Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Пристъпваме към шеста точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ, продължение.
Припомням, че бяхме започнали първото четене, след това се бяхме съгласили да отложим неговото разглеждане, сега продължаваме.
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам по тази точка от дневния ред да поканим в залата господин Василий Такев, заместник-министър на външните работи и господин Иван Пировски, директор на Дирекция "Държавен протокол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Василий Такев и господин Иван Пировски в залата.
Становището на водещата Комисия по външна и интеграционна политика беше прочетено на предишното заседание. Аз си позволявам само да го припомня. То е кратко:
"С 6 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се" комисията прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

1. Приема по принцип проекта за Закон за държавния протокол, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 1999 г., като препоръчва неразделна част от закона да бъде подреждането на официалните лица и държавните институции в Република България, което да бъде представено от вносителя в срок от 2 седмици.
2. Предлага на Народното събрание да приеме проектозакона за държавния протокол на първо гласуване."
След това решаваме да отложим разглеждането на законопроекта. Има само едно изказване от няколко минути. Вече е раздадено подреждането на официалните лица.
Имате думата за изказвания.
Ако няма желаещи, да преминем към гласуване.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, станах поради това изключително тягостно мълчание в залата. Не е възможно в един парламентарен режим, когато Народното събрание ще гласува, да се задоволяваме със становището на една комисия, която и да бъде тя. Тук става дума за едно подреждане на официалните лица, което в никакъв случай няма само външен, така наречен протоколен характер. Тук е цялата йерархия на властта и нейното разбиране според конституционната им стойност - на всяка от тях и на длъжностните лица, които я представляват.
Аз искам да помоля, дано това да не е една гола процедура, поне този, който го е работил да дойде и да изясни защо така е направил, а не по друг начин.
Начетохме се на спомени на бивши ръководители на протокола кое как било, какви инциденти имало, книги се издадоха на тази тема, но тук е един много важен акт.
Аз ли да ви напомням пак за шега, че граф Чано казваше в спомените си, че той се подчинявал само на две места - когато го викали на проба на шивача да си шие смокинг и когато протоколът му казвал къде и защо да отиде. Няма го граф Чано, но традицията на държавността е жива.
Моля ви, призовете някой от тези хора да дойде и да говори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като преди малко ни раздадоха подреждането на официалните лица, изглежда малко несериозно за няколко минути "да влезем в час" и да дадем точна и ясна оценка дали сме удовлетворени, дали съответства на традициите това подреждане.
Ето защо правя процедурно предложение да отложим това обсъждане за утре, за да може всеки да погледне на спокойствие и утре вече да можем да вземем отношение по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за отлагане. Аз ще го поставя на гласуване. Ако не бъде прието, аз самият ще дам една почивка. Има ли някой на противно становище?
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 190 народни представители: за 106, против 48, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Отлагаме за утре разглеждането на законопроекта.

Преминаваме към точка седма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по културата и медиите господин Стоян Райчевски да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите относно
попълване състава на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание във връзка с решение по чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията

На свое заседание, проведено на 16 февруари т.г., Комисията по културата и медиите разгледа кандидатурите, внесени по определения ред за избиране на член на Националния съвет за радио и телевизия, както следва:
Ивайло Петров - по предложение на народните представители Стоян Райчевски, Борис Спасов и Сашо Стоянов.
Стефан Данаилов - по предложение на народния представител Георги Първанов.
След дискусията се проведе гласуване, при което кандидатурата на Ивайло Петров бе подкрепена с 6 гласа "за", а тази на Стефан Данаилов - с 4 гласа "за".
Комисията по културата и медиите прие следното
РЕШЕНИЕ
Комисията по културата и медиите предлага за член на Националния съвет за радио и телевизия да бъде избран Ивайло Петров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Имате думата за разисквания. Определям по 30 минути на парламентарна група. Заповядайте.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, дами и господа! За мен кандидатурата на мнозинството за това Ивайло Петров да бъде избран за член на Националния съвет за радио и телевизия е неподходяща и недобре обмислена, недостатъчно добре обмислена и мотивирана. Ивайло Петров е един от значителните наши белетристи, автор на популярни литературни творби. Но това, струва ми се, не е достатъчно основание да бъде предложен за член на Националния съвет за радио и телевизия.
Убеден съм, че за там трябваше да се дебатира около човек по-добре запознат професионално с тези два изключително важни института - Българското национално радио и Българската национална телевизия, по-добре запознат със спецификата на тяхната дейност, със сериозните проблеми, с трудните въпроси, които все така и не успяват задоволително да разрешат до този момент.
Помислете сами. С Ивайло Петров писателите в Националния съвет за радио и телевизия ще станат трима души. Какво е това? Писателска гилдия ли, някакво ново писателско образувание ли, съсредоточие на хора, за които се търси удобен пристан ли? Аз не мога да си обясня това. Лекомислено ми се струва. Без да искам да противопоставям творците, много съм далече от тази мисъл, но това де факто се получава.
Аз ще призная, че за мен много по-добра, много по-сполучлива е кандидатурата на Стефан Данаилов. Най-напред за това, че той има необходимия опит, че беше член на Националния съвет за радио и телевизия, беше, както знаете, и негов говорител. И не на последно място за това, че е много по-комуникативен, дори и затова, ако искате, че е значително по-млад от писателя Ивайло Петров. Това не е за пренебрегване, като се знае каква е отговорността на този съвет и натоварването там.
Аз пак ще повторя, за да не бъда разбран криво. Ивайло Петров е значителен творец и просто се учудвам как той е дал съгласието си, ако го е дал, да стане член на Националния съвет за радио и телевизия.
Мисля, че когато един писател е на 77-годишна възраст, по-добре е и по-приемливо би било да помисли за това, което би написал оттук нататък, а не да става член на един съвет, където са нужни и по-млади, и по-опитни, и по-енергични хора.
Аз, нека бъда извинен, не давам съвети, в никакъв случай, само споделям своите мисли. Може би мнозинството се е повлияло или е било респектирано от богатата творческа биография, не само творческа на писателя, тя е известна. Той е лауреат на Димитровска награда, години наред е бил съветник в Съвета за духовни ценности при Държавния съвет на Народна Република България. Всичко това е добре.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (излизайки от залата): Засрами се! Може ли такива бездарници да ги пущате тук?
ДРАГОМИР ШОПОВ: Добре е и това, което Ивайло Петров казва за Априлския пленум на партията през 1956 г. в сборника с интервюта на Атанас Свиленов, озаглавен "С повея на април", издаден през 1976 г. Ивайло Петров признава: "През 1956 г. стана разведряване в нашия обществен, политически и културен живот и то ще се отрази благоприятно на литературата и изкуството". Аз цитирам точно.
Е добре, но се пита в случая: как при тези свои признания, при наличието на богата творческа биография, рожба на така нареченото и отречено тоталитарно време, уважаваният писател ще може да се пренастрои, да се дистанцира от това, което е създал от житейското си творческо кредо, което не е за пренебрегване, за да бъде полезен на новите условия, на новите изисквания, да стане верен на новите догми? (Шум и реплики в блока на СДС. Думкане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Мисля, че като писател той е съвестен човек... (Думкане по банките в блока на СДС.) Аз мога да ви надговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ДРАГОМИР ШОПОВ: ...и наистина ще претърпи разтърсващи катаклизми. Това ли цели уважаемото мнозинство? Не е ли вложен тук, при тази кандидатура, един друг замисъл - писателят да бъде отклонен от своя творчески път (смях в мнозинството), за да не създаде творби, които да покажат това наше небългарско време сега, да му се попречи да работи и да създаде подобни неща на най-доброто, което е направил досега, а именно: "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци"?
РЕПЛИКА ОТ СДС: Как не те е срам, бе?
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз се изненадвам от вашето нетърпение, уважаеми дами и господа отдясно. Но когато ние говорим за една сериозна институция, каквато е Националният съвет за радио и телевизия, мисля, че трябва да помислим по-задълбочено, малко по-задълбочено. Затова апелирам, но знам също така, че това, което вие сте решили, за съжаление, ще бъде изпълнено. Но все пак мисля, че е редно в някои случаи да се вслушвате в гласа и на тези, които дават сериозни аргументи... (Реплика от блока на СДС.) Няма значение, няма значение това, разберете! Трябва да се работи в тази институция. Не е място за почивка нито за получаване на сериозни доходи. За това става дума. Аз говорих за писателя и за неговата творческа и житейска биография. Моля ви, помислете! Може би има и други хора, които заслужават да бъдат членове на този съвет и които ще работят по-добре.
Нима Вие, госпожице Михайлова, искате да се работи непрофесионално? В много области на нашия обществено-политически и културен живот сега се работи именно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се обръщайте към ваши колеги, господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Господин председател, аз завършвам. Искам да Ви помоля да направите забележка на уважаемия господин Куртев, който излезе - може би нервите му не издържат вече - който ме нарече "бездарник". Аз не знам на какво основание казва това. Но Вие знаете, че аз съм написал все пак 20 книги и мисля, че такава квалификация е обидна. Мисля, че Вие можете да направите необходимото. И пазете си нервите. Малкото време, което ви остава да управлявате, все пак изисква да бъдете със здрави нерви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя реплика на колегата. Абсолютно спокойна, господин Пирински и господин Шопов, е моята реплика към вас. Възмутена съм от това, което направихте, и призовавам колегите си от Обединените демократични сили да не пада никой на нивото на това, което демонстрира БСП - да се отнася грубиянски, да се отнася непочтително към хора, които наистина имат сериозни заслуги за българската култура. Смятам, че в българския парламент никой няма право да седи в момента и да обсъжда качествата и на Ивайло Петров, и на Стефан Данаилов - хора, които българският народ е преценил, че са кадърни, талантливи, хора, които могат и то могат много повече от много други. И не е достойно българските народни представители да падат до такова положение поради партийните си социалистически или комунистически, или не знам какви пристрастия, да се отнасят по този начин към хора, които са уважавани, пак казвам, от целия български народ. Нека малко да се държим и на нивото на българския народ, а да не се принизяваме по този начин. Това е моята реплика. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Панчо Панайотов. Заповядайте.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми господин Шопов, информирам не само Вас, а и всички тук, че подобни изказвания ме мотивират страшно да работя срещу комунистическата идеология, която все още съществува тук.
Господин Шопов, това заслужава да остане във венеца от изказвания в Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Тебе кой те прати студент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Мерджанов, правя Ви бележка!
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ: Вие заменяте кон с кокошка. Такъв куп от глупости изказахте тук, че съм възмутен. Междупрочем това е очаквано от Вас, Вие сте 100-процентов комунист. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Трета реплика - господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин Шопов, уважаеми колеги! Като че ли слушах онези изказвания от 1956 г., когато Димитър Димов, след публикуването на оригиналния вариант на "Тютюн", беше направен на нищо. Като че ли слушах думите на Пантелей Зарев, когато излезе първата част на "Хайка за вълци" през 1981 г. Това, че тук може да бъде поставен на такова обсъждане един голям български автор, един изключителен белетрист, който помогна много повече от всичките политически писания за промяната в България със своя роман "Хайка за вълци", който открито обясни нещо, което тогава не можеше да бъде казано - че кооперирането на земята е това комунистическо дело, което съсипа този народ и тази страна.
Ако Вие бяхте говорили за деловите качества на господин Стефан Данаилов, тези, които аз много уважавам, уважавам неговите качества, аз щях да приема като нормална реплика защитата на един безспорен професионалист, какъвто е господин Данаилов. Но Вие решихте да обясните какво е писал Ивайло Петров в 1956 г., без да кажете какво е писал 20 години по-късно. Знам, че Ви е трудно да преглътнете Ивайло Петров. И други писатели Ви е трудно да преглътнете. Споменавам само покойния Васил Попов. Но това е реалността - времето на апологетите на комунизма отдавна изчезна. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бешков.
За дуплика има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател. Аз говорих достатъчно ясно и внимателно, и бавно, но вие явно не сте ме разбрали. (Шумна реакция в блока на СДС.) Моля ви, моля ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз никъде не съм отричал в своите думи качествата на Ивайло Петров като белетрист. Аз казах, цитирам: "Ивайло Петров е един от значителните наши белетристи, автор на популярни литературни творби". Това е, което съм казал. Казал съм го. "Но това, струва ми се, не е достатъчно основание да бъде предложен за член на НСРТ." Повтарям това, което казах. Защо? Никъде не съм говорил за неговите творби, не съм правил характеристика на неговото творчество. Споменах двете му най-значими за мен неща - "Преди да се родя и след това" и романа "Хайка за вълци", по който, знаете, сега започва да се прави филм. Така че нека да бъдем конкретни и точни.
Второ, това не е позиция на Социалистическата партия, към която аз не принадлежа. Това е моя позиция, лична моя, човешка позиция. (Реплика в блока на СДС.) Просто не бих искал да обърна внимание на това, което казвате. Вие не разбирате ли какво правите? Вие трудничко разбирате какво правите. Един голям български писател не бива да се пуска там, където не е неговото място, защото той има време още да твори. Хайтов, който вие не обичате и не уважавате, като председател на Съюза на писателите на 80-годишна възраст помоли, въпреки настояванията, да бъде освободен от този пост, защото чувстваше сили да създаде още нещо. За това става дума тук. За това става дума. Защо се вълнувате?
Ние говорим за неща, които трябва да разискваме. Тук не става дума за качествата на даден човек като писател, като белетрист, става дума за това кой къде може да бъде максимално полезен в тази България, която се съсипва и която вие продължавате да съсипвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че е трудно, когато трябва да се избира между творци, между двама или трима да бъде избран един. И тази трибуна не бива да се използва за противопоставяне, когато говорим за творчески личности, когато говорим за избор на член Националния съвет за радио и телевизия - един орган, който ние създадохме, за да бъде обществен, да бъде обективен, който трябва да регулира обществени процеси. Той трябва да бъде от състав, който е уважаван от нашето общество. Именно заради това в един такъв орган би следвало да бъдат хора, изявени със своята творческа биография, с постижения и уважавани от обществото. Така че не виждам нищо странно в това, че тъкмо един особено изявен български писател се предлага да бъде член на този съвет. А това, че има повече, е още по-добре.
Не искам да разгорещявам полемиката и бих помолил моите колеги в своите бъдещи изказвания да изтъкват предимствата на своите кандидати, а да не търсят недостатъци в другите.
Ще си позволя само съвсем накратко да прочета основни творчески заслуги на Ивайло Петров, за да можем, колеги, отново да си припомним кого избираме. Неговата творческа биография е изключително богата. От 1947-1949 г. той следва в Софийския университет право. 1949-1953 г. е редактор в Радио "София". От 1953 до 1966 г. работи в издателство "Български писател". От 1966 до 1967 г. - в сп. "Пламък". От 1968 до 1971 г. - във в. "Литературен фронт". Член е на Съюза на българските писатели, автор е на редица книги, между които: "Кръщение", "Нонкината любов", "Мъртво вълнение", "Хайка за вълци". Носител е на ордена "Стара планина" първа степен. И нещо, което е изключително важно за избора, който ние в момента ще направим, е, че той е член на Програмния съвет на Българската национална телевизия. Следователно той е пряко ангажиран с нашата медийна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че емоциите се поуспокоиха в залата, защото иначе и аз щях да бъда принуден да помоля за милост към имената, знаци за българската култура.
Като националноотговорна парламентарна група ние на два пъти заявихме желание да поемем своята отговорност за конструирането на един безспорно важен, може би един от най-важните обществени органи - Националният съвет за радио и телевизия, предлагайки кандидатурата на скулптура Вежди Рашидов, една личност, която според нас носи със себе си идеята за национален консенсус, защото е синоним на този национален консенсус. И понеже преди малко чухме биографията на господин Ивайло Петров, ако е въпрос за биография, ние бяхме представили една не по-малко богата биография. Изглежда обаче това не се оказа достатъчно. Изглежда безспорният авторитет, който далеч надхвърля границите на България, също не бе достатъчно основание кандидатурата да бъде приета и около тази кандидатура да се опитаме да постигнем съгласие. Струва ми се, че мнозинството се нуждаеше от още един допълнителен критерий, ако не пристрастност, то поне лоялност към политиката на това управляващо мнозинство. И затова в обществото се създаде впечатление, че членовете на НСРТ се избират, или по-скоро се налагат по един силов начин. Именно това дискредитира органа още в неговия зародиш. И ние смятаме, че днес Националният съвет за радио и телевизия не битува в общественото съзнание като независим орган, а се възприема по-скоро като функция на мнозинството. Това не е добре.
Днес ние ще избираме между две безспорни имена и вече ги поставихме в режим на състезание между тях. Аз не съм сигурен дали господин Ивайло Петров или господин Стефан Данаилов заслужават такава участ, дали те искат да се състезават помежду си. Защото и с изказванията си, и с вота си ние ще ги поставим в режим на състезание и това ще бъде обидно както за този, който ще спечели това състезание, защото в обществото ще се създаде впечатлението, че той е победител, защото мнозинството стои зад него, така и за загубилия, защото ще се създаде впечатление, че може би той няма достатъчно качества, в което аз не съм убеден.
Ето защо смятам, че трябваше да се положат усилия на един предварителен етап, да се проведат сериозни консултации между политическите партии, представени в парламента, да се опитаме да постигнем консенсус, ако трябва около едно име, за да запазим достойнството на имената, знаци за българската култура, както вече ги определих. За съжаление тези консултации не се проведоха. Поради тези съображения ние заявяваме, че няма да участваме в гласуването, за да пощадим и единия, и другия кандидат. При това положение съм упълномощен да заявя, че това не е отказ от поемане на политическа отговорност. Напротив, ние бихме поели отново своята политическа отговорност при тотална промяна на правилата на играта, когато се промени начинът за избиране на Национален съвет за радио и телевизия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, тези, които са в час, знаят, че направих всичко възможно този дебат да не се състои. Защото той е обиден не само за българските интелектуалци, за българската култура, но и за българския парламент. Не може по един такъв бакалски начин да се подлагат на сравнение качествата на двама видни български интелектуалци. Защо все пак дебатът стана не само възможен, но и организиран? Най-напред с оставката на Нели Огнянова. Типичен пример за ритане на кросното след изтъкаване на платното. Нещо повече, участвайки в лицензирането на Ефир 2, в отдаването на честотата, тя не отрича, че ще отиде на работа именно в телевизията на Мърдок. В Закона за радио и телевизия има ограничение членовете на НСРТ по време на своя мандат да работят към радио- или телевизионни оператори. Когато се приемаше законът, аз предложих това ограничение да важи три години след изтичане на мандата. Мнозинството отхвърли това мое предложение. Видя се, че е имало за какво.

Сега с Янаки Стоилов сме внесли законопроект, който засяга всички лицензиращи органи, лицата, които са участвали в тези органи, три години след като ги напуснат, да нямат право да влизат в управителните органи на тези лицензирани от тях организации.
Втора причина, поради която този дебат стана факт. НСРТ освобождава на 18 януари доцент Нели Огнянова. Шефът на НСРТ Александър Томов акуратно на 18 януари изпраща писмо, с което уведомява парламента. Господин Йордан Соколов, нашият председател, парафира писмото на 10 февруари до Комисията по културата и медиите, с 20 дни закъснение. Всички ние познаваме господин Соколов като един педантичен и акуратен председател на Народното събрание, който знае правилника на парламента наизуст и непрекъснато ни го припомня. Защо председателят Соколов бави 20 дни писмото на Александър Томов? За да се случи това, което се разиграва днес, за да няма време да се предложат други кандидатури, за да няма време за консултации и между парламентарните групи, за да може да се получи този сблъсък между два изявени авторитета не само в българската култура.
Трето. През цялото време питах колегите от СДС каква е тяхната позиция, кой от тях има правомощията да каже ще държите ли деветото място в НСРТ да бъде отново за ваш представител или ще го отстъпите на човек, предложен от някоя опозиционна парламентарна група? Никакъв отговор. В петък на извънредното заседание на Комисията по културата и медиите казах, че нашата кандидатура е Стефан Данаилов и казах: колеги, моля ви, не е удобно да си играем с интелектуалците, кажете какви са вашите намерения. Не бива да ги оставяме да се конкурират по този нелеп начин. Нека стигнем до съгласие и нека влезем в Народното събрание с една кандидатура. Нямаше отговор. Мнозинството мълчеше. Във вторник вечерта излиза кандидатурата на Ивайло Петров, регистрирана в деловодството три минути преди кандидатурата на Стефан Данаилов. И оттук се прави вече изводът, че Демократичната левица прави мечешка услуга на Стефан Данаилов, защото го вкарва в конкуренция с Ивайло Петров. Но Стефан Данаилов е в публичното пространство като кандидат за член на НСРТ не само от петък, от седмици и от месеци. Ивайло Петров е от вторник, 17,45 ч. Вие предизвикахте този дебат и вие поставихте тези двама видни интелектуалци в такова неудобно положение. И сега сме изправени в нелепата ситуация да преценяваме кой от тях е по-добър. По какви критерии? Кои сме ние? Това ли заслужават двамата интелектуалци? Не можеше ли да се разберем като хора? Направихме опитите, но я нямаше ръката отсреща. Не можеше ли да стигнем до съгласие за един от тях и да влезем в залата и този български интелектуалец, около когото бихме се обединили, да получи едно зашеметяващо мнозинство в Народното събрание, каквото и двамата заслужават. Тази ситуация можеше да бъде спестена. Но аз съм убеден, че тя е умишлено предизвикана. И това не прави чест на управляващите.
Разбирам, че е най-лесно всички да се подвеждат под общ знаменател. Така най-лесно се коментира политическият живот. Но в случая не е така, в случая ние направихме всичко възможно тази дискусия тук да не се състои днес - да се обединим около една фигура и всички заедно да я подкрепим. Защото и единият заслужава, и другият заслужава. Защото Ивайло Петров е оказал влияние върху формирането на моята личност, аз не мога да го сравнявам и да го конкурирам с друг творец като Стефан Данаилов, който също е оказал влияние върху формирането на личността ми, и не само на моята. И като виждам възрастта на народните представители, върху всички вас е оказал влияние и Стефан Данаилов, и Ивайло Петров.
Това можеше да се спести, ако имаше необходимата нагласа, ако беше налице необходимият демократизъм.
Спомням си пиесата "Енигматични вариации", която в момента се играе в Народния театър. Стефан Данаилов играе главната роля. Там той е световноизвестен писател, живее на един остров, за да може да твори, и си кореспондира години наред с една жена, която е пленила сърцето му. Впоследствие се оказва, че тази жена е починала преди десет години и вместо от нея той получава писма от съпруга й. И когато героят на Стефан Данаилов разбира истината лично от съпруга й, той е съгласен да продължава да получава тези писма. По същия начин хора като него вярват, че Съюзът на демократичните сили отговаря на своето име. И дори когато научат, че десет години вече не е така, че няма демократизъм в демократичните сили, на тях им се иска да вярват, че това е така. И вие имахте прекрасната възможност да го докажете, ако бяхте постъпили по наистина демократичния начин, по един уважителен начин към тези двама големи български творци. Но за вас е по-важно НСРТ да остане един партиен орган, да се разиграват, да се подхвърлят в него фрази, станали вече класически, от типа на "няма на кого да дадем тази телевизия" или "на кого да дадем онова радио".
Ето това е вашата цел, това е вашата същност. И аз бях дълбоко убеден, и това го заявих във вторник на заседанието на парламентарната ни група, че няма абсолютно никакъв шанс не само Стефан Данаилов, а който и да е български, световен интелектуалец, предложен от друга парламентарна група, не от тази на СДС, да мине през гласуването в българския парламент в сегашния му състав. За съжаление, за горчиво съжаление, не само мое, се оказах прав. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура - господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Предлагам процедура, но искам да я мотивирам. Единственото, с което съм съгласен, господин Атанасов, е, че не бива да има подобна дискусия, в която двама или трима много изтъкнати интелектуалци, хуманисти, патриоти, се обсъждат по този, бих казал, долнопробен начин. Но не ние сме започнали това.
Какво предлагам аз? Не приемам, че тук трябва да има един кандидат, уговорен между 5 и 10 човека, и, видите ли, решен е. Нормално е тук да има поне две кандидатури, както има, но другото, което аз предлагам процедурно, е: ние в България се познаваме, те са популярни, известни, всеки от нас си е изработил вече своето вътрешно убеждение и наистина не е необходимо тук да се обсъжда. Защото виждате какво става - започват се компроматни ситуации.
Затова предлагам процедура въз основа на това, че ние наистина ги познаваме тези хора, въз основа на това, че не е необходимо да се дискутира и да се хвърля кал и помия - ние помежду си или пък върху тях - да спрем дискусията и всеки със своето вътрешно убеждение да си гласува. Ето това предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има ли някой срещу предложението за прекратяване на разискванията?
Има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Правя противно предложение - да не бъде прекратявана дискусията, тъй като не ние, а мнозинството започна с тази процедура. Не ние, а мнозинството направи така да не се разгърне широка дискусия, щото действителните творци, специалисти, професионалисти, които заслужават и по право, и по професионални и морални достойнства да бъдат членове на един действащ Национален съвет за радио и телевизия.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не може да се прекрати дискусията, господин председател! Нали определихте по 30 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено процедурно предложение. Изчакайте малко да направим справка.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Вие знаете наизуст правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз го знам наизуст, но един юрист винаги чете правилника преди да го приложи, защото понякога това знаене наизуст подвежда. Имайте малко търпение!
Правилникът не разрешава прекъсване на разискванията, поне според мен. Продължаваме.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): За разлика от предшестващия оратор, господин председателю, формулирам така, както е необходимо, процедурното си предложение и ще го мотивирам накратко.
Процедурното ми предложение е да се отложат разискванията по тази точка от дневния ред - изрично е предвидено в правилника.
Мотиви: Ако наистина идеята за националното съгласие не е гол афиш за някои тук, измежду нас, императивно е да се направят консултации и да се потърси един консенсус по този въпрос, за който така добре говориха няколко души дотук. Всичко друго би било една много лоша манифестация на това, което наричаме стремеж към Европейския съюз.
Трябваше да дойде тук и Романо Проди, за да каже, че зад тази идея и нейните подробности трябва да има едно съгласие на общественото мнение.
При така ясно изразените становища, моля Ви да подложите на гласуване тази разумна идея - да се отложат разискванията и междувременно да се направят така необходимите консултации, които са също едно парламентарно действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Господин Ганев, има законен срок, в който ние трябва да вземем решение. Така че и това процедурно предложение не мога да подложа на гласуване. (Шум и неодобрителни реплики от опозицията.)
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Ще се прекрати и вечерта ще има едно нощно заседание, и срокът ще се спази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване - Димо Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път се чувствам омърсен от това, което става тук. За пореден път виждам да разкъсват това, което нашата нация е сътворила, това, което е дала на света - своята интелектуална мощ.
Каквото и да говорим, даже и добрите думи тук, поставени в този контекст, само могат да ни настройват едни против други.
Защо се получи това, колеги? Спомнете си, имаше един пример в началото на Тридесет и осмото Народно събрание, когато пак в много тежка атмосфера все пак успяхме да се съгласим и да гласуваме за герба на България - това, което виждаме зад нас или пред нас. Това изображение, което е символ на нацията, символ на държавата, символ на обединението. И винаги, когато достигнем до момент, в който трябва да се преценява това, което човек не може да улови - духът, тогава се вижда колко сме немощни, колко сме жалки, колко сме малки с нашите политически пристрастия. Как дотук след този единствен случай не се намери начин, за да мислим заедно и да говорим заедно и най-вече да уважаваме тези хора, които днес разпъваме на кръст? Как да ги уважиш? Как да ги уважиш, като те са срещупоставени един срещу друг?
Кое лежи в основата на това? - Законът. Този закон, който ние приехме. Ние приехме един много слаб закон. Ние приехме един закон, който допуска това разделение. Той не обединява нещата. И както и да се мъчим да се извиним едни пред други или да се накърняваме непрекъснато в нашата гордост, в нашето самочувствие или политически пристрастия, основата е една - лош закон, господа. Той създаде един орган, който е привидно демократичен орган. Този орган е подчинен на мнозинството и именно за това е цялата битка. Ако ние бяхме създали закон, който да избере един обществен орган, нямаше да се получи това срещупоставяне.
Аз се опитах, може би и като някои други, да побеседвам с колеги от различните парламентарни групи, да намерим някакво разрешение на въпроса. А разрешението беше само едно - диалог и избиране на една обща личност. Аз знам, че ние няма да изберем най-добрия. Винаги ще има по-добър или винаги ще има други предложения. Но ние бяхме задължени да уважим тези хора именно чрез диалога, вътрешния, предварителния диалог.
Аз имах кандидат - казвам "аз", който предложих на моята парламентарна група, но бях достатъчно наясно да поговоря с него, да го попитам как да постъпим. И той след размишления в последна сметка ми отказа. И точната дума беше: Не искам да ме омърсяват. Моето име досега не е било омърсено.
Това, че двама души сега са рискували все пак да дадат своето съгласие. Съгласие, за какво? - Да омърсим тези личности на нашата култура. Няма решение при този въпрос.
Аз зная, че гилотината на парламентарното гласуване ще се реши - това, което е решено. Но, разберете, есента ще трябва да се подменят членове на НСРТ от двете квоти. Пак същите дебати ще водим. Запомнете! Пак същите дебати, само че други двама души ще бъдат подложени на същия фарс. Така че имаме нужда от поправка на закона. И поправка точно в този модел, където се говори как се избират членове на Националния съвет за радио и телевизия. Не поправим ли закона, няма никога да се покажем като хора, които уважават своите светли личности - хората на културата си.
Затова именно Евролевицата не гласува този закон. Затова Евролевицата сега не предлага свой кандидат и пак няма да гласува в този избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димов.
Господин Борис Спасов има думата.
БОРИС СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се възползвам от правото си на реплика и то относно следния пункт.
Много моля представителите на Демократичната левица, представителите на Евролевицата да не спекулират и да не демагогстват! Никой никого не противопоставя. Те говорят, че не трябва да се противопоставят творците, а непрекъснато точно това правят. И ако някой ги омърсява, това са точно те. Защото, нима чухте от страна на Съюза на демократичните сили и Обединените демократични сили нещо лошо, казано против кандидатурата на Стефан Данаилов? Много ви моля да прецизираме нещата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов.
За изказване има думата госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз слушам този дебат, който се води вече толкова дълго време, и наистина се учудвам от това, което става в тази зала.
Аз ще повторя това, което каза и моят колега, който говори току-що - че и аз също уважавам господин Данаилов, защото той е един голям актьор, творец. Но уважавам и писателя Ивайло Петров. Аз не виждам как и защо трябва да се мисли, че ние ги противопоставяме един на друг. Според мен още по-малко има логика в това, което каза господин Димов, защото той много добре знае, че на един музикален конкурс, ако щете и за награда на литературно произведение, и на театрално произведение, и на актьори се явява една поредица от много способни и даровити хора. Но в края на краищата конкурсът се печели от един човек. Това не значи, че следващият път няма да бъде спечелен от другия. Аз не виждам логиката на това, което тук в момента се говори и се политизира нещо. Ние сами създаваме тази конфронтация, не те, не самият дебат. Ние я създаваме с тези излишни приказки, които хвърлят сянка върху единия, върху втория.
Вие разбирате, че от една страна, ние като земеделска организация може би имаме особена слабост към Ивайло Петров. Защото той в едни много мрачни дни се осмели да разкритикува политиката и да каже истината за това принудително вкарване в текезесетата, което наистина създаде толкова мъка, унищожи толкова хора, разсели толкова много хора в България. Но това вече е друг въпрос. Ние не отричаме способностите на другия, но в края на краищата в една демократична държава е хубаво да има няколко кандидатури. Никой не омаловажава другата кандидатура. Напротив, тук много пъти беше изказано уважението и към нея. Подлага се на гласуване. Всички правим политически конгреси, често пъти има няколко кандидати. В края на краищата, гласува се - това е демократичният начин, това е правото, което ни дава демокрацията - при избори да отидем и да си кажем мнението, каквото и да е то. Ние си имаме все пак някакви основания. В случая мисля, че от това, което се каза, има основание и за единия, и за другия. Ще видим какъв ще бъде резултатът. Но нека не създаваме политическа конфронтация между хора, които не я заслужават, не би трябвало да бъдат предмет на подобно нещо.
Аз също подкрепям направеното предложение да прекратим тази дискусия, защото тя не подобрява нещата, тя само ги опорочава. Достатъчно вече у нас опорочаваме много неща, за да продължим в този дух, който на мен не ми харесва. Аз мисля, че гласуването в края на краищата ще разреши проблема в едната или другата посока, без да бъде омаловажаван и другият кандидат. Защото, пак ще кажа, ние уважаваме и двамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Мозер, аз съм смутен и доста притеснен от това, което казахте.
Притеснен съм от това, че Вие въобще не сте разбрали тезата, позицията на Евролевицата, изразена от проф. Димов. Убеден съм, че никой в залата не смята, че ние не уважаваме Ивайло Петров. Напротив. Но точно защото ние много го уважаваме, затова се притесняваме, че той може да стане член на едно такова нещо, наречено НСРТ. Нашата теза е, че това НСРТ не е онзи обществен орган, съвет, който трябва да изпълнява тези функции.
Аз си мисля, че такива хора като Ивайло Петров ще се почувстват страшно неуютно, страшно неудобно в това нещо, наречено НСРТ, както междупрочем, се чувстват и негови настоящи, действащи членове.
Аз ви моля да поприказвате без свидетели с някои от тях, за да разберете в колко трудно и неловко положение много често се намират те.
Така че огромните ни уважения към писателя Ивайло Петров, но не и уважение към НСРТ. Това е позицията на Евролевицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: То излиза, че няма човек, който се чувства уютно в НСРТ. Стефан Данаилов ще се чувства ли уютно според Евролевицата?
За втора реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, госпожо Мозер! Аз имам две възражения към Вашето изказване.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Само?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само, но те са принципни.
Първото е, че днес дискусията предшества завършването на един конкурс за попълване на място в Националния съвет за радио и телевизия.
Второто ми възражение е, че този въпрос е желателно да се реши просто чрез гласуване.
По първото възражение. За да се чувстваме ние като членове на конкурсна комисия, това означава да имаме самочувствието, че като писатели сме поне толкова или повече от Ивайло Петров, а по отношение на Стефан Данаилов, че като актьори или режисьори нашите качества са съпоставими и ние, оценявайки ги, по този начин отдаваме предпочитания на единия от тях. Разбира се, че това е абсурдна позиция и Вие самата не бихте я поддържали.
По въпроса за гласуването. Имайте предвид, че когато се избират такива органи като Конституционен съд, като Националния съвет за радио и телевизия, в страните, които претендират, че са напреднали в демокрацията, нещата пак се решават с гласуване, но там предварително между основните политически тенденции и формации има съгласие, че трябва да се запази някакво представителство на позициите. Не просто единият да бъде проводник на вижданията на СДС, другият - на БСП, но в обществото, българското и във всяко общество, така или иначе, има две-три основни обществено-политически тенденции, които отразяват виждания, възгледи, позиции. И вие като мнозинство сте в правото си да искате повечето от тези хора да бъдат там, за да определят вашата тенденция през този период. Но нямате никакво право, ако претендирате за демокрация, да кажете, че всички други тенденции и посоки трябва да бъдат отразяни от такива национални представителни институции.
Ето това е порочното при Вас и това Вие докрай не можахте да разберете или не пожелахте да го направите. Това е големият въпрос. Затова ние претендирахме, че в тези органи трябва да има някакво представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, господин председател, приемам, че времето е изтекло.
А що се отнася до неудобството на членовете на съвета в неговия орган, ако те се чувстват неудобно, нека да го напуснат или да не кандидатстват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече. А като приемате, прекратете изказването си.
За реплика има думата господин Димов.
ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо Мозер! Приемам Вашите думи, само че с една уговорка. Условията на конкурса не са честни. В закона се говори за демокрация, а на практика се правят политически предложения. Всички предложения до този момент са политически и се решават по политически начин.
Така че конкурсът, господин Спасов, трябва да бъде честен. Ние не шмекеруваме. Когато в един конкурс се знаят условията, всички могат да се появят на него. А тук не става дума за кандидатстване, а за предложение на политически партии.
Така че нека да не наричаме нещата с други имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Аз благодаря на господин Димов, че той, от една страна, се съгласи с принципната ми позиция. Защото, както вие видяхте, аз говорих по принцип по тези въпроси.
Но тук бих искала, първо, да спомена, че и той знае, че някои от конкурсите и в изкуството невинаги са абсолютно честни. Говоря вече за конкретни обстоятелства. Но тук искам да добавя, че в края на краищата това, че били политически предложения, винаги може да се каже подобно нещо. Но в случая с Ивайло Петров това не отговаря на истината, защото господин Ивайло Петров не е член нито на СДС, нито на БЗНС "Народен съюз", нито, доколкото знам, на каквато и да е друга политическа организация, което, доколкото разбирам, не може да се каже за господин Данаилов. Но и това няма особено значение за мен, защото за мен политическата принадлежност е отделна от качествата като творци, като мислители, писатели и т.н. Или би трябвало да бъде.
Така че в случая не виждам в какво може да бъде обвинена едната кандидатура. Аз пак ще кажа, че с този дебат ние продължаваме да политизираме този въпрос и това според мен не е правилното отношение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че след като правилникът не позволява да гласуваме да се прекратят разискванията, можем да направим друго, ако наистина сме верни на всичко това, което се каза дотук, и ако искаме да бъдем наистина смирени хора пред българските национални ценности - просто никой да не иска повече думата. Това ми е процедурното предложение, за да уважаваме и себе си, и хората, за които говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
Моля, тишина!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колкото повече върви тази дискусия, толкова повече намирам основание за политическата позиция, която вчера взе групата на Евролевицата за собственото си поведение по време не само на дискусията, но и на самото гласуване. Известно е чрез средствата за масова информация нашето решение да не участваме в това гласуване, както и да не обсъждаме предложените кандидати. И не само от уважение към имената на двамата видни представители на българските интелектуални кръгове, които действително се оказват в доста абсурдната ситуация да бъдат оценявани от нас, които във всички случаи не притежаваме онази компетентност, която е необходима, за да бъдат оценени големите творци.
Така или иначе ситуацията е факт, но, повтарям, поисках думата, за да изразя много категорично и ясно мотивите за нашата позиция.
Много пъти тук различни колеги говориха за това, че се омърсява, опорочава дебатът и съответно предметите или обектите на този дебат. Да, и няма как да бъде иначе, защото по наше мнение целият механизъм за избиране на Национален съвет за радио и телевизия е заченат порочно. И това беше предмет на много остра дискусия още по времето, когато се гласуваше Законът за радио и телевизия. Тъй че не бива да се изненадваме, уважаеми колеги, че и днешният дебат отива в перверзии и в порочност. След като законът сам по себе си не гарантира безпристрастно и консенсусно избиране на членовете на НСРТ, то тогава не бива да се учудваме, че винаги ще стигаме до такова качество на дискусия. Тъй че това е първата принципна причина, поради която Евролевицата няма да участва в това гласуване.
Ние се придържаме стриктно към оценките, които бяха дадени от европейските експерти на Закона за радио и телевизия, както и от много острата критика, която се съдържа в доклада на Съвета на Европа специално по положението в медиите, както фактическо положение, като отсъствие на независимост на медиите, така и като законодателна основа.
Има, за съжаление, и още един по-неприятен мотив, който не е законодателен, а е практически, който ни кара да възприемем това поведение. За времето на своето съществуване Националният съвет за радио и телевизия не успя да добие кридибилитет. Той не доби и онази достоверност и онзи авторитет, които без съмнение са необходими, за да могат решенията му да се посрещат и с уважение, и с безпрекословност от тези, за които те са предназначени. Напротив, НСРТ в цялото време на своето съществуване е предмет не просто на критика, но дори и на насмешка. Повтарям отново: това не е по вина на неговите членове, а по вина на лошия, на погрешния начин, по който бе заложено създаването на този орган.
В рамките на една година Съветът на Европа отново ще поиска информация за това дали се изпълняват препоръките, които продължават да съществуват в Резолюцията, която бе гласувана в края на януари. Искам да припомня, че на първо място там е откроен проблемът с медиите, включително и с незавидната ситуация с Националния съвет за радио и телевизия.
При тази ситуация за нас е не просто безсмислено, а и вредно с гласуване или с дискусия да допринасяме за задълбочаване на този порок в медийната регулация.
Тъй че, завършвайки и потвърждавайки отново нашата позиция, искам само да предупредя, че ние в близките месеци ще настояваме за ревизия на самия закон, и с една дума ще настояваме да бъдат изпълнени препоръките на Съвета на Европа, които вече ще се впишат и в други европейски усилия на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
За реплика има думата госпожа Юлия Берберян. Заповядайте.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми колеги, взимам думата за реплика, защото с продължаването на този дебат, на тази дискусия започвам да се чувствам все по-неудобно, все по-некомфортно в тази зала.
Репликата ми към госпожа Елена Поптодорова е за това, защото тя каза, че НСРТ не е получил кредибилност в обществеността в България със своята дейност.
Точно за това, защото, ако има някакви негативи в работата на тази институция, тези две големи имена, които днес се състезават за едно място, просто това изисква законът. Тези две имена сами по себе си говорят за това, че ще се издигне равнището на работата на тази институция.
Чувствам се некомфортно, защото дискутираме по тези две имена, а се състезават двама души, които от само себе си предричат състезание, в което победителите ще бъдат и двамата. Но ние трябва да изберем един.
Така че за разлика от позицията на Евролевицата, аз мога да кажа лично за себе си и за парламентарната група, която представлявам - тази на СДС, че ние ще гласуваме за това да има един избран в това състезание, което ще завърши с победа и на двамата. Просто защото и двамата са доказали, че са големи личности и са работили много достойно за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Берберян.
Сега вече давам думата на господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В продължение на 3 години синьото мнозинство със зъби и нокти, с абсурдни закони и нелепи назначения налага всеобхватен контрол над националните електронни медии. В основата на това поведение, на това неистово желание да мачкаш и да ограничаваш лежи сляпата вяра, че каквото и да прави СДС, колкото и печални да са резултатите от неговото управление, пъргави в слугинажа медии могат да маскират всеки провал като триумфална арка и да поддържат вечно жив огъня на народната любов.
До ден-днешен така и не стана ясно кой социологополитолог внуши на Съюза на демократичните сили, че спадащият му рейтинг се дължи на лошите обяснения, на пропуски в популяризирането на великите дела на правителството. Разбира се, дали една партия ще вярва в таласъми, дали ще подхранва самочувствието си с медийни интерпретации на собствените си лъжи или изцяло ще се пресели в света на илюзиите, е проблем на нейните членове и ръководство и не аз съм човекът, който би се отнесъл с неуважение към изконното право на партийна самоидентификация.
Все пак бих припомнил, че не някой друг, а сам президентът препоръча преди година да се затвори фабриката за илюзии. За съжаление под мъдрото ръководство на кабинета междувременно хлопнаха кепенци хиляди фабрики и заводи, а други берат душа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, хайде по същество, сега. Това, което сте си написали, си запазете за друг повод.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз говоря за това. Вие не репликирахте колегите, които говориха за кооперативното движение, а сега репликирате мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ОНС, от място): Не за кооперативното движение, а за ТКЗС-та. Има голяма разлика!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Само синята фабрика за илюзии продължава да работи с нарастваща мощ, за да задоволи все по-пълно непрекъснато нарастващите вътрешнопартийни потребности на обикновения човек. При това положение желанието на мнозинството да наложи свое име на мястото на отлетялата към свободната практика и свободно лицензираните от нея медии госпожа Нели Огнянова е напълно разбираема. След като откриването на процедурата за издигане на кандидатури за НСРТ бе тенденциозно забавена с двадесет и няколко дни, след като членовете на Комисията по културата и медиите от СДС живяха в пълно неведение за намерението на своите началници, на 14 февруари очевидно е дошло разпореждане да бъде издигната кандидатурата на бележития български писател Ивайло Петров. Щом трябва, нека се издигне! Макар че май никой от народните представители, предложили господин Петров, не се е срещал и разговарял с него. Поне председателят на комисията господин Райчевски заяви, че просто е получил саморъчно написана или подписана автобиография, което според него било знак за съгласие, че писателят поема поста. С този напълно инстинктивен ход за пореден път СДС проиграва възможността си да се предреши с някакви по-демократични одежди. За пореден път СДС се кани да отхвърли безспорно по-подходящата и доказала се в тази работа кандидатура на Стефан Данаилов, единствено и само защото не принадлежи към сподвижниците на синята идея. За пореден път СДС се разминава с европейското поведение. И ако някой си е въобразил, че след изборите мнозинството си променя нрава, очевидно греши.
Защо наистина СДС иска да разполага с девет от общо девет члена на медийния орган и нито един по-малко? Освен изброените, е налице още една без съмнение фундаментална причина. Това е същата причина, поради която медийният консиглиер на премиера Михаил Михайлов тормози призори главните редактори в болничните им стаи, за да им обясни колко лоши хора са интелектуалците и да ги помоли да не другаруват с тях. Това е същата причина, поради която мнозинството съчини някакви фантастични глоби за клевета и обида чрез медиите. Тази причина се нарича страх, пълзящият страх от мисълта, че властта се изтъркулва в небитието. Страх, от който се оглупява и в състояние на постоянно умствено вцепенение започваш да се застраховаш двойно, тройно, а в случая - и деветорно. И колкото повече се застраховаш и бетонираш, толкова по-зле вървят нещата. И колкото по-зле вървят нещата, толкова по-голям и сковаващ става страхът от мисълта, че властта си отива. И кръгът се затваря. След това става ясно, че това не е кръг, а кръгла нула! После нулите стават две. Накрая някой идва и пуска водата. От управление при епичните борби за неговото медийно отражение остават бледи следи. И разбира се, поразяващата като политическо заклинание абревиатура, която някои произнасят: "Не-Се-Ре-Те" - днес и завинаги. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пантелеев, дори не мога да Ви благодаря за такова изказване.
За реплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ ПЕНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, колега Пантелеев, няма нищо лошо в това, че ние обсъждаме две кандидатури. Аз не знам дали Вие познавате директно двете кандидатури. Аз не съм имал щастието да ги познавам, но ги познавам от техните творения, от интервюта и т. н. Аз съм убеден, че кандидатът, който предлага СДС, дали ще бъде предложен от СДС или от БСП, той ще работи еднакво според своята съвест и разбиране, които е доказал поне в творческия си живот. С малко повече усилия аз бих казал, че това би сторил и господин Данаилов, въпреки че имам малко, така, резерви към него, защото той е член на вашата партия. (Смях в блока на Демократичната левица.)
Но каква е репликата ми? Вие говорите, че управляващото мнозинство иска да политизира, да контролира медиите. Или вие не слушате радио и не гледате телевизия, или ако ги слушате, не знам с кое ухо и с кое виждане. Която и телевизия да пуснете и да гледате, никъде не е подчертано, нито пък дава да се разбере, че защитава властта. Напротив! Има телевизии, които така хулят и оплюват властта, има също и радиа, които... Една сутрин пуснах едно радио и имах чувството, че живее през 1975 г. Затова не се притеснявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Значи, досега всички предавания доказват, че не че са под ваш контрол, но така са възпитани, че работят по вашия тертип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Затова не се опасявайте - и телевизията, и радиата работят за вас. (Ръкопляскания, смях и реплики: "Браво!" от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илиев.
За втора реплика има думата господин Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Пантелеев, след всичко, което чух във Вашето изказване, един искрен въпрос към Вас и предполагам, същия искрен отговор. След като, предполагам, че по начина, по който се изказахте, вие споделяте възгледите, позицията на Евролевицата по отношение на съществуващото НСРТ и по това, че колкото повече съществува, толкова повече изнемогва. Затова въпросът ми е към вас: защо все пак вашата парламентарна група предлага кандидат за попълване на това нещо, наречено НСРТ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз съм съгласен с всичко, което каза уважаемият господин Петко Илиев, както и с това, че действително, в крайна сметка без да желаят това, изпълнявайки волята на мнозинството безпрекословно, част от медиите, от контролираните от мнозинството медии, работят за цялата опозиция, в това число и за Българската социалистическа партия.
Аз не бих желал подробно да излагам мотивите, поради които нашата парламентарна група си позволи този път лукса, признавам - лукса, може би излишният лукс да предложи кандидатура. Но една от причините е и тази, че имахме съгласието на господин Данаилов. Другата причина е, че аз лично действително вярвах, признавам си тази наивност, че след всичко, което се случи, Съюзът на демократичните сили ще направи този жест - този жест, който би бил изцяло в полза, как да кажа, на създаване на видимост на промени в тази политическа сила, която с досегашното си битие показва единствено желание и воля да налага и да управлява с насилие. Но, за съжаление сме се излъгали и погрешно сме направили сметките си. Очевидно и господин Стефан Данаилов, както и господин Ивайло Петров, ще бъдат употребени по най-лошия възможен начин, за което аз искрено съжалявам. Но вече е късно. Случилото се е факт и ние не можем да го променим.
Имаше една минимална възможност и аз вчера призовах действително господин Ивайло Петров да оттегли кандидатурата си. Но той очевидно няма намерение да прави това, така че би трябвало да се примирим с обстоятелствата такива, каквито са. Благодаря ви за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не крия, че съм един от почитателите и ревностен читател на класика Ивайло Петров, но не затова взимам думата, за да защитавам неговото място в българската литература и неговото творчество.
Тук беше издигната една абсурдна теза, че Ивайло Петров е проводник на линията на СДС, че това ще бъде политическо назначение и той е политическа кандидатура. Уважаеми колеги, Ивайло Петров е бивш член на БКП. Не ставайте смешни!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Както и Вие.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Той не е част от недоубитата буржоазия, нито е дисидент. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Господин Марангозов, Вие сте настоящ. Така че не отправяйте упреци.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): И се гордея с това.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Затова тази теза, която развихте тук, че СДС предлага политическа кандидатура е абсурдна, след като зная биографията на Ивайло Петров.
Но защо СДС предлага Ивайло Петров за член на Националния съвет за радио и телевизия? И защо вие сте против? Ето това е интересно да узнаят зрителите, българския народ, обществеността. (Реплики от ДЛ.)
Според нас Ивайло Петров има изключително обществена тежест със своето творчество. Защото той, заедно с Йордан Радичков е от живите класици на българската литература. И когато ние предлагаме този човек знаем, че неговото присъствие в Националния съвет за радио и телевизия няма да се изрази само в едно просто техническо гласуване, а в една сериозна и мъдра оценка на един човек, който е успял в своите книги да направи такава оценка на обществените процеси в България през изминалите 45 години. И тази обществена оценка има несъмнена тежест.
А защо вие сте против Ивайло Петров?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой е казал че сме против?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Защото той написа "Хайка за вълци" - една присъда за вашето безчовечно управление. И това вие никога няма да му простите. (Реплики от ДЛ.)
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, независимо от това, че две парламентарни групи заявиха, че няма да участват в гласуването, независимо от обстоятелството, че много хора и от мнозинството разбират, че отиваме към едно гласуване, което не е добро, очевидно е, че вие ще подложите на гласуване в крайна сметка направените предложения. И, господин председателю, обръщам се към Вас, обръщам се и към мнозинството със следното: вие не може да не разбирате, че решението във ваши ръце. В какъв смисъл решението? Дали мнозинството ще покаже днес, че наистина се стреми към съгласие по въпроси, които са от общ интерес или ще останете на досегашната си позиция от последните години чрез гилотината на мнозинството да прокарвате ваши предложения.
Господин Соколов, Вие ще оглавявате Съвет по евроинтеграцията, който е изграден на принципа на консенсуса. Първият тест дали този орган ще работи така, както е замислен, или ще повтаря лошите навици на този парламент е днес, сега и тук.
Нека да поставим нещата така: вие всъщност казвате, че само мнозинството е способно да излъчи кандидатура, която да е безпристрастна и независима. Ние не твърдим, че вашият кандидат е партийно пристрастен. Напротив, ние приемаме, че той е това, което и господин Ляков казва, един неангажиран уважаван интелектуалец. Но защо отказвате правото на другите парламентарни групи, не само на Демократичната левица, също да излъчат интелектуални фигури, уважавани, които ние сме убедени, че ще работят не партийно, а ще работят за общия интерес. Ние сме убедени, че Стефан Данаилов е такава кандидатура. Той разбира се не е крил своите политически пристрастия. Но той, господин председателю, е уважаван от всички изявени истински интелектуалци в България като човек, който не се ръководи от своите партийни пристрастия когато става дума за изкуство. И това е безспорно.
Второто нещо, което е безспорно, Стефан Данаилов е далеч по-близо до проблемите на телевизията, отколкото Ивайло Петров. тук не става дума за интелектуален капацитет, става дума за радио и телевизия, за провеждане на политика, която да е в национален интерес. Стефан Данаилов е част от телевизията и от радиото в България в продължение на десетилетия и като изпълнител, и като автор на предавания, и като човек, който е много наясно с управленските проблеми на тези институции.
И вие сега какво казвате всъщност, уважаеми колеги? Да, ние не отказваме, че има много свестни хора, но само ние можем да преценим кои са наистина достойните. И тук е изпитанието за вас и пред вас. Ако вие действително твърдите, че търсите съгласие там, където то е очевидно необходимо, ако вие действително твърдите, че искате да вървим към интеграция в Европа въз основа на непартиен подход, вие днес би трябвало да подкрепите Стефан Данаилов. Именно в този смисъл, в който стана дума тук, че от нас се очаква такова поведение и ние трябва да покажем, че сме способни на такова поведение.
Много от членовете на вашата парламентарна група - и госпожа Берберян, и господин Методиев, и други ваши колеги вече дадоха ясно знак от трибуната, че се чувстват неудобно от схемата, в която отново се вписва този дебат. И моят призив към вас, господин Соколов, е следният. Тъй като нито ще приемете да се отложи за консултации този дебат, нито да се отложи гласуването, обърнете се с един искрен дебат към народните представители от всички парламентарни групи да гласуват по съвест. Нека да видим дали в парламента е възможно гласуване по съвест, а не по цвят след всичко, което се каза тук, след преценка на всички "за" и "против", като включително тези парламентарни групи, които бяха решили да не гласуват като парламентарни групи, нека техните депутати не бъдат обвързани под тази забрана.
Но обръщам се към Вас с този апел, ако щете и във Ваш интерес от гледна точка на безпристрастността и европейския подход, който сте длъжен да демонстрирате. Ето защо, господин Соколов, въпросът е нито на срок, нито на формално четене на закон, въпросът е на изпитание дали това, което заявява и приказва мнозинството е онова, което прави. Защото ако допуснете това разминаване днес между думи и дела, няма кого да убедите, че наистина работите за националния интерес. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Пирински, смятам, че в Тридесет и осмото Народно събрание всеки народен представител гласува по съвест. Ако във вашата парламентарна група това не е така, вие трябва да си правите изводите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Ако това е реплика, трябва да направя дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не Ви правя реплика. Вие ми предлагате да правя нещо и аз Ви отговарям, че не мога да направя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Вие репликирахте една от моите...
(Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не Ви давам думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Отново потвърждавате това, което казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
На основание чл. 41, ал. 2, т. 5 моля да отложим поне за този момент евентуалното гласуване. Ще помоля комисията начело с господин Райчевски в почивката да се събере и вероятно може да има някои други проблеми - поне юридическите проблеми да изчистим и тогава да преминем към гласуване за тези двама изключително достойни българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 168 народни представители: за 152, против 12, въздържали се 4.
Давам почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Госпожо Дянкова, имате думата за процедура.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедура, която е свързана с работата на Народното събрание днес и утре, по-скоро - утре. Тъй като ние сме във фаза на отлагане на две точки от дневния ред - законопроекта за държавния протокол и на решението за избиране на член на НСРТ и тъй като по следващата точка от дневния ред няма становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, което е задължително за едно такова решение, искам да направя процедурата утре пленарното заседание да започне в 9,00 ч. и то да бъде с една-единствена точка: "Парламентарен контрол".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли противно становище? (Шум и реплики от опозицията.)
Предложението е парламентарният контрол да започне утре от 9,00 ч. и да продължи до 14,00 ч. Тъй като това може да стане само с решение на Народното събрание, иначе началото е фиксирано в 11,00 ч., моля тези, които подкрепят предложението парламентарният контрол да бъде утре от 9,00 ч., да гласуват.
Гласували 160 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 11.
(Шум и реплики в залата.)
Какъв проблем има?
Аз съобщих резултата. Предупредихме, че има малък проблем с компютърното табло.
Утре заседанието ще бъде само парламентарен контрол и ще започне от 9,00 ч. в съответствие с приетото вече решение.
Наистина, по следващата точка от програмата, която е проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вносител народния представител Асен Агов, проектът за решение е разпределен на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, но още нямаме становището на тази комисия, което прави невъзможно гледането на тази точка, така че на мен не ми остава нищо друго, освен да ви прочета съобщенията преди да закрия заседанието. (Шум на неодобрение на блока на Демократичната левица.)
Съобщение за парламентарен контрол на 18 февруари 2000 г. ... (Шум и реплики на недоволство отляво.)
Какви вълнения има? Какво има?
Гласували сте отлагане на две точки. (Реплики на неодобрение отляво.) Как да не сте гласували? Преди почивката най-напред гласувахте отлагане на разглеждането на Закона за държавния протокол, а след това гласувахте и отлагане на разглеждане на решението.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Петко Проданов и Иван Бойков и на питане от народния представител Елена Поптодорова.
Преди да продължа с останалите, искам да предупредя народните представители, тъй като в последния момент уведомихме министрите, че може да се наложат някакви леки размествания в поредицата, затова молбата ми е всички депутати, които имат зададени актуални въпроси и питания да бъдат в 9,00 ч. в пленарна зала, както си е и редно, за да могат министрите да отговорят на техните въпроси.
Министър Александър Праматарски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева и на питане от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Станимир Калчевски, Велко Вълканов и Драгомир Шопов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Кирил Ерменков, Илия Петров и Красимир Каменов.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов, Методи Андреев и Младен Влашки, Илия Петров и Стефан Нешев и на две питания от народните представители Драгомир Драганов и Христо Петров.
Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Орфей Дуевски, Велислав Величков и Илия Баташки.
Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Георги Божинов и на две питания от народните представители Венцислав Димитров и Татяна Дончева.
Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Мария Брайнова.
Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Стефан Нешев, Александър Томов, Венко Вълчев и Емилия Масларова.
Министърът на културата Емма Москова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Юрий Юнишев.
Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Кирил Ерменков и Иван Борисов и на две питания от народните представители Иван Борисов, Руси Статков и Ангел Малинов.
Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Бойков, Стефан Нешев и Иво Атанасов и на питане от народния представител Венцислав Димитров.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: министър-председателят на Република България Иван Костов на два актуални въпроса от народните представители Евгени Димитров и Руси Статков; заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев; министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на три актуални въпроса от народните представители Кръстьо Трендафилов, Георги Божинов, Иван Борисов и Георги Михайлов; министърът на околната среда и водите Евдокия Манева - на два актуални въпроса от народните представители Лъчезар Тошев и Валентин Симов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представители от заседанието се отлагат: отговорът на министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев; отговорът на заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев и отговорът на министъра на външните работи Надежда Михайлова на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
Заседанието на Комисията по културата и медиите ще се проведе на 22 февруари, вторник, от 15,00 ч. в зала "Запад".
Днес няма да има заседание на Комисията по културата и медиите.
За лично обяснение давам думата на господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Искам думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За лично обяснение има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Вас ще Ви засегна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Засегнете ме.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Уважаеми господин председател, в началото на днешното заседание, когато дебатирахме въпроса за член на НСРТ, Вие съвсем неоснователно изпуснахте нервите си и употребихте един епитет спрямо мен, който лично мен не може да ме засегне, Вие лично мен не може да ме засегнете. Но хората, които слушат радиото, вероятно са Ви чули.
Аз съм изненадан от Вашата безпардонност. Мисля, че нямате право да се държите по този начин, защото Вие с нищо не сте допринесли за културата на България и да употребявате такива изрази...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен и аз да поискам лично обяснение.
ДРАГОМИР ШОПОВ: ... такива изрази да употребявате, не Ви прави чест! Аз съм запазил толерантния си тон във всякакъв случай. И моля, господин Куртев, да се извините пред мен и пред колегите, които слушат сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
След като Вие се извините на един светец, какъвто е Ивайло Петров, аз съм готов да се извиня на всекиго.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,17 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
       Виктория Василева

      Свилен Димитров