Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Димитър Абаджиев. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 8 до 14 декември 1999 г.:
Законопроект за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносители са народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносители са народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за железопътния транспорт. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Едно съобщение:
Ръководството на Парламентарната група на Евролевицата информира, че на основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има настъпили промени в състава на ръководството. Има решение на парламентарната група:
1. Освобождава Иван Бойков като заместник-председател на Парламентарната група на Евролевицата и избира на негово място Венко Вълчев.
2. Освобождава Венко Вълчев като секретар на Парламентарната група на Евролевицата и избира на негово място Ивалин Йосифов.
Има едно-единствено предложение за седмичната програма - от Парламентарната група на СДС. Въз основа на него след Председателски съвет беше изготвен проект за програма за работата на Народното събрание за периода 15 - 17 декември 1999 г.

П Р О Г Р А М А
за работата на Народното събрание за
периода 15 - 17 декември 1999 г.

1. Законопроект за ратифициране на Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония.
3. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
4. Законопроект за ратифициране на поправки на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
6. Второ четене на законопроекта за публично предлагане на ценни книжа - продължение.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
8. Проект за бюджет на Българската народна банка за 2000 г.
9. Програма за приватизация на държавни предприятия през 2000 г.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
11. Второ четене на законопроекта за кооперациите - продължение.
12. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
13. Второ четене на законопроекта за Националния център за аграрни науки.
14. Парламентарен контрол.
По дневния ред има ли предложения за отпадане и за разместване? Няма.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена.
Гласували 134 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 22.
Седмичната програма е приета.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-78/6.12.1999 г. за ратифициране на Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия, внесен от Министерския съвет

Договорът за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия е подписан на 6 октомври 1999 г. в София.
Този договор има важно значение не само за развитието на двустранните връзки между двете страни, а и за изграждане на цялостна правно-нормативна база на отношенията със страните - членки на Европейския съюз. Кралство Нидерландия е сред водещите инвеститори в Република България и член-учредител на Европейския съюз. В този контекст договорът е приоритетен в правителствената "Програма 2001".
Договорът регламентира основните понятия "инвестиция", "инвеститор", "територия".
На инвеститорите се предоставя режим на "най-облагодетелстваната нация" и "национален режим", според това кой от двата режима е по-благоприятен. Предоставянето на тези режими не е безусловно, като се допускат някои изключения по прилагането им по силата на международни споразумения, митнически или икономически съюзи, регионални икономически организации, данъчни споразумения.
Договорът регламентира свободния превод на плащания във връзка с инвестиции, съобразен с досегашната практика в аналогични договори и Закона за чуждестранните инвестиции.
Регламентирани са също случаите на принудително отчуждаване на собственост в съответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, с чл. 26 от Закона за чуждестранните инвестиции и с международно-правните принципи. Уреден е също механизмът на уреждане на спорове в съответствие с договорната практика на други аналогични договори, подписани от нашата страна. Всички останали текстове в договора (по консултациите, влизане в сила, срока на действие и др.) са съобразени с присъщите за такива договори условия и досегашната практика с други страни.
Влизането в сила на договора е важна предпоставка за активизиране на деловите контакти, за засилване на доверието в областта на инвестициите и за по-нататъшно интегриране на България в европейските структури.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия № 902-02-78, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и
Кралство Нидерландия

Член единствен. Ратифицира Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия, подписан на 6 октомври 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Преминаваме към второ гласуване.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата председателят на комисията да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-75/29.11.1999 г.
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония, внесен от Министерския съвет

Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония е подписано в София на 13 октомври 1999 г. Това споразумение има много важно значение за развитието и задълбочаването на търговско-икономическите отношения между двете страни.
Споразумението е в съответствие с изискванията на Световната търговска организация и с препоръчителните тенденции за по-нататъшното интегриране към структурите на Европейския съюз. Настъпилите положителни изменения в двустранните отношения очертават трайна тенденция към все по-свободно движение на хора, стоки и услуги в условията на преход към демокрация и пазарна икономика в двете държави.
Споразумението създава нормативна база за изграждане на Зона за свободна търговия в рамките на петгодишен период, като за целта е договорена постепенна либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки.
След влизане в сила на споразумението 89,04 на сто от вноса в България на промишлени стоки с произход от Македония и 88,26 на сто от вноса в Македония на промишлени стоки с произход от България ще бъде безмитен.



За различните видове чувствителни стоки са предвидени механизми за "бавна" и "по-бавна" либерализация.
За първата група чувствителни стоки, включваща сяра, сол, гипс, вар, цимент, въглища, руди на цветни метали, газ, парафини, фармацевтични продукти, торове, бои, пластмаси, каучук, кожи, дървен материал, хартиени изделия и други, схемата на бавна либерализация предвижда премахване на митата от 1 януари 2002 г. , като през 2000 г. митото става 60 на сто от базовото мито, а през 2001 г. - 30 на сто от базовото.
За групата от най-чувствителните промишлени стоки митата ще се премахнат от януари 2005 г. със схема за постепенна либерализация за период от четири години. В тази група са включени нефтени горива и газ, текстилни изделия, черни метали и изделия, електрически двигатели и трансформатори, електромагнити, прекъсвачи и релета, жици и кабели, автомобили, които Македония ще внася от България.
По търговията със селскостопански стоки двете страни си предоставят взаимни преференции. Договорени са квоти за внос, съдържащи реални преференции за българските стоки. Договорено е също както намаляване, така и премахване на някои забранителни мита за редица български селскостопански стоки.
Договорени са също така и редица въпроси по либерализацията на техническите пречки в търговията, санитарните и фитосанитарните мерки, вътрешното облагане, антидъмпинговите мерки, правилата за произход и др.
Споразумението съдържа и разпоредби по митническите съюзи и зоните за свободна търговия, реекспорта и дефицита, държавните монополи, процедурата по прилагане на защитни мерки, сътрудничеството в митническата администрация, плащанията, правилата за конкуренция и др.
Премахването на бариерите в търговията с Република Македония ще се отрази положително не само върху разширяването на взаимния стокообмен, но ще създаде възможност за предприемане на координирани действия спрямо трети страни, ще съдейства за по-ускорено приобщаване на двете страни към европейските структури и ще катализира разгръщането на отношенията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
Думата има господин Асен Агов да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю!
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно законопроект № 902-02-75 за ратифициране на
Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония, внесено от
Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.

На свое заседание от 2 декември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония, подписано на 13 октомври 1999 г. в София." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм малко притеснен, че един такъв важен акт се посреща твърде минорно от нашата зала. Аз мисля, че този акт трябваше да премине с подобаваща тържественост - не по-малка от акта за поканата за присъединяване към Европейския съюз.
В дългогодишната история на България между тези две държави е имало твърде преплетени неща и винаги сме търсили решаването с инструментариума на бог Арес. За първи път отиваме да решим един такъв въпрос с инструментите на бог Меркурий и това е гаранция, че по-нататъшните отношения ще бъдат добре решени в името на двата народа.
Адмирирам правителството за тази спогодба и призовавам всички да я подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония № 902-02-75, внесено от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Македония, подписано на 13 октомври 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 8 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Отново водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Има думата нейният председател - господин Николов, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-71 от 29 ноември 1999 г.
за ратифициране на Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет

Допълнителният протокол № 8 на Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписан на 20 октомври 1999 г. в Будапеща от министрите на търговията на страните от ЦЕФТА.
Протокол № 8 изменя Протокол № 7, който дефинира понятието "стоки с произход", методите на административно сътрудничество и задължителните правила и критерии за определяне на произхода на стоките. Приемането и прилагането на тези правила допринася за правилното функциониране на разширената система на "европейска комулация", обхващаща Европейския съюз, Европейската Асоциация за свободна търговия и асоциираните към Европейския съюз държави и Турция. Протоколите за правилата за произход на стоките са неразделна част от Европейското споразумение за асоцииране и от споразуменията за свободна търговия.
В Допълнителния протокол № 8 на ЦЕФТА се правят изменения на всички текстове, изразяващи стойности в екю, като се заменят с евро, което е продиктувано от въвеждането на единната европейска валута. Направени са изменения и в Приложение № 2 от Протокола във връзка с изискванията за преработка на стоките, съобразени с новите технологии и с недостига на някои суровини и материали в страните от зоната за комулация. С цел улесняване прилагането на Протокол № 7 са извършени и някои текстови и редакционни подобрения.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов, за да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 902-02-71 за ратифициране на Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.

На свое заседание от 2 декември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 20 октомври 1999 г. в Будапеща".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия № 902-02-71, внесен от Министерски съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата господин Николов, за да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия

Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 8 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 20 октомври 1999 г. в Будапеща".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПОПРАВКИ НА БАЗЕЛСКАТА КОНВЕЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ И ТЯХНОТО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Има думата господин Атанас Богданов, за да докладва.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС БОГДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на поправки на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане № 902-02-69, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 1999 г.

На своето редовно заседание, проведено на 1 декември 1999 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на поправки на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, приети с Решение 3/1 на Третата конференция на страните по конвенцията от 1995 г. в Женева.
Като приема аргументите от вносителя и изразява становище, че България трябва да се присъедини към тези промени, Комисията по опазване на околната среда и водите препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта за ратификация на поправките на Базелската конвенция.
Становището на комисията е прието единодушно с 12 гласа "за".
Председател (п) Лъчезар Тошев".







ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за закон № 902-02-69 за ратифициране на поправки на Базелската конвенция за контрол на
трансграничното движение на опасни отпадъци и
тяхното обезвреждане, внесен от Министерския съвет
на 29 ноември 1999 г.

На свое заседание от 2 декември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон за ратифициране на поправки на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Конституцията на Република да ратифицира със закон поправки на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, приети с Решение III/1 и IV/9 съответно на Третата и Четвъртата среща на Конференцията на страните по конвенцията, проведени на 18-22 септември 1995 г. в Женева и на 23-27 февруари 1998 г. в Кучинг."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на поправки на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане № 902-02-69, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам законът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има думата господин Богданов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС БОГДАНОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на поправки на Базелската конвенция
за контрол на трансграничното движение на
опасни отпадъци и тяхното обезвреждане

Член единствен. Ратифицира поправките на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, приети с решение III/1 на Третата среща на Конференцията на страните по конвенцията, проведена на 18-22 септември 1995 г. в Женева - Швейцария и Решение IV/9 на Четвъртата среща на Конференцията на страните по конвенцията, проведена на 23 - 27 февруари 1998 г. в Кучинг - Малайзия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към пета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов да изнесе становище по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-63 от
26 октомври 1999 г. за ратифициране на
Спогодбата между правителството на Република България
и правителството на Република Казахстан за
въздушни съобщения между и отвъд техните
съответни територии, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 24 ноември 1999 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 15 септември 1999 г. в София.
Спогодбата е важен елемент на системата на двустранните икономически отношения в контекста на активизирането на връзките с държавите от Средна Азия. Казахстан е перспективен икономически партньор на България като страна с огромна територия и с големи природни ресурси. В страната няма морски пътища, а автомобилният транспорт е недостатъчно развит. Това поставя въздушния транспорт в особено преимуществено положение за бъдещото развитие на двустранните отношения. Понастоящем съществува значителен трафик на пътници от Америка, Европа и Азия, както и на казахски граждани за чужбина, особено на едномилионния германски етнос, който пътува периодично зад граница. В Казахстан има голям интерес за туризъм на българското Черноморие. В Казахстан работят значителен брой български граждани на обекти на "Главболгарстрой". Всички тези фактори обуславят значителния интерес на Република България от установяване на въздушни съобщения с Република Казахстан.
Спогодбата създава необходимата нормативно-правна база за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии. Спогодбата е разработена на основата на положенията в Чикагската конвенция, международно приетите стандарти и препоръчителната практика на Международната организация за гражданско въздухоплаване и отразява обичайните за този вид двустранни договори въпроси, свързани с регулиране на отношенията на правителствено равнище.
В Спогодбата е спазен принципът на реципрочност и в достатъчно добра форма са уредени въпросите относно реда на назначаване на превозвачите, техните права и задължения, взаимното освобождаване от митни сборове и такси, правата за продажби на транспортни документи и услуги, превода на печалбата, принципите за разпределяне на капацитета, процедурите по съгласуване на тарифите, задълженията за авиационна безопасност, начините за уреждане на спорове и др. Уредени са и правата на въздухоплавателните предприятия да откриват и поддържат представителство за обслужване на договорените линии. На назначените въздухоплавателни предприятия на двете страни се предоставя правото да експлоатират пунктове на съответните им територии, а условията за междинните и отвъд териториалните пунктове, както и упражняването на права по 5-ата свобода ще бъдат съгласувани и договорени след провеждането на необходимите проучвания за икономическа ефективност на всяка линия.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становището на комисията.



ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика

ОТНОСНО: проект за Закон № 902-02-63 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, внесен от Министерски съвет на 26 октомври 1999 г.

На свое заседание от 2 ноември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон № 902-02-63 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 15 септември 1999 г. в София." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии № 902-02-63, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на
Република Казахстан за въздушни съобщения между и
отвъд техните съответни територии

Член единствен: Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписан на 15 септември 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.


Преминаваме към точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА - продължение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"§ 8. Заварените непублични дружества, които са издали безналични ценни книжа, са длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да ги регистрират в централния депозитар или да вземат решение за превръщането им в налични ценни книжа."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като § 8 става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте за предложения § 8, който става § 9.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 9 на вносителя има предложение на народния представител Илиян Попов, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 9, който става § 10.
"§ 10. (1) Разпоредбите на закона относно публичното предлагане и търговия с ценни книжа не се прилагат спрямо:
1. продажба на акции по реда на чл. 25, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
2. продажба на акции, непряко притежавани от държавата чрез "Банкова консолидационна компания" АД - София, или чрез холдинг, който се контролира от държавата, освен ако продажбата се извършва на регулиран пазар на ценни книжа.
(2) Разпоредбите на закона относно търговото предлагане не се прилагат спрямо купувачите на акции:
1. по реда на чл. 25 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
2. по сделки с "Банковата консолидационна компания" АД - София.
(3) Член 113 не се прилага в случаите, когато в приватизационен договор изрично е предвидено задължение за инвестиции. В тези случаи дружеството в 14-дневен срок от влизането в сила на закона уведомява комисията и регулирания пазар на ценни книжа, където са приети за търговия издадени от него акции, за наличието на такъв договор.
(4) За акционерните дружества по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия глава шеста от този закон се прилага след сключване на приватизационната сделка.
(5) Емисиите от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписват промените."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз правя предложение да приемем редакцията на Комисията по икономическата политика, като вместо текста в ал. 3, запишем текста в ал. 2 на вносителя. Това отговаря точно на приетите до този момент тези в този закон. Ако трябва, да прочета ал. 2 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много Ви моля да я прочетете.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Алинея 2 на вносителя, която предлагам да стане ал. 3:
"(3) Член 113 не се прилага в случаите, когато към влизането в сила на този закон заварен приватизационен договор изрично предвижда капиталът на дружеството да бъде увеличен по реда на чл. 195 от Търговския закон в полза на купувача по договора. В тези случаи дружеството в 14-дневен срок от влизането в сила на закона уведомява комисията и регулирания пазар на ценни книжа, където са приети за търговия издадени от него акции, за наличието на такъв договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Фактически, ако господин Николов не беше направил това предложение, аз също имах намерение да го направя, защото при редакцията в Комисията по икономическата политика много разширено е бил отразен текстът на вносителя. Естествено, че по-коректно е това, което е в ал. 2 - "Член 113 да не се прилага в случаите, когато към влизане в сила на този закон заварен приватизационен договор изрично предвижда капиталът на дружеството да бъде увеличен по реда на чл. 195." Така че това е по-правилното.
В същото време ми се струва, че ние сме приели едни текстове, доста разширителни за възможностите за увеличаване на капитала под условие, някои други текстове за затворените дружества. Аз се надявах, че няма да приключим днес работата по закона, а ще можем в Комисията по икономическата политика да се върнем към някои от тестовете, те са свързани с този, особено на приетия чл. 113, за да можем действително да внесем още някои уточнения в закона, но очевидно няма воля за това.
Аз все пак предлагам на председателя на комисията, след като направим тази промяна, да помислим дали да приключим днес закона като цяло или да внесем някои уточнения в тези текстове, които вече са приети - в чл. 113 и 119 фактически, които са свързани с тази материя.
Иначе подкрепям това предложение, аз също щях да го направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Николов за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Папаризов, промените, които така или иначе експертната общност иска за вече приетите текстове в чл. 113 и чл. 119, касаят само формулата на приетото решение, което ние вече сме взели. Значи, да не се записва в текст, че се допуска увеличение на капитала под условие, защото знаем, че това е едно от най-отблъскващите неща за инвеститора, а в същото време в Преходните и заключителни разпоредби да се запише тази норма, което според мен е, първо, безмислено и, второ, не е чиста правна техника.
Така че нищо няма да загуби законът. А пък ако някой решава, че законът е загубил от тези приети текстове, просто можем да предложим за промяна на този закон, разбира се. Така че това е моята теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Папаризов, имате право на дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател, но не става дума само за това. Става дума и за още един много съществен текст, който ние в Комисията по икономическата политика приехме. Става дума за това кога едно дружество, освен увеличаването на капитала под условие, може да стане отново дружество от закрит тип. Ние приехме едно правило, че това може да става не само когато участниците са под 50, но и когато капиталът е под 200 млн. (200 хил. сега). Мисля, че можехме да намерим такава формулировка това да става все пак и когато един от участниците в дружеството притежава поне мажоритарен дял над 51%, и това да може да става след едно търгово предлагане, тъй като в противен случай малките инвеститори, тези, които купуват ценни книжа, при всичките тия възможности дружествата, в които инвестират, при определени условия да стават от затворен тип, според мен биха виждали много големи ограничения за своето участие на капиталовия пазар.
Така че мисля, че и такива въпроси можеха да бъдат дообсъдени във връзка с окончателното редактиране на закона. Те не са маловажни, не са само редакционни, а са свързани със сигурността на инвеститорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Николов като председател на комисията.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Папаризов отвори дума за нещо, което стана практически снощи. Значи, моето предложение беше наистина да дадем възможност чрез търгово предлагане да се затворят онези дружества, които имат капитал под 200 млн. лв. И това беше волята, но така, с процедурни хватки общо взето се предотврати това приемане. Съжалявам, че се получи воля в цялата зала да не приемем нещо, което беше обсъждано практически в комисията. Само не беше обсъждан конкретен текст, беше обсъждано като логика на това да дадем възможност за затваряне на публичните дружества при капитал по-малко от 200 чрез търгово предлагане.
Каква е ситуацията в закона така, както сме го приели? Сега практически тези дружества ще могат да бъдат затваряни без търгово предлагане, отправено от мажоритарния собственик към дребните акционери. Това е, което се получи. Но пък това е сегашната практика. Така че е спорно дали ние бихме направили по-добро или по-лошо, ако бяхме приели тази логика, въпреки че в комисията и в залата, доколкото аз схващам, имаше тази нагласа.
Сега, за съжаление, ще трябва някой да направи предложение за промени в закона и то максимално скоро, за да може да влезе в сила една такава норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Папаризов, имате думата.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Смятам, че възниква един изключително важен въпрос. От добри намерения ние не следва да нарушаваме правилата, възприети в парламента. И мисля, че господин Лучников беше прав, когато подкрепи това да не се внасят нови текстове в пленарната зала, които да не са били разглеждани в комисията. Смятам, че ако имаше добра воля от страна на председателя на комисията, той можеше да свика днес заседание на комисията и да предложи работата по закона да завърши утре сутринта. Все пак най-важното в един парламент е да се спазват парламентарните норми и практика. Защото представете си какво ще стане, ако ние в комисиите, където обсъждаме най-важните въпроси и намираме някакви решения, след това започнем да приемаме съвсем други текстове в пленарната зала. Ние се поставяме в положение наши колеги, които не са запознати в детайли, да изменят волята на тези, които внимателно са обсъждали въпроса в комисиите, и понякога да изменят само с едно партийно гласуване "за" или "против". Мисля, че ако продължим така да принизяваме ролята на комисиите, от това няма да спечели нито един закон, а и практиката на парламента като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Само трябва да ви кажа, че не съм допускал поставяне на гласуване на никакъв текст, който не е бил внесен в срок и по реда на чл. 68 от правилника.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Съгласно чл. 55 от правилника, поставям първо на гласуване заместващия текст. Господин Николов предложи като ал. 3 да бъде приета ал. 2 на вносителя.
Моля да гласуваме за този заместващ текст.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Приема се в § 10, ал. 3 да има редакцията на ал. 2 на вносителя.
Сега поставям на гласуване целия § 10, включително и току-що приетото решение.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет, като ал. 3 е с текста на ал. 2 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 10, който става § 11:
"§ 11. Заварените лица по чл. 10, ал. 6 и чл. 133, ал. 2 подписват съответните декларации в 14-дневен срок от влизането в сила на закона."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля да гласуваме § 11, който съответства на § 10 в съдържанието, вложено в него от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 11 на вносителя има приети предложения от народните представители Пламен Стоилов и Венко Вълчев.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 12. В Закона за банките се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2:
а) т. 4 се изменя така:
"4. сделките по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;"
б) т. 7 се отменя.
2. В чл. 1, ал. 5 т. 6 се изменя така:
"6. сделките по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;"
3. В чл. 16 се правят следните изменения:
а) в ал. 3 думите "и 7" се заличават, а думите "Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества" се заменят със "Законът за публичното предлагане на ценни книжа";
б) създава се ал. 4:
"(4) Преди да се произнесе по искането за извършване на сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4, Централната банка взема предвид писменото становище на Държавната комисия по ценните книжа, ако то бъде представено в едномесечен срок от писменото искане на Централната банка до комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Предложенията, направени по този текст от народните представители, са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 12.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Комисията по икономическата политика не е разглеждала § 12 на вносителя и предлага той да отпадне, защото е свързан с промени в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме въведен принцип, че със заключителни разпоредби на един закон не могат да се правят промени в кодекс. И все пак ще го поставя формално на гласуване.
Моля, гласувайте отпадането на § 12, съдържащ промени в Наказателния кодекс.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 12 на вносителя за промени в Наказателния кодекс отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 13 има направени предложения от народните представители Пламен Стоилов и Илиян Попов, които са приети от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 13. В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 119 се създава ал. 3:
"(3) За вписване в Търговския регистър извършването на дейност на инвестиционен посредник, както и на други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, се представя съответното разрешение."
2. В чл. 174 се създава ал. 3:
"(3) За вписване в Търговския регистър извършването на банкова и застрахователна дейност, дейност на фондова борса, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, е необходимо да бъде представено съответното разрешение."
3. В чл. 187а ал. 3 се заличава.
4. Член 187б се изменя така:
"Безналични акции
Чл. 187б. Акционерното дружество може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършва по ред, установен със закон."
5. В чл. 192 се създава ал. 7:
"(7) За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона."
6. В чл. 204 ал. 1 и 2 се изменят така:
"(1) Облигации могат да се издават от акционерно дружество най-малко две години след вписването му в Търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася до облигации, издадени или гарантирани от банки и от държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по промените в Търговския закон? Няма.
Моля да гласуваме § 13 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 14. В чл. 32, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания след думата "законодателство" се добавя "или по прилагането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа".
§ 15. В Закона за приватизационните фондове се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 думите "Комисията по ценните книжа и фондовите борси" се заменят с "Държавната комисия по ценните книжа".
2. Навсякъде в закона думите "Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества" се заменят с "Закона за публичното предлагане на ценни книжа"."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме § 14 и 15 в съдържанието, предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 14 и 15 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 16 има направени предложения от народните представители Пламен Стоилов и Венко Вълчев, приети от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 16. (1) Министерският съвет приема наредби по прилагането на закона.
(2) По предложение на комисията Министерският съвет приема наредби относно:
1. условията и реда за продажба на ценни книжа, които прехвърлителят не притежава;
2. изискванията спрямо ценни книжа, които са придобити от инвеститорите за първи път не при условията на първично публично предлагане и спрямо сделките с такива ценни книжа;
3. облекчени изисквания за инвестиране, включително в недвижими имоти, от установените в чл.175, 196, 197 и 202 със срок на действие до пет години от влизането в сила на закона.
(3) Условията и редът за емитиране, придобиване и изплащане на държавни ценни книжа се определят с наредба на министъра на финансите и на Управителния съвет на Българската народа банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Николов, бих ви предложил, понеже § 16 е самостоятелен текст, в ал. 2 да назовем комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Държавната комисия по ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по § 16 няма.
Поставям на гласуване § 16 с уточнението в ал. 2 - по предложение на Държавната комисия по ценни книжа Министерският съвет приема наредби...
Моля, гласувайте § 16 в съдържанието, предложено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 11.
Параграф 16 в предложената от Комисията по икономическата политика редакция с корекцията в ал. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По § 17 има предложение на народния представител Венко Вълчев, което е прието от комисията.
Предложение на комисията:
"§ 17. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата по чл. 168, ал. 1, която влиза в сила в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона, и разпоредбата по чл. 18, ал. 4, която влиза в сила от 1 януари 2000 г.
          (2) Лицензираните от комисията регулирани пазари на ценни книжа (фондова борса и извънборсов пазар) в срок 3 месеца от влизане в сила на закона представят в комисията за одобрение Правилника за дейността си, съобразен с изискванията на закона."
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: В текста е "чл. 169".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не, членът е 168, а те съответно ще бъдат и преномерирани, защото някои отпаднаха.
Аз обаче искам да направя не съвсем редакционно предложение, но съобразено с това, че приемаме този закон една година по-късно от внасянето му и доста време след като е минал през комисия. А именно ал. 1 да звучи така:
"(1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата по чл. 168, ал. 1, която влиза в сила в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона, а разпоредбите по чл. 18, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 1, които влизат в сила от 1 януари 1999 г."
В доклада, където е записано "1 януари 2000 г." е грешно. Трябва да се чете "1999 г.". Става дума за отговорността, която се носи, а и за връщането на парите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чакайте, може ли с обратна сила?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Законът не може да влезе с обратна сила преди да е публикуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли да влезе в сила една година преди?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тези текстове гарантират сигурността на инвеститорите и нямат въздействие върху...
Нека вносителите да обяснят.
Продължавам: "... и разпоредбите на чл. 113 и § 5, ал. 5, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник".
Ще помоля господин Цончев да обясни за влизането в сила от 1 януари 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин Цончев, имате думата.
Докато господин Цончев дойде, бих помолил, пак в ал. 2 - "Лицензираните от Държавната комисия по ценните книжа", т.е. пълното изписване на комисията.
И все пак ни шокира да връщаме една година назад влизането в сила на закона.
РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Грешката за "1 януари 1999 г." е свързана със следното.
По чл. 18, ал. 4 - това е задължението на комисията да върне грешно внесени такси или всякакви глоби, които са били нанасяни. Има много такива случаи, в които таксата е внесена един път, след което се внася втори път. Молят ни да върнем таксата, но ние не можем, тъй като Сметната палата не разрешава такова нещо. Няма законово основание. Поради тази причина искаме да не бъдем обвинявани в това, че комисията се облагодетелства по един такъв начин. Има специален акт на Сметната палата, с който е направена бележка на комисията, че е връщала такива суми.
Вторият член - 68, ал. 1, т. 1. Става въпрос за лицензирани субекти на капиталовия пазар, които в продължение на една година не са започнали своята дейност. За това става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цончев.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Разбрах идеята и я споделям. Но въпросът е тази идея юридически да намери своята форма. По силата на чл. 5 от Конституцията законите влизат в сила 3 дни след обнародването или най-рано в деня на обнародването. Един закон не може да влезе в сила преди да бъде обнародван в "Държавен вестник". Нали разбирате? Това е!
Така че формулировката, че чл. 18, ал. 4 влиза в сила от 1 януари 1999 г. е невъзможна.
Друг е проблемът да има обратно действие самата правна норма. Тоест, правната норма, която ние днес ще приемем, да се прилага не само за в бъдеще, но и да има обратно действие. Тъй нареченото обратно действие на правните норми. Това е възможно и допустимо. В наказателното право принципът е, че не може да има обратно действие. В конкретния случай е възможно да има обратно действие. За да бъде изчистен текстът, предлагам следната формулировка:
"Влиза в сила един месец след обнародването му, 6 месеца по чл. 168, а разпоредбите на чл. 18, ал. 4 имат обратно действие от 1 януари 1999 г."
Мисля, че тази идея ще намери юридическата му форма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Николов, бихте ли прочели цялата редакция на § 17?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 17. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата по чл. 168, ал. 1, която влиза в сила в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона. Разпоредбите по чл. 18, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 1 имат обратно действие от 1 януари 1999 г. Разпоредбите на чл. 113, § 5, ал. 5 влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник".
(2) Лицензираните от Държавната комисия по ценни книжа регулирани пазари на ценни книжа (фондова борса и извънборсов пазар) в срок 3 месеца от влизане в сила на закона представят в комисията за одобрение Правилника за дейността си, съобразен с изискванията на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 17 в редакцията, която току-що бе прочетена от господин Николов.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Параграф 17 в редакцията, прочетена от господин Николов, е приет.
Имаме един неприет член - 160, който е отложен.
Господин Вълчев, моля Ви да направите предложението си.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, с господин Цончев умувахме максимално кратката редакция с минимални промени в сега предлагания текст.
Предлагаме чл. 160, ал. 1, т. 1 да изглежда така:
"1. да придобива или да прехвърля за своя сметка, за своя или за чужда сметка ценни книжа, за които притежава вътрешна информация..." и тук допълнението "... по чл. 158".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Господин Николов, подкрепяте предложението, но бихте ли прочели текста в окончателната редакция, както ще бъде, за да мога да го поставя на гласуване?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 160. (1) Забранява се на вътрешно лице:
1. да придобива или да прехвърля за своя или за чужда сметка ценни книжа, за които притежава вътрешна информация по чл. 158;
2. да предава притежавана от него вътрешна информация на друго лице, което няма качество на вътрешно лице, без разрешение на общото събрание на дружеството по чл. 158, за което се отнася тази вътрешна информация;
3. да препоръча на друго лице въз основа на притежаваната от него вътрешна информация да придобива или да прехвърля за своя или за чужда сметка ценните книжа, за които се отнася притежаваната от вътрешното лице вътрешна информация.
     (2) Забраната по ал. 1, т. 1 се отнася и за всяко лице, което без да е вътрешно лице, съзнателно притежава вътрешна информация, произхождаща пряко или косвено от вътрешно лице.
               (3) Всяко лице, което сключва сделка с ценни книжа, които се търгуват на регулирани пазари ценни книжа, е длъжно да декларира пред инвестиционен посредник дали притежава вътрешна информация по чл. 158."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По т. 2 - "...без разрешение на общото събрание на дружеството по чл. 158...". Разрешението не идва по чл. 158, а вътрешната информация трябва да бъде по чл. 158. Трябва да се промени редакционно т. 2.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Просто "по чл. 158" се качва след "вътрешна информация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Или т. 2 трябва да бъде така:
"2. да предава притежаваната от него вътрешна информация по чл. 158 на друго лице, което няма качеството на вътрешно лице без разрешение на общото събрание на дружеството, за което се отнася тази вътрешна информация;".
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте чл. 160 така, както беше прочетен от господин Николов, и с редакционната промяна в т. 2, която току-що направих.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Член 160 е приет.
По този начин е приет и целият Закон за публичното предлагане на ценни книжа.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта доц. Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване № 902-01-65, внесен от
Министерския съвет на 26.10.1999 г.

Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа внесените писмени предложения от народните представители и предложенията на комисията по приетия на първо четене законопроект.
Въз основа на проведените разисквания и становището на комисията, предлагам на народните представители за второ гласуване следния законопроект:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за здравното
осигуряване"
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието.
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 1. Член 91 се изменя така:
"Чл. 91. Лицензия за извършване на доброволно здравно осигуряване се издава от Държавната агенция за осигурителен надзор"."
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. В чл. 93 думите "до Националната комисия за доброволно здравно осигуряване чрез министъра на здравеопазването" се заличават."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Китов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 1 и 2 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 3. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В алинеи 1 и 2 думите "1 януари" се заменят с "1 юли".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) До започване изпълнението на договорите между районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на медицински услуги по ал. 1 и 2 финансирането на държавните и общинските лечебни и здравни заведения се извършва от републиканския бюджет и от общинските бюджети."
Има направено предложение от народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов - в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя по следния начин:
"(1) Изпълнението на договорите между районните здравноосигурителни каси и общопрактикуващите лекари от извънболничната помощ започва от 1 януари 2000 г. За останалите специалисти в извънболничната помощ изпълнението започва от 1 януари 2001 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция на ал. 3:
"(3) До започване изпълнението на договорите между районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на медицински услуги по алинеи 1 и 2 финансирането на държавните и общинските лечебни и здравни заведения се извършва от републиканския бюджет и от общинските бюджети по начин, прилаган до преобразуването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господата Янаки Стоилов и д-р Марангозов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 28, против 88, въздържали се няма.
Предложението на Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 3.
Гласували 115 народни представители: за 101, против 13, въздържал се 1.
Параграф 3 в предложението на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 4. В приложението към чл. 6, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В пореден № 9 думата "Ивайловград" се заличава.
2. В пореден № 26 след думата "Димитровград" се добавя "Ивайловград"."
Няма други предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 4 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Заглавие "Заключителни разпоредби".
Тук имаше направено предложение от народния представител Димитър Игнатов заглавието на подраздела "Заключителни разпоредби" да се замени с "Преходни и заключителни разпоредби", което той оттегли в хода на дебатите.
Комисията предлага текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието "Заключителни разпоредби".
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"§. 5. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; доп., бр. 88 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 102:
а) в ал. 1 думите "1 ноември 1999 г." се заменят с "1 март 2000 г.";
б) алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:
"(2) Трудовите правоотношения с медицинските специалисти, извършващи изънболнична помощ в здравните заведения по ал. 1, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Физическите лица и юридическите лица, извършващи извънболнична медицинска помощ в помещенията на съответното лечебно заведение, сключват до 1 юли 2000 г. наемен договор за помещенията.
(4) Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение по ал. 3, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответната община по реда на Закона за общинската собственост."
в) алинея 5 и 6 се отменят;
г) алинеи 8 и 9 се отменят.
д) досегашната ал. 7 става ал. 5.
2. В § 13 от Преходните и заключителни разпоредби думите "1 януари" се заменят с "1 юли"."
Тук има направени предложения от народните представители проф. Зънзов и д-р Баташки:
1. В чл. 102, ал. 1 думите "1 ноември 1999 г." се заменят с "1 юли 1999 г.".
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доц. Китов, момент.
Доктор Баташки, цялото предложение ли оттегляте? По т. 1.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "(2) Трудовите правоотношения с медицинските специалисти, извършващи първичната извънболнична помощ по ал. 1, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда с кмета на съответната община."
3. В ал. 3 думите "до 1 юли 2000 г." се заменят с "до 1 септември 1999 г."
И това предложение е оттеглено.
4. В ал. 4 думите "в размер на 10 на сто от наемната цена" отпадат и думата "определена" се заменя с "определени".
Комисията не подкрепя предложението на народните представители.
Предложение на народния представител Димитър Игнатов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, то е прието.
Има и предложение, направено от народната представителка д-р Брайнова, което също е прието.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предлага следния окончателен текст на § 5:
"§ 5. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; доп., бр. 88 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 102:
а) в ал. 1 думите "1 ноември 1999 г." се заменят с "1 март 2000 г." ;
б) алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:
"(2) Трудовите правоотношения с медицинските специалисти, извършващи извънболнична помощ в здравните заведения по ал. 1, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Лекарите и/или стоматолозите, извършващи извънболнична помощ в помещенията на съответното лечебно заведение, или учредени от тях юридически лица сключват до 1 юли 2000 г. наемен договор за помещенията. Договорът влиза в сила след посочената дата.
(4) Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение по ал. 3, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответната община по реда на Закона за общинската собственост."
в) алинеи 5 и 6 се отменят;
г) алинеи 8 и 9 се отменят.
2. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) в § 3, ал. 2 думите "му и се регистрират по реда на чл. 40 до 1 ноември 1999 г." се заменят с "на този закон и се регистрират до 1 март 2000 г. в районните центрове по здравеопазване въз основа на издадените удостоверения".
б) в § 13 навсякъде думите "1 януари" се заменят с "1 юли"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Искате ли думата?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Тази редакция, д-р Марангозов, се получи на базата на правно-техническите консултации с отдел "Правна и законодателна дейност", защото всичко останало е еднакво и няма смисъл да се повтаря, а само това е същината на въпроса и се изчиства от гледна точка хем да не се промени същността, хем да си остане ясен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Моля, не взимайте отношение от места. Ако някой иска думата, да я поиска по съответния ред.
Доктор Марангозов, имате думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Този текст, който прочете доц. Китов, не ни е раздаден в доклада. Сега го раздавате. Да бъде прочетено това, което е тук, да бъде подложено на гласуване и след това промяната също да бъде подложена на гласуване.
Вие в ход правите промяна за нещо, което не е гледано в комисията. Може да е абсолютно същото, обаче не е същото. Не е същото. Това нещо, което е тук, не е същото с това, което прочете доц. Китов. Може да има едно и също съдържание, но не е същото.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Стига си се инатил.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не се инатя, д-р Михайлов.
Второто, което имам предвид, за да не вземам думата втори път, правя малко отклонение.
Наши предложения, които сме направили с господин Стоилов за изменение на закона - промени в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения - не са включени. При разговора с доц. Китов той се позова на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че противоречи на принципите на приетия на първо гласуване законопроект.
Аз моля да ми се обясни на кои принципи противоречи нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има ли други предложения и изказвания?
Доктор Баташки, имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ние с проф. Зънзов имаме две предложения, които касаят промените в чл. 102 и по-специално т. 4, където се казва:
"4. Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложението по ал. 3, са длъжни в срок от 15 дни след поискването да сключат наемни договори по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена за съответната община, по реда на Закона за общинската собственост."
Нашето предложение касае тези 10 на сто от наемната цена.
Имали сме предвид това, че сегашните лечебни заведения, които функционират, са в един недобър вид. Смятаме, че ще имат сериозни проблеми с поддръжката на базата си като такава. Нашите колеги, които ще наемат тези помещения, ще се радват известно време на някакъв що годе комфорт - един, два, три, пет месеца, след което примерно покривите ще започнат да текат.
Ще започне да става нещо, което... Даже не са боядисани някои от помещенията, които ще се наемат. Това е окаяно състояние, което няма да позволи... В много поликлиники е така, макар че има и някои по-нови сгради. Но то няма да позволи на самите управители, които пък ще са пряко подчинени на общинските съвети, докато не се приватизират и тези управители ще започнат да ангажират с всичко общинските съвети и ще започнат да искат средства за поддръжката. А тези средства за поддръжката, колкото и да са силни нашите общини, няма да е лесно да могат да се извадят и да се дадат, защото знаете какви са рестрикциите в бюджета относно капиталните вложения, относно ремонтите по различните общински учреждения. И затова смятам, че ще бъде голяма, не грешка, а голям натискът върху общинските бюджети, защото това е един вид пълнене на общинските бюджети с тези наеми. Въпреки че аз като лекар искам да ползвам някакви преференции, но тези 10 на сто от общинските наеми, които съвсем не са големи в момента в България, ще дадат една малка привилегия на тези, които ще влязат вътре, но ще отнемат възможността на онези, които ще ги отдават под наем, да поддържат тази хубава база на някои места, където имаме. И затова ние сме оставили на общинските съвети да решат какъв вид наем, не по-висок от всички в цяла България, не по-висок от този, който съществува в общините, да се вземе от колегите. Иначе те сега ще ги наемат, но след една година ще реват. Ако ги купят, пак ще реват, че ги купуват в окаяно състояние. И ще ни обвиняват нас, че ние сме им направили една мечешка услуга, че сме им дали нещо на евтина цена, а пък те са взели нещо, което не може да се поддържа.
В тази връзка е и това предложение.
А другото, което касае точно трудовите правоотношения, сме оставили текста такъв, какъвто беше в началото на гласуването на закона и какъвто го приехме с всички вас. И ние тогава дори се съгласихме като опозиция да съществува, като трудовите правоотношения се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда с кмета на съответната община. Някой от вас ще възрази, че кметът не може да подписва с всеки лекар. Но пък кметът подписва договора не със сегашните, а с бъдещите управители на лечебните заведения, които са пряко подчинени на общинския съвет и зависят от кмета - работодател. Затова сме имали предвид да остане и това с кмета на съответната община. Иначе по чл. 123 остава, че колегите... А ние всъщност поддържаме стария текст, който си беше в закона. Ако го приемете така, приемете. Ако не... Благодаря.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС, от място): Ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доктор Баташки.
Други? Доцент Китов има думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, аз искам да отговаря на доктор Марангозов, ако разрешите, защо не беше включено неговото предложение. Не беше включено само предложението, което променя изцяло философията на закона по отношение на търговските дружества.
И второто, той предлага цялата глава за приватизацията да отпадне. Това безспорно противоречи на духа на ...
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Раздел първи от главата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ето го - за преобразуване и приватизация на лечебните заведения. Ето го Вашето, подписано от Вас. Така че, извинявам се, това противоречи на внесеното от Министерския съвет.
Така че това са основанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има едно неприето предложение - то е на проф. Зънзов и на д-р Баташки. Те поддържат своето предложение в частта на т. 2 и т. 4.
Поставям на гласуване предложението на двамата колеги, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 76, въздържали се 12.
Предложението на господата Зънзов и Баташки не се приема.
Другите предложения са приети.
Моля, гласувайте § 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 94, против 29, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 6. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве се създава ал. 2:
"(2) "Здравни заведения" по смисъла на този закон са и амбулаторно-поликлиничните заведения, болничните заведения, санаторно-курортните и лечебно-оздравителните заведения, създадени по реда на Закона за народното здраве, до преобразуването им по реда на Закона за лечебните заведения, закриването им или ликвидирането им."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 със следната редакция на ал. 2:
"(2) "Здравни заведения" по смисъла на този закон са и амбулаторно-поликлиничните заведения, болничните заведения, санаторно-курортните и лечебно-оздравителните заведения, създадени по реда на Закона за народното здраве, до преобразуването, закриването или ликвидирането им по реда на Закона за лечебните заведения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 6, който предвижда промени в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
С това сме приели на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно процедурно предложение - във връзка с тази точка от дневния ред да поканим в залата управителя на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски и господин Кавакчиев - подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Цонев.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Гаврийски и господин Кавакчиев в залата.
Имате думата, господин Цонев, за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по проект за решение на Народното събрание,
относно бюджета на Българска народна банка за 2000 г.,
№ 907-00-9, внесен от Българска народна банка на
29 октомври 1999 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на заседание, проведено на 18 ноември 1999 г., обсъди проект за решение на Народното събрание, относно бюджета на БНБ за 2000 г., внесен от управителя на Българска народна банка.
На заседанието присъства управителят на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски, който отбеляза, че проектобюджетът се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 48, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и е приет от Управителния съвет на БНБ на 21 октомври 1999 г. В своето експозе господин Гаврийски информира комисията за изпълнението на бюджета на банката за 1999 г., като изтъкна, че се предвижда разходната част да достигне около 46 млн. лева, при разчетени 53 млн. лева или усвояване на разходите около 87 на сто.
В общите разходи на инвестиционната програма за 1999 г. са предвидени около 25 млн. лева, а се очаква да бъдат усвоени около 12 млн. лева. Неизпълнението на тази програма в по-голямата си част се дължи на неизграждането на техническите средства за безопасността на банката и нейните клонове. Няма да се усвоят изцяло предвидените средства за електронизация на банката. Не могат да се усвоят и разчетените средства за специализирания транспорт. Тези разходи отново са включени в проектобюджета за 2000 г.
Проектобюджетът за 2000 г. е разработен при следните макроикономически показатели: средногодишна инфлация от 3,1 на сто, валутен курс 1,80 лева за 1 щатски долар. Взети са предвид и размерът на средногодишния валутен резерв (без златото), депозитите на търговските банки и правителството, както и депозита на Управление "Банково". В проектобюджета на БНБ за 2000 г. се предвиждат разходи в размер на 45,6 млн. лева или намаление от 13,5 на сто спрямо бюджета за 1999 г., което се дължи основно на по-малките разходи за издръжка на паричното обращение. За 2000 г. се предвиждат и по-малко разходи за производство на банкноти и монети, тъй като необходимото количество са произведени през 1999 г.
Предвидени са разходи за материали, услуги и амортизация в размер на 22 млн. лева; разходи за заплати, социално осигуряване и надбавки - 13,1 млн. лева; разходи за социална дейност - 1,1 млн. лева, и други административни разходи. Предвиждат се инвестиционни разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация на централната сграда на БНБ, за клоновете на банката и др. Общата сума на разходите по инвестиционната програма възлизат на 20,7 млн. лева.
За нуждите на печатницата са предвидени средства за дооборудване във връзка с производството на нови лични български документи, здравноосигурителни книжки и др. В инвестиционната програма са предвидени и необходимите разходи за технически средства за безопасността на БНБ, доставка на специализирани автомобили и други транспортни средства, за електронизация за банката и офис мебели и канцеларско оборудване.
Предвижда се да постъпят приходи общо в размер на 121,6 млн. лева от присъщи на банката дейности като приходи от лихви, от ценни книжа в оборотен портфейл, от такси, комисионни и др. Част от тези средства се насочват за издръжка на Българската народна банка, за изплащане на лихви, такси, комисионни и други на обща сума 70,1 млн. лева.
Превишението на приходите над разходите е в размер на 51,5 млн. лева и се разпределя съгласно Закона за БНБ, както следва:
- за БНБ - 26 на сто или 13,4 млн. лева;
- за Държавния бюджет - 74 на сто или 38,1 млн. лева.
По представения проект се проведе дискусия. Повдигна се въпросът за реда и начина на определяне заплатите на Управителния съвет на БНБ, както и за броя на служителите, работещи в Централното управление на банката. При гласуване на проекторешението се получиха следните резултати:
"За" - 5 гласа; "против " - няма, и "въздържали се" - 3 гласа.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното

"РЕШЕНИЕ
за приемане бюджета на Българската народна банка за
2000 г.

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
1. Приема бюджета на Българската народна банка за 2000 г., както следва:

№ по ред
Показатели
Проект -
хил. лв.


Раздел I. РАЗХОДИ ЗА ИЗДРЪЖКА НА                БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА



45 604
1.
Разходи, свързани с издръжката на паричното обращение

7 972
2.
Разходи за материали, услуги и амортизации
22 027
3.
Разходи за заплати, социално осигуряване и надбавки

13 154
4.
Разходи за социална дейност
1 100
5.
Други административни разходи
1 351


Раздел II. ИНВЕСТИЦИОННА ПРОГРАМА


20 760
1.
Разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация

8 820
2.
Разходи за печатницата на БНБ
3 520
3.
Разходи за технически средства за безопасността на БНБ

1 590
4.
Разходи за специализирани автомобили и други транспортни средства

1 920
5.
Разходи за електронизация на БНБ
4 210
6.
Разходи за офисмебели и канцеларско оборудване
700

2. Управителният съвет на БНБ по предложение на управителя може да изменя бюджета по отделни показатели в рамките на утвърдените суми по раздели I и II, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надвишават 20 на сто от одобрената с този бюджет сума."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин управител на БНБ! Наистина ние сме изправени пред един по-особен вид бюджет за разлика от досегашните, които обсъждахме - става дума за проект за бюджет на Българската народна банка за 2000 г. Но въпреки признанието на Асоциацията на търговските банки - използвам случая да честитя на господин Гаврийски, не можем да отминем някои въпроси, които се налагат във връзка с представения проект за бюджет.
На първо място мен лично ме смущава планирането на приходите и разходите. Смущава ме, че имаме разминаване, огромно неусвояване на средства, пренасяне в следващи години.
На следващо място, Централната банка в съответствие със закона осъществява надзор върху търговските банки, тоест има близък поглед. Аз не бих искал да оспорвам параметрите на това, което ни е дадено в отчета за 6-месечието, тъй като имаме такъв материал, от гледна точка на извършеното от Инспекцията и другите звена на надзора. Но бих поставил въпроса така, както възниква: защо в последните две години и това е и във връзка със Закона за държавния бюджет за следващата година, ние имаме такава бих казал драстично разминаваща се прогноза от гледна точка на данък печалба от финансови институции?
Нима Министерството на финансите не съгласува това с Централната банка - това, което залага като приход от данък печалба от финансовите институции, в това число и банките? Ще дам пример. Миналата година ние оспорвахме като много ниска цифрата 38 млрд. лева тогава или сега 38 млн. В информационния бюлетин - издание на Министерството на финансите се оказва, че ние сме били прави: имаме 55 млрд., или 55 млн. лева изпълнение, тоест едно значително преизпълнение от това, което се залага. Очертава се до края на годината да стане още повече. Защо такова огромно разминаване?
И от гледна точка на това, което се залага за следващата година като данък печалба отново повтарям: нима не ви питат и вие не участвате ли в този процес? Защото всеки милион, който е в приходите, съответно е в полза на разходите, които са абсолютно необходими. И всяко ограничаване на приходите съответно е орязване и на разходите.
Трето, поставих въпроса и в комисията. Според Министерството на финансите и по Закона за държавния бюджет средногодишната инфлация е 2,8 на сто. По вашите разчети е 3,1 на сто. Тогава отговорът беше, че това е формално, но впоследствие, след като още веднъж проследих къде се прилага или по-скоро къде намира отражение този размер на средногодишната инфлация, се оказа, че той намира отражение единствено в заплатите. Тоест, актуализацията на заплатите ще бъде с 3,1 на сто.
Аз не бих искал да поставям под въпрос качеството на работата като цяло и необходимостта от увеличение на заплатите, но да боравите със средногодишната инфлация единствено и само в частта за заплати, според мен най-малкото създава други настроения и поставя други въпроси.
На следващо място въпросите, които са свързани с приходите от лихви и аналогични приходи. За тази година имаме очаквано изпълнение 133 млн. За следващата година проектът е 74 млн. Огромна разлика и казвам това във връзка с остатъка, който отива в републиканския бюджет. За тази година ще отидат 113 млн., или 113 млрд. - нещо, което също не беше планирано в Закона за държавния бюджет за 1999 г. И отново тук възниква въпросът не само за по-малката сума, а въобще тя заложена ли е в новия закон? Тези 38 млн. има ли ги? Не ги виждам, тази сума я няма на отделен ред, а това разбира се, колкото и да е намалено в сравнение с 1999 г., все пак е огромна сума.
Тук имам два подвъпроса към вносителя: защо има такава голяма разлика и къде е отразено това нещо в Закона за държавния бюджет?
Прави впечатление, че независимо от завършилия вече процес на деноминация или поне това разбрах от интервютата, които господин Гаврийски даде, че фактически 95 на сто от банкнотите в обръщение са подменени, останали са само банкноти по 50 хил. Господин Гаврийски, това сте го казвали пред мен, тоест към 31 декември някъде 95-96 на сто ще бъдат извадени по същество. Би трябвало пикът на разходите за банкнотите в обръщение да бъде приключил, но какво се получава на практика? Виждаме за следващата година в разходите - да, намаление за поддържане на банкноти в обръщение, но аз очаквах това намаление да бъде не два пъти, а три пъти, защото ние сме извършили основното, вкарали сме в обръщение нови банкноти и монети, които не би трябвало да ни притеснява, че догодина трябва да излязат. Аз мисля, че срокът им е по-голям.
Освен това по цифрите, с които разполагаме, няма рязко нарастване на паричните агрегати и на тези пари, които се използват в обръщение. Ако вие предвиждате такова, кажете, защото от материала, който имаме за 6-месечието, няма яснота, а този, който ни давате във връзка с проекта за бюджета, е достатъчно лаконичен за 2000 г. и не можем да получим такава информация.
Бих бил удовлетворен, ако получим повече информация кои са тези 100 човека, предвидени за съкращение - в смисъл на функции и служби, защото не поставям въпроса, за да дискутираме тук, че съобразно външни съвети ние трябва да правим драстични съкращения. Вие в комисията защитихте друга теза. Сега тази цифра, признавам си, там не прозвуча така, но е значителна - 100 човека са много. Би било нужно тук в парламентарната зала и Народното събрание да получи повече информация във връзка с това. Един такъв въпрос стои открит.
Поне за мен в този проект за приходите и разходите в днешния ден няма отговор на въпроса, който разбира се като тенденция го има от първото 6-месечие в този материал, който сте ни раздали - за евентуални бъдещи движения на долара спрямо еврото и отражението, което би дало това върху приходите и разходите на Българската народна банка.

Има една добра тенденция, за намаляване на вложенията на банки в долари, която вие сте отчели за първото шестмесечие, в смисъл, че се търсят други валути, но все пак последното развитие на обезценката на еврото би трябвало да се има предвид. Ние в момента обсъждаме Закона за бюджета на Българската народна банка за 2000 г. и този въпрос, според мен, се нуждае от допълнителна информация и то от ваша страна - как го виждате, евентуално какви допълнителни мерки се налагат.
Прави впечатление също така рязкото нарастване на средствата за амортизация в сравнение с тази година. Отново аналогично с някой от предишните ми аргументи считам, че трябва да се даде повече информация. Казваме много общо, че ще се въведат нови активи, които изискват такава амортизация. Надявам се, че ще дадете повече информация за това нещо, за да бъде ясно и на всички колеги тази промяна в цифрите, защото тя е значителна.
Ето това, господин председател, тъй като изтече времето, което ми дадохте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е изтекло времето! Разполагате с неограничено време!
РУСИ СТАТКОВ: Ето това са на този етап част от онези въпроси, повече въпроси, които възникват поне в мен при досегашния развой на запознаване с проекта за бюджет на Българска народна банка. Надявам се след получаването на отговор, разбира се, да мога да определя най-точната си позиция от гледна точка на гласуването на проекта, който е внесен. Разбира се, това важи и за колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Почивка до 12,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Имате думата. Има ли други изказвания или да преминем към гласуване.
Има думата господин Венко Вълчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Какво гласуване с пет души в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, тази забележка може да направи човек, който стои постоянно в залата. Но някой, който идва рядко тук и да прави забележка на тези, които са редовно тук, не е редно.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място):Аз работя за България на собствени разноски. Кажете поне едно "Благодаря!".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Работете за България с по-често присъствие в залата!
Имате думата, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, това, което обсъждаме в момента, е един много важен документ. Но самият факт, че няма много голям интерес за мен означава, че народните представители с едно спокойствие посрещат този документ. И то е така. Ние нямаме основание на някакви сериозни бележки или отношение към това, което ни се предлага, пък и към дейността на банката. През последните години тя се оформя като една от институциите, които създават солидна стабилност.
Аз взимам думата все пак по два пункта в по-критичен план. Вие сте свидетели, че на няколко пъти специалисти от чужбина, пък и наши специалисти повдигат въпроса защо банката, след като през тези три години значително редуцира обема на своята дейност, продължава да функционира в един състав, който по преценки на специалисти значително надхвърля числеността на необходимото за изпълнение на тези функции.
Тук виждаме, че са заложени стотина човека за съкращаване. Наясно сме, че всеки един процес, който е свързан със съкращаване на хора, особено на висококвалифицирани специалисти, които работят в банката, особено в институции, които са на централно равнище, е много болезнен, много чувствителен. Но все пак, при положение, че се изразяват становища, че банката би могла да работи спокойно с 200, 300, 500 човека, да се гонят едни цифри двойно повече и повече, ми се струва, че най-малкото поне би трябвало да има някаква обосновка защо това е така и дали няма резерви за оптимизиране на числеността. Пък и като гледаме, една четвърт от разходите по издръжката отиват точно по тези плащания - заплати и осигуровки.
Другото нещо, което за мен поне е много интересно, не зная за колегите как е. През последните години, в резултат на активната си позиция на пазара, банката акумулира значителни обеми от чужда валута. Аз няма да ги нарека резерв, въпреки че всички ги наричат резерв. Мисля, че икономическото съдържание, което носят в себе си тези обеми чужда валута, не са точно на резерва, защото резерва е нещо, което стои някъде си отзад и при необходимост може да запуши пробойна. При борда резервът всъщност е ... То това не е резерв, а другото име на парите, които се движат в обращение. Ако следваме плътно изискванията на борда, парите в лева съответстват точно толкова, колкото са парите в чужда валута, тоест те са другото измерение на парите в обращение.
Ето, тези пари във валута обаче са една много значителна сума за българските размери. Интересно е как се движат те, как се управляват, какви транзакции се правят.
Вярно е, че тук са посочени две линии на приходите, на разходите, от лихви и аналогични приходи и разходи, посочена е също и нетната сума. Но когато се прави отчет, би било добре все пак да се знае това ли е оптималното, това ли е максималното, няма ли някакви други резерви, как се е постигнало?
Ако се прецени, че едни такива разбивки трябва да станат на закрито заседание, нека станат на закрито заседание. Но се проявява интерес за тези операции. Не са малки сумите. Те са съизмерими с дълга на страната.
И мисля, че би било добре, ако бяха поднесени в малко по-разшифрован вариант и с един коментар дали това е оптимумът. Тъй като виждаме, че плюс това за следващата година нетният доход от тези приходи се предвижда да спадне почти двойно.
Не зная дали ще има коментар от представителите на банката по този въпрос, но лично за мен това би било интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще формулирам малко по-остро този въпрос, който повдигна колегата Вълчев. Кой управлява тези средства, с които се правят транзакции? Правени ли са такива транзакции в чужбина? Има ли прозрачност на този процес?
Много ще моля представителите на банката да вземат отношение по този въпрос. Разбира се, това е тяхно право. Къде отиват комисионните от тези транзакции, как се отчита цялостният този процес, има ли прозрачност в него?
И наистина много е интересно да се знае, защото в бизнеса и в обществото витаят слухове, че с тези пари се правят различни преводи и различни спекулации, в добрия смисъл на думата. И как се отразява цялата тази дейност върху приходите на банката?
Мисля, че този въпрос трябва да се изчисти и ясно да се заяви, ако трябва наистина в закрито заседание. Но това е един въпрос, който вълнува обществото и трябва да се даде отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли други изказвания?
Господин Гаврийски, Вие желаете ли думата? Заповядайте.

СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря на депутатите, които зададоха въпроси. Това ми дава възможност да дам някои обяснения по дейността на Българска народна банка. Те са в доста широк обхват, но ще се помъча да бъда максимално точен и кратък.
Не смятам, че е необходимо да има закрито заседание по отношение на това как се инвестират парите, които са в Българска народна банка. Действително за нашите мащаби и за това, което е постигнато, това са големи средства, около 3 млрд. долара, които ни инвестираме в ценни книжа и в депозити в чужди банки. Това е прието и от Управителния съвет. Тази дейност се осъществява от Емисионно управление. Това фактически е валутният борд или паричният съвет.
Съгласно наше решение, на Управителния съвет на Българска народна банка, всички средства, които са в държавния резерв, ние инвестираме в ценни книжа и в банки, които са с максимален кредитен рейтинг. Това са ограничени банки, ограничени ценни книжа с изключителна защита.
Комисионни за тези транзакции не се получават. Резултатът от тези вложения са приходите на Българска народна банка за всяка година. Така че абсолютна прозрачност има това как са инвестирани парите и каква е доходността.
Естествено е, че всички средства са инвестирани в чужди банки. Те не могат да бъдат инвестирани в България, в български банки. Това означава да ползваме лихви от български банки. Това не бива да бъде проблем за обществото. Това е практика, това е действителността в целия свят - националните банки влагат или в ценни книжа на стабилни държави, или в други банки. Също влагаме и в международни финансови институции, като Банката за международни разплащания в Базел.
Така че има възможност за инвестиране, а също така и за максимална прозрачност за това, което ние получаваме.
По отношение на приходите, които са реализирани, искам да кажа, че не е обект на приемане на приходите като бюджет на Българска народна банка. Ние се стремим да бъдем максимално обективни, но в същото време и консервативни по отношение на очакваните приходи. Искам да кажа, че освен приходи от тези вложения, през валутните парични средства, които притежава БНБ, имаме и приходи, които сме реализирали през тези години от въвеждане на валутния борд досега. Това са приходи от покриване, изплащане на кредити, които са били отпускани от БНБ на различни банки и някои фирми. Така че има значителна част от реализираните приходи, които се дължат на допълнителни, неочаквани за реализиране приходи.
Освен това голяма част от дейността на Българска народна банка и това, което е предвидено като разходи, се покрива, защото тези разходи се извършват срещу разплащане. Това са отпечатване на бандеролите за Министерството на финансите, отпечатване на документите сега, които са за самоличността, международни паспорти и карти. Сега ще отпечатваме и здравните осигурителни книжки. Всички тези разходи, които ще направим, се покриват от приходите, които реализираме срещу тях.
Така че част от разходите, които сме предвидили, се извършват срещу заплащане, с минимално, ние не гоним печалба в БНБ, с минимално покриване на разходите.
По отношение на макропоказателите, които са заложени - господин Статков зададе въпроса за инфлацията. Ние сме използвали средногодишната инфлация. Тя рязко проличава в този ред за увеличение на фонд "Работна заплата", тъй като ние имаме много малко разходи, мога да кажа разходи, които не са базирани на инфлацията. Ние имаме разходи за отопление, за електричество, които са базирани на цени, които очакваме, че ще се плащат през следващата година. А в същото време и като обеми между отчетеното и това, което се предвижда, не може да има съпоставка, тъй като ние максимално сме се старали да включим и очакваните действителни разходи, които са в някои редове, в някои позиции по-ниски от разходите, които са били заложени за 1999 г.
Относно амортизацията мисля, че по-голямото увеличение се дължи, аз не мога да кажа дали са точно в тези размери, но в течение на годината бяха извършени някои разходи за окончателното оборудване на печатницата. Във връзка с отпечатването на документите за самоличност беше закупена една машина. Амортизациите също - увеличението се дължи на въвеждане в експлоатация на нови машини.
Това, че има разлика между предвидените разходи за 1999 г., някои от тях не са осъществени, има известна причина. Подобряването на компютърната база беше отложено във връзка с някои нови закони, които изискват допълнително натоварване в Българска народна банка. Това ще спомена във връзка със зададения въпрос по отношение на бройките, на хората, които работят в БНБ.
Това е един въпрос, който действително вълнува обществеността след някои изказвания, които свеждат работещите в банката до 3-4 пъти по-малко от това, което са.
Ако се базираме само на валутния борд, на дейността на паричния съвет, действително аз мога да кажа, че в Емисионно управление хората, които се занимават с управлението на валутните резерви и действително валутния борд, са 26 души.
Така че бих направил съпоставимост между това, което се казва, и хората, които работят в БНБ. Но основната дейност на Българска народна банка е емисионната дейност и служителите, които се занимават с това, са основната част от всички работещи в банката. Освен това като цяло бройката включва не само служителите в Българска народна банка, това са печатницата, административният сектор, включително почивни бази. Така че не мога да кажа, че служителите в БНБ са в значителен брой, който не е достатъчно ефективен.
Това, което сме предвидили за съкращения, в никакъв случай няма да засегне висококвалифицирани специалисти. Знаете, че през тази година, във връзка с провеждането на деноминацията, във връзка с големия брой банкноти, които излизат от обращение и трябва да се обработват, имаше необходимост от нискоквалифицирани специалисти. Това са както в клоновете на БНБ... Аз пропуснах да кажа, че ние имаме 7 клона в страната, те са над 300 души, които са също в цялостната бройка на служителите на Българска народна банка.
Следващата година, във връзка с намаляването на банкнотите в обращение, ще се помъчим да съкратим част от тези хора. А също може би чрез закупуване на машини ще се помъчим да съкратим състава. Но искам да кажа, че независимо от това дали ще бъдат отделени някои от дейностите, от БНБ и тя ще бъде представена като Централно управление, с по-малко бройки едва ли ще намалим разходите, които ще бъдат извършвани, тъй като в много страни банковият надзор не е в системата на централната банка, но това не означава, че в банковия надзор, ако и 100 души излязат от Централната банка, няма да бъдат правени разходи. Същото се отнася и за отделянето от печатницата.
Така че аз съвсем спокойно мога да заявя пред вас, че се мъчим да създадем максимално ефективна структура на Българската народна банка.

По отношение на деноминацията и на разходите, които са предвидени за производство на банкноти и монети през следващата година, действително през тази година вече обменените банкноти са над 91 на сто. Очаква се, че до края на годината - естествено, това не е задължително, тъй като банкнотите ще се обменят в Централната банка без проблеми и от следващата година нататък - ще бъдат обменени около 95 на сто. Това, което сме предвидили за производство през следващата година, са предимно банкноти от малките номинали, тъй като животът на тези банкноти е около година и половина, което означава, че е необходимо да създадем известен резерв за замяна на повредени банкноти и евентуално увеличение на парите в обращение. Но по-голямата част от предвидените разходи за производство са за създаване на резерв в БНБ.
По отношение на монетите - също е необходимо да бъдат произведени, тъй като монетите за разлика от банкнотите не се връщат в БНБ. Те се пускат в обращение и се губят, изчезват. Така че там е трудно да се предвиди от какво количество монети ще има необходимост. Но гарантирам, че количеството банкноти и монети са единствено във връзка със създаване на резерв в Българската народна банка с оглед само подмяна на съществуващите в обращение.
По отношение на цялостния бюджет на БНБ искам да кажа, че сме се стремили максимално да ограничим разходите и да ги приведем към техните действителни размери. Както виждате, предвиденият бюджет за следващата година е под очакваното изпълнение за 1999 г. Това се дължи предимно на икономията от производство на банкноти. Мисля, че и в бъдеще разходите на БНБ ще бъдат ограничени и по всяка вероятност има възможност да се запазят на това ниво.
По отношение на приходите, които записваме, действително ние обсъждаме нашия бюджет както с Министерството на финансите, така и с мисията на Международния валутен фонд при подготовката на показателите за следващия бюджет. Трудно е да се предвиди една сигурна цифра по отношение на това какви ще бъдат приходите от финансовите институции за държавния бюджет. Трудно е да се възложи на търговските банки, да им се заложат някакви показатели. Но все пак може да се направи оценка. Тя в никакъв случай не бива да бъде в максимални размери и да затруднява държавния бюджет, тъй като все пак банките имат право да заделят провизии. Върху тези провизии те плащат съответните данъци. Така че една необоснована сума, включена в държавния бюджет, не би трябвало да бъде коментирана.
Има и един друг момент, който обсъждаме с Министерството на финансите, това е по отношение на част от обезпечението върху брейди книжата, върху външния дълг, което е закупено със средства на Българската народна банка и ние сме предвидили с Министерството на финансите при евентуална възможност с превишението, което трябва да се внася в държавния бюджет, да бъдат изкупени от Министерството на финансите тези обезпечения с оглед те да станат притежание на държавата, тъй като ние също имаме проблем по отношение на отчитане на тези средства в нашия баланс. Такава операция за част от обезпеченията беше проведена при въвеждането на валутния борд. Тогава беше направена една пълна компенсация между задълженията на правителството и БНБ, взаимните задължения и вземания. Мисля, че това е една от възможностите за реализиране на тези приходи.
Мога да кажа, че в процеса на тези две години и половина от въвеждане на валутния борд Българската народна банка реализира значителни приходи, които са преведени в държавния бюджет. И се надявам, че сме помогнали за изпълнение на показателите. Благодаря ви. Ако съм пропуснал нещо, готов съм да отговоря допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Господин Руси Статков има думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин Гаврийски! Процедурното ми предложение е свързано с по-доброто провеждане на това заседание. Вярно е, че аз се изказах, но във връзка с поставените от мен въпроси бих помолил, господин председател, да кажа още няколко неща, за да бъде това в полза на обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, но само в рамките на две минути. За друг изключение не бих направил, но знаете, че за Вас винаги.
РУСИ СТАТКОВ: Благодаря Ви.
Господин Гаврийски, в отговор на един от въпросите ми за инвестирането на резерва, или по-скоро за неговото управление, Вие казахте, че работите с известни чуждестранни банки с много висок рейтинг. В тази връзка бих желал, а надявам се и колегите, да получа отговор, имаше много информация в печата, по предложение на такива банки от гледна точка на по-ефективното им управление, най-доброто ли е намерено?
Второ, във връзка със златния резерв има ли някакви обсъждани варианти за продажба на част от този резерв, защото в момента като такъв - аз последния размер, разбира се, не го знам, не е един актив, който да носи както другите лихви, въобще приход?
Трето, във връзка с печатницата. Изтече като информация, че Международният валутен фонд е настоявал тя да бъде приватизирана, да не е държавна. Да дадете малко повече информация за нейното натоварване и използване от гледна точка на приходите. Би било важно, за да може всеки един от нас да определи докрай своята позиция при гласуването.
И от гледна точка на данък печалба за финансовите институции, струва ми се, че без да поставяме под риск бюджета и без да възлагане задачи на банките, все пак когато миналата година се планираха 38 млн., а сега се изпълняват 60 и няколко, явно, че резервът е много голям. Във връзка с бюджет 2000 заложената цифра 60 млн. наистина е ниска. В този смисъл, разбира се, аз ще направя своето предложение, но ми се струва, че не трябва да даваме такава огромна възможност за използване на средства не там, където трябва, и да съкращаваме разходната част за сметка на тези немалки приходи.
Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Възползвам се от думите на председателя на банката господин Гаврийски да задам един въпрос. Иначе що се отнася до темата, която обсъждаме, аз ще подкрепя решението, което ни се предлага. Той спомена за възможните пътища по-нататък за обратно изкупуване на част от българския дълг или регулиране на дълга. Доколкото той изрази готовност да отговори на повече въпроси и да засегне този въпрос, който формално не е въпрос на отчета, а на една по-широка стратегия и на банката, и на правителството, разбира се, бих искал да го попитам как той вижда оттук нататък проблема с регулирането на дълга - предимно чрез изкупуване на част от облигациите, в следващите години следват доста сериозни плащания по главницата на голяма част от частния дълг на страната, до каква степен пък що се отнася до дълга към официалните кредитори са възможни и такива схеми, за които сега толкова много се говори, не само дълг срещу околна среда, но дълг срещу инфраструктура във връзка с Пакта за стабилност. Разбира се, тези въпроси са преди всичко въпроси на изпълнителната власт, но те не могат да не се обсъждат и от Българската национална банка и още повече от форумите, на които той участва като неин председател. Ясно е, че в района, не само за България, но в региона като цяло, дълговият проблем е един от съществените въпроси, за да може да се достигне до една стабилизация.
В този смисъл бих го помолил да развие своите виждания по тези въпроси, които са малко по-широки от отчета, но самият той ги засегна и затова аз си позволявам да му задам тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Ако няма други изказвания, моля господин Гаврийски да вземе отношение по поставените въпроси.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Ще се постарая да бъда кратък, не знам доколко успявам.
По отношение на въпросите на господин Статков. Никога Международният валутен фонд не е поставял въпрос за приватизиране на печатницата. Ние обсъждаме въпроса за отделяне на печатницата като отделна юридическа личност, но със 100% участие на Българска народна банка. Така че този въпрос не стои по отношение на приватизация. Там вложенията са огромни, мисля, че при добро стечение на обстоятелствата, при ангажиментите, които печатницата има, тя до голяма степен може да финансира 100% своята дейност. И ако ние не плащаме производство на банкноти, тя ще бъде в състояние да си покрива разходите.
По отношение на златните резерви на Българската народна банка, на България. Това е един въпрос, който се обсъжда в целия свят. Действително цената на златото падна, но мисля, че ако трябва да се обсъжда този въпрос, той трябва да бъде обсъден тук, в парламента. Това е въпрос, който засяга българския народ като традиция и трябва да има пълен консенсус в това отношение. Ние се опитваме да създадем възможности за правене на депозити с това злато, мъчим се максимално да извлечем приходи от тази наличност.
Един въпрос, на който пропуснах да отговоря, по отношение на курса между еврото и долара. Във връзка със Закона за Българската народна банка и валутния борд ние сме задължени да притежаваме основната валута, която сега е еврото. Имаме възможност да поддържаме валута от друг вид само до размера на нашите задължения. Така че максимално е ограничен валутният риск, по-голямата част от нашите депозити, от нашите наличности са в евро и ние ги инвестираме в ценни книжа в Германия. Това са емитирани ценни книжа в евро.
Действително има много предложения от почти всички инвестиционни банки, които предлагат своето участие в управлението на валутните резерви на страната. Стараем се да подберем максимално както добрите предложения като финансови резултати, така и като стабилност на институцията, която прави тези предложения.
На въпроса на господин Папаризов. Действително това е проблем, който стои пред правителството и решението ще бъде единствено на правителството. Но във връзка с преговорите за присъединяване един от основните показатели, които ние трябва да изпълняваме, това е размерът на външния дълг към брутния вътрешен продукт. Целта на правителството е както да увеличава брутния продукт, така и да намалява размера на задълженията.
По отношение на плащанията. Говори се, че се увеличават плащанията през следващите години. През следващата година плащанията по външния дълг са 900 млн. долара в сравнение с 860, които вече сме платили през тази година. През 2001 г. плащанията са 1 млрд. 200 млн. долара, през 2002 г. са 1 млрд. 100 млн., след което те намаляват между 800 и 900 млн. долара. Така че някакви фатални плащания няма, икономиката при едно добро развитие на нещата мисля, че може да се справи. Но въпреки това действително е необходимо да се мисли за намаляването както на процентното съотношение, така и на абсолютния размер на външния дълг.
Във връзка с възможното обратно изкупуване на външния дълг. За мен в момента цената на нашите облигации е доста висока и е необходимо да инвестираме значителни суми, за да реализираме минимални резултати както като обем на дълга, така и като намаляване на плащанията през следващите години. Добре е да има възможности, които да се реализират. В много страни, които имат такива брейди задължения, брейди книжа, вече не са на почит, предпочита се замяната на тези книжа с друг вид облигации, които както нямат обезпечения, така и са по-лесни за обслужване. Възможно е да се направят емисии от страна на правителството, с което да бъде заменен този дълг с друг вид. По този начин ще се постигне може би не толкова намаляване на обема на външния дълг, колкото разсрочване на плащанията, които възникват в определена година.
По отношение на официалния дълг, който е към Парижкия клуб, там нещата са вече в последна фаза, в смисъл, ние започваме изплащането на главниците по този дълг. През тази и през следващата година започна изплащането на главницата към първия Парижки клуб, а мисля, че и на втория вече.
Операциите, които се дискутират по отношение на замяна на външен дълг срещу инвестиции, нито са нови, нито са някаква измислена от нас възможност, такава операция България вече е направила с Швейцария, за мен това са единствено двустранни преговори с ангажиране на съответния наш кредитор за финансиране на проект, който ние смятаме, че е необходим, и ангажимент от тази страна да финансира този проект. Като разходи за бюджета и като разход за обслужване на дълг те няма да намалеят, но тези пари ще бъдат инвестирани в България. Това са възможни операции, зависят единствено от доброто желание на страните-кредитори, 14 на брой, които са официалните ни кредитори и с които можем да водим преговори за финансиране на такива операции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гаврийски.
Не виждам други народни представители, които желаят да вземат думата.
Поставям на гласуване проекта за решение, който беше докладван от господин Йордан Цонев, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля, гласувайте проекта за решение!
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ-ПРОГРАМА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 2000 ГОДИНА.
Вносител е Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Програма за приватизация на държавни предприятия през
2000 г., № 902-03-34 от 11 ноември 1999 г., внесена от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 17 ноември 1999 г., с участието на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика разгледа Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2000 г.
Предложената програма е разработена в съответствие с изискванията на чл. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в изпълнение на правителствената програма за извършване на структурната реформа "България 2001".
Целта на програмата е през 2000 г. да завърши приватизацията на държавните предприятия, подлежащи на раздържавяване към края на 1999 г., приключване продажбата на предприятия, подготвяни за приватизация от посредници и консултанти по вече сключени договори, завършване до средата на 2000 г. на продажбата на всички остатъчни пакети в приватизираните към края на 1999 г. предприятия, с изключение на заделените за удовлетворяване на реституционни претенции, както и на тези, за които има съдебен спор.
Програмата е разработена на базата на реалистичен вариант за приватизация през 2000 г., като включва 673 приватизационни сделки, от които 390 са продажби на мажоритарни дялове и пакети от акции на предприятия, 119 - продажби на миноритарни дялове и пакети и 164 - продажби на обособени части при очаквани приходи (договорени плащания) в размер на 663 203 млн. лева.
Програмата отчита факта, че атрактивните държавни предприятия в индустриалния сектор вече са продадени. Това ще усложни приватизационния процес, тъй като за раздържавяване остават предимно проблемни предприятия, които по принцип са в несъстоятелност, въпреки че такава не е поискана от кредиторите.
Голямото предизвикателство през 2000 г. е разширяване обхвата на предлаганите за раздържавяване предприятия към инфраструктурните отрасли, традиционно забранени за приватизация в предишните приватизационни програми - енергетика, транспорт, водоснабдяване и канализация. През 2000 г. ще се извърши продажба на редица предприятия за производство и дистрибуция на електроенергия. Ще се подготвят и предложат за раздържавяване и предприятия от въгледобивната промишленост. Ще продължи приватизацията на обособени производства и дейности от структурата на Българските държавни железници.
Независимо от политическата воля за завършване на приватизацията, програмата отчита редица негативни фактори, които ще продължават ограничаващото си въздействие, по-значимите от които са неудовлетворяващия интерес от страна на стратегически чуждестранни инвеститори към участие в приватизацията на българските държавни предприятия и ограничените свободни финансови ресурси.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за размера на опростените задължения (по ЗУНК) на раздържавените предприятия, хода на приватизационния процес на предприятията от военнопромишления комплекс, банковата и масовата приватизация, пречките пред приватизацията на предприятията, обявени в ликвидация, бъдещето на Агенцията за приватизация, следприватизационния контрол и др.
Беше направена препоръка в Програмата за приватизация на държавни предприятия за 2000 г. да се направят следните корекции:
1. На стр. 2 думите "в Закона за държавните железници" да се заменят с "в Закона за Българските държавни железници".
2. На стр. 9 абзац четвърти се изменя така:
"През 1999 г. беше приет Закон за малките и средните предприятия. С него се регламентират следните преференции в полза на малките и средните предприятия, спечелили в конкурентните приватизационни процедури:".
3. На стр. 10, абзац втори, след думата "приватизирани" се добавя "на".
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следното:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Програма за приватизация на държавни
предприятия през 2000 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
РЕШИ:
Приема Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2000 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И поредната програма за приватизация сега, за 2000 г, е изготвена по същата схема, по която гледахме и предишните три програми на настоящото правителство - твърде общи цели за приватизацията, без да има анализ по отношение, този път въобще, на методите и техниките на приватизация. Поне миналата година в програмата се поставиха някои цели и от тази гледна точка. Сега просто има общите цели, брой на раздържавените предприятия, очаквания финансов резултат, списък на предприятията, която приватизация се забранява, или по-скоро, която ще се одобрява от Министерския съвет. И като че ли програмата е добила вече съвсем формален характер. Това сигурно обяснява и отсъствието на какъвто и да е представител на държавата. Този път не сме удостоени не само от министър, но дори и от представител на по-ниско ниво, така да се каже, поне на ниво агенция. Нещо, което не е обичайно. Но изглежда всеки път практиката става все по-формална и по-формално разглеждане на проекта.
В документа се снижават целите за приватизация, в сравнение тези за тази година. Шестстотин седемдесет и три сделки, вместо 1083 за 1999 г., от които 390 продажби на мажоритарни дялове. В миналата програма те бяха 713. Това се обяснява с, камо ли не, изпълнената програма за приватизация в държавата. И аз не зная това впечатление, от една страна, което е изразено на стр. 2, от друга страна на стр. 5 се признава, че продължават да действат негативни фактори като недостатъчно изразеният интерес на стратегически чуждестранни инвеститори, ограничените кредитни ресурси, предоставени от банките на българските участници в приватизацията и т. н. Този път въобще не се прави анализ на това ще продължи ли практиката практически приватизацията да се превръща само в мениджърска приватизация, даже не споменавам работническо-мениджърска, защото практиката с намалените изисквания към участниците от работещите в приватизацията, я превърна напоследък действително в приватизация на новоназначените мениджърски екипи и на новоназначените работещи в тези предприятия.
Освен това, освен чисто редакционните бележки, които господин Николов предложи да бъдат отразени, в документа буди недоумение и това, че програмата приема за даденост, че парламентът ще изпълни автоматизираната функция по приемане на предложените, дори нестигнали до Народното събрание закони, като Законът за Българските държавни железници. Новият закон, на чиято основа тук се правят изводи, че ще има приватизация не само на помощните дейности, но на публичното предприятие "Български държавни железници", действително будят много сериозни възражения.
Ние в комисията получихме така да се каже извинение от председателя на агенцията за този немного радостен факт за отношение на авторите към Народното събрание. Но така или иначе този текст дори няма да бъде променен, а само ще се спомене по-точно как се казва законът. Но от друга страна по-нататъшното преструктуриране на компанията, предлагането на дейности за раздържавяване на вагоноремонтни, вагоностроителни заводи - тези дейности, като че ли не могат да бъдат извършени преди да се приемат измененията в Закона за Българските държавни железници така, както сега твърди програмата. Тя предвижда приватизация в този сектор като един от основните сектори, в които ще бъдат осъществени сделките през следващата година.
Мисля, че трябва да изразим остро несъгласие с поставените в програмата цели за приватизация в едно публично предприятие. Сега, преди да бъде променен законът, тези твърдения - на стр. 2, най-малкото не са коректни.

Освен това програмата, макар да си поставя по-ниски цели, предвижда едни много големи разходи за приватизацията - 25 млн. и 712 хил. лв., като се твърди, че това са главно оставащи дължими плащания към приватизационните посредници, но никъде няма яснота по този въпрос, нищо конкретно, освен това устно твърдение на председателя на агенцията, няма в самия документ.
А що се отнася за приватизацията чрез централизирани публични търгове, на нея действително е отделено може би по-малко от половин страница в програмата. Там е определена общата сума на предвижданите акции, без да се определят въобще изисквания към предприятията, които ще бъдат включвани в търговете. Това предполага, че тази приватизация отново ще бъде приватизация без икономическа значимост. Тук миналия петък чухме един отговор на министър Божков, който действително свърза тази приватизация с една такава текуща дейност, дори незаслужаваща вече - по неговите думи - понятието "вълни", а сигурно ще става дума сега за отделни такива, съвсем нежни движения на повърхността, когато става дума за приватизация чрез централизирани публични търгове да не би само тази приватизация по-скоро да прилича на застояла вода и на блато. Това нещо, разбира се, предстои навярно да обсъждаме при отчета. Впрочем, отчетите кой знае защо ние вече не обсъждаме в пленарната зала, а ги обсъждаме в комисията. Тук приемаме програмите, изразяваме нашите бележки по тях и оттук нататък нямаме възможност в пленарната зала да продължим дискусията и да сравним резултатите с това, което ни се предлага.
Поради факта, че програмата този път има изключително формален вид, не разглежда никакви проблеми по същество, а поставя няколко числа като цели, не бих могъл да я подкрепя. Считам, че подобен документ не може да бъде израз на едно отношение на изпълнителната власт към органа, който би трябвало да има водеща роля не само по отношение на одобряване на целите на програмата, но и по контрола над приватизацията и по контрола над органа, който се занимава с тази дейност.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Велислав Величков има думата за процедура.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Във връзка с разглеждането на тази точка от дневния ред правя процедурно предложение в залата да бъде поканен директорът на Агенцията за приватизация господин Захари Желязков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Противно становище има ли? Няма.
Добре е тези предложения да се правят в началото, преди да са почнали изказванията, за да може да присъстват на всички изказвания поканените.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Величков.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господин Желязков в залата.
Има думата госпожа Даниела Николова.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изразя малко по-различно мнение от преждеговорившия колега по този документ.
Програмата за приватизация за 2000 г. демонстрира последователност в политиката на правителството за ускорено завършване на процесите на преструктуриране и раздържавяване. Нашите очаквания за икономически растеж са свързани точно с разширяване на частния сектор, чрез приватизация на държавната и общинска собственост, ликвидиране на неефективните държавни предприятия и задълбочаване процесите на вътрешното преструктуриране на търговските дружества под натиска на конкуренцията и новата стопанска конюнктура.
По данни на Националния статистически институт и Агенцията за икономически анализи и прогнози наблюдаваните приватизирани фирми показват положителни финансови резултати за всички тримесечия на 1998 г. и първата половина на 1999 г., за разлика от държавните.
В предложената ни програма са разписани минималните цели на процеса, от които се вижда, че през 2000 г. се предвижда да завърши продажбата на всички предприятия, подлежащи на раздържавяване към края на 1999 г. или на всички започнати приватизационни проекти. Това са проектите, подготвени за приватизация от агенцията, включително и тези, които се подготвят с помощта на приватизационни посредници, проектите от компетенциите на отрасловите министерства, както и продажбата на остатъчните пакети по сделките. Предвижда се оптимално използване на всички способи за раздържавяване - касов път, централизирани публични търгове, фондов пазар, както и оптимално използване на различните платежни средства при плащанията по приватизационните сделки.
Така декларираните цели според мен са доста амбициозни и ще изискват сериозни усилия от всички участващи в приватизацията държавни органи. В програмата е налице и воля за разширяване обхвата на приватизацията към инфраструктурните отрасли и някои отрасли на услугите, необхванати досега от процеса. Това са търговските дружества, които ще се обособят след преструктуриране на Националната електрическа компания, на Българските държавни железници, както и дружествата, осъществяващи водоснабдяване и канализация. Анализите показват, че една от основните бариери за развитието на частния сектор в страната е именно съществуването на неефективните държавни предприятия с монополно положение на пазара, каквито са те.
В програмата се предвижда и проучване възможността за приватизация на търговски дружества и обекти в сферата на спорта, здравеопазването, почивното дело и други, които поради специфичните си функции, неизяснено правно състояние или пък липса на цялостна концепция за развитие досега, не бяха включени в процеса на раздържавяване. Очевидно е, че държавата не ги стопанисва добре и те прогресивно западат, което налага търсене на подходящи решения. Това го виждаме в програмата.
В момента в страната производителността на частния сектор в сферата на услугите е три пъти по-висока от тази на държавните услуги. Това вероятно е и причината в програмата да е заложено да се потърсят подходящи начини за раздържавяване на останалите търговски дружества от тази сфера.
Така че, независимо от очакванията за завършване на приватизацията на основната част от промишлените предприятия през 2000 г., остава за раздържавяване значителна част от инфраструктурните отрасли и сферата на услугите, което, както се вижда от този документ, ще фокусира усилията през 2000 г. на агенцията и на другите органи по чл. 3.
В заключение искам да кажа, че смятам, че предложеният документ следва политиката на структурна реформа и осигуряване на растеж в страната и можем съвсем спокойно да го подкрепим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Николова.
Други оратори няма записани.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нормално е процесът на приватизация да има стихващи функции, защото той не може да бъде вечен. Това, което каза господин Папаризов, че като количество нещата ще намаляват, също е нормално.
Но аз мисля, че в Програмата за приватизация има нещо, което е смущаващо. Тя няма ясни цели какво искаме да постигнем с това - смяна на собствеността или привеждане на индустрията ни в една активна икономическа функция на държавата, която да даде съответния прираст на брутния вътрешен продукт. Защото самата смяна на собствеността не означава промяна на функциите и дейността на предприятията. Аз не съм съгласен с госпожа Николова, че приватизацията е структурна реформа. Има редица предприятия, които могат да имат друг тип собственост - не частна, може да бъде кооперативна и държавна - и да бъдат много ефективни, да бъдат сериозен аргумент в общата стопанска дейност на държавата.
Смущаващ е също фактът, който беше изнесен от тази трибуна, че с приватизационна сделка ние дадохме на частен собственик сериозна група предприятия за 1 долар, а той днес ги продава за 400 млн. долара. Това е една лоша политика, лоша политика, която ощетява обществото чрез вложенията, които то е направило в една система на времето на централизирано разпределение на кредитната политика в определен стопански субект, който днес се използва от други. И казвам "се използва от други" и не искам да прескоча и факта, че в днешния брой на в. "24 часа" приватизационната институция е поставена на трето или четвърто място по корупция в България.
Тази програма отчита ли този елемент на смущения в обществото? До преди няколко дни се говореше, че ние трябва да посегнем на демонополизирането на такива отрасли, включително енергетиката, без да имате ясна представа как този процес се извършва в света. "Дженерал електрик" обслужва електропроизводството и електроразпределението на цяла Западна Америка. Те не го демонополизират. В Германия производството е в отделни собственици на електроенергия, но разпределителната мрежа е собственост на общините.
Имаме ли ясен модел какво точно ще правим или приемаме един документ, за да има документ? Знае ли се, че монополните структури са най-ефективните структури за производство, но се регулират?
Не говоря за смяна на собствеността, а за структурната реформа, за която вие говорите. Каква ще бъде структурната реформа в тези отрасли? Чрез смяна на собствеността или чрез ясно полагане на определени цели? И може би е прав господин Папаризов, че когато идват документи тук, в Народното събрание, и трябва да получат кредит от българското Народно събрание, те трябва да бъдат така изработени, че да имат съдържание, което да отговаря на претенцията да бъдат подкрепени от Народното събрание. В противен случай започваме да инфлираме ценности на институции, включително ценности на парламентаризма в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че не е необходимо към Програмата за приватизация на държавни предприятия да се предявяват изисквания, които тя по принцип не може да притежава. Тук колегите говореха за структурна реформа, преобразуване на монополни и големи обединения, на цели отрасли, но за това има други документи, господин Нешев. Ако сте прочели стратегията за развитие на енергетиката и енергийната ефективност, там всичко това е много добре описано, включително до...
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Чел съм я.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не сте я прочели, щом говорите тук, че Програмата за приватизация трябва да определя структурната реформа в енергетиката. Тя няма такава цел и затова не я натоварвайте с изисквания, които тя по принцип не може да притежава. В Програмата за приватизация много точно е посочено какво има да се направи през 2000 г. - да се завърши това, което е било замислено, да приключи приватизацията на средните и големи държавни предприятия и да започне приватизацията в редица монополни отрасли, за което се изисква обаче предварителна подготовка. Тя няма за цел да демонополизира и да приватизира тези отрасли, които са стратегически и които според мен ще бъдат предмет на един много по-сериозен и задълбочен анализ от страна на Министерския съвет.
Когато обсъждахме Програмата за приватизация в Комисията по икономическата политика, ние акцентирахме върху други, по-прагматични неща и смятам, че тези неща са важни да се знаят. Едно от тези неща е, че на тези публични търгове, които тук с пренебрежение бяха отречени, трябва да се предлагат пакети от предприятия, които са ценни, а не да се предлагат остатъци от предприятия, които не представляват никакъв интерес за купувачите, тоест за гражданите на България. Ние получихме уверението, че Агенцията за приватизация ще промени своята политика и в следващите търгове ще предложи такива пакети, включително и от монополни структури, които действително представляват интерес и имат сериозна пазарна стойност.
От холдингите, които предстои да бъдат приватизирани - това са "Инконс - Телеком", "Балканкар" и "Булгартабак" - холдинг - всъщност единствено пазарна стойност представлява холдингът "Булгартабак", тъй като останалите холдинги поради тяхното прекомерно разрастване по време на социалистическото развитие, тъй като те бяха ориентирани към едни пазари и произвеждаха продукция с много ниски качествени показатели, в момента са свити до едни малки предприятия и всъщност те не представляват сериозна икономическа сила, която може да играе някаква роля на пазара.
Вторият важен момент, който разгледахме в комисията, беше за следприватизационния контрол, но не само да се проследи как се изпълняват следприватизационните договори и дали купувачите са достатъчно коректни към държавата и към работещите в съответното предприятие, а за това как тези предприятия, работейки в съответните отрасли, се трансформират в предприятия, които произвеждат пазарни продукти с високо качество, с европейско качество, в които се внедряват модерни технологии, информационни технологии, в които започват да действат мениджърски екипи и се въвеждат своевременни системи за управление и за качество.

И тук е вече ролята на министерствата, които трябва да водят съответната отраслова и секторна политика и да следят дали в тези предприятия се извършва такава трансформация и при необходимост да им помагат. И може би в тази насока е и законът, който днес ще гледаме в Комисията по икономическата политика за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, който именно ще помогне на такива предприятия да се обновят технологично и да станат конкурентни на пазара.
И третият момент, който беше също така важен, е за започналата приватизация в така наречените монополни отрасли. Вие ги знаете. Те са изключително тежки. Те се намират в сериозно икономическо състояние. И приватизацията в тях просто трябва да бъде извършена на стъпки след сериозен анализ, за да не се получи разстройване на тези системи, които са свързани с живота на всички хора. Това са и топлоснабдяването, и водоснабдяването, и електроснабдяването, за което вече говорих, и някои други. За транспорта също беше казано достатъчно, макар че в програмата за приватизация има, макар че е забранено до 2000 г. националната транспортна инфраструктура да бъде приватизирана, първите стъпки по приватизацията на отделни предприятия ще бъдат направени и в транспортния отрасъл.
Така че аз не приемам критиките, че програмата няма цели. Според мен целите са много ясни. Тя показва също така, че програмата в тази част, за която говорих - без монополните структури, през 2000 г. ще приключи. И всъщност ще остане най-трудната част от приватизацията, тъй като винаги, даже и в най-развитите държави върху тези структури е имало спор дали да бъдат частни или държавни. Това зависи от много фактори - това зависи от състоянието на съответния отрасъл, зависи от общоикономическото състояние на държавата. И в едни държави тези структури са държавни, в други са общински - както каза господин Нешев, в някои има смесено участие. Но при всички положения България, когато пристъпва към приватизация на тези монополни структури, особено в тези, които са свързани с живота на всички хора и които много сериозно могат да се отразят на икономическото положение на общините и на хората, трябва да се действа много внимателно и предпазливо. Но според мен това не е само задача на Агенцията за приватизация. Това е задача и на Министерския съвет, на правителството и на общините, които според мен също ще играят много съществена роля в процеса на приватизацията.
В заключение искам да кажа, че аз ще подкрепя програмата за приватизация. Според мен тя е ясна, конкретна, тя показва просто завършването на един етап от приватизацията, който процес ще продължи и през следващия век. И се надявам, че тя ще бъде правена при по-голяма прозрачност, при защита на интересите на българското общество и приватизираните предприятия ще получат необходимата подкрепа и от държавата, и от общините, за да могат да се превърнат действително в един конкурентоспособни играчи на новия пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има няколко въпроса, които общо взето се очертават като дежурни през последните няколко години, когато обсъждаме било програмата, било отчета за приватизация. Лошото е, че тревожните оценки, които звучат и в комисията, и в пленарната зала, минават, образно казано, покрай ушите на тези, които би трябвало да си вземат акт.
Ако отидем извън парламента, сред хората, които имат отношение към приватизационния процес, хората, които го отразяват и коментират, ще видите голямо сходство на оценките. Нещо повече - от година на година тези оценки звучат все по-остро, все по-неблагоприятно. Какво имам предвид? Добре. Приключва приватизационният процес от гледна точка на големите мащаби, които можеше да има и имаше в първите години. Възниква един голям въпрос, като въпросите от категорията "пред скоба". И какво от това? Но аз ще се спра на него след това с няколко думи.
Боновата приватизация, която преди три години беше обявена с фанфари, че ще бъде нещо много различно от това, което е правено до 1996 г. Ще се намери ли някой въпрос, който от тази трибуна сериозно да отстоява нещо различно от оценките, които се натрупват три години? И извън парламента, не само оценките на опозицията имам предвид, но оценките, които се правят и извън парламента, извън правителствените среди - от структури и от кръгове, които се отнасят абсолютно добронамерено към правителството и неговата политика? Оценките за боновата приватизация, такава, каквато я конструира господин Божков и я осъществява, въпреки самочувствието му и напудрения оптимизъм, с който подхожда при оценяване на резултатите й, получава неизменно едни и същи оценки, че публичните централизирани търгове са такива, на които се предлагат боклуци и че от търг към търг все по-основателно на предлагането може да бъде давана такава квалификация, че така осъществявана, тя е една подигравка с хората. Добре, една част от боновете се използват при РМД-та, друга част - по втори канали. Но оценките показват, че минимум половината от тези малки инвеститори, на които се разчиташе, които купиха и би трябвало да стоят пред гишетата и да купят бонови книжки, разчитаха на тези централизирани публични търгове. В комисията бяха давани и аз съм се отнасял активно, положително, подкрепяйки председателя на комисията, правеха се изявления, че правителствено-политическа воля е да превърнем наистина банковата приватизация в нещо привлекателно, нещо атрактивно, предлагайки сериозни неща. Особено силно звучаха тези обещания, когато се гледаха поправките в закона. Е, и? Какво се получи? Останаха само едните декларации за политическа воля! И тук сега, в новия документ, са посочени две ведомства, които ще продължават да предлагат на централизираните публични търгове фирми, които имат като активи раздрънканите автобуси, които обслужват междуселските и междуградските дестинации. И второ - някакви строителни предприятия на министерството на господин Бакърджиев. Това, което се повтаря вече две години и половина. Това сериозно отношение ли е към иначе сериозен, голям проблем? Това показва едно пренебрежително, високомерно отношение. Правят се декларации, а на практика - влошаване на политиката в тази сфера. Всеки опит да се наложат други оценки, различни от тези, които обществеността дава вече трета година, ще звучи като една непростима, цинична демагогия. Да не говорим за пуловата приватизация, цялата мъгла, която я съпровождаше, и разходите, и разните малки и средни далавери, които вероятно покрай нея бяха осъществени.
Друг един голям въпрос, който не може да избяга от вниманието на парламента, когато се обсъжда програма или отчет на приватизацията. Нищо, че не се отнася строго до това, което трябва да отчита шефът на Агенцията за приватизация. Този въпрос е: добре, защо се получава така, че в България се продава на най-ниски цени?
Знам, веднага ще ми кажат: цената е тази, която дава пазарът... Но даже и да вземете като критерий за сравнение не там в Западна Европа, където също се раздържавяват телекоми... На мен ми е съвършено ясно и не е нужно да ми се обяснява какво значи да раздържавяваш Телеком в България и какво значи да раздържавяваш немския или френския Телеком. Нека да спестим времето. Но когато си позволяш да погледнеш в други балкански страни и виждаш, че разликата е огромна, може да се каже като разликата между небето и земята... Две години се точи у нас приватизацията на Телекомуникационната компания. Всички сме свидетели. Няма да ви губя минутите върху перипетиите, през които минава. Но в края на краищата извън цялата тази полуясна-полузамъглена история остава един безспорен факт: че и такъв хубав къс от държавната собственост в България отново ще бъде продаден на изключително ниска цена. Критерии? Не само вестниците, но и опитите ни да получим една по-точна информация потвърждават, че в други балкански страни при раздържавяването на телекомите се получават значително по-благоприятни цени.
Припомнете си преди 2-3 години международните посредници, които даваха предварителни оценки за характеристиките на българския Телеком, на които стъпваха, когато прогнозираха възможната цена. Те бяха добри. Те не бяха оценки на някои от парламента. Защо Хърватска може да вземе за 35 на сто 850 млн., а България за 51 на сто плюс прибавките да вземе 502 млн. долара?
Този въпрос и при обсъждането на бюджета засегнах, макар и с пет изречения, тъй като той има изключително голямо значение за нас. Във времето, когато се опитваш да правиш не просто само структурна реформа чрез ликвидация и изолация, а да задвижиш и процесите на технологично и на продуктово преструктуриране, са нужни пари. И ако България продаваше умно и на горе-долу прилични цени, част от този ресурс спокойно може да отиде за финансиране на това истинско съдържателно преструктуриране, тъй като всъщност то е главният кит, чрез който ще се приближаваме метър по метър до вратата на Европейския съюз. Всичко друго е приказки.
И второ, още по-солидно подпомагане на процеса на превръщане на обслужването на външния дълг в поносимо. Колкото повече допълнителен ресурс извън онова, което ти дава икономиката като производство и износ от приватизацията може да бъде ориентиран за обслужване на външния дълг, което е предвидено и със закон, толкова по-леко е за страната. И толкова по-голяма част от редовния ресурс, създаден от икономиката, от фирмите и спестяванията на гражданите би могъл да отива за финансиране на инвестиционния процес, т.е. за развитие. Тази схема в България не се получава. Освен всичко друго и поради това, че постъпленията от приватизацията са скапани. Просто да се продаде. Защо трябва да се смени собствеността?
Но тук възниква големият въпрос до каква степен българската приватизация работеше за българската икономика. Вие може да се самоуспокоявате, за да ви е спокоен сънят, че е приватизирано толкова и толкова, че частните предприятия работят еди-как си, но това в икономиката 3 години не се усеща. Няма го. Няма го. То е само в приказките.
И още нещо. Колко важни сектори на българската икономика попаднаха наистина в ръцете на солидни, световноизвестни компании? Както аз имам навика да се изразявам: излизаш и на търговските им пътеки, а в сравнително кратко време можеш да разчиташ на едно технологично обновление, което да те издигне по-бързо поне до средноевропейските равнища. С малки изключения такова нещо в България няма. Защото например с дявола можеше да станете ортаци, но българското каростроене да попадне в ръцете на такъв инвеститор. То беше известно, то имаше потенциал и можеше. Но това значи да правиш приватизационна политика, която мисли за това какво ще получи икономиката от това, че ще раздържавиш. Този критерий отсъства в България. Той присъстваше и присъства в други страни в преход. В това отношение една огромна разлика в минус за България.
Стефан Нешев обърна внимание: вчерашни купувачи отново изкарват сега на гишето за продажба закупени активи. Сериозните икономически издания в България вече правят сметка каква ще бъде тяхната печалба от това препродаване за нула време.
Това са все доказателства, че приватизацията много малко, да не кажа почти нищо не е дала и не дава на българската икономика от гледна точка на създаване на предпоставките тя наистина да завърти и от гледна точка на темп, което страшно ни е нужно, което да намери преди всичко и главно израз в увеличаване на експортно ориентираните производства, повишаване на техните качества и конкурентност, а също така и в създаването на работни места вместо свиване.
Ето това са нерозови мисли, които пълнят главата на човек, когато вижда тази програма и се опитва да разсъждава върху плюсовете и минусите на българската приватизация. Добре, ще бъде приета и тази програма. Нещата ще продължат, както стартираха преди три години и половина.
И накрая няколко изречения за това, че през 2000 г. се предвижда да бъде допродадено онова добро, което е останало и не е допродадено и в банковия сектор, и в реалния сектор. В комисията многократно сме обсъждали въпроса защо, въпреки че има и норми в закона, само Агенцията за приватизация за това, което тя продава, предвижда парите кеш да могат да бъдат използвани, съответно ориентирани към бюджета. В парламента досега трета година ние не получаваме отговор на въпроса защо парите от приватизацията по всички линии не се отразяват в бюджета на републиката. Повтарям, това не е въпрос към Агенцията за приватизация, но той сега отново стои пред нас, тъй като тези дни се занимаваме с бюджета и там всъщност са отразени парите, които осигурява Агенцията за приватизация. Приблизително такава е сумата, която се предвижда да бъде използвана като източник за финансиране на заложения в бюджета дефицит.
Другите пари стоят на някакви други сметки, т.е. извън вниманието на парламента. Това е също ненормално. То не е в посока да се осигурява винаги и на всяка крачка по-голяма прозрачност, по-голяма яснота, в това число и при паричните потоци, които се формират на базата на приватизацията. Това като допълнителен щрих към онова, което касае непосредствено Програмата за приватизация.
Господин председател, при всичките тези неща, които не може да не бъдат казани във връзка с обсъждането на програмата, на човек му е трудно, макар даже да му се иска поради други съображения, да подкрепи една такава програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
За реплика думата има господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин професор! В икономиката не стават чудеса и Вие много добре знаете, че не може една промишленост, която е грешно построена, която е технологически изостанала и която е пазарно неориентирана за две години и половина в нея да настъпи чудо, тя да стане привлекателна за чуждестранни инвеститори, и то големи компании, и те да дойдат да я купят.
Аз Ви питам коя чуждестранна компания - уважавана и реномирана, ще дойде да купи "Кремиковци"? Защото, купувайки "Кремиковци" значи да направиш един подарък, безплатен, на България. Има ли такава компания - реномирана и уважавана? Ако има, тя не е реномирана и уважавана. Значи, тя е бандитска и криминална, защото никой не прави в икономиката подаръци и Вие добре го знаете!
Може би ще ми кажете защо не дойдоха да купят и Завода за компютри в Правец, който знаете какво произвеждаше - кутии "Правец", в които се монтираха откраднати чипове? И това ли Вие ще наречете технологична промишленост, която представлява интерес за инвеститори, които са със сигурно 50 години напред в тази техника?
Българските кари просто са неконкурентноспособни, затова загина "Балканкар", а не за нещо друго! Тях ги разкарваха на пловдивските панаири, показваха всяка година нови и нови, направени по една бройка, за да минат там величията и да я видят, обаче едно е да направиш една бройка, а друго е да направиш бройки, които трябва да продаваш на пазара, и то на западния пазар, да ти излиза сметката и оттам да печели самата фирма. Съвсем различни неща са това!
И затова, когато говорите за такава ориентираност и за икономика, която била привлекателна, и за предприятия, които трябвало да бъдат купени, просто трябва да знаете, че реалността е съвсем различна. Нямаме такива предприятия! И ако имаме, тях ги купиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ляков.
Други реплики има ли? Няма.
Професор Стоилов, имате думата за дуплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Първо, за всички икономисти в България много години наред е било ясно, например, ясно е и за такива икономисти като сегашния министър-председател, че общо взето технологичното равнище на икономиката на производство в страните - членки на СИВ беше близко.
Аз съм писал в документи... (Шум и реплики от мнозинството.) Да, близко беше! Близко беше! Няма какво да махате. Вие сте далеч от сериозното познаване на икономиката!
Близко беше! Не случайно ние, шегувайки се, сме си казвали: аз на теб посредствено, ти на мен посредствено - и се получаваше едно посредствено технологично равнище.
Имаше сектори с едни или други, но не чак толкова големи отклонения, тъй като за целия лагер стоеше една бариера в технологично отношение. И въпреки тези близки равнища виждаме, че нещата в отделните страни протичат по твърде различен начин. И този факт вие с общи приказки не можете да ликвидирате.
Второ, защо БТК не беше продадена, както други телекоми, на някои водещи европейски...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Защото изостана! Затова!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, изостанало е във Вашата глава, не в главите и работите на оценителите!
Трето, говорите за такива важни сектори като металургията, да вземем, например. Имаше един сериозен купувач. Той е известен в Европа като един от големите производители, но в края на краищата българската металургия се продаде на търговци и на скрападжии.
Тази поредица може да бъде удължена, но не е нужно да губя времето на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, аз ще започна с едно несъгласие с професор Стоилов - разглеждайки този документ, на мен ми е много лесно да гласувам "против". Лесно е, защото това, което днес ние гледаме като Програма за приватизация по никой начин не способства за прекратяване на онези негативни тенденции, развиващи се в последните години, които всеки български гражданин вижда и коментира; тенденции, които компрометираха въобще процеса на приватизация в България; тенденции, които превърнаха хората, които искат да правят бизнес в България в мръсна дума и в тази насока Програмата за приватизация не предлага нищо различно. Тя само ще задълбочи тази тенденция.
Какво няма в тази Програма за приватизация? Няма ясно виждане и разбиране за слагане на прозрачност в приватизационния процес - прозрачност чрез законови, ясни процедури, когато купувачът и цената на сделките не се определят единствено по партийно-политически признак.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): За това има закон. Това не е работа на програмата!
МИХАИЛ МИКОВ: Този закон, който беше променен, той създава условия да цъфти корупцията в приватизацията - корупция, която се вижда. И може би всичко това би било преглътнато от обществото, ако резултатите в тези приватизационни сделки водеха до реализация на някаква социална политика, както е записано в тази програма.
За каква социална политика можем да говорим при една приватизация като тази, която се готви на аптечните управления в Северозападна България, когато във Видинското аптечно управление РМД-то се състои от двама души и шофьор!?
За каква грижа към развитието на българския бизнес може да се говори, когато тези РМД-та се състоят от политически назначени люде? Това са схеми, които превръщат много често досегашните държавни монополи в частни монополи, приватизационни сделки, при които аптечните неефективни държавни управления трябва да станат частни аптечни управления и вече в комбинация със Здравноосигурителната каса да създадат монопол на лекарствените средства - монопол, който ще унищожи дребните аптекари, които 10 години се мъчат да съществуват със своите аптеки. Но това е само един дребен щрих.
Не може да се гласува за тази програма, защото в нея твърде малко се казва за това как, примерно, банковата приватизация да стане по-прозрачна и по-явна за обществото, как да направим така, че не офшори с неизяснен собственик и неизяснени средства да купуват тези структури, а да ги купуват хора, които могат да докажат произхода на своите средства.

Средата, която е създадена в България, стимулира точно обратното - купуват неясни субекти. (Неразбираема реплика от Христо Христов.) "Фармация" в Дупница я продадохте Вие, господин Христов, в комбинация с "Антибиотик" - Разград, и "Трояфарм". По време на Вашето управление тя беше приватизирана. И много по-добре от мен знаете кой я е купил. Аз зная кой е приватизирал "Амилум" Разград - вашият топприватизатор Божков.
Но конкретните сделки биха могли да бъдат обсъждани в онази комисия, която ние многократно предлагаме да бъде създадена, а вие отхвърляте. Защото ако наистина искате прозрачност и чистота, вие ще промените и Закона за приватизация, където контролът от парламента върху процеса на приватизация е отказан по същество от мнозинството, където вие, господа от мнозинството, дадохте доверие на вашето правителство и министри. И тази вяра все още вие му имате. Но българските граждани я нямат, дори тези, които най-възторжено и вярващо гласуваха за вас преди две - три години. (Неразбираема реплика от СДС.) И в 2001 ще видим.
Защо в тази програма за приватизация няма идея, идея казвам, за едно масирано реализиране на акции чрез борсата? Идея, която да доведе до най-ясните и публични процедури, идея, която реализирана в практиката, но не за дребни миноритарни пакети, а за сериозни мажоритарни пакети? Ще бъде ясна и открита и за чуждите инвеститори, по повод на които вие роните крокодилски сълзи, че не идват в България. Защо, питаме ви всяка година, когато се обсъжда този документ? Смешно е в V, на стр. 8 да се предлагат на централизираните търгове акции в размер от 93 хил. лв.
И аз съм убеден, че това, което ще се предложи, ще бъдат всякакви остатъци, които не интересуват тези, които вече са закупили мажоритарните пакети. Този имитационен начин на масова приватизация вече не заблуждава никого. Тук не говорим за икономистите, говорим за обикновените граждани.
Не може да се гласува за тази програма и по причина, че съотношението на платежните средства е 30:70, с което се цели усвояването на значителни ресурси от инвестиционни бонове и компенсаторни записи. И то в момент, когато ние приемаме бюджета и където виждаме, че проблемът пред републиката не е вътрешният дълг, проблемът е външният дълг.
Тези квазипари, които вие емитирате и пускате в приватизацията, водят единствено до по-лесното преразпределение чрез властта, чрез политиката, чрез партийно приближените хора. Нищо повече за състоянието на хазната. (Неразбираема реплика от Йордан Цонев.) Механизмите, които се прилагат в приватизацията добре показват, че не е за всички, господин Цонев. И това Вие можете да го разправяте на тези, които веднъж или два пъти са се парили да участват, без да имат политическа подкрепа в приватизационни сделки, мислят друго.
Не може никак да бъде успокоение за нас, че тези, които придобиха имуществото на тази приватизация, утре ще се провалят. Защото бидейки некадърни мениджъри на държавното, те няма как от една нощ, събудили се частници с имущество, да умеят да го управляват добре, да имат пазари, да имат организационна структура и мениджмънт, който съответства на повишените изисквания за конкурентоспособност пред нашата икономика.
През това време обаче и черчевета на предприятията не останаха. Какво направиха тези ликвидатори, които вие назначихте във "Видахим"? - Разпродадоха стоките на склад, разпродадоха машините по цени, по-ниски дори от тези, които са за старото желязо. Какво направи преди тях великата консултантска фирма "РЕС и КО"?
Ето, в тази програма пак се предвиждат такива консултанти. Те извършват големи приватизационни сделки.
Широко неизвестни международни консултанти, чрез които част от парите, и то твърде голяма част, за структурна реформа се връщат там, откъдето са дошли. Разбира се, има и хора, които топят пръстите си в тези операции.
И в приватизацията ако има корупция, тя не е корупция на белязаните пари. В приватизацията корупцията, дами и господа, е на анонимните сметки в чужбина. И там трябва господин Бонев да потърси не изменения в Наказателния кодекс, а практически решения. Защото с белязани пари се хващат кокошкари, а големите играчи, голямата корупция на високите равнища, господин Христов, трябва да бъдат хванати по офшорните банкови сметки.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Защо не станеш следовател ти, като имаш такава информация?
МИХАИЛ МИКОВ: Защото имам друга функция.
Най-накрая, достатъчно основание да се гласува против тази програма за приватизация са най-малкото онези сделки в металургията, които и проф. Стоилов спомена. Какво стана с "Камет", която беше продавана дор до десет пъти и още седи тук и се разграбва линията "Даниели"? Питайте господин Божков.
Какво става със "Стомана"? При тази фигура, която се прие и се оповестява пред обществото, че била наемна фигура. Ще видим след шест месеца какво ще остане от "Стомана". Много добре знаете кои са "Еврометал".
И каква е тази приватизация, при която правителството след всяка сключена сделка, финансира от парите за структурна реформа и погасява задължения на частни вече фирми? Защо правителството не прие една друга политика - да оздравява и да продава по-скъпо?
Няма да се спирам на БТК. Много се говори тук.
Всичките задължения през последните години, господин Ляков, с които БТК беше постоянно усъвършенствана, по-скоро технологиите в нея и домсистемата, и оптичните кабели са задължения на българския данъкоплатец.
И когато днес някои избрани от вас управници казват: ама големи са и задълженията!, нека получат информация от нашите съседи Румъния и Югославия за колко те продадоха доста по-изостанали телекомуникационни компании.
Тази програма не дава отговор на всички тези въпроси. Отговорът на всички тези въпроси българските граждани обаче имат - корупция, облечена във власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли реплики или не?
Има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Аз смятам, че това е много важен въпрос и той не трябва да се политизира. Защото приватизацията - това е едно от изискванията на Европейския съюз, а и едно от перата, които ще стабилизират българската икономика.
Но защо в България досега не става, както трябва? Тук, на стр. 6, чета защо е слаба приватизацията и през 2000 г. показателите, които ще я спъват:
"1. Политическа нестабилност на някои държави в региона след войната в Югославия."
Тогава задаваме въпроса: докога ще бъде тази нестабилност - месец, два, година, две?
"2. Недостатъчно изразен интерес от страна на стратегически чуждестранни инвеститори за участие в приватизацията."
Тогава си задаваме въпроса: защо няма интерес?
И трета точка - "Ограничени кредитни ресурси, предоставени от банките".
Аз съм чувал, чужденци питат: "Къде е банковата ви система?".
И тогава искам да припомня, а тук е и господин Желязков, по първия въпрос. Смятам, че всички чухте интервюто на един от най-големите инвеститори в България, който даде интервю по време на Пловдивския панаир, директорът на "Шел", за България. Интервюто му завърши така: "Омръзна ми да се боря със сенчеста икономика в България. Омръзна ми да бъда "Червен кръст" и ми омръзна да гледам усмивката на господин Божков." Това го каза директорът на "Шел". Прочетете внимателно, господа!
Второ, говори се за фирми с неясен произход на капитали. Ами, да, знаете ли колко фирми в България правят приватизация, а същевременно западната преса гърми, че те са фалирали фирми, с милиарди кредити задължения по света. И никой не обръща внимание на тези фирми. Мога да ви ги цитирам.
Трето, да кажем, че сега правителството направи решителна крачка срещу корупцията, с нови хора. И тогава се връщаме пак на тази трета точка. Ако някой сериозен инвеститор реши да дойде в България, тогава: нямаме банки, не се знае докога ще бъде нестабилен този район. Всеки инвеститор иска да докара малко свои машини, малко свои компоненти. Е, как ще ги докара? Снощи Българска национална телевизия, Канал 1, съобщи, че по решение на Европейския съвет ще започне разчистване на Дунава март месец. Е, кога ще завърши? Значи жп транспорт няма, от войната не е възстановен, фрактът - знаете колко струва фрактът по самолета да докара някои компоненти. И остава един ферибот. Мост не се знае кога ще има, но ферибота. А Дунава, който е най-евтин транспорт, не се знае кога ще бъде възстановен, щом ще започне март месец. Това значи минимум догодина септември. Е, кой ще се реши да вземе едно предприятие, когато трябва да го снабдява със свои компоненти и със свои машини?
И накрая, нека да не забравяме и голямата корупция, която е известна вече в Европа - че в България приватизацията става с корупция. И недейте да стигаме до положение, както стигнаха чехите, знаете го много добре, преди три месеца, когато новото чешко правителство отново върна на държавата за преразглеждане и виновниците ги даде на съд. Триста предприятия продадени и приватизирани по този начин! Дано в България това да не се случи! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има ли други желаещи да вземат думата по тази точка?
Господин Желязков, ще Ви помоля в такъв случай утре, защото сега няма да имаме време. Утре ще вземете думата, ще Ви бъде дадена, а сега ще приключим заседанието, защото е почти 14,00 часа.
Господин Желязков се отказва от изказване. При това положение ще гласуваме.
Първо, поставям на гласуване направените от Комисията по икономическата политика предложения за промени.
За процедура има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното заседание до приключване на тази точка от дневния ред, с оглед и желанието на господин Захари Желязков да вземе отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли друго становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на времето до приключване на точката.
Гласували 125 народни представители: за 102, против 19, въздържали се 4.
Прието е предложението за удължаване на работното време.
За процедура има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги! Моята процедура е против начина на водене на това заседание, защото винаги, когато сме искали удължаване на работното време, когато е имало парламентарен контрол, винаги председателстващите са казвали: "Погледнете в залата, че няма кворум" и не подлагат на гласуване.
Сега, в момента в залата няма повече от 35 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И какво е Вашето процедурно предложение?
РУМЕН ТАКОРОВ: Вие имате право да поискате поименна проверка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не сте в ръководството на парламентарната група, при което положение не мога да приема Вашето предложение.
Има думата господин Захари Желязков - директор на Агенцията по приватизация.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че желанието ми да се изкажа по програмата за приватизация създаде такива проблеми. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ама, моля ви за тишина в залата! Нека да изслушаме оратора.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ: Но тук се поставиха доста интересни и сериозни въпроси. Много от тези въпроси ние също си ги задаваме в агенцията, не мислете, че ние в Агенцията считаме, че процесът на приватизация е идеален, и аз държа да се чуе действително мнението на тази институция в тази зала.
Аз искам да ви върна с една година назад. Тогава отново бяхме в тази зала, отново говорехме за приватизация. Тогава обсъждахме програмата за 1999 г. И тогава си спомням, че това, което се каза, е че това е една нелоша програма, но за съжаление, за всеобщо съжаление тя е свръхамбициозна и по тази причина не може да бъде изпълнена.
Сега, една година по-късно, ние констатираме, че тази програма не само беше изпълнена, но тя е преизпълнена по всички свои показатели. Не искам да говоря за цифри, не знам дали в тази зала народните представители почувстваха, но това със сигурност го почувстваха вашите избиратели, или по-скоро една част от тях, че през 1999 г. българската индустрия беше изключително застрашена. А това беше годината, през която се решаваше съдбата на тежката индустрия и беше спорно дали България изобщо след тази година ще има тежка индустрия.
Смея да твърдя и то категорично го твърдя, че през тази година българската тежка индустрия оцеля благодарение на приватизацията.
Говори се за качество на процеса - какво правим ние, когато прехвърляме собствеността, дали търсим само една механична смяна на собственика или си поставяме и други цели. Другото, което със сигурност мога да твърдя, е, че агенцията направи всичко възможно, разбира се в рамките на закона, да направи тези предприятия годни да съществуват като частни предприятия. И тук аз искам да изкажа една благодарност за активността, проявена от парламента, за подкрепата, която получихме. Бяха извършени важни законодателни промени, които допуснаха това да стане.

За пример искам да дам поправката в Закона за уреждане на необслужваните кредити, благодарение на която бяха продадени много български предприятия.
Кое е основното в програмата за 2000 г.? Съвсем ясен акцент в нея се поставя върху това, че завършва един процес. Тук се казаха много неща за качеството на процеса. Аз съм последният човек, който ще твърди, че качеството е идеално, че то е много високо. Но със сигурност можем да изречем една аксиома и тя е, че качеството на процеса е обратно пропорционално на неговата скорост. България плати много тежък данък за това, че забави процеса на приватизация. Защо продаваме евтино българските предприятия? Защото останахме последни в Европа.
Не знам дали се разбра и нещо друго, че ние през тази година продадохме предимно несъстоятелни предприятия, предприятия, които са несъстоятелни по всички критерии на търговското право и които никъде в света не се продават. Те отиват в несъстоятелност. С огромни усилия, с напрежението на цялата държавна машина тези приватизационни сделки все пак бяха сключени.
Ще се опитам да отговаря и на някои от поставените въпроси.
Пак се връщам на въпроса за цените. Искам да кажа, че такава политика - продажба за един долар, никой в тази държава не е обявявал и такава политика няма. За един долар бяха продадени предприятия, които отговаряха на три основни признака.
Първият признак е, че ако не бяха приватизирани тези предприятия, те вече щяха да бъдат затворени. И не знам дали си давате сметка за последиците от това.
Вторият е, че те са категорично с отрицателна стойност в икономически смисъл, а в правен смисъл са несъстоятелни, понеже не могат да си обслужат задълженията.
На трето място, за тях имаше по един-единствен купувач. И цената на тези предприятия не е един долар. Цената е гаранцията за оцеляването на това предприятие и за обслужването на неговите задължения. И това е основното, за което ние се грижим в един договор за приватизация - как ще се обслужват оттук-нататък задълженията на дружеството.
Съгласен съм с оценките, които се дадоха за ограничения ресурс за централизираните публични търгове, но все пак държа да бъдем разбрани. Основната ни задача през 1999 г. беше да приватизираме големите предприятия. Би трябвало да сте убедени в това, че продаването на мажоритарни пакети е правилна политика. Тези предприятия наистина трябваше да имат мажоритарен собственик. Сега настъпва времето, когато ние трябва да направим една инвентаризация на всички предприятия, които останаха в агенцията и в другите органи по чл. 3, и да видим от кое предприятие какво е останало. Този процес вече се извършва в агенцията и аз съм убеден, че още в началото на другата година ние ще предложим пакети от най-големите български предприятия за централизирани публични търгове. Досега просто това не беше възможно, защото тези предприятия все още бяха държавни. Трябваше да мине основната сделка, да се продаде мажоритарният пакет, да се види кой е собственикът, кой ще управлява това предприятие, кой ще отговаря за неговата съдба и едва тогава могат да се предложат миноритарни пакети за централизираните публични търгове, а в ограничен брой случаи и за фондовата борса. Но трябва да сте убедени, че много малко на брой български предприятия са подходящи за търгуване на борсата по причини, които са известни на всички. Но все пак такива предприятия ще има.
По отношение на парите в бюджета, вярно е, че преди всичко те са ангажимент на агенцията. Така е било винаги досега. В агенцията са големите предприятия и Министерството на финансите преди всичко от нас изисква да попълваме тази дупка. За тази година, независимо от съотношението 30:70 - след малко ще се спра и на това - ние залагаме цифра, която не отговаря на това съотношение. Тя отговаря на съотношение 50:50, 304 млн. И аз отсега поемам гаранция, че тази сума ще бъде изпълнена независимо от големите проблеми, които ще срещнем преди всичко от това, че се разширява много полето на непаричните платежни средства в приватизацията. Много е трудно хем да търсим място за този ресурс, непаричен, който се емитира благодарение на закони, които се приемат в този парламент, и в същото време да се изпълняват ангажиментите към бюджета. Това е един изключително сложен баланс, но както сме го правили досега, така ще го направим и през следващата година.
Отново се говори за прозрачността на процеса. Искам да кажа, че процесът на приватизация в България е толкова прозрачен, че не мога да си представя как той би могъл да бъде по-прозрачен. В България сме свидетели на един свръхрегулиран приватизационен процес, който е подчинен на множество нормативни актове и всички тези нормативни актове се спазват. Даже много често ни обвиняват, че процесът е прекалено формалистичен. И донякъде аз съм съгласен с тези оценки.
И още нещо. Говорейки само за агенцията, агенцията действително е една уникална институция, защото тя се формира преди всичко по силата на закон, приет в парламента, и второ, от Надзорен съвет, от който мнозинството се избира именно в парламента. И в нашия Надзорен съвет има представители на опозицията. И е много хубаво, че има такива представители. Защото тези хора, когато са в кухнята, виждат, че там ние не правим нищо нередно, не нагласяваме нещата, а просто си вършим работата.
В интерес на истината през последните две години в Надзорния съвет се внасят много повече документи от това, което сме длъжни да правим по закон. Винаги, когато в агенцията възникне заплетен случай, когато не сме убедени във верността на едно или друго решение, ние отнасяме нещата в Надзорния съвет. И мисля, че това е правилна политика. В интерес на истината почти винаги получаваме неговата подкрепа, включително и тази на представителите на опозицията. Това е просто един факт. От това по-голяма прозрачност аз не виждам.
По отношение на социалната политика, че със сделките не се провеждала социална политика, искам да ви кажа, че България е единствената държава в Източна Европа, която включва в договорите за приватизация изисквания за определен брой работни места и за съобразяване с колективния трудов договор. В това отношение наистина сме уникални. Не смея да твърдя, че това е идеална политика, защото тя има и друга страна, чуват се и други оценки, че по този начин връзваме ръцете на инвеститорите, но така или иначе това е една политика, за която сме получили обществено доверие да я провеждаме и продължаваме да я провеждаме. Тези клаузи се следят изключително стриктно и върху тях се плащат много големи неустойки, когато не се изпълняват.
И отново по отношение на борсата и централизираните търгове. Аз съм привърженик на това, че в огромния брой случаи мажоритарният пакет трябва да се продава по класическия способ - чрез процедура за приватизация. Това е така, защото само тогава ние можем да наложим на инвеститора редица изисквания, като запазване на определен брой работни места, извършване на инвестиции и най-вече задължението да обслужват договорите на предприятието. Ако тези предприятия са на централизиран публичен търг или на фондова борса, такива изисквания е невъзможно да бъдат наложени с всички последици, които ще произтекат от това. И отново заявявам ангажимента на агенцията през тази година всички пакети, които останаха от продадените най-големи предприятия, да бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове и стокова борса.

И накрая, и с това завършвам, очевидно приватизацията е в един етап, когато някой наблюдатели казват: приватизацията завършва, други казват: вие не знаете, че тя едва сега започва. И действително това е така, защото следващата година ще завърши така наречената типична индустриална приватизация, приватизацията в промишлеността, в туризма, в селското стопанство, в транспорта и т.н. Предстои и приватизацията на така наречената сфера на обществените услуги. Това са услуги, без които не може всеки български гражданин - това е енергетиката, това са дружествата за водоснабдяване и канализация, това са телефоните и т.н. Това е една област, в която ние сега навлизаме, и без да пишем дълги стратегии в самата програма, това не е цел и на самата програма, аз най-отговорно заявявам, че всяка една от тези сфери ще бъде приватизирана след приемане на стратегия, която ще се одобрява или от Съвета по структурна реформа, или от Министерския съвет. Действително това е една приватизация, в която грешки не може и не трябва да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Желязков.
Тъй като няма повече желаещи за изказвания, поставям на гласуване проекторешението.
Преди него в доклада на председателя на Комисията по икономическата политика бяха направени три корекции, които Комисията по икономическата политика предлага, в раздадения и докладван доклад.
Моля да гласуваме предложенията за корекции в Програмата за приватизация на държавни предприятия за 2000 г.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 11, въздържали се 2.
Предложенията за корекции от Комисията по икономическата политика са приети.
Моля, гласувайте решението в съдържанието, което беше предложено от председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 179 народни представители: за 118, против 58, въздържали се 3.
Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2000 г. е приета.
Съобщения:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, 15 декември, от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, четвъртък, 16 декември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,18 ч.)


Председател:
          Йордан Соколов

Заместник-председатели:
            Иван Куртев

           Александър Джеров

Секретари:
       Христо Димитров

      Калчо Чукаров