Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Христо Димитров и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги министри! Правителството не приема отправените обвинения от страна на опозицията, а именно, че осъществява политика на корупция. По следната проста логика това не може да бъде вярно: защото, ако това беше политика на корупция, тоест цялата политика - и икономическа, и социална, и законодателна, тя нямаше да доведе дотам България за три години бързо да скъси разстоянието между себе си и страните, които водят преговори за Европейския съюз, страната нямаше да получи покана за преговори и ние нямаше да започнем и то успешни преговори с Европейския съюз. Впрочем, това нещо Българската социалистическа партия го направи по повод вота на недоверие за структурната политика, когато пък нарече цялата структурна политика корупционна. Сега нарича цялата политика на правителство също корупционна. Ако това е вярно, няма как, просто няма как това правителство и държавата България да имат тази силна и категорична подкрепа отвън.
Каква е разликата между това правителство и правителството преди него? Разликата е преди всичко във външната и вътрешната подкрепа за извършваните действия. Разликата е в това, че ако България беше в пълна изолация в края на 1996 г. и началото на 1997 г., тя сега наистина е в състояние да ползва подкрепа от всички международни финансови институции и от Европейската комисия. Тази политика не може да бъде наречена корупционна, защото тя доведе България до тези успехи. И точно тук се наврежда много силно на авторитета и образа на нашата страна. Защото този образ и този авторитет се градят както от управляващите, така и от опозицията. Ако опозицията отрича всичко, което представлява успех за България и го нарича корупция или корупционна политика, тогава със сигурност всички тези, които наблюдават страната отвън, а и наблюдават страната отвътре, защото в България има много бизнесмени, има много предприемачи, има чуждестранни инвеститори, те ще си дадат сметка, че тази политика, която правителството е довела до успехи, няма да бъде продължена по никакъв начин в бъдеще, ако, не дай си Боже, опозицията дойде на власт.
Ето защо аз искам да напомня, че е изключително важно да се ценят тези трудно постигнати достижения в България. Тук се размахва един доклад на Световната банка, в който има една графика, в която са подредени всички източноевропейски страни, включително и страните от ОНД. В тази графика, измервана в две посоки, корупцията като усещане на гражданите и фирмите за това колко корупция има в страната, а не като дела, не като приключили с присъди дела за корупция и за присвояване, а точно като усещане на хората за това как те се чувстват в държавите, се вижда, че България е някъде почти в средата, сред целия облак от останали държави, разпрострян в тази територия, обхваната от двете координации на корупцията. Има страни, които са с много по-малко корупция от нас, вярно. Кои страни са те? Това е Чехия, това е Унгария, това е Полша, това е Словения, това са точно страните, които много категорично, много настъпателно, много настойчиво, без да отслабват усилията си, започнаха промените още в 1990 г. и сега успяха да осъществят до голяма степен промените, да започнат преговори още преди няколко години за членство в Европейския съюз, да затворят повече от половината глави за преговори и да се окажат на вратата за приемане като пълноправни европейски членове, междувременно да бъдат приети и в семейството на страните от Северноатлантическия договор.

Защо го постигнаха тези страни това? Ами, разбира се, заради неотстъпчивата си, настъпателна воля да осъществяват тези промени.
Нека да видим какво направи България в тези 10 години. Аз не мога да кажа и не бих желал да се връщам толкова далеч назад, но понеже тук стана дума за едни числа, искам да кажа, че сметката ще излезе, тази на съдебната власт и на правителството. Защото, ако погледнете данните за наличието на пари, широки пари, т.е. всичко пари в България - пари налични, пари депозит, депозити в банки, пари във вид на текущи сметки, спестявания и т.н. - всичко парите в България в края на 1992 г. са били 168 млрд. тогавашни лева. 168 млрд. лв. тогава при курса от 16,00 лв. за една германска марка правят някъде към 10,5 млрд. германски марки. Ако не се лъжа в сметките, но мисля, че не се лъжа, 10 млрд. 600 млн., дори и повече германски марки. В 1997 г., когато БСП отказа мандата и се отказа от властта, парите, които остави през февруари на 1997 г., са 3 млрд. 500 германски марки. (Ръкопляскания в мнозинството. "Браво!")
Липсват 7 млрд. марки, липсват тези 7 млрд. марки, за които спомена в момента и господин главният прокурор. От 1997 г. досега, ако е крадено с това темпо, с което беше разпространена корупцията и кражбите през 1993-1997 г., сега България трябваше да има не повече от 1 млрд. германски марки. В България в момента широките пари са 8 млрд. 600 млн. лв., т.е. 8 млрд. 600 млн. германски марки. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
Вярно е, че не сме възстановили онова ниво, което имаше през 1992 г. Но вярно е, че от 1997 г. насам много усилено, много бързо все пак върви възстановяване на тази парична маса. А от тази парична маса се плаща всичко, плащат се данъците и се пълни бюджетът, плащат се заплатите и се движи българската икономика. Ето защо не може да бъде наричана тази политика корупционна политика! Политиката, която пълни, която влага в държавата, която множи богатството на държавата, не може да бъде наречена корупционна. (Викове в опозицията, ръкопляскания в мнозинството.)
Ето защо ние не можем да приемем по никакъв начин обвинението, че реформите са провалени, което си позволи господин Георги Първанов. Напротив, съвсем ясно е, че реформите не са били придвижвани така, както трябваше, в един значителен период, за съжаление, в тази 10-годишна българска история. В този период - да. А сега? Какво ни съветват сега да направим? Нека да погледнем внимателно какво се иска в момента - да бъдат спрени големите приватизационни сделки. Нито повече, нито по-малко, това е съветът, който се дава в момента на България! Какво ще стане, ако в момента България спре приватизацията на най-големите или на едни от най-големите обекти, които са представени за приватизация? Нека да вземем два примера, които бяха използвани и бяха споменати в медиите, включително и от депутати. Става въпрос за приватизацията на БТК. Става въпрос за приватизацията на "Булбанк". Какво ще стане, ако сега ние изгоним инвеститорите за тези две фирми и ги оставим за приватизация в някакво неясно бъдеще? (Шум и реплики в опозицията.) Правителството предупреждава няколко пъти и аз искам много ясно българите да чуят това предупреждение, защото то е предупреждение, което наистина звучи страшно: ако не се приватизират сега тези предприятия, особено БТК, която има право на специални монополни права за предаване на гласови съобщения, в следващата година вече тези права ще струват много по-малко. (Реплики в опозицията: "Не е вярно!") В следващата година Българската телекомуникационна компания, не дай си Боже, в по-следващата вече няма да струва почти нищо. Четете вестниците, за да видите какво пишат световните специалисти по телекомуникации. Те казват така: след 10 години всички комуникации ще бъдат безжични. (Шум и реплики в опозицията.) Какво ще струва една жична компания след 10 години? Можете ли да си представите дори след 5 години какво ще струва една такава компания? (Ръкопляскания в мнозинството.) Няма по-голяма загуба за българския национален интерес сега ние да не завършим успешно тези големи сделки и да оставим нещата на случая, така че да бъде пропиляно националното богатство.
Същото се отнася и за "Булбанк". (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: "Булбанк" в момента има една чудесна група от кандидатстващи да я купят, чужди финансови институции, които за правителството са обект на гордост. Ние се гордеем, че тези хора са дошли в България. Защото те създадоха остра конкуренция. Защото когато преди няколко месеца имаше само един кандидат за покупката на "Булбанк", беше страшно, че ние няма да продадем на цената, на която струва банката. Сега, когато кандидатстват авторитетни, едни от най-авторитетните международни финансови институции и ние сме ги привлекли да участват в българската приватизация, когато те покачиха толкова високо наддаването за "Булбанк", сега да се спре приватизацията на "Булбанк" ще бъде един тежък удар върху авторитета, още един тежък удар върху авторитета на държавата. Това според мен никой разумен политик не го желае на своята страна. (Шум и реплики в опозицията.)
Не е вярно, че България затова се поставя сред най-корумпираните държави! България, ако привличаше през 1995 г. и в най-добрата 1996 г. 250 млн. долара и ако е привлякла 3 пъти повече миналата година, 3 пъти повече и ако тази година завърши приватизационните сделки, ще надхвърли сигурно 1 млрд. долара чуждестранни инвестиции, не може да се счита като корумпирана държава. Кой ходи в корумпирана държава да си влага парите в корумпирани държавни институции? Тези хора, които стоят отвън и наблюдават страната, тези хора, които са стъпили в България, които правят бизнес в нашата страна, те започнаха да вярват в България. Знаете ли какво ми каза един чуждестранен инвеститор, няма да му казвам името, един от кандидатите за покупка, даже кандидат, който в момента не е на толкова добра позиция, един от кандидатите за покупка на "Булбанк", казва така: "Господин Костов, аз съм българин, аз се чувствам българин, защото много повече от тези, които слушам да говорят за България, вярвам в нейното бъдеще." (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.) За да отидете в една държава да оставите 600 млн. долара, означава, че вярвате в бъдещето на нейните институции и на нейната демокрация. Иначе, ако не вярвате - 400 млн.! Ако не вярвате още повече - никакви милиони! Просто няма желаещи да купят вашите фирми!
Ето защо правителството не може да приеме такова оплюване на авторитета на България, особено в момент, който наистина е ключов и в който се решава бъдещето на нашата страна. Особено по отношение на създаването на авторитетен образ. Как да си обясним иначе пълното разминаване между оценката на международните институции за оценка на кредитния риск в България с това, което говори част от опозицията в нашата страна? Как така те казват, че в България нещата вървят добре и качват кредитния рейтинг... Ами колко години ние мечтаем този кредитен рейтинг да стане на това ниво, което е сега, много по-високо, отколкото на други аналогични страни! Така ли се получава това нещо? От само себе си ли идват тези неща? Или тези неща идват, защото вие тук сте на страж и ето поставяте въпросите за корупцията, стягате управлението и го плашите със своето присъствие, заради това! Ами, разбира се, че не е заради това! То е заради това, което страната реално е направила в сферата на икономическите реформи.
За да свърша тази част от своето изказване, аз искам да кажа, че тази дискусия трябваше да стигне до заключението, че авторитетът на страната трябва да се покачва след всяка дискусия в Народното събрание. Всяка дискусия трябва да притуря към респекта към институциите в нашата страна. Всяка дискусия трябва да покачва доверието в България вътре в нея и отвън България към нашата страна. Ако една дискусия не ражда това, ако една дискусия, една кампания, една компроматна война са насочени към рушене на това нещо, те правят точно обратното. Тази дискусия даде малко полезно за образа и малко полезни идеи за това какво да се направи за България. Въпреки че аз не бих бил склонен да отрека приноса на тази дискусия, тъй като такъв принос имаше. Но тази дискусия не пожали държавните институции, не пожали нито една сериозна институция в България, включително не беше пожалена и съдебната власт. Една такава дискусия не принася нищо за решаването на проблемите. Защо? Много е просто. Защо? Защото една успешна реформа е укрепване на институциите. Много по-силни са институциите на страните, които в момента са в челната група на преговарящите с Европейския съюз, защото те са правили по-дълго време и по-дълго и настъпателно реформите. Ето защо ние в никакъв случай не трябва да се отклоняваме от пътя на реформите, ние не трябва да забавяме темпото им.
Ако мен нещо ме убеждава в тази дискусия, то е, че трябва да се ускори темпото на реформите. Не може просто да се бавим повече, защото всички тези язви, много стари язви, много новопоявили се наистина, парират обществената енергия и доверието в българските институции.
Не приемам, от името на правителството, по никакъв начин за основателни обвиненията, че е прикривана корупция. Конституционното и законно съобразено поведение на правителството, в това число и на премиера, не могат да бъдат наречени прикриване на корупция по следните причини.
Първо, ние не сме съдебна власт. Опитите тук да се представят нещата като че ли в България едва ли не се е възродила някаква тоталитарна система и цари повсеместен страх, и едва ли не някой тук от "Дондуков" 1 предизвиква или определя решенията на съдебната власт са толкова несъстоятелни, колкото аз просто не бих желал да ги обрисувам. Самият факт, че в имената, които изброи главният прокурор, се намират имена и на служители от централната администрация на изпълнителната власт говори, че никой не е прикривал тези хора. Напротив, тези хора се разследват. Ако има нещо, ако се докаже, то ще бъде определено, но от тези органи, които имат право да го направят. Ние не можем да се вживяваме и ние не трябва по никакъв начин да се хващаме на тази въдица - изпълнителна власт или законодателна власт да играят ролята на съдебната власт в страната, защото точно това е първият принцип на тоталитаризма и на тоталитарната държава.
Аз не приемам по никакъв начин нежеланието, пълния отказ на правителството, в това число и моя, да посягаме на достойнството, честа и правата на отделни граждани да се счита като прикриване на корупция. Всеки, който има аргументи, трябва да ги даде там, където аргументите трябва да се дадат. Където има факти за извършени престъпления, аз категорично твърдя, правителството ги е давало на съответните упълномощени власти и по-специално на прокуратурата. Ние повече от това не можем да направим и нека да бъде абсолютно ясно.
Ако обаче има съмнения, които не представляват факти, а всъщност това, което чухме тук през цялото време, бяха изтъкани от инсинуации и измислици, съмнения, ако има такива съмнения, за които дори и съдебната власт счита, че не си заслужава въобще да се занимава с тях, изпълнителната власт по никакъв начин не е длъжна. Напротив, на нея й е забранено да нанася удари срещу фирми и срещу граждани заради това, че такива съмнения има в обществото или в медиите. Ние сме първите, които трябва да пазим Конституцията.
Може би не ме разбраха, когато аз казах в самото начало, преди много месеци: "Този път няма да се повтори оня сценарий с Филип Димитров". Излязох отвън и го казах, и много хора бяха втрещени. Това е, защото тогава започна тази кампания. След това казах: "Младата българска демокрация ще издържи". Сега искам да кажа какво имам предвид под "младата българска демокрация". Това означава, че нито една институция не трябва да злоупотребява с правата си и да действа строго в рамките на Конституцията и закона. Това означава, че правителството в никакъв случай няма да използва същите средства срещу политически опоненти или противници. По никакъв начин същите средства! Ние не можем да си позволим да избухваме бомби в българското общество. Бомби, които всяват недоверие. И то, бомбите на съмнението, бомбите на недоверието.
Защото, какво е всъщност повсеместното, тоталното обвинение в корупция? Ами това е другата, опаката страна на доверието в обществото. Защото в една страна като България, както във всяка друга източноевропейска страна, която иска да се измъкне от това блато, от това блато на недоверието, и да отиде там, където са страните, където има високо доверие и въз основа на него високо богатство и висока степен на икономическо развитие, на тази страна трябва да й се помогне да се справи с това явление. На тази страна трябва да й се помогне като се използва всякакъв начин да се внушава доверие. А това, което стана днес - опитът да се посяга на доверието срещу всички, на всяка цена, безогледно, то абсолютно не ползва нито политическата класа, нито държавните институции, нито образа на България.
Аз вярвам, че в Народното събрание мнозинството от народните представители си дават ясна сметка за това, което говоря. Казах го, за да го кажа и пред опозицията, за да покажа, че ние всички ще си даваме сметка и че сме напълно отговорни за предизвикателствата и пред предизвикателствата, които посрещаме в момента, и да кажа, че правителството вярва, че народните представители от мнозинството ще отхвърлят вота като несъстоятелен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Две съобщения: Комисията по икономическата политика ще заседава утре, сряда, 17 май, от 14,30 часа.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще заседава в четвъртък от 15,00 часа.
Гласуването ще бъде в четвъртък, 18 май, 9,00 часа сутринта.
Следващото заседание е утре в 9,00 часа сутринта.
Закривам извънредното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,23 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Секретари:
Христо Димитров

Атанас Мерджанов