Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 до 14 ноември 2000 г.:
Проект за решение за промени в състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Вносител: народният представител Александър Томов.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител: същият народен представител.
Законопроект за омбудсмана. Вносители: Иван Сунгарски и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Вносител: народният представител Юлиян Буров. Водеща е Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Вносител: народната представителка Росица Тоткова.
Проект за решение, относно предсрочното освобождаване на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България господин Йордан Соколов. Вносители: народният представител Георги Първанов и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Проект за модернизация на образованието) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители: народните представители Ангел Малинов и Петър Георгиев. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По дневния ред има направени три предложения.
Предложение от народния представител Михаил Миков точка от дневния ред да бъде проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Предложение от народната представителка Дора Янкова точка от дневния ред да бъде проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на фондация "Бъдеще за България".
Предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен проектът за програма:
1. Проект за решение за предсрочно освобождаване на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание господин Йордан Соколов. Вносители: Георги Първанов, Ахмед Доган, Димитър Луджев, Венцеслав Димитров и др.
2. Проект за решение за преобразуване на частни колежи в структурата на държавни висши училища в самостоятелни частни колежи. Вносител: Министерският съвет.
3. Законопроект за железопътния транспорт. Вносител: Министерският съвет.
4. Законопроект за рибарството и аквакултурите. Вносител: Министерският съвет.
5. Законопроект за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. Вносител: народният представител Стоян Райчевски.
6. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Вносител: Министерският съвет.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител: Министерският съвет.
8. Парламентарен контрол.
Имате думата по дневния ред.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За 39-и път правим предложение за включване в дневния ред на точка за обсъждане и приемане на решение за създаване на комисия за хода на приватизацията, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Ние започнахме да правим това предложение доста по-скоро, откакто действа Законът за приватизацията, но нашите предложения вече надминават по брой или поне се изравняват с поправките в Закона за приватизацията. Въпреки това предложението ни става все по-актуално и това се доказва от протестните действия в град Септември на работниците от Завода за стоманени тръби, от протестните действия на работниците от приватизираните вече микропроцесорни системи в Правец, от скандалната липса на информация какво става и какво ще става с "Плама", за което питат плевенските работници, от ситуацията в "Горубсо"?
Ние се надяваме, че сега когато се обсъждат промени в Закона за приватизацията, народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание все пак искат да знаят, когато променят закона, какво е станало досега в процеса на приватизацията, какви са резултатите от този процес, има ли случаи на облагодетелствали се, има ли случаи на корупция, и защо в крайна сметка хиляди работници остават на улицата, след като приватизацията уж би трябвало да води до обратното.
Ето тези въпроси, които постоянно седят на общественото внимание, са причината и ние за пореден път да правим своето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата за тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна комисия за проучване на фактите относно финансирането на Фондация "Бъдеще за България".
За всички нас е ясно, и ние ще продължим да настояваме за една такава анкетна комисия, че това е една семейна фондация на семейство Костови. За всички в България стана ясно, че министрите на вътрешните работи, на финансите и на прокуратурата, и специализираната комисия "Антимафия" не желаят да ревизират дейността на Елена Костова.
В регионите и в страната се задават въпроси относно това има ли прозрачност в дейността на фондацията или не? И аз мисля, че от морална гледна точка от това, че ние като парламентаристи знаем чл. 1 на българската Конституция, че България е парламентарна република, затова настоявам ние да поискаме такава комисия. И настоявам народните представители да подкрепят една такава анкетна комисия.
И междупрочем ще се отклоня малко от ежедневието на последните седмици. Стана ясно, че миналия петък, след като избирателите в община Рудозем бяха изяли парите, с които им се обясняваше какво значат християндемократическите ценности, в петък те протестираха и искаха пари за заплати, за толкова заплати, колкото пари бяха похарчени от една политическа сила, естествено да си спечели изборите, което е нейно право. Но хората питат. С политически мотиви и с политически цели се дават пари някъде.
Ние сме длъжни като народно представителство да искаме прозрачност за такива въпроси, които ни се задават. Затова настоявам народните представители, в наш интерес и на политическите сили е да имаме такава прозрачност и да подкрепите една такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за точка от дневния ред - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
Гласували 196 народни представители: за 71, против 125, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Дора Янкова за точка от дневния ред - проект за решение за временна комисия за Фондация "Бъдеще за България".
Гласували 194 народни представители: за 70, против 122, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС за седмична програма така, както беше прочетено.
Гласували 202 народни представители: за 147, против 23, въздържали се 32.
Седмичната програма е приета.
Преди това ще прочета три проекторешения за промени в състава на постоянни комисии:

"РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по земеделието, горите и
поземлената реформа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Димитър Владимиров Петров като член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
2. Избира Маргарита Милетиева Борисова за член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа."
Решението е от Парламентарната група на СДС.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 168 народни представители: за 161, против 2, въздържали се 5.
Решението е прието.
Предложение от председателя на Парламентарната група на Евролевицата господин Александър Томов - проект за решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика.

"РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по труда
и социалната политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Бойко Кирилов Радоев като член на Комисията по труда и социалната политика.
2. Избира Ивалин Костов Йосифов за член на Комисията по труда и социалната политика."
Някой желае ли да се изкаже по проекта?
Има думата господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено право на всяка парламентарна група е в рамките на своята квота в комисиите, които са договорки в рамките на Народното събрание още при неговото конституиране да прави промени в състава на комисиите.
Този случай обаче, както и следващият, който ще се предложи, не е такъв. Господин Бойко Радоев не е вече член на Парламентарната група на Евролевицата, както и господин Стефан Нешев.
Опитите за техните подмени с искане от страна на ръководството на една парламентарна група в пет парламента досега или в четири винаги са решавани по друг начин, а не по този, който се предлага съответно от Парламентарната група на Евролевицата. Независимият депутат или депутатът, преминал в друга парламентарна група, това е друг казус, но независимият депутат, след като е избран веднъж в една комисия, традиция от Великото Народно събрание досега е да не се променя неговият статут, освен ако не прояви някакво желание.

Тъй като господин Бойко Радоев не е проявил желание, - в дадения случай говоря и от негово име - той желае да остане в състава на тази комисия и мисля, че това трябва да бъде уважавано. В противен случай, ако се нарушат тези принципни договорки, ами мнозинството тогава може да подмени съставите на всички комисии и да сложи изцяло свои хора.
Това е първият прецедент от Великото Народно събрание досега и призовавам тези две решения, освен ако няма изрично съгласие на заменяните депутати, тези, които са освобождавани, да не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ние разглеждаме едно решение. Аз не знам за какви две решения говорите.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отдавна не бях чувал по-безумно изказване в тази пленарна зала. Тъй като господин Стефан Гайтанджиев много обича да говори за традицията и за морала, аз ще Ви кажа, господин Гайтанджиев, на Вас и на други подобни политически номади: традицията е, когато си избран с бюлетината на една партия, да си седиш в тази партия, а не да обикаляш като политическа шантонерка. (Смях в мнозинството, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Недейте да си служите с квалификации!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Така че много ви моля просто да не продължаваме с подобни безумия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
За реплика - господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Господин Драганов, аз съм избран с бюлетината на коалиция от името на Политически клуб "Екогласност", с коалиционен партньор Българската социалистическа партия. Така че аз не съм си сменял партията. Единствено и само съм членувал в Политически клуб "Екогласност" и в никаква друга партия. (Шум и реплики в мнозинството.)
СДС беше коалиция. Политически клуб "Екогласност" напусна тази коалиция заради антиконституционното поведение на част от нейните депутати тогава.
По същия начин ние сега считаме, че не можем да бъдем заедно с Българската социалистическа партия поради измяна на принципните предизборни споразумения.
Така че, господин Драганов, бъдете прецизен, защото проблемът не е ... Вие сте по-точно такъв пример, защото във Великото Народно събрание бяхте избран с бюлетината на Българската социалистическа партия, а сега сте с друга партия. Това е съвсем друго. Аз винаги съм бил избиран с бюлетина, на която е написано "и Политически клуб "Екогласност". Това е моята партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Въпросът е твърде юридически и много малко междуличностен. От Парламентарната група на БСП и коалиция излезе Стефан Гайтанджиев - воля негова, но членството му в комисиите, които той е имал дотогава, никой не поставя под въпрос.
От Парламентарната група на СДС излязоха Анатолий Величков и Красимир Каракачанов и по същия начин аз не виждам мнозинството да променя това.
Юридически обаче стои следният проблем: парламентарните групи са номинирали своите участници в комисиите. Разбира се, че винаги мнозинството може, ако иска, да не приеме предложението на опозиционните парламентарни групи за техни членове на комисии. Но обикновено това не става и мисля, че и не бива.
Днес въпросът е: може ли, след като вече някой не е член на една парламентарна група, тази група да предлага такива промени? Той просто не е член на тази парламентарна група. Ако допуснем този прецедент, винаги ще има възможност мнозинството съвсем произволно да променя състава на комисиите, включително да прави предложения за хора, които не са от техните групи. Защото случаят е точно такъв и няма никакъв проблем вече, ако се допусне този прецедент, което и да е парламентарно мнозинство да прави предложения за която си иска друга група, дори когато не става дума за някой, който някога е бил във въпросната група.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС, от място): Това не е предложение на мнозинството.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, знам, че не е, но въпросът ще се реши с гласове на мнозинството. И въпросът е принципен: може ли да бъде правено предложение от която и да е парламентарна група за човек, който не е от тази парламентарна група? Според нас не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Аз имам чувството, че днес лявата част на залата е решила да утрепа целия парламентарен ден с безсмислени въпроси.
Госпожо Дончева, ако отворите правилника, ще видите, че комисиите се съставят на базата на пропорционалността. Евролевицата остава без свои представители в две комисии, пак казвам, поради политическото номадство на хора, които са избрани със зелената бюлетина. Халал да са ви и единият, и другият. Вземете ги в новата левица, вземете ги в лявата старица - където искате (смях в залата), само че оставете ни ние да си решаваме проблемите на нашата група. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Въпросът е принципен. Ако това се допусне по отношение на депутати, които излизат от групи или има друго прегрупиране на парламент, край няма да има, защото парламентарните групи имат пропорционално представителство, но има и независими депутати, които по никакъв начин не се ситуират. Може да се случи в началото на един парламент въобще да няма такива, да се появят и други групи. Какво ще правим? Представете си, ако междувременно възникне друга група до края на парламента, която също поиска свое пропорционално представителство в комисиите! Ще стане пълна бъркотия в парламента.
Просто ви предлагам да си спазим парламентарната традиция, която е разумна. Никой не пречи на никоя парламентарна група, дори да няма номинално сред гласуващите представител, да си изпраща представител да присъства на заседанията и да взема отношение по въпроси и да се изказва в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не разбирам наистина приповдигнатия тон в случая на госпожица Дончева.
Първият принцип, госпожице Дончева, е пропорционално представителство на парламентарните групи в комисиите. Това нещо е въпрос на договорка между всички нас и ние държим на този принцип. На тази база, естествено, искаме да имаме своите представители в комисиите, тъй като ние сме, първо, социално ангажирани и не може да няма представител в тази комисия - може би това няма да ни го отречете, защото ние искаме да работим в тази комисия. Става въпрос и за другата комисия, която касае местното самоуправление. И в двете комисии имаме своите интереси, имаме своите договорки. Така че ние сме в правото си да участваме. Всички други хипотетични и апокалиптични построения, които казахте, просто са някакви умозаключения. Аз не мога да ви разбера на каква база и на какво основание оспорвате правото ни да искаме своето представителство, което е гарантирано право на целия парламент! Всичко друго е някакво политиканстване, наистина излишно политиканстване и никога не сме имали такива спорове в този парламент. Ако сте тръгнали към изборите, кажете го и вървете напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше прочетен.
Гласували 206 народни представители: за 134, против 53, въздържали се 19.
Решението е прието.

Проект за решение за промени в състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, внесен от председателя на Парламентарната група на Евролевицата господин Александър Томов. Чета проекта:

"РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Стефан Станчев Нешев като член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
2. Избира Венко Стоянов Вълчев за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 207 народни представители: за 137, против 60, въздържали се 10.
Решението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ИСКАНЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЙОРДАН СОКОЛОВ.
Вносител: народният представител Георги Първанов и група народни представители.
Вносителят иска ли думата?
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Парламентът на всяка парламентарна република е знаков орган, орган, който дава настроенията в обществото, орган, който дава тон на настроенията в обществото, който води нацията към разбирателство, съгласие, конструктивизъм, в добра посока или напротив, орган, който дава други настроения, които разделят нацията, които насъскват хората едни срещу други, които ги тласкат в посоката на неконструктивност.
Не е случаен фактът, че за десет години след смяната на няколко парламента винаги и неизменно парламентът беше институцията, която си отиваше с най-нисък рейтинг. Далеч съм от мисълта, че именно парламентът е бил институцията, която е заслужавала най-много такава негативна оценка, но така или иначе парламентът винаги е бил на показ и оттук са се подклаждали или успокоявали обществените страсти.
Олицетворение на парламента иска или не иска е неговият спикер, човекът, който трябва да даде със собственото си поведение, със собствената си личност, със собствената организация на работа онзи тон на добронамереност, уважение към всички, толерантност и съгласие. След като всички дефинирахме сериозни външнополитически приоритети и вътрешнополитически задачи, след като искаме да влизаме в Европа, да влизаме като достойни хора и като равностойни на държавите от Европейския съюз, ние трябва да усвоим и определени правила на поведение, които да не дават повод да бъдем дискриминирани. Тези правила на поведение изискват неотклонно и без никакво условие уважение към всички хора в тази зала. Не е допустимо председателят на парламента да бъде най-яростният политикан в тази зала. Може да бъде извън тази зала. Може да бъде ярък представител на мнозинството и на партията си, но извън тази зала. В тази зала той трябва да бъде човекът, който да осигури нормални условия за работа и то на всички.
В този парламент духът на диалогичност, толерантност и сътрудничество е непрекъснато бламиран от председателя на парламента. От самото начало господин Йордан Соколов като спикер на Тридесет и осмото Народно събрание води заседанията с крайна пристрастност и напълно различно отношение към управляващи, към парламентарно мнозинство и към опозиция. В миналия вот на недоверие срещу него, внесен от Евролевицата, опозицията беше упрекната, че занимава парламента с дребнотемие, защото тогава част от ораторите на Евролевицата говориха принципно и вярно, но общо. Беглата справка за това, което става в пленарната зала показва, че която и стенограма да извадите, от който си искате ден, винаги и неизменно ще намерите едно и също отношение.
28 януари 2000 г. - дълъг спор между Жорж Ганчев и председателя Соколов, в който просто на оратора в продължение на много минути не е позволено да каже каквото и да е, защото се говори едновременно. Накрая "диалогът" завършва така: "Внимавайте да не Ви отстраня от заседанието". - Жорж Ганчев: "Много важно, ще ме уплашиш". - Председателят Соколов: "Добре, щом не се плашиш, отстранявам Ви от едно заседание."
9 февруари 2000 г. - "Господин Пантелеев, правя Ви забележка" въз основа на шум и реплики от блока на Демократичната левица. Същото е на 11 февруари, на 17 февруари, на която си искате дата.
Защо казвам това? Защото е забранено на спикера на парламента да прекъсва оратора, да ехидничи и да коментира. А цялата стенограма, ден по ден, изобилства с това. Спикерът си позволява да тълкува и прилага правилника произволно, непрекъснато вкарвайки фразата "научете правилника".
Известно е, че съгласно правилника, който мнозинството предложи и прие, министрите отговарят на актуални въпроси в рамките на 10 мин. В този парламент председателят въведе модата и категорично и неотклонно я отстоява, че министрите говорят колкото си искат, защото така пишело в Конституцията. Първо, така в Конституцията не пише, второ, правото на министрите да говорят с предимство може, разбира се, да бъде детайлирано в правилника на Народното събрание в един разумен ред, който да осигури и нормална изява на министъра, и нормална възможност на парламента за контрол, но това, разбира се, не става така, защото е много важно да се посочи, вероятно според парламентарния председател, че той е преди всичко партиен активист и тогава спикер, и тогава олицетворение на върховенството на парламента. Няма нужда да ви давам доказателства, това тълкуване се прави всеки петък без изключение. Така че ако говорим за системни нарушения, просто въпросът за системност не стои. Има свръхсистемност на нарушенията.
В този парламент благодарение на председателя на парламента се въведе и отстоя трайната практика всичко, което е рисково като актуални въпроси и питания, да бъде връщано под предлог, че не отговаря на изискванията на правилника. Какви са изискванията на правилника, че да не могат да бъдат спазени? Те са, от една страна, да бъде от компетентност на лицето, към което е адресиран въпросът.
Не са един и два случаите, вижте колко е дебела справката, с върнати въпроси по теми. Какво обаче прави впечатление? Нищо, което рискува да постави министър-председателя натясно, не е допуснато. Няма и как да бъде допуснато. Не е допуснат нито един актуален въпрос срещу министър-председателя или министри, на който те да отговорят за едно или друго свое изказване. Нито едно! Например по този начин са спрени, вероятно като маловажни, въпроси за: договорите за реклама, финансови средства и помощи за държавни органи, фондации и сдружения, отпуснати от "Булгаргаз"; инцидента пред дома на ръководителя на СДС в Свиленград; извършване на финансова ревизия на Главно управление "Митници"; състояние и развитие на Научноизследователския химикофармацевтичен институт - София, и тяхното съответствие с програмните приоритети на правителството и неговата индустриална политика; приватизацията на "Кремиковци"; декларациите, изисквани от работещи в държавната администрация за членство в БКП; достоверността на разчетите на Министерския съвет по бюджет 1998 г.; финансово-икономическите резултати на "Булгартабак холдинг" АД, на "Благоевград" АД, на "БТ - Хасково" АД. И така нататък. Това, разбира се, е само една малка част от всичко, което нашият председател, вероятно изживявайки се като Матросов, не е допуснал да стигне до правителството.
Няма да говорим за дреболии от рода на ранжиране на парламентарен контрол, при което възлови и трудни въпроси винаги се оказват сложени след 14,00 ч., новозададени въпроси се пререждат, само и само да се осигури контрол. Всичко това може би има отношение към запазване на статута и влиянието на СДС, но има също така отношение към принизяване ролята и значението на парламента, към създаване в държавата на усещане, че именно парламентът е върховен орган и че изпълнителната власт дължи тук отчет и че давайки отчет тук, тя дава отчет пред българския народ, който може да гледа и да слуша и чрез своите народни представители да задава въпроси. В противен случай се създава само и единствено усещане за тоталитарна държава.
Прелюбопитен е начинът, по който председателят налага наказания. Вероятно никой в парламентарната зала не знае, че първото наказание в правилника не е "бележка", защото председателят започва с него. Независимо че такова наказание там просто не е предвидено като първо. Първото наказание е "напомняне" и всяка стенограма, всеки ден показва само едно: че никой не прилага това наказание. В чл. 108 и следващите от правилника е предвидено степенуване на наказанията и не може да се налага следващо наказание, без да е налагано предишното. Няма случай, в който председателят е наложил наказание и в който случай да е съобщил за какво го налага и на какво парламентарно основание.
Няма да ви занимавам със случаи, в които той отнема думата на оратора, защото не говори по темата. Такова нещо правилникът не допуска. Правилникът допуска само отнемане на думата, ако той е просрочил времето или ако вече има наложено по чл. 108 наказание. Няма нито един случай, в който той да е правил това.
Няма да ви занимавам с това в какви случаи той прилага отстраняване от заседание, без въобще да има предварително налагани наказания. Чисто произволно! От всяка стенограма на заседание, в което е наложено наказание, се вижда просто, че чл. 108 и следващите от правилника не са спазени.
Така че, напомняйки на всеки фразата "Прочети си правилника", последният, който чете правилника, е председателят на парламента, и първият, който си позволява произволно да го тълкува, е пак той. При това да го тълкува изключително в интерес на мнозинството. Няма наказание, наложено на депутат от мнозинството. Няма, просто няма! Ако за шум отляво се налага наказание, за шум отдясно защо не се налага? Аз бих казала, защото няма основание. Но като няма основание за отдясно, защо има отляво? И защо то не се посочва?
На кого да се оплаче опозицията в този парламент от това поведение на спикера? Комисия по парламентарна етика няма, мнозинството изглежда изключително стриктно налага ситуацията, при която то е всевластно тук. Но диктаторското действие на мнозинството просто снижава ролята на парламента. Над 100 са законопроектите на опозицията, които са внесени, но не са своевременно разгледани. А задължение на председателя по чл. 8, ал. 1, т. 8 е да следи за спазване на правилника. Така че задължението на председателя по чл. 8, ал. 1, т. 2 от правилника да осигури условия не означава всеки да има стол в пленарната зала и кабинет на "Батенберг", означава тук народните представители да могат пълноценно и ползотворно да осъществяват дейността си. Тази част от дейността на председателя има пряко отношение към авторитета на парламента и най-точно - към липсата на авторитет на парламента. Защото тук се тълкува с гласуване, защото тук се правят всевъзможни комбинации при приемане на законопроекти, които в най-пряка степен зависят от председателя. Защото тук второто четене де факто изчезна, то стана ново първо. И за всичко това първопричината и основата е именно председателят на парламента.
По друг случай представлява полетът до Канада, който показва отношението на председателя на парламента към държавните средства, които са му поверени, защото именно той е разпоредител с бюджета. Този полет до Канада, който медиите пространно отразяваха и на който той не отговори по никакъв достоен начин, напротив, вероятно беше посъветван от имиджмейкърите си, че може да говори само пред вестник "Демокрация" на антикомунистически теми, а за всички останали медии устата му трябва да бъде заключена. Подробностите са широкоизвестни на пленарната зала. Аз обаче искам да си дадем сметка, че някои въпроси трябва да получат отговор, ако не искаме всички ние да носим отговорност. Защо е направен този полет? Защото е целесъобразно или не? И кой преценява тази целесъобразност? Вярно е, че по наредбите на Авиоотряд 28 председателят на парламента може да си направи заявка за полет, без да иска разрешение за това и без да дава обяснение на някого. Но нека да си отговорим всички на този въпрос: целесъобразен ли е този разход? Къде отива председателят на парламента? По покана на канадския парламент? По покана на канадската държава? Или на едно частно посещение по покана на една частна организация! Да, той е канен там, защото е председател на парламента, може би ако не беше председател, нямаше да бъде поканен, но това не прави този полет със специално предназначение, а само едно частно посещение. Разбира се, че е в правото на председателя на парламента да отиде на частно посещение. Но трябва ли на частно посещение да отиде със самолет на Авиоотряд 28? 106-местен самолет! Трябва ли! Няма значение, че в наредбите не пише кога той има право и кога не. Той по презумпция би трябвало да бъде държавник и да знае кога един разход е целесъобразен. Частното посещение в Канада не става по-малко частно от това, че той се срещнал с един провинциален чиновник в Квебек, както няма да стане, ако председателят на канадския парламент беше дошъл тук, за да се срещне с председателя на Общинския съвет в Ямбол. Няма да стане. Ти можеш да си намериш формално да се срещнеш с някого по твое искане, но това не прави посещението друго, освен частно.
Защо бяха необходими толкова неистини при обяснение на въпросите: кой е платил полета, е ли фондацията на съпругата на господин Соколов организатор? Трябваше ли медиите да слагат поканата на фестивала, където да се вижда, че тя е изписана организатор? Трябва ли досега да се мълчи по въпроса колко души от персонала на Народното събрание придружаваха председателя в това частно посещение? Според думите на самия пресцентър, това са шефът на протокола, госпожа Ева Соколова, шефът на пресцентъра, преводач и лекар. На чии разноски, дами и господа? На разноски на организаторите, по думите на самата госпожа Соколова, са били председателят и съпругата му. Ами другите на чии разноски бяха? Народното събрание плати командировъчни на тези лица за частното посещение на председателя.
Кой събра парите от известните спонсори? Кой и в чия каса? Народното събрание? - Надявам се, че не, защото в счетоводството на Народното събрание няма такива средства и защото няма как Народното събрание да събира такива спонсорски пари. Или в касичката на съпругата на председателя? Кои са спонсорите? - Презряната "Мобил Тел", чийто лиценз стои под въпрос. Презряната "Мобил Тел", която междувременно правителството преследва и обяснява, че там имало пране на пари. "Булгартабак" - една голяма държавна фирма, все още неправитизирана, където възлова роля играе зетят на семейството. Държавните фирми не са, за да спонсорират частните мероприятия на българските държавни мъже. Просто не са и не бива да бъдат.
На какво основание са платени командировъчните на лицата от Народното събрание? Има вестници, в които може да прочетете колко струват техните нощувки, апартаментите и другите неща. На какво основание там пътува тогавашният конституционен съдия Иван Григоров, вече председател на Върховния касационен съд - като оперна прима, като певец от детския ансамбъл "Жестим" или като какво? (Смях и весело оживление, единични ръкопляскания в ДЛ.)
Да, може би е без значение качването на един човек в този самолет, защото тъй или иначе е пътувал и, както казва господин Соколов, "бил стар". Извинявайте, питам ви, ако има свободни места защо не вземете от аерогара "София" още известен брой хора да допълните седалките, защото те сигурно също биха желали да видят Канада. Е ли това подход? Е ли това подход?
Аз не поставям под въпроса необходимостта да се поддържат връзки с българската имиграция. Не поставям под въпрос изобщо необходимостта от провеждане на такива мероприятия. Но мисля, че наш дълг тук е да си направим сметка за хала на държавата и да преценим колко пари могат да бъдат отделени, за да има някакво разумно разпределение на тежестите. Защото е хубаво децата от "Жестим" да видят Канада и да се повозят на самолет, но нека семейство Соколови да си извади от сметките и да плати това. Нека той, ако иска, за частното си посещение да ползва държавния самолет. Да си направи заявка и да си плати полета. Но аз смятам и опозицията смята, и мисля, че така смята и българският народ, че той не може с чужда пита да прави помен и с парите на българските данъкоплатци да благотворителства, защото парите на българските данъкоплатци са от най-бедните данъкоплатци и това има огромна неморалност в това да кажеш ти, че се противопоставяли българите, живеещи в България, на българите, живеещи в Канада, и че отношението на медиите било, защото тези от Канада били антикомунистически настроени.
Ако тези хора от Канада ви бяха събрали по 5 долара, господин Соколов, като са 30 хил. души, щяхте да имате 150 хил. долара да си платите правителствения самолет, да си платите разумно разноските и да направите това посещение. Тогава ние щяхме да Ви кажем "Благодаря", но днес не можем да Ви кажем "Благодаря". Защото Вие все пак трябва да си давате сметка колко пари отделя българската държава за училищата си, за бедните си деца, за домовете за сираци, за домовете за стари хора и за културата си, и за всичко останало, и да видите, че когато няма пари в държавата, ние всички трябва да си затегнем коланите, а не само да призоваваме народа да си затяга коланите, защото той вече просто няма дупки на коланите, които да затяга. Така че неморално е, първо, да се разходват пари така. Второ, е неморално, когато тъй или иначе си хванат натясно, да се чудиш как да усукваш и да извърташ, смятайки, че като мълчиш даваш на някого отговор за нещо повече от това, че си хванат натясно. И, трето, защото не може тежестите на този тежък преход да бъдат само върху едни хора.
Защо го поставя опозицията днес? Защото Народното събрание носи отговорност за това. Правилно каза онзи ден шефът на авиоотряда: "Отговорността за това е на Народното събрание". Е, ако е на Народното събрание, е на всеки от нас. И, ако приемем, че това е недопустимо, ние сме длъжни днес да се разграничим от това. В противен случай за това ще отговаря не председателят на Народното събрание, като частното лице Йордан Соколов, което, разбира се, има право на грешки, ще отговаря парламентът. И аз призовавам мнозинството, защото когато утре отидем на избори, и преди това, вие знаете, че хората са много чувствителни към всичките ни разходи и към това, че имаме привилегии, и към това, че си позволяваме неща, които обикновен българин не може да си позволи. (Неразбираема реплика от народния представител Асен Агов.)
Не ми отговаряйте нищо за д-р Баташки, защото е много логичен примерът с циганина, който казал: "О, о, о, не ми гледай ръцете, че са мръсни, защото ако знаеш краката ми колко са мръсни, шапката ти ще падне." Недейте си служи с тия примери. Въпросът е много принципен.
И колко струва, накрая, полета? Кога ще ни кажете колко струва тоя полет? На авиоотряда му струвал еди-колко си. Да, ама ако друг си поръча полета, ще му струва пет пъти повече. (Неразбираема реплика от народния представител Асен Агов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов, моля Ви!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Независимо от всичко в парламента трябва да има друг дух и мисля, че дълг не само на депутатите от опозицията, дълг и на депутатите от управляващото мнозинство, е да покажат, че ние нещо сме разбрали за тези десет години и за тези три. Че недоволството на хората от нас е защото оттук започва разделението на нацията. От безмисленото, диктаторско, бих казала, мракобесно отношение към опозицията, на която се забранява не да участва във вземането на решения - щом е опозиция, тя няма да участва в това, но да каже каквото и да било становище по какъвто и да било въпрос. Оттук започва едно тежко противопоставяне, което после се проектира върху хората и което никога няма да доведе до нищо добро. И оттук се показва можем ли да управляваме държавните пари, когато са малко.
В тази ситуация оставането на този спикер на парламента е просто унижаващо парламента и парламентаризма. Българският парламентаризъм има нужда от реабилитация. Следващото парламентарно мнозинство трябва да го покаже с друго поведение. Дотогава спикерът на парламента трябва да освободи мястото си. Това е нещото, което днес трябва да се направи. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Както не прекъсвам министрите, така и Вас не Ви прекъснах. След десетте минути, на които имахте право като вносител, използвахте 16 от името на групата. (Шум и неодобрителни реплики в ДЛ.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): На таблото е показано 20,56 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Десет минути като вносител...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): И 10... На таблото е изписано 20,56 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И 16... Аз отчитам времето, госпожо Дончева, не спорете!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз отчитам времето. Има и друг часовник, погледнете и него.
Кой друг иска думата? Господин Корнезов, Вие ли искате? (Шум и реплики в ДЛ.)
Господин Корнезов, нали ще Ви изберем утре. Ще гледате и Вие монитора и ще видите, че тук времето се отчита абсолютно точно.
Вземете си картата, за да не ядете от времето на групата си. (Председателят се обръща към народната представителка Татяна Дончева.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Картата е взета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А защо работи? (Шум и реплики в ДЛ.)
26 мин. и 34 сек.
За процедура - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз Ви моля, като ръководите това заседание, да въведете малко ред. На часовника пише 20,56 мин. Тук, на това, пише 9,57, а Вие казвате 26 мин.
Моля Ви да вземете някакви мерки, защото в тая зала има поне три различни часовника. Говорим за парламентарни процедури, за точност, за спазване на правилника. Аз Ви моля, ръководейки заседанието, да вземете мерки всички часовници в залата да отчитат едно и също време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Кой друг иска думата?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ние по какъв начин ще следим времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какъв е проблемът с таблото? (Оказва се, че има технически проблем.) Добре, изчистете го.
Господин Корнезов, взети са мерки. Мисля, че искахте думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ами ние как ще разберем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, седнете си на мястото! Правя Ви порицание, в съответствие с правилника. Седнете си на мястото!
Господин Такоров, правя порицание и на Вас. (Шум и реплики в залата.)
Седнете си на местата и ако някой иска, да дойде тук на трибуната.
Някой друг иска ли думата?
Господин Драгомир Драганов има думата. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ за показвана разлика в часовника на таблото.)
Добре, като се изчисти, ще започне. За момент е било блокирало. Какво искате? (Шум и реплики в ДЛ.)

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, не им обръщайте внимание, говорете си, 22 секунди загубихте вече.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз ще бъда кратък.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тук нищо не отчита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Порицание на господин Миков. (Реплики от ДЛ.) Порицание. Имам право. Моля за тишина.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: От името на Парламентарната група на Евролевицата заявявам, че ние няма да участваме нито в дебата, нито в гласуването по т. 1. Няма да участваме нито в дебата, нито в гласуването по следните мотиви и съображения.
Известно е, госпожа Дончева беше достатъчно любезна да го напомни тук, че през май миналата година ние внесохме искане за смяна на господин Йордан Соколов като председател на Народното събрание. Част от мотивите сега на 84-те колеги изцяло съвпадат с нашите мотиви от май миналата година. Ние се радваме, че след един кратък размисъл от 15 месеца вие най-сетне сте достигнали до тези истини, които ние казвахме още миналата година. (Реплики от ДЛ.)
Абсолютно съм съгласен с тезата от мотивите, че господин Соколов е пристрастен при водене на заседанията. Съгласен съм и с това, че господин Соколов доста често прекъсва или коментира особено представители на опозицията. Съгласен съм и с това, че той прекратява заседанията понякога в разрез с изискванията на правилника. Съгласен съм и с това, което го нямаше в мотивите, но госпожа Дончева изтъкна, че господин Соколов много често връща неудобни за изпълнителната власт въпроси и по този начин служи като политически чадър над правителството. Можеше да се добави и това, може би, че господин Соколов много често пренарежда актуалните въпроси и те престават да бъдат актуални с цел да не получат своевременен отговор. Но, отново повтарям, радвам се, че и колегите от БСП най-сетне са достигнали до това, което ние казахме миналата година. Аз се надявам, че сега след 15 месеца, а може би после след 15 години ще достигнат и до една друга идея - тази за социалдемокрацията, а не за неосталинизма и неокомунизма, който трябва да вирее в тази страна.
Но, колеги, между май 1999 г. и ноември 2000 г. има 15 месеца разлика. Когато ние внесохме нашето предложение и ако то беше подкрепено в залата, това беше в средата на мандата и тогава евентуалната смяна на господин Йордан Соколов може би щеше да има практически ефект за подобряване на работата на Народното събрание. Днес, само 6 или 7 месеца преди изборите, ние смятаме, че ефектът, който се търси, който се цели, е само и единствено предизборен. Известно е, че практически няма време за радикални промени, известно е, че всички навлизаме в предизборна подготовка. Не можем да приемем, че по такива популистки, евтини начини, трябва да се търси напомпване, реанимация на електората. Няма да станат вашите избиратели нито по-сити от този дебат, нито по-подгрети. Вашите избиратели ще продължат, защото вие им губите времето и вместо да се занимаваме с бюджет, с проблемите на наближаващата зима, с проблемите, които Христо Стоянов поставя непрестанно, за закъснението на есенната сеитба и т.н., и т.н., вие им губите времето и те ще останат по-гладни и по на студено.
Ето затова, отново казвам, от името на Парламентарната група на Евролевицата смятаме, че днешният дебат по т. 1 е едно загубено парламентарно време и поради това ние няма да участваме в такъв дебат, нито в гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
За реплика думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Драго, искам да ти кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, няма "Драго" в българския парламент.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо го прекъсвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще го прекъсвам, длъжен съм. (Реплики от Румен Такоров.)
Господин Такоров, правя Ви забележка.
Имате думата, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: Аз Ви благодаря, че ми давате възможност да казвам това, което мисля от трибуната, но сигурно утре трябва да говоря това, което искате да чуете. Как трябва да се обърна - проф. Драганов? Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов или народният представител Драганов.
СТЕФАН НЕШЕВ: Народният представител Драганов, искам да Ви кажа, че във вашата парламентарна група не е имало, няма и няма да има социалдемократи. Това и Шарпин го разбра и затова вие никога няма да представлявате социалдемократическата идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Отклонихте се от темата.
Има думата за дуплика господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Нешев, ние обсъждаме една точка от дневния ред, а Вие говорите нещо съвсем различно. Влезте поне веднъж в час. Знам, че Вие сте едно от най-убедителните доказателства в този парламент, че земята е кръгла. През 1990 г. Вие тръгнахте от крайно дясно и сега стигнахте до крайно ляво и закръглихте обиколката си, но това няма нищо общо с темата, която дискутираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има ли други изказвания?
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Часовникът пак не е оправен, Вие продължавате да ръководите пристрастно заседанието, но явно това е стил, пренесен от председателя Соколов и върху Вас.
Защо днес ние искаме оставката на председателя на Народното събрание? Какво представлява всъщност фигурата на председател на Народното събрание? Той не е нищо друго, както е констатирано и в решението на Конституционния съд, освен пръв между равни - примус интер парес. И в крайна сметка неговите действия са в три насоки: организационни; действия, свързани с представителни функции на Народното събрание; и действия по ръководене на заседанията.
Аз няма да се спирам на многобройните нарушения и пристрастното ръководене на заседанията. Но какво стана в това Народно събрание? Една от основните му функции по отношение на отчета пред Народното събрание за това, което той върши от името на Народното събрание, до момента, 3,5 години по никакъв начин народните представители не са получавали отчет както по отношение на действията в администрацията, където бяха уволнени около 150 души, така и по отношение на харченето на парите на Народното събрание - тук не става въпрос само за полета до Канада - и в крайна сметка отчет за онези негови изказвания, имащи чисто политически характер, които той прави, когато представлява Народното събрание, нещо, което е недопустимо, без да е получил изричен мандат за това.
Да, той има правата на всеки народен представител да има политическа пристрастност. Никой не отрича това. Но, когато той представлява Народното събрание, той няма право по никакъв начин да излага личните си политически виждания, защото в тези случаи те ангажират цялото Народно събрание. Би могъл да го прави единствено, ако има изричен мандат от Народното събрание.
Всички тези тези са категорично констатирани от Конституционния съд в негово Решение № 16 от 10 ноември 1992 г. Нищо такова народните представители до днес не са получили като отчет. В крайна сметка тези специфични представителни функции освен във външнополитическите отношения, но така и в политическия живот на България се превръщат в една злоупотреба с правото му на пръв между равни, в една злоупотреба, която в крайна сметка излага не толкова неговата персона, колкото цялото Народно събрание.
Това са част от мотивите, които смятам, че са напълно достатъчни днес ние да разглеждаме въпроса за освобождаването на господин Йордан Соколов като председател на Народното събрание.
Аз ще се спра само на един случай, свързан с ръководеното на заседанията и с неговите позиции тук, в тази пленарна зала. Това е заседанието от 15 септември 2000 г., когато той си позволи от трибуната зад мен не по реда, установен в правилника, типично в неговия стил, да се включва и прилепя към всеки изказващ се, да апострофира и да говори паралелно и заяви, че единствените мръсни пари, изпрани в България, са от Българската социалистическа партия и това е сторил Кирил Добрев, сина на покойния ни колега Николай Добрев, едно изказване, което по-скоро прилича на площаден митинг, отколкото на председател на Народното събрание. Дали са изпуснати нерви, дали става въпрос за груба политическа арогантност, това няма значение, господин Соколов. Вие тогава като председател на Народното събрание си позволихте от тази висока трибуна да изречете една лъжа, за която много добре знаете, че е такава.
В този смисъл аз апелирам към народните представители: нека днес да гласуваме за освобождаването на господин Йордан Соколов, защото всеки глас за освобождаването на днешния председател е глас за авторитета на българския парламент и на българския парламентаризъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Други изказвания?
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! От нашата парламентарна група - на Обединението за национално спасение - още в самото начало всички подкрепиха избора на господин Соколов за председател на Народното събрание и мисля, че това се знае от всички.
За съжаление, впоследствие останахме разочаровани от неговата работа като председател. Аз съм вече 4-и мандат народен представител, имам впечатление от работата на всички председатели на парламента. Имал съм критични бележки. Вярно е, че тук човек не може много-много да се изказва за работата на ръководството на Народното събрание и специално за работата на неговия председател, може би, когато обсъждаме отчета за изпълнението на бюджета. Иначе като че ли нямаме право да питаме какво става в ръководството.
Има обаче един безспорен факт. Това е, че това Народно събрание започна работата с един висок рейтинг, т.е. с едно високо обществено доверие. За съжаление, виждате всички проучвания, без изключение, говорят за спадане на този рейтинг, за спадане авторитета на Народното събрание и то рязко спадане. Мисля, че персонална вина за това носи и неговият председател. За съжаление, казвам, защото не искам да е така. И аз съм част от това Народно събрание.
Това, което на мен прави впечатление, това са големите разхищения в разходите, които прави председателят на парламента и неговият екип. Не си спомням откакто съм тук, вече 11-та година, нито един председател да е пътувал толкова много в чужбина и с такъв грамаден екип, съответно да е харчил толкова много пари, колкото се харчат в момента.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Защото не са ги канили.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не знам дали са ги канили или не, но те са намерили кой да ги покани. Като го канят, да му посрещат и разходите, господин Агов. Обаче той ги посреща. Народът ги посреща, не и Вие. Народът вади от джоба си и плаща за това. За мен са необясними обясненията на председателя, когато го питам за това, какви пари се харчат около него и колко души пътуват.
Господин Агов, Вие не си спомняте, но аз съм пътувал с покойния Стефан Савов. Тук допреди малко беше колегата Димитър Стефанов. Пътувахме примерно до Хюстън, до Републиканската конференция през 1992 г. Той пътуваше сам в самолета, сам, без лекар, без секретар, без охрана, без нищо. Точно така беше. Кой казва, че не е вярно? Питайте господин Стефанов, той е тук, излезе някъде в коридора.
Имаше нещо друго. Господин Савов връщаше всички пари от дневните си, които не беше изразходил. От тия високи дневни - аз не знаех тогава колко получава. Казвам му, бай Стефане, тези пари са твои, дай ги на партията. Въобще не е така - казва, те са на Народното събрание. Отидете да проверите документацията, може би се пази и хората знаят, че той връщаше парите. И не става дума само за дневните. Това е една много малка история. Знам, че когато следващият председател - Александър Йорданов, си позволи да пътува със съпругата си, в парламентарната група - ето тук, виждам Христо Бисеров - се вдигна шум защо той троши народни пари за съпругата си. Вярно е, някой ще каже: "Протокол, протокол". Обаче наистина има някои съпруги, които се качват на главите на мъжете си и започват да рушат не само техния авторитет, а и нашият авторитет, на Народното събрание. Какви са тези работи? Те се правят на много велики общественички, ходят насам-натам с охрана и т.н. Не знам дали е вярно, но прочетох в един вестник, че Националната служба за охрана разхождала дакела на господин Соколов. Извинете, може и да не е така, но самият факт, че се е появило, показва, че има нещо.
Да, трябва ли това, госпожо Тоткова, да се върши в България? Не искам да е така. Тези мъже да си укротят жените, особено като се има предвид с какво са се занимавали преди. Не мисля, че това е политиката на СДС, естествено.
Освен това, господин Соколов, според мен председателят на парламента трябва да дава пример и като законотворец. Но за съжаление, онези ехидни забележки, които сте ми подхвърляли винаги отзад, не са придружени с една активна законотворческа дейност от Ваша страна. Вярно е, че Вие подписвате всички закони. Но много рядко съм Ви виждал тук, на трибуната. Казват, че сте добър юрист. За съжаление, не съм го забелязал.

Така че наистина различните председатели имат различни възможности. Вие, като казват, че сте били добър адвокат преди, ами покажете го това тук. Убедете хората да променят този или онзи закон, с аргументи, не със забележки.
Аз се съмнявам, че това гласуване ще приключи така, както искат вносителите. Аз съм сигурен, че парламентарната група на мнозинството при начина на гласуване днес ще го подкрепят, обаче нека този дебат, който се провежда тук, да бъде един вид напомняне на всеки бъдещ председател, че парламентът все пак има право да разгледа работата на своя председател, да го критикува, да му прави критични бележки и да изисква много от него. Наистина.
Аз най-много се притеснявам от грамадните разходи, които се правят около председателя, от грамадната свита, която непрекъснато пътува с него. Защото тези пари се откъсват от залъка на българския народ. Те не са само в бюджета на Народното събрание, както се показа. Те са и в Авиоотряд 28, те са и в Националната служба за охрана.
Вярно е, че Националната служба за охрана има един грамаден бюджет, но аз смятам, че в близките дни ще разгледаме Закона за държавния бюджет. Тя е на бюджет, почти колкото е бюджетът на цялото Народно събрание, при условие, че задължението й е да охранява само четирима души в тази страна. Ами, сега къде отиваме?
Естествено, аз съм сигурен, че тези хора искат да харчат пари, но именно хората, които са обекти на охрана, трябва да се възпират и да кажат: не, това не трябва да е така. Защото иначе наистина се превръщаме пак в това, което още преди 10-11 години се противопоставихме. А изглежда сега мащабите са много по-сериозни. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За процедура - господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Натрупаха се доста въпроси и засега нашето заседание протича под формата на монолог. Всички въпроси са адресирани към господин Соколов - председателя на Народното събрание, и ще си позволя да повторя някои от тях:
Първият въпрос е може ли Народното събрание да носи отговорност за целесъобразността на пътуването на неговия председател до Торонто?
Колко пари бяха събрани от спонсори? И кои са другите спонсори, освен вече известните ни "МобилТел" и "Булгартабак".
Какви суми е платило Народното събрание за командировки при пътуванията на антуража на господин Соколов?
Колко пъти секретарката на господин Соколов го е придружавала в неговите международни пътувания.
Има и други въпроси, които се нуждаят от отговор, ето защо предлагам от името на Парламентарната група на Демократичната левица половин час почивка, след което да дадем думата на господин Соколов за отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата на господин Соколов ще дадем тогава, когато той я поиска. А не когато вие кажете.
Така е по правилник: всеки депутат говори, когато поиска думата.
Противно становище има ли за почивката? Няма. Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата.
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че действително има основание в мотивите за исканата оставка и в значителна степен съм солидарен с вносителите. Неслучайно и аз съм между тях и смятам, че действително е надмината определена граница, в името на която може да се допусне и партийната пристрастност, и нормалното, човешко по някой път увличане и при ръководство на заседанието, и при редица действия.
Аз искам обаче да напомня, че няколко пъти бяха поставяни същностни въпроси от работата на председателя на Народното събрание, които сега не са споменати или могат да се разглеждат като една опосредствана част от мотивите.
Първо, помните вероятно, че още през 1997 г. Парламентарната група на Демократичната левица постави в декларация въпроса за огромното количество уволнени служители. Когато Парламентарната група на Демократичната левица имаше мнозинство в парламента, тогава, ако не се лъжа, имаше шест души съкратени. Първия или втория месец, след като Съюзът на демократичните сили имаше вече председателството на парламента, те бяха 136, след това се увеличиха. По-голямата част бяха без сериозни мотиви, една част съдът ги отхвърли, което също тежи на данъкоплатците, защото това са живи хора и в повечето случаи компетентни, в никакъв случай не мога да кажа, че са били партийно пристрастни.
Вторият проблем, който също възникна, е въпросът за правото на депутатите да поканват свои близки или хора, с които имат спешна среща, ограничаване на достъпа до сградата особено за този парламент. Смятам, че тук беше превишена разумната граница по вина преди всичко на председателя на парламента. Разбира се, то не може всеки, който иска, да се вкарва, с това съм съгласен, но това - само председателят и главният секретар да издават пропуски, което стана като практика, за мен е дълбоко неправилно. Кмет на 100-хилядна община съм се молил тук по два дни, за да ми донесе определени документи. Смятам, че по този начин и народните представители не могат да извършват нормално своята работа, вина за което има и председателят на парламента.
И третото, за което мисля, че и "Екогласност" има интерес, това е недопустимата намеса на председателя на Народното събрание в работата на съдебната власт. Става дума, помните много от вас, "Екогласност" имаше тук в непосредствена близост свой офис. Водиха се дълги дела за реституция. Стигна се до дело за изваждане, изпълнително дело, но се доказа от Градския съд, че всъщност претендентите имат право само на 7 на сто, а останалото трябва да е общинска собственост. Тогава помолихме и кметът на София господин Софиянски разреши ние временно да продължим да обитаваме на базата на това, че жилището е 93 на сто общинска собственост. Тогава имаше случай на лична намеса на господин Соколов. И вие знаете за какво става дума, тъй като той се намеси практически. Съдията изпълнителка непрекъснато спекулираше с Вашето име, Вие сте се обаждали на кмета на София, който беше принуден под силата на този натиск да отмени тази заповед. И се стигна до това, че един чудесен общински имот, което значи, че на цяла София, на населението, в момента се владее от някакви съмнителни наследници. Отделен е проблемът, че той в момента е отдаден на "Дрезденер банк". Смятам, че това също е недопустимо за един председател на Народното събрание - намесата в това гражданско дело.
Смятам, че действително председателят на парламента трябва да бъде еталон, пример за безпристрастност при воденето на заседание. Не става дума за водене на митинг или партийно събрание, където той има своите права. Човешко е по някой път и да се увлече. Но мисля, че само тези три примера, които дадох, в значителна степен надвишават това, което може да прави един председател на парламента.
Така че, аз призовавам, уважаеми колеги, да гласувате "за" исканата оставка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз смятам, че днешният дебат е един срам както за Народното събрание, така и за България. Тъй като пресата нашумя с тези разходи, смятам, че най-добре беше и за господин Соколов, и за България, за пред света, той сам да си подаде оставка. Видяхте какво направи Хелмут Кол - един човек, който управлява Германия и изтри срама на ХХ век - събори Берлинската стена. За 1 млн. марки, дадени му от Митеран, които не ги е отчел, си отиде. Виждате какви процеси текат в момента с президента на Филипините - една богата държава. Президентът на САЩ Бил Клинтън, жена му ползвала самолет и плати 170 хил. долара за частно пътешествие.
И второ, след като гръмна пресата и знае това българският народ, няма логика, когато изваждаме децата от училище, в принудителна ваканция, че няма пари, няма инсулин, 100 хил. деца гласуват, 50 на сто живеят под прага на бедността, над 1 млн. безработни, а нашата върхушка харчи, като че ли са синове на Рокфелер.
Знаете, че сме се превърнали на европейски и световни просяци. Това посолство дари 5 хил. долара за дом за деца, онова посолство дава 10 хил. долара, а ние харчим поголовни суми. И не само за председателя на Народното събрание. Екскурзията "Сидни" - 200 хил. долара. Така че затова е такова негативно отношението и на световните институции към нас. И вие го знаете много добре.
Така че, уважаеми господин Соколов, и за Вашето достойнство, и за достойнството на България, на парламента, моля, подайте си оставката! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Други изказвания?
Господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Още се колебая, господин председателю, какъв тон да избера за тези няколко думи, които искам да кажа. Аз подписах тази подписка и то на едно принципно основание. Не става дума за примерите, които тук се изброиха, проверено, вещо, с цитати, с позоваване на протоколи и на страници. За мен става дума за нещо много по-важно. Когато един народен представител е посочен за председател на парламента, той е длъжен да направи своя избор по следния начин: първо, или да запази яркото си качество на политически деец на партия, или да приеме полагащата му се по функция на председател на парламента роля на безпристрастен арбитър на работата в Народното събрание.

Когато той избере първото, става негоден за второто. И затова всеки председател в целия свят си дава пред себе си и пред партията си и нейните органи отговор на този въпрос. На мен ми е неудобно, представям си аз да съм на мястото на господин Соколов, но той избра това поведение - ярък деец на СДС, един откровен ръководител на тази политическа формация и в същото време председател с поведение, което силно напомня това негово първо качество. Това е несъвместимо. Това, че е имало пример с предни народни представители, които са станали председатели - сигурно има такива примери, но въпросът се състои по друг начин. Българският парламент няма да спре с Тридесет и осмото Народно събрание, а ще върви нататък надявам се с повече възможности да убеждава обществото, народа ни, че ние сме парламентарна държава.
Аз не говоря даже за това пътуване до Торонто. То отдавна трябваше да бъде предмет на една парламентарна анкета, ако няма подходяща комисия, а има - това е комисията "Антимафия", някой трябваше да състави една комисия, за да се разгледа този въпрос. Не може да се мълчи! Няма мълчалива демокрация! Това е принципният въпрос.
И смятам, че господин Соколов, когото познавам много добре като един великолепен юрист и гражданин, просто е направил лош избор. Такова съчетаване на две неща е несъвместимо. И то е недопустимо.
Когато говореше госпожица Дончева щях да й направя една реплика. Не го направих, но сега ще бъда ясен. Не е вярно, госпожице Дончева, че само в залата председателят трябвало да се държи по определен начин, а вън от залата - както намери за добре. Това не е вярно! Той е председател на Народното събрание и вън от тази зала, и денонощно. Аз не съм правил справка като Вас, но господин Соколов беше на едно празненство, където се издигаше националното знаме, и произнесе невероятни думи спрямо други парламентарни групи, други партии и политически дейци, представени в парламента. Това е недопустимо! Е, как ще бъде това? Защо не си го представите психологически, ако щете и медицински - там говори там, идва тук, застава и започва да бъде като един невинен ангел. Няма такива ангели, няма и такива председатели! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да кажа защо господин Соколов не може да бъде арбитър, както се изрази Гиньо Ганев, в това Народно събрание. Просто той игнорира цялата опозиция, превръщайки се в лична охрана на господин министър-председателя по отношение на въпросите, които ние задаваме към него. Ще посоча само три въпроса, които са върнати:
250 хил. работни места обещава в актуализираната "Програма 2001" господин министър-председателят. Задавам въпрос колко от тях ще бъдат за съкратени медицински специалисти - 8 хил. лекари, 20 хил. средни медицински кадри? Въпросът не бил в ресора на министър-председателя. В чии ресор е? На Иван Нейков? На Илко Семерджиев или на някой друг? Кой е подписвал тази програма?
Във втория въпрос ставаше дума, че по здравната реформа поискаха 100 дни толерантност. Поиска я господин министър-председателят, заедно със своя министър. Попитах какви управленски действия са предприели през тези 100 дни толерантност? Нямал съм право да искам самооценка на министър-председателя. Ами за какво съм народен представител, като не мога да искам оценка на министър-председателя за това, което върши? За какво? Ние парламентарна република ли сме или министър-председателска република?
Третият въпрос беше за качеството на живота. Било върховна цел на правителството в актуализираната "Програма 2001". Попитах как здравната реформа ще повлияе върху качеството на живота? Не било в ресора на министър-председателя. Извинявайте, ама има ли друг отговорен човек в тази държава, който повече от него да отговаря за качеството на живота на българите?
И веднага ще го свържа с пътуването на господин Соколов, прословутото пътуване до Канада. То е на 520 души пенсионери пенсиите за цяла година, на 5100 деца могат да се увеличат двойно семейните надбавки, на 20 души тежко сърдечно болни да се направят операции, когато миналата година в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта планирахме само 3 млн. и половина български лева за консумативи. Редно ли е това? Да чакат хората години наред за сърдечни операции и ще им дойде редът, когато трябва да им се прави помен.
В същото време - за семейството. Няма само министър-председателско семейство. Има и парламентарно семейство. Днес получаваме нова покана: "Форум "Българка" Ви кани на "Християнското семейство" в зала "София"." Чудесно! Колко наем ще плати Форум "Българка" за това? И за всички ония неща, които провежда в зала "София", когато всяка друга организация, когато поиска нещо, трябва да плаща за ползването на залите? Не е ли превърната зала "София" в семеен хол на фамилия Соколови?
Тук пред мен, е една книжка, на която пише: "Република България, Народно събрание" - "Националният дух и медиите" - кръгла маса, организирана по инициатива на проф. Ева Соколова на 25 февруари 1998 г." Кой плати това издание на Ева Соколова? Тя ли, или Народното събрание, питам аз? Кой плати това издание? От чии пари? От бюджета на Народното събрание, който и тази година се увеличава.
Има много примери, които могат да се посочат, но господин Соколов, помислете върху тези проблеми, които се поставиха, и мотивите, под които ние сме се подписали и независимо, че е краят на мандата, оттеглете се с достойнство като председател на Народното събрание. Недейте оставя едно петно върху Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Марангозов, като говорите за болните и давате пример за господин Соколов, беше редно да кажете и за това, че със съгласието на господин Соколов се отделиха пари за лечението на нашите съграждани от Западните покрайнини. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
За дуплика има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз приветствам, че това е станало със съдействието на господин Соколов, но с чии пари? С чии пари? Ако са от неговите лични средства, приветствам тази идея, че ги е дал за Западните покрайнини. Чудесно е, че мислим за Западните покрайнини, но трябва да помислим също и за българските покрайнини. (Ръкопляскания от ДЛ, реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли други изказвания?
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Слушах внимателно изказванията по исканата оставка на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание господин Йордан Соколов. Но, за съжаление, дискусия няма. Няма дискусия, защото мнозинството, което безспорно подкрепя председателя на Народното събрание, мълчи. Необяснимо мълчи, поне за мен. А такава дискусия е необходима на Народното събрание. Бих казал не само за господин Соколов, а за всеки един от нас, защото всеки един от нас е част от българския парламент.
Въпросът е какви изводи бихме могли да направим в този, бих казал, монолог, който се получи тук?
Първо, ние в тази зала преди почти четири години избрахме господин Соколов за председател на Тридесет и осмото Народно събрание. Избрахме го за първи между нас, равните, а не за наш началник. И ако си спомняте, вижте протокола, през 1997 г., на първото заседание, точно 218 народни представители от общо 232 гласували, подкрепиха избора на господин Соколов.

Днес 84 народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица, от Обединението за национално спасение, независими, представители на Евролевицата, практически цялата опозиция иска тази оставка. Това е повече от една трета от народното представителство.
Тук според мен господин Соколов трябва да отговори пред нас или може би пред себе си - защо загуби доверието даже и на народни представители, които го подкрепиха при неговия избор.
Господин Соколов, партийната дисциплина ми е ясна, червеното копче ще бъде натиснато при гласуването, за да Ви запази, но авторитетът на председател на Народното събрание не зависи от партийното гласуване в този парламент.
Второ. Авторитетът на Народното събрание е най-ниският в сравнение с всички други държавни институти. Авторитетът, рейтингът, както му казваме, на парламента от неговото начало досега е спаднал повече от три пъти. Даже, бих казал, гражданите изгубиха доверие в нашия парламент и това е безспорен факт.
Мисля, че всеки от нас, но преди всичко председателят на това Народно събрание трябва да отговори на въпроса защо общественото доверие в Народното събрание е спаднало под критичната точка. След като си първи между равните, то трябва да понесеш и първи отговорността за това незавидно състояние на българския парламент.
Трето. Председателят на Народното събрание е длъжен да бъде безпристрастен при изпълнение на своите задължения. Разбира се, всеки от нас носи политическите си пристрастия, но ако бъдеш избран за председател на парламента, то трябва да свалиш политическите си одежди преди да влезеш в онзи кабинет.
И тук е най-голямата грешка, допускана от господин Соколов. Какво означава, че той е върнал 290, повтарям, 290 въпроса и питания към министри, като само 177 са на парламентарната група. Това означава политически чадър над правителството. Това означава, че господин Соколов де факто се е превърнал в цензор в конституционното право на народните представители за парламентарен контрол. Какво означава, че са наложени 144 наказания на народни представители и то само от опозицията? Какво означава, че 134 закона само на опозицията се блокират, въпреки изискванията на правилника?
В заключение, защото виждам, че времето лети. Парламентарната група на Демократичната левица не отрича правото на мнозинството да посочи председателя на Народното събрание. Но когато той загуби доверието в парламента, включително и в опозицията, той трябва да си подаде оставката. Само това е пътят, който би могъл да спаси честта на господин Соколов. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други изказвания?
Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина изпитвам неудобство от внесения проект за решение да бъда освободен като председател на Тридесет и осмото Народно събрание. Това не е обаче това неудобство, което вие предполагате. Неудобството е, че когато България и нашият парламент има да решават много по-важни въпроси, се губи много време, губят се и пари на данъкоплатците (възгласи в ДЛ: "Ха-ха-ха!") да се обсъжда нещо, чийто изход предварително се знае.
Аз бих разделил основанията, мотивите на проекторешението на две - по същество и във връзка с пътуването до Канада.
Има ли върнати от мен актуални въпроси и питания? Има. Не са 290, господин Корнезов, винаги сте неточни, но са 220.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Голяма част са мои. (Възгласи от ДЛ: "Е-е-е!")
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Резултатът е: Тридесет и седмото Народно събрание, в което БСП имаше мнозинство, е разгледало 688 актуални въпроса. Тридесет и осмото Народно събрание, на което аз съм председател и това за мен е висока чест, е разгледало 2 хил. 234 актуални въпроса (ръкопляскания в СДС) - четири пъти повече. Аз съм готов да се подпиша под всеки върнат от мен актуален въпрос и питане, защото съм го направил в съответствие с правилника.
ГЛАС ОТ ДЛ: Сега има повече проблеми!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Михайлов (смях в ДЛ), дайте ми възможност, слушах съвсем внимателно вашите изказвания, нека аз да си развия моето изказване. Самият правилник ме задължава за това.
Аз съжалявам, че по едно време имах намерението, може би сега ще започна да го правя, когато връщам актуален въпрос, във времето на парламентарен контрол да изчета какви актуални въпроси съм върнал. И съм убеден, че много народни представители ще се срамуват като си чуят тук името. Защото има народни представители, които за три години и половина не са разбрали, според мен, какво върши това Народно събрание.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Те затова питат.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Такива некомпетентни въпроси задават. Върнал съм, поисках справка, дадоха ми я, да кажем: два актуални въпроса, зададени от народния представител Иво Атанасов към Иван Костов във връзка с негова оценка на събитията от 4 февруари 1997 г.
ГЛАС ОТ ДЛ: Това е изявление.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изявление, в което се съдържа оценка. И от същия народен представител към тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев, вече пък за негова оценка за събитията на 10 януари.
Ами, господин Атанасов, това не са управленски действия, извинявайте. Но прочетете правилника, съвсем добронамерено много пъти тук съм заявявал. Ако се преброи колко пъти съм казвал, че народните представители е хубаво най-после да научат правилника, ще видите, че не са малко.
Върнал съм, да кажем: актуален въпрос на народния представител Велко Вълканов към министър-председателя - какво било отношението му към антифашистката съпротива в България. (Смях в СДС.)
Ами, господин Вълканов, на едно ваше събрание на Българския антифашистки съюз поканете министър-председателя да ви каже какво е неговото отношение. В Народното събрание ли ще се занимаваме с един такъв въпрос?
Аз съм убеден, че ако започна да ви ги чета, много време ще загубим. Но който и да беше на мое място, би постъпил по същия начин, защото правилникът е съвсем ясен - могат да се задават въпроси, първо, към ресорния министър, когато има такъв. Ние сме обявили във всяка парламентарна група, по съобщения от Министерския съвет, кой министър за какво отговаря. Господин Кънчо Марангозов беше задал въпрос към министър-председателя: защо еди-кой си номер общинска аптека в Кюстендил или в Дупница, може би ще сбъркам, продавала по-скъпи лекарства? И ще дойде. (Неразбираема реплика от Кънчо Марангозов.) Вярно е, господин Марангозов, вярно е. Е, забравили сте, има го тук. (Смях.)
И да не говорим за много други подобни случаи. Така че не мога да приема тази критика за основателна.
Не мога да приема и че съм нарушавал правилника затова, защото съм давал думата на министрите, когато пожелаят. Защо съм правил това, както каза госпожа Дончева, юристката госпожа Дончева? Защото, видите ли, в някаква си Конституция това го пишело. Ама, това е нашата Конституция, госпожо Дончева. Научете и Конституцията, като сте юристка. (Ръкопляскания в СДС.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): В правилника има ред, но Вие не го спазвате.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да наруша Конституцията и никога не бих си позволил това.
Забавял съм разпределенията на внесените от опозицията законопроекти. Хайде, станете и ми кажете един случай. Деветстотин четиридесет и седем законопроекта, внесени в това Тридесет и осмо Народно събрание, същия ден, почти без изключение, съм ги разпределял на водещата комисия. Оттам нататък вие пак не знаете правилника, защото вие сте тези, които решавате в дневния ред какво да влезе, а не аз. (Реплики в ДЛ.) Вие, народните представители. Ако не знаете кои "вие", значи и това не ви е ясно. Сега, извинявайте, ама и днес дори вие гласувахте дневния ред.
Защо ми сочите господин Корнезов?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Справката си вземете!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Справката я имам. Защо Вие не посочихте един пример?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ще Ви посоча.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, посочете! Ще се радвам да чуя подобно нещо, каквото няма.
Така че по отношение на мерките по чл. 108, прочетете внимателно протоколите и ще видите колко пъти, преди да пристъпя към мярката "отстраняване", правя бележки.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Господин Соколов, има ред.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ред и го спазвам този ред. Винаги съм предупреждавал по няколко пъти и когато съответният народен представител не си вземе бележка, правилникът ми сочи какво мога да направя, за да има ред именно и спокойствие в пленарната зала и за да може да работи Народното събрание.
Сега по отношение вече на другото основание, което аз изобщо не го схващам като основание, което би могло да бъде основание за моя оставка, - пътуването до Канада. Трябва да ви кажа, че когато бях на този фестивал, когато видях изпълнението на нашите състави... Защо никой не казва, че този самолет беше пълен с хора, които прославиха българската култура в Канада? Защото с този самолет летя Александрина Милчева - една оперна певица, която всяка световна сцена би била радостна да я приеме. Летя...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Иван Григоров.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ви отговоря и за Иван Григоров. Спокойно, пак не сте търпеливи.
Летя фолклорният състав "Космическите гласове на България". Аз мога да пожелая на всеки един от вас, ако можеше да бъде там, за да види как беше посрещнат този състав.
В най-голямата църква на Торонто, дори не православна, беше концертът на ортодоксалния хор "София" - един концерт, за който най-големите суперлативи се изписаха в канадската преса. (Реплики в ДЛ.)
Ще стигнем и до парите, имайте малко търпение. Вие загубихте тук 3 часа, а сега на мен ми давате 3 минути. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, моля! За сетен път се обаждате. За първи път Ви правя напомняне.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще ви кажа. И за парите ще ви кажа. Ще стигнем до парите и ще стигнем до много пари, госпожо Дончева, не само до тези пари.
Триото на Теодосий Спасов. Ами, там на вечер се продаваха по 2-3 кашона с компактдискове, които ги купуваха и канадците. (Шум и реплики в ДЛ.)
Е, може да ви е смешно, ама това е културата на България, с която се запознаха и 25-те хиляди българи в Канада, и канадската общественост. (Шум и реплики в ДЛ.)
Не е далавера, не е далавера. Вие във всичко виждате вашите далавери. Няма тук далавери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наистина, в 1999 г. на този фестивал, който за пръв път се проведе, беше поканена съпругата ми да бъде почетен патрон и тя прие. Пътува на частни разноски. С оглед на успеха, който още при първото издание претърпя този фестивал, който канадската преса нарече "фестивал на победата", че не е виждала Канада и град Торонто, може би, такъв фестивал за едно малцинство там, организиран от тамошните хора, защото организационният комитет беше изцяло от канадски и български граждани, живеещи там, беше ми предложено аз да стана почетен патрон заедно със съпругата ми и приех. И се гордея с това.
И сега, ако се постави пред мен въпросът, също бих използвал моето право, създадено от вас, господа бивши комунисти, на пътуване с този самолет, за да закарам тези състави, български, там.
Сега аз разбирам къде ви боли. Фестивалът беше духът на България 2000 г. - един фестивал, предназначен преди всичко за 25-те хиляди български емигранти в град Торонто - най-голямата българска колония в света, колония, прогонена от вас, господа бивши комунисти, по времето на тоталитарния строй. (Ръкопляскания в мнозинството.) Неслучайно там е първият паметник в света на жертвите от комунизма, издигнат от българските емигранти и дело на Любомир Далчев. (Ръкопляскания в мнозинството.) Това е българската колония в Канада. Няма да я обичате.
Аз не се учудвам, че искането ми за оставка... Първите 5 имена - прегледайте ги, да не ги цитирам. Нека да стане един от тях, без да излъже, и да заяви, че не е бил сътрудник на Държавна сигурност. (Бурен смях и ръкопляскания в мнозинството.)
Искането ми за оставка е подписано от господин Иво Атанасов - бивш председател на Комисията по култура на Тридесет и седмото Народно събрание, заместник-председател на Комисията по културата и медиите на Тридесет и осмото Народно събрание. Свидят му се 70-те хиляди долара, похарчени за този фестивал. Е, не се ли срамувате Вие, господин Атанасов, да подпишете такива мотиви?
Искането за оставка е подписано от господин Благовест Сендов - академик, бивш председател на БАН, човек, който трябва да милее за българската култура и наука.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Аз милея.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се ли срамувате, господин Сендов, да се подпишете?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Аз милея повече от Вас.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Милеете повече от мен! (Ръкопляскания в мнозинството.) И понеже ви се свидят парите, и понеже ви се свидят похарчените 70 000 долара, може ли господин Сендов да отговори тук тази сметка - или да я направи господин Кънчо Марангозов, той очевидно, освен лекар, е добър и по сметките - колко пенсии можеха да бъдат изплатени и колко деца нахранени с 5-те млн. долара, присвоени от Тридесет и седмото Народно събрание за мандатните жилища по констатациите на избраната от Тридесет и седмото Народно събрание Сметна палата (бурни ръкопляскания от мнозинството), нещо, което и сега втората експертиза, назначена от следствието, потвърждава, изчислено в български пари над 9 млн. 500 хил. лв., похарчени в повече? Похарчени в повече!
Господин Сендов, колко деца можеха да бъдат нахранени и на колко пенсионери щяха да се увеличат пенсиите, ако не бяхте похарчили 184 хил. лв. за едно празно място за резиденция на председателя на Тридесет и седмото Народно събрание? (Ръкопляскания от ОДС.)
Господин Венцеслав Димитров също се възмущава за парите, но и Вие сте бил член на предишната административна комисия, когато е приела тези разходи.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз съм бил против!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам как сте гласували, но сте бил член на комисията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И Муравей Радев беше член на тази комисия.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Знам, че е имало и други членове, но те не се изказват, а Вие се изказвате.
Проекторешението за оставка е подписано и от господин Илия Баташки. (Смях от СДС.)
Господин Баташки, 19 хил. лв. за една година... (Силен шум и викове от БСП.) Господин Баташки...
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): А ти за един ден си изхарчил пари за десет души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, мълчете!
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Ти мълчи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз няма да мълча.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: За една година 19 хил. лв. за обиколка на България с кола! (Силни, неразбираеми крясъци от народния представител Илия Баташки.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, отстранявам Ви за едно заседание, напуснете!
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Не можете да ме гоните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мога, напуснете! (Силният шум, викове и неразбираеми реплики от ДЛ продължават.)
ЙОРДАН СОКОЛОВ: За 8 месеца...
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Мошеник! Ти си изхарчил много повече пари! Изхарчил си пари за 10 души!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно, спокойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не нарушавайте повече реда, напуснете!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: За осем месеца само 14 хил. лв., господин Баташки! Ако се съберат парите, които сте получили от това Народно събрание, ще се окажат повече от полета до Канада. (Силните викове и неразбираемите реплики продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, отстранен сте, напуснете залата!
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Ти си най-големият мошеник!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: И единствената работа ... (Невероятният шум не спира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Соколов, изчакайте да се успокои господин Баташки и тогава продължете.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): С пепел си посипи главата, защото ти си най-големият мошеник в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, напуснете залата! (Господин Баташки не спира да вика и не напуска залата.)
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте внимателно, защото имам още какво да Ви кажа. (Виковете от господин Баташки не спират.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, напуснете залата!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте добре с нервите, най-добре идете да се лекувате! (Неразбираемите реплики и виковете продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не си служете със заплахи, защото това ще означава отстраняване за три заседания!
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): И ти ще слезеш оттам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не си служете със заплахи, седнете или напуснете.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Единствената работа, господин Баташки, която сте свършил в това Народно събрание, беше черното знаме, когато гласувахме за НАТО. Сега вече, като променихте позицията си, чакаме да донесете едно червено знаме, за да видим вече, че наистина сте свършил нещо в това Народно събрание. (Смях от ОДС.)
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Мошеник!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можете да ме обидите. (Силният шум продължава.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изтървавате си нервите, моля за тишина!
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Само някой да ме докосне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кой ще Ви докосне, Вие заплашвате с побой, никой не заплашва Вас.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да се учудя, ако следващото искане за оставка е за господин Иван Куртев, който отстрани господин Баташки така "несправедливо".
Интересно е, че в проекторешението има и друг един момент. В мотивите се възмущават, че в изявленията си за медиите: "Той вмени на хората, потърсили сметка за извършените от него разходи, антибългарско поведение". Точно така. Хора, които могат да бъдат срещу това да се проведе български културен фестивал пред 25 хил. наши сънародници в Канада, за мен това е антибългарско поведение. И го заявявам тук, от тази трибуна.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Никой не е против това.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А против кое?
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Дето сте изхарчили толкова пари!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Харча ги, за да стане този фестивал. Защото иначе нямаше да отидат тези състави, които прославиха България. (Ръкопляскания от СДС.) Фестивал не се прави с местни сили.
Кой бил спонсорът? Над 30 организации, над 20 граждани и канадци, и българи имигранти. Аз не знам хората, които са се подписали под тези мотиви, не се ли срамуват, че най-голямата швейцарска застрахователна компания, нейният клон в Канада е спонсор на българския културен фестивал?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място): А защо те не са платили цялата сума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Първанов, напомняне! (Репликите на господин Първанов продължават.) Господин Първанов, забележа!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: И редица канадски фирми, и редица канадски граждани дадоха пари за българския културен фестивал. Аз и с това се гордея, господин Първанов. Може на Вас да не Ви харесва това, но България е наистина уважавана в цял свят за разлика от времето, когато вие я управлявахте. Затова сега пътуваме повече, много повече делегации идват в България.
И за да приключа, мога да дам само следната справка. Досега три години Народното събрание приключваше своя годишен бюджет и винаги е имало отчет, господин Венцеслав Димитров, и винаги с огромни икономии. За разлика от Тридесет и седмото Народно събрание, което похарчи бюджета и дори още има депутати от Тридесет и седмото Народно събрание, които не са получили полагаемите им се пари. Това известно ли ви е? Известно ли ви е, че и тази година командировките за чужбина са в рамките на бюджета и ще има икономия за разлика от вътрешните командировки, които няма да стигнат само за такива хора като Илия Баташки. (Неразбираеми реплики от ДЛ.) Не само аз, винаги с мене е имало представители на всички парламентарни групи. (Викове от народния представител Илия Баташки.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Баташки, минавате всички граници!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Бурни ръкопляскания от СДС и силни викове от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитър Луджев има думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа депутати! Нямах намерение да се изказвам, тъй като не желая да се занимавам с фигурата на господин Соколов, но стилът на господин Соколов ме накара да се изкажа.
Започвам от по-простичкото. Господин Соколов е голям познавач на правилника. Аз искам да запитам къде в правилника е записано, че председателят на Народното събрание се занимава с куртурно-просветна дейност и с търговска дейност? (Смях и ръкопляскания от блока на ДЛ.) Къде в правилника е записано, че председателят на Народното събрание е председател на фондация "Народно събрание"? Ако господин Соколов имаше малко чест и доблест, той щеше да си купи билет с неговите лични средства. Е, можеше да му се отпуснат средства от Народното събрание на него и на съпругата му, за да заминат за Торонто. А тези български таланти, гости да бъдат командировани със средства, които са набрани по съответните фондове и от съответните дарители. Но пак питам аз: къде, на какво основание председателят на Народното събрание харчи пари на Народното събрание, на бюджета на Република България, на бюджета на народа на България?
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): За да представя България пред света!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: На кое основание той отива като културнопросветен деец? Може би някога в ЦК на ДКМС това е било прието, но не сега, господин Соколов! (Шум и реплики в мнозинството.)
Това е първият въпрос, на който Вие никога няма да отговорите, защото просто тези пари са изхарчени абсолютно неправомерно и абсолютно незаконно! За което, ако имаше ред в тази държава, Вие трябваше да бъдете подведен под отговорност.
По втория въпрос. Първите петима били сътрудници на Държавна сигурност. Аз от трибуната на Народното събрание заявявам следното: ще поискам и ще дам господин Соколов под съд за публично изявление от тази трибуна и публично обвинение. (Шум и реплики.)Аз лично, Димитър Луджев, нямам нищо против който иска, да открива каквито иска досиета. Аз имам две следствени дела, и господин Соколов много добре го знае, две следствени дела! И първият ми арест, господа новоизлюпени демократи, е през 1979 г., когато някои от вас са ходели прави под масата. А половината са били членове на партията или членове на не знам какви си органи.
Що се касае до господин Соколов, през 1992 г., когато господин Соколов беше предложен за министър-председател от СДС, аз въз основа на негова автобиография, публикувана в един столичен вестник, запитах господин Соколов вярно ли е това, че той след завършването на висшето си образование е бил в школата в Симеоново, профил "Държавна сигурност", вярно ли е това, че е бил на поверителна работа в Завод 12, вярно ли е това, че е работил в отдел "Деловодство" или не знам точно кой, отделите там бяха много сложни, на ЦК на Комсомола?
Господин Соколов, аз заявявам пред всички тук и ще нося отговорност, нека да намерят досиетата, че Вие имате и подписана декларация за сътрудник в VI управление. (Ръкопляскания в ДЛ. Викове: "У-у-у!", "Позор!", свиркания в залата.)Вие лично! Има лично разпореждане на Григор Шопов с Вашето име до заместника на VI управление Велинов да бъдете използван целенасочено. Заявявам, че и Вие, и жена Ви сте работили за Държавна сигурност на България през онези години! Аз Ви го заявявам! Аз Ви призовавам в съда. Вие сте една от най-мрачните фигури за демокрацията, един от хората, които провалихте СДС! И го проваляте и днес! Провалихте и го проваляте!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Без пръстчето!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Вие не се обаждайте, господин Агов, кандидат независим, подкрепен от тези, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Луджев, не се занимавайте с другите депутати! (Шум в залата.)
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Аз Ви шкартирах избора на Вас!
Така че, господа, аз призовавам господин Соколов пред съда. И нека той да опровергае моето твърдение, нека той се погрижи за собственото си досие и за досиетата на десетки хора, които прикрихте във вашите редици, които са били сътрудници на Държавна сигурност! Които са били членове на партията и то не просто членове на партията, а са били на ръководни длъжности в Комунистическата партия, в Комсомола и т.н. Вие, които се появихте през април-май 1990 г. по поръчение на същите тези органи! А да не говоря за другите, които се появиха в 1997 г. на барикадите!
Вие позорите България и преди, и сега, господин Соколов! (Бурни ръкопляскания в ДЛ. Възгласи "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
За реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин Луджев! Много лъжи изрекохте, само че на другото не чух отговора аз - без да излъжете, да кажете, че не сте били сътрудник.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС, от място): Аз казах категорично! И Ви призовавам в съда!
ЙОРДАН СОКЛОВ: Аз никога не съм бил! Може да Ви се иска, може около Вас хората, където сте седнал, да са такива. Тук в тази дясна половина няма такива хора. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
За дуплика има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Казах, господин Соколов, ще се срещнем в съда! Има Закон за отваряне на досиетата. Ще се срещнем в съда, господин Соколов, там ще отговаряте.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Бил ли си или не си бил?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Аз никога не съм бил и никога нищо не съм подписвал освен документи срещу възродителния процес. А Вие сте работили за възродителния процес. Ето това е! Подписвал съм декларации, бил съм, доколкото в България е имало дисиденти, бил съм дисидент. А Вие бяхте някъде скрит потайно и работехте срещу хората, които се бореха за демокрацията в България. И в момента работите срещу демокрацията в България. Но ще се видим в съда, господин Соколов! (Ръкопляскания в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
В разрез с правилника давам думата на господин Иво Атанасов за процедура.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Аз ще направя предложение относно начина на гласуване. Господин Соколов го свалят не за първи път. Единственият неуспешен опит да бъде свален беше миналата година. Възможно е сега за втори път да не бъде свален, ако гласуването е явно. Ето защо аз предлагам да минем към тайно гласуване, още повече че например една госпожа Тоткова, с цялото ми уважение към нея, беше избрана тайно за член на синьото политбюро. При това положение е нелепо председателят на Народното събрание да се избира явно. Не можем един партиен пост да бъде по-важен от един държавен пост. Затова предложението ми е за тайно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Само една корекция - явно беше гласуването за госпожа Тоткова.
За противно становище има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз разбирам желанието на Парламентарната група на Демократичната левица да иска тайно гласуване, защото подозирам, че някои от тях след всички тези щуротии, които изръсиха тук, може би след словото на господин Соколов са се поосъзнали малко и се срамуват да гласуват явно. (Смях и реплики в ДЛ. Емилия Масларова: "Без квалификации!")
Ние, уважаеми дами и господа бивши комунисти, когато се явихме преди три години и половина пред нашите избиратели, поехме ангажимент нашите действия, нашите гласувания и всичко, което вършим в този парламент, да го правим пред очите на хората. Няма от какво да се срамуваме и затова категорично протестирам гласуването да бъде тайно! Нека всички да видят кой как гласува и нека всеки от нас носи своята отговорност пред своите избиратели! Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството. Викове: "Страх!", "Страх!" в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов гласуването да бъде тайно.
Гласували 213 народни представители: за 81, против 129, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Чета проекта за решение:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
Отхвърля искането за предсрочно освобождаване на председателя на Народното събрание Йордан Соколов."
Моля, гласувайте!
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Бихте ли го прочели отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласуваме проекта за решение за освобождаване на председателя. (Шум и реплики.)
Моля за тишина!
Отменете гласуването!
Чета отново, защото не се е чуло, какво съм прочел.
"Проект
Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :
Освобождава предсрочно господин Йордан Соколов като председател на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България." (Ръкопляскания от ДЛ и възгласи: "Браво! Браво! Браво!")
Моля, гласувайте!
Ще изчакаме малко, преди да обявя резултата.
РЕПЛИКИ: По групи, по групи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Момент, още не съм обявил резултата.
Резултатът е: гласували 214 народни представители, за - 82, а не "83", защото господин Баташки нарушава правилника - оставя си картата. Той е отстранен и няма право да гласува. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.) Против - 132, въздържали се няма.
Решението не е прието. (Ръкопляскания от ОДС.)
За отрицателен вот - госпожа Виктория Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах "против" исканата оставка на председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов по няколко причини.
В началото си мислех, че се намирам в съдебна зала, тъй като госпожа Дончева се вживя в ролята си на прокурор. Накрая всъщност се оказа, че се намираме в сградата на цирк "София". Това, в което превърнаха БСП днешния дебат, това е политически цирк, и мисля, че са объркали много човека, на когото трябва да искат оставката. По-добре си поискайте оставката на драматурга, който ви пише бездарните политически абсурдни пиеси. (Ръкопляскания от СДС, възгласи: "Браво! Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Василева.
Господин Йордан Бакалов - за втори отрицателен вот.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за отрицателен вот и ще ви кажа защо.
Първо. Броят на подписалите искането за оставка е 84, а броят на гласувалите - 82. Тоест, вие, колеги отляво, просто не може да постигнете даже и този резултат, който сте записали...
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Куртев можеше да изгони още и тогава щяха да бъдат още по-малко.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: И тогава пак нямаше да го постигнете.
Второ - напълно несъстоятелни обвинения. И тези обвинения аз ще подкрепя с написаното от господин Христо Смоленов, който, не мога да кажа, че, така, има симпатиите на СДС. Христо Смоленов е написал следното: "От солидарност по принцип с опозицията, без да коментирам мотивите". Значи, той е единственият от 84-мата подписали, който явно е съзрял, а сигурно има и други, които също са съзрели, че мотивите са напълно несъстоятелни.
И, трето. Във връзка с исканата оставка се наложи да проверя стенограмите още от Тридесет и шестото Народно събрание. И тъй като одеве стана въпрос за покойния господин Стефан Савов, мога да ви кажа, че сценарият е бил един и същи. Искането за вот на недоверие спрямо господин Стефан Савов и Александър Йорданов - 1994 г. след това, е бил пак един и същи. И всички вие знаете, след оставката на господин Стефан Савов какво стана с България.
И в тази връзка, тъй като се разгоря един дебат за ченгетата и за неченгетата, и във връзка с подписалите искането за оставка, аз, като председател на Комисията по национална сигурност, у мен вече идва и назрява една идея да разширим и Закона за достъп до досиетата. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво! Браво! Браво!" от СДС.) И тогава да видим кой е ченге и кой не. И тогава просто няма да ги има тези тук... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам.
И тогава няма да ги има тези престрелки, които се получиха днес - "Ти си" - "Не си". Така че се надявам, че моите колеги отдясно, убеден съм, че ще ме подкрепят. Моля и колегите отляво също да ме подкрепят. И тогава всичко да е наясно. Но сценарият, който днес се разигра, ние вече го знаем. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
Обяснение на трети отрицателен вот - господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Гласувах "против" проекта за предсрочно освобождаване на председателя на Тридесет и осмото Народно събрание по три основни причини.
Преди всичко мотивите на вносителите са толкова несъстоятелни, че разискванията по същество бяха под нивото на висшия законодателен орган на страната, каквото е Народното събрание. Аз съм безкрайно удовлетворен, че председателят - господин Соколов, отговори достойно на недостойните обвинения в мотивите.
На второ място - когато няма логика при такива мотиви, ние трябва да търсим друга логика. Определено опозицията пожела да провери какво е състоянието на двете парламентарни групи - на СДС и Народния съюз - управляващото мнозинство, пет месеца преди края на мандата.
С удоволствие трябва да заявя, че този път, както и други пъти в това Народно събрание, техните амбиции се оказаха една неосъществима мечта за разбиване на това парламентарно мнозинство.
И на трето място. Има една българска поговорка, която гласи, че човек може да се спъне веднъж дори и на равно място, но е недопустимо да се спъне повторно на същото място. Тогава той е глупак.
Аз ще се върна отново осем години назад, когато на покойния председател на Демократическата партия господин Стефан Савов му беше поискана оставката в Тридесет и шестото Народно събрание. Тогава Народното събрание се спъна. След това правителството, което започна реформите, падна и България тръгна назад. За чест на българския парламент, който представлява целокупния български народ, този път той не позволи да бъде спънат и България продължава своя път на реформите, за да ги завърши, продължава своя път на европейска и евроатлантическа ориентация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС, възгласи: "Браво! Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Иванов.
През почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба "Живопис" на Стоян Минев.
След почивката, моля господин председателят Соколов да заеме мястото си.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧАСТНИ КОЛЕЖИ В СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИ ВИСШИ УЧИЛИЩА В САМОСТОЯТЕЛНИ ЧАСТНИ КОЛЕЖИ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Господин Панев, имате думата да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката
относно проект за Решение № 002-03-34 за преобразуване
на частни колежи в структурата на държавни висши
училища в самостоятелни частни колежи, внесен от
Министерския съвет

На свое заседание от 1 ноември 2000 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение № 002-03-34 за преобразуване на частни колежи в структурата на държавни висши училища в самостоятелни частни колежи, внесен от Министерския съвет.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката единодушно предлага проектът за решение да бъде приет от Народното събрание."
Уважаеми господин председателю, ако ми позволите, само няколко пояснителни думи, защото отчитам, че становището е малко лаконично.
Уважаеми колеги, става въпрос за това, че съгласно § 60, ал. 2 от изменителния закон - Закона за висшето образование, който беше приет миналата година, всички частни колежи в рамките на държавните висши училища трябва да се преобразуват в самостоятелни частни колежи - необходимост, която не смятам да обосновавам. Тоест, съществуването на една частна структура в държавна такава не може да се аргументира по никакъв начин. Този текст е и поводът за днешното решение. Съществува една процедура, която е изпълнена, а именно, тъй като става въпрос за преобразуване, тези, отбелязвам, действащи и до момента колежи, обучаващи студенти, в процеса на преобразуване трябва да преминат през оценка на Националната агенция за оценка и акредитация и да получат оценка. В противен случай те просто не могат да бъдат преобразувани. Това нещо е сторено - съответните документи от Националната агенция за оценка и акредитация са изпратени в Министерството на образованието и науката, въз основа на което Министерският съвет, следвайки процедурата, прави това предложение пред уважаемото Народно събрание.
Завършвам с това, отново повтарям, това са действащи колежи, те обучават, става въпрос за едно формално преобразуване въз основа на текст и това е същността на проблема, с който ще се занимаем днес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За изказване госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям този проект за решение за преобразуване на частни колежи в структурата на държавни висши училища в самостоятелни частни колежи. Това решение е продиктувано от изпълнение на Закона за висшето образование. Действително в рамките на едно държавно висше училище трябва частните структури да излязат и да функционират в рамките на конкуренцията като частни училища самостоятелно.
Искам да подчертая, че това не е просто един добър акт от нас, ако гласуваме, а е в резултат на обстоятелството, че тези частни колежи отговарят на изискванията и получиха своята надлежна акредитация.
Бих ви призовала да гласувате положително за тяхното преобразуване и да им пожелаем достойна работа, да се утвърдят като едни качествени конкурентоспособни частни училища, които ще спазват необходимостта за едно качествено образование в подготовката на специалисти в съответните области. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за преобразуване на частни колежи в структурата
на държавни висши училища в самостоятелни частни
колежи

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование във връзка с § 60, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование

Р Е Ш И:

1. Преобразува заварения частен Земеделски колеж - Пловдив, в структурата на Висшия селскостопански институт - Пловдив, в самостоятелен частен колеж с название "Земеделски колеж" и седалище в гр. Пловдив.
2. Преобразува заварения частен Българо-датски колеж по икономика и управление - Ботевград, в структурата на Стопанска академия "Димитър Ценов" - Свищов в самостоятелен частен колеж с название "Колеж по икономика и бизнесадминистрация" и седалище - Ботевград."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
За процедура има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам при обсъждането на законопроекта в залата да бъде допуснат господин Георги Николов, директор на Дирекция "Железопътен транспорт" към Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Ляков.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Никола Николов, един момент, уточняваме докъде сме стигнали. Докладван е § 1. Дискусията обаче не е завършила. Има и предложения, които не са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, § 1 е докладван от председателя на комисията. Разискванията започнаха.
Има ли други колеги, които желаят да направят изказване по § 1? Няма. Благодаря.
При това положение ще трябва да преминем към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване неприетите предложения по § 1.
Първото неприето предложение е това, което е направено от господата Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов.
Комисията не приема предложението по т. 5.
Мога ли да помоля от Парламентарната група на Демократичната левица да бъде извадена картата на д-р Баташки. Той няма право да участва с картата си в гласуването. Благодаря Ви, господин Борисов.
Моля, гласувайте неприетото предложение на тримата народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 23, против 102, въздържал се 1.
Предложението на господата Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов не се приема.
Следва едно неприето предложение от народния представител Кирил Ерменков, но то е оттеглено. Благодаря. Оттеглено е.
Има предложение, което е неприето, направено от господин Руси Статков.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господин Руси Статков, отразено в т. 2 от неговото предложение.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 92, въздържал се 1.
Предложението на господин Статков, отразено в т. 2 от неговото изказване, не се приема.
Господин Николов, давам Ви думата по повод на Вашето искане, но много моля да уточните какво отпада и какво трябва да направим с § 1. Защото все пак 3 седмици са минали оттогава.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател! Искам просто да припомня дискусията, в която ние се съгласихме, че в т. 13 буква "г" трябва да отпадне, а именно да не се третират като международни превози, когато превозът се извършва между две места в Република България, когато превозите са част от превоз по предходните точки, а именно - международен превоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И т. 14?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точка 14 - това е едно предложение, което е прието. То е предложение на господин Руси Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е за отпадане?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, то е за отпадане фактически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Това са уточняванията в § 1.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Никола Николов за отпадане в т. 13 на буква "г" и отпадане на т. 14.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
От предложението на комисията отпада в т. 13 буква "г" и цялата т. 14.

Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за § 1 със заглавие "Допълнителни разпоредби".
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 със заглавието и с отпадналата буква "г" на т. 13 и отпадналата т. 14 са приети. От това следва, че точките от 15 до края ще бъдат преномерирани.
Господин Николов, да продължим.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2.  Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с железопътния транспорт, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или от заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с железопътния транспорт, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме § 2 в съдържанието на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 15.
Параграф 2 в редакцията, предложена от вносителя, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме предложението за заглавие - "Преходни и заключителни разпоредби". Това е едно безспорно заглавие.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 3 има предложение на народните представители Иван Борисов и Атанас Лозанов - в § 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 да отпадне.
2. Досегашната ал. 2 да се измени така:
"§ 3. Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на финансите да назначат комисия за разпределяне на активите и пасивите между Национална компания "БДЖ" - превозвач, и Национална компания "РЖИ"."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов § 3 да се измени така:
"§ 3. Прекратява дейността на Национална компания "БДЖ" без ликвидация, считано от 1 януари 2001 г."
Практически това е предложение да отпадне и ал. 2 на § 3. Това предложение не е прието от комисията.
Предложение на народния представител Кирил Ерменков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ерменков, поддържате ли го?
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ, от място): Поддържам го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложението на господин Ерменков е следното:
1. В ал. 1 думите "1 януари 2001 г." да се заменят с "1 януари 2006 г.".
2. В ал. 2 след думите "да назначат комисия" се добавя "за преценка и...".
Не е подкрепено това предложение от комисията.
Предложение от народния представител Руси Статков, което е прието от комисията.
И предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 3. (1) Прекратява се Национална компания "БДЖ" без ликвидация, считано от 1 януари 2002 г.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на финансите в 6-месечен срок след обнародването на закона назначават комисия за разпределяне на активите и пасивите на Национална компания "БДЖ" между Национална компания "Железопътна инфраструктура" и превозвача по § 5."
Господин председател, искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, господин Николов, заповядате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! Основният дебат, който се води по този закон, освен съществените предложения имаше едно предложение, което според мен ще намери съгласие в залата, а именно отсега да кажем какво е името на превозвача по § 5. Параграф 5 следва, а така, както го е приела комисията, той гласи:
"§ 5. Министерският съвет, в срок до 1 януари 2002 г. образува еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е правоприемник на Национална компания "БДЖ", в частта от активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 г., която се отнася до железопътните превози на пътници и товари."
И тук предложението също е да дадем име на този превозвач и името да бъде "Български държавни железници". Това е едно традиционно име, прието, според мен е ясно, международно известно, така че предложението беше след думите "превозвача по § 5" да сложим едно тире и да напишем Национална компания или може би то ще бъде акционерно дружество "БДЖ". Или само да сложим тире и "БДЖ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вдигнах ръка, за да припомня това предложение, което накрая спомена господин Николов - още от сега да наречем превозвача "БДЖ" или "Национална компания "БДЖ" - както се прецени, но мисля, че АД "БДЖ", както в крайна сметка и Вие съветвате, че е най-добре да бъде означен превозвачът. Но смятам, че това трябва да стане още в § 3 и няма никаква пречка да се запише още там, където пише "и превозвача по § 5", а да бъде "превозвача "БДЖ" по § 5", ако искате. Нека да го има името все пак още тук, в основния текст, свързан с разпределението на активите и пасивите .
Иначе по принцип редакцията, така както е предложена, не мога да разбера защо се твърди, че не е прието нашето предложение, тъй като по същество комисията приема да се прекрати Национална компания "БДЖ" без ликвидация, считано от 1 януари 200 г. По същество в тази редакция, както сега се променя и § 2, предложението се приема.



Не, не, ние предлагахме сега да няма ал. 2. Искам да кажа, че това допълнение, което правим по ал. 2 не означава, че ние оттегляме нашето предложение все пак на този етап да не се създават две компании, както беше първоначалният наш замисъл. Все пак, ще Ви помоля да го подложите на гласуване, въпреки че, както беше досега в парламента, тази логика не беше възприета.
Все пак, изразяваме частично задоволство, че след като ще има разделяне на две компании, поне ще бъде съхранено името "БДЖ" на превозвача, който ще бъде отделен от сегашната компания. Но смятам, че е добре да се гласува и това - § 3 да остане с една алинея като нещо, което сме предложили в рамките на цялостната философия на закона и сме го отстоявали по време на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да ви обърна внимание преди всичко на текста, записан и приет от Комисията по икономическата политика по § 3, ал. 1. Добре е, че преди една година Комисията по икономическата политика е приела за логично и целесъобразно срокът за прекратяване на Националната компания да бъде 2002 г. Една година премина от внасянето през 1999 г. Моето предложение беше за отдалечен срок - от 1.01.2006 г. и съобразен със становището и препоръките на Световната банка, която финансира заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие основно оздравителната програма на Българските държавни железници.
Аз бих ви предложил даже един разумен срок за прекратяване на дейността на Националната компания, имайки предвид преди всичко и това, че ние вече дълго време обсъждаме закона, като срок за прекратяване поне 1 януари 2003 г., уважаеми дами и господа. Казах началните мотиви. Искам да допълня тези мотиви. Още през лятото на тази година, предполагам, че колегите от БДЖ не знаят дали депутатите от Народното събрание са запознати с предложенията на мисията на Световната банка от 16-26 юни т.г. Няма да чета проблемите и изоставането в оздравяването. Господин Николов може да потвърди, че и в момента се актуализира оздравителната програма, което значи, че тя се отлага във времето. И предложението и на Световната банка, което аз бих ви предложил сега, уважаеми колеги, във връзка с уточнените през м. юни закъснения и подновяването на инфраструктурата, железопътния и релсов път, на които завършването на тези 417 км се очаква да стане към края на м. декември 2002 г., а те вероятно ще закъснеят, със закъснение 21 месеца от първоначалния план, разумно е да се съобразим с тези препоръки и с подготовката, която се прави в Националната компания за реализацията на новия Закон за железопътния транспорт.
Аз чух и мнения на част от ръководителите на Българските държавни железници, че се работи усилено. Вероятно и господин Николов ще ни убеждава в това, но аз съм на друго мнение. Подготовката и за разделянето на Националната компания закъснява. Документите по счетоводното отделяне и програмата за реализация на оздравителната програма и финансовото оздравяване на железниците закъснява. И много ви моля сега да приемем един разумен срок за прекратяване на дейността, поне, казвам, от 1 януари 2003 г. и да се съобразим с разчетите и предложенията на колегите от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, извинявайте, те не са ни колеги, които финансират проекта за възстановяване и развитие на Българските държавни железници. В противен случай, уверявам ви, че още догодина другото Народно събрание - Тридесет и деветото Народно събрание, бързо ще актуализира не само сроковете, а и някои принципи за преструктурирането на Българските държавни железници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Борисов има думата.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз излизам тук пред парламентарната трибуна да защитя своето предложение по § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби. Мен ме смущава, господин председател, господин Николов, уважаеми колеги, термина в ал. 1 - "без ликвидация". Алинея първа гласи: "Прекратява Националната компания "БДЖ" без ликвидация, считано от 1 януари 2001 г.". Не коментирам срока 2001 г. Господин Ерменков говори по този въпрос. Колегата Статков има предложение. Аз коментирам само термина, смисъла на термина "без ликвидация".
Какво означава "без ликвидация", господин Николов? Дали, защото ако е с ликвидация, Република България като гарант на заемите на БДЖ, които са взети, ще трябва да ги изплаща от държавния бюджет? За да има практически смисъл този закон, ние вече сме към края на неговото приемане, текстовете би трябвало, така считам аз, да бъдат изменени по начин, подобен на този, който аз предлагам. Първо, един месец след обнародването на Закона за железопътния транспорт да започне приемането на заявления за създаването на железопътни предприятия - единни, превозни, инфраструктурни и/или диагностично-контролни. Едновременно с това да се оцени имуществото на БДЖ и да се потърси, забележете, персонална имуществена отговорност чрез финансова ревизия на ръководството на БДЖ и българската държава за уволнените за кражба от БДЖ и за вземаните грешни решения и за натрупаните дългове. Аз смятам, че трябва да помислим върху това, когато днес гласуваме Преходни и заключителни разпоредби.
И второ, считам, че четири месеца преди края на сега действащото разписание, което е от 9 януари 2001 г., или, както предлага господин Ерменков, от 2002 г., разрешителните трябва да бъдат издадени, а месец преди края или най-късно - 9.05., те трябва да бъдат одобрени от новите ръководства на железниците разписания, вероятно от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
На трето място, считам, че сто дни от втората година от започването на дейността си, предприятията трябва да докажат изпълнението на поетите задължения, най-общите от които са: запазване или подобряване обслужването на клиентите, запазване или увеличаване на работните места и доходите на железничарите. БДЖ може да остане като Национална компания или стопанско обединение или да поеме функциите на инженерната инфраструктура на железопътната агенция, като членовете - председателите на железопътни предприятия, се сменят изборно през шест месеца. Ако това, господин Николов, не стане, формалното разделяне и преименуване на БДЖ на няколко предприятия няма да подобри с абсолютно нищо неговата дейност. Отлагането на пълното прилагане на закона след 1.01.2002 г. вероятно цели осигуряване на възможност за доразграбване на имуществото на БДЖ. Ако не се промени стопанисването на БДЖ и държавата не си изпълнява задълженията за субсидиране, влаковите превози може да се получи така, че да спрат значително и преди тази дата, преди изчерпване на всички заложени технически и финансови резерви. В такъв случай този закон може да остане само лист хартия.
Ето защо аз поставям отново на обсъждане въпроса защо тук записваме "без ликвидация" на БДЖ? И настоявам да се обсъди това, което предлагам, и тези изменения, които предлагам по § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби. Всичко това го правя с доброто намерение този закон да изиграе ролята, за която е замислен. Аз вярвам, че ще помислим върху това, което днес коментираме и няма да оставим транзит така да гласуваме, както всички останали досега предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Николов има думата за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Борисов, аз приемам, че Вие желаете да направите някакво предложение сега в движение. Но това, което Вие сте предложили, няма нищо общо с това, което говорихте сега. Просто Вие сте предложили да отпадне ал. 1, и само това е.
Ако мотивацията Ви да предложите отпадането на ал. 1 е тази, тя е точно обратна на логиката, за която говорихте. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаете ли думата за дуплика?
Има думата господин Георги Николов от Дирекция "Железопътен транспорт" към Министерството на транспорта и съобщенията.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Актуализираната програма е приета на 7 ноември 2000 г. в окончателен вид. Тази оздравителна програма е направена все едно, че функционира законът. Имаме разделяне на инфраструктура, на товарни и пътнически превози, както и съответните програми за развитие на железниците.
Освен това, в този момент приключи подготовката на основните нормативни документи, които произтичат от закона. Те са 24, основните 6 са в готов вид. Остава съгласуване и движение напред. Цялата програма от 24 документа се финансира като част от преструктурирането на железниците и са осигурени необходимите средства, които ще бъдат изразходвани през 2001 г. до месец юни за разработването на всички нормативни документи, свързани със закона - 24 на брой. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Все пак искам да стане ясно, че оздравителната програма, която в момента изпълнява БДЖ, е на основа на действащия закон. Тъй като действащият закон напълно определя принципите за разделяне на двете дейности - на дейността по превозите и дейността по поддържането на инфраструктурата, именно това е целият дебат, който ние водим в момента, че това, което се прави в рамките на БДЖ, не се прави все едно, че е приет проектът за закон, а се изпълнява действащият в момента закон, който според нас, когато се прие в 1995 г., напълно отговаряше на всички изисквания и критерии на Европейския съюз. И ние не виждаме никаква логика в това сега да го променяме.
Все пак ми се струва, че ако мнозинството държи да върви по този път на крайно разделение и юридическо, не само финансово, на двете дейности, най-малкото трябва да се съобрази с предложението на господин Ерменков. И аз мисля, че БДЖ би трябвало да го подкрепи. Защото, за да бъдат реалистични сроковете да се приложи законът докрай, поне е необходима тази една година от неговото приемане до влизането му в сила. Това беше и логиката, когато ние подготвяхме закона, т.е. да се отиде на 2003 г., 1 януари.
Според мен предложението на господин Ерменков вече дава възможност процесът да бъде по-плавен и да бъде осъществен, тъй като има редица подготвителни дейности преди окончателното разделяне на БДЖ на две части. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Няма други желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване по § 3.
Първото неприето от комисията предложение, е на господата Иван Борисов и Атанас Лозанов.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 137 народни представители: за 58, против 79, въздържали се няма.
Предложението на господата Борисов и Лозанов не се приема.
Следва предложението на господата Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 129 народни представители: за 49, против 78, въздържали се 2.
Предложението на господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов не се приема.
Следва предложението на господин Кирил Ерменков което също така Комисията по икономическата политика не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 124 народни представители: за 46, против 71, въздържали се 7.
Предложението на господин Кирил Ерменков не се приема.
Предложението на господин Руси Статков е прието.
Моля преди гласуване предложението на комисията, господин Никола Николов отново да уточни редакцията на текста.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В § 3, ал. 2 накрая след тирето се добавя текстът "еднолично акционерно дружество БДЖ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В § 5 е казано, че е еднолично търговско дружество, затова трябва да бъде "еднолично акционерно дружество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за § 3 с уточнението, което току-що направи председателят на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 34.
Параграф 3 в редакцията, предложена от комисията, с уточнението, направено преди малко от нейния председател, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 4 има предложение на народните представители Иван Борисов и Атанас Лозанов.
"§ 4. Национална компания "Републиканска железопътна инфраструктура" поема съответната част от активите и пасивите на БДЖ по баланса към 31.12.2004 г. в частта й, която се отнася до Републиканската железопътна инфраструктура."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов § 4 да се измени така:
"§ 4. БЖ - ЕАД е правоприемник на Национална компания "БДЖ" с активите и пасивите по баланса към 31 декември 2000 г."
Вероятно нашите колеги ще го оттеглят, защото вече е решено. Да, оттеглят го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Кирил Ерменков:
В § 4 думите "30 ноември 2000 г." да се заменят с "30 ноември 2004 г.".
Предложението не е прието от комисията.
Предложението на народния представител Руси Статков е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 4. Национална компания "Железопътна инфраструктура" е правоприемник на Национална компания "Български държавни железници" и поема съответната част от активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 г. в частта й, която се отнася до железопътната инфраструктура."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Ерменков, имате думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам, че моето предложение няма да бъде прието, но използвам случая да ви предпазя още веднъж от това, което вече приехме като график, като време за преструктуриране на Българските държавни железници.
Аз не съм убеден в това, което господин Николов ни прочете като график, независимо че желанието е наистина до средата на месец юни същата година да бъдат подготвени всички документи и железницата за преструктуриране и отделяне, и си разрешавам да ви прочета само опита на една известна железопътна администрация - "Дойче Бундесбанк", какво правят в момента те. "Германските железници се борят да запазят вертикално интегрираната железница." Това е становище на интертранспортния министър господин Райнхард Клим, който казва, че предпочита сега "Дойче Бундесбанк" да запази контрол и върху експлоатацията, и върху инфраструктурата на германските железници.
Няма да чета становището на другите специалисти от експертната група на германските железници, само заключението ще ви прочета: "По-нататъшното увеличаване на производителността и подобряване на качеството прави вертикалната интеграция на железниците действително необходима. Само по този начин ние можем да осъществим реализуемостта на капитала. Железопътните реформи трябва да продължат без прекъсване до 2004 г."
"Дойче Бундесбанк" е все още държавна собственост, уважаеми господа и господин Георги Николов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Никола Николов има думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Ерменков, за да бъдем съвсем справедливи, трябва да добавим, че немската държава има възможност да поеме загубите на "Дойче Бундесбанк" с 40 млрд. марки, нещо, което въобще не е във възможностите на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ерменков, имате думата за дуплика.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господа! Аз не искам да дебатирам с господин Николов. Мисля, че мотивът, който изложи пред вас, е несериозен, неоснователен. Но все пак ние правим и законодателството, и закона хармонизиран с европейското законодателство. И когато предвиждаме тази хармонизация и преструктуриране на Българските държавни железници, навсякъде пишем в цял анекс към законопроекта с какво е хармонизиран. Не може да не се съобразим с пътя, по който вървят, не толкова финансовите възможности, тъй като България ще изплаща и заемите, които е взела по оздравителната програма, и разделението на вложените средства от две или три нови предприятия за около 170 млн. долара, ако не се лъжа, през един продължителен период от време, когато, за ваша информация, и сега, и за следващата година разчетите на Българските държавни железници са за увеличаване на загубата от цялата дейност. Това не може да бъде мотив за неприемане на един разумен срок и поне опит за оздравяване на Националната компания " Български държавни железници". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Папаризов има думата за изказване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние оттеглихме своето предложение по този параграф именно, защото се надявахме, че предложението на господин Ерменков, което е по-малко радикално от нашето, в светлината на вече приетото може да намери подкрепа.
Не мога да се съглася с аргумента на господин Николов, че ние нямаме средства да оздравим, така да се каже, и да подкрепим оздравяването на БДЖ, защото, ако погледнем колко средства използва бюджетът във връзка с дълговете и загубите на приватизираните предприятия през последните три години, тези средства фактически два пъти надхвърлят опростените и гарантираните от бюджета приходи от приватизацията.
Така че, ако такъв е подходът на правителството за фирми, които съвсем нямат ролята и значението на БДЖ, би било странно в този случай защо не се приема това предложение, което е напълно в съответствие с интересите на страната, да запази една ефективно действаща система, градена повече от век.
В този смисъл, още веднъж подчертавам, оттеглихме в случая нашето предложение с разбирането, че това на господин Ерменков може да бъде прието в контекста вече на току-що гласувания параграф 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Реплика - господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Папаризов, аз приемам в тази логика именно да сте оттеглили Вашето предложение, но нека да отбележим каква беше логиката на господин Ерменков. Той каза: БДЖ сега продължава да трупа загуби и затова нека да удължим срока, защото има шанс да се преструктурира. Това, което беше казано и от господин Николов от Министерството на транспорта, беше следното, че Оздравителната програма и преструктурирането на БДЖ и подкрепата за това преструктуриране чрез държавно гарантираните заеми от Световната банка са точно в тези срокове, които ние предвиждаме в закона. Това трябва да се разбере и това мисля, че е в основата на нашето предложение за отлагане на срока с една година. И това е съобразено с финансовата подкрепа за оздравителната програма. Друга логика не виждам. Другата логика е след четири години. След четири години какво се случва не е ясно, защото няма такава програма, която да има такъв дълъг хоризонт за преструктурирането на БДЖ. Това означава отново търсене на държавно гарантирани кредити и държавно кредитирана финансова подкрепа за БДЖ - въобще нещо, което очевидно в този момент нито е обмислено, нито има споразумение, нито пък държавата има ресурса, а и не е ясно дали ще може държавата да мобилизира такъв ресурс. За това става дума.
Моето твърдение е, че тези срокове са съобразени с Оздравителната програма, която е финансирана и която ще продължи до успешното преструктуриране на БДЖ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Папаризов, имате думата за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, ако правилно съм разбрал господин Николов, в неговата реплика той твърди, че средствата от Световната банка са достатъчни да се преструктурира БДЖ. Може би трябва да напомним, че няма нито един такъв заем, предоставен на Република България, в нито една област, където средствата от чужбина да не предполагат използване поне на 30% средства от държавния бюджет за поне аналогичен размер на средствата на тези, които взимаме на заем. Няма такъв проект, който да е бил изчисляван и разчитан само на основата на средства отвън. Не е и такъв проектът с БДЖ. Именно фактът, че до този период, който предлага господин Ерменков, ще бъде подкрепата от Световната банка, доказва точно обратното - че дотогава трябва да има подкрепа и от бюджета на Република България, както и да се използват собствени средства на БДЖ. Така че логиката изисква да подкрепим предложението на господин Ерменков, а не обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя господин Ерменков. Приканвам и вас да го подкрепите по две съображения.
Първото е, че се съмнявам дали в тази зала има по-голям експерт в областта на Българските държавни железници от господин Ерменков.
Втората причина, поради която искам да го подкрепя, е това, че по времето, когато той беше министър на транспорта, България беше на пето място от 10-те обследвани страни от Източна Европа. Днес е на осмо място. Следователно, не от лош ресурс на държавата, а от лошо управление стигнахме до осмо място.
И третото, което искам в крайна сметка да ви кажа. Прочетете "Стратегията за управление и мястото на държавните железници" на Колчев - началникът на Българските държавни железници от 1940 до 1944 г. Там ще разберете какво е Българските държавни железници за националната сигурност на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Богданов има думата.

АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като подкрепям отново предложението на господин Ерменков и това, което изложи господин Папаризов за оттегляне на нашето предложение, на второ място въпроса, който гласувахме преди малко, че превозвачът е също еднолично акционерно дружество, държавно дружество, аз бих искал отново да се преосмисли въпросът по отношение на това кой ще изпълнява националната програма за оздравяване на железниците.
Мисля, че много от депутатите, които бяха на симпозиума във Велинград, на който се обсъждаше този закон, чуха изказването на представителя на Световната банка, който е консултант по заема за развитие на железниците. Той е един професионалист, който цитира, и аз искам да го повторя още веднъж тук, че от 15 държави в Европейския съюз, които трябва да приложат тези директиви, досега има само една държава, която е направила това институционално разделение. Ние сме може би първите, които желаят преди членовете на Европейския съюз да извършат това действие, да извършим нашето разделение. Той беше много логичен и точен и каза: вие имате в момента един екип, който с трудности управлява националната компания "Български държавни железници" и аз не мога да разбера какви са обстоятелствата и логиката този екип да разделите на две и да направите от едно нещо, което все пак може да се движи напред, да го разрушите, преди да можете да оздравите железниците.
Ето защо аз бях малко изненадан и от това, което направи господин Папаризов, че оттегли нашето предложение. Но би следвало дори да се запази и този вариант да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Пак влизаме в същината на закона, макар че сме на второ четене. Въпросът е какво оздравяваме. Десет години оздравяваме една компания, която по принцип не може да работи в новата икономическа среда, по обективни причини, разбира се. Икономиката слезе надолу, фалираха много предприятия, обаче тази компания не може да реагира по никакъв начин. И вие предлагате постоянно да влизат държавни дотации. Всяка година държавните дотации стават все повече и всяка година все по-лошо работи БДЖ, независимо от това кое правителство управлява държавата през тези 10 години.
Значи проблемът е принципен и не стои тук, не стои в това, че трябва да има оздравителна програма. Не работи оздравителната програма в БДЖ. Задали ли сте си въпроса защо не работи?
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Няма кой да я управлява!
ИВАН БОЙКОВ: Явно в тази структура, в тази система не могат да работят. Господин Нешев, 1940 г. икономическото развитие на Европа беше в тоталитарни държави и в централизирана система. Сега живеем в друго време, господин Нешев, и Вие не сте стигнали до него за съжаление. Вие мислите с категориите на 1940 г. Да, тогава БДЖ е била точно такава, съгласен съм с Вас. Сега обаче европейските директиви са точно в обратна посока. И това, че го е направила една държава, не значи, че няма да го направят и другите. Всеки изхожда от своите национални особености, а нашите особености са в разпад. Ние сме в разпад на БДЖ. Сто и двадесет милиона дългове и неплащани заплати от четири месеца. И какво като им платят заплатите от бюджета за тези три месеца? После какво ще стане? Още нови три месеца. Същата е системата и на общините, за което спорим от няколко месеца по бюджета. Тоест трябва нова система, нов тип действия, нов тип решения. Генералното решение, генералното лекарство е именно това.
И понеже задавате въпроса кой ще гарантира оздравителната програма, ами националната компания ще я гарантира, агенцията ще я гарантира. Ние сме гласували заем и сме го подкрепили в Народното събрание, той е за инфраструктурата. Ами слушайте бизнесмените, които се оплакват, че няма вагони, с които да превозват товарите. Да сте чували да има ремонтна програма на БДЖ? Няма и да има, защото не става с оздравителна програма. Локомотивите стоят в Русе, БДЖ не плаща нищо, защото няма пари. Как да стане цялата тази система? Явно, че трябва да се вземат коренни мерки, изцяло да се преструктурира системата. Явно, че трябва да се пуснат и частни капитали и всичко това да заработи. Как иначе?
Какво като остане тази система и наливаме вътре в нея? Нищо, няма да заработи. Аз не казвам, че веднага всичко ще тръгне по мед и масло и по обратната програма. И там има доста рискове и подводни камъни. Ето скоро имаше съобщение в нашата преса, че в Англия, понеже имат подобна структура, каквато е в този закон, имало проблеми с поддръжката на железния път и са направили пълна ревизия на линиите и са спрели влаковете.
Така че дайте да говорим по принцип. Целият закон ни дава генерално решение в друг вид, друг тип на железниците. Така или иначе икономическият растеж иска стабилен транспорт и по-голям транспорт от този. БДЖ в момента съществува благодарение на това, че няма превози. Ако утре дойдат превози и хората пищят, че са недоволни, и ние да не искаме, те ще ги направят промените. А ние по този начин блокираме системата, блокираме икономическия живот. Значи трябва да търсим генерално решение. И в този смисъл колкото по-бързо, толкова по-добре и за държавата, и за хората, и за бюджетните средства, които могат да отидат в друга посока. Хайде сега да вземем 120 милиона и да ги дадем на БДЖ. И после какво? И още три години да ги даваме? Като че ли не можем да ги пуснем в други сфери - в здравеопазване, в образование, в каквото искате друго. Явно, че трябва да се подхожда по ново, и слава Богу, че този закон минава. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре, толкова по-малко ще бъдат загубите за държавата, за държавния бюджет и толкова по-бързо ще станат промените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Папаризов има думата за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Бойков, че така разгроми нашето предложение, но той не каза нищо, громейки ни, за изключително точното и компромисно предложение на своя колега господин Ерменков. Не разбрах поне него подкрепя ли, ако нашето предложение така успешно разгромява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За втора реплика има думата господин Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Господин Бойков, аз току-що изложих, че и едноличното акционерно дружество "БДЖ" и РЖИ са държавни дружества. И какво ще постигнете, като разделите двете? Вие ще забравите ли едното? По този начин ли смятате, че ще се лишим от тези дългове? Една национална железница е железница, когато има нормални и стабилни влакове. Нима това ще дадете да го правят превозвачи? Аз се съмнявам, че Вие сте българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Думата за дуплика има господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Господин Богданов, това е Ваш проблем.
Господин Папаризов, аз не употребявам такива думи, каквито употребявате Вие. Аз говоря с икономически категории и изказвам моето мнение. Не го противопоставям на Вашето априори. Защитавам собственото си мнение и го защитавам по целия закон. Така че не ме вкарвайте в колизия с моя колега, който мисли по друг начин. Слава Богу, в нашата група можем да мислим по различен начин. И го казвам: аз съм за това, което пише в закона. В този смисъл се изказах и би трябвало да ме разберете. Господин Ерменков има друго виждане. Аз го уважавам безкрайно, но имам свое виждане като народен представител и това е.
Господин Богданов, изобщо не сте разбрали за какво говоря. Къде са тези надеждни локомотиви на БДЖ в момента? Къде са тези прекрасни влакове на БДЖ в момента, които трябвало да вземем от тях и да ги дадем на някого?
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ, от място): Те са на българската държава.
ИВАН БОЙКОВ: За какво говорите вие? Българската държава е това, което е всичко в България. Българската държава са и частните превозвачи, които, слава Богу, ги има и работят. Защото имаше такива приказки и за автомобилните превозвачи. Да сте чули нещо? Системата работи, има закон, уреждат се нещата. Постоянно се променя, разбира се, но са в ход.

Какво стана с БГА "Балкан"? Живот и здраве, и там ще дойдат другите превозвачи. Ще ги има и ще вървят. Как се промени инфраструктурата на летището? Всичко се намира в ход и ще се променя независимо от това кой управлява и с какви възгледи управлява, защото животът не търпи застой и пречки. Ще ги преодолеят хората и без нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Ще поставя на гласуване неприетите предложения във връзка с § 4.
Първото неприето предложение е на господата Иван Борисов и Атанас Лозанов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 88, въздържали се 2.
Предложението на господата Борисов и Лозанов не се приема.
Господин Папаризов, да поставя ли на гласуване Вашето предложение?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): След като един от вносителите държи на това, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението на господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов, неподкрепено от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 52, против 88, въздържали се 2.
Предложението на господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Кирил Ерменков.
Гласували 145 народни представители: за 62, против 76, въздържали се 7.
Предложението на господин Ерменков не се приема.
Предложението на Руси Статков е прието от комисията.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за § 4.
Гласували 138 народни представители: за 83, против 54, въздържал се 1.
Параграф 4 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 5 има предложение от народните представители Борисов и Лозанов - § 5 да отпадне. Предложението не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Мутафчиев, Богданов и Папаризов - § 5 се изменя така.
"§ 5. В рамките на БЖ - ЕАД се създават организационно и счетоводно следните самостоятелни поделения:
1. БЖ - инфраструктура;
2. БЖ - товарни превози;
3. БЖ - пътнически превози."
Комисията не приема това предложение.
Има предложения, които касаят обаче параграфи 5а и 5б.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 5:
"§ 5. Министерският съвет в срок до 1 януари 2002 г. образува еднолично търговско дружество БДЖ - ЕАД с държавно имущество, което е правоприемник на Национална компания "БДЖ" в частта от активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 г., когато се отнася до железопътните превози на пътници и товари."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата?
Господин Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! След проведените гласувания, които по същество отхвърлиха нашето предложение, аз смятам, че обосновката, която господин Ерменков преди малко изложи от тази трибуна, е достатъчно аргументирана. Уважавам го като бивш министър на транспорта и считам, че не би трябвало допълнително да обосновавам това, което той изложи. Нашето предложение по същество целеше да се приеме в тази зала решение българските държавни железници да имат едно общо ръководство, което може да раздели и финансово, и организационно тези две структури - железопътната инфраструктура и превозите на товари и пътници, и по този начин, както сто години е съществувало "Български държавни железници", така и в следващите сто години, в новото хилядолетие да имаме действително български държавни железници, които да ни карат да се гордеем, както сме се гордеели досега. Оттук нататък аз считам, че не би следвало повече да защитавам този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата по § 5? Няма.
Поставям на гласуване неприетото предложение на господата Богданов и Лозанов.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 52, против 85, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на текста не се приема.
Господин Рафаилов има думата за процедура.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Имам процедурно предложение, тъй като остават съвсем малко текстове, за да приемем този законопроект и с оглед натоварената програма на парламента, която предстои, аз правя процедурно предложение за удължаване на работното време на Народното събрание до приемането на законопроекта, който е на вашето внимание.
Обосновка: предполагам, че поради малкото текстове, които остават, няма да се отнеме много от времето на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време до два часа до приключване на второто четене на разглеждания законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 88, против 40, въздържали се 15.
Прието е предложението за удължаване на работното време до два часа до приключване на законопроекта.
Преди малко отхвърлихме предложението на господата Борисов и Лозанов.
Има едно неприето предложение от господата Мутафчиев, Богданов и Папаризов.
Моля, гласувайте предложението на господата Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов,
Гласували 153 народни представители: за 56, против 95, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 5.
Гласували 123 народни представители: за 90, против 30, въздържали се 3.
Параграф 5 в редакцията, предложена от комисията, е приет.


ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има допълнително предложение за § 5а и 5б от нашите колеги Мутафчиев, Богданов и Папаризов:
"§ 5а. От БЖ - ЕАД най-рано 3 и най-късно 5 години от вписването му в Търговския регистър се отделят поделенията, посочени в § 5 в нови акционерни дружества.
§ 5б. След отделянето на новите дружества БЖ - ЕАД може въз основа на закон:
1. да се преобразува в холдингово акционерно дружество;
2. да се слее с едно от новообразуваните дружества;
3. да бъде закрито."
Комисията не подкрепя тия текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на господата Петър Мутафчиев, Атанас Богданов и Атанас Папаризов за създаване на нови § 5а и 5б.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 88, въздържали се 2.
Не се приема предложението за създаване на нови два параграфа 5а и 5б.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 6 има предложение на народните представители Борисов и Лозанов:
"§ 5. В срок от един месец от влизането в сила на закона министърът на транспорта и съобщенията да внесе в Министерския съвет проект на постановление за създаване на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и за приемане на устройствен правилник."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Иван Борисов и Атанас Лозанов за нов § 6.
Понеже е във връзка, ще прочета и него.
"§ 6. В закона на НК БДЖ се отменят чл. 3, ал. 3 и 4; чл. 5, 7, 9, 25, 26, 27, 29 и 31; § 1, т. 1 и 2; § 2, 3, 4 и 6."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков - в началото на § 6 да се добави: "Възлага изпълнението на този закон на Министерския съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 6. (1) В шестмесечен срок от обнародването на закона Министерският съвет приема акта по чл. 8, ал. 2.
(2) В срока по ал. 1 министърът на транспорта и съобщенията след съгласуване с министър-председателя назначава изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте първото неприето предложение по § 6 на господата Иван Борисов и Атанас Лозанов.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господата Иван Борисов и Атанас Лозанов, също така неприето от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 28, против 87, въздържали се 2.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков, неприето от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 26, против 85, въздържал се 1.
Не се приема предложението на господин Статков.
Моля, гласувайте § 6, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 88, против 32, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 7 няма предложения.
Той гласи:
"§ 7. В чл. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки след думата "дружества" се поставя запетая и се добавя "и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон".
По § 8 - предложение на комисията да стане § 9:
"§ 9. В Закона за концесиите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 6 след думите "републиканските пътища" се добавя "обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им".
2. В чл. 5, т. 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване § 7, по номерация на вносителя, която се предлага като § 8 - от комисията, и § 9 в предложената от комисията редакция.
Гласували 111 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 14.
Параграф 8 и § 9, по номерацията на комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията по икономическата политика предлага § 9 - на вносителя, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 9.
Това е формално предложение от чисто правно-технически аспект - с Преходни разпоредби не може да се изменя кодекс.
Гласували 103 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 13.
Параграф 9 отпада.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 10. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните такси след думите "Закона за опазване на околната среда" се добавя "Закона за железопътния транспорт"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на комисията за нов § 11:
"§ 11. В Закона за застраховането се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на глава дванадесета се заличава думата "задължително".
2. В чл. 77, ал. 1, т. 2 се изменя така:
"2. "гражданска отговорност на превозвачите", които извършват обществени превози спрямо пътниците в превозните средства."
3. В наименованието на раздел III, глава дванадесет, се заличава думата "задължително".
4. Член 84 се изменя така:
"Чл. 84. Превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници по всички видове транспорт, въжените линии и влекове, могат да сключват договори за застраховане на пътниците "злополука", когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България."
5. Алинея 2 на чл. 86 се отменя.
6. Точка 2 на чл. 88 се отменя.
7. Алинея 2 на чл. 91 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Моля да гласуваме предложените § 10 в редакцията на вносителя, и § 11 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 18.
Параграф 10 в редакцията на вносителя и § 11 в редакцията, предложена от комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 11 на вносителя има предложение от народните представители Иван Борисов и Атанас Лозанов: в § 11 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който да стане § 7 със следното съдържание:
"§ 11. Отменят се:
1. Указ № 9 от 1981 г. за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт.
2. Указ № 229 за наказанията, които се налагат за нарушения на реда по железните пътища.
3. Законът за Българските държавни железници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Моля да гласуваме предложението на господата Иван Борисов и Атанас Лозанов за отпадане на т. 3, неприета от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 34, против 85, въздържали се 4.
Не се приема предложението за отпадане на т. 3.
Моля да гласуваме предложението на комисията за приемане на текста на вносителя за § 11, който става § 7.
Гласували 121 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 25.
Приет е § 11 по номерацията на вносителя, който става § 7.
И сега да преминем към предложението на господин Кирил Ерменков за създаване на нов § 12.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Нов § 12 със съдържание:
"§ 12. Министерският съвет в срок до 31 май 2000 г. да внесе в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, в който за нуждите на транспортната инфраструктура да се предвидят 30 на сто от средствата от фонд "Републиканска пътна мрежа".
Досегашните § 12 и 13 стават съответно § 13 и 14."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложения нов параграф от господин Кирил Ерменков, който не се приема от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 40, против 86, въздържал се 1.
Не се приема предложението за нов § 12.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: § 12 на вносителя:
"§ 12. Този закон влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Има предложение от народните представители Борисов и Лозанов числото " 2001" да се замени с "2003".
Предложение на комисията:
"§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г. с изключение на чл. 6, чл. 7, т. 6, § 3, ал. 2 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Позволявам си само да поставя въпроса: какво става с параграфи 11 и 9? Те откога влизат в сила? Измененията на Закона за концесиите и на застраховането мисля, че бяха.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Очевидно от 2002 г., когато вече ще ги има тези превозвачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Значи Вие потвърждавате, че те трябва да влязат в сила с влизане в сила на самия закон.
Благодаря, господин Николов.
Желаещи да вземат думата няма.
Моля да гласуваме неприетото предложение на господата Иван Борисов и Атанас Лозанов.
Гласували 126 народни представители: за 39, против 85, въздържали се 2.
Предложението на господата Борисов и Лозанов не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 12.
Гласували 115 народни представители: за 84, против 28, въздържали се 3.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 13. Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта и съобщенията."
Този текст не се подкрепя от комисията, което означава отпадане на § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Комисията предлага отпадане на § 13 по номерацията на вносителя.
Моля да гласуваме това предложение за отпадане.
Гласували 127 народни представители: за 92, против 34, въздържал се 1.
Предложеният от вносителя § 13 отпада.
Сега да върнем някои текстове, които не са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Имаме неприети текстове по членове 121, 122, 123, 124, от което ще последва преномериране на следващите членове.
Ще прочета предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, прочетете ги, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложенията, които са съгласувани с Министерството на транспорта и съобщенията по наше решение, когато ги отлагахме.

"Чл. 121. Наказва се с глоба от 250 до 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание:
1. машинист, който допусне подминаване на затворен сигнал, закриване на дистанция, срязване на стрелка, удар върху стоящ подвижен жп състав или нагазване на "баластова призма";
2. длъжностно лице, което пусне в движение влак или маневрен състав, неосигурени с необходимата спирачна маса;
3. длъжностно лице, което не извърши проба на плътността на локомотива или на влака, не извърши съкратена проба от края на влака или неправилно оформи документите за спирачките на влака;
4. длъжностно лице, което виновно допусне удар с пътно превозно средство или дерайлиране на железопътно возило на прелез;
5. ръководител, който в кръга на предоставените му правомощия издаде заповед в противоречие с утвърдените правила за техническа експлоатация и безопасност.
Чл. 122. Наказва се с глоба от 250 до 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание:
1. длъжностно лице, което предостави управлението на тягов подвижен жп състав или осигурителни или електрозахранващи системи на лице, без необходимата за това правоспособност;
2. машинист, който превиши допустимите скорости за движение на влак или за маневра, или пусне в движение влак, маневрен състав, изолиран локомотив или друго самодвижещо се жп возило без подаден сигнал.
Чл. 123. Наказва се с глоба от 200 до 750 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което работи с разпломбирани съоръжения или такива с нередовни пломби по тях, не извърши или извърши некачествено проба за съответствие на положението на стрелката с показанието на пулта за управление след извършване на ремонтни работи, подаде сигнал за придвижване на маневрен състав преди подготвянето на маршрута или не изпълни предписание или разпореждане на служител от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 124. Наказва се с глоба от 150 до 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание:
1. длъжностно лице, което експлоатира или допусне в експлоатация подвижен жп състав с неизправности по спирачните системи, ходовите части, устройството за бдителност и регистриращия скоростомер;
2. длъжностно лице, което разпусне през гърбица (полугърбица) вагони с опасни товари, вагони, шаблонирани със забранителен знак за преминаване през гърбица или друг подвижен състав, за който има ограничения в правилата за движение на влаковете и маневрената работа;
3. длъжностно лице, което подаде несвоевременно или погрешно сигнал, довел до срязване на стрелка, до удар върху стоящ подвижен състав или до дерайлиране на баластова призма;
4. длъжностно лице, което експлоатира срязана стрелка, без да й е извършен технически преглед от определените за това длъжностни лица или което заспи на работното си място;
5. ръководител, който назначи на длъжност лице, без необходимата правоспособност за това."
Предложение на Комисията по икономическата политика и за чл. 126, който става чл. 129:
"Чл. 129. (1) Наказва се с глоба от 25 хил. до 50 хил. лева и със заплащане стойността на повреденото имущество лице, което чрез действията си препречва движението, блокира или уврежда елементи на железопътната инфраструктура или извършва действия без съответното разрешение върху или в непосредствена близост до железопътни линии и други железопътни съоръжения.
 (2) Наказва се с глоба от 100 до 500 лева длъжностно лице от Националната компания "Железопътна инфраструктура" или от превозвачите, което откаже или осуети извършването на проверка от служители на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Това са предложенията. Ако ги приемем, ще следва преномериране на членовете в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Говорим за членове 121, 122, 123, 124 и чл. 129, господин Николов, нали така?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
Има ли желаещи да взема думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за членове 121, 122, 123, 124 и 129 така, както бяха прочетени от председателя на комисията господин Николов. Съответно ще следва преномериране, ако ги приемем.
Гласували 134 народни представители: за 98, против 34, въздържали се 2.
Членове 121, 122, 123, 124 и 129 са приети, като те ще бъдат съответно преномерирани.
Господин Николов, мисля, че имате още едно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам да прегласуваме чл. 30, където също бяха възникнали проблеми с точната терминология. Аз ще ви ги прочета, а вие трябва да решите дали ще се съгласите на това прегласуване.
В ал. 2 на чл. 30 изразът "дейностите по обслужване на пътници" да се замени с израза "дейностите по осигуряване превоза на пътници и товари".
В ал. 3 на чл. 30 да се заличи изразът "и да осигуряват необходимите помещения за осъществяване на дейностите по ал. 2 по договореност". Вместо него в ал. 3 да се запише ново изречение, което да бъде второ изречение със следното съдържание: "Помещенията в железопътните гари, в които се осъществяват дейности по управление на движението по железопътната инфраструктура, влаковата работа и системите за безопасност на движението, са публична държавна собственост.
Вие си спомняте, че това беше спорът за легалното определение на "гара".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата по това предложение на комисията? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение от комисията във връзка с чл. 30 по номерацията на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 2, въздържал се 1.
Прието е предложението за допълване и уточняване на чл. 30.
С това Законът за железопътния транспорт е приет изцяло.
Господин Георги Пирински, искате ли думата? Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да направя следната декларация:
"Мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание, въпреки европейския опит и експертна помощ за реформиране на държавните железници, прие един противоречив, трудно приложим и видимо некачествен Закон за железопътния транспорт.
Парламентарната група на Демократичната левица се разграничава и противопоставя на подобен род законотворчество по следните съображения:
1. И в дискусиите, и извън парламентарната зала Парламентарната група на Демократичната левица активно работи за подготовката и приемането на Закон за железопътния транспорт, който да реформира поетапно НК "БДЖ" от унитарно държавно предприятие в акционерни дружества, работещи на принципа на Директива № 91-440 на Европейския съюз, принцип, взаимстван от опита в тази област на Германия, Франция, Испания, Италия и всички други страни на континентална Европа.
Мнозинството заложи на критикувания и оспорван от всички английски модел на радикално разделение и бърза приватизация на железниците или, както сполучливо го нарече в. "Икономист", един набор от политически цинизъм, управленска некомпетентност и финансов опортюнизъм.
Парламентарната група на Демократичната левица не може да подкрепи такъв авантюристичен за нашите условия модел.

2. Вносителите на закона и Парламентарната група на СДС не се вслушаха в международното експертно мнение за подхода и етапите при реформиране на железниците на пазарен принцип. Ясен е и мотивът на мнозинството. Бързото разбиване на НК "БДЖ" ще създаде добри условия за приватизация на печелившите дейности на компанията от приближени кръгове до СДС и техните коалиционни партньори, отново за сметка на държавата и на работещите в БДЖ.
3. Решава ли този закон актуалните и болезнени проблеми, стоящи пред българските железници? Категорично не! Отива се на крайно институционално разделение на БДЖ без управляващите да са решили етапно счетоводното разделение на БДЖ, на инфраструктура и експлоатация.
Къде е опитът от вътрешното организационно разделение на тези дейности? Къде е стратегията за развитие на железниците, на която основа трябва да се извърши реформата? Къде е заложен основният европейски принцип, че държавата продължава да носи генерална отговорност за съхраняване и развитие на железопътната инфраструктура? Къде е положителният опит от приватизацията на самите транспортни предприятия? Къде отива отстояваната 120 години у нас и в Европа търговска марка "БДЖ"?
В закона няма положителен отговор на тези въпроси и ПГДЛ не може да го подкрепи в този вариант.
4. Приетият закон поставя на риск бъдещата конкурентоспособност на разделените ж.п.предприятия и особено тяхното взаимодействие при осъществяване на строгите изисквания за безопасност на движението. Със закриването на НК "БДЖ" по същество персоналът на компанията остава на улицата. Въпросът за адаптацията му след извършената реформа не е решен. ПГДЛ не може да сподели тези рискове и затова гласува "против" приемането на закона.
5. Законът като съдържание и текст е една неуспешна компилация от устройствени правилници, наредби за търговска експлоатация и инструкции за движението на влаковете, в които трудно може да се открие коя е трайната законова норма. Езикът и терминологията на закона са под равнището на действащата в момента нормативна база за железопътния транспорт. Така законът ще бъде трудно приложим в практиката. ПГДЛ не може да подкрепи един некачествено изработен специален закон, отнасящ се за отговорен сектор на националното стопанство, каквито са железниците.
Накрая ПГДЛ изразява увереност, че Законът за железопътния транспорт още през следващата година ще бъде радикално еврохармонизиран реално, съобразно достиженията и прагматиката на реформите в европейските железници и добрата 100-годишна традиция на БДЖ." Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински.
Преди да закрия заседанието, три съобщения за заседания днес.
Заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите се отлага. Заседанието днес няма да се проведе.
Комисията по труда и социалната политика днес от 15,00 ч. в зала 238 ще има заседание във връзка с обсъждане Кодекса на труда.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има днес, 15 ноември 2000 г. заседание от 15,00 ч. в зала 130.
Съобщенията за утре за заседания няма да прочета, тъй като ще разглеждаме бюджета.
Закривам заседанието.
Следващото заседание ще бъде утре, 16 ноември 2000 г., четвъртък, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
  Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
       Виктория Василева
      Камен Костадинов