Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 до 15 декември 1998 г.:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител е народният представител Йордан Цонев. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
2. Законопроект за малките и средните предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
3. Законопроект за санкциониране на незаконно забогателите. Вносител е народният представител Александър Каракачанов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, разпределен е и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
4. Законопроект за вероизповеданията. Вносители са Пламен Славов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
5. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект "Фонд за регионални инициативи") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
6. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи рамково споразумение за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси"). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
7. Законопроект за поощряване на малките и средните предприятия. Вносители са народните представители Николай Христов, Стефан Ничев и Моньо Христов. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
За седмичната програма има две предложения.
От Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител е народният представител Йордан Цонев.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1999 г..
3. Законопроект за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване".
4. Проект за решение на Народното събрание относно бюджета на Българската народна банка за 1999 г.
5. Законопроект за енергетиката и енергийната ефективност.
6. Законопроект за държавния служител.
7. Парламентарен контрол.
Има и предложение от Парламентарната група на Демократичната левица да бъдат включени като точка от дневния ред: законопроект за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация с вносител народният представител Велко Вълканов и група народни представители и законопроект за публичния регистър за деклариране на имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България, с вносител народната представителка Екатерина Михайлова и група народни представители.
По предложенията за дневен ред имат думата вносителите, ако искат думата, или някой, ако предлага отпадане на точка от дневния ред.
Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, аз се обръщам към Вас във връзка с предложената т. 7 - Парламентарен контрол.
Преди около месец депозирах актуален въпрос към Министъра на отбраната господин Георги Ананиев във връзка с неизпълнението на решение на Народното събрание, касаещо бюджета за 1998 г. Искам да напомня на народните представители, че миналата година, когато разглеждахме проекта за бюджет за 1998 г., ние гласувахме целево сумата от 400 млн. лева за сградата на Националния военноисторически музей. Това предложение беше подкрепено единодушно от всички парламентарни групи в резултат на предварителни консултации, в които участваха техните ръководства, включително и госпожица Екатерина Михайлова като председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
Тъй като господин Ананиев в продължение на един месец отбягва да отговори на актуалния въпрос, два пъти този въпрос заема последно и предпоследно място, съответно 28-ма и 23-та позиция в реда за парламентарен контрол, един път той не участва поради отсъствие в чужбина, а на последното заседание - поради служебни ангажименти. Аз Ви моля, господин председател, да направите необходимото, за да може господин Ананиев да отговори на въпрос, който засяга бюджета за 1998 г., тъй като ние вече пристъпваме към разглеждане на проектобюджета за 1999 г.
Това е моето предложение към Вас и аз се надявам, че то ще бъде подкрепено и актуалният въпрос към господин Ананиев ще намери място, което да му позволи той да отговори в рамките на парламентарния контрол този петък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Неговото предложение няма отношение към седмичната програма. Това е точка от парламентарния контрол, какъвто ще има.
Подлагам на гласуване предложението на Парламентарната група на Демократичната левица точка в дневния ред от седмичната програма да са двата законопроекта - единият за публичност на доходите и имуществото на висшата администрация, и другият - за публичен регистър за деклариране на имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности в Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 67, против 99, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен и проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 16 - 18 декември.
Гласували 162 народни представители: за 124, против 13, въздържали се 25.
Седмичната програма е приета.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект № 854-01-129 от 10 декември 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от народния представител Йордан Цонев

Предложената промяна на Закона за устройството на държавния бюджет се налага от въвеждането на по-строг режим по отношение на създаването на извънбюджетни фондове и сметки със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Поради изричното изискване на § 2 в Закона за устройството на държавния бюджет разпоредбите му да бъдат изменяни, допълвани или отменяни единствено с нов закон или със специален закон за неговото изменение и допълнение, предложената промяна следва да бъде направена преди приемането на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1999 г. на второ четене.
След като разгледаха текстовете на законопроекта членовете на комисията го подкрепиха, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от народния представител Йордан Цонев, на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата по предлагания законопроект, който е от три параграфа.
Желае ли някой да се изкаже? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 854-01-129, внесен от народния представител Йордан Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 158, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 135, против 11, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за устройството на               държавния бюджет

§ 1. Член 46 се отменя.
§ 2. В чл. 47, ал. 3 след думите "по Републиканския бюджет" се добавя: "с изключение на откритите по реда на чл. 45, ал. 2".
§ 3. Създава се чл. 47а:
"Чл. 47а. Промените по извънбюджетните сметки и фондове се извършват по реда на чл. 34 и чл. 35".
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по предлаганите промени?
Моля, гласувайте заглавието на закона и параграфи 1, 2 и 3, както и Заключителната разпоредба с § 4.
Гласували 159 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1999 Г.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако ми разрешите, преди да започна второто четене, да направя процедурно предложение да поканим в залата във връзка с второто четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Кирил Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 133 народни представители: за 131, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Димитър Радев и господин Кирил Ананиев в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за държавния бюджет на Република България за 1999 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, искам да направя едно процедурно предложение по технологията на четене на бюджета. Предлагам да изчитам само от кои народни представители са направени предложения по отделните членове и становището на комисията, тъй като самите предложения са раздадени и народните представители, които са вносители, ще си ги защитят. Затова да не ги изчитам, а и за да не се допуснат грешки при изчитането, тъй като има много цифри, алинеи, членове, точки, подточки и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Току-що, като влизахме ни раздадоха, вижте - Закон за държавния бюджет, а самият закон, за съжаление, го няма. Няма ги предложенията на Министерския съвет, който по Конституция е единственият възможен вносител на този закон. Ето, няма ги. Виждате ли предложението по чл. 1, както винаги се прави тук, съгласно традицията в нашия парламент? Ето, погледнете на стр. 1. Къде е предложението? То трябва да се напише най-напред, след това предложенията на народните представители - приети или неприети, и след това да се дава предложението на комисията. Там е работата, че Министерският съвет е увиснал във въздуха. Предложения на комисията има, предложения на народните представители има, а предложението на Министерския съвет го няма. Аз не зная така ли трябва да работим вече? Вие създавате някакви традиции, които обръщат българското законодателство с краката нагоре. И сега искате да го приемем.
Аз нямам нищо против смисленото предложение на господин Цонев - да не се чете всичко наново, но все пак трябваше да имаме някъде предложенията на Министерския съвет. А тях ги няма. Как може да разглеждаме един закон, при който в хартията не присъства самият вносител - Министерският съвет, а само комисията. Нали всеки народен представител трябва да има възможност да сравнява какво е предложил Министерският съвет, какво предлагат народните представители, какво предлага комисията. Аз не зная така ли искате да работим? Да опорочавате всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Законопроектът на държавния бюджет с вносител Министерския съвет е раздаден още преди първото четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Раздаден е на първо четене, но за второто четене го няма. Винаги сме правили така. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 149 народни представители: за 100, против 45, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата за процедура господин Георги Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим разискванията по точката, докато не се раздаде нормално докладът, както изисква правилникът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Когато се цитира правилникът от тази трибуна, трябва да се цитира точно, да се казва кой член, коя алинея, коя точка. В правилника няма такова условие, за каквото говори господин Михайлов и за което говори господин Венцеслав Димитров. Никакво нарушение няма на правилника, напротив, стриктно се придържаме към правилника. По този начин са приети закъснелият за 1997 г. бюджет през юни миналата година, по същия начин е приет бюджетът за тази година. И ако не е въпросът да се заяждат сега някои народни представители или, казано простичко, да се търси под вола теле, ще се съгласят с мен, че ако отново беше отпечатан - а всеки е длъжен да си носи бюджета в чантата, друг закон може и да не носи, но този ще си го носи - докладът за второ четене и проектът на вносителя, ставаше една такава книжка от 300 страници, в която никой нямаше да може да се ориентира и точно тогава щеше да бъде формално приемането на бюджета.
Ето защо аз категорично възразявам против предложението на господин Михайлов, тъй като няма никакво нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Михайлов за отлагане разглеждането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Гласували 172 народни представители: за 70, против 100, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 1, ал. 1 има направени следните предложения:
1. Предложение на народния представител Венцеслав Димитров относно чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4.
Комисията не е подкрепила предложението.
2. Предложение на народния представител Стефан Нешев също относно чл. 1, ал. 1. И второто предложение на господин Стефан Нешев - по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.6.
Комисията не подкрепя предложенията.
3. Следващото предложение е на народния представител Бойко Великов, също не е подкрепено от комисията.
4. Предложение на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев отново относно чл. 1, ал. 1, неподкрепено от комисията.
5. Предложение на народния представител Иван Иванов, също неподкрепено от комисията.
6. Предложения на народния представител Пламен Славов, които касаят чл. 1, ал. 1 - първото касае т. 1.1.2.3., а второто - т. 1.1.2.5.
И двете предложения не се подкрепят от комисията.
7. Предложение на народния представител Иван Цонев отново относно чл. 1, ал. 1.
Предложението не е подкрепено от комисията.
8. Предложение от народния представител Михаил Миков, също неподкрепено от комисията.
9. Предложение на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов относно чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.4.
Комисията не е подкрепила това предложение.
10. Предложение на народния представител Руси Статков, неподкрепено от комисията.
11. Предложение на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев, също не е подкрепено от комисията.
12. Предложение на народните представители Иван Иванов, Иван Зънзов, Златко Златев и Димитър Димитров, не е подкрепено от комисията.
13. Предложение на народния представител Стефан Стоилов, също не е подкрепено от комисията.
Това са предложенията по чл. 1, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя острия си протест към екипа на нашия председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, тъй като за втора година моите предложения не са отразени и не са подложени на обсъждане. Мога да цитирам - внесени са под № 854-04-472 на 4 декември в 10,17 ч.
Аз също имам предложение по чл. 1, ал. 1. Естествено то сигурно не се приема от комисията, но държа да кажа това предложение, господин председател, тъй като то не е отразено. То касае чл. 1, ал. 1 - числото "451 756,03 млн.лв." да се увеличи като т. 1.1.1.5. "Акцизи" се измени от 625 500 на 634 500. Това е по чл. 1, ал. 1.
Предполагам, че ще ми дадете право по всяка точка да ставам и да казвам предложенията си, тъй като те не са отразени. За втора поредна година, държа да го кажа. Мисля, че това е една несъвсем коректна практика. След като е два пъти подред, значи е тенденциозно. Не мога да го считам по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Направил съм две различни предложения по чл. 1. Но ако ми позволите, да се изкажа наведнъж и после предполагам, че всяко предложение, след като се изчерпят дебатите по конкретното предложение, бихме могли да го гласуваме, защото в противен случай те ще се забравят.
Първото ми предложение е за замяна на думите "Републикански бюджет" с "бюджет на централната власт". Няма нищо общо по процеса на предлагане, обсъждане и приемане на Закона за бюджета. Искам само едно понятие - "републикански" да го заменя с "бюджет на централната власт".
Вече за пета или за шеста година предлагам това нещо и не зная защо непрекъснато се отхвърля. Нали щяхме да скъсаме с комунистическото минало? Доколкото зная и БСП, когато бяха на власт, и те казват вече, че не са комунистическа партия, още по-малко може да се предполага, че СДС са комунистическа партия.
Уважаеми колеги, това понятие се е намъкнало в българското законодателство след така наречения референдум, когато навсякъде са започнали да пишат колко сме велики, република и т.н. Понятието "република", "монархия" или нещо друго няма отношение към Устройствения закон за държавния бюджет. Нали то не е признак за федеративно или друго устройство на българската държава?
Това също ви го казах, когато разглеждахме въпроса за републиканската пътна мрежа. Махнете я тази "републиканска". Защо да се пишем всички по-републиканци, отколкото сме?
Неслучайно, когато разгърнете статистиките на нормалните държави, там няма да видите "бюджет на царството" или "бюджет на републиката", там има или "федерален бюджет", или "централен бюджет" и т.н.
И ако ние искаме да вървим към Европа, трябва да прекъснем с този възникнал в България преди 50 години или малко повече възвисен републиканизъм.
Така че, моля ви, колеги, независимо че това понятие фигурира и в други закони, дайте да сложим веднъж завинаги край на него и да го заменим с едно нормално понятие, с едно понятие, с което би трябвало да влезем в Европа. В Европа няма да ни пускат, ако като Бай Ганьо си тропаме по косматите гърди и викаме: "Ние сме република, република, република!" и на всяка крачка казваме: "Ние сме република". Това не го ли разбрахте?
Аз съм сигурен, че сте го разбрали. Щом сте го разбрали, тогава моля ви, гласувайте за предложението. То нито е насочено против мнозинството, нито е насочено против Министерския съвет, нито има някакво отношение по самия Закон за бюджета. И дайте така да направим, че във всички закони лека-полека това понятие да си отива и да остане само там, където му е мястото. Има си едно място и т.н. А това, че някои са против, някои са за, нека този въпрос да го оставим. Но мястото му в държавния бюджет чисто и просто не е.
С това искам да приключа по тази точка.
Бих искал да се произнеса и по следващата точка. Аз зная, че няма да приемете това предложение, но това е израз на... израз на моето отношение към коренните проблеми на бюджета, който събира много данъци от малко хора, което оставя една голяма част сенчеста икономика, което оставя една голяма част непазарен сектор в брутния продукт и т.н. Чисто и просто искам да ме разберете.
Тук съм влязъл във философията на господин министъра на финансите, на правителството, на парламентарното мнозинство и смятам, че при тези закони могат да се съберат повече приходи. Защото мисля, че има приходи, господин Радев, които умишлено не се събират. Това са приходите върху вноса на цигари, да кажем, върху вноса на кафе.
Има един съветник, господин министър, който Ви съветва как да пишете закони и който същевременно съветва компаниите, които внасят кафе, как да плащат по-малко данъци. Това ако не Ви притеснява, мен ме притеснява удивително много.
ГЛАС: Кой е той?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Експерт. И би трябвало да притеснява не само Вас, би трябвало да притеснява цялото правителство и цялото парламентарно мнозинство. Не може един човек да Ви дава акъл по две такива неща. Защото това, което Ви го дава в другите закони, той си го взима чрез вноса на кафе. Чрез вноса на кафе цялата българска държава се будалка от дълги години насам - внася се по една четвърт от цената. Съответно на това една четвърт се плащат мита, една четвърт се плаща ДДС, една четвърт се плаща акциз. Е, то е малко по-добре, все пак взимате една четвърт. От вноса на цигари взимате най-много един процент.
Ето това нещо е залегнало в акцизите. Например в справката, която ни беше раздадена за акцизите, липсват приходите от внос на цигари и от внос на кафе. Защо така? Премия ли раздавате, господин Радев? Ами че дайте малко и на нас. Защо само на Вашите експерти ще раздавате тази премия? Съберете тази премия и я дайте, има толкова нуждаещи се в тази държава.
Извинете, но Вие сте министър не само на мнозинството, Вие сте министър и на нас.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Ами!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е - министър на цялата държава сте и ние сме длъжни да изискваме от Вас.
Същото е и по отношение на данъка върху доходите на физическите лица. Аз виждам, че ако посегнете да обложите още малко сенчестата икономика, може да създадете грамадни пари. Не става дума за грамадни пари, става дума за някакви.
Така че, моите предложения са съвсем скромни от гледна точка на това колко още пари могат да бъдат събрани за държавния бюджет от гледна точка на тези закони. Макар че аз тези закони не ги одобрявам, понеже са с високо данъчно бреме. Но както и да е, приети са. Сега при обсъждането на тези закони би трябвало и приходите да бъдат приведени в съответствие. Макар че, пак подчертавам, приходите биха били много повече, ако се събират така, както трябва.
Благодаря ви. И апелирам към колегите народни представители да подкрепят моето първо предложение, а за второто ми предложение да се произнесат както намерят за добре.
Но мисля, че крайно време е, след толкова години, тук поставям този въпрос, най-накрая да намери своето решение. Ако не, влизаме в коловоза на комунистическото мислене отпреди 50 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Искам думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изказвания само по двете предложения на господин Димитров.
Понеже предложенията са десетина страници, ако направим общ дебат, просто ще забравите, когато стане време за гласуване. Затова всяко едно предложение, сега се обсъжда това на господин Димитров - обсъжда се, гласува се, преминава се към предложението на господин Нешев - обсъжда се, гласува се, за да могат хората да знаят точно в момента за какво е говорено и да имат най-пресен спомен. Вярвам, че не възразявате по този начин да процедираме, нали, господин Димитров? И Вие сте съгласен.
Има думата господин Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю. Ако господин Димитров имаше сериозно намерение да направи промяна в терминологията, би трябвало да внесе предложения за промяна в Закона за устройството на държавния бюджет. Там в чл. 4 е казано: "Държавният бюджет обхваща Републиканския бюджет и Бюджета на съдебната власт". Щом не е направено такова предложение цяла година, значи неговото предложение и намерение не е сериозно, а просто е продиктувано от моментно желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин Балтаджиев, съжалявам, че Ви нямаше в предишния парламент, когато приемахме Устройствения закон за бюджета. Моето предложение е направено, прикрепено е към закона и е отхвърлено от Парламентарната група на БСП. Е, сега го отхвърлете и вие, и нещата да си дойдат на мястото. Това ли искате да ви кажа? Досега ви икономисвах това. Моля ви се, подкрепете го сега, пък после ще го сложим. Тези закони са равностойни. Над тях стои само Конституцията. В Конституцията не фигурира понятието "Републикански бюджет". Така че, от кой закон ще започнем, няма никакво значение. И ще отидем към "републиканска пътна мрежа", стига Вие да желаете това, господин Балтаджиев.
Ако Вие това не го желаете, това предложение не може да мине. И във Вашите думи аз виждам искрено нежелание да направите такова нещо. Кажете го явно.
Правил съм това предложение и при разглеждане на Устройствения закон за държавния бюджет. Фигурира, всичко е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Поставям на гласуване първото предложение на господин Венцеслав Димитров - за замяна на думите "Републикански бюджет" с "Бюджет на централната власт".
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 29, против 58, въздържали се 51.
Предложението на господин Димитров не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение по чл. 1 на господин Венцеслав Димитров за увеличаване на приходите - цялото предложение по ал. 1.
Гласували 151 народни представители: за 52, против 80, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Стефан Нешев.
Имате думата, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Искам първо да споделя с вас, че съм притеснен, като че ли участвам като артист в една пиеса на Оруел - "Пиеса на абсурда". Това не е бюджет на народното представителство, то не участва в неговото формиране. Това е бюджет на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
И се чудя тази хартия защо я харчим! Господин министър, Вие с основание може да искате обяснение защо разпиляваме държавни средства. Излишно унищожена хартия. Нито едно предложение от народното представителство не се приема. Е, как може! Това народно представителство - то е марионетно! Ами да си остане Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и да си приеме бюджета, а другите да отидат да вършат някаква друга полезна работа!
Казвам тия думи, защото действително тук няма нито едно прието предложение. Значи или ние сме ненормални и не може да направим едно свястно предложение, или нямаме политическо отношение към бъдещето на тази държава и нейното бюджетно осигуряване.
Аз не зная как се получава този абсурд! И ви казвам: ето, примерно прави ми впечатление, че за увеличаването на митата и митническите такси с Димитров сме дали горе-долу една и съща сума. Значи има една концепция, която ние виждаме - че би трябвало да се завиши напрежението. Защото Пламен Минев отчете, че се е изпълнил заложеният там план ли, как да кажа, заложената цифра по бюджета за тази година за събиране на мита и митнически такси. А вие всички знаете колко шум се вдигна за преминали стоки, които не са били облагани с мита или по един или друг начин са облагодетелствали, но не и държавата.
Цялата философия на предложението ми е с оглед на това, че имаме достатъчно много информация, че средното образование се намира в твърде критично финансово състояние, че трябват допълнителни средства. И ние искахме да подпомогнем министъра на образованието, да му осигурим една сума от 150 млрд. с оглед целеви субсидии. И понеже не може в условията на притесненията, които имаме от Международния валутен фонд и борда, в който се намираме, да не открием начин, за да се дадат и приходи в бюджета, ето аз лично предложих като съвсем нормална постановка да се увеличи напрежението при събирането на митата и митническите такси.
Плюс това вие в икономическата си програма залагате да се увеличи вносът. Независимо че има либерализация на известни стоки, щом има увеличение на вноса, трябва да има увеличение и на заложената цифра за набиране на мита и митнически такси. И се чудя как нито едно предложение не се приема! Естествено, това е отразено и по-горе в приходната част - да се увеличи, за да могат да се отделят ония средства, за които след това ще пледираме.
Знам, че говоря със себе си, знам, че ако отида да говоря с коня на "Цар Освободител" може би ще се разбера, защото Вие не търпите диалог, влюбени сте в себе си и в позицията си. Но се чудя и министърът как не може да разбере, че това народно представителство тук не е марионетно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За реплика - господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, категорично не съм съгласен с оценките, които направихте, и със съвсем спокоен и професионален тон ще се опитам да аргументирам позицията.
Значи "има една концепция - казвате Вие - щом аз съм го направил, господин Димитров и други народни представители", която концепция се изразява в следното: че приходната част трябва да бъде малко по-напрегната, за да може разходната да се увеличи. Така е, господин Нешев, има такава концепция.
Има обаче една друга концепция, още една концепция - концепцията на мнозинството, според която концепция приходната част е достатъчно натегната. Тези две концепции, както изисква демократичната процедура, са обсъдени. Обсъдени са на първо четене, обсъдени са в комисиите, обсъдени са в дебата в обществото. Гласувано е по демократичен път и е приета другата концепция, господин Нешев. Нищо недемократично и марионетно не виждам тук. Това, че Вие имате едно становище и че смятате, че мнозинството трябва да го приеме, не означава, че неприемането му е вкарало парламента в недемократични процедури. Толкова е простичко!
Да не започна пък да ви говоря, че точно увеличаването на митата не е концепцията, която можете да наложите дори на Вашите съмишленици и съидейници. Е как, ние от 1 януари ли да либерализираме най-много митническия режим? Ами ние влязохме в ЦЕФТА! Вижте какво става там от 1 януари! Точно пък митата да ги натегнем е абсолютно несъстоятелна теза. Нека да си служим с аргументи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Втора реплика - господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Нешев, аз съм съгласен с Вашето предложение, то е държавническо поведение на един отговорен народен представител, то е обосновано.
Но аз вземам думата под формата на реплика да Ви възразя на една теза, която според мен не е вярна. Вие казвате, че това била волята на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Но господин Цонев също Ви отговори - не е на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, това е една друга, това е политическа воля. Това е решение, взето, както навремето се вземаше в Бояна, сега е взето на друго място партийно решение. Парламентът е обезличен, дискусията е безмислена. Но тя е много важна дискусия, защото когато Вие пледирате за по-висока събираемост на митата, по-голям приход в бюджета, Вие пледирате и за това парламентът, който по Конституция е призван, той да разпредели тези средства. А когато мнозинството налага другата воля - да ги скрие, да ги свие, да ги сниши, след това, в края на годината става благодетел. Той разпределя, той е щедър. Контролът на парламента го няма. Това правителство затиска дупки, дава за транспорта на господин Софиянски, на господин Гърневски във Варна. Дава за други неща, става благодетел, печели хората.
Така че трябваше много ясно да кажете за какво става дума - за една политическа воля, която иска да свие приходите на бюджета, да се хвали в годината, че ги е преизпълнила, а след това да ги разпределя, както си иска, зад гърба на бюджета. Това е истината, господин Нешев, и аз мисля, че Вие я знаете отлично и вярвам, че ще се съгласите с мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За дуплика има думата господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Господин Цонев, напълно съм съгласен с Вас - това е волята на управляващото мнозинство. Но искам да Ви кажа - оня ден също отбелязах това: Бжежински ви предупреждава. Бжежински никога не се е ползвал с името на ляв политик. Той ви предупреждава: не поемайте пътя на самовлюбена политическа сила, която не води диалог. Всички те са си отишли. И с края на ХХ-я век си отиват метамитовете. Такава политическа сила е метамит. Тя неминуемо ще си отиде. Не повтаряйте грешки, които вече са анализирани от световни политолози!
Господин Божинов, прав сте. Аз забравих, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол мнозинството е на управляващите и то формира решенията на бюджетната комисия. Това е мой пропуск, за който се извинявам. (Смях и ръкопляскания в лявата част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз чудесно разбирам намерението на опозицията да се опита да превърне днешното второ четене в първо четене и да подмени философията и смисъла от второто четене на един толкова важен закон, какъвто е законът за бюджета за следващата година.
Искам само да напомня, че всички тези опити, включително и тези нелепи, бих казал, опити, виждате ли, по някакви псевдопроцедурни причини да се отложи гледането на бюджета днес, та дори и това, че го нямало бюджета като предложение на правителството, когато на всеки един от вас предложението на правителството му е раздадено и би трябвало, както каза и председателят, да го носи в чантата си и да го сложи към този свитък, който днес има и ще се получи това, което се иска от Венцеслав Димитров - значи, по такива нелепи процедурни опити да се опитвате да отложите гледането на този изключително важен за България закон не е достойно за нито една опозиция, според мен, разбира се, но това е право на всяка една опозиция.
Моето желание да взема думата беше само за това - да помоля управляващото мнозинство да не се подвежда по така ясно личащите опити да се превърне днешното заседание в първо четене. На първо четене на законопроекта достатъчно много аргументи бяха изтъкнати по философията на закона, по неговите принципи, по неговите основни раздели. Там бе и достатъчно ясно отговорено защо е точно така, а не е иначе.
Днес народните представители от опозицията особено имат всичкото право да аргументират своите предложения и те го правят, както виждам, достатъчно достойно. Аз бих се обърнал към управляващото мнозинство да не се подвежда от опитите непрекъснато да се връщаме към първо четене, а след изслушване на аргументите на съответните вносители, така както е по действащия правилник, да се гласуват и да се приемат, или да не се приемат тези предложения. И толкова.
Това, пак казвам, е второ четене! Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Нешев по чл. 1, ал. 1.
Гласували 159 народни представители: за 65, против 93, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение на народния представител Бойко Великов. По него има ли изказвания?
Господин Великов има думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В проекта за бюджет на община Велико Търново за 1999 г. се предвижда републиканската субсидия да бъде намалена спрямо същата от бюджета за 1998 г. с 1 млрд. 117 млн. 527 хил. лв. Едновременно се предвижда и намаление на собствените приходи с размер от 901 хил. лв., с което практически се признава, че в това отношение не съществуват нови възможности и резерви.
Общият бюджет на общината за 1999 г. спрямо този за 1998 г. намалява близо с 2 млрд., което би имало катастрофални последици за общината, особено за функционирането и издръжката на социалните структури и дейности, като се има предвид, че размерът на заплатите в бюджетната сфера е около 73 на сто от проекта за общински бюджет, който предвижда Министерството на финансите за 1999 г.
Тук бих искал да прибавя и някои структури, които са на територията на община Велико Търново и които имат регионално и по-широко дори от регионалното значение. Това са медицински диспансери, които имат също значителни разходи. Бих искал да прибавя и това, че със средствата, с които се предвижда да бъде намален общинския бюджет за 1999 г. през настоящата година се осигуряваше издръжката за лекарства, за храни, на Социално-битово и комунално осигуряване, на стипендии. Прави впечатление, че за разлика от останалите общини най-драстично, по необясними за нас причини, е намалението точно на бюджета на Великотърновска община.
Ние направихме разговори с министър Радев по този проблем. Разчитахме, че ще бъде направена корекция, но това, което получихме като отговор, не ни задоволява, тъй като една част от данните, които са предоставени от Министерството на финансите, не отговарят на действителното състояние в общината, така че аз още веднъж се обръщам към народното представителство след като считам, че ние изчерпахме възможностите и искаме увеличение на субсидиите за община Велико Търново. В противен случай, пак повтарям, ще бъдат засегнати в много голяма степен именно социалните дейности - лекарствата, храна, Социално-битово и комунално осигуряване, стипендии, които в момента общината осигурява.
Считаме, че не е аргумент също така посоченото от министерството в писмото, което ни беше изпратено от него, че общината, за разлика от други, нямала никакви дългове. Мисля, че това е един плюс и трябва да се отчита, че общината успя, благодарение на приходите, които е събрала - собствените приходи - да осигури тези средства, така че не приемаме това драстично намаление на субсидията за община Велико Търново и разчитаме народното представителство да удовлетвори поне частично нашите искания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
По неговото предложение има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Великов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 138 народни представители: за 56, против 69, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев.
Господин Козалиев има думата.
ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние с колегата Найденов предлагаме едно минимално завишение от 7 млрд. лв. на акцизите. Смятам, че това е напълно нормално, имайки предвид приетия преди този закон - Законът за акцизите и увеличението на акцизите на почти всички акцизни стоки - цигари, ракии, вина, пиво и т.н. Това е първо като аргумент.
Второ, имайки предвид огромната работа, която се върши в нашите митници, имайки предвид разкритите канали за безбандеролни цигари и безакцизни цигари, имайки предвид вашата борба в това направление като управляващи и афишираните ви успехи в обществото, ние считаме, че напълно нормално е и ви предлагаме едно много минимално завишение от около 7 млрд. лв. на този параграф.
Въпреки, че аз се съмнявам и си обяснявам напълно защо и в комисията нашето предложение не се прие, гледайки как определени дами от управляващото мнозинство пушат отново цигари без бандерол, а това означава безакцизни цигари. Ние правим това наше предложение във връзка с тежкото състояние на шест общини и считаме, че е крайно време да не гледаме тъмни градчета и села, да не гледаме как социално слабите изнемогват в края на годината, да не гледаме как редица мероприятия и дейности в общините се закриват или в края на годината просто няма средства за тях.

Ето защо аз мисля, че е напълно нормално вие да приемете едно такова предложение, въпреки че съм убеден, че както го отхвърлихте в комисията, така и тук в залата ще го отхвърлите. А това означава, че вашата борба с контрабандата, с каналите, с акцизните стоки остава само във вестниците и само за пред телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов и Васил Козалиев по чл. 1, ал. 1.
Гласували 143 народни представители: за 59, против 81, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Петото предложение е на народния представител Иван Иванов, преди това обаче, както разбрах, тук се намира и предложението на госпожа Масларова. Систематически то е преди вашето.
Господин Цонев, моля да докладвате предложението на госпожа Масларова.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз исках госпожа Масларова да бъде тук, за да й се извиня официално, за това, че предложението й не е включено и е допусната тази грешка. Но ще го прочета.
Има предложение на народния представител Емилия Масларова по чл. 1, ал. 1 числото 4 517 560,3 млн. лв. да стане 4 524 560,3 млн.лв., като т. 1.1.5 "Акцизи" се измени от 627 500 млн. на 634 500 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Ще почакаме малко госпожа Масларова. Моля, поканете я!
Ако няма изказвания по това предложение, ще го подложа на гласуване.
Поставям на гласуване предложението, което е направено от госпожа Масларова, то ви беше прочетено от председателя на комисията.
Гласували 142 народни представители: за 47, против 93, въздържали се 2. Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Аз се надявам, че всички народни представители са успели да прочетат моето предложение, въпреки че председателят на комисията не чете предложенията, и са запознати с неговия смисъл.
Първо, аз смятам, че вече трета година управляващото мнозинството и финансовият министър имат един и същи подход към държавния бюджет - залагане на ниски приходи, оттам - ниски разходи, преизпълнение на приходите и опериране на правителството без санкцията на парламента по разпределението на тези приходи. Така се решават такива важни за управляващите въпроси, като 13-а заплата, 13-а пенсия и така нататък. Нещо, много некоректно по отношение на българския парламент. Ако вие смятате, че парламентът е вече излишен орган в България, то кажете го и оставете само правителството да си управлява.
Моето предложение, уважаеми колеги, е за увеличаване на приходите от акцизи и мита.
Какво ми дава основание да направя това предложение?
На първо място, изявленията и намеренията на трима уважавани членове на българското правителство. Тук присъстващият министър Муравей Радев и Богомил Бонев, след като станаха медийни герои с тази борба срещу внасянето на временен внос, избягването на мита, както например със захарта, и сериозните закани, които последваха тези действия. Министър Радев тук, преди около месец каза, че в най-скоро време предстоят нови разкрития, нови действия в борбата срещу това явление. Вярно е, че Иван Костов малко му противоречеше по отношение на оценката за направената ревизия в митниците. Министър Радев прие това като абсолютно политическо действие срещу управляващите, а Иван Костов каза, че го има този проблем, само че не е направено точно както трябва с необходимите документи. Но, така или иначе, те признават, че съществува това явление. Ако ние като български парламент искаме това да бъде преодоляно, значи трябва да поставим една по-сериозна летва и по-сериозна задача пред финансовия министър на първо място. От заканите, които слушат, оставам с впечатление, че през българската митница вече няма да може и пиле да прехвръкне без да бъде реално обмитено по неговата стойност, толкова, колкото струва в света например.
В същото време много добре знаем как се прави заобикаляне на обмитяването и какво става с парите, които съответният вносител печели. Но аз все пак искам да вярвам в тези искрени намерения за тази борба. Това обаче трябва да се отрази в заложените приходи в бюджета. Иначе си остава само приказки, без някакви сериозни намерения.
Всъщност кой отговаря за това, че в България не можеш да си купиш отнякъде вносни цигари без бандерол? Не отговаря ли министър Радев за създадения ред? Впрочем може само тук в барчето на Народното събрание, аз лично на друго място не съм виждал. И все се чудя откъде този снабдител намира цигари с бандерол - може би някъде от барчето на Министерския съвет.
Второ, защо черпя основание за моето предложение от поведението и мнението на министър-председателя Иван Костов? При едно посещение в Гърция през тази година той информира чрез медиите българската общественост, че стоките, които влизат в Гърция по износните цени там се различават от цените, които влизат в България и с които се регистрират на българската митница с около 100 млн. долара. Това е информация на министър-председателя. Ако сметнем, че досега митните сборове, акцизи и т.н. по границата са били около 35 - 40 на сто, за някои и повече. Значи тук само от внос от Гърция България губи около 35 - 40 млн. долара за една година. Вносът ни от Гърция според статистиката е някъде около 4 на сто или над 4 на сто от общия ни внос. Ако това явление се отнася за целия ни внос в страната, то тогава България губи ежегодно само от това, че не взема акцизите и митата около 700 - 800 млн. долара.
Ето, моето предложение не е за толкова. Аз имам предвид, че някои мита се намалиха, някои отпаднаха и така нататък. Аз предлагам само с 200 млрд. лв. да бъдат завишени приходите в републиканския бюджет. И мисля, че това е сериозната задача, която може да бъде поставена пред нашето правителство. Така ще можем да се преборим и с това отрицателно явление.
Ако вие, уважаеми колеги, искате това да стане, според мен трябва да подкрепите моето предложение. Ако обаче предпочитате да останат възможности за отделни вносители да печелят за сметка на държавата, както например вносители на кафе с цена четири пъти под борсовата цена, която влиза и се регистрира в България, ако искате българският народ да консумира пилешки бутчета с изтекъл срок на годност или месо от дълбокия резерв на НАТО и ако искате, разбира се, между митниците и централата на СДС да вървят куфарчета с пари, тогава гласувайте против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата за изказване господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Искам да се изкажа по предложението на народния представител Иван Иванов. Какво предлага той? Той предлага в т. 1.1.1.6. числото 433 212.3 да стане 533 212.3. Възниква въпросът възможно ли е, реалистично ли е да направим днес този запис, при положение че отчитаме, че от 1 януари се либерализира вносът в страната и има ли резерв за това? Също така достатъчен ли е резервът по линия на увеличаване на събираемостта и на предвидения ръст на вноса през 1999 г.? Тук оценката трябва да бъде професионална, а не политическа. Но на професионализмът влияят редица фактори, влияе политическата воля.
Вече стана ясно за единия мотив - ниска събираемост и комфорт.
Но има един друг фактор, който аз предлагам да дискутираме публично. Какво означава в България да влизат стоки, които са необмитени, да се явяват на нашия пазар и да бъдат своеобразен дъмпинг за нашите производители. Аз питам: известно ли е на господин министъра, че в близките години в България са влизали яйца от съседни страни не на бройки, а на килограм, и обмитявани на тон, маломерни яйца, продавани в България, конкуриращи и убили българското производство? Аз не говоря за кой период. Известно ли е на народните представители, че в България влизат перилни препарати, които не се обмитяват и това е фактор да се убие българското производство? За цигарите и алкохола не питам, защото няма човек, на когото това да не е известно. А за прословутите канали на пилешки бутчета, които убиха птицепроизводството в България?
Значи тук има още един въпрос освен комфорта и умишленото занижаване на приходната част на бюджета, че този либерален режим, че този планиран начин на несъбиране на онова, което може да се събере, създава възможности и узаконява един внос, който убива българското производство. Кой ще носи отговорност за този факт? Най-високопоставени мъже на България заявиха, че е имало и има нелегални канали на внос. Почитаемият председател на Народното събрание господин Соколов, връщайки се от чужбина неотдавна, заяви, че такива високоефективни канали на внос не могат да се създадат и да функционират без покровителстване от най-високо място. Той е бил министър на вътрешните работи, сега е шеф на комисията "Антимафия" и аз допускам, че той добре знае и много обосновано твърди това нещо.
Но аз питам: ще се спре ли това покровителстване от най-високо място? Ще се ликвидират ли тези канали? И може ли при това положение, както предлага народният представител Иван Иванов, числото 433 212.3 да бъде заменено с 533 212.3? Или само ще декларираме, че ще се борим с тези канали, които - повтарям - могат да се създадат и да функционират, само бидейки покровителствани от най-високо място, ще продължат да бъдат покровителствани, ще продължи да се събира по-малко бюджет и да се разпределя за здравеопазване, за пенсии и за образование по-малко и за сметка на всичко това по-малко да влиза в България нелегален внос, който да убива българското производство? Аз питам коя е волята на управляващите? Да станат тук и да я заявят. И ако тя е държавническа, аз гарантирам, че левицата ще ги подкрепи. Това е битка с корупцията. Това е битка за държавните интереси. Това е битка за приходната част на бюджета. Това е битка за националното стопанство. Заявете имате ли воля за тази битка или нямате. Това е големият въпрос.
И аз предлагам гласуването на това предложение да бъде един своеобразен текст кой за какво е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Божинов, този път минахте оттатък чертата, поносимата черта на популизма. Ние заявявахме, заявяваме и продължаваме да заявяваме и не само да го заявяваме, но и да го вършим. Ние се борим и ще се борим срещу корупцията, разбивахме и продължаваме да разбиваме тези канали, които някои хора създадоха и вие много добре знаете кои ги създадоха и как ги експлоатираха.
Господин Божинов, аз бих Ви помолил да се обърнете към Вашия съпартиец Кръстьо Трендафилов по този въпрос, който Вие поставихте преди малко. Същият Ваш съпартиец и народен представител преди две седмици ми зададе писмен въпрос, поради което от тази трибуна не му отговорих. Той питаше точно обратното, господин Божинов, защо си позволява правителството да изисква допълнителни сведения от няколко доставки на една и съща фирма за внос в България на перилни препарати, при това с документи с мокър печат, които удостоверяват тяхната истинност. Перилни препарати, господин Божинов, по 145 цента килограма. И вашият народен представител ме попита защо нарушаваме законите в митницата, че искаме допълнителни сведения за този смешно нисък внос. И аз Ви питам: вашият народен представител, попитайте го него, защо той обвинява правителството, че злоупотребявало с властта си? Знаете ли колко струва един килограм перилен препарат от този същия вид? Между 2000 и 3000 лв. А това, което е внесено, по техните документи означава 240 лв. за килограм. С митото, с ДДС, с акциза става под 400 лв. за килограм. При 400 лв. за килограм Вашият съпартиец обвинява правителството, че то си е позволило да иска допълнителни сведения за този контрабанден внос.
Така че, когато говорите на тази тема, намалете малко популизма, огледайте се наоколо, вижте Вашите съпартийци за кого лобират и кои канали предпазват и тогава от тази трибуна бъдете малко по-обективен. Защото ние говорим за нещо много важно, ние говорим за бюджета на Република България за следващата година, а в Република България живеят всички българи. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам по тази точка, която достатъчно аргументирано колегите защитиха, но съм изумен от наглостта на господин министъра. За пръв път говоря така остро и ще ме извините. Аз не съм защитил и не съм попитал, исках писмен отговор, за да не дразним общественото мнение и да не правим нищо, което да злепостави министерството. Аз Ви попитах, господин министър, защо се пазарите - вместо 500, 750 долара, защо се пазарите къде да се внесат допълнителните средства, защо митницата не приема депозита в банка, а иска на ръка и на отделна сметка? Ето това Ви попитах, а не защо вие ги събирате. Не да ги събирате, събирайте ги, дерете ги даже, ако трябва, и по документите, които са ви представени, събирайте ги официално, както се събират в държавата и както би трябвало да се събират. Това съм ви попитал.
И второ, попитал съм Ви защо една и съща стока се обмитява и се пазарят на място, на границата, дали да бъде 450 или 750. Един и същи продукт се обмитява по различен начин от едни и същи хора. Ето това съм Ви попитал и не съм защитавал никого. Който е престъпник, да си носи отговорността. А Вие не ми отговорихте. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Давам думата на министър Муравей Радев наистина за последен път, защото преди малко имаше някакъв призив към мнозинството, който той пръв наруши.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, наистина за последен път.
Господин Трендафилов, Вие от тази трибуна преди малко излъгахте и аз сега ще Ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, не обиждайте народния представител.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Трендафилов, доброто на Вашето питане е, че то е документирано и точно след два часа Вашия въпрос ще го размножа и всички народни представители ще го имат, и това ще бъде най-голямото изобличение на лъжите, които изрекохте от тази трибуна преди две минути. Обещавам след два часа всички да имате писмения въпрос и писмения отговор на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моят призив е да се върнем към предложението на господин Иван Иванов.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, именно да се върнем към предложението на колегата Иван Иванов. То се свежда до това в Закона за бюджета да се запишат допълнително 100 млрд. лв. приходи от мита. Според мен основателно господин Божинов, започвайки изказването си, изтъкна, че става въпрос да се прецени има ли въобще някаква възможност за завишаване на тази цифра от гледна точка, от една страна, на промените в самата митническа практика след 1 януари във връзка с влизането на занижени митнически ставки по споразумения, които сме ратифицирали и тук. И едновременно с това има ли начин пък, поради подобреното облагане, обхващане на вноса, да се компенсира спадането на митническите приходи от либерализацията с по-голям обем приходи и сборове?
Лично аз очаквах, че когато министърът на финансите пожела да вземе думата, той именно ще запознае залата с евентуалните изчисления и констатации на Министерството на финансите за такива възможности - съществуват или не. За съжаление, действително по това предложение, което според мен е сериозно основание да погледнем действително доколко и как функционира митническата система, ние отново изпаднахме в една партизирана, политизирана и ако щете в личностен план обидна дискусия.
Ето защо аз бих подновил въпроса, който всъщност задава господин Иванов, и бих предложил да чуем, ако не господин Радев, то някой от заместник-министрите, правени ли са такива изчисления. Защото, господин председателю, иначе остава въпросителната, че правителството не е в състояние да преодолее това наистина крайно тревожно и недопустимо ниско равнище на ефективност на митниците.
Съгласете се, че цялата история около ревизията на митниците с противоречивите изказвания на министъра на финансите и министър-председателя оставя обществото в неведение по този въпрос.
Аз имах възможност да отправя въпрос до господин Костов във връзка с този казус на Свиленградската митница. Той още през лятото беше цитиран от пресата да заявява, че въпросният бивш началник на тази митница има достатъчно сериозни основания да поставя въпросите, които поставя, и че правителството ще ги изясни. В отговора си до мен господин министър-председателят се задоволи с това пак да отправи лични квалификации към задаващия въпроса. Искам най-сериозно и отговорно да заявя и на мнозинството, и на представителите на правителството, че с подобни отговори те никого не убеждават, че остават в плен на канали и на фактори, които никой от левицата няма намерение да защитава. И е най-некоректно да се отправят обвинения от характера на това, което отправи министърът на финансите, по отношение на господин Трендафилов.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това ако е истина?!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте, аз съм абсолютно уверен, че господин Трендафилов е най-далеч от каквото и да е намерение да прикрива каквото и да е нарушение.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вземете и го прочетете, а недейте да говорите така.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, как Вие тълкувате един или друг текст, е съвсем отделен въпрос. Вие имате своето мнение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В момента обсъждаме бюджета.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но когато говорим за бюджета, както приканва и господин Цонев, недейте да отивате в един или друг въпрос, който Ви е зададен, а отговорете на въпроса, който Иван Иванов поставя - има или няма начин да се завиши записът на приходи от мита?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, мисля, че не сме в петъчния парламентарен контрол, първо. Второ, мисля, че темите, които обсъждаме, са достатъчно сериозни и въпросите, които се поставят, са достатъчно сериозни и те имат своите отговори без да залитаме в една или друга посока. Господин Божинов много точно формулира темата. Искам най-отговорно да се постарая да дам отговор на поставените въпроси.
Мнозинството и правителството са заявили и заявяват не само на думи, а и с дела, че ще се опитат и се опитват да се преборят с една язва на българското общество в последните десет години. Тази язва е известна на всички - контрабандата. Анализите за възникването, формирането и протектирането, и т. н., са правени от различни посоки и по различни начини. Тези анализи обаче започнаха да получават гласност едва тогава, когато нашето мнозинство ги постави в дневния ред на обществото. Чета вестници и участвам в политическия живот на страната в последните 10 години, но не си спомням с такава сила да е бил поставян този въпрос от някое друго управляващо мнозинство. Отделни вопли на опозицията по темата и гробно мълчание на управляващите през тези осем години не означават, че тази тема я е нямало в обществото. Сега, след като ние правим опити, след като даваме гласност на тези опити, след като, както каза, прави му чест на господин Георги Божинов, че каза - ние не можахме да се справим, искаме да ви помогнем вие да се справите. Това е протегната ръка. Аз, за да бъда откровен, ще отида още по-нататък. Тази протегната ръка, аз не мисля, че битката за затварянето на контрабандните канали е битка само на българското правителство и на управляващото мнозинство. Това е и трябва да бъде битка на всички политически мъже в страната, на всички парламентарни сили, на всички политически сили.
Аз мисля, че когато онзи ден приемахме текстове в Закона за акцизите, ние бяхме подкрепени в желанието си да затворим един от каналите, именно от колегите от Демократичната левица. Те гласуваха за това да не се продава без акциз, да не се търгува без акциз в свободните зони и в лицензираните обекти за това. Е, сега, след като има налице политическа воля, след като всичко това се върши пред очите на обществеността, излишно е да политизираме и да говорим глупости за куфарчета, нали? Абсолютно излишно и глупаво е да вкарваме обществото в една тема, която не е истинската тема.
За да бъда конкретен по предложението - 623 млн. от акцизи и 433 - от мита и такси - около трилион и 60-70 милиарда, което прави около милиард и 60-70 млн. марки. Това е възможно най-натегнатата цифра, която можем да включим в бюджета от акцизи, от мита и от такси. Аз ви уверявам, защото питате дали са правени изчисления, дали е отразено. Да, в тези цифри е отразена цялата ни прогноза за това, че ние ще затворим голяма част от тези канали. Това, че не приемаме предложенията за увеличаване не означава, че ние не сме отразили продукта и това, което очакваме да се случи от битката с контрабандата. Казвам ви го отговорно като председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и като човек, който детайлно е участвал в изготвянето на тези цифри. Тази битка е отразена и то дори над очакванията. Така че нашият отговор да не приемем тези предложения е, че те не са добре обмислени, не са съобразени с действителността, а не с желанието ни да се преборим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Иван Иванов.

ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Аз малко съм учуден и не знам дали това също не е един от критериите за начина, по който в парламента се обсъжда. Току-що Вие казахте цифри, които не са записани в бюджета за следващата година. Може би сбъркахте, но много ясно е записано, че акцизите са 500 млрд. 800 млн., а митата са 401 млрд. 500 млн. Вие казахте сега едни по-високи цифри и казахте, че това е съвсем реално да бъде изпълнено. Тогава защо не приемате предложението за завишение на тези приходи?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Ето ги цифрите.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Да, ама не са цифрите, които казахте, а са тези, които аз казах.
По отношение на политическата демагогия. Аз предлагам малко по-внимателно да се борави с тях, защото и одеве господин председателят на комисията каза, че той смята, че приходната част е достатъчно напрегната. Миналата година каза същото за приходната част за бюджета за тази година. Оказа се, че тя се преизпълнява и то никак не е трудно. Та трябва да помним какво говорим и да можем да защитим не на думи, както много често се прави, а в реалната практика това, което обещаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За дуплика господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще кажа само корекните цифри от доклада.
Точка 1.1.1.5. Акцизи - 627 500, господин Иванов. Никакви 500.
И т. 1.1.1.6. Мита и митнически такси - 433 212,3.
Аз мисля, че все пак трябва да говорим малко по-коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов по чл. 1, ал. 1.
Гласували 138 народни представители: за 56, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, смятам, че направеното предложение от мен да се увеличат приходите от конфискувани средства и приходи от продажби на конфискувани вещи със 100 млн.лв. и приходите от концесии с 257 млн. 800 хил.лв. е изпълнимо, като се има предвид, че други колеги народни представители предлагат значително по-големи суми за увеличение на приходите в тези точки.
Направеното предложение е свързано с искането от страна на ръководството на община Карлово да се намерят пътища и възможности за увеличаване на субсидиите за общината, която е една от големите в Република България, тъй като последните изчисления, с които са запознати общинските ръководства в Пловдивска област, на териториалното управление на данъчната администрация показва, че данъчните служби и данъчните органи предвиждат намаляване на собствените приходи. Трябва да се има предвид, че на територията на община Карлово е структуроопределящото предприятие за военната промишленост и за българската икономика в лицето на Вазовските машиностроителни заводи.
Смятам, че ще бъде интересно за народните представители да знаят, че за тази бюджетна година Вазовските машиностроителни заводи дължат към бюджета на община Карлово 1 млрд. 500 млн.лв. Аз съжалявам, че в момента отсъства министър Муравей Радев, но бих отправил въпроса към неговите заместници дали на тях този факт е известен и как те биха коментирали това ревностно отношение, което се проявява от страна на правителството в последно време към начина, по който общински съвети и общински администрации не изпълняват своите задължения, главно поради липса на невъзможност и неизпълнение на собствените приходи, за да удовлетворят нуждите преди всичко на социалните дейности, както и на образованието, и на здравеопазването. Защото, в случай като този, за община като Карлово неизпълнението на задълженията към общинския бюджет на голямо предприятие, каквото са Вазовските машиностроителни заводи, поставя в невъзможност общинската администрация да реализира собствените приходи, а оттам и да изпълни задълженията си, поети с гласуването на общинския бюджет от общинския съвет.
Ето затова правя подобно предложение. Защото, ако тази тенденция продължава, а няма изгледи тя да бъде променена, за натрупване на големи задължения от страна на Вазовските машиностроителни заводи към бюджета на община Карлово е трудно да се предполага, че общината може да реализира собствени приходи, които заедно със субсидията, която отделя държавата, да покрие всички тези нужди преди всичко в социалната сфера - образование и здравеопазване, социални помощи и социални дейности.
Затова правя предложението и смятам, че правилно ще бъда разбран от народните представители, че става дума за нещо реалистично, нещо конкретно, което е свързано с конкретната ситуация в една от големите общини в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2.3. и т. 1.1.2.5.
Гласували 146 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз бих предложил да прегласувате направеното предложение, но преди това нека с отговор на поставения от мен въпрос да се ангажира и министър Муравей Радев, който в момента, ако е в сградата на Народното събрание, ни чува и би могъл да влезе и да отговори, или неговите заместници.
Аз се обръщам към вас с предложение добре да прецените дали община като Карлово, която не получава в общинския бюджет задължение от страна на Вазовските машиностроителни заводи с 1 млрд. 500 млн.лв., ще бъде в състояние да покрие всички тези нужди, които постоянно се изправят като предизвикателство пред общинското ръководство.
Затова аз предлагам да прегласуваме направеното предложение, но преди това считам, че е крайно необходимо да получа отговор на въпроса или от министър Радев, или от някой от неговите заместници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Преди това няма да получите отговор и няма да дам думата на никой, защото, когато се поиска прегласуване, то се дава или не се дава веднага.
Давам възможност за прегласуване и обявявам за прегласуване предложението на господин Славов.
Гласували 172 народни представители: за 73, против 94, въздържали се 5.
Предложението не е прието.

Следващото предложение е от народния представител Иван Борисов Цонев.
Никой не иска думата.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Борисов Цонев по чл. 1, ал. 1, в което той също предлага увеличаване на приходите от акцизите.
Гласували 134 народни представители: за 42, против 87, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
По осмото предложение на народния представител Михаил Миков имате думата.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков по чл. 1, ал. 1 за увеличаване на приходната част с 3,420 млрд. лв.
Гласували 148 народни представители: за 55, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов.
Господин Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Нашето предложение е в чл. 1, ал. 1 т. 1.1.2.4 - сумата на приходите да се увеличи с 2 млрд. лв.
Това предложение е свързано с увеличаването на субсидиите за общините Плевен, Левски и Белене.
Лично аз смятам, че такова предложение е уместно и би могло да се гласува положително и от мнозинството, тъй като ние предлагаме увеличението на приходите да бъде за сметка на увеличаване на приходите от данък добавена стойност. Известно е, че въпреки намаляването му от 22 на сто на 20 на сто, ние в Народното събрание взехме решение редица стоки от първа необходимост, включително хлябът, млякото и т.н., да бъдат облагани с данък добавена стойност.
Тук бяха произнесени доста речи, мога да кажа, предимно политически. Имаше един призив да се говори професионално и със сметки. Ако направим една сметка, че един хляб примерно струва 200 лв. и 8 млн. хляба се харчат дневно - примерно казвам, минималното 200 лв., излиза, че от данък добавена стойност всеки ден ще се отчисляват около 300-350 млн. лв., или годишно над 120-150 млрд. лв. ще се отчислява данък добавена стойност само от хляба.
Известно е - вече беше казано от тази трибуна, че с около 8 на сто ще се увеличи цената на хляба, или че от това начисление на данък добавена стойност вероятно около 8 на сто ще влязат пряко в приходите на бюджета.
Аз не бих искал да кажа, че и от другите стоки от първа необходимост ще влязат средства в прихода на бюджета, но само даже да вземем хляба, те са някъде около 10-15 млрд. Ето, ние предлагаме само 2 млрд. Тоест, това е нищо в сравнение с реалните приходи, които ще бъдат увеличени през 1999 г.
И въпреки, че аз имам чувството, че управляващите несериозно се отнасят към гледането на този най-важен закон за Република България - бюджета за следващата година, въпреки че, казах още в началото, очевидно не са подготвени за това нещо, още повече, ако огледаме залата - тя е почти празна, въпреки това аз ви призовавам, колеги, да гласувате за приемането на нашето предложение.
Аз си направих труда по чл. 1 да преброя, направени са 28 предложения. От тези 28 предложения 26 комисията не е приела, а е приела само 2. За съжаление трябва да кажа, че е прието предложението на председателя на комисията господин Йордан Цонев и предложението на народния представител Илиян Попов. Тоест, приети са само предложенията, направени от управляващото мнозинство. Всичките останали 26 предложения, направени от опозицията, не са приети от комисията.
Това не означава, че вие, управляващото мнозинство, сега няма да се съгласите с нашите предложения и ще направите, така да се каже, красивия жест, жест за България - да приемете някои от тези предложения.
И аз ви моля първото предложение, което вие ще приемете, да е нашето предложение за увеличаване на приходите с 2 млрд. лв.
Благодаря ви за отзивчивостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като имам една минута в рамките на нашето предложение, ще ви кажа, че аз по същия данък, само че тук, както е записано, не е 1.1.2.4, а е 1.1.1.4 - има грешка, но по същия данък съм предложил 150 млрд. лв.
И тъй като, господин председател, става дума за 7-8 мои предложения, ще се обосновавам по всяко поотделно и ще Ви моля да ги гласувате.
Сега просто искам да ви кажа, че 2 млрд. лв. са едно нищожно възможно увеличение в този данък. Напротив, както ние с господин Венцеслав Димитров сме предложили, цифрата е от 100 млрд. лв. нагоре. И тъй като, казвам, ще ми трябват пет минути, за да се аргументирам, няма да ви отнемам време.
Просто съм убеден, че наистина за 2 млрд. лв. вие няма да възразите, а по-скоро може би моята цифра от "150 млрд. лв." ще поставите под съмнение.
Така че, подкрепям предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов по чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1.4.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 66, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Руси Статков.
Има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз имам девет предложения, три от които са по общата сума и останалите шест се налага и аз процедурно държа да имам възможност в рамките на всеки поотделно пет минути да обосновавам и да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не, господин Статков. Един час няма да говорите. Пет минути имате за предложението по този член. Няма да спорим, не губете времето си.
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, ако Вие се държите като диктатор в българския парламент, то е срамота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
РУСИ СТАТКОВ: Ами, вижте, уважаеми колеги, вие ако си четете вестници вдясно и не слушате за възможните източници на средства...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И вляво ги четат, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: ... и възможните увеличения, ние няма да правим цирк в парламента. Ние го правихме този цирк в комисията. Затова съм тук и болен, защото спорихме за 10 милиона, а има милиарди и то стотици. В момента бюджетният излишък е 460 милиарда. Така че вместо да поддържате един свой колега, който иска да ви даде повече информация, за да прецените, вие, какво? Ще подкрепите председателя да осакати процедурата по обсъждането ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурата е ясна, и ако спазвате процедурата, ще си загубите времето.
РУСИ СТАТКОВ: Коя е ясна? Имам отделни предложения по всеки един ред, господин председател, на бюджета и се гласува ред по ред, както гласувахте предложенията, и така държа да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Започнете да говорите по същество, а не ми обяснявайте правилника.
РУСИ СТАТКОВ: Ще говоря по същество и минавам към конкретното си предложение - трето, защото първо и второ са общи изменения в приходите и в данъчните приходи и няма смисъл да се гласуват, преди да са обосновани другите.
Затова държа за трето предложение да имам поне пет минути, както за отделно предложение.
Става дума, господин председател, уважаеми колеги, за данък върху печалбата от финансовите институции. И ако колегите от СДС наистина се интересуват, ще ви кажа следното: предложено е да има за следващата година едно изключително занижено число - 38 млрд., при положение, уважаеми колеги, че само за 10-месечието на т. г. имаме 131 млрд.
Аргументът на Министерство на финансите е, че има световна финансова криза и тя ще се отрази. Ами, извинявайте, такъв рязък спад е необоснован. Още повече, вчера в комисията господин Светослав Гаврийски ни информира, че само 21 млрд. лева ще дойдат като приход в бюджета от БНБ, която действа в условията на борд. Следователно, ако смятаме и ДСК-банка и други финансови институции, това число, което аз съм посочил, с увеличение около 40 млрд. е изключително малко, бих казал, занижено.
Затова, уважаеми колеги, ако при тази информация продължавате да твърдите, че бюджетът изкуствено не се занижава и не се поставят реални цифри и извадите някакви други аргументи, според мен, е крайно несериозно. (Реплика на Христо Христов от блока на СДС, която не се разбира.) Повтарям, само 21 млрд. ще дойдат от БНБ, господин Христов, и не ме репликирайте. Минимум! А вие сте заложили тридесет и няколко милиарда за следващата година, при положение, че сега имате 130 млрд. за десетмесечието изпълнение от финансови институции. Дайте да разсъждаваме върху числата. (Реплика на Христо Христов от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Като народен представител повтарям: за 10-месечието имаме 131 млрд. лева в момента изпълнение от финансови институции в бюджета. (Реплика на Христо Христов от място, която не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, не пречете на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ: Вие залагате за следващата година 38 млрд. - със 100 млрд. по-малко.
И ви повтарям още веднъж: БНБ вчера докладваха, че само 21 млрд. ще бъдат от тях най-малко. Ами, извинявайте, какви са тия цифри, които залагаме? Това е лъжа в българския парламент, заблуда на българския парламент?
Ето затова, господин председател, предлагам моето предложение по тази точка да се гласува отделно и след това ще обосновавам и другите си предложения.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Това са реални цифри, а не са като твоите - измислени.
РУСИ СТАТКОВ: Кои са реалните цифри, господин Христов? 130 млрд. - ето цифрата по отчета на Министерство на финансите за изпълнението до този момент. 130! А вие залагате за следващата година 38, при положение че БНБ ще даде само 21 млрд. Имате нова банка - ДСК, имате други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания по неговото предложение?
Господин Руси Статков е предложил в чл. 1, ал. 1 замяна на числото, което е предложено от вносителя, или на приходната част, предложена от него, което представлява увеличение 367 млрд. Аз ще поставя на гласуване това предложение - неговото, но, господин Статков, ако не го приемем, всички останали по редове, които предлагате, вече не могат да бъдат гласувани, защото това означава да се промени предложената и отхвърлена от залата промяна в първия ред.
Имате думата, за да уточним начина на гласуване.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, надявам се, наистина ще си останете уважаван. Господин министър, колеги, аз не случайно казах, че не предлагам да подлагате на гласуване цялостното число 367, това е първото ми предложение, и второ, тъй като те са общи, свързани с общото изменение. Искам процедурно, както другите си обосновават предложенията по отделните увеличения, да го направя и в края на краищата вие няма смисъл след това, ако тази сума не се гласува, да я гласувате и да губим време на колегите.
Държа поотделно, по всеки един ред, да се аргументирам, защото смятам, че имам сериозни аргументи и тези, които са слушали внимателно, не може да не преценят това по данък печалба от финансови институции, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. И за да види, че наистина съм благоразположен към него, ще поставя поотделно на гласуване всеки ред така, както ги е предложил той.
Първото предложение на господин Статков е по т. 1.1.1.1.
Поставям на гласуване предложението на господин Статков.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 95, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Статков е по т. 1.1.1.1.1. (Реплика от блока на ДЛ, която не се разбира.)
Да, това е трета точка от неговото предложение, но аз казвам за коя точка от проектобюджета става въпрос.
Гласували 136 народни представители: за 58, против 77, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Това беше предложението, което обосновах. Сега ме дайте думата, за да обоснова другото си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, пет минути имахте за предложението си. Вие се възползвахте от това време и повече време няма да Ви дам. Съвсем коректно ще е...
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Аз мисля, че като народен представител Вие трябва да се държите наистина по правилника и по Конституцията. Казах Ви и казвам на колегите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете, седнете си на мястото, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Процедурно ставам. (Председателят Иван Куртев изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм Ви дал думата! Не съм Ви дал думата! Ще Ви дам думата по указания в правилника ред. (Руси Статков си сяда на мястото.)
Имате думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, ако вие, уважаеми колеги, искате в парламента да става цирк, аз не искам това.
Изрично казах, че всяко предложение, което съм направил, държа да го аргументирам, както направих по данък печалба от финансови институции, защото смятам, че няма сериозни аргументи срещу моите предложения във връзка с увеличението на приходите. И не получих нищо по данък печалба от финансови институции като възражение. Действително, ако вие желаете да си гласувате по този начин бюджета, то това е престъпление. И аз не мога да участвам в такъв цирк.
Затова настоявам, както съм си направил предложенията, да си ги аргументирам и да гласувате по всяко едно от тях, както всъщност правим и по другите закони. Това ми е процедурното предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И точно така правим, господин Статков. Винаги за всяко предложение по определен текст, в случая под "текст" се разбира "член", защото така е в нашия правилник, се дават пет минути на авторите на предложенията, за да ги аргументират. И не е имало случай досега народен представител, който в едно предложение изрежда няколко различни неща, за всяко от тях да е ползвал по пет минути. И не е имало случай това, което искате Вие - в рамките на 45 минути да аргументирате предложения.
Поради което поставям на гласуване предложението на господин Статков по т. 1.1.4.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Колко минути имам още?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Използвахте си времето.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз напускам заседанието в знак на протест, че не ми давате думата. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласуваме предложението на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): В това заседание няма да участвам. Вие правите цирк в парламента, никому ненужен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 124 народни представители: за 40, против 80, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Статков е по т. 1.1.1.6.
Гласували 137 народни представители: за 47, против 87, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Седмото предложение на господин Статков е по т. 1.1.2.1. 
Гласували 137 народни представители: за 47, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Осмото предложение на господин Статков е по т. 1.1.2.3.
Гласували 149 народни представители: за 52, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
И последното, девето предложение на господин Статков по чл. 1, ал. 1, е по т. 1.1.2.5.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам да се изкажа по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След гласуването.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Как след гласуването? Искам да се изкажа по това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В процедура на гласуване сме, господин Миков. Имаше дебати, Вас Ви нямаше. Влезли сме един път в процедура на гласуване, нищо няма да отменям.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Искам да се изкажа по това предложение на Руси Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Седнете си на мястото и не ми обяснявайте. По предложенията на господин Статков имаше дебати. Вас Ви нямаше. Влизате по някое време...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Бях при предишния дебат, сега искам да се изкажа по концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Къде сте били, не зная. В заседателната зала се гласува бюджетът, а не където Вие сте били.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): По концесиите искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме гласуването по предложението на господин Руси Статков.
Гласували 137 народни представители: за 42, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, гласувах против разумното предложение на моя колега Статков, защото вие по начина, по който разглеждате бюджета, приходите на бюджета, опорочавате всичко. Обсъждаме нещо, за което минният ликвидатор и той си излезе, като опряхме до концесии. Миналата година си спомнете дебата в същата тази зала. Имах специално предложение по концесиите. Беше предложил 11 млн. лв., които после се увеличиха за второ четене на 20 млн. Приходите са някъде над 1 млрд. , 2 млрд.лв. Сега Руси Статков е предложил 100 млрд. увеличение, вие пак не го приемате.
Гласувам против целия този фарс, който се развива в залата. Просто няма смисъл да се обсъжда бюджет. Отворете стенограми на Народното събрание отпреди 9-и и вижте как се е обсъждал бюджетът - всяко перо, всяко нещо. Това са пари на данъкоплатеца. Това, което правите, е просто позорна история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Това можехте да го направите като предложение, господин Миков. На второ четене сме. (Неразбираема реплика на господин Миков.) Нямате друга работа, защото, дори когато обсъждахме Вашето предложение, Ви нямаше в залата, за да го защитите. Работата на народния представител знаете къде е.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Смятам, че бюджетът е твърде важно нещо и искам да се направи поименно преброяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Отново не познава процедурата и не познава правилника. Направете справка с правилника, господин Миков.
Минаваме към предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Най-после малко да поизлезем от митата и акцизите, защото, както е казал един велик писател: "Дайте ми митниците и акцизите и ще управлявам". Перефразирайки го, вероятно това са имали предвид и мнозинството, когато са разработвали този раздел от приходната част на бюджета.
Няма да повтарям, че куфарчетата, за които и господин Цонев спомена, може би ще станат куфари. Тук проф. Стоилов каза в изказването си още на първо четене, че бюджетът е ленив в приходната му част. Той не е ленив, аз бих го охарактеризирал като мързелив, което е още по-страшно.
Ето защо аз предлагам от тази мързелива част на бюджета - неданъчните приходи, ще дам конкретен пример от тях, да се увеличат с 9 млрд. и половина в тази част на бюджета, имайки предвид да увеличим приходната част в републиканската субсидия за общините, където заедно с господин Цонев сме народни представители.
И конкретно ще дам един пример от приходите от наеми на земя, където вие сте предвидили 2 млрд. и половина. Тази година по данни на пресата, а и по официално изнесени данни, приходите от наеми на земя са 9 млрд. Учудващо е защо са предложени само 2 млрд. и половина. Да, може би ще съжалявам, че господин министъра го няма, ще ме репликирате, че около 500 хил. дка земя ще бъде продадена. Аз питам кой ще я купи. Има ли в България в момента някой да купува земя?
ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Аз!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Купи я. Петстотин хиляди дка, дай Боже да я купиш, колега. Ще направиш гинекологична клиника, сигурно. За една гинекологична клиника 500 хил. дка земя не са нужни. (Реплики в залата.) Направи я, пожелавам ти да я купиш. Но това струва доста пари, а хората нямат пари, за да купуват земя. Те не само земя не купуват.
Ето защо аз предлагам да се увеличи този приход от наеми. И не го предлагам само с цел популизъм, както каза министърът, защото пак ще останат излишъци и пак без да ги гласува Народното събрание вие ще ги раздавате като индулгенции. Защото да раздадеш това, което остава излишък от прихода тази година, е един вид индулгенция. Знаете какво значи индулгенция, няма да ви обяснявам.
Така че според мен трябва да се подкрепи увеличаването на приходната част от неданъчните приходи в бюджета, за да може наистина да се получи малко за някои общини, които бедстват. По-нататък когато дойде ред до общините, аз ще обясня тази своя теза. Но сега ви моля да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За процедура има думата господин Михаил Микон.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
След като се запознах с правилника, Ви предлагам на основание чл. 38, ал. 3, предложение първо, да направите проверка на кворума чрез преброяване на народните представители от парламентарните секретари или чрез поименно прочитане на имената на народните представители, по Ваша преценка. Защото от петък имаме горчивия опит Вие да ръководите заседания с по 34 души. И е срам и позор пред цяла България да се приема бюджетът в един такъв рядък състав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-хубаво е когато един депутат, който е влязъл в залата преди 2 минути, иска проверка на кворума. Господин Миков, какъв сте в ръководството на парламентарната група? Секретар? Кажете ми, за да знам.
МИХАИЛ МИКОВ: Вече се убеждавам, че и Вие не познавате правилника, господин председател. Аз Ви казах предложение първо. То е алтернативната, при която председателят прави по собствено усмотрение при преценка проверка на кворума. Втората алтернатива е по искане на парламентарна група. Явно ме питате какъв съм, защото Вие разбирате за второто предложение. Не, първото имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преценката не е нещо, което Вие ще ми определяте.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз не Ви определям, но Ви казвам да прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Преценката е мое право, поне с това се съгласихме.
Има ли други изказвания по предложението на господин Марангозов?
Господин Ганчев, на предложението на господин Марангозов сме. По него ли? Имате думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Аз ще бъда безкрайно кратък. Разгеле господин Николов е тук.
На господин министър-председателя във Виена му беше казано в прав текст, че ние нямаме пазарна икономика. С този бюджет пак влизаме в партийните, партизанските сини и червени престрелки, пак губим народна пара и пак няма да стигнем доникъде.
Аз ви призовавам конструктивно да направиме така - господин Цонев е бизнесмен, много добре знае за какво говоря - конструктивно да направим всичко възможно този бюджет да създаде предпоставки за дребния, средния и семейния бизнес и средната класа и най-вече да окуражи чуждите инвеститори, и най-вече да намерите една малка пролука и да дадете на учениците от първи до осми клас безплатни учебници. Защото много ще се носим в тази страна, ако вие решите с излишъци в бюджета ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, знаете ли какво е предложението на господин Марангозов?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... да откраднете "а, б и в" на българските деца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, знаете ли какво е предложението на господин Марангозов? Не, не знаете. Но идвате да си кажете редовната песен, с извинение.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
Гласували 148 народни представители: за 53, против 93, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Две съобщения. В зала "Изток" в почивката групата за приятелство с Монголия ще има предновогодишна среща с посланика на Монголия.
Второ съобщение - в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на сопотската оръжейна школа, представена от Светлозар Райчанов, Александър Гавгалов, Евгени Димов и Йордан Станев.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
По предложението на народните представители Иван Иванов, Иван Зънзов, Златко Златев и Димитър Димитров.
По това предложение някой желае ли да се изкаже? Предложението е № 12 в списъка.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 43, против 58, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стефан Стоилов.
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моите предложения са насочени към това да бъде увеличена приходната част на бюджета за 1999 г. - предложения, подобни на тези, които правихме през 1998 и 1997 г. Принуден съм да повтарям част от мотивите, които съм използвал и тогава. Основание, най-голямо основание ми дава това, че фактите и на 1997 и особено на 1998 г. доказаха основателността на привежданите аргументи и мотиви.
Това, което ви предлагам сега по линия на постъпленията от трите основни данъка: Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за акцизите и Закона за митниците осигурява една сума, която е значително по-малка от флуктуиращия излишък в бюджета за 1998 г., значително по-малка. Това е от една страна.
От друга страна, числата не са произволно хвърлени във въздуха. Работил съм с изчисления. И увеличението, всъщност, от гледна точка на критерия "постъпления - брутен вътрешен продукт" е в рамките на няколко десети, които спокойно могат да бъдат защитени освен с казаното досега и с това, че върви един процес на подобряване на данъчната администрация, има разширяване на потенциалната облагаема база, затягат се нещата по границата, бяха приети редица промени в данъчното законодателство, през миналата седмица опитвахме да затворим допълнително още прозорци с приетата норма по отношение на безмитните зони относно течните горива и т.н., и т.н.
И, от друга страна, непрекъснато се правят декларации по посока на това, че ще настъпваме спрямо сенчестата икономика. Първият ефект от едно такова настъпление е облагането с данъци.
Тези дни прозвучаха редица изказвания, които съдържат малко елемент на цинизъм. В какъв смисъл? - Да, ние знаехме като правим бюджет 1998 г., че ще има значителни резерви. Не става дума за онези резерви, които са задължителни, толкова повече в условията на валутен борд, като един буфер. Става дума за голямата част от онези излишни финансови тлъстини, които се наричат "излишък на бюджета".
Такова бюджетно планиране и прогнозиране не може да бъде защитено с никакви текстове от модерните учебници за бюджетно планиране. Такава практика на излишъци в рамките на 10-12 на сто спрямо планираните приходи няма в европейската практика.
Повтарям, за да не се злоупотребява с това, което казваме - определен буфер е нужен, толкова повече при приличен външен дълг, при една недостатъчно точно поддаваща се на прогноза външна финансова среда. Да. Но това, което се повтаря трета година и създава един фискален уют и огромни суми се разпределят и насочват зад гърба на парламента, това не може да бъде оправдано.
И накрая. Ако даже част от предложенията на депутатите от трите парламентарни групи извън мнозинството бъдат уважени, това означава, уважаеми колеги, увеличаване на ресурса, който може да насочите към различните социални системи, в това число и към общините. А публична тайна е, че има редица общини, чиято икономика е не просто в депресия, те преживяват един силно изразен процес на срив, тъй като са особено засегнати от предстоящото и вече вървящо в значителна степен преструктуриране - процесът, по който в бюджета са предвидени и средства. Но този процес удря жестоко по доходите на общините.
В рамките на трансфера от централния бюджет към общините, при такова едно увеличаване на приходната част, ние бихме могли да насочим определени средства и да направим допълнително по-безболезнен този поначало труден процес на преструктуриране. Толкова повече, че почти няма обявени истински, реални програми за създаване на алтернативни работни места.
Това е смисълът на моето предложение, господин председател, и аз моля добре да се помисли от уважаемите народни представители, толкова повече - и с това искам да приключа - че нашите предложения тази година са в рамките на това, което се реализира в текущата година, и са значително под равнището на реализирания бюджетен излишък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
По неговото предложение друг желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 136 народни представители: за 40, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Преминаваме към ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! По ал. 2 са направени следните предложения:
1. на народния представител Венцеслав Димитров, касаещо т. 6 на ал. 2 на чл. 1. Предложението не е подкрепено от комисията;
2. на народния представител Стефан Нешев - също не е подкрепено от комисията;
3. на народния представител Христо Стоянов - не се подкрепя от комисията;
4. на народния представител Тодор Костадинов относно т. 6.1.7. в ал. 2 - не се подкрепя от комисията;
5. на народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков - също не е подкрепено от комисията. То е относно точки 1.6., 6.1.2., 6.1.3. и 6.1.8. на ал. 2;
6. на народния представител Иван Цонев - също не е подкрепено от комисията;
7. на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов относно т. 6.1.3. на ал. 2 - не се подкрепя от комисията;
8. на народния представител Илиян Попов относно т. 2 на ал. 2. Подкрепено е от комисията и текстът на комисията е следният: "Подкрепя предложението в размер на 1 млрд. лв. - предложението на Илиян Попов е за 2 млрд. - като в т. 2. Капиталови разходи след думите "основен ремонт" на отделен ред се добавя "в това число за четвъртокласна пътна мрежа - 3 млрд. лв." и след думите "придобиване на дълготрайни активи" се добавя "в това число за четвъртокласна пътна мрежа - 2 млрд. лв.";
9. предложение на народния представител Руси Статков. То е относно ал. 2, т. 1.4., т. 5., т. 6.1.6., 6.1.8. и 6.1.12. Комисията не подкрепя тези предложения;
10. на народния представител Йордан Цонев относно ал. 2 на чл. 1. Това всъщност е едно чисто техническо изменение, не касае промяна в параметрите. Комисията подкрепя това предложение.
И последното предложение е на народния представител Стефан Стоилов относно т. 1.10. на ал. 2, т. 1.10.2., т. 1.5.9. и още едно по т. 1.5.9. Комисията не подкрепя това предложение.
Това са предложенията по ал. 2 на чл. 1.
И отново поднасям своите извинения към госпожа Масларова, тя е вече в залата. По ал. 2 на чл. 1 тя има направени следните предложения:
В чл. 1, ал. 2 Трансфери, т. 6.13. Субсидии за общините, числото "562 863,8" да стане "569 863,3 млн. лв.".
Следващото предложение по ал. 2 е: член 1, ал. 2 разходите на бюджет 1999 г., т. 6. Трансфери, сумата в подточка 6.1.6. Фонд "Обществено осигуряване" да се увеличи с 200 000 млн. лв. Средствата да бъдат за сметка на ръста на приходите от приватизация по чл. 2, ал. 10.
Следващото й предложение към ал. 2 на чл. 1, т. 6. Трансфери: сумата по т. 6.1.8. Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" да се увеличи с 5000 млн. лв. за сметка на субсидиите на Министерския съвет, чл. 5, ал. 1, подточка 3.
Четвъртото предложение относно ал. 2 на народната представителка Емилия Масларова: към чл. 1, т. 2. Трансфери да се добави нова подточка 6.1.12. Фонд "Тютюн" със сумата 4000 млн. лв., които да са за сметка на намаляване на субсидията на Министерския съвет, чл. 5, ал. 1, подточка 3.
Това са предложенията на народната представителка Емилия Масларова, които ние сме пропуснали да отбележим в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
По предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Стефан Нешев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 97, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Христо Стоянов, моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 35, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
По предложението на народния представител Тодор Костадинов. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 22, против 91, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков.
Има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, предложенията, които сме направили са в две направления. Първото предложение е свързано с реда "Отбрана и сигурност", където предлагаме едно малко завишение с около 800 млн. лв., което е целево - за Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност". Другите три предложения са в социалното направление. Това са известни увеличения на субсидиите за здравноосигурителната каса, на субсидиите за общините и за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".Вие разбирате, че аз не съм специалист по национална сигурност и отбрана. Смелостта да се ангажирам и да защитя това предложение е свързано с факта, че точно хора, специалисти в това направление, хора, които отговарят за реалното провеждане на пожарната и аварийна безопасност потърсиха контакт с нас и положиха усилия да ни убедят да направим това предложение с ясната мисъл, че то ще доведе до запълване на една празнина, която може би просто е била пропусната от съставителите на бюджета.
Каква е ситуацията? От 1995 г. досега не са заделяни целеви средства за закупуване на противопожарни средства - това са главно прах и пенообразуватели. 1995 г. е последната, когато са били заделени бюджетни средства и то в един минимален размер - само около една пета от необходимите годишни средства за закупуване на тези противопожарни средства. Оттогава досега бюджетни средства за тази цел не са заделяни. В резултат на това повече от 100 специализирани автомобила в цялата страна бездействат и по места масово се гаси с вода. Знаете какво означава това, особено в предприятията това е една недопустима ситуация. И то особено в предприятия, където се формират задължителните резерви от противопожарни средства - пожарогасители, ситуацията вече надхвърля тази граница, която може да се смята и в някаква степен за допустима.
Срокът на годност на противопожарния прах е една година. Масово вече няколко години тези прахове не се подменят - просто се сменя пломбата. Намират се връзки, познати в пожарната безопасност, сменя се пломбата, слага се нова пломба, но старият прах си остава и докато, хайде, една година може да се приеме за нещо приемливо, да се допусне, че прахът все още е годен, то вече втора година, трета година... Това на практика означава, че ние нямаме противопожарни средства.
Вие разбирате - цветът на противопожарния прах не е нито бял, нито зелен. Може би цветът на огъня е червен, но нали това е целта - да ни близне този червен цвят...
Господин Цонев е морски човек. И Вие знаете какво означава пожар на един кораб, знаете какво означава пожар в "Нефтохим", в едно химическо предприятие - там вода не само, че не бива да се употребява, но тя разпалва пожара. Въпросът е освен въпрос на сигурност, това е въпрос чисто икономически. Знаете, че в последните години имахме няколко големи аварии, съпътствани с пожари. Дано да се подготвим за най-лошото в тази сфера.
Затова аз ви моля да погледнете сериозно на това предложение. Увеличението е много малко. Знаете, че има доста резерви за приходите. Мисля, че без да осветяваме повече проблема бихме могли да направим това увеличение.
Другите три реда са свързани с увеличаване субсидиите в социалните дейности. Те са резултат на анализите на нашите специалисти, правени заедно със специалистите на синдикатите. Искам специално това да подчертая. Това са специалисти на нашите партньори от Обединения блок на труда. До голяма степен те са инициатори на тези предложения. Държа да го кажа от трибуната на Народното събрание това. Ние считаме, че това са едни минимални завишения, независимо от това, че изглеждат доста сериозни - почти двойни са увеличенията на числата, но те са реални.
За субсидиите на общините ние сме записали в предложението - те са целеви и са специално за разкриване на нови работни места и за подпомагане на безработните там, където се предвиждат най-големите съкращения и закривания на производствени предприятия.
Същото се отнася и за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите". Вярно е, че той поначало беше завишен - числото му в бюджета и това трябва да се отчете, но вие всички знаете, че това е една минимална сума, която далеч, далеч не отговаря на потребностите, даже на минималните потребности на инвалидите в България.
Призовавам ви да подкрепите тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
По това предложение друг иска ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков.
Гласували 145 народни представители: за 44, против 83, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
За процедура, заповядайте, господин Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Господин председател, тъй като досега - от сутринта, практиката е, ако има няколко предложения, те да се гласуват едно по едно, предлагам процедурно да се прегласува отново нашето предложение като точките се гласуват една по една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Прегласуваме предложението на народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков.
Моля, гласувайте т. 1 от това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 60, против 85, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 2 от същото предложение.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 90, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 3 от същото предложение.
Гласували 136 народни представители: за 40, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте т. 4 от същото предложение.
Гласували 145 народни представители: за 46, против 80, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Цонев по чл. 1, ал. 2 "Трансфери" - "субсидии за общини".
Гласували 129 народни представители: за 42, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се подкрепя.
Следващото предложение е на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов.
Господин Михайлов има думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с увеличението на субсидиите на община Плевен, община Левски и община Белене.
При уточнения план на субсидията през 1998 г. от 5 млрд. 118 млн. 948 хил. лв. и ръст от 7,5 на сто за 1999 г., следва субсидията за община Плевен да бъде 5 млрд. 502 млн. 869 хил. лева, докато в сегашния законопроект е предвидено тя да бъде 4 млрд. 553 млн. 385 хил. лв. Затова ние предлагаме тази субсидия да се завиши с 949 млн. 484 хил. лв.
Освен това, в община Плевен функционират над 80 детски, учебни заведения и извънучилищни заведения. В града 35 учебни детски заведения са на централно парно отопление. Към 31 август 1998 г. общината има неразплатени разходи към "Топлофикация" АД, Плевен, за 453 млн. 360 хил. лв., в това число: в образованието - 279 млн. 471 хил. лв., в здравеопазването - 96 млн. 514 хил.лв., в социалните заведения - 600 хил. лв., и други - 76 млн. 775 хил. лв.
Затова ние предлагаме субсидията да се завиши с 500 хил. лв. в това перо.
Освен това, известно е, че в Плевен е построена и функционира плевенската панорама "Плевенска епопея 1877 г.". Аз няма да говоря за значението на този исторически обект, но трябва да ви кажа, че в момента той се намира в трагично положение. Затова с оглед значимостта на панорамата, като единствен за страната ни по своя характер музеен обект, предвид на това, че не е по силите и възможностите на общината да осигури необходимите финансови средства за опазването и функционирането на панорама "Плевенска епопея 1877 г.", ние предлагаме да се увеличи субсидията на общината със 180 хил. лв.
Или общо субсидията на община Плевен да бъде увеличена за 1999 г. с 1 млрд. и 700 млн. лева.
За община Белене съотношението на бюджета за 1999 г. към 1998 г. е намалено, въпреки прогнозата за инфлация от 7 на сто и въпреки очакването за увеличение цените на горивата и електроенергията от 30 на сто. Затова ние предлагаме субсидията за община Белене да бъде увеличена с 50 млн. лева.
Горе-долу същото е положението и с община Левски. Там размерът на субсидията за 1999 г. е намалял с около 250 млн. лева. За да бъде изравнен поне с тази субсидия, ползвана през 1998 г., ние предлагаме да се завиши субсидията на община Левски с 250 млн. лева.
Или общо нашето предложение е увеличение на разходите с 2 млрд. лв., като субсидията в община Плевен бъде увеличена с 1 млрд. и 700 млн. лв., на община Белене - с 50 млн., и на община Левски - с 250 млн. лева. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Руси Статков, Гиньо Ганев, Стефан Нинов и Георги Михайлов.
Гласували 136 народни представители: за 51, против 84, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Попов, Вашето предложение удовлетворява ли Ви така, както е прието от комисията? Да.
Благодаря на господин Илиян Попов.
Следващото предложение е на народния представител Руси Статков.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков по ч л. 1, ал. 2.
Гласували 124 народни представители: за 28, против 94, въздържали се 2.
Предложението на господин Статков не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стефан Стоилов.
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН  СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за моите предложения по чл 1, л. 2. Стара тема. В тази алинея са предвидени всъщност разходи на бюджета по обслужване на държавния дълг. Това, което имам аз предвид, са лихвите по обслужване на вътрешния дълг. За 1998 г. е реализирана сериозна икономия по това перо. Нещо, кото се прогнозираше, бих казал, с изключително голяма точност в дискусията по бюджет '98. И тогава, както и сега ви обръщам внимание, че тенденциите в динамиката на лихвения процент дават възможност сравнително точно да се прогнозира какви ще бъдат равнищата и през следващата година - в условията на валутен борд, на една относителна стабилизация. Сметките показват, че и за 1999 г. бюджетът по линията на лихвените разходи за обслужване на вътрешния дълг залага един чувствителен резерв. Към всички останали - към фискалния резерв, с който ще разполага извънбюджетно. Е, много резерви, много тлъстини плуват в бюджета в течение на годината.
Тук имаше искания за 5, за 10 млрд. В бюджетната комисия пледирахме за увеличния с незначителни суми на разходите за социално абсолютно оправдани цели. Нито стотинка не се отпуска! Никаква склонност да се дискутират тези предложения. И същевременно - очевидни натрупвания на резерви в бюджета.
Тази седмица има отново понижение на основния лихвен процент. Дотолкова доколкото българският лев е вързан за марката, ние все повече и повече трансферираме в страната лихвените проценти на страната, с която сме вързани. В Европа върви сега един процес на намаляване на основните лихвени проценти. Вие имате раздаден доклада на министъра на финансите, в макрорамката сте се запознали с прогнозното число на лихвения процент. Направете една стъпка по посока на реалността - да деблокираме тук една част от тези средства, очертаващ се отново стотина милиарда, и да подадем по малко ресурс на някои от основните социални системи.
Така че в този пункт аз ви предлагам намаляване на разходите за лихви по обслужване на вътрешния дълг, числата са дадени, няма да ви губя времето. Призовавам ви да подкрепите това предложение. А редица от предложенията имат предвид освободения ресурс и тук, както и допълнително предвиденото увеличение на постъпленията, които вече бяха гласувани по основните данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 99, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
По следващите две предложения има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, в следващото ми предложение става дума за увеличаване на разходите, тоест за предвиждане в отделен ред на разходи за така наречените малки водоснабдителни мероприятия. Сега засега в бюджета тези пари са дадени общо в бюджетите на общините и за такива малки водоснабдителни мероприятия, за които осем години винаги сме предвиждали на отделен ред пари и това е позволявало на стотици села да довършат вече започнати малки водоснабдителни системи, сега не са предвидени.
И второто предложение е за субсидирането от бюджета на разходите, които се правят от потребителните кооперации за снабдяване от с хляб и хлебни изделия на селищата от планинските райони и малките селища до 500 жители. А голяма част от депутатите са от тези райони и големи приказки приказват пред избирателите си, когато са по места.
Аз ви предлагам тук да увеличим предвидената субсидия, за да могат слабосилните потребителни кооперации да извършват своята работа по снабдяването на тези селища с, както се казва, хляб, сол и газ.
Затова ви моля, господин председател, да гласувате предложенията поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване най-напред предложението на господин Стефан Стоилов по т. 1.10. на ал. 2.
Гласували 141 народни представители: за 50, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Стефан Стоилов е по т. 1.5.9. - предложението за нов ред за малки водоснабдителни мероприятия.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 50, против 75, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за третото предложение на господин Стефан Стоилов също по т. 1.5.9.
Гласували 146 народни представители: за 58, против 78, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Последното предложение по ал. 2 е на госпожа Емилия Масларова.
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в последното предложение са 4 предложения, аз ще ги представям едно по едно и след това ще ги гласуваме.
Първото предложение е в чл. 1, ал. 2 - "Трансфери" - т. 6.13. "Субсидии в общините" числото "562 863,8 млн." да стане "569 863,6 млн.". Разликата е завишение със 7 млрд.
Мотивите за това мое предложение са дадените от мен предложения по чл. 10, ал. 1 за промени в приходната част - субсидиите за Русенска област. Имам предвид общините Борово, Бяла, Вятово, Русе и Сливо поле. Няма да се спирам за всяка община поотделно, тъй като след това ще го разглеждаме. Ще дам само един пример. Примерно в Сливополска община, в която има смесено население и в която има една доста висока раждаемост, нетипична за страната ни, тази година - 1998 г., в областта на социалните плащания са изплатени 381 млн.лв. От тях 120 млн.лв. са месечните добавки за деца плюс тези по Указа за насърчаване на раждаемостта. В същото време в общината има 56 на сто безработица, а в графата, която е предвидена, се предвиждат вече само 95 млн. 374 хил.лв. Това е един от мотивите, които давам във връзка с "Трансфер", който да бъде за подсилване на общинските бюджети. Това е първото ми предложение, господин председател.
Второто предложение е следното. Към чл. 1, ал. 2 "Разходи от бюджета", т. 6 "Трансфери", сумата по т. 6.1.6. фонд "Обществено осигуряване" да се увеличи с 200 млрд.лв. Средствата да бъдат за сметка на ръста на приходите от приватизацията по чл. 2, ал. 10.
Уважаеми колеги, само преди няколко дни пенсионерите в България получиха коледната добавка, която беше обещана не от Националния осигурителен институт, а обещана от правителството. Там отидоха някъде около 140 млрд.лв. Освен това пак обещани от правителството за пенсионерите - един добър жест към пенсионерите, е и увеличаването на пенсиите на самотните възрастни хора, които са останали без съпруг или съпруга, което за 1999 г. ще бъде около 40 млрд., което трябва да бъде изплатено пак за сметка на Националния осигурителен институт.
Имайки предвид, че Националният осигурителен институт е самостоятелна институция със самостоятелен бюджет, който за съжаление, все още не сме гледали, имайки предвид, че всички тези плащания са приблизително около 200 млрд.лв., моето предложение е свързано именно с това. След като правителството имаше резерв, обеща на пенсионерите добри неща, една част изпълни, другите ще ги изпълни следващата година, моето предложение е за сметка на средствата от приватизацията, тъй като в тази приватизация са участвали и тези хора, на които изплащаме пенсиите в момента, защото те са градили тези предприятия, които днес се продават, и всъщност средствата отиват в тези фондове, една такава минимална част да бъде прехвърлена във фонд "Обществено осигуряване", с оглед стабилизиране на фонд "Обществено осигуряване". Тоест, връщането му на онова статукво, което всъщност той беше преди да се дадат тези плащания, обещани от правителството, и, разбира се, реализирани, което е похвално.
Следващото ми предложение е към чл. 1, ал. 2, т. 6 "Трансфери" сумата по т. 6.1.8. "фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" да се увеличи с 5 млрд.лв. за сметка на намаляване субсидиите на Министерския съвет по чл. 5, ал. 1, подточка 3.
Какви са мотивите и аргументите ми по тази точка? Преди мен колегата обясни, че това са малко средства, независимо че са увеличени по фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите". Вярно е, че тази година тези средства са увеличени. Вярно е, че те са 6 млрд. 298 млн.лв., ако не се лъжа, но вярно е, че на 500-те хиляди инвалиди, това е горе-долу около 12 000 лв., което се пада по фонд...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То не е на глава. Знаете предназначенията на фонда.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, аз казвам колко са инвалидите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изкушен съм да се обадя.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Давам го като пример на моите колеги, които следят целия бюджет, за да обясня за какво става реч.
Моето предложение, имайки предвид, че все пак средствата в Министерския съвет се завишават близо 6 пъти, мисля, че не е чак толкова страшна сумата 5 млрд.лв., която да се прехвърли към фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
Последното ми предложение е също по точката "Трансфер" - да се добави нова подточка. То съвпада по логика с предложението, мисля, че на колегата от Обединението за национално спасение, да се създаде нова т. 6.1.12. "фонд "Тютюн" със скромната сума от 4 млрд.лв. Това е предложение на нашите избиратели и съм се съобразила с тях по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Поставям на гласуване последователно нейните четири предложения. Най-напред ще гласуваме т. 1 от предложението на госпожа Масларова.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 54, против 71, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване т. 2 от предложението на госпожа Масларова.
Гласували 131 народни представители: за 59, против 70, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване т. 3 от предложението на госпожа Масларова.
Гласували 133 народни представители: за 60, против 66, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване т. 4 от предложението на госпожа Масларова.
Гласували 141 народни представители: за 67, против 68, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
С това приключихме с предложенията по ал. 2.
Господин Цонев, моля да докладвате предложенията по ал. 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ал. 4 има три предложения.
Първото е на народния представител Стефан Нешев относно ал. 4 и второто му предложение е относно т. 2 на ал. 4.
Предложенията не са подкрепени от комисията.
Второто предложение е от народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков относно т. 2 на ал. 4, което също не е подкрепено от комисията.
И третото предложение е на народния представител Стефан Стоилов относно същата точка на същата алинея, което не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбрах, че вие не сте подкрепили предложението ми да бъдат дадени на министъра на образованието 150 млрд. лв. като целева субсидия за средното образование. Във връзка с това чистосърдечно ви казвам, че в т. 1 увеличение на дефицита, който аз се опитвах да компенсирам чрез увеличение на митата и митните такси и чрез увеличение на приватизацията, искам да не го подлагате на гласуване. Защото разликата в дефицита беше съобразена с това ми желание да дадем възможност на министъра на образованието да има един ресурс, с който да посрещне крещящите нужди. Имам информация от Учителския синдикат, че средното образование е в много тежка ситуация и може да понесе значителна угроза да не може да подготви кадри.
В следващата точка настоявам пред вас. Обърнете внимание, става дума за приватизация. Обърнете внимание върху няколко цифри, макар че ви е скучно. Скучно ви е, но забележете, миналата година ние сме заложили от приватизация 540 млрд. Тази година в Програмата за приватизация кешово залагаме толкова, колкото ви предлагам да включим в бюджета - 497 млрд. 495 млрд. е заложено кешово да се получи в Програмата за приватизация. И ако ние това не го отчетем в бюджета, какво правим? Даваме възможност или да продаваме морковите на пазара с калта и никой да не ги търси, тоест да изнесем това, което народът ни е строил години и сме създали материална база, без да има пазарна цена, или да я продадем и да я внесем в бюджета, без необходимата постановка за парламентарен контрол. Тоест лично министърът на финансите да се разпорежда с допълнителните средства.
Апелирам към вашата гражданска съвест. Поне в един аспект дайте напрежение на правителството, да има амбиция да се стреми към определена целева система. Иначе ние ставаме една система, в която постигаме това, което...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Което искаме.
СТЕФАН НЕШЕВ: Не, което искаме, господин Ляков. Това, което се отреди по стичане на обстоятелствата, без да преследваме конкретна цел. Това е упадъчно управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Поставям на гласуване само второто предложение на господин Нешев относно т. 2 на ал. 4.
Първото вие го оттеглихте.
Гласували 142 народни представители: за 55, против 75, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е в същия дух в чл. 1, ал. 4, т. 2 - "Приходи от приватизация" да се завишат от 382 500 млн. лв. на 800 млрд. лв.
Много се изприказва по този въпрос на първо четене. Аз искам да ви обърна внимание, че една част от този бюджет - приходна част - е Програмата за приватизация, която прие парламентът. И в тази програма за приватизация имахме заложени суми. Тези суми се дефинираха като минималните цели на Програмата за приватизация. Именно тези минимални цели са заложени в бюджета. Аз ви питам, след като имаме правителствена програма и желание за максимална приватизация следващата година и за приключване на приватизацията в рамките на 80 на сто от следващата година, как това се отразява в бюджета? Ако сте решили пак да купувате рейсове, които да ходят към Драгалевци, новите, е един въпрос. Ако сте решили 1 млрд. долара в левова равностойност да се изразходват от бюджета по отношение на правителството и ако това е вашата воля и това е концепцията, за която говорихме в началото на бюджета, също мога да го разбера, само че вие влизате в противоречие със Закона за бюджета и с принципите за управлението на една държава.
Трябва да кажете кое е вярно - ще приватизирате ли и ще получавате ли средства за предприятията, и ще го има ли това отражение в бюджета, или няма да приватизирате, или каквото дойде ще бъде? Защото тук уважаваният от мен господин заместник министър-председател Божков каза едно към едно, че това е огромният резерв на бюджета. Огромният резерв е тук. В тази цифра, която сте предложили в бюджета, няма нито едно предприятие от така наречения списък за целева приватизация. Нито едно.
А във вашите аргументи за следващата година по отношение на приватизацията фигурира БТК, минимум БТК. Само Българската телекомуникационна компания, отразена в бюджета, би надхвърлила няколко пъти цифрата, която вие сте заложили вътре. Какво става с другите приходи?
Днес чета във вестника, че за един долар ще продавате предприятие. Ами сложете го този един долар в бюджета...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За един лев!
ИВАН БОЙКОВ: Сложете единия лев в бюджета, нека го има в бюджета и да знаем, че за един лев ще продавате всичко и това да го има в бюджета. Но не може да го няма в основния закон на страната това нещо.
Затова така, съвсем умерено, ви предлагам една сума, която отговаря на сумата от тази година, която би трябвало да се реализира в бюджета и която въпреки всичко не се реализира и няма да се реализира, защото провалихте приватизацията тази година. Но поне си я заложете, за да можете да имате нещо, което да ви кара отзад да работите, да имате стимул да продавате. Иначе нещата се размиват и отговорността се размива. Ако искате безотговорно да вървят нещата, приемете си сумата, която сте записали вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Искам да взема отношение по повдигнатия от господин Бойков въпрос.
Господин Бойков, ако има бюджетът резерви, те не са по отношение на приходите от приватизация, защото те и 1 долар не могат да вземат от предприятие. Най-многото, което могат да вземат, е 1 лев, но и в това се съмнявам.
Така че, едно е да говори господин Божков, друго е да говори господин Муравей Радев. Когато трябва да вярвате на някой от двамата от гледна точка на това, което е направено през тази година и през миналата, аз ви съветвам да не вярвате на господин Божков, защото той се проваля напълно. Вярвайте на господин Муравей Радев. Господин Муравей Радев по-трезво е преценил, че това са приходите от приватизацията. Но аз се съмнявам, че ще бъдат и тези приходи. Затова неслучайно не съм правил предложение по този въпрос. Ако бях направил предложение, то щеше да бъде по посока на намаляването им.
Грамадни резерви има в другите пера, които за съжаление в предложенията тотално бяха отхвърлени от парламентарната група на мнозинството. Нека да приемат тези приходи и дано да се изпълнят и да се преизпълнят, но аз лично се съмнявам.
Така че, господин Бойков, аз не мисля, че едно такова предложение би могло да бъде подкрепено, само за да бъде записано. Напротив. Самият факт, че самото правителство, че финансовият министър не вярва на това, което казва ресорният заместник министър-председател, отговорник по приватизацията, говори за успеха на програмата за приватизация. Защото знаете, че маса предприятия можеха да бъдат продадени и миналата година, за да им вземат парите. Но някои искаха да си въртят далавери, да си вършат сделки, да взимат комисионни, да се закачат на входа и на изхода, да финансират кой знае какви мероприятия или дейности и като една логична последица е, че предприятията в България въобще не могат да бъдат продадени за някаква цена. Аз не знам вече дали една голяма част от тях могат да бъдат и продавани. И даже за предприятия, които имат интерес от чужди инвеститори, които са в момента тук и преговарят, и на тях им правят колкото се може повече спънки, продават обособени части, за да вземат някакви пари и те да останат на сухо. Даже и на чужди инвеститори, които са в България, им забраняват дейността, което е равносилно на конфискуване.
Така че в разходната част на бюджета - аз го казах преди няколко дни - трябва да фигурира и друго перо. Но нека те да си го предложат. Това са неустойки, пропуснати ползи, по които ще ги осъдят в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
За реплика на господин Венцеслав Димитров има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Димитров, трябва да Ви кажа нещо и аз искам да отреагирате на това, което ще Ви кажа.
В Програмата за приватизация са заложени 32 обекта от енергетиката по 28 млрд. лв. Това са ВЕЦ-ове и ТЕЦ-ове. Всички ни се смеят, че можем да продадем на такава смешна цена такова имущество. Двадесет и осем милиарда средна цена за ВЕЦ-ове и ТЕЦ-ове, тъй като преносната мрежа остава държавна!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И цената е държавна. Така че се съмнявам, че някой ще желае да купува.
СТЕФАН НЕШЕВ: Затова искам да Ви репликирам. Не може да продаваме такава ефективна фондова база по 28 млрд. лв. Не може. Престъпление е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За втора реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Димитров, аз си нося в чантата "Програма 2001" и понеже чета и вестници и постоянно чета и виждам как навсякъде се набляга - а и при изказвания по бюджета - как бюджетът отговаря на програмата. Затова си позволих да направя тази поправка - защото вярвам, че ще се изпълнява "Програма 2001" на правителството. А там пише други неща.
Освен това в изявленията на уважавани хора, министри, заместник министър-председатели - медиите не им изкривяват информациите, защото те и на живо казват по телевизията, аз съм ги слушал - чувам точно такива неща. България догодина ще бъде приватизирана 80 на сто. Чувам сериозни хора и отговорни фактори да говорят как ще се продаде БТК, как ще се продаде "Нефтохим". Господин Цонев е тук, той е депутат от този район. В комисията също чух, че "Нефтохим" е подготвен вече, изчистен от дългове и ще се продаде следващата година. Или поне ще се изчисти, за да бъда коректен.
Така че аз не мога да не направя такова предложение. Не виждам как кореспондира програмата на правителството и цифрата в бюджета. Никой не е казал, че "Нефтохим" ще се продаде за 1 лев. Поне засега няма такива информации. Нито за БТК. Напротив, други неща се казват.
И аз съвсем коректно съм заложил един огромен резерв. Показал съм 50 на сто от това, което предвиждам да влезе в бюджета, с оглед да се изпълни това, което господин Божков каза - а и господин Радев, на когото вярвам също - да имат голям резерв. Да си сложат резерва вътре.
Затова в тази посока беше и моето предложение. Нямаше как да го отмина и да не го предложа. Друг е въпросът от изказвания до намерения, до действия какви са разминаванията. Ще ги видим, живот и здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Бойков, оставете я тази програма. Ако искате, дръжте си я за спомен. Вижте каква оценка прави Европа, Европейският съюз каква оценка прави на българската икономика и ми кажете защо това е така. (Реплика от господин Панайот Ляков, която не се разбира.)
Господин Ляков, излезте и се изкажете. Аз не чувам Вашите висши мисли, които ги развивахте едно време на страниците на комсомолските вестници. Ето, такива като Вас я създадоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков по ал. 4.
Гласували 147 народни представители: за 53, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 126 народни представители: за 109, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Третото предложение по ал. 4 е на народния представител Стефан Стоилов.
Имате думата, господин Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не приемам развитите съображения от господин Димитров във връзка с направените предложения за увеличаване на приходите от приватизацията в бюджета.
Така направеният бюджет се превръща, имам предвид досегашните пледоарии, в една подигравка с парламента и със страната. Достатъчно много аргументи бяха приведени тук във връзка с чл. 1, ал. 1 за възможните приходи и онова, което правителството, респективно Министерство на финансите, залага - повтаряне на миналогодишния сценарий.
Във връзка с приватизацията човек не може да измисли никакъв аргумент или съображение, които да не се подкрепят от изказвания, от декларации на представители на правителството и на структурите, които се занимават с процеса на приватизация. Аз разбирам интимната мисъл на господин Димитров, когато разискваше въпроса за двамата министри, улавям какво има предвид и има някакво основание. Но съвсем в последните дни шефът на Агенцията за приватизация с една категорична убеденост обявява 1999 г. като година, в която ще бъдат финализирани няколко от най-големите сделки на българската приватизация, в т. ч. и в банковия сектор, където това, което се продава, няма да се продава за 1 долар и за 1 лев. Излишно е да ви губя времето да привеждам каквито и да е аргументи в подкрепа на тази теза. Към финализация вървят сделки, чиято цена няма да бъде 1 долар и не 50 и 100 млн. долара.
Такова заобикаляне на бюджета по отношение на възможните приходи от приватизацията, използвани за целите, които са обявени в закона, и по-специално за приходите по чл. 2, ал. 10, не отменя основателността на исканията тези пари да не отиват в сметката към Министерство на финансите и да формират фискалния му резерв, а да бъдат отразени тук. Вижте, тогава, когато тези пари ги има в определена степен в бюджета, други ресурси могат да бъдат използвани за подаване ръка на основните социални системи, не тези пари, а те да освободят ресурс, част от който може да отиде и по линията на трансфер към общините. Това именно мотивира предложенията за увеличаване на приходите по ал. 4 на чл. 1. И нищо в сериозен план не може да оспори аргументираността на тези предложения. Но правителството е решило да пълни сметката извън бюджета, а в бюджета показва една смачкана сума в светлината на онова, което може и те се напъват да направят. И аз съм убеден, че големите сделки ще бъдат наистина през 1999 г.
Ето това са основанията, господин председател, да направя предложение за едно чувствително увеличаване на сумата по ал. 4 на чл. 1. Ваша воля!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
венцеслав димитров (ОНС): Господин председател, колеги, господин Стоилов! Добре, Вие сте предвидили, представете си, че се приеме Вашето предложение, какво ще направим оттук нататък?
Значи за мен едно приемливо предложение беше, даже бих посъветвал и правителството да гледа в тази перспектива, за съжаление едно мое подобно предложение, макар и не за приходи от приватизация, е било отхвърлено преди малко, приходите от приватизация не биваше да се изразходват за текущи цели. Това е един вид капитал. Има ли го или го няма - това е отделен въпрос, дали може да се реализира или не - отделен въпрос. Капитал, натрупан от държавата, който би трябвало да се използва не за текущи цели, т. е. не да се изяде.
Така че, ако би трябвало да се приеме едно такова предложение, срещу него трябва да има за какво ще се изразходват. Или да се направи примерно такъв запис в Закона за държавния бюджет: приходи от приватизация над 352 млрд. лв., да бъдат изразходвани за обратно изкупуване на дълга, с преимущество външния дълг. Аз такова предложение бих подкрепил, защото най-напред то не предвижда, че повечето приходи ще се разходват, после то дава достатъчно гаранции на народните представители и на всички в тази страна, че те няма да бъдат изразходвани от правителството за други цели. Освен това ние казваме на правителството какво да прави точно. По този начин ще бъдат защитени и интересите на следващите бюджети, и дългосрочната перспектива, и интересите на страната. Тоест приходите да бъдат използвани за намаляване на дълга.
Естествено най-хубаво е да ги дадем за пенсии, обаче догодина няма откъде да дойдат тези пари, ако си ги представим.
Така че аз съжалявам, че приходите от приватизацията са включени въобще в държавния бюджет като приход, които могат да се използват за текущи цели. За съжаление така са решили.
И ако трябва да приемем едно предложение, то би трябвало да е в този смисъл - превишаването да се изразходва за еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Искате ли дуплика? Господин Стоилов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Казаното от господин Димитров е удряне в отворена врата. Никой нито за момент не е обявявал тук, че тези средства, вкарани в бюджета, ще бъдат използвани за текущи потребителски цели.
Внимателно слушащите са забелязали, че аз говоря, вкарвайки тези средства и използвайки ги по предназначение, нормирано със закона, особено парите по чл. 2, ал. 10, по оня списък, за който беше променен законът в 1996 г. есента - за обслужване на държавния дълг, аз говоря за освобождаване на ресурс по другите пера на приходната част на бюджета, които могат да бъдат използвани за едни или други цели. Няма никакво основание да се пледира тези пари - от приватизацията, да стоят извън бюджета. Те по закон е предвидено да влязат в бюджета и да подпомагат обслужването на плащанията по държавния дълг, т.е. да правят поносимо това плащане.
Един от ефектите би могъл да бъде по-малко външно финансиране и стопяване на външния дълг, който, за съжаление, се върти около едно и също равнище три години, на моменти даже превишавайки равнището от края на 1996 г. Който следи числата от годишния отчет на Централната банка, не може да не е забелязал тези играещи криви около равнището на външния дълг. За това става дума и това са неоспорими неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За внимателните слушатели дебатът по ал. 4 сигурно е предизвикал сериозен интерес и оправдано недоумение. Вижте колко авторитетни специалисти предлагат драстична оценка на възможния приход и аз ще цитирам бюджетарите на България.
Специалистите в министерството и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предполагат, че реалистичната сума и очакваният приход е 382 хил. и 500 млн. Безспорен специалист като Стефан Нешев смята, че приходът може да бъде 497 млн. 843 млн. Група народни представители, между които Александър Томов, Венко Вълчев и Иван Бойков, смятат, че реалистичният приход е 800 хил. млн. Друг човек и безспорен специалист като Стефан Стоилов смята, че този приход може да се равнява на 1 млн. 62 хил. и 500 млн.

Не може за този, който слуша внимателно, да не предизвика интерес къде са основанията за тази разлика. А друг безспорен специалист, като Венцеслав Димитров, изказа съмнения, че е възможно дори минималната сума, предвидена от Министерството на финансите и внесена от Министерския съвет да се изпълни. Къде е проблемът?
Аз смятам, че и двете тенденции на нарастване на приходите и на опасенията на Венцеслав Димитров имат основания без това да е еклектика. Какво е основанието на господин Димитров да се опасява, че активите, които ще се предложат, ще донесат на бюджета предвидения приход. Това е, че предприятията, които ще продава правителството поради различни причини, някои от тях независещи от нас - външноикономическа ситуация, загуба на пазари и други тенденции на морално остаряване на технологията, на това, че десет години не се е инвестирало - губят своята цена. Но има един друг фактор, който трябва да признаем в уредяващата зала, за да бъде чут и отвън - непрофесионално, некомпетентно и неефективно се управлява държавната собственост в България. Мога да посоча предприятия от различни отрасли. Вземете стачкуващия "Прециз". "Прециз", който продаваше в Европа. "Прециз", който се противопостави със стачки на натрапеното му ръководство. Днес стана ясно, че работниците са били прави. Назначените не братовчеди, а братя на бивши министри и държавници съсипаха предприятието. Това предприятие вече не струва долар. Но това е тенденция. Ще дам един пример от Златоград. На 1 юни се обособиха на мястото на "Горубсо" отделни предприятия. Най-добрият рудник - Златоград. По закон, щом е в програма за оздравяване, станиране, преди да бъде ликвидиран, трябваше да има оздравителна програма, подписана от господин министъра. Той може да прибегне към ликвидацията му само ако сравни стопанските резултати с програмата и ако драстично се разминават, да премине към ликвидация. Държавата налива 562 млн., а назначеното ръководство използва тези разходи за странични услуги и предприятието фалира. Ето я причината, уважаеми колеги, да е прав Венцеслав Димитров, че това национално богатство, което пресмятат другите експерти, ако се управлява така, ще струва все по-малко и по-малко.
И друго, по което съм говорил тук. Казахте, че ще продавате всичко. При договорена цена, при потвърдил желанието си купувач една година се прави сделка. Защо? Ясно е, че има интереси на входа и на изхода, но те са срещу националните интереси. Няма ли политическа воля? Затова, господин Димитров, Вие сте прав, че може да стане и по-зле, но ако има държавническо отношение, прав е и проф. Стоилов, че може да влезе в хазната повече от това, което е предвидено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Не Ви прекъснах, господин Божинов, но не говорихте изобщо по ал. 4.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Напротив, по приходите от приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Приходите на приватизацията, дадохте оценки на специалистите, но нищо общо нямаше с конкретния текст и закон.
Има думата господин Стоилов за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Божинов, с най-евтиното калкулаторче, с което си служат учениците от отделенията, можете да пресметнете с много голяма степен на достоверност числата на възможните приходи за 1999 г., тъй като продаването само на 55 на сто от Българската телекомуникационна компания, даже и при влошената конюнктура на пазара, в момента в Европа се продават доста телекоми, и даже отчитайки минусите, които са последствие от финансовата криза, от отдърпване на инвеститори плюс онези банки, за които процесът върви без особени проблеми, вие ще видите, че и най-голямото число, което ви впечатлява, е напълно в рамките на реалните, на възможните. Тези числа не са изсмукани от пръстите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Ето, той ни даде пример наистина за говорене по темата. Защото след Вашето изказване аз не зная за какво да гласувам - дали за предложението на господин Стоилов или на Венцеслав Димитров.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Самият факт, господин председателю, че толкова убеден в политиката на мнозинството човек се е разколебал, това вече е приносът на моето изказване.
Прав сте, господин Стоилов, но аз вярвам на управляващите в тази степен, в която те декларираха тук, когато приемахме тяхната програма, че те предвиждат в приходната част на бюджета само онова, което очакват да постъпи от тази програма. И те декларираха, че не включват тези обекти. Иначе, ако продажбата на БТК, на "Нефтохим" ще бъде с тези приходи, нас трябва вкупом да ни арестуват след завършването на тези сделки. Повтарям, ако от БТК, от "Нефтохим" и от тези сделки, които са вън от приватизационната програма приходите са тези 382 000 млн., вкупом трябва да бъдем арестувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защо пък ние? Защо нас?
Благодаря на господин Божинов.
Има думата господин Йордан Цонев.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не нас, а този, който ги е продал.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с огромен интерес изслушах дискусията и разбрах, че ние въобще не говорим по бюджета. Ама изобщо не говорим по бюджета. И веднага ще се аргументирам.
Говорим за приходите от приватизация, говорим за нашите опасения, че те са силно занижени. Добре. Едната теза е тази. Другата е, че са увеличени. Третата теза - на правителството и на мнозинството е, че са реални. Нека да вземем и трите тези и да видим какво става. Тук се изказват опасения, че ще се продаде Българската телекомуникационна компания - дай Боже! - тази година и парите ги няма, че ще продаде "Нефтохим" - и то скъпо - и приходите ги няма.
Добре, професор Стоилов, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, дай Боже, това, което предричате, да стане. Вземаме 1 млн. марки, или 1 трилион, както вие предвиждате. И какво става? Защо смятате, че е заобиколен парламентът, след като сме си направили труда да прочетем § 15 на Преходните и заключителни разпоредби на разглеждания от нас законопроект, където е казана ясно и точно волята на мнозинството за изразходване на приходите от приватизация. Ясно, точно и политически отговорно: "Приходите от приватизация на държавни предприятия по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктуриране и управление на дълга." Това, което Венцеслав Димитров каза, че ако има такова предложение, той ще го подкрепи. Имате тази възможност, господин Димитров. Този § 15 отговаря на въпроса за какво смятаме ние да използваме тези приходи от приватизация. Да, ние смятаме да ги използваме само за това и за нищо друго. Само за това, за никакви социални, общински и други нужди. Значи ние сме го заявили с цялата отговорност пред парламента и пред обществото.
А защо са заложени по-ниски? Защото отчитаме всички онези фактори, които влияят в момента върху цената на българските предприятия, в това число, господин Божинов, и лошото им управление днес. Кой е отрекъл, че има и такива предприятия? Както ако бяхме тръгнали да продаваме "Нефтохим" преди година и половина, когато ни го връчи правителството на Жан Виденов с 900 млн. марки задължения, на кого щяхме да го продадем? Сега са 150 млн. марки. Значи има и така, има и така. Това е реалистичната оценка, която ние сме заложили. И за да няма заобикаляне на парламента сме казали, че ако, дай Боже, надскочим тези очаквания, приходите ще отидат там и там, и никъде другаде. Смятам, че е ясно и точно, и че ако бяхме си направили труда да прочетем всичко това, нямаше да я има тази двучасова дискусия, която не е безполезна, но щеше да бъде по-концентрирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Но, господин Цонев, още не сме приели § 15, където има предложение от господин Руси Статков да отпадне. Така че не му се знае съдбата.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин Цонев, наистина е така. В ал. 4 пише колко от приходите за приватизация се използват за финансиране на бюджетния дефицит, така ли е? И после е казано, че могат да се използват и за други работи, макар че това, което е написано в § 15, се различава от това, което аз казах, че може би е целесъобразно да се запише в случая. Но един бюджет затова е бюджет, за да се доближи максимално до реалното, не да заложи някакви минимални суми и после каквото стане, парламентът да не го знае и да не го утвърди.
Аз ще се спра след малко на моето предложение. Но тук с господин Муравей Радев в предишния парламент бяхме в опозиция и точно това му казахме на тогавашния министър на финансите Димитър Костов, че той трябва да запише в бюджета точни числа или приблизително точни. Естествено съвсем точни не може да има. Държавният бюджет затова е бюджет, за да има числа в него, а не да има думи.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ще има дефицит.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не става дума за дефицита. Става дума за формулировката. След малко аз ще ви дам един вариант за бюджет, който го предложих и на Димитър Костов. Но нека да го направя при моето предложение.
Исках да ви кажа, че ако имаше някаква дискусия, тя беше, че не са разписани евентуалните числа и така нататък. Има едно число, което е минималната сума, а другите не ги знаем къде ще отидат, за какво и как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За втора реплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Господин Цонев, Вие се изказахте, сваляйки дрехите на бюджетар. Параграф 15 е параграф в Преходните и заключителни разпоредби на бюджета и той има отношение именно към средствата, които попадат в бюджета от приватизацията. Така че няма място за никакво противоречие между § 15 и това, което досега се пледираше, за увеличаване на приходите от приватизацията в бюджета. И неколкократно ставаше дума за какво могат и трябва да бъдат използвани. Но използвайки именно съответно буквата и духа на закона, вие освобождавате ресурс за другите разходи, за другите системи. Това е просто, ясно и помоему трудно може да бъде оспорено.
Вие сте прав, има го параграфът, но той се отнася за парите, влизащи в бюджета. Затова фигурира този параграф. Те отиват в една сметка извън бюджета. Те няма да влязат автоматично в бюджета. Не се усмихвайте, моля Ви се, грешите. Те си остават извън бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви. Нямам дуплика на Венцеслав Димитров, защото едно и също нещо говорим в случая.
Но на проф. Стоилов. Мисля, че съвсем ясно и точно е всичко. Вие искате да заложим една по-реалистична според Вас сума, която да освободи средства за другите бюджетни системи. Това е повече от ясно. Казахте го и в комисията, казвате го и тук и така нататък. Ние смятаме, че тази е реалистичната сума. Даже Венцеслав Димитров каза, че се съмнява, че е тази. Откровено казано, и аз се съмнявам. Аз също смятам, че е надута, ако трябва да бъдем точни. Но така са преценили от Министерството на финансите, така са преценили от Агенцията за приватизацията. Значи тях ще търсим отговорни. Аз смятам пък обратното - като Венцеслав Димитров, че е подценено. Но да освобождаваме други средства, надувайки тази сума, на практика ние ще изразходваме тези суми за други нужди и то текущи, както Вие предлагате - за социални, за пенсии. Не че няма нужда. Но ние считаме, че трябва друг подход. И тук няма никакво смъкване дрехата на бюджетар. Има да се каже открито и ясно. Вие искате да освободим бюджетни средства за другите системи, а ние искаме тези средства от приватизацията, да не освобождават други средства и всичко да бъде строго мобилизирано в рамките на нашите очаквания. И ние сме го отразили в цифри. Ето, това е. Кого да лъжем, себе си ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов по чл. 1, ал.4, т. 2.
Гласували 118 народни представители: за 40, против 73, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, докладвайте следващата алинея, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ал. 6 има само едно предложение - на народния представител Венцеслав Димитров, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, вие със своя вот решихте, че няма свободни средства от Държавния фонд за реконструкция и развитие. Не искам да се връщам пак на въпроса, въпреки че за мен Държавният фонд за реконструкция и развитие не трябваше да се изконсумира в течение само на една година, след като задълженията, както ще ви каже сигурно и господин Цонев, не се предвижда да се унищожат в течение на тази година.
Искам да модифицирам моето предложение по следния начин - да забравим числата и външни заеми и тъй като то засяга и ал. 5, в ал. 5 и в ал. 6 да се разпишат отделните пера с числа. Това може да го направим, можем да отложим гласуването, да се предложат от министерството и наистина да се напишат. Имайте предвид, че миналата година бюджетът беше приеман в такъв вид.
Само няколко думи по ал. 5 и няколко думи по ал. 6. Ще ги припомня пак.
"(5) Източниците за финансиране са външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа и приходи от приватизация.
(6) Погашенията се извършват съгласно погасителните планове на вътрешните и външните заеми и в случай на реализиране на държавни гаранции."
За мен такива текстове не може да има в Закона за държавния бюджет. Законът за държавния бюджет е един баланс на приходите и разходите на държавата и в ал. 5 трябва да пише - източници на финансиране, не само да ги опише кои са, а да запише точно какви пари се предвиждат по всяко едно от перата, по всеки един от източниците. Както в ал. 1 имаме приходи от данък общ доход, имаме приходи от данък добавена стойност, от мита и т.н.
Същото се отнася и за ал. 6 - да се напише какви са точно погашенията, погасителните планове по вътрешните и външни заеми съвсем грубо.
Между другото преди миналата година тези работи се приемаха в Закона за държавния бюджет. И мисля, че особено след като е постигната финансова стабилизация, тя трябва да се използва за усъвършенстване на държавните сметки. Вече рисковете правителството да сбърка при своите намерения да извършва погашения и да укаже източниците на финансиране са много по-малки, отколкото предишните години, когато имаше грамадна инфлация. Така ли е, господин Радев? Между другото, преди малко Ви похвалих и посъветвах народните представители, когато се съмняват на кого да вярват - на Вас или на господин Божков, да предпочетат Вас. Така е, защото Вие обвързвате приходите и разходите на едно място.
Ако си спомняте, господин Радев, аз казах и преди на господин Димитър Костов, че с такива текстовете Законът за държавния бюджет не печели. И най-простото нещо, което може да направите - между другото това беше подкрепено и от вашия лидер Иван Костов тогава в пленарна зала, справете се със стенографските протоколи, - е да направи един бюджет в следния вид:
"(1) - без всякакви числа - Приходите са от данъци, мита и неданъчни приходи.
(2) Разходите са в зависимост от държавните нужди плюс трансфери.
(3) Дефицитът е равен на превишението на разходите над приходите."
Ето един Закон за държавния бюджет, най-прост, без нито едно число. И ще го приемем за две минути. Знаете, че е голяма глупост. Обаче ето тази глупост в алинеи 1, 2, 3 и 4 я няма, но се появява в ал. 5 и 6 - едно вербално записване на конкретни ангажименти от страна на правителството. А това е Законът за държавния бюджет. Дайте вие вашия конкретен ангажимент, да видим от кой източник как финансирате в ал. 5, както е правено и преди. Вижте как са правени предишните бюджети. Може би не Вие, господин Димитър Радев ще го направи. Аз знам, че Вие не пишете конкретните числа. Но ги натиснете малко и те да сложат нещо конкретно. То затова е Закон за държавния бюджет - да има числа, приходи и разходи.
И ето ал. 6 - погашенията. Нека да видим, ясно да стане какви погашения следва да се извършат от държавните приходи, да влязат в държавните разходи през следващата година, колко да са по вътрешните заеми, колко да са по външните заеми. Вие имате в момента някакъв погасителен план, знаете какво нещо е.
Иначе аз мисля, че Народното събрание не си изпълнява функцията, дава прекомерна свобода на правителството да върши вътре, не казвам манипулации, да маневрира. И няма прозрачност в тази сфера на държавните разходи.
Затова, господин министре, аз мисля, че все още не сме много закъснели да направим тази промяна, да ги разпишем. Аз зная, че Вие ги имате. Дали са на Вашето бюро самите планове за погашенията и за източниците на финансиране, дали са на бюрото на господин Димитър Радев, те ги имат. И нека да влязат в Закона за държавния бюджет. Иначе не печелите и вие, и правителството не печели, не печели и парламентарното мнозинство.
Ако Вие кажете какво възнамерявате да правите и го изпълните, ще Ви ръкопляскат. И аз ще Ви ръкопляскам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Предложението на господин Димитров естествено не може да бъде гласувано така. Но той е опитен парламентарист и го облече във формата на правилника, с предложение за отлагане разглеждането на алинеи 5 и 6.
Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за отлагане на тези две алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 41, против 68, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложение на комисията по чл. 1.
  "Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 1999 г. по приходите и помощите на обща сума 4 517 560,3 млн. лв., както следва (сумите са в млн. лв., казвам го за протокола):

       
   Показатели Сума
        (млн.лв.)
I.

Приходи и помощи

4 517 560.3

1.


Приходи

4 516 683.6

1.1.


Текущи приходи

4 516 683.6

1.1.1.


Данъчни приходи

3 991 379.7

1.1.1.1


Данъци върху печалбата

388 986.0

1.1.1.1.1.


Данък върху печалбата

371 484.0




- от нефинансови предприятия

332 864.0




- от финансови институции

38 620.0

1.1.1.1.2.


Данък върху дивидентите и доходите


17 502.0

1.1.1.2.


Данък върху доходите на физическите лица


588 240.0

1.1.1.3.


Данък върху застрахователните и презастрахователните премии



15 767.0

1.1.1.4.


Данък върху добавената
стойност


1 880 308.0

1.1.1.5.


Акцизи

627 500.0

1.1.1.6.


Мита и митнически такси

433 212.3

1.1.1.7.


Други данъци

57 366.4

1.1.2.


Неданъчни приходи

525 303.9

1.1.2.1.


Текущи приходи и доходи от собственост


145 070.4




- приходи от наеми на   имущество


22 433.1




- приходи от наеми на земя

2 571.2




- вноски от предприятия по
  преоформен държавен дълг


6 520.0




- нетни приходи от продажби
  на услуги, стоки и продукция


93 868.4




- приходи от лихви

19 677.7

1.1.2.2.


Държавни и съдебни такси

120 937.5

1.1.2.3.


Глоби и административни
наказания


120 435.6




- конфискувани средства и
  приходи от продажби на   конфискувани вещи



2 500.0




- глоби, санкции, неустойки,
  наказателни лихви,  обезщетения и начети



117 935.6

1.1.2.4.


Други неданъчни приходи

123 763.3

1.1.2.5.


Концесии

15 097.1

2. 


Помощи

876.6




- дарения, помощи и други
  безвъзмездно получени суми
  от страната



786.8




- дарения, помощи и други
  безвъзмездно получени суми
  от чужбина



89.8








(2) Приема републиканския бюджет за 1999 г. по разходите на обща сума 4 953 126.6 млн. лв., както следва:


Показатели

Сума
(млн.лв.)

II.


Разходи

4 953 126.6

1. 


Текущи разходи

3 701 747.5

1.1.


Заплати и възнаграждения за
персонала, нает по трудови
правоотношения



379 447.1

1.2.


Други възнаграждения и
плащания за персонал


15 852.7

1.3.


Социалноосигурителни плащания


138 546.2

1.3.1.


Социални осигуровки

116 915.5

1.3.2.


Вноски за фонд "ПКБ"

11 672.4

1.3.3.


Здравноосигурителни вноски от работодатели


5 155.3

1.3.4.


Други здравноосигурителни вноски


4 803.0

1.4.


Стипендии

7 110.8

1.5.


Издръжка

680 148.6



1.5.1.

Храна

27 723.4

1.5.2.


Медикаменти

87 544.5

1.5.3.


Постелен инвентар и облекло

6549.5

1.5.4.


Командировки

19 750.0

1.5.5.


Материали, горива и енергия

102 645.5

1.5.6.


Външни услуги

44 616.3

1.5.7.


Текущ ремонт

13 917.2

1.5.8.


Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеки


4788.0

1.5.9.


Други разходи

372 614.4




в т. ч.:
за поземлената реформа и възстановяване на горите



47 480.9

1.6.


Отбрана и сигурност

949 621.9

1.7.


Субсидии за нефинансови предприятия

285 592.7




- за текуща дейност

250 192.7




- други субсидии и плащания

35 400.0

1.8.


Субсидии за текуща дейност на организации с идеална цел


1973.1

1.9.


Вноски за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности


20 610.5

1.10.


Лихви - общо

1 179 843.9

1.10.1.


Лихви по външни заеми

869 464.0




- Лондонски клуб

464 321.0




- облигационни заеми

12 427.0




- Световна банка

69 615.0




- Г-24

9826.0




- Европейска общност

55 505.0




- Парижки клуб

93 670.0




- други

164 100.0

1.10.2.


Лихви по вътрешни заеми

310 379.9




‑ ГДЦК

24 724.8




- дълг към БНБ

101 321.3




- ДЦК за финансиране на дефицита

104 680.8




- ДЦК за структурна реформа

79 652.9

1.11.


Целеви социални помощи

43 000.0

2.


Капиталови разходи

373 180.6




- основен ремонт

44 625.3




в т.ч.:






за четвъртокласна пътна мрежа

3000.0




- придобиване на дълготрайни материални
  активи


270 090.3




в т.ч.:
за четвъртокласна пътна мрежа


2000.0




- капиталови трансфери

58 465.0

3.


Прираст на държавните резерви

11 225.0

4.


Възмездно финансиране

- 50 787.8




- предоставени

28 218.8




- възстановени

- 79 006.6

5.


Резерв за неотложни и непредвидени разходи


253 789.1




в т.ч.:
за структурната реформа


239 814.1




за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии


13 975.0

6.


Трансфери

663 972.3

6.1.


Прeдоставени

1 269 592.2

6.1.1.


Субсидия за СВОЧ на ТПК

5725.7

6.1.2.


Субсидия за Националната здравноосигурителна каса


7707.5


(Субсидията за бюджета на съдебната власт е отбелязана в доклада с т. 6.1.1. Коректно е да се чете "6.1.3.".)

6.1.3.

Субсидия за бюджета на съдебната власт

59 857.7

6.1.4.


Субсидии за общините

563 063.8

6.1.5.


Трансфер от Министерството на образованието и науката за държавните висши училища



172 051.7

6.1.6.


Трансфер от МОН за БАН

35 457.0

6.1.7.


Фонд "Обществено осигуряване"

315 077.9

6.1.8.


Национален компенсационен жилищен фонд


12 290.1

6.1.9.


Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите"


6298.4

6.1.10.


Държавен фонд "Земеделие"

84 000.0

6.1.11.


Фонд "Българска гора"

8000.0

6.1.12.


Фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци"


62.4

6.2.


Получени

- 605 620.0

6.2.1.


ДФРР

- 560 720.9

6.2.2.


Вноски от общините

- 44 899.1


(3) Утвърждава дефицита по Републиканския бюджет за 1999 г. в размер на 435 566.4 млн. лв.



III. ДЕФИЦИТ (сумата е в млн. лв.)

- 435 566.4



(4) Утвърждава финансирането на дефицита по Републиканския бюджет в размер на 435 566.4, както следва:



Показатели

Сума
(млн. лв.)

1.


Външно и вътрешно финансиране (нето)

53 066.4

2.


Приходи от приватизация

382 500.0


(5) Източниците за финансиране са външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа и приходи от приватизация.
(6) Погашенията се извършват съгласно погасителните планове на вътрешните и външните заеми и в случай на реализиране на държавни гаранции."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 104, против 46, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В чл.2 има предложение по ал. 3. То е на народния представител Иван Иванов и е за отпадане на ал. 3 на чл. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли думата, господин Иванов?
Господин Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност предложението ми е принципно. То се отнася както към този член от проекта на закона, така и към няколко други, където е записан същият запис. Става дума за утвърждаване на субсидията в случая на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК в размер от 90 на сто от определените суми, а останалите 10 на сто да се предоставят само в случай, че не се превиши утвърдения с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит. Такова е предложението. Такива алинеи има в няколко още члена по-нататък, но аз няма да вземам отношение по всяко от своите предложения, тъй като не искам да бавя и да противореча на решението на мнозинството много бързо да се приеме закона. Нека да има поне едно добро нещо - бюджетът да бъде приет през текущата година и преди нейното изтичане.
Всъщност какви са основанията за съществуването на такъв запис в закона така и не стана ясно, тъй като от кого зависи това - ще бъде ли спазен бюджетния дефицит или няма - от Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, от съдебната власт, от Сметната палата или от общините? Тези органи нямат отношение към спазването на бюджетния дефицит. Към спазването на този дефицит, според мен, има отношение единствено правителството и в частност Министерството на финансите, така че в този член - за разходите на Министерския съвет и по министерствата може да има такъв запис, но не и в останалите членове, които засягат съвсем други органи в държавата.
Би могло да има основание за такъв запис само тогава, когато има някаква финансова нестабилност в страната или има висока инфлация, както това беше преди, по-миналата година, преди няколко години още. Тогава трябва да има нещо, което да гарантира държавния бюджет, но сега няма такива основания и аз мисля, че трябва да отпаднат всичките тези изисквания по няколкото члена и да останат само, мисля, че чл. 4 беше, тоест там, където става въпрос за разходите на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 3 от чл. 2.
Гласували 146 народни представители: за 53, против 80, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля господин Цонев да докладва предложението на комисията за чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията по чл. 2:
"Чл. 2. (1) Приема бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК за 1999 г. по приходите, както следва:


Показатели

Сума
(млн. лв.)




I. ПРИХОДИ

6 253.6

1.


Данъчни приходи

13 269.4

1.1.


Приходи на общественото осигуряване

13 269.4

1.1.1.


Осигурителни вноски от работодатели за работници и служители


12 718.4

1.1.2.


Осигурителни вноски от работници и служители (лична вноска)


531.3

1.1.3.


Осигурителни вноски от самонаети лица

0.4

1.1.4.


Възстановени суми от трудови злополуки

19.3

2.


Неданъчни приходи

560.9

3.


Трансфер за фонд "Обществено осигуряване" за изплащане на пенсиите на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК



- 13 302.4

4.


Субсидии от републиканския бюджет

5 725.7


(2) Приема бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК за 1999 г. по разходите, както следва:



Показатели

Сума
(млн. лв.)




II. РАЗХОДИ

6 253.6

1.


Текущи разходи

4 504.4

1.1.


Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения


370.0

1.2.


Други възнаграждения и плащания за персо-нал


263.5

1.3.


Социално-осигурителни плащания

151.9

1.3.1.


Социални осигуровки

133.1

1.3.2.


Вноски за фонд "ПКБ"

13.1

1.3.3.


Здравноосигурителни вноски от
работодатели


5.8

1.4.


Издръжка

448.1

1.4.1.


Храна

104.3

1.4.2.


Медикаменти

0.5

1.4.3.


Постелен инвентар и облекло

17.8

1.4.4.


Командировки

30.9

1.4.5.


Материали, горива и енергия

166.3

1.4.6.


Външни услуги

86.1

1.4.7.


Текущ ремонт

20.3

1.4.8.


Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеки


4.8

1.4.9.


Други разходи

17.1

1.5.


Социално осигуряване и грижи

3 270.9

1.5.1.


Помощи и обезщетения

3 270.9

1.5.1.1.


По дял III от Кодекса на труда

2 003.0




- обезщетения по болест

1 185.2




- обезщетения за гледане на болен и каран-   тина


85.4




- обезщетения за битови злополуки

60.2




- обезщетения за трудови злополуки,   приравнени към тях и професионални   заболявания



25.8




- доплащане разлика за трудоустроени,   болни от ТБК и други трудоустроени лица


0.5




- обезщетения за бременност и раждане

162.0




- изплащане на разлики при трудоустрояване   на бременни жени


1.0




- обезщетения за отглеждане на малко дете

424.3




- помощи при смърт

1.3




- за снабдяване с ортопедични средства

43.3




- лечебно хранене

14.0

1.5.1.2.


По Указа за насърчаване на раждаемостта

1 248.7




- еднократна помощ при раждане

31.8




- месечни добавки за деца

1 216.9

1.5.1.3.


По чл. 40 от Закона за защита, рехабилита-ция и социална интеграция на инвалидите - месечни добавки за деца - инвалиди



19.2

2.


Капиталови разходи

1 749.1




- основен ремонт

749.1




- придобиване на дълготрайни активи

1000


(3) Утвърждава субсидията на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК в размер на 90 на сто от определените им суми по ал.1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случаи, че не се превиши утвърдения с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 88, против 54, въздържали се 4.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 3 има направени следните предложения.
По ал. 1 има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в чл. 3 ал. 2 (вариант на Министерския съвет) да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
По ал. 3 отново има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров да отпадне ал. 3 на чл. 3, което също не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, предложенията на Атанас Мерджанов и Любен Корнезов по ал. 1 и ал. 3 са взаимнообвързани, нали, и трябва да ги гласуваме едновременно?
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мерджанов и Корнезов за промяна в ал. 1 - т. 1 Текущи разходи - числото "83 776.0" да се замени с числото "97 963.2"
Гласували 145 народни представители: за 60, против 81, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров за отпадане на ал. 3.
Гласували 134 народни представители: за 52, против 81, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Комисията е подкрепила предложението на господин Йордан Цонев за отпадане на ал. 2 на чл. 3, така че като докладва сега господин Цонев чл. 3, ще се съобрази с това становище на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на комисията за този член е вариантът на Министерския съвет, разбира се, с отразеното вътре прието предложение за отпадане на ал. 2. Аз ще го прочета.
"Чл. 3. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 1999 г., както следва:



Показатели

Сума
(в млн. лв.)




I. ВСИЧКО ПРИХОДИ

91 357.5

1.


Приходи от дейността на органите на съдебната власт


33 157.7

2.


Трансфер за Фонд "Съдебни сгради" и Фонд "Затворни сгради"


- 1657.9

3. 


Субсидия от Републиканския бюджет

59 857.7




II. ВСИЧКО РАЗХОДИ

91 357.5

1.


Текущи разходи

83 776.0

1.1.


Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения


46 469.5

1.2.


Други възнаграждения и плащания за персонал


4 258.1

1.3.


Социално-осигурителни плащания

18 036.3

1.3.1.


Социални осигуровки

15 687.7

1.3.2.


Вноски за Фонд "ПКБ"

1626.4

1.3.3.


Здравноосигурителни вноски от работодатели


722.2

1.4.


Издръжка

15 012.1

1.4.1.


Храна

1207.6

1.4.2.


Медикаменти

21.0

1.4.3.


Постелен инвентар и облекло

3436.4

1.4.4.


Командировки

326.5

1.4.5.


Материали, горива и енергия

4182.3

1.4.6.


Външни услуги

2953.8

1.4.7.


Текущ ремонт

952.4

1.4.8.


Учебни, научноизследователски разходи и книги за библиотеки


196.7

1.4.9.


Други разходи

1735.5

2.


Капиталови разходи

7481.5




- основен ремонт

392.3




- придобиване на дълготрайни активи

7089.2

3.


Резерв за неотложни и непредвидени разходи


100.0


(2) Утвърждава субсидията по бюджета на съдебната власт в размер на 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл.1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(3) Средствата за Фонд "Съдебни сгради" и Фонд "Затворни сгради" се осигуряват ежемесечно в размер 5 на сто от фактически реализираните приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(4) Преизпълнението или неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на субсидията от републиканския бюджет.
(5) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по чл. 3, ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
(6) В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, алинеи 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
(7) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 104, против 23, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
По чл. 4 има направени две предложения - и двете за ал. 2 да отпадне - едното е на народния представител Венцеслав Димитров, другото е на народния представител Иван Иванов. Това пак касае онзи текст, който регламентира 90-те процента, и другите 10, само в случай, че не бъде превишен размерът на бюджетния дефицит.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Венцеслав Димитров и Иван Иванов за отпадане на ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 39, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да докладвате предложението на комисията за чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията по чл. 4:
"Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 1999 г., както следва:



Показатели

Сума
(хил. лв.)

I.


ПРИХОДИ

5 872 472

1.


Субсидия от централния бюджет

5 872 472

II.


РАЗХОДИ

5 872 472

1.


Текущи разходи

4 572 472

1.1.


Заплати и възнаграждения за персонала,
нает по трудови правоотношения


2 474 007

1.2.


Други възнаграждения и плащания за
персонала


86 610

1.3.


Социалноосигурителни плащания

1 014 789

1.3.1.


Социални осигуровки

889 748

1.3.2.


Вноски за фонд "ПКБ"

86 590

1.3.3.


Здравноосигурителни вноски от работодателя

38 451

1.4.


Издръжка

997 066

1.4.1.


Постелен инвентар и облекло

18 812

1.4.2.


Командировки

175 390

1.4.3.


Материали, горива и външни услуги

238 473

1.4.4.


Външни услуги

300 195

1.4.5.


Текущ ремонт

119 863

1.4.6.


Учебни, научноизследователски разходи
и книги за библиотеки


44 620

1.4.7.


Други разходи

99 713

2.


Капиталови разходи

1 300 000




- основен ремонт

500 000




- придобиване на дълготрайни активи

800 000


(2) Утвърждава субсидията по бюджета на Сметната палата в размер на 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 96, против 27, въздържали се няма.
Член 4 е приет.
Има думата за отрицателен вот господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Не подкрепих чл. 4 поради диференциацията, която направихте по ал. 2 на съдебната система и на Сметната палата. И двете системи искат да установяват законовия ред - едната система в криминалния сектор, а другата в спазването на бюджетния порядък. Аз не можах да разбера защо господин Цонев предложи за съдебната система да не се направи задел от 10 на сто, а да се даде пълната сума, а за Сметната палата не подкрепи този задел да отпадне, както беше предложено. Защо делим хората? По ръководителите и по техните партийни пристрастия или по функциите, които трябва да изпълняват системите? И ако така ще я караме, смятам, че държавността в България няма да стигне до това ниво, което вие гарантирате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Нешев, вероятно не сте разбрали. Може би и ние сме виновни за това. Алинея 2, която отпадна в предния член, е в правителствения проект, но тя тук не е записана. В предложението на комисията тя е отстранена. И ал. 2, която е дадена тук, като предложение на комисията, в началото казва: предложението на комисията е това, като в него е отразено приетото предложение на народния представител Йордан Цонев. Тоест, тази ал. 2 я няма, има друга ал. 2, която казва, че утвърждава субсидията по бюджета на съдебната власт в размер на 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се заделят. Същия член сме приели и за Сметната палата. Никъде не сме приели да го няма този член. Просто така е структурирано, че не сте разбрали. Подходът е абсолютно един и същи - остава и за съдебната власт, и за Сметната палата, и за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи, господин Цонев, го има и за държавните органи и министерствата.
Благодаря на господин Цонев.
Моля да докладвате предложенията по чл. 5.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, колеги! По чл. 5 са направени следните предложения:
 По ал. 1:
1. На народния представител Велко Вълканов относно т. 2 и т. 3.
Комисията не подкрепя тези предложения.
2. Предложение на народния представител Димо Петров относно т. 5 на ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като в чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9. се предвиждат средства в размер на 750 млн.лв., а колегата Петров е поискал 1 млрд.лв. Предложението му е подкрепено частично.
3. Предложения на народния представител Иван Иванов относно т. 3 и т. 15 от същата ал. 1 на чл. 5.
Комисията не подкрепя предложенията.
4. Предложения на народния представител Пламен Славов относно т. 3, т. 17 и за добавяне на нов ред.
Комисията не подкрепя предложенията.
5. Предложения на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов относно чл. 5, ал. 1, т. 13, 3 и 7, които комисията не е подкрепила.
6. Предложение на народния представител Венцеслав Димитров относно чл. 5, ал. 1, т. 3, което също не е подкрепено от комисията.
7. Предложение на народния представител Ахмед Юсеин относно чл. 5, ал. 1, т. 3, което не е подкрепено от комисията.
8. Предложение на народния представител Ангел Малинов по чл. 5, ал. 1, т. 12, което комисията не подкрепя.
9. Предложения на народния представител Димитър Иванов относно т. 3 и 15 на ал. 1 в чл. 5, които също не са подкрепени от комисията.
10. Предложение на народния представител Илиян Попов относно чл. 5, ал. 1, т. 12, което не е подкрепено от комисията.
11. Две предложения от народния представител Кръстьо Трендафилов относно ал. 1 - едното относно т. 9, второто - относно Селскостопанската академия да се добави нов ред. Комисията не подкрепя предложенията.
12. Предложение на народния представител Кънчо Марангозов относно чл. 5, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
   Предложения на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов относно чл. 5, ал. 2, т. 1 и относно чл. 5, ал. 2 - като т. 1 на нов ред, които не се подкрепят от комисията.
 Относно ал. 3:
 Предложение от народния представител Венцеслав Димитров ал. 3 от чл. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов, което комисията не подкрепя.
Последното предложение е на народния представител Иван Иванов ал. 3 на чл. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Масларова също има предложения. По коя алинея са те?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложенията на госпожа Масларова са по чл. 5, ал. 1 - субсидии от държавния бюджет за държавните органи, министерства и ведомства. Субсидията по подточка 3 "Министерски съвет" да бъде намалена с 9000 млн.лв., като средствата се предоставят на фондовете "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" и "Тютюн", респективно по 5000 и 4000 млн.лв.
Извинявам се още веднъж на госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
По предложенията на господин Велко Вълканов, които се отнасят за промяна на числата в ал. 1, т. 2 и в ал. 1, т. 3.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Велко Вълканов.
Гласували 130 народни представители: за 42, против 87, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димо Петров по ал. 1, т. 5, което по принцип е прието от комисията и няма да го поставям на гласуване.
Следващото предложение, което не е подкрепено от комисията, е на народния представител Иван Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Всъщност, господин председател, това са две мои взаимнонесвързани предложения.
По първото предложение. Намаляване на средствата, предвидени за разходи на Министерския съвет - ще дам грубо данните - от 40 млрд. на 19,5 млрд. И при първо четене на законопроекта, и сега никой не даде някакви разумни обяснения защо се получава така, че Министерският съвет ще изразходва през следващата година няколко пъти повече средства, отколкото са били необходими тук. Аз не казвам точно колко, но колеги ми подсказват, около 4-5 пъти.
Имаше някакво мъгляво обяснение за това, че се изгражда някаква информационна система. Аз добре разбирам, че информацията е центърът на едно управление и човек, когато управлява някаква система, трябва да разполага с информация. Само че, ако в тази система се вкарва информация от Националния статистически институт, имайки предвид по какъв начин тя сега се обработва, за да може да покаже добрите резултати и успехите на управляващите, от такъв анализ на такава информация, просто Министерският съвет няма да има нужда.
Освен това добре си спомням, че периодично тук, в Народното събрание, ратифицираме договори за заеми, като в голямата част от тези договори се включват елементите на закупуване на компютри за едно или друго министерство, за една или друга сфера на дейността на Министерския съвет. И сега се получава още веднъж допълнително да купуваме компютри. Страхувам се, че по отношение на компютри на глава от чиновниците ще настигнем и задминем най-развитите страни. И в същото време това да го направим в годината, когато лишаваме учениците да не получават вече безплатни учебници, когато отрязваме бюджетите на общините и лишаваме много от социалните сфери от необходимите им средства, извинявайте, това не звучи сериозно. И ако вие не аргументирате защо трябва да се повишат 5 пъти разходите за Министерския съвет, аз настоявам да приемете това мое предложение. Това означава, че няма да бъдат увеличени 5 пъти, а само 2 пъти и половина. Пак много над средния процент на увеличението за всички сфери през тази година.
Второто ми предложение, уважаеми колеги, се отнася за съвсем друго. Става въпрос за регулаторния орган в Република България по отношение на ядрената енергетика - Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Сега той е вкаран към Министерството на околната среда. Самият този факт е неблагоприятен за България в очите на всички страни, които имат отношение към развитие на този род дейност.
Вие знаете, че българската атомна централа е много сериозно атакувана - по политически причини, главно, и по икономически. В същото време какви са нашите основни аргументи, за да се борим срещу тази тактика? Единият аргумент е свързан с това, че нашата централа работи безопасно. И вторият аргумент е свързан с това, че нашата икономика се нуждае от електроенергия. И ако спрем първите блокове на атомната централа, то тогава поставяме под съмнение възможността да функционира изобщо българската икономика.
И какво е отношението на бюджета към тези два аргумента? Никъде не се вижда, че съществува регулаторен орган в България. Има Министерство на околната среда и там като някакъв отдел може би някъде е записано, че съществува и такъв орган и той се финансира.
Аз искам само да ви прочета няколко думи от доклада на Европейската комисия за прогреса на Република България в процеса за присъединяване към Европейския съюз.
Цитирам: "Напредъкът на България в изпълнение на краткосрочните приоритети за постигане на пълноправно членство в Европейския съюз по отношение на енергийния сектор е незначителен (твърде неадекватен). Държавният орган за ядрена безопасност - Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, се нуждае от допълнителни ресурси и средства, за да е в състояние да изпълни своите задължения и отговорности. Няма напредък в приближаване към директивите на Европейския съюз за радиационна защита и се чувства остра липса на човешки ресурси в държавния орган за ядрена безопасност."
Това е оценката. А ние какво правим? По общия принцип на намаляване и съкращаване на административния персонал ние съкращаваме бройките на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. И какво показваме на хората, които ни наблюдават, по отношение на нашата реакция? Там не говоря за заплатите, които получават, които са няколко пъти по-малки от тези, които проверяват в атомната ни централа. В същото време тук става въпрос и за заплащане на членския внос към международни атомни организации.
Господин министър, към месец ноември ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви изтича.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Господин председател, обясних Ви, че това са две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви обяснявах днес цял ден.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Ако трябваше да стана и отделно да си защитя второто предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не са две предложения.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Две предложения, взаимно несвързани. Едното е за разходите на Министерския съвет, а другото за добавяне Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Този път ще Ви посъветвам да се поучите от опита на председателя на вашата парламентарна група господин Първанов, който в тези случаи по този закон с господин Марангозов са направили поотделно всяко едно предложение и ще имат думата тук да говорят по пет минути за едно, а не са ги направили в едно общо. Така че, ползвайте опита на колегите си.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Моето предложение е отделно изписано. Това, че са го записали: предложение на Иван Иванов и са ги изписали двете едно след друго...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е точно така.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Как да не е? Вие не сте виждали моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Справете се с бюджета и ще видите, че съм прав. Господин Марангозов ще Ви обясни какво са направили.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Почти ме убедихте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трябва да Ви убедя.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Да, ще ме убедите, само че друг път.
Ние дължим 211 хил. долара като членство към МАЕ в момента към месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви да приключвате.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Господин министър, нали знаете какво означава това? И техническата помощ от 1 млн. долара сигурно няма да я получим.
Затова аз моля за сериозно отношение към този проблем, към този комитет. Това е важно за държавата. В края на краищата защитаваме националните си интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Моля, колеги, гласувайте ги поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще ги гласуваме поотделно, господин Иванов, разбира се. Но просто парламентарната техника, ако щете, някои депутати са я усвоили по-добре и умеят да я използват, а други не са я усвоили. Дадох Ви за пример господин Марангозов, който добре е усвоил техниката.
Господин Цонев има думата за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС):  Вижте, аз не искам да се меся, но ако едно предложение не можеш да го защитиш в рамките на две минути, не можеш да го защитиш и в рамките на двадесет. Аз не виждам какво толкова има в рамките на пет минути две съвсем ясни предложения да бъдат защитени. Извинявайте, не е намеса в дебата, но по принцип е така.
Какво има да се каже по едно предложение за намаляване разходите на Министерския съвет? Още повече, че на първо четене по тази тема водихме обширна дискусия и давахме обширни обяснения защо са точно толкова пъти, откъде идват, колко други първостепенни разпоредители с бюджетни средства са станали един към Министерския съвет и техните пари са отишли там. Обяснихме тази някаква информационна система, че не се прави, за да борави с преиначената статистика. Разбира се, че губите време, за да кажете неща, които нямат никакво отношение към предложението - да разкажете как статистиката се прави за еди-какво си и еди какво си. Вземете стенограмите и ще видите, че става въпрос за информационна система, която се изгражда между всички държавни учреждения - митници, данъчни служби, съдебна система, МВР и т.н., и т.н. И че там са 28 млрд. лв., и че те не са основното за увеличението, а има и други, че има увеличен щат, че заместник-министрите от министерствата примерно минаха 52 души на щат към Министерския съвет. Един куп неща - просто прочетете стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За дуплика господин Иванов има думата.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Цонев! Ако обърнахте внимание, по отношение на първото си предложение аз отделих около минута и нещо. Така че никак не съм се разпростирал с много аргументи, тъй като, както самият Вие казахте, това е много ясно предложение - да се увеличат парите за Министерския съвет. Какво толкова? Ние, ако разсъждаваме така, можем да не провеждаме изобщо дебати по второто четене. Защото няма да се учудя, ако бъде казано, че ние сме минали вече чл. 1, по алинеи 1 и 2 са готови приходите и разходите и сега тук си чешем езиците за нещо, което не е необходимо да го правим. Аз моля да не бъде такова обсъждането на бюджета на държавата.
Благодаря, че ми дадохте възможност все пак да кажа още няколко думи. Не сме си платили и членския внос към Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Мисля, че това не са сериозни суми, които да притесняват особено или да пробият бюджета, но са важни за нашата държава.
Този регулиращ орган, става въпрос за Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, е с недостатъчен персонал за изпълняване на неговите функции и това се признава от всички, които наблюдават неговата дейност.
И споменах, че ние имаме още нещо, което да преодолеем, като международен натиск - това, че на нас не ни стига електроенергия. Как го правим обаче на практика?
Министър-председателят на висок глас обявява: България ще изнася за десет години напред, сключваме такива договори, подписваме споразумение - 4 млрд. квтч. годишно. Ами кой ще ни повярва тогава от тези западни страни, че ние имаме нужда като България и затова не трябва да спираме своите блокове? Така ли се прави политика, която да защити националните интереси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Иванов по т. 3.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Иван Иванов по ал. 1 е по т. 15.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 34, против 92, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Пламен Славов.
Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил, е свързано с този проблем, който поставих на вашето внимание и на вниманието на ръководството на Народното събрание по повод гласувано решение за целева субсидия в бюджета за 1998 г. в размер на 400 млн. лв. за покриване на новата сграда на Националния военноисторически музей в град София.
Тъй като досега нито един лев не е получен в Националния военноисторически музей, аз направих това предложение и в бюджета за 1999 г., разчитайки, че ако е имало проблеми, независимо от какво естествено, след като Народното събрание веднъж вече е изразило своята воля да подкрепи подобно предложение, което държа да ви напомня, че миналата година стана в резултат на консултации между председателите на всички парламентарни групи и беше единодушно гласувано тук в пленарна зала, отново да го поставя на вашето внимание, като декларирам, че ако в бюджета за 1998 г. тези пари са предвидени, осигурени са и бъдат реализирани съответните механизми да ги получи Националният военноисторически музей, за да покрие новата си сграда, аз съм готов да оттегля това предложение. Направил съм го, воден от мисълта, че ако пречки от различно естество са възпрепятствали получаването на сумата до края на 1998 г., ние, след като сме изразили своята воля по категоричен начин точно преди една година, не ни пречи нищо друго да повторим това свое съгласие да бъдат осигурени тези средства за Националния военноисторически музей и в бюджета за 1999 г., ако през настоящата бюджетна година, която е към края си, те не са успели да бъдат осигурени и да пристигнат по предназначение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние говорихме с господин Славов преди това, но искам за протокола просто да отбележа, защото е важно.
Ако миналата година са били целева субсидия и са били записани на отделен ред, те са преведени на Министерството на отбраната и министърът на отбраната като първостепенен разпоредител с тези средства е длъжен да ги даде на Националния военноисторически музей за целта, за която са отпуснати. Ако това не е сторено, аз го казвам за протокола, той е задължен да го стори и се надявам, че до края на годината ще го стори. Има Сметна палата, която ще го провери, ние също ще направим проверка. Защото има средства и средствата са предоставени. Така че той трябва да го изпълни в рамките на тази година.
В рамките на следващата обаче предложението не можем да го приемем, защото тогава вече не може да влезе като целева субсидия, а трябва да влезе пак в рамките на неговите средства и ще стане така, че той средствата от тази година ги е изразходвал за друго, а ние догодина пак ще ги дадем. Той е длъжен да ги даде тази година и трябва да направи всичко възможно в оставащото време да ги даде, ако не ги е дал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз смятам, че ако се даде възможност на министър Ананиев в рамките на петъчния парламентарен контрол да отговори на актуалния въпрос, който съм задал, на народното представителство ще стане ясно именно каква е ситуацията в момента с тези 400 млн. лв. целева субсидия, която Народното събрание е гласувало миналата година в рамките на бюджета за 1998 г.
Затова отново се обръщам към Вас, господин председател, да бъде направено необходимото господин Ананиев в последния петъчен контрол да отговори пред народните представители каква е съдбата на тези 400 млн. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Славов, това Ваше предложение за нов ред отделно ще го гласуваме, нали?
Поставям на гласуване предложението на господин Пламен Славов за ал. 1 без частта му, която се отнася за нов ред. Нея ще я гласуваме отделно.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Пламен Славов е да се добави нов ред за новата сграда на Националния военноисторически музей - разходи и субсидии - по 400 млн. лв.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 50, против 80, въздържали се 18.
Предложението на господин Славов не е прието.
За процедура имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение за свикване на извънредно заседание днес, 16 декември, от 16,00 часа с единствена точка от дневния ред: второ четене на Закон за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 170 народни представители: за 112, против 55, въмздържали се 3.
Предложението се приема.
Следващото предложение е на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили, са свързани с нерадостния факт, че в проекта за бюджет за 1999 г. средствата, предвидени за увеличението в областта на науката, са 14 на сто. По този показател възможността за развитие на българската наука е сведена до минимум.
Затова и нашето предложение е, на първо място, да се увеличи субсидията с 5 млрд. лв. за сметка на субсидията на Министерския съвет. А за сметка на намаляване на субсидията на Министерство на финансите да се осигурят необходимите средства за два, изключително важни, фонда, съответно Национален фонд "Научни изследвания" и Фонд "Структурна и технологична политика", които да се изведат и на отделни редове, каквато беше практиката и досега. Останалата разлика от средствата да бъде предвидена за едно друго наше предложение, за което ще стане дума по-нататък при разглеждането на законопроекта за бюджета - със съхраняването на създадения през пролетта на тази година фонд "Развитие на системата на народната просвета".

Ние се надяваме, че въпреки проблемите, които съществуват в българската държава с финансирането на образование, здравеопазване, социални дейности, българската наука трябва да бъде подпомогната в този труден момент, трябва да бъдат осигурени необходимите или поне минимум от необходимите средства, за да продължи тя да се развива. Гарант за подобна възможност ние виждаме именно в гласуването на субсидия за Българска академия на науките, която да позволи тя да функционира нормално, да изпълнява своите задължения, както и за специализираните научни фондове.
Обикновено в трудни моменти и в трудни периоди на преход за всяка една държава, не само за българската държава, е трудно да отделя и необходимите средства за наука. Истина е обаче, че средствата, които се отделят и се инвестират за наука, за образование, са с дългосрочни последици. Те са от стратегическа важност за всяка една нация и за всяка една държава.
Ето защо ние се надяваме, че към нашите предложения вие ще се отнесете разумно, и подкрепяйки ги на практика ще подкрепите по-сериозната възможност на българската наука и на специалистите, които се занимават с научни изследвания, през следващата 1999 г. да работят при нормални условия, както и че със средствата от субсидията на Министерство на финансите, която е увеличена близо 40 пъти в сравнение с бюджета за 1998 г., ще намерим необходимите средства, за да съхраним и да запазим гласувания с пълно единодушие в пленарна зала, без нито един глас "против" и без нито един глас "въздържали се", Фонд "Развитие" на системата на народната просвета.
Всичко това ще покаже, че Тридесет и осмото Народно събрание не е мащеха за българската наука и за българското образование, а че е на нивото на отговорностите на времето и въпреки трудностите ще погледне сериозно и с достатъчна ангажираност към това, което днес е проблем и на българските учени, и на българските просветни дейци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов по ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 49, против 62, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по ал. 1, т. 3 е на народния представител Венцеслав Димитров.
Искате думата ли?
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Не съм упълномощен от господин Венцеслав Димитров да подкрепям неговото предложение или да изляза тук, от трибуната, да говоря по този въпрос. Но твърдо отстоявам това, което предлага господин Димитров - да се увеличат към Министерство на здравеопазването разходите по перо "Медикаменти", тъй като това, което се очаква да стане с измененията на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, да се въвеждат пределни цени от страна на господин министъра, съжалявам, че министърът на финансите го няма, цените на лекарствата така ще скочат, че ще станат недостижими за обикновения български гражданин - няма да може да си купи аспирин. И ще трябва да се увеличават медикаментите, които да се отпускат безплатно за социално слабите.
Представете си в един по-малък или средноголям град, в който има 5, 6, 7 или 8 аптеки. Ще смее ли някой магистър-фармацевт да не продава на пределните цени, дори с 10 лв. или 1 ст. в бъдеще, да намали цената на някое лекарство? Ами, другите магистър-фармацевти няма да го допуснат, защото няма да има конкуренция. Няма да има общински аптеки, според новия ви проектозакон, няма да има държавни аптеки, а ще има само частни. Е, кой ще го допусне да намалява?
И значи какво остава? Остава държавата по някакъв начин да се намеси, след като приемате такива закони, и да увеличава перото за разход "Медикаменти", за да може все повече да се увеличава броят на хората, които ще ползват медикаменти с намаление или безплатно такива лекарствени средства.
Ето защо, помислете малко, господа. Помислете и дайте да подкрепим предложението на господин Венцеслав Димитров. Министерският съвет може да се лиши от 25 млрд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
Гласували 141 народни представители: за 55, против 79, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Ахмед Юсеин - по ал. 1, т. 3.
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Мотивите за моето предложение са следните: миналата година в държавния бюджет за религиозно дело бяхме гласували 312 млн., а тази година в проекта се залагат 321 млн.
Според мен това е много малко завишение и беше споделено от всички колеги, когато обсъждахме проектобюджета в Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Аз се учудвам дали тези, които са подготвили този бюджет, са атеисти или са вярващи, това си е техен проблем, но 50 години църквата, джамиите, религията не видя бял ден в нашата страна и раздорите, които ги има и в Българската православна църква, и тяхното имотно състояние ме накараха да направя това предложение.
Освен това от справката, която ни е представена в комисията от Дирекцията по вероизповеданията, е видно, че има молби от 1113 църковни настоятелства за отпускане на средства, ако е възможно, за подпомагане на техните църковни настоятелства, за ремонт на църкви, за изграждане на нови църкви или параклиси. От Главното мюфтийство има около 250 молби в същата насока.
Освен това Българската православна църква и Дирекцията по вероизповеданията подпомагат и други страни, където има наши съграждани, които имат църкви. Такива молби има от Сърбия, Румъния, Молдавия, Франция, Австрия, Турция, Германия и Белгия.
Аз съм учуден и моля колегите от мнозинството, ако не подкрепят моето предложение, то да подкрепят предложението на нашия председател на Комисията по правата на човека господин Сунгарски. Благодаря ви за вниманието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Поставям на гласуване предложението на господин Ахмед Юсеин.
Гласували 156 народни представители: за 78, против 47, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Юсеин, за процедура.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Господин председател, благодаря Ви и моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на прегласуване предложението на господин Юсеин.
Гласували 193 народни представители: за 90, против 78, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Ангел Малинов.
Господин Малинов не е в залата. Предложението е по ал. 1, т. 12.
Поставям на гласуване предложението на господин Малинов.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 28, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Димитър Иванов по чл. 5, ал. 1.
Господин Иванов го няма в залата.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Иванов по ал. 1.
Гласували 111 народни представители: за 3, против 37, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Десетото предложение е на народния представител Илиян Попов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Илиян Попов по ал. 1.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 29, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Кръстьо Трендафилов.
Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! В предложението за бюджета на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа е вкарана субсидията и приходите на Селскостопанска академия. Наред със закриването на другите извънбюджетни сметки, увеличението на бюджета на министерството става 211 на сто. На пръв поглед това наистина е много добре. Мен лично ме смущава обаче проблемът с издръжката, функционирането и дейността на Селскостопанска академия. При приходи миналата година, гласувани 35 млрд., тази година им се завишават собствените приходи на 38 млрд. - с 25 на сто. Съответно субсидията се намалява с близо 2,5 млрд. или се получава така, че Селскостопанска академия при условията, които съществуват в България - стагнация в земеделското производство, силно съкращаване и намаляване пазара и реализацията на земеделска продукция, особено на земеделска продукция, която се произвежда в експерименталните бази, в опитните станции и селекционните центрове на Селскостопанска академия, където цените са безспорно високи и при сегашното състояние на пазара те не могат да реализират на такива цени своята продукция, четири пъти намалението на поземления фонд вследствие възстановяване правото на собственост и намаляването на обема на производството, намаляването и ограничаването на възможностите за реализация на научния продукт на звената, които се заминават с изследователска дейност, при тази ситуация има реална опасност академията тази година да изпадне в тежко състояние и то при условие, че разчитаме, вследствие на помощта на селскостопанската наука, земеделието да преодолее кризата, в която се намира.
Не искам да правя някакви предложения за намаляване или увеличаване на приходите от различни пера, предлагам в рамките на бюджета на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа да се направи разместване и увеличението на приходите, и увеличението на субсидията да бъде в рамките на общото увеличение на бюджета в сравнение с бюджетната 1998 г. около 7 пункта.
При това положение второто ми предложение е Селскостопанска академия да се изнесе на отделен ред. Аз не зная по каква причина и на какво законово основание тя е премахната като първостепенен разпоредител с бюджета, но би било малко некоректно една такава мощна структура с национално значение и със световна известност да бъде поставена в зависимост от чиновниците в министерството, независимо от добросъвестността, на която аз разчитам, на чиновниците в Министерство на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Трендафилов! Увеличаването на собствените приходи, както на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, така и на всичките, е горе-долу някъде с 25 на сто, или така наречено 125 на сто. С това число това се извършва, като приет принцип при изготвянето на бюджета, и в Селскостопанската академия.
Аз Ви правя една реплика, че именно е във възможностите, както казахте Вие, на тази наука за получаване на собствени приходи. Аз мисля, че е необходимо именно тази наука да се организира така, че да може да защити своето реноме, за което претендира.
Що се отнася до бюджетната субсидия в размер на 9 млрд. и 600 хил. - говоря с кръгло число - тази бюджетна субсидия не включва само заплатите. Тези заплати се оформят и от собствените приходи, но там трябва да се намерят и възможности онези паразитни звена, които съществуват в Селскостопанската академия, - това е един сигнал от страна на държавата и от наша страна, че трябва също така там да настъпи някаква реорганизация. И в този смисъл аз Ви репликирам и правя контрапредложението, че не трябва да бъде прието Вашето предложение, а да си остане такава субсидия и такива приходи, каквито са заложени в държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Имате думата, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Вие навярно имате право да защитавате бюджета така, както е предложен. Аз искам да кажа пред уважаемите народни представители, че Селскостопанска академия е една от малкото научни структури, в която преобладаващата част от разходите, които извършва и за научна дейност, и за издръжка на персонала, и за поддържане на материално-техническата база, е от собствени приходи. Тоест, това е една структура, която плътно обслужва производството и на тази основа реализира своя научен продукт. Но ако ние не осигурим - тук вече говоря за държавата - не осигурим помощ за развитие на изследователската дейност, която наистина изисква огромни разходи, които не могат да се възвърнат чрез реализиране на продукцията, която произвеждат, а тя е неколкократно намалена по известни на всички причини, ние рискуваме това вече авторитетно, доказало своите възможности звено, постепенно да намали своята дейност. И това няма да е в интерес на държавата. И затова аз не казвам да се увеличат с пъти и с проценти, а просто да се спази средното увеличение, което има за бюджетната сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Поставям на гласуване предложението на господин Трендафилов по ал. 1, т. 9.
Гласували 141 народни представители: за 54, против 83, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на господин Трендафилов за нов ред с пореден номер 29 в ал. 1.
Гласували 131 народни представители: за 46, против 80, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Кънчо Марангозов.
Имате думата, господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Това предложение направих, защото имах предвид вашата "Програма 2001" - правителствената програма, където е записано в раздел "Здравеопазване", че ще се реализират национални профилактични и здравни програми. За съжаление, след повече от година и половина управление на Съюза на демократичните сили, такива програми няма. И аз предлагам, макар и малко, защото тези 20 млрд., които предлагам за две програми са нищо, но да започне изпълнението на такива програми.
Какво имам предвид? Известно е, че населението на всяка една страна се разделя по своето здравословно състояние на пет групи - здрави; условно здрави - това са практически болни хора, които не знаят, че са болни; остро болни; оздравяващи, които преминават след време в групата на здравите, и хронично болни.
Последната група - това са хора със заболявания с продължително протичане при временни подобрения или влошавания на състоянието, които обуславят редица усложнения. Лицата с хронични заболявания в повечето случаи завършват своя живот по причина именно на това хронично заболяване. Всеки един от нас, всеки гражданин на света, включително и всички ние, които сме тук, в един или друг период от своя живот попадаме в една от тези групи.
За съжаление, групата, в която попадат българските граждани на хронично болни, е извънредно голяма. И това е известно поради високата смъртност, която съществува в България. Според Световната здравна организация, а аз смятам, че с нейното становище и нейното мнение, и с това какво пише в изданията на Световната здравна организация ние трябва да се съобразяваме, хроничните заболявания се характеризират с увреждания на състоянието в по-голяма или в по-малка степен, с недееспособност на гражданина за пълноценен живот. И нещо много важно - със социална недостъпност до всичко онова, което предлага животът на човека.
И ето защо всеки гражданин в една страна се нуждае от профилактика и реадаптация. За съжаление, профилактиката в България в последните години и особено напоследък е напълно загърбена. Всеки ден, когато отворим пресата, няма нужда да ходим тук и там, виждаме как заболеваемостта от всякакъв вид заболявания, включително и такива, каквито бяха забравени, се увеличава.

На всички е известно кои са социално значимите заболявания: сърдечно-съдовите - най-много в България, хипертония, мозъчно-съдова болест, исхемична болест на сърцето. От тях умират. 63 на сто от причините за смъртността са именно сърдечно-съдовите заболявания. На второ място са злокачествените заболявания. Не по-малко е травматизмът в България от всякакъв вид - пътно-транспортен, производствен. Всеки ден четем за това. Да не говорим какво широко разпространение заема диабетът - има вече над 250 хиляди души болни от диабет, язвената болест и така нататък. Ето защо, уважаеми господа, аз предлагам (и когато дойде ред ще ви кажа откъде предлагам да се вземат тези пари - когато стигнем до чл. 6 и защо трябва да се вземат тези средства оттам) именно да се предвидят към Министерството на здравеопазването в отделен ред и да започне да се работи по програми за борба с хроничните, неспецифични заболявания.
И нещо друго, по което стана спор в комисията. Има разработена национална програма за лечение на безплодието в България. Това са 10 на сто от семействата в България. При този демографски срив, който съществува, аз смятам, че тези семейства трябва да бъдат подпомогнати в своето лечение. Не съм съгласен с министъра на здравеопазването, който в комисията каза, че видите ли, оплождането ин витро, за което има разработена специална програма, не било социален, а било семеен въпрос... Предлагам това да разгледа и Комисията по социалната политика и да реши дали е семеен или социален въпрос. Такава програма има и ние трябва да подпомогнем тези семейства и тяхното лечение, защото няма по-голямо нещастие за едно семейство от това да имаш огромно желание за дете и да го нямаш.
Уважаеми госпожи и господа, подкрепете това предложение. Аз се обръщам и към господин министъра, когото виждам в цветущо здраве (сочи министър Муравей Радев): пожелавам Ви винаги такъв да бъдете, господин министър, да сте здрав. Но дайте да помогнем малко, с малка сума на онези хора в България, които имат потребност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Тъй като сме пред края на редовното заседание, в извънредното заседание ще взема думата да направя процедурно предложение да работим наистина сериозно. Всичко, което правим в момента, след като сме приели чл. 1 и когато се искат пари за нещо без да се посочва откъде да се вземат, означава, че просто не знаем какво работим. Ще направя това процедурно предложение, защото, ако сега бяхме приели което и да било от тези предложения, ние все едно, че анулираме вече приетия чл. 1. Не мога да разбера защо си губим времето. Ако целта е да ни чуят - за щастие не се предава по телевизията - колко добри оратори сме, очевидно нещо сме сбъркали.
Поставям на гласуване предложението на господин Марангозов.
Гласували 139 народни представители: за 52, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Две съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовното си заседание утре, 17 декември, от 15 часа в зала 238.
Комисията по икономическата политика няма да заседава днес, а ще проведе своето заседание утре 30 минути след приключване на пленарното заседание в зала "Запад".
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще се проведе днес от 16 ч.
Закривам редовното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 15,44 ч.)

Председател:

Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

    Петя Шопова

Секретари:
Васил Клявков
Камен Костадинов