Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 октомври до 14 октомври 1997 г.:
Законопроект за осигуряване на безопасни здравословни условия на труд - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за производството пред Върховния административен съд - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за българите в чужбина - вносители са Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов. Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за митниците - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност - вносител е Любен Корнезов. Водеща комисия е Комисията по национална сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества - вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Получи се решение от Централната избирателна комисия - решение N 285 от 13 октомври 1997 г.:
"На 8 октомври 1997 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Стилиян Георгиев Севастиянов, избран с листата на коалиция Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС и БСДП в 3. многомандатен избирателен район - Варненски.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 3. многомандатен избирателен район - Варненски, Ангел Василев Балтаджиев, ЕГН 4408081042 от коалиция Обединени демократични сили - СДС, ДП, БЗНС, БСДП.
Решението да се обнародва в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Джелепова
СЕКРЕТАР: (п) Георгиев"
Моля да бъде поканен господин Балтаджиев в залата, за да положи клетва.
Ще ви моля да повтаряте след мен:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
(Господин Ангел Балтаджиев повтаря след председателя думите на клетвата.)
Проект за програма за работата на Народното събрание за периода 15 октомври - 17 октомври 1997 г.
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
2. Първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на законопроекта за чуждестранните инвестиции.
5. Първо четене на законопроекта за горите. Вносител е Министерският съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
7. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността. Вносител е Министерският съвет.
8. Парламентарен контрол.
Постъпило е искане от господин Ахмед Доган за първа точка в днешното заседание да се включи закрито заседание на Народното събрание за обсъждане състоянието и перспективите на българо-руските отношения въз основа на информация от министър-председателя на Република България.
На Председателския съвет бяха депозирани два проекта за декларация: едната е от ОНС и втората е от Демократичната левица, но това стана сега сутринта. Ще ги разпределя на Комисията по външна и интеграционна политика и след като тя излезе със становище, тогава ще бъдат предложени за включване в дневния ред. Така че сега няма да поставя на гласуване предложението на Парламентарната група на ОНС и на господин Ахмед Доган.
По дневния ред някакви други предложения? Госпожа Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предложението за включване на точка в дневния ред за провеждане на дебат по българо-руските отношения е направено коректно и своевременно. Независимо че съгласно правилника нямате основание да подлагате като процедурна предпоставка изискването да има приложена декларация, такива ви бяха представени до днес сутринта. Няма никакво основание в правилника да разпределяте тези декларации на Комисията по външна и интеграционна политика преди дебата и на която и да било друга. И нямате основание, съгласно правилника, да отклонявате включването в дневния ред на точката - Дебат за отношенията с Русия.
Така че ви молим да включите точката в дневния ред. Система е в дневния ред на парламента да се включват дори точки, по които няма постъпили мнения на комисиите по законопроекти и те се изчакват до последния момент. До момента никоя опозиционна сила не ви е направила проблем по този въпрос. Но моля ви, нека да бъдем коректни с оглед и на важността на отношенията.
Така че ви предлагаме да включите точката в дневния ред. Нека ориентировъчно разглеждането на въпроса да бъде примерно до петък. И ако толкова държите да я погледне и Комисията по външна и интеграционна политика, би могло тя да направи това. Но моля ви, не на това формално основание да печелите още няколко седмици, защото от това няма да спечелят българо-руските отношения, нито Обединените демократични сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Аз доста често чета правилника в тази зала и сега пак ще го чета, защото очевидно депутатите не го четат достатъчно.

Член 73, ал. 1 от нашия правилник гласи:
"Чл. 73. (1) Проект за решение, декларация, обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
    (2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им..." 
Аз веднага ще ги разпределя. Няма да чакам 3-те дни.
    "(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни...", уверявам ви, че ще го разгледат много по-рано от 15 дни, "... от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях".
По-нататък да не чета правилника, мисля че дотук е достатъчно и отговорих на това, което Вие поставихте като въпрос. А не могат да бъдат внасяни декларации в 8.31 ч. сутринта или в 8.45 ч., непосредствено преди заседанието, и да претендирате да бъдат включени в седмичната програма за дневния ред. Очевидно правилникът трябва да се спазва.
Не, дуплика няма какво да ми правите. Аз ви чета правилника. И дуплики в ... Каква реплика? На какво реплика?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): По дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, по дневния ред. Заповядайте.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! По представения ни дневен ред, като приемам по принцип всичките предложения, които са направени, имам едно предложение, а то е следното: т. 2 - първо четене на законопроекта за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, и т. 5 - първо четене на законопроекта за горите, да разменят местата си. Точка 2 да стане законопроектът за горите, а т. 5 - първо четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Основанията ми: горите заемат една трета от територията на страната. Те са основен средообразуващ, както казват еколозите, фактор. Това е една изключително отговорна работа, свързана с регламентиране дейността по развитието, опазването и стопанисването на горския фонд в Република България. И аз смятам, че трябва най-напред да се приеме Законът за горите, където да се изяснят много все още неизяснени, включително и в проекта, който ни е предложен, въпроси. Ние в комисията направихме редица бележки. Става дума за това да се определят ясно, да се регламентират държавни и общински гори, гори с национално значение. Има едно решение на Конституционния съд, което е спорно, има и редица други проблеми, които трябва да се изяснят. Трябва да се изясни политиката на България по отношение развитието на горите, съобразена със световните тенденции и конференцията в Рио де Жанейро, на която ние участвахме и сме съгласни с принципите й.
И заради това предлагам, няма да нарушим с нищо, и двата закона трябва да вървят, но най-напред да се обсъди и приеме Законът за горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов. Ще поставя неговото предложение на гласуване.
Не мога да Ви дам думата, защото по дневния ред обсъждания няма. Той прави конкретно предложение, което само може да бъде гласувано.
Господин Трендафилов предлага т. 2 и т. 5 да си разменят местата. Поставям на гласуване това негово предложение.
Гласували 174 народни представители: 64 за, 97 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема. (Шум и възгласи в блока на левицата.)
Поставям на гласуване седмичната програма за периода от 15 до 17 октомври 1997 г. така, както я докладвах. Моля, гласувайте за седмичната програма.
Гласували 177 народни представители: 127 за, 36 против, 14 въздържали се.
Седмичната програма е приета.
Моля, господин Томов искаше думата от името на парламентарна група. Има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на Парламентарната група на българската Евролевица да прочета декларация и да я аргументирам.
"Декларация на Българската Евролевица за предстоящото започване на преговори за разширяване на Европейския съюз.
На среща на Европейския съюз през м. декември, както ви е известно, в Люксембург предстои Европейският съвет да вземе решение за започване на преговори за присъединяване на страните от Централна и Източна Европа. Както е известно, Комисията на Европейския съюз препоръча в първата група да бъдат Полша, Чешката република, Унгария и Естония. Ако тази позиция стане официално решение, това ще означава, че България ще остане за втората вълна на разширяване, като не е известно кога ще се осъществи тя.
Нашата твърда позиция, а това е позицията на парламента на България, е, че на всички асоциирани страни трябва да бъде дадена възможност преговорите с всяка от тях да започнат едновременно. Общественото мнение в България е особено чувствително към проблемите, свързани с по-скорошното присъединяване на страната към Европейския съюз.
Като отчиташе това, Евролевицата внесе през м. юли, а българското Народно събрание прие специална декларация, в която се изразяваше безпокойство от евентуалното отпадане на България от първия кръг на преговорите. В нея се настояваше Европейският съюз да се придържа към декларацията от Копенхаген и стратегията за разширяване, приета в Есен. За нашата позиция ние информирахме с писмо Партията на европейските социалисти и ръководствата на членуващите в нея социалистически и социалдемократически партии на страните-членки на Европейския съюз, които в момента управляват в мнозинството европейски страни. Сметнахме за задължително да използваме партийните си контакти в чужбина, за да защитим националните интереси.
На 16 и 17 октомври 1997 г., т.е. утре и вдругиден, в Брюксел ще се проведе заседание на Парламентарната група на Партията на европейските социалисти, която е мнозинство в европейския парламент, с участие на лидерите на сродни партии от страните-кандидатки, посветено на проблемите на разширяването на Европейския съюз. Целта му е да изработи обща стратегия на социалдемократите от страните-членки, и асоциираните страни преди срещата на Европейския съюз в Люксембург през декември.
Искаме да информираме българската общественост, българският парламент, че имаме намерение да връчим утре на колегите си от сродни партии меморандум с нашата позиция, в който да се потвърди решимостта ни да настояваме за равен старт на преговорите и да предложим алтернативни решения."
Казвам извън декларацията, че според нас съществува обстановка за промяна в еднозначното досега решение на Европейската комисия, и в частност за намиране на изцяло удовлетворително или междинно решение за България.
"Ние ще предложим на депутатите от Парламентарната група на ПЕС да настояват пред своите правителства и Европейската комисия да се разработи специална програма, това е особено важен момент, за разширяването на съюза, която да предвижда механизъм за водене на преговори с всички асоциирани страни, като им осигури равен старт и еднакви условия за преговаряне. Разбира се, в зависимост от тяхната готовност по показателите, определени на среща на високо равнище.
Ще предложим също така конкретни мерки за преструктуриране на програмата ФАР и за наблюдение на подготовката на страната за пълноправно членство в Европейския съюз. Целта ни е да подпомогнем възможно по-бързото започване на преговори с България, независимо от степента на нашата собствена подготвеност. Целта е ясна: ние да започнем ускорен процес на подготовка за присъединяване към Европейския съюз.
Заедно с това се обръщаме към правителството на Република България и го призоваваме да разработи дългосрочна програма, публично огласена пред обществеността и парламента, за подготовка на страната за членство в Европейския съюз.

Второ, да разработи средносрочна икономическа програма, включваща мерки за стимулиране на производството, малкия и средния бизнес и укрепване на селското стопанство в пряка зависимост с критериите на Европа.
Трето, да ускори и систематизира работата по хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в пунктовете, където имаме несъответстващи положения.
Да предприеме реални действия за подобряване на взаимодействието между полицията, следствието, съда и прокуратурата, като се ускори процедурата по произнасяне на съдебните решения в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Да предприеме ефективни мерки и предложи необходимото законодателство за укрепване на държавната администрация в съответствие с препоръките на съюза."
Като прочитам тази декларация, искам да се обърна от парламента и да призова всички партии да използват своите международни контакти, да се ангажират с конкретни политически действия с цел осигуряване на по-благоприятни политически позиции на България в навечерието на обсъждането на въпроса, за разширяване на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Моля, господин Костов, да продължи с докладването на закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на земеделието и аграрната реформа господин Георги Каркъмов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля да бъде гласувано процедурното предложение на господин Костов в залата да бъде допуснат заместник-министърът Каркъмов.
Гласували 147 народни представители: 134 за, 4 против, 9 въздържали се.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите господин Каркъмов в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Стигнахме до § 25 от проектозакона.
"§ 25. Създава се глава шеста - Административно-наказателни разпоредби:
"Глава шеста
Административно-наказателни разпоредби
Чл. 38 (1) Лице, което унищожи, повреди, извади или премести траен знак за означаване на опорната мрежа или границите на земеделски имоти се наказва с глоба от 150 000 лв. до 250 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 500 000 лв. до 1 000 000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 1 000 000 лв. до 2 000 000 лв.
Чл. 39 (1) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 7, ал. 5, чл. 15, ал. 5 и чл. 34, ал. 1 се наказва с глоба от 50 000 лв. до 150 000 лв.
(2) Длъжностно лице, което разпореди или допусне приемането на план за земеразделяне или на други технически дейности по изпълнението на закона в нарушение на изискванията за тяхното изработване, се наказва с глоба от 150 000 лв. до 500 000 лв.
Чл. 40 (1) Който без основание завземе земеделски имот с възстановено право на собственост, се наказва с глоба от 150 000 лв. до 500 000 лв.
(2) Който не изпълни заповедта за изземване на имота по чл. 34, се наказва с глоба от 150 000 лв. до 500 000 лв.
Чл. 41 (1) Нарушенията по предходните членове се установяват с актове на длъжностно лице, определено от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Глобите се внасят по сметка на Фонд "Поземлена реформа".
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Предложение от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов - в § 25 се правят следните изменения: преномерират се всички членове, визирани в този параграф, съобразно измененията в предния.
Тъй като в предишния параграф не настъпиха такива изменения, които да налагат преномериране на всички членове, аз мисля, че няма смисъл да го подлагаме на гласуване.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев - в чл. 38, ал. 1 числото "150 000" да се замени с числото "200 000", а числото "250 000" да се замени с числото "500 000".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Красимир Каменов и Васил Клявков - чл. 38, ал. 1 да се измени така:
"(1) Лице, което унищожи, повреди, извади или премести траен знак за означаване на опорната мрежа или границите на земеделски имоти, унищожи полски пътища или попречи за тяхното прокарване, се наказва с глоба от 500 000 лв. до 1 000 000 лв."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Моньо Христов - в чл. 38, ал. 1 след думите "глоба от" да се измени така: "250 000 лв. до 500 000 лв."
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Калчо Чукаров - в § 25, относно чл. 38, ал. 1 думите "с глоба от 150 000 до 250 000 лв." се заменят с "глоба от 10 до 20 минимални месечни работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев - в чл. 38, ал. 2 числото "1 000 000" се заменя с числото "2 000 000", а числото "2 000 000" да се замени с цифрата "5 000 000".
Комисията подкрепя предложението.
Аналогично е и предложението на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов, което комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров - в ал. 2 числата "500 000 до 1 000 000" се заменят с "30 до 40 минимални месечни работни заплати", а думите "санкция от 1 000 000 до 2 000 000 лв." се заменят със "санкции от 40 до 80 минимални месечни работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - в предложения от Министерския съвет чл. 38 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Не се счита за нарушение по ал. 1, когато собствениците на съседни земеделски имоти са премахнали трайния знак за границите между тях и предварително писмено са информирали за това поземлената комисия. Възстановяването на трайния знак за границите се осъществява според чл. 8, ал. 5 от настоящия закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев в чл. 39, ал. 1 числото "50 000" да се замени с числото "100 000", а числото "150 000" да се замени с числото "500 000".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов - в чл. 39, ал. 1 след думата "глоба от" се изменя така: "250 000 лв. до 500 000 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов - предложението беше оттеглено.
Предложение от народния представител Моньо Христов - в чл. 39, ал. 2 след думите "глоба от" да се измени така: "500 000 лв. до 1 000 000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Клявков и Бакалов в чл. 39, ал. 2, числата "от 150 000 лв. до 500 000 лв." се заменят с числата "от 200 000 до 1 000 000 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Калчо Чукаров:
В ал. 2 вместо "150 000 до 500 000 лв." да се запише "от 10 до 20 минимални месечни работни заплати".
В § 39, ал. 2 цифрите "50 000 до 150 000" се заменят с "5 до 10 минимални месечни работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Рафаилов и Таракчиев:
В чл. 40, ал. 1 цифрата "150 000" да се замени с "200 000", а цифрата "500 000" да се замени с цифрата "1 000 000".
Комисията подкрепя предложението с изключение на думата "цифрата", която да се замени с "числото".
Предложение на народния представител Моньо Христов:
В чл. 40, ал. 1 думата "глоба от" да се измени така: "500 000 лв. до 1 000 000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Васил Клявков, Йордан Бакалов.
В чл. 40, ал. 1 цифрите "от 150 000 лв. до 500 000 лв." се заменят с "от 300 000 до 1 000 000 лв.", след което се поставят думите "на декар".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
В чл. 40, ал. 1 вместо "150 000 до 500 000 лв." да се запише "от 10 до 20 минимални месечни работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Рафаилов и Таракчиев: в чл. 40, ал. 2 цифрата "150 000" да се замени с цифрата "400 000", а цифрата "500 000" да се замени с цифрата "800 000"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов:
В чл. 40, ал. 2 след думата "глоба от" да се измени така: "500 000 лв. до 1 000 000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Клявков и Бакалов:
В чл. 40, ал. 2 цифрите "от 150 000 лв. до 500 000 лв." се заменят с "от 300 000 лв. до 1 000 000 лв.", след което се поставят думите "на декар".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
В ал. 2 вместо "150 000 до 500 000 лв." да се запише "от 10 до 20 минимални месечни работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Калчо Чукаров:
Да се създаде нов чл. 40а със следното съдържание:
"Чл. 40а. Длъжностни лица, по чиято вина към датата на приемането на закона е възстановена по-малко от 50 на сто от земята в съответните землища, се наказват с глоба от 20 до 30 минимални месечни работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 25:
"§ 25. Създава се глава шеста "Административно-наказателни разпоредби":
"Глава шеста
Административно-наказателни разпоредби

Чл. 38. (1) Лице, което унищожи, повреди, извади или премести траен знак за означаване на опорната мрежа или границите на земеделски имоти, се наказва с глоба от 250 000 лв. до 500 000 лв.
(2) Лице, което унищожи или повреди полски път, трасиран по плана за земеразделяне, или попречи на неговото прокарване по плана за земеразделяне, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 и ал. 2 е извършено от юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 1 000 000 лв. до 2 000 000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 2 000 000 лв. до 5 000 000 лв.
Чл. 39. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 7, ал. 5, чл. 15, ал. 5 и чл. 34, ал. 1, се наказва с глоба от 150 000 лв. до 500 000 лв.
(2) Длъжностно лице, което разпореди или допусне приемането на план за земеразделяне или на други технически дейности по изпълнението на закона в нарушение на изискванията за тяхното изработване, се наказва с глоба от 150 000 лв. до 500 000 лв.
Чл. 40. (1) Лице, което без правно основание ползва земеделски имот с възстановено право на собственост, се наказва с глоба от 200 000 лв. до 1 000 000 лв.
(2) Лице, което не изпълни заповедта за изземване на имота по чл. 34, се наказва с глоба от 200 000 лв. до 1 000 000 лв.
Чл. 41. (1) Нарушенията по предходните членове се установяват с актове на длъжностно лице, определено от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Глобите се внасят по сметката на фонд "Поземлена реформа".
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Сендов се измъчи докато слушаше господин Костов, защото освен в предложението на Калчо Чукаров, който говори за числа, всички други употребяваха думата "цифра", а един математик не може да приеме, че 1 млн. е цифра.
Предложенията на господата Рафаилов, Таракчиев, Каменов, Клявков и Моньо Христов са приети - инкорпорирани са в текста.
Стигаме до предложението на господин Калчо Чукаров, което не е подкрепено от комисията, и в него се предлага в чл. 38 вместо "150 до 200 000 лв." да се замени с "глоба от 10 до 20 минимални заплати".
Не виждам господин Чукаров.
Поставям на гласуване предложението на господин Калчо Чукаров по чл. 38, което не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: 15 за, 50 против, 58 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващите предложения на господата Рафаилов, Таракчиев, Клявков и Бакалов са приети.
Другото предложение, което не е подкрепено от комисията, отново е на господин Калчо Чукаров и се отнася до ал. 2: числата от 500 000 до 1 000 000 лв. да се заменят с от 30 до 40 минимални работни заплати.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: 19 за, 33 против, 70 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Христо Стоянов и Иван Колев. Господин Христо Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Ние подкрепяме предложението в законопроекта на Министерския съвет по отношение на § 25 с всички членове и алинеи,но смятаме, че в чл. 38 би следвало да се добави нова ал. 3. Какво имаме предвид?
Всеки имот в плана, който се предлага, граничи с път. Освен с път - и с трима-четирима съседи. Ние считаме, че трайните знаци, които не трябва по никакъв начин да се махат, са тези знаци, които се отнасят до имотите, контактуващи с пътя. Но смятаме за целесъобразно да дадем право на съседите на тези вътрешни знаци да имат право по тяхно желание да махат съответните знаци след предварително искане на съгласие и уведомяване на поземлената комисия.

Идеята ни е, че това дава възможност на земеделските стопани да осъществяват съвместно земеползване. Това ще облекчи работата на тези стопани, когато дават тази земя на аренда. В този смисъл е нашето предложение чл. 38 да бъде допълнен с ал. 3, а именно, добавям някои технически изменения за по-голяма яснота от това, което съм предложил. Чета: "Не се счита за нарушение по ал. 1, когато собствениците на съседните земеделски имоти са премахнали вътрешните знаци за границите между тях и предварително писмено са информирали за това поземлената комисия. Възстановяването на знаците за границите се осъществява по тяхно искане срещу заплащане". Тоест, когато тези хора поискат да имат тези знаци при продаване на имота или по някакви други съображения, те могат да си възстановят тези вътрешни междусъседски знаци, за което ще заплатят. С нищо не противоречим на философията на § 25, но даваме по-голямо право на собствениците на земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което комисията не е подкрепила.
Гласували 140 народни представители: 44 за, 62 против, 34 въздържали се.
Предложението не е прието.
Следващите предложения са по чл. 39, ал. 1. Те са две - от народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев и от народния представител Моньо Христов. По-отдалечено е предложението на народния представител Моньо Христов, който предлага глобата да бъде от 250 000 до 500 000 лв. Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 122 народни представители: 13 за, 40 против, 69 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев е глобата да бъде в размер от 150 000 до 500 000 лв. Комисията също не е подкрепила това предложение.
Моля да гласувате.
Гласували 137 народни представители: 3 за, 57 против, 77 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господата Клявков и Бакалов е оттеглено.
По ал. 2 на чл. 39 са направени предложения от Моньо Христов, от Васил Клявков и Йордан Бакалов и от Калчо Чукаров. Най-отдалечено е предложението на господин Моньо Христов - глобата да бъде от 500 000 до 1 000 000 лв.
Моля, гласувайте предложението на господин Моньо Христов глобата да бъде от 500 000 до 1 000 000 лв. Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 137 народни представители: 17 за, 44 против, 76 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов размерът на глобата да бъде от 500 000 до 1 000 000 лв. Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 137 народни представители: 9 за, 57 против, 71 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Калчо Чукаров е глобата в ал. 2 да бъде от 10 до 20 минимални месечни работни заплати и второто предложение по чл. 39, ал. 2 е глобата да бъде от 5 до 10 минимални месечни работни заплати. Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Калчо Чукаров.
Гласували 144 народни представители: 11 за, 46 против, 87 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към санкциите по чл. 40.
Предложението на господата Рафаилов и Таракчиев е прието. Остава предложението на господин Моньо Христов, който по чл. 40, ал. 1 предлага глобата да бъде от 500 000 до 1 000 000 лв. Комисията не е подкрепила предложението.
Моля да гласувате.
Гласували 146 народни представители: 10 за, 56 против, 80 въздържали се.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Калчо Чукаров отново е глобата да бъде в минимални месечни заплати и той предлага по чл. 40, ал. 1 тя да бъде от 10 до 20 минимални месечни работни заплати. Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля да гласувате предложението на господин Калчо Чукаров.
Гласували 139 народни представители: 11 за, 44 против, 84 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следват предложения по чл. 40, ал. 2. Първото от тях е на господата Петър Рафаилов и Христо Таракчиев размерът на глобите да бъде от 400 000 до 800 000 лв. Комисията не е подкрепила предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: 3 за, 50 против, 85 въздържали се.
Предложението не се приема.


Предложението на народния представител Моньо Христов е размерът на глобата да бъде от 500 хил. лева до 1 млн. лева.
Комисията не е подкрепила предложението.
Моля режим на гласуване за предложението на народния представител Моньо Христов.
Гласували 148 народни представители: 11 за, 74 против, 63 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов, които предлагат размерът на глобите да бъде от 300 хил. лева до 1 млн. лева, след което поставят и думите "на декар".
Комисията не е приела и това предложение.
Моля режим на гласуване по предложението на депутатите Клявков и Бакалов.
Гласували 142 народни представители: 7 за, 62 против, 73 въздържали се.
Предложението не се приема.
По същия чл. 40, ал. 2 има и предложение от народния представител Калчо Чукаров, който предлага размерът на глобите да бъде от 10 до 20 минимални месечни работни заплати.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля режим на гласуване.
Гласували 147 народни представители: 9 за, 72 против, 66 въздържали се.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Калчо Чукаров, който предлага да се създаде нов чл. 40а.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля режим на гласуване по предложението на господин Чукаров.
Гласували 150 народни представители: 7 за, 87 против, 56 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преди да пристъпим към гласуване на текста, предложен ни от комисията, господин Лучников желае да направи редакционна корекция.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Вижте, просто се е получило някакво недоразумение. В ал. 3 на чл. 38 се казва: "когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице".
Юридическо лице да премести, да извади знак е просто смешно. Нещо е изпуснато. Ето защо предлагам да се каже: "е извършило по нареждане от служител на юридическо лице". Защото юридическото лице не може да премества знаци, нали разбирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, "по нареждане от служител на юридическо лице".
Ще поставя на гласуване текста на § 25 така, както ни беше докладван от председателя на комисията господин Костов, с редакционната поправка в чл. 38, ал. 3, предложен от господин Лучников, която гласи: "(3) Когато нарушението по ал. 1 и ал. 2 е извършено по нареждане от служител на юридическо лице, на неговия ръководител...". Чета само промяната на текста в началото на алинеята.
Моля режим на гласуване по текста на § 25 така, както беше докладван с направената корекция.
Гласували 156 народни представители: 143 за, 2 против, 11 въздържали се.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 26. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
(Тук се отклонявам от текста, за да обясня, че по т. 1, § 26 ние приехме и гласувахме вече създаването на § 23а - за създаване на нов чл. 34а. Така че този § 2, с двете му алинеи става § 23а. Ето защо няма да го гласуваме.)
2. Параграф 2а се отменя.
По т. 3. Също така на базата на § 2а, новият § 2а, който се предлага тук, създадохме § 23б, с което се създаде нов чл. 34б, така че няма да го чета, защото вече сме гласували по този повод.
Отиваме на § 2б.
"§ 2б. Навсякъде думите "Министерството на земеделието и хранителната промишленост" и "министърът на земеделието и хранителната промишленост" се заменят съответно с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министърът (а) на земеделието, горите и аграрната реформа".
§ 2в. По смисъла на § 4а не се смятат за сгради такива до 8 кв. м. дървени бараки, предназначени за подслони и съхраняване на селскостопански сечива и инструменти."
Параграф 2б отива в Преходните и заключителни разпоредби, така че тук няма да го гласуваме. Ще го гласуваме там. Той буквално е пренесен, систематичното му място е в Преходните и заключителни разпоредби.
Предложение на народния представител Владислав Костов.
Предложеният § 2в да отпадне.
Това беше по решение на комисията. Комисията подкрепи предложението, тъй като текстът отива в правилника за приложението на този закон.
Предложение от народния представител Айруш Хаджи и група народни представители от ОНС.
Към допълнителните разпоредби да се създаде нов параграф със следното съдържание:
"Юридическите лица с чуждестранно участие могат да притежават земеделски земи след финализиране на оземляването на безимотните и малоимотните лица от съответното землище."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 26:
"§ 26. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. § 2 се отменя.
2. § 2а се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желае ли думата Айруш Хаджи? Не.
Моля да гласувате предложението от Айруш Хаджи, за нов параграф в допълнителните разпоредби.
Гласували 135 народни представители: 40 за, 67 против, 28 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: 112 за, 4 против, 27 въздържали се.
Параграф 26 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 27. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови § 4 - 4м:"
Комисията предлага следната редакция на т. 1 от § 27:
"1. Параграфи 4 - 4ж се изменят така:"
Моля да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте, процедура.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председател, от името на парламентарната група, моля да разрешите половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Двадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Господин Костов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на т. 1 от § 27:
"1. Параграфи 4 до 4ж се изменят така:".
По-нататък следва вече самият текст. Това е предложение на комисията. То трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, защото се нарушава кворумът.
Гласували 133 народни представители: 102 за, 1 против, 30 въздържали се.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4. Прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет."
Предложение от народните представители Стоянов и Колев:
"§ 27. В предложения от Министерския съвет § 4 в края на изречението се добавя: "върху които те не са придобили право на собственост върху тях до публикуването на настоящия закон."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица:
Всички текстове по § 4 до § 4м да отпаднат и да се внесе нов законопроект за уреждане проблемите по възстановяването на земите, ползвани по постановления на Министерския съвет, укази на Държавния съвет и Президиума на Народното събрание.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред трябва да гласуваме предложението за отпадане.
Има ли желаещи за изказване от Парламентарната група на Демократичната левица, за да защитят предложението?
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което направихме за внасяне на нов законопроект за уреждане на проблемите, свързани с § 4 се базира на програмата на правителството "2001", където е казано, че този сериозен, труден и сложен за решаване проблем, трябва да бъде решен с отделен закон.
Основанията ми са, че това не са типично земеделски земи. Те са свързани по-скоро с проблемите на градоустройството, с проблемите на регулацията, особено там, където са признати за вилни зони, там, където са признати за здравно-охранителни зони и редица други проблеми, които са съществени и не могат да се решат по философията и принципа, по който е изграден изцяло Законът за връщането на земеделските земи на бившите им собственици.
Заради това ние предложихме да се внесе нов законопроект, в който по-активно да се включи Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и местната власт, така както вече е направено в предложените текстове на закона, за да може наистина този труден, сложен проблем, засягащ над 1 милион и 400 хиляди семейства бъде решен най-справедливо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Други бележки по текста? Няма.
Моля, гласувайте предложението на представителя на Демократичната левица в § 37 всички текстове по § 4 до § 4м да отпаднат.
Гласували 157 народни представители: 56 за, 95 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Христо Стоянов и народния представител Иван Колев.
Има ли желание то да бъде подкрепено? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което беше прочетено от председателя на комисията.
Гласували 142 народни представители: 39 за, 80 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: 109 за, 24 против, 17 въздържали се.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4а. (1) Гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката.
(2) Когато сградата е със застроена площ над 35 кв.м или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.
(3) Когато на собственика не бъде заплатена стойността на земята при условията и по реда на ал. 1, той придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя, построил сградата или на неговите наследници по цени, определени от Министерския съвет.
(4) Когато стойността на земята и на сградата не бъде заплатена, сградата и принадлежащият й парцел се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(5) Когато правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
(6) За придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б и 4д ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31 декември 1997 г."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в § 4а, ал. 1 между думите "построили" и "сграда" да се прибави "при спазване на всички нормативни изисквания", а думите "чрез общината по цени, определени от Министерския съвет" да се заменят с "по действителни пазарни цени".
Към § 4а, ал. 1 да се добави следното ново изречение: "Сграда по смисъла на този текст е полумасивна или масивна постройка, годна за целогодишно обитаване, когато нейната стойност е по-голяма от стойността на предоставената за ползване земя".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов - в § 4а, ал. 1 след думата "построили" да се запише думата "законно" и изречението да продължи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов и Иван Колев - в предложения от Министерския съвет § 4а, ал. 1 в края на изречението думите "на собственика чрез общината" по цени, определени от Министерския съвет, в тримесечен срок от влизане в сила на оценката се заменят с "чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, на три равни годишни вноски, като първата се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на оценката".
Добавят се две нови изречения: "Средствата се внасят във фонд "Поземлена реформа" и се използват за земеустроителни нужди за съответната община. Ако собственикът не може да бъде компенсиран с равностойна по количество и качество земеделска земя, получава поименни компенсационни бонове по чл. 35 от настоящия закон, изцяло покриващи стойността или разликите при частично компенсиране със земя."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в § 4, ал. 3 думите "чрез общините" да отпаднат, а в края на думите "по цени, определени от Министерския съвет" да се заменят "по действителни пазарни цени".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов - в § 4а ал. 3 да се измени така: "(3) Когато ползвателят на земята не отговаря на условията на предходната алинея или не е направил заявление за нейното изкупуване съгласно ал. 6, правото на собственост върху нея се възстановява. Собственикът на земята има право да закупи сградата, ако заплати чрез общината на ползвателя, построил сградата, или на неговите наследници по цени, определени от Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Стоянов и Колев беше оттеглено.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов - в § 4, ал. 4 да се измени така: "(4) Когато собственикът на земята не заплати сградата, той е длъжен да осигури достъп до сградата на предишния ползвател на земята или на неговите наследници по ред, определен с наредба на Министерския съвет, или може да поиска изнасянето на сградата с прилежащия й парцел на публична продан по реда на ГПК. В случаите на публична продан лицата, извършили подобрения върху имота, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Светослав Лучников в § 4а, ал. 5 думите "по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1" да се заменят с думите "по действителни пазарни цени".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов - § 4а, ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Такоров - в § 4а да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Когато правото на ползвателя е учредено по посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани и на ползвателя, е намалена подлежащата на възстановяване земя по този закон с влезли в сила земеразделителни планове, той придобива правото на собственост върху нея".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 4а:
"§ 4а. (1) Гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката.
 (2) Когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса, съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.
 (3) Когато на собственика не бъде заплатена стойността на земята при условията и по реда на ал. 1, той придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя, построил сградата, или на неговите наследници по цени, определени от Министерския съвет.
 (4) Когато стойността на земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й парцел се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.
 (5) Когато правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
 (6) За придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31 януари 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване на предложените изменения.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Моньо Христов, който е за отпадане. Предложението на народния представител Моньо Христов, който отсъства, е § 4а, ал. 6 да отпадне.
Моля да гласувате.
Гласували 159 народни представители: 13 за, 87 против, 59 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към другите предложения по реда, по който бяха прочетени. Най-напред предложението на народния представител Светослав Лучников по отношение на § 4а, ал. 1.
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз оттеглям всичките си предложения за определяне на обезщетенията по действителни пазарни цени, тъй като ние вече приехме нов текст на чл. 36, ал. 2, с който задължихме Министерския съвет да утвърди тези цени на база на действителните пазарни цени. Но за уточнение моля да се напише в ал. 5 и ал. 1 "определени от Министерския съвет съгласно чл. 36, ал. 2". По този начин всичко ще си дойде на място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този въпрос? Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Ние вече предрешихме въпроса с приемането на § 4, който е категоричен - прекратява се правото на ползване и т.н. в периода 1992-1997 г. Една част от тези хора са си уредили плащанията към общините, към собствениците, направили са замени на земи със собствени земи и т.н., а в § 4а никъде не се третира този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Защо трябва да се третира? Той е уреден вече.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Те са вече собственици. Говори се за от 1991 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мнението на комисията по отношение на предложението на господин Лучников какво е?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз смятам, че ние можем да приемем тази бележка, тъй като вече приехме в чл. 36, ал. 2, че цените ще бъдат съобразени с действителните пазарни цени. Тук става едно доуточняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще Ви помоля, когато стигнем до окончателното гласуване на текста на § 4а, да кажете точното текстово изменение, при условие, че приемем това, което предлага господин Лучников.
Моля да гласувате предложенията на господин Лучников, които се отнасят за ал. 1 и ал. 5 - съответно навсякъде, където е "определени от Министерския съвет" да стане "определени, съгласно чл. 36, ал. 2".
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 116 за, 8 против, 22 въздържали се.
Предложението се приема.
Следващото предложение е от народния представител Моньо Христов - в ал. 1 след думата "построили" да се запише думата "законно".
Комисията не приема предложението. Народният представител Моньо Христов отсъства.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 139 народни представители: 6 за, 53 против, 80 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Заповядайте, проф. Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, винаги съм се считал с мнозинството като правило - щом е мнозинство е по-умно. Но така или иначе, и в малцинството може би някой път да има нещо, което трябва да се вземе от мнозинството.
Уважаеми колеги, това, което предлагаме, е едно допълнение в § 4а, ал. 1. Там, където е казано "по предложението на Министерския съвет в тримесечен срок от влизане в сила на оценката" да се замени с "чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, на три равни годишни вноски в срок от една година, като първата се заплаща в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката".
Какво имам предвид? Имам предвид, че презумпцията, която не дава съгласие, в т. ч. и в комисията, когато разглеждахме въпроса, че това са хора, които са се възползвали от това да вземат тези земи. Колеги, тези, за които коментирате, отдавна, много отдавна имат всичко в ред. Те са си избрали и най-хубавите места в онова време, когато са ги разпределяли. Те отдавна си имат нотариални актове. А въпросът, който тук коментираме, остава може би за 1 млн. души, които са най-обикновени хора и техните възможности са най-малки. Освен това, това са били места, които са били най-лоши. Това са места, които тези, владели това време тези земи, са внесли много труд. Това са били и на хора, които са били и по-бедни - като тях, и са били лоши места. При това положение ние сега създаваме една предпоставка - този, който е владял, сега, съгласно този закон, трябва да заплати на собственика. Ако в определеното време не може да изплати чрез общината, това трябва да направи собственикът на тази земя - пак по същия ред. Но нормално е, че и този човек не е в състояние. Фактически ще се получи така, че от двамата, които се карат, които имат най-голямо право - бившият собственик и владял тази земя, ще се възползва един трети, или както народът казва: "Двама се карат, третият печели". По този начин ще създадем предпоставки хората, които са били собственици, да не могат да заплатят, а тези, които са владели, също да не могат да платят. Това е нашият текст - да дадем тази възможност да бъде в рамките на една година на три равни части, за да могат тези хора по един или друг начин да съберат средства, за да могат да я изплатят. Естествено, че това трябва да важи както за страната, които са били собственици, така и за тези, които са ползвали тези земи. Това е презумпцията на нашето предложение. Няма нищо противоречиво към онова, което се влага във философията на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Стоянов, има следното обстоятелство - ние вече гласувахме изменение на основния текст, предложен от господин Лучников. Вие съгласен ли сте да приемете това, което господин Лучников предложи и вече беше гласувано, и да се добави само: "на три равни годишни вноски, като първата се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на оценката"?
ХРИСТО СТОЯНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест, това, което вече е изменено.
Ясно ли е предложението?
РЕПЛИКИ: Да, ясно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Съгласно цените, определени от Министерския съвет, по чл. 36, ал. 2 на три равни годишни вноски, като първата се заплаща в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката".
Второто предложение е за това, къде да отиват тези средства.
Моля да гласувате.
Гласували 151 народни представители: 66 за, 49 против, 36 въздържали се. Предложението не се приема.
Има думата проф. Христо Стоянов.

ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Аз бих помолил да прегласувате предложението. Обръщам се към колегите от мнозинството: с това не се внася нищо различно, просто създаваме една малко по-голяма реалност, да се даде възможност на хората, вложили много труд, една година, за да могат да го направят. Повтарям, онези, които са имали възможности, отдавна са си уредили. Това са най-бедните хора, с най-малки възможности.
Затова ви моля да го прегласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, прегласувайте предложението на проф. Стоянов, така, както беше формулирано от него.
Гласували 151 народни представители: 71 за, 58 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Румен Такоров. Има ли желаещи да подкрепят това предложение? То беше прочетено. Отнася се за ал. 7 на § 4а. Не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: 41 за, 62 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващите две предложения. Ще ги гласуваме поотделно - едно по едно.
Най-напред предложението на народния представител Янаки Стоилов по ал. 3 на § 4а.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз ще обоснова предложенията, които са направени по ал. 3 и ал. 4, защото те са взаимно свързани.
Първо, декларирам, че за мен по-сполучливото решение беше това, което предлагаха депутати от Демократичната левица - да се създаде един специален закон, който подробно да уреди тези конфликтни случаи, които съществуват по въпросите, уреждани от сегашния § 4 на закона. Това съответстваше и на предизборно декларираните ангажименти от страна на мнозинството, че такъв закон е необходим и той трябва да бъде направен. Иначе сегашните промени, които се предлагат, за мен са трудно обясними, защото те почти нищо не променят. Това са досегашните разпоредби на закона с някакви незначителни промени и по този начин се опасявам, че те няма да разрешат и повечето от тези конфликтни случаи, които продължават с години.
Въпреки това аз съм се постарал да не се отклонявам много от предложенията на вносителя - Министерския съвет, за да ви убедя в целесъобразността на тези предложения, които смятам, че в по-голяма степен преодоляват противоречия, а не ги поддържат продължително време, както това ще бъде и според сегашния закон.
Наистина трябва да бъдат зачетени и правата на ползвателите и това е водещото начало, ако те отговарят на сега предвидените в законопроекта условия - при заплащане на цената на имотите да могат да ги запазват. Оттам нататък обаче ние трябва да балансираме тези интереси с правата на предишните собственици и да премахнем продължаването на едно състояние на съжителство, което няма да удовлетвори най-вероятно нито едната категория лица, нито другата.
Не е предвидена възможност в сегашното предложение какво ще стане, ако този ползвател, който има право да закупи имота, не пожелае това. Като че ли се изхожда от презумпцията, че винаги ползвателят ще има интерес да разполага с този имот. Изглежда това предположение продължава да доминира, защото вниманието е фиксирано преди всичко към много привлекателните имоти около най-големите градове, чиято цена многократно нарасна през последните години. Аз обаче ви обръщам внимание на една друга масова категория - за тези имоти, които в момента трудно се обработват, не са плодородни, в тях са вложени усилия, но съществува опасност при приемането на този закон нито досегашният ползвател, нито предишният собственик да се насочат към усвояването на този имот и неговото стопанско използване. Защо вие задължавате собственика да закупи една сграда, която е построена в неговия имот при положение, че самият ползвател не е пожелал да запази земята, с която е разполагал. Аз пак подчертавам, ако ползвателят желае да запази земята, да запази сградата, законът му дава тази възможност и той може да го направи и щеше да го направи вероятно, още повече ако бяхте възприели предложението на проф. Стоянов за едно разсрочено плащане в рамките на годината. Но при положение, че самият ползвател няма тази възможност или няма по-нататък този интерес, вие карате собственика не само да осигури обработването на земята, ами и да закупи една сграда, която може да не му е необходима. Защото има случаи, когато предишният собственик е запазил част от своята земя, върху нея той има недвижим имот - постройка, и вие му казвате сега: купи и другите постройки, за да стане имотът в своята пълнота.
Аз ви предлагам нещо друго. Когато ползвателят не отговаря на условията или пък не желае да запази земята, тогава нека той да запази собствеността върху сградата, ако смята, че може да я използва. Защото в много случаи това са не толкова реално земеделски имоти, а вилни парцели, в които може ползвателят да запази собствеността върху сградата и по определени правила да му бъде осигурен достъп до нея. Ако собственикът, който възстановява своето право върху земята, пожелае да се ликвидира едно такова състояние, той може да поиска изнасянето на сградата на публична продан. Но това трябва да бъде негово право, а не негово задължение. И едва когато се осъществи тази сделка по публичната продан и постъпят средствата, тогава вече може да се включи механизмът на чл. 72 - да се търсят подобрения както от ползвателя, така и от собственика на земеделския имот.
Това е идеята на предложенията, която смятам, че изчиства в много по-голяма степен конфликтната ситуация, за която говорих. Дори срещнах разбиране сред голяма част от членовете на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, когато обсъждахме този въпрос. А сега, без да разбирам какви са мотивите на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, това предложение не е възприето, въпреки че точно вие трябва в много по-голяма степен да станете негови привърженици. Защото след като той е дал права на ползвателя, тези права са или реализирани, или е направен отказ те да се реализират. Тогава трябва да се отиде към друго разрешение, което да осигури реалното обработване на земята, а не да създадем една ситуация, която е много вероятна, особено в тези райони, до които достъпът е труден, които са непривлекателни - тези имоти да бъдат изоставени и от сегашния ползвател, и от предишния собственик. Ето това разрешение на много места ще последва, ако не възприемете предложението, което съм ви направил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря ви. Не прекъснах господин Стоилов на петата минута, тъй като той заяви, че ще говори по двете предложения.
Господин Лучников, имате думата за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В изнесените аргументации от колегата Янаки Стоилов има голяма доза истина. Но аз не виждам защо той се безспокои. Отношенията между собственика и ползвателя могат спокойно да се уредят между тях по любовному - чрез споразумения, чрез някакъв начин на заплащане, каквито варианти можете да си представите. Законът предвижда да се изнесе сградата на публична продан. И само тогава имотът да се изнесе на публична продан, когато не могат да постигнат съгласие. Няма нищо страшно. В огромния брой случаи те ще постигнат някакво съгласие, защото все пак имат свои интереси и няма да искат да отиват на публична продан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Разбира се, че най-добрият вариант за разрешаване на един спор е споразумението между лицата, но самият закон им създава условия всеки един от тях да претендира за своето право, без да се съобрязава с правото на другия. Дано не стане така, че споровете да се разрешават и уреждат не словесно, а с други средства, което би било най-нежелателно. Затова добрият законодател прави закони, които стимулират преодоляването на спорните ситуации, а не карат лицата да се обръщат винаги към държавните органи, когато вече са създадени и допълнително утежнени отношения и са преминали през една голяма Голгота, която е натоварила едните и другите и финансово, и с достатъчно напрежение.
Така че вие само потвърждавате, че залагате един проблем, който очаквате да намери най-сполучливите разрешения. В живота, за съжаление, когато законодателят не е намерил най-доброто решение, хората намират още по-лошите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки по тези две предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Янаки Стоилов по отношение текста на ал. 3 на § 4а.
Моля да гласувате.
Гласували 167 народни представители: 69 за, 87 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Янаки Стоилов по ал. 4 на § 4а.
Гласували 146 народни представители: 51 за, 82 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Изчерпахме всички предложения. Преминаваме към гласуване предложението на комисията за окончателен текст на § 4а, в който текст има изменения в ал. 1 и ал. 5, предложено от господин Лучников.
Моля, господин Костов, да прочетете точно как изглежда текстът. Само поправката.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: В § 4а, ал. 1, след думите "Министерския съвет" се добавят думите "съгласно чл. 36, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Същото се отнася и за ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не е същото, а след думите "ал. 1" се добавят думите "съгласно чл. 36, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате така предложения текст на § 4а.
Гласували 150 народни представители: 109 за, 21 против, 20 въздържали се.
Параграф 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4б. (1) Възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни градини или са засети с етерично-маслени култури, или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет. Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 000 жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица в границите на съответната община.
(2) Когато ползвателят придобива право на собственост върху земя, съгласно § 4а или ал. 1, вместо да заплаща земята, той може да предложи на собственика замяна със собствена земя, ако собственикът пожелае това."
Предложение на народния представител Светослав Лучников. Той вече го изрази. Комисията не подкрепя предложението, но то беше гласувано в пленарна зала и трябва и тук да добавим думите "съгласно чл. 36, ал. 2".
Предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 4б:
"§ 4б. (1) Възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет", - и тук би следвало да добавим - "съгласно чл. 36, ал. 2. Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 000 жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица в границите на съответната община.
            (2) Когато ползвателят придобива право на собственост върху земя, съгласно ал. 1 или § 4а, вместо да заплаща земята, той може да предложи на собственика замяна със собствена земя, ако собственикът пожелае това." 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Лучников, което преди това беше прието, беше добавено тук по време на четенето на текста от господин Костов. Затова поставям на гласуване текста на § 4б така, както е предложен от председателя на комисията, с направената от него добавка.
Моля да гласувате.
Гласували 149 народни представители: 119 за, 21 против, 9 въздържали се.
Параграф 4б е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4в. Лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността."
Предложение на народния представител Янаки Стоилов - § 4в да се измени, като се създадат две нови алинеи:
"(1) Възстановява се правото на собственост върху незастроени земеделски земи, получени по протокол за замяна от комисии по трудовопоземлената собственост, за които земи не са издадени нотариални актове, ако в 3-месечен срок от влизането в сила на закона предишният собственик заяви това.
  (2) Лицата, които не запазват своите права и не може да им бъде възстановен взетият за замяна имот, се обезщетяват със земеделска земя или с поименни компенсационни бонове, съгласно чл. 35, ако в 3-месечен срок от изтичане на срока по предходната алинея поискат това."
Комисията не подкрепи предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа депутати! Въпросите, които се уреждат в предлагания от вносителя § 4в и това, което аз предлагам, са различни. Това се дължи на обстоятелството, че аз преди това ви предложих друг начин за решаване на въпроса с подобренията, който се третираше от неприетия по моето предложение § 4б.
Преди да обоснова накратко необходимостта от един такъв текст, независимо дали той ще бъде на мястото на сегашния § 4в, или друг, само ви обръщам внимание на много сложната проблематика с разрешаване на редицата случаи във връзка с уточняване на подобренията. В много случаи са направени значителни подобрения, които почти изцяло са преобразили имотите и това се дължи на ползвателя, който е вложил много средства, труд и е направил понякога от непривлекателни и неплодородни земи едни земеделски имоти, които в някои случаи дават значителни добиви.
Съществува обаче и другият противоположен случай, при който ползвателят е търсил не толкова реален стопански ефект, а експериментирал, реализирал е редица свои увлечения, които са оставили материален резултат върху имота, но той трудно може да бъде окачествен като подобрение.
Представете си ситуацията, давам ви умишлено по-крайни примери, за да се ориентирате, над 1000 метра надморска височина, когато предишният имот е бил ливада и се е ползвал или за косене, или за пасище, там са насадени някакви овощни дървета, които въпреки да растат, да дават листна маса и цветове, много малко или почти нищо не раждат и вещото лице сигурно ще реши, че тези дървета трябва да бъдат оценени, защото има тарифа, по която той ще оценява дървото, а няма да оценява плода, който то реално дава. И вие в този случай без да разграничите едната и другата категория случаи, казвате винаги, в първия случай напълно основантелно, собственикът трябва да плати, а във втория случай - той трябва да плати по същия начин, въпреки че не става дума за подобрение, а става дума за едно действие върху имота, което дори затруднява неговото рационално стопанско използване.
Защо този въпрос не е уреден не е ясно. И се натъкваме на поредния случай на ситуации, които всеки от своята страна ще третира по изгодния естествено за него начин, без да се намери сполучливото разрешение.
Но другото, за което вече става дума в предлагания от мен нов § 4в, се отнася до стремежа за уедряване на имотите било то на ползвателите или на собствениците. Защото има случаи, когато от землището, в което е бил имотът на собственика, са отнети част от земите, те са дадени на други лица чрез замяна с техни имоти, които са се намирали в друго землище, и вместо всички предишни собственици да получат своя имот, вие допускате възможността ползвателят да получи имот в рамките на землището на предишния собственик, този собственик незнайно къде, на още едно или на две места да търси възстановяване на своята собственост, защото той има право на тази компенсация, вместо нещата да се решат по един много по-ясен начин. Разбира се там, където има вече възникнала собственост, защото актовете на ТПС-комисиите са служели в повечето случаи като валидни юридически основания за издаване на документи за собственост, ние не можем да пренебрегнем, както често напоследък има стремеж, едно вече възникнало правно и фактическо състояние. В този случай наистина ползвателят трябва, когато е придобил собствеността по валиден начин, да запази тази собственост, независимо от неудобствата за предишния собственик. Но когато това не е станало, защо трябва да се извършва раздробяване на имотите и всеки да получава част от своя имот и то не там, където той се е намирал.
Ето това е смисълът на предлаганото разрешение по другото съдържание на § 4в. Независимо как ще решите въпроса по предлагания от вносителя  § 4в, аз смятам, че трябва да се гласува и предложението, което съм направил. То поне частично може да коригира това, което не направихте по предишните два параграфа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 161 народни представители: 58 за, 90 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 4в, както е предложен от вносителя.
Гласували 142 народни представители: 102 за, 21 против, 19 въздържали се.
Параграф 4в е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: " § 4г. Подлежат на изземване имотите от лицата, които ги ползват без правно основание. Изземването се извършва по реда на чл. 34."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по § 4г.
Поставям на гласуване § 4г - текста, предложен от вносителя.
Гласували 153 народни представители: 120 за, 18 против, 15 въздържали се.
Параграф 4г е приет.
ДОКЛАДЧИК           ВЛАДИСЛАВ                 КОСТОВ:
"§ 4д. Гражданите, на които е било предоставено право на ползване върху два или повече имота, могат да придобият право на собственост при условията на § 4а и 4б само върху един от тях по избор, като заявят това пред общината в срока по § 4а, ал. 6."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по § 4д няма направени писмени предложения.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 4д.
Гласували 153 народни представители: 139 за, 8 против, 6 въздържали се.
Параграф 4д е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4е. Гражданите, на които се възстановява собствеността върху земеделските земи по силата на този закон, могат да придобият право на собственост върху предоставения им за ползване имот при условията на § 4а и 4б. Размерът на тези имоти се приспада от подлежащите на възстановяване земи при условия и по ред, определени от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Приспаднатият размер се заплаща от фонда по § 4ж на собственика, на когото се възстановява правото на собственост, а земята се включва в общинския поземлен фонд за обезщетяване и/или оземляване."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложение има от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: То е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е оттеглено. При това положение поставям на гласуване текста на вносителя за
§ 4е.
Гласували 163 народни представители: 132 за, 6 против, 25 въздържали се.
Параграф 4е е приет.
ДОКЛАДЧИК            ВЛАДИСЛАВ                 КОСТОВ:
"§ 4ж. Средствата по § 4а и 4б се набират в специална извънбюджетна сметка към общините и заедно с лихвите се използват за обезщетяване на бивши собственици и ползватели."
Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4ж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте текста на § 4ж, предложен от вносителя.
Гласували 153 народни представители: 130 за, 2 против, 21 въздържали се.
Параграф 4ж е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага към § 27 да се създаде т. 2 със следното съдържание:
"2. Създават се параграфи 4з - 4л".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение няма изказвания.
Моля да се гласува предложението на комисията за създаването към § 27 на т. 2 със съдържание "Създават се параграфи 4з - 4л".
Гласували 134 народни представители: 110 за, 1 против, 23 въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4з. (1) Гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м.
(2) Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени".
Предложение от народния представител Моньо Христов:
В § 4з, ал. 1 числото "1000" да се замени с "600".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов:
В § 4з, ал. 2 числото "1000" да се замени с "600".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Стоянов и Колев:
Вариант първи - предложението е оттеглено.
Вариант втори:
Параграф 4з, ал. 2 се променя както следва:
"(2) Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците. Ползвателите могат да изкупят тези разлики, след като с влязъл в сила регулационен план бъде установено, че от тях не могат да се образуват пълномерни имоти съгласно изискванията на специалния закон. В този случай те заплащат стойността на земята чрез общинските съвети по цени, определени от Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението по вариант втори.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
Към § 27 в новопредложения § 4з, ал. 2 цифрата "250" да стане "500".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От вносителите има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Най-напред поставям на гласуване предложението на Моньо Христов в ал. 1 числото "1000" да се замени с "600".
Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители, 11 за, 59 против, 69 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Моньо Христов е в ал. 2 числото "1000" да се замени с "600". Комисията не подкрепя и това предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: 7 за, 85 против, 55 въздържали се.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за промяна в ал. 2, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: 39 за, 78 против, 30 въздържали се.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народния представител Александър Каракачанов: числото "250" да стане "500". Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: 39 за, 80 против, 20 въздържали се.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 4з.
Гласували 145 народни представители: 115 за, 26 против, 4 въздържали се.
Параграф 4з е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Преди да Ви дам думата, господин Костов, остана обяснение на отрицателен вот от господин Кръстьо Трендафилов по § 4з.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Преди да обясня моя отрицателен вот, отново ще изразя неудовлетворението си от поведението на колегите народни представители, че когато обсъждаме един такъв важен закон, не проявяват интерес в залата.
Защо гласувах против този текст? Гласувах против, защото той не дава отговор на един въпрос, който аз поставих, и ми се даде на трибуната, но никъде не е регламентиран в законовите текстове. Сега ние взимаме решение, с което определяме, че превръщането правото на ползване в собственост става в размер 600 кв.м там, където е построена сграда и 1000 кв.м там, където има трайни насаждения.
В същото време в периода 1992-1997 г. има много хора, които са си уредили въпросите по собствеността, получили са документ за собственост - нотариален акт, и са получили правото на собственост върху 1000 кв.м - т.е. толкова, колкото им е било дадено със законовите разпореждания на Министерски съвет, Президиум, Държавен съвет и т.н.
Тоест, ние поставяме в неравнопоставеност онези, които досега са уредили положението си и тези, които не са го уредили, често пъти не по тяхна вина, а поради това, че, да кажем, съответната комисия или общински съвет и т.н. не са си свършили работата.
В този смисъл смятам, че или в следващите текстове на закона трябва да уредим този проблем, или наистина пледирането тук от колегите, че законът ще решава справедливо проблема със собствеността, не го изпълняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Костов, моля да докладвате следващия § 4и.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4и. (1) Собствениците на земята или техните наследници могат да предявят иск за възстановяване правото на собственост, когато върху нея е било предоставено право на ползване по реда на § 4 и следващите или е била прехвърлена не от собственика й, ако предоставянето на право или придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, а съдебното производство се освобождава от държавна такса.
(2) Правата по ал. 1 имат и собствениците на земята или техните наследници в случаите по чл. 10, ал. 7 от този закон.
(3) Когато върху земята в случаите по ал. 1 и 2 е построена сграда, тя става собственост на държавата. Собственикът на земята има право да я изкупи в едногодишен срок от влизането в сила на решенията по ал. 1 и 2 или да получи стойността на земята от държавата по цени, определени по реда на § 4а."
Предложение от народния представител Светослав Лучников - в § 4и, ал. 3 да се прередактира така:
"(3) Когато върху земята в случаите по ал. 1 и 2 е построена сграда или са извършени други подобрения, отношенията между собственика и ползвателя се уреждат по чл. 73 и чл. 74 от Закона за собствеността."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - предложеният от Министерския съвет § 4и се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 4и:
"§ 4и. (1) Собствениците на земята или техните наследници могат да предявят иск за възстановяване правото на собственост, когато върху нея е било предоставено право на ползване по реда на § 4 и следващите, или е била прехвърлена не от собственика й, ако предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.
              (2) Правата по ал. 1 имат и собствениците на земята или техните наследници в случаите по чл. 10, ал. 7 от този закон.
              (3) Когато върху земята в случаите по ал. 1 и 2 е построена сграда, тя става собственост на държавата. Собственикът на земята има право да я изкупи в едногодишен срок от влизането в сила на решенията по ал. 1 и 2 или да получи стойността на земята от държавата по цени, определени по реда на § 4а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Отново сме изправени пред един странен текст, който стои в грубо противоречие и в нарушение на чл. 17, ал. 3 и 5 от Конституцията на Република България. Изведнъж държавата конфискува един имот, за който спорят две лица - собственикът и ползвателят. На какво основание държавата ще придобие тази собственост? Ами, чл. 17, ал. 5 от Конституцията казва изрично:
"Държавата може да придобие имот на частни лица само срещу справедливо обезщетение и спазване на съответната процедура за доказана държавна и общинска полза".
Тук такова нещо няма. Изведнъж държавата идва и казва: понеже вие имате спор помежду си, дайте да ви взема аз имота, и след туй, ако иска собственикът, да го купи от мен.
Това е направо абсурд, уважаеми дами и господа! Всъщност отношенията между собственика и ползвателя са едни гражданскоправни отношения, които са уредени с чл. 73 и чл. 74 от Закона за собствеността и въпросът е прост и всичко се урежда веднага.
Затова ви моля да приемете предложението, което правя аз:
"Когато върху земята в случаите по ал. 1 и 2 е построена сграда или са извършени други подобрения, отношенията между собственика и ползвателя се уреждат по чл. 73 и чл. 74 от Закона за собствеността", при съответно заплащане на разноските и т.н. 
Моля да приемете това предложение, което според мен е единствено разумното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господата Христо Стоянов и Иван Колев са направили предложение за отпадане на § 4и. Затова ще поставя на гласуване най-напред тяхното предложение.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев за отпадане на § 4и.
Гласували 122 народни представители: 34 за, 73 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.
Да, кажете, господин Лучников - редакционна промяна.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! За по-голяма яснота да стане така: "отношенията между собственика на земята...", за да не стане недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще поставя на гласуване предложението на народния представител господин Светослав Лучников за заместващ текст на ал. 3, което комисията не е подкрепила, но сега, както разбирам от председателя на комисията, той смята, че така предложения заместващ текст е коректен и е по-добър.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Светослав Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: 133 за, 5 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за текста на § 4и, както е предложен от вносителя с приетия вече заместващ текст на ал. 3 по предложение на господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: С добавката - "между собственика на земята и ползвателя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така, да.
Гласували 125 народни представители: 105 за, 4 против, 16 въздържали се.
Параграф 4и е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:  "§  4к.   Ползвателите, придобили правото на собственост върху земята, не могат да я прехвърлят или ипотекират, както и да учредяват върху нея вещни права в продължение на 10 години, освен в полза на роднините си по права линия, на държавата или на общината."
Има предложение и на господин Светослав Лучников, и на господин Моньо Христов § 4к да отпадне. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов: в § 4к от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се прави следната редакция: "Ползвателите или техните наследници, придобили правото на собственост върху земята, не могат да я прехвърлят или ипотекират, както и да учредяват върху нея вещни права в продължение на 10 години, освен в полза на бившите собственици или техните наследници, на общината или на държавата. Евентуална продажба на имот можа да стане по горния ред".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението § 4к да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов оттеглят предложението си. Поначало тяхното предложение трябваше да се гласува след предложението за отпадане.
Моля да гласувате предложението на народните представители Светослав Лучников и Моньо Христов за отпадане на § 4к, което се подкрепя и от комисията.
Гласували 123 народни представители: 117 за, 4 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието. Параграф 4к отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4л. (1) Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с общините организират и контролират изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4.
(2) Кадастралните планове съдържат и границите на имотите на бившите собственици. За нанасянето на границите на имотите на бившите собственици могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове, разписни листове, анкети и др.
(3) Кадастралните планове по ал. 2 се изработват, приемат и съобщават на заинтересованите по реда на Закона за единния кадастър и правилника за прилагането му. Плановете се одобряват от кмета на общината и влизат в сила от деня на одобряването им."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4л, който става § 4к.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Само искам да кажа, че щом записваме "комасационни планове", разписните листове не могат да вървят като самостоятелен документ. Разписният лист е част от комасационния план. Просто предлагам да отпадне, щом има "комасационни планове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението за редакционна поправка е думите "разписни листове" да отпаднат, което се приема от председателя на комисията.
Моля, гласувайте § 4л, който става § 4к, с текста, предложен от вносителя, и направената редакционна поправка от господин Трендафилов в ал. 2 думите "разписни листове" да отпаднат.
Гласували 125 народни представители: 123 за, 1 против, 1 въздържал се.
Параграф 4к е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 4м. Оценките на земите, сградите и подобренията в случаите по § 4а, 4б и 4в се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон."
Има предложение на народния представител Светослав Лучников, който го оттегля.
Комисията предлага следната редакция на § 4м, който става § 4л:
"§ 4л. Оценките на земите, сградите и подобренията по § 4а, 4б и 4в се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон. Заповедите подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на Закона за административното производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на § 4м, който става § 4л, така както беше предложен, с редакционната поправка от председателя на комисията господин Владислав Костов.
Гласували 134 народни представители: 107 за, 17 против, 13 въздържали се.
Параграф 4л е приет.
Процедурно предложение от госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Евролевицата, на основание чл. 50, ал. 2 от правилника моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Моля господин Костов да продължи да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложението на народните представители Рафаилов и Таракчиев § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ да отпадне беше оттеглено.
"2. В § 16 се правят следните изменения:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Извършването на техническите дейности за изпълнение на съдебните решения, с които е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на чл. 11, ал. 2 се заплаща от собствениците им.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "Държавен фонд "Земеделие" се заменят с "Държавен фонд "Поземлена реформа".
Господин Светослав Лучников оттегля своето предложение.
Комисията предлага следната редакция на текста на вносителя за § 27, т. 2, която става т. 3:
"3. В § 16 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 изречение второ се заличава;
б) създава се нова ал. 2:
"(2) Извършването на техническите дейности за изпълнение на съдебните решения, с които е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на чл. 11, ал. 2 се заплаща от собствениците им.";
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "Държавен фонд "Земеделие" се заменят с "фонд "Поземлена реформа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на вносителя за § 27, т. 2, която става т. 3 с редакцията, предложена от комисията.
Гласували 125 народни представители: 108 за, 7 против, 10 въздържали се.
Текстът на § 27, т. 2, която става т. 3, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По текста на вносителя.
3. Параграф 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 79 от 1996 г.) се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, т. 3, която става т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 27, т. 3, която става т. 4.
Гласували 124 народни представители: 109 за, 3 против, 12 въздържали се.
Текстът на § 27, т. 4 е приет.
Господин Клявков има думата за процедура.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господа народни представители! Въз основа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на СДС предлагам удължаване на работното време до приемане на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Гости не виждам на балкона. Смятам, че времето може и да стигне, но въпреки всичко ми се иска най-категорично да изразя противно становище. Има много важни заседания на комисии, на които трябва да бъдат разгледани проблеми, като да кажем измененията в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Има заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Ще се занимава с проблема за националното помирение. Тези заседания са насрочени и участниците в тях трябва да се подготвят добре. Ето защо смятам, че дори 10 или 15 минути могат да объркат плановете на много колеги. Не виждам проблем, ако останат евентуално няколко текста, да бъдат приети в крайна сметка и утре сутринта.
Предлагам да се гласува против направеното предложение.
Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев. Десет и петнайсет минути можехме да спестим и с почивките. Но това е друг въпрос.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Клявков за евентуално удължаване на работното време в рамките на два часа, до приключване на закона, който разглеждаме.
Гласували 130 народни представители: 89 за, 37 против, 4 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля да продължите, господин Костов, с докладване на закона.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По предложението на вносителя.
"4. В § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) се правят следните допълнения:
а) в началото на ал. 1 се създават нови изречения:
"(1) Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, включително и на средствата им в банките. Те са длъжни да предоставят на държавните органи информация за държавното имущество по § 28, ал. 3."
б) създава се ал. 8:
"(8) Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 определя срок на определените лица за разпределение на имуществото на заличените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, но не по-късно от 31 декември 1997 г."
Предложение от народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев:
В § 29 в новосъздадената ал. 8 да се добави ново второ изречение със следното съдържание:
"В същия срок определените лица са длъжни да прекратят правоотношенията, свързани с отдаване за ползване на трети лица на имущество на заличените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, да приберат имуществото, отдадено за ползване, като го предложат за разпределение между правоимащите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев.
По §27, т. 4, б. "б": В новосъздадената ал. 8 да се създаде ново изречение със следното съдържание:
"След тази дата лицата по чл. 27, ал. 1 могат да разпределят само имуществото, по отношение на което е изтекъл давностният срок по ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Моньо Христов.
В § 29 да се създаде нова ал. 9, със следното съдържание:
"(9) Обявяват се за нищожни търговете за имущество на организациите по § 12, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия и ред, както и сключените въз основа на тях сделки. Унищожаеми са сделките с имущество на организациите по § 12, сключени от определените лица за разпределяне на имуществото при явно неизгодно условие. Искът за унищожение може да се предяви в срок от 1 години от влизането в сила на този закон от всяко от лицата по чл. 27, ал. 1. Изземването на това имущество става по реда на чл. 16 от Закона за собствеността, като заповедта се издава от областния управител."
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Предложение на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов - в § 30 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ал. 3 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на текста на вносителя за § 27, т. 4, която става т. 5:
"5. В § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ("Държавен вестник", бр. 79 от 1996 г.) се правят следните допълнения:
а) в началото на ал. 1 се създават нови изречения:
"(1) Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, включително и на средствата им в банките. Те са длъжни да предоставят на държавните органи информация за държавното имущество.";
б) създава се ал. 8:
"(8) Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 определя срок на определените лица за разпределение на имуществото на заличените организации по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, но не по-късно от 31 декември 1997 г.";
в) създава се ал. 9:
"(9) Обявяват се за нищожни търговете и решенията за разпределение на имуществото на организациите по § 12, извършени от определените или упълномощените лица по ал. 1 в нарушение на определените за провеждането им условия и ред по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, правилника за приложението му и решенията на Общото събрание на правоимащите, както и сключените въз основа на тях сделки. Изземването на имуществото става по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост, като заповедта се издава от областния управител."
Това са текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение е на господата Петър Рафаилов и Христо Даракчиев.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те го оттеглят.
Следващото предложение е от народния представител Димитър Абаджиев. Няма го в залата. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Поставям на гласуване предложението.
Гласували 126 народни представители: 26 за, 40 против, 60 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Моньо Христов е прието по принцип и е намерило отражение в окончателния текст.
Същото се отнася и за първото предложение на господата Васил Клявков и Йордан Бакалов.
Има и предложение от господата Васил Клявков и Йордан Бакалов за отменяне...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те го оттеглят.
Остава да гласуваме текста, предложен ни от комисията за § 27, т. 5.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 136 народни представители: 118 за, 2 против, 16 въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Преходни и заключителни разпоредби
§ 28. Предложенията за продажба на земеделски земи по чл. 9, постъпили в областните земеделски служби, се изпращат служебно в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа в едномесечен срок от влизането в сила на закона."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - § 28 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията подкрепя предложението. Ние гласувахме чл. 9 да отпадне и той вече не съществува в този закон. Затова комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване така направеното предложение от председателя на комисията.
Моля да започне гласуването.
Гласували 133 народни представители: 120 за, против няма, 13 въздържали се.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следния текст за § 28:
"§ 28. Лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 могат да подадат заявления пред Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа след влизането в сила на този закон в срок до 31 март 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По този текст няма предложения. Желаещи за изказвания не виждам.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на § 28 със съдържанието, което беше прочетено от господин Костов.
Моля да гласуваме.
Гласували 130 народни представители: 110 за, против няма, 20 въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 29. Лицата, пропуснали да обжалват в срока по чл. 14, ал. 3 влезли в сила планове за земеразделяне и решения на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2, могат да ги обжалват в едномесечен срок от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По този текст няма постъпили писмени становища или предложения. Желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване предложеното съдържание за § 29.
Моля да гласуваме.
Гласували 138 народни представители: 114 за, против няма, 24 въздържали се.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следния текст за § 30:
"§ 30. Когато сроковете по чл. 14, ал. 7 са изтекли, поземлената комисия се произнася с решение да измени постановеното си решение в едномесечен срок от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И тук няма направени предложения. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване докладвания от господин Костов и предложен от комисията текст.
Гласували 147 народни представители: 115 за, против няма, 32 въздържали се.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 29 от текста на вносителя:
"Издадените лицензи на изпълнители от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за извършване на дейности по изработване на плановете за земеразделяне се поставят в съответствие с изискванията съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който да стане § 31.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Писмени предложения няма. Изказвания няма. Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 145 народни представители: 126 за, няма против, 19 въздържали се.
Предложението на комисията за съдържанието на § 29, който да стане § 31, е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чета § 30 от текста на вносителя:
"§ 30. Заинтересованите лица имат право в 3-месечен срок от влизането в сила на закона да поискат от поземлената комисия да отмени решенията, с които е отказано да им бъде възстановена собствеността върху земеделски земи на основание на отменените, съответно изменените, разпоредби в този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който да стане § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 148 народни представители: 117 за, 8 против, 23 въздържали се.
Прочетеният текст за § 30 е приет. Той става § 32.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следния текст за § 33:
"§ 33. Искът по § 4и се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила, а съдебното производство се освобождава от държавна такса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване предложеното съдържание и § 33.
Моля да гласуваме.
Гласували 143 народни представители: 116 за, 7 против, 20 въздържали се.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 31 от текста на вносителя:
"§ 31. Ползвателите, подали молба за оценка до общината по местонахождението на имота до 30 септември 1995 г. по § 4а и § 4б и до 20 септември 1996 г. по § 30, ал. 2, изречение второ от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 45 от 1995 г.), запазват правата си по силата на този закон."
Предложение на народния представител Владислав Костов:
В § 31 да отпадне текстът: "и до 20 септември 1996 г. - по § 30, ал. 2, изречение второ от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 45 от 1995 г.)".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов - § 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев: § 31 да се измени така:
"§ 31. Ползвателите, които са изпълнили в срок всички изисквания по § 4а и § 4б от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделсксите земи в редакцията му от 1992 г. (ДВ, бр. 28 от 1992 г.), запазват придобитото право на собственост".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов: § 31 да бъде изменен и допълнен, както следва:
"§ 31. Ползвателите, които до 30 септември 1995 г. са изпълнили задълженията си по § 4а и § 4б от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) и са заплатили дължимите суми или вместо плащане са предоставили собствена земя, запазват придобитото право на собственост. Собствениците, които до 31 март 1995 г. са заплатили стойността на сградата при условията на § 4а, ал. 3 също запазват придобитото право на собственост".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34 със следната редакция:
"§ 34. Ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30 септември 1995 г. по § 4а и § 4б запазват правата си за получаване на оценки по силата на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Тук имаме няколко предложения.
Първото предложение е на господин Владислав Костов, което е прието. Няма да го поставям на гласуване.
Следва предложението на господин Моньо Христов, което не е прието от комисията.
Желаещи по това предложение да вземат думата не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Моньо Христов за отпадане на § 31, което не е прието от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 154 народни представители: 15 за, 70 против, 69 въздържали се.
От този резултат на гласуването следва, че предложението на господин Моньо Христов за отпадане на § 31 не е прието.
Следва предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев.
Професор Стоянов, имате думата да защитите вашето предложение.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще си разреша да ви помоля да се съгласите с едно допълнение или по-скоро за едно изясняване на редакцията на § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, имате право.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ясно е, че тези, които са изпълнили изискванията на закона, който е от редакция от 1992 г. за придобиване право на собственост върху земите, предоставени им, те могат да се снабдяват и повече от тях са се снабдили с нотариални актове. Те се защитават от Конституцията с чл. 17, ал. 1. Това тяхно право може да бъде отнето принудително, отчуждено само при условията на ал. 5 от Конституцията на Република България. Да се влага, както в случая се влага, някакво друго съдържание в приетите вече текстове на § 4а и § 4б, е придаване обратна сила на закона. То е равносилно на конфискация.
Вие всички обяснявахте, в това число и нашият председател на комисията, че тези текстове имат предвид само неуредените случаи. И ако това е така, тогава какво ни пречи да внесем една яснота, че става въпрос само за неуредените случаи, за да не дадем възможност за различни превратни тълкувания на тази част от закона.
Точно в тази връзка е написано нашето предложение, а именно, че ползвателите, които са си изпълнили в срок всички изисквания по § 4а и § 4б от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в редакцията му от 1992 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 28 от 1992 г., запазват придобитото право на собственост. Тоест, да не даваме възможност за едно друго превратно тълкуване, в което всички казахте, че по принцип стои въпросът само за неуредените случаи. Ако е така, тогава нищо не пречи това изменение и това по-ясно редактиране на този параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Дуплики? нНма.
Поставям на гласуване предложения текст за § 31 от господата Христо Стоянов и Иван Колев, което предложение комисията не подкрепя.
Гласували 151 народни представители: 55 за, 61 против, 35 въздържали се.
Предложението на господата Христо Стоянов и Иван Колев не се приема.
Следва предложението на господин Александър Каракачанов.
Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко парламентът направи нещо ужасно. Аз исках да реплекирам професор Стоянов за това, че той се изрази твърде меко и деликатно. Тук действително става дума за отнемане право на собственост и за действие на закон с обратна сила. Това нещо ние ще го подадем в Конституционния съд и можете да бъдете сигурни, колеги от дясната страна на залата, че той ще го върне. Защото вече имаше няколко подобни случая преди година-две, когато мнозинството на Демократичната левица се опита да прокара подобни виждания и Конституционният съд се произнесе доста категорично. Вие искате на практика чрез конфискация да се отнеме едно законно право.
Ето защо аз ви призовавам, имаме възможност да коригираме тази грешка, като подкрепим предложението на господин Каракачанов. Действително става дума за правото на собственост, а не просто за някакви абстрактни права, защото права по този закон може да бъдат правото да подава жалби, да има някакви претенции и т.н. Става дума действително за правото на собственост. Още повече, че тези хора са придобили това право на собственост по силата на закон, приет в 1992 г. именно под давлението на Съюза на демократичните сили.
Смятам, че е изключително несправедливо и много ви моля сега вече в гласуването на предложението на господин Каракачанов да го подкрепим и по този начин да решим проблемите на стотици хиляди, а може би и повече семейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев. Други изказвания няма. Реплики няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Каракачанов, неподкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: 61 за, 65 против, 23 въздържали се.
Предложението на господин Александър Каракачанов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията така, както то беше докладвано от нейния председател.
Гласували 143 народни представители: 93 за, 42 против, 8 въздържали се.
Предложението на комисията е прието.
Господин Костов, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "§ 32. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа обявява в "Държавен вестник" землищата, в които се спира производството по възстановяването на собствеността върху двувластните земи по границата със Съюзна република Югославия и с Република Македония до решаването на въпроса на междудържавно равнище със Съюзна република Югославия и с република Македония."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов. Желаещи за изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията в смисъл текстът на вносителя, заложен в § 32, да бъде приет и да стане § 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: 106 за, 23 против, 13 въздържали се.
Новият § 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 33 от текста на вносителя: "§ 33. Наредбата по чл. 37 се изготвя съвместно от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и от министъра на финансите и се приема от Министерския съвет до 31 декември 1997 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Поставям на гласуване току-що докладвания текст.
Гласували 136 народни представители: 102 за, против няма, 34 въздържали се.
Приет е § 36 със съдържанието на вносителя по § 33.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 34 от текста на вносителя: "§ 34. Проектите на плановете за земеразделяне, за които не е обнародвано съобщение в "Държавен вестник" към деня на влизането в сила на този закон, се съставят съобразно неговите изисквания".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат отношение.
Поставям на гласуване новия § 37.
Гласували 132 народни представители: 103 за, няма против, 29 въздържали се.
Приет е новият § 37 със съдържанието на вносителя по     § 34.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Параграф 35 от текста на вносителя: "В § 6, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия думите "по чл. 10б, 10в, чл. 15, ал. 2 и чл. 24, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. "ДВ", бр. 17 от 1991 г.; попр.бр. 20 от 1991 г.; изм.бр. 74 от 1991 г., броеве 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 и бр. 83 от 1993 г.) и" се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И тук не са постъпили никакви предложения. Не виждам желаещи за изказвания.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 141 народни представители: 115 за, няма против, 26 въздържали се.
Предложеният нов § 38 със съдържанието на текста по § 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение от народния представител Елена Поптодорова:
В Заключителните разпоредби да се създаде нов § 35 със следното съдържание:
"§ 35. В Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 35 от 1996 г.) се правят следните изменения:
В чл. 41, ал. 1 се създава следната нова т. 4:
"4. не обработва собствена или предоставена за ползване земеделска земя повече от две години";
Точки 4, 5 и 6 стават съответно точки 5, 6 и 7.
В чл. 41, ал. 3 се прави следното изменение:
"На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 20 на сто от таксата по чл. 30, но не по-малка от 4 минимални работни заплати. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер на 25 на сто от таксата по чл. 30, но не по-малко от 6 минимални месечни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елена Поптодорова, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 38 за, 73 против, 36 въздържали се.
Предложението на народния представител Елена Поптодорова не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има две предложения от народните представители Петър Рафаилов и Христо Таракчиев и предложение от народния представител Владислав Костов, които са абсолютно еднакви.
Да се създаде нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби, както следва:
" Този закон отменя Закона за трудовата поземлена собственост".
И описание на публикациите с основните законопроекти - поправките, измененията и допълненията.
Комисията подкрепя и двете предложения. Предлага на тази основа да се създаде § 39 със следното съдържание:
"§ 39. Този закон отменя Закона за трудовата поземлена собственост (обн. в ДВ, бр. 81 от 1946 г.; попр. бр. 93 от 1946 г.; изм. бр. 291 от 1947 г.; бр. 131 от 1948 г.; бр. 42 и бр. 176 от 1950 г.; попр. бр. 191 от 1950 г.; изм. Известия бр. 29 от 1952 г.; бр. 90 от 1953 г.; бр. 20 от 1954 г.; ДВ, бр. 26 от 1973 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов, тук виждам и едно предложение от господата Васил Клявков и Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: То е от друг характер и ще го гласуваме отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! През 1990-1991 г., когато в тази зала обсъждахме и приемахме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по консенсус, който даже беше още от кръглата маса, и решихме да стъпим именно на Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. Динамиката на собствеността върху земята, както и върху всяка вещ, се изменя във времето. Много логично е, че има периоди, в които една собственост е владяна от едни лица, след това - от други. Имало е едни или други норми и ограничения. Нарочно стъпихме на този закон и на границите, които са установени в него, за да може да се получи, първо, една социална справедливост, която тогавашният закон е искал да въведе. От друга страна, за да засечем точно във времето правата на собствениците. Защото не е тайна, че преди това те са били изменяни по размери, по вид собственост и т.н. Не може така произволно да се отива към отменянето на един закон, който всъщност е основата и на самия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Такава постановка е и антисоциална, противоречи на вижданията на огромната част от нашето общество и ще доведе до един допълнителен правен хаос в цялата система.
Ето защо, много моля да помислим внимателно, преди да гласуваме. Смятам, че една такава норма е вредна и излишна в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за създаването на § 39 със съдържание, докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 107 за, 38 против, 4 въздържали се.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение от народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов...
РЕПЛИКА ОТ ЕДИН ОТ ВНОСИТЕЛИТЕ: Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: В такъв случай няма да го чета.
Последният текст от този законопроект:
Комисията предлага да се създаде § 40 със следното съдържание:
"§ 40. Навсякъде думите "Министерство на земеделието и хранителната промишленост" и "министърът на земеделието и хранителната промишленост" се заменят съответно с "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и респективно "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата "респективно", обаче я няма в текста. Вие я вмъкнахте. Казвам го, за да се включи в стенограмата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложеният от комисията § 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: 114 за, 8 против, 24 въздържали се.
Параграф 40 е приет, а с това е приет на второ четене и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Искам да благодаря на председателя на комисията, на цялата комисия и на всички народни представители, които работиха много активно по този изключително важен закон и да ги информирам, че министерството и министърът, разбира се, са подготвили в Клуба на народния представител, след приключване на заседанието, една малка почерпка по случай приемането на закона. (Весело оживление.)
Но заседанието не е приключило, така че ще имате търпение още 20 минути, преди да пиете шампанското. (Смях и весело оживление.)
Втората точка от нашата седмична програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Имаме достатъчно време, ако не друго, то да чуем становищата на комисиите и утре да можем да работим вече по самото първо четене.
Най-напред давам думата на председателя на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Становище на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд N 02-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 1997 г.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 2 октомври 1997 г., обсъди законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд N 02-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 1997 г. В обсъждането взеха участие представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на околната среда и Съюзът на лесовъдите.
Изтъкнато бе, че с приемането на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд ще се отговори на една отдавна съществуваща обществена потребност.
Целта на законопроекта е да възстанови правото на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд, които са били собственост на общини, физически и юридически лица, манастири, църкви, джамии, читалища, училища и др.
Един от основните принципи в законопроекта е, че възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд ще се извършва в стари реални граници, където те съществуват или е възможно да бъдат установени, а когато това е невъзможно - се предвижда собствеността да се възстановява с равни по площ гори. Предвижда се собствениците да получат собственост като земи и гори от държавния горски фонд, когато техните имоти представляват гори, изключително държавна собственост, или земи и гори, предоставени на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната, гражданската защита и сигурността на страната. Определен е редът за възстановяване правото на собственост върху гори и земи, които са изключени от държавния горски фонд, както и начина за обезщетяване на собствениците, чиито земи и гори не могат да бъдат възстановени.
Със законопроекта се създава правна възможност да бъде възстановена собствеността и на бивши собственици, които са получили обезщетение за имотите си или са изплатили свои задължения към държавата, предоставяйки собствеността върху имотите си, ако те възстановят на държавата размера на обезщетенията или изплатят задълженията си.
Предвижда се възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд да се извършва от съответните поземлени комисии към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Собствениците на гори, чиито права се възстановяват, не могат да ограничават свободния достъп до тях и се задължават да стопанисват и ползват горите си съгласно разпоредбите на Закона за горите, Закона за ловното стопанство и другите специални нормативни актове.
Със законопроекта се предлага средствата за изпълнението на закона да бъдат за сметка на държавния бюджет, наследниците на собствениците на гори и земи от горския фонд да бъдат освободени от данък върху наследството, възстановено по силата на този закон.
При обсъждането на законопроекта членове на комисията изтъкнаха неточността и непълнотата на редица текстове, несъответствие със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, липса на регламентация за съгласуване на действията на поземлените комисии и регионалните управления по горите и лесничействата.
Не се посочва как възстановената собственост и настъпилите промени ще бъдат отразени в устройствените планове, кой ще изготвя проекта, кой ще извършва свързаните с процеса на реституция на горите дейности като въвод, граници върху терена, издаване на необходимите документи и какви ще бъдат те и пр.
Отсъства регламентация за добросъвестните ползватели на държавния и общинския горски фонд с оглед възмездното продължаване на режима на ползването.
Режимът при законно построени сгради върху гори и земи от горския фонд не е напълно ясен. В законопроекта отсъства и цяла глава "Административно-наказателни разпоредби".
Отбелязано бе, че законопроектът се нуждае от значителна преработка в комисиите.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Подкрепя по принцип законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд N 02-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 1997 г. и предлага на Народното събрание същият да бъде приет на първо гласуване". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Владислав Костов.
Моля господин Светослав Лучников да докладва становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"На заседание, проведено на 9 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от Министерския съвет.
Изказани бяха някои съображения за начина на организиране на възстановената собственост върху горите, за евентуалното обезщетение на собственици на гори, изсечени скоро преди възстановяването им, както и за изясняване на някои проблеми по собствеността на обекти, изградени върху тях.
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат законопроекта на първо гласуване, като бъдат направени необходимите предложения за подобряване на текста при второто гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите - не виждам председателя? Някой от неговите заместници или член на комисията, който да прочете становището?
Има думата господин Павлов.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
"Комисията по опазване на околната среда и водите на своето заседание на 7 октомври 1997 г. разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Икономов, представители на Министерството на околната среда и водите, експерти от Института за гората, експерт от Института по екология, експерти от Лесотехническия университет, представители на неправителствените организации "Зелени балкани", "Екогласност", "За земята", "Екоклуб 2000", "Студентски клуб за опазване на природната среда".
Комисията подкрепя внесения законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
Становището на комисията е подкрепено с 6 гласа "за" и 4 "въздържали се".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов.
Преди да закрия заседанието, няколко съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите и петициите на гражданите отменя днешното си заседание.
Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията ще има заседание днес, сряда, от 18,00 ч. в зала 126.
Второ заседание на Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията ще се проведе в петък от 14,30 ч. в зала 126.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание утре, четвъртък, в зала 248.
Заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика, насрочено за утре, четвъртък, от 15,00 ч., се отлага.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 16 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,53 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Александър Джеров


Секретари:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов