Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание.
Днес рожден ден има колегата Иван Димитров. Да му е честито! Желаем му всичко най-добро! (Ръкопляскания.)

Днешното извънредно заседание има една-единствена точка в дневния ред:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ВНЕСЕНИЯ ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
За процедура има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин председател, господин министър-председател! Всички ние сме свидетели как през последните три години корупцията от уродливо дете на всяка власт придаде уродливи форми и очертания на цялата днешна власт. Досега политиците само обясняваха корупцията. Задачата е тя да бъде премахната. И днес ние в дебатите, които предстоят и гласуването, с което те ще завършат, можем да сложим началото на този процес.
Ето защо от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам днешната дискусия да бъде предавана пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 224 народни представители: за 220, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, с оглед на особения характер и темата на днешния дебат по искания от опозицията вот на недоверие аз предлагам да бъде поканен в залата главният прокурор на Република България. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 214 народни представители: за 187, против 9, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят главния прокурор господин Никола Филчев в залата.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, Парламентарната група на Демократичната левица внесе проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване по предложения вот на недоверие към Министерския съвет на Република България за провежданата политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви. Този проект за решение е раздаден на всички народни представители и моля да бъде подложен на гласуване, както е направено и по вота за недоверие към Министерския съвет от миналата година.
Необходимо е преди самата дискусия да имаме и точните правила, по които тя ще се проведе, включително и гласуването. Тайното гласуване е по-демократично, защото всеки един народен представител е изправен пред своята съвест и своята отговорност и може да гласува да подкрепи или да не подкрепи правителството. Така че моля Ви, господин председателю, да подложите на гласуване нашия проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз изразявам противно становище на предложената процедура от господин Корнезов. Нашата парламентарна група не смята, че тайното гласуване е по-демократичната процедура. (Оживление сред ДЛ.) Нека народните представители да се изправят наистина пред съвестта си, но да се изправят и пред лицето на своите избиратели, да демонстрират прозрачност, да демонстрират отговорност в своето гласуване, а още повече бих искала да кажа, че ние няма и този път да изневерим на нашата традиция, която съществува вече трета година.
Нека да припомня, че Обединените демократични сили бяха избрани с програма, в която ние твърдяхме, че всичко ще става пред хората, пред тяхното лице, в прозрачност, с отговорност пред тях и ние ще спазим това обещание за пореден път пред тях. Ние сме последователни и демократични. Държим и този път да бъдем такива. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям първо на гласуване предложението дали гласуването да бъде явно или тайно и в зависимост от резултата от това гласуване можем да преминем след това, ако се вземе решение за тайно гласуване, каква да е процедурата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов гласуването да бъде тайно.
Гласували 230 народни представители: за 97, против 132, въздържал се 1.
Предложението не се приема - гласуването ще бъде явно.
Пак повтарям, определям по 30 минути на парламентарна група. Независимите депутати имат право - всеки един на изказване от 5 минути общо в рамките на 30 минути.
Моля парламентарните групи да дадат списък на депутатите, желаещи да се изкажат.
От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа народни представители, господа министри! Шестдесет и трима народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица и Евролевицата внесоха този вот за недоверие към Министерския съвет с министър-председател Иван Костов за провежданата от тях политика на корупция и прикриване на нейните конкретни проявни форми.
Аз съм убеден, че в тази зала има поне още толкова народните представители, които биха се подписали под нашето искане, защото болшинството народни представители в тази зала са честни хора и не трябва да бъдат опетнявани с мръсните финикийски знаци на властимеещите сребролюбци. Заради тяхното високомерие, корумпираност и за да се спаси България трябва да гласуваме този вот на недоверие.
Някои народни представители казват, че днес е рано. Аз ви казвам: утре ще бъде късно. Затова тези, които раждат и прикриват корупцията трябва да си ходят днес!
За тригодишното си управление СДС начело с Иван Костов издигна корупцията в ранг на държавна политика. Корупцията се превърна в бич за хората, обществото и държавата. Чрез една криминална приватизация държавната собственост бе раздадена на активисти и приближени на СДС или формирани от тях работническо-мениджърски дружества, тоест управляващите и техните сини братовчеди разграбиха националното богатство, разграбиха фабрики, заводи, складове, магазини - всичко що има и може да бъде плячкосано. Ограбиха и собствеността на уж омразния им ЦК на БКП, заграбиха части от Борисовата градина до Южния и Западен парк, изхвърлиха десетки хиляди семейства от домовете им.
Братовчедите на премиера и управляващите, водени от древната максима: "Парите не миришат!, като африкански скакалци оглозгаха България! (Оживление в залата, провиквания: "Е-е-е!".) Присвоиха и по-точно ограбиха това, което нашите родители с лишения и труд построиха на тази земя. В замяна днес им подхвърлят жълти стотинки под формата на пенсии, които не достигат за хляб и кофичка кисело мляко.
Никой не обича старостта, но всеки иска да я доживее. Старостта е мъдростта и тя трябва да се уважава, а не унижава. Управляващите ограбиха труда на две поколения чрез квазидемократичната си власт, за да забогатеят. Това е син пир по време на чума!
В новата ни история не е имало по-корумпирано правителство, което да използва властта за лично облагодетелстване. Как така за тези три години бедните хора станаха още по-бедни, а шепа сини управници станаха по-богати, построиха си жилища-палати, вили, возят се в най-луксозни автомобили като нефтени шейфове, децата им учат по чужбина?
Това ваше богатство, господа, което натрупахте на гърба на народа като рибена кост ще ви заседне на гърлото. И не си въобразявайте, че още веднъж ще излъжете хората, за да ви я извадят без упойка.
Политиката на управляващите уронва престижа на страната сред международната общност. Като се започне от "Ройтерс" до "Свободна Европа", Хайнке и почти всеки чужденец посочва, че България е разядена от корупция.
В резолюция № 12-11 от т.г. на ПАСЕ е посочено, че има, цитирам: "широко разпространение на корупцията, която е резултат в частност от незаконни подходи в приватизацията и прекалено голямо лицензиране", край на цитата. Не социалистите и социалдемократите, а и Европа ви казва, господа, че вашата приватизация е равнозначна на корупция.
Премиерът и управляващите се опитват като Пилат Понтийски да си измият ръцете със съдебната власт - видите ли, няма присъди. Ами, как ще има, като 10 години, включително и през последните три, вие разбихте съдебната власт и я докарахте до нейната агония и тези, които назначихте се отвърнаха от вас, защото имат съвест? Магистратецът е призван да служи на закона, а не на политическите ви далавери. Докарахте я дотам, че един уважаван прокурор като господин Джамбов да се самоубие, за да спаси честта си! (Шумно неодобрение сред мнозинството.)
Вие, господа, доведохте главния прокурор в тази зала вероятно, за да ви бъде адвокат. Обръщам се към господин Филчев: господин Филчев, арестувайте корумпираните и не се унижавайте да адвокатствата, ако искате да защитите Вашата чест и честта на прокуратурата! (Ръкопляскания от опозицията.)
Премиерът каза: "Няма факти!". Нима не е факт кръгът "Олимп"? Нима не са факт съпружеските фондации, които източват пари и после ги раздават под формата на милостиня? Нима не са факт куфарчетата от митниците и Таушанов, или "ММ" или цигарената афера, кафеената афера и т.н.? Нима не са факт 380-те висши държавни служители с данни за корупция, за която беше уволнен генерал Радев? Нима не е факт, че бившият и най-популярен вътрешен министър Богомил Бонев изнася факти за личната Ви корупция и прикриването на корупцията, господин премиер?
Факти за корупция има! Политически морал няма!
В заключение ще цитирам казаните думи от президента относно корупцията в правителството. Господин Петър Стоянов каза: "Иване, кажи си!". Ние ви казваме: "Иване, ходи си!". Ходи си с мир, после съдът ще говори! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Всички парламентарни групи предадоха списъка на депутатите, които ще се изказват освен Парламентарната група на Демократичната левица. Имате ли списък? (Шум и реплики в залата.)
Няма да се изказвате, добре. Ще почивате.
Има думата народният представител Никола Николов от Парламентарната група на СДС.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин председател! Решението на Международния валутен фонд и Световната банка да прекратят даването на заеми на доказано корумпирани правителства са илюстрация на драматичната промяна в отношението на международната финансова общност към корупцията и непочтеното управление. В последните години и електоралната цена на корупцията рязко се промени. Затова и опозицията, според мен, е толкова активна на тази тема. Но трябва да различим отношението на управляващите към проблема "корупция" от това на опозицията. За да направим това, аз ще използвам две понятия - едното е антикорупционна политика и антикорупционен популизъм.
Чрез антикорупционния популизъм се развива антиправителствена кампания, която внушава, че борбата с корупцията трябва да стане главна цел на управлението. Формулира се тезата, че корупцията е ключов проблем за развитието на обществото и всичко това трябва да измести фокуса на политическата воля за реформи, да промени обществената нагласа за подкрепа на реформите.
В по-общ план твърдението ми е, че в настоящия момент цената на антикорупционния популизъм, който опозицията предлага, ще се окаже толкова висока, колкото и икономическата и политическата цена на самата корупция. Твърдението ми е, че процесът на преход - единствената успешна антикорупционна стратегия, е реформирането на държавата.
Нивото на корупцията в икономиката зависи от три основни фактора - първият е стойността на ресурсите, които се намират под контрола на обществения служител, вторият е нивото на лично усмотрение, с което разполага общественият служител при управлението на тези ресурси и третият е степента на отговорност на обществения служител за решенията и действията му.
Обикновено антикорупционният популизъм, който и сега ние виждаме и риторика, се съсредоточават върху последния фактор - доколко корумпираните служители са откривани и наказвани.
За да се води антикорупционна политика и за да бъде атакуван успешно проблема, е необходимо да се даде отговор на въпроса къде е ресурсът за корупция. Аз го намирам в наследената държавна структура от социализма, при която всички ресурси бяха на пълното и безконтролно разположение на партийно-държавния апарат и комбинацията от необходимост от регулиране на стопанския живот и неспособността на съдебната система да го прави ефективно.
Всъщност непреодоленият проблем на изпълнителната власт в България от началото на прехода досега е невъзможността да се оттегли от стопанския живот без да остави след себе си регулаторен вакуум. А регулирането на пазарното взаимодействие е абсолютно необходимо за една функционираща пазарна икономика и е една от нейните същностни черти. Затова и основните обвинения, които сега виждаме срещу изпълнителната власт, са по две линии - първата е приватизацията, втората е по разрешителните режими.
Ако анализираме как различните, специфични за България проявления на корупцията са влияели върху икономическата среда у нас през последните десет години, ще получим най-точния отговор на въпроса, който поставих в началото на своето изказване и отговор на въпроса политиката на реформи ограничава ли корупцията, и зададен обратно този въпрос - отказът от реформи насърчава ли я?
Първият и най-опасен вид корупция, с най-значителни щети за обществото през последните десет години, беше корупцията във финансовите институции. Примерът е прост. Българска народна банка лицензира банка, тя получава рефинансиране, раздава лоши кредити, фирмите, които ги ползват, изчезват и банката фалира. Това е най-простата схема, по която беше разрушен финансовият пазар и финансовата стабилност на страната. Пазарни механизми се използват, но с кухо съдържание. Политиците лобираха за създаването на банки пред Българска народна банка, а създадените банки отпускаха кредити на свързаните с политиците фирми.
Край на тази система, на този тип корупция се сложи след въвеждането на валутния съвет, който беше крайната ограничителна мярка за въвеждане на финансова дисциплина у нас.
Вторият тип корупция е тази със социални мотиви. Това беше изключително разпространена форма, когато структуроопределящи предприятия вместо да фалират, се маскираха зад тезата, че не могат да фалират, защото много хора ще останат на улицата, или те не могат да се продадат, защото са националната икономика. За предприятията се уреждат нови кредити, частниците прибират своята част от фирмите чрез доставки и пласмент, а държавните предприятия задлъжняват и потъват.
Този механизъм беше ликвидиран след успешното изпълнение на програмата по Закона за финансово оздравяване и след успешното реализиране на програмата за приватизация. Така стана невъзможно да се краде от предприятията с механизмите на входно-изходната икономика.
Друг тип корупция е корупцията на координация между различни представители на администрацията. Например, при нарушаване на югоембаргото или при всяка друга контрабанда на акцизни стоки е нужна координация между органи на Министерството на вътрешните работи и митнически служители. Това е най-опасното мафиотизиране на администрацията, защото корумпираните служители се коалират и корумпират висшестоящите. Когато организацията придобие достатъчно голям мащаб, самите те търсят и създават покровители на високите етажи на властта. Тогава се появява проблемът с уволненията на онези служители, участвали в канала, които веднага намират защитници и започват кампания срещу правителството.
Как описаните характерни примери на корупция влияят върху икономическата среда и способността на обществото да я подобрява? Неефикасното разпределение на ресурсите и преразпределение на доходите е причина за ниски инвестиции в частния сектор, защото очакваната печалба от всички дейности, свързани с взаимодействие с държавата, е по-ниска при наличие на корупция, отколкото при нейно отсъствие. Корупцията води до намаляване на бюджетните приходи и до увеличаване на бюджетните разходи. Защото и събирането, и разходването на ресурси от държавата са дейности, предоставящи благоприятна почва за източване на ресурси. Дефицитът на държавата расте поради простата причина, че нейните ресурси се похабяват и присвояват. Това време си го спомняме добре всички ние.
Проблемът с бюджетния дефицит се решава чрез увеличение на данъчното бреме, което затруднява частния сектор, намалява инвестициите и потреблението в него, но и увеличава стимула за избягване на данъци чрез корупция. Така се влиза в един порочен кръг, който ни е добре познат и е познат в България през 1995 г. и 1996 г.
Корупцията се отразява отрицателно и на опитите за провеждане на икономически реформи, насочени към утвърждаване на пазарните отношения и към установяване на съвременни пазарни институции и механизми. Там, където има пазар, възможностите за подкуп са малки.
Ако анализът, който правя, е верен и ефектите от корупцията са тези, които описах, то отговорът на въпроса "Може ли антикорупционната риторика и популизъм на опозицията да подмени реформите като дневен ред на обществото и да му зададе друг?", е "не". Само политиката на реформи намалява ресурса за корупция, създава условия за ефективна законова санкция от съдебната система, граждански контрол и обществена нетърпимост към корумпираните.
С този вот на недоверие БСП иска да използва антикорупционната риторика срещу политиката на реформи на правителството. БСП търси повод да се дистанцира от трудностите на прехода. Зад антикорупционния популизъм се крие опит за дискредитиране на демократичните институции на нова България. Затова резултатът от вота ще бъде предизвестеният неуспех на БСП. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Днес ние искаме оставката на правителството, защото приватизацията стана символ на корупция; защото корупцията като ключов въпрос за обществото не може да бъде подмината с елементарната теза на свиването и до подкупите. Корупцията и в света, и у нас трябва да се разбира като всяко обогатяване чрез властта.
Историята на тази политика, която днес е причина ние да искаме оставката на правителството, започна още през 1997 г., когато бяха премахнати оценките за приватизация чрез всички видове процедури, освен чрез преговорите с потенциални купувачи. Тогава се създадоха и свръхпреференциите за работническо-мениджърските дружества. Братовчедите вече бяха назначени в края на 1997 г.
През този период Законът за приватизацията беше променян 9 пъти от всичките 16 поправки и винаги в полза на някакъв личен, частен, партиен интерес, интерес на определена камарила, а не в името на българските граждани, които ви избраха през 1997 г. в името на реформите.
През 1998 г. вие приехте изменения, които вкараха в оборот компенсаторните записи - една измама както за обществото, така и за вашите най-ревностни поддръжници. Тези, които купуваха в приватизацията, изкупуваха от обезщетените бивши собственици на 20 на сто от цената и участваха, за да придобиват държавното имущество, защото бяха близко до властта.
Аз разбирам тази логика, че приватизацията се случва веднъж в живота на човека и то не на всяко поколение. Но тази воля на правителството на СДС, нямаща нищо общо с правителствените обещания, с правителствената програма за прозрачност и законност в реформите, днес не може да бъде приета от обществото и то на фона на тази мизерия, която цари в България днес.
Бе наложен пълен административен и кадрови контрол чрез законодателни изменения и политически назначения, установен върху банковата и застрахователната система. Създадоха се условия чрез подзаконови актове за злоупотреба с власт, корупция и превръщането на властта в пари. В Закона за ценните книжа се прокараха безброй регулации, но не чрез правни норми, а чрез подзаконови актове, даващи права на администрацията за пряка намеса в стопанския живот. С поредица от законодателни инициативи - Закона за подземните природни богатства, Закона за концесиите - бяха премахнати процедурите, осигуряващи публичност, прозрачност, състезателност. Решенията бяха концентрирани в изпълнителната власт. В условията на раздържавяване раздаването на концесии зависи не от закона и правилата, а от нуждите на партийната каса и собствените джобове.
Бе предложен Закон за морските пространства - закон, който да узакони вече незаконни действия на изпълнителната власт и на нейните наместници по места. Същото бе положението, когато със задна дата бе прокарано от законодателната инициатива на правителството да бъдат обявени за действителни сключените в противоречие със закона сделки с консултанти и то в нарушение на Закона за държавните и общински поръчки.
В своите законодателни инициативи правителството панически бягаше от съдебния контрол върху актовете на администрацията. Стигна се до крайна злоупотреба с конституционния текст на чл. 120, изключващ съдебния контрол върху актовете на администрацията и то, за да може неуспокоявани от съдебната власт братовчедите да се облажат от властта.
В данъчните закони и в най-последния от тях - Данъчно-процесуалния кодекс, правителството предложи, а парламентът прие една уредба на отношенията между данъкоплатци и данъчна администрация, в която водещи са не ясните законови правила и задължения, а преди всичко размерът на имуществения интерес. Правилата се определят не от закона, а в подзаконовите актове, писани от министъра, прилагани по усмотрение според благоразположението на данъкоплатеца към партийната каса, личния джоб или в подкрепа на развитие на интелектуалния потенциал на министерски деца в странство.
Как може министърът на финансите да разписва постоянно писма за освобождаване от мита? Аз тук при мен имам само скромни примери, които показват, че стилът "Сапио", философията "Сапио" е жива, независимо дали по стария Закон за митниците или по новоприетия. Ето едно такова писмо, в което министърът на финансите е освободил 1100 т сирене. За един ден е получил искането, за един ден го е освободил от всякакви мита, включително и от ДДС, когато българските млекопреработватели получават мизерните 10 стотинки за своето мляко. Но те не могат да дават 10 на сто! А фирмата, която през 1997 г. е получила тази привилегия, е твърде интересна като борд. В нея влиза заместник-министърът на търговията господин Тасев, в нея е и съпругата на шефа на митниците госпожа Минева. (Реплика в ДЛ: "Браво!") И колко са тия български фирми, които получават такива преференции за един ден? Ако така работеше данъчната администрация, днес щяхме да й кажем "Хвала!". (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
През 1997 г. бе премахнато участието на прокурора в гражданския процес господин Филчев и то именно в процес на засилено преразпределение, когато мътилката в икономическите процеси налага участието на прокуратурата в защита на държавния и обществен интерес. Бе създадена на нейно място една квазикомисия "Антимафия", чиито резултати днес вижда цялото общество.
Приемането на Закон за мерки срещу изпиране на пари под мотото "Подобряване на закона" доведе до много по-либерален режим, който допусна безконтролно офшорите да навлизат в икономическите процеси в България - и в приватизацията, и в хазарта, и в други сфери. Контролът върху прането на пари беше иззет от НСБОП и беше прехвърлен в Министерството на финансите, където е контрабандата, където са и данъците.
В крайна сметка, ние можем от всичко това да извадим една проста формула, проста формула на тази политика: "Власт - пари - власт прим - пари прим", формула, която души България вече 3 години. Но има една друга формула - това е формулата на корупцията и тя е равна на монопол върху властта, плюс свобода на действие, минус отговорност, морал и чест. Тази формула днес ще подложи на изпитание правителството във връзка с внесения вот. Аз мисля, че тя ще подложи на изпитание и всеки от народните представители, когато изразява своя вот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ. Възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги, господин министър-председателю, господа министри! Че корупция има - има, и че е важен проблем - е важен проблем, няма какво да се крием. Е, естествено е, че има и реформи, но има и корупция и реформата ще върви много по-добре, ако няма корупция и в приватизацията, и в държавните поръчки, и в разрешителните режими, и в митницата, и в полицията. Най-общо, тя е един показател за значителното партизиране на икономиката, партизанщината в икономиката, яхването на бизнеса от страна на политическата власт.

Чуждите инвеститори например, макар че те страдат по-малко от българските, защото те могат да отидат и в други държави и могат да избират, често в частни разговори говорят за проблемите, които има и че един от най-важните е корупцията. Наскоро чух един от тях - не искам да му казвам името, защото не ми е разрешил, знаете, че те предпочитат винаги да запазват добри отношения с държавата, в която имат намерение да инвестират - каза, че корупцията в България е канибализъм, защото у нас няма нищо друго, освен тези предприятия, които по някакъв начин трябва да се изправят на крака. Има други държави, в които има нефт, има газ, оттам може да се краде. България, като няма нищо, това е все едно - каза той - да ядете собствения си народ, корупцията. За официалния рекет от една фондация и друг път съм говорил.
Министър-председателят казва: аз ще призная, че има корупция, когато има осъдени. Да, това е добре, но има и други неща, които международните организации са определили като косвени показатели, косвени признаци за корупция и по които те ни подреждат в таза скала. Те не чакат някой от България да им каже колко души са осъдени, а гледат косвените показатели, които са най-различни. Мога да спомена някои от тях. Примерно, сивата икономика, примерно неидентифицираните доходи в брутния продукт, за които винаги говоря, когато обсъждаме бюджета, пък и не само тогава. Примерно, това е много важно, митническите стойности, които са много по-ниски от нормалните митнически стойности по света. Ето, например мога да ви цитирам един доклад, който можете да си извадите от Интернет, на Организацията за икономическо развитие. Там казват, че ниските облагаеми стойности водят пряко до корупция, защото там не могат да не участват висши държавни служители, било от митницата, било от полицията.
Аз вече втора година повдигам въпроса за понижената облагаема стойност на кафето, Бога ми, още не съм получил свестен отговор. И министъра сменихте, оказа се, че този министър е бил адвокат на една фирма за кафе и НСБОП не е проверила точно неговата фирма, на която той е бил адвокат и която сигурно е най-големият "производител" на кафе в България. Но кафето не расте по дърветата, някой трябва да го внесе. Другият беше съветник на господин Муравей Радев, той казва, че на Дора Андреева. Мисля, че е едно и също, господин Радев. Той продължава още да е адвокат. И не се съмнявам, че ако утре държавата тръгне да я съди, те ще излязат точно срещу държавата.
Има и други косвени признаци, аз винаги съм ги казвал - кой къде почива, кой с кого дружи, така наречените "приятелски кръгове". Изпратих сигнал до господин министър-председателя, до председателя на Народното събрание, до главния прокурор Никола Филчев и копие до президента. Това беше още в края на миналата година. Шест месеца минаха, а никой не ми отговори. Само разбрах от служители в НСБОП, които се свързаха с мен, за да разберат какъв по-точно е проблемът, че Филчев е изпратил преписката там. И какво? Нищо!
Господин Радев, ние тук в нашата комисия - господин Цонев ще Ви каже - извикахме скоро шефа на Митницата заедно с негови служители. И се оказа, че вие в Министерството на финансите имате в информационния масив различна информация от тази, която се пази в Митниците. Аз не мога да разбера каква е тази държава. Знае ли това министър-председателят? И той иска да ми каже, че митническата облагаема стойност на кафето била нормална, което абсолютно не е вярно.
И нещо друго, което е изключително важно и нека министър-председателят да си го сложи като обеца на ушите, защото от това зависи как той ще се бори с корупцията: изпращат се сигнали, примерно отправено питане до Муравей Радев именно за митническата облагаема стойност, а той го изпраща в Митниците, за да отговорят те. Сигурно и при министър-председателя е така, доколкото разбирам от вестниците. Ако някой е набеден, че с нещо е сгазил лука, той му го дава на него. Вярно, че има Прокуратура, но едно управление трябва да има възможности вътрешно да контролира всички свои служители. Ето това е!
Искам да завърша, като ви съобщя, че нашата парламентарна група ще гласува "въздържали се", няма да подкрепи нито вота, нито правителството. Защото нашето заключение е, че ако в момента правителството падне, следващото правителство няма да може да се справи също с този проблем, не са назрели условията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата народният представител Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Модерното определение на понятието "корупция" е злоупотреба с икономическа, политическа и административна власт с цел лично или групово облагодетелстване. Първият логичен извод е, че корупция може да има само там, където е властта. И обратно, корупция и опозиция са понятия, които трудно се съвместяват помежду си.
Вторият, не по-малко логичен извод, е, че колкото повече властови ресурс струпа в ръцете си едно управление, толкова по-богати са възможностите му за корупция. Защо в демократичните държави, макар и да съществува, корупцията неизменно се движи в поносими за обществото рамки? Много просто, защото всяка една демократична политическа сила в една демократична държава се бори не за цялата, а само и единствено за политическата власт. И обратно, когато дадена политическа сила се стреми да овладее цялата власт - политическа, икономическа, административна, съдебна и т.н., тя автоматически се превръща в недемократична, а такава става и цялата държава.
В Програмата "България 2001" СДС тържествено обеща, че държавата няма да се занимава с несвойствени дейности, а ще създава оптимални условия за свободните граждани да разгръщат своята инициатива и енергия. Тоест, в "Програма 2001" СДС се опита да се представи като демократична политическа сила. Оказа се обаче, че това обещание е пълна демагогия. Обратно, още с идването си на власт новият кабинет организира тотално настъпление, за да овладее всички възможни лостове за управление на всички възможни сфери на политическия, стопанския и административния живот. С други думи, още с идването си на власт СДС започна и вече повече от три години се изявява като откровено недемократична политическа сила. Съчетано с фактическата репартизация на целия управленски апарат - политически и стопански, това доведе и до раждането на най-извратения тип корупция, корупцията на синята бюрокрация, най-извратен поне по две причини.
Първо, и през 1991 г. сините дойдоха на власт. Тогава обаче тяхната вяра беше, че идват с малко, но завинаги, поради което първата синя метла изкара на държавни постове хора, които наивно вярваха, че ще крадат по-малко, но по-дълго. През 1997 г. обаче СДС знаеше, че идва на власт с много, но за малко и реши да не пропусне това малко време. И ще ви докажа това си твърдение. Сегашната синя бюрокрация напоследък продъни ушите на обществото, че ще му предложи своята Харта на християндемократическите ценности. Къде обаче сред тях е първата ценност на синята бюрокрация "Вземай и бягай!", основана на принципа, че демокрацията е управление на временни мнозинства? От християндемокрацията на Хелмут Кол ли взехте ценността "вземай за партията, но не забравяй и за себе си"?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кол не е взимал за себе си!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Знам, че той не е виновен, те го измислиха.
Това, че провъзгласявате семейството за основна ценност, означава ли да наместите цялата си рода до девето коляно на всички благи места от държавната ясла? (Смях от БСП.)
Комбинирани тези три ценности на синята бюрокрация предопределиха липсата на реална структурна реформа, а оттам и провала на прехода като цяло и в стопанската, и в политическата сфера. Нещо повече, вече три години те убедително доказват, че СДС е дошъл на власт не за да прави реформа, а просто за да разграби държавата. СДС започна злоупотребата с власт с цел лично или групово облагодетелстване, господин Костов, и следователно и корупцията още по времето на Софиянски с поголовната чистка на професионалисти в стопанската и административната сфери и подмяната им в директорски бордове, надзорни и контролни съвети, стопански услуги и т. н. с чисто политически назначения, като се започне от заместник-министър, мине се през регионални координатори и се стигне до редови сини активисти или техни роднини. И не само продължи, но издигна в правило тази злоупотреба с власт, а следователно и корупция при Вашето председателство на Министерския съвет, господин Костов.
Как е възможно например, господин Костов, един от регионалните координатори на СДС да бъде член едновременно на осем борда? И какъв ли истински енциклопедист ще да е този човек, след като освен от партийно строителство разбира едновременно от производство на хляб, на бира, на пластмаси, на захар, на автомобилни гуми и на туристически услуги?
Не е ли направо трогателна картината в Благоевградски регион, където цялото ръководство на СДС е съставено изглежда от суперспециалисти в областта на тютюнопроизводството. Всички са в бордовете на съответните БТ-та.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Кажи ги поименно.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Ами, ето я причината, господин Костов, на два пъти мнозинството на СДС в парламента да отхвърля онази поправка на Евролевицата в Търговския закон, която забраняваше участие на определени категории чиновници и тяхната рода в бордове на държавни предприятия.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е рекетът на държавни предприятия, заставени директно да наливат средства в партийните ви структури. Който и ден да отворите в. "Демокрация" под заглавието му се мъдри рекламата или на "Виктори" или на "Булгаргаз", а понякога и двете заедно. Става дума за две държавни предприятия, едното от които монополист и огромен длъжник на хазната. Ами ето я основната причина, господин Костов, вече три години СДС да се дърпа от приемането на нов закон за политическите партии, който забранява помощи за партиите от предприятия с над 50 на сто държавно участие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той е независим вестник.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е и когато вие разпродавате на безценица националното, а не ваше богатство, уж на потенциални купувачи, които обаче неизменно се оказват явни ваши активисти и братовчеди, че дори и зетьове.
По данни на Евролевицата, до средата на миналата година 74 на сто от приватизираните 671 предприятия са станали собственост на така наречените работническо-мениджърски дружества. Но 82 на сто от тези РМД-та или общо около 400 принадлежат на братовчедите на синята номенклатура. Известно е, че всяко РМД... (Неразбираема реплика от министър-председателя Иван Костов.)
Да, имам данни, ще Ви ги дам, ако ги нямате, но предполагам, че ги имате.
Всяко РМД заплаща само 10 на сто от реалната стойност на съответното предприятие. Сиреч на цената на 40 предприятия братовчедите купуват 400. При това без да са положили една тухла в тях или да са забили един пирон в тях. Ами, ето я причината СДС да премахне ограничението на Закона за приватизацията за участие в РМД-та и не случайно народът нарече тези РМД-та разбойническо-ментарджийски дружества. Още по-лошото при РМД-тата е, че не са редки и случаите на пряко ощетяване на държавата с милиони долари. Класически пример за това е историята с приватизацията на "Елените", когато синьото РМД беше предпочетено пред истинското, тоест, на работещите там. Макар че това синьо РМД даваше 2 млн. и 100 хил. долара по-малко, обещаваше половин милион долара инвестиции по-малко и беше класирано от авторитетния приватизационен посредник АВМG едва на трето място. Вие, господин Костов, разполагахте още от самото начало с пълната документация по този случай. Но вместо да се намесите, хем, за да възстановите правдата, хем да вкарате в хазната 2 млн. и 600 хил. долара, Вие ме наклеветихте, че съм заинтересована страна в приватизацията на "Елените" и то само защото името ми съвпадало с това на някой друг Драгомир Драганов, а някой ваш умник забравил да сравни ЕГН-тата, както знаете.
Ами защо тогава, господин Костов, не ми припишете и убийството на кюстендилските сарафи, по които също стреля някой си Драгомир Драганов? Или поне защо една година по-късно все още не сте ми поднесли извинение за клеветата Ви срещу мен?
Точно такива сделки обаче са една от основните причини СДС вече близо 30 седмици да отхвърля искането на опозицията за парламентарна комисия по проверка на приватизационните сделки.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е и когато един началник на районна митница заявява, че "аз парите ги внасям там, където трябва - директно, направо в СДС". Предполагам, имате записа, ако не - ще Ви услужа.
И, ако вярваме на предпоследния доклад на евронаблюдателите Аткинсън и Гелерот, цитирам: "Митнически измами, основание на корупция на чиновници и фалшифициране на митнически документи са осигурили 560 млн. долара през 1997 г. и 700 млн. долара през 1998 г. А най-важните личности в държавата са се възползвали от тези незаконно придобити печалби." Докладчиците не споменават имена, но едва ли някой българин не знае кои са в момента най-важните личности в държавата.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е когато близки до властта или направо сродени с властта нестопански организации рекетират държавни и частни предприятия, та дори и потенциални или реални чужди инвеститори, с цел получаване на помощи за своята благотворителна дейност.
По правило всяка една от тези фондации заделя между 25 и 40 на сто от помощите за така наречени административни разходи. С други думи, ако например фондация "Бъдеще за България" е получила от държавни предприятия и то по нареждане на Александър Божков само за Коледа 1997 г. около 10 млн. лева, поне за толкова призна той лично в парламента, автоматически между 2,5 млн. и 4 млн. лева са отишли не по предназначение, тоест, в домовете за сираци и стари хора, а за нуждите на самата фондация. Ама бюджетът на фондация "Бъдеще за България" е стотици пъти по-голям от 10 млн. лева. И вече няколко инвестиционни холдинга или бивши приватизационни фондове изреваха, че в момента, когато представят в данъчните служби отчети за приходи и разходи, веднага ги навестяват емисари на "Бъдеще за България".
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: А, стига! Как може такова нещо?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Само дето печалбите не са на самите холдинги, а на участниците в масовата приватизация, тоест на всички нас. И излиза, че ние спонсорираме благотворителната дейност на СДС, господин Костов.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е и прикриването на престъпление или поне на нарушения. Тук примерите са безчет, но аз ще се спра само на един, най-фрапиращия - Вашия пример, господин Костов. Когато през май миналата година аз публикувах мое разследване за корупцията, Вие побързахте да сезирате с писмо главния прокурор. Нещо повече, Вие дебело му намекнахте, че изнесените от мен данни за корупция са клеветнически по своето съдържание и израз на злонамереност от страна на автора към усилията на правителството при осъществяване на реформата. И че може би публикацията ми представлява престъпление, за което прокуратурата следва да реагира по съответния ред. Цитирам Вашето писмо.
Какво направихте обаче, когато през ноември миналата година не кой да е, а директорът на Националната служба за сигурност Ви изпрати доклади с данни за корупция на двама заместник-министри? Първо, не ги окачествихте като клеветнически по своето съдържание и израз на злонамереност, нито пък като престъпление. И второ, още по-важно, Вие ги изпратихте не на главния прокурор, а на съответния министър, за да помислел какво да прави с проблема. Ами, ясно е какво прави съответният министър - запознава с данните своите заместници, те замитат следите и край, корупция няма. Е, ако и това не е прикриване на престъпление, сиреч злоупотреба на власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов. Ето я обаче и основната причина управляващото мнозинство да отхвърли искането на Евролевицата за парламентарна анкетна комисия, която да проучи има ли данни за прикриване на корупция от страна на изпълнителната власт.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, са и много от приватизационните сделки с наши инвеститори. Имам всички основания да вярвам на господин Атанас Тилев, че за да бъде приватизиран "Кремиковци" шефът на "Дару метал" е трябвало да брои подкуп от десетки хиляди долара на един от заместник-министрите на промишлеността. И най-голямото сред всичките ми тези основания е и фактът, че именно господин Тилев въстана срещу и допринесе много за разобличаването на червения кръг "Орион", още когато беше на власт БСП. Поразен обаче от мащабите на корупцията и на синята бюрокрация, той беше принуден да напусне родината си.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е и мачкането по всички направления на онези бизнесмени и инвеститори, които отказват да дават където трябва или поддържат контакти с опозицията. И тук предполагам, че примерите са хиляди.
Злоупотреба с власт, с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е и прословутата такса от 10 на сто традиционна при сделките с чуждите инвеститори. Как ще обясните, господин Костов, пренебрежението на фирма "Маркони" към договорните отношения с Министерството на отбраната, за което многократно сигнализира господин Бойко Ноев? Обяснението е много просто, господин Костов - има ярко изразен цифров еквивалент. Как ще обясните, господин Костов, отпадането в сделката на БТК на един уважаван в цяла Европа кандидат-купувач и наглостта на останалия единствен кандидат-купувач, който си позволява да поставя условия на цял един парламент и на цяла една държава? Обяснението, господин Костов, е много просто и също има ясно изразен цифров еквивалент. Как ще обясните скандала с американските бизнесмени, които намесиха посолството на Съединените щати, за да осигурят нормално протичане на търга за хотел "София"? Обяснението е много просто, господин Костов, и вероятно също има ясно изразен цифров еквивалент.
Но между другото, тъкмо във връзка с тези два случая - "Маркони" и хотел "София", в качеството ми на депутат, аз се обърнах писмено към съответните компетентни органи. От трите институции - Военното контраразузнаване, Националната служба за борба с организираната престъпност и Националната служба за сигурност, за три месеца чакане отговори само една и отговорът й, господин Костов, беше в смисъла на: "Не знам и не ми е това работата".

Съдейки обаче по изявленията на бившия министър на вътрешните работи, се оказва, че въпросните компетентни органи не само са знаели, но са и сигнализирали където и когото трябва. Ако тези сигнали не са били приемани, това също има своите обяснения. Поне двама души в тази зала още миришат на ориенталски гозби след обилните вечери в Истанбул. (Смях от опозицията.) Още повече мирише обаче отказът на управляващото мнозинство да приеме предложението на Евролевицата за превес на опозицията в Комисията за противодействие на престъпността и корупцията.
Едно от често срещаните Ваши твърдения, господин Костов, е, че корупцията била предимно на по-ниските етажи от властта - примерно на общинско равнище. Прав сте. Прав сте, господин Костов. Злоупотреба с власт с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, е например прословутата замяна на 21 дка от Борисовата градина срещу 15 апартамента, извършени от синята Столична община. Злоупотреба с власт с цел лично или групово облагодетелстване, а следователно и корупция, господин Костов, е и предоставянето без търг или конкурс на общински парцели на строителното поделение на един нащумял напоследък приятелски кръг, при това парцели, които подлежат на реституция.
Примерите за корупция, господин Костов, са толкова много, че ако доскоро Вие и вашите приближени голословно отричахте: няма корупция, напоследък особено след разкритията на господин Бонев сменихте песента с: нямате доказателства. Доказателства обаче има. Достатъчен е дори и само един внимателен прочит на пресата.
Има и още нещо. Ако сега хората от НСБОП, НСС, НРС и други мълчат, след година-две времената ще се променят и вместо: "Не знам, не ми е това работата", ще се окаже, че знаят много неща, защото тъкмо това им е било работата. Същото ще стане и с данъчни служители, митничари и с други. И тогава ще стане наистина страшно, господин Костов.
Казвал съм го, казвам го и сега: можете да шмекерувате в приватизацията с разни офшорки, за които Евролевицата отдавна предлага забрана за участие в сделки над 50 млн. лв. Вие отхвърлихте и това предложение. Внимавайте обаче, офшорни затвори няма и няма да има. А иначе, господин Костов, може би нямаше да има и доказателства, може би нямаше да има и корупция, ако Вие отдавна бяхте призовали управляващото мнозинство да пристъпи към отмяна на над 500-те лицензионни режима, които ежедневно генерират корупция за синята бюрокрация.
Може би нямаше да има корупция в тези размери, господин Костов, ако отдавна бяхте призовали управляващото мнозинство да приеме пакет от закони за ограничаване на привилегиите на управляващите, тоест на вас, защото те също генерират ежедневно корупция. Може би нямаше да има корупция в тези размери, ако не бяхте забранили на управляващото мнозинство да приеме промяната в съотношението на силите между него и опозицията в Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Може би нямаше да има корупция в тези мащаби, ако отдавна бяхте призовали управляващото мнозинство да приеме предложените от опозицията временни комисии по приватизацията, по прикриването на данни за корупция в изпълнителната власт, по сделката с БТК. Защото само така можехте да ни убедите, че всичко около тях е чисто. Може би нямаше да има корупция в тези мащаби, ако отдавна бяхте призовали управляващото мнозинство да приеме онези поправки в Търговския закон, които да изхвърлят родата и братовчедите от бордовете.
Виждате ли, господин Костов, колко конкретна и лесна за реализация е програмата на Евролевицата за противодействие на корупцията? И, ако Вие я бяхте приели, тя щеше да Ви повярва, че наистина не само сте против корупцията, но и на практика искате да се борите срещу нея и нямаше да подкрепя вота на недоверие. Уви. Нашите анализи сочат, че последната година от Вашето управление ще се превърне в есента на командира, тоест, все повече ще заприлича на "Есента на Патриарха", прекрасно описана от Габриел Гарсия Маркес - едно управление, което си отива, затънало в морална поквара. Точно това е дефиницията на глагола "корумпирам" на стр. 446 в речника за чужди думи в българския език - морално покварявам, развращавам.
Затова нашият призив, господин Костов, призивът на Евролевицата е: спрете моралната поквара, в която сте затънали като управление. Знам, че утре или в четвъртък вотът на недоверие ще бъде отхвърлен. Знам, че ще получите доверие от Вашето послушно и страхливо мнозинство. Знайте обаче и Вие, че това Ваше послушно, страхливо и морално покварено мнозинство тук всъщност отдавна вече е нищожно малцинство в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не си служете с обиди, господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Затова още веднъж Евролевицата ви призовава: ако уважавате поне малко България и българския народ, ако уважавате поне малко демокрацията, спрете моралната поквара, в която сте затънали като управление, господин Костов! (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За каква морална поквара говори господинът преди мен? Има нещо много сбъркано в този вот, който сега се иска. (Шум и реплики.) Да, на кого се иска вот на недоверие? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: На правителство, което парламентът избра в края на миналата година - 21 декември, или това е вот, който опозицията е пропуснала да поиска на някои минали правителства? Срещу кого от 16-те министри се иска вот на недоверие? За каква морална поквара се говори? За какви грешки в приватизацията се говори? Кога ние министрите успяхме да се покварим, кога успяхме да се напечелим? За това ли сме дошли в това правителство? Или може би опозицията се е загубила във времето, а вероятно и в пространството се е загубила. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Нека да приемем, че сега се иска вот на недоверие, за да се навакса един пропуснат вот, който вероятно опозицията е искала да постави срещу предишните правителства.
Добре, да се върнем във времето. Нека да видим причините защо не работи добре приватизацията, какъв е проблемът на работническо-мениджърските дружества, трябва ли да се формира комисия в Народното събрание, която да преразглежда, евентуално да стопира? Току-що се чу глас срещу сделката на БТК. Аз ще повторя и ще кажа и други сделки, които в момента са трън в очите на някои икономически групировки, които са полуразрушени, но все още живеят и все още търсят начин да се спре процесът на реформата. Към БТК защо да не добавим и приватизацията на Булбанк? В този момент ни атакуват защо така бързаме с приватизацията на Булбанк?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Защото няма да изкарате мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Пантелеев, ще Ви изгоня от залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Защото преди две години и половина ни обвиняваха, че бавим банковата приватизация. Сега в момента има три отлични оферти. Има европейски кандидати, което обаче е потенциална опасност. Няма как вече, когато банката се приватизира, да се подкрепят определени групи, които искат да си купят едно или друго предприятие. Няма ги вече държавните банки. Те ще останат в ръцете на частния бизнес и това плаши някои групировки. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Щом ще се връщаме назад.... (Реплики от Иво Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, правя Ви бележка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... нека да си припомним мрачните прогнози на част от опозицията за българската икономика. Нека не забравяме, че преди година край границата на нашата държава падаха бомбите на Косовския конфликт. Юговойната беше използвана от представителите на опозицията, за да се сеят съмнения. За бъдещото развитие на ключовите приватизационни сделки, за стабилността на валутния борд преди време се чуваха идеи на псевдоексперти, които произличат от опозицията, че валутният борд трябва да се преустанови, да дойде някаква си форма на използване на еврото или да се върнем, не дай Боже, към плаващия валутен курс по времето, когато Централната банка вършеше безумия. (Реплики от Стефан Стоилов.)
Господин Стоилов, след малко ще направя реплика и към Вас, защото Вие сте един от идеолозите на така наречените работническо-мениджърски дружества. Имайте търпение. (Ръкопляскания от СДС.)
Преди година много българи не вярваха, че правителството е в състояние да запази макроикономическата стабилност и да продължи успешното провеждане на структурните реформи, а на амбициите за присъединяване към Европейския съюз гледаха с горчив скептицизъм. Тези прогонози не се сбъднаха.
Казвам това неслучайно, защото ми се струва, че някои политици у нас се опитват да издигат ненужни препятствия пред икономиката, вместо да помагат на нейното развитие. И когато не могат да се възползват от ситуацията извън страната и вътре в страната, те прибягват до действия, които водят до вътрешно напрежение. За мен като човек, който не се свързва с нито една политическа сила по искания вот... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вотът на недоверие, който се иска, показва опит да се въздейства върху процесите на приватизацията. И аз наистина моля онези, които имат идеи да спират временно приватизацията, за да я проучват и разследват, да видят, че всъщност в държавата има съответни органи, които могат да вършат тази работа и да подават своевременно сигналите. Аз мога да съдействам, за да се проверяват тези сигнали. Приватизацията не бива да се прекратява, защото това означава спиране на цялата реформа. Нека не забравяме, че освен сделките, които изброих, предстои през тази година енергетиката ни да навлезе в преструктуриране и след това в приватизация. Не бива да се спира реформата и в този сектор, тъй като всички искаме да видим една по-ефективно действаща енергийна система. Да влезем в НЕК и да видим как този монопол формира своите разходи, за да стане производството на електроенергия и топлоенергия по-ефективно, за да можем да спрем този процес, при който в България се пилее енергия и отопляваме жилищните пространства в големите градове.
Разбира се, аз съм част от това правителство и съм подкрепен от мнозинството в парламента. Така че съм отговорен пред тази политическа сила и координирам своята дейност с нея. Не е моя работа да правя политически оценки. Но твърдя, че ако трябва да говорим за грешки при реформите и за причините за корупцията, е необходимо да се върнем още в началото на 90-те години, когато България пропусна златни шансове да премине през ясни реформи в областта на приватизацията и преструктурирането, както това направиха Чехия, Унгария и Полша. Привлякоха десетки милиарди инвестиции, защото там реформите вървяха. В България нямаше политическа сила, която има желание да направи реформите. Пишеха се програми. Пишехте ги програмите някои от вас. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.) И нямаме достатъчно време сега да ги прочетем. Реално реформите у нас започнаха през втората половина на 1997 г. или по-точно може да се каже, че тогава те навлязоха в най-решителния си и същевременно - в най-болезнения етап. Затова хората сега с това неколкогодишно закъснение изпитват тежестта на реформата. Много е трудно да го понесат, защото 10 години вече не е имало светлина в тунела.
Това, което легна върху плещите на правителството на СДС, бе да извади страната от финансовия хаос, да я преведе през трудните месеци на въвеждане на валутния борд, за да можем да се радваме днес на една трайна 3-годишна макроикономическа стабилизация. Именно на тази база трябва да продължи работата ни по генериране на икономически растеж. Но ще сгрешим много, ако си мислим, че тази стабилност ще трае дълго, ако започнем драстично да намаляваме данъци, да използваме резервите на Централната банка за рязко увеличаване на заплатите. И такива идеи наскоро се чуваха от експерти на опозицията. Ще сгрешим много, ако забавим или спрем вече стартиралите процедури по приватизацията.
Отново ще повторя, за случаите на корупция си има специализирани органи. Ето ви няколко документа, които току-що получих - как се процедира, когато има случаи на корупция. Това е писмо от главния прокурор, в което се казва, че е получил съответното изложение, което се роди тук, в пленарната зала, по повод на съмнения на един народен представител за приватизацията на едно предприятие. Сега отговорът е, че се работи по тази сделка. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз не мога да гарантирам кога по тези сигнали за корупция ще се стигне дотам, че виновните да бъдат справедливо наказани. Това не е моя функция като заместник министър-председател и министър на икономиката. Но мога да ви гарантирам друго. Мога да ви гарантирам, че не правя разлика между свои и чужди, защото за мен "свои" и "чужди" няма. Преди време събрах всичките директори на отдели и на дирекции в моето министерство и им казах, че докато съм министър, няма да им позволя да откраднат от държавата 1 лв. И това ще бъде докато съм министър. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Дори и депутати не бива да спекулират с думата "затвор".
Много пъти България в десетилетията е правила драстични промени във философията на управление. Какви ли не подходи бяха използвани. И защо сега някои се опитват да спрат последователността в един процес, който правителството се старае да регулира? Важно е да се разбере, че нищо в икономиката не бива да се извършва драстично и революционно, защото икономиката е голяма инерционна система. Бавно се променя не само икономиката, бавно се променят и обществените отношения, бавно се променя и манталитетът на българина. Все още не съзнаваме, че срещу корупцията трябва да се води битка навсякъде.
Нека не забравяме, че процесите на преход в България не бива да се разглеждат изолирано от развитието на процесите в посткомунистическите държави. Не че е кой знае какво постижение, но България е някъде по средата след тези страни в преход, както показват изследванията на международните институции, по отношение на корупцията. Колкото и труден да е пътят, който трябва да извървим, трябва да си даваме сметка, че с напредъка на структурната реформа ще се затварят и каналите на корупцията. България е част от един беден Балкански регион, а корупцията се развива най-вече там, където има много бедност, където правилата на играта не са съвсем ясни, където се извършва преход.
Ако погледнем исторически на проблемите, формите на корупция у нас съществуват повече от столетие. Мога да ви кажа, че не само България, а и всички други страни в преход съзнават, че натрупаните негативни тенденции от миналото могат да се преодолеят само с постигане на икономически растеж и навлизане на много чуждестранни инвестиции. Не е вярно изказването, че чуждестранните инвеститори се спират и не идват в България заради това, че има корупция. Не е вярно и твърдението, което наскоро се появи в пресата, че преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз са блокирани, защото в момента тече дебат по корупцията. Можете да спорите помежду си, господа политици, колкото си искате. Но не е приятно, когато и пред лицето на Европа, и целия свят издигате в лозунг това, че в момента правителството е блокирано заради ширещата се корупция.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не го правете!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: А кой го прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Искам да поставя въпроса за така наречените работническо-мениджърски дружества. Направих си труда и прочетох стенографските записи от времето, когато се е формирала идеята. Трябва да ви кажа, че в програмния документ, който правителството на Жан Виденов е подготвил и прочел тук, пред парламента в началото на 1995 г., използването на работническо-мениджърските дружества е било изведено като приоритет на приватизацията. Преди малко господин Стоилов отправи реплика. В стенограма е записано, че вместо 10 години срок за разплащане по приватизационните сделки на работническо-мениджърските дружества, той е предложил 15 години. Аз пък се чудя защо не предложихте 50 години? Да си решите всичките проблеми тогава! (Шум и ръкопляскане в блока на мнозинството.)
Мен ме притеснява силно фактът, че миналата година около 40 на сто от приватизационните сделки са били свързани с работническо-мениджърски дружества. Проблемът не е само в това съотношение, а е в липсата на икономическа рационалност на тези дружества, която се появява в етапа, който предшества съответната приватизационна сделка. Проблеми има с РМД-та и след процеса на приватизацията. Преди процеса на приватизацията се наблюдава един икономически феномен. Предприятията работят нормално, генерират някакви печалби или поне не генерират загуби. Когато се види, че едно предприятие влиза в процедура на приватизация, тогава целият управленски екип, независимо дали се управлява от сини, червени или пембени, започва да влошава финансовите резултати на дружеството. Защото просто има конфликт на интереси, защото чрез работническо-мениджърските дружества се размива собствеността. Освен това има и една ирония. Записали сте през 1995 г., че това са работническо-мениджърски дружества. Това предполага, че основно се защитават интересите на работниците, нещо, което БСП винаги е пледирала, че го прави. Нека да погледнем обаче структурата на капитала на тези работническо-мениджърски дружества. Практиката е следната. Обикновено 5-6 членове на съвета на директорите, на управителните съвети или на надзорните съвети си разпределят помежду си около 80-90 на сто от акциите. Останалите акции се разпределят на стотици хиляди работници. След това започва борба кой ще управлява дружеството в момента на приватизацията. И това не е само през 1999 г. и 2000 г. Това е започнало още от 1995 г.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Как е сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Стоилов!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не искам да бъда разбран неправилно. Аз не казвам, че всички сделки с работническо-мениджърски дружества са лоши. Напротив, има добри сделки с РМД-та, които сега работят добре. Освен това има успешни сделки, чрез които РМД-та държавата постига ускоряване на приватизацията. (Неразбираема реплика на народния представител Стефан Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Стоилов, трети път Ви правя бележка.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Освен в приватизацията, по време на управлението на Жан Виденов налице е съществено забавяне на процеса на обезщетяването на собствениците на недвижими имоти. (Смях и весело оживление в блока на ДЛ.) Този процес беше блокиран през 1996 г., тъй като при определяне стойността на обезщетенията трябваше да се направи въз основа на експертна оценка, без обаче да е ясно кой възлага тази оценка и как тя е свързана с активите на съответното дружество, има ли връзка между концепцията за РМД-тата и компенсаторните записи, обезщетяването и корупцията? Разбира се, че има! Защото в ръцете на чиновника се влага възможност да разрешава, да взима решения, които са на гърба на клиентите. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
И още един въпрос, преди да премина към моето заключение. Той е въпросът, който се постави в някои изказвания за лицензионните, разрешителните режими. Неправилен е упрекът, че по време на правителството на СДС от 1997 г. досега се въвеждат масово ненужни лицензионни, регистрационни и разрешителни режими. През периода май 1997 г. - май 2000 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание над 200 законопроекта, без законите за ратификация. Повече от половината от тях са пряко или косвено свързани със стопанския живот на страната. В 17 закона са регламентирани общо 26 нови режима, като 20 от тях са свързани с производството, търговията и употребата на химически съединения с възможна двойна употреба, взривни и наркотични вещества, прекурсори, опасни за здравето и живота препарати за растителна защита, както и с търговията и употребата на отпадъци, замърсители и технически изисквания към продуктите, свързани с опазване на здравето и живота на хората.
От тези данни се вижда, че няма основания правителството на Обединените демократични сили да бъде упреквано за утежняване на условията за стопанска дейност в страната, а още по-малко за въвеждане на необосновани режими, създаващи корупционна среда.
Нещо повече, не бива да се пренебрегва фактът, че в началото на 1997 г. в страната са действали около 600 броя съгласувателни режими, разрешителни, регистрационни, от които близо 400 са били в областта на стопанската сфера. Най-характерното за тях е, че една малка част са съществували още преди 1989 г., а преобладаващият брой са били въвеждани хаотично през следващите осем години. И това не може да бъде негатив на Съюза на демократичните сили и неговото правителство.
Затова няма да е пресилено, ако кажа днес, че съществуващите в началото на 1997 г. режими бяха истински бюрократичен лабиринт, който препращаше за една и съща дейност производители и търговци по различни инстанции, чиито решения не зависеха от ясна законова регламентация. Сроковете за издаването не бяха съобразени и съгласувани с практиката на съответната дейност. В много случаи различните ведомствени изисквания бяха противоречиви, взаимно изключващи се или неясни както за задължените лица, така и за органите по контрола, свързани с тяхното прилагане. Ето благоприятната среда за корупцията.
Точно тази среда, действаща до средата на 1997 г., създаде изключително вредните обществени нагласи, че единственият изход от този лабиринт е даването на подкуп, търсенето на политически протекции или персонална закрила от органите на властта, служители или администрацията, и други нерегламентирани контакти и взаимоотношенията между хората на бизнеса и хората на властта. Внасянето на яснота в тази хаотично изграждана среда, която действително създаваше условия за корупция, беше една от най-тежките и сложни задачи на новото правителство.
Какво се случи в началото на 2000 г.? Министерският съвет формира голяма работна група, в която участваха всички заинтересовани министерства и ведомства. Прегледани бяха тези 540 лицензионни, разрешителни и регистрационни режими, които се споменаха тук, и Министерският съвет на свое заседание вече взе решение да отпаднат около 140 от тях.
Постави се и въпросът за това, че чуждестранните инвеститори бягат от България. Аз реагирах на това. В момента се води среща с една представителна група на индустриалците, начело с барон Янсен. В момента в Пловдив тече бизнесдискусия за това как България ще преодолява проблемите си по пътя към Европа. В момента от Германия и от редица други държави, включително и от САЩ, се засилва инвеститорският интерес към нашата държава. Не е добре, когато депутати тук, от парламента, говорят, че корупцията в приватизацията, в чуждестранните инвестиции е блокирала целия процес на реформите.
В заключение, връщайки се към въпроса за корупцията, искам да кажа, че всичко това, което днес се случва във връзка с искания вот на недоверие, ми изглежда една добре оркестрирана операция. На повърхността изглежда, че целта е хората в България и чужбина да бъдат убедени, че нашето правителство е без перспектива, че то, както БСП казва, е най-слабото от всички български правителства. (Реплика от БСП: "Най-корумпираното!")
Всъщност истинската цел е икономическа. Не докрай разбитите полулегални икономически групировки се страхуват, че днес има шанс задачите, записани в актуализираната програма на правителството, да бъдат изпълнени, така че рязко да се ограничат сферите, където да осъществяват своя бизнес. Това обаче няма да стане! България ще продължи успешно да преговаря за присъединяването си към Европейския съюз. Валутният борд ще остане да действа като силен механизъм за налагане на финансова дисциплина до момента на нашето присъединяване към Европейския съюз. На чиновници, лобисти и политици ще се ограничат възможностите за корупция. И колкото и да е тъжно на някои, нашето правителство ще изпълни ангажиментите си към българския народ. Затова призовавам народните представители да отхвърлят вота на недоверие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя господин Жотев.
Има думата народната представителка госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Преди няколко дни заявих, че подкрепям идеята да се проведе днешната дискусия, защото тя е от полза за демокрацията у нас, за опазване на демократичното общество, което всички заедно се мъчим да изградим вече цяло десетилетие. За съжаление някои умишлено разбраха моите думи, не така както бяха казани, и интерпретациите, които се появиха в средствата за масова информация, бяха различни от истината.
Да, аз съм за това да има вотове в парламента, аз съм за това тук, в тази парламентарна република да се решават съдбините на България и тук, чрез своите избраници българският народ да прави своя избор за посоката на развитие.
Същевременно не трябва да забравяме, че днешният вот е по-различен от предишните. Моментът е по-особен, и това го прави още по-необходим. Поводът за този вот на недоверие или на доверие, защото за нас, от Народен съюз - БЗНС "Народен съюз", Демократическа партия", става дума за вот на доверие към демократично избраното българско правителство и посоката на развитие към европейската общност. И това е много по-различно от онова, което вносителите са написали в своите мотиви.
Днес става дума за вот на доверие или недоверие в самата политическа система, която градим през последните години. Повече от десет години след началото на промените някоя отново се опитва да разиграва стари сценарии и да прави римейк на хитове от недалечното минало. В разигралата се напоследък корупционна истерия някой отново се опитва да подмени волята на избирателите, да представи тяхното недоволство от чиновнически извращения като недоволство от демократичната система, чието развитие е заложено от изборите през април 1997 г.
Да, корупция има, и тя е несъмнено бичът на днешното управление, но аз съм, меко казана, смутена, когато за това ни алармират лицата от новините преди три години - същите, които докараха държавата до колапс. Но има една голяма разлика, която някак убягва на онези, които се надяват да повторят в своя полза събитията от началото на 1997 г. Колкото и цинично да звучи това на фона на трудното ни ежедневие, днес корупцията е в чиновническия апарат, не е подплатена с крах на националната икономика (реплика от ДЛ: "Напротив!"), с инфлация, която се измерва със стотици пъти, с продоволствена криза и глад.
Днес България е просто една по-различна държава и върви, слава Богу по един различен път. Ето затова е днешният вот. И, господа народни представители, това е вот за пътя, по който върви и ще върви страната ни. И затова мисля, че този вот е съвсем навременен. Той дава възможност на правителството, както чухме преди малко, да отчете постигнатото и да разясни своите бъдещи действия. Ние, народните представители, от своя страна, като представители на нашите избиратели, ще дадем и съответния вот. Ето, върху това мисля, че трябва да се съсредоточи днешната ни дискусия, ако искаме тя да бъде сериозна и конструктивна.
Колкото до корупцията, не мисля, че тя би трябвало да бъде обсъждана тук днес. От няколко години насам принцип на сегашната политика е раздържавяването, което е най-добрият и сигурен начин за трайно справяне с корупцията. Ние, от Народен съюз - БЗНС и Демократическа партия, неведнъж сме алармирали правителството за липсата на достатъчно промени и модернизиране на държавния апарат, което да не оставя пространство за подобни действия. Корупцията е съпътстващ проблем на всяко демократично общество. Това, разбира се, не е извинение, но е факт. А справянето с нея е мярка за напредъка в неговото развитие. Абсурдна е ситуацията у нас, където корупцията се превърна в начин за корумпиране. Недоказаните обвинения в корупция се превърнаха в метод за извиване на ръце и за принуда на много хора - нещо, което за много хора в тази истерична обстановка върши работа. Всеки ден от вестници, телевизия и радио ни залива изобилие от всякакви история, обвинения, пъчат се герои - борци с корупцията, размахват се компромати, понякога верни, понякога не. В същото време сякаш някой не разбира ефекта от тази лудост. Той не осъзнава, че се цели подкопаването на устоите на нашето общество, на ценностите и на вярата в държавността и в парламентаризма. Това, дами и господа, е опасна игра, която води до пълна инфлация на идеята за демокрацията и парламентаризма, а тъкмо това е целта и на корумпираните, и на някои от онези, които така сърцато се борят с тях. Дори призовават и танковете.
Решението на проблема с корупцията е в ръцете на българското правителство. И това трябва да бъде основна част от неговите усилия за утвърждаване на демокрацията.
Народен съюз - БЗНС и Демократическа партия, винаги е настоявал и ще продължава да настоява пред министър-председателя и пред министрите да се освободят от онези техни служители, които се поддават на такива съблазни. В политиката и в обществения живот, за разлика от правото, има и един друг тип вина, един друг тип основания за предприемане на мерки срещу това явление - това е загубата на доверие в определено лице. И затова невинаги са нужди съдебни доказателства. Работата на висшата държавна администрация се крепи в огромна степен на общественото доверие, както и на доверието вътре в рамките на самата администрация. Когато това доверие е нарушено, са нужни действия и отстраняване на онези, които са го загубили.
Именно такива действия очакваме и ще очакваме от правителството. И днешният наш вот на доверие към кабинета представлява мандат за спешни мерки за възвръщане на авторитета на държавната администрация. Ако този мандат не бъде разбран и изпълнен от правителството на господин Иван Костов, тогава по същия начин под въпрос ще бъде и доверието към тях. И ние, като част от парламентарното мнозинство, ще заемем съответната позиция.
Уважаеми господин Костов, колеги народни представители! България е изправена пред важни и съдбоносни събития, които изискват съсредоточаването на цялата енергия на обществото за постигане на нашите големи цели - членство в Европейския съюз и в НАТО. Аз вярвам, че това са цели, зад които стоят повечето, ако не и всички от нас. Би било безотговорно да жертваме този шанс, като използваме престъпните действия на определени чиновници за отвличане на общественото внимание и подменяне на актуалните теми. Ние сме убедени, че правителството разполага с необходимия властови ресурс и обществена подкрепа, за да се справи с този проблем и да продължи напред.
Същевременно ние призоваваме и правителството, и опозицията, да не бягат от основните теми и проблеми, които вълнуват всеки български гражданин. Големите ни цели за евроатлантическа интеграция и за трайно установяване на демокрацията у нас са немислими без икономическа стабилизация и растеж, без някои социални мерки, които да смекчат и да направят поносим дългия, по-дългия преход у нас.
Днешното управление заложи големи очаквания и то продължава да бъде длъжник на избирателите. За нас е много насърчително, поне от това, което разбрахме, че министър Жотев е предложил редица промени в данъчните ставки, които да съживят икономиката и да балансират товара върху гражданите. Дано това да е така!
Кризата в българската икономика се оказа доста по-дълбока от очакваното и възстановяването е мъчително бавно. Ниските доходи и безработицата са истинската заплаха за прехода. И който не си дава сметка за това, поставя на карта успеха на реформите.
Необходимо е ние, като парламент, да вземем верните политически решения, за да направим икономическата политика на държавата поносима, като същевременно съхраним постиженията на финансовата стабилизация и възстановеното доверие в българския преход. Това, дами и господа, са истинските проблеми на страната ни днес. И тяхното подменяне цели само едно - ерозиране на политическата система и в по-дългосрочен план - атака срещу демократичното управление. Ако българският парламент се поддаде на това изкушение и абдикира от задължението си да решава фундаменталните проблеми на страната, този замисъл не е лишен от шансове да успее.
Аз мога да заявя тук, че ние, в Народен съюз, няма да приемем такова поведение и ще направим всичко възможно да останем на висотата на своите обществени задължения. Ние днес ще гласуваме вот на доверие на българската демокрация и на парламентаризма. И аз призовавам всички онези, които споделят тези ценности, да сторят това. Противното би било глас в полза на един друг път, различен от този към Европа и на един друг тип управление - управлението с компромати, с доноси и с натиск, а това, вярвайте ми, не е началото, а краят на демокрацията.
Нека заедно да попречим това да се случи в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми колеги, Зелената партия, от чието име говоря, нашите представители няма да участват в гласуването на вота, тъй като това е нашият протест към уважаемите колеги, които внесоха вота, но не представят алтернатива. Защото един вот може да бъде внесен по две причини. Единият е да кажем истината за това правителството. Тя е ясна. Корупцията е очевидна. Тя е аморална. Но по-голямата истина е, че това правителство превърна корупцията в основен икономически фактор в България. Страната беше съсипана, господин министър-председател. Вече е съсипана. И използвайки думите на президента, аз бих казал: "Иване, хората те разбраха.". Те разбраха, че Вие водите държавата към една третостепенна нация, която ще се превърне в обслужваща на магистралите Европа - Близкия изток, нация от келнери, монтьори и естествено - проституция, която вече виждаме обилно по пътищата.
Така че всеки ден Вашето управление е пагубно. Това е очевидно. И всички го разбраха. Но въпросът е има ли смисъл ние да го повтаряме още веднъж от тази трибуна! Аз не считам, че има особен смисъл. Самите социологически проучвания сочат, че 90 на сто от българския народ мисли точно така.
Вот се прави също така, за да се свали правителството и да дойде нещо по-добро. Кое е това по-добро, пита българският народ? И не казвам аз, а българският народ го пита. Защото Иван го видяхме. Но какво се предлага? Един нов Жан? Каква е гаранцията, че нещо ще бъде променено? Истината е, че българският народ не вярва на цялата политическа класа, която присъства тук днес в това Народното събрание. Той не вярва на нея. И това е тъжната и страшна истина за България. (Неразбираема реплика от залата.)
Той не разбира какъв е принципът, за който се работи в тази държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Очевидно, че това е за лична облага. Затова Зелената партия предлагаме две неща. И тук се обръщам към опозицията или към тези, които се считат за такива. Да се обединим около две неща, за да можем да изградим тази алтернатива.

Първо, това е отхвърляне на начина, по който се правеше така наречената реформа. Този абсурд - реформата да се равнява на приватизация и единственият критерий да бъде колко било раздържавено - това го няма в нито една цивилизована държава. Единствената идеология, която има смисъл и която трябва да бъде издигната, това е повишаване на икономическата ефективност и повишаване качеството на живот на хората. И всичко оттам нататък са празни приказки. Единственият критерий е това, няма значение колко е държавната собственост, колко е частната собственост, а важното е дали има икономическа ефективност. За съжаление обаче, естествено избирателят ще каже: "Даже и да се обедините около този принцип, няма ли да ни излъжете?" Да, аз бих казал, ако се обединим сега веднага ще ги излъжем. Защо? Защото аз знам, че няма никакъв смисъл да се говори с някои господа управляващи и неуправляващи, но така наречени партийни лидери, понеже тях не ги интересува този принцип. Тях не ги интересува да има държава.
Затова второто, което ние предлагаме, около което да се обединим, това е, колкото и да ви звучи грубо, чистка на политическия елит. Именно чистка, която обаче да бъде направена по един законен начин, който ние предложихме - това е закон за проверка на имуществото на всички, които са управлявали тази държава напоследък, от министър-председателя до чиновника. И този закон е вече представен в Народното събрание, но не знам защо никой не иска да го обсъжда. Това, което бих добавил към този закон е: няма никакъв смисъл ние да питаме този М.М., който се върти напоследък в пространството, може би Матей Миткалото, да доказваме, че е бил корумпиран. Нека да ги попитаме откъде са им парите. Нека ги попитаме всъщност как можаха за толкова кратко време да построят толкова много благини около себе си. И това е наистина демократичен принцип.
И второто, предлагаме нова избирателна система в рамките на тази чистка. Нова избирателна система, защото не може да продължава така, че в българското Народно събрание да влизат хора, които влизат чрез така наречените партийни листи, без за тях да е гласувано поименно и да се превръщат в едни пианисти, които само натискат копчетата според това, което им е казал този на първата банка. И също така не може в тази избирателна система, както е сега, да продължават да се прехвърлят гласове от една партия към друга.
Ако ние приемем тези неща и ги приемем още отсега като принципи и тръгнем да ги осъществяваме, тогава вече можем да се надяваме, че при едни нови избори, били те предварителни, може би нещо ще се промени в тази държава. В противен случай ние единствено продължаваме да хабим ценното време на избирателя, което обаче очевидно ние не пазим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Илия Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! В мотивите за вота на недоверие, подписани от депутатите от БСП и Евролевицата, правят впечатление два основни момента. На първо място, от тях личи, че корупцията е изобретена преди три години. И второ, начините, по които тя е описана, съвпадат по удивително парадоксален начин с доста мрачни самопризнания на видни лидери на социалистическата партия, с които те обвиняват собственото си управление.
Затова аз искам да развия две тези. Първата е, че корупцията не е от вчера. И втората, че няма по-голяма корупция от социалистическата философия на управление. И за да подкрепя своите твърдения, ще припомня констатации на безспорни имена в социалистическата партия.
"Незаконните присвоявания и кражби са над 4 млрд. лева годишно при 16 млрд. и 2 млн. лева годишно потребление на стоки и услуги на цялото население". Това е Георги Атанасов, 1987 г. (Весело оживление в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Следва мнението на Петър Младенов: "Разклати се вярата на населението в закона, защото той постоянно се нарушаваше от редица ръководни личности и институции. Намесата в дейността на правозащитните и правораздавателни органи стана постоянно явление. Тези извращения убиваха вярата у много хора и пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда, чувството за дълг отстъпваха място на потребителското отношение към живота. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на икономика в сянка, за най-различни мафии."
Следва Жан Виденов, последният ви премиер: "Още в края на 80-те години България беше в остра икономическа, финансова, структурна и морална криза. Бяха взети огромни кредити от чужбина. Точно в онези години, които на много хора изглеждаха златни, беше натрупан огромен за мащабите на страната външен дълг, за да се притъпи недоволството от властите. Апатията, нихилизмът и разрушителното действие, включително търпимост към престъпността и корупцията, са проникнали дълбоко и трайно в обществото ни. Това е причината за неефективността на държавния апарат."
Следва Николай Добрев: "За такова управление никъде не ръкопляскат. Ние възродихме опашките пред хлебарниците. Защо по сергии и магазини сме заслепени от визитките на СИК и ВИС, а няма лепенки, на които пише, че обектът се охранява от МВР? Нима борчетата са по-силни от държавата? Корупцията в МВР взема по-големи и застрашителни размери."
Следва Янаки Стоилов: "Управлението на БСП не само не преодоля насадените проблеми, но в повечето области ги задълбочи."
Стратегът Лилов: "Има сериозно разминаване между поетите от Демократичната левица ангажименти и състоянието на страната. Това не може да бъде обяснено само с миналото, за нещастие". "И в БСП има клиентелизъм" - завършва напоследък господин Лилов.
В края на предишното Народно събрание тук прозвучаха думи на ваши народни представители, единият от които каза: "Демокрацията - това е правото да бъдеш лъган", по повод на варненските пирамиди. А друг завърши: "Нека преди да изгубим властта да им оставим хляба на 500 лева, а долара на 2000 лева и да ги видим какво ще правят."
Както добре разбирате, много е лесно, когато социалистическата партия посее ветрове, всички българи да жънат бури. Защото, уважаеми дами и господа, няма по-голяма корупция от социалистическата философия на управление. (Ръкопляскания от СДС.) Плановото стопанство на социализма създаде най-порочната система на корупцията. Създаде се корупционна класа на номенклатурата, където властта се предаваше по наследство. Вие създадохте идеологическата корупция.
Но аз искам също така да ви припомня още два във висша степен политически факта. Първо, убийството на Луканов беше следствие от зловещата корупция в БСП. (Ръкопляскания от СДС.) Самоубийството на председателя на земеделската комисия Тодор Тодоров е още едно потвърждение за това как едно корумпирано управление унищожава хората си.
Срещу болестта, наречена корупция, обаче има два начина на съпротивление. Първото лечение е когато се лекуват само симптомите. Така се управляваше до 1997 г. Сменяха се правителства и личности, но корупцията оставаше, защото не се пресякоха корените й. Вторият начин е да се отстрани причината за болестта. От три години управлението на ОДС се опитва да премахне причините за корупция. Действията са болезнени, защото лечението е закъсняло, защото най-благоприятният климат за корупция е липсата на реформи, големият дял държавна собственост, научената да работи по социалистически маниер бюрокрация. Много ниско ниво на корупцията има в държави, в които се спазват правата на човека, спазва се принципът за свободното договаряне и принципа за демократична легитимност. Както и всички характеристики на глобалната етика.
Управлението на ОДС направи движението на България в тази посока необратимо. Това е ясен и логичен процес, през който много по-рано и много по-лесно, но с реформирани социалистически партии преминаха всички източноевропейски страни. Защото българите платиха много висок данък на предразсъдъка, че бързата промяна ще ги направи неравни. Практиката показа, че безкрайният и половинчат преход създаде много по-голямо социално неравенство.
На България й предстои най-трудният избор. Не става дума за днешното гласуване. Става дума за следващите години. Предстои ни генералният избор за последните 10 години и всички българи трябва да бъдат наясно със себе си от тъмната или от светлата страна на Европа искат да бъдат. (Реплики от ДЛ.)
Уважаеми дами и господа, господин Първанов много често цитира Джордж Оруел. Днес аз ще цитирам българския политик Тодор Икономов. През 1883 г. той казва следното: "Същите тези лица, които измислиха произвола, когато загубиха властта, започнаха да протестират срещу него. Значи не против беззаконията и произвола са викали тези наши будители, а против това, че не тям е предоставено да произволстват."
За 50 години управление българските комунисти и българските социалисти са поднасяли много дарове на България. Всички тези дарове избухваха в ръцете ни, когато ги отваряхме. Затова, уважаеми дами и господа, не вярвайте на социалистите, дори когато носят дарове. (Ръкопляскания от СДС и НС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петров.
За реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Петров, аз не Ви правя реплика, за да оспорвам цитатите, които прочетохте и даже Ви благодаря, че ги припомнихте на цялата аудитория.
Това, което искам да подчертая, е, че по време на нашето управление имаше опити, когато то навлезе в най-тежката криза, тази криза да бъде преодоляна. И може би това е някакво доказателство, че в средите на левицата, на БСП е имало редица хора, които не са били изкушени от властта и много, които не са търсили облагодетелстване от властта. Това, че от вашите среди днес не чуваме никакви критични гласове, включително за корупцията през последните години, води към убеждението, че не са толкова много тези от вас, които не са облагодетелствани от властта и не се опасяват, че ако критикуват днешното управление, има с какво да бъдат злепоставени заради собственото си участие в редица действия, които са укорими.
И втората голяма разлика, която трябва да се подчертае: че вие може да обвинявате социализма заради злоупотребите с власт, които създаваше системата. Но точно поради това, че тази система извеждаше на преден план политиката и подчиняваше, за съжаление, икономиката, тя не можеше да се конкурира по степен на корупция със сегашната, защото днес политиката в много по-голяма степен е зависима от икономическия интерес. И не за да хвърлям всичко към сегашното правителство, трябва да подчертаем, че, за съжаление, в България през последните 10 години се установи капитализъм от криминален тип и връх в това развитие и в корупцията достигна именно сегашното управление. Това е печалната констатация и тя трябва да бъде анализирана, ако искате да бъдем по-сериозни пред българските граждани и да коригираме с нещо управлението на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Илия Петров.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, аз припомних всички тези неща по две причини, които изтъкнах преди малко, но на Вас би трябвало да Ви е известно, че социалистите в цял свят си приличат. Говори се, че първият социалист е бил Христофор Колумб, защото, когато тръгнал, не знаел къде отива; когато стигнал - не знаел къде се намира; а когато се върнал - не знаел къде е бил... (Оживление.) Общо взето всичките ваши правителства се движат по схемата на Христофор Колумб. (Силен смях и ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ахмед Доган.
АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Днешният вот на недоверие към правителството е интересен и симптоматичен от няколко гледни точки:
Първо, всички знаят, че вероятността той да мине, е твърде малка, защото управляващото мнозинство приема вота като умишлено предизвикателство на опозицията за дискредитиране на правителството.
Второ, управляващото мнозинство приема статуквото си като даденост и до този момент няма формула за излизане от твърде деликатната управленска ситуация, в която само се натресе.
Трето, за обществото и за опозицията днешният вот на недоверие само формално е свързан с корупцията. По същество това е вот за цялостната политика на правителството и управляващото мнозинство през последните 3 години.
Разбира се, корупцията като явление може да събори кое да е правителство във всяка нормална държава. Но в страна, която е на път да превърне върховенството на закона във фундамент на обществения ред, в много редки случаи корупцията е доказуема в пленарната зала на парламента, защото нейното място е в съдебната зала. Проблемът е в ръцете на специализираните органи на държавата, но те от своя страна чакат знак от командния пункт на държавата и точно тук започва порочният кръг за продуциране на негативни нагласи в обществото и за външните наблюдатели по отношение на българското правителство и на българската държава.
Корупцията винаги е била свързана с покваряването и подкупничеството на държавните служители и обществените дейци. В историята на държавността корупцията може да се сравни с бацил, който развращава ешелоните на държавните служители и разваля функционирането на държавните структури, а в определени случаи действа като СПИН, който безвъзвратно и фатално променя имунната система на цели империи, след което те се отправят към небитието на историята.
Но напук на биологичните закони, според които няма болести - има само болни хора, бацилът на корупцията в страни като България има обратно действие: има корупция - няма корумпирани. Явно е защо. Защото актът на корумпирането винаги предполага отсъствие на свидетели и по степен на интимност и доверителност може да се сравни само с мястото, където и царят ходи сам.
От друга страна, има страх от разкриването на корумпираните. Страхът идва не толкова от лицето Хикс като държавен служител, а от самата държавна машина, която може да смаже и да ликвидира всеки, който на всеослушание се осмели да каже, че царят е гол.
Разбира се, съществува и страхът от въпроса: "Ами, ти?", което дава да се разбере, че корупцията е верижна реакция и страхът от взаимното разкриване е нейният сигурен защитен механизъм.
Въпреки това - по-точно тъкмо поради това, корупцията е от категорията на очевидните явления. А известно е, че трудно се доказва очевидното и вездесъщото. Те могат само да се посочат, но трудно се аргументират и доказват.
Уважаеми колеги, всички знаят, че повишеният обществен интерес към днешния дебат във връзка с корупцията в държавата е провокиран от цената на реформата, която огромната част от българските граждани и данъкоплатци плащат с критичното си обедняване. Основният въпрос, който занимава масовото съзнание, е защо се плаща такава висока цена на реформата? И заедно с този въпрос в съзнанието и нагласите на хората витае и неговият отговор: плаща се такава висока цена, защото е погрешен избраният от правителството модел за структурната реформа и по-специално законовият механизъм за раздържавяването и преразпределението на собствеността.
Очакванията на обществото бяха свързани с една справедлива философия на приватизацията, която да създаде относително равен шанс на всеки български гражданин в изграждането на пазарна икономика и демократично общество. Вместо това заработи моделът на изкушенията на група себеподобни да дават, раздават, подаряват и да продават на символични цени капитализирания труд на няколко поколения български граждани. Това е трудът на два милиона и половина пенсионери в страната, трудът на нашите родители и нашият труд. И то не какъв да е абстрактен труд, а конкретен и изнурителен труд, в който беше включен целият интелектуален, морален и физически потенциал на нацията в продължение на половин век и намерил своята овеществена форма в заводи и фабрики, в инфраструктура и комуникации.
Разбира се, всички бяхме и продължаваме да бъдем за реформата, защото реформата беше магическата дума на очаквания просперитет на страната и на всеки неин гражданин. Безспорно е, че необходимата обективна база на демокрацията е пазарната икономика и реформата трябва да създаде необходимите условия и предпоставки за това. Разбираемо е, обяснимо е, че без преобразуването на формата на собственост от държавна в частна не може да се задвижи нито пазарната икономика, нито да се гарантира необратимият характер на гражданското общество и демократизацията на страната.
В крайна сметка политическият плурализъм и правовата държава, както и европейската ценностна система и европейските правила за правене на политика предполагаха тази реформа. В условията на България, в прехода от една социално-икономическа система в друга, трябваше да се даде относително равен старт на всеки български гражданин. От законодателя зависеше изборът на модела за голямата промяна на страната, както и определянето на основните приоритети при тази трансформация на социалната, нормативната и ценностната система на обществото. Законодателят трябваше да бъде в час както по елементарна справедливост в приватизацията на капитализирания труд на хората, така и в създаването на новата законова уредба за просперитета на страната. Законодателят по дефиниция трябваше да бъде с изпреварващо мислене и съзнание. За съжаление, дефектиралото законодателство по реституционните, а впоследствие и за приватизационните закони е индикация за това, че обобщеният образ на законодателя е бил твърде далеч или недопустимо отчужден от новите реалности. Вместо да фиксира, да рамкира и да легитимира изпреварващо новите реалности в икономическия, политическия и духовен живот на обществото, законодателят през последните десет години върви след събитията. Дори нещо повече - вместо да застане на националноотговорни позиции и да представлява както националния интерес в контекста на новото време, така и интересите на всеки граждани, законодателят и политическият елит настървено се впуснаха в партизански войни. Това означаваше не борба за приоритет на националния интерес, не в интерес на избирателите, а борба за превръщането на политиката в инструмент за лично облагодетелстване и утвърждаване. В конкретния случай това означаваше използване на властовите лостове и инструменти за грабеж на опредметения труд на нашите родители, на няколко поколения български граждани.
Вторият въпрос, който витае в политическото и масмедийното пространство, е защо се стигна дотук. Този въпрос предполага ясно отношение както към управляващите, така и към политическия елит на страната; както към държавата и държавността ни в днешно време, така и в контекста на евроинтеграцията в бъдеще време. Навярно няма да бъде пресилено, ако се каже, че в условията на валутен борд и предстояща приватизация, най-голямата свобода на кое да е правителство е да се възползва от решаващия си глас в начина на провеждане на реформата, тоест от хлъзгавите правила и процедури за разпределението на баницата на държавната собственост. И точно тук е ключът за разбирането на безпрецедентната централизация на властта, вместо нейната необходима децентрализация.
Централизацията започна с превръщането на партийните лидери и активисти в държавни служители и администратори, с което се положи началото на създаването на условия за сливането на държавните с партийните структури. Това, от своя страна, актуализира братовчедски и приятелски кръгове, но толкова, колкото е необходимо. Правилата и механизмът на централизираната власт нарушиха не само принципите за постигането на относително по-широко национално съгласие по такива основни въпроси за България, каквито са приватизацията и структурната реформа, но фактически нарушиха и механизма за вземане на колективни решения чрез принципа на мнозинството в структурата на самата оглавяваща партия и коалиция.
Управляващото мнозинство заживя със самочувствието, че България няма и не може да има друга управленческа алтернатива. Дори в определен момент започна да си вярва, че нямало нужда изобщо и от опозиция. Централизацията на властта като система по естествен начин заложи на пирамидалния модел за вземане на решения, както и контролът на тяхното изпълнение. Това доведе до опасна за условията на гражданското общество система на властта, която може да си намери аналог само в тоталитарно време.
За първи път от началото на демократизирането на страната в обществото се появи синдромът на страха - всеки се страхуваше от всеки, всички се страхуваха от върха на пирамидата, защото моделът на властта наподобяваше повече образа на казармена организация на държавната машина и нямаше нищо общо с управленческата дисциплина като осъзнат принцип на отговорността от страната на субекта на властта. В този контекст се извая и образът на Командира като емблема на силовия подход и на еднопосочната зависимост в пирамидата на властта. И, забележете, тази метафора се пусна в обръщение не от обществото и от опозицията, а от самите управляващи.
Безпардонността и цинизмът даваха сигнали и послание, че държавната машина работи под контрол и че държавата е на път да изяде, ако се наложи, и самото гражданско общество. Държавата се превърна в собственост на управляващата партия, граничеща с бащиния и като такава се впрегна за постигането на тяснопартийни цели. Частният бизнес се подложи на невиждан политически рекет. Държавните фирми се превърнаха в дойни крави за партийните и за личните каси, РМД-тата - в инструменти за създаването на партийна средна класа. Всеки трябваше да плаща своята лепта, иначе рискуваше оцеляването си в бизнеса или на съответната административна длъжност.
Аномалията се състои в това, че партийните лидери се превърнаха в посредници между държавата и свободния пазар. Разбира се, в тази ситуация и Командира не може да си позволи твърде много доверителни контакти, защото самата система на централизираната власт от казармен тип залага по-скоро на родословното доверие, отколкото на единомислието и единодействието на неговите съпартийци. За кръга от близките съпартийци беше валиден принципът за тоягата и моркова и то така, че да можеш да контролираш всички, но ти да си недосегаем от евентуалните им съмнения за прегрешения. В тази система на властта да държиш някого с нещо е правило. Изключение прави само Командирът.
Образът на Командира беше замислен като символ на силната ръка, но едновременно с това и като икона, която трябваше да излъчва безпогрешността и загрижеността на държавника-светец, но известно е, че когато съмишленици и сподвижници без притеснение започват да оплюват иконата си, това е знак, че са дошли нови времена, с нови потребности и интереси. И, за да запазят вярата и надеждата си в религията на демокрацията, те искат и нови икони.
Третият основен въпрос, който витае в общественото съзнание, е кой носи отговорност, че се стигна дотук. Без съмнение, този въпрос предпоставя две очевидни дадености - първата е свързана с това, че след Местни избори '99, в България има нови политически реалности, защото има друго съотношение на политическите сили по отношение на вота на избирателите.
Втората даденост има отношение към днешния вот на недоверие за корупция и е ясна индикация, че е налице криза в управлението на страната.
Опитът показва, че всеки народ и всяка общност, включително коя да е политическа организация, заслужават лидерите си, но това правило има толкова изключения, че продължава да запазва смисъла си само в много специфични случаи. Убеден съм, че управляващата политическа сила не заслужаваше да се издъни и то с корупция по такъв важен въпрос като приватизацията, който има отношение към създаването на новата инфраструктура на собствеността на страната, която от своя страна ще предопредели социалните ниши на сегашния и бъдещия политически спектър на България.
Надявам се всички да сме убедени, че разпределението и преразпределението на държавната собственост е твърде сериозен въпрос, за да се остави в ръцете на един или на няколко души. В условията на България този въпрос не може да се остави и в ръцете на една партия или коалиция, защото моделът на приватизацията предполагаше максимално съгласие на политическите сили. Въпреки че за управляващото мнозинство консенсусният подход все още буди усмивки и недоумение, на тях трябва да им е ясно, че само след няколко години за приватизацията ще носи отговорност цялата политическа класа на България.
Вярно е, че всеки трябва да си носи кръста, но нима с този силов и безпардонен подход в решаването на такъв значим проблем за държавата и обществото, какъвто е случаят с приватизацията, управляващите не си даваха сметка, че цената, която сега плаща обикновеният човек за реформата с мизерното си съществуване, ще се равнява в стойностно и физическо изражение в цената, която управляващите ще трябва да платят пред избирателите и пред закона?
Последният въпрос, на който искам да се спра, е има ли изход от тази ситуация и ако има, в какво се състои той?
Навярно днешният вот на недоверие ще положи началото в търсенето на алтернативна формула за излизане от управленческата криза на управляващото мнозинство. Но за разлика от други вотове, днешният вот на недоверие не засяга само моралното здраве на управляващите, а директно рефлектира върху имиджа и авторитета на България пред света. Защото няма нищо по-лошо от всеобщото съмнение за нарушаването на прозрачността и процедурите на приватизацията. Най-неизгодно за страната ни е съчетаването на съмнението за преднамереност във воденето на преговорите по основните сделки със съмнението за евентуалното неизползване на очаквания ресурс от приватизацията по предназначение. Наличието на подобно съмнение означава, че духът на отрицанието е излязъл от бутилката и вече е извън контрол. Нещо повече, именно като такъв, той произвежда политически реалности и нагласи, които не са в интерес на управляващото мнозинство и на България.
Като първа стъпка в намирането на изход е предложението на депутати от пет политически сили за образуването на временна парламентарна комисия, която да включва по двама депутати от всяка парламентарна група и един представител на независимите депутати. Идеята е основната задача на комисията да бъде проучване на приватизационния процес и излизане с предложение за конкретни мерки, гарантиращи прозрачността и законосъобразността на сделките, както и ефективността на следприватизационния контрол.
Освен постигането на национален политически консенсус по вземаните приватизационни решения, целта на комисията е да постави този механизъм и тези механизми под пряк парламентарен и обществен контрол.
Втората крачка в търсенето на изход от създалата се ситуация си остава прерогатив на управляващите и на управляващото мнозинство. Какъвто и да е този изход, той трябва да се основава върху две начала.
Първото начало е свързано с това, че за Европа няма значение кой политически субект ще управлява страната, важното е да има политическа стабилност, икономически просперитет и етнически мир в страната и в региона като цяло.
Второто начало означава, че никой не е по-голям от България и от хляба на хората. (Ръкопляскания в лявата и централната част на залата.)
В заключение, парламентарната група, която представлявам, няма да подкрепи вота на недоверие, но не за да запази управляващите, за да не създаде условия за дестабилизиране на държавата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в лявата и централната част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Доган.
За реплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Доган, аз трябва да заявя на Вас и на другите, че не съм тръгнал към Народното събрание днес с твърдото решение да не подкрепя вота на недоверие. Но аз чаках тук и ще чакам още някой в изказването си да отговори на няколко въпроса.
Първият - ако СДС, ОДС не беше дошло на власт през 1997 г., какво щеше да стане с България досега? (Възгласи: "Е-е-е!" в мнозинството.)
Другият въпрос, на който чакам отговор, за да бъда убеден във вота на недоверие - трябваше ли да се сменя системата в България? Говорим за икономическата и политическата система. Трябваше ли да се извършват тези реформи, които първо това правителство тръгна да направи в този труден момент? И ако трябва, кое е най-доброто - начините, по които се провеждат? Ако начините, по които се провежда реформата не са правилни, защо тук аз не чувам и не съм чул досега в това Народно събрание кои са другите начини, коя е алтернативата, кое е по-добро?
И другият въпрос, ако ОДС сега падне от власт, какво по-добро ще се случи на България и какво ще стане с България?
И понеже досега не съм получил отговор на тези въпроси, Вие се помъчихте във Вашето изказване да ги зачекнете. Но проследявайки Вашето изказване излиза, че Вие се солидаризирате с всички останали, даже и с медиите, че едва ли не за сегашното състояние на страната и за хората, и за обществото главната и основната причина е корупцията, която се ширела по всичките етажи.
Корупция може да има, друг е въпросът в какви размери. Но аз ще Ви изброя, господин Доган, ако искате, десет основни причини и след десетте основни причини корупцията може да бъде като елемент и причина за сегашното състояние.
И понеже ние говорим сега само за корупцията, за да забравим всичко останало лошо, което свършиха предишните правителства, за да докарат България в това състояние. Нека бъдем реалисти. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! През периода 1996 г. и началото на 1997 г. бях пряк участник в драматичните политически събития, в това число и като член на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Тогава заявих категорично и отстоявах в Консултативния съвет за национална сигурност позицията, че на страната са необходими предсрочни парламентарни избори. Смях, че това е нужно на България. Защото искрено вярвах, че ОДС ще проведе необходимата за страната реформа.
Категорично отказах тогава на господин Николай Добрев участие в неговия проектокабинет. Тогава обаче не допусках, че ще дойдем до днешния ден. И в този смисъл аз се чувствам в определена степен виновен пред моите избиратели и пред нацията.
Няма да се спирам в моето изказване на случаите за даване на прословутите 10-15%, защото те се вземат на тъмно. Аз лично не съм участвал, не съм присъствал, не съм видял, въпреки че много хора са ми казвали и доказвали.
Но в същото време не мога да ви простя, уважаеми управляващи, че вместо истинска радикална реформа, пазарна реформа, вие изградихте административна система на безконтролна власт на чиновника, като в корумпираността си няма аналогия в историята на България. Всъщност вие дадохте държавата ни под аренда на чиновника. Фактите са пред нас. Те са като прословутата къща на един между нас, всеки може да отиде да я види.
Аз няма да говоря за бъдещето, аз ще говоря за днес и в тази връзка ще спра вниманието си върху пет въпроса в областта на аграрната политика.
Първо. Твърдя, че вие дадохте, господа, държавата под аренда на чиновника. И как стана това? Чрез предложенията, които Министерският съвет дава като закони, в които парламентарното мнозинство овластява чиновника и не му дава възможност да променя духа и смисъла на закона чрез парилници и други подзаконови нормативни актове. И ще ви дам един пример. Той беше скорошен, от месец март т.г., когато приехме допълнението на Закона за стоковите борси и тържищата, където чл. 2 гласи: "Средствата по ал. 2 постъпват в бюджета на комисията и се раздават за подпомагане на дейността, включително за повишаване квалификацията на служителите.".


Какво е това, господа управляващи, - вие давате право на събираните като глоби и такси пари да отидат в джоба на събирачите? Не си ли давате сметка, че ако утре постъпите пак по същия начин, ще разрешите на всеки катаджия да прибере парите от глобата и да си купи нова каска или мотор?
Второ. Известно е, че 10% от реколтата хлебно и фуражно зърно средногодишно постъпват в държавния резерв. В тези случаи се оперира с бюджетни средства. Практиката е зърното да се купува през месеците август - септември, а това, което подлежи на подмяна, да се продава февруари - март. Разликата в цената непосредствено след прибирането и 10 месеца след това е около 60 на сто. Къде отиват парите? Посочвам отговорно: при 4-5 фирми, които печелят от три години конкурсите за обновяване на държавния резерв.
Тук аз бих попитал: защо правителството, дошло на власт заради либералната си икономическа идеология, вече три години заобикаля пазарните канали на търговия със зърното? Защо не се търгува държавното зърно на стоковата борса, където цената се формира от търсеното и предлагането, а не от чиновника? И ако разширя въпроса: защо изобщо конкурс, а не само пазарните канали, при покупка на всички от публичния сектор, а това са държавният резерв, армията, общините, болниците, училищата и т.н.? Експертите казват, че тези разлики в цените, комисионните и другите пари, с които се спекулира, надвишават 300 млн. лв.
Трето. През 1998 г. ние приехме Закон за съхранение и търговия на зърното. Този закон гарантира на земеделския производител възможност да продаде зърното, когато неговата цена е най-висока, и в същото време да получи кредит от банката, за да има средства за производство на новата реколта. Тогава на моето питане за проблемите на финансиране и осигуряване на зърнопроизводителя господин министър-председателят ми отговори, цитирам: "Приемете закона за съхранение и търговия със зърно и нашият производител ще има европейски финансови условия". И ние го приехме. Оттогава вече минаха три години, този закон не работи. Защо? Чиновникът не позволи това да стане. Защо? Защото той и търговецът, който му плаща, нямат интерес от прозрачни пазарни правила на търговията със зърно. Защото, както в случая с държавния резерв, търговците заедно с чиновника предпочитат да откраднат от земеделеца най-малко 60-70 лв. на тон зърно всяка година. Това означава, че средногодишният размер на тази кражба е най-малко 100 млн. лв. и ако имам време, публично ще ви направя сметката.
Четвърто. От 1997 г. съм задал питане към министър-председателя и питане към министъра на земеделието за преструктурирането на напоителните системи. Питах: каква е причината да не внесем заложения от правителството като приоритет в "Програма 2001" Закон за водните сдружения? Министър-председателят пое личен ангажимент на заседание на Народното събрание през м. септември, че Министерският съвет ще внесе проект на Закона за водните сдружения. И днес го няма този законопроект. И аз ще ви посоча защо. Ще ви дам данните от Националния статистически институт.
През 1991 г. са полети 1 млн. и 800 хил. дка, 1996 г. - 900 хил., 1997 г. - 420 хил., 1998 г. - 300 хил., 1999 г. - 200 хил. дка. За този период данъкоплатците чрез бюджета са налели над 70 млн. щатски долара в "Напоителни системи" ЕАД. Следователно държавата е предоставила необходимите средства, народът чрез данъците е платил, но те са изтекли в други посоки, а не за поливане. Къде? Откраднати са.
Погледнете счетоводния баланс на дълготрайните активи на тази система! За последните три години непрекъснато намалява балансовата стойност на дълготрайните активи поради предсрочно бракуване. Защо? Защото там те веднага се продават на безценица. Това е причината до днес да не е внесен от Министерския съвет Закон за водните сдружения.
С приемането на този закон, дами и господа, ще се предаде вътрешноканалната мрежа на сдруженията на водоползвателите, тоест, на земеделските производители. А това означава да се спре кражбата на средствата.
Пето. Пред очите на всички нас са административните луксове. Идете в Министерството на земеделието и горите и се разходете. В тази огромна сграда преди имаше банки, агрофирми, служби. Сега ги няма и стаите са пълни с чиновници. Идете в ОАПС - Плевен, в моя избирателен район и ще видите, че отново е пълно отдолу догоре с чиновници. Ще ви дам само един пример, с една от службите на Министерството на земеделието и горите - Националната служба за зърното. Същата има само задължението от Закона за търговия и съхранение на зърното да лицензира публичните складове, зърнохранилищата и да регистрира търговците на зърно. Как да коментирам обстоятелството, че те са 58 души, плюс 20 други на граждански договор, когато това в САЩ се извършва от 54 души, а във Франция от 3 души?
Националната служба за зърното е изразходвала за една година 1 млн. лв. за леки коли, мобифони и ремонт на кабинети. И как да коментирам изхарчените 20 хил. лв. по Нова година, когато децата не можеха да ходят на училище, защото нямаше отопление в училищата?
Днес, уважаеми колеги, може да ви е притеснено, но ние обсъждаме вот на недоверие на правителството за допускане и прикриване на корупцията, на кражбата. Аз си спомням как през 60-те години, с изменението на Наказателния кодекс се въведе понятието "присвояване на социалистическата собственост". Сега говорим за корупция. А истинската българска дума е "кражба".
Да, в тези три години бе извършена непозната в историята на моята държава кражба от земеделския производител. От три години слушам от управляващите, че пари за земеделието няма. Заявявам публично: лъжа, има ги, но се крадат. На това се дължи, че една трета от българската земя не се обработва, а тази една трета всяка година може да дава по 400 млн. долара. А ние ги нямаме, защото предварително сме окрали предпоставките да има инвестиции, за да се обработва тази земя.
Дами и господа, накрая искам да ви кажа: спомням си поведението на Николай Добрев в началото на 1997 г. - той направи една голяма, мъжка стъпка. Господа, има ли във вас мъжество? Направете тази стъпка. Мисля, че все пак има мъже в България. България не е лишена от мъже, от достойни българи. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Искам да предложа нещо на вниманието на проф. Стоянов. Аз много се учудих, че той е против факта, че част от доходите, от който и да е ресор, трябва да отиват за преквалификация на чиновници и служители. Напротив, според мен у нас преквалификацията и вниманието към тази преквалификация е закъсняло, а това е нещо абсолютно необходимо. Напротив, това са парите, които ще бъдат вложени най-добре, защото и друг път сме говорили на какво ниво е нашата технология и че ние трябва да се вписваме в съвременните й прояви.
Освен това, за водните сдружения и за закона има някои проблеми с кредитирането, иначе законът е готов отдавна. И това бил много добър закон, според думите на Световната банка. Затова нека не обвиняваме и министерството, и администрацията в бездействие. Те вършат работа, но явно има някои други проблеми, които го задържат.
А за пари за земеделието, Венцислав Върбанов никога не е казвал, че няма. Напротив, това е почти единственото министерство, което дава пари на производителите. Нека да ви спомена само за безлихвения заем, който министерството отпускаше тази година за сортови семена, за торове и пестициди, безлихвен заем, който да се връща после в натура след прибиране на реколтата. Мога да кажа още много други неща, но понеже времето е малко, ще се огранича.
Не бива да говорим неща, които не отговарят на истината. Особено не мога да си представя това да прави уважаваният проф. Стоянов, защото знам, че той има желанието да бъде обективен по този въпрос. Но нека не преиначаваме нещата и там, където това управление има кредит, да не му го отнемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата за втора реплика има господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Знам, че си крада от времето, но когато лъжекомунисти, които са гладували по улиците и са влезли в Бизнесблока с протегната ръка в два парламента, тук да ми говорят за морал, от тази трибуна, абсолютно не приемам. (Ръкопляскания от СДС.)
И им казвам: господа, абсолютно не сте готови за властта - нито господин Томов, нито господин Първанов! Това, че ние ще изобличим някои метастази на правителството, не значи, че ние ще гласуваме вот на недоверие. Напротив, независимите депутати днес няма да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Думата за трета реплика има господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Стоянов, трябва да кажа, без да си кривя душата, че аз съм разочарован от Вашето изказване, защото за земеделието може да се направи много по-добър анализ, отколкото да се измислят някои факти. Аз ще кажа, че Вие преди известно време направихте запитване и на Вас Ви се отговори много ясно, че положителните разлики от държавния резерв отиват в държавния бюджет, че всички онези количества, които се предлагат на пазара, когато се обменят фондовете на държавния резерв от зърно, се продават и реализират чрез стоковите борси. И това Ви беше казано. Вие обаче сте взели отново стария си въпрос и продължавате същата теза.
Имайте предвид също така, че именно Законът за зърното и за търговията с него беше създаден за това, за да може да се създаде система от правила, с която да се ограничи всякаква държавна намеса в тази търговия и да могат именно производителите и продавачите да използват системата на складови записи в своята търговия, която елиминира всякакви посредници и нелоялни търговци, всякаква възможност за корупция и рекет. А Вие казвате, че това е направено, за да се увеличи чиновническото участие. Това е нонсенс! По какъв начин ще стане това, когато самият производител влага своето зърно, получава от лицензираните складове съответен запис и с него търгува или получава кредит от банките.
И на трето място, Вие много добре знаете, че именно за да може ефективно да се използват водните стопанства, сега ще влезе един много добър Закон за водните сдружения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря ви, уважаеми колеги, благодаря ви за въпросите, защото ми давате и време.
Дами и господа, аз бях скромен с онова, което казах и съхраних много неща, които трябваше да кажа.
Съжалявам, госпожо Мозер, че не нося в джоба си, където ги нося през цялата година, визитките на вашия кандидат за кмет в Генерал Тошево, които се раздаваха по 20 бройки, за да гласуват за него. Тоест, даваха се на бедните хора, за да си купуват хляб. Да, по 20 бройки на всеки гласоподавател с печат от БЗНС. (Смях от СДС.)
Уважаеми колеги, болно ви е, обаче вашето заболяване е много по-малко от заболяването в цялото ни земеделие. Това, което вие казвате, че се дават пари, не е вярно. Пари не се дават. Увеличават се чиновниците. Когато имаше сравнително голям фонд "Земеделие" и когато в настоящия бюджет него го няма, от 30 служители в тогавашния фонд "Земеделие", сега са около 300. Това е истината. Вие направете сметка и кажете публично, както трябваше Държавният фонд "Земеделие" да покаже пред комисията колко пари, къде са дадени, колко декара лозя са насадени от този фонд "Земеделие".
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Стига си лъгал, това не е вярно!
ХРИСТО СТОЯНОВ: Нищо не дадохте, скрихте го! И сега го криете!
И аз ви казвам защо е тази ваша защита сега. Затова, че няма корупция ли и затова, че не се краде? Защото предстои една много голяма кражба. И аз искам да предупредя всички. Тази постановка, която се подготвя за земеделието, ще доведе до това, че в съвсем близко време ще бъде изкупена на безценица земята на всеки селянин. Ето това организирате. И когато пожелаете, аз ще ви го докажа под формата, под която тя вече върви.
И второто, което искате да защитите пред министър-председателя, това е по същия начин да разпределяте парите, както разпределяхте парите от фонд "Земеделие", по фонд "САПАРД". Но аз мисля, че този път няма да ви се случи. И ви предупреждавам искрено, че няма да спра този въпрос доникъде. И това, което вие искате да направите, няма да ви го простя и на онзи свят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще продължим след почивката.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! С много голямо разочарование и съжаление взимам думата, за да опровергая непристойните лъжи, които проф. Стоянов произнесе преди няколко минути от трибуната на Народното събрание. Аз винаги съм уважавал професора и съм смятал, че той е един истински реалист, който е загрижен за съдбата на българското земеделие. Но театърът, който се разигра тук, от трибуната на парламента, ме кара да уточня някои неща.
Не знам кои са икономическите съветници на господин професора, но нека да ги изпрати. Можем да ги ползваме в министерството, ако те наистина могат да намерят толкова пари за българското селско стопанство, за които той говореше тук, от трибуната. Също така искам да кажа, че на мен вече ми е ясно защо господин професорът е толкова активен напоследък. Той просто търси начин да влезе и в следващия парламент, само че не знам кой ще го вкара, тъй като господин Ганчев каза, че тоя път той няма да го вкара. (Шум и неодобрителни възгласи от опозицията.) Не знам също така от кога господин професорът толкова намрази чиновниците. Може би от момента, в който те започнаха да отказват неговите преки разпореждания и попитаха преките си ръководители да се подчиняват ли на разпоредбите на господин професора.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Кажи нещо по същество.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да, ще кажа и нещо по същество, разбира се. Смятам, че докато той се изказваше, никой не го прекъсваше. (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: От три години господин професорът задава едни и същи въпроси, на които многократно тук, в парламента, му е отговаряно, но аз ще аз ще повторя няколко неща.
Първо, за даването на власт на чиновниците. Смятам, че в законите, които се приеха, и които касаят Министерството на земеделието и горите, тенденцията е по-голяма част от функциите, които досега бяха наистина функции на администрацията, да преминат като функции на неправителствените организации. Това е залегнало и в Закона за животновъдството, това е залегнало и в Закона за водните сдружения, за които толкова много пледира господин професорът. И той много добре знае от мен, защото аз съм го държал винаги в течение, че законът е подготвен. Има някои неща, които просто трябваше да се съгласуват с международните финансови институции. Ще има закон и то в най-скоро време той ще бъде приет от българското правителство. Но законът сам по себе си няма да реши всичките проблеми в "Напоителни системи". Целта на закона наистина е да се прехвърли една голяма част от хидромелиоративните съоръжения на водоползвателите. Но благодарение на въпросите, които професорът зададе към мен и към министър-председателя, беше извършена финансова ревизия в "Напоителни системи" и резултатите от финансовата ревизия опровергаха твърденията на професора за харченето на бюджетни пари в "Напоителни системи". От отпуснатите 16 млн. 674 хил. лева бюджетни средства не са изплащани заплати и социални осигуровки на 3085 човека, заети по трудови договори. Това е броят на работещите в "Напоителни системи" АД.
Но списъчният състав е 580 човека, които извършват експлоатационна дейност на обектите с общонационално значение. Тези обекти са публична държавна собственост, поради което държавата отделя средства за тяхната издръжка. Останалите 2 505 човека са получавали заплатите си и социалното осигуряване не е от бюджета, а от търговската дейност в дружеството. Съжалявам, че професорът не е в залата да чуе и той реалните цифри. Както вече казах, тези цифри са установени от ревизия.
По въпроса за държавния резерв, също му бе отговорено, че именно това, което той препоръча - държавният резерв да излиза на стоковите борси, това се прави и в момента. Аз не знам защо той не иска да признае това нещо. Може да вземе справките от борсите.
По въпроса за Закона за търговия и съхранение със зърно. Към 15 май лицензираните зърнохранилища са 83 с общ складов капацитет 620 хил. тона. Има и 5 публични склада с 99 хил. тона. За две години - толкова! Големият въпрос е, че една голяма част от собствениците на зърнохранилища нямат желание да се лицензират, защото не искат бизнесът им да излезе на светло. И аз не знам защо професорът защитава точно тяхната теза, искайки да закрием Националната служба по зърното?! Няма страна в света, в която да няма контролен орган, който да контролира качеството на зърното, и този орган да е държавата. Може би професорът защитава една чужда фирма, която в момента изпълнява същата дейност, която изпълнява и Националната служба по зърното - имам предвид "Си Джес", за да издават само те лицензиите и само те да окачествяват зърното, което напуска страната. Да, ама не. Националната служба по зърното ще продължи да се развива и ще укрепва. И аз не виждам нищо лошо и не смятам, че е лукс оборудването на две съвременни лаборатории. След като искаме да отиваме в Европа трябва да имаме и техническа обезпеченост, за да отговорим на европейските изисквания.
По въпроса за пустеенето на 1/3 от земята в България. Просто една лъжа, за която не е необходимо човек да е селскостопански специалист, за да е сигурен, че това е една лъжа. Това се вижда с просто око, когато се пътува из страната. Да, разбира се, че има пустееща земя в нашата страна. Но значи ли това, че правителството е виновно, че някои хора, след като си получиха документите за собственост, все още не са се организирали и не са започнали да обработват земята си?
Не съм съгласен и с тезата, която се развива, че, ако въведем такси, с които да санкционираме хората, които са получили земите си, това ще доведе до раздвижване на пазара на земята и ще ги накара да обработват земята си. Поне моето мнение, винаги съм го споделял, че този механизъм трябва да бъде приет, но трябва да се подбере и подходящото време. Защото в момента не е това времето, с което ние можем да раздвижим пазара на земята.
По отношение пазара на земята. Пазарът на земята ще се развие от само себе си според търсенето и предлагането, а не са административни мерки, както на някои им се иска. И аз не мога да приема, че в момента ние водим политика, която кара хората да продадат земите си на безценица. Ако професорът чете във вестниците само това, което на него му изнася, бих му препоръчал да прочете от миналата седмица - в някои издания беше подчертано, че от миналата година досега двойно се е покачила цената на земята в Добруджа. Но, за да има пазар на земята, първо, тя трябваше да бъде върната. А ние сме хората, които я върнахме. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Върбанов.
Има думата Владимир Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Много от нещата вече се казаха, дори в някои от последните изказвания започна да се получава повторение, но аз мисля, че има няколко неща, които досега не бяха казани. Искам да обърна вашето внимание върху това, че така, както е внесен вотът от БСП и от Евролевицата, е прецедент не само в българската история, а е прецедент в световната история. Да, действително е така.
Досега няма страна, нито има случай в българската история да бъде обвинявано цяло правителството, че провежда политика на корупция.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Сега ще има.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Имало е случаи, в които отделни министри са обвинявани и е искан вот за това, че са обвинявани в корупция. Имало е случаи, когато е искан вот за това, че държавни чиновници са били обвинявани в корупция. Но това, което се случва днес в българския парламент, е прецедент. Аз лично се надявам такъв прецедент да не се повтаря никога повече. (Шум и неодобрителни реплики от опозицията.)
Това, което се каза, и основно се акцентираше къде са условията за корупция. Условия за корупция има не само в България. Условия за корупция в света са създадени откакто има власт, има управление, има и финикийски знаци. Така че съвсем отговорно мога да кажа, че във всяка една страна, след като има такива условия, вероятно има и корупция.

Разбира се, в някои от изказванията беше казано, че има корупция както в законодателната, така и в изпълнителната и съдебната власт. И основната част от обвиненията бяха, че това, което се е случило с процеса на приватизацията, е създало най-големите условия за корупция. Аз, разбира се, не искам да се връщам две, три, пет или десет години назад и не искам да повтарям обвиненията, които аз и много мои колеги от дясната част сме отправяли за това, което е съградено от тези 2 млн. и половина пенсионери, за това че сме допуснали то да бъде продадено на безценица и да бъде разграбено. Но мога да ви кажа, че все пак трябва да погледнем и реално на нещата, дали тези оценки, които се правят на отделните фирми и предприятия, са реални.
Аз си спомням една студена есенна вечер на 1990 г., когато в България беше дошъл вицепрезидентът на една фирма, по покана на българска фирма от Благоевград, която работи съвместно с с тях, а това е известната фирма за производство на куфари и чанти "Самсунайт". Аз заведох вицепрезидента в гр. Сандански, за да го агитирам да му дадеме едни халета, за да направи едно производство и да намалим броя на безработните. Този човек разгледа всички държавни и общински фирми и сградния фонд, който притежаваха. Ние с тогавашния кмет му казахме: "Каквото харесате, ако решите да направите производство, ще направим всичко възможно да ви бъде осигурено като производствена площ." Този човек не даде отговор, но се обърна към нас и каза: "Това, което виждам сега тук, според мен е по-лошо от това, което беше в Западна Европа след края на Втората световна война."
Разбира се, че в България имаше и добри производства. Защо не кажете, че цялата икономика, градена в тези 50 години, беше ориентирана към 400-милионния тогавашен съветски пазар? Този пазар го няма.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо го няма?
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Втори път го казвам тук от тази трибуна: трябва време на българската икономика и на българската индустрия, за да се преустрои в тази посока.
Така че не спекулирайте с оценките на предприятията, тяхното приватизиране, независимо под каквато и форма да е станало. Даже трябва да поздравим тези приватизирани фирми, които са успели да запазят нивото или да тръгнат крачка напред.
Искам да се спра и на един друг въпрос. От есента с моите колеги в Парламентарната група на Народен съюз коментираме, че този процес, разбира се, не се развива само в България. Този процес се развива и в почти цяла Европа. Чрез масмедиите започват да се нанасят удари върху политическата система, започват да се нанасят удари върху политическите партии, без изключение - от лявата до дясната част. И започва да се лансира в българското общество тезата, че, виждате ли, колко са лоши политическите партии и колко полезни за страната биха били гражданските движения. Но, ако гражданските движения получат положителен вот, аз съм сигурен, че те ще се превърнат и ще се регистрират като политически партии. И те ще станат отново лоши и тогава следващата крачка е да се потърси вероятно еднолично управление, което според мислите на някои хора би оправило дереджето в държавата ни. И днешният вот налива вода в мелничката на тази теза. Налива вода в мелничката и този удар е както върху демокрацията, както върху партийността, така и върху парламентаризма в цяла Европа и в България.
Искам да ви обърна внимание и върху един друг въпрос. Казва се колко е лошо правителството. Аз казвам: да, корупция има, но корупция има и в кметствата. Това значи ли, че кметовете на Народен съюз са решили въпроса с корупцията в общините, в които управляват? Това значи ли, че кметовете на БСП или на Евролевицата са решили въпросите с корупцията в общините, в които управляват? Не, не.
Днес чета на първа страница във в. "Струма", че е приватизирана една фирма, което не е станало без знанието вероятно на кметското ръководство на община Благоевград. Тази общинска фирма е дадена на един от бившите секретари или от бившите заместник-председатели на тогавашната БКП господин Гошев, когото аз лично познавам.
Така че нещата са така сложени, че ако ние като парламент не сложим правилна посока и правилна рамка за борба с явлението корупция, вероятно нещата в страната ни ще отидат към лошо.
Ето, използвам случая, като виждам главния прокурор господин Филчев тук да кажа, че от шест месеца се дъвче случая за един районен съдия на Сандански. Голяма подписка, преписка, 150 граждани - реакцията е бавна. Аз не казвам, че съдебната система не работи или че цялата съдебна система е корумпирана. Но във всяка една от системите има гнили участници в нея и ние трябва да се борим.
Аз апелирам към господин Филчев, знам за решението на Висшия съдебен съвет, да мобилизира прокуратурата да си свърши работата, за да блесне истината пред обществеността на Сандански, както и в цялата страна.
Приключвам с това, че въпросът с корупцията първо трябва да се реши във всяка една от политическите партии, които реално участват в политическия живот в страната. Вътре трябва да изчистим нещата. И няма как да ги изчистим, ако не приложим нормални законови принципи за това. Когато се реши въпросът вътре в партиите, ще решим въпроса в страната и тогава няма да има такива вотове и нещата в страната ще тръгнат поне в тази област в добра посока. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин Джаферов, докато има демокрация, ще има вотове на недоверие. Четете Платон - "Републиката", преди 2 хил. години. Така че не съм съгласен с Вашите изявления.
Много е важно да се разбере едно: всички от центристките сили излизаме със свито сърце тук, на трибуната, днес. Разбира се, че господин Първанов помага на господин Костов в случая с един абортирал вот на недоверие. Това е съвсем ясно за всички хора в България. И няма да му ставаме ние, от Българския бизнесблок, инструмент, а пък най-малкото - точно преди конгреса ни.
Приватизации и преструктуриране са само инструменти за една реформа. Те не могат да бъдат цел. Целта е повишаване на жизнения стандарт на българския народ. Това може да бъде цел на една реформа. Всичко друго са детски залъгалки.
Действията на управляващите в продължение на три години, трябва да се съгласите, колеги отдясно, дадоха и плачевни резултати. Имате и добри резултати, имате и плачевни резултати. Защо не си го признаете пред българския народ? Това ще ви издигне като едни самокритични политици.
В резултат от вашите действия бяха блокирани земеделското стопанство, индустриалните действия и бяха блокирани - какво? - производства. Преобладават пустеещи земи, разграбени фабрики. Настъпи чудовищен спад на износа, бум на вноса, повсеместна, небивала безработица - близо милион души - и в резултат на това - тотално обедняване на населението. Това е факт неоспорим.
Момчето отляво пита кое е доброто. Доброто е, че още има парламент и можем да говорим, че хората не са на улицата. Това е доброто. (Шум и ръкопляскания в залата.)
Политическият начин за реализиране на приватизацията е чрез подаряване на предприятия, на РМД-та, зад или начело на които стоят централни или местни сини активисти, както преди стояха централни и местни червени активисти. Същите не са в състояние да осигурят поток от инвестиции и професионален мениджмънт и водят до съсипване на активите - факт неоспорим! Идете в предприятия из страната. Съсипване на активите на предприятията, строени от баби и дядовци, бащи и майки и от вас самите. Тези резултати, оправдани само с прозападни лозунги, засилват евроскептицизма у българския народ. Ние проваляме доверието на нашия народ в присъединяването ни към Европа. Това, комбинирано с чувството, че се върши нещо зад гърба на народа ни, в ущърб на него и плътната завеса за хода на преговорите и позицията на нашите преговарящи, може да доведе до евронегативизъм. Вижте Божков и не питайте за Европа.
Сериозно влияние по отношение на евроскептицизма, от една страна, и българоскептицизма, от друга, оказват процесите на разложение, корупция и дезинтеграция на обществото в нашата мила татковина. Който го боли за това, което казвам, трябва да го разбере до края и наистина, ако има отговорност, да изпие чашата до дъно и да се коригира сега. Не утре, не другиден!
Този процес е особено силен в провинцията, където ръководствата на СДС се делят и започват люти псевдополитически битки. А те се определят от броя на РМД-тата, които се надпреварват да заграбят ключово или група от ключови предприятия в града. Знаете го всички. Повсеместно е - брат срещу брата, съпартиец срещу съпартиеца. Това е страшното.
Членската маса на управляващата партия дойде от бившето абсурдно коалиране на партии и движения, които по имена и по декларирана политическа ориентация покриваха целия политически спектър, тоест клиентелски меланж, тоест, няма идеология. Дясната идеология е ясна. Християндемократизмът е ясен. Когато вие убедите обществото, че имате една сериозна дясна идеология, сериозна либерална идеология, една сериозна пробългарска идеология, разбира се, че ще имате подкрепа.
Затова моля господин министър-председателя да бъде така добър веднага да се коригира, веднага да направи размествания. Хора като Петър Жотев... Да издигне специалисти, технократи, непартийни функционери в едно наистина функциониращо експертно правителство, подкрепено с вашия голям вот, който е резултат от изборите през 1997 г. Тогава ние ще кажем: господа, вие изпихте чашата и наистина се коригирахте. Затова ще ви се поклоним и ще ви кажем: На добър час! А сега ви казваме: реагирайте на корупцията сред вашите редици, имате още време, имате шанс.
В заключение ще кажа към господата отляво, които дюдюкаха и ми казваха, че бил слаб ход от моя страна моята реплика преди малко, че щял съм да си загубя електората за президентските избори. Майната им на президентските избори, когато България потъва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Завършвам само с две приказки. Законът е най-голямата свобода. Призовавам господин Филчев да напомни на някои колеги в арката на Мария Тереза пред триста години във Виена латинските думички "Юстициан регнарум фондаментум" - Правото е основата на държавата. Силни присъди, страхов синдром сред бандитите и властта еднакво за всички - става свободната демокрация, при която от президента до ваксаджията да се подчиняват на един закон, на един-единствен закон. Всичко друго е приказки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Не знам дали голямата част от нас си дава сметка, че когато обществото твърди, че едно явление е обхванало цялата страна и това не харесва на никого, е добре да си заравяме главата в пясъка. Не знам някой щраус дълго да е съществувал в политиката, още по-малко - далеч да е стигнал.
Корупция е налице и тя е в ужасяващи размери. Тази корупция, за съжаление, беше сигнализирана от опозицията много отдавна. Но тогава мина под рубриката: "Вие пречите на борбата с престъпността".
Преди месеци наред пръв се обади вицепрезидентът господин Кавалджиев, независимо че беше намачкан. Но не може да се отрече, че е честен човек. Президентът преди шест месеца каза, че управляващото мнозинство трябва да вземе драстични мерки. И управляващото мнозинство направи тема № 1 на Националната си конференция корупцията, без да посочва корумпирани. Няма нужда да четем доклади на Георги Атанасов отпреди 15 години. Сигурно има нещо много силно в това, че в моята партия има хора с изострени сетива. Когато видят нещо нередно, от което държавата не върви, го сигнализират и искат да го оправят. Колко успешно са го направили е друг въпрос. Но ако това е явление и това явление ще ни потопи всички ни без изключение, защото държавата е загнила в основите си, аз не виждам причини тук да се правим, че не виждаме явлението.
Защо опозицията обвинява управляващите, че са направили от корупцията своя политика? Вярно е, че почти навсякъде има изкушени хора. Почти няма правителство по света, където да кажете: няма изкушени. Ама тук не става дума за изкушени, а за система, която започва с върха на държавата, с държавния Олимп и свършва с последното партийно ръководство на управляващата партия. Местата в държавата се получават поради партийна принадлежност и всеки получава мястото си и своя дял от икономическата баница. Нужно ли е тук да се изправи един - не искам това да бъда аз - за да започнем човек по човек от дясно на ляво, от първия до последния ред и да си казваме: ти получи гаража на ЦК и плати, като го заложи с парите от този заем. Ама до такъв заем хората в България нямат достъп. И така може да получи всеки този гараж. Колко от вас си направиха къщи по времето на вашето управление с редовни доходи? Но това са "Мижи, да те лажем". Госпожо Берберян, да не почна с тези апартаменти. Ама, моля ви се, СТЗ "Подем" в Габрово - най-големият телферен завод! Нали нейният зет е негов приватизатор, а съпругът на госпожа Дянкова - в борда, нищо, че до този момент нямаше връзка с тази работа.

Данъците, които се дължат за тази замяна, в която участва столичният кмет, са 250 хил. долара. И нямало било цена! Ами, всичко, дами и господа, започва с цените в тази приватизация.
Защо 20-те декара в Борисовата градина за госпожа "Х" струват N-лева, а пък за японеца същите 20 декара в съседство - шест пъти повече, като по едно и също време се сключват сделки? Трябва да има някакво обяснение.
Извинете ме за лиричното отстъпление, понеже фактът касае столичната община.
От самото начало на приватизацията, която вие наричате "реформа", текат данни, че се извършва оценка по неизвестно какви критерии. Помните ли "Техноимпекс", където един блок с 18 апартамента беше оценен за 1800 марки? Той е купен няколко години преди това за 240 хил. долара!
Добре, откъде дойде тази обезценка? От амортизация ли? От какво ли? И след като имаше данни, че Министерството на търговията и туризма е направило приватизация пак на тесен СДС-кръг, при абсолютна, но нереална ценова база, вие я извършихте тази сделка. И сега ще направите същото с "Булгаргеомин".
Защо водихме тази титанична борба с митниците, господин Соколов, и писахме доклади в "Антимафия"? Какъв е резултатът след три години усилия?
Започна се от един недовършен резивионен акт на ревизора Емил Димитров, който така и не се довърши, и от три уволнени журналистки, които го прочели. И се започнаха едни страхотни усилия във връзка с митниците, които свършиха до следното: започнаха работа по контрабандните канали, по някое време се изтегли гранична полиция от митниците, по някое време се изместиха митниците и митничарите от екипите на полицията, с които искаха да правят магистрален контрол, беше уволнен шефът на РДВР - Хасково, с обвинение, че бил замесен в контрабандния канал в Ново село. Прекрасно, разследвайте го! Но да разполагате с разработка, в която има записани водачки, в която се замесва името на ген. Люцкан Люцканов. И до ден-днешен ние не знаем защо си отиде ген. Люцканов - тихомълком и по терлици. За компакт-дисковете или за тази контрабанда? Ами, не може непрекъснато министър-председателят да решава дали да го уволнява, дали да не го уволнява! Има нещо сбъркано в тази работа. Въз основа на какво той преценява?
Ако е виновен Венцислав Йорданов, който е уволнен за контрабандата в Ново село, ами, дайте на правозащитните органи - да се види той ли е виновен, друг ли, но не може в изпълнителната власт да се правят преценки.
Свиленград вече не е символ на този митнически канал, за който имаше подозрения, че се финансира СДС. Да, днес софийската митница каза, че 48 на сто от стоките там се обмитявали. Е, добре, а какво става в софийската митница можете да видите от доклада им от 1-ви до 31 декември 1999 г. Там митническите цени са същите, както когато ние в комисията "Антимафия" с огромна тревога взехме да се занимаваме: 10 хил. телефона по 1,40 лв. парчето; 19 т замразено пуешко месо, негодно за консумация, по 9 стотинки килограм. Сега, ако мислите, че това е нормално и реално, и че има смисъл да го отричаме, мисля, че е по-добре да си ходим.
Написал вашият човек Захари Захариев, който също беше уличен в корупция, донос на 24 февруари 2000 г. - девет страници, в които казва тези нарушения. Преди това и той беше уличен, но явно не му е харесало, че се местят нещата от Свиленград в София. Колко пъти ще я плащаме тази единна информационна система? Пак има нов търг, пак нов заем от Световната банка!
Е, добре, сега как ще ги намерим тия корумпирани? Къде всъщност се крие причината да се твърди, че всичко е законно?
Попитах някога министъра за тези пусти аптеки, дето станаха христоматийни. И някой извърши проверка в НСБОП. И да не мислите, че някой търси цената и оценката?! Направо сте в грешка! Никой не търси ни цена, ни оценка. Само формални критерии. Извършено по базисна тарифа, тък, тък, всичко точно, на цената на спанака. Веднага след това, разбра се, се продава тази недвижима собственост за стотици пъти повече. Но това няма значение, нали? Важното е, че е псевдозаконно.
Шефът на Главно управление "Пътища" беше оневинен лично от министър-председателя. Лично от министър-председателя! Не знам как спите спокойно, господин Костов, след вчерашните публикации на в. "Сега", където има докладите на английските спецслужби. Ами, извинявайте много, обаче работещите в Главно управление "Пътища" са забелязали, че даже когато уж отстранихте Таушанов, за тези нелепи пет вида обяснения, едно с едно от които се не връзва, той си продължава да си ходи там. Има нещо сбъркано в тази работа. И не може Вие, който се изправихте тук в първата година на парламента и от тази трибуна ни заклеймявахте и викахте: "Искам хора в затвора! Защо никой не работи по това?", сега да ми кажете: "Ама, няма влезли в сила присъди."
Е, как да има влезли в сила присъди, след като Вие сте съдията, прокурорът, разследващият и всичкото спира до Вас? Сега ще се сеща Кирил Радев, че имало 380 случая за корупция, поименни, предадени на Вас. Ами, що се не сети ноември и декември месец, когато давахте пресконференция с него и с господин Атанасов по тези същите доклади, когато твърдяхте, че няма никой, нито едно име? Ами, като няма, откъде се появиха сега? И защо започват да говорят, като си заминат от Вас? Защо?
Ами, много просто, защото предполагам, че господин Бонев се е сетил още ноември месец, че може той да е един от тия, дето няма да бъдат, та е решил така да си повърже гащите. Ами, сега какво ще правите с тези 380 случая? Малко били - каза Мистър 10 процента - малко били, щото той уволнил 5-6 души по негова преценка. Иначе те му били дадени тия данни!
Как така Вие ще получавате доклади за Едит Гетова и за Марин Маринов и ще ги върнете на лицата? Че като не сте пощенска кутия за правосъдието, за уличените лица пощенска кутия ли сте? (Смях и оживление в ДЛ.)
Ами защо с този различен критерий? Или в тази държава има разделение на властите, специалните служби са професионални и се занимават с тази работа, или ние се връщаме към онази държава, но в съвсем груб вид.
Имало било корупция по времето на социализма. Ами, като беше 100 процента държавната собственост, можеше да има корупция на дребно, дами и господа. Не ги оправдавам тия, които бяха нейни носители, но просто мащабите бяха несравними. Какво ще ми сравнявате сега? Погледнете какво сте завлекли...
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Апартаменти, коли...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Апартаментите и колите да са ви халал, господин Агов! А не ония кредити, дето един път при един доларов курс, пък после по друг. Че Вие само от доларовата разлика си върнахте кредита, господин Агов. За кого е тая баница? (Ръкопляскания.)
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Кредита си го върнах в долари.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Погледнете си в същото време компенсаторните записи. Кого обвинявате вие в комунизъм? Енгибарова, Шмит или оня човек - Илия Немски, един от най-едрите реститути! Че цяла система има в Министерство на промишлеността за изчисляване на тези компенсаторни записи по 250 пъти по-голяма цена. И се вижте кои сделки са платени с тези измислени хартии. Защото тази работа завлича държавата на дъното. Ние можем да я признаваме, можем да не я признаваме, това няма никакво значение. Ние правим една псевдопазарна икономика, в която, ако искаш да развиваш бизнес, трябва да си плащаш на управляващата партия. И ако не си плащаш, си аут. Това нещо кой ще ни го позволи?
Защо сега ми говорите, че имало скандал с фирма "Маркони"? Ами не беше ли скандалът декември месец, когато стана ясно, че има нещо много гнило и че вие предпочетохте "Маркони" пред "Ериксон" и "Томсън", неизвестно защо. Ама оттам се зачу, че не било безвъзмездно. И изведнъж Румен Кънчев - заместник-министърът на отбраната, много тихомълком се промъкна във вашия съветнически кабинет. Защо Ви е в кабинета съветник, за който има такива подозрения?
Не е проблемът в касетата на д-р Тренчев, господин Костов! Касети има и ще има, те не са доказателство по наказателния процес на България.
Проблемът е, че когато аз и господин Марков бяхме в "Панорама" преди няколко седмици в гримьорната, десет телевизионни работници си разказваха случки и опери къде и с какво се хвалил и по колко искал или се окайвал, че не е поискал достатъчно. Защото тези хора не можете да убедите. Те си имат всеки лична причина и лично възприятие. И казва: "Аз знам. Той пред мен еди-къде си." Става дума за М.М., за когото дълго време се спореше дали той е Мишо Михайлов или Марин Маринов.
Сега господин Божков ми казва, че за Марин Маринов подозренията били за "Даниели". Ами, тези подозрения са от 1997 г., от онзи прословут силует, който се появи по вестниците. Ама, след като Вие получихте доклада на НСС, го взехте и него за съветник. Третият Ви съветник - господин Балевски, който се занимава непрекъснато с алъш-вериш през граница. И 12 пъти е придружаван само за миналата година от градски прокурор на София. А, бе, за някаква особена охрана ли става дума, за някакъв условен режим ли? Дай Боже на всеки вътрешен търговец по един такъв бодигард! (Смях от блока на ДЛ.)
И сега, за какво в крайна сметка става дума? Кога ще проверите "Декотекс" - Сливен? Какво трябваше да Ви направи Американското посолство, за да извадим този случай, който е убийствен за парламента? И аз не знам на какво отгоре всички ни слагате в един кюп?
Проверил господин Жотев реформата, но отдел "Реституция" не знам дали много я е проверил.
И косовската криза ни е крива, обаче ако се заровите в нефтените доставки на лагера "Радуша" и на нашия военен контингент, кой знае какво ще намерите?! (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
Накрая, всичките тези три години усилия да мачкате съдебната система, да подменяте Висшия съдебен съвет, да им нареждате до какво може да докара? Вие да казвате кой ще се съди, кога ще се съди и за какво ще се съди, да давате на главния прокурор една белетристика от декември месец, горе-долу като онова, което е излязло на пресконференцията. И сега да му казвате: "Ами, значи, защо не е пратен от вътрешния министър докладът? Ами, защото не бил поискан." Ами, откъде да знае той, че Вие имате такива работи? Нали си знаете връзките? (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Стоянка Мутафова!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз искам обаче, господин министър-председател, понеже дълго време твърдяхте, че не сте пощенска кутия, да кажа, че по силата на чл. 174 от НПК и като гражданин, и като длъжностно лице сте длъжни да уведомите незабавно органите на предварителното производство и да вземете необходимите мерки за запазване данните на престъплението по всеки един от случаите. И че по чл. 294 от Наказателния кодекс се предвижда наказателна отговорност за лице, което спомогне на друго лице, което е извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване или да остане ненаказано. Ако пък предварително сте се споразумели за това, носите наказателна отговорност за помагачество заедно с него. (Смях и ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Заради бъдещето на всички нас, които се занимаваме с политика, поддържам онова, което казахте, господин Джаферов. Но ние сме си криви за омразата, с която хората ни гледат. И заради тяхното убеждение, че всички сме в един кюп.
И ако не искаме това да се възприема така, трябва да дадем знаци извън дребните сметки! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Стоянка Мутафова! Награда "Аскеер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата министър Емануил Йорданов. (Шум и оживление в залата.)
Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри! Когато слушах колежката Дончева, ми стана малко неудобно, че и аз, и тя, сме юристи. Корупцията е един прекалено сложен проблем, за да може за нея да се говори по този начин.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Какъв е?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Корупция е имало... Ще ви кажа след малко, имайте малко търпение.
Корупция е имало, има и ще има. Корупцията не е измислена в България. С корупцията ще трябва да се борят и след нас, а не само ние. (Неразбираема реплика от блока на ДЛ.)
И за да не мислите, че съм голословен, ще ви припомня думите на един достоен човек, който за съжаление беше във вашата партия. На 7 юли 1996 г. тогавашният министър на вътрешните работи Николай Добрев казва: "Аз искам да ви кажа три щрихи само за това как чужденците описват оперативната обстановка в България." (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: "Не можем да спорим за нейната точност, но като отивам в европейската общност, вървя с тези щрихи и характеристики: "Това е Европейка Колумбия, в която държавата се управлява и удушава от два-три престъпни клана." Малко по-късно: "Много ми е неудобно, че съм член на едно правителство, което по учебна дисциплина "борба с престъпността" получава оценка "слаб". Аз се опитвам да се докопам до "тройката". Моля ви да ми помогнете в този благороден стремеж."
Тоест, това е базата, в която се тръгва през 1996 г. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
След това обаче...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: След това обаче за какво говорим ние с вас? Когато пишете мотивите си за този вот за недоверие, включвате в тях следните думи: "Редица публикации в медиите у нас и в чужбина съдържаха сигнали за корупция, но те не бяха проверявани и разследвани. Правителството дестабилизира съдебната система и я постави в зависимост от изпълнителната власт. То осигури свои политически доверени лица за ръководители на специалните служби. Получената в изпълнителната власт информация за случаи на корупция не бе изпратена на правозащитните органи за разследване и търсене на отговорност."
И за съжаление още на първата страница, когато Вие подписвате тези мотиви, сред първите четири имена са имената на колегите Любен Корнезов и Татяна Дончева - двама уважавани от мен юристи. И не знам защо на тях трябва да припомням, че престъпленията по чл. 282 до 285 от Наказателния кодекс - престъпления по служба, и членове 301 до 307 от Наказателния кодекс - подкупи, са от тази категория, които се разследват от следствието, а не от органите на полицията. Там предварителното производство се образува от Прокуратурата.
Отделно от това бих искал да ви припомня и нещо друго. Какво е законен повод и достатъчно данни за образуване на производство? Действително, една публикация в медиите би могла да представлява законен повод и в нея да има достатъчно данни за образуване на производство, но не всички публикации са такива. Колежката Дончева преди малко припомни онзи мистичен силует, който се разнасяше по страниците на вестниците преди няколко години. От един такъв силует предварително производство не може да се образува. И вие го знаете много добре!
И затова ще ви кажа съвсем конкретни неща с числа.
През 1997 г. на прокурорските и следствените органи са подадени материали за извършени престъпления по служба от 1872 лица и за подкупи - за 150 лица. За 1998 г. числата са, както следва: за престъпления по служба - 2154, за подкупи - 85. За 1999 г. - престъпления по служба - 2270, подкупи - 119. И за първото тримесечие на 2000 г. - за престъпления по служба - 473 и за подкупи - 12. Тоест, при тези цифри мисля, че един съвестен човек трудно би могъл да каже, че не се работи и че не се разследва престъпността. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) Тези популистки обвинения, които няколко души вече от вас отправиха, примерно, едно от тях беше за тези 380 преписки, за които си спомнил след уволнението си Кирил Радев. Четох ви преди малко числата. Не знам къде влизат тези 380 преписки.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ами кажи, де!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Също така ми е чудно, защо докато работеше в МВР, той не е казал нито една дума за такива преписки. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина. Моля!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: И изведнъж се оказва, че се навъди цяла категория лица, които, докато са били в МВР, са били тихи и кротки, а в момента, в който напуснат министерството, измислят огромно количество дела, по които уж били работили и все някой им пречел. Отново с Кирил Радев е свързан и случаят "Таушанов". Аз лично съм го питал няколко пъти: "Кириле, какво става с Таушанов? Докъде стигна работата по този случай?" (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: В крайна сметка се оказваше, че в НСБОП има две снети обяснения - от самия Таушанов и една справка, пристигнала от Англия, след което Кирил Радев казваше само: "Чакаме още документи от Англия. Чакаме, чакаме." И продължаваме да чакаме!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А чакате и Евгени Христов.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Така че не се позовавайте на Кирил Радев. Ако имаме забавяне по работата по случая "Таушанов", та е до голяма степен и негова.
Случаят "М. М." достатъчно ясно го бях разказвал на журналистите, но явно вие сте пропуснали тези неща, ще трябва да ви ги повторя.
Тази съмнителна касетка, която се разнасяше дълго време в публичното пространство и с големи колебания беше предоставена на главния прокурор, стигна, естествено, и до нашия Институт по криминалистика и криминология. Експертизата показа ред смущаващи неща. Самият текст, който беше свален от записа, беше един несвързан разговор. От него не се разбираше какво е дадено и на кого е дадено. Вместо два гласа, в един момент се оказва, че на записа има три. На едно място се говори за 10 000 долара, малко след това за 10 000 лв. Има прекъсвания на записа, има наслагвания на звуци, има редица несъответствия.
В указанията, които главният прокурор беше изпратил на МВР, беше включен и въпросът ние да снемем обяснения от лицата, за които се твърди, че били участвали в даването и приемане на този подкуп. Естествено ние трябваше да знаем някакви имена. Изпратих наши служители при д-р Тренчев, при което той им казал: "Аз никога не съм казвал името на Мишо Михайлов". След това им казал, че не е много сериозно да говорим за тази касета при положение, че държавата има по-тежки проблеми. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Изглежда не ви харесва това, което ви казвам, но го има черно на бяло при господин Филчев и той може да потвърди думите ми. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: След това самият Тренчев обещава на няколко пъти да посочи кои са свидетелите. Така и не ги посочва. (Реплики от ДЛ.) Тогава за каква корупция и за каква борба с корупцията ние говорим? И защо се занимаваме с един случай, който при всички положения е извършен преди 1 януари 1995 г., защото тогава е прехвърлен записът от касетата на диска? Тоест, до какво опираме ние? Не до борбата с корупцията, а до една най-обикновена и цинична пропаганда. И ако другите са малко далеч от тези неща, поне юристите би трябвало да бъдат малко по-коректни. Когато говорим...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Значи няма корупция?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Много ясно казах в началото: има и ще има корупция.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Кои са корумпираните?
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Кои са? Лошото при вас е това, че вие искате да се намери министър, за който да се каже: "ето, той е корумпиран". Оттам нататък да се оправя. За министъра презумпцията за невиновност не важи. Каква е тази демокрация, към която се стремите вие? - Ето това не мога да разбера. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Йорданов.
Има думата народният представител Арлин Антонов от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господа министри, дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по някои аспекти на това, което дебатираме тук, свързани с работата на кабинета като цяло и на управляващото мнозинство, което е излъчило този кабинет, изхождайки от няколко факта - от сведения, които съм събрал в моя избирателен 13.Пазарджишки многомандатен район и от пребиваването ми по 5 дни в столицата София.
Става въпрос за корупцията. Основният мотив да се иска вот на недоверие на правителството е за корупцията. Корупция в България има. Това, че ще бъде и напред корупцията, и е била и по-напред, това е ясно. Въпросът е, че тази корупция трябва да бъде сведена до поносими граници. Изразители на тази корупция не трябва да бъдат хората, които управляват България и са на отговорни държавни постове. Тогава можем да смятаме, че отношението към корупцията е такова, че непримиримостта на управляващите ще даде възможност на обществото да повярва в нашата искреност.
Какво имам предвид? Пазарджиклии много пътуват. И досега - разговаряйки непрекъснато с тях, мои приятели си изкарват хляба, пътувайки до Турция и връщайки се с различни неща оттам да ги продават в България - не са спрели да плащат на митниците на който трябва, за да си прекарат стоката по-евтино. Просто не са спрели. Било е и преди вашето управление, и сега не е спряло. Напротив, тези, които минават, ми казват: И сега се увеличиха цените, които плащаме. И сега има бусове на митничари, които са с подсилени ресори и вкарват по 4 т картофи и краставици, примерно. И понеже не се мерят бусовете, а се минава по тяхното действително по документи, че превозват 2 т тегло, примерно, оттам пада цената на внесената чужда селскостопанска продукция. И от няколко дни на борсата в село Огняново, Пазарджишко, краставиците вече паднаха на 12-15 стотинки. Появиха се няколко ТИР-а с чужди краставици, не български. И нашият производител, в нашия район, в селата, които почти работят и изкарват хората хляба си от личните дворове и оранжерии, са принудени на загуба да продават своята селскостопанска продукция. Това е и в Синитево, това е в Огняново, това е в Говедаре, това е в Гелеменово. Ето я корупцията! Механизмът на нейното премахване се намира във вашите ръце. Вие сте хората, които сте в държавната власт. На вас народът е гласувал доверие. Оправете механизма през митниците повече да не минават такива стоки.
Преди няколко месеца в нашата преса излезе за едни 15 ТИР-а, които бяха спрени на Бургас, в които имаше и злато, и наркотици, и много чужда стока, като бяха отворени 3-4 ТИР-а. Някой да е чул по-нататък за съдбата на тези 15 ТИР-а, които са с по 1 млн. стока в ТИР? Някой да е чул за тези хора какво е свършено? Само скрити зад следствената тайна нещата не се решават така.
Минаха 3 години от Програма "България 2001", която аз съм подкрепил. И на мен ми е твърде болно, когато търсим политически мотив и не стане някой да каже: "Да, това сбъркахме, това не го направихме, виновен е еди-кой си". Тук не става въпрос да изкараме някой министър, че не е свършил своята работа или че е много корумпиран. Тук става въпрос за механизма на управление. Аз поне така го разбирам. Не е създадена достатъчна информираност на тези, които не са излъчили кабинета - парламентарно и непарламентарно представени, да получат информация за процесите в България. Ние сме сложени пред един завършен факт, че това решение, което се взема от управляващите, е най-вярното. Защо? Защото нямаме достатъчно информация по много въпроси.
Продължава да се шири престъпността в България. Но продължава да се шири прикрита и внимателно рафинирана от груби действия. И тази престъпност, ако не вярвате, излезте вечер, наблизо до парламента, на жълтите плочки много често вече след 23,00 ч. съм заварвал улицата затворена на 100 на сто срещу Руската църква от спрели някакви коли, от младежи, които ги пазят, от силова структура, която решава, че може да затвори улицата, защото там трябва да си паркира колите. На 500 м от нашия парламент! Няма място в София, където студентската младеж и други младежи да отидат вечер да поиграят и да потанцуват, да не бъде притеснен някой, ако не е в структурата на силовите структури, да отиде с хубаво момиче. Студентският град е язва на нашата престъпност. И затова ще ви кажа, преди няколко месеца професорът, доцентът Димитър Топлийски, който от Геолого-географския факултет, между двата тура за местни избори, между първия и втория тур, ме помоли, божи ден четвъртък. И от Пазарджик аз се вдигнах и пристигнах в София да отида с него и със Студентския съвет в Студентския град на България, за да могат да не ги набият. Защото преди това бяха изхвърлени от силовата структура и им беше казано: "6-те хиляди апартамента, стаи, които ще раздавате, легла в Студентски град, ще ги направите така и ще настаните тези хора, които силовата структура, която властва в Студентския град, ще ви каже кои хора къде да бъдат". Ако не вярвате, господин Топлийски е в университета, Студентският съвет е там, попитайте ги как са казали, колко ръце ще им начупят, колко пръстчета и че те управляват. Попитайте ги колко супермаркета има в Студентския град в момента, за които няма никакво разрешително за техния строеж, но те съществуват и произвеждат милиони за черния пазар, за тъмните сили в държавата. Попитайте, има 2-3 блока, които са общежития за проститутки, където част от нашите студентки се принуждават да проституират. И хора, които събират парите от тази работа. И когато попитах Топлийски: "На кой се обадихте?", той ми цитира няколко видни столични началници на полицията, които не са му оказали съдействие. Каза: "Само с премиера Иван Костов, с който се познаваме и с който живеем в един квартал, не можах да се свържа". И затова ми звънна на мен в Пазарджик, защото ми вярва, че мога да въведа някакъв ред, идвайки с него. Поне да не ги бият.
Това не е ли известно на управляващите три години - за състоянието на Студентския град, за корупцията, която там съществува, за бандитизма, който се шири между тези, които утре трябва да ни сменят? За подрастващата интелигенция на България става въпрос. Ето за това говорим, а не говорим, че сте лоши, че правителството е лошо. Говорим, че правителството не си изпълнява функциите по определени моменти от "Програма 2001", за която ние също сме гласували от Обединението за национално спасение. За това става въпрос.
Знаете ли какво става в Пазарджишко? Няма овчар и село, където овчарите да не са бити и животните да не са им обрани по няколко пъти. Това не е ли известно? Не е ли известно, че силовите структури, които са от Пазарджишко и пазарджиклии, карат коли по 80-100 хил. долара и в момента из нашия град!? И които нямат три дни трудов стаж!? Това не е ли известно? Същото е и за софийските силови структури. Толкова ли е трудно в органите на КАТ, където са регистрирани тези коли, да се направи чрез данъчните една проверка: като караш кола за 100 хил. марки и са я купил, колко данъци си платил в крайна сметка, откъде са дошли тези пари?...
Знаете ли, че в София има автокрадци, които имат по 7-8 магазина и много често се водят на отчет в органите на МВР? Такъв автокрадец миналата година със служител на Столична дирекция, със служител на баретите задържаха на входа на София откъм Владая. И вътре се оказа дъщеря на висш полицейски служител, която ги заплаши с уволнение. На другия ден този човек беше помолен да си подаде молба да бъде самонапуснал органите на МВР... Тогава дойдоха при мен тук, в парламента, като бивш служител на баретите, за да им помогна. Звъннах на този генерал - става въпрос за генерал, не за полковник, помолих го за среща, за да му обясня за какво става дума. До днес се крие от мен, въпреки че съм член на Комисията по националната сигурност. Защо не иска да чуе истината този човек?
Защо в нашата парламентарна група от 19 човека до онзи ден, имаме пет обрани народни представители? Кой гарантира нашата сигурност? Кой гарантира нашата неприкосновеност, както пише в Конституцията? Питам кой е виновен за тая работа. Някой друг ли ни обра?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Социализмът.
АРЛИН АНТОНОВ: На социализма няма да се връщам и много ви моля, без реплики, колеги. Социализмът е виновен, защото създаде лоша демокрация. Защото бяхте в основата, когато се създаваше корупцията в България.
Ето тези неща ни тревожат. Тревожи ни фактът, че над 600 хил. са избягали от сраната за последните 10 години. Това е нашият потенциал, това е младото поколение, това е надеждата. Това е пилото на кошера! Като избяга пилото - няма кошер. Ще останем тези с белите коси и с очилата. Как ще възпроизведем националния български дух? Как ще решим проблемите на България? Как ще влезем в Европа с пенсионерите?
И когато младите хора, тези, които искат да работят и остават в тази държава, искат тук да работят, ние допускаме по най-вулгарен начин някой самозван, обявил себе си за човек, раздаващ справедливост, да разстреля преди няколко дни момчето, което е на 23 години! Да застреля един млад ватман, един работнически син на тая България!
Ако не знаете, в блок № 8 на Студентския град, на 11-ия етаж, на връх Великден е изнасилена студентка от моя избирателен район. Знаете ли какви охрани има Студентският град и на кого плащат? Защо няма ред в студентските общежития? Пак се връщам там, защото ме боли. Ние създаваме в младите страх - страхова психоза от тези, които нямат право да раздават правосъдие в тази държава.
И затова аз си правя няколко извода: че все още в управлението на Съюза на демократичните сили и неговите коалиционни партньори на различните нива в държавата няма достатъчно управленски потенциал. Това е за мен причината да може някои хора повърхностно да изпълняват своите задължения, а някои, използвайки служебното си положение, да се облагодетелстват, на което казваме корупция.
Две са фирмите в Пазарджик, които внасят на циганите стоката през митницата. Една от тези жени е активистка в Съюза на демократичните сили. Господин Ляков я знае. Тази жена прекарва товарите на стоката, тя минава през митницата. И на всеки един от тези, които вкарват стока - нашите куфарни търговци, му се казва: за твоя товар даваш 50 марки... Това не е ли известно?
Тази същата жена всяка седмица раздава в циганската махала на Пазарджик по 2 хил. марки под формата на помощи вече няколко месеца подред. Не се ли знае, че помощите от Червения кръст по някакъв начин, по 3-4 тира ние раздаваме в махалите, на малцинствата? Не се ли знае, че по време на избори се дава ядене, пиене, кебапчета. И по този начин се подменя вотът на хората, сведени до нищета - до морална и физическа нищета, да им купим гласа. Два гласа на такъв човек, който не може да прецени бъдещето на България, убиват гласа на един интелигентен и умен човек в България, на един професор. Тези неща не се ли знаят?
Аз мисля, че се знаят тези неща, но просто не се казват от тази трибуна. Тук не се прави политическа агитация. Тук говорим за недъзите в управлението на държавата и за тези недъзи трябва да се намерят механизми и хора, които да ги решат. Единият от механизмите е прозрачност, повече информираност на тези, другите политически сили, които не сме в управлението, за да може в съответствие с декларацията за съгласие от 1997 г. да ви оказваме съдействие при приемането на различни закони. Не може три години да е СДС на власт и да не е приело защитни механизми и закони по вноса на чужда селскостопанска и друга продукция в страната с цел да защити нашите малки производители? Защо това не е направено? Това може да стане и без другите - СДС ще си го гласува.
Защо не сме гласували механизми, с които да стимулираме нашите производители, ако трябва да изнесат нещо? Защо ги докарахме дотам да си продават само евтиния труд? Защо? Защото по този начин унижаваме българина, по този начин не му даваме възможност той да развие своя интелект и да развива своето самочувствие.
Знаете ли, че в района на Сърница, Побит камък, Медени поляни, Поибрене хората нямат пари и след осми клас са спрели децата повече от година и половина да не ходят до Велинград, за да учат? Тоест, останали са с основно образование - нямат пари за рейс и за квартири. Знаете ли как се препитават хората от планината? С бране на билки, гъби и горски плодове. Знаете ли кой изкупува труда на тези хора? Пак тези, за които ви говоря - дето раздават правосъдието в София: с автомати, пушки, чужденци. Защо държавата не сложи регулиращи механизми на своето управление?
Естествено е, че трябва да сменим една икономическа система с друга, но по пътя на тази смяна трябва да направим механизмите, с които да не нарушим достойнството на българина - да му дадем шанс да оцелее, а не 95 на сто в селата да са бедни, голи, боси, обезверени. Не четат преса, не четат вестник, защото нямат и пари за тях.
Ето за тези неща говоря, че трябва съвсем сериозно да се помисли и ако действително в редиците на управлението няма достатъчно кадърни хора, то, за да завършите 4-годишния мандат, да продължи преходът, за където сме тръгнали - за евроатлантическата интеграция, които са основни за всички и всички сме ги гласували, обърнете се към другия политически спектър и помислете какво трябва да се направи. Говоря ви чистосърдечно, а не политически, за да ви нападам. Говоря ви от името на нашата парламентарна група, от мое лично име и от партията, която представлявам - Български демократичен блок.
Искам да кажа няколко думи защо в България няма добър преход. Защото и четвъртата власт, която не е в залата, но стои отвън и ме слуша, също участва в манипулацията на общественото мнение. Не може да вървят избори в Петрич и във вестник "Труд" да излезе, че има само двама кандидати - от СДС и БСП за изборите, и в деня на изборите излиза вестникът!? Кой разрешава на тази медия да не бъде информирана, след като е най-тиражираният вестник? Кой разрешава на вестник "24 часа" да си позволи три дни да пише лъжи? Да пише, че кандидатът Илия Ризов е независим и че е бивш митничар, което не е вярно. Защо да проверяват тези наши медии или услужват на нечии интереси?
За да има демокрация, в България трябва да има независима медия. Затова казвам оттук за тези два вестника, защото не за първи път се срещам с тях в своя път като политик и полицай след промените в България, когато те са лъгали и на техните страници съм чел лъжи и за себе си, и за партията, която представлявам. Кой им дава това право?
От тази трибуна искам да благодаря само на Българската национална телевизия, която отрази нещата точно, обективно и вярно. Радио "Хоризонт" също се опита да каже, че кандидатът е независим в 19,30 часа. И съпартийците от Варна звънят и питат какво става, казват: тия медии са срещу нас...
Аз заради това от тази трибуна искам да го чуят и те. Защо те си позволяват да игнорират малките партии? Те се вмесват грубо в политическия живот на страната. Не са много 210 партии или 250 партии. Когато повечето от половината българи не гласуват за нито една от тях, значи сме твърде малко хората, на които могат да вярват, а не бройката на партиите.
Поради това, че ми завърши времето, позволете да направя едно предложение от мое лично име и на групата: нека да почетем с едноминутно мълчание убития млад българин, който беше зверски убит в София на 14-и вечерта - господин Колибаров. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата господин Панайот Ляков.
Докато той дойде, да съобщя за времето - от СДС са говорили 22 минути, от Демократичната левица - 28 минути, ОНС е изчерпило времето си, Евролевицата - 34 минути, Народен съюз - 23 минути.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Трябваше да кажете името на активистката, господин Антонов, за да Ви съди за клевета. Не, трябваше да го кажете, за да може жената да заведе дело, защото такива клеветнически твърдения за някаква митична активистка, която прекарвала товари през митницата са абсолютни лъжи!
Аз не вземам за това думата, а за да ви кажа, че нашето отношение с малцинствата се изразява в следното - в общинската администрация на Пазарджик в момента са назначени двама представители на малцинствата и това е за първи път в историята на Пазарджишката община. Ние не колим овце, не даваме курбани и не купуваме гласове, както правят роените от вас партии. Затова недейте си позволява от тази трибуна да отправяте голословни твърдения и упреци, след като всички знаят каква е позицията на СДС по отношение на малцинствата, и това е много добре известно и на самите малцинства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Арлин Антонов. (Шум и реплики в залата.)
Моля, тишина в залата!
АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Първо, мога да Ви кажа, господин Ляков, че не отговаря на истината това, което казвате.
Второ, ще кажа нещо, което го видя цялата Нова махала на 14 април 1997 г., където присъства и лидерът на ДПС, много други хора, цялото село. Когато двама души... (Шум и реплики в залата.) Имам видеокасета, ще я покажа.
Когато двама души станаха и казаха, че аз като участник във "възродителния процес" съм извършил убийство в селото, и когато се оказа, че аз не съм извършил убийството и общественото мнение ги нападна вътре в залата, тези хора споделиха, не знам дали е вярно, но споделиха пред повече от хиляда жители на селото, че вие тогава сте им дали по 10 хил. лева, за да излъжат, че Арлин Антонов е извършил убийството! (Ръкопляскания и одобрителни възгласи от опозицията.)
Това го има на видеозапис и 1300 души го чуха. И Вие ми говорите за морал! Досега това не съм го казвал от тази трибуна! (Шум и реплики в залата.)
Имената... Вие ще заведете дело, ако мислите, че аз не казвам истината. И ще отидем в съда с Вас, за да можете да видите за каква истина говоря.
Колкото до ядене, пиене и веселба, те ще ви кажат циганите от квартала. Кючек аз с тях не съм играл, но ваши представители играха. И пиене раздаваха. И дрехи раздаваха. И ви питам от Червения кръст помощите кой ги раздаде?
Това, че сте назначили двама няма никакво значение. Винаги има двама, които могат за тяхна сметка да получат 20 хил. гласа. Винаги има такива двама, но тези двама не решават проблема на малцинствата. Деветдесет и девет на сто е безработицата в квартала. Вие в гетото не сте влизали. Аз съм влизал и знам за какво става дума. Там няма улици, там няма живот и затова половината от тях и повече са вече в Сърбия и Македония - изкупчии. Другата половина е на магистралата, а младите им момичета ги виждате всеки ден как са се наредили и искат да проституират между Пловдив и Пазарджик, по стария път. Не ги ли виждате? Нали е ваше управлението? Не ги ли срещата по пътищата на България тези хора? За тях говоря! (Шум и реплики в залата.)
За туй говоря! И в Пловдив ги има! И навсякъде ги има! Така че имената ще ви ги кажа. На момичето не му знам трите имена, защото не съм се запознал с нея, но ще ви ги кажа, така че недейте да оневинявайте за неща, които не знаете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният вот е и апел, и опит за пречистване. Днешният вот е и опит за промяна, защото темата за корупцията е вече тема на обществото, тема на медиите, но това е и тема за политическото доверие между нас и народа, вътре между нас, между държавата и обществото. Защото никой няма интерес тази тема да се забулва или да се отлага, освен може би някои - тези, които искат всички да бъдат обявени за маскари по Бай Ганьовски маниер; тези, които са заинтересовани да скрият себе си зад останалите; тези, които са виновни, които искат да се скрият зад невинните.
Днес по поръчение на нашата парламентарна група професор Драганов изложи нашия възглед за борба с корупцията. Моето време е ограничено, но аз като лидер на парламентарната група съм упълномощен да кажа и тези предложения, които правим за действия вътре в самия парламент, защото вече е ясно, че и правителството, но и мнозинството са задължени да приемат закони и решения, без които няма да има промяна в борбата с корупцията. Ясно откъде идва корупцията, ясно е кои са режимите, които я предизвикват или я позволяват. И аз искам в краткото ми време да ви обърна внимание на десет точки на програма, която смятам за особено важна.
Аз смятам, господа народни представители, и съм убеден, че логичността на подобно предложение се вижда от всички, че ние трябва да приемем режим тук, в този парламент, или закон за лицензионните режими. Не може безконтролно да се налагат лицензионни режими, дори те да са с произход от преди 4-5 години и да се позволява те да продължават да действат. 560 или 520 - това няма значение, ясното е, че чиновникът получава неограничена власт. И ако това не се регулира, не се намали, не се въведе ред със закон по какъв начин става, ние няма да можем да решим въпроса, защото самата система поражда корупцията. Самата система създава предпоставки за корупция.
Второ, обръщам внимание върху внесения от нас закон и се обръщам към всички вас - приемете режим и принцип, съгласно който офшорки няма да могат да участват в големи приватизационни сделки. Вие обещахте във вашата програма през март, обещахте прозрачност! Каква прозрачност, когато офшорни фирми с неясен произход на парите участват в крупни приватизационни или други стопански и икономически сделки? Или получават лицензии, които им дават неограничени възможности в дадени сфери?
На следващо място - аз ви обръщам внимание, уважаеми господа министри, господин министър-председател, върху това, че голяма част от съмненията за корупция, за източването на пари идват от продължаващото участие на много държавни чиновници и техни близки в бордове на държавни и други фирми. Докато не се пресече тази връзка, тази лична уния между икономика и политика винаги ще има опасност от подобни явления. Това също е част от системата.
Заедно с това аз се обръщам към народното представителство и смятам, че трябва да бъде въведен допълнителен режим и поправка към законови и други текстове във връзка с необходимия регламент за участие на депутати, министри, висши чиновници и други в приватизационни сделки. Ако този регламент не съществува, винаги ще има съмнение и винаги ще има опити някой да се възползва, особено в бедно време. Моля ви, разберете, че това е също част от система, която може да реши много въпроси.
На следващо място - господин вицепремиерът Жотев тук изложи редица тези, някои от тях със съмнителна стойност, за работническо-мениджърските дружества.
Господин вицепремиер, проблемът, поради който много РМД-та се превърнаха в новия модерен смукач на средства, чрез които се източват гигантски пари е фактът, че с промяна, която това мнозинство направи, вече трима човека могат да контролират такова РМД. Това няма нищо общо с подобни действия, които имаше, да кажем, в Агенцията "Тройкант" в Германия. Всичко, което става в днешните РМД-та е под съмнение, когато става дума за заплащане на сумите, необходими да се платят на държавата за подареното имущество с активите на самото предприятие, когато се продават машини, за да се платят вноските, когато се взема продукция или суровини и с това се плаща. Това са безнадеждни икономически субекти, но това е и начин, чрез който може да се смуче от имуществото, което държавата е създала.
На следващо място, аз обръщам внимание и искам господин Муравей Радев да отговори на този въпрос - нашите наблюдения върху корупцията показват, че винаги или почти винаги, когато предстои приватизация на дадени големи обекти месецът и годината преди да се сключи тази сделка е време на натрупване на гигантски дългове на същите тези предприятия, т.е. в навечерието на приватизацията започва източване на съответните предприятия, от което пада тяхната продажна цена и в крайна сметка това води до ощетяване на бюджета и на нашия данъкоплатец. Кой ще трябва да носи отговорност за това?
Искате ли, господин министър на финансите - завършвам, ревизия да се направи, например, по повод на "Кремиковци" от новите собственици? Как се оказа, че в "Кремиковци", в "Нефтохим" и в още дружества с по няколкостотин милиона нараснаха дълговете през последните години и месеци преди приватизацията?
Необходимо е да се направят серия от решения в областта на митниците, където искаме или сме готови да предложим такива решения в областта на следприватизационния контрол и, разбира се, в крайна сметка във всичко това, което се нарича система, която позволява корупция. Ако тази система бъде победена мисля, че ние няма да свеждаме корупцията до компромати или до отделни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Смисълът е да променим системата! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Методиев.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Аз съм един от хората, който днес с най-голямо внимание слушаше дебата в неговата икономическа част, тъй като очаквах, че това е целта на внесения вот на недоверие.
Това, което беше до момента, 14,40 ч, след неколкочасов дебат, оставам с впечатление, че бяха повторени сведения главно от българските медии. Без да искам да уязвявам опозицията, казвам своето лично мнение - дотук вие сте абсолютно неподготвени с този дебат и с нищо не сте полезни на българското общество.
ГЛАС ОТ ДЛ: Ти беше по-полезен!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, което ме накара да се запиша да участвам в този дебат, е нещо, за което беше станало дума вече няколко пъти. Става дума за това, че един такъв вот на недоверие, в който се твърди, че има държавна политика на корупция на българско правителство, е удар върху името и образа на България. И не зная дали си даваме сметка, когато влизаме в своите политически спречквания, когато сме водени от добри намерения, за да ликвидираме язви, недъзи в нашето общество, дали когато лекуваме тези заболявания, не нанасяме нови рани и то върху българската държавност? Защото, и мои колеги го казаха, а и хора от опозицията го казаха, мисля, че госпожа Дончева го каза, съществува опасност наистина за многопартийната парламентарна демокрация.
Не може аз, като представител на Демократическата партия, която в продължение на десетилетия в тази зала се е борила за българския парламентаризъм, отстоявала е неговата ценност, да гледам с леко око на това, как днес отново се поставя под съмнение българският парламентаризъм. И ако ние за това не си даваме сметка, то тогава ние не водим и политически дебат, ние не даваме преценка на политическите измерения на това, което днес дебатираме тук. Защото хората в България с нищо не са виновни за това, че ние не сме политици и не дискутираме по българската политика, по достойнството на българския парламентаризъм.
Не може да се гласува вот на недоверие за държавна политика за корупция. Коя е тази европейска държава и коя е тази опозиция в България във времето 1945-1946 г. и в Европа в ХХ век, която е поискала от своето правителство, на което е в опозиция, да заяви, че в държавата се води целенасочена държавна политика на корупция? Това е политически удар върху образа на българската държавност, ако не си даваме сметка какво вършим. Нека да си го кажем точно.
Ако вие бяхте казали "Да, има в този сектор и в този сектор", както между другото неща, които се говорят, и хората ги знаят, и в това сте прави. И нека да направим дебат там, да видим кои са виновниците, да видим къде е вината в администрацията - това, за което отговаря изпълнителната власт.
Ако бяхте направили дебат, в който да кажете защо в парламента в продължение на три години - тези и тези закони, но не по принцип, а конкретно - тези текстове не бяха приети - нашите предложения, този дебат щеше да има смисъл, хората щяха да ни уважават. А сега говорим по принцип и то в един дебат, в който явно си личи, че губите. И остава като резултат това - нарушаване на образа на България. Това ще кажат хората отвън. (Обаждания от опозицията.)
Защото да си в опозиция също е отговорност. Съвсем не е безотговорно, така както си мислим ние, може би. Защото и опозицията прави образа на България, не го прави само мнозинството.
Аз не мога да си представя как ще обясним на простичък език на когото и да било, че ние сме страна, общество, излязло от тоталитарна система, която, и тук ще си позволя да не се съглася с един от представителите на опозицията, е единствената система в ХХ век, в която корупцията е държавна политика? Това е само при тоталитарните държави, защото цялата собственост и всички пари са в ръцете на партийната върхушка. Това е тоталитарната държава. (Обаждания от малцинството.) И никой не смее да каже нищо. А днес всеки може да каже каквото си поиска.
И как може да излезем от тоталитарно общество с 12 млрд. лева дълг на България, а днес да имаме, ако греша, моля да ме поправят колегите от правителството, над 6 млрд. марки валутен резерв и казваме: "Окрадоха държавата!". А какво се случва на горката България тогава с онези 12 млрд. долара дълг? Значи в тези три години са събрани, акумулирани са тези средства... (Обаждания от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Елементарна е логиката, според мен, но явно е, че вие просто на елементарната логика нямате аргументи. Точно на елементарната логика. Както се случи в един предишен дебат - оказа се, че разказвате филми или приказки. Защото на елементарната логика нямате аргументи и отговор.
Аз не казвам, че няма корупция в България. И аз, като вас сигурно, а може би повече от вас, а може би и по-малко, съм притеснен от това явление.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Повече трябва.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И съм се опитал да направя някои неща, за да се преборя с тези механизми, които в една администрация правят корумпирана средата.
И миналата година, когато вие така тежко репликирахте за учебниците, не си дадохте сметка, въпреки че имаше дебат на тази тема, че когато има в ръцете на чиновника 50 млн. марки да раздава за учебници, има среда на корупция. Сега учебниците не се издават от държавата, парите не се плащат от чиновниците - няма я средата на корупцията. Но тогава трябваше да защитавате друга политика и да убеждавате хората, че непременно държавата, понеже е социална патерица, трябва да граби тези пари на данъкоплатеца. С колкото повече пари разполага администрацията, естествено е, че ще има повече среда за корупция.
Така че съм направил нещичко, опитал съм се, времето ще покаже добро ли е, лошо ли е.
И в крайна сметка, уважаеми колеги, това, за което наистина не си давате преценка и то политическа, е, че опасността за крехкия български парламентаризъм в края на ХХ век е налице и че ние всички сме отговорни за това. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има думата господин Нансен Бехар.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Естествено е, че всяка опозиция има пълното право - аз тук реагирам на изказването на един колега, който каза, че едва ли не не трябвало да има искане на вотове за недоверие - естествено е, че всяка опозиция може да предяви това си право. Всяка опозиция, в крайна сметка, е в правото си да иска по-добро управление, да иска участие в управлението. Мен ме тревожи това, че тук се говори главно за власт, а много малко се говори за управление. Тревогата ми е също от това, че не се признават някои грешки на сегашното правителство.
Господин Костов, аз смятам, че има какво все пак да се поучи правителството, дори от това, че се води в момента такъв дебат и се изнасят редица конкретни факти и доводи.
Аз, разбира се, смятам, че народът не иска да му се казва колко добре живее в момента, а народът иска да му се обясни защо живее недобре и какво ще се направи, за да живее по-добре.
Самият мотив за вота като че ли се абсолютириза. Ако ние приемем като мотив за този вот, който се иска, корупцията, то действително има едно объркване на логиката. Защото - и аз това ще го повторя натъртено, бавно - България не се управлява неефективно, защото има корупция, а има корупция, защото България се управлява лошо.
Една силна икономика може да поеме финансовото бреме - някои веднага ще възразят - може да поеме финансовото бреме, това отклоняване на данъци, вървене на пари в плик и т.н., на съществуващия обем на корупцията в България. Но никоя икономика не може да поеме рушителната роля на корупцията, разрушаването на морала, това разяждане на всички структури, които се пораждат от развитието на корупцията.
Кое поражда тази корупция? Първо, силната централизация в икономиката, която не само е наследство от миналото, както тук някои колеги се опитват да посочат, но се създава и сега. По едно изследване на списанието "Бизнесът в Източна Европа" България е на първо място по създадени нови централизационни законови уредби за последните 7-8 години. Второ, това ужасяващо данъчно бреме, с което се съкращава вътрешното търсене и се осъществява действително едно - ще използвам пак тази дума, срещу която Вие, господин министър-председател, реагирахте веднъж, - думата "геноцид" към дребния, среден и семеен бизнес. Аз напоследък обикалям доста из страната. Ами, хората са в едно ужасно положение! Те не знаят как ще изкарат и до каква степен бизнесът им ще успее да остане до следващата година, особено през следващата зима! Не само данъци ги мачкат, мачкат ги процедури, рекет от държавни институции, от инспекции и т.н. Нима това не се вижда?
Също считам, че един фактор е липсата на следприватизационен контрол. Не е въпросът само да има прозрачност в процеса на приватизация, а да се следи след това какво става. Нима не се забелязва, че като правило след всяка по-крупна приватизация, на крупен обект, започва едно освобождаване на работна сила, което усилва безработицата, неизпълнение на социалните програми, социалните ангажименти, които се поемат, и т.н.?
Следователно въпросът е да се създаде такова управление, което да е основано на баланса и контрола - това, което вече западните демокрации столетия го показват.
Аз се страхувам, че дори ако друга партия сега вземе властта и отново се базира на формирането на управленски екипи със свои хора, резултатът ще бъде същият и отново латерната на двуполюсния модел ще засвири своята ужасяваща за България мелодия.
Аз съм убеден, господин Костов, че Вие сте стигнали до простата истина, че с половин народ една държава не може да се управлява. Не изключвам, че във Вашия сегашен екип има способни и некорумпирани хора, но такива има и в средата на опозицията.
Мисля, че е предпоследният шанс да се променят нещата и да се състави правителство на непартиен, надпартиен принцип. Нима в малка България не се знаят квалифицираните некорумпирани, можещи хора и от тях да се формира управленски екип?
В заключение искам да кажа, че малка, демографски загиваща, уморена България има право на по-добро управление. А то може да бъде осъществено само на базата на широка коалиция. Това обаче изисква силно залагане на мажоритарния принцип в издигането на хора във всички етажи на властта. И съм убеден, че до това рано или късно ще се стигне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нансен Бехар.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е да удължим работното време с два часа, до изчерпване на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на заседанието с два часа, до приключването на тази точка от дневния ред.
Гласували 180 народни представители: за 179, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! За десетте години на прехода няма друг проблем, който да фокусира по такъв начин негативизма практически на цялото общество. Дори войната предизвикваше по-различни, по-противоречиви оценки и коментари.
Корупцията днес е навсякъде, просмукала е цялата власт. Цялата политическа философия, законодателна дейност и управленска политика на СДС е движена единствено от тази мисъл.
Въпросът днес има и своите не само морално-политически измерения. Корупцията е едно от обясненията за острите кризисни явления в икономиката. Там се крият причините за провала на реформата. И най-сетне, корупцията ерозира цялата държавна машина, тя заплашва самата държавност.
Ние сме поставяли този въпрос и през 1998 г. и 1999 г. Тогава обаче корупцията беше главна тема на политическата опозиция. Казаното от нас се отдаваше на опозиционния ни патос.
Сега в дневния дебат срещу корупцията в правителството и в средите на управляващата десница се включват всички водещи медии, основни структури на гражданското общество. В този смисъл парламентарният вот е и необходим, и навременен, за да може да се даде политически израз на категоричното отхвърляне от гражданите на политиката на корупция в изпълнителната власт.
Не вотът е удар по международния авторитет на България, а самата корупция. И това може да го видите в оценките на Международния валутен фонд, на Европейската банка. Навсякъде ние сме на върха на корупцията.
При това, вотът се оказа последната единствено възможна форма, за да търсим истината по парламентарен път, след като СДС отхвърли всички други предложения, след като премиерът Костов упорито отказва да отговори или да даде обяснение на поставените му въпроси.
Господин Костов очевидно няма намерение да откликне и на трогателния призив на президента да каже истината, просто защото той е свързващото звено и най-сетне заедно с председателя Соколов и други шефове на институции крепят политическия чадър над корумпираните управници.
Иван Костов е идеолъг на корупцията и на клиентеризма в България. Той е двигателят на пълното срастване на управляващата партия с изпълнителната власт.
Преди време премиерът каза, цитирам: "Ако са верни слуховете, че половината България трябва да е моя, а другите две четвърти да са на Христо Бисеров...". Край на цитата. Разбира се, това е преувеличено. Премиерът съзнателно не отчита дела на Бакърджиев, Божков и на Цонев.
Схемата е ясна: премиерът е в основата на тази обърната пирамида. Следващото звено са видните членове на НИС. Те бяха и някои още са ключовите фигури в институциите, пак изброените фигури. И за да не стане грешка, те всички са в Комисията "Антимафия", за да бъде гаврата с избирателя пълна. По-нататък, важно място се отрежда на ръководители и заместници на основните ведомства - Маринов, Таушанов, Гетова и не знам защо обикновено пропускаме Пламен Минев, шефът на митниците. Впрочем, вярно ли е, господин Костов, че преди да назначите Минев на тази длъжност, сте разполагали със справка от компетентните органи, че е обслужвал интересите на силови групировки? Пътищата на Минев странно се засичат с тези на един Ваш "палав" съветник - Иво Цанев. Дали Ви е известно с какви митнически нарушения се свързва неговата фирма от предишните години и какво отношение по този въпрос е имал споменатият митнически шеф?
И понеже темата за съветниците Ви беше любима през 1995-1996 г., кой и за какво издаде лиценз на другия Ви съветник Веселин Балевски? Вие съпричастен ли сте към неговия бизнес от времето, когато бяхте финансов министър досега? Изобщо съветниците и днес управляват България, вижда се как.
Аз очаквах един точен, откровен анализ от Министерския съвет за реалния корупционен потенциал в икономиката. Един от най-сериозните източници на корупция е приватизационният процес по начина, по който го провежда СДС. Всички сме за приватизация, но вашата приватизация, уважаеми дами и господа, ражда ежедневно и ежечасно корупция. Вие заложихте на преговорите с потенциални купувачи, просто защото тук има възможност за пряк подкуп и за поемане на скрити ангажименти.
За митниците, не само защото това е символът на българската корупция от края на миналия век до днес. Във времето, когато Муравей Радев подгони изтормозените търговци на дребно за касовите апарати, уж за да въведе контрол върху вноса, през границата мощно нахлуваха плодове и зеленчуци на обидно ниски митнически цени - от порядъка на 15 до 30 стотинки за обувки, за месото направо не е за казване. Митническите декларации са на разположение, ако някой иска да се запознае с тях. Въпросът тук е, че корупцията е главният фактор за съсипване на българското производство на зеленчуци, плодове, месо, млечни продукти и т.н. И второ, че корупцията изяжда многократно повече пари от трепетно очакваните траншове на Международния валутен фонд.
Всички тези на СДС в антикорупционния дебат не издържат критика. Теза номер едно и основна - има корупция, но кога ли не е имало. Позовавате се на други подобни случаи при предишни правителства, в това число и при това на Демократичната левица. Ние нямаме намерение, уважаеми дами и господа, да прикриваме и да защитаваме когото и да било. Ако има доказателства в миналото, всеки трябва да носи своята съдебна отговорност. Но сега вие искате исторически дебат за това какво е станало преди години. Даже един от колегите ви ни върна във времето на Тодор Икономов, цитира го, а това е времето, когато Социалистическата партия все още не е била създадена, все пак.
Ние търсим и настояваме за политически дебат за онези, които сега са във властта, уважаеми дами и господа. Ето в това е разликата! Никое общество не е застраховано от корупция, но СДС превърна корупцията в държавна политика. Цялостната ви управленска практика е подчинена на идеята за лично и теснопартийно облагодетелстване. Поне 90 на сто от гражданите смятат, че СДС не управлява, а консумира власт, че ползвате властта единствено, за да се обогатявате. 77 на сто от българите смятат, че господин Иван Костов прикрива корупцията. И най-сетне, доверието в правителството е под 20 на сто. Огромното мнозинство от гражданите, повече от две трети, смята, че правителството на господин Иван Костов трябва незабавно да подаде оставка. Сто и десет на сто ли трябва да станат тези проценти, уважаеми дами и господа, за да склоните да си отидете с мир, защото с достойнство не бихте могли да го сторите?
Казват, че вотът бил ненавременен, защото щял да консолидира СДС. Едва ли някой може да се съмнява как ще гласуват за вота по въпроса за корупцията Христо Бисеров, Йордан Цонев, Юлия Берберян и поне половината от дясното мнозинство. Корупцията отдавна ви е обединила, съединила е в единна верига мнозинството от управниците независимо дали са в правителството или в парламента. Всъщност днес клиентелизмът е единственият ви спояващ фактор.
През 1997 г. обещахте на избирателите война с организираната престъпност. Три години по-късно бившият вътрешен министър заяви, че, цитирам: "Решенията на управляващата партия странно съвпадат с интересите на организираната престъпност". И социологическите проучвания са категорични: обществото все повече асоциира СДС с корупцията.
Големият въпрос на този вот е дали СДС ще се натовари окончателно с цялата политическа отговорност, дали като партия ще поемете вината на корумпираните и дали най-сетне ще се потвърди и чрез парламентарен вот очевидната истина, че СДС е мафия. Затова оставането на това корумпирано управление не може да стане. Вие нямате вече никакъв морален, управленски и политически ресурс. За нас, разбира се, е по-добре да ви пържим на бавен огън още една година. Но това ще бъде фатално за България. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Муравей Радев.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): И, ако обичаш - по-малко от половин час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Баташки, правя Ви бележка! (Реплики на недоволство от ДЛ.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители, преди малко чухме как председателят на българските социалисти много успешно можа да принизи тази много важна, много болезнена тема за всяко едно общество, вулгаризира я. Много успешно се случи това, което каза той, да принизи толкова ниско едно нещо, което е важно за всички нас и най-вече за народните представители, събрани днес в тази зала. Става дума за корупцията.
Какво е това "корупция"? Има ли еднозначно определение за понятието "корупция"? Знаем ли точно за какво става дума? Може ли някой съвсем еднозначно да определени това глобално по своя характер и много устойчиво по своето съдържание обществено явление, което така успешно успява да се приспособи във всички обществено-икономически формации до този момент, във всички системи на управление до този момент, което сякаш откакто човечеството е излязло от пещерата до ден-днешен успява да нанесе твърде големи щети на всички общества и всички държави?
По тази толкова важна тема не би трябвало да се подхожда по толкова лековат, по толкова дребнав, да не кажа по-силна дума, начин. Това е проблем, глобален, световен проблем. Има ли държава в света, която да може да претендира, че няма корупция в нея? Аз съм убеден, че такава държава няма. Всичко опира обаче до обема на тази корупция, до мащабите на корупцията, до начините, по които тази корупция се осъществява. А оттам, разбира се, и до пораженията, които тази корупция нанася на съответната държава.
Светът е измислил няколко много прости начини за борба с корупцията. Те са, най-общо казано, в три посоки. Едната е законодателната посока. Това е държавата да се стреми и това е най-важното задължение на законодателната власт - да създава ясни, приложими закони, закони, които въвеждат ясен ред, недвусмислени правила и норми, приложими при това, където не може чиновникът да си позволява да казва дали това е така или иначе. Там, където субективизмът не може и не бива да има своето първостепенно значение. Това е законът, той премахва до голяма степен условията за корупция.
Отделно от това тези типизирани случаи на корупция в цивилизованите страни обикновено се криминализират. Крайно време е това да стане и в България.
И, разбира се, много важен друг момент са увеличените санкции. Увеличените санкции, които действат превантивно срещу помисъла дори да се извърши една или друга форма на корупция.
Това е първата според мен основна група.
Втората е организационно-административни действия, с които се прави публичен, с които се прави съвсем обществен този процес на обществена услуга на публичния сектор.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Голяма дефиниция!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Необходима е съответната публичност и прозрачност на тези процеси, необходимо е да се създаде съответната състезателност на тези публични услуги, необходима е пазарна среда на тези взаимоотношения в крайна сметка.
И, разбира се, на трето място, последната, бих казал, основна група действия това е контролът, контролът върху изпълнението на законите, за които говорихме, създадени да ограничават корупцията, изпълнението на тези законови норми и, разбира се, изпълнението на тези организационно-административни мерки, които са приети от съответната държава. Така се прави в цивилизования свят.
Прави ли така днес българското правителство? Изпълнява ли то тези свои задължения?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не ги изпълнява!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вие искате вот на недоверие, защото твърдите, че българското правителство не изпълнява тези свои задължения или ги изпълнява лошо. Или още по-лошо, вие твърдите, че българското правителство създавало условия и защитава онези, които днес наричате корумпирани. Затова искате вот на недоверие.
Аз ще се опитам в системите, които Министерството на финансите управлява, да направя един кратък преглед на тези системи по тези няколко параметъра, за да видите, че не само това, което твърдите, не е вярно, а точно обратното е налице към днешния ден.
Митническа администрация. Уважаеми колеги народни представители! Нашето управление завари един Закон за митниците от 1960 г. Знаете ли един Закон за митниците от 1960 г., създаван при онези условия и онази подзаконова нормативна база, която непрекъснато след това се изменяше допреди две години, какъв огромен инкубатор точно за тази корупция създаваше? Точно за тази корупция като законова норма, като законови порядки, като подзаконова нормативна база. Абсолютни безумия!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кажи за себе си!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това във всички случаи е повлияло за доста негативното отношение към митническата администрация като цяло. И с право, аз твърдя това, с право! Там, където няма закон, там, където няма ясни норми, е естествено да има среда за корупцията. Това беше законът от 1960 г.
Нашето правителство предложи закон и правилник за неговото приложение, изцяло съобразени с действащите европейски норми. И това е основният елемент от първата група, за която говорих преди малко, основният елемент за рязко ограничаване на възможностите за корупция в митническата администрация.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А цигарите? Кажи за цигарите!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: В новия закон се предвижда абсолютно всеки митнически акт да бъде обжалван съдебно - нещо, което беше забранено в стария закон. Абсолютно ясна регламентация за освобождаване от митни сборове на определени стоки и при определени случаи. Не може митническият чиновник, не може никой по веригата от Митницата, ако щете, до министъра на финансите по новия закон по свое усмотрение да освобождава една или друга стока от митни сборове. (Шум и реплики в ДЛ.)
И сега ще ви отговоря на въпроса, който беше зададен в началото на днешното пленарно заседание. Аз бях обвинен, че съм подписал в 1997 г. документ, който освобождава 1100 т вносно сирене от митни сборове.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А сега кажи за сиренето!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Да, това е истина. Вярно е. И знаете ли какво? Защо се наложи това освобождаване? Ами най-напред точно тогава, есента на 1997 г. имаше един, вероятно си спомняте, един неуспешен опит да се създаде изкуствен дефицит точно на сиренето, като се поддържа умишлено висока цена и се задържаха огромни количества сирене по складовете на едро. (Шум и реплики в ДЛ.) Тогава имаше министерско постановление, господа социалисти, което министерско постановление разреши безмитно внасяне на сирене в обем на 3000 т. И това е пазарната мярка - когато има търсене, но няма предлагане. Това беше и пазарната мярка на правителството - разрешаване за безмитен внос на определено количество сирене, което задоволи нарасналото търсене и направи цените близки до онези, които пазарът в момента диктуваше.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Защо безмитно?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Така че това обвинение е просто явно добре забравено нещо, което трябваше в този парламент тези хора, които се опитаха по този начин днес да ме обвинят, да си спомнят.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не си убедителен!
МИНИСТЪЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този внос е извършен от една-единствена държавна фирма, изцяло, 100 процента държавна!
Не е вярно и обвинението за участието на съпругата на Пламен Минев в тази сделка, защото неговата съпруга има нещо общо с тази фирма една година по-късно, на следващата година... (Шум и реплики в ДЛ: "А, става ясно вече!") На следващата година, това е нещо, което всеки от вас може да провери. Може да не ви харесва, но такива са фактите за съжаление.
Информационната система. Госпожа Дончева преди малко каза, че Митницата, видите ли, два пъти плащала информационна система. Тя нещичко чула оттук-оттам, но не го е дочула както трябва. Няма двойно плащане. Едно-единствено плащане има и то е от държавния бюджет на софтуера на митниците. Наистина имаше едно предложение от Световната банка за финансиране, което българското правителство обаче отказа, не прие предложението на Световната банка за допълнително, двойно финансиране, по простата причина, че сега се размразяват обещаните средства от програмата "ФАР", безвъзмездни средства, които ще бъдат използвани за довършването на тази система. Но това е нещо друго.
По-нататък. В митниците бяха въведени така наречените митнически посредници, митнически агенти, чрез който се прекъсва пряката връзка между търговеца и митническия служител и много силно се затруднява опитът за корупция. Въведено бе опростено деклариране и други опростени процедури, с които се намаляват бюрократичните пречки, водещи също така сами по себе си до корупция. Въвежда се системата на зелен и червен коридор, с което практически отпада необходимостта от задължителното попълване на декларации тогава, когато това не е необходимо.

Много усилия бяха положени и за подобряване работата на митническата администрация. През 1997 г. нашето правителство завари една неадекватна структура на митническата администрация. Неадекватна! Работеше се по една система, която позволяваше всяка една отделна митница да бъде държава в държавата. Нямаше синхрон, помежду им нямаше абсолютно никаква права и обратна връзка между тях, а и както помежду им, така и с централното управление на митниците в София.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): И това го разбрахме.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ние направихме нова структура на митническата администрация и наложихме съответните йерархични равнища. Обезпечихме еднаквост при прилагането на митническите разпоредби в отделните учреждения, въведохме двустепенна и тристепенна система на контрол при обмитяването на отделните стоки, така че е изключено само един човек да може да решава въпросите на този или онзи вносител. За целия този период от три години са освободени повече от 1000 митничари - почти една трета, и то стига достатъчно ясно да има сигнал за корупция и човекът си отива. Това е нещо, което е точно обратното на представата, че някой защитава този или онзи корумпиран чиновник. Обезпечихме съответна ротация на екипите по отделните митнически учреждения.
Може би е добре да ви кажа и няколко числа. От 1997 г. има преизпълнение на приходите в бюджета за разлика от предишния период. През 1997 г. приходите са 1 млрд. 441 млн. лв.; през 1998 г. - 1 млрд. 794 млн. лв.; през 1999 г. - 1 млр. 810 млн. лв. Виждате една тенденция на нарастване при същевременно действие на точно обратната тенденция. В същото това време рязко намаляха вносните мита. Повечето от тях, особено в търговията с Европейския съюз, бяха отменени. Отменени бяха и износни такси. И въпреки това се постига един ръст на бюджетни приходи, събирани от митниците. Е, няма друго обяснение, освен това, че митническата администрация работи по-ефективно отпреди. Просто няма друго нормално обяснение, въпреки тези обвинения, които непрекъснато се сипят върху нея.
Въведена бе нова система на вътрешен контрол, така нареченият "Инспекторат", не само в центъра, но и в районните митници. Система, която проверява абсолютно всички митнически служители за техните действия и бездействия. А също така и процесите, които излизат от възможностите и компетенциите на отделното митническо заведение имат по-сложен характер и трябва да бъдат проследявани мащабно в цялата страна.
Какво да кажем за борбата срещу контрабандата? Там, където митническата служба успя по един много добър начин, подходящ начин да си съдейства с останалите правораздаващи и правоохраняващи органи в страната. И резултатите съвсем са налице такива, каквито нашето общество ги очакваше отдавна. Например, помните ли компактдисковете в България, заради които България беше вкарана в негативния черен списък? С активното участие на митническите служители тази индустрия преди всичко и тези канали за износ на тези компактдискове бяха преустановени.
Бих могъл отново да изредя всички онези канали, които митницата успя да затвори. То не бяха канали за спирт, канали за петролни продукти, за захар, за цигари, работили години подред, създавайки една огромна индустрия на измама на държавата. Всичко това, именно в резултат на тези действия на митницата, сега вече са само неща, които си говорим как точно са се случвали и по какъв начин са били преустановени.
Вижте малко статистика, от която могат да бъдат направени много интересни изводи. През 1995 и 1996 г., всяка една от тези години, са били образувани по около 2700 бр. административно-наказателни преписки. Всяка една от тези години - 2700. През 1997 г. тези преписки вече са 3200; през 1998 г. са 5100; през 1999 г. са 6900. Това е два пъти и половина повече от 1996 г. Ами точно това не е прикриване на корупцията. Та точно това е една борба и при това истинска борба с корупцията. Тези резултати недвусмислено сочат това. За 1999 г. са разкрити 103 случая на валутна контрабанда на обща стойност над 3 и половина млн. лв., а само за тези четири месеца на 2000 г. са разкрити 60 случая на валутна контрабанда на обща стойност над 1 млн. лв.
За борбата с незаконния трафик на наркотични вещества за България вече говорят в целия свят. Вие сте свидетели как почти не минава седмица без да се разкрие залавянето на една или друга пратка на тази или онази митница. Мога само да ви кажа, че ние спокойно можем да се гордеем с резултатите от тази борба. Спокойно можем да се гордеем. Това, което е постигнато в България за тези четири месеца на тази година, е най-добрият резултат на митническата администрация в Европа по тъй наречения Балкански път на хероина, който започва от Близкия и Среден Изток и стига до Великобритания. Такива резултати, уважаеми дами и господа народни представители, не се постигат в условия на корупция. Те са резултат на политическа воля, на добра организация на митническия контрол и силна мотивация на митническите служители.
Какво можем да кажем за данъчните власти? Най-напред, данъчната администрация, системата на данъчното облагане в България още в края на 1997 г. бе подготвена много голяма данъчна реформа. Тази реформа създаде една възможност да се приемат едни ясни закони, такива, за каквито говорих в началото, че са едно от нещата, които създават пречки пред корупцията. И най-вече създаде една равнопоставеност на данъкоплатеца и данъчния орган. Единият има права и задължения и другият има права и задължения. И когато единият наруши своите права или задължения, той е санкциониран. Това вече се отнася и за данъчната администрация.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Кажи къде е корупцията?
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Бе направена нова функционална организация, която до голяма степен успя да премахне заложените вътре в самия раздавателен орган на правосъдие и на данъчно право, заложен в среда на корупция, която чрез невъзможността на контрол от друг съседен орган да създаде възможност за премахване на това явление. Такъв е случаят на данъчните служби по ДДС и на акцизи, които самостоятелно проверяваха отделните обекти за техните нарушения и създаваха възможност по този начин за връзки между едните и другите и за договаряне на възможностите за заобикаляне на закона.
Създадена бе единна методология, която даваше отговор на всички казусни въпроси, така че да не се тълкуват различно в отделните служби. Увеличена е прозрачността на действия на самата администрация и за първи път се дефинираха правата на данъкоплатците.
Имам още много да кажа, но ще се опитам да се спра само с няколко думи на онова, което вие сте записали във вота си на недоверие - това, че корупцията е причина за създаване на привидна, казвате вие, пазарна икономика с деформирани основи. Това сте записали в началото на вота на недоверие. И аз се питам: кой го казва това? Кой твърди, че тази пазарна икономика днес е деформирана и че нейните основи са деформирани? Та точно вие забравихте непрекъснатите опити и фокуси на правителството на Виденов точно тази икономика, деформирана, за която вие говорите, тогава, през есента и лятото на 1996 г., да представите като едва ли не истинска пазарна реформа. Та вие забравихте ли, че тогава направихте актуализация на бюджета, за да може 1996 г. да ви позволи същият този бюджет да направите пазарните реформи? И започнахте една безкрайна имитация на такива реформи, в резултат на което развалихте споразумението с Международния валутен фонд, спряхте финансирането на България и помните докъде се стигна. Или банковата система, която беше ликвидирана от същия този кабинет чрез наливане на много пари в неработеща индустрия, и дори нещо повече, чрез призоваването на същата тази индустрия да не връща кредитите в банковата система. Това ли са пазарните методи? И вие говорите сега, че днес няма пазарна икономика в България?
Ами, как да ви кажа? Много по-важни арбитри има за това, които да кажат дали в България днес има пазарна икономика или няма. Това е Европейският съюз, това са международните финансови институции, ами че това са онези агенции за кредитен рейтинг, които само преди няколко дни повишиха кредитния рейтинг на България точно на това основание. Аз не знам на какво основание казвате всички тези свои заключения? Това е разликата между вашата пазарна икономика и тази, която днес има. Тогава вие обикаляхте и не получавахте пари отникъде. Помните ли Гечевите обиколки и отказа за кредитиране България отвън? Днес ние имаме предостатъчно предложения за финансиране и отказваме някои от тях. Там е малката разлика между пазарния модел преди и пазарния модел сега.
В заключение искам да кажа, че Българската социалистическа партия иска вот на недоверие според нея заради огромните мащаби на корупцията (реплики от ДЛ: "Не само тя!"), едва ли не на нейния тоталитарен характер. Имаше едно определение в началото за тотална корупция. Кой е истинският индикатор за наличието на такава тотална корупция? Кой е истинският индикатор? Според мен два са тези индикатора: единият - там, където има тотална корупция, няма финансова стабилност, там има тотална финансова дестабилизация. Това - първо.
Второ, там няма институции, там няма действащи, функциониращи институции.
Както и да погледнете тези два елемента, в България днес никой не оспорва финансовата стабилизация и са налице действащи институции. Никой не може да оспори тези два елемента. Корупция има. Никой не казва, че това е явление, което е изкоренено. Вие тук подменяте според мен съдържанието на нещата - тази корупция, ако я разгледаме като процес такава, каквато е била вчера, и такава, каквато е днес, ако има обективни народни представители, ако те внимателно проследят процесите и техните резултати от миналото до днес, не може да не отчетат, че корупцията днес е много по-малка, отколкото беше и при Беров, отколкото беше и при Виденов. Това е абсолютно безспорен факт и никой не би могъл да го обърне обратно. (Реплики от ДЛ.) И това не е наша констатация. Има няколко международни организации, които казват това. (Смях от ДЛ.)
Световната банка и Международната финансова корпорация твърдят, че в България вече няма системен риск пред чуждестранния инвеститор. Вземете "Трансперанс интернешънъл" - международна неправителствена организация, която казва, че в последните няколко години корупционният индекс на България се е подобрил и от 2,9 е вече 3,3. И накрая "Коалиция 2000", която също така дава минимално подобрение почти по всички други показатели на корупцията.
Всичко това доказва, че атаката срещу правителството е построена на погрешна теза, на една погрешна основа. А тогава, когато основата е погрешна, резултатът може да бъде само един - и той е неуспешен вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Нормалната политическа логика диктува, че когато се внася искане от опозицията за гласуване недоверие към правителството, то целта на този вот е той да бъде успешен, тоест да предизвика оставка на правителството, последваща парламентарна криза и евентуални предсрочни парламентарни избори. Най-малкото целта на един вот на недоверие е да разклати сериозно правителството и парламентарното мнозинство, за да може с последващи парламентарни и извънпарламентарни законови средства да постигне същия политически резултат - сваляне на управляващите от власт.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Да намали корупцията.
ПЛАМЕН МАРКОВ: Такъв ли е обаче случаят с дебатирания днес от нас вот на недоверие към правителството на Обединените демократични сили? Какво всъщност цели опозицията с този вот?
Лидерът на Българската евролевица господин Александър Томов открито и публично заяви, че целта на вота не е да свали правителството, а да го предизвика да вземе още по-решителни и категорични мерки в борбата срещу престъпността и корупцията. Най-новият радетел на евроатлантическата интеграция на България, след референдум обаче, господин Георги Първанов пък с половин уста обясни, че всъщност целта на искания вот на недоверие е падането на правителството, но той и неговите съпартийци не се надявали това да се случи, изхождайки от единството на управляващото парламентарно мнозинство.
Истината, уважаеми дами и господа, за целите на настоящото искане за вот на недоверие към правителството на ОДС е друга. Тя не е нито в добронамереното желание на опозицията да постави с още по-голяма острота проблематиката, свързана с борбата с престъпността и корупцията, защото този дебат по тази проблематика и битката срещу организираната и неорганизирана престъпност и корупцията започнаха от първия ден на работата на Тридесет и осмото Народно събрание с приемането на Декларацията за национално съгласие. Продължиха през изминалите три години както чрез приемането на внесените именно от правителството законопроекти за реформирането и въвеждането на европейски норми и стандарти във всяка една област на обществения и икономическия живот в страната, така и чрез реалните и ефективни действия на изпълнителната власт по изтласкването и ликвидирането на силовите мафиотски групировки и структури, които извличаха огромни дялове от българското национално богатство, покровителствани от бившите управляващи. Целта на вота не е и в свалянето на Обединените демократични сили от власт, защото днешната българска левица с или без "евро" отпред, не е в състояние да предложи друга визия за развитието на страната - нещо, което дори само да наподобява алтернатива на сегашното управление.
Този вот на недоверие, уважаеми дами и господа, както и предишните два, по същество представлява поредния опит да бъде дестабилизирана политическата и икономическата обстановка в България. Поредният опит да бъдат омаловажени и дискредитирани усилията и успехите на българското правителство, на управляващото парламентарно мнозинство и на цялото българско общество в прехода към пазарно стопанство и приобщаването на България към семейството на развитите европейски демокрации.
В мотивите към внесения вот на недоверие към правителството се съдържат твърдения и обвинения, които са насочени към основополагащи и конституционно закрепени принципи на демократичната българска държавност, какъвто е принципът на разделението на властите. Прави се откровен опит да бъде противопоставена съдебната власт на изпълнителната и законодателната власти. Как по друг начин би могло да се тълкува обвинението към правителството и лично към министър-председателя, че не е посочил поименно корумпирани лица от системата на изпълнителната власт, когато основен принцип в правовите държави е, че единствено и само съдът е този, който може и има правото да стори това и то с осъдителна присъда, а не чрез интервюта по медиите. Всичко друго би означавало грубо нарушаване на основното конституционно право на всеки български гражданин на защита на неговата чест, достойнство и добро име.
Правната логика, уважаеми дами и господа отляво, налага извода, че когато някой обвинява другиго, че нарушава Конституцията и законите на страната, то значи, че самият той или ги нарушава, или е склонен да ги нарушава.
Разбира се, ние никога не сме твърдели и не твърдим, че в процеса на реформите и в тази изключително сложна, тежка обществена и икономическа трансформация на материални и духовни ценности и ресурси всичко върви гладко и безпроблемно, че липсват злоупотреби и опити за търговия с властови ресурси от отделни представители на публичната администрация в центъра и по места.

Срещу такива прояви и лица правителството и мнозинството на Обединените демократични сили винаги са били категорични и безкомпромисни и са използвали всичките допустими законови средства за тяхното разкриване и санкциониране.
Ние не отричаме, че в своята дейност като управляващи сме допускали и допускаме грешки и пропуски. В това отношение ние винаги сме склонни да се вслушаме в честната и добронамерена критика на своите опоненти и съмишленици. Но ние не сме съгласни и никога няма да се съгласим точно вие, господа и дами отляво, да бъдете наш съдник, точно вие да се опитвате да влизате в ролята на морален коректив на обществото. Защото можете да сте сигурни, че в обществената памет все още са болезнени спомените за грабежа на държавните предприятия по време на вашето управление и подкрепяните от вас правителства, за източените и ликвидирани банки на червените псевдобанкери като Венцеслав Йосифов, Христо Данов, Христо Александров, Иво Георгиев, Валентин Моллов, Златимир Орсов и Веска Меджидиева, за разцвета на мафията и силовите групировки по времето на крепеното от вас, господа социалисти, правителство на Беров, за изнесеното зърно и продоволствената криза от 1996 и 1997 г., за грубите нарушения на международното ембарго над бивша Югославия.
Междупрочем, интересно би било да чуем какво обяснение би дал подписалият се на второ място под искането за вот на недоверие към правителството за своето участие и връзка с прословутата афера с кораба "Хан Кубрат" от началото на 1993 г., за връзките му с фирмата "Рудопласт" и отпуснатия на същата фирма банков кредит за закупуването на гориво, което впоследствие беше изнесено контрабанда в Сърбия.
Живи са спомените за приятелския кръг "Орион", за Българската земеделска и промишлена банка.
Знам, че веднага ще ме репликирате, че в момента разглеждаме дейността на сегашното, а не на миналото правителство. Но всичко изброено по-горе идва да докаже, че не може хора с доказана липса на морал да учат другите на морал и да им търсят сметка и отговорност. И за да не съм голословен, ще ви дам един пример не от миналото, а от вашата партия и от действията и поведението на днешни ваши партийни функционери и народни представители. Справката за получените от всички народни представители средства за бензин при извършени или по-точно декларирани командировки в страната, използвайки личен транспорт, показва, че рекордьори в това отношение са следните представители на Парламентарната група на Демократичната левица: Андон Стоилов Данаилов, който за миналата година е получил 12 419 лв., Атанас Тодоров Мерджанов - 12 906 лв., избирателен район - Ямбол, Георги Димитров Михайлов - 14 620 лв., избирателен район - Плевен, Емилия Радкова Масларова - 10 769 лв., избирателен район - Русе, Златко Тонев Златев - 9104 лв., избирателен район - Стара Загора, Иван Зънзов - 7150 лв., избирателен район - Стара Загора. Но, обърнете внимание, колеги, абсолютен рекордьор е народният представител Илия Атанасов Баташки, който е получил за миналата година 19 100 лв., което ще рече, че с тези пари са закупени 19 т гориво, с които могат да бъдат изминати 190 000 км. И ако 1 км се изминава средно за 1 минута, то господин Баташки би трябвало за миналата година да е пътувал 132 денонощия. Не дни, не нощи, а денонощия. Да оставим настрана въпроса, че със същата сума би могло да се закупи едно двустайно жилище в средно голям български град. Същите лица са рекордьори и за първото тримесечие на настоящата година, като господин Баташки вече е на път да подобри собствения си миналогодишен рекорд. Само за първите 3 месеца той е изтеглил 7450 лв. от касата на Народното събрание. (Шум и негодувание от мнозинството.)
Тази справка показва, че горните лица не се срамуват да крадат дори и от Народното събрание, а можем да си представим само какво са правили, когато са управлявали или, ако дойдат отново на власт, какво биха вършили. (Шум и ръкопляскания от мнозинството.)
Сега ни става ясно и с какви пари господин Баташки е закупил прословутата уникална пушка за 1200 долара, подарък на диктатора Саддам Хюсеин.
Ето защо, уважаеми дами и господа, не вие сте тези, които ще ни учите на морал и етика. Вашият пореден напън да дискредитирате управлението на Обединените демократични сили е обречен на провал. Ние ще продължим да управляваме страната и да изпълняваме ангажиментите си, поети с Програмата си "България 2001", колкото и това да не ви харесва. Ние ще извървим своя път до края на своя мандат. И аз съм дълбоко убеден, че когато след една година застанем отново пред българските избиратели, ще можем спокойно да им кажем: "Ние не ви излъгахме и не ви предадохме. Доверете ни се отново". (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Румен Овчаров за реплика.
Моля за тишина!
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да попитам преждеговорившия колко пари плаща Народното събрание за 19-те "BMW"-та, които ползва Парламентарната група на Съюза на демократичните сили с по 2-ма шофьори и колко километра са изминали те? Ние пътуваме, за разлика от вас, със собствените си леки коли - "Москвич"-и и всякакви други подобни, ползваме само една парламентарна кола. Вие ползвате 20 броя и не ви ли е срам да застанете тук и да приказвате тези неща?!
И господин Муравей Радев седнал да ми се хвали с това какво бих бил направил с корупцията в България. Какво направихте, господин Радев? Ето последното изследване на Европейската банка за възстановяване и развитие, представено в Съвета на Европа. Виждате ли къде е България? Ето я тук! Виждате ли я къде е? Имате наглостта да дойдете тук и да се хвалите!
Аз въобще имам чувството, че Вие разсъждавате за корупцията като за нещо отвлечено, нещо, което не касае вас. Българският народ има една поговорка: "Те го плюят, то се прави, че роса пада". Не се правете на ударени.
И за да ви върна към темата, ще попитам господин министър-председателя. Господин министър-председател, какво стана с проверка на Върховната касационна прокуратура № 1471 от 2000 г., касаеща неправилно и незаконно издадени разрешения през 1992 г. с подписа на господин Иван Костов като министър на финансите тогава на фирмата на господин Васил Балевски, вследствие на което разрешение повече от 6 години от безмитната зона са продавани цигари? И питам господин Филчев: какво направихте Вие за разкриването на тези престъпления и какво стана с проверката на Националната служба за борба с организираната престъпност по това дело? Докога ще прикривате реалните престъпления? Не е ли ясно, че става дума за корупция сред властта и за корупция, в която участва лично министър-председателят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече. (Господин Соколов изключва микрофоните.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право на процедура. Процедурата влиза във времето.
За дуплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Да, господин Овчаров...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За "Паджерото" кажи!
ПЛАМЕН МАРКОВ: Да, уважаеми господин Овчаров, Вие пътувате със собствените си коли и аз сега ще ви прочета как вече споменатият господин Баташки пътува. (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ.)
Вижте каква е декларацията, която е попълнил той за м. април - 4 дни:
21 април - София - Русе - София - 900 км;
22 април - София - Болярово - Ямбол - София - 800 км;
23 април - София - Шабла - София - 1250 км;
24 април - София - Казанлък - София - 500 км.
Общо за 4 дни господин Баташки е изминал 3450 км. Браво на господин Баташки! (Ръкопляскания и възгласи от блока на СДС, шум и реплики в блока на ДЛ.)
Изглежда, че всички вие пътувате, а може би сте и пътници. (Смях и весело оживление в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! В такъв важен момент, когато се говори за правителството, трябва да се говори с факти.
Моето изказване се базира на един малък документ, който се казва "Предсрочни парламентарни избори 1997 г. - Обединени демократични сили - предизборна платформа".
В тази платформа е записано: "Ще обявим война на организираната престъпност, на корупцията и корумпираните служители".
Фактите днес показват, че тази точка от платформата е в пълен провал. Расте престъпността, расте корупцията. Дори Европа ни обяви за корупцията. Последните две нощи бяха убити ватманът и едно младо 20-годишно момче.
По-натам е записано: "Социално слабите, пенсионери, безработни, учащи, ще вземем и ще полагаме особени грижи". Вижте какви особени грижи се полагат за пенсионери, учащи и социално слаби. Те са пълна трагедия.
По-натам: "Решителна приватизация. Ще бъде честна, открита, без приятелски кръгове" - е записано в програмата. Днес, нищо подобно! Приватизацията се прави на тъмно и се прави от свои хора на управляващите.
По-нататък: "Няма да позволим разграбване на предприятията". Не само че се позволи, те се разграбиха докрай.
По-натам: "Данъчна политика. Събираемост на данъците и използването им за армия, полиция, здравеопазване, образование". Пълен провал! Данъци не се събират от контрабандните стоки кафе и цигари. Армията, за която се използват, е в критично състояние. Войниците отиват в събота и неделя да си обядват вкъщи. Полицаите са в критично състояние. Нямат пари за дрехи, за оборудване. Вижте социалния им статус, със заплати. Те са десет пъти по-зле от социалния статус на престъпниците и корумпираните.
По-натам в програмата: "Чуждестранни инвестиции, доверието на чуждите инвеститори". Пълен провал! Видяхте колко големи фирми ни избягаха и отказват чужди инвестиции. Не искам да цитирам преговорите между нашите ръководители - на Република България, с големи чуждестранни фирми. Пълен провал!
По-натам: "Ще върнем земята и горите бързо, без никакви условия". Пълен провал! В Добруджа - хранилницата, на собствениците от едно село им дават земи в друго село. Да не говорим за горите, нищо не е върнато!
По-натам в програмата: "Нови работни места". Кажете колко работни места имате открити при 1 млн. безработица?
По-натам в програмата: "Наука, образование и култура". Българската академия на науките е съсипана! Ликвидирана е Селскостопанска академия! Учителите осем месеца не могат да си вземат заплатите. Това ли е реформата?
И накрая тази предизборна платформа завършва така: "Гласувайте за ОДС! Ние можем!".
Да, ама три години доказаха, че не можете. Изводът оставям за господин министър-председателя Иван Костов. Благодаря. (Единични ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Днес от тази трибуна прозвучаха много обвинения, много клевети, изля се всякаква мръсотия. Спекулира се с всичко, като се започне с народа, с доверието, с избирателите, дори със смъртта.
Може би целта на този вот беше не да се иска вот на недоверие на правителството, а БСП направи поредният опит да дискредитира политиците в България и с това удари фундамента, това, на което стъпва България в момента. (Единични ръкопляскания.)
Ще ви върна няколко дни назад. Неочаквано депутат от БСП и депутат от ДПС странно сляха волята си в едно и обявиха, че Европейският съюз е спрял преговорите с България. Случайно ли беше това? Разбира се, че не. Обратното, това насочи по уникален начин към истинските цели на този вот и на атаката срещу правителството.
Спирането на преговорите с Европейския съюз и подриване на авторитета, който България натрупа през последните три години не благодарение, не заедно, а въпреки Българската социалистическа партия, е в основата на атаката на БСП срещу правителството на Обединените демократични сили. И аз тук съм съгласна с госпожа Мозер и ще ви върна към началото на нашия дебат.
Уважаеми дами и господа, днешният дебат е дебат за пътя, по който е поела България, път, който променя плановете и нечистоплътните интереси на много хора, път, който въвежда европейски правила, закони и стандарти, въвежда ясни и общодостъпни механизми за контрол върху властта, стабилни институции и върховенство на закона.
Аз ще оставя настрана изказвания като тези на господин Каракачанов за монтьорите, келнерите и проститутките, или на господин Драгомир Драганов, че нямало връзка между опозицията и корупцията. От тях така или иначе нищо не зависи. Но не мога да подмина изказването, и то неотдавна по Националната телевизия на господин Пирински, който казва, цитирам: "След политическото освобождение на България третата голяма историческа кауза, ако щете икономическата независимост на страната, е възможността или целта България да стане икономически самостоятелна, доколкото това е възможно в съвременния свят. Вместо това каузата, която беше обявена, е присъединяването към Европейския съюз". Край на цитата.
Всъщност пак се връщам на това: става дума за пътя. Това е алтернативата, която ни предлага Българската социалистическа партия, тъй като тук стана дума неведнъж за алтернативата. Какво предложи всъщност тя през годините? Аз няма да повтарям онова, което моите колеги казаха. Ще повторя само няколко неща, ще ви върна назад само до подкрепата на режима на Белград, довел до нестихващи кризи на Балканския полуостров през последните десет години, до дестабилизация и санкции, довели не само до огромни загуби за България, но и до криминализация на региона, до обогатяване на силови групировки, вследствие от ембаргото на огромна почва за създаване и функциониране на свободни мръсни пари.
Този Милошевич, когото вие подкрепихте по време, включително и на кризата в Косово и след нея, и не знам как съвместихте с позицията си по общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и с новата ви модерна линия в посока на НАТО.
Предложихте също спиране на реформите и ембарго върху приватизацията. Подложихте на атаки валутния борд - всичко онова, което направи България различна.
Уважаеми дами и господа, винаги съм била убеден противник на корупцията, но дълбоко се съмнявам в почтеността на намеренията на днешните глашатаи на борбата с корупцията и в методите, които те използват. А методите са добре познати на всички, защото компроматната война надмина всякакви граници. И включително в тази зала днес всеки се чувства в ситуацията от времето на Сталин и Вишински, че всеки е виновен до доказване на противното - теза, обратна на онова, което се приема в законния свят.
Преди време една моя близка ми каза, че по времето на комунизма е трябвало да доказва, че няма кола. Представете си - как се доказва, че нямаш нещо! Това може да се роди само в болните мозъци на хора, които нямат нищо общо с демокрацията. Цели се да се внуши страх, да бъдат разколебани хората - било в смисъла на жертвите по пътя, било към целта, било към хората, които ги водят. Опитаха се да поставят България в ситуацията от 1992 г. Но оттогава измина много време и над познатите гласове, искам да повторя - твърде добре познатите стари гласове, днес се чуват други гласове. И аз искам да прочета само няколко от тях. Солана, 15 май: "България направи много положителни стъпки към макроикономическа стабилност и структурни реформи. Снижени са инфлацията и държавният дефицит." Солана отбелязва, че въпреки много трудната изходна позиция България е създала важни предварителни условия за икономически растеж, и, забележете, по-висок жизнен стандарт.
Ферхойген. Нашата страна беше похвалена за извършеното през 1999 г. Той каза, цитирам: "България спазва стриктна финансова политика и е постигнала добър напредък в процеса на приватизацията на държавните предприятия и банки." Той отбелязва като положителен и факта, че в страната ни продължава преструктурирането на държавните агенции, свързани с енергетиката и транспорта. Според комисаря страната ни все още има нужда да работи върху реконструирането на стоманодобивната промишленост и приватизацията във финансовия сектор и телекомуникациите.
Следва Ханс Зайдел. Един от представителите му казва, че близо от 3 години България вече е на правия път, България вече принадлежи на Европа и в обозримо бъдеще ще стане член на Европейския съюз.
В Камарата на представителите на Съединените щати, цитирам: "След години на икономически спад и лошо управление по време на социалистическото управление, щастливи сме да видим, че икономическата картина на страната показва сега солидни признаци на подобрение. През 1999 г. инфлацията падна на 6,2 на сто, а икономическият растеж се увеличи с 2,5 на сто. Целта е да се постигне 4-процентно ниво на растеж през 2000 г., което изглежда постижимо. Няма съмнение, - казва докладчикът Кевин Брайдли, - че министър-председателят Костов и неговият екип изиграха ключова роля, за да направят възможна тази подобрена картина чрез множество постижения, между които да предадат 70 на сто от икономическите активи на страната в частни ръце, да върнат 95 на сто от национализираната земеделска земя на истинските й собственици и сключвайки близо 1100 приватизационни сделки само за 1999 г., което представлява близо 587 млн. долара приходи в държавния бюджет на Република България."
Искам да разсея и още един слух, ще го нарека, по отношение на чуждестранните инвестиции. Ще ви дам само една кратка справка: 1995 г. инвестициите в България са 162 млн., през 1996 г. - 256 млн., през 1999 г., забележете, - 755 млн. долара. И понеже често пъти се говори, че политиците не кореспондират с частните интереси, ще ви кажа какво казват британските делови среди: "През последните години особено нещата в България станаха много по-открити. Корупцията намаля значително и хората знаят на какво могат да разчитат. Интересът към България непрекъснато расте и съм сигурен, че това ще продължи и напред. Надявам се през тази година участниците в търговската ни мисия в България да бъдат дори повече от 1999 г. (Неразбираема реплика на Георги Божинов.)
Финансов всекидневник в Италия, един от най-популярните. Промяната според вестника идва с новото правителство, което с помощта на Международния валутен фонд дава началото на валутен борд в страната. "Благодарение на борда икономическата ситуация в България се подобри", пише вестникът. И допълва, че само за година Централната банка е успяла да намали лихвата от 200 на сто на 5,2 на сто, инфлацията, от четирицифрени числа, на 1 на сто, като същевременно са си поели дъх и националните резерви са нараснали на 8 млн. 3 млрд. долара.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А някои успяха и гараж да си построят!
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Какво казва Романо Проди? Романо Проди казва: "Фактически видяхме една страна, която изцяло се е посветила на влизането в Европа - с една обща мисия и с една обща цел. Политически различия има, но пътят е започнат. И през последните няколко години са направени много бързи крачки."
Мога да ви чета още много дълго, но това, което искам да подчертая, е, че ако днес демократичният свят, Европа подкрепят България, това е, защото за първи път е видял воля за борба с корупцията в тази страна, че са приети закони, регулации, механизми на контрол, които ще могат да гарантират на обществото в средносрочен и дългосрочен план наистина окончателното преборване с този тежък феномен на прехода.
И накрая, понеже знам, че обичате Бертолт Брехт, ще си позволя да прочета нещо, което той е казал и което вие очевидно сте забравили: "Който не познава истината, е глупак" - казва Бертолт Брехт. Но "който знае истината, а казва, че тя е лъжа, е престъпник." (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За Вас се отнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): За процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак не знаете правилника!
Има думата господин Борислав Китов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Кой член от правилника е нарушен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Седнете си! Думата няма да получите в нарушение на правилника. Три години поне това трябва да сте разбрали. Ще приключим с темата и тогава ще говорим извън темата. Докато има тема, разискванията са по темата. След като свършим темата, ще видим дали ще говорите извън темата.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Вашето е чист произвол!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има правилник, господин Соколов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има правилник, точно. Научете правилника!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Шеста алинея от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А, бе, господин Корнезов, не ме карайте, като Ви попитам след малко: "Така ли е?", ще ми кажете: "Знам, че сте прав, но от мен го искат така да го поддържам. Както много пъти сте ми го казвали. (Народните представители Татяна Дончева и Георги Пирински, изправени, продължават да протестират.) Седнете си на мястото!
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз не мислех да взимам думата по простата причина, че не е лесно днес да се говори тук, от тази трибуна. Второ, когато се изказва човек накрая, много от това, което той е мислел, е казано. Но ми се струва, че наистина има нужда някои неща да ги повторим от тази трибуна.
Вярно е, колеги, че има корупция. Вярно е, че проблемът на корупцията е бил проблем не само на тези 10 години на преход, защото аз винаги си спомням една тежка клетва, винаги казвана от българския народ: "Да ти умрат връзките".
Но, уважаем колеги, аз очаквах наистина тук от българския парламент да дебатира как той може да се бори с корупцията, а не да се обвини именно българското правителство, че води политика на корупция. Защото същите проблеми ги имаше и ще ги има, вероятно. Тези проблеми и повече, и по-малко са проблеми именно на българския народ, защото не само този, който взима, но и този, който дава, е еднакво корумпиран.
Преди няколко дни една моя комшийка ми се оплака, че минавали деца и й измъкнали дръвчето, което тя била посадила преди 2-3 дни.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Крадат се заводи, а ти говориш за дръвчета!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да. Но това са нашите деца. Крадат се заводи, крадяха се заводи и това се прави от българи.
Истината тук е, че вие просто се опитвате да нанесете удар именно срещу парламентаризма и демокрацията в България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А когато го палеха, беше поощряване на парламентаризма.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото демокрацията, хубава или лоша, е един акт, в който политическите сили, печелейки изборите, управляват. На базата на своето управление или отново спечелват, или губят и идват другите политически сили. Като че ли това, което се случва днес, някой е ваксиниран да не му се случи утре. И нима не разбирате, че това, което правите в момента, утре като бумеранг ще се върне върху вашите глави. Защото в момента, в който и без това българският народ знае, че тук се ядат депутатски кюфтета, сега става ясно, че се надписват и пари за командировка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Имаш персонална кола с двама персонални шофьори.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ползваш "ВМW" с двама персонални шофьори. Ползваш ли?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Слушайте, господин Божинов, защото именно заради хора като Вас трябва да повтарям. Това е удар срещу българския парламент. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, седнете си на мястото. Правя Ви забележка.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да се говори, че българските народни представители могат да надписват. (Шум и реплики от ДЛ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ползваш ли персонално "ВМW" с двама персонални шофьори?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ползвам, но всичко това ми дава правилникът, господин Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, правя Ви втора забележка.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Научете се на елементарно възпитание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ползваш ли персонално "ВМW"?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Всичко, което дава правилникът на българското Народно събрание. (Шум и реплики от ДЛ.)
Ако малко ме бяхте изслушали, щяхте да разберете, че аз смятам за груба грешка да се говори, че българският народен представител може да надписва. Това е, господин Божинов. Но Вие не чувате. (Силен шум и реплики в ДЛ.)
Продължавам по-нататък, защото това се прави с единствена цел да се свали достатъчно ниският рейтинг на българския парламент. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, отстранявам Ви за едно заседание.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Аз попитах ще каже ли госпожа Соколова колко километра е пропътувала за сметка на българския парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, отстранен сте.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото няма никакъв конструктивизъм в този дебат. Този дебат беше предизвикан само и единствено да се плюе, да се нанасят нападки, без да се потърси, с изключение на някои изказвания, да се потърси онзи конструктивизъм, в който наистина да се справим с онова явление, наречено корупция, което съществува. Съществува и ще продължи да съществува.
Уважаеми колеги, освен това наистина този дебат цели да отклони вниманието от тежките проблеми на преход. Че има проблеми - има, но те са, защото наистина се извършват реформи. Възможно е някъде по някакъв начин да са допуснати грешки, възможно е те да станат по по-добър начин, но факт е, че са направени реформите. И факт е, че с правенето на тези реформи неминуемо се преминава и през онова явление, наречено корупция, което освен субективен има и много обективни фактори, които го налагат в българското общество.
Днешният дебат, уважаеми колеги, допринася единствено за сваляне рейтинга на българския парламент, за най-голямо съжаление. Днешният дебат още повече налива вода в мелницата на онези, които казват, че политическият елит и политическата класа в България е излишна. За да дойде кой? За да дойдат гражданските сдружения? Ами те пак са българи, не са французи, не са англичани. Защо, след като наистина това е демокрацията - политически партии печелят избори, управляват, харесват се, пак печелят, не изпълняват програмата си, губят... Вие не разбирате ли, че днес ние си направихме едно харакири пред очите на българския народ?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И продължавате.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Но, уважаеми колеги, ако някой днес не го разбира, ще го разбере утре със страшна сила. Проблемът за мен е в друго. Проблемът е, че този български парламент трябваше да направи всичко възможно, за да започне наистина една борба за съживяване на българската икономика. Трябва да се намери наистина консенсус, с който трябва да бъдат свършени категорични неща от това правителство, за следващото пак да има някои категорични неща, по които трябва да има съгласие. Трябва да имаме съгласие по принцип с какви мерки да се борим с корупцията. И с това съм съгласен. Но не да се обявява тук, че този или онзи води политика на корупция. Защото, както каза моят колега Веселин Методиев, това абсолютно ни дискредитира в очите на целия свят. И преди всичко ни дискредитира в очите на собствения ни народ. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борислав Китов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, ще Ви дам думата от името на група, но ако това, което говорите, е във връзка с това, с което се занимаваме, просто ще Ви я отнема. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Нямате право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте. Давам Ви думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин председател, дами и господа! Въпросът, по който ще изразя становището на парламентарната група, е членството на България в Европейския съюз. Ще го направя, защото с този въпрос се спекулира по един безсрамен начин, като се представя Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Демократичната левица като фактор, който отдалечава България от Европа, който фактически едва ли не не споделя целта за възможно най-пълноценно и бързо интегриране и членство на България в Европейския съюз.
Искам категорично да отхвърля тази инсинуация, първо, защото тя не отговаря на истината и на действията на Демократичната левица. И това е добре известно, многократно бяха изнасяни всички факти на конкретните стъпки, които сме правили. Но в момента отхвърлям тази инсинуация по друга причина, защото зад нея управляващите се мъчат да скрият собствените си проблеми и провал в провеждането на тази политика в Европа. Защото, уважаеми дами и господа, не е никак достатъчно вие по няколко пъти на ден да заявявате колко много искате България час по-скоро да бъде член на Европейския съюз. От това тази цел не се приближава. Трябва да бъдете наясно, че тя зависи от конкретни дела и от резултатите на тези дела. И се радвам да видя, че госпожа Екатерина Михайлова изцяло споделя това мое мнение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Абсолютно. Косово ни приближи. Реални дела.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само че, госпожо Михайлова, преди всичко членството в Европейския съюз зависи от това какво правим вътре в страната. И аз ще ви кажа три параметъра, по които преди всичко ще ни съдят.
Първо, сме ли разделено общество, общество в дълбока конфронтация, или, независимо от политическите ни различия, знаем да формулираме и защитаваме общ национален интерес?
Когато на 13 октомври миналата година господин Костов дойде зарадван, че Европейската комисия ще отправи покана за България да бъде член на Европейския съюз, аз станах от името на нашата парламентарна група и поздравих правителството, поздравих мнозинството. Отговорът беше повече от безцеремонен. Отново и отново от тази трибуна господин Костов заявяваше, че БСП е фактор, който едва ли не блокира пътя на България към Европа. Без да се аргументира, просто инсинуирайки по познатия начин.
Вторият фактор, госпожо Михайлова, именно ще бъде доколко сме икономически самостоятелни, в смисъл доколко можем да стоим на два крака самостоятелно и доколко висим на постоянни заеми и подаяния. Това е вторият фактор, който ще определи да бъдем членки на Европейския съюз или не. И в този смисъл, тъй като Вие ме цитирахте до половината, бяха моите думи по телевизията преди десетина дена. Членството в Европейския съюз е много важна цел, но в крайна сметка то е средство, което да ни помогне ние самите да започнем да генерираме доход, растеж, да можем да покриваме със собствен труд текущите си разходи и постепенно да започнем да топим дълга, който трупаме. Това е смисълът на икономически пълноценна държава, която може да усвоява ресурсите, които й се предоставят продуктивно, която да създава повече доход, отколкото е получила, и да имат и гражданите, и фирмите й, и страната като страна достойнството на влязат в Европа.
Разбира се, госпожо Михайлова, на трето място е как сме с корупцията. Сега вече тук рискувам да ме прекъсне господин Куртев, но, господин Куртев, ще кажа само едно: кога лъже министър-председателят? Миналата година, когато представяше новия си кабинет и каза, че това са безукорни хора, които си отиват - говоря за старите, и че имало един министър, който е бил обвинен - министърът на вътрешните работи от заместник-председател на нашата парламентарна група, но оказало се, че няма абсолютно никакви основания и е последвало съответното извинение... Или господин Костов лъже, когато преди месец и половина заявява, че в смяната на кабинета ние трябва да четем неговата форма на борба с корупцията. Кога е лъжата?
Според мен лъжата е и в единия, и в другия случай, господин Костов, защото е ясно от собствените Ви признания, че Вие сте сменили министри и защото сте имали данни, че те са корумпирани, но сте ги прикрили и сте заблудили парламента, че няма нищо общо Вашето решение с тия фактори, и втория път Вие сте много добре наясно кой е корумпираният, само че не щете да вземете мерки. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Въпросът с вота на недоверие е особено симптоматичен и показателен от няколко гледни точки. Първо, на всеки нормален човек в България и извън страната вече е ясно, че по-голямата част - не всички, но по-голямата част от представителите на това правителство и предхождащото го са може би най-некомпетентните, некадърните и корумпираните от всички през последните десет години. ("Е-е-е!" от СДС.)
Факти и данни за това вече три години - колкото щеш! Затова аз ще си спестя времето да ги изброявам. Още повече, че за това ще са ми необходими не тези пет минути, а поне десет пъти по толкова. Стигна се даже дотам, че бивши вече министри от кабинета на СДС и сегашни сини активисти и техни най-близки роднини напълниха публичното пространство с такива примери много повече, отколкото представителите на най-голямата опозиционната партия.
Неоспорим е и фактът, че недоволството на народа от погрома, който СДС и правителството нанесе на страната във всеки един аспект - тотално ликвидирана икономика и селско стопанство, ежедневно ескалираща престъпност и огромна корупция, убийствени данъци и мизерни доходи, е много по-голямо от това срещу некадърното управление на БСП.
Вярно е и това, че управляващите отдавна прекалиха с прилагането на онази приказка за трите плика. Обвиняваше се и продължава да се обвинява при извинения за тежкото наследство - въпросният плик № 1. Правеха се смени в кабинета - плик № 2. Но повечето от вас знаят и какво е оставил старият директор на новия в третия плик. Там е написано: напиши три плика и си вземай шапката...
Разбира се, че не бива да се отричат и добрите страни на това управление. Преди малко колегата Илия Петров правилно каза, че явлението корупция е силно ограничено. Разбира се, на този етап то е сведено единствено в границите на СДС. Това обаче е едната страна на медала.
Другата е колкото парадоксална, толкова и жалка. Става дума за това, че вотът на недоверие се внася от човек, който преди три години си позволи, не знам дали безвъзмездно, да подмени вота на народа от изборите за Тридесет и седмото Народно събрание. Този, който пренебрегна принципа на собствената си партия да се спазват решенията на колективния орган на управление. Решението тогава бе да се създаде нов кабинет. Не коментирам сега дали това е било правилно, удачно или не. Очевидно е за всеки, че най-голямата услуга на господин Костов, най-голямата подкрепа в този момент му се дава не от неговите съпартийци, а от господин Първанов - лидера на опозицията, защото решението за внасянето на този вот депутатите, ръководството и членовете на БСП научиха в пленарната зала - повторение на случая от 4 февруари. Всеки, разбира се, може сам да си отговори защо.
Лидерът на БСП не може да не си дава ясна сметка, че този вот ще бъде явен и елементарната аритметика и логика сочат, че ОДС има 123 депутата, които от партийна дисциплина, страх от последствия или от загуба на благини никога няма да подкрепят този вот. Единственото, което ще се постигне, е втвърдяването на редиците на СДС, възможност Иван Костов да се саморазправи с вътрешнопартийните си опоненти и противници и да се укрепи на властта както като министър-председател, така и като лидер на СДС. И може би в този момент именно Иван Костов желае да се освободи от властта като премиер и може би да последват предсрочни избори, тъй като, ако сега има такива, той отново ще бъде мандатоносител, макар и не с такова мнозинство. Защото този или тези, които отдавна са се прицелили в стола му на партиен лидер, само чакат редовните избори догодина, на които СДС ще спечели не повече от 70 мандата, за да му вземат главата на първия следизборен партиен форум.
Но, разбира се, спасението за Иван Костов сега идва от назначения от него лидер на опозицията. И ако е нормално сега министър-председателят и министри - някои министри от сегашния и предишния му режим да кажат: да, много крадохме, много се охранихме, всичко съсипахме и трябва да си ходим, не е нормално нито морално властта да се иска именно от този, който го натрапи на целия ни народ преди три години. (Оживление.)
Така че, господин Костов, Вие трябва да благодарите за неоценимата помощ на господин Първанов, да направите най-после нещо или да напишете трите плика и да си ходите, защото хората наистина вече не Ви вярват и не Ви искат. Но също така не искат и безхаберието, безпринципността и хаоса, на който би ги обрекло сегашното ръководство на БСП.
Алтернативи и изходи има много, но те в никакъв случай не са свързани с едно подобно управление. Именно затова депутатите от БББ няма да участват в гласуването на този вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Народен съюз разполага още с две минути и половина. Господин Христов е записан. Ще се възползвате ли?
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отказва се.
Думата има господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Когато ключовата дума днес е корупция, нека си припомним, че българският преход още от старта е хроника на безпрецедентно организирана престъпност и корупция. След като 1990 г. наивната и манипулирана опозиция беше примамена в изпълнителната власт, зад кулисите истинските бащи на прехода си разделиха държавната хазна. Една част от парите отидоха по лични сметки, а други бяха налети в частни банки и после източени по познати схеми. Особено комфортно организираната престъпност се чувстваше в безвремието на Беровото правителство. По време на Виденовото управление изгря звездата и на приятелските кръгове.
Днес обвинения в корупция са отправени към правителството на Иван Костов. Преди да дам отговор по вота на недоверие, искам да се спра на един важен въпрос, касаещ партийната политическа система и формата на управление на страната. Защото в компромисно приетата форма на държавно управление се крият много от неуспехите на прехода.
Това, пред което днес не трябва да си затваряме очите, е растящото недоверие в политическите партии. Когато понасят лишения, хората с право са чувствителни към морала на политическата класа. Нормално е обикновеният човек да мотивира постъпките си от гледна точка на личния интерес. За разлика политикът трябва да е готов на саможертва в името на общественото благо.
У нас ролите често са разменени. Точно политици, които преследват лични интереси, призовават народа към патриотизъм и саможертва. Оттам и топящото се доверие в цялостната партийна система, което пък води до криза на конституционния ред. Защото Конституцията е основният обществен договор между народа и управляващите. Практически страни по този договор за управление са, от една страна, избирателите, от друга - политическите партии. Но когато между страните по договора доверието се изчерпва, то този договор губи актуалност и трябва да се ревизира.
Заложената в Конституцията форма на управление е плод на много, в това число и безпринципни компромиси. Народът избира мажоритарно своя президент, но той президентства, а не управлява. По-нормално би било президент с такива орязани правомощия да се избира от парламента. Доверието в парламентаризма и институциите на властта може да се възстанови само по един радикален начин - народът да сключва договор за управление със свои мажоритарно избрани представители. Така права и задължения ще се делегират персонално на личности, независимо от тяхната партийна принадлежност.

От името на Националния съвет на Българския бизнесблок, избран от легитимния Софийски конгрес на партията, предлагам президентът да се избира мажоритарно с правомощия да назначава министър-председател и кабинет. Абстрахирам се, разбира се, от днешните персонажи на президента и премиера.
За да е ефективна борбата с корупцията и организираната престъпност, спецслужбите се подчиняват на президента и чрез него обслужват изпълнителната власт.
За да се засили доверието в парламента и се повиши ролята на суверена - народа, предлагаме да се създаде горна камара от 62 мажоритарно избрани представители. Като личности членовете на горната камара ще бъдат персонално страна по договора с избирателите и ще носят пряка отговорност за изпълнението на своите задължения. Долната камара ще бъде със съответно намален числен състав и ще се избира по сегашния регламент.
Наистина, след десет години, в навечерието на 2001 г., е време да си зададем въпросът - отговаря ли сегашната Конституция на идеалите на младото поколение? Това, което предлагаме, е една от възможните форми на управление. Тя има предимството, че прави договора между избирателите и управляващите по-обвързващ за управляващите.
Убеден съм, че ако Тридесет и осмото Народно събрание вземе решение за свикване на Велико Народно събрание с дневен ред - промяна на държавното управление, то ще отговори на очакванията на българския народ и на надеждите на младото поколение. Ще се повиши авторитетът на политическите партии. А сега - за вота.
В случай, че бъдат представени неоспорими доказателства за корупция в този кабинет, ще гласувам по съвест недоверие на правителството. Когато такива доказателства липсват, ще гласувам против вота на недоверие и ще препоръчам на премиера:
- първо, да отстранява от администрацията всеки, за който има данни за корупция, до доказване на противното;
- да се създадат условия за независима и ефективна работа на службите за борба с организираната престъпност;
- трето, спешно да се предоставят на Прокуратурата и съда материалите, уличаващи лица в престъпна дейност и корупция.
И в заключение, като представител на политическа партия, която защитава интересите на българския бизнес (шумна реакция на народния представител Жорж Ганчев), бих препоръчал на премиера да се създаде в страната среда на икономическа свобода, защото това е най-сериозната гаранция срещу корупцията и източник на жизнен стандарт в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов. (Народният представител Веселин Бончев иска думата за реплика.)
Нямате право на реплика, защото сте говорили пет минути!
Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, колеги министри!
Слушах внимателно дебата за корупцията и много се надявах в българския парламент да се проведе един наистина професионален дебат.
Слушайки обаче голяма част от изказванията, мисля, че много хора от тук присъстващите, от вносителите на вота - някои, с които вече се познаваме от доста години и от няколко парламента, забравят, че българският парламент е не само висока трибуна, но българският парламент е най-политизираният орган в страната и изразява онези виждания на своите избиратели, които са подкрепили неговата програма. Такъв дебат обаче тук не се случи!
Мисля, че от едната до другата крайност - от общите обвинения до конкретни подхвърляния на отделни факти, не е достоен дебат по един наистина наболял въпрос за корупцията в страната. Аз няма да преповтарям всичко това, което беше казано и позицията, която изразиха моите колеги от Народен съюз.
Аз искам да говоря и ще говоря в двойното си качество и не толкова като министър от този кабинет, колкото като председател на Демократическата партия - една партия с парламентарни традиции.
Да, тук е мястото - в българския парламент, да бъде поставен този въпрос, но как? Какво предлагате вие? Ако тук беше предложено, дайте да видим законите, които бяха създадени. Каза ви го господин Жотев в началото. Обвинения за някакви действия не на това правителство, към което се иска вот на недоверие. Никой не поиска от вас да се преразгледат закони, които вашата парламентарна група създаде - и за РМД-тата, и за приватизацията. Нека всеки един от нас да си носи отговорността за това, което предлага. Такъв дебат обаче тук не протече. И аз разбирам защо. И може би оправдавам вашата позиция.
Такъв дебат не протече тук, защото БСП има други цели. Какво цели Българската социалистическа партия с този вот?
На първо място, той беше обявен още преди конгреса. Целеше да заздрави Българската социалистическа партия своите позиции и да заздрави най-вече позициите на своя лидер господин Първанов. И вие на конгреса много ясно го показахте, че не сте придвижихте напред нито по въпроса за НАТО и ръкопляскахте бурно на онези, които присъстваха на вашия конгрес съвсем лековерно и в същото време приехте декларация, в която казвате, че сте против етническите партии в България.
Този вот ви е много необходим, господа социалисти. Но аз затова искам да бъдат ясно разбрани и от българската общественост тези цели и да ги съпоставим към настоящия политически момент в България - защо се иска той, давайки си ясна сметка, че той няма да мине и мнозинството в българския парламент ви каза защо. Защото, наистина, трябва да си даваме сметка за това каква политика и какво преследва Българската социалистическа партия.
На второ място, Българската социалистическа партия от много години - три, четири, а може би и повече - се намира в пълен идейно-политически вакуум, липса на всякакви идеи, пълна организационна слабост. И вие сега се опитвате по един наистина важен въпрос, по който в българското общество се води дискусия, да се приплъзнете към общественото мнение и да кажете: ние сме тези, които се борим с корупцията, затова атакуваме правителството. (Шум и реплики на недоволство от блока на ДЛ.)
Този замисъл обаче, уважаеми господа социалисти, беше казано и преди малко с конкретни примери, които и аз не знаех и ги чух в тази зала - за това, че ваши депутати практически си позволяват да крадат от българския парламент. Това показва, че наистина не може и не е морално да бъдете вие съдници. Не е морално! Примери в миналото - аз не искам да се връщам на това - има достатъчно, затова очаквах един професионален дебат. Затова очаквах един дебат по законодателството в България - хубави ли са законите за приватизацията, подпомагат ли приватизацията, създават ли условия за корупция, отговори, които тук бяха дадени.
На трето място, вотът цели да инсинуира или да създаде впечатление, че в парламентарното мнозинство на Обединените демократични сили съществуват някакви съмнения. Това се опитахте дори да го тиражирате във вестниците. Аз си спомням как превратно бяха тълкувани думите и на госпожа Мозер, съпредседателя на коалицията "Народен съюз". Това бяха вашите искания и за таен вот - някакви скрити надежди, че в мнозинството и по-скоро в отношенията между Народен съюз и Съюза на демократичните сили ще успеете да вкарате някакви противоречия.
Искам да ви уверя, че "Народен съюз" е много наясно с тези ваши цели и затова няма да се поддаде на подобни провокации. И затова вотът ще бъде явен - за да може всеки един от нас да поеме отговорността за това. Не, аз ви уверявам, че няма нито един тук от колегите, който да се притеснява и аз лично ви казвам, че не се притеснявам за това, ако се гласува тайно.
На следващо място, следващата цел - да се вдигне достатъчно голям шум и да се създава някаква комисия, която тук в парламента да преглежда сключени сделки. Знаете ли, уважаеми колеги, какво се досетих, като слушах някои от вас, които говорят, защото съм ви чувал и извън пленарна зала - да спрем приватизацията и то не толкова заради това да свалим правителството. Откровено някои неща, които говорехте, звучаха: ние сме против корупцията, в която не сме включени. Така звучи!
Има опит в българския парламент и тук има депутати от предишни парламенти, когато се правеха тези разпределения в Агенцията за приватизация. Резултата може би си го спомняте. Какво, да крадем по партийно, това ли предлагате? Всеки да си има своята квота и да си краде в неговата леха? Аз също не съм съгласен с това, което предлагате.
На последно място, но много важно и може би най- опасното, беше казано от моите колеги тук - всичките тези неща, които се говорят, включително и тук, безотговорно в тази зала, целят едно нещо - дискредитация на България. Аз ще ви кажа защо според мен го правите и стигате до крайности. Стигате за това, защото господин Първанов каза тук: аз ще ви пържа на бавен огън. Господин Първанов, Вие вече нямате огън! (Ръкопляскания от мнозинството.) Затова вдигате толкова шум, защото вътре сте слаби и си позволявате отново по стар комунистически навик да търсите международна подкрепа по въпроса за корупцията. Това правите в момента. И не е проблемът дали някой тук от министрите ще си поеме своята отговорност или не. Не е проблемът дори как ще гласува мнозинството. Проблемът е, че вие отново хвърляте сянка на съмнение върху България, целейки да спрете процеса. За какво, за някаква ваша дребна цел?
Това е за мен истината за причините и целите, които преследва този вот!
И затова, завършвайки, искам да ви кажа - наистина, опитайте се да направите една сериозна политика, да предложите на обществото дневен ред, който според вас е актуален.

Това, с което днес се занимава безсмислено българският парламент, не е проблем. Никой тук не стана да каже: "Ето, от тези министри обвинявам този в това и това". На тези цели никой нормално мислещ човек в България няма да се хване.
Затова аз бях длъжен, отново повтарям, в качеството си на председател на Демократическата партия да изразя това становище, ...
ГЛАС ОТ ДЛ: В какво качество?
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: ... че няма да подкрепим (шум в ДЛ), няма да подкрепим този вот, господа социалисти. Много добре познаваме вашите методи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
Последен народен представител, които има думата, е госпожица Екатерина Михайлова. Заповядайте. Имате 6 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз предварително си бях намислила да говоря някои неща днес, наистина, във връзка с мотивите, които са внесени за искания вот на недоверие. Но сега, в края на дебата, след всичко, което изслушах, се чудя има ли смисъл за говоря това, което беше във връзка с дадените мотиви и с това, какво е направено и какво не е направено по темата "корупция".
Това, което исках да кажа, беше свързано с действията от страна на законодателя и на парламентарното мнозинство по тази изключително важна тема - тема, по която в началото като че ли имаше национално съгласие, поне това си пролича по декларацията, която приемахме за национално съгласие, това си пролича и по решението, което прие на 5 декември 1997 г. българското Народно събрание за мерки в борбата с престъпността и корупцията.
Тогава като че ли имаше национално съгласие и тогава като че ли опозицията, може би затова, защото току-що беше загубила тежко изборите и беше по-неудобно да говори, и участваше в обществения дебат, тогава се получи това съгласие. Тогава ние набелязахме основните мерки, свързани с борбата с корупцията, защото това е изключително важно явление, което нито започва от днес, нито завършва в утрешния ден, а корените му са много далече в миналото и е явление, с което наистина ще има да се справят поредица парламенти и поредица правителства. Въпросът е, че тогава ние начертахме мерките, приехме това решение със съгласие и го изпълнихме.
Аз искам да напомня на Народното събрание, на правителството и на всички български граждани, че това решение е изпълнено в цялата си част. Защото се предвиждаше създаване на постоянна комисия, която да се занимава с тези проблеми; на второ място, да се приеме публичен регистър, който да обявява ежегодно декларирането на имуществата и доходите на хората, които се намират във високите нива във властта; трето, да задължи Министерския съвет и Националния статистически институт със съдействието на съдебната власт да разработят и внедрят единна информационна система за противодействие на престъпността (т. 2 и 3 са изпълнени и са факт); четвърто, задължихме Министерския съвет да създаде единна национална стратегия за противодействие на престъпността - нещо, което той направи в рамките на по-малко от година и тя се изпълнява; задължихме министъра на вътрешните работи да предприеме необходимите организационни и кадрови мерки за подобряване разкриваемостта на престъпленията и подобряване на оперативно-издирвателните мерки при разследванията на дела срещу неизвестен извършител - нещо, което се прави и ще се прави и в бъдеще; и шесто, Народното събрание да включи приоритетно в законодателната си програма законите, свързани с борбата с престъпността и корупцията, препоръчани в доклада на временната комисия. За сведение пак на народните представители - и тази точка е изпълнена и се изпълнява, защото това е текуща работа на парламента, а след това изпълнителната и съдебната власт, тяхната текуща работа е да изпълняват законите, които ние приемаме с антикорупционен елемент.
Днес обаче това, което чух, беше предимно антикорупционна риторика, дами и господа отляво, а не беше мерки, не бяха механизми, не бяха средства, по които да се справяме с този проблем. Защото и за Европейския съюз говорихме, но като че ли забравихме, че приехме поредица закони, а и предстои да бъдат приети, които са хармонизирани с нормите на Европейския съюз и отговарят на стандартите на Европейския съюз за антикорупционни действия в областта на законодателството и в областта на изпълнителната и съдебната власт.
Така че, когато говорим за това, че искаме и Европейски съюз, да, наистина трябват конкретни действия, конкретни неща, които да се вършат с много политическа воля и последователност. И това го правим, а не само пожелателно да казваме: искаме да се борим с корупцията, искаме Европейски съюз, а, напротив, управляващото мнозинство и правителството да имат последователна политика в тази посока.
Да, има проблеми. Има проблеми, има грешки, има неща, които не са редни, има неща, които се случваха в миналото и ще се случват в бъдеще. Но всеки един случай, който е такъв и за който има ясни факти и доказателства, ще бъде разгледан и решен в рамките на закона.
Защото днес господин Първанов ни каза, че "ние се обединяваме на един-единствен принцип" и това била корупцията. Това бил признакът за обединяване в ОДС. Не, господин Първанов, признакът за разединяване в ОДС е корупцията. Но не така, както Вие си я представяте - да наредим бесилките в тази зала или на площада и срещу всеки, за който някой нещо каже и какъвто донос си измисли, и каквато клевета и компромат спретне, ние да го обесим на площада. Не защото ние сме демократични сили (ръкопляскания в мнозинството). Ние спазваме правилата на демокрацията. България се води от основните принципи на Конституцията и основните принципи на международното право. А там, за да кажеш за някого, че е корумпиран, това означава, че е извършил престъпление. А престъплението се доказва и се наказва.
Може би ми свършва времето. Да. Само още половин минута, господин председател. Ще ми позволите да завърша с това - дали дебатът беше исторически, както казахте или политически. Политически е, господин Първанов. Вие си помислихте, че се намирате в предизборна обстановка и влязохте в истерията, която разиграха ченгета и чужди сили. (Ръкопляскания в мнозинството.) Вие, господа от Евролевицата, решихте да прехвърлихте вашия проблем - компроматен проблем пред конгреса, днес в пленарна зала, защото вие се замеряте в момента с компромати. И вместо да си решавате по цивилизован начин партийните въпроси, започнахте да клеветите Обединените демократични сили.
А вие, господа от ДПС, използвахте този вот, за да се опитате да създавате представа, че Обединените демократични сили, Съюзът на Демократичните сили има някакви процеси, в които като че ли вие искате да се намесите и да заприлича много на 1992 г.
Това, което аз обаче искам да ви кажа, е, че днес се намираме в 2000 г., в 2000 г. и нещата са съвсем различни, нещата са по съвсем друг начин и демократичните принципи в България ще продължат да съществуват. И няма да влезем нито в компроматни, нито в интригантски игри. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви моля да подложите на гласуване предложение за насрочване на извънредно заседание на Народното събрание днес, 16 май, от 17,00 ч. с единствена точка в дневния ред - продължаване и завършване на дебата по вота на недоверие към Министерския съвет на Република България, до изчерпване на точката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 201 народни представители: за 197, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието. От 17,00 ч. продължаваме като извънредно заседание.
Има думата главният прокурор господин Никола Филчев.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители и министри! Преходът от тоталитарно управление и централизирана държавна икономика към демокрация и свободно пазарно стопанство е неизбежно свързан и с някои отрицателни страни, една от които е бурният ръст на организираната престъпност и корупцията.
По дефиниция корупцията е неизбежен спътник на всяка власт, защото представлява използване на служебното положение с цел лично облагодетелстване. Причините за корупцията се коренят в присъщите на всеки преход безработица и обедняване на хората, нарушаване правилата за приватизация, отслабване на социалния контрол.
Безусловно, необходима е категорична политическа воля в държавата за борба с корупцията. При това обаче тази борба може и трябва да се води само със законни средства и в рамките на Конституцията. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Прокурорът обвинява, но само съдът може да реши кой е виновен в извършването на конкретно престъпление. Тази презумпция за невинност е основа на всяко гражданско общество.
През последната година усилията на държавното обвинение, МВР, следствие и прокуратура бяха насочени към ограничаване на корупцията. И трябва категорично да се каже, че взаимодействието между различните клонове на държавната власт, между органите на МВР и прокуратурата даде резултат.
В началото на 1999 г. се установи, че по около 400 броя дела и преписки за прояви на корупция и организирана престъпност не е работено. Поради това тези дела бяха взети на специален отчет от Върховната касационна прокуратура. Бяха създадени екипи с представители на прокуратурата, следствието и МВР, които контролираха работата по всяко едно дело.
След много години тези дела започват да приключват. Към 12 май 2000 г. от общо взетите 74 дела на специален отчет са приключени 50 броя дела. По някои от тях е внесен обвинителен акт в съответния съд, има образувани съдебни производства и постановени присъди; други са завършили с постановления за връщане или за доразследване или постановления за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление. Към настоящия момент висящи са 24 броя дела, от които 6 са внесени в съда за разглеждане, върнати са, по други 5 се работи. Аз искам да ви спестя тези подробности.
Специално се наблюдават делата за тежки икономически престъпления, извършени в банковата, кредитната и финансовата система. Например за търговска банка "Славяни", за "Минералбанк", за Централна кооперативна банка, за Първа частна банка, клон "Надежда", за Българска земеделска и промишлена банка, за "Туристспортбанк", Частна земеделска и инвестиционна банка, "Сирбанк", "Бизнесбанк", "Кристалбанк", Международна банка за инвестиции и развитие, търговска банка "Моллов", "Токудакредит - Експресбанк", "Капиталбанк", "Свети Никола", "Агробизнесбанк", "Елитбанк", "Балканбанк", както и за различни финансови къщи и пирамиди: "Ист уест", "FTA", финансова къща "България", финансово-брокерските къщи в Пловдив, финансовата пирамида "Албабул" - Варна, "Соломон Анжел", "Булгаргаз", "Океански риболов", срещу бившия министър на земеделието Васил Чичибаба и неговите заместници Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Бузукова, срещу бившия министър Георги Танев за внос на американска царевица.
Делата за нарушаване на югоембаргото са внесени в съответните съдилища и повечето от тях приключиха с влезли в сила присъди.
Следва да се отбележи, че като обвиняеми по изброените дела са били привлечени и съответно предадени на съд изпълнителните директори и други длъжностни лица на горепосочените банки за раздаване на необезпечени кредити, финансови престъпления, измами и престъпления по служба, присвояване по чл. 203 от НК, по служба - по чл. 282, документна измама - по чл. 212, и други текстове, като лицата Румен Панайотов и Петко Колев от банка "Славяни", Кирил Дунев от Частна земеделска и инвестиционна банка, Иван Китов от "Бизнесбанк", Злати Гебински от TSБанк, Иван Евлогиев и Георги Колев от Международна банка за инвестиции и развитие, Валентин Моллов, Стефка Стефанова Илиева - Игорова от Търговска банка "Моллов", Румен Сербезов, Славка Иванова, Пламен Христов и Чавдар Даржиков от "Токудакредит - Експресбанк", Цветан Начев, Владимир Кънчев и Светослав Иванов от "Свети Никола", Христо Александров и Христо Данов от "Агробизнесбанк", Иван Миронов и Надежда Апостолова от "Балканбанк", Пламен Маринов от "Океански риболов" и други.
За съжаление, разследването по по-голямата част от тези дела е със средна продължителност 4 - 5 г. Трябва да се признае, че делата са с голям обем - от 50 до 200 тома. Но от момента на образуването им, предимно през 1996 г., до 1999 г. разследването не е било приключено. И трябва също да се посочи, че почти всички от тези дела се разследват от Специализираната следствена служба.
В резултат на активното съдействие и успешна работа на оперативните служби на МВР, те са уведомявали Върховната касационна прокуратура или съответните прокуратури по места. Например по сигнал на главния секретар на МВР и службите НСБОП, ДНП, НСС са образувани редица проверки и образувани следствени дела за извършени престъпления за подкупи срещу майор Михаил Димитров, по който са привлечени осем обвиняеми. За престъпления в кредитната система са образувани четири следствени дела. За извършени престъпления, свързани с приватизация, са образувани пет следствени дела - в София, в Бургас и в Монтана; за безстопанственост - три; за престъпления в данъчната система - четири дела; за извършени престъпления в Благоевград, Варна и Костинброд.
За престъпления, свързани с митническия режим и извършени от митнически служители, са образувани общо следствени дела и преписки 19 на брой.
За престъпления във връзка с контрабанден внос на захар са образувани дела срещу митнически служители в Бургас.
Освен това, във връзка с появата на новите видове престъпления при търговията с ценни книжа и процесите, свързани с приватизацията, от Дирекция "Национална служба "Полиция" са изпратени на прокуратурата данни за извършени неправомерни действия и са образувани следствия и дела срещу лица, чийто списък заема една страница.
По сигнали на министъра на вътрешните работи са образувани и преписки за извършени престъпления на територията на Районното полицейско управление в Ихтиман: за митнически престъпления при внос на захар, петрол; укрити задължения по ДДС; за документни измами; за неплатени данък добавена стойност и мита.
Образувани са и множество други прокурорски проверки по сигнали на МВР от началото на 2000 г. за приватизацията на "Златни пясъци" и "Албена".
Извършена е предварителна проверка и е образувано предварително производство, което тече в момента, срещу длъжностни лица от Народното събрание, сключили неизгодни сделки за строеж на жилища на народни представители, в резултат на което са причинени значителни вреди на държавата.
Проверяват се приватизационните сделки на Столичната община.
Образувани са предварителни производства срещу ген. Пешлеевски - бивш началник на Строителни войски, за финансови нарушения, злоупотреби със служебното положение, сключване на неизгодни сделки, свързани със снабдяване на войската, и сключване на граждански трудови договори.
По сигнал на народния представител Христо Стоянов се извършва предварителна проверка за законността на приватизацията на оранжерии "Петров дол" във Варна.
Образувана е предварителна проверка срещу изпълнителните директори на "Техноекспортстрой" Иван Маринов, Петър Младенов, Николай Василев, касаеща разпродажбата на имуществото на дружеството в Либия и вземане на подкупи. Тече и втора проверка, свързана с дейността на "Експомед", която също е свързана с източването на парите по либийския дълг към Република България.
В настоящия момент се извършват предварителни проверки срещу бившия зам.-министър на промишлеността Марин Маринов, бившия зам.-министър на промишлеността Едит Гетова, началника на Главно управление "Пътища" Таушанов, по така наречената "касета" на господин Тренчев и по отношение на зам.-министъра на отбраната Пламен Радонов.

Проверява се сигнал, изпратен от вицепрезидента Тодор Кавалджиев относно сключени неизгодни сделки за внос и продажба на авиационен бензин от фирми в Горна Оряховица.
И така, само през последната година във Върховната касационна прокуратура са образувани 60 преписки и дела, които са взети на специален отчет.
Друго важно направление в дейността на прокуратурата за борба с корупцията е по глава трета, която не се прилагаше в продължение на 10-ина година. Става дума за отнемане на незаконно придобитите доходи на гражданите. Ясно е, че тази трудна и продължителна работа е немислима без добро взаимодействие със службите на МВР, на митниците, на данъчните и финансовите органи.
Накрая искам да заявя, че всички сигнали за корупция, които са изпращани до изпълнителната власт и в частност до правителството, са получени в прокуратурата. Няма случай на задържане или прикриване на такива сигнали, както тук се опитаха да правят внушение някои.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Откъде знаеш?
НИКОЛА ФИЛЧЕВ: Аз искам с две думи да ви обясня какво се крие зад тази скучна информация, която току-що ви изнесох. Ако вземем само делата за престъпления на специален отчет, тези 70-ина дела, трябва да ви кажа, че по тези дела щетите, които са причинени на държавата и са присвоени, са в размер на 7 млрд. марки - точно толкова, колкото е валутният резерв на държавата в момента. Кога са извършени тези престъпления? През периода 1994 - края на 1996 г. (Ръкопляскания от ОДС.) По колко време се разследват? По 4-5 години. И трябваше в последната година да направим тези съвместни екипи и да положим неимоверни усилия, за да се опитаме да приключим някои от тях. Нямаме илюзии, че сумите ще бъдат върнати на държавата, но хората искат справедливост, тези, които ограбиха спестяванията им, да бъдат наказани. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от СДС.)
От кого са извършени тези престъпления? Прокуратурата, уважаеми народни представители, не се интересува от партийната принадлежност на обвиняемите, не се интересува от това каква е партийната принадлежност на бившия шеф на Строителни войски, нито пък от политическите пристрастия на кмета на столицата. На всички обаче е ясно към коя партия принадлежат обвиняемите, които посочих преди малко. И ако партията иска да бъде в тон с добрата стара традиция, трябва да ги изключи преди още да има влязла в сила присъда. (Смях и ръкопляскания от ОДС.) Стига, разбира се, да сметне, че тяхното поведение се отклонява от идеите на партията.
Аз разбирам добре защо обвиняемите и техният обслужващ персонал не харесват прокуратурата в този момент. Тези, които ограбиха българския народ, предпочитат да са богати и на свобода, вместо да са бедни и в затвора. (Ръкопляскания от ОДС.) Трябва да ви призная, че чувствата са взаимни. Прокуратурата също не обича престъпниците. И аз ви уверявам, че докато ръководя тази институция, прокуратурата ще направи всичко възможно, за да има законност и ред в държавата и престъпниците да бъдат в затвора. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от ОДС и от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на главния прокурор господин Филчев.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Христо Димитров
Атанас Мерджанов