Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Илия Петров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Сашо Стоянов и Любомир Божков, да им е честито! Желаем им всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Позволете ми да ви съобщя една скръбна вест. Тази нощ, малко преди 24 ч.,вследствие на масиран инфаркт почина големият български учен акад. Азаря Поликаров. Академик Поликаров бе учен със световна известност. Неговата смърт е огромна загуба за българската наука и за цялата българска общественост.
Азаря Поликаров бе наш колега, той бе народен представител в Седмото Велико Народно събрание.
Предлагам ви, уважаеми колеги, със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на големия учен. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на починалия български учен Азаря Поликаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Има думата за процедура господин Ангел Малинов.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Мариана Лукова и главният експерт господин Михаил Михайлов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата заместник-министър Мариана Лукова и господин Михаил Михайлов.
Има думата председателят на водещата Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, продължаваме с § 19, който гласи:
"§ 19. Създава се глава шеста:
"Глава шеста
Такси върху течните горива за
Националния фонд за опазване на околната среда

Чл. 31. (1) Върху произведените и внасяните на територията на страната горива се начисляват такси, които се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда. Набраните такси се разходват за екологични проекти и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт и от енергетиката.
(2) Таксите по ал. 1 се начисляват и внасят от вносителите при режим внос на автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол, котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра. Във всички останали случаи при въвеждане на течни горива на територията на страната таксите се обезпечават от вносителите с депозит в пари или с банкова гаранция в пълен размер по реда на Закона за митниците. При транзит таксите се обезпечават в размерите и по реда за обезпечаване на митни сборове.
(3) Тридесет на сто от таксите по ал. 1, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се разходват целево за финансиране на екологични проекти в планинските райони.
(4) Тридесет на сто от таксите по ал. 3 се предоставят на физически и юридически лица за финансиране на проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие на планинските райони.
Чл. 32. (1) Производителите и вносителите на течни горива начисляват следните такси в полза на Националния фонд за опазване на околната среда:
1. върху автомобилните безоловни бензини - 24 лв. на тон;
2. върху дизеловото гориво - 14 лв. на тон;
3. върху котелното гориво и мазута с над 1 на сто сяра - 22 лв. на тон;
4. върху автомобилните оловни бензини, както следва:
а/ бензин А-91 - 37 лв. на тон;
б/ бензин А-98 - 48 лв. на тон.
5. върху промишления газьол - 13 лв. на тон.
(2) Таксите по ал. 1 се начисляват от производителите на автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол, котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра за реализираните от тях количества в страната.
(3) Вносителите на течни горива внасят таксите по ал. 1 в Националния фонд за опазване на околната среда или ги обезпечават преди митническото им оформяне.
(4) Контролът по ал. 3 се упражнява от митническите органи.
Чл. 33. (1) Производителите на течни горива извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите за Националния фонд за опазване на околната среда.
(2) Купувачите на течните горива по ал. 1 внасят преди доставките дължимите такси по сметките на Националния фонд за опазване на околната среда."
По този текст няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 20. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите "вредни вещества" се добавя "(замърсители)"."
2. Точка 2 се изменя така:
"2. "Вредно вещество (замърсител)" е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда."
3. В т. 3 след думите "състояние на" се добавя "въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места", а думите "приземния слой на атмосферата" се заличават.
4. Точка 5 се изменя така:
"5. "Въздух при нормални условия" е приведеният към налягане 1013 хектопаскала и температура нула или двадесет градуса по Целзий в зависимост от нормативно установените изисквания след корекция за съдържание на влага."
5. Точка 6 се изменя така:
"6. "Алармен прах" е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат съответните мерки за информиране и предупреждаване на населението в съответните райони."
6. Създава се нова т. 8:
"8. "Емисия" е изпускането на вредни вещества в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество /емисионен дебит/ при нормални условия."
7. Точка 12 се отменя.
8. Създават се точки 14, 15 и 16:
"14. "Обща годишна емисия" е общата маса на емисиите на дадено вредно вещество /замърсител/, изпускани в атмосферния въздух от определени обекти или дейности в рамките на една календарна година.

15. "Емисионен дебит" е масата или друга физична величина на замърсителя, изпускан в атмосферния въздух за единица време.
16. "Ръководител на обект или дейност с неподвижен източник" е всяко лице, което отговаря за изграждането, стопанисването или управлението на съответния обект или дейност с възможни неподвижни източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух."
9. Създава се § 1а:
"§ 1а. (1) Таксите по глава шеста не се включват в данъчната основа, върху която се начислява дължимият акциз за автомобилните бензини и дизеловото гориво, но се включват в данъчната основа при облагането с данък върху добавената стойност.
          (2) При доставка на течни горива от производител, облагаема по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, размерът на дължимите от получателя такси по глава шеста от този закон се включва в данъчната основа, върху която се начислява данък върху добавената стойност."
Не са постъпили предложения по този текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
"§ 21. В Преходните и заключителни разпоредби се създават § 4а и § 4б:
"§ 4а. Министерският съвет в едногодишен срок от влизането в сила на закона приема наредби по чл. 8 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) на атмосферния въздух, като до приемането им издадените досега наредби на основание чл. 8 са в сила.
§ 4б. Министерският съвет приема наредби за набирането, разходването и управлението на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда."
Не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 19, 20 и 21 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 19, 20 и 21 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 19, 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"Допълнителна разпоредба

§ 22. Навсякъде в закона след думите "вредно вещество" се добавя "(замърсител)"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 22 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Заглавието "Допълнителна разпоредба" и § 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следват Преходни и заключителни разпоредби. Предложен е от вносителя § 23 за изменение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Но, господин председателю, тъй като вчера беше приет Законът за пътищата, в съответствие с това и след консултации с вносителя предлагам § 23 да гласи:
"§ 23. В Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда - в скоби се посочва обнародването в "Държавен вестник" - се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 23 така, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 23 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 24 със следния текст:
"§ 24. В Закона за опазване на околната среда - в скоби посочваме обнародването в "Държавен вестник" и поправките - чл. 7, ал. 2 се изменя така:
"(2) Транзитното превозване на опасни вещества през територията и морските пространства на Република България се разрешава от министъра на околната среда и водите за всеки отделен случай, ако друго не е предвидено в международен договор, който е влязъл в сила за Република България."
Комисията предлага да се създаде и нов § 25 със следния текст:
"§ 25. В Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 30 септември 1997 г., изм., бр. 56 от 22 юни 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1 се създава нова ал. 2:
"(2) С този закон се определят и изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци."
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. В чл. 37 се правят следните изменения:
а) алинея 2 се изменя така:
"(2) Изграждането на съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците се разрешава въз основа на положително решение по ОВОС."
б) създава се ал. 3:
"(3) В решенията по ОВОС по ал. 2 се определят и условията за изграждането на съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците."
3. Член 39, ал. 2 се изменя така:
"(2) Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена такса;
2. списък на клиентите, които ще се обсъждат;
3. проект за програма за управление на дейностите;
4. заверен препис от съдебната регистрация или документ за актуално състояние на заявителя;
5. декларация от заявителя за извършени предишни нарушения по този закон;
6. проектът на технологията за обезвреждане на отпадъци;
7. проектът за крайна рекултивация и грижи за площадката след закриването на дейността;
8. аварийният план;
9. решението по оценка на въздействието върху околната среда, въз основа на което е разрешено изграждането на обекта;
10. за опасни отпадъци - санитарно заключение от компетентния орган на Министерството на здравеопазването при производителност над 750 кг на час или от ХЕИ при производителност до 750 кг на час включително."
4. Член 40 се отменя.
5. В чл. 42, ал. 2 думите "до 60 дни" се заменят с "до 30 дни".
6. В чл. 43, ал. 1 думите "до 6 месеца" се заменят с "до 2 месеца".
7. В чл. 45, ал. 1 думите "най-малко 6 месеца" се заменят с "най-малко 3 месеца".
8. Член 51 се изменя така:
"Чл. 51. (1) Вносът, износът и транзитният превоз на отпадъци през територията на Република България се допуска при спазване на изискванията за безопасност и разрешение на министъра на околната среда и водите.
              (2) Случаите, за които се изисква разрешение по ал. 1, и редът и условията за неговото издаване, както и случаите, в които се изисква учредяване на банкова гаранция или застраховка, се определят с наредба на Министерския съвет."
9. В чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 8 се изменя така:
"8. нарушава изискванията за внос, износ или транзитен превоз на отпадъци;"
б) създава се т. 9:
"9. осъществява внос и/или произвежда продукти, които не са в съответствие с изискванията на този закон."
10. В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов § 11а:
  "§ 11а. Изискванията към продуктите по чл. 1, ал. 2 се определят с наредби на Министерския съвет."
  
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложените от комисията параграфи 24 и 25 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте нови параграфи 24 и 25, както са предложени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 5, въздържали се 2.
Параграфи 24 и 25 са приети, а с това и целият закон.

Преминаваме към точка шеста от седмичната програма:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Има думата председателят на водещата Комисия по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
Заглавието е "Закон за изменение и допълнение на Закона за защитените територии (обн. ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. бр. 98 от 1999 г.)".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Опазването и ползването на лечебните растения в защитените територии се уреждат с отделен закон."
Останалите параграфи съответно се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения от комисията нов § 1 някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте новия § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Новият § 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 1 от текста на вносителя:
"§ 1. В чл. 8, ал. 2, изречение второ думите "манастири, земи и гори около тях, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд" се заличават."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В § 1, към чл. 8 да се създаде нова ал. 3, като сегашната ал. 3 стане ал. 4 със следния текст:
"(3) Манастирските гори и земи, включени в парковете с национално значение, остават собственост на манастирите, като се владеят и ползват от тях, но се подчиняват на режима на националните паркове по глава втора, раздел II."
Комисията не подкрепя предложението. Комисията смята, че предложението противоречи на чл. 18, ал. 1 от Конституцията, който гласи:
"Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост."
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева: в § 1, чл. 8, ал. 2, изречението да остане непроменено, тоест "Манастири, земи и гори около тях, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд" се запазва.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Симов, което съвпада с текста на вносителя и затова комисията не смята, че то трябва да се подлага на гласуване.
Предложение на Румен Такоров и група народни представители:
В § 1 пред думата "манастири" да се прибавят думите "в границите не влизат селища и селищни образувания".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което съм направил аз заедно с мои колеги в § 1 на предложения ни законопроект, е именно, ако си спомняте, когато вървеше дебата по Закона за защитените територии. Една от пречките, за да не можеше народният парк "Витоша" да бъде обявен за национален, беше именно това, че в границите му не трябваше да има населени места и селищни образувания. Както ни беше представен първоначално, идеята на законопроекта беше добра, въпреки че и в него имаше елементи, които отстъпват от завоюваните позиции с гласувания до този момент закон. Именно в тази насока и това, което беше предложено и разгледано в Комисията по опазване на околната среда и водите, това предложение го правим с една-единствена цел - да възобновим в залата дебата природният парк "Витоша" отново да приеме статута на национален парк. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Някой желае ли да се изкаже?
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Лучников, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 34, против 60, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Меглена Плугчиева.
Гласували 107 народни представители: за 11, против 91, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Валентин Симов няма да поставям на гласуване, тъй като то покрива предложението на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 114 народни представители: за 52, против 51, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1 на вносителя, както е предложен от него.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 13, въздържали се 3.
Параграф 1 на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Лъчезар Тошев да се създаде нов § 1а:
"§ 1а. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
"5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто вследствие на природни бедствия и каламитети".
2. Създава се ал. 4 със следния текст:
"(4) Санитарните мероприятия по ал. 1, т. 5 се извършват с разрешение от Министерство на околната среда и водите, издадено след положително научно становище от БАН. "
Комисията подкрепя това предложение.
Другите параграфи се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения § 1а от народния представител Лъчезар Тошев някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте § 1а, както е предложен от народния представител Лъчезар Тошев.
Гласували 112 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 14.
Параграф 1а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители да се създаде нов § 1а със следното съдържание:
"§ 1а. В чл. 18, ал. 1 думите "в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някои иска ли думата?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 167 народни представители: за 84, против 80, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, може ли да ми дадете думата за процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз смятам, че трябва да прегласуваме това предложение, защото то противоречи на предишното гласуване на Народното събрание, което отхвърли на практика същото предложение. Следователно в момента народните представители не са разбрали какво гласуват. (Шум и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това предложение противоречи на предишното гласуване на Народното събрание, което отхвърли на практика същото предложение. Следователно в момента народните представители не са разбрали какво гласуват. Абсолютно нелогично е в рамките на две минути да се гласува по два противоположни начина.
Затова предлагам предложението да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 205 народни представители: за 91, против 113, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 2. В чл. 21, т. 15 накрая се добавя "освен за научни цели".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма предложения.
Моля, гласувайте § 2, както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 98, против 27, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 3. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения.
1. Точка 7 се отменя.
2. В т. 9 накрая се добавя "освен за научни цели".
Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев т. 1 в § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение прави и народният представител Валентин Симов, което комисията също отхвърля.
Предложение на народния представител Румен Такоров и група народни представители - в § 3 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 7 се изменя така:
"7. търсене и/или проучване, добив и преработка на общоразпространени строителни материали за пътни настилки и бетони;"
2. Създава се нова т. 8:
"8. добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;"
3. Досегашната т. 8 става т. 9.
4. Досегашната т. 9 става т. 10 и в нея накрая се добавя "освен за научни цели".
5. Досегашните точки 10 и 11 стават съответно 11 и 12.
Що се отнася до моето предложение, господин председател, аз го оттеглям, така че моля да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено същото предложение и от народния представител Румен Такоров и от господин Симов.
По § 3 желае ли някой да се изкаже?
Има думата господин Валентин Симов.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, изменението на т. 7 всъщност касае премахването на забраната в природните паркове да се извършват дейности по открит способ и по този способ да се добиват полезни изкопаеми. Ако някой не е наясно какво значи точно това, ви съветвам да отидете около ТЕЦ "Марица-изток", да се разходите там и да видите какъв лунен пейзаж има на едно място, което не е природен парк, и което с години наред ние няма да можем да рекултивираме. Ако ние сега позволим да се добиват полезни изкопаеми само заради това, че в Странджа положението икономически е много зле и там има възможност да се открият такива процедури, нека да запишем само за там, да направим едно изключение. А ние всъщност даваме възможност това да се случи в абсолютно всички природни паркове. Утре идва някой тук, на Витоша, и започва да дълбае за полезни изкопаеми. Оставим ли го това, аз ви гарантирам, че след около 10-ина години от тези природни паркове ще има само лунен пейзаж и нищо повече.
Затова се обръщам към вас да подкрепите моето предложение и да не лишаваме нашите граждани от "белите дробове", които са планините, и чрез които не получаваме възможността да дишаме по-добре. Оставим ли машините да навлязат в парковете, това значи, че след тях ще има потоп. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
Господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Както виждате, при писането на предложенията, почти от всички парламентарни групи има консенсус за отпадането на т. 1 в § 3. А именно, както каза и колегата Симов, че добивът на полезни изкопаеми по открит способ се предлага да отпадне в категорията на националните паркове.
Аз мисля, че така предложеният ни проект за отпадането на т. 7 в чл. 31 противоречи на философията на самия закон, който е приет досега и който действа. Затова ще ви прочета чл. 29, ал. 2, т. 3, където пише, че природните паркове се управляват с цел устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси. И аз ви питам: как може по открит способ да се използват полезните изкопаеми и след като завърши рекултивацията примерно на тази кариера по открит способ, тя да възстанови природните ресурси? Това просто е невъзможно да стане.
И друго нещо. Защо трябва да постъпваме с българската природа, както постъпваме с българската икономика? Защото именно тези кариери ще бъдат същите тъмни петна, каквито са РМД-та в българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! По този текст имахме сериозни дебати. Аз искам да дам аргументите за текста, който ние предлагаме.
Фактически ние предлагаме забрана за открит способ за всички масови строителни материали, за пътни настилки и бетони. Тоест, тези видове дейности, които наистина нанасят доста сериозни щети на природата, и забраняваме всички видове добив и първична преработка на полезни изкопаеми, на метални полезни изкопаеми, при които се използват рискови технологии за околната среда. В същото време, забележете, че в целия текст няма нито дума за подземния добив на полезни изкопаеми и тук никой не поставя този въпрос, въпреки че той също нанася сериозни щети на околната среда. И това не е случайно. Защото няма възможност някой просто да дойде и да дълбае по който и да е начин - по открит или по закрит способ. Всички процедури, всички дейности в защитените територии, а и не само в защитените територии, се подлагат на много внимателна оценка на въздействието върху околната среда. Този процес е още по-стриктен и още по-строг, когато става дума за защитени територии.
Но, ако ние забраним изцяло добива по открит способ, целият район на Странджа планина, който е природен парк, фактически ще остане без поминък. Ние считаме, че няма рискове за околната среда по начина, по който сме записали записите за ограниченията, и при едно строго прилагане на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, ние ще можем да запазим природата и в същото време да осигурим поминък за населението в тези райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, след няколкото консултации, които направихме, бих подкрепил предложението на колегите от опозицията, като оставим този въпрос да се гледа отново в комисията на един следващ етап.
При това положение предложението на комисията трябва да се ревизира като първата част от него - т. 1, да отпадне. При това положение, надявам се, да намерим съгласие.
В този случай § 3 ще гласи:
"§ 3. Създава се нова т. 8:
"8. добив и първична преработка на метални полезни изкопаеми..." и т.н. - както е по текста.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Дайте да прецизираме целия параграф, защото едното е свързано с другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Параграф 3 има две точки.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Точка 7 е само в първата точка на предложението на комисията. Другата, нова точка, мисля, че се подкрепя с консенсус, както и "за научни цели" - също.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да, съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ето, господин Такоров е съгласен.
В такъв случай, господин председателю, предлагам, първо да подложите на гласуване предложението на колегите Симов и Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Валентин Симов и Румен Такоров за отпадане на т. 1 в § 3.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте в § 3 само т. 2 така, както е предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на Румен Такоров и група народни представители да се създаде нов § 3а със следното съдържание:
"§ 3а. В чл. 33, ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. територии около резерватите, националните паркове с цел ограничаване на неблагоприятното антропогенно влияние върху тях."
Комисията не подкрепя предложението.
И второ предложение на Румен Такоров и група народни представители за създаване на нов § 3б, който гласи:
"§ 3б. В чл. 33, ал. 2 се създава нова т. 5:
"5. изпълняване на буферна и предпаркова зона за защитените територии по ал. 1, т. 3."
Комисията не подкрепя това предложение с аргумента, че въпросът частично е уреден в Закона за защита на природата, а освен това предстои в Закона за биоразнообразието, който ще влезе скоро в пленарната зала, да се реши въпросът с буферните зони около някои защитени територии. Това е аргументът да не подкрепим предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да казвам защо аз и колегите сме записали този текст, защото това е едно от изискванията на кръглата маса, проведена на 9 и 11 ноември в София по проблема за защита на националните паркове, на която е присъствала и министър Манева, където е записано, че наистина трябва да се създадат такива буферни зони около националните паркове. Ще използвам присъствието на министър Манева тук, пред нас, да заяви след колко време Законът за биоразнообразието, което в комисията се гарантира, че този проблем ще бъде засегнат и решен, кога ще влезе в залата и, ако има удовлетворителен отговор, аз ще си оттегля предложението, госпожо Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В момента Законът за биоразнообразието се работи и ще бъде внесен в Министерския съвет в началото на юни. Предполагам, че в края на месец юни ще бъде вече в Народното събрание. Така че още в средата на тази година ще имаме Закона за биоразнообразието, в който има специален раздел за буферните зони. Защото сега един запис без режимите в буферните зони, без специално разписване на тази материя, той не би решил никакъв проблем. Затова ние предлагаме в закона да бъде... (Неразбираеми реплики от Румен Такоров.) Около всички защитени територии се предвижда да има буферните зони, но режимите ще се разписват за всеки конкретен случай. (Реплики от Румен Такоров.) Не са част, неслучайно се наричат буферните зони и техният статут ще бъде определен с новия закон.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Как ще стане това? Това е невъзможно.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще стане. Мисля, че е съвсем ясно за какво става дума. Режимът е различен в буферните зони, но има специални изисквания и този проблем ще бъде решен в Закона за биоразнообразието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Те, ако са част от националните паркове, няма да са буферна зона. Аз го разбирам около националния парк да има буферна зона.
Господин Ангел Малинов има думата.
АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Въпросът за буферните зони ние го разглеждахме много пъти. Аз считам, че буферни зони извън националните паркове не бива да се правят. Те са вътре в парка, в ивицата, която граничи с...
Защо смятам така? С тези национални паркове ние заехме целия Пирин, цялата Рила, целия Централен Балкан, остана една якичка около парка от 2 км, в която хората могат да развиват някаква стопанска дейност. Много сме говорили по тези въпроси. Нека не им взимаме и тези два километра около парка. Буферна зона могат да бъдат и самите национални паркове. Ние се разбрахме мисля в комисията, че така трябва да бъде - нека им оставим тези два километра на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега ми се обръща внимание, че в предишния § 3, в предложението на комисията има още три точки - 3, 4 и 5, които не сме гласували. Преди да гласуваме това предложение, ще трябва да се върнем.
За реплика думата има господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Малинов! В този закон не става дума за режим, характер на така наречените "буферните зони", дали те ще бъдат в границите на защитените територии или ще бъдат вън от границите на защитените територии. Законът за защитените територии е един много по-базов закон, отколкото Законът за биоразнообразието. Смятам, че е напълно правилно групата депутати, в която съм и аз, да предложим самото съществуване на такава територия "буферна зона", независимо че тук не е уточнено дали ще бъде вътре в защитената територия или вън. Нека в Закона за защитените територии да има просто навлизането, не бих казал дефинирането, все пак на това понятие. Това е смисълът на нашето предложение. Дали ще бъде вън или вътре в резервати или природни територии, или някакви други защитени територии, това е отделна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е най-важният въпрос, господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Важен е, но явно, че министерството смята да го реши чрез Закона за биоразнообразието. Това е негово право. Но никак не пречи, напротив, подпомага разрешаването на проблема за буферните зони въвеждането на това понятие в защитената територия. Буферната зона е вид територия, а не е форма на защита на даден биологичен вид. В този смисъл полезно е именно тук да съществува това понятие. Независимо от това, то може да бъде доразвито и в други специални закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лъчезар Тошев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, аз бих искал да кажа на господин Гайтанджиев, че в Закона за защита на природата има такова понятие. Това е едно временно решение за буферни зони около резерватите. Но това действително са зони, в които определени неща се забраняват. Това не са зоните в защитените територии по Закона за защитените територии. Това е просто друга материя. И затова има едно временно решение - за буферни зони около резерватите. За останалите защитени територии това не е намерено, но в Закона за биоразнообразието се предлага това да бъде уредено. Така че това е материята, която ще се уреди в друг закон, и тогава ще се отмени текстът в Закона за защита на природата, който в момента временно решава нещата.
Ето защо ние смятаме, че не трябва да се гласува в подкрепа на такова предложение в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Гоцев за реплика.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз исках да стана още веднага и да се противопоставя на самото понятие "буферни територии". Малко съм изненадан от това, което каза господин Тошев. Може ли да слагаме такива термини в закон - "буферна територия", "семафорен сигнал" или нещо такова?
Сега не обсъждаме другия закон, но препоръчвам да не употребявате такова понятие.
Колкото се касае до Вашето предложение, то е неприемливо. Или една територия е защитена - дали е буферна или не, това е друго. Щом е под защита, тя е защитена. Или ако е извън защитата, тя не е защитена. Освен ако вносителите смятат, че трябва да има някакво междинно понятие, в което да се каже или полузащитени територии, или територии със специален режим на защита, което да бъде нещо между едното и другото. Но ако такова понятие не може да се въведе и няма нужда от това, ако тези територии са такива, че трябва да бъдат защитени, те направо ще си влязат в границите на защитената територия. Ако не трябва да бъдат защитени, ще бъдат извън тази граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам правото си на реплика, за да изкажа задоволство от това, което каза господин Гоцев, защото... Знам, че е реплика, аз правя реплика на господин Тошев, но казвам, че точно такива бяха и нашите мотиви, когато предложихме още в началото на законопроекта, когато беше приет, именно буферните зони да бъдат вид защитена територия. Именно това кореспондира дори със сегашните предложения, които сме направили за изменение в Закона за защитените територии. Те наистина са буферни, господин Гоцев, защото те запазват антропологичното въздействие, което може да се окаже върху националния парк. Това е така.
Но аз друго искам да кажа на господин Тошев: че именно сега беше времето да очертаем тези буферни зони, защото те наистина ще имат някакви ограничителни мероприятия, които ще се извършват в тези буферни зони. Именно сега ще приемем територията на националните паркове. Оттам нататък ще започне реституцията. Ние ще върнем горите и след като ги върнем, ще започнем да очертаваме около тях отново буферните зони, с което ще ограничим отново правата на хората, а в момента това нещо можем да го избегнем, ако кажем: да, това ще бъде буферната зона около националния парк. Именно заради това правим такова предложение и заради това попитах министър Манева кога ще стане, защото върнем ли веднъж земята, след това значи ще излъжем хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Аз бих искал да отговоря на моя добър колега и приятел господин Гоцев, че този термин е вече въведен. Първо, отдавна е в нашето законодателство и той е в съответствие с терминологията на Международната организация за защита на природата - един термин, който се ползва и в международни договори. Ние, разбира се, можем да мислим за българска дума, която да замести думата "буфер", но това е една зона с по-особен режим около територия, която е защитена, защото, например, тъй като тази територия няма ограда, оттам могат да излизат животни, може да се забрани ловът на някои видове животни около такъв национален парк.
Съгласно Закона за нормативните актове не може една и съща материя да се урежда от два закона. Трябва да бъде в един. В момента този термин е в Закона за защита на природата. Така че ние не го дебатираме в момента, поради което още веднъж повтарям, че се противопоставяме на предложението на колегите от опозицията за въвеждане сега отново на такъв термин в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз бих искал да кажа и това, че процесът на връщането на земята няма нищо общо с обявяване на буферните зони. И тъй като това е нееднократен процес, ние в бъдеще ще имаме обявяване на защитени територии и на буферни зони, буферната зона практически е зона, в която може да има всякаква собственост, налагат се само определени режими на поведение и това не е еднократен акт. Както споменах, ние предвиждаме да обявим и други защитени територии, така че населението ще бъде оповестявано в момента, в който се приемат някакви режими.
А да се въвежда тук само терминът, без да разясним за какво става дума, е напълно безсмислено. Цялата материя, която не се урежда с едно изречение, още веднъж подчертавам, ще я разработим в специален раздел в Закона за биологичното разнообразие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Манева.
Друг желаещ да се изкаже? Няма желаещи.
Нека просто за прегледност преди това да се върнем на § 3 и да гласуваме пропуснатите точки 3, 4 и 5 от предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 141, против 1, въздържали се няма.
Точки 3, 4 и 5 на § 3 на комисията са приети.
Сега моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров за нов § 3а.
Гласували 146 народни представители: за 38, против 105, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров за създаване на нов § 3б.
Гласували 149 народни представители: за 38, против 111, въздържали се няма.
И това предложение не се приема.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Трябва да представя предложението на комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 3а след § 3 на вносителя със следния текст:
"§ 3а. В чл. 46, ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост."
Останалите параграфи се преномерират съответно.
Това е предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложения от комисията § 3а - нов, с преномериране на останалите параграфи.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Нов § 3а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 4. В чл. 50, т. 5 след думата "издават" се добавя "разрешителни за ползване на дървесина от местното население и"."
Следват две предложения - на господин Валентин Симов и на господин Такоров, които са подкрепени по принцип от комисията.
Ще ви прочета предложението на комисията за нова редакция на § 4:
"§ 4. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. възлагат изпълнението на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности, туристически дейности в защитените територии - изключителна държавна собственост;".
2. Точка 5 се изменя така:
"5. издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта;".
3. В т. 6 думата "билки" се заличава, а след думата "плодове" се добавя "с изключение на такива от лечебните растения."
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 4 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва мое предложение, подкрепено от комисията.
Създава се нов параграф след § 4 със следния текст:
"§ 4а. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Националното управление на горите при Министерство на земеделието и горите създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управлението на природните паркове."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Функциите, задачите и дейностите на дирекциите по ал. 2 се определят с правилник, утвърден от началника на Националното управление на горите при Министерство на земеделието и горите."
3. Създава се ал. 4:
"(4) Собствениците на гори, земи и водни площи в защитени територии извън тези, които са изключителна държавна собственост или са природни паркове, могат да създават специализирани звена за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи дейности съгласно заповедите за обявяване и плановете за управление."
Комисията подкрепя предложението.
Единствено обръщам внимание на народните представители, че прочетох думата "национално" членувано и двата пъти, тъй като смятам, че така е точно: "Националното управление на горите". То трябва да бъде членувано. (Председателят Йордан Соколов и докладчикът Лъчезар Тошев се уточняват по текста на новия § 4а.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Лъчезар Тошев за нов § 4а някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложения нов § 4а от народния представител Лъчезар Тошев.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 4а нов е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Меглена Плугчиева, което е оттеглено.
"§ 5. В чл. 61 думата "паметници" се заменя със "забележителности" и накрая се поставя запетая и се добавя "както и с Министерството на културата, когато в защитената територия попадат паметници на културата".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте текста на § 5 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 6. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо става ал. 1.
2. Точка 7 се отменя.
3. Досегашните точки 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 стават съответно точки 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
4. Създава се ал. 2:
"(2) Служителите по ал. 1 спират и проверяват превозните средства, транспортиращи дървени материали, горски и земеделски продукти и други в защитената територия, в прилежащите населени места и техните землища."
Имам предложение, което е оттеглено.
След това има предложение на народния представител Румен Такоров и група народните представители, което се подкрепя по принцип.
И предложението на комисията за нова редакция на § 6 е следното:
"§ 6. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 7 се отменя.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Служителите по ал. 1 могат да спират и проверяват превозните средства, транспортиращи дървени материали, горски и земеделски продукти и други в защитената територия, в прилежащите населени места и техните землища."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Органите на Министерството на вътрешните работи са задължени да оказват съдействие при проверките по ал. 2."
Извинявам се, господин председателю, но трябва да докладвам още един параграф преди това - за създаване на § 5а след § 5 със следния текст:
"§ 5а. В чл. 69 се създава ал. 5:
"(5) Права по ал. 3 имат и други служители на регионалните органи на Министерство на земеделието и горите, прилагащи Закона за защитените територии, определени със заповед на министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 5а след § 5 на вносителя.
Останалите параграфи да се преномерират съответно.
Този параграф предшества § 6, който вече докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте първо предложението на народния представител за създаването на нов § 5а.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 5а е приет.
Господин Румен Такоров има думата.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Може би като разглеждахме текстовете в комисията и не бяха изписани, не сме могли да схванем точно това, което се предлага да се приеме в момента, защото то действително противоречи на сегашния закон.
Вижте, в чл. 70 пише: "Служителите на паркова охрана в поверените им райони". В т. 2 пише: "Следят за спазването на режима на защитените територии, определен със заповед за обявената зона...". И т. 3: "Проверяват всички документи, разрешаващи ползване на дейности и движение в защитената територия".
И има още един текст, че те са оторизирани само в поверения им участък. Това е чл. 69, ал. 3: "Всеки служител от парковата охрана отговаря за определения му охранителен участък, носи униформено облекло с отличителни значи и огнестрелно оръжие".
Така че може да се направи една съвсем малка корекция в предложените текстове и всичко ще си дойде на мястото. От така предложената от комисията ал. 2 текстът трябва да спре до "защитената територия", а "в прилежащите населени места и техните землища" трябва да слезе долу в създадената нова ал. 3. Защото в противен случай тези хора ще противоречат на закона, че хем отговарят в участъка от защитена територия, но след това им се дават и права да проверяват в населените места и в техните землища.
Предложението ми е в ал. 2 текстът да остане до "защитената територия", и там да се сложи точката. А отдолу текстът да стане такъв, както съм го предложил за нова ал. 2: "Органите на МВР се задължават да оказват съдействие на служителите по ал. 1 при извършване на проверки в прилежащите населени места и техните землища на защитените територии." Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): По принцип, уважаеми колеги и уважаема госпожо министър, защитавам текста на вносителя. Така е и в Закона за горите. Това, което каза колегата Такоров - ако ние ограничим само до защитената територия, това значи, че после всеки ще смее... Знаете как ромското население вандалства вътре. Като излезе от територията... (Неразабираема реплика от Румен Такоров.)
Друго, което мен ме безпокои малко в текста - кой ще определи докъде се простират прилежащите населени места? Това за мен е проблемът. Защото някой служител може, тълкувайки от своя гледна точка прилежащото населено място и неговото землище, да отиде и в следващото и да каже: и това принадлежи. По-скоро тук се явява проблемът. Това е за мен по-важното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Процедурата ми, господин председателю, е, че аз съм прочел погрешно в § 5а Министерството на земеделието и горите. Следва да бъде Министерството на околната среда и водите, които прилагат Закона за защитените територии. Може би трябва да се подложи на гласуване корекцията, защото точно Министерството на околната среда и водите прилага Закона за защитените територии. И тук беше допусната една техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В предишния § 5а: "Права по ал. 3 имат и други служители на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите, прилагащи Закона за защитените територии, определени със заповед на министъра на околната среда и водите."
Моля, гласувайте поправка в § 5а в новата ал. 5 думите "Министерството на земеделието и горите" се заместват с думите "Министерството на околната среда и водите".
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Поправката е приета.
По § 6, господин Такоров, по-хубаво е така, както комисията предлага. Текстът става ал. 1 с основните права в поверените им територии. С новата ал. 2 се дава едно допълнително правомощие само да спират и проверяват превозните средства и т.н. вече в по-голяма територия.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защо да не е така? Това се цели. Освен в защитената територия да могат да правят тези проверки и в прилежащите населени места и техните землища. И се създава ал. 3, че органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие. И систематически това е по-добре.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Противоречи на ал. 3 на чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не противоречи, както не противоречи и на ал. 1 на чл. 70. Общите им правомощия са върху определената защитена територия. Тук обаче им се дава едно допълнително правомощие само да спират и проверяват превозни средства. Няма противоречие.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 106, против 15, въздържали се 9.
Параграф 6 е приет.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 10-16 март 2000 г.:
Питане от народния представител Михаил Миков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно съдбата на "Видахим" АД в ликвидация. Следва да се отговори в пленарно заседание на 24 март.
Питане от народния представител Георги Пирински към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно остри проблеми на горското стопанство в Благоевградска област. Следва да се отговори в пленарно заседание на 24 март.
Питане от народната представителка Дора Янкова към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно възможността собствениците на земеделски имоти да получат собствеността си в землището на с. Сърница, община Велинград. Следва да се отговори на 24 март.
Питане от народния представител Илия Баташки към Илко Семерджиев - министър на здравеопазването, относно приватизацията и управлението на "Аптечно" - Пловдив. Следва да се отговори също на 24 март.
Питане от народната представителка Дора Янкова към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, относно екологичната обстановка в Смолянска област, където са разположени миннодобивните дружества на бившето "Горубсо". Следва да се отговори на 24 март.
И питане от народния представител Ангел Малинов също към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите, относно хармонизацията на нашето законодателство в областта на опазването на околната среда с това на Европейския съюз. Следва да се отговори на 24 март.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на труда и социалната политика на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев;
- писмен отговор от същия министър на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Дора Янкова;
- писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Свилен Димитров;
- писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на питане от народния представител Ева Жечева;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов;
- писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков;
- писмен отговор от същия министър на актуален въпрос от народния представител Анелия Тошкова.
За процедура думата има господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми заместник министър-председател, господин министър, уважаеми колеги!
Моята процедура, господин председател, е молба от мое име и от името на господин Бойков да поканите министър Муравей Радев да дойде и да отговори на въпросите, които сме му задали, веднага след заместник министър-председателя Петър Жотев, защото господин Бойков вече девет седмици не може да си получи отговора, а аз - осем седмици.
Въпросите, които сме задали, имат отношение към това до каква степен ще приемем, че актуализираната програма е искрено написана и ще помогне за развитието на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, вчера и винаги в деня преди парламентарния контрол се обявява редът, по който ще отговарят министрите. Този ред не може в днешното заседание да се променя. (Силно недоволство от ДЛ и ЕЛ.) А по актуализираната програма, както знаете, ще има дебати.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): От отговора на министър Радев зависи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не зависи от отговора. Тогава ще бъдат и министрите, ще бъдете и вие.
Започваме с отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно начина на управление на "Техноимпорт-експорт" АД и сключени сделки в ущърб на фирмата. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, аз ще изброя шест сделки, както съм ги описал в моя актуален въпрос и ще Ви моля да ми отговорите конкретно по всяка една от тях какво е Вашето отношение след проверката, която сте направили:
Каква е съдбата на сделката между "Техноекспорт-импорт" АД и фирма "Елтекс холдинг" за транспорт на месо и преведените авансово 1 млн. и 37 хил. 713 лева?
Какви са загубите от нереализираната доставка на соев шрот по програма GSM и задълженията на "Техноекспорт-импорт" към Юнион банк" по нея?
Какво е състоянието на строителните обекти на фирмата в Германия и има ли финансови задължения към днешна дата?
По каква процедура е извършен основен ремонт на сградата на фирмата и какво е състоянието й след това?
Има ли преведени средства от "Техноекспорт-импорт" към фирма "Рационал инженеринг" ЕООД? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Бойков! По реда на зададените от Вас въпроси в питането, Ви информирам за следното:
Първо, Взаимоотношенията на "Техноимпорт-експорт" АД с "Елтекс холдинг" датират от месец септември 1996 г.
На 9 септември 1996 г. "Техноимпорт-експорт" АД е сключил договор с Национална месна компания (дъщерна фирма на "Елтекс холдинг") за износ на месо за Русия. Средствата за изпълнението на сделката "Техноимпорт-експорт" е превел авансово. Резултатът от тази сделка е, че "Елтекс холдинг" дължи на "Техноимпорт-експорт" 171 655 лв.
На 12 май 1997 г. е сключен втори договор между "Техноимпорт-експорт" АД и "Елтекс холднг" отново с авансово плащане, резултатите от който са несъбрани вземания в размер на 321 127 лв.
По времето на тези две сделки, Съветът на директорите на "Техноимпорт-експорт" е в състав: Георги Шуманов - изпълнителен директор, Васил Георгиев и Свободен Калайджиев - служители на тогавашното Министерство на външноикономическото сътрудничество.
Последният договор с "Елтекс холдинг" е сключен на 7 август 1997 г. Договорът не е изпълнен и на "Техноимпорт-експорт" АД не са възстановени отново авансово преведените 284 000 лв. Съветът на директорите на дружеството по това време е в състав: Грета Дончева - изпълнителен директор, Корнелия Нинова и Стефан Куюмджиев.
През декември 1997 г. "Елтекс холдинг" е обявен в несъстоятелност.
По баланса на дружеството към 30 септември 1999 г. размерът на несъбраните вземания на "Техноимпорт-експорт" АД от Национална месна компания ("Елтекс холдинг") възлизат на 897 106 лв.
По втория Ви въпрос - договорът за доставка на соев шрот по програмата GSM-102 за внос на селскостопански продукти с американски произход е сключен на 30 септември 1997 г. с американската фирма "Сита" след разглеждане на няколко оферти. Договорът е за доставка на 12 500 метрични тона соев шрот от САЩ с цена 296 щатски долара на метричен тон. Съгласно клаузите на договора, "Техноимпорт-експорт" поема всички разходи, свързани с промените на открития в обслужващата сделката банка "Юнионбанк" АД акредитив. Впоследствие с допълнение към договора дружеството се съгласява с всякакви закъснения и забави при доставката.
Откритата от "Юнионбанк" АД кредитна линия за обслужване на сделката е гарантирана с правителствена гаранция.
В резултат на многократно исканите от американския партньор промени в срока на доставката и количеството на соевия шрот, довели до три промени в акредитивните условия, "Техноимпорт-експорт" има задължения към "Юнионбанк" в размер на 158 080 щат. долара. Данните са към месец май 1998 г. и включват разходите по откриването и обслужването на акредитива и ползваната от дружеството кредитна линия за обслужване на сделката.
Причините, довели до нереализирането на сделката са следните:
Първо, неизпълнение на доставката от фирма "Сита", поради "лоши атмосферни условия и новогодишни празници", както е записано в договора.
Второ, намаление на спот-цените на соевия шрот през януари 1998 г., поради което "Сита" иска намаление на цената на 285 щатски долара на метричен тон, като за да не се променя цената на сделката, страните се договарят да се внесе допълнително още 427 метрични тона соев шрот.
Трето, фирма "Сита" информира, че е забавена промяната в акредитива и иска неговото продължаване до 15 март 1998 г.
И, четвърто, фирма "Сита" иска ново продължаване на акредитива до 30 март 1998 г.
Предвид горните проблеми, вносът на соев шрот не е реализиран от "Техноимпорт-експорт", което е довело до необосновани разходи за дружеството по откриване на акредитива и застраховката на стоката общо в размер на около 200 000 щатски долара.
Съгласно постъпило в Министерството на икономиката през януари 2000 г. писмо от Министерството на финансите, непогасеното задължение на "Техноимпорт-експорт" към "Юнионбанк" възлиза на 77 948 долара, гарантирани с правителствена гаранция, която следва да бъде изпълнена.
Договорът за нереализирана сделка за внос на соев шрот е сключен от изпълнителния директор на "Техноимпорт-експорт" госпожа Грета Дончева.
По третия Ви подвъпрос - информацията, с която разполага Министерството на икономиката относно строителните обекти на "Техноимпорт-експорт" в Германия се съдържа в доклада на комисията от последната проверка на дружеството през месец декември 1999 г. и тя е следната:
Сключен е бил договор с "Рационал Карбен", Германия за изпълнение на строително-монтажни работи на обект "Предгаров площад - Франкфурт на Майн", по който е депозирана банкова гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията на "Техноимпорт-експорт" в размер на 660 000 германски марки. Договорените работи са били изпълнени от българската страна, като до този момент има неразплатени от възложителя строително-монтажни работи на стойност 2 млн. 614 хил. германски марки.
Фирмата "Рационал Карбен", с която е сключен договорът, е подизпълнител на обекта и разплащанията стават чрез нея. С писмо от 7 септември 1999 г., главният изпълнител "Билфингер и Бергер" е уведомил "Техноимпорт-експорт", че е превел на подизпълнителя всички дължими суми. Неплащането в срок е по вина на подизпълнителя, с който е бил сключен договорът.
Строителната дейност на "Техноимпорт-експорт" в Германия се е осъществявала и от задграничното дружество 100 на сто негова собственост "Техноимпорт-експорт - Ханделс", Берлин. Според дадената от изпълнителния директор на дружеството госпожа Грета Дончева, тя е междувременно и управител на "Техноимпорт-експорт-Ханделс", декларация от 26 ноември 1999 г., задграничното дружество не осъществява никаква дейност.
При направената проверка на дружеството през декември 1999 г. е представено копие от последния баланс на "Техноимпорт-експорт-Ханделс" към края на 1997 г. От цифрите става ясно, че дружеството е с основен капитал 100 000 германски марки, активи - 63 хил. германски марки, налични средства в каса - 6400 марки и авоари в кредитни институции около 39 000 марки.
Министерството на икономиката е отправило запитване до изпълнителния директор на "Техноимпорт-експорт" госпожа Грета Дончева за състоянието на всички строителни обекти на дружеството в Германия.
Междупрочем, още от първите дни на влизането ми в Министерството на икономиката, аз започнах проверки, тъй като Вашия сигнал не е първият, за дейността на "Техноимпорт-експорт".
Издадено е запитване и се чака информация по четвъртия зададен от Вас въпрос относно извършения основен ремонт на административната сграда на "Техноимпорт-експорт", намираща се на ул. "Фр. Жолио Кюри" в София.
След получаване на съответната информация ще Ви уведомя писмено за резултатите.
Що се отнася до въпроса Ви за "Рационалинженеринг" мога да Ви отговоря, че по време на извършената през май 1998 г. вътрешна проверка на "Техноимпорт-експорт" е представен баланса на "Рационалинженеринг" за 1997 г. Дружеството е 100 на сто собственост на "Техноимпорт-експорт". Отново изпълнителен директор е госпожа Грета Дончева.
"Рационалинженеринг" се занимава със строителство на обекти в Германия. От представения отчет става ясно, че дружеството завършва 1997 г. със загуба в размер на 174 хил. нови лева, като загубата от основна дейност възлиза на 162 000 нови лева.
Дружеството ползва краткосрочен кредит в размер на 273 000 нови лева, предоставен му от "Техноимпорт-експорт". При направената през май 1998 г. проверка задължението, което не е погасено възлиза на 185 000 нови лева.
При последната проверка в "Техноимпорт-експорт", проведена през декември 1999 г., на комисията не е предоставена информация относно дейността и финансовите резултати на фирмата "Рационалинженеринг". Очаквам, че госпожа Дончева ще я предостави, след като Министерството на икономиката направи ново запитване и по този въпрос.
Уважаеми господин Бойков, въпросите, които Вие повдигате, са много важни, затова вчера изпратих искане до Главно управление "Държавен финансов контрол" на Министерството на финансите да извърши финансова ревизия на "Техноимпорт-експорт". Както Ви казах, от известно време се занимаваме с проблемите на "Техноимпорт-експорт" и в тази връзка в момента Министерството на икономиката подготвя съществени промени в Съвета на директорите на дружеството.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Господин Бойков има думата за два уточняващи въпроса.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Само ще взема отношение, господин председател, към това, което каза уважаемият господин заместник министър-председател. Аз се бях подготвил и съм подготвен тук с една дебела папка с материали и по нещата, които Вие не сте проверили, аз съм ги проверил, имам договорите, имам начина, по който се сключват сделката по ремонта. Имам изненадващи цифри по отношение на ремонта на "Техноекспортимпорт", който се боядиса тъмносиньо отвън. Не правя алюзия с цвета. Има ремонт на покрив в гаранционен срок, втори път капитален ремонт - от друга фирма, срещу заплащане.
Сумите не са малки, затова ги казвам - отиват над 600 хил. лева. И част от тези суми, според мен, са изтекли нанякъде. Вие ще проверите и ще разберете защо.
Аз съм благодарен затова, че Вие коректно се отнасяте към въпроса и ще вземете мерки.
Моето отношение, ако мога да си позволя, е да попитам: какъв е лимитът на загубите на една държавна фирма, при което се освобождава изпълнителен директор? Имате ли си поставен така... Като закачка го приемете. Защото наистина, господин Жотев, тук нещата текат три години. Процесът е дълъг, продължителен. В моята папка има и проверки, одиторски и всякакви други и нещата са ясни.
Другото - неосвобождаването, невзимането на мерки от принципала, аз не го отнасям към Вас, Вие сте нов човек и сега ще вземете мерки, означава, че има съучастие. Нищо друго не означава.
Аз ще Ви оставя тази папка, дано Ви помогне във Вашите проверки. Вътре ги има и договорите, и начинът на сключване, и сигнали, които текат от три години. Надявам се, че ще вземете бързи мерки, за да не продължат нататък тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата за дуплика заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Бойков, това е друга папка, моя папка. Така че проверките са достигнали до момента, в който ние вече сме взели решение за промяна в Съвета на директорите.
Аз ползвам все пак случая да Ви кажа, че няма праг, зад който вече трябва да се сменят управителни органи. За мен всяко едно нарушение е достатъчно основание, ако съдържа опасности ръководството в едно предприятие да влошава неговата дейност. За много по-дребни нарушения си отиват директори. Но тук, просто, в парламента се научават неща, за които Вие сте запитали.
В Министерството на икономиката... не се извършва самоцелна промяна, не се извършва под ничий диктат. Просто след като министърът на икономиката отговаря за държавни предприятия, 100-процентови и дори там, където държавата има поне блокираща квота, ние просто извършваме промените, за да могат предприятията да работят добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народният представител Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос относно участието на български фирми във възстановяването на Югославия.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, драги колеги народните представители! Под моето достойнство е да не вярвам в думите на председателя на Министерския съвет, тъй като аз уважавам тази институция.
Въпросът, на който трябва да ми отговорите днес, уважаеми господин Жотев, беше насочен към господин Костов. Но господин Соколов казва, че не е в неговата област и го пренасочи за Вас. Това е като последствие към въпроса от месец юни миналата година към господин Костов за укриване на загубите и щетите, които бяха огромни, от юговойната за България.
В стенограмата, която извадих, да бъда по-точен, господин Костов казва, че са огромни, преките загуби са над 150 млн. долара, но това е до месец юни, а дефицит в платежния баланс - 300 млн. долара.
След отговора, тъй като се разбра, че нито НАТО, нито Европейският съюз ще направят компенсация на загубите, господин Костов тук ми посочва, че има списък на много български фирми, които са подготвени да участват във възстановяването на щетите в Югославия и оттам ще бъдат покрити и загубите, които претърпя България. Дори в своята последна фраза господин министър-председателят каза: "Не се безпокойте, господин Бончев, тези фирми ще участват и ще покрият щетите."
По мое сведение, уважаеми господин Жотев, досега от България не е изнесен един гвоздей за Югославия, не е получена една стотинка. И ако се вярва дори на международната и на нашата преса, военноамериканската база, която се строи в Косово и е на 200 км от България, тухлите и циментът също не се взимат от България, а от Италия.
И, тъй като този въпрос е продължение на моя въпрос от месец юни, смятам, че е редно да ми отговорите колко български фирми участват във възстановяването на Югославия и каква ще бъде общата стойност на сделките? Защото до месец юни загубите са огромни и ако не се компенсират, те ще тежат като воденичен камък на България и на българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Бончев! До настоящия момент възстановяването на Съюзна република Югославия не е започнало заради международната изолация, в която се намира страната. Поради тази причина български, както и чужди фирми, не са допуснати за участие в провежданите в страната конкурси и търгове. Изключение правят Република Черна гора и Косово.
По отношение на търговете в Черна гора в края на миналата година чрез търговския представител на Министерството на икономиката в Белград бе отправен апел от черногорска страна за спешна доставка на стоки от първа необходимост. Информацията бе разпространена чрез Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Центърът за насърчаване на износа към Министерството на икономиката.
По сведения от Министерството на търговията на Република Черна гора доста български фирми са проявили интерес да станат доставчици на тези стоки. Те са включени в регистрационен списък. Но на този етап няма българска фирма, спечелила търг за доставка.
Наскоро проведох среща в София с министъра на търговията на Република Черна гора господин Рамо Бралич, на която той ми съобщи, че причината да не бъдат класирани български фирми е фактът, че те предлагат цени доста по-високи от тези на останалите кандидати.
Тук ще си позволя да направя коментар на Вашия актуален въпрос. Тези търгове се провеждат на равна и прозрачна основа. Няма кой да препоръчва една фирма да бъде включена и да спечели тръжната процедура за сметка на друга. Действат прозрачни правила, при които основното е параметрите, които фигурират във всяка една конкретна оферта. Не мога да си представя, че може да има друг механизъм за определяне на купувачите и съответно доставчиците на определени стоки.
Министърът на Република Черна гора ми каза, че наистина разликите в качествата на офертите са много, така да се каже, във вреда на българските фирми. Българските фирми не са се научили да участват в тези международни конкурентни търгове. Аз съм с впечатлението, че те очакват, участвайки в тези конкурентни търгове, да реализират огромни печалби. А тук действат пазарните правила и просто няма друг механизъм, освен фирмите да направят конкурентни оферти.
Що се отнася до търговете за Косово, хронологията е следната. С решение на Министерския съвет от 9 април 1999 г. е била приета програма за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово. С решение на Министерския съвет пак от 9 април 1999 г. към министъра на търговията и туризма е била създадена междуведомствена работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово. Групата е предоставяла своевременно информация за обявени търгове от страна на международните донори и е съдействала на българските фирми да участват в тях. Съдействие обаче в рамките на компетенциите на държавата, представена чрез едно отраслово министерство.
С решение на Министерския съвет от 28 юни 1999 г. е била приета актуализирана програма за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово. Програмата предвижда предприемане на нови мерки във вътрешен и международен план, свързани с участието на нашата страна в процесите на следвоенното възстановяване на региона.
В изпълнение на мерките, предвидени в нея, беше изготвен и каталог на българските фирми, имащи готовност и възможности да участват в доставянето на стоки и услуги и в осъществяването на инфраструктурни проекти в процесите на възстановяване и развитие на региона.

До този момент в каталога са включени над 300 фирми. Най-голямо участие на фирмите е регистрирано в областта на доставките на строителни материали, извършване на строителни услуги и доставка на машиностроителна продукция. Въпреки трудностите, които изпитваше българската икономика вследствие на кризата и в съответствие с ограничените финансови възможности в условията на валутен борд, България се включи в предоставянето на хуманитарна помощ за бежанците от Косово в Република Албания и в Република Македония под няколко форми:
1. предоставяне на преработена селскостопанска продукция, медикаменти и предмети от първа необходимост на стойност 200 млн. лева;
2. изпращане на военнополева болница с 47 души персонал и поемане на разходите за настанените там хора;
3. прехвърляне на тежко болни бежанци от Косово за лечение в Република България чрез операцията "Въздушен мост на милосърдието", която предвижда на първо време около 300 души да бъдат транспортирани и лекувани в български болници.
И четвъртата форма, под която се е осъществявала тази помощ, е осигуряване на 100 военнополеви кухни и сглобяеми дървени къщи на стойност 5 млн. германски марки за настаняване на около 2 хил. косовски бежанци.
Междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово предоставя своевременна информация за обявени търгове от страна на международните донори и е съдействала на българските фирми да участват в тях. Проблемът и тук е същият, както и доставките за Черна гора. До настоящия момент е разпространена информация за 34 търга, проведени за региона изобщо - за Македония, Албания, Босна и Херцеговина. Тези търгове са били обявени главно по линия на програмата "Обнова", Върховния комисариат на бежанците, Световната здравна организация, Световната продоволствена програма и от правителствата на някои от страните.
Вие знаете, че ролята на държавата, както казах, е не да прави избор за участие в търговете и да следи за резултатите, които постигат фирмите. Ролята на държавата е да разпространява информация, която до настоящия момент Министерството на икономиката е извършвало своевременно.
България желае да участва активно в плана за следвоенно възстановяване - във възстановителните работи, в строителството на мостове, пътища и други инфраструктурни обекти с регионално значение. В рамките на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа бяха създадени три работни маси, като Министерството на търговията и туризма и неговият приемник Министерството на икономиката пое координацията от българска страна по работна маса № 2 по икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество и взе активно участие във всички проведени до този момент срещи.
Министерството на икономиката обобщи и предостави пред Пакта за стабилност българското виждане за приоритетни проекти в областта на инфраструктурата, транспорта, финансите, търговията. В този смисъл са подготвени и представени пред Пакта за стабилност за Югоизточна Европа общи инфраструктурни проекти със съседните страни за съвместно участие в тези процеси, както и концепция на Република България относно икономическото възстановяване и развитие на региона в рамките на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
По време на срещата на работна маса № 2 в рамките на Пакта за стабилност, която беше проведена в Скопие на 10 и 11 март 2000 г., Европейската инвестиционна банка представи ревизиран документ, включващ одобрените за финансиране от банката инфраструктурни проекти в региона. Първоначално българската страна беше предоставила множество проекти, които в крайна сметка са редуцирани до три. Така че три български проекта са включени като приоритетни, а останалите десет са определени за реализация в средносрочен план. Сумата, предвидена за финансиране на проектите, е 1 млрд. 360 млн. евро. Окончателно въпросът с финансирането на проектите ще бъде изяснен по време на Донорската конференция в Брюксел, която ще се проведе в края на м. март 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата, ако желае, господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, драги колеги народни представители! Ясно е, че тези огромни загуби, които назова господин министър-председателят през юни, не са компенсирани, а продължават да се увеличават. Ясно е, че българи не са взели участие. За Ваше сведение, рафинериите в Панчево се възстановяват от европейски фирми без България, два ТЕЦ-а и мостът между Ниш и Белград - също без български фирми.
Но искам и друго да Ви кажа, уважаеми господин Жотев. Както каза и господин Костов, разрушеният мост на Дунава, от което българското корабоплаване всеки ден губи по 30 хил. долара, съгласно решението на комисията в Будапеща ще започне разчистване чак от 1 юли и ще завърши на 30 септември. Тези блокирани 30 кораба в Унгария, за които плащаме по 30 хил. долара на ден, плюс неизползваните товари на нашите свободни кораби до Регенсбург - Германия, не се знае още колко милиони ще натрупат за България. А за тези мостове България няма вина. Те бяха разрушени от хвъркатите момчета на генерал Кларк, на когото преди няколко дена се отблагодарихме с най-високия орден - "Мадарски конник".
И за да бъда коректен към Вас, от първия няколко седмици мой въпрос за корупция в "Интерпред" и Вашето интервю във вестник "Труд" от 13-и този месец, позволете да Ви предам една папка със сведения, от които личи, че България е загубила много милиони долари с тази сделка. Последният факс е от Италия, който предлага най-високата цена и 30 млн. нови инвестиции, както беше оповестено във втория етап. Давам Ви и няколко страници от подписания договор, в които инвестициите на дело са само 5 млн. долара и те не са направени. Аз се надявам, че с тази папка спокойно може да ги дадете на господин главния прокурор, а той още по-спокойно може да им посочи килиите. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към отговори на министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Нейков, независимо от ангажиментите, които имате като министър, Вие отделихте време и дойдохте с мен в Пловдив и се срещнахте непосредствено с ръководствата на Съюза на многодетните семейства в Пловдив, със Съюза на военноинвалидите в Пловдив и със Съюза на пенсионерите. Това беше един акт, който аз високо ценя, защото в един непосредствен диалог Вие дадохте своите отговори и своите обяснения. Морално е от мое име, от името на общинската организация на Евролевицата в Пловдив и от името на тези формални групи на гражданското общество да Ви благодаря за жеста. Бих се радвал, ако примерът Ви е заразителен и за останалите министри и да не се притеснявам защо радио "Хоризонт" обяви, че Муравей Радев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нешев, картата сложили ли сте си?
СТЕФАН НЕШЕВ: Свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сложете си картата, преди да свършвате.
СТЕФАН НЕШЕВ: Сега ще трябва да отида да си взема картата! Преценявайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Който идва тук, предварително си взима картата.
СТЕФАН НЕШЕВ: Да, господин председател, "Хоризонт" каза, че Муравей Радев има програма със Световната банка по време на парламентарния контрол. Това искат да Ви кажа. Това е притеснително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата да отговори господин министърът.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нешев, аз също Ви благодаря за поканата да направим тази среща в Пловдив. Мисля, че стана добър разговор. На част от хората вече съм изпратил отговорите, по други работим. Очаквам допълнителни срещи с тях, така че ще се радвам отново да се видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Бойко Великов да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, преди една година, на 15 февруари Вие назначавате господин Костадин Крушевски, в нарушение на Закона за социалното подпомагане, чл. 9, ал. 4, без съгласуване с кмета на община Павликени, за ръководител на общинската служба за социално подпомагане. Назначението е направено въпреки липсата на нужното образование съгласно квалификационните изисквания. На практика министерството не спазва собствените си разпоредби, като прилага двоен стандарт и при назначаването на ръководителите на общинските служби за социално подпомагане. Това не е изолиран случай, това е Ваша постоянна практика в цялата страна и имаше не един въпрос към Вас по тези проблеми.
Скоро след назначаването на господин Крушевски започва и серията от уволнения, без аргументация и сериозни мотиви. Разбирам, че в последно време се оформят документи с мотиви за тези уволнения. Уволненията са от директори на социални заведения, през счетоводители, домакини, медицински сестри, диетолози, до шофьорите и работниците в кухните на социалните заведения. Общо 26 уволнени от стотина работещи.

Заведените дела в районния съд, някои от които вече с резултат, показват пълната несъстоятелност на тези уволнения. От 1 юли 1999 г. Вашият подопечен ръководител въвежда срочни тримесечни договори за всички служители. Впрочем, това е добре познат на всички ни похват. С въвеждането на временните трудови договори се подготвя чистката в общинските структури. Естествено, след изтичане на договорите следват нови уволнения на управителите на социални заведения в гр. Павликени, с. Карайсен, с. Бяла черква и други. От 1 януари 2000 г. обаче тримесечните трудови договори стават месечни, за да последват нови уволнения и, разбира се, нови назначения на близки и приятели, на съпартийци.
Още от 1 февруари 2000 г. са уволнени главният специалист по социални услуги, единственият квалифициран възпитател в дома в с. Михалци, други социални работници със специално образование, директорът на дом за стари хора в с. Карайсен, както и на медицинската сестра към дома. При уволненията не са пожалени нито болни, нито социално слаби семейства, които се защитават от Кодекса на труда. Не можем да не отбележим, че при назначенията става въпрос не само за партийни, но и за истински братовчеди, роднини, близки семейни приятели.
Не по-малко безотговорна и конкретна е дейността на този назначен от Вас ръководител. Той работи като в секретна секция, а не в служба за социално подпомагане. Рязко е ограничен достъпът на граждани, които едва преживяват на ръба на пълната бедност и мизерия. Господин Крушевски предпочита да се крие и да не приема както поради професионално безсилие, така и от липса на гражданска съвест.
Няма да коментирам тук политическата принадлежност на господин Крушевски и неговите действия по време на изборите, тъй като времето изтече, поставям този въпрос, защото го считам за типичен не само за Павликени, но и за много други общини в страната. Защото така, както Вие уволнявате от министерството през областите и общините, така действат и Вашите подопечни, в случая господин Крушевски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Великов, по повод на жалбата, която получих от бивши служители от общинската служба, както и по повод на Вашето питане, назначих проверка на изнесените случаи. Проверката приключва в следващите дни, но предварителната ми информация от проверяващите показва, че при извършване на посочените действия от Вас от ръководителя на службата господин Крушевски са допуснати редица тежки и по-леки нарушения на трудовото законодателство. Има случаи, в които са уволнявани хора без господин Крушевски да е техен работодател - нещо, което според мен е абсолютно недопустимо, както и други случаи на нарушения.
Това, което очаквам, е - пак казвам - финализиране до края на тази седмица на отчета на проверяващата комисия, след което на базата на техния доклад, на базата на констатираните факти ще взема решение за дисциплинарното наказание на ръководителя на службата, за което ще Ви информирам веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата за реплика има господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз съм частично удовлетворен от Вашия отговор. Не съм в състояние в рамките на три минути да изнеса всички данни, с които разполагам относно редица уволнения, които са направени от господин Крушевски. Искам обаче да Ви уверя, че той е действал в много случаи в нарушение на закона. И аз се надявам, че комисията, която Вие сте изпратили, ще действа именно по този начин, че, доказвайки тези нарушения, ще доведе до неговото освобождаване от длъжността, която заема.
Искам да отбележа също така, че тези служители в общинската служба за социално подпомагане стигнаха до протести - изпратиха своите протести и до президента, и до министър-председателя, и до Вас лично. Аз се надявам, че Вие ще вземете необходимите мерки, за да не продължават тези протести, за да не продължават тези безогледни действия на господин Крушевски. Защото, както споменах, и по време на изборите, и след тях той си позволява по един безогледен и циничен начин да третира своите служители в структурата, която управлява. Надявам се да бъдат спрени тези чисто братовчедски назначения, чисто роднински назначения, които за Павликени са добре известни.
Убеден съм, господин министър, че ако Вие постъпите според закона и докажете тези нарушения, ще освободите господин Крушевски, което считам за наложително. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народната представителка Светлана Дянкова да развие своя актуален въпрос.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да развия един въпрос, който е свързан с прилагането на приетия от Народното събрание миналата година Кодекс за задължителното обществено осигуряване. Той е в сила от 1 януари т.г.
Ние като законодатели тогава предвидихме в него да бъдат изработени няколко поднормативни документа. Става въпрос да се изработят актове на Министерския съвет, които са 13 на брой, това е по дял първи - инструкции, няколко тарифи; по дял втори - допълнително задължително пенсионно осигуряване, има няколко акта на Министерския съвет, пет постановления, които трябва да издаде Държавната агенция за осигурителен надзор, и няколко такси, които също трябваше да бъдат изработени, за да може да заработи законът.
От пресата и от моята работа в Комисията по труда и социалната политика, разбира се, и от приемната, която правя в Габрово и на други места в страната, оставам с впечатлението, че има проблем в изработването на тези поднормативни актове и инструкциите, които трябва да съпровождат всеки един такъв акт, за да могат тези документи да бъдат прилагани успешно. Например в Габровското районно управление за социално осигуряване по тяхно мнение и по габровската преса има проблеми, които сигурно натежават, както смятат и моите избиратели, и които вероятно пречат на хората от районното управление за социално осигуряване да прилагат Кодекса за задължително обществено осигуряване. Не са много редки тези внушения, които се правят и от медиите, че тълкуването на закона се прави по един начин например в габровското РУСО, по друг начин във варненското и т.н. Разбира се, в тази посока мога да цитирам още много такива становища, но няма смисъл. От всичко това обаче аз разбирам, че има нарушена връзка между закона, наредбите към него, прилагането на тези наредби и практическите действия на хората, които трябва да приложат този закон и наредбите към него.
Затова Ви питам: готови ли са всички наредби и инструкции, с които трябва да се прилага успешно новият осигурителен кодекс и прави ли се всичко необходимо, за да бъдат обучени служителите даже и от фирмите и ведомствата, а не само от районните управления за социално осигуряване, за да не изпитват те и хората, които прилагат закона, затруднения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дянкова! В изпълнение на разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване Министерството на труда и социалната политика в последните два-три месеца от приемането на кодекса, както и Националният осигурителен институт, насочиха своите усилия преди всичко към подготовката и приемането на цялостната подзаконова нормативна уредба по прилагането на кодекса.
До настоящия момент беше извършена значителна работа, която доведе до приемането на основните подзаконови актове, които осигуряват прилагането и нормалното функциониране както на пенсионния осигурителен модел, така и на Националния осигурителен институт. Тоест всички основни подзаконови нормативни актове, които касаят правата на осигурените лица, са разработени и вече са приети от Министерския съвет. Бих споделил с Вас някои от тях, защото разбирам, че и Вие сте много подробно запозната.
Приета беше наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, за бременност и за раждане. Беше приета наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Прие се наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Вече е приет редът и условията, по които се осигуряват лицата, упражняващи търговска дейност, като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на еднолични дружества с ограничена отговорност, частни земеделски стопани, работещите без трудови правоотношения, работещите, които са изпратени на работа в чужбина.
Беше приет и може би най-важният и основен подзаконов акт - наредбата за пенсиите, с която се уреждат редът и условията за отпускане на пенсиите, начина на тяхното изчисляване, изплащането, установяването и зачитането на осигурителния стаж и осигурителния доход.
Разработени са и са приети и основните нормативни актове за действието на Държавната агенция за осигурителен надзор, нейния правилник, тарифите за съответните действия, съответните лицензионни режими, които агенцията ще осъществява. Едновременно с това, съвместно с Главно данъчно управление, главната данъчна администрация беше подготвен образецът на декларация, която хората, които са самоусигуряват, трябва да попълват, и които получават доходи по нетрудови възнаграждения. Разрабетени бяха няколко инструкции от страна на Националния осигурителен институт, които бяха предоставени на всички служби на института в страната. В момента са разработени и останалите подзаконови актове, които в следващите седмици ще бъдат обсъдени в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, които са свързани с по-детайлното уреждане на функционирането на пенсионния модел. Тук искам да дам един пример. Вече има разработен вариант, който подлежи в момента на обсъждане, на наредба за осигурителните каси, коото дава допълнителни възможности на самоосигуряващите се лица в организацията на самия процес.
С оглед постигането на единна практика беше проведено и национално съвещание с всички ръководители на регионални управления за социално осигуряване. В Стара Загора беше проведено такова съвещание, аз участвах в него. Едновременно с това проведох разговори с ръководствата на Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт и започваме съвместни срещи на териториалните структури на Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт, отново за да бъде постигната една-единна практика.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос относно информираността, за мен е недопустимо и смятам, че ще бъдат взети съответни действия както от ръководството на Националния осигурителен институт, така и от Министерството на труда, когато от териториални структури на Националния осигурителен институт се осъществява по различен начин практиката по осигуряването на хората. Недопустимо и абсолютно неприемливо за мен е работещи служители в различни регионални управления, да заявяват, че имат свое мнение по един или по друг въпрос. Това свое мнение те могат да го изразяват като експерти и специалисти в рамките на своята система и да се търси решение, ако има нерешени въпроси, но всяко едно от регионалните управления е длъжно да прилага точно и прецизно както подзаконовите актове, така и инструкциите, които получава от ръководството на Националния осигурителен институт.
Уважаема госпожо Дянкова, онова, което се съдържаше във втората част на въпроса Ви, което също е изключително важно, е информираността въобще на обществото, на работодателите, на работниците за новия пенсионен модел. Всички знаем колко дълбока и радикална е промяната на пенсионния модел. Това означава, че в продължение на много време, аз бих казал, че с години ще продължи непрекъснатото подаване на информация от страна на Националния осигурителен институт и Министерството на труда към обществото, към работодателите, към самоосигуряващите се лица, докато прилагането, информацията за прилагането на новия пенсионен модел стане точно толкова близка и позната, колкото беше информацията за модела, който действаше 50 години. От тази гледна точка сме започнали една много широка кампания, обществена дискусия по въпросите, свързани с новия пенсионен модел. Има редица предавания, които вървят по програма "Хоризонт" на Националното радио, по Българска телевизия. Едновременно с това поддържаме няколко рубрики в различни печатни издания, в различни медии - и регионални, и централни, за да могат хората ежедневно да получават информация, колкото се може по-пълна. Съзнавам, че и това не е достатъчно, затова предстои пускането на така наречената "гореща" телефонна линия, на която хората ще могат директно да задават своите въпроси на специалистите, да получават отговор или, ако е необходимо, да получат и писмен отговор на своя въпрос.
Има много допълнителни срещи, семинари, курсове, на които се стремим да предоставим информация на техните организатори, която да предоставят пък на участниците в курсовете, за да получат точна и ясна картина за действията, които трябва да извършат. Диалогът продължава и не само по информирането на хората за уредбата, която сме създали, диалогът продължава и относно търсенето на нови още по-добри решения на тази уредба. Никой от нас не приема Кодекса за задължително обществено осигуряване като идол, като свещена крава, която не подлежи на никаква промяна. Обратно, всяко добро, разумно предложение, което се прави, ще бъде посрещнато с готовност за дискусия, с готовност да намерим най-доброто решение.
Проведох срещи с ръководствата на творческите съюзи. Искам отново да благодаря на госпожа Татяна Лолова за писмото, което ми отправи, за разговора, който проведох с нея. Ние заедно с вас вече започнахме дискусията относно необходимостта от нов поглед върху осигуряването на творците на пенсионна възраст. И съм готов отново да обсъждаме този въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо само на тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов, моля за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Има и допълнителни неща, които направихме в хода на разясняването. Има едно ново решение, което вече творците използват и го разбраха - че възнагражденията от авторски права не влизат в осигурителната база, в осигурителния доход и те са освободени от осигуряване.
Има сериозен въпрос относно характера на възнаграждението и осигуряването на докторантите. Това също е въпрос, който сме готови да обсъждаме.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Цял ден ли ще говорите?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Казвам всичко това с желание отново да изразя готовността да намерим най-добрите решения на онези въпроси и онези пунктове, които създават проблеми при осигуряването на хората.
В същото време, възползвайки се от Вашия въпрос, и ако ми разрешите, бих искал да кажа, че категорично не приемам изразяваните позиции и то от представители на среди, които наистина са в най-високите слоеве по доходи от населението, че за тях осигуряването е една празна дума, че те не желаят да има осигуряване за тях, че те сами поемат грижата за себе си. Няма нормално общество, което извън своя ангажимент към себе си да се отказва и от солидарността. Солидарността стои в основата на онова, което крепи осигурителната система. И ако един адвокат смята, че може да поеме грижата за себе си, нека да го направи. Но той, като всеки нормален гражданин на нормална страна, носи отговорност, като част от солидарността в осигурителната система, и за сегашните пенсионери. Затова няма да приема предложения, които са насочени към разрушаване на осигурителната система. И струва ми се, че този подход ще бъде подкрепен и от парламента.
Затова, приключвайки, искам да Ви уверя, че информационната кампания, която водим, ще продължава, включително и желанието да намерим нови най-добри решения на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
За реплика има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин министър, разбира се, трябва да Ви благодаря за това, което казахте, защото си давам сметка, че всички тези документи, които са необходими, за да може да се прилага Осигурителният кодекс - някои са вече направени, други са в подготовка. Искам добре да ме разберете - това не е въпрос, който касае мен точно като законодател или нас като хора, които сме правили този закон. Това е въпрос, който касае действително и осигурителите, и осигурените, и институциите, които в края на краищата правят тази дейност. Затова аз наистина Ви благодаря и дано повече хора са чули това, което Вие казахте днес от тази трибуна. (Весело оживление и реплики в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Толкова ли е нарушен диалогът между министърът и комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
Не Ви ли се струва, че тези въпроси са по-важни от положението на господин Крушевски в Павликени, например? (Реплики от ДЛ.)
Хайде или си седнете на мястото, или излезте навън, господин Такоров!
Има думата народният представител Петър Димитров да развие своя актуален въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Преди месец зададох на министър Нейков изключително актуален въпрос - по какъв начин социално слабите, пенсионерите и всички бедни в най-големите градове на страната да си платят януарските сметки за парното. За съжаление, през изминалите няколко седмици ситуацията стана трагична. Въпросът вече не засяга само бедните. Той засяга всички, които имат парно. От Пловдив, Сливен, Перник и други градове постъпва информация, че някои сметки са стигнали до 700 лева за апартамент. Това е цената на прилична кола на старо.
Искам да Ви попитам: какво се е случило, господин министър? Във война ли сме или страната е претърпяла невиждано стихийно бедствие, та Вие накарахте половината София да си изключи парното и да трепери, а другата половина да плаче като си плаща сметките? Такова е положението във всички големи градове на страната. Средната цена на парното за среден апартамент е съпоставима със средната работна заплата. Как да живеят хората? Та това е издевателство!
Вчера при мен имаше група пенсионери. Един от тях проплака, че през 1989 г. пенсията му е била 160 лева. За парно и топла вода е плащал 12 лева. Сега пенсията му е 40 лева и за двустаен апартамент му искат 180 лева. Как да плати? Как изобщо да живее? Та това е геноцид.
Много обичате да давате за пример януари 1997 г., когато хората получаваха по няколко долара. А колко долара получава пенсионер, който трябва да плати 180 лева парно с пенсията си от 40 лева? Да не говорим за прословутите енергийни помощи, които през миналата година са се увеличили с 10 на сто, а парното е поскъпнало с 44. А само за януари 2000 г. скокът е около два пъти. С какво да плащат хората? Докога правителството и "Топлофикация" ще издевателстват над гражданите? Има ли луд, който като излиза, не си изключва топлата вода или лампите и ги оставя да светят или да тече водата? Оказва се, че май този луд е "Топлофикация". По никакъв начин не можете да спрете парното си, дори ако отивате в командировка. За да го спрете, трябва да пълзите на колене пред "Топлофикация". Но дори и да ви разрешат, пак ще си плащате и ще ви унижават. Сложихте касови апарати на семкаджиите, но не слагате топломери на "Топлофикация", защото не ви е изгодно. А не ви е изгодно, защото на входа на топлофикациите са се закачили братовчедите ви и ни доят с безбожни цени на въглищата и на горивото. Да не говорим за заплатите, които само през миналата година са се удвоили. Защо не ги нормализирате, господин министър? Аз уважавам труда на тези хора, но един милион българи са без работа, 80 на сто от хората тънат в бедност, 30 на сто - мизерстват. Защо търпите заплатите в топлофикациите да са толкова високи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, свършвам.
Обърнете внимание и на този въпрос. Много странна практика е отговорът Ви да се появява най-напред във вестниците преди да отговорите на народния представител. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Иван Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Преди да отговоря на Вашия въпрос искам да Ви кажа, че всяка седмица абсолютно коректно аз съм на ваше разположение, за да отговарям на вашите въпроси. Не аз определям дали ще стигне времето до мен или няма да стигне. Така че опитите, не само Вие, а и в други случаи да се твърди, че се опитвам да избягам от отговора, ги приемам като некоректна нападка към мен.
Уважаеми господин Димитров, цените на топлинната енергия за битови нужди се определят с Наредбата за образуване и прилагане на цените на електрическата енергия, за топлинната енергия и на брикетите за населението от 1999 г. От 5 юли 1999 г. фиксираните цени на топлоенергията се определиха в размер на 36 лв. и 41 ст. на гигакалория. В сравнение с предходния отоплителен сезон това е увеличение с около 12 на сто.
Вашият въпрос за м. януари. Средните разходи за отопление на едно жилище с отопляема площ 60 кв. м в София са 106 лева., в Пловдив - 151 лева, във Варна - 85 лева, в Русе - 95 лева. Моля Ви да имате предвид, когато правите своите анализи, че януари беше един от най-студените месеци през последните десетилетия. А експертните оценки показват, че намаляването на средномесечната температура с един градус води до увеличаване на специфичния разход на единица обем с около 6 на сто. Доказателство за това експертно заключение е и обстоятелството, че за февруари разходите за топлоенергия са с около 40 на сто по-ниски, отколкото бяха за януари.
Мисля, че не е коректно и това сравнение, което правите с разходите за топлоенергия с доходите на едно лице. По принцип тези разходи се поемат от доходите на цялото семейство. И имайки предвид затрудненията, които много семейства изпитват по отношение на доходите си, правителството прие и вече трета година прилага Програмата за енергийно подпомагане. По този начин за отоплителния сезон 1999-2000 г. отново бяха осигурени средства за енергийно подпомагане като през м. януари бяха подпомогнати 548 хил. 162 семейства или близо 1 млн. души, на които бяха изплатени енергийни помощи.
Вие питате какво ще предприемем. Само преди един ден вие чухте в актуализираната програма на правителството, че за следващия отоплителен сезон не се предвижда увеличаване на цената на топлоенергията.
Колкото до Вашия апел за заплатите в "Топлофикация", искам да Ви информирам, че по силата на Наредбата за регулиране на работните заплати, заплатите на работещите в "Топлофикация" са замразени на нивото от третото тримесечие на 1998 г.
Във въпроса, който ми зададохте, имаше и желание да сравня какви са разходите за топлоенергия на Гърция и Португалия, за да ги сравним с България. Това, което бих Ви предложил да сравним, е средногодишната температура на Гърция и на Португалия с българската. И като имате предвид, че тя е 10 градуса по-висока, отколкото българската, да си направите сметката. (Весело оживление в ДЛ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ, от място): Сравни ги със Швеция и Норвегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросът не е за Швеция и Норвегия, а за Гърция и Португалия. Така че следващият въпрос може да е за Швеция и Норвегия.
Има думата господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Доколкото разбирам, препоръката Ви към студуващите българи е да отидат в Гърция и в Португалия. (Ръкопляскания от ДЛ.)
От отговора Ви следват три неща. Понеже го прочетох предварително, затова съм ги и написал.
Първо, парното вече не е дори лукс. То е недостъпно. Не могат да си го позволят не само бедните, но и относително богатите. Разбирам прекрасно, че тази безработица, която съществува в големите градове, трябва да я решите някак, трябва да прогоните хората обратно на село да копаят земята в реални граници. Гоните ги с безработица, с глад, а сега добавихте и студа - изключително ефикасни средства.
Второ, в сферата на топлофикацията няма пазар, няма конкуренция, няма защита на потребителя, има монопол и издевателства. Българинът е обект на жестоко ограбване и унижения, а правителството нехае за този проблем.
И трето, върхът на цинизма - на Националната партийна конференция на СДС идеологът на десницата, бащата на свободния пазар Иван Костов, човекът, който закри Комитета по цените и забрани левия завой, обяви, че парното няма да расте повече до следващите избори. На обесения беше обещано да не му свалят примката, докато не гласува, а на нацията, че пазарното стопанство се заменя с партийно и цените няма да се определят от пазара, а от конференциите на СДС.
Водите дясна политика. Водете си я. Аз не съм срещу тази политика. Аз Ви питам, след като тази политика не осигурява на хората доходи, за да могат да си плащат парното, защо не вземете необходимите мерки? Ако осигурите такива доходи, моля управлявайте. Не можете да осигурите, просто си вървете и си вървете с добро, за да не стане лошо.
И завършвам не с призива, който евентуално се очаква: "За Бога, братя, студувайте!" Знаете, че когато на българина нещо му липсва, той прави молебени. Прави молебен за берекет, молебен за дъжд, сега си мисля, че е добре СДС да направи молебен за топло. Тъй като, ако измолите топло, сигурно ще изтраете до следващото студено. Но, ако не измолите, според мен сте загубени.
Бог да пази България от студа, защото правителството й не я пази. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря за препоръките.
Има думата за дуплика министър Нейков.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Димитров! (Реплики от Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мутафчиев, правя Ви бележка.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Наистина част от хората, които ползват парно, са в трудна ситуация, наистина част от тези хора дават повече от средствата, които получават, за своето отопление. Защо обаче Вие, като стопански ръководител в продължение на десетилетия, не дадете отговор на хората кой създаде монополиста така, че те да не могат да се измъкнат? Кой строеше по най-неефикасния начин ТЕЦ-овете? (Смях и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Кой направи така, че хората да нямат избор? Защо бяха построени такива централи, при които не можеш да регулираш разходите си? (Шум и реплики от ДЛ.) Защо в продължение на десетилетия хората нямат възможност сами да си регулират разходите? Защо нямат топломери? Това не е ли именно истинската причина сега хората да са без изход? (Смях от ДЛ.) Кое е онова, което пречеше, когато се строят подобни неуправляеми системи за отопление с огромни загуби, да се предвиди възможността човек сам да регулира разходите си?
Господин Димитров, защо не направите сметка колко пари изядоха на обществото субсидиите, които трябва да бъдат наливани в тези енергийни лами? Защо не направихте 1990, защо не направихте 1995, 1996, 1997 г. възможно хората да имат винтили и сами да ги регулират? Защо?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Три години минаха от управлението ви.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Според мен проблемът е, че много десетилетия на хората не е даван избор, на хората им е давано едно-единствено решение и те са били принудени да се съобразяват с него. Да, сега тези хора страдат от това решение и сега искаме да намерим начин да им го решим. Да, сега 60 млн. нови лева отиват за енергийно подпомагане. Иначе 60 млн. нови лева можеха да влязат, ако хората можеха сами да си регулират топлината, в социални домове, да влязат за месечно подпомагане, само че те отиват там, защото хората сами не могат да го направят. И сега това, което искаме да направим, не ми давайте пример с Гърция, не ставайте смешен, там просто нямат един студен месец като април, не като януари, като април. Затова ме напуши смях, като Ви прочетох въпроса, да го сравня с Португалия и с Гърция. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Онова, което трябва да направим и което искаме да направим, и което го има като програма, е да дадем възможност на хората сами да регулират своите разходи. Такава програма е подготвена. Правителството осигурява кредити, за да може да подпомогнем хората. Това е единственото решение, което сега може да се направи. Иначе ще се получи това, което може би някои очакват - наистина да има тотално затваряне на топлофикациите, просто защото хората нямат друг избор. Ние не искаме да се получи това нещо. Няма да допуснем да се получи това нещо. Но не забравяйте къде е причината за тази ситуация. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
Има думата народният представител Златко Златев да развие своя актуален въпрос.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Разположеният върху 240 кв. км енергиен комплекс "Марица-изток" осигурява чрез три мощни топлоелектрически централи години наред около една трета от произвежданата електрическа енергия и над 80 на сто от енергийните въглища на страната. Там се намира и единствената брикетна фабрика и няколко търговски дружества за ремонт, строителство, монтаж и други спомагателни дейности за нуждите на българската енергетика. Години наред този отрасъл бе управляван успешно. Казвам това във връзка с дупликата, която преди малко чухме.
Само преди половин година в комплекса работиха около 20 000 души, като от тях във въгледобива бяха заети близо 13 000. От работещите в "Марица-изток" се издържат над 80 000 души, живеещи в Старозагорска, Хасковска, Сливенска и Ямболска област. Поради технологичните особености на открития въгледобив в комплекса са налице трайни проблеми, свързани с огромни площи унищожени земеделски земи и вредни екологични последици.
Според правителствения документ "Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г." в енергийния баланс на страната заедно с атомната енергетика се залага основно на производството от "Марица-изток". Намаленото производство на електроенергия през последните години, породено от сниженото й потребление в страната, наложи преразглеждане на прогнозното според правителствената стратегия производство на въглища в "Марица-изток". Отчита се и развитието на инвестиционните проекти за рехабилитация на мощностите в ТЕЦ "Марица-изток 3", ТЕЦ "Марица-изток 2" и изграждане на заместваща мощност на ТЕЦ "Марица-изток 1".
Според отговора на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев на зададен от мен актуален въпрос се обсъжда обединяване в едно дружество на действащата сега ТЕЦ "Марица-изток 1" и брикетната фабрика. Сега на тази площадка работят около 2000 души. Поради изчерпване ресурса на съоръженията, според този отговор, се предвижда постепенно закриване на дейността на бъдещото дружество.
Освен това, през последните месеци бяха извършени драстични съкращения на работна сила във въгледобива и ремонта, като заетите намаляха с над 4000 души. Наскоро в град Гълъбово мениджърът на проекта за изграждане на заместваща мощност на ТЕЦ "Марица-изток 1" Ричард Мърдън от американската компания АS заяви пред журналисти, че в Унгария фирмата е дала 20 млн. долара за обезщетения на съкратените работници, а тук, в България ангажиментите на хората от старата централа, цитирам: "Си е на вашата държава.", край на цитата.
Новите собственици на трите електроцентрали ще работят по стандарта: на инсталиран мегават - едно работно място, което означава, че персоналът на централите ще бъде съкратен на половина или от работа ще бъдат освободени нови 2000 души. Според Вашия колега Чачев броят на ангажирания персонал ще се стабилизира.
Въпросът ми е: известно ли Ви е това и какво е Вашето становище по този проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Златев! Енергийният комплекс "Марица-изток" обхваща общините Стара Загора, Казанлък, Гълъбово, Раднево, Хасково, Димитровград, Свиленград, Харманли, Симеоновград, Сливен, Нова Загора и Ямбол. Това е едно от крупните предприятия не само на региона, но и на цялата енергийна промишленост и в момента то стои финансово добре, стабилно е и неговото преструктуриране не е свързано с такива крупни, драстични намалявания на работната сила, в сравнение с неговия основен, сегашен персонал, както, да речем, в други отрасли в по-тежко положение.
Същевременно, разбира се, всяко преструктуриране води до закриването на неефективните работни места, които се появяват, новите технологии също взимат своя дан, така че запазването и развитието на тази важна за България енергийна единица изисква и оптимизиране на състава й.
До момента в Министерството на труда и в Националната служба по заетостта не са получени по реда на Закона за безработицата данни и официални заявления от страна на ръководството на компанията за такива крупни съкращения, за които Вие ни информирате. Аз, разбира се, на базата на тази допълнителна информация, която ми давате, ще направя съответна проверка, за да видя дали наистина ръководството на предприятието има такива намерения.
Междувременно бих искал да Ви информирам, по повод Вашето питане, за това, което до момента правим в територията, в региона на "Марица-изток" по отношение на заетостта.
Има няколко програми за насърчаване на заетостта, които се реализираха. Данните, които ще Ви дам, са до края на 1999 г. Това е Националната програма за временна заетост, в която са били включени от този регион 4559 души и разпределението е по общини: в Казанлък - 373; в Гълъбово - 97; в Димитровград - 268; в Раднево - 125; в Свиленград - 215; в Стара Загора - 626; в Харманли - 245; в Симеоновград - 135; в Хасково - 491; в Нова Загора - 425; в Сливен - 1026; в Ямбол - 523.
Давам тези данни само с единствената цел да може да се види разпределението на територията на "Марица-изток" на тази програма.
По същия начин е разпределена програмата за осигуряване на временна заетост през зимните месеци. На територията действа програмата "От социални грижи към заетост".
Не искам да Ви затрупвам с нови и нови цифри, но за всяка една от тези програми аз имам разбивка по общини - така както се обхващат от "Марица-изток". Действат програмите за осигуряване на заетост чрез сдружения за заетост на безработните лица. Едновременно с това се реализира програма за обучение на безработните лица по повод тяхната преквалификация и даване на нова възможност.
Всичките тези програми довеждат до нов избор на безработните лица. Едновременно с това значителна част от тях, вероятно и модернизирани, ще продължат и през 2000 г.
Господин Златев, онова, което ме притеснява, и на базата и на Вашия въпрос, както и на други наши анализи, аз ще поискам отново и отново информация от съответните общини, е липсата на предложения от регионалните съвети за заетост в съответните територии, предложение за създаване на програми и проекти за заетост.
Очакванията, че било чрез фонд "ПКБ", било чрез други централизирани фондове може да се намери трайно решение на закритите работни места, не са сериозни, не са реални. Никой по-добре от хората на място не би могъл да каже в какво всъщност да се инвестира, за да се създаде трайна заетост.
И двамата разбираме, че не може при въвеждането на нови, модерни технологии да няма отказ от работни места, които вече са неефективни. Но точно там, при новите технологии, има такива дейности, които поглъщат работни места.
Затова и моето предложение е да проведем разговор, среща с представители и на "Марица-изток", и на Комитета по енергетика, с народните представители от съответния регион. Искам да видя какви са предложенията на хората по места от съответния регион, какви средства са необходими за тези предложения и тогава да започнем насочването на тези средства към ефективните програми.
Иначе ще отидат пари от фонд "ПКБ", ще създадем временна заетост, но това е улица без изход. Това решава въпроса за момента.
Мисля, че с общи усилия можем да създадем такива програми за ефективна заетост и съм готов да помогна за тяхното създаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народните представители, уважаеми господин Нейков! Опитвам се да Ви разбера в качеството Ви на министър на труда и социалната политика, отчитайки две съществени обстоятелства. Първото е, че Вашата дейност и на ръководеното от Вас ведомство е функция на много аргументи, които на този етап или липсват, или не са Ви подвластни. Имам предвид бюджетните ограничения, имам предвид и ниската степен на предвидимост по заетостта на новите или на бъдещите собственици на тези огромни стратегически енергийни мощности.
Второто обстоятелство е противоречивата същност на избрания ултралиберален, надявам се, до вчера модел на управление и ролята на министъра на труда и социалната политика, бивш висш синдикалист. Но нещата са такива, каквито са и отговорностите се носят от тези, които са ги поели.
Според правителствената програма "България 2001", цитирам: "Реформата може да бъде успешна, само ако се прави не въпреки обществото, а в диалог с него". Позволявам си да кажа и се радвам, че вчера в представения от господин Костов документ, актуализираната програма, вие си го признавате. Такъв диалог, господин Нейков, за тези драстични действия централната изпълнителна власт, въпреки изискванията на собствените й програми, не провежда.
В крайна сметка, за разлика от други мои колеги, аз мисля, че навреме Ви алармирам. Тече вече раздържавяване на Националната електрическа компания. Трите централи са клонове на тази електрокомпания. Предстои раздържавяването и във въгледобива. На кого даваме тези колективи, тези предприятия, имайки предвид, че новите собственици, обикновено задгранични, няма да се интересуват от социалните последици - това, за което Ви говорих преди малко. Целта беше хората да чуят за какво става дума и да подложим на необходимия обществен контрол Вашите действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Златев.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика Иван Нейков от народния представител Драгомир Драганов относно приложението на Кодекса за задължително обществено осигуряване спрямо докторантите във висшите учебни заведения.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Нейков! Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, цитирам: "Докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост или смърт."
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 от същия кодекс, докторантите са длъжни да внасят осигурителните си вноски лично или чрез осигурителните каси, тоест, да се осигуряват сами.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от същия кодекс доходът, върху който се осигуряват и докторантите, не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата.
А съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. размерът на осигурителната вноска, която се внася във фонд "Пенсии", е 32 на сто върху осигурителния доход.
Припомням всичките тези законни положения, за да направя една констатация, а именно, че мнозинството от докторантите и това е съвсем логично, не разполагат с възможности за осигуряване за пенсия на друго основание. Следователно, те попадат изцяло под ударите на горецитираните разпоредби.
В Софийския университет в момента има около 650 аспиранти. В цялата страна общо те са около 1500 души. Стипендията, която в момента получава един докторант в университета, възлиза на 132 лв. Той е длъжен да се осигури върху 150 лв., което са две минимални работни заплати. Това прави ежемесечна вноска за пенсия в размер на 48 лв. Така за докторанта остава реална стипендия от 84 лв. Извън здравното осигуряване, където можем да сложим още 6 процента. С тази стипендия той нерядко трябва да плаща освен присъщите за обучението му разходи, и квартира, храна и т.н.
Ще прескоча това недомислие, което вчера Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията утвърди в Наказателния кодекс за евентуален затвор. Толкова са малки стипендиите, че няма да стигнат до затвор, дори и да не плащат, ако това ги успокоява.
Но моят актуален въпрос към Вас, господин министре, е как виждате перспективите за развитието на българската наука при този смешно малък размер на реалните стипендии на докторантите? И така, съвсем конструктивно искам да Ви попитам - какво можем да направим, къде можем да пипнем кодекса или нещо, за да дадем перспектива или поне светлина в тунела пред бъдещето на българската наука. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Драганов! Един от основните принципи на общественото осигуряване, това е неговата задължителност и всеобщността на осигуряването. Това важи и за всички задължително осигурени лица, сред които са включени и докторантите.
Ако ми разрешите, господин Драганов, само с няколко думи да поясня какъв беше режимът за осигуряване на докторантите до 1 януари 2000 г., за да може да бъде направено сравнението.
Съгласно дял трети от Кодекса на труда от 1951 г. докторантите бяха осигурявани, тоест, изплащаше се осигуровка само за трудова злополука. А едновременно с това с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 1973 г. времето, през което те са докторанти, им се признаваше автоматично, служебно, за трудов стаж. От началото на тази година действа Кодексът за задължителното обществено осигуряване, който установи един всеобщ принцип: не може да има подарено време. Значи, само време, през което има осигуряване, се признава за осигурителен стаж. Този всеобщ принцип важи и за докторантите, както и за всички останали лица. Всъщност по този начин при осигуряването на докторантите се получи един нов момент, а именно: те трябва, за да им се признава осигурителен стаж, да бъдат осигурени, тъй като те полагат труд.
Въпросът, който възникна, е, че те не са в трудови правоотношения на практика с учебното заведение, в което правят своята докторантура, своята аспирантура. И оттук се появи единствената възможност те да влязат в кръга на самоосигуряващите се лица.
Ние вече разговаряхме с Вас. Аз смятам, че идеята, която предлагате, има резон, има логика - отново да се върнем и да погледнем. Аз вече, ако позволите да Ви информирам, получих писмо от акад. Юхновски и започваме разговор с Академията на науките, с Министерството на образованието и науката. Дискутираме вече в този аспект, в който Вие поставяте въпроса - как да бъдат анализирани, първо, характера на възнаграждението, на дохода, който получава докторантът - това, едно. Второ, размерът, както и Вие сам посочихте, това наистина е проблем при осигуряването тогава, когато размерът на това възнаграждение, което получава докторантът, е по-ниско от две минимални работни заплати.
Едновременно с това бих искал да видим и интереса на самите докторанти. Това е един некъс период от време, при който, ако те въобще бъдат извадени от осигурителната система, загубват това време сами за себе си, за своето осигуряване.
Готовността на министерството е налице да потърсим заедно такова решение, което защитава интересите на докторантите, от една страна, а от друга страна - не нарушава принципите на осигурителния модел. Не бива под каквито и да било предлози да създаваме прецедент, изключение в системата.
Но пак казвам, готов съм да намерим такъв вариант, който да отговаря на интересите и на човека, и на системата.
В момента експертите на министерството подготвят вариант, който може би отговаря на Вашето предложение. И за мен ще бъде удоволствие следващата седмица да Ви предоставя първия вариант, който заедно да дискутираме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Нейков! Аз Ви благодаря за това, че наистина от две седмици виждам, че съвсем добронамерено и конструктивно се опитвате Вие и Вашите колеги да намерим едно решение на този въпрос. Но очевидно е, че има някаква дупка, що се отнася конкретно до въпроса с докторантите, дори и по простата причина, че според Закона за висшето образование, те са трета степен на образование. Разбирате ли? Тоест, те са учащи се. Тоест, може би там също Ви подсказвам един вариант за измъкване, без ... Аз не съм привърженик, обратното, категоричен противник съм да изваждаме сектори от даден закон, защото това наистина не е правова държава.
Между другото, междувременно, доказателство, че наистина има някакви дупки в кодекса, получих и вчера. Ще скоча от най-младите на най-възрастните. Вчера получих писмо от една госпожа - Пенка Бодурова, от Котел, която, вижте какво пише тя: "Пенсионерка съм и работя на процент като застрахователен агент. Как ще внасям 48 лв., защото върху толкова трябва да се осигурява, когато аз не заработвам толкова?" Излиза, че жената получава толкова или по-малко от 48 лв. на месец. Излиза, че тя отива да си добави пари към пенсията, и то вероятно не от хубаво. И изведнъж се оказва, че заради това, че тя работи, трябва да си плаща от пенсията.
Разбирате ли? Сигурно още веднъж трябва да се огледат тези пропорции, тези съотношения. Наистина, 85 на сто от хората в България са на границата или под границата на бедността. Да не би да се окаже наистина, че тези две минимални заплати и този висок процент на хората, които са под тези две минимални работни заплати, не трябва да се преосмисли, не трябва по някакъв начин да се прецени може ли една трета от заплатата или дори повече от заплатата да отива за социално осигуряване?
И аз съм готов с удоволствие да дам и своя скромен принос, за да търсим заедно някакво решение, за да може хем да работи осигуряването, защото то трябва да работи, хем да не се постигат такива недомислици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Актуален въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков от народния представител Ангел Такев относно нарушение на трудовото законодателство в "Диамант" АД, Разград и задължения на дружеството към НОИ.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Акционерно дружество "Диамант" - Разград, произвежда основно плоско стъкло и домакински порцелан. Предприятието беше второ по големина в Разград по обем на произвежданата продукция и броя на заетите в него: до 1989 г. - над 2000 души, до 1997 г. - 1700-1800 души, в момента там работят около 1000-1100 души. Производственият капацитет е намален чувствително, спрени са отделни производства.
Едва в началото на март 2000 г. са изплатени трудовите възнаграждения на персонала за септември 1999 г. Ежемесечно на работниците се заплаща авансово около 20 на сто от възнаграждението - от 30 до 50 лв., независимо, че в колективния трудов договор се предвижда изплащане до 60 на сто от основната заплата.
В началото на 2000 г. изпълнителният директор на "Диамант" АД Емил Гюров, позовавайки се на решение на Съвета на директорите и Протокол № 3 от 26 януари 2000 г. към колективния трудов договор - последният не е подписан от представителите на всички синдикати, налага чрез груб административен натиск и заплахи за уволнение от работа допълнително споразумение към трудовия договор, с което се предвижда:
1. основна месечна заплата 85 лв.
2. срочен трудов договор до 1 май 2000 г.
3. ред на застраховка, комбинирана с рискови покрития, към Застрахователна компания "Орел живот" АД, където акционер е "Диамант" с 18 на сто участие.
Забележете! Застраховка като елемент на срочен трудов договор! И съвсем логично - най-вероятно за сметка на трудовото възнаграждение. Позволявам си сега една корекция: разбрах, че е на сметка на застраховащия "Димант" АД.
Господин министър, моят актуален въпрос към Вас е как ще коментирате налагането на работещите в "Диамант" АД - Разград, посоченото допълнително споразумение към трудовите договори, смятате ли го за законосъобразно и какви действия ще предприемете от Ваша страна като министър на труда и социалната политика срещу изпълнителния директор Емил Гюров за преустановяване на тези груби своеволия?
Какви са задълженията на "Диамант" АД - Разград, към Националния осигурителен институт? Кога и как ще бъдат събрани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Такев! Аз ще разделя Вашия въпрос на две. В началото искам да отговоря във връзка с Вашата информация за промяната на трудовите договори.
По принцип в Кодекса на труда е установена законова забрана за едностранно изменение на съдържанието на трудовите правоотношения, след като вече те са сключени. Измененията са възможни само по взаимно съгласие на страните и се осъществяват чрез допълнително споразумение към трудовия договор. В случаите, когато тази промяна на трудовите договори е извършена чрез такова допълнително споразумение, което е подписано от двете страни, няма формално нарушение на трудовото законодателство.
Ако това нещо е било направено под заплаха или под натиск с оглед подписването на някакви допълнителни изисквания, включително промяна на срока или някакви други елементи, единственият меродавен орган, който може да установи наличието на заплаха, всъщност е съдът. Това е една от сферите, където държавният контролен орган - Инспекцията по труда, всъщност няма големи възможности за реакция, тъй като тя не е оправомощена да установи наличието на такава заплаха при промяната на трудовото правооотношение.
Съответната Инспекция по труда в Разград извърши проверка по повод сигналите за нарушение на трудовото законодателство в "Диамант". Бяха установени нарушения, при които на хората се изплащат авансови суми, по-малки от минималната работна заплата. Това нарушение беше констатирано, беше дадено предписание и проверката показва, че в момента това предписание се изпълнява.
Въпреки всичко аз поисках инспекцията да започне проучване на данните за наличие на заплаха при промяна на трудовото правоотношение, но все пак, надявам се, ще ме разберете: едно такова действие няма правна стойност от страна на инспекцията, тъй като решението трябва да се вземе от съда.
На втората част от Вашия въпрос бих искал да се спра малко повече. По повод задълженията към Националния осигурителен институт беше извършена проверка и данните показват, че към 1 март 2000 г. "Диамант" няма задължение към фондовете на Държавното обществено осигуряване. Но това, което Вие изнасяте като данни, ме кара да си мисля, че сме изправени пред опит за заобикаляне всъщност на изискванията на законодателството. Според мене това е един начин, използвайки същесвуващите възможности в законодателството, част от възнаграждението на работниците и то немалка част, да бъде предоставено не под формата на работна заплата.
Всъщност такава застраховка, която са направили там, има за цел вероятно парите да стигнат до работника, но да стигнат по път, който не предвижда плащане на социални осигуровки. Според мен такъв вариант, ако това е целта, означава от една страна ощетяване на самия работник, защото всъщност възнаграждението му за този период, през който той получава, както Вие посочвате 85 лв. заплата, се намалява. Всъщност този доход ще остане за него до края на неговото пенсиониране в този период, в който той ще го получава, като единствената му осигурителна база. По този начин това след години ще се отрази върху неговата пенсия.
Смятам, че подобен подход е абсолютно неприемлив. Само ако ми разрешите, ще ви припомня, че преди няколко години подобен подход беше използван от отделни работодатели, но чрез социалните разходи. Тоест, значителна част от заплатите се изплащаха като социални разходи, тъй като там също нямаше плащане на осигуровки.
Ще се възползвам от Вашия въпрос и от сигнала, който ми отправяте, в предстоящите разговори с работодателите и синдикатите по повод предложението, което беше направено от тяхна страна и беше включено в актуализираната програма: да бъде разширен и активизиран контролът за спазване на трудовото законодателство и осигурителните права на работниците. Смятам, че този подход, който използват в "Диамант", пак повтарям, ако това е целта на този подход, не бива да бъде толериран. Ще настоявам в този общ контрол, който ще установим заедно с работодателите и синдикатите за спазване на трудовото и осигурителното законодателство, да бъдат санкционирани подобни некоректни техники за заобикаляне на изискванията както на Кодекса на труда, така и на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата господин Такев.
АНГЕЛ ТАКЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Благодаря Ви за отговора, но аз приемам този въпрос, който поставям, за открит докато той не бъде решен с Вашата активна намеса и всички структури, които Вие ръководите.
Оставям настрана заплахите и натиска, който се отправя към работниците, не защото е маловажен. Вие съвсем правилно отговаряте, че това трябва да се докаже. Има си органи за това, но нали считате, че не хора доволни от това ръководство са дошли при мен и са поставили въпроса, хора, към които са отправяни заплахи и натиск? Да не кажа, че много от тях са уволнявани.
Акцентът, според мен, на който трябваше да ми отговорите, е - как един директор, едно ръководство налага 85 лева основна работна заплата при условие, че по информация, пак от работници средната работна заплата е 200-220 лева и при условие, че от месец септември не се плащат тези заплати, а само аванси. Неизплащането на заплатите от половин година говори за неизплащане и на данъци - данък общ доход и съответно осигуровките върху тези заплати. За това става въпрос формално, ако проверите в РУСО. Няма да има нарушение, няма задължения. Ама задължения няма, именно защото не се изплащат от заплати и оттам не се плащат данъци и съответните осигурителни вноски.
Вторият момент - срочният договор до 1 май, решение, взето през януари, налагано през февруари и март със задна дата от 1 януари. Що за трудови правоотношения? Що за спазване на някаква законност?
Приключвам, господин председател.
И на трето място - чрез застраховката, която плаща предприятието, се избягва всякакво плащане на данъци и осигуровки от "Диамант" и по този начин се лишават и осигурителният фонд, и държавата от данъци.
На практика какво е станало? Върху основната заплата се доплаща допълнително рента от тази осигуровка, но тя не подлежи на каквото и да било облагане.
Господин министър, моля Ви, вникнете по-детайлно, намесете се и ликвидирайте това беззаконие във фирма "Диамант". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такев.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Орфей Дуевски относно отпуснатите квоти за тютюнопроизводството.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Тютюнопроизводството е традиционна дейност за селското стопанство на България. В отделни региони на България то е и основен поминък на населението предвид по-тежките природни условия.
Всяка година около кампаниите по производство и впоследствие по изкупуването на тютюна се появяват проблеми от различен характер. Най-често те са генерирани или от цените, определени от Министерския съвет, или от сложните взаимоотношения между търговците и производителите при изкупуването на тютюна. Най-често негативите остават за производителите, които буквално биват принуждавани от купувачите да продават стоката си по възможно най-ниски тарифи.
През последните три години проблемите около формирането на цената на тютюна бяха преодолени. Макар и трудно, мъчително, бих казал, се преодоляват и проблемите около изкупуването на тютюна.
За първи път тази година обаче се появява нов проблем, предизвикан от силно занижените квоти, отпуснати за производство на тютюн. Съгласно разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия до 15 януари всяка година министърът на земеделието и горите по предложението на купувачите и общините издава заповед за засаждане количествата, типовете, произходите и сортовете тютюн.
Тази година заповедта е с дата 24 февруари 2000 г., което затруднява и в момента работата с раздаването на семена за производство и засаждане. Квотите са занижени драстично. Примерите са много, но аз ще предложа на вниманието ви само четири общини от моя избирателен район - Благоевградски, където намаляването е в пъти в сравнение с миналата година.
Например, за район Благоевград от миналата година досега намалението е следното: за 1999 г. квотата е 515 т, тази година квотата е 100 т; община Симитли - миналата година - 345 т, за тази година - 50 т; община Белица за 1999 г. - 100 т; тази година - два пъти по-малко - 50; община Якоруда - от 90 т за миналата година, заявена квота за тази година - 30 т, тоест три пъти по-малко.
В региона, който представлявам, тютюнопроизводството в много общини се явява не само основен, но и единствен поминък за хората. Това превръща проблема в тютюнопроизводството от чисто земеделски в дълбоко социален.
Моят въпрос към Вас е: кои са причините, които доведоха до драстично намаляване квотите за тютюнопроизводство за тази година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Дуевски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Дуевски! Квотите за тютюн се определят в съответствие с чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия със заповед на министъра на земеделието и горите. Тази година те бяха определени със заповед от 10 декември 2000 г. При спазване реда, предвиден в горните актове, беше изискана и обработена от общините информация за количествата тютюн, които производителите желаят да отглеждат през 2000 г. Също така бяха изискани и обработени данни, предоставени от лицензираните фирми, за количествата тютюн, които те ще изкупят от същата реколта.
Въз основа на горната информация бе разработено предложение за квоти по райони и общини. За изработване на квотата за производство на тютюн в страната през тази година са взети предвид следните основни принципи: първо, максимално задоволяване исканията на купувачите; второ, одобрената сортова структура за производството и районите на сортовете и трето - предложенията на общините.
Видно е, че квотата е пазарно ориентирана. Предлаганите за производство количества тютюн за реколта 2000 г., както и сортовата структура, са съобразени изцяло с потребностите на тютюневата ни индустрия.
От заявените за изкупуване количества тютюн единствено произходите "Неврокоп" и "Крумовград" запазват нивата на търсене от предишните години. При повечето от останалите произходи търсенето е спаднало значително. Основно това важи за произходите "Дупница", "Джебел", "Устина", "Харманли" и "Северна България".
Като извод на горното и в отговор на Вашия въпрос като основна причина за намалената квота на горепосочените произходи може да се посочи намаленото търсене от страна на търговците.
В заключение искам да ви уверя, че от страна на Министерството на земеделието и горите се положиха максимални усилия за завишаване на квотите. Доказателство за това е факта, че квотата за реколта 2000 г. от 33 490, предложена от купувачите, беше увеличена на 50 620.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Дуевски.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Господин министър, пред мен е Вашата заповед от 24 февруари 2000 г. за разпределение на квотите, но това наистина не е най-важното в момента.
У мен остава тревогата по отношение бъдещето на тютюнопроизводството в България и моята реплика към Вас е насочена към следното - разработва ли Министерството на земеделието и горите алтернативни земеделски програми за производство в районите, в които очевидно тютюнопроизводството няма да се явява като основен поминък за населението.
Освен това, позволявам си да Ви направя и едно предложение - да обърнете внимание на Фонд "Земеделие", който би могъл да кредитира с предимство земеделски райони, които ще бъдат ощетени оттук насетне с тютюнопроизводство.
Обръщам внимание и на Регионалната дирекция - Благоевград, към Фонд "Земеделие", която е раздала единствено четири инвестиционни кредита за миналата година.
Затова аз съм насреща, за да можем заедно да преодолеем тази криза в тютюнопроизводството, а и да направим всичко необходимо хората, занимаващи се със земеделие в България, да получат наистина алтернативни програми за производство на различна земеделска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Дуевски.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Кръстьо Трендафилов относно нарушение при възстановяване собствеността на земеделските земи на собственици от с. Девене, община Враца.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Не ми е приятно, че за втори път се изправям на трибуната да задам въпрос по повод жалбата на жителите от с. Девене, но просто вече не виждам друга възможност да принудим бюрократичната машина в държавата да се завърти и да се реши един вече шестгодишен брадясал въпрос, какъвто е въпросът за осигуряване собствените земи на жителите на с. Девене, Врачанско.
За колегите в залата ще кажа само няколко думи. Става дума за земи, които са прехвърлени с решение на Окръжния народен съвет в друго землище. Собствениците на тези земи не са обезщетени с реалната земя, която са притежавали, вследствие на което в землището на с. Девене са раздадени пасищата и непродуктивни земи, лишени са от собственост читалището, църквата, училището. И въпреки това не са задоволени собствениците така, както това се полага.
След решение на районен, окръжен съд, Върховен съд се оказа, че няма кой да принуди поземлената комисия и регионалната служба "Поземлена собственост" да изпълни задължението си да възложи на съответната фирма, която се занимава със земеразделянето, и този проблем да бъде окончателно решен.
Аз моля, господин министър, за Вашия отговор. Надявам се да бъде окончателен и по този начин да решим проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Трендафилов, тъй като въпросът Ви е прекалено общ, ще се съсредоточа върху приложената към него жалба, от която явно той е провокиран.
В жалбата са повдигнати три основни въпроса. Първият се отнася до землищните граници между с. Чирен и с. Девене, община Враца. Надявам се, и както вече Вие казахте, аз вече съм Ви отговарял на този въпрос на 13 март 1998 г. Съдебните спорове за землищните граници между двете села започват още през 1993 г. На първа инстанция приключват, на втора инстанция - с решение на Врачанския окръжен съд. С решение от 1997 г. на 2 май Върховният касационен съд оставя без уважение молбата за преглед по реда на надзора, тоест остава в сила решението на Врачанския окръжен съд.
Още в предишния си отговор Ви обясних, че поземлената комисия не е страна по повдигнатия спор за границите между двете землища и че тя е трябвало да бъде сезирана още през 1994 г., за да бъде отразена землищната граница по съдебното решение преди одобряването на плана за земеразделяне. Планът за земеразделяне обаче влиза в сила два месеца след решението на съда.
Ако по това време е била информирана поземлената комисия, когато на власт бяхте вие, може би тогава въпросът щеше да бъде решен по друг начин. Сега обаче нормативната база е променена и аз нямам правомощия в тази посока.
Въпреки това искам да обясня, че възстановеното право на собственост върху земеделски земи на физически и юридически лица не е ограничено в землището, в което те имат местожителство. Притежаването от едно лице на собственост върху земеделска земя в съседно землище не прави същата земя принадлежност на землището по местоживеене на самия собственик.
Както вече Ви казах, планът за земеразделяне е влязъл в сила и обнародван в "Държавен вестник", бр. 74 от 13 септември 1994 г. В тези случаи съгласно § 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на закона съдебните решения за промяна на границата на землища, за които има влезли в сила планове за земеразделяне, не се отразяват върху възстановеното право на собственост. Възстановените имоти се прехвърлят административно, без да се променя собственикът. В цифровите модели на двете землища е отразена вече землищната граница по съдебното решение, тоест то вече е изпълнено.
Пак подчертавам, както и в предишния си отговор, че това е начинът, който е съобразен с нормативната уредба и тук повече нищо не може да бъде направено. Явно е, че собствениците, въпреки решението на съда, си остават собственици, само че земята ще им се води административно в границите на другото землище.
По втория повдигнат въпрос в жалбата. Тя е подписана от шест човека, които се явяват упълномощители от всички жители на с. Девене. Той се отнася до възстановяване правото на собственост върху 931 дка земя на училището.
Не бих могъл да коментирам нито един друг аспект, освен основателността на твърдението, имам предвид юридическите аспекти. На основание чл. 29, ал. 1 от закона, правото на собственост върху земеделските земи, отнети от Българската православна църква, кооперации и други организации, се възстановява по тяхно искане, освен ако след отнемането им са законно застроени със сгради или са оземлени с тях граждани. В тези случаи на съответните организации се предоставя равностоен имот от държавния или от общинския поземлен фонд.
В срока по § 31 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в Поземлената комисия -Враца, е постъпило възражение от кметството в с. Девене, с което е сезирана с дублиране земеделската земя, призната като собственост на основното училище с тази, призната на оземлени граждани.
Във връзка с регламентираното в чл. 29, ал. 1 Поземлената комисия - гр. Враца, е преразгледала преписката на общината и се е произнесла с отказ за дублираното количество земя.
Последният повдигнат въпрос се отнася за изградения през 1960 г. язовир. Язовир "Три кладенци" не е включен в активите на "Напоителни системи" ЕАД. Той е бивша собственост на АПК "Ботуня", с. Три кладенци. Към настоящия момент е актуван като общинска собственост. Предвиден е за напояване на 2258 дка земеделски земи в землището на с. Девене и на 4915 дка земя в землището на с. Три кладенци, община Враца.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, т. 4 от Закона за земеделските земи земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са заети от напоителни съоръжения, нито представляват прилежащи части към тях.
В чл. 10б е регламентирано обезщетяването на собствениците на имоти, върху които са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността.
Аз искам да спра дотук, уважаеми господин Трендафилов, защото съм убеден, че Вие познавате отлично нормативната уредба. И съм сигурен, че със своя отговор удовлетворявам и проблемите, които бяха заложени в жалбата до Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Върбанов.
Господин Трендафилов, имате думата да отразите своето отношение към отговора.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Аз благодаря за това, че ми напомнихте редица клаузи от закона. Но искам отново да кажа, че Поземлената комисия във Враца не си свърши добросъвестно работата. Аз зная, че землищните граници не решават въпроса за собствеността и става дума именно за това, че трябваше да бъдат обезщетени собствениците от Девене, независимо че тази земя се води към Чиренското землище. Проблемът е свързан с едни 800 дка, които пък от Чиренското землище са прехвърлени към горския фонд. Но това са въпроси, които би трябвало вашите специалисти да се проверили добре, тъй като също съгласно закона там има явна техническа грешка и нарушение. Надявам се, че по-нататък пак по съдебен път този въпрос ще бъде решен.
Що се отнася до язовира, вероятно тук, господин министър, ще се поставят редица въпроси не само за този язовир и тяхното прехвърляне. Става дума за язовирите, които съгласно закона станаха собственост на общините, а не са под ръководството и стопанисването на "Водно стопанство". Една част от земите, които са под водите на язовирите и не можеха с тях да бъдат обезщетени хората, съгласно последните изменения на закона, може би трябва да поставим въпроса за компенсиране с поименни компенсационни бонове на онези, на които е редуцирана земята. И този въпрос вероятно трябва да поставим и да бъде решен, тъй като наистина много пора остават ощетени, за разлика от други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин министър Върбанов за реплика.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Трендафилов, по този начин поставен въпросът, аз вече се ангажирам да проверя работата на Поземлената комисия във Враца, тъй като иначе по наши инструкции започва именно това компенсиране с издаването на поименните компенсаторни бонове, които в момента са с една добра цена в сравнение с цената на земята. Така че хората, които имат да получават компенсации като обезщетение за невъзможността да им бъдат върнати имотите, би трябвало да получат тези компенсаторни бонове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Статков за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Тъй като вече втори месец господин Муравей Радев и други министри се крият и не могат да отговарят, предлагам, за да може най-после да отговорят, особено по тези проблеми, които са поставени неслучайно, да удължим днес работното време с два часа, за да можем да свършим тази изключително важна работа. Надявам се, че особено колегите отдясно, които обявиха, че са готови на диалог и на обсъждане на проблемите, най-после ще пожелаят да чуят истинските проблеми от тази трибуна и съответно отговорите на своите министри. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против това предложение?
Има думата заместник-председателят господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, сам виждате, че в залата са 23-ма или 24-ма. Ако дойдат достатъчно хора, за да могат да гласуват, мисля, че може да бъде поставено на гласуване предложението на господин Статков. В противен случай ще бъде гласуване с карти, без да има хора в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това решавам аз, господин Куртев. (Весело оживление.) Когато Вие председателствате, Вие решавате. Сега решавам аз.
Моля да гласувате предложението на господин Статков.
Гласували 155 народни представители: за 81, против 67, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Продължаваме с актуалния въпрос на Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е относно възраженията на собствениците на земи от с. Търнава, община Бяла Слатина, и от с. Хайредин и с. Манастирище, община Хайредин, област Враца срещу съответните планове за земеразделяне.
Уважаеми господин министър, поводът за моя актуален въпрос към Вас са общите проблеми, страдания и недоволства на собствениците на земеделски земи в два отделни случая и тяхната еднаква молба за конкретна помощ от Ваша страна.
Първият случай - Планът за земеразделяне в с. Търнава, община Бяла Слатина, е връщан за преработване два пъти. Третият път е подписан с особено мнение от кмета на селото. Недоволните правоимащи са 213, 40 са подали възражение. Те, възраженията, могат да се обобщят в четири групи. Раздадени са половината от общинските мери; второ, раздадени са площи, които в момента са необработваеми, и други, които никога не са обработвани. В масив 59, парцели от 1 до 14, земята е раздадена като обработваема, а е заявена като гори. И последно, изпълнителите са присъствали в селото само в последния ден от 14-дневния срок и то за няколко часа.
С тези проблеми и страдания на правоимащите от с. Търнава са запознати ваши служители, съветниците на президента и редица други институции. Отговорът от господин Каркъмов е бил: "Чакайте и проверката ще дойде". Хората продължават да чакат.
Вторият случай е от с. Хайредин и с. Манастирище, община Хайредин. Аналогичен е с първия. Този случай Ви е известен. Жалбата на инициативния комитет е адресирана до Вас, а копия са изпратени до председателя на Народното събрание, до мен, а последното възражение от друг инициативен комитет е изпратено и до президента на републиката. Молбата е същата - искат се проверки и среща с представител на министерството на място.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е ще проявите ли отзивчивост към молбата на жителите на двете села Търнава и Хайредин и ще изпратите ли компетентна проверка на място, която да се запознае с конкретните случаи и да вземе отношение по повдигнатите в жалбата въпроси.
Ако имам, господин председател, още минута или секунди, искам да кажа, че в няколкото седмици, в които не можахте да ми отговорите, хората са получили писмени отговори. Обяснена е методологията на приемане на плановете и начина на възражение. Но протестите остават. И когато недоволството не е преодоляно, а дейността на народния представител, тя се обезсмисля. Когато Вашата намеса не е отстранила повода за възраженията, и Вашата дейност се обезценява. Затова моята молба е ако отговорът е "да" той ще удовлетвори и жалбоподателите, и мен. И аз мисля, че хората заслужават този отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Искам още в началото да отбележа, че са извършени многократни проверки и в двете поземлени комисии. Аз мога да Ви отговоря с едно изречение, но искам да погледнем как реално стоят нещата при нас. След изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 1997 г. в Поземлената комисия в Бяла Слатина са постъпили 198 бр. жалби. На основание чл. 17, ал. 8 съм издал заповед за пълна преработка на влезлия в сила план и съгласно законните разпоредби е извършено съвместно уточняване със заявителите на местоположението на имотите. Анкетирани са 71 на сто от всички собственици. Отново се установява, както и при анкетите, че в някои местности е призната повече земя, отколкото има налична. Така например за местността "Гризница" при наличност 915 дка са заявени 1322 дка. В местност "Равнището" при наличност 3 хил. 289 дка са заявени 3 хил. 737 дка. В непредпочитаните местности се наблюдава обратното състояние. Например в "Недова могила" при наличност 1118 дка са заявени само 682 дка.
Вследствие на това по реда на чл. 23, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи пропорционално са намалени площите, подлежащи на възстановяване в четири местности. В "Държавен вестник" бр. 109 от 14.12.1999 г. е обнародвана обява за одобряване на извършената пълна преработка на плана за земеразделяне на землището на с. Търнава. Тъй като има подадени жалби в законовия срок, обжалването спира изпълнението на плана по отношение на засегнатите имоти. В останалата си част той влиза в сила.
Тук искам да отбележа един факт, който може да бъде индикатор в това какви интереси затрудняват поземлената реформа и не само в това село, а на повечето места в страната.
На 17 февруари 2000 г. Поземлена комисия - Бяла Слатина, е посетена от кмета на с. Търнава госпожа Чомаковска и господин Чомаковски - председател на Частна земеделска кооперация, с молба да не се извършва трасировка и да не се навлиза в обработваните от кооперацията земи.


От 21 февруари 2000 г. започва трасирането на плана и това вече е приключило. Междувременно кметът и председателят на кооперацията, семейство Чомаковски, организираха общоселско събрание с цел спирането на трасирането на плана. Според Вас може би тези действия са продиктувани от най-чисти и безкористни намерения. Аз тук мога да дам различни обяснения, но не искам да го коментирам. Искам да Ви прехвърля вниманието в землището на Хайредин.
Извършено е съвместно уточняване със заявителите на местностите на имотите. Анкетирани са 81 на сто от собствениците на земеделски земи и в момента проектопланът се коригира съобразно подадените възражения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): В момента, сега ли?
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: В момента, сега това нещо се прави. И въпреки че се налага още веднъж да Ви заявя, че за нас въпросът е приключен, за да Ви отговаря сега на конкретния въпрос дали ще изпратя комисия - аз ще изпратя комисия, за да могат хората да разберат, че всичко, което е регламентирано в закона, е изпълнено така, както законът повелява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, Вашият отговор, че ще изпратите такава компетентна комисия, удовлетворява жалбоподателите. Аз ще Ви предам тези жалби, но искам само да Ви посоча за Хайредин.
Председателят на поземлената комисия господин Савов казва: "И да пишете възражения, това си остават само бумаги, които няма да бъдат взети предвид." А ръководителят на фирмата, който е правил земеразделянето, е заявил публично: "Всички вие, които сте дали възражения, ще ви пръсна във всички краища на землището на село Манастирище, в падини и в долини." Пишат ми. И го изпълни.
Значи, ние с Вас нямаме друг интерес, освен прилагането на закона и удовлетворяването на интересите на хората. Вие като изпратите човек и като прецени действията на държавните служители и съответствието им с интересите и с правото на хората, това мен ме удовлетворява и аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои поименна проверка на кворума. (Шум и реплики в залата.)
Очевидно се налага проверка, защото съгласете се, че 155 души не са участвали в предишното гласуване.


Започваме проверката:

 АЙРУШ ИБРАХИМ ХАДЖИ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ ЗЛАТАНОВ - отсъства              АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ПИНДИКОВ - отсъства
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА-МОЗЕР - отсъства
АНАТОЛИЙ МЕТОДИЕВ ВЕЛИЧКОВ - отсъства
АНГЕЛ БОРИСОВ МАЛИНОВ - отсъства
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ БАЛТАДЖИЕВ - тук
АНГЕЛ ГОСПОДИНОВ ТАКЕВ - тук
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - отсъства
АНДОН СТОИЛОВ ДАНАИЛОВ - отсъства
АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ТОШКОВА - отсъства
АРЛИН ГРИГОРОВ АНТОНОВ - тук
АСЕН АСЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - отсъства
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - тук
АТАНАС БОРИСОВ БОГДАНОВ - отсъства
АТАНАС ЛОЗАНОВ МЛАДЕНОВ - тук
АТАНАС ТОДОРОВ МЕРДЖАНОВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - отсъства
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - тук
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - отсъства
БОРИС ЛЮБОМИРОВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - тук
БОРИСЛАВ ИВАНОВ ДЖОЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ - тук
ВАЛЕНТИН СИМЕОНОВ СИМОВ - тук
ВАНЬО МИТКОВ ЦОНОВ - отсъства
ВАСИЛ ЙОРДАНОВ КЛЯВКОВ - отсъства
ВАСИЛ НЕДЯЛКОВ КОЗАЛИЕВ - отсъства
ВАСИЛ ПАНЧЕВ МАНДЕВ - отсъства
ВАСИЛ СТОЯНОВ ГОЦЕВ - отсъства
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ ВЕЛИЧКОВ - тук
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - отсъства
ВЕНКО СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ - тук
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЕНЦИСЛАВ СТАНИМИРОВ МАРКОВ - тук
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ - отсъства
ВЕСЕЛИН МИЛКОВ ЧОЛАКОВ - тук
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ БОНЧЕВ - тук
ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА - отсъства
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - отсъства
ГАНЧО ДОБРЕВ СТОЯНОВ - отсъства
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ШИШКОВ - отсъства
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ КАРАБАШЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - отсъства
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДИЛКОВ-ЛОРДА - тук
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ - тук
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ИВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ АГАФОНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - отсъства
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - тук
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ДЖОДЖЕВ - отсъства
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - тук
ГОСПОДИН ТОНЧЕВ ТОНЕВ - тук
ГРИГОР ДИМИТРОВ ШИШКОВ - отсъства
ГЮНЕР БЕХЧЕТ ТАХИР - отсъства
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА НИКОЛОВА - тук
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - отсъства
ДИМИТЪР ТОЧКОВ БОЖАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦОНКОВ ИВАНОВ - отсъства
ДИМО ВАСИЛЕВ ДИМОВ - отсъства
ДИМО ПЕТРОВ ПЕТРОВ - отсъства
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - тук
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА - отсъства
ДРАГОМИР ГЕОРГИЕВ ШОПОВ - отсъства
ДРАГОМИР ПАВЛОВ ДРАГАНОВ - тук
ДЯНКО ГЕОРГИЕВ МАРКОВ - тук
ЕВА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА - тук
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ ДИМИТРОВ - тук
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕДУАРД ХАНС КЛАЙН - отсъства
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - отсъства
ЕЛЕНА БОРИСЛАВОВА ПОПТОДОРОВА - отсъства
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ - тук
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - отсъства
ЖЕКО СТОЯНОВ ИВАНОВ - отсъства
ЖОРЖ ГАНЧЕВ ГАНЧЕВ - тук
ЖУЛИЕТА ЛЮБОМИРОВА КАЛЧЕВА - тук
ЗАХАРИ ПЕТРОВ ХОЛЕВИЧ - отсъства
ЗВЕЗДЕЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - отсъства
ЗЛАТКО ТОНЕВ ЗЛАТЕВ - тук
ИВАЛИН КОСТОВ ЙОСИФОВ - тук
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ - тук
ИВАН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - отсъства
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ДИМИТРОВ БОЙКОВ - тук
ИВАН ДИМОВ ЗЪНЗОВ - тук
ИВАН ЗАПРЯНОВ ГЛУШКОВ - отсъства
ИВАН ИВАНОВ ДИМОВ - отсъства
ИВАН ИВАНОВ СУНГАРСКИ - тук
ИВАН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ЛЮДМИЛОВ СИМЕОНОВ - отсъства
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - тук
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ - тук
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - тук
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ - тук
ИЛИЯ ИВАНОВ МАСЛАРСКИ - отсъства
ИЛИЯ ПЕТРОВ ПЕТРОВ - тук
ИЛИЯН СТРАХИЛОВ ПОПОВ - отсъства
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - тук
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ - отсъства
ЙОРДАН КИРИЛОВ ШКОЛАГЕРСКИ - тук
КАЛЧО ПЕТРОВ ЧУКАРОВ - тук
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - отсъства
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КИРИЛ АНДРЕЕВ БАЕВ - отсъства
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ НАЙДЕНОВ - тук
КОНСТАНТИН ХРИСТОВ НАПЛАТАРОВ - отсъства
КРАСИМИР БОЖИДАРОВ КАМЕНОВ - тук
КРАСИМИР ДОНЧЕВ КАРАКАЧАНОВ - отсъства
КРЪСТЬО ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ - тук
КЪНЧО ИВАНОВ МАРАНГОЗОВ - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - тук
ЛЮБОМИР ПЕТРОВ БОЖКОВ - отсъства
ЛЮДМИЛ ЛЮБЕНОВ БЕШКОВ - отсъства
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - отсъства
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА ПЕТРОВА - отсъства
МАРИЕЛА НИКОЛАЕВА МИТЕВА - отсъства
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
МАРИЯ ВЪЛЧЕВА КУНЧЕВА - отсъства
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - тук
МАРИЯ СВЕТЛОЗАРОВА БРАЙНОВА - тук
МЕГЛЕНА ИВАНОВА ПЛУГЧИЕВА - отсъства
МЕТОДИ БОРИСОВ АНДРЕЕВ - тук
МИЛАДИН СТОЕВ СТОЕВ - отсъства
МИНКО НАЙДЕНОВ ХРИСТОВ - отсъства
МИХАИЛ ПЕТРОВ КАРАФЕЗОВ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - тук
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - отсъства
МЛАДЕН ЦВЕТАНОВ ВЛАШКИ - тук
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - тук
МЮМЮН СЮЛЕЙМАН ЕМИН - отсъства
НАНСЕН АЛФРЕД БЕХАР - отсъства
 НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - тук
НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ - отсъства
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - отсъства
НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ ЗГУРЕВ - отсъства
НИКОЛАЙ НЕДКОВ АНГЕЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ТОМОВ ТОМОВ - тук
ОРФЕЙ ДИМИТРОВ ДУЕВСКИ - тук
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - отсъства
ПАНАЙОТ СТЕФАНОВ ГЪРДЕВ - отсъства
ПАНЧО ЛЮБОМИРОВ ПАНАЙОТОВ - отсъства
ПЕТКО ИЛИЕВ ПЕНЕВ - тук
ПЕТКО РАЙНЕВ ПРОДАНОВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - тук
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАШИКАРОВ - тук
ПЕТЪР ДИМОВ ГЕОРГИЕВ - отсъства
ПЕТЪР КРЪСТЕВ СТОЯНОВ - тук
ПЕТЪР НЕНОВ ПЕТРОВ - отсъства
ПЕТЪР СТОЯНОВ РАФАИЛОВ - отсъства
ПЕТЯ БОРИСОВА ШОПОВА - отсъства
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ - тук
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ СТОИЛОВ - отсъства
ПЛАМЕН ИВАНОВ МАРКОВ - тук
ПЛАМЕН ИВАНОВ ПЕЙКОВ - отсъства
РАДЕНКО НИКОЛОВ ПРЕСОЛСКИ - отсъства
РАМАДАН БАЙРАМОВ ХАЛИЛОВ - отсъства
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъства
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ИВАНОВ ТАКОРОВ - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - тук
РУСИ ИВАНОВ СТАТКОВ - тук
САШО НАЧЕВ СТОЯНОВ - тук
СВЕТЛАНА ГРИГОРОВА ДЯНКОВА - тук
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА БОНЧЕВА - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - отсъства
СВИЛЕН КОЛЕВ ДИМИТРОВ - тук
СИМЕОН НИКОЛОВ ХИНКОВ - тук
СИМОН НИКОЛОВ СПАСОВ - отсъства
СТАНИМИР КАЛЧЕВ КАЛЧЕВСКИ - отсъства
СТАНКА ЯНАКИЕВА ВЕЛИЧКОВА - отсъства
СТЕФАН ВЕСЕЛИНОВ ГАЙТАНДЖИЕВ - отсъства
СТЕФАН ИЛИЕВ СТОИЛОВ - тук
СТЕФАН МАРКОВ НИНОВ - отсъства
СТЕФАН НИКОЛАЕВ МАЗНЕВ - отсъства
СТЕФАН ПЕТРОВ ЛИЧЕВ - отсъства
СТЕФАН СТАНЧЕВ НЕШЕВ - тук
СТОЯН ЧИЛОВ РАЙЧЕВСКИ - отсъства
СЪБИН СЕВЕРИНОВ КАСАБОВ - отсъства
ТАТЯНА ДОНЧЕВА ТОТЕВА - тук
ТОДОР ВЕНЕЛИНОВ ЯНЕВ - отсъства
ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ - тук
ТОДОР ЗДРАВКОВ ПАВЛОВ - отсъства
ТОДОР ИВАНОВ ДРАЖЕВ - тук
ТОДОР ИВАНОВ КОСТАДИНОВ - отсъства
ТОМА БОРИСОВ ДЕСПОТОВ - отсъства
ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ - отсъства
ХРИСТО БОРИСОВ ВОЙНЯГОВСКИ - тук
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ - отсъства
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ХРИСТО ИВАНОВ ИВАНОВ - отсъства
ХРИСТО КИРИЛОВ ПЕТРОВ - отсъства
ХРИСТО НИКОЛОВ СТОЯНОВ - тук
ХРИСТО ПАНЧЕВ СМОЛЕНОВ - отсъства
ХРИСТО СТАНИСЛАВОВ ТАРАКЧИЕВ - отсъства
ЦВЕТАН ИВАНОВ ДИМИТРОВ - отсъства
ЦВЕТЕЛИН ЦАНОВ КЪНЧЕВ - отсъства
ЮЛИЙ ВЛАДИМИРОВ ПАВЛОВ - отсъства
ЮЛИЙ СВЕТОСЛАВОВ СЛАВОВ - тук
ЮЛИЯ КУЗМАНОВА ЯНЕВА - отсъства
ЮЛИЯ МАНУК БЕРБЕРЯН - тук
ЮЛИЯН ИВАНОВ БУРОВ - тук
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъства
ЮРИЙ ИВАНОВ АЛЕКСАНДРОВ - тук
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - отсъства
ЯШО ДИМИТРОВ МИНКОВ - тук

В залата има 94 народни представители - очевидно няма кворум.
Следващото заседание е на 22 март от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,40 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов

Секретари:
Илия Петров
Ивалин Йосифов