Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Днес рожден ден има колегата Димитър Абаджиев. Да му е честит! Желая му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Дневният ред на днешното извънредно заседание е определен при гласуването.
Първа точка - ново обсъждане на законопроекта за чужденците в България, върнат от президента на Република България с Указ № 407.
Втора точка - законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България - второ четене.
Трета точка - законопроект за публичното предлагане на ценни книжа - първо четене.
В този дневен ред, съгласно нашия правилник, не може да има промени.
Има думата за процедура господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Искам да Ви предложа Вие да предложите на народното представителство със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем Петър Увалиев.
Мисля, че това не е въпрос на една или друга политическа сила. Това е един голям българин, който се помина миналата седмица. Мисля, че заслужава едно такова отношение от парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
Моля да почетем паметта на Петър Увалиев. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на Петър Увалиев.)
Благодаря на всички.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ, върнат от президента на Република България с Указ № 407.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията Светослав Лучников да изнесе доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

ОТНОСНО:  Указ № 407 на президента на Република България и мотиви към него, постъпил в Народното събрание на 25.11.1998 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 11 ноември 1998 г.

На редовно заседание, проведено на 3.12.1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Указ № 407 на президента на Република България и мотивите към него, постъпил в Народното събрание на 25.11.1998 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за чужденците в Република България, приет от Народното събрание на 11 ноември 1998 г.
На заседанието присъстваха господин Стефан Христов, господин Владимир Райковски и госпожа Ахинора Коцева, представители от Министерството на вътрешните работи.
Председателят на комисията докладва Указ № 407, в който президентът на републиката смята, че текстът на § 4 от Закона за чужденците в Република България противоречи на чл. 35 от Конституцията и на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основни свободи, ратифицирана от България (ДВ, бр. 80 от 1992 г.).
Председателят на комисията поясни, че § 4, както е редактиран, наистина заслужава упрека на президента на републиката. Този параграф обаче в никакъв случай не отразява трайното отношение на Народното събрание по този проблем. Въпросът е уреден окончателно с членове 75 до 79 включително от Закона за българските документи за самоличност (ДВ, бр. 93 от 1998 г.).
В тях е уреден подробно начинът, по който може да бъде ограничено временното ползване на задграничните паспорти и е предвидено изрично, че административните актове, с които се налагат такива ограничения, подлежат на обжалване по Закона за Върховния административен съд. С оспорвания § 4 неуместно е въведена временно една ограничителна мярка, която би действала само до 1 април 1999 г., когато влиза в сила Законът за българските документи за самоличност.
При това положение и след съгласието на представителите на Министерството на вътрешните работи от името на вносителя Министерския съвет, комисията реши единодушно да се гласува отново Законът за чужденците в Република България без оспорвания от президента на Република България § 4 от Преходните и заключителни разпоредби." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за разисквания по върнатия законопроект.
Има думата господин Кирил Йорданов.
КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред интересен казус, изразяващ се в колизия между националния интерес и интересите на личността; между правото на законодателя да ограничи личните права в защита на националната сигурност без право на обжалване или с такова право на обжалване, при това с еднакво основание, намиращо опора в Конституцията на Република България, между възможността на определено длъжностно лице да извършва в кръга на своята компетентност правно значими действия и възможността на индивида да се защити от евентуален административен произвол чрез обжалването на този индивидуален административен акт по съдебен ред. Пред този казус бяхме изправени преди време и ние, и президентът на Република България. Решихме го по различен начин, което днес ни връща отново към него. Президентът ни запозна с мотивите си, които лично споделям напълно, и което си становище съм изразил при приемането на § 4, гласувайки против тази разпоредба.
Най-общо бих се мотивирал, че ако и съответстващ на Конституцията, подходът на народните представители, гласували за § 4, не отчита обективната възможност на настоящия етап не толкова националната сигурност, колкото формалното позоваване на нея, без реална възможност тя да бъде застрашена, ще доведе до субективни и немотивирани решения, а така и до нарушаване на права без право на горестоящ контрол. Или една винаги съществуваща по принцип възможност да постави под въпрос упражняването на реални и конкретни лични права като правото да се напусне страната и правото на обжалване в разумен срок пред обективен и независим съд.
С други думи на въпроса - на коя от двете хипотези да дадем своите предпочитания? Моето становище е да се съобразим с ветото на президента и мотивите към него, в което по-прецизно е спазена пропорцията перманентно съществуваща необходимост от гаранции за националната сигурност, но и също такава адекватна, също постояннодействаща система от гаранции, за упражняване на комплекс от лични права. Тази позиция ще бъде съобразена и с редица решения на Конституционния съд за ограничително приложение на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, така че да не се обезсмисля общият принцип на съдебно обжалване на административните актове, а изключението да стане правило.
Нека не приемаме, че директорът на Националната полиция е по-загрижен за националните интереси от българския съд.
Уважаеми колеги, прочитайки различните нормативни актове, а именно Закона за задграничните паспорти, където е променен чл. 14а; Закона за чужденците в Република България, където е въпросният § 4; Закона за българските документи за самоличност; извадката от гласуването; самата стенограма си поставям и следните допълнителни въпроси:
На първо място, за практиката с параграфи от Преходните и заключителни разпоредби на един нормативен акт да се правят промени в друг нормативен акт на практика се получава парадокс.
С поправка в Закона за чужденците се правят изменения в закон, касаещ изключително българските граждани.
На второ място, прави се изменение в Закона за задграничните паспорти, който от своя страна от 1 април 1999 г. преустановява действието си по силата на Закона за българските документи за самоличност, по който обаче действията на министъра на вътрешните работи подлежат на обжалване по Закона за Върховния административен съд.
Създава се впечатление, надявам се неправилно, за временна и изключителна мярка да се ограничават права без право на обжалване по преценка и с акт на директора на Националната полиция. Става дума за различен подход при идентични ситуации.
На трето място, и петте параграфа - 3, 4, 5, 6 и 7 са гласувани ан блок, след което разбивката е поотделно, при това с различни резултати по отделните текстове. Така че волята на отделните народни представители, струва ми се, не може да бъде ясно разчетена.
Посоката на движението на законодателната инициатива в цитираните случаи не атестира прецизен законодателен процес, който, надявам се, за в бъдеще ще съумеем да избегнем.
Предлагам, съобразявайки се с ветото на президента и мотивите към него, при разглеждането на закона да отпадне § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България, с който се променя чл. 14а от Закона за задграничните паспорти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Божков.

ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, подкрепям това, което е решила и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на заседанието, във връзка с Указа на президента на Република България относно отмяната на § 4 от Закона за чужденците в Република България.
Смятам, че съвсем основателни са мотивите на господин президента относно обстоятелството, че макар и тази норма да не противоречи категорично на Конституцията на чл. 102, която дава възможност да се приемат и такива нормативни актове, в които да се предвиждат различни видове ограничения от административен характер, без право на обжалване, когато това изрично е предвидено в определен закон. Но в своите мотиви съвсем основателно президентът господин Стоянов развива своята теза, че действително от тези изключения не трябва да се прави правило, което да стане постоянна практика на законодателния орган в случая, а напротив, това изключение наистина да бъде само тогава, когато е изключително наложително с оглед на националната сигурност на Република България. Защото много често в името на националната сигурност на Република България се засягат човешки права.
Ето защо чрез премахването на този § 4 от Закона за чужденците ние ще дадем възможност на гражданите и на чужденците, които са засегнати и ползващи се от всички права в Република България, и задължения съответно, когато имат такъв статут в Република България, да имат възможност да атакуват по съдебен ред съответния административен акт. Най-често в България се получава така, че зад формулата "в интерес на националната сигурност" се допуска и полицейски произвол.
Ето защо, за да се избегне този полицейски произвол, е необходимо да се даде възможност на всички граждани, включително и на чужденците, да могат да атакуват по съдебен ред тези ограничителни административни мерки.
Още на първото гледане на този закон колегите от Парламентарната група на Демократичната левица - и господин Ганев, и госпожица Татяна Дончева, още в първите си изказвания са заявили, че този § 4 трябва да отпадне на всяка цена, защото в него наистина са допуснати и ще бъдат допуснати, ако бъде приет, нарушения на основни принципи от Конвенцията за защита правата и свободите на човека. Но дори и при второто четене, по-голямата част от залата не се е съобразила с това предупреждение, което е направено още на първо четене, и законопроектът е гласуван в този му вид.
Ето защо аз призовавам колегите и аз лично подкрепям напълно мотивите на господин президента в указа, който налага по § 4 от Закона за чужденците, включително и приемам изцяло становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма други желаещи за изказване.
Пристъпваме към гласуване. Искам само да напомня, съобразно Конституцията и нашия правилник, когато има върнат закон с указ на президента, който иска да подкрепи указа, тоест ветото на президента, трябва да гласува "против" или "въздържал се". Ако се гласува "за" и се получат повече от 121 гласа, всъщност ветото се отхвърля. А понеже законът е върнат само по отношение на един текст, пак съгласно чл. 69 от нашия правилник, след това се прилага процедурата като при второ четене - могат да се правят предложения само по върнатия текст, а това означава § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, в 7-дневния срок по нашия правилник, ако той не бъде променен.
Моля, гласувайте Закона за чужденците.
Гласували 189 народни представители: за няма, против 76, въздържали се 113.
Ветото е прието.
За процедура думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тъй като нямаше две мнения по този въпрос, всички сме съгласни с ветото на президента, моля да приемем закона и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Без този текст.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Разбира се.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Подкрепя се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 155 народни представители: за 146, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Параграф единствен. Приема повторно Закона за чужденците, приет от Народното събрание на 11 ноември 1998 г., без неговия § 4 от Преходните и заключителните разпоредби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи да се изкажат.
Първо ще гласуваме отпадането на § 4, а след това целия законопроект.
Моля, гласувайте отпадането на § 4.
Гласували 168 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 9.
Параграф 4 отпада.
Моля, гласувайте Закона за чужденците в Република България, като в Преходните и заключителните разпоредби параграфи 5, 6 и 7 се преномерират и стават съответно параграфи 4, 5 и 6.
Гласували 160 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 2.
Законът за чужденците в Република България е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред на извънредното заседание на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството господин Илиян Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по местното самоуправление,
регионалната политика и благоустройството
за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на
Закона за административно-териториалното устройство на
Република България

§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя, както следва:
"(2) Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на трайно пребиваващо население и с границите на своето землище, с изградена инфраструктура, осигуряваща оптимално жизнените функции на своите обитатели. Населените места са градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на населените места."
2. Алинея 3 се изменя, както следва:
"(3) Селищните образувания са вилни зони, промишлени зони, свободни икономически зони и гранични контролно-пропускателни пунктове, научноизследователски и учебни комплекси, курортни комплекси и курортни местности и други зони или местностни, за които има устройствен план или са определени строителни граници."
Има предложение от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
В § 1 ал. 2 първото изречение (определението за населено място) се заличава.
В § 1 ал. 3 се заличават изразите "гранични контролно-пропускателни пунктове" и "и други зони и местности".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Борисов Цонев:
§ 1. В т. 1 думите "на своите обитатели" се заменят с думите "на своите жители".
В т. 2 след израза "курортни местности" се добавя "селскостопански имоти".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев:
§ 1. В чл. 3, ал. 3 да отпаднат думите "и други зони или местности".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
§ 1. В т. 2 да отпаднат думите "други зони или местности".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 3 се справят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население."
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм направил предложение да отпадне определението за населено място.
Моите аргументи са няколко. Уважавам опита на вносителите да дадат определение на "населено място". Но заедно с известни и сериозни постижения самото определение крие риск. Аз имах възможност в комисията да подчертая, че поне досега в областта на културата има около 400 определения. Приблизително толкова има и за "населено място".
Това определение не дава отговор на въпроси и не издържа на натоварването, което се разчита от вносителите да понесе.
В историята на нашето законодателство има четири закона, в които е правен опит да се определи, но в чисто практически смисъл, що е това "населено място". Това е Законът за благоустройство на населените места в Княжество - Царство България 1897 г., след това в 1941 г. - Закон за благоустройството на населените места, 1949 г. - в Закон за плановото изграждане на населените места и последният е ЗТСУ - 1973 г.
Това понятие в този закон е родово. То обхваща двата елемента - градове и села. Ние даваме определение на населено място, а в самия закон няма опит дори за определение що е това "село" и що е това "град". Или законът трябва да бъде изчерпателен, или да не се занимава с този проболем.
Нещо повече. Така, както е дефинирано населеното място, се създават две възможни хипотези. Едната е отделни квартали, които отговарят напълно на дефиницията - например за София това е "Бенковски" или "Биримирци", до голяма степен това са и "Драгалевци", "Симеоново" и т.н. - могат да поискат на базата на това определение да преминат от квартал към кметство.
Между другото, неслучайно господин Костов преди няколко месеца каза, че хората от "Драгалевци" са искали да имат кмет. Ако то е интимната мисъл на определението, има значително по-елегантни начини в Закона за административно-териториалното деление на Столична община и големите градове - могат да се направят леки поправки и "Драгалевци" може да стане кметство.
Има и друга хипотеза, която не е благоприятна предвид фактическото положение на развитието на някои населени места. Става дума за някои махали, които вече не са махали, а са села, разположени главно в Източните Родопи, Централния Балкан, западната граница, които нямат или землищни, или строителни граници, или и двете. А по-нататък в закона е предвидено, че до 30 юни Министерският съвет и други заинтересовани органи ще дадат един класификатор. Възможно е, но не е задължително на базата на това опрделение тези махали, които са села, да бъдат заличени и да бъдат лишени техните граждани, жителите, които живеят в момента и бъдещите, които имат желание да се върнат да живеят в тези села, да бъдат лишени от тази възможност, включително и да си получават кореспонденцията.
Аз мисля, че действително това определение, пак подчертавам уважението си към опита на вносителите да намерят такава дефиниция, това определение не дава нищо като принос към изменението на Закона за административно-териториалното устройство. И затова предлагам да отпадне. Но в краен случай, ако не отпадне, според мен мястото му е в Заключителните разпоредби, където се дават дефиниции на редица явления, включително и на този субект населено място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Имате думата за процедура.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, поради огромния интерес, който се проявява към законопроекта, който ние току-що започнахме да обсъждаме, аз съм член на тази парламентарна комисия, имаше много въпроси, правя процедурно предложение дебатите по този законопроект да бъдат предавани директно по Българската телевизия. Практически този законопроект касае всички жители на Република България. Интересът е огромен и аз смятам, че си заслужава дебатът да бъде предаван по телевизията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 189 народни представители: за 78, против 82, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Има ли други желаещи да се изкажат? Имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение по промяната на чл. 3 в закона е да отпаднат от предложената нова ал. 3 думите "други зони и местности". В доклада на комисията е записано, че комисията не подкрепя моето предложение. Но виждайки предложения от комисията текст аз оставам с убеждението, че това мое предложение е подкрепено, тъй като този текст е отпаднал от формулировката на селищното образувание. Така че по принцип аз ще подкрепя едно предложение, както е в ал. 4 от новия вариант, който е даден - за селищно образувание, тъй като е взета предвид и поправката, която аз съм предложил. Надявам се, господин председателю, че е техническа грешка, че не подкрепяте моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Други желаещи? Господин Иван Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вероятно става дума за недоразумение. По § 1, в т. 1 аз имам предложение "на своите обитатели" да бъде заменено с думите "на своите жители". Имам предвид, че обитатели освен хора са животни и птици, а жителите знаем кои са. Имам предвид, че в комисията това мое предложение беше подкрепено, а тук в редакцията на предложения ни доклад е записано друго. Освен това по предложената редакция на комисията моето предложение не се отхвърля. Вероятно става дума за недоразумение. Аз отново подкрепям своето предложение текстът "на своите обитатели" да бъде заменен с текста "на своите жители". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Друг желае ли думата? Има думата господин Илиян Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Наистина предложенията на двамата колеги от Комисията по местно самоуправление на практика бяха приети по принцип в комисията. Може би е техническа грешка, че в доклада не е записано, тъй като по същество има и малка промяна в самото определение, а техните предложения са съобразени с новия общ текст. Само това исках да допълня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Гласували 151 народни представители: за 56, против 77, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Борисов.
Гласували 155 народни представители: за 53, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев. В същия смисъл е и предложението на народната представителка Дора Янкова.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 44, против 80, въздържали се 11.
Предложенията не се приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 1 с редакцията, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 100, против 11, въздържали се 9.
Параграф 1 е приет.
Моля, докладвайте § 2, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 2. В чл. 4, ал.3 след думата "център" се добавят думите "или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й".
Предложение на народния представител Тодор Костадинов: в § 2 да се заличи изразът "или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Попов.
Господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм против това допълнение към действащия закон, а именно "или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й". Твърде дълъг е историческият период на нашите земи, върху които е изградена България. Твърде спорен е - твърде спорна е всяка територия на Балканите и твърде подвеждащо е едно такова допълнение. За съжаление то беше илюстрирано от много депутати, които направиха твърде интересни предложения, свързани с историята й преди 2000-та година. Принципът, който беше проведен в тези наименования, в края на краищата не правеше разлика между история на земите и история на държавата, въпреки че се отнася за областното деление. Мисля, че този закон няма да спечели - нито практиката, нито опитът този проблем да бъде прехвърлен на президента и той да издава укази и да заличава всякакви несполучливи опити една или друга област да придобива едно или друго историческо или географско име.
Аз мисля, че ако бихме се върнали към историята на Първата българска държава, можеше да изведем много повече поуки, можеше да видим философското разбиране за държавата като органично цяло, като организъм и нямаше да допуснем нито такива допълнения, нито такива деления. Мисля, че ако се откажем от това допълнение, и сега, и в бъдеще ще избегнем редица комични предложения, които вие имате в текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Нали разглеждаме § 2, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ИВО АТАНАСОВ: Аз искам да подкрепя предложението на народния представител Тодор Костадинов в § 2 да се заличи изразът "или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й". Разбирам слабостта на господин Дочев (не го виждам в залата.. - тук е), но не разбирам цялата непоследователност на Вашия подход.
Аз бих възприел едно връщане към корените на българското, към корените на нашата държава, изразено в тези тракославянопрабългарски имена, които предлагате на областите, но ако това бъде една последователна позиция. Ако си спомняте, когато разглеждахме въпроса за герба на Република България, не друг, а моя милост най-горещо пледираше, ако ще се връщаме към традициите, да тръгнем от тяхното начало, ако ще се връщаме назад да търсим сила и вдъхновение, не да стигаме 50 или 100, или 150 години назад, а да се върнем 1300 години назад, да тръгнем от основаването на българската държава и да си изберем, да си утвърдим за герб най-българския знак, който съществува - това е Мадарският конник. Вие отхвърлихте тази позиция.
Сега виждам, че по отношение на новите монети и банкноти, които ще печатате, след като приведете нашата валута в съответствие с Тодорживковите мащаби, като махнете трите нули, вие сте решили да не слагате изображението на държавния герб, а да слагате Мадарския конник. Това - добре. Но ако внесете законопроект за промяна на Закона за държавния герб, в който действително всичките тези неща да си паснат, да сменим имената на областите, да се върнем към нашите традиции, към нашата история, към нашите корени, да се върнем и към първосъздаването на българската държава, утвърждавайки Мадарският конник като герб, аз разбирам. Но това, което правите, е дълбоко вътрешно противоречиво и да не употребявам една дума, която ваш колега в предишния парламент използваше в такива случаи.
Подкрепям предложението на господин Костадинов и смятам, че областите трябва да носят имената на областните центрове. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като на първо четене аз подкрепих текста на вносителя и мислех, че става въпрос за един регион, който може би щеше да получи ако не консенсус, то с много голямо мнозинство имаше възможност да мине в пленарна зала като наименование на областта, сещате се за коя област става дума. Но като видях вече какви предложения има от нашите колеги, надявам се тези техни предложения, когато са ги правили, мотивът наистина да е бил чист, в мотивите им да няма моменти, които ги имаха вносителите през периода 1984-1985 г. Ще се върна малко назад, когато насилствено смениха имената. Един пример ще ви дам, колеги. През 1984 г., последният етап, тогавашният режим на Българската комунистическа партия искаше да смени името Кърджали с Ахрида. Надявам се това да не е бил мотив на колегата, надявам се да е така. И мисля, че ако остане един такъв текст, какъвто е внесъл вносителят, ако не се възприеме предложението на колегата Костадинов - в подкрепа на това предложение излизам вече, ще предизвика нашето въображение, въображението на народните представители да се върнат векове назад. Защото, ако има бог Ахрида, има и бог Тангра. Тангра може да обедини - пример ви давам - Кърджалийски окръг, ще обедини и турци, и българи, и християни, и мюсюлмани, един бог, който ще получи много гласове в тази зала. За да не се предизвикват такива емоции, хубаво е да отпадне този текст, че наименованието на областта може да бъде и друго, в подкрепа на направеното предложение от страна на колегата Костадинов. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Иван Борисов Цонев.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, добре си спомняме, че законопроектът, който сега обсъждаме, включва в себе си два законопроекта. Така бяха внесени. Едната част от законопроекта е внесена от Министерския съвет и аз правя процедурно предложение на заседанието да бъде поканен и министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Бакърджиев, тъй като основната част от законопроекта е внесен от Министерския съвет и е редно той да присъства.
Правя процедурно предложение да бъде поканен министър Бакърджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Време е да се научим, че министри не се канят. Те имат право винаги да присъстват, ако желаят, разбира се.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Живеех с чувство, господин председател и уважаеми народни представители, когато по вестниците тръгнаха тези предложения областите да носят някакви исторически наименования, че това просто е едно увлечение на един или друг депутат, който е верен на своето собствено образование, има някакъв сантимент към познанията. Но видях, че това даже е влязло в официалното предложение - предложението на § 2 чл. 4 след думата "център" да се добавят думите "или друго наименование, свързано с исторически и географски особености на територията й". Понеже по Конституцията президентът наименува и преименува, изведнъж става едно негово право за някои области да каже "да", за други - "не", да наименува исторически една, географски - друга.
Всъщност аз такава смесена система не мога да си представя, че трябва да съществува в едно истинско модерно административно-териториално устройство. И мисля, особено като имам предвид примерите, които бяха дадени тук и там, и отговорът, който други подготвени мъже дадоха пак на страниците на печата, че наистина трябва да се запази спокойния, трезвия и оправдания от историята текст, да няма никаква възможност за когото и да е да дава такива допълнителни наименования. Такава традиция в България първо няма.
И второ, като си спомня това, което господин Дочев предлагаше, да стигнем едва ли не до Авитохол и до именика на българските ханове, това са работи, които лежаха на различна историческа плоскост и най-малко тази традиция има общо с държавническата традиция.
Аз искам горещо да помоля народното представителство да не подкрепя текста с тази опция, дадена в ръцете на президента. Не защото не уважаваме институцията му, а защото това право ще обърка и самия него.
Години наред аз бях член на Комисията по наименованията и пренаименованията в Президентството по време на д-р Желю Желев. Такива невероятни предложения се правиха и толкова сложни аргументи се излагаха "за" и "против", частични допитвания, други изтъкваха допитвания с по-голям брой на участниците. И това правеше много трудно изобщо всичко това, което иначе в замисъла си е добро. И тогава се стигна до едно предложение - не искам да отегчавам залата твърде много, - че тъй като не трябва да има наименования на съвременни политически дейци, поне да се стигне до традиционно историческо наименование. Да не казвам тук, защото имам чувство за неудобство, как по силата на това историческо наименование ние стигнахме пак до латински и старогръцки спомени. Това не трябва да се повтаря.
Искам да се обърна още веднъж с желание за повече разум в залата. Нека, когато това няма да бъде еднозначно решено за цялата страна, да остане предложението, което решава по един и същи начин този проблем. Това е предложението на господин Костадинов. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Гласували 194 народни представители: за 74, против 106, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Има думата госпожа Дора Янкова за процедура.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя процедура за прегласуване, тъй като мисля, че всички ние сме убедени в правотата на исказа и на мотива, който изложи тук господин Гиньо Ганев. Това е в интереса ни като народно представителство.
Затова правя предложение за прегласуване и ви моля да вникнете в предложението на народния представител Тодор Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов: в § 2 се заличава изразът "или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й".
Гласували 196 народни представители: за 81, против 106, въздържали се 9.
Предложението отново не се приема.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 173 народни представители: за 116, против 54, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 3. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. Територията на Република България се разделя на 28 области, със следните наименования, административни центрове и общини, които се включват в тях:
1. Благоевградска област с административен център гр. Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда.
2. Бургаска област с административен център гр. Бургас, в която се включват общините: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево.
3. Варненска област с административен център гр. Варна, в която се включват общините: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчидол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия и Суворово.
4. Великотърновска област с административен център гр. Велико Търново, в която се включват общините: Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол.
5. Видинска област с административен център гр. Видин, в която се включват общините: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене.
6. Врачанска област с административен център гр. Враца, в която се включват общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
7. Габровска област с административен център гр. Габрово, в която се включват общините: Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.
8. Добричка област с административен център гр. Добрич, в която се включват общините: Балчик, Генерал Тошево, Добрич, Добрич - селска, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла.
9. Кърджалийска област с административен център гр. Кърджали, в която се включват общините: Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Кърджали, Момчилград и Черноочене.
10. Кюстендилска област с административен център гр. Кюстендил, в която се включват общините: Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня и Трекляно.
11. Ловешка област с административен център гр. Ловеч, в която се включват общините: Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица.
12. Монтанска област с административен център гр. Монтана, в която се включват общините: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово.
13. Пазарджишка област с административен център гр. Пазарджик, в която се включват общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември и Стрелча.
14. Пернишка област с административен център град Перник, в която се включват общините: Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир и Трън.
15. Плевенска област с административен център град Плевен, в която се включват общините: Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Левски, Никопол, Плевен, Пордим и Червен бряг.
16. Пловдивска област с административен център град Пловдив, в която се включват общините: Асеновград, Брезово, Калояново, Карлово, Кричим, Лъки, Марица, Перущица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Стамболийски, Съединение и Хисаря.
17. Разградска област с административен център град Разград, в която се включват общините: Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Разград, Самуил и Цар Калоян.
18. Русенска област с административен център град Русе, в която се включват общините: Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово.
19. Силистренска област с административен център град Силистра, в която се включват общините: Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово и Тутракан.
20. Сливенска област с административен център град Сливен, в която се включват общините: Котел, Нова Загора, Сливен и Твърдица.
21. Смолянска област с административен център град Смолян, в която се включват общините: Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе.
22. Софийска област с административен център град София, в която се включват общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч.
23. Столична област София с административен център град София, в която се включва Столичната община с районите, създадени по реда на Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.
24. Старозагорска област с административен център град Стара Загора, в която се включват общините: Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора и Чирпан.
25. Търговищка област с административен център град Търговище, в която се включват общините: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище.
26. Хасковска област с административен център град Хасково, в която се включват общините: Димитровград, Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Тополовград, Харманли и Хасково.
27. Шуменска област с административен център град Шумен, в която се включват общините: Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино и Шумен.
28. Ямболска област с административен център град Ямбол, в която се включват общините: Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа и Ямбол."
Предложение на народния представител Ремзи Осман - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев:
Параграф 3 да отпадне, като заедно с текста на новия § 14-и от Преходните и заключителни разпоредби се обособи в отделен закон със следното заглавие и съдържание:
"Закон за административно-териториалното деление на Република България на области

Чл. 1. Територията на Република България се разделя на девет области със следните наименования, административни центрове и общини, които се включват към тях:
1. Бургаска област - с административен център град Бургас, в която се включват общините: Айтос, Болярово, Бургас, Средец, Елхово, Камено, Карнобат, Котел, Малко Търново, Царево, Несебър, Нова Загора, Поморие, Руен, Сливен, Созопол, Сунгурларе, Стралджа, Твърдица, Тунджа, Ямбол, Приморско.
2. Варненска област - с административен център град Варна, в която се включват общините: Аврен, Аксаково, Балчик, Белослав, Бяла, Варна, Венец, Ветрино, Вълчи дол, Върбица, Генерал Тошево, Долни чифлик, Девня, Добрич, Дългопол, Каварна, Каолиново, Каспичан, Крушари, Нови пазар, Никола Козлево, Велики Преслав, Провадия, Смядово, Суворово, Тервел, Хитрино, Шабла, Шумен.
3. Ловешка област - с административен център град Ловеч, в която се включват общините: Априлци, Белене, Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Гулянци, Долна Митрополия, Долни дъбник, Дряново, Елена, Златарица, Левски, Летница, Ловеч, Луковит, Лясковец, Никопол, Павликени, Пелово, Плевен, Полски Тръмбеш, Пордин, Свищов, Севлиево, Стражица, Сухиндол, Тетевен, Троян, Трявна, Угърчин, Червен бряг, Ябланица.
4. Област Монтана - с административен център град Монтана, в която се включват общините: Берковица, Бойчиновци, Бойница, Борован, Брегово, Брусарци, Бяла Слатина, Видин, Враца, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Грамада, Димово, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Кула, Лом, Макреш, Медковец, Мездра, Мизия, Монтана, Ново село, Оряхово, Роман, Ружинци, Хайредин, Чипровци, Чупрене, Якимово.
5. Пловдивска област - с административен център град Пловдив, в която се включват общините: Асеновград, Баните, Батак, Белово, Борино, Брацигово, Брезово, Велинград, Девин, Доспат, Златоград, Калояново, Карлово, Лесичово, Лъки, Мадан, Марица, Неделино, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Пловдив, Първомай, Ракитово, Раковски, Родопи, Рудозем, Садово, Септември, Смолян, Стрелча, Съединение, Хисаря, Чепеларе, Кричим, Перущица, Стамболийски.
6. Русенска област - с административен център град Русе, в която се включват общините: Алфатар, Антоново, Борово, Бяла, Ветово, Главиница, Две могили, Дулово, Завет, Иваново, Исперих, Кайнарджа, Кубрат, Лозница, Омуртаг, Опака, Попово, Разград, Русе, Самуил, Силистра, Ситово, Сливо поле, Тутракан, Търговище, Цар Калоян, Ценово.
7. Столична област София - с административен център град София, в която се включва Столична община с районите, създадени по реда на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове.
8. Софийска област - с административен център град София, в която се включват общините: Антон, Банско, Белица, Благоевград, Бобов дол, Бобошево, Божурище, Ботевград, Брезник, Годеч, Горна Малина, Гоце Делчев, Гърмен, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Земен, Златица, Ихтиман, Ковачевци, Копривщица, Костенец, Костинброд, Кочериново, Кресна, Кюстендил, Мирково, Невестино, Перник, Петрич, Пирдоп, Правец, Радомир, Разлог, Рила, Самоков, Сандански, Сапарева баня, Сатовча, Своге, Симитли, Сливница, Дупница, Струмяни, Трекляно, Трън, Хаджидимово, Чавдар, Челопеч, Якоруда.
9. Хасковска област - с административен център град Хасково, в която се включват общините: Ардино, Братя Даскалови, Гълъбово, Гурково, Джебел, Димитровград, Ивайловград, Казанлък, Кирково, Крумовград, Кърджали, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Момчилград, Мъглиж, Опан, Павел баня, Раднево, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Стара Загора, Тополовград, Харманли, Хасково, Черноочене, Чирпан, Гурково, Николаево.

Допълнителна разпоредба

§ 1. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона да приведе деконцентрираните държавни структури в съответствие с утвърдените граници и териториален обхват на областите.

Заключителна разпоредба

Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Илия Баташки:
В § 3 се правят следните изменения:
В чл. 6 числото "28" се заменя с числото "29".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
В§ 3 се правят следните изменения:
В чл. 6 числото "28" се заменя с числото "29".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Борисов:
В § 3 се правят следните изменения:
В чл. 6 изразът "28 области" се заменя с "28 окръга".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
В § 3, чл. 6 да отпаднат точки: 1; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 13; 14; 15; 17; 19; 20; 21; 24; 25; 27; 28.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Константин Дочев:
"§ 3. В чл. 6, т. 1, вместо "Благоевградска област" предлагам "област Пиринска Македония" или "Струмска област" с административен център град Благоевград.
В чл. 6, т. 2 предлагам наименованието на областта да бъде "Южночерноморска област" или "Бургаска област" с административен център град Бургас.
В чл. 6, т. 3 предлагам наименованието на областта да бъде "Северночерноморска област" или "Варненска област" с административен център - гр. Варна.
В чл. 6, т. 4 предлагам наименованието на областта "област Царствена" или "Великотърновска област" с административен център гр. Велико Търново.
В чл. 6, т. 5 предлагам наименованието на областта да бъде "Бдинска област" или "Видинска област" с административен център гр. Видин.
В чл. 6, т. 6 предлагам наименование на областта "област Горна Мизия" или "Врачанска област" с административен център гр. Враца.
В чл. 6, т. 7 предлагам наименование на областта "област Централен Хемус" или "Габровска област" с административен център гр. Габрово.
В чл. 6, т. 8 предлагам следното наименование на областта "област Добруджа" с административен център гр. Добрич.
В чл. 6, т. 9 предлагам наименование на областта "област Ахрида" с административен център гр. Кърджали.
В чл. 6, т. 11 предлагам наименование на областта "Ловешка" или "Ловчанска област" с административен център гр. Ловеч.
В чл. 6, т. 13 предлагам наименованието "област Горен Хеброс" (или само "Хеброс") или "Пазарджишка област" с административен център гр. Пазарджик.
В чл. 6, т. 15 предлагам наименование на областта "област Централна Мизия" или "област Мизия" с административен център гр. Плевен.
В чл. 6, т. 17 наименованието на областта да се замени с "област Лудогорие" с административен център гр. Разград.
В чл. 6, т. 18 наименованието на областта да бъде "Източнодунавска област" или "област Истрос" с административен център гр. Русе.
В чл. 6, т. 19 наименованието на областта да стане "област Дръстър" с административен център гр. Силистра.
В чл. 6, т. 21 наименованието на областта да стане "област Родопа" с административен център гр. Смолян.
В чл. 6, т. 22 предлагам наименование на областта "област Витоша" или "Софийска област" с административен център гр. София.
В чл. 6, т. 23 предлагам наименование на областта "област Сердика" с административен център гр. София.
В чл. 6, т. 24 предлагам наименованието на областта да бъде "област Верея" или "област Тракия" с административен център гр. Стара Загора.
В чл. 6, т. 27 предлагам наименование на областта "област Старопрестолна" с административен център гр. Шумен.
В чл. 6, т. 28 предлагам наименование на областта "област Тонзос" с административен център гр. Ямбол."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Симов:
"В § 3, чл. 6 т. 3 да придобие следния вид:
"3. Варненска област с административен център гр. Варна, в която се включват общините: Аврен, Аксаково, Балчик, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия и Суворово."
"В § 3, чл. 6 т. 8 да отпадне от състава на Добричка област община Балчик."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Илиян Попов, Христо Димитров, Росица Тоткова, Тодор Великов, Теодосий Симеонов, Найден Зеленогорски, Орфей Дуевски, Николай Томов, Тодор Павлов, Владимир Джаферов и Александър Праматарски:
"§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения:
"По т. 1, вместо "Благоевградска област" - "област Пиринска Македония".
По т. 4, вместо "Великотърновска област" - "област Царевец".
По т. 8, вместо "Добричка област" - "област Добруджа".
По т. 15, вместо "Плевенска област" - "област Мизия".
По т. 17, вместо "Разградска област" - "област Лудогорие".
По т. 19, вместо "Силистренска област" - "област Дръстър".
По т. 21, вместо "Смолянска област" - "област Родопа".
По т. 24, вместо "Старозагорска област" - "област Тракия".
По т. 27, вместо "Шуменска област" - "област Старопрестолна".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители: Йордан Соколов, Теодосий Симеонов, Найден Зеленогорски и Дянко Марков:
"§ 3. В чл. 6, т. 6 от състава на Врачанска област да отпадне община Кнежа.
В чл. 6, т. 15 думите "Плевенска област" се заменят с думите "област Мизия" и към състава на област Мизия се добавя и община Кнежа."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
"§ 3. В чл. 6, т. 3 след "Бяла" се добавя "Балчик".
В чл. 6, т. 8 "Балчик" се заличава.
В чл. 6, т. 26 "Тополовград" се заличава.
В чл. 6, т. 28, след "Тунджа" се добавя "Тополовград".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Панчо Панайотов и Ангел Малинов:
"§ 3. В чл. 6 т. 10 да се измени и придобие следното съдържание:
"10. Кюстендилска област с административен център гр. Кюстендил, в която се включват общините: Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила и Трекляно."
В чл. 6 т. 22 да се измени и придобие следното съдържание:
"22. Софийска област с административен център гр. София, в която се включват общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Дупница, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Сапарева баня, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Илия Баташки:
"§ 3. В чл. 6 се създава нова т. 10 със следното съдържание:
"10. Дупнишка област с административен център гр. Дупница, в която се включват общините: Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Рила, Сапарева баня."
В чл. 6 т. 10 става т. 11 със следното съдържание:
"11. Кюстендилска област с административен център гр. Кюстендил, в която се включват общините: Кюстендил, Невестино, Трекляно".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
"§ 3. В чл. 6 се създава нова т. 10 със следното съдържание:
"10. Дупнишка област с административен център гр. Дупница, в която се включват общините: Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Рила, Сапарева баня."
В чл. 6 т. 10 става т. 11 със следното съдържание:
"11. Кюстендилска област с административен център гр. Кюстендил, в която се включват общините: Кюстендил, Невестино, Трекляно."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Личев:
"§ 3. В чл. 6, т. 26 от състава на Хасковска област да отпадне община Тополовград.
В чл. 6, т. 28 - в състава на Ямболска област да се включи община Тополовград."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура думата има господин Илиян Попов.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за териториалното деление на Република България се наложиха основно поради факта, че този закон се оказа, че не успя да заработи последните години. Искам да припомня нещо на всички, тъй като така или иначе в момента дискутираме по същество. Този закон бе гласуван в предното Народно събрание от мнозинството на социалистическата партия. Във връзка, че не можа да се реализира на практика, да се осигури действието на закона, ние подготвихме като народни представители с помощта на експерти множество промени.
Във връзка с редица въпроси, които възникнаха при прилагането на самия закон, аз предлагам да отложим разглеждането на § 3 (смях и ръкопляскания от опозицията) и да продължим работа по § 4 и докрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Господин председателю, искам да изкажа своето противно становище по повод предложението за отлагане на § 3. Председателят на комисията господин Илиян Попов добре знае, че много от следващите предложения на народните представители са свързани именно с този § 3, така че преминаването по-нататък по закона, ако пропуснем § 3, няма да бъде ефективно. Ако вие като мнозинство сте решили категорично да приемете това, което ви предложи мнозинството от комисията, то тогава е друг въпрос. Но аз мисля, че в момента сме в пленарната зала, където всеки има право да изкаже своето мнение и да вървим последователно по закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на § 3.
Гласували 204 народни представители: за 114, против 85, въздържали се 5.
Предложението за отлагане на § 3 е прието.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отрицателен вот по процедура няма.
Думата за процедура има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тази страна се управлява от Конституция. Според Конституцията границите на административните единици се определят от президента по предложение на Министерския съвет. (Ръкопляскания от опозицията.) Също така конституционно правомощие на президента е да определя наименованията на областите.
При това положение ние трябва да приемем този § 3, но трябва с него да определим само броя на областите. След това въз основа на това Министерският съвет да предложи на президента техните граници и евентуално той да измисли техните наименования. Без това ние няма накъде да вървим. И ако не приемем този параграф сега, аз смятам, че ще бъдем много затруднени в приемането на последващите текстове на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво е Вашето предложение, не разбрах?
За друга процедура - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Току-що чрез гласуване мнозинството отмени вота на народните представители по един от най-важните текстове на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не го отмени, а го отложи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедурата е много важен и същностен елемент на парламентаризма, демокрацията и политиката. Но процедурата не може да замени политиката, уважаеми дами и господа. Особено след изказването на уважаемия господин Лучников стана ясно, че тук има дълбоко вътрешно противоречие.
Поради тази причина предлагам от името на Парламентарната група на Демократичната левица да прекратим разглеждането на този законопроект до преодоляването на тези противоречия, които са резултат от липсата на политика на мнозинството и от липсата на желание да зачетат вота на редица общини, вота на избирателите в тези общини.
Формалното ми предложение е да прекратим работата по този закон и да преминем към следващата точка от дневния ред. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Срещу предложението за отлагане на разискванията по целия законопроект има ли някой?
Господин Илиян Попов има думата.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подчертая, че в голямата си част останалите текстове от предложения законопроект не са в пряка връзка с § 3, за който поисках отлагане, и се гласува. (Шум и реплики от опозицията.) За да можете да опонирате, все пак трябва да чуете за какво става въпрос. С останалите текстове ние заедно с колегите народни представители и експертите от Министерския съвет и Министерството на регионалното развитие се опитахме да подобрим действието на закона. Смятам, е до голяма степен сме успели, тъй като голяма част от тези текстове се подкрепиха единодушно от комисията. Затова аз съм против да се прекрати разглеждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
Има процедурно предложение. По нашия правилник само един депутат може да се изкаже против това предложение, след което се гласува.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов за отлагане разглеждането на целия законопроект.
Гласували 201 народни представители: за 82, против 114, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Продължаваме с § 4.
Думата за процедура има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз съм дълбоко несъгласен с предложеното от господин Лучников президентът да решава тези въпроси, търсейки повод от Конституцията. И ще ви прочета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте, това процедура ли е?
МИХАИЛ МИКОВ: Процедура е, за да ви обясня защо ви трябва да се консултирате още половин час - от името на парламентарна група искам почивка, - за да си решавате въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата председателят на водещата комисия господин Илиян Попов.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 4. В чл. 7, ал. 2 думите ..."
ВЪПРОС ОТ ДЛ: Какво стана с § 3?
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Искрено се надявам да си спомняте какво сме гласували - че го отложихме за разглеждане.
"§ 4. В чл. 7, ал. 2 думите "кметства или" се заличават."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - § 4 се изменя така: "В чл. 7, ал. 2 след думата "кметства" съюзът "или" се заменя със съюза "и".
Вносителят оттегли предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
Господин Гиньо Ганев има думата за процедура.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз не искам, господин председателю, да се връщам към гласувани предложения, но нашето продължаване на разискването по този законопроект с § 4, 5 и така нататък, мисля, ако искаме разумно да работим оттук, че ни налага да изясним няколко прости неща.
Първо, това, което каза господин Лучников, е и вярно, и невярно. Предложение Министерския съвет прави на президента само по отношение на границите на населените места. Президентът наименува само обекти с национално значение и населени места без предложение на Министерския съвет. Но той не може да наименува райони, той не може да наименува области, както сега казваме.Това просто е вън от Конституцията. И сега, когато продължаваме нататък, една материя, която не може да стои самостоятелно, би ли трябвало, господин председателю, да продължаваме отделни параграфи без оглед на цялото? Една част от народното представителство гласува за отлагането на този § 3, облегнато на идеите на господин Лучников, които са частично верни, но само частично.
Народното събрание със закон трябва да реши това. Това не е нито привилегия, нито правомощие на президента. И вижте колко точно е казано: "наименува обекти с национално значение и населени места". Точка. И другото: "утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет". И нищо повече.
Така че цялата тази материя, която лежи с проблемите, които разисквахме тук в този закон, тя не може да бъде просто изоставена. И ние сега вървим нататък, без да сме стъпили на една база. Аз смятам, че парламентът може да направи всичко, което намери за разумно и предложенията са две, господин председателю- или да се продължи с тази дискусия по § 3, макар че сме взели друго решение преди малко, или да спрем дотук, комисията да разгледа като цяло всички тези идеи, които следват, за да може тук да дойде един друг законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев. И по двете предложения Народното събрание вече гласува.
ГИНЬО ГАНЕВ: И като е гласувало, ще гласува пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да гласува пак! Ако стигнем до текст, който има връзка с § 3, ако се наложи, и него ще го отложим, не е толкова страшно.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Не може така! (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се вълнувайте излишно!
Първо, господин Ганев, без да влизам в диалог, не е въпрос така, както вие четете. Член 98 казва: "утвърждава промени на границите на административно-териториалните единици".
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Това е вярно! Но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един момент. Има да решим един принципен въпрос. Досега ние имахме области. Сега ние не създаваме по ал.2 на чл. 135 нови административно-териториални единици, а променяме съществуващите, като ги правим от 9 на 28. И проблемът е, без сега да можем да решим този въпрос, затова се отложи § 3, да видим дали...
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): А наименованията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наименованията - отделно. Сега трябва да видим дали това не е правомощие на президента, защото то засяга промяна на граници на сега съществуващи области.
Така че съвсем спокойно ще седнем, ще го помислим.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Защо го изоставяме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото сега не можем да го решим.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Тогава да спрем текста на закона. Какво пречи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото имаме извънредно заседание с тази точка и я продължаваме. Има текстове, които нямат никакво отношение към § 3. Цифрата дали да е 6 или 7000 или 4000 за общините няма никакво отношение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Как да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много ви моля! Дайте да не спорим!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Признайте си пълната безизходица!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никаква безизходица няма да признаваме, защото няма такава! (Шум и реплики в ДЛ.)
Какво е общото? Вие може сега да си правите изказвания за няколко души горе, с нашето уважение към тях, но безизходица, господин Божинов, няма. Напротив, има желание да се решат по най-добрия и юридически прецизен начин нещата. И затова отложихме.
И много моля гласувани предложения да не се повтарят, защото няма да ги прегласуваме!
Заповядайте за нова процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Явно няма воля да се работи по-сериозно.
Имам съвсем конкретна процедура. Ако приемем тезата, че президентът утвърждава, то става по предложение на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно така!
МИХАИЛ МИКОВ: Ако може, да поканим някого от този Министерски съвет, да видим той има ли...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега не дебатираме § 3. Отложихме го.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама нали дебатираме целия закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не целия закон, дебатираме § 5.
МИХАИЛ МИКОВ: Да дойде един човек от Министерския съвет, който има представа от тази работа, за да видим какво ще предложат на президента. Моля Ви да го поканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, кога вашата парламентарна група ще се научи, че членове на правителството нито се задължават, нито се канят. Те имат право да присъстват. Ние всички искаме да присъстват. Аз също искам. Но това не значи, че ако те не присъстват, ние няма да работим.
ВЪПРОС ОТ ДЛ: Как да не могат да се задължават?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ей така! Сега как и на Вас да Ви обяснявам как да не е задължително. Просто не е задължително, защото когато един правен субект има право на нещо, никой не може да го задължи да си упражнява правото. Така че колкото и да ви се иска другото, може и на мен да ми се иска, не можем да ги принудим.
Минаваме към § 5.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"§ 5. В ал. 1 на чл. 8 се правят следните изменения:
1. в т. 1 цифрата "4000" се заменя със "7000";
2. в т. 4 след думата "максимална" се добавя думата "транспортна";
3. създава се нова т. 5 със следното съдържание:
"5. доказана възможност собствените приходи на новосъздадената община, от местни данъци и такси да формират не по-малко от 25 на сто от бюджета й."
Направеното предложение от народния представител Валентин Симов по т. 1 се приема от комисията, а предложението по т. 2 се оттегля от вносителя.
Предложението на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Стефан Нешев също е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - в чл. 8 се правят следните изменения:
1. в ал. 1, т. 1 числото "4000" се заличава;
2. в ал. 1, т. 4 думата "транспортна" отпада;
3. новата т. 5 на ал. 1 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев - в § 5 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Борисов и на народния представител Любен Корнезов - в § 5 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията и на двамата народни представители.
Предложение на народния представител Дора Янкова - § 5. В чл. 8, ал. 1 т. 1 да отпадне. Това е първият вариант на предложението, или в чл. 8, ал. 1 т. 1 се изменя, както следва:
"1. в пограничните и планински райони с наличие на население над 2500 души, а в останалите - 5000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1, т. 1 числото "4000" се заменя с "6000";
2. в ал. 1, т. 4 след думата "максимална" се добавя "пътно-транспортна", а числото "20" се заменя с "40";
3.в ал. 1 се създава т. 5:
"5. доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвърдения за съответната година републикански бюджет.";
4. създава се ал. 2:
"(2) Условията на ал. 1 важат и за общината, от която се отделят населените места.";
5. досегашната ал. 2 става ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 кой желае да се изкаже?
Има думата за процедура господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, дами и господа! Господин председателят Соколов многократно повтаря от своето високо място - "четете правилника". Аз ще му кажа - господин Соколов, четете Конституцията.
Член 83, ал. 2, ако имате пред себе си екземпляр отворете и ще видите, че там е записано:...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Винаги имам.
ИВО АТАНАСОВ: "Народното събрание и дори парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, и това се нарича парламентарен контрол.
ИВО АТАНАСОВ: Никъде не пише.
Четете Конституцията и кажете къде пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие това не го ли знаете?
ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам Народното събрание да вземе решение, с което да задължи вицепремиера Бакърджиев да дойде в пленарната зала и да отговори на многобройните неизяснени въпроси по този законопроект. Благодаря. Четете Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов, че чете Конституцията. Лошо е само, че като я чете не я разбира. (Весело оживление в СДС..)
По § 5 има думата господин Нешев, на когото предложението е прието по принцип, за да каже дали го удовлетворява.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знам, че е рисковано сега да заставам на трибуната. Не искам да отнемам от парламентарното време, но се връщам към един въпрос, който искам да споделя с вас и ще се опитам да ви провокирам да помислите върху него, тъй като смятам, че с това ще изпълня част от клетвата, която дадох, че като народен представител ще се ръководя от интересите на народа.
Една политическа власт, едно правителство имат да решават редица комплексни въпроси в миграционния процес, демографския процес, транснационално граничните процеси. И ако сложим един скалар, каквато е цифрата, има моменти, при които може да ограничим възможността за едно политическо и делово вземане на решение къде да се създаде община. Ще дойдат моменти, когато ще трябва да създаваме някъде община, за да противопоставим на известни тенденции, особено когато създаваме тези вече трансгранични пътища, които ще реализират движението на стоки и хора. Затова Европейският съюз е издал една препоръка.
Искам да ви кажа, че се консултирах с катедрата в Софийския университет по тези въпроси. Ето книгата, която е издала катедрата. (Показва книгата.) Прегледайте я и ще видите също, че те застават зад този метод, който е приел Европейският съюз - тъй нареченият таксономичен метод за определяне влиянието на общинските центрове.
Затова ви моля, помислете! Никъде в реалния живот няма абсолютни величини, скалари, които да се поставят. Навсякъде има допусково поле, в което се простират реалните величини. Не поставяйте "6000"! С таксономичния метод може и това да се отчете, но не го заковавайте като изричен критерий, защото ще дойде време, когато ще спъваме работата независимо на кое правителство, включително и на правителството на СДС да взема политически решения при създаване на общински центрове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Веднага след § 3 - в § 4, ние се сблъскваме с това, че не решихме § 3.
Предлагам ви следната хипотеза. Има две съседни общини в две съседни области. Населени места от двете общини решават да направят нова - трета. Ние не сме решили проблема с областите, а те трябва да бъдат в някоя област. Тази хипотеза е реална. Тя е реална както за нови общини, така и за населени места.
За съжаление, обаче § 5, който се предлага, е в противоречие със самата Конституция. Искам да подчертая това противоречие с Конституцията. Конституцията дава право на населението на самоуправление - член от Конституцията. Границите на общините се определят след допитване до населението - член от Конституцията. А тук се опитваме по-рано с числото 4000, сега с числото 7000, с числото 6000 и т. н. да ограничим конституционно право на населението. Това е недопустимо! Никакво число не може да измени норма на Конституцията. Право на населението е да определи как ще се самоуправлява, в какви граници ще се самоуправлява, а задължение на държавата е, само че държавата нехае, въпреки че е парафирана Европейската харта за местно самоуправление - а както е известно, тя е част от вътрешното законодателство - където се казва, че държавата създава условия на общините да изпълняват своите функции и компетенции.
В Конституцията се казва още нещо - че държавата подкрепя с финансови средства и по друг начин. Никъде в Конституцията не е казано, че държавата може да вземе приходи от общината, а това се прави и в момента. Имаме четири текста от Конституцията и два текста от хартата, които пряко се нарушават с този параграф.
По същия начин се нарушава Конституцията - правото на самоуправление. Границите на общините се нарушават и с предлаганата нова т. 5. Независимо какъв процент от бюджета ще се определи - дали 50, както се спря комисията накрая, дали 25, дали 20, това е недопустимо. Тук идеята е да се вземе определен процент от средния приход на общините в страната и новата община да има поне такъв собствен приход. Как обаче може да се въведе такава норма в закона, след като в законодателството няма гарантирано финансово децентрализиране? Дори и законът, който беше приет през март - за общинските бюджети, не позволява на общините да разполагат с точно определена преценка на приходи. Кметовете и общинските съвети и сега, и в бъдеще не могат да направят преценка на финансовите постъпления, на собствените си приходи в рамките на четиригодишния мандат и да могат да направят една прогноза - тригодишна програма, двегодишна програма, и да могат да работят така, както са ги избрали хората.

Няма финансова децентрализация. Посочени са приходи, но не са посочени размерите на тези приходи. Изключвам данък печалба за общините в рамките на 10 на сто, но той се определя всяка година. Той беше 6,5 на сто - това е вярно; стана 10 на сто, но каква гаранция има, че догодина със Закона за бюджета той няма да бъде намален на 8 или на 5. Всяка година се определя размерът на постъпленията в общините от данъка върху физическото облагане на лицата. Тази година е 50 на сто, миналата година беше също 50 на сто. Каква е гаранцията, че следващата година ще бъде 50?
Ето при отсъствието на финансова децентрализация, при наличието на противоречие с Конституцията аз съм категорично против целия § 4 и предлагам да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само че ние разглеждаме § 5, а не 4-и.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ, от място): Да, § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повод да взема думата е изказването на господин Костадинов, тъй като в неговото изказване проличаха страхове, които според мен са неоснователни. Хипотезата, че от две различни области, населени места или общини решат да правят една община и т.н., това никъде няма да бъде нарушено именно като отпадне всичко онова, за което говорихме в § 3, който отложихме. Защото, когато ще се определят границите на областите, те не могат да бъдат определени с общините, които ще бъдат в тези области, тъй като общините, както и Вие прочетохте, съгласно Конституцията е право на населението да си определя границите и да решава с референдум, с чл. 28, който го има, и чл. 9 от сега действащия закон, е много ясен начинът, по който става обособяване на нова община, сливане или разделяне на части от едни общини в други. Така че няма никаква опасност да се стигне дотам, че да се попречи на волята на хората да си създадат нова община или да се обединят с друга, или каквото и да е.
А що се отнася до ограниченията по отношение на броя на населението, което трябва да има, за да бъде създадена една община. Аз до голяма степен съм готов да се съглася с господин Костадинов и с останалите, които дори предлагат да отпадне каквото и да е ограничение за броя. Защото би могло и едно населено място от 100 души дори да стане община, ако има някакви исторически аргументи, или ако може само да се издържа, има достатъчна възможност за икономическа самостоятелност. Но очевидно авторите на закона и авторите на този закон, който сега изменяме, не стоят от тази страна на залата, а са от тази страна на залата (посочва лявата страна на залата) и тук има доста депутати, които в предишния парламент подкрепиха този закон и именно те въведоха това ограничение от 4000. Бяха достатъчно убедителни в своите аргументи, като казваха, че ако се даде една пълна свобода, ще се стигне до едни крайности. Защото и сега има случаи, когато села или градове, по-малки, с по-малък брой население, или дори с брой население, който отговаря на условията, но по най-различни други причини, ако щете, дори понякога и поради антагонизъм с предишната община, искат да се разделят с нея. И ако няма едно такова ограничение, сигурно може да се стигне до крайности, които едва ли биха били от полза дори на жителите на онзи град или на онова село, което иска да се отдели.
И в същото време е запазена възможността в закона, защото този текст не се променя, в случаите когато и с по-малък брой население в една община или жителите на един град и в села около него, или на няколко села поискат да станат община, но поради исторически и някои традиционни културни или каквито и да е причини може да бъде направено изключението, това изключение, поне аз както гледам в закона, не виждам да отпада. То продължава да съществува и аз дори тук от тази трибуна ще си позволя да посоча един много типичен пример в това отношение. Първата българска столица Плиска не е община, а е част от община Каспичан и това едва ли е най-доброто за всички нас като българи.
Така че страховете, които тук специално по първата част от изказването на господин Костадинов бяха изложени, според мен са неоснователни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
За реплика господин Костадинов има думата.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Куртев! Аз съм много доволен, че наистина намираме допирни точки, когато става дума за сериозни неща и когато нещата не трябва да се политизират, а да бъдат решавани прагматично.
Първото нещо, което притеснява тук, е, че тези числа са експертни, те са субективни, те не почиват на никаква наука, на никаква логика, на никакъв експеримент.
Вие добре си спомняте, че Платон казваше, че една община трябва да се състои от 5000 граждани и 15 000 роби, тоест 20 000 души. Сен Симон казва, че трябва да се състои от 5000 семейства. При днешната раждаемост това са пак около 20 000 души. Вярно е, че това са Платон и Сен Симон, вярно е, че те третират пряката демокрация в общината, вярно е, че те сочат някакви числа, но тези числа все пак са от мислители, доказали своя интелектуален потенциал и своето място в историята. Едва ли някой от нас, които предлагаме тези числа, може да се сравни с Платон и със Сен Симон. И едва ли този вид пряка демокрация на форума на стадиона е днешната демокрация.
Аз съм притеснен само от едно нещо. Притеснен съм, че може би случайно изпуснахте репликата, че няма да бъде разрешено, след като се утвърдят областите. Никой не може да забрани на населението да се самоопределя - в какви граници ще бъде неговата община и правото му да бъде самоуправлявано. Никой - нито правителство, нито мнозинство, нито опозиция, нито началник, нито чиновник - никой не може да ограничи населението.
Ето тази теза, която вие всъщност дълбоко защитавате, аз в това съм сигурен, и я изложихте по същество, и казвам, че може би изпуснахте тази реплика, тази теза трябва да ни води според мен в дискусията и сега, и по-нататък.
Може би хипотезата за две съседни общини не е масова хипотеза, но при 28 области, които искате да направите вие, е напълно нормално да се разсече на толкова много общини територията, че напълно нормално е две съседни общини в две съседни области да направят трета. Примерът е Габровска област - четири общини. Кому е необходима такава област?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Куртев има думата за дуплика.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! В чл. 135 на Конституцията областта и общината са онези две неща, които са заковани. Оттам нататък в следващата алинея се говори, дори ние с господин Гиньо Ганев сме спорили по този въпрос, за други административни териториални единици, ако решим да правим околии и т.н., вече със закон можем. Но правото на населението от чл. 136 за определяне границите на общините съвсем не се отнася за определяне границите на областите. Областта не е форма на местно самоуправление и то много ясно е казано в Конституцията.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: За съжаление.
ИВАН КУРТЕВ: Ами за съжаление, но тази Конституция я приемаха хора пак от тази страна на залата и за съжаление е така. И много ясно е казано в чл. 142, че "областта е административно- териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси".
Така че не може да се объркват двете неща - едното - правото на населението за самоуправление чрез общините, и второто - административното деление, областите. Това са съвсем различни неща. И тук един път иронизирахте, че това било дългата ръка на централното управление на изпълнителната власт, но точно така е. И това е смисълът на Конституцията и не съм го измислил аз, а са го измислили авторите на Конституцията. И това прави невъзможна и онази друга идея, която я имаше в предложението например на господин Борисов - вместо области - окръзи. Не можем ние да направим окръзи, освен като някакво подразделение на областите, но не окръзите да заместят областите.
Това се неща, които са определени от Конституцията и ние не можем тук да проявяваме някаква самодейност и да ги променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата госпожа Дора Янкова. Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да се изкажа по предложението на комисията по § 5.
Ако си дойдем на реалностите на страната и си говорим реални неща, с така предложената редакция на комисията ние фактически налагаме забрана да няма вече териториално роене на общините.
В този смисъл моето предложение, което направих тогава към направеното предложение на колегите народни представители по числото "4000", "7000", а сега възразявам и по числото "6000", е със следните мотиви.
Ако в предишното Народно събрание колегите са сгрешили и са определили числото "4000", нека ние бъдем реалистите и стъпим на реалната основа. Приемайки останалите точки към § 5 - 2, 3, дори и 4, които предлагат колегите - ние да дадем възможност населението, което желае да се самоуправлява, което желае да определи една община, да я определи с моите следни мотиви, колеги.
Ако ние се стремим и подкрепим местното самоуправление, ние ще активираме активностите на хората, които искат да заемат активната позиция за развитието на една малка единица. В този случай не толкова кметовете са важни за нас в момента, колкото активностите на общинските съветници и на грижата на населението.
На първо четене казах, че сега, в условията на валутен борд, това е един допълнителен ресурс за развитие на територията. И ако ние вникнем в това, ние ще започнем да редим малката ни държава отдолу с реалните активности и с реално подредените общини, а не да командваме населението с големите кметове и с измислените градски общински съвети.
Затова моето предложение в първия вариант така, както тук група народни представители го споделяме, е да няма числа като определение. Да оставим населението да определя местното самоуправление, то да бъде свободно и естествено ние да обърнем внимание на това то да може в рамките на тази територия да изкарва и собствени приходи.
По-нататък отивам в, може би, нюансите на вариантите, за да дадем някаква свобода. Затова съм дала и втори вариант, отчитайки реалностите на страната за население в планинските и погранични райони - до 2500, а за останалите - 5000.
Но аз ви призовавам да помислим, когато гласуваме § 5 и Ви моля, господин председателю, ние да направим гласуването поотделно, да премахнем всички числа и да приемем всичко оттам нататък заедно. Мисля, че това ще бъде в полза на местното самоуправление, на развитието на територията, а от това всички ние имаме полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Панчо Панайотов има думата.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз, разбира се, не твърдя, че този закон е съвършен. Междупрочем, малцина са тези, които могат да се похвалят, че творят само съвършени закони.
Това, което стана преди малко и това, което насочихме към президента и което аз много одобрявам, е точен показател за това.
Очевидно е какво цели този текст. Той цели това, което от известно време се наблюдава- да се роят много общини. Имат ли право хората да искат да си оформят самостоятелно общини? Разбира се, че имат право. Да, право имат. Свещено право. Но това право докъде продължава?
Някой е предложил някога над 4000, друг е предложил 7000. Сега се приема компромисно 6000. Правилно ли е това? Не е правилно. Права е колежката Янкова, като каза, че не е правилно. Но няма друг начин. Защо? Защото имаш право да образуваш община, обаче това е свързано със средства за издържане на администрацията. Няма в момента начин, по който при тази структурна реформа, при този борд, да се гласува и да се приеме онова правило, което, ако цитираме Паркинсон - едни от неговите паразакони - щом като искаш да правиш община, да, но намери начин да издържаш персонала си. Това ще го направиш, като си увеличиш местните данъци и такси. Тогава попитай хората: ако искате бързи услуги, ако искате да сте отделна община, съгласни ли сте да ви се увеличат местните данъци и такси?
Тъй като това сега не може да се постави, не може да се приеме по тези причини, които ви казах, трябва да се намерят някакви компромисни варианти. И какъв е бил компромисният вариант? Аз не твърдя, че това е най-доброто. Едните са предложили 4000, 5000, компромисът е 6000.
Вие забравихте да възразите и срещу това - ето, записано е тук за половината от общините да имат средното за Републиканския бюджет за общините. Ами аз ще ви задам въпроса: добре, за моята община какво значи? Че тя трябва да има повече ресурс от други заварени 130 - половината общини, които ще имат по-слаб коефициент от нея?
Така че, резюмирам нещата. Това, разбира се, че не е съвършено, но в момента такава е реалната обстановка в страната. Няма какво да се лъжем. Ако сега някой може да ми гарантира бюджета, собствените приходи на една община, като се преструктурират, като се ликвидарат там основни предприятия, какво ще стане с тази община? Кой ще плаща тази администрация? Администрацията е едно голямо перо. В момента в България наистина не се знае кой пие и кой плаща. Има общини, в които има редуцирани администрации и има други - раздути. И всички заедно плащат.
Така че аз не твърдя, че това е най-съвършеното, но друго по-добро просто не може да се направи. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Имам реплика към колегата Панчо Панайотов. Аз съм съгласен с Вас, че средствата и парите няма да стигнат. Някакви относителни условия трябва да има. Казах го и на първо четене - трябва да има някакви относителни условия.
Но не съм съгласен с Вас, когато в проекта е заложено създаването на 28 области, около 1500-2000 нови назначени служители ще има. Издръжката на всичките 28 области в страната ще струва годишно някъде около 5 млрд.лв. Днес те струват около 2 млрд.лв. Парите са там. Просто трябва да има по-малко области и да има повече общини. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата за втора реплика господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! В своето изказване уважаваният народен представител господин Панайотов прави едно съждение и демонстрира убеждение, че отложеният текст ще бъде делегиран като право на президента той да реши въпроса с границите на областите и общините, които влизат в тях.
Не съм съгласен, че това ще бъде практиката, на която ще бъдем свидетели. Повече от половин година мнозинството обяви своето политическо намерение да раздели страната на 28 области. Обяви границите. Проведе се широка дискусия в обществото. Проведоха се референдуми. Налице е вотът на хората. Предстоеше да решим един труден въпрос - сблъсък на интереси. Парламентът се огъна. Мнозинството демонстрира неспособност да реализира своята политическа воля или да отговори на тези очаквания.
Така че аз вземам реплика, господин Панайотов, за да оспоря това Ваше твърдение и да кажа на тези хора, пред които говорихме преди малко заедно с Вас, че не президентът, а отново парламентът трябва да направи този труден избор. И по Конституция, и по право този въпрос трябва да се реши със закон. Това е моето възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За изказване има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз нямах никакво намерение да се изказвам по този закон, но след като тук един колега постави под съмнение възможността Габрово да бъде област, се счетох лично засегната на местна чест. Иначе не бих взела думата.
Но ще ви призная, че вземам думата с огромно притеснение, защото от известно време насам се усещам, че нищо не разбирам от онова, което наричате административна реформа. И понеже този § 5 в някаква степен се явява еманация на моето пълно неразбиране за реформата, реших да взема думата, за да ви задам известно количество въпроси. Защо всъщност вземате едно число 6000 души, 7000, 10 000 или някакви други? Формалното обяснение, че искате да намалите броя на общините, защото по този начин ще намалите броя на администрацията, намери един логичен отговор в репликата на колегата Осман - намалете си областите и използвайте другите форми за намаление на администрацията.
Но аз искам да погледнем на този въпрос за числото на броя на населението в една община от друга гледна точка. Откъде вземаме това число? Защо не вземем някакво друго число? Наистина ние не правим държава на гола поляна и не избираме хора произволно в извадки от по около 6000 души. Ние имаме някакви дадености, които до този момент са факт. И по време на предишния закон 4000 души е взета горе-долу, мисля, на базата на дадености.Досега има някакви общини и хората по някакъв начин са свикнали в коя община са. Вярно, че има и някакви спорове. И сега Кнежа, Балчик са такива спорове. Но може ли заради три общини да разбутаме още 30 други?
Вземаме предишния § 3, който не сме приемали. Там се казва как се формират областите, но са употребени думите: всяка област включва общините еди-кои си. Ама откъде знаем, че тези наречени в § 3 общини отговарят на изискванията, които сме сложили в § 5? Откъде знаем това? Аз не виждам никаква обосновка в закона. При всички случаи, ако това са досегашните общини така, както са посочени в § 3, някои трябва да отпаднат с покачване базата за образуване на община. Тогава въобще няма да можете да си формулирате § 3. Тогава нашите общини няма да бъдат точно тези, които са посочени там, а други някакви. Значи някой от досегашните общински центрове няма да бъдат центрове на общини. Така си го представям аз. Иначе не може да ви излезе сметката. Иначе няма смисъл аргументът ви, че си намалявате броя на общинските центрове и оттам администрациите.
И пак се връщам на това - откъде вземате цифрата 6?
Има ли някаква ситуация, в която досегашното население на общината някъде го вдявате в друга община, нещо разделяте или нещо прибавяте. Откъде? Не може просто да си харесваш цифрата 6000 и да я сложиш. (Реплики от СДС.) Има ли друго, което можете да направите...
Аз се изказвам, господин Лучников, а не правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако ще променяте от 4000 на нещо друго...
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Вие коя си харесвате? Аз харесвам 8 хиляди.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, нямам нищо против, но кажете защо да приемем 8.
Какви са сегашните общини? Така ми изглежда на мен въпросът. Вземаме досегашните общини и можем да кажем: в България има n на брой общини. Те са следните, толкова, с население от толкова до толкова, толкова са еди-какви си, толкова такива, такива, такива. И горе-долу се ориентираме по колко хиляди жители са нашите общини, кои са малки, кои са големи, какви са. Има ли смисъл да разбутваме нещо? Имаме ли хипотези, в които имаме общини, в които има 12 000 души, да речем, и от тях могат да се образуват три по-малки. Има ли някой претенции за това? Защото регионите са различни. Нашият регион с госпожа Дянкова включва малко на брой общини с голям брой населени места. Обаче просто не могат да бъдат оставени на никакво управление освен да им сложим управници там и да си правим специфична структура като за планински район, защото всяка една от тях иска транспорт, редовно снабдяване с хляб, с дърва и не знам какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Откъде вземате тази цифра? До този момент никой не чух да ми даде аргумент. И какво ще променяме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За първа реплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожице Дончева! Попитахте защо трябва да разбутваме. Нищо не разбутваме. Ако го нямате закона, погледнете чл. 8 на действащия закон, който започва: "Условията за създаване на нова община са:". Така че не става изобщо дума сега да се прекрояват общините, да се закриват досега действащите, на базата на този показател 6000 да се правят нови и така нататък. Това условие важи само в случай, че от сега съществуваща община няколко села или градчета решават да се отделят. И само за тях важи това условие да бъдат най-малко 6000. Така че изобщо не става дума за разбутване.
А конкретният отговор, защото аз няма да Ви кажа как ще гласувам, може да не съм съгласен и със 7000, и с 5000, и с 4000, отговорът на Вашия въпрос: откъде взехте 6000 - предложението е на господин Валентин Симов. Оттам са го взели в комисията, приели са го, одобрили са го. А дали ще бъде 6000 или 4000, това в крайна сметка ще реши всеки един от нас гласувайки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Друга реплика? Няма.
Госпожа Дончева има думата за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Куртев. Разбирам, че става дума за новообразувана община. Но и за новообразувана и за стара, като сложим една цифра като изискване трябва да знаем защо тя е такава, а не само че някой е направил предложение. Такова предложение трябва да почива на някакви житейски, административни и така нататък аргументи.
Освен това нали разбирате, че макар нашите три спорни случая с Кнежа, с Балчик да не са такива, е възможна практическа хипотеза, в която една община, примерно, състояща се от 8000 души, да иска от нея да се отдели нещо с 6000 и да остане едно нищо. Това има ли смисъл в една такава дейност, наречена реформа, или както си искате там?
Все пак ми кажете откъде се слага това изискване за 6000. Приемам аргумент, примерно, че искате да качите малко базата, да направите по-трудно отделянето, ама и то не следва от това, което става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Но, госпожице Дончева, днес като че ли не четете текстовете докрай, защото има ал. 2, която пък казва: "Условията на ал. 1 важат и за общината, от която се отделят населените места". Така че от 8000 не може да се отдели община 6000, защото изискването за 6000 ще важи и за общината, която остава.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Откъде вземате 6 хиляди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами четирите откъде дойдоха, нали от същото място?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Те са даденост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Даденост, която е гласувана. Може да си останат 4000.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И аз, като много от изказалите се по този текст смятах, че не трябва да взимам думата, но тъй като тук се поставиха много въпроси, които според мен бягат от същността на проблема, искам да кажа, че аз съм против цифрата. Не съм обременен, тъй като не съм бил в предишното Народно събрание и не съм решавал въпроса за четирите хиляди, така че ми е по-леко да взема отношение по този въпрос.
В България средният брой на жителите в община е 33 000. Сравнено с онова, което е в Европа, там средният брой на жителите е 7000. Във Франция е 1360 една община. В Англия са 121 000! Не би могло и не е разумно според мен да въвеждаме критерий жители за община в Република България. Това не е разумно.
Какъв е проблемът и защо хората искат да се делят, защо претендират да са общински центрове? Не заради това да имат администрация - разбира се, има го и този момент, че когато едно селище стане център на община, ще има административно обслужване, ще има бройки, привлича се интелигенция, както се казва, и т.н. Проблемът е в това, че една територия, едно селище или една община искат да имат административно обслужване по съответния ред и това административно обслужване е критерият поради който хората искат да се отделят в една или друга община.
Какво правим сега? Правим 28 области. Извинявайте, но областта пряко не обслужва населението. Административното обслужване и качеството на живот се решават в общината и това е смисълът на записа в Конституцията, че общината е основна териториална единица в Република България. Неслучайно в периода, когато се формираше този закон, се предложи законопроект, който за съжаление не се гледа и който решаваше цялостно проблема. Сега ние се опитваме да решим частично проблема за административното обслужване, като правим 28 области и улесняваме централизираното управление на част от територията на Република България, но не решаваме основния въпрос и заради това гледането на проблема 28 области без териториалното устройството на държавата като цяло е нещо, което половинчато решава въпроса. Неслучайно аз определено смятам, че това е едно чисто политическо решение. Може да ми се сърдят колегите отдясно, но това е политическо решение. Ние засилваме централизираното управление на територията, провеждайки политиката на изпълнителната власт, но не решаваме главния въпрос за доближаване и усъвършенстване на административното и цялостно обслужване на населението в общините. А това е големият проблем!
Заради това аз лично смятам, че не трябва да има цифра, че това е проблем, който трябва да се реши от държавата, но трябва да се реши и такива проблеми са поставени в Центъра за териториално обслужване. Там има 980 предложения за общини с референдуми, с подписки, с обосновки... Всичко това трябва да се разгледа много сериозно, а ние сега се занимаваме с един въпрос, който решава единствено проблема на централната изпълнителна власт - това са областите, не засягаме същината на въпроса. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Иван Цонев има думата.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам предложение да отпадне границата 6000, на която се спряхте последно в комисията. Излизам пред вас да се опитам да защитя това мое предложение.
Най-напред искам да споделя с вас това, че в комисията три пъти аз излагам категоричното становище, че не съм съгласен с начина, по който се работи в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството в българския парламент. Още веднъж защитавам това мое твърдение: всички предложения там минават транзит, без да се обсъждат. Нито едно наше предложение, колкото и да е мотивирано, не се обсъжда и при гласуването остава без последствие. По начина, по който ние днес приемаме този закон, категорично се потвърждават тези мои опасения, тази моя тревога за начина, по който се работи в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
От тази трибуна само преди няколко минути уважаваният от мен господин Куртев - съжалявам, че го няма, използва думата самодейност. Да, действително в това, което правим днес, има голяма доза самодейност. Разбира се, не художествена самодейност, а самодейност при създаването на закони. Един пример: вие се изхвърляте с цифрата 7000 жители като граница на община. Съвсем импровизирано, бих казал самодейно, в комисията вие предложихте цифрата да бъде не 7000, а 6000. И, разбира се, това беше прието. Затова аз тук ще задам пред всички вас следния въпрос: вие моето предложение за терминологична корекция - да бъде не "обитатели", както сте го записали, а "жители", тук не гласувахте. Де факто ние сега приехме, че не жители, а обитатели е броят на една община...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Що е това обитател?
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ: И естествено възниква въпросът: уважаеми колеги, да, освен жителите, кои други животни ще считаме, за да станат тези общини 6000, както вие сега предлагате?
Аз имам такова съображение, казах го и на първото четене: в област Монтана 11 са общините, които са под границата 7000 и това не им пречи да работят. Във Видински регион има четири общини, които са под сегашната граница 4000 и това съвсем не им пречи да работят.
Затова питам: уважаеми господа управляващи, не се ли смущавате от това, че създаваме бих казал страшни предпоставки за обезлюдяване на огромни региони по този начин, по който вие постъпвате сега?
Аз бих завършил своите съображения по следния начин: господа управляващи, спрете с тази самодейност! Това, което правим сега, не ви ли прилича точно на самодейност при създаването на закони? Още веднъж казвам: моля ви, спрете! Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика - господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин Борисов, искам да направя реплика най-вече по следните моменти:
В нашата комисия, ако обърнете и разгледате протоколите, ще видите, че по всички точки, които сме предлагали и които вие сте предлагали, е дебатирано достатъчно много. Даже имаше моменти, когато ние прекалено много дебатирахме. И мога да кажа, че бяха приети и много ваши предложения - нека да видим протоколите от заседанието.
Другото, което искам да ви кажа, е, че в никой случай, това което ние правим, не е самодейност. Тук се каза, че въпросът дали е 4, 6, 7 или 10 не може да се докаже с някаква математическа формула. Важен обаче е принципът. И тогава в комисията, и сега ви казвам, че принципът е ясен. Броят на тези хора, които могат да формират една община, трябва да се увеличи. Мисля, че и на вас ви е ясно това нещо. Защо трябва да се увеличи? Не защото ние не искаме хората да си правят общини и да им ограничим местното самоуправление, а защото ние трябва да им дадем възможност за реално местно самоуправление. Одеве беше казано: нека да направим община от 2000, но хайде да видим как ще се формират постъпленията на тази община; как ще се създаде онзи стопански живот, който ще даде възможност тази община да се самоиздържа? Нека да бъдем реалисти.
Навремето, когато България е имала действителна икономически здрава система - това е било преди 9 септември, всяко едно голямо селище е било и община. Но ние не бива да създаваме илюзия у тези хора, че сега отново трябва да станат общини и могат да станат общини, след като през тези години, в които управляваше вашата партия, беше разбита цялата икономическа структура на тези селища. Ние повече не можем да лъжем тези хора (шум и реплики от ДЛ) и искаме да стане следното: искаме да дадем на тези хора една истинска възможност да се самоуправляват, а не да натоварват държавата с очаквания, които не са в нейните възможности. Това е истината. Имало е и логиката я знаете, но не искате да я признаете. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Други реплики няма. Други желаещи за изказване не виждам.
Започваме да гласуваме предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков целият § 5 да отпадне.
Гласували 166 народни представители: за 42, против 117, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Тодор Костадинов в неговата т. 3, на Петър Мутафчиев, Иван Борисов, Любен Корнезов, Дора Янкова в нейната т. 1 да отпадне от § 5 в чл. 8 само ал. 1, т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 42, против 111, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Тодор Костадинов в § 5 в чл. 8, ал. 1 т. 1 да отпадне само числото "4000" и в т. 4 - думата "транспорта".
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 41, против 111, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има две предложения за заместващи текстове - предложение на народния представител Стефан Нешев, което той оттегля, и предложение на народната представителка Дора Янкова: в чл. 8, ал. 1 т. 1 се изменя, както следва: "В пограничните и планински райони с наличие на население над 2500 души, а в останалите - 5000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината."
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 46, против 108, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 119, против 35, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: За отрицателен вот може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако не сте се изказвали.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 6. В чл. 9, ал. 2, след думите "по ал. 1, т." се добавя "3"."
Предложение на народния представител Тодор Костадинов.
Параграф 6 се изменя така:
"В чл. 9, ал. 2 да отпадне изразът "областен управител" и се добави числото "3".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев:
"Параграф 6 да отпадне.
Създава се нов § 6а:
"§ 6а. Член 16 т. 1 се променя така:
"1. наличие на постоянно живеещо население в населените места, образуващи кметството"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев.
Вносителите оттеглят предложението си по т. 1.
Комисията подкрепя предложението им по т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
"§ 6. В чл. 9 ал. 2 се изменя така:
"(2) Инициатива за създаване на нова община имат съответният общински съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7, областният управител или Министерският съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6?
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя две предложения. Едното ми предложение е да отпаднат думите "областният управител". Този орган съществува в действащия закон. Но съществува Министерският съвет като инициатор, а областният управител е изпратен, упълномощен, назначен и т. н. от Министерския съвет. Всъщност това е негов орган и не е необходимо да се удължават процедурите. Ако идеята е да се усложнява процедурата за създаване на нова община, тогава вие сигурно ще го оставите, както е било и в предния или в сега действащия закон. Моето предложение е да отпадне.
В ал. 2 се предлага да се допълни т. 3. Всъщност да се отчете от областния управител, който в едномесечен срок проверява законосъобразността на искането, и ако са спазени изискванията на закона, предлага на общинския съвет да се вземе решение за провеждане на общ референдум в населени места, които следва да формират нова община и т. н.
Тук ми се струва, че процедурата нито се усложнява, нито се опростява, по-скоро една технологична процедура се записва като норма в закон. Не е необходимо. Ако е необходим правилник, да се изясни от него. Но според мен тя не е правна норма, тя е технологична процедура.
Ето защо моето предложение е да отпадне цифрата "3" и изразът "областен управител". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да отпадне, защото в доклада е записано "и се добавя числото "3". И отпада, да. Благодаря.
Има думата господин Илиян Попов за първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Искрено се надявам най-после колегите от опозицията да си спомнят добре дебатите в комисията. Специално по този текст там имаше общо мнение. И се надявам и господин Костадинов да си припомни, че ставаше въпрос точно за изчистване на процедурата за контрол по законосъобразност за реда за създаване на нова община - нещо, което бе пропуснато в действащия закон. Пак повтарям, закон, който вие гласувахте. Това бе предложението - да се добави. А доколкото областният управител пък е упълномощен да контролира законосъобразността на органите на местно самоуправление, общинския съвет, съвсем естествено е и той да има инициатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Попов.
Има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Моите предложения, уважаеми дами и господа, касаят новопредложения § 6, който касае промени в чл. 9, ал. 2, а също така и създаването на един нов § 6а, който касае чл. 16.
Най-напред искам да кажа, че точно това, което каза председателят, бяха моите мотиви, противно да предложа да отпадне § 6. Тоест не може един представител на изпълнителната власт да има също правото, каквото и изпълнителната власт. След като областният управител е представител на Министерския съвет, нека това право да си остане на Министерския съвет. Затова съм предложил да отпадне и предложението, включително и това да се добави т. 3 след т. 1.
Второ. Предлагам новия § 6а. Той касае обособяването по чл. 16, т. 1 на кметства. Там законодателят е предвидил, че трябва да има ограничение - 100 човека, за да могат да образуват ново кметство.
Ние досега с гласуването си по предходния параграф сложихме едно ограничение - общините, които имат население под 6000 човека, да не могат да се обособят като такава. Сега ако запазим отново числото 100, това означава, че създаваме ограничение и на населените места да се превърнат в кметства.
Отново няма точен критерий защо е прието в предишния закон числото 100. Би ли някой обяснил, ако 90 са живеещите там, защо нямат право те да бъдат кметство?
Ако погледнем от финансовата страна, както говореше господин Панчо Панайотов, аз смятам, че проблемът не е толкова голям. Една кметска заплата няма да събори примерно бюджета на страната. А да не говорим за това, което стана с администрацията, която ще приемем по § 3, както вие сте решили с 28-те области. Там сумите ще бъдат много по-големи.
Така че, надявам се в името на местното самоуправление, в името на демократичните порядки в нашата страна, вие да подкрепите това мое предложение, а то е: наличие само на постоянно живеещо население в населените места, образуващи кметство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Първо гласуваме предложението на народния представител Петър Мутафчиев в първата му част - за отпадане на целия § 6, като с това гласуваме и втората част от предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 38, против 103, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов - в чл. 9, ал. 2 да отпадне изразът "областен управител".
Гласували 145 народни представители: за 40, против 104, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията. После ще гласуваме § 6а нов, предложен от народния представител Петър Мутафчиев.
Сега гласуваме § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 114, против 35, въздържали се 5.
Параграф 6 е приет.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев, за създаване на нов § 6а.
Гласували 159 народни представители: за 52 против 107, въздържали се няма.
Предложението за нов § 6а не се приема.

ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В т. 2 на ал. 1 след думите "допитване до населението" се заличава думата "от" и се добавят думите "чрез референдум или общо събрание на населението в".
2. В т. 3 на ал. 1 след думите "от допитването" се поставя запетая и се добавят думите "в което са взели участие повече от половината от общия брой на избирателите от заинтересованите населени места".
3. В ал. 2 след думите "решение за" се добавят думите "допитване до населението за"."
Предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения:
"1. В ал. 1, т. 1 и т. 2 думата "заинтересованите" се заменя с думата "съответните".
2. В ал. 1, т. 3 се заличава изразът "в което са взели участие повече от половината от общия брой на избирателите на заинтересованите населени места".
3. В ал. 2 след думите "допитване до населението" се добавя изразът "чрез референдум или общо събрание на населението в населените места"."
Комисията не подкрепя предложението по точки 1 и 2, а предложението по т. 3 се подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Иван Борисов - в § 7, т. 1 текстът "или общо събрание на населението" да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
"§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 след думите "допитване до населението" се заличава думата "от" и се добавят думите "чрез референдум или подписка на населението в".
2. В ал. 2 след думите "решение за" се добавят думите "допитване до населението чрез референдум или подписка на населението за", а изразът "и условията по чл. 16, т. 1" се заменя с израза "при наличие на условията по чл. 16"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 има предложения, които са приети. Има предложение на народния представител Тодор Костадинов. Точка 3 е приета по принцип. Първите две точки не се приемат.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председателю, дами и господа! Предлагам да отпаднат думите "или подписка". Какво е подписката? Кой ще контролира тази подписка? Как ще се проверява тази подписка? Референдумът се организира, има бюра, има и списъци, хората се контролират какво правят. А подписка - съберат се хора, пишат, кой кого подписал не се знае. Такава нелогичност не може да се допусне и моля да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Илиян Попов иска думата.
ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Напълно разбирам опасенията на господин Лучников. Само че искам да кажа нещо, което много дълго дебатирахме така или иначе в комисията.
В Закона за допитването съществува и редът за допитване чрез подписка и той касае много малките населени места. Има ред за проверяване на тази подписка. Затова има една удължена процедура за контрол по законосъобразност и дали са изпълнени условията за събиране на подписката. Тя касае, господин Лучников, само най-малките населени места, където ще е много скъпо да се провежда референдум, да речем, за 50 души. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на господин Лучников - това не е предложение за отпадане на текст от вносителя, а от закона и на мен ми се струва, че изобщо не мога да го поставя на гласуване.
И остава предложението на народния представител Тодор Костадинов в неговите две точки, които не са приети от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 28, против 108, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, както е предложен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 119, против 23, въздържали се 8.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 8 има предложения на народните представители: Илиян Попов, Методи Андреев, Ремзи Осман, Тодор Костадинов, Петър Мутафчиев. Всичките са приети по принцип.
Комисията излиза със следния текст като предложение за § 8:
"§ 8. В чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. трайно заселване на население в съществуващо селищно образувание в определена с устройствен план територия или възникнала потребност от заселване в нея".
2. Точка 2 се отменя.
3. Точка 3 става т. 2 и се изменя така:
"2. наличие на постоянно живеещо население и на изградена социална и инженерна инфраструктура".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ремзи Осман да каже дали предложението на комисията, която приема по принцип неговото предложение, го удовлетворява.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така е, прието е по принцип, но на практика е приета само т. 2 - предложението за отпадане. Другото предложение - за отпадане на т. 3 от проекта, не е прието. Конкретно засяга създаване на нови населени места - едно допълнително условие. Става въпрос за текста "изградена социална и инженерна инфраструктура". Говорим за създаване на населени места, а не за кметства.
Моята молба е към всички народни представители, особено тези, които са избрани от планински региони. Много е трудно, много е относително понятието какво означава изградена инженерна структура на едно населено място, на едно село. Тези хора, които живеят в планината, трябва да бъдат наградени по някакъв начин, те трябва да бъдат стимулирани. А че вътре в едно кметство може да има и три, и четири населени места - няма нищо лошо, това е много хубаво. Това е единствен стимул. Може да има 20 - 30 къщи, но има съответното население. Едно подобно условие - да има изградена социална и инженерна инфраструктура, ще пречи за създаване на едно ново населено място. И това е моята молба към вас, ако се възприеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Тогава поставям на гласуване от предложението на комисията да отпадне т. 3.
Моля, гласувайте!
Отменете гласуването.
Господин Осман, да отпадне само "инженерна инфраструктура", а да остане "наличие на постоянно живеещо население на изградена социална инфраструктура", задоволява ли Ви? Добре.
Тогава, моля, гласувайте в т. 3 на предложението на комисията за § 8 да отпаднат думите "и инженерна".
Гласували 157 народни представители: за 156, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието - тези думи отпадат.
Моля, гласувайте § 8, както е предложен от комисията с направената поправка в т. 3.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Предложение на народния представител Петър Мутафчиев:
Създава се нов § 8а със следното съдържание:
"§ 8а. В чл. 20 т. 1 се променя, както следва:
"1. Искане, подписано най-малко от половината жители, които живеят постоянно на съответната територия или от кмета на общината до общинския съвет, за създаване на ново населено място."
Комисията подкрепя предложението по принцип със съответната редакция и го включва в систематичното му място на § 9, т. 1.
По § 9 има предложения на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, които го оттеглят; на народния представител Тодор Костадинов, който също оттегля предложението си и комисията излиза със следната редакция на § 9:
"§ 9. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. Искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите или от кмета на общината до общинския съвет, за създаване на ново населено място."
2. В т. 2 думите "Министерския съвет" се заменят с "областния управител" и накрая се създава ново изречение: "Областният управител в едномесечен срок внася в Министерския съвет мотивирано предложение за създаване на ново населено място".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 9 някой желае ли да се изкаже?
Параграф 8а е включен в § 9, така че няма да го гласуваме.
Моля, гласувайте § 9, както е предложен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 144, против 4, въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: По § 10 има предложения, както следва: на народния представител Стефан Нешев, което се приема по принцип от комисията; предложение на народния представител Иван Симеонов - комисията също подкрепя по принцип предложението; предложение на народния представител Тодор Костадинов, което се подкрепя по принцип от комисията и предложение на народния представител Петър Мутафчиев - § 10 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
"§ 10. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 2:
"(2) Министерският съвет може да вземе решение за разделяне на съществуваща община на две или повече общини след провеждане на процедурата по чл. 9, ал. 2 на територията на поне една от бъдещите общини, когато са налице условията на чл. 8."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Създава се ал. 4:
"(4) Инициатива за извършване на промени по ал. 1, 2 и 3 има населението, изразена чрез подписка, общинските съвети и Министерският съвет, при спазване на процедурите, предвидени в чл. 9 или чл. 28."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за отпадане и три други предложения, приети по принцип.
По § 10 някой желае ли думата?
Господин Петър Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С предложения ни § 10 се създава нова ал. 3, в която е изразена инициативата за извършване на промените по ал. 1 и 2. Това са съответно общинските съвети и Министерският съвет.
Според мен е необходимо отново в чл. 27 да се упоменават институциите, които имат право на инициатива, тъй като в чл. 27 е казано, че това се извършва при промяна, водеща до закриване на общините поради сливане, предвидени по процедурите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5, а точно в чл. 9 е споменато, че инициатива за отделяне имат съответно общинският съвет и Министерският съвет, така че не е необходимо отново в чл. 27 ние да дублираме текста, който е споменат в чл. 9.
Това ми е основният мотив, поради който съм предложил да отпадне предложеният § 10. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мутафчиев, хипотезата на сегашния чл. 27 е промяна, водеща до закриване на община. А тук се предлага същата процедура, но за друга хипотеза - решение за разделяне на съществуваща община. Не може да отиде само по чл. 9.
Авторите на другите три предложения - Стефан Нешев, Иван Симеонов и Тодор Костадинов, имат ли възражения по редакцията? Нямат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев за отпадане на § 10.
Гласували 150 народни представители: за 31, против 118, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10, както е предложен от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 122, против 35, въздържали се 7.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: § 11 - предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев:
"§ 11. Член 28 се изменя така:
"Чл. 28. Промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община, с която има обща граница, се извършва след провеждане на местен референдум по следния ред:
1. Искане за провеждане на референдум за отделяне на населеното място от съответната община и присъединяването му към съседна община, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на населеното място до съответния общински съвет. Искането се придружава с аргументирано становище на кмета на населеното място, което се изпраща на заинтересованите общински съвети.
2. Общинските съвети в едномесечен срок се произнасят задължително с мотивирано решение относно исканата промяна и го изпращат на областния управител.
3. Областният управител в двуседмичен срок проверява законосъобразността на искането и на решенията на общинските съвети.
4. При положително решение на общинския съвет на приемащата община, областният управител в двуседмичен срок предлага на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска отделянето, да приеме решение за произвеждане на референдум в съответното населено място.
5. Референдумът се произвежда при условия и ред, определени със закон.
6. При положителен вот на избирателите, областният управител в едномесечен срок внася писмен доклад в Министерския съвет относно исканата промяна.
7. Министерският съвет приема решение, с което предлага на президента на Република България да утвърди исканата промяна."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов: § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текстът на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 11?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов за отпадане на § 11.
Гласували 164 народни представители: за 39, против 119, въздържали се 6.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 11, както е предложен от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев, и подкрепен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 19.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: "§ 12. В чл. 29, т. 1 думите "допитване до населението" се заменят с "произведен общ референдум на територията на общината".
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - § 12 се изменя така:
"§ 12. В чл. 29 думите "допитване до населението" се заменят с думите "референдум в общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текстът на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 12?
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам, без да се променя съдържанието, същото нещо, само че с един облекчен изказ. Какво означава тук "общ референдум"? Референдумът е референдум. Идеята видимо е, че референдум в цялата община. Защо трябва да вмъкваме територията на общината? Изказът "референдум в общината" включва според мен по същество съдържанието на общ референдум на територията на общината. Това е идеята. Става по-ясно. Не се поставят някакви капани, които биха могли да се използват по-нататък, не се допуска двусмислие. И мисля, че няма проблем да се приеме така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов.
Гласували 160 народни представители: за 36, против 112, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12, както е предложен от вносителя.
Гласували 155 народни представители: за 127, против 27, въздържал се 1.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ПОПОВ: Параграф 13. Предложение на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев:
"§ 13. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създават изречения второ и трето: "Ако населеното място, което се присъединява към друго населено място, е едновременно и кметство, то след приключване на процедурата по чл. 20 общинският съвет взема решение за закриване на кметството. Решението се обнародва в "Държавен вестник" чрез областния управител".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Промяна, свързана със закриване на населено място поради строителство на големи стопански обекти (язовири, летищни комплекси, промишлени комплекси и др." се извършва с указ на президента по предложение на Министерския съвет. В случаите на остатъчни части от землища на заличени населени места след одобряване на регулационния план на обекта съответният общински съвет приема мотивирано решение за присъединяване на тези части към съседните им землища."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Тодор Костадинов - в § 13 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текстът на народните представители Илиян Попов и Методи Андреев за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 13?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, аз искам да обърна вашето внимание на новата ал. 5 и да предложа тя да отпадне. Не виждам никой от уважаемите народни представители да е направил такова предложение. За какво иде реч? Става въпрос за това, че промяна, свързана със закриване на населено място поради строителство на големи стопански обекти - язовири, летищни комплекси, промишлени комплекси и др., се извършва с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Какво означава това? - Че Министерският съвет предлага, президентът пуска указ и едно населено място изчезва от света. За това става въпрос. И ако това нещо не е най-флагрантно нарушаване на конституционни принципи за съществуване на тези населени места! Никаква дума не се казва за това дали са обезщетени там лицата, дали не са обезщетени, дали искат те да се местят оттам или не искат да се местят. Ние тази практика я знаем. Казваме: ще строим тук завод и строим завод. Нали от тази практика уж се стремим да се оттласнем. И забележете как хитро тя е вкарана там, където става въпрос за населено място и селищно образувание. Само че там се препраща към процедурите по чл. 25, където се произнася населението за създаване, а тук Министерският съвет предлага, президентът с указ, щото трябва да се строи завод, и го няма населеното място. Няма ли да се питат тези хора, аджеба, искат ли те да напуснат мястото, където дедите им са живели. И най-висшите икономически интереси не могат да бъдат основание за такова нарушаване на правото на тези граждани да живеят в това населено място. Аз усещам, че сигурно става въпрос за някакви мероприятия, свързани с каскадата "Горна Арда", може би това е актуалният проблем, който се решава с този текст, но, разберете, първо трябва ред неща да бъдат осигурени на тези хора и те доброволно да тръгнат да се оттеглят срещу едно порядъчно обезщетение. А не Министерският съвет предлага, президентът пуска указ! Тук после някой ще предложи да им дадем компенсаторни бонове, да се снимат с тях.
Пак ви казвам, късно е, изморени сме, но вижте какво приемаме! И то на едно място в текста, където става въпрос за съвсем други неща - главата "Населено място и селищно образувание", а в текста пише за промяна, свързана със закриване на населено място поради еди-какви си причини. Значи може да има и 500 души, ама щото там трябва да се строи завод, Министерският съвет предлага на президента, президентът издава указ, имаше населено място, няма населено място! Ама ние сме 1998 г., ако не сте разбрали
Моля ви да отпадне този текст. Ако има проблеми с инфраструктурни проекти, ще се внесе отделен закон, закон много строг и стриктен в тези процедури, които казват кога, как, при какви условия, срещу какви обезщетения тези граждани ще бъдат преместени, населеното им място ще бъде закрито. Иначе това нещо, разберете, ни връща 50 години назад! Просто съм учуден, че един такъв текст въобще се е появил.
Предлагам още веднъж текстът да отпадне, а ако има такава нужда, правителството да си внесе един отделен закон. А не: предлага на президента, президентът издава указ и край! Имаше населено място, няма населено място! Че той и София утре може да закрие! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Преди да направя репликата, правя процедурно предложение да удължим работното време до приемането на този текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение?
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 135, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Имате думата за реплика.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че трябва да обяснявам точно на колегата Миков за какво става въпрос.
Колега Миков!? В правната система на България няма само един закон, който да се нарича "Закон за административно-териториално устройство на Република България", има Конституция, има и Закон за държавната собственост. Та, в Конституцията и в Закона за държавната собственост са подробно и детайлно регламентирани въпросите относно отчуждаването на имоти за важни държавни нужди. Така че, след като приключат тези процедури, се поставят въпросите, които третира § 13 от този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
За дуплика има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз много добре знам, че там има предвидени отчуждителните процедури, но искам да ви кажа, че преди това трябва да са обвързани двата закона. И преди да е приключило онова отчуждаване и обезщетяване не трябва да се закрива населеното място. А така чисто административно - тия хора, затваряш кметството, затваряш общината там?! Принудително ги изгонваш, преди да си ги обезщетил. Ето, това е големият проблем, че не е обвързана тая процедура с онази - по отчуждаването. Онази може да се точи 10, 15, 20 години, обаче населеното място ще се заличи. Защо да се заличи? Тая процедура трябва да е последваща на процедурата по отчуждаването. Това е единственият въпрос. А така, както е даден текста, тя не е обвързна с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Тодор Костадинов.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е да отпадне изречението в ал. 4 на чл. 20, което гласи, че ако населено място, което се присъедини към друго населено място е едновременно и кметство, то след приключване на процедурата общинският съвет взима решение за закриване на кметството.
Тази хипотеза е твърде частна и тя засяга, ако не се лъжа, един-единствен случай в България. И, ако не се лъжа, това е в Бургаска област, когато едно кметство се присъединява към град.
Предлагам този текст да отпадне, тъй като хипотезите са много повече и по-богати. Когато едно кметство може да пожелае да се присъедини към друго кметство, а може и кметство да се присъедини към населено място. Колегите, софийски депутати, знаят, че в София има едно кметство, което е с 59 души и то би могло да се присъедини към едно друго населено място, за да станат повече от 100, макар че сега това вече няма никакво значение. Това са моите мотиви да отпадне текстът, който посочих преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Първо, ще гласуваме предложението на народния представител Тодор Костадинов в § 13 да отпадне само т. 1.
Гласували 161 народни представители: за 36, против 103, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 2 - за създаване на нова ал. 5 в чл. 32.
Гласували 163 народни представители: за 49, против 107, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте § 13 така, както е предложен от народните представители Илиян Попов и Методи Андреев и подкрепен от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 132, против 24, въздържали се 4.
Параграф 13 е приет.
Две съобщения:
Комисията по икономическата политика ще заседава на 16 декември, сряда, 30 минути след приключване на пленарното заседание.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе редовно заседание на 16 декмеври, сряда, от 15,00 часа.
Следващото заседание е утре, 9,00 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,06 ч.)

Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председател:

Иван Куртев

Секретари:

Анелия Тошкова

Свилен Димитров