Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Димитър Абаджиев. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкоплскяния.)

Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДЕПОЗИРАНЕ НА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия господин Стоян Райчевски да докладва.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание за второ четене "Закон за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения".
Комисията подкрепя заглавието на законопроекта, така както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел I - Общи положения".
Комисията предлага "Раздел I" да стане "Глава първа" и подкрепя заглавието, така както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията - "Глава първа - Общи положения".
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Глава първа и заглавието "Общи положения" са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 1 има предложение на народния представител Ева Жечева, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като предлага следната редакция:

"Предмет
Чл. 1. Този закон определя основанията и реда на депозиране на задължителни екземпляри от създадени и тиражирани в страната или отнасящи се до нея произведения, с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ева Жечева за заместващ текст на чл. 1.
Гласували 110 народни представители: за 48, против 19, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1, така както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 15.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 2 има предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"Цели и задачи на депозирането
Чл. 2. Целите и задачите на депозирането, предвидено по този закон, са:
1. събиране и съхраняване на задължителни екземпляри по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;
2. осигуряване на обществен достъп до задължителните екземпляри;
3. изготвяне, обнародване и разпространение на библиографска информация;
4. предоставяне на законоустановената статистическа информация на компетентните органи."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 2? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ева Жечева.
Гласували 118 народни представители: за 46, против 12, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 23.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел II - Депозиране на екземплярите".
Комисията предлага раздел II да стане глава втора и заглавието да се измени така: "Депозиране на задължителните екземпляри".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте глава втора със заглавие "Депозиране на задължителните екземпляри".
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Заглавието и глава втора "Депозиране на задължителните екземпляри" са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 3 има предложения на народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя предложенията само по т. 4 и 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:

"Обекти на задължителното депозиране
Чл. 3. (1) На задължително депозиране подлежат екземпляри от:
1. произведения, тиражирани върху хартиен или друг носител по печатарски или подобен на него способ - печатни произведения, издадени от български физически или юридически лица;
2. произведения, тиражирани върху звуконосител, чиито продуценти са български физически или юридически лица;
3. произведения, тиражирани върху филмов носител, чийто продуцент, поне един от копродуцентите или производители са български физически или юридически лица;
4. произведения, тиражирани върху електронен носител от български физически или юридически лица;
5. дисертационни и хабилитационни трудове, защитени в страната или извън нея, ако авторът е български гражданин;
6. ордени, медали, гербове, значки и плакети, произведени в страната по поръчка на държавни органи, български физически или юридически лица;
7. банкноти и монети, предназначени за употреба в страната;
8. пощенски марки, предназначени за употреба в страната.
(2) На задължително депозиране подлежат и екземпляри от:
1. обектите по ал. 1, създадени или произведени в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица;
2. печатни произведения на български език или отнасящи се до България, ако се внасят в количество, подсказващо намерение за търговско или друго широко разпространение в страната."
Господин председател, правя редакционно предложение в т. 5 "извън нея", когато става въпрос за "страната или извън нея", "извън нея" да бъде заменено с "или в чужбина".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте първите три точки от предложението на народния представител Ева Жечева, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 54, против 16, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 с неговото заглавие така, както е предложен от комисията с корекцията в т. 5.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Член 3 с неговото заглавие са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 4 има предложение от народния представител Ева Жечева - в смисъл чл. 4 да се измени така:
"Чл. 4. Не подлежат на задължително депозиране, независимо от разпоредбите на чл. 3, печатни произведения, аудиовизуални и електронни документи и филми, съответно отпечатани, осъществени и създадени от граждани или юридически лица:
1. за лично ползване;
2. за вътрешноведомствено ползване и за канцеларска употреба (акциденция)."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 4:

"Обекти, неподлежащи на задължително депозиране
Чл. 4. Не подлежат на задължително депозиране обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1-4, когато са съответно издадени, осъществени, заснети и произведени за лично или за вътрешноведомствено ползване."
Господин председател, предлагам също малка редакция - да отпадне "съответно". "когато са издадени" мисля, че казва всичко, по-добре "когато са издадени", вместо "когато са съответно издадени".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 4 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ева Жечева.
Гласували 105 народни представители: за 46, против 19, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 4 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията и с предложената корекция, при която отпада думата "съответно".
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 5 има предложение от народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя предложението само по т. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като предлага следната редакция:
"Субекти на задължително депозиране
Чл. 5. Задължителни екземпляри депозират лицата, които:
1. са издатели, продуценти или производители на обекти по чл. 3, ал. 1, точки 1-4, 6 и 7;
2. присъждат в страната научни степени или научни звания след защита на дисертационни и хабилитационни трудове или легализират документи за получени научни степени или научни звания в чужбина;
3. издават и пускат в употреба български пощенски марки;
4. внасят в страната екземпляри от обекти по чл. 3, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 5? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Ева Жечева без т. 7, която е приета от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 53, против 28, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 6 има предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като предлага следната редакция:
"Количество на подлежащи на депозиране
задължителни екземпляри
Чл. 6. (1) Задължителните екземпляри се депозират в следните количества:
1. дванадесет екземпляра от печатните произведения в тираж над 100 бр. и от всяко последващо тяхно издание, отпечатани на територията на Република България, или поръчани за отпечатване в чужбина, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;
2. три екземпляра от печатните произведения в тираж под 100 бр. и от всяко последващо тяхно издание, отпечатани на територията на Република България, или поръчани за отпечатване в чужбина, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;
3. три екземпляра от печатните произведения, отпечатани в чужбина и внесени за разпространение в Република България на български език или отнасящи се до България, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;
4. три екземпляра от печатните произведения, отпечатани в Република България за чуждестранни физически или юридически лица и предназначени за разпространение в чужбина;
5. един екземпляр от печатните произведения, отпечатани с брайлов шрифт за слепи;
6. два екземпляра от релефните географски карти и глобуси;
7. един екземпляр от листовите издания;
8. един екземпляр допълнително от печатните произведения с мека корица, когато тиражът на изданието е оформен едновременно с твърда и мека корица, както и от изданията, отпечатани на луксозна хартия или оформени и като библиофилско издание;
9. един екземпляр от дисертационните и хабилитационните трудове;
10. три екземпляра от фотоизданията;
11. три екземпляра от звукозаписите;
12. един екземпляр от филмите;
13. три екземпляра от произведенията, тиражирани на филмов носител без филмите;
14. три екземпляра от произведенията тиражирани на електронен носител;
15. три екземпляра от ордените и медалите;
16. три екземпляра от гербовете, значките, плакетите, банкнотите и монетите;
17. четири екземпляра от пощенските марки.
(2) Печатните произведения, издавани едновременно на няколко езика, се предават в съответния брой на всеки език поотделно.
(3) Когато печатно произведение се тиражира и на електронен носител, екземпляри от този носител се депозират в същото количество и по същия ред, както задължителните екземпляри от печатното произведение.
(4) Когато печатно произведение се отпечата в допълнителен тираж, издателят е длъжен в двуседмичен срок да уведоми писмено Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 6?
Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повечето предложения в този законопроект са направени от мен. Те са направени, заедно с група експерти, които десетки години работят в тази област. Досега повечето предложения, които бяха на вашето внимание, не станах да ги защитя, защото това направих в комисията. И въпреки моите мотиви всъщност не бяха приети. Но по този член, изключително важен за целия законопроект, аз не мога да не взема отношение.
В досега действащия Указ № 1367 от 1976 г. задължителното предаване на печатни и други произведения, приложение към чл. 1, се прави разграничение на броя на депозитните екземпляри. Всъщност в този указ, който досега действаше - 20 екземпляра при тираж над 300 бр., 6 екземпляра при тираж от 101 до 300 бр. Няма да се спирам в подробности на този указ, само ще ви кажа, че в новия законопроект, който е на вашето внимание, в текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2, се предвиждат само две степенни разделения, а не три случая на различна екземплярност. Тоест, ако досега се искаха дванадесет екземпляра при тираж над 300 бр. и три екземпляра при тираж над 100 бр. Този закон всъщност, който е на вашето внимание, при новите условия на издаването и при такива ниски тиражи не е логично и справедливо дванадесет екземпляра да се депозират. Затова предлагам да се запази досегашният подход на тристепенно разграничение при депозирането, според тиража, при което дванадесет екземпляра да се депозират при тираж не над 100, а над 300 бр.; шест екземпляра при тираж от 101 до 300 бр. и три екземпляра при тираж до 100 бр.
Само ще кажа, че това предложение за дванадесет екземпляра бе направено от Министерството на културата, след като министерството публикува едно постановление, с което 12 регионални библиотеки в страната станаха депозитни. И с тези 12 депозитни книги, които се искат от книгоиздателите, всъщност ще бъдат захранвани тези 12 депозитни регионални библиотеки.
Затова, колеги, аз предлагам да подкрепите моето предложение: към чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2:
"1. дванадесет екземпляра от печатните произведения в тираж над 300 бр." и по-нататък следва досегашният текст.
Нова т. 2:
"2. шест екземпляра от печатните произведения в тираж от 101 до 300 бр." и нататък с последващ текст.
И т. 3, която е досегашна т. 2:
"3. три екземпляра от печатните произведения до 100 бр." и по-нататък.
Тоест предлагам това тристепенно депозиране да се запази с оглед икономическите условия на страната, с оглед това, че българската книга не е освободена от ДДС и няма никакви преференции за книгоиздателите. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, аз искам да мотивирам защо се увеличи броят на депозираните екземпляри на 12. Нашето първоначално предложение беше да синхронизираме закона с европейските стандарти, които предполагат един изключително малък брой - 2-3, като защитим книгоиздателите. В същото време, ако ние стриктно спазваме тези изисквания, няма да се съобразим с българската действителност. Досега над 20 библиотеки бяха депозитни, сега ги намаляваме на 12, но ако оставим малък брой екземпляри, това означава от януари те да не получават книги, а фондовете, които ние осигуряваме по направление "култура" за библиотечно дело, не са толкова много, че да могат те да си закупят тези книги. Затова стигнахме до този компромисен вариант.
Поради тази причина в комисията се съгласихме с предложението на Министерството на културата да увеличим броя на депозитните екземпляри. Сега е направено предложение "100" да бъде заменено с "300", което по моему не е кой знае каква голяма разлика. Моля ви да прецените и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: До 300 е двустепенно. До 100 - 3 екземпляра, до 300 - 6 екземпляра, над 300 - 12 екземпляра.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Това е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте тази част от предложението на народната представителка Ева Жечева.
Гласували 144 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 34.
Това предложение е прието.
Госпожо Жечева, в останалата част поддържате ли предложението си?
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС, от място): В останалата част го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В останалата част госпожа Жечева оттегля предложението си.
Моля, гласувайте чл. 6 с неговото заглавие, както е предложен от комисията и с вече приетата част от предложението на народната представителка Ева Жечева.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 7 има предложение на народния представител Младен Влашки, което е оттеглено от вносителя.
Има и предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя нейните предложения по т. 2 и 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като предлага следната редакция:
"Изисквания към задължителните екземпляри.
Чл. 7. (1) Произведените в Република България обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1-4, подлежащи на депозиране, трябва да съдържат следната информация:
1. наименование и адрес на издателя, съответно на продуцента или производителя;
2. място на издаване, съответно на осъществяване или създаване;
3. година на издаване, съответно на осъществяване или създаване, за списанията - и месец, и пореден номер, за вестниците дата и пореден номер, за периодичните сборници - пореден номер;
4. международен стандартен номер на изданието, ако има такъв.
(2) Задължителните екземпляри се комплектуват с всички предвидени приложения.
(3) Депозират се и екземпляри, които са идентични по съдържание, но се отличават по оформление.
(4) Задължителните екземпляри се предават на получателя със сведения за тиража.
(5) Задължителните екземпляри се предават на получателя при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на този закон.
(6) Изпращането на задължителните екземпляри е за сметка на депозиращия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 7 някой желаели да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Ева Жечева без точки 2 и 3, които са приети от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 85, против 20, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 7 с неговото заглавие така, както е предложено от вносителя, като се съобрази приетото вече предложение на народната представителка Ева Жечева.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 4.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 8 има предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 8.
"Срок за депозиране
Чл. 8. (1) Задължителните екземпляри от печатните произведения, с изключение на вестниците, се депозират в двуседмичен срок от отпечатването на първата партида от тиража им.
(2) Задължителните екземпляри от столичните вестници се депозират в деня на отпечатването им, а от извънстоличните - в тридневен срок от деня на отпечатването им.
(3) Задължителните екземпляри от звукозаписите се депозират в двуседмичен срок от завършването на записа на първата партида от тиража им.
(4) Задължителните екземпляри от филмите се депозират в двумесечен срок от завършването им по смисъла на чл. 63, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права, а от останалите обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3 - в двуседмичен срок от произвеждането им.
(5) Задължителните екземпляри от произведенията, тиражирани върху електронен носител, се депозират в двуседмичен срок от завършването им в готов за разпространение вид.


(6) Задължителните екземпляри от дисертационните и хабилитационните трудове се депозират в двуседмичен срок от присъждането на научната степен или научното звание.
           (7) Задължителните екземпляри от ордените, медалите, гербовете, значките, плакетите, банкнотите и монетите се депозират в двуседмичен срок от изработването на първите екземпляри.
           (8) Задължителните екземпляри от пощенските марки се депозират в двуседмичен срок от издаването им.
           (9) Задължителните екземпляри от обектите по чл. 3, ал. 2 се депозират в двуседмичен срок от внасянето им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 8 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на народния представител Ева Жечева:
1. Да се въведе нов подраздел: "Други задължения по депозирането".
2. Да се създаде нов чл. 9:
"Чл. 9. (1) Разходите по производството на задължителните екземпляри са за сметка на издателя.
            (2) Транспортните разходи (ако задължителните екземпляри не се изпращат по пощата) са за сметка на депозанта.
            (3) Издателите на печатни произведения, аудиовизуални и електронни документи са задължени три пъти годишно (до 15 януари, до 15 май, до 15 септември) да изпращат в отдел "Депозит и архив" на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" списък с издадените за периода документи.
            (4) Депозантите са длъжни да предоставят документацията си за проверка на контролните органи на учрежденията, посочени в чл. 10."
Комисията не подкрепя предложението. Тези изисквания са уредени в други членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Ева Жечева за нов подраздел, като само бих предложил в ал. 3 да отпаднат думите "отдел "Депозит и архив" на". Този отдел може да има и друго наименование.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 50, против 35, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 9 има предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя предложението само по т. 3, но го отнася към следващия член.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:

"Получатели на задължителните екземпляри
Чл. 9. Задължителните екземпляри се депозират в:
1. Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1, 3 (с изключение на филмите), 4 и 5;
2. Националната фонотека - обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2;
3. Националната филмотека - филмите;
4. Националния исторически музей - обектите по чл. 3, ал. 1, т. 6 и 7;
5. Министерството на транспорта и съобщенията - обектите по чл. 3, ал. 1, т. 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 9 има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основният мотив за този законопроект е, че трябва да бъде запазена книжовната и историческата памет на народа. В тази връзка аз ще потърся вашата подкрепа към едно мое предложение в чл. 9 и ще се мотивирам с това, че един от задължителните екземпляри, както е записано в чл. 9, се депозира в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - печатни произведения, дисертационни и хабилитационни трудове.
Аз искам вие да подкрепите моето предложение в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", където вече от десетилетие се получава на депозит звукозапис и има създаден богат фонд и всички всъщност знаят, че там се съхранява един богат фонд със звукозаписи и търся този фонд. Този фонд в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е общодостъпен. Затова предлагам по т. 1 сред обектите за депозиране в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" да се включат и звукозаписите. Така в Правилника за прилагане на закона, който, разбира се, ще бъде издаден след това, ще се поясни, че от трите екземпляра звукозаписи, един екземпляр получава библиотеката "Св. св. Кирил и Методий", а два екземпляра - Националната фонотека. И всъщност след това ще направя предложение как...
Предложението ми, господин председател, е да бъде записано "Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - печатните произведения, дисертационните, хабилитационните трудове и звукозаписите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, искате от Вашето предложение това да се гласува само? Добре.
Има думата господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказвам противно становище, поради няколко причини. Вярно е, че досегашната практика е била такава. Вярно е, че досега поради липса на други възможности всичко се е концентрирало в Националната ни библиотека и тя наистина трябва да бъде обогатявана. Това е нашето общо желание, но нека видим в нашето законодателство, което ние създадохме в последните години и осигурихме възможност отделните направления да си създадат свои фондове. Така например, ние създадохме Национална фонотека. Това е по Закона за културата. Защо да не запишем в закона, че Националната фонотека ще бъде основното депо и аз не съм убеден, че ако практиката досега изисква всички звукозаписи да бъдат съхранявани в Националната библиотека, тя може също да съхранява екземпляр, но ние трябва в закона изрично да подчертаем, че това е преди всичко задача на Националната фонотека, която създаваме със закон. И ако още не е изградена, тя ще бъде изградена. И нека оставим този въпрос колко екземпляра или дали един екземпляр да отива в Народната библиотека, да бъде решено с актове на министерството, което ще състави свои правилници. Това е моето съображение.
Аз не виждам в така предложения от комисията текст да има противоречие с това, което колегата Жечева иска - в Националната библиотека да се пази нашето национално културно наследство, но все пак ние трябва да гледаме към бъдещето, да гледаме в развитието, което и ние самите изграждаме в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Ева Жечева само досежно т. 1 на чл. 9 така, както тя го формулира.
Моля, гласувайте!
Гласували 122 народни представители: за 76, против 22, въздържали се 24.
Предложението е прието.

Моля, гласувайте чл. 9 с неговото заглавие така, както са предложени от комисията с вече приетото предложение на народната представителка Ева Жечева.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 6, въздържали се няма.
Член 9 е приет.
Има думата господин Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 10 има предложение на народния представител Младен Влашки, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ева Жечева, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, като предлага следната редакция: "Разпределение на депозираните печатни екземпляри".
Чл. 10. Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий":
1. разпределя част от получените задължителни екземпляри между други библиотеки по ред, определен в правилника за прилагането на този закон;
2. съставя, обнародва и разпространява националната библиография."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 10 така, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел III - Права, свързани с депозирането".
Комисията предлага "Раздел III" да стане "Глава трета" и заглавието да се измени така: "Права и задължения при депозирането".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията раздел III да стане глава трета и заглавието да бъде "Права и задължения при депозирането".
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Заглавието и глава трета са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 11 има предложение на народния представител Младен Влашки, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя нейното предложение за ал. 2 и ал. 6, но ги отнася съответно към чл. 11, преномериран чл. 13 и § 2.
Предложение на комисията - чл. 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 11? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Ева Жечева в неприетата му част, тоест без ал. 2 и 6.
Гласували 113 народни представители: за 54, против 29, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 11 да отпадне.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 11 отпада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 12:
"Авторски и сродни на тях права
Чл. 12. При депозирането авторските и сродните на тях права върху произведенията, чиито екземпляри се депозират, се запазват изцяло."
Предложението, което прави Ева Жечева е оттеглено от вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, преномериран в чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 12 с неговото заглавие така, както са предложени от вносителя, след това ще стане преномериране в целия закон.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 13 има предложение от народния представител Ева Жечева.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на чл. 13, преномериран в чл. 12:
"Права на получателите на задължителни екземпляри
Чл. 12. Получателите на задължителни екземпляри имат право:
1. да ги използват съгласно разпоредбите на този закон и в съответствие с устройствените си актове;
2. да публикуват и биографска информация за тях и да я включват в национални и международни бази данни;
3. да извършват необходими консервационни работи, когато това се налага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 13 и неговото заглавие така, както са предложени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 14 има предложение на народния представител Ева Жечева, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 14, преномериран в чл. 13:
"Задължения на получателите на задължителни екземпляри
Чл. 13. Получателите на задължителни екземпляри са длъжни:
1. да ги съхраняват;
2. да поставят върху тях, ако е технически възможно, печат с надпис "Задължителен екземпляр", като това не се отнася до пощенските марки;
3. да публикуват безплатно съответната библиографска информация в изданията на националната библиография и в централната каталогизация;
4. да включват безплатно свързаната с депозираните обекти библиографска информация в национални и международни справочни издания и бази данни;
5. да използват информацията за тиража само за нуждите на националната статистика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожа Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към вас да подкрепите едно-единствено мое предложение към този член. То е свързано с терминологията и то такава, каквато се използва в професионалните среди.
Към чл. 14, ал. 2, където е записано като предложение на комисията, че се поставя печат с надпис "Задължителен екземпляр", искам да направя предложение вместо "Задължителен екземпляр" надписът на печата да бъде "Депозит" по следните причини:
Първо, в библиотечната теория и практика у нас не се употребява терминът "Задължителен екземпляр", а "Депозитен екземпляр" и "Депозит". Затова по традиция в депозираните печатни произведения и досега се слага именно печат "Депозит".
Второ, при по-краткия надпис "Депозит" печат ще може да се поставя на аудиокасети, дискети, дискове, миниатюрни книги и други по-малки обекти на депозиране - нещо, което няма да е възможно при по-дългия надпис "Задължителен екземпляр".
Затова предлагам в чл. 14, ал. 2 да бъде "печат с надпис "Депозит".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А останалите Ваши предложения ги оттегляте - така ли?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Подкрепям предложението на колежката Жечева да бъде заменено с "Депозит".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията, с тази поправка в т. 2 - вместо "Задължителен екземпляр" да бъде "Депозит".
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на комисията:
Създава се чл. 14а, който става чл. 14, със следното съдържание:
"ОГРАНИЧЕНИЯ
Чл. 14. Не се разрешава продажба, дарение или замяна на депозирани задължителни екземпляри."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 15 е приет.
Госпожа Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, искам прегласуване на чл. 15 и да ми бъде разрешено да изложа мотивите си за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Става дума за чл. 15 на комисията, а не на вносителя.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Член 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Новият.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Така, както беше прочетено - "Не се разрешава продажба ...".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По новата номерация е чл. 14, иначе е чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да. По него ли искате прегласуване?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, кажете си аргументите за прегласуването.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Мотивите ми са за това, че такъв забранителен текст няма в законодателството на 15 европейски страни, единствено в една страна. Единствено Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий" има такива архивни функции. Този забранителен текст - "Не се разрешава продажба, дарение или замяна на депозирани задължителни екземпляри", означава, че между всички тези библиотеки, които са депозитни, не може да се извършва замяна.
Затова предлагам чл. 15 с редакция:
"Чл. 15. (1) Не се разрешава продажбата на депозирани задължителни екземпляри.
(2) Не се разрешава дарение или размяна на депозирани задължителни екземпляри в учрежденията по чл. 9, които имат архивни функции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Ще прегласуваме, но това не означава, че гласуваме предложения от нея текст, а приемането на чл. 15 в редакцията, която е предложена от комисията.
Поставям на повторно гласуване чл. 15 така, както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 92, против 8, въздържали се 21.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел lV - Административно-наказателни разпоредби".
Комисията предлага "Раздел lV" да стане "Глава четвърта" и подкрепя заглавието така, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта "Административно-наказателни разпоредби".
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 15. По чл. 15 има предложение от народния представител Младен Влашки.
Комисията подкрепя предложението му по принцип.
Има предложение на народния представител Ева Жечева.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага редакция на чл. 15:
"Чл. 15. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 3, чл. 5 или чл. 8, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 3 хил. лв.
(2) Който наруши разпоредбите на чл. 6 или чл. 7, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв.
(3) С наказателното постановление, с което се налагат глобата или имуществената санкция по ал. 1 или ал. 2, се определя нов срок на депозиране.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 или ал. 2 или при неспазване на срока, определен с наказателното постановление по ал. 3, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер от 3 хил. до 5 хил. лв.
(5) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 14, преномериран на чл. 13, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв.
(6) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 15, преномериран в чл. 14, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв."
Господин председател, искам думата, за да направя едно предложение за нова редакция на ал. 1 и 2, в смисъл:
"(1) Лицата, посочени в чл. 5, които не депозират задължителни екземпляри според изискванията на чл. 3 и/или чл. 8, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер до 3000 лв.".
И нова редакция на ал. 2 към същия член:
"(2) Лицата, посочени в чл. 5, които нарушават изискванията на чл. 6 и/или чл. 7 се наказват с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожа Ева Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, вече стигнахме до финансовите въпроси в закона. Аз само ще кажа, че с гласуването преди малко на забранителния текст вие направихте фондовете на библиотеките абсолютно статични, без възможност те да заменят или даряват помежду си. Но да се оправят библиотекарите.
Предложението ми е по чл. 16 - "Който наруши разпоредбите на чл. 3, чл. 5..." - аз предлагам тук да бъде включен и чл. 6, защото именно в чл. 6 се визира броя на задължителните екземпляри според броя на изданията.
Моето предложение е:
"Който наруши разпоредбите на чл. 3, чл. 5, чл. 6 или чл. 8 се наказва с глоба или имуществена санкция..."
Имам предложение също да се включи долен праг на глобата и тя да бъде 300 лв., тъй като знаем, че съвсем по български, когато няма долен праг, глобите ще се движат или около 50, или около 100 лева. Затова предложението ми е имуществената санкция да бъде в размер от 300 до 3000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи Вие предлагате чл. 6 да отиде към ал. 1, а не към ал. 2?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Други изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ева Жечева.
Гласували 136 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 18.
Предложението се приема.
А останалите Ваши предложения, госпожо Жечева?
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС, от място): Останалите ги оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 16 по новата номерация, както е предложен от комисията, с тази поправка, която беше направена - нарушаването на разпоредбите по чл. 6 преминава от ал. 2 в ал. 1 и алинеи 1 и 2 придобиват редакцията, предложена преди това от господин Райчевски.
Моля, гласувайте чл. 16.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 1, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има предложение от народния представител Ева Жечева за създаване на нов раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Жечева оттегля това предложение.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 16 има предложение на Ева Жечева, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като предлага следната редакция:

"Установяване на нарушенията, съставяне на актове
и издаване на наказателни постановления

Чл. 16. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, в Министерството на транспорта и съобщенията или в държавните културни институти по чл. 9, точки 1-4.
      (2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата, министъра на транспорта и съобщенията или упълномощени от тях длъжностни лица.
         (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Ева Жечева.
Гласували 95 народни представители: за 29, против 38, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 16 на вносителя, който става чл. 17, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Допълнителни разпоредби - има предложение от народния представител Младен Влашки.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ева Жечева.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:

"Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Задължителни екземпляри" са екземпляри, подлежащи на депозиране по този закон.
2. "Произведения" се обекти по смисъла на чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права.
3. "Печатни произведения" са произведения, отпечатани върху хартия или друг носител по печатарски или подобен на него способ, включително и с брайлов шрифт за слепи.
4. "Звукозапис" е резултатът от фиксирането върху траен материален носител на изпълнение на произведение или друга поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане и възпроизвеждане.
5. "Филм" е аудиовизуално произведение, предназначено за показване в киносалони или видеопоказ. Филмът може да бъде игрален, документален, научно-популярен, анимационен или учебен.
6. "Издател" е физическото или юридическото лице, което организира възпроизвеждането на произведение и осигурява финансирането му.
7. "Продуцент" е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на звукозаписа или създаването на филма и осигурява финансирането им.
8. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Госпожа Жечева, остава ли Вашето предложение?
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го. Благодаря.
Поставям на гласуване Допълнителна разпоредба и § 1 така, както са предложени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Допълнителната разпоредба и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Параграф 2.
Предложение от народния представител Младен Влашки - § 2 да отпадне.
Предложение от народния представител Ева Жечева - § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя техните предложения.
Предложение на комисията: § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 2 да отпадне.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Комисията предлага § 3, 4 и 5 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте отпадането на § 3, 4 и 5.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфи 3, 4 и 5 отпадат.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има предложение от народния представител Младен Влашки за нов параграф, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията - в "Преходни и заключителни разпоредби" се създава нов § 2, като следва преномерацията, със следното съдържание:
"§ 2. В Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн. ДВ, бр. 115 от 1997 г., доп. бр. 21 от 1998 г., изм. бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г.) в чл. 23, ал. 3 се създава т. 18:
"18. производствената стойност на депозираните задължителни екземпляри и разходите по изпращането им по Закона за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения."
Комисията предлага следната редакция на § 6, преномериран в § 3:
"§ 3. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон, Министерският съвет приема правилник за прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Аз, разбира се, ще подкрепя тези текстове, които се предлагат. Искам само да използвам възможността, за да изразя едно пожелание, една увереност. Тъй като гласуваме пункт, който определя, че в едномесечен или двумесечен срок, в зависимост от това дали ще приеме Министерството на културата или министърът на културата ще определи кои библиотеки да получат депозитни екземпляри от изданията, аз искам да изразя увереността си тук, че нашата парламентарна комисия сигурно ще си каже мнението по този въпрос, сигурно ще й бъде поискано мнението, сигурно Министерството на културата ще зачете и ще се съобрази с него. А едновременно с това изразявам надеждата, че при определянето на библиотеките, които ще получават такива екземпляри, ще се спази един принцип, не само чисто механичен, а ще се отчетат и интересите, традициите, на културните и духовни средища, като Великотърновската библиотека например, които задължително трябва да бъдат в този списък на получателите на депозитни екземпляри.
Тази надежда искам да изразя и, разбира се, ще подкрепя текстовете, които бяха предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Моля, гласувайте § 2 и 3 така, както са предложени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 5, въздържали се няма.
Параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има предложение на народния представител Ева Жечева за създаване на нов § 2 със следния текст:
"Министърът на културата издава в едномесечен срок след влизането на закона в сила наредба за платен депозит в областните библиотеки."
Комисията не подкрепя предложението.
Искам да обърна внимание, че в § 8 ние сме приели, че изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, от което следва, че разпоредбите ще бъдат издадени от съответните ведомства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Жечева има думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, за последен път вземам думата по тези текстове. Искам тук пред вас само да изразя голямото си желание, което имах, работейки по този закон, с волята и с чувството, че този закон ще служи именно на хората, на професионалистите, които ще работят с него.
Искам само да мотивирам това мое предложение, което съм направила. Още в началото на работата по проектозакона, предвид икономическите условия в България, предвид тежкото състояние, в което се намират книгоиздателите ни, и предвид нашата обща воля да помогнем на българското книгоиздаване, аз предложих в този закон да има механизмът на смесеното депозиране, най-вече за областните, вече регионални библиотеки. Този смесен механизъм не бе приет. Аз се надявам, че с времето той наистина ще стане част от българското законодателство. Защото такава е европейската практика.
Освен това искам да кажа, че тези 12 регионални библиотеки вече са факт, аз това вече го казах. Тези 12 регионални библиотеки можете да ги видите в постановлението на Министерския съвет.
И още нещо. Аз наистина се надявам този закон да стане ефективен. Защото казваме, че един закон е добър, когато той се прилага. И ще ви кажа само, че за миналата година от целия процент на издаваните заглавия в България едва 35 от тези заглавия са депозиране. Сега увеличаваме броя на депозита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
Госпожо Жечева, оттегляте ли предложението си?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Райчевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 7. Този закон отменя Указ № 1367 за задължителното предаване на печатни и други произведения (обн. "Държавен вестник" бр. 78/1976 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, преномериран в § 4.
"§ 8. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, преномериран в § 5.
"§ 9. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
Предложение на народния представител Ева Жечева:
Параграф 9 да придобие следния вид:
"§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 9, преномериран в § 6:
"§ 6. Този закон влиза в сила от 1 януари 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Моля, гласувайте параграфи 4 и 5 така, както са предложени от вносителя, и § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграфи 4, 5 и 6 са приети, а с това и целият Закон за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Господин председател, позволете ми да благодаря на всички народни представители и на всички наши експерти и сътрудници, които помогнаха и допринесоха за приемането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За процедура думата има госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение във вторник, 19 декември 2000 г., от 15,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с входящ № 054-01-121, внесен от народния представител Борислав Китов.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с входящ № 054-01-110, внесен от народния представител Димитър Петров.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с входящ № 054-01-92, внесен от народния представител Михаил Миков.
4. Второ четене на законопроекта за устройство на територията с входящ № 902-01-62, продължение.
5. Второ четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване с входящ № 002-01-61, внесен от Министерския съвет.
6. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса с входящ № 002-01-62, внесен от Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Противно становище не може да има по такова предложение.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова за извънредно заседание във вторник, 19 декември 2000 г., от 15,00 ч.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Половин час почивка - до 11,05 ч., когато ще започне парламентарният контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 8 - 14 декември 2000 г.:
- от народния представител Свилен Димитров към Евгени Чачев, министър на регионалното развитие и благоустройството относно неизплатени възнаграждения от "Техноекспортстрой" на специалисти, работили на обекти на фирмата в Либийската джамахирия;
- от народните представители Кемал Еюп и Арлин Антонов към Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи, относно скандалите с подслушването на политици, магистрати, известни журналисти през последните три години.
И на двете питания следва да се отговори в пленарно заседание на 12 януари 2001 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Жотев, на два актуални въпроси от народния представител Велко Вълканов;
- министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
- министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Мариела Митева;
- министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Има четири писмени отговори от министъра на финансите Муравей Радев на актуални въпроси от народния представител Иван Борисов.
Има писмени отговори от:
- министъра на транспорта Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов и от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуални въпроси от народния представител Иво Атанасов;
- министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Мариела Митева;
- министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Златко Златев;
- министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
От името на парламентарна група има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, Уважаеми госпожи министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение, за да се върнем на дебата, проведен на 8 декември, миналия петък, във връзка със спазване на задълженията и ангажиментите от страна на Република България, като страна-член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този дебат следваше да се проведе в рамките на един час в резултат на отговора на министър-председателя Иван Костов на отправено питане към него от народния представител Лъчезар Тошев, а именно как България изпълнява Резолюция 1211 от 2000 г. и по-специално - препоръките, съдържащи се в § 4 на същата резолюция. Искам дебело да подчертая, че членството и дейността на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и другите структури на Съвета на Европа е в контекста на магистралния приоритет на страната ни - евроатлантическата интеграция.
Недопустимо е дебатът по толкова важна тема да бъде формален и да бъде смачкан в рамките на един час време, разпределено - и то не съвсем справедливо - от председателя на Народното събрание, като в крайна сметка по-малките парламентарни групи имаха по-малко от пет минути време, за да изразят своята позиция. Убеден съм, че към този дебат мнозинството следваше да подходи отговорно, сериозно с оглед именно на политиката на интегриране на страната ни в Европейския съюз и НАТО.
Много ясно трябва да ни е, че критериите като правата на човека, правата на малцинствата, върховенството на закона, политическия плурализъм, независимата съдебна система, свободата на словото са в основата на духа и дейността на Съвета на Европа. Именно по същите критерии бяхме оценявани в Копенхаген, преди България да получи поканата за стартиране на преговорите за пълноправно членство в Европейския съюз - декември, Хелзинки 1999 г.
И още, в доклада на Европейската комисия "България 2000", на Майкъл Лий не малко място беше отделено именно на тези въпроси. Когато се прави преглед за стореното и онова, което предстои правителството, парламентът и другите държавни институции да изпълнят, коректно би било да се посочат постигнатите успехи в областта на законодателната дейност, успехите на България в провеждането на конструктивна регионална външна политика, утвърждаването на ролята и мястото на Република България като страна, генерираща стабилност и сигурност на Балканите, ратифицирането на някои важни международни конвенции и други международни документи. Всичко това е добре, но недостатъчно.
Ето защо в Резолюция 1211, § 4 ПАСЕ отправя призив към българските власти да предприемат конкретни и ясни стъпки за изпълнение на препоръките, съдържащи се в този параграф.
В съдебната система например. Когато трябва да се изискват експертизи от структурите на Европа, и по-специално на Венецианската комисия, експертизите се изискват ненавреме и избирателно. И в редица случаи налице е несъобразяване с оценката и препоръките, съдържащи се в тях. Типичен пример за това е Законът за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия. С някои действия изпълнителната власт дискредитира конституционния принцип за разделение на властите. Ярка илюстрация за това са поредицата от скандали за незаконно подслушване на главния прокурор на републиката, днес четем в пресата - на бившия окръжен прокурор в Смолян, на други висши магистрати, депутати и главни редактори на водещи ежедневници. Налице е крещящата необходимост от наличието на граждански контрол при използването на СДС. Това се прави с цел съдебната власт да се държи под контрол чрез набиране на компромати за техните висши представители.
За разлика от Българското национално радио, Българската национална телевизия не осигурява разнообразие на мнения и позиции. По този начин Българската национална телевизия с определени свои предавания се превръща в трибуна на управляващата партия - СДС.
Политиката на управляващите по отношение на малцинствата най-общо може да се характеризира с липсата на реална политика и стратегия за пълноправно интегриране на малцинствата в обществото. С избирателното назначаване на удобни на управляващата партия единични представители на малцинствата, най-вече в средните етажи на изпълнителната власт, се цели подмяната на същинския интеграционен процес.
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства практически не се прилага. Неколкоминутните новини по Българската национална телевизия на турски език са крайно недостатъчни и целят по-скоро пропаганден шум, а българското общество се нуждае от широкотематични предавания на малцинствените езици, които да отразяват самобитната култура на малцинствата в България. Езикът, уважаеми дами и господа, е основен критерий за идентичност и задължение на държавата е да осигури необходимите условия за неговото пълноценно и ефективно изучаване в държавните и общинските училища.
Република България не изпълнява тези свои задължения в съответствие с международните договорености, които императивно налагат езиците на малцинствата да се изучават равнопоставено в рамките на задължителната учебна програма. Все още не са решени редица организационни въпроси за подготовката на висококвалифицирани преподаватели на малцинствените езици. Не достигат учебници и учебни помагала и държавата не полага достатъчно грижи за тяхното издаване. За нас вече става ясно защо правителството не предприема инициативи за подписване на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
В България час по-скоро трябва да се създаде институцията омбудсман, но действителността в страната ни е такава, че изисква с оглед реалната защита правата на човека, да се създаде специален антидискриминационен закон, както и специализирани институции за неговото прилагане. Това са изискванията на Протокол 12 към Европейската конвенция за защита правата на човека. За съжаление България още не е ратифицирала този протокол. Между другото, това можеше да направи нашият министър на последното заседание в Рим на министрите на външните работи на страните - членки на Съвета на Европа само преди един месец.
Правителството не създаде достатъчно ефективни механизми за борба с корупцията. Усилията на Парламентарната група на ОНС да приведе статута на местното самоуправление в съответствие с изискванията на Европейската харта за местно самоуправление не срещнаха разбиране от управляващото мнозинство.
Парламентарната група на Обединението за национално спасение е за изграждане на второ ниво на местно самоуправление, пряк избор на областни съвети и избор на областни управители.
Въпросът с възстановяването на собствеността на църковните и особено на вакъфските имоти все още не е решен. Това поставя вероизповеданията в зависимост от изпълнителната власт. Действащият Закон за вероизповеданията е морално остарял. Новият консолидиран законопроект, внесен от комисията по вероизповеданията, повтаря основните пороци на сега действащия закон и създава условия за ограничаване свободата на мисълта, съвестта и религията чрез изключителните правомощия на Дирекцията за вероизповеданията към Министерския съвет.
От казаното дотук се вижда, че правителството и останалите държавни институции следва да положат сериозни усилия, за да бъдат изпълнени препоръките, съдържащи се в § 4 на Резолюция 1211 от януари 2000 г. Решението, което прие парламентът само с гласовете на мнозинството след дебата на 8 декември т.г., е неясно и мъгляво и не говори нищо. А можеше да се подготви едно по-съдържателно, по-обективно решение, което, убеден съм, щеше да получи подкрепата на всички парламентарни групи от тази зала.
И накрая, нека не забравяме, че по въпроса за евроатлантическата ориентация в този парламент е налице съгласие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към министъра на културата госпожа Емма Москова. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! В един от най-апетитните райони на София - "Изгрев", зад сградата на Интерпред, се намират две предприятия на българската култура - Аудиовизия "Орфей" и "Българско видео".
Със заповед от 17 юли 1999 г. областният управител на София господин Васил Маринчев отменя акта за държавна собственост на Аудиовизия "Орфей", издаден през 1996 г. Този акт, тази заповед е скандална в най-висока степен, защото най-напред не е потърсено съгласието на Министерството на културата. Нещо повече, Министерството на културата като принципал дори не е официално уведомено. Едва на десетия месец след издаването на заповедта за отмяна на акта за държавна собственост на Аудиовизия "Орфей" областният управител изпраща заповедта на министър Москова и то в резултат на мое питане до премиера господин Иван Костов.
Вие, госпожо министър, получавайки заповедта, съвсем правилно я обжалвате пред Върховния административен съд, с което показвате своята решимост да се борите за имотите на българската култура и с което заслужавате нашата подкрепа.
Само една седмица след това обаче Вие оттегляте своята жалба от Върховния административен съд. И моят въпрос е свързан именно с това Ваше неочаквано действие: какво се случи през тази седмица, че Вие толкова радикално сменихте отношението си към този имот? Оказан ли е върху Вас натиск, за да промените в такава висока степен своята позиция? Какви нови правопораждащи факти се появиха или какви правопроменящи факти се появиха, за да се откажете Вие от този имот на българската култура? Какво друго се е променило и има ли някаква промяна във фактическата обстановка, които да Ви подтикнат към това действие, към този отказ от един имот на българската култура, освен това, че акционерното дружество "ПИН" с фалшификация, противозаконно, с документ с невярно съдържание е включително този имот в своя уставен капитал.
Вие имате подкрепата на проф. Димо Димов като заместник-председател на Комисията по културата и медиите и моята подкрепа като заместник-председател, и подкрепата на районната организация на творците на изкуството и културата в района РОТИК и въпреки това, въпреки това Вие се отказахте от този имот на българската култура. Защо?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министър Емма Москова.
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Позволявам си да напомня, че поисканият от Вас писмен отговор от министър-председателя вече Ви е предоставил възможност да се запознаете по същество с фактите относно държавната собственост на Аудиовизия "Орфей" ЕООД. Тази част от отговора, както вероятно се досещате, по компетентност беше изготвена от Министерството на културата. Въпреки това и с неизбежната необходимост да повторя това, което вече Ви е известно, ще отговоря отново, маркирайки по-важните моменти във връзка с възникналия гражданско-правен спор за собственост, както и моите действия и поведение спрямо него.
Водено от мотива за защита на законните си интереси и държавната собственост Министерство на културата завежда гражданско дело № 6876 от 1998 г. на Софийския районен съд, 49-и състав. Искът, това е за същата собственост. Искът е предхождан от нотариална покана с определен номер от 13.04.1998 г. за доброволно изпълнение. Това е именно към "ПИМ". Към момента на задаване на Вашия въпрос делото беше насрочено за 29 ноември 2000 г. и аз се надявах да мога да Ви съобщя резултата, но то е отложено. И все пак, по-важното е, че делото следва своя ход съгласно закона и практиката на съда.
Вярно е, че със Заповед № РД 57-144 от 14.07.1999 г. на областния управител на град София, изпратена в Министерството на културата с писмо с изх. № 47-00-329 от 19.04.2000 г., наистина със закъснение, от актовите книги за държавна собственост като неправилно съставен Акт № 00-31 от 1996 г. тази заповед инициира обжалването пред Върховния административен съд, за което говорите.
Дължа да поясня, че с депозирането на жалбата Министерството на културата имаше за цел да спази законоустановения срок и да запази правото си на реакция. Поради краткия срок обаче направихме това преди анализ на създалата се ситуация. След прецизен юридически анализ на този казус се установи, че подадената жалба е по същество повторно сезиране на съдебната институция за разрешаване на един и същ гражданско-правен спор, по който вече Министерство на културата води дело. Искът, предявен пред Софийския районен съд, по същество е преюдициален спрямо по-късно подадената жалба, която по същество е излишна, и заведеното вече дело е достатъчният и, според юристите, най-ефективен правен способ за разрешаване спора за собственост по законен ред.
Именно това обяснява визираното във Вашия актуален въпрос оттегляне на жалбата от Министерството на културата.
Не съществуват никакви други причини за това. Неоснователни са подозренията Ви за промяната на моето поведение. И аз в никаква степен не съм променила волята си за защита на държавния и обществен интерес в конкретния случай. Тоест, ще продължа воденето на това дело, убедена в неговата правота.
Що се отнася до втората част на въпроса Ви, в писмената му част, Вие тук не го развихте. Не зная дали се отказвате от него, но в писмения Ви въпрос ме питате за бъдещето на Аудиовизия "Орфей". Що се отнася до това, ето моя отговор: със Заповед № РД 09-02-602 от 4 август т.г. Аудиовизия "Орфей" ЕООД и Българско видео ЕООД са преобразувани чрез сливане в Аудиовидео "Орфей" ЕАД. Предприетите от страна на Министерство на културата действия за сливане са мотивирани от усилията на министерството към запазване на основните характеристики на дружествата, разширяването на предмета им на дейност и предотвратяването на евентуалната ликвидация. Смея да твърдя, че разделянето им преди време не е била най-далновидната от икономическа, а вероятно и от социална гледна точка стъпка, затова се опитвам да я коригирам.
Новообразуваното дружество ще бъде с една по-голяма материална база и достатъчно имоти, предпоставящи реализиране на повече приходи. Нашата преценка за ефекта от сливането е, че той ще бъде благоприятен за развитието на търговската дейност, при единно ръководство и с подобрен мениджмънт. Обединяването на активите, а оттук - и увеличаването на мощностите и капиталите независимо от моментното им състояние, са също едни от очакваните резултати. При сливането очевидно се формира единен капитал на стойност, отговаряща на изискванията на Търговския закон. С акта на сливане всички активи и пасиви на двете дружества преминават чрез универсално правоприемство върху новообразуваното дружество, което предпоставя възможност за бъдещото му адекватно функциониране. Със заповедта за сливането работниците и служителите на двете дружества са със защитени права съгласно цитирания чл. 123 от Кодекса на труда. Необходимо е да добавим, че двете дружества са базирани в близост едно до друго, което улеснява значително бъдещата дейност.
Убедена съм, че с посочените действия се създават по-добри условия за развитие на дейностите в тази специфична област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Има думата за реплика господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, и двамата знаем истината, но и двамата не я казахме. Но, напомням Ви, че в този мандат питащият съм аз.
Как е възможно с дело, което сте завели през 1998 г. да атакувате една заповед, която е издадена през 1999 г.?! Няма кой да повярва на това. С тази заповед изходът от делото, което Вие правилно сте завели, се предрешава, защото Вие сте завели дело за това "ПИМ" АД да освободи базата, но областният управител вече е издал заповед, с която актът за държавна собственост се отменя. Тоест - тази собственост вече според областния управител е частна - собствеността върху тези 18 дка, които принадлежаха преди тази заповед на българската култура. И е много ясно, че Вие като отидете на дело, ще го загубите като министър на културата, защото то е вече предрешено с тази заповед на областния управител. Ето защо няма кой да повярва на Вашето обяснение. Вие сте се отказали от този имот. Това са 18 дка в един от най-апетитните райони на София! Ако Вие искахте да запазите този район, Вие нямаше да слеете двете дружества, а щяхте да извършите процедурата вливане на Българско видео в Аудиовизия "Орфей", защото формата вливане защитава имота, а формата сливане, която Вие сте предприели, предава тези имоти.
Създавайки новото дружество, Вие не сте спазили закона, според който размерът на уставния капитал трябва да бъде равен на фактическия капитал. Само Аудиовизия "Орфей" има 180 хил., а Вие сте изпълнили изискването за 100 хил. и другите хиляди не сте ги включили в капитала. С каква цел? Ще се разпореждате ли с тях?
Този въпрос ще има продължение, защото Вие сте предали позициите на културата за този имот. И оставам с впечатлението, че някой Ви оказва сериозен натиск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: И се създава впечатлението, че това е лично премиерът, защото над министъра е само премиерът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Нямам нищо против това впечатление, но какво би казал господин Костов? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата проф. Москова. Заповядайте!
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, разбира се, когато един човек не иска да бъде убеден в нещо, то няма начин той да бъде убеден!
Продължавам да заявявам своята воля да се боря за този имот. Какво повече бих могла да кажа тук? Не е вярно това, че заповедта на областния управител предрешава нещата. Няма да повтарям онова, което вече изнесох. Но знаете ли, прави ми впечатление нещо, тогава, когато говорите за вливане, сливане и прочие. Това вливане трябваше да се предходи от ликвидация. Никога няма да си позволя ликвидация на каквото и да е, преди докрай да използвам всички възможности за оздравяване и възможности за продължаване на тази дейност.

Изненадана съм от това. Тук става дума за живи хора в "Българско видео", което спря, но "Орфей", разбира се, е в по-лошо икономическо състояние. Знаете до какво води ликвидацията, понякога тя е необходимост, но не винаги. И винаги, когато мога, не пристъпвам към нея.
Удивително е, че Вие, който принадлежите на една партия, която извежда напред, и с основание, социалната защита на хората, в случая заставате на егоистичния интерес само на едно от тези дружества. Аз пък знам откъде произтича това. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Атанасов!
МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Що се отнася - отново се връщам на същината на Вашите подозрения - че съм променила волята си, която аз неколкократно от трибуната на Народното събрание възразявам, че не е така, никога няма да си позволя по един и същи въпрос да натоварвам съдебната система с различни дела. Жалко е, че това се случва извънредно много в пределите на страната. Може би това е една от пречките за ефективността на съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Москова.
Преминаваме към отговори от министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
Има думата народният представител Янаки Стоилов да развие своя актуален въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо министър! В землището на село Голяма Желязна, община Троян, в местността "Топля" има богат карстов извор. От него води началото си река Топля, която захранва язовир "Сопот" и започва Витската напоителна система. От него се водоснабдяват около дузина населени места, включително цялата община Угърчин с населените места в нея. Пещерата "Топля" и прилежащата към нея вековна букова гора са признати от ЮНЕСКО за природна зебележителност. През октомври 1997 г. в района на Топля навлязоха мощни трактори и булдозери за извършване на масова сеч, която засяга водосборната зона. Огромни буки се смъкват от планината, разкрояват се и се с мощни кранове се товарят само на 30-ина метра от каптажите за вода. За нарушенията на лесоустройствения план поставих въпроса на министър Върбанов - министър на земеделието и горите.
Към Вас се обръщам, защото в резултат на извършваната сеч при всеки дъжд и при топене на снеговете се замърсява питейната вода. От една година насам обществен комитет от Голяма Желязна за опазване на околната среда, водата и гората и кметовете на заинтересованите селища апелират към всички компетентни органи за спиране на увреждащите околната среда действия. Комисия от компетентни специалисти, определена със заповед на кмета на община Троян констатира: "Извършена е гола сеч. С паднали дървета и клони, останали след сечта, оттокът на деретата е силно нарушен. Използваната мощна техника за прекарване на горските пътища и впоследствие дърводобива, е довело до голяма ерозия на почвата. Създадена е възможност за затлачване на подхранващия слой, а целият район е типично карстов. Гниенето на дърветата и клоните в деретата ще доведе до органични примеси във водата и такива вече са установени. Вредите, които са нанесени с извършването на сечите във вододайната зона на карстов извор "Топля" се отразяват на количеството и качеството на водата". И тук се подчертава, че последствията могат да бъдат непредвидими.
В момента по разпореждане на органите на Министерството на земеделието и горите сечта е спряна до края на януари 2001 г.
Госпожо министър, това е времето, в което Вие и подчинените Ви служби трябва да осигурите стриктното прилагане на нормативните изисквания за опазване на околната среда. Става дума за действията, съгласно Наредба № 2 за актуализация на санитарно-охранителната зона, за действия, съгласно текстове на Закона за опазване на околната среда, които се отнасят към инвеститора и преценка на влиянието на извършената досега сеч върху количеството и качеството на питейната вода.
Госпожо министър, ще разпоредите ли да се разширят границите на природната забележителност "Топля", за да се гарантира качеството на водата и да се спаси карстовия извор и околната среда в района?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за отговор министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Искам да Ви уверя, че ние сме загрижени за състоянието на водните ресурси в България и освен това отчитам изключителното значение на горите за формирането на повърхностния отток. Проблемите, които Вие споменавате за извор "Топля" стоят точно така. Действително е, че там са извършени сечи в продължение на много години, в резултат на което са нанесени определени вреди, включително и на водния баланс на извора. Оценявайки важността на тези проблеми, ние изцяло подкрепяме вълненията на населението и ще вземем мерки за прекратяване на нарушенията.
С мое нареждане е възложена обществена поръчка за актуализиране на санитарно-охранителните зони. Отчитайки настроението на обществеността, разработката, свързана с новите санитарно-охранителни зони на извора, ще бъдат подложени на обществено обсъждане, така че населението да изкаже своето мнение и да вземем наистина всички налагащи се мерки, за да се запази този извор и да няма проблеми с водоснабдяването на населението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо Манева, благодаря Ви за готовността да се ангажирате с този проблем. Смятам, че актуализацията на санитарно-охранителната зона би означавало разширяване на тази зона, за да не се засегне водосборната зона с оглед на конкретното местоположение на извора. Приветствам Ви за това, че сте готови да организирате обществено обсъждане, което би трябвало да бъде една разширяваща се практика за съчетаване на усилията на централната и местните власти за въвличане на населението в процесите по опазване на околната среда. Смятам, че Вашите действия дори могат да бъдат и по-активни, тъй като има допуснати нарушения от фирмите, които изпълняват лесоустройствения план. И затова аз призовавам и тук вече обобщавам своето отношение към Вашия въпрос, че е необходимо едно такова активно отношение на органите и длъжностните лица, които са Ви подчинени, още при утвърждаване на лесоустройствените планове и по-нататък при тяхното изпълнение. Защото съществува реална опасност в тези няколко години България да бъде обезлесена. На много места се извършват сечи, пак подчертавам, в нарушение на лесоустройствените планове. Към това добавям и проблема с общото затопляне и намаляване на водните ресурси.
Искам да подчертая, че много населени места, включително и големи градове като Ловеч, се намират в условия на воден режим и ние трябва да положим всички усилия за съхраняване на водните източници и за запазване на българската гора. И без това ресурсите на страната не са много богати. Тези ресурси са в определени направления. И аз се надявам, че ще решите и конкретния въпрос, ще провеждате и политиката, за която говорим. Смятам, че действията Ви трябва да бъдат енергични, тъй като същевременно е спряна до края на януари и се надявам, че оставащите седмици дотогава ще дадат възможност да бъдат извършени действията, с които се ангажирахте. И остава, като представител на гражданите в този район, да видим крайното решение, което се надявам, че ще бъде положително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам само да Ви информирам в допълнение на това, което казахте. В момента правителството разработва специална програма за преодоляване на негативните последици от тенденцията на засушаване. И една от приоритетните мерки е свързана със запазване на водоизточниците на питейна вода. Във връзка с това ние предлагаме в програмата в един много кратък период да се актуализират санитарно-охранителните зони. Това се облекчава и от факта, че в изпълнение на разпоредбите на Закона за водите се издаде нова Наредба за санитарно-охранителните зони и в изпълнение на тази наредба ще бъдат актуализирани всички санитарно-охранителни зони. И освен това предвиждаме да се забрани всякаква сеч в тези райони, така че при съгласуването на каквито и да са лесоустройствени планове, априори ще се знае, че това са зони, абсолютно неприкосновени за всякакви дейности, което ще гарантира запазването на водните ресурси, включително с приоритет решаване проблема за извор "Топля".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следва питане от народния представител Ангел Малинов относно ползването на термоминерална вода в с. Невестино, област Кюстендил.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева! При посещението ми в с. Невестино група граждани ме запознаха с проблемите на минералната вода в Невестино. Положението е следното:
Преди даване на концесия за минералните извори дебитът на източниците е бил 27 л/сек. Хората са използвали тази вода и за напояване. След като се използва за пиене и друго, остава и вода за напояване, за битови нужди, хората перат с топлата вода.
След отдаването на двата източника на концесия на двама концесионери, те са заградили източниците, с камиони са докарали бетон и са бетонирали крановете, които разпределят водата за селото.
Доколкото знам, концесията е общо за около 6 л/сек. вода. Останалите 21 л/сек. те са запечатили. Като специалист зная, че тази вода не се съхранява. Тя ще избие - ще потече някъде на друго място, в някоя от реките, в блатата наоколо, заблатява един терен. Следователно, тази вода не се икономисва.
И хората питат как точно е направена концесията. Имат ли право излишната вода от 21 л/сек. да се остави да тече към селото, за да може хората да я ползват и за напояване?
Знам, че в Невестино няма други източници за напояване. Няма реки, няма възможност за каптажи, няма възможност за язовир. Това е единствената им възможност да напояват градините си.
Моля да ми отговорите на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Малинов! Понастоящем за ползване на минералната вода за находище Невестино - "Топилата", са предоставени две концесии и работят две съоръжения - обществени чешми в с. Невестино за общо ползване от населението на минерална вода за пиене и наливане.
Във връзка с предоставените на концесионерите права да ползват минералната вода от находище Невестино - "Топилата" за бутилиране на натурална вода и на газирана минерална вода, както и за производство на безалкохолни напитки, съответно за 15 и за 35 години, в решението на Министерския съвет за обявяване на всяка от концесиите и в концесионните договори са предвидени условия и задължения на концесионерите за осъществяване на концесиите, които да гарантират обществените и държавните интереси, интересите на общината и постоянното количество и качество на минералната вода - подчертавам този факт.
Във връзка с това в концесионните договори изрично са формирани задължения за изграждане и поддържане през срока на цялата концесия на съоръжения за общо водоползване, каквито са изградени и действат, за опазване и устойчиво развитие на ресурса минерална вода и на концесионните дейности, за прилагане на кранов режим на експлоатация на водоизточника в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, което е също една особеност, която трябва да се има предвид, за ограничаване правата на концесионерите при възникване на форсмажорни обстоятелства и заплащане от концесионерите на 30 на сто от дължимото годишно възнаграждение на община Невестино.
При предоставянето на двете концесии за ползване на минерална вода за бутилиране и за производство на безалкохолни напитки от находището стриктно е съблюдаван държавният, общественият и на общината интерес. Доколкото Вашият въпрос в конкретното му измерение визира евентуалната възможност за ползване на освободените към момента ресурси минерална вода от находище "Топилата" от 10,5 л/сек. за поливане, ще отбележа следното:
Ползването на минерална вода за напояване през интензивния поливен сезон противоречи на необходимия помпен режим за нуждите на общото водоползване, на концесионния режим и на изискванията за устойчиво развитие на ресурса на находището, което се гарантира чрез кранов режим на експлоатация на водоизточника през целия 35-годишен период на концесията. Мисля, че това е едно от най-важните обстоятелства, което трябва да се има предвид.
Очевиден при това положение е рискът от провал на концесиите в случай, че бъде разрешен добив на минерална вода от находището за поливни нужди. Този риск по отношение на предоставените от държавата две концесии за период от 30 и 35 години, не може да бъде допуснат. При провал на предоставените концесии от страна на държавата, тя трябва да възстанови на концесионерите направените инвестиции за изграждането на водоналивните предприятия и прилежащата инфраструктура, а за всяка от фирмите инвестиционните им програми надхвърлят 2 млн. лв.
Очевидно е несъстоятелен и доводът за използване на минерална вода за поливни нужди поради отсъствието на други подходящи водоизточници за напояване в района, като се знае, че р. Струма протича само на около 400 м от мястото, където е разположен минералният водоизточник, така че със съжаление трябва да отбележа, че ползването на минерални води за поливни нужди от извора смятаме за нецелесъобразно и недопустимо на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Малинов за два уточняващи въпроса.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора, но все пак има някакво недоразумение. Минералната вода, която изтича от голяма дълбочина, е използвана за напояване поради липса на други източници. Поне хората казват така. Тази вода от 27 литра, които са текли досега. Ако се използват само 6 л от концесионерите, останалата вода не може да се спре. Ако се запушат сондажите да не текат, тази вода остава в пласта под напрежение и някъде на друго място ще се разсее. Тя не се спестява, тя не може да се акумулира.
В този смисъл искам да ви помоля да извършите проверка и да контролирате използването на тази вода, защото е просто нелогично излишните 21 л, които никъде не се спестяват, никъде не се акумулират, да не се оставят на хората. Освен ако и тия 21 л не се дадат на концесия на друг концесионер. Тогава естествено ще има някаква полза. Но след като не се използват, би могло да се оставят на хората. Затова ще бъде добре да контролирате този процес там. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз не бих искала да водим технически спор тук, защото очевидно въпросът не стои точно така. Няма излишни количества вода. Става дума за режим на две концесии, такъв че да се запази ресурсът в един продължителен период.
Нямам обаче нищо против да се срещнем и да обсъдим отново въпроса, да потърсим решение за проблема на населението. Дали това ще бъде с минералната вода, което е малко вероятно, или ще потърсим някаква друга възможност, каквато очевидно съществува в района, мисля, че няма никакви пречки да намерим решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Тодор Павлов да развие питане към министър Евдокия Манева.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, през 1994 г. по времето, когато община Гоце Делчев беше управлявана от Съюза на демократичните сили бе разработена една програма и един проект за реализиране на най-модерното депо за твърди битови отпадъци в България - нещо, което Вие самата казахте, че е така. За съжаление, до 1997 г. строителството на това нещо почти беше замразено. След 1995 г. общината има кметска администрация и чак след като правителството на Обединените демократични сили отново дойде на власт и Вие поехте това министерство, с усилени темпове се довърши това много модерно депо и официалното му откриване беше през юли 1998 г., на което присъствахме всички ние.
Знайно е, че основните финансови източници това са европейски средства от Програма ФАР, а основните средства за завършване на депото бяха осигурени от Националния фонд за опазване на околната среда.
За съжаление обаче отново се натъкваме на един много лош пример, при който огромни средства, хвърлени за изграждане на нещо много модерно и много функционално, не се оползотворяват ефективно. Вече година и половина, а близо и две години дори, това депо не функционира. Модерната изолация, която е поставена, вече е започнала да се разпада. Освен това в близост е старото депо, което все още се използва и е източник на постоянни огнища на пожари. През пролетта и лятото възникнаха два пожара, които опожариха близката гора. Затова аз Ви моля да отговорите защо вече година и половина след официалното приключване на строителството на обекта той не е въведен в експлоатация? Чия е вината за това и какви санкции бихте наложили на виновните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Има думата министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Павлов! Управлението на отпадъците, в т.ч. поддържането на честотата в населените места, събирането, транспортирането и депонирането на битовите отпадъци е приоритетен въпрос, по който през последните години Министерството на околната среда и водите работи много активно.
Първоначално усилията бяха насочени към привеждане на съществуващото законодателство в съответствие с изискванията на европейските норми. Сега ние вече имаме едно модерно законодателство, в което ясно и категорично са определени отговорностите на различни институции и лица в целия този процес.
Съществуващата в момента нормативна база определя общинския съвет като орган, разработващ политиката на общината във връзка с осъществяването на дейностите по третирането на отпадъците. Цялостната организация по изпълнението на тази политика е вменена като задължение на кмета на съответната община. В частност и Законът за обществените поръчки дава право на общините да определят условията и да възлагат изпълнението на дейности като събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на битовите отпадъци.
Министерството на околната среда и водите в съответствие със своите функции активно подпомага процесите на управление на отпадъците в общините, като предоставя средства от Националния фонд за опазване на околната среда за изграждане на съоръжения за третиране на отпадъците и включително за строителство на депа, за техника за сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците.
Депото в град Гоце Делчев е първият обект от този тип - обект, който напълно отговаря на всички европейски норми и е първото модерно депо в България. Строителството на депото се извърши за периода юли 1997 - юли 1998 г. За един кратък период благодарение на интензивното финансиране от Националния фонд за опазване на околната среда и помощта, която беше оказана по линия на Програма ФАР.
За съжаление независимо, че строителните работи приключиха през юли 1998 г. и през 1999 г. беше издаден Акт № 16 за въвеждане в експлоатация на депото, то и до момента не е въведено в експлоатация.
При съвместна проверка от страна на Министерството на околната среда и водите и Районната инспекция беше констатирано нарушаване на защитния слой от геотекстил на част от депото, направен е опит за отрязване на част от фолиото поради занижен контрол от страна на общината. През зимния период 1999-2000 г. е настъпила повреда в помпената станция на новото депо поради ниските температури и се е наложило общината да отстранява повредите като е подменила помпите, тръбопроводите и дренажната система и е направила по същество едни напълно излишни разходи. Ако депото беше в експлоатация, това нямаше да се случи.
Независимо от факта, че община Гоце Делчев разполага със съвременно съоръжение за обезвреждане на отпадъците, общината продължава да депонира отпадъците в старото депо, което не отговаря на изискванията за опазване на околната среда. Нещо повече, допуснато е многократно самозапалване на сметището и опожаряване на близката гора, с което кметът даде принос към пожарите през миналата година в страната. Нанесени са щети, които ще се възстановяват с години.
Във връзка с всички изброени нарушения, както и отчитайки неспазването на съществуващото законодателство по отношение на експлоатацията на старото депо, на кмета на община Гоце Делчев е съставен акт и е издадено наказателно постановление за налагане на глоба в размер на 1500 лева. След отлагане от почти една година и след проверка от наша страна през септември т.г. най-накрая беше публикувана обява за възлагане на обществена поръчка за експлоатация на новото депо. Информирани сме, че процедурата е проведена и е сключен договор с фирма "Астер", която обаче започва експлоатация през януари т.г.
Аз искам да подчертая, че досега стана практика бездействието да се оправдава с липса на средства. Оказа се, че и когато има пари, и когато е подарено едно съоръжение, отговорни лица грубо пренебрегват задълженията си. И аз искам тук, от тази висока трибуна, да кажа, че Министерството на околната среда и водите няма да толерира подобно поведение и виновните лица ще понесат своите наказания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Има думата господин Тодор Павлов за два уточняващи въпроса.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо Манева. Удовлетворен съм от този отговор.
Междупрочем, аз също искам да подчертая огромното си неудовлетворение от този факт, че 2 млн., а и повече лева са загробени в нещо, което наистина можеше да допринесе за изключителен ефект за опазването на околната среда. Това депо за твърди битови отпадъци в Гоце Делчев е междуобщинско, за три общини: Гърмен, Гоце Делчев, Хаджи Димово, т.е. там можеха да се реализират едни адекватни програми за сметоизвозване, модерно сметосъбиране и т.н.
За съжаление, благодарение на некадърното, безхаберно управление на община Гоце Делчев - тя се управлява от БСП, разбира се - се случват такива неща. Аз бих дал много примери в това отношение. Но какво се получава на практика? Всички виждаме как сегашното правителство в стремежа и в нашите предприсъединителни пориви към Европейския съюз, където екологията и опазването на околната среда са приоритет, просто някои общини се държат едва ли не като извънземни за тази държава и не се съобразяват точно с тези приоритети, които правителството е заложило.
Аз няма да задавам уточняващи въпроси, мисля, че всичко беше достатъчно ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Павлов.
Следва въпрос към министър Александър Праматарски.
Има думата народният представител Михаил Миков, за да развие своя актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Особено съм пристрастен към темата и лично поне по две причини - дядо ми е воювал при Одрин и е ранен при Чаталджа, а в моя край - Видинският, при град Кула, е единственото място в България, където е имало реална битка срещу хитлерофашистката армия през Втората световна война. Там има и много хора, които са взели участие през тези дни - на 11, 12, 13 септември, като доброволци при отблъскването на фашистката армия в местността "Връшка чука".

През 1998 г. ние приехме един Закон за ветераните от войните, който дава определени права на всички български ветерани, участвали в бойни действия, закон, който според възможностите, а не според нуждите на тези хора, иска да демонстрира едно отношение на българската държава към тези, които са се били, независимо кога и къде, за България.
Останах крайно учуден, когато разбрах, че с правилника за приложение на този закон, той е неправомерно дописан, българското правителство си е позволило по политически мотиви да отнеме права, предоставени по закон.
И при мен има доста откази за издаване и презаверяване, по-скоро, на удостоверения на ветерани от войните, включително и на доброволци. А един от тях, големият парадокс е, че е бил една година военнопленник в Германия и освободен от армията на генерал Айзенхауер. И на този човек също е отказано презаверяване на удостоверението му за ветеран от войните.
Именно и поради тази причина, след като господин Ноев дезертира от това, да отговаря за ветераните от войните и предостави тази функция на господин Праматарски от м. юни, си позволявам да задам своя актуален въпрос.
Коя е причината да отказвате презаверяване на удостоверенията за ветеран от войните на лицата, чиито удостоверения са издадени чрез апарата на БКП? Само нещо държа да поясня, че в практиката по приложение на този правилник се получава друг парадокс - на лица, на които са издадени удостоверения чрез апарата на БКП, се издават удостоверения, а на такива лица, на които и преди са издадени удостоверенията от военните окръжия, им се отказва с този мотив. Друг е въпросът, че абсолютно незаконосъобразно в правилника е включена една такава предпоставка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Александър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Миков, в отговор на Вашия актуален въпрос Ви уведомявам за следното.
В края на 1998 г., както и Вие казахте, беше обнародван Законът за ветераните от войните - "Държавен вестник", бр. 152 от 22.12.1998 г., който влиза в сила на 1 януари 1999 г. В чл. 3 от същия закон изрично е посочено, че "ветеран от войните е лице, което като военнослужещ е взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България", както и че "качеството на ветеран от войните се удостоверява от Министерството на отбраната".
В правилника, за който и Вие споменахте, за прилагане на Закона за ветераните от войните, приет с Постановление № 168 на Министерския съвет от 16 август 1999 г., с чл. 2 се определя, че "Ветеран от войните са лицата, които като военнослужещи доброволци са взели непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава, и са включени в списъчния състав на съответното военно поделение, взело участие в бойните действия, както и че ветеран от войните са и лицата, които като военнослужещи са взели непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава, в състава на поделенията на Противовъздушната отбрана и Военноморските сили."
В § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на този правилник се казва: "Издадените удостоверения за ветерани от войните на лицата, участвали в Медицинския батальон в Корея по време на войната 1952-1954 г., на лицата, предложени от местните комисии чрез апарата на Българската комунистическа партия, на граждани на бившия Съветски Съюз, които живеят в Република България, както и на български граждани, взели участие в състава на съответната армия във Великата отечествена война, са невалидни от 1 януари 1999 г." Това е разпоредбата, която ви цитирам.
Поради тази причина, уважаеми господин Миков, издадените удостоверения за ветеран от войните на лицата, посочени в § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на правилника, са невалидни от 1 януари 1999 г.
От влизането в сила на Закона за ветераните от войните и правилника за неговото прилагане до момента Централният военен архив, респективно Главно управление на архивите, е издал 72 хил. 885 бр. удостоверения за ветерани от войните, отказани са 988, от които 677 са нови молби, тоест никога не са имали удостоверения. Триста и единадесет молби до този момент не са презаверени, тъй като са обявени за невалидни на основание § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за приложение на Закона за ветераните от войните.
В процеса на работата се получиха директно в Главно управление на архивите или чрез отделите "Жалби" на президента, на министър-председателя и на министъра на отбраната, множество жалби от граждани, на които са издадени нови образци - удостоверения. В тази връзка със заповед № Р-313 от 8.11.2000 г. на главния секретар на Министерството на отбраната и председателя на Главно управление на архивите при Министерския съвет е създадена междуведомствена комисия, която заедно с други формулирани в заповедта въпроси ще разгледа и проблемите по прилагането на закона и Правилника за ветераните от войните.
Основно жалбите към ведомството са от служилите в бившите доброволчески гвардейски части на Българската армия, формирани след 10 септември 1994 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, Вие ми изчетохте закона, но и Вие, и аз сме юристи, не чух Вашето мнение по въпроса - ще предложите ли вие отмяна на този противозаконен текст в правилника, че удостоверенията, издадени чрез апарата на БКП не се подновяват?
Вие отклонихте малко темата по друг въпрос. В закона няма такова процесуално изискване и щом там има четирима души, убити в тази битка - на 11-12-13 и 14 - доброволци... Те са изкарани на позициите не от БКП, изкарани са от кмета, запасния капитан Дамянов, който в 3,30 ч. след обяд им е казал: всички, които могат да носят оръжие, да отидат в казармата и полицията. И отиват на позиции. Голяма част от тези хора никога не са били членове нито на БКП, нито на БСП. И всъщност въпросът дали чрез апарата на БКП или по друг начин, няма никакво значение за тяхното качество "ветеран от войните", щом са участвали в бойни действия.
Аз апелирам да чуя от Вас тук твърдението, че Вие незабавно ще предложите за отмяна на, пак казвам, този противозаконен текст в правилника. Иначе ще предприемем действия пред административния съд. Но това излага българското правителство в отношенията му към тези хора. Това е големият въпрос.
Иначе и аз, и други лица ще го атакуваме пред административния съд.
И пак ви казвам, нека да направим така, че дори в тези тежки времена за държавата тези хора, те не са много на брой, не са и кой знае какви техните привилегии, да разберат, че има отношение на държавата към тях.
Никаква междуведомствена комисия не може да премахне болката в тези хора. Никой от тях няма да забогатее само от едното безплатно пътуване и пр.
Така че апелирам за незабавни действия по изпълнение и прилагане на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Работата на правителството е стриктно да спазва законите, които българският парламент приема, и всички други подзаконови актове, които се предлагат, се приемат от българското правителство. Естествено, подлежат на санкция при такава атака пред Върховния административен съд.
Така че, като искате, упражнете си това право.
Пряко на отговора на въпроса Ви дали аз ще използвам правомощията си, за да отменя тази, според Вас, недобра разпоредба.
Противозаконността на една разпоредба се установява във Върховния административен съд, както Вие сами твърдите, че ще се обърнете към него. Обърнете се и каквото реши съдът, българското правителство и аз, като министър, ще се подчиня на това решение.

Но на въпроса Ви дали аз ще предприема нещо специално по това - не, защото издаване на удостоверение от апарата на БКП...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): "Чрез", не "от"!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Чрез, чрез апарата на БКП. Абсолютно сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи "чрез апарата на БКП"?
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Мен ме учудва тая Ваша загриженост не толкова явно за хората, защото аз Ви казах, че над 70 хил. души са получили тези удостоверения, а Вие явно търсите някакви други мотиви.
Аз съм категорично против наистина хората, които са дали много от себе си в този период от време, за който говорим, да не бъдат подлагани на такива политически атаки. По същия начин утре някой може да поиска чрез апарата на СДС или на "Народен съюз" да се издават подобни удостоверения. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
Преминаваме към отговори от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев.
Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди повече от две години, след срещите на ниво министър-председател на Турция и България, господин Иван Костов публично обяви, че без търг фирмата "Джейлан" ще поеме реализацията на два национални обекта - "Горна Арда", трите каскади и "Оризово - Капитан Андреево". Оттогава резултатът е нула.
Господин Шиляшки беше предупреден от мен преди три години в Комисията по външна и интеграционна политика, че по наши изследвания фирмата "Джейлан" не разполага с такъв ресурс. Той ни изнесе една попечителна реч в Комисията по външна и интеграционна политика, че ние сме неосведомените и правителството знае много повече от нас и всичко е о'кей.
Никакви работни места не се създадоха в район, където вашето правителство докара хората до просешка тояга. В Мадан и Рудозем от 16 хил. души сега живеят по 6 хил. души. Безработицата е 63 процента.
Кметът на Мадан господин Гаджев само преди два месеца каза: "Господин Ганчев, кога ще се занимаете с националнополезна дейност вие в парламента и да помогнете малко-от малко поне да завършим нашия язовир, на Мадан, част от тази каскада?"
Обръщам Ви внимание, че господин министър-председателят Иван Костов отиде на три частни срещи с Месут Йалмъз и след това беше подпомогнат от турския министър-председател да отиде и да омайва в полза на СДС 300 хиляди потенциални избиратели - емигранти от България в Бурса. Мисля, че това е една от причините без търг "Джейлан" да поеме такъв проект.
Липса на международен търг, необвързване на чужди потентни фирми, които биха могли да се намесят, е абсолютно престъпление.
Искам да отговорите на този въпрос: как Вие виждате причината да се даде на "Джейлан" без никаква конкуренция тази сделка.
И накрая, смятате ли, че чужди инвеститори, които аз заведох при вицепремиера Жотев, само миналата седмица трима банкери - двама американци и един от Джакарта, биха могли с добра воля от Ваша страна да поемат този проект?
И последен подвъпрос: защо на нашите строителни фирми, строили магистрали, летища, язовири, електроцентрали в целия арабски свят, в Африка и къде ли не, не беше предоставен този обект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ганчев, в писмения текст въпросът Ви не е формулиран по този начин, но аз ще Ви отговоря.
Моят отговор се нуждае от малка ретроспекция на събитията. Ще припомня, че на основата на протокол от тринадесетата сесия на Българо-турския комитет за икономическо и техническо сътрудничество на 4 ноември 1998 г. в Анкара е подписано Споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между правителствата на Република България и Република Турция. Това споразумение дава възможност на турски фирми да участват в смесени дружества за изграждане на инфраструктурни обекти.
Въз основа на това започват преговорите и подготовка за създаване на дружество за съвместна дейност за финансиране изграждането и експлоатацията на каскада "Горна Арда" между Националната електрическа компания и турската фирма "Джейлан".
Дружеството е регистрирано съгласно българското законодателство с решение на Софийския градски съд от 13 август 1999 г. като Хидроенергийна компания "Горна Арда" АД, с по 50 процента дялово участие на НЕК и "Джейлан".
Веднага след неговото създаване дружеството започва усилена дейност по получаване на необходимите концесии, документи и разрешения, свързани със започването на строителни работи по хидровъзел "Мадан" - първо стъпало на каскада "Горна Арда".
Към днешна дата е извършено следното:
- предоставена е концесия на язовир "Мадан";
- предоставено е разрешително за водоползване от Министерството на околната среда и водите;
- предоставено е разрешение за строеж от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- утвърден е ОВОС от Министерството на околната среда и водите;
- отчуждени са площите от горския фонд и земеделските земи, необходими за първия етап на строителните работи.
В ход са дейностите по получаване на следващите документи:
- подписване на концесионен договор между Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси и Хидроенергийната компания "Горна Арда"; документите са готови за подпис повече от два месеца;
- разрешение за изграждане на водноелектрическите централи и лиценз от Държавната комисия за енергийно регулиране;
- договор за изкупуване на електрическата енергия между Хидроенергийния комплекс "Горна Арда" и Националната електрическа компания.
Продължават и процедурите по отчуждаването на останалите земи.
В изпълнение на същото споразумение между двете правителства, Главно управление на пътищата - сега Изпълнителна агенция "Пътища", преговаря с "Джейлан" за изграждане, експлоатация и поддържане на автомагистрала "Марица" в рамките на Закона за концесиите.
Следваше да се учреди смесено дружество, което да построи, експлоатира и поддържа автомагистрала "Марица" за срок не по-дълъг от 35 г. по реда и условията на § 3б от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите.
Първоначалната договореност с "Джейлан", че ще инвестира 100 млн. щатски долара собствени средства в рамките на общата финансова схема бе заменена от него с обещание за кредит на бъдещото смесено дружество от турската "Ексимбанк", но при условие, че българското правителство предостави държавни гаранции, което, пределно ясно за всички, е неприемливо за нас.
Като се прибави към този факт и увеличението от страна на "Джейлан" с над 50 млн. щатски долара на проектната стойност на обекта - говоря за автомагистрала "Марица" - става ясно защо не разреших учредяването на смесеното дружество "Джеймай" през месец юли т.г. в софийския
хотел "Шератон"
Заедно с това искам да припомня, че още миналата година българското правителство информира турското правителство, че стартът на инфраструктурните проекти се бави поради недоказаните възможности на “Джейлан” да инвестира собствени капитали в тях. Именно затова българският премиер Иван Костов информира турския си колега Бюлент Еджевит, че “Джейлан” не може да осигури банкови кредити без държавни гаранции от българското правителство и поиска турско правителство да предложи и други турски фирми по изпълнението на инфраструктурните проекти съгласно подписаното споразумение.
Нашето безпокойство се потвърди на 30 октомври т.г. след официалното изявление на турския Депозитарен застрахователен фонд, че дълговете на "Банккапитал", собственост на “Джейлан”, са надхвърлили сумата на техния собствен капитал, поради което продължаването на дейността й заедно с още няколко турски банки би застрашило правата на вложителите и стабилността на турската финансова система. Поради тя е поставена под особен надзор от турското правителство заедно със запор на имуществото на “Джейлан”.
Тези въпроси бяха поставени от мен на турския министър на енергетиката Джумхур Ерсюмер по време на заседанието на работната група в Истанбул на 31 октомври т.г., създадена именно в рамките на споразумението и протокола за сътрудничество между България и Турция в областта на енергетиката и инфраструктурата на 4 ноември 1998 г.
На Четиринадесетата сесия на Смесения междуправителствен българо-турски комитет за икономическо и техническо сътрудничество, която се проведе в Анкара на 6 и 8 декември, поставих същите въпроси на турския вицепремиер Месут Елмаз и връчих официално писмо от господин Иван Костов до господин Бюлент Еджевит. В него българският министър-председател отново настоява, че създалата се ситуация трябва да бъде обсъдена много сериозно, тъй като е в пряка връзка с изпълнението на инвестиционната програма на българското правителство. С оглед на сроковете за реализация на проектите и предвид очевидната невъзможност на “Джейлан” да се включи в тяхното изпълнение, българската страна смята за необходимо и наложително да се потърсят алтернативни решения.
Уважаеми господин Ганчев, разрешете ми да не се съглася с Вашите твърдения за забавяне и бездействие при изпълнението на обектите, което сте записали във Вашето писмено запитване. Вече Ви изброих извършеното до момента по проекта "Гарна Арда". Искам да Ви информирам още, че от няколко месеца Националната електрическа компания преговаря за избирането на стратегически инвеститор сред най-значимите европейски и американски фирми с най-добри оферти, включващи и спазването на сроковете, заложени за изпълнението на проекта до края на 2006 г.
Що се касае до строителството на автомагистрала "Марица", в момента се изграждат отсечките Харманли - Любимец - 17 км и Свиленград - Капитан Андреево, а също така вече е в експлоатация лявото платно на 20-километров участък от Любимец до Харманли. Преди няколко дни беше подписан с Европейската комисия и договорът за рехабилитация на съществуващия път в участъка от Харманли до Свиленград, чието строителство започна. Ако не привлечем стратегически инвеститор за останалите участъци на автомагистрала "Марица", ние сме в състояние да ги изградим със собствени средства и с помощта на европейските финансови институции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
Има думата господин Ганчев за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, министър Чачев! Вие с прекалено дълги, омотани изречения казахте точно това, което аз твърдях. Три години са похабени за една сделка, която от ден първи е била абсурдна. Това потвърждава моето становище, че господин Иван Костов наистина, за да отиде в Бурса и да омайва в полза на СДС 300 хил. български емигранти, е направил една сделка, която не е достойна за България. И Вие сам казахте, че се търсят европейски и други инвеститори. Казвам ви в прав текст: аз обичам Отечеството си и Джеймс Померой Втори е президент на консорциум от банки. Той стоеше по мое настояване с Жотев само миналата седмица. И на "Кобанк" президентът беше в България, и на "Инсума" от Джакарта беше тук.
И ви казвам: осторожно, това правителство трябва да постъпва винаги в полза на Отечеството. Наистина “Джейлан” от ден първи е един скандал за България. Аз бих Ви препоръчал по-внимателно с гръцки и турски инвеститори от всякакъв характер, които навлизат в страната ни, а американски, западноевропейски и други се оставят на втори план. Не виждам стратегически това да е добре за България. България може да бъде след 20 години абсолютно окупирана по икономически път, вместо по военен или политически път. Всеки в страната го знае и всички ние, патриотите, трябва да стъпваме много внимателно. Умолявам ви да си направите бележка, че всички хора.... Ето, направил съм си реакция към Ваше изявление - документът бил готов от два месеца. Ние от три години в комисията даваме сигнали. Два месеца са нищо.
Аз Ви благодаря, че наистина сте придвижили Оризово - Капитан Андреево, тези участъци, благодаря, че наистина имате черно на бяло нещо, което да покажем на нашите сънародници, че не се спи във вашето министерство. И това за мен е музика за ушите ми.
Но по отношение на "Горна Арда", по отношение на тези три каскади, които ще произвеждат скъпо електричество...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... между 8 и 18 цента за квт/ч, не виждам в планирането им някаква логика, но виждам, че даваме водата на България залудо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Ганчев, благодаря Ви за "комплиментите", които отправихте. Смятам, че не се съмнявате, винаги съм отстоявал преди всичко българските национални интереси. Ако сте следил внимателно срещите и разговорите, които се водят през последния месец от правителството, трябва да Ви заявя, че много американски фирми проявиха желание да участват като стратегически инвеститор. На първо място ще посоча американската "Бехтел", която познавате много добре. Лично посланик Чарлз Редман беше на посещение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с него постигнахме предварителна договореност за едно бъдещо по-значимо сътрудничество не само в изграждането на тези обекти, а и в строителството в други сфери в инфраструктурата на Република България. Преди два дни имах среща с италианската фирма "Енел Хидро", която е извършила свое предварително проучване за каскада "Арда" и също е готова да участва. В НЕК продължават разговорите с белгийската фирма "Трактабел", която е една от водещите европейски фирми. Така че в никакъв случай не може да се каже, че българското правителство седи безучастно. Ние гледаме напред към Европа, гледаме към водещите фирми в света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Александър Каракачанов да развие своя актуален въпрос.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да поставя въпроса за едно село, което е в моя избирателен район, село Стражица, чийто проблем може да бъде решен изцяло от изпълнителната власт. Нещо повече, това можеше да бъде решено още преди години, но по неизвестни на мен причини проблемът все още не е решен. Става дума за едно село, което е уникално само по себе си, защото за разлика от 99% от селата в България, е създадено покрай ДЗС "Стефан Караджа" в 50-те години и целият сграден фонд на това село - обществените му сгради, 132 жилища, са изградени от ДЗС "Стефан Караджа".
Вече три години не може да се реши проблемът на хората, които живеят в тези жилища, и за сградния фонд, който е от обществено значение. Става дума за кметството, читалището, детската градина и основното училище.
Тъй като проблемът има две страни, за съжаление аз ще мога днес да задам въпроса към Вас, господин Чачев, само по отношение на кметството, читалището, детската градина и основното училище, които са обществени сгради, докато тази част, която много повече вълнува близо 380 човека, за техните жилища, които не са тяхна собственост, а се водят на ЕООД "Стефан Караджа", за съжаление трябва да бъде зададен към господин Върбанов. Но както разбрах, той по уважителни причини отсъства днес. Аз обаче мисля, че Вие можете с Вашия отговор да дадете една надежда на хората, че личният им проблем, касаещ техните жилища, ще бъде решен от Вашия колега, като обясните поради каква причина все пак толкова време се отлага искането от страна на кметството тези обществени гради, които са строени навремето от това ДЗС, да бъдат предадени официално по документи на кметството на селото. Защото от всички нормативни документи, не искам в момента да ги изреждам, предполагам, че Вие няма да възразите срещу това, фактически те трябва да бъдат именно общинска собственост, понеже навремето са строени от държавно предприятие. Нещо повече, и по предназначение те в момента се използват за тази цел. А също така де факто държавата не се занимава с тяхното стопанисване, а се занимава общината.
Затова аз бих ви помолил да отговорите има ли някакъв проблем за забавянето на решаването на този въпрос и ще вземете ли незабавни мерки за привеждане в съответствие със законите на страната статута на обществените сгради в село Стражица. Пак повтарям, въпросът е малко по-широк, касае и жилищата на хората, но това се отнася към господин Върбанов. Тъй като въпросите са свързани обаче, аз мисля, че и Вашето становище ще бъде от голямо значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Каракачанов! За сградите в село Стражица, община Балчик, предмет на Вашия актуален въпрос, има съставени актове за държавна собственост № 354, 355 и 356 от 8 февруари 2000 г. В тях е отбелязано, че имотите са включени в капитала на държавното дружество "Стефан Караджа" ЕООД. Правата на държавата като собственик на капитала на "Стефан Караджа" ЕООД се упражняват от министъра на земеделието и горите. При съставянето на актовете за държавна собственост от областния управител управителят на дружеството е представил необходимите документи. Това са информация за идентификация на имотите, доказателства, че те се водят по баланса на дружеството, удостоверение за липса на реституционни претенции, както и предавателно-приемателни протоколи от 25 февруари 1994 г. на ликвидационния съвет на ТКЗС "Стефан Караджа", което е в ликвидация. Този протокол е съставен в изпълнение на заповеди на министъра на земеделието № 127 от 5 ноември 1995 г. и № ВС-0044 от 16 ноември същата година. В него сградата, в която според Вас се намират общинските служби, е отразена като административна сграда. Няма никаква законова пречка такава сграда да бъде собственост на търговско дружество.
С влизането в сила на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация беше определен кръгът от имотите общинска собственост. По-късно със Закона за общинската собственост и със Закона за държавната собственост, приети през 1996 г., беше прецизирано разграничаването между общинска и държавна собственост. Това означава, че кметът на общината от 1991 г. насам е имал възможността да иска отписването на имотите от регистрите за държавна собственост от областния управител, да предяви съдебен иск или поне да състави акт за общинска собственост. Нито едно от тези действия не е предприето от общинската администрация.
Българското правителство предостави множество сгради за нуждите на общините в цялата страна. Само на последните две заседания Министерският съвет взе решение за предоставяне - на предишното си заседание на 13 сгради и на вчерашното заседание на 7 сгради на общините. Инициативата за такова предоставяне обаче е на кметовете на общините. Те трябва да отправят искане до министъра на регионалното развитие чрез съответния областен управител.
Общинският съвет като орган на местно самоуправление трябва да вземе решение, че приема да му се предостави безвъзмездно имот от държавата. От компетентността на Министерския съвет е да намали капитала на търговското дружество със стойността на правото на собственост върху поисканите имоти. Съответно да ги предостави в собственост на общината по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост. Такова искане по установения ред обаче до момента не е направено. Както виждате, няма предприети никакви действия от общинската администрация по уточняване или предоставяне на собственост върху сгради в село Стражица от страна на държавата на община Балчик. Ако действително общината смята, че тези сгради са с обществено предназначение, не съществуват правни или други пречки въпросът да бъде решен по най-бързия начин. И аз лично поемам този ангажимент пред Вас и пред избирателите от това населено място да придвижа преписката, ако, разбира се, тя ми бъде предоставена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
Има думата господин Каракачанов за реплика.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз се надявам, че е възникнало някакво недоразумение, защото по моя информация има правени многократно такива искания и има многократно правени възражения от страна на общината, че неправомерно Ликвидационният съвет е предал тези сгради на ЕООД "Стефан Караджа" при ликвидацията на бившето ТКЗС. Така че моят въпрос беше отправен към Вас най-вече да поправите тази, меко казано, грешка на Ликвидационния съвет и да може да тръгне процедурата по-лесно, тъй като кметството многократно е прехвърляно от една институция към друга и всеки казва, че не е негов проблемът.
Аз Ви благодаря за това, че Вие поемате ангажимента този въпрос да се реши бързо и можете да бъдете сигурен, че максимум до десетина дена отново ще получите документите при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Иван Борисов да развие своя актуален въпрос.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е относно довършването на обект "Обходен път" на гр. Козлодуй. В продължение на три години вече трети път поставям въпроса за изграждането на обходния път на гр. Козлодуй. Първият ми актуален въпрос беше към господин Евгений Бакърджиев, вторият ми въпрос беше адресиран към министър Праматарски, днес специалистите от АЕЦ и жителите на гр. Козлодуй очакват Вашия отговор.
Уважаеми господин Чачев, изграждането на обект "Обходен път" на гр. Козлодуй е започнато през 1982 г. с инвеститор Главно управление "Пътища" и изпълнител "Окръжно пътно управление" - гр. Враца. Обходният път на гр. Козлодуй е с дължина 5,6 км и е участък от път II-11. Той е продължение на изградения и включен в републиканската мрежа обходен път на АЕЦ "Козлодуй" с дължина 6,7 км. Той обаче не може да се ползва изцяло и пълноценно, ако не се довърши изграждането на обходен път на гр. Козлодуй.
През 1992 г. изграждането на обекта беше замразено. Причините бяха финансови.
С Решение на Министерския съвет на Република България № 282 от 15 юли 1993 г. с оглед подобряване на физическата и противопожарна защита на АЕЦ "Козлодуй" се създава зона с особен режим и контролиран достъп до нея на лица, транспортни средства, селскостопанска и друга техника с граници до 3 км от обекта.
През периода юли - октомври 1999 г. беше финансирано изграждането на участък от пътя с дължина от около 2,5 км. Остава за довършване участък от около 2,5 км. Оставащият за довършване участък от пътя е трасиран и е подготвен за изпълнение на строителните работи, които остават.
Господин Чачев, знаете, че при проектирането и изграждането на атомни електроцентрали се допускат надпроектни (хипотетични) събития, които могат да се развият вследствие на обективни и субективни причини. Въпросите по защита на населението, на материалните и културни ценности при стихийни бедствия, крупни производствени аварии и катастрофи винаги са били в центъра на вниманието на общинските ръководства на община Козлодуй и ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Един от основните способи за защита на населението при авария в АЕЦ е бързата и повсеместна евакуация на работниците и служителите, неучастващи в провеждането на ефективни аварийно-възстановителни дейности - само за АЕЦ техният брой е няколко хиляди души.
Довършването на обект "Обходен път" на гр. Козлодуй е наложително. Довършването на обекта не е възможно да стане със средства на община Козлодуй.
Моят актуален въпрос е: предвиждате ли, господин министър, през 2001 г. довършване на строителството на обходния път на гр. Козлодуй? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! От Вашия въпрос е ясно, че Вие действително сте добре запознат с процеса на изграждането на обекта "Обходен път" на гр. Козлодуй.
Веднага искам да подчертая, че като министър на регионалното развитие и благоустройството и колегите от Изпълнителна агенция "Пътища" споделяме напълно Вашата оценка за важността и значението на този обект и като пътна артерия, и като главно евакуационно направление за живеещите и работещите в града и региона.
Обектът "Обходен път" на гр. Козлодуй от километър 0+00 до километър 5+516 е част от път II-11 от републиканската пътна мрежа. Строителството действително е започнало през 1988 г. с необходимата проектна обезпеченост. До 1992 г. са завършени по-малко от 2,5 км от този участък, с изключение на износващия пласт асфалт-бетон от настилката. Строителството е било преустановено и обектът съответно замразен през 1992 г. Причината е била липсата на финансови средства.
През 1999 г. Главно управление "Пътища", а сега Изпълнителна агенция "Пътища", отпуска целево 578 хил. 794 лева. С тях беше изпълнен износващият пласт на почти 2 км, а ако трябва да бъдем точни - 1940 м, от готовия участък. Извършени бяха част от довършителните работи - главно отводнителните канавки. Същата година беше актуализиран проектът на останалата част от пътя по отношение на нивелетата. Това се наложи поради появилите се слягания през периода на спиране на строителството.
Както подчертах в началото, безспорна е важността на тази пътна отсечка. Ето защо Министерството на регионалното развитие и благоустройството взе решение цялостното изграждане на обекта - път II-11 - обход на гр. Козлодуй, да бъде включено в програмата за 2001 г. В момента се подготвя екзекутивна документация за определяне на вида и количествата реализирани работи, както и оставащите строителни работи. Въз основа на това ще може да се направи разчет на средствата, необходими за довършването на обекта.
Искам да Ви информирам, че предварителната експертна оценка е между 900 хил. и 1 млн. и 50 хил. лева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика думата има господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър Чачев, след Вашия отговор за мен не остава друго освен да Ви благодаря от мое име и от името на специалистите от АЕЦ "Козлодуй" и жителите на гр. Козлодуй. Действително това най-после трябваше да стане. В продължение на много години ние слушахме от всички инстанции декларации за положително отношение към атомната енергетика на България и към столицата на атомната енергетика на България гр. Козлодуй, а говорим за път от 2,5 км. Едва ли е нужно по един и същи въпрос, вярно, че става дума за АЕЦ "Козлодуй", но три пъти да се поставя в продължение на три години този актуален въпрос.
Аз Ви благодаря, че Вие се отнесохте с разбиране. Нямам абсолютно никакво основание да се съмнявам в това, което казвате, нямам никакво основание да не вярвам в казаното от Вас.
Аз имам само една молба, но приемете го и като въпрос: не чух във Вашия отговор, министър Чачев, срока, когато Вие считате, че тази важна за нас дейност ще бъде извършена. Бих Ви помолил в края, ако е възможно, а ако имате готовност и сега, да отговорите в какъв срок Вие смятате, господин министър Чачев, че обходният път на Козлодуй би могъл да бъде завършен. Да, действително порядъкът на средствата е този, който Вие цитирате. Тук нямаме абсолютно никакви различия с Вас. Моята единствена молба е: предвижда ли се някакъв срок? Хората в Козлодуй чакат Вашия отговор. Аз още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Чачев за дуплика.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Борисов, срокът за изпълнение ще бъде 12 месеца от започване на строителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Кръстьо Трендафилов да развие своя актуален въпрос.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! ЕООД "Орловец" - гр. Враца, беше най-добре организираното предприятие в системата на бившето СМК "Враца" и едно от най-добрите монтажно-инсталационни управления в Северозападна България. След приватизацията, чрез небезизвестните РМД-та, предприятието в последните две години е в тежко финансово състояние. Година и половина вече не са изплащани заплати на работниците, продават се обособени части, без да се погасяват дълговете на предприятието, съкращават се работници. От над 200 работници вече са останали по-малко от 90.

Въпреки че са се оплаквали до всички възможни инстанции, досега отговор няма. Аз съм принуден наистина да Ви задам въпрос след проверка да кажете какво би предприело министерството с оглед да се защитят интересите на работниците, от една страна, и, от друга страна, да се защити държавната собственост, която е предадена за стопанисване по съответния ред на работническо-мениджърското дружество.
Междупрочем, тъй като отговорът на въпроса се забави не по Ваша вина, разбира се, отново беше изпратена жалба от работническия колектив. Там просто назрява скандално взаимоотношение между управителя на фирмата и работническия колектив и аз се надявам, че след проверка Вие ще отговорите какво би могло и трябва да се предприеме, за да се защитят интересите на работниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Трендафилов! Процедурата за приватизация на "Орловец" ЕООД е открита със заповед РД 02-14-16-24 от 3 март 1998 г. и е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 148 от същата година на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С нея се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, сключване на договори за дялово участие, за наем, за съвместна дейност, както и обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит.
Със същата заповед е обявена начална дата за продажба на дяловете при облекчени условия до 20 на сто от капитала на дружеството. Със заповед № РД 02-14-120 от 20 януари 1999 г. на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 2 от Наредбата за конкурсите са обявени за продажба и дялове в размер на 80 на сто от капитала на "Орловец" ЕООД. Разпоредено е продажбата да се извърши чрез публично оповестен конкурс.
В същата заповед са определени и конкурсните условия. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 10 от 1999 г.
В съответствие с изискванията на Наредбата за конкурсите същата заповед е публикувана в двата централни ежедневника - "Стандарт" и "Демокрация", и в местния вестник "Конкурент". В срок за подаване на предложенията в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпила една оферта за участие в конкурса, а именно от "Орловец - монтажи" АД - гр. Враца. Дружеството е регистрирано с Решение № 223 от 1 февруари 1999 г. на Врачанския окръжен съд и е с предмет на дейност: участие в приватизацията чрез закупуване на държавни и общински предприятия или обособени техни части, както и дялове и акции, собственост на държавата и общините в търговски дружества.
След изтичането на срока за подаване на предложения назначената конкурсна комисия е извършила оценка на постъпилата оферта. Тази оценка е отразена в индивидуални таблици от всеки член на комисията. На основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за конкурсите конкурсната комисия е изготвила мотивиран доклад до органа по чл. 3 от закона с предложение за определяне на участник, спечелил конкурса. На 26 март 1999 г. е сключен договор за продажба на 80 на сто от дяловете от капитала на "Орловец" ЕООД - гр. Враца, между Министерството на регионалното развитие и благоустройството - в качеството на продавач, и "Орловец - монтажи" АД - гр. Враца, в качеството му на купувач, при следните условия: цена на продадените дялове - 697 хил. 550 лв. и начин на плащане 50 на сто в лева чрез банков превод и 50 на сто с други платежни средства; срокът на плащане на цената е 10 на сто при подписване на договора, а останалите - съгласно договорена финансова схема на разсрочено плащане за десет години с едногодишен гратисен период.
Купувачът се задължава:
1. Да заплати цената по определения начин и в сроковете съгласно договора.
2. Да запази основния предмет на дейност на приватизираното дружество до окончателно заплащане на цената.
3. Да не прехвърля закупени дялове за срок от една година след окончателното изплащане на цената. Съгласно договора всички сделки, извършени в нарушение на това задължение, са нищожни.
4. Да спазва всички нормативни изисквания, свързани с опазването на околната среда.
5. Да извърши инвестиции в приватизираното дружество в размер на 98 хил. лв. за срок от пет години, разпределени по години, както следва: 1999 г. - 10 хил. лв., 2000 г . - 11 хил. лв., 2001 г. - 10 хил. лв., 2002 г. - 32 хил. лв. и 2003 г. - 35 хил. лв.
6. Да запази съществуващия в дружеството средносписъчен състав на персонала - 100 човека - и да ги увеличи с 25 за срок от 5 години - по пет на година.
С анекс от 22 ноември 1999 г. на основния купувач са продадени и 20 на сто остатъчен дял от "Орловец" ЕООД - гр. Враца. На практика от месец декември 1999 г. "Орловец" ЕООД - гр. Враца, е изцяло частна собственост.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е извършило следприватизационен контрол на поетите задължения за 1999 г. по приватизационния договор от страна на купувача. С констативен протокол от 20 ноември 2000 г. е установено, че не е изпълнено задължението на купувача да запази съществуващия средносписъчен състав на персонала - 100 човека - и да го увеличи с 5 за 1999 г. За неизпълнението на този ангажимент е начислена неустойка в размер на 150 на сто върху средната брутна работна заплата за страната за съответния период за всяка неосигурена бройка.
Управителят на "Орловец" ЕООД с писмо с входящ № 26В228 от 20 ноември 2000 г. е поискал да бъде предоговорено поетото с приватизационния договор задължение за персонала, като за 1999 г. средносписъчният състав да бъде 60 човека; 2000 г. - да се запази; 2001 г. - да се увеличи с 20 бр.; 2002 г. - с още 20 и 2003 г. - с 25 човека. Това предложение не е прието от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По повод жалбата на работниците от "Орловец" ЕООД за това, че не са им изплатени работните заплати за периода от февруари 1999 г. до 31 август 2000 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е представен протокол от 9 ноември т.г. Този протокол удостоверява постигната договореност между управителя на дружеството и упълномощени представители на Общото събрание, както и представители на синдикалния съвет и председателя на стачния комитет, работните заплати за периода февруари - декември 1999 г. да се изплатят в срок до 22 декември 2000 г. Този срок не е изтекъл.
Договорено е също в петдневен срок да се изготви график за разсрочено плащане на неиздължените трудови възнаграждения за 2000 г.
Твърдението в жалбата, че е извършена разпродажба на дълготрайни активи, не се потвърждава от справката за движението на дълготрайните материални активи към 31 декември 1999 г. към годишната данъчна декларация за финансовата година.
Видно от справката към нея не са настъпили промени. Тоест не са извършвани продажби. Във всички случаи обаче това няма отношение към изпълнението на задълженията по приватизационния договор, които изброих по-горе.
Като цяло жалбата на 61 работници и служители от "Орловец" ЕООД, изразява недоволството от действията на управителя по отношение начина на управление на дружеството.
След пълното раздържавяване на "Орловец" ЕООД правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са по реда на следприватизационния контрол - да следи за спазването на поетите с приватизационния договор задължения, и съответно да налага предвидените в договора санкции за неизпълнение на тези задължения. Министерството няма правомощия нито да контролира, нито да освобождава управителя на дружеството. В тази връзка следва да се има предвид законовата уредба на търговските дружества. Работническо-мениджърското дружество "Орловец - Монтажи" АД, е притежател на 100% от капитала на "Орловец" ЕООД. В правомощията на Общото събрание е да вземе решение за смяна на управителя. Както Търговският закон, така и Уставът на "Орловец" АД дават достатъчно възможности на работниците-акционери, да влияят на управлението на дружеството и чрез него на управлението на "Орловец" ЕООД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
Има думата господин Трендафилов за реплика.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, аз няма да репликирам Вашето изказване. Това, което Вие казахте, ме удовлетворява от гледна точка на факта, че сте извършили следприватизационния контрол по работата на ЕООД "Орловец". Надявам се, че ще продължите да изпълнявате това си задължение, дотолкова доколкото законово това е във Вашите права и възможности, а аз поемам ангажимента да Ви докажа, че има извършени разпродажби и оттук нататък нещата за взаимоотношенията между управителя и работническия колектив да се решат съгласно изискванията на Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата народният представител Руси Статков да развие своя актуален въпрос.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Актуалният въпрос, който съм поставил, е свързан с пътищата и по-скоро с мерките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за подобряване състоянието на пътищата в област Монтана.
Защо съм поискал такива мерки? Защото пътищата в област Монтана са в изключително лошо състояние, в голямата си част, а те са част от националната транспортна мрежа, от държавната транспортна мрежа. Там в момента, в някои от тези пътища, се руши държавна собственост. Това е от една страна.
От друга страна, което е по-важното, не могат да се осъществяват нормални, ако може да се употреби такава дума, комуникации. И като се има предвид, че Министерството на транспорта съкрати много от жп превозите, основният транспорт остава автомобилният.
В развитието на въпроса си към господин министъра съм дал примери. Примери с особено тежко състояние на отделни пътища. Например община Вършец - Долно Озирово - Горно Озирово. В община Берковица - Боровци-Замфирово. Тук държа да уточня, че част от пътя е започнат още лятото, но сега е нарязан и нищо не се прави. Или в община Върчедръм и Якимово, от Долно Церовене към Мокреш, в община Лом.
Въобще мога да изброявам и други примери, които, за съжаление, са в посока на онова, което казах - изключително лошо състояние на пътищата в Монтанска област, и повтарям отново, част от България, част от държавната пътна мрежа.
В този смисъл, господин министър, искам да подчертая още веднъж, че имаме много обещания, тъй като Законът за пътищата беше един, а тази година се промени, имаме много обещания от правителството в последните три години, които аз съм предавал на хората. И много пъти сме ги лъгали, че тази година ще стане, че следващата ще стане, а не става. Искам да посоча, че в резултат на тези неизпълнени обещания има много голямо обществено недоволство.
Затова всъщност поисках от Вас не какви да са мерки, а спешни мерки, с конкретни ангажименти. Тук господин Борисов поиска срокове, и е прав. В края на краищата вие - министрите, трябва да се ангажирате и така да изпълните своите ангажименти, че народните представители да не се срамуват. Защото наистина хората не ни делят. Хората искат от всички нас да носим отговорност за онова, което е свързано с решаване на техните проблеми.
Знам, че може да има такива аргументи от рода на "в общините има средства". Веднага ще Ви кажа: не търсете тези аргументи, защото, повтарям, област Монтана е част от България. Тя е част от държавната пътна мрежа. И това, че от тази година в закона се внесе едно уточнение за общински пътища, не означава нищо, тъй като голяма част от общините в област Монтана са на субсидии, казвала съм го много пъти от тази трибуна, от порядъка на 70-90 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Затова, благодаря, господин председател, за напомнянето, искам и настоявам за спешни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Тъй като говорихме за програми и срокове, искам да заявя от тази трибуна, че всички срокове, които бяха поети в инвестиционната програма на правителството в областта на пътното строителство, се изпълняват и се преизпълняват. Отделен е въпросът, че ние се нуждаем от много повече средства за довеждането на пътната инфраструктура до този вид, който изисква нашето присъединяване към Европейския съюз.
По повод конкретния Ви въпрос. Пътят Долно Церовене - Дългоделци - Якимово - Черни връх - Вълчедръм е третокласен път от републиканската пътна мрежа с № 3-818. Участъкът Долно Церовене - Якимово е в добро състояние, съгласно ежегодната оценка, извършвана от областните пътни дирекции, в случая областна пътна дирекция - Монтана. Настилката има необходимата равност и носимоспособност. Не се налага извършването на ремонтни работи, освен почистването на водоотводните съоръжения.
Същото се отнася и за участъка от с. Якимово до гр. Вълчедръм. Между гр. Вълчедръм и с. Комощица няма директна пътна връзка, както Вие сте посочили. Пътят за с. Комощица се отделя от път 3-818 при с. Якимово в направление на север и достига до път 2-81 Монтана - Лом. Пътят е бил четвъртокласен, съгласно старата класификация на пътната мрежа. Понастоящем пътят е изключен от републиканската пътна мрежа и е класифициран като общински. Състоянието на настилката на тази пътна отсечка действително е много лошо - има дупки, коловози, понижени банкети, нарушено отводняване. Нужно е почистване и ремонт на тръбните водостоци.
Път 3-133 Вълчедръм - Мокреш, е третокласен. Състоянието на пътната настилка също е лошо, както на предишно описания. Път 3-133 в отсечката Мокреш - Лом, е второкласен и в добро състояние. Не се налага извършване на ремонтни работи.
Връзката между гр. Вършец и селата Долно Озирово и Горно Озирово, се осъществява по път 3-812 до километър 17 плюс 100 и път 3-162 до километър 28 плюс 400.
Отсечката от град Вършец до разклона за село Долно Озерово е в добро състояние. Отклонението от път 3-162 при километър 28 плюс 400 за селата Долно Озерово - Горно Озерово е общински път.
Пътят Боровци - Замфирово е третокласен. Общата дължина на отсечката е 7 км и 240 м. През настоящата, 2000 г., е извършен ремонт на 4 км и 400 м от пътя. Останалата част от участъка е подготвена за ремонт чрез фрезоване, като е отстранен горният нарушен пласт от настилката. Продължението на ремонтните работи по този участък е предвидено за следващата 2001 г.
През настоящата 2000 г. за строителство и ремонт на пътната мрежа в област Монтана бяха осигурени на общините средства в размер на 247 000 лв. С тях бяха финансирани следните обекти: Ком - Берковица, Мърчево - Габровница, Брусарци - Медковец, Разград - Златния мост на километър 0 плюс 450, Черкаски - Пърличево, Главановци - Копиловци, Горна Ковачица - Радна и Якимово - Комощица. За зимно поддържане и снегопочистване за оперативния сезон 2000-2001 г. са предвидени 130 500 лв.
С приетия тази година Закон за пътищата се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, управлението, стопанисването и финансирането на пътищата на територията на Република България. Общинската пътна мрежа се управлява и стопанисва от кметовете на общините. Изграждането, ремонтът и поддържането на тези пътища се финансира със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, със заеми и безвъзмездно предоставени средства, включително и от таксите върху течните горива.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министерството на финансите разработват Национална годишна програма за финансиране на строителството, ремонта и поддържането на общинската пътна мрежа със средства от републиканския бюджет и от такси върху течните горива по чл. 48, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Тази програма се подготвя въз основа на предложения на общините, съобразени с общинските стратегии за развитие и с обектите, включени в областния план за развитие. В тази връзка с писмо от 1 декември 2000 г. сме уведомили всички кметове на общини до 15 януари 2001 г. да представят своите предложения за финансиране на строителството и ремонта на обекти от общинската пътна мрежа. Ето защо няма никакви пречки посочените от Вас участъци от общинската пътна мрежа Долно Озерово - Горно Озерово и Якимово - Комощица да бъдат включени в предложенията на кметовете на съответните общини и реализирани през следващата година в рамките на Националната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Онези примери, които съм посочил, виждам, че са проверени от господин министъра и че той споделя онова състояние, което хората, за съжаление, сочат като изключително тежко.
Господин министър, надявам се, че примерите не изключват всички други пътища. Аз исках да насоча Вашето внимание към областта. Можех да дам и достатъчно други примери. Затова искам да направите снимка на останалите и да могат да бъдат включени за следващата година, тъй като това е държавна собственост и тя не трябва да бъде оставяна да се руши.
Второ, за общините. Освен тези, и другите общини трябва да направят предложения, тъй като не съм ги посочвал изрично и няма да противопоставяме община на община. Просто съм дал примери за тежко положение. Но, за съжаление, и в другите общини има същото тежко положение.
На по-следващо място, един въпрос, който е изключително важен от гледна точка на по-евтиното транспортно строителство. Състоянието на българските фирми в Северозападна България. Аз получих от Вас писмен отговор по повод на един конкурс за автомагистрала като част от международен проект. За съжаление, възмущението на българските автостроители е голямо, тъй като господин Таушанов вече си отиде, но 2 млн. долара бяха дадени на чужда фирма на "Тодини". А тези 2 млн. долара можеха да послужат на българските пътни строители да правят по-евтино строителство. Това - на първо място.
На следващо място, стават приватизации, които са общински. Вие ще кажете отново, че това е работа на общините, например, в Монтана, на пътно-строителни мощности. За съжаление, те се извършват, тук и мнозинството трябва да си провери, за сметка отново на намаляване мощностите на строителството и за сметка на поскъпяването, тъй като се продават на безценица и незаконно такива бази.
Вие трябва в рамките на Националната стратегия, тъй като Законът за пътищата Ви задължава да контролирате този процес, за да може действително ние, говоря за държавата, от една страна, да влагаме средства, в реконструкцията и модернизацията на пътищата, а от друга страна, да се прави по-евтино строителство, тъй като наистина, когато българските пътни строители са в по-добро състояние, те ще го направят. Така че аз разчитам на Вас, господин Чачев, за мерки в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Статков, благодаря Ви за допълнението към въпроса. На всички е известно, че за тези 3,5 години, откакто работя в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главно управление на пътищата снижи с над 50 000 долара на километър тръжните процедури по рехабилитацията на републиканската пътна мрежа.
Що се касае до Вашия въпрос за участието на българските строителни фирми, аз трябва да заявя с гордост, че вече българските строителни фирми, а и не само строителни, достойно се конкурират на пазара, включително и зад граница. И бих изнесъл тук пред Вас един факт: българската строителна фирма "Стройинжект" в консорциум с австрийската фирма "Алпинеа" спечели преди 2 седмици конкурс за изграждане на отсечка от Атинското метро. Подобни примери мога да дам и други.
Българските строителни фирми вече се конкурират достойно. Но така или иначе в един международен търг или конкурс, в който участват десетки западни фирми, е неминуемо да се случи и това, което се случи с "Тодини" - да спечели даден конкурс. Той затова е конкурс, да спечели най-добрият при най-ниската цена.
А що се отнася до проблемите в област Монтана в областта на изграждането на пътната инфраструктура и ремонта на изградената, трябва да Ви кажа, че за област Монтана през тези 3,5 години са отделени може би най-много средства, съпоставени с другите области в страната. Само през 1997 г. за път 3 - 133 са вложени 45 млн. лв. През 1998 г. за пътя Владимирово - Якимово - Комощица, за ремонта на моста над река Цибрица са вложени средства на Главно управление на пътищата над 6 млн. лв. Допълнително е било осигурено и финансиране на община Якимово. За пътя Медковец - Брусарци са вложени 120 млн. лв. За пътя Гаврил Геново - Монтана и мост на километър 70 плюс 230 са вложени 184 млн. лв. Става дума за стари пари, тогавашни.
За 1999 г.: Берковица - Спанчевци - Вършец и мост над река Раковица са вложени 116 хил. лв. Добри Дол - Славотин - Монтана - 160 хил. лв.
През 2000 г.: път 1-1, вход Монтана с дължина 1 км 600 м, който е завършен, общо вложените средства са 8 млн. лв., като от тях през тази година са над 400 хил. лв. Контролният пункт над град Монтана е завършен - 30 хил. лв. Мост и пътен вариант на село Горна Бяла речка в строителство с вложени над 300 хил. лв. Нужно ли е да изброявам и другите обекти? Вие ги познавате много добре.
Изпълнителна агенция "Пътища" прави всичко възможно да може да отстрани по най-бързия начин тези участъци от републиканската пътна мрежа и от общинските пътища, които са в крайно лошо състояние.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Така и във Видин направете!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ще го направим и във Видин, разбира се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чачев.
Господин Статков, ако не е думата за процедура, знаете какво ще последва!
Имате думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз ще поискам право на лично обяснение в края, тъй като излиза, че това, за което говорихме, според изнесените резултати не е вярно.
Моето процедурно предложение е в такива случаи на личното обяснение, министърът да бъде поканен в съответната област и да види недоволните хора. В случая аз предлагам от трибуната на Народното събрание господин Чачев да отиде на място, да види какво е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнех Ви думата. Това не е процедура. Правя Ви забележка, няма да Ви дам и лично обяснение, защото нямате основание.
Преминаваме към въпроси и отговори към министъра на отбраната господин Бойко Ноев.
Актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Още в началото на века беше създадена българската военно-медицинска наука и практика. През 1970 г. беше създадена Военно-медицинска академия с прекрасна сграда, модерна техника за милиони долари, с над 2000 прекрасни военни специалисти от всички специалности, особено в хирургиите. В болницата се извършваха прегледи за една година по 320 000 и се приемаха по 30 000 лежащо болни. Сега се предвижда тази болница да бъде разсипана и от 1100 легла да останат само 280 легла. От 75 прекрасни функционални кабинети всичко да бъде разсипано, ликвидирано и дадено под наем. Няма в света такъв случай, когато една държава си позволява да ликвидира такова модерно лечебно заведение с неговите специалисти на европейско и световно ниво. Аз мога да ви кажа, че има такава оценка за тях. Явно е, че с ликвидирането и унижението на Българската армия се започва по същия начин и по същия сценарий да се ликвидира и военно-медицинската наука и практика в България, вместо да се ползва за болница за български граждани. Защото тук има български лекари и знаят, че народът е болен - над 300 000 души диабетици, стотици хиляди със сърдечно-съдови заболявания, карценоми, заболяване на костно-ставния апарат. И всичко това са военни специалности. И всичко това се прави под невинната и безобидна дума "реформа". А реформата в България в последните 11 години придоби значение: разсипия, ограбване, безработица и корупция!
И на базата на тези мотиви, господин министър, моля да ми отговорите на какво основание се съкращава повече от половината от медицинския персонал от Военно-медицинска академия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! С известно притеснение пристъпвам към отговора на Вашия въпрос, тъй като в залата току-що виждам, че влезе една голяма група млади хора, които сигурно очакват от нас един съдържателен дебат, който да може да реши проблемите, които стоят пред обществото. Надявам се моят отговор, макар и кратък, да бъде в тази посока. Аз не бих се присъединил към силните думи, които Вие употребихте, въпреки че се присъединявам към Вашето безпокойство, относно някои негативни процеси в нашия обществен и икономически живот, срещу които всички ние се борим.
Реформата, господин Бончев, във всички сфери на обществото, в това число и във Въоръжените сили, е болезнена, защото, както и Вие казахте, десет години тя не се прави. Това е истината. И затова някои реформи правителството на Обединените демократични сили трябва да провежда много решително. И за съжаление те са болезнени. Реформата във военното здравеопазване е част от реформата на Въоръжените сили. И тя е насочена към съхраняване на най-доброто, на най-способното по начин, по който да бъде поносимо за българския данъкоплатец. Наистина преди години са работили много повече специалисти, когато и армията е била много по-голяма, когато военните ангажименти на България в рамките на Варшавския договор са били много по-големи. Днес тези ангажименти са други. Днес нашата армия се преустройва, днес нашата армия се променя за добро. За добро се променя, господин Бончев и цялата система на военното здравеопазване.
Съкращаването, ако дойда конкретно на отговора на въпроса, на персонала на Военно-медицинската академия, което е, както и Вие казахте, едно от най-елитните военно-медицински учреждения в страната и въобще медицински учреждения в страната, на което преди няколко седмици имах удоволствието да връща бойното знаме, това съкращаване се осъществява в изпълнение плана за организационно изграждане и развитие към Министерство на отбраната до 2004 г. С Постановление на Министерския съвет № 122 от 6 юли 2000 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, публикувано в "Държавен вестник" бр. 56 от 11 юли 2000 г. към 1 януари 2000 г. общата численост на персонала на Военно-медицинска академия е определена на 2157 души. Това представлява едно намаление с около 1030 души в сравнение с числеността на персонала към 15 юли 2000 г. В изпълнение на министерска заповед от 10 август т.г., от 1 октомври т.г. във Военно-медицинска академия и подчинените й структури влязоха в сила нови щатни разписания. Към Военно-медицинска академия са включени военните болници в град Сливен и град Плевен и профилакториумите в град Хисаря и град Поморие. Въпреки значителното съкращаване на персонала с наличните кадри и богатата си материално-техническа база на Военно-медицинската академия за която, както са ми казвали, Вие също сте допринасял, господин Бончев, е в състояние да изпълнява задачата по осигуряване здравето на военнослужещите и специфичните си задължения към Българската армия и към страната като цяло в мирно време и в кризисни ситуации от военен и невоенен характер.
В заключение искам да подчертая, че аз съм горд с това, че във Военно-медицинска академия работят едни от най-добрите кадри в страната и тази болница има бъдеще. И всички знаят това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър! Явно е, че Вие не можете да отговорите на въпроса, не желаете, защото няма да бъдете министър ако отговорите. Казахте, че сте горд. Не можете да бъдете горд, когато 1050 прекрасни специалисти са на улицата без да имат работа по на 45 години. Каква е тази гордост. Те са изхвърлени от Военна болница.
Второ, мен не ме интересува Варшавския договор, както започнахте Вие, защото Вие на Варшавския договор, а сте служител на НАТО, бяхте представител на НАТО. И това не ме интересува!
Казахте "млади хора". Точно тези млади хора са бъдещите войници на Република България. Какви войници могат да бъдат те, когато Българската армия е разсипана? - Издевателства, побой, убийства, самоубийства, влизат странни болести в Българската армия? Как ще служат тези деца? Тя е разсипана морално и материално. Те няма даже какво да ядат и ги пускате в домашен отпуск.
Трето, само преди няколко дни една група от Близкия Изток преминава нашата граница, хващат ги граничарите и те започват да бият българските граничари. Една паплач! Кой разрешава да се бие българския войник, който пази границите на България? И Вие също мълчите! Кой ще носи тази отговорност за това национално предателство за армията, за Военно-медицинска академия, за която Вие премълчахте и не отговорихте? Затова мълчи и Комисията по национална сигурност, затова мълчи и министър-председателят, това е огромен национален капитал, това е национално предателство! Затова мълчи дори и тази личност, която по Конституция е определена да бъде главнокомандващ. И тя не казва нито една дума, а продължава да дърдори празни приказки и да тича из боянските ливади. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев. Беше редно да Ви отстраня за три заседания за обида на държавния глава. Правил съм го, но този път няма да го направя. Ще Ви осъдят точно младите хора от балкона.
Искате ли дуплика, господин министър?
Правилникът е много ясен в това отношение.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Питал съм Ваши колеги журналисти и юристи и те казаха, че това не е обида.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:
Има думата министър Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Ще се въздържа от емоционален отговор, какъвто вероятно заслужава емоционалната реплика на господин Бончев. Разбира се, господин Бончев, има и други въпроси от чисто търговски характер. Те вероятно касаят Вашия бивш бизнес, но аз няма да навлизам в тази материя.
Искам само категорично да възразя на Вашите оценки за армията. Господин Бончев, те се различават от действителността и в никакъв случай не отразяват труда и тежкото ежедневие на тези хора, които дават всичко възможно за отбраната на страната. Не сте прав, господин Бончев. (Неразбираема реплика на депутата Веселин Бончев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, господин министре! С Ваша заповед от 23 юни 1999 г. бе отзован от Мадрид военният аташе полк. Радион Попов. С друга Ваша заповед същият бе разжалван в чин, а материалите от наредената от Вас служебна проверка - предадени на Прокуратурата към 10 юли същата година.
Случаят Радион Попов бе представен в много от средствата за масова информация. Последваха и две Ваши интервюта, в които заявихте, че преди около 20 години Радион Попов е бил отзован от Сирия за финансови нарушения. Нарасналият интерес и известно възбуждение в граждански и военни среди предизвикаха и моя стремеж да се добера до същността на този немаловажен и необичаен прецедент във войсковата система на Република България. Натъкнах се на странни обстоятелства, заради които отправям настоящото питане към Вас.
Финансови нарушения не са били причина за отзоваването на Радион Попов от Сирия преди 20 години. По единодушното заявление на хора, с които разговарях, ако такива нарушения са били установени тогава, Попов е щял да бъде даден под съд, защото по това време за всеки неотчетен или неправилно разходван лев в системата, към която е принадлежал, виновният е получавал най-сурово наказание, а не издигане в професионалното поприще.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Така беше.
ДЯНКО МАРКОВ: Вменено е като вина на полковник Радион Попов, включително е от посланичката ни в Испания госпожа Папломатас, че военният аташе е действал промонархически и антиправителствено, като е общувал с хора от политическата ни емиграция в Испания и с формираното там Сдружение на родолюбивите български войни. За широки среди от българската общественост подобни контакти се оценяват положително, като дейност, улесняваща военния аташе при изпълнение на професионалните му задължения. Срещите му пък с цар Симеон II и оттам подозрението, че полковник Радион Попов подготвя военен преврат в България, могат да бъдат оценени единствено като упражнение в политическа фантастика и анахроничен опит да се предизвика лов на вещици.
Установих още, че Радион Попов е многократно отличаван и награждаван български офицер, владеещ няколко езика: английски, арабски, турски, руски, ползване на испански, достойно представил Българската армия при специализацията си в САЩ, откъдето се е завърнал с блестяща характеристика. Представен е бил за предсрочно производство в чин генерал от Генералния щаб и от предишното ръководство на Министерството на отбраната.
При все още съдебно недоказана вина на полковник Радион Попов и при данните, които получих от пресата и от собствените си проучвания, не мога да се освободя от впечатлението, че за бързата и сурова санкция спрямо полковник Радион Попов разжалването е по-унизително наказание дори от дисциплинарно уволнение и в миналото е довеждало някои чувствителни военнослужещи до самоубийство. Влияние са оказали и съображения от личен характер.
Като имам предвид обстоятелствата по случая Радион Попов, с които успях да се запозная и общественото отражение на утвърдения от Вас наказателен акт, отправям към Вас, уважаеми господин министре, следното питане:
Не смятате ли, че наложеното от Вас наказание на полковник Радион Попов въз основа на представените Ви от ВКР и Политкабинета на Министерството на отбраната данни, и преди съдебно заключение, е прибързан акт?
Наистина ли сте уверен, че вменяването като вина на Радион Попов общуването с хора от българската политическа емиграция в Испания и с цар Симеон II е осъдително действие?
И най-сетне, дали сте оценили отражението, което наказанието на полковник Радион Попов оказва и ще оказва и занапред в обществен план, особено в средите на българската войска? Моето впечатление е, че подобни прибързани и недостатъчно мотивирани действия на гражданското ръководство на Българската армия не допринасят за укрепване на доверието в демократичния характер на това ръководство и служат като възпиращ фактор в дейността и инициативността на гражданите в униформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков! Първо, позволете ми да се извиня за това, че Ви отговарям доста време, след като Вие внесохте този въпрос. Това беше поради служебни ангажименти. Вие сте един уважаван общественик, парламентарист и не на последно място като офицер от запаса човек, който проявява непрекъснато много активно отношение към проблемите на войската и аз лично много ценя Вашата роля в показването на острите проблеми на реформата.
Може би в дадения случай грешката е моя, че не съм Ви запознал лично по-добре с въпросния случай. Съществуват разбира се, и ограничения от това, че случаят е в прокуратурата и всички обстоятелства около нещата, които и Вие споменавате, ще бъдат оповестени на обществеността тогава, когато прокуратурата излезе със своето заключение. Затова ще бъда кратък, но какво може да се каже?
Още през 1988 г. въпросният офицер, вече подполковник Попов, е наказан с предупреждение за непълно служебно съответствие. Знаете и самият Вие казахте, че това са едни от най-тежките наказания във войската. Някои офицери не понасят това и имат доблестта сами да напуснат армията. Някои офицери при такива наказания имат доблестта сами да напуснат войската с рапорт.
Това наказание тогава е било наложено, господин Марков, за злоупотреба с финансови средства. Става дума за 1988 г. Самият офицер на заповедта, с която е бил запознат, е написал (цитирам): "Имам пропуски, за които основната вина е в мен и в неумението да оперирам с финанси."
Аз не зная дали тогава това е било неумение в опериране с финанси, защото това неумение изглежда впоследствие, особено в миналите години, се превръща в умение да се оперира с финанси, само че за лична изгода.
Вие споменахте ВКР. Искам да кажа и за хората, които присъстват в тази зала, че служба "Сигурност" към Министерството на отбраната, която работи отлично за укрепване на армейския ред, за пресичане на всякакви закононарушения и големи закононарушения във войската, работи много добре. И една от многото причини тя да работи така е, защото тя работи с млади хора. Някои от тях са много по-млади от мен, господин Марков. Това не е ВКР от миналото, за което Вие си мислите.
Но тези хора, тази служба няма нищо общо със случая Радион Попов. Със случая Радион Попов се занимава Ревизионно управление на Министерството на финансите - един орган, който е извън нас. Тяхното категорично заключение е, че през годините, в които той е бил военен аташе в Мадрид, е злоупотребил с няколко хиляди долара. Доказано, господин Марков.

Никой никога не е обвинявал въпросния офицер, вече подполковник, за неговата обществена и политическа дейност в Испания, нито пък за връзките му с Негово Величество Симеон II, нито с който и да било другиго. Естествено, че подобни връзки са нормални в работата на нашите представители зад граница. Проблемът е, че под политическата шапка се правят опити за прикриване на чисто криминални престъпления.
Искам накрая да кажа, и Вие знаете, че политиката на Министерството на отбраната е безпощадно наказание за крадците и за никой от тях не може да има политически чадър! И аз мисля, че именно тази политика среща голямо разбиране сред войските и повишава авторитета на армията и на българския офицер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За два уточняващи въпроса има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за отговора, с който Вие отхвърлихте това, че за Вашето решение е допринесло писаното в пресата и евентуално доклад, ако такъв съществува, аз докладът не съм чел, на госпожа Папломатас. Но Вие не ми отговорихте на това, което се съдържа в моето питане - не смятате ли, че преди съдебно заключение, както разбирам, полковник, подполковник, вече разжалван - Радион Попов, е даден на прокуратурата, че Вашето решение, наказателно, което предшества съдебното заключение се явява един прибързан акт, защото в случая Вие сам нарушавате предписания, които нормативно са установени. Например:
Наредбата за работа с военните аташета от 1994 г., която предвижда, че военното аташе може да бъде отзовано като бъде предупредено 3 месеца преди това. В едноседмичен срок Радион Попов е отзован от Испания и е докаран в България.
Член 36 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, който предвижда, че разжалването на офицер може да стане по писмено предложение на началник-щаба на Генералния щаб. Доколкото аз разбрах от моите лични проверки, такова писмено предложение в момента, когато сте издали заповедта, не е имало. А, ако е имало, моля, опровергайте това.
Член 173 от Правилника за военната служба предвижда, ако служебната проверка не е констатирала нарушения, изискващи уволнение, офицерът се възстановява на длъжността, от която е освободен.
И тук вече са моите допълнителни два въпроса, които Ви отправям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, по-бързо ги задайте, времето свърши.
ДЯНКО МАРКОВ: Първо, не смятате ли, че скоростното санкциониране на Радион Попов е извършено при нарушения и от Ваша страна на редица нормативни актове?
И, второ, при положение, че съдът отхвърли обвинението в престъпление на полк. Радион Попов, ще проявите ли моралната воля да възстановите в чин и длъжност отзованото по Ваша заповед военно аташе в Мадрид полк. Радион Попов? Благодаря ви.
Извинявайте за просрочието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Господин Марков, Законът за отбраната и Въоръжените сили дава ясни пълномощия на министъра. Аз съм ги използвал точно. Аз мисля даже, че до този момент съм бил много търпелив към случая Радион Попов. Това, дали прокуратурата ще се произнесе или не, е едната страна на въпроса. Ако тя се произнесе, той вероятно ще влезе в затвора. Но във всички случаи това няма да му се размине, господин Марков, каквито и да ги разправя той! За всички във войската, за всички, които са се запознали с неговите документи и безобразия, е съвършено ясно, че той е присвоявал материални средства и няма нищо, което да ме трогне да подкрепя предложенията на неговите началници и да бъда най-суров и строг с него. Аз няма да допусна да се дават лоши примери за другите офицери, както между другото се постъпи и в другите случаи.
Искам да Ви кажа, че в изминалите няколко години във войската е имало няколко случая, когато военни аташета са били отзовавани - четири или пет случая за различни видове нарушения. Всички от тях са се държали достойно, признали са си своята вина и са си подали достоен рапорт, за да напуснат. Това е един пример, който не е достоен и не заслужава да бъде защитаван с тази обществена енергия, с която се прави в момента. И аз апелирам към Вас - заповядайте отново в Министерството на отбраната, отново ще разговаряме, за да се запознаете действително с фактите, а не с това какво пише една или друга медия или какво казва един или друг човек. Аз съм готов да сътруднича с Вас по най-добрия начин, за да бъде ясно и за Вас за какъв човек става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Марков, за да изразите отношението си към отговора.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Аз съм длъжен да споделя тук, от тази трибуна, че заангажиран с честта и със съдбата на един отделен български офицер, аз успях да се натъкна на други тревожни факти във войсковата система на Република България. А тези факти са открито казани: съществува обособен клан, който отстранява чуждите тела от ръководни постове в Българската армия и подрежда по особен ред своите протежирани хора като санкционира другите. Ако Радион Попов е извършил престъпление, пръв ще дойда на тази трибуна да поднеса извинения заради това, че съм Ви заангажирал с този проблем, но ако съдът отхвърли и той бъде оправдан, аз очаквам разобличение на този клан, защото той представлява вече опасност не за съдбата на отделен офицер, макар че и тя е, която трябва да ни заангажира, а за сигурността и за интересите на Републиката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марков.
Актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов от народния представител Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди вече 3 месеца получих писмо от една гражданка на град Русе, в което тя ми съобщи за брутални действия на насилие от страна на органите на Министерството на вътрешните работи спрямо работници и служители от общинското Автотранспортно предприятие - Русе. Можех да разбера, че такова писмо е изпратено и до Вас. Вие сте го получили, предполагам?
Работниците и служителите, крайно недоволни от действията на управителя на предприятието инж. Владимир Ненов, се събрали пред портала на предприятието на мирен граждански протест. Но тези протестни действия са били прекратени насилствено, повтарям, от органите на МВР, които са използвали съвършено неоправдано в случая мерки на принуда, на насилие. Вследствие на тази намеса на специалните части, позволете да цитирам част от писмото: "В 23,00 ч. в двора на предприятието един шофьор е в тежко състояние - с травми по главата, тялото и краката. Бяха влачени по земята и бити с щитове, удряни и блъскани и всичките близо 600 души бяха буквално разпръснати, прогонени от портала на предприятието. Това са действия спрямо хора, имащи над 25 години трудов стаж в това дружество, стоящи мирно и неоказващи съпротива, а бяха толкова жестоко малтретирани". Край на цитата.
И с оглед на така изложените обстоятелства, Ви моля, господин министър, да ми отговорите на въпроса на какво всъщност законно основание органите на МВР са се намесили в така възникналия граждански спор между работници и служители, от една страна, и от управителя на дружеството, от друга страна, прилагайки при това крайно груби мерки на принуда?
Питам по-нататък: какви мерки смятате да предприемете, за да не се превърне полицията в приватизирана от собствениците на предприятията орган? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! От 3,30 ч. на 10 октомври 2000 г. около 150 шофьори и кондуктори на Общинска фирма "Русе" - ЕОАТ ЕООД са блокирали изхода на предприятието и не са допуснали излизането по маршрутите нито едно превозно средство. Не са допуснати до работните си места служителите от администрацията и ръководството на фирмата.
В 8,45 ч. заместник-кметовете Димитър Димитров и Живко Тенев и директорът на РДВР са се срещнали и разговаряли с лидерите на протестиращите работници. Като единствен мотив за протестните действия е било изтъкнато неетичното и грубо отношение на управителя инж. Владимир Ненов към работещите във фирмата и искането им за незабавната му оставка.
Изразено е становище, че управителят инж. Владимир Ненов е избран от Общинския съвет - Русе, и освобождаването му от този пост е възможно да стане само на следващата сесия на съвета.
Предложението за започване на работа и подготвяне на искане до Общинския съвет - Русе, което да влезе в дневния ред на предстоящата общинска сесия, е било отхвърлено и е поставено искане за разговор с арх. Панайотов - председател на Общинския съвет - Русе.
Около 15,30 ч. председателите на синдикалните организации на КНСБ и "Подкрепа" в "Русе" - ЕОАТ ЕООД са депозирали жалба до окръжния прокурор Люлин Матев, с която се разграничават от действията на протестиращите и молят за съдействие за осигуряване на достъп до работните места на 220 техни синдикални членове.
В 18,30 ч. жалбата на синдикалните лидери Димитър Димитров и Йоска Илиева е била донесена в РДВР с резолюция от господин Люлин Матев - РДВР - Русе, да окаже съдействие на молителите.
От 20,10 ч. са започнали разговори с протестиращите и техните лидери за прекратяване на стачните действия и осигуряване достъп до работните места на желаещите да работят.
Господин Матев се е явил лично пред протестиращите работници и на място е разяснил противоправните им действия, в това число, че "гражданско неподчинение" не съществува като правен термин, а с действията си пречат на останалите да изпълняват своите задължения и това се квалифицира като стачка.
Протестиращите не са го изслушали, често са го прекъсвали и не са пожелали да разберат и осъществят правнорегламентирания начин за защита на правата и интересите си.
След като е напуснал портала, окръжният прокурор е разпоредил да се осигури достъп до работните помещения на фирмата и транспорта в Русе.
До 23,30 ч. е разговаряно на няколко пъти с лидерите и с протестиращите, но всички опити за освобождаване изхода на фирмата са останали безуспешни.
Отхвърлено е било и предложението те да продължат протестните си действия встрани от изхода, за да може който от шофьорите желае, да излезе по маршрута. Тролейбусът, с който е бил препречен изходът, е бил изтеглен на 20-ина метра встрани, но групата от 80-90 стачкуващи са останали по местата си с нагласата да останат там и следващия ден, тъй като до началото на сутрешната смяна не е оставало много време, а графиците за автобусните линии е трябвало да бъдат изготвени, както и реалната възможност гр. Русе и на 11 октомври да остане без транспорт.
Ръководството на РДВР - Русе, е взело решение за провеждане на полицейска операция и изпълнение разпореждането на окръжния прокурор.
В 23,30 ч. протестиращите работници отново са били помолени да освободят изхода на предприятието и са били предупредени, че ако не изпълнят разпореждането, ще бъдат използвани полицейски сили.
След поредния отказ 58 полицаи са изтласкали стачкуващите на 10 м от изхода и достъпът до работните места е бил осигурен. При изтласкването не е бил ударен нито един протестиращ.
Полицейската операция е наблюдавана от екип на в. "Бряг", който в броя си от 12 октомври пише: "При смразяващия тропот на полицейските палки върху щитовете, известен прийом от световната полицейска практика, обградените от плътен кордон протестиращи изпаднаха в истерия. Жени плачеха от страх, чуха се викове: "Леле, убиха ни!". Спец. полицаи с качулки изнесоха един от протестиращите шофьори. Сто и тридесеткилограмовият мъжага, известен сред колегите си като "Дидо от тролей 450", падна на земята с викове за помощ. Качулките го вдигнаха като перце и го понесоха към паркирания наблизо микробус, за да не продължава да буни тълпата.
Въпреки истерията на множеството, полицаите не употребиха палки или други оръжия - видя екипът на "Бряг". Протестиращите просто бяха изтикани встрани от портала. Две кондукторки бяха изнесени на ръце от колегите си, след като им прилоша".
След 20 минути управителят на фирмата Владимир Ненов, заместниците му и служителите, подготвящи разписанието и графиците за работа, са пристигнали в предприятието и започнали нормално работата си.
В 3,30 ч. първите автобуси и тролейбуси са потеглили по маршрутите си, а към 5,30 ч. всички протестиращи се отправили към града.
Запитан от в. "Бряг" кои са причините за стачката, управителят е отговорил: "За да бъдат обяснени причините за този инцидент, на обществеността трябва да бъде ясно кой стои зад тази стачка. По мои сведения, а и самият той не крие, инициатор на стачните действия е господин Михаил Миронов, син на небезизвестния Васил Миронов, който и в момента продължава да съди България в Страсбург. Обществеността и най-вече работниците и служителите трябва да знаят, че единственият, който не носи дисциплинарна отговорност за действията през вчерашния ден, е господин Михаил Миронов, който и в момента е в едногодишен платен творчески отпуск, разрешен от предишния управител.
Държа да подчертая, че тази привилегия му е разрешена на база на едно пълномощно, по силата на което той представлява централата на браншовите синдикати. И тъй като неговите действия са по време на този платен отпуск, той не може да бъде дисциплинарно наказан, освен с разрешение на Инспекцията по труда."
В статията си от 13 октомври другият русенски ежедневник "Утро" пише: "Предвид събитията в "Русе" - ЕОАТ, на което бях управител близо две години, искам да обясня на гражданите какъв човек е организаторът на стачката Михаил Миронов - казва в писмо до "Утро" Атанас Марков. - От самото начало на 1998 до август 1999 г. господин Марков е бил принуждаван от Миронов да дава писмени отговори на нескончаеми уведомления, възражения, протестни писма и други, които по същество не засягали социални и синдикални въпроси.".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Какво значение има това сега?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: "На практика Миронов е искал отчети за наказания, уволнения или назначения. На два пъти е била поискана оставката на Марков без да се посочват конкретни причини. В същото време обаче срещу Миронов е имало две жалби за арогантно държание с ветеран от Отечествената война и с възрастна жена-инвалид. И още една от колегата му в автобуса - за липса на 40 л нафта." Според Марков негодуването в "Русе" - ЕОАТ е следствие налагани промени от Владимир Ненов.
Временно изпълняващият длъжностна управител на фирмата за периода 1999 и м. юли 2000 г. Богдан Ганев споделил, че по време на неговото управление и той имал остри сблъсъци с Миронов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не Ви питам за Миронов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: "Искам специално да отбележа, че господин Миронов е отсъствал при провеждане на полицейска операция."
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не Ви питам за Миронов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: По време на прегледите за съдебно-медицинско освидетелстване "пострадалата" Милена Петкова Тодорова, на 29 години, споделила със съдебния лекар, че не е удряна от полицаи, а кръвонасяданията по лявата й мишница и подбедрениците й са причинени от колегите й, след като са я отнесли в стаята на диспечерите.
Другият освидетелстван Деян Георгиев Иванов, на 27 години, е оценил също достоверно действията си. Отпуснал се е на земята и при изнасянето му от полицаите е получил охлузване на седалищните области и спрямо него не е прилагано насилие.
Изнесеното в отвореното писмо на "потърпевшите" от "Русе" - ЕОАТ и във Вашия актуален въпрос, е меко казано силно пресилено, не отговаря на действителните събития и недвусмислено цели конфронтация между работниците в "Русе" - ЕОАТ и РДВР - Русе.
С действията си полицейските сили от РДВР - Русе са изпълнили единствено разпореждането на окръжния прокурор господин Люлин Матев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Рядко е бивало да съм недоволен от отговор на министър. Сега искам да кажа, че съм крайно недоволен от Вашия отговор. Аз Ви питам дали полицията е използвала непозволени средства, а Вие ми говорите за поведението на някакъв си Миронов. Не виждам никаква връзка между едното и другото.
Аз твърдя, че полицията е била хората на труда там и Ви представям две медицински свидетелства. Едното е наистина на Меглена Петкова Тодорова. И тук пише ясно, че "на лявата мишница има синкаво кръвонасядане 3 на 2 см и т.н.".
Другото свидетелство е на Деян Георгиев Иванов - също.
Вие искате да ме накарате да вярвам, че това е станало от нейните колеги по-късно, в някакъв по-късен момент. Не вярвам на това, което твърдите.
Изобщо, господин министре, ще кажа така: грехота е да се бият работници! И е безсрамие, Вие като министър, да защитавате поведението на органите на полицията, които в този случай са действали абсолютно брутално неоправдано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
За дуплика има думата господин министър Йорданов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Вълканов, изглежда не сте слушали внимателно отговора, който Ви дадох. Защото всички данни, които Ви интересуват, са дадени. Служителите на РДВР - Русе, са изпълнили прокурорско разпореждане и не са употребили физическа сила (смях в ДЛ), срещу когото и да е.
Що се отнася до това, че аз защитавам своите служители, можете да бъдете абсолютно сигурен, че докато съм министър на вътрешните работи, аз няма да позволя неоснователно да бъдат атакувани служители на МВР. Това е мое задължение. Аз съм министър заради тези хора, а не заради себе си. Крайно време е да се разбере, че министърът работи заради министерството си, а не министерството да работи заради министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Приключихме парламентарния контрол.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание е на 19 декември, вторник, от 15,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров

Свилен Димитров