Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Александър Джеров и Благовест Сендов
Секретари: Иван Бойков и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
На вчерашното заседание изслушахме становищата на водещата комисия и останалите две комисии по Законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Днес ще продължим с разискванията по този законопроект:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД.
Моля парламентарните групи да ми дадат списък със своите оратори по този законопроект. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Давам думата на госпожа Дора Янкова от Парламентарната група на Демократичната левица.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не можем да започнем обсъждането на днешния законопроект, без да направим изводи какво през тези години, след 1946 г., стана с българската гора и горския фонд. През изтеклите пет десетилетия с горите на Република България настъпиха съществени положителни промени - инвестирани са стотици милиони лева, създадени са над 10 млн.дка горски култури, увеличена е залесителната горска площ, а запасът и прирастът на горите към 1995 г. са увеличени два пъти в сравнение с 1946 г.
Благодарение на вложените инвестиции в лесовъзобновяването и правилното стопанисване на горите общият запас на дървесина е увеличен над два пъти в сравнение с 1942 г., а прирастът от 0,8 достигна до 3,2 куб.метра.
Всичко това стана възможно благодарение на правилна държавна политика през този период и добро горско стопанисване, благодарение на работата на лесоспециалистите в страната ни.
Разглеждайки внесения законопроект и отчитайки постигнатите резултати, грешка ще бъде, ако ние не се съобразим с тези факти. Затова изразявам благодарността си и уважението си към лесовъдите и специалистите, към всички, имащи отношение към гората, щото тя сега да е една добра екосистема, източник на възхита и респект за много световни учени, изказали многократно положителното си отношение към нея.
През последните 7 години на преход горското стопанство у нас запази своята цялост и не бе допуснато разрушаване на системата, която функционираше на самоиздръжка, без развитие на безработицата, както на другите отрасли на стопанството ни. В същото това време не може да не признаем съществуването на корупция и незаконна сеч.
Изхождайки от новите горски принципи, приети на конференцията в Рио де Жанейро, и последвалите я действия за стратегическата важност на дървесината в световен и регионален мащаб, както и голямото екологично значение на горите, се налага необходимостта от много внимателно отношение към проблемите на горското стопанство в условията на преход към пазарно стопанство. Една реформа, подобна на аграрната, без мисъл и познаване на нейната същност и специфика, може да доведе до много сериозни последици. В този смисъл съществува опасност да бъде разрушено достигнатото и горското стопанство да се доведе до нивото на 1950-1960 г.
Затова днес ние, народните представители, трябва да се опрем на ясни принципи по отношение на структурата, управлението и контрола, както и върху финансовите средства, необходими да поддържаме заедно екосистемата гора за България.
Тревожи ни фактът, че в новото ведомство е преустановена практически почти цялата лесокултурна дейност. Тревожи ни, че приемаме този закон сега, без да сме приели като водещ Закона за горите, който да определи правилата на управлението, стопанисването и ползването, както и контрола и воденето на горското стопанство при новите условия.
Затова ние настоявахме в залата Законът за горите да бъде основата и той да бъде надграждан с днешния закон.
Реституцията, както е замислена във философията на този законопроект, прилича и е подобна на аграрната. И вижте каква опасност има: около 20 на сто от горите да се върнат на наследниците на около 700 000 души, което предполага в този период около трима наследници приблизително или това са около 1 млн. 400 хил. наследници. Като площ взети тези 20 на сто представляват парчета по 0,4 дка. Такава е перспективата, тревожно е раздробяването на горите.
Имайки предвид тези факти, законът не трябва да допуска раздробяване на горската площ. Затова е нужно да фиксираме долна граница за делене. Нужно е да оценим по достойнство положителното от миналото по отношение на кооперативното начало, което е било задължително при управлението на БЗНС след март 1920 г. Периодът на кооперирането и на лесоустройството на горите през 1939 г. доведe до 233 трудово-горски производителни кооперации, а в края на 30-те години държавата фактически поема управлението и стопанисването на общинските гори с назначаването и заплащането на служителите в тези лесничейства.
Нека осмислим кооперативното, задружното и акционерно начало за съвместното разпореждане, стопанисване и експлоатация на горите.
В книгата си "Горите в Централните Родопи" сегашният председател на Съюза на бившите собственици на гори Костадин Караиванов пише:
"Прогресивни деятели, учители, лесовъди и други виждали спасението в кооперативното стопанисване на горите и тяхното ползване. Правителството на БЗНС откликва и покровителства тази нова политическа линия и със специален закон, изменен през 1923 г., открива ерата на кооперативизма".
Пак в същата книга се цитира изказване на едрия родопски горовладелец Атанас Сираков, който през 1926 г. при публична среща с министър Янаки Моллов казва: "Нам не ни трябват кооперациите, но горите плачат за тях".
Пак при една публична среща и при едно посещение в Родопите, където приоритетно са частните гори, министър Александър Робов - земеделец, заявява: "Кооперативната гора е като метена, така добре гледана и стопанисвана".
Всичко това дава основание като един опит, който ние трябва по достойнство да оценим, да видим ползата и опорите на кооперативното и задружното стопанисване, като предимства пред едноличното. В този смисъл в закона има празноти.
На следващо място, на новите стопани, бивши горовладелци, им липсват по принцип знания - знания за горската екосистема, знания за дърводобива, знания за новото залесяване и отглеждане на разсажденията. А като отчетем и факта, че това са бедни хора, живеещи в планински регион, нужно е законово да уредим и да подкрепим този вид ползване на горите такъв, какъвто е опитът сега след прехода към пазарно стопанство в Чехия, Унгария, Словакия, Литва и Латвия.
На следващо място, новите насоки, визирани в стопанисването, правят бъдещото горско стопанство нерентабилно. В много страни държавата подпомага финансово частните собственици, за да могат те да се грижат за горите, съобразно националните интереси. В тези страни обществените интереси доминират над интересите на отделните собственици като национална горска политика, която в закона ние, като народни представители, трябва да очертаем по-ясно. Въз основа на това е нужно да определим като изключително държавна собственост това, което препоръчват експертите по околната среда - вододайните зони, водосборите на големите язовири, както и другите територии, свързани с водата и екологията.
Член 18 от Конституцията тълкува и горите, и водите. За горите дава едно тълкуване, за водите е ясен и категоричен. И ние тук не бива да правим експерименти, тъй като двете понятия, двата фактора са свързани.
Конституцията по закона пояснява частично кои гори са с национално значение. В законите е записано, че ще има такъв закон, който да определи специалните гори. Логично е да питаме тогава кой и кога ще внесе този закон и не е ли редно този закон, който ще очертава националните гори, да бъде сега в синхрона на законодателството. И не е ли редно тогава, ако ние сега приемем като приоритет този закон и Закона за горите, те да започнат да функционират след приемането на закона, който ще определи статута на националните гори. Имам едно притеснение, че ние ще върнем гори и след това със Закона за националните гори, те ще бъдат национализирани. Предлагам да не си играем с хората.
Притеснявам се от това, че връщането на земеделските земи ставаше с много и различни документи. Позицията ми е, че правото на собственост трябва да се уреди така, че да се доказва само с перфектни от юридическа гледна точка документи. Опитът от клетвените декларации е горчив.
Уважаеми колеги, някои от собствениците може да не желаят гората, а да поискат да бъдат възмездени. Редно е в закона ние, като хора с размисъл, с позиции, да уредим и алтернатива за реституция чрез обезщетение с акции в промишлеността, парично, с площи от поземления фонд или по друг, приет от нас начин. А това би могло да стане и за хората под долната граница на горите.
Разглеждайки този законопроект, не е за подценяване и фактът какво е състоянието на общините в момента, визирани като бъдещи собственици. В диалог с Асоциацията на родопските общини, които в момента са 13, те задават много въпроси. А диалог с общините по този проблем вносителят не е водил. Те питат: проектът предвижда, че с влизането на закона в сила ще се забранят сечите, в такъв случай каква дейност ще имат горските стопанства и как ще се отоплява планинското население. Те се интересуват, че при залесяване на изсечените площи, което ще е задължително, те нямат финансова възможност за това те да бъдат възстановени. И се интересуват от този механизъм, който ще гарантира финансовата цена на залесяването. Интересуват се също как ние като народни представители ще тълкуваме крайпътните ивици, щетите от пожарите, бедствията и много други въпроси.
Мотивите за гореизказаната от мен позиция, имайки предвид избирателния ми район, е, че ние сме за реална закрила на земята и горите като основно национално богатство, както и заявявам, че бих искала вносителят, още повече че той е Министерският съвет, да предлага на Народното събрание добри, работещи закони, а не след това да констатираме празноти в законодателството и да предлагаме по аналогия текстове, регламентирани в друга материя. В случая, настоящият закон се нуждае от основна преработка и разчитам на достатъчното време за задълбочена и ефективна работа, защото в крайна сметка материята е специфична, касае една трета от територията на България, касае 1 млн. българи. Отчитам това, че всички ние, българите, сме с ясно заявената си позиция и любовта си към българската гора. В периода между първо и второ четене имам готовност да внеса множество подобрения на законопроекта. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Има думата народният представител Васил Клявков от Парламентарната група на СДС.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз смятам, че Законът за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд е изключително навременен. Планинските райони са районите с най-голяма безработица в страната и именно възстановяване на собствеността върху горите ще даде поминък на много хора, а не както каза преди малко колежката, че ще ги направи безработни. Именно с възстановяването на собствеността тези гори ще бъдат използвани по-пълноценно, ще се охраняват по-добре и смятам, че ще има по-добри резултати в лесовъдното стопанство на България.
В закона са предвидени и текстове, в които всеки собственик, който е възстановил правата си на собственост, се регистрира в съответните органи по Закона за горите и спазва съответните изисквания на Закона за горите, който ще приемем почти едновременно с този закон.
Едно от най-положителните неща е, че се възстановява правото на собственост по почти всички актове, с които е била отнета тази собственост. Това е Законът за трудовата поземлена собственост, чл. 7 от Конституцията на Република България от 4 декември 1947 г., Законът за стопанисване на горите в сила от 27 март 1948 г., а също така и други актове.
Основен принцип при възстановяването на собствеността, това е да се възстановят горите в старите възстановими граници. Това ще бъде основополагащо в този закон. Смятам, че това е положително, тъй като за разлика от Закона за земята, в горите много по-лесно могат да се установят старите реални граници и да се възстанови реалната собственост на хората такава, каквато е била. Там, където тези граници не могат да бъдат възстановени, се предвижда да се върне гората в същата площ от Държавния горски фонд.
Имам тук някои забележки, тъй като в закона има текстове, които предвиждат не връщане в стари реални граници за гори, които са изключително държавна собственост, горите, които с актове на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи ще имат национално значение за националната сигурност на държавата, а също така и за гори, в които са предвидени строителни работи от национално значение. Смятам, че тези текстове трябва да бъдат по-добре изчистени, а иначе това е необходимо, за да се запазят тези жизненоважни функции на държавата.

Много положителни текстове в закона са, че се дава право на собствениците да изкупят незаконно застроените земи в горите. Това е нещо много важно, което за разлика от Закона за земята, тук се решава много по-справедливо. Но това е така, защото сега правим нов закон и имаме възможност да решим проблемите с незаконното строителство върху горския фонд.
Добре е, че се дава правото на поземлените комисии, които действаха досега, да връщат горите, тъй като там има добри специалисти и с включването на един инженер лесовъд ще се реши проблемът, но не е ясна процедурата, по която ще се връщат горите, какви актове ще се издават от поземлената комисия, как ще ги издава и т.н. Според мен това е слабост на закона и смятам, че този проблем трябва да се реши при второто четене.
Още една неяснота: казва се, че собствениците могат да се снабдят с нотариален акт. Смятам, че тук проблемът трябва да се реши, както е в Закана за земята: поземлените комисии да издават проект за нотариален акт, а този нотариален акт да бъде издаван пред нотариус при улеснена процедура. Също така е записано, че нотариалното производство се освобождава от такси за срок от пет години, но би трябвало да се пише, че се освобождава от държавни и местни такси, което е по-правилно, тъй като цялото производство с новите частни нотариуси няма да може да бъде освободено от такси, ще има комисионна и за нотариусите.
Имам и други бележки, но това може да стане и по време на второто четене с конкретни предложения.
Според мен е важно, че се прекратява правото на ползване на земи от държавния горски фонд, предоставени на физически лица с актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет. Всички ние знаем на кого бяха предоставени тези права за ползване и по какъв начин се използваха - за вили на хора, които имаха политическа власт преди години. Това са едни несправедливи актове, с които се отменя правото на ползване на земи от горския фонд по отношение на тези хора и с този закон смятам, че се възстановява справедливостта.
Мисля, че законът ще изпълни своите функции след частични корекции между първото и второто четене и наистина най-после българските собственици на гори, които отдавна чакат този закон, ще могат да разчитат на него и като виждам текстовете може би до около две години може да приключи процедурата по връщането на горите: има едногодишен срок за подаване на документи, а това е разумен срок, за да могат хората реално да издирят документите си и да ги представят пред поземлените комисии, а след това да се очаква тяхното възстановяване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поддържам законопроекта и считам, че народните представители, съобразно задълженията си към избирателите, би трябвало да гласуват в полза на този закон. Защо?
Аз съм избран в 1. Благоевградски избирателен район. Трябва да кажа, че основните оплаквания, които имам от моите избиратели, се свеждат до това, че целонощно се сече гората, използва се всяка минута, когато се стъмни. И в края на краищата каква е ползата? Никаква. Ние разрушаваме горите, унищожаваме ги. И нека да не говорим за друго, освен за екологическите последици от унищожаването на тези насаждения.
Бих искал да кажа две думи малко по-встрани от тази моя защита на закона. Когато бяха внесени пакетът закони за реституцията през 1992 г., на които основно автор бях аз, бях обвинен от лявата страна и от масмедиите, че търся нещо за себе си и ми беше приписано даже, че имам половината от магазините на "Витошка", на "Пиротска" и не помня къде. Баща ми имаше една кантора и тя ми е реституирана. Сега, когато пледирам за връщането на земите, трябва да декларирам, че нямам сантиметър горска площ, тъй че не търся нещо за себе си, а като народен представител мисля, че имам основните задължения да пледирам за интересите на моите избиратели. От тази гледна точка смятам, че законът трябва да бъде гласуван.
Същевременно трябва да изкажа становището, че внасянето на този законопроект или по-скоро разглеждането му, е твърде много закъсняло. Той трябваше да бъде разгледан и гласуван още преди няколко години, защото, ако беше гласуван тогава, струва ми се, че голяма част от горските масиви щяха да бъдат запазени. Убеден съм, че сега, когато бившите собственици получат своите горски места, те ще установят, че голяма част от тях са изсечени. Казвам ви, че в Благоевградски окръг положението е жестоко, защото някои хора се оплакват, че даже не могат да спят от действието на техниката посред нощ.
Разбира се, по принцип подкрепям законопроекта, държа на него и смятам, че той, макар и закъснял, трябва да влезе в обективното право на България. Това не ми пречи да направя и своите възражения спрямо много от текстовете, защото ми се струва, че този законопроект можеше да бъде малко по-добре изготвен. Конкретни възражения:
Струва ми се, че има един основен въпрос и той е свързан с разграничението на двата фонда. По принцип фондовете на земята в България са населени места, горски фонд и земеделски земи. Не знам дали чл. 2, така както е редактиран, ще бъде достатъчен за разграничаването на двата фонда, защото в единия вече сме настъпили, сега предстои да настъпим (говоря правно) в този горски фонд.
В чл. 2, ал. 1 малко ме е страх от едно такова изреждане. Смятам, че никой от нас не може да хване всички нормативни актове, на основанието на които са отнемани горски земи. И тогава, когато изчерпателно или точно изреждаме нормативните актове, на базата на които е отнемана земята, дали не рискуваме да изпуснем и някои от неотразените тук, което означава да поставим в неравноправно положение отделни български граждани.
Бих предложил на комисията да прегледа чл. 3 и да види от многото алинеи не може ли да се стигне до по-малко алинеи, защото повторението невинаги е полезно. В Закона за реституцията на имотите в населените места работихме с малко по-опростени термини - собствениците и техните наследници - и мисля, че и тук няма защо да правим отделни специални алинеи за наследниците.
Бих предложил също на комисията да обсъди чл. 5, защото ал. 1 и 2 ще създадат много неясноти, много непълноти. Трудно можем да разберем за какви задължения става дума, за да може да изясним в края на краищата как ще прилагаме закона. Става дума за прилагане на закона, а не за една теория.
Прави ми силно впечатление в чл. 7 текстът за незаконно построените сгради. В никой закон досега в българското право не говорим така за незаконно построените сгради: лицата по чл. 3 изкупуват незаконно построените сгради...
Какво означава това? Валидиране на незаконното строителство? Поощряване на незаконното строителство или какво? Смятам, че българското законодателство е изградено срещу незаконното строителство. И изведнъж тук, все едно че незаконното строителство е вид от строителството... За мен това не е вид, това е нарушение на правни норми, закони и правила. С това така леко казано: незаконните строежи се изкупуват, плащат се..., тогава да кажем това въобще, да сменим и в Закона за териториалното и селищно устройство: в чл. 160 и чл. 161 да кажем: всичко, което е построено, си е законно... и да изхвърлим от българското законодателство понятието за незаконно строителство. Струва ми се, че е малко силно да навлезем в тази укорима област.

Член 11 създава всъщност поземлените комисии. Не би ли трябвало малко по-конкретно да се каже нещо за тях? Все пак те имат някакви задължения, имат един обхват на дейност.
По отношение на чл. 16 - "могат да се снабдят с нотариални актове за собственост". От кого, как и т.н.? Това е материалният закон, в него трябва да посочим органа. Аз съм за нотариуса, разбира се, защото нотариусът единствен издава нотариални актове. Но да го кажем по какъв ред, при какви условия, по предложение на кого, на базата на решения на и т.н. Малко по-голяма конкретност се налага може би и в другите разпоредби на този закон.
Аз дотук ще спра, въпреки многото бележки. Ще ги дам на господин Костов в писмена форма. Но все пак ще помоля комисията да помисли малко върху систематиката на закона, върху терминологията, върху текстовете, за да бъдат те малко по-добре подредени по материя и правно-редакционно.
И отново апелирам към всички колеги да гласуваме за този закон, защото без частна собственост доникъде няма да стигнем. А тогава, когато в населените места имаме частна собственост, когато в земеделския фонд имаме частна собственост, просто обидно е, че досега нямаме още частна собственост и в горския фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Господин Джеров, репликата ми е във връзка с уводните Ви думи и аргументацията Ви, с която завършихте, че именно чрез реституцията, чрез частната собственост върху горите ще бъде гарантирано тяхното съхраняване, тяхното опазване от тази незаконна сеч, за която Вие съвършено справедливо говорихте и която като проблем, който трябва да бъде решен, споделям изцяло, тъй като и аз, както и Вие, чувствам този проблем особено остро в Благоевградски избирателен район. Но Вашата аргументация според мен потвърждава тезата на госпожа Янкова, а именно, че този законопроект, който сега разглеждаме, трябва да бъде гледан в контекста на по-общия Законопроект за горите, внесен от Министерския съвет, и, разбира се, другите предложения в същия дух, които биха направили народни представители и от другите парламентарни групи.
Мотивите към проекта на Министерския съвет започват с тази теза именно, която аз споделям, че първият принцип, върху който се гради Законът за горите, е равнопоставеност на субектите на собственост, че този законопроект, който визирам - на Министерския съвет, цели съхраняване на българската гора като основен средообразуващ фактор и т.н.
Бих се обърнал към Вас, господин Джеров, с такова и предложение. Вие сам като юрист констатирахте редица несъвършенства в сега разглеждания Законопроект за възстановяване на собствеността. Струва ми се, че Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа има нужда и от съдействието на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, и от отделни народни представители като Вас, които най-добре са в състояние да направят връзките с други действащи закони - и за териториалното и селищното устройство, който визирахте, и за много други базисни закони за собствеността. Така че да избегнем това, което се получава в няколко случая вече, господин Джеров. След първото четене на даден законопроект в комисиите започва едва ли не преписване на законопроекта, защото се констатира, че първото четене е било повече или по-малко формално, и след това започваме да си задаваме въпроса как точно се стикова с другите нормативни актове това, което е минало на първо четене, и може ли то да работи.
Моето предложение към Вас е, ако щете, и да се сформира една група от народни представители от различните парламентарни групи, които са от райони с широки горски масиви, където населението е особено заинтересовано от тази проблематика, и да се постараем в този случай да създадем законодателство, което ще работи.
Благодаря Ви, господин председател. Извинявам се за това малко прехвърляне на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата народният представител Стефан Гайтанджиев от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много съм изненадан тук от марксисткия патос на господин Джеров - виждате ли, собствеността била най-важното нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев, моля Ви, не започвайте с квалификации. Не започвайте с квалификации - марксистки патос и т.н. Говорете по Закона за гората, защото ако не говорите по същество, ще Ви отнема думата. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум и възражения в блока на Демократичната левица.)
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: А Вие, господин председател, ако действително прекалявате и прекъсвате народните представители, когато те искат да си кажат не просто каквото са намислили, а да свържат темата на преждеговорившия, когато е по съществото на закона, с това, което и аз смятам да изложа, а може би и други да продължат, Вие по този начин нарушавате ритъма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не нарушавам. Господин Джеров не Ви слушаше, но сигурно щеше да се засегне от Вашето изказване.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: ... това, което искат да кажат хората. Съвсем не е вън от темата. Господин Джеров защити схващането, че частната собственост върху всичко било най-важното нещо. Категорично не съм съгласен с този възглед, който е по същество марксистки. Само че Маркс считаше, че частната собственост е лошото, държавната собственост е доброто. Сега Съюзът на демократичните сили и партията на господин Джеров считат, че в крайна сметка, виждате ли, частната собственост е най-доброто, държавната собственост е лошото. (Шум в блока на СДС, частични ръкопляскания за прекъсване.)
Това е неправилен възглед, господин Джеров. Научете малко философия, седнете и прочетете книжки. Не споделям Вашите схващания, а още повече пък съм склонен да се присъединя към емоционалната реакция на дясната половина на залата.
Аз, господа, съм от принципните противници на този закон. И ще го отхвърля по принцип, а не просто заради това, че той безспорно има много несъвършенства, които бяха казани и някои от тях ще бъдат казани. Земята и гората, но особено земята, върху която има гора, не са обикновени вещи и там формата на владеене, на разпореждане и т.н. не са от толкова голямо значение за подобряване на тези качества, които имат значение за развитието на обществото, бих казал, дори и на планетата като цяло. Става дума за глобални зависимости, става дума за глобални проблеми. Ами, господа, утре можем да кажем да приватизираме и въздуха. Тогава нали съвсем леко ще можем да осигуряваме по-чист въздух! (Шум и възражения в блока на СДС.) Всичко това са пълни безсмислици, резултат от вашето неправилно, дългогодишно марксистко обучение.
Отивам към същината на проблема.
Най-напред - проблема на собствеността върху горите. Много хора имат нагласата, че ето, има нещо справедливо - хората са притежавали гори и след това им връщат горите. Българската история, господа, не познава понятието частна собственост върху горите. Нито българското средновековно, нито османското право са позволявали такава възможност. (Шум и възражения в блока на мнозинството.) А това, че сте невежи и се усмихвате, говори за вашата неграмотност. (Единични ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
Частна собственост върху горите в България започва да се появява вече в последните години на османското владичество и то по, както всички изследователи показват, заобикаляне на законите, тяхното грубо нарушение. Отделни лица, главно от турската аристокрация, съумяват да подкупват съдебните власти и да се сдобиват с актове за собственост, които около или след Освобождението те прехвърлят и на част от българите.
След Освобождението на България много от тези, които са придобили земя, също са в нарушение на законите, дори на Княжество, а по-късно и на Царство България. Това е добре известен факт и всеки историк може да ви го каже. Така че много малко е собствеността, която действително е придобита, и то обикновено чрез втора, трета ръка като добросъвестен притежател, вече преобретател на гори.
Толкова по собстовеността.
Второ, дали действително частната собственост върху горите може да осигури най-добрите условия за изпълнение на техните основни функции. Основната функция на гората не е да бъде изсечена и да стане мертеци или пък дървени въглища. Основната функция на гората е именно средообразуващият фактор, поддържането на устойчиво и достатъчно качествено състояние на въздуха, водната система на планетата и т.н.
Вярно е, че има страни в Западна Европа, в които има широко застъпена система на частна собственост върху горите, в Германия например. Но има две особености, които в България ги няма. Първо, в Германия собствениците на гори са по-голямата част от сегашната немска аристокрация. Това са богати хора, те не разчитат на горите си за своите доходи. Напротив, те инвестират. Законът задължава частният собственик да инвестира в гората за нейното опазване, за нейното възпроизводство, за сеч и т.н., и т.н. В състояние ли са тези стотици хиляди, а може би и милиони собственици на малки парчета земя, които сега ще се получат вследствие на този недомислен закон, да инвестират в горите така, че те да могат да бъдат поддържани? Нашите експерти изчислиха, че минималният разход за един хектар гора, за да може той да се поддържа ежегодно, е над 5 млн.лв. Господа, това е стойността на една лека кола на старо! Кой може сега да си позволи, ако има, да кажем, по наследство 2 или 3 ха гора, 10, 15 и повече милиона лева средно? Има случаи, където разходите трябва да бъдат и повече, а е възможно да има и с по-ниски разходи. Това е просто изключено. Явно е тогава, че бъдещият собственик ще бъде принуден или да зареже тази собственост и гората и да не я поддържа, като по този начин влоши нейното качествено състояние, или да прибегне до брадвата.
Другата гаранция, това е общият Закон за горите. Действително, както беше и замисълът, обясняван от Министерския съвет, би трябвало Министерският съвет, чрез общия Закон за горите да гарантира еднакви правила за стопанисване и за отглеждане на гората.
Това обаче, както виждаме и в раздадения Закон за горите, не се получава. Няма ги нужните гаранции, че действително ще бъдат спазвани принципите на лесотехническата наука, ще се работи по лесоустройствени планове, а не просто по прищевките на отделни собственици.
След като ги няма тези гаранции, а ги няма и финансовите, материалните условия, което е още по-важно, ясно е, че мнозина от тези хора, които ще получат гори, ще бъдат принудени в крайна сметка да пристъпят към тяхното явно или тайно превръщане в дървени въглища.
Тук вече е и въпросът за екологическите последици. Българските еколози, специално "Екогласност" са категорично против това. (Обаждания от мнозинството.)
Аз не говоря за това, в което ще бъда подкрепен и от другите екологични организации, може би от Зелената партия, че тук става дума за реституция дори и на специални гори. Единственото нещо, което се защитава в този закон, са единствено горите, които са в резерватите и националните паркове и евентуално, по тълкуването на Конституционния съд, и полезащитните пояси, които ги има в Добруджа. Но понятието специални гори, които са от възлово значение за екологията на страната и на планетата изобщо, включва също горите на стръмни терени, които подлежат на ерозия. Това са огромната част от тези 17 на сто, които трябва да бъдат връщани. Огромната част от тях са на стръмни терени. Всеки опит там да се действа непрофесионално, ще доведе до увеличаване на ерозията и до намаляване на водните запаси в почвата.
Тук става дума също за горите във вододайните зони и в санитарните зони около язовирите, които са основно източник на вода дори за пиене, да не говорим и за напояване.
Става дума за горските разсадници. Става дума за курортите и около курортите, за т.нар. курортни гори.
Тук няма гаранции в закона, нито в другия закон, че те трябва да бъдат оставени като изключителна държавна собственост. Следователно, екологическите последици от прилагането на този закон в сегашния му вид ще доведе до една сериозна катастрофа и влошаване положението на околната среда.
И струва ми се, че тук не е зле да се кажат няколко думи и за възможностите за развитие на страната след подобен закон, възможността от нахлуване на престъпността и нейното увеличаване. (Смях в мнозинството.) Вижте какво става с язовирите. Да, да, язовирите! Много от тях на практика са притежание на групировки. И досега различни силови групировки са тези, които се намесват в добива на горски плодове и изкупуването им, на гъби и пр.
Добивът на дървени въглища, който е почти изцяло, в повечето случаи, незаконен и нерегламентиран също в значителна степен, както и съществуващото бракониерство са свързани с различни престъпни групировки. Още повече ще се засили тази тенденция, след като се върнат горите. Тогава вече действително районите на Родопите, Средна Стара планина, Предбалкана ще станат владение на престъпността, на организираната престъпност в мащаби, които ще бъдат немислими. Това ще бъде прякото последствие от приложението на този закон.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз апелирам към вас: размислете дълбоко! Става дума не просто за задоволяване на интересите, потребностите и справедливостта за една част от населението. Аз съм съгласен, че трябва да се намерят начини да се задоволят и тези претенции на бившите собственици на гори, да имат възможност те също по някакъв начин да бъдат компенсирани.
Също така съм съгласен, че местното население в горските райони трябва да има увеличени права да може да се ползва от гората и от нейните продукти.
Но в крайна сметка отиването на такъв радикален вариант ще влоши катастрофално положението на околната среда в България. Ето защо дълг на всеки българин сега в момента е да се бори срещу приложението на този принцип във вида, в който той е изложен в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
До момента има заявени три реплики. Първата е на господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин Гайтанджиев! Аз се учудих на Вашето изказване, точно на мен да кажете, че пледирам с марксически патос. Марксизмът е твърде далеч от мен, но той е присъщ на Вас. (Ръкопляскания в мнозинството.) Защото цялото Ваше изказване беше чисто марксическо. Явно Вие добре сте овладели тезите на Ленин, на Сталин, защото това, което пледирахте, е именно оттам. Явно сте научил, че Ленин е казал там в някакъв си том, че няма нищо частно, всичко било публично и че публичното е най-доброто. Това е Вашето разбиране. Че Вие плачете все още за изминалите 45 или 50 години, които никой път няма да се върнат обратно (ръкопляскания в мнозинството) в тази държава.
Освен това ние не говорим за обезщетяване. Виждате колко сме различни. Защото Вашето мислене, извинявайте, имам възможността по този начин да Ви репликирам поради атаката, с която тръгнахте срещу мен, Вашето мислене просто е обременено от марксизма, в който сте живели, който сте научили и който е присъща Ваша черта. Какво значи "обезщетяване"? Ами извинявайте, ние говорим принципно различно. Ние говорим, че България е част от Европа и частната собственост е основата на пазарната икономика. А Вие пледирате: хубаво, взели са земите на български граждани, сега да ги обезщетим, т.е. пак да останем в старото русло. Никой път държавната собственост не може да бъде по-добра от частната собственост. Общонародната собственост, която беше прокламирана и в две български конституции, в законодателството, означава ничия собственост. И затова България беше разграбвана и продължава да бъде разграбена.
Смятам, че нашето Народно събрание, Тридесет и осмото Народно събрание не може да приеме продължаване на разграбването на българското богатство. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата за втората реплика. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Гайтанджиев! Най-малко професор Джеров е човекът, комуто трябва да препоръчваме какви книжки да чете. Най-малко той е човекът, в който трябва да се съмняваме колко е чел и дали това е достатъчно.
Аз обаче, като по-млад от него, бих приел да ме посъветвате какво да чета. Нямам нищо против това. И бих Ви помолил тук, от тази трибуна, да ми посочите книжките, в които пише, че частната собственост не е възможно най-добрата форма на стопанисване, че тя не е най-мобилната, че тя не е най-гъвкавата и че тя не е най-близо до човешката природа. Ако ми посочите такива книжки, аз с удоволствие ще ги прочета.
И понеже си говорим за книжки, искам да Ви кажа, че и аз съм чел едни книжки, в които пише, че емоцията не е най-добрият съветник. Съветвам Ви тях да прочетете. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Трета реплика. Имате думата.
НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС): Уважаеми господин Гайтанджиев! Просто се стреснах от апокалипсиса, който обрисувахте с връщането на българските гори. Но у мен има едно съмнение и просто един малък страх, че част от хората ще се стреснат от връщането на горите. И то не от друго, ами точно както се говореше в един стар виц - да не би горите да ги върнат заедно с шумкарите. Тогава вече ще стане наистина страшно, господин Гайтанджиев.

А относно собствеността на горите - дали е имало собственост на горите - върнете се малко назад в историята и ще видите, че Рилският манастир притежава гори от хиляда двеста тридесет и ... Точно не мога да ви кажа коя година. (Реплики в ДЛ.) Как да не е (смее се)? Собственост. Манастирска собственост е. (Смях в ДЛ.) Така е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Згурев.
Дуплика - господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Всички бележки тук могат да бъдат обединени в крайна сметка около предимствата на различните видове собственост.
Бих цитирал доста изследвания, които оценяват около периода 1946 - 1948 г. състоянието на българската гора. Те констатират следното - че частните гори, тези 17 на сто, които сега ще се връщат, са в крайно лошо състояние, закелявели. Те са ползвани уж само за кърнене, за фураж, а също за дърва за огрев, но на практика тяхното състояние е изключително лошо.
Не по-добро е състоянието и на общинските гори. Даже някои лесовъди смятат, че те са в още по-лошо състояние, защото са плод на партизанските амбиции на една или друга партия и на нейните кметове, когато дойдат избори, съответно да разрешават едни или други площи да се изсичат.
И в най-добро състояние, става дума за периода до 1946 - 1948 г., са горите, които са били държавна собственост. Мисля, че от това по-убедително доказателство за възможностите на отделните форми на собственост няма.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това не е вярно!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Тук става дума и за нещо друго. Бих обобщил нещата. Съвременният свят се стреми към устойчиво развитие. Имаше дори и специална конференция в Рио де Жанейро. Там беше приета и декларация в този смисъл. Там действително, както и препоръки на световни лесовъдски и световни екологични организации, са категорични в това отношение - трябва да се осигури максимално възможно добро стопанисване на последните останки от средообразуващия фактор, какъвто е гората. И в това отношение ни се препоръчва дори да запазим изцяло държавната собственост върху гората.
Ако действително запазването на баланс между различните тенденции в природата, господа (не говоря в обществото, не говоря за политика), ако запазваме принципите на устойчивото развитие и се опитаме да ги приложим, то действително това, ако господин Джеров счита, или господин Цонев, че е марксизъм, то тогава светът действително върви към марксизъм. Но това е нещо повече. Марксизмът е една малко остаряла теория. Това е нещо повече от марксизъм, защото това е действително над вашите концепции, като започнем от комунистически и социалдемократически и свършим до християндемократически. Теорията на устойчивото развитие и екологичният филонизъм - това са действително върховете в развитието на световната мисъл и човечеството се движи натам.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Цоньо Ботев.
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е един изключителен ден за много българи, които с нетърпение чакат да чуят какво ще говорим в тази зала. Слушайки някои от изказващите се от лявата страна на залата, аз съм удивен, че те могат да си помислят, че някой е против връщането на горите и на земята. Аз съм народен представител от 7. Габровски избирателен район, там, където много хора са собственици на гори и които от много години очакват този справедлив акт да бъде приет в Народното събрание. Не за това, за да забогатеят, не за това, за да съсипят гората, а напротив - първо, да съхранят гората, която е източникът на техния живот, и, второ, за да се постигне тази справедливост, която е необходима след толкова години, когато им е била отнета една тяхна собственост, от която те са се препитавали. Защото хората от гората няма от какво да се препитават; защото и сега хората от селата в горските райони много трудно изкарват хляба си от земята.
Тук не става дума за това, което беше описано като едва ли не съсипване на гората, защото гората се съсипва в момента. В момента са онези групировки и онези фирми, които правят дървени въглища, и то не къде да е, а сечейки горите на собствениците. Нито един от тях не сече гори от горския фонд, защото горите на собствениците са по-достъпни и са на по-хубави места. И със сълзи на очи хората се молят по някакъв начин някоя институция да спре тези престъпни действия на хората.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Те са спрени.
ЦОНЬО БОТЕВ: Тези действия не са спрели, защото в с. Богатово хората казват: "Горският не пази гората, а нощем заедно с бандитите я сече и изнася дървения материал в чужбина".
Точно затова, когато хората върнат своята собственост, те ще защитават своята собственост, което значи, че ще защитават гората.
Останалото, което чувам от лявата страна на залата, тая бурна реакция, че не трябва да се връща гората, че тя трябва да си остане само държавна, като че ли тази гора отново ви трябва, за да развиете партизанско движение. Аз не знам за какво друго ви трябва. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Няма случай, в който българската гора да не е била стопанисвана така, както е необходимо. Няма случай, в който българският селянин или българският гражданин, който е притежавал гора, да не се е съобразявал с това, което казват лесничеите. Няма случай, в който българинът да е сякъл безразборно гората, след като тя е негова. Няма случай, когато да не е почиствал гората. И аз ви уверявам, че при връщането на гората на нейните собственици няма да има нужда от тая санитарна сеч, която сега е в цяла България, няма да има нужда от обезлесяване на големи повърхности от нашия горски фонд. Защото няма да има собственик, който да се съгласи да се изсече цялата гора до дъно. Няма такъв български гражданин, уверявам Ви. Ако в някои райони на страната има, то поне в Габровския район няма такива хора.
Точно затова мисля, че най-после дойде онова време, когато да възтържествува справедливостта, когато да се върне онази част от нашия горски фонд, която ще намери своя истински собственик. Защото все още аз не вярвам, че истинският собственик са тези, които са задължени служебно да я пазят. Много от тези хора не изпълняват своите задължения така, както повеляват законите на страната. Но те няма да могат да правят това, което в момента правят, поне върху 18 на сто от територията на горите в България. Това ще бъде пък един добър пример за всички останали да опазват горския фонд на България. Точно собствениците на гори ще бъдат тези, които ще въведат ред в българските гори. Бъдете сигурни в това!
Аз искам обаче да се върна на самия закон и да кажа, че ми се струва, че не трябва толкова много въпроси за решаване да се прехвърлят към правилника за неговото прилагане. Мисля, че някои от проблемите трябва да влязат в самия закон, защото ако има някакъв проблем в Закона за земята, той е в правилника за неговото приложение, който многократно беше променян и най-много проблеми идваха оттам.
Искам да кажа, че не би трябвало да се стига до тоя вариант на връщане на земята - да се чака да се правят кадастрални планове или нещо подобно, което технически да удължи връщането на земята. Ние ще сгрешим, ако допуснем нещо подобно.
Другото много важно нещо са горите, които са във вододайните зони. Да, споделям това с господин Гайтанджиев, че би трябвало да се направи всичко възможно, за да се запази екологичното равновесие, за да се запазят водосборните басейни, особено тези, които се използват за питейна вода. Но това не значи, че не трябва да се върне гората. Това значи, че там трябва да бъде регламентирано по какъв начин тя ще се съхранява, по какъв начин тя ще се използва за добив на дървен материал, по какъв начин въобще ще бъде режимът на ползването й. Това е нещо съвсем различно и не значи, че не трябва да бъдат върнати тия гори. Защото в момента земите около язовирите не се връщат, защото им казват, че били залесени и че трябва да им се върнат по друг начин, с друг закон.
Ето, сега ние ще трябва да приемем този закон и ще трябва да дадем възможност на тези хора да получат своята собственост.
Има и някои други важни промени, които трябва да бъдат направени в този закон, но не най-важното е това. Най-важното е, че най-после, с приемането на тоя закон ще бъде възстановена справедливостта за несправедливо отнетите гори на българските граждани, за отнетата им собственост, която е била свързана с техния бит, с техния поминък, и най-после българските граждани от планинските райони ще разберат, че народните представители работят за тях, че те вършат тази работа, за която са изпратени в Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ботев.
Има думата господин Валентин Симов.


ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Първо искам да започна с това, че за съжаление преди малко не можах да взема думата за реплика към господин Гайтанджиев и да му кажа, че основен постулат на Зелената партия и на колегите от Обединението за национално спасение е правото на частната собственост. То е неприкосновено за нас, господин Гайтанджиев. Зелената партия освен това винаги е защитавала правото на индивида. Това е нейно основно верою Оттук нататък, недейте да спекулирате, че ние така или иначе сме щели да защитаваме това или онова. От наше име можем да говорим само ние!
Като обща постановка, колеги, мога да посоча, че представеният закон се явява навреме и то след 7 години мъка по връщането на земеделските земи. В него вече се вижда ясно желанието да бъдат премахнати някои грешки, които се допуснаха по възстановяването на земеделските земи.
Въпреки това обаче могат да се направят няколко бележки, които на първо четене будят недоумение. Примерно в чл. 1 на закона се уреждат отношенията по възстановяването. Аз мисля, че този закон трябва да урежда не отношенията, а възстановяването на горите.
По-надолу, в чл. 3 е визирана думата "местни" - физическо или юридическо лица според мен е субект. То не може да бъде местно или национално или някакво друго.
В последващите членове, примерно чл. 4, ал. 2 е дадена възможност за доказване на невъзможност за възстановяване на реалните граници. Върху това също може да се помисли в комисията. Значи, може да се наложи да се поясни, че при невъзможност да се установят границите, се възстановява в същата местност, по други причини, да речем, за запазване целостта на горския фонд и т.н.
Впоследствие има още няколко по-важни бележки, на които ще се спра, а останалите ще ги дадем в писмен вид.
Според мен срокът за произнасяне е доста кратък - 6 месеца. Ако допуснем, че ще се явят над 1 млн. собственици просто физически няма да има възможността да се издадат съответните документи.
После не е посочено къде да се регистрират тези имоти - данъчни служби, регистър на горското ли ще има или данъкът ще се плаща в отделенията на управленията по горите или в общинските данъчни служби. Това също не е изяснено в закона.
Още някои неща, които считаме, че са по-съществени - не е ясно изразено, че гората освен иглолистна и широколистна, може да бъде и смесена по вид и по произход, което е най-честото явление в нашите гори.
Друг проблем са собствениците на маломерни гори.
В § 2 от Заключителните разпоредби трябва да се упомене, че става въпрос не за продажба на възстановените им гори, а за особен имот, върху който има построена постройка. Както и няколко други, които касаят вещното право на ползване и т.н.
И на последно място искам да кажа, че трябва да подкрепим този законопроект на първо четене. Той е навременен, както казах в началото. Той е един от елементите, който цели да уеднакви нашето законодателство с европейското. Смятам, че като се допълни относно защитените гори, водохранилищни и вододайни зони, законът ще действа много добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Симов.
По взаимно съгласие има една корекция - думата е на господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Възложено ми е от името на ръководството на Парламентарната група на Демократичната левица да изложа пред вас становището на нашата парламентарна група по обсъждания на първо четене Законопроект за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд.
Парламентарната група на Демократичната левица отчита необходимостта от реформа в законодателството за горите. Нужна е реформа, която да удовлетворява интересите на бившите собственици на гори и да утвърждава тенденцията за устойчиво развитие и ползване на горите. Нужен е закон, който да реализира и двете тенденции в единство. Проблемът е, че внесеният от Министерския съвет законопроект не решава удовлетворително назрелите проблеми и не отговаря на това изискване.
На основание на експертните анализи и проведените дискусии в коалиционните партии и в Парламентарната група на Демократичната левица ние стигнахме до извода, че не намираме достатъчно основание да подкрепим внесения от Министерския съвет законопроект в този вид. В хода на дебата досега и вероятно в следващите изказвания народните представители ще разкрият цялата сложност на проблема и въпросите, които не намират задоволителни отговори в този вариант на законопроекта. Ето защо при евентуално приемане на законопроекта на първо четене народните представители на Демократичната левица между двете четения ще предложат варианти и радикални подобрения на законопроекта, на неговите текстове, за да отговорим на изискванията, които посочих по-горе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви декларирам, че не съм лесоинженер, не съм специалист в областта на горите. Искам да разгледам законопроекта от един човешки план като гражданин и като човек, който смята, че справедливостта е един фактор, който трябва да бъде извеждан напред в нашите обществени отношения.
Естествено, ние върнахме национализираната едра градска собственост. Естествено е, че ние върнахме земята на хората. Би било несправедливо, ако не върнем и онова, което е взето от горския фонд на тези, от които е взето. Тук искам да разгледам въпроса дали го връщаме по най-добрия начин.
Във Великото Народно събрание, в което бяхме депутати заедно с професор Джеров ние слушахме една лекция на министъра на икономиката на Франция, който ни посъветва да внимаваме с физическата реституция, че това е един опасен елемент и невинаги носи положителен ефект в обществото.
Господин Джеров, аз искам, изключвайки личния си интерес, да Ви дам един пример. Моята вуйна е дъщеря на един заможен човек в Силистра, успял с труда си - успял да има банка, фабрика за сода и лимонада, хотел, но неговите имоти, които бяха национализирани през 1947 г. бяха разрушени. На тяхно място беше построен окръжният партиен дом. Тя не получи нищо от реституцията и сега мизерства. Тя живее със своята малка дребна пенсия.
За сметка на това аз знам, че една наша известна естрадна певица е получила имот, за който получава около милион и нещо месечен доход. Вие намирате ли, че ние справедливо решихме въпроса?
И тук аз искам да ви кажа: преглеждайки закона аз имам известни съмнения в неговия чл. 4, чл. 6 и чл. 7. Ние трябва много добре да се отнесем към това дали трябва да нарушим държавния и обществен интерес в името на личния интерес. Не можем ли да открием други начини да удовлетворим тези, които имат право на удовлетворяване, т.е. те са загубили нещо. Действително трябва да загубиш нещо, за да го оцениш и да знаеш какво си загубил. И тези, които не са загубили не бива да съдят тези, които са загубили. Още повече, че има някои хора, които са загубили неща, които не могат да се реституират. И те са още по-скъпи.
Затова аз се обръщам към всички специалисти, независимо от тяхното политическо пристрастие - нека да го направим този закон така, че да не извеждаме на преден план само личния интерес; нека да запазим обществения интерес, без да нарушим и личния интерес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук чухме да се казват силни думи по отношение на опазване на гората. И ние бяхме уверени, че това опазване на гората ставало най-добре, когато гората е държавна. Аз питам, господа и дами, къде са вековните букови гори на Стара планина? (Ръкопляскания от мнозинството.) Аз питам къде са вековните букови гори на Средна гора? Аз питам къде са ясеновите масиви на Лонгоза? Всичко е смляно с гола сеч по време, когато държавата беше едновластен разпоредител с имота на този народ.
Не е вярно, че държавата е добър стопанин. Абсолютно не е вярно! Защото на мястото на тези вековни гори се направи опит да се посадят иглолистни там, където не им е мястото и там, където те не дават добра дървесина. Плюс това залесените гори не се поддържат. Те стават по-гъсти, отколкото трябва, закърняват и не дават това, което очакваме от тях. Ето това направи държавата от българската гора!
За какво става дума при възстановяване на горите? Към 1945 г. в България 14,56 на сто от горите са били частни. Кооперативни, за които толкова много се застъпваше госпожа Янкова, са били само 0,74 на сто. Манастирски - 1 на сто, читалищни - 0,73 на сто и разни други - 1,36 на сто. Значи става въпрос за възстановяване на частни лица и организации, без общините, на 18,39 на сто от българските гори.
Какво е положението в Европа, към която ние искаме да се присъединим? В Австрия 80 на сто от горите са частни; в Дания - 61 на сто; във Финландия, една страна, която се издържа от горите, които са главният източник на добив - 71 на сто; във Франция - 74 на сто; в Италия - 63 на сто; в Норвегия - 81,5 на сто; в Португалия - 82 на сто; в Швеция - 73 на сто. Аз питам дали тези страни, в които горите са просто като овощни градини, те са едни букети, дали там частната собственост пречи на доброто поддържане на горите? Не пречи, господа, абсолютно не пречи, защото частният собственик - аз съм от един район, където имаше частни гори - частните собственици си гледаха горите като градинки, те ги чистеха, те ги подкастряха, какво ли не ги правеха. И това бяха едни цветущи гори, които именно сега закърняха по времето, когато станаха държавни.
Има и нещо друго, което също извънредно много ме тревожи. Говорите за екологичния ефект. Ами именно от това опостушаване на вековните букови гори в Балкана се намалиха водните ресурси. Между Узана и Шипка имаше една местност, която се наричаше "Шадраваните", господа, защото там бликаше вода. Преди няколко години минах оттам, нямаше шадравани, няма дяволи. Питам габровци, които бяха с мен: абе не бяха ли тук шадраваните? - Бяха - казват - но имаше буковата гора над тях и тя подхранваше с вода. Сега няма букова гора, няма вода. Ето това направихте вие с екологичното състояние на страната, изсичайки горите. А колкото за частните гори, аз ви уверявам, че те винаги ще бъдат по-добре пазени и по-добре съхранявани.
Казах вече, че кооперативните гори са били един съвсем малък дял от нашите горски масиви. Така че без значение е дали ще се върнат тези гори или не. Но частните гори на всяка цена трябва да се върнат.
Но има нещо друго, което ме тревожи в този закон: в последните години, предчувствайки, че горите ще бъдат върнати на собствениците, тези гори, които подлежат на връщане, бяха подложени на гола сеч. И това стана на много места в България. Сега законът предвижда само да се върнат тези изсечени гори на хората и по-нататък нищо. Аз смятам, че на всяка цена тези гори, които бяха опустушени в последните години, трябва да се заплатят на собствениците - изсечените материали. Без това ние ще извършим една огромна несправедливост, защото хората разчитаха на тези гори, те пазеха тези гори. Макар че не бяха техни, те си ги гледаха и си знаеха: ей това е моята гора. Но те с болка видяха как тези гори бяха изсечени. Ние трябва да дадем на тези хора справедливост, господа.
Има и някои други неща, които не удовлетворяват в този закон. Ние обърнахме внимание върху това в нашата комисия и ще вземем становище по тези несъвършенства при второто гласуване. Но на първо гласуване всички ние трябва да подкрепим този закон, който не само че възстановява една справедливост, но който създава по-добри условия за стопанисване на българската гора. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Светослав Лучников.
Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за горите или за възстановяване на собствеността върху горите от горския фонд е един крайно необходим закон, но който не трябва да се разглежда само като закон за възможността за материални придобивки за определена част от населението. Защото горите означават за всички здравословната екологична среда, чистият въздух и неописуемата красота през всички сезони на годинат. Без нея не може да съществува икономиката на страната ни. Гората е национално богатство на всяка страна. То трябва да се съхранява и обогатява. Но във вида, в който ни е предоставен този законопроект, категоричният извод е, че той се нуждае от основна преработка и трябва да се върне за преразглеждане от вносителите.
Така и не можах да разбера мотивите на мнозинството защо трябва да се гледа този законопроект преди Закона за горите. А единственото усещане, което остава у мен, е, че това са чисто политически подбуди, защото искат да се скрие от населението, че ако Законът за възстановяване собствеността върху горите и горския фонд е реституционен, то Законът за горите е закон за национализация на все още невърнатите гори. Погледнете текстовете в чл. 27, ал. 4 и 5; чл. 33, ал. 3; чл. 39, ал. 1 и 2; чл. 42; чл. 76, ал. 2; чл. 80, ал. 2; чл. 101 - това са текстове от Закона за горите - и ще се съгласите с мен. Защото всеки собственик ще трябва да подсигури доста средства преди да е започнала експлоатацията на гората за изработване на устройствени проекто-планове и програми, без които не може да се добива дървесина; да обозначава своята територия с явно видими трайни знаци; да осигурява правоспособни лесовъди за управление на тяхната собственост и, ако са предоставили горите и земите си за управление на държавните лесничейства, то ще е срещу заплащане; да организира своята охрана и, ако не могат да направят това, да предоставят охраната на държавните лесничейства, отново срещу заплащане. Собствениците на гори са длъжни да организират тяхната защита, а при невъзможност да осъществяват необходимите защитни мероприятия, те се извършват от държавните лесничейства и поделения на горската защита - отново срещу заплащане.

Но ако не се изпълнят тези изисквания за организация, охрана и защита, собствениците подлежат на наказание в размер от 50 до 150 хил. лв.
Искам правилно да ме разберете. Аз не пледирам държавата да поеме разходите по тези дейности, защото това са задължения на всеки, който има собственост независимо в какъв имот, но трябва да сме наясно за спецификата на експлоатация на гората, която изисква професионализъм, ред и недопускане на никакви компромиси. Именно аз не виждам как по-голямата част от новите дребни собственици на гори ще поемат този непосилен товар за тях. Всички знаем, че до 1990 г. всички бяхме еднакво бедни и еднакво богати, който както иска да си го тълкува, но в момента 10% от населението не изпитва никакви финансови затруднения. И те няма да имат и тези затруднения, за да поемат плащането на тези разходи. Аз за тях не мисля. Мисля за 90-те процента от населението, които живеят на границата на оцеляването и за тези от тях, които ще възстановят собствеността върху горите и земите от горския фонд. Именно за тях ще е национализацията, за която говоря.
Кризата в страната се отрази не чак в толкова големи размери в горското стопанство, както в другите сфери на икономиката. В момента държавата разполага с необходимата структура, сграден фонд, технически персонал, техника или всичко необходимо за нормалната експлоатация на горите. И не виждам причина да продължи така да работи още 5-6 години. И тези, които ще възстановят горите със Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ще си изработят устройствените планове. Всеки един от собствениците ще се снабди с документ за собственост. А всеки от собствениците, който е предявил иск за връщане на гората и му е признато определено количество, което ще му се връща, да получава ежегодно дивидент или рента от печалбата пропорционално на количеството гора, която се възстановява спрямо всички на даденото лесничейство. Така в рамките на 5-6 години от дивидента или рентата, която ще получат, новите собственици ще натрупат първоначално необходимия капитал, а и ще решат сами ли ще експлоатират и управляват горите, които се възстановяват, или ще сключат дългосрочен договор с държавните лесничейства. Мисля, че тази схема ще заработи по-добре, а и по-голяма част от дребните собственици ще разберат, че най-добре е горите да останат под единно управление, което ще дава и по-голяма ефективност при експлоатацията на гората.
Примерът с възстановяване на земеделските земи е много пресен. Какво искахме да направим и какво стана на практика! Добре е човек да се учи от грешките си, но е много лошо, ако това му стане стил на работа.
Затова аз ви моля днес да надделее разумът в тази зала, да не правим нова груба грешка и да върнем предложения законопроект за преразглеждане.
Но, уважаеми господин председател, аз не съм политически наивник и съм убеден, че ако мнозинството е решило този закон в този вид да влезе, както влезе в залата, той ще бъде гласуван. И тогава ние ще усетим за сетен път това, което усещаме от началото на това Народно събрание - че сме изгубили изборите. При положение, че имате политическата сила да налагате своята воля според мен е много важно да демонстрирате една висока степен на професионализъм, за да бъде тази воля наложена по начин, по който ние наистина да я приемем с чувство на хора, загубили изборите.
Не виждам господин Лучников в залата, за да му съобщя данни от Националния статистически институт по околната среда, които са направени по времето именно на вашето правителство, на Филип Димитров. Те пишат, че дървесният запас през 1990 г. възлиза на 404 872 хил. плътни кубични маси дървесина, а от 1985 до 1990 г., само за 5 години, е нараснал с 60 120 хил. плътни кубични метра. А за държавната собственост мога да кажа следното. Може би господин Лучников съвсем избирателно цитира някои страни, така че аз ще цитирам други. Държавна собственост на горите в проценти от общата горска собственост...
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Съветският съюз.
ДИМИМИТЪР ТАКОРОВ: Тук Съветският съюз не влиза. Ще ви чета само страни-членки на НАТО: Великобритания - до Първата световна война 2,2% държавна собственост, сега - 50,5%; Белгия - 4,8% до Първата световна война, сега - 46%; Люксембург - 0% до Първата световна война, сега - 45%; Гърция - 50%, сега - 65,4%.
Така че когато се цитират данни, нека се цитират и за други страни. Благодаря. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата професор Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, разглеждаме един важен закон - за възстановяване собствеността върху горите. Не съм съгласен с колегата, който каза, че е навременен. Обратното. Това е просто закъснял закон. И ако нещо сме пропуснали, това е, че когато започнаха въпросите, свързани с възстановяване на собствеността, трябваше още тогава възстановяването на собствеността на земята да върви с възстановяване на собствеността на гората, естествено и със Закона за комасацията. Всичко това го разделихме и създадохме един голям проблем.
Уважаеми колеги, всеки човек може да е мислил по един или по друг начин, но след като сме възприели и сме узаконили реституирането, след това сме дошли до положение да възстановим земята, е просто е ненормално да мислим, че не трябва да възстановим гората. Защото един е купувал земя, друг е купувал гора. И ако ние оставим това така, ще бъдем несправедливи, най-малкото, ако не нещо друго. В този смисъл аз смятам, че законът е необходим.
Това, което се каза от господин Лучников за 18%, моите данни са 19-20%, и данните, които бяха съобщени, че има страни, в които преобладава държавната собственост, и че има страни, в които преобладава частната собственост. За тези страни имаме доброто мнение, че са страни с ред и със стандарт, което ни дава основание да не се чувстваме толкова застрашени, че като възстановим гората, ще стане нещо лошо. Нищо подобно, ето, има страни с държавна гора, има страни с частна гора и тези хора живеят спокойно и всеки си знае задълженията.
Значи стои въпрос за нещо друго - за въвеждане на ред в ползването на горите и възпроизводството на горите. Ето това е големият въпрос, който с този закон и със следващия закон - Закона на горите, трябва да решим, за да има ред. Ред за частните собственици, ред за общинските гори, ред за държавните гори.
Тук внасям едно мое лично съмнение или страх, съжалявам, че малко изпреварвам, че точно това не се урежда в Закона за горите. Обърнете внимание, че данните на научните работници показват, че около 50% от получаваната продукция или получаваните средства от горите се влагат за възпроизводство на горите. Докато в Закона за горите е внесено, че се прави фонд "Български гори", но този фонд се отнася за общинските и държавните гори, а никъде не е взето предвид как ще се възстановяват тези 20% с частните гори.
Така че моята молба е по-скоро да приключим с въпроса да възстановим ли частните гори. Трябва просто да разберем, че трябва да ги възстановим и да въведем реда тези възстановени гори - частни, държавни, общински, църковни, читалищни, училищни - да бъдат равнопоставени в ползването и възпроизводтвото.

Какво ме безпокои още? Безпокои ме още един факт - че при гледането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който вече приключихме - мисля, че в него бяха отразени много добри неща, беше ползван досегашният опит, колегите от болшинството възприемаха преди всичко мненията на собствените си депутати. Ето това ме безпокои - дали няма да продължим тази постановка, която беше при Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
През 1995 г., уважаеми колеги, когато приключи гледането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, казах на колегите от тогавашното болшинство: вие приемате и казвате "не, не, не" на всяко друго предложение. Да, но идва един друг момент, когато народът казва не. Вие, уважаеми колеги, направихте същото по отношение Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Моля ви се, апелирам: за тези два закона - за възстановяване на горите и Закона за горите, да направим всичко възможно да не мислим, че от наше село по-големо нема и да не мислим, че само тези, които имат най-голямо право и го ползват най-много, са прави. Има и други, които мислят с цялата си душа и с цялата си професионалност добре. Както и останалите колеги, и аз апелирам в тази връзка, ползвайки трибуната, господин председателю, поради значимостта на този въпрос, да направя едно процедурно предложение, което накрая да предложите. Поради необходимостта да прочетем и да чуем Закона за горите, да бъде продължен срокът от 7 дни на 14 дни, за да имаме възможност и единия законопроект, и другия законопроект да огледаме, за да създадем един по-голям синхрон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също благодаря на проф. Стоянов.
Вашето предложение ще го поставя на гласуване накрая.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Извинявайте, аз много моля да се освободим от емоциите и да гледаме по-прагматично на този сложен, вътрешнопротиворечив проблем, какъвто е проблемът с връщането на горите и възстановяването правото на собственост на общини, църкви, читалища и прочие.
През 1991 г., когато започна обсъждането на Закона за собствеността и връщането на земите, също имаше страшно много емоции. Не се съобразихме с редица разумни бележки, които се направиха, не се стикова този закон с другите закони, вследствие на което се получи една тежка процедура по връщането на земите и стигнахме до 17 или 19 поправки на този закон.
Аз много моля сега да се отнесем наистина отговорно към проблема и да направим един закон, който да заработи и да осигури това, което е замислено като философия на закона.
Първата бележка и първото нещо, което ме смущава. Колеги, Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд като философия буквално възпроизвежда Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В същото време обаче, докато в единия закон - Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, интересите на държавата като институция и частният интерес са еднопосочни - т.е. да се произвежда, от една страна, да се решат продоволствените баланси на страната, а от друга страна, да се произвежда, за да получи частникът доходи, с които да издържа себе си, да печели и да живее по-добре. В случая с горите нещата не стоят така. Тук интересите не са еднопосочни и възпроизвеждането на този закон в постановките на другия, няма да заработи в полза на държавата или на съответния собственик.
Какво имам предвид? Устойчивото развитие, екологосъобразното поддържане на горите, възстановяването на горския фонд, възпроизвеждането на горския фонд, осигуряването на достатъчно питейна вода, която за България е проблем - и сега, и в бъдеще ще бъде още по-голям проблем, всичко това изисква огромни инвестиции. В същото време всеки собственик на гора, бил той община, физическо лице, църква, читалище или прочие, ще разчита на доходи от тази собственост. Тези противоречиви интереси трябва по съответен начин да бъдат урегулирани в закона. В противен случай те ще доведат до разрушаване на онова, което съществува или до противоречия между националните интереси и интересите на отделните собственици.
На второ място, има редица неща, които не са изяснени в закона. Вземете този факт - 700 хил.дка са били изключени от горския фонд и са дадени в земеделските земи. По този въпрос няма разрешение в предложения ни законопроект. Петстотин хиляди декара в момента елитни горски насаждения са отделени за семепроизводни. Това са декари, които се ползват от лесовъдите за осигуряване на посадъчен материал за възстановяване на горските насаждения. Какво ще стане с тези 500 хил.дка? Как ще се реши въпросът? Залесени са в периода 1945-1990 г. - различни са данните, някои казват 12, други - 17 млн., но все едно залесени са огромни площи. Част от тези площи са били ерозирани, част от тези площи са били в земеделските земи. Те възстановени ли са сега със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или не са възстановени? На този въпрос също отговор в закона няма.
И заради това - аз използвам случая, че говоря след проф. Стоянов, аз също поддържам предложението да се направи всичко възможно да се удължи срокът, защото законът има твърде много несъвършенства. Вие знаете, че аз предложих да се гледат законите в друга последователност: Законът за горите, Законът за горите с национално значение и едва след това - Законът за възстановяване правото на собственост. Не се прие. Добре, не се прие. Но това препращане, което има в този закон, който сега обсъждамe, към евентуално приемане на Закон за националните гори, към Закона за горите - цитират се в отделните текстове тези въпроси, е опасно, защото в следващите дискусии, които ще проведем, отново ще се сблъскаме с тези нерешени въпроси.
В този смисъл аз призовавам всички да се отнесем наистина без емоции, а съвсем прагматично към проблемите, които има да се решават. Тези проблеми наистина са сложни, но отново повтарям, те са вътрешнопротиворечиви и трябва да намерят най-справедливото, както тук непрекъснато се повтаря, решение, ако искаме наистина да бъдем законотворци, които да бъдат уважавани от своите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
За реплика има думата господин Дянко Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Трендафилов, уважаеми колеги! Изказването на господин Трендафилов постави акцента върху интереса и то специално, както се разбра от мотивировката, обществения интерес над частния. Обаче в заключението му имаше една дума "справедливост" и аз мисля, че този закон преди всичко трябва да бъде проникнат от духа на справедливост към хората, които са били притежатели на горите. Защото те са били лишени от тази собственост в резултат на едно насилие и независимо от интереса, който може да бъде мотивиран много подробно, независимо от това ние сме длъжни, законът е длъжен да даде справедливост на хората и едва след това можем да мислим по-нататък общественият интерес дали диктува едно или друго решение. Но ние трябва да направим така, че на хората, които чрез насилие са били лишени от собствеността, да им бъде възстановена справедливостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Заповядайте, имате думата за втора реплика.
Има думата господин Григор Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Госпожи и господа народни представители, господин Трендафилов! Още в началото на разглеждането на законопроекта за връщане на горите на техните собственици, някои представители на вашата парламентарна група заявиха, че са против този закон. Вие единствен не декларирахте, че сте против. Аз мисля, че когато разглеждаме такъв важен въпрос, който е свързан и с една историческа справедливост, с едно незаконно отнемане на тази собственост преди повече от половин век, редно би било всички ваши специалисти да се включат с конкретни предложения за подобряване на някои детайли в този закон, вместо да декларират, че са против него.
Затова се обръщам към вас със следното предложение. Вие знаете, че Обединените демократични сили са твърдо решени да върнат собствеността на хората. Това ще стане, защото това е една историческа справедливост. Това е част от реформата. Това е нова България. Аз ви съветвам да се включите с вашите възможности като експерти и да участвате активно в тази реформа, а не да й противоречите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Григор Шишков.
Има думата за дуплика господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз благодаря за репликите, които се направиха, и мисля, че в моето изказване, пък и сега ще го декларирам, че аз категорично ще застана зад това този закон да бъде максимално справедлив. Но когато справедливостта се ръководи от груб политически интерес или от емоции, тя престава да бъде справедливост.
Що се отнася до това, което каза д-р Шишков. Не само съм готов, а ще привлека и хора наистина експерти, които могат да помогнат, за да направим един добър закон. Защото онова, което направихме със Закона за земята, не бива да се повтаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Трендафилов.
Има думата господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес ние разглеждаме един изключително важен законопроект. Аз искам да изтъкна, че въпросът за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд ние разглеждаме като един основен законопроект, като един приоритет в нашата работа. Защото и в нашата програма - на Обединените демократични сили, на нашето правителство - е записано също така, че приоритетно начало в законодателството, това е възстановяването на собствеността на собствениците. В това отношение очевидно ние се намираме в едно кардинално разногласие с вас.
Изказаните съображения от Парламентарната група на Демократичната левица, очевидно подсказват не само на нас, в залата, но и на всички, които днес следят дебатите тук, че вие къде повече, къде по-малко изразено силно, но най-силно изразено в изказването на господин Гайтанджиев, няма да подкрепите такъв подход по отношение на един законопроект, а именно да възстанови собствеността, при това отнетата собственост, върху горите и земите от горския фонд. Това звучи страшно за голямата част от българския народ, който очаква именно от нас и ни е дал тази своя обществена потребност - с един ясен, точен и работещ закон да осигурим възстановяването на тази собственост.
Тук се изказаха редица съображения - дали не е трябвало, първо, кокошката да снесе яйцето или първо яйцето да бъде измътено, за да се получи кокошката. Това са постройки, за да се защити една теза, а именно за приоритета на държавната собственост, за цялостната държавна собственост, едва ли не собствениците да участват като някакви акционери в тях, да предоставят стопанисването на своята собственост на държавата. Нещо, по което ние с вас се различаваме кардинално и ще продължим да се различаваме.
В този смисъл законопроектът урежда именно тази материя - въпросите, свързани с възстановяването на собствеността на горите и земите от горския фонд. Аз искам да изтъкна, че целта на законопроекта преди всичко е бившите собственици - бивши са, защото им е била отнета собствеността по силата на редица закони и актове - а това са местни физически и юридически лица, това са общини, горовладелски кооперации, всестранни кооперации, манастири, църкви, джамии, читалища, училища и други владелци на тази земя, които представляват общо някъде около 17 на сто частни гори. Законопроектът предвижда да се възстанови собствеността върху горите и на общините. Това създава възможност за едно по-пълноценно използване на това национално богатство, за съхраняването на това национално богатство.
Тук, в нашите изказвания и в нашите съображения, аз искам да се спрем именно върху този закон, а не върху следващия, който идва в т. 5 на седмичната ни програма - Закона за земята, и тогава да говорим как ще става устройството, проектите, плановете, как ще се съхранява и т. н., което е предмет на разработка на втория законопроект. Ние тук говорим за механизмите, начините, средствата, уредбата на възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Тук искам да изтъкна, че от изказването на уважаваната от мен народна представителка госпожа Янкова аз не можах да разбера дали в края на краищата тя подкрепя или не подкрепя законопроекта. Дали тя иска избирателите в нейния район да получат или да не получат собствеността върху горите - да го оставят като някакво стопанисване от страна на държавата.
Госпожо Янкова, аз мисля, че ние във втория законопроект трябва да помислим добре как да осъществим тези механизми, които най-добре да защитят гората действително като едно национално богатство. Как да осъществим действително и как да създадем рамките и законовата уредба със закона и правилника за неговото приложение, така че тя действително да бъде един източник на поминък за това население. Но, безусловно, аз ви призовавам да подкрепим този законопроект, който ще осигури основата по-нататък на изграждането на устройствените планове, на устройствените закони, наредби и подзаконови актове, които ще последват.

Искам да Ви кажа, Вие изтъкнахте нещо, за което не исках да Ви репликирам, но тъй като то е важно, аз ще го кажа тук. В чл. 19 става въпрос, че след влизането в сила на Закона за горите, собствеността върху които подлежи на възстановяване, се забранява сечта.
Забележете, забранява се сечта не върху горите с възстановена собственост, а върху горите, на които подлежи да се възстанови собствеността. Тук трябва да се прави разлика в този текст и в нюанса, и в смисъла, който е внесен в него, защото именно това цели вносителят - да може тези гори да бъдат съхранени и да се възстановят не пънове, а да се възстановят именно гори, да се забрани сечта върху тях, а не изобщо да се забрани сечта. Тя се регламентира в лесоустройствените планове, в стопанисването на горите, в проектите още и тези неща са ясни и са точно указани в Закона за горите, на който не искам да се спирам сега, защото не му е мястото в момента.
В ал. 2 на този същия чл. 19 е записано категорично, разбира се тази алинея може да се обогати, но горското стопанство залесява изсечените площи до една година от въвода във владение. Значи тогава държавата поема да възстанови тези площи на собствениците със залесяване, така че те да не плащат от себе си нещо, което им е било отнето като гора, а сега да бъде възстановено в състояние на гола сеч. Може би този текст също трябва да се обогати. Може би и други текстове ще трябва да се обогатят и аз ще се спра сега тук на тях, съвсем накратко, разбира се, без да изчерпвам материята.
Лично аз смятам, че трябва да се създадат едни действително по-точни условия, бих казал, на действията на общинските поземлени комисии при възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Абсолютно съм съгласен, че тук трябва да бъдат по-добре уточнени и по-точно установени случаите, при които е извършено законно или незаконно строителство в земите от горския фонд.
Също така смятам, че липсва един много важен раздел в законопроекта, а това е раздела на административно-наказателните разпоредби. Този раздел също така следва да бъде разработен от народното представителство и да бъде включен в него.
Освен това мисля, че то е намерило, но може би трябва да се пообогати текстът, да се подобрят текстовете по отношение на взаимоотношенията между физическите лица, заварени при влизането в сила на този закон да ползват гори или земи от държавния или общински горски фондове по силата на определени актове, с възможността при добросъвестно ползване те да продължат да ползват това срещу заплащане на съответни такси, говорим за земите, пак повтарям, от държавния и общинския горски фондове, в съгласие с разпоредбите на закона за горите, където в чл. 20, ал. 1, мисля, или ал. 2, не мога да се сетя сега, говоря по памет, този въпрос е бегло засегнат, но тук той трябва да намери своето отражение.
Разбира се, във времето между първо и второ четене, всички, включително и аз, ще направим своите предложения именно с тази цел - законът да стане още по-добър, да стане още по-приложим и да бъде постигната тази цел, която той преследва.
Разбира се, аз тук искам за кажа, че не съм съгласен с аналогиите, които се правят, едва ли не още неизсъхнало мастилото върху Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който вчера приключихме, че това е един неудачен закон и да не повтаряме неудачността му и тук. Категорично искам да кажа, защото може би съм последен от изказващите се от нашата парламентарна група, че такива оценки ние не приемаме.
Вчера беше приключен един законопроект, който ние смятаме като необходим и който в една определена оптимална степен задоволява обществените потребности за бързо и справедливо възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Аз лично бих бил доволен и като председател на Комисията по земеделието и горите, ако този законопроект, който в момента гледаме на първо четене, изпълни също така своето предназначение и в съкратените срокове, които си поставяме, вече поучени от опита, който имаме от възстановяването на собствеността върху земеделските земи, ние успеем в едни максимално кратки срокове достатъчно ясно, законно, точно и справедливо да възстановим собствеността и върху горите и земите от горските фондове, с което ще изпълним една обществена потребност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Реплики? Да, две реплики виждам. Заповядайте, дамата първо, разбира се.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Фактът, че днес аз съм тук, в залата, и говоря по основните принципи на новото горско законодателство, е достатъчно красноречив, че моята активност беше достатъчно добре заявена и в комисията по един от законите, и сега, и за в бъдеще. С една разлика, че точно когато ние внасяме тези законопроекти, които са изключително важни - и Закона за горите, и Закона за възстановяването, пък и вчерашния закон, както Вие казахте, определяйки го като важен, министърът на земеделието в това време прави предизборна кампания и води дискотеки.
Аналогично искам да ви заявя, че в този смисъл, изхождайки от интересите на моя избирателен район, заявявайки позицията, която безспорно съм заявила по отношение на тези интереси в региона, аз максимално, представлявайки тези хора, съм заинтересована ние с вас и всички тук, в тази зала, да направим един работещ закон. Ние ще пипаме една специфична материя и в този смисъл вие чухте, че между първо и второ четене в комисиите нашата активност с помощта и на експертите, и познавайки спецификата на региона - 14 на сто, може би най-голямата част от частните гори са в нашия регион, са една справедливост за планинския район.
И аз не мисля, че тук трябва да проявяваме някакъв политически популизъм и да търсим политически дивиденти. Такава беше позицията и на моите колеги. Ние не направим ли сега нужния работещ закон, ще бъдем заклеймени от тези собственици и отделно от екосистемата гора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин Руси Статков има думата за втора реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя реплика на господин Костов, тъй като той се опита да обобщи мненията, изказани в тези днешни съображения на колегите, като едва ли не различни опити да бъде скрита някаква позиция, или по-скоро да бъде защитена някаква позиция, която няма своите основания.
Мисля, господин Костов, че всички ние, народните представители, трябва, изготвяйки законите, да се съобразяваме със Закона за нормативните актове. А този закон, господин Костов, изрично в два от своите члена указва какъв трябва да бъде подходът в осъществяването на тази дейност.
В чл. 3 на този закон става дума за следното - че "в материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба."
А в чл. 10 - "Обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен".

Така че не търсете някаква задкулисност или противоречивост. Стремежът ни е действително не само да приемем закон, а да уреждаме тези отношения трайно. В този смисъл аз мисля, че въпросът за възстановяване собствеността от гледна точка на справедливост и на интереси, действително трябва да бъде огледано много внимателно. Защото ако отнесем нашия подход към един от тези членове, това означава, че когато се е възстановявала една собственост през 1991 г., друга нарочно не е възстановена от тогавашното мнозинство. Или през 1992 г. Или пък, ако говорим за това, че от една и съща област, отнесена спрямо горите, трябва да се уреждат по един и същи начин, това означава, че тогава трябва наистина да сложим, както се казва животното пред каруцата, а това именно означава общия Закон за собствеността, т.е. въобще Закона за горите трябва да бъде напред.
Така че, повтарям отново, не търсете неща неаргументирани. Напротив, ние се опираме на закона и настояваме и вие да правите същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Статков.
Други реплики няма. Господин Костов, имате право на дуплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Аз благодаря на госпожа Янкова и на господин Статков. Очевидно, че емоционалният тон, с който започнаха изказванията представителите на Демократичната левица, постепенно бяха заменени с разумния тон. И може би някои хора ще съжаляват за изпуснатите няколко приказки, които създадоха впечатлението в парламентарната зала и в нашата общественост, че Парламентарната група на Демократичната левица е против възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Това беше ясно за нас, а вероятно и за нашите слушатели.
В този смисъл аз бих приветствал всяко едно доброжелателно намерение, което ще постъпи по съответния ред в комисията, да бъде разгледано и този закон действително да бъде обогатен, обаче не от някакви пристрастия да го сринем, защото ние сме против частната собственост, а сме за държавната собственост - като казвам "ние" имам предвид "вие", - а защото всички ние като парламентаристи целим да създадем един добър закон. Ето това е нашата цел. Това е нашето призвание тук. И ако съм прав, и ако вие сте прави, моля да го покажете и да го докажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
По този начин дебатите за първо четене са изчерпани. Моля квесторите да поканят всички народни представители да влязат в залата, тъй като предстоят две гласувания.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Моля да гласувате.
Гласували 177 народни представители: 130 за, 25 против, 22 въздържали се.
Законопроектът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е приет на първо четене.
Направено е предложение срокът по чл. 68, ал. 1 да бъде удължен. Професор Стоянов направи предложението този срок вместо 7 дни да бъде 14 дни.
Поставям на гласуване предложението на проф. Стоянов за удължаване на срока по чл. 68, ал. 1 от правилника.
Гласували 173 народни представители: 73 за, 77 против, 23 въздържали се.
Предложението не се приема.
Имате думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Аз искам да помоля да се прегласува, господин председател.
Уважаеми колеги, този закон на практика закъснява със седем години. И сега правим на въпрос за 7 дни. Просто ви моля! Имаме възможност да чакаме 7 години, а не можем да изчакаме 7 дни. С най-доброто желание и с най-добрите желания законът да стане по-добър. Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Поставям на прегласуване предложението за удължаване на 7-дневния срок на 14 дни. Моля да гласувате.
Гласували 176 народни представители: 79 за, 87 против, 10 въздържали се.
Предложението за удължаване на срока не се приема. Срокът остава 7-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Минаваме към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОННА ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА, ФОНДОВИТЕ БОРСИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА.
Моля, господин Николов, да докладвате становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги,

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 02-01-41 от 14.10.1997 г.
за изменение и допълнение на Закона за ценните
книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества,
внесен от Министерския съвет

На своето редовно заседание на 15 октомври 1997 г. Комисията по икономическата политика обсъди внесения от Министерския съвет проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Проектът беше представен от председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
В дискусията по законопроекта народните представители подчертаха, че в настоящата икономическа ситуация задължението на предприятията, чиито акции са прехвърлени в процеса на масовата приватизация да изготвят проспект, който трябва да се утвърждава от Комисията по ценните книжа и фондовите борси, забавя успешното начало на фондовия пазар в България. Същевременно беше изтъкната необходимостта от въвеждане на изменения в законодателството, които да позволят свободното прехвърляне на акциите, придобити в процеса на масова приватизация, както и да уредят последиците от сключените предварителни договори за продажба на тези акции.
Народните представители от Комисията по икономическа политика единодушно подкрепят законопроекта и предлагат на Народното събрание да го приеме на първо, а по възможност и на второ четене."
И искам да направя едно процедурно предложение. Предлагам в залата при обсъжданията на предложения законопроект да присъстват Радослав Цончев - председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси и Георги Прохаски - главен съветник на господин Александър Божков и председател на Съвета на директорите на Софийската фондова борса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля да гласувате за допускане в залата на господата Цончев и Прохаски.
Гласували 121 народни представители: 118 за, няма против, 3 въздържали се.
Моля квесторите да поканят в залата господата Цончев и Прохаски. Предложението беше прието.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Господин Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поправката в закона, която е пред нас, е изключително необходима, за да може да се изпълни решението, което парламентът прие при промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като изисква акциите от дружествата, придобити в хода на масовата приватизация, да бъдат предлагани чрез фондовата борса - преди всичко акциите, които притежават инвестиционните фондове. Но това не би могло да се осъществи, ако тези дружества, които са над 1000 на брой, трябва да представят проспекти, така както се изисква от закона. В този смисъл предложението за дружествата актуалната информация да бъде на базата на последните отчети, е напълно разумно.
Аз искам обаче да отбележа, че вносителят Министерският съвет трябваше да предложи не само тази промяна, за да може действително да заработи текстът, приет в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. И с промяната, която ще приемем, в почти 50 на сто от дружествата няма да бъде възможно акциите да им се продават на фондовата борса, тъй като в много от уставите на тези дружества, особено в рамките на Министерството на промишлеността е записано, че акциите са винкулирани, т.е. акциите първо трябва да бъдат предложени на съдружниците преди да излязат на фондовата борса.
Редно беше вносителят, за да обезпечи гладкото извършване на процеса, да ни предложи и изменение в Търговския закон например по отношение на същите тези дружества. Аз искам да изразя надеждата, че това ще бъде направено в близките дни. Редно е да стане от името на Министерския съвет, но ако Министерският съвет не направи такова предложение, тъй като той е заинтересован да върви процесът на приватизацията, то ние, като народни представители, ще внесем такъв законопроект.
Има и един трети въпрос, който очевидно следва да се изясни при осъществяване и завършване на процеса на масовата приватизация. В редица случаи са сключени договори, които са предварителни. Някъде това са договори за размяна на акции между два фонда - равностойни размени. Разбира се, аз не говоря за случаите, когато е нарушаван законът и е имало сделки, заплащане, прехвърляне на собственост преди промяната в закона. Говоря за тези договори, които очевидно и според Комисията по ценните книжа и фондовите борси не са незаконни и които сега трябва да бъдат съобразени с новата ситуация. Редно е този, който наблюдава процеса на приватизацията - Министерският съвет и Комисията по ценните книжа и фондовите борси - да направят предложение и в това отношение, за да може процесът да бъде ускорен, а не забавен.
Изразявайки надеждата, че в най-близко време ще получим предложения от Министерския съвет и по тези два въпроса - по втория въпрос може би инициативата може и да не е законодателна, това може да се реши в рамките на действащите други подзаконови нормативни актове, аз бих подкрепил законопроекта на първо четене. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Думата има господин Александър Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви призова, както гласувахме тази поправка в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, която сега пък налага тази поправка в Закона за ценните книжа единодушно и проявихме политическа воля, да направим това и сега. Поправката в известен смисъл е техническа, но тя позволява с тези промени, които направихме в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, той да заработи. Иначе нашата политическа воля ще остане напразна. Тогава всички подкрепихме единодушно и с голямо мнозинство предложението на господин Миков за тази поправка и след като това е следствие от тази поправка, би трябвало да подкрепим предложението отново.
Аз съм съгласен с господин Папаризов, че въпросът с винкулираните акции е по-сложен, но поправката ще бъде направена предполагам. Тази възможност се дава от досегашния закон и в много устави на търговски дружества е записано за тези винкулирани акции. Естествено, след като се направят промените за тези акции, това ще бъде отразено в уставите, но това не е толкова бързо, макар че на нас ни се иска това също да тръгне.
Колеги, призовавам ви да подкрепим тази поправка и ако има възможност да се приеме и на второ четене, моля ви да направим това, защото поправката е почти техническа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, поправката е колкото и да се блазни моята суета, продиктувана от онова изменение, което, разбира се, вие приехте, но най-вече е продиктувана от нуждата да тръгне фондовата борса и да се завъртят акциите там. Ако проспектът бе предвиден от законодателя в предния парламент, за да защити купувачите, то сега ние можем да бъдем спокойни. На фондовата борса ще отидат едрите инвеститори, а те имат достатъчно сили и възможности при купуването на акции от някое предприятие да съберат достатъчно информация за неговото състояние. Проспектът по-скоро би бил нужен да защити някои дребни акционери. В този смисъл аз не виждам никаква опасност от направената поправка по повод развитието на фондовия пазар.
Що се касае до винкулираните акции, напълно споделям виждането, че това още повече ще ускори търговията с акции. Но в този дух може би правителството трябва да вземе мерки в тези дружества, в които държавата има необходимия пакет акции за промяна на устава, с една заповед на министъра на съответното министерство, представляващо принципала, да се направят промените. Още тази седмица може да се пусне заповедта и да се направят и регистрират промените, за да се ускори още повече процесът. При тези, при които държавата няма необходимия процент за промяна на устава, чисто и просто принципно правителството да декларира тази своя насока и принципалът да издаде съответните актове. Наистина много по-трудно би било ние тук да навлезем в тази проблематика и генерално да отменим текста в Търговския закон, който дава възможност за съществуването на винкулирани акции. Ще има частни дружества, в които хората ще искат да ги направят от закрит тип.
Доколкото като че ли има единодушие по предлагания текст и разбирам, че ще бъде предложено той да се приеме и на второ четене, аз си позволявам да направя само едно предложение най-вече, за да правим изменения в законите със съответния законов език. Става дума за акции не на предприятията, а за акции на дружествата.
Предприятията са си предприятия, предприятията нямат акции. И аз съжалявам, че на такова висше държавно равнище се пуска такъв документ. Но това го приемаме в порядъка на бързането, в порядъка на останалото напластяване в мисленето - предприятия, дружества, тоест акциите на дружествата, включени в програмата, и пр.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества с вносител Министерският съвет.
Гласували 150 народни представители: 146 за, няма против, 4 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! В становището на Икономическата комисия беше записано, че предлагаме на Народното събрание при съгласие на първо четене да приемем законопроекта и на второ четене. Виждам, че съгласие в залата има. Разговарял съм и с други колеги, всички парламентарни групи имат такова съгласие. Затова правя процедурно предложение да гледаме закона и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение законът да бъде гледан и на второ четене на днешното заседание.
Гласували 144 народни представители: 141 за, 3 против, няма въздържали се.
Предложението е прието.
Моля господин Николов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложеното наименование на закона.
Гласували 155 народни представители: 155 за, няма против и въздържали се.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 2а:
§ 2а. Акциите на дружествата - приемам предложението, направено от господин Миков, - включени в програмата за приватизация по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, могат да се приемат и търгуват на фондовата борса без проспект до 31 октомври 1998 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания или бележки по текста на § 1? Няма.
Поставям на гласуване текста на § 1 с направената корекция от господин Миков - вместо "предприятия" да бъде "дружества".
Гласували 151 народни представители: 151 за, няма против и въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Заключителна разпоредба.
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 2 има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте Заключителната разпоредба - § 2.
Гласували 147 народни представители, 147 за, няма против и въздържали се.
Параграф 2 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: С това гласуване мисля, че стартирахме фондовата борса в България. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Следващата точка от нашата програма е Законът за чуждестранните инвестиции. Ще продължим с него след почивката.
Давам почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с точка четвърта от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Има думата господин Николов за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да направя процедурно предложение в залата при четене на проектозакона за чуждестранните инвестиции да присъства и председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции господин Илиян Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля режим на гласуване за процедурното предложение в залата да присъства господин Илиян Василев.
Гласували 105 народни представители: 105 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 16. (1) Машините, съоръженията и технологичното оборудване по чл. 15 се внасят в страната при условията на временен внос. За дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси възниква залог по силата на закона в полза на Министерството на финансите - Главно управление "Митници".
Предложението на народния представител Никола Николов е оттеглено.
"(2) Временният внос се допуска за срок от 6 месеца, като в този срок временно внесените машини, съоръжения и технологично оборудване се изнасят или се оформят като внос на стоки за потребление в страната. Министърът на финансите или упълномощен от него орган при наличие на уважителни причини продължава срока."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Член 16, ал. 2 да се измени, както следва:;
"Чл. 16. (2) Временният внос се допуска за срок от шест месеца, като в този срок временно внесените машини, съоръжения и технологично оборудване се изнасят или се оформят като внос на стоки за потребление в страната. В случай, че не са извършени процедурите по ал. 3, министърът на финансите или упълномощен от него орган продължават срока на временния внос за още шест месеца, като общият срок от датата на вноса на първата доставка до окончателното митническо оформяне не може да бъде по-дълъг от 12 месеца."
Комисията по икономическата политика приема предложението по принцип.
"(3) За оформяне на внос на стоки за потребление в страната се представя съдебно решение за включване на непаричната вноска в капитала на дружеството и удостоверение от Централния регистър за особените залози, записан първи по ред залог, а за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 15, ал. 2 - и документ, издаден от компетентните органи."
Предложението на народния представител Никола Николов е оттеглено.
Оттеглено е и предложението на господин Папаризов.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Член 16 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
Член 16 се изменя, както следва:
"Чл. 16. (1) Непаричната вноска по чл. 15 се внася в страната при условията на временен внос.
(2) Временният внос се допуска за срок от шест месеца, като в този срок временно внесените машини, съоръжения и технологично оборудване се изнасят или се оформят като внос на стоки за потребление в страната. В случай, че не е завършено производството по ал. 2, министърът на финансите или упълномощен от него орган продължават срока на временния внос за още шест месеца, като общият срок от датата на вноса на първата доставка..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прочетохте ли ал. 2?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Нея чета в момента.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие четете ал. 3 в момента.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Извинявайте, тя става ал. 3, просто при мен е ново подреждането, което отговаря точно на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Продължавам: "... В случай, че не е завършило производството по ал. 2, министърът на финансите или упълномощен от него орган продължават срока на временния внос за внос още шест месеца, като общият срок на датата на вноса на първата доставка до окончателното митническо оформяне не може да бъде по-дълъг от 12 месеца.
(3) За оформяне на внос на стоки за потребление в страната при условията на чл. 15 се представя съдебно решение за извършване на непаричната вноска в капитала на дружеството и удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписване на придобиването на заложеното имущество от дружеството.
(4) Дружеството може да отчужди машините, съоръженията и технологичното оборудване или да промени използването им по чл. 15, ал. 2 преди изтичането на пет години от датата на съдебното решение само след заплащане на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Сендов иска думата.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Чисто редакционна бележка. Вие казахте, четейки алинеята, която започва: "Временният внос...", казвате: "В случай, че не е завършено производството по ал. 2", а това е самата ал. 2, така че сега трябва да стане "по ал. 3". Това е текст на ал. 3. Четете: "В случай, че не е завършено производството по ал. 2", а това е ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е техническа грешка, която не е коригирана след разместване номерацията на алинеите.
От направените предложения е възприето предложението на господин Папаризов. Другите са оттеглени.
Предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов за отпадане на чл. 16 остава за гласуване.
Вносителите желаят ли думата?
Господин Стоилов, желаете ли думата по Вашето предложение?
Има думата господин Стефан Стоилов.


СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказване няма да правя, а искам само да информирам народните представители, че всъщност тези текстове, с които вие се запознавате, че Башикаров и Стоилов предлагат отпадане, имат предвид възстановяване на текстовете на действащия закон. И понеже това в значителна степен се постигна в хода на обсъждането на законопроекта, проблемът отпада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте своето искане за отпадане. Благодаря ви.
Поставям на гласуване чл. 16 в редакцията, която ни беше предложена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: 131 за, против няма, 1 въздържал се.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Чл. 17, така както го чета, е влязал в предния чл. 16, но аз ще го изчета, за да е коректно предложението.
"Чл. 17. Дружеството може да отчужди машините, съоръженията и технологичното оборудване преди изтичането на пет години от датата на включването им в капитала само след заплащане на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси."
Има оттеглено едно предложение. Мисля, че господин Стефан Стоилов по принцип каза това, което беше за предната точка. Значи не става дума да отпадне членът, а със старата редакция, в която в значителна степен е прието това предложение. И вероятно си оттегля предложението.
И окончателната редакция на чл. 17, която предлага Комисията по икономическа политика:
"Чл. 17. (1) За обезпечаване на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси по време на временния внос, както и в случая на чл. 16, ал. 4, върху машините, съоръженията и технологичното оборудване възниква залог по силата на закона в полза на държавата.
    (2) Залогът по ал. 1 подлежи на вписване по реда на Закона за особените залози, без да се изисква нотариално заверено съгласие на залогодателя за извършване на вписването.
    (3) За освобождаването на предмета на временния внос от митническото учреждение се представя удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан първи по ред залог по партидата на чуждестранното лице вносител.
    (4) Към искането за вписване на залога се прилага препис от митническата декларация за внос."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само дотук ли е изречението?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без това, което следва тук, което имаме в материалите - "съответно от митническата декларация за внос..."?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, това отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря Ви.
По предложения ни от комисията текст за чл. 17 има ли някакви изказвания?
Моля, гласувайте за текста на чл. 17, както беше докладван от господин Николов.
Гласували 129 народни представители: 128 за, против няма, 1 въздържал се.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 18. (1) Могат да се внасят временно стоки, които са предмет на договор за лизинг и са чуждестранна инвестиция по смисъла на закона.
    (2) Временният внос се допуска по реда на Закона за митниците за срока на договора или до придобиване на вещта от лизингополучателя. В случай, че лизингополучателят придобие вещта, митните сборове се заплащат, като митническата облагаема стойност се намалява с начислените от лизингополучателя амортизации до момента на придобиването."
Предложение на народния представител Никола Николов - чл. 18, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 18. (1) Могат да се внасят временно машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства, които са предмет на финансов лизинг и са чуждестранна инвестиция по смисъла на закона."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов. Тук също се има предвид старият текст, който в значителна степен е приет.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 18 се изменя, както следва:
"Чл. 18. (1) Могат да се внасят временно машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства, които са предмет на финансов лизинг и са чуждестранна инвестиция по смисъла на закона.
    (2) Временният внос се допуска по реда на Закона за митниците за срока на договора или до придобиване на вещта от лизингополучателя. В случай, че лизингополучателят придобие вещта, митните сборове се заплащат, като митническата облагаема стойност се намалява с начислените от лизингополучателя амортизации до момента на придобиването.
    (3) В случай, че лизингополучателят предостави ползването на предмета на финансовия лизинг другиму, се дължи данък върху добавената стойност, мита и такси.
    (4) За обезпечаване на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси по време на временния внос върху машините, съоръженията и технологичното оборудване възниква залог по силата на закона в полза на държавата. В този случай съответно се прилагат ал. 2, 3 и 4 на чл. 17."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Николов е възприето от комисията.
Предложението на господата Башикаров и Стефан Стоилов беше оттеглено.
Други предложения няма по този член.
Моля, гласувайте за текста на чл. 18 в редакцията, предложена ни от председателя на Комисията по икономическата политика.
Гласували 131 народни представители: 126 за, 1 против, 4 въздържали се.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Глава IV
ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ"
 
Предложение на народния представител Никола Николов - наименованието на глава IV да се измени на "Приоритетни инвестиционни проекти".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Някакво изказване ще правите ли като автор на предложението за промяна на наименованието или се отказвате?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Никола Николов наименованието на глава IV, вместо "Инвестиционни проекти" да бъде: "Приоритетни инвестиционни проекти".
Комисията е подкрепила предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: 125 за, против няма, 12 въздържали се.
Наименованието на главата е прието.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: " Чл. 19.(1) Чуждестранни юридически лица и дружества, които не са юридически лица, могат да предлагат на Министерския съвет за разглеждане свои инвестиционни проекти чрез Агенцията за чуждестранни инвестиции.
(2) Министерският съвет одобрява за приоритетни инвестиционни проекти, които отговарят задължително на едно от изискванията по точки 1, 2 и 3 и поне на едно от изискванията по точки 4,5, 6, 7, 8 и 9, както следва:
1. размер на чуждестранните инвестиции, който не може да е по-малък от 5 млн.щатски долара;
2. ефективно използване на местните ресурси: материални ресурси и създаване на повече от 200 нови работни места;
3. инвестиране в райони с неразвита инфраструктура и с висока безработица, която надвишава средното равнище на безработица за страната за предходната година;
4. насърчаване на технологични изследвания и развитие;
5. трансфер на високи технологии и модернизация на технологичните процеси;
6. инвестиции в определените за приоритетни отрасли;
7. насърчаване износа на продукти с висока степен на преработка и конкурентноспособност;
8. развитие на инфраструктурата в съответствие с установените от правителството приоритети;
9. развитие на обекти със социално и екологично значение, свързани с инвестирането."
Предложение на народния представител Никола Николов: чл. 19 да се измени, както следва:
"Чл. 19. (1) Приоритетни са инвестиционните проекти, които отговарят поне на едно от следните изисквания:
1. размер на инвестицията, който не може да е по-малък от 5 млн. щатски долара;
2. създаване на повече от 200 работни места;
3. инвестиране в определени от Министерския съвет райони с неразвита инфраструктура, с висока безработица, с екологични или социални проблеми;
4. инвестиране в отрасли или сфери на дейност, определени от Министерския съвет."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов: чл. 19 да се измени, както следва:
"Чл. 19. (1) Приоритетни инвестиционни проекти са проектите, които отговарят на едно от следните изисквания:
1. размер на чуждестранните инвестиции, който не може да е по-малък от 5 млн. щатски долара, и срокът на осъществяването им не е по-голям от 3 години;
2. създаване на повече от 200 работни места в течение на 3 години;
3. инвестиране в райони с неразвита инфраструктура и с висока безработица, която надвишава средното равнище на безработица за страната за предходната година.
(2) В срок от два месеца от влизането на закона в сила  Министерският съвет публикува списък на районите по т. 3 на предходната алинея, който се актуализира ежегодно.
(3) В срока по ал. 2 Министерският съвет може да публикува и списък на дейности, които не могат да бъдат предмет на приоритетни инвестиционни проекти."
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложението на народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков е оттеглено.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов: чл. 19 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика: чл. 19 се изменя, както следва:
"Чл. 19. Приоритетни са инвестиционните проекти, които отговарят поне на едно от следните изисквания:
1. размер на инвестицията над 5 млн. щатски долара;
2. създаване на повече от 100 нови работни места;
3. инвестиране в определени от Министерския съвет райони с висока безработица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз мисля, че и предложението на господин Башикаров и господин Стоилов също е оттеглено. А, не е оттеглено. Господин Стоилов, искате ли думата? Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съображенията, които по-обстоятелствено бяха изложени от нас при първото четене на закона, все пак трябва да прозвучат в някаква степен и сега, след всички опити от законопроекта да се направи един закон, който трябва да респектира външните инвеститори, да показва, че се търси решаване на сериозни, големи въпроси и същевременно по отношение на всички онези, които наричаме национални вътрешни инвеститори, да не създава проблеми. Нашият основен мотив да няма такава глава беше свързан тогава със съображението, че не трябва да се създава дискриминационен режим за националните инвеститори - малки, средни, големи. Това, както виждате, сега е отчетено и няма защо да се скрива - под натиска на институции извън Народното събрание. Аз не се блазня от мисълта, че главно под влияние на нашите съображения щеше да настъпи тази промяна. Не храня такива илюзии. Но фактът, че намесата на други институции доведе до тази промяна показва, че ние сме били прави.
Второ, сегашната редакция на чл. 19, обърнете внимание, моля ви, особено тези, които са радетели на малкия, на средния и дребен бизнес да се помага, в значителна степен се оказват в режим на дискриминация. Вярно е, че т. 3 на чл. 19, напомням ви, гласи: "инвестирани в определени от Министерския съвет райони с висока безработица", тоест само т. 3 създава еднакви условия за всички инвеститори. Имам предвид техния ранг. По отношение на първите две точки такава дискриминация се запазва.
В комисията в опитите да се превърнат текстовете в по-нормални от икономическа гледна точка, многократно ставаше дума за това, че например при един такъв текст в големите градове се създава неравностоен режим за дребния и среден предприемач. Тоест, въпреки изчистването на част от големите проблеми, с които се сблъскахме при гледането на закона на първо четене и след това в комисията, остават проблеми, които и всъщност дават основание на експерти на Световната банка, какъвто вчера присъстваше на заседанието на комисията, да смятат, че такъв режим е нецелесъобразен. Аз няма да се спирам тук на онзи аспект на проблема, че възникват проблеми във връзка с прилагането на закона, отварят се врати по отношение на данъчните преференции. Това е друга тема, която ще бъде разисквана във връзка със следващи текстове от тази глава.
С други думи, голяма част от нашите съображения остават в сила.
И приключвам с един призив към тези, които, повтарям, са автори на законопроекти, много често разискват от трибуната на Народното събрание темата за малкия и среден бизнес, да се вгледат в тези текстове. И накрая, струва ми се, че ние ще бъдем един прецедент, за който няма да ни се изръкопляска. Под слънцето няма закон за чуждестранните инвестиции, в който да се решават и проблеми, засягащи всички инвеститори. И вие след малко ще видите, че ще бъдем принудени да отидем към преименуване на Агенцията за чуждестранни инвестиции, което също ще я превърне в една особена по наименование структура, каквато няма да срещнете никъде под слънцето на планетата Земя. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Поставям на гласуване предложението... (Шум и реплики в залата.)
Ще Ви дам думата, господин Нешев. Нека само да обясня.
Ще поставя на гласуване предложението на господата Башикаров и Стоилов за отпадане на чл. 19, но искам да поясня, че това не означава автоматически запазването на текст от предишния закон, защото ние сега приемаме нов закон, не правим закон за изменение и допълнение на съществуващия.
Господин Стефан Нешев искаше думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Искам думата по текст, който е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли сега тук думата?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Както прецените. Мога и сега да говоря пред почитаемото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, от това разстояние малко трудно Ви чувам, нищо, че сте гласовит. Ако има нещо да кажете, елате от трибуната, за да го чуят всички.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов за отпадане на чл. 19. Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласували 138 народни представители: 46 за, 89 против, 3 въздържали се.
Предложението не се приема.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да подкрепя т. 4 от предложението на господин Никола Николов. Ние това го дискутирахме в Комисията по икономическата политика. За съжаление колегата Папаризов реагира негативно срещу това предложение, обосновавайки се, че е целесъобразно, но никое правителство не било го провело, затова и сега се съмнявал, че може да го проведе. И господин Николов в желанието си да има една политическа хармония, се съгласи и го оттегли.
Аз смятам, че това е една голяма грешка. Ще ви кажа защо. Чуждестранният инвеститор иска да спечели, идвайки да инвестира при нас. Ние също трябва да спечелим. Ние имаме отрасли, които бяха конкурентоспособни на международния пазар. Аз мога да ви ги посоча - това е каростроенето, това е фармацията, това са редица производи на химията, но по една или друга причина някои от тези отрасли сега са в икономически тупик. Те нямат тази привлекателност за международните пазари и се нуждаят от една инвестиционна политика. Защо да не дадем на правителството възможност да даде такива приоритети на онези отрасли, които ще формират брутния ни вътрешен продукт и ще ни направят конкурентоспособни на международните пазари? Защо се съмнявате в добронамереността на правителството? Особено се обръщам към Парламентарната група на СДС? Аз пък вярвам, че това правителство ще открие тези приоритети, ще ги посочи на чуждестранните инвеститори и те, инвестирайки в тези отрасли, ще ги направят икономически по-стабилни и по-конкурентоспособни на международните пазари. Затова аз ви приканвам към предложението, което прави комисията в чл. 19, ал. 1, да бъде включена и т. 4 от предложението на народния представител Никола Николов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Но да настоява за гласуване на тази точка може само вносителят и аз искам да чуя и вносителя.
Реплика на господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Първо, искам да уточня, че изтеглянето от мен на тази т. 4 по никакъв начин не се дължи на някакво желание да постигаме политически компромис в Комисията по икономическата политика, а обратното, дължи се на желанието ми в Комисията по икономическата политика да постигаме съгласие като професионалисти, като специалисти, като хора, които ориентират народните представители в тяхното политическо решение. Затова отпадането на т. 4 от моето предложение е напълно съзнателно. Аз го правя и го потвърждавам сега, защото действително, разводнявайки възможностите за инвестиционни проекти с отбелязването на отрасли и сфери на дейност, определени от Министерския съвет, противоречи на нашата идея за инвестиционните проекти и както по-долу ще видите, че цялата политика на одобряване на инвестиционните проекти е верификационна, значи те автоматично се признават за такива. Това предложение точно противоречи на една такава логика.
Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Още една реплика от господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Репликата ми е предизвикана от две обстоятелства.
Първо, не трябва да се отива по посока на каскадно натрупване на преференции. Това не е модерна тенденция.
Второ, в действащия сега Закон за данъка върху печалбата, в Преходните и заключителни разпоредби, в § 9 миналата година беше заложено едно решение, което отразява модерната световна практика. Става дума за това, че всяка година Министерският съвет има право да обявява сектори и производства, за които се предвижда една процедура на ускорена амортизация. Именно това отразява съвременната модерна практика.
Това и с Вас, господин Нешев, сме го изучавали дълги години преди това. То и сега е модерна практика. Така че Вашето желание да има преференции за някои дейности, за някои производства, съществува, но под формата на една процедура на силно ускорена амортизация - нещо, което практикуват повечето от страните, които търсят допълнителни стимули за по-интензивен икономически растеж и особено за насочване на инвестиции в онези отрасли и сектори, които те смятат за приоритетни главно от технологична гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
За изказване имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз чувствам необходимостта в пленарна зала да бъде ясно казано как се стигна до гласуването на глава четвърта в комисията.
За глава четвърта, с изключение на двама народни представители, всички останали са гласували - става въпрос за тези, които са присъствали на заседанието, а те са представители на всички политически сили в българския парламент. Разбира се, ние осъзнавахме и говорихме дълго върху това мястото на глава четвърта дали е тук или е в данъчните закони, защото единствената преференция, породена от това, че един инвестиционен проект ще бъде признат за приоритетен инвестиционен проект, е преостъпването на 50 на сто от печалбата. Никаква друга преференция не съществува в тази глава четвърта.
Безспорна е единната ни политическа воля, че тази преференция трябва да е всеобхватна както за чуждестранните инвеститори, така и за българските инвеститори и тази наша политическа воля безспорно не е породена от някакъв външен натиск. Аз мисля, че доста от разумните предложения, които бяха направени в нашата комисия, бяха в тази посока и мисля, че решението на Комисията по икономическата политика точно така да изглежда глава четвърта и тя да се разпространява и върху българските инвеститори, е решение, което сме взели по пътя на икономическата логика, на логиката, че ние в този закон трябва да реализираме и част от своята икономическа политика.
Действително ще се наложи вероятно, господин Стоилов, да сменим не името на агенцията, а името на закона, за да демонстрираме точно тази политическа воля, че ще се разпространи преференцията и върху българските инвеститори. Аз мисля, че за това няма никакъв спор и сме го постигнали вече в нашата комисия.
Уважаеми колеги, аз мисля, че в този закон е изразена политическата воля на всички политически сили, представени в Народното събрание и той с това ще бъде ценен, защото ние трябва да излъчваме позитивни сигнали към чуждестранния инвеститор, позитивни сигнали към големия инвеститор, който желае да инвестира в България и най-силният позитивен сигнал към тях ще бъде, ако законът се гласува с мнозинство от всички парламентарни групи. Това е най-голямата сила на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Реплика на господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Николов, аз се притеснявам, че Ви правя реплика, но ще я направя. Съгласен съм, че трябва да има глава четвърта, но Вие сега ме поставяте в едно раздвоение. Ние даваме преференции на един регион, в който има безработица и малки доходи и където един инвеститор не би отишъл да инвестира, защото няма да има вътрешно търсене. Ние, обаче искаме да откажем той да инвестира в един почти готов отрасъл, на който му трябва съвсем малко, за да стане печеливш и конкурентноспособен. Малко трудно ми е да разбера това вътрешно противоречие. Защо се отказваме в името на обществения си интерес да потърсим приоритети там, където биха били лесно открити, дадени и да има съпосочност на интереса и на инвеститора, и на обществото?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за дуплика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз просто искам да уточня, че ние сме с пълното съзнание, че един инвеститор не идва да инвестира в определен регион или в определена страна заради това, че в тая страна има преференции, а защото там нещата са стабилни. Но когато ние сме в началото на растежа на българската икономика, ние имаме нужда освен от вътрешен ресурс и от външен, което е безспорно. Сиреч, ние трябва да бъдем конкурентни на страни, които също се опитват да привличат чуждестранни инвестиции. Аз считам, че това е отговорът на това, което каза господин Нешев.
Разбира се, подчертавам, че решението в кои сфери, отрасли на дейност да се инвестира и да бъде признато за приоритетен инвестиционен проект е решение на Министерския съвет. По този начин ние политизираме - значи, това е политическо решение - нещо, което според мен, не е препоръчително, като сигнал към инвеститорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Николов, преди да пристъпим към гласуването, моля Ви да докладвате за редакционните промени.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: При преписването е пропуснато в т. 3 на чл. 19 да бъде добавено следното. Записано е: "Инвестиране в определени от Министерския съвет райони с висока безработица", а добавката, която е необходима, наистина, за да бъде обективен този показател, трябва да е: "по-висока от средната в страната". "Висока безработица" просто не значи нищо. Не може да се докаже кое е точно високата безработица, а "по-висока от средната в страната" вече означава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Колегата Сендов ми подсказва да го изчистим малко езиково. "С висока", "по-висока", не е ли по-добре да бъде "надвишаваща средната за страната", за да се изчисти литературно?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, така е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи т. 3 става:
"3. инвестиране в определени от Министерския съвет райони с висока безработица, надвишаваща средната за страната."
Моля, гласувайте за чл. 19, както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика, с направената редакционна поправка.
Гласували 123 народни представители: 102 за, 10 против, 11 въздържали се.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 20. (1) При одобряване на приоритетен инвестиционен проект:
1. се освобождава от данък върху добавената стойност, мита и такси вносът на машини, съоръжения, технологично оборудване, материали и суровини, доставени за изпълнение на проекта в случаите, когато същите не се освобождават по чл.15 от закона;
2. намалява се с 50 на сто размера на дължимия данък върху печалбата за републиканския бюджет за период от 10 последователни години от издаване на удостоверението по ал. 2.
(2) Агенцията за чуждестранни инвестиции издава удостоверение в случай на одобрен приоритетен инвестиционен проект, което легитимира лицето за упражняване на правата по ал. 1."
Предложение от народния представител Никола Николов:
Член 20 да се измени както следва:
"Чл. 20. Проектите по чл. 19, ал. 1 се осъществяват от търговски дружества, регистрирани в Република България, чийто предмет на дейност е реализация на приоритетния инвестиционен проект."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Член 20 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение от народния представител Руси Статков:
В чл. 20, ал. 1, т. 2 да се измени както следва:
"2. намалява се с 50 на сто размерът на дължимия данък върху печалбата за републиканския бюджет за период от 15 последователни години от издаването на удостоверението по ал. 2."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 20 се изменя както следва:
"Чл. 20 (1) Проектите по чл. 19 се осъществяват от търговски дружества, регистрирани в Република България, чийто предмет на дейност е реализация на приоритетния инвестиционен проект.
(2) Приоритетният инвестиционен проект може да се осъществи посредством съвместна дейност на две или повече дружества.
(3) Когато две или повече дружества се обединяват за реализация на приоритетен инвестиционен проект, се осъществява самостоятелно счетоводство на дейността по проекта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Стоилов, поддържате ли предложението?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте за предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов чл. 20 да отпадне.
Гласували 134 народни представители: 29 за, 94 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Не виждам господин Руси Статков в залата.
Моля, гласувайте за неговото предложение така, както беше прочетено - "... за период от 15 години...".
Гласували 131 народни представители: 25 за, 87 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 20 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: 105 за, 14 против, 11 въздържали се.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 21. В случаите, когато след издаване на удостоверението по чл. 20, ал. 2 настъпят неблагоприятни изменения в законодателството, за инвестиции, които предстоят да се извършват съгласно одобрен приоритетен инвестиционен проект, се прилагат законовите разпоредби, които са действали в момента на издаване на това удостоверение."
Има направено предложение от народния представител Никола Николов, което е оттеглено.
Предложението от народния представител Атанас Папаризов също е оттеглено.
Предложение от народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Член 21 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 21 се изменя както следва:
"Чл. 21. На дружеството по чл. 20, ал. 1 се преотстъпва 50 на сто от размера на дължимия данък върху печалбата за републиканския бюджет за период от 10 последователни години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Стоилов, желаете ли да обосновете предложението си?
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да се гласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте за предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов чл. 21 да отпадне.
Гласували 129 народни представители: 25 за, 89 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за съдържанието на чл. 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: 109 за, 9 против, 15 въздържали се.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 22. В случай на одобрен приоритетен инвестиционен проект Министерският съвет може да предложи на Народното събрание да намали размера или да освободи от дължими данъци, мита и такси българските участници в такъв проект, когато това е от особена важност за успешната реализация на проекта."
Предложението на народния представител Атанас Папаризов е оттеглено.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов - чл. 22 да отпадне.
Комисията по икономическа политика приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли изказвания? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Благодаря, господин председател. Колеги, аз в комисията се опитах да защитя тази теза на вносителя, но там не успях, ще се опитам да направя това тук пред вас. Какво предвижда чл. 22? Първо, говори се за проект, който вече е одобрен, т.е. отговаря на всички условия, които ние току-що гласувахме - за работни места и други изисквания към него.
Второ, той може да получи допълнителни привилегии, само ако е особено важен за изпълнение за страната според преценката на Министерския съвет. И предлага на Народното събрание, а прави това пред Народното събрание, за да има увереност в инвеститора, че няма да дойде друго правителство и да го отмени, а иначе по принцип знае, че Министерският съвет има тези права да освободи от дължимите данъци и такси този проект, който ние смятаме, че е особено важен и внасянето на тези машини и съоръжения са от особена важност за реализирането на проекта. Това е една допълнителна възможност, която според мен не трябва да бъде изпускана.
И най-важното, с което се обръщаме към инвеститорите - били наши, били чуждестранни - че те ще имат възможност и за такива допълнителни преференции, които са точно по преценка на Министерския съвет, че това е важен проект, който трябва да бъде реализиран. Но ние в Народното събрание отново ще решим дали да ги освободим от данъци и такси, което пък за тях ще даде една сигурност, че това няма да се измени скоро.
Затова поддържам този текст да остане, чл. 22 да не отпада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Хаджийски, Вие се изказахте против предложението на народните представители Башикаров и Стоилов чл. 22 да отпадне. Това предложение е подкрепено и от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам само да направя уточнение на това, което каза господин Хаджийски. Идеята на вносителите е била да поставят пред еднакъв режим българските участници при старите текстове на глава IV. Сега ние сме изменили логиката, направили сме еднакъв режим и за българските инвеститори, така че ми се струва, че отпадането на този текст, което е и решение на комисията, е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки? Няма.
Моля да гласувате предложението на господата Башикаров и Стоилов чл. 22 да отпадне, което се подкрепя от комисията.
Гласували 144 народни представители: 133 за, 6 против, 5 въздържали се.
Член 22 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 23. Агенцията за чуждестранни инвестиции може да предложи на Министерския съвет да създаде междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на приоритетни инвестиционни проекти, в която да участват представители на заинтересованите министерства и ведомства."
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - систематичното място на чл. 23 е в глава II на закона и предлага той да стане чл. 10а.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Башикаров и Стоилов - чл. 23 да отпадне.
Комисията по икономическа политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 23 се изменя, както следва:
"Чл. 23. По искане на инвеститора Агенцията за чуждестранни инвестиции може да предложи на Министерския съвет да създаде междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на приоритетни инвестиционни проекти, в която да участват представители на заинтересуваните министерства и ведомства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред гласуваме предложението на народните представители Башикаров и Стоилов чл. 23 да отпадне.
Гласували 146 народни представители: 35 за, 90 против, 21 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Атанас Папаризов, което е само за промяна на мястото на този член.
Моля да гласувате.
Гласували 134 народни представители: 33 за, 89 против, 12 въздържали се.
Предложението на народния представител Папаризов не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: 113 за, против няма, 30 въздържали се.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 24. (1) Агенцията за чуждестранни инвестиции може да предложи на компетентните органи да предоставят ограничени вещни прави върху недвижим имот - частна, държавна или общинска собственост, с оглед на реализацията на приоритетен инвестиционен проект.
    (2) Ограничените вещни права се учредяват при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
    (3) Предложеният инвестиционен проект се счита за неразделна част от договора за учредяване на ограничено вещно право. Договорът не може да бъде прекратен на основание чл. 57, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 40, ал. 1 от Закона за общинската собственост."
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Чл. 24 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 24 се изменя, както следва:
"Чл. 24. (1) По искане на инвеститора Агенцията за чуждестранни инвестиции предлага на компетентните органи да предоставят ограничени вещни права върху недвижим имот - частна, държавна или общинска собственост, с оглед реализацията на приоритетен инвестиционен проект.
(2) Предложеният инвестиционен проект се счита за неразделна част от договора за учредяване на ограничено вещно право. В този случай чл. 57, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 40, ал. 1 от Закона за общинската собственост не се прилагат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Професор Стоилов, желаете ли думата?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов чл. 24 да отпадне.
Гласували 133 народни представители: 34 за, 88 против, 11 се въздържат.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 24 така, както беше прочетено от председателя на комисията, тъй като имаше известни различия с текста, който ви е раздаден.
Гласували 137 народни представители: 112 за, 2 против, 23 въздържали се.
Член 24 е приет.
Член 25!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 25. (1) При неизпълнение на задълженията по инвестиционния проект се дължат данък върху добавената стойност, мита и такси и данък върху печалбата за републиканския бюджет и се отнемат предоставените ограничени вещни права върху недвижими имоти.
(2) Внесените по чл. 20, ал. 1, т. 1 стоки могат да бъдат продавани, заемани или отдавани под наем на трети лица само след заплащане на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси."
Има едно оттеглено предложение.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Чл. 25 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов чл. 25 да отпадне, което се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: 130 за, 10 против, 3 въздържали се.
Член 25 отпада.
Член 26!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл.26.  Министерският съвет приема наредба за условията и реда за одобряване на предложените инвестиционни проекти и за контрола по изпълнението на поетите с тях задължения."
Има предложение, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов:
Чл. 26 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов чл. 26 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: 143 за, 1 против, 2 се въздържат.
Член 26 отпадна.
Тук има едно предложение на народния представител Димитър Луджев да отпадне глава четвърта. Това трябваше да го гласуваме преди да гласуваме заглавието на главата. След като сме приели текстовете на тази глава, няма процедура да гласуваме за отпадане, освен да прегласуваме цялата глава.
Господин Луджев го няма в залата, за да защити предложението си.
Вие предлагате все пак, за честта, да гласуваме предложението на господин Луджев да отпадне глава четвърта.
Моля, гласувайте - една малка некоректност в процедурата.
Гласували 140 народни представители: 38 за, 99 против, 3 въздържали се.
Предложението не се приема, с което избегнахме неприятностите.
Има предложение в началото за прегласуване на някои текстове. След като приехме глава четвърта, имаме основание да ги разгледаме. Въпросът е, че се прегласува някакъв текст веднага след гласуването, но разбрах, че има консенсус в комисията. Иначе нещата стигат до вътрешни противоречия - да се прегласуват тези текстове.
Има ли възражения по това предложение?
Моля, гласувайте съгласието си да прегласуваме няколко текста, за да се покаже, че Народното събрание не възразява за това нарушение на процедурата.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: 116 за, 1 против, 27 въздържали се.
Преминаваме към прегласуване на някои вече гласувани членове.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: При гласуването на чл. 1 се предлага следната добавка.
Ше изчета целия член, за да е по-ясно.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 1 се изменя, както следва:
"Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за извършване на инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции", дотук беше старият текст, "както и условията и редът за осъществяване на приоритетни инвестиционни проекти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какви са мотивите за това изменение?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Мотивите са, че правихме глава четвърта, която не беше в логиката на предишния закон, който касаеше само реализирането на приоритетни инвестиционни проекти от чуждестранни инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос?
Моля, прегласувайте съдържанието на чл. 1 с това, което беше казано от председателя на комисията господин Николов.
Гласували 153 народни представители: 116 за, 6 против, 31 въздържали се.
Член 1 е приет с новото съдържание.
Член 10!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: От чл. 1 следват измененията в ал. 1 на чл. 10, а те са:
Чл. 10 се изменя както следва:
"Чл. 10. (1) Агенцията за чуждестранни инвестиции е държавен орган към Министерския съвет за координация на дейността на държавните органи в областта на чуждестранните инвестиции и за насърчаване на чуждестранните инвестиции."
Дотук е старият текст. Добавяме: "и приоритетните инвестиционни проекти".
"(3) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има регионални поделения".
В приетия текст на ал. 2 няма изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мотивацията е същата. Моля да гласувате новия текст на чл. 10.
Гласували 150 народни представители, 124 за, 5 против, 21 въздържали се.
Чл. 10 е приет.
Преминаваме към Глава пета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава пета - Права върху недвижими имоти".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по названието на главата?
Моля да гласувате предложеното название.
Гласували 135 народни представители: 129 за, няма против, 6 въздържали се.
Названието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 27. (1) Чуждестранно лице може да придобива право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти.
(2) Чуждестранно лице, включително и чрез клон и/или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя".
Предложение на народния представител Димитър Луджев - в чл. 27 се създава ал. 3 със следното съдържание:
"Чл. 27. (3) Дружество с чуждестранно участие не може да придобива право на собственост върху земеделска земя".
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 27 се изменя както следва:
"Чл. 27. (1) Чуждестранно лице може да придобива право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти.
(2) Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този член? Няма.
Моля да гласувате най-напред предложението на народния представител Димитър Луджев за нова ал. 3.
Гласували 148 народни представители: 48 за, 98 против, 2 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 27 така, както е предложен от комисията.
Процедурно предложение. Заповядайте, господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, за да не повторим същата грешка, която направихме преди малко, тук има предложение от господин Стоилов цялата Глава пета да отпадне. Предлагам първо него да гласуваме, тъй като...
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Оттеглено е.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: А, извинявайте, това не съм го видял. Прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Всичко е ясно.
Моля да гласувате чл. 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 141 народни представители: 125 за, 5 против, 11 въздържали се.
Чл. 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 28, ал. 1. Чуждестранното лице трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност.
(2) Дружество с чуждестранно участие трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност.
(3) Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган, който се произнася по искането в 45-дневен срок. Отказът за издаване на разрешение се мотивира.
Чл. 29. Сделките, извършени в нарушение на чл. 27 и 28 или чрез подставено лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересуваните лица.
Чл. 30. (1) Имоти, собственост на чуждестранно лице, могат да се отчуждават само въз основа на закон за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение по пазарни цени.
(2) Отстъпеният като обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания и в близост до него, а със съгласие на собственика - на друго място. При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата.
(3) Ако чуждестранното лице се съгласи, обезщетението може да бъде парично.
(4) Доколкото в този член няма особени разпоредби, прилагат се разпоредбите на глава трета от Закона за държавната собственост".
Има едно предложение, което е оттеглено, както стана дума, и предложение на Комисията по икономическата политика - предложението на вносителя да се предложи за гласуване без изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на членове 28, 29 и 30.
Гласували 152 народни представители: 146 за, против няма, 6 въздържали се.
Членове от 28 до 30 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава шеста - Особени разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието.
Гласували 145 народни представители: 140 за, 2 против, 3 въздържали се.
Заглавието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 31. (1) Чуждестранно лице може да преведе валута в чужбина след като представи удостоверение за платени дължими данъци в следните случаи:
1. реализирани доходи от инвестиция;
2. обезщетение при отчуждаване обекта на инвестицията за държавни нужди;
3. ликвидационна квота при прекратяване на инвестицията;
4. цена при продажба на обекта на инвестиция;
5. получената сума от принудително изпълнение.
(2) С правото по ал. 1 се ползват и чуждестранни граждани, работещи в страната, за полученото от тях възнаграждение, и чуждестранните физически лица по чл. 9, ал. 1 след представяне на удостоверение за платени дължими данъци."
Предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 31 се изменя както следва:
"Чл. 31. (1) Чуждестранно лице може да преведе и да закупи, за да преведе валута в чужбина, след като представи удостоверение за платени дължими данъци в следните случаи:
1. реализирани доходи от инвестиция;
2. обезщетение при отчуждаване обекта на инвестицията за държавни нужди;
3. ликвидационна квота при прекратяване на инвестицията;
4. цена при продажба на обекта на инвестиция;
5. получената сума от принудително изпълнение.
(2) С правото по ал. 1 се ползват и чуждестранни граждани, работещи в страната, за полученото от тях възнаграждение и чуждестранните физически лица по чл. 9, ал. 1, след представяне на удостоверение за платени дължими данъци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 31 така, както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: 124 за, против няма, 23 въздържали се.
Член 31 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 32. (1) Чуждестранно лице може да открива сметки, да прави влогове в чуждестранна валута и в левове в банки, както и да се разпорежда с акции, облигации и други ценни книги.
(2) Вземанията в левове и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека. За вписване на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган."
Предложение на народния представител Емануил Йорданов - чл. 32, ал. 2 се изменя, както следва:
"Чл. 32. (2) Вземанията в левове и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека, учредена върху имот, който може да бъде придобит от чуждестранното лице при спазване ограниченията на глава пета от този закон. За вписване на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика - предложението на вносителя се запазва без изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Емануил Йорданов желае ли да защити предложението си? Заповядайте.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правя, се различава от предложението на вносителя единствено по това, че уточнява малко приложното поле на възможността за ипотекиране на недвижими имоти. Смятам, че това е необходимо поради факта, че ако бъде ипотекиран един недвижим имот при неизпълнение на дълга той се изнася на публична продан. При изнасянето му на публична продан чуждестранното лице може да участва в тази продан и да спечели имота. Отделно от това чл. 382 от ГПК позволява на чуждестранното лице, ако няма други кандидати, да закупи имота по 80 на сто от оценката му. Това носи опасности както за държавата, така и за чуждия инвеститор, защото съгласно приетия вече от нас чл. 29, сделките, извършени в нарушение на чл. 27 и 28 се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересованите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емануил Йорданов за ал. 2 на чл. 32.
Гласували 137 народни представители: 56 за, 5 против, 76 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля господин Николов да прочете изцяло чл. 32, който има четири алинеи.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 32. (1) Чуждестранно лице може да открива сметки, да прави влогове в чуждестранна валута и в левове в банки, както и да се разпорежда с акции, облигации и други ценни книги.
(2) Вземанията в левове и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека. За вписване на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган.
(3) Сделките на чуждестранно лице, извършвани чрез клон, се подчиняват на реда, предвиден за местните лица.
(4) Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповед и менителници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате за чл. 32 така, както беше представен.
Гласували 145 народни представители: 121 за, 2 против, 22 въздържали се.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 33. Трудовите отношения между дружество с чуждестранно участие, както и клон или представителство на чуждестранно лице, и работници и служители - чуждестранни граждани, се уреждат с трудов договор. Трудовият договор не може да се отклонява от разпоредбите на българското трудово законодателство относно:
1. писмената форма на договора;
2. максималната продължителност на работното време, минималната продължителност на междудневните и междуседмичните почивки и на платения годишен отпуск;
3. минималната работна заплата, установена за страната;
4. минималния срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, когато такова е уговорено или се изисква от закона, както и относно минималния размер на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор с или без предизвестие;
5. отговорността на работодателя за вреди, причинени от трудова злополука или професионално заболяване;
6. правилата за хигиена и безопасност на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този член няма направени предложения.
Моля, гласувайте за чл. 33.
Гласували 158 народни представители: 151 за, 1 против, 6 въздържали се.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 34. Работниците и служителите - чуждестранни граждани, задължително се осигуряват за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя. Размерът на осигурителната вноска е 20 на сто върху брутното месечно възнаграждение. За останалите случаи осигуряването се урежда с трудов договор."
Предложение на народния представител Тодор Великов - чл. 34 да се измени така:
Първи вариант: "Чл. 34. Общественото осигуряване на работниците и служителите - чуждестранни граждани, се извършва съгласно българското законодателство."
Вторият вариант: "Работниците и служителите - чуждестранни граждани, задължително се осигуряват за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя. Разпоредбата се отнася за работодателите по чл. 33".
Комисията по икономическата политика е приела по принцип първия вариант, който е намерил отражение в текста на комисията.
Предложение на Комисията по икономическа политика - чл. 34 се изменя, както следва:
"Чл. 34. Работниците и служителите - чуждестранни граждани, задължително се осигуряват за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя по чл. 33, съгласно българското законодателство. За останалите случаи осигуряването се урежда с трудов договор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки? Приет е един от двата варианта на господин Великов.
Поставям на гласуване чл. 34 в редакцията, която предлага председателят на комисията.
Гласували 148 народни представители: 142 за, няма против, 6 въздържали се.
Член 34 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 35. Трудовите спорове на работодатели по чл. 33 с работници и служители - чуждестранни граждани, се решават съгласно уговореното в трудовия договор."
Икономическата комисия подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 35 няма направени предложения.
Моля, гласувайте чл. 35.
Гласували 147 народни представители: 143 за, няма против, 4 въздържали се.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 36. По всички въпроси на трудовите и осигурителните отношения с работодател по чл. 33, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското трудово и осигурително законодателство."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 36 няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 36.
Гласували 147 народни представители: 143 за, няма против, 4 въздържали се.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Руси Статков:
Да се включи чл. 36а със следното съдържание:
"Чл. 36а. Трудовите отношения между дружество с чуждестранно участие, както и клон или представителство на чуждестранно лице, и работници и служители - български граждани, се подчиняват на българското законодателство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, искате ли думата?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което съм направил, е свързано с подхода, който се предлага в тази глава на този специален закон. Подходът е следният: изрично да бъдат уточнени трудови правоотношения между дружество с чуждестранно участие или негов клон. В случая подробно са уточнени отношенията с чуждестранните граждани. Този подход, след като е спазен за чуждестранните граждани, не трябва да бъде спрян дотук, а трябва да бъде реализиран по-нататък. Неговата реализация по-нататък изисква уреждане и на трудовите правоотношения с работещите български граждани. Затова смятам, че тъй като законът е специален и той по същество за всеки чуждестранен инвеститор е освен закон и нещо, което ясно ориентира за изискванията, това не е излишен текст, а е текст, който се налага да присъства. Затова моля колегите да го имат предвид при определяне на своето отношение и да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за създаването на нов чл. 36а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: 46 за, 93 против, 11 се въздържат.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава седма - Адиминистративно-наказателни разпоредби
Чл. 37. (1) Банка, която извърши превод на валута, без да са й представени изискуемите по чл. 31 удостоверения, подлежи на имуществена санкция в размер на извършения превод.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция се налага в двоен размер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата и по чл. 37 няма направени предложения.
Моля, гласувайте наименованието на глава седма и чл. 37.
Гласували 142 народни представители: 141 за, няма против, 1 въздържал се.
Наименованието на главата и чл. 37 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 38. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 37 се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Създаването на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
Предложение на народния представител Никола Николов:
Чл. 38, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 38. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 37 се съставят от лицата, оправомощени от подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице".
Предложението се приема от комисията.
Предложение от народния представител Руси Статков:
Чл. 38, ал. 1 да се измени, както следва:
"Чл. 38. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 37 се съставят от упълномощените от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" при БНБ лица, а наказателните постановления се издават от него или упълномощени от него длъжностни лица".
Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Чл. 38 се изменя, както следва:
"Чл. 38. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 37 се съставят от лицата, оправомощени от подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Направените предложения от господин Николов и господин Статков са приети от комисията, отразени са в окончателния текст, който Комисията по икономическата политика ни предлага.
Поставям на гласуване текста на чл. 38.
Гласували 143 народни представители: 138 за, против няма, 5 въздържали се.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
Създава се нов чл. 39 със следното съдържание:
"Чл. 39. Чуждестранно лице, което даде неверни данни при регистрацията или не изпълнява разпорежданията на глава шеста, се лишава от правото за защита и преференции по този закон за срок от две години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Хаджийски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Това предложение за нов чл. 39 и следващото - за нов чл. 40 бях направил, когато съществуваше регистрационен режим за Агенцията за чуждестранни инвестиции. Тъй като с промените, които направихме в чл. 20 и чл. 21, този режим отпадна, тези предложения просто нямат смисъл. Затова оттеглям предложението и за чл. 39 и за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски. Предложенията му за нови членове 39 и 40 са оттеглени. Моля да докладвате Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение наименованието "Заключителни разпоредби" да се замени с "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Николов, подкрепено и от комисията, наименованието "Заключителни разпоредби" да се замени с "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 147 народни представители: 147 за, няма против и въздържали се.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. Този закон отменя Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 8 от 1992 г.; изм., бр. 92 и 102 от 1995 г., бр. 109 от 1996 г.; попр., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 55 и 58 от 1997 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 1 няма направени забележки.
Поставям на гласуване текста на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 143 народни представители: 142 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. В чл. 3, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991г.; изм. и доп., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение N 12 на Конституционния съд на Република България от 8 юли 1993 г. - ДВ, бр. 64 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; Решения N 7 и 8 на Конституционния съд на Република България от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 79 от 1996 г.; Решение N 20 на Конституционния съд на Република България от 1996 г. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1996 г., Решение N 3 на Конституционния съд на Република България от 1997 г. - ДВ, бр. 15 от 1997 г.) се отменят думите "и юридически лица с чуждестранно участие"."
Предложение на народните представители Петър Башикаров и Стефан Стоилов: да отпадне текстът на целия § 2.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението за отпадане на § 2 е подкрепено от комисията.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Нали го гласувахме и приехме в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи? То вече е закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо, нека го гласуваме още един път.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 2, което комисията подкрепя.
Гласували 152 народни представители: 146 за, 6 против, няма въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 25 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1991 г. и бр. 60 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21 думите "петстотин до хиляда" се заменят с "80 000 до 600 000".
2. В чл. 22 думите "от хиляда до хиляда и петстотин" се заменят с "600 000 до 2 000 000".
3. В чл. 23 думите "хиляда до две хиляди" се заменят с "1 000 000 до 2 000 000".
4. В чл. 24 думите "пет хиляди до десет хиляди" се заменят с "от 1 000 000 до 3 000 000"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по този текст. По следващия също няма направени предложения. Моля да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. В двумесечен срок от влизане на закона в сила Националният статистически институт изработва методология, по която се произвежда статистическа информация за чуждестранните инвестиции, съобразена с международните стандарти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по този параграф няма направени предложения. Само номерацията ще трябва да се промени и параграфите да станат съответно § 2 и § 3.
Моля, гласувайте предложението за § 2 и § 3.
Гласували 148 народни представители: 146 за, няма против, 2 въздържали се.
Параграфи 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет. Министърът на финансите упражнява контрол за изпълнението на чл. 15-18."
Предложение на народния представител Никола Николов:
1. § 5 от Заключителните разпоредби да се измени, както следва:
"§ 5. Дружествата с чуждестранно участие, извършили внос при условията на чл. 15а от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, представят на митническите органи съдебно решение за включване на непаричната вноска в капитала на дружеството в 6-месечен срок от влизане на закона в сила."
2. Създава се § 6 със следното съдържание:
"§ 6. В случаите, когато се ползват данъчни облекчения по други закони, разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 се прилага за остатъка от 10-годишния срок."
Параграфи 5 и 6 стават съответно § 7 и § 8.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Хаджийски: създава се нов § 5 със следното съдържание:
"§ 5. В двумесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема правилник съгласно чл. 12 и наредба съгласно чл. 26."
Досегашният § 5 става § 6.

Създава се нов § 9 със следното съдържание:
"§ 9. В едномесечен срок от влизане на закона в сила, Министерският съвет публикува списък по чл. 19, т. 3, който се актуализира ежегодно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имам един въпрос. Номерацията би следвало да променим още един път, да станат съответно § 4, 5, 6, 7.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Точно така. И § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма 8, защото тук липсва 7 в тези предложения. Фактически § 5 ще стане § 4, § 6 ще стане § 5, § 8 ще стане § 6 и § 9 ще стане § 7.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тук е записано "и наредба, съгласно чл. 26", който вече е отпаднал след гласуване. Така че това също трябва да отпадне, в § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: § 8, който ще бъде § 6 по новата номерация. Краят на изречението ще бъде: "за устройството и дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции, съгласно чл. 12." Отпада това, което Вие прочетохте: "и наредба, съгласно чл. 26".
Моля, гласувайте за параграфите 4, 5, 6 и 7.
Гласували 136 народни представители: 136 за, против и въздържали се няма.
Параграфите 4, 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за текста на § 8.
Гласували 148 народни представители: 148 за, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
Приет е и целият Закон за чуждестранните инвестиции. (Ръкопляскания в залата.)

Съобщения за парламентарен контрол.
Има питане от народните представители Александър Томов и Бойко Радоев към министър-председателя Иван Костов относно отношенията с Русия.
Срокът за отговор на това питане е 24-ти. Но току-що ми съобщиха, че господин Костов най-вероятно ще има готовност утре да отговори на това питане. Така че то ще бъде във всички случаи първият от отговорите, които ще получим в парламентарен контрол.
По-нататък програмата за парламентарния контрол предвижда:
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лютви Местан.
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуални въпроси от народните представители Атанас Мерджанов и Драгомир Драганов и на питания от народните представители Свилен Димитров и Иван Костадинов Иванов.
Заместник министър-председателите и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Златко Златев, Кънчо Марангозов, Атанас Мерджанов и Жорж Ганчев и на питане от народния представител Георги Агафонов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Георги Пирински и Ангел Найденов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуални въпроси от народните представители Евгени Кирилов и Георги Пирински.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на питане от народния представител Любомир Божков.
Както вече казах министър-председателят Иван Костов ще отговори на питане от народните представител Александър Томов и Бойко Радоев, относно българо-руските отношения.
На основание чл. 76, ал. 3 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- министърът на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров.

Две съобщения:
Днес от 15 часа в зала 238 ще има заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 22 октомври, сряда, от 15 часа в зала 356.
С това дневният ред за днес е изчерпан.
Следващото заседание ще бъде утре, 17 октомври, от 9 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 13,55 ч.)


Заместник-председатели:
    Иван Куртев
   Александър Джеров
   Благовест Сендов

Секретари:
Иван Бойков
         Калчо Чукаров