Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 16 юни 1999 г.
Открито в 16,00 ч.
16/06/1999
    Председателствал: заместник-председателят Иван Куртев

    Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание на Народното събрание с единствена точка в дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
    Продължаваме с дебата по § 7.
    Имате думата.
    Има думата господин Драгомир Драганов.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, съвсем приятелски Ви моля, дайте поне 10 минути почивка. Вече сме уморени, повече ще спечелим, ако починем 10 минути.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов. Уважавам молбата му.
    Обявявам 10 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
    Имате думата по § 7.
    Има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Нашето предложение по ал. 2, т. 2 съдържа две идеи за изменение. Но най-напред искам да кажа, че там, където сме предложили замяна на числото 70 с 50, сме имали предвид това да се отнесе към един от последващите текстове за броя на преподавателите за самостоятелен факултет. Така че тук става дума за проценти. От наша страна, може би, или при изписването, това е без значение, защо се е получило разминаването. Така че ние не предлагаме в случая промяна на процентите, а предлагаме една промяна, която по-нататък се съдържа в един от параграфите, пак подчертавам, като изискване за минималния брой преподаватели в един факултет.
    Затова обръщам внимание на другата част от нашето предложение тук, която е относима към този текст - да отпадне изискването тези преподаватели да работят по основен трудов договор.
    Какви са мотивите? С нищо няма да се повиши качеството на обучението, ако ние искаме в един факултет или в едно учебно заведение всички тези преподаватели да са на основен трудов договор. Защото кое е по-добре, сами вие преценете - дали да се привлекат качествени преподаватели, които могат да преподават не само в едно учебно заведение, или пък да се запълни една бройка, което е чисто формален критерий.
    По този начин вие ще стимулирате и едно самоцелно повишаване в научните звания, като всеки един университет или факултет ще търси в едни феодални измерения да постигне тези изисквания, без това да води до реално повишаване на качеството.
    Освен това по-нататък ние сме направили едно предложение, с което да не се злоупотребява с подобно изискване, като то е: един преподавател да не може да води занятия в повече от три отделни учебни заведения. По този начин съществува гаранция между качеството на преподаването и степента на ангажираност. Защото наистина, ако един човек разчита от 5-6 учебни заведения да получава средства, водейки лекционни курсове или други, тогава колкото и да е способен, физически той едва ли е в състояние да провежда качествен, пълноценен учебен процес.
    Затова смятам, че тук трябва да отпадне изискването на основен трудов договор, достатъчно е той да се води на трудов договор, ако щете, или под някаква друга форма, като това бъде съобразено с друго ограничение, което е въведено, за да заложим на качеството, а не на един механичен критерий. Това е изискването, което имаме и при гласуването.
    А по-нататък, когато става дума за бройките, в тази част предложението ще се гласува по текста за броя на преподавателите, които са необходими за един факултет. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    За реплика има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Стоилов! В момента има преподаватели, които четат лекции в шест отделни града в шест отделни висши учебни заведения.
    Вие наистина залагате тук един критерий за три ВУЗ-а. Обаче, съгласете се, че, да речем, съответният професор чете в София, в Благоевград и в Бургас или в София, в Бургас и във Варна. Обаче тук от съществено значение е и колко часове чете той, във връзка с неговата заетост. И, разбира се, съществено нещо е и географската отдалеченост на трите точки, където той отива да чете.
    Та в този смисъл не е възможно да даваме много сериозни степени свобода на един преподавател, било той, да речем, и корифей в дадена област. Защото това, съгласете се, води до понижаване на качеството на лекциите и въобще на обучението на студентите. Така че аз не мога да се съглася с това Ваше твърдение.
    И още нещо. Вие наистина фиксирахте тук три висши учебни заведения. Аз още един път подчертавам, че има значение и броят на часовете, които той дава. Защото моето впечатление е, че буквално има хора, които са превърнали в печалбарство тази система на висшето образование. Има такива случаи.
    И още нещо. Вие споменахте за основния трудов договор, който водел до някакви форми на затвореност. Аз не бих казал, че, да речем, може да има необосновано получаване на научни степени и звания в съответното висше учебно заведение. Защото в края на краищата всички преподаватели във висши учебни заведения са на базата на конкурс. И това, че един главен асистент, да речем, се хабилитира, стане доцент, или по-нататък и професор, това минава съответно през докторски дисертации, особено за хабилитираното тяло. И просто не мога да се съглася с това. Напротив, бих казал, че общо това води до увеличаване на силата на общонационалния академичен състав. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    За втора реплика има думата господин Буров.
    ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин Стоилов, в действителност Вие неправилно, според мен, използвате аргумента за това, че тези числа ще ограничат корифеите да четат на много места. Обратното, един корифей, стига да има възможности и сили, може да чете и на 10, и на 15 места, без това число 70, или което и да е, да ограничава техните възможности. Касае се обаче тези хора да не бъдат броени на твърде много места. Само това. Следователно един добър корифей, един добър учен може и на много места да чете.
    Така че аргументите за това, че ограничаваме корифеите, и ограничаваме добрите да дават знания на много места, просто не е вярно в случая.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
    За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.

    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Тези опасения, които бяха изказани, до голяма степен са преодолими. По какъв начин? След като в едното учебно заведение преподавателят е на основен договор, той трябва да получи съответното административно разрешение, съгласието, за да може да преподава и на друго място. Оттам пък трябва да има изразено съгласие за неговото привличане. Следователно основният работодател, който така или иначе съществува, винаги може да прецени дали неговата ангажираност на повече от едно място няма да създаде пречки той да изпълнява пълноценно задълженията си там, където първоначално основно той се е ангажирал с тази дейност.
    Оттам нататък, има още една гаранция. Когато се поема ангажимент за поемане на определен лекционен курс самостоятелно или с участие на други лица, този преподавател е задължен, вече според други нормативни изисквания, да изпълни този хорариум. Ако той не го направи, това вече би било, ако има съществено отклонение, нарушение, което може да бъде санкционирано по друг ред. Следователно дали тези учебни заведения са географски отдалечени, дали той може да ги посещава редовно, са въпроси, които подлежат на преценка както от учебното заведение, в което преподавателят е на основен трудов договор, така и от приемащото учебно заведение, което му предлага този ангажимент.
    Вярно е това, което каза господин Буров, че учебните заведения нямат никаква пречка да привличат преподаватели, които смятат за особено изявени, за интересни, за да разнообразят или допълнят преподаването. Но тук говорим все пак за едно изискване - и това е разликата в нашите позиции - тези хора, които пълноценно са ангажирани с преподаване и на друго място, да допринасят за покриване на изискванията от висшите учебни заведения. Пак ви казвам: при слагането на един разумен праг, който не води до форма на заобикаляне на това изискване един човек да се числи в 5 - 6 факултетни или академични съвета. Това с нищо няма да попречи. И на Запад има такава практика едни и същи преподаватели да се водят част от академичния състав. И това е част от повишаване на авторитета на съответното висше учебно заведение.
    Така че не се притеснявайте и не се мъчете да сложите някакви прекомерни административни ограничения, защото тук вече беше казано за едно принципиално противоречие в закона. Вие оттегляте почти изцяло държавата от финансирането - нещо, което е нехарактерно за съвременна държава в развития свят, която под една или друга форма, пряко или косвено се ангажира с финансово и друго подпомагане на висшето образование и на лицата, които го получават, а се стремите да въведете някакви строги административни правила, на моменти стигащи до полуказарменост, т.е. използвайки не приносът за развитие на образованието, а дисциплинирайки процеса на преподаването, който е нехарактерен за една академична общност. Това е разликата в нашите позиции.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има ли други изказвания?
    Господин Драгомир Драганов има думата.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин председател, първо, чисто технически. В този член ние сега се сблъскваме с 16 предложения, които са доста различни по своя характер. Дайте да измислим нещо, да се опитаме да ги групираме и да ги отхвърляме едно по едно.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): То е направено, има предложение на комисията.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Добре, в такъв случай аз ще си позволя да привлека вашето внимание върху моето предложение за т. 1, ал. 1. Става въпрос за тези прословути скобки, в които се съдържат думите "академии" и "институти". Предложението ми да не отпадат тези две думи "академии" и "институти" е от чисто естетическо съображение. Представете си как ще трябва да се казва сега, ако не приемем, че Театралната академия може да бъде университет, как ще се казва, СВУТКА ли? Или СВУФ ли ще викаме на бившия ВИФ? Защото задължително ще трябва да казваме "специализирано висше училище" и да определяме спецификата на дейността му.
    Затова ви предлагам да оставим думите "академия" и "институт". И няма нищо страшно в това, че примерно ВИФ ще се казва Национална спортна академия. Това са чисто практически съображения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
    Думата за реплика има господин Панев.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин Драганов, разбира се, че никой не забранява и няма да стане така. Сегашният ВИФ пак ще се казва Национална спортна академия, НАТФИЗ ще си бъде пак академия. Просто това не е забранено от закона. Проблемът е в институтите. Знаете, че се въвежда едно ново звено към висшите училища - Институт за научноизследователска дейност. Именно поради тази причина. И пак няма изрична забрана. Някое висше училище може да се нарече институт, само че ще бъде ясно, че това е институт - висше училище, а не изследователски институт. Но това е основното звено. И за да не стават двусмислия, изпаднаха тези две думи от скобките. Но никой не забранява това. Законът не го забранява.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
    Господин Петър Ненов има думата.
    ПЕТЪР НЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господа народни представители! По предложението за т. 13, което не се подкрепя, всъщност независимо от това, което се каза, виждам, че то донякъде е отчетено, тъй като смисълът беше следният: голяма част от университетите и висшите учебни заведения си присвоиха неправилно наименованието "университет" без никакви добавки, а някои даже и по-високо наименование - академия. Примерно Стопанска академия. Аз в мотивите си дадох такива примери, но не бях в комисията, че едва ли е нормално да има Стопанска академия и други университети. Въпреки това с наименованията, които се дават в § 7, аз виждам, че е въведен доста по-добър ред и фактически смятам, че предложението ми частично е отчетено.
    Но сега искам да дам предложение за няколко редакционни промени по § 7, които се свеждат до следното.
    Ако вземем, ал. 2 започва така: "Университетът е висше училище..., което" - това е добре. Алинея 3 казва: "Висше училище, което и прочие" - наименованието отива накрая. Смятам, че тук е съвсем нормално да бъде: "Университет с наименование, отразяващо спецификата, е висше училище, което провежда подготовка и т.н.", за да се види, че има университет с наименование, отразяващо спецификата.
    В същата ал. 3 има нещо, което ме смущава. По принцип университетът обучава в три основни области, а в сегашния текст тук се казва: "Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата". Значи би могло да бъде и в една или две области на културата, без науката. Но ако погледнем определението за университет, то тогава няма да бъде университет. Би трябвало да стане "или в областта на културата".
    По ал. 4 пък е даже в множествено число - "специализираните висши училища", докато горе е "висше училище".
    Би трябвало тази четвърта точка да бъде: "Специализирано висше училище с наименование, отразяващо спецификата (както всичките останали неща започват) и е..." Предлагам тук да се започва с "извършва обучение" или "провежда обучение". Тук, за разлика от другите, започва, че осъществява научноизследователска дейност. А то всъщност е училище и на първо място извършва обучение и след това осъществява тази научноизследователска дейност.
    Така че една малко по-прецизна формулировка на трета и четвърта алинея.
    И последна редакционна забележка. В ал. 3, т. 2 имаме написано "не по-малко от 70 на сто". Смятам, че вместо 70 и вече с текст сто добре е да се мине към 70 на сто, както се прави в такива случаи. Такива забележки има и на други места. Мога да ги посоча после, без да има нужда сега да ги посочвам. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ненов.
    Господин Местан има думата.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, ние имаме идентично предложение в т. 2, ал. 2 думите "основен трудов договор" да се заменят с "трудов договор". Аз ще се опитам да направя разрез на този проблем от един друг ъгъл. Съгласен съм, господин Буров, че практически нищо не забранява на едно или друго висше училище освен преподавателите си на основен трудов договор да ангажират за лекционни курсове висококвалифицирани хабилитирани преподаватели от други висши училища. Но нека се замислим върху следния казус. Да речем, в едно висше училище сто на сто от всички лекции се четат от хабилитирани преподаватели, но делът на хабилитираните преподаватели на основен трудов договор към съответното висше училище да си представим, че е само 60 на сто. Означава ли това, че висшето училище отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 2? Ако анализираме прецизно записа, означава, че не отговаря.
    Ето това според нас е порок - абсолютизираме едни количествени критерии, а водещи би трябвало да бъдат качествените. Съгласен съм, че има прекалено голямо движение на хабилитирани преподаватели. Но нека все пак да се замислим дали предложението на господин Янаки Стоилов не намира този баланс - ограничението до максимум три висши училища да бъдат ангажирани тези хабилитирани преподаватели и така да решим въпроса. В противен случай трябва да ми отговорите и аз Ви моля да направите това нещо, дали е възможно сто на сто от лекциите по дадена специалност в едно висше училище да се четат от хабилитирани преподаватели и пак то да не отговаря на изискванията на Закона за качествено преподаване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
    За реплика има думата господин Иван Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, като изразявам дълбокото си лично уважение към Вас, ще се постарая както на Вашето изказване, така и на изказването на господин Янаки Стоилов да дам едно ясно становище. Комисията не случайно отхвърли тези две предложения. Защото, ако вникнем в смисъла на приетия § 7, се изисква на основен трудов договор да има не по-малко от 50 на сто. Защото, както Вие задавате въпроса, аз мога да Ви запитам: а представете си, че в едно висше училище 5 на сто са с основен трудов договор и другите 95 не са. Какво означава това за студентите, които се обучават в това висше училище? Може ли само с четене на лекции от гастролиращи преподаватели, бих казал независимо дали са професори, доценти или дори не са хабилитирани, може ли студентите да получат пълноценна подготовка? Защото веднага ще ви отговоря: висшето образование не се състои само в четене на лекции и водене на семинарни упражнения, висшето образование изисква и непосредствената връзка със студентите, изисква подготовката на лабораторни упражнения, на курсови проекти, изисква хора, които да бъдат там постоянно на постоянен трудов договор. И изискването е много коректно, то съдържа 50 на сто.
    А що се касае конкретно до въпроса на господин Местан, ще отговоря, че такава хипотеза е невъзможна, тъй като усреднено в учебните планове от порядъка на 40-50 на сто от учебната натовареност са лекции, което означава, че автоматично със сто на сто хабилитирани преподаватели, които осигуряват лекционния материал, се отговаря и на другото изискване - 50 на сто от преподавателите да са на основен трудов договор.
    Апелирам към народните представители да подкрепят текста, предложен от комисията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    За реплика има думата господин Панев.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Пропуснах да направя реплика на господин Петър Ненов. Не винаги пълната синхронизация по отношение на изказа най-точно постига целта. Но - нека по ред.
    За ал. 4 съм съгласен с Вас, господин Ненов. Могат спокойно да отпаднат думите "научноизследователска или художественотворческа дейност" и цялото изречение да стане в единствено число. Тъй като научноизследователската и художественотворческата дейност, на друго място в закона е казано, са неотделима част от дейността на висшето училище. Още повече, те влизат в т. 5 на ал. 2, която т. 5 задължава висшите училища да развиват научноизследователска и художественотворческа дейност.
    Така че тези думи могат да отпаднат и в единствено число текстът ще звучи така: "Специализираното висше училище провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, точки 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти."
    По отношение на това, че названието, най-същественото е отишло накрая, това е добре. Защото в ал. 2 се акцентира върху университета като най-крупната структура в системата на висшето образование. А тук се казва, че могат да бъдат университети. Значи акцентът не е толкова силен. А това, че те могат да бъдат университети, мисля, че е едно достойнство на предлагания закон това, че ние запазихме възможността висшите училища да бъдат университети, макар и само в една област. Това отговаря на една вече, бих казал, очевидно изразена тенденция в Европа и в света, когато макар и в една област се развива обучение, но то обхваща много научни направления в тази област. И в този смисъл може да се говори за универсалност в рамките на голямата научна общност и то може да бъде университет. Това е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
    Реплика от господин Петър Ненов.

    ПЕТЪР НЕНОВ (СДС): Благодаря. По ал. 4 нямам никакво възражение за новата формулировка. Правилна е.
    За ал. 3 може би не сте разбрали предложението. Да не е "висше училище, което ..." така и така, а да кажем, че "университет с наименование, отразяващо спецификата, е висше училище ..." и т.н.
    Аз не оспорвам, че може една или две специалности само или области от науката да обхваща и да бъде пак университет. Но започваме: "Това е нов вид университет..." така да се каже. Това е университет с наименование. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ненов, но тук и аз ще взема отношение.
    Господин Ненов, смисълът е, че висшето училище може да бъде и университет, а не, че университетът е висше училище. Вие изпускате думата "може" и оттам вече идва разминаването.
    За пренареждането на текста от чисто граматична гледна точка ще бъде по-добре, но с отпадането на "може" отпада една възможност. Вече се получава промяна. По този начин не става редакционна корекция, а става съдържателна промяна. Затова правя и това уточнение.
    Има думата за процедура господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, споделям притесненията на проф. Драганов, че наистина има много процедурни предложения. Но според мен навлизаме в една много пространна дискусия. Правилникът ясно е казал - с гласуване се потвърждават или отхърлят предложенията на второ четене. Впрочем, освен редакционни предложения в момента друго не може да бъде сторено в залата.
    Правя процедурно предложение за край на дискусията по текста и да преминем към гласуване. Благодаря ви. (Народният представител Драгомир Драганов иска думата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    Каква процедура? Направена е процедура. (Неразбираема реплика.)
    Няма да дам думата за противно становище, защото преди да са се изказали вносителите, не мога да поставя това процедурно предложение на гласуване.
    Затова давам думата на господин Пламен Славов.
    Има правилник и аз го спазвам.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Използвам правото да обоснова предложението, направено заедно с господин Янаки Стоилов и заедно с госпожа Величкова, господин Вълканов, госпожа Янкова и госпожа Дончева и да кажа, че обсъждаме изключително важен закон за образователната система и за висшето образование в страната и не би трябвало да проявяваме нервно отношение към дискусията, която се разгръща. Такава беше тя и в комисията, и е хубаво, че и в пленарна зала народните представители не стоят безучастно и не гласуват механично текстове, които предизвикват спорове не само сред народните представители, а и сред академичната общност. Във висшите училища също много сериозно се вълнуват от тези цифри и от предлаганите промени в текстовете в чл. 17.
    Това вълнение идва и от факта, че на практика тук досега не се каза нещо, което представлява реална заплаха и реална опасност за някои от висшите училища в страната. С тези изисквания за броя на академичния състав на основен трудов договор, както и за какъв процент от лекционните курсове да се чете от хабилитирани лица, ще се стигне до ситуация, в която под въпрос ще бъдат поставени бъдещето на специалности, факултети и на висши училища. Ако това е цел на вносителя, а то явно пролича в хода на дискусията и на дебата, нека да се каже ясно и открито. И откровено да се заяви, че това също е цел на вносителите на закона - да се редуцира броя на висшите училища в страната под благовидния предлог за повишаване на качеството на обучението. Това, разбира се е една амбициозна цел, против която не би трябвало да се противопоставяме, но която трябва да се съобразява със сегашните реалности. Това не може да стане като с удара, който палачът нанася върху главата на жертвата, поставена върху дръвника. Висшето образование и академичната автономия във висшите училища в страната изискват далеч по-внимателно и отговорно отношение, което да позволи постепенно адаптиране към новите изисквания, които се поставят с промените в законодателството.
    От друга страна, направеното предложение и от мен, и от господин Стоилов, както и от други колеги, за намаляването на това изискване - 70 на сто от лекционните курсове да се чете от хабилитирани лица за всяка една от специалностите, е съобразено със съществуващата реалност в по-голямата част от висшите училища в България днес. Истина е, че ако тези лекционни курсове са поети от повече от половината и около половината от хабилитирани лица, това вече гарантира сериозно качество.
    Освен това изискването на основен трудов договор действително ще затруднява висшите училища в определени случаи да привличат специалисти, които могат да бъдат полезни за обучението на студентите. И в комисията ние споделихме, че в тези текстове трябва да дадем повече свобода и повече възможност за избор на висшите училища отколкото да ги ограничаваме. Ограничения от подобен род не подпомагат за качеството нивото на висшето образование, а напротив, могат да го поставят в тежка, трудна, понякога и в безизходна ситуация за специалност, факултет или пък цяло висше училище.
    На следващо място, тук има една грешка в подготовката на доклада. Предложението ни е "точка 3 на ал. 2 да отпадне". Имахме предвид, че с това бягство от финансовите задължения към висшите училища държавата не може да предявява претенции те непременно да разполагат с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания.
    Зададохме въпроса какво ще стане, ако на практика този текст не се изпълнява от висшите училища и то не поради тяхното нежелание, а поради финансовата невъзможност да го реализират? Тъй като е публична тайна, че днес висшите училища едва успяват да осигурят средствата за заплати и стипендии и няма да имат реално финансовите средства, за да развиват такава богата материална база.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Има думата госпожа Станка Величкова.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Нашето предложение е свързано с изменение на числото "70" да стане "60". Става дума за критерия кое висше училище е университет. И един от критериите, според вносителя, отговорът е: това висше училище, което разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70% от лекционните курсове.
    Моето предложение и на колегите е това число "70" да се замени с "60". Смятаме, че това е един максимализъм - 70%, и на него по-трудно ще отговорят висши училища извън столицата.
    И на риторичния въпрос, той така и стана, че е риторичен - въпрос на господин Местан: "Какво ще бъде, ако висшите училища не отговорят на това изискване за 70% от лекционните курсове да се четат от хабилитирани преподаватели?" Никой не отговори, но аз ще кажа, господин Местан. Би трябвало, ако се приеме тази норма, просто това висше училище само заради това изискване да не се нарича университет, независимо че този университет може преди два или три месеца да си е получил своята атестация от Националната агенция за акредитация.
    Ето защо мисля, че можем да помислим, колеги, вместо "70%" да бъде "60%".
    Убедена съм, че качеството на висшето училище, една от целите на закона, не може да се реши чрез числа и чрез подобни рестрикции. В крайна сметка това е един сложен процес, в който от една страна субектът, наречен преподавател, трябва да бъде на ниво. И това ниво ние не можем да го решим чрез рестрикция, каквато правим в случая. И същевременно пък обучаващите се - студентите, да имат желание да учат. Ето защо нека да намалим не много, но малко тая норма - вместо "70%" да бъде "60%". И мисля, че в никакъв случай няма да се навреди нито на качеството на висшето училище, нито на реномето на който и да е университет. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
    Има думата господин Драгомир Драганов.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
    Господин Панев, всъщност към Вас имам въпрос. В предложението на вносителите в т. 4 ал. 3 по принцип отпадаше и вие си спомняте в комисията какви пространни дискусии имахме по опита да дефинираме - що е това университет? И нашето намерение беше да ограничим, доколкото това е възможно, всяко едно ново пръкнало се висше училище да се кръщава с гордото название "университет". Нали така беше?
    Тъкмо заради това моето предложение, което комисията подкрепи по принцип, въвеждаше изискването да провежда висшето училище подготовка поне в две от четирите основни области. А вие сега правите едно отстъпление в предложението на комисията - в една или две основни области, с което излиза, че ние просто сме си губили тези четири или пет месеца, когато водихме дискусиите за смисъла на понятието "университет". Защо правим тази отстъпка? Нека да се казват както искат, след като Вие преди малко казахте, че законът не забранява да се наричат, но да не се казват наистина "университети". Просто ще станем смешни с тези университети, които се откриват в градчета и паланки едва ли не, и ще се казват "университети".
    ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Напротив, ще бъдем в синхрон с Европа.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Ами какъв беше смисълът тогава на цялото това нещо, на предложението на вносителите и защо така го изменихте?
    Аз наистина апелирам по някакъв начин все пак да ограничим правото или по-скоро злоупотребата с правото да се наричат университети всякакви висши училища. Моля Ви!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Драганов, да го разбирам ли, че предлагате да отпадне "в една" и да стане "най-малко в две основни области" окончателният текст, за да не гласуваме отделно Вашето предложение, а в това, което предлага комисията, да бъде "Висше училище, което провежда подготовка най-малко в две основни области".
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
    Други вносители няма. Преди да дам думата на господин Стефанов трябва да поставя на гласуване предложението на господин Благой Димитров за прекратяване на дебатите, тъй като вносителите се изказаха.
    Ако има противно становище, имате думата. Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Благой Димитров.
    Гласували 164 народни представители: за 114, против 50, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    Искам да се извиня на господин Стефанов, но при това решение не мога да му дам думата.
    За процедура думата има господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Обсъжда се важен въпрос за съдбата на университетите. В тази ситуация доста срамничко е съставът, който пребивава в залата, и поради тази причина, и поради подходът, с който уважаемият колега Димитров иска да отклони дебатите по един такъв важен въпрос, който интересува много голяма част от българските граждани - не само тези, които са пряко ангажирани в академичната общност, а и тези, чийто деца се подлагат на експериментите, които в този редуциран състав ние се опитваме да правим с висшето образование, на основание чл. 38, ал. 3 предлагам проверка на кворума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): От името на парламентарна група е предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на парламентарна група нали знаете кой може да говори. (Смях и реплики от залата.) Може да говори член на ръководството.
    Трябва да донесат списъка, защото проверката ще бъде поименна.
    Предстои проверка на кворума и моля народните представители да заемат местата си в залата. Ще изчакам малко, за да дойдат и тези, които са по кулоарите.
    Започваме проверка на кворума.
    1. Айруш Ибрахим Хаджи - тук
    2. Александър Асенов Джеров
    3. Александър Василев Лилов
    4. Александър Великов Маринов
    5. Александър Манолов Праматарски
    6. Александър Николов Златанов
    7. Александър Панайотов Каракачанов
    8. Александър Трифонов Томов - тук
    9. Александър Христов Пиндиков
    10. Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер
    11. Анатолий Методиев Величков
    12. Ангел Борисов Малинов - тук
    13. Ангел Василев Балтаджиев - тук
    14. Ангел Господинов Такев
    15. Ангел Петров Найденов
    16. Андон Стоилов Данаилов - тук
    17. Анелия Василева Тошкова
    18. Арлин Григоров Антонов
    19. Асен Асенов Христов
    20. Асен Димитров Гагаузов
    21. Асен Йорданов Агов - тук
    22. Атанас Атанасов Папаризов
    23. Атанас Борисов Богданов
    За когото не казвам, че е тук, значи го няма.
    24. Атанас Лозанов Младенов
    25. Атанас Тодоров Мерджанов
    26. Ахмед Демир Доган
    27. Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    28. Благовест Христов Сендов
    29. Благой Николаев Димитров - тук
    30. Бойко Кирилов Радоев
    31. Бойко Стефанов Великов
    32. Борис Любомиров Спасов
    33. Борислав Димитров Китов
    34. Борислав Иванов Джолев - тук
    35. Валентин Симеонов Симов
    36. Ваньо Митков Цонов - тук
    37. Васил Йорданов Клявков - тук
    38. Васил Недялков Козалиев
    39. Васил Панчев Мандев - тук
    40. Велислав Величков Величков - тук
    41. Велко Вълканов Иванов
    42. Венко Стоянов Вълчев
    43. Венцеслав Асенов Димитров
    44. Веселин Милков Чолаков
    45. Веселин Стоянов Бончев
    46. Виктория Димитрова Василева - тук
    47. Владимир Стоянов Джаферов
    48. Владислав Борисов Костов
    49. Ганчо Добрев Стоянов
    50. Георги Атанасов Шишков - тук
    51. Георги Великов Карабашев
    52. Георги Георгиев Пирински
    53. Георги Димитров Дилков
    54. Георги Димитров Михайлов - тук
    55. Георги Йорданов Манов - тук
    56. Георги Любенов Хубенов - тук
    57. Георги Пинчев Иванов
    58. Горги Седефчов Първанов
    59. Георги Симеонов Агафонов
    60. Георги Стефанов Панев - тук
    61. Георги Тодоров Божинов
    62. Георги Христов Джоджев - тук
    63. Гиньо Гочев Ганев - тук
    64. Господин Тончев Тонев - тук
    65. Григор Димитров Шишков - тук
    66. Гюнер Бехчет Тахир
    67. Даниела Йорданова Николова - тук
    68. Димитър Владимиров Петров - тук
    69. Димитър Георгиев Стефанов
    70. Димитър Иванов Абаджиев
    71. Димитър Иванов Димитров - тук
    72.Димитър Лазаров Игнатов
    73. Димитър Николов Димитров
    74. Димитър Петров Луджев
    75. Димитър Точков Божанов
    76. Димитър Цонков Иванов
    77. Димо Василев Димов
    78. Димо Петров Петров - тук
    79. Донка Стефанова Дончева - тук
    80. Дора Илиева Янкова
    81. Драгомир Георгиев Шопов
    82. Драгомир Павлов Драганов - тук
    83. Дянко Георгиев Марков
    84. Ева Димитрова Жечева - тук
    85. Евгени Захариев Кирилов
    86. Евгени Стоянов Димитров - тук
    87. Едуард Ханс Клайн - тук
    88. Екатерина Иванова Михайлова - тук
    89. Елена Бориславова Поптодорова-Петрова
    90. Емануил Николов Йорданов - тук
    91. Емел Етем Тошкова
    92. Емил Тодоров Лилов
    93. Емилия Радкова Масларова
    94. Жеко Стоянов Иванов
    95. Жорж Ганчев Ганчев
    96. Жулиета Любомирова Калчева
    97. Захари Петров Холевич - тук
    98. Звездалин Векилов Кафеджиев
    99. Златко Тонев Златев
    100. Ивалин Костов Йосифов - тук
    101. Иван Борисов Цонев
    102. Иван Василев Николов
    103. Иван Георгиев Генов
    104. Иван Георгиев Иванов
    105. Иван Димитров Бойков
    106. Иван Димов Зънзов
    107. Иван Запрянов Глушков
    108. Иван Иванов Димов
    109. Иван Иванов Сунгарски - тук
    110. Иван Колев Димитров
    111. Иван Костадинов Иванов
    112. Иван Людмилов Симеонов - тук
    113. Иван Милков Куртев - тук
    114. Иван Милков Чомаков
    115. Иван Николаев Иванов - тук
    116. Иван Николов Иванов - тук
    117. Иван Тодоров Кирилов
    118. Иво Първанов Атанасов
    119. Илия Атанасов Баташки
    120. Илия Иванов Масларски
    121. Илия Петров Петров - тук
    122. Илиян Страхилов Попов - тук
    123. Йордан Ангелов Нихризов
    124. Йордан Георгиев Соколов
    125. Йордан Иванов Бакалов - тук
    126. Йордан Кирилов Цонев - тук
    127. Йордан Кирилов Школагерски
    128. Калчо Петров Чукаров
    129. Камен Костов Костадинов
    130. Касим Исмаил Дал
    131. Кемал Еюп Адил
    132. Кети Костадинова Граматикова - тук
    133. Кирил Андреев Баев - тук
    134. Кирил Ерменков Найденов
    135. Кирил Петров Йорданов
    136. Константин Иванов Дочев
    137. Константин Христов Наплатаров - тук
    138. Красимир Божидаров Каменов - тук
    139. Красимир Дончев Каракачанов
    140. Кръстьо Параскевов Трендафилов
    141. Кънчо Иванов Марангозов
    142. Лъчезар Благовестов Тошев
    143. Любен Андонов Корнезов
    144. Любомир Пенчев Пантелеев
    145. Любомир Петров Божков
    146. Людмил Любенов Бешков
    147. Лютви Ахмед Местан - тук
    148. Маргарита Василева Петрова
    149. Маргарита Милетиева Борисова - тук
    150. Мария Иванова Спасова-Стоянова
    151. Мария Светлозарова Брайнова-Доксимова - тук
    152. Методи Борисов Андреев - тук
    153. Минко Найденов Христов - тук
    154. Михаил Петров Карафезов
    155. Михаил Райков Миков
    156. Михаил Рашков Михайлов
    157. Младен Цветанов Влашки
    158. Моньо Христов Христов
    159. Мюмюн Сюлейман Емин
    160. Найден Маринов Зеленогорски
    161. Нансен Алфред Бехар - тук
    162. Никола Джипов Николов
    163. Никола Петров Койчев
    164. Николай Георгиев Камов
    165. Николай Иванов Христов
    166. Николай Костадинов Згурев
    167. Николай Недков Ангелов - тук
    168. Николай Томов Томов
    169. Орфей Димитров Дуевски - тук
    170. Осман Ахмед Октай
    171. Панайот Борисов Ляков
    172. Панайот Стефанов Гърдев
    173. Панчо Любомиров Панайотов

    174. Петко Илиев Пенев
    175. Петко Райнев Проданов - тук
    176. Петър Василев Мутафчиев
    177. Петър Владимиров Димитров
    178. Петър Георгиев Башикаров - тук
    179. Петър Димов Георгиев - тук
    180. Петър Кръстев Стоянов
    181. Петър Ненов Петров - тук
    182. Петър Стоянов Рафаилов - тук
    183. Петя Борисова Шопова - тук
    184. Пламен Василев Славов
    185. Пламен Димитров Стоилов
    186. Пламен Иванов Марков - тук
    187. Пламен Иванов Пейков - тук
    188. Раденко Николов Пресолски
    189. Рамадан Байрамов Халилов
    190. Ремзи Дурмуш Осман
    191. Росица Георгиева Тоткова - тук
    192. Румен Иванов Такоров
    193. Румен Стоянов Овчаров
    194. Руси Иванов Статков
    195. Сашо Начев Стоянов - тук
    196. Светлана Григорова Дянкова - тук
    197. Светлана Христова Бончева-Иванова - тук
    198. Светослав Денчев Лучников
    199. Свилен Колев Димитров - тук
    200. Симон Николов Спасов
    201. Станимир Калчев Калчевски
    202. Станка Янакиева Величкова - тук
    203. Стефан Веселинов Гайтанджиев
    204. Стефан Димитров Савов
    205. Стефан Илиев Стоилов - тук
    206. Стефан Марков Нинов
    207. Стефан Николаев Мазнев - тук
    208. Стефан Петров Личев
    209. Стефан Станчев Нешев
    210. Стоян Чилов Райчевски
    211. Събин Северинов Касабов
    212. Татяна Дончева Тотева
    213. Теодосий Стефанов Симеонов
    214. Тодор Венелинов Янев
    215. Тодор Димитров Великов - тук
    216. Тодор Здравков Павлов
    217. Тодор Иванов Дражев
    218. Тодор Иванов Костадинов - тук
    219. Тома Борисов Деспотов
    220. Хасан Ахмед Адемов - тук
    221. Христо Борисов Войняговски
    222. Христо Георгиев Христов - тук
    223. Христо Дамянов Бисеров
    224. Христо Иванов Димитров
    225. Христо Иванов Иванов
    226. Христо Кирилов Петров - тук
    227. Христо Николов Стоянов
    228. Христо Панчев Смоленов
    229. Христо Станиславов Таракчиев - тук
    230. Цветан Иванов Димитров
    231. Цветелин Цанов Кънчев - тук
    232. Юлий Владимиров Павлов
    233. Юлий Светославов Славов - тук
    234. Юлия Кузманова Янева
    235. Юлия Манук Берберян - тук
    236. Юлиян Иванов Буров - тук
    237. Юнал Саид Лютфи
    238. Юрий Иванов Александров - тук
    239. Янаки Боянов Стоилов
    240. Яшо Димитров Минков - тук

    Следователно в залата са 85 народни представители. Кворум няма.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 17,15 ч.)


    Заместник-председател:
    Иван Куртев

    Секретари:
    Виктория Василева
    Ивалин Йосифов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ