Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
N 295
София, 15 септември 1998 г.

На 3 юни 1998 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Александър Йорданов Александров, избран с листата на Коалиция "Обединени демократични сили" в 3.Варненски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 3.Варненски многомандатен избирателен район Асен Асенов Христов от коалиция "Обединени демократични сили"."
Моля квесторите да поканят господин Асен Асенов Христов за полагане на клетва. Ако обичате, повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават. Господин Асен Асенов Христов застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
АСЕН ХРИСТОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Позволете ми да честитя на господин Христов, да му пожелая от името на всички ни ползотворна дейност. Това е първият представител на ромското население в Тридесет и осмото Народно събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 9 - 15 септември 1998 година:
- проект за решение за привеждане на акта за създаване на Военномедицинската академия в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет; Комисия по образованието и науката и Комисия по националната сигурност;
- проект за решение за привеждане на акта за създаване на Военната академия "Георги Стойков Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет; Комисия по образованието и науката и Комисия по националната сигурност;
- проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет; Комисия по образованието и науката и Комисия по националната сигурност;
- проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет; Комисия по образованието и науката и Комисия по националната сигурност;
- проект за решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет; Комисия по образованието и науката и Комисия по националната сигурност;
- проект за решение за привеждане на акт за създаване на Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител: Министерският съвет; Комисия по образованието и науката и Комисия по националната сигурност;
- законопроект за малките и средните предприятия. Вносители: народният представител Георги Димитров Михайлов и група народни представители; Комисия по икономическата политика;
- законопроект за ползване и защита на българския език. Вносител: народният представител Драгомир Шопов; Комисия по образованието и науката;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител: Министерският съвет; Комисия по икономическата политика;
- законопроект за ратифициране на Договора за заем (проект: Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него. Вносител: Министерският съвет; Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
По дневния ред има направени две предложения.
Предложение от Парламентарната група на Демократичната левица:
"На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Демократичната левица предлагам точка в програмата на Народното събрание през седмицата 16 - 18 септември 1998 г. да бъде законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите". Вносители: Георги Първанов и група народни представители.
И предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
"На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за дневен ред на програмата на Народното събрание за седмицата 16 - 18 септември, както следва:
1. Законопроект за ратифициране на договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция.
3. Законопроект за радиото и телевизията - второ четене, продължение.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - второ четене, продължение.
5. Законопроект за защитените територии - второ четене."
Някой желае ли да се изкаже по дневния ред? Да, има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с направеното предложение от Парламентарната група на Демократичната левица. Внесеният от нас проект за преференциално кредитиране на студенти и докторанти наистина беше разгледан в Комисия по образованието. Единодушно беше призната настоятелната необходимост от създаването на режим, при който наистина, толкова повече в сегашното трудно финансово положение за големи слоеве от българския народ, да бъде създадена възможност учещите във висши учебни заведения да могат да осигурят своята издръжка, обслужване на немалките такси за обучение.
В момента съществува една система, обявена от Държавна спестовна каса, а това е банка, всички знаят, намираща се в преходен режим, който решава въпроса на чисто комерсиална, пазарна основа. И това не може да бъде основание да се отлага решаването на този остър, бих казал, нетърпящ отлагане въпрос. Затова аз моля, господин председател, този проект да бъде включен в дневния ред и да бъдат задействани механизмите за неговото разглеждане, този път и в Бюджетната комисия.
Беше признато от всички колеги в комисията, че трябва да бъде подготвен закон, осигуряващ действието на една система, предлагаща на преференциални условия кредити за студентите. И аз смятам, че проектозаконът, с който разполага сега Народното събрание, съответно доработен, обогатен със съображения и предложения на колегите от всички парламентарни групи, позволява в близко време ние да предложим на българското студентство решението на този остър въпрос. Студентите имат право на една такава система. Те очакваха и очакват. Проведените пресконференции с участие на над десет младежки организации, с участието на 6 - 7 ректора на висши учебни заведения, доказаха необходимостта от спешното решаване на този въпрос. Моля ви да предприемете необходимото за включването му в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
От справката, която ми е дадена, няма становища на водещата комисия, която е Комисията по образованието и науката, и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, макар че на председателски съвет беше казано, че всъщност законопроектът е бил обсъждан.
Понеже са минали повече от предвидените в нашия правилник три месеца, в който срок водещата комисия, както и другите комисии, на които е разпределен даден законопроект, трябва да го разгледат, аз го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте предложението точка в програмата за седмицата 16 - 18 септември да бъде: "Законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите".
Гласували 193 народни представители: за 93, против 45, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя процедурно предложение да се направи прегласуване, защото гласуването и резултатите от него показват, че от 193 гласували народни представители, 93 са гласували "за", което ме кара да мисля, че ако има още малко време за размисъл за същността на това предложение, което се прави, ще има колеги, които добре ще преценят и преоценят участието си в това гласуване, за да може точката да влезе в дневния ред.
Аз се учудвам, въпреки всичко, от какво се страхуват част от народните представители да включат подобна точка за обсъждане, тъй като една такава дискусия ясно ще покаже както предимствата, така и недостатъците на този законопроект, но ще ни помогне добре да се ориентираме и с обща воля да решим този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на прегласуване за включване като точка от седмичната програма на Законопроект за преференциално кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 92, против 59, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, като освен петте точки, да гласуваме и точка шеста Парламентарен контрол - разисквания по питането на народните представители Донка Дончева и Пламен Славов към заместник министър- председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев относно готовността за новата учебна 1998/1999 година в средното образование; разисквания по питането на народния представител Руси Статков към министъра на финансите Муравей Радев относно данъчната политика на правителството и отговори на актуални въпроси и питания, ако остане време, разбира се.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 172, против 8, въздържали се 9.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН.
От името на Комисията по външна и интеграционна политика има думата господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна и интеграционна политика            относно проект за Закон N 802-02-37 за ратифициране на        Договора за приятелски отношения и сътрудничество между      Република България и Република Узбекистан, внесен от            Министерския съвет на 13 август 1998 г.

На 3 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан и прие следното становище:
1. Договорът за приятелски отношения и сътрудничество очертава основните насоки за по-нататъшното развитие на отношенията между Република България и Република Узбекистан. Той е израз на прагматичния подход на нашата страна към изграждане на отношения от нов тип с независимите държави, възникнали на територията на бившия Съветски съюз и съответства на националните ни интереси, особено в икономическата, енергийната и инфраструктурната област.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан, подписан на 24 юни 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан N 802-02-37, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Башикаров, имате думата.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Господин председател, правя процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Договора за приятелски отношения и
сътрудничество между Република България и Република
Узбекистан

Член единствен. Ратифицира Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Узбекистан, подписан на 24 юни 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Има думата нейният председател господин Никола Николов да изнесе становището. Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект N 802-02-36 от 11.08.1998 г. за
ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Турция, внесен от
Министерския съвет

На редовното си заседание на 2 септември 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция, подписано в София на 11 юли 1998 г.
Споразумението е важен елемент от международноправната основа за изграждане и развитие на отношения на сътрудничество и партньорство между България и Турция в условията на новите икономически международни реалности. То предвижда създаване на зона за свободна търговия чрез постепенно премахване на митата и нетарифните ограничения за промишлени стоки, както и чрез либерализация на търговията със селскостопански стоки, и осигуряване на условия за свободна конкуренция между стопанските субекти на територита на двете страни.
Споразумението не е в противоречие с изискванията на Световната търговска организация (ГАТТ/СТО) и на принципите, залегнали в търговската част на Споразумението за асоцииране на Република България към Европейския съюз. Споразумението създава условия за повишаване на инвеститорския интерес към нашата страна.
Либерализацията по отделните видове стоки отчита икономическите условия и интереси на двете страни. Една част от промишлените стоки получава нулеви мита от датата на влизане в сила на споразумението. Друга част е включена в схема за постепенна либерализация в зависимост от чувствителността на стоките за съответната договаряща се страна.
За вноса от Турция в България в схемата за бавна либерализация са включени 3490 тарифни позиции, представляващи 34,15 на сто от турския внос в нашата страна.
За износа на България към Турция в схемата за бавна либерализация са включени 350 тарифни позиции, равняващи се на 10,13 на сто от нашия износ за Турция.
Цялостна либерализация на промишлените стоки ще се извърши на 1 януари 2002 г., като до този период България ще намалява митата по-бавно, отколкото турската страна. За България намаляването на базовото мито ще бъде, както следва: до 45 на сто при влизане в сила на споразумението, до 30 на сто на 1 януари 2000 г., до 15 на сто на 1 януари 2001 г. и цялостно на 1 януари 2002 г. За Турция тези проценти са съответно 60 на сто, 40 на сто, 25 на сто и цялостно на 1 януари 2002 г.
По селскостопанските стоки двете страни ще си предоставят митнически концесии. Договорено е за някои чувствителни стоки (пилешко месо, яйца, мед, брашно, маргарин, шоколад, мая и консервирани домати) България да не предоставя концесии при вноса от Турция. Турция от своя страна няма да предоставя концесии за българския износ на захар, сухо мляко, нахут, ориз и брашно.
Търговията със селскостопански стоки ще се извършва в рамките на тарифни квоти, а митата ще се изчисляват въз основа на ставките за страните с режим "най-облагодетелствана нация".
Договорени са също реципрочни тарифни квоти за сирене, цветя, сладка, плодови сокове, цигари, тютюн, захарни тестени и сладкарски изделия.
България предоставя на Турция едностранно концесии за стоки, които не се произвеждат у нас (цитрусови плодове, маслини и зехтин), а Турция предоставя на България концесии за слънчоглед, мед, пчелен восък, семена, орехи, вино и др.
Споразумението третира също и сътрудничеството между двете страни в митническата област. Споразумението разширява достъпа на българските стоки до 60-милионния пазар на Република Турция и ще се отрази положително както на българския износ, така и на притока на чуждестранни инвестиции у нас.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Башикаров да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е

на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон N 802-02-36 за ратифициране на
Споразумението за свободна търговия между Република
България и Република Турция, внесен от Министерския
съвет на 11 август 1998 г.

На 3 септември 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта на Закон за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция, подписано в София на 11 юли 1998 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за разисквания.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Пред нас е едно споразумение, което има сериозна и дълга история и, от друга страна, едно споразумение, което задължава парламента и правителството в оставащите две и половина години сериозно да се подготви за неговото прилагане. Беше постигнато съгласие с турското правителство задължението за сключване на такова споразумение, което произтича от Споразумението за асоцииране на България към Европейския съюз, да не бъде поставено като условие за присъединяването на България към Световната търговска организация, така както беше турската позиция през 1996 г., за да има достатъчно време да се подготви едно добро споразумение, отговарящо на интересите на двете страни.
И двете страни признаха, че създаването на зона за свободна търговия между две съседни държави, в които стокообменът е доста небалансиран - на пръв поглед българският износ значително превишава турския износ, но ако добавим и куфарната търговия, едва ли можем да се похвалим с активно търговско салдо - беше постигнато съгласие да се намери най-добрата форма за създаване на тази зона за свободна търговия, като паралелно на администрациите на двете страни осигурят търговията да се провежда по ясни правила и да може тази търговия да бъде наблюдавана, ясно регистрирана и ясно отчитана.
За изминалия период на подготовка на споразумението ние бяхме информирани в Комисията по икономическата политика от представители на Министерството на търговията, че са положени всички усилия да се защитят българските производители за тези стоки, които имат чувствителен характер. В същото време бяхме информирани, че 10-те антидъмпингови процедури, които Турция прилагаше към България - за стругове, за плоско стъкло и за други важни български позиции в износа, ще бъдат или са били вече премахнати във връзка със споразумението.
В същото време ние настояхме пред правителството - и беше добре тук да бъде министърът на търговията - поради много голямата чувствителност на това споразумение да бъдем информирани дали правителството действа бързо и ефективно, за да информира българските производители за графика на намаляване на митата, за задълженията, които са поети. Ние се надяваме и настояваме след ратифициране на споразумението незабавно то да бъде публикувано в "Държавен вестник", а не да се чака като за други споразумения по две - три години и да се появи през 2001 г., и се надяваме, че в това отношение ръководството на Народното събрание ще ни подкрепи - този въпрос специално беше разгледан например и в Комисията по външна и интеграционна политика - и може би да обсъдим, ако се налага това - но аз вярвам, че ръководството ще има предвид необходимостта от бързото публикуване - приемането на специален проект за решение, ако действително видим, че има забавяне в необходимите действия за информиране на българските производители за това споразумение.
В Комисията по икономическата политика аз подкрепих споразумението и с разбирането, че не само ще бъдат предприети бързите действия това споразумение да бъде доведено до знанието на производителите, но ще бъде подкрепено и от бързи административни действия да бъде сложен край на куфарната търговия. Разбира се, това не може да стане за един ден, но споразумението дава възможност, тъй като либерализира търговията, да се легализира целият внос от Турция в България. Мита по този внос в много случаи няма да се плащат. Когато куфарната търговия се замени с реална търговия със сделки, преминаващи през митническите служби, това ще даде възможност качествено да се контролират стоките, внасяни в България. Както турската страна сега настоява и въведе нови изисквания за качество във връзка с плоското стъкло, във връзка със струговете, за които либерализира вноса и премахна процедурите, така и българската страна трябва да настоява да може да анализира всички дрехи, конци и други стоки, които се допират до човека и особено хранителни стоки, които влизат в България, за да може да се види дали всички те отговарят на изискванията да се защитава здравето и живота на българските потребители.
Аз много се надявам, че за това важно споразумение ще чуем министъра на търговията. Аз пак повтарям, че ще го подкрепя на първо четене, но много бих искал по тези въпроси, които обсъждахме в двете комисии и които имат огромно значение за българските производители, да чуем правителството какви мерки смята навременно да предприеме. Може би трябва да помислим, ако министърът е възпрепятстван, да разделим на две работата по законопроекта, като сега го приемем само на първо четене, но да можем да го поканим, да получим ние тази информация, а чрез нас и българските производители, преди окончателно да завършим работата по този изключително важен документи. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Както подчерта господин Папаризов, това споразумение е изключително важно и голямо предизвикателство за българската икономика. Защото, освен че българската икономика получава достъп до 60-милионния пазар на Турция, тя се и отваря към конкуренцията с доста конкурентните стоки от Република Турция.
Проблемът, който ние трябва да решим, е действително легализацията на търговията с Турция. Част от този проблем, разбира се, ще бъде решен с отпадането на митата на значителна част от стоките. Както вие разбрахте от становището на комисията, става дума, че с 60 на сто се намаляват 90 на сто от тарифните позиции, които се търгуват между България и Турция. Така че тук предизвикателството е главно към администрацията, която би следвало да регистрира този внос, за да може върху тези стоки да се плащат след това реалните данъци. Защото митата са една част от скриваните такси, които би следвало да се плащат, но другата част е въобще този нелегален поток от стоки, който влиза от Турция, и върху този оборот след това не се плащат данъци.
Разликата между българската статистика и турската статистика за тези стоки е около 100 млн. долара. Но вероятно и турската статистика не е съвсем точна, защото тя показва силно положителен търговски баланс за България, което очевидно не е така.
Така че, това споразумение, освен всички предимства, които бяха подчертани от господин Папаризов, си има и своите предизвикателства. Аз си мисля, че ние достатъчно подробно го обсъдихме и в Комисията по икономическата политика, направихме своите забележки към него.
Искам само да кажа, че това споразумение вече е ратифицирано от Меджлиса в една много ускорена процедура, което показва и отношението на турската страна към споразумението. Нормално е българската страна да подходи по същия начин към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, в продължение на мислите, изразени от господин Папаризов и от господин Николов искам да кажа следното. Действително споразумението с Турция, което е предложено за ратификация със законопроекта, внесен от Министерския съвет, ще засегне изключително сериозно условията на пазара в България. Това, което в становището на Комисията по икономическата политика беше изразено за допълнителния достъп на турския пазар за нашите износители, безспорно е вярно.
Но господин Николов основателно в изказването си, след изказването на господин Папаризов, ни привлече вниманието към втората страна, към това, че споразумението много сериозно ще отвори българския пазар за турските износители.
И, наистина, тук стоят две групи въпроси. Едните са самото намаление на митата, а другото е вече третирането на стоките от Турция вътре в България, по отношение на данъчното облагане.
Въпросите, които бяха поставени по отношение на правителството, господин председател, според мен са съвършено уместни. Защото в днешното заседание трябваше да участва не само министърът на търговията и туризма, според мен тук трябваше да бъде и министърът на финансите, под чието ръководство е, и той е отговорен и за дейността на митниците, и на данъчната администрация.
Щеше да е правилно днес да бъде поканен тук и председателят на Комисията по конкуренцията. Защото и тя е призвана да следи и да прилага законодателството за конкуренцията на вътрешния пазар по начин, който да предотвратява и да осуетява неправомерното облагодетелстване с режима за зона за свободна търговия от недобросъвестни търговци.
Но принципният въпрос, господин председател, който възниква, и сериозният икономически въпрос е степента на конкурентоспособност на нашата икономика и на турската икономика. И смятам, че и кабинетът в периода преди лятната ваканция беше направил една оценка на конкурентната способност на икономиката ни, по някои общоприети параметри за оценка на тази способност.
Не бива да си правим никакви илюзии, че спрямо турските производители и износители нашите производители и износители са със съществено по-ниска конкурентна способност. Трябва да сме наясно, че Турция като държава, като администрация и като фирми е много по-подготвена да се възползва от режим на зона за свободна търговия, отколкото българските производители и търговци.
Ето защо много пряка и сериозна отговорност на Министерския съвет, на изпълнителната власт бе да направи онова, което и господин Папаризов спомена - в периода на постепенно либерализиране да организира една много сериозна серия от действия, програма, ако щете, за подготовка на българските производители и търговци за прилагането на този режим.
Трябва също да си даваме сметка, че този режим ще бъде въведен паралелно с влизането в действие на спогодбата за Централноевропейската зона за свободна търговия, с по-нататъшното либерализиране на режима по Европейското споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
Досега, господин председател, от отношението на правителството по тези спогодби не личи, че то си дава достатъчно ясна сметка за собствените си задължения за подготовка на българската страна за прилагане на тези споразумения.
Ето защо, господин председател, аз се присъединявам към подкрепата за сключване на самото споразумение. В него действително са положени немалко усилия да бъдат защитени интересите на българските износители и на българските производители.
Но аз ще се въздържа да гласувам за законопроекта, защото не виждам и минимално необходимата ангажираност и действия на българското правителство за прилагане на този закон и на това споразумение по начин, който да балансира интересите на българската страна с тези на турската страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. Има ли други изказвания?
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да опонирам на господин Пирински, в частта на неговото изказване за неангажираната позиция, както той се изрази, на българското правителство за подготовка на българската икономика при присъединяване към по-големите пазари, отговорностите и предизвикателствата на които ще бъде подложена българската икономика.
Това споразумение е подготвяно, вие знаете, продължително време. С Турция най-трудно са споразумени точно концесиите за селскостопанските стоки. И, действително, ако погледнете по-задълбочено споразумението, ще видите, че действително чувствителните стоки за двете страни са защитени. Значи търговията с тях няма да бъде либерализирана.
Така че, в рамките на изгодата за двете страни, за двете икономики е действало българското правителство. И такива твърдения на мен, така, ми се струват трудно защитими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Пирински, аз не мога да приема Вашата теза, че правителството нямало някаква концепция по отношение на големите пазари. Даже Вие споменахте по отношение на интегрирането ни в европейския пазар, по отношение на това, че нашите производители няма да бъдат подготвени за новите предизвикателства на интеграцията. Това не е така, затова защото цялата българска общественост, и беше отразено, според мен, по един подабаващ начин, видя за първи път на събирането на премиерите от ЦЕФТА нашето, бих казал, така, забележително присъствие.
Премиерът спомена за това, че ЦЕФТА може да се разглежда като един трамплин за присъединяване към големия европейски пазар. И точно в този контекст трябва да се гледа и тази ратификация днес с турската страна. Тоест, тук става дума в по-малък план за едно регионално обединение на пазарите. И аз мисля, че това е и голямата идея за глобализацията.
Аз бих апелирал, уважаеми господин Пирински, да гласувате за тази ратификация, защото тя е добра за българската страна. Забележете, Меджлисът ратифицира веднага тази конвенция след преговорите, които бяха водени. Просто ние трябва по един, бих казал, европейски начин да защитаваме позициите на световните пазари. (Неразбираема реплика от Демократичната левица.)
Тук става дума, казвам го за който влиза в момента в залата, за българо-турска ратификация. Но, говорим за глобализацията. Би трябвало да бъдете в час, когато говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За дуплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): На репликата на господин Николов. Господин Николов, може би не сте проследили точно моята теза. Тя не беше, че в самото споразумение не са положени усилия да се направи такава градация на чувствителните стоки и не са положени усилия да има такава защита. Моята теза е друга - че при приложението на това споразумение вътре в страната е необходима много сериозна подготовка. Не говорим само за споразумението и за условията. Именно затова се учудих малко, че ми правите реплика, защото аз потвърдих нещо, което Вие казвате.
Дали правителството има активното отношение, което Вие твърдите, че има, засега за мен това е много съмнително, защото най-красноречиво за това говори обстоятелството, че няма нито един представител на правителството, който да дойде и да обоснове този законопроект. Аз бях обнадежден миналия път, че тук беше министър Василев, когато беше ратификацията на Споразумението за ЦЕФТА. Но изглежда, че това е било епизод и се връщаме към една практика, която нарушава и нашия правилник.
По отношение на господин Благой Димитров. Господин Димитров, аз от Вас научавам, че турският парламент гласува в зависимост от това кое е от интерес за България. (Смях в ДЛ.) Това, че турският парламент е гласувал така експедитивно, не ме убеждава, че споразумението е от интерес за България. И отново повтарям, не е достатъчно по телевизията да ни показват, че подписваме споразумение и се присъединяваме към едни или други европейски актове. Тезата ми е, че за да извлечем ние полза от тези споразумения, е нужно изключително бързо преустройство на нашата администрация.
Обърнете внимание, че турската страна, да речем, е преустановила антидъмпинговите процедури по десетина позиции, но в същото време е въвела технически и качествени изисквания, които са напълно правомерни, но за които първо трябва да бъдат информирани нашите производители, след това трябва да се види по какъв начин да им се съдейства, за да се съобразят с тези изисквания, и т.н.
А в състояние ли сме ние да въвеждаме подобни изисквания, когато нашите интереси са попритиснати в един или друг сектор? Знаем ли ние да употребяваме и да прилагаме всички онези стотици и хиляди норми, като започнете от Споразумението за създаване на Световната търговска организация и стигнете до тези условия на зона за свободна търговия с Турция по начин, който да зищити нашите интереси? Аз силно се съмнявам, че това е така и затова казвам, че не мога да гласувам за ратификацията, без да съм убеден, че нашата страна е готова да защити интересите си по един достатъчно убедителен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има ли други изказвания?
Ако няма, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция.
Гласували 140 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Николов, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председателю, колеги, предлагам да приемем и на второ четене Закона за ратификация на зоната за свободна търговия с Турция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Мисля, че сериозната дискусия, която започнахме по споразумението в един доста обективен и конструктивен тон, изисква да дадем малко време, да чуем правителството, защото е редно по такъв важен въпрос да видим как се подготвяме за това изключително важно за България споразумение.
Аз не направих формално това предложение по време на първото четене, но подчертах, че бих предложил второто четене да бъде с присъствието на правителството и след като то ни информира каква е неговата готовност за прилагане на споразумението. Затова правя противното предложение на господин Николов и мисля, че целият парламент ще спечели от това да може по такъв важен въпрос да чуем не само представителите на Народното събрание, макар те бидейки председатели и заместник-председатели на парламентарни комисии, а все пак да чуем изпълнителната власт и правителството. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Николов за приемането на закона на второ четене на днешното заседание.
Гласували 159 народни представители: за 99, против 57, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Ще помоля господин Николов да докладва закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Турция

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Турция, подписано в София на 11 юли 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
По заглавието на закона и по член единствен има ли изказвания?
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 6.
Законът е приет на второ четене.

Господин Райчевски, имате думата, за да продължим с трета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Член 79 бе отложен.
"Чл. 80. (1) Използването на виртуална реклама трябва да бъде ясно обозначено за аудиторията.
             (2) Виртуалната реклама по време на предаване на значими събития не трябва да променя действителния образ или да влошава неговото възприемане."
Има предложение от Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев, предложение от Райчевски, Влашки, Жечева и Сашо Стоянов, които предложения комисията приема.
Становището на комисията е чл. 80 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 80.
Квесторите да поканят народните представители в залата, защото иначе ще бъда принуден да закрия заседанието.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Предложението за отпадане на чл. 80 е прието.
Пак се обръщам към квесторите да поканят народните представители в залата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 81. Рекламиращият е длъжен да не оказва влияние върху съдържанието на програмите."
Няма предложения.
Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 81, така както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 81 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 82. В рекламите не могат да се използват държавният герб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания."
Комисията приема текста на вносителя. Няма предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 82, така както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Член 82 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 83. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.
(2) Забранява се пряката реклама на тютюнопушенето.
(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:
1. не може да бъде насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;
2. не може да използва малолетни и непълнолетни като изпълнители;
3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол не трябва да се свързва със спортни постижения или с управлението на превозни средства;
4. не трябва да твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект или че решават лични проблеми;
5. не трябва да насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки;
6. не трябва да внушава, че консумацията на алкохол допринася за социални или сексуални постижения;
7. не трябва да подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки.
(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.
(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.
(6) Със закон може да се забрани рекламата и на други стоки и услуги."
Предложение от народния представител Сашо Стоянов - чл. 83, ал. 2 да придобие следния вид:
"(2) Забранява се всякаква реклама на тютюн и тютюневи изделия."
Комисията приема предложението.
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов - ал. 2 на чл. 83 да придобие следния вид:
"(2) Забраняват се всякакви форми на реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето.".
Алинея 6 на чл. 83 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - ал. 2 на чл. 83 придобива следната редакция:
"(2) Забранява се рекламата на тютюнопушенето."
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 83, ал. 5 отпада второто изречение
Комисията по културата и медиите не приема това предложение.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов - ал. 6 на чл. 83 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 83. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.
(2) Забраняват се всички форми на реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето.
(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:
1. не може да бъде насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;
2. не може да използва малолетни и непълнолетни като изпълнители;
3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол не трябва да се свързва със спортни постижения или с управлението на превозни средства;
4. не трябва да твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;
5. не трябва да насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки;
6. не трябва да внушава, че консумацията на алкохол допринася за социални или сексуални постижения;
7. не трябва да подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки.
(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.
(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание."
Към това становище на комисията правя няколко предложения за редакционни допълнения:
- в т. 1 "не може да" да се замени с "да не е";
- в т. 2 - "да не използва малолетни";
- в т. 3 - вместо "не трябва" да се запише "да не се свързва";
- в т. 4 "не трябва" да се замени с "да не се твърди";
- в т. 5 вместо "не трябва" да бъде "да не насърчава";
- в т. 6 вместо "не трябва да внушава" да се запише "да не внушава";
- в т. 7 вместо "не трябва" да се запише "да не подсказва".
Това са редакционни промени - навсякъде изразът "не трябва" да се замени с "да не".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Вижте с колко изисквания трябва да бъде съобразена рекламата на всички видове алкохолни напитки. Остана да запишем дали Клинтън е гледал някаква реклама за алкохол, когато е бил при онази дама, за която днес целият свят приказва. Аз не мога да приема толкова много неща да се пишат тук по отношение на алкохола - или ще трябва да се забрани да се рекламира алкохол по телевизията въобще... И не е нужно да се рекламира алкохол по телевизията.
По-нататък, по отношение на ал. 5: "Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство". И край! По-нататък се казва: "Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание". Или единият текст, или другият текст! Законодателството ясно ще каже, че нещо, което се изписва по лекарско предписание, не трябва да се рекламира.
Така че всички тези текстове тук ми приличат повече на една наредба за една кръчма или друго заведение, в която се казва на кого да се продава алкохол и на кого да не се продава. Но в един Закон за радиото и телевизията толкова много внимание да се отделя на тези неща според мен е излишно. Тук е написано например, че не трябва да се насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки. Кой ще прецени коя е малка, коя е прекалена и коя не е прекалена консумация? Аз ви питам 20 грама прекалена консумация ли е? Или 200 грама? Или 500 грама бира? Или 300 грама вино? Кое е прекалено? Може ли някой да каже каква е мярката за прекалената консумация на алкохол? Това е някакво недомислие.
Не трябва да се внушава, че консумацията на алкохол допринася за социални или сексуални постижения. Вие обиждате и телевизията, хората, които ще приемат рекламите. Има си хас и това да приемат!
Така че целият този текст тук е някакво недомислие в законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво предлагате, господин Марангозов?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Предлагам да отпаднат тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, това, което беше казано, не е съвсем основателно, защото по отношение на опазването на малолетните, на децата, борбата с наркотиците, с тютюнопушеното все пак са явления, които се следят много стриктно и в Европа, и в нас, и навсякъде, така че едно допълнително подчертаване няма да е в минус.
Аз вземам думата, за да обърна внимание, че от комисията е прието едно мое предложение - т. 6 да отпадне, която гласи: "да не внушава, че консумацията на алкохол допринася за социални или сексуални постижения". Това е отпаднало, но поради техническа грешка е попаднало в текста. Обръщам ви внимание, когато гласувате, да имате предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! От два дни всички лоши очаквания към този закон вече се оправдаха. Както знаете, за председател на Държавната комисия по далекосъобщенията, която ще издава лицензиите за радио- и телевизионна дейност, беше назначен господин Веселин Стойков, който не крие, че е приближен на вицепремиера Бакърджиев, който пък от своя страна не крие близостта си с новоназначения. Така че политическият контрол върху медиите е установен и узаконен. Оттук нататък на законопроекта неизбежно се гледа по един малко по-различен начин.
Конкретно по чл. 83, по нашето предложение по ал. 2, че се забранява не пряката реклама на тютюнопушенето, а рекламата на тютюнопушенето изобщо. Добре е, че комисията го е приела, едно от малкото неща, които приема. Защото сега, когато в развитите страни се забранява пушенето на публични места, а рекламирането на въпросните изделия се забранява и по улиците дори, примерно в Англия, допускането на непряка реклама, както беше в първоначалния текст, показва недобър тон и една принизена морална база.
Така че правилно е решението. То можеше да бъде и отпадане на ал. 2 или ал. 2 да бъде с текста, който комисията предлага. Аз приемам този текст.
По отношение на следващото ни предложение - в ал. 5 на чл. 83 да отпадне второто изречение, доктор Марангозов е прав, че рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, които са разрешени за ползване само по лекарско предписание, не се допуска. Така е и в Европейската директива "Телевизия без граници". Смятам, че е удачно да оттегля това предложение.
За предложението, което сме направили за отпадането на ал. 6, съображението е, че ако в бъдеще ще се наложи да се забрани рекламата на някои стоки или услуги, това не бива да става с нов закон, а е редно да стане с допълнение в сегашния закон.
И, накрая, по текстовете, свързани с рекламата на алкохола, които предизвикаха много спорове, искам да ви кажа, че те буквално са заимствани, не знам дали е точната дума, преписани също не е точната дума, но някаква дума по средата на тези два термина, от Европейската директива "Телевизия без граници". Тази директива в много силна степен е повлияла текста на чл. 83, който имаме пред себе си. Действително в Европейската директива се казва, че рекламата не може да бъде насочена конкретно към непълнолетните или в частност да показва непълнолетни, употребяващи тези напитки. Имаме подобен текст в точки 1 и 2, ние сме го разделили в две точки. Действително в Европейската директива се казва, че рекламата на алкохолни напитки не трябва да се свързва с по-високи физически постижения или с управлението на автомобил. При нас е "в съдържанието на рекламата употребата на алкохол не трябва да се свързва със спортни постижения или с управлението на превозни средства". Вместо автомобил ние сме записали превозни средства, което включва и велосипед може би. Така че мисля, че този текст може да остане.
Разбирам съмненията дали е необходима т. 6 - че рекламата на алкохолни напитки не трябва да внушава, че консумацията на алкохол допринася за социални или сексуални постижения. В Европейската директива текстът е, че рекламата на алкохолни напитки не трябва да твърди, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех. Ние с вас трябва да решим доколко да приемем това, което е директива за страните-членки на Европейския съюз, ние още не сме пълноправен член, а сме асоцииран, и доколко това не важи за България. Може би в Европа имат проблеми със сексуалните постижения и затова забраняват дори тяхното стимулиране чрез алкохола. Мисля, че в България проблеми поне от този характер, слава Богу, няма. Така че помислете дали тази т. 6 да остане или да отпадне. Смятам, че авторите на законопроекта в този случай по този член коректно са се отнесли към Европейската директива "Телевизия без граници" и са пренесли изискванията към рекламата на алкохолни напитки - къде пряко, къде леко префасонирано - в текста на нашия законопроект.
Така че бихме могли да приемем по-голямата част от това, което е предложено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Искам да кажа, вероятно да повторя, че всички тези текстове, които са приети, са взети от Конвенцията. Възможно е да са недомислици. Аз не споря относно смислеността на тези текстове, както каза господин Марангозов, но така или иначе доста специалисти в Европа са разсъждавали и са приели тези текстове.
Лично аз имам едно конкретно предложение по ал. 2. Казва се "Забраняват се всички форми на реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето". Аз предлагам изразът "всички форми" да се замени със "Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и тютюнопушене". Защо? Защото практика е фирмите, които освен че произвеждат цигари, имат и друга дейност - конфекция, автомобили и т.н., като фирмена марка да могат да бъдат рекламирани. Ако ние кажем, че се забранява всякаква форма, то рекламирането на фирмената марка е форма на реклама. Затова предлагам по-добрия текст според мен "Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и тютюнопушене", от което се разбира, че се отнася само за цигарените изделия и тютюнопушенето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Тук беше казано от господин Иво Атанасов и господин Сашо Стоянов, че наистина целият раздел II "Рекрама" е проектиран от Конвенцията за трансгранична телевизия. Много внимателно трябва да отстраняваме текстове.
Първото съображение е това, че, така или иначе, ние сме ратифицирали конвенцията, т.е. тя има сила. Дали ще отхвърляме оттук текстове от членовете и техните алинеи или не, просто тези текстове са в сила в нашето медийно пространство.
От друга страна, аз искам да подчертая това, че не само трябва да се схваща приемането на тези текстове като хармонизация с европейското законодателство. Смисълът на Конвенцията за трансгранична телевизия е друг, малко по-широк е смисълът. Всичките тези продукти в момента на Националната телевизия и Националното радио само те осъществяват трансграничен пренос, тъй като те имат технически възможности, влизат в медийното пространство на останалите страни, независимо, още един път подчертавам, че ние в момента сме асоцииран член и тепърва предстои да бъдем пълноправен член на Европейския съюз.
И в този смисъл, господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че тези текстове трябва да се приемат. Аз разбирам, че като лекар господин Марангозов нещо го смущават текстовете по ал. 3, но това са текстове от Конвенцията по трансгранична телевизия. Европейските медийни експерти са разсъждавали, водени са дълги дискусии около рекламата и аз мисля, че целият чл. 83, така както е предложен, разбира се, тук има някои корекции от комисията, трябва да бъде приет. Затова защото тепърва предстои, забележете, особено след като отделни частни телевизионни и радиооператори имат възможността, да речем, чрез сателит да влязат в европейската медийна среда, влизат вече в рамките на Конвенцията за трансгранична телевизия и аз мисля, че има смисъл да се запазят в тяхната пълнота всички членове на този раздел "Реклама".
Ще помоля колегите все пак оттук нататък в дебатите по тези текстове, които касаят рекламата, в техните предложения от микрофона, тъй като аз виждам, че доста предложения се правят, без да са внесени писмени предложения в съответните срокове, съгласно правилника, да се въздържаме от максимални корекции на тези членове за рекламата. Тук просто става дума за това, което и господин Атанасов каза, за Конвенцията за трансгранична телевизия.
В този смисъл аз предлагам чл. 83 само с тези изменения от комисията, те са две изменения, да се приеме. Не мога да се съглася с отпадането тук на текстове от ал. 3.
Така че трябва да приемем текстовете, иначе ми се струва, че осакатяваме текстовете и изискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За реплика думата има господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Аз поддържам позицията на господин Димитров, но в какво се състои моята реплика?
Той се позова на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, а аз на Европейската директива "Телевизия без граници". Вярно е, че тези текстове съществуват и в двата евродокумента. Но Европейската директива "Телевизия без граници" е задължителна само за страните, които са пълноправни членки на Европейския съюз. Ние не сме все още такава страна. Европейската конвенция за трансгранична телевизия е задължителна за всички страни, в които тя е валидна. Ние ратифицирахме тази конвенция миналата година през ноември, но ратификационният документ още не е представен при генералния секретар на Съвета на Европа. И виждаме, че вече цяла година, след като сме ратифицирали един европейски документ, една европейска конвенция, тя не действа в България. Затова защото министърът на външните работи Надежда Михайлова не е представила, необяснимо защо, ратификационния документ при генералния секретар на Съвета на Европа, както и тази европейска конвенция не е публикувана в "Държавен вестник".
Така че, господин Димитров, тя няма валидност за България все още, а защо, може би Вие ще изясните.
Та, репликата ми е, че ние нямаме пряко задължение нито от Европейската директива "Телевизия без граници", тъй като не сме пълноправен член на Европейския съюз, нито от Европейската конвенция за трансгранична телевизия, тъй като въпреки нейната ратификация, тя все още не действа в България, нямаме пряко задължение да включим подобни текстове. Но тъй като посоката ни е Европа, аз се радвам, че поне по този чл. 83 нашите виждания съвпадат и поддържам да гласуваме члена с тези редакционни поправки, които бяха направени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Втора реплика - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз само от принципна гледна точка искам да напомня нещо и на двамата колеги. Когато чувам европейски, европейци, Европейски съюз, ние и Европа, ще повърна, просто ще повърна. Ако някой още каже тук..., тази робска психика трябва да спре. Ние сме абсолютно самостойна, самоуправляваща се държава и сме първото царство на този континент. (Оживление в залата.) Първото царство! (Реплики от мнозинството.) Няма: "да", "ама", провинциален господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, правя Ви забележка!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Американската телевизия не допуска нито една реклама за самоубийството от тютюнопушене, нито една реклама за самоубийството от напиване с всякакъв вид алкохол. Ние имаме дроги. Ние имаме невероятно състояние на младежта - хора, които се боцкат, хора, които продават дома си, за да си купят дрога.
Абсолютно не по Българска национална телевизия и радио реклами за тютюнопушене и за алкохол! Ако го направите това, не ви е еня за това нещастно поколение, което в момента тръгва, и няма работа в България, и ще избяга в чужбина, и с тази нация е свършено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев, няма провинциалисти и столичани. В България всички са еднакво пълноценни.
За дуплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): В момента по всички кабелни телевизии вървят както двете програми на Националната телевизия, така и сателитни програми, така че нашенецът, уважаеми господин Ганчев, дали ще гледа реклама за уиски или за водка чрез кабелния оператор на БНТ, на БНР или някакъв български оператор, или ще гледа някаква сателитна програма, аз не виждам много съществена разлика. Просто в момента медийната среда, ние говорим за информационно общество, е толкова широка, че аз не виждам някакво основание за Вашето възмущение.
Ние сме длъжни тези норми, които са в цивилизования свят, да ги проектираме в нашето законодателство. Аз така схващам нещата.
Има и друга страна на въпроса.
Когато информационните продукти на нашите телевизионни- и радиооператори започнат да излизат извън граница - то това е и смисълът на Конвенцията за трансгранична телевизия, нашите оператори трябва да спазват изискванията на европейските рекламни пазари.
Аз иначе съм абсолютно съгласен с това, че трябва да има национално самочувствие. В този смисъл еднакво разсъждаваме, уважаеми господин Ганчев, само че, струва ми се, че Вие малко по-емоционално демонстрирате Вашата съпричастност към българщината. Трябва тези неща просто по-спокойно да се приемат.
Още един път подчертавам - проектиране, при всички положения - хармонизация на нашето законодателство с това на цивилизованите държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Стоян Райчевски има думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Искам думата и правя процедурно предложение да прекратим този дебат, защото всички, които се изказаха тук, подкрепят тези текстове, всички поддържат и конвенцията, която сме ратифицирали, и принципите, които са изложени за борба против тютюнопушенето, наркотиците и т.н.
Нека да прекратим този дебат. Моят апел е да се концентрираме върху следващите текстове, защото все пак законът е наша задача, която ние трябва да завършим навреме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Противно становище има ли?
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Райчевски за прекратяване на дебата по чл. 83.
Гласували 130 народни представители: за 103, против 13, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Предложението на господин Сашо Стоянов е прието.
Също - на господин Райчевски и останалите народни представители.
Господин Атанасов възприема редакцията на ал. 2.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на второ изречение от ал. 5.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте ли го? И това предложение го оттегляте.
Предложението за отпадане на ал. 6 е прието.
Остава предложението на господин Сашо Стоянов за редакционна поправка на ал. 2: думите "забраняват се всички форми на ..." да бъдат заменени със "забранява се всякаква" и следва "реклама на цигарени изделия..." и т.н.
Поставям на гласуване редакционната поправка на господин Сашо Стоянов и пак пояснявам до какво точно се свежда тя.
Вместо "забраняват се всички форми на реклама" да стане "забранява се всякаква реклама" и следва "на цигарени изделия и на тютюнопушенето".
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 124, против 4, въздържали се 2.
Тази редакционна поправка е приета.
Моля, гласувайте чл. 83 така, както е предложен от комисията, с редакционната поправка, приета от нас по предложение на господин Сашо Стоянов, с редакционните поправки, които господин Райчевски при докладването на този член съобщи, без точка 6 на ал. 3, която комисията е предложила да отпадне. Просто техническа грешка е включването й в текста, който ви е раздаден.
Моля квесторите да поканят мнозинството в залата, защото кворумът в залата е задължение на мнозинството, а не на опозицията .(Ръкопляскания от блока на опозицията.)
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Член 83 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 84. Не се разглеждат като реклама по смисъла на този закон съобщения на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 84, по който няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 84 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Член 84 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 85. Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за достоверността на разпространяваните реклами."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Член 85 отпада.
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Становище на комисията:
Член 85 отпада (следва нова номерация на членовете).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 85, което се подкрепя и от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Член 85 отпада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 86. (1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.
(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.
(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. По изключение тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските му права.
(4) В предавания, съставени от отделни части или интервали, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части или интервали."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 86 ал. 2 отпада.
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
В чл. 86, ал. 3 думите "по изключение" да отпаднат.
В чл. 86 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието."
Комисията по културата и медиите приема предложението.

Становище на комисията:
"Чл. 86. (1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.
(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.
(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските му права."
Струва ми се, че тук трябва да бъде само "авторските права".
"(4) В предавания, съставени от отделни части, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.
(5) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, по предложението, което сме направили за отпадане на ал. 2, имаме предвид главно второто изречение и заради него предлагаме отпадане. Според ал. 2 рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. Това добре, но по-нататък:
"По изключение в програмите могат да бъдат включвани и отделни реклами."
Ако ще има изключения, трябва да се покажат случаите, при които ще стават тези изключения. В противен случай, в противната ситуация е възможно, нищо не пречи изключението да стане практика.
Ето такъв подход например е спазен в следващата ал. 3. Там се казва, че рекламата се включва в програмата между отделните предавания. И забележете, второто изречение: "По изключение тя може да бъде включена", и така нататък, "при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските му права".
Такова условие би трябвало да има и в ал. 2, да се знае при какво изключение могат да се включват рекламите извън рекламните блокове. Ако такова изключение не може да бъде описано, то в такъв случай е по-добре да отпадне цялата алинея или поне изречение второ. Мога да модифицирам нашето предложение в отпадане на изречение второ на ал. 2.
Алинеи 2, 3 и 4 би трябвало да не важат за частните радио- и телевизионни оператори, тъй като при тях правилата се определят от собственика на продукцията и от авторските права. Аз бих искал, ако господин Димитров има желание да каже своето мнение по този въпрос. За съжаление това не е залегнало в текста, който предлага комисията, но ми се струва, че тук се поставя едно ограничение върху частните радио- и телевизионни оператори, което не е основателно и което и без това ще стесни единствените източници за тяхното финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Господин Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз предлагам тук наистина да бъдем по-категорични и да гласуваме отпадането на вторите изречения в ал. 2 и ал. 3, тъй като е изключено да има предаване, при което едно рекламно прекъсване не нарушава неговата цялост, качеството му и така нататък. Пък и по този начин с неясната формулировка "по изключение", всъщност създаваме правилото това да бъде неконтролирана практика по усмотрение на ръководството или на съответния радио- или телевизионен оператор.
Ние направихме компромиси по чл. 83, приехме и формулировката на господин Стоянов да заменим всички форми с всякаква реклама, която всъщност, надявам се всички разбраха, че дава възможност да бъде рекламирана фирмата- производител, да речем.
Така че нека тук да бъдем по-стриктни и да уважим спокойствието на българския зрител като оставим врати за реклами само между отделните предавания или когато са съставени от отделни части, както прогласява ал. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Една кратка, конструктивна реплика. Значи ако това, което вие предлагате, бъде прието аз ще ви кажа конкретен пример: Българската национална телевизия предава световно първенство по футбол. Общо взето тук има две страни на въпроса. В единия случай може да се окаже, че Националната телевизия, ако приемем този текст, ще изпадне в невъзможността да предава футболен мач. Спомнете си, твърде скоро беше световното първенство. Точно в отделни моменти, докато тече футболният мач, вървят рекламите. Това се има предвид тук - по изключение и така нататък.
Или да речем другия момент: препредава се футболен мач от друг някакъв чужд оператор, който предава реклама. Ами, тогава излиза, че ще имаме нарушение на закона.
Значи уместно е, обмислени са текстовете, господин председателю, и аз мисля да преминем към гласуване на чл. 86. Не трябва да отпадат тези изречения, които още повече са приети от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Ще Ви дам думата за дуплика, само и аз искам тук да взема малко отношение. Едва ли точно предаването на световното първенство по футбол, господин Димитров, беше най-добрият пример, защото по-лошо от Българската национална телевизия никой не предаваше световното първенство. И по време на играта това, което гледахме по разните кабелни телевизии, никъде нямаше прекъсване по средата на футболните мачове, за да показват реклами. Правеха това само в полувремената. Така беше! Така беше и гледахме мачовете по чуждите канали, защото нашите прекъсваха прекалено често.
Има думата за дуплика господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Състоятелни са доводите на господин Димитров, но тези неща можеха да се уредят, когато става дума за спортни и дори за някои културни събития това можеше да се уреди по-добре в ал. 5, където би могло да се каже, че "при предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат по време между отделните части или в прекъсването на събитието или състезанието".
Това щеше да изчерпи изцяло въпроса за спортните предавания. Аз не знам дали сега можем да направим такава редакционна поправка в ал. 5, която касае пряко спортните предавания и текстът да стане следния:
"При предаване на спортни събития и състезания, рекламите се разполагат по време между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието."
Това решава въпроса със спортните препредавания. Те са решаващи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 2.
Господин Атанасов, Вие го трансформирахте в изказването си за отпадане само на второто изречение. Ако искате, така да го поставя на гласуване?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението е за отпадане само на второто изречение от ал. 2.
Гласували 145 народни представители: за 56, против 83, въздържали се 6.
Предложението не се приема.

Няма как да поставя на гласуване сега предложението на господин Пантелеев, защото не е направено в писмена форма.
Поставям на гласуване чл. 86 така, както е предложен от комисията с редакционната поправка в ал. 3 - отпадането на думата "му" между "авторските" и "права".
Гласували 122 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 5.
Член 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 87. (1) Реклами не се допускат по време на религиозни служби и национални чествания.
(2) Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи, документални филми и детски предавания."
Няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 88. Забавни предавания, както и игрални или телевизионни филми с изключение на серии, сериали, документални филим, могат да бъдат прекъсвани веднъж на всеки 45 минути при условие, че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 минути. По-нататъшното прекъсване е възможно на всеки 20 минути след изтичането на два пълни периода от 45 минути."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, искам да направя само една редакционна поправка на чл. 87: "Реклами не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби". Да им разменим местата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, доколкото разбрах, ние в момента обсъждаме два члена - чл. 87 и чл. 88. Така ли е, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Тъй като няма предложения и по двата.
ИВО АТАНАСОВ: Да, разбирам, тъй като няма писмени предложения по тях.
Член 87, както и следващият е взет от Европейската директива "Телевизия без граници". Затова, че реклами не се допускат по време на религиозни служби, национални чествания, е ясно. Но обърнете внимание върху ал. 2 на чл. 87, че "Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи, документални филми и детски предавания". Това е текст, идентичен на текста на т. 5 в чл. 11 от Европейската директива "Телевизия без граници", но, забележете, там е поставено условие "когато програмното време е по-малко от 30 минути". Дали вносителят случайно е пропуснал това, че става дума за предавания, по-кратки от 30 минути, или има някакъв замисъл в приемането на директивата до запетаята, както е в случая. Ако няма някакъв замисъл, нека да стане както е в Европейската директива - когато тяхното програмно времетраене е по-малко от 30 минути, тоест след думите "детски предавания" да се добави "когато тяхното програмно времетраене е по-малко от 30 минути".
Член 88 също е взет от Европейската директива "Телевизия без граници", но имайки предвид нашата практика за тези, които не успяват да гледат телевизия и за тези, които няма да успяват, отивайки в новите квартири, искам да кажа, че филмите в Българската национална телевизия, когато са по-дълги от 90 минути, се премонтират и се свеждат до един телевизионен модул в рамките на 90 минути, или по-къс от 90 минути. Така че този член вероятно няма да влезе в употреба, няма да е нужен. Ако филмите са по-дълги, те се правят на две части и се излъчват на два пъти или в два различни дни. Така че на практика нямаме такива случаи в нашия национален обществен оператор. Вероятно единствено за събития от рода на "Сан Ремо" или да речем "Златният Орфей" този член 88 би свършил работа. Така че за помислим дали да приемаме изобщо този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз не зная къде са точките и запетайките в текста, който прочете господин Иво Атанасов, но тридесетте минути се отнасят само за детските предавания. Аз подкрепям становището на комисията и предлагам да приемем текста такъв, какъвто е предложен от комисията.
Що се отнася до филмите, господин Атанасов, в Българската национална телевизия, а и в останалите телевизионни оператори, за които имам информация, филмите не се премонтират. Правят се модули само на филми, които са произведени в няколко части. Няма такъв случай, когато един филми да е премонтиран и да е сведен до по-малък по времетраене от 90 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Предложението на тридесетте минути не може да бъде гласувано, тъй като то не е редакционно, а не е направено по съответния ред.
Поставям на гласуване чл. 87 така, както е предложен от вносителя и с очевидно приетата от всички редакционна поправка, която предложи господин Пантелеев - за разместване на думите "национални чествания" с "религиозни празници", така че текстът на ал. 1 да бъде: "Реклами не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби".
Моля, гласувайте за чл. 87.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Член 87 е приет.
Господин Атанасов, да смятам ли, че предложихте отпадането на чл. 88?
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отпадане на чл. 88.

Гласували 136 народни представители: за 36, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 88 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 125 народни представители: за 106, против 17, въздържали се 2.
Член 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 89. Не се допускат платени репортажи в новини и политически предавания."
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 89 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 12.
Член 89 е приет.
Господин Пантелеев има думата за обяснение на отрицателен вот.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против, тъй като текстът на този член всъщност допуска репортажи по нечия поръчка, макар и неплатени. Терминът "платен репортаж"!? Смея да твърдя, че платени репортажи поначало не се появяват в новините и политическите предавания и по целесъобразност няма да се появяват и след приемането на този закон. Затова терминът "платен репортаж" не е точен, тъй като той може да бъде предоставен и безвъзмездно и на тази база да бъде излъчен. Това бяха причините.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Те плащат.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Какво плащат? Рекламното време? Кое плащат? Какво значи платен репортаж?
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Този, който предоставя, плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сашо Стоянов, моля Ви не говорете от място.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Трябва много ясно да се изписва. Платен репортаж не е термин. Това е съвкупност от думи, които значат най-различни неща.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Терминът "платен репортаж" съществува във всички електронни медии.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: В нашия закон не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Моля господин Райчевски да докладва следващия текст.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 90. (1) Общото времетраене на рекламата не може да надвишава:
1. за Българската национална телевизия - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;
2. за Българското национално радио - 6 минути на час;
3. за останалите обществени оператори - 6 минути на час.
(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се отнася за програмите на извънстоличните центрове на Българското национално радио и Българската национална телевизия, предназначени за регионално разпространение."
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 90, ал. 1, т. 1 цифрата "15" да стане "25", а цифрата "4" - "6".
Комисията не приема предложението.
В чл. 90 досегашната ал. 2 да стане ал. 3. Текстът на ал. 2 се предлага да бъде следният:
"(2) Рекламното време, включено в културни предавания, както и в директни излъчвания от културни събития или с национално и международно значение, създадени от външни продуценти или съвместни продукции с Българската национална телевизия, да е извън ограниченията по ал. 1, т. 1."
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 90, ал. 1 се създава нова т. 4:
"4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час."
Комисията приема предложението.
В чл. 90, ал. 2 вместо думите "по ал. 1, т. 1" да се запишат думите "по ал. 1, т. 1 и 2".
В чл. 90 да се създаде нова ал. 3:
"(3) Ограничението по ал. 1, т. 1 - 3 не се отнася до рекламата на спомоществователи, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално значение, определени като такива с решения на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 4."
Комисията приема предложението с редакционни поправки.
Предложение от народния представител Стоян Райчевски:
В чл. 90, ал. 1 се създава нова т. 4:
"4. Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч. Това не се отнася за реклама в предавания за значими културни и спортни събития."
Комисията по културата и медиите приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 90, ал. 1 т. 3 отпада.
В чл. 90 ал. 2 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов:
Член 90 да придобие следния вид:
"Чл. 90. Времетраенето на рекламата не може да надвишава:
1. 15 минути на денонощие и 4 минути на час - за програми, произведени от Българската национална телевизия;
2. 6 минути на час - за програми, произведени от Българското национално радио;
3. 6 минути на час - за програмите на останалите обществени оператори;
4. 15 на сто от програмното време за едно денонощие и 12 на час за: програмите на търговските оператори; програми, произведени от външни (свободни) продуценти; програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение."
Предложение от народния представител Младен Влашки:
Чл. 90 да добие следния вид:
"Чл. 90. (1) Общото времетраене на рекламата за радио-телевизионните оператори не може да надвишава 20 на сто от времетраенето на техните програми за едно денонощие, а времето за излъчване на реклама без формите на телевизионен пазар - 15 на сто.
(2) Времетраенето на всички рекламни форми в едночасов период не може да бъде повече от 20 на сто.
(3) Общото времетраене на рекламните форми за българското национално радио не може да надвишава 6 минути на час.
(4) Общото времетраене за рекламни форми на Българската национална телевизия не може да надвишава 10 минути на денонощие средногодишно и 2 минути на час. В пълната телевизионна програма на Българската национална телевизия за времето от 20,00 до 22,30 ч. - не повече от 3 минути. Неизползвано рекламно време може да се прехвърля, но в обем не по-голям от 5 минути на ден.
(5) За Българската национална телевизия е допустимо рекламните форми до 2 минути на час извън регламента по ал. 4 да се излъчват в предавания, когато те отразяват пряко значими културни и спортни събития.
(6) Ограниченията по ал. 3 и ал. 4 не се отнасят за регионалните програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(7) Нямат право на рекламно време с изключение на телепазарни прозорци далекосъобщителните оператори, които разпространяват телевизионни програми по кабелен път и са лицензирани като телевизионни оператори."
Комисията по културата и медиите приема ал. 7 от предложението да стане нова ал. 4 в чл. 90.
Становище на комисията:
"Чл. 90. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:
1. за Българската национална телевизия - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;
2. за Българското национално радио - 6 минути на час;
3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори - 6 минути на час;
4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;
5. Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.
(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 и т. 2 не се отнася за програмите на извънстоличните центрове на Българското национално радио и Българската национална телевизия, предназначени за регионално разпространение.

(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1-3 не се отнасят до спонсори на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори."
В текста е "спомоществователи". Всъщност правя редакционно предложение думата "спомоществователи" да се замени със "спонсори".
"(4) Нямат право на рекламно време, с изключение на радио- и телепазарни прозорци, далекосъобщителните оператори, които разпространяват радио- и телевизионни програми по кабелен път и са лицензирани като телевизионни оператори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз правя следното предложение: така, както е прочетено становището на комисията в ал. 3, да бъде приет текстът, както е предложен от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов, без думата "спонсори". Тъй като чл. 90 разглежда рекламата, а в този закон, както и в конвенцията, рекламата на спонсори е забранена.
Така че предлагам предложението, което е направено, да бъде прието точно в тази му редакция, с отпадане на думата "спонсори" и текстът да придобие следния вид:
"(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1-3 не се отнасят до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 4."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
Има думата господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя една корекция - в моето предложение в чл. 90, ал. 1 цифрата "15" да остане, а цифрата "4" да стане "6", т.е. да остане предложението за 15 минути, но на час тази реклама да бъде 6 минути.
Освен това бих искал да кажа няколко думи за това, което комисията по принцип приема, за рекламното време, включено в културните предавания. Трябва много да внимаваме с този текст, тъй като от този текст зависи съдбата на българската култура.
Аз се радвам, че комисията е единодушна в това отношение. Струва ми се, че не трябва да се ограничаваме само в събития с национално значение. Имаме много събития, които имат международно значение, или международни събития, които се препредават у нас, и културни събития, и считам, че тази дума не е излишна. Предлагам в текста да остане "международно значение".
Искам да говоря малко по принцип за ограниченията, които се налагат на Националната телевизия, които - всички знаем - се правят предвид създаването на нов национален частен оператор. Този текст събуди доста възражения както от страна на Националната телевизия, така и от страна на народни представители, журналисти и хора, които са засегнати от тези ограничения. Според нас не е възможно да се ограничава рекламният пазар на Националната телевизия още преди да са създадени условия за създаване на частни оператори. Презумпцията, че това ще подкрепи частните оператори, изглежда правилна, но животът ще я опровергае. Не е възможно да накараме рекламодателите да ограничат средствата за Националната телевизия и да ги прехвърлят веднага към един несъществуващ субект, който нито знаем как се казва, нито знаем какви предавания ще прави, нито знаем кои ще участват в него. Това е една фикция. Даже и да се създаде до 6 месеца този частен пазар, никой сериозен рекламодател по-рано от още 6 месеца няма да сключи договори с тях, докато не се убеди в качествата на техните предавания.
Смятам, че да обяснявам този проблем е излишно. Вярвайте ми, аз положих усилия да говоря с доста рекламодатели, които направо се смеят. Те толкова добре знаят как се проучва пазар, те толкова добре знаят цената на собствените си пари, че е пълна глупост да смятаме, че само с едно ограничаване на Националната телевизия, виждате ли, пазарът ще се прехвърли към несъществуващите още частни оператори.
Нещо повече, не е възможно да посягаме на институцията, която е с традиции, не е възможно ние сами да режем клона, на който стоим.
Тук се крие нещо друго. Създаването на възможности за частния пазар в бъдеще също създава скрита възможност за корупция. Тя се крие в Закона за далекосъобщенията. Знаем кой издава лицензии, как се издават тези лицензии, пътят, по който се стига до тяхното разрешение. Тук предварително се подготвя почва за преразпределението на рекламния пазар и същевременно се поставя на колене Националната телевизия. Чрез ограничението на нейните рекламни права тя, която и без това е подчинена на мнозинството чрез механизмите, по които се избира Националният съвет за радио и телевизия, окончателно ще попадне в ръцете на управляващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
За реплика има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще направя реплика като един от вносителите на тези текстове за ограничаване на рекламата в националните медии не толкова за да опонирам на общите позиции дали в момента парламентарното мнозинство има някакво доминиращо влияние в националните медии, не за това дали ние пренебрегваме интересите на националните медии, а да кажа тъкмо обратното. В нашия закон, който ние приемаме заедно в Тридесет и осмото Народно събрание, са осигурени всички гаранции за създаването, съществуването и развитието на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Ние в тази зала след месец или два отново ще приемем и държавната субсидия за БНР и БНТ, ние тук ще приемем норми, с които ще кажем точно как ще стане финансирането - и чрез такси, и чрез други дейности. Така че държавата и обществото няма да оттеглят своите грижи за националните си медии, напротив, зорко ще следят да ги има. Защото едно гражданско общество, което изграждаме, има нужда от обществена телевизия, която да защитава обществените интереси. Друг е проблемът, че ние трябва да създадем условия за плурализъм, да създадем условия, в които да възникнат и оператори, и частен национален обхват. Ако не възникнат такива и то в скоро време, то тогава ние не можем да говорим за реален плурализъм в медийното пространство, не можем да говорим за свобода на словото, за независими медии.

Мисля, че това всички ние разбираме много добре като политици и като граждани, затова ще ви призова да подкрепите това предложение не толкова като ограничение. Това е едно насърчение. Това е една насърчителна мярка, насърчително действие за създаване на плурализъм в нашите медии, за възникване на частни оператори с национален обхват. Аз дори не казвам "един" и не казвам кой е той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
За втора реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Димов, аз мисля, че абсолютно разумни граници са опредeлени в чл. 90. Аз не можах да схвана защо Вие търсите някаква връзка тук точно между Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията, директно фиксираме разглеждането на чл. 90. Просто такава връзка няма.
Нещо повече. Ограничения по отношение на рекламата има и във всички директиви, свързани с тази материя - и в Конвенцията за трансгранична телевизия има ограничение на рекламата, и в Директивата "Телевизия без граници", която господин Атанасов цитира. Тоест, това са общоприети правила.
Нещо повече. Внимателният прочит на чл. 90 дава ясно да се разбере - ето, т. 4 - за търговските оператори, а ние дефинираме за два вида оператори, имат 15 на сто от програмното време и 12 минути на час. Аз искам да Ви уверя, уважаеми господин Димов, че 15 минути на денонощие и 4 минути на час са абсолютно достатъчни в момента на Националната телевизия. Аз съм разговарял за това и с членовете на Управителния съвет, включително и с генералните директори на двете национални медии - абсолютно достатъчни са.
Нещо повече. При наличие на бюджетна субсидия и тогава, когато заработи и фонд "Радио и телевизия", никакви проблеми относно финансирането няма да има. Все пак, ако говорим за Националната телевизия - това е обществен оператор, телевизионен. Това е оператор, който се финансира от данъкоплатеца и ние точно чрез този текст на практика пазим интересите на обществото, затова защото, уважаеми господин Димов, дълги години точно чрез механизмите на рекламата ставаше най-голямата декапитализация на Националната телевизия. Това е знайно от всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Думата има господин Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Аз нямам намерение да се разпростирам в моята дуплика нашироко. Този текст неслучайно го свързах със Закона за далекосъобщенията, защото и в този текст, и в текстовете за Националния съвет за радио и телевизия най-ясно проличава философията на тези два закона.
Много по-честно е да кажете: Националната телевизия е държавна телевизия; Националното радио е държавно радио. Те се субсидират от държавата и по механизмите, които вие предлагате за създаване на фонд "Радио и телевизия" много добре ни е ясно, че времето, което ще изтече до пълноценното функциониране на фонда, на практика финансирането на националните институции, електронни медии, е държавно. Ако нещата бяха поставени така и същевременно видим гаранциите за създаване на частен пазар, но не на един частен оператор, а поне на два, ето механизмите, по които действително би могло да се гарантира едно демократично развитие на пазар и на всичко друго.
Аз нямам нищо против да кажете: да, държавни медии и няма реклама там - субсидират се от държавния бюджет. Край. Никакви спорове нямаше да има.
Всичко друго в този закон е така направено, бих казал, с далечни сметки. Това са сметки, които водят до следващите парламентарни избори. Това е истината, господа.
Аз именно в тези механизми виждам начина, по който Националната телевизия и Националното радио се поставят на колене. Създайте частния пазар, създайте двата частни канала, именно гарантирани чрез този закон, но тук въобще не става дума в този закон дали ще има един, кой ще се приватизира, какви програми - никъде не е казано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
След почивката ще дам думата на тези, които я искат.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
От вносителите на предложения иска ли някой думата?
Има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Независимо че поради обективни причини не сме всичките в залата, пресконференция се дава, има гост от чужда държава, други пък си правят заседанията, аз ще говоря може би на малцина от вас. И едва ли е трябвало да заставам тук, като няма кой да ме чуе, но искам да ви кажа, че съм малко смутен от т. 4 на ал. 1, чл. 90.
Смутен съм, защото когато говорим за демокрация, когато говорим, че отиваме към едни либерални норми, когато искаме да развиваме пазарни отношения, ние изведнъж на частника му администрираме поведението като производител на определен продукт, неговата ефирна програма и неговия продукт. Двадесет и четири часа, ако иска, може да емитира реклами и така да реализира своята приходна част, стига да има кой да го слуша и стига да има кой да плаща за тази работа. Как може ние, като законодатели и администрацията да му казва как той да си върши работата! Каква е тази свобода?
Ние приехме онези ограничения, които се поставиха за това какъв тип реклама може да се емитира в ефирното време. Но да казваш на частника как да си организира собствената работа, мисля, че вече излязохте от всякакви предели, които са допустими, като демократични сили. Вие вече не сте демократични сили, за вас демокрацията няма никаква стойност. Вие посягате върху изконното право на личността как да си организира работата и как да печели пари. Ако той може да печели с 24 часа реклама, защо му пречите?
И аз смятам, че тази точка трябва да отпадне от текста, който трябва да приемем. Това са моите възражения, ако искаме да покажем, че отиваме към пазарни отношения и че уважаваме демокрацията и свободата на личността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Нешев, ние вече приехме един текст, който дава и тази възможност, и 24 часа само реклама...
Има думата господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Нешев, ще Ви говоря много бавно и се надявам да ме разберете. (Председателят призовава за тишина в залата.)
Точка 4, господин Нешев, възпроизвежда норма, определена от Европейската конвенция за телевизия без граници и Директивата за прилагане на тази конвенция, както и забележките на европейските оператори, в които се казва, че това ограничение - 15 на сто от общото време, важи за всички радио- и телевизионни оператори без значение на вида на тяхната собственост и без значение на начина на разпространението на програмите, било по спътник, по кабел или по ефир.
Така че, господин Нешев, ние сигурно не сме демократи, защото следваме недемократичните норми на недемократична Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
За втора реплика има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин Нешев, моята реплика просто е продиктувана от желание да Ви разубедя от този предразсъдък, с който подхождате към мнозинството, като ни наричате недемократични сили. Напротив, дебатите тепърва предстоят, вие ще чуете и вносителите. Все пак ние сме демократично събрание, демократичен парламент и аз вярвам, че когато завършат дебатите, вие ще бъдете убедени в това. Просто вие изпреварвате, има вносители, ще си кажат становищата, може да има и други мнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Имате думата за дуплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин Райчевски, аз Ви благодаря за репликата. Тя ме устройва и като философия, и като стилов подход.
Господин Стоянов, ако прочета тези норми, които ми казахте, че са заложени в европейското право и се убедя, че те ги залагат, защото аз зная станции, които емитират голямата част от програмата си като реклами и така съществуват. И то известни, като Люксембургското радио, например. Това ме учудва, сега, как те там не са ги ограничили, а при нас ни ограничават. Но ако това, което казвате, е вярно, тогава ще имам достойнство и да Ви се извиня. Но се съмнявам, че сте прав, защото, както винаги, обикновено първо говорите, след това мислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Младен Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да поговоря върху целия този член. И само една дума относно тези канали с реклами. Това, което вероятно е гледал господин Нешев, представлява телепазарни канали и по тях просто вървят постоянно предложения за продажби. Те са друга регламентация. И текстът тук наистина повтаря, и съвсем точно, европейските разпоредби.
Искам обаче да продължа нататък, тъй като има два проблема в този текст, който стои пред нас. Ще ги разгранича. Първият проблем е свързан с алинеите, които постановяват, че обществени оператори и търговски оператори имат различни ограничения в рекламата. Да, но и едните, и другите са частни предприятия. Тоест, ако един частен предприемач реши да създава общественополезна програма, т.е. в нея влага много повече средства и ние му ограничим рекламното време, т.е. ограничим му ресурса, с който той може да създава такава програма, ние го затрудняваме. А в същото време на чисто търговския оператор даваме максималния таван, възможен за реклама, без да му налагаме някакви изисквания спрямо обществения принос на неговата програма.
Аз мисля, че това е несправедливо. И мисля, че тук би трябвало да направим следната промяна. Това е и моето предложение. Точка 3 и т. 4 от ал. 1 на чл. 90 да бъдат заменени с текста на моето предложение, което е изписано като ал. 1 в чл. 90, а именно: "Общото времетраене на рекламата за радио- и телевизионните оператори (за всички) не може да надвишава 20 на сто от времетраенето на тяхната програма за едно денонощие, а времето за излъчване на реклама без формите на телевизионен пазар - 15 на сто, като времетраенето на всички рекламни форми в едночасов период не може да бъде повече от 20 на сто." Този текст е официалният превод от Директивата "Телевизия без граници". Това е първото ми предложение.
Второто ми предложение е свързано с ал. 4 на чл. 90. Тук няма да обяснявам защо се стигна до този текст. Обаче правя следното предложение.
Уважаеми господин председател, ако това, което ще предложа, може да бъде възприето като редакция, аз предлагам тази редакция, тъй като редакцията в случая е такава промяна - отнемане или добавяне на думи, които трябва да изяснят смисъла на вносителя. Аз съм вносителят на този член, аз искам да изкажа смисъла. Смисълът е този: когато един човек притежава възможност да събира такси за своята програма, пряко, тъй нареченото PAY-TV, а друг няма тази възможност, ако и двамата бъдат пуснати свободно на пазара и единият би трябвало да се издържа единствено само от реклами, а другият получи и възможността да се издържа от директно заплащане и от реклами, създава се определена неравнопоставеност.
Затова аз предлагам текстът на ал. 4 да бъде редактиран по следния начин: "Няма право на рекламно време, с изключение на радио- и телевизионни прозорци, търговски и радио-телевизионни оператори, които финансират своите програми чрез такси".
Това е моето предложение. Ще бъде ли то прието като редакция, тъй като, ако не бъде прието, ще направя друго предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Невъзможно е, като редакция.
МЛАДЕН ВЛАШКИ: След като е невъзможно, аз правя предложение за отпадане на тази алинея, тъй като ще се създадат изключително сложни проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки.
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам изцяло да подкрепя второто предложение на господин Влашки, за отпадане на ал. 4, тъй като аз не приемам, разбира се, част от аргументите, които той изложи, след като, видите ли, един радио-телевизионен оператор е имал възможност да събира такси, след като е кабелен, то непременно трябва да му наложим ограничения в рекламата. Той е направил своя избор, като е създавал своята телевизия или радио, да речем, приемайки друго ограничение - че той няма да има достъп до всички зрители, което ще направи неговата реклама или неговата рекламна услуга по-малко търсена. Тоест, това обективно го има, за какъв дявол ние допълнително ще го ограничаваме? Това е за мен вторият мотив, който тук не беше изложен, поради който аз предлагам ал. 4 да отпадне.

Оставям настрана, че и самият текст не е добре направен, като в началото се говори за радио- и телевизионни прозорци, след това се говори за разпространение на радио- и телевизионни програми по кабелен път, а накрая става дума само за лицензирани като телевизионни оператори далекосъобщителни оператори. Тук "радио-" го няма. Приемам, че това е една от многобройните технически грешки, които има в този текст, но това е още едно основание ал. 4 да отпадне.
Освен това искам да се спра на един още недобре изчистен текст от ал. 1. Става дума за т. 5. Там се натъкваме пак на лошо владеене на терминологичния апарат и недостатъчно ясно изписване на самия текст и неговото съдържание. Тук буквално е записано, че "БНТ има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време в часовия пояс от 19,00 до 20,00 ч.", без да се казва изрично за общия обем от кое време става дума - за денонощието ли, за седмицата или за месеца. Подразбира се, че става дума за денонощие, но също така, със същата степен се подразбира, че би могло да стане и за една трета от времето, което по принцип би могла да излъчи телевизията от 19,00 до 22,00 часа. Което обаче - три по четири - прави 12 минути. Или колко часа са тук? Тоест от 19,00 до 22,00 часа има три часа. Тоест, може да става дума и за 12, една трета от което прави 4 минути.
Коректното изписване на текста, след като са имали предвид общото време, което е 15 минути, би могло да стане така: "В часовия пояс от 19,00 до 22,00 часа БНТ има право да използва една трета от общия обем на рекламното време за денонощие". Ако това е редакционна поправка и ако държат колегите да се разбира изрично, че става дума за 5 минути, текстът трябва да придобие тъкмо този вид: "В часовия пояс от 19,00 до 22,00 часа БНТ има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз приемам тази редакционна поправка, която действително уточнява. Когато не са посочени точно минутите 5, се е имало предвид, че ние още не сме приели чл. 1 - защото имаше предложение на Димов да бъде 25 минути - дали ще бъде 15, затова е посочено тук "една трета". Тоест, ние приемаме "една трета".
Приемам редакционната поправка и моля, господин председател, да я включите, ако колегите не възразяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, с новия закон за електронните медии ще се повтори и потрети случаят с повечето от основните закони. Продължават безкрайните и непоносими мъки на българския преход от тоталитарна към посттоталитарна система. Тези закони са не толкова трайни и солидни юридически, колкото политически актове.
"Какво е, чие е това държавническо мислене, което предварително омаломощава конкурентите за онова, което предстои да се появи? Не трябва да си особено подозрителен човек, за да усетиш наличието на могъщи лични корпоративни и всякакви други интереси. Защото създаването на добри частни телевизии не може - особено за държавните мъже - да означава непременно отслабване и преднамерено омаловажаване на националната държавна телевизия." Това е цитат от вчерашния брой на вестник "24 часа". Думите са на проф. д-р Тончо Жечев, когото вестникът нарича "голям българин".
И действително текстовете на чл. 90 срещнаха упорита съпротива и в парламентарната опозиция, и в гражданското общество. Като изключим една подкрепяща статия на "Хъшове", всичко друго, разбира се, с изключение на в. "Демокрация", е критично.
"Протекционизмът няма да помогне на рекламния пазар" - в. "Капитал".
"Развали къща, построй колиба" - Хачо Бояджиев.
"Последен шанс за честна телевизия" - в. "Сега".
"Райчевски поиска оставката на Попйорданов със закон" - в. "Капитал".
"Защо гонят рекламата в чужбина?" - Максим Бехар в "24 часа".
Сашо Стоянов: "Решението на Райчевски лобира за телевизии с мръсни пари".
Нели Огнянова, авторката на законопроекта: "Подмяната на монополиста в ефира обезсмисли идеята за нормален телевизионен пазар".
И т.н., и т.н., примерите могат да продължат. Всичко това казва, че текстът е много спорен.
Аз предполагам, че вие няма да се съгласите да го отложим и да приемем някакво друго, по-сполучливо разрешение. Разбирам, че в момента сте в положението на Буридановото магаре, което умира от глад, еднакво отдалечено от две купи сено и незнаейки от коя да яде. Вие се намирате на еднакво близко разстояние до държавните и до частните медии и като не знаете на кои колко да дадете, в края на краищата ще постигнете ефекта на Бурида.
Има редица противоречия в самите текстове на чл. 90 - за някои от тях говори вече господин Стефан Нешев - в т. 4 на ал. 1. Не може със закон наистина да се ограничава времето на търговските оператори за реклама. Когато ставаше дума за това със закон да се определи колко програми да имат Националната телевизия и Националното радио, и господин Стоянов, и господин Димитров казаха: това ще реши пазарът. Добре, така го приехте. Но сега, когато става дума за това колко реклами да има частникът - ами ето тук пазарът трябва да реши колко реклами трябва да има частникът. Обаче вие на частника му слагате юздите, позовавайки се на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и на Европейската директива "Телевизия без граници". Но стъпвайки на тези два документа, вие отново не сте последователни. Защото вижте ал. 2 - "Това ограничение не се отнася за програмите на извънстоличните центрове на Българското национално радио и Българската национална телевизия". Значи телевизионният център в Пловдив може да излъчва реклама колкото си иска, а частникът, който затова е частник, за да може от пазара да се ръководи и от конкуренцията, вие него го вкарвате, само него в Европейската конвенция.
Струва ми се, че тук се прилага вариантът, който направи Иван Костов като министър на финансите 1991 г., като освободи шоково цените и създаде хаос на пазара. Сега той като вносител на законопроекта се опитва шоково да реши нещата на рекламния пазар и ще създаде хаос в този рекламен пазар. Тъй като всички изследвания сочат, че не може да има такова автоматично пренасочване, като имам предвид и § 10 на Преходните разпоредби, от БНТ към частните медии. Това просто не е възможно! Иван Костов ще направи новия хаос.
И тъй като няма да се вслушате в нашите разумни предложения, аз внасям предложение за отпадане на този чл. 90, и нека да стъпим на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, която като международен акт има действие върху нашата страна разбира се тогава, когато госпожа Надежда Михайлова като външен министър най-после благоволи да депозира ратификационния документ при генералния секретар на Съвета на Европа.
Правя предложение за отпадане на чл. 90. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Иван Тодоров има думата.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
По повод обсъждане на текстовете на чл. 90 искам да споделя едно свое смущение, а то идва от факта, че ми се струва, че Европейската конвенция за трансгранична телевизия се цитира съвсем изборно. Цитират се пунктове от нея, които в случая устройват мнозинството. Аз не мога да разбера дали най-важните пунктове са за социалното или сексуално въздействие на алкохола при рекламите на алкохол, тъй като това беше цитирано, но въпросът ми е друг - учудвам се защо конвенцията до този момент не е ратифицирана от нас и след ратификацията й да се занимаваме с приемането на този закон. Мисля, ча това би било съвсем логичното действие, само че то не е факт. Именно това ме кара да си мисля, че както казва и колежката Поптодорова днес в едно свое интервю във в. "Труд", първо - властта, а след това малко демокрация, ако е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
За процедура думата има господин Сашо Стоянов.
(Народният представител Стефан Нешев се обажда от място.)
Господин Нешев, вече се изказахте от трибуната - от място нямате право.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Тъй като конвенцията е ратифицирана, ако някой не си го спомня, от Тридесет и осмото Народно събрание и тъй като не е вярно, че ограниченията не се отнасят за регионалните центрове, тъй като се казва: "до 20 процента", а не точно 20 процента това означава, че със закон могат да бъдат наложени и по-големи ограничения и тъй като аз не виждам смисъл да наливаме от пусто в празно, аз предлагам процедурно да прекратим дебатите и да преминем към гласуване на чл. 90. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Противно становище има ли? Не виждам.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Стоянов за прекратяване на дебатите по чл. 90.
Гласували 137 народни представители: за 106, против 27, въздържали се 4.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да гласуваме текста бих искал да Ви обърна внимание, разбира се и на народните представители, че чл. 90, ал. 2, където са ограниченията - отпадането на тези ограничения за регионалните програми, се намира в противоречие с вече гласувания чл. 49 - прочетете го - който сме го гласували. Там, в чл. 49 изрично е посочено, че регионалните програми не са отделни от програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, така че обърнете внимание, защото ако се гласува втора алинея, тя вече ще противоречи на вече гласуван текст. Поне за това внимавайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Бях тръгнал да правя справка аз, но това не е моя работа, така че... (Шум и реплики в залата.)
По процедурата - това не беше процедура на господин Корнезов. Той обърна внимание на нещо, което едва ли трябва председателят да го проверява по време на заседание. Това е работа на комисията, на членовете на комисията, на народните представители в залата.
Първото предложение е на господин Димо Димов. Той оттегли предложението си числото "15" да се замени с "25", но остава неговото предложение числото "4" да се замени с числото "6" в ал. 1, т. 1.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов.
Гласували 148 народни представители: за 55, против 63, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Господин Сашо Стоянов беше направил предложение за замяната на ал. 3 с предложението, което са направили с другите народни представители - Стоян Райчевски, Младен Влашки и Ева Жечева, за ал. 3 с отпадане обаче от оригиналното предложение на думите "на спомоществователи".
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложението е да се замени със "спонсори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не! Точно така е, както казах и предложението му - за отпадане на тези две думи и никаква замяна. Вместо ал. 3 така, както е редактирана от комисията, да бъде ал. 3 така, както е продложена от вносителите на предложението Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов като единствената корекция текстът в началото да гласи: "Ограничението по ал. 1, т. от 1 до 3 не се отнася до рекламата, включена в предавания по време на отразяване" и т. н.
Поставям на гласуване това предложение на господин Сашо Стоянов за заместващ текст на ал. 3 на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Предложение на господин Атанасов. Господин Атанасов, моля да ме извините, тръгнах по погрешен път - най-напред трябваше да гласуваме Вашето предложение за отпадане изцяло на чл. 90. Поставям сега това на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Иво Атанасов за отпадане изцяло на чл. 90.
Гласували 115 народни представители: за 28, против 87, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на т. 3 от ал. 1.
Гласували 127 народни представители: за 30, против 93, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второ предложение на същите народни представители за отпадане на ал. 2.
Моля, гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 19, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Младен Влашки т. 3 и т. 4 от ал. 1 да бъдат заменени с ал. 2 със следното съдържание:
"Общото времетраене на рекламата за радио-телевизионните оператори не може да надвишава 20 на сто от времетраенето на техните програми за едно денонощие, а времето за излъчване на реклама без формите на телевизионния пазар - 15 на сто, като времетраенето на всички рекламни форми в едночасов период не може да бъде повече от 20 на сто".
Така е, господин Влашки, нали? Да.
Поставям на гласуване предложението на господин Младен Влашки за заместващ текст на трета и четвърта точка. Той не е оттеглил това предложение. Моля ви се, не спорете с мен. Гласуваме това, което господин Влашки предложи от трибуната.
Гласували 128 народни представители: за 59, против 9, въздържали се 60.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е от народния представител Стефан Нешев за отпадане само на т. 4 от ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 42, против 85, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
В ал. 3 има предложение от господин Димо Димов след думата "общонационално" да се добави "и международно значение".
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов да се добавят думите "и международно" след думата "общонационално".
Гласували 121 народни представители: за 58, против 21, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да предложа за прегласуване този текст, тъй като вие видяхте, че балансът на гласовете е много крехък. Мисля, че не всички народни представители разбраха за какво става дума.
Нелепо е да дадем право само за събитията с общонационално значение, а тези, които са с международно, да ги оставим настрана. Ето защо, умолявам ви още веднъж, колеги, да подкрепите тази поправка, която е твърде полезна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Димо Димов.
Гласували 139 народни представители: за 98, против 10, въздържали се 31.
Предложението на господин Димов е прието.
Последното предложение по текста на комисията беше за отпадане на ал. 4, направено от господин Влашки и господин Пантелеев.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на ал. 4.
Гласували 128 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
В основния текст, предложен от комисията, бяха направени също някои корекции. Остава да гласуваме предложението на комисията за чл. 90, но беше направено и едно предложение от господин Пантелеев, което беше подкрепено от господин Райчевски. Мисля, че то е по-скоро редакционно и едва ли се налага да го гласуваме отделно, тъй като става дума за пояснението за денонощието.
Господин Райчевски, прочетете го.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "В часовия пояс от 19 до 22 ч. Българска национална телевизия има право да използва до 1/3 от общия обем на рекламното си време за денонощието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, по-добрата редакция е тази, която сте възприели, и с допълнението на господин Пантелеев, което, според мен, чисто граматически звучи по-добре:
"Българската национална телевизия има право да използва до 1/3 от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19 до 22 ч."
Съгласни ли сте?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приемам го, защото това е първоначалното мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приемате го по този начин.
Поставям на гласуване чл. 90 така, както е предложен от комисията, с тази редакционна корекция в т. 5 и искам да напомня, че ал. 4 вече отпадна, след като гласувахме предложението на господин Влашки.
Гласувайте за предложението на комисията за чл. 90.
Гласували 125 народни представители: за 100, против 13, въздържали се 12.
Член 90 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 91. (1) Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.
(2) При представянето на рекламите по ал. 1 се допуска участието на журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 91 така, както е предложен от вносителя. (Неразбираема реплика от Любомир Пантелеев.)
Отменете гласуването!
Има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, вероятно е помислено недостатъчно. Не разбирам защо ние въвеждаме едно такова ограничение за журналисти, да речем, които водят културни, познавателни или Господ знае какви предавания, а даваме право само на тези, които водят новини, и на политически и икономически предавания. Често пъти тези информационни рекламни филми се правят и в тях участват тъкмо журналисти, свързани с културата. Може би, ако сложим запетая след "журналисти" и след това започнем някакво изброяване, под журналисти вече могат да се разбират всички журналисти, в т.ч. и водещи на новини, на политически и икономически предавания, ако не можем да прибавим "и на културни". Това тире фактически пояснява за какви журналисти става дума - само за водещи новини, политически и икономически предавания.
Има два варианта - или да прибавим "културни", или, според мен, да сложим запетая, което води до изреждане, а под журналисти ние ще разбираме една по-широка аудитория. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Единствената корекция, която можем да направим е да заместим тирето със запетая.
Има думата господин Райчевски.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Вярно е това, господин председател. Но ако ние имаме обща воля, все пак можем да си позволим като редакторска поправка да добавим "и културни". Лично аз недоумявам защо точно те трябва да бъдат изключени? Защо може да има водещи на политически и икономически предавания, а не и на културни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А на спортни?
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: И на спортни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи с изреждане няма да стане работата. По-разумно е да постъпим по този начин, който предлага господин Пантелеев, и текстът да стане така:
"(2) При представянето на рекламите по ал. 1 се допуска участието на журналисти, водещи на новини, на политически и икономически предавания."
Господин Сашо Стоянов има думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Текстът на чл. 91 кореспондира с текста на чл. 82, който ние вече сме приели и в който се казва, че не могат да участват журналисти, водещи на новините, политически и икономически предавания. Но тъй като текстът на чл. 91 касае информационните и рекламни филми, интервюта и съобщения, то когато тези информационни и рекламни филми, интервюта и съобщения се представят предварително от журналисти, за които има забрана по чл. 82, то при тази ситуация същите тези журналисти, те се изброяват какви са - водещи на новини, политически и икономически предавания - в този случай ограниченията за тях не се отнасят.
Ето защо аз предлагам да гласуваме текста такъв, какъвто е предложен от вносителя и одобрен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на Сашо Стоянов за напомнянето. Той е абсолютно прав. Тъй като в чл. 82 е въведено едно ограничение, тук фактически това ограничение отпада само за тези, за които е въведено и е най-добре наистина да приемем текста така, както е предложен от вносителя.
Поставям на гласуване чл. 91, така както е предложен от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 95, против 20, въздържали се 8.
Член 91 е приет.
За процедура има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, в 13 часа ще ви дам почивката.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 92. (1) Ограничението за времетраенето на рекламата не се отнася за телевизионните спотове и специализираните телепазарни предавания.
(2) Общият брой на телепазарните спотове не може да бъде повече от осем за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля три часа за едно денонощие.
(3) Всеки телепазарен спот трябва да има минимална продължителност 15 минути.
(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализирани телепазарни канали."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 92, ал. 1 в края се добавят думите "по Българската национална телевизия".
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов - в чл. 92 навсякъде думите "телепазар" и "телепазарен" да бъдат заменени с изразите "радио- и телепазар" или "радио- и телепазарен".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 92. (1) Ограничението за времетраенето на рекламата не се отнася за радио- и телепазарните спотове и специализираните радио- и телепазарни предавания. В пълната телевизионна програма на Българската национална телевизия телепазарни спотове могат да се излъчват преди и след програмата, а телепазарни предавания не се излъчват.
(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци не може да бъде повече от осем за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля 3 часа за едно денонощие.
(3) Всеки радио- и телепазарен прозорец трябва да ма минимална продължителност 15 минути.
(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализираните радио- и телепазарни канали."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поддържам нашето предложение, независимо че комисията може би на някое от тайните си заседания го е отхвърлила, а именно в ал. 1 в края на първото изречение да се добави "по Българската национална телевизия". Съображението е, че не може на частната медия да й казвате колко реклама, какви спотове, какви петна, защото спот значи петно, място, свързани с рекламата да излъчват. От една страна, вие намалявате рекламата в Българската национална телевизия. Да речем, че това е правилно. От друга страна пък, още едно ограничение на частника - да му кажете и колко продължителни да бъдат телевизионните спотове, свързани с рекламата. Защо толкова ограничения се слагат на частника? Аз разбирам колко е нелепо от Парламентарната група на Демократичната левица да се излиза на трибуната на Народното събрание и да се пледира в полза на частника. Но дотам я докарахте - ние да защитаваме частника, вместо вие, които се кълнете, че ще правите цялата си политическа дейност в името на частната собственост. Достатъчно ограничения има за частника вече! Нека направим този текст да важи само за Българската национална телевизия. Нали в името на това приехте чл. 90 - да може рекламните потоци да се насочат към частните радио- и телевизионни оператори. Добре, насочвате ги натам. И изведнъж - хоп! - до 15 минути, до осем пъти и така нататък. Това е връзване на ръцете на българския частник в областта на радио- и телевизионната дейност. И аз категорично не съм съгласен с това. Не зная как вашата политическа сила се примирява с такова озаптяване на частника в България.
Поддържам предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов.
Гласували 140 народни представители: за 47, против 93, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 92 така, както беше предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 89, против 41, въздържали се 5.
Член 92 е приет.
Петнадесет минути почивка по искане на Парламентарната група на Демократичната левица. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля господин Райчевски да продължи с докладването на закона.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел трети - Спонсорство".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел трети, което предлага вносителят.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 3, въздържал се 1.
Заглавието на раздел трети е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 93. Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, заместник-председател на Народното събрание, има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Предлагам този член да отпадне, защото е изцяло безсъдържателен. Кажете ми каква друга възможност има, освен да бъде изцяло или отчасти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Моето е като изказване, а не като реплика.
Аз мисля, че с този текст не се предлагат различни възможности, не се изчерпват всички възможности, а се дава възможност, защото може въобще да не се спонсорира, значи се дава възможност изцяло или отчасти. Другата възможност е въобще, тоест дава се възможност за спонсориране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз да задам един въпрос: какъв е приносът на отделните?
За дуплика думата има господин Сендов. Предложете текст като редакционна поправка.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз предлагам този член да отпадне, защото няма трета възможност - или изцяло, или отчасти се спонсорират.
Разделът е "Спонсориране", значи се говори за спонсориране. За какво ще се говори друго? Щом има раздел "Спонсориране", в този раздел се разглежда процедурата за спонсориране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми дами и господа, подкрепям становището на академик Сендов, нашия заместник-председател на Народното събрание, за отпадане на чл. 93, тъй като тук се сблъскваме с един член без съдържание. Действително има един принцип, според който, в демократичните страни поне е така, всяко нещо, което не е забранено, е разрешено. Тоест, ако отпадне чл. 93, има ли забрана за спонсориране? Няма забрана. След като няма забрана, значи този член е излишен. Друг е въпросът със следващия чл. 94, който урежда някои по-специфични случаи на спонсориране, от него естествено има нужда, но от чл. 93 категорично няма нужда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Но аз като чета, мисля, че ако отпаднат част от думите в текста, може да стане и приложим, чисто редакционно, без никаква корекция.
Просто чл. 93 ако звучи: "Предаванията на операторите могат да бъдат спонсорирани."
Господин Сашо Стоянов има думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Тук не става въпрос за това дали предаванията могат или не могат да бъдат спонсорирани, а за това дали могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти, и дали, ако това изрично не е споменато, може да създаде такава хипотеза, че радио- и телевизионният оператор може да поиска от спонсора да спонсорира цялото предаване, а не част от него. Има магазинни предавания, има предавания, които се излъчват едновременно от няколко места в страната. Ако спонсорът поиска да спонсорира само отделна част от това магазинно предаване или само отделна част от местата, откъдето се излъчват тези комбинирани предавания, това да не дава възможност на радио- или телевизионният оператор да изисква спонсориране на цялото предаване.
Ето защо от този текст има смисъл и аз предлагам процедурно да преминем към неговото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов, но ще го помоля лично на мен да ми направи едно разяснение.
Господин Стоянов, всички тези отношения и какво ще се спонсорира не са ли в част от договора между спонсора и оператора? Там тези неща няма ли да бъдат посочени?
Реплика от заместник-председателя господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Тук многоуважаемият мой колега Иво Атанасов каза: има принцип - нещо, което не е забранено, е разрешено в този казус. В този случай, не в общия случай, тук ми възразяват, следователно, ако ние започнем сега да казваме: това е разрешено, това е разрешено, това е разрешено, трябва всичко да изброим. И тук беше направена бележка, че всички тези подробности се уговарят в договора за спонсорство. Защо да не мога да взема половин диня, нали, а някъде е казано, че се купуват цели дини. Дини могат да се купуват и половинки. На Запад, като отидат, купуват и половинка, и четвъртинка, защото нямат дини, а ние купуваме цели дини, но това не се урежда със закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
За дуплика думата има Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Господин Сендов, спонсорство е подпомагане на дадено предаване с цел излъчване на търговската марка на спонсора. Спонсорството не е дарителство по смисъла на този закон и по смисъла на Конвенцията за телевизия без граници. Спонсорството е подпомагане с цел излъчване на търговската марка или името на фирмата на спонсора. И тъй като даден спонсор може да има интерес да спонсорира, това не е реклама, не искам да ви изнасям лекции за разликата между реклама и спонсорство.
Когато даден спонсор иска да бъде излъчена неговата търговска марка или неговата фирма, той може да бъде поставен, тъй като той има интерес от това, в зависимост да спонсорира цялото предаване, а не само част от него. И това не е предмет на договор, а това е предмет на предварително уточнение на тази възможност в закона.
Ето защо аз повтарям предложението си да спрем с дебатите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоян Райчевски има думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Приемам аргументите и на професор Сендов, и на господин Атанасов, и на всички, които изложиха сериозни аргументи, че след като има един текст като заглавие за спонсорство, би могло да не го повтаряме. Но аз мисля, че законът с нищо няма да загуби, ако ние не започнем направо с ограничения - какво не може, какво не може да се спонсорира. Просто с нищо няма да загуби законът, ако ние с първия си текст подчертаем, че става въпрос за спонсориране и дадем една гаранция на операторите да могат да сключват такива договори.
Така че, ако трябва да съкратим текста, можем евентуално, за да не създаваме някакво двусмислие - изцяло или отчасти, правя предложение "Могат да бъдат спонсорирани." - просто като една констатация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Поставям на гласуване предложението на господин Сендов за отпадане на чл. 93.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 83, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за отпадане на думите "изцяло или отчасти".
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 15, против 40, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 93 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 14, въздържал се 1.
Член 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ:"Чл. 94. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.
(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.
(3) Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с основния предмет на дейност на спонсора.
(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства или като отделно предаване."
Предложение от народния представител Младен Влашки - оттегля го.
Комисията по културата и медиите приема текста на вносителя по чл. 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване...
Отменям гласуването.
Господин Пантелеев иска думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз просто искам да направя един малък коментар на някои от алинеите на този член.
Ние за жалост сме пропуснали възможността да въведем по време на обсъжданията или между двете четения някои предложения, които биха били съвсем разумни.
Говоря първо за чл. 94, ал. 1. Вярно е и е хубаво, че спонсори на предавания не могат да бъдат политически партии и организации, както и религиозни организации, но тук вратата остава широко отворена такива предавания да се финансират опосредствано от политически партии и организации чрез техни симпатизанти, фондации и така нататък.
Така че този член не е гаранция и не предотвратява влиянието на политическите партии, макар и опосредствано.
Освен това що се отнася до ал. 3 - затова ние говорихме и по време на обсъжданията в комисията, този израз не е точен: "Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с основния предмет на дейност на спонсора". Защо само с основния предмет? Значи спонсорът може да има за основен предмет някаква друга дейност, но да има интереси, които са свързани с анализите и коментарите или с тематиката. И аз тогава още предложих, но за жалост това не е влязло като предложение, да изпишем текста по друг начин - че не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализ, тематики и така нататък, от спонсори, чиито интереси са свързани с анализите, коментарите и тематиката на тези предавания.
За жалост вероятно няма възможност сега да направим това предложение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Може да отпадне "основния".
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, това е минимумът, който все пак бихме могли да направим.
Правя това предложение тук, след подсказване от акад. Сендов - да отпадне "основния", а да стане "с предмета", членувайки думата "предмет". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Алинея 1, която казва, че не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации, влиза в противоречие с вече приетия чл. 47.
Разбира се, уважаеми господин председател, аз признавам Вашето право да не се връщате назад в брошурката по време на дебатите и по време на гласуването, но аз имам право да припомня какво предложение бях направил тогава. След като то беше отхвърлено, се създава още един елемент на вътрешна противоречивост на закона.
Тогава по чл. 47 аз предложих нова ал. 2 със следния текст:
"(2) Външни продуценти на Българското национално радио и Българската национална телевизия не могат да бъдат политически партии и организации, синдикални и религиозни организации."
Мнозинството отхвърли този текст и той отпадна. Сега се получава така, че една политическа партия - може да не е СДС, има право да бъде външен продуцент на БНТ и БНР, но не може да бъде спонсор на предаване в БНТ и БНР. Това е един много голям парадокс. Фактически политическата партия, бидейки външен продуцент, може да печели от програмното време на БНТ и БНР, но не може да губи като спонсорира дадено предаване. Това е един от много големите парадокси, с които е пълен този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера смисъла на чл. 94, ал. 3 в частта, където се говори, че не могат да бъдат спонсорирани икономически предавания, още повече, че в чл. 95, който още не сме чели, пише, че спонсорът не може да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване. Какъв е смисълът на ограничаване в икономическите предавания да няма спонсор? Естествено е, че едно икономическо предаване не може да не съдържа анализи и прогнози. Просто това няма да бъде икономическо предаване. И защо е това ограничение?
В случая аз предлагам икономическата тематика да излезе от забраната в чл. 94, ал. 3. Няма логика в това нещо. Хем спонсорът няма да оказва влияние върху него, хем икономическото предаване не може да бъде спонсорирано - защо? Какъв е смисълът? От какво се пазим там и за какво става въпрос? Още повече, че напоследък в телевизията като че ли няма нито едно икономическо предаване. Просто не съществува такова. Значи ли, че ако нямат интерес тези, които управляват телевизията, да правят икономически предавания, просто няма да има такива предавания? И този интерес от какво се продиктува и така нататък? Навяваме вече и в продължение на моите мисли отивам много далече, но има такава възможност.
Моето предложение, уважаеми господин председател, е да отпадне думата "и икономически".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков. Да отпаднат думите "и икономически". Да, отбелязвах го.
Господин Сашо Стоянов има думата.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Най-напред, предложеният чл. 94 в тази си редакция аз не виждам с кой текст от чл. 47 си противоречи. Когато ние отхвърлихме в чл. 47 предложения текст, го отхвърлихме не защото трябва да има предавания, произведени от политически партии, а този текст го отхвърлихме, защото беше безсмислен, тъй като предметът на дейност на политическата партия не е производство на радио- и телевизионни програми.
Така че с нищо този текст не противоречи на вече приетия текст в чл. 47.
Що се отнася до спонсорството на икономически и политически предавания, това изискване съществува в една конвенция, наречена Конвенция за телевизия без граници и в една директива, наречена Директива за прилагане на Конвенцията за телевизия без граници и това изискване се отнася не само до възможността, до хипотезата пряко влияние, а и индиректно влияние върху съдържанието на програмата.
Естествено е, когато някой спонсорира дадено икономическо предаване, въпреки че спонсорът няма пряка намеса и не се опитва да влияе върху съдържанието на тази програма, много е вероятна опасността от индиректно влияние. Ето защо аз предлагам да бъде приет този текст, тъй като и когато тази конвенция е била приета, са имали предвид точно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Реплика от господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Стоянов! Аз бих повярвал на това, което казвате, за тази прословута Конвенция без граници, ако имаше тук приложение към закона, както искахме ние, всеки закон да мине през съгласуване с европейските норми. Само че този закон като че ли не е минал. Напротив, в обратна посока е. Той противоречи на европейските норми и това го има черно на бяло написано в официални документи.
Конкретно за случая. Не виждам смисъл да записвате чл. 95 тогава. Какво значи директно и индиректно влияние, господин Стоянов? Това са някакви инсинуации, как да го кажа по-прилично, йезуитско отношение към текста. Каква е разликата между директното и индиректното влияние ми обяснете тук, за да ми говорите така, по този начин и да обяснявате икономическата проблематика? Не е сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоянов, аз действително Ви предупредих, че първо говорите, след туй мислите. Направих си труда, тази конвенция, първо, не е ратифицирана от нашия парламент, не е задължителна.
Второ, тя е за транстелевизионните предавания, а не за националните програми.
Така че уповаването Ви върху един документ, който няма задължителна стойност все още за страната и не касае националните програми, мисля, че е неоснователно. И както винаги се получава така, че вие защитавате нещо, което ви дава шанс да направите това, което преди беше направено от друга парламентарна група. Тогава го кръстихме "Законът Клара", сега не знам как ще го кръстим, може би "Законът Сашо", за да покажем, че чл. 1, който отхвърлихме от една Конституция, ще го възстановяваме.
Защо не искате спонсорство в икономическите програми? Ами, за да не се дава оценка на икономическата политика! Да не се дава алтернатива на определена икономическа политика и да не се показва каква друга е по-стойностна за обществото. Затова го налагате! Вие просто налагате една диктатура върху средствата за масова информация и ги оставяте във влиянието само на една политическа сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Дуплика - господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Най-напред на репликата на господин Нешев.
Господин Нешев, Конвенцията "Телевизия без граници" е ратифицирана от Тридесет и осмото Народно събрание. Проверете в протоколите на това събрание. Ако Вие случайно не сте присъствали при гласуването, това е Ваш проблем. Ако не сте разбрали, че нашето Народно събрание и то в този му състав е ратифицирало тази конвенция, това е Ваш проблем. Но тази конвенция е ратифицирана от Тридесет и осмото Народно събрание. Първо.
Второ, когато Вие говорите във второ лице множествено число - "вие приемате, вие правите такива закони", тук става въпрос за приемане на текстове, които цялото Народно събрание вече е гласувало. Това са текстовете от конвенцията.
И на въпроса на господин Бойков. Ако някой няма текста на тази конвенция, това също е негов проблем, защото когато нашето Народно събрание ратифицира тази конвенция, пълният й текст беше раздаден на всички народни представители. И тези текстове, които Вие сега оспорвате, вече като текстове от конвенцията, са гласувани от нашето Народно събрание.
Що се отнася до директно и индиректно влияние на спонсора в икономически предавания, мога да Ви обяснявам много дълго, но нещата са прости. Директното влияние е когато в договора между спонсора и радио- или телевизионния оператор фигурира определено изискване на спонсора за съдържанието на програмата.
Но съществува и друг вариант - когато това изискване за съдържанието на програмата може да бъдe осъществено без да фигурира в договора, и Вие много добре го знаете, това се практикува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Господин Атанасов, имате думата за процедура, стига да е процедура.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Нямаше да вземам думата за тази процедура, но тъй като процедурни са всички изказвания, които са относно дневния ред и реда на провеждане на заседанието, искам да кажа, че може би трябваше да направите забележка, не знам, това е Ваше право, на господин Сашо Стоянов, който на няколко пъти въвежда в заблуждение народните представители и по този начин пречи на реализирането на т. 3 от нашия дневен ред в нейната пълнота.
Действително Европейската конвенция за трансгранична телевизия е ратифицирана от нашия парламент през ноември миналата година, това го казах няколко пъти и искам за последен път да го кажа, но тя не е в сила за България, тъй като министърът на външните работи Надежда Михайлова по знайни само на вас причини не е представила документа за ратификацията пред генералния секретар на Съвета на Европа. Значи, когато тя благоволи, може би няма възможност да пътува в чужбина или по други причини, но когато вземе Шенгенска виза и отиде в Страсбург и представи този ратификационен документ, 3 месеца след представянето конвенцията ще влезе в сила за Република България. Така че това е моето процедурно предложение и Вие, ако искате, ще го изпълните, ако искате, няма да го изпълните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То не беше процедура, а освен това наистина за трети или четвърти път го казвате.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам да съсредоточа вниманието върху ал. 3 - това, което господин Иван Бойков коментира.
Значи става дума, ако внимателно прочетем ал. 3, за политически и икономически предавания. Добре, нека да е само за икономически, защото това беше вашето възражение, в два случая икономически, не въобще.
Единият случай е тогава, когато те съдържат анализи и коментари, и другият случай е тогава, когато спонсорът има основен предмет на дейност, свързан с тематиката на предаването. Значи не по принцип всички икономически предавания, господин Бойков, нали? Не е казано, че е забранено спонсорирането във всички политически и икономически предавания. И в това има много здрава логика.
Тогава, когато имаме коментар и анализ, имаме скрита реклама. Няма смисъл той да отива като спонсор, отива и по реда на раздел II, отива на реклама. Нали?
А тук в момента ние коментираме спонсорството. Значи не се изключва по принцип такива предавания да бъдат спонсорирани. Значи ощe един път споменавам икономически предавания. Това е смисълът и така трябва да се схваща. Може би по-внимателно трябва да се прочете ал. 3. Благодаря ви.
И аз използвам, господин председателю, за да направя процедурно предложение - да преминем към гласуване по чл. 94, защото имам усещането, че влизаме в един цикъл на безплодни дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров, не можете да направите и процедурно предложение в края на изказването, защото това означава да лишите желаещите да Ви направят реплика, дуплика и т.н. Това не беше процедура. Сега беше изказване и за реплика има думата господин Иван Бойков.
Това го правят и други народни представители и моля, когато се правят процедурни предложения, да бъдат само процедурни, а да не бъдат част от изказването. Няма как.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Има логика в това, което каза господин Димитров и аз затова искам да коригирам моето предложение, господин председател. Нека да останат "икономически предавания", обаче да отпадне изразът "които съдържат анализи и коментари или".
Икономическо предаване без анализи и коментари няма, господин Димитров. Няма, не съществува такова предаване. Няма начин да няма цифри в него и да няма анализи и прогнози в него. Затова нека "анализи и прогнози" да отпадне, а другото да остане. За другия текст логично сте прав. Не може да се спонсорира от спонсор, на който основният предмет на дейност е свързан с това предаване. Това - да, но анализи и прогнози просто Вие всичко изключвате тогава по схемата. Затова нека да остане "икономическо предаване", а да отпаднат "анализи и коментари".
Разбрахте текста, нали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбрах, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ: В рамките на репликата направих и предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков в ал. 3 да отпаднат думите "които съдържат анализи и коментари или".
Гласували 143 народни представители: за 52, против 66, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Беше направено още едно предложение от господин Любомир Пантелеев: да отпадне думата "основния", а думата "предмет" да бъде членувана и в края на ал. 3 да стане "чиято тематика е сходна с предмета на дейност на спонсора".
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 76, против 41, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 94 така, както е предложен от комисията и с направената вече редакционна поправка.
Гласували 124 народни представители: за 99, против 20, въздържали се 5.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 95. Спонсорът не може да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В края на чл. 95 се добавят думите "в БНР и БНТ".
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: (Към господин Иван Бойков) Нека първо да чуем вносителя на предложение.
Господин Иво Атанасов има думата. Вие сте вносител на предложението, аргументирайте го.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, тук съображението за отпадане е аналогично с чл. 92 и аз точно това се опитвах да намеря в проекта, затова не бях готов веднага да тръгна към трибуната: това ограничение да важи само върху Националното радио и Националната телевизия. Не виждам логика частните електронни медии да бъдат включени в обхвата на това предложение. Те имат по-друг характер и не изпълняват обществени функции в смисъла, в който това правят засега двата национални обществени оператора.
Никой на мен не може да ми попречи като спонсор, чиято запазена марка, фирмен знак, лого и т.н. ще излязат в началото и в края на едно предаване, да искам това предаване да бъде описващо в положителен смисъл значението примерно на Мадарския конник, а не обратното. Не може да ми забраните такова нещо - няма логика. Давайки парите си, давайки си фирмения знак аз поне в частните медии би трябвало да имам право да оказвам в такъв смисъл влияние върху предаването.
Поддържам предложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Иван Бойков искаше думата преди това, господин Пантелеев.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение за поправка по чл. 95 е редакционно. В текста се казва: "Спонсорът не може да оказва влияние"... Може по принцип. Затова според мене трябва да бъде "не трябва да оказва влияние". "Няма право" също е по-точно, отколкото "не може". Може по принцип. Редакционно текстът не е добър.
Затова предлагам да се запише: "Няма право да оказва влияние върху съдържанието..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Любомир Пантелеев искаше думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята на този член е повече от ясна. Начинът по който обаче е изписан текстът, попада пак в кюпа на всички тези неграмотно казани неща. В Европейската конвенция, от която ние уж стриктно преписваме, нещата са казани много по-чисто и ясно. Искам да ви прочета за какво става дума в чл. 17, т. 1 и подразделения:
"Съдържанието и разполагането във времето на спонсорираните програми не трябва в никакъв случай да бъде повлияно от спонсора по начин, който да нарушава отговорността и редакторската независимост на телевизионния разпространител по отношение на програмите." Следователно става дума за влияние по начин, който нарушава отговорността и редакторската независимост на телевизионния разпространител по отношение на програмите, а не въобще за влияние, тъй като просто е невъзможно да не окаже такова влияние, след като тези хора се срещат, говорят си и правят уточнения. Още повече, че им даваме и някакви права. Тук по-скоро става дума за това, че ако има някакви забранителни текстове, те в същата сила трябва да се отнасят и за самите редактори, които пък не бива да приемат влияние, което...
При това положение намирам текста на този член за доста безмислен и предлагам да бъде отложен и да бъде изписан по начина, по който този текст се третира във въпросния чл. 17...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Не чухме защо.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Искам да бъда пределно ясен. Тук ние не можем да направим необходимата редакционна поправка, тъй като попадаме в един терен, който е доста неясен. Аз не виждам какъв юридически, правен аспект има, който да ни позволи да забраним на спонсора да оказва влияние. Просто това би било нещо, което влиза в противоречие с нашата Конституция и с други закони, тъй като неизбежно при срещата на тези две страни някакво влияние е оказвано. Още повече, че там се разменят пари. Как може да се разменят пари, да се предоставят пари, да се плаща, а да не се оказва влияние? Ние тук налагаме една невероятна забрана, която не би могло да бъде изпълнена. Това е и смисълът на моето предложение: да отложим гласуването на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването на чл. 95.
Гласували 151 народни представители: за 53, против 91, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков за заместване на думите "не може" с думите "няма право".
Гласували 152 народни представители: за 144, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов и негови колеги за добавка на думите "в БНР и БНТ".
Гласували 154 народни представители: за 50, против 101, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля гласувайте чл. 95 така, както е предложен от вносителя с направената поправка.
Гласували 145 народни представители: за 101, против 41, въздържали се 3.
Член 95 е приет.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще започне своето заседание днес от 16 ч., не от 15 ч., както предварително е било обявено.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре - четвъртък, от 15 ч. в зала 134.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 17 септември от 17 ч. в кабинет 226.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 16 септември, сряда от 15 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 16 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще има заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 15 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 септември, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

Закрито в 14,05 ч.

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Калчо Чукаров
Иван Бойков