Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Калчо Чукаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 февруари до 16 февруари 1999 г.:
1. Законопроект за майчинството. Вносители: Любен Корнезов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
2. Национална стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. Вносител - Министерският съвет. Комисия по енергетиката и енергийните ресурси и Комисия по икономическата политика.
3. Законопроект за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
4. Законопроект за изменение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител - народният представител Руси Статков. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители - народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
6. Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител - народният представител Александър Джеров. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
7. Проект за решение за закриване на Славянския университет. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката.
Постъпили са следните предложения за седмична програма. От Парламентарната група на СДС се предлага:
1. Проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване.
4. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 18 август 1948 г.
6. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите.
7. Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките.
9. Второ четене на законопроекта за движението по пътищата - продължение.
10. Второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
11. Второ четене на законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените.
12. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българския червен кръст.
14. Законопроект за Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
15. Второ четене на законопроекта за подземните природни богатства - продължение.
16. Парламентарен контрол.
Освен това има постъпило предложение от заместник-председателя на Народното събрание господин Александър Джеров като точка от седмичната програма да бъде включен законопроект за допълнение на Закона за борсите и тържищата, внесен от народния представител Никола Николов.
Има предложение от народния представител Георги Михайлов като точка от дневния ред да бъде включено разглеждане на Законопроекта за занаятите с вносител народният представител Георги Михайлов.
Има предложение от народния представител Тодор Костадинов като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Има предложение от народния представител Атанас Богданов като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл. Вносител - народният представител Атанас Богданов. По този законопроект няма становище на комисията.
Има предложение от народния представител Стефан Гайтанджиев като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител народният представител Любен Корнезов.
Имат думата вносителите на законопроектите. Имате думата за предложения по дневния ред и за предложения за отпадане или разместване.
Има думата господин Стефан Гайтанджиев, който също е вносител.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 правя предложение част от седмичната програма да бъде приетият вече на първо четене законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Става дума за чл. 288 за съдебната делба, който проблем засяга широки кръгове в нашето общество. Възможността един имот да бъде разделен от съда и да бъде предоставен на едната страна, която има по-големи нужди, отговаря, както видяхме при гласуването на първо четене, на интересите на значителна част от населението и на традициите на българския народ. Той запазва наследствения имот, не го разпръсква между възможни купувачи и не само при съдебните делби, свързани с наследство, но и при бракоразводи. В крайна сметка това се явява важен фактор за стабилизация на историческото чувство, корени и социална справедливост.
Ето защо правя това предложение. Четиринадесетдневният срок е изтекъл. Не са постъпили други предложения. Комисията спокойно би могла да го разгледа на своето редовно заседание и този законопроект да бъде на мястото на т. 15 - законопроекта за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Правя това предложение не за друго, а защото петък, когато ще се очертае да се гледа тази точка, е 19 февруари, годишнината от обесването на Васил Левски. Ще има много нежелателни коментари в обществото, ако тази конвенция мине на първо четене точно в този ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата господин Георги Михайлов, също вносител на предложение.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Законопроектът, който ние ви предлагаме - законопроектът за занятията, идва да запълни една законова празнина, свързана със структурната реформа в българската икономика и с нарастващата безработица. Освен това той е свързан пряко със Закона за малките и средни предприятия, който вече се гледа в Комисията по икономическата политика.
Аз и друг път съм казвал тук, че опитът на България и опитът на европейските страни, изпаднали в подобна или даже в по-малка икономическа криза като нас, са започвали именно със Закона за занятията. И в бр. 46 на "Държавен вестник" от 1933 г. е поместен именно Законът за занятията, който е приет в България от българското Народно събрание и с който фактически започва възходът на българската икономика през 30-те години.
Затова ние ви предлагаме в седмичната програма като първо четене да влезе законопроектът за занятията, като точка осма, тоест веднага след законопроектите за ратификация да започнем с първо четене на Закона за занятията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин Тодор Костадинов, също вносител на предложение.
ТОДОР КОСТАДИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз правя предложение в програмата за работа на Народното събрание да влезе законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Това е законопроект, който се внася от Министерския съвет. И, така, съвсем сериозно ми се струва, че това е един израз на готовността ни за диалог по важните проблеми, които засягат населението и общините в България.
В комисията този закон беше разгледан твърде сериозно и е подготвен и, така, вече твърде дълго време отлежава в залата. Този закон беше внесен заедно със законопроекта за изменение на Закона за държавната собственост. Той вече е в сила, а има процедури, които трябва да са в синхрон между двата закона.
Освен това, съгласно промените в Закона за административно-териториалното устройство на Република България идват срокове, по които областните управители трябва да върнат преписки в общините. А в законопроекта се предвиждат някои допълнения и изменения, които са свързани с тези преписки.
Така че аз настоятелно моля да приемете необходимостта от разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост и да го включим в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Друг желае ли думата? Има думата господин Атанас Богданов, също вносител на предложение.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последните дни доста актуален е въпросът по отношение на осъществяването на приватизационните процеси в така наречения пулс - стоманодобивния отрасъл. В тази връзка считам на основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включено в дневния ред разглеждането на Закона за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл.
Този закон, ако бъде внесен за разглеждане и приет, в един срок от 5 години, ще даде възможност на новите инвеститори, или пък да бъде изпълнена програмата за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, приета от правителството на 3 ноември 1997 г., чрез осъществяването на определени стимули на инвестиционния процес да могат да бъдат действително реализирани тези инвестиционни задачи, които могат да доведат до преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, да могат да се осъществят някои защитни мерки, с цел да се подобри вътрешното потребление на метали. Имаме предвид постоянната в момента действаща криза по отношение на реализацията на метали, а в същото време и определения натиск от страна на Евросъюза по отношение на износа на метали в чужбина.
Така че, аз считам, че този законопроект има особен приоритет и би следвало да бъде включен в програмата на Народното събрание за разглеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Друг желае ли думата? Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето предложение и молба е точка 11 - второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда, да бъде преместена на позиция 16.
Мотивите ми са, че предстои обсъждане в Комисията по образованието и науката на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
И тай като законопроектът за изменение на Кодекса на труда пряко допира до Закона за висшето образование, до неговия § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, много моля да ни дадете възможност за едно по-задълбочено съгласуване на двата законопроекта в този пункт. Ето защо предлагам това разместване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Има думата господин Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам този проблем да бъде разглеждан със Закона за висшето образование, а също така и общо за пенсионирането. С този закон се създават деликатни ситуации. Да не направим така, че да е късно, когато се разбере колко са деликатни. Още повече господинът, който внася този закон, с името Георги Панев, отсъства в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво предлагате?
ИВАН ЗЪНЗОВ: Предлагам да отпадне сега и да влезе при разглеждане на Закона за висшето образование и пенсионирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! И аз предлагам т. 11 да отпадне от дневния ред. Сега предстои да бъде разгледан един законопроект, който изобщо дава възможност на всички хора в България да работят пет години след навършването на пенсионната им възраст. Сега какво става? Ние ще дадем на всички граждани в България право да работят пет години след навършване на пенсионната възраст, а ще го ограничим това право на професорите и докторите на науките. Явно е абсурд. Затова трябва да отложим сега тази точка, да видим как ще се решат въпросите генерално и тогава да решим какво да правим. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев за отпадане от седмичната програма на законопроекта за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Гласували 183 народни представители: за 61, против 100, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Зънзов и Лучников за отпадане на точката от седмичната програма "Второ четене на законопроекта за изменение на Кодекса на труда".
Гласували 184 народни представители: за 106, против 38, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Предложението за разместване на тази точка вече става безпредметно.
По реда на постъпването, моля, гласувайте предложението на народния представител и заместник-председател на Народното събрание Александър Джеров - точка от седмичната програма: "Законопроект за допълнение на Закона за борсите и тържищата". То е включено като т. 8 от проекта за седмичната програма.
Гласували 158 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Гайтанджиев т. 15 от седмичната програма да бъде: "Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс", с вносител народният представител Любен Корнезов.
Гласували 160 народни представители: за 59, против 81, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Михайлов т. 8 от седмичната програма да бъде: "Първо четене на законопроекта за занаятите", с вносител същият народен представител.
Гласували 159 народни представители: за 70, против 73, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов точка от дневния ред да бъде: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост", второ четене.
Гласували 151 народни представители: за 60, против 73, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Богданов за включване като точка от дневния ред на законопроекта за преструктуриране и стабилизиране на стоманодобивния отрасъл.
Гласували 149 народни представители: за 53, против 80, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Остава да гласуваме предложението на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен и проектът за програма. Като т. 8 е включено предложението за първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, което го приехме, а отпада т. 11. Следващите точки вече ще бъдат преномерирани.
Моля, гласувайте!
Гласували 160 народни представители: за 120, против 24, въздържали се 16.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ИНЖЕНЕРЕН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ.
Има думата председателят на водещата Комисия по национална сигурност господин Христо Бисеров, за да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по национална сигурност
относно проект за решение за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия, внесен от Министерски съвет на 9 февруари 1999 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл.  84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия в състав до 35 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства от 21 февруари до 3 април 1999 г. във връзка с по -нататъшното участие на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Чета проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на инженерен взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия в състав до 35 военнослужещи с личното си оръжие, боеприпаси и материални средства от 21 февруари до 3 април 1999 г. във връзка с по-нататъшното участие на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО."
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАН ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водещата комисия е Комисията по икономическата политика.
Нейното становище ще представи господин Александър Праматарски. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика по законопроект № 902-02-11 от 8 февруари 1999 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 11 февруари 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 13 ноември 1998 г. в София.
Този договор представлява важен елемент от международноправната основа за изграждане и развитие на отношения на сътрудничество между двете страни в условията на новите икономически реалности.
Влизането в сила на договора е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите български и ирански инвеститори на териториите на двете страни и е предпоставка за активизиране на деловите контакти и засилване на доверието в инвестиционната област.
Клаузите в договора са в съответствие с Конституцията на Република България, със Закона за чуждестранните инвестиции и с присъщите за такива договори условия в досегашната договорна практика на нашата страна с други страни. Уредени са въпросите по дефиницията на основните понятия, по прилагането на режима на най-облагодетелствана нация и националния режим по отчуждаването и национализацията при незабавно, ефективно и адекватно обезщетение по пазарна стойност на инвестицията, а при забавяне ще се дължи допълнително обезщетение. Уредени са и въпросите за превода на плащания след изпълнение на данъчните задължения. В чл. 9 е определено, че всяка договаряща се страна ще гарантира задълженията, което е поела по отношение на инвестициите на другата договаряща се страна. Уредени са и въпросите по споровете, по прилагането и действието на договора и др.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 13 ноември 1998 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже при второто четене? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене заглавието и член единствен на Закона за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. Имам оставена бележка, че това становище обаче се раздава днес. Някой възразява ли въпреки това да преминем към разглеждане на законопроекта? Няма възражения.
Има думата председателят на водещата комисия госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване № 902-02-9 от 1.02.1999 г., внесен
от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 1999 г., разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване № 902-02-9 от 1.02.1999 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика Иван Нейков, заместник-министърът на труда и социалната политика Теодор Дечев, управителят на Националния осигурителен институт Николай Николов.
Бе изтъкната практическата необходимост от Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване, която е подписана на 25 ноември 1998 г. в Прага.
Международният документ е разработен на основата на съвременни общоприети принципи в осигурителната област, които пораждат правото на социално осигуряване от гражданите от двете страни. В спогодбата се дават точни определения на изрази и понятия, които се отнасят до нейните цели. Конкретизират се правните разпоредби, които се отнасят до Република България и Чешката република. Вземат се предвид задълженията, произтичащи от международни договори с трети държави, що се отнася до задължения в пенсионното осигуряване. Уточнява се прилагането на правните разпоредби относно различни категории служители. Съдържат се приети от договарящите се страни разпоредби, отнасящи се до лица на особен режим на осигуряване.
Специалните разпоредби конкретизират действието на спогодбата по отношение на болест и майчинство, инвалидните пенсии, пенсиите за старост и наследствените пенсии, трудовите злополуки и професионалните заболявания, добавките за деца и помощите при смърт.
Предвидено е при появяването на различия и спорове при изпълнението на спогодбата решаването им да става по взаимно съгласие от компетентните органи на договарящите се страни, а ако не се стигне до споразумение - чрез преговори между двете държави.
В спогодбата са включени почти всички осигурителни рискове, упоменати в Конвенция № 102 на Международната организация на труда относно общественото осигуряване (минимални норми) от 1952 г., с изключение на здравното осигуряване и осигуряването при безработица.
Спогодбата отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 4, букви "а" и "б" от Европейската социална харта (ревизирана), подписана от Република България на 21 септември 1998 г. Ратифицирането на спогодбата ще въздейства в положителна посока за решаването на социалните проблеми на лицата, за които се отнася, както и до успешното развитие на двустранните отношения между страните.
След проведеното гласуване с 11 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Башикаров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно законопроект № 902-02-9 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на
1 февруари 1999 г.

На 4 февруари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване, подписана на 25 ноември 1998 г. в Прага." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване № 902-02-9, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Думата за процедура има госпожа Светлана Дянкова.




СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да разгледаме на второ четене законопроекта за Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Република Чехия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли някой против това предложение?
Моля, гласувайте предложението, направено от госпожа Светлана Дянкова.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Пристъпваме към второ четене на законопроекта.
Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Чешката република за социално осигуряване

Член единствен. Ратифицира спогодбата между Република България и Чешката република за социално осигуряване, подписана на 25 ноември 1998 г. в Прага.
Законът е приет от Тридесет и осмото Народно събрание и подпечатан с официалния печат на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Пристъпваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Искам да ви помоля да извикаме представител по тази точка на Министерството на транспорта, защото и в комисията поставих някои въпроси, на които не получих удовлетворителен отговор и е добре, ако може, представител на министерството да ги разясни на пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много неопределено е това предложение. Ще се обадим в Министерството на транспорта и щом дойде представител, ще поставя на гласуване, ако не е министърът, да бъде допуснат в пленарна зала.
Водеща комисия е Комисията по икономическа политика.
Има думата господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект№ 902-02-2 от 11 януари 1999 г.
за ратифициране на Европейското споразумение за
най-важните вътрешни водни пътища с международно
значение, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 11 февруари 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическа политика разгледа законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение, прието на 58-та Сесия на Икономическата комисия за Европа на ООН, състояла се на 15 януари 1996 г.
До настоящия момент 17 държави са страни по това споразумение, а именно: Австрия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Люксембург, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватско, Чехия и Швейцария.
Споразумението е било открито за подписване до 30 септември 1997 г. След тази дата споразумението е открито за присъединяване, което подлежи на ратификация.
Споразумението има за цел уеднаквяване на техническите и експлоатационните характеристики на водния път и прилежащата му инфраструктура, хармонизиране на параметрите (ширина на водния път, минимална дълбочина, просвет под мостовете, минимален товарооборот и други).
Споразумението съдържа три приложения. Като съставна част на воден път Е-80 е включена река Дунав. Под № Р80-53, Р80-55 и Р80-56 в приложение II са включени съответно българските пристанища Лом, Свищов и Русе.
Задълженията на Република България по това споразумение са при бъдеща модернизация да се прилагат договорените технически и експлоатационни характеристики на водния път и пристанищата. На настоящия етап присъединяването на България към споразумението не налага никакви инвестиции за реконструкция и модернизация на водния път. Важно значение има обстоятелството, че с присъединяването ни към споразумението ще продължи процесът на хармонизация на нашето законодателство с това на Европейския съюз.
Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение, прието в Женева на 19 януари 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има думата господин Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 902-02-2 за ратифициране
на Европейското споразумение за най-важните вътрешни
водни пътища с международно значение, внесен от
Министерския съвет на 11 януари 1999 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение, прието в Женева на 19 януари 1996 г.
21 януари 1999 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си и тук, в пленарна зала, да изразя част от притесненията, които изразих в Комисията по икономическата политика. Става въпрос за уреждане на важни въпроси, свързани с експлоатацията на воден път Е 80 - р. Дунав.
В мотивите, които са ни внесени от правителството, поне на няколко места, според мен, търпят укор. Търпят укор в тази си част, че присъединяването на България в настоящия момент не налага никакви инвестиции за реконструкция и модернизация на водния път в пристанищата и тяхната инфраструктура. Това значи, че правителството гледа по един особен начин на използването на този път Е 80 - важен път към Европа.
В същото време в Приложение № 2 силно впечатлява - и поради тази причина исках още веднъж да дойде тук представител на Министерството на транспорта, че от българска страна в това приложение са включени само три пристанища - Лом, Свищов и Русе. В същото време, когато нашата северна съседка е успяла да прокара в този списък пристанищата Оршова, Турну Северин, Турну Магуреле, Гюргево, Олтеница, Камараш, Браила, Галац, Джурджулещи и по-нататък вече те са в канала Дунав - Черно море. Нещо, което предопределя използването на водния път и пристанищата. Нещо, което предопределя, че румънските пристанища ще бъдат основните пристанища по р. Дунав за трафика по Е 80.
В Комисията по икономическата политика аз попитах представителя на министерството защо примерно от моя избирателен район не е включено пристанище Видин, което съответства на абсолютно всички стандарти? Ако някой случайно има конвенцията, ще видите какви десеторазредни пристанища, включително фабрично-заводски пристанища, каквото е да речем едно пристанище на Айзен Хютенщат в Германия и други, а в същото време не са включени такива български пристанища като Видин, да речем, Оряхово, където има ферибот. Въпросът е принципен за развитието на тези транспортни коридори тук, на Балканите, и въобще отварянето ни към Европа.
Отговорът беше, специално за Видин, че там имало спорове за собствеността. Но това чие е пристанището няма никакво значение. В този списък има и частни, и държавни пристанища. Основният и същностен въпрос е дали то отговаря на определени параметри за корабоплаването по р. Дунав и въобще за корабоплаването по европейските реки.
Несъмнено ние имаме още пристанища освен включените Лом, Свищов и Русе, които съответстват на тези параметри. Те обаче не са включени в това споразумение. Отговорът на чиновника от министерството беше, че по-нататък като се изясняла собствеността ще ги включим. Но, забележете, в приложенията има и такива пристанища, които са в стадий на планиране или в стадий на планиране и строителство и тези държави са защитили националния си интерес в областта на речното корабоплаване в Европа, като са ги включили в този списък.
Ние, ратифицирайки днес тази конвенция, ще оставим нещата такива, каквито са. Може би е хубаво по този въпрос да вземат отношение и други народни представители, които са от такива райони, които граничат с р. Дунав.
Твърде тежка и сложна е процедурата за включване на нови пристанища. Искам да ви обърна внимание как става това.
"Всяка предложена поправка, разпространена в съответствие с ал. 2 и 3 на този член, ще се счита, че е приета, ако в период от шест месеца след датата на нейното разпространение от депозитара никой от пряко заинтересованите договарящи страни не уведоми генералния секретар на Организацията на обединените нации за своето възражение срещу предложената поправка."
И т. 6 - "Ако е направено възражение, ще се счита, че поправката не е приета и няма да влезе в сила."
Тоест, бъдещото включване на български пристанища сигурно би могло да бъде парирано с възражение от наша съседна страна, която несъмнено ще попадне в кръга на пряко договаряща се заинтересована страна, и едно такова възражение автоматически ще блокира бъдещо включване на нови български пристанища. И какво ще се получи в участъка на р. Дунав по границата ни с Румъния? Че ние ще имаме три пристанища, по отношение на които ще действа конвенцията като параметри, като включително и включени в някакво общо европейско предписание за ползване на тези пристанища. Товарите ще се насочват към тия пристанища, а ние ще останем с Лом, Свищов и Русе. Защо? Защо, когато пак ви казвам, има ред пристанища в тоя списък, които са далеч по-малки, по-неподготвени да отговарят на европейските критерии?
Всички тези въпроси, на които аз не намерих удовлетворителен отговор в Комисията по икономическата политика, ме карат да съм въздържан по отношение на сегашното ратифициране на конвенцията. И дума да не става, че ние трябва да я ратифицираме. Но ние трябва да я ратифицираме при едни изгодни за България условия, при които националният интерес най-добре ще бъде защитен, особено в условията, когато тия мостове на Дунав и тези инфраструктурни проекти, за които се говори от 5, 6, 7 години, се оказват по-скоро някакви обещания, някакви пушеци. А тук имаме нещо конкретно и реално, което касае мястото ни в транспортните потоци на Балканите, по което ние така ще си прогласуваме, ще го приемем и то ще се забрави.
Затова още веднъж моля сериозно да обсъдим тези въпроси и чрез позицията си да защитим националния интерес на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем основателен е въпросът, който постави господин Миков. Но очевидно това приложение е можело да бъде различно с повече български пристанища в него по времето, когато се е изготвяло споразумението. А споразумението е прието...
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): На 15 януари 1996 г.
ИВАН КУРТЕВ: А, така, господин Миков каза датата - 15 януари 1996 г.
С други думи друго правителство и то правителство от неговата политическа сила не е защитило националните интереси тогава, когато е трябвало да ги защити, и е приело да бъдем страна по това споразумение. И сега ние освен да го ратифицираме, не можем да направим нищо друго.
За щастие в чл. 13 на споразумението са посочени начинът и редът, по които могат да бъдат направени промени в Приложение № 2. Това приложение, в което са и пристанищата. Следователно ние нямаме избор. Ние очевидно сега не можем да променим приложението. През м. януари 1996 г. сме се съгласили, че това са нашите пристанища с международно значение. Сега не ни остава нищо друго освен да ратифицираме споразумението и да предприемем съответните стъпки в съответствие с чл. 13 на споразумението за прибавяне в Приложение № 2 и на други български пристанища, които отговарят на условията.
Ако ние сега не ратифицираме споразумението, ако не станем страна по това споразумение, тогава по какъв начин ще можем да извършим промяната? Така че, господин Миков, когато искаме обяснение тук, евентуално дори и ако дойдат представители на Министерството на транспорта, хубаво е да има един контрол при ратификация на такива документи, при сключване на споразумение, да има един контрол и от представителите на мнозинството. В момента такъв контрол има, уверявам ви.
Очевидно такъв контрол не е липсвал по време на едно друго мнозинство, когато са водени преговорите и когато в Женева е било прието това споразумение с наше участие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
За първа реплика - господин Миков, втора реплика - господин Бончев.
Моля да гласуваме допускането в залата на господин Пенко Клочков от Министерството на транспорта, така че щом дойде, да може да влезе.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят, ако е дошъл господин Пенко Клочков. Ако не е дошъл, щом дойде, да заповяда.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Към господин Куртев. Господин Куртев, много е лошо, когато националните интереси се заменят с политически нюанси. Да, аз знам, че на 15 януари 1996 г., но въпреки това не си мълча, а поставям въпроса, защото става въпрос за националните интереси на България. Очаквам, че ще има такива: "Вашето правителство, нашето правителство, ние сега - цветя и рози".
Знам, че е така, но по същество репликата към Вас е именно по този текст, който Вие прочетохте на народните представители - чл. 13. Искам да изложа следващите хипотези. Тоест, ние ще направим предложение, и ако не постъпи възражение от друга договаряща се заинтересована страна, то ще се приеме да влезе в този списък. Ако постъпи такова възражение, просто няма обжалване. Това е, приключено. Това са трите пристанища.
Имате ли Вие гаранции, че другите заинтересовани страни, каквито са Югославия и Румъния, ще се съгласят? Имате ли гаранция, защото такъв мотив ми беше изтъкнат и на мен в комисията? Абе, като стане, ние ще го... Ама, сега ние ги имаме пристанищата, които съответстват в много по-висока степен от други пристанища. Какво може да се направи, преди да сме се вкарали в тази международна договореност при тези параметри? Дайте да видим, да отложим ратификацията. Така че да има наистина грижа за националния интерес, а не за това кой го направил, що го направил. Ами, сигурно през 1996 г. го е направил някой чиновник. Да, той е служил на онова правителство. Колко е служил на България, колко днешните чиновници служат на България, това е друг въпрос. Не искам да го коментирам. Да видим какво да направим, защото има и други пристанища по река Дунав.
След това, има възможност ние да вкарваме пристанища в стадий на планиране и строителство, а ние не сме вкарали изградени пристанища. Как мислим за националния интерес?
Защо ние в мотивите казваме, че не налагат инвестиции за инфраструктурата? Е, това ли ни е хвалата, това ли е политиката сега за правителството? Напротив, ние трябва да инвестираме в тази инфраструктура, за да се включим в европейския воден транспорт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, но правно какво предлагате? Може ли в процедура на ратификация ние да включваме или да изключваме пристанища?
МИХАИЛ МИКОВ: Не, аз предлагам да се отложи ратификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като я отложим, какво можем да направим?
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, да отидат тези хора, които са упълномощени от изпълнителната власт, да видят какви действия могат да се предприемат, да ни докладват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но те са подписали вече.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз няма да подкрепя такова нещо, защото то е против интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, може, това е Ваше право.
Втора реплика - господин Бончев.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Да ни обяснят поне защо са подписали по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обяснения могат да се получат, но това няма да промени, за съжаление, положението.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Моята реплика към господин Куртев е следната: да помислим, защото може би ще бъде късно специално за пристанище Козлодуй. Аз съм участвал в неговото оборудване и там е едно от най-добрите оборудвания, има площадка за най-тежкия кран по нашите пристанища, където се стоварваха стотиците тонове оборудване за Козлодуй. Там се стоварваха стотици тонове оборудване и това е най-евтиният път за "Химко" - Враца. Не забравяйте, че през 2004 г. или по-късно ще бъдат демонтирани четирите реактора. Предстои разширение - дали ще бъде в Белене или в Козлодуй, ще трябва отново тези огромни товари, които ще струват на България, ако са на друго пристанище, само по суша милиарди левове, а да не говорим, че за действащите реактори свежото гориво, което е тонове и в специални контейнери, и отработеното гориво, което е тонове в специални контейнери, също се товари от тези модерни съоръжения на пристанище Козлодуй.
Репликата ми е да се има предвид това пристанище да бъде включено в списъка, ако е възможно, тъй като господин Соколов каза, че вече е късно, защото след години България ще даде милиарди за разходи, като не може да ползва пристанище Козлодуй. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
За дуплика има думата, ако желае, господин Иван Куртев - заместник-председател на Народното събрание.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Диалогът, който стана тук между Вас, господин председател, и господин Миков, до голяма степен Вие тогава казахте нещата, които е редно сега аз в дупликата да отговоря най-вече на господин Миков.
Но нека още един път да повторя. През 1996 г. едно българско правителство се присъединява към споразумението, подписва го и това става вече, господин Миков по-добре от мен ги разбира тези неща, защото е юрист, един правен международен документ.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): За какво има нужда от ратификация тогава?
ИВАН КУРТЕВ: И съгласно съществуващата международна практика всяка една страна трябва да го ратифицира. Ако, както казвате Вие сега, отложим ратификацията, добре, какво, тръгваме да свикваме нова конференция в Женева и тази конференция да променя споразумението? Очевидно, не. Водим преговори с кого? С всяка страна поотделно и казваме: хайде, съберете се отново и следващия път включете Козлодуй, Видин и Оряхово. Очевидно не е този начинът.
Подписано ли е това споразумение от българското правителство? Подписано е. Какво може оттук нататък да се направи, след като ние сме станали страна по това споразумение? Можем във възможностите, които то дава, да извършим някакви промени в конкретната част, конкретно за броя на пристанищата и имената на българските пристанища, които да се включат.
Следователно, ако Вашето предложение за отлагане на ратификацията бъде прието, нищо няма да направим. Най-много да стигнем до онази ситуация, до която ще стигнем след малко - един протокол от 1948 г. тепърва да го ратифицираме. Пак за река Дунав. Следователно това не е решението. Решението е ние да си ратифицираме, защото иначе излизаме изобщо извън това споразумение и след като си извършим ратификацията българското правителство в съответствие с чл. 13 да предприеме мерките, с които да бъдат включени и други български пристанища. Нещо, от което България безспорно ще спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Аз си позволявам само да обърна внимание на чл. 13, т. 2 - по искане на договаряща страна. Ако ние не ратифицираме изобщо, не можем да правим оттук нататък никакви искания, защото това споразумение е изготвено, подписано от определени страни, включително и от България. Ние или можем да го ратифицираме, или няма да го ратифицираме. Ако не го ратифицираме, носим определени последици. Ако го ратифицираме, само тогава се открива правната възможност да искаме промяна.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): И резерва можем да направим при ратификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може резерва при ратификация. Резерва е могла да се направи, когато е подписвано. Този въпрос е чисто правен.
Има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз се присъединявам към това становище, че ние сега сме задължени да ратифицираме споразумението. Защо? Аз не искам да се връщам назад - кога е писано, през 1996 г., при кое правителство? Защо до м. септември 1997 г. друго правителство не го е предложило за ратификация? Въпросът е, че сега е внесено това споразумение и ние отговорно, естествено свързано с националните интереси, трябва да го обсъдим, тъй като е свързано с важните - така е записано в него - с международно значение вътрешни водни пътища. А р. Дунав е не само един приоритет на Република България, един приятен приоритет, ако има, естествено, инвестиции, за които също става дума. То е приоритет като част от европейската транспортна система, не само Е-80 като един път, като един воден път, а е и като част от трансевропейския транспортен коридор № 7. И естествено това е свързано и с реконструкцията, модернизацията и поддържането на всички съоръжения по водния път и съоръженията с основните пристанища.
Това, че част от българските пристанища не са включени в приложението и не са утвърдени сега при подкрепата или присъединяването, какъвто е случаят при нас, е една наша слабост. Ние просто сме пропуснали тази възможност. Но мисля, че ще постъпим не в интерес на националните интереси, ако сега решим да отлагаме и не ратифицираме споразумението или търсим други решения за допълване на справките и пристанищата.
Така че много ви моля, възможността да бъдат унифицирани основните технически експлоатационни параметри и характеристики и на водния път, и на пристанищата е един приоритет, който ние трябва да подкрепим. Ние трябва да подкрепим присъединяването и да ратифицираме и поради това, че ние, както вече казах, подкрепяме като приоритет и на държавата, и на правителството модернизацията и реконструкцията на основните български дунавски пристанища. И от друга страна, ние вече сме приели да хармонизираме българското законодателство с европейското и това ни задължава там, където сме закъснели, да ускорим процесите на хармонизация, ратификация и приемане на нови закони.
Има известни притеснения за това, че не всички основни български пристанища са включени в справката, в приложението. Аз обаче смятам, че условието, което се предлага и това, че не се включват всички пристанища и инфраструктура към водния път с конкретни инвестиции е и едно положително решение. В Националната инвестиционна програма на Република България са включени и други пристанища. Така че ако ние се съобразим, ако естествено ратифицираме споразумението, с европейските технически експлоатационни характеристики и привлечем инвестиции за тези пристанища, нищо не пречи, дори да не са включени в европейското споразумение, те да бъдат модернизирани и да съответстват на европейските норми и стандарти.
Така че аз много моля и мисля, че и моите колеги от Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепят моето предложение за ратификация на споразумението. Аз бих подкрепил и законопроекта, който предстои да бъде гледан за ратификация на Допълнителния протокол към конвенцията за режима за корабоплаване на река Дунав. Това са основополагащи законопроекти, които дори със закъснение ние бихме имали полза от тяхната ратификация. И естествено на следващия етап да търсим разширяването на пристанищата и съоръженията и естествено чуждестранни и български инвестиции за реализацията им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение № 902-02-2, внесен от Министерския съвет.
Гласували 139 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
С оглед многото възникнали проблеми предлагам да удължим срока за второ четене с две седмици, през което време нашият представител в ООН да направи един демарш в Икономическата комисия и да разбере, да докладва на народното представителство каква е възможността да се включат още на този етап, да се проведат поне едни предварителни разговори, защото, пак ви казвам, при тази тежка схема на включване тези, които ще подкрепят безрезервно в този й вид днес конвенцията утре ще трябва да дадат достатъчно гаранции, че заинтересовани договарящи се страни от същата конвенция няма да блокират вкарването в други български пристанища и едно по-сериозно участие на България в този транспортен европейски коридор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Срещу това предложение? Господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Миков. Правя процедурно предложение обратно на това, което беше направено, защото това, което не е свършено за две години, едва ли би могло да бъде свършено за две седмици, както предлага колегата Миков.
Предлагам да минем закона на гласуване и на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Първо поставям на гласуване предложението за удължаване на срока за предложения с колко, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): С две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 58, против 106, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Праматарски да пристъпим към второ четене на законопроекта.
Гласували 143 народни представители: за 118, против 18, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"З А К О Н
за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение

Член единствен. Ратифицира Европейското споразумение за най-важните вътрешни водни пътища с международно значение, прието в Женева на 19 януари 1996 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Някой желае ли да се изкаже по член единствен на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА РЕЖИМА НА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО РЕКА ДУНАВ ОТ 18 АВГУСТ 1948 Г. И НА ПРОТОКОЛА ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДПИСВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА РЕЖИМА НА КОРАБОПЛАВАНЕ ПО РЕКА ДУНАВ ОТ 18 АВГУСТ 1948 Г.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Александър Праматарски да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика относно законопроект № 902-02-1 от 11 януари 1999 г. за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 18 август 1948 г., внесен от Министерския съвет.

На заседанието, проведено на 11 февруари 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г., подписани на 26 март 1998 г. в Будапеща.
Конвенцията, известна още като Белградската конвенция, е подписана на 18 август 1948 г. и вече повече от 50 г. действа ефективно. Настъпилите съществени политически изменения през последните години и по-конкретно разпадането на бившия Съветски съюз, на бивша Югославия и на Чехословакия, както и обединението на Германия наложиха актуализация на Конвенцията. Същевременно Федерална република Германия е изразила желание да се присъедини към Белградската конвенция и към Дунавската комисия.
Допълнителният протокол към Конвенцията урежда присъединяването на Федерална република Германия към Конвенцията, като същевременно се актуализират държавите - участнички и техните правоприемници. Урежда се членството на Руската федерация и Република Молдова като правоприемници на бившия Съветски съюз, и на Република Хърватска като правоприемник на бивша Югославия. Териториалният обхват на Конвенцията за разширява от Калхайм до Сулина вместо от Улм до Сулина.
Допълнителният протокол променя и критериите за членство в Дунавската комисия, като отпада изискването членовете на комисията да имат задължително дунавски бряг. По този начин се узаконява участието на Русия, която няма дунавски бряг. Броят на членовете на комисията се увеличава от 8 на 11. Официален език в Дунавската комисия става и немският език наред с френския и руския език.
Протоколът във връзка с Допълнителния протокол урежда въпроси, свързани с членството на Германия в Европейския съюз и нейните ангажименти към Съюза, както и митнически въпроси, свързани с Европейския съюз и др.
Ратифицирането на протоколите ще позволи скорошното присъединяване на новите страни към Белградската конвенция и тяхното участие в Дунавската комисия.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има думата господин Петър Башикаров да изнесе становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон № 902-02-1 за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г., внесен от Министерския съвет на 11 януари 1999 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г., подписани на 26 март 1998 г. в Будапеща.
21 януари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. № 902-02-1, внесен от Министерския съвет.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав
от 18 август 1948 г. и на Протокола във връзка с
подписването на Допълнителния протокол към
Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав
от 18 август 1948 г.

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г. и Протокола във връзка с подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав от 18 август 1948 г., подписани на 26 март 1998 г. в Будапеща."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ИНДИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
От името на водещата Комисия по икономическата политика има думата господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика относно
законопроект № 802-02-59 от 23 декември 1998 г. за
ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република Индия
за насърчаване и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет
На заседанието, проведено на 11 февруари 1999 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 октомври 1998 г. в Делхи.
Този договор представлява важен елемент от международноправната основа на отношенията на сътрудничество и партньорство между двете страни и съответства на политиката на нашата страна за засилване на българското присъствие в азиатския регион.
Условията на договора са в рамките на съществуващата практика на договаряне в областта на взаимната защита и насърчаване на инвестициите с другите страни. Договорът предвижда допускането на инвестиции да става в съответствие със законите и разпоредбите на приемащата страна. Договарящите се страни си предоставят режим на най-облагодетелствана нация и национален режим по отношение на инвестициите. Договорените изключения са в съответствие с международната практика или на законите на приемащата страна.
Условията за отчуждаване или национализация на инвестициите също съответстват на международната практика, както и на Конституцията на Република България и на Закона за чуждестранните инвестиции.
Договорът предвижда свободен превод на плащания, свързани с инвестициите, без неоправдано забавяне и без дискриминация, след изпълнение на фискалните задължения в съответствие със Закона за чуждестранните инвестиции.
Уредени са и въпросите по разрешаване на спорове, като при всеки възникнал спор ще се водят преговори, а в случай на невъзможност от уреждане споровете ще се отнасят пред арбитражен съд, в съответствие с международните правила на Комисията на ООН по международното търговско право или на Международния център за решаване на инвестиционни спорове.
Всички останали текстове са съобразени с присъщите за такива договори условия и досегашната договорна практика на Република България с други страни.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има думата господин Башикаров да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 802-02-59 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България
и правителството на Република Индия за насърчаване
и защита на инвестициите. Законопроектът е внесен от
Министерския съвет на 23 декември 1998 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 октомври 1998 г. в Делхи.
21 януари 1999 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите № 802-02-59, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да гласуме закона на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 октомври 1998 г. в Делхи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към седма точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЛЖИРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА И НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
От водещата Комисия по икономическата политика има думата господин Праматарски да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика относно законопроект № 802-02-60/23.12.1998 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 11 февруари 1999 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 25 октомври 1998 г. в Алжир.
Този договор отразява желанието на двете страни да развиват дълготрайни търговско-икономически отношения на принципа на равнопоставеност и взаимна изгода. Влизането му в сила е необходимо условие за гарантиране на интересите на бъдещите български и алжирски инвеститори на територията на двете страни.
Съгласно договора, допускането на инвестиции ще става в съответствие със законодателството на приемащата страна. На инвестициите се предоставя режим на най-облагодетелствана нация или национален режим (чл. 3), като са определени и изключенията от тези принципи в съответствие с международната практика или с националното законодателство.
Договорът определя и случаите, при които инвестициите могат да бъдат отчуждавани или национализирани, които съответстват също на международната практика и на разпоредбите в Конституцията и в Закона за чуждестранните инвестиции.
Договорът регламентира правото на свободен трансфер на плащания, след изпълнение на законовите фискални задължения. Уреден е и механизмът на решаването на споровете.
Всички останали текстове са съобразени с присъщите за такива договори условия и досегашната практика на Република България с други страни.
Договорът не съдържа клаузи, накърняващи интересите на нашата страна и ще играе положителна роля за активизиране на деловите контакти и засилване на доверието в инвестиционната сфера.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 на Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Башикаров да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ: Благодаря, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за Закон № 802-02-60 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 23 декември 1998 г.

На 21 януари 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон № 802-02-60 за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 25 октомври 1998 г. в Алжир.
21 януари 1999 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите № 802-02-60, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Александър Праматарски.


АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството
на Република България и правителството на
Алжирската демократична и народна република за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 25 октомври 1998 г. в Алжир."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка осма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. От името на комисията има думата заместник-председателят господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика
по законопроект № 854-01-101 от 2 октомври 1998 г.
за допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата,
внесен от народния представител Никола Николов

На редовното си заседание на 14 октомври 1998 г. Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от народния представител Никола Николов.
В процеса на обсъждането беше отбелязано, че предлаганото допълнение е целесъобразно и има за цел да отстрани пропуск в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Закона за стоковите борси и тържищата.
Пропусната е санкционираща разпоредба в чл. 2, ал. 3, според която за извършването на дейност като стокова борса се изисква разрешение при условията и реда на този закон.
Пропусната е също санкционираща разпоредба за изискването по чл. 3, ал. 3, съгласно което "търговец, който желае да организира стоково тържище, трябва да е получил разрешение по условията и реда на този закон".
Несъответствието има преобладаващо правно-технически характер, тъй като при извършеното със Закона за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата от месец април миналата година преномериране на алинеите в чл. 2 и чл. 3 от закона е пропуснато отразяването на новата им номерация в съдържанието на чл. 65, ал. 1.
Комисията по икономическата политика счита, че допуснатото несъответствие следва да бъде отстранено по законодателен път, тъй като е от важно значение за прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл. 65, ал. 1 от закона, която е със санкционен характер.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от народния представител Никола Николов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
Пристъпваме към първо гласуване на законопроекта за допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата № 854-01-101, внесен от Никола Джипов Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура - господин Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Благодаря. Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да гласуваме закона за допълнението на Закона за стоковите борси и тържищата на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"З А К О Н
за допълнение на Закона за стоковите борси и
тържищата

§ 1. В чл. 65, ал. 1, след "чл. 2, ал. 2" се добавя "и ал. 3" и след "чл. 3, ал. 2" се добавя "и ал. 3".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта на второ четене?
Моля, гласувайте заглавието, § 1 и § 2 от Заключителната разпоредба на законопроекта.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Моля квесторите да поканят председателя на водещата комисия, за да представи становището.
Има и становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата господин Лучников, за да изнесе становището, а след това ще чуем доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство
срещу корупцията

относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за банките № 902-01-2/1999 г., внесен от
Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките № 902-01-2/1999 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Димитър Ананиев, господин Валери Димитров и господин Тихомир Тимнев, представители на Българската народна банка, които изясниха пред комисията основните положения на законопроекта и причините, които налагат приемането му.
Комисията намира, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за банките са навременни и необходими.
Целесъобразно е да се разширят възможностите на банките да се кредитират помежду си в по-големи размери при условия, определени с наредба от Централното управление на Българска народна банка.
Правилно е предложението увеличението на капитала на банката да се регистрира в търговския регистър при съда след реализирането му. Уместни са разширенията на правомощията на банковия надзор. Особено полезно е разширяването правата на финансовия контрол и на банковия надзор върху дейността на синдиците.
С оглед на всичко това комисията с 10 гласа "за" и 3 "въздържали се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките № 902-01-2/1999 г., внесен от Министерския съвет."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е водеща комисия, господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
по законопроект № 902-01-2 от 11 януари 1999 г. за
изменение и допълнение на Закона за банките, внесен
от Министерския съвет

На заседание, проведено на 28 януари 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Димитър Ананиев, господин Валери Димитров и господин Тихомир Тимнев, представители на Българската народна банка, които изясниха пред комисията основните положения на законопроекта и причините, които налагат приемането му.
Както в мотивите към законопроекта, така и в изложените съображения от представителите на Българска народна банка бе подчертано, че почти двегодишното приложение на закона показва някои непълноти, които вече е целесъобразно да бъдат премахнати и да се приведе законът в съответствие с политиката на оздравяване на банковия сектор и активизиране на участието й в развитието на националната икономика.
Предлага се умерено разширяване на самостоятелността на търговските банки и ограничаване кръга на параметрите, подлежащи на контрол от Българската народна банка. С измененията в чл. 19 се иска завишаване на прага от 5 на 10 на сто от акционерния капитал, притежаван от местно или чуждестранно лице, приобретателите да не могат да упражняват правото на глас по тези акции до получаването на писмено разрешение от Централната банка.
Предложено е в два варианта подобряване на техниката по увеличаването на капитала, сроковете за внасяне и вписването му в Търговския регистър, с което ще се премахнат допусканите сега в практиката нарушения.
Сериозни изменения са предложени за чл. 29, който има пряко отношение към кредитната дейност на банките. Въвежда се единно понятие "експозиция", обхващащо всички възможни форми на възникване на вземане на банката и даващо възможност за по-пълно отчитане и оценка на поетия от нея риск. Предвидено е разширяване кръга на изключенията, при които не се прилагат законовите ограничения за големите експозиции на банките, а обезпечените кредити ще участват при изчисляване на съотношенията за големите експозиции с половината от стойността си. Предлаганите изменения ще доведат до реално облекчаване на кредитирането на банките.
Прецизирани и допълнени са хипотезите, при които органите на банковия надзор могат да приложат по отношение на банка принудителни мерки. Същите са допълнени с възможността за ограничаване на дейността (лицензията) на банката, която е една от най-важните надзорни мерки, но липсва в сега действащия закон.
Разширяват се законовите възможности за оздравяване на банка, която не отговаря на изискванията за капитал и капиталова адекватност. Дават се права на квесторите да увеличават капитала като акциите се предлагат на редовните акционери, а не- закупените от тях - на други лица.
Има случаи, когато лицата, управляващи дадена банка за времето от настъпването на нейната неплатежоспособност до признаването й от съда, извършват действия, увреждащи интересите на кредиторите. За пресичане на тези негативни операции се предлага в обсега на отменителните искове по чл. 88 от закона да се включат и сделките, извършени през този период.
Предвидена е възможност Фондът за гарантиране на влоговете в банките да упражнява контрол върху дейността на синдиците.
Прецизирана е правната регламентация за продажбата на банка от синдиците. С изменението на чл. 94 ще се ускори осребряването на имуществото на банките в несъстоятелност и удовлетворяването на кредиторите.
По внесения законопроект се проведе обширна дискусия. Изразено бе становище засега да не се променя прага от 5 на сто по чл. 11, както и от 50 на сто по чл. 30 от закона. Оспорено бе предложението за участие на банките в небанкови дружества, както и удължаването на срока на работа на синдиците от три на шест месеца.
Предложи се да се постави възрастово ограничение за синдиците в банките, което да не надвишава 65 години.
Оформено бе становище, че предлаганият законопроект внася най-необходимите промени и усъвършенствания на действащия закон, наложени от практиката на Българската народна банка, без да променя неговите основни положения и принципи. Общо е становището законопроектът да бъде приет на първо четене, а между първото и второто четене да се внесат и разгледат и други въпроси, касаещи подобряването на банковата дейност.
Въз основа на проведеното гласуване, на което със 7 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта. Разискванията ще проведем след почивката.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Както разбрах, становищата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките са докладвани.
Думата за процедура има господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като въпросът, който ще обсъждаме, е свързан с Централната банка, предлагам да поканим за неговото обсъждане и представители на ръководството на Централната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, направете конкретно предложение.
РУСИ СТАТКОВ: Госпожа Емилия Миланова, подуправител на банката, и господин Димитър Ананиев, главен юрист в банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъдат поканени госпожа Миланова и господин Ананиев.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Моля квесторите да поканят госпожа Миланова и господин Ананиев в залата.
Имате думата за изказвания.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече изслушахме становищата на комисиите. Бих искал да направя уточнение, че в Комисията по бюджет и финанси ние се въздържахме и се въздържахме единствено, водени от желанието да получим бележки от тези, които в случая най-много са засегнати, а това са търговските банки.
Във връзка с това бих искал да споделя част от онези идеи и предложения, които търговските банки, към които се обърнахме, са представили пред нас, пред колегите от Демократичната левица.
Бих искал да започна с това, че предлаганите изменения в Закона за банките отчитат вече една едногодишна практика, заедно с измененията от 1998 г., тъй като ние приехме този закон по същество като нов през 1997 г. Предложени са 46 параграфа, които са свързани с промени в отделни членове на закона. Но бих искал веднага да кажа, че значителна част от тях имат козметичен характер.
В законопроекта, който ние днес с вас трябва да обсъдим, не са включени съществени предложения на Асоциацията на търговските банки. Също така редица предложения не са достатъчно обосновани и мотивирани. В същото това време има важни проблеми от банковата практика, по които няма направени предложения за законодателни решения.
Когато миналата година ние обсъждахме отчета на Централната банка, тогава, използвайки присъствието на ръководството на Централната банка, ние като представители на Демократичната левица, няколко колеги, настояхме за едно такова предложение, което да отговори или по-скоро да намери решение на проблемите, очертали се в нашата страна през 1998 г., а именно: затруднения в отрасли като строителството, промишлеността, във връзка с финансирането, на достъп до банкови кредити, от една страна. От друга страна, липсата на насърчаване на износа, в резултат на който статистиката - последно разглеждах данните тази сутрин - говори за намаление с 20 на сто на износ на промишлена продукция. Въобще проблеми, по които наистина ние очаквахме сериозен законопроект. За съжаление, както вече казах във встъплението си, ние нямаме такъв отговор в този му вид, който очаквахме днес.
Ще се спра на някои от идеите, които са предложени, говорейки за това, че у тях или има козметичност, или те не са достатъчно обосновани.
Например § 3 предлага в чл. 9, ал. 1, т. 1 да се измени "икономическо или юридическо", тоест да се заличи образованието, а вие си спомняте, че във всички закони, които приехме във връзка със застраховането, във връзка с обсъждането на пенсионните фондове имаме такова изискване, такава регулация. И фактически такова едно предложение днес идва твърде немотивирано или поне в противоречие с това, което се прави в другите закони, което правим заедно с вас.
Предложението в § 6 за увеличаване капитала на търговските банки. С него едва ли ще се постигне според мен тази цел, която се търси - да се предотврати попълването на капитала с мръсни пари или със заемни средства. Сигурно е обаче, че тези предложения ще усложнят и без това сложната съдебна процедура за увеличаване на капитала. И ако трябва да се изходи от принципа за избор от две злини, то за предпочитане е първият вариант, с уговорката обаче, че срокът от шест месеца може да се окаже твърде кратък за извършване на процедурата за увеличаване на капитала.
Разбира се, говорейки, че част от предложенията не стават, има и такива, които са добри. Не бива да изпадаме в заблуждение, че няма добри предложения. Например в § 9 предложението, което касае кредитната дейност на банките и въвеждането на понятието "експозиция", което досега го имаше в подзаконовите актове, е нещо добро. Тук обаче трябва да се направи едно допълнение, което аз ще направя между първо и второ четене с оглед пълнотата на това предложение.
Мисля, че говорейки за част от нещата, които са недобре обмислени, по които няма добро решение, можем да посочим идеята в § 19 за появата на нов контролен орган - Бюрото за финансово разузнаване към Министерството на финансите. По същество това е свързано с доверието към банковата ни система и тази разпоредба по-скоро ще хвърли сянка на съмнение, особено в чуждестранните инвеститори. От друга страна, възлагането от надзора в една от точките разузнаването да извърши проверка, според мен говори вече за това, че ние ще се предоверим на един орган, който е новосформирал се, който няма нужните експерти за една такава специализация, най-малкото. Очевидно трябва да се помисли по смисъла, по целесъобразността на това предложение.
Направо дискриминационен според мен е текстът на § 34, в който синдиците трябва да внасят събраните пари в банки, които имат право да извършват касово изпълнение на държавния бюджет. По данни на "Банксервиз" бюджетните разплащания заемат близо 70 на сто от всички плащания в банковата система за 1998 г. А какво да правят останалите частни банки с български капитал, чиято дейност е в съответствие със Закона за банките? По този начин не се ли създават монополни предимства за една категория банки, които след това се мултиплицират?
Не е приемливо и предложението в § 45, по-скоро идеята за актуализация на лицензиите на търговските банки. Първо, терминът "актуализация" е доста неясен; второ, лицензията на търговската банка се дава при нейното учредяване; трето, лицензията е безсрочна и може да се отнеме само при определени хипотези, които са предвидени в закона.
Бих продължил с още няколко параграфа, които са немотивирани или просто недобре обмислени. Например § 16 според мен трябва да отпадне, защото действащите банки поддържат книги на акционерите съгласно изискванията на Търговския закон. Ако на всеки надзорен орган, в случая, както се предлага с БНБ или пък застрахователен надзор, се даде право да определя вида на активите на акционерите на дружествата, които надзирават, би се стигнало до едно недопустимо многообразие. Според експертите, които работят в областта на финансите, не само в банковата сфера, рано или късно повечето банки ще се превърнат в публични дружества и техните акционерни книги ще се водят от Централния депозитар - като аргумент за това, което се предлага, че не е нужно да остане сега.
На следващо място, има банки с голям брой акционери. В книгата на акционерите всеки акционер се записва с адреса, който е съобщил. Той няма задължение да уведомява акционерното дружество за промените в адреса си, както и промени в други данни. Разбира се, друг е въпросът, че той би имал интерес. Но не е задължен. При това положение банките няма как да получат евентуално новоизискана информация за своите акционери, ако такава бъде включена в утвърдения от БНБ образец на акционерна книга.
Ще посоча само още един параграф като неаргументиран и слаб - § 17. Предлага се числото 30 да се замени с 15. Това е във връзка със смяната на ръководството. Досега срокът беше 10-дневен и след този 10-дневен срок, ако Централната банка не е дала друго мнение, фактически се възприема мълчаливото съгласие и ръководството вече може да действа. С това предложение сега се усложнява изключително много процедурата за законност на промените в управителния орган, въобще в ръководствата на търговските банки. Това по същество са нови бюрократични пречки. Защото за свикването на общо събрание на акционерите, когато се избират членове на управителното тяло, Търговският закон предвижда в "Държавен вестник" обява най-малко 30 дни преди провеждането. Допълнително като се добавят и тези тридесет, които се предлагат сега, става действително една много дълга процедура.
Бих могъл да продължа и с други предложения за изменения, които не са добре огледани, но не искам да губя времето на колегите. Бих искал да дам пример на трето място с онова, което в началото подчертах - че извън предлаганите промени остават много важни проблеми за банките, като един от тях е въпросът за регулиране на чуждестранния капитал в нашата банкова система. Според редица експерти чуждестранното участие в банковата система започва да придобива критични размери. В края на 1998 г. над една четвърт от капитала в банковата система се държи от чужденци, а предимно чуждестранни с над 51 на сто участие са 17 от 34 търговски банки. Чуждестранните банки вече контролират почти една трета от банковия бизнес, активите им са 29 на сто от всички банкови активи, около една трета от разплащанията в банковата система минават през чуждестранните банки. При това, особено важно е да се посочи, че България е единствената страна в Източна Европа, в която все още не е дошъл инвеститор от първата десетка на водещите световни банки.
В същото време е необходимо да се отбележи, че най-застрашеният вид в банковата система са десетте търговски частни банки, които работят без помощта на чужд капитал. Стопяването на националния частен банков сектор е тенденция, която, уважаеми колеги, не може да не поражда безпокойство и би трябвало да изиска спешни законодателни решения. Поставям този проблем с ясното съзнание, че той е един от малкото, по които сме имали различни дискусии, но никога - решения.
Заедно с това още веднъж бих искал да насоча вниманието към онези проблеми, които липсват, а трябва да бъдат решавани. Защото данните, които приведох в началото, за спада на износа на промишлена продукция, за спада на продажбите изискват наистина решения в стимулиране на експортна продукция. И то решения или в този закон, или в други. Повече не можем да отлагаме.
Ето затова между първо и второ четене аз предлагам да има един по-удължен срок, за да може всички предложения да бъдат добре огледани и допълнително да се внесат нови, тъй като аз не се спрях на отделни проблеми, по които сигурно колегите ще вземат отношение. Има доста спорни неща, за които е нужно време, за да направим едно сериозно изменение, едно изменение, от което се нуждаем всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За реплика има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Моята реплика е към одобрението, което господин Статков изказа към записа, не казвам уреждането, в закона на неюридически термини от типа експозиция. Имам предвид чл. 29, където се говори за експозиции, балансови активи и задбалансови ангажименти. Вносителите не са си направили труда да внесат в Допълнителните разпоредби по-стриктни юридически критерии за тази терминология, която и сега създава сериозни проблеми в съдебната практика. И не е добре, когато в един закон започнат да се вкарват термини, които в съдебната практика, особено що се касае до банки, които са в несъстоятелност и пр., създават такива мъгляви понятия. Чуйте изречението: "Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансовите активи и задбалансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка". Ние закон ли правим или делегираме? Ами да делегираме, че уредбата на банковата дейност става с наредба на Централната банка и да приключим тази тема. Да не си губим времето, да делегираме всичко да се урежда с наредби и край! Тук ще възникнат и сериозни проблеми при спазването на Базелските критерии, които в закона още в 1996 г., като го приемахме, бяха погазени от парламента. А тези критерии са сериозно изпитание за съответствието на нашето законодателство в областта на банковата дейност с европейското. Тези съотношения, които там са уредени, е добре много точно и много коректно да бъдат записани в закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Репликата на господин Миков имаше две части. По първата бих казал, че експозиция се използва в подзаконовите актове и в този смисъл аз казах, че е добре, че се появява вече и в закона като термин.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ама никой не казва какво е!
РУСИ СТАТКОВ: Съгласен съм, че трябва да се направи в Допълнителните разпоредби от гледна точка именно на разбираемостта за хората, които не са специалисти, пояснение на този термин.
Що се касае до втората част, аз по този въпрос споделям Вашето мнение, колега Миков, но аз него не съм засегнал, говорих по първата част на въпроса. Така че не е късно, това е още един аргумент между първо и второ четене да има време за прецизност на всички предложения, които са внесени, и заедно с това вкарване на нови, които да направят закона наистина работещ и съответстващ на европейското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Венцеслав Димитров има думата.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! На нашето внимание е предложен на първо четене един закон за допълнение и изменение на новия Закон за банките, който приемахме преди година и нещо. Тогава ние обърнахме внимание от тази трибуна, че законът не е съвършен и че не е обмислен съвсем добре. Сега нещата излизат наяве.
Искам да обърна внимание, че и тези поправки, които са внесени по настояване от Централната банка, които са подкрепени от правителството, не са точно нещата, които биха направили този закон един работещ и добър Закон за банките. Даже в някои позиции има съществено отстъпление от това, което направихме преди година и нещо, и връщане чисто и просто към старите постановки, заради които фалираха толкова банки, заради които българската финансова система, а и цялата икономика попаднаха в такава дълбока криза след масовия фалит от есента на 1996 г.
Обърнах внимание на комисията, когато гледахме закона за първо четене, че това са две основни постановки. Първото беше, че максималното участие от 5 на сто, както беше залегнало в закона преди година и половина, сега банкерите и правителството включително искат да увеличат до 10 на сто.
Имайте предвид, че една голяма част от проблемите на банките дойдоха оттам, че се смесиха интересите на акционерите с интересите на клиентите. Или по-скоро, че един акционер - собственик на банката, беше и клиент на банката. Той теглеше кредити от нея. От друга страна по тоя начин бяха нарушени интересите на вложителите на банките в полза на интереса на акционера и клиента на банката - заемоискателя. Защото, както се оказа, при фалита на банките те зарязаха своето акционерно участие, дезинтересираха се от това като собственици на банката да получават някакъв доход от нея с надежда, че с кредитите, които са взели, ще оправят своето положение, разбира се, при предпоставката, че не ги върнат, както и стана с една част от кредитите. Така че не виждам никаква причина защо максималното участие би трябвало да се увеличава от 5 на 10 на сто. Още повече, че винаги съм се противопоставял, като член на пленарния съвет дълги години - два мандата на БНБ, на всички онези хора от управителния съвет, които, за съжаление, бяха в мнозинство, които казваха мотамо - това е цитирано в едно от становищата на Народното събрание за отчета на банките: "Аз предпочитам да работя с един основен акционер, отколкото с 20.". Там е работата, обаче, че Централната банка се оказа, че не може да контролира тези акционери. Не може да ги контролира в интерес на цялото общество, в интерес на вложителите на самите банки, в интерес на цялостната финансова система и те се оказаха по-силни от Централната банка.
Защо предложението е за 5 на сто? Тогава го направих за 5 на сто и ще държа то да остане. Защото, когато има 20 души различни собственици те се контролират един друг. Те не могат да разрешат на един от собствениците да си даде всичките пари, които банката е събрала от населението и от други източници, на неговите фирми. Ето, това е смисълът да има повече акционери в банките. Между другото, точно такава постановка залегна и в Закона за застраховането. Аз не знам защо трябва да се откажем от нея. Това наистина е връщане назад и не ми е ясно под чий натиск беше прието това нещо от предложителите на закона - естествено, те нямат право на законодателна инициатива, в лицето на БНБ и как те подведоха правителството министър-председателят да се подпише под един такъв законопроект, като на практика повтарят постановки от един закон, който всички ние отрекохме тук. Така че аз ще държа да остане 5 на сто, а не 10.
Другото - вложенията в собствения капитал. Едни от проблемите, които срещат синдиците - тези, които трябва да ликвидират имуществото на банките, това са грамадните вложения в недвижимости - недвижими имоти, луксозни офиси, мрамори, гранити и не знам какво си още, и така нататък, които се оказа, че като направиш една банка ти не можеш лесно да направиш от нея магазин или да направиш застрахователно дружество или нещо друго. Една банка като е направена за банка тя може да работи като банка. Ако искаш да я продадеш за нещо друго изведнъж цената й трябва да спадне примерно 5 - 6 пъти. Естествено, по този начин не са защитени нито интересите на държавата, която пое защитата на влоговете на гражданите, нито интересите на самите вложители, които не са защитени, да кажем, с целия размер на влога си, което не е маловажно. Да не говорим и за интересите на акционерите, които са остатъчни интереси след като се удовлетворят исканията на тези два основни субекта - вложители и държава. Те направиха грамадни вложения в дълготрайни материални активи, които се оказаха нецелесъобразни за извършването на банковата дейност, която вършиха.
Затова моето предложение, което залегна и в Закона за застраховането, което залегна и в този закон, беше от собствения капитал максимум 50 на сто да бъдат вложения в дълготрайни материални активи. Максимум 50 на сто! Другите 50 на сто за какво да ги използваме? Другите могат да бъдат ликвидни средства, вложения в краткотрайни активи и така нататък. Те осигуряват една ликвидност на банката. Защото това са неликвидни вложения. Така че тук също има връщане назад - искат да върнем положението, постановката такава, каквато беше в стария Закон за банките и кредитното дело. Винаги съм се противял и на това. Мисля, че 50 на сто е един лимит, което работи в интерес на вложителите, в интерес на държавата, ако щете даже и в интерес на акционерите. Единствено интерес да се увеличи този лимит до 100 на сто това е в интерес на управляващите банката в момента или на някои чиновници, които искат да решат, че с парите на акционерите трябва да се направи нещо голямо. Те могат да взимат комисионни, или да се возят в луксозни коли, или да живеят в луксозни сгради, да ползват луксозни комуникации и т.н., които не са необходими на този етап. Още повече, че нашата банкова система е изключително крехка, както виждаме и от нейното последно развитие. Още повече, че Централната банка, ако си беше на място и сега, и преди, тя нямаше да допусне нито една банка да фалира. Но неопитност ли, некомпетентност ли, агресивност ли от страна на търговските банки доведоха до това, че интересите на цялата публика или на цялото общество чрез създадената Централна банка, чрез създадения Банков надзор не бяха защитени. Те и сега не са защитени в достатъчна степен, а са много лесно накърними. Затова тази норма 50 на сто трябва да остане.
Другият проблем, мисля, че той лека-полека изниква. И в пресата четем, и на обсъжданията. Въпросът е какво правят тия квестори, тия синдици в банките? На мен каквото ми казват, ми настръхват косите. Един "Мерцедес", който е примерно за 200 хил. долара се продава от синдика за 30 хил. марки. Защо, в чия полза? Естествено, най-напред в полза на този, който го е купил, а после каква е ползата на синдика, това никой не го знае. Обаче тя сигурно не е малка, след като един дълготраен актив се продава за 10 пъти по-ниско от цената или някакво обезпечение. Не се знае как се провеждат търговете. Кой знае как се продава? Вярно е, че нямат достатъчен опит и синдици, и квестори да се грижат, но мисля, че трябва да си дадем малко повече време, господин Цонев, между първо и второ четене да огледаме предложенията, които са направени, или които ще бъдат направени, и наистина да се изпипа тази част.
Най-простото нещо. Аз ви предложих и в комисията ей така: не назначавайте за квестори хора пенсионери. Защо? Защото един квестор, ако е пенсионер, той получава максимум 100 хил.лв. пенсия. А ако е квестор, той получава минимум 1 млн.лв. заплата. И сега те са предложили да увеличим срока от 3 на 6 месеца. Ама, те нарочно ще правят не шест, а дванадесет, шест години, дванадесет години ще искат да стоят там, за да не получават пенсия 100 хил. лв., а да си получават 1 млн. и да се возят в шикозните мерцедеси на предишните собственици. Ами, поне пенсионери не назначавайте! А вие казвате: "Няма по-добри." Тежко на България, която не може да намери сравнително млад човек, като казвам сравнително млад, имам предвид да не е пенсионер, да е под 65 години, за квестор, та посягате на другите. Оставете ги тези хора да пишат, да съветват и т.н. Не ги ангажирайте, защото самият техен интерес работи против интересите на трите групи субекти, които очертах. Това са интересите на вложителите, интересите на кредиторите, интересите на държавата и не на последно място, интересите на акционерите. Защото една банка, ако бъде добре ликвидирана, ако бъдат събрани всички несъбираеми вземания, ще остане някаква собственост, която се дава на акционерите.
Мисля, че и правата на Централната банка тук са много разтегливи. Не се знае кой ще защити в последна сметка интересите на акционерите, ако банката бъде ликвидирана по един нормален начин и всички кредитори бъдат удовлетворени, включително и държавата, за онова, което е покрила като защита на депозитите, на влоговете на хората. Защото сега се оказа, че Централната банка може да прави всякаква комбинация, каквато си иска, може да разпродаде една банка на безценица. В края на краищата това все пак е частен капитал. Примерно, от едно некомпетентно решение на Централната банка може да се стигне до там - когато една банка не е за затваряне, обаче Централната банка каже: затваряме я. Добре, свършат си работата квесторите, свършат си работата синдиците, разпродаде се имуществото, не трябва ли да се върне това на акционерите?
Каква е отговорността на Централната банка, ако закрие една банка, без да има, не казвам право, право има, но без да има достатъчно основание за това? Ако наистина лека-полека банката може да се възстанови. Но изглежда нашите централни банкери нямат опит за това.
Вижте, в нормалните страни банките не се ликвидират, както падат круши от дърво. Държавата, в лицето на Централната банка, затова е независима от правителството, за да може да се опълчи на правителството, а не да служи като някой говорител. В нормалните държави централните банки правят всичко възможно банките да не фалират. Ами, ето, в Германия, доколкото си спомням, една банка е фалирала през 1974 г. и още я пише в учебниците по икономика - "Хертщат", която спекулираше на пазара на валутата, започна много бързо да сменя курсовете и фалира. С всяка една може да се случи, но функцията на Централната банка и специално на банковия надзор е да предотвратява такива рискови операции, да влезе вътре, ако се наложи, да работи един-два месеца. Аз не знам има ли случай досега Централната банка да се е намесила активно в една банка и да я е спасила? Защото, ако няма такъв случай, това е жалко за Централната банка. Жалко е за усилията, които сме правили тук - да направим една такава независима от правителството институция, която да се грижи за стабилността на паричната система.
И на практика, както си спомняте, преди по-малко от две години ние се отказахме от това да има в България една нормално функционираща Централна банка, като минахме на режима на борд. Какво значи на борд? Значи управляващите - правителство и Централна банка, да бъдат поставени на проходилки, да се движат така във финансовата система, че колкото и да са смотани, колкото и да са глупави, колкото и да са некомпетентни, да не могат да фалират държавата, да не могат да паднат от проходилката. Обаче естествено е, че едно дете, като ходи в проходилка, рано или късно трябва да се освободи от нея и трябва да тръгне самостоятелно. Тогава може да върши много повече работа. Защото хората не знаят какво може да върши една Централна банка, какво е това парична политика?
Аз съм изненадан, че шефът на Централната банка, гуверньорът - господин Гаврийски, който не го виждам днес тук, въпреки че би трябвало да е тук, онзи ден, когато гледахме Закона за деноминация на лева, когато му изложих моето предложение, той каза: ами, пълна глупост, то значи инфлацията да тръгне. Ами, ще тръгне инфлацията, ако той не си е на мястото. Жалко наистина, че той не знае как може да се овладее инфлацията, въпреки че се променя валутният курс. Хайде, господин Цонев разбирам, той не се е занимавал с това, но господин Гаврийски, заедно с него сме учили, вярно, че не беше от най-добрите студенти, беше в една група с господин Пирински, но все пак, след като е шеф на Централната банка, през цялото време той не се занимава с политическа дейност, както господин Цонев - да ходи по събрания, да се занимава с кметове, с политически лидери и т.н. Той трябва да съсредоточи усилията си само върху това да научи какво е централно банкерство и да не се изказва некомпетентно.
Така че, колеги, вярно, че не се изказвам съвсем подробно по закона, аз направих предложение на първо четене, ще се отнеса както към всички законопроекти от тази област - съвсем сериозно, и ще направя подробни предложения. Но искам да ви обърна внимание, че законът не е направен много добре. Основната причина за това да бъде вкаран законът беше така да се променят изискванията за обезпечение, че кредитирането да тръгне. Сега из един път това, като че ли отпадна като основна цел. И пак ли искаме да се върнем към онези постановки, които съществуваха в стария закон и които направиха възможно банковата система на практика през 1996 г. да фалира?
Бих желал да се спра и още на някои постановки, промени в Закона за БНБ. Има и такъв закон, има и неща, които са предложени от правителството, предполагам, че и от Централната банка. Обадиха ми се някои хора, които са засегнати и които не са само от Централната банка, а са приравнени към тях - какво могат да работят членовете на Управителния съвет? Не става дума за членовете на Управителния съвет - онези трима души, които си работят друга работа и които идват от време на време, а става дума точно за четири души - гуверньора и тримата подуправители. Да, ние обещахме още тогава, първия път преди година и половина, че би трябвало да се разреши, обаче не повече от преподавателска и научноизследователска дейност. Сега виждам, че тяхното предложение е много по-широко. И знам, че предложението е от вас. Виждам госпожа Миланова в момента. Преподавателка, добре, нека да преподава. А защо, госпожо Миланова, искате Вие да бъдете представител на държавата или Вашите колеги - Цветанов, Заимов и Гаврийски? Защо искат да бъдат представители на държавата в разни други предприятия, в разни други не знам какви си там? Искате да бъдете членове на управителни съвети, да се занимавате с друга дейност? Аз знам, че функциите ви рязко бяха намалени, но поне тях гледайте да ги изпълнявате, а пък за другото - забравете. Все пак Вие, като поехте ангажимент, че ще станете подуправител или управител, Вие знаехте какви са ограниченията, защото законът тогава беше факт. Сега искате още нещо повече. Ами, аз пък никога няма да се съглася с това нещо и апелирам към колегите от другите парламентарни групи, особено от мнозинството, да преразгледат това тяхно искане, което е получило подкрепата на правителството.
Бъдете такива, за каквито сте избрани, вършете и преподавателска дейност, то не е лошо, нали, но не искайте и нещо повече. Не искайте да се занимавате и със стопанска дейност! Знам, че там е много благо - да се седи в разни управителни съвети, да капят парите в джобовете, обаче за вас това не е разрешено в никакъв случай. Защо не е разрешено? Защото дава възможност за злоупотреба, най-просто. В управителен съвет, примерно, на банка или на предприятие. Ами там, който има връзка с управителите на Централната банка, знаете ли колко е сладко? И аз да съм, както на господин Шиляшки, не 1000 долара, ще ви давам 10 000 долара на месец, само и само да ме кредитирате така, както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е към Закона за БНБ, господин Димитров, нали? А сега сме на Закона за банките.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не, тук е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, тук, добре.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте на последната страница, господин Куртев. Там има постановка какво може да вършат още ... Като поправка, нали, в този закон. Нали знаете, че вече стана практика в един закон да се подпъхват няколко други. Така че ме извинете.
Тук, господин Цонев, много важно е, спирам с това, казвам, че е нормално да има преподавателска дейност, но тук да се сложи точка и нищо повече да не се разрешава. Ако не ви харесва, можете да си дадете оставката, да вършите друга работа, обаче пък тогава няма да ви привличат с такава голяма охота за членове на управителни съвети, няма да ви канят насам-натам, нали, защото благината ще бъде пресечена.
При Закона за Българска народна банка трябва да бъде направено нещо важно, което ние разбрахме, че е пропуснато в закона. Това е процедурата по внасянето и приемането на бюджета на БНБ. Много важно нещо.
И нещо, с което господин Цонев не е съгласен, обаче аз ще го предложа, ще го направя и на второ четене - това е да се определи какви заплати вземат членовете на Управителния съвет на БНБ. Това е изключително важно, защото в момента никой не определя техните заплати освен те самите. Аз бих казал, че няма друга институция в България, която да дава такава голяма свобода на техния ръководен персонал сам да определя заплатите си, въпреки че тя е част от държавата в края на краищата. Какво е държавата, ако не БНБ? Но БНБ мисля, че е подотчетна на Народното събрание и аз смятам, че както ние фиксираме едни заплати или поне една система за определяне на заплатите и на тази система се подчиняват министрите, министър-председателят, президентът, членовете на Конституционния съд и т.н., членовете на Комисията за защита на конкуренцията, на Сметната палата, тези, които са директно избираеми от парламента, така и на тези директно избираеми от парламента членове на Управителния съвет на БНБ трябва да им се определят заплатите оттук, не да се оставят те да правят каквото си искат. Защото те може да искат да са по-скромни. Някои може да искат по-ниски заплати, някои може да искат по-високи заплати, някой може да няма семейство, да няма деца, някой може да има деца. Обаче виждате, че това тук не се признава, защото това не е някакво социално дружество. Така че ние ще трябва да поставим ограничение за тези неща.
Накратко да сумирам. Уважаеми колеги, аз смятам, господин Цонев, може би не е лошо да имаме повече време между първо и второ четене, защото има доста нерегулирани материи в самия закон, специално що се отнася до квесторите и особено за синдиците, да имаме малко повече време за предложения между първо и второ четене и съвсем сериозно комисията да подходи към тези неща.
Аз категорично съм против за промяна на провизиите относно максимума участие - от 5 на сто на 10 на сто, и лимита за вложенията в дълготрайни материални активи да се увеличи от 50 на 100 на сто. И мнението ми е, че имаме нужда от такъв закон и ние всички трябва да подкрепим закона на първо четене, обаче на практика основната работа ще бъде между първо и второ четене, защото смятам, че вносителите на законопроекта не са си свършили много добре работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По-голяма част от нещата, на които трябваше да се спре вниманието на уважаемите народни представители, бяха поставени на вашето внимание от колегите Руси Статков и Венцеслав Димитров. Аз ще се опитам да прибавя някои допълнителни съображения във връзка с основни пунктове, които бяха в центъра на дискусията до този момент.
Искам да започна с това, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол - казвам това специално за мнозинството в събранието, да го има предвид, когато ще гласува - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и ръководството, в което са представени различни парламентарни групи, и по-голяма част от колегите споделят съображенията, че не трябва да се пипа старата норма, която предвиждаше 5-те на сто като таван на притежаване на акции с право на глас без изрично решение на Централната банка. Много ви моля, обърнете внимание на това нещо. За мотивите, които ни ръководиха и които ръководят и днес изказалите се другари (весело оживление) стана ясно кои са. Извинявайте, употребих дума, която ви провокира. Тази дума се употребява в Европа напълно нормално. За вас нормалните неща звучат ненормално.
В тези мотиви има две главни неща. Едното е това, на което спря вниманието си Венцеслав Димитров - възможността за по-голям контрол. Но не по-малко важно е и това, че в нашите условия големите пари все още са твърде замърсени. И всички се кълнат по събрания пред избирателите си, че законодателството ще го правят така, че по възможност да бъдат проверявани парите им. Ако приемем предлаганата норма, възможностите се намаляват. И обратно. Ако в редица закони този таван беше спазван, то един от мотивите е именно свързан с това - проверка, установяване на произхода, да бъде оценен инвеститорът. Могат да се кажат още неща във връзка с този важен пункт от закона, но и това е достатъчно, за да ви накара да бъдете внимателни, когато ще приемаме на второ четене съответния текст.
И в комисията стана дума, както сега при гледането на предложенията за промени в закона, така и по други поводи, че клоновете на чуждестранните банки в България не са обект на необходимия, на съответния надзор. Не може да бъде достатъчен аргумент това, че те са клонове на солидни банки. Те са дошли да си правят бизнеса. И в правенето на бизнес прекрасно знаете, че се използват и такива, и такива средства. В банковия закон на България - по това са единодушни банкерите - трябва да има заложени текстове, които да са инструмент за определена регламентация. В това отношение Централната банка е длъжник, респективно вносителят. Толкова повече, че ако бъде изпълнено обещанието, заклинание в течение на една година да бъдат продадени и останалите държавни банки, в България ние ще имаме чужд банков капитал - клонове и банки, фондирани на българска земя. Ще останат няколко дребни частни български банки, т.е. банки с национален български капитал, които ще обслужват по 5-10 средни и по-големи клиенти.
Тук, разбира се, се сблъскваме и с друг въпрос - доколко това е целесъобразна структура на банковия капитал в България и има ли някъде в Европа такава структура на банковия капитал, където 90 и няколко процента ще бъде чужд и някакви мизерни 4-5-6 на сто български национален банков капитал. Междупрочем, такава съдба очаква България за всички основни сектори на икономиката, а банковият сектор е един от важните с ключово значение. Това е проблем, който надскача далеч границите на този закон, но въпрос, по който мнозинството и управляващите нехаят.
Друг един въпрос, който заслужава вниманието на парламента и особено на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Напоследък в пресата се получават оценки, че голяма част от парите на синдиците, т.е. парите, реализирани чрез продажба на имущество на фалирали банки, на банките в несъстоятелност и от събиране на вземания, са се съсредоточавали в Кредитна банка. Аз ще моля да бъде дадена информация така ли е или не е така. Състезават се числа 35 млрд., 22 млрд. Ако е така, има нещо гнило в системата. Къде е банковият надзор? Защо има такова съсредоточаване на парите тъкмо в банката, за която е имало индикации, че се пропуква или е пред пропукване? Коя е причината? Ако е вярно, това значи, че някаква ръка е насочвала тези пари към Кредитна банка. Ако не е така, да се даде информация.
За нас в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е очевидно, че материята, която се отнася до синдиците, трябва да бъде така разработена, така преработена, че наистина те, които не са единствената причина за бавната процедура, но са една от причините, да отпаднат като причина. Съдебната система си има свои процедури. Има неща, които не са предмет на банковия закон и не могат да бъдат коригирани или променени чрез банковия закон. По отношение на синдиците обаче трябва да бъдат изчистени всички онези неща, които ги превръщат във фактор, който протака процедурата.
Тук господин Венцеслав Димитров говори за екзотичните елементи в поведението на синдиците - за това, че имат твърде големи възможности в работата си и при продажбата, реализацията на имуществото, и това, че могат да се отлъчват от страната, и това, че възнагражденията им не съответстват на качеството на работата и на темпото, с което се осъществяват процедурите и т.н.
Не знам. Тук като че ли има някаква практика. Както се купуват места в митницата, така се купуват и места за синдици...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Добър ден! (Смях.)
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това "Добър ден!" означава, че е публична тайна фактът вероятно на една такава практика, но понеже е важна сфера и понеже става дума за интереси на широкия кръг от граждани - депозанти, спестители, на фирми и вложители, тук нещата трябва да бъдат изчистени.
В заключение, наистина прозират опити да бъдат променени някои текстове, които показаха, че са нужни в условията, в които работят сега банките. Нещо, за което днес всички от участвалите в дискусията говорят. И същевременно не се отива към решаването на въпроси, които се очертават като повече или по-малко открити.
И аз подкрепям изразеното мнение, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол трябва с привличането допълнително и на експерти извън колегите от Централната банка - от Асоциацията на търговските банки - част от чиито предложения не са приети, както е например по отношение на създаването на регламентация за контрол върху клоновете на чуждестранните банки - да се опитаме да решим нерешените въпроси и да направим убедителни доводите си пред вас, уважаеми дами и господа народни представители, да не бъдат пипани някои текстове от закона, които според общото убеждение на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол или на повечето от членовете й работят добре и трябва да бъдат запазени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда съвсем кратък не затова, че законопроектът е съвършен, не затова, че той изчерпва желанието ни да направим по-стабилна и по-мобилна банковата система, а затова, защото с повечето от казаното от колегите съм съгласен. В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ние разисквахме така законопроекта. Само не мога да се сетя кой се въздържа при гласуването. Само колегата Статков се въздържа и това не е отразено в доклада. В доклада е отразено, че всички са гласували "за". Затова държа сега да кажа това.
Става въпрос за това, че имаме много сходни позиции и с колегата Венцеслав Димитров, и с проф. Стоилов, и с останалите колеги по отношение, примерно, на завишаването на участието на едно или на свързани лица. Общо взето ние сме против това завишаване. Също така по отношение разширяване на дейностите, които могат да упражняват членовете на управителния съвет. Аз също съм на мнение, че освен преподавателска и научноизследователска дейност не бива да бъде разрешавана друга дейност. Разбира се, и в редица други постановки, а също и за увеличаване над 50 на сто на активите от собствения капитал - дълготрайните материални активи от 50 на 100. Искаме да остане пак 50. Имаме долу-горе еднакво виждане, така че дискусията мисля, че върви в добра посока и смятам, че този закон ще бъде направен професионално с добри предложения.
Аз ще направя предложение срокът за предложения да бъде две седмици, както поиска колегата Димитров. Действително има неща, които трябва да се направят.
Може би по едно нещо се различават мненията ни и аз ще го кажа. Аз също смятам, че работата на синдиците е неубедителна. Аз също смятам, че там има злоупотреби. Смятам, че процесът не върви гладко - дори изобщо не върви. Но разликата е, че когато вие говорите за синдиците, поглеждате към банковия надзор. Когато аз говоря за синдиците, поглеждам към съда, защото с това, че техните професионални качества се вписват в един списък от банковия надзор, приключва цялата му роля. Оттам нататък ги назначава съдът и те са подвластни само и единствено на съда - на никакъв банков надзор, на никаква Централна банка, нито на Народното събрание или правителството.
И ако трябва да пипаме нещо в работата на синдиците, ако трябва нещо законодателно да уредим или да помогнем да се придвижи този проблем, ние трябва да помислим как да го направим. Не с погледи към банковия надзор - без да ставам адвокат на банковия надзор, а просто защото, когато извадиш един синдик, на негово място слагаш друг. И оттам нататък какво? Кой го контролира? Пред кого отговаря той? Как можеш да реагираш, когато виждаш, че нещата не вървят добре?
И да отговоря на въпроса на проф. Стоилов. 15 млн. долара, проф. Стоилов, са вложени там от синдиците! Закъдето питахте! 15 млн. долара е цифрата и ние я казахме с господин Румен Овчаров в радио "Експрес". Там беше и госпожа Миланова.
Да, така е. Е, да гледаме към банковия надзор ли? Не. Ще гледаме там, пред когото те отговарят. Това е положението.
Ние имаме еднакво виждане по въпроса. Нещата там не вървят, но да видим как да ги подобрим. С подмяна на списъка нищо не се оправя. Махаш 50, а слагаш нови 50. И какво? Ако те са пак такива, после какво става? Аз мисля, че този институт не функционира, не е добре уреден и ние можем да помислим как да го направим.
Всички подчертаха необходимостта законопроектът да бъде приет на първо четене с повече време между първото и второто четене, за да можем да отразим тези препоръки, които бяха направени от колегите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
За реплика думата има господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Цонев, аз вземам повод от Вашите думи и искам да продължа тази дискусия, която водихме в радио "Експрес".
Не става дума за това ние, като народни представители, да се бъркаме в работата на съда. Ясно е кой назначава синдиците. Ясно е обаче също така кой от квалификационна и от гледна точка на тяхната способност да извършват тази работа подготвя списъка за тези синдици.
Аз бих приел за нормално това, което казвате, ако имахме един-единствен случай на един-единствен синдик, който по някакви си съображения, че бил глупав, наивен, престарял, оглупял и т.н., е вложил парите в Кредитна банка. Но когато става дума не за един, а за четири или пет човека (може би и госпожа Миланова ще ме поправи) - пет човека, които изведнъж са оглупели в средата на миналата година и всичките така, както са оглупели, изведнъж да се затичали да си вложат парите в Кредитна банка, бих искал да попитам собствените си лични пари дали са вложили в Кредитна банка или само държавните 15 млн. долара вложиха там?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): И аз искам да попитам това.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Освен това нека, когато си говорим за тези неща, да бъдем достатъчно откровени. Аз не искам да изкарам сега, че видите ли банковият надзор е оплел всичките тези неща. Но явно корупцията е тотална. Не може държавата абсолютно безнаказано да опрощава 15 млн. долара, които са вложени в една банка, която най-меко казано е съмнителна. Не може държавата да плаща допълнително от 9,5 млрд. от Фонда за гарантиране на влоговете на граждани...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Не държавата, а банките.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Банките, извинете. В тоя случай са банките. Не може държавата с лека ръка да поема и четирите милиарда, които НЕК отново в тази банка! Някой все пак трябва да каже носи ли се отговорност за тези разсипани държавни средства - нека да употребя тази дума. Аз само за това пледирам, за нищо друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Овчаров, ставам, за да изразя не несъгласие, а съгласие. Да, добре. Казваме А, нека да кажем и Б. Ние казваме: списъкът, който е подаден, е лош, има някаква вина и някой трябва да я носи. Добре, хайде да кажем Б: кой ще прави списъка? Нека да не го прави Банковият надзор. Ако кажете, че съдът има достатъчно контрол върху тях, нека да назначава когото си иска. Но очевидно след подаването на списъка, след като в списъка има хора, които не са постъпили професионално - не са били оценени професионално, какво обаче е станало после с контрола върху тях? Няма такъв!

Значи да кажем и Б. Аз съм съгласен с Вас. Правим предложение и списъка не го съставя Българска народна банка. Добре, кой го съставя? Пред кого те ще отговарят, след като очевидно Вие не го изрекохте, но го мислите? И има си хас да не го мислите. Очевидно съдът не е ефективен. Ама съвсем очевидно. Значи - кой? Хайде да кажем А, Б, В, целия проблем за синдиците, да го разпишем и да го приемем. Ето, това е и моето желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли други изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките с № 902-01-2, внесен от Министерския съвет.
Гласували 154 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 38.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Цонев по време на изказването си предложи срокът за предложения за второ четене да бъде удължен на две седмици. Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Срокът за писмените предложения за второ четене е удължен на две седмици.

Преминаваме към точка десета от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Ще докладва господин Праматарски.
Докладван е чл. 149 и предложението към него. Предложението е подложено на гласуване и е отхвърлено. Предстои гласуването на целия чл. 149.
Моля, гласувайте чл. 149, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 149 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"Глава четвърта
ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА
ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач."
Няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване заглавието на глава четвърта и чл. 150, както беше докладван от заместник-председателя на комисията господин Праматарски.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава четвърта и чл. 150 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 151. (1) Моторно превозно средство може да се управлява от лице, което притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното превозно средство.
(2) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, което е:
1. навършило:
а) 16 години - за управление на мотопед;
б) 17 години - за управление на колесен трактор;
в) 21 години - за управление на автобус, тролейбус, трамвай и мотоциклет с двигател с работен обем над 350 куб. см;
г) 18 години - за всички останали моторни превозни средства;
2. физически годно да управлява моторно превозно средство от съответната категория;
3. преминало обучение за водач на моторно превозно средство и издържало успешен изпит."
Има направено предложение от народния представител Рамадан Халилов:
В чл. 151, ал. 2, т. 1 да се направят следните изменения и допълнения:
1. буква "а" се изменя така:
"а) 16 години - за управление на мотопед, колесен трактор и мотоциклет до 350 куб. см;"
2. буква "б" да се промени така:
"б) 17 години - за всички останали моторни превозни средства."
3. буква "г" да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман, което Комисията по икономическата политика е приела.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
Точка 3 от ал. 2 на чл. 151 да се измени така:
"3. издържало успешно изпит за водач на моторно превозно средство".
Комисията по икономическата политика не е приела това предложение.
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров:
В чл. 151, ал. 2, т. 3 да се добавят думите "пред Министерството на вътрешните работи".
Комисията по икономическата политика не е приела и това предложение.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст на чл. 151 със следното съдържание:
"Чл. 151. (1) Моторно превозно средство може да се управлява от лице, което притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното превозно средство.
(2) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, което е:
1. навършило:
а) 16 години - за управление на мотопед;
б) 17 години - за управление на колесен трактор;
в) 21 години - за управление на моторно превозно средство от категория С+Е, D, тролейбус, трамвай и мотоциклет с двигател с работен обем над 350 куб. см;
г) 18 години - за всички останали моторни превозни средства;
2. физически годно да управлява моторно превозно средство от съответната категория, а за категориите С, Д, Ттб (тролейбус) , Ттм (трамвайна мотриса) - и психологически годно;
3. преминало обучение за водач на моторно превозно средство и издържало успешно изпит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Има три предложения, които не са приети. Има ли желаещи да вземат думата по така направените предложения?
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Моето предложение е в чл. 151, ал. 2, т. 3 да се добавят думите "пред Министерството на вътрешните работи".
Какво съм имал предвид, като съм правил това предложение? По отношение на правоспособността на водачите на моторни превозни средства именно в този закон не е посочено пред кого ще се полага изпитът от водачите на пътни превозни средства и кой ще издава свидетелството за управление. Защото при приложената схема едно министерство ще определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторните превозни средства, друго ще определя условията и реда за подготовката им, а отделно Министерството на вътрешните работи ще издава удостоверенията или образеца за удостоверение.
Аз мисля, че това ще доведе до влошаване на административното обслужване на гражданите и ще усложни процедурата по издаването именно на свидетелствата за правоуправление. Ето защо и в чл. 153 и в чл. 159 предлагам именно да се запази сегашната схема за издаване на свидетелствата за правоуправление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване първо на отхвърлените предложения по чл. 151 от все още проектозакона.
Първото предложение е на господин Рамадан Халилов, което беше докладвано от господин Праматарски, което не е прието от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 9, против 54, въздържали се 42.
Предложението на господин Рамадан Халилов не е прието.
Следва предложението на господин Драгомир Драганов, също така неприето от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 10, против 70, въздържали се 13.
Предложението на господин Драгомир Драганов не е прието.
Третото неприето предложение от комисията е на господин Румен Такоров, което поставям на гласуване.
Моля да гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 24, против 67, въздържали се 11.
Предложението на господин Румен Такоров не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 151.
Моля да гласуваме.
Гласували 112 народни представители: за 91, против 18, въздържали се 3.
Член 151 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 152. Министърът на транспорта:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. съгласувано с министъра на здравеопазването определя медицинските изисквания към кандидатите за водачи и към водачите на моторни превозни средства и реда за извършване на контролни медицински прегледи;
3. определя условията и реда за психологическото освидетелстване и преосвидетелстване на кандидатите за водачи и на водачите на моторни превозни средства от категориите С, Д, Т-трамвай, Т-тролейбус и на водачите, извършващи обществен превоз или превоз на опасни товари, както и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
4. съгласувано с министъра на образованието и науката определя реда за провеждане на изпитите на кандидатите за водачи."
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров:
Алинея 4 на чл. 152 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на народния представител Валентин Симов, което е оттеглено от вносителя.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст на чл. 152 със следното съдържание:
"Чл. 152. Министърът на транспорта:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;
2. съгласувано с министъра на здравеопазването определя медицинските изисквания към водачите на моторни превозни средства и реда за извършване на контролни медицински прегледи;
3. определя условията и реда за психологическото изследване в съответствие с психологическите изисквания към водачите на моторни превозни средства от категориите С, Д, Ттм (трамвайна мотриса), Ттб (тролейбус) и на водачите, извършващи обществен превоз или превоз на опасни товари, както и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;
4. съгласувано с министъра на образованието и науката определя реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има едно неприето предложение и то е на господин Румен Такоров.
Господин Праматарски, аз го разбирам като отпадане не на ал. 4, защото тук нямаме ал. 4, а на т. 4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Точка 4, така е внесено предложението от вносителя. Има неточност, става въпрос за т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров за отпадане на т. 4.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 81, въздържал се 1.
Предложението на господин Румен Такоров не е прието.
Следващото предложение е на господин Валентин Симов и е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 152.
Гласували 114 народни представители: за 93, против 17, въздържали се 4.
Член 152 е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Аз моля малко да се събудим, тъй като започваме да гласуваме текстове, за които утре ще се питаме как са минали през пленарната зала.
Какво е основанието министърът на транспорта да се произнася по психологическото изследване, което е необходимо за шофьорските книжки? Смятаме ли, че има някаква причина той да бъде специалист по психология, за да прави това нещо? И откъде накъде министърът на образованието трябва да определя реда за провеждане на изпитите на кандидатите за получаване на правоспособност? Може би защото това е един вид учебен процес, така че министърът на образованието да се произнася и по този учебен процес. Ами да запишем тогава да дава и една магистърска степен на всеки, който успешно е положил изпита за правоспособност.
Струва ми се, че има много недомислия в текстовете и даваме повод най-малкото на господин президента - един човек, след като вече няма право да налага вето, но иначе му дадохте право да си ходи редовно на работа, да чете спокойно законите, да следи запетайките, многоточията и т. н. - даваме му основание утре отново да каже, че сме гласували текстове, които нямат някаква реална връзка с практиката.
Смятах, че това, което правеше КАТ в последните години, е върхът на глупостта, но уви, оказа се, че благодарение на правителството може да се приеме един още по-глупав закон за движението по улиците и по пътищата.
Призовавам наистина към една по-голяма бдителност - може би думата е точна за случай като този - за да не пропускаме през пленарната зала такива текстове, които биха създали много голям хаос утре, когато започне прилагането на закона. Ето защо гласувах против този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Господин Праматарски, да продължим с чл. 153.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 153 няма направени предложения от народни представители, но след дебати в комисията, комисията предлага заместващ текст на чл. 153 със следното съдържание:
"Чл. 153. Министърът на образованието и науката:
1. определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
2. утвърждава програмата за допълнителното обучение на водачите на моторни превозни средства за възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Тук няма постъпили предложения.
Има ли желаещи да вземат думата?
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 153 от Комисията по икономическата политика.
Гласували 107 народни представители: за 88, против 18, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Има думата господин Иво Атанасов за обяснение на отрицателен вот.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, гласувах против, защото в този текст е изпуснато нещо много важно - не е предвидено длъжностно лице, което да проверява дали кандидатите за придобиване на правоспособност са управление на моторни превозни средства не са обратни, в смисъл дали не им е по-лесно да работят с десен волан, отколкото с ляв. И тъй като смятам, че това е едно много важно обстоятелство, свързано с движението по улиците и пътищата, си позволих да не приема този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Праматарски, да продължим.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Мисля, че трябва наистина да се освидетелстват не само водачите на моторни превозни средства...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: А и някои други.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 154. (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за получаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория В.
(2) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория В и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж."
Има направено предложение от народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков - ал. 2 на чл. 154 да се измени така:
"(2) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права на управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж."
Комисията не е приела това предложение.
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман. Всъщност това предложение е прието по ал. 1, а по ал. 2 предложението на народния представител Ремзи Осман е оттеглено.
Предложението по ал. 3 на народния представител Ремзи Осман също е прието.
Предлагаме заместващ текст във връзка и с приетите предложения на народния представител Ремзи Осман:
"Чл. 154. (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за получаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория В.
(2) За управление на моторно превозно средство от категория С + Е може да се обучават водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория В и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не му се зачита за стаж като водач."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Всъщност имаме само едно предложение - на господата Велислав Величков и Иван Чомаков, което не е прието.
Има думата господин Ремзи Осман.


РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че по време на заседанието на комисията оттеглих моето предложение, чисто процедурно подкрепям предложението на моите колеги Велислав Величков и Иван Чомаков за изменение към проекта. Искам да ви убедя, че наистина трябва да има някакъв стаж за кандидатите за водачи на автобуси, тези, които кандидатстват да управляват моторни превозни средства от категория D. Комисията прие по принцип за категория С+Е - става въпрос за товарни автомобили с ремаркета. Не е нормално според мен тези, които са били само две години водачи на леки автомобили - това е един стаж от категория D - изведнъж и да имат право да бъдат водачи от категория D и да управляват автобуси с 50 човека. Той за два месеца не може да се адаптира, просто е невъзможно да се адаптира от лекия автомобил за автобус.
Чисто формално подкрепям направеното предложение от Велислав Величков. Досега имаше един задължителен стаж. За да бъдеш водач на автобус, трябваше да имаш три години стаж като шофьор на товарен автомобил, т.е. да си от категория С. Наистина ще бъде много голяма грешка, ако допуснем за категория D да имат право да кандидатстват за обучение само водачи от категория Б.
Формално подкрепям предложението на господин Велислав Величков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз благодаря на господин Осман за подкрепата и честно казано тук, за този текст, не мога да разбера логиката на Комисията по икономическа политика. Хората, които управляват съответните превозни средства от категория D, носят отговорност за съдбата и на сума ти други хора, а не само за своята лична съдба. Тук не говорим за обикновени пътно-транспортни произшествия, а за хората, които се возят. И мисля, че към тях трябва да бъдат най-високите изисквания относно свидетелства за правоуправление, които те получават.
Аз просто моля колегите да помислят по това предложение и да го подкрепят с гласуване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да отложим гласуването на чл. 154 поради простата причина, че в ал. 2, както е написан текстът, ние в Българската армия на практика в срока за обучение няма да можем да обучим нито един шофьор, който може да тегли камион с ремарке. Знаете, че всички прикачни установки в армията имат тези функции - било водоноска, било оръдие или каквото и да е. А тук е дадено, че той трябва да има една година стаж. Кога ще направи този стаж от една година, след като службата в армията е една година? Ако това е направено, за да имаме цивилна и наемна армия, съгласен съм. Но в сегашния момент това просто не може да функционира.
Затова ви предлагам да отложим гласуването на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
Противно становище?
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров за отлагане приемането на чл. 154.
Гласували 131 народни представители: за 41, против 45, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Има думата господин Димитър Ганев.
ДИМИТЪР ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложението, което е внесено в Икономическата комисия, не е направено случайно, а е резултат от един текст в Конвенцията за пътното движение и текст в Директива 439 на Съвета на Европа, където изрично е указано, че за получаване на права за управление на моторни превозни средства в категориите С и D предварително трябва да се притежават права за управляване на категория Б.
И второто много важно условие е, че категориите С и D са две различни, нямащи нищо общо помежду си категории. В настоящия момент практиката у нас е такава, че обединява една в друга категориите С и D. Тоест водач не може да придобие правата за категория D, ако няма правата за категория С. Това е в противоречие с тези текстове от международните документи, за които ви казах, и с този текст ние сме се приравнили към договореностите, които сме подписали.
Искам да ви уверя, че тези текстове не отварят така безотговорно вратите и достъпа до тези категории, защото за водачите на автобуси има поставено изискване 21 години и трудов стаж от категория Б две години. Освен това самото обучение продължава известен период от време, така че считаме, че няма да бъдат предоставени автобусите в ръцете на хора, които нямат необходимата квалификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви, господин Ганев.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков за изменение на ал. 2.
Гласували 128 народни представители: за 67, против 4, въздържали се 57.
Предложението на народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков е прието.
Поставям на гласуване чл. 154 с първа и трета алинея така, както са предложени от комисията, и с втора алинея, както вече беше приета по предложението на господата Величков и Чомаков.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 5.
Член 154 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 155. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.
(2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А, Б или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М, а този с право за управление на моторни превозни средства от категория С - и моторни превозни средства от категория Т-трактор."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Искам да направя веднага едно уточнение по предишното гласуване. Предложението на господата Величков и Чомаков беше за ал. 2, но в предложението на комисията това вече е ал. 3. Аз неправилно съобщих, че ал. 1 и 3 са така, както са предложени от комисията, а втора - от господата Величков и Чомаков. Фактически първа и втора алинея са така, както са предложени от комисията, а трета - от господин Величков и господин Чомаков.
За да няма недоразумение, поставям на прегласуване чл. 154 така, както сега ви го съобщих.
Гласували 122 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 12.
Член 154 е приет.
Моля, гласувайте чл. 155 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Член 155 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 156. За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът й трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите, посочени в чл. 149. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини."
Има направено предложение от народния представител Ремзи Осман в чл. 156, първото изречение, думите "която и да е от категориите, посочени в чл. 149" да се заместят с думите "от категориите В и С или да е завършил курс по управление на такава машина".
Комисията по икономическа политика не приема това предложение, приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Ремзи Осман.
Гласували 114 народни представители: за 33, против 32, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 156 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 104, против 17, няма въздържали се.
Член 156 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 157. (1) При издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Контролният талон е неразделна част от свидетелството за управление.
(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
(3) Министърът на вътрешните работи определя първоначалния максимален размер на контролните точки и списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, който е извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.
(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
(5) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, може отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от шест месеца от датата, на която е върнато свидетелството."
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов ал. 5 на чл. 157 да се измени така:
"(5) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, може отново да се яви на изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност."
Комисията не приема това предложение и предлага заместващ текст на чл. 157 със следното съдържание:
"Чл. 157. (1) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Контролният талон е неразделна част от свидетелството за управление.
(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
(3) Министърът на вътрешните работи определя първоначалния максимален размер на контролните точки и списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, който е извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.
(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
(5) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от шест месеца от датата, на която е върнато свидетелството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Драганов.
Гласували 123 народни представители: за 31, против 82, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 157 така, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 8, няма въздържали се.
Член 157 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 158. Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява:
1. чрез частично увеличаване с една трета от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от една година; обучението се провежда от организации, определени от министъра на транспорта, по програма, утвърдена по реда на чл. 153, т. 2;
2. служебно, до максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки.
(2) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер."
Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 158 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 111, няма против, 4 въздържали се.
Член 158 е приет.
Съобщения:
Комисията по национална сигурност ще заседава днес от 15 ч. в зала 232.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 16 ч. в залата 142.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15 ч. в зала 42.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад", а също така и утре на извънредно съвместно заседание с Комисията по енергетика и енергийни ресурси от 15 ч. в зала "Изток".
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще проведе заседание днес от 15 ч. в зала 134 и, както вече казах, утре съвместно заседание с Комисията по икономическата политика от 15 ч. в зала "Изток".
Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров

Калчо Чукаров