Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам т. 1 днес да бъде проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на територията на Република България на чуждестранни военни кораби и екипажите им за участие в Националното учение на Военноморските сили на Република България с международно участие в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "БРИЗ'98".
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 124, против 5, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Становището на Комисията по национална сигурност кой ще прочете? Заповядайте, господин Холевич.
ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ХОЛЕВИЧ:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение за даване на разрешение за
пребиваване на територията на Република България на
чуждестранни военни кораби и екипажите им за участие
в Националното учение на Военноморските сили на
Република България с международно участие в духа на
инициативата "Партньорство за мир" - "БРИЗ'98",
N 802-03-21, внесен от Министерския съвет на
14 юли 1998 г.

Комисията по национална сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши пребиваването на чуждестранни военни кораби и екипажите им на територията на Република България в района между Бургас и Варна и прилежащата акватория на Черно море от 18 до 25 юли 1998 г. за участие в Националното учение на Военноморските сили на Република България с международно участие в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "БРИЗ'98", както следва:
1. една фрегата от Военноморските сили на Република Гърция;
2. една фрегата от Военноморските сили на Република Италия;
3. една фрегата от Военноморските сили на Съединените американски щати;
4. една фрегата, един миночистач и една подводница от Военноморските сили на Република Турция;
5. един кораб за управление и три учебни катера от Военноморските сили на Украйна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю! Аз няма да се изкажа, но ще помоля представителите на комисията, която тук е дала своето становище, да ни кажат тези кораби, фрегати, с какъв бруторегистър тона са, тъй като има договорености още от Монтрьо, има включително и договорености между черноморските държави за присъствието на военни кораби. Моля Ви, кажете ни какви са тези фрегати и колко бруторегистър тона са, за да вземем и ние отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще прочета проекта за решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма ли да ни кажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, в комисията има представители и на Вашата парламентарна група и може би те ще могат да Ви кажат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Парламентът приема решение, а не комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на разрешение за пребиваване на
територията на Република България на чуждестранни
военни кораби и екипажите им за участие в
Националното учение на Военноморските сили на
Република България с международно участие в духа на
инициативата "Партньорство за мир" - "БРИЗ'98"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби и екипажите им на територията на Република България в района между Бургас и Варна и прилежащата акватория на Черно море от 18 до 25 юли 1998 г. за участие в Националното учение на Военноморските сили на Република България с международно участие в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "БРИЗ'98", както следва:
1. една фрегата от Военноморските сили на Република Гърция;
2. една фрегата от Военноморските сили на Република Италия;
3. една фрегата от Военноморските сили на Съединените американски щати;
4. една фрегата, един миночистач и една подводница от Военноморските сили на Република Турция;
5. един кораб за управление и три учебни катера от Военноморските сили на Украйна."
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 128, против 10, въздържали се 20.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
За процедура думата има господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложите разискванията по тази точка, а именно по Закона за съдебната власт.
Кои са мотивите - моите и на парламентарната група?
Първо, преди около месец на първо четене беше приет законопроектът на Министерския съвет, като другият законопроект беше отхвърлен. На основание чл. 66 от правилника на първо четене се приема законопроектът по принцип, тоест основните негови положения.
Днес ни се предлага на второ четене всъщност един проект не на Министерския съвет, а изработен от така наречената Правна комисия и този проект, който се предлага на нашето внимание днес да го гласуваме текст по текст, се разминава на сто и деветдесет градуса, не на сто и осемдесет, от проекта, който ние сме приели на първо четене.
Е, тогава се поставя въпросът... (Неразбираеми реплики от блока на СДС.) На сто и деветдесет градуса казах! (Смях и оживление в блока на СДС.)
Той се разминава включително и с писмените предложения, които са направени от народните представители. При това положение нормално е, естествено е да искаме становище на Министерския съвет той поддържа ли законопроекта, който е внесъл, и какво е неговото отношение по проекта, който сега ни се предлага за второ четене. Защото в края на краищата под този законопроект, който беше внесен от Министерския съвет, стои подписът на премиера Иван Костов. Поне вие уважавайте премиера си и го питайте поддържа ли това, което вие ни предлагате да гласуваме, или не.
Така че моля Ви, господин председателю, пак повтарям, на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 да отложите разискванията по тази точка и Министерският съвет не да се крие зад паравана, а да каже ясно и конкретно: поддържа ли това, което Правната комисия тук предлага за второ четене или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Срещу това предложение?
Има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние наистина приехме на първо четене един проект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Основната идея на този законопроект беше да се направи по-ефективна съдебната власт, за да може да отговори на потребностите на гражданите, между другото и за засилване на борбата на съдебната власт. Тази идея, която вие приехте по принцип, е доразвита в проекта, който сега ви предлагаме да гласувате на второ четене.
Наистина направиха се някои предложения. По реда, който предвижда правилникът - по чл. 68, те се разгледаха, авторите донякъде ги оттеглиха, донякъде ги видоизмениха и в края на краищата ние ги приехме.
Освен това на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на разискванията също се направиха предложения от депутати - членове на комисията, които, съгласно същия текст от правилника, ние трябва да разгледаме, да вземем становище и да ги предложим на вниманието на пленарната зала. Точно това направихме и ние и този законопроект на пълно основание трябва да се гледа и приеме от вас.
Аз се изненадвам много от поведението на така наречената Демократична левица, която фактически само търси начини да отлага приемането на законопроектите, които целят подобряване на ефективността на българската държавност в борбата срещу престъпността. Затова аз моля да не приемате искането за отлагане на разглеждането на законопроекта на второ четене. Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отлагане второто четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Гласували 184 народни представители: за 57, против 121, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Зафиров. Заповядайте.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да поканим господин Никола Филчев - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, за да може да вземе отношение по така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 169 народни представители: за 161, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Моля квесторите да поканят господин Никола Филчев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ):  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в заседанието да вземат участие и да присъстват членовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 180 народни представители: за 86, против 55, въздържали се 39.
Предложението не се приема. (Шум и възгласи в блока на ДЛ.)
Имате думата за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение да бъде прегласувано направеното предложение да присъстват на заседанието членовете на Висшия съдебен съвет.
Аз недоумявам как в една и съща ситуация се мери с различен аршин. Как може на заседанието да присъства заместник-министърът на правосъдието, а мнозинството не дава своето съгласие и не подкрепя предложението да присъстват и членовете на Висшия съдебен съвет? Не обсъждаме какъв да е закон, а закон за промяна в съдебната система на Република България! Не виждам вашата логика, съгласно която вие се въздържате и гласувате против това предложение.
Затова, господин председател, аз моля да подложите на прегласуване направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението в залата да бъдат поканени членовете на Висшия съдебен съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 92, против 89, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид интереса към разискванията по изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, предлагам заседанието да бъде предавано пряко по Българска телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на заседанието.
Гласували 204 народни представители: за 82, против 107, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Лучников.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече дадох думата на господин Лучников. След това ще Ви дам думата за процедура.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Има процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има процедура, но преди процедурата съм дал думата на друг. След това ще Ви дам думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как може така? Това е процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може. Дал съм думата на друг и няма да си върна думата, за да я дам на друг, когато той късно си е вдигнал ръката. (Реплики от ДЛ: "Не е вярно!")
Е, не е вярно. Нали виждам.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. (Шум, реплики, тропане по банките в Демократичната левица.) Благодаря ви за културното отношение. Моля ви преди това да ме изслушате. (Шум, реплики, тропане по банките от Демократичната левица.)
Пристъпваме към разглеждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. (Шумът, репликите и тропането по банките от Демократичната левица продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви дам думата, спокойно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Представяме ви пълния текст на закона, което се отличава донякъде от нашата постоянна практика, но е направено затова, защото законът е много важен. И когато се казва, че някой текст се изменя, да не се чудите и да си спомняте кой текст се изменя, а да можете да видите за какво става дума. Разбира се, това е само за ваше сведение и улеснение, а ние ще разгледаме само тези пунктове, по които има направени предложения било от вносителя с неговия законопроект, било от народните представители по чл. 68, било от народните представители от комисията по чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заглавието е: "Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Имате думата за процедура, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители. На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в залата да бъдат поканени по време на дебатите за закона господин главния прокурор, председателя на Върховния административен съд, председателя на Върховния касационен съд и директора на Националната следствена служба. Мотивите ми за това предложение са във връзка с изключителната важност на закона, който се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов. Може би господин Марангозов не знае, че те са по право членове на Висшия съдебен съвет и вече сме ги поканили.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Поне тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички са поканени. Какво значи "поне тях". Да заповядат. Щом са членове на Висшия съдебен съвет, да заповядат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Вие отхвърлихте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, прощавайте.
Има предложение да присъстват в залата председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
Моля да гласувате.
Гласували 216 народни представители: за 111, против 58, въздържали се 47.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
Квесторите да поканят господин Румен Янков, господин Владислав Славов, господин Иван Татарчев и господин Бойко Рашков.
Имате думата, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Първото предложение е на госпожа Петя Шопова. Тя предлага в чл. 3, ал. 3 да се измени така:
"(3) В седалището на съда, който разглежда наказателните дела като първа инстанция има следствени служби."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 3, ал. 3 да се измени така:
"(3) При окръжните съдилища има следствени служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на госпожа Петя Шопова? Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, това което предлага комисията за гласуване, въобще не може да бъде подлагано на гласуване. Първо, това е така, защото това, което ни се предлага от комисията, а именно ликвидиране на районните следствени служби, а това са над 130 районни следствени служби в страната, никъде и никъде не е предложено от вносителя на законопроекта - Министерският съвет. Няма такова предложение. Няма такова гласуване на първо четене. Това, което ни се предлага, коренно противоречи на приетия на първо четене законопроект.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): И какво от това?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно това е, колега. Точно това е, защото моля Ви, колега, отворете чл. 69 и там ще видите, че на второ гласуване въобще не се подлагат предложения, които противоречат на принципите на приетия на първо четене законопроект. Къде Министерският съвет ни предлага ликвидиране на районните следствени служби? Никъде.
Второ, предлага се нещо на комисията. Ама коя е тази комисия? Веднага ще кажете: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Кой е направил това предложение за ликвидиране на районните следствени служби? Никой не го е направил. Имаме предложение на госпожа Петя Шопова, което има само редакционен характер и което лично аз подкрепям, но не и предложение по същество. А вие искате да срутите една цяла система на следствието и това го правите под формата на предложение на комисията!
Следователно, господин председател, моля Ви тук да не се опозоряваме поне като юристи, това предложение на комисията да бъде снето. Парламентът няма право да го гласува, тъй като то противоречи на приетия на първо четене законопроект. И нека министър-председателят да дойде тук. (Шум в блока на СДС.) Да дойде тук, защото неговият подпис стои под законопроекта, приет на първо четене. Да дойде да каже иска ли да се ликвидира следствието или не. (Шум и реплики в блока на СДС.) И президентът да дойде, разбира се. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е типична злоупотреба с правото да се тълкува един нормативен акт. Типичен пример. Той, разбира се, по-нататък е многократно доразвит и прилаган в този законопроект, което не прави чест на никой юрист. Защото много често хората казват: Абе, вие правите някои неща, които са неразбираеми за хората, и в крайна сметка давате някакви уж решения, които едно с друго си противоречат. (Шум в залата.) Моля господинът с фалцета да не ме прекъсва.
Каква е идеята на текста и какви са принципите, които се виждат в законопроекта на Министерския съвет? Принципът, който следва от онова, което Министерският съвет ни е внесъл, е, че не се променя структурата на съдебната система, не се променя механизмът на тази система. В противоречие с тази философия, която личи от внесения законопроект за изменение и допълнение, се предлага закриване на районни следствени служби. Какво означава това?
Голямата част от престъпленията, които бяха подсъдни на районен съд и които са 70-80 на сто от престъпленията в България, които вървят за производство, се разследваха от районните следствени служби. В тях работят хора, които имат висше юридическо образование, когато са следователи, или средно образование, когато са помощник-следователи. Това са хора, които имат съответното образование и неособено голяма квалификация и трудов стаж. Те се занимават по принцип с разследване на по-леки престъпления в рамките на българския наказателен процес, който, между другото, включва възможност за събиране на доказателства там с участие на адвокат от първия момент, в който стане ясно, че срещу едно лице е повдигнато обвинение.
Това, което се прави в момента със закриването на районните следствени служби, поражда няколко съществени практически проблеми. Първият е, че някой трябва да разследва тези дела, които до този момент са разследвали районните следствени служби. Дали това ще бъдат окръжните следствени служби, които си имат и други дела, които по практика са значително по-тежките, или разследването ще се прехвърли в МВР? Този въпрос обаче не може да бъде решен само с този текст. Защото има общ наказателен процес, който е направен до момента, и той не може да бъде априорно решаван, нито пък да бъде отлаган до приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс или на промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Защото е свързано включително с това - когато един човек бъде обвинен в нещо, да знае, ако го разследва МВР или полицейските служби, той ще има ли право на адвокат там или не. Защото ако няма да има, ние нямаме нищо общо с Европа. А пък ако ще има, ще поставим полицаите на още по-сериозно изпитание от следователите, които са виждали адвокати и противници.
В крайна сметка ние вземаме разследването от едни очевидно по-квалифицирани хора с идеята да го дадем на едни очевидно по-неквалифицирани. Но това никога няма да подобри ефекта от борбата с престъпността, напротив, ще затлачи проблема.
В обсъжданията в широкия състав на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията с експертите стана дума, че ще бъдат давани на полицаите наръчници. Но, извинявайте, колега Величков, делото на любимата Ви "Агробизнесбанк", подсъдно на районен съд, който в момента разследва една районна следствена служба, по този начин ще бъде дадено на полицията, която очевидно не разполага с квалификация за такава работа.
Така че, когато се приема този текст и когато с лекота казваме, че закриваме тези, трябва да кажем и "Б" - какво става.
Другият практически въпрос. В окръжните следствени служби работят хора със стаж 5 и повече години. Какво правим с онези, които нямат такъв стаж? Едно елементарно решение - да кажем, че останалите минават там. Но въпросът не е толкова трудовоправен, за да съберем хората в една служба. Въпросът е, че тези хора нямат необходимата квалификация. И в крайна сметка вие реформа ли правите, искате ли борба с престъпността и закривате ли тези служби даже без да сте чули хората, които работят в тях? Защото господин Филчев, който тук присъства, е представител на правителството и там не е работил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лучников за процедурно предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Тъй като въпросът вече явно се измества от плоскостта, в която трябва да се разглежда, моля, на основание на правилника, да се прекратят разискванията по този повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За противно становище има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, категорично възразявам срещу предложението на господин Лучников за прекратяване на разискванията. Какво иска мнозинството - да ни затвори устите, да не говорим тук, за да не обсъждаме категорично важни въпроси?! Съдба е това на хиляди хора, на хиляди следователи. Закрива се, срива се следствието. Защо да не го обсъдим тук? Вие искате да кажете: Няма да го обсъждаме, ще гласувате. Няма да стане това, разбира се. Затова поне от тази трибуна да се чуят становища, които, разбира се, са и юридически, и политически, и държавнически издържани. Ако искате да ни отнемете гласа, това няма да го постигнете. Ние ще намерим къде да бъдем чути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението за прекратяване на разискванията по новия § 1.
Гласували 183 народни представители: за 129, против 46, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народната представителка Петя Шопова за създаване на нов § 1:
"В чл. 3, ал. 3 се изменя така:
"(3) В седалището на съда, който разглежда наказателните дела като първа инстанция, има следствена служба".
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 9, против 117, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новия § 1 така, както е предложен от комисията, а именно:
"§ 1. В чл. 3, ал. 3 се изменя така:
"(3) При окръжните съдилища има следствени служби".
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Новият § 1 е приет.
За процедура има думата господин Иван Бойков от името на парламентарна група.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви отново, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви прочета декларация на Парламентарната група на Евролевицата по промените в Закона за съдебната власт.
"Като представители на една демократична и с европейско мислене политическа сила, депутатите от Парламентарната група на Евролевицата заявяваме, че няма да участваме в гласуването на такъв Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който ликвидира независимостта на съдебната система и я връща във времената, когато политическата репресия господстваше над правните норми.
На 27 май 1998 г. Парламентарната група на Евролевицата подкрепи решението за необходими предпоставки за ефективност в борбата с престъпността, която предвиждаше "радикални законодателни промени на основата на Конституцията на Република България, принципа за разделение на властите, за взаимодействието и баланса между тях в съответствие с европейските стандарти". (Цитатът е от декларацията.)
Наложените със сила от мнозинството изменения и допълнения на Закона за съдебната власт не само нямат нищо общо с реформата на съдебната система, но и вървят в посока, диаметрално противоположна на Конституцията на Република България, на принципа за разделение на властите и взаимодействието и баланса между тях на европейските стандарти. Така мнозинството грубо погазва едно решение, което само то защитаваше и подкрепи.
Наложените със сила от мнозинството поправки нямат нищо общо и с философията на внесения от Министерския съвет и приет на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който не предлагаше нито закриване на Националната следствена служба, Главна прокуратура и Прокуратурата на Въоръжените сили, нито избори за нов състав на Висшия съдебен съвет, нито толкова брутално подчиняване на съдебната власт от страна на изпълнителната.
Така мнозинството показа и абсолютно пренебрежение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, също подкрепен от него, който категорично изключва не само гласуването, но дори и обсъждането на предложения, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект.
Наложените със сила от мнозинството поправки де факто ще бъдат приети само на едно четене. Това не е само правен абсурд, доколкото става въпрос за устройствен закон, но и грубо погазване на конституционните разпоредби. Така мнозинството демонстрира неуважението си към основния закон на Република България.
Парламентарната група на Евролевицата не може да бъде съучастник и в бруталното нарушаване на едно прието с абсолютно мнозинство решение на гласувания с квалифицирано мнозинство Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и на Конституцията, утвърдена от Великото Народно събрание. С действията си по промяна в съдебната власт мнозинството за пореден път доказа, че не върви към ефективни мерки в борбата с престъпността, към изграждането на една демократична социална и правова държава, както е записано в Конституцията, а към тотална концентрация на властта и изграждане на режим, от който се отказахме преди девет години.
София, 15 юли 1998 г.
   Парламентарна група на Евролевицата"
Благодаря. (Единични ръкопляскания от ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Преминаваме към § 1, който става § 2 поради това, че имаше предложение на госпожа Шопова.
Вносителят Министерският съвет предлага да се създаде чл. 14а:
"Чл. 14а. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция организира и осигурява административната страна на дейността на съдилищата, прокурорите и следствените служби".
Има предложение на народния представител Александър Каракачанов в § 2 чл. 14а да отпадне.
Същото предложение е направено и от госпожа Петя Шопова.
Има предложение на народния представител Иван Димов и група народни представители в чл. 14а думите "и осигурява" да се заличат.
Сега внимавайте, скъпи приятели! Комисията отхвърля предложението на Министерския съвет, което беше именно критикувано като вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната власт. Значи вие виждате в каква посока се е движела комисията и как се е мъчила всъщност да възстанови напълно самостоятелността на съдебната власт. Затова комисията приема предложенията на народните представители Каракачанов и Шопова за отпадане на чл. 14а и предлага да гласуваме тяхното отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Министър Гоцев оттегли това предложение, което беше в крещящо противоречие с Конституцията и с решение на Конституционния съд. За сметка на това си подсигури с представителите на мнозинството в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на квадрат, ако не и на куб, увеличаване на подобни прерогативи.
Категорично възразяваме срещу заявления, направени от когото и да било, колко добронамерени сте по отношение на съдебната система. Вашата добронамереност пролича в този месец, пролича по начина, по който се стигна до този законопроект, който е срам за юридическата гилдия в България и за всички нас, които участваме, защото аз не виждам начина, по който да се отграничим, ако и да сме гласували против, ако и днес да не гласуваме. Хората казват: парламентът прие и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията прие, а не казват: мнозинството ги прие.
Така че много ви моля да не спекулирате с едни пропагандни тези, нямащи нищо общо с действията ви. Това, че е отпаднало, че министърът ще администрира - нещо, което е очевидно противоконституционно - а възможността му да администрира е закрепена в други текстове, просто прави задачата смешна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 1 от законопроекта на Министерския съвет.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието - § 1 от законопроекта на Министерския съвет отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народния представител Любен Корнезов в чл. 15 думата "апелативно" да се замени с "въззивно". Очевидно господин Корнезов не е прочел текста на закона в последния му вид, защото там тази промяна вече е направена. Това го принуди той да оттегли предложението си и смятам, че не трябва да се гласува.
Параграф 2 става параграф 3.
Текст на вносителя:
"§ 2. В чл. 16, ал. 1 се създава изречение трето:
"Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София."
Има предложение на народния представител Методи Христов: в чл. 16, ал. 4 да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
"3. да изпълняват функции на процесуално представителство пред органите на съдебната власт."
Предложение на господин Любен Корнезов: в чл. 16, ал. 4 се създава т. 3:
"3. да упражняват дейности извън длъжностите, които заемат, с изключение на преподавателската във висшите училища."
Комисията не приема предложенията и предлага § 2 да се гласува така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народния представител Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Логиката на моето предложение е била следната: във Висшия съдебен съвет и сега има адвокати, които са известни като едни от най-добрите адвокати по наказателни дела, и това са хората Еньо Комитов и Диньо Проданов, които навремето бяха приети с мнозинството на БСП.
Но въпросът не е толкова в това с какво мнозинство са приети тези хора. Много интересно какво би станало, ако примерно защитник по едно дело се яви един адвокат, който е член на Висшия съдебен съвет, или пък обратно, ако един обвинител е отново член на Висшия съдебен съвет. Сами усещате, че в този момент съдът може да бъде поставен в една много деликатна ситуация, тъй като по линия на Висшия съдебен съвет процесуалното представителство адвокат или прокурор се явява висшестоящата инстанция. И това може да доведе до нарушаване независимостта на съдебната система. Това е била логиката ми. Но в крайна сметка комисията има право да реши по същество дали това може да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Аз няма да коментирам предложението на господин Методи Андреев. Междупрочем, има няколко решения на Конституционния съд по този въпрос доколко адвокати могат да бъдат членове на Висшия съдебен съвет и могат ли да участват като процесуални представители в процеси.
Ще се спра обаче на предложението, което предлагам на вашето внимание и което прочитам в раздадената книжка, че комисията не приема. Аз прегледах стенографския протокол, а и паметта ми не ме лъже, че в Правната комисия това, което съм предложил, беше прието. Сега виждам, че не е прието. Кое е вярното?
Но за какво става реч? Става реч за това какво не могат членовете на Висшия съдебен съвет. Имаше една т. 3, да не ви я чета, тя е дадена в материалите, които са пред вас, че членовете на Висшия съдебен съвет не могат да упражняват свободна, търговска и друга платена професионална дейност, с изключение на преподавателска във висшите учебни заведения. Конституционният съд го обяви за противоконституционен. И сега се поставя въпросът: след като Конституционният съд обяви тази норма за противоконституционна, с какво можем да я заменим, че да бъде в хармония с Конституцията? И какво ви предлагам? Предлагам ви членовете на Висшия съдебен съвет, които обикновено са съдии, прокурори, следователи, има и адвокати, освен че като длъжностни лица са съдии, прокурори, следователи и адвокати да могат да упражняват и преподавателска дейност. Но нищо повече от това. Е, кое е невъзприемчивото от това, което ви предлагам? Аз даже предлагам това да става само във висши училища. Това са хора опитни, знаещи, можещи, някои и с много добри теоретични познания, други добри практици, така че студентите във висшите училища ще имат полза от тези хора. Защо да не могат да упражняват преподавателска дейност? Това ви предлагам. Но пак повтарям, нищо повече. Преподавателската дейност не е търговска, не е свободна дейност. Защото, и аз ще го кажа: вън търговците от храма на Висшия съдебен съвет и от съдебната власт!
Моля ви, вникнете в това, което предлагам, и го подкрепете като заместващ текст на обявения за противоконституционен от Конституционния съд през 1994 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията прие това становище, защото смята, че и без това по действащият текст не се забранява на членовете на Висшия съдебен съвет да се забраняват с преподавателска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за процедура има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На основание чл. 50, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на демократичната левица настоявам за почивка от половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ     ЙОРДАН      СОКОЛОВ    (звъни): Продължаваме заседанието.
Пристъпваме към гласуване предложението на народния представител Методи Андреев, предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 7, против 48, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 116 народни представители: за няма, против 115, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Направено е предложение от народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов да се създаде § 2а:
"§ 2а. В чл. 17, ал. 2, в изречение първо думите "пет, а прокурорите и следователите - по трима" се заменят с "шест, прокурорите - трима, а следователите - двама".
Комисията приема предложението и предлага § 2а да стане  § 3. Създава се § 3:
"§ 3. В чл. 17, ал. 2, изречение първо, думите "пет, а прокурорите и следователите - по трима" се заменят с "шест, прокурорите - трима, а следователите - двама".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Това е поредното съществено изменение в Закона за съдебната власт. Тук не става дума просто за промяна в досегашния числен състав в квотите, които излъчват отделните звена на съдебната власт. Това изменение е продиктувано от невярното разбиране на някои, че съдебната власт има върховен орган за нейното управление. Висшият съдебен съвет е кадровият орган, който приема решенията за развитието на магистратите, но той не стои нито над съда, нито над следствието, нито над прокуратурата. И в досегашния текст централната роля на съда е отразена, защото съдиите избират пет от единадесетте членове, прокурорите и следователите - по трима.
Сега се създава възможност тези съотношения да бъдат променени, като общият брой на съдиите ще надвишава този на следователите и прокурорите, взети заедно. Това е една от причините текстът да бъде оспорван.
Освен това съществува едно още по-голямо основание, че тази промяна сигурно ще се използва като повод да бъде извършена цялостна или частична подмяна на състава на Висшия съдебен съвет, нещо, което вече е опитвано и което, за съжаление, е допускано в практиката, независимо че неговата конституционност е твърде спорна.
На изричния въпрос, който ние зададохме към вносителите на това предложение - означава ли това, че ще бъде променен Висшият съдебен съвет, те не пожелаха да отговорят, което означава, че мълчанието им по изрично и категорично поставения въпрос подсказва за тези намерения, че те ще бъдат реализирани, ако такава възможност се отдаде.
Когато говорим за това предложение, тъй като за първи път се появяват и тези няколко имена, чиято колективност не може да скрие персоналната им отговорност, аз искам да кажа как се стигна до това, и други съществени предложения в закона.
Първоначално Министерският съвет внесе прибързано един закон, с което дискредитира реалната необходимост от промяна в съдебната власт и в процесуалното законодателство. Този незавършен законопроект се оказа, че не решава реалните проблеми за борбата с престъпността, вследствие на което бяха направени по-радикални предложения. Но тези предложения значително се отклоняват от духа на първоначално внесените.
Като подбудител на тези промени може да бъде определен самият министър-председател Иван Костов. За първи път, макар и в обща и не толкова ангажираща форма, те бяха изложени от председателя на парламента Йордан Соколов пред събранието, организирано от Съюза на съдиите. Но дори и там не беше заявено, че ще се стигне до ликвидация на сегашната структура на следствените органи, в резултат на което, като извършители на това деяние могат да бъдат определени господата Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов, със съдействието на мнозинството в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По всички тези въпроси липсва публичната позиция на министъра на правосъдието, който, изглежда, се оказва повече министър на правните европътешествия, защото в най-съществените моменти, когато парламентът се занимава с тези въпроси, липсва позицията на изпълнителната власт.
Поради всички тези причини аз смятам, че този текст трябва да бъде отхвърлен, въпреки че инерцията, която е подело мнозинството, вероятно ще направи, макар и мъчително, неговото приемане факт. Но този факт не трябва да спира усилията за поставянето на въпроса от гледна точка на неговата конституционност, тъй като в България част от сегашното състояние на съдебната власт се дължи и на обстоятелството, че Висшият съдебен съвет беше променян неколкократно, без той да изкара своя петгодишен мандат. И такива опити бяха правени от различни страни и при различни мнозинства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин председател, господа! Господин Стоилов току-що дешифрира една идея и аз върху това същество не искам да се спирам. Но отново искам да повдигна въпроса за това, което прави Народното събрание, когато при второто четене изоставя принципите, които са приети на първото. На първо четене и по този проблем ние гласувахме предложението в законопроекта на Министерския съвет. То не съдържа нищо подобно от това, което ни се предлага сега. Народните представители между първото и второто четене, дано не звучи като поучение, защото би било срамно и елементарно, могат да правят своите предложения и да дават идеи, но те не могат да скитат нито в спомените си, нито в някакво общо познание. Те са ограничени от идеите, които са комформирани с гласуването на първото четене. Оттук нататък другото може да бъде литература, може да бъде статии, може да бъде някакви други идеи, но не може да бъде този законопроект.
И сега, когато чл. 66 на правилника така подробно и точно разказва тази идея - че при първото четене се обсъждат в цялост принципи, но се приемат именно принципи и се приема една рамка, не обичам този дърводелски израз, оттук нататък, господин председател, искам настойчиво да помоля: не може в тази зала, като говорим или като мълчим и гласуваме автоматично, да газим не през алинеите на един закон, а през алеите на цялата Конституция. Член 88 пестеливо, но носи на гърба си векове на конституционализъм, не само български или може би най-малко. Законите се приемат на две гласувания в различни заседания, другото е по изключение. То не е за да направим просто някакъв театър, това е големият въпрос за политическия размисъл, за зреенето на идеи, да се чуе едно обществено мнение. Нали уж парламентарният режим е управление на общественото мнение!
Смятам, че след като след първото гласуване не се съдържа никаква такава идея, тук някой, който и да е, чрез цифри, не пет, а три, не три, а осем да гази върху принципите, крайно време е, понеже парламентът е публична институция, да се каже: и с цифри, и с думи никой няма право да заобикаля голямата конституционна идея. Не уважавайте 12 юли, датата на новата Конституция, дали сте я подписали или не, не е толкова важно, но тя е действащата Конституция днес и този парламент се подчинява на нейните идеи и на нейните точни разрешения.
Смятам, господин председател, този път още веднъж и ясно, този текст не може да се подложи на гласуване. Той е вън от тази зала, той е в нейните коридори, ако щете, той е в нейния бюфет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Има думата за изказване господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Споделяйки напълно казаното от преждеговорившия по въпроса за възможността да бъде гласуван този текст, аз по-скоро ще се спра по същество на това, което ще се случи, след като бъде приет той. Тук с това изменение на съотношението на трите съставни части на магистратурата - следствие, прокуратура и съд, използвайки моментната ситуация на тяхното разделяне и под мотото засилване функциите на съда, се всява един дълбок вътрешен раздор между тях, една небалансираност на цялата съдебна власт и едва ли не една теза, че има по-висше качество магистрати и по-нисше качество магистрати. В първата категория попадат съдиите, а във втората се наместват прокурорите и следователите. Трайно и последователно и през целия закон и като израз на това, в § 2а, при съотношението на квотите във Висшия съдебен съвет. Но, колеги, когато натискате копчетата, не забравяйте никога, че никой съдия не може да осъди някого, ако срещу него не е проведено предварителното производство от следователя. Никой съдия сам не може да напише и да си внесе обвинителния акт. И проблемите, които възникнаха между отделните части на магистратурата, и в друга степен между части на магистратурата и изпълнителната власт, защото тезата, която се премяташе в обществото, е, че изпълнителната власт воюва с цялата магистратура, в крайна сметка се оказа, че тя с определени части от магистратурата влезе в едни сепаративни отношения, които намират израз и в този текст, и в други текстове. Тук се засява зърното на постоянното противоречие между едни и други магистрати. По-нататък има и други места в закона, на които това се затвърждава.
В крайна сметка приемането на един такъв текст винаги ще напомня на отделните части на магистратурата, че са различни категории и всеки трябва да си знае своето място. Това не е продуктивно за една работеща и балансирана магистратура. Защото какво стана, когато се измени Наказателно-процесуалният кодекс под мотото "Прокурорите пускат Роко"? Ами съдът измени мярката за неотклонение! Само че това беше един много сериозен претекст за обвинение срещу една част от магистратурата. Ето сега вносителите приемат, че във Висшия съдебен съвет кадруването и на следователите, и на прокуратурата в крайна степен ще става с гласовете на другата съставна част - представителите на съда. И какво ще постигнете с това? Ще постигнете нови противоречия между тези три съставки, ще се постигне една вътрешна небалансираност в съдебната власт, която намира израз в квотите във Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Емануил Йорданов има думата.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С това си изказване аз искам да обясня защо подкрепих предложението на Иван Димов и група наши колеги. В законопроекта, който приемаме, е предвидена промяна в структурата на съдебните органи и напълно естествено е тази промяна в структурите да намери и своето отражение в квотите, които са предвидени във Висшия съдебен съвет.
Що се отнася до това, което се повтаря от началото на днешното заседание, та досега непрестанно, възможностите за правене на предложения между първо и второ гласуване на законопроекта, целта на внесения законопроект е единствено повишаване ефективността на работата на съдебните органи. Всички предложения, които преследват тази цел, са в духа на законопроекта. И съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние имаме право да предлагаме и да приемаме такива предложения.
Що се отнася до позицията на колегите ни от опозицията, не мога да разбера какво искат те. Веднъж, когато се приемат дословно внесените от Министерския съвет законопроекти, те ни казват: вие сте безличното мнозинство, вие сте послушните натискачи на копчета и въобще не мислите какво гласувате. Друг обаче, когато ние правим предложения между първо и второ гласуване, казват: какво е това, това е нарушение на правилника, вие не уважавате Министерския съвет. Кога сте искрени, колеги? Не мога да го разбера.
Във връзка с това, тъй като многократно повтаряме едни и същи неща, правя процедурно предложение да прекратим дебатите по този текст. (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Йорданов, с това, което се предлага тук, всъщност вие се превръщате в слепи изпълнители на една чужда воля. Защото Иван Костов и сие не иска да си омърси ръцете пряко с текстовете, които ви предлага, и ви накараха вие да ги напишете, за да ги гласуваме тук. Това е истината. И нека Иван Костов да дойде и да каже защо той не предложи предварително Висшия съдебен съвет да бъде подменен.
От тази трибуна и вас, и вносителите, питам ясно и категорично, поне ако са мъже, да дойдат от тази трибуна и да кажат ясно ще сменят ли Висшия съдебен съвет със свои послушници или не? Да кажат защо искат тази подмяна.
Второ, защо правите следователите втора категория юристи? Защо ги правите? Някой от вас бил ли е следовател? Знае ли, че следствената работа всъщност е най-тежката юридическа работа и сега вие, подменяйки и унижавайки следователите, унижавате и себе си, унижавате и юридическата професия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика думата има господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз наистина не знам, господин председател, дали си струва да се правят реплики на крайно антипарламентарни разсъждения. Какво значи това, че народните представители имат право между първо и второ четене да правят предложения в духа на законопроекта? Разбира се, но не вън от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Госпожа Петя Шопова има думата за трета реплика.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Аз исках да направя изказване, но тъй като явно ще има процедура, използвам възможността чрез реплика на колегата Йорданов да кажа моето становище.
Първо, искам да кажа, че аз се радвам, че колегата Йорданов не подкрепи внесените предложения между първо и второ четене, защото пое такъв публичен ангажимент в "Неделя 150" пред всички български граждани и оценявам този факт. Това беше обаче процедурната страна.
Много добре колегата Йорданов и всички колеги в залата знаят, а не само юристите, че когато нещо е прието на първо четене, това е и духът, и буквата на предложения законопроект. Когато се правят предложения вън от това, което е прието на първо четене, това вече е съвършено нов законопроект, който трябва да мине през двете фази. Така се случи и с моя законопроект, свързан със статуса на магистратите. И ние с господин Лучников имахме и надявам се имаме уговорката това да стане нормално на две четения. Така трябваше да постъпят и останалите колеги.
Що се отнася до квотите, така както са в момента - пет съдии, трима прокурори и трима следователи отразяват, първо, тежестта на съдебната фаза и, второ, това, че следствието, съда и прокуратурата са равнопоставени части на съдебната власт, както смята и Конституционният съд.
Тази промяна довежда до много сериозни въпроси: първо, до процедурата, по която ще стане увеличаването и намаляването, няма да пледирам, че това е унизително и че следователите се превръщат в трета категория, вероятно много пъти вече е казано и ще бъде казвано. Не беше отговорено в комисията нови избори ли ще има, с жребий ли ще става и по същество това е една подмяна на Висшия съдебен съвет. Затова и аз възразявам срещу това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За дуплика думата има господин Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Никой никога не е искал да превръща следователите в трета категория юристи. Това беше една недобросъвестна спекулация. Не зная кой е имал интерес да кара следователите да напускат, но както знаем от последните дни, хората имат желание да се върнат на работа. Значи с това недоразумение сме приключили.
Що се отнася до поемането на ангажимент от мен да не подкрепям предложенията на колегите си, няма такова нещо. Моят подпис не стои там, защото не съм участвал в техническата работа по изработването на тези текстове, а иначе аз подкрепям идеята и затова съм гласувал заедно с колегите.
Отново повтарям, че направих процедурно предложение и моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това процедурно предложение?
Госпожа Шопова, заповядайте.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Аз искам да възразя на колегата Йорданов и на всички следващи процедурни предложения, които ще отнемат нормалната възможност на народните представители да говорят по този законопроект.
Твърде е важен, твърде е сериозен и твърде сериозни са моралните, освен другите ангажименти, които се поемат с него, за да иска мнозинството по този начин дебатите да бъдат прекъсвани.
Много моля и господин Йорданов, и другите колеги, да не правят в бъдеще такива предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на разискванията по § 2а.
Гласували 133 народни представители: за 128, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с това, което мотивираха моите колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 52, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласуването по този текст да бъде поименно с изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютърната система за гласуване.
Имам предвид, правейки това предложение, че отговорността по приемането на този текст е много голяма и нека не само моралната отговорност, но и всички други отговорности, които предложилите този текст, включително и мнозинството, гласувайки го, да понесат своята отговорност, поради което моля да подложите на гласуване това мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Срещу това предложение? Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин Божков вероятно не знае техниката за отразяване на гласуването. Всеки вот се отразява срещу името на народния представител. Така че, който желае, може да направи справка кой как е гласувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение гласуването да се извърши явно чрез поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
Гласували 174 народни представители: за 47, против 118, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2а, който става § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 3, въздържали се няма.
Параграф 2а, който става § 3, е приет.
Думата има господин Ганчев за обяснение на отрицателен вот.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, става все по-тъжно в тази зала - липсата на съгласие. Такива процедури и отнемането на възможността на опозицията да изложи достойно своите становища доказват, че вие бързате за нещо, бързате да разбиете следствието, бързате полицията, МВР да разследва дела, които наистина трябва да бъдат в ръцете на следователите, в ръцете на прокуратурата, в ръцете на съда. Вие се готвите за полицейска държава. Желая ви на добър час за влизането в Европа с тези ви действия. Това обяснява моя негативен вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следва предложение пак от народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов - да се създаде § 2б:
"§ 2б. В чл. 18, ал. 1, изречение четвърто думите "Главната прокуратура" се заменят с "прокурорите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд", а думите "апелативните прокуратури" се заменят с "прокурорите при апелативните съдилища".
Комисията приема по принцип предложението и предлага § 2б да стане § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 18, ал. 1, изречение четвърто се изменя така:
"Върховният касационен съд, Върховният административен съд, прокурорите при Върховния касационен съд, главният прокурор, прокурорите при Върховния административен съд, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предлагания § 4  има ли желаещи да се изкажат?
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа, на пръв поглед проблемът е терминологичен - заменят се думите "Главна прокуратура" с "прокурорите при Върховния касационен и Върховния административен съд", а "апелативните прокуратури" с "прокурорите при апелативните съдилища".
Конституцията обаче ясно отграничава трите съставни части на съдебната система като отделни и самостоятелни институции. Едното е съдилища, което е уредено в чл. 119, другото - прокуратура, уредено в чл. 126 и чл. 127, и трето - следствени органи.
Когато кажем "прокурорите при Върховния административен съд", например, какво значи това? Някакво произволно множество от лица или някаква служба?
Депутатите от Съюза на демократичните сили нали са Парламентарна група на Съюза на демократичните сили? Има някакво наименование на тяхната формация.
Когато кажем "прокурорите при апелативния съд или "при Върховния административен съд", те самостоятелна формация ли са? От по-нататъшните текстове на закона, така както е приет, следва, че са. Ами, като са, тя ще има ли наименование - самата формация?
От онова, което е написано в закона по-нататък, става ясно, че прокурорите при Върховния касационен съд, при Върховния административен съд не са в структурата на съответния съд, не са подчинени на председателя на съответния съд, той не ги пуска в отпуски, не ги следи за спазване на работното време, не той им възлага и контролира работата. Те са отделни от него. Като са отделни, как се казва това, което те формират? Все някак трябва да се казва!
Върховенството на съда не следва от това, че сме ги кръстили "прокурори при Върховния касационен съд", защото те са друга структура и тази структура не може да е със заглавие "прокурорите при Върховния касационен съд". Не може да е така! Трябва някак да се казва!
Това, което предложи тъй наречената работна група, която е формирал господин Соколов и която ни събира веднъж, една сряда, в зала "Запад", казаха, че тя ще се казва "Върховна касационна прокуратура" и "Върховна административна прокуратура". Обаче това, което е написано тук, не е онова, което се твърдеше. И питам защо отивате към това наименование: само за да се погъделичка самочувствието на някои, че съдът получава върховенство? Той не може да получи върховенство по този начин. Просто всяка служба по някакъв начин трябва да бъде обозначена и не просто като съставна част от лица, а с някакво наименование. Така че онова, което е в сегашния § 2б, който все пак ще бъде с номерация § 4, е нещо недомислено. Не може така да изглежда.
Освен това, вижте какво безсмислие се получава - кой правел събранията? Прокурорите при Върховния административен съд, прокурорите при Върховния касационен съд и главният прокурор. И защо се получава тази смешка? Какъв е главният прокурор? Значи той нито е при прокурорите от единия съд, нито е при прокурорите от другия съд. При него не може да има прокурори, не може да има служители, при него ще има само секретарка и шофьор. Но поне се поставя въпросът: е, защо председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд участват в тези събрания, а главният прокурор няма в какво събрание да участва?
Така че моля вносителите поне по този чисто терминологичен текст да си оттеглят предложението и да вземат да го формулират по един общоприет разумен начин. Кръстете ги тези служби по някакъв начин, какъвто искате, но да имат все пак наименование, защото са структури, части от институцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Тук и по-нататък в закона, с това прието вече изменение, се създават условия - защото аз няма да коментирам добрите ви някакви други невидими тайни желания - за едно тотално довършване на прокуратурата като орган, който трябва да защитава държавни интереси. И това започна есента, когато тук, в тази зала, с гласовете на мнозинството беше отнето правото на прокурора да се грижи за държавния интерес. Едно право, което съществуваше дълги години и то е пряко свързано с преразпределителните процеси на приватизация и интензивна продажба на държавна собственост. Това право с изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс от октомври, ние го отнехме.
Тук вече структурно органът, който съществуваше, системата на прокуратурата, характерна със своята йерархичност, се разпръсква към две отделни институции, към две върховни съдилища, където в крайна сметка поотделно всеки един от прокурорите, освен че ще бъдe подчинен на главния прокурор, ще бъде, макар и в някаква фактическа връзка с тези съдилища, ако правилно мога да разбирам идеята, която са имали вносителите, защото тя все още тъне в мъгла по отношение на детайлите като функциониране на системата при съществуващите НПК и ГПК.
Приемането на този текст, трябва съвсем ясно да кажем, че ще бъдe отговорност за това, което ще се случи, когато започне това разбиване на прокуратурата като система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз няма да говоря по текста, за съдържанието на самия текст. Но от типично юридическа гледна точка, аз не бих го казал правен парадокс, а бих казал правно безумие текст.
Разберете, главният прокурор, както каза и госпожица Дончева, към него няма прокурори, той е сам като главен прокурор. Как тогава, вижте ал. 2, този сам човек ще участва чрез тайно гласуване за избиране на делегат? Сам себе си ли ще избира чрез тайно гласуване? Какви са тези делегатски събрания, поне за главния прокурор? Помислете го. Във ваш интерес е.
Не, аз само мога да се усмихна, обаче тъжно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Следващото предложение е на народния представител Методи Андреев - да се създаде § 2в:
"§ 2в. В чл. 26, ал. 2 изразът "на три" се заменя с "в"."
Става въпрос за поредността на заседанията на Висшия съдебен съвет. Досега е предвидено той да се събира най-малко веднъж на три месеца, а господин Андреев предлага да се събира най-малко веднъж в месеца. Трябва да ви кажа, че по практиката, утвърдена константна практика, Висшият съдебен съвет заседава всяка седмица. Така че това предложение е безсмислено. Затова комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Методи Андреев?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По предложението на вносителя по § 3 има направени допълнителни предложения от народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев и други - в чл. 27, т. 1 думите "и директорът на Националната следствена служба" се заличават.
Текстът на вносителя е:
§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "както и броя на правните сътрудници при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
Предложение на Любен Корнезов - § 3, т. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Следва текст на вносителя:
"3. Създава се ал. 2:
"(2) При разглеждане на предложенията по ал. 1, т. 4 министърът на правосъдието и правната евроинтеграция изразява мнението си пред Висшия съдебен съвет. Право да изрази мнението си по въпроси има и съответният пряк ръководител."
Предложение на Методи Андреев - в § 3 се добавя нова т. 2а:
"2а. В т. 6 от чл. 27 след израза "определените от" текстът по-нататък да стане: "Конституцията и законите случаи".
Комисията не е прима предложението.
Комисията предлага § 3 да стане § 5 със следната редакция:
"§ 5. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. В т. 1 думите "и директорът на Националната следствена служба" се заличават.
3. В т. 6 накрая се добавя "на републиката, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и министърът на правосъдието и правната евроинтеграция;".
4. Създава се ал. 2:
"(2) При разглеждане на предложенията по ал. 1, т. 4 министърът на правосъдието и правната евроинтеграция изразява мнението си пред Висшия съдебен съвет. Право да изрази мнение по въпроса има и съответният пряк ръководител."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Пропуснахте текст.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Какво пропускам? Нищо не пропускам. Прочетох всичко. Не сте слушали, разсеяни сте били.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3? Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Това също е един много важен текст, касаещ Висшия съдебен съвет. И има редица предложения.
Накратко ще се спра на това, което ни предлага комисията. Повтарям комисията, защото няма никакво предложение на Министерския съвет и тази материя въобще не се третира в гласувания на първо четене законопроект. Така че този текст, отново повтарям, няма право парламентът въобще да го поставя на гласуване.
Предлага се в ал. 1, т. 1 да се заличат думите "директора на Националната следствена служба". Даже се разви идеята и аргументите, че било противоконституционно президентът да назначава директора на Националната следствена служба.
Колеги, има изрично решение N 6 от 1993 г. - само две изречения: "Президентът на републиката като държавен глава и олицетворяващ единството на нацията е длъжен да се яви и като един от основните гаранти за независимостта на съдебната власт". И по-нататък изрично е казано, че в правомощията на президента е и да назначава директора на Националната следствена служба, както е било всъщност и досега. Питам: такова недоверие ли имате към президента, който вие издигнахте и болшинството от българския народ избра, за да му отнемате едно правомощие, което му е дадено със закон в унисон с Конституцията - той да назначава със свой указ, със своя авторитет като олицетворяващ българския народ и нашата нация директора на Националната следствена служба? Това не е декорация, както се изрази тук един млад колега в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Това е държавен глава. Защо му отнемате правомощията? Докато преди една година тръбяхте, че трябва да се дадат правомощия на президента, сега му ги отнемате. И след като има и решение на Конституционния съд.
И още нещо. За съжаление господин Лучников прочете доста текстове и сега нямам възможност на всеки един да се спра. Но вижте т. 3 в предлагания от комисията, повтарям, от комисията, текст. Става въпрос, колеги, за снемане имунитета и временно отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Сега се дава възможност да се иска снемане на имунитет за извършено престъпление от магистрат и отстраняването му от длъжност - забележете - на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Ама той е орган на изпълнителната власт! Как може да превръщаме министъра на правосъдието и правната евроинтеграция в един обвинител на съдиите? Това не е негово правомощие. Дали е извършено едно престъпление или не, е в компетенциите основно на прокуратурата. Тя разполага с данните. Какво ще има сега министърът на правосъдието и правната евроинтеграция свой следствен отдел към себе си, че да предлага снемане на имунитета за извършване на тежко престъпление от магистрат? Тук вие обърквате основни принципи, върху които се гради разделението на властите. Защо натоварвате министъра с една обвинителна функция, която той безспорно няма?
Така че помислете. Това, което ви говорят тук, просто бих казал, че е във ваш интерес да не го гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. Има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да изразя своята изненада, тъй като не участвах в някои от заседанията на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, че въпреки разумността в някои от дебатите се е стигнало до такива крайни резултати.
Ще започна със снемането на имунитета. Има ли юрист, който да твърди, че друг, освен прокурора, в случая главният прокурор, е този, който има информация за извършеното престъпление при наличие на законен повод, достатъчно данни, постановления за образуване или по-точно възможността да се снеме имунитетът, за да се започне разследването. Когато комисията обсъждаше този въпрос за първи път, аз поставих така казуса: след като става дума за имунитет на магистрати, а той е равен не депутатския имунитет, ще има ли тогава право друг по отношение на народните представители, освен главният прокурор, да иска снемане на имунитет? След като министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, един представител на изпълнителната власт, който няма нищо общо с едно наказателно преследване, има това право, нека да го има и председателят на Народното събрание или всеки от народните представители. Тук са добавени и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Според мен това е пълен нонсенс, това ще падне в Конституционния съд. Предлагам колегите да не подкрепят едно такова предложение.
Що се отнася до директора на Националната следствена служба, по цялата логика, която се прави за предложенията, свързани с националното следствие, аз също искам да цитирам въпросното решение на Конституционния съд, да ви напомня отново, че следствието, съдът и прокуратурата са равнопоставени части на магистратурата и да ви напомня, че в това решение пише, че директорът на Националната следствена служба има статус, равен на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Освен това когато се отнемат правомощия от президента, аз смятам това за изключително недалновидно, тъй като държавният глава е онзи баланс на властите, който е предвиден в нашата Конституция. Ако мнозинството има тази воля, нека мисли и за бъдещето. Мнозинствата се менят, държавният глава по Конституция е един, магистратите остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
За реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Исках да взема отношение по изказванията на господин Корнезов и на колежката Шопова. Тъй като според мен нещата се изнасят превратно, трябва да бъде ясно на уважаемите народни представители за какво става въпрос.
Предложението, което се прави, е свързано с това, че статутът на специализираната следствена служба, която сега се създава към Софийския градски съд, няма да бъде такъв, какъвто е на Националната следствена служба. Тя ще се занимава само с разследване, няма да се занимава с администриране, няма да бъде шапка на останалите следствени служби. Поради тази причина съвсем нормално е нейният шеф да не бъде назначаван с указ на президента по простата причина, че ако допуснем това, той трябва да предлага или да назначава всички шефове на следствени служби в окръжните градове. И съвсем нормално е, след като тази служба става обикновена, макар и специализирана следствена служба, нейният директор да стане като другите шефове на следствени служби. Тук се говориха големите приказки за противоконституционност и защо не сме искали президентът да назначава. Не че не искаме. Просто самият статут на този шеф става равен с всички останали шефове.
Що се отнася до предложенията, не знам дали е нонсенс, но съм убеден, че тези три длъжностни лица, които правят предложения, имат право като членове на съдебния съвет да правят такива предложения. Аз не виждам нищо страшно в това определени лица да могат да правят предложения, още повече че единият от тях е и председател на Висшия съдебен съвет. В края на краищата този триумвират дава гаранция, че предложенията ще бъдат обмислени, още повече че двама от тях са представители на върховните съдилища в България.
В този смисъл искам това обяснение да бъде ясно чуто, за да се разбере принципното ни предложение за промени в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За дуплика има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): По първия въпрос, колега Рафаилов, да. Но ние възразяваме въобще следствието да бъде ситуирано по нов начин и директорът на следствието да има различен статус и да няма Национална следствена служба. Затова не искам на президента да се отнема това правомощие, тъй като по решението на Конституционния съд следствието е равнопоставена част на другите части на съдебната власт.
Що се отнася до втория въпрос, аз не смятам, че трябва да възразявам. То е очевидно. Става дума за наказателно производство. Ако можете да ме убедите, че председателят на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд се занимават с току-що започващо наказателно производство и че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция прави това, аз ще ви бъда много благодарна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, господа народни представители! Използвам повода да изкажа едно общо становище. Очевидно е, че пред нас е един законопроект, който е странна смесица между проекта на Министерския съвет и качествено нови предложения, необсъдени на първо четене на законопроекта.

Без съмнение в този законопроект акцентите са за премахване на Главната прокуратура на Република България и Националната следствена служба. Заличаването в случая на директора на следствената служба в този текст е само прелюдия към серия текстове, с които практически следствието придобива съвършено друг статут, меко казано, що се отнася до прокуратурата.
Нашето основно възражение произтича от няколко пункта, освен нарушаването на процедурата. Първо, проектът фактически ликвидира следствените органи, които са регламентирани в Конституцията. Член 128, особено член 133 очевидно разграничават организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи от регламентирането на статута на съдиите, прокурорите и следователите, като се посочва, че този статут се определя със закона.
В момента по заобиколен път практически се нарушава Конституцията. Практически се цели нещо много просто - по един механичен, фрагментарен подход, начин, да се прекрои същината на съдебната власт у нас и да се направи едно разместване, което е изгодно някому.
Ние се питаме: в края на краищата, прехвърляйки тук и там следствените служби, създавайки някакви нови органи, и прокурори, разбира се, какво ще се получи? Къде и по какъв начин функционално, професионално са определени взаимоотношенията между съда и следствието по хоризонтала, както сега се получава, или прокурорите по хоризонтала? Къде и как? Защо в края на краищата се получава така, че отново каруцата се слага пред коня?
И в препоръките на Европейската комисия и нейните представители тук, изрично е записана необходимостта от нови - Наказателен кодекс, НПК, ГПК. В случая на нас ни е необходим нов процесуален кодекс, който да определи, евентуално, тези взаимоотношения, които вие искате да постигнете.
По какъв начин, питам аз, ще се работи, в края на краищата, при това ново преструктуриране на съдебното пространство? Кой ще определи в края на краищата взаимоотношенията, начина на административни и всякакви други отношения между съда, следствието и прокурорите? Вие мислите, че ще постигнете по-голяма ефективност в работата на съдебната власт? Или намаляване на корупцията в съдебната власт? Но, мога да ви кажа, че само ще се променят формите на проявата на безсилие. И, мисля, че ще стане още по-безсилна съдебната власт при тази липса на правна основа за действието на тези органи. При това ще се разрушат традиционни форми на работа на нашата съдебна система.
Тук непрекъснато се цитира европейският опит. Добре, във френската система, примерно, съдът има и полицейско-следователска функция. Но това е регламентирано и процесуално, и процедурно оформено в документи от повече от едно столетие.
Къде са нашите документи в момента? Какво точно се прави? По нечия прищявка просто заличаваме статута на директора на следствената служба, оттам-нататък премахваме статута на следствените служби, прехвърляме ги към окръжните съдилища, районните съдилища и т.н., заличаваме действащия статут на Главна прокуратура, измисляме някакви други форми, при които прокурорите се прехвърлят къде ли не. Нарушава се още един принцип за равнопоставеност на различните институти на съдебната власт. Тук се говори за върховенство на съда. Само че върховенство на съда се разбира в друг смисъл - върховенство на правото на закона, а не върховенство на съда, като институция, на прокуратурата като институция, например. Такова нещо няма.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Няма го и в закона.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Няма го и в закона. Само че на практика това ще се получи. Аз казвам, че го няма в закона, не е уредено практически. На практика това ще се получи.
В този смисъл на думата, не искам да продължавам нататък, ние считаме, и съжаляваме, че нашето предложение, което съгласувахме с господин президента, за едно широко, внимателно обсъждане, с участието и на политици, депутати и експерти, с получаване на необходимите експерти - не, не се получи. Не се получи или се получи отново по стандартния метод.
В края на краищата мнозинството наложи своята схема, първоначално предложена по един съвършено нереден начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Приключвам, господин председател. От такава гледна точка категорично искам да кажа, че Обединението за национално спасение не подкрепя целия законопроект и няма да гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
Има думата господин Георги Дилков.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Слушах становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и може би неслучайно не чух, че при всички гласувания на текстове, предложени от колегата Иван Димов и сие, не стана въпрос, че съм се въздържал, не, а съм отказал в знак на протест да гласувам такива текстове.
Аз, тъй като разглеждаме конкретен текст, ще се обърна от трибуната на парламента към юриста - президент на републиката, господин Петър Стоянов, тъй като с този текст се предлага да отнемат и негови правомощия, най-сетне да върне един закон. Зная, че ще си го приемете повторно.
Но, уважаеми колеги, това е закон, който беше фабрикуван в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Там, в едно от заседанията, се предлагаха трима главни прокурори, като единият, за да се разграничава, се предлагаше да бъде прокурор на републиката - главен прокурор на републиката, а другите - главни прокурори към съответните съдилища. Там се импровизира длъжността на началниците, на директорите, така бяха кръстени, на окръжните следствени служби.
На майтап споделих в комисията, ще го повторя и тук, защото наистина това е един фарс. Може би по-удачно щеше да бъде - президент на съответната фирма, следствие към окръжната следствена служба.
Уважаеми колеги от мнозинството, с този закон вие искате да влезете в историята на съдебната реформа. Аз казах на колегите от комисията: вие, обаче, няма да останете там, в тази история, защото ще бъдете изхвърлени от времето, което и тогава, и сега не е ваше. (Гласове от мнозинството: "Е-е-е!", "То е твое!", "На Жорж Ганчев!".)
Какво се предлага с този закон, разработен отново в комисията, и с този текст, разбира се, аз говоря конкретно за текста? Разработен, повтарям, от комисията и от някаква група, неизвестно от кого назначена. Председателката на тази група до последния момент не знаеше състава на групата си. Повтарям, че текстовете, които предложи Иван Димов, аз се обръщам съвсем коректно към него, че той на първо четене на законопроекта заяви тук, от трибуната, и може да се запознаете с протоколите, че няма такова намерение - да прави такива радикални промени и да предлага в закона.
И на практика, ние сега не обсъждаме законопроекта на правителството, а един вариант, повтарям, подготвен от работна група, някаква си работна група. Доколкото ми е известно, по Конституция се знае кой има право на законодателна инициатива.

Обръщам се към малкото юристи в тази зала, най-вече от мнозинството: онова, което стана преди малко - вие да гласувате прекратяване на разискванията - ще принуди наистина народните представители и от другите парламентарни групи да постъпят, както постъпих аз в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Ние ще стоим тук, ще вземаме отношение, но няма да гласуваме, господин председател. Не искаме да останем в тази история рамо до рамо с вас, когато вие извършвате безобразия. Вие подготвихте и реализирате един парламентарен фарс с приемането на този закон.
Ще взема отношение и по други текстове, но отново се обръщам към президента да върне този закон в нарушение на Конституцията, приет само на първо четене, а сега, на второ четене съвсем нов закон се предлага. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Думата за процедура има господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въз основа на чл. 41, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам по чл. 27 - разисквания, които се водиха повече от 20 минути преди почивката, да се прекратят дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Противно становище? Думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Това, което тече досега, показва, че мнозинството е в пълен дефицит на аргументи. Това, че вие си имате мнозинство, че можете да си приемете всякаква приумица е ясно. Но да слагате ред на изказванията по такъв начин, не мисля, че е във ваша полза в чисто политически план. Би трябвало малко да разтоварите отговорност от себе си.
Защо искате президентът да няма никакъв контрол върху следствието, в най-добрия смисъл на думата? Поне кажете защо? Защото сте закривали едната служба и сте я преименовали? И какво от това? Защо искате председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд да искат имунитет? Вие представяте ли си това? Това означава да вкарате съда в последната му инстанция, при която има последна проверка на присъдите в дейността по преценка за досттъчно данни за извършено престъпление. Вие го ангажирате с окончателния съдебен акт. И ми казвате да спрем разискванията.
Ясно ли ви е какво правите? Защото, ако не ви е ясно, обаче няма и надежда да ви стане, по-добре си приемайте законите на "Раковски" 134. Защо губим времето на парламента? Нито на първо, нито на второ четене, а накрая спирате и разискванията. Правете си там партийните събрания и не ни ангажирайте с тази работа.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Учим се от вашия пример от миналото Народно събрание.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Лучников, вие хубаво се учите, подозирам обаче, че ще ви последва и същата участ. Това ще бъде жалко.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не дейте плака на чужд гроб!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не плачим на чужд гроб. Проблемът просто е това, че което копаете, ще ви се стовари като вол на гърба.
Категорично възразяваме от името на Парламентарната група на Демократичната левица срещу всякакви опити да слагате ред в изказванията. Защото колегата е инженер геодезист, обаче някой трябва да носи отговорност за тази работа, а очевидно това не е той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията по пози параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 117, против 7, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Предложение на народния представител Методи Андреев. Оттегляте ли го? Добре.
Моля, гласувайте предложения от комисията § 5.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте, имате думата за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Явно може би ще направим груба грешка с този § 3. Комисията, както е записано тук и както председателят съобщи, предлага § 3, включително т. 3 - става въпрос за имунитета и кой има право да иска този имунитет пред Висшия съдебен съвет, включително и председателите на Върховния касационен, Върховния административен съд и министърът на правосъдието. И това се предлага от името на комисията. В моите ръце е протоколът от заседанието на комисията от 1 юли 1998 г., когато е обсъждан този въпрос. Такъв текст въобще не е приеман.
Чета дословно:
"ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Един главен прокурор просто става тапа.
Който е съгласен с така предложеното, моля да гласува."
Такъв текст въобще не е приеман от комисията. Как може парламентът да поставя на гласуване даже и от комисията неприет текст и да искате ние да го приемаме. Предпазвам ви поне от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте § 5, както е предложен от комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Комисията не го е приела!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Приела го е. Този протокол аз не съм го подписал.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ето Ви подписа върху протокола!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не е на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов:
Създава се § 3а:
"§ 3а. В чл. 28, ал. 1 думите "и за директор на Националната следствена служба" се заличават."
Комисията приема предложението и предлага § 3а да стане § 6 със следната редакция:
"§ 6. Член 28, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 28. (1) "Чл. 28. (1) Висшият съдебен съвет издига кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор на Републиката, след което се провежда тайно гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за процедура има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Искам да помоля господин председателя да не се гласува с картата на господин Христо Иванов, независим народен представител, защото в момента не е в залата. Имате достатъчно гласове в мнозинството, поне не използвайте гласовете на независимите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие откъде разбрахте, че се гласува с картата на господин Христо Иванов? (Шум и реплики в опозицията.)
Госпожа Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този текст става дума за статуса на ръководителя на следствената служба, независимо как ще се нарича тя, досега Национална следствена служба, защото освен че се отнема правомощието да назначава този ръководител, се отнема и възможността Висшият съдебен съвет да издига кандидатурата наред с тези кандидатури на председателя на Върховния касационен, на Върховния административен съд и на главния прокурор.
Освен аргументите, които чухте преди малко по предишния текст за това, че следствието, съдът и прокуратурата са равнопоставени, за това, че директорът на Националната следствена служба има статус, равен на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, в почивката, забележете, журналисти, които в кулоарите на парламента следят работата на парламента, ми напомниха, че експертните групи, които са подпомагали колегите, които са правили предложенията за второ четене, самите експертни групи от добре подготвени юристи са твърдели, че не трябва да се отнема статусът и нивото на ръководителя на звеното за разследване, на това звено, което може би ще се нарича в бъдеще от гледна точка на вашите предложения Бюро за специализирани разследвания, защото разследването ще се занимава със също така тежки престъпления, както и Националната следствена служба. И аз не разбирам защо колегите, които правят предложенията, не се съобразяват поне с мнението на експертните групи, които са участвали в обсъждането на тези предложения.
Предлагам ви да остане текстът така, както е в чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. В подкрепа на казаното от колегата Шопова преди мен искам само да развия мотивите за това. Става въпрос за едно бюро. Дори вие да приемете, че то ще бъде с ранг на окръжна следствена служба, то ще се занимава с престъпления, които са с висока степен на обществена опасност. Иначе не би имало смисъл въобще да съществува и такова бюро. Става въпрос за престъпления по Глава първа - против републиката, става въпрос за най-тежките икономически престъпления. Защо вие искате президентът да не назначава директора на тази служба, която в крайна сметка ще се занимава с най-тежките престъпления, които освен че могат да бъдат престъпления на отделни лица, ще засягат обществени отношения, касаещи цялостния правов ред и касаещи държавното устройство, каквито са престъпленията по Глава първа.
И още един аргумент в тази насока, който изложих в комисията, когато някои колеги от мнозинството казаха, че досега, като го назначавал президентът, не било конституционносъобразно, защото не било записано в Конституцията. Ами, колеги, президентът назначава шефа на контраразузнаването, назначава шефа на разузнаването, без да е записано в Конституцията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В закона е записано.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, и аз това искам, в този закон той да назначава и въпроса, който коментираме, господин Лучников, е на законодателната целесъобразност, а не на неконституционносъобразност, каквито твърдения имаше. И аз затова говоря тук, за да се опитам да мотивирам в този закон ние да приемем, че дори и това бюро, занимаващо се с най-тежките престъпления, които понякога пряко, а понякога косвено засягат държавното устройство, засягат най-важните обществени отношения, трябва президентът като най-стабилна институция, пряко избран, да има поглед върху работата на това бюро. Назначава шефа на разузнаването. Но ние нямаме закон за разузнаването, има един указ отпреди 10 ноември, пък го назначава, защото се преценява, че разузнаване, контраразузнаване и тук разследване по най-тежките, специализирани... Затова е то специализирано, освен ако не бъде някаква служба за специализирани поръчки и тогава наистина няма никакво значение кой го назначава, може да го назначава и някой разсилен - няма значение.
Така че рангът окръжна следствена служба - да, но дори и тогава естеството на заниманията му, на важността за държавата налага тази връзка с върха в държавата - пряко избрания президент. Не че плачем много за един президент, който вие сте си избрали, но нормалната логика в демократичната държава... Пардон, грешка, извинявам се, господин председател, президентът е избран от целия народ. Но в една демократична държава тези връзки и отношения в края на краищата трябва да държат сметка и за това.
Така че подкрепям направеното предложение от колегата Шопова да остане досегашната ситуация, при която Висшият съдебен съвет предлага, а президентът назначава шефа на това бюро или както щете го наречете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Дилков има думата.
ГЕОРГИ ДИЛКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! И в двете предишни изказвания се поставяха въпроси "защо". Учудват се колегите наистина защо мнозинството продължава да ликвидира не само статута, но и отделните личности, оглавяващи тези институции. Ами защото, уважаеми колеги изказали се преди мен, неслучайно нарекох господин Димов "другарю Димов" в Комисията по правните въпроси. Просто той като другаря Сталин счита, че няма човек - няма проблем. Това го счита може би цялото мнозинство, но специално за него мисля, че е по-важно и другото. Той прилага принципа на Драгомир Драганов "Стани, да седна". Това е принципът, отправен към сегашния главен прокурор.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): От Драгомир Драганов ли?
ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Не. Знаете за кого говоря - за другаря Димов.
Но аз станах да споделя една тревога. Вчера в Правната комисия се разглежда друг законопроект, а не се минаха Заключителните разпоредби на този закон, който вече влезе в пленарната зала. Ето отговора на въпроса "защо". Вчера комисията не се занимаваше с този проблем, защото мнозинството обеща да запази статута и правата на всички сега действащи следователи. Може би, като приемем края на закона, тогава ще се поднесе едно извинение, че не им се отваря парашутът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дилков.
Госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Текстът на чл. 28 в сегашната му редакция е свързан с предишния, който гласувахте преди малко, и касае правомощията на президента. Защото смисълът да бъде издигана кандидатурата на един от магистратските началници е именно възможността на президента да издаде указ за неговото назначаване. В правомощията на президента в магистратурата, в специалните служби, върху дипломатическите служби има много разум. И този разум е сложен в Конституцията. Той е подчинен на правилото "Никога цялата власт в едни ръце". Защото когато се съсредоточи много власт в едни ръце, винаги, историята е показала това, се стига до злоупотреба с власт. Едно известно телевизионно предаване от известно време насам пуска едно клипче: стадо овце, един овчар, който ги гали по главичките и тече надпис: "България - страната на Иван Костов". Моля ви, не ни превръщайте в това. Иначе всички усилия от 1990 г. биха били напразни! И тогава бихме се запитали защо бяха всички тези усилия в тези осем години?
За да назначава президентът директора на службата, която ще осъществява разследване, или на най-специализираната й част, това означава един допълнителен коректив върху тази дейност, означава една допълнителна връзка. И неслучайно президентът, колкото и да е декоративен, цитирам колегата Величков, в конституционната му уредба, той има някои важни функции. И те са, пак ви казвам, функциите по свикване на парламента, функциите по назначаване на дипломатическите ни представители, функциите по назначаване шефовете на специалните служби. Има много смисъл шефът на разследването или на това специализирано бюро да бъде назначаван с указ на президента. Защото това би направило тази служба по-малко зависима от изпълнителната власт и малко по-ненатискаема.
Това, което вие предлагате сега, да принизите стадия на разследване, е свързано винаги със злоупотреба. Колкото повече в кьошето се сложи една такава дейност, която не може да бъде осветена поради спецификата на тази дейност, дейността по разследването обикновено е свързана със следствена тайна, а не с публичност. Големи злоупотреби, големи съдебни грешки са ставали именно защото тази дейност по някакъв начин е била възможна за злоупотреби. Това, което правите в момента, да направите най-специализираната служба като шестостепенна, не е дефект само по себе си, може да кажете, че ще ги приравним до чистачките на Министерския съвет. Смисълът обаче на цялата работа е, че лишавате дори самия президент от един поток от информация в държавата, от онова какво тече при разследване, какво става от него. Вие наистина го капсулирате, слагате го на "Дондуков" и да си живее там, както се казва, да царува, но да не управлява. Ама това означава наистина, че България е страната на Иван Костов. Е, не искаме да живеем в такава страна. (Оживление и реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 128, против 1, въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на вносителя:
"§ 4. В чл. 29, ал. 1 съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "главният прокурор" се добавя "и директорът на Националната следствена служба"."
Значи, скъпи колеги, Министерският съвет - вносителят, е за запазване на Националната следствена служба. Обаче ние, парламентаристите в една парламентарна република, където парламентът е висшият орган, не се съгласяваме с Министерския съвет и приемаме предложението на народните представители, които предлагат да отпадне този текст. (Ръкопляскания в залата.)
Така че не Иван Костов управлява тази държава, а парламентът. (Смях и ръкопляскания в залата.)
Комисията предлага предложението на вносителя да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 има предложение за отпадане.
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Лучников! Да не се породят някакви скандали, защото това, което е предложил Министерският съвет и господин министърът Гоцев на първо четене така ни лансира, че те държат да има Национална следствена служба, обаче искат мандат за директора. Да не изпаднем в някакво недоумение, нали? Да не правите някакви солови акции и после да имате неприятности. (Смях в залата.)
Защото гледам, че до този момент министърът на правосъдието и правната евроинтеграция не ви е спрял с нищо. Изглежда има някакви главозамайващи промени в позицията на Министерския съвет по този въпрос. Така че може би все пак попитайте господин Филчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Той не е член на правителството.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Като не е член, защо сте го поканили в залата? Ние казахме тук да са министър-председателят и министърът на правосъдието и правната евроинтеграция. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля ви, недeйте влиза в диалог. (Шум и реплики от залата.) Моля ви за тишина!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Лучников, това, което иска правителството и което е философия на правителството, е, че ще има Национална следствена служба. Това, което Вие предлагате, е нещо, което излиза от философията на законопроекта и съгласно правилника нямате право да го предложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кой текст от правилника имате предвид?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Извинявам се на Христо Иванов, защото не е гласувано с неговата карта. Ще проверя после с чия карта е гласувано и ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приемам извинението от името на господин Христо Иванов.
Думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Добре е, когато в тази зала има и смях, и усмивки, но сега да преминем към текста.
Вижте за какво става реч, колеги. Досега директорът на Националната следствена служба нямаше мандат. Мандат имаха само главният прокурор, председателят на Върховния касационен и Върховния административен съд. Независимо че директорът на Националната следствена служба се назначаваше от президента, той нямаше мандат, нямаше и срок. Добре, решихте Национална следствена служба да няма, но ще има някакво специализирано звено явно за най-тежките престъпления, които се извършват, и се поставя въпросът ръководителят на това специализирано звено, вероятно пак директор ще бъде назован, трябва ли да има точно определени основания, когато той предсрочно ще бъде освобождаван, а това може би ще се наложи при едни или други обстоятелства реално?
И следователно основанията, които се дават по-нататък в т. 1, 2, 3 и т.н. в текста, за мен би следвало да важат и за директора на това специализирано следствено звено. Той не е обикновен следовател, а е все пак шеф на едно изключително важно звено в следствието, даже някои го наричаха Бюро за разследване, Федерално бюро за разследване и т.н.
Така че, усмихвайки се, дали сега правителството иска или не иска този текст, ние поискахме правителството да дойде, за да разберем дали стои зад текста или използва някои други маши, за да го оправят. Но да оставим това, помислете необходимо е за шефа на това специализирано звено да има точно основание, определени основания за предсрочното му освобождаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 4 от законопроекта на Министерския съвет.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 4 от законопроекта на Министерския съвет отпада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 5 - предложение на вносителя:
"§ 5. Член 30 се изменя така:
"Чл. 30. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 27, ал. 1, т. 3 и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 27, ал. 1, т. 4 се правят до Висшия съдебен съвет, както следва:
1. от членовете на Висшия съдебен съвет:
а/ за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд;
б/ за прокурорите от Главната прокуратура;"
По този текст има предложение на господата Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 1, т. 1, буква "б" думите "от Главната прокуратура" и препинателният знак "точка и запетая" се заличават, като след думата "прокурорите" се добавят думите "при Върховния касационен съд, Върховния административен съд и ръководителя на Бюрото за специализирано разследване."
"в/ за следователите от Националната следствена служба;
г/ за председателите, заместник-председателите и съдиите от районните, окръжните, военните и апелативните съдилища;
д/ за ръководителите и прокурорите от районните, окръжните, военноокръжните, военноапелативните и апелативните прокуратури, както и за военните следователи;
е/ за ръководителите, заместник-ръководителите и следователите от районните и окръжните следствени служби;
2. от председателите на апелативните съдилища:
а/ за съдиите от Апелативния съд;
б/ за председателите, заместник-председателите и съдиите от районните и окръжните съдилища от района на Апелативния съд;
3. от ръководителите на апелативните прокуратури:
а/ за прокурорите от Апелативната прокуратура;
б/ за ръководителите, заместник-ръководителите и прокурорите от районните и окръжните прокуратури от района на съответния апелативен съд;
4. от председателя на Военния апелативен съд:
а/ за съдиите от същия съд и за председателите, заместник-председателите и съдиите от военните съдилища;
5. от ръководителя на Военната апелативна прокуратура:
а/ за прокурорите от същата прокуратура, за прокурорите от военноокръжните прокуратури и за военните следователи;
6. от председателите на окръжните съдилища:
а/ за съдиите от окръжния съд;
б/ за председателите, заместник-председателите и съдиите от районните съдилища в района на окръжния съд;"
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 1, т. 6 се създава буква "в":
"в/ за ръководителите, заместник-ръководителите на следствените служби и следователите при районния и окръжния съд."
"7. от председателите на военните съдилища - за съдиите от военния съд;
8. от ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от районните и окръжните прокуратури;
9. от ръководителите на военноокръжните прокуратури - за прокурорите и следователите от военноокръжната прокуратура;
10. от директора на Националната следствена служба - за следователите, ръководителите на следствени служби и техните заместници."
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 1, т. 10, думите "директора на Националната следствена служба" се заменят с "ръководителя на Бюрото за специализирано разследване", препинателният знак "точка" се заличава и след думата "заместници" се добавя "от Бюрото за специализирано разследване".
"(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложения пред Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, точки 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите."
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 2 думите "по чл. 27, ал. 1, точки 1, 3 и 4" се заличават.
"(3) Решенията по чл. 27, ал. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
(4) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 се издават заповеди:
1. от председателя на Върховния касационен съд - за заместник председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд;"
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 4, т. 1 накрая, след думите "същия съд" се добавя "и от ръководителя на Бюрото за специализирано разследване".
"2. от председателя на Върховния административен съд - за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
3. от главния прокурор - за прокурорите от Главната прокуратура, ръководителите и заместник-ръководителите на окръжните, военноокръжните, военноапелативната и апелативните прокуратури;"
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 4, т. 3 думите "от Главната прокуратура" се заменят с "при Върховния касационен съд и Върховния административен съд".
"4. от ръководителите на апелативните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури;
5. от директора на Националната следствена служба - за следователите, ръководителите на следствени служби и техните заместници;"
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 4, т. 5 на края след думата "заместници" се добавя "в Бюрото за специализирано разследване".
"6. от ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от районните и окръжните прокуратури;
7. от ръководителите на военноокръжните прокуратури - за прокурорите и следователите от военноокръжните прокуратури;
8. от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция - за председателите, заместник-председателите и съдиите от районните, окръжните, военните и апелативните съдилища."
Предложение на Иван Димов и група народни представители - в чл. 30, ал. 4 се създават точки 9 и 10 със следното съдържание:
"9. от председателя на окръжния съд - за съответните следователи;
10. от председателя на районния съд - за съответните следователи."
Предложение на Александър Каракачанов:
1. В § 5 чл. 30 да отпадне.
2. Да се създадат нови алинеи 2 и 3 на сегашния чл. 30 със следното съдържание:
"(2) Предложенията по ал. 1 могат да бъдат направени от всеки член на Висшия съдебен съвет и от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция задължително дава на Висшия съдебен съвет справка с необходимите данни и становище при всяко назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател;"
3. Досегашната алинеи 2 и 3 на сегашния чл. 30 стават съответно алинеи 4 и 5.
Комисията не приема предложението.
Предложение на госпожа Петя Шопова:
1. Параграф 5 да отпадне.
2. Създава се нов § 5:
"§ 5. В чл. 30, ал. 3 се изменя така:
"(3) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 се издават заповеди:
1. от председателя на Върховния касационен съд за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд и за председателите, заместник-председателите и съдиите от апелативните съдилища;
2. от председателя на Върховния административен съд за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
3. от главния прокурор за всички прокурори;
4. от директора на Националната следствена служба за всички следователи."
Комисията не приема предложението.
Комисията прие принципно направените предложения от Иван Димов и група народни представители, които си оттеглиха конкретните текстове. Комисията подкрепя текста на вносителя по ал. 2. Комисията предлага § 5 да стане § 7 със следната пълна редакция:
"§ 7. Член 30 се изменя така:
"Чл. 30. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 27, т. 3 и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 27, т. 4, се правят до Висшия съдебен съвет, както следва:
1. от председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
б) за председателите и заместник-председателите на окръжните, военните и апелативните съдилища;
в) за директора на специализираната следствена служба при Софийския градски съд и за директорите на следствените служби при окръжните съдилища;
2. от председателя на Върховния административен съд - за заместник-председателите, председателите на отделения и за съдиите от същия съд;
3. от главния прокурор - за прокурорите от прокуратурите при Върховния касационен съд, Върховния административен съд, окръжните, военните и апелативните съдилища;
4. от ръководителите на прокуратурите при военните и апелативните съдилища - за прокурорите от тези прокуратури и военните следователи;
5. от ръководителите на прокуратурите при окръжните съдилища - за прокурорите от прокуратурите при окръжните и районните съдилища;
6. от председателите на военните и апелативните съдилища - за съдиите от тези съдилища;
7. от председателите на окръжните съдилища:
а) за съдиите от окръжните и районните съдилища;
б) за председателите и заместник-председателите на районните съдилища от района на окръжния съд;
8. от директорите на следствените служби при окръжните съдилища - за следователите.
(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложения пред Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите.
        (3) Решенията по чл. 27, ал. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
        (4) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, т. 4 лицата, които са направили предложенията по ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4, 5 и 8 издават заповеди, а по т. 1, буква "б", т. 6 и 7 заповедите се издават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 5 от проектозакона на Министерския съвет, по предложенията на народния представител Александър Каракачанов за отпадане на § 5 и за създаване на нови алинеи на сегашния чл. 30, както и по предложението на народната представителка Петя Шопова също за отпадане на § 5 и създаване на нов § 5, в който ал. 3 на чл. 30 се изменя по прочетения начин, някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Шопова като вносител.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Предложенията, които правя по този текст, са не само мои лични предложения. Те са съгласувани предварително с магистратурата и фактически аз правя предложения, които произтичат от логиката на практиката и на целия Закон за съдебната власт. Като виждам текста на чл. 30 така, както се предлага сега, мога да се съглася с предложенията, които се правят по отношение на съдилищата. Смятам, че новият текст и редакцията удовлетворяват моите предложения. Същото мога да кажа и за прокуратурата, тъй като е запазена логиката на моето предложение.
Не мога обаче да кажа същото за следствието. Погледнете, уважаеми колеги, текстовете така, както се отнасят за следствието - директорите на следствените служби правят предложения за следователите. Това звучи в някаква степен логично, ако нямаше предишното предложение: директорът на специализираната следствена служба - т. 1, буква "в" - при Софийския градски съд и директорите на следствените служби при окръжните съдилища се предлагат от председателя на Върховния касационен съд. Аз категорично възразявам срещу тази логика, срещу ситуирането на следствените служби по този начин. И не само срещу това как те изглеждат в структурата на съдебната власт, а срещу тази зависимост, която се създава между председателя на съответния съд и следствената служба. Смятам това за абсолютно недопустимо, за нарушение на решенията на Конституционния съд, свързани с факта, че съдът, следствието и прокуратурата са самостоятелни звена в независимата съдебна власт и смятам, че това административно преподчиняване превръща цялата логика и на Конституцията, и на закона, и на решенията на Конституционния съд в антилогика.
И затова, като поддържам моите предложения, възразявам срещу т. 1, буква "в". И същевременно, за да не вземам втори път думата, възразявам категорично и срещу ал. 2, съгласно която министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може да прави предложения за всички длъжности, след което ще издава и заповедите, ако той е направил предложението. Колеги, това е първата стъпка. След това, при инспектората, има и други стъпки, които са стъпките за това министърът на правосъдието и правната евроинтеграция да бъде кадровика на съдебната система. А вие знаете, че който предлага хората за назначаване, в случая магистратите, който оценява и контролира, забележете, чрез инспектората тяхната работа, който предлага тяхното освобождаване, той е този, който ги ръководи. Няма значение кой е министърът в момента. Министърът представлява правителството, т.е. той е политическа фигура. И представителят на правителството, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, изведнъж се явява фигурата, от която зависи кой ще бъде магистрат въобще в България. Смятам това за нарушение на принципа на независимост на властите и категорично възразявам срещу тези два текста, както и срещу т. 1, буква "в". Останалите текстове смятам, че кореспондират на моето предложение и логиката е запазена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо Шопова, Вие казахте, че това мнение, което изказвате тук пред нас, е не само Ваше мнение, а е мнение на магистратурите. Бихте ли представили пълномощно от кои магистрати сте упълномощена да говорите от тяхно име? Благодаря ви. (Реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за дуплика госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Пълномощно не, но факс - да. Всичко това беше направено от магистратите в момента, в който се видяха текстовете, факсът ми го изпрати господин Владислав Славов. Факсът мога да ви го предам. Това е логиката на хората от практиката - тези, които са работили дълго време във Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Корнезов.
  
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда кратък, защото този текст отново ни изправя пред един правен абсурд. Член 30 регламентира материята за това кой има право да предлага съдии, прокурори и следователи на определените нива пред Висшия съдебен съвет - за назначаване, освобождаване и т.н. По този текст има направени десетки предложения от народни представители. Сега обаче на нас ни се предлага да гласуваме текст на комисията. Но обърнете внимание какво пише в това, което ни предлага комисията: "Комисията приема принципно направените предложения от Иван Димов и група народни представители, които си оттеглиха конкретните текстове". Как така - уж по принцип приемаме предложенията на господин Димов, обаче той си оттеглил текстовете. Ами като си е оттеглил текстовете, какво приемаме тогава?
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Принципа.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Отворете, господин Лучников, на по-предната страница и ще видите, че господин Иван Димов предлага следствените служби да бъдат и към районните съдилища, да има и районни следствени служби. Къде ви е принципът?
Второ. Щом приемате по принцип оттеглените текстове, питам следното. Иван Димов и сие предлагат някакво бюро за разследване. Къде ви е бюрото, след като приемате по принцип неговите предложения? Ами приемате нещо, което въобще го няма.
И още нещо - това, което каза и госпожа Шопова. Хайде да оставим другите текстове, предполагам, че колегите ще се спрат и на това. Но вие давате правомощия на председателя на Върховния касационен съд практически да става кадровик на ръководителите на следствените звена, а оттук и на следователите. Аз дълбоко уважавам председателя на Върховния касационен съд господин Румен Янков, но защо го товарите с нещо крайно неприсъщо за един председател на Върховен касационен съд? Та това е съд и председателят не може да стане кадровик на следователите. Следователите са достатъчно и авторитетни като колеги, и имат възможност те сами по механизма на техните ръководители да предлагат и да определят кадровата си политика, разбира се, чрез Висшия съдебен съвет. Вие отново тотално смачквате следствието и в тази насока.
Така че моля ви, не унижавайте председателя на Върховния касационен съд да става кадровик на едно звено, което, разбира се, не е към него. Какво сега, към Върховния касационен съд трябва да има някаква кадрова служба, която да има картотеки, досиета на всеки един следовател, респективно юрист, за да знае той кого да предложи или респективно да не предложи пред Висшия съдебен съвет?
По този въпрос - толкова. По това, което каза госпожа Шопова, за ал. 2. Един министър на правосъдието може да има влияние във Висшия съдебен съвет със своя авторитет, със своята тежест, с това, което носи в себе си, а не като му дадете едни правомощия всъщност и той да се превръща в кадровик на една независима съдебна власт. Просто няма да бъде в негова полза. Защото представете си, че един министър, който трябва да има, разбира се, авторитет сред магистратите, направи едно предложение и Висшият съдебен съвет го отхвърли и постоянно го отхвърля. Той практически така ще се бламира. Това не е в полза на министъра на правосъдието, да оставим, че не е в полза, разбира се, и на самата съдебна власт.
Моля ви, господа, кажете ми кои са тези текстове, които Иван Димов е оттеглил и които вие ни карате да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Корнезов, въпросът е кой да прави предложение за следователите, но не за обикновените следователи, за тях има кой да прави предложение, а за директорите на следствените служби, включително на Специализираната следствена служба при Софийски градски съд. Две неща могат да бъдат - или те сами трябва да се предлагат, което смятам, че няма да приемете, защото схващате комичността му, или някой трябва да ги предложи. Кой да ги предложи? Отначало ние мислехме да дадем това правомощие на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Но това щеше да бъде грубо вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната. Затова приехме, че това трябва да бъде старшият по ранг член на Висшия съдебен съвет. Старшият по ранг член на Висшия съдебен съвет е председателят на Върховния касационен съд. Няма нищо лошо, ако той направи това предложение. Той вероятно ще бъде достатъчно разумен да го съгласува по съответния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
За дуплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Разбира се, господин Лучников, стои въпросът кой ще предлага директорите на Специализираната следствена служба и респективно директорите на окръжните следствени служби, след като приехте някаква структура, която вероятно и Вие не разбирате точно как ще може да функционира. Разбира се, че този проблем стои. И вие казахте: предпочитаме все пак един магистрат - председателя на Върховния касационен съд, пред министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, защото е орган на изпълнителната власт, и да няма това вмешателство. Даже Вие казахте, че е противоконституционно министърът да предлага. Ами вижте втората алинея, която Вие ни предлагате: "Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция прави предложение по чл. 27 за всички - обърнете внимание - съдии, прокурори и следователи". Ами, господин Лучников, Вие сами си противоречите. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не прави, а може да прави. Може. (Шум в блока на ДЛ.) Значи не е този, който прави, а той е един от хората, който може да направи. Четете както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Член 30 от закона има, от една страна, предназначението да даде отговор на въпроса кой формално може да прави предложение. Но преди този въпрос има още по-голям въпрос - кой се грижи за приемането, квалификацията и развитието на кадрите в съдебната система и в различните й звена? Защото формалното предлагане е една част от нещата, но по-важният въпрос е откъде знаеш кого да предложиш и по какъв начин си организирал това.
Никога председателят на Върховния касационен съд или на Върховния съд преди това не е разполагал с кадрови отдел. Съдиите поначало са децентрализирани. Наистина шефовете на различни съдилища са имали грижа за кадрите, с които ще работят. Но те нямаха кадрови отдели, не са имали и преди. Преди 10 ноември за това се грижеше Министерството на правосъдието. Между другото то се грижеше и за адвокатурата, но аз не мисля, че това е най-доброто решение. Щом правим независима магистратура, ние трябва да й дадем възможност за едно нормално подбиране, развитие и квалификация на кадрите. Няма значение, че сме дали на председателя на Върховния касационен съд да прави формални предложения, ако той просто ще ги прави формално по това, което му се предлага. Ами той дори да направи формално предложение, трябва да има някаква служба в рамките на Върховния касационен съд, която да обработва тези материали. Примерно Главна прокуратура и Националната следствена служба досега имаха такива отдели "Кадри", при които човек можеше да си подаде документите за работа, да му изискат справки, автобиографии, медицински и т.н. и да подготвят материала на съответния вносител. Как смятате да го прави това председателят на Върховния касационен съд? И забележете, даже не за онези, които той приема на работа. Разбира се, че като глава на сериозно магистратско ведомство той има някакъв поглед дори върху окръжните, върху апелативните съдилища и си прави сметката откъде да вземе съответно кадри, как да ги следи, как да преценява техните възможности и качеството на тяхната работа. Но вие го карате да прави предложения за директори на следствени служби от окръжните съдилища. Ами той реално няма никакъв поглед върху тяхната работа. Румен Янков примерно да следи за шефа на следствието в Бургас или Благоевград! Но това не е негова работа. Работата на съответния следствен началник даже не му е достояние, освен в една крайна фаза на делата, ако ще си прави косвена преценка.
Така че, тези правомощия на Румен Янков биха го превърнали в една пощенска кутия на някого. А в същото време казваме: "министърът може да прави предложения." Ама повече от ясно е, че когато дадем на един орган, който може да си направи отдел "Кадри" във ведомството - възможности, той ще ги използва. Обаче, питам: защо тогава се похвалихте, че сте отменили чл. 14а, даже сте го оттеглили - правото на министъра да администрира, когато давате право на министъра да назначава, премества, уволнява, повишава, да иска имунитет дори? Ами, вие му давате всичко - и да ги проверява. Просто извън това нещо няма друго администриране.
Така че, защо си ги правим тези номера, на принципа "Мижи да те лажем"? Отменяме чл. 14а или пък си го оттегляме, но за сметка на това закрепваме идеите в десет други текста, и то как ги закрепваме!
Така че, този текст, това му разрешение, изпълнява две неща. Първо, дава възможност на изпълнителната власт най-пряко и пълно да кадрува съдебната система, както по линия на назначаване и уволняване на кадри, така и по линия на преместване; и второ, лишаваме от тези права самата магистратура. Реално я лишаваме. Защото тези хора, членове на Висшия съдебен съвет, не са пощенски кутии, те не могат да решават кадровото комплектоване и развитие на системата ей така, на рекъл - казал, със списъка, който някой им е дал или на това, че някой се срещнал с тях и поискал да бъде назначен. Това е несериозна работа.
Ако искаме ефективна борба с престъпността, кадровият въпрос, който е възлов за съдебната система, трябва да го решим по един грамотен начин. И това е един сериозен анализ на кадрите, сериозна система за подбиране, за назначаване, за развитие и за повишаване на квалификацията. Но това иска съответни отдели.
При децентрализацията на следствието сега, която е заложена в закона, вие по същия начин ще постигнете ефекта и там - решаване на парче, решаване, така, на базата на познанства, на лични контакти, на приятелска основа и шуро-баджанащина.
Така че, пак отиваме до България - страната на Иван Костов, или до режима Костов, което по ви харесва. (Оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители! Аз на първо място искам принципно да възразя ние да приемаме наведнъж неща, които са на по две - три страници. Защото, ако ни гледа някой отвън, ще каже: "Господи, прости им, те не знаят какво вършат."
Ние, разбира се, с ангажирането на нашия вот в тази работа, заемаме своята позиция по въпроса. Такова е отношението и на Евролевицата, такова е отношението и на ОНС.
Но, нека все пак да се опитаме да разберем за какво става реч в този текст. Той като във фокус дава всичките тези финтове, завои, отклонения, предложения, които се въртяха два месеца и подлудиха и магистратура, и журналисти, и общество, и нас тук ни вкарват в ситуации да бъдем, така, доста агресивни един към друг, понякога. Излишно агресивни, емоционално агресивни. Но тук тотално се разрушава принципът на разделение на властите, прокарван в Закона за устройство на съдебната власт, като развитие на този принцип, конституционен принцип, заложен от конституционния законодател.
И тази ал. 2, която услужливо се приема от правителствения законопроект, въпреки че господин Лучников каза: "Да, може министърът на правосъдието." Ами, господин Лучников, той досега можеше да внася дисциплинарки за всички тези съдии, дето ни казваше, че правели разни работи във фонтаните и прочие, пък не внасяше дисциплинарки. Но, сега аз съм дълбоко убеден, че той ще прояви една изключителна активност, или дори да не я прояви, всеки магистрат ще знае, че министърът е този, който може да прави предложенията за неговия растеж, за неговото развитие, за преназначаването му, за всички онези неща, които са жизнено важни за трите части на магистратурата. Ще го знае. И когато господин министърът поиска от кой да е магистрат нещо, този магистрат или ще се съобрази, или следващия път няма да има никакво действие.
И вместо да засилим колективния орган - Висш съдебен съвет, да засилим възможностите му за дисциплинарно въздействие върху магистратурата, ние обезличаваме Висшия съдебен съвет, като вадим част от неговите функции, прехвърляме ги в изпълнителната власт. Но, забележете, дори министърът на правосъдието ще може да прави предложенията за шефа на Върховния касационен или на Върховния административен съд до Висшия съдебен съвет.
И какво прави министърът на правосъдието, ако е решил случайно да злоупотреби със своите права, в името на една или друга политическа сила? Ами той ще прави така, особено при комбинацията президент-изпълнителна власт, забележете, тя е много интересна и актуална комбинация, ще прави комбинацията така, че ако Висшият съдебен съвет реши друго нещо, освен предложението на министъра на правосъдието, президентът ще върне. Тоест изпълнителната власт, защото и президентът е част от нея, в крайна сметка, конституционно е така, макар и с определени функции, изпълнителната власт откъсва главата на съдебната и я подчинява. Подчинява я както по отношение на най-висшите магистрати - шефове на ВКС и на ВАС, така и персонално по отношение на всеки един от съдиите, следователите и прокурорите.
И при промяна на квотата, когато началниците на тези - върховен, административен и касационен съд са в такава връзка с изпълнителната власт чрез президентското назначение, ето какво става. Къде отива независимата съдебна власт с този текст?
И, връщайки се назад в текстовете, защото са много страници, се учудвам защо министърът не иска да се произнася по съдебните райони в България, по нуждата съдебното обслужване да достигне до гражданите, нещо, което е много по присъщо на изпълнителната власт, да осигури съдебната дейност за гражданите да е най-достъпна? Той това не иска, защото това е главоболие. Това го е оставил на Висшия съдебен съвет. Иначе вътре да ги върти магистратите и те да чакат на опашка пред неговия кабинет, за да направи предложение, ако това не е най-флагрантна намеса в независимостта на съдебната власт, аз не виждам кое повече може да е, с всичките, така, уклончиви заобиколки, оттегляне на едни текстове, завъртане, четене по две-три страници, за да се размие истината - ето, това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин заместник-министърът Никола Филчев.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих апелирал за известен разум и спокойствие при дискутирането на тези въпроси. Известно е, че съгласно Конституцията, съдилищата, прокуратурите и съдиите, прокурорите и следователите са независими. Но, ако четем докрай Конституцията, тя ясно казва, че те са независими не изобщо, те са независими при решаването на делата. И това е нещо, което не бива да се забравя. Независимостта не е независимост извън обществото, независимост от държавата, независимостта се отнася само за тогава, когато вършат работата си по същество, сиреч, когато решават делата.
От друга страна, ясно е, че съдилищата, прокуратурите и следствените служби не са извън държавата, а са държавни учреждения и в тях трябва да има определен ред. Впрочем, когато говорим за независимост, вие трябва добре да знаете, че тази независимост, дори и по същество, е ограничена, защото по-горната инстанция контролира решението на по-долната инстанция и може да го отмени. Три са съдебните инстанции. Следователно, дори и когато решава по същество делото, решението на съда след това подлежи на контрол. Това е инстанционният контрол.
Освен инстанционният контрол, в съдебната система има и кадрови контрол. Въпросът за кадрите се решава от Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет е също така независим, когато решава абсолютно всички въпроси на съдебната власт и с никой не е длъжен и не се съобразява.
От друга страна, когато казах, че съдилищата, прокуратурите и следствените служби са държавни учреждения, очевидно е, че в тях трябва да има ред. Те имат и административна страна в своята дейност. И тъкмо за тази административна страна става дума и върху нея министърът на правосъдието трябва да упражнява някакъв контрол.
Впрочем това противоречие е заложено и в самото министерство. Забележете само - Министерство на съдебната власт! То по своя характер съдържа това противоречие. От една страна е звено на изпълнителната власт, но от друга страна е Министерство на правосъдието, сиреч на съдебната власт. Следователно противоречието, този двузначен характер на дейността на министъра на правосъдието е заложен в неговата същност.
Що се отнася до правомощието на министъра на правосъдието да предлага магистратите за повишаване, назначаване и т.н., очевидно е, че тези, които пледираха, че това се посреща зле от магистратите, са зле информирани, защото всички магистрати със задоволство приеха възможността да не зависят само от прекия си ръководител, който единствено може да прави предложения за тяхното повишаване, а да има и друга възможност. Да има и друга възможност! Иначе те изпадат в положение на феодална зависимост от прекия си ръководител.
А иначе, известно е на всички присъстващи, че министърът на правосъдието нищо не може да реши и няма да може да реши, защото той даже и не участва в гласуването. Той даже и не участва във формирането на волята на Висшия съдебен съвет. Той няма право на глас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Филчев.
Има думата господин Жорж Ганчев за изказване.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин заместник-министър, Вие явно искате да останете на поста си и говорите такива платитудии, които ме карат да се срамувам.
Съвсем ясно е, че правомощията на министъра на правосъдието по всичките тези нови предложения ще бъде кадровик. Той ще държи ножа и хляба, при него ще бъдат финансите, в неговата ръка, за всичките тези съдебни институции. Той може да заточава за три години в провинцията някой "провинил се" и т.н., и т.н. (Шум в блока на мнозинството.)
Осемдесет процента от всички разследвания се правят вече от МВР и от полицията, а не от следствието. Всичките тези адвокати, които напускат следствието, ще отидат да работят като адвокати и ще правят повече пари. А някои от тях при сенчестата икономика - тези, които са били гонени чрез тях до вчера - те ще работят с тях утре, за да си хранят семействата.
Това, господин Ляков, е картината. С много голямо прискърбие я съобщавам, тъй като аз желая вашия успех, защото вашият успех трябва да бъде успехът на България. Защото депресирахте народа ни, огладнява народът ни - престъпниците се радват. Радват се! Сега ги заплашихте, че ще им секвестирате имотите, както в Полша направи Лех Валенса голямата глупост - не им даде амнистия, капиталите отидоха в чужбина, вместо да се въртят в тяхната икономика. Така ще стане и тук - момченцата ще ви изчезнат, ще си продадат всичко за нула време и вие няма да ги видите повече, като вашия Ясен Златков в Щатите. Казвам ви го това с пълното съзнание, че аз желая вашия успех. Вие сте обречени да успеете, иначе България потъва. Потъва! (Ръкопляскания от мнозинството.)
И когато ви ги говоря тия работи, вие трябва да си кажете: ето един успешен човек, един човек, който 10 години работи тук без фирма и няма една фондация, няма един борд, той ви дава личен пример. И оттук вече си кажете: абе, направихме някои грешки, дайте да се коригираме, докато е време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Любомир Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не искам да възразя срещу изказването, което направи господин заместник-министърът на правосъдието и правната евроинтеграция. Той искаше да ни внуши едва ли не колко добър е текстът, който дава такива правомощия на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Но ние фактически забравяме едно: в края на краищата министърът на правосъдието определя точно тези три лица за тези три институции - за които говорихте, господин заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция - които ги определя именно министърът на правосъдието, дадени му като правомощия по този закон.
Освен това с тази ал. 2 на чл. 30 ние връщаме нещата твърде назад в годините, много преди 10 ноември 1989 г. Защото действително тук става въпрос вече за едно сериозно, активно участие на изпълнителната власт, груба намеса в независимата съдебна власт.
Освен това не мога да се съглася и с това, което каза и колежката Татяна Дончева - че председателят на Върховния касационен съд нямало да има откъде да вземе данни, досиета и т.н. за назначаване на следователи. Напротив, тези данни ще ги има. Господин Костов най-услужливо ще ги предаде на министъра на правосъдието и съответно на председателя на Касационния съд, който ще направи своя кадрови подбор за хората, които трябва да бъдат назначени в тези съдилища.
Освен това има един куриоз, един правен абсурд в тези текстове - както в чл. 30, така и в предишните. Говори се за директори на следствени служби към окръжните съдилища, а се говори за най-важното звено - за това, което вие искате да ликвидирате - Националната следствена служба, за бюро за специални разследвания. Говори се за ръководител на това бюро, а всички други са директори. И след като не желаете този ръководител дори да бъде назначаван от президента и лишавате президента от неговите правомощия за една такава важна, специализирана служба, явно вие действително следствието го хвърляте в трета глуха и те няма да бъдат нито втора, нито трета категория юристи, а ще бъдат хора, които ще зависят изключително и само от тези, които ще ги предложат, и няма да могат да бъдат независими в пряката си дейност, за която говори зам.-министърът, защото те ще зависят и ще треперят именно от хората, които са ги назначили, как и по какъв начин ще решат определено важно за страната дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата господин Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Господин председател, искам да се обърна към Вас с една забележка. Вярно е, че това е залата, в която всички народни представители могат да изразяват свободно своите мнения. Вярно е, че това е залата, в която представителите на изпълнителната власт също свободно могат да защитават своите тези. Но това решително не е залата, в която могат да се чуват и вие да позволявате да се чуват откровено антиконституционни и, бих казал направо откровено, антидемократични изказвания.
Как е възможно от тази трибуна да се носят словата, че министърът на правосъдието е министър на съдебната система?!
Вижте, ако трябва да минете един ПУЦ по елементарни основи на демокрацията, за да разберете, че каквито и модели на демокрация да има, каквито и взаимоотношения да има между законодателна и изпълнителна власт, има една трета - съдебната власт, която винаги е самостоятелна и независима. С тези поправки и особено с аргументацията, която направи тук господин Филчев, вие съвсем направо искате да кажете: до днес съдебната власт е независима, от днес, докато ние сме на власт, тя ще бъде подчинена на изпълнителната власт. Извинявайте, това наистина е антидемократично като изявление. Просто ушите ми се зачервиха от този ужас, който чух. (Ръкопляскания в блока на ЕЛ, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов за отпадане на § 5 и за създаване на нови алинеи 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 1, против 127, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народната представителка Петя Шопова също за отпадане на § 5 и за изменение на ал. 3 в сегашния чл. 30.
Гласували 131 народни представители: за 8, против 122, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7 за изменението на чл. 30 така, както е предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 6 - текст на вносителя:
Чл. 34 се изменя така:
"Чл. 34. (1)  Решенията на Висшия съдебен съвет подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
    (2) Решенията на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет и на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, избрани от Висшия съдебен съвет."
Предложение на народния представител Любен Корнезов: чл. 34, ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Петя Шопова: в чл. 34, ал. 2 се изменя така:
"(2) Решенията на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред състав на Върховния административен съд."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Методи Андреев: създава се § 6а със следното съдържание:
"§ 6а. Създава се чл. 34а:
"Чл. 34а. Всички решения на Висшия съдебен съвет, а за обжалваните - след приключване на процедурата по обжалването им, се обнародват в "Държавен вестник" в срока по чл. 83, ал. 3 от Конституцията."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 6 да стане § 8 и да се гласува така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Става въпрос за усъвършенстване на дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори и следователи. Разбира се, че тук трябва да се направят промени, трябва да се усъвършенства тази дисциплинарна отговорност и тя да стане по-бърза, по-ефективна и действително реално проявилият се магистрат да понесе и съответната санкция. Дали това обаче се постига?
Сегашният чл. 33, който е във връзка с предложения чл. 34, предвижда, че Висшият съдебен съвет определя чрез жребий - обърнете внимание - 5-членен състав от своите членове, който разглежда дисциплинарни дела. Вносителят, а оттук и комисията, предлагат обжалването на този дисциплинарен състав, респективно на решенията на Висшия съдебен съвет, да подлежат на обжалване - първия път пред Върховния административен съд, а на дисциплинарния състав - пред един друг 5-членен състав, съставен от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд.
Думата ми е за дисциплинарния състав. За мен това е тангиращо - нека този път да употребя тази дума - към противоконституционност. Защо? Защото Конституцията определя Висшия съдебен съвет като орган. Той е органът. Състои се от 25 члена, казано е кои са избрани там. Този Висш съдебен съвет като орган има право да назначава, уволнява, да налага и санкции, но органът Висш съдебен съвет, а не част от него. Ние направим ли част от този Висш съдебен съвет, нека да бъдат 5 члена, на които да им дадем власт, а това е възможността да се налагат санкции, този дисциплинарен състав става де факто една особена юрисдикция. Решението, което взема този дисциплинарен състав, подлежи на обжалване даже пред Върховния административен съд или този колективен орган от 5 човека, състоящ се от 3 върховни съдии от Върховния касационен съд и 2 от Върховния административен съд. Никъде в Конституцията не е дадено правомощие на такъв орган, наречен зисциплинарен състав. Правомощията са единствено на Висшия съдебен съвет, който може да извършва и тази дейност.
Така че моето предложение за отпадане на този параграф е свързано, първо, с този дисциплинарен състав, който според мен е противоконституционен, макар и съществуващ досега в текста.
Второ, нека да помислим дали е разумно веднъж едни актове на Висшия съдебен съвет да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд и втори път, други актове, но пак на същия орган, да подлежат на обжалване пред този смесен състав от пет съдии, и то от два различни органа. Защо трябва да търсим различни пътища да усложняваме нещата относно тази дисциплинарна отговорност?
Също така може би и в самата практика ще се срещнем с трудности с този смесен състав от 5 съдии от двете върховни съдилища, които, вярно, избират се от Висшия съдебен съвет, но те ще се избират не за всяко едно дело. Те се избират за делата, които евентуално ще бъдат поставени за разглеждане. Следователно ние правим този 5-членен състав трети висш върховен съд, разбира се, един специализиран съд извън съдилищата Върховен касационен и Върховен административен съд.
И още нещо. Самият магистрат, който ще се обжалва пред тази особена юрисдикция, има ли право да прави отвод на съдиите? Има. Да не казвам кога има право на отвод. Може някой да е основателен. Ако се отведе един от петимата членове, няма да има състав, който да разглежда конкретното дело. Или пък определеният магистрат може да отсъства дълго по болест или по някаква друга причина. Следователно ще бъде блокирана дейността около дисциплинарната отговорност.
Затова за мен най-рационалното, целесъобразно решение е, първо, отпадането на така наречения дисциплинарен състав, а решенията винаги да се вземат от Висшия съдебен съвет, който, разбира се, като колективен орган има гаранция за една обективност, по-голяма, отколкото неговия 5-членен състав, и, второ, актовете да подлежат на обжалване само пред един орган и според мен разумно е този орган да се нарича Върховен административен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако има тема, по която да беше забелязано съгласието на народните представители, когато се приемаха решенията на Временната комисия за борба с престъпността и корупцията, това беше темата за това, че в някои случаи, когато става дума за провинение на магистрати, трябва да има такива дисциплинарни производства, които да са достатъчно ефективни, за да може чрез дисциплинарните производства магистратите да се въздържат от извършване на такива нарушения.
Тъй като преди малко господин Лучников попита за това с кои магистрати съм имала контакт както той, така и аз, така и много мои колеги по предложенията на Министерския съвет проведохме различни срещи и разговори, повечето от които бяха публични, разбира се, имаше и лични срещи. И аз няма да крия, че по тези въпроси аз лично участвах в много интересни разговори в Русе и в Пловдив. Такива срещи проведоха и моите колеги на други места в страната.
Първото, което искам да ви кажа от тези разговори, е по повод на темата дисциплинарни производства. Дейността на магистратите, уважаеми колеги, е интелектуална дейност, при която хората, които упражняват тази дейност, биха се радвали повече да мислим за тях като за хора, които да бъдат поощрявани, отколкото за това какви наказания да бъдат налагани. Но тъй като принципът на независимост на магистратите и особено на тяхната несменяемост довежда до това, че понякога след настъпването на срока на тази несменяемост в магистратурата могат да останат хора, които не си вършат работата, които не пишат делата в срок, които не спазват сроковете на процесуалните кодекси, тогава срещу тях трябва да се вземат мерки. Пита се дали и по досега действащия закон бяха вземани мерки? Уважаеми колеги, те не бяха вземани. Не бяха правени предложения. Ако се вземат протоколите на Висшия съдебен съвет, ще се види, че министърът на правосъдието невинаги упражняваше тези правомощия. За съжаление и главният прокурор не упражняваше тези свои правомощия, за съжаление и представителите на съдилищата не упражняваха тези свои правомощия. И въпреки че не ги упражняваха, ние искаме да ги улесним. Как да ги улесним? Каква е практиката на Висшия съдебен съвет досега? Аз се съгласявам с колегата Корнезов, че не трябва да се създават специални органи. Висшият съдебен съвет може да се занимае с дисциплинарния случай и да реши как да постъпи с този магистрат. Решението може да бъде на Висшия съдебен съвет. Големият въпрос за мен е пред кого да бъде обжалвано при една по-кратка процедура? Защото знаете, че например сега случаят "Карагогов" се движи по процедурите напред-назад и обществото, и ние дори не можем да се ориентираме какво ще се случи с този магистрат. Затова трябва да е ясно: първа инстанция, така да се каже, втора инстанция. И за мен обжалването на решенията по дисциплинарните производства трябва да стане пред Върховния административен съд, така както се отнася и до решенията на Висшия съдебен съвет.
Затова съм направила това предложение. Това предложение е споделяно с мен от представители на Висшия съдебен съвет и на самата магистратура, които също разбират, че тези от тях, които се държат по неподходящ начин, трябва да бъдат наказвани.
А що се отнася до тази особена юрисдикция, която се предлага по ал. 2, от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, уважаеми колеги, по какви правила ще действа тя? Когато обжалваме пред Върховния административен съд, правилата на този съд са известни на всички. Когато магистратите обжалват пред особената юрисдикция, как ще действа тя? Това е един абсолютен правен вакуум. И не мисля, че би било целесъобразно да влизаме в този вакуум. Вероятно опасението е, че като се обжалват пред Върховния административен съд тези решения по дисциплинарните производства, той ще придобие едва ли не по-голяма относителна власт, ще има една по-голяма относителна тежест и това ще бъде обидно в някаква степен за магистратите от Върховния касационен съд. Ако има такива мотиви, мисля, че те са несъстоятелни. Става дума за съвършено други неща. Всяко от върховните съдилища има своето място. Върховният съд има своята огромна роля, която е в съвършено друга сфера, а не по дисциплинарните производства на магистратите, и затова ви призовавам по аналогия на ал. 1 да подкрепите моето предложение и обжалването на решенията по дисциплинарните дела да бъде само пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Текстът на чл. 34 е известен с това, че предвижда възможности за някакъв контрол върху решенията на Висшия съдебен съвет. Те наистина са изключително актуални по дисциплинарните му производства. Защото се изисква някакъв допълнителен механизъм, че никой няма да злоупотреби с властта си. Близкото минало и практиката на съдилищата досега показа, че предвидените допълнителни гаранции за правилност на решенията на Висшия съдебен съвет, допускащи обжалване на неговите решения, които преди няколко години парламентът прие, не са достатъчно ефективни. Защото, първо, беше дадена възможност за преразглеждане на стари случаи, които Върховният касационен съд отказа да направи под предлог, че те навлизат в сферата на целесъобразността, която той няма право да преценява.
Така както е текстът, наистина поставя два сериозни въпроса: имаме ли право да формираме някакъв друг състав, който при всички случаи е извънредният съд или особена юрисдикция, и имаме ли право да му дадем да правораздава без особени правила. Това са два много сериозни въпроса, защото те биха могли да блокират цялото производство по дисциплинарно наказване, да се започнат безкрайни тълкувания, питания, общи събрания на Върховния касационен съд. А не бива. Поне по този въпрос има категорично съгласие на всички парламентарни групи, изразено през декември миналата година, което предвижда, че ние максимално ще оптимизираме процедурата по дисциплинарно наказване, няма да дадем възможност за субективизъм, но и няма да дадем възможност за безкрайно разтакаване на случаи, при които самото наказване става безсмислено.
Аргументите на госпожа Шопова и на господин Корнезов са много сериозни. Ако наистина трябва някъде да се обжалва решение на Висшия съдебен съвет, това трябва да стане или във Върховния административен съд, или във Върховния касационен съд. Но в такъв смесен състав не може да стане. Още повече, че Върховният административен съд има Закон за Върховния административен съд, има разлики в самата процедура, които са твърде съществени и просто ще минират процеса.
Аз трябва да ви кажа, че не мога да формирам категорично становище дали е по-добре в касационния или в административния съд да се обжалва, защото и в касационния съд работят много сериозни колеги, които имат много голям опит в работа с различни категории дела. Досега обжалването ставаше във Върховния съд, но на практика във Върховния касационен съд. Имаха си съдии, които да се занимават с тази работа. И практическият проблем, пак казвам, идваше не от това как се формират съдебните състави, а от това до каква степен могат да навлизат в така наречената целесъобразност при вземането на решенията. Защото, когато те се произнасят по съдебните актове, по присъди по наказателни дела или по граждански дела, те гледат нещата по същество - какво се твърди, доказано ли е с наличните доказателства. А се оказа, че когато един човек е уволнен за някакви провинения, Върховният съд отказва да проверява дали наистина те са извършени и той се съсредоточи в своя контрол изключително върху процедурни въпроси. А процедурните въпроси във Висшия съдебен съвет са крайно ограничени - заседавал ли е при кворум, имал ли е мнозинство да взема решения. Нещо, което не бива да се получава, защото просто няма полза от това.
Но, така или иначе, други постъпили предложения извън наличния текст и предложенията на госпожа Шопова и господин Корнезов, няма. Дали решенията по дисциплинарното производство са административни, може и да се спори. Но тъй като това са предложения, е по-разумно да си остане на Върховния административен съд. (Оживление, ръкопляскания. "Браво!, Запълни времето!")

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Съобщения за парламентарен контрол на 17 юли 1998 г., петък:
- министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Ахмед Юсеин;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков и на питане от народния представител Румен Овчаров;
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Руси Статков, Велко Вълканов и Иво Атанасов;
- министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Иван Борисов;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Александър Каракачанов, Веселин Бончев и Жорж Ганчев и на питане от народния представител Христо Петров;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Андон Данаилов, Георги Михайлов и Георги Пинчев;
- министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Тодоров;
- министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуални въпроси от народните представители Георги Карабашев и Георги Пинчев;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев - на питане от народния представител Румен Такоров.
Комисията по икономическата политика ще проведе извънредно заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 юли от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
         Васил Клявков

        Атанас Мерджанов