СТО ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 15 октомври 1998 г.
Открито в 9,06 ч.
15/10/1998
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Преди да дам думата на президента на републиката господин Петър Стоянов, честитя рождения ден на колегите Венко Вълчев и Иван Чомаков. Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин президент, имате думата.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да прочета мотивите, с които връщам за ново обсъждане закона, аз бих искал да споделя с вас две неща.
Най-напред, аз не само разбирам, аз изцяло подкрепям изразената от всички парламентарни групи в това Народно събрание политическа воля за борба с престъпността. Нещо повече, аз съм убеден, че българският народ днес иска най-много от властта, политическата и институционалната власт, да се пребори с престъпността на всички нейни равнища - както с тази делнична престъпност, която трови живота на обикновените хора и не им позволява да се радват на плодовете на своя труд, впрочем не чак толкова богати в днешното време, така и онази престъпност на "белите якички", която позволява България да бъде разграбвана безнаказано.
Ето защо аз споделям напълно схващането, че законите, които се гласуват в Народното събрание, трябва да отговарят на тази практическа потребност. Те трябва да бъдат ефикасни и да дават най-добрите възможни оръжия на съдебната власт и на всички други институции, ангажирани в тази битка срещу престъпността, и същевременно, разбира се, в никакъв случай да не противоречат на Конституцията и да не засягат правата на други граждани, несвързани с престъпни действия.
Ето защо връщам закона не за да попреча на вашето желание да се преборите с престъпността, давайки своя законодателен принос, а точно обратното - със скромната надежда, че давайки възможност за ново обсъждане, ще можете да направите един още по-добър закон.
Второ, в мотивите за връщане на закона вие няма да чуете един текст, който според мен предизвика може би най-сериозен дебат както тук, в пленарната зала, така и по страниците на медиите, който беше поставен пред мен и при срещите ми с практикуващи юристи. Аз няма да върна за ново обсъждане чл. 116, ал. 4. (Единични ръкопляскания от мнозинството.) Това е текстът, който казва, че наказателното преследване не ще може, както досега, да се прекратява само от прокурорите, а задължително ще се произнася и съдебна инстанция относно прекратяването на наказателното преследване.
Изключително внимателно слушах дебатите в пленарната зала. Трябва да призная, че прегледах и стенограмите. Общо взето два са мотивите против чл. 116, ал. 4. Първият мотив е по-скоро процесуален - че в известен смисъл този текст хвърля съмнение върху чистото състезателно начало в наказателния процес. Казвам "хвърля съмнение", без да нарушава принципа, защото убеден съм, както и вие, че този текст не противоречи на Конституцията по никакъв начин. Да, той хвърля известно съмнение върху чистотата на състезателния процес в наказателното право. Всички обаче, които защитавате тази теза, като атакувате чл. 116, ал. 4, оставате все пак на една следваща теза - че е необходимо съдът да се произнася по наказателното прекратяване, но при сезиране, да речем, от потърпевшите, които биха могли да бъдат единствените субекти.
Питам ви обаче тогава: ако произнасянето на съда по всеки случай екс официо поставя под съмнение чистотата на наказателния процес, защото е на 100%, то при сезиране, което може да бъде 10 или 20%, не се ли поставя под същото съмнение чистотата на същия този наказателен процес и в правото не се ли гони не количеството, а принципът?
Вторият по-важен аргумент е ефективността, нека да го нарека, той е технологичен аргумент. Всички вие, които възразявате срещу този текст, и част от магистратите, но не всички, за да бъда коректен, заявяват, че този текст ще попречи на бързината на съдопроизводството, нещо повече - този текст ще затрупа българските съдилища с твърде много работа и те няма да успеят да се справят с основните си функции по правораздаването. Аз мисля, че тук имате право.
Но разглеждайки аргументите на мнозинството, което подкрепяше този текст, един аргумент ми направи особено впечатление - страхът, че при създалата се в България ситуация потърпевшите не винаги ще намерят кураж да сезират прокуратурата за онези наказателни дела, които са прекратени според тях без основание, или нека да го кажа направо - дори в нарушение на закона.
Аз споделям, че такъв страх у потърпевшите от престъпление може да има. Аз споделям, че потърпевши от едно престъпление в малкия или не толкова малкия провинциален град, застрашен от властта на местния мафиот и бандит, няма да намери кураж сигурно да обжалва пред прокуратурата. Затова приех тези мотиви за практически верни, практически важни и нещо повече - мотиви, които отговарят на обществените настроения на българина, застрашен от бандитизма в момента.
Но обръщам се към Народното събрание и по-скоро към мнозинството. Аз ви моля много категорично да използвате своето влияние върху избраното от вас правителство, за да бъдат увеличени щатните бройки и увеличен по този начин бюджетът на съдебната система, защото с този брой съдии, които имаме, текстът като влезе в сила, ще обремени работата на съда и вместо, както казва народът, да изпише вежди, ще извади очи. (Единични ръкопляскания.)
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорвам следните разпоредби:
Параграф 7, чл. 30, ал. 1. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1, буква "в" се предвижда предложението до Висшия съдебен съвет по чл. 27, т. 4 за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на директора на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд и директорите на следствените служби при окръжните съдилища - това предложение да се прави от председателя на Върховния касационен съд.
Съгласно конституционните разпоредби, чл. 124 и чл. 128, Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, а следствените органи осъществяват предварителното производство по наказателни дела. Конституционният законодател отделя функцията по предварителното разследване по наказателни дела от функцията по тяхното решаване.
Ето защо смятам, че не е целесъобразно такова предложение за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на директорите на Специализираната следствена служба и на следствените служби при окръжните съдилища да се прави от председателя на Върховния касационен съд.
От друга страна, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление, и поддържа обвиненията по наказателни дела от общ характер. Прокуратурата процесуално най-тясно е свързана със следствените органи до съдебната фаза на наказателното производство. При изпълнение на своите задачи в наказателното производство следствените органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата.
Ето защо смятам, че предложението по чл. 27, т. 4 за директорите на Специализираната следствена служба при Софийския градски съд и следствените служби при окръжните съдилища следва да се прави от главния прокурор. И предлагам в чл. 30, ал. 1, т. 1 да отпадне буква "в", като в този смисъл се допълни т. 3 в същата алинея.
В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 законодателят не посочва кой прави предложението по чл. 27, т. 4 за следователите в специализираната следствена служба, така както в т. 8 това е предвидено за следователите от следствените служби при окръжните съдилища. Смятам, че това е законодателен пропуск в чл. 30, ал. 1, т. 8 и той трябва да се отстрани, като се посочи изрично, че директорът на специализираната следствена служба прави предложението по чл. 27, т. 4 за следователите от тази служба.
Второ. Параграф 9, чл. 35 - с изменението на чл. 35 от Закона за съдебната власт е отменена ал. 2, съгласно която Инспекторатът към Министерството на правосъдието не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Съгласно конституционните норми на чл. 124, чл. 125, ал. 1 и чл. 126, ал. 2, Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
При осъществяване на правомощията на съдебен, съответно прокурорски, надзор от тези органи в системата на съдебната власт не трябва да се допуска и най-малка възможност за съмнение за намеса на изпълнителната власт, разбирайте чрез Инспектората на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, в тяхната работа и накърняването на тяхната независимост. Ето защо смятам, че разпоредбата на ал. 2 на чл. 35 не следва да се отменя като в нея се внесат необходимите редакционни изменения, отразяващи променени наименования на прокуратурата.
Параграф 10, който се отнася до чл. 36, ал. 3 - в разпоредбата на ал. 3 на чл. 36 не са предвидени задължителни изисквания за заемане длъжността "главен инспектор" в Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, така както това е предвидено за инспекторите, ревизорите и експертите. Законът употребява терминът "може". Предвид правомощията на главния инспектор по чл. 36, приравняването на длъжността и възнаграждението му на председател на отделение на Върховния касационен съд е необходимо законодателят да установи задължителни изисквания за заемане на длъжността и то по-високи от тези, установени в чл. 36а, ал. 2. Ако идеята е била на тази длъжност да се назначават само съдии или прокурори от Върховния касационен съд, то разпоредбата на ал. 3 влиза в противоречие с ал. 6 на същия текст, която - последната - допуска възможността главният инспектор да не е работил в съдебната система. Ето защо намирам за необходимо в чл. 36, ал. 3 да се установи задължително изискване за главен инспектор да се назначава само такова лице, което отговаря на изискванията за заемане на длъжността "съдия" във Върховен касационен съд или във Върховен административен съд.
Параграф 28 - чл. 111: съгласно измененията на разпоредбата на чл. 111 прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор и прокурори от прокуратурите при Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни съдилища, военноапелативни съдилища, окръжни съдилища, военноокръжни съдилища и районните съдилища. Отделните структури на единната и централизираната прокуратура са посочени от законадателя, макар и само терминологично, към съответните съдилища, а в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 127 от Конституцията са разграничени функциите на съдилищата по правораздаване и на прокуратурата по привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпления. Нормата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията изисква структурата на прокуратурата да е съответна на тази на съдилищата. Конституционното изискване за съответствие означава структурно, паралелно съответствие, а не прикрепване към съответния съд. Ето защо смятам, че конституционното разграничение на функциите на съда и прокуратурата, изискването за структурното им съответствие и отстраняването на всякакво съмнение за ръководство от съда над прокуратурата налага това да бъде отразено и в техните наименования. Предлагам: районен съд - районна прокуратура; окръжен съд - окръжна прокуратура; апелативен съд - апелативна прокуратура; Върховен касационен съд - Върховна касационна прокуратура; Върховен административен съд - Върховна административна прокуратура. Тези терминологични уточнения следва да се отразят и в § 4, с който се изменя чл. 18, ал. 1 и всички останали параграфи и текстове, които не ще изброявам сега, а ще предложа писмено на любезното внимание на председателя на Народното събрание.
Параграф 34 и § 35, които се отнасят до чл. 122 и чл. 123 - съгласно чл. 128 от Конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт. Конституционният законодател обаче не поставя следствените органи в системата на съдилищата. Следствените органи осъществяват предварителното производство по наказателни дела, но съдът решава независимо и безпристрастно спора в един състезателен процес. Ето защо следствените органи, дори и само терминологично според мен, не трябва да се прикрепят към съдилищата, към Софийския градски съд или към окръжните съдилища. Затова смятам, че наименованията на следствените служби следва да отразяват самостоятелността на функциите на следствието и да не оставят никакво съмнение за придаване под каквато и да е форма на разследващите органи към решаващия орган - съдът.
В тази връзка предлагам наименованието "Специализирана следствена служба при Софийския градски съд" да се промени на "Специализирана следствена служба", а наименованието "следствени служби при окръжните съдилища" да се промени на "окръжни следствени служби". Тези терминологични изменения следва да се отразят в параграфи и текстове, които подробно описвам в своите мотиви, които ще предам на председателя на Народното събрание.
С измененията на чл. 122 и чл. 123 не е предвидена организационна връзка между отделните следствени служби. Същевременно обаче те не са обособени като отделни юридически лица. Това би затруднило извънредно много тяхната дейност в организационно, административно и финансово отношение. Ето защо предлагам Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби да бъдат обособени като отделни юридически лица.
Параграф 46 - чл. 143: в § 46, с който е изменен чл. 143, са установени рангове за съдии, прокурори и следователи. Съгласно това изменение повишаването в ранг на следователите може да се извършва само до степента, установена в чл. 143, т. 3, което значи съдия в Апелативен съд, прокурор в Апелативна прокуратура и следовател в Специализирана следствена служба при Софийския градски съд. Трудът на следователя обаче е отговорен, тежък, а в някои отношения и непривлекателен за юристите. Този труд трябва да има необходимото обществено признание, да се уважава и да се оценява като труда на всички останали магистрати. Ето защо намирам за необходимо в т. 4 на чл. 143 да се добави още един ранг: "ръководител на отдел в Специализирана следствена служба". Това допълнение ще бъде в съответствие с § 47, с който се изменя чл. 144, тъй като в чл. 143 за следователи са установени само две степени за ранг, следователно няма да бъде възможно по чл. 144 те да се повишат еднократно, на място, до втората, по-горна степен включително. Такава за тях в чл. 143 не беше предвидена.
Също така намирам за необходимо в т. 5 на чл. 143 да се запази досега съществуващия ранг на прокурорите. В съответствие с промененото наименование на прокуратурите и установените длъжности в § 37, с който се изменя чл. 125, предлагам в т. 5 да се установи още един ранг за завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура или Върховна административна прокуратура.
Параграф 53 - чл. 169, ал. 2: в изменението на ал. 2 на чл. 169 се предвижда на несменяемите съдии, прокурори и следователи да се налага дисциплинарно наказание "уволнение при нарушение на положената клетва".
Съгласно чл. 129, ал. 3 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Те се освобождават от длъжност само при пенсиониране, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода за умишлено престъпление", както и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват своите задължения повече от една година. Конституционният законодател изчерпателно е посочил основанията, при наличието на които несменяемият магистрат може да бъде освободен от длъжност. Тези основания са посочени на конституционно ниво и според мен е недопустимо тяхното допълване в закон. Допълнението в законно основание за уволнение поради нарушаване на положената клетва е твърде общо по съдържание - виж чл. 107 и чл. 108, както и 109 от закона - и това основание би създало условия както за субективни преценки, така и за противоречиво прилагане, но дори и да беше по-конкретизирано същностният ми мотив да оспоря тази разпоредба е противоречието с конституционната норма на чл. 129, ал. 3.
Параграф 71, който се отнася за чл. 196, ал. 1. В чл. 196, ал. 1 се предвижда, че съдебната власт има самостоятелен бюджет, който се съставя, разпределя и контролира от Висшия съдебен съвет. Изпълнението на бюджета се извършва самостоятелно от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за останалите съдилища и следствени служби. Конституционната норма на чл. 117, ал. 3 обаче гласи, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. В Решение N 18 от 1993 г. на Конституционния съд на Република България е постановено, че органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт. Тези органи само включват бюджета на съдебната власт като съставна част от годишния общодържавен бюджет, който Министерският съвет внася в Народното събрание.
Смятам, че самостоятелността на бюджета на съдебната власт ще бъде законово гарантирана, ако изпълнението на бюджета за съдилищата, без Върховния касационен съд и Върховния административен съд, чийто статут е отделно уреден, както и на следствените служби, включително Специализираната следствена служба, се извършва от Висшия съдебен съвет, а не от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. В този смисъл е и уредбата на организиране изпълнението на бюджета на съдебната власт в чл. 28, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Смятам обаче, че е целесъобразно и в интерес на съдебната власт да остане текстът, който казва, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция дава становище при съставянето на бюджета и наблюдава неговото изпълнение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това бяха мотивите ми, съгласно които връщам за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Благодаря за вниманието!
Уважаеми господин председател на Народното събрание, заповядайте. (Ръкопляскания. Всички, с изключение на ПГДЛ, стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на парламентарна група има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Българската Евролевица, както и от още над 50 народни представители от парламента, съм упълномощен да ви запозная с текста на следната декларация.
"Д Е К Л А Р А Ц И Я
в защита на тримата уволнени журналисти от
Българското национално радио на
9 октомври 1998 г.
Подписалите настоящата декларация протестираме срещу поредното политическо уволнение на журналисти. (Бурни възражения в мнозинството.) Случаят е особено драстичен с това, че е групов, арогантен и цели вселяването на страх сред българските журналисти.
Възмутени сме от демагогията да се обяснява едно очевидно политическо уволнение с нарушаване на технологични изисквания. Корупцията, злоупотребата с власт, контрабандата, тайното финансиране на управляващите в момента не могат да бъдат скрити дори с уволнения. За тези неща говориха тримата журналисти и затова те бяха уволнени.
Настояваме незабавно да бъдат възстановени на работа и да бъде осигурен техният достъп до националния ефир."
Извън текста на декларацията бих искал да кажа няколко думи на уважаемите колеги от мнозинството. Уважаеми колеги, във вашите редици има хора, пред чиито биографии и жизнен опит свалям шапка. Аз нямам този жизнен опит, но съм препатил едно провалено управление и затова искам да ви кажа: не позволявайте от ваше име властта, която беше гласувана през април миналата година на изборите, да бъде упражнявана от дребни хора, които ще останат в своите кабинети и офиси и ще се скрият в тях, а вие ще носите отговорността за тази не само недемократична и неразумна, но направо глупава политика. Вече би трябвало да знаете това, ако имате слух за това, което става в България. (Ръкопляскания в ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Уважаеми колеги, гост на пленарната зала е председателят на парламента на Дания господин Ивар Хансен и датска парламентарна делегация. (Всички стават прави и аплодират гостите.)
Съгласно гласуваното вчера процедурно решение продължаваме със:
ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Моля, господин Лучников да докладва на второ гласуване закона.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията относно
законопроекта за администрацията
N 802-02-21, внесен от Министерския съвет
"Закон за администрацията"
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов заглавието да се измени така: "Закон за държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народните представители Руси Статков и Георги Пирински заглавието на закона да се измени така: "Закон за държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Луджев и група народни представители заглавието на закона да се измени така: "Закон за администрацията на изпълнителната власт".
Комисията не прима предложението.
Комисията предлага заглавието на закона да се гласува така, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предложението, което съм направил, и другите предложения, които бяха прочетени по този текст, са продиктувани от идеята за по-ясно определяне на предмета на настоящия закон. Става дума за това, че администрацията е едно много по-широко понятие, което не се ограничава само до определени дейности в рамките на държавата. Защото административна дейност се осъществява и в стопанския сектор, и в други области. Самото определение, което частично се съдържа в предлагания от вносителя чл. 1, ал. 1, също не прави ясно това разграничение. Изглежда се смята, че властта на изпълнителната власт трябва да се разпростре до всички проявления на бюрокрацията, не само в сферата на държавното управление.
Вярно е, че могат да бъдат потърсени някои общи принципи и изисквания за дейността на административните органи в цялата държавна организация, но това трябва да бъде съвсем стриктно и твърде внимателно. И смятам, че за нашите условия по-подходящо е ние да дадем уредба на администрацията в основните направления на държавната дейност и едва тогава, ако се налага, да бъдат правени обобщаващи законодателни актове като този.
Защото едва ли някой ще отрече, че администрацията трябва да обслужва преди всичко властта, към която се намират тези органи.
Опитът тя да бъде поставена под един общ знаменател под явната доминация на изпълнителната власт отново може да засегне разделението на властите и да намали заедно с това връзката между тези органи и персонала, който трябва да работи за постигане на възложените им цели, тъй като администрацията се осъществява и в сферата на изпълнителната власт, и на местното самоуправление. Съдебната власт има своя администрация, която е много специфична и едва ли може да бъде подчинена на тези общи изисквания. Администрацията на президента, да не говоря за други органи.
Освен това Конституцията използва две легални понятия. Едното е държавна администрация, за която тя възлага общото ръководство на изпълнителната власт, на правителството. И другият съществен клон на администрацията, това е местната администрация. Тя е свързана преди всичко с органите на местно самоуправление. Така, както досега съществува поне частична уредба на дейността на местната администрация във връзка с местното управление, е необходимо да бъде уредена структурата и функциите на държавната администрация, тази, която работи в сферата на изпълнителната власт. Такъв опит е направен. Но пак подчертавам, той надхвърля тези граници, които могат да ни доведат до най-сполучливите резултати.
Поради това не само в заглавието, но и в множество други текстове съм направил предложение този текст да бъде уточнен в смисъл, че предметът на закона е Закон за държавната администрация.
Опитът на други страни като Испания също показва, че те регулират централната администрация, а отделно се уреждат структурата и функциите на административните органи в други области. По този начин ние можем да постигнем по-сполучлив резултат и съответно да подчиним администрацията на нуждите на гражданите и на съответните органи преди да бъде направен опит тя да бъде вкарана в един общ калъп, който едва ли ще подобри нейната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-малкото на мен, на икономиста, отива да давам предложения по този закон, в смисъл, че това е предмет преди всичко на административното право. И още по-малко на мен ми отива да напомня на господин Лучников именно за административното право и неговото начало. А неговото начало е свързано с терминологичните различия, с онези различия, част от които засегна господин Янаки Стоилов. А именно, господин Лучников, че не можем да не различим, тъй като администрацията е свързана с управлението, което се осъществява от държавните органи. Тоест, държавното управление и общественото управление. И всеки един учебник по административно право различава тези неща. Извинявам се, че акцентувам на тези въпроси, обаче като лаик, който се опита да бъде в час на законодателството, се сблъсках именно с тези проблеми.
В този смисъл ще допълня само, че действително разликата е много голяма и ние наистина като законодатели трябва да разграничим предмета на този закон и определено трябва да приемем Закон за държавната администрация.
Ще изтъкна нещо, което господин Янаки Стоилов не подчерта. Имаме една коренна разлика между държавното и обществено управление и администрацията, която го осъществява. Тя се състои в това, че държавната администрация осъществява държавно-властнически действия, управленски действия, които имат принудителен характер, за разлика от другите сфери на управление, където няма именно тази принципна, бих казал, разлика в смисъл на принуда на въздействие.
Следователно, ако можем да търсим държавната администрация не само в рамките на изпълнителната власт и в местната власт, за което говори господин Янаки Стоилов, то не можем автоматично, отново позовавайки се на елементарните азбучни истини от административното право, да пренесем въобще в широк смисъл този, така да се каже, предмет на закона и въобще той да стане за администрацията.
Ето затова, уважаеми колеги, тъй като знам, че на много от вас в правен аспект тези въпроси обяснимо не са ясни, Ви моля, господин Лучников, да поясните, за да може колегите да се ориентират и при гласуване. Разбира се, аз се присъединявам към предложението, тъй като ние не сме се уточнявали и не сме съгласували с господин Янаки Стоилов, направили сме го поотделно, да подкрепите нашето предложение, което считаме, че е по-правилно и необходимо на сегашния етап. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Лучников ще даде пояснението, което иска господин Статков.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Обобщаващият термин "администрация" е използван затова, защото законът се занимава и с държавната, и с общинската администрация. Ако кажем само "държавната", ние изхвърляме през борда общинската. Или трябва да направим едно тежко заглавие за държавната и общинска администрация, което не е присъщо за заглавие на един закон.
Аз смятам, че нищо не пречи да приемем заглавието на закона такова, каквото е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Предложенията на господин Янаки Стоилов и на народните представители Руси Статков и Георги Пирински са аналогични, затова ще ги поставя едновременно на гласуване.
Моля, гласувайте за предложенията за промяна на заглавието на закона, които са направени от господин Янаки Стоилов и господата Руси Статков и Георги Пирински.
Гласували 123 народни представители: за 38, против 69, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Второто предложение за промяна на заглавието е на народния представител Димитър Луджев и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 50, против 57, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 107, против 25, въздържали се 11.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава първа - Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма предложения по това заглавие.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава първа е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 1. (1) Този закон урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им, както и правомощията на органите на изпълнителната власт в структурата и организацията на дейността на нейната администрация."
По ал. 1 има предложение на господин Янаки Стоилов: думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
"(2) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление."
Има предложение на народните представители Димитър Луджев и група народни представители:
1. В чл. 1 алинея 2 да отпадне.
2. Да се преформулира изразът "държавна власт", употребен в съответните текстове на закона.
Комисията не приема и двете предложения.
Предложение на народния представител Арлин Антонов:
В чл. 1 да се създаде ал. 3:
"(3) Този закон не засяга администрацията на Народното събрание и съдебната власт."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 1 със следното съдържание:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им.
(2) Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.
(3) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов в ал. 1 думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Гласували 135 народни представители: за 37, против 87, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Луджев и група народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 24, против 75, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което ще гласуваме, е на народния представител Арлин Антонов за нова ал. 3.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 90, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 105, против 24, въздържали се 5.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 2. (1) Администрацията при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация."
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 2, ал. 1 след думата "координация" да се добави "и ефикасност".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 2, ал. 1 думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 2 ал. 1 се изменя така:
"(1) Администрацията при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на законност, зачитане на националния суверенитет и местното самоуправление, непрекъснатост в осъществяване на държавната служба, на държавното управление, отчетност, подконтролност и подчиненост в служебната йерархия, откритост, достъпност, отговорност на органите и длъжностните лица пред гражданите за нанесените им вреди във връзка с управленската им дейност, демократизъм във формирането и дейността на апарата и единство в поведението на административните органи."
Комисията не приема предложението.
"(2) Администрацията осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и с нормативните актове."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 2 алинея 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
"(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.
(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.
(5) Служителите в администрацията носят отговорност за своите действия по ред, определен със закон."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 2, ал. 5 думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
"(6) Координирането на дейността на администрациите за осъществяване на единна държавна политика се осигурява от органите на държавната власт."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 2 алинея 6 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 2 да се гласува, както е предложен от вносителя, като ал. 2 отпадне и алинеи 3, 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 2, 3, 4 и 5.
Тук искам да направя едно пояснение, че вносителят не е съгласен с предложението на комисията за отпадане на ал. 2 и поддържа тя да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин министър Тагарински има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На първо място искам да благодаря на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията за изключително сериозното отношение към тази доста трудна материя и за бързата и качествена работа.
Искам само да предложа от името на вносителя една чисто редакционна поправка и да аргументирам предложението ал. 2 да остане.
Предложената ал. 2 има за смисъл да конкретизира принципа на законност при работата на администрацията и затова присъства в закона.
Затова ви моля, ако може, тя да остане, тъй като тя конкретизира с какво е длъжна да се съобразява администрацията при изпълнението на своята пряка дейност.
Редакционната поправка по ал. 6 е вместо текста: "Координирането на действията на администрациите за осъществяване на единна държавна политика се осигурява от органите на държавна власт", предлагаме текста: "Органите на държавна власт координират дейността си за осъществяване на единна държавна политика".
Мисля, че това допринася за яснотата на ал. 6. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тагарински.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Няма отново да обосновавам предложението, в чиято целесъобразност съм убеден за предмета на закона, това вече беше разисквано и аз поддържам тази идея.
Спирам се на другите два нови проблема, които са включени в сега разисквания текст.
Алинея 2 няма принципно значение - имам предвид предложението за нейното отпадане, тъй като това са напълно ясни положения, които съществуват като принципи в правото, без да е необходимо те да бъдат повтаряни във всеки един закон. С оглед на това има и други такива предложения, които представляват буквално повторение на разпоредби от други действащи и неотменени нормативни актове, за които съответно сме направили предложения да отпаднат. Така че тук няма никакъв спор за необходимостта администрацията да съобразява своята дейност с Конституцията и с другите нормативни актове. Сам министърът каза, че общата идея за правовост и законност включва преди всичко съобразяване с Конституцията и с другите нормативни актове. Освен това и самият запис в предлагания текст на ал. 2 не е прецизен, защото Конституцията също се отнася в категорията на нормативните актове, макар и като акт с висша юридическа сила. Така че те не трябва да бъдат разделяни по начина, по който тук е предложено записването.
Следващият проблем е по ал. 6. В току-що предложената нова редакция смятам, че текстът става по-несполучлив, а не по-добър. Защото целта на този закон е не да описва как различните власти в държавата трябва да координират своите действия за постигане на общи резултати, а какви взаимоотношения има между органите на държавна власт по отношение на администрацията и респективно връзките между всеки един от тези органи на държавната власт и неговата собствена администрация.
Това, което е смущаващо в тази алинея и което може би не личи на пръв поглед, е, че тази координация е възложена само на органите на държавната власт - едно опасение, което аз изразих в мотивите още при обсъждането на заглавието на законопроекта. В тази координация трябва да участват най-малко органите на държавната и на местната власт. И аз ще ви дам примери за острата необходимост от такава координация. Докато данъчните служби са в структурата на изпълнителната власт, да речем, в областта на данъчните оценки гражданите трябва да се обръщат към местната администрация. Естествено в тези тясно свързани дейности е необходимо да има координация между областните и местните структури. Следователно, без да подцените ролята на местното самоуправление, вие не можете да се откажете от включването на такъв текст. И тъй като той липсва, това е продиктувало моите мотиви за неговото отпадане.
Тук не искам да се впускаме в разисквания на един много по-сложен и теоретичен, и практически въпрос до каква степен политиката на държавата трябва да бъде възприемана като единна, защото единството като постигане на социални цели в много случаи е необходимо, но този термин може да се възприеме и като единство в смисъл на определена йерархия между държавните власти, която да осигурява това единство, нещо, което в съвременните правни системи и организацията на държавите не се приема като конституционно и правово във връзка с взаимоотношенията между отделните власти.
Но пак казвам, не искам да навлизаме в тази по-сложна дискусия, на която са посветени много страници. Но самият наш опит, който в някои отношения се нуждае от преодоляване, мисля, че допълнително създава повече рискове от такива записи, отколкото да решава реални проблеми.
Затова аз поддържам направените предложения по този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз отново искам да насоча вашето внимание и особено на юристите по чл. 2 с онези аргументи, които изложих в началото, и разбира се, някои други, които са свързани със съдържателното отношение на това, което предлагам.
На първо място, въпросът опира до терминологията. Ние в чл. 2, ал. 1 пишем "принципи", при които администрацията осъществява своята дейност и изброяваме няколко принципа, след което в други алинеи отново пишем за принципи, обаче не споменаваме, че това са принципи. Поне това аз сега го разбрах от господин министъра, когато ставаше дума за отпадащата ал. 2. Той това го обоснова, че се е имало предвид принципът на законност да бъде заложен чрез тази алинея.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да се конкретизира.
РУСИ СТАТКОВ: Да се конкретизира, но става дума за законност. Нали в този смисъл сте го употребили? Аз буквално си отразих от Вашето изказване това.
Следователно, уважаеми дами и господа, ако ние ще изброяваме принципите, това трябва да бъде направено пълно и не да ги оставяме извън ал. 1, в други алинеи, където да ги дадем и съдържателно недобре формулирани. Разбира се, по това може да се спори.
Затова ние с господин Пирински сме направили такова предложение - да изброим в ал. 1 всички принципи, от които смятаме, че администрацията трябва да се ръководи при осъществяване на своята дейност. Не знам до каква степен това е взето предвид в комисията именно от такава гледна точка, защото за съжаление ние не можахме тогава да обосновем своите предложения. Но днес действително, воден от желанието ние да направим един закон, който във всички отношения да бъде действително в съответствие с понятията, с разбиранията - отново се връщам - на науката "Административно право", сме длъжни да направим това нещо.
В съдържателен план ще конкретизирам някои от нашите предложения.
Ние сме изброили освен законността, зачитането на националния суверенитет и местното самоуправление, водени и от административното право, и от практиката ни в момента. Вземете случая с Косово - как Министерският съвет по същество наруши националния суверенитет като колегиален орган. (Шум и реплики от блока на СДС, които не се разбират.) Не, това не е лъжа. Именно защото се забравя този принцип...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, говорете по Закона за администрацията.
РУСИ СТАТКОВ: Аз говоря по същество, като давам пример за това, че когато, господин министър, ние не отчитаме тези принципи там, където им е мястото, и не ги записваме, те не се и спазват.
По-нататък - за местното самоуправление и колко често се нарушава именно този принцип, който е конституционен. Разшифровам ви тези неща, защото, уважаеми дами и господа, говорейки за съдържанието, принципът е общото правило - идея, която дава и характерът на управлението. И ако вие днес, или ние, не запишем всички онези принципи, общи правила, значи ние не искаме да определим характера на управлението такъв, какъвто го провъзгласяваме, а именно демократичен. Това е много опасен прецедент, ако ние изключим и оставим само тези принципи, които са записани. Повтарям, защото с принципите се определя характерът на властта. И ще продължа по-нататък с другите принципи, които сме предложили.
Ами, вие какво? Отказвате се от непрекъснатото осъществяване на държавната служба - отчетност, подконтролност? Или искате да запишем изключително стеснено само "откритост"? Защото откритостта е част от демократизма, но не е целият демократизъм като принцип. Демократизмът, господин министър, включва избираемост и конкурсност. Ето затова ние сме предложили по-обобщения принцип - демократизъм, който включва откритост, говорейки за съдържателните аспекти на проблема.
Така че, принципите в същата тази дисциплина - административно право, са записани, че са комплексни, че те не трябва да бъдат разкъсвани. Ако вие сте решили днес в ал. 1 да напишете едни принципи, а другото да го разкъсате и то да бъде непоследователно и несъдържателно, то направете го, но аз смятам, че не бива да го правим. Ето затова подкрепете нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Панайот Ляков, Вие оттегляте ли Вашето предложение? Оттегляте го.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за замяна на думата "администрацията" с "държавната администрация". Това се отнася за две алинеи - в ал. 1 и в ал. 5.
Гласували 120 народни представители: за 17, против 94, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Руси Статков и Георги Пирински за изменение на ал. 1.
Гласували 122 народни представители: за 21, против 98, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на ал. 2 е прието от комисията, но тъй като вносителят настоява да бъде запазена тази алинея, аз поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 25, против 95, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение, то е отново на господин Янаки Стоилов - за отпадане на ал. 6.
Гласували 114 народни представители: за 18, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
И последното предложение беше направено от вносителя - господин министър Тагарински, за редакционна корекция на ал. 6.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 120 народни представители: за 105, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя, и с новата редакция на ал. 6, която току-що приехме.
Гласували 120 народни представители: за 100, против 19, въздържал се 1.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 3. Органите на държавната власт на Република България осъществяват непосредствено ръководство на съответната им администрация."
По текста няма бележки, комисията предлага чл. 3 да се гласува, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 1, въздържал се 1.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава втора - Устройство на администрацията".
Предложение на Янаки Стоилов - заглавието на глава втора да се измени така: "Функции и структура на държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Руси Статков и Георги Пирински - заглавието на глава втора се изменя така: "Вътрешна структура на държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага заглавието на глава втора да се гласува, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Думата иска господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо председател, господа народни представители! В случая единствената цел на предложението е да се направи по-точна редакция на съдържанието на разпоредбите, които се съдържат в глава втора. Те насочват както към функциите, които са развити в съответни компетенции в някои случаи, така и към общата структура на държавната администрация.
Това, което за мен без аргументи продължава да се поддържа, е заглавието на глава втора на вносителя - "Устройство на администрацията". Въпросът не е чак толкова сериозен, както някои други повдигнати проблеми, но той за мен е показателен за едно разбиране за правото и държавата, което вече доста е надминато в края на ХХ век, тъй като механистичният подход към правото и към държавата доминира в много от правните доктрини, особено през ХIХ и част от ХХ столетие. И това е лесно обяснимо от философите и теоретиците на правото във връзка с големия ръст на естествените науки, на техниката в края на ХVIII, ХIХ и началото на ХХ век.
Но ако правото се възприема като една система от определени ценности и принципи, ако ние искаме да посочим, че структурата и функцията на органите са взаимно свързани, би било доста опростено да свеждаме действието на тази правна система до един правен механизъм, респективно до устройство на администрацията, възприемано като един технически механизъм. Това, ако щете, издава и разбирането, че този, в чиито ръце се намира съответния механизъм, може да го използва за каквито и да е цели и по какъвто и да е начин.
Пак ви казвам - не искам да задълбочаваме тази дискусия, но тя, както сочи и в някои от разрешенията на Закона за държавния служител, показва едни разбирания, които светът отдавна е задминал. А тук ни се предлага терминология, а оттам и разрешения, които съответстват на други периоди от развитието както на администрацията, така и въобще на мисленето в правната сфера и в държавното управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Желае ли някой друг от колегите да вземе думата? Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Не зная колко от вас разполагат със законопроекта за второ четене. Страхувам се, че тези, които не четат и не следят текста, а гласуват автоматично, са подвеждани многократно. И бих приканил водещия, ако действително колегите не разполагат с текстовете, да направим нещо нестандартно - да спрем заседанието и колегите да си получат текстовете. Защото аз оставам с впечатление, че сериозни, бих казал дълбоко аргументирани предложения отминават, сякаш нищо не е направено в тази зала. Не е обидно за тези, които ги правим, обидно е за вас, колеги, които не вниквате в това, което ви се предлага.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Това е твоето мнение.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Петко Илиев, не е само мое мнение. Аз Ви казах...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, не влизайте в разговори със залата. Господин Илиев, нека да го изслушаме.
РУСИ СТАТКОВ: Не, аз не влизам в разговори със залата, а искам да кажа на господин Илиев, че въпреки моето уважение към него, има административно право. Има неща, които се учат елементарно в отсрещното заведение - в Софийския университет. Дайте да се съобразяваме с елементарни азбучни истини. Стига с тази обидно ниска квалификация на парламента. Ако вие искате да го допуснете, аз не искам да го допусна. Четете това, което ви се предлага като глава втора. В него, уважаема колежке, не ми махайте ръцете си, защото Вие се излагате така...
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Не ги махам, а ги въртя.
РУСИ СТАТКОВ: Защото това са елементарни неща, които предлагаме дотук. (Реплики в залата.)
Защото това, което предлагате в глава втора, действително не отговаря на съдържанието "устройство на администрацията". Защото това, което се предлага по същество, е само, бих казал, структура. Колегата Янаки Стоилов предлага да се включи и "функции", защото има някакъв зачатък на такива предложения, но това преди всичко се отнася до структура. Нека поне юристите от вашата група да не се унижават. Прочетете го и ще видите, че се отнася само до структурата. И много малко е свързано с функции, а да не говорим въобще за широкото понятие "устройство", което вие предлагате. Елементарното понятие, записано в административното право в такъв случай обобщава тази глава, както съм я предложил - "Вътрешна структура на държавната администрация".
И затова, уважаеми колеги, да ме извинят онези, които са се засегнали, искам да направим закон, който действително да съответства на всичко онова, което е свързано с науката и с науката "Право". Моля ви, подкрепете или предложението на господин Стоилов, въпреки че, пак повтарям, за функции много се говори, или нашето, което е свързано с точното обозначение на тази глава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Искам само да обърна внимание на господин Статков, че всеки народен представител носи законопроекта, който се приема. Не е необходимо да се създава впечатление, че народните представители не работят по текстовете. Всеки има съвест и работи добросъвестно така, както го разбира.
Има ли други желаещи? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Най-напред заместващия текст на господин Янаки Стоилов за заглавие на глава втора: "Функции и структура на държавната администрация".
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на предложението на народните представители Руси Статков и Георги Пирински заглавието на глава втора да бъде: "Вътрешна структура на държавната администрация".
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 8, против 100, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към гласуване заглавието на глава втора: "Устройство на администрацията", както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 4. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт, администрацията:
1. подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;
2. осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;
3. извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица."
Предложение на народния представител Янаки Стоилов - в чл. 4, ал. 1 думата "администрацията" се заменя с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението и предлага чл. 4 със следната редакция:
"Чл. 4. (1) Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт, администрацията:
1. подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;
2. осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;
3. извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.
(2) Администрацията е обща и специализирана. Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт."
Длъжен съм да отбележа, че вносителят също има бележки за прередактиране на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Има думата министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Предложенията са от редакционен характер. Това е нова редакция на чл. 4:
"Чл. 4. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавна власт, администрацията е обща и специализирана".
Това просто уточнява записаното в ал. 2. И предлагаме да се създаде нов чл. 4а със следната редакция:
"Чл. 4а. (1) Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт.
(2) Наименованията и броят на звената в специализираната администрация се определят в устройствения правилник на съответната администрация."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Може ли да ми покажете предложението, господин министър?
Господин Лучников, сега как да процедираме, съгласно правилника? Какво предлагате? Защото ми е трудно да го подложа на гласуване...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Като редакционна поправка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Нов текст като редакционна поправка?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текстът се разделя на две. Това е за по-голяма яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, чухте предложението на председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и на министъра. Имате думата за изказвания по чл. 4 и съответно чл. 4а според редакционната поправка, предложена от господин Марио Тагарински. Има ли желаещи? Няма.
Ще прочета текстовете, за да няма съмнение.
Член 4 придобива следния вид:
"Чл. 4. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт, администрацията е обща и специализирана. Тя:
1. подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;
2. осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;
3. извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица."
Моля, гласувайте текста на чл. 4.
Гласували 124 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 11.
Член 4 е приет.
Сега ще ви прочета текста на чл. 4а:
"Чл. 4а. (1) Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавната власт.
(2) Наименованията и броят на звената в специализираната администрация се определят с устройствения правилник на съответната администрация."
Моля, гласувайте чл. 4а.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 22, въздържали се няма.
Член 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 5. (1) Администрацията е организирана в дирекции."
Предложение на господин Янаки Стоилов:
В чл. 5 ал. 1 думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Предложение на господин Арлин Антонов:
В чл. 5, ал. 1 след думите "организирана в" да се добави "главни".
Комисията не приема предложението.
"(2) Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции."
Предложение на народния представител Арлин Антонов:
В чл. 5 ал. 2 се изменя така:
"(2) Към главните дирекции могат да се създават дирекции."
Комисията не приема предложението.
"(3) Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели."
Предложение на господин Арлин Антонов:
В чл. 5 ал. 3 се изменя така:
"(3) Към дирекциите могат да се създават отдели."
Комисията не приема предложението.
"(4) При необходимост към отделите могат да се създават сектори."
Комисията предлага чл. 5 да се гласува така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой от народните представители да участва в дискусията по чл. 5? Не виждам.
Гласуваме най-напред предложението на народния представител Янаки Стоилов думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Колко пъти ще го гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колкото пъти е предложено по съответния текст. Той не го оттегля. Има направено формално предложение за заместващ текст и сме длъжни да го гласуваме всеки път.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 21, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на заместващия текст на господин Арлин Антонов в чл. 5, ал. 1, след думите "организирана в" да се добави "главни".
Гласували 119 народни представители: за 6, против 99, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Следва другото предложение на господин Арлин Антонов ал. 2 да придобие вида: "Към главните дирекции могат да се създават дирекции".
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 7, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следва още едно предложение на господин Арлин Антонов: ал. 3 да се измени така: "Към дирекциите могат да се създават отдели".
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 18, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме целия текст на чл. 5 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 100, против 27, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Има предложение от вносителя чл. 4 и 5 да разменят местата си, т. е. чл. 5 да стане чл. 4, чл. 4 да стане чл. 5, а чл. 4а, който гласувахме, да стане чл. 5а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Ще гласуваме това предложение на вносителя.
Моля, гласувайте смяната на номерацията: чл. 4 да стане чл. 5, чл. 4а да стане 5а, чл. 5 да стане чл. 4.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 7, въздържали се няма.
Приема се, поредността е променена.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Чл. 6. (1) Администрацията задължително включва следните звена:
1. "Обща канцелария";
2. "Финанси, счетоводство, бюджет";"
Предложение на господин Арлин Антонов:
В чл. 6, ал. 1 точка 2 се изменя така:
"2. "Финанси, счетоводство, бюджет", ръководено от служител, назначен и подчинен на министъра на финансите;"
Комисията не приема предложението.
3. "Правно-нормативна дейност";
4. "Управление на собствеността";
5. "Човешки ресурси (личен състав, персонал)";
6. "Отбранително-мобилизационна подготовка";
7. "Материално и техническо обслужване"."
Предложение на Арлин Антонов:
В чл. 6, ал. 1 точка 7 се изменя така:
"7. "Материално-техническо обслужване", чиято дейност е уредена чрез Закона за държавните и общински поръчки."
Комисията не приема предложението.
Предложение на господин Панайот Ляков:
В чл. 6, ал. 1 се създава точка 8:
"8. "Информационно обслужване и технологии"."
Комисията не приема предложението.
"(2) В структурата на администрацията могат да бъдат включени и:
1. "Протокол";
2. "Информационно обслужване и технологии";"
Предложение на Панайот Ляков:
В чл. 6, ал. 2 точка 2 да отпадне.
Досегашните точки 3 и 4 стават точки 2 и 3.
Комисията не приема предложението.
"3. "Връзки с обществеността";
4. други специализирани звена."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 6, алинеи 1 и 2 думата "администрацията" се заменя с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 6 да се гласува със следната редакция:
"Чл. 6. (1) Общата администрация осигурява технически дейността на съответния орган на държавна власт, на неговата специализирана администрация и дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.
(2) Общата администрация задължително включва следните звена:
1. "Канцелария";
2. "Финансово-стопански дейности";
3. "Правно-нормативно обслужване";
4. "Управление на собствеността";
5. "Човешки ресурси";
6. "Отбранително-мобилизационна подготовка".
(3) В структурата на общата администрация могат да бъдат включени и:
1. "Протокол";
2. "Информационно обслужване и технологии";
3. "Връзки с обществеността"."
Комисията предлага текстът да се гласува по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Най-напред по предложението на народния представител Арлин Антонов някой желае ли да вземе думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване заместващия текст, предложен от господин Арлин Антонов, по чл. 6, ал. 1 точка 2.
Гласували 118 народни представители: за 8, против 93, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следва другото предложение на господин Арлин Антонов - за изменение на чл. 6, ал. 1 точка 7 така: "Материално-техническо обслужване", чиято дейност е уредена чрез Закона за държавните и общински поръчки".
Моля да гласувате.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 89, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Панайот Ляков.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз мисля, че на администрацията не трябва да се вменяват свръхестествени функции и да се стига едва ли не до философски разсъждения за това какво тя трябва да прави. Администрацията е една структура, която обслужва държавния орган, и за нея е много важно да спазва тези принципи, които бяха формулирани. Аз приемам, че петте принципа може би водят до нейната ефикасност, но смятам, че задължително в структурата на администрацията трябва да фигурира и "Информационно обслужване и технологии".
Всъщност администрацията обработва информация. И без компютърни системи и технологии този процес на обработка на информацията, който всъщност е основна част от управлението, ще бъде много бавен, неефикасен и силно бюрократизиран. Ако ние оставим това да става по желание на органа, тоест да няма задължително звено, защото това е по желание, трябва задължително да го има включено в структурата на администрацията, за да може органът да си го създаде, то да включи компютърните технологии, системите, за да може администрацията да работи ефикасно.
Затова аз ви призовавам да подкрепите моето предложение. Смятам, че и господин министърът ще го подкрепи, защото има опасност едно правило, което аз някога формулирах: компютърът може да бъде по-умен от човека, стига да не го показва - много ясно да личи в една стара бюрократизира администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков.
Има думата министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Ще ми позволите да изкажа едно мое лично мнение като човек, който дълги години се занимава с информационни технологии, особено сега като министър. Наистина забележката на господин Ляков е абсолютно точна. Ние се намираме в преход на обществото от индустриално към информационно. Наистина битието на човека и особено битието на държавата ще бъде немислимо без информационни технологии, които, както виждате, стават неразделна част от нашето всекидневие. Да погледнем само Интернет колко промени света за една година. Така че смятам, че така наречената "компютърна грамотност" , както едно време се опитваха някак си изкуствено да ни я привнесат, е нещо напълно необходимо за съвременния човек, особено за този, който ще изпълнява държавна служба. Така че напълно подкрепям предложението на господин Ляков и горещо моля народните представители да го приемат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Панайот Ляков "Информационно обслужване и технологии" да бъде в структурата на администрацията, която е задължителна.
Гласували 136 народни представители: за 126, против 4, въздържали се 6.
Предложението на господин Ляков е прието.
Следва другото предложение на господин Ляков - да отпадне от предишната алинея този текст.
Аз мисля, че това удовлетворява, прескачаме го. Тоест то вече е реализирано.
Следва предложението на господин Янаки Стоилов - думата "администрация" да се замени с "държавна администрация".
Моля, гласувайте по това предложение на господин Янаки Стоилов.
Гласували 146 народни представители: за 39, против 100, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на текста на чл. 6 така, както е предложен от комисията, с допълнението, което беше направено по предложението на народния представител Панайот Ляков.
В ал. 2 има нова т. 7: "7. информационно обслужване и технологии", а в ал. 3, т. 1 е: "1. протокол", а т. 2: "2. връзки с обществеността".
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 30.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 7. (1) Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни или главни секретари, назначавани от съответния орган на държавната власт."
Предложение на господин Любен Корнезов:
В чл. 7, ал. 1 думите "или главни секретари" се заличават.
"(2) Административният или главният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на разпорежданията на съответния орган на държавната власт и неговите заместници."
Предложение на господин Любен Корнезов:
В чл. 7, ал. 2 се изменя така:
"(2) Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на разпорежданията на органа на държавната власт."
"(3) Административният или главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове."
Предложение на господин Любен Корнезов:
В чл. 7, ал. 3 думите "или главният секретар" се заличават.
Комисията приема по принцип предложенията на господин Любен Корнезов и на вносителя, като предлага чл. 7 да се гласува със следната редакция:
"Чл. 7. (1) Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни секретари, назначавани от съответния орган на държавната власт.
(2) Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на законните разпореждания на органа на държавната власт.
(3) Административният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове."
Комисията приема този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой от народните представители да се изкаже по чл. 7? Не виждам.
Предложенията на народния представител Любен Корнезов са приети.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както се предлага от председателя на комисията господин Светослав Лучников.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 8. Главните секретари се назначават за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност."
Предложение на господин Любен Корнезов:
В чл. 8 думите "без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност" се заличават.
Комисията приема предложението и предлага чл. 8 със следната редакция:
"Чл. 8. Административните секретари се назначават за срок от пет години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой да вземе отношение по чл. 8? Не виждам.
Моля, гласувайте по чл. 8 така, както се предлага от председателя на комисията господин Лучников.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 9. (1) Административното ръководство на структурите в администрацията се осъществява от главен директор - за главната дирекция, директор - за дирекцията, началник - за отдел, и началник - за сектор."
Вносителят предлага редакционно уточняване на текста по ал. 1 - думата "структурите" да се замени със "звената" и да не се членуват наименованията на звената при определяне на техните ръководители, тоест да стане: "от главен директор - за главна дирекция, директор - за дирекция, началник - за отдел - и началник - за сектор."
"(2) Служителите в аминистрацията се назначават от органа на държавната власт, от ръководителя на съответната администрация или от упълномощен от него заместник."
Предложение на господин Янаки Стоилов:
В чл. 9, ал. 1 и 2 думата "администрацията" се заменя с "държавната администрация".
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 9, ал. 2 думите "от ръководителя на съответната администрация или от упълномощен от него заместник" се заличават.
Комисията не приема тези предложения и предлага чл. 9 да се гласува, както е предложен от вносителя, със съответните редакционни уточнения в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой да вземе думата по чл. 9? Не виждам.
Гласуваме най-напред предложението на господин Янаки Стоилов - думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 35, против 87, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Любен Корнезов - в ал. 2 да отпаднат думите "от ръководителя на съответната администрация или от упълномощен от него заместник".
Моля, гласувайте по предложението на господин Любен Корнезов.
Гласували 120 народни представители: за 19, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на чл. 9 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията, като ал. 1 придобива следната редакция:
"(1) Административното ръководство на звената в администрацията се осъществява от главен директор - за главна дирекция, директор - за дирекция, началник - за отдел, и началник - за сектор."
Алинея 2 да остане в същата редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 7.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 10. Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на всяка административна структура се определят с устройствен правилник."
Комисията предлага чл. 10 да се гласува, както е предложен от вносителя.
Сега обаче на мен ми идва на ума, че след като сменихме в чл. 9 "структура" със "звено", трябва да го направим и тук и да стане:
"Чл. 10. Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на всяко административно звено се определят с устройствен правилник."
Други бележки няма.
Комисията предлага чл. 10 да се гласува както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой да вземе думата по чл. 10? Не виждам.
Моля, гласувайте по чл. 10 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията, с направените редакционни бележки.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава трета - Длъжности в администрацията".
Предложение на господин Янаки Стоилов:
Заглавието на глава трета да се измени така:
"Длъжности в държавната администрация".
Комисията не приема предложението и предлага заглавието на глава трета да се гласува както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Янаки Стоилов желае ли думата? Не, не я желае.
Моля, гласувайте за предложението на господин Янаки Стоилов за заместващ текст на заглавието на глава трета.
Гласували 127 народни представители: за 23, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме заглавието на глава трета: "Длъжности в администрацията", както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 116, против 15, въздържали се 2.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 11. (1) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон."
Предложение на Арлин Антонов:
В чл .11 да се създаде нова ал. 2:
"(2) Създава се Национална административна школа за обучение на държавните служители. Дипломираните в тази или в съответни школи в чужбина служители се включват в специалната номенклатура по системата на така наречената двойна номенклатура. Условията за обучение в Националната административна школа, както и характеристиките на специалната номенклатура се определят с постановление на Министерския съвет."
Алинеи 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложенията.
"(3) Служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 11, ал. 1 и 3 думата "администрацията" се заменя с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението и предлага чл. 11 да се гласува, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой думата по чл. 11? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на господин Арлин Антонов за създаването на нова ал. 2.
Гласували 122 народни представители: за 26, против 95, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов в чл. 11 ал. 1 и 3 думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 37, против 78, въздържали се 7.
Предложението на господин Янаки Стоилов не се приема.
Сега гласуваме текста на чл. 11 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 121 народни представители: за 92, против 20, въздържали се 9.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 12. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат опредeлени в закон длъжности."
Предложение на Арлин Антонов:
В чл. 12, ал. 1 думите "определени в закон" се заменят с "определени с постановление на Министерския съвет".
Комисията не приема предложението.
Вносителят прави следното допълнително предложение - основните длъжности в администрацията са определени в ал. 2, а за определение на конкретните им наименования в Преходните и заключителни разпоредби - по § 2, се възлага на Министерския съвет да приеме единен класификатор за длъжностите в администрацията. Става въпрос за Преходните разпоредби § 2 към този закон. Ето защо се предлага в ал. 1 да се изясни текстът така:
"Чл. 12. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение заемат длъжности, определени в единен класификатор на длъжностите в администрацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Алинея 2 остава ли, господин Лучников?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Как предлагате да гласуваме - алинея по алинея?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ами, понеже има предложения по всяка една алинея - да гласуваме алинея по алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре. Благодря Ви.
Някой желае ли думата по чл. 12, ал. 1? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 12, ал. 1 така, както беше докладвана от председателя на комисията господин Лучников.
Гласували 126 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 18.
В чл. 12, ал. 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 12. (2) Длъжностите в администрацията са:
1. ръководни;
2. експертни;
3. технически."
Предложение на господин Арлин Антонов:
В чл. 12 ал. 2 да се измени така:
"(2) Длъжностите в администрацията са:
1. ръководни;
2. изпълнителни."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой думата по ал. 2? Не виждам.
Моля, гласувайте за заместващия текст на господин Арлин Антонов.
Гласували 127 народни представители: за 5, против 110, въздържали се 12.
Предложението на господин Антонов се отхвърля, не се приема.
Сега гласуваме текста на ал. 2 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Алинея 2 на чл. 12 е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Ал. 3. Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение."
Предложение на господата Любен Корнезов, Руси Статков, Георги Пирински и Арлин Антонов - в чл. 12 ал. 3 да отпадне. Комисията не приема предложението.
Предложение на господин Янаки Стоилов - в чл. 12, ал. 2 и 3 думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 12, ал. 1 и 2, като предлага ал. 3 да се измени така:
"(3) Отношенията с лица, заемащи ръководни длъжности в администрацията, се уреждат със специален закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Има думата министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: В ал. 3 е записано, както беше предложено, "Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение". Текстът в ал. 3, както е предложено, да се уреди със специален закон, означава да се предвиди приемането на закон, отделен от Закона за държавния служител, който вече мина в Правната комисия на второ четене, за което благодарим. Така че в този закон вече е уреден статутът на държавната служба и статутът на държавния служител.
Смисълът на ал. 3 е, че лицата, които заемат ръководни длъжности в администрацията, са държавни служители и не са в трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда. Това е смисълът. Затова моля да бъде приета старата редакция, тъй като когато се подготвяше този закон, не беше окончателно внесен в Народното събрание Законът за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Тагарински.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Продължението на терминологичната джунгла и в този случай ще ни доведе до нещо, което няма да бъде добро от гледна точка на един закон, който ние искаме да направим заедно, закон, който да бъде достатъчно ясен, точен и приложим. Вие разбрахте в началото, че господин Лучников като председател на комисията имаше предвид, когато тълкувахме предмета на закона, че той се отнася за държавните служители, в смисъл, на изпълнителната и местната власт. Нали така, господин Лучников?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само че служителите на местната власт не са държавни.
РУСИ СТАТКОВ: Не, говорим за това, че когато определяхме предмета, казахме, че се отнася за това и добавихме и съдебната власт. Ако продължим по-нататък, и аз затова говоря за терминологичната неяснота, прилагането на този закон, отнесено към въобще администрацията, поражда много сериозни проблеми. Това - от една страна.
От друга страна, във всички случаи ние нямаме, говорейки за правния статут на държавния служител, само приложението на административното право, а имаме и приложението на Кодекса на труда. Следователно записът, който се предлага в ал. 3, по него господин министърът поддържа старата редакция, според нас по-добре е да липсва един такъв текст. Защото, повтарям, никъде не е ставало дума, че отношенията ще се уреждат само по Кодекса на труда. За това не става дума в този закон. Но това не значи, че Кодексът на труда се изключва от гледна точка на трудовите отношения, именно правоотношения, които са свързани с работно време, с отпуски, с възнаграждения. Това са все неща, които касаят всички, сключващи някакъв договор.
Така че най-доброто и най-прецизното е тази алинея да липсва. Защото, повтарям, уреждането на правата и задълженията на държавния служител става не само от административното право, то се урежда и от Кодекса на труда.
Моля да подкрепите нашето предложение, което е по-точното, по-прецизното и внасящо много по-голяма яснота и приложимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин Статков, мисля, че вече изяснихме разликата между служебно правоотношение и трудово правоотношение. И тук става въпрос само за ръководни длъжности, които имат статут на държавни служители и по тази причина тяхното правоотношение се урежда със специалния закон - Закона за държавния служител. Това се има предвид. Мисля, че е пределно ясно. Ако Вие третирате административното право на социализма, естествено, че това не се вмества във Вашите понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Тагарински.
Желае ли някой друг думата по ал. 3?
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народните представители Любен Корнезов, Руси Статков, Георги Пирински и Арлин Антонов ал. 3 да отпадне.
Гласували 142 народни представители: за 37, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте ал. 3 на чл. 12 така, както я предлага вносителят, поддържа я днес и се подкрепя от комисията, а именно:
"(3) Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение."
Гласували 131 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 11.
Алинея 3 на чл. 12 е приета.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 13. (1) За заемане на определена длъжност в администрацията е необходима професионална квалификация, която включва задължителна минимална степен на завършено образование, общ и специален трудов стаж."
Предложение на господин Янаки Стоилов - думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация", което предложение комисията не приема.
"(2) Изискванията за професионална квалификация се определят със закон.
(3) С устройствения правилник на съответната администрация се определят основните изисквания за заемане на длъжностите в нея."
Комисията предлага чл. 13 със следната редакция:
"Чл. 13. (1) За заемане на определена длъжност в администрацията е необходима професионална квалификация, която включва задължителна минимална степен на завършено образование, общ и служебен трудов стаж.
(2) Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон.
(3) С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания."
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой да вземе отношение по чл. 13? Не.
Моля да гласуваме заместващия текст на господин Янаки Стоилов - думата "администрацията" да се замени с "държавната администрация".
Гласували 144 народни представители: за 38, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 13 в редакцията, прочетена от председателя на комисията господин Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 12.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 14. Степента на завършено образование и квалификация се удостоверява с официални документи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 14, по който други бележки няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Смятам, че този очевиден текст няма да го коментираме. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 15. (1) Трудовият стаж е общ и специален и се удостоверява с официален документ.
(2) Общият трудов стаж се определя по реда и начина, предвидени в трудовото законодателство.
(3) Специалният трудов стаж е придобит на длъжност и в администрацията по смисъла на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 15, като предлага в ал. 1 и ал. 3 думата "специален" да се замени със "служебен". Става въпрос за характеристиката на трудовия стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желае ли някой думата по чл. 15? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 15, с направената редакционна бележка - за замяна на думата "специален" със "служебен".
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 16. (1) В случаите, когато лицето не отговаря на изискванията за общ или специален трудов стаж, то може да бъде назначено да изпълнява длъжността само за определен срок.
(2) Ако междувременно лицето придобие изискващия се трудов стаж, заемането на длъжността става по общия ред."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 16, като предлага думата "специален" в ал. 1 да се замени със "служебен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи за изказване по чл. 16? Няма.
Моля, гласувайте чл. 16 с редакционната бележка - за замяна на думата "специален" със "служебен".
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 17. В администрацията могат да се назначават стажанти по ред, определен в закон, като прослуженото време им се признава за специален трудов стаж."
Предложението на Руси Статков и Георги Пирински е чл. 17 да отпадне.
Комисията не приема предложението на тези народни представители и предлага да се подкрепи текстът на вносителя, като думата "специален" се замени със "служебен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи за изказване по чл. 17?
Думата има народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Аз вече мога да се позова на чл. 12, ал. 2. Ние уточнихме, че имаме длъжности в администрацията. Те са: ръководни, експертни и технически. Сега с това, което се предлага за признаване на трудов стаж, се въвежда нова длъжност - стажанти, и то специален или както се възприе - служебен трудов стаж.
Противоречието идва от това, че, първо, ние вече формално сме определили какви са длъжностите в администрацията. Такава длъжност - стажанти - няма, за да й се начислява стаж.
И второ, нека да отговорим и в съдържателен план доколко стажанти могат да придобиват, като стажуват, такъв специален стаж, т. е., доколко изпълняват онези права, задължения, функции на служителите, които работят като държавни - говоря за пълнотата, господин Лучников - и съответно имат основание да получат такъв стаж, и доколко тези, които са на стаж, също така могат да имат такова основание.
Разбира се, тук могат да бъдат изложени различни аргументи, но аз считам, че в случая, както вече и е записано, това не може да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
Думата има министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Статков, това е практика във всички европейски страни и това ни приближава към Европа, а освен това ни отваря и към младите хора. Явно това е една политика на вашата партия - да игнорирате възможностите, да препятствате по всякакъв начин възможностите да влязат млади хора в управлението. Ето това се има предвид тук - стажанти...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Защо не му направите забележка?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Моля?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да Ви направят забележка, защото аз нямам право на реплика след това.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не, аз просто Ви казвам: стажантите се назначават на съответните длъжности в администрацията и по този начин те придобиват допълнителна квалификация. Това е едно естествено продължение на тяхното обучение в университетите. Те получават фактически познания за тези три месеца, в които стажуват, и е естествено тези три месеца, както... Знаете, че в казармата това, което човек прекара, годините, които му се полагат по закон, се признават за общ стаж. Да, но те изпълняват по смисъла и на Закона за държавния служител държавна служба, провеждайки този стаж, и по този начин се стимулира тяхното отношение към държавната служба, към държавата и изобщо към обществото.
Така че това е практиката в европейските страни, ние сме го заимствали и смятам - тук господин Сунгарски ми подхвърли, а и традицията на българина е такава - че преди да станеш калфа и майстор, трябва да си чирак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Тагарински.
Господин Статков, не мога да направя бележка на министъра. Това е спор, който водим и по един друг закон, по Закона за съдебната власт - дали стажът трябва да се признава като специален стаж. Така че нека да спрем на теоретично ниво и да не политизираме въпроса.
Има ли други желаещи по чл. 17? Не виждам.
Най-напред гласуваме предложението на господата Руси Статков и Георги Пирински чл. 17 да отпадне.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 96, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на чл. 17, така както се предлага от вносителя, и се подкрепя от комисията, като думата "специален" се заменя със "служебен".
Моля, режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народния представител Панайот Ляков да се създаде чл. 17а.
"Чл. 17а. В администрацията не се назначават роднини по права и съребрена линия до трето коляно."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
Господин Ляков, желаете ли да мотивирате предложението?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Колеги, тъй като наближава времето за почивка, мисля, че си я заслужихме.
Преди това ще направя едно съобщение.
От името на госпожа Мозер искам да поканя в почивката да се съберат в пленарната зала групите за приятелство с Германия и Монголия.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава четвърта - Органи на изпълнителната власт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието няма предложения.
Поставям на гласуване заглавието на глава четвърта.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 18. (1)
Органите на изпълнителната власт са централни и териториални."
Предложение на Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
"(1) Органите на изпълнителната власт са централни и местни."
Комисията не приема предложението.
"(2) Централни органи на изпълнителната власт са:
1. Министерският съвет;
2. министър-председателят;
3. заместник министър-председателите;"
Предложение на Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 18, ал. 2 точка 3 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"4. министрите.
(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:
1. областните управители;
2. кметовете на общини."
Предложение на Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 18, ал. 3 думата "териториални" се заменя с "местни".
Комисията не приема предложението.
"(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт."
Предложение на Янаки Стоилов - член 18 се изменя така:
"Чл. 18. (1) Органи на изпълнителната власт са:
1. Министерският съвет;
2. министър-председателят;
3. заместник министър-председателите;
4. министрите;
5. областните управители.
(2) В структурата на изпълнителната власт се включват и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 18, като предлага в ал. 3, точка 2 накрая да се добави изразът "доколкото изпълняват функции, възложени от държавната власт".
Има предложение да се запази редакцията на вносителя, тоест да не се приеме това допълнение.
Създава се ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Органите по ал. 4 не могат да издават нормативни актове."
Приема се текстът на комисията със следната редакция:
"Органите по ал. 4 издават административни актове."
Понеже те иначе въобще няма да могат да правят нищо.
Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Моето предложение има за цел да подобри текста, който е представен от вносителя. Той не предвижда съществени отклонения от представената структура на държавните органи. Единствено тук не са включени кметовете на общини по обяснени вече съображения, тъй като природата на тези органи е по-сложна и те не бива еднозначно да бъдат определяни само като органи на изпълнителна власт без допълнително пояснение, че изпълняват и някои от общите функции на изпълнителната власт, но същевременно те представляват и продължение в решенията и дейността на органите на местното самоуправление.
Тези органи са предвидени в двете алинеи на предлагания чл. 18. В ал. 2 няма нужда да се използва една фикция, както това прави вносителят, посочвайки в ал. 4, че за органи на изпълнителната власт се считат и изброените по-долу в четирите точки. Те са органи, които се включват в структурата на изпълнителната власт и няма нужда, пак повтарям, в правото да се правят някакви фикции, все едно, че те са някакви други образувания, които обаче изкуствено са приравнени по своята роля и функции към основните органи на изпълнителната власт.
Освен това, тук е избегнато едно теоретично разграничение на органите на централна и местни, което е по-важно да бъде направено с оглед на техните компетенции. Защото вносителят използва едно нетипично за нашето законодателство разграничение на тези органи на централни и териториални. Ако се използва подобна терминология, тя е по-подходящо да се взаимства от досегашната практика и това, което предлагат също господата Статков и Пирински. Защото тук почти на всички сигурно е известно едно основно начало, че самата държава е териториална организация, за разлика от други организации, които осъществяват своите функции на професионален, съсловен и пр. признак, тъй като и централните, и така посочените териториални органи, са все териториални, но обхватът на техните компетенции е върху различен предел на територията - едните действат като национални органи, а другите - в регионален или местен мащаб.
Именно поради тази причина се налага да бъдат направени предлаганите изменения, ако, разбира се, вие самите се стремите текстовете на този закон да бъдат подобрявани, а не те да бъдат в един вид, който в правно-техническо отношение, както и много други закони, показва, че у нас законодателството в последните години, не говоря тук за съдържанието, което е по-сложна дискусия, а, че дори в правно-технически аспект става все по-лошо дори от това ниво, което в България беше достигнато.
Смятам, че самият парламент трябва да бъде по-взискателен към своята законодателна дейност.
А по отношение на последната, току-що прочетена поправка, смятам, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията направи съществено допълнение с огласения текст в своето заседание, представен тук, че посочените органи в структурата на изпълнителната власт - тези, които имат производен характер, не могат да издават нормативни актове.
Този запис, който сега се предлага, че те издават административни актове, мисля, че е по-слаб, защото никой не подлага на съмнение тяхната възможност да издават административни актове. Или, ако се запише, че те издават административни актове, изрично трябва да се спомене, че те издават индивидуални административни актове. Защото самата категория "административен акт" включва както нормативни, така и една междинна категория на общи и най-накрая на класическите индивидуални административни актове.
Така че нека, господин Лучников, ако се използва сега изменената от Вас редакция, тя да бъде по-прецизна, за да е ясно какво могат и какво не могат тези органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Господин министър Тагарински има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Точка 2 на ал. 3 е включена на основание чл. 139 от Конституцията, господин Стоилов, където в ал. 1 е записано: "Орган на изпълнителната власт - общината, е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от 4 години по ред, определен със закон".
Така че по отношение на администрацията, която той управлява, той е орган на изпълнителната власт. Затова е визиран в този закон - тъй като това е Закон за администрацията и мисля, че логиката е съвсем ясна за всеки, бил той и неюрист.
По отношение на израза "органи на изпълнителната власт се считат и..." - тези, които са визирани, аз не знам откъде следва, че те са органи на изпълнителната власт, тъй като в никакъв закон не са визирани. В Конституцията е записано по отношение на изпълнителната власт, че органи на изпълнителната власт са министър-председателят, Министерският съвет и министрите. Всички останали получават власт - не знам дали ще използвам правен термин - по делегация. Тоест, те се упълномощават. По тази причина в този закон, който урежда структурата на администрацията, е важно да бъдат визирани тези органи, да им се даде определен статут и да се опредeли какви са техните функции. Тоест, те могат да издават само административни актове.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма спор, че трябва да се уредят.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да, но това е логиката. А логиката произтича от Конституцията, както е записано в Конституцията - кои са органи на изпълнителната власт. Тоест, кметът е орган на изпълнителната власт. Орган на местно самоуправление е общинският съвет. И тук в Конституцията е записано, от това сме се ръководили - от основния закон - Конституцията, и мисля, че логиката е ясна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Действително всички ние, които сме направили предложения, се ръководим от това законът да бъде по-добър. И поредното предложение, което сме направили с господин Пирински, е в тази посока. Тук частично подкрепа получихме и от господин Янаки Стоилов в неговото изказване, за което благодаря, но бих искал да допълня няколко неща.
Първо, всички вие разполагате с Конституцията, тъй като господин Тагарински я цитира преди малко. В нея изрично има като терминология въведено "местно самоуправление" и "местна администрация". Тоест, ако ние държим да има съответствие - тъй като Конституцията има директно действие с другите закони - то би трябвало терминологията да бъде възприета и в случая. Това, първо.
Второ, аз определено смятам, че наистина съдържателно се бърка или по-скоро не се разбира, че става дума за територия, за държавата като територия - това, което каза и господин Стоилов, и че "централната власт" е в смисъл на управление на цялата територия. Следователно, и в този смисъл не издържа въведеното от вас "централна" и "териториални" като понятия, защото има противопоставяне, има една тавтология, бих казал.
Така че моето и на господин Пирински предложение в ал. 1 да стане промяна - "и органите на изпълнителната власт са централни и местни" - е и конституционосъобразно, и смислово и съдържателно издържано. Затова го подкрепяме.
По-нататък. Вече стана дума за ал. 2 - кои са централните органи на изпълнителната власт. И тъй като господин Тагарински се позова на Конституцията, аз също ще се позова на чл. 108 от нея, в който е записано, че Министерският съвет се състои от еди-какво си, министър-председателят ръководи еди-какво си, министрите ръководят еди-какво си.
Защо сме предложили да отпаднат заместник министър-председателите? Защото на тях не им е възложено нищо директно по Конституция. И по-скоро съм съгласен с господин Янаки Стоилов, че министрите трябва да бъдат включени тук, когато говорим за централни органи.
Така че, ако ние можем да направим нещо, това е, господин Лучников, да отпаднат заместник-председателите на Министерския съвет, а да се включат като централни органи министрите. Те не са включени тук, където трябва да бъдат - в ал. 2, господин Тагарински.
И по-нататък, за следващото ни предложение смятаме, че "териториални" трябва да отпадне навсякъде. Затова сме предложили отпадане в ал. 3 и да бъде записано "местни органи на изпълнителната власт".
Що се касае до кметовете на общините, да, разбира се, чл. 139 на Конституцията в този смисъл ги визира, но съм съгласен с господин Стоилов, че има и други функции на кметовете. В този смисъл Конституцията, разбира се, има и директно въздействие, но има и известна условност. Тук не е въпрос на излишна теоретизация, а на правилно и точно разграничаване на нещата. И тъй като правим закон, в този смисъл подкрепям господин Стоилов.
Това са нашите предложения. Аз повтарям отново - водили сме се единствено и само от желанието законът да бъде по-добър. Няма никаква излишна политизираност и някакви други намерения. Молим колегите да подкрепят нашето предложение, за да си свършим по-добре работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Лучников има думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз смятам, колеги, че трябва да подкрепим направеното сега предложение от господин Янаки Стоилов за ал. 5. Наистина, като кажем "издава административни актове", ние създаваме една много обща формулировка, която може да събуди недоразумение. Смятам, че е точно неговото предложение - да се каже "издават индивидуални административни актове". Това е тяхната работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, ще Ви помоля да прочетете текста в онзи вид, в който ще го гласуваме, за да го отбележат в стенограмата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има предложение от господин Янаки Стоилов за заместващ текст на чл. 18 и най-напред поставям на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 73, против 58, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не, има някакво недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не знам какво има. Предложението е прието, разбира се - 73:72 гласа общо.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, моля да се прегласува, защото не се разбра за какво става дума. Аз подкрепих последното предложение на господин Янаки Стоилов за прередактиране на ал. 5. Сега вие гласувахте за неговото предложение преди това - за изменение изобщо на чл. 18, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно така е, господин Лучников. Аз много ясно казах какво гласуваме - заместващ текст на целия чл. 18. Но очевидно вниманието в залата... (Реплики от залата, които не се разбират.)
Ако имате процедурно предложение, направете го. Ако не, преминаваме към следващото гласуване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Правя официално предложение да се прегласува последното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложения от господин Янаки Стоилов заместващ текст на чл. 18.
Гласували 161 народни представители: за 53, против 107, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господата Руси Статков и Георги Пирински - в ал. 1 и ал. 3 думата "териториални" да се замени с "местни".
Гласували 143 народни представители: за 41, против 96, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение от господата Руси Статков и Георги Пирински, които предлагат т. 3 от ал. 2 да отпадне, което комисията не е подкрепила.
Гласували 134 народни представители: за 25, против 98, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както е предложен от вносителя с направената от комисията добавка в т. 2 и с предложената от комисията нова ал. 5...
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Добавката по т. 2 - не, тя се оспорва от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие оттегляте тази добавка?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Оттегляме я, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, уточнявам още един път. Гласувайте чл. 18, както е предложен от вносителя, с предложената от комисията ал. 5 в текста, който беше прочетен от господин Лучников.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Нека да го прочетем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетете го още един път.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "(5) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. Моля, гласувайте чл. 18.
Гласували 147 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 10.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 19. (1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.
(2) Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.
(3) Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие с правомощията по Конституцията и законите на Република България."
Предложение на господата Руси Статков и Георги Пирински - в чл. 19 ал. 3 се изменя така:
"(3) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите."
Комисията не приема предложението.
"(4) Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби."
Предложение на господин Янаки Стоилов - в чл. 19 ал. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на господата Руси Статков и Георги Пирински - в чл. 19 се създава нова ал. 4, а алинеи 5 и 6 се преномерират:
"(4) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили."
Комисията не приема предложението.
"(5) Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.
(6) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите."
Предложение на господин Любен Корнезов - в чл. 19 ал. 6 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 19 със следната редакция:
"Чл. 19. (1) Министерският съвет е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, който взема решенията колегиално."
По този текст вносителят поддържа своя вариант, т. е. желае да отпаднат предложените от комисията думи "който взема решенията колегиално".
"(2) Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.
(3) Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.
(4) Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.
(5) Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.
(6) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите."
Вносителят предлага редакционно уточнение на ал. 6, като накрая се добавя "по предложения на министър-председателя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Желанието, според мен, и задължението да спазваме Конституцията, ме е ръководело в предложенията по тези текстове. Защото се предлагат в рамките на чл. 19 задължения на Министерския съвет, които така формулирани, според мен, по непълен начин отразяват записаните в Конституцията текстове, в някои случаи въобще се пропускат важни задължения на Министерския съвет като централен орган на изпълнителната власт.
И именно затова най-доброто и най-точното решение е, когато тези въпроси се решават по подобие на подходи, които сме реализирали и в други закони - да се запише точният конституционен текст. Такива са всъщност и нашите предложения с господин Пирински. И аз ви моля да обърнете внимание на това, защото преди малко вие изпуснахте нещо, което в Конституцията го има - министрите като централни органи на власт.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не е вярно.
РУСИ СТАТКОВ: Е, как да не е вярно? Член 18, ал. 2... (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не влизайте в диалог. Продължавайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Така. Сега аз ви моля да погледнете внимателно текстовете, които сме предложили, защото, повтарям отново, те съответстват на Конституцията. Вие сте предложили да отпаднат. Модификациите, които са предложени, повтарям, или пропускат конституционни задължения на Министерския съвет, или ги възпроизвеждат неточно, от което няма никакъв смисъл. Затова няма да аргументирам по-нататък отделните предложения, смятам, че всеки един, който чете внимателно и гледа в съответствие с Конституцията, ще ни подкрепи. Който иска да нарушава Конституцията, нека да я нарушава. Ние не бихме желали това да го правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания? Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Тук моето предложение е за отпадане на ал. 4 в чл. 19, не защото нейното съдържание е неподходящо, а защото тя преписва сега съществуващата разпоредба от Закона за нормативните актове.
Същите са моите мотиви по-нататък да предложа и отпадане на ал. 4 в чл. 22, за да не обосновавам поотделно следващото предложение. То ще се гласува в текста, който по-нататък предстои, но съображенията са едни и същи.
При положение, че в България действа Закон за нормативните актове и вероятно ще има необходимост той да бъде обновяван, ще се получи... (Реплика на министър Марио Тагарински, която не се разбира.) Да, там сигурно отново имате идея да посочите различните нормативни актове и органите, които ги издават.
И следователно, трябва да се реши дали правната страна на изпълнителната дейност да се включи в разпоредбите на Закона за нормативните актове или пък в Закона за администрацията. Ако изберете второто, което правите тук, то тогава би следвало да има в Преходните и заключителни разпоредби параграфи, които водят до отмяна на сега действащи текстове, тъй като няма практика в законодателната техника едни и същи законови текстове да се повтарят в различни закони. Понякога такива изключения се правят само за конституционните норми, но там обяснението е в различното по тяхната йерархия значение, поради което се смята, че тези принципи могат да бъдат не само използвани за позоваване, но и възпроизвеждане в законите.
Така че, който и от двата подхода да изберете, той може да бъде обосноваван, но е неуместно дублирането и преписването на едни и същи текстове в различни закони, което противоречи на принципа за законодателната икономия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има думата господин министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Текстът на ал. 4 има отношение към компетенциите и функциите на Министерския съвет, докато в Закона за нормативните актове е определена самата йерархия на нормативните актове. Така че аз не виждам някакво противоречие. И това, което е заложено тук, в Закона за администрацията, е съобразено с промените в Закона за нормативните актове. Но дори и да бъде приет този текст, аз не смятам, че той противоречи, тъй като тук изрично се определят компетенциите на Министерския съвет при изпълнение на неговите правомощия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не противоречи, повтаря се буквално в закона.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това е смисълът на ал. 4, а не по отношение йерархията на нормативните актове и тяхното определение като нормативни актове - кой за какво се използва и за какво се прилага. Това е логиката.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Просто текстът е същият.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да, но това е част от компетенциите на Министерския съвет и не може да бъде пропусната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания? Няма.
Има две предложения за отпадане.
Първото предложение е на господин Янаки Стоилов за отпадане на ал. 4.
Моля да гласувате.
Гласували 137 народни представители: за 47, против 83, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Любен Корнезов предлага отпадане на ал. 6.
Моля да гласувате за предложението на господин Любен Корнезов.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 93, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Народните представители Руси Статков и Георги Пирински предлагат заместващ текст на ал. 3.
Поставям на гласуване предложението на господата Руси Статков и Георги Пирински.
Гласували 147 народни представители: за 45, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Другото предложение на господата Руси Статков и Георги Пирински е за създаване на нова ал. 4.
Моля да гласувате за предложението на господата Руси Статков и Георги Пирински.
Гласували 134 народни представители: за 34, против 96, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Комисията е предложила нов текст на ал. 1, но вносителят настоява да остане текстът, предложен от него, поради което сега поставям на гласуване предложението на комисията за нов текст на ал. 1.
Гласували 136 народни представители: за 56, против 5, въздържали се 75.
Предложението не се приема и остава текстът на вносителя.
Поставям на гласуване чл. 19 така, както ни беше докладван от комисията с ал. 1, както е предложена от вносителя, и ал. 6, която гласи: "Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите по предложение на министър-председателя".
Моля, гласувайте чл. 19.
Гласували 142 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 21.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 19а със следната редакция:
"Чл. 19а. (1) Министерският съвет създава междуведомствени съвети държавно-обществени консултативни, работни групи и експертни съвети във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.
(2) В решението по ал. 1 се определя техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните задачи.
(3) Ръководителите на междуведомствени съвети държавно-обществени консултативни, работни групи и експертни съвети координират дейността на техните членове."
Вносителят не възразява срещу това предложение на комисията, но предлага подобрена редакция на чл. 19а, а именно:
"Чл. 19а. (1) Министерският съвет създава съвети, както и работни експертни групи във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.
(2) В акта за съставяне на съветите по ал. 1 се определя техният ръководител и състав, редът на осъществяване на дейността им, техните функции и задачи."
Както виждате, всъщност промяната е само редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук най-напред ще трябва да гласуваме предложения от вносителя текст, тъй като автор на чл. 19а се явява комисията.
Поставям на гласуване редакцията, предложена от вносителя на законопроекта за нов чл. 19а.
Гласували 115 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 12.
За по-голяма яснота това, което приехме е от вносителя на закона, защото в случая има и вносител на предложението.
Моля да продължите, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 20. (1) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност."
Предложение на Димитър Луджев и група народни представители:
В чл. 20, ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"(2) Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.
(3) Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание."
Предложение на Димитър Луджев и група народни представители:
В чл. 20, ал. 3 да стане ал. 1 и следващите алинеи да се преномерират.
Комисията не приема предложението.
"(4) Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.
(5) Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.
(6) Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите."
Предложение на народния представител Арлин Антонов:
В чл. 20, ал. 6 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
По предложенията на господата Луджев и група народни представители има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване предложението на Димитър Луджев за отпадане на ал. 1.
Гласували 113 народни представители: за 7, против 94, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Димитър Луджев е ал. 3 да стане ал. 1 и останалите алинеи да се преномерират - предложение, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 1, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Последното предложение на народния представител Арлин Антонов е за отпадане на ал. 6. Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 6, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 7.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 21. (1) Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател."
Предложение на господин Любен Корнезов:
В чл. 21, ал. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
"(2) Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.
(3) Заместник министър-председателите и министрите ръководят междуведомствени съвети, държавно-обществени консултативни съвети, работни групи и експертни съвети в изпълнение на конкретни задачи и координират дейността на органите, служителите и експертите, включени в тях."
Предложение на господин Арлин Антонов:
В чл. 21 да се създаде нова ал. 3:
"(3) Заместник министър-председател, натоварен с ръководството на определен ресор в държавното управление, изпълнява и длъжността министър за съответния ресор."
Алинея 3 да стане ал. 4.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 21, като предлага ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на ал. 1.
Гласували 127 народни представители: за 16, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Арлин Антонов за нова ал. 3.
Гласували 114 народни представители: за 7, против 93, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Вносителят възразява ли на предложението на комисията за отпадане на ал. 3?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Щом вносителят не възразява, поставям на гласуване чл. 21 така, както е предложен от вносителя, без ал. 3, която комисията предлага да отпадне и вносителят не възразява.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 22. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.
(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия."
Предложение на Арлин Антонов:
В чл. 22 ал. 2 се изменя така:
"(2) Министърът формулира, предлага, защитава и ръководи осъществяването на държавната политика в представения му ресор според своите правомощия."
Комисията не приема предложението.
"(3) С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министрества.
(4) Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди."
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 22 ал. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Арлин Антонов:
В чл. 22 да се създаде ал. 5:
"(5) Министър-председателят назначава и освобождава заместник-министрите по предложения на съответния министър."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников. Желае ли някой от колегите да се изкаже по чл. 22? Не виждам.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на господин Арлин Антонов за изменение на ал. 2 на чл. 22.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 91, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на ал. 4.
Гласували 126 народни представители: за 20, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Арлин Антонов за създаване на нова ал. 5.
Гласували 112 народни представители: за 8, против 101, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 12.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 23. Със заповед съответният министър делегира правомощия на своите заместници и определя тяхната дейност."
Комисията предлага следната нова редакция на чл. 23:
"Чл. 23. (1) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.
(2) Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции."
Комисията предлага да се гласува текстът по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников. Желае ли някой думата по чл. 23? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на чл. 23, както се предлага от комисията и както го докладва господин Лучников, председател на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 10.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 24. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите формират на свое пряко подчинение политически кабинет.
(2) Политическият кабинет има съвещателни и информационно аналитични функции и осъществява връзките на съответния орган на изпълнителната власт с обществеността."
Предложение на Любен Корнезов:
"Чл. 24 да отпадне."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 24, като предлага в ал. 1 думата "формират" да се замени с "образуват".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников. Желаещи да се изкажат по чл. 24? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов чл. 24 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 24, както се предлага от вносителя, подкрепено от комисията, като в ал. 1 думата "формират" се заменя с "образуват".
Гласували 125 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 20.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 25. (1) Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика в сферата на неговите правомощия и компетенции, както и при представянето на тази политика пред обществото.
(2) В политическия кабинет се включват началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министрите - и заместник-министрите.
(3) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия."
Предложение на Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 25, ал. 3 думата "политическата" се заличава.
Комисията не приема предложението.
Има предложение обаче ал. 3 да отпадне изобщо, тъй като се дублира с приетия текст на ал. 1 на чл. 23.
"(4) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета, който се назначва и е пряко подчинен на съответния орган на изпълнителната власт.
(5) Дейността на политическия кабинет се подпомага от експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции по управление."
Предложение на Арлин Антонов:
В чл. 25, ал. 5 думите "които не могат да изпълняват функции по управление" да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
"(6) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от съответния орган на изпълнителната власт. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват с прекратяването на мандата на съответния орган на изпълнителната власт.
(7) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на съответната администрация."
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 25 да отпадне.
Комисията не приема предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по алинеи 1, 2, 3 и 7, като предлага алинеи 4 и 5 със следната редакция:
"(4) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета. Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават и са пряко подчинени на съответния орган на изпълнителната власт."
Вносителят предлага следната нова подобрена редакция на ал. 4:
"(4) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета. Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават и са пряко подчинени (това е допълнението) на съответния орган на изпълнителната власт."
"(5) Експертите и техните сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление."
Приема се текста на комисията.
"(6) Експертите и техните сътрудници към политическия кабинет се назначават по трудов договор от съответните органи по чл. 24, ал. 1. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват с прекратяването на мандата на съответния орган на изпълнителната власт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Лучников, прощавайте, понеже не се чуваше много ясно, "експертните и техническите сътрудници" - така ли е текстът?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Експертите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Експертите, без "н". Едното е прилагателно - експертните сътрудници, или експертите?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: И двете са прилагателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Значи "експертните и техническите сътрудници", както е написано в текста?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, благодаря.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предлага се следната последна редакция на ал. 6:
"(6) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от органите по чл. 24, ал. 1. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт и с прекратяването на неговия мандат."
Тук всъщност са обединени две предишни разпореждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Вие казахте, че се предлага отпадането на ал. 3. Комисията ли предлага това отпадане на ал. 3 на чл. 25?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не, комисията подкрепя текста на вносителя по алинеи 1, 2, 3 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Преди това докладвахте, че предлагате да отпадне ал. 3, заради дублиране.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, понеже се дублира с чл. 24, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Значи това се поддържа. Да, благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата по чл. 25. Няма желаещи.
В такъв случай започваме с гласуването.
Най-напред предложението на народните представители Руси Статков и Георги Пирински - към сегашната ал. 3 на чл. 25 думата "политическата" да се заличи.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 26, против 100, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Арлин Антонов - в текста на вносителя в ал. 5 да отпаднат думите "които не могат да изпълняват функции по управление".
Комисията не подкрепя това предложение на господин Антонов.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 3, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов - чл. 25 да отпадне.
Моля, гласувайте за това предложение на господин Корнезов, което не се подкрепя от комисията, естествено.
Гласували 107 народни представители: за 1, против 91, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 25, със следните допълнения: досегашната ал. 3 да не съществува, по-нататък алинеите да се преномерират, като текстовете, прочетени от господин Лучников, са съответно алинеи 3, 4 и 5.
Моля, гласувайте.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: С корекцията по ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, с корекцията в ал. 5, която можем да прочетем още веднъж:
"(5) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от съответните органи по чл. 24, ал. 1. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяване на неговия мандат."
Така ли е, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 15.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 26. (1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика."
Предложение на народния представител Кирил Йорданов:
В чл. 26, ал. 1 след думите "едноличен орган на" се добавя "централизираната изпълнителна власт" и след думите "провеждане на регионална политика" се добавя "представлява областта в международните контакти".
Комисията приема по принцип предложението и го включва в своята редакция на чл. 28.
"(2) При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник-областни управители и от областна администрация.
(3) Областният управител се определя с решение на Министерския съвет."
Предложение на народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Кирил Йорданов - в чл. 26, ал. 3 да се измени така:
"(3) Областният управител се назначава от Министерския съвет."
Комисията не приема предложението.
"(4) Областният управител и заместник-областните управители се назначават от министър-председателя."
Предложение на народните представители Любен Корнезов и Кирил Йорданов - в чл. 26, ал. 4 думите "областен управител" се заличават.
Комисията не приема предложението.
"(5) Контролът върху дейността на областния управител се осъществява от министър-председателя."
Предложение на народния представител Янаки Стоилов - в чл. 26, ал. 4 и 5 да отпаднат.
Комисията не приема предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26, като предлага в ал. 1 след думите "едноличен орган на" да се добави "централната". Тук става въпрос за централната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Изпълнителна власт. Да, благодаря Ви, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага тази редакция, обаче вносителят държи да се запази неговата редакция на чл. 26, ал. 1, тоест думата "централната" да не се прибавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Кой желае да започне дискусията?
Има думата господин Кирил Йорданов, вносител на предложение.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Предложението за даване представителни функции на областните управители в международните отношения е продиктувано от следните съображения.
От една страна, законодателно областният управител получава статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, което от само себе си вече поставя въпроса за неговото представителство.
Конкретно в практиката през последните години се оказа, че областите поддържат активни международни връзки, което поставя въпроса с оглед на няколко конкретни реални хипотези за представителството на областта. Тези реално, житейски съществуващи хипотези са следните:
На първо място, областите влизат в членствени правоотношения с различни европейски организации, като най-ясен и точен е примерът с Асамблеята "Европейските региони".
На второ място, областните управители, представяйки своите области в тези органи, биват избирани на ръководни длъжности в тези организации.
Поддържат се активни двустранни връзки с други региони.
Също така трябва да се има предвид и възможността за получаване на средства от различни програми, с които се подкрепят различни направления в съответните области.
Аз се радвам, че комисията прие това предложение, разграничавайки го от някаква друга самостоятелна външна политика, каквато естествено ни е идеята. Хронологически и систематически предложението отива в чл. 28 като нова точка 8. Използвах възможността сега да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Йорданов, поддържате ли другата част от предложението - към "едноличен орган" да се добави "на децентрализираната изпълнителна власт"?
КИРИЛ ЙОРДАНОВ: Не, след дебати в комисията отпадна това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Отпадна - да. И другият текст отива в чл. 28.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви много.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! От страна на няколко души е направено предложението за замяна на предложения от вносителя текст на ал. 3 със следното изречение: "Областният управител се назначава от Министерския съвет".
За мен е странно, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, състояща се почти изцяло от юристи, е отклонила това предложение, защото то буквално повтаря чл. 143, ал. 2 от Конституцията, а именно: "Областният управител се назначава от Министерския съвет".
В предложението на Министерския съвет е направен опит за внасяне на допълнителен момент с идеята, че областният управител ще се определя от Министерския съвет, а неговото назначаване ще става от министър-председателя. Наглед тази чисто формална разлика е довела и до някои немаловажни последици, а именно: обстоятелството, че контролът върху дейността на областния управител не се възлага на колективния орган, който го определя, а само на министър-председателя.
Разбира се, няма пречка министър-председателят и еднолично да осъществява такъв контрол. Но след като областният управител е орган с обща компетенция в рамките на предоставените му териториални функции, неговата дейност би могла да бъде предмет на обсъждане и упражняване на контрол от органа, чиято политика той провежда по места.
Именно затова промяната в редакцията на ал. 3 е съпроводена и с предложението да отпаднат следващите две алинеи - 4 и 5.
Каква е практиката? И досега министър-председателят подписва акта за назначението на областните управители. Но правното основание за това е решението на Министерския съвет. Следователно в случая министър-председателят действа като представител на колективния орган, защото той има и функции, които не се свеждат само до това той да ръководи дейността на този колективен орган.
Така че Конституцията в това отношение не диктува решението и не виждам място за такива раздвоявания. Защото, ако се приеме текстът на вносителя, ще се окаже, че основанието, от което областният управител придобива своите функции, това не е самото решение на Министерския съвет, а вече установяването на едно допълнително отношение лично между него и министър-председателя. А, пак подчертавам, министър-председателят в случая издава акта като ръководител на колективния орган. Затова основанието, което се предвижда и което е достатъчно, е решението на Министерския съвет. Последващите актове на министър-председателя имат само удостоверителен характер, за да може именно да възникват последващите отношения.
Така че и досегашната практика, според мен, не е предизвиквала някакви затруднения, а опитът тя да бъде променена може би е опит, за да се промени реалната структура в отношенията. Затова смятам, че ние сме длъжни да възприемем текста главно поради необходимостта от пълно съответствие между конституционната и законовата уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Други колеги желаят ли думата?
Господин Сунгарски, заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Струва ми се, че дотук дебатът вървеше, бих казал, съвсем колегиално и в чисто практически план това, което направи господин Стоилов, мисля, че е опит за влизане в чисто схоластичен спор.
Господин Стоилов, аз бих задал въпроса: ако Вие като човек, който имате право да осъществявате контрол върху дейността на всеки един държавен служител, имате някакви възражения върху дейността на определен областен управител, към кого ще отправите своето питане като депутат - към Министерския съвет или към министър-председателя? И може ли колективният орган да дойде да отговаря за дейността на даден областен управител или ще отговаря председателят на Министерския съвет, сиреч министър-председателят? Оттук нататък мисля, че този спор беше излишен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Сунгарски.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Спорът може да изглежда самоцелен, но аз ви казах и какви реални измерения - управленски и политически - може да има. А което е по-главното - той е един конституционно решен въпрос. И ако не искахте да водим този спор, просто трябваше да отразите това, което повелява Конституцията. Какво означават другите опити за някакви пояснения и отклонения?
А що се отнася до отговорите, естествено е, че отговорите в тази зала се дават от министър-председателя и от министрите. Ние никога не сме слушали някакъв хор на министрите в тази зала. Но това не означава, че този орган не може също да поставя въпроси, свързани с контрола върху дейността. Аз не оспорвам и едноличното право на министър-председателя - и то в по-голяма степен от всеки един министър поотделно - да осъществява такъв контрол върху областните управители, но би могъл Министерският съвет също да поставя тези въпроси. Защото обратният запис означава, че единствено министър-председателят има такива контролни функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Искам само да добавя не като изказване, че спорът не е схоластичен, а във висша степен юридически, както би казал и господин Лучников.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Да, господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Понеже виждам, че и господин Сунгарски иска още нещо да каже, аз ще му дам възможност за реплика.
Аз само задавам един такъв въпрос: какво би станало в един коалиционен кабинет при някакво напрежение между коалиционните партньори, когато Министерският съвет е взел едно решение, а след кратко време настъпи някаква промяна и министър-председателят откаже да назначи? Ето това е чисто практически случай, който може да възникне при тази хипотеза. Това значи, че ние ще минираме още тук, в закона, такива ситуации, когато централната власт горе се клати, и долу по места. Създаваме - без да има конституционна, не, напротив даже, противоречие с Конституцията - една такава възможност за дестабилизация на тази областна власт, тази централна власт долу по места, когато самата централна власт, изпълнителният орган има някакви проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Кирил Йорданов има думата.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Колеги, аз считам, че няма нарушение на добрия тон.
Аз имам подобно предложение като предложението на господин Янаки Стоилов, което той подробно мотивира.
Искам да обърна внимание само на двоякия характер на уредбата, която се предлага. От една страна, областният управител се определя с решение на Министерския съвет - това е чл. 26, ал. 3 - и е отговорен пред Министерския съвет - това е чл. 54, ал. 3. От друга страна - това е вече двоякостта - се назначава от министър-председателя и се контролира от него - чл. 26, ал. 4 и 5. С други думи, ако е само до подписването на трудовия договор - ясно.
Подкрепям становището за избистряне на тази материя, за точна и ясна идея. Действително, съвсем конкретен е спорът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Йорданов.
Министър Марио Тагарински има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Спорът наистина се превърна в схоластичен.
В чл. 108 на Конституцията, в ал. 2, е записано: Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея, така че, ако погледнете и кой е носител на мандата, как се опредeля структурата и персоналния състав на Министерския съвет и как Министерският съвет прекратява своя мандат, или по някакъв начин прекратяването правомощията на министър-председателя... Така че, защо трябва да коментираме правомощия, които са дадени по Конституция и да влизаме в някакви процедурни?...
В текстовете на чл. 26 просто е прецизирана процедурата: Министерският съвет определя, а министър-председателят назначава. То е точно така физически. (Неразбираема реплика от Янаки Стоилов.)
Не може! След като го определя, не може да има. Вие сам знаете. Аз не съм юрист и малко ми е неудобно да Ви уча на право, тъй като не съм правист, но поне административните процедури познавам, мисля, че по-добре от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов, Кирил Йорданов и Любен Корнезов текстът на ал. 3 на чл. 26 да гласи:
"(3) Областният управител се назначава от Министерския съвет".
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 38, против 104, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
За да бъдем коректни към господин Корнезов - неговото предложение е: думата "определя" се заменя с думата "назначава", така че да гласуваме отделно неговото предложение.
Моля, гласувайте по предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 149 народни представители: за 32, против 100, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
След това преминаваме към гласуване на предложението на господин Любен Корнезов в ал. 4 на чл. 26 думите "областен управител" да се заличат. Това е предложение и на господин Кирил Йорданов.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 30, против 102, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Янаки Стоилов в чл. 26 ал. 4 и 5 да отпаднат.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 33, против 102, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Сега пристъпваме към предложението на комисията, което играе ролята на заместващ текст и тогава ще пристъпим към текста на вносителя. Между комисията и вносителя има разлика в разбиранията. Комисията предлага след "едноличен орган на" да се добави "централната", т.е. "на централната изпълнителна власт е едноличен орган областният управител", докато вносителите държат да остане текста така, както са го предложили, без думата "централната".
Моля, гласувайте за предложението на комисията да се добави думата "централната".
Гласували 139 народни представители: за 28, против 11, въздържали се 100.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на чл. 26 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 112, против 29, въздържал се 1.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 27. (1) Областният управител определя правомощията и ресора на заместник-областните управители.
(2) В отсъствие на областния управител той се замества от опредeлен от него с писмена заповед заместник-областен управител."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 27, по който няма постъпили бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 27 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 4.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 28. Областният управител:
1. провежда държавата политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;"
Предложение на господата Руси Статков и Георги Пирински:
В чл. 28, т. 1 и 4 да се разпишат дословно от текстовете на Конституцията, касаещи функциите на областния управител.
Комисията не приема предложението.
"2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;
3. отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;
4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол, като контролира изпълнението на нормативните актове;"
Предложение на господин Кирил Йорданов - в чл. 28, т. 4 думите "като контролира" се заличават, а след думите "осъществяват административен контрол" се добавя "по изпълнението на нормативните актове".
Комисията приема предложението.
"5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;"
Предложение на господин Арлин Антонов - в чл. 28, т. 5 след думата "упражнява" се добавя "предварителен".
Комисията не приема предложението.
"6. координира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;"
Предложение на Арлин Антонов - в чл. 28, т. 6 след думата "координира" се добавя "и при необходимост ръководи".
Комисията не приема предложението.
"7. организира отбранително-мобилизационната подготовка на населението, ръководи защитата му при бедствия и аварии и отговаря за спазването на обществения ред."
Предложение на господин Кирил Йорданов - оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 28, като предлага:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;"
2. В т. 6 след думата "координира" се добавя "и контролира".
3. Създава се т. 8:
"8. осъществява международните контакти на областта на регионално ниво."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Ако ми позволите, аз ще се спра на няколко предложения, за да не вземам втори път думата.
На първо място, искам да коментирам предложението на колегите Руси Статков и Георги Пирински. Те неслучайно са предложили да бъдат преписани дословно текстовете от Конституцията. Защото в Конституцията пише, че областният управител осигурява провеждането на държавната политика. А в закона пише, че той провежда държавната политика. Ами като дадете на областния управител да провежда държавната политика, с какво ще се занимава Министерският съвет? Държавната политика е една и областният управител е изпратен там, за да осигури нейното провеждане. А не той да я провежда. Неслучайно уважаемите народни представители Статков и Пирински са предложи този буквален запис на Конституцията. Иначе, както в предходната хипотеза, ще улесним извънредно много работата на Конституционния съд.
Ще коментирам и т. 2, като правя формално предложение да отпаднат от текста думите "съответствие между" и думите "и местните" и текстът да стане: "осигурява националните интереси...". Защо? Защото в Конституцията пише, че областният управител осигурява провеждането на държавната политика. А тук щял да осигурява съответствие. Осигурявайки съответствието, според закона кое ще пригажда областният управител - местните интереси към държавната политика или държавната политика към местните интереси? Дава се една възможност едва ли не областният управител като някакъв феодал, точно феодал е думата, защото това го е имало в Средновековието, да търси баланса между държавната политика и съответствието й с местните интереси. Ами назначен е от Министерския съвет, за да...
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Четете Конституцията, моля Ви се!
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Тагарински, Вие няма да ми казвате аз да чета Конституцията! Защото Вие казахте, че от четене на право не разбирате, Вие разбирате от администрация. И ще дойдете на трибуната и ще ни прочетете Конституцията.
В чл. 142 пише, че областта е административно-териториална и за осигуряване на съответствие. Но пише за областта, а като се каже тук за това съответствие, тогава вече се разбира, че той може да избира. Трябва да прокарва държавната политика! Това е записът. (Реплика на министър Марио Тагарински.) Ние как сме я прокарвали, то се видя, сега вие се вижда как я прокарвате.
И другият съществен въпрос - аз тук имам спор и с колегата Йорданов - за контрола върху изпълнението на нормативните актове. За индивидуалните съм съгласен, пряко възложени му в отделни закони - пак съм съгласен. Но и Конституцията е нормативен акт. Има ред други закони, чието изпълнение никак не подхожда на областния управител да контролира. Или това е някакво символично значение на този контрол, или той просто е ненужен, но не виждам сега как при второ четене това ще отпадне. Може би едно пояснение от господин Тагарински в тази насока ще ни бъде полезно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Йорданов има думата.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Предложението, което съм направил по чл. 28, т. 4, беше чисто граматическо - за облекчаване на словореда. Но тук се повдигнаха и други аспекти. Аз мисля, че прилича на областния управител да контролира спазването на определени нормативни актове и това се разбира в чл. 29, в който става ясно с какви актове прави това и кои точно. С други думи, той упражнява административен контрол. Разбира се, във всички случаи след това, при развитието на различни хипотези следва и съдебният контрол. Няма нищо смущаващо в записа и аз го подкрепям така, както е даден от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз не бих взела думата, ако не ми направи впечатление една грешка на езика на господин Лучников, който от всички нас е най-големият специалист по административно право. Когато четеше текста на чл. 4, той каза "административните", а не "нормативните актове", защото вероятно това изразява неговия възглед за нещата. И тъй като аз съм се занимавала с тази материя като адвокат, смятам, че думата "административни" отговаря на процедурата, за която пледира и господин Йорданов и която сигурно и министърът има предвид. Иначе контролиране на нормативните актове е дейност, която осъществява Върховният административен съд.
Така че в този смисъл задавам въпрос на господин Лучников всъщност каква е позицията на Правната комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Няма грешка, записано е съвсем ясно - контролира изпълнението на нормативните актове, тъй като това е част от прилагането на законодателството. Той контролира прилагането на законодателството, това са негови компетенции, които са му възложени от централната изпълнителна власт. Той представлява тази власт на територията и контролира изпълнението на всички нормативни актове - на законите, на Конституцията, или, както се казва, на законността. Извинявам се, че ползвам тази терминология.
Това е. Няма никаква грешка, всичко е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Предложението на народните представители Руси Статков и Георги Пирински няма да поставя на гласуване, тъй като не е коректно. Има определен начин за правене на предложения и за тяхното формулиране.
Моля, гласувайте за предложението на господин Арлин Антонов по т. 5.
Гласували 141 народни представители: за 31, против 106, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Арлин Антонов е по т. 6.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 8, против 107, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 28 така, както е предложен от вносителя, и с корекциите, които е приела комисията, и които ни бяха докладвани от господин Лучников.
Гласували 153 народни представители: за 120, против 25, въздържали се 8.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 29. (1) Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.
(2) Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. В същия срок от постановяването на акта той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини."
Предложение на Кирил Йорданов - в чл. 29, ал. 2, изречение второ, след думите "в същия срок от" се добавя "узнаването или сезирането по надлежния ред".
Комисията не приема предложението.
"(3) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 29, като предлага в ал. 2 изречение второ да се измени така:
"Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините в месечен срок от издаването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Кирил Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Ще спра вниманието ви на чл. 29, ал. 2.
"(2) Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване."...
Естествено, има процедура, в която след като общинските съвети вземат определени решения, те ги предоставят на областния управител и от този момент за него започва да тече едномесечният срок, в който той трябва да прецени кои отговарят на закона - тук има някаква косвена връзка с това, за което спорихме преди малко - кои не отговарят на условията, предвидени в законите, и съответно или да отмени, или да спре. В конкретния случай става дума за спиране и отнасяне до съответния окръжен съд.
Едномесечният срок тече от момента, в който той получи тези материали.
Аналогична процедура предлагам и за тези актове на кметовете, които той също така контролира, но само че тук нещата са изменени, защото става дума "в същия срок от постановяването на акта" той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините, но от момента на постановяването.
С други думи, първо, не е в състояние и, второ, не е длъжен да контролира и да следи какво издават кметовете в досегашната хипотеза 30, 40 до 50 общини, както е в Софийска област. При новото деление, което се подготвя, да речем, те ще бъдат 12, 10. Във всички тези случаи той ще трябва в едномесечния срок от постановяването на акта да узнае за това нещо и да го прецени, което невинаги е възможно.
Идеята е по същата процедура, както се отнася за решенията на общинските съвети, така от момента на узнаването или от момента, в който той е бил сезиран по конкретен въпрос, да тече едномесечният срок, в който той да има възможност да прецени тяхната законосъобразност. В противен случай отиваме на хипотезата, с която толерираме незаконосъобразни актове на кметовете, като се ограничава срокът и възможността за интервенция от страна на областния управител. Може да се получи и такава хипотеза, в която след изтичането на този срок нито областният управител може да се намеси, нито пък кметът може сам да си отмени своята незаконосъобразна заповед. Идеята е да има малко повече време за преценка на законосъобразността на кметовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз съм склонен да приемем разумното предложение на народния представител Кирил Йорданов, защото наистина една заповед на кмета може да бъде издадена и забравена някъде в чекмеджето му и никой да не знае, а времето по нея да тече, докато тя стане необжалваема. Така че е много правилно да кажем просто "едномесечен срок от узнаването или сезирането му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Кирил Йорданов по ал. 2, което, както чухте, се подкрепя и от председателя на комисията господин Лучников.
Гласували 146 народни представители: за 115, против 27, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 29 така, както е предложен от вносителя, с приетата поправка в ал. 2 при предишното гласуване, и с предложеното изменение на второ изречение, от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 9.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 30. (1) Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината."
Предложение на Янаки Стоилов - чл. 30 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Панайот Ляков - в чл. 30, ал. 1 след думите "изпълнителната власт" се добавя "който се избира от населението на общината по ред, определен със закон, за срок от четири години".
Комисията не приема предложението.
Въпросът е уреден на друго място.
"(2) Кметът на община се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок от четири години.
(3) В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението."
Предложение на Панайон Ляков - в чл. 30, ал. 3 става ал. 2 и се създава нова ал. 3:
"(3) При осъществяване на своята дейност кметът се подпомага от заместник-кметове и общинска администрация."
Комисията не приема предложението.
"(4) Правомощията на кмета се определят със закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли желаещи за изказване по чл. 30?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Оттеглям и двете си предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ляков оттегля и двете си предложения.
Поставям на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на чл. 30.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 20, въздържали се 10.
Член 30 е приет.
Продължаваме със съобщения за парламентарен контрол на 16 октомври 1998 г.
1. Разисквания по питането на народния представител Елена Поптодорова към министър-председателя на Република България Иван Костов относно препоръките, съдържащи се в информационния доклад за България, на ПАСЕ.
2. Отговори на актуални въпроси и питания:
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса на народните представители Жорж Ганчев и Петър Башикаров.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илия Петров.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Велислав Величков, Драгомир Драганов, Александър Томов, Иван Бойков и Петър Мутафчиев и на питане от народния представител Румен Овчаров.
Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев и Велко Вълканов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евгени Кирилов и Иво Атанасов.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Николай Камов.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Атанас Мерджанов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Зънзов и Стефан Нешев.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на питане от народните представители Елена Поптодорова и Яшо Минков.
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев - на актуален въпрос от народния представител Христо Иванов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуални въпроси от народните представители Георги Пинчев, Любомир Божков и Златко Златев.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 21 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 16 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,59 ч.)
Председател:
Йордан Соколов
Заместник-председатели:
Иван Куртев
Петя Шопова
Секретари:
Виктория Василева
Камен Костадинов