Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Михаил Миков. Да му е честито! Всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 1 от дневния ред да бъде разглеждане на проекти за решения за промяна в състава на делегации на Народното събрание и за освобождаване и избиране на членове на постоянни комисии на Народното събрание.
Има ли някой против това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневни ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

Ще чета последователно проектите за решения:
Проект за решение за промяна в състава на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Има направени предложения. Проектът за решение гласи:

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на делегацията на Народното събрание
в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност
и сътрудничество в Европа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, алинеи 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Виктория Димитрова Василева и Александър Трифонов Томов като членове на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Избира Валентин Йорданов Христов и Димо Василев Димов за членове на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Проект за решение за попълване състава на делегацията на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз.
Има направени предложения от Парламентарната група на СДС и на Евролевицата. Проектът за решение гласи:

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на делегацията на Народното събрание
в Съвместния парламентарен комитет България -
Европейски съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, алинеи 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Йордан Кирилов Цонев и Драгомир Павлов Драганов за членове на делегацията на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Проект за решение относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по образованието и науката. Има направено предложение от Парламентарната група на Евролевицата. Проектът за решение гласи:
"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по
образованието и науката

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Драгомир Павлов Драганов като член на Комисия по образованието и науката.
Избира Ивалин Костов Йосифов за член на Комисията по образованието и науката."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Проект за решение относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по национална сигурност. Има направено предложение от Парламентарната група на Евролевицата. Проектът за решение гласи:
"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по национална сигурност

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Елена Бориславова Поптодорова-Петрова като член на Комисията по национална сигурност.
2. Избира Евгени Стоянов Димитров за член на Комисията по национална сигурност."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 131 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 7.
Решението е прието.
Проект за решение относно освобождаване и избиране на членове на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Има направено предложение от Парламентарната група на Евролевицата. Проектът за решение гласи:
"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет, финанси
и финансов контрол

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Александър Трифонов Томов като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
2. Избира Ивайло Георгиев Калфин за член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.

Проект за решение относно избиране на член на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има направено предложение от Парламентарната група на Евролевицата.
Проектът гласи:

"РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на
Комисията по външна и интеграционна политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Иван Тодоров Кирилов за член и заместник-председател на Комисията по външна и интеграционна политика."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Проект за решение относно избиране на член на Съвета по европейски въпроси.
Има предложение от Парламентарната група на Евролевицата.
Проектът за решение е следният:

"РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Съвета по европейски въпроси

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 17а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Александър Трифонов Томов за член на Съвета по европейски въпроси."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, няма въздържали се.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ с вносители: Стефан Нешев, Пламен Марков, Драгомир Драганов и Светлана Дянкова.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Има думата председателката на комисията госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса
за задължително обществено осигуряване
№ 054-01-11/14.2.2000 г., внесен от народния представител
Стефан Нешев;
№ 054-01-24/31.3.2000 г., внесен от народния представител
Пламен Марков;
№ 054-01-28/11.4.2000 г., внесен от народния представител
Драгомир Драганов;
№ 054-01-61/26.5.2000 г., внесен от народния представител
Светлана Дянкова

На заседания на Комисията по труда и социалната политика, проведени на 1 и на 7 юни 2000 г., бяха разгледани законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Присъстваха господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, господин Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, господин Дикран Тебеян, председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, господин Олег Чулев, ръководител на Националната служба по заетостта, госпожа Ася Гонева от КНСБ и други.
Законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване бяха представени и обсъдени по реда на тяхното постъпване.
Народният представител Стефан Нешев представи законопроект № 054-01-11 от 14.2.2000 г. По същество промяната се отнася до § 6, алинеи 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Предлага се размерът на получаваните една или повече от една пенсии, който до 31 декември 2003 г. не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост, да не се прилага за военноинвалидите при навършване на възрастта им по чл. 68 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
При проведените разисквания бе изтъкнато, че предложението е с изключително сериозен характер, което предизвиква трудност да бъдат открити доводи както против, така и в негова подкрепя. Причините са в невъзможността да бъдат разделяни различните групи инвалиди по причините за тяхната инвалидност, като всички те са изпълнявали своя дълг пред обществото и държавата.
По Кодекса за задължително обществено осигуряване военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 имат право да получават двете си пенсии - военноинвалидна и пенсия за изслужено време и възраст. При отпускането на наследствена пенсия сборът от двете пенсии се взема в масата за изчисляване на наследствената пенсия. Особен вид пенсия получават родителите на починалите по време на военната служба.
Бяха обсъдени и приети възможностите предложението да се съотнесе до онези военноинвалиди, които са придобили инвалидност по време на войните, които България е водила. Това се отнася и до тяхното диференциране на основата на определена възраст, като бе прието предложената от вносителя формулировка законопроектът да се отнася до всички пенсионирани военноинвалиди за трудов стаж и възраст, които са навършили възраст 65 години. Предложената промяна ще бъде дебатирана след допълнителна информация по уточняване на броя на обхванатите лица на тази възраст и финансови разчети за осигуряване на техните увеличени права.
Народният представител Пламен Марков предлага във внесения от него законопроект изменения, които създават връзка между Кодекса за задължително обществено осигуряване и Закона за Министерството на вътрешните работи. Замяната в чл. 4, ал. 1, т. 3 и в заглавието на чл. 69, ал. 2 на думите "офицерите и сержантите" с думите "държавните служители - офицери, сержанти или граждански лица", е в съответствие с чл. 192, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Там е определено, че "личният състав на Министерството на вътрешните работи се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица".
В определени служби на Министерството на вътрешните работи се предвижда работещите там офицери и сержанти да преминат към категорията на държавните служители - граждански лица, без да се прекратяват служебните им правоотношения.
Бе прието да се прецизира законопроектът по посока въвеждането на точно определен преходен период и лимит, в който офицерите и сержантите при промяна на статута им в държавни служители - граждански лица, ще могат да ползват правата за пенсиониране, които са имали. Така също бе уточнено, че с предлаганите изменения новопостъпилите на работа ще са наясно със своите осигурителни и социални права. По този начин ще се въведе стабилност в прилагане на разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване и Закона за Министерството на вътрешните работи.
Народният представител Драгомир Драганов представи внесения от него законопроект № 054-01-28 от 11.4.2000 г. Той изтъкна, че принципът на равнопоставеност на пазара на труда между пенсионери и хора в трудоспособна възраст е формална логика на равнопоставеността. В своето изказване по отношение на кръга на осигурените лица той посочи, че от една страна липсват средствата, които са били удържани на хората, когато са били в трудоспособна възраст, и сега, когато са пенсионери и работят, са задължени по Кодекса за задължително обществено осигуряване да бъдат осигурени, като това се отнася и до лицата, които са в началото на своята трудова биография.

В проведената дискусия бе отбелязано, че реалното включване на пенсионерите в пазара на труда води до съответното участие в социалните фондове с осигурителна вноска от доходите, които са от трудова дейност, тъй като тези средства се насочват към лицата извън този пазар на труда и постъпват в социалните фондове. Напълно естествено е попълването на тези фондове да става от работещите, с което се поддържат едни от основните принципи на социалното осигуряване - тези на солидарността, задължителността и всеобщността на осигуряването.
Приемането на частта от предложението в § 2, която се отнася до отпадане на задължителното осигуряване на докторантите, неминуемо ще доведе до загубата на осигурителен стаж, което ще се отрази впоследствие върху възможностите за тяхното пенсиониране.
Осигуряването на учащите се и на докторантите за трудова злополука и професионална болест е предвидено в Кодекса за задължително обществено осигуряване поради това, че те изпълняват трудови функции, които съответно носят такъв риск, като осигуряването е изцяло за сметка на работодателя.
С предлаганото отпадане на текста в § 2 от законопроекта остава възможността, ако настъпи трудова злополука или професионална болест за получаване на социална пенсия за инвалидност, която е в по-нисък размер от пенсията, получавана при наличието на осигуряване според предвиденото в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Останалите направени предложения на народния представител Драгомир Драганов за промяна на Кодекса за задължително обществено осигуряване противоречат на основни негови принципи и на принципите на осигуряването. Това се отнася до отпадането от задълженията за осигуряване работещите по втори трудов договор, което ще има последиците на един фиктивен договор с един работодател, на минимална работна заплата, което отново ще доведе до съществуващи предиосигурителни проблеми. Непрекъснато променящото се влизане и излизане от осигурителната система ще доведе до невъзможност за натрупване на осигурителни права, така че не може да бъде прието предложението за отпадане от кръга на осигурените лица на онези от тях, които се осигуряват изцяло за своя сметка.
Като неприемливо бе определено предложението вместо социалната пенсия за мярка за пенсията, да бъде минималната работна заплата, тъй като тя е функция от търсенето и предлагането на работната сила и на пазара на труда, докато социалната пенсия е друг измерител и е свързана със социалното осигуряване.
Народният представител Светлана Дянкова представи внесения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-61 от 26 май 2000 г. и мотивите към него. Целта на предлаганите промени е във връзка с това Кодексът за задължително обществено осигуряване да работи по-ефективно във връзка с прилагането му в осигурителната практика, а така също подобряването на осигурителния модел. Направени са значителни стъпки към реализиране на редица обществени очаквания.
Текстовете на законопроекта са съгласувани с Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Предлаганите промени са в три групи. Първата група промени се отнася до режима на осигуряване на отделни категории лица. Променя се осигурителният режим на частните земеделски стопани, с което се създават по-облекчени условия за осигуряване. Предлага се ползването на други източници за покриване на част от осигурителните задължения на земеделските стопани - държавните фондове за подпомагане на земеделието. Синхронизира се Кодексът за задължително обществено осигуряване със Закона за висшето образование и се променя осигурителният статут на редовните докторанти. За самонаетите лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, на които вече е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигуряването от задължително става по избор на лицето.
Голяма група изменения се предлага за облекчаване режима на плащане на осигурителните вноски. Разширяват се функциите на осигурителните каси - чрез тях могат да се правят осигурителни вноски не само за Държавно обществено осигуряване, но и за фонд "ПКБ" и за Здравната каса. Предвижда се осигурителните вноски да се правят и чрез пощенските станции и агентства, което ще доведе до повишаване обхвата на участие и създаване на по-добри условия за него. Земеделските стопани могат да внасят осигурителните вноски за пенсия за инвалидност и поради общо заболяване, за старост и смърт веднъж годишно.
Предлаганите промени, свързани с правата и обезщетенията на осигурените лица, са насочени към определяне размера на наследствената пенсия, не по-малък от 90 на сто от социалната пенсия. Създава се по-благоприятен режим за наследниците на пенсионер, получавал пенсия за военна инвалидност. Облекчават се условията за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд, като се намаляват с 5 години изискванията за работа в преходния период до 2009 г. Въвежда се механизъм за определяне и автоматично осъвременяване на отпуснатите пенсии за особени заслуги, които се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване и приети становища за всеки законопроект, както следва:
1. Комисията по труда и социалната политика с получени резултати "за" - 10 гласа, "против" - няма и "въздържали се" - 2 гласа, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-11 от 14 февруари 2000 г., внесен от народния представител Стефан Нешев.
2. Комисията по труда и социалната политика с получени резултати "за" - 12 гласа, без "против" и "въздържали се", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-24 от 31 март 2000 г., внесен от народния представител Пламен Марков.
3. Комисията по труда и социалната политика с получени резултати "за" - 2 гласа, "против" - 3 гласа и "въздържали се" - 7 гласа, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-28 от 11 април 2000 г., внесен от народния представител Драгомир Драганов.
4. Комисията по труда и социалната политика с получени резултати "за" - 12 гласа, без "против" и "въздържали се", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-61 от 26 май 2000 г., внесен от народния представител Светлана Дянкова."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Преминаваме към разисквания. Определям по половин час на парламентарна група.
Някой от вносителите желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да направя разяснение по предложенията, които съм направил, по един нестандартен начин. В моята трудова книжка има много сключени трудови договори за моя трудов път. Те винаги обаче са били плод на волеизлиянието ми. Аз съм знаел условията, при които постъпвам на работа, и съм можел да ги прекратя, защото ако намеря, че тези условия не отговарят на моите изисквания, съм имал правото да го направя.
Паралелно с това аз 6,5 години работих с един изключителен специалист, специалист, който допринесе за утвърждаване на една институция с много нови функции в България. Той беше един изключително морално етичен човек. Имаше обаче един недъг - част от ръката му липсваше, а другата беше повредена. Това се е случило по време на изпълнението на воинския му дълг, защитавайки суверенитета и териториалната цялост на България. Естествено, той допринесе много, за да се утвърди тази институция, но полагаше по-голямо напрежение в работата си, защото дефектът му пречеше да бъде в нормална кондиция, както всички останали, както съм и аз. Неговата инвалидност не е получена от собственото му волеизлияние. Той е нямал право като граничар да не защитава границите на страната. Той е нямал право на избор, защото ако откаже, е можело да бъде разстрелян за дезертьорство. Следователно, защитавайки държавата ни, защитавайки герба, защитавайки знамето на България, той е получил този свой недостатък.
И затова смятам, че е достойно да отделим необходимото внимание, давайки 20% допълнително към заплатата на тази категория хора.
Завършвам с това, че искам да благодаря от името на военноинвалидите в гр. Пловдив, от името на военноинвалидите в България на председателя на Комисията по труда и социалната политика госпожа Светлана Дянкова, на целия състав на комисията, на министър Нейков и на ръководителя на Националния осигурителен институт за проявеното разбиране към тази група хора, които на брой са 1100 човека. Надявам се, че в тази зала няма да има мой колега, който да не отдаде необходимото внимание на тези хора, и ще подкрепи законопроекта на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Чухте становището на комисията. Аз благодаря на нейния председател за това, че обективно е отразила дебатите, които се проведоха в комисията. Естествено, не мога да бъда съгласен с резултатите от гласуването, особено в онази част, в която те предлагат да не се приемат предложените от мен поправки в Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Едва ли обаче трябва да продължим да се убеждаваме, че в Кодекса, в този му вид, в който е сега, наистина има неща, които противоречат на други вече приети и действащи закони. Неслучайно аз предлагам да отпадне задължителното обществено осигуряване за учащите се по време на учебна практика. Представете си, това е абсурд. Предполагам, че господин Панев тук ще ме подкрепи. Учащите се не могат да бъдат включвани в каквито и да било периоди да си плащат - не само да не получават нищо за това, че е по време на учебна практика извършват съответна дейност, но и да са задължени да се осигуряват. Същото се отнася и за докторантите, които автоматически влизат в категорията на учащите се.
Има един друг, много важен момент - аз предлагам да отпадне § 10 от Преходните и заключителни разпоредби. Ще ви кажа защо. Според този параграф работодателите или осигурителите са задължени да възстановяват във фонд "Трудова злополука" изплатените парични обезщетения поради временна неработоспособност.
Предполагам, че всеки един лекар, пък и не само лекар ще ви каже, че най-честата временна неработоспособност това са примерно грипните епидемии, остри катари на горните дихателни пътища и т.н. Представете си, ако в резултат на една такава примерно епидемия цяла една фирма трябва да затвори за три дни. И изведнъж се окаже, че работодателят, освен че се нарушава нормалният му ритъм на дейност, той на всичкото отгоре трябва да плаща на държавата за това, че е бил задължен да осигурява своите работници. Извинявайте, но що за логика? Или тук държавата наистина се явява във вида или във формата на един абсолютен експлоататор и обирач и, разбира се, съсипвач на бизнеса, за който иначе ужким толкова много сме се загрижили.
Друго едно мое предложение, и не мога да се съглася с това, че в комисията то не беше прието, е да отпадне изискването за задължително обществено осигуряване от редица категории хора, които според мен вече са изпълнили своите осигурителни ангажименти към обществото. Каква е логиката да задължавате лицата със свободни професии да се осигуряват? Каква е логиката да задължавате пенсионерите да се осигуряват?
Знаете ли, аз миналата седмица получих едно писмо от една жена от Котел. Тя ми казва: господин Драганов, аз съм тръгнала да работя като пенсионер не за друго, а защото пенсията не ми стига. Изкарвам си тридесетина лева месечно отгоре и върху тия тридесетина лева аз трябва да се осигурявам върху две минимални заплати, тоест трябва да давам 48 лв. Значи тя получава отгоре върху пенсията си 30 и затова, че работи, за да върже двата края, трябва да си добави 18 лв. от пенсията, за да бъде уж по-добре. Извинявайте, що за логика е това? Ние и в комисията спорихме - и тук основният аргумент беше, че по този начин се създавала равнопоставеност на трудовия пазар. Боже мой! Това е чисто формална логика, готов съм да приведа хиляди аргументи. Как може?
Ще ви дам един съвсем елементарен пример. Един човек, който е роден 1925 г., който става 18-годишен примерно 1943 г., десет години след това той се осигурява - ако си спомняте имаше една осигурителна каса до 1952 г., от която парите изчезнаха 1952 г., но така и не се появиха до 2000 г. Но той десет години е плащал примерно. (Неразбираема реплика от СДС.)
Да, да. Те са виновни. Хубаво. Аз мога да ви кажа те са виновни, после - вие сте виновни, че 1991 г. господин Иван Костов като министър на финансите не пожела да възстанови касата, защото беше по-лесно като мистър Сенко да вади от единия джоб пари на бюджета, да ги слага в другия и т.н., а парите да ги няма. Хубаво. Оставете кой е виновен, гледайте напред.
Един човек, който си е плащал десет години осигуровки по старата система, след това в продължение - ако се пенсионира на 65 години - в продължение на 37 години този човек плаща ДОО, плаща - имаше и самооблагане, имаше и общ доход, който също изчезваше. Откъде накъде този човек, който 1990 г. се пенсионира, ще бъде приравнен на едно 18-годишно момченце или момиченце, което току-що започва работа? Нямате ли някакво елементарно чувство към тия хора, които са градили през предходните години, нямате ли някаква милост към тях, за да ги карате отново и отново да внасят пари в държавата?
Така че аз много ви моля, помислете внимателно по тези въпроси. Не бързайте да отхвърляте така предложенията въз основа на някакъв абстрактен принцип на формалната логика и подкрепете искането, което между другото е искане на цели прослойки и от работещи пенсионери, и от лица със свободни професии и от какви ли не още, защото по този начин - аз ще ви кажа и още нещо.
Тук има едно безумно нещо в чл. 4, ал. 3, т. 5, което аз също предлагам да отпадне, че задължително са осигурени лицата, които полагат труд без трудово правоотношение. Знаете ли какво става? Ще ви кажа. Сподели го един кмет от моя избирателен район. Мнозинството от работодателите след влизането на Кодекса в сила не желаят да подписват трудови договори. И знаете ли какво става по-нататък? Когато си без трудов договор, а трябва да се осигуряваш, ти трябва да минеш през общината. Една от причините за бързото и успешно разорение на общините ще бъде и тази. Помислете, дайте да го поправим сега, докато не е късно. Септември така или иначе ще ви фалира и Здравната каса, дайте да не ви фалира и задължителното осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по разглежданите четири законопроекта?
Има думата господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Кодексът за задължителното обществено осигуряване е важна стъпка в продължение на реформата в осигурителното законодателство. Колегите народни представители от Тридесет и седмото Народно събрание вероятно си спомнят, че тази реформа започна с обсъждането и приемането на Устройствения закон на фонд "Обществено осигуряване" през 1995 г. За съжаление тази стъпка, която беше направена в реформата в осигурителното законодателство с приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, можеше да бъде много по-добра.
Ние сме свидетели от началото на годината, когато този закон влезе в сила, на изключително оживената дискусия, която се провежда в обществото вече по приетия закон. Както знаете, част от текстовете в този закон са атакувани пред Конституционния съд и може би беше по-нормално все пак да се изчака заключението на Конституционния съд по тези текстове и едва тогава да се пристъпи към днешното обсъждане и евентуалното гласуване на промените.
Но фактът, че само няколко месеца след приемането на този закон ние се занимаваме с промени, говори преди всичко за некачествено законодателство и нищо друго. И вероятно вече става традиция в това Народно събрание само няколко месеца след приемане на законите отново и отново да се пристъпва към промени. Това създава противоречия, несигурност в правната уредба и допълнително объркване както на хората, така и на органите, които прилагат този закон.
Днес ние обсъждаме четири законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Първият, както разбрахте, е на колегата Стефан Нешев. Това е законопроект, който засяга отмяна на ал. 1 и ал. 2 към § 6. Става дума за тавана на пенсиите, който в момента максимално е четирикратният размер на социалната пенсия за старост, таван, който ще съществува по сега действащия закон до края на 2003 г.
Едва ли е необходимо допълнително да аргументираме необходимостта от гласуването и приемането на този единствен текст в законопроекта. Лично мен малко ме притесняват част от обсъжданията и дискусията в комисията, когато се прокраднаха някои мнения за едва ли не противопоставяне на част от военноинвалидите - военноинвалиди, които са придобили своята инвалидност по време на война, и военноинвалиди, които са военноинвалиди в мирна обстановка, при изпълнение на служебния си дълг. От цифрата, която каза господин Нешев днес при аргументацията си, е пределно ясно, че става дума за един ограничен кръг от хора и нито е морално, нито е естествено и нормално да се противопоставят тези групи. Според мен военноинвалидът е такъв независимо от времето, през което е изпаднал в такова състояние, и законопроектът, който обсъждаме, според мен трябва да е валиден за цялата тази група осигурени.
Вторият законопроект е на господин Пламен Марков и е свързан вероятно с промените, които бяха направени в Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител. Създават се условия при уволнения да придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства независимо от възрастта не само офицерите и сержантите, както е в приетия кодекс, а и държавни служители в Министерството на вътрешните работи.
Така, както е формулиран този текст, според мен не е съвсем добър, тъй като създава условия за две категории държавни служители - едните в системата на Министерството на вътрешните работи, и другите - в другите държавни структури и органи.
Същевременно идеята е добра - да се създадат еднакви условия за пенсиониране на хората, които досега са били офицери и сержанти и във връзка с измененото законодателство придобиват статут на държавни служители. Тоест, ние не бива да отваряме изцяло системата за държавните служители - за тяхното ранно пенсиониране в Министерството на вътрешните работи - но трябва да създадем условия за един преходен период за заварените случаи и тези хора действително да имат възможности за по-ранно пенсиониране, тъй като голяма част от техния трудов стаж е минал като военизирани служители в Министерство на вътрешните работи и, разбира се, другите структури, които са посочени в закона.
Тоест, между първо и второ четене има възможност този недостатък, за който говорих, да бъде отстранен.
По отношение законопроекта на колегата Драгомир Драганов. Той предлага доста членове за промени в кодекса. В неговото предложение има неща, които могат да бъдат приети. Лично аз някои от неговите предложения също не приемам, но това според мен не е причина този законопроект да се отхвърля изцяло. Има доста логични и добри предложения за промени в кодекса както по отношение кръга на осигурените лица, в това число и прословутите докторанти, така и някои други членове.
По отношение на доста нашумялата дискусия за докторантите се изтъква един действително важен аргумент - че отпадането от задължението за осигурителни вноски автоматически изключва този период като осигурителен стаж. Това е така. Но според мен трябва да дадем възможност на докторантите сами да преценят дали им е необходим този стаж като осигурителен и съответно те да предприемат мерки за доброволно осигуряване или изцяло изплащане на осигурителен стаж, каквато възможност мисля, че ние създадохме в кодекса за студентите и обучаващите се във висши учебни заведения, или ако преценят, да не се осигуряват и съответно този период да не им се счита за осигурителен стаж.
Смятам, че е абсурд да продължи да съществува този текст за задължително осигуряване на докторантите, в това число земеделски стопани и някои други категории.
Обръщам също внимание на прословутия § 10, за който говори колегата Драганов. Съгласно § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на кодекса до 1 януари 2004 г. осигурителите възстановяват във фонд "Трудова злополука и професионална болест" изплатените парични обезщетения за трудова злополука. Реално с § 10 работодателят плаща два пъти - един път - осигурителна вноска като цена на осигурения социален риск, и втори път - изплатените осигурителни обезщетения. Това е типичен пример, когато общественото осигуряване придобива форма на данъчно облагане. В приетия кодекс една голяма част от текстовете както по обхвата на осигурените лица, така и по тежестта както на осигурените, така и на работодателите - както е в случая с § 10 - превръща този закон не толкова в осигурителен, колкото в данъчен. Това е един от съществените недостатъци на вече приетия закон.
С този текст - § 10 - обръщам внимание също на господин Нейков - е типичен пример за прибързаното и некачествено приемане на закона. Обърнете внимание, колеги, за едно и също понятие - за "трудова злополука" - в сега действащия кодекс има две различни формулировки. В чл. 55 на кодекса има една формулировка за "трудова злополука", а в този § 10 е останала друга формулировка, която е прехвърлена, мисля, от действащото законодателство преди обсъждането и приемането на кодекса.
Не съм съгласен с едно от предложенията на колегата Драганов. Става дума за § 13. Той не го спомена в неговата аргументация. В неговото предложение в чл. 127 се предлага да отпадне ал. 1. Член 127, ал. 1 засяга допълнителното задължително обществено осигуряване и по-специално частта за универсалните пенсионни фондове и по-специално за обхвата на осигурените. По сега действащия кодекс този обхват е за родените след 1 януари 1960 г. Тоест, този обхват е частичен, а не цялостен. Колегата предлага да отпадне този член, тоест предлага кръгът на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове по допълнителното задължително обществено осигуряване да е всеобхватен. Според мен това е недобро предложение, тъй като вторият стълб за разлика от първия, доколкото знам, господин Нейков, е капиталов, а не разходопокривен и естествено е необходимо време за натрупване на средства и точно този текст създава тази предпоставка.
По отношение на законопроекта, който предлага госпожа Дянкова, действително в него има предложения, които водят до частично облекчаване в обслужването на някои осигурени, отстраняване на технически недостатъци, констатирани от Националния осигурителен институт в тези първи месеци от приложението на Кодекса на труда и действително една голяма част от тези предложения ще доведат до усъвършенстване на закона.
Обръщам внимание, че с тези четири предложения остават необхванати някои възлови проблеми в действащия кодекс. Това е прекомерното натоварване на осигурените лица за сметка на осигурителя, без гаранции за компенсиране на реалната работна заплата. Знаете, че това беше един от проблемите, който обсъждахме, и едва ли не се очакваше, че завишените вноски от страна на осигурените ще бъдат компенсирани.
Друг проблем е включването на всички трудови доходи и всички възнаграждения в осигурителния доход, което е още един аргумент и сочи, че общественото осигуряване се превръща по-скоро във вид данък, а не осигуряване.
Редица ограничения и отстъпления от достигнатото ниво на осигурителна закрила. Ще посоча само няколко: възникване правото за парични обезщетения за временна неработоспособност, което беше увеличено от 3 на 6 месеца; намаление размера на платения отпуск за бременност и раждане, който беше увеличен на 180 дни; рязкото увеличение на осигурителните вноски - от 1 на сто осигурителните вноски в момента са 7 на сто, 6,4 на сто за пенсии и 0,6 на сто за общо заболяване, а към 2007 г. ще станат 17,5 на сто. Едно изключително високо бреме, което, както казах, се превръща по-скоро в данък, отколкото в осигуряване. Прекаленото разширяване базата на осигурителния доход; абсурдът със задължителното осигуряване на работещите пенсионери; рязкото намаление на наследствените пенсии.
Един проблем, който, мисля, ни убягна от вниманието при обсъждането, но който вероятно също трябва да бъде разгледан, това са високите норми за осигурителен стаж за право на пенсия за инвалидност. В зависимост от годините в момента в Кодекса за задължително обществено осигуряване този осигурителен стаж достига до 10 години за лица над 40-годишна възраст. Това е в противоречие с Конвенция № 38 на Международната организация на труда, която е ратифицирана от България, където този осигурителен стаж е максимум 5 години. При нас е двойно.
За прословутия § 10 вече говорих и едва ли е необходимо отново да го аргументирам.
Това са само малка част от недостатъците на сега действащия Кодекс за задължително обществено осигуряване, които подлежат на промяна. Част от тях бяха атакувани от група народни представители в Конституционния съд и аз смятам, че обсъжданите промени днес в Кодекса за задължително обществено осигуряване не са последните. Вероятно ще трябва много по-сериозно разглеждане на всички тези проблеми, които посочих.
Приключвам с това, че ще подкрепя и четирите предложени законопроекта, тъй като във всеки един от тях има разумни предложения за усъвършенстване на сега действащия кодекс и четирите законопроекта ще спомогнат за неговото усъвършенстване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Може би трябва да приемем за естествено това, че когато обсъждаме четирите внесени законопроекта за промяна на Кодекса за задължително обществено осигуряване, отново се връщаме към дискусията, която проведохме, когато приемахме самия кодекс. Казвам това, защото независимо от факта, че работата в комисията беше почти на основата на консенсуса, в пленарната зала се появиха доста дискусии, които приемам за съвсем нормално да се провеждат в пленарната зала на Народното събрание, имайки предвид опита, който имаме вече 10 години.
Но на мен ми се струва, че ние трябва да се върнем към тези законопроекти и аз благодаря и на господин Димитров, че внесе един умерен и разумен тон в нашата дискусия, защото от това какви решения ще вземем ние, в пленарната зала на Народното събрание, и какви предложения ще направим на комисията за второ четене, ще зависи и това до каква степен бихме могли да подобрим условията за социалното осигуряване в нашата страна.
Струва ми се, че всички трябва да отчетем факта, че когато разглеждахме Кодекса за задължително обществено осигуряване, положихме максимални усилия да намерим най-добрите решения и в тези дискусии се включиха всички структури на гражданското общество, които имат отношение към тези въпроси. Наистина стремежът на всички колеги, участници в дискусиите и членове на комисията, беше в тази посока. И аз си мисля, че независимо от тези усилия, ние не трябва да смятаме себе си за догматици, че това, което сме приели, е най-съвършеното, най-точното, защото тези 6 месеца, които изминаха от влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, показаха някои проблеми с неговото прилагане и това е съвсем естествено, според мен, и не трябва да смятаме, че ние сме работили некачествено, а трябва да смятаме просто, че животът е много по-разнообразен, много повече случаи ни предлага конкретната практика, които трябва да приложим в законодателството. И затова мисля, че трябва да се отнесем конструктивно към тези предложения.
Най-вече това, според мен, че има някои недостатъци, които се появиха в прилагането на Кодекса за задължително обществено осигуряване, ни кара да правим тези промени. А също така, според мен, има и някои текстове, които се оказаха недостатъчно прецизни и дават възможност за тълкуване в различни посоки.
Това, което се предлага в законопроектите, според мен, най-важното е, че тези промени водят до облекчаване режима на осигуряването на някои групи от населението. И тези промени, които се предлагат, дават по-големи права най-вече на хора, които сами не могат да се справят в живота. Това беше подчертано тук и от господин Стефан Нешев, и в становището на комисията. Но това, което искам да подчертая за трите законопроекта, изключвайки една значителна част от предложенията на колегата господин Драгомир Драганов, е, че тези промени всъщност не водят до съществени промени в принципите и философията на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Искам да се спра само на някои отделни моменти, които смятам, че са намерили добро решение и ще имат добър ефект, още повече, че една част от тези въпроси, които са включени в законопроектите, са поставени и пред мен в качеството ми на народен представител от моите избиратели.
Първото, което искам да кажа, е, че подкрепям в законопроекта на госпожа Светлана Дянкова това, че се дават допълнителни права при пенсионно осигуряване на някои категории от населението, които най-трудно се справят в живота. Това е съвсем естествено. Ние като членове на Комисията по труда и социалната политика да го подкрепяме. Имам предвид в чл. 81, където се предлага наследствената пенсия да бъде не по-малко от 90 на сто от социалната пенсия за старост. Така при смърт на осигурения или на пенсионер в едно многочленно семейство се гарантира по-добра защита на всеки от наследниците, като му се гарантира някакъв по-приличен доход. По-благоприятен става и режимът за наследниците на военноинвалидите, в случай че те починат.
Предлага се да се снижат критериите за достъп до пенсия на работещи при условия на първа и втора категория труд. Това също беше подчертано и мисля, че ще се приеме много добре и осигурителната система ще има възможност да приеме тази тежест, защото необходимият трудов стаж съгласно § 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се намалява с 5 години.
Втората насока, в която са предложенията на законопроектите, и по-специално на този на госпожа Дянкова, които аз също бих подкрепила, са измененията и допълненията, които водят до освобождаване изцяло или намаляване на задълженията към осигуряване на отделни категории от населението. Аз ще повторя още веднъж - освобождаващи изцяло или намаляващи задълженията към осигуряване на отделни категории от населението. Тук специално внимание в законопроекта е отделено на земеделските стопани, които безспорно, поради характера на тяхната дейност, поради това, че те са отделени, отдалечени от центровете, в които могат да извършват своето осигуряване, имат огромни затруднения. И ние тук дълго търсихме възможности как да облекчим земеделските стопани, за да могат да се осигуряват и по този начин да се погрижат за себе си, но без да им създаваме административни пречки. И мисля, че тук е намерено добро решение: първо, като се дава възможност веднъж в годината те да внасят своите осигурителни вноски и второ, като се намали специално за тях в периода до 2005 г. минималният размер, върху който могат да се осигуряват. Аз мисля, че това е едно добро решение. И ние всички, сигурна съм, че няма да имаме колебание, когато гласуваме този текст.
Това, което според мен е прогресивното и което ще се нуждае от нашата настойчивост като народни представители, е да можем да включим реално, тъй като предлаганите промени дават тази възможност, фондовете, които подпомагат земеделските стопани, да участват в това осигуряване. Има конкретни предложения, които сме обсъждали с колегите, в т.ч. и с фонд "Тютюни". С тютюнопроизводителите може да се намери някаква формула и този фонд да се включи в осигуряването на земеделските стопани. По този начин ние бихме ги облекчили и бихме им създали една по-добра перспектива, когато дойде моментът да се пенсионират.
Друг е случаят, в който имаме... и много спорове има по това дали трябва или не трябва да се внасят осигурителни вноски за работещите пенсионери. Тук мисля, че всички колеги просто трябваше да прочетат законопроектите, за да се види, че това, което се предлага е пенсионерите, работещи на свободни професии, еднолични търговци, занаятчии и т.н., които се регистрират по различен начин, се предлага да се осигуряват по свой избор. Така че тук нямаме противоречие дори с колегата Драгомир Драганов, който така емоционално изразяваше своето становище.
Аз подкрепям това предложение, но смятам, че пенсионерите, които работят на трудов договор, трябва да бъдат осигурявани от работодателите. И тази част, тези 20%, които сега те трябва да внасят сами, защото ние всички демонстрираме загриженост за пазара на труда, който е много натоварен и има доста голяма конкуренция за едно работно място.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Съсипан е!
РОСИЦА ТОТКОВА: В някои райони от страната, защото това за такива градове като София изобщо не е валидно, но за някои райони от страната търсенето на работна сила е много малко и затова има недобро съотношение между търсене и предлагане. В този случай, ако работещите пенсионери, които при това имат някакъв доход и приемат да започнат работа и на по-ниска заплата, отколкото един човек в трудоспособна възраст, който няма други доходи, и ако не се осигурява, тогава работодателят със сигурност ще предпочита такива хора. И по този начин според мен се получава нелоялна конкуренция на пазара на труда. И затова аз мисля, че в това отношение ние също трябва да бъдем единни и категорични и да подкрепим това, че само работещите на свободни професии, упражняващите свободни професии, еднолични търговци и т.н. да се осигуряват по свой избор.
По отношение на предлаганите промени, които водят до облекчаване на самото осигуряване аз мисля, че това също ще намери подкрепа в целия парламент, защото се създава възможност осигурителните каси да разширят своята дейност, своя обхват. Освен това се дава възможност да се ползват и Българските пощи, пощенските станции, които са с най-голямата мрежа в страната и по този начин мисля, че достъпът до осигурителната система ще бъде облекчен и така ще приближим услугите на Националния осигурителен институт към хората.
По отношение на законопроекта на колегата Пламен Марков искам да кажа това, че аз мисля, че не трябва да създаваме специални преференциални групи от хора, които да имат специални права. И това го изразих в комисията. Единственото, което ме накара да подкрепя този законопроект е това, че тези хора, които сега в резултат на реформата в Министерството на вътрешните работи придобиват друга категория и друг статут, е това, че те са започнали работа при определени условия и при тези условия те са сключили трудовите договори, очаквайки, че при тези условия те ще приключат и своята трудова кариера и ще се пенсионират. И затова приемам този законопроект с едно условие, разбира се, ние да можем да приемем този гратисен период, който предполагам, че ще бъде обсъждан и дискутиран в комисията много сериозно, а след това и в Народното събрание, за да запазим правата и възможностите на тези хора, които сега по силата на закона се превръщат в други, в друга категория, в невоенизирани или държавни служители - граждански лица.
Аз, колеги, завършвам своето изказване, като имам една молба към всички вас - да се отнесем много сериозно към времето, което ще ни предстои за даване на предложенията между първо и второ четене, водени от единствената мисъл - да създадем по-добра система, по-облекчени условия за достъп, но спазвайки основните принципи на осигуряването и давайки възможност на хората сами да се грижат за себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Михаил Миков има думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Много внимателно слушах Вашето изказване. И някак си не мога да не изпитвам усещането, че се търсят оправдания за един закон, който е направен с доста недостатъци, за една философия, която страда от определени недостатъци, които за съжаление тези поправки няма да премахнат. Някак си странно е само 6 месеца след приемането на един закон да започнат поправките в него. И аз се страхувам, че тези поправки не изчерпват проблемите. Примерно, има един въпрос, свързан с философията на втория стълб на допълнителното задължително осигуряване, който въпрос в крайна сметка и решаването му от нас в закона показа една липса на реална представа за процесите в икономиката в България, за състоянието в икономиката. И аз се радвам, че тук е и господин министърът, за да може и той все пак да каже каква е тази смесица от подходи, когато се опитваме да държим сметка за реалните икономически процеси, от една страна, и от друга страна - онези силови подходи, на които преди една седмица станахме свидетели при изменението на Наказателния кодекс. Все още ние като законодатели нямаме ясна представа и това личи от този закон, аз имам срещи и с много работещи, и с работодатели, нямаме ясна представа за реалното състояние в икономиката.

Именно поради тази причина той пак няма да може да изиграе тая роля на реформа, която постоянно се прононсира. Един такъв модел донякъде може би има позитивно действие, но внесен в нашата икономическа среда, винаги ще има проблеми.
Накрая формалното ми предложение е максимално да удължите срока за второ четене, за да може да се решат още далеч по-сложни проблеми, които стоят пред социалното осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Аз си мисля, че това, което Вие казвате, че чувствате от това, което аз съм казала (неразбираема реплика на господин Михаил Миков) - Вие говорите от свое име и което Вие казвате, че чувствате, според мене не отразява това, което чувате. Просто Вие казвате това, което искате да кажете. И аз го разбирам. Не Ви се сърдя за това. Но в никакъв случай в моето изказване не е имало никаква нотка на оправдание, защото аз мисля, че не можем да се оправдаваме за нещо, което е трябвало да бъде извършено преди 7 години например. Защото е вярно, че в Тридесет и седмото Народно събрание беше приет един закон - Законът за фонд "Обществено осигуряване" и нищо повече. Но заедно с този закон, който отдели фонда на общественото осигуряване от държавата, от държавния бюджет, системата на осигуряването до 1 януари т.г. функционираше на основание на закони, които са от 50-те години.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Няма нищо лошо в това.
РОСИЦА ТОТКОВА: Няма нищо лошо. Разбира се, че няма нищо лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има много лошо, госпожа Масларова. Вие, ако това не сте разбрали...
РОСИЦА ТОТКОВА: Няма лошо, какво? За тях няма. (Шум и реплики от ДЛ.) Аз бих казала, че няма лошо. Още по-добре би било, ако ги нямаше тези закони от 50-те години, а си работеше системата отпреди 9 септември. Да, но ги няма тези закони. (Реплики от ДЛ.)
Искам да ви кажа, че вие демонстрирате много голямо познаване на законите. Прочетете социалните закони отпреди 9 септември и вижте какво е записано в тях. Аз мисля, че ние трябва да се гордеем с това законодателство, което сме имали, и да съжаляваме за времето, което сме пропуснали, за да го развиваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване...
Господин Статков, три пъти питам някой желае ли да се изкаже - мълчите. Като преминаваме към гласуване...
Заповядайте!
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Разбирам желанието на господин председателя да гласуваме. То е оправдано от неговата позиция на представител на една политическа сила, но не мога да приема подобен начин на отношение към една много същностна материя. Още повече, когато шест месеца, след като мнозинството е гласувало един кодекс, само госпожа Дянкова предлага тридесет и четири изменения! Тридесет и четири!
И тук става дума, госпожо Тоткова, в оня дух на откровение, за уточнение от моя страна най-малкото. Ние ви предлагахме много разпоредби, които вие не искахте да приемете по начина, по който ви ги предлагахме. Вие днес, госпожо Тоткова, казахте: ние не сме най-добрите... Да, наистина не сте най-добрите. Мнозинството не сте най-добрите и затова трябваше да се вслушате в това, което ви се предлага от всички страни, а не днес да го констатирате. На следващо място говорите за прецизност - и прецизност ви се предлагаше.
Господин председател, не проявявайте излишна нервност, когато представител на опозицията иска думата. Още повече три пъти не сте ме поканили или не сте поканили колегите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Никаква нервност не проявявам. По-бързо ви моля да реагирате.
РУСИ СТАТКОВ: А и говорете по-силно, защото някой път в залата не се чува. Имам такава молба.
Що се отнася до една ясна и точна позиция, аз ще изразя поне още веднъж в този ден онова, което се опитахме да кажем. Този кодекс...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, има четири законопроекта - по тях говорете.
РУСИ СТАТКОВ: По тези четири законопроекта, господин председател, които предлагат да се измени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не по кодекса. Кодексът е приет отдавна.
РУСИ СТАТКОВ: Той е приет, обаче има четири законопроекта за неговото изменение. Затова се връщам на онова, което искам да кажа на всички, в това число и на Вас.
В този кодекс, който се твърдеше, че е нещо много добро, днес с тези четири законопроекта се предлага да се изменят повече от 40 разпоредби, господин председател. Между двете четения, след като се направи сборният законопроект, ще бъдат направени и още предложения.
Бих искал да разделя своето изказване на две. На първо място, по отношение на предложените изменения; и на следващо място, тъй като сме на първо четене и съгласно правилника можем да говорим и по други проблеми, свързани с този кодекс, да поставя и тях, за да може действително между първото и второто четене да се аргументирам по-добре за необходимостта от тези предложения.
Конкретно по предложените законопроекти аз гласувах за всички. Гласувах за всички, защото смятам, че в много от тях разпоредби, които са предложени като изменения, действително се налага да се направят. Разбира се, с някои не съм съгласен, но това не ми пречи между двете четения, а и на самото гласуване на второ четене, да взема необходимото отношение.
Във връзка с няколко принципни въпроса в тези четири законопроекта бих искал да взема отношение. Беше цитирано в доклада на госпожа Дянкова от името на комисията, но това по-скоро е мнение на мнозинството, що се касае до осигурителния доход, осигурителните вноски, а също така по отношение на няколко други въпроси, свързани с размера на пенсиите. Беше цитирана една позиция, която смятам, че трябва да бъде отново обсъдена в тази зала и може би не само в моето изказване.
Може би на много от колегите не им е ясно, че общественото осигуряване трябва да даде заместващ доход - заместващ доход, който е на хора, които по една или друга причина не притежават такъв. Това може да бъде свързано както с липса на работна заплата, така и с подпомагане, когато има промяна в статуса, тоест с раждане на деца и т.н. По тези въпроси ние не можем, когато говорим за това, че общественото осигуряване дава заместващ доход, да имаме различни критерии. Критерият трябва да бъде един, а именно: след като това е заместващ доход, той трябва да бъде съпоставен с онова, което замества. В първия случай - работната заплата. И тук ще изразя едно ясно и категорично несъгласие, когато става дума за размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тя да бъде съпоставяна със социалното подпомагане. Не може при положение, че се замества работна заплата, да се измества критерият.
Според мене господин Драганов е много добре аргументиран с предложението, което прави - тази пенсия, размерът за осигурителен стаж и възраст да се съобразява с минималната работна заплата, защото това е едно пряко свързване с природата на два еднакви по същество елемента: от една страна, на получаван доход, когато работи, а, от друга страна, на неговото заместване.

Също така не мога да приема, че няма връзка между минималната работна заплата и социалното подпомагане. Има, разбира се, но не може да бъдат слети в едно, защото минималната работна заплата в зависимост от системите, които се възприемат, тъй като има различни системи на нейното определяне в различните страни, има една обща основа и тази обща основа е възпроизводството на работната сила - било просто или разширено. Разбира се, когато е просто е едно, когато е разширено - друго. И ние не можем със заместващия доход да си позволим да отиваме на един такъв размер, който, сега с критерия "социално подпомагане", да не позволява въобще работната сила, тъй като за нея става дума, да се поддържа в едно минимално състояние и то не само на физическо оцеляване, а и на качествено състояние, свързано с подготовка и т.н. Така че господин Драгомир Драганов е много прав и това е един принципен въпрос - един принципен въпрос, който действително трябва да намери по-добро решение за природата на тези плащания и връзката на едното с другото.
Разбира се, по отношение на въпросите, свързани с осигурителния доход, осигурителните вноски, ние трябва да продължим може би след решението на Конституционния съд, защото Конституционният съд все още не се е произнесъл по повод на онова искане на необходимия брой депутати, доколко правото на обществено осигуряване трябва да се реализира с този механизъм, в който ние намираме, че има противоречие. И затова тези депутати сме подписали едно такова искане, едно право, което изрично, съгласно тълкуването на Конституцията, а именно, че нейните разпоредби имат пряко действие, е заменено с механизъм, в който имаме задължителност. Разбира се, това е много сериозен разговор, но, пак повтарям, ние трябва, госпожо Дянкова, да го продължим след решението на Конституционния съд. Не можем априори без да има решение на Конституционния съд да отхвърляме предложенията на господин Драганов, защото те са в тази посока, когато говорим за осигурителния доход и осигурителните вноски.
Мисля, че по-нататък, вървейки по текстовете - това, което предлага госпожа Дянкова и което беше афиширано от госпожа Тоткова по отношение на наследствената пенсия, е много сериозен наш пропуск. Говоря - на всички, в рамките на приемането на този кодекс, но решението, което предлагате, госпожо Дянкова, не е добро. Не е добро, защото Вие предлагате минималния размер на наследствената пенсия да не бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия. Защо 90 на сто от социалната пенсия? Колко е социалната пенсия? Социалната пенсия е унизително малка. Тя е унизително малка и ако Вие предлагате решение, госпожо Дянкова, предложете 130 на сто, 140, 150, ама 90 на сто е даже под социалната пенсия. И госпожа Тоткова тук пламенно аргументира от трибуната, че това било решение за тези хора, които ще получат наследствена пенсия и че те ще живеят достойно. Боже мой, като слушах, просто тръпки ме побиваха от критериите, които има госпожа Тоткова! (Шум и реплики в залата.)
Вижте, става дума за принципни въпроси, по които не може да имаме такива извратени критерии - 90 на сто от социалната пенсия било решение на проблемите на хората с наследствена пенсия?!
Госпожо Дянкова, и имате апологети, които Ви хвалят?! Аз Ви уважавам и считам, че Вие правилно сте се заели с този въпрос, но 90 на сто не трябва да бъде долната граница. Долната граница трябва да бъде много по-висока. И казвам, че това беше наш пропуск - на всички, които гледахме тази материя. Признавам това, че сте се насочили към този въпрос, но смятам, че трябва действително да го решим по друг начин.
Тук пред мен е и още нещо, което разбира се не е най-важното, но от гледна точка на санкционирането на онези, които нарушават, Вие предлагате намаление на санкциите, което няма обяснение.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): И това ли не ти харесва?!
РУСИ СТАТКОВ: След като някой нарушава закона, говорим за чл. 204, например, трябва да има административна санкция, а не затвор, което ние сме предложили и вие може би във връзка със затвора сега намалявате на 50 лв., но след това - директно в затвора... Ами, не е решение това! Не е решение, защото трябва да има действително степенуване на санкциите и затвора, който беше приет, разбира се от вас, като решение на мнозинството, той там не издържа от гледна точка на други разпоредби, но в случая става дума за една философия, която не стъпва на здрава основа - как трябва да се градират санкциите тука.
Мисля, че желанието на част от ръководството на Народното събрание е да излезе в почивка в момента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма такова желание! Съвсем спокойно говорете! (Весело оживление в залата.)
РУСИ СТАТКОВ: Защото го чувствам.
Колеги отдясно, някои, които се притесняват от това, което се казва тука, което ви го казвахме! Ние ви ги казваме тези неща, за да ги вземете предвид и да не губим след това парламентарно време и да ги подкрепите, а не да внасяте след това отново закони, както за експортното застраховане с текстове, които съм ги предложил, а сте ги отхвърлили! (Шум и реплики в залата.)
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Говорете по същество!
РУСИ СТАТКОВ: По същество говоря! По същество говоря, обаче вие се опитвате да провокирате неща, за които сами сте си виновни.
Продължавам по-нататък. Говорите за пазар на труда - значи, ако действително имате яснота какво е това чудо, бих казал, в български условия и ако това ви бъде критерий и основа, според мен по този въпрос трябва да си съпоставим критериите, да огледаме цялата материя, защото отделянето на Закона за закрила при безработица преди да бъде приет този закон по същество и на няколко други закона въведе в противоречие основни принципи и ние действително между двете четения трябва да се огледаме за тези принципи - доколко в единия закон, който е вън от кодекса нещата не са решени по-добре от кодекса, например, и доколко кодексът връща нещата назад.
Няколко въпроса преди да приключа, които са свързани с онова, което ще предлагаме между двете четения.
Уважаеми господин председател, Вие сте един от хората, които според мен, много добре е запознат с тази материя и който няма да възрази за осигурителното число, че се налага преосмисляне. В този вариант на кодекса осигурителното число е загубило своя смисъл, защото събирането на осигурителен стаж и възраст в случая не стимулира онези, които имат много осигурителен стаж. Ако хора имат повече от 40 години осигурителен стаж, но нямат възрастта, това беше смисълът на това число, общото число, а сега това число, както се поставя - от една страна имаш осигурителен стаж, от друга - възраст, от трета - общото число, поставя много хора в изключително тежко положение, защото на някой сега му липсва половин месец, на друг му липсва половин година и това са десетки, стотици и хиляди хора. И този въпрос трябва да се преосмисли, ако ние действително ще ползваме сбор като число от осигурителен стаж и възраст. Това трябва да се преосмисли, защото, колеги, е проблем на много хора. Това не е проблем на единици и ние, ако правим трайно уреждане на една материя, трябва действително да го уредим този въпрос.
И другият въпрос е за висшистите - отново този въпрос се поставя от много хора в техните молби и жалби до нас. Откупуването на стаж, както се реши, струва хиляди лева деноминирани. Нямат възможност, господин Панев, да си откупят този стаж, на които им предстои да се пенсионират до една година или до две, защото са и безработни. (Шум и реплики в залата.)

А ако вас не ви интересуват проблемите, които поставят хората и не искате да ги решите законодателно, излезте и кажете: ние не желаем да решим тези проблеми, които вие поставяте. Ние не желаем да бъдем народни представители. (Шум в мнозинството.)
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Я си свали каската!
РУСИ СТАТКОВ: Господин Христов, Вие си свалете мандата тогава, когато не желаете да работите в Народното събрание и не подавайте подобни реплики!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, не се занимавайте с Ваши колеги, изказвайте се по законопроекта.
РУСИ СТАТКОВ: Изказвам се по законопроекта. Това е втората идея, която трябва да намери отговор.
Третата, господин председател, е свързана със съотношението на онова, което работодателите ще внасят и онова, което осигуреният внася. Най-тежката схема, която се прие в този кодекс, е в България, от всички страни. Ако направим един сравнителен анализ - стига се до 50 на сто от работодателя и 50 на сто от самоосигурения. Това е най-тежката схема, няма такава схема! На всичкото отгоре ние говорим за онова, което сме искали пред Конституционния съд при една объркана данъчна система.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Хайде, данъчна система!
РУСИ СТАТКОВ: Ами да, защото тези въпроси са свързани, господин Христов. И Вие ако не се интересувате, би трябвало да се заинтересувате, защото хората, господин Христов, питат: има ли компетентни народни представители? Ако не желаете да бъдете такъв, не ме прекъсвайте. Помагам на вас. Помагам ви и ще се мъча да ви помагам, за да не ви се смеят хората и да не ви ругаят всичките. (Обаждания от мнозинството.) Значи този въпрос също е принципен, от гледна точка на съотношението.
И когато ние правим между първо и второ четене преглед на всички онези разпоредби, трябва да вземем предвид промените и в данъчното законодателство, ако има такива. Ако няма, трябва да се търси по отношение на вноската в годините, защото става дума за една дългосрочност - 2, 3, 4, 5, тук са изписани 10 години на прехода. Говоря за системата. Действително обвързване на политика на доходите, на политика на подпомагане с всичко онова, което реално съществува.
Колеги, ако не желаете да слушате повече, аз ще си направя предложенията между двете четения. Ще ги направя воден от желанието не за да ги има тук в залата, а за да се отразят действително в обществени отношения, които уреждаме, проблемите на България в момента и в близките години.
Ще бъде срам, ако ние продължим по този начин, по който вие в момента слушате, колеги отдясно, да ремонтираме закон, който е приет преди два месеца, с 40 разпоредби след още два. И ще бъде безотговорно. И ако някой продължава така да разсъждава за авторитета на Народното събрание, тежко му! (Ръкопляскания в опозицията и частични в мнозинството.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-11, внесен от народния представител Стефан Нешев.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 166, против 5, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-24, внесен от народния представител Пламен Марков.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 174, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване проект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 054-01-28, внесен от народния представител Драгомир Драганов.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 62, против 98, въздържали се 20.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено оосигуряване № 054-01-61, внесен от народния представител Светлана Дянкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 152, против 7, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам почивка до 11,15 ч. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 9 - 15 юни 2000 г.:
Питане от народния представител Петър Ненов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно замяна на дълг срещу собственост.
Питане от народния представител Станимир Калчевски към Евгени Чачев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно закупуване на жилища от живеещи в блок в град Добрич.
Питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно промени в договора за приватизация на "Оргахим" АД - град Русе, и развитие на дружеството след неговата приватизация.
Питане от народната представителка Станка Величкова към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно таксите на студентите магистърска степен в държавните висши училища.
На всички тези питания следва да се отговори в пленарно заседание на 23 юни.
Има и питане от народния представител Станимир Калчевски към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно окончателно решение за създалата се ситуация в свинекомплексите на село Козлодуйци и село Стожер - Добричка област. На това питане следва да се отговори писмено до 29 юни 2000 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов;
- от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Тодор Костадинов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от същия народен представител;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Руси Статков;
- от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Ангел Балтаджиев;
- от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от същата народна представителка;
- от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- от министър Александър Праматарски на питане от народния представител Яшо Минков;
- от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на два актуални въпроса от народния представител Илия Баташки.
От името на парламентарна група има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Изявление от името на Парламентарната група на Демократичната левица:
"Господа народни представители! Повече от година българската общественост, българските граждани са силно обезпокоени за съдбата на задържаните наши медици в Либия. Шестима българи са обвинени в изключително тежко престъпление, за което се предвиждат най-сурови наказания. Касае се за съдбата на наши сънародници, за честта на България.
Като изразяваме уважението си към правителството и народа на Либия и съпричастност към страданията на заразените със СПИН деца, се поставя въпросът: какво прави българското правителство за разкриване на обективната истина по това дело?
Парламентарната група на Демократичната левица и българската общественост изразяват своето силно безпокойство от неадекватната реакция на правителството, като в някои случаи вместо да облекчи, то влошава положението на задържаните медици.
Правителството допусна повече от 6 месеца България да няма посланик в Триполи. Закри нашето представителство в Бенгази. С месеци остави сънародниците ни без юридическа защита.
Български министър си позволи публично да оскърби либийския народ, делейки държавите на "бели" и "черни".
Заместник-външният министър преди десетина дни даде квалификации, като обвини медиите и обществеността за собственото си неадекватно поведение, а воаяжът до Египет беше съчетан с плажа на Червено море.
Учудващо е, че на 14 юни от телевизионния екран премиерът Иван Костов заяви, цитирам: "Грешка беше ние да обявяваме, че българите в Либия не са извършили това, в което ги обвиняват. А ако са го извършили - тогава?". Край на цитата.
От думите на премиера се разбира, че той допуска българските медици умишлено да са заразили със СПИН либийските деца. Тогава се поставя въпросът как той ще защитава български граждани, като не им вярва, като не е убеден в тяхната невинност.
Господин премиер, ние вярваме, че българските медици са невинни. Български лекари и български медицински сестри не могат да извършат такова чудовищно престъпление.
Вашето изявление, господин премиер, е в грубо нарушение на чл. 31, ал. 3 от българската Конституция, която гласи, цитирам: "Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда", повтарям - с влязла в сила присъда. Господин Костов, Вие сте длъжен от тази трибуна ясно да заявите убеден ли сте, че българските медици са невинни.
Парламентарната група на Демократичната левица желае един публичен и справедлив процес. В този процес да се разкрие истината, като българските медици бъдат оправдани и честта на България защитена. Необходимо е да се назначи медицинска международна експертиза и то безпристрастна. В тази насока не е необходимо да чакаме решението на либийския съд. Парламентарната група на Демократичната левица счита, че правителството и отделни негови членове с поведението си и с изявите си подкопава доверието към страната и към българските граждани.
Щом не можете да се справите с положението, отидете си, господа!" Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Радев! "На 12 и 13 юни 2000 г. народните представители от Евролевицата Стефан Нешев и Драгомир Драганов сезираха съответно с питане и актуален въпрос министър-председателят на Република България господин Иван Костов. Народният представител Нешев се интересуваше от мнението на министър-председателя за икономическата целесъобразност за България от създаването на българо-американско дружество, чрез което страната продава оборудване, произвеждащо 840 мегавата електроенергия за 40 млн. щатски долара, а купува оборудване, произвеждащо 600 мегавата електроенергия за 900 млн. щатски долара.
Народният представител Драгомир Драганов питаше министър-председателя какво е отношението му към приватизацията на държавното предприятие "Ален мак", Пловдив от фирма на кредитен милионер.
На 14 юни председателят на парламента господин Соколов върна и питането на Нешев, и актуалния въпрос на Драганов с еднотипния мотив, че проблемите на приватизацията са в компетенциите на господин Жотев.
В тази връзка от името на Парламентарната група на Евролевицата съм упълномощен да заявя, че:
Първо, председателят на Народното събрание няма право да прилага двоен аршин към позицията на министър-председателя по повод основната дейност на кабинета му - смяната на собствеността. Когато преди седмица министър-председателят с писмо до господин Жотев фактически спря приватизацията на вецовете, излизаше, че той е компетентен по въпросите на приватизацията. Когато обаче народни представители от опозицията му задават въпроси за нередности при приватизацията, според господин Соколов излиза, че министър-председателят не е компетентен.
Второ, председателят на Народното събрание трябва внимателно да се замисли над чл. 1 от Конституцията, в която и той се е клел нееднократно и който гласи, че "България е република с парламентарно управление". Следователно парламентът е този, който е в правомощията си да контролира действията на изпълнителната власт, включително и на министър-председателя, особено по такива проблеми, които според същия министър-председател са сърцевината и основната цел на програмата на ръководеното от него правителство, като смяната на собствеността.
В тази връзка председателят на Народното събрание няма никакво право да слага парламентарен чадър над ръководителя на изпълнителната власт. Или, ако използвам "курнишката" терминология на господин Костов, председателят на Народното събрание няма никакво правно основание да се прави на квачка, която брани своите пиленца от изпълнителната власт, включително и най-главното сред тях (ръкопляскания от левицата) от неудобните, но сериозни въпроси на опозицията. Парламентарната група на Евролевицата неизменно ще защитава правото на върховния орган в Република България - Народното събрание, на стриктен, строг и ефективен контрол над изпълнителната власт. В това парламентарната група на Евролевицата вижда в днешните условия една от най-сериозните гаранции за прозрачност на действията по смяната на собствеността и за противодействие на ширещата се сред изпълнителната власт корупция."
Господин председател, между другото, днес Вие си позволихте още едно грубо нарушение на парламентарния правилник. Според чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в последните три часа всеки петък тече парламентарен контрол. Преведено на обикновен език това означава от 11,00 до 14,00 ч. Днес Вие си позволихте да откраднете от времето за парламентарен контрол цели 18 мин. Поради това внасям процедурно предложение за удължаване на заседанието до 14,18 ч. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Драганов, хубаво е най-после вашата парламентарна група, днес от трима души, да научи правилника, който гласи: "Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председателя или министър актуални въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление". Научете ресора на управление в българското правителство, на всяка парламентарна група е изпратен, за да не губите вие времето за парламентарен контрол, както един народен представител го загуби, вземайки думата в 10,30 ч.
За процедура има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, на 15 този месец, тоест вчера, Вие връщате моя актуален въпрос към министър-председателя Иван Костов със следния мотив: уведомявате ме да приведа внесения към господин Костов въпрос в съответствие с ал. 1 на чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като съобразя, че на въпроса дали правителството ще иска вот на доверие от Народното събрание вече ми било отговорено.
Господин Соколов, на мен даже ми е малко неудобно да Ви поставям този въпрос, защото това Ваше действие е очевидно толкова абсурдно, че не подлежи на никакъв коментар. Аз задавам въпрос на господин Костов: след като той самият уволни господин Божков и го предаде на прокурора, смята ли още, че това, което каза тук на 21 април, че доверието към правителството абсолютно не е накърнено в Народното събрание, че той даже усещал известен ръст на това доверие към правителството и след като заяви, че моят въпрос бил плод на доноси и провокации на определени среди, моят въпрос беше дали все още смята, че това е така. След като той самият се е убедил с документи и доказателства, че не става въпрос за доноси и провокации, а за наказуеми действия, смята ли за нужно да се обърне към парламента с искане на доверие. Вие ми казвате да го приведа в съответствие с ал. 1, че вече ми било отговорено на този въпрос. Аз не знам Вие какъв отговор ще дадете на този абсурд, въпреки че се убедих и вчера, че Вие насилвате и вашата юридическа съвест, заявявайки ни, че Правилникът за организация на Народното събрание ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... не е закон, а някакво пожелание. Абсурдно е Вашето поведение, господин Соколов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих Ви предложил да си подадете Вие оставката преди министър-председателя. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, веднага ще Ви отговоря. Научете и Вие за какво можете да питате министър-председателя. Дали той ще поиска вот на доверие, това не е управленско действие, това е политически акт. И не е длъжен никому да дава обяснение дали ще го поиска или не. Когато реши, ще го поиска и вие ще научите. По-хубаво вие мислете вие кога ще внасяте вот за недоверие, успешен, а не такъв, какъвто беше последният.
Има думата господин Жорж Ганчев.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря.
Господин председател, една много къса процедура, тъй като вече червено-синият спор в тази зала стана тягостен на цял народ. Спорът е ясен, имате право в случая, но спорът е безконечен, а народът ни обеднява всеки ден. Влизаме в дефлация, никой не признава и отчитаме 4.5 процента растеж. Ха-ха-ха!
Моля ви, тъй като и министър-председателят е тук, аз вчера говорих колко му е тежка раницата и вчера наистина казах, че ние, хората, избрани с бюлетината на Българския бизнесблок, не желаем падането на правителството, не желаем падането на министър-председателя, но изчистване на Авгиевите обори и тръгване в една посока, която ще елиминира хаоса, ако обесят нашите хора септември месец, а това е реалност. Тук в тази държава ще стане хаос. Ние не желаем хаос. А Вие ни подхвърляте постоянно реплички и репличенца, както сега към Евролевицата, че били трима души. На мен постоянно ми натяквате в колко часа аз идвам в Народното събрание, забравяйки, че аз съм председател на парламентарно представена партия и върша много, много други работи и в моя офис, и в цялата страна, където пътувам нон-стоп.
Тези заяждания създават огромно негативно отношение към СДС и към цялото ви управление. Вие вредите на СДС, когато кажете нещо на човек като мен или на Драго Драганов. В този смисъл Вие излъгахте от трибуната на Народното събрание, че съдът подарил на някого от улицата моята партия. Това е лъжа и Вие разбрахте, че е лъжа, но я повторихте два пъти в петъчни питания. Вие си позволявате неща, за които трябва да се извините и да спрете. Казвам Ви го добронамерено, не Ви го казвам с жлъч. Просто коригирайте се, защото това не може да продължава повече! Аз съм една политическа институция и Вие знаете това много добре. А догодина ще го разберете още по-добре. Но за един бъдещ арбитър във вашия червено-син спор, какво Ви помага като постоянно плюете и елиминирате, и нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря, че ме предупредихте за времето. Вие си помислете за Вашето. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, трети път ще повторя, ще потретя и това не е никаква лъжа. Аз цитирах решение на съд, с което се произнася кой е Бизнесблокът и че това не сте Вие. Сърдете се на съда!
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, защото съм убеден, че когато има много силен обществен интерес към една тема, е добре тя да бъде дискутирана в Народното събрание. И така гледам на поставения проблем от страна на Българската социалистическа партия. Без да споделям, разбира се, начина, по който това е направено, считам, че е редно и полезно непрекъснато всички страни, които могат да допринесат за положително решаване на този проблем, да уточняват непрекъснато позициите си. Ето защо искам да отговоря на зададения въпрос така: правителството вярва в невинността на българите в Либия! Правителството не само вярва, за разлика от други хора, правителството прави всичко възможно да подкрепи защитата, да я снабди с необходимите доказателства. Нещо повече, ние не само правим тези усилия, ние сме поели всички разходи на тази защита, а те не са никак малко и биха били непосилни за роднините на обвинените.
Едно правителство, което е убедено, че лицата са виновни, никога не би направило такива ходове. И това е повече от очевидно.
Едновременно с това обаче правителството по никакъв начин не бива да се поддава на натиска да обяви категорично, че знае каква е истината от този процес. Това е смисълът на настояването процесът да бъде справедлив. Да се иска справедлив процес означава, че се разчита, че либийският съд ще уважи презумпцията за невинност. Защото това, че ние уважаваме и прилагаме презумпцията за невинност на обвинените българи не е достатъчно. И този принцип трябва да бъде защитен от либийския съд. Само той може да каже кой е виновен и кой е невинен. И смисълът на това, което аз говорех, не може да бъде по никакъв начин друг, тъй като на българското обществено мнение се втълпява, че ако този съд не си свърши работата като справедлив съд, той непременно ще направи някакъв едва ли не заговор срещу България. Това нещо вече ще означава, че българското правителство, ако застане на тази позиция, ще твърди, че либийската страна едва ли не е скалъпила някакъв процес, с който цели да нанесе удар върху отношенията между България и Либия и да накаже България за нещо. Такова нещо от страна на българското правителство не може да бъде направено. Не може да бъде направено, защото има хиляди българи, които знаят и разчитат, че българското правителство ще има една стабилна позиция и няма да постави на риск тяхното пребиваване в Либия.
Двете страни в един процес винаги твърдят своята истина: защитата твърди, че защитаваните са невинни, а обвинението твърди, че те са виновни. И двете страни обаче допускат, защото това е задължение в един процес, че е възможно, че има някакъв малък процент вероятност другата страна да се окаже права и съдът да отсъди в нейна полза. Те точно заради това са отишли в съда. Това е смисълът на осъждането.
Искам още един път да кажа, че българското правителство не може да се поддава на нерви, на настроения, на емоции. То е длъжно да преценява всички възможни последици и да се готви за всички продължения на този случай. Ние не можем да направим позицията си да се опира само на една-единствена точка. Това може и трябва да го направи защитата на нашите българи в Либия. Но българското правителство, изхождайки от твърда вяра в тяхната невиновност, правейки всичко възможно да подкрепи защитата, поемайки разходите на защитата, няма да стигне дотам да обвинява либийското правителство, че извършва някакво нарушаване на презумпцията за невинност. Защото ние самите бихме нарушили презумпцията за невинност по отношение на самата Либия като държава, ако допуснем, че тя е направила такъв ход.
Аз считам, че това е дискусия, която трябва да продължава с хладнокръвие. Защото самите арабски страни, самият либийски посланик, самата Либия ни дава достатъчно красноречиви доказателства коя позиция в момента е правилна, коя е доброжелателна, коя ще повлияе добре на процеса и какво не бива да се допуска в България. Нека да бъдем всички единни. Нека всеки да направи каквото може по своите сили. Правителството счита, че това е задължение на цялата държава, без да снема от себе си своите задължения. Ние гледаме с надежда усилията на всички страни, в т.ч. и на българския президент, и очакваме положително разрешение на този случай. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Сега не разбрахме: отричате ли се или не се отричате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Драганов.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър! Господин Соколов, Вие сте изключително разточителен в съветите си към депутатите от опозицията да научат правилника, обаче се оказа, че за 2 минути Вие 3 пъти нарушихте същия този правилник. Член 41, ал. 1 от него казва, че по процедурни въпроси думата се дава веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Господин министър-председателят не може да поиска нито реплика, нито дуплика, нито обяснение на отрицателния вот по обективни причини - той е в хипотезата на чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На отрицателен вот ли?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Така пише тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нещо се объркахте.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Значи, обяснение за отрицателен вот, пише тук, господин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, да, ама Вие, ако вземете, който искате текст от правилника...
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Вие бяхте длъжен да ми дадете думата по процедурен въпрос веднага, когато аз я поисках. Вие не спазихте чл. 41, ал. 1 от правилника. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
Второ. Вие нарушихте и чл. 48, ал. 1 от правилника. (Шум и неодобрителни реплики от СДС.)
Стига сте екали, бе!
Който казва, чета: "Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда". Аз внесох формално процедурно предложение за удължаване на времето за парламентарен контрол с толкова, колкото вие откраднахте от него. Ако не го внесете за гласуване, значи Вас просто Ви е страх от парламентарния контрол. (Ръкопляскания от ДЛ. Народният представител Веселин Бончев иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много страшно.
Ами, уважавайте се помежду си. Седнете спокойно на мястото си и ще Ви дам думата. Докато сте прав, няма да Ви я дам.
Господин Драганов, пак да Ви обясня. Аз бях дал думата на министър-председателя. Вие мислете кога вдигате ръката си и след това, както виждате, давам Ви я отново.
Направихте предложение за удължаване. Ще го поставя на гласуване. Но когато Вие взимате думата за изявление от името на парламентарна група, не се правят процедурни предложения. Така че сега най-после оцелихте да направите нещо, което е съобразно нашия правилник.
Има ли някой срещу предложението за удължаване на работното време с 18 минути?
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Съгласни сме, съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 105, против 62, въздържали се 27.
Предложението се приема.
За процедура има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател и господин министър, уважаеми народни представители! Аз искам да се прегласува и ще се аргументирам защо. Защото в момента ви гледат и по телевизията и виждат, че в момента наистина има кворум. Предварително мога да декларирам, защото съм убеден в това, че в 14,00 ч. тук, в залата, ще бъдете по-малко, отколкото са квесторите и зрителите на балкона. И това е ежедневна практика всеки петък. (Шум и неодобрителни реплики от опозицията.) И телефоните са ни заврели от хора, които се възмущават от начина, по който се провежда парламентарен контрол. И от опозицията, която сега говореше за парламентарен контрол, остават по 3-ма души в залата и министрите в ложата са повече от тези, които упражняват контрола.
Ето защо, моля да се прегласува и да не се удължава времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението за удължаване на работното време с 18 минути.
Гласували 199 народни представители: за 87, против 95, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, драги колеги народни представители! Уважаеми господин Соколов, след Вашата последна реплика - за регистрацията, лицето Христо Иванов, чуха 10 души, напсува на майка. (Смях и весело оживление.) Един троен доносник на Държавна сигурност си позволява да псува българския парламент.
И, второ, уважаеми господин председател, всички документи и решения на съда се публикуват в "Държавен вестник". Моля, покажете оттук публикацията на "Държавен вестник" за регистрацията на тази партия на този доносник. Ако това не го направите, с чиста съвест аз ще Ви нарека лъжец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Съвестта Ви не е много чиста, но - нищо.
За процедура - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Процедурното ми предложение е да се спазва правилникът.
Господин Соколов, ние гласуваме решение, когато имаме кворум. В момента ние имахме кворум и господин Куртев не беше прав и Вие трябваше да го спрете. Защото заседанието се провежда при кворум, а кворумът е повече от необходимия. Аргументът на господин Куртев, че щял някога да спадне кворумът, не се отнася към днешното заседание.
Моето предложение е да гласуваме удължаване с 2 часа заседанието, за да може да се проведе парламентарният контрол и за да се отговори на въпроси, на които не е отговаряно от 3 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има ли някой срещу предложението за удължаване на работното време с 2 часа?
Както сме тръгнали, май няма да можем да започнем днес парламентарния контрол.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 198 народни представители: за 85, против 100, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
РЕПЛИКИ: Процедура, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не мога да разбера, днес всички народни представители чакат да се започне следващото действие, за да вдигнат ръка.
За процедура има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Господин председател, във връзка с практиката да се задават актуални въпроси към членовете на Министерския съвет мисля, че трябва да разгледаме реда, по който става това, тъй като подреждането на министрите в един постоянен ред винаги отлага въпросите към тези, които са последни в списъка. Например аз вече един месец не мога да си задам въпроса към министъра на вътрешните работи.
Що се отнася до емоциите на господин Бончев, искам да Ви кажа, че той в залата, в присъствието на квесторите ме заплаши отново, че ще бъда разстрелян. (Смях и весело оживление.) А тези заплахи от страна на Жорж Ганчев не са преставали и досега.
Искам да кажа на господин Бончев, че доносник е той, който седеше сред колегите си, записваше техните думи и ходеше да ги докладва на Жорж Ганчев. В научно-техническото разузнаване, господин Бончев, имаше доктори на науките, имаше хора с 2 и 3 езика, но там хора като Вас и като Ганчев нямаха място. Затова се занимаваха Мирчо-Спасовци с Вас. (Ръкопляскания от СДС. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, не обиждайте Вашите колеги!
Първият актуален въпрос е от народните представители Кемал Еюп и Лютви Местан... - Не ги виждам в залата.
Към министър-председателя има питане от народните представители Емилия Масларова и Петър Мутафчиев относно изпълнение ангажиментите от страна на правителството, което е и в актуализираната програма "България 2001".
Има думата госпожа Масларова да развие питането. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Нашето питане с моя колега Петър Мутафчиев към господин Костов е свързано с изпълнение на ангажиментите на правителството в актуализирания вариант на "Програма 2001". В този актуализиран вариант на програмата има амбициозни намерения относно реализиране правото на труд на всеки български гражданин и - цитирам програмата - "осигуряване поминък на населението от смесените райони и запазването на традициите в отрасъла чрез активизиране дейността на фонд "Тютюн" и определяне на квоти за производство на различни сортове тютюн по региони".
Всички ние знаем, че в смесените региони приоритетно поминъкът е тютюн, което е факт, и тютюнопроизводителите в тези смесени региони са близо 80 на сто от населението там.
За да развия нашето питане, аз все пак ще върна към една любима година тук управляващото мнозинство. Годината е 1996, в която беше прието Постановление на Министерския съвет № 64, което касае предприемане на неотложни мерки за стимулиране заетостта в производството и преработката на тютюн. В чл. 1 на това Постановление № 64 се казва, че на лица, регистрирани като безработни в бюрата по труда и декларирали, че ще произвеждат тютюн, може да бъде предоставено едномесечно за сметка на фонд "Преквалификация и безработица" сумата в размер на две минимални месечни работни заплати за времето до изкупуването на продукцията, но не по-късно от 31 март на следващата година. Средствата по този член се възстановяваха от тютюнопроизводителите, след като те получеха своите доходи. Ако не бъде изкупена тяхната продукция, тогава тези средства се възстановяват във фонд "Професионална квалификация и безработица" от фонд "Тютюн".
Това Постановление № 64 беше изменено през 1997 г. веднъж и в 1998 г. беше отменено с приемане Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
Напоследък обаче в редица нормативни документи и поднормативни актове има една тенденция за ограничаване правото на хората в тези смесени региони и производителите на тютюн да живеят нормално.
Аз, заедно с моя колега, сме написали писмо и сме цитирали точно писмото на Националната служба по заетостта, което писмо е от 26 април т.г. В това писмо се казва: "Във връзка с възникналите проблеми с лица, регистрирани като тютюнопроизводители, регионалните служби по заетостта да изискат от областната дирекция "Земеделие и гори" списъци на регистрираните земеделски производители". По-надолу: "Бюрата по труда да изискват от кметовете на общини регистриралите се като тютюнопроизводители и площите за отглеждане на тютюн". И после по-надолу: "В Наредба № 3 от 1999 г. на Министерството на земеделието се създава регистър за поддържане на земеделските производители за насочване условия за регистриране" - отново подчертавам - "на земеделските производители, в това число на тютюнопроизводителите". Към края на писмото се казва, че "съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители на лицата, които са регистрирани като земеделски производители, в това число и тютюнопроизводителите, от деня на регистрацията като земеделски производители по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители или като тютюнопроизводители се прекратява изплащането на парични обезщетения за безработица в случай, че те са ги получили". На всичкото отгоре "изплатените парични суми като обезщетение за безработица се считат за недобросъвестно получени и подлежат на възстановяване".
Всички тези нормативни документи, господин премиер, така или иначе, по наша преценка създават...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо не питате Иван Нейков?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Защото програмата е на правителството. А, искате да кажете, че пак не сте подготвен да отговорите на въпроса ми ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Моето питане към Вас е: не считате ли, че с това разпореждане на Министерството на труда и социалната политика и по-специално на Националната служба по заетостта реално се ограничават възможностите на хората в смесените региони да живеят мъничко по-добре, отколкото живеят в този момент? Защото, лишавайки ги от правото да бъдат в борсата на труда, вие реално тези хора ги лишавате и от социални помощи.
Така че, моля ви да отговорите на това мое питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря на въпроса, само ще отбележа, че тук се спореше за едни 18 минути по-късно или по-рано. Изглежда има голяма доза лицемерие в тази загриженост, тъй като на мен ми се дава думата да отговоря на въпроса в 12,02 ч.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Мутафчиев! Актуализираната програма на правителството на Република България е за периода януари 2000 г. - април 2001 г. и в частта й "Развитие на българското земеделие" е разработена и в съответствие с измененията на Закона за тютюна и тютюневите изделия, обнародван в "Държавен вестник", бр. 30, от 21 април 2000 г. Тези изменения са важна предпоставка за стабилизиране производството на тютюн, като положителният ефект се очаква да настъпи още през настоящата година.
Със Заповед № РД 09-204 на министъра на земеделието и горите от 24 февруари 2000 г. беше определена квота за производството на тютюн в размер на около 50 хил. тона. Този размер на квотата може да се приеме като оптимален за страната при съществуващите пазарни условия за реализация на българските тютюни.
Ще отбележа, че исканията на чуждестранните и българските търговци за реколта 2000 г. бяха в рамките на 30 хил. тона, тоест, много по-малко от тези, които ние предложихме, а именно 50 хил. тона за същата година и това е резултат от положените усилия на Министерството на земеделието и горите в преговорите с търговските организации.
Искам също да подчертая, че практиката на тютюнопроизводството показва, че през последните години са постигани количества от порядъка на 30-36 хил. тона. Независимо от постигнатото увеличение на общата квота с около 20 хил. тона поради липса на пазарно търсене квотите на някои видове тютюни, като "Дупница", "Текне", "Устина" и други са значително намалени в някои общини. Този процес е естествен и отразява тенденцията към преструктуриране на сортовата структура на българското тютюнопроизводство в съответствие с новите пазарни реалности.

Принципът за разпределението на квотите за отглеждане на тютюн, съгласно действащия чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия се ръководи по общините, които разпределят количествата тютюн по площи и по тютюнопроизводители въз основа на писмена заповед на кмета, като разпределението по тютюнопроизводители се основава на следните изисквания:
Първо, на лица, сдружения и кооперации, които получават доходи само от тютюнопроизводството.
Второ, на многодетни и социално слаби семейства, които живеят постоянно в населеното място.
И трето, на лица с традиции и опит в производството на тютюн не по-малък от 5 години.
При разпределението на количеството по площи и по тютюнопроизводители определена помощ би могло да окаже Сдружението на общините в България, ако общините от регионите с традиционен поминък от тютюнопроизводството са членове на сдружението. Това ще доведе до по-справедливо разпределение на площите и на тютюнопроизводителите в тези райони. Например като се съгласуват подходите на всички кметове на общини.
Фонд "Тютюн" осигурява безплатно на тютюнопроизводителите семена за посев. Производството и изкупуването на тютюна се регламентира чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите, които сключват до 31 март на всяка производствена година. Страните по договора задължително договарят авансово плащане не по-малко от 20 на сто от стойността на тютюна, платими при сключването на договора. В договора страните предвиждат компенсация за тютюнопроизводителя, равна на индексацията на изменението на цените на производител на селскостопански стоки, при просрочване на срока за изплащане на изкупения тютюн. Тютюнът е единствената селскостопанска култура, за която държавата определя минимални изкупни цени. Това се извършва ежегодно до 31 януари от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите.
Съгласно действащата методика за определяне на минимални изкупни цени на тютюна и за тяхното индексиране, те се образуват на базата на пълните производствени разходи, средния добив на тютюн от декар за последните пет години и минималната рентабилност, определена от Министерския съвет.
Трудовите разходи, като елемент на производствените разходи за реколта 2000 г., са разработени на базата на две минимални работни заплати на страната, като са отразени и вноските за здравеопазване в размер на 6 на сто и разходите за социално осигуряване.
При разработване на цените е заложен норматив за производство на ориенталските тютюни от 3 до 5,5 дка, а за едролистните - от 8 до 12. Освен минималната изкупна цена, с която са гарантирани доходите на тютюнопроизводителите, на тях чрез фонд "Тютюн" пряко се предоставя и парична премия.
Съгласно чл. 18а от Закона за тютюна и тютюневите изделия е предвидена възможност за предоставяне и на допълнителни премии с цел подобряване на качеството и насърчаване производството на определени типове и произходи тютюни. Предстои създаването на експертен съвет за развитие на тютюнопроизводството към фонд "Тютюн" с участието на производителите на тютюн, преработвателите и търговците. Експертният съвет ще прави предложение до Управителния съвет на фонд "Тютюн" за размера на квотите, сортовата структура, стратегията за развитието на тютюнопроизводството и минималните изкупни цени и накрая ще вземе предвид и премиите, които се отпускат от фонд "Тютюн".
Държавната политика в областта на тютюнопроизводството е насочена към запазване на държавното регулиране в сектора чрез определянето на квоти, повтарям отново, минимални изкупни цени, премии и целева парична подкрепа, с което максимално да се гарантират доходите на тютюнопроизводителите в планинските и полупланинските райони на страната, където това е основен поминък на населението, живеещо там, и няма друга алтернативна заетост.
Тютюнопроизводителите могат да се регистрират като земеделски производители и по Закона за подпомагане на земеделското производство, съгласно чл. 3 от Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. Въз основа на регистрацията те ползват редица данъчни облекчения при производството на други видове земеделска продукция, с цел създаване на допълнителни доходи от производството и на друга селскостопанска продукция. Регистрираните по този ред тютюнопроизводители се считат за самостоятелно заети лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и нямат право на регистрация като безработни. На тях съгласно чл. 72, ал. 1, т. 3 от деня на регистрацията като земеделски производители по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, или като тютюнопроизводители по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, им се прекратява изплащането на парично обезщетение за безработица, в случай че го получават.
Съобразявайки се с действащата нормативна уредба началникът на Националната служба по заетостта е издал нареждането, изпратено с писмо № 94-00-01-89 от 26 април 2000 г., за което Вие питате, което беше изпратено до районните служби по заетостта, в смисъл, че безработно е всяко физическо лице, което не е пенсионер и активно търси работа, тоест не е заето лице и не получава доход в пари или в натура от упражнявана дейност.
Очевидно лицата, получаващи доходи като земеделски производители и тютюнопроизводители, не могат по закон да попаднат в категорията "безработни" и това е така и по смисъла на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Вероятно Вашите опасения се отнасят до лицата, които са регистрирани, но по една или друга причина не са упражнявали дейност, съответно не са получавали доходи. Тяхната регистрация и произтичащите от това права ще бъдат възстановени в бюрата по труда след актуализиране на съответните регистри, а именно този на земеделските производители и на тютюнопроизводителите. Правителствената политика гарантира законните права и на тази основна група на населението, свързана с традиционния поминък за България - тютюнопроизводството, както личи от отговора на питането, който Ви дадох. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За два уточняващи въпроса има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Моето опасение, господин министър-председател, е, че тези хора упражняват труд, но те не реализират доходи, те нямат доходи. И Вие чудесно разбирате за какво става реч. Няма държава в света и пазарна икономика, на базата на която, затова че си се регистрирал, да не можеш да получиш определени доходи или определени помощи. Тук се прилагат двойни стандарти, защото едно е да се регистрираш в регистъра, съвършено друго е да получиш доход от реализация на труд.
И тук нашето питане с моя колега е именно в тази насока. Защото, забележете, в наредбата, която е изпратена от Министерство на земеделието, е казано, че в регистрите се пишат хора със собственост над 5 дка земя, като изключение се прави за тези, които притежават лозя, овошки и тютюн над 1 дка. Мисля, че е несравнимо да имаш 1 дка лозе и 1 дка тютюн, защото като реализация на доходите това са съвършено различни неща. От една страна.
От друга страна, не можем ние да лишаваме хората, които са без доходи, положили са труд, но ще получат доходите си много по-късно, от право да бъдат регистрирани в бюрата по труда.
И аз искам да Ви попитам като уточняващ въпрос: знаете ли колко от тютюна е изкупен? Защото чудесно е да се създават квоти, това е добре, създадени са, направени са, но колко от този тютюн е изкупен? И знаете ли какви са доходите на семейство тютюнопроизводители, които лишаваме от възможността да се регистрират, от производството и реализацията, да предположим, на добив от 1 дка тютюн?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Масларова и уважаеми господин Мутафчиев! Аз ще отбележа, че тези два ваши допълнителни въпроса по никакъв начин не ги виждам свързани с това, което ме питате, тъй като това колко тютюн е изкупен сега много косвена връзка има с това, което ме питате.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Ама точна.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И би трябвало да подскажете този въпрос в питането, което ми задавате. Аз тук виждам елемент на некоректност. Аз ще ви кажа следното: убедително знам, че една значителна част от тютюна остана неизкупена, една значителна част изкупен тютюн не е преработен и не е получил реализация чрез продажба на крайните изделия.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Значи няма доходи.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това със сигурност го знам. Даже знам нещо повече, че една щета, много по-голяма от тази за производителите, остана в производителите на крайни изделия от тютюн, т.е. в производителите на цигари, тъй като от тях се задържаха много големи количества изкупен, но непреработен и съответно непродаден тютюн.
И при едно следващо запитване мога да ви кажа точно какви са числата, но трябва да се направи съответното проучване по институциите. Иначе всички ще разполагаме така само със съмнения и с непроверена информация. Но това са данните, които мога да твърдя, че са стигнали до мен.
Доходите на едно лице от производство на тютюн варират в много големи граници, тъй като зависи много от това какъв тютюн се разисква. Една е технологията на производството и един е добивът на широколистните тютюни "Бърлей" и "Вержиния". Един е начинът на сушене. Вие знаете, че те се сушат с изкуствени средства и поради това една е доходността при тях и друга е при ориенталските тютюни. Тоест, тази доходност зависи много от вида тютюн. Това, което мога отново да кажа със сигурност, така че пак трябва да се направи уточняване на въпроса и съответната кратка справка. Тя няма да е голяма, тъй като е известен средният добив. Той е величина, с която се оперира в Министерството на земеделието, когато се готвят цените. Вие знаете, че всички тези инструменти на политиката в сферата на тютюнопроизводството, аз отново ще ги напомня кои са те, всички те се опират на няколко изходни данни, т.е. това е и квотата, и минималната изкупна цена, и премията, и целевата парична подкрепа. Всичко се базира на това ключово число - колко е добивът от декар на съответните видове тютюн.
Аз съм съгласен със следната тревога и я споделям напълно, а именно - преструктурирането на тютюнопроизводството от ориенталски видове тютюни към широколистни, предвид на намаленото търсене в световен мащаб на ориенталските тютюни. Тази промяна на структурата на производството кара тютюнопроизводителите да правят допълнителни разходи, тъй като трябва да се инвестира в сушилни. Може би трябва да се променят и други неща, свързани с отглеждането на тютюна, но това обстоятелство създава допълнително напрежение. И аз тук съм съгласен, че ако в следващата година се отрази това изменение в структурата, тогава доходността, тогава трябва да се прецени какво става с доходността от декар, в сравнение например с миналата или с по-миналата година, като се уточни как точно влияе промяната на структурата върху средния доход на домакинство.
За съжаление, аз не съм в състояние убедено да твърдя в момента къде се получават по-високи доходи. И затова също трябва да бъде направена справка, най-вече защото наистина при широколистните цената е по-висока, но пък и трябва да се съобразят и по-високите разходи за тяхното изсушаване.
При един ваш потвърден интерес аз бих могъл конкретно и подробно да направя проучването и да ви снабдя с необходимите ви данни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата госпожа Масларова да изрази отношение към отговора.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Аз не приемам репликата Ви, господин министър-председател, че това е некоректно. Виждате някаква тенденция. Ние много точно сме писали писмото, в което са описани всички нормативни документи.
Тук става реч за това, че в крайна сметка това, което може да стане като пожелание, то не е реализирано. Фонд "Тютюн" за 1999 г. не е изплатил премии. В Пловдивски регион над 70 тона сух тютюн не е изплатен от купувачите. В Смолянски регион - над 100 тона, тоест, хората, които са работили като тютюнопроизводители и само на базата на това, че те са в регистър, ние ги лишаваме от правото да бъдат регистрирани като безработни и да получават съответните социални помощи.
А аз мога да ви кажа, че усреднено, без да влизам в дълбочина колко се получава от декар тютюн, се получава някъде около 400-500 лева на декар годишно. И ако приемем, че едно тричленно семейство се храни от него, горе-долу излиза на тричленно семейство, господин Костов, по-малко от 40 лева на месец. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)
Регистрацията е за който има над 1 дка, не над 5, т.е. стеснена е границата. По тази логика Вие автоматически близо 50 хил. души работещи, които са регистрирани на борсата, ги изхвърляте извън борсата, лишавате тях и техните семейства от социални помощи. И по този начин, естествено, намалявате и безработицата, може би.
Но аз не мисля, че това е целта. Мисля, че тук, това, което Вие казахте, че ще направите проверка, настояваме да направите тази проверка, защото ние по този начин удряме смесените региони, в които има най-голям прираст, в които има най-много деца и реално създаваме затруднения за живота на децата и на семействата в тези региони. А това са български граждани, които считаме, че не би трябвало да бъдат поставени на някакъв друг режим, защото на времето, в онова лошо социалистическо време хората отглеждаха тютюн, за да си добавят към доходите, а сега това е единственото им препитание. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз приемам тази задача и ние ще проверим всички данни, за които трябва да се получи пълна яснота. Освен това аз заявявам още нещо: ние ще направим кръстосано изследване на неизкупените тютюни, т.е. там, където има нанесена реална щета на интересите на хората, ще свържем това с регистрираните безработни, с приложението на наредбата и ще се опитаме да намерим начин за разрешаването на този въпрос, ако се дължи на неизкупените количества тютюн, ще компенсираме в това отношение напълно. (Неразбираема реплика от място на госпожа Масларова.)
Така че това е един полезен дебат. Аз искам да направя заключението, че съм съгласен с Вашите жестове, че това наистина беше полезен дебат.
Освен това обаче искам да внеса и едно уточнение. Все пак си мисля, че много трябва да се дискутира и не трябва от популистки съображения да се отхвърли единият декар тютюн като основание за вземане на решение. Тъй като, ако семейството наистина е тричленно, то няма да остане с един декар. Един декар тютюн е свързан с регистрирането на човека и решаването на въпроса за неговото лично препитание, не за издръжката на цяло семейство. Защото се предполага, че ако примерно семейството е на моята възраст, не казвам за другите, но на моята възраст, ние сме двама души. Двама души нямат нужда от това да бъдат третирани като пълно семейство, а много често вие знаете, за съжаление, твърде често там има и самотни хора, които са останали сравнително млади и продължават да бъдат регистрирани и продължават да произвеждат. За тях всички тези случаи трябва да намерят решене в една ограничителна величина. И затова тя е приета като един декар.
Нека да се направи дискусия. Нека да се види това още веднъж. Аз ще предложа това на господин Венцислав Върбанов. Аз затова си мислех впрочем, че въпросът е за него, защото на него щеше да му е много полезно да бъде тук и да проследи тази дискусия и евентуално да направи дебат по тази величина. Отново да огледа всички тези въпроси, тъй като в никакъв случай досега правителството не е допускало и не желае да допуска и в бъдеще, че си служи с числови маневри, за да съкращава броя на безработните. Такова нещо няма. Ние ще отговорим на очакванията, които се появиха в тази зала след отговора на питането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За процедура има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Преди малко не можах да взема думата за процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямаше Ви в залата.
ЯШО МИНКОВ: Но ето, сега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Затова не сте взели думата.
ЯШО МИНКОВ: Поисках я, може би не сте ме видели. Вие разрешихте от трибуната на Народното събрание на едно лице, известно от онзи така популярен списък на министър Бонев да бълва обиди и клевети по адрес на един народен представител, на господин Жорж Ганчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Яшо Минков, отнемам Ви думата, на основание, че това не е никаква процедура. Седнете си на мястото.

Трябваше Вашите хора да го накажат. Как да не е? От Веселин Бончев нямаше ли обиди? А той какво каза по отношение на него? Вие не бяхте тук, защото като Ви извиках, за да Ви връча писмения отговор, Ви нямаше. Недейте да спорим за очевидни неща. (Народният представител Яшо Минков продължава да говори на изключен микрофон.) Спазвал съм всичките членове и колкото пъти спазвам правилника, винаги Вие сте недоволни и ме упреквате, че се движа по правилника.
ЯШО МИНКОВ: Господин председател, това е абсолютна манипулация и промиване на мозъците. Когато сме имали основание, сме били недоволни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Първият актуален въпрос е от народния представител Пламен Славов.
Заповядайте!
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! В момента в Бюрото по труда - Карлово, са регистрирани 673 лица, освободени от Вазовските машиностроителни заводи в Сопот, които не са получили полагащото им се еднократно парично обезщетение по Постановление № 100 на Министерския съвет от 1998 г. Последният превод, направен към Бюрото по труда - Карлово, за изплащане на еднократното обезщетение на регистрираните безработни лица по това постановление е от 16 март 2000 г. От декември 1999 г. са съкратени от ВМЗ 2622 души. 894 до момента са получили това еднократно парично обезщетение по Постановление № 100 на Министерския съвет.
В момента във Вазовските машиностроителни заводи работят 7254 души. На правителството е известна тежката финансова, икономическа и социална обстановка в община Карлово. Семействата на безработните, в това число и на освободените от Вазовските машиностроителни заводи, изнемогват. Те не могат да осигурят насъщните си ежедневни нужди, свързани с прехраната, здравето и образованието - купуват най-необходимите хранителни продукти на вересия, чудят се всеки ден как да свържат двата края. Затова именно тези пари са от жизнена необходимост за тях.
Ето защо във връзка с това задавам към Вас, господин Радев - като министър на финансите, следния актуален въпрос:
Кога ще бъдат изплатени полагащите се еднократни парични обезщетения на регистрираните безработни лица по Постановление № 100 от Вазовските машиностроителни заводи в Сопот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Надявам се всички вие добре знаете, че правителството взе решение за предприятията, в които се провежда структурна реформа, в резултат на която част от работещите или всички остават без работа, да се подпомогнат финансово с 1000 лв. Това бяха предприятията от така наречения Списък за изолация, който нашето правителство наследи от правителството на Българската социалистическа партия. И точно тези предприятия в процедура на преструктуриране, освободиха част от работната ръка, а в някои предприятия и изцяло. Тогава може би си спомняте, със заем от Световната банка бе формиран един ресурс, който се използваше за такова финансово подпомагане на останалите безработни в резултат на тази структурна реформа. Тези средства постъпваха периодично във фонд "Професионална квалификация и безработица" ("ПКБ") и оттам по установения ред, през бюрата по труда, се разпределяха на онези, които имаха право. Създаден е цялостен механизъм, при това процедурен механизъм, в резултат на което в крайна сметка тези хора получават това обезщетение.
До края на миналата година и началото на тази, тези средства бяха изчерпани и тогава, за да продължим този процес, се наложи правителството да вземе решение, с което да допълни средствата във фонд "ПКБ" от държавния бюджет, от Републиканския бюджет в неговата част "Структурна реформа". Искам да ви уведомя, че с Решение № 332 от 12 юни 2000 г., Министерският съвет взе решение да предостави на фонд "ПКБ" поради временни финансови затруднения на самия фонд, а той би трябвало да взима средства и за тази цел, да предостави средства от резерва за неотложни и непредвидени разходи по Закона за държавния бюджет за 2000 г., в размер на 1 млн. 629 хил. лв. Министерството на финансите преведе сумата от 1 млн. 629 хил. лв. на фонд "ПКБ" на 14 юни 2000 г.
Процедурата по изплащане на обезщетенията след превода от Министерството на финансите до постъпването на средствата по сметките на лицата се контролира от ръководителя на Националната служба по заетостта и включва следните действия:
Първо, фонд "Професионална квалификация и безработица" прави преводи на средствата на съответните бюра по труда, в които са регистрирани тези лица.
Второ, бюрата по труда, до 3 дни след получаване на средствата по предходната точка, следва да преведат парите по банковите сметки на лицата, съгласно изискванията на това Постановление № 100, за което говорим.
Посочените средства са предвидени за изплащане на еднократното парично обезщетение в размер на 1000 лв. на всички регистрирани до 31 март 2000 г. лица в бюрата по труда, включително и на освободените работници и служители от Вазовските машиностроителни заводи ЕООД - град Сопот.
До 31 март 2000 г. в Бюрото по труда - Карлово, са регистрирани 1689 лица, освободени от ВМЗ ЕООД - град Сопот. Изплатено е еднократно парично обезщетение на 1216 души, на останалите 473 души обезщетенията, надяваме се, ще бъдат изплатени между 20 и 30 юни най-късно. Предполагам в най-къс срок от време, защото това е процедурата на паричния оборот, след като те тръгнат от Министерството на финансите, през фонд "ПКБ" и стигнат до самите бюра по труда.
В отговор на Вашия въпрос аз съм убеден, че днес е 16-и, предполагам може би до 20 юни тези хора да получат възнаграждението си. Но в никакъв случай няма обективни причини това да не стане до края на месеца. Ако нещо се забави това разплащане, аз ще бъда убеден, че причините са субективни и ще потърсим какви са точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Има разминаване между тази информация, която на мен ми е предоставена официално от бюрото по труда, и тази, която Вие цитирахте.
Аз днес сутринта отново получих потвърждение на данните, които изнесох - до момента, действително, няма плащания след 16 март 2000 г. Това, което цитирах - тези, които остават неполучили това обезщетение, е цифрата, която е с днешна дата, сутринта на 16 юни. Това са 673 души, които очакват да получат парично обезщетение от 1000 лева. И това са всички хора, регистрирани до 31 март т.г., както е изискването.
На следващо място е важен въпросът за това по какъв начин предстоящите и продължаващи съкращения във ВМЗ ще бъдат финансово обезпечени от правителството и от държавата. Това е също въпрос, който вълнува работниците, техните семейства и синдикатите, и смятам, че оттук нататък трябва да продължат усилията и на вашето министерство, и на Министерството на труда и социалната политика, както и на правителството като цяло този процес да бъде обезпечен финансово, да не се забавя и ритмично всички тези обезщетения, които имат право да получат освободените от ВМЗ работници и служители да бъдат в срок изплатени, защото е ясно, че тези пари, на които те имат право и на които се надяват техните семейства, са крайно необходими, за да оцелеят физически и социално в тежката обстановка.
И в заключение ще кажа, че аз се надявам, че Вие като представител на правителството ще направите необходимото поетите конкретни ангажименти към община Карлово в актуализираната "Програма 2001" да бъдат реализирани, тъй като става дума за разработване и започване изпълнението на програми за алтернативна заетост в райони с нарастваща безработица в резултат на преструктурирането на военнопромишления комплекс, каквато община е Карловската.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин министър, за дуплика имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господи Славов, дали са 473 или шестстотин и няколко не е от съществено значение, защото тези, които към 31 март т.г. са регистрирани - било тази някоя от двете цифри, дори и трета да се появи, точно тези, които са регистрирани, те нямат причина да не получат това възнаграждение. Казах: няма обективни причини. Така че можете да бъдете абсолютно спокоен по отношение на количеството хора, които ще получат възнаграждението. То ще бъде толкова, колкото са хората, регистрирани към 31-ви.
Възможно е тези институции, които дават данните в момента, да са разменили числата при вас и при мен, но това не е съществено, защото казвам: който има право, ще получи това обезщетение.
По-важното е това, което поставихте като въпрос след това - дали по-нататък, следващите евентуално освобождавани работници от ВМЗ ще получат подобно възнаграждение? Никакво съмнение! Просто, моля Ви, казвам на Вас и на хората от Сопот - няма никакви съмнения по въпроса, че може да не ги получат. Разбира се, че ще ги получат, защото предприятието е в този списък, който е приложен към постановлението, и всички тези предприятия при освобождаване на хора от тях ще получат тези възнаграждения. Достатъчно е да бъдат коректни списъците към тримесечието, за което се отнася това съкращение, за да може своевременно да бъдат подадени в бюрата по труда, оттам, разбира се, в администрацията на фонд "ПКБ", който, може би и това трябва да подчертая, е неутрален по отношение на правителството. Правителството не го управлява, това е независима от него институция, но правителството може и с безлихвен заем, и с директно кредитиране да държи постоянен ресурс в "ПКБ", който да обезпечи тези плащания. И аз мисля, че няма да има никакви причини за безпокойство по този въпрос.
Колкото до оздравителната програма на общината - чудесно е това да го чуя, нека тя да работи усилено по този въпрос. С помощта на правителството и на хората, надявам се, в общината нещата много бързо да могат да отидат в посока на допълнителна алтернативна заетост. Разбира се, че помощ в тази посока винаги, когато е необходимо в рамките на закона, ще бъде оказвана и от Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър!
Актуален въпрос към министъра на финансите Муравей Радев от народния представител Михаил Миков относно безмитен внос на сирене.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
И сиренето като петролът вдига много шум около себе си. То сякаш иска да обсеби цялата лодка, то прониква отвъд капака на кошницата и придава на всичко определен вкус на сирене. Човек просто не може да разбере дали яде ябълкова баница или кренвирш, или може би ягоди със сметана. Всичко прилича на сирене! Сиренето има прекалено много аромат! - казал го е един английски класик от миналия век Джером Джером и този израз е изключително съотносим към моя актуален въпрос и затова си позволих да започна с него.
Уважаеми господин министър, на 28 август 1997 г. Вие получавате писмо от министъра на търговията и немедленно същия ден разрешавате вноса на 1100 т краве сирене, известно на обществеността като сиренето "Фета". Това сирене, неговият внос започва още в началото на септември, в първите дни на септември и така то, освободено от ДДС, от мито, от митническа такса, тези 1100 т сирене се пласират на българския пазар в едни изключително скоростни срокове.
Моят въпрос към Вас е защо е разрешен този внос - нещо, което е изключително вредно за българското производство и за българските потребители, бих казал? Какви са тези срокове, в които е реализирана цялата административна процедура и не се ли носи от тях една нездрава миризма на нещо друго, а не на защита на националните интереси и на действия на един министър в рамките на закона и правата му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Ако Вие си бяхте направили труда да отделите по-малко време да обмисляте колко по-оригинално да зададете въпроса си от тази трибуна и за сметка на това бяхте увеличили времето, в което се занимавахте със съдържанието на този въпрос, вероятно малко по-иначе щеше да прозвучи Вашето питане сега.
Вие допускате две много съществени грешки - най-напред пред мен е Вашият актуален въпрос. Вие питате: защо сте разрешили безмитен внос на датско сирене "Фета" през м. октомври 1999 г., господин Миков, и на Вашия въпрос моят отговор е: "Господин Миков, нито през м. октомври, нито през м. септември, нито през който и да е друг месец от 1998 г. аз не съм разрешавал безмитен внос нито на датско сирене "Фета", нито на швейцарско сирене, нито на каквото и да било друго сирене, произведено на земното кълбо". Това щеше да бъде моят отговор на Вашия въпрос.
И сега Ви задавам аз въпрос - желаете ли да отговоря на Вашия оправен въпрос, защото през 1998 г. - отговорът приключи. Вие може би имате предвид една година по-рано. Да Ви отговарям ли за една година по-рано?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Отговорете!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Миков, ако си бяхте направили труда да останете на вота на недоверие докрай, вероятно щяхте да чуете отговора още тогава и днес да не ми задавате излишен въпрос, защото аз тогава много точно и изчерпателно отговорих на същия въпрос. Вие или тогава не разбрахте за какво става дума, или чудесно знаете истината и днес отново поставяте един и същи въпрос не толкова, за да чуете отговора, защото тогава го дадох много ясно, колкото може би отново да се нагнетява една дезинформация, че видите ли, там нещо лошо става, че там миришело на развалено сирене или на нещо друго, което не било в интерес на държавата. Ето сега ще се опитам да Ви убедя, че точно това е в интерес на държавата - 1997 г., юли-август. Това са два възлови месеца, на която година и в които месеци се получи един добре организиран опит, дирижиран при това опит, за създаване на изкуствен дефицит на сирене в България.

Много големи количества сирене бяха умишлено задържани в складовете на едро, умишлено, на някои места, казвам, дори силово. Създаваше се изкуствено неравновесие на пазара на сиренето в България - при увеличено търсене да няма предлагане, с една-единствена цел - непазарно поддържане на висока цена на сиренето. И това, господин Миков, не е в интерес на потребителите. То не е в интерес в никакъв случай на българското население - да му се поддържа с непазарни, насилствени мерки изкуствено завишена висока цена на сиренето. Това беше причината.
Много добре си спомням заседанието на Министерския съвет, на което бяха представени много примери в тази посока от Министерството на търговията, което е ведомството на правителството, което се занимава точно с регулиране на тези процеси. И си спомням много добре, че дори ставаше дума тогава и за яйца, не само за сирене. Но въпросът е конкретно за сиренето.
Тогава беше взето решение да се внесат безмитно 3000 т сирене, за да може да се насити търсенето и да не се създава изкуствена диспропорция между търсене и предлагане. Ето ви една изцяло пазарна мярка, с която се противодейства на този организиран процес на изкуствено завишаване или задържане високата цена на сиренето в България.
Това беше една много правилна пазарна мярка. Аз ви убеждавам, че всеки добър специалист икономист и от вашата група не може да не признае, че това беше добрият ход. Защо? Какво се случи? Малко по-късно 1100 т сирене беше поискано да бъдат... След като имаше решение на Министерския съвет, след като аз бях упълномощен до този размер - 3000 т да освободя от мито, се получи искане от същото Министерство на търговията за безмитен внос от сто на сто държавна фирма, която контролира точно същото Министерство на търговията. Тоест принципалът на тази фирма със стопроцентово държавно участие е Министерството на търговията. Естествено, че веднага ще дам това разрешение по простата причина, че тези мерки трябваше много бързо да бъдат реализирани.
И знаете ли какво се случи? Още с внасянето на тези 1100 т сирене, а не 3000 т, колкото ми бе дадено право да освободя от внос, от митен сбор на вноса, аз още тогава, и Министерството на търговията отчете пълно нормализиране на пазарните отношения в страната. Сиренето от складовете, където беше изкуствено задържано, излезе на пазара и не се наложи дори да се усвои квотата от 3000. Затова бяха внесени само 1100 т, а не 3000.
И знаете ли колко е месечното потребление на сирене в страната? За един месец в България средно се консумира около 3000 т сирене. Тоест с вноса на едномесечната консумация правителството смяташе, че ще регулира въпроса. Не се наложи да се внесе. Една трета от него се оказа достатъчна. Тоест потреблението само за 10 дни извади скритите количества сирене от складовете, нормализира пазара и регулира цената на сиренето по един пазарен начин.
И ако наистина Българската социалистическа партия смята, че едно такова действие, изцяло в защита на потребителите, изцяло в защита на пазарната икономика е неиздържано или е нарушение на правителството или на финансовия министър, аз не бих могъл по по-добър начин да обясня колко далече са от истината.
Смятам, че този път вече отговорих на Вашия въпрос, на Вашето любопитство, надявам се трети път да не го задавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ако продължи да мирише сиренето, ще продължа да го задавам.
Първо. Уважаеми господин Радев, Вие знаете ли, че срещу това сирене същото това дружество, на което сте разрешили, е изнесло около 1100 т българско овче сирене. И на всичкото отгоре е заплатило като компенсация половин милион долара. Знаете ли, че сиренето "Фета" е произведено през 1996 г. и към момента на вноса две трети от неговия срок на годност е изтекъл - един стандарт, който обикновено се отнася по отношение на стоките, произведени в Европа.
Знаете ли, всъщност знаете, вече го чухме на дебата, че там е участвал в борда, към оня момент, а по-късно и съпругата на господин Минев, но тогава зам.-министърът на търговията?
И най-сетне, уважаеми господин министър, наскоро аз прочетох едно изявление по повод на това, че Вие много внимателно следите какво подписвате, за разлика от господин Божков. Знаете ли Вие, уважаеми господин министър, че към онзи момент Вие не сте имали право да подпишете този документ за освобождаване? Защото чл. 50 от Закона за митниците, действащ тогава, позволява в отделни случаи напълно и частично внасяните от държавни учреждения, кооперативни и обществени организации стоки. Става въпрос за търговско дружество, разбира се, със сто на сто държавно участие, което в искането е посочено като държавна фирма. То не е било държавна фирма 3-4 години преди това. Тоест то е търговско дружество. И просто чл. 50 от Закона за митниците може да позволява на една фондация като "Сапио" да се издаде такова разрешение. Но на едно търговско дружество, дори със сто на сто участие, това не е разрешено.
Именно затова си позволих да питам и се страхувам, че мисълта на Джером К. Джером, ще продължи да се отнася към този казус, вече в рамките на прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин министър Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Многоуважаеми господин Миков, аз за сетен път се убеждавам, че имате проблем с годините. Започнах с това - с това ще завърша. Вие бъркате 1997 и 1998 г. втори път непростимо днес от тази трибуна. Най-напред сгрешихте, казах Ви защо. И би трябвало да изчерпя отговора си с това, което в началото Ви казах - не, и да приключа въпроса.
Къде е Вашият проблем с годините? Отново 1997 г., отново 1998 г. Вие сега тук твърдите, че моят заместник-министър Пламен Минев, съпругата на когото работи в Министерството на търговията по онова време, е била в борда на предприятие "Булгарик", което е сто на сто държавна собственост. Да, ама не. Защото една година по-късно става това, за което Вие твърдите. Значи там може би обърквате нещо във връзка със заповедта, която съм подписал. Там изходящият номер завършва с 98. Да не би това да Ви е дало основание да смятате, че става дума за 1998 г.? Малко по-надолу пише месеца и годината - 1997. Та в този месец и тази година - 1997, е изцяло в правата на финансовия министър да освободи митни сборове, онова, което сметне за целесъобразно по действащия тогава Закон за митниците, не по новия, който действа една година по-късно. Тук е проблемът ви с годините. Това е първо.
Второ. Самата госпожа Минева по това време няма нищо общо с това предприятие. А една година по-късно тя е избрана за член на Управителния съвет на това дружество по простата причина, че принципалът - Министерството на търговията, осъществява присъствие в този борд точно като принципал. Сега ще ви дам един "Държавен вестник", в който фигурира съставът на новия Управителен съвет и то една година след като тази операция по вноса на датско сирене, за което говорите, бил осъществен.
Сега - какви параметри, господин Миков, има това сирене? Нали сам се досещате, че не е работа на министъра на финансите да следи параметрите.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Има финансови ревизии.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз Ви моля още веднъж да разделите малко нещата. Това е Министерски съвет, има толкова министри, всеки си има ресор. Ако Вие имате някакви претенции към качеството, към срока, към срока на годност или нещо друго по отношение на това сирене, тук има човек от Министерството на търговията, задайте му въпроса, той ще ви отговори абсолютно точно, сигурен съм в това, параметрите на тази сделка, която то осъществява по свое предложение и със своя държавна фирма.
Аз ви казах това, което засягаше министъра на финансите. И наистина смятам, че ако най-после сте разбрали за какво става дума, ако успеете да преодолеете този проблем - годините, ако го преодолеете, то тогава всички други отговори от само себе си идват и няма да губим време нито на народните представители, нито, предполагам, на българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Драгомир Драганов относно прекратяване на трудово правоотношение с Величка Миланова - началник на "Инспекторат по образованието", Велико Търново.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, добре дошъл в залата след едно тъй дълго отсъствие. Мисля, че доста народ Ви чака и гори от нетърпение да си общува с Вас. Аз съм един от тези хора.
На 7 март 2000 г. госпожа Величка Миланова - началник на "Инспекторат по образованието", печели конкурс за съответната длъжност. Вие веднага реагирате - на 10 март същата година издавате заповед за назначаването й, на която обаче не знам защо пишете: "Да! За един месец". И наистина, един месец по-късно, на 11 април Вие издавате втора заповед, с която прекратявате трудовото правоотношение с Миланова, с мотива, че е изтекъл уговореният срок на договора. Надявам се, дотук всичко е точно.
Моят актуален въпрос към Вас е: толкова ли е богато Министерството на образованието и науката, че да може да си позволи командироване на 7 души комисия, за да проведат конкурс за назначаване на един човек само за един месец?
И, второ, какви са всъщност, ако можете да ми ги кажете, реалните причини за уволнението на госпожа Миланова? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Драганов, ще отговоря на Вашия въпрос, той е написан, но преди това искам да кажа, че през март бяха проведени изпити за ръководители и началници на регионални инспекторати по образованието за цялата страна - не само във Велико Търново, а за цялата страна.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Конкурси, не изпити. Конкурси.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Конкурси, но те бяха и изпити, тестове и т.н.
Искам да кажа, че комисия от 7 човека не е ходила в Търново, а отделните хора, които искаха да се кандидатират за съответния пост - шеф на регионалния инспекторат, бяха в София. Така че не е пращана никаква комисия във Велико Търново. Всичките бяха разпределени по отделни дати и се изпитваха в София от 7-членна комисия, от която комисия имаше и представители извън министерството. От 7 човека 3 души бяха извън министерството, 2 по мое настояване бяха от Софийския университет, които дотогава не бяха участвали в провеждане на изпити за регионални инспектори. И това внесе известна по-голяма обективност и по-голяма компетентност, тъй като едната от тях е декан на Педагогическия факултет, а другата е известният доцент Жулиета Савова. Имаше и директор на едно училище извън министерството.
Двете кандидатки, за които става дума - Миланова и Крушева, получиха от комисията почти равностойни оценки. Разликата е около 4-5%. Максималният брой точки бяха 270, едната получи 241-242, не съм точен, а другата получи 230 и няколко. Разликата е в десетина-дванадесет точки.
Тук обаче искам да кажа, че съгласно действащия Кодекс на труда този, който бъде избран от комисията и получи най-много точки по съответната система, се назначава на съответната длъжност. Въпросът е, че по новия Закон за държавния служител - и така е в много други държави, аз също исках така да стане - е в право на министъра, съответно на този, който отговаря за образованието, да има няколко кандидати, които имат много близки, почти еднакви бележки, тъй като това все пак е преценка в рамките на половин, един час, час и половина, да има право от трима души, които са класирани над определения минимум 175 точки, да избере след събеседване, след интервю, както се прави навсякъде, дадения кандидат. За съжаление, Кодексът на труда - тогава още не беше влязъл в сила Законът за държавния служител, а сега вече е в сила, ми дава право от трима души, които имат над определения минимум, да избера подходящ човек след съответен разговор - или с мен, или с мои сътрудници.
Госпожа Миланова беше назначена за един месец. Така бяха назначени за срок от един до четири месеца всички инспектори в страната. Работата е там, че доста инспектори се смениха и трябваше да се преценят техните делови качества и да се прецени отношението на обществеността в съответния регион към дадения инспектор, който играе много важна роля и е ключова фигура. Това бяха съображенията всички да бъдат на временни договори.
Освен това, това, което не е писано в протокола, всички кандидати, а те бяха по няколко човека от съответния регион, минаха през психологически тест. От Института по образование там имаше специална комисия, която не дава числена оценка, но дава преценка за някои психологически характеристики на съответния кандидат. Работата е там, че госпожа Миланова имаше по-ниска преценка за нейните психологически качества, сдържаност, отношение, комуникативност, рефлекси и т.н., отколкото другата кандидатка. Това бяха съображенията да бъде съответно назначена по Кодекса на труда съгласно формалните искания. Но от друга страна Крушева, която е била преди това три години и се ползва с доверието на учителите, там имаше най-малко 15 или 20 директора от Великотърновския регион, които държат на нея и смятат, че тя се е проявила добре. И действително в София към Централния училищен инспекторат нямаше никакви сигнали за нейната предишна дейност и заслужава също да бъде назначена на този пост.
Междупрочем, аз изпратих началника на Главния училищен инспекторат господин Стойчев в Търново. Той поговори и с двете кандидатки. И госпожа Миланова, след като Крушева е назначена, беше назначена, не е останала без работа, тя е вторият човек в Инспектората, за началник отдел. Така че мисля, че и тя е трудоустроена правилно. Към нея е постъпено не съвсем сурово, постъпено е напълно нормално. Смятам, че с това грешка не е направена. Още повече, че оттогава досега няма никакви възражения от страна на учители и директори във Великотърновския регион.
Това бих могъл да отговоря. Тук в този дух е написан и отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драгомир Драганов има думата за реплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, аз първо Ви благодаря за спокойния тон, с който изложихте отговора на моя актуален въпрос. Тъй като измина доста време, откакто аз съм го задал, аз също направих някои мои, лични проучвания и се оказва, че в голяма степен информацията, която Вие изнесохте, съвпада с тази, която аз получих.
Разбира се, аз не мога да не изразя учудването си поне в два аспекта:
Първо, защо тогава се прави конкурс? Вие сте дългогодишен университетски преподавател и знаете много добре - който печели конкурса, той остава. Защо се прави конкурс, а след това се оказва, че може да се избира между класиралите се близо един до друг? Вярно е, че те са близо.
Второ, какви са тези тестове? В кой закон, в кое разпореждане има изискването за тест? Доколкото знам, има строго определени специалности, в които трябва да се държат някакви психологически тестове, но учителската професия не е сред тях или въобще системата на народната просвета не е сред тях по ред причини. Няма да ги коментирам.

И все пак, знаете ли, аз може би нямаше да ви занимавам с този случай, ако не ми беше попаднало едно интервю на господин Пламен Радонов в местната великотърновска преса. Вижте какво казва този ваш сегашен колега, а преди това мой, или какво казва репортерката, цитирайки неговите думи: "Радонов обаче разкритикува действията на областното партийно ръководство". При демокрацията областното партийно ръководство ли назначава този и онзи? И защо? Ето какво е казал господин Радонов: "Безсмислен беше конкурсът за началника на регионалния инспекторат към Министерството на образованието и науката. Лично аз преди време предложих на този пост Даниела Крушева".
Извинявайте, господин министър, това е срамота, ако е така. Значи понеже той е предложил въпросната дама, не трябва да се прави конкурс, защото той е представител на партийното ръководство! Как бихте обяснили тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата за реплика министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Драганов! Специално този великотърновски вестник не съм чел и не знам за тази статия, че господин Радонов си е позволил да напише, че той е назначил госпожа Крушева. Аз даже не познавам господин Радонов. На Вас Ви вярвам, но даже не познавам господин Радонов. Искам да Ви попитам той какъв е?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Заместник-министър на отбраната!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Добре, но аз не познавам всички заместник-министри. Нито пък той ми се е обаждал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не искате министър Димитров да носи отговорност за думи на други хора, нали?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Но той е заместник-министър!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Но той въобще не е говорил с мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И какво като е заместник-министър? Вие нещо бъркате. Вие карате по партийния ред на БСП. Господин Димитров не отговаря за никой друг член на правителството, нито пък за СДС.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Преценката за госпожа Крушева и госпожа Миланова беше направена само въз основа на това, което стана в Министерството на образованието и науката и на съответни данни от Инспектората, от директори на гимназии и учители от Великотърновския регион. Така стои въпросът.
Професор Драганов, понеже Вие поставихте въпроса за психологическия тест, че не бил регламентиран, да, така е, но не е регламентирано също така и да не се провежда психологически тест.
А що се отнася до това дали учители или ръководители на инспекторати трябва да имат определена психологическа характеристика, аз смятам, че е много важно. Много е важно, защото те работят с най-много хора. И както виждате, те непрекъснато са под обстрела на цялата общественост. Тоест, един ръководител на регионален инспекторат трябва да бъде много качествен човек и от гледна точка на неговата психологическа характеристика и начина, по който той ще води съответния диалог с учители, директори и прочие. От него зависи назначаването и уволняването на хората в дадения регион, от него зависи цялата политика на Министерството на образованието и науката, оптимизирането на училищната мрежа и т.н. Така че човек трябва да има определени качества и ежедневно трябва да ги доказва.
А това, че има малка разлика в полза на госпожа Миланова, аз съм съгласен, това е точно така, но тази разлика е незначителна. Докато в много други региони много други хора, които се явяваха, не можеха да издържат даже 175 точки и те отпадаха. Тук става дума за двама, според мен, качествени хора и дали ще се избере единият или другият, не може да се допусне никаква грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Стефан Нешев относно Заповед № РД 14-50 на Министерството на образованието и науката.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Професор Димитров, имам няколко основания, които ми дават повод да Ви задам този въпрос.
Първото ми основание е, че Ви намирам за диалогичен човек, който може да разсъждава и с когото могат да се водят разговори. Това не е комплимент.
Второто ми основание е, че заповедта, която сте издали, е въз основа на едно решение на Общинския съвет в Пловдив, взето с 27 гласа от 51 общински съветници, почти 50 на сто. Вие знаете обаче, че както парламентът, така и общинските съвети са представителна демокрация, не пряка демокрация. Срещу нея стои подписката от 401 родители, като в моите представи това е гражданското общество, това е пряката демокрация.
Искам да Ви декларирам, че изпитвам уважение и то искрено към кмета на Пловдив д-р Чомаков, както и към заместник-кмета, персонално отговарящ по тези въпроси, господин Атанас Бадев. Разбирам техните финансови притеснения - на общината, а и на редица други общини. Разбирам и това, че те са задължени да изплащат приоритетни разходи, в които влизат заплатите на учителите.
Искам да споделя с Вас, а и Ви предлагам - вече има такъв прецедент, с министър Нейков бяхме на една такава среща в Пловдив, където поканихме засегнатата част от гражданското общество да изложи проблемите си, водихме откровен разговор, в резултат на което днес беше решен проблемът. Благодарих и на министър Нейков, и на колегите си по този въпрос. Можем да отидем с Вас на една такава среща, да поканим кмета, да поканим заместник-кмета, да поканим една представителна извадка от родителите и да търсим оптимално решение. Защото аз дълбоко вярвам, че това решение е палиативно. То решава нещата за тази година. Дори, ако трябва да направим една кампания за търсене на средства, за да може този текущ въпрос да се реши, но да не оскърбяваме това, че училища с традиции, дали култура, дали познания на редица деца, вече големи граждани на Пловдив, ще бъдат ликвидирани по моему поради липса на средства неоснователно.
Затова аз си позволявам да Ви попитам: бихте ли преразгледали заповедта си, ако това отговаря на обществения интерес на този град и на образователната система? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нешев, аз съм готов да преразгледаме нещата. Но дължа да обясня на народните представители, че решението за издаването на тази заповед не изхожда от Министерството на образованието и науката. Инициативата си е от Пловдив, от общинските власти и ние спазваме Закона за народната просвета. Това го знаете. Двадесет и седем от 51 не е абсолютно мнозинство, но така или иначе трябва да бъдат половината от 51. Така че те предлагат.
А има и втори един момент, който е много съществен. Общинските власти в Пловдив казват: закрийте го, тъй като иначе вие ще поемете издръжката на всички тези училища, учители и т.н. Ние сме готови да изясним работите с обществеността в Пловдив, с общинските власти, ако имаме споделена отговорност. Но, ако трябва всичко да бъде поето от Министерството на образованието и науката, без общината в Пловдив да има каквито и да било грижи за тези училища... Ние винаги ще разгледаме нещата, ако трябва отново, още повече, че това е питане от народен представител. Може би аз ще изпратя нова комисия от Главния училищен инспекторат, за да види нещата в Пловдив, но ще Ви помоля при положение, че общинските власти в Пловдив не са съгласни с тези 400 и няколко подписа, тогава аз не мога да направя нищо друго, освен да препотвърдя заповедта.
Друг изход няма. Защото по същия начин на много други места общините казват следното нещо: господин министър, задръжте училищата с маломерен брой ученици в паралелките, но вие поемете по-нататък финансовата издръжка на тези училища. А това означава изключително големи натоварвания за министерството. Ние просто не сме предвидили в бюджета тези средства.
Така че, господин Нешев, това мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви. Аз искрено Ви благодаря. Даже може би ще проявя малко дързост: аз Ви предлагам заедно да отидем в Пловдив. Ще поканя лично аз кмета, заместник-кмета, ще поканя част от родителите, ще дебатираме. Дори съм готов да се обърна с инициатива към пловдивски бизнесмени да помогнат със средства за този критичен период. Напълно съм съгласен, не искам да обременявам министерството, знам за приоритетните разходи, споделям отговорността Ви. Но ако намерим по-доброто решение, нека да бъде в полза на обществото, а не на една временна мярка.
Отново казвам: благодаря Ви за това, което казахте. Ще Ви предложа една среща в Пловдив, надявам се, че няма да ми откажете.
Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Драгомир Драганов относно проверка в Дом за деца и юноши "Ран Босилек" в София.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Димитров, между другото Вие дадохте една много добра идея с психологическите тестове. Казвате, че там, където те не са забранени, следователно могат да се провеждат. Може би трябва да помислим за психологически тестове за министри. Аз се опасявам, че не всички биха ги издържали толкова успешно, колкото служителите от поверените Ви регионални инспекторати.
А сега на въпроса. В повереното Ви министерство многократно са постъпвали сигнали за груби нарушения и злоупотреби в Дома за деца и юноши "Ран Босилек" - София. На 1 февруари 2000 г. Вие лично сте разпоредили проверка на тези сигнали. Четири месеца по-късно по мои данни тя не само не е завършила, но дори не е и започвала. Във връзка с това, ако е вярна моята информация, моят актуален въпрос към Вас е какви са причините въпреки Вашата изрична заповед проверката на сигналите за нарушения и злоупотреби да бъде забавена и не смятате ли, че по този начин, забавяйки проверката, на евентуалните нарушители и злоупотребители се дава възможност да прикрият своите нарушения и злоупотреби? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Драганов! Преди да направя коментар, ще си позволя да ви прочета отговора, който е съставен: "Директорът на Дом за деца и юноши в начално училище община "Илинден" е назначен за временно изпълняващ длъжността през м. декември 1997 г. След успешно издържан конкурс през м. юли в 1998 г. е назначен отново директор на трудов договор по чл. 67, т. 1 от Кодекса на труда. През периода от м. юни 1998 г. до м. май 2000 г. на Дома са извършени 7 проверки, тоест не е останал без контрол даже и когато аз съм министър, от които една цялостна със заповед на министъра от 19 януари миналата година, в която са включени експерти от МОН и началникът на Инспектората в София.
Изготвени са всички проверки и констативни протоколи и за резултатите са уведомени съответните страни. Не са констатирани нарушения, които дават основание за дисциплинарно наказание на директора.
През същия период са извършени много финансови проверки от Държавен финансов контрол, от Водоснабдяване и канализация, от Електроснабдяване, както и три финансови проверки от Християнския детски фонд на Великобритания - през м. януари 1998 г., м. март 1999 г. и м. февруари т.г., на извънбюджетната сметка на Дома и изразходването на даренията.
На 1 февруари 2000 г. не е разпореждана проверка със заповед от Министерството на образованието и науката, тоест аз я потърсих, такава заповед не съм издавал, нито пък съм подписвал, нито пък някой от заместник-министрите е подписвал. Така че този сигнал като че ли не е много достоверен. В момента обаче въз основа на някои Ваши бележки, с които успях да се запозная, се прави сериозна проверка в този Дом за деца и юноши с начално училище и вероятно ще има и ревизия от Централния инспекторат с главен инспектор Чуруков. Прави се ревизия и от Столичния инспекторат. Тоест има две комисии, които проверяват този дом - от страна на Софийския регионален инспекторат и от страна на Министерството на образованието и науката.
Това е, което бих могъл да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! При това положение аз ще изчакам да приключат и тези две проверки. Искрено се надявам, че ще бъдете така любезен да ме запознаете с резултатите от тях, за да не се опитваме да подвеждаме случая в някакви извънучилищни посоки. Дай Боже, проверките да завършат в срок, дай Боже да бъдат обективни, дай Боже да бъдат позитивни. Аз не съм заинтересован което и да е учебно заведение в Република България да бъде изваждано на показ с някакви злоупотреби, нарушения и т.н. Обратно, моята заинтересованост е всяко едно училище да излиза чисто, свято и неопетнено, така както е в традициите на българското образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Станка Величкова относно състоянието и перспективите на оптимизирането на учебната мрежа в системата на средното образование за учебната 2000/2001 г.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Всички ние знаем, че оптимизирането на учебната мрежа е много сложен и много труден процес, който се нуждае от далновидна държавна политика, свързана както с най-доброто от традициите на българското образование, така и с гарантиране на конституционните права за равен достъп до образование, респективно за задължително обучение до 16-годишна възраст. Държавната политика за оптимизиране на учебната мрежа следва същевременно да даде възможност и да осигури условия за един качествен образователен процес. Ние всички знаем ниската финансова осигуреност на системата на средното образование - 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт за 2000 г., най-ниският дял от последните десет години. Знаем и за съжаление обективното намаляване на децата поради демографския срив. Това са два основни фактора, които още повече изискват далновидна, мъдра политика.
Ето защо аз смятам, че законодателят абсолютно правилно е дал възможност чрез Министерството на образованието и науката откриването, закриването и преобразуването на общинските училища и обслужващите звена да се решава в съчетание с общинските съвети, които, разбира се, познават специфичните условия и потребностите на своя регион. Но винаги при диалог с министъра на образованието, защото той контролира всички видове и степени училища, респективно издава заповед за закриване или преобразуване на учебното звено.
Подготовката на новата учебна година, господин министър, Вие знаете, че е пряко свързана и с процеса на оптимизиране на учебната мрежа, с гаранции, че учениците от закритите или преобразуваните училища няма да бъдат отпаднали, тоест, че ще бъдат обхванати в други училища. Ето защо Вие разбирате, че моят актуален въпрос е продиктуван от грижата за новата учебна година и затова Ви питам какво е състоянието и перспективите на оптимизиране на учебната мрежа в системата на средното образование за учебната 2000-2001 г. и по-конкретно, до този момент какъв е броят на закритите и преобразуваните училища, какви са възможностите за учениците да продължат образованието си, както и въпросът с трудовата заетост на педагогическия и непедагогическия персонал от закритите и преобразуваните училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Величкова! Тук е приготвен един отговор на Вашия въпрос във вид на таблица. Тя е около 13 страници и аз искам да Ви я дам, за да може да я ползвате. Тоест, на последната част на Вашия въпрос е отговорено там - в тая таблица е дадено всичко, което е станало от 1 януари до сега. (Министър Димитър Димитров предава материала на народната представителка Станка Величкова.)
Демографският фактор е проблем, който влияе неблагоприятно върху структурата на училищната мрежа. Но трябва да се има предвид, че този демографски фактор се проявява не в годината на раждането на децата, а след 8, 10, 12 години, когато те са вече в училище.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Така е.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Така че това натрупване е създадено не в 1999-2000 г., а е създадено още от 1987, 1988, 1989 г. и това много ясно е преценено. И това, че непрекъснато намалява младото население на България също е факт, но то не се дължи на някакви конюнктурни обстоятелства сега, а това е натрупване.
Искам да обърна внимание на народните представители върху някои неща, които съм казал и по-рано. Не трябва да съществуват слети класове в прогимназиалния етап. Това се отразява неблагоприятно върху образованието на децата. Не може да преподават учители, които са специалисти по даден учебен предмет, по съвсем други предмети. Това е също неблагоприятно обстоятелство. Особено негативно е такова организационно решение за учениците от седмите и осмите класове, където този процес се отразява пряко върху техните възможности за постъпване в профилираните специални гимназии и професионално-технически гимназии.
Искам да съобщя в Народното събрание, че в момента броят ученици към броя учители в страната е 11,2 към 1. Тоест на един учител се падат 11,2. Такова разточителство на средства, при което един учител обучава средно 11,2 ученика няма даже и в Съединените щати. Подобно е положението - само че по този въпрос няма да Ви отговоря сега, тъй като е във връзка с висшето училище - подобно е положението и в много висши училища в България. Ние имаме повече преподаватели, тоест броят на студенти и на преподаватели е по-голям, отколкото в Англия, Щатите или Германия. До такива абсурди стигаме и говорим, че имаме една целесъобразна мрежа.
Голяма част от оскъдните в момента ресурси на Министерството на образованието и науката се изразходват за заплати и поддръжка на неефективно поддържани сгради, за отопление на сгради, в които няма повече от 20 ученика, за квалификация на учители и т.н. Разходите за обучение на един ученик в такива неефективни училища е 4 до 5 пъти по-висок, отколкото в едно нормално училище. Първо се дава по-некачествено образование и, второ, икономически неизгодно е поддържането на такова училище. Съществува единствената възможност или да бъдат закрити, или да бъдат преобразувани в училища, без да се налага обаче учениците да пътуват твърде далеч до най-близкото разумно училище.
Най-важните акценти при оптимизацията на училищната мрежа са:
- образователни - гарантиране на по-качествено обучение, каквото в условията на слети класове не може да се постигне;
- икономически - най-рационално използване материалните, кадровите и финансови ресурси;
- социални - доколко това е възможно училището като духовно средище на дадено населено място да бъде запазено.
Процедурата за промяна в училищната мрежа е регламентирана в Закона за народната просвета и в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Министърът на образованието, въз основа на правилника и на закона, има право да закрива, преобразува и открива училища, детски заведения и други въз основа на предложение на общинските власти и то мотивирани, след като тези предложения на общинските власти бъдат подкрепени със становища на съответните регионални инспекторати по образованието. При спазване този принцип на децентрализация Министерството на образованието и науката следи за законосъобразността на актовете, въз основа на които се издават заповеди за откриване, закриване и преобразуване на училища. Обикновено всяко едно предложение на общинските власти - не обикновено, а това си е правило - се разглежда от комисия от 9 до 12 експерти в Министерството на образованието и науката, които разглеждат всички съображения за такава трансформация и често пъти се изпращат комисии на място, които да преценят дали изнесените данни са достоверни. Искам да кажа, че няколко пъти констатираме разхождения между наши данни, данни на регионалния инспекторат и данни на синдикалната организация. Прави се проверка наново и се установява какъв е точният брой на ученици, на класове и състоянието на сградата, където се провеждат съответните занятия.
В таблицата, която Ви е представена, са дадени точно кои училища в кои населени пунктове, но аз тук ще дам една обобщена характеристика. До 31 май са настъпили 290 промени в училищната мрежа в България, от които 253 в общинските училища и обслужващи звена и 37 - в държавни училища и обслужващи звена.
Уважаема госпожо Величкова, надявам се разбирате, че оптимацията на мрежата от училища и обслужващи звена не може да бъде реализирана без това да се отрази на числеността на педагогическия и непедагогическия персонал. Аз отчитам факта, че има вече доста хора, които са освободени от работа. Но също така не е и целесъобразно, както Ви казах, данните за брой на ученици на един учител. Икономически не е издържано, нито път от гледна точка на тяхната работа.
Ако имате някакви други въпроси относно по-нататъшната наша политика - тя ще бъде съобразена със закона. Ако трябва ние ще преразгледаме някои наредби, които касаят минималния брой на ученици в една паралелка, която трябва да съществува, както и минималният брой паралелки, от който ще се съставя едно училище, и на тая база да се провежда по-нататъшната политика на Министерството на образованието и науката. И въпреки всичко, без предложение от страна на общинските власти, както казах на господин Нешев, и на кметовете на градовете, за които се отнасят всички въпроси, свързани с техните бюджети, тъй като към Министерството на образованието и науката са дадени около 800 училища, а останалите до 3 хил. и 100 се издържат от общините, там положението е много сериозно. Знаете, че имаше и стачки, тъй като някои общини не могат да реализират заплати на учителите. Ние трябва да се съобразяваме с възможностите на общинските бюджети и с начина, по който те планират общинската мрежа от училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Димитров.
За реплика има думата госпожа Станка Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз съм съгласна с Вас, че проблемът за оптимизирането на учебната мрежа, особено свързана с демографския срив, изкристализирва обикновено след няколко години. Така че, задавайки Ви този въпрос, още в изложението аз не съм помислила нито за секунда, че процесът започва от момента, в който Вие сте станал министър. Напротив. Този процес плавно - правилно или не - е започнал отдавна, от доста години насам.
Мисълта ми е обаче е друга - че именно, съобразявайки се с демографския срив, съобразявайки се с ограничените финансови ресурси на държавата, на общините, на министерството, действително трябва да се помисли за една още по-далновидна - пак повтарям - и конкретна държавна политика. Аз смятам, че това, което Вие подхвърлихте, макар и накрая, свързано с евентуални промени в наредбите, сигурно ще трябва да се преосмисли. Навярно наредбите се нуждаят от подобна актуализация. Законодателно това е добре уредено по моя преценка, но в наредбите има какво да се пипне.
Имам една препоръка, която се осмелявам да Ви направя, че поради този финансов недостиг общинските съвети често пъти са принудени да стагнират нашата учебна мрежа и не само по отношение на училищата, но и по отношение на обслужващите звена. Обръщам Ви внимание, че много общински съвети са на път да вземат положително становище за закриването на междуучилищните центрове за професионално образование. А Вие знаете, че те са особен вид училище. Те влизат в общия учебен процес на професионалното образование.
Затова Ви моля настойчиво, когато имате такива предложения, много внимателно да ги огледате, и не само това - да проведете диалог с кметовете и в никакъв случай да не допуснете закриването на тези междуучилищни центрове за професионално образование.
Оттам нататък учебната година смятам, че ще започне с необходимата подготовка и свързана с тези наредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз благодаря на госпожа Величкова. Записах предложенията. Друго не мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сигурно ще имаме време за още един актуален въпрос.
Има думата народният представител Александър Каракачанов да развие актуалния си въпрос.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, обръщам се към Вас във връзка с един въпрос, който според мен е по-скоро по причина на едно недоразумение във Вашата администрация и се надявам, че може би Вие вече сте го решили и тук от трибуната ще подкрепите този факт. Надявам се, защото той просто не е политически, той е съвсем човешки и се касае да не се загубят едни средства, които на всички са ни необходими.
Какво имам предвид? С изходящ № 13 от 8 март 2000 г. Вие сте получили от Дома за деца и юноши в село Бързица, община Провадия, информация, с която сте запознат със странната ситуация около закриването на Дома за деца и юноши в същото село.
Първото, което е, че със закриването на дома автоматично ще бъде затворено и основното училище в село Бързица, което е на 15 км от град Провадия, и ще доведе до окончателното изселване на малкото останали млади семейства.
Но по-странната ситуация е в следния факт. Домът е редовно спонсориран от 1993 г. насам от благотворителна организация от Великобритания "Солтмайн тръст". Това спонсорство се изразява в подарък на автобус с 53 места марка "Форд", основни ремонти на помещения, деление на легла и много други неща. Именно тази регулярна помощ е станала основа взетото решение от 2 август 1999 г. за закриване на дома - това е предишно решение - да бъде отменена малко по-късно със заповед на предишния министър, Ваш колега - Веселин Методиев. Междувременно обаче, след това процесът на спонсориране продължава от страна на горепосочената организация и е факт построяването на изцяло нов корпус - абсолютно цял нов корпус. Аз лично бях там и го видях, прекрасен корпус, като общата цифра на направените строително-монтажни и други работи е в рамките на 52 хил. английски лири стерлинги или нещо около 160 хил. деноминирани лева. Това е огромна сума за този дом. Равнява се на неколкогодишната издръжка, ако не се лъжа, на същия дом и т.н.
Нещо повече. "Солтмайн тръст" предвижда да вложи още 15 хил. 400 английски лири стерлинги за спортни площадки, ремонт на старото общежитие и т.н. Независимо от това - пак повтарям, надявам се да е по някакво недоразумение - Вашето министерство взема решение да бъде закрит Домът за деца и юноши в село Бързица. Отново взима решение, след като веднъж вече е било отменяно, което означава унищожаване на всичко направено от горепосочената спонсорска организация "Солтмайн тръст".
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е:
1. Не считате ли, че би било пълно прахосничество да се закрива заведение, на което току-що е направен цял нов корпус, като инвестицията е от немалката сума от 51 хил. 800 лири стерлинги, което, както казах, се равнява на близо 160 хил. деноминирани лева?
Вярно е, че това не са държавни пари, но те са дадени на българските деца и означава ли, че трябва да бъдат изгорени...?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Да, свършвам, само две изречения.
2. Не се ли нуждае министерството от 15 хил. лири стерлинги, които се предвиждат за допълнителни инвестиции, още повече, че споменатата организация е доказала, че не лъже, когато обещава?
И последно, как според Вас ще погледнат други евентуални спонсори, които виждат отношението към тяхната благотворителност от страна на българската администрация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър Димитър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Накратко ще Ви отговоря. Няма такава заповед. Въпросът с Бързица не е решен от МОН.
Така че това е отговорът и Вие се безпокоите напразно.
Но тъй като дадохте някои подробности по отношение на дома - че са дадени 51 хил. паунда и след това още 15 хил. - тук Вашите основания не са много убедителни и ще Ви кажа защо.
Първо, това е една лека постройка, това е не масивна постройка.
Второ, тази постройка не се използва.
Трето, там има 4 деца. Направена е проверка. Така че тези доказателства за това, че са дадени изключително много пари, че е направено нещо...
И най-накрая тази постройка, тези пари, които са дадени от страна на една английска религиозна организация, тъй като тя е такава, тя не е сключила договор, нито ние, МОН е поело някакво обезателство, някакви задължения с тази английска организация. Чисто и просто тя отива в общината и сключва договор. Така че тук става дума за общинско училище и договорености между общината и тази организация от Англия, която дава средства, които ние изобщо не сме проверявали, нито имаме съответна документация за тези средства.
Действително има такава постройка, действително са направени тези вложения. Въпросът е, че останалата материална база и постройката, която е направена с дадени пари от англичаните, е празна. В момента останалата база не съответства на функциите на такъв дом. Лоши са битовите и хигиенни условия на живот. Тя е общинска собственост. Няма възможност за нормален учебен процес. Броят на учениците е малък. Аз одеве така отговорих и на госпожа Величкова в общ план. В училището в Бързица се обучават 35 деца, от които 31 са от дома и само 4 деца са от селото, което не позволява съществуването на училище в това село. Само 4 души са от това село. А във Варненска област съществуват още 2 дома за отглеждане и възпитание на деца. В момента в тази лека постройка не се пренасочват деца от старата сграда.
Ние казваме така: ако решим да го закриваме, тъй като още няма решение на министерството, както казах в началото - този въпрос ще бъде разгледан по-нататък - но, ако бъде закрит този дом заедно с началното училище, сградата ще бъде предоставена на общината. Това е общинска собственост, тя не е държавна собственост.
Накрая, ще кажа, че Министерството на образованието и науката благодари на "Солтмайн тръст" и на всички дарители, които подпомагат домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, но би трябвало, когато има такива благотворителни организации и след като накрая те пак идват до министерството, да съгласуват тяхната дейност с нашето министерство.
Пак отговарям, ние нямаме отношение. Това е направено преди 2 или 3 години, със знанието на общинските власти, без да бъде уведомено Министерството на образованието и науката и да имаме някакви договори, някакви формални основания да поддържаме такова строителство.
Доколкото знам, "Солтмайн тръст" е някаква евангелистка организация.
Това е, господин Каракачанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (независим): Господин министър, казах, това не е политически въпрос и се надявам на Вашата безпристрастност и чувствам, че вероятно има такава у Вас.
Все пак, много настоявам, проверете, ако трябва може би лично Вие, министърът няма основание да ходите чак до Бързица, но изпратете достатъчно обективно и оторизирано лице, което да види за каква сума пари става дума, защото, пак повтарям, сумата, която аз знам и която е по документи, става дума за 50 хил. лири стерлинги. Освен това няма значение дали лирите са от евангелистка организация или от някаква друга. Нали, мисля, че това се води като разговор. Аз съм последният човек, който ще седне да подпомага евангелисти, но във всеки случай щом са дадени парите мисля, че на тях вече не пише, че са евангелистки, а пише лири стерлинги.
Мисля, че това е по-важното и ще Ви помоля наистина някак си да измислите механизъм, който по-добре да съгласува такива дарения, защото все пак това е едно съществено дарение и мисля че малко са такива дарения за други детски домове. И най-малкото да убиете мерака на такива хора е недопустимо в нашето бедно време.
Затова Ви моля още веднъж да направите необходимото за проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Имаме още малко време.
Актуален въпрос от народния представител Станка Величкова към министъра на образованието. Заповядайте.
Господин министър Димитров бързо отговаря.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът ми е продиктуван от съмнението, че има ясни критерии за оценяване размера на таксите в държавните висши училища за студентите бакалавърска степен за новата учебна година.
Вече е ясно, че таксите в сравнение с миналата година ще се увеличат над два пъти. Само ще припомня, че ние като депутати от Парламентарната група на Демократичната левица предупреждавахме, че учебните такси ще се увеличават в сравнение с миналата година с въвеждането на това всеобщо заплащане. Това е факт. Затова искам да разбера защо миналата година таксите бяха по-ниски, а сега са два пъти по-високи. И същевременно, ако миналата година таксите са били нереални, то сега как ще ме убедите, че тези такси са именно необходимите?
Предстои подготовката на Закона за държавния бюджет. Какъв проект за субсидия на висшите училища ще предложите в Министерския съвет, след като, доколкото ми е известно, все още не са изготвени диференцираните нормативи по професионални направления за един студент?
Именно за това е моят актуален въпрос: въз основа на какви критерии ще се увеличат таксите в държавните висши училища на студентите бакалавърска степен, и как тези такси ще кореспондират с държавната субсидия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Величкова, студентските такси са увеличени не защото министерството има намерение на взима повече пари, а защото това е искане на Съвета на ректорите. Когато аз докладвах, вие говорехте в такова време, че ще бъдат увеличени. Те са вече реалност. Вчера Министерският съвет прие постановлението без никакво възражение. Аз представих там документи от Съвета на ректорите и всички висши училища в страната, техните ръководства, искат увеличение на таксите два пъти спрямо миналата година. Документите са тук, аз ги имам при себе си.
След това, второ, тези такси, които бяха предложени и се съгласуваха, съгласно Закона за висшето образование, с Националния съвет на студентските съюзи, който е единствената законна организация по този закон, те предложиха по-ниски такси от това, което Съветът на ректорите предложи. Ние, в министерството, взехме едно компромисно решение между двете граници - на ректорите и на студентите.
След като направихме това предложение аз извиках ректорите на софийски училища и Националния студентски съвет и те се съгласиха с размера на таксите. Тоест от тяхна страна нямаше възражения.
По-нататък. Размерът на таксите е съобразен със закона - не повече от 30 на сто от издръжката за един студент.
Що се касае обаче до втората част на Вашия въпрос, за това, че трябва да има специфична издръжка или да се направи една точна, рационална методика за разходите за издръжка на един студент, такава методика е разработена в Министерството на образованието и науката. Вие знаете, Вие сте в течение на много въпроси от комисията, а и преди това, че такава методика се работеше в България в продължение на 10 години. И не можа да бъде направена. Ние направихме методиката и вчера е връчена на Съвета на ректорите на всички висши училища. Те благодариха за тази методика, тя е доста сложна, свързана е с много параметри на висшето образование, но ние не я пускаме като официален документ за утвърждаване от Министерския съвет, а я пускаме за съгласуване с висшите училища в страната, тъй като възприехме професионални направления и намерихме коефициентите на съотношение между издръжката на отделните направления. Това са хуманитаристика, обществени науки и икономика, математически и технически науки и военно дело, медицина и изкуствознание. И те имат различни коефициенти, на базата на които ще се определят и бюджетите. Въпросът е, че този документ, който е предоставен на ректорите, трябва да бъде утвърден, одобрен или най-малкото съгласуван с тях, след което ние ще нанесем поправките и ще го внесем вече в Министерския съвет.
Имайте предвид, че се получава много сериозна разлика, госпожа Величкова, и това ще предизвика някои сътресения. Например един човек, който се обучава в икономическо учебно заведение, ако за него трябва една издръжка от 1000 лева, в едно медицинско учебно заведение по тази методика ще трябват над 5 хил. лева. Докато сега почти всичко е равностойно.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Откъде ще вземат хората толкова пари със заплати от 100 лева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз ви казвам, това е методика, която е направена на базата на обективни данни. Тя е една много сериозна методика, сравнена е с методиките на много други страни в Европа и е разумна. Друг е въпросът как ще я внедряваме през тази или следващата година. Но тя ще намери своето място. Това бих могъл да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз не се и съмнявам, че ректорите могат да искат и 10 пъти да се увеличават таксите, защото те изнемогват при тази почти никаква държавна субсидия в 2000 г.
Същевременно тук става въпрос за държавна политика и действително не 10 години, откакто е приет законът - през 1996 г., а от миналата година се направи още по-голямо окрупняване на чл. 91 за диференцирана издръжка по професионални направления.
Така че хубаво е, че сте започнали да правите тази методика, че сте я съгласували и продължава да се съгласува в ректорите, но тя трябва да стане факт, когато се приеме от Министерския съвет. Разлики ще се получат и затова законодателят е казал, че в крайна сметка чл. 91, ал. 1 повелява, че държавната субсидия има задача първо да осигури издръжката на обучението. Всъщност тази издръжка Министерският съвет не я осигурява. И затова ректорите искат да компенсират липсата чрез увеличаване размера на таксите.
Ето защо аз настоявам час по-скоро да се направи този диференциран норматив. В противен случай, господин министър, ще излезе така, че ако Министерският съвет не осигури действителната издръжка за обучението на студенти и докторанти в различните степени, ние ще имаме възможност да говорим не за масовизация на висшето образование, а за привилегия само и единствено на децата от богатите семейства. В Европа обаче политиката е точно обратна.
Ето защо Ви моля да направите всичко възможно за равен достъп на младите до висше образование. Да приемете Закон за кредитиране на студентите, а не да се искат безумни пари от Световната банка за всичко друго, за обучаване на чиновници, но не за облекчаване, за кредити на студенти и докторанти. Това е големият въпрос - държавата да влезе във функциите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Величкова, законите се приемат от Народното събрание, а не от министъра. (Реплика на Станка Величкова от място, която не се разбира.)
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 21 юни, сряда, от 14,30 часа.
Следващото заседание на Народното събрание е също на 21 юни, сряда, 9,00 часа сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
      Христо Димитров
     Ивалин Йосифов