Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Илия Петров и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към десета точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Има думата председателят на водещата Комисия по образованието и науката, господин Георги Панев да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по образованието и науката
относно законопроект № 954-01-66 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование

На свое заседание от 9 декември 1999 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 954-01-66 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народния представител Георги Панев.
Комисията по образованието и науката приема мотивите за основателни и единодушно предлага законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да бъде приет на първо четене".
Благодаря ви. Това е становището.
И сега ще обясня като вносител.
Уважаеми дами и господа, мотивите са пред вас, но все пак няколко думи.
Първото изменение цели да поправи очевидна техническа грешка.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Една процедура преди да преминем по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, заповядайте. Има думата господин Пламен Славов за процедура.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, независимо че става дума за един много кратък текст, предложен от господин Панев за изменение и допълнение в Закона за висшето образование, все пак става дума за законопроект и аз смятам, че е редно по време на неговото обсъждане в залата да присъства министърът на образованието и науката, а ако той няма възможност - неговият заместник, защото в края на краищата става дума за една промяна, която е съществена, независимо че се касае, от една страна, за срок, който се предлага да бъде удължен, а от друга страна да бъде добавена още една дума в текста на ал. 3 по чл. 66.
Смятам, че това е необходимо и поради факта, че не бих се съгласил с внесените от страна на господин Панев мотиви, че става дума за техническа грешка. Ако уважаемите народни представители имат възможност да видят пред себе си текста на чл. 66, ал. 3, ще разберат, че по същество става дума за една възможност, по която и в комисията се водиха много сериозни дебати. И след като е имало сериозен дебат и тук, на второ четене по време на измененията и допълненията на Закона за висшето образование се е стигнало до гласуване, не смятам, че мотивът трябва да бъде "допусната техническа грешка".
Затова, господин председателю, аз бих Ви помолил при обсъждането на тези предложения да участва представител на ръководството на Министерството на образованието и науката, а ако министърът няма възможност, негов заместник, за да може действително промяна, която правим в Закона за висшето образование, да стане с участието на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже вносител не е Министерският съвет ...
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, ще го поканим, но, ако иска, ще дойде. Ако той реши, няма да дойде.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Той е длъжен да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обадете се да поканят министър Методиев.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Като вносител има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както беше упоменато в становището, предлаганите изменения са продиктувани от две обстоятелства.
В чл. 66, ал. 3, е допусната очевидна техническа грешка. И като визирам процедурното изказване на господин Славов, все пак си мисля, че добре е да четем внимателно законите, които сами приемаме. В чл. 42, ал. 1, т. 3 на вече приетия и в действие Закон за висшето образование, е казано:
"Системата на висшето образование организира обучение и след завършено средно образование и се състои от следните степени:
3. трета степен с минимален срок на подготовка 4 години след придобита степен "бакалавър" или 3 години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор"."
Следователно човек може да бъде докторант и да работи по докторска дисертация и в този смисъл да бъде кандидат за доктор, имайки не само степента "магистър", но и степента "бакалавър". Оттук е ясно, че това е една очевидна техническа грешка и в чл. 66, където се дава дефиниция на докторант, а именно: "Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна научна степен "доктор", тази точка трябва да бъде поправена и да бъдат добавени думите "или "бакалавър". Защото в противен случай ще има затруднение с отпускане на стипендиите на докторанти, които нямат степента "магистър", а имат образователната степен "бакалавър". Това цели първото предложение. Помоему то е очевидно.
Втората поправка е в § 60 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, в който § 60 се определя 6-месечен срок след влизането на закона в сила, в който висшите училища трябва да приведат структурите си в съответствие с приетия закон. Законът беше приет в края на месец юни, спомняте си добре - времето на кандидатстудентската кампания, последва лятна ваканция, последва начало на учебната година - едни прояви, които очевидно ангажират висшите училища с извършването им, с провеждането им. Оттук е обяснимо, че този определен 6-месечен срок се оказа недостатъчен, поради което предлагаме този срок да бъде увеличен на една година, т.е. практически до края на учебната година. Това е разумно и от друга гледна точка, защото става въпрос за един срок до края на учебната година. Известно е, че във висшите училища годината не е календарна, а е учебна.
Това е, което мога да предложа като аргументи от страна на вносителя и се обръщам към народните представители да приемем тези необходими поправки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаемо ръководство на Народното събрание, драги колеги! Първо, аз съм изненадан, че се внася и се отнема от времето на Народното събрание, което е изключително скъпо сега, една поправка, която не е точно така, нейната крайна цел не е такава, каквато я представи господина Панев. Това е първо.
Второ, с тази поправка ние убиваме професионализма, за който вие говорите. Ние даваме възможности много леко да се върви към хабилитацията. И аз може би грубо, но отново ще предложа уникално решение на Народното събрание - да удостоим със званието "професор" Георги Панев, за да спре да тормози научната мисъл на България. Георги Панев засега се явява като екзекутор на българското образование и на българската наука. Предполагам, че не оставя на мира и Министерството на просветата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Зънзов, правя Ви бележка. Не си служете с лични нападки. Ако нямате други аргументи, излишно се изказвате тогава.
За реплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Ще отмина без коментар изказването на проф. Зънзов, с което той впрочем си направи много добра "реклама" пред нашата общественост, пред тези, които ни слушат, а и пред колегите в залата.
Отново повтарям, чл. 42, ал. 1, т. 3 на вече приетия и действащ Закон за висшето образование, допуска възможността докторантура да се взима и при образователна степен "бакалавър", не само когато лицето притежава задължително образователна степен "магистър". Може и когато притежава образователна степен "бакалавър" и това е един много гъвкав подход, напълно в синхрон с европейската практика и разширява възможностите, а напротив, не ги стеснява. (Реплики от ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Стига с тая Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не ви се иска Европа, но отиваме в Европа. Какво да правим? (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз не мога да разбера реакцията на залата. И аз си позволявам тук, от микрофона, да изразя протест срещу опити съзнателно да бъде заблудено Народното представителство. Текстът е очевиден и може да се види в Библиотеката. Това е вече приет закон, така че трябва да се добави думата "бакалавър", защото иначе тези докторанти, които имат степен "бакалавър", а не "магистър", не могат да получат стипендия. Това е толкова ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
За втора реплика - господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми професор Зънзов, явно Вашето изказване беше по посока на първата част от законопроекта на господин Панев - за възможността докторанти да бъдат специалисти с висше образование "бакалавър". Аз мисля, че това е едно полезно изменение на закона. Всъщност това е привеждане на един последващ член от Закона за висшето образование с една предходна норма, която вече урежда този въпрос. Аз мисля, че има нужда от една такава норма, защото за редица специалности във висшите училища, да не кажа за по-голямата част от тях, няма разработени магистърски програми. Ще лишим ли тези висшисти, завършили специалност с бакалавърска степен, да могат да се развиват и да правят научна кариера? Аз мисля, че именно това би било престъпление спрямо тези хиляди български младежи, които имат желание да се реализират като учени. Това е.
Мога да ви дам примери с редица специалности, по които действително няма магистърски програми. Означава ли, че завършилите тези специалности няма да могат да се развият като докторанти и впоследствие да се хабилитират? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин Местан, много Ви уважавам, но съм принуден да кажа няколко думи.
Първо, защо нямат магистърски програми? Кое налага сега, след като се приема Законът за научните степени и звания, ние да правим тези поправки?
Искам от тази трибуна да заявя, че екзекуцията, която се направи в България на професорския състав и на доцентите, навършили 60 г., сега трябва да се коригира не с професионализъм, а с отваряне на странична вратичка, за да могат по-лесно да се хабилитират. Защото има висши учебни заведения - вчера ви казаха: избират за декан един човек, който не е подходящ, но само той е в тази възраст!? И аз смятам, че атеросклерозата може да хване човека и на 30 г., а на 80 г. да я няма. Но лошите хора не се създават - те се раждат. И аз ще кажа нещо, което не възприемайте: ние тук оформяме две групи не партийни, не парламентарни - на българи и на антибългари. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов. (Реплики от СДС.)
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз също смятам, че предложената от Георги Панев поправка - говоря за първата част от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, не е случайна, тъй като господин Панев и в своята дейност като председател на Комисията по образованието и науката, и като народен представител никога не е правил нищо случайно. Той винаги е бил изключително стриктен, акуратен, точен и аз трудно - отново повтарям - възприемам мотиви от рода на допусната техническа грешка.
Колегите от Комисията по образованието и науката вероятно много добре си спомнят колко продължителен беше този дебат с участието на заместник-министъра на образованието и науката госпожа Тотоманова, свързан с реда и начина за придобиване на докторска степен. Един такъв дебат, в който имаше различни аргументи, чуха се различни мотиви за и против и който е съществен, не може да бъде подведен тук, в мотивите, с формулировката: "поради техническа грешка", тъй като при тази точност и тази стриктност, с която господин Панев е известен не само на нас, а и на българската общественост, в никакъв случай не би допуснал техническа грешка в окончателния вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който гласувахме на второ четене.
По-скоро аз също се съгласявам и подкрепям професор Зънзов, че това действие на господин Панев в първата му част по-вероятно е свързано с обсъждането в момента от него и от неговите експерти - от определен кръг от хора, на законопроект за научните степени и научните звания в Република България. Още когато обсъждахме измененията и допълненията на Закона за висшето образование ние, представителите на Парламентарната група на Демократичната левица, заявихме категорично, че би било редно най-напред да се приеме Законът за научните степени и научните звания и едва тогава да се върви към промени в Закона за висшето образование или в най-лошия случай това обсъждане да върви едновременно. Разбира се, този подход не беше приет и сега явно, след като се готвят съществени промени в Закона за научните степени и научните звания, отдалече започва подготовка, за да могат да бъдат реализирани определени идеи и замисли.
Не съм съгласен със сравнението, което направи господин Панев на текстовете по чл. 42 и чл. 66 и това най-добре могат да аргументират юристите, защото става дума за различни хипотези, става дума за различни ситуации. Става дума за това дали някой спира своето образование на степен "бакалавър" или той има желание да продължи да се занимава и с научна дейност, която естествено, ако той има желание да расте в научно и професионално отношение, при всички случаи минава и през защитата на докторска дисертация.
От тази гледна точка мога да кажа, че направените предложения от господин Панев трябва да се разделят. Ако второто, което е свързано с удължаване на срока, през който висшите училища ще приведат в съответствие с изискванията на закона своите структури, безспорно може да бъде подкрепено, то по първата част - отново повтарям - след такъв дебат, който стана в комисията, трудно може да се възприеме формулировката "техническа грешка". Затова и аз с интерес ще очаквам, ако господин Методиев пожелае да вземе думата, да чуя и неговото мнение като министър на образованието и науката.
Има и още нещо, което трябва да прозвучи от тази трибуна: ние сега вече започваме да правим първите крачки и действия, свързани с, образно казано, брането на плодовете от този подход, който беше демонстриран с измененията и допълненията в Закона за висшето образование. Когато обсъждахме тези срокове, ние предлагахме една година, за да могат висшите училища да приведат в съответствие с изисквания на закона своята структура, но тогава господин Панев беше абсолютно убеден и категоричен, че шест месеца са напълно достатъчни. Но ето че времето доказва на самия него, че невинаги това, което той желае и смята за най-редно и правилно, се реализира на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първа реплика - господин Борислав Китов.


БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов, че има допусната неточност - има. Аз ще Ви прочета точно чл. 42, ал. 3, която сме приели и която сега е изменена. Това е обнародвано в "Държавен вестник", бл. 60 от 1999 г.: "Трета степен - с минимален срок на подготовка 4 години след придобита степен "бакалавър" или 3 години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна или научна степен "доктор"."
Безспорно законът в този член допуска възможността и бакалаври, макар и с по-дълго време на обучение, да станат доктори, а следващият член забранява това. Безспорно е, че двата текста трябва да се приведат в равновесие. Как ще се реши? Но да се говори, че тук има цели или други неща... Според мен има една неточност и ние трябва да решим кое да изправим - дали чл. 42 или другия. Това ни предлага господин Панев като алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Има вакуум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Втора реплика - господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Славов, действително се нуждаем от един много точен и внимателен прочит на чл. 42. Аз благодаря на господин Китов, че го направи. Безспорно, Вие сте прав, че бакалавърската степен изглежда има своите дефицити и неслучайно ние сме предвидили 4-годишен срок, за разлика от магистрите, при които имаме 3-годишен срок за преминаване в степен "доктор". Това е много важно. Тоест, смята се, че през тази допълнителна година тези дефицити, които вероятно ги има, ще бъдат преодолени и нищо не пречи при това положение вече и последващия текст да приведем в съответствие с чл. 42, ал. 3. Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
За дуплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю!
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Отново повтарям, че не мога да приема внушенията за пълна идентичност между текстовете на чл. 42 и чл. 66 по простата причина, че когато обсъждахме тези текстове, ние се стараехме да запазим специфичното място на всяка една от образователните степени - и "бакалавър", и "магистър", и "доктор". А от тази гледна точка, ако търсим връзката и съответствието с европейската практика, ние не би трябвало да подминаваме с подобно отношение възможността да се принизи този труд и тези усилия, които се полагат и се изискват за магистърската степен.
Отново повтарям, че от тази гледна точка най-добрият вариант и най-доброто решение на предлагания казус от господин Панев може да се намери в предстоящото гледане на Закона за научните степени и научните звания. Там е мястото, където подобно противоречие може да бъде решено и то да бъде свързано и със съответния текст и окончателен вариант на текста в Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Считам, че това, което досега като дебат водим в тази зала, е много сериозно основание да отложим решаването на този въпрос. Тъй като възникват противоречия в самия закон, не е добър атестат Народното събрание, което преди няколко месеца е приело закон, взаимно да се позовава и да прави корекции с лека ръка. Абсолютно основание придобива и това, което господин Славов каза, че предстои приемането на допълнително законодателство специално в частта за Закона за научните степени и научните звания.
Ето защо, за да избегнем тези противоречия и взаимно да не се самоцитираме от постановки, които са в закона, Ви моля господин председателю, да подложите на гласуване процедурното предложение да отложим дебатите по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой против това предложение?
Господин Георги Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Тук няма казус. Има приет текст от парламента, текст, който е насочен към младите хора, които в момента са на балкона (смях от ДЛ), който им позволява, имайки степен "бакалавър", с 4-годишно обучение да придобият и докторската степен. И тази възможност е повече от добра. Ето защо аз съм против предложението за отлагане разглеждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отлагане разглеждането на законопроекта.
Гласували 186 народни представители: за 68, против 117, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да взема отношение и по двете предложени изменения в законопроекта, представен от господин Георги Панев. Разбира се, не мога да остана встрани от този дебат.
По първото предложение също си позволявам да кажа, въпреки че не съм юрист, че няма казус. Има дискусия. Има дискусия, която върви не само в нашата страна. Има дискусия, която върви в Европа. И понеже левицата репликираше преди малко, искам да посоча документа, в който е отразена тази дискусия. Този документ е Сорбонската декларация на министрите на образованието от Европа, която беше подписана по инициатива на четирима от тях през месец май миналата година и която е подписана и от нашата страна през август миналата година чрез моя подпис като министър на образованието и науката в Република България.
В тази Сорбонска декларация се поставя този основен въпрос - за бакалавър и магистър, като дискусионен въпрос в системата на висшето образование. Мненията на колегията в европейските държави е, че в никакъв случай не трябва да се припокриват и, че всяка има своята стойност именно като висше образование. Така че предложенията, които прави господин Панев изцяло съвпадат с това, което е записано и в този международен документ на Европа.
Освен това, още нещо искам да кажа - опитът тук да се наложи някаква бариера, да се сложи едва ли не ограничение пред суверенното мнение на даденото висше училище, според мен, е изключително неприемливо. Неслучайно господин Местан каза, че много от нашите учебни програми са бакалавърски и вие казахте защо. Това е реалността в българското висше образование и аз мисля, че всеки разумен политик се стреми да реагира в своята дейност, когато отразява тази обективна реалност, а не когато върви срещу нея.
Тези бакалавърски програми дали ще преминат впоследствие през курс, както е записано в текста - тези четири години са просто заради двата семестъра на магистърските програми, които надграждат бакалавърската, или висшето училище ще си избере друг подход, когато обявява своя конкурс за доктор, това е работа наистина на висшето училище. И аз не мисля, че законът трябва да му сложи каквато и да било преграда, така че изцяло поддържам този текст, защото той дава именно тези права на висшето училище.
Що се отнася до второто изменение - когато обсъждахме Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и в Министерство на образованието, и тук, в комисията, нека си припомним, че работихме над него повече от една година. В крайна сметка обсъждането му тук продължи повече от половин година. Ето защо, създадената възможност до края на учебната година да се решат и социалните въпроси на висшите училища е наистина нещо разумно.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Методиев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото с болка искам да констатирам, че част от изказванията, които бяха направени в залата по същество целяха да се измести центъра на разискванията от същността на представените, предложени две поправки. По подобие на господин министъра искам да взема отношение и по двете.
Действително, и двете бяха приети след дискусия в Комисията в образованието и науката, а след това и в пленарната зала.
Що се касае до втората по ред, както е предложена, но искам на нея първо да се спра, защото тя е по-ясна - прие се тогава, когато беше гласуван законът, че по същество шест месеца са достатъчни за това преструктуриране на висшите училища. Не бяха отчетени обаче два фактора - първият, че законът влезе в сила на 2 юли 1999 г., след което следваха два месеца и половина реална университетска ваканция и вторият, който за мен е по-важен, че през есента се проведоха отчетно-изборните общи събрания на висшите училища и за много от тях именно в този месец бяха съставени новите ръководства, които трябва да поемат отговорността за това преструктуриране.
За всички от вас е очевидно, че за една седмица или две, и то точно преди Коледа, защото срокът ще изтече на 2 януари, не е възможно това преструктуриране да бъде направено, поради което напълно споделям мнението на вносителя за едногодишен срок за преструктуриране на висшите училища.
Що се касае до първата поправка, ще ми позволите да направя едно малко по-подробно разяснение. Съществуващият в момента в България модел на изграждане на висшето образование е изцяло последователен, а именно - първо се придобива степента "бакалавър" с изискване не по-малко от четири години срок на обучение, след това степента "магистър" и след това докторската степен.
Още в дефинирането на тези степени ние заложихме, и това беше след дискусия, в която и господин Славов участваше, както и госпожа Дончева, че за втората степен - магистърската, се изисква или срок за подготовка пет години или не по-малко една година след степента "бакалавър". Идеята беше да се въведе освен последователния модел на придобиване на висше образование и така наречения "Игрек модел", когато след първите две общи години на образование се отделят двата клона - към магистърската и бакалавърската степен, за да се даде възможност на хората, които са завършили "бакалавър" да продължат своето образование. Това е една възможност, която се дефинира и от ЮНЕСКО - образование през целия живот.
И ние решихме, без да бъде ощетявано качеството на образователния процес, което ще го защитим с увеличаване на срока за придобиване на докторска степен, да се даде тази възможност и на хората, които са завършили бакалавърска, защото те са вече по друг клон. Те не могат да минат през магистърската степен. По този начин ние дефинирахме, че в тригодишния срок за обучение за докторска степен след магистърската, първата година ще бъде за придобиване и на учебна квалификация, тоест изучаване на определени предмети. За тези, които, обаче завършат бакалавърска степен, този срок за тях е четири, като в продължение на две години те ще трябва да добият квалификацията, която е необходима, за да разработят в последните две години своята докторска теза. С други думи хората, които завършват "бакалавър" няма да придобият докторска степен по-рано от хората, които завършват "магистър". Няма да я придобият и при по-ниско ниво на обучение и на квалификация.
Една истинска инсинуация е, когато тук се казва, че едва ли не хората, завършили "бакалавър" веднага могат да станат доктори. Напротив, законът е предвидил всички тези хипотези.
И, второ, ако ние говорим за хармонизация, не знам дали си спомняте, че в комисията бях показал документи, че е така в Съединените щати, така е в Швеция, така е и в други европейски страни, така е и съгласно решенията на Болонската конференция на министрите на образованието от юни 1999 г. В крайна сметка така е в страните, към които ние се стремим да отидем в следващото десетилетие.
Призовавам ви да подкрепите направеното предложение от доц. Панев и да гласувате за него. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 954-01-66, внесен от Георги Панев.
Моля, гласувайте!
Гласували 181 народни представители: за 147, против 20, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, след като мисля, че по един убедителен начин в дискусията стана ясно, че първото предложение от така предложения законопроект е наистина пропусната дума, тоест техническа грешка и цели привеждането в синхрон на един последващ, вече приет член, и след като стана ясно, че става дума за срок, който изтича на 2 януари т.г. и е техническо невъзможно парламентът тогава да предприеме действия други освен приемането на второ четене на закона сега, в момента, за да спазим този срок, аз предлагам законопроектът да бъде приет и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз отново повтарям, че аз и моите колеги от Парламентарната група на Демократичната левица нямаме нищо против срока, който се предлага за удължаване на времето, което е необходимо на висшите училища да приведат структурите си в съответствие с изискванията на закона, но тъй като по първото предложение на господин Панев се чуха различни мнения и те няма как да бъдат игнорирани, аз ви предлагам, ако пленарна зала приеме да се пристъпи към второ четене на законопроекта, двете предложения на господин Панев да бъдат гласувани поотделно, защото явно е, че по първото има различни мнения, различни становища, отстояват се различни позиции и според мен това би трябвало да прозвучи и по време на второ четене със самото гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, така ще процедираме.
Поставям на гласуване предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители: за 136, против 20, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Има думата господин Георги Панев да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 153 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 1. В чл. 66, ал. 3, след думата "магистър" се добавя "или бакалавър".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 1 така, както беше предложен и прочетен.
Гласували 159 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 33.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Ще прочета § 2 според корекциите, които бяха направени. Те са от чисто формален характер от гледна точка на юридическата техника от страна на отдел "Правна и законодателна дейност", а именно:
"Заключителни разпоредби
§ 2. ВПараграф 60, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обнародван в "Държавен вестник" бр. 60 от 1999 г., попр., бр. 66 от 1999 г.) думата "шестмесечен" се заменя с "едногодишен".
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Заключителни разпоредби" и § 2 и § 3, както бяха прочетени.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Заглавието "Заключителни разпоредби" и § 2 и § 3 са приети, а с това и целият законопроект.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ - продължение.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Както ви е известно, ние приехме изцяло Закона за кооперациите, като отложихме само разглеждането и приемането на глава четвърта. Сега трябва да направим това, да започнем да разглеждаме глава четвърта.
"Глава четвърта - Кооперативни съюзи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, моля да ме извините, трябва да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде поканен заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Георги Кирилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът Кирилов.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите в залата господин заместник-министъра.
За процедура има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се върна към един текст, който вече беше гласуван. Но искам да се обърна и към господин Лучников като един добър юрист. Когато се провеждаха дебатите за чл. 29, към предложения текст от Министерския съвет по ал. 1 и 2 бяха приети още три алинеи, предложени от народния представител Моньо Христов, които тогава може би не огледахме много добре, може би набързо приехме с оглед на времето, с което разполагахме тогава. Става въпрос имуществените дялове на кооператорите да се актуализират всяка календарна година. В тази връзка са и трите алинеи - трета, четвърта и пета.
Аз мисля, че особено юристите ще се съгласят, че имуществените дялове първо много трудно могат да бъдат фиксирани. Защото знаете, че в кооперациите средно има между 500 и 1000 души членове-кооператори. Първо, много трудно е, да речем, да се разделят два магазина, една фурна и още нещо между тези хора. И още по-трудно е, при липсата на методика, на механизъм за остойностяване, тези алинеи, които предвиждат имуществените дялове, да бъдат актуализирани всяка година.

Просто мисля, че това ще бъде много, много трудно, да не кажа невъзможно. С оглед на това предлагам да се подложи на прегласуване чл. 29 и да остане във варианта, който беше предложен от Министерския съвет - да останат само алинеи 1 и 2. Да отпаднат алинеи 3, 4 и 5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има и някои други бележки по някои текстове, които вече са гласувани и приети, но най-важното, което ние трябва да правим тук, е да спазваме нашия правилник. Представете си, че ние допуснем възможността един гласуван закон или законопроект, един приет текст да се прегласува! Ами, ние ще се превърнем непрекъснато в една машина за прегласуване и никое наше решение няма да има окончателен характер.
Затова аз моля да се отхвърли това предложение, а ако някои народни представители намират, че приетият и гласуван текст от Закона за кооперациите подлежи в някои свои текстове на изменение и допълнение, да си направят предложение за изменение и допълнение, което ние ще разгледаме и ще приемем. Но не можем да жертваме нашия правилник и да създаваме хаос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Никой няма намерение да поставя на прегласуване гласуван текст. Начинът за корекция на законите е ясен.
Моля, докладвайте чл. 54.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 54 има направени няколко предложения, някои от които са приети, някои не. Аз ще ги докладвам поотделно.
Предложение на Петър Рафаилов и Васил Мандев - в чл. 54, ал. 1 след думата "отраслови" да се добави "и други".
Това предложение е подкрепено.
Има предложение на Никола Николов, което е идентично и е прието.
Има предложение на Петър Рафаилов и Васил Мандев в  чл. 54, ал. 2 цифрата "10" да се замени с "2".
Комисията не подкрепя предложението.
Затова комисията не приема и аналогичното, даже еднакво предложение на господин Йордан Нихризов.
Комисията приема предложението на господин Янаки Стоилов числото "10" да се замени с числото "3". Става въпрос колко кооперации могат да създадат съюз.
Комисията не приема предложението на господин Николов, понеже той предлага да се замени числото "10", но не предлага с какво да се замени.
Предложението на народния представител Светослав Лучников е прието.
Предложението на Петър Рафаилов и Васил Мандев е прието.
Предложение на Драгомир Шопов:
В чл. 54 да се създаде нова ал. 3:
"(3) Всяка кооперация задължително да участва в избран от нея кооперативен съюз."
Да се направи преномериране на отделните текстове.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Светослав Лучников чл. 54 да отпадне.
Народният представител оттегля предложението си.
И другото предложение е оттеглено.
Предложение на Драгомир Шопов:
В чл. 54 да се създаде нова ал. 4:
"(4) Кооперативните съюзи да изграждат финансово-ревизионни звена и да осигуряват пълни финансови ревизии на кооперативните организации от своята система, минимум една на всеки три години."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на господин Янаки Стоилов:
В чл. 54 да се създадат нови алинеи 5 и 6:
"(5) Всяка кооперация членува поне в един национален кооперативен съюз по неин избор.
(6) Национален е кооперативният съюз, в който членуват не по-малко от 100 кооперации от всички области на Република България."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 54 със следната подобрена редакция:

"Глава четвърта
КООПЕРАТИВНИ СЪЮЗИ
Образуване

Чл. 54. (1)  Кооперациите по решение на общите събрания могат да се обединяват в териториални, отраслови и други съюзи.
(2) За образуване на съюз са необходими най-малко три кооперации.
(3) Кооперативният съюз е юридическо лице със статут на кооперация, което не може да осъществява търговска дейност.
(4) Кооперативните съюзи могат да образуват свои съюзи и федерации.
(5) По неуредените в тази глава въпроси за кооперативните съюзи се прилагат съответно правилата за кооперацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Нансен Бехар има думата.
НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Аз лично не мога да разбера логиката на чл. 54, ал. 3. В законопроекта на Министерския съвет е казано: "Кооперативният съюз е юридическо лице.". Предлага се да се измени с текст: "Кооперативният съюз е юридическо лице със статут на кооперация, което не може да осъществява търговска дейност.". Но не е ли противоречие това? Може ли отделните части на цялото да имат определен разрешителен режим за търговска дейност, а цялото, което е съставено от тези части, да няма този режим?
Освен това предлаганата разпоредба ми се струва в грубо противоречие с европейското законодателство. Ние сега приближаваме нашето законодателство до законодателството на Европейския съюз, но в нито една европейска страна няма законов акт, който да ограничава дейността на изградените кооперативни съюзи. Такива ограничителни разпоредби просто не съществуват. Напротив, има примери за това, че законодателствата във Франция, Испания, Италия, Гърция и другаде създават редица облекчения за пряка стопанска дейност на кооперативните съюзи, която пък подпомага от своя страна с тази дейност и своите членове.
Затова аз предлагам да остане текстът, който е внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Излизам по същия проблем да кажа моето становище. Става дума за ал. 3, която реално забранява извършването на търговска дейност на кооперативните съюзи.
Пред мен е една справка на "КОЖЕКА" - това е организацията на кооперативните съюзи в Европа, която е със статут на структура към Европейския съюз, с която реално работят структурите на Европейския съюз, когато става дума за създаване на организация по производството и преработката на земеделска продукция от кооперативните съюзи.
Вижте, в Европейския съюз има около 30 хил. кооперации с 12 млн. членове, над 700 хил. души заети и, забележете, 50 процента от продукцията се произвежда от тези кооперации, а над 60 процента от търговската дейност и реализацията на продукцията и цялата тази маркетингова и друга дейност се извършва от структурите на кооперативните съюзи.
Аз не смятам, че в момента нашите кооперативни съюзи, имам предвид Съюза на земеделските кооперации, Съюза на ТПК, на инвалидите и пр., са развили в достатъчна степен тази дейност, с изключение до известна степен на Централния кооперативен съюз. Но мисля, че ние сме длъжни като законодатели да създадем предпоставки, първо, да се промени характерът на дейността на нашите кооперации в посока освен на производство, на маркетинг, проучване на пазарите, за да могат да контактуват на ниво с тези европейски структури. И в този смисъл трябва да създадем законови норми, които да стимулират тази дейност, а не да я ограничават.
Заради това аз подкрепям предложението, което направи проф. Нансен Бехар, ал. 3 да завърши с: "Кооперативният съюз е юридическо лице със статут на кооперация", толкоз, или да остане изцяло текстът, който е предложил вносителят - Министерският съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има думата господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има едно чисто формално основание въпросът за функциите да не се разглежда в чл. 54. Разбира се, това не е най-важното. Функциите на тези съюзи се разглеждат в чл. 55 и някак си изкуствено този проблем е вкаран в съдържанието на нормата на чл. 54. Изчистването може да бъде защитено с всички подходящи за случая аргументи.
В чисто съдържателен план към всичко онова, което казаха колегите, може да се добави и следното: 10 години има хора в България, които демонстрират една подчертана нелюбов към кооперативните структури, същевременно говорейки, че се стремим към европейската практика. Уважаеми дами и господа, в Европа има общества, които в условен смисъл могат да бъдат наречени кооперативни общества. Такъв е случаят с Дания. Вземете дебелите книги, които очертават тази изключително богата и ефективна практика и се поучете. Предложения, които са в другата посока, са нещо като полумракобеснически предложения.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Кого убеждавате?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Убеждавам, госпожо Мозер, защото, обърнете внимание, в ал. 3 на чл. 54 има запис, който и Вие не приемате, както разбирам от реакцията Ви. Напълно Ви разбирам и подкрепям Вашата реакция.
Така че аз приканвам всички колеги, без каквато и да е резерва, да изчистим текста на чл. 54. Най-доброто е да приемем, според мен, текста на вносителя. Но ако отидем към текста, предложен от комисията, тогава ал. 3 да претърпи онази промяна, която предложиха говорилите преди мен колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз ще коментирам направеното от комисията предложение по чл. 54 във връзка с моите предложения по този текст. От тях е прието предложението най-малко три кооперации да могат да образуват кооперативен съюз, което смятам, че е един уместен, либерален подход за сдружаване на кооперациите.
Същевременно аз съм предложил нещо друго, което пък да гарантира представителност на кооперативните съюзи, което комисията не е възприела, само този кооперативен съюз, в който членуват не по-малко от 100 кооперации и покрива всички области на Република България, да може да бъде определян като Национален кооперативен съюз. Тъй като това му качество пък вече дава други възможности, с които той да осъществява определени функции.
Искам да обясня защо съм предложил всяка кооперация да членува поне в един национален кооперативен съюз, разбира се, по неин избор. Защото имаше една логика, по която ние спорихме преди дългата пауза по окончателното приемане на днешния закон, а именно кой да извършва финансов контрол за дейността на кооперацията. И много по-логично и демократично беше този контрол да бъде осъществяван вътре в системата на кооперациите. Затова аз предлагах финансовите ревизии на кооперациите, кооперативните предприятия и съюзи да се извършват от органи, които ние по-нататък ще разглеждаме, органи, които съществуват и в момента, а не да се намесва Министерството на финансите в една дейност, за която то не предоставя средства, за да могат тези съществуващи контролни органи да осъществяват своите функции. Може би мнозина от вас си спомнят, че се прие един палиатив, който дава възможности на министъра на финансите и на финансовите органи за контрол в системата на кооперативните съюзи, но само по делегация, по разрешение от министъра на финансите, да извършват този контрол. Оказа се, че едни организации ще бъдат контролирани по тези две линии, а други няма да могат да бъдат обект на вътрешноведомствения финансов контрол в рамките на кооперативните съюзи. И, разбира се, всяка една кооперация трябва да е свободна да избира къде да участва, а не както това стана с лекарите, които всички трябваше да членуват в една съсловна организация и то единствена. Тук сега се отива пък към коренно противоположното решение - те могат да не участват в такива системи. Тогава пък се намесва в по-голяма степен държавата, т.е. тази цена е платена от тях много по-високо и смятам, твърде неблагоприятно.
И последния въпрос, който искам да засегна, се отнася до коментираната ал. 3 в чл. 54 за по същество забраната кооперативните съюзи да осъществяват търговска дейност. Питам се защо е необходима тази забрана? Аз поначало съм привърженик в законодателството, в дейността на различните институции да се въвежда разграничаването на функции. Но забележете, какви организации са кооперациите и кооперативните съюзи? Това са организации, създадени да осъществяват стопанска дейност. Вярно е, че кооперативният съюз действа и като представител на определени интереси не само в стопанско-финансовите, в икономическите отношения. Но вие искате да го направите само едно сдружение с идеална цел. А трябва да се прави разлика между сдружение с идеална цел, стопански организации и други институции, каквито са да речем държавните органи и определени публични заведения. Следователно, според мен, не трябва да се ограничават възможностите на кооперативните съюзи да изпълняват тези две функции, тъй като и представителството от тяхна страна е едно продължение на стопанските интереси, които имат кооперациите, като членуват в тези съюзи.
Затова предлагам в ал. 3 да отпаднат думите "със статут на кооперация, която не може да осъществява търговска дейност" и да остане текстът, който се съдържа и в други законодателни актове - "кооперативният съюз е юридическо лице". По този начин вече може да се получи съвместяване между предложението на вносителя - Министерския съвет, и предложението на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Иначе те ще бъдат принудени да създават търговски дружества, което вместо да повиши конкурентоспособността на кооперациите и на кооперативните съюзи, за някои сравнително дребни дейности те ще трябва да създават отделни структури, което вече ги поставя в по-неблагоприятна стопанско-икономическа ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Светослав Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Насоката, която взе тази дискусия, тежките думи, които се казаха, че предложението на комисията е едва ли не мракобесническо, показва колко неправилно пристъпваме към разглеждането на такива важни въпроси. Ние на всяка цена като че ли желаем да ги политизираме и да доведем тезите на противника до абсурд. Това не е творчески, не е положителен начин на дебатиране.
Най-напред аз искам да взема отношение по този прословут чл. 54, ал. 3, за да разясня каква беше неговата цел. Неговата цел в никакъв случай не беше да се лишат кооперативните съюзи от възможността да провеждат търговска дейност. В съгласие с това, което ние приехме за кооперативните предприятия, ние тогава с представители на самия Централен кооперативен съюз приехме, че те много по-добре ще извършват своята търговска дейност, като я обособят в еднолични акционерни дружества и да могат по този начин да я обособят, ако искат в по-големи обхвати, ако искат в специализирани обхвати по отрасли и видове дейности, но да стане редовно, да не се смесва търговската дейност с организационно-представителната функция на кооперативния съюз.
Това не знам защо предизвика такава страшна реакция, придружена с много силно лобиране, което поставя някак си под съмнение нейната чистота. Но аз ви казвам и продължавам да ви казвам, нямам нищо против, както и никога не съм имал нищо против кооперативните съюзи да извършват търговска дейност. Ако се предпочете те да не изберат по-удачно организационната и по-ефективно стопанската форма на създаване на кооперативни предприятия, нека да си извършват търговската дейност, както си я извършват и сега. Но това ще бъде едно замъгляване на резултатите на тази дейност, едно замъгляване на истинския характер на тази дейност.
Колкото до предложението да отпадне добавката "със статут на кооперации", това вече е абсурдно. Защото ако лишим кооперативните съюзи от статута на кооперации, на какъв режим те ще се подчинят? Те ще останат без режим. Когато говорим, трябва да мислим, и когато се противопоставяме на нещо, не трябва да поставяме на първо място политическите си пристрастия.
Колкото до това дали всяка кооперация е длъжна да членува в един кооперативен съюз, комисията отхвърли решително това предложение, обсъди го и съзнателно го отхвърли, защото това ограничава свободата на маса кооперации, които ще бъдат принудени да бъдат инкорпорирани в организации, в които те не желаят да бъдат инкорпорирани. И това понятие "национални съюзи" няма никаква друга опора, няма никакви други правила за такива национални съюзи в този закон. Така че аз съм изключително много против приемането на това понятие - задължително членуване в кооперативен съюз.
Колкото за търговската дейност, казах какви са съображенията. Няма никакво мракобесничество, както решите, така ще бъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Очевидно чл. 54 възбуди много голяма дискусия. Смятам, че започнахме вече и да се повтаряме в своите предложения. Дори ще помоля народното представителство да вземе курс към едно гласуване, защото се изказаха тезите и е ясно какво е положението с ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедурно предложение ли правите?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, не е процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава не е коректно по време на изказване да предлагате процедура.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не, аз просто изказвам становище и мнение по този въпрос.
Що се касае до конкретното предложение да се разреши на кооперативните съюзи да извършват или да не извършват търговска дейност, аз мисля, че по този начин ние предопределяме един факт, който вече е определен. Те така или иначе извършват и чрез своите холдинги търговска дейност. Мисля, че по-разумно е да прекъснем текста до точката, където я е поставил вносителят. Но по-скоро, това, което каза господин Лучников, да помислим да се разшири със статут на кооперация.
А що се касае до изказването на господин Янаки Стоилов, аз бих казал, че ал. 4 доста добре разрешава този въпрос, защото те могат да си образуват и федерации. И така се решава тезата, която вие развихте тук. Затова смятам, че текстовете могат да бъдат изчистени вече и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Костов, не можете да предлагате да пристъпваме към гласуване. Такова процедурно предложение се прави отделно. Вие поискахте думата за изказване и не е коректно след изказване да кажете: а сега да прекратим
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Не съм казал за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да пристъпим към гласуване. Което по същество е същото.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Рафаилов, Васил Мандев и Йордан Нихризов в ал. 2 цифрата "10" да се замени с "2".
Гласували 156 народни представители: за 3, против 81, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нова ал.3.
Гласували 146 народни представители: за 55, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нова ал. 4.
Гласували 150 народни представители: за 51, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаване на нови ал. 5 и 6.
Гласували 151 народни представители: за 54, против 92, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, по предложението Ви за ал. 3 оттегляте искането си за "със статут на кооперация"?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): След запетаята текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте искането си за "със статут на кооперация". Остава само предложението на господин Нансен Бехар.
Поставям на гласуваме предложението на народния представител Нансен Бехар от текста, предложен от комисията, в ал. 3 да отпаднат думите "което не може да осъществява търговска дейност".
Гласували 181 народни представители: за 165, против 11, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 54 както е предложен от комисията, с приетата корекция в ал. 3.
Гласували 152 народни представители: за 151, против 1, въздържали се няма.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 55 има редица предложения, които комисията не подкрепя.
Първото предложение е на господин Димитър Абаджиев - в чл. 55, т. 4 да се измени така:
"4. осъществява стопански и други дейности и функции, предвидени в устава."
Тук трябва да ви кажа мотивите на комисията, за да отхвърли това и другите предложения.
Точка 4 на сегашния текст гласи:
"4. осъществява и други функции, предвидени в устава".
Затова няма смисъл да се конкретизира какви са тия отделни функции. Щом като са "и други", могат да бъдат всички.
Предложение на господин Александър Каракачанов - да се създаде нова т. 4:
"4. може да развива стопанска дейност, за да подпомага отделните кооперации и да организира служби за финансов контрол.".
Практически тоя въпрос също е решен.
Предложение на госпожа Ева Жечева - да се създадат нови т. 4 и 5:
"4. отпуска кредити на членовете си, като лихвата по тях се определя от Общото събрание на кооперативния съюз;
5. приема депозити от членовете си, като лихвите по тях се определят по реда на предходната точка;".
Ние се разбрахме, че в този закон няма да третираме кредитната дейност. Тоест няма да третираме кооперации с характер на популярни банки, а това ще решим с отделен закон. Поради това комисията не приема това нещо.
Има едно мое предложение, което е оттеглено.
Господин Янаки Стоилов предлага да се създаде ал. 2:
"(2) Към националните кооперативни съюзи се изграждат дирекции "Финансов контрол", които извършват финансови ревизии на членуващите в тях кооперации.".
Този въпрос също го решихме с вече приети текстове.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 55. Кооперативният съюз:
1. съдейства на членовете си за постигане на целите и задачите на съюза;
2. разработва насоки за развитие на кооперативните дейности;
3. представлява и защитава интересите на членовете си пред международните, държавните, обществените и други органи и организации;
4. осъществява и други функции, предвидени в устава.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата.
Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване предложението на господин Димитър Абаджиев.
Оттегляте ли го или не?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Абаджиев оттегля предложението си.
Господин Александър Каракачанов го няма в залата, така че не мога да го попитам дали оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 40, против 64, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ева Жечева, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 36, против 37, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Последното предложение, което не е подкрепено от комисията, е на господин Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 37, против 64, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 55 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 56 има направени няколко предложения, които са приети, и няколко, които не са приети.
Ще ви прочета неприетите предложения.
Предложение на народния представител Димитър Абаджиев - в чл. 56, ал. 1...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Абаджиев, оттегляте ли предложенията си по чл. 56 или не?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС, от място): Да, оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттеглят се.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Благодаря.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 56, ал. 1 думите "общото събрание" да отпаднат или да се поставят в скоби.
Комисията не подкрепя предложението.
Има още едно предложение на господин Статков по ал. 3, което е същото - думите "общото събрание" да отпаднат или да се поставят в скоби.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Абаджиев оттегли предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 56 със следната подобрена редакция, имайки предвид приетите предложения:
"Органи
Чл. 56. (1) Органи на кооперативния съюз са: общото събрание; управителния съвет и контролния съвет. Членовете на управителния съвет се избират от общото събрание за срок от три години.
(2) В устава може да се предвиди управителният съвет да избере от своя състав изпълнителен комитет, като определи правомощията му и реда за вземане на решения.
(3) Общото събрание на кооперативните съюзи се състои от председателите на управителните съвети на членуващите в него кооперации. То се свиква веднъж на три години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложенията на господин Руси Статков в ал. 1 и ал. 3 думите "общото събрание" да отпаднат или да се поставят в скоби.
Гласували 113 народни представите: за 41, против 69, въздържали се 3.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 56, както е предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 57 има предложение от господин Лучников, което е прието.
Има предложение на господин Янаки Стоилов, което не е прието. Той предлага да се създаде ал. 3 към чл. 57 със следното съдържание:
"(3) Националните кооперативни съюзи образуват фонд "Взаимно подпомагане", в който се превежда остатъкът от актива на кооперацията, чиято ликвидация е приключила. Средствата по фонда се използват за подпомагане на създаването и развитието на кооперации при условия и ред, определени в уставите на кооперативните съюзи."
Комисията не подкрепя предложението, защото това означава един вид национализация на кооперативно имущество.
Има предложение от господин Йордан Нихризов, което е оттеглено.
При това положение комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 57 със следната подобрена редакция:

"Фондове
Чл. 57. (1) При кооперативния съюз могат да се образуват и парични фондове за взаимно подпомагане, за образование, за квалификация и др.
             (2) Фондовете по ал. 1 се образуват по решение на общото събрание на съюза. Средствата на тези фондове се набират от отчисления от печалбата на членуващите в тях кооперации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Смисълът на моето предложение е да се съчетае стопанската функция на кооперациите с тяхното социално предназначение. Не само няма нищо лошо, но е желателно кооперативните съюзи като например този на инвалидите да могат да разполагат със средства, останали след приключване на ликвидацията на определени кооперации, за да могат при определени условия те да съдействат за създаването на нови подобни кооперации и да ангажират трудово определени лица да осъществяват стопански и социални функции.
Така че тук не става дума за някаква национализация, както каза господин Лучников, тъй като това имущество не постъпва в държавата, във фиска, а това е една част от имуществото. Да, действително, че при ликвидацията отделните лица няма да получат изцяло имуществото, но и създаването на имуществото на кооперациите не е принос само на тези лица, които към дадения момент се оказват членове на кооперацията. Това е една практика, която и сега могат да развиват според мен кооперативните съюзи, ако те използват функциите, които са им предоставени в чл. 55, но разликата е, че тук самият закон би предвидил, както аз предлагам, такова задължение, за да може тази дейност на кооперациите да съчетава своето стопанско и социално предназначение. Това е била логиката.
Тук се потвърждава нещо друго, което ние водихме като спор по повод на предишни текстове, какъв е смисълът от това да има национални кооперативни съюзи. Защото само тези съюзи биха могли да осъществяват такава функция. Вие тогава не приехте предложението, но го посочвам, за да видите последователната логика в развитието на една идея, проследена през различните текстове на законопроекта. Затова аз поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, но понеже народните представители вече отхвърлиха идеята за националните, може би по-коректно е Вашето предложение да започва от "кооперативните съюзи"?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаване на ал. 3.
Гласували 129 народни представители: за 53, против 74, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 57 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 70, против 6, въздържали се 33.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! При гласуването на чл. 39 на закона е допусната една явна фактическа грешка. Член 39 има 4 алинеи и в тези 4 алинеи той е подкрепен от комисията и предложен на гласуване на народните представители. Обаче колегата Джеров е изпуснал и е казал да гласувате чл. 39 с неговите 3 алинеи, а те обаче са 4 алинеи.
Затова моля сега да приемем и четвъртата алинея, която е била обсъждана и приета от комисията и от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да гласуваме приемането на четвъртата алинея на чл. 39.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте ал. 4 от чл. 39 така, както е предложена от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Алинея 4 на чл. 39 е приета, а с това и целият Закон за кооперациите.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Вносител е Никола Джипов Николов.
Водеща комисия е Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Има думата господин Владислав Костов - председател на комисията, да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще ви прочета становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 954-01-32, внесен от Никола Джипов Николов на 31 март 1999 г.
"Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 26 май 1999 г., на което обсъди законопроекта. В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на промишлеността и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители е необходимо с оглед отпадане на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 6. С този текст се задължават предприятията от хранително-вкусовата промишленост да правят вноски в Държавен фонд "Земеделие" в размер на 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията им след данъчното облагане. Прецени се обаче, че разпоредбата е в противоречие с принципа за равнопоставеност на стопанските субекти. Обстоятелството, че само някои от стопанските субекти правят предвидените с разпоредбата вноски в размер на 2 на сто, ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо останалите лица, които извършват стопанска дейност.
Член 14, ал. 1, т. 6 е в противоречие и с принципа на създаване на данъчни задължения само в полза на държавния бюджет. Не могат да се създават данъчни задължения в полза на юридически лица, респективно фондове. В този смисъл има и съответно Решение на Конституционния съд № 8 от 1997 г.
След станалите разисквания и на основание на чл. 64, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 954-01-32, внесен от Никола Джипов Николов на 31 март 1999 г.
Това становище е прието с 8 гласа "за", 1 "против", без "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Имате думата за изказвания, за вземане на становище.
Проф. Стоянов поиска думата. Имате я.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Не един път поставях този въпрос, в това число и, че законът - в случая т. 6 към чл. 14 - е гласуван в парламента не така, както е обявен и както е в "Държавен вестник". В "Държавен вестник" я има тази част - "след данъчно облагане", а в парламента няма такова решение. То е "до данъчното облагане". Но кой е внесъл тази поправка и по този начин с нея практически се получава така, че т. 6 е невъзможно да се изпълнява.
Правих консултация с финансисти, правих консултация с юристи и наистина така, както е написана т. 6, тя е обезсмислена. Тя фактически не може да функционира. Но това не е вина на парламента. Това е на някой след парламента, а кой е той, нека други да му търсят сметката.
Откъде идва по принцип проблемът? Проблемът идва от това, че още когато обсъждахме Закона за подкрепа на земеделските производители, аз бях един от тези, които настоявах във връзка с тази т. 6 да има още една точка по-надолу, с която да се даде възможност на представителите от хранително-вкусовата промишленост, които ще внасят средства, да участват в годишното разпределение на средствата от фонд "Земеделие" и особено в частта на т. 6. Тоест, чрез средствата, които те ще влагат във фонд "Земеделие" чрез това облагане от 2 на сто върху доходите, да имат правото да търсят инвестицията от тези средства в отрасли, които им осигуряват суровини, в това число, ако трябва, и по региони. Примерно Русенският регион и по-скоро "Винпром" в Русе плаща и след като плаща е логично голямата част от тези средства да отиде в инвестиция примерно в лозарството. Добруджанският район е с големи инвестиции в млечното производство, да му бъдат предоставени допълнителни средства за осигуряване на тази суровина.
Но така или иначе това не се прие. И тъй като то не се прие, това постави хората от хранително-вкусовата промишленост в изолирано положение. И понеже не направихме както трябва закона, ние просто тези хора ги накарахме да имат претенцията: защо ще плащаме, след като чрез този фонд фактически не се предоставя възможността да се ползва и да се инвестира в онази част, в която тя ще ни предостави суровина от селското стопанство.
И понеже направихме това, сега поставяме въпроса да отпадне тази т. 6.
Аз поставям принципното положение. Ако ние коментираме наистина, че т. 6 е не толкова коректна, да я направи, както ще е коректна. Вносителите вместо да внасят предложение тази точка да отпадне, нека да внесат онази точка, с която да бъдат осигурени тези инвеститори, които на практика да си получават в съответствие дела от инвестицията, направена в селското стопанство, което да им осигури необходимите средства.
Онзи път в моето питане към министъра на финансите съобщих, че на практика от 1997 и 1998 г. отрасълът "Хранително-вкусова промишленост" би трябвало да е внесъл в рамките на 80 млрд. лв. във фонд "Земеделие". Такива средства не са внесени. И не са внесени - казах защо. Защото така е формулирана точката вън от парламента, че тя е неизпълнима. Сега за неизпълнимата точка не търсим нейната корекция, а предлагаме нейното отпадане. Добре. Питам вас: откъде селското стопанство ще обезпечи средства, с които да подсигури инвестиция в лозарство, в овощарство, в животновъдство, за да може утре да продава суровина, която суровина естествено да бъде преработвана в хранително-вкусовата индустрия и да им дава печалба?
Онзи път казах в това питане, че тези средства са в рамките на 40-50 хил. дка, които можеха да бъдат насадени с лозя. Сега най-лесното е да се освободим от това.
Аз поставям към вносителя - господин Николов - един такъв въпрос, тъй като той е малко в бранша. Господин Николов, винената промишленост у нас е създадена и оформена на базата на едно 800-900 хил. т грозде. Данните показаха, че през 1998-1999 г. ние ще имаме от порядъка на 200-250-300 хил. т грозде. Ние като не инвестираме в посаждане на лозя, утре този отрасъл ще стане безжизнен. И когато се хвалим, че сме намерили пазар на вино - и аз се радвам, че е така - то ние в следващия момент ще я докараме дотам, че няма да имаме суровината.
Затова предлагам на господин Николов неговата инициатива да не бъде в този смисъл - разрешавам си да му го препоръчам - а в онзи смисъл, в който да обедини интересите както на производителите на суровина - в случая земеделските производители, така и интереса на хранително-вкусовата промишленост. Това взаимодействие просто е необходимо. Това създава предпоставки за разширяване на земеделското производство в земеделието и разширяване и осигуряване предпоставките за производство в хранително-вкусовата промишленост. Най-лесно е да се откажем.
На основание на това, което вече казах, аз няма да подкрепя законопроекта и още един път отправям молбата към вносителя да оттегли това предложение и да преосмисли предложението в аспект на свързване интересите на двата отрасъла - земеделско производство и промишлено производство, за да могат взаимно да си помогнат на този етап. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Давам думата на господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Взимам думата, за да кажа моето мнение. Тази точка е незаконосъобразна и е явно, че трябва да отпадне.
Но обръщам вашето внимание върху следното. Защо продължаваме да отделяме хранително-вкусовата промишленост от отрасъла "Земеделие"? От един беден искаме да вземем, за да дадем на друг, още по-беден!
Когато ние приехме този текст, уважаемото мнозинство искаше да си измие ръцете с това, че държавата реално се оттегли от подкрепата на фонд "Земеделие".

И вижте какво се получава. Премахнахме най-напред 0,5% от брутния вътрешен продукт, който трябваше да се заделя за фонд "Земеделие", за да може оперативно, с оборотни средства ежегодно по кампании да подпомага дейността на земеделските производители. Това отпадна. Уверяваха ни колегите тук, че видите ли, това, че е отпаднало, няма никакво значение, ние ще преценяваме съобразно всяка година. И какво се получи? Едната година - 30 млрд., слава Богу, тази година - 84 млрд., за 2000 г. - 20 млн. Само да участваме в присъединителния фонд по програмата "Сапарт" следващата - 2001-а година, няма да има фонд "Земеделие".
Променихме Закона за приватизацията, където 26% от касовите постъпления трябваше да постъпят вън фонд "Земеделие". Сега вече тези пари не постъпват. Фондът увяхва така, както сме записали по тригодишното споразумение - че в срок от три години ще го ликвидираме.
И аз казвам моето мнение: този текст явно ще отпадне, има становище и на Конституционния съд, но уважаеми колеги, ако ние с вас тук не създадем предпоставка да се осигурят достатъчно средства, и ако разчитаме, че само Европа ще ни помага, просто този отрасъл наистина няма да се възроди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Други желаещи да вземат думата?
Професор Стоянов има думата за реплика.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Трендафилов, Вие казахте, че този текст на практика е неработещ. Дотук се покриваме с общото. Но казахте, че е и антиконституционен, нали така?
Уважаеми колеги, нещо, което направихме, и от което има резултат, и с което можем да се похвалим, това е един аналогичен текст, върху който създадохме Закона за горивата. Благодарение на този текст, който е в пълна аналогия с този замисъл, сега срещу 20% собствени средства, събирани от този фонд, можем да получаваме по линията на международните организации средства и да възстановяваме пътищата си. И можем да се похвалим през последните две години, че това става. Благодарение ето на този антиконституционен текст и закон.
Питам аз: защо Законът за горивата, в който облагаме горивата с 20%, ни даде толкова големи възможности, а сега този изведнъж ни пречи?
Така че, господин Трендафилов, когато говорим, че, видите ли, този текст трябва да отпадне, аз казвам: нека направим този текст работещ и нека да го защитим, защото Вие сам казахте, че това са два отрасъла, които в момента са бедни. Е, няма кой да им помогне, освен те взаимно да си помогнат. Няма как! Няма от друго място! Може да не е този процент, може да бъде по-малък процент, може да се създаде пълна съгласуваност как да се дават тези средства, но е необходимо да ги съберем във взаимните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов. Господин Трендафилов се отказва от дуплика.
Други желаещи за изказване има ли? Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина разисквайки темата за отменянето на тези 2 процента, аз споделям разбирането, че не може един отрасъл да бъде натоварван с такива плащания.
Две думи по повод на таксите, които събираме на базата на продаваните горива. Там ние облагаме всички потребители - физически и юридически лица. Така че има разлика. Това е и причината Конституционният съд, според мен, даже и да бъде сезиран, да не е в състояние да атакува онова решение на парламента.
Но вие всички поставяте основателно големия въпрос. Сега лишаваме един сектор от тези постъпления. И селското стопанство, и хората, които тук минават за непосредствено професионално работещи в този сектор, трябва да бъдат наистина разтревожени. Непрекъснато отънява ресурсът, с който държавата може да субсидира, казано най-общо, селското стопанство. И смея да кажа пак една силна приказка и нека никой не се сърди: това, според мен, а и не само според мен, е резултат на едно перверзно пазарно мислене. Защо? Припомнете си кой беше един от големите проблеми на срещата в Сиатъл - субсидирането на селското стопанство. Европа дава признаци, че ще направи отстъпки но, както виждате, сега практически почти нищо не се реши. Следователно продължава една практика, според която аграрният продукт на Европейския съюз е субсидиран, ако вземем пазарната му стойност, на около 39-40%, пряко и косвено, от правителствени и от фондове на съюза.
И в същото време маломощното, полусъсипано селско стопанство при разпокъсаността му, която се отразява на способността му да акумулира средства, да инвестира и пр., и пр., не получава и една пета част от тези субсидии. Това са официални факти.
С други думи парламентът, след като си изкара ваканцията, трябва отново да се върне към тази голяма тема, толкова повече, че ресурсът на фонд "Земеделие" намалява. И много бяха основателни предупрежденията, когато ликвидирахте стария закон, че въпреки обещанията при необходимост бюджетът да предвижда средства, това няма да става. Ако фондът работеше в стария си статут, досега в него щяха да бъдат наляти някъде около 400-500 млрд. стари лева. И това не решава проблемите на българското земеделие от гледна точка на необходимия ресурс за финансиране, но все пак е далеч повече от тези мизерни - 20-30-50-60 млрд. стари лева, които играят чрез този фонд. И да се обикаля страната и да се приказва, че ние поставяме българския земеделски производител в състояние той да се конкурира с европейския и по този начин да развива мускулатура, тоест конкурентоспособност, е, меко казано, голяма подигравка, цинизъм. В това състояние, в което се намира, без широка подкрепа, разбирайте го не като раздаване на пари в каскет, той не може да стъпи на краката си и да влезе малко по-успешно в тази остра, тежка конкурентна борба, която му предстои. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Приключваме разискванията и преминаваме към гласуване след първото четене.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен от народния представител Никола Николов.
Моля да гласуваме.
Гласували 144 народни представители: за 110, против 21, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Владислав Костов за процедурно предложение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам законопроектът да бъде гледан и на второ гласуване на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Има ли противоположно становище?
Има думата професор Стоянов да изрази противоположно становище.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги от мнозинството, вие така или иначе сте решили да го приемете, но поне да спазваме процедурата. Могат да се направят допълнения и текстът да бъде работещ. И затова смятам, че не е целесъобразно днес да го правим. Вие самите виждате, че нещата не са точно така, както се представят. Аз не искам да повдигам друг въпрос, защото ако някои имат в момента лоби, би трябвало и други, които нямат достатъчно лоби, да бъдат защитени. Не го правете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоянов.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител господин Владислав Костов - да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 113 народни представители: за 70, против 25, въздържали се 18.
Процедурното предложение е прието.
Господин Костов, имате думата да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"ЗАКОН
за изменение на Закона за подпомагане
на земеделските производители

§ 1. В чл. 14, ал. 1 т. 6 се отменя.
§ 2. В чл. 15 числото "6" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване на второ четене заглавието, § 1 и § 2. Моля да гласувате.
Гласували 114 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 17.
Законът за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители е приет.
Съгласно правилника, давам половин час почивка. Продължаваме работа в 12,05 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава. (Шум и реплики от блока на опозицията.)
Моля за тишина в залата!

Преминаваме към следваща точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ.
Квесторите да потърсят господин Георги Панев, за да докладва.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Георги Панев, за да докладва. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
За процедура има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Започваме да разглеждаме един много сериозен законопроект, който в крайна сметка поставя селскостопанската наука в едно положение на фактическо ликвидиране. Това е моя оценка, която съм я изказала в Комисията по образованието и науката.
Смятам, че е редно, поради характера на този законопроект, да присъстват министърът на земеделието и министърът на образованието и науката. Затова моето процедурно предложение е именно двамата министри да бъдат тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Време е вече господата народни представители да разберат, че министри могат да бъдат поканени, но не могат да бъдат задължавани, така че, ако желаят, ще присъстват.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Аз казах: "да бъдат поканени", господин Соколов. Знам правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Закон за Националния център за аграрни науки".
Предложение на народния представител Христо Стоянов:
Заглавието на законопроекта се изменя така: "Закон за Селскостопанската академия".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието някой желае ли да се изкаже?
Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Аз предлагам действително да остане: "Закон за Селскостопанската академия", затова защото спецификата на селскостопанската наука е такава, че в нея има фундаментални изследвания, приложни изследвания, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост. Следователно, характерът на самата селскостопанска наука, нейната демократичност, ни кара да мислим, че в никакъв случай не трябва да бъде Център за аграрни науки. Дори да остане център, той не може да мине по смисъла на Закона за държавната администрация, тъй като това е един специален център със своята автономност, със своята изборност, със своята мандатност, с характера на научното дирене. И всичко това идва да покаже, че това не може да бъде един административен орган. В противен случай, ако ние го оставим така - като Център за аграрни науки, ще се стигне до положението, че превръщаме науката в прислужница на политиката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Стоянов.
Гласували 164 народни представители: за 75, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
РЕПЛИКИ В БЛОКА НА ДЛ: Моля, дайте гласуването по парламентарни групи!
Вижте колко са гласували от "Народен съюз"! От тях няма никой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта така, както е предложено от вносителя.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Искаме оспорване на гласуването! Имаме процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В процес на гласуване сме!
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 144 народни представители: за 85, против 57, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
Дайте гласуването по парламентарни групи. (Шум и реплики на недоволство от опозицията.)
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателя правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Кирилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Не.
Моля, гласувайте предложението.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ДЛ: Да дойдат министрите! Защо каните заместник-министри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министрите са на заседание на Министерския съвет.
Гласували 146 народни представители: за 108, против 33, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Кирилов в залата.
За процедура думата има господин Пламен Славов.


ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! На заседанието на Комисията по образованието и науката, когато на второ четене се разглеждаше предлаганият законопроект, освен заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа присъства и заместник-министър на образованието и науката. Нещо повече, стана ясно в процеса на дискусията, че заместник-министърът на образованието и науката има различно мнение и становище от заместник-министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Аз не виждам причина тук, в пленарна зала, да присъства само заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа, ако министърът няма възможност да дойде, както и да не присъства представител на ръководството на Министерството на образованието и науката. Тъй като в този текст и в този законопроект освен Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, явно става дума за материя, която също е част от функциите и задълженията и на Министерството на образованието и науката. Не виждам причина в пленарната зала по представителен начин да не се работи така, както и в Комисията по образованието и науката.
В противен случай ние ще останем с впечатление, че целенасочено се търси само мнението и становището на едно от министерствата, което явно е заинтересовано в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво Ви е процедурното предложение? Всичко направихте, освен предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Моето предложение, господин председател, е, след като двамата министри явно нямат желание да участват в обсъждането на един толкова важен законопроект и се осигурява само единият заместник-министър - на земеделието, горите и аграрната реформа, по начина, по който той беше осигурен, да бъде задължен и заместник-министърът на образованието и науката, който отговаря за тези въпрос, а това проф. Баларев, също да присъства в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението!
Гласували 165 народни представители: за 96, против 31, въздържали се 38.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Баларев.
Продължаваме с глава първа.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава първа - Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава първа е прието.
За процедура има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз предлагам да бъде обявена почивка до пристигането на заместник-министъра на образованието и науката проф. Баларев (оживление в залата), защото тези текстове, които предстои да гледаме, ще бъдат гласувани от вас в негово отсъствие и той ще дойде тогава, когато неговото мнение, неговата позиция вече ще бъдат без всякакво значение. Защото именно по чл. 1 и по чл. 2 той, като представител на Министерството на образованието и науката, изрази различно становище от това на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Отново повтарям, че ако министърът на образованието и науката няма възможност да присъства, председателят на Народното събрание, според мен, е длъжен да обяви почивка, докато заместник-министърът на образованието и науката съумее да дойде, за да участва при обсъждането на тези текстове, по които той е бил на различно мнение, когато е обсъждан законопроектът в Комисията по образованието и науката. В противен случай неговото присъствие в един по-късен етап на обсъждането на законопроекта се обезсмисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Според Вас председателят е длъжен, но според мен не е длъжен да приема Ваше предложение.
За процедура има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички знаем, че България е селскостопанска страна и този проблем е изключително важен.
Аз моля, господин председател, пребройте от тази страна има ли 97 души, за да бъде прието заглавието. (Посочва дясната страна на залата.)
ГЛАС ОТ СДС: Вие гласувате ли?
ИВАН ЗЪНЗОВ: Не, не гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие искате само едната страна ли да преброя? (Оживление в залата.) Общо има повече от 97 души в залата, така че бъдете спокоен.
Има думата господин Георги Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 1 има направени три предложения.
Предложение от народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Има и предложение от народния представител Христо Стоянов, което комисията не подкрепя. Чета предложението:
Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) Селскостопанската академия е национална автономна организация за научни изследвания, развитие на науката, подготовка и повишаване квалификацията на специалистите в областта на селското стопанство и хранителната промишленост.
(2) Селскостопанската академия осъществява дейността си върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната и с общочовешките ценности, националните интереси и традиции, независимо от идеологии, религии и политически доктрини.
(3) Селскостопанската академия:
1. осъществява фундаментални, стратегически и научно-приложни изследвания в областта на селското стопанство и хранителната промишленост и свързаните с тях експериментална, производствена, търговска, лечебна и друга дейност;
2. разработва прогнози и дългосрочни програми за развитието на селското стопанство, хранителната промишленост в районите от страната, произвеждащи земеделска продукция;
3. дава становища и оценки за проекти и програми за селското стопанство и хранителната промишленост с национално значение;
4. съхранява и обогатява националния селскостопански генофонд;
5. осигурява научно обслужване на държавните органи, управляващи земеделието и хранителната промишленост, и на земеделските производители;
6. издава научни трудове, научни списания и други периодични научни издания и популяризира научни изследвания и резултатите от тях;
7. осъществява другите дейности, посочени в Закона за висшето образование."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 1:
"Чл. 1. (1) Националният център за аграрни науки (НЦАН) е организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост.
(2) Националният център за аграрни науки осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика.
(3) Националният център за аграрни науки е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа със седалище София."
Това, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 1 някой желае ли да се изкаже?
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз смятам, че както вносителите, дават ал. 2 да бъде "Националният център за аграрни науки провежда държавна аграрна политика" е действително неправилно. Затова защото в крайна сметка и по Конституция Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е, което провежда държавната аграрна политика.

В този смисъл предложението на господин Панев смекчава тази неточност от страна на вносителите. Въпреки всичко обаче, аз смятам, че и така поставено от господин Панев предложението също не е най-точно, защото в крайна сметка центърът не може да осъществява дейността си само в рамките на държавната политика. Това означава да се осъществяват само изследвания от приложен характер като вид социална поръчка от страна на министерството или от страна на държавата, казано най-общо. А ал. 1 започва преди всичко с това, че Центърът за аграрни науки осъществява научни изследвания и след това са приложни, спомагателни и обслужващи дейности.
Следователно, научните изследвания не могат и не бива да бъдат само в рамките на държавната политика, т.е. само според вижданията на министерството. Научните изследвания, научното дирене не става само по заявка, а по вътрешната необходимост на учения. Това е неговото лично Аз и именно затова ние казваме, че науката преди всичко има демократичен характер, защото се изявява Азът, човекът, мозъкът му, възможностите му.
Ето защо аз смятам, че не бива по този начин да бъде формулирано предложението на господин Панев.
И още един мотив. Научните изследвания, които осъществява Селскостопанската академия, не са само по идея на един или друг учен или по социална поръчка. Много голяма част от научните изследвания са по международни договори чрез спечелени проекти. Следователно, тези международни договори ние не можем да ги задължим да бъдат според държавната политика или според политиката на министъра на земеделието. Поради това, ако трябваше да се промени, а трябва да се промени тази ал. 2, то тя можеше да звучи така: че Центърът за аграрна наука подпомага провеждането на държавната политика. Тогава и ученият може да си направи самостоятелното дирене, и държавата да осъществи своята социална поръчка и същевременно да има и международни договори и проекти.
Аз заставам твърдо зад предложението на проф. Стоянов, защото всъщност това, което той предлага, показва действително онова, което трябва да бъде науката в България.
Не забравяйте, уважаеми колеги, че в Селскостопанската академия се съхранява земеделският генетичен фонд на България. Само там са запазени и развити съвременни технологични методи на земеделското производство и всичкият огромен материален ресурс - машини, продуктивни животни, сграден фонд и т.н.
В мотивите си вносителят казва, че ще създаде и идеята е да се създаде нов тип научно-технологично звено. Ако това е така, ако няма противоречие между съдържанието и формата, то тогава ние трябва да приемем предложението на проф. Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Никой не може да ме обвини в пристрастност към молбите на проф. Стоянов и никога не може да ме обвини в поддръжка на тази личност, която в два парламента съм вкарал и напусна позорно Бизнесблока. Но в този случай е прав.
Аз имах среща в Израел с министъра на земеделието Цур преди 5 години и с техните професори по генетика. И те, учудващо за мен, знаеха всичко, което се върши в българската Селскостопанска академия. И ми казаха невероятни комплиментни неща за нашите труженици. Те не са нито сини, нито червени, те са български труженици на науката.
Разбихме толкова много в последните 10 години. Ние не можем да продължаваме да разбиваме нещо, което е реално, за да приемаме нещо, което е имагинерно, което е "може би" и което ощастливявало една част от политическия спектър - не ме интересува червена ли е, синя ли е тази част.
Аз съм бил гост в Селскостопанската академия два пъти. Страхотно важно е ние най-накрая да си оценим хората, да си оценим гениите в България, да си оценим специалистите.
Съмнявам се, че има човек в тази зала, който няма да се съгласи, че България постигна мелиорирано, механизирано и кооперирано, за съжаление по колхозен принцип, земеделие. Поляците не направиха тази грешка да разбият всичко. Лицето Филип Димитров поръчково разби всичко в тази област, както и във Военнопромишления комплекс - второ престъпление. Но и господата в правителството на Жан Виденов не помогнаха в никакъв аспект за развитието на българското земеделие. И сега стигаме вече до т. 2 - ту би ор нот ту би, да бъде или да не бъде тази Селскостопанска академия.
Аз ви казвам честно и почтено: задръжте всички сериозни, важни кадри и постижения, и база, и опит, защото без история няма настояще, без настояще няма бъдеще. Някъде тази нишка в тия 10 години се прекъсва. Някъде някои хора не разбират, че инерцията, набрана от нещо важно като българската Селскостопанска академия, един път прекъсната, докато изградим новата база, новите пластове, ще загубим голяма част от тая насъбрана инерция.
Затуй моля ви най-почтително, колеги и отляво, и отдясно, и от центъра, да бъдем българи преди всичко и да бъдем отговорни, умни депутати, а не да политизираме един такъв наболял въпрос.
Българското земеделие е важен пер от България. Българският земеделец в две национални катастрофи спаси България. Не ме интересува дали е бил от партията на Стамболийски или от някоя друга партия, българският земеделец е дал своята дан. Българската Селскостопанска академия е част, плът и кръв от българското земеделско движение. Моля ви, подкрепете го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Първа реплика - господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Това е реплика към уважаемия господин Ганчев, но в същата степен е и реплика към госпожа Величкова. (Неясна реплика на народната представителка Станка Величкова.) Не, аз не го правя, просто пояснявам - по същество Вашето изказване се приближава.
Нека да сме наясно за какво става дума. Първо, никакви институти няма да бъдат закривани. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Страната няма да се лиши от ценните си кадри по простата причина, че това изобщо не се предполага в закона и на никому в представите също.
Става дума за следното. Една справка, която беше показана в комисията и срещу която никой не възрази, показва, че, тя не е пред мен, винаги мога да я представя, бройката мога да сбъркам, но в някъде около 20 посочени страни от Европа и извън Европа развитието и осигуряването на селското стопанство с научен ресурс, а също и с конкретни съвети в приложната дейност в тази сфера се осигурява от държавни институции, които се наричат било агенции, било асоциации и т.н. Става въпрос за една симбиоза между държавен мениджмънт и научно търсене, с цел да бъде осигурено най-важното за една страна по принцип, а за България особено, едно развито и плодоносно селско стопанство. Само в три страни в света - в Румъния, в Русия и в Северна Корея, има академии на селскостопанските науки.
Завършвам с това, отново повтарям: цели се една симбиоза между държавен мениджмънт и свободно научно търсене за осигуряване развитието на селското стопанство в България, което е до голяма степен бъдещето на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Този път, господин Панев, съм бесен! Вие просто не разбирате за какво Ви говорих 4 минути и защо си губя времето и живота изобщо да стоя в България десет години. Зетят на господин председателя на парламента онзи ден каза, че трябва да помагаме на американците да ръководят цялата ни оръжейна индустрия по отношение на продажбите. Аз ви казвам, че това, което вие казахте, е аналогично на онова, което господинът Михайловски заяви онзи ден. Какво ме интересува дали в Южна Корея или в Русия, или където и да било била институционализирана въпросната Селскостопанска академия, ако тя върши работа. Дън Сяо Пин промени Китай, като им каза: господа комунисти, по дяволите с вашата догма, на нас ни трябва котка, която лови мишки. Всичко друго е приказки. А Селскостопанската академия в България лови мишки. Тя има успехи. Кой ще отрече тези успехи? Южна Корея, Русия или СССР - какво ме интересуват тези имагинерни истории? Ние говорим тук за нещо наше, за плът от плътта на българския гений и инвестицията на българския народ в тази Селкостопанска академия, която зная, може и е натрупала пластове от опит. За това става дума тук.
Аз съм стъписан! Аз Ви обещавам, че някой ще отговаря за оръжейната индустрия. Това не може да продължава така. И в същия аспект, ако разбиете Селскостопанската академия по един такъв брутален, болшевишки начин, някой ще отговаря! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя предложението на проф. Христо Стоянов погледнато от една гледна точка, на която не знам защо вие не обръщате внимание.
Едно от най-важните неща в комуникативността между институциите е фирмата. Светът познава развитието на нашата Селскостопанска академия чрез това име. Светът комуникира с нашия основен отрасъл - селскостопанското производство, чрез фирмата "Селскостопанска академия". Що за футуризъм е това? Защо искаме историята винаги да започва от нас, които идваме сега в управлението? Ако смените фирмата на "Шел", той ще води дела и ще иска големи обезщетения, защото това е утвърдена марка. Ако на някоя друга световно известна фирма промените името, той ще води дела и ще иска да възстанови марката си, която е позната в света. Защо тръгваме с тази футуристичност да сменяме всичко? Какво ви пречи името?
Ако ще спорим за функциите, за това, което говори Панев, това е друго. Но защо сменяте фирмата? Кое го изисква? За да се чуди светът с кого ще комуникира наново, че нещо ново се е създало? Престанете да правите света от деня, в който вие идвате в живота. Светът е с трайни традиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вече половин час не е произнесена нито една дума по чл. 1 от закона, който обсъждаме. (Протести от ДЛ.) Вече сме приели заглавието. Сега приемаме Закон за Национален център за аграрни науки. И господин Нешев, и господин Ганчев, и всички други, които говориха, говорят за Селскостопанска академия. Ние приемаме съвсем друг закон - за Национален център за аграрните науки.
И аз Ви моля, господин председател, на такива депутати, които не говорят по темата, които не говорят по конкретния член, на който се намираме, да им отнемате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има думата господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Обещавам да говоря точно по темата. Член първи - предварително казвам, че заставам зад текста на проф. Стоянов по следните съображения: внасянето на този законопроект, уважаеми колеги, не е начало на промените, които настъпват в селскостопанската наука и в частност във вече бившата Селскостопанска академия. Този закон идва да узакони едно предварително извършено престъпление спрямо науката. Става дума за това, че още от преди година Селскостопанската академия вече не е първостепенен разпоредител с бюджета, тя е в бюджета на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Селскостопанската академия вече престана да бъде един самостоятелно функциониращ научен и научноизследователски институт.
Забележете какво се предлага от проф. Стоянов. Да оставим името, което не е без значение, господин председател, защото тук достатъчно ясно се каза, а за мен звучи твърде чиннопоклонно това, че понеже в Европа нямало академии и ние не можело да имаме академия. Но това е друг въпрос. Професор Стоянов се мъчи с неговото предложение да спаси част от онова, което се ликвидира с този закон.
Алинея 1 - ясно - "Създава се организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и т.н."
Алинея 3 заковава нещата - "Националният център за аграрни науки е юридическо лице на бюджетна издръжка на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа".
Всички опити, които направихме в комисията да разберем в крайна сметка какви средства се отделят за Селскостопанската академия, уважаемото министерство не можа да ни представи. Когато миналата година приехме бюджета за 1999 г. се оказа, че от 51 млрд. приходи на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа 34 млрд. са на академията и само 9 млрд. се отпуснаха субсидии от държавата. Кажете ми коя научна институция в България работи на този наистина пазарен принцип освен тази академия?
Какво значи това "на издръжка на Министерството на земеделието"? Контролът се осъществява от министъра на земеделието. Всичко това е в противоречие с традициите и развитието на селскостопанската наука. На първо четене аз изложих какви са заслугите на академията и сега няма да се спирам на този въпрос. Но в разработката разгърнатият чл. 1, който предлага проф. Стоянов, дава възможност да бъдат компенсирани част от онези недостатъци, които по-нататък се доразвиват в закона. И той наистина ще ликвидира... Тук господин Панев каза, че няма такова нещо. Господин Панев, Вие или не живеете в България, или не виждате какво става. Опитните станции вече реално са закрити. Институтите със световна известност като Институт в Генерал Тошево, като Институтът по царевицата в Кнежа или Институтът по лозаро-винарство в Плевен, със 100-годишна и повече история, вече са на ръба на съществуването и ще загубят и генофонда, който имат, защото чиновникът от Министерството на земеделието ще реши неговата издръжка.
Не мога да приема, че чиновниците, макар и държавни, са хората, които ще определят държавната политика. Защото в крайна сметка там опират нещата. Ще определят развитието на науката само от Министерството на земеделието! Това просто не мога да го приема.
Затова се обръщам към всички: нека да приемем чл. 1, макар и с променено заглавие, с което аз не съм съгласен, но да приемем чл. 1, който дава възможност по-нататък да развием поне известна автономия на тази институция. Миналия път казах и сега ще го повторя, 140 са международните проекти, по които работи академията. Кой чиновник в министерството ще кореспондира с тези институции, за да продължи тази дейност? Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа заместник-министри, господа народни представители! Аз имам въпрос към вносителите на законопроекта във връзка с обсъждания чл. 1. Каква ще бъде съдбата на другите институти, които имат за свой предмет земеделието като област в изследванията? По-специално, каква ще бъде съдбата на Института по планинско земеделие и животновъдство, чието седалище е в гр. Троян, Института за розата, другите институти, които цитира преди малко господин Кръстьо Трендафилов? Въобще каква ще бъде съдбата на инфраструктурата на земеделската наука в България? Тук не става дума за някакви вътрешни промени, които се налага да бъдат извършени, а за самото съществуване на такива научни направления, които са уникални за България. Така както има уникални учебни заведения в областта на културата и виждаме, че те също се ликвидират. Можете ли да ни обясните това една цялостна линия на ликвидация ли е в България или пък вие имате намерение по някакъв начин да съхраните, макар и в по-малък състав, тези области на научните изследвания? Аз като народен представител, който е от такъв избирателен район, не мога да не задам този въпрос. И от него се интересуват всички хора. Господин Владислав Костов, който е и председател на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и също представя този район, би трябвало да си задава този въпрос. Излезте на тази трибуна и обяснете на хората! За мен няма ясен отговор за това, което става, а опасенията ми са, че последиците ще бъдат само отрицателни. И се поставя под съмнение дори съществуването на тези звена на селскостопанската наука в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Друг желае ли да се изкаже?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Никой ли няма да отговори на въпросите ми?
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо сте ги поканили тези хора там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина! (Шум и реплики в ДЛ.)
За процедура има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имайки предвид, че се разисква действително един изключително важен проблем и това, че народните представители поканиха в залата да присъстват заместник-министърът на образованието и заместник-министърът на земеделието, тъй като министрите са ангажирани, и това, че са зададени конкретни въпроси, аз моля, господин председател, да дадете думата на тези двама заместник-министри да отговорят на зададените въпроси на народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дума се дава, когато бъде поискана. Аз не мога насила да давам думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ние сме ги поканили не за да стоят в залата, а да отговарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако желаят.
Господин Христо Стоянов, за да мога да поставя Вашето предложение, понеже вече сме гласували наименованието "Национален център за аграрни науки", съгласен ли сте в чл. 1 Вашето предложение "Селскостопанската академия" да се замени с това наименование?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да спирам вниманието си толкова върху наименованието, защото не там е заровено кучето, това е най-дребният въпрос. Такава институция има примерно и във Франция, тя се казва ИНРА и е към Министерството на земеделието. Но преди това да ви кажа нещо - че ръководителят на ИНРА във Франция се назначава по предложение на министъра на земеделието, министъра на науката, министър-председателя на Франция и се назначава от президента на Франция. Оттам помислете за тази институция и нейното ниво в държавата. Така че това не е най-страшно.
А що се отнася за коментарите, че това академия е нещо фалшиво, дайте да не го политизираме. Защото ще Ви кажа, господин Панев, три факта. Единият факт е, че имаме Академия за музикално и танцово творчество в Пловдив, имаме Спортна академия, а имаме по Закона за Министерството на вътрешните работи Академия на МВР.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Но това са висши училища.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Ето закона пред мен, чл. 40, ал. 1: "Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и от ректор." Искате ли да чета по-нататък? Значи не е това, което ние трябва да разглеждаме - за наименованието. Въпросът е да създадем нивото на тази институция. Свалянето на наименованието е предпоставка да стане подчинена тази институция на нивото на чиновника. Ето в това е цялата философия. И аз съжалявам, че проф. Баларев е защитник на тази философия. И ще си разреша малко да го обидя.
Господин Баларев, в този отрасъл един пирон не сте заковали! И ще давате мъдрости и начини за управление на този отрасъл! (Ръкопляскания в ДЛ.)
Господин Баларев, нещастието, което имаме, е, че 27 на сто от брутния вътрешен продукт в момента на България се предоставя от този отрасъл. И това е фактически фундаментът, който подхранва отрасъла със сортове, технологии, съоръжения, с организация. Това дава днес 27 на сто от брутния вътрешен продукт. И затова, ако ние приемем да не е академия и вие приемате да не е академия, да бъде център, то нека оттук нататък да погледнем, като направим този взаимен компромис, че не е академия и стане Национален център за аграрна наука, какво пречи оттук нататък чл. 1 така, както ви го предлагам? Нека да коментираме кое от онова, което аз предлагам в чл. 1, е в противоречие и с онази философия, която Вие изложихте, господин Панев, че Вашата основна мисъл е да съществува, да я има, да се развива науката. Кое е онова от тези алинеи и точки, което внася у Вас съмнение? Не се ли чувствате неудобно? Тридесет и девет години работя в тази система и Вие, господин Панев, представяте ли си как бих се почувствал аз, ако ставаше дума за една система, в която сте Вие? Сигурно щяхте да ми се смеете! Та Вашите всичките предложения са мъдри, а всичко, което аз съм казал и предлагам, което не е само мое, а плод на разговор с много, много специалисти, не може да се приеме нищо от тях! Добре, помислете само какво Ви пречи от ал. 2, от ал. 3 тази т.7? Какво Ви пречи на Вас? Защо не приемете това? Защо не изискваме онова, с което да го напишем? Или ще ми върнете онзи отговор, който се даде в комисията, и Вие казахте: да, правилно, няма нужда, законът трябва да бъде кратичък, а след това в правилника ще се решат тези неща. Ама този правилник ще доведе до това, че няма да има селскостопанска наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Благодаря Ви, завършвам, като Ви моля да ми дадете още една минута...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да Ви дам една минута. Имате пет минути и трябва да се вместите в тях.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Господин председател, аз имам достатъчно други предложения. Казвам Ви, няма да вземам вече думата за останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но ние няма и да ги гласуваме останалите, така както са направени.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Колеги, господин председател! Ако аз съм грешен, ако това, което казвам, не е вярно, ще остана аз този утре, който ще кажете, че не го разбира. Тоест само аз ще сгреша. Ако вие не послушате и го направите, казвам ви, вие не само ще бъдете грешници, на вашата съвест ще тежи, защото заявявам, публично го заявявам: няма да има земеделска наука! Цялата земеделска наука ще бъде разпродадена!
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Това е целта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, приключвайте, господин Стоянов! Вече две минути говорите повече. (Председателят изключва микрофоните. Протести и тропане по банките в ДЛ.)
Господин Стоянов, за да мога изобщо да поставя на гласуване Вашето предложение, не отговорихте на въпроса вместо Селскостопанска академия да стане Национален център за аграрни науки?
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Аз заявих, че не е проблем какво ще бъде наименованието. Съгласен съм това да не бъде написано отпред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съгласен сте? Добре.
Господин Буров има думата за реплика.

ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми професор Стоянов, искам да взема реплика, тъй като Вие дадохте някои цифри, които не мога да разбера лично дали са в потвърждение на това колко е добра селскостопанската ни наука или не. На практика, на първо четене, ние обсъждахме именно този въпрос. А сега обсъждаме конкретни текстове. Но в Европейския съюз, Вие вероятно знаете, че брутният вътрешен продукт от селскостопанските стоки е някъде 2, 3 или 4%.
Освен това сигурно Ви е известно, че този брутен вътрешен продукт се прави от 4-5% производители. Това какво обяснява, аз бих искал да чуя от Вас, свързано с науката. Къде има по-голяма наука - тук или там, преди или след в България? В действителност повече от очевидно е, че човек да борави с цифри, с числа трябва да знае за какво ги използва.
Аз вече имах възможност да говоря от тази трибуна и за мен няма никакво съмнение, че ние имаме нелоша селскостопанска наука. Но този закон изобщо не цели снижаването стойността на нашата селскостопанска наука. Обратното, той цели по-доброто минизиране, мениджиране... (Смях, весело оживление и реплики от ДЛ.)
Това е резултатът. Така че аз и в комисията гласувах с пълна съвест тъкмо заради това - цифрите, които Вие давате, сочат точно обратното. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика господин Кръстьо Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз наистина ще репликирам професор Стоянов. Той каза: 27% от брутния вътрешен продукт. Да, при една скапана икономика разсипаното земеделие дава 27% от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи не е разсипано.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Когато работеше българската икономика, господин председател, земеделието е участвало максимум с 8 до 12% в брутния вътрешен продукт в България, въпреки че давахме 9 млн. тона зърно и давахме 2 млрд. долара износ продукция. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Колега Буров, точен сте. Добрата икономика на една държава е в рамките на 3-5%, а в някои 1,5 от брутния вътрешен продукт да се формира от земеделието.
В една от страните, които познаваме, все пак като голяма земеделска - Аржентина, е 8%. А това - 27%, какво ни показва? Че не земеделието ще бъде локомотивът, който ще изнесе икономиката, но е фундамента, от който ще възродим българската икономика. Нямаме друг изход. А за да стане реален този фундамент, Вие сам казахте, че е абсурд да го реализираме без наука. Ето, това е. И заради това ние, изолирайки тази научна общност от нейния ангажимент и поставяйки тая научна общност на аналогично подчинение, което беше преди 10 години, даже по-грозно, защото тогава ние имахме право да избираме по предложение на партийния секретар, но все пак имахме право да гласуваме. А сега няма да имаме и това право. Ето, това е положението. С тази организация, която се предлага, ние отиваме към още по-зле, още по-лошо, още по-недемократично.
А що се отнася до това дали нашата наука е добра. Колеги, засяваме есенници почти 100% от нашите сортове. С тези сортове ние се бяхме наредили на трето място в Европа по добив. Среден добив от 13 млн. дка пшеница - 460 кг. Не с подбиране на площи, каквото правим сега, за да дойдем до 300 кг, а на всички. Произвеждахме 150 хил. тона птиче месо, господин Буров, пак с тези породи и с тези технологии, които тези колеги направиха. Произвеждахме 150-160 хил. тона тютюн. Сега произвеждаме 27-30 тона пак с тези сортове и с тези технологии, които тази наука даде. Трябва да я уважаваме! Заслужава да бъде уважавана! И не заслужава тази съдба, която им предрича, и при всички случаи, казвам, че ще получат с този закон. Не трябва да се получи! Затова бях малко по-емоционален, за да ви кажа: колеги, няма да има наука! Познавам до болка тази система. Познавам старата тоталитарна система. Познавам манталитета на тези хора. Те ще бъдат унижени. Че някой министър идва и започва да назначава ръководителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ХРИСТО СТОЯНОВ: Така че още един път ви моля: премислете за чл. 1! Съветвам ви! Няма да сгрешите. Казвам ви го искрено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоянов, времето Ви изтече.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Безсмислено е, господин Стоянов, да апелирате да Ви чуят, да Ви разберат. Казаното и неказаното доказва, че и този път, за съжаление, нашите колеги от мнозинството не чуват и няма да чуят.
По повод на тази дискусия аз си спомням казаното от президента на България в 1996 г., есента, когато предстоеше да избираме президент. Ще ви припомня какво каза той. Голямата грешка на СДС е, че разруши едни работещи структури, без да са създадени други, които да работят. Кратко и ясно казано. То обобщи много нещо, което беше казано в България, за съсипването на отрасъл селско стопанство. Е, и какво от това? Плаща нацията, ще плащат и поколенията. Но вие сте като хипнотизирани от това разбиране всичко, което сте заварили, да го разрушите, да го промените и, за съжаление, не в добра посока.

Аз правя формално предложение, господин председател, да се възприеме наименованието на тази структура, както е сложено в заглавието на закона и оттам нататък да се направи наистина дискусия защо да не запазим тази структура такава, каквато я има под различни наименования, с нейната автономия, с нейната сила, с уважението на изпълнителната и законодателната власт към нея, което общо взето се съдържа в предложените текстове на народния представител проф. Стоянов.
Не давайте оценки за българската селскостопанска наука посредствени и измислени на крак. Тези оценки са й дадени от известни учени в света. Но какво още друго има зад паравана? То се подсказва от опита на тези десет години. Тази довчерашна академия разполага с огромно имущество, с големи активи. Те ще станат обект на разграбване и на полуразграбване, така както става в повечето от секторите на българската икономика. Ама, не ние измислихме, че корупцията за три години силно се е увеличила. Ама, не ние измислихме, че прозрачността почти е изчезнала за тези три години. Не ние измислихме, че комисионите са паралелен поток навсякъде, където има икономика. Тези оценки комулативно нарастват през тези три години и те се правят от фонда, от банката, от Организацията на Обединените нации, от докладите на БИБА. Ние само ги повтаряме, а вие мълчите. С огромното имущество на академията ще стане почти същото.
Господин председател, моля Ви наистина да се дискутира сериозно по това предложение. Нека бъде център, каквато искате шапка му слагайте, запазете това, което няма да бъде нещо измислено само в България, защото го е имало и е работило, има го и в повечето от другите страни.
И накрая, нека да не ми се обиждат колегите от ведомствата, от министерствата, нямам нищо против тях, но времето, в което живеем сега - в този преход, е много замърсено, много деформирано и във висока степен сбъркано. На чиновника трябва да се дават възможно най-малко права. След 5, след 10, след 15 години, когато се уталожат пластовете, когато гражданското общество ще бъде това, което го има в учебниците и което искаме да има в България, когато ще има някакъв режим, в който чиновникът наистина няма да бъде автор на малък-голям произвол, тогава са възможни преобразувания. Но сега, много ви моля, по-малко възможности на чиновника в тази сфера. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на проф. Стоилов.
За реплика думата има господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не исках да репликирам никого, всеки има право на мнение и да защитава това мнение, но не бих искал да прозвучи това и в ефира, и хората, които ни слушат, защото тук има абсолютно неправилни постановки, че някой иска да разруши селскостопанската наука. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Селскостопанската наука се прави в научните институти и го правят хората в научните институти - онези прекрасни кадри, които са създали наука и продължават да създават тази наука. Обаче вашата цел е да свържете Селскостопанската академия с науката, че академията прави наука в състав от 30 души - някаква шапка. Тази теза абсолютно не е вярна. Повтарям - не е вярна и не заблуждавайте хората. Никой няма намерение да разбива селскостопанската наука и не това е целта на този законопроект, а напротив, да освободим институтите да могат да вършат наука в пазарните икономически условия и да бъдат такива, каквито са във всички страни в света и където се върши действително една на много високо ниво наука. Дай Бог, и нашата да достигне още нови висоти и ще ги достигне. Няма да се разруши науката, а напротив, ще се развива тази наука. Затова този плач тук ми се струва, че е малко подклаждан от други причини, а не от любов към науката.
Ето това искам да кажа и моля ви бъдете точни. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
За втора реплика думата има господин Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Стоилов! Тъй като Вие също говорихте за връзката и ролята на чиновника и тези, които се занимават с науката, бих искал само да ви напомня, че действително с един основен закон, който регулира и развитието в науката, това е Законът за научните степени и научните звания. Хората, които се занимават с наука, които имат постижения, те растат в кариерата именно по този закон. Няма администрация, няма чиновник, който да пречи за това развитие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа Костов и Буров! Аз благодаря лично на вас за оценката, която дадохте на хората, работещи в сферата на селскостопанската наука. Те я заслужават и добре е, че звучи и днес, даже когато имаме намерение да ги ..., както законът предвижда.
Вижте, не се сърдете за оценките, които звучат днес. Добре, уважавате хората, признавате какво са давали, дават и могат да дадат. Защо не оставите тази общност да реши въпроса как да се управлява? Защо десет чиновника от Министерския съвет решават и вие ги подкрепяте не така, а иначе да бъдат управлявани. Та тъкмо вашето високо уважение към качествата им, към това, което са давали и дават, е достатъчно основание да ги оставите те да поблъскат глави и да решат в тези условия сега кое е най-подходящата форма на организация и управление на този сектор от науката и научните изследвания.
Аз изобщо не разисквам, проф. Буров, въпроса за авансирането и пр., и пр. Той сега е на 13-о място. Оставете тази общност да реши проблемите. Това не значи, че държавата въобще няма да обръща внимание, но ако са умни решенията и са гаранция, че ще продължи това развитие, което е получило висока оценка, не се бъркайте, не пъхайте чиновническите си ръце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов, като в ал. 1, 2 и 3 думите "Селскостопанска академия" се заместват с думите "Националният център за аграрни науки".
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 83, против 103, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Думата има господин Христо Стоянов.


ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря. Уважаеми колеги, и то основно към вас, от мнозинството, се обръщам. Искам да ви помоля и да ви декларирам, че онова, което съм написал, не крие никакви подводни камъни и не съм го правил с такава цел. Не съм го правил с такава цел.
Затова искам още един път да помоля, господин председател, да подложите на прегласуване току-що гласувания чл. 1, предложен от Вас.
И още един път Ви умолявам, уверявам Ви: няма да направим грешка, ако подкрепим този член, не защото го предлагам аз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Христо Стоянов.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 91, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 188 народни представители: за 113, против 75, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
За първи отрицателен вот давам думата на господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Гласувах против чл. 1 във варианта на вносителя, защото на практика той превръща досегашната Селскостопанска академия в придатък към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, принизява нейната роля, нейното значение. На практика зачертава и унищожава нейния статут на институция не само с национално значение, но и с голям международен авторитет, натрупан в продължение на десетилетия, с успехите, които са безспорни и които сякаш на този момент се оценяват повече в чужбина, отколкото от управляващото мнозинство в България.
Тук се изкушавам да кажа, че по този начин, както господин Панев преди малко заяви, на практика ще има държавен мениджмънт в този вид, в който ние се убедихме, че съществува и при обсъждането на бюджета за 2000 г. Защото когато в Комисията по образованието и науката специално поискахме да ни бъде дадена информация от Министерството на финансите за субсидиите и средствата, които се предвиждат за Селскостопанска академия или за този Национален център за аграрни науки, тъй като вече законопроектът беше минал на първо четене, на нас тази информация не ни беше дадена. Това показва, че там, където няма финансиране, не може да има държавен мениджмънт или той ще е в някаква форма, която живее само в съзнанието и представите на господин Панев и на тези, които възприемат този подход и този модел на разправа и унищожаване с българската наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Панев, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 2 има направени три предложения. Едното предложение е на народния представител Христо Стоянов, което вече отпада.
Има предложение от народния представител Георги Панев, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което също е оттеглено.
Комисията по образованието и науката подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 2. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на образованието и науката, осъществява контрол върху дейността на Националния център за аграрни науки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, господа заместник-министри, уважаеми колеги! Аз мисля, че в текста на чл. 2 в много по-голяма степен, отколкото текстът на чл. 1, се проявяват в синтезиран вид духът, философията и целите на този законопроект, философия и цели, които, простете ми, дълбоко и убедено не мога да приема. Защото практически с тази норма се въвежда система за контрол в една толкова деликатна сфера, каквато е науката. Тази система за контрол ще доведе занапред до въвеждането на груб административно-чиновнически стил на управление на науката.
Аз се изкушавам да задам въпроса: как точно земеделският министър ще осъществява контрол върху дейността на Националния център за аграрни науки? Доколкото ми е известно, не знам дали присъстващият тук заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа има научно звание, но министърът на земеделието е бакалавър или в най-добрия случай - магистър. "Бакалавър" и "магистър" са образователни степени, а не научни. А в случая разглеждаме един законопроект, който има пряко отношение към науката, към селскостопанската наука.
Ето защо съм убеден, че е полезно системата за контрол да се замени със система на отчетност на Националния център за аграрни науки, тъй като чл. 1 вече е приет. Явно ще имаме Национален център за аграрни науки.
Какво ще загуби законопроектът, ако приемем чл. 2 да има редакцията:
"Чл. 2. Националният център за аграрни науки отчита ежегодно дейността си пред Народното събрание или Министерския съвет."?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате нещо, което не може изобщо да бъде гласувано, господин Местан, тъй като не е предложено на първо гласуване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, възприемете това, което казвам, като елемент на изразеното ми чрез изказването несъгласие с текста на чл. 1.
Защото, ако все пак бе възможно да се приеме системата за отчетност, което вече е измерение на демокрацията и на демократичното в управлението на една или друга институция, то ние, от една страна, ще запазим относителната самостоятелност на Националния център, а от друга страна, съгласете се, ще запазим и честта и достойнството на учения. Ако това, последното, не ви интересува, защото все пак се явява една емоционална категория, то все пак помислете, дали наистина да не се замени системата за контрол със система за отчетност, защото последната ще направи науката значително по-ефективна.
Нееднократно изказалите се преди мен се позоваха и на европейската практика. В Европа наистина тези центрове, институти, не знам как ще го наречем, както каза и проф. Стоянов, твърде често са в системата на земеделието, даже в системата на Министерството на земеделието. Но те работят на базата на държавни поръчки. И ако в условията на преход вас ви притеснява недобрия баланс като цяло в науката между фундаментални и чисто приложни изследвания, макар че по отношение на селскостопанската наука процентът на приложните изследвания е значително по-висок, то нека да работим на системата на конкретни поръчки пред този Национален център, но да запазим относителната самостоятелност на този орган, защото не се знае какви поразии може да направи един или друг чиновник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря, но моля изказванията да бъдат с конкретни предложения и предложения, които могат да бъдат гласувани.
Има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми колеги, действително съм изключително против този текст. Той нарушава смисъла на демократичността в науката. Не може чиновникът, ако ще и бившият държавен чиновник, да контролира. Какво ще контролира? Ще може да определени дали едно научно изследване е добро или лошо? Това е работа на научен съвет, който приема интелектуалния продукт от съответното научно изследване. Какво ще контролира? Приложната дейност ли? Или това, че отделят опитните станции, като откъсват науката от материалната й база, научните изследвания от експеримента.
Какво ще контролира едно бакалавърче? Това ми напомня, уважаеми колеги, на оня, с лулата, който разбираше от естествознание, който разбираше от езикознание, който разбираше от философия.
Вие ми говорите за Корея и за Китай. Това е хунвейнбинщина, ако говорим за Китай. Да ви е ясно, уважаеми колеги. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
И откъде-накъде ще ми разправяте, господин Костов, че Селскостопанската академия била шапка, а центърът не е шапка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Величкова, оставете господин Костов и си направете конкретното предложение по чл. 2.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Ще говоря конкретно, не ме цензурирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не Ви цензурирам. Имате ли предложение по чл. 2?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Цензурирате ме! Цензурирате ме! Това са минути. Аз имам право да говоря 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пет минути имате право да говорите по конкретния член. На второ четене сме.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Да, говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можете да предложите редакционна поправка, можете да предложите отпадане. След като не предлагате нищо от тези две неща, ще се принудя да Ви отнема думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Не е така! Не е така! Аз искам да изкажа моето отрицание и то не е голословно, а с аргументи. И не говоря за логопетно училище и моля Ви се, не ме прекъсвайте, защото аз съм човек от науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви прекъсна, ако не си направите конкретно предложение.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Не можете да ме прекъсвате. И не ме ядосвайте повече, а ме оставете да се изкажа. (Силен шум и реплики в залата.)
Сега продължавам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По темата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Продължавам, за да Ви кажа, че Националният център, така както искате да се контролира, доказателство, че не може да стане, е самият проф. Баларов, който от фонд "Структурна и технологична политика" даде пари на частна фирма, за да отглеждат прасета. Прасетата умряха, парите ги няма. Не знам дали прасетата изядоха парите за учебниците, защото се въведоха вместо безплатните платени учебници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Правя Ви бележка да се върнете на темата, преди да Ви отнема думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Правете ми! И оттам нататък ще твърдя следното: че ако говорим сериозно за наука, то тогава контролът в една научна система се осъществява от нейните органи. Такъв орган е общото събрание. Къде е той? Тук го няма. Такъв орган, ако мислите, че е управителният съвет, ще ви кажа, че пък в изпълнителното бюро, което се излъчва, има само пет хабилитирани лица. Това са научните секретари. Оттам нататък е незнайно какви са те. Питам ви аз как ще стане този контрол.
И още: в чл. 8 се дава устройството и правилникът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отнемам Ви думата. Разбор на следващи членове и на целия закон се прави на първо четене. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо тогава го обсъждаме?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Дайте възможност да се мотивира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не направихте конкретно предложение, поради което Ви моля да напуснете трибуната. Помолих я, предупредих я, направих й забележка, бях повече от коректен. Можеше да каже с една дума: предлагам отпадането и оттам нататък да се аргументира отпадането. (Станка Величкова продължава да говори при изключени микрофони.) Моля да напуснете трибуната!
Следващият, мисля, беше господин Корнезов, който ще направи коректно предложение. Сигурен съм, защото е юрист.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): С тази вулгарност доникъде няма да стигнете! Доникъде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докъде ще стигнем, не знам, но до внос на картофи и лук няма да стигнем, което го знае и Петър Младенов. (Силен шум и реплики в залата.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Накратко: предлагам чл. 2 да отпадне. Две думи като мотиви.
Двама министри в този текст, изрично е казано, "контролират", контролират аграрната наука.
Но, разберете, колеги, не само аграрната наука, но всяка една наука не може да бъде контролирана. Човешката мисъл не може да бъде контролирана. Как ще контролират двамата министри, как? Като изпратят своите ревизори да проверяват трудовете на професори и академици! Това ли ще правят чрез този контрол?
Така че този текст, разберете го, сам по себе си няма нищо общо с науката.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Там е дейност.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо общо с науката. Този текст е против науката.
И затова моля, господин председателю, да поставите на гласуване предложението за отпадане на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Това е съвсем коректно предложение и ще бъде гласувано наистина.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 2.
Гласували 168 народни представители: за 83, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димитров за процедура.
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, оставам с убеждението, че не всички разбраха смисъла на предложението на господин Корнезов и затова правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Поставям на прегласуване предложението на господин Любен Корнезов за отпадане на чл. 2.
Гласували 199 народни представители: за 83, против 116, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 188 народни представители: за 119, против 69, въздържали се няма.
Член 2 е приет.
От името на парламентарна група има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, след гласуването на чл. 1 и чл. 2 ясно е, че този закон отива в руслото, което е неприемливо за Евролевицата. Затова аз ще направя декларация от името на парламентарната група.
В мотивите на закона, който разглеждаме, е посочено, че целта е преструктуриране на Селскостопанската академия в нов тип научно-технологично звено и Българската евролевица, естествено, подкрепя тези заявени мотиви. Това ли са обаче действителните намерения или се преследват други цели?
Противоречията между мотивите и съдържанието на закона дават основание да заявим, че вносителите преследват други цели, а не декларираните. В Селскостопанската академия се съхранява земеделският и генетичен фонд на България. Само там са се запазили все още развитите съвременни технологии на земеделското производство, които за десет години бяха ликвидирани навсякъде другаде в страната. Тук все още има огромен материален ресурс машини, продуктивни животни, сграден фонд. Очевидно с предлагания законопроект за Национален център за аграрни науки ще се отвори вратата за тоталното разграбване на този огромен потенциал, който принадлежи на България, принадлежи не само на всички нас, но и на тези, които ще дойдат след нас.
Предложението за отделяне на опитните станции от земеделската наука не може да бъде мотивирано с разумни аргументи. Аграрната наука не може да се прави само в лабораторни условия. Необходими са постоянни изпитания в производствени условия и задължителен дълъг период на внедряване. Разкъсвайки естествената връзка между научните изследвания, научните опити и внедряването на научните постижения, ще се нанесе непоправим удар на българската аграрна наука.
Проектозаконът въвежда безпрецедентен за цялата нова история на България стил на административно чиновническо управление на науката. Очевидно е, че авторите на законопроекта пренебрегват българските и световните традиции на управлението на тази сфера. С този закон на Народното събрание ще се удовлетвори стремежът на държавния администратор към безгранично разширяване на неговите пълномощия.
Законопроектът е подготвен зад гърба на научната общност. Подобно поведение е чуждо не само на елементарната демократична процедура, но потвърждава съмненията относно истинските намерения на вносителите. За пореден път след 1990 г. вместо да реформираме, на практика ликвидираме традиционна национална институция, създадена с ума и усилията на много поколения преди нас.
Българската евролевица смята, че с този законопроект отново се въвежда партийно-административният стил на управление на българката наука до болка познат отпреди десет години. Ние сме обезпокоени, че се създават условия за овладяване на ресурсите на селскостопанската наука с цел последващото й разграбване. Няма друго обяснение за внасянето на един очевидно недемократичен закон. Този ретрограден закон противоречи на интересите на земеделската наука, на българското земеделие и на България.
От името на Парламентарната група заявявам, че ние няма да участваме в удовлетворяването на болни амбиции и в умъртвяването на селскостопанската наука на България и няма да участваме в гласуването. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
От името на парламентарна група има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): От името на Парламентарната група на Демократичната левица.
След чл. 2, който преди минути беше гласуван от мнозинството, ясен е и крайният резултат от този закон. Явно е, че днешните управници от СДС след като ликвидираха селското стопанство, сега ликвидират и селскостопанската наука.
Парламентарната група на Демократичната левица не може да става съучастник в това антибългарско дело. В историята остават само тези, които градят, а на тези, които рушат, мястото им е на подсъдимата скамейка.
Парламентарната група на Демократичната левица напуска пленарната зала в знак на протест срещу този законопроект. Нека в тази зала да останат само ликвидаторите на селскостопанската наука със собствения си позор! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ. Депутатите от левицата напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Панев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Глава втора - Структура и организация на управлението на Националния център за аграрни науки".
Има предложение, но то автоматично отпада, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 3 от глава втора има направени седем предложения. По същество трите предложения на народния представител Христо Стоянов отпадат след...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не отпадат, защото той има предложение за общо събрание.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Общо събрание на кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, прочетете предложенията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народния представител Христо Стоянов:
1. В ал. 1 думите "Националният център за аграрни науки" се заменят със "Селскостопанската академия" и след думите "се ръководи от" се добавят "общото събрание на учените, което се състои от по двама хабилитирани научни работници, представители на научните институти".
2. В т. 1 думите " Националният център за аграрни науки" се заменят със "Селскостопанската академия" и се добавят "избрани от общото събрание на учените".
3. Точка 2 се изменя така:
"2. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа или определен от него представител; ръководителите на основните звена на академията;"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев.
Комисията подкрепя предложението.
Следващото предложение на господин Христо Стоянов отпада автоматично.
Отново предложение на народния представител Христо Стоянов - създава се ал. 2а:
"(2а)  Членовете на общото събрание се избират от учените с научна степен или звание, заемащи длъжност на постоянен трудов договор."
Комисията не подкрепя предложението.
Друго предложение от народния представител Христо Стоянов - ал. 3 се изменя така:
Първи вариант: "Думите "се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на образованието и науката" се заменят със "се избира от общото събрание на учените".
Втори вариант - в края на първото изречение се добавя "измежду номинираните от общото събрание на учените три кандидатури".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Николаев Иванов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Георги Панев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"Чл. 3. (1) Националният център за аграрни науки се ръководи от Управителен съвет (УС), който се състои от председател и 20 членове.
(2) Членове на Управителния съвет са:
1. девет представители на Националния център за аграрни науки - хабилитирани лица;
2. един представител на Българската академия на науките и трима представители на висши училища, обучаващи студенти в областта на аграрните науки и хранително-вкусовата промишленост - хабилитирани лица;
3. по един представител на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР), на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на промишлеността и на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) към МЗГАР;
4. изпълнителният директор на Националния център за аграрни науки.
(3) Председателят на Управителния съвет е хабилитирано лице. Той е и председател на Националния център за аграрни науки, ръководи неговата дейност и го представлява.
(4) Председателят и членовете на Управителния съвет се назначават от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на образованието и науката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Христо Стоянов по чл. 3.
Гласували 90 народни представители: за 2, против 88, въздържали се няма.
Предложенията на господин Стоянов не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 3, както е предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Член 3 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Кръстьо Трендафилов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Те напуснаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Христов, моля Ви! Господин Трендафилов си е в залата, гласува си и има всички права.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Гласувах против чл. 3, уважаеми колеги народни представители, защото от тези 20 члена, които участват в Управителния съвет на Националния център за аграрни науки, само девет души са представители на научната мисъл или тези, които трябва да носят и отговорността за научната дейност, и за развитието на селскостопанската наука. Останалите 11 са представители на администрацията - представители на министерства...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: На висшите учебни заведения.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: На висшите учебни заведения ги слагам в тези девет човека.
Следователно аз не мога да приема, че тези хора ще имат решаващ дял при управлението на Центъра за аграрни науки. Заради това гласувах против. Съжалявам, нататък тези неща вървят в тази посока и тези назначени хора даже няма да имат и статут на държавни служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов, но като гледам т. 1 и 2, хабилитираните лица са общо 12.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: 13 са.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Но не от системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 4 има направени две предложения:
Предложението на народния представител Христо Стоянов е вече гласувано и отпада.
Има предложение от народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 4:
"Чл. 4. (1) Изпълнителен орган на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки е Изпълнителното бюро, което се състои от изпълнителен директор, трима заместник-изпълнителни директори и петима научни секретари - хабилитирани лица.
(2) Членовете на Изпълнителното бюро се одобряват от Управителния съвет на Националния център за аграрни науки по предложение на председателя, който ги назначава. Мандатът на членовете на Изпълнителното бюро приключва с прекратяване мандата на председателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 4, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 5 има направени две предложения:
От народния представител Христо Стоянов, което отпада.
Има предложение от народния представител Георги Панев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 5:
"Чл. 5. Мандатът на председателя и членовете на Управителния съвет е четири години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 5, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
Господин Панев, Вашето предложение за преномериране ще бъде направено технически след това.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 6 има две предложения: от народния представител Георги Панев, което се подкрепя от комисията; и от народния представител Христо Стоянов, което отпада според гласуваните вече текстове.
Предложение на комисията за чл. 6:
"Чл. 6. (1) Научна, приложна и обслужваща дейност на Националния център за аграрни науки се осъществява от научните му институти. Те са юридически лица.
(2) Приложна и обслужваща дейност на Националния център за аграрни науки се осъществява от регионалните центрове за научно-приложно обслужване и от Центъра за научнотехническа информация.
(3) Спомагателна дейност на Националния център за аграрни науки се осъществява от звена за подготовка и повишаване квалификацията на кадрите, от самостоятелни лаборатории и от Националния земеделски музей."
Тук само ще поясня на колегите, че липсата на пълен член е напълно обоснована, защото не само в тези звена може да се извършва такава дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 6, както е предложен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 7 има три предложения:
Предложението на народния представител Георги Панев е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Христо Стоянов отпада според гласуваните вече текстове.
И предложение от народния представител Георги Панев, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Научните институти, регионалните центрове за научно-приложно обслужване, Центърът за научнотехническа информация, самостоятелните лаборатории и Националният земеделски музей се ръководят от директори.
(2) Директорите на научните институти са хабилитирани лица.
(3) Директорите се назначават от председателя на Националния център за аграрни науки след конкурс по ред и условия, определени в правилника по чл. 8."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Моля, гласувайте чл. 7, както е предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По чл. 8 има три предложения:
Предложение от народния представител Христо Стоянов:
В чл. 8 думите "приет от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласувано с министъра на образованието и науката" да се заменят с "приет от общото събрание на учените, съгласувано с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на образованието и науката".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Георги Панев е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Иван Николаев Иванов е оттеглено.
Предложение на комисията за чл. 8:
"Чл. 8. Структурата, организацията и дейността на Националния център за аграрни науки се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласувано с министъра на образованието и науката".


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Предложението на господин Христо Стоянов беше идентично в чл. 3, където беше отхвърлено, така че сега не мога да го поставя вече на гласуване.
Моля, гласувайте за чл. 8 така, както е предложен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 2, въздържали се няма.
Член 8 е приет.
Господин Панев, сега тук виждам, че има предложение за глава трета. Нейното систематично място, което е направил господин Христо Стоянов, е редно да бъде преди допълнителната разпоредба, затова моля да я докладвате.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Но това предложение автоматично отпада, тъй като се отнася за финансиране на Селскостопанската академия, която според приетите вече текстове, не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Можем да го приемем. Господин Стоянов заяви, че оттегля навсякъде думите "Селскостопанска академия" и приема новото наименование, така че, прочетете предложението на господин Стоянов. Вие го прочетете в оригиналния вид, а замяната се подразбира.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение от народния представител Христо Стоянов:
Създава се глава трета:
"Глава трета
ФИНАНСИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА
АКАДЕМИЯ

Чл. 9. (1) Селскостопанската академия съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.
(2) Приходите по бюджета на Селскостопанската академия, включително и за капитални вложения, се формират от:
1. субсидия от държавния бюджет, утвърдена със Закона за бюджета на Република България;
2. приходи по сключени договори за изследователски проекти с държавни органи, фирми и други организации;
3. приходи от реализация на интелектуални и други продукти;
4. постъпления от дарения и други.
(3) Средствата по бюджета на Селскостопанската академия се изразходват за:
1. изпълнение на дейностите по чл. 1, ал. 3;
2. развитие на материалната база;
3. издръжка на общоакадемичните дейности.
(4) 50 на сто от субсидията по ал. 1, т. 1, е предназначена за изпълнението на дейностите по чл.1, ал. 3, т. 5. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, съвместно със съюзите и организациите на земеделските производители, ежегодно до 1 септември представя на Общото събрание на академията Програма за научното обслужване на земеделските производители. Тази част от субсидията се превежда на Селскостопанската академия на тримесечие в зависимост от изпълнението на програмата за предходното тримесечие. Изпълнението се установява с писмо на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа до министъра на финансите.
(5) Управителният съвет утвърждава в рамките на общия бюджет на Селскостопанската академия, бюджета на основните й звена, включително и частта от собствените им приходи, която се включва в общия бюджет.
(6) Освен за нуждите по чл. 91 от Закона за висшето образование, субсидията от държавния бюджет осигурява средства и за съхраняването и обогатяването на националния генофонд.
(7) Член 92 от Закона за висшето образование не се прилага по отношение на пряко заетите в производствената дейност на Селскостопанската академия. Редът за определяне на тяхното възнаграждение се определя от правилника за дейността й.
(8) Към Управителния съвет на Селскостопанската академия се създава фонд "Развитие". Средствата в него се набират от отчисления от основните и обслужващи звена на Селскостопанската академия. Размерът им се определя ежегодно от Управителния съвет. Средствата във фонда се разходват за общоакадемични дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Правя процедурно предложение за удължаване на работното време по тази точка, но не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Противно становище има ли? Няма. (Реплики.)
Ще свършим, бъдете спокойни, господин Лучников.
Няма противно становище.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Светлана Дянкова.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за създаване на нова Глава трета. Ако се приеме, естествено, думите "Селскостопанска академия" се заменят с наименованието, прието в заглавието на закона.
Гласували 100 народни представители: за 10, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: По "Допълнителна разпоредба" и § 1 от нея има направени предложения.
Предложение от народния представител Христо Стоянов - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Георги Панев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Следва предложение на комисията за § 1:
"§ 1. (1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава чрез отделяне от досегашната Селскостопанска академия Национална служба за съвети в земеделието, като юридическо лице. Службата извършва спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранително-вкусовата промишленост.
(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа утвърждава Правилник за структурата и дейността на Националната служба за съвети в земеделието в срок три месеца от влизането на закона в сила и урежда всички отношения, свързани с правоприемството по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за отпадане на § 1.
Гласували 96 народни представители: за 3, против 93, въздържали е няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба", както е предложено от вносителя и § 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби" - по § 2 има предложение от народния представител Георги Панев, което се подкрепя от комисията по принцип.
Има второ предложение от народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Христо Стоянов - ал. 2 на § 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението на народния представител Христо Стоянов.
Има предложение от народния представител Христо Стоянов ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев:
В ал. 3 думите "в нея" се заменят с "в него".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Стоянов:
В ал. 4 след думата "формират" се добавят думите "Общо събрание на учените" и думите "Националният център за аграрни науки" се заменят с думите "Селскостопанската академия".
Комисията не подкрепя предложението.
Седмо предложение от народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Христо Стоянов.
То отново се отнася, господин председател, за вече несъществуващата Селскостопанска академия. То отпада автоматично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не отпада, прочетете го.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, ще го прочета:
Алинея 6 се изменя така:
"(6) Дейността и правомощията на действащите в момента органи за управление на Селскостопанската академия и на нейните основни и обслужващи звена се прекратяват шест месеца след влизането на този закон в сила. В този срок трябва да бъдат избрани органите за управление в съответствие с този закон. В противен случай министърът на образованието и науката назначава временно изпълняващ длъжността председател до провеждането на избори."
Комисията не подкрепя предложението.
И последно - предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Следва предложение на комисията за § 2:
"§ 2. (1) С влизането на този закон в сила:
1. се отменя Указ № 1008 на Държавния съвет от 1982 г. за създаване на Селскостопанската академия. (обн., ДВ, бр. 34 от 1982 г.);
2. Селскостопанската академия се преобразува в Национален център за аграрни науки, който поема активите и пасивите й. Трудовите правоотношения на служителите се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(2) До утвърждаване структурата на Националния център за аграрни науки в него се включват всички досегашн звена на Селскостопанската академия: научните институти; самостоятелните лаборатории; регионалните центрове за научно-приложно обслужване; Институтът по подготовка и квалификация на кадрите; Националният земеделски музей; Главната редакция "Научни издания"; Центърът за научно-техническа информация.
 (3) В срок до един месец от влизането в сила на закона се формират Управителният съвет и Изпълнителното бюро на Националния център за аграрни науки.
 (4) В срок до два месеца от влизането в сила на закона се приема правилникът по чл. 8.
 (5) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, съгласувано с министъра на образованието и науката привежда статута на звената по ал. 3 в съответствие с този закон и с правилника по чл. 8."
Това е § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за отпадане на ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 2, против 104, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Христо Стоянов за изменение на ал. 4 и ал. 6.
Моля, гласувайте!
Гласували 98 народни представители: за 1, против 95, въздържали се 2.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 така, както са предложени - заглавието от вносителя, а § 2 от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Параграф 3.
Предложение от народния представител Христо Стоянов - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Панев, което се подкрепя от комисията по принцип.
Предложение на комисията за § 3:
"§ 3. Думите "Селскостопанската академия" се заменят с "Националния център за аграрни науки", както следва:
1. В чл. 9, ал. 3, т. 6, чл. 47, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 2, ал. 3 и 5, чл. 85, ал. 3 от Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г., попр. бр. 57 от 1997 г.; изм. бр. 58 от 1998 г.; изм. бр. 60 от 1999 г.).
2. В § 58 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр. 60 от 1999 г.; попр. бр. 66 от 1999 г.).
3. В чл. 17, ал. 2 от Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 102 от 1983 г.; изм. бр. 11 от 1998 г.).
4. В чл. 18, ал. 1 от Закона за рибното стопанство (обн. ДВ, бр. 91 от 1982 г.; изм. бр. 13 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.).
5. В чл. 8, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн. ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм. бр. 19 от 1994 г.; бр. 110 от 1996 г.; бр. 153 от 1998 г.).
6. В чл. 3, ал. 5 от Закона за опазване на почвата от замърсяване (обн. ДВ, бр. 84 от 1963 г.; изм. и доп. бр. 26 от 1968 г.; бр. 29 от 1969 г.; бр. 95 от 1975 г.; бр. 3 от 1977 г.; бр. 1 от 1978 г.; бр. 26 от 1988 г.; бр. 86 от 1991 г.; бр. 100 от 1992 г.; бр. 45 от 1946 г.; бр. 85 от 1997 г.; бр. 11 от 1998 г.; бр. 67 от 1999 г.)."
Това е параграф 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Стоянов за отпадане на § 3.
Моля, гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 3, против 99, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: § 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и на министъра на образованието и науката.
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Параграф 4, а с това и целият Закон за Националния център за аграрни науки е приет.
Съобщение за парламентарен контрол на 17 декември 1999 г.
Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Кънчо Марангозов, Иво Атанасов, Стефан Нешев и Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Георги Божинов и Велко Вълканов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Ваньо Цонов и на питане от народния представител Руси Статков.
Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Илия Баташки и Иван Зънзов и още един път на Илия Баташки.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Петър Мутафчиев и Иван Бойков.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Емилия Масларова, Петър Мутафчиев и Пламен Славов.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на два актуални въпроса от народните представители Атанас Мерджанов и Руси Статков и на питане от народния представител Георги Карабашев.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев - на два актуални въпроса от народните представители Георги Михайлов и Иван Борисов и на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Златко Златев.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев - на два актуални въпроса от народните представители Драгомир Драганов и Донка Дончева и на питане от народния представител Александър Каракачанов.
Министърът на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Иво Атанасов.
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на културата Емма Москова и не може да отговори на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:

Илия Петров

Ивалин Йосифов