Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 9 юли до 15 юли 1997 г.:
- Законопроект за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Вносител е Министерският съвет.
- Законопроект за изменение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Вносител е Стефан Нешев.
- Законопроект за ратификация на Договора за заем, (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
- Законопроект за защита на растенията. Вносител е Министерският съвет.
- Годишен доклад за състоянието на околната среда през 1995 г. Вносител е Министерският съвет.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител е Министерският съвет.
 Предложения, постъпили до 18,00 ч. на 15 юли 1997 г., за програмата за седмицата:
Предложение от народния представител Любен Корнезов за включване в седмичната програма законопроект за изменение на Закона за съдебната власт.
Председателят на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожица Екатерина Михайлова е направила предложение за следната седмична програма:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Второ четене.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, внесен от народния представител Любен Корнезов.
4. Законопроект за изменение на Закона за висшето образование. Вносители Георги Панев и група депутати.
5. Проект за решение за преобразуване на полувисши институти в самостоятелни колежи.
6. Законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е народният представител Александър Каракачанов.
Подобен законопроект има и с вносител народния представител Лъчезар Тошев.
И трети законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда - вносител е Министерският съвет.
7. Законопроект за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, първо четене. Вносител е Министерският съвет.
Има направено предложение за включване в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 16 юли 1997 г. проект за решение за сформиране на Временна анкетна комисия за изясняване на случая "Ерджан Рашид - Роко".
Предложението е подписано от председателя на Парламентарната група на Обединението за национално спасение народния представител Ахмед Доган.
Предложението на народния представител Любен Корнезов фигурира и в предложението на народната представителка Екатерина Михайлова, но въпреки това аз го поставям на отделно гласуване.
Моля, гласувайте за предложението в седмичната програма да влезе законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт с вносител народния представител Любен Корнезов.
Гласували 191 народни представители: 182 за, 7 против, 2 въздържали се.
Предложението е прието.
Предложение за включване в дневния ред проект за решение за сформиране на Временна анкетна комисия за изясняване на случая "Ерджан Рашид - Роко".
Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 202 народни представители: 79 за, 54 против, 69 въздържали се.
Предложението не се приема.
Госпожица Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Правя едно предложение за разместване на първа и втора точка от дневния ред, т.е. т. 2 - ратификацията - да стане т. 1, а т. 1 да бъде второто четене на Закона за застраховането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли възражения срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте за предложеното разместване - т. 1 от дневния ред да бъде първо четене на законопроекта за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, а т. 2 - законопроектът за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
Гласували 197 народни представители: 184 за, 8 против, 5 въздържали се.
Предложението е прието.
Общо по дневния ред думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Имаме предложение т. 7 от предложената проектопрограма да остане за следващата седмица.
Член 67, ал. 1 изисква, когато има повече от един законопроект по една и съща материя да се разглеждат заедно. Такъв има постъпил от името на Бизнесблока. В програмата е включено обсъждане и евентуално приемане на първо четене само на законопроекта на Министерския съвет.
В законопроекта има поставени редица правни проблеми, а комисиите, на които той е разпределен, са като основна комисия Комисията по национална сигурност, и като втора - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Предлагаме той да мине и през Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. От друга страна, до момента не е готово становището на нито една комисия по понятни причини.
Вярвам, че няма да възразите да има разумно време при обсъждане на такъв важен въпрос и при изработване на едно добро решение да има 3-4 дни повече. Да постъпят становищата до края на тази седмица и евентуално следващата седмица да бъде включено в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение - за отлагане на т. 7, някой желае ли да се изкаже?
Има думата за обратно становище господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, аз не виждам защо трябва да се отлага точката. Става дума за това законопроектите да влязат в петък.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма го в предложението.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Значи законопроектът на Бизнесблока спокойно може да мине през комисия утре или вдругиден, или тогава, в такъв случай, ще включим и техният законопроект. Минава се през комисията. Иначе проблемът се разточва във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за предложението за отлагане на т. 7 от предложения дневен ред.
Гласували 209 народни представители: 77 за, 124 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема.
Прочитам проекта за програма за работата на Народното събрание за периода от 16 до 18 юли 1997 г.
1. Първо четене на законопроекта за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Вносител е Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт.
4. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за висшето образование.
5. Проект за решение за преобразуване на полувисши институти в самостоятелни колежи.
6. Първо четене на законопроекти за изменение на Закона за опазване на околната среда.
7. Първо четене на законопроект за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
8. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: 162 за, 1 против, 33 въздържали се.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (РЕХАБИЛИТАЦИОНЕН ЗАЕМ ЗА КРИТИЧЕН ВНОС) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има думата за становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол председателят, господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги.

"Д О К Л А Д
по Законопроект N 02-02-4 от 14 юли 1997 г.
за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен
от Министерския съвет

На заседание, проведено на 15 юли 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 10 юли 1997 г. във Вашингтон. Заемът е в размер на 40 млн.щат.долара и се отпуска за срок от 20 години с 5-годишен гратисен период.
При представянето бе изтъкнато изключителното значение за страната на външното финансиране, което в голяма степен ще улесни реформите в страната. Средствата ще бъдат използвани за спешен внос на лекарства за населението, както и да се покрият натрупани задължения към доставчици на такива лекарствени средства. Освен това биха могли да бъдат използвани за закупуване и доставка на хлебно зърно, брашно, посадъчни семена, торове и др.
С оглед необходимостта от средствата и използването им за посочените нужди, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Договара за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 40 млн.щат.долара".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Определям по 30 минути на парламентарна група. Става дума за законопроект на първо четене.
Желае ли някой да се изкаже по внесения законопроект за ратифициране?
Има думата господин Веселин Бончев от Парламентарната група на Българския бизнесблок.



ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От казаното от господин Цонев и от записката, която получихме, виждаме, че този заем е наистина критичен за внос на необходими лекарства, зърнени храни и т.н., които са необходими и критични за България. Но това, което досега сме получили, като заеми, които се трупат върху основния дълг на България, който вече не знам над колко милиарда е, бих помолил правителството и Централната банка да уведомят Народното събрание колко е станал вече дълга на България с тези нови заеми, има ли план за погасяване и кога ще бъдат върнати.
Аз повтарям, че не отричам преценката на правителството, което е решило да има такива критични заеми, но нека всеки заем се преценява поотделно, защото ако постоянно взимаме заеми, експортът на България драстично намаля и имам чувството, че България до края на света ще бъде вечен длъжник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев. Други желаещи? Госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че е малко безотговорно да вземаме такава позиция, като току-що изразената, защото заемът наистина се предлага при едни изключително добри условия. Той отдавна вече е в сферата на предложенията и ние само трябва да се радваме, че най-после и то в един критичен момент ще стане това гласуване за приемането на необходимите парламентарни условия, за да може този заем да отиде по своето предназначение точно в двата абсолютно критични сектора, които се намират в плачевно състояние - едното е здравеопазването, благодарение на старите политици и безотговорно отношение и за попълване на този зърнен баланс в тези критични моменти пак по причина на изпразването на зърнения баланс в държавата и затова се налага тези неща да се правят.
Ще ми простите, струва ми се, но срамота е да има каквито и да е възражения по този въпрос.
От името на Народен съюз ние сме абсолютно за ратифициране от парламента на този заем. И пак ще кажа: при такива абсолютно благоприятни условия и напротив, даже трябва да се радваме, че имаме предложение за подобна помощ в този труден момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер. Други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене предлагания законопроект.
Гласували 198 народни представители: 169 за, 2 против, 27 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 192 народни представители: 174 за, 2 против, 16 въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 192 народни представители: 182 за, няма против, 10 въздържали се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "На основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България ратифицира Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Към прочетеното само трябва да се добави "член единствен" и следва текста.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 192 народни представители: 172 за, няма против, 20 въздържали се.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Минаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО - ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Процедура от господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, процедурно предложение правя, във връзка с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането, моля да бъде поканена в залата госпожица Златка Русева - първи заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 191 народни представители: 182 за, 4 против, 5 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожица Златка Русева.
Имате думата, господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането (обн. ДВ. бр. 86 от 1996 г., изм. и доп. бр. 1 от 1997 г., решение N 6 на Конституционния съд от 1997 г., ДВ, бр. 21 от 1997 г.)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли предложения? Няма предложения.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 171 народни представители: 169 за, 1 против, 1 въздържал се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. Чл. 2 се изменя така:
"Чл. 2. Застраховането е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в инвестиране на тези средства."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 2 думата "инвестиране" се заменя с "управление".
Колеги, във вашия текст е дадено "застраховане", но това е техническа грешка. В точния текст се заменя с "управление".
Комисията подкрепя предложението.
Грешно е написано "не подкрепя".
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 1, чл. 2 се изменя така:
"Чл. 2. Застраховането е търговска дейност, която се изразява в набиране и разходване на парични средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития и условия, определени в договор или закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управлението на тези средства."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Да се запази досегашния член на чл. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя, като предлага думата "инвестиране" да се замени с "управление".
Това е от предложението на Венцеслав Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Венцеслав Димитров е прието от комисията. Няма да го поставям отделно на гласуване.
По предложението на народния представител Руси Статков, така както беше прочетено, има думата господин Руси Статков. Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано с измененията, които правят вносителите на определението "застрахователна дейност". И тъй като преди малко стана коментар или по-точно от името на комисията беше съобщено, че е прието предложението на Венцеслав Димитров, ще си позволя малко повече да спра вашето внимание върху моето предложение от това, което исках.
Изменението, което прави вносителя на определението досега, се състои от две части. Едната част е чисто редакционна и аз я приемам. А другата част е замяната на "управление" с "инвестиране". Господин Венцеслав Димитров правилно е предложил да си остане "управление" и аз мисля, че правилно тук председателят на комисията докладва това нещо.
В моето предложение ги има точно тези два момента. Така че, първо, аз не мога да се съглася с това, че ми се отхвърля предложението, защото се включва част от моето предложение, което касае и Венцеслав Димитров. Изглежда господин председателят вижда мое предложение и сега реагира изцяло отрицателно. Така мога да го приема.
Второ, останалите ми предложения са свързани с още два момента, които моля да чуете какви са. Аз предлагам да се въведе не въобще че е дейност, а търговска дейност. Да се включи "търговска дейност", защото то е много важно - тук има юристи, от гледна точка на по-точното дефиниране на този проблем. И второ, не въобще "набиране и разходване на средства", а на "парични средства", защото изключително парични средства се събират.
Така че, уважаеми дами и господа, моля и ръководството на комисията да не гледат предубедено на предложенията откъде идват, а да мислят по същността на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
По направеното предложение на господин Статков има ли желаещи да се изкажат?
Има думата за процедура господин заместник-председателят Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): В няколко законопроекта за изменение и допълнение наблюдавам следното явление. Предлагат се текстове, заменящи предидущи текстове, които повтарят в 90 на сто предишния текст, а се предлагат като нови текстове.
Смятам, че е много по-ясно за нас, народните представители, когато към стария текст се дадат само тези изменения, които се правят в новото предложение. Тогава няма да звучи по такъв начин предложението. Тук се изменят две - три думи от стария текст и се предлага като нов текст. Може би юристите по-добре ще кажат това, но така се създава съвсем друго впечатление у тези, които трябва да гласуват.
Поддържам предложението на господин Статков, защото то е по-точно от това, което се предлага и измененията всъщност са съвършено минимални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Няма други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 179 народни представители: 62 за, 87 против, 30 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Стефан Стоилов е да се запази досегашния текст на чл. 2, което аз при гласуването бих го формулирал да отпадне § 1, който предвижда изменение на чл. 2.
Господин Стоилов, ще вземете ли думата? Не желаете.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 183 народни представители: 50 за, 110 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте § 1.
Прочитам го целия. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. Застраховането е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства".
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: 150 за, 5 против, 22 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. В чл. 4, ал. 2 след думата "дейност" се поставя запетая и се добавя "включително охранителна".
Тук искам да поясня, колеги, че § 2 на вносителя касае изменение само на ал. 2, а малко по-надолу има предложение на народния представител Никола Николов и за ал. 1. Така че да не ви смущава това - сложили сме ги по реда на внасяне.
Продължавам да чета нататък.
Предложение на народния представител Руси Статков: § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 4, ал. 1 се изменя така:
"(1) Застраховател може да бъде акционерно дружество, клон на чуждестранен застраховател или взаимозастрахователна кооперация, които имат за предмет на дейност застраховане".
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"(1) Застраховател може да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация или чуждестранен застраховател чрез клон, които имат за предмет на дейност застраховане".
Това беше за ал. 1. Продължаваме предложенията за ал. 2.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 4, ал. 2 се изменя така:
"(2) Застрахователят не може да извършва друга дейност, която не е свързана със застрахователната".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов: в чл. 4, ал. 2 пред думата "дейност" се поставя думата "търговска".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов: в чл. 4, ал. 2 допълнението да е "включително охранителна, в каквато и да е форма и комбинации".
Комисията подкрепя предложението по принцип, тъй като по-нататък има отражение на това в Допълнителните разпоредби.
Предложение на народния представител Христо Иванов - в чл. 4, ал. 2 се изменя така:
"(2) Застрахователят не може да извършва охранителна, търговска и друга дейност, освен предвидената в този закон".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за § 2:
"§ 2. Член 4 се изменя така:
Чл. 4. (1) Застраховател може да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация или чуждес-транен застраховател чрез клон, които имат за предмет на дейност застраховане.
(2) Застрахователят не може да осъществява друга търговска дейност, включително охранителна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отделните предложения.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 2 да отпадне.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Аз моля, наистина ви моля да се съсредоточите върху това, което се предлага и обсъжда, тъй като не е въпросът за празни терминологични спорове, а за същност и съдържание на това, което приемаме.
Досегашният текст на чл. 4, ал. 2 гласи така:
"Застрахователят не може да осъществява друга дейност".
При първо четене беше изрично подчертано от колегите, особено от господин Школагерски като ръководител на групата, която е изготвила законопроекта, че ясно и категорично с тази разпоредба се казва, че нищо друго не може да се прави. И този начин на дефиниране е достатъчно ясен и категоричен.
И също така, че включването на такива допълнителни думи, като "в това число и еди коя си" означава друг начин на дефиниране на подобна разпоредба и аз мисля, че това припомняне което правя в момента, е нужно, защото, и в комисията съм го казвал, ние не бива да се увличаме с допълнителни текстове, които вместо да говорят за ясен законодателен стил, да говорят за безпомощност. Защото в случая става дума за нещо, което подчертава нашата безпомощност. Ако ние имаме претенции, уважаеми дами и господа, към частните охранители, нека да си направим отделен закон за частните охранители и там тази дейност да я въведем в рамките, в които смятаме, че трябва да бъде. Но по начина, по който сега се поднася, само говори за безсилие.
И второ, много ви моля, преди малко отхвърлихте предложението ми, в което имаше и думата "търговска". В този член ваши колеги, аз нямам нищо против Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов, които предлагат и се приема по принцип, или по-точно приема се дословно. Ами, не ставайте смешни, уважаеми дами и господа. След като го предлагам аз, значи няма да се приеме. Предлага го Венцеслав Димитров - приема се. Това е също мое предложение. Предлагат го сега Рафаилов и Абаджиев - приема се. Ами, включете си в управлението още търговска дейност, за да бъдат чисти нещата. Защото те не се застъпват така последователно. Всъщност взимам думата по повод предложението на колегите Абаджиев и Рафаилов, господин председател на комисията.
Така че, много ви моля, по тези неща нека отговорно да обсъждаме и точно и ясно като законодатели, а не да пишем формални неща, връщам се към първото си предложение за отпадане, с които нищо ново не даваме, а говори само за безсилието ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Реплика - господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря ви. Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин Статков. Искам просто да направя едно пояснение. Когато ние предлагаме застрахователят да няма право да извършва друга търговска дейност, ние не определяме застраховането като търговска дейност. Смисълът на нашето предложение, и аз се радвам, че комисията го е приела, е той да няма право да извършва само търговска дейност, а не и всякаква друга дейност. Защото ако остане старият текст, господин Статков, застрахователят няма да може да прави дарения, няма да може да осъществява спонсорство или друга дейност. Значи дейността е по-широко понятие от търговската дейност, поради което с колегата Абаджиев предложихме към "дейност" да се прибави думата "търговска". Но това не се отнася за самото акционерно дружество, а за извършване освен на застрахователна и на друга търговска дейност.
В този смисъл мисля, че е коректно това, което е направила комисията. А Вие предлагате да отпадне този параграф, в предишното предложение. Там става въпрос за дейността на самия застраховател - дали е търговска или не. Просто като уточнение. Смисълът на нашето предложение е да не се извършва друга търговска дейност, а не всякаква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов. Дуплика - господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, става дума за неразбиране от страна на господин Рафаилов. Аз предлагам отделно отпадането на ал. 2, но се възползвам от случая, тъй като той е направил предложение във връзка с тази алинея за това, което говорихме в предходния параграф, където аз предлагах в управлението да се включи думата "търговска", което сега се приема. Нямам нищо против Вашите мотиви, господин Рафаилов. Така че става дума за различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 2 да отпадне.
Гласували 173 народни представители: 51 за, 102 против, 20 въздържали се.
Предложението не се приема.


Предложението на народния представител Никола Николов няма да го поставям на гласуване, тъй като е прието от комисията.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 4, ал. 2 се изменя така: "Застрахователят не може да извършва друга дейност, която не е свързана със застрахователната". Комисията не подкрепя предложението.
По това предложение някой желае ли да се изкаже? Господин Димитров отсъства.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: 12 за, 108 против, 45 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов е прието от комисията и фигурира в нейното предложение.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - в чл. 4, ал. 2 допълнението да е: "включително охранителна в каквато и да е форма и комбинации". Комисията подкрепя предложението по принцип.
Господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам и председателя на комисията, и членовете на комисията, ние работим общо взето добре, но внимателното преглеждане на текстовете не може да не ви подскаже, че моето предложение има прилична доза ирония и тя е предизвикана от ясно проличаващия елемент на имитация на законотворчество. И в много от случаите това го разбираме и ние в комисията.
Какво се постига с промяната на тези текстове? Много се говори квалифицирано, както преди малко прозвуча, от хора, които са правили закона. Такава е реакцията и на авторитетни юристи, извън парламента в момента. Дайте да включим "включително и сутеньорство". Защо не, след като тръгваме да изброяваме? Аргументите "против" са толкова основателни, колкото и "за". Юристите не може да не се усмихнат в момента иронично.
Аз ви спестих по чл. 2 двете минути, но човек не може да се въздържи да не каже тези няколко думи. Добре, дано вкарването на тази дума доведе до решаване на проблемите за борба с престъпността. Не тук е заровено кучето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 173 народни представители: 52 за, 90 против, 31 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Христо Иванов - в чл. 4, ал. 2 се изменя така: "Застрахователят не може да извършва охранителна, търговска и друга дейност, освен предвидената в този закон". Това предложение комисията подкрепя по принцип.
Господин Иванов, удовлетворява ли Ви становището на комисията, или искате да се изкажете? Заповядайте.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промяната, която комисията предлага във внесения от мен текст ме удовлетворява. Важното, според мен, в случая е това, че във връзка с порочните застрахователни практики в интерес на физическите и юридически лица, които ползват застрахователни услуги, изрично и недвусмислено да разграничим застрахователната от охранителната дейност.
Използвах възможността да кажа тези няколко думи във връзка с преди това изложените аргументи на господин Статков, тъй като смятам, че при сегашното състояние на нещата неговото предложение за отпадането на този текст няма да допринесе за привеждането на застрахователната дейност към изискванията, които ние искаме да постигнем. Така че аз ще подкрепя тази редакция, която комисията е дала на моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
"Чл. 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1)  Застраховател може да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация или чуждестранен застраховател, чрез клон, които имат за предмет на дейност застраховане.
      (2) Застрахователят не може да осъществява друга търговска дейност, включително охранителна."
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: 131 за, 6 против, 18 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. Създава се чл. 4а:
"Чл. 4а. Застрахователят няма право да поставя свои рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношенията между застрахователя и застрахованите лица върху движимото и недвижимото им имущество."
Предложение на народния представител Велислав Величков - чл. 4а се изменя така:
"Чл. 4а. Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношенията между застрахователя и застрахованите лица не могат да се поставят върху застрахованото движимо или недвижимо имущество".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов - чл. 4а се изменя така:
"Чл. 4а. Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношенията между застрахователя и застрахованите лица не могат да бъдат поставяни върху застрахованото движимо или недвижимо имущество."
Това е същото предложение, като на Велислав Величков. Комисията го подкрепя.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - чл. 4а да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Чл. 4а се изменя така:
"Чл. 4а. Застрахователят няма право да поставя свои рекламни материали и други белези, удостоверяващи наличието на застрахователен договор между застрахователя и застрахованите лица, върху движимото и недвижимото имущество."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Чл. 4а да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. Създава се чл. 4а:
Чл. 4а. Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застрахователя и застрахованите лица, не могат да се поставят върху застрахованото движимо или недвижимо имущество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложенията, които са приети, няма да ги поставям на гласуване. Те са в текста на предложението на комисията.
По предложението на народния представител Венцеслав Димитров § 3 да отпадне, някой желае ли думата? Същото е предложението и на народния представител Емилия Масларова, и на народния представител Стефан Стоилов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Проблемът е общ. Той беше обсъждан още в рамките на първото четене. Аз бях склонен да се подкрепи предложението, което прави комисията, първоначалното предложение, за да се избегнат всякакви възможности от явна или скрита принуда по отношение на застрахованото лице. Но допълнителните предложения, които са направили някои от народните представители и които са възприети в окончателната редакция на комисията, според мен прехвърлят границите, които могат да бъдат правно възприети от гледна точка на свободното ползване на имуществото на лицата, независимо дали те са физически или юридически лица.
Каква е логиката. И аз се изненадвам, че част от тези предложения са направени от млади колеги-юристи, които трява да са възпитани в един по-друг дух от тези безкрайни ограничения на собствеността. Защо вие лишавате собственика, подчертавам - собственика, в случая застрахованото лице, да прецени дали то да постави някакви материали, които да сочат неговите отношения със застрахователя? Добре, за да защитим по-слабата страна - застрахованото лице, наистина при създадената обстановка има основание да се иска да не се даде право на този, който застрахова, той да поставя индикиращи знаци върху имуществото. Но защо лишавате от тази възможност лицето, което иска да му бъде защитено имуществото, да ги постави? Ами вие утре ще забраните сигурно собствениците на недвижими и движими имоти да поставят и някакви други рекламни, политически или информационни материали. Каква е тази логика и докъде ще стигне този процес на ограничаване, който тук се предлага?
Затова аз предлагам и на самата комисия още веднъж да помисли какво е приела и да се върне поне към първоначалната редакция на своето предложение. Защото крайният вариант на сега предлагания чл. 4а е част от една ограничителна политика, която не може да бъде споделена нито юридически, нито икономически, нито от гледна точка на свободата на личността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тук, в тази зала, всички политически сили изразиха ярко волята си да се борят против организираната престъпност. Когато човек говори за предложението, което се прави в момента, би трябвало да има предвид, че именно индикацията на застрахователни правоотношения между определени застрахователи и лицата стана нарицателно в България. Когато се сключва един търговски договор, не е необходимо да се индикира този договор с каквито и да е белези върху имуществото. Достатъчно е, че е налице един търговски договор. Именно затова е направено предложението тези търговски взаимоотношения, които са лични между застраховател и застрахован, да не се индикират по прозорци, да не се индикират върху имуществото, което е предмет на това застраховане. Няма нищо по-нормално от това. Аз не виждам нищо противозаконно. Тук става въпрос за индикация на взаимоотношения. Тези взаимоотношения се материализират върху един търговски договор и не е необходимо да се материализират върху стъкла, вещи или други такива предмети. Това е смисълът на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми колеги, предложената редакция от мен и от още няколко народни представители на чл. 4а има една много проста цел. Вие, господин Стоилов, сте прав. Аз съм съгласен с вас за правата на хората - собственици да слагат това, което искат по техните витрини. Въпросът е дали точно тези застрахователи, на които в момента ще им бъде наложена забрава чрез тази императивна правна норма да слагат материали, индикиращи взаимоотношенията между тях и застрахования, няма тогава да използват другия вариант - точно чрез същите тези силови методи, за които говорим, да кажат: ние нямаме право да ги слагаме, обаче вие, ако имате желание, застрахованите, имате право да ги сложите. При това положение няма ли да се стигне до същия порочен кръг - законът на него му разрешава, принуждават го да сложи? Друг е въпросът когато собственикът може да каже: тази норма не ми дава възможност и на мен да индикирам взаимоотношенията с вас, ние имаме един редовен застрахователен договор, ние ще си изпълним този договор. Ако настъпи застрахователното събитие, вие си имате своите ангажименти. Но някаква такава превенция срещу настъпването на това застрахователно събитие чрез някакви материали, които се слагат по стъклата, първо създава възможност - да си го кажем веднага - за етикиране на хората - собственици и второ, поставя самите собственици на отделните търговски обекти, примерно, в едно неравностойно положение.
В много случаи може да се каже: на тази витрина пише "Тук не пипай", на тази не пише - значи там пипай. Тук говорим точно, че липсва охранителна дейност. Тя се забранява с предишен текст в закона и следователно всичко се свежда до настъпването или не на застрахователно събитие. Някакви такива страхови и стресови положения - тук охранява еди кой си, а тук не охранява никой, значи избирай къде да крадеш или да грабиш, това просто не е нормално в търговските взаимоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Част от мотивите, които изложихте, мога да ги споделя, но те не променят принципно тезата, която отстоявате. Защото никой не спори, че самото сключване на застрахователния договор е достатъчно за неговата валидност. Някакви индикиращи белези, които сочат този договор, не са условие за действието на договора и неговото изпълнение. Не за това е спорът.
Що се отнася до общите лозунги, които често звучат, за борба с престъпността и корупцията, те трябва да бъдат осъществявани чрез ефективно законодателство и главно чрез ефективни действия на противозащитните органи. И след като се предлагат допълнителни състави, които да завишат отговорността при действия, за които говорите, тогава не трябва да се намесвате и да ограничавате позитивните възможности за дейност на лицата.
Що се отнася до казаното от господин Величков, вярно е, че ние имаме една лоша практика, която се е установила през изминалите години. Нека да не прехвърляме тези граници и да не търсим магически формули, защото не по този път - с индикиращите знаци ние можем да защитим лицата, които са подложени на евентуален натиск. Аз видях, вие носите на ревера си една значка "СДС". Утре по тази логика ние можем да ви кажем: не, няма да носите такива знаци, които да сочат Вашата принадлежност и да изразяват по някакъв начин Вашите убеждения. (Шум в залата) Защо? В крайна сметка тази логика трябва да ви доведе и дотам.
Защо вие правите ограничения, които никъде другаде не съществуват и които, пак повтарям, могат да засягат както търговската дейност, така и политическата? Утре няма ли да ви хрумне да забраните в магазините да се слагат и някакви рекламни материали, за да не би пък организацията, която използва такива рекламни материали, да оказва някакъв натиск върху лицата? Недейте да превръщате законодателството в един абсурд!
Пак ви призовавам: придържайте се поне към първоначалния текст. Ако искате да предотвратите упражняването на някакъв натиск върху лицата, които се застраховат, достатъчен е текстът, който първоначално предлага комисията - този, който е застраховател, той да няма правото да поставя такива знаци върху застрахованото имущество. Дайте свободата и правото на този, който решава да се застрахова или не, той да определя тези свои взаимоотношения чрез някакви допълнителни индикиращи знаци.
Пак ви казвам, проблемът е общ. Той ще възниква и по повод на законодателството за политическите партии, за рекламната дейност и съвсем не се свежда до един такъв частен случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Венцеслав Димитров, Емилия Масларова и Стефан Стоилов за отпадане на чл. 4а, респективно на §3.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: 65 за, 102 против, 11 въздържали се.
Предложенията не се приемат.
Предложение на народния представител Руси Статков...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля го.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 3:
Създава се чл. 4а:
"Чл. 4а. Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застрахователя и застрахованите лица, не могат да се поставят върху застрахованото движимо или недвижимо имущество."
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: 117 за, 34 против, 19 въздържали се.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.2:
а) в т. 1 думите "200 млн.лв." се заменят с "2 млрд.лв.";
б) в т.  2 думите "300 млн.лв." се заменят с "3 млрд.лв.";
в) в т. 3 думите "400 млн.лв." се заменят с "4 млрд.лв.".
2. Създават се алинеи 3 и  4:
"(3) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност капиталът в парични средства трябва да бъде изцяло внесен в Българската народна банка.
(4) Паричните средства не могат да бъдат по-малко от 1/2 от капитала."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
"В § 4, относно чл. 8:
1. в новата ал. 4 в началото се добавя "Само за дружествата, създадени след влизането в сила на този закон";
2. създава се ал. 5:
"(5) Материалните и нематериалните активи на действащите към момента застрахователни дружества се преоценяват по пазарни цени и с тази стойност влизат в изискванията по ал. 2."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
"В чл. 8, ал. 2 се правят следните изменения:
1. в т. 1 думите "200 млн.лв." се заменят с "500 млн.лв.";
2. в т. 2 думите "300 млн.лв." се заменят с "1 млрд.лв.";
3. в т. 3 думите "400 млн. лв." се заменят с "1,5 млрд.лв."."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"В чл. 8:
1. ал. 4 се изменя така:
"(4) Паричните вноски не могат да бъдат по-малко от 1/2 от минималния капитал, изискуем по ал. 2."
2. създава се ал. 5:
"(5) Направените вноски се освобождават след изтичане на двумесечния срок по чл. 29."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски:
"В чл. 8 ал. 2 се изменя така:
"(2) Минималният размер на гаранционния капитал на акционерно дружество е: ..."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов:
"В чл. 8 се правят следните изменения:
1. ал. 2 се изменя така:
"(2) Минималният размер на капитала на акционерното дружество и на депозита на клон на чуждестранен застраховател е: ..."
2. създава се ал. 3:
"(3) Апортните вноски не могат да бъдат по-големи от 1/2 от капитала."
3. създават се алинеи 4 и 5:
"(4) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност, капиталът в парични средства за българските застрахователи и депозитът за клона на чуждестранен застраховател трябва да бъде изцяло внесен в Българската народна банка.
(5) Депозитът на клона на чуждестранния застраховател се освобождава след получаване на разрешение или отказ от Националния съвет по застраховане."
Комисията подкрепя предложението по точки 1, 2 и 3 за ал.  4, а предложението по т. 3 за ал. 5 се подкрепя по принцип и е отразено на систематичното място.
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 8 ал. 3 се изменя така:
"(3) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност 1/3 от капитала в налични средства трябва да бъде внесен в Българската народна банка. Средствата до пълния размер на капитала се внасят на два етапа, както следва:
- 1 млрд.лв. по т. 1 на ал. 2 - до 30 април 1998 г.; 2 млрд.лв. по т. 2 на ал. 2 - до 30 април 1998 г.; 3 млрд.лв. по т. 3 на ал. 2 - до 30 април 1998 г.;
- останалата част по точки 1, 2 и 3 на ал. 2 се внасят до края на 1998 г."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
"В чл. 8 ал. 3 се изменя така:
"(3) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност от капитала в парични средства, 50 на сто трябва да бъде внесен в Българската народна банка. Остатъкът трябва да бъде внесен до 2 години след получаване на разрешение."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 4:
"§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 2 се изменя така:
"(2) Минималният размер на капитала на акционерното дружество и на депозита на клон на чуждестранен застраховател е: ..."
а) в т. 1 думите "200 млн.лв." се заменят с "2 млрд.лв.";
б) в т. 2 думите "300 млн.лв." се заменят с "3 млрд.лв.";
в) в т. 3 думите "400 млн.лв." се заменят с "4 млрд.лв.".


2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6.
(3) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност капиталът в парични средства за българските застрахователи и депозита за клона на чуждестранен застраховател трябва да бъде изцяло внесен в Българската народна банка.
(4) Апортните вноски не могат да бъдат по-големи от 1/2 от капитала.
(5) Паричните вноски не могат да бъдат по-малко от 1/2 от минималния капитал, изискуем по ал. 2.
(6) Направените вноски се освобождават след изтичане на 2-месечния срок по чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По предложението на народния представител Венцеслав Димитров някой желае ли да вземе отношение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 167 народни представители: 29 за, 97 против, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Предложение на народната представителка Емилия Масларова.
Думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, аз разбирам, че няма да се приеме моето предложение, но така или иначе съм длъжна отново да поставя един въпрос, касаещ националните ни интереси дори, в областта на застраховането.
Размерът, който е предвиден като първоначален капитал, е изключително висок, имайки предвид, че нито държавата ни, нито банките ни, нито хората, които се застраховат или предприятията ни са с такива възможности и мощности, че да изискваме застрахователните ни компании да бъдат на европейско равнище и по европейските стандарти.
Освен това лично аз смятам, че капиталът дори и да е 4 млн. дойче марки, той не представлява никаква гаранция при едно катастрофално събитие, при катастрофа в авиацията или при някакви корабни щети.
Така че, по отношение на всичко това в по-голяма степен ние правим ограничителни мерки, създаваме бариери за българското застраховане, отколкото да вземем мерки, с които да помогнем в това отношение. Даваме шанс на чужди застрахователи да влязат в нашата страна и по този начин директно, като един законов канал да изтичат български капитали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
За реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам възможността чрез реплика тук да уведомя колегите народни представители, че между първо и второ четене работихме много активно с Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи, които държат над 80 на сто от пазара. Не преговаряхме само с т.нар. силови застрахователи. И се помъчихме да постигнем допирни точки по това да защитим българския застраховател и да вземем предвид всички техни предложения.
Мисля, че с колегите от Демократичната левица, които участваха в заседанието на комисията, се убедихме, че сме постигнали един максимален консенсус по този въпрос. Повече от това просто нямаше как.
Сега да ви кажа за капитала. Да, те искаха по-нисък капитал, но ние мисля че успяхме да ги убедим, че 2, 3 и 4 млн. марки за един застраховател не е кой знае колко висок капитал. Но проявихме разбиране пред тях и се съгласихме да удължим срока за внасяне на този капитал до 31 март. По-нататък ще видите, че това е направено. По този начин им даваме възможност да приключат счетоводно годината и да капитализират печалбата си, като я преведат към увеличаване на основния си капитал.
И други редица техни искания изпълнихме, може би около 90 на сто от исканията им. Вчера и в една съвместна пресконференция с тях казаха, че застават зад законопроекта и го намират за добър за защитаване на българския законодател и въвеждане на ред в този бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Нека председателят на комисията да разясни т. 6 от предложението, за връщането на вноските (Йордан Школагерски излиза на трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Извинете, но Вашето изказване не е по предложението на народната представителка Емилия Масларова.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Не, не, не, то е към текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека като стигнем до текста.
Моля, гласувайте по предложението на народната представителка Емилия Масларова.
Гласували 157 народни представители: 44 за, 97 против, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Йордан Цонев е подкрепено и е в текста на предложението на комисията.
Предложение на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски.
Има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Ние предлагаме минимален гаранционен капитал, смятаме че той отразява най-добре собствените средства както на отчуждаващите, така и на заварените в страната ни дружества и е най-точният критерий за платежоспособност и стабилност на застрахователя.
И не на последно място, този подход е възприет във всички страни от Европейския съюз. А ние правим закони, които трябва да са съобразени с европейското законодателство, тъй като имаме сериозна заявка за Европейския съюз.
И аз смятам, че това трябва да бъде много сериозен мотив при гласуването на тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте по предложението на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски.
Гласували 161 народни представители: 31 за, 83 4против, 47 въздържали се.
Предложението не се приема.

Предложението на народния представител Никола Николов е отразено от комисията.
Предложение на народния представител Руси Статков.
Господин Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Това е един от принципните въпроси, който поставиха не само застрахователите, а и в пленарна зала при обсъждането на законопроекта. Мисля, че действително дотук поне от изказалите се се очерта ясно, че този проблем, както е поставен от вносителя, не е добре решен и затова се налага едно по-добро решение. И в тази посока е моето предложение. За разлика от други колеги аз не предлагам намаление на капитала. Напротив, аз и в предишния парламент при обсъждането на този закон съм предлагал по-висок минимален капитал. Това предложение поддържам и сега.
Смятам, че промяната на закона сега и условията, които се поставят пред застрахователите са такива, че не може веднага да искаме от тях да внесат тези средства. И в този смисъл съм предложил известно разпределение във времето на вноски от тези средства, така че да се гарантира, от една страна, това, което е необходимо за тези, които се застраховат, от друга страна, застрахователите - дребни и средни, да не бъдат оставени при положението да закрият своите дружества.
И много ви моля да обърнете внимание на следното: три са моментите в моето предложение.
На първо място аз смятам, че от влизането на закона в сила, по същество с публикуването в "Държавен вестник", ние нямаме необходимите нормативни условия. Трябва да се издадат и други подзаконови актове, за да може съответно застрахователите, които се регистрират и пререгистрират, да подадат документи. По-нататък аз съм предложил срок - до 31 октомври. В този смисъл е и първото мое предложение във връзка с капитала, минималният капитал - до момента на подаване на заявление за издаване на разрешение да се внесе една трета от капитала. Преди малко колегите от Евролевицата обосноваха така нареченият минимален гаранционен капитал. Става дума именно за този минимален гаранционен капитал. Аз предлагам дотогава да бъде внесена една трета от капитала, който се иска. Това е горе-долу същата сума. А след това, на следващ етап, който ще бъде до 30 април 1998 г., да се внесе втората по-голяма част. А до края на 1998 г. да се внесе изцяло капиталът, който се предлага от вносителя.
Защо предлагам 30 април 1998 г.? Тук господин председателят на комисията вече каза, че до 31 март счетоводно трябва да приключат досега действащите застрахователни компании, за да се види балансът, да се видят другите показатели и съответно да имат време да направят тези вноски. Защото мисля, че автоматично на 31 март това не може да стане. По-нататък аз съм предложил и 15 април като дата, имаме разминаване с 15 дни, но смятам, че в края на краищата грижата ни за българските застрахователи трябва да е тази, която да ни води при едни или други разпоредби или срокове.
Така че именно, повтарям, воден от тези съображения не отричам предложението на вносителя, а предлагам схема, по която да бъдат направени и съответно изпълнени докрай тези изисквания, без да бъдат ощетени българските застрахователи. И мисля, че това, което каза господин председателят, е част от този подход. Аз предлагам по-пълно решение на един такъв подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Няма други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 159 народни представители: 44 за, 95 против, 20 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов. Господин Стоилов не е в залата.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Стоилов.
Гласували 158 народни представители: 42 за, 92 против, 24 въздържали се.
Предложението не се приема.
Преди да пристъпим към гласуване предложението на комисията, господин Школагерски искаше думата във връзка с предлаганата точка 6.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Искам да ви обърна внимание на нещо, а вие го преценете. Минималният размер на капитала на акционерното дружество е толкова и вие ще го гласувате. Този закон представлява специален закон по отношение на Търговския закон. И специалната му част е именно в отликата на акционерните дружества и взаимозастрахователните кооперации от другите акционерни дружества, които не извършват застрахователна дейност. Философията на този закон досега е онова, което постъпва като минимален капитал на дружеството, остава в него и това е гаранцията за застрахователите, че се попълват всички фондове. Каквото щете направете, ако искате направете по 50 милиарда предишното, но при наличието на точка 6, че вие разрешавате след разрешението вноските да бъдат изтеглени, чуйте го от мен, разсърдете ми се, вие създавате пирамиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Школагерски.
Думата има председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не това сме имали предвид, когато сме предлагали точка 6. Тъй като аз я предлагам, оттеглям предложението си, защото смятам, че господин Школагерски е достатъчно голям капацитет.
Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за § 4 така, както беше прочетено, без точка 6.
Гласували 162 народни представители: 158 за, няма против, 4 въздържали се.
Параграф 4 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. Създава се чл. 8а:
"Чл. 8а. Застрахователните дружества могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 няма предложения. Не виждам и желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 160 народни представители: 156 за, 1 против, 3 въздържали се.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество само с разрешение на Националния съвет по застраховането".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Физическо или юридическо лице, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност, не може да притежава акции от застрахователно дружество пряко или чрез свързани лица".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 9, ал. 2 се добавя "Търговски банки не могат да участват в застрахователни дружества и обратно", ал. 3 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова - в чл. 9, ал. 2 или отпада, или се изменя така:
"(2) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 25 на сто от акциите на застрахователното дружество само с разрешение на Националния съвет по застраховането".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов - в чл. 9 се създава ал. 5:
"(5) Физическо или юридическо лице, както и съдружник или акционер в юридическо лице, упражняващи охранителна или сходна с нея дейност, не могат да притежават акции от застрахователно дружество пряко или чрез свързани лица".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Предложената от вносителя ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество и/или застрахователен холдинг само с разрешение на Националния съвет по застраховането".
2. Досегашната ал. 3 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) За акции над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество заявителят удостоверява произхода на средствата за придобиването им и финансовото си състояние".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 9, ал. 2 се изменя така:
"(2) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователното дружество само с разрешение на комисията при Дирекцията за застрахователен надзор".
Алинея 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - в чл. 9, ал. 2 в предложеното изменение думите "Национален съвет по застраховането" се заменят с "Дирекцията по застрахователен надзор".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Иванов - в чл. 9, ал. 3 се изменя така:
"(3) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователен холдинг само с разрешение на Националния съвет по застраховането".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за § 6:
"§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество и/или застрахователен холдинг само с разрешение на Националния съвет по застраховането".
2. Досегашната ал. 3 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) За акции над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество заявителят удостоверява произхода на средствата за придобиването им и финансовото си състояние".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първото предложение по § 6 е на народния представител Венцеслав Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги. Аз общо взето съм 50 на сто доволен от това, което е приела комисията, и съм изненадан защо тук пише, че комисията не ми е подкрепила предложението. Напротив, комисията подкрепи моето предложение за отмяната на ал. 3 и за включване на част от текста от ал. 3 в ал. 2, тъй като Конституционният съд беше сезиран от главния прокурор само за ал. 2. Между другото, аз и сега казвам, че на сърце ми е да си остане старата ал. 2 такава, каквато беше преди да бъде отменена от Конституционния съд, защото това дава твърда гаранция, че органът, който ще разрешава повече от 5 на сто участие, няма да злоупотребява. Моето предложение и миналата година, тази година не мога да го повтарям, защото Конституционният съд вече го е отменил, беше продиктувано от факта, че едно изключение, което се допуска в закона - даване на право на един орган да разрешава над 5 на сто, за търговските банки се беше превърнало в правило, господа! Както и да е, сега текстът съответства на Закона за банките и е горе-долу същият и там, макар че тук органът, който разрешава, e малко по-различен.
Виждам, че не се приема моето предложение търговски банки да не могат да участват в застрахователни дружества и обратно. Досегашната практика показва, че това е размяна на кух капитал - нито търговската банка има този капитал, който внася в застрахователното дружество, нито застрахователното дружество има този капитал, който внася в търговската банка. Но и за търговските банки ще остане общият текст - че нямат право на повече от 5 на сто. И тук вече повечето от 5-те на сто правото ще бъде дадено на онзи орган, който ще разрешава. Аз лично не бих желал този орган да има твърде много права, защото той може да злоупотреби с тях. Още повече, когато органът е колективен. С колективен орган, който разрешава лицензии и разрешава повече от 5 на сто, ние се напарихме при търговските банки. Затова неслучайно от международните организации и преди всичко от Международния валутен фонд ни натиснаха органът от колективен да се превърне в едноличен и сега имаме шеф на банковия надзор, който еднолично раздава лицензии или разрешава повече от 5 на сто участие. За съжаление, колеги, ние продължаваме с тази практика и допускаме грешката от стария Закон за банките и кредитното дело в новия Закон за застраховането.
Подкрепям текста на комисията. Не съм съгласен естествено с това, че моето предложение относно търговските банки и застрахователните дружества отпада, но в края на краищата има мнозинство, което решава.
Има нещо друго, на което бих желал да се спра още малко - за произхода на средствата за придобиване и преди всичко на финансовото състояние. Вярно е, че текстът, към който комисията се насочи, е да се удостоверява произходът на средствата за заявителите за над 1 на сто от капитала на акционерното дружество. Те същевременно трябва да удостоверяват и финансовото състояние. Аз бих желал тук да има една по-строга постановка относно проверката на финансовото състояние на заявителя от страна на органа, който ще издава разрешенията. И то не толкова за тези, които държат от 1 до 5 на сто, а на тези, на които по изрично съгласие на този орган ще им бъде разрешено да участват с повече от 5 на сто. И аз не знам защо, господин Цонев, това отпадна като мое предложение. Но в края на краищата мисля, че макар и бегло споменато, в предложението Ви за ал. 4 по някакъв начин този орган, ако наистина вземе присърце тази задача, може да я изпълни.
Той трябва да провери задължително финансовото състояние на всеки, който иска над 5 на сто. За мен проблемът не е от 1 до 5 на сто. Но тук - над 5 на сто, където може да даде и 20, и 50, и сто на сто, разбира се, той трябва да провери финансовото му състояние. Какво е това финансово състояние? Не да пише онзи, че парите ми не са от заемен капитал и да носи бележка. Аз не знам дали знаете каква беше практиката едно време в БНБанка? Носи бележка от Министерството на финансите, че е ползвал финансови облекчения и затова не дължи данъци. Не това! Той трябва, самият орган, не само да изисква декларация, но да направи пълна проверка на финансовото състояние. В смисъл, дали неговите активи превъзхождат, са по-големи, от пасивите му най-малко с парите, в които той участва в съответното застрахователно дружество.
Аз настоявах този текст да се напише. Но тъй като комисията не подкрепи един такъв подробен текст, все пак аз искам да направя изказване тук, да препоръчам на бъдещия съвет да направи точно такава проверка. Никой не му пречи за такава проверка, но нека такава проверка той наистина да прави. Защото иначе и застрахователните дружества могат да се превърнат в пирамиди, в каквито се превърнаха банките.
Господин председател, благодаря Ви за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Неговото предложение е от две точки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Оттеглям всичко, защото второто е влязло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Предложение на народния представител Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Така предложеният ни текст на чл. 9, ал. 2 фактически дава правото на Националния съвет по застраховането по свои, за мен лично неизвестни, критерии да дава правото и да преценява кои акционери ще получат повече от 5 на сто от акциите. Дори и въобще да не се съмнявам в безпристрастието на членовете на този съвет, така или иначе принципно тук имаме една субективна оценка или пък възможност за такава субективна оценка. Още повече, че в този съвет не е предвиден по принцип нито един специалист в застраховането.
Освен това, от друга страна държавата, като стопански субект, може да участва с 99 на сто в компании-мастодонти. И отново поставяме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може да участва на сто на сто.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, на сто на сто.
И ние отново поставяме по-малките застрахователни компании в една неравностойна и неблагоприятна позиция.
Интересно ми е примерно да коментираме как ще се уреждат случаите, когато Националният съвет примерно не хареса даден акционер, който желае да закупи повече от 5 на сто. Тоест, в така поставения текст на закона на чл. 9, ал. 2 има безпринципни постановки, които будят доста недоумение и поставят в неравностойна позиция различните видове застрахователни компании в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Искам да направя една кратка реплика на госпожа Масларова.
Госпожо Масларова, както при банките, така и в застрахователното дело има една голяма опасност. Това е, че собствениците работят с чужди пари, с чужди средства и в един определен момент те могат да се откажат от своята собственост, за да заграбят чуждите средства, както стана и с банките. Затова аз бях категорично против въобще да се дават повече от 5 на сто.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Аз затова искам да отпадне този текст.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: За съжаление, Конституционният съд отмени тази разпоредба, ръководейки се от някакви общи принципи.
Искам да ви кажа нещо. Има публично-правен - не съм юрист, не знам дали използвам правилно думите - има публично-правен елемент, много елементи и в Закона за застраховането, и в Закона за банките и кредитното дело. Държавата трябва да се грижи за тези два пазара - както за банките, така и за застраховането. И то не за да защитава собствениците, а за да защитава застрахованите и за да защитава вложителите. И оттук опасността, че човек като се награби с много пари, другите собственици не могат да го контролират. Петте процента са за това, за да има най-малко 20 души собственици, които да се контролират един друг и да не позволят на един крупен собственик да злоупотреби с парите, които употребява в застрахователното дружество. Ето, това е критерият и това е принципът. И ние не сме го измислили, измислил го е светът. А това, че ние имаме мастодонти, още държавни, ами ние предполагаме, че лека-полека трябва да ги разградим.
Но това - за неравнопоставеност, го разправяйте на други. Моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова, първо, за отпадане на ал. 2 на чл. 9.
Гласували 153 народни представители: 40 за, 90 против, 23 въздържали се.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте по предложението за променения текст на ал. 2.
Гласували 148 народни представители: 49 за, 78 против, 21 въздържали се.
Предложението не се приема.
По следващото предложение - на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов.
Има думата господин Рафаилов, който е вносител, макар че комисията подкрепя предложението.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Искам да направя само техническо предложение, тъй като комисията подкрепя предложението по чл. 9 - за изменение на ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Нова алинея 5.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ: Алинея 5 съществува, но нашето предложение е след като се приеме, тя да се трансформира. Тоест, променя се с друг текст. Комисията е приела това наше предложение. Молбата ми е, че просто е пропуснато в предложението на комисията накрая, за този параграф да се посочи изменения текст, предложен от нас и приет от комисията - на ал. 5. Моля комисията този технически проблем да бъде оправен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже в текста на предложението на комисията накрая предложението на тези двама народни представители не фигурира, аз го поставям на гласуване - в чл. 9 се създава ал. 5. Тя може би няма да е номер 5?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Остава ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля да гласувате предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов така, както е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: 139 за, 2 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието.

Предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията. Искате ли да се изкажете?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, встрани от микрофона): Не, няма да се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предполагам, че точно е отразено в крайния текст.
Предложение на народния представител Руси Статков. Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложенията ми са две и са свързани с предлаганите две изменения в § 6 на ал. 2 и на ал. 5 от чл. 5.
Мисля, че трябва да се спра поотделно на всяко от тях, тъй като става дума за две различни неща.
Първото предложение е свързано с изменението на чл. 9, ал. 2. Вносителят предлага да се променят две неща в тази алинея, а именно да се даде възможност да има повече от 5 на сто от акциите в застрахователно дружество на юридически или физически лица.
И второто е създаване на нов орган за държавен надзор - Националният съвет по застраховането.
Вече беше прокоментирано и ние със Закона за банките променихме възможността и няма ограничение за физическо или юридическо лице да притежава акции повече от 5 на сто, само че там се иска разрешение и тук принципно също е предложен същият текст. Аз по него няма да коментирам.
Но моето предложение е свързано с Националния съвет по застраховане. Разбира се, аз по-нататък съм внесъл и конкретна разпоредба, която да касае това предложение, но ще си позволя да кажа следното.
Както се предлага от вносителите, Националният съвет по застраховането създава много проблеми. По същество той се явява един орган, в който не са експерти, а министри, които се сменят с министерските съвети. На следващо място концентрира в рамките на представители на едно ведомство или на няколко определена власт, която по същество означава недоверие към другите, които би трябвало да изпълняват законите. Бих могъл да посоча, разбира се, и други аргументи, по този въпрос имаше голяма дискусия в печата, но не бих искал да губя време, а да ви насоча към моето предложение.
Значи аз съм изхождал от нашата традиция, която традиция е свързана със законодателството ни и по-конкретно със закона от 1926 г., който урежда държавния надзор върху частните застрахователи и там се създава специална служба към Министерството на финансите. Значи тази служба към Министерството на финансите действа до 1944 г., след което вече по обясними причини е преустановена нейната дейност.
При подготовката на закона миналата година ние изхождахме именно от тази традиция и затова създадохме към Министерството на финансите досега съществуващата в разпоредбите на закона Дирекция за държавен застрахователен надзор. Сега вносителят не е доволен от това, което е предложено, и предлага този орган, за който вече говорих, вярно е, че дирекцията по същество, както сме я записали, се явява в лицето на директора едноличен разпоредител с власт, което също не е добро решение.
Затова, приемайки аргументите на вносителите, че ние трябва да търсим някакво по-добро решение на основата на нашата традиция и конкретната ситуация в страната, съм взел предвид и това, което има в законодателствата на другите страни. А именно, уважаеми дами и господа, че към тези дирекции се създават съответни, а на други места са служби, комисии, които са колективен орган. Този колективен орган взима решение по основните проблеми, свързани със застраховането.
Аз съм предложил конкретен текст, че именно към Дирекцията за застрахователен надзор с решение на Министерския съвет се създава комисия от 7 човека, която включва представители на Министерския съвет и изтъкнати специалисти в застрахователното дело. Тази комисия се председателства от директора на Държавния застрахователен надзор.
Освен това моето предложение е свързано с издигане статуса на тази Дирекция за застрахователен надзор. Тя да не бъде към Министерство на финансите, а да бъде към Министерския съвет.
Смятам, че по този начин, предлагайки такова решение, по-добре и по-сполучливо се намира отговор на този проблем, който поставя и вносителят. И по този начин той не може да бъде упрекван или да има съмнение, както и за политически решения, за включването на политически фигури, за ограничаването на кръга на тези хора, които ще вземат важните решения в държавата или ще ги изпълняват определени хора. Така че много моля мнозинството внимателно да вникне в това, което предлагам и по-нататък и при гласуването си да го има предвид. Не съм търсил никаква тенденциозност за приятелски кръгове и т.н., просто фактите сами по себе си налагат такова виждане и такова предложение, а, разбира се, и международният опит, който има в тази сфера.
По второто ми предложение. То е свързано с това, за което говорих още в началото.
Ние не можем, уважаеми дами и господа, да изключваме като акционери определени хора, било то занимаващи се с охранителна дейност. След като охранителната дейност е стопанска дейност, която е регламентирана от закона, след като от нея се получават законно пари, ние трябва да имаме изискване, по-скоро това изискване го има - произхода на парите, да не са мръсни пари, да не са заемни средства, но след като тези пари са законни, защо ще ограничаваме източника им?
Мисля, че това е нарушение на Конституцията, където се говори за равнопоставеност на субектите. Така че затова съм предложил да отпадне и тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! В резултат, предполагам, на лоша законодателна техника ние сме вкарали един орган тук в този текст, който още не сме го определили какъв е. Затова аз неслучайно не говорих нито за Дирекция за застрахователен надзор, нито за Национален съвет по застраховането, а говорих за органа, който дава лиценз. За мен органът, който дава лиценз, ще разрешава 5 на сто и повече.
Нека, господин Статков, този въпрос да го оставим в чл. 17  или чл. 18. Там ще определим кой ще е този орган. Представете си, че гласуваме Вашето предложение и сложим "Дирекция за надзор", а отатък кажем, че органът, който ще дава лицензия, е Националният съвет.
Вярно е, че така са направили закона. Аз съм против това да се дефинира нещо преди да е определено, но сега така са тръгнали. Затова нека да оставим този въпрос за по-нататък.
И аз също така имам предложение и си спомняте, че миналата година аз предлагах дирекцията да е към Министерския съвет. Вие всички казахте: "А, не, към Министерство на финансите", а сега изведнъж другото, но това е отделен въпрос.
Аз ви предлагам да не дебатираме сега дали е национален съвет или дирекция, да го оставим за чл. 18, където е дефинирана, а тук по същество да говорим само за текстовете, които касаят, ето например за вашето второ предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че изказването на колегата Димитров в тази посока, която го направи, е правилно. По-скоро тук не трябва действително да се уточнява органът, а да пише само "органа", който дава по закона разрешения, а след това вече там, където спомена и господин Димитров, ние да дискутираме по това какво представлява вече този орган и измененията, свързани с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Статков, при това положение само за ал. 5 да гласуваме?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям първото предложение, остава само второто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за втората точка от предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 5.
Гласували 156 народни представители: 41 за, 97 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.

Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Думите "Национален съвет по застраховане" да се заменят с "Дирекцията за застрахователен надзор".
Предложението се оттегля.
Предложение на народния представител Христо Иванов. То по принцип е прието, но той иска думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Господин председател, уважаеми колеги! Всъщност аз не би следвало да ставам, тъй като предложеният от мен текст изцяло е интегриран в ал. 3 така, както се предлага от комисията.
Взимам думата обаче, защото ме смущава това, че в ал. 2 на чл. 9 вече е предвидено 5-процентно участието с акции в застрахователно дружество при разрешение на Националния съвет. Смущава ме дали не се получава тук едно излишно повторение.
От друга страна, в предложението на господин Цонев за нова ал. 3 тези две предложения - правото да се даде и за застрахователно дружество, и за холдинг, също са обединени, но липсва в крайния вариант ал. 2. Явно това е въпрос на редактиране и доуточняване. На това исках да обърна внимание на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофона): Ал. 2 е обявена за противоконституционна от Конституционния съд.
ХРИСТО ИВАНОВ: Добре. При това положение тя си остава втора, но де факто е обявена за противоконституционна. Значи с този текст на ал. 3 аз съм удовлетворен за това, че предложението се приема и фактически двете се обединяват в една обща алинея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да го гласуваме сега.
По предложението на комисията - трябва нещо да се направи. Но аз искам само да обърна внимание, че чл. 17а казва, че държавният застрахователен надзор се осъществява от Национален съвет по застраховането и от Дирекция за застрахователен надзор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): "Дирекцията", господин председателю, е в чл. 18. А чл. 17а се вкарва след "Дирекцията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние тук наистина не можем да препращаме към чл. 17, защото там има два органа. Тук трябва да се реши всъщност кой ще дава разрешението.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Решението се дава от този, който дава лицензите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, тук сме допуснали две грешки в предложението на комисията. Моля да бъдем извинени.
В т. 2 досегашната ал. 3 се отменя. А всъщност тя не се отменя, а с предния текст се изменя. Така че това да не се чете, когато гласуваме т. 2.
Освен това въвеждаме ал. 5 - предложението на Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов така, както го бяхме прочели. Просто е пропуснато да бъде вписано при предложението на комисията. То е било прието.
"(5) Физическо или юридическо лице, както и съдружник или акционер в юридическо лице, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност, не могат да притежават акции от застрахователно дружество пряко или чрез свързани лица."
Това е целият текст на предложението.
Ако искате, отново да го прочета с корекциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност "§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:"
Ал. 3 се изменя и ал. 5 се създава.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
Ал. 4 се изменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест ал. 3 и ал. 4 се изменят и се създава нова ал. 5, така, както беше прочетена.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 157 народни представители: 132 за, 13 против, 12 въздържали се.
Параграф 6 е приет.
Предложение за създаване на § 6а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов за § 6а:
"§ 6а. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 9:
"9. не е член на ръководен или контролен орган на дружество, което има за предмет охранителна дейност;"
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл.10. ал. 1:
1. Изречение първо се изменя така:
"Председател на Управителен съвет, на Съвет на директорите, изпълнителен директор и актюер може да бъде лице, което:"
2. Точка 1 се изменя така:
"1. има местожителство или постоянно местопребиваване в страната;"
3. Точка 2 се изменя така:
"2. има висше икономическо или юридическо образование, а за актюера и/или висше математическо;"
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 6а:
"§ 6а. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо се изменя така:
"Председател на Управителен съвет, на Съвет на директорите, изпълнителен директор и актюер може да бъде лице, което:"
2. Точка 1 се изменя така:
"1. има местожителство или постоянно пребиваване в страната;"
3. Точка 2 се изменя така:
"2. има висше икономическо или юридическо образование, а за актюера - и/или висше математическо;"
4. Създава се т. 9:
"9. не е член на ръководен или контролен орган на дружество, което има за предмет охранителна дейност;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 6а има думата, който желае.
Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Колеги, аз мисля, че в последната точка - т. 9 "има за предмет" би трябвало да се замести с думата "извършва".
Не знам, тук има юристи, ще кажат дружествата имат ли "предмет" или "извършват" нещо. Аз мисля, че вършат нещо, нямат нещо за предмет и да го гледат. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин заместник-председателят Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): По отношение на актюерите, действително е целесъобразно математическо образование. Навремето в Математическия факултет се четеше и актюерство, сега не толкова, но смятам, че тук трябва да се включи и висше образование по информатика, тъй като специалистите по информатика имат достатъчно математическо образование и биха могли също да бъдат включени за тази цел. По този начин се разширява кръгът от хора, които могат да заемат тази длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Разбира се, предложението ми не е редовно, тъй като не съм го направил писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз приемем от името на вносителя това допълнение. Само Ви моля редакционно да го дадете как да стане - висше математическо и информационно ли...
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не. "Висше образование по математика и информатика".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Висше образование по математика и информатика".
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Висше образование по математика или информатика".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз ще го прочета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемам и редакционната поправка на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вместо "има за предмет" - "извършва". Аз ще прочета окончателното предложение за § 6а.
По § 6а ли? Да, заповядайте. Господин Димитър Абаджиев иска думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Господин председател, колеги. В нашето предложение по т. 9 ние сме използвали терминологията на Търговския закон. Предложението на господин Димитров е по-широко, тоест то касае въобще дейността, която извършва дружеството, а не само предмета, който е заложен в регистрацията. Така разбирам Вашето предложение.
И след като комисията го приема, ние сме съгласни също с това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на господин Абаджиев. Значи предложението за § 6а:
"§ 6а. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. изречение първо се изменя така:
"Председател на управителен съвет, на съвет на директорите, изпълнителен директор и актюер може да бъде лице, което:"
2. т. 1 се изменя така:
"1. има местожителство или постоянно пребиваване в страната;"
3. т. 2 се изменя така:
"2. има висше икономическо или юридическо образование, а за актюера и/или висше образование по математика или информатика;"
4. създава се т. 9:
"9. не е член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност;"
Моля, гласувайте за този текст.
Гласували 171, 163 за, 3 против, 5 въздържали се.
Параграф 6а е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да продължи с докладването на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. В чл. 11, ал. 2 се изменя така:
"(2) Застрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел първи от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността."
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов - в чл.11, ал. 2 се изменя така:
"(2) Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел първи и злополука от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски - в чл.  11, ал. 2 се изменя така:
"(2) Застрахователната кооперация има за предмет застраховане на своите членове, както и на техните служители и работници на основата на взаимността."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията - в чл. 11, ал. 2 се изменя така:
"(2) Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел първи и злополука от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
От авторите на предложенията има ли желаещи да вземат думата? Господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстовете, които внасят четирима народни представители от Евролевицата както по § 7, така и после по § 8, засягат регламентирането на дейността на кооперацията в застраховането.
Откровено казано, аз съм изненадан от записаното отношение на комисията към това предложение, защото този текст, който се предлага да бъде приет и който вероятно ще бъде гласуван, би ограничил, при това противоконституционно, дейността на взаимозастрахователните кооперации и би ги поставил в неравнопоставено положение спрямо другите кооперации, както и спрямо другите застрахователи. Известно е, че те не спадат към така наречените силови застрахователи. Искам да отбележа, че взаимозастрахователните кооперации са приети като форма за имуществено застраховане, именно това е ограничението, което се прави, във всички страни на Европейския съюз. Тук вече стана дума по повод на нашите предложения, че ние сме длъжни, уважаеми колеги, да хармонизираме, да сближаваме своето законодателство с действащото право в Европейския съюз. И ето едно такова предложение.
Освен това българската история преди 9 септември - надявам се и уважаемите членове на комисията познават тази история добре - показва, че една от най-демократичните и най-влиятелните  институции - финансовите, е било Чиновническото взаимозастрахователно дружество. В този смисъл не виждам резон в това да бъде отказана в предмета на дейност на кооперацията такава дейност. И се надявам, че народните представители ще вземат предвид при гласуването тези съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов.
Има ли други изказвания?
Първото предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов е прието от комисията и ще го гласуваме после, тъй като то е инкорпорирано в текста на комисията.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски, което не е подкрепено от комисията. Моля да гласувате.
Гласували 144 народни представители: 49 за, 52 против, 43 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 7. Моля да гласувате.
Гласували 145 народни представители: 108 за, 8 против, 29 въздържали се.
Параграф 7 е приет.
Моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 12 се създава ал. 3:
"(3) Не може да бъде член-кооператор лице, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност."
Предложение на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски - в чл. 12, ал. 1 се изменя така:
"(1) Взаимозастрахователната кооперация се учредява от най-малко 500 дееспособни физически и/или юридически лица."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Искате ли думата, господин Камов? Когато говори по § 7, господин Камов засегна и това тяхно предложение.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски за изменение на ал. 1 в чл. 12. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 147 народни представители: 50 за, 71 против, 26 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате за текста на § 8, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 148 народни представители: 115 за, 3 против, 30 въздържали се.
Параграф 8 е приет.
Моля да докладвате § 9.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. След заглавието на глава трета "Държавен застрахователен надзор" се създава чл. 17а:
"Чл. 17а. Държавният застрахователен надзор се осъществява от Национален съвет по застраховането и от Дирекция за застрахователен надзор."
Предложение на народния представител Руси Статков - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за § 11а.
"§ 11а. В чл. 17а, ал. 1 се изменя така:
(1) Създава се Дирекция за застрахователен надзор към Министерския съвет."
Съответно отпадат текстовете, свързани с Националния съвет по застраховането.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов - чл. 17а да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли изказвания по предложенията? Господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Това всъщност вече е навлизане в онези разпоредби, за които се разбрахме, че ще ги гледаме и по които господин Венцислав Димитров предложи именно тук да се разговаря.
Аз няма да повтарям, няма да отнемам време, тъй като в предходния член, или по-предходния, аргументирах своето виждане за това какъв орган да се създаде, който да осъществява държавния надзор. Само ще повторя два или три момента от това, което казах.
Първо, държавен надзор в този му вид, в който сега има в закона, не е изпробван, не е осъществяван в практиката, защото дирекцията не е създавана, законът действа от тази година.
Второ, съгласен съм с вносителя, че в този си вид, както е записано в разпоредбите, дирекцията създава основание за еднолично осъществяване на надзора от самия директор. Затова се налага да има развитие специално на този орган. В този смисъл е и моето предложение - от една страна, дирекцията да остане, разбира се, издигам статуса й, тя минава от Министерството на финансите към Министерския съвет и на следващо място, към нея се създава съответна комисия като колективен орган, която комисия се председателства от шефа на Дирекцията за държавен застрахователен надзор в състав от 7 члена. Между другото има съвпадение на моето предложение с това, което предлага след това господин Цонев в частта за 7-те члена.
Аз не конкретизирам, както това прави господин Цонев, по-нататък в своето предложение кои да влязат, а давам един текст, който считам, че е по-добър и той е: да влязат с решение на Министерския съвет негови представители и изтъкнати специалисти в областта на застраховането.
Така че по този начин според мен се махат онези съмнения, които досегашният текст на вносителя поражда, за концентрацията на политически лица на определена власт, бих казал, прекомерна, след това хора, които се менят, които не могат да бъдат експерти и които биха по-скоро неспомогнали за застраховането, а повели нещата в посока, която не е най-доброто решение на проблемите, които днес стоят пред нас.
Така че повтарям, аз няма да преразказвам другите аргументи, които преди това изразих. Надявам се, че независимо от това от коя посока идва предложението, то ще бъде внимателно обсъдено, защото е добронамерено и в края на краищата е в интерес на по-добрите закони, които правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Умолявам господин Статков в следващите си изказвания да бъде така добър да не поставя въпроса откъде идват предложенията, тъй като, надявам се, всички ще се съгласите с мен, най-малкото той има основание да се оплаква, че неговите предложения не се приемат. Трето изказване прави, има стенограма, и в трите има такава реплика. Просто много моля това повече да не го правите, господин Статков, ако считате, че забележката ми е основателна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, аз не си играя с думите. Има промяна на отношението специално от някои от ръководството на комисията за съжаление. Аз аргументирах онези членове, предложения на колеги се приемаха, които са същите като моите. Преди това имаше онази терминология - приема се по принцип, и то не пораждаше някакъв коментар от моя страна. Сега очевидно коментарът произтича от тези неща, които са променени, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Хубаво е да се съсредоточим върху закона, а не върху междуличностните отношения. В края на краищата може да се наложи още някоя и друга година да изкараме, един Господ знае обикновено.
За предложенията. Аз не смятам да взимам отношение по следващите няколко параграфа, защото става дума за това какъв орган ще създадем, за да надзирава застраховането. Във втория закон беше Дирекция за застрахователен надзор. Мисля, че не измина и една година, горе-долу преди една година приехме закона. Аз тогава ви предлагах дирекцията да е към Министерския съвет. И сега предложението ми е същото. Но ако дирекцията мине към Министерския съвет, това значи, че ще се освободи от фискализма, т.е. от подчинението си на министъра на финансите, който, знаем всички, не един и двама са се сменили, иска да си събира парите. И ако дирекцията му е подчинена, той може да направи така, че да събира повече пари от застрахователните компании. Затова моето предложение и тогава беше дирекцията да отиде към Министерския съвет.
Сега виждам, че има едно сходно предложение, но не съвсем. Сега се съставя двустепенна система на надзор, даже не бих казал, че е толкова двустепенна, доколкото дирекцията се превръща в едно гише за приемане на документи, за подготвяне на документи и за предаване на същинския орган, който контролира застраховането - това е Националният съвет за застраховането. Той естествено е към Министерския съвет. Така че едно мое желание се е изпълнило - органът, който дава лицензиите, да бъде към Министерския съвет, съответно и повече от 5 на сто. Това е добре, откъсваме се от Министерството на финансите, макар че дейността по застраховането е преди всичко финансова, въпросът беше да се откъсне от възможността министърът на финансите от фискални съображения само да провежда някаква своя политика, която влиза до известна степен в конфликти и със застрахователните дружества, и с интересите на самите застраховани. Това е добре. Оттук нататък обаче кое не е добре?
Не е добре, че се създава такъв тромав орган, какъвто е Националният съвет за застраховането. Какви са мотивите не можах да ги разбера. Колеги, такъв съвет няма в нито една европейска страна, съвет, съставен от няколко министри, който да се занимава с подробности, да раздава лиценз, да казва кой ще вземе под 5 на сто или над 5 на сто и т.н. Ако отиваме към Европа, ние с този съвет не можем да отиваме. Отиваме с нещо екзотично, което показва... Ето тук ще питат сигурно господин Цонев, могат да питат и господин министъра защо сме го създали този съвет. И те ще кажат: ами в България е пълно с престъпници и понеже престъпниците не може да ги контролира една обикновена дирекция, трябва цял съвет, четирима души министри да ги контролират. И те ще кажат: А, така ли? И представете си, че вие сте на тяхно място, какво ще си кажете: ами щом тази страна е пълна с престъпници, нека да се оправят с тях, пък аз след това ще дойда. А след това - когато ние направим нашите закони, каквито са техните, нашите структури, каквито са техните, които се познават.
Ще си позволя, господин председател и колеги, да взема отношение и по състава на съвета, за да не взимам после думата, защото възражението ми е срещу това. Аз искам следното - създайте Дирекция за застрахователен надзор или за застраховането, както се казва, и нека тази дирекция да е към Министерския съвет. И ако иска министър-председателят, да пуска шефа на тази дирекция на заседания на Министерския съвет. Ако смятате, че тази структура е маловажна, създайте Министерство на застраховането, направете един тежък министър на застраховането, който да разбира от застраховане и да докладва пред Министерския съвет. И всички министри по този начин ще бъдат въвлечени в проблемите на застраховането. Обаче това, което го създавате в момента - 4-ма души министри и още няколко души неидентифицирани, гледам, господин Цонев предложил някакви такива, уж като на обществени начала, извинете, това е изпълнителна власт. Изпълнителната власт дава разрешения и т.н. Не може случайни хора, не става дума случайни, примерно професори или представители на асоциация да са случайни примерно по отношение на застраховането, но са случайни по отношение на изпълнителната власт. Изпълнителната власт трябва да е овластена от парламента - това са министрите. Но един министър е отговорен, четирима министри бих казал, че не са отговорни. Недeйте да мислите, че увеличавате отговорността на този съвет, когато слагате четирима министри. Напротив, тогава всеки ще се крие зад другите. Защото това, което отменихме в Закона за банките и кредитното дело, това е колективната отговорност. И сложихме един човек шеф на банковия надзор. Сега това го връщаме пак обратно в застраховането. Затова аз съм против един такъв национален съвет. Той е против елементарната логика на държавното управление и, от друга страна, той е и против европейската практика, към която ние се стремим. Ако искате да повишите отговорността, я дайте само на един човек. И дирекцията я преместете в Министерския съвет. Иначе тя ще бъде само едно гише за приемане на документи, за подготовка на документи и да вървят оттатък в Министерския съвет.
Така че моето предложение е следното: създава се Дирекция за застрахователен надзор към Министерския съвет и с това се изчерпва всичко. Министерският съвет може да реши кой как да участва и как да се взимат решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли? Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължавам изказаните мисли и съображения от Руси Статков и Венцеслав Димитров. Искам да ви обърна внимание, че всъщност не се създава никаква двустепенна система. Имаше известна корекция в една от фразите на Венцеслав Димитров. Това не е двустепенна система.
Наистина Дирекцията за застрахователен надзор се превръща в едно чиновническо бюро, което ще подготвя документите. И нищо повече. В това отношение ние драстично отстъпваме от системите, които функционират в европейските страни.
Нещо друго, което беше споделено и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, до голяма степен въз основа на информация, представена ни от представители на асоциациите и сдруженията на застрахователите. В някои европейски страни - да, има такива съвети. Но, както беше и подсказано тук, в тях не участват министри, шефове на митнически управления и тъй нататък. Това са наистина обществени съвети, в които участват представители на обществеността, авторитетни представители на науките, в областта на застраховането - юристи или икономисти. Това е нещо съвършено друго. Това наистина е една структура на гражданското общество.
И мисля, че нищо не спечелва законът чрез такова едно отдалечаване от системите, към които уж, спазвайки изискванията на директивите на Европейския съюз, ние се стремим по пътя на приспособяване на нашето законодателство към нормите на европейското законодателство.
И приключвам с това, най-тежкият аргумент на вносителите и на тези, които ги подкрепят е, че по този начин, създавайки предлаганата структура, ние осигуряваме онова, което преследваме - безпристрастност и тъй нататък, отсейване на онези, които не заслужават да получат лиценз. По моему не се постига.
Убедително прозвучаха тук съображенията, че това е един политически орган. Нека да го прави Министерският съвет тогава. На свое заседание Министерският съвет да решава: по представени документи, на този лиценз - да, на онзи - не. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Ще гласуваме направените предложения.
Първото е на народния представител Руси Статков - § 9 да отпадне.
По същество предложението на господин Стефан Стоилов е същото - чл. 17а да отпадне.
Ето защо двете предложения поставям заедно на гласуване - за отпадане на § 9, предложенията на господин Руси Статков и на господин Стефан Стоилов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 178 народни представители: 59 за, 101 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на § 11а.
Да не ви смущава, че говорим за § 9, а отиваме на § 11а, просто тук е систематичното място на предложението на господин Венцеслав Димитров и затова е с такъв номер.
(Народният представител Венцеслав Димитров желае думата.)
Заповядайте, господин Димитров. Става дума за чл. 17а, ал. 1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз на практика не съм предложил да се създава нов чл. 17а, защото сега съществува чл. 18. Там пише така: "Създава се Дирекция по застрахователен надзор към Министерството на финансите". Аз предлагам да бъде: "Създава се Дирекция по застрахователен надзор към Министерския съвет". Защото ще бъде смешно аз да ви предложа и дирекция към Министерския съвет и дирекция към Министерството на финансите.
Има малко объркване, но след гласуването нещата могат да се натаманът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Просто гласуваме в чл. 17а, ал. 1 да се измени. Господин Димитров предлага ал. 1 да гласи: "Създава се Дирекция по застрахователен надзор към Министерския съвет".
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Венцеслав Димитров.
Гласували 169 народни представители: 58 за, 43 против, 68 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: 114 за, 39 против, 18 въздържали се.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 10. В глава трета се създава нов раздел I:
"Национален съвет по застраховане.
Чл. 17б (1) При Министерския съвет се създава Национален съвет по застраховане.
(2) Националният съвет по застраховане се състои от 7 членове: министърът на финансите, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, председателят на Върховния касационен съд, директорът на Националната следствена служба и началникът на Главно управление "Данъчна администрация".
(3) Председател на Националния съвет по застраховането е министърът на финансите, който свиква съвета и ръководи заседанията му.
(4) За дейността си членовете на съвета не получават възнаграждение."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 17б, ал. 2 се изменя така:
"(2) Националният съвет по застраховане се състои от 7 членове: министърът на финансите, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, директорът на Дирекцията за застрахователен надзор, представител на Асоциацията на българските застрахователи, който се излъчва на ротационен принцип за всяка календарна година и представител хабилитиран преподавател по застраховане, посочен от Академичния съвет на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" - Свищов."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Чл. 17б да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
"Чл. 17в (1) Националният съвет по застраховане:
1. дава и отнема разрешение за застрахователна дейност;
2. разрешава сливането, вливането, отделянето и разделянето на застрахователи, както и преотстъпването на застрахователния портфейл между застрахователи;
3. иска откриване на производство по несъстоятелност на застраховател.
(2) Индивидуалните административни актове на Националния съвет по застраховане се мотивират и подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство, като обжалването не спира изпълнението им.
(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на Националния съвет по застраховане."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 17в, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. дава и отнема разрешение за застрахователна дейност в двумесечен срок от внасяне на предложението от Дирекцията по застрахователен надзор."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Чл. 17в да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев:
I вариант:
В чл. 17в, ал. 1, т. 2 да се заличат думите "сливането, вливането" и "както и преотстъпването на застрахователния портфейл между застрахователи".
II вариант:
В чл. 17, ал. 1, т. 2 се изменя така:
"2. разрешава сливането, вливането и преотстъпването на застрахователния портфейл между застрахователи, като се съобразява със становището на Комисията за защита на конкуренцията по поисканото задължително разрешение, съгласно Закона за защита на конкуренцията, както и отделянето и разделянето на застрахователи;"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 10:
Подкрепя текста на вносителя с приетите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата за изказване.
Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателствуващ, колеги, понеже вече беше прието да се създаде Национален съвет по застраховането, сега започваме да дебатираме кой влиза в него.
Доволен съм най-напред, че в комисията се постигна съгласие, че предложението на Министерския съвет не струва, което показва, че законът не е доработен. Но аз не бих казал, че новото предложение е кой знае колко по-добро. Отпадна председателят на Върховния касационен съд като представител на друга власт. Все пак Националният съвет по застраховане - това е изпълнителна власт. Мисля, че тук няма две мнения. Той дава разрешение, разрешава участие с повече от 5 на сто и т.н.
Не може един представител на съдебната власт да участва вътре в изпълнителната власт. От друга страна, един началник на някакво управление не може да участва на равноправни начала заедно със своя министър. Чисто и просто той е негова функция. Той ще каже: "Каквото прави той" и това е нормално в една служебна субординация. Той няма място там. Той може да замества своя министър, но не може заедно с него да му опонира. Представете си, че те са на различно мнение. И какво ще каже министърът? Министърът ще каже: "Аз те уволнявам от утре и си назначавам друг, който да ме слуша". Е, какъв смисъл има тогава двама души, които са в служебна субординация, да се назначават?
Лошото е, че и сега продължава това нещо в направеното предложение, в което пише, че е подкрепено от комисията. Между другото, има някои неща, които са подкрепени от комисията, обаче някои, които не са.
Пише, че директорът на Дирекцията за застрахователен надзор трябва да участва наравно с министъра на финансите вътре в този национален съвет. Естествено е да го викат него, след като той подготви документите. Но той не може да участва там, да седне на масата и да участва като равноправен. Напротив! Аз предполагам, че той ще бъде човекът, който ще подготвя всички документи и ще се отчита. Той ще бъде, така да се каже, един за всички. Затова беше хубаво той да бъде към Министерския съвет, а не към Министерство на финансите. Защото, пак казвам, че се нарушава една нормална субординация. Още повече че тази пък дирекция не е създадена и аз мисля, че от техническа гледна точка на законодателството в момента не може да се пише нищо за нея, преди да сме записали, че тя е създадена. А тя ще се създаде в следващия член.
Представете си, че точно от техническа законодателна гледна точка ние гласуваме този текст, а в следващия текст гласуваме, че такава дирекция няма! Какво ще стане? Нищо няма да стане.
Следващият представител - представителят на Асоциацията на българските застрахователи. Господа, тази асоциация - тя е регистрирана по Закона за лицата и семейството, а ние я вкарваме в изпълнителната власт. Ще имат ли право тия хора вътре на глас? И ако, да кажем, представителите на министрите са се разделили, ще може ли техният глас да надделее в полза на едно или друго предложение? Кой ги е овластил тези хора? Откъде накъде ще вкарваме представител на застрахователите, а не представител на застрахованите? Защото аз бих казал, че ако този Национален съвет по застраховане се създава, той се създава да защитава не интересите на застрахователите, а напротив - на застрахованите. А вие по този начин тук подсилвате интересите на самите застрахователи. Кой ще защитава интересите на застраховането? Ами вкарайте някакъв обществен орган! Има ли такъв? Е, не знам, намерете, ако искате да правите някакъв миш-маш в състава на Министерския съвет.
После, тази асоциация - хубаво. Ако обединяваше всички застрахователи - както и да е, както е Асоциацията на търговските банки. Обаче те имат там някакво съперничество, ривалитет. Има и Съюз на частните застрахователи. Има пък и такива застрахователи, които нито ги приемат на едното, нито ги приемат на другото място, всеки се прави на велик. И ми се струва, че ако се вкарат тези хора вътре, не казвам, че по принцип така ще правят, но има опасност те да защитават едностранни интереси, даже не интересите на всички застраховани.
Е, и последният човек (това откъде го измислиха?) - представител, хабилитиран преподавател по застраховане, посочен от Академичния съвет на Стопанска академия в Свищов. Е, защо пък в Свищов?!
Господин Цонев, аз познавам само един професор по застраховане и той е действащ застраховател. Може ли той да бъде назначен? Представете си, че академичният съвет каже: "Да, ето, ние имаме един професор и него го вземете". Ама той е действащ застраховател, представител на едно застрахователно дружество!
Така че аз съм категорично против създаването на такъв съвет с такъв разнороден състав. Ако наистина искаме такъв съвет, направете го само от министри и не забравяйте министър-председателя.
И другата логика - защо не вкарате тогава представителя на една фондация така, че всеки застраховател, преди да получи лиценз, да се отчита точно в нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Руси Статков. Но ще моля с конкретни предложения, защото, господин Димитров, никакво предложение не прозвуча във Вашето почти 6-минутно изказване. Поне отпадане трябваше да предложите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Само министри да бъдат. Нали това ви предложих?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, както беше прочетено, аз съм направил предложение § 10 да отпадне, но заедно с това съм предложил нови параграфи, които са свързани именно с този, който отпада. Не знам защо не ги прочете председателят на комисията, но те имат точно пряко отношение към това, което в момента обсъждаме. Затова ще използвам първо повода да ги прочета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, чакайте, господин Статков, ще стигнем до това. Това са параграфи 10а и 10б.
РУСИ СТАТКОВ: Ама сега се обсъжда, господин Куртев, точно този въпрос и след това вече няма да има смисъл!
Значи предложението ми е следното:
Член 18, ал. 1 се изменя така:
"Създава се Дирекция за застрахователен надзор към Министерския съвет."
След това в чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се ал. 2а:
"(2) Към Дирекцията за застрахователен надзор с решение на Министерския съвет се създава комисия от 7 човека, включваща представители на Министерския съвет и изтъкнати специалисти в застрахователното дело. Комисията се председателства от директора на Държавния застрахователен надзор и взима решение по чл. 22 от този закон."
И ал. 4 се изменя така:
"(4) Числеността на персонала, освен директора и шестте членове на комисията, се определя от Министерския съвет по предложение на директора на Държавния застрахователен надзор."
Вече няколко пъти говорих по това свое предложение. Искам да кажа още веднъж, че се движа в посока, която вносителят е приел - да се промени сега действащият или по-скоро несъздалият се още фактически институт за държавен надзор - дирекцията, да се променят някои неща, които да я направят такава, че да бъде действително с много по-висок статус и в нея да участват действително хора, които Министерският съвет преценява. Господин Цонев се е опитал да направи това, само че, за съжаление, ето, господин Венцеслав Димитров подчерта, не се решава проблемът, напротив, възникват въпроси.
Аз считам, че с тази редакция, която предлагам, и в посока на унифициране на нашето законодателство с международното съм направил крачка и в отговор на нашите проблеми. Защото има такива съвети към съответните служби, които са към министерските съвети в другите страни. Аз предлагам подобен. Там си определя Министерският съвет кой да влезе. Разбира се, става дума за органа, който ще взима решения.
И тъй като професор Стоилов тук спомена нещо, държа да го поясня. Обществени съвети се създават също, но тези обществени съвети нямат право на решаващ глас. Те са съвещателни. И това, което говори господин Венцеслав Димитров - в тези обществени съвети влизат представители на застрахователите и застрахованите. Така че не бива да смесваме материята, в смисъл това, което предлага господин Цонев, а именно: да се вкарат представители и на застрахователите, на държавния надзор, защото всъщност се бъркат органи и не се решава проблемът. Ние имаме в тази разпоредба да решим проблема с държавния надзор.
Така че още веднъж ви моля: вникнете в предложението, което правя, защото считам, без да е мое само, защото е мое, че то по най-добрия начин до момента решава тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз си давам сметка, че конкурентното право е специфично право в общото ни законодателство, затова когато направихме тези предложения, дадохме обстойни мотиви на направените предложения - не говоря от мое име, а говоря от името на Комисията за защита на конкуренцията. Част от тях искам да ви прочета. "В националните правни системи на страните с развита пазарна икономика контролът на сливанията, концентрацията е предмет на специални правни норми, част от конкурентното законодателство, а в Европейския съюз - на регламент N 4064 на Съвета на Европейската общност. Контролът върху сливанията е компетентност преди всичко на органите по конкуренция, Федералната търговска комисия и антитръстовия отдел на Министерството на правосъдието на Съединените американски щати, Службата за лоялна търговия в Англия, Института за защита на конкуренцията в Италия, Министерството на икономиката на Франция и т.н. За извършване на този специализиран контрол са необходими специални знания. Предназначението му е да създаде или съхрани оптимална конкурентна среда на съответния пазар, основен двигател на икономическия растеж."
Това ми подсказва, след като сте отхвърлили предложението, което ви прави Комисията за защита на конкуренцията, че или имате безхаберие от конкурентна политика, или фактът, че се приемат само предложения на господин Цонев, на господин Арабаджиев и господин Рафаилов означава, че политиката и законодателството ги превръщаме в монолог, който човешката история е показала, че никога не е довел до трайни следи в общественото развитие.
Моля ви, правете си своите изводи, ако искате да не бъдете осъдени от историята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Нешев, хубаво говорите това за сливането и вливането, обаче застраховането, както и банковото дело са специфичен пазар, който е подложен на регулиране от страна на държавата в по-голяма степен, отколкото останалият пазар. Така че, когато се касае за сливане и вливане, не знам, ако са със здрави портфейли, те биха съществували и самички, обаче когато се касае за преотстъпване на застрахователен портфейл между застрахователи, което сигурно ще стане в момента, ако на някои от застрахователните дружества не им бъде даден лиценз, аз мисля, че тук трябва да си кажат думата специалисти по застрахователното дело, защото те наистина разбират, както става дума и за банките. Аз не виждам един от Вашите колеги, господин Миков, който обикновено, когато разглеждахме банките казваше, че ние пренебрегваме интересите на акционерите и т.н.
Това не е общо търговко право, господин Нешев. Това е специфично, което се регулира повече от държавата, с повече квалификация и със специфична квалификация. Иначе съм съгласен, че тези работи трябва да бъдат така.
От друга страна пък подобни възражения срещу спецификата на самото застрахователно дело и срещу известна роля на централизиран държавен орган на практика ни карат ние като парламент да олекваме. Нека не възразяваме срещу това, че държавата наистина трябва да има орган, който да регулира повече този пазар, отколкото други. И да не използваме общите възражения срещу сливане и вливане точно в тази област. Трябва да има разбиране. Иначе всички олекваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за втора реплика има господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Нешев, искам да направя реплика не по съществото на текста, а по Вашите обвинения за едностранчивост във възприемането на текстовете по законопроектите. В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, на която съм член и в която се разглеждаха тези текстове, всички предложения бяха обсъдени. И особено когато вносителите са там, на всички законопроекти сме обръщали специално внимание. Вие по време на вчерашното заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не присъствахте, не защитихте своята теза и сега не може да ставате тук и да говорите защо подкрепяте едно или друго предложение. Просто е необходимо и малко морал във Вашите изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Думата за трета реплика има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! Господин Нешев, въпреки огромното ми уважение към Вас аз не приемам думите, които изразихте от тази трибуна. Ако нашите предложения бяха приемани приоритетно, те нямаше въобще да присъстват като предложения, господин Нешев. Фактът, че ние направихме предложения при наличие на внесен законопроект от Министерския съвет означава, че комисията и вносителят разсъждават обективно и приемат тези предложения, които са обективни и правно издържани. Това е причината да бъдат приети нашите предложения. Няма друга причина. И мога да Ви дам пример. Просто не е нормално да бъде приет вариантът, който предлага господин Статков. Не може в тази дирекция членовете да бъдат представители на застрахователни компании, т.е. застрахователите сами да дават разрешение за собствената си дейност. Това просто е недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Господин Нешев, имате право на дуплика.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! По първата реплика на господин Димитров ще му кажа, че ако иска да повиши правната си култура, да отвори документите, които са на съоръжение в Европейския съюз и в законодателствата на другите страни и да види, че специализираните органи регулират и банковия, и застрахователния пазар по предложения за сливане или картелиране, направени от техните административни организации.
Второто, което искам да кажа, е по отношение на вторите две реплики. Аз съм народен представител, имам политическата свобода да изразявам това, което мисля и не искам да бъде лицеприятен на когото и да било. Казвам това, което чувствам и както го мисля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Димитър Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да отбележа, че след като приехме чл. 9, ал. 3, е налице вече едно несъответствие между този текст и чл. 17 "в", който третира правомощията на Националния съвет по застраховане. Там не е посочено като правомощие даването на разрешение по чл. 9, ал. 3 за акции над 5 на сто. Смятам, че ако текстът остане така, ще е налице едно несъответствие между правомощията, отразени в текст на чл. 17 "в" и това, което е записано като правомощие в чл. 9, ал. 3.
Вярно е, че не е направено писмено предложение, но смятам, че ако така остане текстът, ще има юридическо несъответствие. Затова предлагам да се включи като т. 4 това правомощие по чл. 9, ал. 3 - даване на разрешение за притежаване на акции над 5 на сто, ако комисията не възразява.
Искам да използвам вземането на думата да помоля господин Нешев, когато цитира имена, да ги прочита по-правилно. Казвам се Абаджиев, а не Арабаджиев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Абаджиев, ще Ви помоля да ми дадете текста написан, защото малко ми е трудно да се връщам четири страници назад, да компилирам. Напишете ми го, за да мога да го имам като гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): "Дава разрешение по чл. 9, ал. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, но не е мое задължение. Предложенията се дават писмено. Така че моля да ми го приготвите.
Думата има господин Яшо Минков от името на парламентарна група.
ЯШО МИНКОВ (БББ): Благодаря Ви, господин председателю. Вземам думата от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок извън контекста на дебатирания в момента закон, но бидейки принуден, цялата ни група, още веднъж да изразя възмущението си от някои актове и постъпки напоследък от страна на представители на мнозинството.
На консултацията, която беше в петък в кабинета на господин Соколов, също от името на парламентарната група изразих това свое възмущение от поредицата публикации, медийно затъмнение и т.н., но явно всичко това е останало без абсолютно никакви последствия. И докато е обяснимо за някои представители на СДС, разни несретници в Пловдив, в Кърджали, които, видели за първи път микрофони и камери, се втурват да бълват глупости в медиите и освен че потвърждават правотата на Фройд за един от основните движещи мотиви - манията да бъдеш велик, доказват и другото, че така или иначе ще си останат господин Никой. Докато тяхното поведение е обяснимо, необяснимо е това на заместник-председателя на Народното събрание господин Куртев отново да спекулира с поведението на Жорж Ганчев и Парламентарната група и партията Български бизнесблок. Ние разбираме, че някой много го боли от това, че Бизнесблокът води диалог, води съществен, смислен диалог, насочен единствено в полза на решаване на основните задачи и проблеми, които стоят пред страната и се опитва по някакъв начин да ни вкара в коалиции, унии, съглашения и т.н., от които самите те се опитват да излязат по някакъв начин.
И не мислете, че всички са като вас или поне намерете малко морал да не подскачате срещу тези, които до вчера ви наливаха пари за кампаниите. Трябва да ви заявя следното: за разлика от вас ние никога не сме имали нищо общо с престъпния свят, със сенчестите групировки, които вие ухажвате, изсмуквате и захвърляте според конюнктурата. Защото е публична тайна кой, как и защо финансира СДС и предизборните кампании. И с много по-голямо основание може би ние можем да свържем част от представителите на мнозинството именно със същия този престъпен свят, със сенчестите групировки, икономики, с проституция, наркомания, хазарт и т.н. Защото се знае откъде получава парите, кой плаща сметките - и за мобифоните, и за всички луксове.
И още веднъж апелирам оттук да се престане с клеветническата кампания, ползвайки подопечните медии, включително националните, които продължават да бъдат и може би са все по-зависими от мнозинството, защото това поведение напомня и даже превишава в голяма степен поведението на левицата в предишното събрание. И ако наистина на лъжата краката са къси, някои хора, ако седнат в скоро време на тротоара, ще могат да си клатят краката съвсем спокойно. Не спекулирайте с подадената ръка и джентълменски дадените сто дни, защото досегашните действия наподобяват в голяма степен една приказка за трите плика за бившия и новия управител. Отвори се първият плик, в който се упрекваше старото ръководство; отвори се вторият плик, в който се правеха смените; не знам кога ще се отвори третият плик, в който е написано: "Напишете три плика и си вземете шапката".
Така че, много ви моля за едно нормално отношение и условия за политическа дейност на останалите партии в спектъра на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Пристъпваме към гласуване на направените предложения по § 10.
Господин Стефан Стоилов е направил предложение да отпаднат членове 17б и 17в, което по същество е целият § 10.
Същото предложение е направил и господин Руси Статков, така че поставям на гласуване двете предложения, обобщени като предложение за отпадане на § 10.
Моля, гласувайте предложението на господин Руси Статков и господин Стефан Стоилов за отпадане на § 10.
Гласували 169 народни представители: 60 за, 100 против, 9 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение - на господин Стефан Нешев, в два варианта. И двата варианта не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Нешев.
Гласували 165 народни представители: 59 за, 82 против, 24 въздържали се.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Абаджиев - в чл. 17в, ал. 1 да има нова точка 4, която да гласи: "Дава разрешение по чл. 9, ал. 3".
Комисията подкрепя това предложение. То е във връзка с гласуван вече текст.
Моля, гласувайте създаването на нова точка 4 в ал. 1 на чл. 17в.
Гласували 166 народни представители: 118 за, 39 против, 9 въздържали се.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията, с приетите изменения: в чл. 17б, ал. 2 предложението на народния представител Йордан Цонев, в чл. 17в, ал. 1, точка 1, изменението, предложено от господин Цонев, и третото е за нова точка 4, което току-що гласувахме.
Моля, гласувайте за текста на вносителя с тези три изменения.
Гласували 166 народни представители: 119 за, 34 против, 13 въздържали се.
Параграф 10 е приет.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за нов § 10а.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: 54 за, 89 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на господин Руси Статков - за създаването на нов § 10б.
Гласували 160 народни представители, 57 за, 83 против, 20 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Цонев, моля да докладвате § 11.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. Досегашният раздел първи от глава трета става раздел втори."
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Руси Статков - § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, при това положение е излишно да поставям на гласуване Вашето предложение.
Поставям на гласуване текста на § 11 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 162 народни представители: 125 за, 14 против, 23 въздържали се.
Параграф 11 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В чл. 19, ал. 1 изречение второ се заличава."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 19, ал. 1 в края на първото изречение точката се заменя със запетая и се добавя: "по предложение на Националния съвет по застраховането".
Предложение на комисията за § 12:
"§ 12. В чл. 19, ал. 1 се изменя така:
"(1) Дирекцията за застрахователен надзор се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя, по предложение на Националния съвет по застраховане."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказвания по § 12? Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на § 12 така, както ни беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 160 народни представители: 141 за, няма против, 19 въздържали се.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създава се ал. 2:
"(2) За дейността си Дирекцията за застрахователен надзор се отчита пред министъра на финансите."."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, направил съм подобно предложение и въпреки че има развитие в това, което колегите са внесли за второ четене, считам, че то си остава актуално. Защото ние току-що приехме, че министър-председателят назначава шефът на Дирекцията за застрахователен надзор. Отделно от това са създадени вече, с ваше решение, Национален съвет, който по същество се явява един орган, който включва в себе си, независимо от това, че тази дирекция има някаква самостоятелност. За това считам, че по-целесъобразно е дирекцията да се отчита пред този орган, отколкото пред Министерството на финансите.
След като се прие вече така, мисля, че и тук, председателят на Комисията по бюджет и финанси, ще има предвид това, а и представителят на Министерството на правосъдието. Просто вече няма логика и в това, което приехте, и това, което беше - тази дирекция да бъде към Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 13.
Гласували 159 народни представители: 50 за, 96 против, 13 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, режим на гласуване за текста на § 13, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 162 народни представители: 119 за, 24 против, 19 въздържали се.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. точка 1 се изменя така:
"1. Прави предложение пред Националния съвет по застраховане относно: законосъобразността за издаването и отнемането на разрешения за застрахователна дейност; сливането, вливането, отделянето и разделянето на застрахователи, както и преотстъпването на застрахователния портфейл между застрахователи; откриването на производство по несъстоятелност."
2. в т. 2 накрая се добавя "и дава допълнително разрешение по чл. 25, ал. 2";
3. точка 3 се заличава;
4. досегашната т. 4 става т. 7;
5. досегашната т. 5 става т. 8;
6. досегашната т. 6 става т. 3;
7. досегашната т. 7 става т. 4;
8. досегашната т. 8 става т. 6;
9. точка 9 се заличава;
10. досегашната т. 10 става т. 5;
11. досегашната т. 11 става т. 9."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стефан Нешев... (Неразбираема реплика от господин Нешев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев оттегля своето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
Параграф 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 14:
Подкрепя текста на вносителя, като - тук добавям нещо, което е изпуснато - в началото на т. 1 се добавя: "В двумесечен срок след приемане на всички необходими документи...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Къде точно е тази добавка?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за § 14:
Подкрепя текста на вносителя, като - след "като" в т. 1 се добавя: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следователно, т. 1 ще стане:
"1. В двумесечен срок след приемане на всички необходими документи прави предложение пред Националния съвет..." и т.н.?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има направени предложения от господин Руси Статков и от господин Стефан Стоилов.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз не виждам смисъл да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков оттегля предложението си, но господин Стоилов го няма, тъй че волю-неволю трябва да го поставя на гласуване.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Стефан Стоилов за отпадане на § 14.
Гласували 149 народни представители: 37 за, 89 против, 23 въздържали се.
Предложението на господин Стефан Стоилов не е прието.
Поставям на гласуване § 14, както е предложен от вносителя, с направената корекция в началото на т. 1.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: 101 за, 2 против, 42 въздържали се.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. Досегашният раздел втори от глава трета става раздел трети."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Както разбирам, господин Статков оттегля предложението си.
Затова поставям на гласуване текста на § 15 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 152 народни представители: 125 за, няма против, 27 въздържали се.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов: създава се нов § 15а:
"§ 15а. В чл. 25, ал. 1 думите "Дирекция за застрахователен надзор" се заменят с думите "Национален съвет по застраховането"."
Комисията подкрепя предложението за § 15а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за текста на § 15а така, както беше докладван от господин Цонев.
Гласували 160 народни представители: 127 за, 2 против, 31 въздържали се.
Параграф 15а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "нотариално заверен препис от" се заличават.
2. В т. 9 текстът след думата "от" се заменя с "акционерите, записали 0,5 и повече на сто от капитала".
3. Точка 10 се изменя така:
"10. Декларация от акционерите, записали 0,5 и повече на сто от капитала, че нямат просрочени задължения към държавата и общините".
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В чл. 26, т. 9 накрая се добавя: "и финансовото му състояние".
Комисията подкрепя предложението по принцип и е отразено в § 6.
Предложение на народния представител Руси Статков: в чл. 26 се правят следните изменения:
"1. Точка 9 се изменя така:
"9. Декларация за произхода на внасяния капитал от всеки акционер и финансовото му състояние".
2. Точка 10 се изменя така:
"10. Декларация от акционерите, че нямат просрочени задължения към държавата и общините".
Тук пише, че комисията не подкрепя предложението, но на практика и двете предложения са подкрепени, защото т. 9 от неговото предложение е намерила отражение в § 6, а т. 10 я има в текста на вносителя с тази разлика, че става въпрос за точно определен половин процент.
Предложение на комисията:
Подкрепя текста на вносителя, като числото "0,5" се заменя с "1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Аз благодаря на председателя на Комисията по бюджет и финанси за направеното уточнение, във връзка с това кое е прието и кое не е прието от моите предложения. Единственото, разбира се, което не е прието, е свързано с размера на капитала, който са записали акционерите.
Станах именно да поясня своята позиция, която съм поддържал, разбира се, и в другите закони, свързани с подобна материя. Спомняте си по Закона за банките отново настоявах всички акционери да направят декларация на произхода на капитала си. Мисля, че и днес тази позиция трябва да бъде подчертана, защото става дума за това в края на краищата колко милиона ние ще пропуснем и десетки извън контрола за произход на капитала и оттам нататък ще говорим ли повече за това, че ние действително търсим мръсния капитал, че ние взимаме някакви мерки.
В Закона за банките ние допуснахме да се отиде на десетки милиони, които да не бъдат проверявани. Тук става дума за по-малка сума, подчертавам. Аз държа на този принцип. В края на краищата всички акционери, има възможност това технически да бъде проверено, трябва да доказват произхода на своите средства, за да не подлагаме и на риск тези, които се застраховат, а в случая там беше и на вложителите. От друга страна, ние да бъдем убедени, че действително се борим с това, което декларираме непрекъснато и за което всички сме се подписали с онази декларация, която се прие в началото.
Така че благодаря на председателя на комисията още веднъж за уточненията за онази част от предложенията, които ми се приемат, но настоявам в тази част за размера, както аз съм записал, да отпадне 0,5, а да остане "за всички акционери".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, във Вашето предложение има за изменение в т. 9 и в т. 10, но за отпадане на "0,5"? В чл. 26 става дума.
С други думи Вие искате да гласуваме т. 9 само от Вашето предложение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): За т. 10 си е отделно предложение, но всъщност няма смисъл, то е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложения текст на т. 9 от господин Руси Статков, която да гласи: "Декларация за произхода на внасяния капитал от всеки акционер и финансовото му състояние".
Моля, гласувайте за предложението на господин Руси Статков.
Гласували 148 народни представители: 40 за, 89 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението за § 16 така, както е предложен от вносителя, като само числото "0,5" се заменя с "1". Това е в т. 2 и в т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: 125 за, 12 против, 13 въздържали се.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. В чл. 29, ал. 2 числото "3" се заменя с "6".
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов:
В чл. 29, ал. 1 думите "Дирекция за застрахователен надзор" се заменят с "Национален съвет по застраховането".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 29 ал. 1 се изменя така:
"(1) Националният съвет по застраховане се произнася в двумесечен срок от внасяне на предложението от Дирекцията за застрахователен надзор".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 17:
Подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, хайде да го прочетете, защото едното е точка към ал. 1, а другото е в ал. 2. Така че това, което би следвало да бъде в крайна сметка § 17, трябва да бъде може би следното. Аз ще се опитам да го прочета:
В чл. 29 ал. 1 се изменя:
"(1) Националният съвет по застраховане се произнася в двумесечен срок от внасяне на предложението от Дирекцията за застрахователен надзор".
2. В чл. 29, ал. 2 числото "3" се заменя с "6"."
Така ли се получава?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте за това, което току-що ви прочетох, като § 17.
Гласували 136 народни представители: 119 за, няма против, 17 въздържали се.
Параграф 17 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 18. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо думите "само ако" се заменят с "когато".
2. Създава се нова т. 3:
"3. лицата, записали 0,5 и повече на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства".
3. Досегашната т. 3 става т. 4.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
"В § 18, т. 2 относно нова т. 3 след думата "капитала" се добавя "са с нестабилно финансово състояние".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 30, т. 3 се изменя така:
"3. лицата, записали капитала, са направили вноски със заемни средства."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Венцеслав Димитров - в § 18, т. 2 относно нова т. 3 след думата "капитала" се добавя "са с нестабилно финансово състояние".
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: 26 за, 104 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Руси Статков е:
"В чл. 30, т. 3 да се измени така:
"3. лицата, записали капитал, са направили вноски със заемни средства."
Моля, гласувайте за предложението на господин Руси Статков.
Гласували 145 народни представители: 39 за, 100 против, 6 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на § 18 така, както е предложен от вносителя!
Гласували 145 народни представители: 121 за, 1 против, 23 въздържали се.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: " § 19. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя и допълва както следва:
а/ в т. 5 думата "умишлено" се заличава;
б/ създават се нови точки 9, 10 и 11:
"9. застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение;
10. застрахователят осъществява друга дейност освен застрахователната;
11. застрахователят осъществява дейността си чрез лица, които самостоятелно или чрез свързани лица извършват охранителна или сходна с нея дейност;"
в/ досегашната т. 9 става т. 12.
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) Националният съвет по застраховане обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите на ал. 1, т. 1, 5, 7 и 12 Дирекцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата."
Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 19:
"§ 19. Чл. 31 се изменя така:
"Чл. 31 (1) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка може да се отнема, когато:
1. застрахователят нарушава условията, при които е издадено разрешението;
2. застрахователят в срок не е съставил и представил финансов или краткосрочен план в съответствие с чл. 50;
3. застрахователят не осъществи мерките по чл. 50;
4. годишното общо събрание на застрахователя не е приело решение за компенсиране на балансовата загуба или, макар да е прието решение, загубата не е възстановена през предвиденото време;
5. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни задължения по застрахователните договори;
6. застрахователят извърши съществено нарушение на закона.
(2) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка се отнема когато:
1. членовете на взаимозастрахователната кооперация спаднат под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни;
2. не е спазена доброволността на застраховането;
3. са нарушени изискванията на членове 10 и 13;
4. застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение;
5. застрахователят осъществява друга дейност освен застрахователната;
6. застрахователят осъществява дейността си чрез лица, които самостоятелно или чрез свързани лица извършват охранителна или сходна с нея дейност.
(3) Дирекцията по застрахователен надзор обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите по ал.1, точки 1, 5 и 6 и ал. 2 Дирекцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 31, ал. 2 се изменя така:
"(2) Дирекцията за застрахователен надзор обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите на ал. 1, точки 1, 5, 7 и 12 дирекцията уведомява прокуратурата."
Комисията подкрепя по принцип предложението, защото се съдържа в текста, който е подкрепен от комисията.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
В § 19, т. 2, относно изменение на ал. 2, да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по § 19?
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Искам да взема отношение по т. 6 на § 19, чл. 31.
Смущава ме, че се вкарва дума, която в крайна сметка може да се третира по всякакъв начин. Говори се, че "свързани лица извършват охранителна или сходна с нея дейност". В какъв смисъл "сходна"? Всякакво тълкуване може да се направи.
Затова или вносителят - господин Цонев, да обясни, или да отпадне точно този термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В Допълнителните разпоредби се дава определение за "сходна дейност". Мисля, че това е § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Сходна дейност" е тази дейност, за която може да се направи основателен извод, че е подобна или прикрива охранителна дейност."
Да ви помогна, за да разберете какво се има предвид под "сходна".
Други изказвания има ли?
Госпожа Величкова, наистина, когато се приемат Заключителните разпоредби, можете да направите предложение, за да се изчисти редакционно и да бъде по-ясно.
Има думата господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): В текста на предложения чл. 31, ал. 2, т. 5 смятам, че е пропусната думата "търговска" преди "дейност". Ако бъде добавена думата "търговска", текстът ще бъде приведен в съответствие с вече приетия § 2, чл. 4, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете точно къде е? Прочетете текста, така че да стане ясно на кое място трябва да бъде.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Алинея 2, точка 5 - "Застрахо-вателят осъществява друга търговска дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Господин Цонев, това, което господин Йорданов предложи, моля да вземете отношение по него - в ал. 2, т. 5 - "Застрахователят осъществява друга търговска дейност".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вижте, мисля че ако тук поставим думата "търговска" това означава, че ако той извършва примерно дарителска дейност, това е основание да му отнемем лиценза. Точно за този случай обясни колегата Рафаилов, за този и сходен, подобен случай, че тук не е необходимо. Там, където трябва да дадем определение, сме го дали - че става въпрос за търговска дейност. Тук става въпрос за отнемане на лиценз и затова е дадено така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Очевидно не става дума за редакционна поправка, а една такава добавка вече променя текста по същество, така че няма да я подлагам на гласуване.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов в § 19, т. 2, относно изменение на ал. 2 да отпадне.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Стефан Стоилов.
Гласували 152 народни представители: 32 за, 97 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, извинявайте, в действие трудно се взимат правилни решения. Това, което колегата предложи за точка 5 на ал. 2 на чл. 31 - "Застрахователят осъществява друга търговска дейност", е коректно. Не е коректно моето обяснение. Приемам да има думата "търговска". Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване § 19, с който се прави изменение на чл. 31, така както е предложен от господин Йордан Цонев, одобрен от комисията с тази корекция - в т. 5 на ал. 2 след думата "друга" се добавя и думата "търговска".
Моля, режим на гласуване за § 19.
Гласували 151 народни представители: 139 за, няма против, 12 въздържали се.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 20. В чл. 34 в края на изречение трето точката се заменя със запетая и се добавя "като разглеждането й не спира изпълнението".
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов: в чл. 34 думите "Софийски градски съд" да се заменят с "Върховен административен съд".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - чл. 34 се изменя така:
"Чл. 34. (1) Отказът да се издаде разрешение не подлежи на обжалване.
(2) Решението за отнемане на дадено разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата се разглежда по реда на Закона за административното производство".
Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 20. Подкрепя текста на вносителя и на народния представител Йордан Цонев.
"§ 20. Член 34 се изменя така:
Чл. 34. (1) Отказът да се издаде разрешение не подлежи на обжалване.
(2) Решението за отнемане на дадено разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата се разглежда по реда на Закона за административното производство, като разглеж-дането й не спира изпълнението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване текста на § 20 в последната редакция, която ни беше предложена от председателя на комисията. Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: 130 за, 20 против, 15 въздържали се.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 21. В чл. 36 думите "Дирекцията за застрахователен надзор" се заменят с "Националния съвет по застраховане".
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов.
В чл. 36, ал. 1 думите "Дирекция за застрахователен надзор" да се заменят с "Национален съвет по застраховането".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков: § 21 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21 и на Рафаилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Казахте, че подкрепя и на Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, точно това добавих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разликата е, че едното е "Националния съвет...", а другото е "Национален съвет". Разликата е само в думата "национален".
"Националния" ли ще остане, или "Национален" в крайна сметка?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Остава "Националния".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението да остане "Националния съвет по застраховането".
Най-напред предложението на господин Руси Статков. Той го оттегля, защото вече е безпредметно да се гласува. Той имаше предложение за отпадане. Оттегля го.
Поставям на гласуване текста на § 21. Моля, режим на гласуване за текста на вносителя.
Гласували 162 народни представители: 139 за, 1 против, 22 въздържали се.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 21а:
"§ 21а. В чл. 37, ал. 2 в края се добавя: но не по-малко от минималния размер на капитала по чл. 8, ал. 2".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 37, ал. 2 се изменя така:
"(2) Клонът по ал. 1 трябва да бъде вписан по реда на Търговския закон и да има в страната средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малки от тези по чл. 8, ал. 2 на този закон".
Комисията подкрепя предложението по принцип, тъй като е същото като предишното. И предложението на Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов е същото, затова се подкрепя. Това е по § 21а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Окончателното е текстът, който сте предложили Вие.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следователно поставям на гласуване § 21а с текст:
"§ 21а. В чл. 37, ал. 2 в края се добавя: но не по-малко от минималния размер на капитала по чл. 8, ал. 2".
Моля, режим на гласуване за текста на § 21а.
Гласували 163 народни представители: 149 за, 1 против, 13 въздържали се.
Параграф 21а е приет.
Заповядайте, господин Цонев, следващия параграф.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 21б.
"§ 21б. В чл. 38:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. Удостоверение от Българска народна банка за внасяне на средства по чл. 8, ал. 2".
2. Точка 5 се изменя така:
"5. Документи, установяващи обстоятелства по чл. 10, ал. 1."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов - в чл. 38, т. 4 се изменя така:
"4. Удостоверение за внесени в Българска народна банка парични средства по условията на чл. 8, ал. 2".
Комисията подкрепя предложението по принцип. Съдържа се в горното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по този параграф?
Предложението на господин Николов го има и в предложения текст от господин Йордан Цонев.
Поставям на гласуване текста на § 21б така, както е предложен от народния представител Йордан Цонев.
Гласували 158 народни представители: 144 за, 1 против, 13 въздържали се.
Параграф 21б е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 21в.
"§ 21в. Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. Едно или повече чуждестранни лица могат да участват в учредяването, или да закупуват акции на българско акционерно застрахователно дружество".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма изказвания.
Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Цонев за нов § 21в. Моля да гласувате.
Гласували 168 народни представители: 157 за, няма против, 10 въздържали се.
Параграф 21в е приет.
Понеже стигнахме до § 22, ще спрем, за да не предизвикваме съдбата. (Весело оживление.)
Ще ви направя няколко съобщения:
Днес, сряда, от 15,00 ч. Комисията по труда и социалната политика ще има заседание в зала N 238.
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе среща с президента на Република България господин Петър Стоянов утре, четвъртък, от 15,30 ч. в зала N 134.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 134.
Виждам някакво дублиране, господа, за тази зала. Уточнете се помежду си къде ще бъдат заседанията на комисиите.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 юли 1997 г., четвъртък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
      Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
     Калчо Чукаров

     Иван Бойков