Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров
Секретари: Илия Петров и Иван Бойков.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам първото за тази седмица извънредно заседание на Народното събрание.
Давам думата на министър-председателя на Република България, господин Иван Костов. (Ръкопляскания от мнозинството.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 12 и 13 декември Европейският съюз взе едно историческо решение. Вследствие на това решение започна процес на присъединяване, който включва и нашата страна - присъединяване в Европейския съюз, което ние толкова много желаехме.
Процесът на присъединяване още от самото си начало е част от прилагането на пълната процедура за членство, която е предвидена в Договора за Европейския съюз. Европейският съвет отбеляза също така, че всички ние ще изпълняваме обща рамка от критерии, че сме поставени на обща основа и ще отговаряме на едни и същи условия. Всяка страна ще има своя индивидуален диалог, своята писта, по която ще може да бърза напред към Европа. Това е точно равният старт, индивидуалната писта, еднаквите условия, общата основа, която ние желаехме.
Само преди 9 - 10 месеца ние трудно си представяхме, че България може да стигне до такава висока оценка за икономическата и политическата реформа, която се осъществява в нашата страна. Сега обаче това вече е факт. И е продукт на усилията на всички. Аз бих поставил тук на първо място парламента с неговата Декларация за национално съгласие, в която сред седемте приоритета беше посочена подкрепата на всички усилия за пълноправно членство в Европейския съюз, която изигра изключително голяма роля за консолидиране на общественото мнение и на усилията на държавните институции в страната. Това беше зачетено.
Българското Народно събрание показа, че е европейско народно събрание и с решителната борба, която започна с организираната престъпност. Решението, което вие взехте след слушането на доклада на комисията, която създадохме за борба срещу престъпността и корупцията, убеди европейците, че ние не желаем в България да има повече организирана престъпност, че не желаем повече да има корупция, че сме се изправили като решителна стена срещу тези нежелани и неприемливи за никого явления в Европа.
Българското Народно събрание показа своята европейска воля и с това, че много бързо за тези няколко месеца прие изключително важни закони, в това число осъществи данъчна реформа, прие навреме законопроектите за държавния бюджет на страната, изобщо показа едно голямо желание да приема закони, които са хармонизирани с европейските критерии. Тук, в Народното събрание имаше и народни представители, които възприеха борбата за членството ни в Европейския съюз като лична битка. Аз искам да откроя председателя на Комисията по външната политика господин Асен Агов и неговия заместник-председател господин Камов за големите усилия, които положиха, за да се получи това сериозно положително становище на Европейския парламент, което беше отчетено от Европейския съвет на 12 и 13 декември.
Голямо значение за този успех на страната, разбира се, има и новото лице на България - българският президент, който успя да убеди европейските лидери, че в България има воля за нова политика, че има воля за нова ориентация. Сигурно и правителството е направило това, което е необходимо в тази посока.
Процесът, който започва е еволюционен. България ще се движи по своята писта, съобразно скоростта, която може да развие, благодарение на собствените си усилия. По тези писти, както каза канцлерът Хелмут Кол, едни могат да изостават, други могат да ги настигат и изпреварват. Това е изключително важно да разбираме тук, в Народното събрание, и в Министерския съвет на Република България. Този исторически акт на политическо отваряне на Европа извади България от Ялтенската карта и я постави в европейската. Но това още не означава, че ние окончателно сме влезли и сме се фиксирали в тази европейска карта. Ето защо независимо, че пред нас действително има обрат на перспективите, всичко в бъдеще ще зависи от нашите собствени усилия, от работата, която можем да извършим.
Българското законодателство трябва да се хармонизира със законодателството на Европейския съюз. В това отношение българското Народно събрание го очаква изключително интензивна работа. Ние влизаме в процедура на преглед на всички закони. И точно тук, в тази зала, Европейският съюз трябва да види най-сигурните доказателства, че законодателят в България твори закони и съобразява законите на страната за членство в Европейския съюз отсега, независимо че реалното членство ще стане вероятно някъде напред в бъдещето.
Аз искам да изразя пред вас един оптимизъм. Оптимизъм, който почива преди всичко на възможностите на Тридесет и осмото Народно събрание - бързо, качествено да приема закони, които са необходими на страната и които ще наваксат изоставането, което сме натрупали в последните години. Вие сте един голям ресурс на България за пълноправното й членство. По време на тази работа, която трябва да се извърши вие ще поемете една важна част от усилията.
На второ място, България има необикновения шанс бързо да изпълни и финансовите изисквания за пълноправно членство. В закона, който ние приехме тази година е записано, че когато Германия стане член на Европейската валутна система, когато германската марка стане част от еврото, ние ще привържем българския лев към европейската парична единица и ще бъдем вероятно първата източноевропейска страна, която ще изпълнява тези изисквания на валутния съюз.
Ето тези два много важни фактора трябва да бъдат използвани като специфично обстоятелство, което засилва позициите на България. И аз вярвам, че ние този път няма да изтървем своя шанс.
Поздравявам още един път всички, които очакваха този резултат. Поздравявам и тези, които не очакваха този резултат. Поздравявам и тези, които не искаха този резултат. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
Има думата господин Асен Агов - председател на Комисията по външна и интеграционна политика.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, господа министри!
Господин министър-председателю, благодаря Ви за добрите думи, защото добрата дума винаги е най-голямото удовлетворение за всеки, който си е свършил работата. И аз мисля, че добрите думи не са само за Комисията по външна и интеграционна политика, за моя милост, който има чест да бъде неин председател и за заместник-председателя Николай Камов. Добрите думи трябва да бъдат за цялата комисия, защото тя неотклонно, следвайки споменатата от Вас Декларация за национално съгласие, единодушно гласуваше стъпка по стъпка всички онези документи, които трасираха пътя към жизнено важната резолюция на Европейския парламент, приета на 4 декември и станала на практика основа на решението, взето на 12 и 13 декември на Европейския съвет в Люксембург.
Искам да отдам заслуженото и на онези колеги от Съвместния парламентарен комитет, на неговите заместник-председатели господин Николай Апостолов и господин Атанас Папаризов, с които обикаляхме коридорите на Европейската комисия и на Европейския парламент, за да говорим в един глас колко е важно политически България да бъде част от процеса на разширяването.
Особено трябва да бъдат оценени усилията на опозицията, която беше изправена пред една тежка дилема: дали да трупа вътрешнополитически дивиденти, облягайки се на негативизма, на ехидното отношение към възможното неприемане на България в процеса на равния старт или да поеме своята част от отговорността и заедно с мнозинството, заедно с реформаторското мнозинство да определи пътеката, по която България ще се движи. Онази писта, за която вече стана дума тук, в тази зала.
Искам също така да отбележа усилията на мисията на България към европейските общности, на ръководителя на тази мисия - посланик Евгени Иванов, който беше един от най-яростните привърженици на това да се борим до последния момент, който се бореше срещу скептицизма и който искаше на всяка цена онова, което търсехме, да бъде намерено. То беше намерено в Люксембург.
Добрата дума трябва да бъде наистина за всички онези, които застанаха зад основните принципи на присъединяването на България към Европейския съюз. А това е борбата с организираната престъпност, това е приемането на Закона за валутния борд, който наистина ще направи България по-скоро член на Европейския валутен съюз, отколкото член на Европейския съюз.
Искам също така да отбележа, господин председател, и обстоятелството, че Вие сте един щастлив председател на Тридесет и осмото Народно събрание. Щастлив, защото няма в 7-годишната история на промените в България Народно събрание, което да е гласувало толкова документи от жизнено значение с такова единодушие. И ако днес ние сме именно застанали на старта на пистата за присъединяване към Европейския съюз, това се дължи именно и на Тридесет и осмото Народно събрание. И аз съм щастлив също, че съм част от това Тридесет и осмо Народно събрание. (Ръкопляскания в залата.)
В процеса на обръщането на европейското обществено мнение, на европейското политическо мнение в полза на България, несъмнено огромна роля изиграха и усилията на правителството. И макар министър-председателят скромно да премълча тази роля, аз ще си позволя именно като част от управляващото мнозинство да кажа, че без усилията на правителството, без тази целенасочена и ясна политика, без този ясен дневен ред, който подкрепяхме ние всички тук, България нямаше да бъде изведена на тази стартова линия. Лесно се работеше, когато имахме зад гърба си едно правителство с ясна и категорична политика.
И накрая искам да отбележа още нещо. Да, усилията, големите усилия започват оттук. Осемстотин и осемдесет са нормите, директивите, разпоредбите и законите, които трябва да влязат в българската практика. Това са 80 000 страници. Днес България е изпълнила едва около 20 на сто от тези нормативи.
Това означава, че всички ние, включително и Народното събрание, трябва да преосмислим изцяло своята дейност. И, господин председател, ние съвсем скоро ще предложим цяла нова схема за дейността на Народното събрание, която със съгласието на народните представители ще позволи максимално бързо да възприемем цялата тази група нормативи, закони и разпоредби, които се наричат акикоминотер от всички страни-членки.
Искам още нещо да отбележа. Сигурно на моето място днес щеше да стои авторът на първото европейско споразумение на България. Това е покойният наш колега Илко Ескенази. И за мен е огромна чест, че ние тук съвсем ясно, съвсем категорично със своята политика продължаваме онова, което той започна. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Асен Агов.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСТИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател! Господин министър-председател! Уважаеми колеги! От името на "Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия" искам да изразя също така нашето голямо удовлетворение от усилията, положени, от получените резултати. Защото когато има една ясна цел, поставена и преследвана систематично, ето че усилията обикновено се увенчават с успех.
В случая наистина бих искала да прибавя също така и решаващата дума на още една партия или организация, ако щете, която първа така ясно и категорично излезе с декларация в защита на равния старт за източноевропейските страни и по времето на чийто конгрес, състоял се в Тулуза, имам предвид конгреса на Народната партия, която обединява всички християндемократически партии в Европа, а тук и СДС, и БЗНС- Народен съюз, и Демократическата партия са пълноправни членове и взеха активно участие. И всички знаем ролята на господин Вим Вам Велзен, който отдавна застана на позицията да се бори за този равен старт. И тази декларация беше може би първият, така, категоричен зов за този равен старт. Зная, че тук тази декларация е била оповестена. Но нека благодарим на нашите приятели, които от всички страни, от всички страни на спектъра се застъпиха за тази равнопоставеност, за това взаимно изграждане на авторитета на всички участници в този и бъдещ и настоящ Европейския съюз и което даде своите добри резултати.
Но тук искам да прибавя нещо още от историческа гледна точка. Нека не забравяме, че много хора, имигранти, които не можеха тук да работят през онези тоталитарни години, от емиграция взеха, започнаха и се включиха активно в изграждането на европейското единство, в изграждането на тази Европейска общност, където, имам предвид хора като д-р Г. М. Димитров, който беше в Европейския парламент, който участваше и в Съвета на Европа, като наблюдатели, но които още навремето дадоха тази възможност, дори символично оставяйки тези празни столове на тези форуми, за страните от Източна Европа, които един ден, когато бъдат свободни, да заемат своето място в това европейско семейство, в този Европейски дом, част от които те винаги са се чувствали.
Нека прибавим и техния принос, защото той не беше лесен, напротив, в едни обстоятелства на едно безверие, на един песимизъм. Но тяхната вяра в участието на България в Европа, тяхната вяра в демокрацията и демократичното развитие на България също се оправдаха. Нека почетем и това, което те са направили.
И пак искам от името на "Народен съюз" да се присъединя към този радостен ден. Но и аз ще добавя, че действително сега топката е в нашето игрище и от нас зависи да осъществим, да оползотворим това, за което ни се дава възможност. Зная, че имаме силите, зная, че имаме волята, нека намерим този правилен път и да не се отклоняваме никога от него. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към всички оценки, дадени тук за важността на момента, за важността на решението в Люксембург за нашата държава, за всички политически сили и в крайна сметка за бъдещето на нашия народ, на нашите избиратели.
Бих желал в тази връзка да подчертая, че на мен наистина ми харесва тона, с който ние пристъпваме към оценката на това събитие. Тонът е такъв и досега , в последните години, започвайки с встъпването в Съвета на Европа, вървейки в посока на интеграцията с Европейския съюз, ние наистина можем да кажем, че в общи линии по повечето въпроси, по повечето основни насоки, свързани със задачите в това отношение, имаше съгласие в нашето общество, естествено и тук, в парламента.
Аз бих желал да кажа, че приносът за това решение е естествено многостранен, той беше подчертан. Не би трябвало - поне по този въпрос, свързан с интеграционните процеси към Европейския съюз и по огромната дейност, която е нужно да бъде приложена в тази насока - да се използват всички тези въпроси за вътрешнопартийната конюнктура. Това би трябвало да бъде ясно на всички нас, първо, защото ние сме много наясно, че не трябва сега да изпадаме в еуфория в никакъв случай. Ние просто трябва да работим в това направление, защото, колежки и колеги, господин председател, господин министър-председател, ние много добре знаем, че това е един дълъг, изключително труден път. Може би ако гледаме чисто и теснополитически, поне това трябва да ни обедини, че ние трудно можем да предвидим кой от нас ще бъде управляващ по времето на встъпването в Европейския съюз.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: СДС.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Разбира се, не би трябвало по това да спорим сега. Би трябвало да мислим всички по този въпрос. И не само това, а да поемем огромната, огромната, сериозната дейност, която трябва да се върши.
Извинявайте, колеги отдясно така, както ме убеждавате, че ще бъде СДС, но аз бих желал да ви кажа следното. Аз имам чувството, че заедно с изявленията, повечето изявления, отколкото конкретната работа, мога да оправдая нещата във връзка с важните решения, които предстояха. Имам известна доза съмнение по конкретната дейност, която се извършва. И ние по този въпрос като опозиция ще си вършим своята работа. Не бива и най-малко да ни подценявате. Надяваме се, че в тази поза бихте застанали и вие, ако се сменят местата.
Главната цел трябва да се изпълни. Ние трябва наистина да участваме в тези интеграционни процеси, защото светът се развива много бързо. Глобалните процеси в света показват, че никоя партия вече, която е на власт, не може да разчита само на ресурса на своята страна. Това важи и за големите държави в Европа. Ние не можем да го пренебрегнем. Не можем да си затворим очите пред този процес, който, за съжаление, т. е. може би и за добро, се ускорява, върви с много бързи темпове.
Именно затова аз бих желал в този ден, заедно с поздравленията, които си отправяме, да призова за този реализъм, за тази конкретна работа, която трябва да се върши ежедневно, за тази огромна дейност, свързана със стабилизацията на нашата икономика. Тази стабилизация на икономиката в крайна сметка ще бъде основата, която ще реши по-бързо ли ще влезем или не, заедно, естествено, с огромната дейност, която нашият парламент трябва да положи.
Бих желал завършвайки да кажа, че във всички случаи ние ще работим, както и досега. Мисля, че това го доказахме. Независимо какво решение очаквахме, ние ще работим в тази насока. Ние ще бъдем последователни в тази насока и смятам, че по този начин България може да постигне много повече не само по отношение на интеграцията в Европа, ако наистина това се окаже един пример, който може да ни поведе по-нататък, а и по други редица важни, жизненоважни за България задачи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Мисля, че е редно да уверим ясно и еднозначно и обществото, и политическите наблюдатели, че днешната дискусия не е акт на самодоволство. Тя е акт на реалистична оценка на успехите и неуспехите на обществото, на политическата власт в България през последните седем години да идентифицира себе си със своето бъдеще.
Във времето на Великото Народно събрание за първи път беше депозирана в тази зала една такава първа стъпка, едно проекторешение за пълноправно членство на България в Европейския съюз. Радостно е, че макар и с известно закъснение това Тридесет и осмо Народно събрание прие с преобладаващо мнозинство, бих казала, с пълно мнозинство и формалния акт за такова пълноправно членство.
Би било израз на нихилизъм, на отказ от национална принадлежност да се отрича усилието и заслугата на всяка една политическа сила, в т. ч. в последните месеци и на правителството на Република България. Повтарям, обаче: това отношение, тази оценка е съпроводена с пълно чувство на реализъм и съзнание за това къде стои България в този момент. Това бележеше и дискусиите в самата Комисия по външна и интеграционна политика, това бележеше и дискусиите, разговорите, които всеки един народен представител - държа да подчертая: всеки един, не само онези, които са ангажирани с парламентарната външнополитическа дейност - прилагаше в разговорите си с чуждестранни партньори.
Искам да кажа, че според мен Народното събрание извърши една друга невидима, но изключително важна работа - да обяснява детайлно, ежедневно смисъла на тази политическа цел на нацията ни и да я обяснява по места, там, където невинаги достигат и информация, и детайли от едно, бих казала, титанично усилие на страната ни. Тъй че отивайки по своите избирателни райони, всички от нас неминуемо включваха в дневния ред на своите разговори с избирателите и членството в Европейския съюз.
Аз се присъединявам към всички оценки, които се направиха. Наистина това, което отбелязваме днес, не е еуфорична победа. Днес е просто началото. Днес ние даваме старта на една методична работа на написване на собственото домашно.
Но ми се иска да спомена нещо, което заслужава да съобщим ние като народни представители, като формални изразители на политическите позиции в страната към гражданите на републиката. Който днес е прегледал сутрешните вестници, а мисля, че го имаше и във вчерашната преса, е забелязал колко разумни и, бих казала, синхронни са оценките на гражданите за това, което се случи в Люксембург на 13-и. Ако сте обърнали внимание, в тези анкети, които много похвално свикнаха да правят ежедневниците, няма еуфория, няма нихилизъм. Има една реалистична оценка както за темповете, така и за необратимостта на движението на България към Европейския съюз.
Опитах се да проследя професиите на хората, които бяха допитвани. И те наистина обхващаха целия пъстър спектър на българските граждани, минавайки през хореографи, през учители, през пенсионери, през чиновници. Това е може би най-доброто огледало за това колко все пак успяхме в едно, колкото и да сме подложени на критика за неуспехите за тия седем години - ние успяхме да култивираме едно европейско отношение в по-голямата част от българските граждани. Това не е самоцел. Според мен големият въпрос на прехода беше: все пак защо ние, българите, сме заедно? Ако успеем да отговорим на този въпрос, аз съм сигурна, че каквито и спорове да имаме помежду си, ние няма да имаме спор по бъдещото развитие на страната.

И мисля, че сме на път с днешната дискусия, с решението в Люксембург, с решенията на това Народно събрание да дадем отговор на този фундаментален въпрос, който не е наш въпрос, по-скоро отговорът не е само за нас. Отговорът ще бъде за поколения напред. И може би най-сетне ние българите ще знаем защо сме заедно тук, на това малко парче земя между Тимок и Черно море.
И аз наистина желая и на правителството, и на това Народно събрание, на всички следващи, които ще поемат отговорността, да докажат на всеки български гражданин, че има много солидни основания да твърдим, че сме заедно в това малко, но наистина на всички ни скъпо парче земя. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Господин Симов има думата.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Радвам се изключително на този външнополитически успех на България, защото от седем години това е най-после едно признание на нашата държава. Иска ми се да поздравя абсолютно всички колеги от Комисията по външна политика, да поздравя и нейния председател и да пожелая на правителството и на бъдещите парламенти България, след като е поела този външнополитически курс, независимо от това кой ще управлява, да не се отклонява от него. Защото ние географски сме в Европа, а това, което ни принадлежи, трябва да си го вземем и да живеем добре. И затова госпожа Поптодорова мисли, че ние тук сме заедно, за да живеем добре оттук нататък. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.

Преминаваме към точка първа от дневния ред на днешното извънредно заседание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
Докато се приготвяме да започнем, моля, в почивката ще има Председателски съвет.
Господин Димов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото искам да ви запозная с допълнителното становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите, взето на заседание, проведено на 11 декември 1997 г.
Становището на комисията е да се измени текста на § 1а по следния начин:
"Чл. 10. (1) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. Над 10 хил. жители в определен район се открива едно място за нотариус."
Преди това, разбира се, трябва да подложим на гласуване отпадането на приетия от нас текст на § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за процедура има господин Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Изразявам любопитство относно факта защо законопроектът не се докладва от председателя на комисията. И паралелно с това правя предложение да бъде поканен министърът на правосъдието да присъства в залата при обсъждане на законопроекта на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов. Председателят на комисията отсъства днес. А господин министърът винаги може да присъства.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Тогава да докладва заместник-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте, господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, благодаря Ви за поканата, но аз смятам, че заместник-председателите на комисиите не са просто парламентарни секретари, които да изчитат написаните текстове. Председателят на комисията не ме е помолил и не е възложил изпълнението от моя страна на това задължение. И затова аз смятам, че няма да бъде достатъчно солидно днес тук просто да сменим гласовете, които изричат текстовете.
Освен това по този законопроект член 1 вече е гласуван и смятам, че процедурно парламентът не може да поправя неколкократно текстове и да открива процедури, които не съществуват в правилника и които противоречат на парламентарните принципи и практика. Затова аз не мога да се заангажирам с този законопроект и с действията при условията на една процедура, която смятам, че не е добра атестация за парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
От името на комисията докладва господин Димов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кой му е възложил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Председателят на комисията. (Реплики от ДЛ.) Излишно е да се надвикваме. Искате никой ли да не докладва? Има председател, има заместник-председатели, когато те не искат да докладват, ще докладва член на комисията. Докладва се становище на комисията. (Репликите продължават.) Повече обяснения е излишно да ви давам. Нещата са пределно ясни.
Имате думата, господин Димов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председателю! За сведение на колегите днешното ми явяване тук е по молба на председателя на комисията, който в момента е ангажиран и не може да докладва законопроекта.
Запознах ви със становището на комисията от 11 декември 1997 г. относно текста на § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на комисията има думата господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, колеги! Извинявам се за думата, ще я кажа. Явно с този Закон за нотариусите направихме такава юридическа каша, да оставим кой я забърка, въпросът е сега можем ли да излезем от нея и как можем да излезем. И да излезем така, както повеляват Конституцията и правилникът. Защото в противен случай ще направим второ и то много тежко нарушение в законодателния процес.
И така. Параграф 1 е приет, с който се отменя чл. 10, ал. 1 и от тази трибуна се каза, че с отмяната на този текст всъщност се прие нова философия на закона във връзка с лимитирането на нотариусите. Ако си спомняте, включително и аз от тази трибуна направих предложение за прегласуване и този текст на § 1, същественият, основата, от където трябва да се тръгне, е приет на второ четене, даже два пъти е гласуван.
След като това е така, какво можем да направим? Тук ни се предлага нещо да прегласуваме. Но чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично гласи, че само, забележете, вносителят на законопроекта може да го оттегли. Да оставим това, че след второто четене не може. Но вносителят на законопроекта, който е гласуван на първо четене, който беше подкрепен от мнозинството, са господин Абаджиев и господин Йорданов. Ето го проектът. В този проект, който е приет на първо четене, въобще няма нито дума за чл. 10. Той е извън предмета на приетия на първо четене законопроект.
Така че даже и да желаят господин Абаджиев и господин Йорданов, няма да могат да го оттеглят, защото това не е тяхно предложение.
И още нещо. Тук при няколко законопроекта става така, включително и в тази област. След като се приеме на първо четене законопроект, той се приема по принцип, идеята, философията, и може да се правят предложения между първо и второ четене само в предмета на закона, а не извън него. Не може между първо и второ четене практически да се прави нов закон, както се получи със Закона за нотариусите. Това е крайно недопустимо.
Седемдневният срок по чл. 68 за правене на предложения на приетия на първо четене законопроект е изтекъл отдавна.
Такива предложения са направени и са раздадени. Аз питам кога и кой направи ново предложение за чл. 10, ал. 1 на 10 000 души един нотариус? И то след този срок? Кой го направи? Няма автор. Нека да работим въз основа на правилника, нека да приемаме закони, разбира се, в конституционните рамки на основния ни закон. В противен случай ние ставаме хора, които нарушават нормите, на които също трябва да бъдат подчинени.
Кой е изходът? Дълго мислих върху това и сега не импровизирам. Аз не си спомням парламентът да е бил поставен от юридическа гледна точка в една толкова забъркана каша, извинявайте за думата, ама е точно така! За мен няма изход. Изходът е един: господата Абаджиев и Йорданов да си оттеглят законопроекта. В противен случай ще допуснем груби грешки, недопустими за народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. Господин Корнезов, понеже Вие се позовахте на чл. 70, там е казано докога може да се оттегли законопроектът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): От вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но докога?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нека да не спорим по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Корнезов, ако вие присъствахте на заседанието на Правната комисия, щяхте да разберете, че прекъсването на дебатите и заседанието на тази комисия беше направено с една единствена цел - да обединим нашите мнения с цел постигане на консенсус, с цел приемане на решения, които да удовлетворяват всички и в пълнота да изразят намерението на парламента за усъвършенстване на Закона за нотариусите. И Вие много добре знаете, че в разговорите, включително и с Вас, Вие споделихте едно такова разбиране.
Това беше единствената причина да се прекъснат дебатите, за да се съберем и да обсъдим тези проблеми. Така че аз не споделям казаното от Вас, че няма начин да продължи разглеждането на този законопроект и че няма такива текстове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой е?
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Промяната на чл. 10 е свързана с искането за неговата отмяна. Вносител съм аз заедно с колегата Йорданов. Тази отмяна е направена в общия дух на предложението на първия законопроект с цел възможност за осигуряване на алтернатива при изповядване на нотариалната работа. Така че на второ четене искането за отмяна е в духа на първоначалния законопроект, тъй като ние не предлагаме нов текст, а предлагаме да отпадне чл. 10, ал. 1.
В този смисъл ние се явяваме също вносители на предложение за второ четене. Ако отворите правилника, аз мога да Ви предложа съвсем просто решение на проблема и го правя като процедурно предложение: на основание чл. 70 аз предлагам Народното събрание да вземе решение, по силата на което ние с колегата Йорданов си оттегляме, господин председател, предложението, което направихме на второ четене, и с решение имаме право на това. Като предлагаме на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от същия този правилник това наше предложение с колегата Йорданов да бъде заменено с предложението на комисията, което почти с единодушие е гласувано.
Моля, считайте това и за процедурно предложение, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз съм съгласен по принцип със становището на колегата Корнезов. Действително във внесения законопроект, който беше приет на първо четене, не се третираше разпоредбата на чл. 10, ал. 1. Именно поради това колегата Корнезов на предишното заседание предложи приетият § 1а да бъде прегласуван, след като беше приет веднъж на второ четене. Поради тези причини възникна и дискусия в самата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. И аз мисля, че няма никаква пречка, особено след като и колегата Рафаилов, и колегата Йорданов си оттеглиха предложението, отново да се прегласува, именно за да се спази духът на приетия законопроект на първо четене. А комисията прие едно становище, което също трябва да бъде съобразено. Аз мисля, че комисията винаги може да прави предложения, дори и след като е изтекъл срокът между първо и второ четене.
Затова аз смятам, че следва да се приеме оттеглянето на § 1а - предложението на колегите Рафаилов и Йорданов - и да се постави на гласуване предложението на комисията за § 1а. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Господин Корнезов - за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще отговоря накратко на господин Рафаилов и на господин Абаджиев.
Аз просто се учудвам! Чета чл. 70:
"Чл. 70. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, след това - само с решение на Народното събрание."
"Вносителят на законопроекта", господин Рафаилов, дълбоко Ви уважавам. Знаете и моето лично отношение към Вас, но Вие не сте вносител на законопроект. Вие нямате законопроект. Законопроектът, който е гласуван на първо четене е този. Вие само правите предложение между първото и второто четене - толкова, колкото и аз съм направил. Вие не сте вносител на законопроект. Вие не можете да го оттегляте. Как да го направите това?
Плюс това, той е гласуван на второ четене. Даже е гласуван два пъти. Колеги, нека да работим, но да работим въз основа на правните норми, а не извън правото.
Веднъж забъркахме една каша, пак казвам, да оставим кой я забърка, сега ще я направим толкова дълбока, че отново ще трябва да сезираме Конституционния съд и той да научи що е Конституция и има ли тя почва у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други желаещи?
Така, както е становището на комисията, аз го схващам гласуваният § 1а да бъде прегласуван.
В текста на стария правилник - на Тридесет и седмото Народно събрание, имаше текст, който забраняваше това да става. В сегашния правилник - на Тридесет и осмото Народно събрание, аз такъв текст не намирам. (Неодобрителни реплики от ДЛ.)
Докато бъде гласуван изцяло един закон на второ четене, не съществува забрана Народното събрание да си прегласува гласуван текст.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това означава, че ние отиваме във вариант, в който можем да прегласуваме всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Можем. (Неодобрителни реплики от блока на ДЛ.)
Посочете ми текст, който да не разрешава това.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): С такъв начин на тълкуване на правото, ние доказваме на всички неюристи, че правото е врата в поле, в която влиза баламата. И насаждаме правният нихилизъм и неуважението към нашата професия, което съществува в много хора неюристи, даже и в тази зала, които казват: "Правото е неточна наука. Правото може да бъде тълкувано както си пожелаеш."
Не може така, господин Соколов! Вие сте дългогодишен юрист. И аз мисля, че Ваш изключителен дълг, като един от наистина строителите на съвременна България, е да учите нас, новаците, на някакви парламентарни принципи и на някакво държавническо отношение, а не просто да правим йезуитски процесуални тълкувания. За нас няма нищо по-лесно, ако законът продължава да върви така по чисто процедурна техника, ние да го отнесем до Конституционния съд. И какво от това? Ще се получат няколко месеца, в които ще се забърка още по-голяма каша в нотариата.
Въпросът е как наистина да излезем от това. Не е възможно да отидем в тая крайност, че щом веднъж сме прегласували един текст, можем да си го прегласуваме когато си искаме. Това означава, че можем да започнем да прегласуваме всеки закон, минал през тази зала, когато ни хрумне. Това е абсурдно! Абсурдно е това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Колежке Дончева, държа да Ви припомня, че ако законът е врата в поле, Вие сложихте дръжката на тази врата. Защото в Комисията по правни въпроси гласувахте именно за тази редакция на текста, която сега се предлага на вниманието на народните представители.
Искам да Ви припомня и още нещо. Текстът, който беше приет, по предложение на колегата Рафаилов и на мен, можеше да продължи нататък в същия дух разглеждането на закона, но ние се съгласихме на компромис именно заради това, да удовлетворим Вашите искания и да стигнем до едно действително общо решение.
Пак ви повтарям, текстът, който днес се предлага за гласуване, беше гласуван единодушно от Комисията по правни въпроси, в което гласуване участвахте и Вие. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за втора реплика господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Колежке Дончева, Вашето изказване е още едно доказателство, че нищо ново не е научено в тая зала. Че компромисите, които ние предлагаме и които в комисията обсъждаме в дух на добра воля, вие в залата си позволявате да ги преиначавате.
Искам да ви кажа, че ако се задълбочите в текста именно на чл. 70, ще разберете, и много добре го знаете този принцип, че когато има законова празнота - тъй като правилникът урежда въпроса за вносителя на един законопроект - но ми кажете, има ли текст в този правилник да бъде оттеглено едно гласувано на второ четене предложение от вносителя на това предложение? Само на това предложение.
След като липсва такъв текст и щом правилникът дава право на вносителя на целия законопроект, приет вече на второ четене, да го оттегли с решение на Народното събрание, по основния принцип на по-силното основание, това би могъл да направи и вносителят на текста за второ четене. Вие го знаете много добре това - при законова празнота това е основен принцип.
Аз ви призовавам да проявите просто разум, защото другата алтернатива на това предложение е просто да продължим законопроекта по начина, по който сме го гласували дотук, което общо-взето ни удовлетворява в по-голяма степен, като вносители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Има думата за трета реплика господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Колеги, аз се учудвам, че този въпрос се използва за развиване на различни правни теории, тъй като всички знаете какъв е смисълът на това, което се прави. Точно вие бяхте в основата и правилно, бяхте инициатори на това, да се спази духът на приетия законопроект. Вие знаете какви ще бъдат последиците, ако не се постави на прегласуване - ще остане приетият текст, който вече беше приет. Законопроектът няма да бъде оттеглен. Няма да бъде оттеглен! Прозрачната цел на тези дебати, които се водят в момента е да се блокира приемането на законопроекта. Затова е излишно да се продължава това, което се прави в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има думата за дуплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Имам едно златно правило, никога да не преча на противника си да греши. Обикновено обаче го предупреждавам. Това, което правихме досега, е именно да ви предупредим. В името на това законодателният процес в България да върви нормално и да не създадем практически проблеми в нотариалната дейност. Те ще рекушират най-напред върху вас. Щом искате да го направим - добре.
По репликата на господин Йорданов. Когато сме дали съгласие да бъде лимитът 1 на 10 хил. - нищо против. Ние от това няма да отстъпим. Въпросът е как процедурно да се изправи тази каша, защото ако се наруши процедурата ще се наруши и Конституцията по приемането на законопроектите и тогава ще се отмени онова, което искате днес да гласуваме, само на процедурно основание.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това комисията не го ли знае?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Знае го. Знае го, но когато си влязъл в една каша и се предлага да излезеш с още по-голяма, това просто не е решение. (Неразбираеми реплики от СДС.)
Какво ви предлага господин Корнезов - не можете да се позовавате на правото на оттегляне на текстове по чл. 70. Не можете! Можеш да си оттеглиш предложение, което си внесъл между две четения преди гласуването. Член 70 не урежда и тази материя. Той каза какво става със законопроекта. А законопроектът е на Йорданов - Абаджиев, а не на Рафаилов. Рафаилов не може да оттегля техни текстове, нито техен законопроект, нито основни текстове по закона.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Аз оттеглям моето предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ти не можеш да си оттеглиш предложението, след като парламентът вече го е гласувал. Можеш да го оттеглиш преди да го е гласувал, няма проблеми. За това е смисълът на гласуването и прегласуването. Ако става въпрос да си даваме празни консултации, можем да си ги даваме и навън.
Ние ще гласуваме онова, което сме гласували в комисията по същество. Но процедурата, по която сте тръгнали е абсолютно погрешна, така че не заблуждавайте и вашите съпартийци, които на едното юнашко доверие и симпатия към вас се съгласиха с гласуването по чл. 10 да направят тая каша. А пък ако искате да продължите в същата посока - моля, но не ни се сърдете и не ни казвайте после: "Защо го използвате по политически причини?". Ами защото тук се прави политика и вие ни давате възможност да ви върнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз се чувствам неудобно в този момент. Ние, няколко души, искаме да превърнем това заседание в една адвокатска кантора и ние всички да бъдем клиенти на тези няколко души.
Вие, познаваме се много добре, сигурен съм, че няма да допуснете това - хармонизирането на българското право с европейското законодателство не значи това да се прави прибързано. Има един термин, който се нарича "случайно законодателство". Днес даваме пример за случайно законодателство. Това законодателство, което трябва да бъде премислено, преценено, да се преспи с него, не като с жена, а като текстове.
Предлагам ви под заслона на мнозинството, което и да е то, никой няма право, двама - трима души, да смятат, че в името на законодателната инициатива могат да предлагат каквото намерят за добре и когато намерят за добре. Има едно единствено разумно решение според мен - това е на председателството. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има ограничена функция, тя е помощен орган на Народното събрание, на всички нас. Да спрем това заседание. Възложете го на комисията ... (Реплики от Татяна Дончева.) Така е, Татяна, а не тук да се превръща залата в комисия. И вие двама души да си разменяте реплики, които никой не може да разбере, а ги разбира един-единствен човек.
Това заседание, господин председател, днес се слуша само от юристи, нотариуси, кандидати за нотариуси и така нататък. Парламентът всеки момент може да отложи разискването на един въпрос. Това е негова суверенна воля - не за да се прави шикания на процеса, наречен законодателен, не за да се губи парламентарно време, дайте на тази комисия половин ден или колкото трябва, но императивно и тя да излезе с ясни предложения по всички въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Господин Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не знам Парламентарната група на Демократичната левица на Цигов чарк реши да си смени поведението като парламентарна опозиция, ама това ли е начинът на смяната.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Това не е вярно. Това е несериозен закон.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Може би вие на Цигов чарк сте решили да остане в закона положението да няма лимит за нотариусите, което беше прието. Няма проблеми. Това нещо е прието от парламента. Ако решите да продължим по този начин, аз искам да ви убедя, че има много колеги от Правната комисия, които мислят, че трябва да остане положението лимит за нотариусите да няма. Ако вие искате да продължим така, ние нямаме нищо против.
Но това, което каза господин Гиньо Ганев, да се събере Правната комисия, вече два пъти Народното събрание спира обсъждането на този законопроект, за да го върне в Правната комисия. Миналият път, в петък, се събрахме в Правната комисия и стигнахме почти единодушно до едно общо становище и след като стигнахме до този консенсус, за една бройка на 10 хил. души, аз не виждам защо в момента се използват процедурните хватки, за да се излезе от формулата, която беше постигната, на съгласие. И кое е истинското лице в момента на вашата група? Вие се държите малко като д-р Джекел и мистър Хайт - на едното място по един начин, в пленарната зала - по друг начин. Или искате ние да постигнем съгласие така, както го постигнахме примерно по Декларацията на Комисията "Антимафия", която също не беше гласувана в съответствие с правилника, така както бяха обединени текстовете, така както сме го постигали и по други поводи, или не искате да се разберем. Просто кажете какво искате - да продължим така, както е гласувано, или да приложим формулата на консенсуса, която постигнахме в комисията? Изборът, бих казал, е ваш. Благодаря ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има правила за приемане, Величков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков. Тук излишно големи спорове се водят, наистина съвсем излишно.
Има един чл. 70 от правилника, който казва: "Вносителят на законопроекта може да оттегли до започване на първото гласуване. След това само с решение на Народното събрание."
Аз вече посочих, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма текст, който да казва може ли да се прегласува или не може преди приемането на закона като цяло веднъж приет вече текст. На мен ми се струва, че имаме доста прецеденти в това отношение, особено когато гласувахме данъчните закони. Ние с последващи гласувания правехме корекции, за да се съгласува общо текста и понятията в един или друг закон, и в текстове, които преди това бяха приети.
Лично аз не виждам нормативна пречка за едно такова прегласуване.
Второ, ние сме приели и нещо друго, нещо, за което в Тридесет и седмото Народното събрание имаше много спорове: може ли постоянната комисия да бъде вносител или това може да бъде само един или повече народни представители. Прие се, че всяка постоянна комисия може да бъде вносител.
Затова аз ще поставя на прегласуване приетия вече § 1а, съгласно който чл. 10, ал. 1 беше отпаднала, след което ще гласуваме новото предложение за нов § 1а с ново съдържание на чл. 10, ал. 1.
За процедура господин Корнезов. Ако подобрите процедурата, нямам нищо против.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля, господин председателю, тук ясно да се заяви кой, по силата на чл. 70, си оттегля законопроекта или предложението? Кой? Да дойде и да го каже, за да разберем поне това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Комисията не може да оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте, моето лично становище е, че няма защо някой да си оттегля предложение, за да се прегласува един гласуван текст. Няма нищо страшно в това, ако някой поиска да сезира Конституционния съд, той да се произнесе и тази непълнота, която има в правилника, да я реши Конституционният съд.
Думата иска господин Иван Куртев, заместник-председател.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Какво трябва конкретно да направим? Съвсем просто е.
Господин председателю, уважаеми колеги! В миналото заседание, когато е последното гласуване, е прието отпадане по предложение на господин Петър Рафаилов, отпадане на този текст, който сега трябва да бъде подменен. Следователно прегласуването трябва да бъде на това вече гласувано решение за отпадане на § 1а, мисля беше номерацията. При прегласуването, ако бъде отхвърлено това негово предложение, оставаме отново без текст фактически или се връщаме към онзи, предложен най-напред от комисията.
Така че няма оттегляне от никого на нищо. И след това вече ще се гласува един заместващ текст, вместо "25" - "10 хил.". Това е процедурата, която можем да направим. Никаква друга процедура не можем да направим, защото е прието предложението на господин Рафаилов за отпадане на § 1а. В момента сме в тази ситуация.
Следователно трябва да бъде с прегласуване отменено това вече гласуване по-рано за отпадането на § 1а. Това е цялата работа. И оттам нататък вече новото предложение на комисията за 10 хил., което ще се гласува, което е практика, която сме имали хиляди пъти в този парламент.
Извинете, юристите, че аз ви казвам това нещо, но това е по пътя на логиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Подлагам на гласуване отпадането на вече приетия § 1а, съгласно който отпадаше чл. 10, ал. 1 от Закона за нотариусите.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 14.
Гласуваният § 1а е отменен.
Моля, гласувайте предложения от комисията нов § 1а, а именно:
"В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
"(1) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 хил. жители в определен район се открива едно място за нотариус."
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 18.
Параграф 1а е приет така, както е предложен от комисията.
Давам думата за процедура на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател! Моля да се прегласува. Ето, това е раздаденият доклад на комисията, текст по текст, включително и за § 1, 1а. Направо пише:
"Любен Корнезов: § 1 да отпадне".
Аз съм направил предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но ние сега гласуваме 1а, а не 1.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно в 1а е предложението.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Параграф 1 е за заглавие на закона. Ние го гласувахме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да има дискусия. Разбира се, вече грубо нарушихте правилника. Как ще продължаваме така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще го поставя на прегласуване.
Господин Корнезов, по § 1а нямате предложение, но понеже искате прегласуване, поставям на прегласуване § 1а.
Моля, прегласувайте.
Прегласуваме § 1а от допълнителното становище на комисията. По този параграф няма други предложения, освен предложението на комисията.
Прегласуваме него.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 9.
Гласувахме § 1а така, както е предложен в допълнителното становище на комисията.
Още малко и щяхме да стигнем до консенсус.
Продължаваме нататък.
Господин Димов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Благодаря. Създава се нов § 1б със следното съдържание:
"В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така:
"В едномесечен срок преди насрочената дата кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за участие в изпита."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато за район, в който няма вписан нотариус, не се яви кандидат, може да кандидатства и лице над 60-годишна възраст."
Комисията не приема предложението за създаване на нов § 1б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 1. В чл. 12 алинеи 1 и 2 се изменят така:".
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
Параграф 1 да отпадне.
Комисията приема предложението частично за отпадане на ал. 1 на чл. 12.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов:
Параграф 1 да стане § 1в със следното съдържание:
"§ 1в. Заглавието на чл. 12 се изменя така: "Изпит за нотариуси".
Комисията не подкрепя предложението.
Алинея 1 на чл. 12:
"(1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
Предложение на народния представител Петър Рафаилов и Емануил Йорданов:
В чл. 12 ал. 1 се изменя така:
"Условията и редът за провеждане на изпита се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
Комисията не приема предложението.
"(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, и членове: заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за законодателството, инспектор от "Инспектората" към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, съдия от Върховния касационен съд и прокурор от Главна прокуратура."
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов:
В чл.12 алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Изпитът се провежда от комисия в състав: съдия във Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, трима представители на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция, определени от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, и представител на Нотариалната камара, определен от Съвета на нотариусите.
(3) Резултатите от изпита се изпращат на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, който издава заповед за придобиване качеството на нотариус."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов:
В чл. 12 ал. 2 се изменя така:
"(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, и членове: съдия от Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж на нотариус и хабилитиран преподавател по гражданско право от Юридическия факултет и инспектор от "Инспектората" към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция."
Комисията подкрепя частично предложението и го включва в окончателния текст на § 1в.

Предложение от народния представител Александър Каракачанов:
В чл. 12, ал. 2 след думите "прокурор от Главна прокуратура" да се добавят думите "и член на Висшия съдебен съвет".
Комисията не подкрепа предложението.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 12, ал. 2 се изменя така:
"(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, и членове: съдия от Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж, нотариус с най-малко 10-годишен стаж на нотариус и хабилитиран преподавател по гражданско право от Юридическия факултет и инспектор от Инспектората към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция".
Комисията подкрепя частично предложението и го включва в окончателния текст на § 1б.
Комисията предлага § 1 да стане § 1б със следното съдържание:
"Чл. 12, ал. 2 се изменя така:
"(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, и членове: инспектор от Инспектората към Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция, съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж, определен от Висшия адвокатски съвет, и представител на Нотариалната камара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов оттеглят неприетите от комисията предложения.
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов, което е подкрепено частично. Удовлетворява ли Ви? Госпожа Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мълчах досега, защото бях сигурна, че ще намерим верния път.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това ли е пътят?
ПЕТЯ ШОПОВА: Беше създадена специална група в правната комисия, която обедини текстовете. Предложението за състава на комисията за конкурса беше обединено предложение, така че аз го подкрепям от свое име - проф. Драганов е самостоятелна личност и депутат и не зная какво мнение ще изрази.
Смятам, че в обединеното становище в специализираната комисия, в която участваха и представители на Нотараиалната камара, беше взето най-доброто решение. Подкрепям изцяло предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Драганов? Също подкрепя.
Има предложение на народния представител Александър Каракачанов в чл. 12, ал. 2 след думите "прокурор от Главна прокуратура" да се добавят думите "и член на Висшия съдебен съвет". Предложението не се подкрепя от комисията.
Господин Каракачанов го няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 9, против 131, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков, частично прието от комисията.
Господин Миков, удовлетворява ли Ви? Имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, не ме удовлетворява направеното предложение относно това да има един хабилитиран преподавател по гражданско право от Юридическия факултет. Подробно изложих мотивите си в комисията, но те не бяха приети. Сигурно не се приемат и от нотариата. По какви съображения, не знам.
Оттеглям това предложение. Няма смисъл да губим парламентарно време, за да убеждавам в нещо господата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте § 1б - изменение в чл. 12 - нова ал. 1:
"Чл. 12. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, и членове: инспектор от "Инспекторат" към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж, определен от Висшия адвокатски съвет, и представител на Нотариалната камара."
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 25.
Параграф 1б е приет.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо не гласувахте моето предложение? Отворете текста, то е първото. Знам, че няма да мине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, има някакво недоразумение. В текста, който е пред мен, по чл. 12 няма Ваше предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Зная как ще се гласува, но въпросът е поне да спазваме нещата. Ето го... (Показва текста на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние сега не гласуваме § 1.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чл. 12, ал. 1 и 2 гласуваме - съставът на комисията. Аз много добре знам защо се мени тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, искате да гласуваме за отпадане ли? Държите ли?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Държа да се спазва процедурата при приемането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лошо е направен докладът на комисията. Дадохме им възможност да го оправят, но сега ние ще трябва да правим това.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения:
"Чл. 14. (1) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите след нейното учредяване".
Предложение на Петя Шопова и Драгомир Драганов:
В чл. 14, ал. 1 изразът "след нейното учредяване" се заличава.
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков:
В чл. 14, ал. 1 накрая думите "след нейното учредяване" да отпаднат.
Комисията приема предложенията.
Предложение на Петър Рафаилов и Емануил Йорданов:
В чл. 14, ал. 2, т. 4 накрая на текста се поставя запетая и се добавят думите "както и декларация за произхода на средствата, с които е закупена (наета) и оборудвана нотариалната кантора".
Комисията приема частично предложението и го включва в окончателния текст на § 2.
Предложение на Петя Шопова и Драгомир Драганов:
В чл. 14, ал. 2, т. 4 след думите "договор за наем" да се добави текстът "клетвена декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването й, по образец, одобрен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция".
Комисията приема предложението и го включва в окончателния текст на § 2.
В ал. 4 думите "тримесечен срок" се заменят с "едномесечен срок".
Предложение на Петър Рафаилов и Емануил Йорданов:
В чл. 14, ал. 4 изречение второ се изменя така: "Преписи от документите по ал. 2 се изпращат от Съвета на нотариусите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция".
Комисията подкрепя предложението и го включва в окончателния текст на § 2.

Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов: в чл. 14, ал. 4 думите "тримесечен срок" се заменят с "двумесечен срок".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 2 със следното съдържание:
"§2. Чл. 14 се изменя така:
1. В ал. 1 думите "след нейното учредяване" се заличават.
2. В ал. 2, т. 4 след думите "довоговор за наем" се добавя текстът "декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването й по образец, одобрен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция".
3. В ал. 4, изречение първо думите "тримесечен" се заменят с "едномесечен" и се създава изречение трето със следното съдържание: "Преписи от документите по ал. 2 се изпращат от Съвета на нотариусите на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Във връзка с чл. 14, алинеи 1, 2 и 4 има направени предложения от народните представители Петя Шопова, Драгомир Драганов, Татяна Дончева, Михаил Миков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов. Всички те са приети, с изключение на предложението на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов - в чл. 14, ал. 4 думите "тримесечен срок" да се заменят с "двумесечен срок".
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 170 народни представители: за 168, против 1, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 3. В чл. 15, ал. 1 думите "ако не е положил преди това" се заличават."
Комисията предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 161 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 29.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов: създава се нов § 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност той ще бъде § 3.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предлага се новият § 3а, който всъщност ще бъде § 3, да има следното съдържание:
"1. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
"(2) При извършване на подлежащи на вписване сделки сумата, дължима на продавача или заменителя, се депозира в банковата сметка на нотариуса, който представя документ за това пред съдията по вписванията."
2. В чл. 25 се създават нови алинеи 3 и 4.
"(3) Нотариусът представя подлежащите на вписване сделки пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт или документ.
(4) След вписването нотариусът изплаща дължимите суми на продава или заменителя."
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция на новия § 3:
"§ 3. 1. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
(2) При извършване на подлежащи на вписване актове, по искане на страните, сумата, дължима на продавача или на заменителя, се депозира в банковата сметка на нотариуса, който представя документ за това пред съдията по вписванията.
2. Създават се алинеи 3 и 4:
(3) Нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.
(4) В случаите по ал. 2, след вписването нотариусът изплаща дължимите суми на продавача или на заменителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте новия § 3 така, както е предложен от комисията, като в началото според мене предлогът "в" отпада и направо става: "Член 25 се изменя така..." и следва прочит на текста.
Гласували 159 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 6.
Новият § 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 4. Създава се чл. 34а:
Чл. 34а. Нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество по реда на чл. 365 и следващите от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи е възможно нотариуси да имат общ архив и общи помощници."
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов: § 4 да отпадне.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаим Миков: § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията и предлага § 4 със следното съдържание:
"§ 4. Създава се чл. 34а със следното съдържание:
"Сдружаване на нотариуси
Чл. 34а. Нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество по реда на чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи е възможно нотариуси да имат общ архив и общи помощници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложенията за отпадане някой иска ли думата?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, нашето предложение беше свързано единствено с това, че ние казваме нещо, което никъде не е забранено, и то си е възможно, тоест само един допълнителен тълкувателен и насочващ смисъл би имал този текст, ако се приеме. Това е само преразход на време и липса на законодателна икономия. В този смисъл аз съм готов да го оттегля. Той нищо не променя повече в закона. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Смисълът на нашето предложение беше, че ние смятаме нотариалната дейност за индивидуална дейност, свързана с индивидуална имуществена отговорност, при това пълна. Затова смятаме, че сдружаването ще доведе до една обща имуществена отговорност, която не е добре уредена.
Затова аз не оттеглям нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов § 4 да отпадне.
Гласували 168 народни представители: за 40, против 88, въздържали се 40.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 119, против 11, въздържали се 36.
Параграф 4 е приет.

 

ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 5. В чл. 35 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) При смърт на нотариуса, ако неговите наследници по закон и отговарящи на изискванията по чл. 8 и 9 от Закона за нотариусите в едномесечен срок от откриване на наследството не направят писмено искане до Нотариалната камара за встъпване в неговите права. В тези случаи се издава съответната заповед за вписване на лицето в регистъра на Нотариалната камара. В случай, че отговарящите на горните условия наследници са повече от един, предимство има кандидатът с по-дълъг юридически стаж."
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов - § 5 да отпадне.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - § 5 да отпадне.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов - по § 5: в чл. 35 предложената нова ал. 2 да отпадне.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 5 да отпадне.
Комисията приема предложенията и предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 176 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 5.
Параграф 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: В § 6 предложението за създаване на нова ал. 2 на чл. 42.
Постъпили са предложения от народните представители Петя Шопова, Драгомир Драганов, Александър Каракачанов, Любен Корнезов, Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на § 6. Такова е и становището на комисията - за отпадане на § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 6.
Гласували 174 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 7. В чл. 48, ал. 1 се изменя така:
"(1) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за извършване на неотложни нотариални действия. В случая се прилага съответно чл. 47, ал. 2."
Комисията подкрепя текста на вносителите по § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 от вносителите, който всъщност ще стане § 5, някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 7, респективно § 5 така, както е предложен от вносителите и подкрепен от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 23.
Параграф 7 на вносителите, или пореден § 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов - създава се нов § 7а:
"В § 53, ал. 2 след думите "за участие в конкурса за нотариуси и" се заличават."
Комисията приема предложението и предлага да се създаде нов § 7а със следното съдържание:
"§ 7а. В чл. 53, ал. 2 текстът "за участие в конкурса за нотариуси и" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения нов § 7а, който всъщност ще бъде § 6? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението така, както е направено от вносителя и подкрепено от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 41.
Параграф 7а на вносителите или пореден § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов - създава се нов § 7б със следния текст:
"§ 7б. В чл. 57, т. 2 след думата "избира" се добавя текстът "за срок от две години".
Комисията приема по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 7б със следното съдържание:
"§ 7б. В чл. 57, т. 2 след думата "избира" се добавя текстът "за срок от три години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 7б на вносителите, който ще бъде § 7 така, както е предложен.
Едно уточняване. Текстът на вносителите е за срок от две години, а на комисията е за срок от три години. Вносителите приемат предложението на комисията.
Гласуваме предложението на комисията: "§ 7б. В чл. 57, т. 2 след думата "избира" се добавя текстът "за срок от три години".
Гласували 160 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 7.
Параграф 7б на вносителите или § 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 8. В чл. 62, ал. 3 след думите "5-годишен" се добавя думата "юридически".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 8, както е предложен.
Гласували 152 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 30.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 9. В чл. 65 т. 6 се отменя."
Комисията предлага § 9 със следната редакция:
"§ 9. В чл. 65 т. 6 се изменя така:
"6. посочва кой нотариус да участва в конкурсната комисия;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, чувам, че искате да подобрите текста. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Чисто редакционно е предложението ми. Един колективен орган може да избира или да определя някой. "Посочването" в правото и в закона не стои добре. Така че аз предлагам "определя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. "§ 9. В чл. 65 т. 6 се изменя така:
"6. определя кой нотариус да участва в конкурсната комисия;"
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 12.
Параграф 9 е приет с направената корекция.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 10. В чл. 69 след думите "10-годишен" се добавя думата "юридически", а думите "на нотариус" се заличават."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - § 10 да отпадне.
Комисията не приема предложението и предлага § 10 да се гласува, както е предложен от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на § 10 има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За какво става въпрос в чл. 69? Става въпрос за един от органите на Нотариалната камара, а именно за нейния Контролен съвет. В сега действащата редакция на закона е предвидено контролът върху нотариусите да се извършва от люде, които разбират от нотариална работа, по презумпция, че 10 години като си се занимавал с нея, имаш една представа от тази работа.
С правеното предложение ще се даде възможност в органите на Нотариалната камара, органи на една гилдия, на една свободна специфична професия, да влизат въобще юристи. Примерно може да има стаж на следовател, може да има стаж на прокурор, може да има стаж на научен работник от университета. Сигурно и депутатският стаж ще се зачете за това.
Така че нашето предложение е свързано само с това: хората, които ще се избират там, да бъдат ограничени от това гилдийно изискване - 10 години да са вършили тази работа.
Благодаря ви и ви моля да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на господин Миков.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков § 10 да отпадне.
Гласували 158 народни представители: за 45, против 104, въздържали се 9.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 10, както е предложен от вносителите.
Гласували 146 народни представители: за 108, против 32, въздържали се 6.
Параграф 10 е приет, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 11. В чл. 71, ал. 2 думите "а за председател - с най-малко 10-годишен стаж на нотариус" отпадат."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков - § 11 да отпадне.
Комисията не приема предложението и предлага § 11 със следната редакция:
"§ 11. В чл. 71, ал. 2 след думите "10-годишен" се добавя думата "юридически" и се поставя точка, като текстът "а за председател - с най-малко 10-годишен стаж на нотариус" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на § 11 - положението е аналогично с § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 42, против 105, въздържали се 4.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен в комисията.
Гласували 146 народни представители: за 106, против 23, въздържали се 17.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: § 11а, предложен в допълнителното становище от заседанието на комисията от 11 декември 1997 г., приет единодушно на заседанието на тази комисия, със следното съдържание:
"§ 11а. В чл. 73, ал. 1, на края на изречението се поставя запетая и се добавя "но не повече от удостоверения материален интерес".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Става дума за материалната отговорност на нотариусите.
Моля, гласувайте предложението за нов § 11а в допълнителното становище на комисията, който гласи:
"§ 11а. В чл. 73, ал. 1, на края на изречението се поставя запетая и се добавя "но не повече от удостоверения материален интерес"."
Гласували 156 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 20.
Параграф 11а от допълнителното становище на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 12. В чл. 85 ал. 1 се изменя така:
"(1) Размерите на нотариалните такси се определят от тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов:
В § 12 думите "чл. 85, ал. 1" се заменят с "чл. 85, ал. 3" и ал. 3 се изменя така:
"(3) Размерите на нотариалните такси се определят от тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след съгласуване с Нотариалната камара."
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков:
Параграф 12. В чл. 85, ал. 3 се изменя така:
"(3) Размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет, предложена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията предлага § 12 със следното съдържание:
"§ 12. В чл. 85, ал. 3 се изменя така:
"(3) Размерите на нотариалните такси се опредеят с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след съгласуване с Нотариалната камара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Миков, вносител на предложението.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! По-скоро пак чисто редакционно. Неслучайно сме си позволили да сложим предлога "по" вместо "от" на вносителя и "с" в крайния вариант на текста, предложен от комисията. Защо правим това? Защото таксата се определя от нотариуса. Тя става само въз основа, става по тарифа, но нито с тарифа, нито от тарифа. Става по тарифа и нотариусът определя, а не тарифата. На базата на нея той определя в конкретния случай таксата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от комисията, като предлогът "с" пред думата "тарифа" се заменя с предлога "по".
Гласували 159 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 10.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов са предложили нов § 12а, който след това са оттеглили, тъй като § 2 от Допълнителните разпоредби на закона е изменен с § 8 от приетия на 4 декември 1997 г. Закон за облагане доходите на физическите лица.
Следва предложение на народния представител Александър Каракачанов също за създаване на нов § 12а.
В Допълнителните разпоредби § 2 се изменя така:
"§ 2. (1) Пазарната цена е действителната цена на вещта, предмет на сделката или завещанието, която страните са длъжни добросъвестно да обявят, но тя не може да бъде по-ниска от пазарната стойност на имота, определена по Закона за местните данъци и такси.
(2) При съмнение или невъзможност да се определи действителната пазарна цена нотариусът може по своя инициатива или по искане на страните да назначи вещо лице.
         (3) Ако се установи, че страните не са обявили действителната цена, те заплащат солидарно тройния размер на дължимите такси.
(4) Санкцията по предходната алинея се присъжда с определение на съдията по вписванията и подлежи на обжалване пред районния съд."
Комисията приема частично предложението и предлага да се създаде нов § 12а със следното съдържание:
"§ 12а. В чл. 96 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) При разлика между оценката по § 2 и удостоверения материален интерес нотариалната такса се събира върху по-високата от двете."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам господин Каракачанов в залата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов за създаване на нов § 12а.
Гласували 149 народни представители: за 4, против 62, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12а така, както е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 37.
Параграф 12а е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 13. В § 3 от Преходните разпоредби на закона думите "но не по-късно от една година след влизане на закона в сила" се заменят с "до 15 май 1998 г.".
Предложение на народния представител Любен Корнезов: § 13 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков: § 13 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Кирил Йорданов: По § 13. В § 3 от Преходните разпоредби думите "до 15 май 1998 г." се заменят с "до 31 януари 1998 г.".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов: § 13 се изменя така:
"§ 13. В § 3 от Преходните разпоредби думите "но не по-късно от една година след влизане на закона в сила" се заменят с "до 1 март 1998 г.".
Комисията приема предложението и го включва в окончателния текст на § 13.
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов: по § 13 срокът да стане "до 31 януари 1998 г.".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 13 със следното съдържание:
"§ 13. В § 3 от Преходните разпоредби думите "но не по-късно от една година след влизане на закона в сила" се заменят с "до 1 март 1998 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, предложението за отпадане на § 13. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 50, против 92, въздържали се 16.
Предложението за отпадане не се приема.
Предложение на народния представител Кирил Йорданов.
Имате думата.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Това предложение беше направено с оглед съществуването до този момент на думите "до 15 май 1998 г.", който срок ми се стори твърде дълъг. Целта беше да има яснота относно професионалното бъдеще на колегите, също така и улесняване в тази дейност не без значение беше да се съберат върху действителната световната цена и необходимите такси в местните бюджети и в Централния бюджет.
С оглед новото предложение за 1 март 1998 г. аз оттеглям това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Госпожа Шопова също оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте § 13, както е предложен от комисията, със срок до 1 март 1998 г.
Гласували 163 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 25.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов - създава се нов § 13а със следното съдържание:
"В § 4 от Преходните разпоредби след думата "вписванията" се поставя точка и текстът до края се заличава".
Комисията приема предложението и предлага да се създаде нов § 13а със следното съдържание:
"§ 13а. В § 4 от Преходните разпоредби след думата "вписванията" се поставя точка и текстът до края се заличава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения нов § 13а желае ли някой думата? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 111, против 39, въздържали се 9.
Параграф 13а е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 14. § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"§ 5. (1) Първоначално вписването в регистъра по чл. 14 от закона се извършва от "Инспектората" при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. След свикването на първото Общо събрание на Нотариалната камара и избора на нейните органи регистърът се предава на Съвета на нотариусите.
(2) Първото общо събрание на Нотариалната камара се свиква от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция в едномесечен срок от вписването на не по-малко от 2/3 от лицата, спечелили конкурса по чл. 12 от закона".
Досегашните алинеи 2 и 3 стават алинеи 4 и 5.
Предложения на народните представители Петя Шопова, Драгомир Драганов, Любен Корнезов, Татяна Дончева и Михаил Миков за отпадане на § 14.
Комисията не приема тези предложения.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов.
Комисията приема това предложение и предлага § 14 да се измени така:
"В § 5 от Преходните разпоредби се създават алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
"(4) Въз основа на резултатите от първия конкурс вписването в регистъра по чл. 14 и заповедите по § 6 се извършва от "Инспектората" при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. След провеждането на първото Общо събрание на Нотариалната камара и избора на нейните органи от нотариусите, регистърът се представя на Съвета на нотариусите.
(5) Първото Общо събрание на Нотариалната камара, проведено по реда на ал. 4, се свиква от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция в едномесечен срок от вписването на не по-малко от 2/3 от лицата, издържали конкурса по чл. 12.
(6) Органите на Нотариалната камара, избрани по реда на ал. 2, т. 2, изпълняват функциите си до провеждането на Общото събрание съгласно ал. 5".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението за отпадане на § 14 има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): И така, господа народни представители, стигнахме и до целта на закона. Параграф 5, който е и сега действащ, казва, че първото Общо събрание на Нотариалната камара се свиква при еди-какви си условия. Това Общо събрание мина, бяха избрани Нотариална камара, Съвет на нотариусите, контролни, дисциплинарни и всички органи са конституирани така, както подобава законът. Те имат и съответен мандат. И сега какво практически се предлага, прикривайки се зад думите? Всички тези избрани органи на нотариусите, които имат и мандат, да бъдат премахнати и да се извършат нови избори, с хора, разбира се, удобни някому. Считам, че това е невъзможно. Защото те са избрани легитимно въз основа на едни правни норми, които са в действие, имат мандат и не може със закон ние да премахваме де факто и де юре тези органи, които са изборни.
Затова предложението, което съм направил, виждам, че и някои други народни представители са го направили, е този § 5 да отпадне. С други думи, да си действат органите и лицата, които са оторизирани. В противен случай, ясно е, целта каква е, но за мен ще постъпим още веднъж противоконституционно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте за предложението за отпадане на § 14.
Гласували 175 народни представители: за 73, против 94, въздържали се 8.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 117, против 53, въздържали се 14.
Параграф 14 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието със Законопроекта за нотариусите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 15. Създава се нов § 6:
"§ 6. До формирането на Нотариалната камара нейните и тези на органите й функции се упражняват от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция."
Предложение на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков: § 15 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов:
"§ 15. В § 6, ал.1 от Преходните разпоредби се изменя така:
"§ 6. (1) Лицата по § 3, които до влизането на закона в сила са изпълнявали нотариални функции и отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1-7, придобиват правоспособност на нотариус без конкурс за района, в който са изпълнявали нотариални функции, ако в едномесечен срок от влизането на закона в сила са подали заявление и документи по чл. 11 и имат не по-малко от 3 години стаж на нотариус до влизане в сила на това изменение на закона."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 15.
Гласували 132 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 3.
Прието е предложението за отпадане на § 15.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: "§ 16. Параграфи 6, 7 и 8 от Преходните разпоредби на закона се отменят. Всички действия, извършени в изпълнение на тези разпоредби до приемането на това изменение на закона се отменят."
Предложение на народните представители Петя Шопова и Драгомир Драганов:
Параграф 16 да отпадне.
Същото предложение правят и народните представители Любен Корнезов, Татяна Дончева и Михаил Миков:
Параграф 16 да отпадне.
Комисията не приема предложенията за отпадане на § 16.
Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов:
Параграф 16 се изменя така:
Параграфи 6, 7 и 8 от Преходните разпоредби се изменят така:
"§ 6. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция отменя издадените заповеди за вписване в регистъра на Нотариалната камара на нотариуси, неположили изпит.
§ 7. В състава на комисията по чл. 12, ал. 2 от закона могат да участват нотариуси, успешно положили изпита за придобиване на правоспособност.
§ 8. Навсякъде в закона думите "министърът на правосъдието" и "Министерството на правосъдието" се заменят съответно с "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция"."
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Кирил Йорданов:
В § 6 от Преходните разпоредби думите "в продължение на една година" се заменят с "в продължение на три години".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 16 със следното съдържание:
"§ 16. Параграфи 6, 7 и 8 от Преходните разпоредби се изменят така:
"§ 6. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция отменя издадените заповеди за вписване в регистъра на Нотариалната камара на нотариуси, неиздържали конкурса по чл. 12.
§ 7. При провеждането на първия конкурс по чл. 12, ал. 2 в състава на комисията вместо представител на Нотариалната камара като член участва окръжен съдия, определен от председателя на Върховния касационен съд.
§ 8. Навсякъде в закона думите "министърът на правосъдието" и "Министерството на правосъдието" се заменят съответно с "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
По § 16 има предложения за отпадане на параграфа от Петя Шопова, Драгомир Драганов, Любен Корнезов, Татяна Дончева и Михаил Миков, които не са приети от комисията.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Това също е един от основните текстове. Това е § 16, бих го казал, новият много тежък удар, който ще бъде нанесен на Нотариата и нотариалната дейност. Защо? Сега се предвижда в сега действащия, приет от всички в предното Народно събрание, че тези, които са изпълнявали длъжността "нотариус", които са били нотариуси в продължение на една година, имат право, без да се явяват на конкурс или на изпит, както искате го приемете, могат да станат по тяхно желание нотариуси в така наричания частен нотариат. Колегите нотариуси си подадоха документи, тази процедура мина, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция ги утвърди и трябваше в разликата за още около 140-150 бройки да се проведе конкурсът, който трябваше днес да се проведе, на 15.
Сега какво ни се предлага? - Всъщност да се отменят заповедите, издадени за нотариуси, а оттук и, разбира се, отново премахване на всички органи, като Нотариална камара, Съвет на нотариусите и т.н., които вече са създадени, включително те бяха създадени и гласувани не по време на правителството на социалистите, а по време на служебното правителство, тогава се избираха органи и ни най-малко тези органи имат някакъв цвят.
Струва ми се, че едно такова искане е и крайно нецелесъобразно. В началото на днешното заседание мнозинството прие, че на 10 000 жители ще има по един нотариус. Практически означава, че България ще има минимум 800 нотариуси.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Супер.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казвате: "супер". А вие знаете ли, че има около 40 съдебни района, където в момента няма нито един нотариус? В момента няма.  


Така че, второ, защо трябва да унижаваме колегите-нотариуси, които имат 3, 4, 5, някои имат и по 20 години стаж като нотариуси, сега да се явяват на конкурс? Това и юридически, и колегиално не е допустимо, след като пък увеличихме особено бройката на 800 нотариуса в България.
Моля ви, поне за това, нотариусите, които са били нотариуси досега, без да се явяват на конкурс да имат право да работят и да си изкарват прехраната, а и да бъдат полезни със своята дейност на гражданите.
Затова аз предлагам § 16 да отпадне, а не да унижаваме тези в огромното си болшинство, достойни български юристи-нотариуси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има ли други желаещи от предложителите да вземат думата?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз само искам да продължа казаното от колегата Корнезов дотук. И искам да го продължа с един цитат от стенограмата, от изявлението на господин правосъдния министър Гоцев от петък. Тоест, оттогава са минали само два дни. Той казва така:
"Ето тук има много колеги-юристи, но примерно, понеже срещу мен стои господин Ганев - той и сега е на същото място - който има и практика, ако той стане нотариус, убеден съм, че няма да може да върши добре нотариална работа, защото никога не е вършил нотариална работа, макар да е отличен юрист, да познава добре работата".
И по-сетне, коментирайки командированите в момента съдебни кандидати и съдии-изпълнители, които запълват дупки в тая тежка ситуация на нотариалната дейност, той казва:
"Така че тези съдебни кандидати, които аз ги командировах, на тях не можем да поверим да прехвърлят собственост на недвижими имоти, защото просто и при най-доброто старание не могат да го правят. С много резерви и с много риск от моя страна командировах съдии-изпълнители да вършат тази работа, като подбирах хора, които дълго време в своята практика са имали досег до нотариалната работа".
И какво става сега? При наличието на 800 места, при наличието вече на друга опасност - аз лично подкрепих да има повече места за нотариуси и подкрепих това предложение, свързано с отваряне - повече хора да могат да изпълняват тази дейност, за да се облекчи тя. Да бъдат улеснени гражданите.
Но какво става сега? Правилно посочи колегата Корнезов, има една сериозна опасност в цели съдебни райони тези места да не бъдат запълнени, първо.
Второ, законът дава възможност там, където няма частни нотариуси, тази дейност да се поеме от съдиите по вписванията. Съществува реалната опасност всеки да си направи сметката, че вместо да изпълнява тежките ангажименти, свързани с вписването му като частен нотариус, да решава проблемите по нотариалната дейност директно чрез съдията по вписванията. И ето, в тази ситуация ние сега поставяме въпроса да минават изпит хора, които несъмнено са извън категорията от цитираните от министъра лица, които имат допир до нотариалната работа. Някои от тях вършат тая работа десетки години. И ги поставяме, не бих казал, в унизително, но създаваме една смешна ситуация, че по силата на един изпит и тези, които са работили 10 години, и тези, на които през живота им не е изповядана нито една нотариална сделка пред тях, да тръгнат от едно и също място. Това няма да доведе до нищо добро. Още повече, пак ви казвам, става въпрос за около 150 души сега действащи нотариуси, по моя информация, със стаж, предвиден и от закона. Лично друг е въпросът, че аз смятах, че може би трябваше там да завишим стажа с още една година. Така или иначе такова предложение не постъпи. И пет души - публикувано е в "Държавен вестник" - пет души по § 7, ако не ме лъже паметта, които са били нотариуси повече от пет години. Отделно, че тези, които не отговарят на тия критерии, пак ще си минават по общия ред.
Ето за това мисля, че има достатъчно аргументи, особено при направеното и прието предложение на 10 хил. души - един нотариус. Този въпрос, със сега действащите, да го решим така, за да не предизвикваме напрежението в тези среди. Системата вече е достатъчно отворена. Броят на нотариусите ще бъде на два випуска на юридическия факултет - 800 души. Мисля, че по никой начин положението на тези 150 нотариуси няма да наруши функционирането на нотариата. Нещо повече, те, освободени от изпит, ще поемат върху себе си най-ангажирано, именно по тоя начин, прехода от държавен към частен нотариат. Нещо, което е твърде деликатен процес и който може да създаде нови проблеми в нотариалната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за реплика господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оказва се, че колегите, които се изказаха преди мен, явно не са слушали дебатите досега и не са следели какво сме гласували. Просто гласуването на закона приключи. Остават два - три параграфа.
С това гласуване ние сме възприели определени принципи. Израз на тези принципи са и последните параграфи, които остават. Ние не можем да третираме явяването на конкурс като унижение към който и да е. Явяването на конкурс е възможност за всеки един човек да докаже своята професионална квалификация.
Ако разглеждаме нещата така, както правите това вие, тогава не е ли унижение за един съдия с 20-годишен стаж да се яви на конкурс при положение, че той във всяко едно свое дело, свързано със собственост, свързано с делба, е проверявал качеството на работата на определен нотариус? Не е ли унижение и за един адвокат, по силата на вашата логика, да се явява на конкурс, при положение, че той дълги години се е явявал именно на такива дела, свързани с въпросите на собствеността? Нека не разглеждаме нещата така. И тук не става въпрос за 150 души, за 100, за 80, а става въпрос за принципи. Именно за този принцип, всички нотариуси да бъдат равнопоставени, което е основната цел на разглеждания от нас законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йорданов. (Единични ръкопляскания от СДС.)
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Има думата за дуплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз пак ще повторя. Явно вие, господин Йорданов, пък не сте слушали прочетеното от мен и казаното от министъра, за който Вие сте гласували при избора на кабинета. То напълно опровергава казаното преди малко. Пак Ви го чета:
"Така че тези съдебни кандидати, които аз ги командировах, на тях не можем да поверим да прехвърлят собственост на недвижими имоти, защото просто и при най-доброто старание не могат да го правят. С много резерви и с много риск от моя страна командировах съдии-изпълнители да вършат тази работа, като подбирах хора, които дълго време в своята практика са имали досег до нотариалната работа" - министър Гоцев, от петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за изказване господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, аз само вземам повод от този параграф, именно защото, както се каза току-що, гласуването на закона приключва.
И за да не приключи така банално и без ясно съзнание, сякаш нещата трябва да бъдат повторени. Нотариусите, които сега са нотариуси, са придобили субективни права на базата на закон и на една константна практика, която в обществото винаги се е крепяпла и се е утвърждавала, за да има общество и да има институции и хора, които съставляват техния реален субстрат.
Какво искаме да направим? Под формата на параграфи, на неясни позовавания на текстове - и това е предложение, което аз ще направя след малко, всъщност правим ясна политическа промяна на действащото законодателство. Искаме не тези, а онези да бъдат нотариуси.
Господа, юридическото образование се придобива въз основа на една установена система: изпити за правоспособност, трудов стаж и т.н. Това, което правим сега, е една новела. И казвате: "Не ги унижаваме.". Е, какво правим? Искаме тези, които са живели със статуса на нотариуси, да им кажем: вие трябва още веднъж да се докажете пред себе си. И не толкова пред себе си, а пред една комисия, която ще съставим ние, тоест вие. Явяването на изпит в живота никога не е било, разбира се, унижение, но да се явяваш на такъв изпит, който е продиктуван от едно мнозинство, което, Боже мой, не знам защо няма чувство, че е временно, както всичко, това не може да бъде така.
Господин Корнезов употреби думата "моля ви". Това е недопустимо. Не трябва да се молим за това. Приемете текста, но се изправете пред себе си. Това е лош начин на законодателстване. И половината оттук не знаят за какво става дума. Не ви обиждам. Но, господин председател, време е да се установи в края на краищата и в това Народно събрание една ясна практика, установена в света. Когато се раздава едно предложение с доклад на една комисия, в лявата половина на тези страници трябва да има сегашния текст, в дясната - какво се предлага и нюансите да се подчертават. Кажете, колко души сега държат в ръцете си стария закон, колко души го разгръщат и след думите "има" да се прибави "полуима" и т.н. Така не се уважава народно представителство.
Това го казвам по един малко по-общ повод. Дано то да бъде извинение за неразумния начин, по който ще преминем да гласуваме. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
За реплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Господин Ганев! Искам да кажа, че въпреки ...
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Щом е "въпреки", е ясно какво следва.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: ... моето дълбоко уважение към Вас и безспорните Ви качества, свързани със словесната изява от тази трибуна, аз си позволявам да не се съглася по отношение на необходимостта досегашните нотариуси да се явяват на изпит, както и по отношение на придобитата специалност.
Аз искам да бъда пределно ясен. Принципът е следният. Знаете много добре, че всички юристи завършват Юридическия факултет със завършена специалност "право" и общ профил. При това положение или трябва всички, получили съответни дипломи, да имат право да стават нотариуси, без какъвто и да е изпит, или трябва всички да отидат на конкурс. Това е така, защото ако ние допуснем държавните нотариуси по право да стават, по Вашата логика би било обидно за останалите, които притежават също юридическо образование и общ профил "право" - тъй като специалност "нотариус" просто няма - говоря по образование. Просто приехме принципа, че когато се канадидатства за получаване на правоспособност, а именно защото старият текст на закона е пред мен, самият стар текст на закона говори за получаване на правоспособност. И когато получаването на правоспособност е за частна работа, то тогава качеството "държавен служител" просто не би трябвало да има никаква стойност. А образованието на всички, които се явяват, е едно и също. Това е единствената причина да приемем общото правило всички да се явят на изпит. Алтернативата би била всеки, който желае, да може да става нотариус, включително и адвокати, и съдии и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Не защото господин Рафаилов се обърна персонално към мен, но неговите думи налагат да се припомни с едно изречение нещо много важно. Господин Рафаилов, става дума за принципа на придобитото право и за нищо друго. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганев.
Заповядайте.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Колеги! Направеното от мен предложение е изразът "в продължение на една година" да се замени с израза "в продължение на три години". Направеното предложение е в две насоки. Първото е ясно - 3-годишният срок да бъде приведен в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Конституцията, след изтичането на който магистратите да стават несменяеми. Присъединявам се към това, което казаха моите колеги от нашата парламентарна група. Бих добавил и няколко думи във връзка с изложените съображения на вносителите, че се касае за противоконституционна привилегия.
Чета текста на чл. 6, ал. 2, в която тези случаи са изчерпателни изброени и такъв не виждам. Защото тук става дума за привилегии, основани на: "раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично обществено положение, имуществено състояние".
Нека не забравяме, че водещ мотив на предишния законодател, който беше приел сега действащия закон, е бил приемствеността в кадрите. С оглед спецификата на услугите, които се извършват, дейностите, които се извършват, приемствеността е наложителна. Нека не забравяме и спецификата в дейността на нотариусите, както и факта, че към момента, така заварени, те отговарят на всички възможни рангове съгласно Закона за съдебната власт. И съдиите, които ги заемат по силата и изпълнението на своите функции, не са също така принудени да се явяват на конкурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Всъщност Вие аргументирахте Вашето предложение, което след малко ще бъде поставено на гласуване.
С оглед на разглеждания § 16 поставям на гласуване предложението на петима народни представители, а това са госпожици и господата Петя Шопова, Драгомир Драганов, Любен Корнезов, Татяна Дончева и Михаил Миков - за отпадане на § 16.
Това предложение не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 65, против 88, въздържали се 8.
Предложението за отпадане на § 16 не е прието.
Следващото предложение е предложението на господин Кирил Йорданов, което също така не е прието от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 7, против 129, въздържали се 22.
Предложението на господин Кирил Йорданов не е прието.
Не поставям на гласуване предложението на господата Рафаилов и Йорданов, защото е прието от комисията и инкорпорирано в нейното предложение.
Следва предложението на комисията по § 16 така, както той беше докладван от името на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 117, против 54, въздържали се 3.
Параграф 16 със съдържанието, докладвано от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предложение на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов - създава се § 17 със следното съдържание:
"§ 17. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията приема предложението и предлага да се създаде § 17 със следното съдържание:
"§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Предложения по този текст няма. Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 17 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 120, против 29, въздържали се 9.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДИМОВ: Предложение на народния представител Емануил Йорданов за създаване на § 18. Колегата Йорданов е оттеглил своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
При това положение Законът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите е приет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата госпожа Дончева за отрицателен вот.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Мисля, че е хубаво който и да стои в българския парламент, когато се правят нови институции, какъвто е частният нотариус, да има една приемственост в усилията, защото и онези, които ще попълнят новата институция и онези, които ще бъдат нейни клиенти, искат държавата да уточни ясни правила, а не всяка една политическа смяна да води до създаване на нови и нови правила, които никой не знае нито какви са, нито колко време ще изтраят.
Хубаво е, когато се говори за принципи, но още по-добре е да се знае, че правните принципи излизат от живота. И онзи, който се мъчи да налага принципи, въпреки живота, обикновено не прави нищо, освен да създава настроения срещу себе си. Създаването на една нова институция изисква тя да стане жизнена, да може да работи, да може нещата да стават по-удобно и по-лесно. Законът за нотариуса е пример за две неща. Първото е, че може да се създаде обществен проблем без такъв да съществува. Внуши си някой, че трябва да накара някой да отиде на конкурс и тръгна да законодателства, воден от тази идея, дори когато никаква практическа необходимост не налага това. Места достатъчно, хора малко. Само излишен хаос и несигурност и за гражданите.
И накрая да сложим едно позорно петно на парламента, който реши, че като висш законодателен орган може да законодателства както си иска, без всякакви правила. Не може една институтция, като парламента, да спечели обществено уважение, ако прави това. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Ганев има думата за отрицателен вот.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Вземам думата, господин председател, да обясня отрицателния си вот.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Против какво отрицателен вот? Против последния параграф ли?
ГИНЬО ГАНЕВ: Ще Ви обясня отделно и то само с няколко думи.
Четем историята и аз искам да си спомня с тъга за този Тразимах, който казваше: "Забелязъл съм, че всяка власт прави закони, които да бъдат в нейна полза. Четете го, но го забравете!". Този Тразимах не прави дълъг пътя на едно мнозинство, което и да бъде то. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганев.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, второ четене.
Господин Лучников, имате думата.
В предходно заседание сме гласували включително § 83 и трябва да продължим с § 84.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди да продължим работата по Закона за Гражданския процесуален кодекс, искам да се върнем на § 39, при гласуването на който допуснахме една грешка. Ние гласувахме, че в буква "б" след числото "5 000 000" се поставя запетая и се добави "с изключение на исковете за издръжка". Само че в закона не фигурира числото "5 000 000", а "4 000 000". Имаше предложение числото "4 000 000" да се замени с "5 000 000". Ние обаче пропуснахме да гласуваме него и направо гласувахме този текст, който става безсмислен, защото не отговаря на стария текст.
Затова моля да прегласуваме § 39, като в чл. 80, ал. 1, буква "б" сe получи следната редакция:
"В буква "б" числото "4 000 000" се заменя с числото "5 000 000", след което се поставя запетая и се добавя "с изключение на исковете за издръжка".
Моля да гласуваме тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Различно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Лучников за прегласуване на § 39 в редакцията, която той предложи.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Продължаваме с текста на закона.
"§ 84. В глава ХХI "Преглед и отмяна на влезли в сила решения" се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
"ХХI. Отмяна на влезли в сила решения".
2. Раздел 1. "Преглед по реда на надзора" с членове 225-230 се отменят.
3. Заглавието "2. Отмяна на влязло в сила решение" се заличава.
4. В чл. 231, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в буква "д" накрая съюзът "и" се заличава;
б) създава се буква "ж":
"ж) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;".
5. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 1 се изменя така:
"Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "д", "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила."
б) създава се нова ал. 2:
"(2) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок."
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
6. В чл. 233 ал. 1 се отменя."
Има предложение от народния представител Любен Корнезов - чл. 233, ал. 1 да се измени така:
"Главният прокурор може да иска отмяна на влезли в сила решения на основанията, посочени в чл. 231 до една година от възникването на основанието за отмяна."
Комисията не подкрепя предложението.
"7. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
"Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии."
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4."
Комисията предлага текста да се гласува, както е предложен от вносителя.


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. По § 84 има едно-единствено предложение, което не е възприето. Това е предложението на господин Любен Корнезов. Имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Най-напред едно уточнение за прецизност.
В това, което ни е раздадено, а и тук сега чухме, че комисията предлага § 84 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет. Но този § 84 всъщност е продукт на общите усилия на двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз коригирах това в изложението си.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не най-важното е това.
Какво предлагам? Сегашната редакция на чл. 233, ал. 1 действа повече от 40 години и дава възможност на председателя на Върховния съд, сега Върховния касационен съд и на главния прокурор в тригодишен срок да правят предложение за отмяна на влезли в законна сила решения, когато са налице основанията по чл. 231 или казано на малко по-разбираем език - едни от видовете неправилност на решенията.
Сега се предлага този текст да отпадне. Що се отнася до възможността председателят на Върховния касационен съд да отпадне да има право да прави предложение за отмяна на влезли в законна сила решения, това е вярно и правилно, защото той е също съдия, той е пръв между равни и не може сам да има право да сезира собствения си съд да разглежда делото.
Добре, това предлагам и аз, но отварям една скоба, защото само преди няколко дни гласувахме Закона за Върховния административен съд и въпреки това, което предложих, мнозинството даде право на председателя на Върховния административен съд да се самосезира, за да иска отмяна по чл. 231. Къде е логиката? Така или иначе не бива председателят на Върховния касационен съд да има това правомощие.
Трябва ли обаче да отнемем това правомощие и на главния прокурор? Досега този механизъм действаше добре. Всъщност това е един основен инструмент - правото на главния прокурор за борба срещу неправилните решения, влезли в законна сила. И ако тук някои - хайде да не определям точно кои - имат някакво негативно отношение към личността на конкретния главен прокурор, не бива ние да превръщаме това в правна норма и да му връзваме ръцете, да му отнемаме правомощия за борба за законност в областта на гражданското правораздаване.
Затова ви предлагам текста главният прокурор да има право на такива предложения за отмяна, разбира се в по-къс срок - предложил съм едногодишен срок, за да се добие по-бързо така нареченият стабилитет на съдебните актове. Мисля, че това е разумно и ще спомогне, а няма да навреди на гражданското правораздаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за изменение на чл. 233, ал. 1. Предложението не е прието от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 43, против 74, въздържали се 36.
Предложението на господин Корнезов не е прието.
Поставям на гласуване § 84, съдържащ промяна в заглавието на раздела и в неговите седем точки, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 109, против 5, въздържали се 21.
Параграф 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 85. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква "в" се изменя така:
"в) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в седемдневен срок;"
2. В буква "д" след думите "както и облигации", вместо запетаята се поставя съюзът "и" и в края на текста думите "и трудови акции" се заличават.
3. Създава се нова буква "ж".
"ж) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;"
4. Досегашната буква "ж" става буква "з"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Позволявам си да прекъсна докладчика само, за да кажа, че грузинската телевизия ще влезе в залата, за да направи снимки на българския парламент.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това няма да ни смущава. (Смее се.)
"§ 86. В чл. 241, ал. 2 думите "от второинстанционния съд" се заличават".
§ 87. В чл. 244 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо думите "решението или разпореждането" се заменят с "определението".
2. В ал. 1, изречение второ думата "решението" се заменя с "определението".
3. В ал. 3 думите "решението или на разпореждането" се заменят с "определението".
§ 88. Член 245 се отменя.
§ 89. В чл. 248, ал. 3 думата "решение" се заменя с "определение".
§ 90. Член 249 се отменя.
§ 91. В чл. 250, ал. 1 след буква "д" съюзът "и" се заличава и се поставя запетая, като след буква "е" се прибавят думите "и "ж".
§ 92. Член 255 се изменя така:
"Чл. 255. Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250, актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б", възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове".
§ 93. В чл. 259 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите "не по-рано от два месеца" се заличават.
2. Алинеи 4, 5 и 7 се отменят.


§ 94. В чл. 276, ал. 3 думите "настойническия съд" се заменят с "органа по настойничество"."
По тези параграфи няма бележки и предложения. Комисията ги подкрепя и предлага да се гласуват така, както са предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване докладваните от господин Лучников параграфи 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93 и 94.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Параграфи от 85 до 94 включително са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 95. В чл. 287 ал. 2 се отменя."
Предложение на народния представител Любен Корнезов: § 95 да отпадне.
Комисията не приема предложението и предлага § 95 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет.
"§ 96. В чл. 288 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава ново изречение второ със следното съдържание: "Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти или с пари".
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 6 се изменя така:
"(6) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане."
5. В ал. 7 думите "на една от вноските по ал. 6" се заменят със "сумата за уравнение на дяловете".
6. Алинеи 8 и 9 се отменят."
Народният представител Любен Корнезов предлага § 96 също да отпадне.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Корнезов да защити единното всъщност предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Тук поне нямаше единно становище. Това е предложение на вносителя - Министерският съвет де факто, което се изработва и от Върховния съд. Става въпрос за делбата и делбеното производство.
Безспорно делбеното производство е най-сложното особено исково производство. Аз съм гледал хиляди делбени дела, тук има и колеги съдии, които, макар и по-млади, също са гледали делбени дела и знаят колко проблеми създават. Ровил съм се да търся най-рационалното решение на делбения процес както в стария Закон за гражданското съдопроизводство, така и чуждото законодателство. И да си призная пред вас, въпреки ровенето ми не съм намерил най-добрата формула поне за себе си.
Какво обаче се предлага сега. Сега се предлага, когато имаме съсобственост на базата на наследство - починал и наследници, респективно съсобственост, придобита по някакъв друг начин - покупко-продажба или друг начин извън съпружеската, имотът, жилището, апартаментът винаги да бъде продаден на публична продан, в която имат право да участват и съсобствениците, и който даде най-много пари - това може да бъде и трето лице, той ще купи това жилище или този имот. На пръв поглед някак си - добре, пазарна икономика и всичко останало. Да, ама кой ще купи това жилище? Ами този, който има най-много пари. А това може да бъде частна фирма или частно лице, което разполага с тези средства. И всъщност имотът, който е придобит по наследство от децата, защото те стават наследници на своите баща и майка, жилището им е единствено, нямат къде да отидат, но така или иначе не са се разбрали помежду си, ще трябва да напуснат бащината си къща, бащиния си имот и някой паралия богаташ да ги изхвърли от бащиния им имот и да влезе вътре. Това вече не е справедливо. Това не е социално решение.
Какво е сегашното състояние - затова казвам да отпадне и да остане сегашният режим. Сегашният режим дава възможност на съда да прецени дали да изнесе на публична продан това жилище или да го предостави на един от сънаследниците, да го предостави примерно на сина или на дъщерята, като тя ще заплати на своя брат или на своята сестра тяхната квота. Тук проблемът е в това, че понеже съдилищата правораздават твърде бавно и мудно, от решението на съда да се заплати паричната равностойност на квотата, примерно едната втора от жилището, докато се вземат парите практически инфлацията ги изяжда. Това е проблемът. Но мисля, че можем да намерим друго решение. Първо, надявам се, че тази инфлация чувствително ще спадне следващата година, така поне е планирано, дай Боже, това да стане така, второ, да се даде възможност за компенсация с по-голяма лихва и т.н. Но не бива имот, придобит от родителите, от тези, които сигурно от залъка са си отделяли, и този имот е останал наследство на децата, те да бъдат практически гонени, когато, разбира се, не разполагат със средства и някой друг, новобогаташ да влиза в бащиния имот. Това ще роди крайно несправедливи решения и ще върже ръцете на съда.
Мисля, че предложението, което ни се предлага - това е предложение на Министерския съвет, е не само социално несправедливо, то е и човешки несправедливо. И моля, подкрепете, ако, разбира се, решите, да отпадне това предложение, да си остане сегашният режим на делбата - той четири пъти е променян, и да търсим с общи усилия някакво по-справедливо решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов. Няма други желаещи за изказване.
По § 95 е постъпило предложение на господин Корнезов той да отпадне. Комисията не приема неговото предложение. Поставям го на гласуване.
Гласували 136 народни представители: за 57, против 52, въздържали се 20.
Предложението на господин Корнезов по § 95 не е прието.
Поставям на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията: "§ 95. В чл. 287 ал. 2 се отменя".
Гласували 129 народни представители: за 86, против 41, въздържали се 2.
Параграф 95 е приет.
Преминаваме към § 96. По него също така има постъпило предложение на господин Корнезов § 96 да отпадне. Господин Корнезов подробно аргументира своето предложение. Комисията не го приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов по § 96.
Гласували 129 народни представители: за 33, против 75, въздържали се 21.
Предложението на господин Корнезов за отпадане на текста не е прието.

Поставям на гласуване предложеното съдържание от Министерския съвет за § 96.
Моля, гласувайте за предложението на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 9.
Предложението на комисията, тоест § 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 97. В чл. 296 числото "100" се заменя с "100 000".
§ 98. В чл. 299 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "районния" се заменя с "съответния", а думите "ощетеното учреждение, предприятие или организация" се заменят с "ощетените лица, подлежащи на държавен финансов контрол".
2. В ал. 2 думата "особени" се заменя с "военни".
3. В ал. 4 буква "б" се изменя така:
"б) името и адреса на ищеца - ощетеното юридическо лице".
§ 99. В чл. 300 ал. 4 се изменя така:
"(4) По делото се призовава като ищец ощетеното юридическо лица".
§ 100. В чл. 301 ал. 3 се отменя.
§ 101. В чл. 306, ал. 1 думите "Народната република" се заменят с "Република България" и думите "правилата на социалистическото общежитие" - с "добрите нрави".
§ 102. В чл. 316, ал. 3 думите "и чл. 402" се заличават.
§ 103. В чл. 328, ал. 2 думите "народната милиция" се заменят с "националната полиция", а думите "на местния народен съвет" - с "от кмета на общината, района или кметството".
§ 104. В чл. 330, ал. 1, буква "д" думите "в полза на социалистически организации и" се заличават.
§ 105. Заглавието "А. Изпълнение срещу граждани" от дял II на част пета се заличава.
§ 106. В чл. 341 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 букви "а", "б", "в" и "г" се изменят така:
"а) ако осъденото лице получава до 100 000 лв. месечно - една пета част, ако е без деца - и една шеста, ако е с деца, които то издържа;
б) ако осъденото лице получава от 100 000 до 150 000 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
в) ако осъденото лице получава от 150 000 до 200 000 лв. месечно - една трета част, ако е без деца - и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
г) ако осъденото лице получава от 200 000 до 250 000 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;"
2. В ал. 1 се създава буква "д":
"д) ако осъденото лице получава над 250 000 лв. месечно - във всички случаи - една втора част."
3. Ал. 4 се отменя.
§ 107. Чл. 362 се изменя така:
"Чл. 362. Описаната вещ се оценява от съдия-изпълнителя по нейната пазарна стойност. В случай на нужда за оценката може да бъде привлечено и вещо лице."
§ 108. В чл. 363 думите "ако не бъде пренесена за продажба в магазин съгласно чл. 367"  се заличават.
§ 109. В чл. 365, ал. 3 числото "20" се заменя с "500 000".
§ 110. Чл. 367 се изменя така:
"Чл. 367. Съдия-изпълнителят извършва продажбата на запорираната вещ публично - при явно наддаване, на място, определено по взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие продажбата се извършва на място, определено от съдия-изпълнителя, като се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис. Получената при продажбата сума се внася по сметка на съдия-изпълнителя в банка.
По писмено искане на страните продажба на вещи може да се извърши чрез посочена от тях борса. Предаването на вещите се удостоверява с протокол, подписан от съдия-изпълнителя и от управителя на борсата. Получената от продажбата сума след приспадане на търговска отстъпка в размер 5 на сто се превежда по сметка на съдия-изпълнителя най-късно на следващия ден. При неизпълнение на това задължение съдия-изпълнителят налага запор върху сметката на борсата в размер на цената на вещите, посочени в протокола за предаване.
Вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия и разноските за които са значително по-големи от стойността на имуществото, се продават не по-късно от една седмица от описа.
Продажбата не се насрочва и описаното имущество се освобождава, ако взискателят в седемдневен срок от описа не внесе разноските за извършването й."
§ 111. Чл. 368 се изменя така:
"Чл. 368. За насрочената публична продан съдия-изпълнителят изготвя обявления, които се поставят на определените за това места в неговата канцелария, в сградата на общината (кметството) по местонахождението на вещите, на сградата, където са предадени за пазене, както и на сградата, където ще се извърши продажбата. Обявленията се поставят най-малко една седмица преди деня на продажбата, а когато се продават бързо развалящи се вещи - най-малко един ден преди нея. Когато продажбата не е била насрочена с протокол за опис и оценка, в тези срокове се уведомяват страните.
Обявления за продан на параходи, шлепове, лодки, самолети и други подобни се поставят освен на местата, посочени в ал. 1, още и на пристанищата, летищата и върху самите вещи.
В дните, посочени в ал. 1, съдия-изпълнителят съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяване на проданта и уведомяването на страните."
§ 112. Чл. 369 се изменя така:
"Чл. 369. Съдия-изпълнителят, ако намери за необходимо, може да разпореди вещите - предмет на публична продан, да бъдат пренесени от мястото за пазене в мястото, където ще се извърши проданта, като по преценка може да се назначи нов пазач.
Във времето от обявяването на принудителната продан до деня на провеждането й съдия-изпълнителят организира и осигурява възможността на желаещите да огледат вещта. Времето за оглед се посочва в изготвените обявления."
§ 113. Чл. 370 се изменя така:
"Чл. 370. Публичната продажба се извършва от съдия-изпълнителя в обявения от него ден и на определеното по реда на чл. 367, ал. 1 място. Наддаването започва в 9,00 ч. и приключва в 12,00 ч.
Изпълнителното дело и всички книжа за продажбата се държат в канцеларията на съдия-изпълнителя от обявяването до деня на провеждането й на разположение на всеки, който се интересува от вещта.
За участие в наддаването се внася задатък от 10 на сто върху оценката. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надхвърля този размер.
Наддаването се извършва по наддавателен лист, в който наддавачите вписват саморъчно срещу подпис цената, която предлагат. Всеки посочва предложената от него цена независимо от цената, която е била предложена преди това.
Ако в 12,00 ч. на деня, в който се извършва продажбата, наддаването все още продължава, то се удължава до края на работния ден.
Недействителни са наддавателни предложения от лица, които нямат право да участват като купувачи в публичната продан, както и предложения, които са по-ниски от оценката, която е и началната цена.
Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на съдия-изпълнителя, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването."
"§ 114. Чл. 371 се изменя така:
"Чл. 371. За купувач на вещта се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. При равни по размер предложения за купувач се обявява лицето, чието предложение е направено по-рано. Обявяването на купувача става от съдия-изпълнител върху наддавателния лист, който се подписва от него."
"§ 115. Създава се чл. 371а:
"Чл. 371а. Обявеният за купувач трябва да плати цената до края на работния ден, следващ деня на публичната продажба, като приспадне внесения задатък.
Ако в този срок цената не бъде внесена:
а) внесеният задатък служи за удовлетворяване на взискателите;
б) съдия-изпълнителят в тридневен срок поканва чрез обявление на определено място в канцеларията си всички лица, които са направили валидни наддавателни предложения и още не са изтеглили задатъците си, и запитва този от явилите се, който е направил най-високо наддавателно предложение, дали го поддържа. Ако той се съгласи да купи вещта, съдията-изпълнител го обявява за купувач и той трябва да внесе цената до края на същия работен ден. Ако този наддавач заяви, че не поддържа предложението си, съдия-изпълнителят по низходящ ред на размера на направените предложения запитва всеки от явилите се дали поддържа предложението си. Ако някой заяви, че го поддържа, съдия-изпълнителят го обявява за купувач и той трябва да плати цената до края на същия работен ден. Наддавач, който се е съгласил да купи вещта и не плати цената в този срок, отговаря съобразно предходната точка. Тази процедура се провежда еднократно."
"§ 116. Създава се чл. 371б:
"Чл. 371б. Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или обявеният за купувач не е внесъл цената, всеки взискател може да иска в седемдневен срок от съобщението вещта да му бъде възложена по цена, равна на оценката, или да поиска извършването на нова продажба. Ако никой не направи такова искане, вещта се освобождава от запор.
Новата продажба се провежда в двуседмичен срок от искането по цена, намалена с 10 на сто в сравнение с първата. По искане на взискателя или на длъжника тя може да се извърши по нова оценка, като разноските за нея са за сметка на този, който я е поискал. Втората продажба се извършва по правилата на първата. Трета продажба не се прави.
Когато взискателите, които искат да им се възложи вещта, са няколко, съдия-изпълнителят обявява за купувач онзи от тях, който в тридневен срок от съобщението предложи най-висока цена над оценката на вещта. Взискател, който е обявен за купувач на вещта, трябва в петдневен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, ако няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и разноските за продажбата, а вещта се освобождава от запор."
"§ 117. Създава се чл. 371в:
"Чл. 371в. Когато за продажба на движими вещи се изисква специално форма, тя се счита спазена с постановлението за възлагане при публичната им продажба."
"§ 118. Създава се чл. 371г:
"Чл. 371г. Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагане. Съдия-изпълнителят предава владението на вещта, след като постановлението за нейното възлагане влезе в сила.
Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорена по исков ред само при нарушаване на чл. 370, ал. 7 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвата от деня на обявяването му за купувач.
Ако постановлението за възлагане бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по предходната алинея, новата подажба се извършва след ново обявяване."
"§ 119. В чл. 372 се провят следните изменения:
1. ал. 1 се отменя;
2. досегашните алинеи 2 - 6 стават съответно алинеи 1 - 5.
§ 120. В чл. 374 думите "финансовия отдел на местния и околийския народни съвети" се заменят с "съответната териториална данъчна служба".
§ 121. В чл. 376, ал. 2 думите "общинския (районния) народен съвет" се заменят с "общината, кметството".
§ 122. В чл. 382 ал. 4 се отменя.
§ 123. В чл. 387, ал. 1, изречение трето думите "народния съвет" се заменят с "общината".
§ 124. В чл. 395 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "или на социалистическа организация" се заличават.
2. В ал. 6 числото "200" се заменя с "20 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да спрем дотук, за да гласуваме тези текстове. По докладваните параграфи предложения не са постъпили. Желаещи да вземат думата? Няма.
Господин Лучников докладва параграфи 97 до 124 включително.
Поставям на гласуване § 97 до § 124 включително.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 97 до 124 включително са приети.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 125. Заглавията "Б. Изпълнение срещу социалистически организации от дял втори на част пета и "ХLII. Общи правила" се заличава.
§ 126. В чл. 399, алинеи 1 и 3 се отменят.
§ 127. Членове 400, 401, 402 и 403 се отменят.
§ 128. Заглавието "ХLIII. Обръщане изпълнение върху суми по сметки в банките "се заличава".
§ 129. Членове 405, 406, 407, 408, 409 и 410 се отменят.
§ 130. Членове 412 и 413 се отменят.
§ 131. В чл. 418, ал. 2 думите "чл. 207 от НЗ" се заменят с "чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс".
§ 132. В чл. 421 числото "20" се заменя с "200 000", а думите"но не повече от 200 лв." се заличават.
§ 133. В чл. 422 числото "40" се заменя с "400 000".
§ 134. В чл. 429 думите "Народната милиция" се заменят с "Националната полиция", а думата "народните" - с "общинските".
§ 135. В чл. 444, алинеи 1 и 2 думите "общинския (районния) народен съвет" се заменят с "общината, района", като в ал. 1 думите "Народната милиция" се заменя с "Националната полиция".
§ 136. В чл. 449, ал. 2 думите "изпълнителният комитет на общинския (районния) народен съвет или кметството чрез свой органи" се заменят с "съдия-изпълнителя".
§ 137. В чл. 450, буква "в", думите "председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, съответно кмета" се заменят с "кмета на общината, района или кметството".
§ 138. В чл. 455 думите "народния съвет съответно" се заменят с "общината, района или".
§139. В чл. 458, ал. 2 думите "Притурката към "Известия на Президиума на Народното събрание" се заменят с "Неофициалния раздел на "Държавен вестник".
§ 140. В чл. 483, ал. 2 думите "изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или кметството, се заменят с "кмета на общината, района или кметството, или определено от него длъжностно лице".
§ 141. Заглавието на глава LII се изменя така:
"LII. Вписване на юридически лица и еднолични търговци".
§ 142. В чл. 489, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 489. По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица, както и регистрацията и заличаването на еднолични търговци и обстоятелствата, които се отнасят до тях, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд".
§ 143. В чл. 490 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква "а" думата "граждани" се заменя с "едноличния търговец", след думата "наименованието" съюзът "и" се заличава и след думата "седалището" се добавя "и адреса".
2. В ал. 1, буква "в" думата "граждани" се заменят с "едноличния търговец" и след думата "ликвидаторите" се добавя "и синдиците".
3. В ал. 1, буква "г" и в ал. 3, думите "указ или акт на Министерския съвет" се заличават.
§ 144. В чл. 491 думата "граждани" се заменя с "едноличния търговец".
§ 145. В чл. 494 се правят следните изменения:
"1. В буква "б" думата "реорганизира" се заменя с "преобразува".
2. Буква "в" се изменя така:;
"в) едноличният търговец".
§ 146. В чл. 495, ал. 1, буква. "б" и ал. 2" думата "граждани" се заменя с "едноличния търговец".
§ 147. Член 500 се изменя така:
"Чл. 500. Решението, с което е отказано вписване, се обжалва пред апелативния съд.
По тези предложения няма предложения и бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване параграфи от 125 до 147 включително, така, както бяха докладвани от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 125 до 147 включително са приети.
Има думата за процедурно предложение господин Абаджиев.
Димитър АбаДжиев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение на 16 декември, вторник, от 9 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, продължение, ако не бъде довършен днес.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вносители Светослав Лучников, Владислав Костов и Ангел Балтаджиев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, вносител Министерски съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, вносител Министерски съвет и Калчо Чукаров - първа част.
Законопроект за здравното осигуряване, вносители Министерският съвет, Александър Томов и група народни представители - първа част.
Законопроект за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда - второ четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение за извънредно заседание утре, вторник, 16 декември от 9,00 ч. с посочения дневен ред.
Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение за извънредно заседание.
Гласували 139 народни представители: за 112, против 19, въздържали се 8.
Прието е предложението, съгласно което утре, вторник, 16 декември, от 9 ч. ще се проведе извънредно заседание на Народното събрание с посочените шест точки в дневния ред.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Допълнителни разпоредби.
§ 148. Навсякъде в закона думите "Върховен съд", "Върховния съд", "Върховният съд" се заменят съответно с "Върховен касационен съд", "Върховния касационен съд", "Върховният касационен съд", а думите "второинстанционен", "вторинстанционния", "второинстанционният" - съответно с "въззивен","въззивния", "въззивният".
§ 149. Навсякъде в закона думите "съдебния изпълнител" и "съдебният изпълнител" се заменят със "съдия-изпълнителя" и "съдия-изпълнителят"."
По двата параграфа няма бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Няма направени предложения по § 148 и 149.
Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване двата параграфа.
Гласували 136 народни представители: за 134, против 2, въздържали се няма.
"Допълнителни разпоредби", като заглавие, с § 148 и 149 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 150. (1) Заварените висящи второинстанционни дела пред Върховния касационен съд, на които не е даден ход по същество, се прекратяват и изпращат на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на въззивното обжалване.
          (2) Заварените висящи второинстанционни дела пред окръжните съдилища, на които не е даден ход по същество, се разглеждат по реда на въззивното обжалване.
          (3) Жалбите по тези дела се привеждат в съответствие с изискванията на § 60 от този закон, за което се дава 14-дневен срок от съобщението на съда."
Комисията предлага § 150 със следното съдържание:
"§ 150. (1) Постъпилите жалби и заварените висящи второинстанционни дела пред Върховния касационен съд, на които не е даден ход по същество, се прекратяват и изпращат на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на въззивното обжалване.
            (2) Постъпилите жалби и заварени висящи второинстанционни дела пред окръжните съдилища, на които не е даден ход по същество, се разглеждат по реда на въззивното обжалване.
            (3) Жалбите по тези дела се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 198 и 199, за което се дава 14-дневен срок от съобщението на съда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
В този случай комисията предлага ново съдържание на § 150 с три алинеи.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения § 150 така, както е редактиран от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 32.
Параграф 150 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 151. (1) Решенията на първоинстанционните съдилища по чл. 288, ал. 2, които не са влезли в сила, се обезсилват, освен ако имотът е възложен на преживелия съпруг.
(2) Влезлите в сила решения по чл. 288, ал.2 подлежат на изпълнение по досегашния ред."
По § 152 комисията прави следното предложение:
"§ 152 (1) Влезлите в сила решения, сроковете за преглед и отмяна на които не са изтекли до влизането в сила на закона, подлежат на преглед по реда на надзора и на отмяна по досегашния ред.
          (2) Подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване на ново решение по чл. 208, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в сила на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване § 151 с двете алинеи и § 152 в съдържанието, докладвано от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 37.
Параграфи 151 и 152 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 153. Надзорните производства, заварени от закона, се разглеждат по досегашния ред.
§ 154. Заварените висящи изпълнителни производства за продажба на движими вещи се довършват по реда на този закон.
§ 155. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на закона, се прилагат досегашните разпоредби, освен ако времето до изтичането им е по-дълго от сроковете по този закон."
Комисията подкрепя предложенията на вносителя за трите параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 153, 154 и 155, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 150 народни представители: за 150, против няма, въздържали се няма.
Параграфи 153, 154 и 155, включително са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народният представител Емануил Йорданов предлага създаването на нов § 155а.
Комисията приема предложението по принцип и предлага да се създаде § 155а със следното съдържание:
"§ 155а. В § 29, ал. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се създават нови второ и трето изречения:
"Този срок не се отнася за имуществата, по отношение на които има висящи дела в съда. Пълномощниците представляват Общото събрание пред съда до окончателното приключване на делата, след което разпределя имуществата в двумесечен срок".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 155а, свързан със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи така, както го докладва председателят на комисията.
Гласували 156 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 39.
Параграф 155а е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Имаше предложение от народния представител Емануил Йорданов за създаване на нов § 155б, което той оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Както докладва господин Лучников, предложението на господин Емануил Йорданов за нов § 155б, е оттеглено от вносителя.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 156. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г. и бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58:
а) Създава се нова ал. 3:
"В регистъра се вписват данните по ал. 1."
б) Досегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 78, т. 2 след думата "седалището" се поставя запетая и се добавя "адреса на управление".
3. В чл. 115, т. 1 съюзът "и" се заличава, като след думата "седалището" се поставя запетая и се добавя "и адреса на управление".
4. В чл. 172, т. 1 съюзът "и" се заличава, като след думата "седалището" се поставя запетая и се добавя "и адреса на управление на дружеството".
§ 157. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.; бр. 78 от 1994 г. - Решение N 8 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 87 от 1994 г. - Решение N 9 на Конституционния съд от 1994 г.; бр. 93 от 1995 г. - Решение N 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 и 96 от 1996 г. - Решение N 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г. и бр. 58 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 15, ал. 1 думата "апелативно" се заменя с "въззивно".
2. В чл. 57, ал. 2 думата "апелативна" се заменя с "въззивна"."
Комисията предлага да се прибави нов § 158 със следното съдържание:
"Всички алинеи на различните текстове по този закон се номерират съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове."
Комисията предлага § 158 да стане § 159.
Комисията реши да вземе решение по този въпрос, след съгласуване с Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Това съгласуване стана и текстът ще има следното съдържание:
"§ 159. Законът влиза в сила от 1 март 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Желаещи да вземат думата има ли? Не виждам.
Поставям на гласуване параграфи 156, 157, 158 и 159 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 126, против 7, въздържали се 14.
Параграфи от 156 до 159, включително, са приети.
По този начин завършихме гласуването на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с което смятам, че сложихме едно много сериозно начало във връзка със съдебната реформа.
Господин Корнезов, имате думата за отрицателен вот.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Действително с този закон слагаме началото на реформата в гражданското правораздаване. Гласувахме изключително важен закон за съжаление при полупразна зала - закон, който засяга практически всички граждани, цялото правораздаване.
Смятам обаче, че ние гласувахме зле в редица текстове, не бяхме, бих казал, мъдри законодатели. Защо?
Защото, ако днес бяха необходими около пет години от завеждането на делото до влизане на решението в сила, с приемането на текстовете около триинстанционното производство практически няма да са необходими пет, а вече ще бъдат необходими десет години.
Следователно, вместо да направим един по-бърз, по-икономичен, по-ефектен и ефективен граждански процес, ние постигаме тъкмо обратното - процесът става по-бавен, по-муден, по-скъп за хората, които ще се обръщат към съда.
Така че с този закон, който приехме, ние не направихме добра услуга на гражданското правораздаване и нека после не виним съдиите, че гледат бавно и тромаво делата си, а да виним себе си, че го приехме такъв.
И в заключение, аз съм убеден, че няма да минат много месеци и още следващата година ще бъдем принудени от живота да променяме това, което приехме дотук. Защото не може да бъде аргумент от тази трибуна, пък и от която и да е, че трябва да приемаме закони само за това, че са предложени от Министерския съвет. Нека ние да дадем своята воля, своя разсъдък, когато гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
По този начин завършихме точка втора от днешния дневен ред.

Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Становището на Икономическата комисия ще бъде прочетено от господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
"Становище
по законопроект N 02-01-53 от 5 декември 1997 г. за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.

На своето редовно заседание на 10 декември 1997 г. с участието на представителя на Министерския съвет Комисията по икономическа политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Народните представители обсъдиха най-напред законопроекта, внесен от Министерския съвет.
През 1991 г., след провеждане на международен търг, правителството на Република България е сключило договори за проучване и добив на нефт и газ в континенталния шелф на Черно море.
С решение на Министерския съвет от 1996 г. тези договори са признати за съобразени със Закона за концесиите. В същото време обаче уговорките в тези договори, които допускат прехвърляне изцяло или отчасти на права и задължения от тях на трето лице, противоречат на чл. 23, ал. 2, т. 3 от Закона за концесиите, който предвижда, че правата и задълженията по концесионния договор са непрехвърляеми.
Проучването на нефт и газ е свързано със сериозни инвестиции, което налага в редица случаи да се допусне прехвърляне на концесионния договор на трети лица. Правото на прехвърляне съществува в международната практика.
По време на дискусията беше предложено правото на прехвърляне да може да се упражнява еднократно. Бяха направени и редакционни бележки по законопроекта. Някои народни представители поискаха допълнителна информация за състоянието на концесионните договори, предмет на законопроекта, и кръга от лица, възможни преобретатели на правата по тях.
Комисията по икономическата политика предлага Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.
Поради отсъствие на вносителя по втория законопроект - народния представител Георги Агафонов, Комисията по икономическа политика не обсъди по същество законопроекта на господин Агафонов, който също третира материя, свързана със Закона0 за концесиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Благой Димитров за изнесеното становище.
Това е първо четене. Желаещи да вземат думата да се изкажат по така внесения законопроект? Правата на парламентарните групи са в рамките на правилника - по половин час.
Има ли желаещи да вземат думата?
При положение, че няма желаещи да вземат думата, поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представител: за 109, против няма, въздържали се 38.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е приет на първо четене.
За процедурно предложение давам думата на господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение така приетият на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите да бъде прогласуван и на второ четене, господин председателю. Става дума за Параграф единствен от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Постъпило е предложение да се постави на гласуване на второ четене законопроектът.
Противно становище?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз изразявам противното становище. Вярно е, че това е Параграф единствен. Всъщност има една алинея, но тя е твърде съществена и плюс това смятам, че тази идея трябва да се доизглади юридически - прехвърлянето колко пъти може да стане, на кои лица, кои са тези "трети лица" и т. н. Това е твърде важен проблем и от твърде важно практическо значение. Така че нека да дадем възможност на народните представители да правят предложения между тези две четения. Разбира се, съгласен съм срокът да не бъде 7-дневен, а да бъде намален във възможно най-краткия срок. Но така или иначе, лично аз поне не мога да гласувам този текст. Не че съм против него, но трябва да направим и съответните предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Постъпило е предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. Чухме противното становище на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Гласували 152 народни представители: за 111, против 37, въздържали се 4.
Съобразно вота на народните представители поставям на второ гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Има думата господин Благой Димитров.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите", обн. в "Държавен вестник" бр. 92 от 1995 г., изм. в бр. 16 от 1996 г., Решение N 2 на Конституционния съд от 1996 г., изм. и доп. в бр. 44 от 1996 г. и бр. 61 от 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието: "Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите."
Гласували 147 народни представители: за 115, против 11, въздържали се 21.
Заглавието е прието.
Господин Димитров, продължете нататък.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: "Параграф единствен. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Правата и задълженията на концесионерите по договорите за проучване и добив на нефт и газ в континенталния шелф на Република България, сключени през 1991 г. след провеждане на международен търг, могат да бъдат прехвърляни на трети лица - търговци, след одобряване от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Няма писмено предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как може да има, като вие не приехте да отложим гласуването на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само редакционно изменение може - извинявайте, правилникът е в сила.
За редакционно изменение имате думата, господин Корнезов.
Независимо от вота, уважаеми колеги, правилника съм длъжен да го спазвам.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Разбира се, господин председателю, но как да направим писмени предложения, като Вие веднага преминавате от едно гласуване на друго. Как да го направим това предложение?
Плюс това, доколкото ми е известно - поне сега разбрах това, че този законопроект е обсъждан в комисията и е било прието нещо друго - прехвърлянето да стане еднократно. Тоест, този закон да важи само за еднократно прехвърляне, а не за многократно. Аз така поне разбрах. Ако е така, кажете какво точно е предложила комисията, а не този текст.
Плюс това аз Ви питам защо само през 1991 г. сключените договори? Ограничаваме една правна норма, връщайки я към 1991 г., т. е. преди 6 -7 години. И то само за това.
Не знам, редакционно или не, но поне прехвърлянето да бъде еднократно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Благой Димитров желае да вземе думата и тогава ще го поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, аз мисля, че наистина е уместно Вашето предложение, ако се възприеме като редакционно. Може думата "еднократно" да бъде вмъкната след "прехвърляне": "прехвърляне еднократно на трети лица - търговци, след одобряване от Министерския съвет". Това просто е уместно предложение, още повече, че в комисията стана дума и беше направено такова предложение, струва ми се, от господин Нихризов, който за съжаление го няма в залата, но просто не виждам това да е отразено в становището на комисията. Но аз си спомням, че имаше единомислие в Комисията по икономическата политика точно по една такава конкретна редакция.
Така че, ако се възприеме като редакционно предложение, аз мисля, че можем да подкрепим едно такова нещо, още повече че в протоколите на комисията има отразено едно такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, истината е почти на 90 на сто такава, каквато я представи и господин Димитров. В Комисията по икономическата политика - аз си спомням много добре, бях един от тези, които подкрепиха ясно и без уговорки предложение, което включваше предоставянето на това право за прехвърляне еднократно. Тоест не променяме закона. Предстои изработването на един специален закон за подземните богатства, който ще уреди тази материя, и мисля, че наистина повечето от депутатите приеха тогава това, но при изричното записване "еднократно". Интересно как е отпаднало от становището, за което Вие преди малко казахте, че не съдържа тази дума.
Лично аз съм склонен при такава редакция на текста да подкрепя предложението на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Поставям на гласуване предложения параграф единствен с промяната, която направи господин Благой Димитров.
Гласували 134 народни представители: за 111, против 18, въздържали се 5.
Законът за изменение и допълнение на Закона за концесиите в неговия параграф единствен е приет с допълнението, което докладва господин Димитров.
Преди да закрия заседанието ще направя две съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол днес, понеделник, 15 декември, ще заседава от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по здравеопазването има удоволствието да ви покани на предколедно заседание, на което ще бъде отчетена дейността на комисията за изтеклата зимна сесия. Заседанието ще бъде в сряда, 17 декември, от 15,00 ч. в зала 356.
Следващото заседание ще бъде извънредно заседание утре, 16 декември от 9,00 часа с дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вносители Светослав Лучников, Владислав Костов и Ангел Балтаджиев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, вносител Министерски съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, вносител Министерски съвет и Калчо Чукаров - първа част.
Законопроект за здравното осигуряване, вносители Министерският съвет, Александър Томов и група народни представители - първа част.
Законопроект за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - второ четене.
Закривам заседанието. Следващото заседание е утре от 9,00 часа. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:

Александър Джеров

Секретари:

Илия Петров

Иван Бойков