само едно наказание - смъртното - нямаше да има престъпност. Обаче, уви, има. Въпреки всичко.
Така че аз предлагам да не замазваме старите си грешки с нови, да правим някакви безсмислици. Когато правителството иска да прави стратегия за борба с престъпността, когато иска да направи разумна наказателна политика, да има съизмеримост между различните престъпления и наказанието за различните престъпления да бъде адекватно на тяхната обществена опасност, а не просто приумица на някого, който, виждаш ли, след като бил обвинен, че иска да направи нещо с кредитния милионер Стойчев, решил, че ако предвиди обесване за това престъпление, някой ще си помисли обратното. Няма да си помисли обратното. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Положението е ясно, само не казахте нищо конкретно. На второ четене сме, нито предложихте отпадане, нито заместващ текст. Такива изказвания на второ четене не се правят.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За отпадане, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колежката Дончева, както от един месец насам, така и днес не е разбрала проблема, изглежда е попрекалила с четенето на романи Авакум Захов, затова навсякъде вижда сини призраци.
Що се отнася до същността на текста, тук няма никакъв гаф. Аз и колегата Величков се срещнахме с проф. Огнян Герджиков, един уважаван специалист в областта на търговското право, с когото обсъждахме този въпрос. При тази среща колегата Герджиков изказа опасение, че когато бъдат заличени думите "спиране на плащанията" ще бъде прекомерно разширен обхватът на този текст, при което би могло според него да се стигне до осъждане и на невинни лица. И когато говорим за текста, би следвало да си припомним какво приехме ние като редакция на чл. 608 от Търговския закон. Да си припомним и това, че ал. 2 на този текст приравнява спирането на плащанията с неплатежоспособност. Само че спирането на плащанията не е единственият случай, в който един търговец е изпаднал в неплатежоспособност. Това обаче някои хора от опозицията или не могат, или не искат да го разберат. Проблемът си е съвсем техен.
Що се отнася до завишаването на наказанието и за миналото, законите, колежка Дончева, действат за в бъдеще. Това е основното правило. Не мислете, че в бъдеще няма да има търговци, които да изпадат в неплатежоспособност. Това е нещо съвсем нормално за една нормална пазарна икономика.
Така че животът е много по-сложен от правото. Възникват най-различни хипотези, те не могат да бъдат обхванати като цяло в един текст. И когато имаме една по-широка рамка на наказанието, съдът е този, който определя съобразно с конкретните данни във всяко едно дело какво наказание да наложи.
И в завършек искам да ви припомня едно нещо: наказанието до три години лишаване от свобода на практика, нали Вие имате претенциите, че сте практикуващ юрист, какъвто съм и аз, предполага при първо осъждане прилагане на чл. 66 от Наказателния кодекс, именно условно осъждане, отлагане изтърпяването на наказанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Йорданов, тъй като вие все пак дойдохте на нашия завой, аз предпочетох да ви спестя този факт в първата част на изказването си. Сега да коментирате при кого сте ходили на училище и дали сте научили онова, което той ви е преподавал, това не е наш проблем. Не е! Вие сте си внесли едно безсмислено изменение. Казах ме ви, че е безсмислено, разтълкувахме ви го, вестниците ви написаха, журналистите разбраха, с образование от Факултета по журналистика, вие не щете да разберете. Самият факт, че все пак го променихте и го върнахте в първоначалния вариант ясно говори. Какво коментираме оттук нататък кой какво бил искал?
За сто и пети път от тази трибуна си казваме, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Вие по всеки един законопроект изваждате целите си и смятате, че ги и постигате. Ама дали ги постигате, животът го показва. Сега, като нещо не може да стане - не може.
Много хубаво, ходите при такива изтъкнати специалисти, като професор Огнян Герджиков. Има още няколко професори, които са сериозна класа в правните среди. Ако някой не се е доучил, може да продължи да си контактува, те са класика. Може да препрочете неща, написани преди девети септември. Там също има страхотни неща. Ние няколко пъти ви призоваваме господин Лучников да ви даде лекции по търговско право, защото знаем, че той тогава е бил един асистент, даващ изключително големи надежди за развитие в търговското право. И ние си му четем неговите съчинения.
Сега, ако вие имате някакви идеологически предразсъдъци и не четете тоталитарни професори, недейте ги чете, но те са изтъкнати европейски учени. Професор Геджиков може да ви научи на много неща. Явно обаче трябват повече уроци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Има думата за втора реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Понеже само намекнах за санкцията, господин Йорданов, в изказването си, вижте чл. 227в какви по-тежки престъпления са предвидени. Става въпрос за скриване и унищожаване на безвъзмездно пари, става въпрос за престъпления, доста по-тежки от това по чл. 227б. И там, най-накрая - "лишаване от свобода до три години". Дори там не е предвидена глобата, която е като алтернатива. И сега, когато и по този текст на "б" го направим до три години, излиза, че този, който не е заявил срока и не е спазил изискването на Търговския закон до три години, и онзи, който е скривал пари, унищожавал, ощетявал своите кредитори - това не исках да ви го обяснявам, защото го загатнах, но явно не сте го разбрали - и той три години. Не може между две несъизмеримо тежки общественоопасни деяния второто, от които е значително по-тежко, пак да бъде три години и това да го направим три години. Това исках да ви кажа със своето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Искате ли дуплика, господин Йорданов?
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС, от място): Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за други изказвания?
Има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Между другото, много пъти съм се учудвал, когато госпожа Дончева става тук и с едно самочувствие на човек, говорещ истини от последни инстанции, поучава цялата зала кой къде се е учил, какво е правил и т.н. Госпожо Дончева, съвършени хора няма. Вие също не сте съвършен човек. Недейте злоупотребява с добрите отношения с вашите колеги, независимо от коя парламентарна група са.
Тази дискусия, която беше по първо четене на този законопроект, донякъде я разбирам, въпреки че тя до голяма степен беше също политическа, а не професионална. Това, което става обаче днес, окончателно ми дава основание да разбера, че в случая се разиграва едно доста срамно политическо шоу, една чиста злоупотреба с професионални тези, само за да се извлекат някакви политически дивиденти и се прави едно елементарно политическо интригантстване.
След като Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е приела чл. 227б съставът му да не бъде променян, това, което днес се разиграва тук, доказва само, че трябва да се извлекат някакви политически дивиденти. Около целия този текст в състав беше разиграна една истерична обстановка, в резултат на което нормална дискусия по този текст не можеше да се води. Колегата Йорданов ви каза някои аргументи. Аз няма да казвам други, за да не стане утре, че ние съветваме адвокати на кредитни милионери как да се измъкват от този текст в съда. Сега обаче, след като този текст - 227б, не бъде променен, примерно след шест месеца, когато делата влязат в съда, аз се надявам, госпожо Дончева, с Вас да си говорим колко осъдени ще има този текст и дали точно това е текстът, по който трябва да се съдят кредитните милионери.
И още нещо. Господин Корнезов каза, че този текст бил мъртъв. Ами, господин Корнезов, защо е мъртъв този текст? Парламентът ли е виновен, понеже текстът не е добър, или е виновна една друга власт? И защо в момента, когато се говореше, че този текст е най-важният в държавата, по него ще бъдат осъдени кредитните милионери и виждате ли, вие искате да ги спасите, сега вие ставате и казвате - не пипайте един мъртъв текст. Кога говорите истината - когато казвате, че това е най-важният текст, или когато казвате, че това е мъртъв текст?
По-нататък. И господин Миков, и госпожа Дончева се позовават на стратегията на правителството за борба с престъпността. Първо, много е интересно едно позоваване на един документ, който вие още не сте видели.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Във вчерашния вестник "Сега".
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Вчерашният вестник "Сега" не е стратегията на правителството, господин Миков, а си е чисто и просто вестник "Сега". Но, когато тази стратегия влезе тук, тогава вие може да се позовавате на нея, първо.
Второ, тази стратегия какво предвижда точно за престъпленията против финансовата система и престъпленията против кредиторите ще си говорим, когато я видим.
Освен това, аз питам, защо досега тези текстове от Наказателния кодекс за престъпления против кредиторите не са били направени работещи, така че сега да видим тези хора най-после осъдени? Колегата Йорданов ви каза тук за диалога с господин Герджиков, но аз искам да ви кажа, че в Пловдив имаме Консулативен съвет за борба с престъпността. Там участват представители и на следствието, и на прокуратурата, и на съда. Трябва да ви кажа, че становището на Окръжна прокуратура в Пловдив, няма да чета другите текстове, в които те точно описват как неплатежоспособността в Търговския закон обхваща спирането на плащанията, но е много по-широка като хипотеза, но ще ви прочета т. 4: "Да се увеличи размерът на санкцията както по отношение лишаването от свобода, така и по отношение на глобата." Становище на прокурорите от Окръжна прокуратура - Пловдив.
И когато си говорим в момента, че някой искал да спасява кредитни милионери, а сега предлагаме завишаване на санкцията, се казва - ама чакайте, недейте така, как ще влизат в затвора за такова леко престъпление? Това са хората, които изсмукаха държавата. Питаме се как ще влизат в затвора за такова леко престъпление. (Неразбираема реплика от Любен Корнезов.)
Вярно е, че ще ползват по-благоприятния закон, само че сегашната норма "до една година" и "до 100 хиляди лева" не я е правило това мнозинство, а я е правило вашето мнозинство. А иначе, вярно е, че те ще ползват по-благоприятния закон, само че и оттук нататък ще има кредитни милионери, и оттук нататък ще има недобросъвестни длъжници, които във вреда на своите кредитори, умишлено няма да уведомяват съда. И трябва да има възможност те да носят една по-завишена санкция. А преценката е на съда какво наказание ще им наложи, защото е казано "до три години или глоба до 5 милиона лева". Тоест, дадено е алтернативно. Съдът в зависимост от конкретния случай може да прецени дали имаме един длъжник, който по някаква причина е изгорял, пропуснал е да уведоми съда и ще му наложи една парична санкция до 5 милиона, или имаме един абсолютно умишлено действащ във вреда на кредиторите длъжник, на който трябва да му бъде наложена наказателна санкция "лишаване от свобода" по този текст. Аз не виждам в крайна сметка какво ви притеснява в този текст.
Аз ще ви кажа какво ви притеснява - не се вписва в схемата на политическото ви шоу. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за реплика господин Миков.
Моите поздравления към господин Миков и към госпожица Дончева. Усетиха днес, че рибата кълве и хвърлиха въдицата. (Весело оживление.)
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин Величков, като говорихте с пловдивските прокурори, колко обвинителни акта има внесени от тях? И не всеки от практикуващите юристи да търси причините в закона и вие да тичате по решение на Консултативния съвет за борба с престъпността в Пловдив да изменяте закона. Това, първо.
Този текст е действал и преди девети септември, господин Величков, и го е имало в Углавния закон и по него има практика на Касационния съд, на други български съдилища и си е действал. И престанете да мислите, че недействието на един закон е непременно свързано със закона и причината.
За да действа законът, това от цяла година и половина вече го говорим, трябва да има кой да го прилага. И тоя, който го прилага, трябва да умее да го чете, защото всяка емоция за промени в закона дестабилизира практиката. И като се срещате с прокурорите, питайте ги и ни кажете и в залата колко обвинителни акта има по този текст, че да вдигаме санкцията. Какво превантивно и прочее действие изигра, че да вдигаме санкцията? Каква е нуждата? Съвсем рационално го правим. Сериозна е наказателно-правната материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има думата за втора реплика господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз имам симпатия към младите труженици на СДС, знам че имат стимул да се стараят и аз съм "за".
Моля Ви, бъдете така добър, господин Величков, да си сверите часовника дали е вярно, че преди Девети още този закон и тази стипулация е в сила, първо.
Второ, вие се стараете пред вашия електорат да покажете силна ръка. Разбирам ви! Даже нямам нищо против, макар че лъжливо и клеветнически ме изкарахте какъв ли не и накрая се оказа, че е пълен балон, и че аз не само не съм взимал кредит в живота си, и не само не съм имал фирма или бизнес, ами не съм получавал и заплата в България 10 години. И въпреки това ви казвам... (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.)
Има връзка с това. За клевета, господине, вашата клеветническа партия, се лежи по закон три години! (Смях и оживление в залата.) И рано или късно вашето мекере там, политическият труп, който го изтласквате тук, ще лежи! (Весело оживление.)
Но, казвам ви най-добронамерено, да, разбирам емоцията и стремежа ви да излезете в очите на вашия електорат със страхотно здрава ръка срещу престъпността. Аз бях първият, който подкрепи вашия министър на МВР. Нула толерантност! По силата на господин Джулиани, който опитът показа, че с 40 на сто намали престъпността в Ню Йорк сити. Нула толерантност!
Тогава защо купува вашият депутат тук почти всички земи между Черноморец и Резово? Защо вашият Венци Цяворджиев стана милиардер? Защо не го санкционирате?
Вашите хора, влезли в предишни правителства - Мичковски и Карабашев, са милиардери! Искам да се огледате!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Ти им завиждаш нещо.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не само не завиждам, тъй като аз съм човек независим до края на живота си. Вие трябва да сте честни, почтени и чисти, за да поучавате хората и да ги удряте с тесла. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Трета реплика - госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Величков, един текст е мъртъв или когато е зле измислен, или когато не се прилага. Че се връщате към първоначалната редакция на текста след завиване насам-натам през последния месец, изключва първото. Текстът не е зле измислен.
Вторият проблем е дали се прилага. Създаден е механизъм, Вие знаете, че от няколко месеца насам вървят преписки. Но няма съдебна практика, която да докаже санкцията ли е причината, друго ли е причината и трябва ли просто да я вдигнем. Не всяко предложение, което получава един народен представител за законодателни промени, е обосновано. Това, че междувременно вървеше между първо и второ четене законът и вие го предложихте - нищо лошо, стига да е достатъчно аргументирано.
Що се отнася до това дали левицата е извлякла политически дивиденти. Да, извлече политически дивиденти. Обаче това е основно правило в политиката: когато една политическа сила греши или отделни нейни лица, политическите опоненти извличат дивиденти. Ама, това е животът. Така че няма защо да се сърдите. Просто си направете сметката.
А що се отнася до образованието, никога не съм оспорвала правото на никой народен представител, независимо какво е завършил, да прави предложение. Но ми се струва много страшно, когато един човек, 8 години следващ право във Варна, без нито ден практически стаж, да се превърне в ментор, в касапин и сатрап за стотици магистрати с по 20-30 години стаж, които са работили за тази държава, и биха могли още много да й дадат. Защото те могат много повече от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, по първата реплика - на господин Миков.
Господин Миков, аз не знам този текст откога е, но в този му вариант е от 1996 г. И от 1996 г. съвсем не са сто години. Тоест това, което казахте, първото... Друг въпрос е каква е наказателната практика по предишни търговски закони в предишни години. Но този текст в този му вид е от 1996 г. Дали той е добър или не е добър, госпожа Дончева каза, че практиката ще покаже и аз съм съгласен - че практиката ще покаже. Въпросът е обаче, ако практиката покаже, че не е добър, тук ще имаме ли възможност да си поговорим и Вие да кажете: "Аз не бях права", примерно.
Колкото до това колко дела са заведени от прокуратурата в Пловдив по този текст, много дела, госпожо Дончева, почти всичките дела по този текст. И именно затова те предлагат, след като много добре са обмислили, завишаване на наказателната санкция в него.
Политическият дивидент обаче, госпожо Дончева, е много страшно, когато започне да се извлича в една тясно професионална материя, особено в наказателното право. И аз имам чувството, че с вашите предложения, на вашата парламентарна група, по наказателните закони досега, и сега действащите наказателни закони, са се търсели едни политически дивиденти сред определени фирми и групировки. И затова е толкова страшно в момента положението с престъпниците, които се разхождат на свобода. Защото не бива да виним само съдебната власт, че хората, извършили престъпление, са на свобода, когато те наистина са имали една вратичка в едно поле, съгласно сега действащото наказателно законодателство.
И още нещо, госпожо Дончева. За Ваше сведение, следвам 5 години право във Варна, предстои ми завършване и можете да видите оценките ми. Така че подобни коментари като "сатрап" и т.н., вземете ги правете за тези ваши хора, които доведоха България до това положение, а не за тези, които сега са в парламента.
Господин Ганчев, много е хубаво това, дето се вълнувате на кой какви са хората, но най-напред си погледнете Вашите хора. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Други изказвания има ли? (Реплика на Жорж Ганчев от място, която не се разбира.)
Господин Ганчев, моля за тишина!
След половин час парламентарни изяви, преминаваме към гласуване. Не половин час, бъркам, 45 минути!
Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на § 1.
Гласували 157 народни представители: за 112, против 42, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на § 1 така, както е предложено от вносителя, е прието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как от вносителя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От вносителя. Гласувахме сега Вашето предложение за отпадане на § 1, както е предложен от вносителя.
Следващото предложение вече е направено от комисията и, господин Корнезов, не бяхте прав, когато казахте, че не можем да го гласуваме, защото в чл. 69, ал. 2 на правилника е казано, че "при второ гласуване се обсъждат само предложния на народни представители, постъпили по реда на чл. 68, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада".
Ние в случая се намираме точно в тази ситуация - предложение на комисията, включено в доклада й.

Но по това предложение на комисията има предложение от господин Миков за отпадане на думите "от една година"...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): До 3 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За отпадане на думите "до 3 години", което означава да остане старият текст.
Ако приемем предложението на господин Миков, ще бъде "до 1 година" и "5 000 000".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нали това казвам. Да гласуваме предложението на господин Миков за отпадане на
думите "до 3 години", от предложението на комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков.
Гласували 163 народни представители: за 56, против 103, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 така, както беше предложен от комисията и докладван от господин Светослав Лучников.
Гласували 157 народни представители: за 125, против 5, въздържали се 27.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Михаил Миков предлага да се създаде § 1а:
"§ 1а. В чл. 252 ал. 3 да отпадне".
Комисията не приема предложението на господин Михаил Миков за отпадане на чл. 252, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Комисията правилно не прие това предложение, след като беше отхвърлена първата част. Аз също в залата оттеглям това предложение, защото неговият смисъл беше единствено в едно по-цялостно и по-добро систематично уреждане на наказателноправните мерки срещу изпирането на мръсни пари. След неприемането на § 1 това предложение няма смисъл и аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Моля господин Лучников да докладва следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "до 3 години" се заменят с "до 5 години".
Предложение на господин Михаил Миков - чл. 253 да отпадне.
Предложение на господин Любен Корнезов - в § 2, т. 1 думите "до 5 години"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но Вие не сте прочели т. 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сте прочели предложението на вносителя за т. 2.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Как не съм го прочел? Аз чета последователно предложенията на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не предложенията. Вие прочетохте т. 1 от предложението на вносителя, не сте ни прочели т. 2 от предложението на вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз ще ги прочета, когато му дойде времето. Сега давам последователно предложенията, които се правят по текста, за да бъде ясно и прегледно. После се объркваме.
Предложението на господин Корнезов е в § 2, т. 1 думите "до 5 години" да се заменят с "от 1 до 5 години".
Комисията приема предложението и предлага § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 253, ал. 1 думите "до 3 години" се заменят с "от 1 до 5 години"."
"2. Създават се нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години, глоба от 10 до 30 млн.лв. и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс.
 (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност."
Предложение на господин Любен Корнезов в § 2, т. 2 думите "и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния" да се заличат и ал. 4 да отпадне.
Комисията приема частично предложенията на господин Любен Корнезов и предлага да се приемат ал. 3 и 4 към чл. 253 със следното съдържание:
"(3) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 10 до 30 млн.лв., като съдът лишава виновните от права по чл. 37, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс.
 (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
На предишното основание, което споделих, оттеглям предложението ми по чл. 253 да отпадне. Няма смисъл, след като не се прие цялостната уредба.
И за да не вземам втори път думата, по всичко прочетено дотук, ще си позволя пак да обърна вниманието на уважаемите народни представители по един текст, който предизвика дебати. Става дума за конфискацията.
В началния вариант беше независимо чия собственост е, ако липсва или е отчужден. Вижте, в наказателното право липсата на едно нещо означава, че то не съществува. Ама дали е отчуждено, дали фактически е преместено, т.е. тук "отчужден" влиза в хипотезата на липсата. Ако липсва, тогава вече възниква следващият въпрос - решаваме ли категорично с ал. 4 въпроса по отношение на отнемането? Защото аз съжалявам, че господин Филчев си тръгна, но той каза, че имало страни, в които законодателят предвиждал такава специална конфискация, независимо чия е вещта, независимо дали вещта е била придобита със средства от прането на пари, или вещта е някаква семейна имуществена общност.
И тук, в този вариант, пак ви предлагам, помислете, ако искате, разбира се, вземете хубавия и ясен текст, че ако подлежи на връщане или възстановяване, се присъжда равностойността. Но тогава е съвсем ясно, че става въпрос за санкция към извършителя, а не за косвена възможност за отнемане на вещ на някое трето лице. В много случаи това може да бъде и жертвата на някое престъпление.
Разбира се, в този вариант, предложен от комисията, текстът е значително по-добър и при едно тълкуване в съдебната практика може да се намери доброто решение.
По отношение на направеното предложение от господин Корнезов, аз мисля, че той сам може да си го защити. Но разберете, санкционната система на наказателното право е именно затова система, за да може чрез санкциите да се постигат някакви цели на наказанието. И когато ти сложиш "до 5 години", това означава от 3 месеца до 5 години. И съдът вътре има прекалено голяма възможност да си играе за аналогични случаи. Затова законодателят преди е градирал до 1 година, от 1 до 3 години, от 2 до 8 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Корнезов, ние приемаме Вашите предложения.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но все пак и аз имам право да се изкажа.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Имате право да саботирате, разбира се.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. И понеже тук чух репликата, ние най-малко искаме да саботираме. Саботират тези, които вкарват такива недоносчета. Какво остана от вашите закони, колеги? Какво остана от вашите текстове? Вие ни губите времето, а не че Корнезов или Демократичната левица саботират. Какво да ви правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тази дума не е била казана от никой.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, той знае към кого се обръщам. А и в стенографския протокол после ще го прочетете.
Първо, за чл. 253. Вносителите предлагат наказанието от три години да стане до пет години. Господин Миков ви каза: в наказателното право има азбука, има тъй наречената "система на наказание". Не може да определяте до пет години, без да определите минимума. Затова ви предлагам текстът да бъде "от една до пет години", след като искате да увеличите тази санкция.
Второ, за конфискацията. Предлага се в чл. 253, ал. 3 освен другите видове наказания и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Това също предлагам да отпадне и се радвам, че и комисията го приема. Защото конфискацията трябва много внимателно да се прилага, ако ли не даже да я изхвърлим от наказателното право.
Третото обаче, което аз предлагам, но комисията не прие изцяло, е относно предмета на престъплението. Какво предлагаха колегите: предметът на престъплението се отнема в полза на държавата - обърнете внимание - независимо кой е собственикът. Следователно ако се приеме това, което вносителите ни предлагат, ще бъдат санкционирани невинни хора, след като им се отнема имущество, независимо, че те не са извършили никакво престъпление. Е, може ли да се приеме такъв текст? Разбира се, че не може. Въпросът е дали да остане в новата си редакция ал. 4.
Но, колеги, в общата част има чл. 53, където са изброени случаите - в ал. 1, букви "а" и "б", в ал. 2, също букви "а" и "б", можете да си ги прочетете, кога и в какви случаи се отнемат вещите, които са предмет на престъпленията в различните хипотези. Тази ал. 4 за мен просто е излишна, след като имаме основен текст в общата част. Ако някой не знае, че Наказателният кодекс има обща част, най-напред да си я прочете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, предлагате отпадането на ал. 4 от предложението на комисията?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Аз съм го направил по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От Вашето изказване сега разбирам, че Вие поддържате отпадане на ал. 4 и от тази редакция, която предлага комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други изказвания? За процедура има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на основание чл. 50, ал. 2 искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Корнезов, от Вашите предложения фактически първото е прието, не искате то да се гласува.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): То трябва да е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То вече е включено в предложението на комисията. Господин Миков оттегли предложението си. Остава да гласуваме Вашето предложение за отпадане на ал. 4 и в новата редакция. Вие искате да се гласува отпадането на ал. 4.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 4 и в новата редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 62, против 93, въздържал се 1.
И сега ще бъда принуден да прочета § 2, защото от техническите лица не е направено най-доброто подреждане, господин Лучников.
"§ 2. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "до три години" се заменят с думите "от една до пет години".
2. Създават се нови ал. 3 и ал. 4 със следното съдържание:
"(3) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 10 до 30 млн. лв., като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 от Наказателния кодекс.
(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност."
Моля, гласувайте за § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Създава се чл. 253а, със следното съдържание:
"Чл. 253а. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1 млн. до 3 млн. лв."
Предложение на господин Любен Корнезов - § 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението на господин Корнезов и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Защо предлагам този текст да отпадне? Първо, нормата, която ни се предлага, е една бланкетна норма. Тя препраща към друг нормативен акт.
Второ, в този нормативен акт Законът за мерките срещу изпиране на пари има всъщност точно 25 текста, с много, много алинеи. Веднага се поставя въпрос: всяко едно нарушение, на всяка една правна норма ли от тези 25 текста, и други алинеи, ще води до престъпление по чл. 253а? Безспорно, не. Но, следователно, би следвало, ако трябва да бъдем по-конкретни, защото това е наказателно право, поне да се посочат кои са точно текстовете, чието нарушение води до извършване на престъпление. Защо? Защото в Закона за мерките за изпиране на мръсни пари има специална глава пета - "Административно-наказателни разпоредби", където се изброяват нарушенията на определени задължения по този закон, като административни нарушения и се носи административна отговорност.
И още нещо. Вярно е, че в нашето наказателно право се използва, макар и много рядко, тази, за мен, непозволена техника, да се препраща към дадена правна норма или нормативен акт при нарушение, което да води до престъпление.
Но веднага се поставя въпросът, в конкретния случай: добре, ако си нарушил дадена правна норма по този Закон за мръсните пари, каква е формата на вината, трябва ли да бъде умисъл, или може да бъде по непредпазливост? Защото едно задължение може да не се изпълни, респективно една норма да се наруши, не винаги под формата на умисъл, а по непредпазливост, а възможно е и по незнание да бъде нарушена една правна норма. Е, тогава ще се носи ли наказателна отговорност по чл. 253?
И още нещо, веднага вероятно ще кажат колегите, и това, което го коментирахме в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията: да, но е казано "в немаловажни случаи". Вижте, колеги, немаловажните случаи е едно крайно разтегливо понятие, което дава възможност за една субективна преценка на този, който прилага правната норма - за някой един случай е немаловажен, а за друг е много, много съществен. В края на краищата има чл. 9 в Наказателния кодекс, който ни казва кога едно деяние представлява престъпление и кога не представлява престъпление.
И накрая, приключвайки, тук всъщност няма описано деяние, с формата вина и другите елементи на престъплението. Затова този текст няма да постигне целените резултати, а само, евентуално, ще се използва, по субективна преценка, за постигане на не толкова правни цели. Следователно, ако искаме реална борба срещу мръсните пари, не чрез чл. 253а ще се постигне това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители! Позволявам си да подкрепя направеното предложение от колегата Корнезов. Защото, към уважаемите вносители, имаме чл. 282, който казва така: "Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения" - нататък има други форми на изпълнителното деяние. Ами по какво ще се отграничи чл. 253а от този текст на чл. 282, където, в чл. 282 е предвидено, че могат да настъпят немаловажни вредни последици, тоест да е извършено прането на пари или да е могло да бъде извършено? И там наказанието е до пет години.
Тоест, ако ние искаме да санкционираме това длъжностно лице, което е нарушило служебните си задължения, произтичащи от Закона за мерките срещу изпиране на мръсните пари, ами много по-сериозно ще го накажем, като приложим и квалифицираме неговото деяние по чл. 282. Ето, вижте го текста - там е до пет години!
И другият въпрос, който е също принципен. Тук се игнорира един текст, който бях предложил, ей така, защото е предложен от опозицията. Ами можеше да се предвиди наказателна отговорност за длъжностното лице. И вижте как я бях предвидил в ал. 3: за изпиране на пари наказанието е лишаване от свобода от три до десет години - от длъжностно лице във връзка със службата му. Ето, от три до десет! Защото иначе, ако не е във връзка със службата му, а само наруши, ще си отиде по чл. 282, а когато то умишлено е участвало в тая работа - от три до десет години. Ама не го приехте този текст! Е, като не го приехте, сега не знам, ние да го подкрепяме... Аз лично ще подкрепя колегата Корнезов, но вие ще си го приемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В правото има един принцип, че знанието на закона се предполага. Но когато става дума за наказателно преследване, от векове законодателят изписва точно кое е онова, което, ако го нарушиш, си извършил престъпление. Това особено важи за умишлените престъпления, защото се предполага и знание на закона, и съзнание какво следва при неспазването му.
Изключителна рядкост като правна техника е да има такива препратки за нарушение на еди кой си закон. Но те се използват предимно в административното право или могат да се срещат в главата за административно наказване на някои други закони. Това обаче в наказателното право не се прави, защото на практика не дава възможност на никой човек да му кажеш какво конкретно ако наруши, ще отговаря наказателно. А осъждането по наказателни дела има много сериозни последици.
Наистина има и някои текстове от Наказателния кодекс, които използват за база други нормативни актове. Такива са например престъпленията по транспорта и престъпленията, свързани с телесни повреди, свързани с нарушаване правилата за безопасност. Там има други наредби, правилници, понякога други подзаконови нормативни актове, които предписват определени действия. Но вие знаете - примерно шофьорите, които са от вас - че Правилникът за движение по пътищата е нещо, което се доказва с получаване на документа за правоспособност. Тоест, има създаден ред, в който човекът, който би могъл да носи наказателна отговорност, усвоява тези знания и доказателство за това.
Същото нещо е в другите престъпления, свързани с безопасност. Примерно с един заварчик. Но тук Законът за изпиране на пари не е такъв акт, който, като встъпваш на служба, да трябва да подпишеш, че познаваш акта.
Как ще стане практическото прилагане на този текст? Аз неслучайно повдигам този въпрос днес, защото разбрах, че колегите от Комисията по здравеопазването, младежта и спорта са си позволили лукса в някои от здравните или осигурителни закони, които са приети, да слагат наказателна отговорност със същата препратка. Такава правна техника не може да стане и не бива да става, защото дава възможност за едно произволно тълкуване и защото доказването на умисъла е много тънка работа и така, както е написано - за нарушение на закона с немаловажни случаи - дава възможност за откровена злоупотреба с правото, което не бива да става. Поради което ви моля да подкрепим колегата Корнезов и този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на § 3.
Гласували 170 народни представители: за 62, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 167 народни представители: за 122, против 35, въздържали се 10.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Михаил Миков предлага да се създаде § 3а със следното съдържание:
"§ 3а. В чл. 342, ал. 3, буква "в" думите "до 20 години или смърт" да се заменят с "до 20 години или доживотен затвор".
Комисията приема предложението на господин Михаил Миков и предлага то да стане § 4:
"§ 4. В чл. 342, ал. 3, буква "в" думите "до 20 години или смърт" да се заменят с "до 20 години или доживотен затвор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли думата, господин Миков? Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Само с две думи. Искам да сме наясно какво правим. Премахваме смъртното наказание при автотранспортните престъпления - нещо, което беше въведено през 80-те години във връзка с обществени настроения срещу една много тежка катастрофа, при която бяха пострадали много хора. Тоест, при управление на моторно превозно средство се причинява смърт.
Но, колеги, има два варианта. Ако някой умишлено със своя автомобил иска да умъртви някого, то това ще си бъде убийство по чл. 115 или чл. 116. Тоест, не остават ненаказани тези престъпници. В противен случай става въпрос за непредпазливост и тогава е анахронизъм да имаме такава тежка санкция като смъртното наказание, предвидена при автотранспортно престъпление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Поставям на гласуване § 4 по предложението на господин Миков така, както беше докладван от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 166, против 8, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ.
Вносители: Красимир Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов.
Водеща комисия е вашата комисия, господин Лучников. Моля да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията относно законопроект за изменение
и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици
на одържавени имоти N 854-01-84, внесен от Красимир
Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов

На заседание, проведено на 9 юли 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти N 854-01-84, внесен от Красимир Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов. Законопроектът бе представен от името на вносителите от народния представител Васил Клявков. Той обясни, че спешното приемане на такъв закон се налага поради забавяне на прилагането му, което се дължи на трудности по извършване на необходимите експертизи и отпечатване на компенсаторните записи. Това забавяне пречи на правоимащите да участват своевременно със своите компенсаторни записи в масовата приватизация. Подчерта се, че това е единствената възможност да бъдат обезщетени българските бежанци от Беломорска Тракия и Македония с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Господин Клявков предлага следните редакционни поправки на предложения текст:
Първо, в § 1, ал. 4, чл. 6 след думите "в едномесечен срок" се добавя "от възлагането на задачата".
Второ, в т. 3 на чл. 6 думите "министърът на финансите" се заменят с "органите по чл. 6, ал. 1", като вместо думата "издава" се записва "издават".
Трето, в § 2 думите "в Преходните и заключителни разпоредби се създават нови ал. 4а и 4б" се заличават и вместо тях се записва "Преходни и заключителни разпоредби".
Четвърто, създава се нов § 4в:
"§ 4в. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти N 854-01-84, внесен от Красимир Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
От името на вносителите думата има господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че комисията е одобрила единодушно нашия законопроект, защото действително се получава един малко странен парадокс - законът, след като беше приет от мнозинството в парламента, на практика не може да влезе в сила поради някои чисто административни и финансови пречки.
Многобройни жалби и писма достигнаха до мен и до много от моите колеги, а и в разговори, които съм водил с колеги от няколко от парламентарните групи относно неприлагането на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, стигнахме до решението да направим това предложение заедно с колегите Христов и Клявков.
На практика неприлагането на закона се поражда главно поради проблеми, произтичащи от липсата на средства за отпечатване на копюри, както и за възлагане на експертизи за визи на вещи лица, което по същество на практика блокира прилагането на закона. Същевременно с приемането на постановления N 137, 141 и 142 от т.г. на Министерски съвет стартира втората вълна на масовата приватизация. Поради посочените по-горе технически проблеми лицата, имащи право на обезщетение по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, притежаващи компенсаторни записи и жилищно-компенсаторни записи, не могат да ги използват като инвестиционни бонове, тъй като в чл. 19, ал. 2 от Постановление на Министерския съвет N 137 е предвидено да се прилагат копюрите на съответните компенсаторни и жилищно-компенсаторни записи, а такива няма отпечатани и не биха могли да бъдат отпечатани по-рано от следващата година поради преклозивния срок в закона. Отпечатването на копюри изисква освен много време и разходване на значителни средства, които не са предвидени в бюджета и с които органите по чл. 6, ал. 2 от закона - това са министри и областни управители - не разполагат.
Същевременно това е единствената възможност да бъдат обезщетени онези български граждани, които се явяват бежанци или потомци на бежанци от Беломорска Тракия и Македония, техните правоприемници по реда на този закон.
Посочените аргументи по-горе налагат спешно приемане на предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, за да бъдат отстранени чисто технически, административни и финансови пречки, които не позволяват неговото прилагане.
Още един път искам да поканя всички колеги от всички парламентарни групи да подкрепят този законопроект, още повече че, както беше подчертано и от председателя на комисията господин Лучников, той е бил одобрен единодушно от всички членове на комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате думата за изказвания.
Госпожице Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Някога, когато приемахме основния закон, независимо от това, че левицата не подкрепя реституцията по принцип, ние ви предупредихме за редица практически проблеми, които не могат да не възникнат и които законът не урежда.
Единият от тези практически проблеми беше да се свърже документът, който получават онези лица, на които нещо се реституира, с възможността да участват в приватизацията. Тогава обсъждахме защо не бива те да получават някакъв друг вид хартийка, а би трябвало да получат един унифициран документ и да можем по някакъв начин да съчетаем приватизацията с реституцията. След време настъпиха корекции, обаче те също така не решават проблема, защото, съгласете се, че ако сте един кмет и трябва нещо да приватизирате и при вас дойде един човек с такива компенсаторни записи, вие ще предпочетете при всички случаи така да изиграете приватизацията, че да можете да получите свежи пари за общината.
Така че тези въпроси не намират отново никакво решение. И така се стига до проблема реституция за някои хора, за някои хора, на които реституираните обекти са в стария им вид, в който те просто могат да се върнат, но не и да се реши цялостният проблем за голяма категория лица.
Втората част от нещата касаят задълженията на Министерството на финансите, евентуално на държавната администрация за създаване на ред, при който се печатат т.нар. компенсаторни записи, имат някакъв изглед, раздават се и се вкарват в обръщение. Това, което урежда този закон, е какво? Да могат вместо емитирани по някакъв начин, напечатани бланки за компенсаторни записи, да се издават листи хартия. И както за временните удостоверения на акционерните дружества казваме, че те няма нужда да имат някакъв специален изглед, някакви нишки, някаква друга форма на печатане, което да ги прави интересни на външен вид, а е достатъчен лист хартия, узаконено временно удостоверение, сега искате да направите същото нещо с компенсаторните записи.
Вижте обаче какво предвижда редът за боравене с тези книжа. Това е съвършено недостатъчно. Добре, приветстваме удължаването на сроковете, защото наистина след приемането на закона и до този момент той просто не може да заработи, с изключение на някои частни случаи за атрактивни сгради в центъра на София и на големите градове. Но ако си приемете закона обратно и Министерството на финансите се ангажира с тези изменения или с изработване на някакъв подзаконов нормативен акт, който да решава тези въпроси по един сносен начин, мисля, че ще свършите повече работа.
Ние не сме подкрепили основния закон, защото сме изразили позиция, че не приемаме реституцията в никаква форма. Но независимо от това правя това изказване, защото практическите проблеми съществуват и защото реституцията ползва или уврежда симпатизанти на различни политически сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Думата за реплика има господин Красимир Каракачанов.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Аз се учудвам на пледоарията на госпожица Дончева. Не мога да си го обясня с нищо друго, освен с това, че днес й харесва да бъде N 1 на трибуната. Нека да й го признаем. Но в края на краищата тук не става въпрос, аз искам да ви уверя, уважаема госпожице, че лично аз нямам никакъв личен интерес от този закон, а става въпрос действително да облекчим онези хора, чиито проблеми се забавят с пропуснатите чисто технически грешки в закона. И става въпрос точно за това да не губим време и тези хора да могат реално да участват в приватизацията. Не става въпрос за нищо друго, не става въпрос за никакви политически симпатизанти, защото като стане въпрос за приватизация, като стане въпрос за реституция, вярвайте ми, хората, които са засегнати от тези процеси, не са само от електората на партиите на ОДС или пък да речем от Евролевицата, такива има и във вашия електорат. И в това няма нищо лошо.
Затова аз пак изразявам моето учудване, след като един път в комисията сте го подкрепили единодушно... (Реплика на Татяна Дончева.) Значи тогава не сте присъствали, ако не сте го подкрепили, сега да се връщаме пак на въпроса трябва или не трябва. Аз знам, че БСП е по принцип против приватизация, реституция и всякакви такива процеси, които могат да направят българина реален собственик, но какво да се прави, такива са времената и трябва нещо да направим според настоящия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Красимир Каракачанов.
За дуплика има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Каракачанов, БСП не е срещу приватизацията, нито пък ще поеме ролята на човек, който стои срещу валяка и се оставя валякът да го сгази. Разбира се, БСП няма да поиска да носи отговорност за неща, които не биха докарали добри неща в държавата. Но когато обсъждахме Закона за реституцията в основния му вид, ние споделихме тези опасения. Вие си създадохте закона и сега му носете отговорността. Това, което аз намирам, е, че вие по никакъв начин не решавате съществуващите проблеми или решавате една малка част от тях. И, разбира се, удължавате сроковете. Нищо лошо няма в това да удължите сроковете, но за другите неща трябва да си намерите механизъм. Без Министерство на финансите мисля, че няма да го измислите.
В този смисъл бяха моите препоръки.
Що се отнася до това какво правя днес на трибуната, старите парламентаристи изглежда имат по-добър усет. Господин Куртев усети по-добре. Кълвете, въдиците са пуснати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той затова е трети път в парламента.
Други изказвания?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз разбирам желанието на господин Каракачанов, а и на другите вносители да помогнат на този процес, който е затормозен, блокиран, неработещ по ред причини. Причините са всъщност в закона. Даже д-р Марангозов преди малко ми даде няколко писма именно от граждани, които го питат него, пък и народното представителство в края на краищата кога ще могат реално да получат това, което законът им го дава. И от тази гледна точка, независимо че и аз лично, да оставим парламентарната ми група и партията, в която членувам, лично аз съм против реституцията. Казвам ви го открито, категорично съм против реституцията. Но става въпрос за текста, който вие предлагате. Дали можете да постигнете това, което ви е целта. В края на краищата това е закон и ние сме длъжни да се подчиним на този закон, включително и аз, независимо дали съм за или против.
В предлаганата ал. 4 говорите за проблема с вещите лица. Вещите лица изготвят експертизи в едномесечен срок от получаването им. От какво получаване? На експертизата? Но експертизата не се получава. Тук господин Лучников казва: от получаването на заповедта или разпореждането на органа, който е назначил тази експертиза.
Второ, трябва да ви е ясно, че този едномесечен срок при всички случаи е непреклузивен срок, той е срок, който и при неспазването му няма да води до други правни последици, защото е възможно една експертиза да бъде много сложна, да бъдат не само инженери, счетоводители, икономисти и други специалисти, които не биха могли реално в едномесечен срок да свършат тази работа.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Елементарна е експертизата, господин Корнезов!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казвате, че е елементарна, ще видим защо е толкова елементарна експертизата, след като правите тези промени.
И още нещо, което поне за мен е много смущаващо. Казвате: собствениците или техните правоприемници, тоест лицата, които искат така наречената реституция, трябва да заплатят разходите за извършване на експертизата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Могат да заплатят.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, могат. Вижте сега, ако самият законодател дава тази възможност, което фактически ще бъде и практика, този, който иска да му се оцени дадено имущество, да плати на вещото лице, в края на краищата това не е никакво вещо лице. Който плаща, той поръчва музиката.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ами в съда кой плаща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, моля Ви, не пречете на оратора.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, разбира се, е един път на корупция. Ще дам на този, който е назначил експертизата, хонорар примерно от 200 хил. лв. и на вещото лице още 200 хил. лв., за да ми изкара имуществото много по-голямо.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има си тарифа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, седнете си на мястото.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И още нещо, което пък е парадоксално като правна норма. Вижте какво става: в този случай, когато гражданинът е заплатил на вещото лице да му оцени собственото имущество, след това той се обезщетява и неговото обезщетение се увеличава със стойността на съответно извършените разходи по оценката; какво обезщетяваме тогава? Имуществото му ли или това, което е платил на вещото лице? И в края на краищата откъде ще дойдат тези пари? От държавния бюджет, от всички нас. Е, това справедливо ли е? Разбира се, че не е справедливо!
Така че, господин Каракачанов, аз няма да се спирам на другите алинеи, тази ал. 4, която ни предлагате, е юридически неиздържана и ако желаете, бихме могли да ви помогнем за правното й редактиране, за да постигнете целта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти с вносители народните представители Красимир Каракачанов, Васил Клявков и Николай Христов.
Гласували 174 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 43.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти е приет.
Има думата за процедура господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за правене на бележки за второто гласуване на този законопроект да бъде съкратен на 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, това, което ни се предлага от вносителите - господин Каракачанов и групата народни представители - не е голямо по обем, то е пред Вас, виждате го, те са няколко текста. Но текстове, които засягат хиляди граждани. Освен това и в моето изказване предполагам съм ви убедил, че има доста правни въпроси, които трябва да бъдат регулирани, а не отново да направим, извинявайте за думата, едно недоносче, което няма да работи в практиката. Предлага се срок от три дни. Срокът е 7-дневен. Защо в 7-дневен срок да не огледаме спокойно нещата и действително да направим един работещ закон, закон в полза на хората, а не сега да го приемем и да го претупаме, както искаме, а след туй отново пак да го изменяме. Разберете, това, което предлагате, е неработещ текст. Затова ви моля да спазваме правилника. Седемдневният срок е съвсем достатъчен, аз ви казах, бихме могли да помогнем и да поработим, включително и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Светослав Лучников срокът за писмените предложения за второ четене да бъде намален на 3 дни. Аргументира се с правилника, което е достатъчно.
Гласували 185 народни представители: за 126, против 46, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Съобщения за заседания на комисии:
Комисията по национална сигурност ще заседава днес, 15 юли, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството отлага насроченото за днес заседание.
Комисията по културата и медиите ще проведе извънредно заседание днес, 15 юли, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по образованието и науката отлага насроченото за днес, 15 юли, заседание.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе извънредно заседание днес, 15 юли, от 14,30 ч. в зала 356 и редовно заседание утре, четвъртък, 16 юли, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще заседава редовно днес, 15 юли, и извънредно утре, четвъртък, 16 юли, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание утре, четвъртък, 16 юли, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 16 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
   Йордан Соколов


Заместник-председател:
            Иван Куртев

Секретари:
          Калчо Чукаров

          Иван Бойков