Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Любен Корнезов
Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат моята колежка госпожа Петя Шопова и господин Иво Атанасов. (Ръкопляскания.) Да им е честито!

Започваме работа, както беше обявено, с:
гласуване на проекта за решение за вот на недоверие към правителството.
Както знаете, съгласно правилника, гласуванията са явни.
Има ли друго предложение?
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господа министри, дами и господа народни представители! Аз ставам за трети път от началото на мандата на това Народно събрание, за да повторя една, според мен, елементарна теза, която някой тук не иска да разбере. Когато става дума за персонален избор, Народното събрание действа като в условия на избори. Всеки от нас трябва да се изправи пред съвестта си, да не се вслушва в прочутия партиен шепот на парламентарни групи и да се произнесе така, както искаме да го направим на предстоящите общи парламентарни избори. Не е възможно и в случая, когато се иска един вот на недоверие, чисто персонален въпрос, това да става с явно гласуване. Какво е това схващане за прозрачността в работата на Народното събрание? Настояват някои, и справедливо, да има прозрачност в едни приватизационни сделки, по други причини. Същината на парламентаризма иска винаги, когато се произнасяш по едно лице, това да го направиш тайно.
Тези изявления, които СДС бил направил, не съм ги чел, още в навечерието на миналата предизборна кампания, че всичко ще бъде толкова явно, че даже и гласуването на министри и т.н., просто противоречи на тази идея. В този случай Народното събрание действа като избирателно тяло. И както казвам винаги на шега и наистина, като избирателно тяло да имаш глава на раменете си всеки поотделно да прецени и да се произнесе.
Предлагам да се приеме решението, внесено от Парламентарната група на Демократичната левица, за тайно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Има ли противоположно становище?
Има думата господин Иван Иванов. (Реплики от ДЛ.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя противоположно становище с една ясна и точна позиция. Още преди конституирането на Тридесет и осмото Народно събрание, по време на предизборната агитация, кандидат-депутатите от Съюза на демократичните сили заявиха на своите избиратели, че в рамките на своя мандат те ще настояват и ще отстояват принципа на явното гласуване по простата причина, господин Ганев, че в България ние сме в условията на една представителна демокрация (смях в ДЛ) и по принцип ние изразяваме делегирани права. Права, които са ни делегирани, за всеки един от нас от 10 до 20 000 души, които са гласували именно за тук присъстващите 240 народни представители.
Народните представители от Съюза на демократичните сили нямат притеснение техните избиратели да знаят ясно тяхната позиция и да узнаят техния вот. Ако някои имат такива проблеми, нека отстояват принципа на тайния вот.
Аз декларирам, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили до края на Тридесет и осмото Народно събрание ще отстоява принципа, който те заявиха на своите избиратели, поради което се обявявам категорично против направеното предложение за таен вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване предложението, което направи господин Гиньо Ганев - гласуването за вота да бъде тайно.
Гласували 219 народни представители: за 85, против 130, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Чета проекта за решение:

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за гласуване на недоверие на
Министерския съвет на Република България

Народното събрание на основание чл. 89 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България за неспособността му да изпълнява задълженията си да опази обществения ред, да гарантира сигурността на гражданите и да се справи с престъпността."
Поставям на гласуване този проект за решение.
Гласували 212 народни представители: за 74, против 135, въздържали се 3.
Проектът за решение не се приема. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
За отрицателен вот има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Гласувах "против" вота за недоверие на правителството, първо, защото той бе поискан заради престъпността в България. Но беше поискан, забележете, от една партия, която счита себе си за политическа сила, и която партия, като политическа сила, в цялата история на България няма по-престъпна организация от тази партия. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Тук нейните позиции надхвърлиха всякакви рамки на политическа наглост и нахалство.
Второ, когато те пратиха едно лице тук първо да открие дебата и когато то заговори за връзката на управляващите с тъмни групировки и подземен свят, аз имах чувството, че тая госпожа се опасяваше, че правителството и хората които го избраха и го подкрепят, няма да се сетят кои са тия и тя все едно им казваше: ние обвиняваме вас за това, но не забравяйте, че ние направихме това нещо и продължаваме да го правим... (Смях в залата, ръкопляскания от СДС.)
И ако не ми беше голямата вяра в правителството и в министър-председателя, щях да си помисля, че има някакъв пазарлък ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ), някаква уговорка между опозицията да иска по тоя начин свалянето на правителството. ("Точно така, браво!" от ДЛ.)
И трето, господа, пролетта на 1997 г. ние избрахме това правителство и ни събираха месеци. Вие заговорихте: клати се и пада правителството... Четири години вие твърдите, че правителството се клати и пада и искате вот. Ще ви напомня приказката за лисицата и коча: тя още върви подир коча, за да падне това, което се клати, но не пада. (Силен смях и ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
За втори отрицателен вот има думата господин Димитър Абаджиев.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Той се изказва вече.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Не съм се изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Момент, да проверя. Не се е изказвал.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Пак не сте били наблюдателни.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах "против", защото от представянето на аргументите си и от всички изказвания на представителите на Социалистическата партия, която единствена внесе този вот, стана ясно едно: че дори и хипотетично да приемем за момент, че това правителство или което и да е друго правителство може напълно, сто на сто да се справи с престъпността - нещо, което никъде по света не се е случвало, тази партия отново щеше да иска вот на недоверие, защото една-единствена грижа има тя. Не грижата за престъпността, не грижата за болката и мъката на хората, а грижата за собственото си битие.
И тази партия за пореден път показа едно - показа навика си да трансформира собствените си политически недостатъци в аргументи срещу политическия опонент. Защото, когато господин Първанов говореше за страх и безперспективност, той всъщност очерта чувството на собствената си партия, която вече продължение на десет години не може да излезе от марксистко-ленинската джунгла, в която е потънала. (Единични ръкопляскания от СДС.)
И още нещо накрая. Вие казахте, че по време на изборите ще се понесе политическата отговорност. Уважаеми дами и господа отляво, политическата отговорност не се проявява като чувство само по време на избори. Това е перманентно политическо състояние, което се изпитва по време на цял управленски мандат, какъвто вие не сте имали и няма никога да имате (единични ръкопляскания от СДС) - чувство, което е свързано с чувството за отговорност за България, което при вас отсъства напълно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Господин Йордан Нихризов има думата, за да обясни трети отрицателен вот.
ЙОРДИН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри и колеги! Аз гласувах "против", защото този дебат ме убеди, че БСП не търсеше борба с престъпността, а желание да използва престъпността за своя предизборна борба. (Единични ръкопляскания от СДС.)
Аз гласувах "против", защото всички аргументи ме насочиха към мнението: "Крадецът вика - дръжте крадеца!".
Аз гласувах "против", защото целият този вот беше предизвикан, за да напомни за носталгията по онова време, когато нямаше престъпност, защото цялата власт беше престъпна. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
Аз гласувах като социалдемократ (оживление) "против", защото не исках да се връщат времената, когато ние трябваше да живеем много щастливо и да ръкопляскаме, а всъщност живеехме в един затвор, в един лагер - социалистическия лагер. И понеже не искам да победи тази носталгия, понеже не искам младите хора да видят какво представлява онова време, аз гласувах "против". (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Взимам думата, за да изразя благодарност на мнозинството от името на правителството. ("Браво!" от ДЛ.) Благодаря на Обединените демократични сили за подкрепата, най-вече защото те показаха колко несъстоятелна е тази теза от предлагания вот на недоверие за това, че правителството няма необходимото доверие, за да реализира мерките, които е предвидило като допълнително противодействие срещу престъпността.
Искам да посоча тук и като пример за европейско дебатиране тезата, която защити Българската Евролевица (смях и единични ръкопляскания от ДЛ), че е важен вотът на доверие или недоверие на избирателите, който ще се състои след три-четири месеца, а не тези опити за парламентарни машинации, които наблюдаваме. (Реплики от ДЛ.)
Този вот наистина се опита да извлече някакви политически дивиденти от мъката на хората. Това е тъжно. (Неразбираеми реплики на народния представител Стефан Нешев.) Този вот обаче се опита да се направи обикновените хора враждебни на тяхната държава. Очевидно това не се случи. Вотът показа общото отвращение от компроматите и клеветите. Показа не само реалното място на БСП на българската политическа сцена, но и в криминалната хроника.
Декларирам още веднъж, че за Министерството на вътрешните работи, за Министерския съвет, за това мнозинство на обикновените Демократични сили престъпността няма цвят. Призовавам съдебната власт да не се съобразява с никакви опити да се поставят политически чадъри над престъпниците. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Съгласно приетото вчера решение предстои да гласуваме и проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 054-01-133, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители.
От името на парламентарна група думата има господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Вчера, по време на срещата с президента на Република Турция Ахмет Неждет Сезер, президентът на Република България господин Петър Стоянов е изразил задоволството си от приемането на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация в частта му за възстановяване по административен път на насилствено променените имена на българските граждани. Ние имахме среща с българския президент господин Петър Стоянов по този въпрос и сме убедени, че неговата удовлетвореност от приемането на законопроекта на първо четене е искрена, както е искрено и желанието му той да бъде приет и на второ четене.
Само че се оказва, че неговото желание не е достатъчно. Защото месеци, след като този законопроект беше приет на първо четене, а преди това чакаше цели 11 години, тази несправедливост, това най-грозно последствие от възродителния процес да се реши по адекватен начин, българският парламент, управляващото мнозинство всячески блокира възможностите за приемането му на второ четене. Вчера за пореден път в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников за пореден път не допусна разглеждането на законопроекта по същество, независимо че той беше включен в дневния ред на комисията.
Искам да припомня, че миналата седмица се повтори същият сценарий. Чухме от него, че чака разпореждане от председателя на Народното събрание, за да включи законопроекта за разглеждане в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Аз питам: докога правата и свободите на малцинствата в България ще зависят от волята на един или друг държавник, а няма да бъдат следствие от стриктното прилагане на международните договори и договорености, с които България се е задължила?
Това изявление на българския президент, уважаеми колеги, снощи бе съобщено по всички електронни медии - по радиото и по всички телевизии. (Реплики от мнозинството.) Много моля, уважаеми колеги! Много моля! Намерете политическа воля да решите този въпрос, за да не взимаме по него повече думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Сега хората отново са с надежда, защото те знаят какво означава българският президент! Те знаят, че той е избран от едно значително мнозинство в България! Аз ви питам: вие уважавате ли си президента? Ще го поставите ли в унизителното положение той да се е ангажирал с едно, а вие да предприемате точно противоположни политически действия? Както междупрочем това се случи и през 1998 г., когато подобно обещание бе дадено и от българския премиер на срещата с многохилядна маса изселници в гр. Бурса.
Затова ви моля за пореден път, може би за последен, призовавам ви час по-скоро, още през следващата седмица, този въпрос най-сетне да бъде решен. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
От името на парламентарна група има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господа министри, господин министър-председател! "Не можем да изхранваме семействата си, не можем да заплащаме автобусните билети за превоз до предприятието, не можем да заплащаме животоспасяващи лекарства, лекарски прегледи и лечение, поставени сме в положението на бавно, но сигурно унищожение. Всичко това е резултат на неизплатени заплати за месеците октомври, ноември, декември и януари, компенсации за първото полугодие на 2000 г.
Напрежението се засилва още повече от факта, че липсва всякакво ясно виждане за бъдещето на предприятието. Няма оздравителна програма, няма перспектива за развитие, няма програма за алтернативна заетост за работещите в предприятието, както и за тези, които отново ще бъдат съкратени. Мизерното съществуване е наше тежко ежедневие.
Предупреждаваме ви, че спрямо нас целенасочено се упражняват действия от страна на управляващите, чието истинско име е геноцид!"
Чета ви част от декларацията, подписана от работниците и служителите на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот. И те декларират, че напрежението, което се поражда от нерешаването на проблемите на дружеството, може да се превърне в неуправляем процес, отговорността за който се носи от управляващите.
Подобно е положението, господа управляващи, в "Горубсо". Подобно е положението в целия въгледобив. А вие тук се занимавате с промени в Конституцията. Вие тук ни разказвате приказки за това как политическата опозиция в България държала политически чадър над престъпниците. Политическият чадър може да бъде държан само от тези, които имат политическата власт. И няма защо да се опитвате по този начин да оправдаете престъпното си управление, уважаеми дами и господа, управляващи!
Въобще къде живеете, в кой свят? Всъщност може би трябва да попитаме с кой самолет и с коя авиокомпания замина господин председателят на Народното събрание за Париж? (Ръкопляскания в опозицията.) Може би с авиокомпания "Балкан"? Най-вероятно не е с авиокомпания "Балкан", защото с авиокомпания "Балкан" е съдено да се возят или по-скоро да висят по летищата десетки други българи, по-обикновени от господин председателя на Народното събрание.
Вече три дни националният превозвач на Република България не осъществява международни полети! Спрени са всички вътрешни полети на авиокомпания "Балкан"! Това не се е случвало от 54 години, от съществуването на компанията!
Хаосът е пълен! Мажоритарният собственик предявява иск към българската държава пред Арбитражния съд в Париж за обезщетение от 230 млн. щатски долара.
Българското правителство заявява, че действията на собственика са имали за цел умишлен фалит и възлага на закрито свое заседание на агенцията да сезира Върховната касационна прокуратура за нарушение на продажбите на авиокомпания "Балкан".
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация заявява, че държавата няма намерение да поема управлението "Балкан".
Уплашен от заканите и действията на правителството, изпълнителният директор Франк снощи избяга от страната.
Ясно е, че в последния месец липсва какъвто и да е диалог между купувача на "Балкан" и българското правителство.
Демократичната левица оценява досегашните действия на правителството и на Агенцията за приватизация като изцяло недостатъчни, хаотични и декларативни. Те не съдържат активни мерки за защита на националния интерес и на правата на засегнатите граждани. Те не дават отговор на въпроса какво ще предприеме правителството, за да отстои доверието в националния български превозвач, да защити правата на държавата, отвоювани в редица международни договори в 35 страни от всички континенти.
Те не отговарят на въпроса как ще бъдат защитени правата на българите, работещи в авиокомпанията, натрупали дългогодишен опит и знания в поддържането и експлоатацията на самолети и принудени все по-често да търсят работа извън страната.
Не получават отговор и българските, и чуждестранни граждани, закупили билети от авиокомпания "Балкан", разчитащи на нея за неотложни делови и лични пътувания.
Демократичната левица счита, че правителството следва да разполага с всички възможни средства на основата на клаузите на приватизационния договор и на Закона за въздухоплаването и да осъществи незабавни разговори и действия по отношение на авиокомпания "Балкан" за незабавно възстановяване на полетите.
Ако това се окаже невъзможно, явно, очевидно е сключен договор, съдържащ неизгодни клаузи, увреждащи интересите и авторитета на България.
Време е министър-председателят да отговори пред Народното събрание и обществото на следните въпроси. Трябва да отговори министър-председателят, защото седем пъти тук министри и заместник министър-председатели са ни уверявали, че всичко в сделката с авиокомпания "Балкан" е наред. Това са правили и заместник министър-председателят Александър Божков, и министърът на транспорта Вилхелм Краус, и Петър Жотев, и сегашният министър на транспорта Славински. Всички вие тук седем пъти ни убеждавахте, че всичко е наред и седем пъти ни излъгахте!
Сега министър-председателят трябва да дойде тук и да ни отговори какви мерки предприема правителството, за да защити интересите на българските и чуждестранни граждани. Те в момента са над 600, които висят по летищата на Европа и света.
Какви мерки предприема българското правителство, за да защити интересите на работещите в авиокомпания "Балкан"?
Какви мерки предприема правителството, за да защити националните интереси на България?
Поради тази причина Парламентарната група на Демократичната левица предлага утре от 11,00 ч. да се състои извънредно заседание на парламента, който да изслуша министър-председателя (оживление в мнозинството) по предложените от мен проблеми. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Практиката е от името на парламентарна група делегации да не съдържат процедура, за първи път имаме и това. Приемам го и като процедура.
Има ли противно становище? (Оживление в залата.)
Моля, гласувайте предложението на господин Румен Овчаров за извънредно заседание в събота от 11,00 ч. с единствена точка в дневния ред - изслушване на министър-председателя.
Гласували 224 народни представители: за 88, против 132, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля да поставите на прегласуване предложението, което гласувахме преди малко. Става въпрос за повече от 600 българи. Става въпрос за българското знаме, което сега стои на нашите самолети по цяла Европа и света, което е поругавано, тъй като българският превозвач беше предаден от българското правителство.
Българският превозвач не е компания. Българският превозвач е България (ръкопляскания в ДЛ), България, която трябва да защитава своите граждани не само на територията на България, не само на територията на света, а и на територията на Космоса.
Не може едно правителство да нехае, когато един българин е застрашен. А това са повече от 600 души. Ние тук, 240 души, поне трябва за един от тях да помислим.
Моля да прегласувате и гласувайте по съвест, въпреки че е явно и се страхувате от този, който стои тук. (Бурна реакция в блока на ДЛ. Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Поставям на прегласуване процедурното предложение на господин Румен Овчаров за провеждане на извънредно заседание.
Гласували 228 народни представители: за 91, против 132, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Има думата заместник министър-председателят господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря, че проявихте мъдрост и отклонихте предложението утре да бъде проведена дискусия в детайли по клаузите в приватизационния договор за продажбата на Авиокомпания "Балкан".
Някой тук очевидно искаше в утрешния ден отново да се опитва да накланя общественото мнение в полза на една или друга политическа сила. (Силен шум, реплики, провиквания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, правя Ви забележка. Седнете си на мястото!
Господин Божинов, седнете си на мястото!
Господин Божинов - втора забележка Ви правя.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Сигурно, ако такъв дебат беше проведен, анкетите щяха да отчетат, че общественото мнение е отишло на ляво или на дясно с някой и друг процент. Това, което би загубила държавата обаче със сигурност е, че много внимателно купувачът на Авиокомпания "Балкан" ще следи какво се говори в парламента. И ако в опитите си някои тук да трупат дивиденти започнат да споделят клаузи, които са конфиденциални, ако започнат да текат заплахи какво трябва да направи и какво не трябва да направи правителството, тогава шансовете на нашата страна да не защити своите интереси, както подобава, по време на арбитражното дело в Париж намаляват.
Във вчерашните мерки, които бяха обявени, правителството каза, че някои от мерките ще бъдат направени, но няма да бъдат обявявани предварително. Това не е, защото правителството сега не знае какво следва оттук нататък, а именно да защити националните интереси. Наистина са увредени национални интереси и това вчера беше казано в декларацията на правителството. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев, и на Вас Ви правя забележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Тук се спомена преди малко, че е извършено предателство по отношение на българските граждани, които в момента чакат по летища или не могат да осъществят своите полети. Искам да заявя от името на правителството, че правителството ще помогне финансово на тези, които ще имат или имат такива проблеми. За да може обаче правителството чрез Министерството на транспорта да поеме тези разходи, е необходимо ръководството на Авиокомпания "Балкан" да се съгласи, защото в момента на закупуването на един самолетен билет той е основание след това всеки пътник да търси своите права по съдебен ред, но не може друг без съгласието на Авиокомпания "Балкан" да извърши този превоз. Това е задача на министър Славински - да координира дейността на своето министерство с ръководството на Авиокомпания "Балкан", за да се помогне на българските граждани и на всички граждани, които са закупили билети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, след малко ще напуснете залата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Хайде, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, отстранявам Ви за едно заседание.
Продължете, господин вицепремиер. (Шум в блока на ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ще кажа още нещо за приватизационния договор за Авиокомпания "Балкан". В момента на покупко-продажбата тази авиокомпания е с огромни задължения. Тези задължения не са трупани по времето на това правителство. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Авиокомпания "Балкан" беше включена в т.нар. списък за изолация. Това бяха около 60 дружества с тежки финансови проблеми, с огромни задължения най-вече към бюджета и към другите държавни органи. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михайлов, и Вас Ви чувам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Затова не бяха десетки кандидатите за Авиокомпания "Балкан" - защото това предприятие не беше атрактивно и нямаше как да бъде атрактивно, след като години наред преди това е било изпомпвано.
Искам да кажа и само една реплика по повод на претенцията на господин Овчаров за това, че правителството не се грижи и не следи проблемите на ВМЗ - Сопот. Благодаря за тази реплика, господин Овчаров.
Искам да се обърна към работниците и към синдикалните лидери на ВМЗ - Сопот. След няколко месеца, когато ВМЗ - Сопот нямаше какво да изпълнява - нито една поръчка за специалното си производство - през следващите няколко дни е поставена на карта съдбата на единствената голяма сделка, която може да увеличи финансовите потоци за това дружество. Ако механичният цех не започне работа до няколко дни, няма как тази сделка да бъде осъществена.
Държавата направи всичко възможно до този момент, за да облекчи финансовото положение на ВМЗ - Сопот. Няколко месеца бяха отлагани задълженията на дружеството по т.нар. "японски заем". Тези задължения бяха отсрочени и ще бъдат отсрочени за следващите няколко месеца. Държавата направи всичко възможно в рамките на закона, за да не предявява претенции по линията на данъчни ангажименти, по линията на ангажименти, които заводът трябва да плаща за общината.
Моята молба е към синдикалните лидери и към ръководството на завода и към работниците да направят всичко възможно, за да отидат на работа. Не е необходима среща с който и да е министър, защото сега поръчка има, но тази поръчка трябва да се изпълни, за да могат да дойдат постъпления. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, тъй като беше отхвърлено процедурното предложение за насрочване на извънредно заседание в събота за изслушване на министър-председателя, аз искам да бъде променено това предложение, като ние не фиксираме точния ден на изслушването и бих се обърнал към господин министър-председателя той да каже в близките дни кога е подходящо този въпрос да бъде поставен пред българския парламент.

Защото ако това не бъде направено от Вас, господин Костов, Вие ще създадете впечатление, че в тази съмнителна и користна сделка са участвали не само хората, които са я извършили, но и други хора от действащия кабинет, а не бих искал да смятам, че Вие имате участие в това дело. (Ръкопляскания в ДЛ.) Защото най-голямата опасност даже не е в това, че в момента не се осъществяват полети на БГА "Балкан", не е в това, е в критично състояние персоналът, а в това, че е на път да бъде ликвидиран българският авиопревозвач, който съществува около половин век. Възможно ли е Вашето правителство да върне България с половин век назад? Защото в България наистина преди половин век не е съществувала гражданска авиация. Но в окаяно състояние е и военната авиация, а България в първата половина на века имаше силна военна авиация. Дотам ли ще доведем страната, за да бъде съсипана от една сделка, в която цената е колкото на три скъпи апартамента в столицата? Може ли да бъде допуснато това нещо и да се твърди, че една такава власт не е престъпна?
Аз наистина бих искал, за да съхраним доверието към българския народ, да дадете доказателства, че това няма да бъде допуснато.
Обръщам се и към Вас, и към господин Жотев, не се обръщам към господин Муравей Радев, защото той имаше участие вече в управлението на авиокомпанията и също даде своя принос, за да стигне тя дотук.
Ето това трябва да бъде направено и Ви призовавам: изберете време и форма, в която наистина българският парламент да обсъди този въпрос и да направи необходимото да се спаси това, което вече изглежда критично. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
От името на парламентарна група има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Взимам думата от името на парламентарна група, защото виждам, че и днес в Народното събрание поради това, че има пряко предаване по телевизията, опозицията в лицето на Социалистическата партия наново започва да разиграва поредния цирк, който вече гледаме в рамките на две седмици. (Шум и реплики в ДЛ: "Как не Ви е срам!".)
Уважаеми дами и господа! Това, което в момента се прави, е поредното доказателство, че Социалистическата партия не се интересуваше нито от престъпността, нито от проблемите на БГА "Балкан". Вие, уважаеми дами и господа, не пожелахте да чуете изслушване по нито един от тези въпроси. Вие използвате само процедурата, за да чувате собствените си гласове.
И защо казвам това? Не защото така ми харесва, а защото го виждам вече в рамките на 10 дни. И днес, когато поискахте процедура и когато вицепремиерът Жотев започна да обяснява какво се прави от правителството, вашето поведение, което междупрочем е цяла седмица едно и също, е поведението на хора, които не желаят да чуват! Не желаят да разбират! Не желаят да изслушат! А искате процедура на изслушване!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ние искаме дебати.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вие просто искате само вие да говорите. Да говорите това, което сте си намислили, в еуфорията, която вече около 10 дни ви държи, защото в пленарна зала цяла седмица от ляво нищо друго не се чуваше освен истерично хихикане, подвикване, закачане, смях. Аз не разбирам тази грижа към проблемите на България по този начин да се изразяват. Според мен вие просто преиграхте и днес наистина просто минахте границата. Ако искахте изслушване, просто щяхте поне малко да се вслушате, но вие вече искате да чувате само своя глас.
Вие си повярвахте, уважаеми дами и господа! Но има нещо повече - с всичко това, което правите, вие всъщност пречите на нормалното развитие на България и поощрявате престъпността. (Шум и реплики в ДЛ.) Защото вие я прикривате, защото искате публично да бъдат изнесени данни, които ще подпомогнат хора, които в момента се подвеждат под отговорност за престъпления, които са извършили. Вие искате да им дадете шанс в момента да се измъкнат. Престанете да използвате политически средства за престъпни интереси! Това не е в интерес на никого. Престъпността наистина няма цвят и нека да не помагаме ние тук, в Народното събрание, за това да се възползват престъпни групировки от политическите спорове.
Още нещо искам да отбележа. Много се говореше за политическия чадър и за нуждата от диалог и от дебат. Уважаеми господа социалисти-комунисти! Ако вие наистина искахте дебат по тези теми, искам да попитам и още нещо: защо не поискахте вота на недоверие да бъде включен в дневния ред на парламента за тази седмица? Вие не поискахте! Вие написахте нещо, хвърлихте го, след това написахте едни процедурни правила, които дотолкова се бяхте увлекли в радостта си, че искате вот на недоверие, че написахте грешно, преписахте думи от стари вотове, стари заглавия. Стари филми са това!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нещо си се объркала.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Миков, хубаво е, когато се подготвят сериозни неща, като вотове на недоверие, изслушване на премиер, да се отнася сериозно опозицията към това. Тогава може би ще ви повярват. Вие направихте едно представление, което обаче моето впечатление е, че с нищо не спечелихте. Това, което е необходимо в момента е не наново тук да се упражняваме по красноречие. Необходимо е да се свършат конкретни действия, конкретни мерки - и в областта на борбата с престъпността, и в областта на това да бъдат решени проблеми и с БГА "Балкан" в т.ч. Защото вие в момента имате представител в Надзорния съвет в Агенцията за приватизация и можете да стигнете до всеки един документ и можете да поискате и разваляне на сделка, ако това е важно.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Няма да лъжеш!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Овчаров, вашето правителство лъжеше и Вие бяхте участник в това правителство на Жан Виденов. То беше подкрепяно от Георги Първанов като заместник-председател на Българската социалистическа партия. Всички знаем кой лъжеше и кой разсипа България! (Ръкопляскания в мнозинството.) Господин Овчаров, истината е, че вие имате представители в момента в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и това стана, защото ние искаме да има повече политически сили и прозрачност именно в тези процеси. И ако там има допуснати грешки, ако има дори извършени престъпления, нека тези хора да понесат отговорността си. Но нека не допускаме в бъдеще това и нека не ставате проводник, спрете се, защото стимулирате престъпността! Прикривате престъпността, направихте го и по време на вота на недоверие, когато господин Първанов за пореден път спусна политически чадър над Кирил Добрев, който се оказва, че не може да бъде засяган, само затова, защото е член на Българската социалистическа партия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Цялата власт е у вас! Ако искате, съдете го!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Само защото е член на Българската социалистическа партия и се намира във вашите висши органи.
Уважаеми дами и господа, в заключение искам да кажа следното. Може още много представления да се опитате да направите, по-важното е реалните действия. Реалните действия и аз от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили настоявам пред правителството на Република България наистина да се предприемат всички конкретни действия и мерки за това да се стигне до най-доброто решение относно приватизацията на БГА "Балкан". И ако трябва да се развали сделката, да се развали, но да се развали така, че да има позитивни последици за българската икономика и за българския народ. Това са неща, които трябва да бъдат направени. (Неразбираема реплика на народния представител Стефан Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете залата!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това са неща, които трябва да бъдат направени, но българският парламент не може да играе ролята на прикритие. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
За процедура - господин Бончев.
Но ви предупреждавам, че ако не започнете конкретно с процедурата, ще ви отнемам думата, защото може до края на заседанието да си играем на процедури.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защото светят прожекторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами прожекторите, телевизията ги показва и...
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Не, дайте да говорим сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, точно сериозно искам да говорим.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Да говорим сериозно, няма прожектори, няма телевизии!
Уважаеми господин председател, господа министри! Аз съм стъписан от това, което каза господин Жотев и затова вземам думата за тази процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете си процедурата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Процедурата ми е следната: има секретни клаузи в договора. Българският парламент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Такава процедура няма, господин Бончев. Моля, напуснете трибуната! (Изключва микрофоните.)
Господин Бончев, отнех Ви думата, напуснете трибуната!
(Народният представител Веселин Бончев довършва изказването си пред изключен микрофон.)
Господин Бончев, научете правилника! И научете най-после, на края на четвъртата година какво е процедура.
Госпожа Дончева - също процедура.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предвид присъствието на министъра на вътрешните работи в залата, правим процедурно предложение да бъде изслушан за петте застреляни тази нощ - двамата в джипката на "Надежда" и двамата при престрелката пред Турското посолство, от които единият вече е починал във Военна болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. И това не е процедура. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
За процедура - госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Правя процедурно предложение във вторник от 15,00 ч. парламентът да заседава на закрито заседание - извънредно.
Ние слушахме преди малко мотивите от едната и от другата страна за сделката на авиокомпания "Балкан". Да, госпожице Михайлова, има нещо престъпно, но престъпна е сделката за авиокомпания "Балкан". И тя не е направена от лявата страна на залата. Има хора, които трябва да отговарят. Да, в Агенцията за приватизация има представител на Демократичната левица. Той е гласувал "против". (Ръкопляскания от ДЛ.) Но там има записана клауза, че те трябва да спазват тайна и ние не знаем анексите към договора и не знаем защо българското знаме не е в небето, а е долу, на земята. Ние не знаем защо се продаде за 150 хил. долара авиокомпания "Балкан". Защо в момента... (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И на Вас Ви отнемам думата, защото и Вие не знаете правилника. (Свиркания, шум, чукане по банките и неодобрителни реплики от ДЛ.)
Госпожо Масларова, предложение за закрито заседание се прави от една десета от народните представители. Вие не посочихте и какъв дневен ред искате. След което трябва да обявя прекъсване на заседанието, изпразване на парламента, закрито обсъждане на мотивите и т.н. - една процедура, която добре знаете. Направете я по съответния ред.
Моля, напуснете трибуната, за да преминем към гласуването. (Шум и неодобрителни реплики в ДЛ.)
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Иван Николаев Иванов и група народни представители.
Гласували 226 народни представители: за 119, против 85, въздържали се 22.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Иван Генов.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Категорично гласувах "против" законопроекта за изменение на Конституцията на Република България по няколко принципни съображения.
Първо. Преди да променяте Конституцията, уважаеми господа от СДС, трябва да се научите да я спазвате, да я уважавате, да имате респект от нея. Да демонстрирате решимост за създаването на демократична, правова и социална държава, а не да ни оставяте в наследство една полицейска, криминална и мафиотска държава. (Част от народните представители на СДС напускат залата.)
ИВАН ГЕНОВ: Второ. От морално-политическа гледна точка Конституцията може да се променя от такова Народно събрание... (Шум и неодобрителни реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Агов и господин Праматарски, моля ви!
ИВАН ГЕНОВ: ..., което се ползва с нарастващо доверие и стабилен авторитет от един възходящ парламент, който се крепи върху широкото обществено съгласие.
Днес Тридесет и осмото Народно събрание е несъстоятелно от всяка страна - законодателна, политическа, морална. Това Народно събрание е отрицание на консенсуса, разбирателството и толерантността. То няма право да се докосва до главното постижение на демокрацията на Република България - нейния основен закон.
Трето. Уважаеми господа от СДС, научете се да тачите и чествате Конституцията - 12 юли, като най-светла дата в новата ни история, а не да ангажирате законодателния храм с позорни и цинични партийни мероприятия по повод безсилието на онези, които не искаха България да бъде първата страна в Източна Европа с модерна Конституция. Много малки сте пред тази светиня.
И накрая, уважаеми господа от СДС, нима не виждате, че вече сте отчайващо, затлъстяващо малцинство в обществото? Вие не сте в състояние да решите нито реален проблем на хората. Вие сте чужди на онази демократична държава, която ние, авторите на Конституцията, заложихме в нейните основни начала и норми. Довиждане до Тридесет и деветото Народно събрание, когато ще бъдете изтласкани в далечния ъгъл, незабележими и по-малко вредни. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Генов.
Господин Михаил Миков има думата за обяснение на втори отрицателен вот.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Днес на таблото се изписа истинското доверие към българското правителство и към това мнозинство.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо говориш такива глупости!
МИХАИЛ МИКОВ: 119 гласа бяха изписани там, а то бе избрано преди четири години с над 170 гласа. (Ръкопляскания и възгласи от ДЛ: "Браво!" "Браво!")
Ние ви убеждавахме, че не може да се злоупотребява с парламентарното време, да се внасят проекти като този, който се обсъждаше тук вчера, а трябва да се решават истинските проблеми на обществото. Вие - обратното - губите времето на парламента с политически спекулации. Спекулации, които имат само една цел: да прикрият истинските проблеми на българските граждани и с престъпността, и с безработицата, и с тежкото състояние на бизнеса и на обикновения човек.
Въпреки ясните индикации за изхода от това гласуване, политическото ви твърдоглавие вчера и днес доведе до този резултат. Доведе до тази загуба не само на парламентарно време, но и загуба на българските граждани в решаването на техните проблеми.
Но вие си служите обикновено с политическата спекула, включително и преди малко, когато споменавахте за компанията, продадена за 150 хил. лв. и купените машини на правителството за 30 млн., така че политическата спекула и в този случай беше вашето оръжие, но резултатът от това обсъждане по Конституцията днес се видя - 119 гласа. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Иван Иванов има думата за обяснение на трети отрицателен вот.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Гласувах "против" предложението за промени в Конституцията, защото чрез тях вие достигнахте един своеобразен връх на политическата си демагогия. Има ли сериозен икономист в държавата, който не знае, че общините са в бедствено положение не защото сами не могат да определят своите местни данъци и такси, а защото Муравей Радев, Иван Костов и вие като парламентарно мнозинство централизирате финансовия ресурс на държавата към централната администрация, а оставяте трохите за общините.
Вас не ви е грижа, че учители и лекари не получават с месеци своите заплати, че социално слабите, чийто брой утроихте, не получават по половин година социалните си помощи. Вие се готвите за предстоящата предизборна кампания, в която да насочите недоволните хора към кметовете, недоволството към БСП, която не е подкрепила вашите предложения за промени в Конституцията. Изгубихте цял ден на българския парламент, за да отклоните вниманието на хората от въпроси, които си задават всеки ден: защо правителството и хората около него станаха толкова богати, докато 70% от българите са на ръба на мизерията? Как така приватизацията е най-големият ви успех, докато всеки ден десетки български фирми като "Балкан" фалират? Защо децата на управляващите учат в чужбина, докато талантливи българчета не могат да се образоват, само защото родителите им са бедни? Как така правителственият кръг "Олимп" притежава "Златни пясъци", докато 75% от българите вече трета година не могат да заведат децата си на море? Защо в края на четиригодишното управление на Иван Костов българските пенсионери живеят от подаяния? Един милион българи са безработни, а българската нация има най-ниския стандарт на живота в цяла Европа.
Вчера вие направихте най-бездарния си политически спектакъл, написан от некадърен сценарист, поставен от слаб режисьор и изпълнен от още по-слаби артисти. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
И за точност в протоколите - една малка корекция на резултата от гласуването: гласували са 224, а не 226. "Против" са 83, а не 85, защото са използвани картите на двама отстранени депутати. (Шум и неодобрителни реплики от ДЛ.)
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Новопостъпили питания в периода от 9 до 15 февруари 2001 г.:
Питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно сроковете за довършване на ликвидацията на МДП "Септемри" - с. Смоляновци, област Монтана и последствията от уранодобива в района на дейността му. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари.
Питане от народния представител Анелия Тошкова към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно възстановяване на собствеността върху недвижим имот - лагер "Велатр" в гр. Ракитово на община Септември. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари.
Питане от народния представител Анелия Тошкова към Муравей Радев - министър на финансите, относно финансова ревизия на Държавен финансов контрол в община "Септември".
Отговорите на всички въпроси и питания са за 23 февруари.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приложението на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Питане от народния представител Ангел Такев към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на "Каолин" АД - гр. Сеново, община Вятово, Русенска област.
Питане от народния представител Иван Борисов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно статута и съдбата на бившия чугунолеярен комбинат Враца.
Питане от народния представител Станимир Калчевски към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно развитието на Добруджа в годините на демокрацията.
Питане от народния представител Атанас Папаризов към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно основни насоки и резултати от дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по осъществяване на държавната политика, свързана с водоснабдяването и канализацията на населените места, и за привличане на частния сектор във водоснабдяването.
Питане от народния представител Руси Статков към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно спешни мерки на Министерството на земеделието и горите за проучване на жалби за нарушаване на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в с. Горно Озирово, община Вършец, и с. Крапчене, община Монтана.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Господин Борисов има и писмен отговор на актуален въпрос от министър Антони Славински.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Моля квесторите да поканят вицепремиера Петър Жотев в залата.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на питане от народния представител Румен Такоров.
Господин Иванов, и Вашият отговор от министър Славински.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Димо Петров.
Моля квесторите да поканят вицепремиера.
За процедура думата има господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Моля, господин председател, да направите бележка на заместник-председателя на Министерския съвет за неуважение към Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на икономиката! Моят въпрос е свързан с един изключително болен и важен проблем на община Долни Чифлик. Става дума за пречиствателната станция на града, която, когато е строена през 70-те години, е включена в рамките на тогавашния завод "Тича" в гр. Долни Чифлик и обслужва население около 8 хил. души. Междувременно завод "Тича", вече АД "Тича" е приватизирана и то заедно с пречиствателната станция, което създава много сериозен проблем за града, особено като се имат предвид проблемите със засушаването, разходите и проблемите изцяло на водоснабдяването и на регулирането на водните ресурси и съответно на отпадните води.
Моля да ми отговорите: каква е съдбата днес на тази пречиствателна станция в гр. Долни Чифлик? Доколко е запазена тя като държавно участие в материалните активи? Ще бъде ли прехвърлена на общината или по какъв начин ще бъде гарантирано осигуряването на гр. Долни Чифлик за обслужване на града и осигуряването му при необходимостта от пречистване на водите на общината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Във връзка с въпроса, който ми задавате, трябва да Ви кажа, че мажоритарният пакет от акциите представлява 67 на сто на "Тича" АД, Долни Чифлик и е бил предмет на сделка, осъществена от Центъра за масова приватизация. Чрез масовата приватизация са били приватизирани 67 на сто от акциите. 2,4 на сто са били заделени за удовлетворяване на реституционни претенции. 6,32 на сто от акциите, представляващи остатъчния дял, са били предоставени на Центъра за масова приватизация за продажба чрез централизиран търг, а държавният дял е 0,28 на сто.
На 6 април 1998 г. Агенцията за приватизацията е сключила договор за приватизационна продажба на останалите 24 на сто от акциите на "Тича". Купувач по договора е работническо-мениджърско дружество "Тича 96". Поради факта, че предмет на продажбата е миноритарен пакет от акциите на дружеството и купувачът не би могъл да участва в неговото управление, в договора между Агенцията за приватизацията и работническо-мениджърското дружество не са предвидени задължения. В такива случаи основно и единствено задължение на купувача е да заплати покупната цена. Тя е била в размер на 727 хил. 500 лв. Купувачът е заплатил 10 на сто от цената, тоест 72 хил. 750 лв., а останалите 90 на сто от нея в размер на 654 хил. 750 лв. следва да се заплати по договорената схема за разсрочено плащане.
По отношение на пречиствателната станция, трябва да Ви уведомя, че към момента на сключване на сделката за миноритарния пакет от акциите на дружеството пречиствателната станция е собственост на предприятието и е била отразена в дълготрайните материални активи на дружеството.
След проведени разговори от Агенцията за приватизация с Министерството на околната среда и водите и Центъра за масова приватизация, е констатирано следното: единственият оправомощен орган, който може да определи състоянието и статута на пречиствателната станция към настоящия момент, е Министерството на околната среда и водите. И това е въпрос, който само по формален признак, а именно, че дружеството е приватизирано, е отправен към мен. Отговорът по същество можете да получите само от Министерството на околната среда и водите и затова трябваше да го адресирате до госпожа Манева. Надявам се, че ако направите това, ще получите удовлетворителен отговор.
По отношение на това как ще се обслужват нуждите на общината, считам, че това би следвало да се уреди чрез договаряне между двете страни - дружеството и общината. За Агенцията за приватизация не съществува законов или договорен механизъм, чрез който да осъществява въздействие върху използването на пречиствателната станция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председателя.
За реплика има думата госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, аз Ви благодаря за отговора, който, за съжаление, препраща само моя въпрос към госпожа Манева. И тъй като това е един изключително важен и болезнен въпрос за цялата общественост на община Долни Чифлик, аз си мисля, че той не може да остане само в рамките на доброто желание на новия собственик на предприятието, и ако той реши, ще предостави или ще се стигне до договореност за обслужване на града.
Смятам и се надявам и на Вашата подкрепа при разговорите с госпожа Манева при един изключително важен публичен обект със значимост за цялото население на град Долни Чифлик, да се намери едно наистина разумно и добро решение, за да не се окаже град Долни Чифлик поставен пред екологическа катастрофа и въпрос, който може да доведе до проблеми с прочистването на водите на града и здравето на хората и разчитам на Вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин вицепремиер, преди известно време в Народното събрание Вие отговорихте на мое питане относно прекратения договор на АЕЦ "Козлодуй" с "Уестингхаус", който по Ваша оценка е бил неизгоден за страната.
Същевременно пред Народното събрание Вие поехте ангажимент да се извърши оценка на щетите за държавата и да се посочат отговорните лица. Имам информация, че комисията, натоварена с тази задача, е предала в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси своя доклад, който се намира от доста време при председателя, господин Шиляшки.
Моля за отговор на въпроса: на каква сума възлизат щетите, нанесени на държавата с този неизгоден договор, и кои са персонално отговорните лица за това, какви мерки ще предприемете срещу тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! Аз изпълних ангажимента, който поех оттук преди няколко месеца. За да се изяснят въпросите, свързани със завършването на Цеха на радиоактивни отпадъци в АЕЦ "Козлодуй", беше създадена специална комисия със заповед от 18 октомври 2000 г. Основната задача на комисията беше да оцени причините и обстоятелствата, поради които обектът е бил забавен и оскъпен. Комисията приключи своята работа в края на 2000 г. с доклад, който беше представен в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, както вече беше посочено и в информацията, която Ви представих на 11 октомври миналата година.
Причина за нанесените загуби е неперфектно сключения на 25 октомври 1991 г. договор от Комитета по енергетика, представляван от "Енергоимпекс" в лицето на господин Новаков и господин Арнаудов, и "Уестингхаус". Както и фактът, че в периода от 1994 г. до 1997 г. правителствата и отговорните държавни органи не са създавали необходимата организация и финансиране за изпълнението на проекта.
Основната причина за загубите обаче е сключването на посочения договор, което е станало при липса на нормативна уредба за възлагане на поръчки. Освен това плащането на цялата сума е било извършено авансово. Рядко се договаря такава изгодна клауза за изцяло авансово плащане, но това е станало, това е факт.
Изводът е, че липсата на институционален контрол и допускане изпълнението на значими договори, без да се поставят конкретни изисквания към длъжностните лица, са довели до значителни загуби за страната ни. Комисията на АЕЦ "Козлодуй" се е натъкнала на липса на първични документи и тук идва проблемът, защото липсата на тези първични документи затруднява посочването на конкретни виновни лица. Предложението на комисията е, че за да се изясни степента на отговорност и наличието на персонална вина, трябва да се сезират специализираните държавни органи по отношение на длъжностните лица, участвали при подготовката и сключването на този договор през 1991 г., а също така и в целия период на реализацията на този проект от 1991 г. до 1995 г. И аз подкрепям това предложение.
В периода 1997-2000 г. за изграждането на този Цех за преработка на радиоактивни отпадъци Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, както и Националната електрическа компания, са осигурили финансиране в размер на над 28 млн. лв. Получихме и подкрепа от международни институции и резултатът стана ясен преди около седмица, когато всъщност беше, така да се каже, тържественото откриване на този цех.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Какво открихте?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Чувам една реплика на господин Овчаров: какво сме открили? България за първи път се отнесе цивилизовано с остатъците от ядреното гориво, а също така с всички материали, които по един или друг начин са били в допир с радиоактивна среда. Изгради се по висока технология на "Уестингхаус" едно цялостно съоръжение, което не създава никакви проблеми за сигурността както на хората, които работят в централата, благодаря Ви за този въпрос, господин Овчаров, така за региона около АЕЦ "Козлодуй", така за нашата страна, а също така и за нашите съседи и цяла Европа.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Вие го открихте миналата седмица.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Да, миналата седмица го открихме.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Но то е сбъркано там, бе, господин Жотев! (Весело оживление в блока на ДЛ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е сбъркано! Има нещо сбъркано във Вашите разсъждения. (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на ДЛ.)
По това време е била създадена необходимата организация за строително-монтажни дейности и доставка на допълнително необходимото оборудване. Изграден е независим строителен контрол, чиято дейност в голяма степен е била подпомагана активно от страна на главния проектант - "Енергопроект".
Осигурена е и подкрепата на английската фирма "BNFL", която сега е собственик на "Уестингхаус", при усвояване на технологията и отстраняване на установените пропуски.
В резултат на много усилия до края на 2000 г. строително-монтажните работи по Цеха за преработка на радиоактивни отпадъци бяха завършени, и както казах, откриването на този цех стана преди една седмица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Лъчезар Тошев за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин Жотев.
Аз се надявам, че на базата на този доклад на комисията Вие ще сезирате прокуратурата, за да бъдат открити виновните за нанасяне на тези значителни щети, по мои данни за 5,5 млн. долара са били щетите, нанесени с този неизгоден договор. Ако е така, мисля, че имате пълно основание да сезирате прокуратурата. И не само основание, но и задължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
За процедура има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин заместник-председател, колеги! Господин председател, мисля, че трябва да се състави някакъв ред в това Народно събрание, въпреки че последните му дни изтичат, тъй като не е редно, когато един народен представител задава въпрос на един министър и той го пита за ябълката, министърът да му отговаря за спанака. Има цял отдел в администрацията на Народното събрание, който може да извърши поне елементарното - да провери дали отговорът на съответния министър отговаря на зададеното питане от съответния народен представител. Става въпрос за писмените питания.
Ето, аз ще ви дам пример с това, което днес получих отговор от господин Чачев. За пет дни се сменят трима изпълнителни директори в "Пътинженерингстрой" - Търговище. И аз го питам защо и на кого са мотивите, и кой е дал имената на тези хора, които да бъдат назначени.
Ще ви зачета точно какво ми отговаря министър Чачев:
"С протокол еди-кой си номер на общото събрание на дружеството в качеството ми на представител на държавата, като едноличен собственик на капитала, предложих за управител лицето Драгомир Драгнев - началник "Механизация" на пътностроителна фирма. Това е човек, който е завършил МЕИ. Това назначение беше причина за нови вълнения в дружеството. След като бях уведомен и се убедих, че на господин Драгнев са съставени актове за административни нарушения от ТДУ ДФК, предприех незабавни действия за смяна. По предложение на областния управител, назначих лицето Божидар Тодоров.
Добре, господин Чачев, Вие много добре знаете, че когато господин Йорданов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Чачев го няма.
РУМЕН ТАКОРОВ: Само да си завърша, за 30 секунди, господин председател. Когато имаше обявен стачен комитет за свалянето на инж. Миков и беше назначен господин Йорданов, тогава имаше стачен комитет, не бяха допускани хора, тогава защо не се сетихте именно да предприемете условията на колектива, а сега, в момента нито един не е излязъл при тези смени, защото те не можаха да разберат, че тези смени са направени. Дори управителят не можа да се регистрира, че този управител беше свален от вас.
Искам пак да ви кажа процедурата, господин председател. Тези наши питания, които ги искаме, се четат от служителите в Народното събрание. Те излизат дори и преди да стигнат до нас и отиват в координационните съвети на СДС. Затова нека оттук нататък един човек да отговаря за това дали тези наши питания, които сме правили, отговарят на това, което ни е отговорено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Такоров, чл. 41 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание много ясно казва какво е процедура и аз съм сигурен, че Вие го знаете. Искахте да си кажете думите, казахте си ги не за две, а за три минути. Краткият ми отговор е, че нито отговорите на министрите, нито въпросите на депутатите могат да бъдат цензурирани от който и да е в Народното събрание. Ако не сте доволен от отговора, ще си направите нов въпрос и ще получите отговора.
Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря господин председател.
Господин вицепремиер, знаете, че моите въпроси към Вас винаги са добронамерени, тъй като аз уважавам професионалистите и се моля Богу България да дочака едно правителство на експерти, програмно правителство на специалисти като Вас с политическа подкрепа на тези, които спечелят изборите.
Искам да Ви питам две неща. Тъй като изчезна страницата от Интернет, хвърляща светлина върху приватизационните сделки в България, какви мерки ще вземете, за да има информация гражданското общество?
Мотивите ми. В условията на глобализация се смята, че изборите са достатъчни да направят правителствата отчетни пред обществото. Това е страшно важно! Трябва да се осигури достъп на цялата информация, иначе чуждите инвеститори ще избягат от България и няма да се интересуват от нас, това ще бъде фатално за отечеството. В случая прозрачността е безсмислена, ако няма механизъм за носене на отговорност. Това нещо трябва да го постигнем на всяка цена.
У нас съществува неписан закон да не бъдат пипани тези, които подписват приватизационни сделки, а господата от БСП и от въпросния европомияр, дето тук говореше абсурди от тази трибуна вчера, и той има представител...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, правя Ви забележка за непристойни квалификации на Ваш колега.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... в Агенцията за приватизация. Нито един от тях не се обадил защо приватизационните сделки са непрозрачни и защо страницата изчезна от Интернет. Значи те са отговорни. И ляво, и дясно, и въпросния призрак там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, правя Ви втора забележка.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз не цитирам никой, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, Вие цитирате народен представител.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не, познавам правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, недейте сега с такъв език! Продължете.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Приватизационните договори по закон не са секретни. За хората, които ни слушат долу, в чиито джоб е бъркано вече единадесет години, повтарям, приватизационните договори по закона не са секретни. Те се обявяват в "Държавен вестник". Различни министерства и Агенцията за приватизация непрекъснато изменят приватизационните договори, вместо да следят строго за тяхното изпълнение. Дебело подчертавам - строго трябва да проследяват какво трябва да става.
Съдбата на България в следващите години ще зависи от частната икономика, създадена от приватизацията. Това е РМД-икономиката, приватизационните фондове и офшорките. Провалите трябва да бъдат предвиждани и предотвратявани. Не искам да цитирам "Балкан". Мога да цитирам още сто предприятия. Те трябва да бъдат предвиждани и предотвратяване. Иначе, в противен случай, икономиката и държавата ще се превърнат в хаос.
Не може да бъде обект на търговска тайна цената на сделката, ангажиментът за инвестиции, работните места, поетите задължения, начинът на заплащане и т.н. Тези категории се формират в условията на конкуренция, която се води по определено от закона правило. Ние не искаме бизнесплановете на новите собственици, искаме договора за продажба.
Мисля, че бях достатъчно ясен. Благодаря и чакам Вашия отговор, господин уважаван вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители уважаеми господин Ганчев! Министерство на икономиката публикува на своята страница в Интернет пълна информация за процеса на приватизация на български език и на английски език. За поддържането на тази информация се грижат три отдела в министерството. Това са отдел "Анализ, маркетинг и реклама", отдел "Информационни технологии" и отдел "Връзки с обществеността". Служителите в тези три отдела са в непрекъсната връзка помежду си и в координация, така че информацията да бъде актуализирана своевременно. В Интернет-страницата информацията е актуална към 15 февруари 2001 г.
Господин Ганчев, моля Ви да приемете извиненията на Министерство на икономиката, ако сте имали проблем с достъпа до Интернет-страницата на Министерството на икономиката. Това вероятно е станало в момента, когато тя е била актуализирана. Този проблем изниква много рядко и става въпрос за затруднен достъп до страницата в рамките на няколко минути - тогава, когато данните се актуализират.
В частта й за приватизация в Интернет-страницата се съдържат данни за търговските дружества от промишлеността, търговията и туризма, които се предлагат за приватизация с подробна оферта за всеки обект, а именно: седалище, отрасъл, предмет на дейност, основен капитал, етап на приватизационната сделка, процент, определен за касова приватизация, правното състояние на дружеството, инфраструктурата, сградния фонд, номенклатура на продукцията, доставчици, клиенти, конкурент, технологично оборудване, технологично описание на производството и персонал. Публикуват се и данни за сключените сделки за цялата 2000 г. и от началото на 2001 г. по търговски дружества, дата на договора, продадени акции, цена в лева, цена във валута, левова равностойност на валутата, поети задължения за инвестиции, поети задължения за нови работни места и купувач на сделката. Тоест, всички тези реквизити, които Вие изброихте, в Интернет-страницата на Министерството на икономиката за отраслите, които покрива Министерството на икономиката през 2000 и 2001 г., това се прави.
В нашето министерство е пред стартиране нов вариант на Интернет-страницата, в която се съдържа пълна информация в помощ на бизнес-партньорите и широката общественост. В нея се включват допълнителни материали за следприватизационния контрол, за който Вие също говорите. Информацията ще позволи на потребителите на Интернет-страницата да научат не само резултатите от следприватизационния контрол, но те съдържат образци на изискванията за водене на отчетите. За създаването на този вариант на Интернет-страницата беше работено професионално и бих казал с ентусиазъм от един млад екип от няколко месеца. Надявам се, че новата страница ще бъде достъпна за потребителите до края на м. март. Новата страница е с модерен дизайн. Той по нищо не отстъпва на сайтовете на сродни държавни институции по света и съдържа цялата публична информация, която е пряко свързана с дейността на министерството. Не смятам, че сега е необходимо да навлизам в подробности по структурата на сайта, но ако е необходимо, господин Ганчев, може да бъдете поканен на една от презентациите, която работният екип ще направи, за да улесни потребителите.
В заключение искам да кажа няколко думи по това как се извършва следприватизационния контрол, тъй като Вие засегнахте този въпрос, макар че съм имал шанса тук, от парламента, да говоря как в Министерство на икономиката се извършва следприватизационният контрол. Попитайте който искате специалист от Министерството на икономиката, който, когато стане въпрос какъв е отговорът на министерството, когато някой поиска промени в ангажиментите за работни места и инвестиции, дори и най-неопитните специалисти знаят какво ще подпише министърът. А то е: "Плащайте, създавайте работни места, инвестирайте, иначе лошо". Това го казват и най-младите специалисти. Има изключения обаче тогава, когато молбата за промяна на някоя от клаузите за договора, свързани с работни места и с инвестиции наистина е основателна и породена от обективни икономически условия. Тогава ние сме готови да водим разговори и ако проверката покаже, че наистина тази молба е основателна, ние не поставяме формална преграда, примерно, пред който и да било купувач, било то български или чуждестранен, било то РМД или така наречения стратегически инвеститор. Само че нашата проверка трябва да покаже, че такива промени могат да се правят.
Иначе съм напълно съгласен с Вас, че тези елементи по отношение на инвестиции, работни места и т.н. са били елемент на конкурентната борба при избора на потенциалния купувач, така че всеки, който е обещал нещо и няма обективни пречки това да бъде изпълнено, да бъде добър да си изпълнява ангажиментите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин вицепремиер. От Вашите уста в Божиите уши. Искам колкото се може повече работни места и колкото се може повече инвестиции да дойдат в България и от български, и от чуждестранни капитали. Музика за ушите ми е, че Ви касае прозрачността на сделките.
Искам само да Ви допълня, като едно пожелание, че все още липсва достъп до тези договори. Фактически те са засекретени, без да има каквото и да е основание за това. Въпросът ми е защо правителството не е уредило този достъп. Напротив, малкото информация, която се изнасяше, е прибрана. Изнася се обилна информация за това колко броя сделки са извършени, по какви методи, но нищо не може да се научи за самите сделки, които по закон са публични. Това е базисът на моя въпрос към Вас.
Допреди една година в Статистически годишник се публикуваше информация за постъпленията в бюджета от приватизацията. Тази специфична информация изчезна. Изчезна информация за основните параметри на приватизационните сделки с чуждия инвеститор, които се съдържаха в Интернет-страницата преди, доколкото си спомням. И съм сигурен, че ако Вие се занимаете с това, пак ще се върнем там, тъй като някой зад гърба Ви вероятно ни е спестил тази информация и не вярвам да Ви коства много отново да я върнете. Това ще затвърди доверието към Вас и вашето министерство.
Говоря Ви бавно и отчетливо като народен трибун, който наистина хората да слушат, тъй като съм сигурен, че и аз, и Вие, работим за една и съща кауза - защитата на тези хора, които едвам кретат и бяха брутално ограбени повече от едно десетилетие. И мисля, че в случая на експертите аз нямам повод да Ви подозирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
В днешния парламентарен контрол има и питане от народния представител Стефан Нешев, когото аз отстраних от заседанието. Но, защото не искам в никакъв случай да попреча на неговото право да упражнява парламентарния си контрол, отменям наказанието на господин Нешев. (Възгласи: "Е-е-е!" от мнозинството.)
Питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев от народния представител Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! През последните десет години населението на България е намаляло с повече от 1 млн. души. Сега България е на предпоследно място в Европа по раждаемост. След нас е само Литва. Ние сме на първо място по смъртност в Европа. Ако се запазят тези демографски показатели, през 2030 г. в България ще останат само 5 млн. българи.
Раждаемостта през 1989 г. е била 12,6 новородени на 1000 души. През 1998 г. тя е 7,9. Броят на децата, родени през 1989 г. е 111 хил., а през 1998 г. - 64 хил., тоест наполовина. Смъртността нараства от 11,8 на 1000 през 1989 г. на 14,3 през 1998 г. Само през 1997 г. населението на страната е намаляло с 58 хил. души. Иначе казано, през 1997 г. един град, като Казанлък, е изчезнал.
За 5 години населението на България е намаляло с 200 хил. човека. Това е повече от населението на Бургас. През първите 6 месеца на 1997 г. са родени 33 хил. деца, а са починали 56 хил. души. Новородените са 2 пъти по-малко от починалите. Средно 75 хил. са ражданията и 120 хил. са смъртните случаи през последните години у нас. Само в шест общини в България, от общо 260, през 2000 г. ражданията са повече от погребенията. Над 100 са вече населените места в България без нито един жител. С по един жител са още 90 села.
В демографско отношение Северозападна България е със значително по-неблагоприятни характеристики в сравнение с други райони в страната. Все повече се задълбочава обезлюдяването на този район. Естественият прираст в Северозападна България е минус 10,4. Прогресивно намалява раждаемостта в този район. През 1996 г. средната раждаемост за страната е 8,6 на 1000. В нашия район за същата година тя е 7,4, а в някои общини като Чипровци тя падна до 4,2.
За 1997 г. общата смъртност за страната беше 14,7 на 1000, за Видинска област за същата година коефициентът на смъртност беше 21,00, а за общини като Георги Дамяново - 25 на 1000, за Якимово - 30 на 1000.
Детската смъртност в страната през 1994 г. беше 16,31 на 1000. При нас са, на северозапад, тя е с трайна тенденция на завишаване - 21 на 1000. През 1994 г. за цялата Северозападна България, само за Видин през 1998 г. детската смъртност е 23,5.
През септември миналата година в Лом са се родили 10 деца, починали са 15 човека и е сключен само един граждански брак.
През 60-те години Белоградчик имаше 10 000 жители. Днес по документи сме 4500, но на практика в града няма и 3000. Тогава всички работеха, а сега всички чакат на социални помощи, кражби и просия. Автобусите стигат до селата по 1-2 пъти седмично.
Северозападна България сега е район с депресивен характер и критично състояние по много критерии. Безработицата вече има застрашителни размери. На пазара на труда за едно работно място към 31 декември 1999 г. се конкурираха - забележете - 1021 човека в Бяла Слатина; 279 в Оряхово; 231 в Козлодуй.
С 829 души се увеличиха безработните във Враца и Криводол само през м. декември 1999 г. С тях общият брой на безработицата в тези две общини достигна 9 хил. 400 човека, което е с 2 хил. повече в сравнение със същия период на предишната година. От тези общо 9 хил. и 400 безработни към 31 декември 1999 г. във Враца 6 хил. 685 не получават обезщетение. Към 30 април 2000 г. общо 11 хил. човека са регистрирани в трудовата борса във Враца, като само 26 на сто от тях имат право на обезщетение. Само през м. декември 2000 г. безработицата в Северозападна България се е увеличила с 1 на сто и достига 62 хил. души. 23,5 на сто от икономически активното население в Северозападна България сега е без работа.
Моето питане е: какви икономически мерки предприема вашето правителство и правителството на Република България за спиране на негативните процеси в демографското развитие на Северозападна България? Благодаря ви.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Няма две правителства в България, а е едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! Само една бележка, че нашето правителство е правителство на Република България.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Няма две правителства.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Споделям обаче Вашата тревога относно досегашните неблагоприятни тенденции в демографското състояние на Северозападна България, подкрепям Вашите констатации, че само една конкретно насочена икономическа политика, за да се развие икономическият потенциал на общините от този регион и от този край, може да доведе до спиране на очерталия се негативен процес.
Развитието на населението и на северозападната част на страната през последните две десетилетия трябва да предизвика особено внимание. Там естественият прираст има най-високите отрицателни стойности в сравнение с всички други райони на страната. Когато се прави оценка на демографското състояние на този регион, трябва да се има предвид, че наложилите се тенденции са резултат от натрупаните проблеми през много продължителен период от време.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Когато беше партиен секретар.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Намаляването на населението в Северозападната част на страната започва още през 50-те години. Тъкмо съм се родил! Не приемам репликата Ви. За област Видин естественият прираст придобива отрицателни стойности още през 1971 г. През 1975 г. той е почти минус 3 на хиляда и достига минус 12,2 на хиляда през 1999 г.
В областите Враца и Монтана намаляването на населението в резултат на естествения прираст започва след 1975 г. През 1980 г. естественият прираст в тях е съответно минус 1,6 и минус 5,8 на хиляда. Тези стойности през 1999 г. са минус 7,8 и минус 10,2 на хиляда. Негативните тенденции в развитието на естествения прираст в тези области започва да се формират още в годините, когато този показател за страната е положителен и в границите на около 6-7 на хиляда. Анализът на данните показва, че сегашната демографска ситуация в този регион на страната следователно се е формирала през един дълъг период от време. Установената възрастова структура на населението не може да осигури необходимото възпроизводство и в близко бъдеще не може да се очаква бърз ефект върху броя на населението и неговата структура. Затова и стопанските субекти от реалния сектор на икономиката в северозападния регион осъществяват своята дейност в среда, икономическа среда, която е свързана с действащите през предходните години негативни тенденции. Тук ще посоча: забавена структурна реформа най-вече в областта на приватизацията в периода до 1997 г.; стеснени рамки за вътрешно потребление и ограничен потенциал за износ; малък вътрешен пазар за мощности, разчетени да задоволяват пазара на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ; бавно преструктуриране на отбранителната промишленост, а така също отражение върху икономиката на региона има и войната в съседна Югославия.
Това са основните фактори, които оказват неблагоприятно въздействие върху производствената активност на промишлените предприятия в този район. Като се отчита всичко това, още в началото на 1999 г. започват първите усилия за подкрепа на районите с трайни икономически, социални и демографски проблеми.
Министерство на икономиката за тази цел в актуализираната програма "България - 2001" предвиди изготвянето на регионални индустриални програми за развитие на тези общини и райони със значими социални проблеми. Целта на програмите беше и е на база на териториална географска характеристика, на базата на икономическа и социална оценка на региона да се установят отделните проблеми, да се изгради икономическа политика, която да е насочена към създаване на нови и разширяване дейността на работещи индустриални фирми, които имат най-голям потенциал за развитие и които разполагат с необходимите природни, човешки и друг вид ресурси.
Тези програми с макети на конкретни проекти са важен елемент от схемата, по която могат да бъдат използвани външни финансови средства. Това са предимно предприсъединителни фондове и програми от Европейския съюз или от други страни по двустранни споразумения. Те са необходими като подкрепа и обосновка на местните държавни органи и фирми. Индустриалните програми са част от регионалните планове за развитието на общините и отраслите.
Министерството на икономиката като организатор по разработката и координатор по изпълнението на програмите обедини действията на централните и регионалните държавни органи, на браншовите и синдикалните структури и бизнес-средите в съответните региони с цел развитие в краткосрочен план и преодоляване на икономическия упадък и обръщане внимание на повишената безработица.
За северозападния регион на България вече са разработени и са приети три регионални индустриални програми - за общините Чипровци, Лом и Монтана. В тях са включени над 60 проекта на стойност около 33 млн. лв., които биха могли да осигурят почти 2000 нови работни места. Програмите са отворени и позволяват актуализация и включване на допълнителни проекти, като досега са представени още 15 нови проекта след времето, когато тези три регионални индустриални програми бяха утвърдени. През миналата година и досега от разработените индустриални програми за северозападния регион са стартирали 18 проекта. Вече са разкрити 390 работни места. 32 от тези работни места са сезонни. По проектите за преструктуриране на рудодобива в община Чипровци през 2000 г. са усвоени 470 хил. лв. бюджетни средства. От страна на междуведомствените работни групи са предприети конкретни действия - съдействие при разработката на бизнес-плановете на проектите, уточняване начина и схемите на финансиране. Водени са разговори и с конкретни финансови институции. Още в началото на тази година се очаква стартирането на още 32 проекта. Министерство на икономиката работи и по подготвително проучване и съгласуване на проект за изграждане на завод за преработка на промишлени отпадъци в непосредствена близост до пристанището на гр. Лом. Проектът е в съответствие с политиката на японското правителство за оказване помощ на регионите, пострадали икономически в резултат на кризата в Косово и се финансира 75 на сто от японска страна. Изграждането на такъв завод е от важно значение за решаването на социалните проблеми на Лом и целия район на Северозападна България.
Министерство на икономиката ще продължи да разработва нови регионални индустриални програми за икономическо развитие и на други общини от Северозападния регион на страната с цел икономически растеж и прекратяване на демографския срив. В съответствие с целите на Националния план за регионално развитие към Северозападния район за планиране през 2001 г. се насочват не малко финансови ресурси от консолидирания държавен бюджет. При разпределение на инвестициите средно около 180 лв. на жител за страната, за Северозападния регион те са доста над тази цифра. От общо 754 проекта, включени в програмата за развитие през 2001 г. на Националния план, в Северозападния регион ще стартират повече от 64 проекта на обща стойност 677 млн. лв., разпределени в 17 програми.

Само през тази година инвестиционните инициативи възлизат на около 123 млн. лева, в това число от консолидирания държавен бюджет 119 млн. лева и частни инвестиции около 4 млн. лева. По-важните проекти с международно и национално значение в района, които ще подействат като катализатори на процесите за ускоряване на икономическото развитие, това са мостът на р. Дунав при Видин и Калафат, рехабилитацията на пристанище Лом, рехабилитация на участъци от пътната мрежа, оздравяване и модернизация на участъци от жп линията Видин - София.
С приключването на конфликта в Косово се създават добри условия за развитие на трансграничното сътрудничество между България и Югославия. Предвижда се стартиране на процедури във връзка с изграждането на нови гранични пунктове: Салаш - Ново Корито, Чипровци - Зли дол и Трекляно - Босилеград, с което ще се създадат благоприятни условия за развитие на крайграничните територии. Планират се действия, свързани с подобряване на екологичното състояние на р. Тимок.
Като се отчита високото равнище на безработицата в областите Видин, Враца и Монтана, Министерството на труда и социалната политика реализира широк кръг от мерки и програми, разписани в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и подкрепя всички инициативи, насочени към разкриването на нови работни места. С Постановление на Министерския съвет № 206 от октомври 2000 г. бяха отпуснати целево средства от държавния бюджет за финансиране на програмите и мерките на пазара на труда чрез подкрепа на фонд "Професионална квалификация и безработица" по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Финансирани бяха регионални програми за заетост и микропроекти на общините, като до края на 2000 г. по Постановление на Министерския съвет № 206 са изразходвани 946 хил. лв., в това число за област Видин - 243 хил. лева, за област Враца - 379 хил. лева, и за област Монтана - 323 хил. лева. В резултат на тези действия през миналата година са устроени на работа 3386 безработни лица в област Видин, 8164 в област Враца и 7025 - в област Монтана, включени по различни програми и мерки на пазара на труда. За 22 селища от региона до края на ноември м.г. е приключило изпълнението на 12 микропроекта, които са финансирани по фонд "Регионални инициативи", а други 10 проекта са в процес на реализация.
През 2001 г. Министерството на труда и социалната политика предвижда разширяване обхвата на съществуващите и стартирането на нови програми в областите Видин, Враца и Монтана, като целта е да се намали равнището на безработицата, а именно: става въпрос за проект "Красива България 3", проект "Заетост чрез насърчаване на бизнеса", проект "ФАР 2000 - инвестиции в развитието на пазара на труда и професионалното обучение", проект "ФАР 2000 - инвестиции за бизнесинкубатори в райони в индустриален упадък". Очаква се реализирането на тези мерки и програми да създаде стимул за растеж на малкия и средния бизнес и да доведе до увеличаване заетостта в северозападния район.
Господин Борисов, посочените проекти и дейности на отделните ведомства, които стартират през 2001 г., ми дават основание да твърдя, че в северозападния район за планиране се създава нов инвестиционен климат, който е насочен към решаване на сериозните икономически и социални проблеми. Мероприятията, които се планират за периода до 2006 г. в Националния план за регионално развитие според нас са гаранция, че ще може да се постигне ускорено развитие и доближаване равнището на региона към останалите райони на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса има думата господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин Жотев, кратката характеристика на демографската ситуация дава основание да се присъединя към оценката, че страната ни е изпаднала в тежка демографска криза. Прогнозите очертават заплашваща ни демографска катастрофа. Очевидно не е възможно тенденциите да се променят от само себе си. Необходима е национална стратегия. С нея трябва да се разкрият и мобилизират всички ресурси за спиране на негативните процеси в демографското развитие на България.
Моят първи уточняващ въпрос е: имате ли намерение да разработвате национална стратегия за демографското развитие на България? Аз такова нещо от Вашия отговор не чух нито сега, нито за изтичащите вече четири години от управлението на СДС.
Аз питам не въобще за програми. Питам за национална стратегия за демографско развитие. Мисля, че и аз, и Вие правим разлика между едното и другото.
Моят втори уточняващ въпрос. Господин Жотев, през последните 3-4 години икономиката на Северозападна България беше окончателно разрушена. Примери: за "Химко" - Враца, няма да говоря, за "Видахим" Муравей Радев при неговото посещение там каза: не можеш да извадиш умрелия от гроба... Какво друго, освен цинизъм е това? В Лом предприятията не работят. От 3 хил. работници в Телефонния завод в Белоградчик, останаха само 200 и те работят периодично с аванс 50 лева на няколко месеца. От 2800 човека в Целулозно-хартиения комбинат в Мизия останаха 120 човека. В Чугунолеярния комбинат - Враца, от 2800 човека останаха няколко работници, които режат металните съоръжения за скраб. Така е и в Свинекомплекса - Рогозен. В "Прециз" от 1000 души останаха 20. Новодоставените високопроизводителни металорежещи машини с цифрово програмно управление изчезнаха. Високоспециализирани специалисти вече 10 години са на улицата.
Моят втори въпрос е: господин Жотев, като специалист, когото аз дълбоко уважавам, чувствате ли се виновен за погрома на предприятията в Северозападна България и оттам - за жестоката безработица в този край? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! По първия Ви въпрос искам да кажа, че не ми се искаше да правя паралел в детайли за цялата страна, но ще помоля ръководителя на Националния статистически институт да ви представи една интересна графика, която показва демографските процеси през целия този период на прехода.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Вече я имам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ако разполагате с тази графика, Вие ще видите как драстичният негативен тренд, който е бил характерен за периода до 1997 г. включително, постепенно намалява своята стръмност. И днес все още имаме отрицателен принос. Но забележете, ако сега е пред Вас тази графика, ако не, аз ще Ви я представя, и вижте как този негативен тренд започва постепенно да се изправя в периода след 1997 г. Извинете ме, не правя никакви асоциации с това кой е управлявал през това време.
Демографските процеси следват, макар и със забавяне и не директно, това, което се случва в областта на икономиката. Това е основната причина за тежките демографски процеси и в региона, за който Вие говорите.
Не съм убеден, че трябва да се пише стратегия за решаването на демографските проблеми. Убеден съм, че трябва да се работи на микроравнище в този регион, както започна да работи Министерството на икономиката още в началото на 2000 г., както казах. Постепенно трябва да се насочват инвестиции там, където има икономически условия за това, там, където има материални ресурси. Няма спор, че човешките ресурси, независимо от застаряването на региона, там ги има. Ако се създадат съответните предприятия, те много лесно ще привлекат допълнителна работна ръка.
Аз съм убеден, че трябва да се върви по линията на програми за тези индустриални райони, които са в упадък. Но такива програми, в които да не се записват общи неща, да не се реализира обща стратегия, а да се подкрепя изграждането на отделни предприятия и обекти, тоест, реализацията на малки и средни инвестиционни проекти. Нашата страна е длъжна не само за този регион, а и за всички останали региони, които са в индустриален упадък, да привлича все по-активно предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Нашата страна има помощ и не е необходимо само бюджетът да използва своите ограничени възможности.
С програмите, които наскоро бяха подписани с Европейския съюз, аз съм убеден, че започва стартирането на един ресурс, който в годините ще бъде общо около 200 млн. евро за година от Европейския съюз по линията на предприсъединителните фондове. Това правителството трябва да прави и аз мога да кажа, че сме започнали да го правим.

Но отговорът ми на Вашия първи въпрос е, че специално аз не бих разработвал такава стратегия.
Разбира се, приемете моите извинения ако съм сгрешил, но аз нямам претенцията, че съм специалист по демографските проблеми. Само с определено въображение може да се каже, че аз трябваше да отговоря на този въпрос. Но, тъй като, пак повтарям, проблемът е генериран преди всичко от икономически причини, затова дойдох тук да отговоря на този въпрос.
По втория въпрос. Позволете ми да не се съглася, че трябва да се чувствам виновен за "погром", който е извършен в Северна България. Извършен е процес на преструктуриране, който се е съобразил с икономическите реалности. В този регион има няколко предприятия от военната промишленост. Тези предприятия имат същия проблем, какъвто имат почти всички останали предприятия от военната промишленост.
Налице е един сит пазар, защото просто го няма онзи масов пазар, който се осигуряваше на България в годините преди 1989 г. България отдавна вече престана да търгува с оръжие извън правилата на играта. И това естествено създава проблеми за онези предприятия, които са с ниска технологическа база. Такива са нашите военни заводи, по принцип. Защото те са били градени през 70-те години и са изостанали технологично. Затова те трудно намират реализация на своята продукция. Затова са проблемите на ВМЗ и на всички останали заводи. Дори предприятия, които бяха приватизирани нелошо, те също имат проблем и отчитат значително намаляване на реализацията си, предимно за износ. Погром не извършен. Просто протича все още процесът на преструктуриране.
Приватизацията много често се коментира. И за този регион може да се каже същото, каквото се казва за цялата страна - през годините досега тя е протичала бързо. Първо е била забавена, разбира се, първо е била отлагана, някъде до към 1997 г., след което е протекла бързо, за да се промени собствеността. Където има грешки - има си контролиращи органи, има Надзорен съвет на агенцията, където и депутатите могат да осъществяват свой контрол.
Не мога да се съглася, че съм отговорен по някакъв начин за това, което е станало с икономиката на областите Видин, Монтана, където винаги съм ходил, когато е необходимо да се решават някакви проблеми или съм изпращал специалисти от Министерството на икономиката.
Но бих казал, че дори и в процес на ликвидация, някои от дружествата вече намериха своя път. Ако не целите дружества, поне тези обособени части, за чиято продукция има пазар, за които има инвестиции.
Това ще бъде този път. Той ще бъде мъчителен и през следващите няколко години. И аз не мога да обещая, че правителството ще налее средства в тези области, за да може просто хората да преживяват.
Това обаче, което правителството прави и трябва да продължи още по-активно да го прави, е да затрупа Европейския съюз с предложения и с проекти, за да може, ако предложим 10, поне 1 да бъде реализиран и подкрепен със средства на Европейския съюз. Убеден съм, че нашата страна ще получи нашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Борисов, имате думата да изразите отношение към отговора.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, благодаря Ви. Отношение към отговора - категорично недоволен.
Господин Жотев, аз съм имал към Вас много въпроси и питания, винаги е тържествувал коректният тон на разговорите. Вие обаче днес го нарушихте грубо.
Защо казвам така? Вчера от тази трибуна Георги Първанов каза: "Не ни говорете за ланския сняг". Аз Ви питам за икономическа политика на правителството и на Вашето министерство в Северозапада, Вие ми говорите, че демографският срив е започнал от 1950 г. И така с насмешка добавяте "когато аз съм роден". Най-малко това е несериозно, господин Жотев. Това е несериозно.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Щампа, четири години щампа!
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Да, щампа, казва колегата Калчевски.
Вие ми казвате, че нямате стратегия. Аз зная, че нямате стратегия, нали затова Ви питам - да я направите, ако искате да управлявате. Как без стратегия ще спрем този погром, който става в България? Оставаме 5 млн.!
Никак не мога да се съглася с Вашите аргументи, че няма тотален погром на промишлеността в Северозапада. Никак не мога да се съглася! Погромът там е тотален!
И Вие от тази трибуна се опитахте да заблуждавате моите земляци, че, виждате ли, поради това, че относителният дял на военното производство там е бил голям, затова е спряно. Това е глупост! Всеки там от моите колеги го знае, с които сме работили по 20-30 години в заводите. Относителният дял, господин Жотев, на военните заводи в Северозапада е малък. И не това е причината.
Какво пречи на Целулознохартиения комбинат да произвежда хартия, когато в България има глад за хартия? Какво пречи на Чугунолеярния комбинат да произвежда отливки, които изнасяше за Германия и Италия, когато глад за такива има и вън, и вътре? Какво пречи на "Прециз" да прави инструментална екипировка, когато говорим за това навсякъде? Не военните заводи тук са причината! Аз категорично не съм съгласен с Вас!
Тук неотдавна каза Тодор Кавалджиев: "Хората мизерстват, мнозинството от българите нямат какво да ядат". Ето, на това трябва да погледнем. Защото Вие казвате (председателят звъни), че в Северозападна България хвърляха много усилия за програми. От тези програми, извинете, нищо не става, резултатите са катастрофални. Примерът - Лом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Борисов. (Звъни.)
ИВАН БОРИСОВ: Десет родили се, петнадесет умрели, един граждански брак! Съжалявам, че за две минути трябва да си кажа мнението по такъв важен въпрос. Съжалявам, че коректният тон, който го имахме, вие просто го нарушихте с груби неточности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, имахте 9 минути, използвахте 12.
ИВАН БОРИСОВ: Темата е достатъчно голяма не за 12, а за 120.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами направете дебат. Знаете рамките, вместо 9, оставих Ви толкова да говорите, първия път вместо 5-6, втория път вместо 2-3 и т.н.
Има думата заместник министър-председателят Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Борисов, колкото време Ви е необходимо да развиете въпроса, и каквито и предложения да имате, аз съм готов да водя разговори с Вас. Не тук, елате в Министерството на икономиката. Макар че, пак ще кажа, Министерството на икономиката не е най-подходящото място, където трябва да се водят разговори, свързани с демографските проблеми на страната.
Пак ще повторя, че не мога да асоциирам името си с погром, който е вършен. Ако някой е правил погром, това е деяние, което се наказва. Недейте да хвърляте обвинения, силни думи, които трябва да се докажат.
Вие казвате: кой пречи на предприятието, което произвежда хартия, примерно, да произвежда. И аз Ви задавам същия въпрос: кой пречи на това предприятие да произвежда хартия? Правителството ли му пречи?
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Ще Ви кажа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Правителството ли пречи за това, че предприятия в този регион не могат да намерят свой пазар? Правителството ли пречи за това, че качеството на продукцията не може да намери клиента си? Какво трябва да се направи?
Има, разбира се, и такъв подход. Някога това е правено. Поставят се меки бюджетни ограничения на държавните предприятия, дава се възможност държавата пряко или косвено да изкупува някаква продукция и някъде да я реализира на измислени цени, които да не отговарят на пазарните условия. Това е правено в България.
Но от 10 години вече не виждам политическа сила, представена в парламента, която да защитава тази концепция. И, надявам се, че няма да дойде такава политическа сила, която да дойде в парламента и отново да защитава идеята, че държавата трябва да се грижи за това дали едно предприятие може да произвежда или не, дали на това предприятие държавата трябва да купува машини, дали държавата трябва да се грижи за обучението на работниците или това трябва да го прави някой друг.
Само пазарът може да реши коя продукция се приема или не. Само пазарът може да реши дали предприятията ще намерят своя пласмент, не държавата. Държавата не може да ходи да преговаря с президенти и премиери на други държави с молба: "Вземете и това, ако може, пък ние ще вземем нещо ваше, което хич не го бива". Този подход не може да се приеме. И аз затова не мога да се съглася с Вашето твърдение, че днес аз съм отговорил непрофесионално.
Въпреки това, тъй като проблемите са свързани с демографски процеси и разбирам изключителната важност на тези процеси за бъдещето на България, аз съм готов да продължа разговорите с Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Има думата господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Господин заместник министър-председател, много Ви моля да се съсредоточите и да ми отговорите като министър на икономиката на България, а не като политик, в каквато роля се изявявате през последната седмица. Моля Ви за това, защото проектът, за който сега ще разговаряме, е с такава стойност и с такова значение, че ако той бъде реализиран по начина, по който Вие сте се съгласили да бъде реализиран, последствията за страната, ако бъдат сравнени, ще бъдат страшни. Това, което става с "Балкан", ще бъде просто детска игра. Става дума за комплекса "Марица-изток"; става дума за проекта "Марица-изток 1", заместваща мощност; става дума за проект на стойност 989 млн. евро, тоест, почти 1 млрд. Може да ги пресмятате и в долари.
Малко предистория. Проектът не е нов, той се дискутира повече от 10 години в енергийната общност на България. Става дума за изграждане на една заместваща мощност на една вече остаряла централа в комплекса "Марица-изток 1", бившата "Първа комсомолска". Водени са преговори с най-различни международни финансови институции. Японската агенция "Джайка" направи проучване и предложи като най-атрактивен за тази цел проект с използване на котли с така наречения "кипящ слой" - най-екологически чистите. Разглеждаше се вариант с финансиране от Японския фонд за международно сътрудничество с възможно най-ниската лихва - около 2-3 на сто годишно. И всичко това до м. март 1998 г., когато, както се казваше в онази басня на Крилов, "Вдруг ни откуда не возмись, появился хитрый лис", тоест, хитрата лисица.
Хитрата лисица се явява под формата на никому неизвестната ирландска офшорна компания "Три си", "Консолидейтит континентъл комърс" и веднага на 5 март 1998 г. Комитетът по енергетика и НЕК сключват и подписват меморандум за подготовка на търг за проекта "Марица-изток 1".
С протокол № 9 от 23 март 1998 г. Съветът на директорите обявява този търг.
На 10 юни 1998 г. в 14 ч., в присъствието на всички са отворени пликовете на компаниите.
Искам да чуете имената на тези компании, които участват в търга. Това са: Енергомашиностроителна корпорация "Русия", това е компанията "Ентърджи" от Съединените американски щати, това е компанията "Маробени" от Япония, това е компанията "Нешънъл пауър" от Великобритания, това е компанията "RV енерджи" от Германия. Тоест, най-големите компании от най-големите страни - производители на енергийно оборудване.
Можете ли да познаете кой печели търга? Познайте отведнъж. Печели го компанията "Три си". Нейните документи обаче са отворени на 3 август 1998 г. - два месеца по-късно. Ще попитате сигурно защо. Защото на компанията е предоставено правото на така наречената инициираща страна. Не е ясно, разбира се, какво точно е инициирала компанията "Три си", защото процедурата "ВОТ " е известна поне от 30 години.
Що се отнася до комплекса "Марица-изток" и заместващата мощност там, тя е също много отдавна известна.
Въпреки това компанията спечели търга и веднага, още същия ден президентът на компанията Джакоб Менахем е уведомен за това. Компанията поема ангажимента до края на 1998 г. да осигури финансовата схема. Тоест, тя няма финансова схема. Въпреки това печели търга.
Междувременно, в икономическия меморандум за страната Световната банка предупреждава, че новите независими производители на енергия ще предпочетат да намалят разходите си значително в сравнение с централите на лигнитни въглища, имащи дългосрочни контракти - точно такъв е този контракт - за изкупуване на енергия с НЕК. Тоест, единственият купувач - НЕК, ще трябва да прехвърли всичките си загуби върху гражданите на Република България.
Подобно е становището и на меморандума с Международния валутен фонд, който Вие, господин Жотев, подписахте само преди няколко дни - на 29 януари 2001 г.
Въпреки всичко това, преди около 10 дни Министерският съвет одобри доклада на работната група по проекта "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3". Интересно е, след като проектът се протака вече повече от 3 години, въпреки становищата на международните финансови институции, какви са условията, които сега предлага компанията "Три си".
Между другото, трябва да отворим една скоба и да кажем, че междувременно през 1999 г. компанията "Три си" се продава на американската компания "EIS". Това е много важно да го запомните сега, тъй като ще стане дума и за него след малко.
Сигурно условията са станали много по-добри. Бихте ли ни информирали: какви са условията в новите варианти на контракта? Защото, искам да Ви напомня, "Три си" спечели търга с процедурата "ВОТ ", тоест, прехвърляне след 15 години, отсъствие на необходимост от държавна гаранция и най-ниска цена на електроенергията.
Бихте ли ни информирали с какво са подобрени условията за българската държава и за българските граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Овчаров, преди да ми зададете въпроса и да го развиете, Вие ми подхвърлихте закачка, че съм станал политик. И аз, преди да Ви отговоря на въпроса, че политик не съм бил, не съм в момента и няма да стана, няма да се кандидатирам, защото просто нямам търпението, най-малкото, да стоя тук, в парламентарната зала, дни и месеци наред и да обсъждам примерно законопроекти, по които не разбирам.
Освен това аз съм един много стриктен човек. Ако дойда тук на работа, това означава, че всеки ден би трябвало да спазвам работното време и всеки ден да идвам тогава, когато се обявява, че има дебат в парламента. Това не мога да го направя. Просто не бих могъл, не съм такъв човек. Никога не ме обвинявайте, моля Ви, че говоря като политик. Ако нещо коментирам, свързано с политиката, то е само тогава, когато видя много некоректни изявления. А по някой път наистина се закачам, примерно с госпожа Дончева или с най-големия специалист на металургията от Северозападна България.
Но наистина темата "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" е много сериозна и затова аз се радвам, че поставяте този въпрос тук, в парламента. Само че искам да кажа, че няма сключени договори, няма нищо одобрено от Министерския съвет. Има одобрена позиция за продължаване воденето на преговорите. Ако не беше така, да е изтекла информацията официално, че договорът при определени параметри е подписан.
Никакво намерение нямам да Ви отговарям за конкретните параметри, по които са водени преговори дотук. Просто Министерският съвет преди десетина дни ме помоли да се включа в преговорите, защото те не са лесни. Защото като всеки договор и то за толкова много пари се водят преговори, които трябва да защитят интересите на нашата страна докрай. Ако тези интереси бъдат защитени, договорът ще се реализира, двата проекта ще се реализират, ще имаме една голяма американска инвестиция, за да стане така, че нашата енергетика да стане по-гъвкава, с изграждането на по-малки блокове, които да могат да поемат определени ситуации.
Няма нищо лошо обаче, ако се работи за изграждането на енергийния потенциал на страната и в други насоки. И това се надявам, че ще става в годините, които идват.
Във връзка с Вашето питане относно проекта за изграждането на заместващата мощност, става въпрос за два блока около 335 мгвт на площадка ТЕЦ "Марица-изток 1". Искам да кажа, Вие вероятно знаете, че междувременно един от кандидатите, който първоначално е кандидатствал и е бил един от конкурентите - "Ентърджи", той отново е в схемата. "Ентърджи пауър груп" отново ще бъде страна по изграждането на обектите, стига разбира се да се постигнат необходимите условия, стига да се стигне до подписването на договор.
От чисто техническа гледна точка компанията-инвеститор "EIS" води преговори с потенциален главен изпълнител на проекта, който е избран с търг. Сроковете за изпълнение са следните:
- подписване на договорите за финансиране - 30 юни 2001 г.;
- започване на работите - септември 2001 г.;
- пускане на първи блок - 31 май 2004 г.;
- въвеждане в търговска експлоатация на 1-ви блок - 30 август 2004 г.;
- първо пускане на 2-ри блок - 31 август 2004 г.;
- въвеждане в търговска експлоатация на 2-ри блок и цялата централа - 28 февруари 2005 г.
При положение, пак ще повторя, разбира се, че се достигне успешно до първия етап, а именно подписването на тези договори.
Основните технически характеристики са следните:
- специфичен разход на топлина за всеки киловатчас (нето) - 10 хил. 320 килоджала за киловатчас;
- годишна часова използваемост средно за 15-годишния срок на експлоатация - 7 хил. и 900 часа;
- нетна гарантирана мощност - 600 мгвт;
- очистване на димните газове от серни окиси, което да отговаря на изискванията на европейските норми за опазване на околната среда.

Тук изобщо няма съмнение за това, че ще се опазва природната среда, тъй като сред финансиращите институции, ако се реализира проектът, ще бъде Европейската банка за възстановяване и развитие, която по дефиниция, по своите правила за предоставяне на кредити, не може по никакъв начин да се конфронтира с европейското законодателство.
Гориво. Лигнити с калоричност около 1500 килокалории на килограм и сяра до 2,3 на сто на работна маса. От юридическа гледна точка в основата на проекта са пакет от договори и най-важните от тези договори са следните. Първо, договорът за изкупуване на електроенергията. Този въпрос е дискутиран многократно, почти напълно е съгласувана общата редакция, включително и приложенията. Второ, договорът за доставка на лигнити - практически разговорите по този договор са приключили. На следващо място, договор за прехвърляне на терена за изграждане - съгласуван по почти всички клаузи.
При изграждането на проекта се предвижда от 15 до 20 на сто от стойността на този проект да се възложи на български фирми под формата на доставки и услуги. Вие питате в писмения въпрос, който получих, защо е допуснато забавяне. Има няколко причини. От започването на работа по този проект до май 2000 г. се е работило по така наречения договор за преобразуване на енергията. Вие също споменахте това. Основните клаузи на този договор отразяват законодателните и нормативните постановки в енергийния сектор до този период. От май 2000 г. започна работа по замяна на договора за преобразуване на енергията с договор за изкупуване на електроенергията.
По отношение на последната част от въпроса, а именно защита на интересите на държавата, ще Ви прочета становището на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси: Със съгласуваните технико-икономически параметри, а именно специфичен разход, използваемост, разполагаемост и други, е гарантирано рационалното и икономичното използване на лигнитните залежи в басейна "Марица-изток".
Второ, наложените изисквания по опазване на околната среда са твърде строги и са от същия порядък, каквито са в развитите индустриални държави, главно от Европейския съюз. Не трябва да се забравя, че опазването на околната среда изисква значителни капитални вложения, а след това и доста разходи в процеса на производството. Трябва да се има предвид също например, че цената за тон варовик, който се използва за сероочистката, е почти толкова, колкото е цената и за тон лигнитни въглища. Вие знаете какви са параметрите - съдържанието на влага, на сяра - на лигнитните въглища. Определени, обсъдени и приведени в съответствие с нормативните документи са и всички данъци, мита и такси, които ще постъпят в държавния бюджет и бюджета на някои общини.
И на последно място, изграждането на тази мощност във всички случаи се очаква да доведе до икономическо оживление и увеличаване на заетостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Овчаров, имате думата за два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Жотев, аз ясно и достатъчно отчетливо Ви питах как са променени договорите и какво подобрихте за тези 3 години преговори. Тъй като аз не се притеснявам, сега ще кажа конкретните параметри на договорите.
Компанията "3S" спечели търга на 3 август 1998 г. със следната цена: първи вариант - 2,65 цента на квтч и годишно увеличение на цената 2,5 на сто; втори вариант - 3,25 цента на квтч за целия 15-годишен период.
След всичките Ви преговори след 3 години цената, която сега Ви предлага американската компания "AIS" е 4,69 цента на квтч и трябва да се повишава през целия 15-годишен период от време, за да достигне 5,1 цент в края на този период. Ето Ви тук табличката, господин Жотев (показва), ето Ви тук и графиката, по която тази цена ще се увеличава.
"3S" спечели търга, инициирайки процедурата "построй, експлоатирай и после прехвърли". В съответствие с меморандума, подписан между НЕК и компанията "AIS" в началото на 2000 г., вече няма да има последната фаза - трансфер. Компанията остава собственик на ТЕЦ "Марица-изток 1" до края на нейното съществуване. Тоест, държавата няма да получи нищо.
И, третото, компанията "3S" спечели търга с отказа от държавна гаранция. Вижте какво сте написали Вие във Вашия доклад от 4 януари 2001 г.: "Инвеститорът настоятелно търси държавна подкрепа, която по същество представлява държавна гаранция." Това е цитат от Вашия доклад, господин Жотев. Между другото, искам да Ви напомня, че фирмата "AIS" води тежки съдебни дела в Унгария и Казахстан, където тя е участник в подобни сделки.
Моите два допълнителни въпроса към Вас са: какви ще бъдат финансовите последствия за България и гражданите на България, ако сделката бъде платена? Коя е причината въпреки катастрофалните за страната условия Вие и господин Иван Костов да настоявате за сключването й? Тоест, бихте ли ми казали кои са другите собственици в капитала на компанията "AIS"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Овчаров! Ще бъде неизгодно за България, ако инвеститорите поискат и получат държавна гаранция върху инвестиции, които са почти 1 млрд. евро. Такава държавна гаранция няма да бъде предоставена и затова съм начело на екипа, който ще приключи разговорите. Докато съм министър на икономиката, няма дори да допусна да се внесе в парламента предложение за ратификация на проекти, които изискват държавна гаранция, на проекти, които се реализират с частни инвестиции. Това е против убежденията ми като професионалист, това е против статута на Европейската банка за възстановяване и развитие, която предоставя кредити. Държавна гаранция няма да бъде предоставена на тези два проекта - ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3".
Преговорите продължават и в момента и с цялото ми уважение към Вас няма да Ви дам нито една цифра за цена, нито за параметри, които все още договаряме. Защото това просто не е коректно към тези, с които се водят преговорите. Когато приключат тези преговори, тези параметри естествено не могат да бъдат секрет, с изключение на цената може би, защото и в момента се водят преговори по други проекти, например, по "Горна Арда".
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): И за нея ще говорим.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И за нея искате да говорите? Аз нямам нищо против да се говори за реализацията на "Горна Арда". Аз съм един от привържениците да започне строителството на "Горна Арда", ако не може през март, поне през април тази година. И не защото някой си казва, че идва време за избори, а просто защото и преди около месец казах, всяка капка вода, която тече на територията на България, трябва да се хване. Да се хване или за водоползване, или за питейни нужди, или за напояване, или за производство на електроенергия. И тогава трябва внимателно да се помисли дали наистина е неизгодно изграждането на каскадата от централи на "Горна Арда" при определени ценови равнища или просто трябва да погледнем малко повече в бъдещето и да преценим, че за водата след време ще се използват други критерии, не само икономически, не само ценови. Нямам проблеми да водя разговори с Вас, господин Овчаров, и с цялата Комисия по енергетика и енергийните ресурси, чиито членове много уважавам. Българската енергетика трябва да се развива както в посока към изграждането и улавянето на всички възможности за изграждането на микровецове, така и в изграждането на двата проекта - ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3", така и улавянето на всяка възможност, която природата е дала на България, за да може нашата страна, пак ще го повторя, да бъде енергиен център на Балканите.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Това го изтървахме вече!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не сме го изтървали. Защото възможностите на нашата природа са си тук. Българските енергетици са едни от най-способните професионалисти сред всички сектори, които познавам, в това число има и някои политици, които иначе много ги уважавам, но когато видят, че работят камерите от телевизията и микрофоните от радиото и телевизията, само тогава прекрачват прага на професионализма.
Господин Овчаров, и с Вас съм готов да водя разговори и дори ще чуя и съветите Ви, ако имате някакви забележки по повод на техническите параметри. В никакъв случай нито премиерът, нито аз, нито който и да било министър или пък някой от ръководителите на енергетиката в България искат да стартира изграждането на "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" на всяка цена, само защото примерно се вкарва американска инвестиция или защото просто трябва да се търси заместваща мощност на блоковете 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй". Трябва да се гледа комплексно и в никакъв случай да не се прибързва. Затова всъщност и в момента се водят преговори. Аз ще направя от себе си всичко, каквото зависи от мен, тези преговори да протекат добре и успешно, така че да се реализират тези два проекта. Ако тези преговори не приключат добре, никога няма да вкарам за утвърждаване в Министерския съвет окончателния вариант. Ние сме обсъждали един доклад на една работна група, която е водила преговорите. Министрите обаче всеки един поотделно ще трябва да видят конкретните клаузи в договорите. И аз съм убеден, че тогава ще се даде зелен ход на тези два проекта, само ако те са изгодни за България. В крайния вариант, ако остана соло, господин Овчаров, тогава просто ще си подам оставката, но пак няма да защитя тези проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Имате думата, господин Овчаров, да изразите отношението си към отговора.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Благодаря на господин Жотев за емоционалното изказване и за оценките, които раздаде на енергетиците в България. Но все пак аз питах какви ще бъдат последствията за страната от тази сделка, а не за това как ще спасяваме всяка капка вода в България. Нещата са доста различни.
Всъщност сметката е много проста. Задължена да изкупува за 15 г. цялата енергия, произведена от "Марица-изток I" на цена 5 цента - господин Жотев, тези параметри са вече договорени и никакви преговори по тях повече не се водят. Вместо да изкупуват АЕЦ "Козлодуй" по 2 цента, Националната електрическа компания ще губи ежегодно 130 млн. американски долара. Сто и тридесет милиона! Цената на всеки квтч за всеки българин вследствие на тази сделка ще се увеличи с 1 ст. за всеки българин, за всеки квтч. Ако сега е 7 цента, от догодина тя ще струва 8 цента. Това е цената на този проект.
Този проект превръща Националната електрическа компания в перманентно губеща компания, неконкурентоспособна в региона. Никакви енергийни центрове и приказките няма да ни спасят. Този проект прави невъзможна либерализацията на пазара и конкуренцията и противоречи на всички европейски директиви за развитие на енергетиката. Този проект е грубо противоречие на препоръките на Световната банка и Международния валутен фонд. Интересно е кой ще ни финансира, след като те откажат да сътрудничат с нас.
Казах ви вече, че ЕС води тежки дела и ги печели. Ние ще плащаме.
Всъщност, вторият ми въпрос беше: коя е компанията, която държи останалите 12 процента? Същата тази компания се казва "3 С". Кои са нейните собственици? Собственици на тези 12 процента са господата Джакоб Менахем и българската фигура Константин Димитров, така нареченият Коко Димитров. Интересно е за какви заслуги тези двама господа получиха такъв подарък - 12 процента от един 1-милиарден проект. Заслугите, за които ги получиха, е, че те работят по лично указание - не на Вас, господин Жотев, Вие сте наистина външен човек - по лично указание на господин министър-председателя Иван Костов. (Председателят господин Иван Куртев дава сигнал, че времето изтича.)
Свършвам, господин Куртев.
И сега с експресното включване на тези проекти, започването на реализацията на тези американски проекти, господин министър-председателят просто си урежда предизборното посещение в Съединените американски щати. Цената, за съжаление, ще я плаща целият български народ петнадесет години оттук нататък. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Овчаров, не съм съгласен с твърдението Ви, че този проект ще бъде неизгоден за нашата държава. Когато се инвестира в един проект, било то в ТЕЦ или ВЕЦ, трябва да има период от време, в който да се покрият инвестиционните разходи. Тогава цената на електроенергията се повишава.
Кое е важното? Важното е сумарно НЕК да не губи. И НЕК няма да губи. И в момента НЕК не е губеща компания и не мога да разбера защо Вие го казвате тук, от трибуната на парламента.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Казала го е Световната банка, не аз.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Световната банка не е против реализацията на проекта "ТЕЦ Марица-изток I" и "ТЕЦ Марица-изток III". И това е абсурдно твърдение, господин Овчаров. Ако Световната банка беше против изграждането на "ТЕЦ Марица-изток I" и "ТЕЦ Марица-изток III", се задейства един много перфектен механизъм на координация. Не може да има мнение на Световната банка, което да е против такъв огромен проект и в същото време Международният валутен фонд да стои спокоен. Тогава Международният валутен фонд просто ще попита за експертиза Световната банка, тъй като там са експертите по енергетиката.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Ето го документа. (Народният представител Румен Овчаров показва от място документ на заместник-министър председателя господин Петър Жотев.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Дори и двете институции да си затворят очите, тогава сработва механизмът на координация между Световната банка и Международния валутен фонд, от една страна, и европейските институции. Тогава се намесват и съфинансиращите институции от Япония, САЩ и т.н. Няма такова чудо, когато една държава може сама да решава, примерно да получава кредит от Световната банка или Международния валутен фонд и след това да си реализира политика в областта на енергетиката в такива огромни мащаби, която да не е координирана. Разбира се, това е проблем на всяко правителство, ако желае да реализира някой проект, който е против становището, в случая на Световната банка. Разбира се, този проект може да бъде реализиран, но просто няма да има финансовата подкрепа на Световната банка. Такова нещо до този момент няма и няма как да твърдите това нещо, тъй като всички представители на Международния валутен фонд и Световната банка заявяват публично, при всяко свое посещение, че България е една от страните, с които Международният валутен фонд и Световната банка работят най-добре. Това е факт.
Ако има такива забележки на експертите на Световната банка - специалисти по енергетиката, този проект очевидно, срещу него ще бъдат публично изразени тези резерви и България ще има проблеми с реализацията на този проект, ако той изисква външно финансиране, какъвто е случаят. Защото, освен една инвестиция около 200 млн. долара, която ще дойде от един от инвеститорите, всичко останало идва или по линията като кредити от Европейската банка за възстановяване и развитие, или по линията на така наречената КFW, или от ОПИК. Това са трите финансиращи страни. И ако има такова противоречие между Световната банка и тях е абсурдно в този момент да не тече някъде скандал - било във Вашингтон, било в Брюксел или някъде другаде. Това е по въпроса.
И съвсем не съм се упражнявал по красноречие и съвсем заслужени са думите ми за развитието на енергетиката. Аз ви моля всеки един депутат наистина да си помисли за това, че може да допринесе да се промени становището на нашите партньори и от Европейския съюз, и от целия свят за това, че България не бива да мисли само за задоволяване на своите потребности от електроенергия. Защото, ако ние, със сегашните мощности или закърпени тук-там тези мощности, можем да посрещнем потребностите на нашата икономика за един по-дълъг период от време, какво пречи нашата енергетика да бъде в състояние да генерира и да изнася електроенергия? Защото вижте около нас - с изключение на Румъния, аз не виждам друга страна, която не е поискала износ на ток от България. Това е сравнително предимство за нашата енергетика. Ние го имаме, дори въпреки факта, че водните ресурси в нашата страна са недостатъчни.
Затова не мога да коментирам кой е поемал ангажимент пред кой Коко. Не познавам и този господин, както вчера казах, че не познавам така наречения банкер Славчо. Просто не ги познавам. В момента ми е поръчано да водя преговори по двата проекта - "ТЕЦ Марица-изток I" и "ТЕЦ Марица-изток III". Не зная кой какви ангажименти е поемал в миналото. Това, което ще се случи оттук нататък, е или успешно приключване на преговорите и стартиране на двата проекта - "ТЕЦ Марица-изток I" и "ТЕЦ Марица-изток III", или просто развод, надявам се, без скандали, с такива инвеститори с голяма репутация. Моят принос ще бъде да направя всичко възможно проектите да се реализират. Никога няма да прекрача обаче границите, когато биха били поставени под заплаха интересите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура - господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, тъй като господин Жотев каза, че няма такива документи, аз искам да му ги предоставя: "Меморандум за икономическата политика на правителството на България", 29 януари 2001 г., с. 9, господин Жотев. И също така "България кънтри икономик меморандум", тоест, "Меморандум за икономиката на страната", май 2000 г., с. 161, господин Жотев, на Световната банка. Ако Вие ги нямате тези документи, наистина мога да Ви ги предоставя. Предполагам, че ги имате, така че ги прочетете внимателно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Имам ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов към министър Жотев.
Господин Борисов, разполагате с пет минути.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, колеги!
Господин Жотев, вероятно очаквате, че ще използвам много аргументи, за да развия нашето питане с господин Стефан Нешев. Напротив, няма да Ви затруднявам с много числа, но някои от тях просто не мога да спестя.
През 1989 г. износът на Република България е възлизал на 16,3 млрд. щ.д., а външният дълг беше в размер на 10,5 млрд. долара по цени за същата година. Какъв е външният дълг на България сега знаем всички. Знаем и това, че външнотърговското салдо е отрицателно. Само за второто тримесечие на 1999 г. то е минус 313 млн. лв., а през първите шест месеца на миналата година външнотърговското салдо от стоки и услуги е минус 839 млн. лв. Плащанията ни по външния дълг през 2001 г. се очаква да бъдат около 10 на сто от брутния вътрешен продукт и 31-32 на сто от постъпленията от износ.
През 2002-2005 г. се предвижда плащанията по външния дълг да бъдат 29 на сто средногодишно от постъпленията от износ.
В световната практика се смята, че страна, която заделя за обслужване на външния дълг 25 на сто от приходите от износ, е в критично състояние. При 30-32 на сто се смята, че състоянието вече е катастрофално.
Господин министър, отчитам това, че икономическото развитие на България винаги е протичало в условията на външни дългове. Отчитам и това, че България е част от глобализиращия се свят, твърде малък е сега нашият относителен дял в световната икономика. Освен под въздействието на глобализацията, страната ни се намира и под влиянието на съпътстващите развитието на човечеството всеобщи кризи - екологична, ресурсна, енергийна и т.н. Страната ни е принудена да търси помощта на Международния валутен фонд и Световната банка. Те осигуряват финансиране при много тежки, задължителни за изпълнение условия, като съкращаване на държавните разходи за образование, за наука, за здравеопазване и т.н. Ефективността на предоставените кредити винаги се измерва с постигнатите резултати. При условие, че получените кредити се погасяват с изтичане на вътрешен ресурс, по-голям от получения, усвояването му трябва да носи печалба, част от която да осигурява обслужването на дълга.
Господин министър, навярно Вие ще се съгласите, че при нас обаче резултатите не са добри. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в България за 1999 г. достигна едва 22 на сто от нивото за страните от Европейския съюз за същата година.
Само един пример: за Словакия този показател беше 71 на сто, а при нас, пак казвам, той достигна едва 22 на сто.
Вече стана дума за това, че плащанията по външния дълг през 2001 г. се очаква да бъдат около 10 на сто от брутния вътрешен продукт и 31-32 на сто от постъпленията за износ. Ще си позволя да повторя, че според световната практика, когато една страна заделя за обслужване на външния си дълг 25 на сто от приходите от износ, се смята, че тя е в критично състояние, а когато това съотношение е над 30 на сто, какъвто е нашият случай, се смята, че състоянието вече е катастрофално.
Това е и причината, заедно с моя колега господин Стефан Нешев, да внесем това питане към Вас. Нашето питане е: какво е съотношението в абсолютни стойности между външния дълг и износа на Република България за миналата 2000 г.? Какви мерки предприема изпълнителната власт, за да сведе външния дълг на Република България в размер 54 на сто от брутния вътрешен продукт, каквито са приетите допустими норми на световните финансови организации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа Нешев и Борисов! Вие все пак ме затрупахте с цифри, независимо че ми обещахте, че ще говорите повече за тенденции. Няма лошо.
Искам да кажа, че в края на миналата година външният държавен дълг възлиза на 8 млрд. 970 млн. щ.д. Общият външен дълг на страната е 10 млрд. и 100 млн. щ.д. при размер на брутния вътрешен продукт по предварителни данни 12 млрд. и 100 хил. щ.д.
Във въпроса, който поставяте, сте се позовали на голямото отрицателно салдо, като не сте уточнили кое салдо имате предвид - по текущата сметка или става въпрос за външнотърговското салдо.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): За външнотърговското салдо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: По данни на Българската народна банка текущата сметка за периода януари - ноември м.г. е отрицателна в размер на 559 млн. 900 хил. щ.д., което се дължи на отрицателния търговски баланс на страната.
Два са основните фактора, които са повлияли върху формирането на търговския баланс през миналата година.
Първият фактор - това са цените на петрола, и - обезценката на евро в сравнение с щатския долар.
Въпреки неблагоприятното влияние на тези два външни за страната ни фактора, трябва да се отбележи, че нивото на търговския баланс през 2000 г. е по-добро от това ниво през 1999 г. Ето един подходящ пример да спомена, че страната ни през последните 2-3 години стана много по-адаптивна, когато има шокови ситуации, които са извън нашата страна. Страната ни през миналата година, макар че понесе първия и втория външен шок, тя се справи много по-добре, дори почти не се почувства въздействието на този шок. Почувства се, разбира се, и това в крайна сметка резултира в по-висока инфлация, но страната ни не изпадна в кризисна ситуация. Тя просто много по-лесно намери механизмите да компенсира тези шокове. Но това не стана, защото държавата е започнала да прилага по-умни административни средства, а това стана просто обективно, тъй като икономиката ни постепенно става по-адаптивна.
За периода януари - ноември м.г. износът на страната е нараснал също така с 2,9 на сто спрямо същия период на 1999 г. и достига 4 млрд. 382 млн. и 500 хил. щ.д. Вносът възлиза на 5 млрд. 434 млн. и 200 хил. щ.д. за периода, като се увеличава с 19,5 на сто спрямо същия период за 1999 г.
През 2001 г. вероятно дефицитът по търговското салдо и текущата сметка ще се запази, въпреки очакваните високи обеми на инвестиционен внос. България ще трябва да привлича значителни инвестиции на зелено в експортно ориентираните производства, за да постигне значителен ръст на износа. Теоретично погледнато, подобряването на съотношението между външния дълг и брутния вътрешен продукт на страната може да стане по два начина: посредством намаляване на външния дълг при запазване нивото на брутния вътрешен продукт или при запазване равнището на външния дълг с увеличаване на брутния вътрешен продукт. За предпочитане според мен е вторият път, при който расте размерът на брутния вътрешен продукт. Ако нашата икономика се развива с високи темпове на икономически растеж, тогава може би ще сме в състояние да си позволим запазване на нивото на външния дълг. А ако икономиката ни стане много конкурентна, извинете ме, дано да не се счита за теза, която е табу, но аз ще кажа, че няма нищо страшно тогава, ако се увеличи размерът на външния дълг - само при положение, че конкурентната способност на икономиката ни е голяма и че сме в състояние да генерираме висок икономически растеж.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Така беше и преди.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ако то беше така преди, извинявайте за репликата, хубаво, но не беше така преди. В нашата страна не е било така преди, защото нашата страна пропусна да направи поне две технически революции - и тя, и нашите партньори в предишния свят. За съжаление така стана. Когато за първи път през 1974 г., средата на 70-те, нараснаха цените на петрола, тогава беше изпуснат първият шанс. Да не говорим за шанса, когато не можахме да се хванем за високите технологии по линията на информационните технологии, изграждането на компютърни технологии и т.н.
При поддържане на средногодишен икономически растеж, да кажем, в размер на 5 на сто и запазване на сегашното равнище на външния дълг съотношението между външен дълг - държавен и частен заедно, и брутния вътрешен продукт на страната ще бъде съответно 75 на сто за 2001 г. Относителният дял на външния дълг, пак държавен и частен общо, от брутния вътрешен продукт намалява от 113 на сто през 1996 г. на 73,4 на сто за 2000 г. А на държавния дълг от над 100 на сто спрямо брутния вътрешен продукт в началото на мандата на правителството до 74 на сто в края на 2000 г.

Това са впечатляващи цифри, господин Нешев и господин Борисов. Защото през 1996 г. съотношението е било и е над 100 процента. Наистина кризисно и, както казвате, катастрофално.
Постепенно нашата страна се приближава към изпълнението на така наречените Маастрихтски критерии. Не бива да бързаме обаче в достигането на тези 60 процента - критерии по Маастрихт. Това трябва да стане постепенно, заедно с повишаване конкурентната способност на икономиката. Тоест, трябва да сме рестриктивни, когато преценяваме какви кредити държавата трябва да взема, по какви кредити държава трябва да поема държавни гаранции. Но това не бива да бъде прекалено рестриктивна политика, защото един от основните компоненти на икономическия растеж, това са инвестициите. Част от инвестициите, разбира се, могат да бъдат генерирани и от българския бизнес, но тази част е малка. И ще остане малка още много години. Затова трябва да привличаме чуждестранни инвестиции, разбира се, без да създаваме някакви специални преференции. Нека да имаме един, общо взето, неутрален климат за инвестициите, но да намаляваме пречките пред инвеститорите - и български, и чуждестранни, да намаляваме бюрокрацията, да не й позволяваме да иска рушвети от тези, които искат да инвестират в България.
Продължавам с усилията на правителството да контролира външния дълг. Неговото нарастване в абсолютен размер, мога категорично да кажа, че е преустановено. Това позволява относителното му намаляване спрямо брутния вътрешен продукт. Уредени са всички останали - извън Лондонския и Парижкия клуб, необслужвани дългове и дългове и спорове за около 1 млрд. и 500 млн. щатски долара. Изградена е институционалната и функционалната рамка на управлението на държавния дълг, формиран е солиден фискален резерв, който позволява безпроблемно обслужване на дълга в средносрочен план.
Няма такава тежка ситуация, господин Борисов и господин Нешев. Нашата страна спокойно обслужва външните си задължения, независимо че и през тази година ще бъде едно от най-големите плащания.
След като правителството обмисля в момента дали и доколко трябва да бъдат поемани финансови ангажименти, тоест какви да бъдат средствата, които нашата страна да получава от Международния валутен фонд и Световната банка, това означава, че нашата икономика може във все по-голяма степен да обслужва този външен дълг.
И така, аз ще се радвам, когато следващото правителство бъде в състояние да сключи такива договори с Международния валутен фонд, при които има споразумение, което да не изисква непременно България да получава кредити. Да получава кредити само тогава, ако са й необходими. Но да има една такава, бих казал, кредитна линия, един резерв за всеки случай, ако наистина се появят такива външни шокове, които изискват допълнителна финансова подкрепа от чужбина.
Всички знаем за дълговото поведение на правителствата през втората половина на 80-те години, когато беше натрупан огромният за мащабите на нашата страна външен дълг. И днес вие се позовавате на относителните дългови съотношения от края на 80-те години. С това позоваване обаче вие не сте особено прецизни. Размерът на дълга, който цитирате, трябва да се отнесе към около 20 процента от експорта - толкова беше експортът, който носеше конвертируема валута тогава. От тази валута тогава можеше да се обслужва външният дълг на страната. В противен случай трудно може да се отговори на въпроса защо при цитираните от вас приходи от износа в размер на 16 млрд. щатски долара, страната ни обяви мораториум броени месеци след посочения от вас период от време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стефан Нешев за два уточняващи въпроса. Разполагате с две минути.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господин Жотев! Международните икономически експерти смятат, че голяма грешка е надценяването на чуждестранното инвестиране и пренебрегване ролята на родния капитал. През 1939 г. акционерните дружества с различен предмет на дейност в България са били 1335, от тях с български капитал - 1225, или 76,7 процента и с преобладаващ чужд капитал - 110, или 23,3 процента.
Днес 7 млрд. долара са в чужбина напълно законно и работят за чужди икономики. Това са официалният валутен резерв и външните активи на българските търговски банки. Въпросът е: как правителството смята да преодолее кредитната стагнация, нерационалната стопанска политика без разработена държавна инвестиционна политика?
Второ, очертава се трайна тенденция относно намаляването на приходите от износа, което силно влошава платежния баланс на страната и влияе отрицателно за реализиране на брутния вътрешен продукт. Българският износ е с най-висока капиталоемкост и енергоемкост и най-ниска наукоемкост и квалифициран труд. Това изисква радикални промени в реалния сектор, както и търсене на чужди пазари, където нашите стоки могат да се реализират и да подпомогнат реинвестирането в промишления сектор.
Въпросът е: кои са приоритетите на правителството в структурата на износа, както и в географската структура на експорта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Нешев! Вие зададохте повече от един, доста уточняващи въпроси, затова ще ме извините, но аз ще отговаря на всичките Ви уточняващи въпроси и ще Ви загубя малко повече време.
Не съм съгласен с констатацията Ви, че износът намалява. Вие казахте цифри, ето ги моите цифри. Те са на Националния статистически институт и на Българската народна банка: износът в процент от брутния вътрешен продукт през 1996 г. е бил 54,7 на сто; през 1997 г. е бил 47, 1; през 1998 г. - 33,6; през 1999 г. 31,5; през 2000 г. - 36,4.
В абсолютно изражение износът на България расте през 2000 г. в сравнение с 1999 г., както ви казах, с над 20 на сто.
По отношение на структурата на износа, Вие питате кои са приоритетите. Тези приоритети се формират обективно, а не защото, примерно, стратегията на правителството е била такава, че България да изнася все повече и повече за сраните от Европейския съюз. Но факт, който се е оформил обективно, е, че над 50 процента от българския износ отива към страните - членки на Европейския съюз. И ако има някаква политическа последица от това, че България прекалено бързо се дистанцира от пазарите на бившия Съветски съюз, то е тук, като външната търговия на България е свързана под 10 процента с този пазар. Но, извинявайте, тук имаше време, чувах, че депутати искаха да съдят бившия Съветски съюз.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Министърът, министърът искаше!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: В политиката на правителството по отношение на пазарите, които са изгубени, няма повече политически съображения. Има обаче тежки проблеми, свързани със стари задължения на Русия, като правоприемник на Съветския съюз, към България.
Ще се съгласите с мен, че не е логично нашата страна да забрави за този дълг и да каже при следващото заседание на Смесената българо-руска комисия: да забравим за тези 100 млн. щатски долара дълг на Русия към България и нека да отворим нова страница. Вие, политиците имам предвид, обикновено казвате: ще отворим нова страница, но нека първо да затворим старата.
Не мога да бъда прекален оптимист по това как ще се промени тази структура на износа към бившия Съветски съюз. Знам обаче, и анализите го показват, че има много потенциал, и че постепенно нашите предприятия ще се връщат там. Но това няма да става по инструкции на правителството. Ще става само, ако руските предприятия са в състояние да плащат, ако те постепенно забравят за една форма на търговия - бартера, която просто в новото хилядолетие не може да бъде масово използвана, но за съжалениe е предпочитана все още от много руски предприятия. Тогава, когато руските банки нямат проблеми при предоставянето на акредитиви, гаранции и т.н., след като се преодолее, разбира се, и кризата във финансовата система.
Структурата на външната ни търговия ще се ориентира все повече към страните-членки на Европейския съюз. Не бих казал, че правителството трябва да пише и тук специална стратегия за развитие на външната търговия. Ще отговоря, както и на предишния въпрос на Вашия колега. Проблемите трябва да се решават на микроравнище. Където има нужда от държавна подкрепа, държавата ще я даде. Частният бизнес обаче ще напипа онези ниши, където външната ни търговия може да бъде с положителен резултат. Най-големият ни партньор в момента, понеже питате за структурата на износа, това е Германия. Следват Италия, Гърция и т.н. Това не е формирано, защото правителството е пожелало българските фирми да търгуват с тези държави. Това е станало естествено. Правителството трябва да подкрепя създаването на благоприятна бизнессреда.
Не мога да се съглася също така с Вас, че е лошо, когато навлизат много чужди инвестиции. Ако имаше български инвеститори, които са в състояние да купуват предприятията в процеса на приватизация - много добре. Сигурно ще се намери механизъм държавата да ги подкрепя, но просто няма достатъчно пари, които да застанат насреща на тези огромни активи в годините на приватизацията. Защо трябва да имаме проблем, ако чуждестранни инвеститори купуват български предприятия и чуждестранни инвеститори инвестират на зелено? Какво лошо има в тези предприятия, които станаха еталон в нашата страна? Например в Севлиево и на много други места, където средната работна заплата в тези предприятия, създадени на зелено, е една от най-високите в страната. Говоря за средна работна заплата над 500 лв. на работниците в тези предприятия. Нека да не пречим и да не робуваме на това кой е инвеститорът. Ако инвеститорът е с нормален произход на капитала, ако той представлява една фирма с добра репутация, той трябва да бъде добре дошъл в нашата страна. За него обаче не бива да се правят специални преференции само заради това, че той е чужденец. Всеки месец министър-председателят и голяма част от кабинета имат среща с институцията, която представлява интересите на чуждестранните бизнесмени у нас. Ние водим диалог, вслушваме се в предложенията, които правят, но никога не приемаме предложения, които поставят преференции на един чуждестранен инвеститор спрямо българските търговци и бизнесмени. Политиката ни трябва да бъде неутрална, добронамерена по отношение на бизнессредата.
И пак ще повторя - основата е да направим нашата страна привлекателно място, още по-добро място за инвестиране. Това не става със специална стратегия, която да предоставя преференции. Това става с подобряване работата на държавния апарат, със свиване на възможностите за корупция, с намаляване на режимите, където се изисква субективна преценка дали да се дадат тези режими или не. Това е записано в програмата, в актуализираната Програма "България 2001", това ще бъде записано и в Програма "България 2005". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Нешев, имате думата да изразите отношението си към отговора.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, първо искам да Ви благодаря за жеста по същество, който Вие проявихте.
Господин Жотев, България няма ясно очертани промишлени производства, които да са експортноориентирани. Липсват специализирани производства със запазена марка, което лишава страната ни от гарантирани външни пазари и от възможността да се реализират валутни постъпления. Няма повишаване на ефективността на промишлените предприятия на микрониво. Причините за това са липса на финансов ресурс и нови технологии, лош мениджмънт и маркетинг, корупция и монополизъм, данъчноосигурителна тежест, свито търсене, ниска производителност. България провежда и лошо управление по отношение на географската структура на експорта. Износът ни в 15-те страни от Европейския съюз възлиза на 1 млрд. 627 млн. щат. долара и представлява 53 на сто от общия ни износ. Търговското ни салдо с тези страни е отрицателно в размер на 368,4 млн. щат. долара. В същото време износът ни за 5-те страни от Балканския полуостров възлиза на 910 млн. щат. долара и представляват 29,7 от общия износ и 55 на сто от износа за Европейския съюз. Но търговското ни салдо е положително и е в размер на 385 млн. щат. долара, т.е., печалбата ни от експорта за страните от Балканския полуостров е двойно по-голяма, отколкото за страните от Европейския съюз. А това не е без значение.
Горните факти показват, че нашето правителство е един наблюдател и регистратор на икономическите процеси. То няма ясна стратегия за индустриалната политика на България, както и точен алгоритъм за постигането на целите, заложени в собствената му актуализирана програма. С тази си индиферентност, дължаща се по всяка вероятност на слаб професионализъм, то се намира на голяма дистанция от съвременните каталитични правителства на проспериращи държави както в света, така също и в страните от бившия социалистически лагер. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Нешев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Нешев, Вие в момента демонстрирате неуважение към мен. Вие не ми дадохте шанс, може би пък съм бил в състояние да отговоря на тези въпроси, които току-що прочетохте. Как можете да прочетете написано на компютър една страница с неща, на които аз бих могъл да отговоря? Това за мен е неуважение и самоцелно поставяне на въпроса. Защо трябва да четете записи, които сте написали предварително, след като не се съобразявате с отговора на въпроса, който сте задали? Това ми се случва за втори път, само за втори път, но за мен това е едно неуважение към министъра и към колегите ми, които се готвиха, за да Ви отговоря на този въпрос.
Сега, по същество. В този текст, който прочетохте преди малко, има неверни твърдения. Цифрата е вярна - над 50 на сто от външната ни търговия е насочена към страните-членки на Европейския съюз. Отрицателен е резултатът от това. Същевременно е положителен резултатът от търговията ни със страните, наши съседи. Това е така.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Ами, там да се концентрираме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: След като нашата икономика е в състояние да се конкурира с висококонкурентните фирми от страните-членки на Европейския съюз, след като сама се насочва към това, това означава преди всичко повишаване на конкурентоспособността на българските фирми. Това, пак повтарям, не е станало по указание на правителството. Това показва една обективна тенденция.
Искам да Ви кажа още една цифра. Само от външната търговия с Русия финансовият резултат е отрицателен в размер на 1 млрд. щат. долара. Това е в резултат на това, че от Русия ние внасяме преди всичко енергийни продукти, петрол, газ и т.н., а изнасяме малко продукти на преработвателната промишленост.
Изводите, които правите, не кореспондират с цифрите, които посочвате. Аз смятам, че това е тенденцията: българските фирми ще бъдат в процес на преговори с Европейския съюз и във времето, в годините, когато станем членове на Европейския съюз, нашите фирми ще бъдат поставени пред силната конкуренция именно на страните-членки на Европейския съюз и на другите развити страни. Надявам се, че към тези страни много бързо биха могли да се присъединят и някои от нашите съседи.
Не бива обаче, поради резултата, че с нашите съседи търгуваме, като отчитаме положителен финансов резултат, това да се превърне в самоцел и ние да извършваме някаква целенасочена регионална политика. Разбира се, ние имаме отлични взаимоотношения със страните от Балканския полуостров и те трябва да се развиват - с Македония, с Турция, с Гърция и с всички наши съседи. Но това не бива да се разписва в някаква стратегия. Не може да се каже: трябва да се повиши, примерно, износът за държавата "Хикс". Това е неправилно, защото, пак ще кажа, и друг път съм го казвал. Държавните чиновници, министрите, или 16-те министри като цяло не могат да бъдат по-умни от бизнеса, който да преценява откъде да изнася и откъде да внася.
И пак ще приключа. Целта на правителството трябва да бъде да подобрява бизнессредата. А ако тази бизнессреда се подобрява по начин, по който обективно икономиката ни трябва да става по-конкурентна, тогава и резултатите ще дойдат. Тогава ще се свиват отрицателните търговски баланси. Резултатите обаче няма да дойдат след година или две. Те ще се подобряват, но структурата на нашата икономика няма да бъде в състояние веднага да обърне този негативен резултат и да започнем да печелим милиарди долари от износ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За процедура има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, обръщам се към Вас като организатор и на парламентарния контрол, уважавайки Вашата социална чувствителност, да ми съдействате на следващия парламентарен контрол министър Иван Нейков да отговори на въпроса ми защо в община Борино повече от шест месеца не се изплащат социалните помощи. Мотивите ми са следните: там населението е около 4600 души, а реално заетите са 500. Сто и осемдесет човека чакат вече няколко месеца да получат социалните си помощи. Топката се върти между министерството и кмета и хората реално няма какво да получат, за да издържат семействата си.
Отново се отнасям с уважение към Вас и към Вашата социална чувствителност и разчитам, че на следващия парламентарен контрол министър Иван Нейков ще бъде изтеглен по-напред, а няма да стои постоянно в задните редици на министрите, които отговарят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Не мога да поема ангажимент, защото има приет на Председателски съвет ред за придвижване на въпросите и отговорите. Ето, най-вероятно и днес няма да стигнем до министър Ноев, към когото от всички вас има поставени въпроси, които чакат от месеци.
Продължаваме с въпроси към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински.
Първият актуален въпрос е от народния представител Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е относно закъснелите плащания на работниците и служителите от БДЖ, съгласно актуализирания график, подписан през м. май м.г. Внесох актуалния въпрос още през ноември м.г. Тече вече четвърти месец - подобрение в заплащането на железничарите няма.
Към датата на внасянето на актуалния въпрос всеки работещ в БДЖ имаше да получава по повече от 400 лева за закъснели заплати и за храна. Към датата на внасянето на актуалния въпрос не бяха изплатени средствата за храна за м. май. Господин министър, забележете. Средствата за храна закъсняват повече от 5-6 месеца. Храната е за м. май, а се изплаща в края на декември.
Имам основание да твърдя, че ситуацията не е променена и към днешна дата, когато Вие отговаряте на моя актуален въпрос. Към 5 февруари задълженията към железничарите бяха, както следва:
Неизплатена храна за месеците ноември, декември и януари, тоест за три месеца; неполучени заплати за декември и януари, тоест за два месеца. Ако приемем, че средно им давате по 70 лева на месец за храна и че остатъкът от заплатата е 100 лева, излиза, че към 5 февруари вие сте дължали на всеки железничар средно по 510 лева. Значи ситуацията не само не е подобрена, а напротив - тя е влошена.
Като имаме предвид, че в системата на БДЖ работят над 37 хил. души, общата задлъжнялост възлиза на повече от 15 млн. лева. Вече четвърта година заплатите в БДЖ се издължават със закъснения от три, четири, пет и повече месеца. Тази порочна система продължава през целия мандат на управление на СДС.
Господин министър, Вие добре знаете, че актуализираният график за м. май м.г. не изпълнихте. Закъснението беше с повече от 3 месеца. Към днешна дата - 16 февруари, с повече от 20 дни закъсняват средствата за заплати и храна за декември м.г. Заплати за декември не са получили и до днес в инфраструктурните поделения. За храна от декември все още не е плащано абсолютно никъде. Към днешна дата вече има закъснение и към аванса. Това отново са стотици лева закъснение за всеки, работещ в системата на БДЖ - имам предвид закъснението в заплата, в храна и в аванс.
Господин министър, убеден съм, че когато и да Ви запитам за закъснелите заплати на железничарите, въпросът винаги ще бъде актуален. Моят въпрос е:
Какви са Вашите разчети за осигуряване на закъснелите заплати на работещите в системата на БДЖ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Разбираемо е Вашето безпокойство относно закъснелите плащания през първото шестмесечие на 2000 г. Наистина, за тяхното преодоляване през м. май беше подписан актуализиран график. Финансовите разчети тогава позволяваха той да се изпълни, както е подписан. Възникнаха няколко допълнителни външни фактора, които затрудниха графика за изплащане. Това беше увеличеният курс на долара. При планиран 1,8 лева се стигна до нива 2,4 лева, което повлия на увеличаване размера на паричните средства за погасяване падежите по кредитите към международните финансови институции. Тези плащания бяха направени през месеците юни, септември и октомври 2000 г. А също така неблагоприятен външен фактор беше непрекъснатото увеличаване на цената на дизеловото гориво. С близо 70 на сто се утежни паричния поток в тази посока и това е около 10 млн. лева допълнителни разходи.
Управителният съвет на НК "БДЖ" въпреки всичко прие актуализирана програма за финансово оздравяване, както и основни принципи и насоки на социалната политика за периода до края на 2001 г. Тази програма в началото ни позволи да бъде изпълнен ангажиментът, поет от ръководството към работниците и служителите. Вие сам дадохте част от отговора. В началото на 2000 г. се говореше за изоставане от 5-6 месеца. Положението в момента е следното - говоря за последните месец и половина по дати какъв е бил графикът:
- до 22 декември 2000 г. е изплатен авансът на заплатите за цялата 2000 г. на всички жп поделения;
- до 30 януари е изплатен и авансът за м. януари;
- до 6 февруари са изплатени всички заплати от януари до ноември включително;
- до 5 февруари е изплатено поевтиняването на храната за периода януари - ноември;
- до 12 февруари са изплатени заплатите за декември на 40 на сто от персонала, зает пряко в експлоатацията;
- до 23 февруари се предвижда да бъдат изплатени заплатите за декември на целия експлоатационен персонал;
- до 28 февруари 2001 г. се предвижда да бъдат изплатени заплатите за декември на всички останали работници и служители.
Както виждате, от неколкомесечно закъснение, в момента закъснението е 15-20-25 дни.
В заключение бих искал да кажа, че ръководството на Национална компания "БДЖ" прави всичко съгласно своите възможности, за да изпълни тези ангажименти. Надявам се, че при следващия Ви актуален въпрос закъснението вече няма да бъде 15-20 дни, а може би ще е за часове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин министър, смисълът на моя въпрос беше да се разбере от Вашия отговор ще промените ли порочната практика за системно закъснение при изплащане на и без това мизерните заплати в БДЖ. Вие добре знаете, че заплатите на железничарите са замразени вече три години - от 1998 г. заплатите практически не са увеличавани. Увеличението с 4,5 на сто от януари м.г. на практика доведе до намаляване на чистите суми, които получават.
Ето пред мен са два фиша на един и същ човек. Преди януари м.г., тоест преди увеличението, той е получавал 207 лева, след това щатът му е 216 лева. Чистата сума, която този висококвалифициран специалист с висше образование получава след така нареченото увеличение е - забележете! - с 4 лева по-малко. И в двата фиша авансът му е 100 лева. Преди увеличението той получава заплата 92 лева, а след така нареченото увеличение - 88 лева, тоест с 4 лева по-малко. Това е истината, господин министър.

Вероятно ще ми кажете, че от тази година вече увеличихте заплатите с 5 на сто. Да, но това е нищо, защото инфлацията изяжда десетки пъти по-големи суми от закъсненията с 4-5 месеца, с които вие изплащате заплатите на железничарите. И те неслучайно питат къде са тези 13-15 млн. лв., кой ги върти и докога това ще продължава?
Пред мен е писмен отговор на Вашия актуален въпрос към колегата Руси Статков. Подписан е от Вас на 30 януари. Днес видях и днешния Ви отговор. Чета: "Към 24 ноември м.г. е изплатена заплатата за май". Господин министър, през ноември е изплатена за май. И второ, сумите за храна за август са издължени към 29 декември. Ето, за тези закъснения става дума.
Вие сам признавате, че закъсненията са с 6, 5, 4 месеца. Ето защо, господин Славински, аз твърдя, че когато и да Ви попитам за закъснелите заплати в БДЖ, въпросът винаги ще бъде актуален.
За съжаление, не е само за железничарите. Знаете, че Ви питах неотдавна и за моряците. И там картината беше аналогична. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Отново ще повторя, че тези закъснения от няколко месеца вече не съществуват. И много ясно Ви прочетох, че в момента са в рамките на дни, по-малко от месец. Така че, ръководството на НК "БДЖ" е направило, каквото е било по силите му.
Също така е вярно, че са увеличени заплатите и с 5 на сто. Ако смятате, че инфлацията веднага ги изяжда, може би имате спомен за инфлацията от 1996 г. и началото на 1997 г. Време е да забравите тази инфлация, няма я. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от народния представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Проблемът за изграждане на новото летище на София или ново летище, изнесено извън очертанията на града, е от 1962 г. През 1973 г. бяха направени проучвания и беше намерена от 11 варианта площадката в Кривина.
За тази цел бяха използвани консултанти от бившия Съветски съюз, Чехословакия, Унгария, ГДР, проф. Викарьо - главен архитект на летище "Роаси", създателите на летище Франкфурт, през 1991 - 1992 г. господата проф. Ашфорт - от Техническия университет в Алдроу, Англия, и Пиер Куту - вицепрезидент на Международния институт за обучение по авиационен мениджмънт в Монреал.
В последно време се заговори за проектиране и строителство, и пътнически терминал за излитане и кацане, успоредно на настоящата писта, стояща на 210 м северно от нея. Това е в пълно противоречие с безопасността на полетите, идващи от Запад, преминаващи над гр. София и кацане на летището.
От 1959 г. досега са станали 11 катастрофи в близост до София, като при последната изпадна колело на основния колесник над жилищен квартал "Христо Ботев" и за щастие нямаше жертви. Представяте си! Щеше да бъде много жалко, ако имаше жертви.
Изнесените факти са водещи при мотивация летището да се изнесе на изток и да се определи ново направление на полосата за излитане и кацане, осигуряващо нелетене над гр. София, за да не стане още по-голяма трагедия.
За фактора има да се говори много, но минутите са много малко.
По предварителни данни за първия етап на така наречената реконструкция се предвижда да бъдат изразходвани повече от 100 млн. долара, а в крайния - над 400 млн. долара.
Тези данни са от изследванията на фирмите "Халкроу" и "Александър Гибб".
Кой ще отговори на обществеността, уважаеми господин министър, ако, не дай си Боже, нещо се случи над гр. София и са хвърлени стотици милиони долара, които не са по джоба на обеднелия български народ?
Господин министър, моят въпрос е следният: кое налага да се строи втора, успоредна на настоящата полоса за излитане и кацане, след като това не осигурява необходимите условия за безопасност на полетите? И второ, след като само една полоса, която я има и в момента, за излитане и кацане, осигурява 20 млн. пътникопоток, а досега е натоварвана не повече от 2 млн.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Преди да отговоря на поставения въпрос, съм длъжен да заявя, че той се базира на неточна информация, идваща от некомпетентни източници, което личи и от съдържанието на въпроса и неточното му формулиране, така както сте го написали и както съм го получил.
Въпросът очевидно е свързан с проекта за реконструкция и разширение на летище "София", за изпълнението на който с Решение № 790 на Министерския съвет беше одобрена схема на финансиране, за който Република България има сключени през 1997 и 1998 г. международни договори за финансиране с Европейската инвестиционна банка и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, които са ратифицирани от Народното събрание.
Предисторията на проекта датира наистина отпреди повече от 25 години. Тук може би новите данни, които дадоха, че е проектиран от съветски специалисти, са верни, тях няма да ги оспорвам. Всички те обаче доказаха по безспорен начин, че конфигурацията на терена и въздушното пространството на Софийското поле, "розата на ветровете" и всички останали фактори, свързани с въздушното движение на въздухоплавателни средства най-благоприятна площадка на летището е сегашната.
Същевременно бе доказано, че сегашната ситуация на летището се нуждае от осъвременяване по няколко причини. Сегашната дължина на съществуващата писта 2800 м е недостатъчна. Излитането и кацането в западна посока причинява неудобство поради шума над кварталите. Настилката на пистата и пътищата за рулиране са в лошо състояние. Не е възможно бъдещото развитие на сегашното местоположение на терминала за пристигащи и заминаващи пътници, който е с недостатъчен капацитет и не отговаря на съвременните изисквания за ниво на обслужване на пътници.
Не е тайна, че летище "София" на практика е летището с най-амортизирана инфраструктура и сграден фонд. Настоящата писта за излитане и кацане лежи върху бетонова основа, строена през Втората световна война. Последната реконструкция на летателното поле е през 1989 г.
Бяха извършени многократни изследвания на полосата за излитане и кацане както от наши, така и от реномирани чуждестранни консултантски фирми, които доказват по безспорен начин, че амортизацията на настилката и намалената носеща способност на основата не позволяват нейното реконструиране без цялостно изземване на основата, което означава на практика изграждане на нова писта, което очевидно е свързано и с безопасността, за която повдигате въпрос.
За решаване на посочените по-горе проблеми бе изготвен и приет, съгласно нормативните процедури, генерален план на летището, подчинен основно на желанието да се намали шумовото въздействие върху засегнатите от полетите жилищни райони, както и на необходимостта от осигуряване на пистова система, отговарящи на всички изисквания за безопасност на полетите на Международната организация за гражданска авиация ИКАО.
Предвижда се да се изгради нова писта, успоредна на сегашната и трансформиране на сегашната писта в магистрален път за рулиране, което ще осигури безопасна експлоатация на летището в условията на очаквания трафик около 2,5 млн. пътници. Предвидено е новата писта да бъде с дължина 3600 м, с класификационно число на настилката, изразяващо носещата способност 78 и навигационно оборудвана за третата категория полети, при намалена видимост, които фактори ще позволят опериране и на по-големите самолети от типа на Боинг 747 и МД 11 и ще дадат възможност за превръщане на летище "София" в регионален ХЪП на Балканите.

Местоположението на новата полоса ще бъде отместено с 500 метра на изток от сегашната, което ще доведе до значително намаляване равнището на шума само в случаите на използване на западното направление за излитане и кацане. Много е важен фактът, че при това решение няма да се прекъсва нормалната експлоатация на летище "София", което е единственото целогодишно опериращо международно летище у нас.
Не бих искал да се спирам на възможните неблагоприятни последствия както от икономическо, така и от престижно естество, които могат да настъпят при закриване на летището за по-продължителен период по време на строителството. По този начин след приключването на реконструкцията, без да се спира експлоатацията на сегашното, летище "София" ще разполага с една писта с дължина и носимоспособност, достатъчни за обслужване на всички опериращи съвременни самолети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Славински, аз не Ви се сърдя, обаче Вашите експерти не са Ви подготвили за този отговор. Те просто или са скрили данните, или не са Ви ги казали.
В момента 90 на сто от самолетите, които кацат на летище "София", идват от запад, т.е. летят над София. Опасността започва още от "Александър Невски", защото самолетите лягат на курс за кацане между 100 и 300 метра. Вие знаете колко големи здания вече се вдигнаха на "Слатински редут". И това, което се прави, абсолютно не намалява опасността от излитане и кацане на самолетите над град София.
Второ, не забравяйте, че този огромен заем - и това не казахте - който е подписан, на кого ще бъде възложен и кой ще вземе комисионните. Обаче, да му мисли бедният български народ, който ще връща 400 млн. долара.
И друго, изпуснахте да кажете, че, тъй като самолетите не могат да кацат директно от запад, минават над град София за няколко минути, да кацат от изток, и всеки един самолет изпуска над град София изгорели газове от 1 тон керосин. Това са десетки полети на денонощие. Да му мислят софиянци с десетки тонове изгорял керосин.
И за да не бъда голословен, че Вашите специалисти просто не са Ви подготвили, и че това, което казахте, не е вярно, и това, което се прави, е излишно - ето, тук (показва чертеж) е събрана мисълта на научно-техническия потенциал на България - "Въздухоплаване, проектиране на летищни съоръжения". Ето я истината, господин Славински. Тази истина Вие я нямате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата министър Славински.
МИНИСТЪР АНТОНИ СЛАВИНСКИ: Уважаеми господин Бончев, длъжен съм да Ви кажа, че абсолютно всички анализи и решения са направени както от български специалисти, така и от чуждестранни консултанти. Резултатите са, че икономически най-изгодният вариант, съобразен с шума и с екологията, е този да бъде разширено сегашното летище с построяване на втора писта и изместването му в източна посока. Точно парите, за които говорихте, порастват лавинообразно, ако се търси вариантът към Кривина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За процедура има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Правя следното процедурно предложение:
Както знаете, днес имаше сериозно, пълно със загриженост и тревога изявление от името на Парламентарната група на Демократичната левица по отношение на състоянието на Авиокомпания "Балкан".
Ето защо, съгласно чл. 34, ал. 3 и чл. 36, във връзка с чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правим предложение да бъде насрочено закрито извънредно заседание на Народното събрание на 20 февруари 2001 г., т.е. във вторник, от 15,00 ч. със следния дневен ред: изслушване на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера Петър Жотев и министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински във връзка с кризисната ситуация в Авиокомпания "Балкан" и за мерките, които правителството предприема за защита на интересите на пътниците, работещите в авиокомпанията, както и за защитата на националните интереси на Република България.
Господин председател, нашето искане е заведено и предадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам го. Благодаря на господин Лютфи.
Петнадесет минути почивка, през което време да бъдат отстранени камери, да бъдат изключени монитори, да бъде освободена залата от всякакви външни лица в съответствие с правилника и начина за процедиране при искане за закрито заседание. (Звъни.)

(След прекъсването и закритото заседание)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заседанието продължава като открито.
Съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 21 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 242.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 21 и 22 февруари, сряда и четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 21 февруари от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото заседание на Народното събрание е на 21 февруари, сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Любен Корнезов

Секретари:
Виктория Василева
Калчо Чукаров