Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Михаил Миков. Да му е честито. Пожелаваме му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекти за решения в периода от 9 до 15 юни 1999 г.:
- проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем "Проект, подкрепа на околната среда и приватизацията" между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол;
- законопроект за кадастъра и имотния регистър. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за вероизповеданията. Вносители са народните представители Александър Пиндиков и Николай Христов. Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за научните степени и научните звания. Вносители са Станка Величкова и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката;
- проект за решение за избиране на заместник-председател на Комисията по национална сигурност. Вносител е народният представител Стефан Гайтанджиев;
- проект за решение за промени в състава на Постоянната комисия за противодействие на престъпността и корупцията. Вносител е народният представител Стефан Гайтанджиев;
- проект за решение за промени в състава на Постоянната комисия по икономическата политика. Вносител е народният представител Стефан Гайтанджиев;
- проект за решение за промени в състава на Постоянната комисия по национална сигурност. Вносител е народният представител Стефан Гайтанджиев;
- проект за решение за избор на член на Парламентарната асамблея на ОССЕ;
- проект за решение за избиране на временна комисия за проучване вноса и разпространението у нас на фуражи и храни, замърсени с диоксини и за предлагане на мерки за защита на здравето на населението. Вносители са Любен Корнезов и група народни представители;
- законопроект за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България - транзитни пътища 3"). Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и е разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Споразумението за опазване на прилепите в Европа и на изменението към него. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазването на околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика;
- законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазването на мигриращите видове диви животни. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по външна и интеграционна политика.
Предложения по дневния ред. Освен предложенията за промени в състава на постоянни комисии, с които ще започнем, има предложение от народния представител Кирил Ерменков, председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, да се включи законопроектът за енергетиката и енергийната ефективност - второ четене. Включен е в проектопрограмата.
Има предложение на народния представител Стефан Гайтанджиев да се включи като точка в дневния ред проекторешението за избиране на Временна анкетна комисия за проучване вноса и разпространението у нас на фуражи и храни, замърсени с диоксини.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов за включване на законопроектите по Гражданско-процесуалния кодекс за второ четене.
Има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което и след уточняването на Председателския съвет е изготвена проектопрограмата, която ви е раздадена.
Тя е следната:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Алжирската демократична народна република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
6. Законопроект за ратифициране на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
8. Второ четене на законопроекта за държавния служител - продължение.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Роял банк - Канада.
11. Второ четене на законопроекта за лечебните заведения - продължение.
12. Второ четене на законопроекта за гражданската регистрация.
13. Второ четене на законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност.
14. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред някой от вносителите, както и предложения за разместване и отпадане, има ли желание да вземе думта?
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Драги ми председателю, достопочтени народни представители! В съответствие с нашия правилник 24 народни представители вчера внесоха предложение за избиране на временна комисия за срок от два месеца, която да има за задача: да проучи вноса и разпространението у нас на фуражи и храни, замърсени с диоксини, и за прилагането на мерки за защита здравето на населението.
Предлагаме ви и примерни квоти, като още тук най-напред желая да се извиня, че поради технически подробности е пропуснато, че в състава на комисията трябва да влезе и представител на Обединението за национално спасение. Грешката е техническа. Иначе и общата бройка от 17 човека не се връзва.
Какви са мотивите за едно такова искане?
Скъпи народни представители! Няколко месеца нашата общественост тръпне от идващите от Запад черни облаци, киселинни дъждове, частици от обеднен уран, плаващи по Дунава нефтени петна, риби, обърнали нагоре коремите си, цианиди, арсен, тежки метали, нитратни салати и всякакви други отрови вследствие на войната, която се водеше в Югославия и в Косово.
От няколко дни нова опасност - и то от Брюксел, от седалището на НАТО - се зададе - диоксини. Доказано бе, че една белгийска фирма е произвеждала фуражи, в които има силно замърсяване с диоксинови вещества. Това са неколкостотин вещества - въглеводороди, хлор съдържащи - част от тях са изключително опасни, могат да се депонират в организма, да предизвикат рак и различни други заболявания. Доказано беше, че част от тези вещества са и храни, произведени с подобен фураж и са внасяни и в България.
Компетентните власти изследват в момента за съдържанието на диоксин подобни продукти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Всички научихме и знаем, че едно такова изследване е доста скъпо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Приключвам.
Възможно е и да има и търговски, и рекламни моменти. Но нека една парламентарна комисия да проучи, да констатира и да каже истината на българския народ.
Моля ви, подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам думата на господин Ерменков. Заповядайте.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз правя предложение т. 13 от дневния ред в седмичната програма - Второ четене на законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност, да бъде поставена под № 10 след Закона за висшето образование, предвид необходимостта от приемане на първата част на законопроекта до края на м. юли. Имаме готовност и за целия законопроект, а както е записано под т. 13 предполагам, че през тази седмица няма да започне обсъждането на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев като точка от дневния ред да бъде включено проекторешението за избирането на временна анкетна комисия за проучване вноса и разпространението у нас на фуражи и храни, замърсени с диоксини, и за предлагане на мерки за защита здравето на населението.
Гласували 182 народни представители: за 76, против 94, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов да се включи като точка от дневния ред второто четене на законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 158 народни представители: за 67, против 76, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Проектите за промени в постоянните комисии няма да гласуваме, с тях ще започнем.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кирил Ерменков т. 13 от проекта да стане т. 10.
Гласували 175 народни представители: за 85, против 18, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
За процедура има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам т. 13 - Второ четене на законопроекта за енергетиката, да стане т. 11, след т. 10, която е Споразумение за заем. Смятам, че по този начин можем да постигнем консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 131, против 9, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както е предложена с вече приетата промяна т. 11 - Второ четене на законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност и с преномериране на следващите точки.
Гласували 136 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 29.
Седмичната програма е приета.

Започваме с:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Има няколко проекти за решения, ще ги прочета последователно.

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в ръководството и състава на
Комисията по национална сигурност

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Избира Ангел Петров Найденов за заместник-председател на Комисията по национална сигурност.
2. Избира Татяна Дончева Тотева за член на Комисията по национална сигурност."

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията за противодействие
на престъпността и корупцията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Татяна Дончева Тотева като член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията.
2. Избира Любомир Петров Божков за член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията."

"Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по
икономическата политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Освобождава Иван Николов Иванов като член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Атанас Борисов Богданов за член на Комисията по икономическата политика".

По тези проекти за решения някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте трите проекта за решения за промени в състава на постоянните комисии.
Гласували 148 народни представители: за 144, против 2, въздържали се 2.
Решенията са приети.
Следващият проект е:
"РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на делегацията на Народното събрание
в Парламентарната асамблея на Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер за член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа."
Всъщност изборът е на мястото на народния представител Александър Йорданов, който беше член на тази делегация.
По този проект за решение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекторешението.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Решението е прието.

Преминаваме към разглеждането на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-19 от 31.03.1999 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България
и Чешката република за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване на отклонението от облагане
с данъци на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет
На заседание, проведено на 13 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката Република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 9 април 1998 г. в София.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимното сътрудничество.
При проведеното гласуване 7 гласуваха "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката Република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 9 април 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Становище на Комисията по външната и интеграционна политика ще прочете заместник-председателят господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 902-02-19 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и
Чешката република за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване на отклонението от
облагане с данъци на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет на 31 март 1999 г.
На 22 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката Република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Чешката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписано на 9 април 1998 г. в София."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 138 народни представители: за 136, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Цонев.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между Република България               и Чешката република за избягване на двойното данъчно            облагане и предотвратяване на отклоненията от облагане с           данъци на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Чешката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклоненията от облагане с данъци на доходите и имуществото, подписана на 9 април 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И АЛЖИРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА И НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-26 от 19 април 1999 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България и
Алжирската демократична и народна република за
избягване на двойното данъчно облагане на доходите
и имуществото, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 март 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Алжирската демократична и народна република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 февруари 1999 г. в София.
Спогодбата е подписана по стандартите за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимното сътрудничество.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Алжирската демократична и народна република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 февруари 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на закон № 902-02-26 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Алжирската демократична и народна република за избягване на двойното
данъчно облагане на доходите и имуществото,
внесен от Министерския съвет на
19 април 1999 г.

На свое заседание от 29 април 1999 г., Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Алжирската демократична и народна република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Алжирската демократична и народна република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 25 октомври 1998 г. в Алжир." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
В становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има неточност. Спогодбата не е подписана на 22 февруари 1998 г. в София, а на 25 октомври 1998 г. в Алжир.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на първо гласуване предложения законопроект.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ЗАКОНОПРОЕКТ
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Алжирската демократична и народна република за
избягване на двойното данъчно облагане на доходите и
имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Алжирската демократична и народна република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписано на 25 октомври 1998 г. в Алжир."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.


Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-27 от 19 април 1999 г., за
ратифициране на Спогодбата между Република България и
Република Македония за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 февруари 1999 г. в София.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимното сътрудничество.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Башикаров да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за закон № 902-02-27 за ратифициране
на Спогодбата между Република България и
Република Македония за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото, внесен от
Министерския съвет на 19 април 1999 г.


На свое заседание от 29 април 1999 г., Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното
становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото № 902-02-27.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ЗАКОНОПРОЕКТ
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Македония за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 22 февруари 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГРУЗИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 902-02-28 от 19 април 1999 г.,
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на
доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 ноември 1998 г. в Тбилиси.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимното сътрудничество.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 гласа "за" без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 ноември 1998 г. в Тбилиси."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-28 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Грузия за
избягване на двойното данъчно облагане на доходите и
имуществото, внесен от Министерския съвет на
19 април 1999 г.
На свое заседание от 29 април 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 ноември 1998 г. в Тбилиси." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото № 902-02-28.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно становище?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на
доходите и имуществото
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Грузия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 26 ноември 1998 г. в Тбилиси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 902-02-31 от 4 май 1999 г. за
ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Албания за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото
На заседание, проведено на 13 май 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 9 декември 1998 г. в София.
Спогодбата е подписана по стандартните за тези спогодби международни норми и изисквания. Тя е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимното сътрудничество.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 9 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Башикаров да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-31 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и
Република Албания за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото,
внесен от Министерския съвет на 4 май 1999 г.
На свое заседание от 13 май 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 9 декември 1998 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже?
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото № 902-02-31.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта, приет току-що на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Албания за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Албания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 9 декември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА - КАВКАЗ - АЗИЯ.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Атанас Папаризов, за да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
"На редовното заседание на комисията, проведено на 2 юни 1999 г. с участието на представител на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия.
Спогодбата е подписана на 8 септември 1998 г. в Баку от държавните и правителствените ръководители на 12 страни - Армения, Азербайджан, България, Грузия, Казахстан, Киргизия, Молдова, Румъния, Таджикистан, Турция, Узбекистан и Украйна. Спогодбата съдържа и четири технически приложения: за автомобилен транспорт, за железопътен транспорт, за търговско корабоплаване и за митнически процедури и обработка на документите. За Република България Спогодбата е подписана от президента на Републиката Петър Стоянов.
Спогодбата и приложенията към нея предоставят възможно най-добри условия за транзит на стоки и пътници, намалени тарифи и други облекчения при използването на всички видове транспорт между страните-участнички.
В процеса на подготовката на Спогодбата са приети всички предложения и забележки от българска страна, както и препоръките на Европейския съюз.
Република България има подчертани интереси от Спогодбата, което обуславя активното участие на България в подготвителната работа. Спогодбата открива възможности за по-активно присъствие на Република България в Кавказкия и Централноазиатския райони, материализира се идеята за трансконтинентална връзка Европа - Азия и проектите за изграждане на евроазиатски мрежи от транспорти коридори, в т.ч. и Коридор № 8, създават се условия за активизиране на икономическото сътрудничество със страните - участнички, създават се предпоставки за увеличаване на транзитните потоци през България и увеличаване на товаропотоците, нарастват възможностите за привличане на чужди инвестиции в транспортни и инфраструктурни обекти и други.
Спогодбата предвижда създаване на международен ръководен орган - Междуправителствена комисия, както и изпълнителна структура - Постоянен секретариат, което изисква определени финансови ангажименти на страните - участнички, в т.ч. и на България. Системата за съвместно финансиране на дейността на Постоянния секретариат ще се утвърждава от правителствата на страните - участнички.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия.
2 юни 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Башикаров, за да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На свое заседание от 3 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия, подписана на 8 септември 1998 г. в Баку."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата народният представител господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия открива реални възможности за осъществяване на международни превози, на товари и пътници с използване на всички видове транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, а така също за разнообразни транспортни системи за комбинирани превози. Тя създава добри условия за транспортни услуги, намалени тарифи и други облекчения за реализиране на превозите.
Спогодбата дава възможност от една страна за развитие на икономическите отношения, стокообмена и транспорта в регионите на Европа, Черно море, Кавказ, Каспийско море и Азия, и от друга - за хармонизиране на транспортната политика между страните в посочените региони.
Положителен елемент, както споделиха и комисиите, представили законопроекта, в Спогодбата е предвиденото създаване на Междуведомствена комисия за определяне на статута и задачите и Постоянен секретариат за ефективно прилагане на Основната спогодба.
Тази спогодба и техническите приложения към нея представляват едно логично продължение и изпълнение на политиката на общоевропейските конференции на министрите на транспорта - Критската през 1994 г. и Хелзингската - през 1997 г. за развитието на Критския транспортен коридор № 8 - една реална възможност за активизиране на търговско-икономическото сътрудничество със страните - участнички за привличане на чуждестранни инвестиции в приоритетните транспортни и инфраструктурни обекти с национално, регионално и международно значение. Ето защо аз моля всички колеги народни представители да подкрепят законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия № 902-02-33.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да преминем към разглеждане на второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Основната многостранна спогодба за          международен транспорт за развитието на коридора Европа -            Кавказ - Азия

Член единствен. Ратифицира Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия, подписана на 8 септември 1998 г. в Баку."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата заместник-председателят на Комисията по икономическата политика господин Папаризов да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 902-02-36 от 31 май 1999 г.
за ратифициране на Договора между Република България и
Чешката република за насърчаване и взаимна защита
на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На редовното заседание, проведено на 9 юни 1999 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 17 март 1999 г. в София.
Договорът представлява важен елемент от международноправната основа на взаимните отношения и предпоставка за укрепване на търговско-икономическите връзки между двете страни. Разпоредбите в договора са аналогични с досегашната ни договорна практика в инвестиционната област.
Член 1 на договора дефинира основните понятия. При определяне на понятието "инвестиции" е включено условието за съответствие със законодателството на приемащата страна с оглед да бъде отчетено ограничението по българския Закон за чуждестранните инвестиции за придобиване на собственост върху земя.
Член 2 предвижда допускане на инвестиции да става в съответствие със законодателството на приемащата страна. Чешкото законодателство регламентира за инвеститорите предоставяне единствено на безусловен национален режим. Възможности за изключения от този режим са предвидени само по отношение на Република България. Подобна клауза е включена в анекс към договора, като е определен списък от сектори и дейности, в които Република България може да прави такива изключения.
Член 5 регламентира случаите на национализация и отчуждаване на инвестициите, които съответстват на международната практика, на Конституцията на Република България и на Закона за чуждестранните инвестиции.
Член 6 регламентира плащанията, свързани с инвестициите. Гарантира се свободен превод на плащания в конвертируема валута без ограничение и неоправдано забавяне след изпълнение на всички законови данъчни задължения.
Член 8 урежда условията за уреждане на спорове, включително и отнасянето до международен арбитраж за всеки отделен случай. Не е въведено ограничение в обхвата на споровете, които могат да бъдат отнесени към международен арбитраж. Това ограничение се съдържа само в понятието "инвестиционен спор", което съответства на най-новата договорна практика при сключване на двустранни инвестиционни договори.
Всички останали текстове са съобразени с присъщите за такива договори условия и досегашната ни практика с други страни.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"На свое заседание от 3 юни 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 17 март 1999 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, № 902-02-36.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да разгледаме законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.



ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
"Закон
за ратифициране на Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Чешката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 17 март 1999 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, продължение.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Глава седма - Защита срещу незаконно прекратяване на служебното правоотношение".
Госпожица Татяна Дончева и господин Михаил Миков оттеглиха своето предложение за сливане на тази глава с глава девета.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя по глава седма, като предлага тя да стане глава осма, а глава осма да стане глава седма, като след приемането на законопроекта текстовете се преномерират.
Предлагам ви да ви прочета съответните текстове, вече преномерирани, с корекциите, които е направила по тях комисията.
"Глава седма
СЛУЖЕБНА КНИЖКА И СЛУЖЕБЕН СТАЖ
Служебна книжка
Чл. 111. Служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност.
Представяне или издаване
Чл. 112. (1) При постъпване на работа държавният служител е длъжен да представи на органа по назначаването служебната си книжка.
(2) Когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба, органът по назначаването е длъжен в срок от десет дни да му издаде служебна книжка. Постъпването за първи път на служба се удостоверява от държавния служител с декларация.
(3) Служебната книжка се съхранява от органа по назначаването.
Съдържание
Чл. 113. (1) В служебната книжка се вписват:
1. трите имена;
2. адресът и единният граждански номер;
3. образованието, професията, специалността и рангът;
4. заеманата длъжност и организационното звено, в което служи;
5. размерът на основната заплата;
6. датата на постъпване на служба;
7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;
8. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж;
9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;
10. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Органът по назначаването е длъжен точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.
Вписване на прекратяването
Чл. 114. При прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването е длъжен незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде на държавния служител.
Възстановяване на изгубена служебна книжка
Чл. 115. Когато служебната книжка бъде изгубена, органът по назначаването му издава нова, като в нея се вписват необходимите данни, съдържащи се в служебното досие.
Служебен стаж
Чл. 116. Служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, включително и на стажантски длъжности, доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон.
Признаване на служебен стаж
Чл. 117. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:
1. почивните и празничните дни;
2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;
3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. ползваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;
5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление във връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
6. други случаи, установени от Министерския съвет.
Служебен стаж при нищожно служебно правоотношение
Чл. 118. Времето, прекарано на служба до признаването на служебното правоотношение за нищожно, ако държавният служител е действал добросъвестно при възникването му, се признава за служебен стаж.
Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение
Чл. 119. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:
1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;
2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;
3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;
4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст;"
Тук се предлага да се създадат нови точки 5 и 6:
"5. лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, областен управител, заместник-областен управител, кмет на община или заместник-кмет на община;
6. лицето е работило като член или експерт в политически кабинет;"
Точка 5 става т. 7:
"7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет."

Член 120 със заглавие: "Изчисляване на служебния стаж".
"Чл. 120. Изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 от Кодекса на труда."
Чл. 121 със заглавие: "Подзаконова уредба".
"Чл. 121. Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е по глава осма, която се предлага да стане глава седма.
Това са текстовете на вносителя от чл. 114 до чл. 124, а с преномерирането стават от чл. 111 до чл. 121.
Някой желае ли да се изкаже по тези текстове?
Моля, гласувайте глава осма на вносителя със заглавие "Служебна книжка и служебен стаж", която става глава седма и текстове на вносителя от чл. 114 до чл. 124 със заглавията към тях, които стават членове от 111 до 121 със заглавие на чл. 117: "Признаване на служебен стаж", каквото липсва в проекта, и с корекциите за нови точки 5 и 6 в чл. 119 - новия, с преномериране на т. 5 на вносителя в този текст, която става т. 7, така както са предложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 27.
Глава седма със заглавието и новите преномерирани текстове от чл. 111 до чл. 121 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Глава седма, която става глава осма - "Защита срещу незаконно прекратяване на служебното правоотношение".
Член 122 със заглавие: "Оспорване законността на прекратяването".
"Чл. 122. (1) Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска:
1. отмяна на акта, с който то е прекратено;
2. възстановяване на предишната държавна служба;
3. обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;
4. поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.
(2) Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение преди подаването на жалба до съда."
Член 123 със заглавие: "Възстановяване на предишната държавна служба".
"Чл. 123. (1) При възстановяване на държавния служител на предишната държавна служба от органа по назначаването или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване се яви в службата, освен ако този срок не бъде спазен по уважителни причини.
(2) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната служба и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 108, т. 1 - това е коректното посочване, а не чл. 105, ал. 1, т. 8, както е казано в текста на вносителя - поради влязла в сила оправдателна присъда."
Чл. 124 със заглавие: "Вписване на промените в прекратяването".
"Чл. 124. (1) Когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител.
(2) Вписването в служебната книжка се извършва служебно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По новата глава осма и новите членове 122, 123 и 124 има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Колеги, предлагам следното и мисля, че е разумно.
"Оспорване на законността на прекратяването" - дава се възможност на всеки, който е засегнат, да го оспори било пред органа, който е издал съответната заповед за наказание, било пред съда. Разбира се, че това е така.
И втората алинея, която дава нещо ново, ако мога така да се изразя - "Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение...". Става въпрос може ли съответният орган, който е издал този административен акт, сам да го отмени? Добре, законодателят тук е казал, че може да направи това. Според мен, няма пречка. Но защо казваме "преди подаване на жалбата до съда"?
Според мен, след като даваме възможност този, който е издал съответния административен акт за наказание за прекратяване на служебните правоотношения, да може сам да го отмени, ако констатира, че е сгрешил, то може да стане и преди подаване на жалбата, и след подаване на жалбата.
Предлагам, господин председателю, "преди подаване на жалбата до съда" просто да отпадне. Даже по-голямо основание ще има, когато получи жалбата и вижда, че съответният държавен служител е прав в конкретния случай. Защо да не дадем възможност на съответния началник сам да си отмени заповедта?
Предложението ми е да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте заглавието на глава седма на вносителя, която става глава осма.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на новата глава осма е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 111 на вносителя или новия чл. 122 в ал. 2 да отпаднат думите "преди подаването на жалба до съда".
Гласували 134 народни представители: за 126, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието. Тези думи отпадат.
Моля, гласувайте новите членове 122, 123 и 124 със заглавията към тях и с корекцията в чл. 123, ал. 2, така както са предложени от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Новите членове 122, 123 и 124 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава девета
СПОРОВЕ
Чл. 125. (1) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност, са подсъдни на окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд, в зависимост от органа, издал съответния акт."
Предложение на народния представител Любен Корнезов: в чл. 125 ал. 1 се изменя така:
"(1) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебното правоотношение, както и налагането на дисциплинарна отговорност, се уреждат от Кодекса на труда. "
Комисията не приема предложението.
"(2) Актовете, с които се прекратява служебното правоотношение с държавния служител, могат да се обжалват в 3-месечен срок от съобщаването им.
(3) Актовете, с които се налага дисциплинарна отговорност на държавния служител, могат да се обжалват в двуседмичен срок от съобщаването им, когато дисциплинарното наказание е "забележка" или "порицание" и в едномесечен срок от съобщението, когато дисциплинарното наказание е "отлагане на повишението в ранг за една година" и "понижение в по-долния ранг за срок от шест месеца до една година".
(4) Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 125, като предлага той да има заглавие: "Подсъдност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава девета и чл. 125 господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Само две думи по наименованието на главата. Мисля, че "Спорове" е по-точно, отколкото "Подсъдност".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Заглавието "Подсъдност" е на чл. 125, а не на главата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, не Ви разбрах, помислих, че заменяте "Спорове" с "Подсъдност".
Ще се спра с няколко думи само на ал. 1.
Разбра се, целият закон борави с така наречените "служебни правоотношения", мнозинството го прие, да приемем, че има такива служебни правоотношения, но така или иначе тези служебни правоотношения в своята правна същност са трудови правоотношения, защото държавният служител престира труд, въз основа на което получава съответно възнаграждение.
Така че, пак повтарям, в своята същност това са едни трудови правоотношение.
И сега чл. 125, колеги, създава една друга процедура, създава една процедура на едно административно производство, тоест на един административен акт и го препраща при възникване съдържанието и прекратяването на тези правоотношения към Закона за Върховния административен съд, респективно на Закона за административното производство.
Защо за прекратяването или възникването на един такъв индивидуален административен акт ще трябва да се занимава даже Върховния административен съд? И затова има процедура по Кодекса на труда, тя е уредена там, даже се дават и съответните срокове за по-бързото разглеждане на този род спорове и затова ви предлагам споровете за тези служебни правоотношения да се разглеждат по уредения път на Кодекса на труда.
Мисля, че това е много по-рационално, много по-целесъобразно, отколкото сега ние да измисляме отново някаква процедура.
Приключвайки, за ал. 2 не съм направил предложение, но помислете - дава се 3-месечен срок за обжалване на акта, с който се прекратява служебното правоотношение, примерно уволнението. За какво ви е толкова дълъг срок? Като прибавим и съответното разглеждане и евентуално обжалване на този административен акт, значи с години ще имаме едно неуредено положение на държавния служител дали е уволнен, дали ще бъде възстановен и така нататък. Досега поне сроковете, както ви е известно, даже за обжалване на решенията бяха 7 дни, сега ги увеличаваме на 14 дни. След като получиш съобщението, че си дисциплинарно уволнен или си наказан, прекратява ти се трудовото правоотношение, много бързо може да се напише жалбата, хайде да не е в 7-дневен срок, нека да е в 14-дневен срок. За какво даваме този 3-месечен срок? Просто на мен не ми е понятно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз намирам за основателно предложението ал. 2 и ал. 3 да отпаднат. Защото, щом като приемем, че се обжалват по реда на Закона за административното производство, там са уредени и сроковете за обжалване. Трябва да остане обаче само ал. 4, според която обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на ал. 2 и ал. 3.
Гласували 129 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за заместващ текст на ал. 1.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава девета и чл. 125 със заглавие "Подсъдност" така, както е предложен от вносителя, като ал. 4 става ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава девета и чл. 125 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 126. Подзаглавие "Имуществени спорове".
Това го няма в текста на вносителя, това го предлага комисията.

"Имуществени спорове
Чл. 126. Имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред."
Член 127 с подзаглавие "Безплатно производство".
Пак го няма в текста на вносителя, той е предложение на комисията.

"Безплатно производство
Чл. 127. По производствата по тази глава не се събират държавни такси и не се заплащат разноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 126 и чл. 127 господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Първо, правя предложение чл. 126 да отпадне. Всъщност тук се касае за така наречената погасителна давност, когато се погасява процесуалното право на иск. То е уредено в Закона за задълженията и договорите и не е необходимо, след като казваме, че е по общия ред, значи трябва да се прилагат общите правила на гражданското правораздаване.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Но "5 години".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, 5 години. Добре, ако ние искаме да дадем друг срок, нека да го направим там, където е уреден институтът на погасителната давност, а не в един, в края на краищата, административен закон, един устройствен закон. Това е първото.
Второ, в ал. 2 предлагам изразът "и не се заплащат разноски" да отпадне.
Споделям идеята, че по тези дела - а това ще бъдат осъдителни искове за някакви имуществени спорове - да освободим държавния служител, гражданина от заплащане на държавните такси. Това е разумно. Но как можем да ги освободим и да не се заплащат разноски? По силата на Гражданскопроцесуалния кодекс - тук има адвокати, съдии - лицето, което е спечелило делото, има правото да търси разноските, което е направило за адвокат, за вещи лица и т.н. - разноски по делото, респективно, ако искът е отхвърлен, разбира се, ответникът по делото има право да иска разноските си, защото, в края на краищата, тук се води идеята за така нареченото непозволено увреждане. А понякога съдебните разноски са и чувствителни разноски.
Така че, разноските по делата ще трябва да се заплащат така, както изисква Гражданскопроцесуалният кодекс. Друг е въпросът за освобождаването от държавна такса.
Затова предлагам, господин председателю, чл. 127 да спре дотук: "По производствата по тази глава не се събират държавни такси."
А що се касае до разноските, те трябва да се плащат на общо основание. Иначе няма как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, макар че заплащането на разноски е нещо различно от присъждането на разноски.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако не се плащат разноски, няма да се присъждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те няма да се присъждат, когато не са платени. Ако аз не съм платил, кой ще ми ги присъди?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На един адвокат кой ще изплати възнаграждението? За една експертиза кой ще плаща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, това е друго. Това не са разноски.
Добре, ще го разгледаме.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 126.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 84, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 127 да отпаднат думите "и не се заплащат разноски".
Гласували 112 народни представители: за 35, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Кой ще поеме разноските сега? Държавната администрация ли ще ги поеме?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз моля да прегласуваме това последно предложение, защото очевидно се касае за едно недоразумение. Аз подкрепям предложението на колегата Корнезов да отпаднат думите "и не се заплащат разноски", защото представете си, че по делото се призоват свидетели, кой ще им плаща възнаграждението? Бюджетът не може да се товари с тази работа. Или трябва да се извърши експертиза, кой ще заплаща за експертизата? Безспорно трябва да си заплати този, който е завел производството. И ако той спечели разноските му ще бъдат присъдени.
Така че моля да прегласуваме и да приемем предложението на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в чл. 127 да отпаднат думите "и не се заплащат разноски".
Моля да гласувате.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте членове 126 и 127 така, както са предложени от вносителя, с предложените заглавия от комисията и с вече приетата корекция в чл. 127.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Членове 26 и 27 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"Глава десета
КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Държавна административна комисия
Чл. 128. (1) Цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител се осъществява от Държавна административна комисия при Министерския съвет."
Народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова предлагат заглавието на текста да се промени на: "Национална административна комисия", а текстът на чл. 128, ал. 1 да стане:
"(1) Цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител се осъществява от Национална административна комисия".
Комисията не приема предложението.
"(2) Съставът на Държавната административна комисия се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на държавната администрация."
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 128 да отпадне.
Народните представители Пирински, Дончева и Миков си оттеглят предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 128 ал. 2 се изменя така:
"(2) Държавната административна комисия се състои от 11 члена, които се избират от Народното събрание, с пропорционално представителство."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Ивалин Йосифов и Петя Шопова - в чл. 128 ал. 2 да се измени така:
"(2) Националната административна комисия се състои от 11 члена, 5 избирани от Народното събрание, 4 назначени от Министерския съвет и 2 избрани от Асоциацията на общините."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков - чл. 128 се изменя така:
"Чл. 128. (1) Цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител се осъществява от Националната комисия по администрация.
(2) Националната комисия по администрация се състои от 11 члена, 6 избрани от Народното събрание и 5 назначени от Министерския съвет.
(3) Устройството и дейността на комисията се определят със закон."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 128, като предлага ал. 1 да се измени така:
"(1) Цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител и за изпълнение на неговите задължения се осъществява от Държавна административна комисия към Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата госпожа Петя Шопова - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние с колегата Ивалин Йосифов предлагаме друга философия за Националната административна комисия. Така, както е текстът на вносителите, Националната административна комисия всъщност се превръща в комисия на изпълнителната власт и тя се определя само от Министерския съвет. Веднага обаче трябва да погледнем чл. 2 от закона и да видим, че държавни служители има не само в централната администрация, като към централната можем да приобщим и областните администрации, но и в общинските администрации. А знаем, че местното самоуправление и местната администрация имат своя собствена законова регламентация и трябва да бъде осигурена тяхната самостоятелност.
По начина, по който се предлага от Министерския съвет, практически централната изпълнителна власт по целия вертикал надолу осъществява контрол върху държавните служители, а по новата Конституция такъв вертикал няма. Така че аз казах и на първо четене, според мен това е един въпрос, който е близък до обсъждане на конституционност или противоконституционност. И затова ние предлагаме Национална административна комисия, която да се формира така да се каже на три квоти. Виждам, че колегите предлагат и други принципи, но все пак е свързано с това да не бъде само към изпълнителната власт. Ние предлагаме тя да се състои от членове, избрани от Народното събрание, назначени от Министерския съвет и представители на Асоциацията на общините. Смятаме, че така най-пълноценно може да се формира тази комисия, която след това да контролира и да упражнява сериозен надзор върху дейността на държавните служители. И смятаме, че това е въпрос на философия, затова настояваме да бъде обсъден сериозно този въпрос и ако се приеме другата философия, да се поеме и отговорността за последиците от това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожа Шопова, уважаеми дами и господа народни представители! Държавната административна комисия е орган в системата на изпълнителната власт и това произтича от текста на чл. 105, ал. 2 на Конституцията на Република България, а именно: "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили".
Според Конституционния съд на Република България няма абсолютно независим държавен орган. Основният орган на изпълнителна власт е Министерският съвет, чиято дейност, според българската Конституция, подлежи по съответния ред на парламентарен контрол. Държавната административна комисия е помощен административен орган към Министерския съвет за осъществяване на неговите конституционни правомощия. Статутът на държавните комисии, както на административна структура, е определен ясно в Закона за администрацията в чл. 35, ал. 2, чл. 36, чл. 38, чл. 50, чл. 51 и чл. 52.
Политическата неутралност на членовете на Държавната комисия се гарантира от няколко фактора:
Първо, Държавната комисия има определен мандат пет години, което на практика превишава мандата на Народното събрание, следователно и на правителството.
Второ, Държавната комисия не е политически орган, а изпълнява само конкретни функции по прилагането на законите - чл. 50 от Закона за администрацията.
И трето, членовете на Държавната комисия са държавни служители, тоест за тях са в сила всички изисквания към държавните служители по Закона за държавния служител, включително изискването за политическа неутралност.
Конкретната организация на работа на Държавната административна комисия и начина за изпълнение на нейните функции подлежи при приемането, разбира се, от Народното събрание на този член от Закона за държавния служител, на уреждане в устройствен правилник, подобно на всички административни структури.
Знам, че и в становището на Венецианската комисия, което беше предоставено, се развива идеята за омбудсман, но институцията омбудсман не е предвидена в българската Конституция, която освен това казва: "България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Любен Корнезов искаше думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз съм направил предложение, дал съм и съответния текст за чл. 128, но министър Тагарински тук направи своето изявление. Всъщност той прочете нещо, което някой друг му е писал. Не знам кой го е писал, но позоваването на чл. 105 от Конституцията и други подобни са извън правната материя. Никъде в Конституцията, включително и в чл. 105, не е споменато създаването на такъв орган: държавна административна комисия, нито пък как тя може да бъде сформирана. Така че това, което беше казано тук, повтарям, е извън правната материя, включително и за омбудсмана. Разбира се, че не е предвидено в Конституцията, но няма никаква пречка със специален закон ние да си създадем един такъв орган, какъвто има почти във всяка страна в Европа. Нищо, че го няма в Конституцията - това не е проблем. Надали обаче е тук мястото да бъде създаден такъв институт.
Държавна административна комисия при Министерския съвет - назначавана от Министерския съвет, по предложение на министъра на държавната администрация. Ясно е, че това е един политически орган, един орган на изпълнителната власт. В тази насока тези опасения изказва също и Венецианската комисия. Ето го докладът, господин министър, прочетете го. Междупрочем и предложенията на госпожа Шопова и другите колеги са именно в тази насока, в която е и моето предложение.
България е парламентарна република и затова е нормално тази държавно-административна комисия да бъде по възможност политически безпристрастна, за да може да упражнява своите функции надпартийно. Мисля, че най-разумното разрешение при създадената ситуация е тази комисия, състояща се примерно от 11 члена, да бъде избирана от народното представителство, като се има предвид пропорционалното представителство. Господин министър, даже във Вашия проект пише, че създавате такава административна комисия, давате й някакви мандати и т. н., но аз не виждам от текста на чл. 128 от колко човека ще се състои тази комисия - от 5 или 50? Щом създаваме един орган и то с такива функции, той трябва да има и законово определен числен състав в чл. 128. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа депутати! Главата, която обсъждаме, според мен е една от най-несполучливите в този законопроект. Тя до голяма степен отразява качествата на много други негови разпоредби. Стана вече дума за преписване на текстове от други закони, които тук са вместени в друга материя, а съответно пък за липсата на необходимата детайлизация по специфичната уредба, която се третира в закона за сметка на отиване в някои подробности, които са излишни. Но тъй като говорим за настоящата глава и за текстовете в нея, философията, която се предлага тук, е за едно твърдо разделение на властите.
Безспорно Министерският съвет осъществява общото ръководство на администрацията, но почти никъде в съвременния свят не се смята, че поради тази причина, където винаги изпълнителната власт отговаря за администрацията, тя трябва да бъде изолирана, затворена в дейността си и другите власти да нямат никакво участие в контрола върху дейността на администрацията. Твърде пресилено е да се сметне, че от обстоятелството на контрол от парламента спрямо изпълнителната власт може да се осигури политическата неутралност и професионалната ефективност в дейността на администрацията.
Вече се каза от колегите, че сформирана по този начин, тази комисия се превръща изцяло във функция на правителството и дори би могла да бъде създавана и без някакви по-подробни законови текстове. Забележете какво предвиждат сегашните текстове: препращане към подзаконови актове. Член 129 казва, че устройството и дейността на комисията се определят с акт на Министерския съвет. Веднага в следващия чл. 130 се казва, че към Държавната административна комисия се води регистър на държавните служители и се вписват определени обстоятелства, които пък се определят с наредба, издадена от министъра на държавната администрация...
Само по тази глава трябва да бъдат издадени два различни подзаконови акта, вероятно по единия текст правилник на Министерския съвет, а по другия - наредба на министъра на държавната администрация!?... Там ще има някакви обстоятелства, които ще бъдат определени и които да се вписват.
След като този орган ще бъде политизиран, нека поне да го политизираме на по-високо ниво, защото да се прави някой, че този орган ще има неполитически функции, според мен е лицемерно. Тогава предложенията, които правят депутати от Демократичната левица и Евролевицата, са уместни: в тази дейност да бъдат включени и правителството, и Народното събрание, разбира се могат да се включат и представители на местните власти. Тогава Държавната административна комисия ще има един относително самостоятелен поглед и възможности за контрол върху държавната администрация. Не че в български условия тя няма да бъде в някаква степен политизирана, но поне в нея ще има диалог, който ще води до необходимата откритост, до постигане на компромиси и по този начин до осигуряване на по-висок стабилитет в държавната администрация и възможности да бъдат защитени държавните служители от политически произвол.
Такава практика има в други страни, например Административният съвет във Франция и други страни, където тези, които се занимават, знаят, че подобни органи имат и някаква относителна степен на автономност. В противен случай пак казвам, че не е много ясно защо се създават. А това не е много ясно и от текстовете, които са записани, тъй като пък няма ясно разграничение на контролните компетенции между Държавната административна комисия от една страна и специализираните контролни органи в рамките на отделните министерства - тези, които са визирани в членове 132 - 134. Как ще се поделят контролните компетенции между тези две групи органи, не става много ясно от закона.
Опасностите са две и те са напълно реални: или това да бъде една относително безлична комисия, която ще има много тесен кръг функции, тоест може да се мине и без нея; или пък тя ще се превърне в един силно политизиран орган, който ще доминира в контрола и ръководството на администрацията, разбира се от името на правителството. И двата варианта не са сполучливи и затова аз ви призовавам, в което не се надявам разбира се, да подкрепите предложенията на депутати от опозицията, за да се постигнат поне отчасти ефектите на една нелоша идея, която е заложена в закона, но тя е направена по такъв начин, че полезните ефекти от нея, ако въобще бъдат постигнати, ще бъдат сведени до минимум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова за заместващ текст на заглавието на глава десета.
Гласували 116 народни представители: за 51, против 40, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава десета, както е предложено от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на глава десета е прието.

Сега аз искам да се коригирам, тъй като тук съм се подвел от доклада. Предложението на господин Йосифов и госпожа Шопова е за промяна на заглавието на чл. 128. Затова сега няма да го поставям на гласуване. То ще бъде в зависимост от това, което ще се приеме. Накрая ще се гласува и заглавието на този член.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова за изменение на ал. 1 на чл. 128.
Гласували 140 народни представители: за 65, против 48, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за изменение на ал. 2 на чл. 128.
Гласували 151 народни представители: за 70, против 77, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков за заместващ текст на чл. 128.
Гласували 147 народни представители: за 67, против 77, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова за изменение на ал. 2 на чл. 128.
Гласували 153 народни представители: за 74, против 43, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Госпожа Шопова има думата за процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, моля да прегласуваме предложението, тъй като разбирам, че всички вие разбирате дълбокия му смисъл - ние да формираме част от тази комисия, като избираме пет човека: четири човека от Министерския съвет и двама от общините. Това ще бъде най-добрият баланс от гледна точка на контрола на държавните служители. Така че, моля ви, да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова.
Гласували 185 народни представители: за 82, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
При това положение, госпожо Шопова, е безпредметно да гласуваме заглавието на предложения от вас член и вие ще го оттеглите, предполагам?
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 128 така, както е предложен от вносителя с ал. 2 и заглавие и ал. 1 така, както е предложена от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 103, против 64, въздържали се 2.
Член 128 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата докладчикът господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 129. Устройството и дейността на комисията се определят с акт на Министерския съвет."
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
Чл. 129 да отпадне.
Народните представители оттеглиха предложението.
Предложение на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова:
Чл. 129 да се измени така:
"Чл. 129. Устройството и дейността на комисията се определя от този закон."
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 129, като предлага заглавие "Устройство на Държавната административна комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ние с господин Йосифов сме направили това предложение, като имахме предвид цялостното ни разбиране за дейността на Административната комисия. Смятахме и продължаваме да смятаме, въпреки предишното гласуване, че принципите и границите, в които ще действа тази комисия, трябва да бъдат формулирани в закон и то в този закон. Ето защо сме направили нашето предложение. Препратката към подзаконов нормативен акт, според нас, не подобрява възможностите за работа на комисията.
Така че нашето предложение е свързано с цялостното ни разбиране за дейността на Националната административна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Петя Шопова.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова за заместващ текст на чл. 129.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 21, против 50, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 129 така, както е предложен от вносителя и със заглавието, предложено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 76, против 10, въздържали се 13.
Член 129 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 130. Към Държавната административна комисия се води регистър на държавните служители. Обстоятелствата, които се вписват в регистъра, редът за вписване и ползване на информацията се уреждат с наредба, издадена от министъра на държавната администрация."
Има предложение на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 130 и предлага заглавие "Регистър".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте чл. 130 така, както е предложен от вносителя, със заглавието, предложено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Член 130 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 131. Държавната административна комисия издава месечен бюлетин,в който се публикуват всички нейни решения, методически указания и информация за провежданите конкурси за държавни служители, както и всякаква друга информация във връзка с контрола за спазване на статута на държавния служител."
Има предложение на народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова, което се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 31 и предлага той да има заглавие "Информационен бюлетин".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте чл. 131 така, както е предложен от вносителя със заглавието, предложено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Член 131 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага членове 132, 133 и 134 да отпаднат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 132, 133 и 134.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Членове 132, 133 и 134 отпадат.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Член 135, който става чл. 132:

"Принудителни административни мерки
Чл. 132. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани със статута на държавния служител, Държавната административна комисия може да дава задължителни предписания на органите по назначението за отстранение на нарушенията, свързани със статута на държавния служител.
              (2) Предложенията за издаване на задължителни предписания се правят от контролните органи."
Комисията предлага в чл. 135, който става чл. 132, ал. 2 да отпадне, а заглавието и текстът да се изменят така:

"Задължителни предписания
Чл. 132. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със статута на държавния служител и във връзка с изпълнение на неговите задължения, Държавната административна комисия може да дава задължителни предписания на органите по назначението за отстранение на нарушенията, свързани със статута на държавния служител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По това предложение на комисията има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 135, който става чл. 132, както е предложен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Член 132 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага чл. 136 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте отпадането на чл. 136, както е предложено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Член 136 отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков предлагат да се създадат Допълнителни разпоредби със следното съдържание:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Дейност на материално изпълнение" е такава дейност, чрез която не се осъществяват функциите на ведомството, възложени му с нормативен акт.
2. "Ведомства" са: Народното събрание, Конституционният съд, Министерският съвет, Сметната палата, министерствата, Българската народна банка, Националният статистически институт, Българската телеграфна агенция, комитетите, съветите, агенциите, комисиите, центровете, бюрата, службите и другите юридически лица на бюджетна издръжка, създадени със закон или акт на Министерския съвет, както и областните и общинските администрации.
§ 2. За неуредените в този закон случаи се прилага Кодексът на труда."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков за създаване на Допълнителни разпоредби с два параграфа.
Гласували 106 народни представители: за 30, против 75, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. До приемането на закон по чл. 38, ал. 1 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1, както са предложени от вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 5.
Заглавието и § 1 са приети.
За отрицателен вот има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Един от основните аргументи на Венецианската комисия, която е доста остра по отношение на качествата на закона, е, че се съдържат много неясни текстове. А § 1 е пример за такова нещо - "До приемането на закон по чл. 38 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите". Какво значи "режимът на работниците и служителите"? Дори и учителите по литература в залата ще разберат до каква степен е безсмислено това, което е написано. Няма "режим на работниците и служителите". Или трябва да кажете "се прилага член от еди-кой си до еди-кой си от еди-кой си закон", или "за социалното и здравно осигуряване на държавните служители се прилага от - до, от член еди-кой си до член еди-кой си на закон еди-кой си". Какво е това "До приемането на закон по чл. 38, ал. 1"? От този закон, вероятно - от Закона за държавния служител. А дотогава кой закон се прилага?
Работниците и служителите имат разни режими. Първо, има закони, в които пише кой е работник и кой е служител. Второ, има режим на отпуски и на почивки. Трето, има режим на пенсиониране. Четвърто, има режим на уволнение, примерно, на работниците и на служителите. Пето - има всичко, има синдикален режим на работниците и на служителите.
Така, в този вид текстът абсолютно не става ясно за какво иде реч. И понеже е § 1 на Преходни и заключителни разпоредби, нито може да се отнесе чрез тълкуване към някаква глава, в която поне да е ясно за какво иде реч... А вие си приемайте такива безсмислици, това си е ваша работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Имате думата, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение на госпожица Татяна Дончева и на господин Михаил Миков в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 1а:
"§ 1а. Служебното правоотношение е вид трудово правоотношение. За неуредените в този закон случаи се прилага Кодексът на труда."
Комисията не приема предложението, защото то противоречи на философията на закона, което изхожда от това, че отношенията между държавата и държавния служител не е трудовоправно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има още едно предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Виждам, но двете предложения са от различно естество. Затова, след като гласуваме това, ще докладвате и следващото.
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): При приетите до този момент текстове нашето предложение наистина няма смисъл, не защото противоречи на философията на закона, а защото противоречи на разбирането на някои люде за съотношението между служебно и трудово правоотношение. При всички случаи обаче държавният служител ще полага труд. В този смисъл той ще влиза в правоотношение със съответното ведомство. И то е едно правоотношение по повод полагането на труд и свързаните с това последици.
Второто изречение за неуредените случаи да се прилага Кодексът на труда мисля, че го илюстрирахме многократно. Ако мнозинството беше възприело този къде-къде по-икономичен подход при нормативно регулиране, законът щеше да бъде сигурно със съдържание една пета от сегашното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Това, че казвате, че губи смисъл вече този текст, означава ли, че го оттегляте или държите да се гласува?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не го поддържаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Но аз съм единият вносител, по този текст има двама вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, господин Миков го няма в залата, поради което поставям на гласуване предложението за нов § 1а на народните представители Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 85, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Постъпило е предложение от народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов § 1а:
"§ 1а. "Ръководна или контролна длъжност в политическа партия" по смисъла на този закон е:
1. председател на централно ръководство на политическа партия;
2. заместник-председатели на централно ръководство на политическа партия;
3. секретари с ръководни функции в централното ръководство;
4. членове на централно изпълнително ръководство на политическа партия;
5. председател и неговите заместници на централна контролна структура на политическа партия;
6. членове на централната контролна структура на политическа партия."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението за създаване на нов § 1а от народните представители Ивалин Йосифов и Петя Шопова.
Гласували 107 народни представители: за 22, против 72, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. (1) За служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона.
(2) За служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се зачита само трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона в организация на бюджетна издръжка."
Вносителят предлага допълнително ал. 2а:
"(2а) За стаж по чл. 127, ал. 1 до ал. 4 от Закона за съдебната власт се зачита служебният стаж по този закон, придобит на длъжност, за която се изисква юридическо образование.
(3) Във връзка със социалното и здравното осигуряване за трудов стаж се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние ще подкрепим такъв текст на § 2. И новата ал. 3 ще подкрепим, но това само доказва, че отиването в доктринерното разбиране за несъвместимост между служебни и трудови правоотношения е нелеп въпрос. Нелеп, защото вие сте работили до днес на една длъжност, която от днес ще има характера на държавна служба, ще се пенсионирате след две години или още по-чест случай - ще назначите един студент, ще започне да работи, след време някой ще извади работата му от характера на държавна служба, след време пак ще я направи държавна служба. За тези хора, за всички хора, трябва да има яснота, че щом са работили, трябва да им тече трудов стаж, трябва да им се зачита за пенсия, трябва да им се зачита за социална и здравна осигуровка и т.н. Иначе сляпото разбиране на министър Тагарински, по-точно - неразбиране, че като са му казали, че служебното и трудовото правоотношение са несъвместими, той ще трябва да го повтаря до края на света. И, за да докаже, че те са несъвместими, ще трябва да напише пет пъти закона, да го направи пет пъти по-голям, само и само да ни докаже, че те са несъвместими. Това е несериозно. Ако бяхте разбрали още от чл. 1, че въпросът е житейски и правно чист, когато кажете, че служебното правоотношение е вид трудово правоотношение със специфика заради едната от страните по правоотношението, щеше да стане много кратичко и много прегледно.
Колкото човек повече не разбира от една материя, толкова повече говори за идеологизми. Няма по-голям критерий за това до каква степен вие не си разбирате от работата от това, че по никакъв начин, поне не впрегнахте инженерното си мислене и мисленето по точни науки, за да може човек житейски да ви обясни някои неща, без да влизате във висши правни категории, които се учат в теория на правото и няма нужда от тях един министър. Но вие бяхте до такава степен заслепен и идеологизиран, че дори и за елементарни неща, които са ясни за цялата зала - ето, госпожа Граматикова, която, ако утре стане служител на Министерството на образованието, ще иска в крайна сметка, като се пенсионира, стажът й да бъде броен сума-сумарно, а не да й обяснявате, че дотук била в служебно правоотношение, а оттам в трудово правоотношение, което е измислена, измислена история! (Шум и реплики в опозицията.)
Така че, разбрахме за диоксина и за шестте месеца в Белгия... (Смее се.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само не прекъсвайте отново със ситен смях!...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не знам, не знам как сте с "Кока-кола"-та, обаче очевидно пребиваването Ви в Белгия е дало отражение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде, по § 2, госпожо Дончева! Госпожо Дончева, върнете се на § 2 и оставете госпожа Граматикова на спокойствие.
Поставям на гласуване § 2 така, както е предложен от вносителя, и с ал. 3, предложена от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме алинеи 1, 2, 2а, предложени от вносителя, и ал. 3, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Параграф 2 е приет.


ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. Лицата, които до влизането в сила на закона са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С акта за назначаването им се присъжда определеният в Единния класификатор на длъжностите ранг за заемане на длъжността."
Предложение на Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков:
1. Параграф 3 да отпадне.
2. Създават се параграфи 3, 3а и 3б със следното съдържание:
"§ 3. В едномесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет с постановление определя степени и рангове за всички длъжности във ведомствата по § 1, т. 2 съгласно щатното им разписание.
§ 3а. Лицата, които към датата на влизане на този закон в сила заемат длъжностите, посочени в § 6, ги запазват, като им се предоставят съответните степени и рангове.
§ 3б. В срок до три години от влизането на този закон в сила се извършва проверка за съответствието на държавните служители с изискванията за заемане на съответната длъжност. Лицата, които не отговарят на съответните изисквания, се освобождават от длъжност и за тези длъжности се обявява конкурс."
Комисията не приема предложенията.
Комисията приема текста на вносителя по § 3, като предлага:
1. Досегашният текст да стане ал. 1 и в него думите "Единния класификатор на длъжностите" да се заменят с "Единния класификатор на длъжностите в администрацията".
2. Създават се алинеи 2, 3, 4 и 5 със следното съдържание:
"(2) Висящите трудови спорове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност на служители, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител, се извършват по досегашния ред.
(3) В случаите по ал. 2 служителите, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон и на която са възстановени, съществува в съответната администрация.
(4) Служебното правоотношение на държавен служител, който заема длъжността, на която се възстановява служителят в случаите по алинеи 2 и 3, се прекратява, като той запазва придобития си ранг и има право на обезщетение в трикратен размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Правата на лицата по ал. 1, придобити по трудовото правоотношение, се запазват, доколкото са предвидени и в този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 3?
Думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Параграф 3, който е внесъл Министерството на администрацията, има за предмет уреждането на всички хипотези на заварените на държавни служби лица. Работата, която от влизането на закона в сила ще се счита за държавна служба, досега не се е считала за такава, но те обективно заемат такива длъжности. И въпросът в § 3, предложен от вносителя, е какво става с тези лица.
Параграф 3, който е направила комисията - от ал. 2 до ал. 5, се занимава с лицата, които по един или друг начин са в трудови спорове за тези длъжности, които сега ще бъдат държавна администрация и евентуално могат да бъдат със съдебно решение възстановени на предишната длъжност, а нея може да я няма или да я има.  Това са две различни сфери, които не могат да останат без уредба.
Параграф 3, който е предложила комисията, също има място. Защото трябва да е ясно и за тези лица, които в момента са в трудови спорове, какво ще стане. Но трябва да има и текст, който да описва какво ще стане със заварените квазидържавни служители - тези, които все още не знаем дали ще си останат на местата или няма да си останат. Не може едното да бъде за сметка на другото. Трябва да останат и двете като уредба.
Второ, по § 3, който е внесъл министерството, дали това е удачният ред за процедиране с лицата, които заемат, обективно заемат работни места, които ще станат държавни служби? Това, което е предложил вносителят - Министерският съвет, според мен включва презумпцията, че лицето, което заема длъжността, отговаря на нея. Но как ще проверявате факта? Вие ще имате само неговото служебно досие, което досега се казваше трудово досие, за да си правите справка. Възможно е част от нещата обаче да не са верни, заради което вие действително се нуждаете от някакъв срок, в който да установите това и да си оставите възможност, ако някакво лице твърди, че отговаря на условията, подало ви е заявление по чл. 8, но се установи при проверка, че то не отговаря на условията, да имате правна възможност да го освободите. Ако искате, можете да не приемате тригодишния срок, който ние сме ви предложили, но все пак трябва да имате някакъв срок. Какъв? Какъвто прецените, че е разумно, за да се направи един вид инвентаризация на лицата, които работят там. Иначе самият текст и самата схема на § 3 ви дава възможност за нова чистка. Защото вие не гарантирате, че всички лица ще бъдат преназначени.
За § 3 така, както сме ви го предложили, мисля, че вече се уреди въпросът с влизането на Единния класификатор. Тоест, вие и без това сте изпълнили законовото изискване. Но поддържам това, което сме ви предложили като параграфи 3, 3а, 3б вместо вашия § 3, защото мисля, че това е по-прегледен начин за уреждане на заварени правоотношения. А онова, което комисията е предложила като § 3, според мен трябва да остане като § 3а и да се гласува самостоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Георги Пирински, Татяна Дончева и Михаил Миков.
Гласували 128 народни представители: за 36, против 88, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Може би систематичното място на предложените нови алинеи 2, 3, 4 и 5 е в друг параграф, защото третират по-друга материя.
Затова моля, гласувайте § 3 както е предложен от вносителя, с корекцията, която прави комисията в него, като се добавят думите "в администрацията" след думите "Единния класификатор на длъжностите".
Гласували 112 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 7.
Параграф 3 с направената корекция е приет.
Моля, гласувайте предложените от комисията алинеи 2, 3, 4 и 5 като самостоятелен § 4 и съответно неговите алинеи 1, 2, 3 и 4 с преномериране на следващите параграфи.
Гласували 105 народни представители: за 82, против 13, въздържали се 10.
Новият § 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 4, който става § 5:
"§ 5. Статутът на държавните служители се предлага и за определени от Народното събрание и от президента на Републиката служители в техните администрации."
Предложение на Татяна Дончева и Михаил Миков - в § 4 накрая да се добави "както и за преподавателите и ръководния персонал на държавните висши училища, държавните училища и общинските училища, които са на бюджетна издръжка."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Нашето предложение почива на една стара традиция - учителите и от средните, и от висшите училища да бъдат държавни служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на Татяна Дончева и Михаил Миков за добавка в § 4 на вносителя.
Гласували 153 народни представители: за 49, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4, който става § 5, така както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 8.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 5 става § 6:
"§ 6.  (1) Системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, когато те изпълняват представителна държавна служба в чужбина.
(2) Министърът на държавната администрация и министърът на външните работи издават наредба за условията и реда за приравняване на ранговете на служителите по ал. 1 към ранговете по този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Само по първата алинея. Значи системата на ранговете и длъжностите се прилага и за служителите на Министерството на външните работи, когато те не изпълняват представителна държавна служба в чужбина. Терминът "представителна държавна служба в чужбина" нито може някой да го дефинира, нито някой тук, пък и не само тук, може ясно да го представи. Явно това не е само посланикът, не е само консулът. Какво се има предвид под представителна държавна служба?
За да бъде ясно, предлагам "представителна" да отпадне и да бъде ясно за всеки: системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, когато те изпълняват държавна служба в чужбина. Щом са в чужбина, значи не важат тези рангове и степени. Дойдат ли на работа в България, респективно Министерството на външните работи, но в България, тогава ще се прилагат тези правила.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Те представляват България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой представлява България? - Посланикът! Другите служители? Консулът представлява ли България? А другите служители? Кажете кой е този кръг от лица, които представляват според вас държавата в чужбина? На мен не ми е ясно, а предполагам - и на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Бележката, която ще изкажа, на фона на някои текстове, които бяха приети, е много незначителна и бледа. Но въпреки всичко искам да споделя с вас, че министър на държавната администрация има само в това правителство. Преди не е имало такава длъжност и не се знае дали ще има и в следващите кабинети. Може да се възстанови отново терминът главен секретар на Министерския съвет.
За да има една по-голяма стабилност в закона, предлагам ви министрите да се заменят с "Министерският съвет издава наредба", защото Министерски съвет винаги ще има. И тази персонификация на определен вид министър ми се струва малко наивна за един закон, който изграждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в § 5, който става § 6, в ал. 1 да отпадне думата "представителна".
Гласували 152 народни представители: за 56, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, който става § 6, така както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 2.
Параграф 5, който става § 6, е приет.
Има думата за процедура господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, аз направих редакционна поправка на ал. 2, а Вие не я подложихте на гласуване. Обръщам Ви внимание за това. Правилникът ми разрешава. Аз не изменям смисъла на текста, а само заменям двама министри с Министерски съвет, което по правилник е позволено, а Вие не зачетохте моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не го зачетох, защото не го разбрах. Даже се посъветвах с госпожа Петя Шопова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не може! Има срок, в който се правят предложения.
СТЕФАН НЕШЕВ: Предложението ми е редакционно, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е редакционно. Това не е редакционно предложение, ако един орган го замествате с друг орган.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 5а, който ще стане § 7, със следното съдържание:
"§ 7. (1) Когато държавен служител бъде избран за народен представител, председател на общински съвет или кмет, той запазва придобития си ранг. На неговата длъжност може да бъде назначен друг държавен служител за срока на мандата му.
(2) Правата по ал. 1 имат и членовете на политическите кабинети и експертите към тях."
Параграф 6, който става § 8...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма ли да се изкажем по текста?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз смятах да ги прочета всичките, защото няма бележки по тези текстове.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма, защото той се роди ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Вярно е, че по § 5а няма предложения, но не е възможно и да има, защото този § 5а се роди незнайно как. Нито го имаше в първото четене, нито е в текста на Министерския съвет, нито беше направено предложение в срока за предложенията.
Става въпрос практически за създаване на едни привилегии на определен кръг лица. Разбира се, че когато бъде избран за народен представител, респективно на друга длъжност, лицето, което има един ранг, ще си го запази. Тук няма никакъв спор. Въпросът е кога ще се запази длъжността?
Всъщност идеята е взета от чл. 97 от нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, където изрично е казано, че народните представители запазват заеманата от тях длъжност и всъщност те излизат в един неплатен отпуск за срока, доколкото са народните представители. Мисля, че това е разумно. Тази материя не само сега е уредена в правилника, а вече стана около десет години всички народни събрания я прилагат.
Въпросът е доколко трябва да се разширява тази привилегия. На мен особено ми е непонятна поне втората алинея, когато за членовете на политическия кабинет и, обърнете внимание, не само за членовете на политическите кабинети, но и за експертите. Значи на чиновника, наречен експерт, също му се запазва длъжността, запазва му се съответния ранг и т.н., докато той изпълнява тези длъжности. Следователно, прави се една привилегирована, ще употребя този термин, каста.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това е демагогия.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е демагогия, господин министър. Тогава аз Ви питам защо примерно на лекарите, учителите или на някои други служители, които не по-малко са полезни, когато отидат на друга работа, не им се запазва предната? Вие създавате една привилегирована каста.
Затова предлагам § 5а, както първата, така и втората алинея, да отпаднат. Да оставим това, което сте написали, че този, който е назначен, си запазва работата за срока на мандата. Но аз ви питам, ако мандатът му бъде прекратен предсрочно - той четири или пет години ли ще бъде на тази работа? Но да оставим нередностите на самия текст, несъвършенствата на правната техника. Въобще идеята според мен не е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое предлагате за отпадане втората алинея и от първата...?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам да отпадне целия текст, но обърнах внимание преди всичко на втората, която за мен вече прекрачва границите на допустимите привилегии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на целия нов § 5а, който евентуално ще стане § 7.
Гласували 153 народни представители: за 61, против 92, въздържали се няма.
Предложението за отпадане не се приема.
Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги, подкрепям предложението на господин Корнезов и като цяло, но разбирам какъв е смисълът, който се влага за известен стабилитет. Не мога обаче просто като гражданин да приема ал. 2.
В момента има господа, които са ръководители на ведомства, които не са министерства. Те са били избирани за народни представители. И ако престанат да бъдат ръководители на ведомства, не могат да се върнат като народни представители. А ние тук даваме възможности на експертите към политическите кабинети да имат привилегии по-големи от тези на ръководителите на ведомства, които не са с ранг на министерство.
Затова ви предлагам в ал. 2 да отпадне думата "експерти".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на госпожа Петя Шопова в § 5а, ал. 2 да отпаднат думите "и експертите към тях".
Гласували 149 народни представители: за 55, против 74, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5а, който става § 7, така както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 103, против 29, въздържали се 6.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще прочета параграфи от 6 до 13, които стават съответно параграфи от 8 до 15 с някои редакционни поправки, които ще отбележа.
"§ 6. (1) - който става § 8 - Актовете по прилагането на този закон се издават в срок от 6 месеца от влизането му в сила.
(2) В срока по ал. 1 Министерският съвет да внесе в Народното събрание необходимите законопроекти за изменение и допълнение на специалните закони, уреждащи правното положение на лица, които са държавни служители по смисъла на този закон.
§ 7 - който става § 9 - В чл. 20, ал. 2 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (тук ще се отбележи и броят на "Държавния вестник", в който е публикуван) след думите "съотношение 4:1", а в последната редакция на Закона за безработицата е казано "7:1", затова за коректност трябва да се поправи, се добавя ново изречение:
"Осигурителните вноски на държавните служители са за сметка на държавния бюджет."
§ 8 - който става § 10 - В чл. 2, ал. 3 от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" (трябва да се поясни за 1999 г.) след думите "осигурителният им доход" се поставя запетая и се добавя "с изключение на държавните служители, която вноска се поема от държавния бюджет".
§ 9 - който става § 11 - В чл. 41 от Закона за здравното осигуряване (също трябва да се добави от отдел "Правна и законодателна дейност" броят на "Държавен вестник", където е публикуван) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
"2. за държавните служители - от държавния бюджет."
2. Досегашните точки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно точки 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
§ 10 - който става § 12 - В Кодекса на труда от 1986 г. (трябва да се посочат пак броевете на "Държавен вестник", където е публикуван) се правят следните изменения:
1. В чл. 325 се добавя т. 12:
"12. поради определянето на длъжността за заемане от държавния служител."
2. В чл. 327 се добавя т. 9:
"9. поради постъпване на държавна служба."
3. В чл. 351 след думата "закон" се поставя запетая и се добавя "както и времето, през което лицето е работило като държавен служител."
§ 11 - който става § 13 - В чл. 114 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (също трябва да се посочат броевете на "Държавен вестник", където е публикуван) след думите "и други работодатели" се добавя "с изключение на държавните служители".
§ 12 - който става § 14 - В чл. 9, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (също трябва да се посочат броевете на "Държавен вестник", където е публикуван), след думите "Кодекса на труда" се добавят "и Закона за държавния служител".
§ 13 - който става § 15 - В Указ № 2472 за административно-правното обслужване на населението (пак трябва да се сложат броевете на "Държавен вестник", където е публикуван) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 6 се отменя.
2. В чл. 27 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 думите "от 20 до 100 лв." се заменят с "от 20 000 до 40 000 лева";
б) в ал. 2 думите "от 40 до 200 лв." се заменят с "от 40 000 до 80 000 лева".
3. В чл. 28 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 думите "непосредствено по-горестоящия орган и на Комитета за социална информация се заменят с "Държавната административна комисия и на съответните администрации";
б) В ал. 2 думите "от председателя на Комитета за социална информация, от ръководителите на съответните ведомства и от председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети (Столичен народен съвет)" се заменят с "от Държавната административна комисия и ръководителите на съответните администрации".
4. Навсякъде в указа думите "Комитета за социална информация" се заменят с "министъра на държавната администрация"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13, които стават съответно параграфи 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези параграфи някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 6-и до 13-и, които стават съответно от 8-ми до 15-и с добавките, които бяха направени, така както са предложени от вносителя.
Гласували 122 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 20.
Параграфи от 8-ми до 15-и включително са приети.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 14, който става § 16:
"§ 14. В чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания" - пак ще се покажат броевете на "Държавен вестник", където е публикуван - "се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Когато държавен служител при изпълнение на държавната служба не изпълни или наруши задължения, произтичащи от актовете по ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 40 хил. до 80 хил. лв."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14 - сега 16-и, като предлага в новата ал. 3 думите "до 80 хил. лв." да се заменят с "до 300 хил. лв.".
Това е, за да се постави в съотношение с другите наказания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Предлагам този § 14 или сега по новата номерация - 16-и, да отпадне. Защо? Всъщност ние приехме в предишните текстове съответните дисциплинарни наказания, които могат да бъдат налагани на държавния служител. Там бяха изброени "забележка", "порицание", включително и най-тежкото наказание - и "дисциплинарно уволнение", когато той не изпълнява своите служебни задължения. Тези наказания практически са и по Кодекса на труда.
Сега всъщност се въвежда нещо ново. Освен дисциплинарното наказание, което ще бъде наложено, се предвижда де факто и друго - глоба. Глоба, само че по Закона за административните нарушения и наказания. Следователно, възможно е за едно и също провинение държавният служител да бъде наказан два пъти, включително и с едни размери на глоба - до 300 хил. лв.
Това за мен е недопустимо и затова смятам, че този параграф следва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов предлаганият § 14, който става § 16-и, да отпадне.
Гласували 146 народни представители: за 62, против 77, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14, който става § 16, така, както е предложен от вносителя, с корекцията, направена от комисията в новата ал. 3 - думите "до 80 хил. лв." да се заменят с думите "до 300 хил. лв.".
Гласували 120 народни представители: за 89, против 18, въздържали се 13.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 15, който ще стане § 17, със следното съдържание:
"§ 17. В Закона за администрацията се правят следните допълнения:
1. Създава се нов чл. 19а със следната редакция:
"Чл. 19а. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, областните управители, заместник-областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудови правоотношения, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
                (2) Лицата по чл. 19, ал. 4 имат статут на държавни служители."
2. В чл. 28, ал. 3, изречение второ след думите "се назначават" се добавят "по трудов договор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм съгласна с това да бъдат уредени отношенията като трудовоправни отношения на министър-председателя, заместник министър-председателите и т.н. до кмет на община. Обаче не мога да разбера ограничението "освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение".
Искам да ви кажа като адвокат, който е имал подобни казуси - казусът беше свързан с кмет на община - че и без това е сложно трудовоправното отношение и без това то има особена характеристика и ако текстът остане такъв, при всеки правен спор съдът ще си тълкува както иска и ще трябва да чакаме тълкувателно решение или постановление на Върховния съд. Не мога да разбера това ограничение. Ако колегите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията или председателят на комисията могат да обяснят, бих била доволна.
В противен случай предлагам да отпаднат думите "освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Този § 15, пак роден, незнайно как, бих казал, че е един от върховете на правната безсмислица. Тук госпожа Шопова се спря на някои от тях. Казва се министър-председателят, заместник-министри, кметове, областни управители имат всички права по трудово правоотношение. Значи те са в трудови правоотношения. Какво казваме повече с този текст? Нищо.
Обаче по-нататък объркваме цялата работа, което и на мен не ми е ясно, колкото и да чета този текст. Те са уж по трудови правоотношения, освен ако противоречат или е несъвместимо с тяхното правно положение! С кое положение? Кой ще каже кога противоречат или не е съвместимо? Кой орган ще каже това? И кои са в този кръг от правоотношения и този статут на тези лица, които противоречат на техните трудови правоотношения?
Затова целият текст според мен е една правна безсмислица и предлагам той да отпадне както в първата, така и във втората - защото няма и следващи алинеи - въобще да отпаднат първата и втората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Министърът да обясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Тагарински.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Но не за комунизма!
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: А Вие, госпожо Дончева, наистина се дръжте малко по-прилично. Все пак сме в българския парламент. Правя Ви съвсем приятелска забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата, министър Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Когато се приемаше Законът за администрацията, не беше все още приет този закон, който се приема днес. С приемането на Закона за държавния служител, уреждащ статута на държавната служба, трябва да се уредят и някои права и да се разграничат лицата, които са изброени в Закона за администрацията, са държавни и ще имат статут на държавни служители и тези, които няма да имат статут на държавни служители. Естествено е, че министър-председателят и изброените останали обекти...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Те са субекти.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Добре, извинявам се, терминологията може би не е точна, но смисълът е ясен - да назначават по силата на съответния избор политически лица - а те са политически лица - и се назначават за определен мандат по силата на други закони.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Заместник-министрите също се назначават.  

МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Корнезов, за заместник-министрите направете справка с Конституцията. Те се назначават от министър-председателя и по силата на Закона за администрацията са част от политическия кабинет. Те нямат статут на държавни служители, но те също имат права като граждани на Република България: на тях им се заплащат социални осигуровки, здравни осигуровки и т.н. Тук се има предвид точно уреждането на тези техни права и доколко са несъвместими с тяхното правно положение по смисъла на Конституцията и съответните закони, които уреждат тяхното правно положение. Те например нямат право да участват в търговски дружества, да стачкуват и други неща, в които са ограничени. Но от друга страна, те са гарантирани по трудовото правоотношение в Кодекса на труда като останалите работници и служители по силата на трудовото им правоотношение. Лицата по чл. 19, ал. 4 са тези длъжности, които са изредени и в Закона за администрацията и които ще получат статут на държавни служители. Отворете Закона за администрацията - ако го нямате, ще Ви го дам - и ще разберете, че става въпрос за сключване на трудови договори, защото министър-председателят и министрите се избират от Народното събрание. Областните управители се определят от Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя, а заместник-областните управители се назначават от министър-председателя и представляват изпълнителната власт, политическата власт - тази, която по силата на мандата, даден в парламента, е получила мандата си от прекия вот. Това са неща от Конституцията. Аз не съм специалист и най-малкото аз трябва да разяснявам тези неща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, може би има някакъв смисъл в този чл. 19а, не мога да преценя точно, но ми прави впечатление, че са изпуснати други лица като президента, вицепрезидента, главния прокурор, а и някои незначителни - народни представители и т.н., които бяха споменавани по-рано по този повод. Защо сега става въпрос само за министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите? А какво става с президента, вицепрезидента, главния прокурор, които бяха изключвани по същата причина?
И една чисто редакционна бележка: за мен "несъвместим" и "противоречащ" е едно и също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Няма спор, че тези лица, които сте изброили в чл. 19а, досега са били в трудови правоотношения. По новия Ви закон няма да бъдат упоменати като лица, които ще са в служебни правоотношения, следователно ще продължат да бъдат по трудови правоотношения и без записване. Не е въпросът до правото на стачка. Когато един заместник-областен управител реши, че има право на стачка, той просто ще бъде уволнен за 24 часа и няма даже да може да обжалва. Така че никакъв механизъм не ви пречи да ги отстраните, ако те злоупотребяват с това.
Но що за идея е: имат всички права, но освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното положение... Винаги възникват два въпроса: за кои права става въпрос и коя ще бъде инстанцията, която ще каже, че те са несъвместими? Или ще ги изброите в закона, за да е ясно за какво става дума, или просто махнете целия текст. Какъв проблем е имало досега, че не е уредено министър-председателят по какви правоотношения работи? Кога този момент е създавал проблеми?
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вие измествате темата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не изместваме темата. Занимавайте се с правоприлагане и не се занимавайте с псевдоконструкции, които са Ви в главата.
Как ще се прилага този текст примерно за заместник-кмет на община "Лозенец"? Какво искате от него? По какво да работи? Защо сте написали този текст въобще? Какво искате да уредите? Нищо. Ако нищо не искате да уредите и до момента е ясно той по какво работи, няма да бъде държавен служител и не е упоменат в Единния класификатор, изобщо не трябва да фигурира в закона. Оставете си нещата така, както са, ако не Ви създават проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика думата има заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам възможността за реплика на госпожа Дончева, за да кажа това, което ме учуди в цялата дискусия. Репликата ми се състои в това, че няма пречка да бъде записано, че тези отношения са трудовоправни, тъй като всички сме убедени, че тези отношения са трудовоправни.
Искам да кажа на госпожа Дончева, че понякога в практиката възниква въпрос, особено когато е свързан с изборни длъжности като кмет на община - за заместник-кмета едва ли ще възникне, и може би би възникнал за другите изборни длъжности, които са в централната изпълнителна власт. Това е едно потвърждение на тезата, която всички знаем.
Но едновременно с това - това вече не е част от репликата - не мога да разбера какви са тези ограничения. Това, за което говори господин министърът по Търговския закон, си е по Търговския закон. Какво общо има с трудовото право? А за правото на стачка просто е несериозно. Остава да говорим и за колективния трудов договор, който те ще сключат помежду си. Затова мисля, че е абсолютно паразитен другият текст и няма с нищо да обогати практиката. Напротив, ще навреди на хората, които са министър-председател, министри, областни управители и т.н., когато тръгват да уреждат някакъв въпрос, свързан с техния правен статус. Затова продължавам да настоявам за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаема госпожо Шопова, урежда се нещо, което е в Преходните разпоредби, което е относимо към закона и се правят норми, а не се правят тълкувания и разбирания. Какво уреждаме с § 15: в Закона за администрацията да се направят следните допълнения?...
Има Закон за държавния служител. Ясно е, че тези лица, които са изброени, не са държавни служители. Защо ще трябва това да слагаме в една преходна разпоредба в Закона за администрацията? Защо? Понеже не знам и смятам, че е несъотносимо, Ви предлагам да не го уреждаме тук, защото няма като какво да го уреждаме. И не е въпросът дали те са държавни служители по трудови правоотношения. По трудово правоотношение работят, няма проблем в това. Но защо трябва да го уреждаме тук? И норма ли е това, което е написано? И какво отношение има пък към Закона за държавния служител това, което е написано тук? Не може в Преходните разпоредби да се пише всичко, макар че ние в нашия парламент много често пишем всичко. Както е известно, в един от здравните закони измислиха престъпление. Това, че имало някаква схема на кодифициране, никой не го интересува. Защо обаче пак трябва да напишем едно такова нещо?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Риторичен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, да. Много риторични въпроси зададохте. Какво предлагате? И предлагате ли Вие нещо?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това го кажете сега. Защо трябва друг да тълкува какво искате Вие да кажете!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Аз го казах в предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте го казали! Пак казвате - защо това, защо онова?
Първо, поставям на гласуване предложението на народната представителка госпожа Татяна Дончева за отпадане на целия § 15, който евентуално става § 17.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това е предложение и на Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е предложението и на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 148 народни представители: за 45, против 100, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Петя Шопова в чл. 19а, ал. 1 да отпаднат думите "освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение".
Гласували 142 народни представители: за 43, против 45, въздържали се 54.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте § 15, който става § 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 93, против 30, въздържали се 10.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 15, който става § 18.
"§ 15. Законът се приема на основание чл. 116, ал. 2 от Конституцията на Република България и влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
Комисията предлага § 15 да стане § 18 със следната редакция:
"§ 18. Законът се приема на основание чл. 116, ал. 2 от Конституцията на Република България".
Комисията предлага да се създаде нов § 17, който става § 19 със следната редакция:
"§ 19. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
(2) Разпоредбите на чл. 68 влизат в сила от 1 януари 2000 г."
Параграф 16, който става § 20:
"§ 16. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16, който става § 20.
По тези текстове няма направени бележки и предложения. Комисията ги предлага така, както ги прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам редакционно изменение. Ние всички закони приемаме въз основа на Конституцията. Но този закон е упоменат в чл. 116 на Конституцията и задължава Народното събрание да го приеме. Затова предлагам вместо "на основание" да бъде "в изпълнение на Конституцията".
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, приемате го.
Моля, гласувайте параграфи 15, 16, 17 и 18, които съответно ще се преномерират така, както са предложени от вносителя, както и с предложенията на комисията. Като в текста думите "на основание" се заменят с думите "в изпълнение на".
Гласували 134 народни представители: за 110, против 18, въздържали се 6.
Тези параграфи от 15-и, който става 18-и, до 18-и, който става 21-и включително, са приети.
С това е приет и целият Закон за държавния служител. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи.)
За процедура има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам работното време да бъде удължено с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Има комисии!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Няма да има комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Има установен ред, свързан с организацията на работата на комисиите. Специално Комисията по външна и интеграционна политика, въпреки сериозните проблеми във външнополитическата област и в областта на сигурността, засягащи България, изключително рядко се събира. По едно щастливо съвпадение за днес е обявено заседание с много сериозен дневен ред. Започва от 15,00 ч. Моля мнозинството да обясни какво смята да прави, най-малкото - ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ще бъдат от 16,30 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всяка комисия сама ще си реши какво ще прави, ако се приеме предложението за удължаване на работното време.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на работното време с 2 часа.
Гласували 146 народни представители: за 89, против 52, въздържали се 5.
Предложението е прието. Работното време се удължава с 2 часа.
Има думата министър Марио Тагарински.
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички народни представители, които дадоха ценни предложения и участваха активно в работата по приемането на този важен закон. Особено искам да благодаря на депутатите от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Този закон, освен че ни приближава към европейските правни норми и практика в областта на държавната служба, ни връща и към традицията на българската Държавна служба, която по понятни причини за повече от 50 години беше преустановена. (Оживление в опозицията.)
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Не ги разбираш тези работи, приказваш глупости!
МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Смятам, че този закон е особено важен за създаването на една държавна служба, неподвластна на политическата конюнктура, която ще гарантира стабилността на държавата, на държавните институции, националната сигурност и държавния суверенитет! Благодаря ви отново и ви каня на по чаша шампанско в Клуба на народния представител. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Моля председателят на Комисията по образованието и науката да докладва закона за второ четене.
Господин Славов, Вие за процедура ли? Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Господин председател, госпожи и господа народни представители! Смятам, че преминаваме към второто четене на един изключително важен закон и е недопустимо при наличието на толкова малко народни представители в залата ние да пристъпим към неговото разглеждане и гласуване.
Аз се учудвам, че самият господин Димитров, който направи предложението, отсъства. Учудвам се дори и че част от членовете на Комисията по образованието и науката отсъстват.
Смятам, че е недопустимо в такъв състав Народното събрание да работи по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Ако представителите на мнозинството смятат, че могат едновременно с пленарното заседание да провеждат и заседанията на някои от комисиите, това просто е недопустимо.
Освен това, започваме разглеждането на законопроекта и е редно тук да присъства или министърът на образованието и науката, или заместник-министърът на образованието и науката, който отговаря за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това отново беше процедурно изказване без никаква процедура.
Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката господин Георги Панев да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, преди да започнем работа по законопроекта, правя предложение да бъде поканена в залата заместник-министърът на образованието и науката доц. Анна-Мария Тотоманова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят госпожа Анна-Мария Тотоманова.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми колеги, господин председателю! Правя също така процедурно предложение началникът на отдел "Правен" към Министерството на образованието и науката госпожа Пенка Менкаджиева също да бъде допусната в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Моля квесторите да поканят госпожа Пенка Менкаджиева.
Имате думата, господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 138 народни представители: за 127, против 8, въздържали се 3.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 1 от законопроекта има предложения от народния представител Иван Иванов, прието от комисията, и предложение от Георги Панев, Юлиян Буров, Иван Иванов, Едуард Клайн и Димитър Стефанов, също подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 1:
"§ 1. В чл. 6 се създават алинеи 3 и 4:
"(3) Учебната, научната, художественотворческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художественотворчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".
(4) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: В § 2 чл. 7 се изменя така:
"Чл. 7. (1) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация.
(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.
(3) На издаваните при условията на ал. 2 дипломи се полага печат с държавния герб."
Предложение от Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи: в чл. 7, ал. 2 в края на изречението се добавят думите "или завършва с изпит пред държавна комисия, назначена от министъра на образованието и науката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Едуард Клайн - в чл. 7 ал. 2 се изменя така:
"(2) Дипломите за завършена степен, както и свидетелствата или удостоверенията за професионална квалификация се признават от държавата, когато подготовката на специалистите съответства на държавните изисквания за обучението по съответната образователна степен, специалност или професионална квалификация".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Дора Янкова и Бойко Великов - в чл. 7 ал. 2 се изменя така:
"(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е акредитирано или завършва с изпит пред държавна комисия, назначена от министъра на образованието и науката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Анастасия Мозер и Александър Джеров - в чл. 7 ал. 2 се изменя така:
"(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е акредитирано или завършва с държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на образованието и науката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Валентин Симов - в чл. 7 ал. 2 се изменя така:
"(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е акредитирано или завършва с изпит пред държавна комисия, назначена от министъра на образованието и науката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - в чл. 7 ал. 2 се изменя така:
"(2) Документите по ал. 1 се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания по съответната образователна степен, специалност или професионална квалификация".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги, моето предложение, независимо че има по-друга редакция, е идентично с предложението на колегата Едуард Клайн.
Смисълът на направеното предложение е, че не само дипломите за завършена степен на висше образование, но и свидетелството или удостоверението за професионална квалификация имат съответна значимост, като се признават от държавата.
Тук, в направеното предложение, аз правя разлика между диплома и удостоверение, като дипломата безспорно е документ с най-висок ранг, поради което съвсем правилно вносителят е отбелязал в предложението си в ал. 3, че на нея се полага печат с държавен герб.
Въпросът ми е обаче, че тези удостоверения и свидетелства, които висшите училища издават, когато е завършила подготовката на специалистите, и тя, разбира се, съответства на държавните изисквания, да имат своята стойност. Досега те се признаваха от държавата, независимо че на тях не се полагат, пак подчертавам, печат с държавен герб. Сега според вносителя тези свидетелства и документи няма да се признават от държавата и всъщност те се превръщат в една хартийка и оттук следва големият въпрос, а именно, че проблемът за професионалната квалификация е проблем, който изниква с особена острота днес в това трудно икономическо време, при тази динамика на трудовия пазар.
И ако признаваме тезата, която се лансира като фундаментална в ЮНЕСКО, за обучението през целия живот, то би трябвало квалификацията да я имаме предвид като една от най-добрите форми за обучение през целия живот и за по-бързото адаптиране на хората към трудовия пазар.
Ето защо на мен ми се струва, че няма да бъде излишно да се върнем към стария текст или да приемем предложението на господин Клайн и моето, независимо че имат различна редакция.
Става така, аз ще ви дам един пример, в последно време имах възможност да наблюдавам конкурси по индикативните програми на ФАР. Наши служители са назначени само благодарение на това, че наред с равнопоставеността на бала на двама кандидати, предимство има оня, който е имал най-много свидетелства за квалификация. Излиза, че от Брюксел признават нашите свидетелства за квалификация, а ние сега с лека ръка ги елиминираме. Много моля да вникнете в това предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова. Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В хода на разискванията по това предложение и в комисията, и с представителите на министерството, бях убеден допълнително, че тези въпроси - за свидетелствата и удостоверенията за професионална квалификация, се решават в Закона за професионалното образование и обучение.
Ето защо ще разочаровам госпожа Величкова, но оттеглям предложението си и смятам, че тези въпроси ще бъдат уредени с другия закон. Благодаря.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Може ли реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. То не е изказване. Той оттегля предложението си.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Искам да внеса едно уточнение. Нека той си оттегли предложението, но аз искам нещо да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той взима процедура и си оттегля предложението. Какво има да спорим сега?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Законът за професионалното обучение е за средното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
По нашето предложение с народния представител Бойко Великов имахме предвид един по-конкретен запис, за да може да има едно отношение, един постоянен диалог между министъра на образованието и науката и частните висши училища. Комисията не подкрепя предложението. Преминавайки към предложението на Министерския съвет за изменение и допълнение в този общ текст и това, което сподели народният представител Клайн, че той е бил убеден в комисията по друг закон... Колега Клайн, този закон беше Закон за средното образование.
Така че ние с народния представител Бойко Великов поддържаме нашето предложение. Искам да помоля народните представители да вникнат в предложението ни и в другото ми предложение - с екипа на Станка Величкова. Защо е нужен такъв по-конкретен запис? Защото действително следдипломните квалификации и професионалните квалификации, и квалификациите по специалност в онова време към 1989 г. и сегашната динамика на специалностите, те естествено не съответстват на пазара на труда, а ние нямаме и такъв анализ. В този смисъл мисля, че е полезно ние като законотворци да дадем възможност на тези хора, които се стремят към професионална квалификация и специалност, да имат възможност да им се признае такава специалност, имайки предвид и това, че току-що приехме Закона за държавния служител, където вече ще има и особените изисквания за заемането на длъжността. Така че моля да се вникне в предложението ни като народни представители и не само от гледна точка на това, че опозицията го предлага, да го отхвърлите, а от гледна точка на реалностите на деня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Вероятно част от всички тези съображения, които имахме възможност да споделим по време на дебата в комисията с колегите, би трябвало да прозвучат и в пленарната зала, за да може да се възприеме докрай същността на предложението, което сме направили заедно с моите колеги, както и нюансите, които има в предложението и на останалите колеги от Обединението за национално спасение, защото в случая става дума за квалификация, която се получава след висше образование. Нека все пак да имаме представа, че със Закона за професионалното образование се третират всички проблеми, които са в рамките на средното образование за страната, докато в този закон ние би трябвало да намерим всички текстове и да дадем достатъчно основание за тези, които и след висшето си образование продължават да повишават своята квалификация и своята подготовка. Държавата да гарантира документи, които да бъдат признати и да получат съответното одобрение.
За това става дума. Нека да не се смесват нещата, нека да не се преплита това, което е обект на Закона за професионалното образование и по принцип на средното образование в страната, и това, което е предмет на този Закон за висшето образование и тази квалификация, която много от завършилите висше образование продължават именно в духа на това, което сподели госпожа Величкова, че става дума за повишаване на образованието и квалификацията през целия съзнателен живот на всеки един човек. Това е един естествен стремеж, който трябва да получи съответната юридическа подкрепа с текстове в закона, който сега ние разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Друг желае ли да се изкаже?
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи.
Гласували 135 народни представители: за 25, против 96, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте аналогичните предложения на народните представители Дора Янкова и Бойко Великов, Анастасия Мозер и Александър Джеров и Валентин Симов.
Гласували 131 народни представители: за 25, против 99, въздържали се 7.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
Гласували 155 народни представители: за 45, против 97, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 103, против 18, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В т. 2 текстът след думите "научните изследвания" се заличава.
2. В т. 3 думата "финансира" се заменя със "субсидира".
3. В т. 4 след думата "студентите" се поставя запетая и се добавя "докторантите и специализантите".
4. Създават се т. 6 и 7:
"6. организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;
7. определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи".
Предложение от Руси Статков - в § 3 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! В текста на този параграф специално внимание заслужава т. 2, където се прави предложение думата "финансира" да се замени със "субсидира". В случая иде реч само за една дума, но тя е с изключителна важност и изключително значение и е едно доказателство за променения подход и променената философия на вносителите на законопроекта в различие от досега съществуващия, в който с понятието "финансира" задълженията и ангажиментите на държавата бяха в далеч по-голяма степен утвърдени. Със замяната на финансирането със субсидиране на практика се предопределя и това, за което по-нататък ще стане дума, когато обсъждаме и следващите конкретни текстове. То е свързано и с другия подход, който се предлага с въвеждането на всеобщите такси за обучение в държавните висши училища, което на практика е въвеждане на всеобщо платено образование в държавните висши училища в страната. То е една възможност да не се отговори на един също много важен въпрос. На този въпрос ние не получихме отговор нито на първо четене на законопроекта в пленарната зала и в комисията, нито на второто четене в комисията. Очаквахме да получим категоричен отговор и потвърждение от страна на министъра на образованието и науката и от страна на вносителя на този законопроект държавата ще поеме ли с конкретен текст в този закон обещанието и ще гарантира ли разликата от стойността, която ще се поема с внасянето на тези задължителни всеобщи такси в държавните висши училища, и действителния размер за издръжката на всеки един студент по отделните висши училища и специалности, за да могат да се гарантират бюджетите на висшите училища, за да може да се гарантира финансова стабилност и спокойствие. Един въпрос, по който и Съветът на ректорите, и по време на срещите, които имахме с ректорски и академични ръководства в цялата страна, обърнаха сериозно внимание и изразиха много сериозна тревога и притеснения.
Говоря за тези неща, защото едно е държавата да финансира, а друго е да субсидира. И смятам, че тук ние всички отчитаме добре тази разлика. И трябва да сме наясно, че тази разлика представлява променената философия и подход, който се налага с този закон, конкретно с този текст и с последващите текстове, за които ще стане дума по-нататък.
От тази гледна точка ние не можем да подкрепим подобно предложение, защото по този начин в трудната ситуация, в която се намира българската икономика, ще изправим българските висши училища пред още по-трудни и непреодолими финансови проблеми от тези, които в момента имат.
Затова аз предлагам този текст да отпадне и се надявам, че народните представители ще подкрепят това предложение, за да може действително държавата да продължи да изпълнява финансовите си задължения като цяло към образователната система в страната и в частност към българското висше образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Колеги, аз знам, че вие ще подкрепите текста на вносителя, т.е. ще замените думата "финансира" със "субсидира". Но освен това, което каза колегата Славов, че ние наистина нямаме точен отговор какво означава това "субсидира" - то може да е от 0,1 до 99,9, то е все субсидиране, а не финансиране, ние така и не разбрахме наистина ще гарантира ли по някакъв начин държавата чрез своите субсидии нормалното протичане на учебния процес във висшите училища. Досега нямаме гаранции. И аз ще бъда благодарен, ако примерно господин Панев или уважаемата госпожа Тотоманова дадат някаква по-конкретна информация по този въпрос. Но аз искам да спра вашето внимание върху един друг проблем. От тази малка замяна, тази еднократна замяна на една думичка, ние тръгваме наистина по пътя на абсурда в целия по-нататъшен закон. В началото на закона държавата рязко се оттегля, тя буквално бяга от своите задължения към висшето образование. След това, ако не колегите от цялата зала, то поне колегите от комисията знаят, че държавата започва да нахлува най-безцеремонно в автономията на висшите училища и да налага едно централизирано ръководство, каквото не е имало даже и по време на комунистическия режим. Изберете сами: или сега подкрепете идеята да отпадне финансирането, или после недейте да правите закона абсурден. Как може една институция, имам предвид държавата, която бяга от своите елементарни задължения, след това да се опитва да командва цялата система на висшето образование? Извинявайте, това е все едно някой, който е живял заедно с вас, да каже сега: аз си отивам, обаче въпреки това тук ще остане редът, който аз ще диктувам отвън. Няма никаква логика в това.
Така че наистина помислете още веднъж много внимателно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков в § 3 да отпадне т. 1.
Гласували 134 народни представители: за 9, против 120, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов да отпадне т. 2 от § 3.
Гласували 152 народни представители: за 40, против 107, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 111, против 27, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 4 има направени 17 предложения.
Предложение на Георги Панев, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което също е подкрепено от комисията.
Предложение от Петър Ненов - в т. 2, т. 4 се изменя така:
"4. утвърждава държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационните степени "специалист" и "бакалавър".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Иван Николаев Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от Едуард Клайн, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи - в т. 3, т. 6 се изменя така:
"6. утвърждава ежегодно общия брой на студентите за обучение по висши училища и броя на докторантите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Дора Янкова и Бойко Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от Анастасия Мозер и Александър Джеров - в т. 3, т. 6 се изменя така:
"6. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по специалности в държавните висши училища и броя на докторантите в държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Димитър Стефанов, което е оттеглено.
Предложение от Валентин Симов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от Драгомир Драганов - в т. 4 да отпадне т. 10.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - в т. 4 да отпадне т. 10.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи, което комисията подкрепя.
Предложение от Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - в § 4 се създава т. 6.
"6. Създава се т. 14:
"14. утвърждава ежегодно диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент в държавните висши училища".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Иван Николаев Иванов, което е оттеглено.
Предложение от Ангел Балтаджиев - в чл. 9, ал. 3, т. 5 се изменя така:
"5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности, включително единни учебни планове за първите две години на обучение".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 4:
"§ 4. В чл. 9, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точки 3 и 4 се изменят така:
"3. открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;
4. утвърждава държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;".
2. Точки 6 и 7 се изменят така:
"6. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации;
7. определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;".
3. Създават се точки 10, 11 и 12:
"10. утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;
11. утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;
12. утвърждава правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;".
4. Досегашната т. 10 става т. 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители, пред мен са и текстовете на досега действащия Закон за висшето образование. Специално по предложението, което предизвика най-сериозни дискусии в пленарна зала на първо четене и в парламентарната комисия - става дума за определянето размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища.
Искам да ви прочета текста на досега действащия закон.
"Министерският съвет определя размера на семестриалните такси за студенти, които се обучават срещу заплащане във всяко държавно висше училище и таксите за извършваните от него административни услуги."
С този текст, който се предлага от вносителя, и с отхвърленото предложение, направено от нас, на практика се въвеждат задължителните такси за обучение в държавните висши училища.
В противовес на изказани мнения и становища и от министъра на образованието и науката, и от други представители на ръководния екип на Министерството на образованието и науката, както и от представители на мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание, трябва ясно и категорично да се заяви, че това на практика означава въвеждането на всеобщо платено образование в държавните висши училища. Практиката ще покаже и ще докаже правилността на нашето твърдение, защото и аз, и моите колеги сме убедени, че оповестените размери на таксите след деноминацията на лева ще се разминават много сериозно от действителния размер на това, което ще се плаща. И трябва ясно да се знае, че не става дума само за една учебна година - за учебната 1999 - 2000 г. Става дума вече за години напред. За една практика, която неминуемо ще доведе размера на таксите до горната граница, т. е. на 30 на сто. И с оглед на реалните размери на тази издръжка, която по определена специалност за определено държавно висше училище е специфична и различна, размерът на тези такси ще бъде многократно по-голям от съобщените цифри от представителите на ръководството на Министерството на образованието и науката.

Така че илюзия е да се твърди обратното, илюзия е да се смята, че реално изказаното от представителите на мнозинството ще получи потвърждение в практиката. Ще стане точно обратното - ще се въведат такси, които ще бъдат непосилни за голяма част от българските семейства; ще се въведат такси, които ще бъдат непосилни, особено за семейства, в които учат по двама студенти, а такива случаи ще има много. Те ще бъдат непосилни и заради все по-увеличаващата се материална издръжка за всеки един студент, свързана с разходите за храна, квартира или общежитие, пътните разходи, разходите за учебници и учебни пособия.
Затова ние сме против въвеждането на тези такси и затова в предложенията, които правим, обръщаме внимание на още нещо, което е изключително важно, а то е, че Министерският съвет ежегодно ще трябва да се ангажира с това, което в продължение на две години ние получавахме като обещание в комисията, когато разглеждахме проектобюджета най-напред за 1998 г. и след това за 1999 г., че ще бъдат утвърдени тези нормативи за издръжката на студентите в държавните висши училища, които са необходими не само на всяко едно от висшите училища, а те са необходими и на държавата, за да бъде наясно със средствата, които ще бъдат необходими, досега за финансирането, а сега както вие приехте, за субсидирането на висшето образование в страната.
Ето затова аз се обръщам към вас по въпроса за таксите да се прояви действително разум, отговорност и това предложение на вносителя да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Друг желае ли думата?
Госпожа Дора Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! И в комисията, и тук в пленарна зала ще заявя моята позиция и позицията на избирателите, които представлявам, от Смолянския регион. Мотивите ми, за да не мога да подкрепя изменението в § 4, т. 2, тоест изменящата се т. 7 - определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, са по няколко причини.
Отчитайки социално икономическото развитие на Смолянския район, а мисля, че отчитайки и социално-икономическото развитие в страната ни, отчитайки и това, че дори и от безработните в момента като процент - около 36 на сто, са хора, които са до 30 години, знаейки реалният техен статус, аз не споделям и не приемам да се определят такси за обучение в държавните висши училища, имайки предвид и българската Конституция.
По-нататък в диалог с министъра на образованието аз се поинтересувах с какво тези такси ще допринесат за финансиране на висшето училище и за висшето образование. Ще има ли следващата година нормален бюджет и нормален статус по отношение на финансирането и на преподавателите, и на научната работа, и на стопанската дейност, и на стопанисването на сградите на висшите училища? Споделям пред вас, като народни представители, ако има някой тук, да дойде и да го сподели, че аз не бях убедена и че аз имам своите тревоги.
Поради тази причина мисля, че сегашната промяна в този вид за такси за кандидатстване и такси за обучение в държавите висши училища, ние в тази ситуация, в която се намира държавата ни, нямаме морала да гласуваме и да подкрепим такова предложение. Затова предлагам на народните представители да се замислим сериозно за това каква воля ние представляваме тук в Народното събрание и да не подкрепим тази т. 7 от § 4, така както се предлага от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Госпожа Дончева има думата.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз взимам отношение по 15-то подред предложение във връзка с § 4. Искам да напомня на всички, че в Народното събрание мина и беше отхвърлен, а независимо от това, че Народното събрание пое ангажимент да преработим Закона за кредитирането на студентите, ние сме днес на дилемата, на прага на едно много сериозно решение, а то ще има сериозни последствия върху бъдещето на висшето образование. Всички следим как се развива този дебат в обществото и считам, че ако мнозинството след малко не отхвърли отпадането на т. 3, където са точките по § 4 - 6 и 7, тоест въвеждането на такси, трябва при всички случаи да се приеме тази нова т. 14, която ние предлагаме, да утвърдим ежегодно диференцираните нормативи за издръжката на обучението на един студент в държавните висши училища.
Категорично искаме да подчертаем, че това становище не веднъж е поставяно пред нас в Комисията по образование от специалистите от Министерството на финансите. Те не виждат никакви противоречия. Напротив, в заседанието на комисията те третираха този въпрос с поставяне на допълнителни задачи чрез конкурс да определят размера на издръжката на студентите в отделни специалности.
Следователно ние ще направим по-смислено и по-цялостно този много голям ред от точки, които са в § 4, за да може да се приложи по смисъл предложението за таксите. Така че въпросът с диференцираната издръжка е много сериозно третиран от самите ректорски ръководства.
Ние, членовете на комисията, познаваме от срещите ни със Съвета на ректорите и от предложенията в комисията, тревогата, че издръжката на студентите, която ще бъде определена, моят колега Пламен Славов сподели, че засега нямаме основание да считаме, че тя ще бъде обективна, тя много сериозно ще подведе бюджета на учебните заведения към големи дефицити.
За това настоявам още един път да обмислим и да приемем, да регламентираме и да има правила в цялата ситуация по оформянето на издръжката на един студент чрез приемането на тези допълнителни диференцирани нормативи, което сме го предложили. Просто друго място в закона няма.
Смятам, че разсъждавайки държавнически и с оглед да съхраним авторитета на нашите висши учебни заведения, ние ще постъпим като истински отговорен орган, ако го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Много кратка реплика, госпожо Дончева. Това, което Вие желаете да влезе като текст сега в § 4, е един уреден въпрос в чл. 91, ал. 2, т. 1 на Закона за висшето образование и сега действащ, и с измененията има само някои уточнения, а те гласят, че: "Издръжката за обучението се определя въз основа на: диференцирани нормативи за един студент, определени от Министерския съвет".
Така че Вашето предложение е безпредметно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Да, вероятно ние компенсираме пропуска, когато не го решихме на систематичното място, господин Панев. Сега третираме задълженията на Министерския съвет. Там обясняваме как се решава въпросът, но тук става дума за други функции, които на равнището на органа, който ще прилага изпълнението на този закон, трябва да решим. Тоест ние с Вас тогава нямаме противоречия и аз Ви моля, ако един път сме последователни в чл. 91, нека в § 4 да си влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Думата има господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, първо, искам да благодаря на колегите от Комисията по образованието и науката, че са се съобразили с нашето предложение и са го приели по принцип, отразили са го във варианта, който предлага комисията.
Но излизам пред вас преди всичко във връзка с възраженията си по въвеждането на т. 10, с която Министерският съвет утвърждава единни държавни изисквания за приема на студентите, предложение, което е направено в т. 12 и т. 13 от предложенията на колегите.
Ние смятаме, че трябва да отпадне тази т. 10, защото по този начин отново се връщаме към Единната наредба за приема на студентите отпреди 1989 г.
Смятаме, че по този начин определено се ограничава автономията на висшите училища.
Тук бих искал специално да подчертая и това, че ние подценяваме значително ролята и възможностите на отделните висши училища да организират и осъществят прием във висшите училища, който би бил достатъчно обективен, достатъчно реален, един прием, който да отразява съвременните изисквания.
Така че според нас това връщане на Единните държавни изисквания по отношение на приема е едно доказателство за ограничаване на автономията, както споменах, едно доказателство затова, че законът ни връща назад с документи, които са характерни още за онова време, от което ние избягахме със Закона за академичната автономия.
Така че аз ще помоля колегите да гласуват именно за отпадане на т. 10 от законопроекта поради мотивите, които изложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Друг желае ли думата? Няма.
Пристъпваме към гласуване на неприетите предложения.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Ненов за заместващ...
Оттегля се това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов за отпадане на т. 3.
Гласували 157 народни представители: за 41, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи за заместващ текст в т. 3 на т. 6.
Гласували 137 народни представители: за 42, против 82, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е прието по принцип.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Анастасия Мозер и Александър Джеров.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 44, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Драгомир Драганов и Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов за отпадане в т. 4 на т. 10.
Гласували 147 народни представители: за 41, против 103, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов за създаване в § 4 на т. 14.
Гласували 150 народни представители: за 42, против 88, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Господин председател, искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После - процедурата. Сега гласуваме.
За прегласуване ли искате думата?
Да, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожи и господа народни представители! Явно казаното преди малко от председателя на комисията господин Панев, не беше добре разбрано, защото в текста, който вие държите, съществува предложение по чл. 91, което напълно хармонизира с нашето предложение. В случая, ако вие го подкрепите, няма да направите нищо лошо и ще дадете възможност текстове, които взаимно се допълват и които по смисъла и по значение са едни и същи, да намерят място в различна част от този закон.
Така че Ви призовавам, господин председателю, да подложите на прегласуване направеното предложение. Аз се надявам, че колегите ще проявят необходимата воля и ще подкрепят едно предложение, което не противоречи на друго, което се съдържа в чл.91 на този закон, а просто го допълва и двата текста са в синхрон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов - в § 4 да се създаде т. 14.
Гласували 173 народни представители: за 55, против 104, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Народният представител Ангел Балтаджиев оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 122, против 48, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 5 има направени пет предложения.
Предложение от Георги Панев, подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев, Юнал Лютфи - т. 2 се изменя така:
2. В ал. 2 се създава нова т. 2:
"2. Министерството на образованието и науката прави предложение по чл. 9, ал. 3, точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10 и 11 след мотивирана оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев, подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев - в ал. 2 на чл. 10 се създава т. 6:
"6. разработва единни за страната нормативи за съотношението между броя на студентите и академичния състав, съобразени със спецификата на висшите училища."
В чл. 10 се създава ал. 3:
 "(3) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори на хабилитираните преподаватели въз основа на решения на Академичния (Факултетния) съвет на висшето училище."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 5:
"§ 5. В чл. 10, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "т. 1-9 се заменят с "т. 1-11".
2. Точка 3 се изменя така:
"3. поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена и откритите от тях специалности;".
3. Точка 5 се изменя така:
"5. назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца".
4. Създава се т. 6:
"6. упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон и на държавните изисквания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по § 5.
Господин Лютви Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението ни за създаването на нова т. 2 към ал. 2 на чл. 10, същност цели Министерството на образованието да прави предложение по чл. 9, ал. 3 след оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация.
За да вникнете в същността на нашето предложение смятам за целесъобразно да ви припомня какво всъщност предвижда чл. 9, ал. 3. Там са уредени функциите на Министерския съвет, а именно, че Министерският съвет утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование, предлага на Народното събрание приемането, преобразуването и закриването на висши училища, на основни звена на висшите училища и т.н. Както виждате, изключително важни въпроси.
Тези функции на Министерския съвет, съгласно чл. 10, ал. 2 се предшестват от предложение на Министерството на образованието. Практиката показва, че след като министърът на образованието вече е направил предложение пред Министерския съвет, който е един колективен политически орган, нещата де факто вече са предрешени. И те задължително се гласуват от останалите министри. Защото аз не вярвам министърът на промишлеността или на социалните грижи да са достатъчно компетентни по въпросите на образованието. Най-компетентният орган, според нас, е именно Националната агенция за оценяване и акредитация. Аз не поставям под съмнение компетентността на министъра, нито на заместник-министъра, на чието присъствие се радваме и днес в пленарната зала, но е възможно след време да имаме министри, които, примерно, да не са достатъчно компетентни. И тук аз не бих искал с едно предложение на министъра на образованието едни толкова важни въпроси по отношение на откриване, закриване или преобразуване на висши училища или основни звена, да се предрешават с гласа на министъра на промишлеността, примерно.
И заради това смятам за много естествено нашето предложение да бъде подкрепено, защото то в крайна сметка означава по-малко администриране на процесите във висшето образование и повече самоуправление и вътрешна автономия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Друг желае ли да се изкаже? Господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Прав е господин Местан с това предложение. Погледнете внимателно неговия смисъл и ще се убедите в това. Аз не говоря толкова за опасността един министър да бъде слабо подготвен, ниско компетентен или пък чисто политическо назначение, но макар и в драстично орязания вид, в който по-нататък в закона се явява Националната агенция за оценяване и акредитация, все пак тя е компетентният колективен орган, тя е органът, в който има представители и на висшите училища, и на академиите, на чието мнение ние можем да се базираме или един министър може да се базира.

Помислете и за нещо друго - че по този начин, с това предложение фактически господин Местан прави една услуга в конкретния случай на сегашното управляващо мнозинство, а по принцип на всеки един от сегашните и бъдещите министри на образованието, като му дава възможност той да сложи зад гърба си, така да се каже, Националната агенция по акредитацията. И не виждам нищо страшно в това, още повече, че в предложението не се казва "след решението на агенцията", а се казва "след мотивирано становище". Нищо лошо в това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Друг желае ли да се изкаже? Да, има думата господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Искам накратко да мотивирам моите предложения. Първото касае това да се разработят единни за страната нормативи за съотношението между броя на студентите и академичния състав, като целта е да се поставят всички вузове в еднакви условия. Става въпрос за столични, извънстолични и т.н.
Що се отнася до второто предложение, то може би звучи малко еретично и като отстъпление от академичната автономия, но искам да припомня, може би доста от тези, които са хабилитирани, си спомнят, че едно време министърът издаваше заповед, разбира се министърът не се намесва в това кой издържа конкурса, кой не издържа и т.н. Това е един формален акт и смисълът на моето предложение е не в това да се ограничи академичната автономия, а да се предпазят ректорите на някои висши учебни заведения от самоуправни действия и препращане на преподаватели, и то хабилитирани, директно в съда по такъв един начин.
Тук се има предвид, че поне ще бъдат малко ограничени, дето се казва от кумова срама, от това, че всички документи по решаване на съдбата на даден хабилитиран преподавател ще бъдат все пак на вниманието на министерството, ще минат през Правния отдел и няма да се правят такива произволни изпълнения, на каквито сме били свидетели, и аз съм бил свидетел. Може би в София не е толкова честа практика, но в провинцията е. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Балтаджиев. За реплика има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз се радвам, че комисията не подкрепя това предложение, защото ако основният мотив е да предпазим ректорите от произволни действия, моля да ме извините, господин Балтаджиев, но така ние презюмираме безгрешността на министъра и предварително вменяваме идеята, че ректорите непременно ще сгрешат при назначаването на хабилитираните преподаватели и ще си позволят произволни действия.
Ами, знаете ли колко са на брой хабилитираните преподаватели? Аз не знам кога вероятността от грешка е по-голяма - когато един човек, бил той и министър, назначава 4200 хабилитирани преподаватели, както ми подсказа господин председателят на комисията, или когато един ректор назначава стотина такива.
И призовавам народните представители да се съобразят със становището на комисията и да не подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Втора реплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Категорично и ясно е, че господин Балтаджиев просто иска да стимулира ректорите да си вземат по-добри юристи, за да решават трудовоправните спорове, независимо дали те са с хабилитираните преподаватели или чистачките във вузовете. Това, че не са си решили този проблем, е техен проблем и това предложение не би трябвало да се приеме.
Що се касае до неговото предложение за т. 6, аз лично го подкрепям и то с едно основание отпреди година давност, когато аз имах актуален въпрос към министъра на образованието или на просветата, извинявам се, че може би не казвам точно наименованието на ведомството, който по Закона за висшето образование е открай време длъжен, съвместно с министъра на правосъдието да разработят единни правила за обучение по специалността "право" и конспект за държавен изпит, който да унифицира факултетите, специално юридическите факултети в страната, така че квалификацията, която се получава, или тежестта на дипломите на хората, които завършват различни юридически факултети, да тежи еднакво - независимо дали пред Висшия съдебен съвет или пред частна фирма, която ги назначава.
И в това отношение едно унифициране на изискванията е добре да бъде прието, така че да не се получават различни нормативи за квалификация, различни нормативи за минимум знания и в крайна сметка да се произвеждат хора с висше образование, чиито дипломи имат различна тежест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютви за създаване на нова точка втора в ал. 2. Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 64, против 58, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Ангел Балтаджиев ще го поставя на гласуване поотделно в неговите две точки.
Моля, гласувайте най-напред първа точка от неговото предложение - за създаване на т. 6.
Гласували 134 народни представители: за 16, против 23, въздържали се 95.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте втора точка от предложението на народния представител Ангел Балтаджиев за създаване на нова ал. 3.
Гласували 127 народни представители: за 1, против 60, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 102, против 14, въздържали се 25.
Параграф 5 е приет.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурно предложение. В съответствие с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам провеждане на извънредно заседание на Народното събрание днес, 16 юни, от 16,00 ч. с точка единствена от дневния ред, а именно: Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз категорично възразявам от името и на моите колеги на това предложение, тъй като няма нищо извънредно в ситуацията, за да се извършва злоупотреба с тази извънредна възможност, която предвижда правилникът.
Освен това в момента текат няколко незаконни заседания на постоянните комисии, които ни лишават от възможността там да отстояваме свои предложения и да участваме в обсъжданията и се получава една симбиоза между непълноценни пленарни заседания на парламента и заседания на комисиите, които прибързано поставят някои въпроси, а след това те пък в режим на извънредност сигурно ще бъдат гласувани и тук.
Затова мнозинството, ако уважава този важен закон, който гледаме и себе си, би трябвало да не приема това предложение. Даже смятам, господин председател, че това представлява една злоупотреба с право, дадено от правилника и надали трябва да се подлага и на гласуване. Нека разглеждането на този законопроект да продължи утре, а за днес да приключим, след като се достигне до процедурата на удължаване на работното време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението за извънредно заседание от 16,00 ч. при обявения дневен ред.
Гласували 186 народни представители: за 108, против 61, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 6.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 6 има направено предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за § 6:
"§ 6. В чл. 15, ал. 1, т. 2 след думите "се съдържа" се добавя "описание на основните звена на висшето училище"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 153, против 3, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По § 7 има направени 16 предложения:
Предложение от народния представител Драгомир Драганов:
В т. 1, ал. 1 се изменя така:
"(1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища (академии, институти и други) и самостоятелни колежи."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов:
В т. 2 , ал. 2, т. 2 и т. 4 се изменят така:
"2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, при който съотношението на обучаваните редовни студенти към хабилитираните лица е не повече от 25 към 1".
"4. провежда обучение на степените "магистър" и "доктор" поне в три основни области на науката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов и Пламен Славов:
В т. 2, ал. 2, т. 2 думите "на основен трудов договор" да отпаднат и числото "70" да се замени с "50".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи:
В т. 2, ал. 2, т. 2 думите "основен трудов договор" да се заменят с "трудов договор".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Дора Янкова и Бойко Великов:
В т. 2, ал. 2, т. 2 се създава изречение второ: "За частните висши училища тези въпроси се уреждат с правилниците им при спазване на държавните изисквания".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев - комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов:
В т. 2, ал. 2, т. 2 числото "70" да се замени с "60".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станка Величкова, Велко Вълканов, Дора Янкова, Донка Дончева и Пламен Славов:
Точка 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Едуард Клайн - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Петър Ненов:
В т. 3, ал. 4, изречение второ се изменя така: "Наименованието им отразява специфичната област, в която подготвят кадри и не могат да се включват думи като "университет" и "академия"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Димитър Луджев и Юнал Лютфи:
В т. 4 ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов - комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Георги Панев - комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 7:

§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "(академии, институти и други) и колежи" се заменят с "и самостоятелни колежи".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Университетът е висше училище, което:
1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;
2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;
3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;
4. обучава в степените магистър и доктор в съответните основни области на науката;
5. има научен и художественотворчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;
6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;
7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;
8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност".
3 Алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, точки 2 до 8, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.
(4) Специализираните висши училища осъществяват научноизследователска или художественотворческа дейност и провеждат обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговарят на изискванията на ал. 2, точки 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието им отразява специфичната област, в която подготвят специалисти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. На основание чл. 50, ал. 2 от името на парламентарна група искам прекъсване на заседанието. Благодаря ви. (Реплики от залата: "Не може!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Конкретизирайте - прекратяване, пауза?
МИХАИЛ МИКОВ: Искам прекъсване. Всяка парламентарна група ... Ще ви прочета текста: "Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага, след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час."
Доколкото беше удължено работното време с още два часа, имаме пълното основание на основание този текст от правилника да поискаме прекъсване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Господин Миков, часовникът сочи 16 часа без 2 минути. След две минути приключва заседанието, така че ...
МИХАИЛ МИКОВ (говори встрани от микрофона): Работното време не е заседание. Работното време го удължихте преди малко с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Работното време приключва. Заседанието приключва в 16,00 ч. Само след две минути приключва заседанието. И Вие самият прочетохте, че един час преди края на работното време не може да има прекъсване. (Силен шум и реплики на недоволство в блока на ДЛ.)
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как да не може да има прекъсване, като това не е по правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, прочете го и Вие, достатъчно!
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Работното време, господин Куртев, не е казано: заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В колко часа приключва работното ни време?
МИХАИЛ МИКОВ: В 18 часа според току-що приетото предложение за удължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма такова нещо. Вие явно не четете правилника. Прочетете чл. 34, ал. 3.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз го искам на основание чл. 50 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, седнете си на мястото! Аз Ви обяснявам. Остана само една минута до края на това заседание, така че пауза не може да има.
Съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 юни...
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, встрани от микрофоните): Няма да проведе заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отменяте заседанието.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 17 юни 1999 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще започне в 16,00 ч. днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Виктория Василева
Ивалин Йосифов