Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Има думата господин Йордан Цонев - председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера стигнахме до чл. 45.
"Чл. 45. Случаите, в които митническите органи могат да подават манифест служебно, както и да не изискват подаването на митнически манифест, се определят в правилника.
Чл. 46. (1) Стоките могат да се разтоварват или претоварват от превозните средства, на които се намират, само с разрешение на митническите органи на места, определени от тях.
(2) Разрешение не се изисква при авария или при други обстоятелства, налагащи незабавно разтоварване изцяло или частично на стоките. В този случай митническите органи трябва да бъдат незабавно информирани.
(3) За целите на митническия контрол на стоките, включително и на превозните средства, на които те се намират, митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките."
За чл. 45 и 46 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 45 и чл. 46 така, както са предложени от вносителя и от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 9.
Членове 45 и 46 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 47. Без разрешение на митническите органи стоките не могат да бъдат вдигнати от мястото, където са поставени първоначално."
Предложение на народния представител Никола Николов - чл. 47 се изменя така:
"Чл. 47. Стоките могат да бъдат вдигнати от мястото, на което са поставени първоначално, само с разрешение от митническите органи".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То всъщност е редакционна поправка.
Моля, гласувайте чл. 47 така, както е предложен от комисията, която подкрепя предложението на народния представител Никола Николов.
Гласували 130 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 4.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава десета
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО
НАПРАВЛЕНИЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ
ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 48. Чуждестранните стоки, представени пред митническите органи, трябва да получат митническо направление.
Чл. 49. (1) На манифестираните стоки трябва да бъде дадено митническо направление в следните срокове:
1. 45 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт;
2. 20 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския.
(2) Митническите органи в зависимост от конкретните обстоятелства могат да определят срокове, по-кратки или по-дълги от посочените в ал. 1. Продължаването не може да бъде по-голямо от действително необходимото за случая."
За заглавието на глава десета и членове 48 и 49 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава десета и членове 48 и 49, както са предложени от вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на глава десета и членове 48 и 49 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава единадесета
ВРЕМЕННО СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ

Чл. 50. До получаване на митническо направление стоките, представени пред митническите органи, имат статут на "временно складирани стоки".
Чл. 51. (1) Временно складираните стоки могат да престояват само на местата и при условията, определени от митническите органи.
(2) Митническите органи имат право да изискват от лицето, при което се намират стоките, да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, на основание чл. 192, ал. 1, точки 5, 6 и 7."
За заглавието на глава единадесета и членове 50 и 51 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава единадесета, членове 50 и 51, като във втората алинея се добави думата "член" 192, така, както са предложени.
Гласували 142 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава единадесета и членове 50 и 51 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 52. При спазване на разпоредбите на чл. 42 временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променят първоначалният им вид или техническите им характеристики."
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 52 думата "спазване" се заменя с "прилагане".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция:
"Чл. 52. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 42, временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променят първоначалният им вид или техническите им характеристики".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На мен ми се струва, че първоначалният текст е много по-добър. Така, както комисията предлага - "Без да се нарушават разпоредбите на чл. 42, временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка...", просто юридически не се казва така. Защото излиза, че тези стоки могат да бъдат обект на обработка при нарушаване на разпоредбите на чл. 42. А точно това не може да стане.
И първоначалният текст, който казва, че "При спазване на разпоредбите на чл. 42 временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние...", т. е. трябва да бъдат спазени разпоредбите на чл. 42 и временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние.
Не знам, може би и вносителите да вземат становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега при внимателния прочит на двете редакции мисля, че е по-добра наистина редакцията на вносителя, защото и самото изречение да започва с това "без да се нарушават", не е съвсем добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, целият текст е малко тромав.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да оставим редакцията на вносителите. Виждам, че и експертите са съгласни. (Реплика на Атанас Папаризов от място, която не се разбира.)
И това обсъждахме, обаче с "прилагане" и "спазване", както е даден, господин Папаризов, текстът на вносителя, заменете думата "спазване" с "прилагане" и ще видите, че първият вариант е по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, "прилагане" може да бъде. При прилагане трябва да се има предвид еди-какво си. (Реплика на Атанас Папаризов от място, която не се разбира.)
Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Фактически смисълът на тази дума "спазване" е, че докато се намираме в процедурата на чл. 42, тоест, че докато стоката е представена на митницата и трябва да получи митническо направление - тук не става дума дали да се спазва или не чл. 42 - казано е, че когато се прилага чл. 42, когато се намираме в процеса от представянето на документите пред митницата до получаване на митническо направление. И в този смисъл предложението на господин Николов е по-точно. Но вместо "прилагане" може да бъде "при осъществяване" или "по време".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да стане така: "при прилагане разпоредбите на чл. 42".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така ще бъде по-точно, защото тук не става дума дали да се спазва или не, а когато се намираме в момента - така го разбирам аз. Ако колегите от управление "Митници" имат нещо друго предвид, нека да кажат. Но смисълът е, че докато стоките са представени пред митницата, там могат да се правят анализи и т.н., но докато не се получи митническото направление, те са временно складирани и не се обработват. Аз така го разбирам.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз предлагам да отложим чл. 52, тъй като трябва да бъде редактиран по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте за отлагане приемането на чл. 52, с оглед да се подобри редакцията му.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.Член 52 се отлага.
Продължаваме с чл. 53.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 53. (1) За стоките, за които в срока по чл. 49 не е поискано или не е дадено митническо направление поради неплащане или обезпечаване на дължимите мита, такси, данъци и акцизи, митническите учреждения поканват писмено получателя на тези стоки да извърши формалности за даване на митническо направление в срок от 30 дни.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата.
(3) Когато притежателите на стоките са чуждестранни лица, изпратили стоките от чужбина по влак или с друго транспортно средство или са неизвестни лица, покана по ал. 1 не се изпраща и стоките се считат за изоставени след изтичане на три месеца от манифестирането им.
(4) Митническите органи могат в срока по чл. 49 при поемане на отговорността и разходите от притежаващото стоките лице да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор."
Предложение на комисията по чл. 53 - подкрепя текста на вносителя, като предлага:
1. в ал. 1 думата "обезпечаване" да се замени с "необезпечаване";
2. в ал. 3 думата "притежателите" да се замени с "получателите";
3. в ал. 4 думата "притежаващото" да се замени с "получаващото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз нещо не разбирам в този чл. 53. Малко по-рано ние приехме, че след като стоките се представят пред митницата, тя в определени срокове е длъжна да им даде необходимото направление, тоест всички документи са налице. Решихме, че само в някакви случаи митническите органи имат право да поискат от лицето да обезпечи плащането за това, че митницата през това време трябва да работи, тоест ние веднъж натоварваме вносителя. Изведнъж в чл. 53 казваме, че митницата може и да не даде междувременно направление, защото не е платено обезпечение. Но дали това е обезпечение, което тя специално е изискала в някакъв случай, или просто може да каже: "Ти си внесъл стоката, не си я обезпечил, аз сега защо да ти давам в срок направление?". Не ми е много ясно защо тези задължения, които са за държавния орган да спази сроковете, изведнъж стават задължение за вносителя. Някак си той попада в много подчинена ситуация. Не мога да разбера чл. 53. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Асенов от Главно управление на митниците.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, чл. 53, ал. 1 се прилага в случаите, когато в сроковете, посочени преди това - 45-дневният и 20-дневният срок - по една или друга причина не е дадено митническо направление, тоест стоката не е била потърсена. Тогава е необходимо да бъдат предприети съответни мерки с цел да се извършат митнически формалности за тази стока. Тоест, ако не е изпълнена нормалната процедура, която е предвидена в предишния член, който цитира господин Папаризов, се предприема процедурата, предвидена в чл. 53 - допълнително поканване, след изтичане на ал. 2, на срока по ал. 1, стоките се считат за изоставени в полза на държавата. Благодаря ви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): А когато това е по вина на митниците какво става?
АСЕН АСЕНОВ: В случая в ал. 1 е посочена причината - неплащане или необезпечаване. Значи тогава, когато вносителят или не е заплатил, или не е обезпечил изискващото се митническо задължение, тогава се прилага тази хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност чл. 53 има предвид само хипотезата, когато митническо направление е дадено поради неплащане или необезпечаване на дължимите мита, такси, данъци и акцизи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Тогава би трябвало да се цитира чл. 51, ал. 2, защото там има такива задължения, а не чл. 49.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И в чл. 49 има, как да няма? В ал. 2 на чл. 49.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ, от място): Има несъответствие.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той не визира сроковете. Чл. 49 визира срокове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Тогава за яснота трябва да се добави "по чл. 51, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бих помолил и експертите да внимават. Господин Папаризов предлага следната редакция:
"Чл. 53. (1) За стоките, за които в срока по чл. 49 не е поискано или не е дадено митническо направление поради неплащане или обезпечаване на дължимите мита, такси, данъци и акцизи по чл. 51, ал. 2, митническите учреждения поканват писмено получателя..."
Господин Папаризов, сега господин Асенов ще поясни, че в чл. 53 се има предвид неплащане и необезпечаване не само при хипотезата на чл. 51, ал. 2, а изобщо, когато има неплащане или необезпечаване.
АСЕН АСЕНОВ: В рамките на целия закон има митнически и икономически режими, които подлежат на обезпечаване. Това са режими с отложено плащане. Във всички случаи на необезпечаване, когато стоката е предназначена за тези режими, би следвало този текст да бъде валиден, т.е. направлението не би следвало да бъде дадено в тези случаи, когато не е обезпечено. Това е идеята, а не само в чл. 51, ал. 2, където говорим само за обезпечаване, а не за неплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Господин председател, не мога да разбера какво гласуваме. Ако гласуваме "митницата винаги има право", нека да го гласуваме. В чл. 52 ясно се казва, че на етапа, когато стоката се складира временно, за да ти издадат направление и да спазят срока, който е много дълъг - близо 45 дни за морския транспорт и 20 дни за друг транспорт, митницата казва на вносителя да обезпечи плащанията в някои случаи, когато тя прецени. Тоест, митническите органи имат право да изискват от лицето - невинаги го правят и за някои го правят, а за други не го правят, но във всички случаи митницата е длъжна в тези срокове да даде някакво направление. В самия чл. 51, ал. 2 се споменават именно тези режими, за които говори господин Асенов - че тия плащания са именно на основание чл. 192, ал. 1, точки 5, 6 и 7. Точно тези режими, за които той говори, се оказват в чл. 51, т. 2.
Трябва да е ясно и изчерпателно казано в кои случаи митницата може да ти поиска обезпечение и съответно да ти издаде направление, в кои това не е необходимо. Ние не можем да записваме някакви неопределими неща в текста по принцип.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Редакционно текстът на чл. 53, ал. 1 се уточнява така: "За стоките, за които в срока по чл. 49 не е поискано или не е дадено митническо направление поради неплащане или необезпечаване по чл. 51, ал. 2 на дължимите мита, такси, данъци и акцизи, митническите учреждения поканват писмено получателя на тези стоки да извърши формалности за даване на митническо направление в срок от 30 дни". Следват втора, трета и четвърта алинеи с корекциите в тях, като в ал. 3 думата "притежателите" се замества с "получателите", а в ал. 4 думата "притежаващото" се замества с "получаващото".
И за още една корекция има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Извинявайте, че пак се налага отмяна. В ал. 3 в последното изречение пише, че срокът е след изтичане на 3 месеца от манифестирането й. В чл. 4 обаче ние приехме предложение на колегата Николов, с което тези 3 месеца станаха 6. Мисля, че този срок трябва да стане 6 месеца. Значи в ал. 3 срокът от 3 месеца става 6 месеца и останалият текст е, както го прочете господин председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 53 с тези поправки.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава дванадесета
ЧУЖДЕСТРАННИ СТОКИ ПОД РЕЖИМ ТРАНЗИТ

Чл. 54. Разпоредбите на чл. 38, с изключение на ал. 1, както и на чл. 39-53, не се прилагат при въвеждането на стоки на територията на Република България, поставени под транзитен режим.
Чл. 55. След като чуждестранните стоки, движили се под режим транзит, достигнат своето местоназначение на територията на Република България и след представянето им пред митническите органи, съгласно действащите за транзит разпоредби, се прилагат разпоредбите на чл. 43-53."
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя за тези два члена и заглавието на главата, като числото "43" се замени с "42", т.е. текстът става "на чл. 42-53".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава дванадесета, чл. 54 и чл. 55 с корекцията в последния текст - числото "43" става "42".
Гласували 131 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава дванадесета и членове 54 и 55 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Глава тринадесета
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 56. Когато обстоятелствата го изискват, митническите органи имат право да постановят унищожаването на представените пред тях за митническо оформяне стоки, като уведомят за това държателя на стоките. Разходите по унищожаването на стоките са за негова сметка."
По чл. 56 и заглавието на глава тринадесета няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава тринадесета и чл. 56.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на глава тринадесета и чл. 56 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 57. Когато митническите органи установят, че на територията на Република България са въведени неправомерно или са отклонени от митнически надзор стоки, те предприемат всички необходими мерки, включително и продажбата им."
Предложение на народния представител Никола Николов: в чл. 57 думите "всички необходими мерки" се заменят с "мерките, предвидени в този закон и правилника".
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага думите "всички необходими мерки", да се заменят с "нормативно предвидените действия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 57 така, както е предложен от вносителя, като думите "всички необходими мерки" се заменят с "нормативно предвидените действия".
Гласували 129 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 7.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Част четвърта
МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ
Дял първи
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 58. (1) Ако няма нормативни ограничения или забрани, стоките могат, при определени в този закон условия, да получат поисканото митническо направление, независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение.
(2) Ал. 1 не изключва прилагането на забрани или ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, обществения ред и морала, на живота и здравето на хората, с опазването на животните и растенията, както и на националното богатство, имащо художествена, историческа и археологическа ценност, и със защитата на индустриалната и интелектуалната собственост."

Предложение на народния представител Никола Николов:
В чл. 58, ал. 2 думите "археологическа ценност" се заменят с "археологическа стойност", а в края на алинеята се поставя запетая и се добавя "подлежащи на изчерпване природни ресурси".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58 и за заглавието на част четвърта "Митнически направления" и дял първи "Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз само ще поясня, господин председател и уважаеми колеги, че ние не приехме замяната на "ценност" със "стойност", защото в понятието "стойност" има вече вложен друг смисъл като стойност, изразена в пари или в някакви други материални измерители. Затова приехме да бъде "ценност", за да се знае, че има наистина някаква археологическа ценност.
Но тук господин председателят ми подсказа, че тогава е добре да използваме не "имащо", а "притежаващо". Значи там, където казваме "и на националното богатство, имащо", да бъде "представляващо художествена, историческа и археологическа ценност".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 31, против 28, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 58, както е предложен от вносителя, като в ал. 2 вместо думата "имащо", се запише "представляващо".
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Член 58 е приет, както и заглавието на част четвърта "Митнически направления" и на дял първи "Общи положения".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Дял втори
МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМИ

Глава четиринадесета
ПоставЯне на стоките под митниЧески
режим"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на дял втори и на глава четиринадесета.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на дял втори "Митнически режими" и на глава четиринадесета "Поставяне на стоките под митнически режим" са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 59. (1) Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.
(2) Местните стоки, декларирани за износ, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складиране, се намират под митнически надзор от момента на декларирането им пред митническото учреждение до напускането им на територията на Република България или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация."
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 2 след думата "износ" да се добави "временен износ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 59, както е предложен от вносителя, като в ал. 2 пред думата "износ" се добави "временен". (Реплика от залата.)
Моля, отменете гласуването.

Моля, гласувайте чл. 59, както е предложен от вносителя, като в ал. 2 след думата "износ" се поставя запетая и се добавят думите "временен износ" и се поставя пак запетая.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Член 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 60. Декларирането пред митническото учреждение се осъществява писмено, а в случаите, определени в правилника - и по електронен път или чрез друго действие, с което държателят на стоките изяви желание да ги постави под митнически режим".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 60, както е предложен.
Гласували 143 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 9.
Член 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Раздел I
Писмено деклариране по нормалната процедура

Чл. 61. (1) Писменото деклариране се извършва с митническа декларация по образец и ред, определени от министъра на финансите.
(2) Към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.
Чл. 62. Митническите декларации, оформени съгласно чл. 61, се приемат незабавно от митническите органи, ако декларираните стоки са представени пред тях.
Чл. 63. (1) Митническата декларация може да се изготви от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.
(2) Когато приемането на митническата декларация води до конкретни задължения за определено лице, тази декларация трябва да бъде изготвена от това лице или за негова сметка.
(3) Деклараторът трябва да бъде местно лице. Това условие не се изисква за лица, които:
1. изготвят декларации за транзит или за временен внос или
2. декларират стоки в редки случаи и ако митническите органи считат декларирането за допустимо.
Чл. 64. (1) След приемане на митническата декларация по искане на декларатора митническите органи могат да му разрешат извършването на една или повече поправки в декларацията. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.
(2) Не се допуска поправка, когато искането е направено, след като митническите органи са:
1. информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките;
2. констатирали неточност на данни в декларацията;
3. разрешили вдигането на стоките.
Чл. 65. (1) Митническите органи по искане на декларатора анулират приетата митническа декларация, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането й под декларирания митнически режим е неоправдано.
(2) Когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието след извършването на тази проверка.
(3) Декларацията не може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките, освен в случаите, уредени в правилника.
(4) Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на наказателните разпоредби.
Чл. 66. За дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемане на декларацията от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.
Чл. 67. За проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват:
1. документен контрол на декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от декларатора представянето на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията;
2. проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол.
Чл. 68. (1) Транспортирането на стоките до местата за извършване на проверки и за вземане на проби, както и всички операции, необходими за извършването на проверки и за вземането на проби, се осъществяват от декларатора и на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на декларатора.
(2) Деклараторът има право да присъства при проверката на стоките и при вземането на пробите. Митническите органи могат да изискват присъствието на декларатора или на негов представител при проверката и при вземането на пробите за улесняване извършването на проверката.
(3) Когато пробите са взети съгласно действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, но заплащат разходите за направения анализ или контрол.
Чл. 69. (1) Когато предмет на проверката са част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация.
(2) Деклараторът може да поиска допълнителна проверка на стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.
(3) За прилагането на ал. 1, когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните за всеки вид се считат за отделна декларация.
Чл. 70. (1) Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на митническия режим, под който се поставят стоките.
(2) Когато не се извършва проверка на декларацията, основание за прилагане на съответния митнически режим са данните, обявени в декларацията.
Чл. 71. (1) Митническите органи вземат необходимите мерки за идентифициране на стоките, когато това е необходимо, за осигуряване спазването на условията за митнически режим, под който стоките се декларират.
(2) Средствата за идентифициране, поставени върху стоките или в товарните помещения на превозните средства, могат да бъдат сваляни или унищожавани само от митническите органи или с тяхно разрешение. Тази разпоредба не се прилага в случаите на непреодолима сила или при други непредвидими обстоятелства с цел опазване на стоките и превозните средства.
Чл. 72. (1) С изключение на случаите по чл. 73, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под даден режим и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането им, след като данните в декларацията са проверени или са приети без проверка. Разрешение за вдигане на стоките се дава и когато проверката не може да бъде завършена в разумни срокове и наличността на стоките не е вече необходима за извършването й.
(2) Вдигане на стоките се разрешава за цялото количество стоки, обявени в една декларация. Когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните, отнасящи се за всеки вид, се считат за отделна декларация.
Чл. 73. (1) Когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Тази алинея не се прилага при режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове при спазване разпоредбите на ал. 2.
(2) Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване.
(3) Опасните за здравето и околната среда, пожароопасните, бързоразвалящите се и други подобни стоки могат да се вдигнат с писмено разрешение на митническите органи и преди учредяване на обезпечението им."
За заглавието на раздел I и членове от 61 до 73 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел I и членове от 61 до 73 включително.
Гласували 158 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 16.
Заглавието на раздел I и членове от 61 до 73 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 74. Митническите органи предприемат всички необходими мерки, включително отнемане в полза на държавата и продажба, за стоки:
1. за които не може да се даде разрешение да вдигне по следните причини:
а) проверката на стоките не е могла да бъда започната или извършена в определените от митническите органи срокове по причини, дължащи се на декларатора;
б) не са представени документите, необходими за поставяне на стоките под искания митнически режим;
в) не са заплатени или обезпечени в определения срок дължимите вносни или износни митни сборове;
г) стоките са обект на забранителни или ограничителни мерки;
2. които не са вдигнати в определените в този закон срокове след даване на разрешението."
Предложение на народния представител Никола Николов: в чл. 74 думите "всички необходими мерки" се заменят с "мерките, предвидени в този закон и правилника".
Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага думите "всички необходими мерки" да се заменят с "нормативно предвидените действия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 74, като в този текст думите "всички необходими мерки" се заменят с "нормативно предвидените действия".
Гласували 138 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 10.
Член 74 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Раздел II - Писмено деклариране по опростените процедури".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II.
Гласували 141 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 3.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 75. (1) За облекчаване на митническите формалности при спазване на процедурите за деклариране и на определените в правилника условия митническите органи разрешават:
1. представяне на опростена митническа декларация, която представлява декларацията по чл. 61, несъдържаща някои от изискваните данни или към която не са приложени някои от изискваните документи;
2. вместо митническата декларация по чл. 61 да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;
3. декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на декларатора. В този случай митническите органи имат право да освободят декларатора от задължението да представи стоките.
(2) Опростената декларация, търговският или друг документ, или вписването на стоките в счетоводните документи трябва да съдържат данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводните документи трябва да съдържа задължително и датата, на която то е извършено.
(3) С изключение на случаите, определени в правилника, деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.
(4) Документите по ал. 1, точки 1, 2 и 3 се считат за единен, неделим документ, който влиза в сила от датата на приемането му от митническите органи. В случаите по ал. 1, т. 3 вписването в счетоводните документи има същата правна сила, както приемането на декларацията по чл. 61.
(5) Опростените процедури за режим транзит се определят в правилника."
Предложение на комисията по чл. 75:
Подкрепя текста на вносителя, като ал. 4 се изменя така:
"(4) Допълнителната декларация по ал. 3 се смята за единен, неделим документ с документите по ал. 1, точки 1, 2 и 3, който влиза в сила от датата на приемането им от митническите органи. В случаите по ал. 1, т. 3 вписването в счетоводните документи има същата правна сила, както приемането на декларацията по чл. 61."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 75, както е предложен от вносителя, с корекцията на ал. 4, предложена от комисията.
Гласували 148 народни представители, за 146, против няма, въздържали се 2.
Член 75 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Раздел III
Деклариране по електронен път"

Предложение на комисията:
Заглавието на раздела се изменя така:
"Други видове деклариране".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли бележки?
Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от комисията, а именно - "Раздел III - Други видове деклариране".
Гласували 141 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 3.
Заглавието на раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 76. Когато декларирането пред митническите органи е направено по електронен път или чрез друго действие съгласно чл. 60, разпоредбите на чл. 61 до 75 се прилагат, като се отчита съответната специфика и без да се нарушават принципите, уредени в тях."
По този член няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 76, както е предложен от вносителя.
Гласували 150 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 4.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"Раздел IV
Последващ контрол на декларирането

Чл. 77. (1) След разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията.
            (2) Митническите органи имат право след вдигане на стоките, за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Митническите органи имат право да извършват проверка на стоките, ако те могат да бъдат представени.
             (3) Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства."
Има постъпило предложение от народния представител Атанас Папаризов, което комисията е разгледала и от името на комисията предлагаме следния текст към чл. 77 - създаването на нова ал. 4.
"(4) Всяко лице, пряко или косвено свързано с операции по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, е длъжно да съхранява в 5-годишен срок цялата документация по конкретните операции, независимо от използвания носител. Този срок започва да тече от края на календарната година, в която:
1. за стоки, оформени под режим внос, различни от посочените в т. 2 или за стоки, декларирани за износ, са приети съответните митнически декларации;
2. за стоки, оформени под режим внос с намалено или нулево мито, поради използването им за специфични цели, тези стоки престават да бъдат под митнически надзор;
3. за стоки, поставени под друг митнически режим се приключва съответният митнически режим;
4. за стоки, поставени в свободна зона или свободен склад, стоките напускат свободната зона или свободния склад."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и чл. 77 с предложените три алинеи от вносителя и нова ал. 4, предложена от комисията по прието предложение от народния представител Атанас Папаризов така, както беше прочетена.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел IV и чл. 77 с новата ал. 4 са приети.
Половин час почивка. (Звъни.)  

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 1-15 януари 1998 г.:
Питане от народния представител Димитър Стефанов към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно преобразуването на "Черноморски солници" ЕАД, гр. Бургас, в акционерно дружество.
Питане от народния представител Велко Вълканов към Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, относно резултатите от оперативно-издирвателната работа по установяване на лицата, участвали в нападението и разгрома на Народното събрание на 10 януари 1997 г.
Получен е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев.
Има думата по процедурен въпрос господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! На 15 декември с входящ номер 54-06-197 съм отправил актуален въпрос до господин министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание той е поискал отлагане с една седмица. Днес, на 16 януари 1998 г., в справката ни, дадена от Правния отдел чета, че господин министърът на вътрешните работи поради заетост не може да се яви на заседанието.
Моля да ми обясните защо господин министърът е нарушил чл. 76, ал. 1, където е казано в какъв срок той има право да отлага отговора си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако министърът си е използвал правото на отлагане, би трябвало на следващото заседание да отговори.
За процедура - господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Аз неколкократно от тази трибуна съм възразявал срещу, ако мога да ги нарека така, процедурните нарушения, които допускаме в пленарна зала. Сега обаче няма да говоря за това. Няма да говоря за двойния стандарт, с който дискутираме Конституцията и я упражняваме тук в пленарната зала. Но днес ние стигаме до един нов абсурд. Аз не мога да разбера господин министър-председателят ще отговаря ли на моя актуален въпрос или няма да отговаря на него. В едното съобщение, което ни е дадено, пише: "министър-председателят на Република България ще отговори на актуални въпроси на народните представители Любен Корнезов, Румен Овчаров и на питане на народния представител Стефан Нешев". В другото съобщение пише: "министър-председателят ще отговори на актуален въпрос на Любен Корнезов и на Стефан Нешев".
Ще отговаря ли на моя актуален въпрос? Моят актуален въпрос касае съвсем прости и елементарни неща, които министър-председателят би трябвало да знае много отдавна. Моят актуален въпрос касае националните интереси, които защитава България в преговорите с Русия. Ако на министър-председателя му е необходимо време, за да измисли и оформи тепърва тези национални интереси, според мен ние сме много закъснели. Имам чувството, че ние отново се опитваме да загърбим актуалността на един проблем.
Искам тук да заявя от тази трибуна, че Парламентарната група на Демократичната левица ще ползва правото си, което онзи ден президентът й предостави, и ще поиска среща с президента на Република България за обсъждане на българо-руските отношения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров. Процедурата беше дали господин министър-председателят ще Ви отговори. Вчера Ви е съобщено, че той се ползва от правото си да иска отлагане. И хубаво е вече, когато се изказвате за нарушения на правилника, да разберете, че правилникът не се нарушава, а се изпълнява. Когато един министър по Конституция има право да отложи отговора на актуален въпрос, това не е нарушение на правилника, а е спазване на правилника. Така че всеки път Вие излизате да казвате за какво няма да говорите и да изтъквате някакви несъщестуващи нарушения на правилника.
Започваме с актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов към господин Иван Костов - министър-председател на Република България, относно акт на Министерския съвет за съдия в Европейския съд за човешките права в Страсбург.
Има думата господин Корнезов да развие своя актуален въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председателю, на 11 май 1994 г. министърът на външните работи Станислав Даскалов подписа в Страсбург протокол N 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните му свободи. България е страна по тази конвенция от 7 септември 1992 г. Протокол N 11 е ратифициран от Народното събрание, но учудващо за мен още не е публикуван даже в "Държавен вестник", а в библиотеката на Народното събрание има един буквално нечетящ се екземпляр.
Съгласно този международен договор сега съществуващата комисия, чийто член е конституционният съдия Александър Арабаджиев, и Европейският съд, чийто член от българска страна е господин Димитър Гочев, се заменя с един постоянно действащ съд. Броят на съдиите в него е равен на броя на държавите - членки на Съвета на Европа. Те се избират за срок от шест години. Република България трябва да посочи трима свои кандидати съгласно чл. 22 от протокола, като Парламентарната асамблея избира един от тях. Доколкото ми е известно, сесията в края на този месец трябва да избере българския съдия, който участва там в лично качество.
Господин Костов, моят въпрос е има ли решение на Министерския съвет относно нашите три кандидатури за съдия в Европейския съд и ако има, те отговарят ли на изискванията на чл. 21 от Протокол N 11? Кои са критериите за този подбор и взето ли е мнението на водещи български юристи за този най-висок пост, който трябва да бъде лицето на България и българския правник, а и българският гражданин да има доверие на своя съдия за справедливост в Европейския съд?
Чакам Вашия отговор, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми господин Корнезов, отговорът на Вашия въпрос е утвърдителен. Съгласно Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи бяха създадени два контролни органа за спазване от договарящите се страни на задълженията им по конвенцията - Европейската комисия и Европейския съд по правата на човека, функциониращи на сесии на периодична основа.
С Протокол N 11 към конвенцията, открит за подписване на 11 май 1994 г., беше преустроен горепосоченият контролен механизъм, установен от конвенцията. С Протокол N 11 се учредява единен и постоянно действащ Европейски съд по правата на човека. Европейският съд се състои от съдии, както Вие казахте.
На 1 октомври 1997 г. пред генералния секретар на Съвета на Европа бе депозиран последният документ за ратификация, този на Италия, необходим съгласно чл. 4 от Протокол N 11 за влизането му в сила. Този протокол ще влезе в сила официално на 1 ноември 1998 г., но съгласно чл. 4 от него се предвижда възможността изборите на членове на новия постоянен Европейски съд да започне да се осъществява от датата, на която всички държави - страни по Европейската конвенция за правата на човека, са изразили съгласие за обвързване с протокола. Както вече посочих, това е 1 октомври 1997 г.
Република България е ратифицирала отдавна Протокол N 11, на 3 ноември 1994 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която ще осъществи избора на съдии в Европейския съд, определи 14 ноември 1997 г. като краен срок за представяне от държавите на кандидатури за членове на съда и реши да се проведат две изслушвания на кандидатите за съдии - на 17-19 декември 1997 г. и на 8-9 януари 1998 г., от специално учредената за целта подкомисия въз основа на Резолюция N 1082 на Парламентарната асамблея от 1996 г.
С писмо на генералния секретар на Съвета на Европа от 6 октомври 1997 г. до министрите на външните работи на страните - членки, те бяха поканени да представят кандидатурите за съдии в посочения от Парламентарната асамблея срок. С решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 28 май 1997 г. държавите - страни по Европейската конвенция за правата на човека, се призовават при определянето на кандитатите да насърчават балансирано представяне на кандидати от женски и мъжки пол.
Смисълът на препоръката е да се преодолее съществуващият в момента количествен дисбаланс на членовете на Европейската комисия и Европейския съд по правата на човека в полза на мъжкия пол.
Съгласно чл. 23 от Европейската конвенция кандидатите за съдии трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на изискванията за заемане на висши съдебни длъжности или да са юристи с призната компетентност.
Министерският съвет на Република България с Решение N 960 от 1997 г. определи следните кандидатури от името на Република България за съдии в Европейския съд по правата на човека в Страсбург: Снежана Дамянова Ботушарова - Дойчева, Силви Василев Чернев и Жасмин Николова Попова.
Тези кандидати са представени в Страсбург. Кандидатите притежават необходимите морални и професионални качества и отговарят на изискванията на Конвенцията към съдиите в Европейския съд, съобразили сме се и с онази препоръка, както се долавя от предложените кандидатури, за баланса между мъжкия и женския пол.
Някои биографични данни.
Госпожа Снежана Ботушарова е юрист, доктор по право, доцент. Работила е като съдия, адвокат и т.н.
Господин Силви Чернев е юрист, доктор по право. Работил е като юрисконсулт, арбитър в Държавния арбитраж и Арбитражния съд. Има специализации и т.н.
Всички владеят, разбира се, английски и френски, а някои владеят английски, френски и италиански език.
Госпожа Жасмин Попова е юрист, доктор по право, доцент. Работила е като научен сътрудник. Също е с английски, френски и руски и т.н.
Ние смятаме, че сме предложили добри кандидатури.
Изборите на съдии в Европейския съд по правата на човека ще се състоят по време на януарската сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 26-30 януари 1998 г. Парламентарната асамблея с мнозинство от подадените гласове избира съдия от списъка на тримата кандидати, представени от всяка договаряща се страна.
Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Думата има господин Корнезов за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, министър-председателю, за отговора, но не мога да бъда съгласен с Вашето решение. Това - първо.
Второ, Вашите трима кандидати, господин Костов, ги познавам вероятно по-добре от Вас. В личен и колегиален план и като човек уважавам и госпожа Ботушарова, и Силви Чернев, и Попова, но никой от тях в живота си не е влизал в съдебна зала. И тримата никога не са били съдии, даже не са осъдили и един човек.
Европейският съд е съд. Там трябва да изпратим най-авторитетния български съдия, а не политически комисари. Защо с лека ръка зачеркнахте такива уважавани юристи, като конституционните съдии Арабаджиев и Гочев, които имат и международен авторитет и опит в тези международни правораздавателни институции?
И трето, господин министър-председателю, предлагам Ви да си оттеглите предложението. По силата на Конституцията според мен Министерският съвет не е компетентен да взема такова решение. България е парламентарна република и единствено Народното събрание може да номинира своите трима кандидати, така както е направено с решението, публикувано в "Държавен вестник", за изпращането на наши представители в Европейската комисия. Вижте "Държавен вестник", актът е на парламента.
Вие, господин министър-председателю, нямате право да взимате такова решение и не ме принуждавайте да го атакувам пред Върховния административен съд.
Предлагам също господин Агов, не го виждам тук, да свика Комисията по външна и интеграционна политика и да обсъдят всички кандидатури, включително и тези, които току-що чухме, и в сряда да предложат на парламента в пленарната зала да номинираме тези трима кандидати, които трябва да бъдат едни уважавани юристи, които да респектират, бих казал, европейските юристи. Трябва да изберем действително най-достойния български юрист. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин министър-председателят за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Корнезов! Министерският съвет смята, че е употребил права, които има. Аз съжалявам, че тези кандидати не се срещат със симпатии от Ваша страна, но Ви моля да не усложнявате положението на българските кандидатури и да не създавате недобър образ на България, като представяща хора за една изключително авторитетна институция по силата на простото обстоятелство, че най-вероятно тези кандидатури ще бъдат предложени и от Народното събрание, ако се стигне до такова нещо. Просто Ви съветвам да не причиняваме вреди на България с желанието си да извлечем някакви дивиденти тук на място.
Напомням Ви шопската пословица: "Я не сакам я да съм добре, сакам на Вуте да му е зле." (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Думата има народният представител Стефан Нешев да развие своето питане относно прилагане на чл. 50, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите към министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
Господин министър-председател, с влизането в сила на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите дейността по рехабилитацията и социална интеграция на инвалидите и необходимите за това ресурси се обезпечават чрез фонд "Рехабилитация и социална интеграция" към Министерския съвет. Според национално представените организации на и за инвалидите, средствата, заделени в този фонд, не могат да изпълнят необходимите животоподдържащи функции за инвалидите.
До влизането в сила на Закона за данъка върху добавената стойност, т.е. до 31 март 1994 г., кооперациите на инвалидите на основание Закона за кооперациите ползваха преференции и по Закона за данъка върху оборота, като начисляваха, но не внасяха начисления данък. Средствата от преотстъпения данък се ползват в специален фонд "Рехабилитация".
След приемането на Закона за данъка върху добавената стойност от 1994 г. до 1996 г., внесеният от кооперациите на инвалидите данък се компенсира със субсидии от държавния бюджет. За реална компенсация не може да се говори, тъй като размерът на субсидиите е символичен в сравнение с начисления и внесен данък добавена стойност.
С въвеждането на данък добавена стойност без преференции за кооперациите и фирмите на инвалидите, те понесоха двоен удар. Цените на произвежданите от инвалидите стоки станаха неконкурентоспособни на вътрешния пазар, а от друга страна, кооперациите и фирмите, които вместо държавата поемат върху себе си грижата за създаване на специфични условия за трудова заетост, а по този начин и за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, бяха лишени от българската държава от необходимите за целта средства.
Не стига това, но и проектите за наредба за разходване средствата по фонд "Рехабилитация и социална интеграция" към Министерския съвет предвиждат да се финансират на конкурсна основа само проекти и програми, а не да се осигуряват необходимите средства на действащите кооперации и фирми за рехабилитация на заетите в тях инвалиди.
Моето питане е: ръководеното от Вас правителство какви реални действия ще извърши през 1998 г., за да може най-уязвимата и социално слаба част от българското общество - инвалидите, да могат да получат средства за трудова и социална рехабилитация, както и за здравно-медицинска рехабилитация, в размер, близък до нормите, определени от Международната организация за рехабилитация на инвалидите на Организацията на обединените нации и публикуваните международни стандарти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата има господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Нешев! Един от основните приоритети на социалната политика на правителството е правото на инвалидите да имат същите шансове и възможности като здравите за пълно и равнопоставено участие във всички сфери на обществения живот. Ние напълно подкрепяме приетите от Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации стандартни правила за обезпечаване на равни възможности за инвалидите. Съгласно Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите от държавния бюджет са осигурени субсидии в размер на 900 млн. лв. за 1997 г. и 1 млрд. 200 млн. лв. за 1998 г. В тях са включени и средствата за трудова и социална рехабилитация на инвалидите. Съгласно чл. 23, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите специализираните предприятия, кооперации и производствени единици за инвалиди ползват преференции на данък върху печалбата и 30 на сто от дължимите осигурителни вноски за общините.
Що се отнася до данъка добавена стойност, то кооперациите на инвалидите в случай, че надхвърлят 75 млн. лв. оборот, могат да се ориентират към освободени сделки и стоки по Закона за данъка върху добавената стойност, като извършват широк спектър от дейности, включително и износ на продукцията си. Това например прави ТПК на инвалидите в град Нова Загора. Самата логика на данък добавена стойност и неговата икономическа същност не позволява освобождаването на определени производители и икономически агенти, а на стоки и услуги. В случай, че оборотът е под 75 млн. и предприятията на инвалиди извършват дейности, упоменати в чл. 31 от Закона за облагане доходите на физическите лица, те заплащат фиксиран патентен данък, намален с 50%.
С Постановление на Министерския съвет N 484 от 20 декември 1997 г. бе приета Наредба за набиране, разходване и отчитане на средства по фонд "Рехабилитация и социална интеграция". Наредбата отговаря на идейната насоченост на самия фонд за социална рехабилитация и социална интеграция и не е предвидена за субсидиране на дейността на кооперацията на инвалидите. Подчертавам, не е предвидена за субсидиране дейността на кооперациите на инвалиди. Нещо повече, средствата, отпуснати от фонд "Рехабилитация и социална интеграция", целят да стимулират заетостта на увредените хора, включително и в нормална трудова среда, а не само в отделни, специализирани предприятия, където неизбежно те са поставени в условия на сепарация.
Друг източник на бюджетни субсидии, освен фонд "Рехабилитация и социална интеграция" са предвидените средства в Републиканския бюджет за организациите с идеална цел, които са почти двойно занижени спрямо 1997 г. и те са както следва:
- Централен съюз на ТПК - 39 млн. 594 хил. лв.;
- Централен съюз на Кооперацията на инвалидите - 17 млн. 449 хил. лв.;
- Съюз на инвалидите в България - 64 млн. 885 хил. лв.;
- Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните в България - 35 млн. 696 хил. лв.;
- Съюз на военноинвалидните кооперации - 12 млн. 460 хил. лв.;
- Съюз на слепите в България - 23 млн. 231 хил. лв.;
- Национално сдружение за подкрепа на лицата с умствени затруднения - 22 млн. 178 хил. лв.;
- Съюз на глухите - 27 млн. 327 хил. лв.;
- Национален център за социална рехабилитация - 13 млн. 542 хил. лв.;
- Българска асоциация "Диабет" - 24 млн. 178 хил. лв.;
- Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение - 9 млн. 851 хил. лв.;
- Асоциация на родителите на деца с увреден слух - 9 млн. 851 хил. лв.;
- Национална асоциация на българските малки хора - 3 млн. лв.
С чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. са предвидени капиталови трансфери от Централния републикански бюджет както следва:
- Съюз на военноинвалидните кооперации - 3 млн. лв.;
- Съюз на слепите в България - 600 млн. лв.;
- Национален съвет на инвалидните кооперации - 9 млн. 300 хил. лв.;
- Централен съвет на трудовопроизводителните кооперации - 60 млн. лв.
Съгласно Правилника за социално подпомагане, приет с Постановление на Министерския съвет N 398 от 27 декември 1997 г., за инвалидите са предвидени редица преференции, които се изразяват в облекчени условия по отношение на достъпа за социално подпомагане до целева енергийна защита и до средствата на спешна социална помощ на Европейския съюз.
Съгласно цитирания правилник инвалидите имат право и на средства за транспортно обслужване, на безплатно пътуване два пъти в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната, безплатна карта за балнеолечение и 200 безплатни телефонни таксови единици за инвалидите първа група с чужда помощ.
Това е отговорът ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Нешев за два уточняващи въпроса.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател! Последните Ви думи, а и чл. 50 и чл. 53 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, както и чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите ми дават основание да Ви задам следните два въпроса.
Господин министър-председател, през 1995 г. за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите от бюджета на ДОО и бюджета на общините са изразходвани 1200 млн. лв. Тази сума при курс на лева към долара към 31.12.1995 г. е представлявала 16 980 щ. долара. При курс на лева към 20.11.1997 г. е 686 хил. щ. долара, тоест тази сума вече има стойност 25 пъти по-малко от тази през 1995 г.
През 1998 г. за фонд "Рехабилитация и социална интеграция" съгласно чл. 1, ал. 2, т. 4.6. от Закона за държавния бюджет е предвидена сумата 1207 млн. лв. Ето една сума, близка до тази, която Ви цитирах през 1995 г. Разликата е само 7 млн., която представлява 5,21 на сто от сумата, която трябваше да получи фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите"...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Смесвате източниците.
СТЕФАН НЕШЕВ: Мога ли да продължа?
... в размер на 23 180 млн. лв., представляваща 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. А по данни, които Вие дадохте, той представлява 23 180 млрд. лв. съгласно чл. 50, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Смятате ли, господин министър-председател, че тази сума, заедно с целевите помощи за транспорт, лекарства, технически помощни средства, двойни детски добавки и телефони, ще може да гарантира на инвалидите профилактика, медицинска рехабилитация, образование, професионално ориентиране, подобряване на битовата и околна среда и стимули за заетостта?
Вторият ми въпрос, господин министър-председател, е следният. В Република България има над 6000 организирани инвалиди. През 1997 г. субсидията за един зает инвалид е била около 9 хил. лв. Тази година тя ще бъде по-малка. Може ли при тези условия да се говори за субсидиране на разходите за рехабилитация на инвалидите? Ако сте съгласен с мен, че тези разходи са крайно недостатъчни, аз Ви питам как вашето правителство ще спре геноцидът, на който подлагат инвалидите в България, като приемете въпросът ми като идейна убеденост, че социалният хуманизъм е най-висшата форма в нравствеността на едно общество.
Благодаря Ви, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър-председателят Иван Костов.




МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Нешев, аз много съжалявам, че на срещата, която имах с инвалидите и с техните организации тук, в Народното събрание, Вие не сте присъствали, за да се запознаете в дълбочина с дискусията, която се водеше, и с позициите на организациите на инвалидите по отношение политиката, която води правителството. Това, според мен, Ви тласка към задаването на въпроси, които не са свързани с реалната преценка на обстоятелствата такива, каквито са сега, в момента, и за съжаление, ще подчертая, с несподеляне на основната идея, която има в стандартните правила за обезпечаване на равни възможности за инвалидите в Организацията на обединените нации.
За съжаление Вие стоите изцяло на останалото в миналото виждане, че държавата трябва и е в състояние да компенсира абсолютно всички нужди на инвалидите, а не да им създава възможности за интеграция в обществото и за задоволяване със собствен труд.
За съжаление при такова голямо разминаване се получава и такава позиция, от която Вие поставяте под въпрос това, което се направи, и това, което се прави в момента от правителството.
Естествено е, че българската държава не е в състояние да посреща всички нужди на инвалидите и между другото те много добре го разбират и го изразяват в разговорите, които имахме с тях. Точно заради това те самите проявяват това здравомислие в желанието си да им бъде помогнато, и те сами насочват политиката на държавата съобразно нейните възможности. Защото тези хора действително са съпричастни към това, което става в страната.
За мен е много трудно да реагирам на числата, които Вие дадохте, най-вече поради начина, по който ги четете. Ако се прегледа внимателно стенограмата аз усещам, че има нещо в милионите и хилядите и в милиардите, което по такъв начин представи числата, че, честна дума, аз не можах да ги разбера.
Примерно беше казано, че 16 980 долара били отпуснати през 1995 г., пък след това 686 хиляди, които били по-малко. Очевидно едното число не е с тази дименсия, а е с друга и т.н. Можете да си направите справка с протокола за това, което сте прочели. Заради това в тази дискусия не мога да участвам.
По принцип обаче ще бъда непочтен към организациите на инвалидите, ако не призная, това между другото, което те знят - че днес възможностите на държавата са много по-малко, отколкото са били възможностите през 1994 г., да не говорим за 1992 г.
Ето откъде идват и тези намаления на средствата, които вероятно Вие имате предвид, когато ги изтъквате тук в дискутирането по въпроса.
Искам да Ви уверя само за това и чрез отговора на Вашия въпрос да уверя и всички организации на инвалидите, че независимо от силно ограничените възможности на държавата ние ще продължим да бъдем последователни в създаването на тези възможности, които трябва да бъдат поети от държавата и които трябва да дадат възможност на техните организации да функционират. Ако направите анализ на числата, които аз прочетох, всъщност това са средства, които държавата дава, преди всичко за да подпомогне самите организации, а не да решава някакви техни въпроси, по-скоро да създаде структуриране, да създаде една достатъчно убедителна защита на интересите на тези хора. И да ги убедя и в друго - че това, което ние направихме с тях съвместно, тази дискусия, тази конференция не е въпрос само на епизодично отношение от страна на правителството, що се отнася до човешко, хуманно и политическо отношение към организациите. Напротив, това ще бъде трайна практика, това ще бъде постоянна политика на българското правителство.
И аз искам да декларирам, че отново съм готов на среща с тях, тогава задължително ще Ви поканим и Вас, за да получите и по-непосредствена представа, дано получим една и съща представа за това как те виждат, как те оценяват своите нужди, как те виждат и как те оценяват и възможностите на държавата и къде те виждат резервите за разрешаване на техните проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Нешев, имате право в рамките на две минути да изкажете отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин министър-председател, аз Ви благодаря за начина, по който водихме диалог с Вас. Той беше действително творчески.
Естествено има моменти, в които се разделяме и то се разделяме по идейни причини. Една християндемокрация има своето виждане за степента на ангажимента на държавата към инвалидите и към слабите слоеве, една социалдемокрация има други свои виждания. Така че мисля, че това не е обект на противопоставяне.
Но аз искам да Ви гарантирам, че всичките цифри, които изложих, и информацията е в резултат на едно писмо, изпратено до председателя на Народното събрание и до всички парламентарни групи. Предполагах, че Екатерина Михайлова ще Ви го предостави, но явно не Ви го е предоставила. Аз ще Ви го предоставя заедно с информацията към допълнителните въпроси, за да видите, че тя е много коректна и цифрите, които са посочени, са точни и извадени от официални документи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител Димитър Стефанов да развие своето питане към господин Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно преобразуването на "Черноморски солници" ЕАД - град Бургас, в акционерно дружество.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, драги колеги! Преди почти година, на 31 януари ще стане точно една година, със заповед, произтичаща от тогавашното Министерство на промишлеността, държавното предприятие "Черноморски солници" е преобразувано в акционерно дружество.
Следва една действително много сложна обстановка, многократно отразявана и в средствата за информация - местни и национални, и се е заплел един казус, който като че ли не вижда скорошното си разрешение, освен ако това се случи на 20 януари, когато е поредното насрочване на дело във Върховния касационен съд във връзка с оспорването на регистрацията на акционерното дружество от прокуратурата.
Питането ми, господин министре, гласи така:
Уважаеми господин министър, със Заповед N РД-16-74 от 31 януари на основание чл. 193, 195 и 222 от Търговския закон чрез увеличаване на капитала на дружеството от 82 млн. и 135 хил. на 249 милиона, държавното предприятие "Черноморски солници" ЕАД - гр. Бургас, е преобразувано в акционерно дружество.
Новите 166 865 бр. акции са разпределени между фирмите "Мартимор" ЕООД и фирма "Д енд М". Тридесет дни по-късно акциите на втората фирма стават собственост на първата.
С протест N И-30 от 7 март 1997 г. окръжният прокурор на Бургас оспорва регистратурата на акционерното дружество пред Върховния касационен съд, ф.д. N 3897, Пето гражданско отделение.
Следва сложна обстановка, която многократно е била анализирана в медиите със сигнали за сериозни нередности в управлението на предприятието, за нанесени тежки щети на държавата, за реализиране на печалби за сметка на държавния резерв, за психологически тормоз над колектива и уволнение на служители, които са повдигали въпроса за нередностите. Решаването на проблема се отлага неопределено, тъй като насрочените дела във Върховния касационен съд се отлагат вече три пъти.
Господин министре, какви правни и процедурни пречки съществуват за гледането на ф.д. N 5897 в Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд?
Второ, предстои ли или респективно в ход ли е отделянето на солодобива в отделно юридическо лице, с което да се гарантират интересите на държавата?
Трето, ще бъде ли назначен държавен служител, който да отстоява държавния дял в солните полета и добива от тях срещу посегателствата на акционерното дружество?
И, четвърти въпрос, общ, каква е позицията на отрасловото министерство по цялата сложна обстановка?
Съобразно отговора Ви, ще засегна и още няколко въпроса, в зависимост от това до каква степен ще ги коментирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има думата господин Александър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН- ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стефанов! Случаят с дружеството "Черноморски солници" заслужава да загубя част от времето на народните представители. Той е един типичен пример на приватизация под масата, на приятелско-политическа приватизация, чрез слаломи около законите, но и чрез явно погазване на законите. Случаят "Черноморски солници" е класически пример как по времето на социалистическото правителство на Виденов представители на властта са се подигравали с правото. Той е показателен и за това колко трудно се поправят последствията от криворазбраната приватизация. И въпреки че са налице всички мотиви и основания регистрацията на криминално създаденото дружество със смесено участие да бъде заличено, то все още съществува. Ето фактите.
На 31 януари 1997 г. тогавашният министър на промишлеността Любомир Дачев подписва заповед, с която разрешава капиталът на "Черноморски солници" ЕАД да бъде увеличен от 82 млн. и 135 хил. лв. на 249 млн.лв. Заповедта определя новите акции - 166 хил. 865 броя, да бъдат закупени от "Мартимор" ЕООД и от "Д енд М импорт-експорт" Инкорпорейтид, САЩ.
В резултат двете частни фирми стават собственици на 67 на сто от "Черноморски солници", а държавното участие в дружеството пада на 33 на сто. Това несъмнено е приватизация! Само че в противоречие със законите. Защото господин Дачев изобщо не е имал право да подписва подобна заповед. Параграф 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия съвсем ясно казва как се намалява участието на държавата в дружества, в които тя е собственик на 30 и повече процента - намаляването може да бъде извършено само с разрешение на органа по чл. 3. А орган по чл. 3 е било не Министерството на промишлеността, а Агенцията за приватизация. Но никой не е питал за разрешение Агенцията за приватизация. Тогавашният министър на промишлеността е подписал заповед, за каквато не е имал компетентност. Ето защо тази заповед не би трябвало да породи правни последици.
Въпреки това на 12 февруари 1997 г., само дванадесет дни след нелегитимната заповед на Любомир Дачев - аз бих искал да видите тези дати в съответствие и с политическия календар на 1997 г., тоест в деня, в който практически си отива едно правителство и идва едно ново правителство, в същия този ден - състав на Бургаския съд, председателстван от Емилия Нешева, регистрира промените в "Черноморски солници": увеличаване на капитала, преобразуване на дружеството от ЕАД в АД и вписване на нови членове в съвета на директорите. За мен остава неясен въпросът защо съдът си е затворил очите пред повелите на закона и съдийката Нешева е допуснала вписването в регистъра, но пренебрегването на законите не спира дотук.
Със същата заповед, с която дава ход на незаконното раздържавяване на "Черноморски солници", Любомир Дачев разрешава "Мартимор" и "Д едн М импорт-експорт" да платят записаните акции с парични и с непарични вноски. Съгласно чл. 72, ал. 2 от Търговския закон непаричните вноски трябва да се оценят от три вещи лица, назначени от съда, който ще извърши регистрацията. Няма документи, няма и данни Бургаският окръжен съд да е назначавал изобщо вещи лица за оценка на непаричните вноски на бъдещите съдружници в "Черноморски солници". И въпреки, че не е изпълнено това изискване на Търговския закон, Бургаският окръжен съд е допуснал промяна в регистрацията на "Черноморски солници".
На 19 февруари 1997 г. окръжният прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас, Радия Танев по сигнал от Министерство на промишлеността, в което за този конкретен случай, за съжаление малко късно станах министър, Радия Танев праща протест до Върховния касационен съд срещу решението на Бургаския окръжен съд. Прокурорът настоява върховните съдии да отменят решението за промени в "Черноморски солници" ЕАД като незаконосъобразно. Освен двете горепосочени обстоятелства - заповедта на Дачев без правна стойност и признаването на апортните вноски без оценка на три вещи лица - в протеста си окръжният прокурор Радия Танев отбелязва, че Бургаският окръжен съд не е изпълнил задължението си да изиска от "Мартимор" и от "Д енд М импорт-експорт" оригиналните документи за регистрирането им като юридически лица. Представени са само незаверени копия от съдебните регистрации.
Прокурорът Танев подчертава в протеста си: "Двете частни фирми придобиват общо 67 на сто от целия увеличен капитал. С други думи, в техни ръце влиза контролният пакет акции, с което получават възможност да диктуват вземането на каквито и да са решения единствено в своя полза и в ущърб на обществените и държавните интереси, като се има предвид монополното положение на "Черноморски солници" в производството на сол. И това се получава по отношение на една стратегическа суровина, каквато е солта. От изложеното става ясно, че всъщност е извършена скрита приватизация на "Черноморски солници"."
И още една "подробност" от криминалния пейзаж, открита от прокурора Танев - в решението на съда, кой знае защо, не са посочени имената на тримата съдии, които са го постановили. А това е нарушение на чл. 189, ал. 1, буква "б" от Гражданско-процесуалния кодекс.
В протеста си бургаският окръжен прокурор квалифицира промените в "Черноморски солници" като недопустими и настоява Върховният касационен съд да отмени вписването им.
Не мога да не отделя специално място на цените и оценките, за да разберете какво точно означава криминална приватизация.
Със заповедта си от 31 януари 1997 г. Дачев утвърждава пазарна цена 3302 лв. за една акция на "Черноморски солници" с номинал 1000 лв. Цената на акциите е определена въз основа на извършена пазарна оценка. Оценката е направена от "Б Консултинг" ООД, София. Ето какво има да оценява "Б Консултинг": "Черноморски солници" включва терени с обща площ 36 000 дка, 85 бр. промишлени, административни и спомагателни сгради, машини, оборудване, стопански инвентар. Полетата за добив на морска сол заемат близо половината терени на предприятието - 16 000 от общо 36 000 дка. Но точно най-ценното на дружеството - солниците, изобщо не влизат в оценката. Ето какво обясняват оценителите в специална записка: "Земята, върху която са разположени солниците (полетата за добив) не е оценявана, тъй като тя е извън номенклатурата на оценяваните видове земя, съгласно правилника. Тези земи се явяват като част от производствените съоръжения - земи за добив. До настоящия момент оценка за подобен род терени за добив на полезни изкопаеми у нас не извършвана. Те са предмет на концесиониране. Тяхната оценка би могла да се извърши, след като се определи начинът за концесиониране и се приеме Наредбата за приложение на Закона за концесиите."
Надявам се съдебната власт да разясни защо Любомир Дачев и подчинените му са си затворили очите пред тази обяснителна записка и не са се погрижили за държавните интереси. Вместо това те светкавично бързо разглеждат и одобряват оценката, според която справедливата пазарна стойност на "Черноморски солници" ЕАД е ни повече, ни по-малко от скромните 271 млн. и 156 хил.лв., при което цената на една акция с номинал от 1000 лв. излиза 3302 лв. Ето как се приватизира на безценица! Като участват с увеличението на капитала на "Черноморски солници" ЕАД, двете частни фирми получават 67 процента от собствеността върху предприятието, заедно със солните полета, но на цена, която изключва именно най-ценното - солта. От "Мартимор" и "Д енд М" се иска само да внесат неколкостотин милиона лева, за да сложат ръка на собственост за милиарди.
Но подаръците не свършват дотук. Явно е, че и тези неколкостотин милиона лева са им са се видели много.
Според заповедта на Любомир Дачев, за да стане собственик на 34,12 на сто от "Черноморски солници", "Мартимор" трябва да внесе символичните 20 млн.лв. плюс машини и съоръжения на стойност 260 млн. 600 хил.лв., а именно: верижен багер за добив на сол, ноу-хау и два мотокара от "Рекорд" - Пловдив.
Както вече стана дума по-горе, въпреки изискването, не са назначени вещи лица по оценката на апортните вноски. Така и не става ясно кой и по каква методика и логика е изчислил, че багерът например струва 118 млн.лв. или че ноу-хауто е 80 млн.лв. Също така загадъчно са стъкмени апортните вноски на "Д енд М" - трошачки и мелници за сол, челен товарач, сушилня, пакетираща машина, оценени общо на 270 млн. 388 хил.лв. Срещу въпросната пакетираща машина "Верома К6" например е записана колосалната сума 120 млн.лв.! (Оживление.) Справка показа, че тези машини, производство на "Биомаш" - Варна, струват 13 хил.долара. С други думи, "Верома"-та би могла да струва 120 млн.лв. само при курс 9200 лв. за долар. (Смях в залата.)
Подаръците на Дачев не приключват и с това неприлично раздуване на апортните вноски. Заповедта му от 31 януари 1997 г. съдържа следната странна уговорка:
"Ако "Д енд М" не внесе специализирания челен товарач или левовата му равностойност до 30 дни след вписването на промените за "Черноморски солници" в регистъра, да се счита, че се отказва от участие и всички нови акции да се запишат на "Мартимор".
При това положение "Мартимор" трябва да поеме и апортните вноски на "Д енд М". Но при нови срокове, които ще бъдат определени допълнително. С други думи апортирането може да стане и през следващия век.
И както се досещате, "Д енд М" изобщо не доставя в срок челния товарач и тихичко излиза от играта. В края на краищата "Мартимор" се превръща в притежател на 67 на сто от "Черноморски солници" и то само срещу внесените 20 млн.лв. и един багер втора употреба. (Смях в залата.) Останалите машини и съоръжения, посочени като апортни вноски, изобщо не пристигат в Бургас и до момента. Всъщност дори не са били необходими на предприятието.
На 27 февруари 1997 г. в Окръжната прокуратура на град Бургас от "Черноморски солници" се получава следното обяснение в отговор на писмо от окръжния прокурор:
"Посочените машини, съоръжения и инсталации като непарични вноски в Приложение N 1 и 2 към Заповед N РД-16-74 от 31 януари 1997 г. на министъра на промишлеността, към момента не са необходими на дружеството ни. Към днешна дата посочените в приложенията машини, съоръжения и инсталации не са внесени от "Мартимор" ЕООД и "Д енд М Импорт-експорт" - САЩ, въпреки че с тяхната стойност е увеличен капиталът на "Черноморски солници". "Край на цитата", както казваше едно време един известен депутат.
Отдолу са подписите на изпълнителния директор и на главния счетоводител на "Черноморски солници".
И през следващите месеци машините и съоръженията не се появяват в предприятието. По данни от самото дружество досега е доставен единствено верижният багер, втора употреба, който често дефектира и рядко работи.
Искам да ви представя с няколко думи двете дружества, на които Дачев е решил да подари "Черноморски солници".
"Мартимор" ЕООД е регистрирано на 22 април 1992 г. в София. Капиталът на дружеството е - забележете! - 1 камион! Да, "Мартимор" е регистрирано с капитал 68 хил.лв. - левовата равностойност на автомобил "ЗИЛ" - модел 130 - бордови. (Смях в залата.)
Предметът на фирмата е широк: от търговия със спортни и ловно-рибарски артикули - ще разберете защо ловно-рибарски, до валутни операции и търговия с оръжие и боеприпаси - ще разберете защо и оръжие и боеприпаси. (Оживление.)
Управител и собственик е Манол Йорданов Велев. Лицето Манол Велев е много добре известно на лявата половина от залата. Той е съпруг на олимпийската шампионка по стрелба и рекламно лице на предизборни кампании на БСП Весела Лечева и близък приятел на тогавашния министър на вътрешните работи, после за кратко време кандидат за премиер, а сега виден депутат от Демократичната левица Николай Добрев.
Към момента, когато Дачев разрешава скритата приватизация на "Черноморски солници", "Мартимор" дължи на държавното предприятие близо 6 млн.лв. за доставени още през 1996 г. и неплатени и досега количества сол.
Другият несъстоял се инвеститор - "Д енд М Импорт енд експорт Инкорпорейтид", е регистриран на 25 октомври 1990 г. - познайте къде? - В Лос Анджелис, Калифорния, с широк предмет, който не включва може би само банкова дейност. Американското дружество всъщност е на българи. "Д енд М" се представя от Димитри Митроф. Според документи от 1993 г. Димитри Митроф вече е Митко Митов и е президент, а Васил К. Лулчев е вицепрезидент и секретар на калифорнийската фирма. Президентът на "Д енд М" Митов по-късно става член на Съвета на директорите на "Черноморски солници" ЕАД.
По данни на икономическата полиция при РДВР - Бургас "Мартимор" и "Д енд М" през 1996 г., господин Добрев, докато Вие сте били министър, са ощетили с огромни суми "Черноморски солници" чрез неизгодни договори. Цял криминален роман може да бъде написан по многобройните данни и сигнали за кражби, документни измами и неизгодни за "Черноморски солници" сделки, за реализирането на печалби за сметка на държавния резерв. Но аз спирам дотук. С тях се занимават икономическата полиция, следствието и прокуратурата. Няма да ви разказвам и за тормоза над персонала на предприятието и за уволненията на служители, дръзнали да алармират за кражби и престъпления. Само ще ви обърна внимание на странната кадрова политика по време на социалистическото правителство.
В началото на август 1996 г. за престъпления по служба е отстранен изпълнителният директор на "Черноморски солници" Васил Иванов. На 9 юли 1996 г. срещу него е образувано следствено дело N 626 по обвинения за скрита приватизация. Следствието още продължава.
Мястото му временно заема председателят на Съвета на директорите Костадин Буковинов. Минават месеци, докато стане ясно, че Буковинов изобщо няма необходимия образователен ценз - работил е като кабелен техник в "Трансстрой", като шофьор в Министерството на съобщенията и като експерт в "Деспред". Автобиографията му се допълва и от още нещо интересно: от една присъда. Осъждан е за квалифицирана измама по чл. 210 от Наказателния кодекс на 5 години ефективно лишаване от свобода.
В началото на януари миналата година на мястото на Буковинов като изпълнителен директор се завръща следственият Васил Иванов. Въпреки забраната на главния прокурор Иван Татарчев и въпреки че лично аз през април подписах заповед за освобождаване, по волята на "мажоритарните частни собственици" Васил Иванов остана изпълнителен директор на "Черноморски солници" до 13 август 1997 г., когато от кумова срама най-сетне бе освободен.
През последните месеци членовете на Съвета на директорите на предприятието често се сменят. За представител на държавата там се води Иван Станев. Станев е определен със заповед на Любомир Дачев. Можете да се досетите дали определеният от Любомир Дачев Иван Станев защитава наистина интересите на държавата.
Уважаеми господин Стефанов, както отбелязвате в питането си, във Върховния касационен съд - Пето гражданско отделение, е образувано фирмено дело N 58 от 1997 г. по протеста на окръжния прокурор на Бургас срещу регистрацията на дружеството с частно участие "Черноморски солници" АД.
Действително досега три пъти се насрочват дела: на 19 юни 1997 г., през септември и през ноември, и три пъти се отлагат. Първия път - поради нередовно призоваване на една от страните, следващите два пъти - поради неявяване на адвоката на "Черноморски солници". Естествено е, че няма да се яви.
За четвърти път делото е насрочено след броени дни - на 20 януари 1998 г. и аз Ви благодаря, че точно сега зададохте този въпрос. Надявам се този път да няма никакви процедурни или други пречки и въпреки нежеланието на узурпаторите на "Черноморски солници" най-сетне съдът да прекрати безобразията там, като обяви за незаконна приватизацията на предприятието чрез увеличение на капитала. Това е официалното становище на министерството, изпратено във Върховния касационен съд.
Уверявам Ви, че веднага след като съдът възстанови "Черноморски солници" като държавно еднолично акционерно дружество, Министерството на промишлеността ще направи всичко необходимо за легална и прозрачна приватизация на дружеството по най-добрата за държавата и за самото предприятие схема и при спазване на всички изисквания на законите за приватизация, за концесиите, на Търговския закон и че докато съм министър няма да ми се налага да отговарям на въпроси за "Черноморски солници". Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Стефанов, който ако иска, може да зададе до два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Благодаря Ви, господин министър. Реакцията на залата показва, че благодарността действително не е само формалната реплика, която се дължи в такива случаи от отправилия питането.
В шеговит план мога да кажа само, че съжалявам за това, че ме лишихте от възможност аз да спомена някои от пикантните и преинтересни подробности, които съпътстват тази история. (Недоволство от БСП.)
Не ви чувам добре. Ако имате конкретен въпрос, задайте го по установения ред.
Благодаря Ви още веднъж. Да се надяваме, че ще доживеем в скоро време до добри времена за бургаските солници и колектива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.

Пристъпваме към отговори от господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
Има думата народният представител господин Руси Статков (смях и ръкопляскания от СДС), за да развие актуален въпрос относно незаконосъобразно уволнение на господин Николай Костов - управител на почивна станция "Дом на строителя" - град Вършец. (Неразбираема реплика на министър-председателя.)

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Напротив, господин министър-председател, точно Вие трябва да чуете как се погазват законите и Конституцията от човек, който би трябвало в кабинета с Вас да работи за национално съгласие. Защото Вие говорите за национално съгласие, а той го погазва.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Сериозно!
РУСИ СТАТКОВ: Сериозно, с груби политически уволнения. Останете да чуете.
(Министър-председателят Иван Костов и заместник министър-председателят Александър Божков напускат залата.)
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа министри и колеги! Обръщам се наистина към вас с "уважаеми", за да разберете, че действително това у мен го има. И същевременно не приемам ръкоплясканията, тъй като вие не сте чули за какво става дума като начин за изразяване на отношение. Защото става дума действително за едно най-грубо, най-незаконно политическо уволнение, което господин Бакърджиев в качеството си на министър е извършил. Само ще маркирам основните моменти в тази своя теза.
Господин Бакърджиев в качеството си на министър не е ходил официално в община Вършец, но в качеството си на политическо лице от СДС два пъти е бил и при тези свои две посещения е направил две неща. Първият път, когато е разбрал, че заместник-председателят на БСП и шеф на групата съветници във Вършец е шеф на неговата станция, му е изпратил комплексна проверка. Втория път, когато е бил на регионален съвет на СДС във Вършец, е наредил - забележете - с полиция в събота, когато е неработен ден, да се извика този управител и след като един час местните дейци на СДС са му говорили на Николай Костов, който е управител на станцията, че този път ще му откъснат главата, излиза главната секретарка на министерството... (Смях в блока на СДС.) Смейте се, уважаеми колеги. Ако одобрявате този начин, смейте се. Тя именно му казва на господин Костов: Няма какво да чакаш, ние те уволнихме.
Какво е основанието за уволнение. Тук имаме много юристи, председателят на Събранието е юрист. Всеки един съд ще се смее на некадърността на държавните служители да мотивират едно уволнение: чл. 328, ал. 1, т. 5 - за липса на качества за ефективно изпълнение на работата. И забележете - какви липси на качества и неефективно изпълнение на работата, когато станцията е печеливша и без дотацията, която трябва да получава от министерството. Какви липси на качества, когато имахме разговори, в които и аз участвах в министерството, за перспективата на станцията и никой не е заявил никаква претенция по отношение на работата на този управител до този момент.
На следващо място - формата на уволнението, уважаеми дами и господа отдясно. Колеги, вие претендирате за законност и ред. Ами как може да претендирате за тези неща, когато чл. 328, ал. 1, т. 5 говори за предизвестие от два месеца. Връчва се заповед от ден на ден, също незаконосъобразна.
На по-следващо място. Ако господин Бакърджиев беше проучил, щеше да види, че тази заповед трябва да се съгласува с Инспекцията по труда, защото става дума за човек, който добре изпълнява своите задължения, но има определени причини, поради които трябва да се консултира този вид документ и с тази инстанция. Не на последно място, това е общински съветник.
Питам тогава: господин Бакърджиев като министър на какво основание, след като не виждам, колкото и добронамерено да търся такова основание, е извършено това уволнение, освен ако то не е грубо политическо уволнение. Затова съжалявам, че министър-председателят на България, който говори за национално съгласие, който говори за приложение на законите, не остана тук. И нека действително да се запознае със стенограмата, за да може да работи със своя кабинет, за който носи отговорност като министър-председател, доколко той провежда определена политика.
Господин Бакърджиев, аз очаквам да чуя от Вас днес - Вие уважавате ли Конституцията и законите на България и като министър не ставате ли опасен с тяхното неизпълнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като това е първият ден за парламентарен контрол от тази година, аз искам да пожелая на всички много здраве и спорна работа. И да пожелая още нещо - за много години. За много години на мнозинството да бъде мнозинство, за много години опозицията да бъде все такава опозиция (веселост в блока на СДС) и на Министерския съвет да си свърши добре за много години важните ангажименти. Разбира се, желая за много години и на господин Николай Костов, бившия управител на станцията във Вършец.
И за да е ясно защо той вече не е управител, в отговор на Вашия актуален въпрос относно незаконосъобразното уволнение на господин Николай Петров Костов аз ще Ви осведомя за следното, господин Статков. В този случай се касае за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Мотивът точно е "липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата". Съгласно тази цитирана разпоредба не е регламентиран специален ред и процедура за установяване липсата на определени качества от служителя, които пречат за ефективно изпълнение на възложената му работа.
От кадровата справка на господин Николай Костов е видно, че същият е завършил средно специално образование със специалност "ел. централи и мрежи", диплом N 745 от 1964 г. на Техникум по механика - Враца. Аз не мога да коментирам неговите знания, умения и професионализъм като специалист по ел. централи и мрежи, но като управител на почивната база е видна липсата на едни и наличието на други негови качества и начин на стопанисване. В кадровото досие на господин Николай Костов наред с трудовия му договор се съдържат и негови писмени указания, с които същият е разпореждал пребиваването и ползването на точно тази - на министерството - почивна база на родственици и близки на ръководни кадри на министерството, без те да заплащат това. Цитирам: от 5 септември 1995 г. ще отиде Николай Петров Гаджев, брат на зам.-министър Гаджев, да бъде в апартамент и да плати само храната. (Веселост в блока на СДС.)
Заемайки тази длъжност на управител на почивния дом, мисля, че не това е било работата на господин Николай Костов като управител. Заемайки обаче и платената длъжност председател на Общинския съвет на БСП във Вършец, господин Николай Костов умело и удачно експлоатира почивната станция за провеждане на партийни сбирки в този почивен дом. Във Вършец наричат почивния дом "Позитано" 20 от Вършец". За тази си дейност същият Николай Костов неколкократно писмено е поисквал от ръководството на министерството да се увеличава заплатата му. В цитираните ставки, които се пазят в министерството, четем: предложение от управителя с дата 24 юли 1996 г. за актуализация на заплатата на управителя. Управителят предлага да си качи заплатата. Предлага и точното възнаграждение. Разбира се, преценката си е лично негова, разбира се, заплатата му е повишена, той получава разликата. Но само три месеца по-късно - на 1 октомври, отново прави предложение пак за себе си, пак за собствената си заплата. И ей така се актуализират нещата в този случай.
Автобиографичната справка на господин Николай Костов, разбира се, изобилства и с факти, свързани с неговата активна дейност. Тука няма да се спирам на комсомолска и партийна. Важното е друго, важното е, че не съществуват никакви данни за това какво е свършил като полза. Само ще свържа с това, че въпросният управител е назначен на 12 септември 1995 г., ясно от кого, ясно защо и ясно като какъв, във Вършец. И явно за добра служба на вашата партия, а не защото е работил добре като управител на някакъв почивен дом.
Колкото до процедурата по връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, същата е изцяло изпълнена при спазване на изискванията на Кодекса на труда. Заповедта е връчена на служителя от длъжностно лице от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Самият той лично се е запознал с мотивите и без възражение е подписал, макар законът да му дава право да направи отказ за това.
Дали прекратяването на договора с господин Николай Петров Костов представлява незаконосъобразно по същество уволнение, мисля, че по това може да се произнесе единствено и само по компетенции съдът. Аз имам притеснението, господин Статков, че Вашата грижа не е за един или друг управител на почивен дом, а за кадри на БСП. И явно целта е да дискутираме политически, а не Кодекса на труда и управителя в едно или друго министерство. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата господин Статков за реплика.


РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! Тъжно, тъжно ми е, когато няма аргументи един министър да търси отлагане на актуален въпрос от миналата година досега и да не ги намери. Значи, тук поставям под съмнение и много други неща.
И конкретно, тъй като стана дума и за клевети и лъжи. Николай Костов никога не е бил щатен заместник-председател на Общинския съвет на БСП. Който Ви е информирал, Ви е излъгал.
Що се касае до другите неща, господине, ако бяхте проверили, щяхте да разберете, че той е изключван от БКП заради произхода на баща си. И точно тогава се е разболял от диабет, за което аз не исках да спомена. И след това, независимо от всичко, е останал заради убежденията си, господин Бакърджиев, за разлика от Вас, е останал да работи за идеи, които уважава. (Ръкопляскания в малцинството. Оживление в залата.)
Така че, ако търсим основанието... образованието... той не е могъл да учи заради този произход именно.
И в този смисъл ще продължим - неефективна работа. Ами, ето ги данните, господине, аз ще Ви ги връча. Ако се бяхте поинтересували. И резултатите също.
Що се касае за оня пример за вътрешната наредба. Ами Вие трябваше отдавна, като го имахте предвид, да изтъкнете това, ако действително е така. Аз го поставям под съмнение. И сигурно господин Костов ще Ви осъди за клевета.
Мисля, че що се касае до плащанията и за "Позитано" 20, това е още една клевета. Там всяка една сбирка, ако е имало такава, се е плащала. За разлика от вашите, господин Бакърджиев - в станцията на "Химко" и при други неофициални посещения, които сте правили в оня район - ядене и пиене. Щом държите да Ви се каже това, чуйте го. И хората не само го коментират, а и се възмущават: откъде-накъде един заместник министър-председател на Република България по този начин ще действа с хора, които господин Божков пое да назначава, за които се ангажира тук, хора, които имат действително такъв имидж, от който СДС трябва да се срамува. И аз съжалявам, че господин Иван Костов го няма тук.
Така че, уважаеми господин Бакърджиев, ако може така вече човек да се обръща, Вие наистина налагате един стил на беззаконие, на нарушение на Конституцията. Аз именно затова поставих своя въпрос - за стила, за управленския Ви стил, а не за личните Ви качества. Защото Вие пожелавате живот и здраве на Николай Костов - това е най-голямата гавра. На един човек, който действително, в името на това, което уважава и цени, и работи достойно. И той работа ще си намери. Но Вие, господине, аз считам, опасен сте за страната вече. (Оживление в цялата зала. Ръкопляскания в малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Статков, работата наистина започва да придобива маниакални размери и аз съм искрено загрижен.
Колкото до това, че въпросният служител на моето министерство е болен, в неговите документи в министерството няма никаква справка, нито епикриза, нито какъвто и да е документ за това, че някой е болен. Това е задължение, разбира се, не мога да го коментирам, тъй като нямам такава информация.
Но аз ще отговоря на Вашия въпрос за Конституцията и за реда в държавата. Господин Статков, всеки бивш или настоящ партиен секретар, когото освобождавам, ще го освобождавам по изискванията на Конституцията и законите на страната. Благодаря ви. (Оживление и шум в залата. Ръкопляскания в мнозинството. Реплики от малцинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Има думата народният представител Димитър Луджев да развие своето питане към господин Бакърджиев относно доставки на природен газ. Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател!... (Гласове от малцинството: "Стига с тая газ!" Оживление в залата.)
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Хайде да видим сега какво ще стане. Симпатяги! (Смях в залата.)
Господин председател на Народното събрание! Господа народни представители! Имам едно питане, което доста отлежа и малко поостаря, но стана по-актуално. Първоначално то беше отправено към министър-председателя Иван Костов. Господин Йордан Соколов ми го върна, тъй като това не било от неговите компетенции. Аз мисля, че е в нарушение на правилника връщането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпрос на мнение.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Независимо от всичко, на 4 декември... (Има съответна точка за важни въпроси.) На 4 декември съм изпратил питането до господин Бакърджиев. Днес имам щастието да получа евентуално отговор. Така ще зачета само част от запитването и ще развия питането, съобразно актуалните условия.
Господин заместник министър-председател, Вие многократно изразявате твърда позиция срещу ползването на посредници в доставката на газ за България, които би трябвало да се реализират от "Булгаргаз".
В тази връзка бих искал да Ви задам следните въпроси: има ли сделки за доставка на природен газ срещу производство на азотни торове на ишлеме, при което доставчикът на газа е американска фирма и цената на франкировка Исакча е около 105 щ. долара на 1000 куб. м.
Фирмата, за която е постъпило сведението (това става в началото на ноември) Хардланд инвестмънт LTD е регистрирана в Щатите. Да не чета адреса и т.н.
Какви са мотивите за сделката да се прилага като ишлеме, а не като бартерна операция. Вариантът "ишлеме" може да бъде предпочетен само в случай, че води до по-ниска производствена цена на продукцията и то от същия тип, при конкурентна цена на внос на природен газ.
Импортната цена на газа при Исакча през октомври, ноември, а и декември, в този период, е 89,59 щ. долара на 1000 куб. м, значително по-ниска от 105 щ. долара на 1000 куб. м.
Следователно при операции "ишлеме" се прилага по-висока цена на природен газ на входа и по-ниска цена на продукцията на изхода, което означава по-малки обявени печалби по веригата на реализация в страната и оттам намаляване на данъка върху печалбата.
Очевидно печалбите от реализацията може да се търсят както в неоправдано високата цена на доставяния природен газ, така и в изгодно ниската цена на продукцията, тоест може да се предполага, че ефектът се разпределя между "Булгаргаз" от ценовата разлика в размер 15,44 щ. долара на 1000 куб. м и така наречена американска фирма и от реализацията на продукцията.
Положителната ценова разлика за "Булгаргаз" в пункта на Исакча е реализирана извън територията на страната и не подлежи на облагане по Закона за ДДС. В резултат, че операцията се извършва на ишлеме (няма да зачитам по-нататък)... и следват редица други облекчения - митнически, таксови и пр.
Възникват въпроси: как природният газ достига от Исакча до български потребители и при какви условия? Посредник ли е американската фирма по отношение на доставките на природен газ, от една страна и при реализацията на продукцията, от друга страна? Ако природният газ се заплаща от производителя с приходите от произведената на ишлеме продукция, "Булгаргаз" не влиза ли в ролята на кредитор по отношение на американската фирма, поради отложено плащане?
Същественият въпрос обаче е друг, господа. Когато бяха запитани господин Бакърджиев, господин Филипов и пр. дали има такава фирма, първоначалната реакция беше: "Не може да бъде, такова нещо няма." После се оказа, че имало "някакъв такъв партньор". После се каза, че този партньор... имало такава фирма, но тя била само за транзит на газа. Сега вече се знае, че тази фирма се доставяла газ и на ишлеме, и на бартер, и не знам при какви си други условия.
Нещо повече, любопитно е, че тази фирма, която вече е очевидно, че е българска фирма, тук се радвам, че господин Божков изказа един такъв случай от този тип, неин представител е небезизвестно лице - Васил Александров. Тази фирма няма до този момент нито една друга регистрирана сделка. Никой не знае с какви капитали разполага. Но тя е получила солидни банкови гаранции от една банка за доставките в "Химко".
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Да не е българо-руската?
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Големият проблем, който искам да поставя, е следният. И най-същественият.
Многократни декларации от страна на господин министър-председателя, господин Бакърджиев и редица други висши лица: "Ние сме против посредници", "Ние сме срещу посредници" и т.н. Многократни декларации, върхът на които беше Декларацията за отношенията ни с Русия. Помните тук споровете.
Сега в момента е напълно известно, че посредници има. Има стари посредници. Доставки на газ през изтеклата година са правени и от "Винтерхаус" чрез BASF, около 700 млн. куб. м и от ЕВЕК - около 500 млн. куб. м. Но да кажем, те са известни фирми, знаем откъде идва газта и т.н.
Проблемът е откъде се появи тази фирма в началото на годината? Откъде се появи тази фирма, кой лансира тази фирма?
Същественото тук, господа, е да разберем защо, поради какви интереси, при какви условия тази фирма беше лансирана? И в резултат на големия спор, който възникна около посредниците и, последваха провал на преговорите с "Газпром", Вяхирев няма да дойде и този месец, господин Бакърджиев, влошаване на отношенията с Русия, а може би и с други страни. България е заплашена от газова криза в безпрецедентен размер - и населението, и икономиката. Загуби, възможни загуби в милиарди левове инвестиции. "Булгаргаз" се превърна в един безпрецедентен монополист.
Аз не искам да ви показвам и да ви чета тук договорите и писмата, които "Булгаргаз" изпраща.

Само ще ви кажа, че заедно с наказателната лихва в края на годината предприятие, което, примерно е просрочило, трябва да плати 108 процента при законна - 16 процента, условие, предварителни плащания, три любими банки, на които трябва да изплатиш гаранциите си, писма за тридневни срокове за връщане на неиздължените плащания и т.н., и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Луджев, вече с две минути просрочихте времето!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Да, приключвам, господин председател. Това е последното.
Оттук нататък аз се питам в една цивилизована държава, в една демокрация, какво би трябвало да последва, господа? Какво би трябвало да последва, когато висши държавни служители систематично запознаваха общественото мнение - да не използвам друга дума - систематично твърдяха обратните неща и до този момент ние нямаме отговор на въпроса какво в края на краищата е станало. Коя е тази фирма, кой я протежира и до кога? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ще получите отговора, нали затова е питането.
Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Луджев, аз не знаех, че Вие сте поискали първоначално отговор от премиера на този въпрос.
В писмото, което е изпратено, отговорът се искаше на 19 декември. Това е последното заседание от миналата година. Аз помолих да се отложи за първото заседание на тази година, така че дълго забавяне от моя страна не е имало.
По-важното е друго, че дългото време действително е повод да загубя много време, за да събера всичко това, което Вие пишете във Вашия въпрос. Било ви е трудно да получите пряка информация от "Булгаргаз" и от Комитета по енергетика.
Преди една година е сключен договор. За да се съберат становищата на Комитет по енергетика, промишлено министерство, "Булгаргаз", има данни от някои от торопроизводителите, действително беше и на мен трудно, и се превръщам като вицепремиер в една пощенска кутия, която събира информация, за да Ви я предаде, но ще го направя.
Това, което мога да коментирам, е на базата на представените при мен документи и неща. И, разбира се, ще помоля друг път, когато имате такива конкретни въпроси, пряко да се обръщате към мен, за да се опитам да събера информацията, а да не го правим по този сложен път.
Според представените от "Булгаргаз" ЕАД и Комитет по енергетика данни и договор между "Булгаргаз" и "Хардланд инвестмънт" има, но той не е за доставки на природен газ. "Хардланд инвестмънт" е един от клиентите на "Булгаргаз", който купува от газовата фирма природен газ.
Вие питате как се придвижва природният газ от Исакча до Негровода. От румъно-българската граница "Хардланд инвестмънт" изкупува природния газ. Договорът е за покупко-продажба на газ, собственост на "Булгаргаз", а мястото е франко българо-румънската граница.
Договори за производство на азотни торове на ишлеме също има, но те са между "Хардланд инвестмънт" и четири от торовите ни заводи - "Химко", "Агробиохим", "Агрополихим" и "Неохим" ЕАД. Договорите са за отделни периоди. Аз ще ви цитирам това, което получих като информация:
"Агробиохим" е получавал газ чрез "Хардланд инвестмънт" през март-април, октомври, ноември и декември 1997 г. Общото количество е 38 млн. 431 хил. кубометра.
"Агрополихим" е получавал газ през периодите май-юни и септември-декември. Общо количество - 90 млн.237 хил.кубометри.
"Химко" - Враца, е получил през периода септември-декември общо 100 млн.532 хил.кубометри природен газ.
"Неохим" има договор само за декември 1997 г. за 15 млн. кубометра природен газ.
"Хардланд инвестмънт" в договора с "Химко", самият комбинат внася купения на българска територия природен газ. Вносът се оформя като временен съгласно чл. 28 от Закона за митниците. Този временен внос се закрива с обратен износ на изкуствени торове. Процедурата по временния внос е утвърдена от Главно управление "Митници", съгласувана е с Комитета по енергетика и лицензирана от Министерството на търговията и туризма.
Както обясняват експертите, практиката на временния внос широко се прилага не само у нас, но и в целия свят, просто защото тя като правило стимулира производството и износа. Но в сферата на доставки на природен газ това е първата сделка, която е направена в България.
Какво е наложило сключването на договора според обясненията на колегите от "Булгаргаз"? Мотивацията, която ще изложа, е предоставена и от Министерството на промишлеността и съответните химически заводи.
Аз през февруари месец миналата година се занимавах с предварителни избори на кандидати за народни представители на СДС, затова ще чета това, което ми е написано за онзи период.
През първите месеци на 1997 г. химическите ни заводи изпитваха тежки икономически затруднения. Тогава за голяма част от произвежданата продукция липсваха пазари, производствените мощности почти не се натоварваха.
Едновременно с това международните цени на изкуствените торове спаднаха рязко и достигнаха до нива, по- ниски и от себестойността на произвежданите у нас.
Според промишленото министерство решаваща роля за сключването на сделката са изиграли огромните финансови затруднения на торопроизводителите, повечето от които бяха в процедура на изолация и поради това, че не са могли да ползват банкови кредити за суровини и горива.
Към всичко това експертите добавят и главоломната обезценка на лева в началото - януари и февруари, първите два месеца на миналата година.
Именно тогава - преди една година - в първите дни на служебния кабинет, "Булгаргаз" е подписал предложения съвместно от "Хардланд инвестмънт" и торовите заводи договор, към който днес правим тези коментари.
Условията на този договор, както и на всяка търговска сделка, разбира се, са конфиденциални, но аз ще изнеса това, което съм получил като справка и то именно за цената, за която Вие питате.
През март-април 1997 г. "Булгаргаз" е продавал на "Халдланд инвестмънт" природния газ общо по 120 щатски долара на 1000 кубометра. В цитираната цена влиза както таксата за пренос на газ от румъно-украинската граница Исакча в размер на около 3 долара на 1000 кубометра, така и таксата за транспортиране на горивото от българо-румънската до съответния потребител - торов завод. През май-юни тази цена е била 115 долара, през септември - 107 долара, а за периода октомври-декември 97 долара на всеки 1000 кубически метра природен газ. С това всъщност отговарям на първия от допълнителните въпроси, които Вие сте представили писмено.
Особено важен е въпросът за резултатите от този договор. Какво е постигнато всъщност? Аз няма да пропусна, разбира се, да кажа, че съвсем наскоро беше поставен този въпрос в медиите и че тук трябва да се потърси становище и на самите заводи, които да обяснят какво са загубили или какво са спечелили. На практика химическите заводи в момента са се измъкнали от тази криза, която беше в началото на миналата година, и благодарение на осигурените чрез договора пазари са реализирали добри икономически резултати. Констатацията не е моя, уважаеми колеги, а е на колегиума на промишленото министерство и е направена след отчета на съответните заводи като резултати.
Като собственик на продавания газ и транзитьор до съответните химически заводи "Булгаргаз" е реализирал допълнителни приходи и, разбира се, е намалил загубите, натрупани в края на миналата година, от курсови разлики. Според справка на "Булгаргаз" приходите от газа на фирмата по този договор са 1 млн. 176 хил. 220 щатски долара.
Относно визираната загуба за държавния бюджет, анализът на финансисти от Комитета по енергетика и "Булгаргаз" показва следното - държавният бюджет не е ощетен от неплатени мита и митнически такси, тъй като мита са платени при износа на азотните торове. Тези мита задължително се плащат, пишат колегите, за издаване на евросертификат, а на практика без такъв сертификат износът е невъзможен.
От друга страна, при условията на сделката този износ рязко се е увеличил, съответно увеличили са се и постъпленията в бюджета. Допълнително в бюджета е внесен данък печалба, обоснован от добрата работа на химическите комбинати и, разбира се, от печалбата на "Булгаргаз".
Трето, осигурени са трудовите възнаграждения на работещите, получени в процеса на по-пълното натоварване на мощностите в производството на торове.
А що се отнася до дължимите постъпления от ДДС по оформените като временен внос количества природен газ, те наистина не са влезли в хазната. Такива са законите, господин Луджев, такъв е режимът на временния внос. Това не е нито моя, нито Ваша заслуга в нормативната уредба на страната.
Колкото се отнася до невнесени суми, аз тук веднага ще направя сравнение,че с тези 300 млрд. лв., които "Булгаргаз" не е получил от свои клиенти от доставени количества природен газ, които не са се разплатили с "Булгаргаз". Данък добавена стойност върху тези 300 млрд. лв. надхвърля 60 млрд. лв., които също не са влезли в хазната.
И за да се опитам да изчерпим темата, ще си позволя да цитирам една оценка на колегите от Комитета по енергетика, че: "при тежките финансови и икономически условия в началото на 1997 г. този договор е изиграл положителна роля и за "Булгаргаз", и за производителите на торове - четирите, които цитирахме". Друг е въпросът, че този договор може да се разглежда като изключение, а не като практика. Казахме, че той е първи, който е направен по този начин, и е изтекъл на 31 декември 1997 г. Подновяване няма. Втори такъв договор няма.
Аз се надявам да съм споделил това, което успях да събера като информация, и да кажа още нещо: ако нещо в този договор или нещо във формата, по която е направен, буди съмнение в съответните органи, които имат ангажимент, мисля, че най-доброто е да се предприемат необходимите мерки, да се види дали всичко, което е направено през м. февруари м. г., отговаря на тогавашната нормативна уредба и на законите и да се произнесат съответните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Луджев, имате право на два допълнителни въпроса.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Аз благодаря на господин Бакърджиев за изчерпателния отговор. Мисля, че е доста точен. И въпреки всичко централните въпроси не знам защо не получиха отговор.
Все пак, господин Бакърджиев, има други компании, които предлагат през този период газ на българските предприятия дори при по-добри условия. И как така, и коя е тази компания - възниква въпросът, - която е облагодетелствана от "Булгаргаз"? По кой начин? Защо се прилага двоен стандарт в България? Дори аз ще Ви улесня: "Мултигруп" например е извличала големи печалби в периода 1995 - 1996 г. от по-високи цени, които са били могли да бъдат по-ниски. В резултат обаче на конкурентни условия през 1996 - 1997 г. е могло да се установят едни много по-нормални цени за нашите предприятия. Пита се обаче защо това не се прави? Пита се защо се развихря цялата тази кампания, която има много тежки външнополитически последствия за икономиката на България? Това се пита - защо е този двоен стандарт? Защо се нарушава Търговският закон? Защо се нарушава Законът за конкуренцията?
И Вие правилно поставихте накрая въпроса. Аз лично мисля, че в една цивилизована държава в случай, когато възниква подозрение дори, макар и по вестниците, за това, че някой от висшите държавни служители се е облагодетелствал, или са се облагодетелствали техни близки, самите висши държавни служители - министър-председател, министри и пр., сами поискват разследване на случая било то от специализирано разследване от страна на правителството, било от Народното събрание, било от прокуратурата и другите натоварени органи. Аз лично настоявам за такова разследване. Това е един действително уникален случай в най-новата практика.
И се обръщам към мнозинството: господа, аз разбирам напрежението, но вижте, аз искам да ви предупредя най-приятелски - не се оставяйте да бъдете забъркани в една афера вече, която може да бъде много по-голяма от така наречената житна афера, с която започна провала на лявото правителство. И точно затова се обръщам към вас, за да ме подкрепите в искането за разследване на този случай и въобще за едно търсене на отговор от правителството за какво става дума - ще има ли посредници, няма ли да има посредници в търговията с този изключително важен продукт. Това е един изключително важен въпрос. Извинете, ще завърша с Шекспир: "Има нещо гнило в датската държава!" (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Заповядайте, господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа, аз съм съгласен с господин Луджев, че там, където има съмнение, трябва да има проверка, за да е ясно абсолютно всичко. Така трябва да се управлява в нашата страна. И моите позиция са точно такива.
Колкото до въпроса дали трябва да има посредници в доставката на природен газ или не за България, аз отново ще изразя позицията, която изразявам и в заседанията на Министерския съвет на Република България. За мен в доставките между Русия и България е доказано, че наличието на посредници усложнява и отношенията, и не съдейства за доверието между двете страни. Затова, ако има междинна форма, тя може да бъде само смесено българо-руска компания с равнопоставено участие и на руските, и на българските интереси. Няколко пъти вече този въпрос е дискутиран. Аз не мисля, че има нещо страшно в това при променящите се условия в и извън Русия въпросите да не се решават за 24 часа или за два дни. Украйна няколко години водеше преговори и спорове с Русия и при последното посещение на президента Кучма в Русия въпросът най-накрая беше решен и природният газ вместо за 80 долара се доставя за 50 долара. (Реплики от левицата.) Вие може да искате и за 180 долара, колеги отляво, аз пък държа в България да се получават по-евтини суровини. Чувам тук, господин Овчаров, Вашето определение за "Луд умора няма", което и днес е в сила - Вие сте неуморим, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не мога да се сравнявам с Вас!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Не мога да прескоча и още един елемент: радвам се, че Българската социалистическа партия все още си е на наша, българска територия, а не е в Москва. Защото, ако вие бяхте там, сто на сто щяхте да поискате оставката на Черномирдин след преговорите в Тюркменистан и липсата на разбирателство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Актуален въпрос от народните представители Руси Статков и Георги Божинов относно осигуряване на достъпни условия за населението и фирмите и гарантиране планираните приходи за държавния бюджет от данъчната администрация към господин Муравей Радев, министър на финансите.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам независимо от напредналото време, първо, да започна с нещо, което не ми се отдаде в предишния актуален въпрос. И, господин Бакърджиев, останете за минутка. Днес в тази зала господин Бакърджиев наруши откровено два члена на Конституцията и заплаши, господин Соколов, в това число и Вашата съпруга. Нарушен е чл. 1, ал. 3 на Конституцията и чл. 6, ал. 2. Ние в българския парламент не можем да търпим нарушения, след като сме се клели в Конституцията и законите, независимо от това кой го върши и дали е неудобно политически или не.
И Вие, господин Соколов, трябваше да направите бележка на господин Бакърджиев. Аз съм възмутен, като български парламентарист. Ако ние ще правим фашизъм, то в тази зала няма място за това. Ние сме демократи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, накрая ще Ви отнема думата и нещата ще се успокоят.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, трябваше да отнемете думата на господин Бакърджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, аз знам на кого ще отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Той заплаши и Вашата съпруга, като партиен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моята съпруга не е била никога партиен секретар, така че Вие мислете за вашите партийни секретари.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, няма да мислим ние, а законите и Конституцията са длъжни да защитят правата на всеки един човек. И ако Вие продължавате така, аз ще си помисля вече за други неща и за Вас, не само за Бакърджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Мислете си, това пък си е вече съвсем Ваше право.
РУСИ СТАТКОВ: И не само ще мисля, а ще действам и ще помоля колегите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Хубаво е наистина да мислите!
РУСИ СТАТКОВ: Конституцията трябва да се уважава, а днес тя беше нарушена от изявлението на господин Бакърджиев, сверете текстовете, чл. 1, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 - грубо нарушена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате много малко време.
РУСИ СТАТКОВ: Имам думата и ще я използвам по-нататък.

Господин Радев, става дума действително за законите и Вие в случая като министър създадохте в така наречената данъчна реформа възможности с тези прибързани действия, които ние в края на миналата година извършихме, от една страна, и от друга - с неуважанието на Кодекса на труда и Закона за данъчната администрация, напрежение в една много важна институция, каквато е данъчната администрация. И аз мисля, че не е нужно да огласявам фактите, които бяха тук в последните дни, само искам да кажа, че резултатите са много негативни. Ако сравните месец декември с месец декември на други години, ще видите, че имаме спад на приходите и той се дължи именно на този хаос. Ако сравните това, което получават общините в момента, и възможностите им да си решават проблемите, опасността става още по-голяма.
Господин Радев, аз съм написал и други неща в това, което е изпратено до Вас. Надявам се, че Вие действително ще застанете не както пред КТ "Подкрепа", на която й прави чест, че застана зад законните права на хората, а пред българските народни представители няма да се опитате да заобиколите закона - и Кодекса на труда, и този за данъчната администрация. Надявам се, че Вие в това, което сте подготвили като изложение, сте видели своите пропуски. Също така се надявам, че днес ще гарантирате приходите в държавния бюджет и което е особено важно, качественото обслужване на гражданите и на фирмите. Защото с тези си действия до момента тези неща са поставени под сериозна угроза.
И още едно нещо, което би трябвало да имате предвид: Вие противопоставяте в момента и общините на данъчната администрация. Защото там, където има данъчни звена, в нарушение на закона Вие се опитвате да възлагате други функции - на бюра, Вие се опитвате да канализирате една дейност, която е извън закона.
Ето за тези неща и за други, след като чуя Вашия отговор, за да не злоупотребявам с търпението на господин председателя, бих искал да чуя днес, че Вие сте си направили необходимите изводи и поуки и ще търсите нашето съдействие и подкрепа като народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, Вие задавате няколко въпроса, два по-точно, предшествани от определени съмнения и в някои моменти и в обвинения.
Господин Статков, Вие говорите за прибързано законодателство. Аз твърдя, че то съвсем не е прибързано законодателство, напротив, то твърде много закъсня в годините на прехода и основна вина за това закъснение носи точно доминирането в Народното събрание от Вашата политическа сила, тази, която Вие представлявате. И това съвсем не е само мое мнение и становище, това е мнението и на целия цивилизован свят, който прие нашата данъчна реформа в първия й стадий и я прие изключително благосклонно.
Така че по този въпрос аз не мога да приема, че има някакво забавяне.
По отношение на закриването на данъчни звена. Вие твърдите, че ние закриваме данъчни звена и по този начин влошаваме обслужването на населението. Ами, господин Статков, една данъчна реформа във всички случаи има поне две страни - едната е законовата, тази, която вече направихме миналата година. И аз съвсем искрено благодаря на всички народни представители за това. Втората обаче много съществена част от всяка една данъчна реформа - това е реформата в данъчната администрация и най-вече в нейната структура. Тази втора част от реформата е призвана да даде живот на първата, защото и най-добрите закони да направиш, ако ти не можеш по подходящ начин да ги администрираш и да ги прилагаш на практика, тогава просто е безсмислено това чудесно законодателство, което би могло да има. И тази втора част на реформата аз добре съзнавам, че поражда определени местнически противоречия и, бих казал, обслужва някои местнически интереси. По този повод аз имах миналата година възможността да отговарям на няколко депутатски питания и тогава просто изразих едно ясно становище, че онези обективни критерии, които са в основата на новата структура на данъчната администрация, не подлежат на съмнение, защото, пак повтарям, те са обективни. И никой от вас не би могъл да оспори обективността на тези критерии. Защото нещата се променят и адаптирането на подходящата данъчна структура към настоящия момент е изключително важно условие и предпоставка точно за повишаване събираемостта на данъците, за която Вие така загрижено преди малко говорихте.
Вие, господин Статков, казвате, че нарушаваме Кодекса на труда, като поставяме неприсъщи изисквания към данъчната администрация и нейните служители. Аз категорично възразявам срещу такава квалификация за неприсъщи изисквания, защото това, което ние искаме от данъчната администрация, господин Статков, е рязко повишаване на нейната квалификация не само по отношение на досега действащото данъчно законодателство, а и преди всичко по отношение на новите моменти, свързани с реформата на данъчните закони, които вече са гласувани и са факт в момента и трябва да се прилагат от 1 януари. В този смисъл аз просто отричам да има каквото и да било кодексно нарушение за изискванията на ръководството на Министерството на финансите и на данъчната администрация по отношение необходимостта от повишаване на тази квалификация.
И накрая Вие изразявате едно съмнение относно възможността данъчната администрация да си събере данъците, онези приходи, които са предвидени в държавния бюджет за настоящата година. Аз трябва да призная, че имам определени намерения по този въпрос да си изпълня ангажиментите точно така, както и миналата година. Миналата година Вие и ваши представители изразявахте достатъчно ясно съмнението и някъде в средата на лятото дори споменавахте, че държавният бюджет ще бъде опропастен от това, че не може данъчната администрация да си събере приходите в заложения размер, а ние отчитаме миналата година за първи път и, забележете това, запомнете го, за първи път ние отчитаме преизпълнение на заложените в държавния бюджет данъчни приходи в порядъка на 118 на сто събираемост. Това е прирастът на този данъчен приход, който е заложен в бюджета.
И аз се надявам тази година, господин Статков, поне това, което зависи от нас като ръководство на Министерството на финансите и като данъчна администрация, онова, което зависи от човешкия фактор, да бъде използвано по най-подходящ начин, така щото да постигнем една достатъчно висока събираемост на данъците. А това е изключително важно за държавата. И, разбира се, в крайна сметка това зависи именно от начина, по който си организира работата данъчната администрация и от нейната квалификация. Надявам се тези две неща в най-близко време да станат факт в страната и на Вашите въпроси да получите положителни отговори вече не само от мен, а и от действителността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
Има думата за реплика господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, господа министри! Аз мисля, че действително отговорът на господин Радев дава възможност да се проведе един нормален парламентарен контрол. Разбира се, заедно с това съм длъжен да отбележа, че в този отговор имаше много противоречия. Затова е и моята реплика и ще ползвам двете минути, които ми се полагат.
Господин Радев, Вие казахте няколко неща, свързани с данъчната реформа. Аз мисля, че всички ние ще се обединим около това, че данъчната реформа е трудна и тя не е започнала, разбира се, от правителството на БСП. Тя започна отпреди. И именно, защото е трудна, тя трябва да бъде много добре проведена и да включи максимален брой хора в нейното, така да се каже, провеждане и преди всичко данъчната администрация. В законодателството, което извършихте и което ние извършихме, вие не включихте тази администрация. Тя стоеше настрана. Тя научи от средствата за масова информация какво се променя. Това на първо място.
На второ място, Вие не спазихте специалния Закон за данъчната администрация. Ако действително сте загрижен за системата, там пише, че Вие - в чл. 3, като министър на финансите осъществявате общото ръководство и контрол. И в чл. 9 - че главното управление се грижи за квалификацията на тези хора. Това ли е грижата - да бъдат изолирани от процеса?
По-нататък. Министерството на финансите работи с Международния валутен фонд. В средата на миналата година Международният валутен фонд дава оценка, че нашата данъчна администрация е компетентна. Международният валутен фонд дава оценка, че тя е на минимума, заедно с митническата администрация, на хора, за да си изпълнява задачите. Международният валутен фонд, неговата мисия Ви предлага определени действия, които са свързани с по-нататъшната работа. За съжаление, обаче тази информация не е известна. Тази информация се манипулира с цел да бъдат предприети уволнения, за което свидетелстват и Вашите противоречиви заповеди - две или три противоречиви заповеди.
Ето, за тези неща Вие трябва много добре да прецизирате по-нататъшните свои действия. Защото ние сме на Ваше разположение - народните представители. На Ваше разположение са и общините, и данъчната администрация. Но това трябва да става преди всичко на законна основа, господин Радев, а не в нарушение на Закона за данъчната администрация и на други закони.
Мисля, че Вие трябва да се загрижите също така и за някои звена, които под Ваше крило в момента се закриват. Например този център за информация, който е към Главно управление "Данъци", защо се закрива? Чии частни интереси, господин Радев, ще се обслужват? Защото трябва да има информационно осигуряване. Има, разбира се, и други подвъпроси, които са свързани с реформата.
Аз мисля, че Вие ще разберете тази загриженост, която проявявам не само днес, а и през цялото време, когато обсъждаме тези въпроси. Защото, повтарям, ще бъде много късно вдруги ден, когато общините се окажат в много тежко положение. Ще бъде много късно, когато бъдат противопоставени общините на данъчната администрация, какъвто например ще стане случаят в Берковица, за който Вие искате допълнителна информация и за който не пожелахте да ме приемете последната седмица. Моля, обърнете внимание, защото до момента там има най-доброто взаимоотношение между данъчна администрация и кметство - и в техника, и в осигуряване, и т.н. И, ако променяте закона ние ще Ви подкрепим данъчните служби или пък данъчните бюра да получат други функции, но не да се действа извън тези функции - както и за квалификацията, както и за ротацията. Връщам се към тези неща, защото четох Ваши изявления отново в медиите. Вие говорите за ротация, без да се съобразявате със Закона за данъчната администрация. Има изрични изисквания как трябва да стават тези неща, а специално това го няма.
Повтарям отново...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте повтаря, защото отдавна Ви изтече времето.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Соколов, аз Ви благодаря, обаче се налага да го повторя.
Става дума за загриженост. Става дума за нещо, което всички ние днес сме длъжни навреме да предотвратим, защото се създаде достатъчно напрежение.
Мисля, че господин Радев ще приеме тези добронамерени, така да се каже, намерения и ще работим съвместно.
Разбира се, ние си запазваме правото на всеки един етап под формата на контрол или други действия да изразим своето становище, ако това се наложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата за дуплика господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин Статков, аз съвсем искрено приемам Вашата трогателна загриженост за по-нататъшното развитие на данъчната администрация, но бих предпочел малко по-голяма конкретика във Вашите напътствия по отношение на това за Международния валутен фонд и как била изкривявана информацията, и защо била, и някакви такива много неясно формулирани съмнения. Просто не ги изразявайте, ако не сте наясно по тях, защото с Международния валутен фонд и онова, което имаме с тях като преговори, първо, няма никаква неяснота. Второ, няма никакво затъмнение. Всичко онова, което направихме миналата година бе много ясно популяризирано и известно. Просто не бива там да търсите под вола теле. Това, първо.
Второ, съвсем не бих приел абсолютно неконкретизираните обвинения по отношение нарушенията, свързани с Кодекса на труда. Такива нарушения до този момент няма регистрирани в цялата система на данъчната администрация, за разлика от доста сочно излезлите статии по едно време във вестниците, където те бяха афиширани. Но, ако Вие се водите по тях, това вече е Ваш проблем. Нарушения на Кодекса на труда до този момент във взаимоотношенията между данъчната администрация, между ръководството на тази администрация, между ръководства на Министерството на финансите и данъчни инспектори, просто няма. И това, господин Статков, бе отчетено от представителите на стачния комитет в нашите преговори с тях. Ние, заедно с тях намерихме, бих казал, едно много добре балансирано крайно решение, именно в посока на увеличаване квалификацията на данъчните служители.
Може би добре е да се чуе и това, че някак си може би медиите или по някакъв друг начин стана така, че основата на спора бе преместена. Основата, съдържанието, бе преместено върху един спор дали средството за постигане на тази цел е най-доброто - това, което ние смятахме, или онова, което стачния комитет предлагаше.
Разберете, тук спорът не е до целта. Спорът беше до средството за постигане на тази цел. А целта е една и съща - повишаване квалификацията на работещите в системата на данъчната администрация. Резултатите са налице, споразумението също така е съвсем ясно формулирано. Така че не виждам къде бихме могли да търсим тук някакви кодексни нарушения.
Според мен, бе постигнато едно много добро решение, свързано дори и по-нататък с още една стъпка. Една стъпка, която обвързва резултатите от квалификацията със самото индивидуално заплащане на работната заплата на всеки един служител в данъчната администрация. Ами от това по-голям стимул за повишаване на квалификацията, аз не мога да намеря. Това е в ход и аз Ви уверявам, че всички тези неща, за които сме се договорили ще бъдат изпълнени. Това ще бъде една много сериозна крачка именно към повишаване не само на квалификацията. Веднага бързам да подчертая - и на данъчната култура, и на взаимоотношенията между данъкоплатеца и данъчния служител. Това е нашата крайна цел. Ако някога изпитвате някакви съмнения по тези въпроси, моля Ви, давайте им по-конкретен израз, за да получите и по-конкретен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Радев.
Последната точка от днешния парламентарен контрол - актуален въпрос от госпожа Петя Шопова към господин министър Гоцев относно броя и седалищата на апелативните съдилища.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Трябва да кажа, че заставам на днешната трибуна не само защото изразявам моето желание да разбера какво се е случило на заседанието на Висшия съдебен съвет, а защото бях подтикната за това от медиите в Русе, като представители на общественото мнение.
Трябва да кажем открито, че гражданите на Русе, магистратите, адвокатската колегия и, бих добавила, широките обществени среди, които се интересуват от това, бяха шокирани от решението на Висшия съдебен съвет да не бъде определен Русе като център на Апелативен съд.
Тук няма да говоря за традициите и за възможностите в момента, защото това вече го дискутирахме. Но на нас всъщност не ни е ясно какво точно се е случило на заседанието на Висшия съдебен съвет. И тъй като, господин министър, Вие сте връзката на законодателната и изпълнителната власт с Висшия съдебен съвет, днес искам да чуя от Вас как е бил решен въпроса за апелативните съдилища.
Първо Ви моля да кажете какво беше Вашето предложение за броя на съдилищата, след това - кои градове предложихте за центрове на апелативни съдилища и фигурираше ли Русе сред тях. Тук бих добавила, категорично ли беше Вашето предложение?
Второ, какъв беше начинът на гласуване във Висшия съдебен съвет и какъв беше резултатът от гласуването, как се стигна до този резултат?
Трето, получили ли сте телеграма от Адвокатска колегия - Русе, с молба за обжалване своевременно решението на Висшия съдебен съвет и каква е Вашата реакция за това предложение?
Моят актуален въпрос не е самоцелен. Аз го задавам, защото искам и за себе си да направя извод можем ли оттук нататък да разчитаме на обективност и на откритост в заседанията на Висшия съдебен съвет. И Вие, като министър на правосъдието и правната интеграция, ръководейки този Висш съдебен съвет, можете ли да гарантирате, че стриктно се спазват нормите на закона при решаването на конкретните въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Думата има господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Шопова, уважаеми дами и господа народни представители! Тежка е моята задача. Тежка е, заради Закона за съдебната власт, на който ще ви предложим да направите някои промени с оглед решенията на комисия "Антимафия".
Вашето запитване, разбира се, го получих и сега ще Ви отговоря по-подробно, отколкото очаквате. Получих заедно с това или едновременно почти, но по входящите номера мисля, че Вашето е първо, и запитване от народните представители от Русе госпожа Мира Радкова, Димитър Иванов и Георги Джоджев, които са малко или повече на същото мнение, дори с малко по-активно противопоставяне и лично към мен по този въпрос. Получих и телеграмата, за която говорите. Има още една жалба, подадена от областния управител в Русе.
Сега искам да Ви кажа, че не мога да дам отчет за работата на Висшия съдебен съвет, защото Висшият съдебен съвет не се отчита по Конституция пред Народното събрание. Това е третата власт, която е независима, и аз категорично нямам право да обяснявам какво е направил Висшият съдебен съвет и защо го е направил. Той просто на този етап на Конституцията и закона на никого не дължи отговор. Аз обаче съм длъжен като представител на изпълнителната власт да се отчета пред вас какво аз съм направил.
В Закона за съдебната власт има един текст, който разпорежда, че председателят на Висшия съдебен съвет, който е министър на правосъдието, предлага районите на съдилищата, броя на съдиите и местата, на които трябва да бъдат разположени всички съдилища, в това отношение и апелативните съдилища, и по това предложение Висшият съдебен съвет решава.
В закона няма разпоредба какво ще стане, ако министърът откаже да направи предложение, както и няма разпоредба какво ще стане, ако Висшият съдебен съвет откаже да приеме предложението на министъра. При тези несъвършени текстове на закона излиза, че се блокира работата на съдебната власт и че просто не могат да се създадат нито съдилища, нито райони, нито да се определи къде ще бъдат те.
При това съчетание на нормите мога да ви кажа съвсем откровено, че и през ум не ми е минало да блокирам работата на съдебната власт, през ум не ми е минало да стигна до конфронтация, при която да се пита Конституционният съд какво ще стане като не се приеме моето предложение от Висшия съдебен съвет.
В съответствие със закона направих предложение в районите апелативните съдилища да бъдат пет или да бъдат три, защото не исках да блокирам работата на съдебната власт. Ако не се приеме пет, да видим какво да правим по-нататък. Защото вие скъсихте срока, в който аз бях предложил да се приемат измененията на триинстанционното производство на Гражданскопроцесуалния кодекс и вместо да почне да функционира след шест месеца, го направихте да започне да функционира на 1 март. Така че до 1 март трябва да има и места на съдилищата, и райони, и сгради, и назначени съдии. Тоест нямахме време за губене.
Казах, че аз предлагам да бъдат пет, но заедно с това предлагам, ако не приемат пет, да гласуват да бъдат ли три. Висшият съдебен съвет гласува мисля, че единодушно, не мога точно да си спомня какъв беше резултатът, да бъдат пет.
Тук ще ви кажа откровено, което чисто колегиално пред колегата Шопова го казвам, че предложих да бъдат пет, за да може да се вмести и Русе, тъй като явно настроенията бяха да бъде Варна, а не Русе. Защото аз държа на традицията и в тази зала съм получил и упрек, и утвърждение от страна на моята парламентарна група, че държа на традицията. И защото Русе е град с традиция в областта на правораздаването, защото Апелативният съд, когато е създаден след Освобождението, е имал седалище в Русе, защото Русе има най-хубавата съдебна палата, защото Русе кадрово прекрасно е обезпечен и със съдии, и с адвокати. И смятах, че това ще бъде едно соломоновско решение, като предложа пет - да има и Варна, да има и Русе. Прие се пет. Тогава моето предложение беше тези пет седалища да бъдат: София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе, като разпределих как ще бъдат разпределени районите. Всичко това в моето предложение е обосновано с бройки на делата, как биха постъпили, с обезпеченост от сгради, с обезпеченост, от съдебни кадри, с обезпеченост от адвокатски кадри, с квартирно обезпечаване на тези, които ще отидат в апелативните съдилища, и тези, които ще дойдат пък на тяхно място от окръжния съд, дори с екологичните предпоставки, с възможностите на престъпни групировки да влияят или по-точно да пречат на работата на съда, защото съдът не се влияе, разбира се, от престъпните групировки.
Това беше моето предложение. В същото предложение дадох и какви са другите възможни решения. Пред другите възможни решения никъде нямам в първия момент предложение в петте съдилища единият да бъде Търново, а просто географски разпределях, че ако са само три, единият трябва да бъде в центъра. Единият да бъде в София, другият да бъде във Варна или Пловдив, не помня как беше, не, да бъде Пловдив в центъра на Северна България, всъщност да бъдат двата центъра на Южна и Северна България, където да има апелативен съд, т. е. София, Търново и Пловдив. Това нещо вече при приетото, че ще бъдат пет, значи беше само като една възможна хипотеза.
Направих като възможна хипотеза с отделения как ще бъдат при трите апелативни съдилища. И в заседанието на Висшия съдебен съвет казах, че поддържам предложението си за пет апелативни съдилища, както преди това бяха приети, които да бъдат в София, Пловдив, Варна и Русе, и обосновах защо трябва да бъдат тези пет.
Казах, че не съм длъжен и нямам основание да казвам кой какво е казал във Висшия съдебен съвет, но разискванията за мен показаха несъмнено, че предпочитанията не са за Русе, а предпочитанията са за Велико Търново, който е по в центъра на България, и комуникационно за всички места е по-добре, а и защото Търново е много близко до Русе.
За мен беше пределно ясно, че като го поставя на гласуване, ще бъде отхвърлено предложението за гр. Русе и тогава какво трябваше да направя - да отложа още едно заседание, да отложа пътуванията си, които правя сега до седалищата на апелативните съдилища, да блокирам нещата и на следващото заседание на Висшия съдебен съвет или да направя предложения за Търново, или никакво предложение да не правя и да оставим Конституционният съд да каже какво става.
Няма да направя това никога и да блокирам аз с мое поведение съдебната система. Затова аз казах, че към предложенията правя предложение за още един град - Велико Търново. Направи се една бюлетина с тайно гласуване, в която бяха шестте града, и всеки град да бъде предмет на гласуване от Висшия съдебен съвет.

Висшият съдебен съвет избра Търново, вместо Русе, и за Русе се получиха само четири гласа. И когато се гласува за Търново, само два гласа бяха "против" Търново. Тоест, следователно и някой, който е гласувал за Русе, е гласувал и за Търново. Очевидно, сигурно не е гласувал за Варна.
Това е резултатът и такъв е.
Питат ме дали ще обжалвам. Няма да обжалвам затова, защото аз съм направил предложение и за Търново, и очевидно като е приета една от алтернативите, които съм дал, нямам и основание да обжалвам.
Дали има право да обжалва областният управител? Това ще реши Върховният административен съд, когато разглежда делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Госпожа Шопова има право на реплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Не мога да бъда доволна от отговора на министър Гоцев, защото неговото предложение не е било категорично. При упражняването на парламентарен контрол ние днес установяваме, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е предложил да бъдат пет и е предложил седалищата, които спомена, след което обаче, забележете - след разискванията и по предложение на други членове на Висшия съдебен съвет, които нямат право да правят формалното процедурно предложение, той допълнително е въвел нова процедура. Аргументът "да не блокира работата на Висшия съдебен съвет" според мен е доста несъстоятелен и ако трябва да решавам казуса като юрист, ако предложението е било категорично, просто е трябвало да се гласува за тези пет града, за които е било предложението след гласуване броя на седалищата на апелативните съдилища. Значи липсата на категоричност при предложението на министъра е довела до развитието на събитията по-нататък. Това показва и направената бюлетина с шест града. Има някакво противоречие.
Другото съмнение, което се създава - да, ние не контролираме, нямаме право на парламентарен контрол върху дейността на Висшия съдебен съвет, но ние имаме право така да изменим Закона за Висшия съдебен съвет, че да няма съмнение в процедурите.
В случая аз изразявам сериозно съмнение за това дали досега законът дава най-добрата възможност при внасяне на определен въпрос, когато се знае кой е вносителят, след това как да се вземат решенията. И не смея да мисля по-нататък, когато ние имаме намерение да даваме право на други членове на Висшия съдебен съвет, освен министъра, да правят сериозни предложения и то за дисциплинарни наказания, от които може след това да последва и друг вид отговорност, какво би станало, ако процедурата, описана в закона, не е достатъчно ясна. Ще възникват непрекъснати спорове на самата съдебна система със самата себе си.
Така че, като изразявам неудовлетворението си от липсата на категоричност в предложението на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, предлагам на Народното събрание при обсъждане на измененията на Закона за съдебната власт внимателно да огледаме процедурните въпроси. В противен случай България може да бъде изправена пред много сериозни дилеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин министър Гоцев има право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шопова! Вие не сте доволна не от моя отговор, а от моето поведение. Аз обаче на народните представители искам категорично да заявя: работя в изключително добро взаимоотношение с Висшия съдебен съвет. Нямам никакви трудности с него и никога няма по изкуствен начин да си създам такива трудности или да направя така, че той да се противопостави по начин, че да бъде спряна работата на съдебната система.
Ако трябва да кажа какво предпочитах сега, когато е гласувано, ще ви кажа това, което казах, когато направих предложението. Предпочитам да бъда в Русе, защото Русе е един град с традиция и има най-добрите условия за апелативен съд. И това нещо аз го казах. Но ако трябва, след като виждам - затова не се изисква много умение, да видиш, че Русе няма да бъде избран, да спра избора за апелативен съд, да мине време и да не може да влезе в действие един закон, който вие сте гласували, това очевидно няма да го направя. Не го направих и не съжалявам, че не го направих. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
А колкото се касае до закона, ще ви моля да го направите така, че наистина законът да функционира добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
За процедура има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По правилник дневния ред трябва да продължим с първо четене на законопроекта за съсловните организации. Предвид това, че времето напредна и това е един изключително важен въпрос, който не би следвало да се разделя, аз предлагам да бъде отложено гледането на първо четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли желаещи да се изкажат? Няма никой.
Моля, гласувайте предложението за отлагане първото четене на законопроекта за съсловните организации на лекари и стоматолози.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
В края на заседанието давам думата на народния представител Николай Добрев за лично обяснение и остава да чуем само няколкото съобщения след това.
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, драги колеги! Позволих си да поставя на изпитание вашето търпение, защото всеки един от нас не е застрахован да изпадне в една много далече от нормалния морал ситуация.
Преди час, час и половина, без нито един действителен факт, без нито един разумен аргумент, без нито един сериозен мотив господин Божков ме обвини в самообогатяване чрез власт или самообогатяване чрез лично политическо влияние.
Искам да ви кажа, че аз едва днес се запознах и чух интерпретацията на господин Божков за Бургаските солници. Ако имах някакво най-елементарно действие - започвам от телефонно, от лобиране, от административен акт, бих се извинил на господин Божков и бих си поръсил главата с пепел. Но това не е вярно! Това е една плитко изфабрикувана легенда, една елементарна оперативна комбинация, една груба - извинете за силните думи, клевета.
Мога да отговаря и по втория му аргумент - че имало данни в икономическата полиция за неправомерно поведение на тези фирми. Аз питам господин Божков: с кой документ съм сезиран по този въпрос и защо трябва да бъда сезиран? Тогавашният началник на служба "Полиция", сега регионален директор на дирекцията на МВР в Бургас, можеше незабавно да предостави тези данни на съответните компетентни съдебни органи. Има ли и най-малък нюанс, че аз съм спрял такова съдебно дирене или преследване?
Няма да ви занимавам повече със скромната си личност, но искам да кажа и следното. С лъжата, с клеветата, с омърсяването на народни представители, независимо от коя политическа и парламентарна група са те, могат да се спечелят текущи политически и пропагандни дивиденти. Но в никакъв случай не може да се управлява енергично, компетентно и преобразуващо. И ако има някакви сериозни аргументи за моите действия, господин Божков може да ме даде на прокурора.
От всичко това, което каза, беше верен единствено фактът, че аз много добре познавам и съм в приятелски отношения със семейството на Весела Лечева и Манол Велев. Дай Бог и на вас да имате такива приятели. Защото приятелството в днешни времена, а и в миналото - то е отколешно, дълголетно, бих казал, никога не се базира само и единствено на бизнес и още по-малко - на криминален бизнес.
Благодаря ви за търпението. Извинявайте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Добрев.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по национална сигурност на 21 януари, сряда, от 15,00 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
Обсъждане на законопроект за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Комисията по енергетиката и енергийните ресурси ще проведе заседание на 21 януари, сряда, от 16,00 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при дневен ред:
Информация за резултатите от преговорите по доставката и транзитирането на природен газ - информира господин Евгений Бакърджиев.
Информация за готовността за разработване на закон за енергетиката - информира господин Иван Шиляшки - председател на Комитета по енергетика.
Обсъждане и приемане на план-графика на комисията за периода януари-март 1998 г.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 21 януари, сряда, от 15,00 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 при дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
И последното съобщение: Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 21 януари 1998 г., сряда, от 15,00 ч. в сградата на Народното събрание, зала "Запад" при следния дневен ред:
1. Приемане на становище по законопроекта за ратифициране на Протокола за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения и техните трансгранични потоци към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
2. Приемане на становище по решението за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 21 януари 1998 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,33 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов

Секретари:
Васил Клявков

Камен Костадинов