Председателствали:  заместник-председателите  Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Сашо Стоянов и Любомир Божков. Да им е честито! (Ръкопляскания.)
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов. (Ръкопляскания.)
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
С § 3 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст се изменя т. 7 на чл. 59 от Закона за данък върху добавената стойност, като в нея се създават нови букви "а" и "б".
Стенограмата от заседанието на Народното събрание от 24 февруари 1999 г. показва, че народните представители са приели изменение на чл. 23, ал. 1, т. 6 от един вече отменен закон - Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в "Държавен вестник" бр. 90 от 1993 г. и отменен с § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за данък върху добавената стойност, обнародван в "Държавен вестник", бр. 153 от 23 декември 1998 г. и в сила от 1 януари на тази - 1999 г.
На заседание на Народното събрание на 4 март т.г. е гласувана поправка на очевидна фактическа грешка, като е посочен за изменение чл. 59, т. 7 от сега действащия Закон за данък върху добавената стойност. Към тази точка са добавени двете вече гласувани хипотези, оформени като букви "а" и "б". Действащата сега разпоредба на чл. 59, ал. 7 обаче гласи, че не се дължи данък при внос на стоки, когато се внасят носители на информация по линия на участието на България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митнически сборове. В новите изменения на сложените букви "а" и "б" към т. 7 целият текст добива следната редакция:
"Чл. 59. Не се дължи данък при внос на стоки, когато:
...
7.  се внасят носители на информация по линия на участието на България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове:
а) за нуждите на водно и планинско спасяване и гражданска защита, които се закупуват от Българския Червен кръст;
б) при дарения на финансови средства и желание на дарителя да бъдат закупувани моторни превозни средства за нуждите на Българския Червен кръст."
Очевидно е, че и поправката на явната фактическа грешка не отстранява смисловото противоречие с основния текст на разпоредбата на чл. 59, т. 7 от Закона за данък върху добавената стойност.
Волята на народните представители е била да бъдат освободени от данък върху добавената стойност вносът на стоки, които ще се използват от Българския Червен кръст за нуждите на водно и планинско спасяване и гражданска защита, както и вносът на моторни превозни средства и техника, закупувани от Българския Червен кръст с дарения на финансови средства при изричната воля на дарителя за това.
Редакцията на приетото изменение на чл. 59, т. 7 от Закона за ДДС обаче не изразява тази предполагаема воля и поради неясноти създава възможност за противоречиво тълкуване. Разпоредбата на новосъздадената буква "б" освен всичко друго противоречи и на разпоредбата на чл. 7 от Закона за ДДС, съгласно което парите в обръщение са законно платежно средство. Те не са стока по смисъла на закона, а всички точки в чл. 59 уреждат хипотези на освобождаване от данък само внос на стоки, което е изрично отразено и в заглавието на самата разпоредба.
Очевидно е, че съгласно закона не подлежат на облагане с данък върху добавена стойност дарените финансови средства, а моторните превозни средства, закупени с дарени финансови средства за такава нужда.
Предвид изключително отговорните дейности на Българския Червен кръст в хуманитарната област, подготовката за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, за опазване и укрепване здравето на населението и за възпитанието му в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност, аз не оспорвам волята на народните представители за установяване на данъчни облекчения за определени стоки, които ще бъдат необходими за работата и функционирането на Българския Червен кръст, но разпоредбите, установяващи тези данъчни облекчения, поради своята изключителност, трябва да бъдат формулирани ясно и точно.
Ето защо, уважаеми госпожи и господа народни представители, това са мотивите ми да върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст, като оспорвам разпоредбата на § 3 от Преходните разпоредби, с която се изменя чл. 59, т. 7 от Закона за данък върху добавената стойност и моля при повторното гласуване да се създадат нови точки в чл. 59 със съдържание в гореизложения смисъл.  
Благодаря ви за вниманието.
Заповядайте, господин заместник-председател. (Президентът Петър Стоянов предава на заместник-председателя Иван Куртев материалите по обсъждания законопроект.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин президент.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Довиждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Довиждане. (Президентът Петър Стоянов напуска пленарната зала.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 март 1999 г. - законопроект за ратифициране на Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на Допълнителния протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Вносител е Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по националната сигурност. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
По дневния ред са направени следните предложения: госпожица Татяна Дончева предлага да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари във връзка с Постановление на Министерския съвет № 275 от 18 декември 1998 г. и щетите, нанесени на държавата и държавния бюджет, с вносител господин Румен Овчаров и група народни представители.
Господин Любен Корнезов предлага точка в седмичната програма да бъдат законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - единият е внесен от господин Корнезов, а вторият е внесен от Министерския съвет.
Народните представители Пламен Славов и Донка Дончева предлагат като точка в дневния ред да се включи законопроектът за маслодайната роза, с вносител народният представител Иван Зънзов.
Госпожа Екатерина Михайлова предлага т. 1 от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, т. 2 - законопроект за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс, с вносител Министерски съвет, т. 3 - законопроект за защита на потребителите и правилата за търговия, с вносител Министерски съвет, и т. 4 - парламентарен контрол.
Имате думата по дневния ред.
Госпожица Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. От древни времена е известно, че мълчанието е злато, но то не винаги ни помага, когато става дума за крупни далавери.
Създадените условия за облагодетелстване на определени фирми при покупката и дистрибуцията на цигари с Постановление № 275  от 1998 г. - 18 декември, е пореден пример, който манифестира стила на управление на Иван Костов.
Този стил не е създаден сега и не е създаден по време на това правителство. Историята познава как още по времето на Димитър Попов господин Костов имаше навика да си създава постановления за по три дни, в които определени търговци на петролни продукти значително забогатяха. Горе-долу такава е ситуацията със създаването на специални митнически правила за фондация "Сапио" и 17 други, с които приближени на СДС лица като господин Ясен Златков, когото кой знае защо не желаете да доведете, също така понапълниха партийната ви каса.
Историята с цигарените далавери няма да бъде забравена, нито ще бъде прекратена, ако продължавате за пореден път да отхвърляте искането за създаване на временна анкетна комисия, която да направи проверка по случая. БСП не бяга от въпроса дали има и хора, които твърдят, че са свързани с нея, които също са се облажили. Но този въпрос най-добре може да бъде изчистен с една временна анкетна комисия, чието създаване за пореден път ви предлагаме и молим този път мнозинството да не проявява присъщото си упорство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както знаете и както вече беше подчертано в пленарната зала, първа в света България започва да произвежда розово масло преди 350 години. Постепенно то заема челно място между добиваните етерични масла у нас. България е държала 80% от производството на розово масло в света. Днес с малки количества на международния пазар участват Франция, Турция, Русия и Китай, но никой не може да достигне качеството на българското розово масло. Неговото приложение в парфюмерийната, лекарствената и други спомагателни индустрии е неоценимо и е сигурен валутен приходоизточник за държавата. Напоследък обаче славата на световен износител на нашата държава започна да помръква. В страната насажденията са достигали до 80 хил. дка, а днес със скромните 13 хил. дка само се съхранява българската традиция. Това са предимно остарели храсти, чийто среден добив по 250 кг на дка срещу количества от 700 до 1000 кг в най-добрите години говори за потребност от нова политика в розодобива. От 1990 г. във всяко от народните събрания се внасят законопроекти за розопроизводството, които обаче не се приемат. А България преди войната е допълвала през година действащия от 1928 г. Закон за розопроизводството.
Изхождайки от постановката да се възстанови този отрасъл, да се осигури алтернативна заетост на населението от различни краища на страната, както и да постъпва солиден валутен ресурс, предлагам да се обсъди проектът за Закон за маслодайната роза в страната. Още повече, че във връзка със законодателството при новите пазарни условия все още отношенията производител-купувач не са регламентирани.
Господин председател, уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да бъде включен Законът за маслодайната роза с вносители Иван Зънзов, Златко Златев, Донка Дончева и Илия Баташки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. За трети или четвърти път правя това предложение, което отново е на вашето внимание. Става дума за два законопроекта за изменение на Наказателния кодекс - единият е внесен от мен и то още през юли месец 1998 г., а вторият законопроект е внесен от Министерския съвет, виждам даже и подписа на господин Костов, на 8 февруари тази година. Става дума за изменение и допълнение на чл. 146 до чл. 148 от Наказателния кодекс, касаещ обидата и клеветата. В две насоки са и двата законопроекта - наказанието лишаване от свобода се заменя с глоба, като в различните законопроекти размерът е различен, и престъплението по чл. 148 да бъде не от общ характер, а от частен характер.
Така че двата законопроекта са горе-долу в унисон, разглеждат една и съща материя. Има становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и по двата законопроекта и аз просто се учудвам защо мнозинството не ги допуска за разглеждане в пленарната зала.
Така че предлагам ви като точка от дневния ред за тази седмица да бъдат включени тези два законопроекта, единият от който е, повтарям, на Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на госпожица Татяна Дончева в седмичната програма на Народното събрание да се включи проекторешение на Народното събрание за избиране на временна анкетна комисия за изясняване на условията, при които е допуснато облагодетелстване на фирми, занимаващи се с дистрибуция на цигари във връзка с Постановление № 275 на Министерския съвет.
Гласували 191 народни представители: за 86, против 88, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов в седмичната програма на Народното събрание да се включат законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители господин Любен Корнезов и Министерският съвет.
Гласували 189 народни представители: за 75, против 67, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Пламен Славов и Донка Дончева в седмичната програма да се включи законопроектът за маслодайната роза с вносители Иван Зънзов и група народни представители.
Гласували 190 народни представители: за 90, против 55, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да прегласуваме предложението. В дневния ред за тази седмица да стане Законът за розата.
Апелирам към всички колеги от Съюза на демократичните сили и най-вече към тези колеги, които са от Старозагорски и Пловдивски избирателен район. Нека да подкрепим един закон, в който няма политика, един закон, който пряко засяга нашите избиратели от двата региона. Смятам, че това ще бъде отговорността ни като народни представители спрямо всички ангажименти, които сме поемали пред нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Поставям на прегласуване предложението на народните представители Пламен Славов и Донка Дончева. В седмичната програма да бъде законопроектът за маслодайната роза.
Гласували 208 народни представители: за 100, против 65, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението за седмична програма на госпожица Екатерина Михайлова.
Гласували 170 народни представители: за 129, против 13, въздържали се 28.
Седмичната програма за работа на Народното събрание от 17 до 19 март 1999 г. е приета.
Първа точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Има думата господин Лучников за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози № 902-01-11,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 25 февруари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Госпожица Русева представи законопроекта и обясни, че предлаганите промени се налагат за отстраняване на някои затруднения, появили се при приложението на закона в редакцията му от 1996 и 1997 г. (ДВ, бр. 100 от 1996 г. и бр. 86 от 1997 г.)
Тя поясни, че повечето от предлаганите промени имат чисто технически характер.
Членовете на комисията се съгласиха, че приемането на предлаганите изменения е целесъобразно и необходимо. В резултат на това те приеха единодушно да предложат на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози № 902-01-11, внесен от Министерския съвет."
Искам да добавя от себе си, че подобряването на работата по особените залози е особено важно за улесняване кредитирането, понеже когато банките-кредитори имат по-голяма сигурност, че ще реализират своите вземания чрез осъществяване на особените залози, те са по-склонни да отпускат кредити, което знаете колко е необходимо сега за народното стопанство.
Затова ви призовавам да гласуваме законопроекта на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е поставен за разглеждане един закон, който има определено практическо значение, макар промените, които се правят, на пръв поглед да са чисто правно технически.
Както вече беше докладвано от председателя на комисията, при функционирането на закона се появиха известни затруднения и предлаганите няколко изменения целят да се гарантират допълнително правата на кредитора и чрез особените залози да може да се изпълнява по-ефикасно.
На първо място се разширява кръгът на лицата, които могат да бъдат залогодатели. Досега това са само тези, които имат качество търговец. Предлага се да могат да бъдат и други лица без това качество, като с това се решават и въпросите от съпружеската имуществена общност, където единият съпруг е търговец, а пък другият не е.
Въвежда се задължение за залогодателя да взема съгласието на кредитора, когато извършва разпореждане със залозите и това нещо, когато те касаят безналични ценни книжа и съответно вещи или права, като с това допълнително се гарантират правата на кредитора.
Специален текст предвижда изключително възможността да се осъществи от кредитора едно заложено вземане, а не това да върви по по-дългия път чрез съдебно изпълнителното производство, като с това кредиторът да може или да прехвърли вземането възмездно или пък сам той да го събере.
Въвежда се специална поредност при извършване на продажбата на отделните вещи, които са включени, особено когато това се касае до предприятия. Целта е да не се попречи на предприятието да може да продължи своята работа или пък в някои случаи да бъде изцяло блокирано. Заедно с това вече има и няколко чисто технически поправки, които са свързани с недостатъчно добра прецизност при първоначалното съставяне на закона.
Моля ви да приемете закона и с това ще се улесни работата в обмена, която все повече и повече налага използването на този практичен правен институт - особените залози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. И господин Лучников, и господин министърът в своето изложение посочиха значението на Закона за особените залози. Всъщност особените залози е една сравнително нова материя. Тя е от 1996 г. Откакто е приет законът има две изменения. Това е третото изменение, което ще правим, но то се налага просто от самата практика.
Структурно особените залози към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция - и доколкото ми е известно все още не са изградени всички структури на териториален принцип по всички бивши окръжни съдилища, сега областни съдилища, така че тази структура е в процес на изграждане. Но макар и да функционира от 2-3 години тази институция на особените залози, тя дава своите резултати, а предполагам и с последното изменение ще улесни кредитирането на тези, които могат да вземат заеми от банки, за да извършват своя бизнес.
Изменението и допълнението на този закон е продиктувано просто от практиката и нашата парламентарна група, включително и говорещият тук пред вас, пък и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията подкрепяме този законопроект.
Между първо и второ четене може да поогледаме още веднъж самите текстове. Може би и колегите, които работят по особените залози, ако също изпитват някакви практически затруднения да ги споделят, за да ги имаме предвид и да направим действително един закон, нужен на хората и на обществото, включително и на бизнеса. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вземам думата само по повод разпоредбата, в която се дава вече право на кредитора да реализира своето вземане чрез разпоредителни действия с имуществото, което се намира под особен залог. Одобрявам го като идея, но много се съмнявам или имам едно опасение, което споделям, че това може да стане една форма на скрита приватизация - целево кредитиране, целево задължаване и целево изнасяне, което значи оттук нататък една възможност за създаване на една организирана престъпност.
Нека между двете четения да се огледа текста, за да се създаде един защитен щит срещу този възможен вариант, чрез една подобрена редакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози с входящ № 902-01-11, внесен от Министерския съвет.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВАЛИДИРАНЕ НА БРАКОВЕ, СКЛЮЧЕНИ В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 7 И ЧЛ. 10, АЛ. 3 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Господин Лучников, моля да докладвате становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 25 февруари 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства госпожица Златка Русева, заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
Председателят на комисията разясни, че с предлагания законопроект се цели да се отстрани един недопустим пропуск в организиране процедурата по сключване на гражданските бракове. Почти във всички по-големи градове на страната сключването на браковете с оглед предаването на по-голяма церемониалност на ритуала е възложено на частни фирми. Техни служебни лица са извършвали бракосъчетанията и са подписвали актовете за встъпване в брак, без да имат качеството на длъжностни лица по гражданското състояние. По този начин десетки хиляди бракове са фактически недействителни. На това положение трябва да се сложи край, като се ликвидират сключените по този начин бракове.
Народният представител Любен Корнезов се изказа, че браковете не могат да се валидират и че добросъвестните лица, които са ги сключили, и без това могат да се позоват на тях. Според него евентуалните пропуски могат да се отстранят само по съдебен път. Срещу това се възрази, че при такава постановка би настъпил истински хаос и добросъвестни граждани биха могли да се позоват на недействителността и да не искат съдебното й отстраняване. Повечето от членовете на комисията приеха, че е абсолютно необходимо въпросът да се уреди законодателно.
Направи се обаче сериозна забележка, че условията за валидиране трябва да се уточнят, като се каже изрично, че се валидират тези граждански бракове, сключени при спазването на всички изисквания на глава втора от Семейния кодекс от лице, на което е възложено и което публично е изпълнявало службата на длъжностно лице по гражданско състояние, без да е имало такова качество. В противен случай би се стигнало до възможност за злоупотреби.
При това положение комисията реши с 8 гласа "за" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Този закон отговаря на една нужда, която се появи, след като се разбра, че от 1 август 1990 г. до 20 септември 1998 г. 69 407 брака са сключени от лица, които не са имали качеството на длъжностно лице по гражданското състояние, а 78 брака не са били надлежно подписани. Тези от вас, които са се интересували или са чули, знаят, че въпросът е бил поставен в съда в Русе. По съдебен път е казано, че не би могло да се приеме валидността на тези бракове.
Разбира се, тук съществува теорията на фактическия чиновник. Вероятно нея е имал предвид господин Корнезов като е казал, че и без закон браковете трябва да се считат валидни, но това е така или иначе в областта на теорията, а в практиката мъчно ще може да се прокара. Заради това правителството реши да внесе този законопроект, с който да валидира браковете.
Има някои неща, които трябва да се обмислят.
Първо, всички ли, които са сключили по този начин брак, екс леге да се сметне, че имат редовен брак, като се има предвид, че може би някои вече не желаят да бъдат в брак. Опитали са десетина години и вместо да се развеждат, биха предпочели да не сключат брак. Ние смятаме, обаче, че ако се изхожда от принципа, всички бракове трябва да бъдат валидирани, а този, който желае развод, след това ще трябва да се разведе.
Има още една хипотеза. Хипотезата е следната: бракът е сключен, той не знае, че бракът му е невалиден и след това се е развел. Какво е значението на този допълнителен развод? Ние сметнахме, че в тези детайли и казуистика - дори не знам дали има такива случаи, просто чисто теоретично на мен ми мина през ума - не бихме могли да навлезем, защото ако ние приемем, че бракът е валиден, ще трябва да приемем, че и разводът е валиден. Така че тук затруднения няма да имаме.
Другото нещо е свързано с имуществените отношения между тези лица - придобито през това време имущество, режим на децата. Тук ние отнасяме нещата към текстовете на Семейния кодекс при двубрачието. За режима на децата и имуществените отношения валидираният брак прави децата с установен произход и имуществото - съпружеска съимуществена общност.
И последното нещо, което трябваше да се регламентира, е ако има следващи сключени бракове. Както и да мислим, не бихме могли да излезем от това, че има бигамия, щом като валидираме. И тогава по пътя на унищожаването ще трябва да се ликвидира вторият брак.
Разбира се, сигурно между първо и второ четене това, което каза и председателят на комисията, може да се намери някоя формулировка, която да е по-добра, може да се намери някоя, която е по-точна. Това би могло да стане. Въпросът е обаче да се приеме принципа, за което настоявам да гласувате на първо четене, тоест, че във всички тези случаи браковете ще се сметне, че са валидни и последиците са последици на сключен брак. При двубрачие ще се върви към унищожаемост.
Искам да ви кажа, че със законопроекта, който Министерският съвет прие преди два дни и вие ще го имате - за регистрацията, там вече се отнема възможността да се повтори това. Причината, поради която е станало, е една промяна на наредбата, която е отнела правото на обредните домове да сключват бракове, а това нещо съответно не е било санкционирано. Сега разпоредбата в Закона за регистрацията е много гъвкава и до такива неудачи не би могло да се стигне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект за валидиране на браковете изглежда куриозен, но той вълнува изключително много жителите в моя избирателен район, в Русе, защото повечето от случаите са в Русе, макар че не е проверено какво е съотношението в другите градове.
Аз съм изключително удовлетворена от внасянето на този законопроект, тъй като в питане към министър-председателя поставих този въпрос преди няколко месеца и тогава той се ангажира Министерският съвет да внесе законопроект след внимателно проучване на въпроса. Виждаме този законопроект и една правна конструкция, която ние с моите колеги юристи от Русе, с които сме работили по въпроса, смятаме за най-добрата, тъй като ние самите не виждахме, а явно и Министерският съвет, друга по-добра възможност от това да бъдат валидирани браковете.
Възникнаха ли проблеми в живота? Да, възникнаха много проблеми. Първите проблеми бяха свързани с бракоразводните процеси и всъщност колегите от Русенския съд бяха тези, които установиха, че има бракове, които са сключени по неустановения от закона начин, тоест от лица, които нямат качеството на длъжностни лица по смисъла на Семейния кодекс. И разбира се, има и такива лица, които биха желали да се позоват на нищожност, но те са много по-малко от тези, които искат валидиране. Възникнаха проблеми по повод на произхода на децата, на имуществените отношения и така нататък, и затова хората, които са сключили тези бракове, действително се вълнуваха.
Къде бяха причините? Причините са в това, че трябва да бъде уредена още една материя. Така наречените обредни домове са дружества с ограничена отговорност. Те извършват ритуална дейност, но трябва да бъде разделена дейността от сключването на брака от ритуалната дейност. Оторизираните длъжностни лица, както е сега по закон и предполагам винаги ще бъде, да извършват сключването на брака по предвидения от закона начин, а ритуалът да бъде нещо отделено от този момент.
Така че смятам, че законопроектът е много добър. В ал. 1 той валидира браковете, разбира се, при всички други условия, както се коментира от Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, които са сключени от лица, които за самите граждани са имали качеството на длъжностно лице, а всъщност, след детайлно оглеждане, се оказва, че нямат такова качество.
И второ, по ал. 2 тези, които са подписвали актовете за гражданското състояние и не са имали това качество, да се валидира и този момент, тъй като те не са имали правото да подписват и по такъв начин да бъде решен целият казус.
Смятам, че това е, пак казвам, добър законопроект, но че и другият въпрос очаква решение. И очаквам, господин министър, че по ритуалната дейност Министерският съвет или с постановление, или с друг начин за регламентиране на въпросите ще регулира така нещата, че да бъде отделена дейността по сключването на гражданския брак и другите дейности, които са свързани с ритуалите, от чисто ритуалната дейност, която да няма отношение към изискванията на закона.
Смятам, че като народен представител от Русенски избирателен район мога изцяло да подкрепя този законопроект. Моите колеги от Парламентарната група на Евролевицата също го подкрепят и мога да ви уверя, че не са много законопроектите, по които има такъв личен мотив хората да чакат решаването от парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Дами и господа! Не отричам, че има проблем. Той е явен, той е обществен. Но с всичките ми уважения и към вносителите, и към колегите, които тук се изказаха, поне моята юридическа съвест и моите правни познания не ми позволяват да подкрепя този законопроект. Това го изложих, макар и накратко, и в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. За мен това е един излишен закон, наложен на Народното събрание главно поради две причини: първо, управленчески недоразумения от 1990 г. насам и второ, и основно бих казал, журналистическа суматоха, търсеща сензации. Именно журналистите, с всичките ми уважения към тях, чрез медиите ни наложиха този закон сега ние да го гледаме, като даже стигнаха, че на стадиона в Русе ще се сключват отново браковете, които били невалидни.
Аз разбирам, че подбудите на вносителите и на колегите, които го подкрепят, са благородни, но за мен юридическите средства са неточни. Ще се опитам, колеги, макар и накратко, да изложа своите юридически съображения максимално достъпно.
И така, първият въпрос, на който трябва да отговорим, е: кой орган в България може да каже дали съществува брак в тези 69 407 случая, сключени в периода между 1 август 1990 г. и септември 1998 г.? Кой е органът? Единствено това е съдът. Член 258, ал.1 от Гражданско-процесуалния кодекс е ясен. Там са така наречените брачни искове, които са три вида: и за развод, и за унищожаване на брака, и дали съществува или не съществува брак.
Така че нека да не превръщаме Народното събрание практически в един съд, който да каже съществува или не съществува брак. Народното събрание не е съд. Това може да стане само с един установителен иск, както казах, по чл. 258.
Аз знам, че този закон ще се приеме, макар и с моето "въздържал се". Но може би тук е мястото да кажа: поне не посочвайте датите, колеги. Защото аз питам: ако вие действително искате да валидирате браковете от 1 август 1990 г. до днес, ами ако има такива бракове, сключени от така наречените "недлъжностни лица", преди 1990 г. какво ще стане? Ако валидирате, валидирайте поне всичко до този момент.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Няма дати в закона.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колега Лучников, министърът изрично в мотивите посочи този именно период 1 август 1990 г. - 20 септември 1998 г.
И така, говорим за мотивите, в мотивите на законопроекта четем, че министерството на господин Бакърджиев е направило проверки и счита, че тези бракове са невалидни. Но обърнете внимание, не може изпълнителната власт, което и да е министерство да констатира съществува или не съществува брак. Това е изземване на функции, изрично предоставени на съда.
Питам: по силата на коя правна норма - на Конституцията или на някаква норма, ще обявим де факто, че сключените бракове досега са недействителни, тоест не са породили правни последици? И първият извод: дали съществува брак между мъж и жена или не съществува - е единствено от компетенциите на съда - чл. 258, ал. 1. Ако някой не вярва, може да прочете и проф. Живко Сталев "Българско гражданско процесуално право", стр. 481.
Така че нито господин Бакърджиев, нито Министерският съвет, нито Народното събрание е в компетенциите да се произнесе по този въпрос.
Колеги, правят се аналогии с Наредбата-закон за бракове от 27 май 1945 г. Но тази Наредба-закон и така нареченото валидиране на браковете е неточно. Защо? Защото бракът до 1945 г. е бил църковен по нашето право и той до 1945 г. е бил сключван напълно валидно и си е пораждал съответните правни последици. След промяна от 1945 г. с тази Наредба-закон църковният брак става граждански брак и вече само гражданският брак поражда тези правни последици между мъжа и жената - брачните правоотношения, а не валидира църковните бракове, които преди това са съществували и са породени съответните правни последици.
Поставя се въпросът какви са обаче браковете, сключени именно през този период 1990-1998 г. Тук колежката Шопова каза за Русе, но проблемът не е само в Русе, макар че журналистически Русе стана център на този проблем. Той е почти в цялата страна. Аз тук имам достатъчно документи, мога да ви кажа, че е почти в цялата страна, не само в Русе. Според мен тези бракове са напълно перфектни и не е необходим никакъв закон, за да ги валидира. Защо?
Първо, тези почти 70 хил. брака за този период от 8 години по мое изчисление, имам статистически данни, от тези 70 хил. брака около 15 хил. са прекратени чрез развод. Но, за да може съдът да постанови развод, прекратяване на брака поради развод, следователно с тези 15 хил. случаи съдът е приел, че съществува брак. Защото не може да прекратиш брака поради развод, ако въобще не съществува брак. Така че това, което и министърът каза тук като аргумент, че виждате ли някакъв адвокат от Русе - разбира се колегата има това право - е поставил въпроса пред Русенския съд. И какво от това? Освен това има висящо дело пред Върховния административен съд, аз имам решението, процесът още е висящ, там става въпрос за компетенции. Върховният административен съд не поставя въпроса дали браковете са валидни или невалидни, ако мога да употребя този термин. Следователно досега в около 15 хил. случаи съдът е приемал приюдициалното право, че е съществувал брак между тези, които са го сключвали, а не че брак не съществува.
Второ, през същия този период са се родили хиляди деца и по силата на чл. 33 и следващия от Семейния кодекс те са си брачни деца, издавани са удостоверения, акт за раждане, бащата е вписан като такъв, в паспортите са вписани. Следователно не е имало никакъв проблем. И административните органи, и съдебните са приемали, включително когато искате да оборите презумпцията за бащинство, че е съществувал брак между страните. Това е приемал съдът досега.
Трето, през този период също така са починали хиляди хора от бракове и съдът е приемал, че преживелият съпруг и децата са наследници на този брачен партньор. С други думи, до този момент съдебните органи, административните органи, органите на изпълнителната власт са приемали тези бракове за напълно съществуващи и нормални, а не невалидни. И ние няма какво да продължаваме да валидираме нещо, което всъщност е перфектно възникнало.
Четвърто, бъркотията е създадена от държавата, но така или иначе браковете са валидни, защото с § 1 от Постановление № 122 от 3 декември 1990 г. се отменя Постановление № 39 от 1979 г. от Правилника за устройството и дейността на обредните домове. С писмо обаче от 14.2.1990 г. Министерският съвет уведомява общините, че извършената отмяна не води до прекратяване дейността на обредните домове. Във връзка с това при мен е и писмо на Министерство на финансите от 10 май 1991 г. Съдът, колеги, не само Русенският съд, е регистрирал ЕООД "Обреден дом" и имуществото е държавно, а не частно. Аз имам тук самото решение и удостоверение на Русенския окръжен съд за регистрацията. Ако съдът е преценил, че има някаква нередност, нямаше да регистрира това ЕООД всъщност с едно държавно имущество.
Също така обърнете внимание - говорим за Русе, защото стана по-популярен - кметът е издал Заповед № 22-92 от 29 декември 1996 г., с която възлага изпълнението на длъжностно лице по гражданското състояние на 5-6 лица, да не ги изброявам, ето я заповедта. И тези лица на базата на тази заповед на кмета са извършвали досега напълно валидни свои действия. Нима някой като отиде да сключва брак ще иска пред лицето, пред което ще се подпише - знаете тържествената обстановка - да му каже: "Дай си документите ти длъжностно лице ли си, не си ли длъжностно лице, на какъв щат си?" Разбира се, че това не става.
Аз казах и за Върховния административен съд и оттук моят извод е: браковете са валидни и ние няма какво да ги валидираме.
Втората линия обаче също е интересна, макар и да се отнася за 88 случая, когато самият документ, удостоверението за сключен граждански брак не е подписан от длъжностното лице. Тук става въпрос, колеги, за една техническа грешка, един канцеларски пропуск. И в моята съдебна практика като съдия преди години е имало такива пропуски. Не е само сега в тези 88 случая. Поради една или друга причина длъжностното лице е пропуснало да подпише документ. Не че не желае да се сключи брак, не че е против брака. Разбирате ли, канцеларски пропуск. Тук има колеги юристи, адвокати, били са съдии и прокурори - и сега има не един и два случая, когато по една или друга причина просто съдията е пропуснал да я подпише или някой от членовете на състава е пропуснал да подпише съответния съдебен акт. Ние можем ли да кажем, че този акт е нищожен? Този канцеларски пропуск винаги може да бъде поправен. Така че тук няма какво да валидираме.
И още нещо, колеги. Има в т.нар. охранително производство чл. 436 от Гражданско-процесуалния кодекс. Ако все пак някое длъжностно лице не желае да го подпише в тези 88, а може би са и повече случаи, такива случаи ще има и за в бъдеще, то си има специален ред, даден в Гражданско-процесуалния кодекс как може да бъде съставен документ, който не е бил съставен по съответния ред, или изгубен, или унищожен.
И в заключение, да не ви обременявам, от юридическа страна за мен това е един абсолютно излишен закон. Браковете са валидни. Децата, които са раждани са брачни деца. Но ние правим - не толкова дали ще го гласуваме, за да успокоим ненужно обезпокоените граждани при сключването на браковете им - ние правим за мен един опасен прецедент. Народното събрание изземва функции на съда. И второ, правим закони със задна дата, с едно обратно действие. И се мъчим да валидираме нещо, което казваме, че не съществува. Ами тогава утре можем по същата логика да приемем закон, примерно, че нищожните сделки са напълно валидни. Това не е възможно.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Можем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем, можем, но не трябва. Нещо, което не е възникнало в правния мир на базата на правната уредба, която е съществувала в съответното правоотношение, юридически е факт, който го е породил, не може ние с обратна дата да правим нещо, което... Аз не казвам, професор Вълканов, че Гражданският закон не може да има обратно действие. Това не съм го казвал, но не бива да приемаме... С този закон ние какво казваме? Че в 1990 до 1998 г. сега в момента тези 70 хил. граждани нямат брак помежду си. Това им казваме ние. Още законът не е влязъл в сила. Ние им казваме: вие не сте мъж и жена с този закон. Затова аз ще се въздържа. (Реплики от залата.) Те са съпрузи. Не е необходим този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Искрено съжалявам, че трябва да репликирам моя колега Корнезов, но мисля, че в много отношения той просто не е прав. Твърде е възможно наистина някои от тези бракове да са напълно валидни и изобщо да не е необходим никакъв закон за тяхното валидиране. Но не при тях е проблемът, според мен. Проблемът е при онези бракове, които могат да се смятат наистина за невалидни, наистина нищожни. И в това отношение Вие правите, според мен, една много съществена грешка. Мисля, че не е работа на съда да валидира нищожни бракове. Той не може да направи това. Съдът може да се произнася само по унищожените бракове. Но ако бракът е нищожен как съдебен акт ще признае за действителен този брак? Това просто не е възможно.

На второ място, смятам, че е напълно възможно с акт на законодателя да се преодолеят някои аномалии в правната уредба на дадени отношения. Не сте прав да кажете, че например не е възможно да се валидират сделки. Напълно възможно е и аз дори смятам, че нашият законодател би могъл например да валидира онези прехвърляния на собственост, които са станали с подписа не на титуляра, а на заместник на титуляра - на заместник-кмета на съвета. Има маса такива сделки и хората се видяха в чудо. Там главният проблем е по чл. 7 от Закона за реституцията. Ето в това отношение нашият законодател би постъпил съвършено правилно, социално оправдано и правно издържано, ако каже: макар че сделката не е подписана от титуляра, тя все пак е действителна, щом е подписана от неговия заместник. И тук ще има безспорно обратно действие ex tunc и съвършено оправдано.
Същата технология се използва и в този случай. Смятам, че е напълно възможно законодателят да каже: да, тук има някакъв порок, не са налице всички предпоставки за сключването на брака, но тези, които са били там в момента налице, те са според мен вече достатъчни и аз със задна дата приемам тези бракове за действителни. Подчертавам, колеги, става дума за тези бракове, които се нуждаят наистина от валидиране, доколкото са нищожни. За онези, за които вие говорите - които са перфектни без друго, естествено за тях закон не е необходим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Втора реплика - заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря.
Аз смятам, че колегата доц. Любен Корнезов не познава фактологията и затова греши във философията на своето разбиране.
Уважаеми господин Корнезов, Вие казвате, че има управленско недоразумение. То се състои в следното: кметовете, включително кметът на Русе, са издавали такива заповеди, но част от лицата, които са извършвали тази дейност, не могат да имат качеството на длъжностно лице по гражданското състояние, тъй като не са от кметската администрация. Това е целият казус. В това се състои казусът. За тези, които са имали това качество, браковете, сключени от тях, естествено са съвсем законосъобразни. За останалите лица бракът е нищожен, тъй като лицето, което е извършило този акт, няма качеството на длъжностно лице по гражданското състояние. След това в разговор подробно ще ви обясня как е ставало.
Второ, не са виновни журналистите. Хората се безпокоят. Те не могат да разберат техният брак законосъобразен ли е или не е законосъобразен.
Защо се позовавате на съда и на бракоразводните дела? Дори в съда, когато е имало бракоразводни процеси, съдът не е могъл да знае, че тези лица не са били от кметската администрация и не са имали качеството на длъжностни лица по гражданското състояние. Това става известно в един момент и от този момент нататък всяко лице, което установи това за собствения си граждански брак, може да се позове на нищожност.
Тогава възниква и ние, като законодатели, сме изправени пред големия въпрос, като има само две възможности: или след като браковете са нищожни, тъй като те са такива, отново да бъдат сключени, или, за да не се случва това, ние по законодателен път да валидираме тези бракове. Аз лично като народен представител от Русе, който знае вината на длъжностните лица, не смятам, че трябва да постъпим по първия начин и затова подкрепям идеята да валидираме браковете, като отговорността на длъжностните лица остава, но това ще бъде по друг ред. Ето това е целият казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Последна реплика - господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Напълно подкрепяйки колегите Вълканов и Шопова, само искам да допълня, че действително в съдебното производство при развод съдът не може да установи тази недействителност. Той се позовава на представеното удостоверение за граждански брак, което е официален документ и има съответното качество. Съдът не се занимава с този въпрос, ако не бъде направено възражение, ако не бъде направено специално искане да се изследва този въпрос. Затова не може да се прави изводът, че след като е имало бракоразводни процеси, бракът е действителен. По същия начин може да се разсъждава по отношение на административните органи и за родените деца. Тези аргументи според мене са несъстоятелни, затова подкрепям напълно казаното и подкрепям идеята да бъдат валидирани браковете именно по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Дуплика - господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Колеги, аз още в началото на своето изложение подчертах, че от юридическа гледна точка този казус, който всъщност ние решаваме, търпи различни интерпретации - зависи от коя гледна точка ще го погледнем - и аз изложих моята.
Но подред, макар и с няколко изречения, най-напред искам да кажа на господин Вълканов, а във връзка с това и на господин Абаджиев. Първо, няма нищожни бракове. Има нищожни сделки. Браковете или са валидни, или унищожаеми. А третият иск е по чл. 258 и е дали съществува или не съществува бракът - тъй нареченият установителен иск, докато първите два са конститутивни. И след като чл. 258 ни казва, че който желае да установи дали съществува или не съществува брак, с този установителен иск може да предяви такъв и съдът ще каже съществува ли или не съществува, а не Народното събрание. Това е аргументът.
Аз питам тук, ако някой може да ми каже, за колко брака съдът е установил, че не съществуват или както вие употребявате термина невалидност? Доколкото знам, няма такова съдебно решение.
Що се отнася до развода, аз направих аргумент от това, че след като съдът прекратява брака поради развод, следователно той приема преюдициалния въпрос, че съществува брачно правоотношение.
Що се отнася до госпожа Шопова, що е длъжностно лице по гражданското състояние, това длъжностно лице, както Ви е известно, госпожо Шопова, не е само съответното длъжностно лице от съвета. Капитанът на кораба също е длъжностно лице по гражданското състояние. Консулът в чужбина също е лице по гражданското състояние и може да изпълнява съответните функции, включително да сключва и бракове.
Ето я заповедта на кмета на Русе. Той е изброил точно четири лица, които са длъжностни лица по гражданското състояние. Разбира се, двама от тях са от обредния дом, който е регистриран от съда. Е, какво от това? Само това ли води до тъй наречения невалиден брак? Напротив, пак повтарям: браковете за мене са абсолютно валидни и няма защо ние да валидираме нещо, което в края на краищата перфектно е възникнало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Министърът господин Гоцев иска думата.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не бих взел думата, ако с толкова жар колегата Корнезов не искаше да обоснове, че Министерският съвет внася един безсмислен законопроект само, за да загуби парламентарно време, каквото всъщност загубихме доста. И ако неговите аргументи не бяха последователно неверни и последователно много далеч - за мен е изненадващо, от това, което представлява правната доктрина.
Господин Корнезов първо казва, че не отговарят на онова, което пише в документа, който вие ще гласувате - законопроекта с неговите мотиви. Министерството на регионалното развитие и благоустройството било казало, че браковете са невалидни и така пишело в мотивите. Прочетох ги много внимателно, за да видя да не би пък наистина някой да е писал такова нещо. Няма такова нещо в мотивите. В мотивите е казано, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е констатирало, че в еди-колко си хиляди броя от случаите браковете са съставени, като подписалият като длъжностно лице по гражданското състояние не е имал качеството на длъжностно лице.
Изненадващо във връзка с теорията на административното право господин Корнезов ни убеждава, че всеки, който бъде назначен от кмет за нещо, става длъжностно лице. Не назначен, а всеки, на когото е възложено да прави нещо!? Тогава защо съдиха кметовете, които бяха дали служебни паспорти на лица, които не са служители в общините? Административното право е казало какво е длъжностно лице и тези хора в обредните домове, така както русенският кмет ги е определил, не са длъжностни лица - всичките или поне част от тях.

Съдът не е този, който ще каже в случая има ли брак или няма, затова защото мисля, че тук госпожа Шопова го каза или господин Вълканов, не си спомням, или може би някой от другите, които се изказаха, Абаджиев, че съдът не проверява качеството на този, който е подписал. Той продължава делото по този начин. Аз също имам малко адвокатска практика - 47 години - и съм имал случаи, когато делото стигне до доста висока фаза, се установява примерно, че не е подписало длъжностното лице по гражданско състояние. Всички действия на съда пропадат по начин, по който господин Корнезов като добър професионалист го знае. Така че и това, което казва, също така не отговаря на истината. Не отговаря на вярното. Може ли да се валидира една сделка или не може? Второ, дали бракът пък попада под нищожност, унищожаемост? Да, попада, защото бракът е договор. Ако не смущава това, което се нарича сделка в немското право Rechtsgeschaft или Negotio Jurichicum, което се свързва с търговска сделка. Нека да не го наричаме сделка, но бракът е договор, а всеки договор може да бъде нищожен и да бъде унищожаем. И в проекта за нов Семеен кодекс, който вече е готов и тези дни ще го пуснем за обсъждане, се предвижда и категорията нищожност, която отпадна през 1985 г., а преди това съществуваще в нашите семейни закони. Тук ще се върнем към старото, той го спомена господин Корнезов, но не знам дали в този контекст - договорите навремето, когато сме чели старата обща теория на правото е казано, че договорите биват несъществуващи, нищожни и унищожаеми. Това е несъществуващ договор. Той не е нищожен. Нищожно е съгласието, когато липсва. Това е най-главно - нищожността или противоречието на закона. Нашият Закон за задълженията и договорите казва какво е нищожно в договорите. Но тогава, когато един договор изобщо не е сключен, тъй като липсва един елемент от фактическия му състав - подписването на длъжностното лице е елемент от фактическия състав, или пък, ако липсва такова длъжностно лице, именно няма валиден договор и той е несъществуващ. Какво друго може да стане? Единственото, което може да стане, е това, което Министерският съвет предлага - да се валидират браковете по този начин. През цялото време, когато слушах господин Корнезов, той си създаваше един постулат и чрез този постулат искаше да опровергае необходимостта от гласуването на този закон. Например той казва: 15 хил. са разводите. С всичките възможности на държавата се опитахме да проверим има ли разводи от тези сключени бракове и не можахме да установим. Как ги е установил той, не мога да ви кажа, може би има механизъм по-съвършен от този, който притежава държавата. Но няма точни данни за това колко са разводите. И второ, казва се, някои са действителни, някои не са. 68 хил. и толкова не са подписани от длъжностно лице по гражданското състояние, те са несъществуващи. Тези несъществуващи бракове искаме да ги валидираме, изхождайки от идеята, че хората, които са отишли да ги сключат, са имали убеждението, че ги сключват валидно. И затова държавата е длъжна да отговори на това, което те са мислили, когато са се явили пред длъжностното лице по гражданското състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Най-напред е поискал думата господин Йордан Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Един класически пример - присъствате всичките в залата, когато ние, юристите, влезем в собствената си материя и се откъснем от жизнения проблем, който решаваме и се занимаваме само с неговата черупка. Тогава ние изпадаме в противоречие, почваме да спорим помежду си и въпреки, че всичките сме добронамерени, стигаме до един такъв резултат, че в залата се създава впечатление за непримирими противоречия.
Аз мисля, че нещата могат да се решат много точно, ако се върнем по същество и погледнем с очите и на човек, и на правник какво представлява този проблем. Хората отиват пред определено лице, длъжностно лице, прието като форма, за да сключат брак. Те не сключват този брак затова, че трябва да се бие чалгата или да се вдига гюрюнтия, а затова, че искат да създадат семейство. Това е причината, за да сключат този брак. Разбира се, семейства се създават и без брак. Конкубинатът създава също жизнени семейства и такива има хиляди. Но те не са облечени във формата на брак. На тях им липсва брак. И тук вече виждате и спора, който поддържа господин министърът. Той е прав по същество. И спорът, който поддържа господин Корнезов. Той намира също опора в закона. Колко простичко бихме моглида решим нещата! Какво представляват тези бракове? Браковете са в очите на тези, които са ги сключили. Бракове - те са се явили пред длъжностни лица, незнаейки, че това са длъжностни лица и са си сключили брак. Те си имат съзнанието, че се намират в брачни отношения, създали са си семейство, раждат си деца. Разбира се, както е казан бракът, има и бракове между тези, които ще се разтрогнат и които са разтрогнати и които си вървят по естествения път. Следователно какво ние трябва да направим сега? Онова, което не е направила държавата, за да си контролира, че длъжностни лица трябва да бъдат тези, пред които се явяват добронамерените хора, които искат да създадат семейство. И да си поправи собствената грешка, защото в цялата тази работа укорът е само в държавата и в никой друг. Следователно тук вече стигаме до същността на правния спор. Любен Корнезов казва - не може да се валидизира нищожна сделка. Абсолютно прав. И който иска да го поправи, се скарва с постулата на правото. От друга страна - министърът казва - ние искаме да валидираме онова, което съществува. Абсолютно прав. Съществуват семействата, които са създадени по силата на тези, незнаещи че липсват качества на тези длъжностни лица. И сега ние трябва да изберем следното. Струва ми се, че моята мисия сега пред вас е не толкова елементарна, колкото я приемате и колкото аз я приемам - не да примиря две спорещи страни, а да стигнем до истината. Има ли нужда от такъв закон и от такъв акт на държавата? Безспорно, за това няма нужда да се спори. Има нужда, защото тя трябва да си измие очите пред тези хора, които са създали семейства с най-добри намерения, явявявайки се пред държавен орган. Затова мястото на този закон съществува, господин министър, и той трябва да бъде гласуван. Но помислете върху заглавието на закона си. Валидирам, не валидирам. Мен ми се струва, че вие отивате към една друга крайност. Вие валидирате нещо, което хората си го считат за валидно. И оттук нататък размахваме един ятаган, твърде голям, прехвърляйки ги ту в ръката на господин Корнезов, ту в ръката на господин министъра. И ние си пазим главите да не ни ги отсекат. Струва ми се, че тази тежка терминология, която вие сте прибрали, когато говорим за нищожност и ненищожност... Какво ще бъде нищожното в края на краищата, когато фактически този несъществуващ брак, за това че не е сключен от лицата, е породил след себе си семейството и дечицата. Да им кажем, че и те ли са нищожни? Следователно, струва ми се, помислете върху това - не трябва ли държавата, след като е направила своята грешка, да не контролира точно да бъдат длъжностни лица или да не са длъжностни лица, дали не трябва да потвърди тези бракове? Защото те в съзнанието на хората, разбирам, че се отделям от чисто правната, сухата терминология, но ми се струва, че по-вярно е това, което смятат хората, че съществува и са го направили. Ние, които сме сгрешили, да го потвърдим, а не да го валидираме. Защото ние сме длъжни да го валидираме. А като сме го валидирали, много си бием отпред лицето с това, което е като терминология. Струва ми се, че в тази насока би могло да се помисли до второто четене и да се реши законът да не бъде валидиран, а да бъде - потвърждава браковете, които са сключени от еди кога си до еди кога си.
Казахме си още няколко думи, затова ще ме извините. И аз искам да взема отношение към тях. В никакъв случай не се вслушвайте в съвета, че дейността на длъжностното лице, пред което трябва да се сключи брак, трябва да бъде в една стаичка, където да се извърши това нещо, а не да бъде съчетано с ритуал.
Нарушаваме една народностна традиция, която е откакто съществуваме, откакто сме приели християнството. Вижте как църквата съчетава в себе си и ритуала, и длъжностното изпълнение, което е необходимо за свидетелстването пред Бога чрез този пръстен за брачния съюз, който се сключва. Затова в никакъв случай ние не трябва да отделяме ритуала от самото сключване и действие на длъжностното лице. Тук е мястото, ако успеем да го направим както трябва. И това ни липсваше много години, когато беше при ЗАКС - отива, регистрира и си заминава. И при развода - отива, регистрира и си заминава. Ритуалът е длъжен. Ние сме длъжни да носим народностната традиция, затова трябва да спазваме този ритуал.
Мога да свидетелствам пред вас, че този ритуал се спазва навсякъде. Изпитвах голямо удоволствие, присъствайки на сключване на брак в Западен Лондон, в кметството, където също има този ритуал, даже още малко по-тържествен при разпита на лицата, които желаят да сключат брака. Длъжностното лице много по-задълбочено пита за волята им, кое е мотивирало тази воля, какви са им намеренията. Но съществува ритуалността, която трябва да съществува винаги при спазването на брака.
На мен ми се струва, че можем да минем към гласуване на закона. Законът е необходим. Това е моето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерески.
Има думата госпожа Петя Шопова за процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Школагерски! Всичко, което казвате за ритуала, е вярно. Целият казус се състои в това, че ритуалът е бил прекрасен, че мъжът и жената са желаели да сключат брак, но лицето, което е извършвало ритуала, не е имало качеството на длъжностно лице по гражданското състояние. Това е същността на казусите. И от тази гледна точка законопроектът е основателен, както и Вие казахте.
Така че никой не отрича ритуала. Но ритуалът трябва да се извършва от длъжностно лице по гражданското състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Школагерски за дуплика.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм казвал друго, а казах, че трябва длъжностното лице да сключва браковете и там да се спазва ритуалът. Не съм противопоставял нито ритуал на длъжностно лице, нито длъжностно лице на ритуал. Пред длъжностното лице трябва да се спази ритуала. В този момент се поражда това, за което хората с надеждите и с любовта си са отишли там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски. Колко си е хубаво в църквата, че длъжностното лице е в расо и не може да стане грешка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Зависи от кой синод е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Да, господин председател, зависи от кой синод е и пак напрежение.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не се чувствам много уютно да се изказвам по една тема, по която досега се води юридически спор, тъй като не съм юрист. Но твърде често в дебата досега се чуваше името на моя град Русе и това ме накара да взема отношение. (Неразбираема реплика от СДС.)
Така е, колега, като чуя Русе и се изказвам. Така правя.
Аз искам да реабилитирам моя град. Всъщност хората в Русе се женят, както навсякъде другаде, само че по-емоционално, по-тържествено и по-вълнуващо. И не мога да разбера защо точно Русе е застанал в центъра на вниманието, след като ще ви дам само една цифра.
В мотивите на Министерския съвет е казано, че този закон засяга 69 407 случая, а в Русе става дума за 2499. Разбирате, че това изобщо не е проблем на Русе, за да може така нарицателно да стане в нашата страна. И дано след този дебат стане ясно на българската общественост, че тук няма русенски проблем. Има някакъв друг проблем и той не е свързан с дейността на местната управа. Той е свързан с противоречия в нормативната база. Както и преди, длъжностните лица, които са сключвали браковете, са обредчиците в обредния дом. Само че от един момент нататък е станало така, че обредният дом вече не е мероприятие, както се казваше, на общината, а става самостоятелна фирма по Търговския закон. И оттук нататък възниква проблемът. Иначе хората, които са подписвали и преди, и сега, са същите и няма никакъв проблем в това отношение. Но защо именно Русе наистина? Защото най-бдително от всички областни управители си вършеше работата русенският областен управител. Знаем, че една от задачите на назначените от мнозинството и от правителството областни управители беше да следят внимателно как кметовете издават заповеди и какви решения взимат общинските съвети. Русенският областен управител много внимателно следеше тези въпроси. По негово предложение например бяха отменени таксите, които Русенската община събираше за екология от преминаващите през Дунав-мост. В резултат на това около 3 млрд. лв. отпаднаха от Общинския съвет.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Незаконно е.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Незаконно е, разбира се. Правилно. И много се внимава и се помага на общините с такива решения. И този случай беше същият. Аз не искам да давам други примери за действия на областния управител. Но мисля, че е необходимо това да си го кажем днес, защото...
СТЕФАН НЕШЕВ ((ЕЛ, от място): Не обиждайте русенци. Областният управител е от Разград.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Той е от Разград, но беше русенски областен управител.
Искаме да си го кажем, защото сега назначихте 29 областни управители и те ще внимават още повече, защото сме пред избори. И аз съм сигурен, че дотогава ще излязат още много странни неща в дейността на кметовете, които според областните управители противоречат на законите. И може пак да стигнем до такъв момент, в който Народното събрание да бъде ангажирано с такъв важен проблем.
Аз мисля, че днес уплътняваме определено ценното време на Народното събрание. И за да не стане това, мисля, че трябва да се търси възможност за диалог между държавата и кметовете, между държавата и общинските съвети, за да не възникват такива спорове. Този въпрос можеше да бъде решен досега много пъти. Просто се променят някои нормативни актове, на които това противоречи. И към това призовавам - отсега нататък да има силен диалог, добър диалог между държавата и общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първото, което искам да Ви кажа и което пропуснах да кажа на колегата Корнезов, е, че всички тези казуси възникват след 1990 г., защото има разделение между кметската администрация и обредния дом - Вие сте прав - и защото едно търговско дружество се занимава с тези въпроси. Казусът се състои в това, че се възлага на лица, които не могат да имат качествата на длъжностно лице по гражданското състояние, да извършват тези ритуали. И както ви е известно от много от заповедите на кмета на Русе, в някои от заповедите някои от лицата имат това качество, в други нямат. След като на кмета му беше обърнато внимание от русенската общественост и от съда, а не само от областния управител, след това вече практиката се регулира съобразно закона.
Така че въпросът, който аз поставям в тази реплика към Вас, е, че дейността на обрядните домове непременно трябва да се регламентира. Затова се обърнах към министър Гоцев, защото обикновено това става с постановление на Министерския съвет и защото трябва да се разграничи дейността на едно търговско дружество от дейността на кметството. Това е основното в този казус.
Бих ви помолила да не политизирате казуса, независимо от взаимоотношенията между кмета и областния управител. Лично аз като русенски народен представител никога не съм искала да използвам този казус за политизиране. Само че мен ме притеснява това, което притеснява самите граждани на Русе, а предполагам - и Вас. Има родени деца - в брак ли са родени; има имуществени въпроси - как стоят нещата; има починали съпрузи - какво се е случило?

И тъй като този въпрос лично според мен и според много колеги юристи от Русе - казвам Русе, защото там сме го обсъждали, без да го политизираме - както разбираме, според Министерския съвет може да бъде решен с дейността на Народното събрание, трябва да го направим. Не иронизирайте, времето на Народното събрание днес не е загубено. Просто ние валидираме едни сключени бракове съгласно волята на страните, при които длъжностното лице не е имало това качество. Всъщност ние, така да се каже, преодоляваме вредните последици на хора, които не са си догледали работата и, разбира се, на нормативната уредба, която не е особено добра и трябва да я подобрим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Втора реплика - господин Никола Николов. (Неразбираема реплика от ДЛ.)
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Да, точно защото съм от Разград и защото областният управител на Русе е сега областен управител на Разград, аз вземам реплика.
Истината е следната, господин Иванов. Просто не е сериозно Вашето твърдение и е противоречиво. Вие едновременно призовавате за диалог, което аз приемам и приветствам, между областните управители и кметовете, а в същото време иронизирате тяхната работа като подчинена на партийна емоция, което не е вярно. Просто в изпълнение на закона русенският областен управител обяви, че тези бракове са невалидни. Оказа се прав, както вие виждате, и ние сега с волята на Народното събрание се надявам, че бързо ще приемем тези текстове, защото следващата точка от дневния ред е Законът за защита на потребителя. Надявам се, че бързо ще стигнем до нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Дуплика - господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Шопова, аз подкрепям Вашата реплика в частта за необходимостта от регламентация на дейността на "Обредни домове". Не споделям тази голяма тревога за притеснението на русенските граждани. Трябва да ви кажа, че нашите избиратели там просто се шегуват с този проблем. Вероятно има някакви проблеми, свързани с разводите и т.н., но това е една тема за весели разговори в Русе. Много хора са ме питали: абе, кажи ми точно датата, защото моят брак е от 1979 г., влиза ли там и т.н.
Не споделям също оценката, че тук главните виновници са кметовете. Много ясно стана и нямаше да се вкара закон, ако виновниците бяха кметовете. Щеше да се търси нещо друго. Има противоречия в нормативната база.
По репликата на господин Николов. С уважение се отнасям към дейността на областния управител, но ще Ви дам само един пример. Вие твърдите, че той просто си е гледал работата. В община Две могили, поради натиска на областния управител, заради една сделка, която заместник-председателят на Координационния съвет на СДС в Русе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, отнемам Ви думата, защото не говорите по темата. (Председателят Иван Куртев изключва микрофоните на оратора.)
Моля Ви се, занимаваме се със Закона за валидиране на браковете, а не със сделките в Две могили. (Господин Иван Иванов говори при изключени микрофони.)
Ще му отговорите тогава, когато се занимаваме с Две могили. Сега се занимаваме със Закона за валидиране на браковете. (Господин Иван Иванов говори при изключени микрофони.)
Има бракове и в Две могили, да не говорим за това. Правилникът ми дава право, когато се отклонявате от темата, да Ви отнема думата. (Господин Иван Иванов говори при изключени микрофони.)
За изказване искаше думата господин Петър Рафаилов. Все още иска ли да се изкаже? Не, не се е отказал. Вие юристите сте упорити хора. Днес цял ден ще демонстрирате познанията си.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря за комплимента, че юристите сме упорити хора. Аз нямам намерение да споря, а по-скоро ще направя опит да сложа точка на този спор.
Казусът, според мен, е много елементарен и напълно се съгласявам с мнението на колегата Школагерски. Само че не съм съгласен, че има две тези и едната от тях е на колегата Корнезов.
Нека на прост език да кажем за какво става въпрос и да го приключваме това. Браковете не са валидни, колега Корнезов, и Вие го знаете много добре това, не априори, а ако някой поиска, направи възражение за това и съдът обяви брака за такъв. Именно поради това съдът е допускал разводи на тези бракове, защото той не е длъжен служебно да проверява какво лице е, дали притежава качество длъжностното лице, това, което е подписало брачното свидетелство. Той би могъл да направи това, ако има възражения.
Значи ние пред нас имаме едни бракове, които биха могли да бъдат обявени за невалидни, ако бъде поискано от някоя от страните. И какво е предложението на Министерския съвет? Приемайки този закон, ние да не дадем възможност на някоя от страните утре да поиска обявяването на този брак за невалиден, а не че по правило са невалидни тези бракове. И мисля, че това е тезата. Затова ви призовавам съвсем спокойно да прекратим разискванията по този въпрос - и това е процедурно предложение, уважаеми господин председател - и да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов, но тази процедура е в противоречие на правилника. При първо гласуване няма прекратяване на дебата.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Аз мисля, уважаеми господин председател и господа, че се казаха повече думи, отколкото случаят заслужаваше. Време е блясъкът на много тънките и солидни правни аргументи да бъде затъмнен от принципа на свободно изразената воля на хората, които са сключвали брак, и да се позовем, както каза и господин Школагерски, на тази народностна традиция, която ни води все още като държава и народ, да ценим смисъла на брачната връзка. Добре е, че никой не предлага да се тръгне по съдилища и тези хора, които са сключили брак, да повтарят онова тържествено - да, в прашни съдебни зали и коридори.
Аз искам да призова Народното събрание, като един орган на националния разум, сега да потиснем детайлите и да отидем към същината на предложението, което се прави от Министерския съвет. То трябва да бъде подкрепено. И това да го направим с гласуване, господин председател, час по-скоро, за да не увеличим с този наш дебат броя на разкайващите се измежду тези, които са сключили брака тогава. Предлагам ви наистина, ако това надделее сега, да гласуваме и то единодушно за това предложение, за този закон и ако има някакви подробности между първо и второ четене, дано срокът да не бъде дълъг, пак казвам, за да не засилим колебанията спрямо любовта, когато трябва да я укрепваме. Това е по-важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев. Споделям казаното от него и се надявам повече вдигнати ръце да няма в залата.
Господин Ганев, народните представители се вслушаха във Вашия призив. Повече желаещи за изказване няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за валидиране на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 и чл. 10, ал. 3 от Семейния кодекс, с входящ № 902-01-16, внесен от Министерския съвет.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Трета точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ.
Моля господин Никола Николов да докладва на второ четене законопроекта, но най-напред му давам думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, ще прочета имената на специалистите от Министерството на търговията и туризма, които предлагаме да присъстват в залата по време на второ четене на законопроекта - Дамян Лазаров Лазаров - председател на Националната комисия по търговия към Министерството на търговията и туризма, Елена Живкова Шалварджиева - началник отдел в Националната комисия, Даниела Иванова Дивитакова - главен експерт в Министерството на търговията и туризма и Детелина Гунева Кръстева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов в залата да бъдат поканени предложените от него специалисти.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят в залата дамите и господина.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от вносителя.
Квесторите да поканят народните представители, най-вече тези от мнозинството! (Шум и реплики в залата.)
Господин Бойков, в един парламент кворумът се осигурява винаги от мнозинството и ако не го правят това нещо, нарушават основно правило на парламентаризма!
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Част първа - Общи положения".
Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
Да се въведе обобщаващият за стока и услуга термин "продукт".
Понеже това не е свързано с контекста на това, което ще гласуваме, комисията не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на част първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вашето предложение (обръща се към народния представител Драгомир Шопов) има ли отношение към заглавието на част първа? Ние сега ще гласуваме заглавието на част първа: "Общи положения". Не виждам тук къде може да влезе думата "продукт".
Моля, гласувайте заглавието на част първа така, както е предложено от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на част първа е прието.
Господин Шопов, имате думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Става дума за този термин, който ще се съдържа в целия закон.
Аз предлагам, уважаеми колеги, да се въведе обобщаващият термин за стока и услуга - терминът "продукт" и той да бъде дефиниран по този начин: "Продукт е резултат от трудова дейност, стока или услуга, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребители независимо дали се предлага срещу заплащане или не и дали е нов, използван или обновен".
Аз направих това предложение предварително, за което благодаря, че ми дадохте думата, защото искам навсякъде в този законопроект този термин именно да влезе в работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов, на това, което предложихте като пояснение какво е продукт, систематичното му място може да бъде само в Допълнителните разпоредби, където е казано какво е потребител, какво е търговец, какво е производител и т.н., а вече отделно, ако в конкретни текстове искате да се използва този термин, ще трябва там да го предложите. И в случай, че влезе в употреба, вече при приемането на Допълнителните разпоредби ще Ви помоля отново да напомните за това Ваше предложение, защото сега няма как да се гласува то.
Господин Николов, моля да докладвате чл. 1.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 1. Този закон урежда:
1. защитата на потребителите;
2. правилата за осъществяване на търговия;
3. взаимоотношенията между държавните органи, сдруженията на потребителите и съсловните организации на търговците."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 1 няма предложения.
Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Част втора
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Глава първа
ОСНОВНИ ПРАВА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 2. Целта на този закон е да защити основните права на потребителите:
1. право на защита срещу рискове от придобиване на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
2. право на защита на техните икономически интереси при придобиването на стоки и услуги;
3. достъп до съдебни и специални извънсъдебни процедури за защита на потребителите;
4. право на сдружаване с цел защита на техните интереси;
5. право на информация."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на част втора, глава първа и чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Част втора, глава първа и чл. 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора - Право на информация. Етикетиране на стоките. Обявяване на цените.
Раздел първи - Право на информация."
По чл. 3 има предложение на народния представител Драгомир Шопов:
Чл. 3, ал. 1 да придобие следната редакция:
"Чл. 3. (1) Търговецът е длъжен да предоставя на потребителя по ясен и подходящ начин необходимата информация за:
1. характеристиките на стоките и услугите, в т.ч. състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане;
2. начинът на тяхното използване и поддържане;
3. опасностите, свързани с неправилното им използване или поддръжка;
4. влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба;
5. цената и количеството."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.

Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. (1) Преди придобиването на стоката потребителят има право да получи информация за:
1. характеристиките й, в това число състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане;
2. цената и количеството;
3. влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба;
4. опасностите, свързани с употребата или поддръжката й, освен когато те са общоизвестни;
5.  условията и срока на гаранцията;
6.  срока на годност.
(2) Търговецът е длъжен да предоставя по подходящ начин информацията по ал. 1, която трябва да бъде вярна, пълна, точна и ясна.
(3) Информацията по ал.1 при предоставянето й в писмен вид трябва да е на български език и да е изразена в единиците и величините от международната система (СИ).
(4) При поискване от потребителя и когато видът на стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие или употреба.
(5) Търговецът е длъжен предварително да информира по подходящ начин потребителите и да определи специално обозначени места в търговския си обект, отделно от другите стоки, когато предлага:
1. употребявани стоки;
2. стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;
3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;
4. стоки, предмет на разпродажба.
(6) Търговецът не се освобождава от задълженията по ал. 1 - 4 поради обстоятелството, че не е получил необходимата информация от производителя или вносителя."
Комисията по икономическата политика предлага този текст за чл. 3 и подкрепя текстовете на вносителя за глава втора и раздел първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, желаете ли да защитите предложението си?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да направя едно уточнение: приели сме част от текстовете на господин Шопов, но поради технологията на работа в комисията и поради това, че той не присъстваше там ние чисто формално сме отхвърлили предложението му. Ако той желае, може да го оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Драгомир Шопов оттегля предложението си. Част от него е прието.
Думата има госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които искам да направя, са свързани с отпадане на един текст, което е възможно по процедурата на второто четене да се прави в зала, и за една редакционна поправка.
Първото ми предложение е в чл. 3, ал. 1, т. 4, която гласи: "опасностите, свързани с употребата или поддръжката й, освен когато те са общоизвестни;". Става дума, че потребителят има право да получава информация за опасностите. Правото на информация е конституционно гарантирано и не може да бъде под условие. Защото тук излиза, че имаме условие за общоизвестност и тогава това условие да бъде отбелязано върху етикета на стоката. Но въпреки това е възможно да има хора, за които тези общоизвестни опасности просто не са известни. Затова предлагам да отпадне текстът след втората запетая - "освен когато те са общоизвестни". Действително е възможно тези общоизвестни условия да не са известни на хората. Има и такива хора.
И второ, в ал. 3 на същия чл. 3 за по-перфектното представяне на закона да отпаднат скобите на СИ - международната система, тъй като всички, които поне претендираме, че сме техничари в този парламент, знаем, че измервателната система не се поставя в скоби. Няма такава международна измервателна система, която да се поставя в скоби, както и всички други величини не се поставят в скоби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В скоби може да се постави нещо, което се повтаря.
Заповядайте, господин Нехризов.
ЙОРДАН НЕХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Дянкова! Става въпрос за фразата "освен когато те са общоизвестни". Има се предвид следното. На всяка жена, когато шие с игла, й е известно, че може да се убоде. Известно е, че водата е мокра и така нататък. Трябва ли в такъв случай да се получат хиляди безсмислени правни казуси, когато трябва да доказваш нещо, което е абсолютно очевидно? Или трябва на иглите да слагаме етикет: "Внимавайте, има опасност да се убодете!" Това се има предвид, когато е сложен този текст за общоизвестни неща, които се знаят от прекалено широк кръг потребители. Затова именно е този текст, за да не се получат правни казуси за налагане на наказания за очевидни неща за всеки нормален потребител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки по този текст няма. Аз смятам, че редакционната бележка на госпожа Дянкова - да се премахнат скобите около системата СИ няма нужда защо да се гласува. Смятам, че председателят на комисията е съгласен.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Дянкова да отпадне текстът "освен когато те са общоизвестни".
Гласували 109 народни представители: за 59, против 24, въздържали се 26.
Предложението се приема, текстът отпада.
Подлагам на гласуване съдържанието на чл. 3 така, както е предложено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 4. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския си обект следната информация:
1. фирмата и седалището на търговеца;
2. работното време на търговския обект;
3. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.

Раздел II
Етикетиране на стоките
Чл. 5. (1) Всеки търговец е длъжен да предлага на потребителя стоки с етикети на български език.
(2) Етикетът съдържа информация за производителя, вносителя, ако стоката е от внос, вида на стоката, нейните съществени характеристики, цената и ако е необходимо указания за употреба.
(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или променя етикетите, маркировките или друга информация, дадени от производителя или вносителя.
Чл. 6. Когато видът на стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя данните по чл. 5, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 7. Министерският съвет приема наредби за изискванията за етикетиране на хранителни и нехранителни стоки."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на чл. 4, раздел II, заглавието на раздел II, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези текстове? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Членове от 4 до 7 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"Раздел III
ОБЯВЯВАНЕ НА ЦЕНИТЕ

Чл. 8. (1) Всеки търговец предварително трябва да постави цената на стоката на видно място в близост до стоката. Цената трябва да бъде лесно разпознаваема и видимо четливо.
           (2) Цените се обявяват за съответна мерна единица или за брой.
           (3) За стоките, които се предлагат в потребителска опаковка, се поставя цената за количеството в опаковката и цената за мерна единица, съответно за тегло, обем, дължина или площ (килограм, литър, метър и др. или съответно техните подразделения).
           (4) Обявяването на различни цени за един и същи вид стока в търговския обект е забранено с изключение на случаите на чл. 3, ал. 5.
           (5) Цената трябва да бъде посочена в български левове.
           (6) Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данни за датата на продажбата, вида на стоката и цената.
           (7) Министърът на търговията и туризма издава наредба за защита на потребителите при обозначаване цените на стоките и услугите."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов - в чл. 8 се създават четири нови алинеи 6, 7, 8 и 9:
"(6) Информацията за цената не трябва да създава впечатление, че:
1. цената е по-ниска, отколкото е в действителност;
2. определянето на цената зависи от обстоятелствата, когато това не отговаря на истината;
3. цената включва операции или услуги, изискващи отделно плащане;
4. цената е или ще бъде повишена, намалена или изменена, когато това не отговаря на истината;
5. връзката между цена и печалба за продукт е различна от действителната.
(7) Когато дадена стока или услуга са били реализирани при дадена цена и условия, те трябва да бъдат предложени на потребителя на тази цена и при същите условия в продължение на достатъчно дълъг период от време.
(8) Когато еднородна услуга се предлага в търговско помещение, цената на услугата трябва да бъде обявена на място, видно отвън. Когато услугата се предлага вън от търговското помещение, цената трябва да бъде представена предварително.
(9) Когато се предлага нееднородна услуга, на потребителя трябва да се предостави предварително ценоразписът за цените на съставните елементи на услугата."
Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 10 и 11.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, заповядайте.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, както сами се убеждавате, това, което съм предложил като изменение на чл. 8, е много близко до логическите разсъждения и умозаключения. И аз не намирам думи, за да изразя своето учудване, че тези неща са убягнали от вниманието на Комисията по икономическата политика и не са взети предвид. Ще взема един произволен пример: когато дадена стока или услуга са били реализирани при дадена цена и условия, те трябва да бъдат предложени на потребителя на тази цена и при същите условия в продължение на достатъчно дълъг период от време. Не мога да разбера! И когато пледирам за това, стигам до този извод за себе си, който буди учудване в мен. Бих искал да помоля уважаемия председател на комисията да обясни защо нищо от тези разумни според мен предложения не е прието от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Вие вкарвате един термин, който много трудно може да бъде определен. Чета Ви: "да не създава впечатление". Впечатлението у един човек може да бъде едно, у друг човек друго, а оттам нататък никой не може да разбере какви са впечатленията у този, който контролира, и какви са впечатленията у този, който пазарува. Така че нека не създаваме на контролните органи желание да имат едни впечатления, а пък при потребителите и при търговците - впечатление, че ги рекетират.
Следващият термин, който е абсолютно неясен, е "достатъчно дълъг период от време". Какво е това? Достатъчно дълъг период от време за хранителни продукти е едно, достатъчно дълъг период от време за продукти от техниката е съвършено друго. Така че такива неопределени термини едва ли биха създали възможност за нещо друго, освен за състояние, в което търговци и потребители, както и контролни органи, могат да бъдат обвинявани в незаконосъобразна дейност или в някаква друга, свързана с прякото изпълнение на техните задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За втора реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз също искам да отговаря на господин Шопов защо не са взети предвид неговите предложения.
По т. 1 на репликата на господин Нихризов аз съм съгласен и това щях да кажа на господин Шопов. Най-общото ми впечатление е, че тези текстове се опитват да регулират пазарното поведение на търговеца. Когато ние му указваме да предложи цена на своята стока за достатъчно дълъг период от време, това означава, че го лишаваме от възможността, съобразявайки се с конкуренцията, да я намалява или респективно при липсата на конкуренция да я увеличава. Това не е елемент от защитата на потребителя, а е елемент от пазарното поведение на търговеца - нещо, което не е предмет на този закон. Подобна регулация на пазарно поведение ние имаме само в Закона за защита на конкуренцията. Там във връзка с конкуренцията наистина има някои текстове в закона, които предвиждат лоялна конкуренция, което е включено в ал. 6, която господин Шопов предлага.
За ал. 7 и 8. Очевидно тук става дума за обекти, до които нямат достъп потребителите. Защото какво значи еднородна услуга да се предлага в търговско помещение? Едно търговско помещение да предлага само един вид услуга... Очевидно в действителността няма такова нещо, с изключение на някои складове на едро и то складове на едро, които работят само с един вид стока. Аз се съмнявам, че има такива. А в същото време за нееднородна услуга е написано в предишните текстове на вносителя.
Затова не са приети текстовете на господин Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, имате думата за дуплика.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Що се касае до това, че се създава впечатление за нещо друго с тези термини, при една добросъвестна работа в законопроекта те могат да бъдат коригирани. И това е смисълът на нашата работа в момента. Става дума за редакционни корекции, а не по същество.
А що се касае до това, че се цели с тези мои допълнения да се регулира пазарното поведение на търговеца, както се изрази господин Николов, мисля, че няма нищо лошо в това да се регулира пазарното поведение на търговеца, като знаем в много случаи как то се отразява и как рефлектира върху потребителя, нещастния български потребител и потърпевш български потребител! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам една редакционна поправка в текста на чл. 8, ал. 6 от проекта на вносителя. Казва се: "Търговецът е длъжен да издава документа за извършената продажба, който съдържа най-малко данни...". Ако вие искате този израз да остане, трябва да бъде поне "най-малкото данни". Най-добре е да бъде "задължително данните...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Дянкова. 
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, колеги! Мисля си, че е станал някакъв малък пропуск от страна на вносителите за чл. 8, ал. 3, където става дума за стоки, които се предлагат в потребителска опаковка - поставя се цената за количеството и дотук като че ли свършва. В случая под количество се разбират, да кажем, 330 мл, 250 г и т.н., което всъщност е продължено по-нататък в самата алинея. Но в много от случаите цената на стоката се определя с друга мярка и това е брой. Много стоки са така - има 50 клечки, 30 свещи, 6 чаши. Това е брой. Просто след "количество" трябва да се допълни "или броя". Мисля, че е нормално. Става дума просто за един технически пропуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате след "за мерна единица" да се добави "или брой"?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА ((СДС, от място): Да, количество или брой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Когато става дума за дискретни единици, там безспорно количеството се измерва в брой. Когато става дума за нещо, което е отделно, количеството се измерва в броя, според мен. Това сме имали предвид, но нека ни помогнат специалистите в областта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Дивитакова - главен експерт в Министерството на търговията и туризма.
ДАНИЕЛА ДИВИТАКОВА: Искам да направя само едно уточнение. В ал. 2 цените се обявяват за съответна мерна единица или брой. Затова считаме, че в ал. 3 не е нужно да се прави допълнително уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте ли предложението си?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Няма.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Гласували 134 народни представители: за 34, против 89, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на съдържанието на чл. 8, където се прави редакционната бележка в ал. 6 думата "данни" става с пълен член - "данните", а за броя се съгласихме, че няма да го включим.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Ако това е достатъчно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искате да го гласуваме?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отказвате се, понеже в ал. 2 въпросът е изяснен.
Моля да гласувате.
Гласували 121 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 19.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава трета - Безопасност на стоките, отговорност за вреди, гаранционна отговорност, право на рекламация.
Раздел I - Безопасност на стоките".
Заглавията се подкрепят от комисията така, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава трета и раздел първи.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Наименованията са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 9. (1) Производителят е длъжен да предлага на пазара само безопасни стоки.
(2) Вносителите и търговците, които участват в реализацията на стоката от производителя до потребителя, са длъжни да не предлагат на пазара стоки, за които предполагат въз основа на информацията, с която разполагат, знаят или е трябвало да знаят, че са опасни."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов - чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. На пазара могат да се предлагат само безопасни продукти."
Алинея да 2 отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Шопов, желаете ли да обосновете предложението си?
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
В ал. 1 разликата между това, което съм предложил, и това, което е предложил вносителят, е съвсем минимална. Тя се дължи на това, което казах в началото - за стоки и продукти. Всъщност нямаме разлика. Тук става дума на пазара да се предлагат безопасни продукти. Аз приемам това, което вносителят е предложил.
Но мисля, че в такъв случай е съвсем излишна ал. 2. След като се казва, че производителят е длъжен да предлага само безопасни стоки. Струва ми се, че ал. 2 е излишна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам да направя реплика на господин Шопов с надеждата, че той ще оттегли след това предложението си.
Тук, в чл. 9, е описана цялата верига на търговия. Включително и в неговото предложение е ясно казано, че на пазара могат да се предлагат само безопасни продукти. В текста на вносителя в ал. 1 става дума, че производителят е длъжен да предлага на пазара само безопасни стоки, а в ал. 2 е описано поведението по този повод на вносителите и търговците, защото знаем, че веригата не е само производител - клиент, купувач. Затова е и по-подробно описано в алинеи 1 и 2.
Надявам се, че той ще оттегли предложението си.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Господин председател, ще направя отново предложение за отпадане на част от ал. 2, тъй като тя звучи в един директивен стил. Обикновено така се пишат директивите, които ние ползваме, за да правим нашите закони и да ги синхронизираме с европейското законодателство. Но тези директиви са писани в условно наклонение, а мисля, че в нашите закони не би трябвало да се пише така. Вижте как звучи текстът:
"Вносителите и търговците, които участват в реализацията на стоката от производителя до потребителя, са длъжни да не предлагат на пазара стоки, за които предполагат въз основа на информацията, с която разполагат, знаят или е трябвало да знаят, че са опасни."
Според мен, това е един много описателен текст, който разказва нещо, което би трябвало да се случи, пък ако не се случи, какво ще се случи и т.н. Мисля, че можем да направим един по-коректен текст, който да звучи така:
"Вносителите и търговците, които участват в реализацията на стоката от производителя до потребителя, са длъжни да не предлагат на пазара стоки, за които има информация, че са опасни."
След "стоки" да отпадне нататък всичко след запетаята до точката и само да се прибави "за които има информация, че са опасни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има думата за реплика господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз сто процента се съгласявам със Светлана Дянкова, че наистина част от текстовете в този закон ще звучат доста като директивите на Европейския съюз, защото те точно копират текстове от тези директиви. Надявам се, че това е по-малката слабост.
В същото време във втората част на това, което тя предлага да отпадне практически, а именно "за които има информация". А за тези, за които няма информация? Имайте предвид, че по-нататък има цяла глава за подвеждаща и заблуждаваща реклама и т.н. Това освобождава ли от отговорност тези, за които няма информация, да предлагат небезопасни стоки на пазара? Просто само въз основа на информацията, получена от производителя, всеки търговец може да каже: ами, не ми обявява, че стоката не е безопасна. А за тези, за които няма?
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): А каква е отговорността на тези, които е трябвало да знаят, пък не знаят, че стоката е опасна?


НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мисля, че този текст описва много точно цялата ситуация, при която би се появила с информация или без на пазара опасна стока. Защото по-нататък се казва: "Въз основа на информацията, с която разполагат, знаят или е трябвало да знаят", значи те имат и такива задължения, които са вменени в следващите текстове на закона.
Така че ми се струва, че няма да постъпим правилно, ако приемем текста, който предложи госпожа Дянкова, а именно за стоки, които са опасни, но само по информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика думата има госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Донякъде се съгласявам с това, че действително е хубаво да преписваме директивите, но не толкова безусловно, колкото се прави в нашия закон. Обаче въпреки всичко, понеже господин Николов говори за отговорността, кой я носи, каква отговорност ще има този, който е трябвало да знае, че са опасни, обаче не е знаел, че са опасни и въпреки всичко предлага тази стока, както е написано в текста? Значи, вносителят и търговецът е трябвало да знае, че са опасни, обаче той не знае. Значи и той не носи отговорност, след като не знае. Въобще не носи отговорност. Това е пожелателно - трябвало е да знае. Това е просто едно пожелание, че трябва да знаеш нещо, но никъде от този текст не личи каква отговорност ще носи този човек, ако не знае.
Затова държа да се гласува моят текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Аз искам да напомня, че в чл. 89 на административнонаказателните разпоредби е цитиран и чл. 9, за нарушението на който се носят и съответните имуществени санкции.
За изказване думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Може би не е съвсем ясен текстът, аз се съгласявам с това, но все пак нека да видим за какво става дума. В ал. 1 казваме, че производителят е длъжен да предлага на пазара само безопасни стоки, а в същото време в ал. 2 следващата верига е веригата на вносителите и търговците и тук ние вменяваме отговорност на вносителите и търговците, даже когато не са разполагали с информация, която е трябвало те да знаят, носят отговорност, която казахме, че в наказателните разпоредби е разпоредено каква е точно.
Така че отпадането на този текст ще освободи онези недобросъвестни или скрито недобросъвестни търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз подкрепям предложението на госпожа Дянкова, защото текстът юридически е неудържим. Какво значи "Трябвало е да знаят"? Това е една презумпция, която е много опасна и понеже е свързана със санкции, ние просто се чудим как да слагаме пръти в колелата на тези, които произвеждат или предлагат стоки. Много е важно да насърчим тези, които предлагат стоки, а ние непрекъснато им пречим с такива неопределени санкции. Ние не знаем какво искаме от тях, а ги задължаваме. Всеки може да каже: "Той би трябвало да знае". И понеже на някой му иде на ума, че той би трябвало да знае, ние ще го санкционираме.
Аз смятам, че такива опасни текстове не трябва да се приемат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Само напомням, че тук става дума за производители, които предлагат некачествени стоки. Разбира се, че трябва да бъдат спрени от пазара такива търговци и вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За втора реплика думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лучников! Бих могъл да се съглася с Вас, ако пред очите ми примерно не е такъв случай. Когато едни електроуреди отговарят на турския стандарт, но не отговарят на българския, са внесени тук, то търговецът би трябвало да знае, че тези уреди трябва да отговарят на българския държавен стандарт и на изискванията, а не да ги предлага, защото те отговарят на изискванията на производителя примерно в Тайван, Зимбабве или някоя друга държава. Тогава той трябва да си носи отговорността, а не да се крие зад това, че не е знаел и не е имал информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
За дуплика думата има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тук не става въпрос дали отговаря или не отговаря на стандарт. Тук става въпрос дали са опасни стоките, а това е едно разтегливо понятие само по себе си. А когато кажем, че той би трябвало да знае, че те са опасни, ние създаваме една много широка презумпция, която е много опасна, с която ние можем да подведем под отговорност всеки субект, който предлага стоки.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Опасни стоки.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Опасни, разбира се. Той, ако не знае, че е опасна, а би трябвало да знае, че е опасна, а какво значи това "би трябвало да знае, че е опасна", по това всеки един би могъл да бъде подведен под отговорност. Това е една много силна пречка на хората, които предлагат стоки на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Светлана Дянкова в ал. 2 да отпадна думите "предполагат въз основа на" и да бъдат заменени с думата "има" и след думата "информация" да отпаднат думите "с която разполагат, знаят или е трябвало да знаят" и накрая остават думите "че са опасни".
Или текстът става: "за които има информация, че са опасни".
Гласували 116 народни представители: за 44, против 22, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 23.
Член 9 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Никола Николов да продължи с докладването на закона.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 10. Стоките, за които в нормативни актове има изискване за безопасност, се пускат на пазара след оценяване на съответствието им с тези изисквания."
Уважаеми господин председателю, аз искам да предложа друга редакция на този член.
"Чл.10. (1) Стоките, за които в нормативни актове има изисквания за безопасност, се пускат на пазара след оценяване на съответствието им с тези изисквания.
(2) При липсата на нормативни изисквания по ал. 1 съответствието на стоката с общите изисквания за безопасност, се оценява по национални, европейски и международни стандарти или технически спецификации, кодекси за добра практика по отношение здравето и безопасността в съответния сектор, а ако няма такива съобразно равнището на технологията и безопасността, която с право може да се очаква от потребителите.
(3) Съответствието на един продукт с предписанията в ал. 1 и ал. 2 не пречи на компетентните контролни органи, включително общинските, да предприемат мерки за налагане на ограничения за появата на стоката на пазара или изисквания за нейното отстраняване от пазара, когато съществуват доказателства, че въпреки съответствието тя е опасна за здравето и безопасността на потребителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по тази редакция? Няма.
Моля, гласувайте чл. 10 в редакцията, която се предлага от председателя на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 11. (1) Производителите са длъжни да предоставят на потребителите информация, позволяваща им да преценят рисковете за живота и здравето им, свързани с нормалните или предвидими условия на употреба на стоките, включително и с тяхната дълготрайност.
(2) Производителите не са длъжни да предоставят на потребителите информация, ако рисковете по ал. 1 са очевидни.
(3) За вносните стоки, задължението за предоставяне на информацията по ал. 1, е на вносителя."
Има предложение на народния представител Драгомир Шопов - в чл. 11 се създава нова ал. 4:
"(4) Когато производителят, съответно вносителят не може да бъде установен, задължението за предоставяне на информация се носи от търговеца."
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - ал. 1 и 2 на чл. 11 се изменят така:
"Чл. 11. (1) Производителят е длъжен да предоставя на потребителите информация за състава, качествата, експлоатационните условия, съхранението, срока на годност и гаранционния срок на произвежданите от него стоки.
(2) Търговците и вносителите не могат да предлагат стоки, които не са съпроводени с информацията по ал. 1."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам, че ал. 1 е заложена в чл. 3 от това, което аз предлагам. Тук внушението на вносителя е само към ония стоки, които представляват угроза за здравето на потребителя. Но настоявам за подлагане на гласуване на ал. 2, защото смятам, че вносителят чрез ал. 2 дава една свобода: производителите не са длъжни да предоставят на потребителите информация, ако рисковете по ал. 1 са очевидни. Това е един относителен фактор, който трудно може правно да бъде доказан - очевидно или неочевидно. Затова аз смятам, че предложената от мен ал. 2 има по-сигурни гаранции за тези, които ще консумират правата си по този закон, а именно потребителите. Затова ви моля да проявите разбиране и да дадете по-силната мярка - задължителната, отколкото пожелателната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз искам да предложа да отпадне ал. 2. По този начин ние ще дадем отговор и на това, което Стефан Нешев предлага, а и тук е по-логичното място да отпадне ал. 2, когато става дума за информация за рисковете, които са очевидни, но които застрашават живота и здравето. В предишната алинея, когато госпожа Дянкова предлагаше, беше изобщо за полезността на стоките, а тук става въпрос за стоки, които биха представлявали опасност за здравето и за живота на потребителите. Затова отпадането на тази ал. 2 е доста разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Нешев?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Приемам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев приема. Това означава, че Вие оттегляте първото си предложение, второто приемате, така че няма да го гласуваме.
Господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз исках да кажа същото, защото терминът "очевидно" е абсолютно несъстоятелен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нова ал. 4.
Гласували 98 народни представители: за 22, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Никола Николов за отпадане на ал. 2.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 11 с ал. 1 и ал. 3, която става ал. 2 така, както са подложени от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 12. Независимо от изпълнението на задължението по чл. 11, производителят, вносителят или търговецът, съобразно това кой е открил, че стоката не е безопасна, е длъжен:
1. да изтегли от пазара стоките, представляващи заплаха за живота, здравето и имуществото на потребителите;
2. да информира незабавно по подходящ начин потребителите и контролния орган по този закон за всички рискове, свързани с употребата на стоките, станали му известни след тяхното пускане на пазара.
Чл. 13. (1) Когато длъжностните лица на Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на търговията и туризма, съответно на общинската администрация, констатират предлагането на пазара на стока, за която имат основателни съмнения, че е опасна за потребителите, председателят на комисията, съответно кметът на общината, със заповед нареждат временно спиране на реализацията на тази стока.
            (2) Заповедта по ал. 1 се издава незабавно, след като длъжностните лица, извършили проверката, уведомят председателя на комисията, съответно кмета на общината. Със заповедта се нарежда извършването в определен срок оценяване на съответствието с изискванията за безопасност.
            (3) Стоките, чиято реализация е спряна, се маркират със специален знак, определен със заповед от министъра на търговията и туризма, обнародвана в "Държавен вестник".
            (4) Разходите по оценяване на съответствието за безопасност са за сметка на търговеца.
            (5) В срок до 24 часа от получаването на удостоверяването на съответствието председателят на комисията, съответно кметът на общината, трябва да се произнесе по наложеното временно спиране на реализацията на стоките.
           (6) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е опасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализация на тази стока или партида стоки и ако е необходимо, нарежда и тяхното унищожаване при условия и по ред, определени от министъра на търговията и туризма, за сметка на съответния търговец.
           (7) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е безопасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, отменя заповедта за спиране на реализацията по ал. 1. В този случай разходите са за сметка на Комисията по търговия и защита на потребителите, съответно общинската администрация.
           (8) Заповедите по ал. 1, 6 и 7 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на чл. 12 и 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Той иска да направи редакционна корекция.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам да направя една редакционна корекция в чл. 13, ал. 6: след думите "нареждат и тяхното" да се добавят думите "изтегляне и".
Ще прочета отново ал. 6:
"(6) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е опасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забраната за реализация на тази стока или партида стоки и ако е необходимо, нареждат и тяхното изтегляне и унищожаване при условия и по ред, определени от министъра на търговията и туризма, за сметка на съответния търговец."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Николов за редакционна поправка в ал. 6 на чл. 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Поправката в ал. 6 е приета.
Моля, гласувайте членове 12 и 13, както са предложени от вносителя и с приетата нова редакция на ал. 6 на чл. 13.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Членове 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел II - "Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока".
Има предложение на народния представител Драгомир Шопов в раздел II чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и 3, чл. 16, т. 1-6, чл. 17, ал. 1, 3 и 4, чл. 18, ал. 2 и 3, чл. 19 и раздел III - чл. 20 във всички алинеи и чл. 23 след думата "стоки" се прибавят думите "и услуги".
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение, а подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Гласували 125 народни представители: за 27, против 93, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II, както е предложено от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 4.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 14. (1) Производителят носи отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на произведената от него стока, дори когато няма вина за дефекта й.
              (2) Независимо от отговорността на производителя по ал. 1, когато стоката е от внос, на същото основание отговорност за вреди, причинени от дефект на стока, носи и вносителят.
              (3) Когато производителят, съответно вносителят, не може да бъде установен, отговорността по ал. 1 се носи от търговеца.
              (4) Когато отговорността по този раздел се носи от няколко лица, тя е солидарна."
Предложението на народния представител Стефан Нешев е чл. 14 ал. 2 да се измени така:
"(2) Отговорността по ал. 1 за стоки от внос носи вносителят на стоката."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Нешев има думата. 
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, господин Николов! Аз се обръщам лично към вас. Защо правя това внушение? Първо, защото производителят, може да не отговарят произведените от него стоки на стандартите за такива съоръжения в нашата държава. Но търговецът е длъжен да се договори с него в договорните си отношения, че дефектите, които се появяват, скрити или несъответстващи на нашия стандарт, са за сметка на производителя. Той не може да бъде санкциониран, защото е извън приложното поле на нашия закон. Той действа само в границите на Република България. Затова ответното лице, аз ви моля да помислите, трябва да бъде този, който доставя стоката на българския пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Пламен Савов има думата.
ПЛАМЕН САВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз подкрепям предложението на господин Нешев, защото то на практика е в унисон с вече гласуван подход в чл. 11, ал. 3, където ние приехме - така беше предложението досега - ал. 3, тя ще бъде ал. 2 - за вносните стоки задължението за предоставяне на информация да бъде на вносителя. Ако ние вече при вносни стоки задължаваме вносителя да дава необходимата информация, аз не виждам причина той да бъде натоварен и с тази отговорност, за която пледира господин Нешев. Смятам, че по този начин ние логически продължаваме един подход, който вече сме заложили в гласуван текст на закона и затова също смятам, че предложението на господин Нешев е добро. То е разумно и то трябва да бъде подкрепено, защото е в унисон с вече гласуван текст досега в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изостря вниманието на колегите. Публична тайна е, че нашият пазар е залят от нискокачествени стоки от внос. Тези стоки мачкат вътрешното производство. Много браншови съюзи заявяват, че вътрешният пазар става все по-недостъпен за българските производители. И ако всичко това е така, а то трудно може да бъде оспорено, би трябвало според мен, извинявам се, че нямам текст, първата отговорност, или ако си позволим една класация на отговорностите, първата отговорност да бъде на вносителя. Но аз съм съгласен с позицията на вносителя и на комисията, че отговорност трябва да носи и този, който пласира стоката. Но първата отговорност за вносни стоки наистина трябва да бъде на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но какъв конкретен текст предлагате, господин Стоилов? В подкрепа на ал. 3.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз също искам да подкрепя предложението на Стефан Нешев, а именно - не можем да търсим отговорност за произведени по стандарт в друга държава стоки за това, че те не отговарят на качествени изисквания, които ние сме въвели. Сиреч, всяко такова изискване в нашия закон би следвало да атакува нашите норми за качествен контрол, които знаете, че са нетарифни мерки за защита на вътрешния пазар - нещо, за което говори господин Стоилов. Ако приемем, че това е логиката на предложението на господин Нешев, то наистина би следвало да го гласуваме, защото отговорността трябва да я търсим главно у вносителя, без той да търси и да заблуждава потребителите с отговорност на производителя на съответната стока. Така че предлагам да гласуваме този текст, който точно отговаря на сегашното състояние на вътрешния ни пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Стефан Нешев за заместващ текст на ал. 2.
Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
Предложението на господин Нешев е прието.
Моля, гласувайте чл. 14 с алинеи 1, 3 и 4, както са предложени от вносителя и с ал. 2 така, както я приехме преди малко.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се - няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 15. (1)  Имуществените вреди по този раздел обхващат претърпените загуби и пропуснатите ползи.
(2) Обезщетението за имуществени вреди не включва цената на дефектната стока.
    (3) Лицето, претърпяло вреди вследствие дефектна стока, е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между тях.
    (4) Разпоредбите по този раздел не ограничават увреденото лице да търси по общия ред обезщетение за неимуществени вреди, а за имуществени вреди - само когато искането му за обезщетение по този закон не е уважено.
Чл. 16. Производителят не носи отговорност по чл. 14, ал. 1, ако докаже, че:
1. не е пускал стоката на пазара;
2. дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара или че този дефект се е появил по-късно;
3. производителят не е произвел или разпространил стоката с цел нейната реализация на пазара;
4. дефектът се обуславя от съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи;
5. състоянието на научно-техническите знания към момента на пускане на стоката на пазара не е позволявало установяването на дефекта;
6. той е производител на съставна част и дефектът се дължи на разработването или комплектоването на стоката от друг производител или на инструкции на последния за транспортиране, съхранение или експлоатация."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам корекция към чл. 16, т. 2, който е във връзка всъщност с чл. 14, ал. 1, където казваме какви отговорности носи производителят. След това в т. 2 на чл. 16 вижте какво е записано. "Производителят не носи отговорност, ако докаже, че дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара или че този дефект се е появил по-късно." За мен това е някакъв, извинявайте за израза, обаче абсурд. Всеки производител, кажете кой производител... В 99 на сто от случаите дефектът се появява по-късно. И той ще успее да го докаже. Кого защитаваме тогава, в края на краищата? След като няма начин един производител, дадена му е възможност от закона да докаже някога... по късно, че дефектът се е появил по-късно. Разбира се, че дефектите се появяват по-късно. И разбира се, че този производител може да се оправдае по този параграф от закона.

Затова предлагам въобще да отпадне "или че този дефект се е появил по-късно". Всъщност т. 2 на чл. 16 да остане така: "дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара." Оттам нататък според мен няма случай, в който един производител да не може да докаже, че дефектът не се е появил по-късно във времето. Естествено е. Пак казвам, дефектите винаги се появяват някога във времето и всеки производител ще го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова. Други изказвания няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дянкова в т. 2 на чл. 16 след думата "пазара" да се постави точка и да отпаднат думите "или че този дефект се е появил по-късно".
Гласували 113 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 15, както е предложен от вносителя, и чл. 16, както е предложен от вносителя, с приетата вече поправка в т. 2.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Член 15 и член 16 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 17. (1) Общият размер на отговорността на производителя за вреди, причинени от един и същ дефект на идентични стоки, в резултат на който са настъпили смърт или телесна повреда на няколко увредени лица, е до 100 млрд. лв. Ако дължимите обезщетения надхвърлят този максимален размер, отделните обезщетения се намаляват според съотношението им към общия размер.
(2) Ограничението на отговорността по ал. 1 обхваща имуществените и неимуществените вреди.
(3) Отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на стока на вещи, които са предназначени и ползвани за лични нужди от увреденото лице, може да се търси, когато размерът на тези вреди е над две минимални работни заплати, установени за страната към момента на причиняването на вредите.
(4) При предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стока съдът определя начина, по който ищецът за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.
(5) В едномесечен срок от уведомяването всеки потребител или сдружение на потребителите може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса.
(6) Обезщетението, получено от сдружение на потребители, може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите."
Предложение на народния представител Стефан Нешев: Член 17, алинеи 4 и 5 се изменят така:
" (4)  По собствено желание и за своя сметка ищецът може да разгласи предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стоката.
(5) Сдружението на потребителите може да вземе участие в такова дело като обществен обвинител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, каква е била мотивацията ми, като съм направил тези предложения?
Първото е, че когато отидеш в съда, сам трябва да прецениш трябва ли да правиш иск за увредени интереси и дали ползата от делото, което ще водиш, ще бъде по-голяма, отколкото разходите, които ще направиш, плащайки таксата в съда. Човек сам трябва да си решава съдбата. Той трябва да има тази степен на свобода. Ако стойността е малко по-малка от две заплати, както е заложено, значи ли, че той не бива да си търси интересите? Такава е била мотивацията ми - всеки сам нека да има свободата да преценява ще води ли такъв иск за нанесени вреди или няма да води, съобразно интересите, които преследва.
Във втората алинея, която предлагам, мотивацията ми идва от американския закон, където обикновено формирования за защита на потребителите при такива процеси обезателно се явяват като обществени обвинители срещу нарушителите на потребителския интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Нешев, просто няма връзка между Вашето предложение и текста, който е в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сбъркано е, господин Нихризов. Става дума за ал. 4.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: В такъв вариант фактически остава, че текстовете са почти дублиращи се и оттам нататък първо трябва да се установи вината за това да се правят каквито и да било моменти за разясняване, тъй като допираме до момента и за елементи за нелоялна конкуренция, тъй като един или друг потребител може да бъде използван за момент, който може да нанесе поражения върху качествата на определен продукт, определена фирма, произвеждаща този продукт и предлагаща го на пазара.
Така че нещата според мен трябва да бъдат съобразно текста, който е представен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): На мен ми се струва, че има компромисен текст между предложението на вносителя и предложението на народния представител Стефан Нешев, а именно ал. 4 да изглежда така: "При предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стока съдът определя начина, по който, ако ищецът иска, за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи, само се добавя думата "ако" след "който".
НИКОЛА НИКОЛОВ: Има и още едно предложение: в чл. 17, ал. 2 след думата "имуществените" да отпадне изразът "и неимуществените". Идеята е неимуществените вреди да се търсят по общия ред.
Член 17, ал. 2 добива следния вид: "Ограничението на отговорността по ал. 1 обхваща имуществените вреди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания няма.
Господин Нешев, при това положение няма да гласуваме за ал. 4, а само за ал. 5.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Нешев за заместващ текст на ал. 5.
Гласували 106 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 8.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от вносителя, и с двете редакционни поправки в ал. 2 и ал. 4, които бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 11.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 18. (1) Нищожна е клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя за вреди, причинени на потребителя.
(2) Производителят може да бъде освободен от отговорността по чл. 14, ал. 1 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефект на стоката и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(3) Отговорността на производителя не може да се намалява, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от виновното поведение на трето лице.
Чл. 19. Искът за обезщетение на вреди от дефектна стока може да се предяви до пет години от деня, в който увреденият е узнал или следва да е узнал за вредата, дефекта и идентичността на производителя, респективно вносителя, но не по-късно от 10 години от деня, в който дефектната стока е пусната на пазара."
Текстовете по чл. 18 и 19 се подкрепят от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 18 и чл. 19 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Член 18 и чл. 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел III
Гаранционна отговорност
Чл. 20. (1) Производителят може да предоставя гаранция за стока, която предлага на пазара.
(2) Гаранцията е декларация на производителя или вносителя, че предлаганата стока притежава определени качества и свойства, които ще запази в определен период от време при нормална или предписана употреба, както и задължение на същия да понесе последиците при липсата на такива качества, като отстрани за своя сметка недостатъците и повредите, които се появят в гаранционния срок.
(3) Производителят, предлагащ стоки с гаранция, е длъжен да посочи в договора или в документа за гаранция срока и условията, при които тя се предоставя.
(4) Срокът на гаранция за хранителни стоки е срокът на тяхната годност.
(5) Министерският съвет може да определи някои видове стоки, за които производителите задължително предоставят гаранция.
(6) Гаранционният срок започва да тече от получаването на стоката, освен ако в договора или документа за гаранция страните не са посочили друг по-късен момент."
Комисията по икономическата политика подкрепа текста на чл. 20 и заглавието на раздел III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III и чл. 20 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на раздел III и чл. 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 21 има предложение на народния представител Драгомир Шопов, прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за текст на чл. 21:
"Чл. 21. (1) Производителите са длъжни да осигуряват резервни части за поддържане и ремонт в гаранционните срокове.
(2) Търговецът е длъжен да предлага стоки, ако са осигурени с резервни части и консумативи за срок, съответстващ на продължителността на тяхната употреба.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако потребителят е изрично предупреден, че стоката не е осигурена с резервни части или консумативи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Моля, гласувайте чл. 21 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 22. (1) За гаранционно поддържане и ремонт на стоки от местно производство производителите откриват собствени сервизни бази или сключват договори със сервизните бази на други търговци.
(2) За вносните стоки гаранционното поддържане и ремонтът се осигуряват от вносителите."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 22 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 23. Търговецът е длъжен при продажбата на стоката на потребителя да издаде документа за гаранция, предоставен му от производителя."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
Член 23 се изменя така:
"Чл. 23. Търговецът е длъжен да информира потребителя за гаранционните условия, мястото и начина на предявяване на рекламации за дефекти на стока или услуга и да издаде документа за гаранция, предоставен му от производителя."
Комисията не подкрепя този текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на чл. 23.
Гласували 103 народни представители: за 10, против 90, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 23 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 6.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 24. (1) Търговецът може да предостави по-благоприятни гаранционни условия от предоставените от производителя, които удостоверява с отделен документ за гаранция.
(2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 22, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 24 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Раздел IV - Право на рекламация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел четвърти така, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на раздел IV е прието.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 25. (1) Потребителят има право на рекламация, независимо от това дали производителят е предоставил гаранция:
1. при констатирани липси;
2. при дефекти на стоката;
3. при несъответствие с обявения размер;
4. при несъответствие с обявената търговска марка.
(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява в момента на покупката, а при доставка на адрес, посочен от потребителя - до три работни дни от получаването на стоката.
(3) Рекламацията при скрити дефекти на стоката се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.
(4) Рекламацията при несъответствие с обявения размер или търговска марка се предявява при установяване на несъответствието, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена".
Има предложение на народния представител Драгомир Шопов: ал. 2 на чл. 25 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Светлана Дянкова иска думата. Заповядайте.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да предложа нова редакция на чл. 25, ал. 2.
Давам си сметка, че редакцията, която ще предложа не е само и точно редакция. В нея има и съдържателен момент, тоест променя се нещо и по същество. Така както е направена сегашната редакция на чл. 25, ал. 2 означава, че ние ще запазим фактическото положение, което е в момента. Не казвам юридическо, казвам - фактическо. На практика хората, които в момента на покупката на стоката не са успели да направят рекламация, те остават така или иначе без правото да я направят. Затова аз предлагам да се изравни режимът поне - три дни за тези, които получават стоките в дома си да е тяхната възможност да рекламират, и три дни - за хората, които получават стоките от магазина. Те също да имат възможност до три дни да рекламират стоката - отивайки си вкъщи, след известно време да установят този дефект и да я върнат, а не както е записано "в момента". "В момента" означава да запазим положението, което е и сега - ако не си видял, не си разбрал в момента, край, не можеш да рекламираш.
И затова ви предлагам една друга редакция. Редакцията на чл. 25, ал. 2 е: "Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни от получаването на стоката".
Това е редакцията, която предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Би било редно не "получаването", а "закупуването", защото става дума и за тогава, когато се закупува от магазин, така че не "получаването", а "закупуването".
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам обаче да направим уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи, трябва да направим следното уточнение - дали наистина става дума за получаването, защото ако е наистина за получаването, сиреч стоката ти се доставя в дома, тогава това предложение е разумно, защото трябва да са три работни дни, за да можеш да предявиш своята претенция. Но когато става дума за закупуване на стока от щанд на магазин, в ал. 1 са описани кои са правата, какво ти дава право на рекламация, а именно при констатирани липси, при дефекти на стока, при несъответствие с обявен размер и при несъответствие с обявената търговска марка, очевидно няма търговец, който да приеме такава рекламация, ако я правиш пост фактум.
Значи, ако твоята идея (обръща се към народният представител Светлана Дянкова) е, че когато купуваш от щанд на магазин също три работни дни да е срокът, в който да обявиш рекламацията, то очевидно това не може да се отнася към ал. 1, т. 1, при ал. 1, т. 3 - също. Значи, може би може да се отнася само за ал. 2 и ал. 4, защото несъответствието с обявената марка може да не го забележиш веднага, ако то е скрито, например, с липсата на буква или по друг начин е изписана търговска марка, която наподобява търговска марка, която е популярна, и ти се заблудиш в момента, купиш тази стока, а вкъщи установиш, че не е "Сони", а е нещо друго, да речем "Сани". Но когато това касае стоки, при които може да има липси, при които може да има размер, при тях очевидно това не може да е валидно, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да подкрепя предложението на госпожа Дянкова от личен опит, а не от кавалерски чувства.
Знаете ли, в навечерието на Коледа отидох да купя шах на внука си. Дадоха ми в една пластмасова торбичка фигурите на шаха. Прибрахме се вкъщи и разбрахме, че една от белите пионки липсва, не е сложена вътре. По време на покупката не можахме да го констатираме. Върнахме се и прави чест на магазина, че установиха, че поначало лошо са заредени - има една фигурка, една бяла пионка, по-малко във всичките комплекти. И доставиха липсващата фигура. Ето как не винаги в момента може да откриеш липси, например. В бързината купуваш, отиваш си и едва тогава го разбираш. Нека да не даваме такава привилегия, нека да дадем срок - след като си отидем, разтворим покупката, запознаем се с нея и установим съответните дефекти, да се върнем и да рекламираме.
Благодаря ви и за това ви подкрепям, госпожо Дянкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Първото предложение е на господин Драгомир Шопов - ал. 2 да отпадне. Поставям на гласуване предложението на господин Шопов.
Гласували 103 народни представители: за 10, против 86, въздържали се 7.
Предложението на господин Шопов не се приема.
Второто предложение е на госпожа Светлана Дянкова - ал. 2 да придобие следната редакция:
"(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката".
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дянкова.
Гласували 121 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 26.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 25 с алинеи 1, 3 и 4 така, както са предложени от вносителя и ал. 2, както беше приета при предишното гласуване по предложението на госпожа Дянкова.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 26 има предложение на народния представител Драгомир Шопов - чл. 26 се изменя така:
"Чл. 26. Търговецът е длъжен да урежда рекламацията в срок от десет работни дни по един от следните начини, избран от потребителя:
1. безплатно извършване на ремонт, ако качеството на стоката няма да се влоши;
2. заменяне на стоката с нова;
3. отбив от цената на стоката или услугата в съответствие със степента на влошаване на качеството, ако не е възможно отстраняването на дефекта или замяната на стоката с нова;
4. възстановяване на заплатената сума."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 26. При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за:
1. възстановяване на заплатената сума;
2. заменяне на стоката с нова;
3. отбив от цената;
4. безплатно извършване на ремонт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на чл. 26.
Гласували 103 народни представители: за 10, против 91, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 27. (1) Търговецът е длъжен да приема рекламация през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на адреса си на управление, освен ако в документа за гаранция не е определено друго.
(2) Транспортирането на едрогабаритни стоки за ремонт или замяна в гаранционния срок, както и връщането им на потребителя, се извършва за сметка на търговеца. За извършването на отбив от цената стоката може да бъде транспортирана или преоценена на място за сметка на търговеца.
(3) Срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок."
Господин Стефан Нешев оттегля своето предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 28. При нарушаване на задълженията по предоставената гаранция или при неприемане на рекламация потребителят може да се обърне за съдействие към сдруженията на потребителите, органите за защита на потребителите или към помирителните комисии, или да предяви иск в съда."
Комисията подкрепя текстовете на чл. 27 и чл. 28 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 27 и чл. 28 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Членове 27 и 28 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Глава четвърта
ЗАБЛУЖДАВАЩА И НЕПОЧТЕНА РЕКЛАМА
Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 29. (1) Реклама е всяко представяне на стока или услуга, направено в каквато и да е форма, във връзка с търговия, занаят или професия с цел да се стимулира нейната реализация.
(2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама.
Чл. 30. (1) Рекламодателят и рекламната агенция носят отговорност за заблуждаваща или непочтена реклама.
(2) Всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск за забрана на реклама, която определя за заблуждаваща или непочтена и/или за вредите, които е претърпяло от тази реклама.
Чл. 31. (1) При предявяване на иска по чл. 30, ал. 2 съдът може да разпореди спирането на заблуждаващата или непочтената реклама, или да забрани нейното разпространение преди тя да стане публично достояние.
(2) Съдът може да вземе мерките по ал. 1 независимо дали са настъпили вреди от тази реклама и дали те са поискани от предявилото иска лице.
(3) Съдът може да разпореди рекламодателят да докаже съдържащите се в рекламата твърдения.
Чл. 32. Когато съдът с влязло в сила решение е приел, че рекламата е заблуждаваща или непочтена, по искане на всяко заинтересовано лице, той може да задължи рекламодателя да огласи за своя сметка по подходящ начин влязлото в сила съдебно решение или част от него, както и съответната коригирана реклама за сметка на рекламодателя."
Комисията подкрепя тези текстове.
Аз имам една редакционна поправка в чл. 29, ал. 1, а именно:
"Чл. 29. (1) Реклама е всяко направено съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, с цел да се стимулира реализация на стоки или услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава четвърта и раздел I и членове 29, 30, 31 и 32 така, както са предложени от вносителя, с редакционната поправка, предложена от господин Николов на ал. 1 на чл. 29.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавията на глава четвърта и на раздел I, както и членове 29, 30, 31 32 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел II
Заблуждаваща реклама

Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по всякакъв начин, включително нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради подвеждащият си характер може да повлияе на тяхното икономическо поведение.
(2) За да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, трябва да се имат предвид и:
1. характеристиките на стоките и услугите, като: вид, състав, дата на производство или изпълнение на услугите, годни за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати и съществени характеристики от изпитанията или извършените проби върху стоките или услугите;
2. цената или начина на нейното формиране и условията на доставка на стоките и изпълнение на услугите;
3. характерни данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за раздел II и чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Светлана Дянкова има думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Става дума за едно уточнение, което е съвсем техническо. В чл. 33, ал. 2 вместо думата "изпитанията" да се запише "изпитванията", защото техническият термин е "изпитване". За да се докаже една характеристика, се прави изпитване на стоката. Изпитанието според мен е характеристика от философията, с морално-етичен характер, но не и за техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен от вносителя, и с тази корекция в т. 1 на ал. 2, където думата "изпитанията" става "изпитванията".
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на раздел II и чл. 33 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Раздел III
Непочтена реклама
Чл. 34. Непочтена е всяка реклама, която:
1. съдържа елементи на дискриминация по отношение на пол, раса, религия, националност, политически убеждения, възраст, физически или умствени способности или която накърнява човешкото достойнство;
2. цели да предизвика безпокойство или страх, или използва тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите;
3. използва по неподходящ начин обществената склонност за предсказване на бъдещето или обещава лесни печалби;
4. чрез начина на представяне на елементите, които съдържа, създава объркване сред потребителите на стоката или услугата чрез представянето им по начин, подобен на този на известни производители;
5. може да причини морални или умствени смущения у деца;
6. често използва данни за превъзходството на рекламираните стоки или услуги, които не са съществени или не могат да бъдат проверени;
7. други подобни случаи."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов - в чл. 34 се създават нови точки 7 и 8:
"7. не назовава директно производител, стока и услуга (или продукт), но цели рекламиране, като не съдържа в истинския смисъл съставна част от реклама, а представя различни нейни елементи;
8. е насочена към или има за резултат компрометирането на аналогични стоки и услуги (или продукти), като прави подвеждащи и клеветнически твърдения."
Точка 7 става съответно т. 9.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на раздел III и чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Шопов за създаването на нови точки 7 и 8.
Гласували 103 народни представители: за 2, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел III и съдържанието на чл. 34 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на раздел III и чл. 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Глава пета
Неравноправни клаузи в договорите
Чл. 35. (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
 1. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число изключване на правото на обезщетение;
 2. поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
 3. позволява на търговеца да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора по причина, за която отговаря търговецът;
 4. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение;
 5. позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
 6. позволява на търговеца да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
 7. предвижда необосновано кратък срок за автоматично продължаване на договора, при непротивопоставяне на потребителя;
 8. Налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди включването на договора;
 9. позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание;
10. позволява на търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на стоките или услугите;
11. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата, или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора;
12. дава право на търговеца да определи дали стоките или услугите отговарят на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
13. задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не изпълни неговите;
14. дава възможност за търговеца без съгласие на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
15. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други правни средства за защита на потребителя, като предвижда арбитраж, който не разрешава спора според закона, незаконно ограничава доказателствените средства на разположение на потребителя или му налага доказателствена тежест, която според приложимото право е на другата страна по договора;
16. ограничава обвързаността на търговеца от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
17. поставя други подобни условия."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов - в чл. 35, ал. 1 се създава нова т. 1:
"1. освобождава търговеца от отговорност или ограничава отговорността му, произтичаща от закон в случай на смърт на потребителя или телесна повреда;"
Досегашните точки от 1 до 17 стават съответно от 2 до 18.
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение. Подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нова точка 1 в ал. 2.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 71, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на глава пета и чл. 35 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 14.
Заглавието на глава пета и чл. 35 са приети.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 36. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
              (2) При съмнение относно смисъла на дадено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Чл. 37. (1) Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
             (2) Не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
             (3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени няма да изключва прилагането на този член към останалата част от договора, ако в резултат на цялостната му оценка, се приеме, че е договор при общи условия.
             (4) Когато търговецът твърди, че условие от договор при общи условия е индивидуално уговорено, тежестта за доказването на това тежи върху него.
             (5) Сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без неравноправните клаузи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 36 и 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 36 и чл. 37 така, както предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 17.
Членове 36 и 37 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"ГЛАВА ШЕСТА
СДРУЖЕНИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 38. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите си като потребители.
            (2) Сдруженията на потребителите се създават като сдружения с нестопанска цел.
            (3) Служители в държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите, както и производители, вносители и търговци не могат да заемат ръководни длъжности в сдруженията на потребителите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста за заглавие на глава шеста и чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста и чл. 38 така, както са предложени от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава шеста и чл. 38 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 39. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдружения на потребителите, които имат повече от 300 члена.
              (2) Сдруженията на потребителите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите за защита на потребителите."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов - чл. 39, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 39. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация при осъществяване на съвместна дейност създават условия и оказват съдействие чрез предоставяне за ползване на движими и недвижими имоти и други материални условия, в това число и финансови средства, необходими за изпълнение на техните функции, на сдруженията на потребителите, които имат не повече от 3000 члена."
Комисията не подкрепя текста.
Предложение на народния представител Стефан Нешев - чл. 39, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 39. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдружението на потребителите, което е регистрирано на територията на местната администрация."
Комисията не подкрепя текста.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Нешев, беше докладвано Ваше предложение по чл. 39. Желаете ли да го обосновете?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, искам да споделя с вас това, заради което направих предложението.
Сдружението за защита на потребителите трябва да има 300 човека. В една малка селищна система, примерно от 1000 човека, половината са деца. Може да няма 300, да бъдат 250. Е, като нямат 300, няма ли да получат подкрепа за дейността си? Защо трябва да фиксираме цифрата? След като е регистрирано в селищната система, защо да не получат съответните преференции от местната власт при изпълнение на своите функции?
Мисля, че текстът, който ви предлагам е по-нормален, не създава някакви норми, които да ограничат функциите на една такава хуманна дейност, каквато е защитата на потребителите.
Помислете! Предлагам ви да ме подкрепите, че в една селищна система щом има регистрирана организация за защита на потребителите, тя трябва да получава съдействие от местната държавна власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, тук става въпрос за национален мащаб.
СТЕФАН НЕШЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Става дума за 300 души членове на сдружение в национален мащаб, което е съвсем минимална бройка.
Поставям на гласуване предложението на господин Драгомир Шопов за изменение в ал. 1, в което основното е увеличаването на бройката на 3000 члена.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 74, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Господин Нешев оттегли предложението си.
Моля, гласувайте чл. 39 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 40. Органите за защита на потребителите оказват съдействие на сдруженията на потребителите по чл. 39, ал. 1."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов - в чл. 40 след края се прибавят думите "като по повдигнатите от тях проблеми формират своето становище в срок от 10 работни дни".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за изменение в текста на чл. 40.
Гласували 87 народни представители: за 2, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 40 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 41. Сдруженията на потребителите имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите;
2. информират контролните органи по този закон за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;
3. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон."
Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
В чл. 41 се създават нови точки 3, 4 и 5:
"3. получават информация от държавните и общинските органи за разработваните и утвърдени методики за формиране на цените на енергоносителите, водата, транспорта, пощенските и далекосъобщителните услуги;
4. правят предложения пред контролните органи за извършване на проверки, анализи и изпитвания на продукти и услуги;
5. участват със свои представители в проверки, извършвани от контролните органи, свързани със защитата на потребителите;"
Досегашната т. 3 става т. 6.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за създаването на нови точки 3, 4 и 5 в чл. 41.
Гласували 105 народни представители: за 10, против 88, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 41 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава седма - Органи за защита на потребителите".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава седма така, както е предложено от вносителя.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Драгомир Шопов за създаване на нови три члена, които изчитам заедно, защото те по същество са нови, представляват нова глава.
"Чл. 42. Държавните средства за масова информация са длъжни да съдействат на държавните и общинските органи и на сдруженията на потребителите, като публикуват или излъчват съобщения и програми, отнасящи се до защитата на потребителите. Такова съдействие се оказва и на производителите и търговците.
Чл. 43. Към Министерството на търговията и туризма се създава Комисия за защита на потребителите и търговията като специализиран орган, който осъществява държавната политика за защита на потребителите.
Чл. 44. Комисията за защита на потребителите и търговията:
1. осъществява контрол за спазването на този закон и налага санкции за нарушаването му;
2. издава предписания за отстраняване на нарушенията;
3. предявява искове в съда;
4. събира, обработва, съхранява и предоставя информация, свързана със защитата на потребителите;
5. подготвя становища по проекти на нормативни актове, отнасящи се до защитата на потребителите;
6. предлага на компетентните органи установяване на задължителни изисквания за безопасност на продукти и услуги и удостоверяване на съответствието им с тях;
7. сигнализира компетентните органи при установяване на нарушения на други нормативни актове, отнасящи се до защитата на потребителите;
8. сътрудничи и обменя мнения с чуждестранни органи и организации на потребителите."
Създава се нов чл. 45 от новата номерация:
"Чл. 45. (1) Контролните си функции Комисията за защита на потребителите осъществява и чрез своите регионални структури.
   (2) Длъжностните лица на комисията имат право:
3. на свободен достъп в търговските обекти;
4. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
5. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
6. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
7. да съставят актове за установяване на нарушения.
   (3) Длъжностните лица на комисията са длъжни да:
1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
3. дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;
4. опазват служебната, производствената и търговска тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;
5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато считат, че е налице нарушение на друг нормативен акт."
Предлага се чл. 86 и чл. 87 от част четвърта "Контролни органи" да станат съответно чл. 46 и чл. 47.
Предлага част четвърта да отпадне.
Създава се нов чл. 48 от новата номерация:
"Чл. 48. Министерският съвет може да възлага функции по защита на потребителите и на други органи."
Член 43 става чл. 49.
Комисията по икономическата политика не подкрепя тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Поставям на гласуване предложенията на господин Драгомир Шопов за нова по същество глава седма със съответно членове от 42 до 49, които комисията не е приела.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 93, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да докладвате, господин Николов, чл. 42.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 42. Министърът на търговията и туризма чрез Комисията по търговия и защита на потребителите:
1. осъществява общ контрол по спазването на този закон;
2. дава предписания за отстраняване на нарушенията;
3. дава становища по проекти за нормативни актове, свързани със защитата на потребителите;
4. осъществява сътрудничество с чуждестранни органи и организации на потребителите;
5. координира дейността на другите органи, имащи отношение по защитата на потребителите.
Чл. 43. (1) Създава се Национален съвет за защита на потребителите като консултативен орган към министъра на търговията и туризма.
(2) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на търговията и туризма.
(3) Националният съвет за защита на потребителите има 12 членове и включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на търговията и туризма и Министерството на финансите, определени от съответните министри, и съответния равен брой представители на сдружения на потребителите.
(4) Сдруженията на потребителите по чл. 39, ал. 1 определят по споразумение своите представители в Националния съвет за защита на потребителите.
Чл. 44. (1) Министърът на търговията и туризма издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите.
(2) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на търговията и туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове 42, 43 и 44, както са предложени от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Членове 42, 43 и 44 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 45 няма предложения на народни представители, но има предложения на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 45. Националния съвет за защита на потребителите:
1. прави предложения чрез министъра на търговията и туризма за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;
2. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;
3. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 45, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 46. Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на търговията и туризма най-малко един път на два месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко 2/3 от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му.
Чл. 47. По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.
Чл. 48. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.
Чл. 49. (1) Към Министерството на търговията и туризма се изгражда "Национален информационен регистър на търговците в Република България".
(2) Изграждането, поддържането и ползването на регистъра се урежда с наредба, издадена от министъра на търговията и туризма.
Чл. 50. В общинската администрация се създава звено за защита на потребителите, което:
1. консултира потребителите по въпросите на защитата на потребителите;
2. предоставя на Комисията по търговия и защита на потребителите информация за стоки, носещи висок риск за здравето и безопасността на потребителите;
3. сезира компетентните органи при установяване на нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя за членове 46, 47, 48, 49 и 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте членове от 46 до 50 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 2, въздържал се 1.
Членове от 46 до 50 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава осма "Средства за колективна защита на потребителите".
Няма предложения по заглавието на тази глава.
Комисията подкрепя предложението за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава осма, както е предложена от вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 51 няма предложения на народни представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика за текст на чл. 51:
"Чл. 51. Иск за защита на интересите на потребителите по реда на тази глава може да предяви всеки потребител, група потребители, сдруженията на потребителите или Комисията по търговия и защита на потребителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 51, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 52. По искане на лицата по чл. 51, съдът може да постанови подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по този закон или по други закони, които пряко или косвено защитават интересите на потребителите."
Предложение на народния представител Стефан Нешев чл. 52 да се измени така:
"Чл. 52. По искане на лицата по чл. 51, съдът или Комисията за защита на конкуренцията, съобразно своите компетенции, може да разпореди подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по този закон или по други закони, които пряко или косвено защитават интересите на потребителите."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Николов! Ние приехме в това Народно събрание новия Закон за защита на конкуренцията и там са вменени правомощия, които имат приложно поле, близко или еднакво с този Закон за защита на потребителите. Именно заради това смятам, че е коректно тези правомощия да бъдат упоменати и в този закон. Ние не можем да спрем действието на другия закон, когато те възложат забрана за извършване на определени действия, които са в обсега на нелоялната конкуренция и увреждат интересите на потребителите. Това беше моят мотив да се допълни този текст - вече има институция, която е оправомощена с приет от нас закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев за изменение на чл. 52.
Гласували 112 народни представители: за 28, против 64, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 52, както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 53. (1) По иск на някое от лицата по чл. 50, съдът може да установи наличието на нарушение по този закон или по други закони, които пряко или косвено защитават интересите на потребителите.
              (2) Съдът определя начина, по който ищецът за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.
              (3) В едномесечен срок от разгласяването всеки потребител може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса.
              (4) Решението на съда обвръзва нарушителя, лицето (лицата), предявили иска, както и тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществяват защитата си самостоятелно в отделен процес."
Народният представител Стефан Нешев оттегли своето предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 53 се изменя, както следва:
"Чл. 53. (1) По иск на някое от лицата по чл. 51, съдът може да установи наличието на нарушение по този закон или по други закони, които пряко или косвено защитават интересите на потребителите. 
              (2) Съдът определя начина, по който ищецът за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.
              (3) В едномесечен срок от разгласяването всеки потребител може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса, съответно да осъществи защитата си самостоятелно в отделен процес по общия ред.
              (4) Решението на съда обвръзва нарушителя, лицето (лицата), предявили иска, както и тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществяват защитата си самостоятелно в отделен процес."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Някой от експертите иска думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Допусната е техническа грешка. Вместо "чл. 50", да се чете "чл. 51".
Извинявайте, но аз така съм го прочел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво? Това, което сте прочели, е вярно?
Моля, гласувайте чл. 53 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"Чл. 54. (1) Сдруженията на потребителите имат право да предявяват иск за обезщетение на вредите, причинени на колективен интерес на потребителите вследствие на нарушение по този закон или по други закони, които пряко или косвено защитават интересите на потребителите.
              (2) Съдът определя начина, по който ищецът за своя сметка следва да уведоми другите сдружения за защита на потребителите за предявяването на иска.
              (3) В едномесечен срок от уведомяването всяко сдружение за защита на потребителите може да встъпи в процеса.
              (4) В случаите по ал. 3 обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.
              (5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 54 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 8.
Член 54 е приет.
Две съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес, от 15,00 ч. в зала 238.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)

Заместник-председатели:
                                           Иван Куртев

                                          Благовест Сендов

Секретари:
                 Калчо Чукаров

               Камен Костадинов