Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Иван Глушков и Пламен Пейков. Да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 до 16 януари 2001 г.:
Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка с информацията за радиоактивно заразяване на територията на Косово и възможните опасни последици за здравето и живота на хората. Вносители - народният представител Георги Седефчов Първанов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - народният представител Йордан Школагерски. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - народният представител Йордан Школагерски. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносител - народният представител Светослав Лучников. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за ратифициране на Протокола за консолидиране на Международната конвенция на евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения на Допълнителния протокол. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека и на Шестия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По дневния ред има направени предложения:
от народния представител Дора Янкова - законопроект за кредитиране на студентите и докторантите;
от народния представител Кънчо Марангозов - законопроект за жената-майка;
от народния представител Атанас Богданов - проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията;
от народния представител Ангел Такев - проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи;
от Парламентарната група на СДС:
1. Първо четене на законопроекта за електронния документ и електронния подпис.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
3. Второ четене на законопроекта за политическите партии.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
6. Проект за бюджет на Българската народна банка за 2001 г.
7. Парламентарен контрол.
По предложенията за дневен ред има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание през тази седмица да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите, внесен на 12 януари 1999 г. от Георги Първанов и група народни представители.
Кои са мотивите ми да предложа този законопроект за обсъждане? Законопроектът цели кредитиране на студентите и докторантите в съответствие с чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Закона за висшето образование. Кредитирането на студентите обхваща по този законопроект както заплащането на таксите за обучение, така и тяхната издръжка по времето на обучението им. Този законопроект създава условия за по-лоялна конкуренция между държавните и частните училища и изравнява правата и възможностите за обучение на студентите независимо от техния избор на висше училище. Той ще допринесе за технологичното присъединяване към Европейския съюз и за ограничаване загубите на страната от изтичане на мозъци, сега, когато една значителна част от българските млади хора продължават образованието си в Западна Европа и Съединените американски щати и получават стипендии много по-големи от така създадената система и възможности, които досега се предлагат на младите хора в България.
Ето защо смятам, че Народното събрание, включвайки този законопроект, провеждайки една съществена дискусия и уреждайки тези отношения в обществото, българската държава и ние като Народно събрание, ще дадем своя принос към младите хора, към бъдещето на страната. Затова моля народните представители да подкрепят това мое предложение за обсъждане на този законопроект в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в програмата на Народното събрание през седмицата да бъде включен като точка в дневния ред законопроект за жената-майка. На всички е известно, че генезисът и динамиката на икономическите процеси и обусловените от тях социални противоречия деформират днес духовно-нравствените процеси на българския народ и се отразяват върху здравето на индивида и демографското поведение на фертилните групи от населението, много от последните с желание да напуснат страната. Всички вариантни прогнози за близките години върху демографската ситуация показват песимистични тенденции. Аз не говоря за еднозначна политическа позиция, а за еднаква значимост на проблема за всяка политическа формация за постигане в най-скоро време на реална консолидация в обществото по важни, изключително важни, бих подчертал социални проблеми.
Ние считаме, че предлаганият закон е един от многото въпроси на тази консолидация. Един календар на най-значимото от постигнатото при управлението на ОДС за мен е нищо, щом като в него няма и дума за тежките проблеми на майката. Всичко това губи своя смисъл, ако сме забравили за майката. Нека в първия месец на първото хилядолетие направим наистина нещо значимо за майките - да продължим обсъждането и приемем този толкова важен закон. Още повече, че този месец в истинския български календар има един ден, който е много важен за майките и той се казва Бабинден. Нека да помислим и за майките в България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата на Народното събрание за тази седмица предлагам да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях.
Днес това е особено наложително и актуално, защото всички сме свидетели на Календара, в който се посочват като най-големи успехи в структурната реформа и приватизацията, а в същото време обществото е заринато от недоволства, от случаи, които отиват не на друго място, а в съда по отношение на сериозни нарушения в приватизацията и структурната реформа. Над 70 процента от собствеността в индустрията е в частни ръце. И ако погледнем отчета за 2000 г., ще видим, че се посочва, че 80 процента от ръста, който е осигурен в индустрията, е от цветната металургия и 113 процента е от електроенергетиката. Това показва недвусмислено, че структурната реформа не е това, което беше заложено, и няма резултати от нея.
Ето защо аз считам, че днес ние трябва да приемем и е задължение на Тридесет и осмото Народно събрание да направи тази оценка, защото всички сме свидетели, че почти всички икономически министри бяха сменени, продължават скандалите по отношение на преустройството на Агенцията за приватизация, така че Тридесет и осмото Народно събрание е задължено да даде тази оценка по отношение на хода на приватизацията, приватизационните сделки и резултатите от нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Ангел Такев има думата.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата за седмицата 17-19 януари, предлагам да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение относно временно спиране на плащанията с компенсаторни записи. Вносители са Михаил Миков и група народни представители.
Какви са мотивите за това? Въз основа на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти собствениците на отчуждени недвижими имоти получиха собствеността си реално така, както съществува, и в много случаи и с извършените подобрения. Тези собственици, на които собствеността не може да бъде възстановена, се компенсират с компенсаторни записи. Поради неефективния механизъм, поради несъизмеримостта на предлаганите активи за закупуване с компенсаторни записи, а и ред други причини, стойността им на практика е 10 - 12 процента от номиналната стойност. Създава се една абсолютна неравнопоставеност между, условно да ги нарека, двете категории собственици.
Следващият ми аргумент е, че от това се възползват търговци-посредници, които превърнаха в доходоносен бизнес изкупуването и продажбата на компенсаторни записи и най-вече работническо-мениджърските дружества, които заплащат 90 процента от стойността на закупуваните предприятия с компенсаторни записи. На практика цената на едно предприятие е 20-23 процента максимум. От това губи държавата, губят и собствениците на компенсаторни записи.
Моля, подкрепете това временно решение, докато намерим по-точен и справедлив механизъм за обезщетение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такев.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова.
Гласували 184 народни представители: за 84, против 92, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Гласували 175 народни представители: за 76, против 98, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов.
Гласували 178 народни представители: за 78, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Такев.
Гласували 182 народни представители: за 79, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за седмична програма на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен е и проектът за програма.
Гласували 180 народни представители: за 132, против 40, въздържали се 8.
Седмичната програма е приета.
Преди да пристъпим към първа точка, има молба от народния представител Иван Георгиев Иванов:
"Уважаеми господин председател, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, моля да бъда освободен като народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание поради преминаването ми на друга държавна длъжност."
И проект за решение:
"РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Иван Георгиев Иванов - народен представител от 12.многомандатен избирателен район - Монтана."
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 158 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 15.
Решението е прието.
От името на парламентарна група думата има господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече ще стане почти месец, в който в Бургас тече конфликт, свързан със съдбата на Свободния университет там. Вече близо месец, вместо търсене на приемливо за двете страни, засегнати в конфликта, решение, виждаме ескалация на този конфликт.
Решението на Министерския съвет от 21 декември 2000 г. очевидно не се оказа най-доброто действие на изпълнителната власт. Всяко решение, което посяга на образованието, посяга на бъдещето на нацията, а това естествено не може да бъде добро.
Евролевицата е категорично против посегателствата срещу бъдещето на нацията и конкретно на гр. Бургас. Бургас трябва да има своя Свободен университет и ние сме готови да съдействаме с всички сили за намиране на едно положително и приемливо за двете страни решение.
От името на Евролевицата се обръщаме на първо място към правителството да потърси и да намери такова решение.
От името на Евролевицата се обръщаме и към колегите в тази зала: дайте да не търсим политизация на този въпрос, а със съвместни усилия да се опитаме да помогнем на младите на Бургас и на нацията.
Тук сред нас има много колеги, които са преподаватели във висши училища. Кажете, колеги, в коя нормална демократична държава в края на първия семестър, вместо в библиотеките и в аудиториите, студентите са на улицата, организират постове, шествия и т.н.? В коя нормална държава насред учебната година се взима решение, което обективно е срещу нормалния ход на образователния процес?
Ето защо от името на Евролевицата още веднъж призоваваме и изпълнителната, и законодателната власт: дайте да не действаме от позицията на силата, а да действаме със силата на разума, търсейки решение. Нека не политизираме бъдещето на нацията, нека не пречим на младите, които са избрали своя път във висшето образование.
Завършвам с повторен призив: нека още тази седмица да се опитаме да намерим едно положително решение.
От името на Евролевицата заявявам, че ние сме готови, дали чрез консултации, дали чрез създаване на смесени работни групи, с каквото и вие да предложите, с каквото и вие да искате да съдействаме, но нека да намерим положително решение на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Ангел Балтаджиев.
АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Във връзка с предстоящото разглеждане на точката за законопроекта за електронния подпис предлагам в залата да бъде поканен господин Христо Михайловски - заместник-министър на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 146 народни представители: за 134, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Михайловски в залата.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Становищата са прочетени. Имате думата за разисквания по законопроекта.
Има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Информационното общество, в което навлизаме, по собствена воля и по необходимост ни налага приемане на редица закони за гарантиране на автентичността, авторството и сигурността на информацията, съхранявана и пренасяна от компютърните мрежи или още както се казва по електронен път. Трябва със закони да се регламентира надеждността на нашите информационни пътища като част от европейските и световни информационни пътища, които да са достъпни, удобни и добре защитени. Това е от много голямо значение за развитието на нашата търговия и за участието ни в европейския и всички други световни пазари. Налага се да възприемем и узаконим европейски и световни стандарти за информацията, представена в електронна форма, за разлика от информацията, представена на хартия, каквато е традицията от много столетия.
Законодателството ни в това направление е силно облекчено от ориентацията на България към Европейския съюз, където е извършена колосална дейност по този въпрос и са изготвени рамкови модели за това законодателство на държавите-членки. Внесеният от Министерския съвет Закон за електронния документ и електронния подпис е един от характерните закони за информационното общество. Затова няма никакво съмнение за неговата необходимост.

Електронният подпис е дори нещо по-сигурно от саморъчния подпис. Даже мен ми се струва, че няма да минат повече от 20-30 години, когато на саморъчния подпис ще се гледа така, както днес гледаме на палеца, който поставят неграмотните. Така ще поставят саморъчния подпис компютърно неграмотните след 20-30 години. Разбира се, тогава всички ще владеят тази технология.
Така че този закон е изключително важен и затова трябва към него да се отнесем с изключително внимание.
В мотивите на законопроекта, подписани от министър-председателя Иван Костов, се казва: "Приложеният законопроект е съобразен с основните положения на Директива 1999-93 ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европа от 13 декември 1999 г.".
Ще докажа, че премиерът твърди нещо, което е много далеч от истината. Същото се отнася и за двете становища, които са дадени от комисиите - Комисията по икономическата политика и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. И в двете се твърди, че този законопроект е съгласуван с тази директива.
Първо, по заглавието. Заглавието на законопроекта е "Закон за електронния документ и електронния подпис". Всъщност законопроектът се занимава само с правните проблеми, свързани с електронния подпис. В него няма съществени юридически текстове, засягащи електронния документ. Затова е логично заглавието на законопроекта да бъде "Закон за електронния подпис". Един студент пети курс "Право" ми каза, че даже няма точна юридическа уредба за това какво значи "документ" в българското право или поне студентът не знае.
Затова, ако говорим за електронен документ, трябва най-напред да знаем какво е "документ". А "електронният документ" е документ в електронна форма. Така че това е една несъществена бележка засега по отношение на законопроекта, която, признавам, не е толкова важна.
По терминологията. За функционирането на всеки закон - това юристите знаят много по-добре от мен - е необходимо да се даде точно определение на смисъла на новите и на съществените понятия, които се ползват в него или по-точно казано - да се определи смисълът, в който се използват тези понятия в този закон.
В Директива 1999-93 ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европа за електронния подпис, която за кратко ще наричам по-нататък "Директивата", защото много пъти ще се обръщам към нея, както е прието в тези институции, първият член определя приложното поле на закона, а веднага след това вторият член съдържа дефинициите на всички съществени понятия, всички нови понятия, които се използват в Директивата. Нашата законодателна практика, която е установена от много години и която юристите може би трябва да коригират, дефинициите се дават в параграфите на Допълнителни разпоредби. В разглеждания законопроект се използва смесена система, като дефиниции се дават и в съдържанието, и в една Допълнителна разпоредба. Това не само може да се прости, но според мен е и неизбежно, тъй като материята е много специфична. Съществено е не това къде са сложени дефинициите - дали в началото или в края - важно е съдържанието на тези дефиниции. Целта на Директивата е максимално да се унифицира законодателството на страните-членки по въпроса за електронния подпис, защото всяко различие ще пречи на използването на този важен инструмент в търговията и другите сфери.
В Директивата в преамбюла е казано, че има много голяма активност във всички държави-членки по създаването на законодателство за електронния подпис. За да се избегнат различия в органичните определения, се прави тази Директива с цел да се унифицира, за да може да функционира. Защото иначе европейският пазар и търговията с другите страни няма да могат да бъдат осъществявани по електронен път, което за бъдещето на Европа и за бъдещето на света е от особено значение.
Какво става с нас? Това основно изискване в Директивата - при това у нас няма досега никакъв практически опит, въпреки, че има няколко места, където такъв електронен подпис се използва в България - вместо да се вземе това, което е дадено в Директивата, се проявява едно творчество в законопроекта, подписан от Иван Костов, чиято добра компетентност в тази сфера знам, е допуснал според мен неслучайно. Определението за електронен подпис, дадено в Директивата, е следното. Преводът е мой. Може да не е много издържан литературно, но технически е точен.
"Електронен подпис е информация" - казано е data - дейтън, което на български се превежда и с информация - "в електронна форма, която е прикрепена към или логически свързана с друга електронна информация и която служи за установяване на автентичност."
Какво пише в законопроекта? За тези, които искат да следят, ще кажа, че това е чл. 13 на законопроекта.
"Електронен подпис е всяка информация" - в Директивата е "информация", тук е "всяка информация" - "свързана с електронното изявление" - на "електронно изявление" ще се спра отделно - "по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който:
а) разкрива самоличността на автора;
б) разкрива съгласието на автора с електронното изявление;" и забележете:
"в) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени."
Това е нещо, което в определението на "електронен подпис" в Директивата няма. То е в един специализиран подпис, за който ще стане дума по-късно.
Така че определението е съвършено различно не само по изява, а и по смисъл и то не може да служи в никакъв случай в оборота в Европейската общност.
Какво налага в България понятието "електронен подпис" да се различава драстично от понятието "електронен подпис" в цяла Европа"? И това ни се предлага със саморъчния подпис на премиера Иван Костов, който много добре разбира тези неща. Не става въпрос за предишен министър-председател, който не е разбирал от математика.
Още нещо ново. В ал. 2 на чл. 13, в която се дава определение на електронен подпис, четем:
"Чл. 13. (2) Електронният подпис има значението на саморъчен подпис, освен ако титуляр или адресат на електронното изявление е държавата, държавен орган или орган на местното самоуправление."
Оказва се, че нашият министър-председател изключва всички държавни органи от използването на електронния подпис, тоест, нашата държава ще стои извън информационното общество, а само бизнесът ще си служи с неговите възможности. Аз смятам, че това е изключителна ретроградност.
Има и нещо друго. В този законопроект се въвежда понятието "титуляр" и "автор" на електронния подпис. Смята се, че аз мога да дам моя електронен подпис на друг. Аз съм титулярът, но той ще ме подписва.


В българското законодателство има възможност да дадеш право на друг да те подписва, но той се подписва със собствения си подпис, а не фалшифицира подписа на този, който му е дал пълномощно, може да упълномощи някой човек. Така че тук юристите трябва много добре да се замислят.
Сега ще направя едно отклонение и ще се занимаем малко с криптография. За да можем да вникнем по същество в нещата, трябва да имаме някаква представа за това какво представлява електронният подпис. Може би повечето от вас знаете, но ако има един, който не знае, би трябвало преди да гласува този законопроект, да има представа какво представлява електронният подпис. Аз ще си позволя, ще използвам времето на нашата парламентарна група да изясня какво е това електронен подпис.
Има много начини за техническа реализация на електронен подпис, но засега най-разпространена е т.нар. криптографска система на публичния ключ. Ще ми позволите да направя това отклонение, защото смятам, че то е съществено.
Компютърният подпис се основава на процедура, или както още се казва, алгоритъм, за шифриране или криптиране, и дешифриране или декриптиране на информация. Един от най-дребните методи за шифриране или криптиране на буквена информация е този Юлий Цезар. Той се състои в циклична замяна на буквите в текста на три стъпки. "А" се заменя с "D", "B" се заменя с "Е" и т.н. И с този шифър, с изместване на три и след това дешифриране - изместване с три обратно, се дешифрира. Той успял да обърка картагенците, но днес такъв шифър е много лесно да се пробие, защото всяка буква в един език има определена честота, може да се сметне честотата на употребата на дадена буква и да се идентифицира кой знак всъщност коя буква означава. Но картагенците не са знаели тези статистически методи.
Може да се избере всяка таблица, в която всяка буква да бъде заменена по определен начин с друга буква. Такива може да има милиони, но те имат същия недостатък. Затова трябва да се намерят такива методи за разбъркване на информацията, която може да се върне обратно, но много мъчно да се разбере по какъв начин е разбъркана. Или това е въвеждането на т.нар. ключ. Ключът при Юлий Цезар е числото три. Може да се вземе и всяко друго число, което е по-малко от броя на буквите.
Всяка система за криптиране се състои от един специфичен за системата алгоритъм за криптиране и един специфичен алгоритъм за декриптиране. Ако ключът за криптиране и ключът за декриптиране е един и същ или лесно се получава от единия ключ другият, тази криптосистема се нарича симетрична. Ако ключът за криптиране е един, а ключът за декриптиране е друг, тогава тя се казва несиметрична.
И понеже човек все пак трябва да си представи какво представлява това нещо, аз ще ви дам един механичен модел на несиметрична криптосистема. Представете си едно куфарче, което се заключва с един ключ, а се отключва с друг ключ. Механично такава ключалка може да се направи с два отвора - за единия и за другия ключ.
Несиметричната криптосистема е куфарче с два ключа. Единият ключ, с който се заключва, се нарича личен ключ, а другият ключ, с който се отключва, се нарича публичен ключ. Затова в нашия законопроект се употребяват тези термини - личен, или тук е наречен частен, но аз смятам, че личен е по-правилно, но това, пак казвам, не е съществено. Важното е, че системата е с два ключа. Публичният ключ - този, с който се отключва, е достъпен за всички. А личният ключ, с който се заключва, е секретен за притежателя.
Представете си, че Иван има куфарче с два ключа. Поставя в него документ, заключва го с личния си ключ и го изпраща на Петър. Петър получава куфарчето, на което отгоре е написано, че го изпраща Иван. Но това е написано отгоре, всеки може да го поправи. Така че Петър трябва да се убеди по някакъв начин, че куфарчето е изпратено от Иван. Как ще се убеди. Публичният ключ на Иван го притежава всеки, притежава го и Петър. Той взима ключа на Иван, щом куфарчето се отключи, значи то сигурно е заключено от Иван. Тоест, по този начин се осигурява автентичността на това, което е вътре.
Друго него. Щом се отключи с ключа на Иван, Иван не може да отрече, че това, което е вътре, той го е сложил.
Трето. Този, който го е заключил, е изпратил куфарчето, Петър го е отключил, но той не може да го заключи и да сложи в него някакъв друг документ и да го изпрати от името на Иван. Тоест, не може да се подправи този подпис.
Така че тази система, която е измислена от двама американски математици преди около 20 години, е изключително проста по идея, но изключително плодотворна.
В нашия законопроект се използва тази система. И в цял свят тази система се използва най-често. Но в инструкцията, в Директивата на Европейския съюз е записано, че тази система е хубава, тя е най-разпространена, но законодателните текстове не трябва да се обвързват с една технология за електронен подпис, не трябва да се обвързват с несиметричната криптографска система за електронен подпис, защото трябва да се даде възможност на учените да търсят, да намерят и нови методи.
Защо криптографската система с този подпис е много сигурна? Сигурна е, защото тя се основава на алгоритъма или начина, който ние всички в началното училище изучаваме, да разлагаме целите числа на прости множители. Но Ератосвен е намерил начин за намиране на простите множители на едно число и досега математиците не са намерили по-добър от него. И за да намерите простия множител на едно число "n", да речем 1000, трябва да извършите от порядъка на 1000 на квадрат операции. И по-малко никой не е успял да направи.
Значи много важно е да имаме големи прости числа. Направих справка за последния ден, засега има прости числа с 20 хил. десетични знака и повече. Можете да си представите, за да разбиете една такава криптографска система, трябва да намерите, да извършите толкова операции - 10 на степен 20 хил. на квадрат. Всеки може да сметне, че милиарди, милиарди години най-бързият сегашен компютър или друг компютър, който ще бъде измислен - хиляди и милиони пъти по-бърз, не може да разбие такава криптосистема. Казвам това, за да се убедите, че електронният подпис с тази система е изключително надежден.

И Ферма имаше една теорема, която със стотици години не беше доказана, но преди няколко години един математик я доказа. Вярно, че на 200 страници, но я доказа. Следователно нищо не може да ни защити от това, че един ден ще се роди някой гений и той може да бъде българин, който да намери бърз начин за намиране на делител на простите числа, въпреки че аз не вярвам в това, защото това е нещо много сложно. Това е един от най-трудните въпроси в теорията на числата. Но въпреки всичко такова нещо не трябва да се изключва. Затова, въпреки че в законодателството на някои европейски страни е включена тази криптографска система, директивата е в самите правни текстове да не участва, технологически ориентирани текстове да няма в законодателството, а това в директивата е осъществено. Какво ни пречи ние да го използваме? А, че ще използваме тази криптосистема, това е друг въпрос.
Основно понятие в този законопроект е понятието "електронно изявление". В чл. 2, ал. 1 четем следното: "Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информация. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация". Това понятие е напълно излишно и паразитно, защото електронно изявление не е нищо друго, освен информация в електронна форма. Вярно е, че в английския законопроект по този въпрос се използва "електроник експрешън" - електронно представяне, или може да се преведе като "електронно изявление". Но в този закон на английски няма никакъв опит от това да се прави понятие. Той просто се смята за разбиращо се от само себе си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Възможност.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В нашия законопроект обаче според мен неслучайно, не от несръчност в това понятие, с това понятие се свързва титуляр и автор. И понеже незабелязано това понятие влиза в електронния подпис, защото електронният подпис се дефинира като електронно изявление, се дава възможност подписът да има титуляр и да има автор, което, според мен, е абсолютно недопустимо.
Няма да се връщам пак на понятието "документ", защото достатъчно говорих за него.
Ще се спра на едно от много важните понятия - "електронен квалифициран подпис". В законопроекта е казано: "усъвършенстван електронен подпис". Вие знаете, че в нашето законодателство понякога се изисква сигурност на подписа, по-голяма сигурност и може да се иска нотариално заверен подпис. Тази роля до голяма степен играе така нареченият от нашия законопроект усъвършенстван електронен подпис, а аз смятам, че е по-добре да се нарече квалифициран или сигурен, както в някои законодателства, например в шведското или в някои други, както се нарича - "сигурен електронен подпис". В законопроекта този вид електронен подпис е наречен така. В директивата се използва английската дума "адванст", което значи "напреднал", може да се използва и "усъвършенстван", но това, пак казвам, е терминологичен въпрос, не е толкова съществен. Важното е съдържанието.
Какво казва нашият законопроект в чл. 16? "Усъвършенстван електронен подпис" е преобразувано електронно изявление, включено или логически свързано със същото електронно изявление преди преобразуването." Какво значи това да бъде свързано и прибавено към себе си? Кое е това същото? Тук, може би, има някаква грешка в превеждането на текстовете, но текстът е абсолютно неприемлив.
Какво казва за това директивата? Внимавайте, защото за мен това е кристално ясно определение и ако го притежава човек, да съчинява нещо друго, може да бъде само саботаж.
"Квалифициран" или "усъвършенстван електронен подпис" е електронен подпис, което не се пише в нашия документ, но се разбира, е електронен подпис, който удовлетворява следните изисквания:
"а) той е еднозначно свързан с подписващия;
б) той е способен да идентифицира подписващия;
в) той е създаден с метод, който може да бъде контролиран от подписващия;
г) той е свързан с информацията, за която се отнася, по такъв начин, че всяко последващо изменение на тази информация е забележимо."
Разстоянието от това определение до нашето е на светлинни години.
Първо, тази сигурност, която осъществява електронният подпис, усъвършенстваният, е записана в обикновения подпис.
Второ, объркано е понятието "забележимо" със "защита". Електронната информация, както и тази информация на хартия, не може да бъде защитена абсолютно. Хартията изгаря, а в електронната информация могат да влязат хакери, могат да влязат "бръмбари" и т.н. и да бъде нарушена. Какво е обаче изключителното качество на електронния усъвършенстван подпис? Използват се така наречените "h-функции" от "хашинг" - "надробяване". Цялата информация, която подписва подписващият, минава през тези "h-функции", те възпроизвеждат една допълнителна информация, която казва, че може да бъде прикрепена. Тази допълнителна информация се изпраща веднъж кодирана, веднъж - некодирана. И ако по време на транспорта или след подписването някой е изменил съдържанието, този код не може да се възпроизведе. Не се знае къде е направена грешката, но се знае със сигурност, че някой е пипал - много по-сигурно е, отколкото подписването, което се прави на всяка страница или "поправката е моя" и т.н., което може да се забележи, но може и да не се забележи. Електронното осигуряване е много по-сигурно.
Член 16 от законопроекта противоречи драстично на директивата, защото обвързва определението на усъвършенствания електронен подпис само с технологията на асиметричната пиктологична схема, така че този член е напълно неприемлив.
Какъв е смисълът на ал. 3 на чл. 16 - "изискванията на алгоритмите се определят с наредба на Министерския съвет" и се казва: "Когато в ал. 1 на чл. 17 е възпроизведена, макар и доста несръчно, част от текста на Анекс 3 на директивата, където са формулирани ясно и точно тези изисквания". Не цели ли премиерът Иван Костов да монополизира този бизнес на тези, които ще обслужват електронния подпис, през евентуалния си следващ мандат, като остави в ръцете си един завоалиран разрешителен режим? Защото под това се крие един разрешителен режим, а в директивата е казано изрично, че този режим трябва да бъде регистрационен, а не лицензионен.
Не мога да допусна, че премиерът не разбира от тези неща.
В законопроекта е спестено определението на понятието "подпис създаващи данни".
Кои са тези данни, които създават подпис? Това води до голямо объркване в текстовете, защото се казва, че данните, които се използват за правене на подписа, могат да се появят само веднъж. А те могат да се появят само веднъж, когато знаем за какви данни става дума.
В проекта са спестени и много други определения. Спестено е понятието "подписващ". Няма понятие "подписващ". Не е дефинирано. Защо не е дефинирано? Защото има титуляр и автор. За мен това е абсолютно непростимо.
Нямам време да се спра на текстовете от закона, които се отнасят до доставчиците на удостоверителни услуги - този бизнес, който ще разполага със средства за производство на ключове. Това всъщност са ключарите, които ще произвеждат тези кодове, ще ги дават, ще извършват услугите за регистрация на времето, за кодиране, декодиране и т.н. Но можете да си представите какво представляват тези текстове, когато понятията, с които се работи, са абсолютно драстично различни от това, което ни предлага Европейският съюз.
Искам да обърна внимание и на Комисията по икономическата политика. Нямам никакви претенции към народните представители, които са подкрепили тези законопроекти в комисиите, защото те са били технически абсолютно заблудени. В становището за законопроекта, подписано от господин Никола Николов, когото много уважавам за неговите познания по червеното вино, пише: "Понятието за електронен подпис се дефинира технологически неутрално". И хората, които са гласували, са взели това за чиста истината. А то е абсолютно невярно.
В заключение, искам още веднъж да подчертая, че законът за електронния подпис е необходим на България. Това е важна част от подготовката ни за ранно присъединяване към Европейския съюз и безпрепятственото участие на нашите бизнесмени в обединения европейски пазар и всички световни пазари. Но ни е необходим закон, съгласуван с директивата на Европейския парламент и Съвета на Европа. Приемането на закон, което драстично противоречи на тази директива, не е крачка към Европа, а спънка към присъединяването ни към Европейския съюз. Затова няма да подкрепя този закон и препоръчвам на всеки, който държи България да бъде приета в Европейския съюз колкото е възможно по-скоро, поне да се въздържи от неговата подкрепа.
Не е толкова трудно да се направи един хубав закон за електронния подпис, като разполагаме с тази прекрасна директива 1999/93 на Европейския парламент и Европейския съюз. В България имаме достатъчно добри специалисти и по техническата част, и по юридическата част, за да можем да не се срамуваме от нашето законодателство. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
Кой друг желае думата?
Има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С удоволствие заставам пред високата трибуна на Тридесет и осмото Народно събрание, за да говоря за един законопроект, който не представлява просто настройка, тоест фина или груба настройка на закони, които отразяват плавно изменение в обществени отношения, а представлява един законопроект, който, както и в другите страни, бележи края на Гутенберговата ера и началото на www-ерата чрез използването на уебтехнологията. Кой е Йохан Генсфлайш Гутенберг? Германец, роден в средата на миналото хилядолетие, който открива печатарската машина и с подвижни букви върху хартия поставя началото на цивилизацията и комуникацията на миналото хилядолетие. Днес обаче в началото на новото хилядолетие една нова технология, наречена най-общо цифрова, започва постепенно да променя обществените отношения, замествайки хартиената парадигма с цифрова.
Глобализация, цифрова или електронна икономика, съкратено е-икономика, електронна търговия, или е-търговия, е-управление, електронни пари, електронен подпис или електронен документ - това са част от наименованията на новите обществени отношения, възникващи от прилагането на цифровата технология. И това, разбира се, не са футуристични идеи на близкото бъдеще. Навсякъде, където се прилагат те, те вече носят много ползи в областта, например, на административното обслужване, търговията, транспорта, туризма, банковото дело и други, ликвидирайки преди всичко бюрокрацията, рекета, корупцията - един бич, който е добре известен, че е характерен за така наречените нови демокрации.
В нашето Народно събрание последователното въвеждане на цифровата технология също може рязко да съкрати разходите по основната, по законодателната ни дейност, като покрай другото създаде и много други важни ползи, като например изключителен информационен комфорт и прозрачност както за народните представители, така и за нашата общественост, на която ние продължаваме да дължим това. Обаче огромният, истинският заряд от ползи от въвеждането на електронния подпис и на електронния документ може да бъде реализиран на практика само ако бъде значително разширено полето на действие, което сега, с този закон, е ограничено в областта на договорите и задълженията. За въвеждането му в останалата част, като например в административното право и съдопроизводството, е необходима огромна работа, която очевидно няма да бъде по силата на нашето Тридесет и осмо Народно събрание.
В закона е възприета асиметричната криптосистема, която изисква повече ресурси от компютърната система, но е много по-сигурна. Тя се основава на двойка ключове, които в закона са наречени "публичен" и "частен" ключ, които са в основата на криптирането и осигуряват валидността и автентичността на даден документ, наречен най-общо електронен документ.
Публичният ключ на всяко лице - физическо или юридическо - е широкодостъпен и може да бъде взет от доставчиците на удостоверителни услуги, така че всеки, който пожелае може да го получи от тях и да изпрати до лицето криптиран или кодиран документ. Той и лицето със собствения частен ключ, както вече беше казано, отваря и използва този документ. Принципът, между другото, е много близък до отдавна добре известния принцип на секретните сейфове в банките, където с помощта на два ключа - собствен и притежание на банковия служител - се пазят ценни документи и по този начин действително на практика сейфът се отваря само от председателя на частния ключ.

Регулирането и контролът по предоставянето на удостоверителни услуги се възлага на Държавната комисия по далекосъобщения, като възприетият режим е регистрационен, подчертавам, регистрационен, а не лицензионен.
В закона са въведени нови термини и определения, които най-вероятно могат да бъдат подобрени на второ четене. Почти всичко, за което говори господин Сендов, на практика може да бъде разгледано и евентуално прието на второ четене като едно подобрение като първи вариант.
Законът очевидно обаче е необходим и модерен и аз ще гласувам убедено с "да", като приканвам и моите колеги да направят същото, като гласуват с "да" на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За реплика - господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Професор Буров, първо, много лекомислено съветвате Вашите колеги да гласуват за този абсолютно неприемлив закон.
Второ, ще ми простите, но това, което Вие казахте, че това е отдавна известната система на двата ключа, с който се отключват сейфовете в банките - помислете: ако това беше така, тези двама американски математици нямаше да бъдат сочени като откриватели, защото сейфовете се заключват с два ключа много отдавна. Но тези два ключа са секретни ключове. Банката не дава на всички извън банката този втори ключ. Държи го банката и тя го заключва, за да може само двама души да отключват. А има сейфове, които с четири секретни ключа трябва да се отключват. Това показва, че Вие просто не разбирате какъв е механизмът на несиметричната криптосистема. И съветвате да се гласува за този закон! Моля да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
За дуплика има думата господин Юлиян Буров.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сендов! Асиметричната, а не симетричната криптосистема, разбира се, Вие имате право и може да се нарича и несиметрична, в Интернет всеки може да отиде и да прочете и за асиметричната криптосистема, това не представлява никаква трудност, тъй като ние говорим за века на информационните технологии и не е необходимо човек да бъде академик или професор, за да научи и да знае тези прости неща.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Двата ключа!
ЮЛИЯН БУРОВ: Два, четири или пет ключа - това е една илюстрация на практика...
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Не е илюстрация!
ЮЛИЯН БУРОВ: ... която аз също съм взел от Интернет, за да могат моите колеги в Народното събрание да разберат смисъла и принципа на двата ключа. Обаче технологиите са очевидно съвършено различни. И това, което аз правя, то е просто илюстрация на смисъла от два ключа, нищо повече.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Не е така!
ЮЛИЯН БУРОВ: Така че това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Буров.
За изказване - господин Юлий Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След изказването на акад. Сендов и на проф. Буров аз ще се опитам да направя един поглед към законопроекта за електронния документ - електронния подпис, от по-приложната му страна, убеден, че ние днес обсъждаме един законопроект, който се очаква от обществото, и убеден в ползата, която този законопроект, след като влезе в сила, ще допринесе на това общество.
Считам, че този законопроект идва съвсем навреме, тъй като не само в Европа, но и в нашата страна - така, различавайки я от Европа, за което моля да бъда извинен - има наченки на електронна търговия. И определението, което е дадено в законопроекта за електронна търговия, подчертава необходимостта от всичко това, което е дефинирано в законопроекта и което ще дойде да служи като основа за развитието на тази търговия, която не изисква търговски директни контакти, която не изисква пътуване, която е много по-интензивна от сегашните традиционни консервативни начини на търговски и делови взаимоотношения и която, естествено, ще бъде емблемата на икономическата дейност през започналия век.
Едно друго много голямо предимство на този законопроект е, че той предвижда постепенност в усвояването му, във въвеждането му, в прилагането му. Тази постепенност се дефинира от онези текстове, които показват, че веднага след приемането на законопроекта той ще бъде приложим в сферата на задълженията и договорите. По-нататък, с една постепенност, която не е строго дефинирана, която не е подчинена на някакви твърди срокове, ще въведат своята дейност, ще я подчинят на дефинициите на този законопроект тези институции, които решат, че имат готовност и които решат, че имат полза от въвеждането на законопроекта.
Приемам това като едно също предимство на представения ни от вносителя законопроект.
Много ясно е казано в проекта, че той се ограничава в една област, която сигурно дълго време ще бъде плод на ограничения затуй, защото нашето законодателство регламентира едни области, в които са необходими нотариални заверки, в които са необходими саморъчни подписи в присъствието на определен служител и които ще си останат извън обсега на този законопроект. Но тези области, подчертавам отново, са категорично дефинирани. И точно в този смисъл аз приемам законопроекта като едно предизвикателно не противопоставяне, а едно предизвикателно действие между органите на правото и специалистите в електронната техника. Мисля, че съчетанието на тези две дейности, на тези два вида специалисти, ще помогне за реализиране и за ползата от внедряването на този законопроект.
Правят впечатление многобройните субекти, които са дефинирани в законопроекта. Но се радвам на това, че текстовете определят ясно и категорично взаимоотношенията между тях и нямам притеснение, че всичките тези субекти, каквито са автор, титуляр - аз имам обяснение на тези две различия - адресат, посредник, доставчик - ще имат някакви усложнения в дейността си тогава, когато ще бъде внедрен електронният документ и електронният подпис.
Няма да се спирам и не искам да се намесвам в спора между уважаваните акад. Сендов и проф. Буров за стойността на тази асиметрична криптосистема, но аз съм убеден в едно - че законодателят ни е предоставил свобода за технологично решение в рамките на тази асиметрична криптосистема.
Аз смятам, че дори в тези ограничени рамки на асиметричната криптосистема има възможности за богато технологично развитие.
Имам известно смущение относно текста на чл. 44, който ни предлага с въвеждането на закона с отделен закон да се гарантира защитата на личните данни. Имам убеждението, запознавайки се със законопроекта, че няма необходимост от такъв специален закон, а тя не е представена и в мотивите на вносителя.
Имам и някои други бележки, които не са особено съществени. Радвам се, че основният опонент на законопроекта господин Сендов в голяма част от бележките си даде несъществени дефиниции, което още веднъж ме мотивира да приканя колегите народни представители да подкрепим законопроекта за електронния документ и електронния подпис на първо четене, да поработим добре във времето между първо и второ четене, за да можем в тази сесия да предоставим на информационното общество, на деловите среди един закон, който е очакван от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За първа реплика има думата господин Миков, за втора - господин Сендов, а за третата може да не стигне времето, господин Нешев.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев! Съвсем кратка реплика, господин Славов. Когато обсъждахме този законопроект в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, ние открихме доста несъвършенства в него. И както виждате, вносителите сами разбират това. Техни представители казаха пред нас, че няма уредба в ГПК и компютърните престъпления, които вие навремето отхвърлихте, законопроекта, който бях внесъл за изменение на НК, също може да доведе до много сериозни опасности, ако не се приеме преди този закон. Затова предложеният срок от вносителите е законът да влезе в сила шест месеца след приемането му. Нещо повече, при така очерталите се проблеми аз ще настоявам срокът да се удължи с една година. Защото е твърде опасно един несъвършен закон да бъде прилаган и без да бъдат извършени съответните промени в Гражданско-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс. Тоест това е само част от това, което искаме да постигнем. И един такъв аргумент: дайте да бързаме, а ще отстраним несъвършенствата в движение, не е състоятелен. По-добре е да го направим както трябва, отколкото да бързаме. Защото има много случаи на бързане, а след два месеца след това се налагат промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Сендов, разполагате с минута и половина.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Последна възможност. Господин Славов, приемате ли за правилно, когато разполагаме с Директивата на Европейския парламент, да правим неща, които са един миш-маш? Защо да не се вземе Директивата на Европейския парламент, да се препишат всички дефиниции, защото в математиката всички дефиниции по цял свят са едни и същи? След това нещата могат да бъдат уредени юридически съгласно нашите традиции и нашето законодателство. Защо настоявате за неща, които са абсолютно логически необосновани? Какво пречи да се вземат мот-а-мо всички дефиниции от Директивата? В тях няма никакъв политически акцент. Там е концентриран опитът на всички европейски страни, на всички европейски специалисти и на специалистите от САЩ, където тази работа действа от много години, действа и в здравеопазването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Думата за дуплика има господин Славов.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Аз споделям убеждението, че това е един своего рода радикален закон. Не искам да се изразявам с една доста изтъркана дума в речите допреди десет години, но ще ви провокирам с израза революционен закон. Защото ние сменяме, както се изрази господин Буров, ние сменяме даденото ни от Гутенберг с даденото ни от Джон Атанасов и нататък. Разбира се, че ще има много трудности, много препятствия. И точно затова е даден не само този шестмесечен срок. Ако вие предложите едногодишен, може би ще трябва да поспорим, да се мотивирате, но има и още пет месеца след въвеждането на този закон в действие, в които Министерският съвет трябва да приеме наредбите, предвидени в законопроекта. Така че практически се получават 11 месеца време, в което този закон трябва да влезе в сила. Но в никакъв случай не считам, че трябва да сме много лениви в обсъждането му и приемането му от Тридесет и осмото Народно събрание.
Що се отнася до опасенията на господин Сендов, аз определено не ги споделям, защото ако вносителите бяха преписали буквално Директивата, вероятно щеше да има глас: защо пренасяте европейския опит буквално на българска почва, в български условия.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Как може такова нещо?
ЮЛИЙ СЛАВОВ: В същото време не споделям всички тези опасения на господин Сендов за някакви преднамерени, нарочни, целенасочени действия на вносителя и на този, който е подписал мотивите към законопроекта, господин Иван Костов, който има завидни познания в информационните технологии.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Вие завиждате ли му?
ЮЛИЙ СЛАВОВ: Да, аз му завиждам. Господин Мутафчиев, дали Вие му завиждате, това си е Ваша работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
За процедура има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля на основание чл. 41, ал. 2, т. 2 да отложим заседанието. С две думи - аргументите. Имаме Директива, имаме и законопроект. Въпросът е съответства ли нашият законопроект на Директивата. Тук чухме сериозни аргументи, че има разминаване между Директивата на Европейския съюз и закона. Въз основа на чл. 17, ал. 2, т. 2 и нашата специална комисия - Съветът по европейските въпроси, трябва да даде мнение за съответствието на закона с Директивата. Това е абсолютно задължително. Съветът по европейските въпроси не се е занимавал, няма становище, а такова е необходимо. Просто е необходим сертификат за съответствие.
Затова предлагам да се отложи заседанието по тази точка, докато Съветът по европейските въпроси не се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Господин Корнезов, предполагам, че имахте предвид отлагане на разискванията по четвърта точка, а не отлагане на заседанието.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Има ли противно становише? Не виждам.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов за отлагане на разискванията и на гласуването по този законопроект.
Гласували 179 народни представители: за 77, против 98, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, моля Ви да поставите на прегласуване предложението на господин Корнезов, защото аз съм убеден, че всички членове на Съвета по европейски въпроси от всички политически сили ще подкрепят това предложение. Още повече, че досега винаги и самата Икономическа комисия е предлагала, има вече три такива случая, преди да влезе в пленарната зала такъв важен законопроект, той да получи мнението на съвета. Очевидно това е пропуск на комисията, когато сме писали нашето становище. Тази практика сме я утвърдили и моля колегите да подкрепят предложението на акад. Сендов, доколкото то отговаря на практиката на Икономическата комисия и вече в три случая Съветът по европейските въпроси разглежда подобни законопроекти и чак с неговото мнение те ще влязат в пленарната зала.
Предлагам ви да прегласувате направеното предложение, защото то е изцяло разумно, изцяло в интересите на всички участници в работата на парламента и вече съответства на практиката, която се установи и в Икономическата комисия, и в Съвета по европейски въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Любен Корнезов за отлагане на разискванията по този закон.
Гласували 174 народни представители: за 74, против 93, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Други изказвания?
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Няма съмнение, че законът, който е предложен на нашето внимание, е от изключително значение.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Иване, това го знаем! Лошо е направен, не разбра ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: До голяма степен информационната революция, която започна през последното десетилетие, ще определи облика на европейските страни в началото на ХХ век. В това отношение естествено, че Законът за електронния документ и електронния подпис ще има определящо значение. Кои са причините за това?
Преди всичко изключително бързото развитие на електронните средства за комуникация и обмен на данни наложиха промяна на целия обществен живот в развитите страни, като се започне преди всичко от Съединените щати. Предимствата на електронните средства за комуникация и обмен са всеизвестни - това е изключително голямата скорост и простота на обмена. Едновременно с това обмен, който по никакъв начин не се затруднява от обема на информацията и от разстоянието, на което тази информация ще бъде предадена.
Какъв е резултатът от всичко това? Рязко се промени изобщо начинът на живот на гражданите в развитите страни, преди всичко в Северна Америка и в Западна Европа. Законът за електронния документ и електронния подпис е закон, който по същество същностно би приближил нашето законодателство действително до най-прясно гласуваните закони в Съединените щати и в Европейския съюз. Първият закон в това отношение е законът, който се гласува в щата Юта само преди пет години и влезе в сила от 1 май 1995 г. И оттук електронната търговия в Съединените щати в момента представлява 80% от електронната търговия в целия свят.
Очевидно поставянето на законовата рамка служи като един ускорител на въвеждането на електронната търговия и във всяка друга страна. Но тъй като се предполага, че в Европа в 2005 г. 50% от европейското население ще има достъп до Интернет, това означава и бързо развитие на електронната търговия. България при перспективата, която се очертава в 2006 г. да стане пълноправен член на Европейския съюз, определено трябва да хармонизира своето законодателство със Закон за електронния документ и електронния подпис. Аз няма да се спирам на закона в неговата същностна част, защото по тези въпроси много подробно се изказаха и господин Сендов, и господин Буров, а и господин Славов. Но все пак, тъй като възникна един сериозен проблем, който беше дискутиран и дори постъпи предложение за отлагане на разискванията, искам да съобщя следното: да, действително Директивата на Европейския съюз 1999-93 е точно такава, каквато я цитира господин Сендов. Той настоя и това беше изцяло подкрепено и от господин Папаризов в неговото изказване по процедура, и от господин Миков нашият закон да се съобрази изцяло в дефинитивната част, определенията които се дават с тази директива.
Първо, аз смятам, че що се отнася до определенията, касаещи електронния подпис, усъвършенствания електронен подпис и универсалния електронен подпис, това може при заседания на Комисията по икономическата политика между първо и второ четене при удължен срок между първо и второ четене, с участие на всички други заинтересувани народни представители, като господин Сендов, например, аз самият също ще участвам, да се намери едно адекватно решение.
Едновременно с това, понеже по един много категоричен начин беше изтъкната силата на Директивата на Европейския съюз, аз искам да ви прочета няколко извадки от законодателното проучване, което направиха студентите на стаж в парламента, което е датирано януари 2001 г., всъщност вчера го взех от тях, то съдържа най-прясната информация по този въпрос.
Ще ви прочета какво е положението във Франция. Правната уредба, която се осъществява чрез Закона за изменение на Гражданския кодекс, преди разглеждането на отделните текстове заявява следното: "Различия между проектодекрета и Европейската директива:
1. Проектодекретът не възприема използваните в Директивата термини."
Това е Франция, не е България.
"2. Различно са формулирани дефинициите, както и техническите изисквания."
Напомням, че Франция съгласно Римския договор е една от страните-основателки на Общия пазар, впоследствие на Европейския съюз. И тя дава собствени дефиниции. И аз мога дори да прочета дефиницията на Франция: "Електронен подпис - елемент от метод за идентификация, чрез който се установява неговата връзка с акта, към който е прикрепен. Достоверността на този метод се презюмира до доказване на противното. Ако електронният подпис съществува, идентичността на подписания е установена и целостта на акта е гарантирана според условията, определени с декрет на Държавния съвет."
Това е законовата уредба във Франция.

Аз мога да продължа със закона в Италия. Това е закон № 59 от 1997 г., в който цифровият подпис е регламентиран по следния начин: резултат от компютърен процес по привършена асиметрична криптографска система, забележете, там се фиксира даже, че това трябва да бъде именно асиметричната криптографска система, състояща се от публичен и частен ключ, в която подписващият заявява чрез частния ключ, а получателят проверява чрез публичния произхода и целостта на отделен електронен документ или на пакет от такива документи.
Заявявайки това, искам не да оспоря, че трябва внимателно дефинициите за електронния подпис да бъдат прегледани и след една сериозна дискусия между първо и второ четене да бъдат приети, и аз се надявам с консенсус в комисията и след това в залата, но просто искам да изтъкна, че водещи страни, защото мога да прочета и за Великобритания, там също се различава дефиницията от тази на директивата на Европейския съюз, че водещи европейски страни са дефинирали по свой собствен начин тези важни дефиниции.
Считам обаче, и това искам категорично да заявя, че този елемент в изказването на господин Сендов, в който се твърди, че едва ли не нарочно е подменена дефиницията в директивата на Европейския съюз, с оглед да се омаловажи или насочи в друга посока предлаганият законопроект, е абсолютно несъстоятелно това твърдение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Всеки има право на мнение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: И бъдете сигурни, че между първо и второ четене на съвместните заседания с вносителите, а това е Министерският съвет чрез своите представители, ще бъдат, първо, според мен, добре аргументирани предложенията, които са направени от тях, и, второ, те ще бъдат променени в смисъл да бъдат приемливи за всички народни представители.
В заключение отново искам да кажа, че, разглеждайки направената законодателна справка, установявайки, че почти в целия Европейския съюз и в страните кандидат-членки на Европейския съюз, тези закони са приети буквално в последните две години - от 1998 до 2000 г., както е случаят с Франция, такъв е и случаят с Великобритания, в Италия - 1997 г., приемането на такъв закон от Тридесет и осмото Народно събрание до края на неговия мандат ще бъде един акт, който ще позволи много по-бързо развитието на всички дейности, които са в икономическата и в социалната сфера, както беше казано и от господин Сендов, включително образованието и здравеопазването се ползват от разпоредбите на подобен закон - в Съединените щати и в някои европейски страни. Това действително ще бъде една сериозна крачка в нашето законодателство за хармонизиране със законодателството на другите страни в информационното общество. Благодаря ви.
Лично аз апелирам към всички вас да подкрепите закона, като се даде удължен срок между първо и второ четене за изчистване на някои текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Други желаещи да се изкажат?
От името на парламентарна група има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ние до последния момент очаквахме, уважаеми господин Иванов, че ще се намери едно разбиране да спрем разискванията дотук. Този законопроект да отиде да Съвета по евроинтеграция, който да даде едно категорично становище. Виждате нашите гласувани и в двете комисии, че по принцип са подкрепили. Но виждате, че и днес в дискусията излязоха доста проблеми. Явно вие упорито сега тук превръщате дискусията в пропагандно-политическа - щял тоя закон много да направи за икономиката. Е, как ще го направи, като ви казвам, че той няма да влезе скоро. И преди да влезе той, трябва да бъде свършена много друга работа. Има достатъчно време, за да си напрягате жилите и да бързате. Дайте да видим дали наистина той съответства на прогласената от нас цел - привеждане в съответствие на българското законодателство с европейското.
И понеже нашата парламентарна група трябва да е наясно как сега, при тази ситуация на втвърдяване от ваша страна и на отказ за едно минаване през Съвета по евроинтеграция, от името на парламентарна група искам почивка, уважаеми господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един час преди прекъсване може да се иска почивка.
Един час след започване на заседание и един час преди прекъсване на заседание почивка не може да се взема.
МИХАИЛ МИКОВ: Тя никога не може да се вземе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може да се вземе. В 10.00, в 10.30 ч. можехте да поискате. Автор е госпожа Мариела Митева още преди два парламента.
Други желаещи да се изкажат?
Ако няма други желаещи за изказване, ще преминем към гласуване. (Народният представител Стефан Стоилов иска думата.)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Има въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Към мен въпроси след това, в почивката. На разположение съм.
Моля, гласувайте на първо гласуване закон за електронния документ и електронния подпис.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Иванов, Вие споменахте за сроковете, но не беше направено като формално процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нека вносителят да каже в какво време и какви срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносителят не решава в какви срокове ще си правим предложенията за второ гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Нека мине и в Съвета по евроинтеграцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нищо не пречи. Поставете го като въпрос във вашата комисия и го гледайте.
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за да може в Комисията по икономическата политика спокойно да бъдат отразени и сравнени всички постъпили предложения, както и изслушване мотивите на вносителите, предлагам срокът да бъде удължен с две седмици преди второ гласуване, което означава общо три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Противно становище има ли?
За противно становище - господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам времето да бъде удвоено спрямо това, което се предлага, именно с оглед на всичко онова, което беше казано в залата.
Господин председател, моля да отчетете обстоятелството, че ако протоколът от днешното заседание попадне в ръцете на тези, които наблюдават процеса на синхронизиране на нашето законодателство, ще констатират простичкия факт, че в залата се говореше за законите на Франция, на Италия, които са приети преди приемане на директивата. И предназначението на европейската директива е именно да се постигне синхронизиране.
Господин председател, обърнете внимание на този факт. Един от депутатите от мнозинството с това тук си служеше като с главен аргумент, а тъкмо този факт компрометира работата на парламента. (Неразбираеми реплики от СДС.)
Директивата е приета през 1999 г., уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Той искаше да си направи изказването и го направи.
Процедурното предложение е некоректно, в разрез е с правилника. Удвояване на срока означава от три до шест седмици - нещо, което правилникът не позволява. Така че не мога да го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Иван Иванов за удължаване на срока с две седмици.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 6, въздържал се 1.
Предложението на господин Иванов е прието.
Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
За процедура думата има господин Пейков.
ПЛАМЕН ПЕЙКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Във връзка с разглеждане на този законопроект, предлагам в залата да бъдат поканени господин Гарабедян - заместник-министър, и госпожа Мартинова - началник-отдел "Международни правни норми".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Никола Николов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-01-66 от 14 ноември 2000 г.
за изменение и допълнение на Закона за
гражданското въздухоплаване, внесен от
Министерския съвет
На заседанието, проведено на 22 ноември 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Законопроектът предвижда изменение на лицензионния режим в областта на техническото обслужване и ремонт на авиационна техника, летищните предприятия и операторите на летищна дейност, което се налага от необходимостта за уреждане на лицензиите в нормативен акт с ранга на закон и за осигуряване на публичност и прозрачност. В законопроекта е включена и регламентация на структурата и дейността на Авиоотряд 28. Уредени са и статусът и финансирането на ръководството на въздушното движение, както и преобразуването му в държавно предприятие. Определени са основният предмет на дейност на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", правомощията на органите за управление, източниците за финансиране и начинът, по който ще бъдат обезпечени поетите от държавата международни ангажименти.
В дискусията по законопроекта народните представители поставиха въпроси за сроковете на лицензиите и сертификатите на ИКАО.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Николов.
Уважаеми колеги, имате думата по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Пейков.
ПЛАМЕН ПЕЙКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда включване на текстове относно лицензионния режим във въздухоплаването и текстове относно статута на ръководството на въздушното движение. Необходимостта от създаване на по-детайлна уредба на лицензиите за техническо обслужване и ремонт на авиационната техника, за летищно предприятие и за оператор на летищна дейност е продиктувана от няколко причини.
Първо, към момента на подробна нормативна уредба на лицензиите във въздухоплаването се съдържа в съответните наредби. Обществено-икономическите условия налагат, от една страна, запазване на тези лицензии, които отговарят изцяло на изискванията, поставени в международните актове, регламентите и директивите на Европейския съюз. От друга страна, обществената значимост налага преместването на значителна част от уредбата на лицензиите в нормативен акт от по-висока степен, което ще й придаде и по-голяма стабилност.
На второ място, законодателната уредба на лицензиите ще допринесе в по-голяма степен за осъществяване принципите на публичност, прозрачност и яснота при прилагане на лицензионните режими. Това е съобразено и с политиката на ОДС във връзка с максимална прозрачност във всички сфери на икономическия живот на страната.
Поради наложилата се необходимост от по-подробно регламентиране на предоставянето на концесия върху граждански летища за обществено ползване в частта относно лицензирането на летищните предприятия са включени текстове, които уреждат тази материя.
Законопроектът съдържа и правна регламентация на статута и финансирането на ръководството на въздушното движение, което понастоящем е главна дирекция на извънбюджетно финансиране и осигурява аеронавигационно обслужване и управление на въздушното движение в Република България. Това е уредено в чл. 53, ал. 1, цитирам: "Преобразува юридическото лице "Ръководство на въздушното движение" в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - юридическо лице със седалище София."
Законопроектът предвижда и преобразуване на тази главна дирекция, както казах вече, във връзка с чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" изпълнява специфични функции по ръководството и контрола на полетите във въздушното пространство на Република България. От една страна, тя фокусира в себе си общи и специални нормативни изисквания на международните организации, свързани с въздухоплаването. От друга страна, поради специфичния си статут на юридическо лице на извънбюджетно финансиране чрез специален извънбюджетен фонд.
Чрез приемането на измененията и допълненията на Закона за гражданското въздухоплаване Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" ще получи в достатъчна степен възможност да финансира мащабни инвестиционни програми в областта на управлението на въздушното движение и осигуряването на необходимите съоръжения за комуникация, навигация и обзор, включително чрез ползване на пазарни кредити, без при това да се конкурира с големите инвестиционни нужди в други области на държавния сектор.
В законопроекта е уреден и основният предмет на дейност на държавното предприятие - това е в чл. 53, ал. 2. Ще изброя някои от основните неща.
Законопроектът е свързан с управлението на въздушното движение и с осигуряване на аеронавигационното обслужване за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното въздушно пространство; с организацията и управлението на обслужваното въздушно пространство и на потоците на въздушното движение; с осигуряването, поддръжката и експлоатацията на съответните системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на полетите.

Законопроектът съдържа също и детайлни текстове, свързани с правомощията на органите за управление имуществото на държавното предприятие "Ръководство на въздушно движение". Посочен е източникът на финансиране на дейността му и начинът, по който ще бъдат обезпечени ангажиментите, поети от държавата по силата на международни договори, по които Република България е страна. Предвижда се държавното предприятие да бъде универсален правоприемник на досегашната структура "Ръководство на въздушното движение" и на фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение", като приеме техните активи и пасиви на баланса към 31 декември 2000 г.
Призовавам колегите народни представители да подкрепят този законопроект със своя вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пейков.
Господин Кирил Ерменков има думата.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гарабедян, уважаема госпожо Мартинова!
Първо, искам да изкажа моето неудовлетворение от безотговорното становище на Комисията по икономическата политика в съответствие с това, което беше прочетено и в съответствие със значимостта на закона, който обсъждаме. Не може една водеща комисия в парламента - извинявайте, че не виждам господин Николов и в негово отсъствие говоря по отношение на становището - да изброи само съдържанието на законопроекта и да не обърне внимание на основните промени, които се предлагат със Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е една необходимост, наложена преди всичко за създаване на осъвременена законова уредба за лицензионните режими, предвидени в действащия закон за гражданското въздухоплаване, и вторичното законодателство - наредбите. Логично и целесъобразно, предизвикано от съществуващите обществено-икономически условия в страната и от необходимостта за по-голяма публичност и прозрачност, е пренасянето на тези принципи от вторичното законодателство в първичното - в закона.
Мисля, че добре е мотивирана необходимостта от лицензиране на организациите за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника, лицензиране на летищно предприятие и лицензирането на оператор на летищната дейност. При лицензиране на летищното предприятие смятам за целесъобразно допълнително изискване за представяне на ръководство за управление и експлоатация на летище, утвърдено от гражданската въздухоплавателна администрация. Доколкото знам, такова ръководство е предвидено и в действащата Наредба № 20 от 1999 г.
Лицензионният режим на оператор за летищна дейност отразява изискванията на Директива 9596 на Европейския съюз и е отразен и в действащата наредба.
По втората група въпроси - либерализиране на превоза на пътници и уреждане на режима на концесия на летища. Параграф 3 от законопроекта предвижда премахване на ограничаването от летища за обслужване на полети за авиационни услуги срещу заплащане да се извършват превозни услуги. Не следва да има съществени възражения при условие, че се направи ограничението за единични полети на въздухоплавателни средства с пътниковместимост до 19 седалки. Законът определя вече една група летища за обществено ползване за обслужване на международни и вътрешни превози. За тази група летища държавата гарантира спазване на международните стандарти, произтичащи от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Тези летища са публична държавна собственост. Там са осигурени задължително сили за охрана, сигурност, митница, гранични контролно-пропускателни пунктове, ветеринарен и санитарен преглед и т.н.
В същото време няма съществена пречка до летищата от втората група да се извършват ограничени превози и то единични, например превоз - такси, малка група туристи и т.н. Важното е, че тези летища не са за обществено ползване. Предложеното ограничение за единични полети на въздухоплавателни средства с пътниковместимост до 19 седалки създава гаранции, че този род летища няма да направят опит да заобикалят летища за обществено ползване, към които изискванията за сертифициране са по-строги и оттам разходите за осигуряване на дейността са значително по-големи. Следователно, ние можем да предвидим тази възможност в закона.
По отношение на лицензионния режим на летищата, регламентиран от § 3 и 5 от законопроекта. Смятам, че е необходимо да подкрепим предложението летища за обществено ползване да могат да бъдат дадени на концесия. Струва ми се обаче, че в предвидения чл. 43б, ал. 2 се ограничават случаите, в които едно летище за обществено ползване може да бъде дадено на концесия, когато концесионерът ще изгради летището със собствени средства. Аз лично не вярвам, че в един период от 30 до 50 години на територията на Република България може да се изгради ново летище за обществено ползване. Все пак тук думата имат специалистите и икономическите и финансови възможности на държавата. Мисля, че на този етап са напълно достатъчни летищата в София, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Пловдив, които сега са публична държавна собственост. Следователно, не вярвам, че ще се появи концесионер, който да изгради такова летище или на практика се предвижда да няма режим на концесия върху летища, публична държавна собственост. По-вероятно е да се намери концесионер, който да изгради или реконструира някаква част от летището - перона, писта, но не цялото летище. Затова смятам, че е целесъобразно да се предвиди възможност за отдаване на концесия на гражданско летище за обществено ползване, което ще бъде изградено изцяло или частично със средства на концесионера.
По отношение на финансирането в случаите, когато летище за обществено ползване е отдадено на концесия. Уважаеми колеги, действащата практика и законова уредба не създават стимул за концесионера да изгражда или да реконструира летище, което при това става публична държавна собственост. Необходимо е да се предвиди възможност постъпленията от такси за използване на летището да се преотстъпват на концесионера или частично, а не да се субсидират, да се събират изцяло от държавата.
По третата група въпроси, които според мен са основата в законопроекта и за които очаквах едно по-категорично становище от Комисията по икономическата политика - преструктурирането на Главната дирекция "Ръководство на въздушното движение" и преобразуването й в държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Необходимо е законово регламентиране на специфичните функции по ръководството и контрола на полетите във въздушното пространство на Република България, съобразени с общите и специални нормативни изисквания на международните организации, свързани с въздухоплаването. Сега съществуват определени финансови ограничения за изпълнение на инвестиционните програми на Главната дирекция "Ръководство на въздушното движение" от държавния бюджет, от една страна, и от втора страна, от изискванията на Международния валутен фонд. Не че въпреки тези ограничения не могат да се получат и не се получават някои финансови нарушения и в сегашната дейност на Главната дирекция.
С приемането на изменението и допълнението на Закона за гражданското въздухоплаване държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" ще получи по-добри възможности за финансиране на инвестиционните програми и проекти в областта на качеството на управление на въздушното движение. В законопроекта е дефиниран и в достатъчна степен конкретизиран и осъвременен основният предмет на дейност, с което се определя достатъчно прецизно и статутът на държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение".

По четвъртата група въпроси - правната регламентация на структурата и дейността на "Авиоотряд 28".
Досегашната нормативна уредба на тъй наречения "правителствен отряд" или "правителствено звено" в известна степен съдържа сбъркана регламентация на финансово-икономически и административно-организационни проблеми и взаимоотношения, пряко свързани с безопасността на полетите. Става дума за действащото от 1999 г. Постановление № 212 на Министерския съвет, което е една от причините да се правят промени в закона.
В предложените изменения са регламентирани по-добре статутът, функциите и задълженията на авиационния оператор за изпълнение на полети със специално и представително предназначение. Известно притеснение предизвиква възможността за непълно регламентиране на дейността, функциите, задълженията и състава в устройствения правилник, който трябва да се утвърди от Министерския съвет.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" да бъде правоприемник на досегашната Главна дирекция "РВД" и на фонд "Развитие" на Националната система за обслужване на въздушното движение, като приеме активите и пасивите по баланса към 31 декември 2000 г. и законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2001 г.
Считам, че следва да се преоцени и да се прецени възможността за преструктуриране на ръководството на въздушното движение в един срок до 31 март 2001 г., в съответствие с момента, в който се намираме - време, достатъчно за отразяване на промените в Закона за гражданското въздухоплаване, и реализацията му още през тази година.
Уважаеми колеги, убеден съм, че Парламентарната група на Евролевицата и всички вие ще подкрепите на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Господин Петър Мутафчиев има думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип приемам мотивите за предложения за приемане в пленарна зала закон, но искам да се спра най-вече на частта "Ръководство на въздушното движение".
По принцип това, което спомена господин Ерменков - за лицензионните режими, аз споделям неговото становище, и според мен, независимо че идеите и наляво, и надясно, са, че трябва да бъдат облекчавани лицензионните режими, все пак в транспорта, когато става дума за сигурността на пътници, е необходимо да има такъв режим, безспорно, да не се стига до крайности.
В мотивите на вносителите е записано, че е необходимо "Ръководство на въздушното движение" да бъде превърнато, преобразувано по-точно, от дирекция в държавно предприятие.
Какви са целите? Да не се нарушават принципите на валутния борд, да изпълним своите ангажименти към Международния валутен фонд, в бюджета да няма извънбюджетни сметки и фондове, от които да се издържат определени държавни звена към министерствата. Напълно съм съгласен с това. Но по финансовата част ще се спра накрая, защото тя е засегната сериозно в закона.
Искам да насоча вашето внимание към някои ангажименти, които отпадат от бъдещото държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение".
Какво пише в § 18?
"В чл. 122 се правят следните изменения:
........
2. В ал. 3, т. 2, думите "6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 2 и таксите по чл. 120, ал. 4" се заличават."
Това са таксите, които се получаваха от Гражданска въздухоплавателна администрация за изпълнение на нейните функции като част от Министерството на транспорта и съобщенията. И за какво става по-точно дума? За конкретни ангажименти, които ние сме поели при присъединяването ни към Международната конвенция "Евроконтрол".
Какви са ангажиментите? Тоест, ГВА трябва да разработва общо средносрочен план за развитие на обслужване на въздушното движение и свързаните с това съоръжения, изготвяне на общи планове за висше обучение на специалистите, процедурите, нормите и програми за проучване и развитие, свързани с аеронавигационното обслужване на полетите, с цел безопасност, ефективност и експедитивност на потоците на въздушното движение и др. Това си е чисто държавен ангажимент към "Евроконтрол".
Може ли да го изпълнява едно държавно предприятие? Безспорно не! Изпълнявало ли го е досега? Не! Но е превеждал средства на държавния орган, който е имал този ангажимент. Защото в таксите, които оформят бюджета на "РВД", е включена сумата, която трябва да обслужва и тази дейност, с която е ангажирана и държавата.
Какво друго се предлага? По отношение още един ангажимент - по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства. Обърнете внимание, че в § 8, ал. 2, т. 5, е записано: "Информационно обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства". Информационно! Какво означава това? Че "РВД" единствено ще констатира. Над България лети самолет, самолетът е загубен или е катастрофирал, примерно, над Стара планина. Оттам нататък кой ще се ангажира с търсенето и спасяването?
И пак искам да напомня, че в таксите, които събира "РВД" за прелитане, излитане и кацане на нашите летища, е включена тази сума и това е международен ангажимент. Заместник-министърът е тук, надявам се ще ми отговори на тези въпроси. Кой ще се занимава с това? Министерството, някоя военна организация, Гражданска отбрана или Комисията по бедствията?
И ако някой друг се занимава с подготовката на кадри, със създаването на звената, с тези, които трябва да извършат такива спасителни операции, защо от таксите, които "РВД" взима, не се прехвърлят към тези звена? Защо не се предоставят на тези звена, за да изпълняват ангажиментите си? Или оставяме средствата в "РВД" като печалба, сега ще говоря и по този въпрос, а ще ангажираме държавата да поеме с бюджетни средства тази дейност! Надявам се да ми дадете точен отговор на този въпрос.
И да преминем към финансовата страна. Аз най-напред искам, поне с това, което имам като информация, да обясня с няколко думи какви са възможностите на "РВД". И тъй като вие често казвате какво сте направили през вашето управление, аз искам да кажа, че към "Евроконтрол" България беше присъединена по времето на управлението на Демократичната левица. И ефектът от присъединяването ни е доста сериозен, най-вече по събираемостта на таксите.
Информацията, която аз имам, е, че от 60-65 на сто събираемост е скочила на 95 на сто в момента - което е един много добър резултат, благодарение присъединяването ни към тази конвенция и възможностите, които има "Евроконтрол".
Доходите, за които имам информация, т.е. общите приходи, оборотът на "РВД" е някъде около 70-76 млн. долара, събирано от такси. Печалбата е от порядъка на 25-35 млн. долара. Вижте какъв процент!
Тоест, "РВД" е печелившо, "РВД" може да носи приходи на държавата. В мотивите е казано, че със създаването на държавното предприятие ние трябва да създадем възможност "РВД" да инвестира при строителство, при подмяна на определена техника, за поддържане на определено ниво на контрол на движението, на въздухоплаването и т.н. Всичко това е добре, обаче дайте да видим какво се предлага в законопроекта.
И започвам от Заключителните разпоредби:
"§ 23. (1) В закона за корпоративното подоходно облагане в чл. 61б: "На Държавно предприятие "РВД" се преотстъпва данък върху печалбата за основния му предмет на дейност."
(2) Преотстъпеният данък се отчита като резерв. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират и се разходват за изпълнение на европейските програми за интегриране, хармонизиране на националната система за управление на въздушното движение на европейските страни и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване".
Тоест, държавата дава една сериозна преференция, облекчава от данък печалба "РВД" - държавното предприятие. Ако желанието на управляващото мнозинство, на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерския съвет е да вкара някакъв ред във финансирането, да има някакъв контрол, то задължително трябваше да се приеме другият подход.
Що се отнася до необходимите инвестиции, нека да залегнат в бюджета на министерството. Тези средства пак ще се осигурят от "РВД", защото то печели, но да има някакъв контрол на разходването на тези средства.
И аз ще ви спомена само два факта, които доста нашумяха по вестниците през последните години. Става дума за правителствения "Фоком". И, надявам се, сега тук е заместник-министърът, да каже със средства на "РВД" ли беше закупен правителственият "Фоком". Беше ли проведен някакъв конкурс? От този фонд ли бяха закупени? Вярно ли е това, което се говори, че от същия този фонд за социални дейности на "РВД", става дума за "Копитото", за някаква почивна станция, за която не мога точно да си спомня как беше, че за 10 години е сключен договор за 10 стаи и са преведени 12 млн. долара. Ако не е вярно, опровергайте ме, но е хубаво в тази пленарна зала да се чуе. Тоест, създаваме отново фондове, даваме възможност на едно ръководство да ги управлява, за да се източват средства от държавата и държавата не иска да ги контролира.
Добре, даваме право на ръководството, но министерството ще определя ли някаква програма за инвестиции? Или това ще си бъде задължение на едно отделно юридическо лице, каквото е държавното предприятие? Това е едно... Обърнете внимание накъде вървим по-нататък. За мен е парадокс.
Връщам се на § 8, ал. 10. "За осъществяване на дейността си Държавно предприятие "РВД" възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки, освен за дейностите, свързани с безопасността на въздухоплаването, с управлението на въздушното пространство и с осигуряване на аеронавигационно обслужване."
Какво означава това? Че за големите инвестиции, уважаеми дами и господа народни представители, касаещи международни сделки, "РВД" няма да търси системата на държавните поръчки, а ще има правото да преговаря с...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Братя Джанкови, примерно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Миков каза "Братя Джанкови". Не ги познавам, но вероятно са имали преговори с тях. За да може да се източва отново "РВД".
Аз не искам да продължавам натам, защото картината ще стане много тъжна, а не ми се иска.
Честно казано, когато предложихте този закон, разчитах, че ще заемете една позиция, която ще помогне на българското въздухоплаване, че ще вкараме някакъв ред в държавата, че това, което се полага на държавата, ще го получи, а няма да се пилее от отделни организации и че ще бъде в интерес най-вече на българския транспорт. За съжаление, не съм убеден. Аз оставам с убеждението, това, което усилено се говори в обществото, че вие чрез отделянето на "РВД" като държавно предприятие ще се опитате да запазите тези фондове като касичка за финансиране на политическата сила Съюз на демократичните сили. Източването там е тотално и вие го знаете. Това, че не се вземат никакви мерки е съвсем друг въпрос. Ако сега внасяте закона, за да можете да си финансирате кампанията, кажете го, ще го приемем, ще ви разберем! Но начинът, по който подхождате, е отново разграбване на страната, безконтролно разграбване на страната. Благодаря ви за вниманието. (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Ние знаем какво си имате, недейте да обяснявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания има ли?
Има и други изказвания, но те ще останат след почивката.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, както подчертаха и преждеговорившите, по същество разглежда три отделни въпроса.
Първият е въпросът за характера на лицензионните режими. Досега лицензионните режими се определяха от подзаконови актове, от наредби в Министерството на транспорта и съобщенията. Но като се има предвид, че практиката в страните от Европейския съюз и съответствието с международните актове и директиви изисква същите дейности да бъдат също така отдавани чрез лицензии, то в промените в закона се запазва лицензионният режим. Той обаче се издига като нормативна уредба от наредбите, които в момента са действащи, в част от Закона за гражданското въздухоплаване.
Освен това самата обществена значимост на тези лицензии предопределят целесъобразността лицензиозният режим да бъде регламентиран в един закон, какъвто е Законът за гражданското въздухоплаване. От друга страна, промяната в закона и въвеждането там на частта, разглеждаща лицензионните режими, позволява една по-голяма публичност и прозрачност при осъществяването на лицензионните режими.
Вторият раздел в промените касае Авиоотряд 28. Няма никакво съмнение, че Постановление № 212 от 1999 г. създаваше много проблеми от финансово-икономически, а също така и от административно-организационен характер, поради което неговото приложение беше не само трудно, но често пъти и противоречиво. Чрез промените в закона се определя съвсем ясно статутът, функциите, състава и дори заплащането на служителите в Авиотряд 28. И това вече ще бъде една ясна законова рамка за неговата дейност и функции, които изпълнява.
Искам да се спра и на третата част от промените, която част всъщност е изключително важна. Това е преобразуването на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". Този въпрос беше подробно разгледан особено в изказването на господин Мутафчиев, но също така и господин Ерменков се спря на него. Все пак, тъй като бяха отправени някои критики към направения законопроект, специално от господин Мутафчиев, аз искам да отговоря на някои от тях, като се надявам, че моят отговор ще го задоволи.
На първо място, и това беше основното обвинение, че приходите, които сега, след преобразуването ще постъпват в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" ще бъдат едва ли не отклонявани, включително по партийна линия. Нека си припомним, което беше и съобщено, че България е в крайна сметка член на международни организации, които изискват евроконтрол, които изискват съвсем ясно отчитане на средства, получени от събраните такси. Не само отчитане на средствата, и тези средства могат да бъдат само разходвани под определена форма, но съвсем ясно са разписани и перата, по които те могат да бъдат разходвани. Поради което всякакви твърдения, че може да се отнася до отклоняване било от правителство, било от партия на такива средства, се явява абсолютно несъстоятелно и една инсинуация тук, в пленарната зала.
Второто възражение, което беше изтъкнато от господин Мутафчиев, касаеше § 18, специално т. 2, която се отнася за ал. 3, т. 2, където думите "6 на сто от таксите по чл. 120, ал. 2 и таксите по чл. 120, ал. 4" се заличават.
Премахването на това отчисление от 6 на сто от таксите е именно в съответствие с ангажиментите, поети към Евроконтрол, където тези отклонения реално не могат да бъдат оправдани с разходни документи по направленията, по които могат да бъдат поначало отчетени. Но заедно с това, господин Мутафчиев, средствата, които нормално тези 6 на сто отчисления се използваха за държавния надзор, който се осъществяваше чрез контролни дейности, ще бъдат събирани от прегледа, контрола върху аеронавигационните съоръжения, за които се заплащат определени такси, които по смисъла и на закона ще бъдат използвани за същата дейност. Тоест, Вие се питахте откъде ще бъде финансово обезпечена тази дейност именно чрез тези такси.
И накрая, Вие поставихте още един въпрос - дали не се нарушава Законът за обществените поръчки. Вие отлично знаете, че изграждането на една информационна система не само в "Ръководство на въздушното движение", но дори в едно министерство, в едно централно ведомство, дори в едно висше училище, често пъти не може да бъде направено произволно при точното спазване на Закона за обществените поръчки. Защото, когато една система е частично изградена по определена формула с определен хардуер и софтуер, оттам нататък въвеждането на друг подизпълнител би довело до определени проблеми и до голяма степен дори не може да бъде оправдано по-нататъшното обслужване на системата от друго юридическо лице.
Ето защо практика, която е не само в "Ръководство на въздушното движение", но и в други подобни организации, когато е изградена системата на определено ниво, по същество се водят преговори за нейното доизграждане с фирмата, изпълнител на основната част, с оглед да има съвместимост и по-нататъшно изграждане на системата за нейното оптимално функциониране.
Смятам, заедно с това, че преобразуването на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" в Държавно предприятие "РВД" е напълно съобразено и с европейската практика. Пред мен има една справка за състоянието на тази дирекция, съответно предприятие, в страните-членки на Европейския съюз и не само там. И искам да ви кажа, че в 13 от 15-те страни-членки подобно предприятие е изцяло държавна собственост. Единственото изключение е Великобритания, където само 49 на сто са държавна собственост и даже през 2001 г. то ще бъде приватизирано. Същото е положението и в страните-кандидатки за членство в Европейския съюз и по-специално Унгария, Чехия и Румъния.
Поради това смятам, че законът напълно отговаря на духа на евроинтеграцията, съобразен е с това, което е положението в подобните законодателства в Европейския съюз и ви предлагам да го подкрепите на първо четене.
А що се отнася до някои текстове, по които включително и аз имам определени забележки, между първо и второ четене те винаги могат да бъдат коригирани и законът да бъде изчистен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Реплика от господин Петър Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Иванов, аз ще започна оттам, където Вие свършихте, т.е., че има възможност да се променят тестове между първо и второ четене. Но аз съм притеснен от това, че точно тези текстове, които създават възможност за злоупотреби с големи държавни средства, Вие защитихте тук, а не казахте, че има възможност тях да променим. Тогава бих подкрепил този закон.
Не мога да приема Вашата логика за това, че, виждате ли, махаме 6-те процента, които касаят пряко обучението на персонала, съответно висшето образование и т.н., а фактически Гражданската въздухоплавателна администрация щяла да си получава парите от проверката на навигационни средства и т.н. Това са две различни функции, за които трябва съответно да се превеждат парите. И не може "РВД" да получава пари за обучение на кадри и т.н. по евроконтрол, а да не си превежда тези пари, след като са включени в таксите и ангажиментът ще бъде на държавата. Аз не виждам икономическа логика въобще в един подобен подход. Не виждам икономическа логика.
Същото е и по отношение на поръчките. Кажете ми какво значи, че щяло да има евроконтрол над финансирането и изразходването на финансите. Не е вярно! Кой може да контролира едно държавно предприятие в България и извън страната? Това трябва да го прави Министерският съвет. А никъде не е писано по какъв начин. Ясно е, нали, ДФК ще контролира, но тук не е ясно ще има ли държавна политика и тя ще определя ли инвестициите, след като се дава тази свобода на Дирекцията на "РВД", и не трябва ли тази печалба да си отива в държавата, да има държавна политика. Безспорно, там предстои наливане на доста средства, които са необходими. Друг е въпросът, че изостанахме спрямо Гърция, но това е друга тема, няма да говорим, и че там нещата вече тръгнаха. И това строителство, което захванахме, дали е изцяло ефективно или не, това е друг въпрос, не искам да говоря за него. Но ако държавата и Министерският съвет не си контролират съответно предприятията, ние да чакаме някой от Европа да дойде и да ни контролира предприятията.
И на последно място, само за 2 секунди, ако ми позволите, господин председател. Никой не спори, че трябва да е държавно предприятие. Напротив, да, нека да бъде държавно предприятие, но нека да има ясни финансови взаимоотношения с държавата и сериозен контрол от държавата над "РВД". Защото Вие не казахте купен ли е "Фалкон" оттам, а и министърът не е отговорил; не казахте дадени ли са тези 12 млн., с които пресата наду главата на народните представители. Отговорете на тези въпроси, за да ме убедите, че не използвате "РВД" като касичка на СДС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
За дуплика има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Искам да отговоря на уважаемия господин Мутафчиев, че ако в момента Главна дирекция "РВД" се контролира от Сметната палата, то след нейното преобразуване в държавно предприятие "РВД" ще бъде контролирана от Държавен финансов контрол. С други думи, в контрола функциите на държавата ще бъдат изпълнявани от Държавен финансов контрол и тази проверка е абсолютно публична.
И, второ, когато се касае за тези 6 на сто, аз искам все пак изрично да подчертая, - може би и от страна на вносителя ще се вземе думата - че реално всичките получени такси от "РВД" след това могат само да бъдат разходвани и то по пера, които са строго регламентирани от "Евроконтрол". С други думи, по никакъв начин те не могат да бъдат отклонени в полза дори на държавата отделно.
В последно време, господин Мутафчиев, поради това, че България съгласно своите споразумения с Международния валутен фонд има рестриктивна инвестиционна политика, която е ограничена в рамките на три бюджета от консолидирания държавен бюджет, "РВД" не е в състояние нито да поддържа, нито да обновява своите аеронавигационни съоръжения.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Това не е вярно! Въобще не е вярно!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз не мога да споря с Вас, но това е действително реалното състояние на нещата. Останалото, съжалявам, че ще Ви го кажа, при най-добрите ми чувства към Вас, се явява една абсолютна политическа инсинуация. Никакъв политически момент! Както в предишния Закон за електронния документ и електронния подпис, така и при Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване няма никакъв политически момент.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Има сериозен икономически момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мутафчиев, моля Ви!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това се прави именно за по-доброто функциониране на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние по принцип сме приели този закон в Комисията по икономическата политика, но очаквахме тези въпроси, свързани с новите функции на преобразуваното предприятие "РВД", да получат отговор на заседанието от вносителите. Те обаче решиха да не вземат отношение по този въпрос. Аз очаквах те да кажат как това предприятие ще действа в съответствие с Конституцията на България като едно макар и държавно предприятие, но равнопоставено с всички други стопански субекти.
Дискусията и особено изказванията на господин Иванов ме изумиха. Спомням си периода преди 10 ноември, когато, като водих преговори със Световната търговска организация, се опитвах да доказвам, че дори тогава държавните предприятия по собственост са длъжни да действат съгласно пазарните принципи и че те не се ползват от никакви привилегии. И това беше възприето, че макар България да има централизирана система на собственост, в същото време отделените от държавата стопански субекти действат в конкурентни условия.
Сега тук се предлага едно държавно предприятие, което да получи обособено от държавата държавни функции, то да прецени как да инвестира със средства, които по същество са събрани на основа на решение на държавата и на основа на международни задължения на държавата, особено на международно задължение. Вижте, такъв случай едва ли има в друга страна. Редно е тези дейности да бъдат напълно отделени. Това, което получава държавата като такси и е поела задължения да осъществява, тя трябва да го прави. Може, разбира се, да го възлага на това предприятие, но не може да го остави в ръцете на това предприятие. Това се превръща в едно, както навремето се подозираше, че са нашите предприятия, staid traiding company - предприятие за държавна търговия, предприятие, което със своите действия и своите права противоречи на свободната конкуренция, на правилата на равнопоставеност. И по същество сега, уж, след като правим икономически промени, ние създаваме не само монопол, но особени правила и привилегии, които не съответстват на нашите ангажименти за предприятията, които търгуват. Ние отдавна сме заявили, преди 15 години, че в България тенденцията е предприятията, независимо от формата на собствеността, да имат равни права и да са равнопоставени. А такива държавни функции, дори и да изпълняват, те да ги осъществяват на основата на някаква договореност с държавата, а не на основа на даването им на тези права със закон.
И аз съм доста изумен от текстовете, които се предлагат в тази част. Аз очаквах вносителите да се изкажат. Нека те ни обяснят как този раздел от закона ще съответства на ангажиментите на държавата за равнопоставеност на всички участници в стопанската дейност, независимо от формата на собственост, и как в крайна сметка ще се осъществяват тези отношения, които се възлагат на това предприятие, без то да се поставя в някакво привилегировано положение, като че ли в някои отношения над държавата. Едно е, разбира се, Държавният финансов контрол. И навярно това предприятие няма да злоупотребява. Никой не говори тук и господин Мутафчиев нямаше предвид, че като се дадат права на това предприятие, то ще прави злоупотреби. Но не то трябва да взима решенията как да инвестира, къде да инвестира, до каква степен да инвестира. Това си е задължение на държавата за сметка на приходите, които тя получава, защото е поела някакви ангажименти, защото има и някакви права.
В този смисъл, преди да вземем отношение към законопроекта, който в останалите си части, разбира се, има положителен смисъл, положително е и отделянето, аз моля вносителите да отговорят на тези въпроси - създават ли се възможности за нарушаване на основни принципи, към които България се е присъединила и каква ще бъде ролята на държавата извън чисто финансовия контрол действително да осигурява и да отговаря на целесъобразността на инвестициите, които ще прави РВД за сметка на тези печалби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Думата за реплика има господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин Папаризов, аз все пак искам ясно да заявя, че РВД като член на евроконтрола има едни строго разписани задължения към тази европейска организация, които се различават от задълженията на обикновените държавни предприятия в България. Два пъти годишно РВД отчита разходите, които са направени въз основа на сумите, събрани като такси.
Второ, по принцип тези такси трябва да бъдат използвани като разходи и в никакъв случай да не се допуска натрупване на печалба. Дори в Преходните и заключителни разпоредби, в § 23, ал. 2, който касае чл. 61б, е написано, че дори и тогава резервните средства, с други думи, ако има натрупване, се инвестират и разходват за изпълнение на европейски програми за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване. По никакъв друг начин тези средства не могат да бъдат разходвани.
Затова аз отново повтарям, не виждам по какъв начин може да бъде злоупотребено или по някакъв начин да бъдат отклонявани средства от РВД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За втора реплика има думата господин Едуард Клайн.
ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Папаризов, аз разбирам Вашите притеснения, но все пак не мога да разбера друго, Вие твърдите, че не е редно да се получат такива привилегии за едно отделно предприятие на фона на общата икономическа обстановка в България. Това би било фатално, ако това предприятие имаше конкуренти. По този начин би се получила нелоялна конкуренция. Но характерът на дейността на това предпрятие е такъв, че просто няма как да има друго. Ето защо тези привилегии не довеждат до нещо по-различно или до накърняване на нечии чужди интереси.
От друга страна, Вие казвате, че това не е необходимо да се уточнява в закон, това може да се уреди с договореност между държавата и предприятието. По какъв начин да се легализира тази договореност между предприятието и държавата, ако не със закон? Нали иначе тази договореност ще зависи от субективни фактори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
За дуплика има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Иванов, докато "Ръководство на въздушното движение" е главна дирекция, няма значение на какво финансиране, и част от държавната администрация, въпросът който аз поставих, не възниква. То като звено на държавата, което е поело ангажименти, изпълнява тези ангажименти от името на държавата, контролира се административно, министърът носи отговорност и т.н.
Но сега, когато то става търговско дружество, макар и държавно, то не може автоматично да поеме тези ангажименти. Дори си спомнете в Закона за БДЖ, който ние оспорвахме, когато някои дейности се извадиха от държавното предприятие, се създаде друг държавен орган, който да носи отговорността и да бъде посредник към новите, независимо дали са държавни, частни или каквито и да било предприятия. Не е нормално една дирекция да стане предприятие и да запази същите функции. Представете си в Министерството на икономиката управлението, което се занимава с издаването на лицензии за внос, сега изведнъж да бъде превърнато в самостоятелно държавно предприятие и то да използва таксите от вноса, за да може да развива своята компютърна система за даване на лицензии. Такива функции, които са чисто държавни, не могат автоматично да се изпълняват от едно държавно предприятие. Това е въпросът, който аз поставям и който смятам, че не е редно да бъде решаван по този начин, по който се решава в настоящия закон. Не може едно държавно предприятие да прави това, което прави един държавен орган. Значи трябва да прави това, което му разрешава Търговският закон и всички други взаимоотношения да се договарят между държавата или държавен орган и това предприятие. Това е първото ми съображение.
Това, което говори господин Клайн, че е монопол и в крайна сметка няма значение кой го прилага, аз дълбоко се съмнявам, че държавен монопол може да се преотстъпва фактически на трето лице, да дадем правото на това предприятие да се разпорежда с това как да се прилага държавния монопол. Въпреки че има едно спорно решение на Конституционния съд, което казва, че можеш да дадеш своя монопол на някаква частна фирма и тя от твое име нататък да го преотстъпва на трети лица. Това ми се струва абсолютно противоречащо на всички правила на държавния монопол. Дори да има държавен монопол, ти можеш да го възложиш някой да го изпълнява с някаква договореност, договор, но не можеш на него да му дадеш право той от твое име да се разпорежда с този монопол, да преценява как и къде да инвестира. Ти като държава трябва да прецениш, а той може да осъществява това.
Така че мисля, че трябва да се намери друга форма - правна и икономическа, за решаване на един правилен въпрос за отделяне на някои функции и дейности от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин председателю, струва ми се, че дискусията и последните няколко изказвания показват, че няма достатъчно яснота какви трябва да са основните принципи и характеристики на режима на държавното предприятие РВД.
Предлагам Ви да погледнете ал. 10 на § 8, господин Иванов, защото тя е един от двата текста, които и господин Мутафчиев постави под въпрос, според мен основателно. Другият текст е в Преходните разпоредби, свързани с режима на данък печалба. В § 8, ал. 10, която е на стр. 11 от законопроекта, се посочва ясно, че основните дейности на РВД са свързани с безопасността на въздухоплаването, с управлението на въздушното пространство и с осигуряването на аеронавигационното обслужване.
Това са три взаимносвързани дейности, които, не може да има никакво съмнение, трябва да се осъществяват на възможно най-високо равнище на стриктна дисциплина, на качество и т.н. Сам преценете и си задайте въпроса дали тези дейности трябва да бъдат подложени на режима за реализиране на печалба. Защото едно търговско дружество, държавно или частно, си поставя за задача да реализира печалба. И то няма да е търговско дружество, ако не печели, защото ще фалира. Вие с този законопроект фактически правите една бюджетна структура, която не цели печалба, а изцяло отговаря на тези изисквания. Без да гледа дали е на печалба или не, я превръщате в търговско дружество. И оттук започват проблемите, господин Иванов. Защото с всички текстове, които след това слагате в законопроекта, вие се стремите да извадите това търговско дружество от нормалния търговски режим - да плаща данък печалба, да бъде подложено на режима на несъстоятелност, да му се отправят съдебни искове за неизпълнени задължения и т.н. От друга страна, вие поставяте ръководството на това дружество в позицията да се стреми да реализира колкото се може по-голяма печалба. И едновременно с това, разбира се, възникват всички проблеми на едно ръководство, което може да злоупотреби с монополното положение на едно търговско дружество на пазара.
Вие много добре знаете, че и законодателството в България не разрешава монополизъм на едно търговско дружество на един пазар, ако превръщаме регулирането на движението в пазар, а вие очевидно нямате това предвид, вие не искате да правите пазар на услуги "регулиране на движението". И оттам нататък - всичко, за което говореше господин Папаризов, като изисквания за публичност на търгове за доставки на необходимо оборудване и други услуги за извършване на дейността на това дружество. Затова е това законодателство, което имаме - за да няма злоупотреба с монополно положение, да не може да се каже, че това фактически не е търговско дружество, което се подчинява на пазара, а е монополно държавно предприятие, което може да диктува от позициите на монополист цените и на покупките си, и на продажбите си на услуги. Никакви доводи за международен контрол, за отговорност пред международни европейски институции, за отчитане на една или друга дейност два пъти годишно пред европейски институции не могат да заменят отговорностите пред българския режим, българския закон.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Чрез Държавния финансов контрол.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте, въпросът не е на контрол чрез финансови инспекторати и т.н., въпросът е в какъв режим поставяте самото звено, самата единица. Тези дейности, за които става дума, в цял свят възможно най-натоварените, възможно най-изискващите максимална концентрация от тези, които ги извършват. Това е едно невралгично звено във функционирането на съвременното общество, където напрежението е най-голямо. Както знаете, възникна много остър спор и в Англия във връзка с предложенията за приватизиране на въздушния контрол. Имаше предложения за преустановяване на тази процедура. Знаете какви противоречия възникват в една Англия, която е с високоразвита пазарна икономика, с всички форми на контрол и на регулиране на един или друг пазар.
Вие тук предлагате съвършено механично един режим, който е изцяло антипазарен. Защото по същество запазвате структура на държавно бюджетно звено и прикривате това с някакви отговорности пред европейски институции и възможността Държавен финансов контрол да открие неуредици. Ами какво ще стане, след като в резултат на тези съвършено произволни и много опасни предложения, не дай Боже, възникнат инциденти от некачествено регулиране на въздушния транспорт? И защо въобще трябва да се стига дотам?
Това, което ви обясниха и господин Мутафчиев, и господин Папаризов, са съвършено сериозни по същество аргументи. Да не говорим дали е създаден този режим за политически манипулации или не, да не навлизаме в тази писта, но по същество за работата, която РВД да върши, този режим е антирежим. И той подлага на огромен риск и на изключително големи трудности извършването на неговата дейност.
Ето защо, господин председателю, аз бих предложил съгласно чл. 41, т. 4, както Вие изтъквате, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преустановим обсъждането на този законопроект и той да бъде върнат за обсъждане повторно в Икономическата комисия. Още повече, че за мен е съвършено непонятно както при предишната точка, така и при тази пълното мълчание на представителите на вносителите на законопроекта.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Сега ще се изкажат.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е въпросът след като върви една дискусия час - час и половина и става ясно, че има принципни, фундаментални въпроси, от немай-къде някой да стане и да даде едно или друго обяснение. Първо, вносител на този законопроект е Министерският съвет, както и на предишния. Трябва да има министър, член на правителството, който да поеме политическата отговорност за този законопроект. Защото въпросът не е експертен, въпросът е принципен, политически. И продължавам да твърдя това, което съм защитавал и друг път, че който и да е законопроект, внесен било от Министерския съвет, било от народен представител, не може да започне да се разглежда преди ясно от тази трибуна в съответствие с изискванията на правилника вносителят да изложи мотивите пред пленарната зала за дадения законопроект. Нещо, което системно не се прави и председателстващите заседанията системно нарушават правилника.
Още веднъж повтарям процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Пирински направи процедурно предложение за отлагане на разискванията. Има ли противно становище?
Поставям на гласуване предложението на господин Пирински за отлагане на разискванията и гласуването на тази точка от дневния ред.
Гласували 142 народни представители: за 52, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има думата господин Гарабедян.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АПИК ГАРАБЕДЯН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Аз ще се опитам да бъда максимално кратък.
Преди всичко искам да благодаря на народните представители, които подкрепиха в изказванията си законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Същевременно ще благодаря и на народните представители, които изложиха някои мотиви, което показва едно задълбочено навлизане в тази сложна материя, въпреки че в много голяма част от техните изказвания се чувства едно повратно тълкуване на законопроекта.
Позволявам си да кажа, че ние като вносители сме се отнесли с изключително голяма сериозност и отговорност към подготовката на този законопроект. Няколко пъти от трибуната беше използвана думата "дружество", изразът "търговски принцип" и т.н. Аз много моля да се разбере, че РВД е монополист. И в това няма нищо лошо. РВД, ако беше едно обикновено търговско дружество, задачата щеше да е прекалено ясна и лесна и нямаше да има никакви дебати и проблеми. Но РВД не е обикновено търговско дружество и то действително се подчинява повече на международните изисквания, отколкото на националните изисквания. Това е едно много важно обстоятелство, в което всеки би трябвало да навлезе и да го разбере.
РВД, предвид международните ангажименти на държавата, е специализирана организация, която в съответствие с принципите за членство на държавата в "Евроконтрол" не може да формира печалби. Това е едно много важно обстоятелство. То просто не може да формира печалба. Ако формира някаква печалба, тази печалба, с подкрепата на държавата, отново трябва да я реинвестира в развитие на системите за обслужване на въздушното течение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): В това, което казвате, няма смисъл.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АПИК ГАРАБЕДЯН: Ние даваме опция. Ако има такава печалба, тя се преотстъпва и се формира резервен фонд, който действително се изразходва само за обслужване на системите и развитие на системите. Оттук е голямата специфика на тази част в закона.
Тъй като имаше и други въпроси, мисля, за безконтролно изразходване на средства, което не може да се приеме за сериозно. Такова безконтролно изразходване не може да има и всеки, който е чел по-задълбочено закона в неговата комплексност, щеше да види, че организацията или държавното предприятие в бъдеще - РВД, се контролира от всички възможни институции по българското законодателство. Министърът на транспорта и съобщенията, като собственик утвърждава програмите за развитие на РВД. А тези програми са съобразени с международните ни ангажименти и в тях няма нищо друго, освен инвестиционната политика на РВД за развитие и поддръжка на всички системи. Там има управителен съвет, там има и контролен съвет, освен всички други контролни органи. Всичко, което може да контролира в държавата, тази организация ще контролира.
Беше поставен един въпрос - в рамките на моята компетентност, беше споменат "Фалкон", самолетът "Фалкон". Все пак, позволявам си да кажа, че не зная по какви точно причини, но непрекъснато се говори за този "Фалкон" като за самолет за правителствени нужди. Нека да стане, може би един път завинаги, ясно, че този самолет се купува не само за правителствени нужди, а се купува основно за други нужди и то пак в съответствие с международни изисквания, които трябва да спазваме. То е за тестване на аеронавигационни съоръжения на летищата и този разход не е случаен.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Колко самолета в Европа има купени за това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АПИК ГАРАБЕДЯН: Случаите са много.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Колко са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АПИК ГАРАБЕДЯН: Случаите са много. Не знам какво лошо може да има в това да се купи един самолет, който да се ползва за строго специфични нужди и да бъде използван и за други нужди - за ВИП представяне на ръководители. Това сигурно не е толкова лошо, но зависи.
АТАНАС СВИЛЕНОВ (ДЛ, от място): Ние не очакваме да кажете друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен с балон или с дирижабъл да пътува правителството?
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Според Мутафчиев пеша трябва да ходят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АПИК ГАРАБЕДЯН: Аз бих завършил само с нещо. В момента Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" е в блокирано състояние. То не е нито в бюджета, нито е държавно предприятие. Молбата ми е, доколкото зависи от вас, уважаеми господа народни представители, частта на РВД да влезе в сила от 1 януари, защото в противен случай това, което тук си говорим, ще стане факт. Тоест, РВД няма въобще да може да изпълнява функциите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гарабедян.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Нямаше да се изкажа, ако господин заместник-министърът не беше ме провокирал. А именно Вие, господин заместник-министър, предполагам, цитирайки членове от Търговския закон и правото, което има да се създаде предприятие, би трябвало да си давате сметка, че колкото и да е особено това предприятие, все пак, повтарям, все пак има изисквания към него, които трябва да бъдат спазени.
Защото вие, колеги отдясно, доста пъти протестирахте, даже отменихте много закони, в които ние преотстъпвахме печалбата. Сега вие предлагате изцяло да се преотстъпва печалба. Това, което ние бяхме приели преди, вие го отменихте. Сега предлагате, обаче къде е разликата? Разликата е, че вие, с особените изисквания към това предприятие, по същество оставяте безконтролно да се разходват средства. Безконтролно! Защото основният ви мотив беше, че когато се преотстъпва печалбата, се нарушава законът. А сега този особен мотив вие не го прилагате. Нямате гаранции, нямате механизъм. (Неразбираема реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Господин Иванов, аз Ви слушах много внимателно.
Но нещо повече. Вие сте записали, че срещу това предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност. Че това предприятие, срещу неговото имущество не може да се извършва принудително изпълнение. Въобще вие създавате едни условия, в които хем говорите за Търговски закон, хем въобще Търговският закон е далеч, защото това предприятие би трябвало действително, след като има печалба, формира приходи и разходи, да има изисквания, които да гарантират, че наистина няма да се разходват средства за заплати или за някакви други дейности. Няма ги тези гаранции, господин Иванов. Няма ги!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): На 6 месеца се отчита.
РУСИ СТАТКОВ: Няма ги, защото и управителното тяло, в случая 5-членен управителен съвет, единият човек се назначава от министъра.
Освен това, съобразно особеният ред за управление на държавна собственост, когато става дума за еднолично дружество, тук се пренася този механизъм - принципалът, вместо в решаването на управление и задачи, тук на принципала, в случая на министъра, се дават много от задачите, които трябва да извърши управителният съвет. По този начин нещата се свиват по същество до двама човека - до министъра и до изпълнителния директор.
И отново онова, за което колегата Мутафчиев говори. Може, и не само може, а вие в закона допускате и злоупотреби, защото една голяма част от поръчките, които трябва да се извършват, свързани с дейност, която е сходна, няма да се възлагат по закона, а може да участва самото предприятие. Така сте го записали. Или онази част, която излиза извън обсега му. Просто нашите съмнения, че се създава предприятие, което е безконтролно, или по-скоро от една страна безконтролно, а от друга страна може да бъде употребено, са големи и основателни. И вие, наистина, нямате механизъм. Поне дотук не дадохте убедителен отговор.
Защото имахме и такъв пример със Закона за експортното застраховане. Там отново се създаваше някакво предприятие, което беше нито риба, нито рак, в което се бъркаха всякакви принципи - икономически, финансови, правни. В случая тук отново става дума за такова нещо - смесване, или по-скоро грубо нарушение на финансови, икономически и правни принципи. Една еклектика, която еклектика, според мен, не може просто така да бъде изчистена с обещанието, че ще стане между първо и второ четене. И господин Пирински, а и колегата Папаризов и другите бяха прави, че наистина ние се нуждаем, или по-скоро Народното събрание се нуждае от законопроект, който да даде в един по-друг вид тази идея. А не Народното събрание да прави на колене, както в други закони, поправки и след това, господин Куртев, тези, които са начело на институцията, да не знаят даже кой е направил предложението и да злепоставят народни представители, и да им приписват дейности и предложения, които не са правили.
Много са и примерите в другите аспекти. Вие доста упорито се хвалите в последно време , че премахвате лицензионния режим, опростявате го. Напротив, тук нещата в лицензиите се разширяват.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС, от място): Това е съгласно международни договори. Навсякъде е казано.
РУСИ СТАТКОВ: Е, сигурно, господин Иванов, сигурно?! Вие винаги ще намерите аргумент в това отношение, но казвам, че в последно време взехте да се хвалите до такава степен, че просто вече замириса. Замириса от самохвалство. Затова, бъдете наистина по-скромни в това отношение и уточнявайте нещата. И преди всичко, връщам се отново на това, за което станах: уважавайте Народното събрание и си изисквайте към съответните министри и към правителството, когато внася законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков, когото също моля да уважава Народното събрание.
Господин Папаризов - реплика на господин Статков.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал да попитам господин Статков, като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, не счита ли, че е пропуск на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол това, че тази извънбюджетна сметка не е превърната в бюджетна сметка, както всички аналогични случаи вече в последните две години? И не е ли било редно да се търси такова решение, че това да стане част от бюджетна сметка, чийто първостепенен разпоредител да е министърът на транспорта и съобщенията? Да се постъпи по начина, по който постъпихме с толкова други държавни агенции, и да не възниква днес този въпрос за една организация, ново държавно предприятие - ни риба, ни рак.
Моля да ми отговори той дали този въпрос е бил пропуснат при разглеждането и изпълнението на новите критерии за решаване на подобни случаи при държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика думата има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Папаризов! Вие, както винаги, сте прав. Наистина в случая аз Ви благодаря, затова защото става дума за много сериозен пропуск. Този закон наистина трябваше да бъде гледан и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и да се констатира това, което Вие констатирате в момента, за неговото противоречие със Закона за държавния бюджет за 2001 г. - там, където има съответен ред за извънбюджетни и за бюджетни сметки и тяхната трансформация, и приложения. Така че и това не е направено. Това е още един довод да се върне законът, да се преработи и да се привежда в съответствие с другите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Статков, законът е внесен на 15 ноември. В първото последвало заседание на парламента е било съобщено за неговото внасяне и ако някой член на някоя комисия е искал да мине този закон и през неговата комисия, в случая Вие, като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, сте имал пълното право да направите това искане. За съжаление не сте го направили и пропускът си остава за Ваша сметка. (Руси Статков иска думата за дуплика.)
Няма дуплика. Не съм направил изказване. Обяснявам Ваш упрек към ръководството на парламента, който е абсолютно неоснователен. Давам обяснение. (Реплики от народния представител Руси Статков.)
Отговарям за собствената си небрежност, но не и за Вашата.
Реплики от ДЛ: А Вие защо не сте го разпределили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно сега казах, че отговарям за моята небрежност, но не и за тази на господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Ще ми дадете думата накрая за лично обяснение, защото ме обиждате за небрежност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не е обида това.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Моля, гласувайте!
Гласували 144 народни представители: за 105, против 36, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
(Реплика от Руси Статков.)
Господин Статков, принуден съм да Ви обърна внимание. (Реплики от залата.) Не, само му обръщам внимание.

Трета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Господин Юрий Юнишев ще го докладва:
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Закон за политическите партии".
Предложение на Димитър Луджев: в заглавието след думата "партии" да се добави "и организации".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
По заглавието има ли изказвания? Няма.
Преди да поставя предложението на господин Луджев на гласуване, искам да поясня, че по-нататък в закона това предложение се среща многократно. Аз мисля, че след като бъде прието или отхвърлено още при гласуването на заглавието, оттам нататък ще направи излишни по-нататъшните гласувания по това предложение в следващите текстове.
Поставям на гласуване предложението на господин Луджев след думата "партии" да се добави "и организации".
Гласували 92 народни представители: за 8, против 83, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Глава първа - Общи положения".
Няма предложения.
Комисията подкрепя заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителите.
"Чл. 1. Гражданите могат свободно да създават политически партии за упражняване на основното си право на сдружаване."
Предложение на Драгомир Шопов: чл. 1 от предлагания проект да отпадне и да остане сега действащият чл. 1 на Закона за политическите партии с трите му алинеи.
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на Димитър Луджев, което е отхвърлено, както в началото.
Предложение на Панайот Ляков:
В чл. 1 след израза "упражняване на" текстът се променя така: "основните си права на сдружаване, на свобода на мисълта, съвестта и на убежденията".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов:
В чл. 1 се създава нова ал. 2, което е подкрепено от комисията.
Следващото предложение е на господин Велко Вълканов, което частично е подкрепено от комисията.
Предложението на Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов е оттеглено.
Комисията предлага чл. 1 със следната редакция:
"Чл. 1. (1) Гражданите могат свободно да създават политически партии за упражняване на основното си право на сдружаване.
(2) Политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по друг демократичен начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Предложението на господин Велко Вълканов е прието, защото второто му предложение вече е към друг текст, а първото му предложение е прието и то е идентично с това на господин Янаки Стоилов.
Имате думата.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще взема отношение по предложението на господин Драгомир Шопов, тъй като считам, че то е много съществено. Ще започна с това, че един действащ Закон за политическите партии, какъвто имаме в момента, още от първия му член се осакатява. Той не се подобрява. Напротив, отпадат от него важни разпоредби, които по същество регламентират по-добре това право, защото вече можем да говорим и за такъв клон в правото на базата и на международния опит. И ако сравним този закон с други закони, например на Белгия, на Дания, на други страни, ще видим, че господин Шопов е бил много прав.
Става дума за това, че в чл. 1 на сега действащия закон в ал. 2 е записано, че партиите използват демократични средства и методи - едно принципно изискване към партийната дейност, господин Юнишев, което го има в почти всички закони на Западна Европа и правилно е било записано в този закон, който в момента действа. И това предлага и господин Шопов - да си останат старите разпоредби на чл. 1 - алинеите, както са сега. Мисля, че не бива в някакво желание да се постига не знам какво - пълна либерализация ли - да се отива на отмяна на един член с разпоредби, които са по-добри, определено по-добри.
Освен това осакатяването на ал. 1 под формата на съкращение също не е добро решение.
Мисля, че ал. 3 също има своето място. В края на краищата тук става дума за едно разграничение между партиите и други организации и движения, което обаче е изписано в съответствие с Конституцията. Вярно е, че то поставя малко двусмислено нещата. Може би стремежът на вносителя е бил да изчисти, да отреже изцяло или по-скоро да придаде тази дейност изключително и само на партиите, но според мен, това е една крайност, която не знам на какво се базира. Поне трябваше да се аргументира какво показва досегашният опит в това отношение и тогава, ако наистина има убедителни аргументи, да се направи такова орязване.
Така че аз смятам, че господин Драгомир Шопов е прав и подкрепям неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Той е прав, но не познава законодателната техника. Когато се предлага съвсем нов закон и се предлага отпадане на член, е абсолютно недопустимо да се каже: да бъде запазен член еди-кой си от еди-кой си по-рано действащ закон. Трябва да се направи писмено предложение, независимо, че е съществувал този текст преди това, за да знаем какво ще гласуваме тук. Единственото, което сега ще можем да гласуваме от предложението на господин Шопов, е отпадане, но не и заместване. Защото заместващ текст не е представен.
Друг някой иска ли думата?
Господин Юрий Юнишев има думата.
ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Благодаря ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ако вземете стенограмите от разискванията във водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - ще видите, че нито предложителят - господин Шопов - присъстваше, за да защити с аргументи своето предложение, нито пък представителите на неговата парламентарна група подкрепиха това предложение. Нещо повече. Виждайки отказа от направените предложения по чл. 1 от госпожа Дончева, господин Миков и господин Великов, ще видите, че тук е ставало въпрос за едно принципно положение, а именно един отказ от излишно многословие - нищо повече от това. В крайна сметка чл. 1, и така формулиран, е едно отражение на Конституцията ни, така че поведението на партиите и организациите безспорно трябва да бъде демократично и никакво друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Искам накратко да мотивирам предложението, което съм направил, и което комисията възприе, за разширяване съдържанието на чл. 1.
Каква е логиката на този първоначален текст в главата "Общи положения"? В своята ал. 1 текстът трябва да затвърди правото на политическо сдружаване като разновидност от свободата на сдружаване така, както тя е прокламирана от Конституцията.
Втората алинея е необходима, за да определи спецификата на политическите партии сред другите организации, които са израз от реализацията на правото на сдружаване.
Това пояснение е необходимо, защото в чл. 12, ал. 2 на Конституцията е казано следното:
"Чл. 12. (2) В сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да се поставят политически цели, да извършват политическа дейност, присъща само на политическите партии."
Следователно, това, което е отличителното качество на политическите партии, е те да участват в избори, като предлагат, издигат и регистрират кандидати и по този начин имат най-важно място в политическия живот. Точно това е и съдържанието на ал. 2, в която се казва, че политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори. А тук се допълва: или по друг демократичен начин, тъй като участието на партиите в изборния процес, както е добре известно, съвсем не изчерпва всички форми на тяхната обществено-политическа изява.
Затова именно е необходимо според мен приемането на чл. 1 в тази редакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Господин Панайот Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм предложил едно по-широко тълкуване на упражняване правото на сдружаване, тъй като според мен партията не е просто едно сдружение, една организация. Тя има много по-широки функции и според мен при изброяване на основните човешки права, които са описани в Конституцията, е хубаво тълкуването за правото на сдружаване да бъде разширено с правото на свобода на мисълта и на убежденията, тъй като в политическите партии, вие знаете, е мястото, където се осигурява такава свобода на мисълта, където се разискват различни идеи, различни концепции за развитие на обществото, за пътя, който трябва да измине дадена страна и също така се защитават убежденията чрез съответни програми, чрез съответни идеологически документи, които се приемат от партиите на съответни форуми и след това стават достояние на цялата общественост.
В моето предложение обаче ще предложа да отпадне думата "съвестта", защото граматически не е съвсем издържано. Аз сега го забелязах. Така че предлагам текстът да бъде: "основните си права на сдружаване, на свобода на мисълта и на убежденията".
Според мен така чл. 1 по-точно ще отрази тази свобода на политическите сдружения в пълноценното й тълкуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Аз мисля, че приемането на това предложение не само че не е наложително, но разширяването на съдържанието на ал. 1 така, както беше обосновано от господин Ляков, може да предизвика двусмислие и независимо от неговата цел - той да покаже причастността на партиите към защитата на свободата на мисълта, на убежденията - да се получи обратният резултат. Защото съвсем не е необходимо човек да участва в каквато и да било организация, включително и политическа, за да може той да реализира своята свобода на словото, на мисълта, както беше споменато - свободата на съвестта, която се свързва преди всичко като израз на неговите религиозни или атеистични нагласи, убежденията и т.н. Вярно е, че е желателно партиите да водят демократичен живот и това по-нататък се обсъжда в законопроекта, независимо че по тези въпроси имаше разногласия доколко те трябва да бъдат утвърдени като принципи на законодателството за политическите партии. Но това не е диференция-специфика за определяне на партията в упражняването на свободата на мисълта. Даже може да се получи обратният ефект в обществото - че едва ли не се изисква гражданите да участват в политически и в други обществени организации, за да упражняват в своята пълнота свободата на мисълта. Точно такава практика имаше преди 10-15 години, където човек, ако участваше в политическия живот чрез тогава монополно съществуващите политически структури, той на практика имаше по-широки граници на свободата на мнение, отколкото другите, които не участваха там. Затова и често се изразяваха по-критични мнения именно в средите на партийните организации, отколкото в други обществени среди. Говоря публично, не за другите неофициални мнения, които не могат да бъдат достатъчно представителни.
Поради тази причина този стремеж, който беше мотивиран, не дава основание той да бъде включен като особеност на политическите партии. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Дуплика - господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Аз бих приел отчасти аргументите на господин Стоилов, но мисля, че много ясно подчертах защо съм поискал такова разширение на правото на сдружаване. В България в момента знаете, че има безброй сдружения и организации. Не може в Закон за политическите партии да се каже, че гражданите образуват политически партии, само за да упражнят основното си право на сдружаване. Защото те го упражняват при съюзи на производители и т.н. Те упражняват това право, когато се сдружават. В политическата партия обаче те не се сдружават, само за да упражнят това си основно право. Значи има нещо повече, което събира хората при образуването на една политическа партия. Това е сърцевината на моето предложение - не само да се сдружат, а да се сдружат, защото имат определени убеждения. Това според мен изобщо не подлежи на коментар. Те затова се събират, а не само да се сдружат, да са заедно. Имат еднакви убеждения и естествено събират се, за да ги защитават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Ляков несъмнено е прав, че не може да изчерпим всичко с текста: "Гражданите създават политически партии, за да се сдружават". Защото правото на сдружаване се осъществява и чрез създаване на други сдружения и участие на граждани в други сдружения. Той е несъмнено прав в това.
Само че до какво стигнахме ние в комисията? Старият текст на закона го е казал по-добре:
"Гражданите могат свободно да се сдружават в политически партии, за да съдействат за формиране и изразяване на политическата си воля - чрез избори или по друг демократичен начин."
Само че се стигна до непоправим и нерешим конфликт между вносителите на сборния законопроект и всички останали. Вносителите на законопроекта настояваха, че така както те са си го написали: "Гражданите могат да създават политически партии за упражняване на основното си право на сдружение", е единствено правилно. Ние с колегата Миков и Бойко Великов бяхме внесли на практика стария текст на закона. Той е изложен на стр. 3. И тъй като не намерихме никакво разумно разрешаване на този конфликт, защото и ние споделяме виждането на колегата Ляков, и очевидно от предложенията на стр. 2 и 3 и други колеги виждат, че това е недостатък. Накрая обаче все пак комисията прие оня текст, който е изложен на стр. 4 от книжката, горе. Значи един компромис: ал. 1 да стане:
"(1) Гражданите могат свободно да създават политически партии за упражняване на основното си право на сдружаване." Тоест досегашното предложение на двамата вносители по чл. 1.
И ал. 2: "Политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по друг демократичен начин."
Казано с две думи, не по врат, а по шия. Сега хем да не е текста от стария закон, хем де факто е същото съдържание, поради което и ние с моите двама колеги - Миков и Великов, решихме, че няма смисъл да се упорства, оттеглихме нашето предложение, подкрепихме текста на комисията, а пък ал. 3 за съответствие с Конституцията и уставите на практика отива в чл. 2.
Затова ви предлагаме да се подкрепи този текст на комисията, така както е формулиран, поради един, макар и смешно да ви изглежда, компромис. Защото когато законодателят е направил един хубав текст, който е работил, и след това дойдат следващи законодатели, които го развалят, това не говори много добре за тях, но не намерихме никакво друго разумно компромисно решение.
Затова ви предлагаме да се подкрепи текста на комисията така, както е формулиран на стр. 4, горе.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Вашето не беше само решение, а висша форма на разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Жорж Ганчев има думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Закон за политическите партии - важно нещо за нашата демокрация. Вижте колко хора има в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Току-що дойдохте и Вие, господин Ганчев. И преди това приемахме закони.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не е вярно, аз съм тук от сутринта, господине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ние от сутринта приемаме закони.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И от сутринта работя в стаята си по народни дела, за които не съм длъжен да Ви давам обяснения. Точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А другите работят в залата по народни дела.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Точка. Не съм длъжен да Ви давам обяснения по Конституция и по правилник. Тъй че спрете тази пошла... (Председателят изключва микрофоните, Жорж Ганчев говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз и не искам да ми давате обяснения, а Вие няма да правите забележки на другите народни представители. Разбрахте ли? Нямате право Вие да правите забележка за работата на народните представители, които са в залата. Това направихте сега.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... с 24% от българския вот - такъв, какъвто никой от вас не може да мечтае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължете сега по същество.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: От тази позиция правя тази обзервация. Аз съм народен трибун, който работи по народните дела, и Вие не сте човекът, който може да ме контролира.
Оттук следва логиката: червено-сините си помагат да си постигнат един приличен закон, който облагодетелства техните интереси. Дотук. Това правите в тази зала днес. А има много по-важни неща - издигането на политическите партии на ниво на уважение от нашия народ спрямо тях. Там е трудното вече. Издигане на Народното събрание на ниво уважение от българския народ - там е трудната задача.
И с този продукт, който готвите днес, аз се моля Богу, че ще постигнете поне малко от това, за което говорим, за да може хората да ни уважават. Значи в този закон трябва да има някакво приличие и към другите, които не са червени и не са сини. Затова иде реч тук, в това изказване.
Оттук кой щял да бъде финансиран - т. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, по чл. 1 сме.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Няма да ви говоря по членове, само ви казвам някои от абсурдите, които аз като прочетох този закон, ми се изправи косата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставете абсурдите. По чл. 1 си направете изказването, а по чл. 10 - като стигнем до него.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Искам само в общ смисъл да изразя моето възмущение как Вие на празна зала процедирате с един такъв важен за България закон и моето възмущение колко сте еднакви и как си помагате взаимно да изработите нещо, от което само тези две партии ще имат полза. Останалите ряпа да ядат.
Каква е тая демокрация? Плюя на такава демокрация! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Други изказвания по чл. 1, а не общо по закона има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Шопов за отпадане на чл. 1.
Гласували 114 народни представители: за 20, против 83, въздържали се 11.
Предложението на господин Шопов не се приема.
Предложението на господин Луджев беше гласувано още със заглавието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, така както той го формулира.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 48, въздържали се 47.
Предложението не се приема.




Останалите предложения са приети или оттеглени.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 10.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
"Чл. 2. Организацията и дейността на политическите партии се осъществяват в рамките на Конституцията и законите на Републиката."
Предложението на господин Луджев не бе прието.
Предложение на господин Драгомир Шопов, което се приема от комисията.
Предложение на господин Янаки Стоилов, което се приема от комисията.
Предложение на господин Любен Корнезов, което не е прието от комисията.
"В чл. 2 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
      (2) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на госпожа Дончева, Миков и Великов е прието.
Комисията предлага чл. 2 със следната редакция:
"Чл. 2. (1) Организацията и дейността на политическите партии се осъществяват в рамките на Конституцията, законите и в съответствие с техните устави.
      (2) Политическите партии провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
За изказване има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Според мен неправилно е отпаднало "Република България" в чл. 2. Първоначалният вариант "осъществяват в рамките на Конституцията и законите на Републиката" би трябвало да е "Република България". След това в окончателния текст е отпаднало.
Според мен трябва да се добави: "осъществяват в рамките на Конституцията и законите на Република България и в съответствие с техните устави".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по предложението на господин Корнезов, тъй като то има принципен характер, а именно: ще се ползват ли текстове от Конституцията, която, разбира се, има директно действие и тук, или няма? Аз смятам, че господин Корнезов в случая е изхождал от това, че ние вече ползваме в чл. 1 някои текстове от Конституцията. Правото на сдружаване го пренасяме тук, а и по-нататък се ползват други текстове. И тъй като в предложението на вносителите в чл. 3 се отива вече на регистрация, а отпадат досегашните, в досега действащия закон алинеи в чл. 3, то аз считам, че по-скоро би трябвало да подкрепим предложението на господин Корнезов, господин Драганов, въпреки резервите за приложението на принципа, защото става дума за изключително важни изисквания. И, според мен, пак повтарям, след като има повторение на текстове от Конституцията на други места, тук по-добре би било да следваме една такава логика. Това да бъде пълно като подход - пренасяне на определени текстове, защото, в края на краищата, има много хора, които ще четат Закона за партиите, а няма да четат Конституцията. Даже в този аспект, ако щете, какво е позволено и какво не, на какви условия трябва да отговаря една партия, като се дефинира.
Така че аз подкрепям предложението на господин Корнезов с тези мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Драгомир Драганов има думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Руси Статков, слушайте ме внимателно, за да Ви поясня някои неща. По принцип има два механизма за правене на закони. Единият е описателен, а другият - препращащ. Когато при препращането можеш да се позовеш на по-висш текст, на текст от основния закон, и ще видите, че така върви и по-нататък, още 20 или 30 страници в този закон, няма никаква причина, никакъв смисъл, никакъв резон да се труфи един закон с неща, които сме приели преди 11 години в Конституцията.
Дайте да направим един ясен и стегнат закон, при който хората, които ще работят с него, да се ориентират много по-лесно, а не да блъскаме текстове, които нямат абсолютно никакъв смисъл, при положение че всички ние сме се заклели в тях, когато сме започнали мандата си в това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата за реплика, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професоре, аз изрично подчертах, че имам колебания от гледна точка на спазване на един или друг подход. А именно - дали да възпроизвеждаме текстове от Конституцията в този закон или не. И тъй като има текстове, които се възпроизвеждат, а други не, аз поставям въпроса: това е важен текст. И има хора, които ще четат само закона. Дори само заради това си заслужава да бъде възпроизведен.
Така че спорът не е излишен и е в края на краищата въпрос на подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Искате ли думата, господин Драганов? Имате думата за дуплика.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, аз мисля, че бях пределно ясен в моето изказване и особено в това, което казах, че и по-нататък има такива текстове, които са буквално взети от Конституцията, които комисията не е приела. Ако Вие ще продължавате да настоявате да влизат и такива текстове, Вие ще затвърдите у мен впечатлението, което се създаде още по времето на подготовката на закона, че Вие и една голяма част от вашата парламентарна група просто не желаете да се приеме нов Закон за политическите партии и искате да си останем със Закона за политическите партии, приет преди изборите за Велико Народно събрание, когато вие бяхте на власт. (Възклицания: "Е-е-е!", смях и шум от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Въпросът за Закона за партиите ще стане сериозен. Той досега изглежда прост и весел, защото сме на чл. 2. Законът ще стане сериозен, защото някои видни законотворци, които са безспорно добри професори по история и безспорно, много добри журналисти и писачи на книги, решиха, че когато човек пише книги, може да пише и закони. Така законодателството го разбира и 70 и няколко годишният ми баща, понеже го пише на български език и той смята, че го разбира. А го разбира, защото го пише на български език! Много интересно как става правоприлагането и, наистина какво чете човекът! Даже какво чете един депутат! Ами, той предпочита да му е прегледно и да му е събрано. И като вземе съчинението и като го изчете от "а" до "я" да му стане ясно за какво става дума. И е въпрос на законодателна техника и на много майсторлък да прецениш дозата кое вземаш от написаното в друг закон и преписваш дословно, за да е прегледно, ясно и за да има систематика и, разбира се, да не е разводнено, и кое не вземаш, защото то някъде другаде се знае.

Но се съгласете, че няма закон, в който да е написано: чл. 1 (виж чл. 5 от Закона за еди-какво си), чл. 2 (виж чл. еди-кой си от другия закон) и чл. 3 (виж еди-кой си член от Конституцията). Това никъде го няма. И това само един доста страничен от законотворчеството човек може да го твърди, при това с такъв апломб.
По-нататък ще имаме многократно възможности текст по текст да спорим и да видите до каква степен глупаво е направен новият закон и как благодарение на упоритостта на някои хора той не можа да бъде поправен поне до едно сносно равнище, и как всеки опит да се внесе вразумление в това, което беше дадено, срещаше канска съпротива от един човек, защото той ще го направи това и по-нататък.
Но понеже говорим за чл. 2 и за предложението на господин Корнезов. Има резон в съдържанието, но това съдържание ще обсъдим и по-нататък. Понеже сме на чл. 2, който е предварителен текст, и следващата глава втора е "Образуване, дейност и прекратяване на политическите партии", а предложението на господин Корнезов е "не могат да се образуват политически партии, които...", за мен е ясно, че по систематика този критерий към образуването трябва да отиде след глава втора, но не може да отиде в този предварителен текст, където се дефинира един предварителен въпрос, а именно, че организацията на политическите партии се осъществява в някакви рамки, които са дефинирани в чл. 2.
Така че ви предлагам да приемем това, което комисията е направила, по чисто систематични съображения. Нататък обаче, когато отидем до "Образуване и дейност", този въпрос ще се повтори, защото има и други направени предложения в други връзки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на госпожа Дончева.
Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря много на заместник-председателя госпожа Шопова, че дойде да поеме заседанието, за да мога и аз да се изкажа. А, господин Соколов е тук вече. Благодаря ви и на двамата.
Аз исках да взема думата, защото много ме смути, не става дума за това, че се цитира текст от Конституцията, става дума за нещо друго - смущава ме това, че отново се повдига един въпрос, който поне десет или единадесет години беше премълчаван.
Ще бъда съвсем кратък. Означава ли - няма го господин Корнезов, господин Статков говори вместо него - означава ли предложението на господин Корнезов и това, което господин Статков подкрепи, позиция ли е това на Демократичната левица, на БСП и означава ли, че отново искате да бъде забранено Движението за права и свободи? Аз тъй го разбирам и по никакъв друг начин. Щом отново се поставя този въпрос и след като в Конституцията е казано и дословно се пренася тук текст от Конституцията, какво означава - с новия закон ще правим ревизия на политическата реалност и действителност в България? Ако е така, кажете го открито, а не по този заобиколен начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Длъжен съм в репликата си да отговоря на господин Куртев, че в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията имаше и народни представители от ОДС, които споделяха внесеното предложение. Но аз ще отговоря много директно, че ние не приемаме ДПС като етническа партия, за да имаме някакво притеснение по този въпрос. А иначе текстът стои в Конституцията такъв, какъвто е. И за една по-голяма яснота в приложението на законите, много често се случва законодателите да вкарват текстове от Конституцията в закона.
Разбира се, ние приехме този текст да отпадне, да не бъде предлаган в доклада, за да спести такава политическа спекула, която съвсем основателно според поведението на народните представители от ОДС наблюдавахме в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Куртев, Вие се опитахте да ме провокирате или по-скоро да употребите за втори път моето име за последните две седмици. Само че, господин Куртев, Вие не сте прочели ал. 4 на чл. 11. Там е записано: "или верска основа, или расова основа", не само "етническа", господин Куртев. Какво е това незнание?
Господин председател, аз предлагам да подарим на господин Куртев една Конституция с тълкуването и ако Народното събрание няма пари, аз ще му подаря.
А що се касае до ДПС, има съвсем друг смисъл това, което Вие говорите. И ако Вие сте недоволни от ДПС и се опитвате да слагате думи на народни представители от левицата или друго отношение, отново повтарям: много непочтено, господин Куртев, въпреки моето уважение към Вас.
Третото, което искам да кажа. Ние действително държим да бъде реализиран един подход в този закон, който да не бъде упрекван от господин Ганчев, например, или от други, че не е създала достатъчно регламентация и достатъчно уреждане на тази материя. Тоест, един по-последователен подход като правна техника - тук вече говориха юристите и не бих искал да изземвам техните прерогативи, но подкрепям именно такъв подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря. Ще дадете ли подаръка, за да му го дам?
РУСИ СТАТКОВ: Не, Вие ще му го дадете. Ако няма пари събранието, тогава аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, няма пари събранието. Дайте Вашия екземпляр. (Весело оживление.)
Трета реплика - господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Куртев, винаги съм приемал ДПС като нормална българска партия. Но с този текст искам да Ви кажа, че може би ще им помогнем да се спасят от набези, които Адем Кенан се опитва да им натрапи, внушавайки, че те трябва да бъдат именно етническа партия. Това ще им позволи да се отърсят от това притеснение, което сега им се настройва и с един филм - филм, който търси да възбуди етнически противоречия, а не етническа интеграция. И за това плаща някой и ние го знаем.
Така че не търсете конфликта, а търсете националното помирение, за което господин Лучников написа закон. Там може би трябва да бъде пресечната точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С голямо задоволство заставам тук, защото се уверявам, че има еволюция в Българската социалистическа партия. И този път вече и те приемат, че Движението за права и свободи не е етническа партия, нещо, което твърдяха пред Конституционния съд преди години и искаха Конституционният съд да реши законна ли е тази партия или не. Аз винаги съм я приемал за законна. Доволен съм - и не само аз, а и моите колеги от СДС - доволен съм, че вече и вие признавате Движението за права и свободи за законна партия, при това не на етническа основа. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Обръщам се към Вас с една молба: да не се занимава парламентът с ДПС, а да се занимаваме със Закона за политическите партии, което е тема на сегашното заседание, защото аз не искам използването на един филм да доведе до това да изпратим и този закон на кино. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата заместник-председателят господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Понеже предложението е направено от мен, позволете ми с няколко изречения да го мотивирам.
Първо, това предложение за нова ал. 2 не е насочено срещу абсолютно никоя конкретна политическа партия било то в този парламент, било извън този парламент. Така че не съм имал намерение с някакъв подтекст едва ли не със закон да забраняваме или да даваме оценка за политическата дейност на определен политически субект. Много често в законите се преповтарят принципни положения от Конституцията, защото Конституцията освен правни норми е и принципи. Ето чл. 11, ал. 4 от сега действащата Конституция: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт". Точно такъв е текстът, който ви предлагам като ал. 2. Следователно този, който е против предложението ми за ал. 2, респективно гласува "против" ал. 2, както съм я предложил, той е против Конституцията и основния закон на нашата държава.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Не е така!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Вълканов казва, че не е така. Да дойде и да каже от трибуната защо. Мисля, че и проф. Вълканов е гласувал чл. 11. Ако той си е променил становището, това е друг въпрос.
Защо да не се възпроизведе принципът, заложен в Конституцията, включително в Закона за политическите партии?
Приключвайки, този текст не е насочен срещу нито една политическа сила в парламента или извън парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Велко Вълканов има думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, само с две думи да се разгранича от това становище, което изрази колегата Корнезов. Фактът, че тази норма няма да влезе в Закона за политическите партии не означава, че тя отпада. Тя си остава в Конституцията и действа с цялата си сила на непосредствено действащо право. По този въпрос, господин Корнезов, няма защо да правим изявление в този смисъл.
Но си мисля, че беше направена една груба политическа грешка от страна на господин Куртев. Не знам дали той съзнава, че това, което каза, криеше в себе си твърдението, че ДПС е етническа партия. Това се твърдеше скрито. Щом той постави въпроса, ако вие искате този текст да живее, значи вие действате срещу ДПС. Този текст ще действа срещу ДПС, само ако се предпостави, че ДПС е етническа партия. Значи господин Куртев смята, че ДПС е етническа партия. Това е изводът, който се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 139 народни представители: за 30, против 88, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Предложение на Янаки Стоилов: създават се нови чл. 2а, чл. 2б, чл. 2в и чл. 2г със следното съдържание:
"Чл. 2а. Членуването или нечленуването в политическа партия не създава предимства или ограничения в правата на гражданите."
Комисията не подкрепя предложението за нов чл. 2а.
"Чл. 2б. Дейността на политическите партии е по принцип публична." Всяко ограничаване на публичността се решава от съответните органи на партията."
Комисията не подкрепя предложението за нов чл. 2б.
Член 2в е оттеглен от народния представител.
Член 2г по принцип бе приет като ал. 2 на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Времето ще ми бъде достатъчно, за да обоснова в рамките на едно изказване тези няколко предложения.
Искам да обърна внимание на последното, което е съществено и което беше съществена празнота в приетия на първо четене законопроект. Удовлетворен съм, че то беше подкрепено и прието от комисията, а преди малко и в залата, а именно, че политическите партии провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и създават документите си на български език. Искам да кажа, че това не ограничава възможностите за комуникация и на други езици, но когато става дума за тяхното участие в публичната дейност и за да се осигури възможност на всички граждани да имат достояние до тази публично насочена дейност на политическите партии, е необходимо тя да се осъществява на официалния, на български език.
По отношение на другите три предложения. Единственият мотив според мене, който би могъл да се представи като възражение срещу принципа, че членуването или нечленуването в политическа партия не създава предимства или ограничения в правата на гражданите е, че тази идея може да бъде изведена от чл. 6, ал. 2 на Конституцията. Тя не е буквално повторение, но ако това е бил мотивът на мнозинството в комисията, според мен трябва ясно да бъде казано, че това не е отстъпление от необходимостта всички граждани да бъдат равни пред Конституцията и законите и че само от правно-технически съображения такъв запис не се подкрепя. Но пак казвам, за мен е много важно да бъде направено такова политическо заявление особено от мнозинството, тъй като на практика ние сме свидетели, че в много случаи членуването или нечленуването в политически партии се отразява върху начина, по който се реализират част от правата на гражданите.
По отношение на следващото предложение, и то вече не е въпрос на някакво повторение или пояснение, става дума за извеждане на един принцип, който според мен е много важен в обществено политическия живот, това е принципът на публичността. Затова именно аз съм предложил дейността на политическите партии по принцип да бъде публична, което не ги лишава от възможност те да провеждат и свои закрити заседания. Но трябва да се знае, че това винаги се решава от съответния орган, който може да избере и друга форма на провеждане на политическата дейност. Без оповестяване на принципа на публичността ще бъдем свидетели на все по-силно затваряне на партиите, на това, че обществото ще научава за техните решения или даже в някои случаи само ще бъде потърпевшо от тези решения, без да има информация как тези решения са били взети, каква дискусия се е провеждала и какви мотиви могат да бъдат изтъкнати за подкрепа или за оспорване на тези решения.
Така че за това второ предложение аз не виждам никакви основателни аргументи да не бъде подкрепено, ако наистина партиите искат да се утвърждават като демократични организации. Тяхната демократичност не е в зависимост само от по-голямата публичност, но без по-голяма публичност не може да има и вътрешна организация и политическа дейност, които да отговарят на това изискване.
Другото си предложение съм оттеглил, което постановява, че към политическите партии не могат да се създават военизирани или тайни групи или организации, тъй като то се съдържа в множеството изисквания на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. И наистина за законодателна икономия може да се смята, че тези принципи действат директно.
Тук само пояснявам към дискусията, която се проведе в предишните минути по повод на гласуваните текстове, че Законът за политическите партии, който действа, беше приет 1990 г., а след него през 1991 г. беше приета Конституцията на Република България Тя заимства и пренесе някои от разрешенията, които вече се бяха наложили като нормативна и като реална практика. Поради тази причина сегашното съдържание на приемания Закон за политическите партии може да използва или препращането или пък да развива някои от тези конституционни постановки, без да е необходимо те да бъдат винаги непосредствено възпроизвеждани.
Това са моите мотиви за предложените текстове и за тези от тях, които предлагам на вашето внимание в сегашната дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата, за да подкрепя само едно от предложенията на господин Стоилов и това е в чл. 2а. Може би отликата от една тоталитарна партия и от една демократична партия е именно това, че партията не дава никакви предимства или не вреди на членуването на гражданите в такава партия.
И, независимо че по един начин има изказ и в Конституцията, аз мисля, че в този закон това явно трябва да бъде записано. Партийното членство не е повод да се получават някакви привилегии или отказът да участваш в някаква партия не застрашава никой гражданин от това, че няма да получи равноправно ползване на онова, което е отредил законът.
Позволявам си да кажа и това, защото след като четох много внимателно в последната книга на господин Лучников, есето му за тартюфщината и за Макиавели. Може би там той също развива тази теза - че независимо, че в някои основни закони, нали, и то при всички диктатури е записано, че те създават демокрации, де факто те ограничават демокрацията. И затова смятам, че този изказ е потребен в този закон за партиите, който сега творим. Партията не е преторианска организация. Тя не плаща, за да й служиш. В партията отиваш по идейни убеждения и това явно трябва да знае нашият народ - че ние тук го декларираме официално. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за нов чл. 2а.
Гласували 155 народни представители: за 61, против 92, въздържали се 2.
Не се приема това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за нов чл. 2б.
Гласували 135 народни представители: за 46, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Спираме дотук.

Няколко съобщения:
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика също ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще заседава утре, 18 януари, от 15,00 ч.
Комисията по културата и медиите ще заседава също утре, 18 януари, четвъртък, от 15,00 ч.

Следващото заседание е утре, 18 януари, от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Петя Шопова

Секретари:
    Виктория Василева

  Атанас Мерджанов