Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колежката Мария Брайнова. Да й е честит! (Ръкопляскания.)
А от мен - специални благодарности за това, че тя е един от малкото депутати, които изчакват и прочитането на съобщенията в края на заседанията.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 10 до 16 май 2000 г.:
Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви с вносител Георги Първанов и група народни представители. Дебатите по този проект са приключили.
Проект за решение за разрешаване преминаването през територията на Република България на унгарски военен контингент за участие в международното военно учение "DINAMIC MIX - 2000" от 20 май до 10 юни 2000 г. в Република Гърция. Вносител е Министерският съвет. Решението е прието.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Вносител е Ахмед Доган.
Законопроект за ипотечните облигации. Вносител - Никола Николов. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносители - Димитър Абаджиев и Александър Джеров. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители - Георги Панев, Иван Иванов и Илиян Буров. Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за избиране на временна комисия за проучване процеса на приватизацията и следприватизационния контрол. Вносители - Ахмед Доган и група народни представители.
Проект за решение относно подкрепата на позицията на правителството на Република България по глава ХХVII "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Вносител - Георги Първанов и група народни представители.
Проектът е разпределен на Комисията по външна и интеграционна политика.
Има и внесен от господин Корнезов проект за решение за приемане на процедурни правила за тайно гласуване. Това също беше гласувано на предишното заседание.
Законопроект за допълнение на Закона за кооперациите с вносител Нансен Бехар. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносител - Кръстьо Трендафилов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
По дневния ред са постъпили предложения от народния представител Кънчо Марангозов - като точка в дневния ред да бъде включен проектът за решение за избиране на временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси, с вносител Любен Корнезов и група народни представители.
От народния представител Руси Статков - като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях, с вносител Георги Първанов и група народни представители.
От народния представител Велко Вълканов - в седмичната програма да се включи законопроекта за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Има предложение и от господин Доган, съобщих го, за промени в състава на комисия.
Има и предложение от госпожа Екатерина Михайлова, на базата на което е изработен и проектът за програма за работата на Народното събрание за периода от 17 до 19 май 2000 г.:
1. Промени в състава на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, с вносители: Министерският съвет, Евгени Димитров и Иван Бойков.
4. Проект за решение за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1996 г. Вносител - Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции. Вносител - Министерският съвет.
6. Проект за декларация относно подкрепата на позицията на правителството по глава "Обща външна политика и политика на сигурност", представена на 28 март 2000 г. на Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с вносител Димитър Абаджиев.
7. Второ четене на законопроекта за закрила на детето.
8. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение (проект за реформа в здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител - Министерският съвет.
9. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал. Вносител - Министерският съвет.
10. Парламентарен контрол.
Имате думата по предложенията за дневен ред.
Господин Кънчо Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Общественото мнение в България е разтревожено във връзка с разходите, които се правят за структурирането на Националната и районните здравноосигурителни каси.
Известно е също така, че в момента в Националната здравноосигурителна каса текат проверки от страна на Държавен финансов контрол, Сметната палата, Икономическа полиция. Известно е, че 28 народни представители от Парламентарната група на Демократичната левица поставиха конкретен въпрос към министъра на здравеопазването във връзка с разходите и структурирането на Националната и районните здравноосигурителни каси. Досега е получен отговор от министъра за 8 районни здравноосигурителни каси. Забавя се отговорът.
Аз ще ви съобщя само някои данни: в Габрово върху площ от 1475,1 кв. м разгъната площ. Имотът е продаден за 606 000 лв. Стойност - 200 долара на квадратен метър. За ремонт - 495 000, за информационна система - 689 000.
В Благоевград - за ремонт 590 000.
В Плевен - 1818 кв. м разгъната площ за 900 000 лв., информационна система за 726 000 лв.
В Бургас - ремонт за 550 000 лв., информационна система за 689 000 лв.
В Силистра - за 595 000 лв.... и т.н.
Ето защо ние предлагаме проект за решение за изграждане на временна комисия към Народното събрание, която да проучи, забележете, целесъобразността на изразходваните средства за Националната и районните здравноосигурителни каси. Става въпрос за целесъобразност. Целесъобразно ли е в този период, когато здравеопазването има хроничен недостиг от лекарствени средства, да се изразходват толкова много суми, значителни суми за ремонт, за закупуване на сгради за служителите на районните и Националната здравноосигурителна каса?
Моля решението да бъде подложено на гласуване. Надявам се да го подкрепите, господа народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, моля да гласувате в дневния ред на Народното събрание да се включи и законопроектът за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава. Този законопроект вече четвърти месец чака да бъде обсъден в комисията. Това не става. Ето, имаме основание да поискаме директно Народното събрание да включи законопроекта в своя дневен ред.
Уважаеми колеги, аз наистина не мога да разбера защо такъв изключително важен законопроект не намира необходимото разбиране от страна на народното представителство. Всъщност аз се опитвам да намеря някакво обяснение в обстоятелството, че може би колегите отдясно не биха искали законопроектът да бъде приет по инициатива на депутати от левицата. Но, уважаеми колеги, нищо не пречи вие да внесете също законопроект в този смисъл, с такива разпоредби. И да направим един общ законопроект.
Обръщам се специално към Вас, уважаема колежке Михайлова, да помоля да проявите инициативата да внесете евентуално също такъв законопроект.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Работим.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, ако работите, бих се радвал да ускорите този процес и тогава заедно да го внесем. Но ви моля, не бавете, защото наистина хората се измъчиха да чакат вече толкова време. Първият законопроект беше отхвърлен съвсем неоснователно, разбира се. Сега вече четири месеца чакаме за този законопроект.
Бих искал хората да не страдат от нашата политическа вражда и да се издигнем над тези свои политически пристрастия.
Аз все пак и следващата седмица ще направя предложение. По този начин се надявам да ви накарам да побързате, да не се бавим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Предложението, което съм направил, не е поредното от името на опозицията. И казвам веднага защо не е поредното. Ние наистина повече от двадесет и няколко седмици вече се опитваме да привлечем вниманието на мнозинството върху един централен проблем за нашата страна.
Уважаема госпожо Михайлова, вие вчера го поставихте за пореден път, само че го поставихте от позицията на хора, които са обидени от нещо.
Ние подкрепихме да търсим национални приоритети с една декларация за национално съгласие. Но вие след това не чухте нито едно наше предложение. Нещо повече, вчера ние се опитахме отново, и според мен това е, което е различното за поредния път, за който предлагаме тази точка. Вчера вече "духът излезе от бутилката", както се изрази господин Доган. Съмнението беше изказано единно от цялата опозиция, че приватизацията не е прозрачна, че големите сделки и не само големите сделки не са в интерес на държавата, че ангажиментите, които се поемат, не се контролират.
Уважаеми дами и господа отдясно, вие не можете повече да продължавате така не толкова заради вашия имидж, а заради международната подкрепа на страната, независимо от опитите на министър-председателя вчера да каже, че имате такава. (Оживление и разговори в залата.)
Не само изданията на международните финансови институции (председателят призовава за тишина), а като цяло международният климат, бизнес, вече има друго отношение и то е негативно към вашето управление.
Единственото, което на този етап може да снеме известното съмнение или по-точно голямото съмнение и напрежение, е да приемете нашето предложение. То наистина е в интерес на страната и преди всичко, разбира се, даже и на вас, като управляващо мнозинство.
Мисля, господин председател, че разговорите, които се водят в момента в дясната половина, показват още веднъж незаинтересоваността на мнозинството, безгрижието и безотговорността.
Аз поддържам своето предложение и се надявам, че поне вие ще ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. И наистина, моля, когато говори господин Статков, да го слушате и да не подвиквате.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов - да се включи в дневния ред проект за решение за избиране на Временна комисия за проучване целесъобразността на изразходваните средства от Националната и районните здравноосигурителни каси.
Моля, гласувайте!
Гласували 194 народни представители: за 85, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков - да бъде включен в дневния ред проект за решение за избиране на Временна комисия за хода на приватизацията.
Моля, гласувайте!
Гласували 190 народни представители: за 76, против 110, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Велко Вълканов - в седмичната програма да се включи законопроект за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на българската държава.
Моля, гласувайте!
Гласували 190 народни представители: за 78, против 27, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте седмичната програма така, както беше докладвана.
Гласували 181 народни представители: за 135, против 26, въздържали се 20.
Седмичната програма е приета.
По първа точка:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Обединението за национално спасение. Чета ви проекта за решение.

"Проект!


РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по правни въпроси и
законодателство срещу корупцията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Арлин Григоров Антонов като член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
2. Избира Ремзи Дормуш Осман за член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията."
По този проект за решение има ли изказвания?
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 168 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Стигнали сме до гласуването на чл. 63а.
На предишното заседание беше гласувано първото предложение от народните представители Христо Бисеров и Елена Поптодорова за 9 месеца военна служба за всички военнослужещи, което беше отхвърлено от Народното събрание.
Следващото предложение по реда на постъпването е от народния представител Иван Глушков и то гласи:
"§ 63а. В чл. 98 се правят следните изменения:
Изразът "12 месеца" се заменя с израза "9 месеца", а изразът "9 месеца" се заменя с израза "6 месеца"."
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Глушков.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 174, против 10, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Предложението на господин Симов няма да гласуваме, тъй като вече е прието.
Господин Бехар, може ли да подпомогнете работата на парламента, докато дойде господин Бисеров?
Имате думата, господин Бехар.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Беше отложено разглеждането на няколко предложения.
Първо, предложението на народния представител Валентин Симов:
"§ 74а. В чл. 120, ал. 3, числото "12" се заменя с "3"."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не можем да гласуваме това предложение, тъй като с приемането на § 63а този въпрос е решен.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Има предложение на народната представителка Елена Поптодорова - в чл. 120, ал. 3, изразът "които не са служили" да се замени с израза "служили и неслужили", а числото "12" да се замени с числото "9".
Тук е по същата логика.
Становище на Комисията по национална сигурност:
Комисията приема част от предложението на госпожа Поптодорова и предлага да се създаде нов § 74а със следното съдържание:
"§ 74а. В чл. 120, ал. 3 числото "12" се заменя с числото "9"."
Това е просто като следствие от първото предложение, което ние приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по § 74а.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Тук има един такъв проблем, че тези, които са в системата на военните училища, още не са висшисти фактически и за тях тази клауза не може да важи. Затова именно тук е посочено числото "9" - числото "12" се заменя с числото "9". Те още не са висшисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 74а така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Параграф 74а е приет.

ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Остава да гласуваме и предложението на Христо Бисеров, което гласи:
"Създава се нов § 124а със следното съдържание:
"§ 124а. В чл. 253, ал. 2 числото "20" се заменя с числото "15"."
Комисията приема предложението на господин Бисеров и предлага да се създаде нов § 124а със следното съдържание:
"§ 124а. В чл. 253, ал. 2 числото "20" се заменя с "15"."
Става въпрос за това, че понеже намаляваме срока на военната служба, трябва да намалим и срока на отпуската.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът се отнася за продължителността на отпуската на редовните военнослужещи.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 124а, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Параграф 124а е приет.
ДОКЛАДЧИК НАНСЕН БЕХАР: Остава текстът откога законът влиза в сила.
Има предложение на господин Валентин Симов:
"§ 162. Този закон влиза в сила от 1 януари 2001 г."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага § 162 да добие следната редакция:
"§ 162. Този закон влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 63а, § 74а и § 124а, които влизат в сила от 1.10.2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бехар.
Имате думата по предложенията за § 162.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 7, против 85, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 162, както е предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 7.
Параграф 162 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. (Ръкопляскания.)
Давам думата на министъра на отбраната господин Бойко Ноев.
МИНИСТЪР БОЙКО НОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми да благодаря на Народното събрание за приемането на този изключително важен Закон за Въоръжените сили. Това е една задължителна основа за ускоряващата се реформа на Въоръжените сили, така че те да бъдат още по-боеспособни, още по-добри и да отговарят на изискванията на ХХl век.
В закона имаше постановки, включително члена, който гласувахме днес, за срока на военната служба, които предизвикаха по-широк дебат. Вие знаете, а и обществеността следеше дебата и знае, че Министерството на отбраната и Генералният щаб предложиха 9 месеца за всички наборници. Днес парламентът прие 9 месеца за наборниците без висше образование и 6 месеца за тези, които са завършили университет. Ръководството на Министерството на отбраната не вижда конфликт в тези две позиции. Наше задължение и наша отговорност беше ние да кажем пред вас каква е нашата оценка за необходимостта от срока на военната служба. Ваше право като народни представители беше да отразите обществените очаквания, съчетани с потребностите на отбраната. Така е в демократичните страни, когато парламентът решава важни въпроси от интерес на държавата, важни интереси, свързани с отбраната.
Ние ще изпълним по най-добрия начин решението на парламента, което се отнася за срока на военната служба. Това, че разпоредбите за срока на военната служба влизат в сила от 1 октомври следващата година, в известен смисъл ни помага. Ние ще променим процеса на планиране така, че това да не доведе до застрашаване интересите на отбраната и същевременно с това ще ускорим професионализацията, с което да компенсираме проблемите, които биха се създали.
Още веднъж благодаря на всички народни представители и на добър час! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.

Точка трета от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Имате думата. До момента са се изказали 8 народни представители.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ние с колко минути разполагаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От Вашата група е говорил само господин Мерджанов, така че разполагате с време, с 18 минути.
Има думата госпожа Донка Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-премиер! Искам да споделя своята тревога, че такъв сериозен закон, който касае проблемите, свързани с младото поколение, не можа да бъде обсъждан в Комисията по образование. Известно е, че това е един от новите ни закони, едва четири години е времето, в което се осъществява неговото приложение и имаше възможност да се направят по-точно и прецизно всички онези изводи, които са свързани с действителното, ако е такава целта му, подобряване на неговите функции, за да има ефект от приложението му в нашето общество.
Свързаните само с финансирането и само с устройването по отношение на държавния контрол върху спорта - функции, които са предложени в измененията, може би ще се отразят неблагоприятно в следващия период.
Вземам основание за изказването си във връзка с § 9, където действително вносителите на законопроекта са се постарали да направят корекции по отношение на нормативната база със Закона за просветата. Действително специалните средни спортни училища се заменят със спортни училища. Така е от миналата година във връзка с изменението на Закона за народната просвета. Трябва да бъдат приведени в един режим.

Но дали това е основната цел, с която след промяната ще осъществим онези цели, които в политиката ни като държава имаме ние по отношение на младото поколение. Аз съм много сериозно обезпокоена, защото част от анализите по цялостното здравословно състояние на учениците и то от най-млада, от началната училищна възраст се влошават непрекъснато. Известно е, че с приложението на Закона за новия учебен план сериозно се накърняват правата на децата, свързани с тяхното физическо натоварване. Да не говорим за недостатъците, свързани с традиционната липса на физкултурни салони, на подходяща база за развиване на извънкласните дейности, които бяха осъществявани в ученическите и спортни школи. Мисля, че е въпрос само на няколко дни публикуването и в "Държавен вестник" на затварянето на редица ученически спортни школи и някои центрове за работа с децата, които осъществяваха възможности за развиване на физическата дееспособност на учениците.
Така че моята тревога, скъпи колеги, обръщам се и към председателя на комисията, е да потърсим възможности в рамките на този закон при разпределянето на средства в § 21, защото ще дадем правомощия на Държавната агенция по младежта и спорта да разпределя ресурси и там в новия чл. 59а, в т. 2 и 3 има за подпомагане на талантливи деца и юноши и подпомагане на целеви програми в училищния спорт, съответно за студенти и за ученици, но това е крайно недостатъчно. Масово в българското училище часовете по спорт са достатъчно много, а ресурсите, които осъществяваше в момента министерството, са оскъдни. Ако разчитаме на целеви програми, те ще засегнат няколкото спортни училища. Нашата общественост научи с тревога, че само преди 2-3 седмици на протест се вдигнаха учителите от спортните училища. Не е тайна, че сега по създаването на новата нормативна уредба на Министерството на образованието спортните училища ще останат изключение. Може би в нашата страна ще останат няколко елитни спортни учебни заведения и основите на масовия спорт ще бъдат ликвидирани. Аз мисля, че тук това, което ни поръчаха и на обсъждания тези дни на конференции наши преподаватели, българската общественост, университетски преподаватели, е да милеем за масовия спорт сред учащите се да се запази. И тук трябва да потърсим по-сигурен механизъм такива ресурси да отиват не в Министерството на образованието, ние обменихме няколко думи с господин Китов, наистина ще потърсим в скъсения срок, в който ще направим предложенията си за закона, друга формула, но да стигат до всички училища. Всички, които сме работили в образователната система, знаем, че след четвърти клас започва селекцията на такива ученици. Недостатъчно ще бъде, когато един ден те са изявени и са талантливи, защото просто няма признак, по който да става отсяването на тези деца. Трябва да се стимулира масовият спорт в училище. Така че молим и комисията, която ще внесе окончателно предложенията - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, заедно с Комисията по образованието и науката на второ четене да обсъдят тези проекти, за да може да се намери легитимното място. Да не разчитаме на благоволението и на личните връзки с новия Инспекторат, който ще бъде независим от образованието институт, да формулира политика на кои спортисти от кои програми да предоставя средства. Тази практика засега няма резултат. Ние видяхме, че и в сферата на културата не сработи, нито по международните програми, дори ФАР и останалите, които са в образованието. Вчера чух, че например програмите, свързани с чуждоезиковото и информационното обслужване в училище, също се разиграват по различен, много елементарен сценарий - чрез жребий се определя на кого да се предоставят компютрите в дадено училище. Ако на такъв подход се разчита и в осъществяването на политиката за привличане на младото поколение в спорта, вие всички, които днес ще гласувате за този законопроект, впрочем нашата парламентарна група няма да го подкрепи в този вид, ще бъдете обречени един ден да няма на кого да разпределяте средства за спорта, защото елитният спорт след няколко години ще си отиде.
Така че моля с най-голяма отговорност проблемите на един милион български ученици, които имат и нужда заради засилване на ефекта от образователния процес в училище и заради стимулиране основите на българския спорт, особено сега в навечерието на голямото световно изпитание, на Олимпиадата, да направим това, за което ние сме длъжници пред тях.
Така че Ви моля, господин Китов, да отчетете в тези предложения, защото само председателят на комисията е участвал в обсъждането, да отчетете потребностите на българското училище. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева! Аз съм напълно съгласен с Вас, Вие знаете, че и друг път сме говорили за това. Проблемът е, че в крайна сметка парите от тотото, които се разпределят, са определено количество. И в масовия спорт те не могат просто да потънат в бюджета на Министерството на образованието, което ставаше досега, без да е ясно. И господин Мерджанов знае, имало е такова заседание, искат пари, но не казват къде ще отидат. Не може така! Трябва да е ясно къде ще отидат парите, за колко топки, за колко маси, в кое училище.
Иначе съм напълно съгласен. И тук проблемът е не само да искаш от страна на Министерството на образованието, защото Министерството на образованието, когато и вие настоявахте, искахме да има повече часове по физкултура, останаха два часа, оттам насетне бюджетът вече ги рамкира в много малко. Сега искат допълнително средства, но ги искат за техния бюджет. А къде ще отидат? Как ще отидат? Това е един проблем, който ние ще натояваме те да дадат поне програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Любен Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вече неколкократно от тази трибуна заявихме, че Парламентарната група на Демократичната левица не може да подкрепи този законопроект в този му вид. Това беше изразено в основното изказване на господин Мерджанов.
Защо не можем да подкрепим този законопроект? Защото с него всъщност държавата чрез своята агенция слага пълен контрол, бих казал, слага тежката си ръка върху дружествата, върху спорта, независимо дали той е професионален или аматьорски. Как става това?
Първо, става чрез издаването на така наречените лицензии. Всеки, за да може да развива някаква дейност в областта на спорта, трябва да отиде на килимчето, образно казано, на държавния чиновник, да му се моли, да се кланя и дано му даде лиценз. Ако му е симпатичен. Уж, от една страна, включително и вчера тук премиерът и вицепремиерът Жотев говориха, че трябва да ограничаваме лицензионните режими, че сега били 500 и няколко, даже Министерският съвет взел скоро решение, че 120 от тези лицензии ще отпаднат, а в края на краищата с този закон ние въвеждаме лицензионен режим в областта на целия спорт. С други думи, държавата слага ръка върху възможността за упражняване на такава дейност.
Второ - как държавата се намесва в спорта и то твърде, бих казал, грубо, прекрачвайки границите на държавния контрол - чрез базата, имуществото. Няма значение дали това имущество е държавно, общинско или е клубна база. Въвежда се някакъв публичен регистър. Добре, но аз питам, тук има и юристи, не съм против този публичен регистър, ако е публичен, ще има ли достъп до този регистър всеки гражданин или ще бъде заключен в някоя каса? Ако е "да", пишете го. Но тук няма нищо. Щом е публичен, нека всеки един гражданин или заинтересовано лице да има поглед върху този регистър. Друго нещо, много важно за този регистър. Аз казвам "да" на регистъра, нека да се вижда с каква собственост разполага спортната база, но какъв е юридическият смисъл, какво е правното значение на един имот или на някакво друго имущество, което е вписано в този регистър? Ако е вписано, това документ ли е, с който се дава юридическата сила на собственост или не? Не знам, пишете го! Не сте ме питали, ако желаете, питайте, въпросът тук е да видим какво е правното значение на този публичен регистър. Ами ако едно имущество не е вписано в публичния регистър, а съответното дружество има примерно нотариален акт за него, губи ли се собствеността? Според мен безспорно не. Но, вижте, само един текст, чл. 48 - "Държавната агенция за младежта и спорта води публичен регистър за спортните обекти", не значи абсолютно нищо. Дайте да го разпишем между първо и второ четене - правното значение на това вписване, неговата възможност за достъп и т.н., и т.н. Вероятно това може да се свърже и с вписванията при съдията по вписванията. Дайте да огледаме нещата и като правим нещо, да го направим както трябва.
Имам и няколко бележки от чисто юридическа гледна точка, които още веднъж ме мотивират и като юрист да не подкрепя този законопроект.
Ето например, още на първа страница § 1, ал. 2 изрично казва, че Държавната агенция за младежта и спорта е юридическо лице, подчертавам, на бюджетна издръжка. Дали обаче това е така? Когато пишем, че е на бюджетна издръжка, това означава, че държавата, а тук да кажем Народното събрание, трябва да има съответен запис в държавния бюджет и тези средства, отпуснати от държавния бюджет, да покрият разходите и възможностите за функционирането на съответната организация. Това не е така. Вярно е, че от бюджета ще идват само част от средствата, само част от държавния бюджет.
Вижте § 20: "По бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта постъпват средства от постъпления от Закона за хазарта" - те не са от държавния бюджет; "3 на сто от сумите за трансфер на спортисти", когато се продават спортисти, също идват в бюджета на агенцията и те не са от държавния бюджет; "дарения" - те не са от държавния бюджет; "тотото" - те не са от държавния бюджет.
Така че записът на § 1, т. 2 не е точен. Защото тази агенция се издържа само частично от държавния бюджет. Тя не е на пълна бюджетна издръжка, както е Народното събрание, както е Министерският съвет или съответно някакво друго ведомство.
Аз не знам кой е писал този закон, но вижте ал. 3: "Държавната агенция за младежта и спорта се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет". Определя! Да оставим сега термина дали е "определя" или "назначава".

С други думи, по този текст Министерският съвет, който е колективният орган, тоест министър-председателят и министрите, с гласуване казват кой ще бъде председателят на тази агенция.
Веднага обаче следващата ал. 5 на същия текст казва: "Председателят и заместник-председателят на агенцията се назначават от министър-председателя."
Уж веднъж Министерският съвет като колективен орган определя кой ще е началникът, шефът, а следващата алинея казва: министър-председателят няма да пита Министерския съвет, това е негово правомощие да го назначава.
Този въпрос сме го отнесли до Конституционния съд и Конституционният съд се е произнесъл. Не е въпросът кой издава заповед, а кой е компетентният да назначи определено длъжностно лице.
Затова моля поне тези неща да бъдат съгласувани, за да не бъдат противоречащи помежду си и просто дразнещи, не само дразнещи, а утре могат да породят и съответни противоречия.
В този законопроект се предвиждат редица наредби и то много съществени, включително касаещи имуществото на тези спортни организации - "наредби, приети от Министерския съвет".
Колеги, когато се прави един закон, а Законът за спорта е един основен закон, почнем ли да препращаме към наредби всъщност практически даваме в ръцете на изпълнителната власт така нареченото дерогирано, бих казал, законодателство и въпрос на слаба законодателна техника е, когато в един закон се дават възможности за подзаконови нормативни актове, които много често изместват идеята на законодателя.
В заключение искам да кажа, че славата на България в края на краищата са нейните спортисти, а не нейните политици. Дано ние тук, в тази зала, направим един закон, с който да помогнем на нашата слава - спортистите, а не да ги осакатим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искрено се надявах, че един такъв законопроект, за който стана дума при дебатите тук, е необходим на страната, необходим е за развитието на българския спорт, няма да се политизира. Но явно, че меракът в българския парламент е всяко нещо, което излиза от правителството, да бъде атакувано дори и при липса на аргументи, се наблюдава в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е на целия парламент.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да, не на целия парламент, а на Българската социалистическа партия.
Аз слушах много внимателно, господин Мерджанов, становището, което Вие от името на вашата парламентарна група изложихте, по което искам да взема отношение. Може би щях да се въздържа наистина да не наливаме повече политика в този закон, той не се нуждае от това, но и думите на господин Корнезов ме карат да го направя.
Уважаеми дами и господа, първото нещо, което искам да ви кажа, е, че този закон, който вие така яростно тук критикувате, беше наистина много широко обсъден точно с хората, които са професионалисти в бранша.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Това е абсолютна лъжа.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин Мерджанов, понеже поставяте този въпрос, ще Ви кажа нещо. Ако Вие уважавате госпожа Нешка Робева, аз я уважавам като професионалист, тя е член на вашия Висш партиен съвет, доколкото разбрах, тя също беше поканена на тази дискусия и си каза своето становище.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): И изрази противно становище.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Не е изразила противно становище. Аз Ви го казвам. Има стенограма и ще Ви дам да я прочетете. И аз не смятам, че Вие сте по-големият професионалист по проблемите на спорта от госпожа Нешка Робева. Казвам Ви го съвсем ясно.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А Вие като професионалист ли се изказвате?
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Какви са Вашите аргументи? Вие направихте една огромна апология на закона, който действа до момента. Като е толкова хубав този закон, защо се нуждае от корекции, за които и Вие казвате, че има нужда. Аз съм съгласен, че този закон е една добра база. Тогава, когато е правен, наистина в голяма степен е постигнато, може би към онзи момент, решаването на всички проблеми. В продължение на процеса на своето действие обаче законът прояви достатъчно недостатъци. Законът прояви дори пречки пред развитието на българския спорт, много нерешени въпроси. И сега Вие казвате: да, нарушавало се общественото начало.
Господин Корнезов, за какво лицензиране става въпрос? Това е желанието на федерациите в българския спорт, които са едни обществени организации, регистрирани по Закона за лицата и семейството. Съгласно техните устави и изискванията, които те имат, да се дават лицензии само на онези клубове от държавния орган, ако те отговарят на изискванията на федерациите. Иначе знаете ли какво ще се случи и се случва в страната? Създава се един клуб, провежда се някакво мероприятие, никой не го знае, нито федерацията и има смъртни случаи по бойни изкуства. Ето това искаме да предотвратим.
Не бива в тази зала, когато се говори за лицензиране, да се казва винаги, че това е инструмент за някаква манипулация, за натиск на държавата. Да, има такава възможност, Вие сте прав, зависи в какви ръце е, но тук въобще не става въпрос за лицензиране от този тип, който Вие си представяте - чисто юридически. Става въпрос, че българските федерации, подчертавам го пак, защото това беше една от критиките на господин Мерджанов, на вашата група, които са общественият орган, да имат силата, да могат тези клубове, които са към съответните федерации, да имат начин за въздействие върху тези клубове. Защото федерацията като обществена организация наистина трябва да е отговорен орган, който представлява след това пред държавния орган съответния вид спорт. За такова лицензиране става въпрос.
Второто нещо, което господин Мерджанов като становище тук каза, че се нарушавало общественото начало. Ами кажете къде в света няма държавен орган тогава, когато се харчат държавни пари.
Тук се оспорва и инспекторатът. Господа, как държавата без инспекторат ще проверява онези клубове, онези федерации за средствата, които държавата харчи? Тук аз абсолютно споделям грижата за подрастващите, за учениците, за ученическия спорт. Но за да има средства и за тях, трябва да има строг контрол върху изразходването на средствата, защото има аномалии в това отношение.
Господин Мерджанов каза, че много хубаво е, че тотото отива към държавния комитет, ама ние пак няма да подкрепим закона.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Не е вярно.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Ваше право е, гласувайте както искате.

Но аз ви казвам, че наистина се гледа не от този ъгъл, от който трябва да се погледне този закон. Убедени ли сме всички ние, че тези поправки са необходими? Лично аз съм убеден, защото се убедих и от хората, които пряко ги засяга. Държавната агенция била юридическо лице и имала бюджет. Ами да, четете Закона за администрацията, господин Корнезов. Там е казано. Тук този текст е преписан от Закона за администрацията. Ако Конституционният съд каже нещо друго по Закона за администрацията, естествено ще има корекция и в този текст. Разбира се, че е на бюджетна издръжка. Вие сте приели Закона за бюджета тази година и там е разписано като перо, само че беше в бюджета на Министерството на образованието и науката. Това е бюджетът.
Искам да кажа няколко думи...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но средствата не идват само от държавния бюджет!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Разбира се, че не идват само от държавния бюджет. Държавният орган като държавен орган е на бюджетна издръжка, а средствата откъде ще постъпват и как ще се разходват, е съвсем друг въпрос. На каква издръжка трябва да бъде според Вас един държавен орган? На каква? Естествено е, че ще бъде на бюджетна издръжка. А средствата, които постъпват, че постъпват, разбира се, от различни източници, е точно така.
Искам да кажа няколко думи за госпожата, която говори преди малко. Споделяме тази грижа за развитието на ученическия спорт и тя беше много внимателно обсъдена. Вярно е, че данните за подрастващите не са никак добри. Въпросът обаче беше ние ще променим ли досега действащата система? Защото аз ще ви кажа, да, досега всички средства, които отиваха за спорта, включително за високо спортно майсторство, бяха от бюджета на Министерството на образованието и науката. Защо досега - защото това не става за година - две, явно е станало за 10 - 20 години - не се е развил ученическият спорт? Явно, че по този начин на изливане на пари от държавата в едно министерство и оттам не се знае какво става с тези средства, те не стигат до целта, за която Вие пледирате и аз съм абсолютно съгласен.
Затова идеята, която е залегнала тук, в закона, тя вече ще започне да се работи наистина, е да има конкретни програми, които ще бъдат финансирани от Държавната агенция от средствата, които там ще бъдат определени.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): На какъв принцип?
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По конкретни програми. Когато една федерация предложи - примерно, тенис на маса - в 100 училища ще развиваме такъв и такъв спорт. А Вие какво искате? Отново да изсипваме пари в училищата и да не се знае тези средства за какво се харчат? Това беше, господин Мерджанов, досегашната система. Тук госпожата преди малко каза, че данните са лоши. Много са лоши, страшни са даже, бих казал. Явно се нуждаем да променим тази система на финансиране на ученическия спорт, за да има резултати. Защото истина е, че средствата не са неограничени. И тук вече съм съгласен с тази част от критиката, че трябва да има баланс при разпределението на тези средства - колко ще отиват за тези програми за развитието на ученическия спорт, колко ще отидат за високо спортно майсторство, как се преразпределят след това между агенциите. Това е една много сериозна грижа.
Второто, което искам да кажа тук, е по бележките, които бяха направени от господин Куртев и д-р Янев в предишния дебат. Споделям тази грижа. Става въпрос за това да се подпомогнат инвалидите. В сега действащия закон това беше слабо подчертано. Аз смятам, че между двете четения, макар че сме предвидили конкретни текстове в три пункта от измененията, могат да бъдат още малко позасилени. Наистина обществото и ние, приемайки този закон, трябва да поемем една по-сериозна грижа за развитието на спорта от лицата, които по една или друга причина не могат да се ползват с възможностите, които имат неувредените граждани.
В заключение, смятам, уважаеми дами и господа народни представители, че тези изменения са наистина необходими. Аз съм убеден, че те ще решат някои много наболели проблеми в българския спорт. Те се чакат от спортната общественост и аз се надявам, че българският парламент ще ги подкрепи. Бих искал това да бъде наистина един консенсусен закон, защото политизирането на българския спорт не помага нито на спорта, нито пък ще помогне за имиджа на българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Като процедура ще кажа само едно изречение.
Господин министър, защо всички министри - бившите и част от настоящите - сега са шефове на федерации? Вие слагате ръка и заставате над собствеността, над дейността и искате да задушите спорта, а не да му помогнете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше процедура, господин Корнезов. Вие започнахте да използвате хитростите на господин Пирински.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо казва, че държавата не иска?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото и мен пък ме вълнува как може един спортен деятел да си празнува рождения ден с 3000 гости и откъде ги има парите. Някои от вас, ако събере 100 души тук, на площада, на чаша ракия, ще го изпишат всички вестници и медии.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин Корнезов, аз ще Ви отговоря много ясно за себе си.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не става дума конкретно за Вас, изобщо говоря.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Аз станах председател на Българската федерация, след като 3 години им отказвах. И знаете ли защо най-накрая приех? Защото един Ваш добър познайник - Димитър Иванов се казва, много добре се познавате - беше решил да става шеф на тази федерация. Затова се съгласих и хората ме избраха.
Но това става не когато и не защото съм бил министър. Това стана точно на общо събрание и точно по начина, по който Вие пледирате. Това, че вие губите позиции в спорта - искам да ви го кажа много ясно, защото вие го политизирате - няма да спечелите хората от спорта, като сега, включително с последната си реплика, казвате за спортните имоти. Знаете ли там какво се случва? Спортните имоти в голямата си част се управляват точно от мутри, точно от тях. И когато тук пледирате, че нямало средства в спорта, няма да има, когато спортните имоти не се използват по предназначение. Превърнати са в дискотеки, в кафенета.
Това искаме да направим с този закон. Първо, да се определят всички спортни обекти в тази страна, да е ясно кой е собственик. Знаете ли каква неяснота има по собствеността в момента - кое е държавна, кое е общинска, кое е публична, кое е частна собственост?
Ако Вие сте против това - да се въведе такъв ред - кажете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Праматарски.
Господин Велислав Величков има думата.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Праматарски, ако може само за малко внимание! Аз ще бъда съвсем кратък.
Разбирам, че това е закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта и тук не могат да бъдат очертани специфичните функции и дейности на бъдещата Агенция за младежта, физическото възпитание и спорта по държавната политика за младежта. Но тъй като тук в § 1, чл. 8, ал. 1 се изменя така:
"(1) Държавната агенция за младежта и спорта е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за изпълнение на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм."
Тоест, дава се рамката, регламентът на дейност на самата Държавна агенция.
Бих помолил и аз ще направя такова предложение между първо и второ четене в смисъл, че държавната политика в областта на младежта да бъде включена в тази дефиниция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Поставям на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Госпожа Берберян оттегли своя законопроект.
Господата Димитров и Бойков също имаха подобни намерения, но за съжаление ги няма в залата и не могат да го оттеглят, ако наистина са имали намерение да оттеглят законопроекта си.
Затова поставям най-напред на гласуване внесения от Евгени Димитров и Иван Бойков законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 19, против 90, въздържали се 57.
Законопроектът не се приема.

Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет.
Гласували 176 народни представители: за 125, против 51, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да съкратим срока за предложенията за второ четене на три дни. (Възгласи: "Е-е-е!" в блока на ДЛ.)
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Хайде да няма срок!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, господин Нешев, ние мисля, че се споразумяхме, че ще го направим това и който е готов, да се предложи. Въпросът е да може веднага другата седмица да започнем да работим заради спорта. Затова е господин Нешев. Нека да са пет дни, но въпросът е другата седмица в работната група и в комисията да започнем веднага да работим по второ четене. Това е. И беше казано предварително, че ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов. Противно становище има ли?
Олимпиада идва, закон ни трябва.
Моля, гласувайте процедурното предложение за съкращаване на срока за писмени предложения за второ четене на три дни.
Гласували 181 народни представители: за 132, против 44, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 Г.
Моля, председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да докладва заключението по проекта за решение на комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Какво стана, 20 човека останахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами аз сега ще поискам списъка за поименна проверка и ще видите как ще се напълни. Лошото е, че веднага след това залата пак ще се изпразни. Това е проблемът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Като се напълни, заключете вратите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пишете го в правилника - заключване на вратите, и ще го правим.
Господин Цонев, имате думата, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
"СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 02-03-22 от 11 декември 1997 г.
за приемане на отчета за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 1996 г.,
внесен от Министерския съвет
На три заседания, проведени на 21 януари, 5 и 18 февруари 1998 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проект на решение за приемане отчета за изпълнението на Държавния бюджет на Република България за 1996 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Димитър Радев, началници на управления в Министерството на финансите, председателят на Сметната палата Георги Николов и нейни членове.
Доклад по представянето на внесения проект за решение направи заместник-министърът на финансите Димитър Радев, който изтъкна:
1. Настоящият проект за решение се внася в изпълнение на чл. 33, ал. 1 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет и във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет, от което следва, че отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. се внася, разглежда и приема от Народното събрание по реда на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет.
2. Отчетът е изготвен по показателите, по които е бил одобрен бюджетът за същата година.
3. Отчетът представлява статистическа финансова информация за изпълнението на бюджета за същата година. Конкретните числа в отчета са верни и неоспорими. Аналогична информация за изпълнението на републиканския бюджет води и Българската народна банка, чиито данни се покриват с данните по внесения отчет.
4. Тъй като отчетите за изпълнението на държавните бюджети за 1992-1995 г. не са приети своевременно от Народното събрание, не беше възможно само отчетът за изпълнение на бюджета за 1996 г. да се приеме едновременно с приемането на държавния бюджет за 1998 г., каквато практика е била установена от предишните години.
5. Внесеният отчет съдържа информация, която дава възможност за анализи и оценки на провежданата политика през съответната година.
6. Отчетът е придружен от доклад, в който се прави анализ на изпълнението на бюджета и на икономическото състояние на страната.
Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет съставянето, приемането и изпълнението на държавния бюджет на Република България и извънбюджетните фондови сметки за 1996 г. се извършва по реда на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет. В хода на дискусията се изясни, че в този закон не е предвидено Сметната палата да извършва проверки по внесения отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. Затова бе изразена препоръка Сметната палата при изготвяне на отчета на бюджета за 1997 г. да представи сравнителни данни по отделни показатели и за отчета за изпълнението на бюджета за 1996 г.
Въз основа на изказванията на народните представители Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол установи, че вносителят е спазил изискванията на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, което е основание тя да продължи разглеждането на материалите по отчета.
Прие се парламентарно представените групи в комисията да изразят свое становище по внесения отчет.
Според членовете на комисията от Парламентарната група на Демократичната левица равнището на реализираните бюджетни приходи за 1996 г. в реално нетно изражение (без трансферите от БНБ) са с 20 на сто по-високи от достигнатото равнище за 1992 г. Това отразява увеличената събираемост на данъците. Този резултат е постигнат независимо от обезценката на реалната стойност на данъчните плащания от високата инфлация през 1996 г., както и от острата ликвидна криза на банковата система и неплатежоспособността на големите данъкоплатци-държавни фирми.
Нелихвените разходи по бюджета за 1996 г. бяха свити драстично до 11,9 на сто от брутния вътрешен продукт, което бе една от малкото ефективни мерки за борба срещу катастрофата в банковия сектор и задълбочаването на кризата. През 1996 г. не бе допуснато неплащане на дължими разходи от републиканския бюджет. За целта правителството предпочете да предложи корекция на бюджета в края на годината, а не да прехвърли дължими разходи за следващи години. Допълнителните суми по актуализациите изцяло бяха изразходвани за гарантиране на банковите влогове на спестителите и за издължаване на лихвите по държавния дълг.
Представители на ОНС направиха следните предложения:
1. Сметната палата да извърши проверки и даде становище по отчета на бюджета за 1996 г., независимо че със закон не е задължена да го прави.
2. Внесеният отчет на бюджета да бъде направен така, че да се вижда какво е прието от Народното събрание, какъв е отчетът и какви са стойностите на отклоненията. Това ще улесни народните представители при оформяне на своето становище по представения отчет.
3. Решенията по отчета да се приеме по структурата на държавния бюджет, както е приет от Народното събрание, а не по внесената съкратена форма.
Представители на ОДС в своите изказвания акцентираха на следните обстоятелства:
1. Подкрепят анализа и изводите, направени в отчета за изпълнението на бюджета за 1996 г.
2. От анализа на данните за изпълнение на бюджета през 1996 г. и съпоставени с отчетните данни за предишните години, може да се констатира, че съвсем резонно с една погрешна икономическа политика, провеждана през този период, не можеше страната да избегне разразилата се тежка финансова и икономическа криза.

3. Сега определени сили отново се стремят към подобен модел на погрешно и безотговорно политическо поведение. Затова анализът на изпълнението на бюджетите за тези години, даването на правилна оценка на икономическото състояние на страната и на проявените отрицателни явления и тенденции през този период ще ни предпази от повторение на грешките и ще помогне за успешно извършване на икономическите реформи в страната.
След проведеното гласуване членовете на комисията подкрепиха по принцип внесения проект за решение за приемане на отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме с решение отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. по структурата, по която е гласуван от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ще прочета и проекта за решение, като ще го приложа към стенограмата, тъй като той е по структурата на държавния бюджет и съдържа всички пера по приходи и разходи, дадени в съответното цифрово изражение.
"Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на отчета за изпълнението на държавния
бюджет на Република България за 1996 г.

1. По републиканския бюджет:
1.1. Приема отчета за изпълнението на приходите по републиканския бюджет в размер на 350 462,8 млн. лева, както следва:" Следва таблица, която ще се приложи към стенограмата.
"1.2. Приема отчета за изпълнението на разходите по републиканския бюджет в размер на 541 257,7 млн. лева, както следва:" Следва таблица, която прилагаме към стенограмата. Тя е раздадена и на народните представители.
"1.3. Приема отчета за дефицита по републиканския бюджет в размер на 190 794,9 млн. лева.
1.4. Приема отчета за финансирането на дефицита по републиканския бюджет, както следва:" Следва пак таблица.
"2. По бюджета на социалното осигуряване:
2.1. Приема отчета за приходите на социалното осигуряване в размер на 139 063,9 млн. лева:" Следва таблицата по показатели.
"2.2. Приема отчета за разходите на социалното осигуряване в размер на 138 005,8 млн. лева:" Отново следва таблицата по показатели.
"3. По бюджета на съдебната власт:
3.1. Приема отчета за приходите и разходите, както следва:" Следва таблица.
"3.2. Приема отчета за разходите на органите на съдебната власт:" Също следва таблица.
"4. Приема отчета за разходите по бюджетната сметка на Сметната палата, както следва:" Пак има таблица, която се прилага към стенограмата.
"5. Приема отчета за разходите на държавните органи, министерствата, ведомствата, висшите училища и другите държавни бюджетни организации на обща сума 120 млн. 435 хил. 696 хил. лева, както следва:" Има таблица, която прилагаме към стенограмата.
"6. Приема отчета за субсидиите от републиканския бюджет на областните администрации, както следва:" И тук има таблица.
"7. Приема отчета на взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините, както следва:" Приложена е таблица по този показател.
Това е всичко по проекторешението. Аз го прилагам към стенограмата, за да може да бъде пълна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
Уважаеми колеги, преди да открия дискусията по отношение приемането на проекторешение за приемане на отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1996 г., давам думата на министър Муравей Радев. Заповядайте, господин министър!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Пред вас е отчетът на бюджета на Република България за 1996 г. Пред вас са колони от числа, отчитащи обективно и безпристрастно резултатите от управлението на Българската социалистическа партия. Пред вас е документалното доказателство на това, което всъщност се случи през 1996 г.
Уважаеми дами и господа народни представители, неблагоприятните тенденции в развитието на икономиката на страната през 1996 г. силно ограничиха възможностите за провеждане на последователна и надеждна фискална политика. Забавянето на структурната реформа в реалния и в банковия сектор и натрупаните през последните години огромни загуби в тях предизвикаха дълбока финансова криза. Приложените инструменти за нейното преодоляване се отразиха отрицателно върху управлението на разходната част на бюджета. Блокирането на бюджетни средства в банките, поставени под особен надзор, и в тези, за които Българската народна банка бе поискала откриването на производство по несъстоятелност, предизвика допълнителни трудности при осъществяването на бюджетния процес. Поради неблагоприятните тенденции в развитието на икономиката през 1996 г. създаденият брутен вътрешен продукт е 1 млрд. 660 млн. лева по текущи цени или реално изражение, това е 10,9 на сто по-малко спрямо предшестващата година.
Най-голямо е намалението на брутната продукция в държавния сектор, предизвикано от липсата на съществени структурни промени, с което не се промени статутът на държавните фирми. Това доведе до незаинтересованост и до неадекватно управление на предприятията в реалната макроикономическа среда.
Явно демонстрираното нежелание през 1996 г. да се ускори касовата приватизация доведе до пропиляване на възможността за използване на държавните активи на предприятията за пазарно преструктуриране на собствеността върху националното богатство. Въпреки приетите програми за приватизация на държавните предприятия не бяха насърчени чуждите инвестиции в реалния сектор. По-точно, направи се немалко, за да бъдат отблъснати. С това през 1996 г. бе прекъснат слабият икономически растеж, наблюдаван пред предходните две години.
Друг основен фактор, който повлия върху изпълнението на държавния бюджет, е инфлацията, която в края на м. декември 1996 г. бе 310,8 на сто или близо с 10 пъти по-висока от предходната година. Една от основните причини бе продължителното отлагане на структурните промени в производството и заетостта.
За ускоряването на инфлацията допринесе и кризата в банковата система. Източването на валута през 1995-1996 г., което доведе до големи и непредвидени колебания на валутния курс и предизвика задълбочаване и изостряне на проблемите във финансовата система.
През втората година на 1996 г. инфлацията доби основните белези на инфлация на разходите, което само увеличи нестабилността на пазарната конюнктура и обяснява липсата на значителни промени в поведението на производителите на стоки и услуги.
Пряката връзка между инфлацията и нарастването на валутния курс, в съчетание с други фактори - свиването в реално изражение на кредита и високият лихвен процент допринесоха в голяма степен за спада на производството и износа.
Размерът на приходите от износ през 1996 г. възлиза на 4 млрд. и 700 млн. щ.д., като намалението им спрямо 1995 г. е 1,6 на сто. Това създаде нови затруднения при провеждането на бюджетната и на икономическата политика, тъй като приходите от износ на стоки и на услуги са източник на ресурси за покриването на разходите за внос, за редовно обслужване на държавния дълг и за увеличаване на валутния резерв.

Изпълнението на държавния бюджет през 1996 г. зависеше и от провежданата парична и лихвена политика на Българска народна банка. През 1996 г. се проявиха всички наслоени деформации и изкривявания на банковата система. Ефектът от това бе дълбока криза, прераснала в дискредитация на доверието в националната парична единица. След като в цялата нова история на България нямаше нито една фалирала банка, само за 1996 г. бяха затворени 15. Това неминуемо доведе до лавинообразно теглене на пари от банковата система, обръщането им в чужда валута, а оттам и до скок в курса на долара и инфлацията.
Усилията на Централната банка да се справи с проблема доведоха до още по-голямо задълбочаване на кризата. След ключовите предпоставки за случилото се, не могат да не се откроят няколко основни неща. Банковият надзор бездействаше. Пред неговия поглед бе извършена груба приватизация на държавни и обществени финансови ресурси. Допуснаха се огромни вътрешни кредити за свързани с банките лица, които надхвърлиха всякакви норми и не можеха да доведат до нищо друго, освен до фалит. Безразборното кредитиране на проекти със съмнителна ефективност доведе до натиск върху бюджета да поема в държавен дълг възникващите по този начин дефицити във финансовия сектор.
Отлагането на изглежда неизбежните радикални мерки през годината само оскъпи осъществяването им. Продължи практиката да се кредитират лошо работещи държавни предприятия. Така предприятията не бяха поставени в условия на строги бюджетни ограничения. Толерираше се неефективността в цялата икономика. В отделни случаи банковият надзор не реагира срещу явно спекулативни банкови операции, целящи извличането на ресурси от съответните банки. След фалита на тези банки отново бюджетът пое техните дефицити, за да обезпечи спестяванията на гражданите и фирмите.
Българска народна банка водеше небалансирана парична и лихвена политика. Тя използваше всякакви форми на скрито субсидиране на банковия сектор за сметка на държавния бюджет. Това ставаше с агресивно високите реполихви, които отклоняваха оскъдните ресурси от първичния пазар, и тласкаше основната лихва още по-нагоре. Високите реполихви деформираха целия финансов пазар и обезсилваха усилията на бюджета да рефинансира своя дълг. Централната банка водеше доста произволна лихвена политика, която доведе до рязко оскъпяване на обслужването на държавния дълг. Високият номинален лихвен процент задълбочи проблемите на банките при управлението на тъй наречените лоши кредити и превърна редовно обслужвани кредити в несъбираеми.
Централната банка и властите не успяха да постигнат съгласие за единна политика. В определени моменти от криворазбрана самостоятелност на Централната банка страната беше на ръба на мораториум по външния и по-рядко по вътрешния дълг. Стигна се дотам правителството да не плати на Българска народна банка част от дължимите към нея погашения. В същото време Централната банка продължаваше да налива ликвидност в банковия сектор. Дестабилизацията на банковото и финансовото посредничество направи неизбежно не само повишаването на лихвените проценти от 42 на сто в началото на февруари на 108 през май, та до рекордно високото равнище от 300 на сто годишна проста лихва през септември 1996 г., но и прякото кредитиране на държавния бюджет от Българска народна банка.
Въвеждането и прилагането на процедурите по несъстоятелност на банки чрез специален закон допълнително натовари държавния бюджет с преразпределителни отношения, свързани с гарантирането на депозитите на физическите и юридическите лица в тези банки. По данни на Българска народна банка през първото полугодие на 1996 г. предоставените средства от Централната банка за рефинансиране на търговските банки чрез кредити и депозити възлизат на 57,6 на сто млн. лева, което е 2,85 пъти повече от обемите на рефинансирането в края на 1995 г. А в края на 1996 г. - 62,3 млн. лева.
От общо 48 търговски банки Българска народна банка е рефинансирала в левове 13 банки. Поради рязко влошената ликвидност на редица банки, Централната банка е предоставила на 8 банки значителни обеми на необезпечено рефинансиране, без това да допринесе за трайно подобряване на тяхното състояние. През второто полугодие на 1996 г. във връзка с изпълнението на мерките по оздравяване, рефинансирането на търговските банки значително бе ограничено. Предвид, че търговските банки са жизненоважна част от икономическата инфраструктура и играят важна роля във функционирането на икономиката, сривът в банковата система и обявяването под особен надзор в несъстоятелност на 14 банки за по-малко от една година доведоха до негативни последици както в реалния и бюджетен сектор и населението, така и в банковата система, разглеждайки банковата и платежната система, разграждайки ги и изгубвайки доверието на клиентите.
В условията на финансова криза макрорамката, при която бе разработен държавният бюджет, престана да отговаря на реалното развитие на икономиката. Това направи възприетата фискална политика неизпълнима и дезориентирана. Правителството пое неизпълними социални ангажименти, лишени от реални възможности за реализиране. Изпълнението на бюджета е в тясна зависимост и от развитието на икономическото състояние на стопанските единици в реалната икономика. Както през последните години, така и през 1996 г. в държавния сектор на икономиката се реализираха чувствителни загуби. Намалените официални субсидии за реалния сектор бяха почти изцяло компенсирани от косвени, тоест скрити субсидии чрез неплащане на задълженията към банките, бюджета, социалното осигуряване и доставчиците.
Губещите предприятия вече много години финансират загубите си чрез просрочване обслужването на задължението си към бюджета, банките, социалното осигуряване, доставчиците, та дори и към собствения си персонал, неплащайки навреме работните им заплати.
Липсата на твърда бюджетна политика, бездействието или половинчатите и хаотични действия доведоха до затлачване на реформите и хронична икономическа и социална криза. Пряка последица от съзнателното пренебрегване на пазарната реформа и заменянето й с полуимитация на такава, съчетано с откровено реставриране на централизираната планова икономика. Съществените отклонения на отчетените през годината макроикономически показатели за 1996 г. от първоначално разчетените, въз основа на които бе разработен бюджетът за 1996 г., наложи той да бъде актуализиран два пъти.
Първата актуализация на Закона за държавния бюджет бе направена още през м. август и тя бе представена като конкретна стъпка от цялостната икономическа стратегия на правителството на Българската социалистическа партия. Правителството за пореден път се опита да представи действията си за пазарна структурна реформа, чрез която ще преодолее кризата в банковата система, ще подобри финансовата дисциплина в държавните и общински предприятия, ще ускори касовата приватизация и ще овладее инфлацията още през второто полугодие на 1996 г. Това бяха мотивите за тази първа актуализация през м. май.
От изпълнението на държавния бюджет и събитията през 1996 г. е видно, че тази стратегия бе само едно празно обещание и имитиране на реформа от страна на правителството. Напротив, неефективната фискална политика, както и небалансираната парична и лихвена политика на Българска народна банка доведе до драстично разминаване на планираните приходи и разходи на бюджета, което респективно рефлектира върху дефицита на държавния бюджет. За жалост, правителството се опита да премахне дисбаланса между приходите и разходите в държавния бюджет основно чрез увеличаване на данъчните ставки, а не чрез ограничаване на разходите в бюджета.


В абсолютни размери с първата актуализация на Закона за държавния бюджет бяха увеличени приходите от 250 млн. лв. на 358 млн. лв., разходите от 308 млн. лв. на 439 млн. лв., а дефицитът от 58 млн. лв. на 81 млн. лв. Закръглявам числата и говоря в нови деноминирани български лева.
Втората актуализация на Закона за държавния бюджет за 1996 г. бе следствие на провала на провежданата фискална политика от правителството и на паричната и лихвена политика на Българска народна банка. Блокирането на приватизацията, липсата на външно финансиране, породено от пълната изолация на страната от международните финансови институции, както и формираната ликвидна криза на финансовия пазар и фактическата невъзможност чрез публични емисии на държавни ценни книжа да се финансира допълнителният бюджетен дефицит принуди правителството да поиска от мнозинството в парламента да одобри пряко кредитиране на бюджета с дългосрочен заем от Българска народна банка в размер на 115 млн. лв., въпреки неговото силно проинфлационно влияние и създаването на предпоставки за хиперинфлация, през първите месеци на 1997 г.
С втората актуализация на държавния бюджет за 1996 г. приходите се запазиха на равнището от 358 млн. лв., разходите обаче бяха увеличени на 439 млн. лв., от 439 млн. лв. на 564 млн. лв. и дефицитът от 81 млн. лв. - на 206 млн. лв.. Това увеличение на бюджетните разходи бе продиктувано от лавинообразното нарастване на лихвените плащания.
В същия този период какво стана с приватизацията? Постъпиха ли средства в това тежко за държавата положение - средства от приватизацията?
През 1995 г. приватизацията и бих казал първата половина на 1996 г. фактически бе блокирана. Основен фактор за слабата приватизация е откритото нежелание на правителството на Българската социалистическа партия да извърши реална смяна на собствеността. Освен това, държавните предприятия през 1996 г. инкасираха нови загуби и нови равнища на безнадеждна задлъжнялост и по този начин станаха неатрактивни за външните инвеститори, а ограниченията във вътрешния кредит не позволиха на българските предприемачи да вземат участие в приватизационния процес. При тази ситуация цялата тежест се стовари изцяло върху разходната част на бюджета.
Разходите по обслужване на вътрешния дълг изцяло погълнаха ресурсите от преките бюджетни икономии. Формиран бе огромен вътрешен дефицит, който е резултат от:
Първо, висока вътрешна задлъжнялост. Вътрешният дълг бе увеличаван по три направления - ежегодно натрупване на бюджетни дефицити, покриване на дълговете на предприятията от реалния сектор чрез приемане и изпълнение на ЗУНК и покриване на влоговете на населението във фалиралите банки, които раздаваха неконтролируемо несъбираеми кредити на същите тези предприятия, на които бюджетът покри дълговете.
И, второ, скъпо обслужване на вътрешния дълг. Голяма част от дълга се обслужваше с краткосрочни и скъпи дългови инструменти. Високите лихвени процеси и високата доходност на държавни ценни книжа лавинообразно увеличиха дълга.
Загубите на предприятията в реалния сектор и загубите, реализирани в банковия сектор, в крайна сметка се трансформираха под формата на дълг в държавния бюджет. Погрешната икономическа политика и откровените кражби на националното богатство в особено големи размери предопредели огромния размер на вътрешния държавен дълг, превърнат в тежко бреме за следващите години.
Дами и господа народни представители, от изпълнението на държавния бюджет за 1996 г. могат да се направят следните по-общи констатации:
Първо, отчетът на държавния бюджет за 1996 г. е безпристрастно документално свидетелство за катастрофата на управлението на Българската социалистическа партия. Той отразява дълбоката структурна, пазарна и финансова криза в българската икономика, предизвикана от недалновидното и погрешно управление на правителството, подкрепяно законодателно от тогавашното управляващо мнозинство.
Макрорамката - пълен провал на основните параметри.
Брутен вътрешен продукт - планиран ръст от 3 на сто , реализиран спад от 10,9, почти 11 на сто спад на брутния вътрешен продукт за 1996 г.
Годишна инфлация - разчетена в бюджета на 20 на сто, отчетена на 311 на сто - десет пъти повече от 1995 г.
Основен лихвен процент - прогнозен - 25 на сто, фактически постигнат - 116 на сто.
Валутен курс - средногодишно планиран 77 лв. за долар, отчетен - 162 лв. за долар. Валутен курс в края на годината - разчетен на 150 лв., постигнат 487 лв.
Провалът на макрорамката предизвика две поредни актуализации на бюджета - първа актуализация - август 1996 г. Бюджетният дефицит бе завишен от 58 млн. лв. на 81 млн. лв. - 139 на сто ръст!
Вместо да признае очевидната причина за тази актуализация, а именно драстичното разминаване между планираните бюджетни приходи и разходи, правителството представи действията си за конкретна стъпка на започващата пазарна структурна реформа.
Втора актуализация - декември 1996 г. Бюджетният дефицит бе завишен на 206 млрд. лв. Това прави 254 на сто спрямо втората актуализация, спрямо първоначалния размер на дефицита вече 355 на сто!
Бюджетът бе кредитиран директно от Българска народна банка с пряк кредит от 115 млн. лв., което практически предопредели прерастването на инфлацията в хиперинфлация. Тази актуализация е нагледен израз за пълната неспособност на кабинета да се справи с последиците от собственото си управление.
Приходите са изпълнени на 102 на сто, което при инфлация от 311 на сто означава равнище на данъчна събираемост под всякакво ниво.
Разходите са изпълнени на 99,4 на сто. Почти половината от тях са лихви по лавинообразно нарасналия вътрешен държавен дълг. Около 45 на сто от всички разходи на държавния бюджет бяха разходи само за лихви - паразитен разход в държавния бюджет!
Анализът на изпълнението на бюджета за 1996 г. показва какво всъщност се случи през тази година, показва и защо това се случи.
Основните процеси са - срив на производството, рязък спад на брутния вътрешен продукт, основен източник на така необходимия ресурс на държавата.
Основни причини са: блокирането на структурната реформа и реалната приватизация, преустановяване на скритото субсидиране на икономиката от държавата и банковата система, поради липса на средства. Ресурсът на страната привърши, защото систематично се превръщаше в лоши, несъбираеми кредити.
Обща икономическа криза - резултат на пренебрегване на пазарните механизми и опит за реставрация на централизираната икономика.
Срив на банковата система - фалит на 15 банки, огромно недоверие към българската валута и банките, неудържима доларизация на икономиката.
Основни причини: еднопосочно превръщане на банковия ресурс в лоши кредити, хищническо ограбване на банковата система от приятелски кръгове, рафинирани схеми за източване на банки, кредитни милионери и криминално изнасяне на капитали извън страната.

Международна финансова изолация, провал на споразумението с Международния валутен фонд и отказ на Световната банка за сключване на споразумение. Последващо отдръпване на останалите международни финансови институции от България. Дължи се на неспазване на договореностите от правителството, на празните му обещания, на имитацията на реформи и на пълната загуба на външно доверие.
Огромно нарастване на бюджетния дефицит. В условията на прогресивно намаляващ вътрешен ресурс, външна финансова изолация и непосилно увеличаващ се държавен дълг, управленската агония се материализира в абсурдното решение цялата тежест да се прехвърли на гърба на държавата, тоест на данъкоплатеца, чрез неимоверно увеличаване на бюджетния дефицит. Дефицит, финансиран директно от Централната банка при това. Пряко финансиране, което в тези размери означава непосредствен инфлационен взрив.
Печатницата на пари се завъртя. Инфлацията прерасна в хиперинфлация. Спестяванията на населението се стопиха, а българският народ, окончателно обеднял и отчаян, излезе на улиците. Събитията от 1996 г., причините за тях и най-вече последиците от тях са жесток урок, който не бива да се забравя, за да не се повтаря. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър! (Реплики от ДЛ.)
Имате думата.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС, от място): Боли ли ви? Боли ли ви от истината?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Седем милиарда марки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очевидно е за всички и особено за тези, които са били в предишното Народно събрание, че 1996 г. беше трудна година.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Трагична.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Лошо е, че на хоризонта се очертават отново елементи на влошаване на обстановката. И би трябвало, когато се връщаме назад, наистина сериозно да анализираме какво се е случило, защо се е случило, без да политизираме, което пречи да се видят изцяло истинските причини за това, което е станало, и се затруднява постигането на изводи, които да бъдат в помощ на правенето на политика днес и в перспектива.
Очевидно е, че това, което се случи през 1996 г., беше резултат на процеси, протичащи както в рамките на тази година, така и на натрупвания, които идваха от предшестващия период. Пет години натрупваните проблеми, деформации и изкривявания в банковата система се проявиха взривно през 1996 г. В България няма сериозен икономист и финансист, който да ви заяви, че проблемите на банковата система започнаха да се появяват, да зреят в 1996 г. Това беше един процес на натрупване.
Аз си спомням, ако има тук и хора от старите състави на Народното събрание, че с експерти на Световната банка проблемите на банковата система бяха разисквани още в 1993 г.! Още тогава ставаше дума за очертаващото се увеличаване на циреите, образно казано, по тази система и че трябва да бъдат взети мерки. Нещо, което не стана. И понеже оздравителни процеси в тая система не настъпиха, получи се взривно разпукване на тези циреи през 1996 г.
Обявяването под особен надзор и в несъстоятелност на 14 банки разстрои банковата и платежната система, създаде проблеми на реалния и бюджетния сектор на населението и срина доверието към банките. Дълго отлаганите структурни реформи в реалния и банковия сектор предизвикаха с най-голяма сила кризата именно в банковата система. Тя от своя страна изигра ролята на катализатор за негативното развитие на икономическите и финансовите процеси през 1996 г.
Към това, разбира се, може да бъде прибавена и недобре премислената лихвена политика на Българската народна банка - критики, по повод на което имаха място още в 1996 г., несъгласия, изразявани и от мнозинството. Но така или иначе тази несъвсем добре премислена лихвена политика беше провеждана, което доведе до астрономическо оскъпяване обслужването на държавния дълг - вътрешния.
Всичко това пресираше бюджета в разходната му част, налагаше експанзия в емитирането на държавни ценни книжа, което също напомпваше лихвите. Получи се един омагьосан кръг. В това отношение е прав министърът на финансите. През есента на 1996 г. бюджетът се задъхваше в осигуряване на минималните разходи за функциониране на публичния сектор.
Оценките на наложените от обстановката две актуализации на бюджета трябва обаче да бъдат изчистени от политически спекулации. Става дума за фискална политика. Не говорим за идеология и за стопански системи, където са възможни и много често се използват обтекаеми фрази при правенето на анализи и при даването на оценки.
Първата актуализация увеличи дефицита с 22,4 млрд. лева и средствата бяха използвани за гарантиране и защита на влоговете на гражданите и фирмите в обявените в несъстоятелност банки - нещо, което би направил всеки и в някаква степен имахме и съгласието на част от колегите от тогавашната опозиция в Бюджетната комисия. Останалите разходи се покриваха с планираните в началото на година приходи. Ако се вгледате внимателно в приходната и разходната част на бюджета, ще се убедите в 100-процентната истинност на това твърдение. С други думи, едно извънредно събитие наложи първата актуализация.
Втората актуализация беше неизбежна при разразилата се дълбока ликвидна криза на финансовия пазар и фактическата невъзможност чрез публични емисии на държавни ценни книжа да се финансира допълнителният бюджетен дефицит. Вярно, прибягна се към най-непопулярната и вредна мярка - пряко кредитиране на бюджета от Българската народна банка със 115 млрд. лева. В нашите условия това имаше силно проинфлационно влияние. Така се натрупваше взривен материал за хиперинфлационните трусове в началото на 1997 г.
Не пишем в момента характеристика на тогавашния министър на финансите, но обърнете внимание, че и двете актуализации на бюджета не са свързани с някакъв срив в приходната му част. Напротив, равнищата на пропорциите приходи по консолидирания бюджет към брутния вътрешен продукт - 34,9 на сто и на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт - 25 на сто за 1996 г. не са достигнати през следващите две години в условията на финансова стабилизация. (Неразбираема реплика на министъра на финансите.) В условията на финансова стабилизация, родена от механизмите на валутния борд не са достигнати тези пропорции - едва в 1999 г.
Най-дълбокият фундамент според мене - това не се споделя от всички мои колеги и тогава, и впоследствие, и сега - за това финансово запушване през 1996 г., е погрешната политика в обслужването на външния дълг, плащанията по който възлизаха на около 1 млрд. 160 млн. щатски долара. В нашите условия при състоянието на икономиката, наличния валутен резерв, влошената външна пазарна конюнктура, протичащите кризисни процеси в банковия сектор и необходимостта от наливане на реален ресурс за действителното му рекапитализиране, поне за създаване на едно здраво ядро, за да може да функционира, обслужването на плащанията в такъв размер е непосилно без привличане на външен и допълнителен ресурс.

Тук според мен е заровено кучето. Избягвам малко напред и искам да ви съобщя нещо, което всеки един от вас може да провери, като сравни числата от края на 1996 г. в отчета на Българската народна банка и края на 1994 г. За 2 години правителството на Жан Виденов тогава намали външния дълг с 1 млрд. 815 млн. долара. Това някои отчитат като голяма заслуга. Според мен там е заровена основната грешка на финансовата политика, за да се стигне до този срив, подготвен ни от процеси, протичали и в годините до 1996 г. Добре е да намалиш външния дълг в такъв размер, но това беше направено в непоносими за страната, за икономиката мащаби.
Външният дълг, обслужван по този начин, се превърна във воденичен камък. Възможните източници бяха два - външно финансиране и постъпления от приватизацията. Приватизацията, по-точно голямата приватизация беше стартирана в 1996 г. Тези, които са следили развитието на икономиката, не могат да отрекат това, но са забавени от около година, което и попречи да бъдат постигнати прилични суми, някъде поне в средата на 1996 г., за да може обслужването на тези плащания да получи един амортисьор в лицето на тези пари.
И споразумение с Фонда беше сключено, но отново със закъснение, поради което ефектът от него беше слаб в контекста на обслужването на тези големи плащания. И още по-лошото беше в това, че не се изпълняваха както трябва поетите ангажименти. И в това отношение съм съгласен с направената критика.
Наред с това беше необходим ресурс в някакви размери, който да бъде налят в банковата система, както казах и по-горе, за рекапитализирането на част от банковия сектор, да не се допусне този голям, изключително тежък трус.
Когато беше подписана бренди-сделката, всички, които имаха отношение към това нещо, си даваха сметка, а и предупрежденията не бяха малко, че в България в годините след 1994 г. никой няма да може да управлява успешно, ако няма правилна стратегия по обслужването на външния дълг.
Знаейки това, казвайки си го може би десетки пъти, в 1996 г. беше направено сериозно отстъпление от прилагането на тази истина. И резултатът беше неизбежен.
Понеже всички споделяме истината, че сравнителният анализ помага твърде много за постигането на пълния размер на опознаването на истината, искам да обърна внимание върху още няколко неща, свързани както с 1996 г., така и със следващите 2 години.
Въпреки тежката финансова обстановка, правителството тогава и Министерството на финансите не оставиха нито един лев в тежест на следващия бюджет. Нещо, което е документално доказано, че беше направено в 1992 г. И върху тези факти ние в Комисията по бюджет и финанси сме се занимавали, въпреки вашите усмивки, но те са оправдани, тъй като вие от тези неща не разбирате, тези, които се усмихват. В 1992 г. на следващите бюджети са оставени 6 млрд. 215 млн. плащания, които е трябвало да бъдат ефективно реализирани в течение на годината. В тази зала това не беше разисквано. И неведнъж са чувани признания за истинността на тези неща.
По-нататък. Ако минем в следващите години, сблъскваме се с един факт, който не може да бъде подминат. В 1998-1999 г. постигането на пропорциите, приходи, в това число и данъчни, спрямо брутния вътрешен продукт, както и по отделните позиции на данъчните приходи, горе-долу е на равнището от 1996 г., с определено превишение за 2000 г., т.е. подобряване на тази пропорция. Същевременно обаче бюджетът продължава да осигурява на Министерството на финансите, на правителството един фискален уют, който се заплаща с цената на една засилваща се криза в бюджетите на общините. Нещо, което заявяват кметовете, независимо от политическата си принадлежност.
Този фискален уют се заплаща и със засилващата се рестриктивност по отношение на основни социални системи, за да се стигне до положение, което се доказва от числата на бюджета, някои от тези системи да получат по-малко в 2000 г., отколкото в предшестващите години. Бюджетът се прави по начин, при който систематично се получават големи, разбира се, флуктуиращи като сума в течение на годината, но така или иначе, големи излишъци в условията на една икономика като нашата, чийто хал всички знаем.
Работи се с много големи резерви. Добре е да работиш с буфери, спокойно се управлява. Но да оперираш с такива излишъци и в края на годината да ги използваш зад гърба на парламента, не казвам, че се прахосват, не е правилно, да работиш с резерви - да, но да работиш с прекалени резерви в условията на борд, а в икономиката да се чувства перманентен недостиг на ресурс, това не е благо. Това създава удобства, това наистина осигурява фискален уют, но това не работи за икономиката.
Да, трябва да имаш достатъчен фискален резерв, това се изисква и по матрицата. Но когато е по-голям, отколкото трябва?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Колко по-голям?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Ами, ще си направите сметка, ако искате да влизате в подробности. Числата ги има всяка година в отчета на Българската народна банка. И това е прекалено, тъй като обратната страна на всички тези "плюсове" и "екстри" е стагниращата икономика. Ама тази дума не е родена от мен като квалификация на икономиката, вие ще я срещнете като начална фраза в статии, в изказвания и оценки на проправителствени експерти и членове на валутния борд в България. Аз само повтарям тази оценка, за да не ме обвините, че си играя на черни характеристики.
Ето, това е обратната страна, нищо, че се произвеждат числа за растеж на брутния вътрешен продукт, нищо, че се произвеждат числа за ръст на доходите. Ама същата тази статистика произвежда и числа, които говорят направо, директно, без заобикалки, за намаляване на продажбите на дребно в България, за свиване на потреблението миналата година. Това са числа, произведени от Националния статистически институт. А сривът на износа за 2,5 години е наистина фантастичен. Ако така ще я караме, след 1,5 - 2 години България няма да има износ, това ще бъде едно символично число. Тоест, всички тези неща, повтарям, те звучаха и когато приемахме бюджета за тази година, и когато гледаме данъчни закони. Повтарям ги, за това защото привидността не трябва да ни заблуждава.
Няма я финансовата криза на 1996 г. и дано никога не се повтори в България. Тъй като главните потърпевши са 8-те милиона хора. Това е абсолютно вярно.
Този елемент от оценката на министъра аз приемам, за хиперинфлацията плащат главно обикновените хора, но и това, което е сега, след въвеждането на валутния борд, по който имаше национално съгласие, консенсус между всички политически сили, не е благо, то е един мираж. Такова развитие на икономиката не представлява приближаване към изискванията на критериите и стандартите на Европейския съюз. Това е измислено развитие и затова е имагинерно.
Към тези факти, свързани с бюджетната политика, с данъчната политика, не трябва да си затваряме очите. Затова е и всеобщо искането всички политики в България, като се започне от данъчната, мине се през фискалната и се отиде към търговската, да бъдат максимално мобилизирани и използвани за създаване на благоприятна среда за растеж, истински растеж, стабилен растеж, с възможно по-високи темпове.
И понеже винаги ни обвинявате в какви ли не грехове, преди месец и нещо всички вестници тиражираха изказването на един от авторитетите в СДС - господин Софиянски, който не каза нищо повече, даже каза само част от това, което ние трета година ви внушаваме, че политиката на правителството е пасивна. А ние ви го говорим трета година. Говорят го и повечето от икономистите в страната. За това става дума. И го казвам с огорчение, с огорчение го казвам. 1996 г. е минала. Ние признаваме това, което тя е донесла на икономиката и на хората, но ние живеем днес в 2000 г. и нас повече ни вълнува това, което днес става, и онова, на което му се залагат основите сега за следващите години. Защото този звезден прах за влизането в Европейския съюз сам по себе си няма да направи икономиката конкурентноспособна, силна. Не, това е само една илюзия, а зад нея липсва именно активна, силна политика, която да движи икономиката към тези критерии.
За това става дума, господин министър. Затова и цитирам изказването на кмета на София, защото той само повтори това, което трета година се предявява като изискване от опозицията, от повечето икономисти. Говорят го и външните експерти, консултанти на една или друга официална институция в България. За това става дума. И в това няма никакъв елемент на политизиране. Това е израз на нашето желание, което демонстрираме и във връзка с отделни, конкретни въпроси и случаи, за което вие може да свидетелствате, наистина в България и бюджетната политика, както и останалите политики да бъдат такива, които да благоприятстват развитието на икономиката със стабилни, високи темпове. Защото - казвал съм го и с това искам да завърша - бордът е нещо като мангал, около който вие се греете трета година, но отзад замръзваме. И особено много замръзват обикновените хора, чиито доходи се стопяват при този студ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаемо народно представителство, уважаеми господин министър на финансите! Казват, че историята е учителка на живота. Други казват, че тя ни учи, само че никой не се учи от нея.
Аз искам да продължа този ход на мисли, който уважаваният от мен професор започна тук, и да поставя някои въпроси, свързани с тогавашната конюнктура и с възможността тя да се възпроизведе сега.
Споделям неговото мнение, че основният проблем през 1996 г. беше погрешната стратегия в обслужването на външния дълг. Бих обобщил това твърдение до така наречения мек вариант на синдрома на Чаушеску. Аз съм дълбоко убеден, че това е едно предизвикателство към мисленето ни, ретроспективно към мисленето ни оттук нататък.
Синдромът на Чаушеску се състоеше в това, че когато той напъна цяла Румъния да се изчисти от дълговете си, стана непотребен и беше даже разстрелян.
В по-мек вариант това означава, че когато се престараем в обслужването на външния дълг за сметка на пренатоварване на собствения ни народ, рискуваме да се повторят събитията от 1996 г. Казвам това с ясното съзнание, че в предстоящите години изкушението пред нашите управляващи, все едно от коя политическа сила са излъчени, ще бъде точно в същия дух. И това ще бъде грешката им, защото и правителството на Жан Виденов имаше илюзия, че след като е образцов платец по външния дълг, ще бъде оставен да продължи. Оказа се обратното. Оказа се, че този, който прекалено съвестно връща, прекалено бързо връща външните дългове, става неудобен не само за тези, които носят бремето на външния дълг вътре в страната, но и за тези, които отвън, подчертавам, отвън движат световните финансови потоци.
През 1996 г. почти 2 млрд. бяха отчетени вече като върнати. Питам: колко от тях се върнаха обратно под формата на нови дългове оттогава?
Вторият ми въпрос е за съдбата на оня почти 1 млрд. долара, който държим по сметки на Булбанк във федералния резерв на САЩ? Деветстотин осемдесет и колко милиона бяха? Поставям един въпрос, който има не просто теоретично значение: можеше ли тогава с част от тези средства да бъде рефинансирана българската икономика и можеше ли български пари, а не 200-те млн. на Джордж Сорос, да влязат в България с цел финансова стабилизация и с добър финансов ефект? Знаем, че господин Сорос успя да реализира 120% печалба от тази финансова инжекция, която даде за стабилизирането на България. Печалба, подчертавам!
Уважаеми колеги, синдромът на Чаушеску е едно голямо предизвикателство и аз обръщам внимание върху него с ясното съзнание, че България трябва да обслужва външния си дълг, но преди всичко и най-вече трябва да осигури прогрес за собствената си икономика. Прогресивното развитие на нашата икономика има и външни, и вътрешни проблеми, има и външни, и вътрешни пречки.
Аз уважавам хората, които бяха прекалено оптимистични по отношение на въвеждането на валутния борд, но още тогава от името на Групата за независими анализи и стратегии заявихме, че валутният борд по принцип сам по себе си не дава възможност за развитие. Валутният борд е като един тежък антибиотик, който, ако се взема прекалено дълго, може да унищожи жизнено важната флора в организма на човека. Следователно този антибиотик трябва да се взема със силни витамини, подчертавам, витамини, които са свързани с функционирането на реалната икономика.
Подчертавам още веднъж, че ако ние гледаме на финансовата стабилизация сама по себе си, може да сме удовлетворени донякъде, но за да не бъде тази стабилизация гробищна стабилизация, трябва да дадем на нашата икономика реални измерения за развитие. Бордът сам по себе си не дава такова развитие. Следователно програмата за развитие на икономиката, програмата за нейното финансиране, стратегията в това отношение е нещо, което ние дължим на българския народ и на българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Господин Стефан Нешев има думата.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна не за това, за да бъда адвокат или защитник на министъра на финансите по време на консумирането на бюджет 1996 г. Аз за себе си съм дълбоко убеден, че имаше допуснати грешки, тези грешки бяха наказани от обществото и от историческото развитие на съдбата, но има нещо, което ме притеснява като чувство за етика, за морал.
Господин министър, ако аз бях на Ваше място, и Ви гарантирам, че щях да постъпя така, защото мисля, че съм достоен човек, щях да поканя колегата си от 1996 г. да присъства на разглеждането на своя продукт на труда през времето, когато е бил министър. Но на собствения си гръб изпитах, че тези критерии не са валидни за Вас - достойнство и доблест. Така че ме притеснява, че говорим за труда на един човек, който не е в залата и който не може да каже своята гледна точка, а той има право да я каже, за това как е протекъл процесът в бюджета и финансите на България по времето, когато той ги е ръководил.
И второто нещо, за което си задавам въпрос - след като се запознах с доста материали, свързани с така наречения процес за бърза промяна на собствеността и ползата или вредата от това, защо Вие разрешихте от България да изтичат 500 кг злато, да изтичат 4000 кг сребро, германий и ред други ценни метали ей така, като подарък към белгийци, към ирландци? Те са беднички хора. Ние понеже сме толкова богати, на нас нещата ни вървят толкова добре, общините преливат от средства, социалните разходи са напълно задоволени... Либерализирахте режима за износ на катодна мед, не го наблюдавате...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Говори по темата!
СТЕФАН НЕШЕВ: Това е точно по темата, Панайоте, и не ме учи какво да говоря. Аз знам. Ти като отидеш...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не влизайте в диалог!
СТЕФАН НЕШЕВ: Благодаря Ви, господин председател, достойно е това, което направихте.
И друго, което искам да ви кажа по темата: задавам си въпроси и понеже съм икономист от реалната икономика, по-скоро технократ в стопанския живот, трудно ми е да преценя напъните на това правителство да не тегли заеми, а да връща заеми. Сега, когато толкова много теглим заеми, как те ще рефлектират в бъдеще върху нашето общество, когато ще трябва да ги връщаме? И сега ни хвалят само финансовите институции - Международният валутен фонд и Световната банка, хвалят ни, за да могат да вземат нещичко от това, което са ни дали. Кой друг ни хвали? Да сте чули някакви положителни оценки за нашата финансова и стопанска дейност? Нека да бъдем коректни и да не правим от дребните неща голямата политика.
Няма да говоря повече. Но когато критикуваме другите, първо трябва да им дадем право да кажат те за себе си, за своя труд и, второ, да се погледнем ние в огледалото, струва ли си да имаме това самочувствие само да критикуваме! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Нешев.
Упрекът Ви към Народното събрание е неоснователен. Всеки един може да бъде поканен в Народното събрание...
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Упрекът ми е към министъра, който толкова много критикува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Министърът не може да покани никого в Народното събрание. Но всеки народен представител по всяко време може да направи процедурно предложение и съответно да бъде поканен в Народното събрание този, който се предлага.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, господин министър, дами и господа! Господин Цонев ни представи решението на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, в което са цитирани становищата на колегите от Обединените демократични сили, където се заявява, че е необходим анализ на изпълнението на бюджетите за тези години, както е казано, има се предвид и 1996 г., даването на правилна оценка на икономическото състояние на страната и на отрицателните явления, за да се избегнат подобни грешки в бъдеще и да се подпомогне успешното извършване на реформите. Мисля, че това становище беше споделено от всички и според мен това трябва да е отправната точка и на дискусията ни днес по отчета на бюджета за 1996 г.
Първият въпрос, за да стъпим на една обективна основа, е защо все пак гледаме този отчет днес, уважаеми колеги? Това становище, което господин Цонев ни прочете, носи датата 19 февруари 1998 г. - преди 2 години и половина сме го приели.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Чакахме да мине вотът.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чакахте вота, нали, благодаря ви за обяснението. Аз щях да дам този отговор, правите го излишен от мен. Вие го запазихте за следващия ден след дискусията, която проведохме вчера. Тук е първият проблем. Всяка политическа сила има право да търси всички възможни аргументи да защити своето управление, да търси аргументи, но аз ви уверявам, че ако искаме да не се повтарят такива години като 1996 г., специално що се отнася до фискалната политика, до бюджета, тези проблеми трябва да бъдат извадени от политическата борба. Защото и тези цифри, които характеризира като числа господин министърът, като провал на едно управление, всъщност са провал, ако щете, на двете основни политически сили в България от 1990 г. насам. Разбира се, който е в момента в управлението, той носи основната отговорност, но аз ви уверявам, че ако ние не съумеем да изработим подход към преструктуриране и към трайната стабилизация и растежа, който да е надпартиен, ние ще продължим да се въртим в този омагьосан кръг, в който се въртим 10 години.
Причината не е друга, освен дълбочината на самия проблем. Ние имаме икономика, която не е конкурентна. Имаме застаряващо население, заради което все повече ще трябва да се плащат пенсии. Имаме икономика, която не генерира работни места. Това са колосални проблеми. Те тежат с цялата си сериозност върху бюджета. Засега тези проблеми са приглушени от валутния борд, но вие виждате, че валутният борд изчерпва своята стабилизираща функция и започва да става все повече една много сериозна пречка и за износа, и за растежа. Как ще решавате тези проблеми от утре? Не мислете само за днес, че ще докажете нещо, което вчера е приказвано, още веднъж с тези цифри. Как утре вие ще решавате този проблем?
Искам да кажа и още нещо. Защо смятам, че това е провал на 10-те години? Ако се върнем в 1990 г., тогава на посещение в България дойде тогавашният изпълнителен директор на Международния валутен фонд господин Камдесю, може би най-уважаваният международен банкер, който си даде оставката преди 2-3 месеца. Той се запозна с параметрите на икономиката тогава и говори пред двете комисии - Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и даде следната препоръка: вашите проблеми са такива, че не могат да бъдат решени само от една политическа сила, трябва да намерите начин да постигнете съгласие за общите мерки, които да стабилизират и развият страната в новите условия. Защо беше прав? Защото всяко правителство, което поема отговорностите на властта, се изправя пред необходимостта да предприема много тежки, непопулярни мерки - да затваря предприятия, да ограничава разходи, да търси възможности за стабилизиране на икономиката и за решаване на най-трудните задачи на обществото. И всяко правителство започва да бяга от тези трудни мерки, когато е поставено в условията на една остра политическа конфронтация.
Уважаеми колеги, все пак аз смятам, че Демократичната левица през 1997, през 1998 г. даде две години на много сериозен комфорт на мнозинството. Ние гласувахме за валутния борд, ние поехме една изключително тежка отговорност и бреме за нас. Между другото, когато се гласуваше валутният борд, министър-председателят отсъстваше от тази зала, той беше в Брюксел, той отново се сниши, той отново избяга от своята отговорност. Вместо да застане тук и от тази трибуна да обоснове необходимостта от валутен борд, той беше на другия край на Европа. Но това - в скоби.
Става дума, че вие две-три години на възможно най-големия комфорт, който имахте, не предприехте непопулярните мерки. Вие самите проточихте приватизацията, вие самите забавихте маса сделки и започнахте да ги правите в 1998 г., когато наистина натискът отвън стана такъв, че вие не можехте да отлагате повече.
Искам да завърша със следното. Каквито и упреци да бъдат отправени към управлението през 1996 г., и Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол констатира, и министърът на финансите призна, че бюджетът е изпълняван така, както е бил законът. Вярно, с двете корекции на бюджета, направени и в средата, и в края на годината, за да се съхрани обслужването на жизнено необходимите социални функции чрез нараснали разходи, за да се защитят вложителите в тези банки, които бяха фалирали, все пак с помощ от държавата. И тогава правителството не избяга от своята социална функция с аргументите, че толкова може и повече не може. То пое върху себе си едно огромно бреме, то не се отклони от своята отговорност. Вие сте заели една доста по-удобна позиция - толкова може бюджетът, оттам нататък да се оправя всеки, както може. Естествено, че трябва да има твърди бюджетни ограничения, но вие и тях не наложихте. Колко са сега задълженията на фирмите? Не е ли същото това, за което говори господин Радев, и сега реалността - неиздължени работни заплати, неиздължени суми към бюджета, към НЕК, към осигуряването, към каквото щете, не е ли и сега реалност това, за което той критикува правителството тогава? Да речем, спада на износа. Той посочи 4 млрд. и 700 млн. лв. в 1996 г. Колко е сега износът, господин Радев? - Под 4 млрд. лв.! Вие не успяхте да създадете стабилна икономическа основа, която да позволи бюджети, които да решават елементарните проблеми на икономиката и на обществото. И един ден след вчерашния дебат използвате този отчет, за да продължите своята политическа агитация в обществото.
Отново завършвам, господин председателю, с дълбокото си убеждение: ако ние не се научим да деполитизираме проблемите на бюджета, проблемите на заетостта и на растежа, ние сме обречени на нови кризи. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз слушах много внимателно изказването на проф. Стоилов. Трябва да призная, че той е един от малкото представители на групата на БСП, който, защитавайки позициите на своята парламентарна група, не си спестява и критичните забележки по отношение на една или друга страна от нейната политика и най-вече от икономическата политика.
Аз бях депутат в предишното Народното събрание и си спомням много добре дебатите по актуализирането на бюджета през 1996 г. Господин Стоилов каза доста верни неща, премълча някои важни неща и каза поне една неистина. Вярно е, че имаше големи трудности при изпълнение на бюджета, поради външния дълг на България. Именно този външен дълг от 10-11 милиарда, натрупан до 10 ноември 1989 г. Но и тази година, и следващата година, и предишната година този дълг, този товар от външния дълг тежеше на бюджета - около 1 млрд. на година.
Вярно е и това, че за БСП имаше допълнителни трудности, защото липсваше външно финансиране. Но защо липсваше външно финансиране? Защото БСП се беше озовала в една абсолютна международна изолация именно поради икономическата политика, която водеше. Нямаше просто ресурс, нямаше възможности за вътрешно финансиране, както каза господин Стоилов, от приходи от приватизация. Защо? Защото БСП не желаеше да започне структурна реформа и приватизация, именно поради причините, за които спомена и господин Пирински, именно поради обстоятелството, че си даваше сметка, че тази структурна реформа, тази приватизация ще доведе до сериозни трудности, до тежести, които от политическа гледна точка са неблагоприятни за всяко управляващо мнозинство.
Господин Пирински, не е вярно, че СДС повтаря грешката на БСП. Точно обратното е. Ние сме разговаряли с Вас по този въпрос и Вие бяхте съгласен с мен, че 1995 г. беше годината на пропуснатите възможности за Българската социалистическа партия. Вие преди малко говорихте за някакъв комфорт. Не може човек да си представи по-добър медиен, социален и политически комфорт, с какъвто се ползваше БСП през 1995 г. Вие обаче не посмяхте да започнете структурната реформа, не посмяхте да започнете приватизацията. Защо? От една страна, защото в края на годината бяха общинските избори и не желаехте по никакъв начин да нарушите възможностите за някакъв изборен успех на общинските избори, не желаехте да поемете никакви негативи от евентуалното започване на структурната реформа. Ето, това беше проспаното време за България. Именно това проспано време - незапочването на структурната реформа, незапочването на приватизацията е в дъното на катастрофата в 1996 г. и на фаталния изборен резултат за БСП през 1997 г. Както казва проф. Стоилов, именно поради вършенето или невършенето на нищо през 1995 г., там е закопано кучето, за което говореше господин Стоилов.
Обединените демократични сили си извадиха поука именно от тази голяма грешка, от тази политическа нерешителност на Българската социалистическа партия. Още от средата на 1997 г. започнахме структурната реформа, започнахме приватизацията с ясното съзнание, че ще има политически негативи, че ще има големи трудности, че ще се увеличи безработицата, ще се ограничат доходите на хората от тази безработица, въпреки че предстояха общински избори, но ние преценихме, че това е необходимо за България. И тези трудности, които днес изпитва българското общество, аз съм убеден, че догодина тези трудности ще започнат да намаляват и реално ще се почувстват вече резултатите от провеждащата се структурна реформа и приватизация.
Така че аз още веднъж искам да подчертая, че Обединените демократични сили поеха върху себе си голямата политическа отговорност да проведат необходимата структурна реформа и да изведат България от трагичното положение, в което се намираше през 1996 и 1997 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Реплика от господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Глушков, по-големият комфорт от 1995 г. беше 1997-1998 г., тъй като вие, поемайки тогава властта, наистина дойдохте на вълната на едни много големи очаквания. Но шансът беше пропуснат не 1995 г., а още 1990 г., когато позицията на Съюза на демократичните сили беше една-единствена: само СДС разбира от реформа, само СДС може да прави пазарна икономика.
Ето защо, докато ние бяхме съгласни още през пролетта на 1990 г. да сключим споразумение за многопартийна система, да сключим споразумение за основите на Конституцията, да сключим споразумение за свободни избори, ние няма да сключим споразумение за принципите на икономическата реформа, ще я правим сами ние - СДС. И оттогава досега вие следвате тази линия с една-единствена цел - да елиминирате БСП от политическия живот чрез монополизиране на икономическите лостове на страната. Това е гибелна политика. Вие не търсите реално партньорство. Вие не го търсихте и трите години на вашето управление. Вие използвахте 1997 и 1998 г. да уволните директорите, да назначите свои хора и когато дойдат местните избори в Ловеч един представител на вашето правителство да каже: "Какво става с тези момчета, дето ги назначихме? Защо сега не работят, за да гласуват хората за нас?"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Изтъркани фрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има за втора реплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Той и парламентът като цяло вече е доста изтъркан.
Моята реплика е следната. Благодаря Ви, господин Глушков, че с редица мои оценки и констатации се съгласявате.
През 1996 г. правителството, макар и със закъснение, както съм го казвал тогава и в парламентарната група, повтарям го четвърта година, сключи споразумение. Бяха създадени известните на повечето от вас списъци с предприятия за ликвидация, за оздравяване и т. н. В ход беше и нелеката работа тогава да се подготви приватизацията на някои големи предприятия.
СДС, вие много добре помните, за разлика от това, което ние правихме през 1997-1998 г. - прав е Георги Пирински като ви връща много назад и в 1997, и 1998 г. - вие тогава скочихте. Ако обърнете вестниците и протоколите на парламента, и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, вие ще видите: "Това е имитация на реформи и пр." Подписаното споразумение, подписаните програми се обявяваха за имитация. Три години вашето правителство изпълняваше тези програми.

Вече в новите условия - след подписване на 3-годишното споразумение - се актуализираха. Тогава вашата реакция беше абсолютно негативна.
Вижте, този негативизъм наистина се повтаря винаги във връзка с големи неща. Първият провал на стендбай-споразумение с фонда стана през 1992 г. Когато да се подготвя брейди-сделката през 1994 г., макар че и ваши хора участваха в подготовката на тази сделка - вие пак скочихте: "Вредна за България!" Подготвихме въвеждането на един модерен данък ДДС. Аз съм разговарял с тогавашни ваши лидери: да, ще подкрепим този данък в този му по-консервативен модел с една ставка, по-лесно да се въведе. В залата скочихте, възразявахте и обявихте, че няма да подкрепите този данък. Виждате ли, тази разлика, наречете я "малка", но тази разлика работи против страната, господин Глушков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
За трета реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър! Господин Глушков, аз знам, че малко ще Ви затрудня с репликата си, но чрез Вас аз се отправям към цялото политическо пространство вдясно.
За грешките в управлението на БСП съм дълбоко убеден, че ги има, знам ги, мисля, че мога да ги коментирам. Но понеже Вие говорите, че имате развитие в областта на икономиката и на стопанския живот, аз имам два въпроса към Вас.
Първият е следният. Тенденциите, които сега се показват в световното преразпределение на стопанския живот, е създаването на укрупнени стопански субекти на така наречените транснационални компании. Питам: с кои стопански субекти България ще може да се впише в тези изисквания на световната икономика и да създава транснационални компании?
Вторият ми въпрос е: след тази бърза приватизация, защото Вие под структурна реформа, което не е така, разбирате смяната на собствеността, колко от отраслите повишиха своите икономически параметри - имат по-висока производителност, по-голяма ефективност, създават по-голям доход, разкриват работни места? Дайте една анкета! Седнете и кажете: вие не разбирате от икономика, но сега ще ви обясним, ето, в тези отрасли, в тези предприятия има ръст в резултат на нашата структурна реформа.
Ако няма, млъкнете и не говорете, че правите структурна реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата господин Иван Глушков.
ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Ще започна с господин Нешев.
Господин Нешев, Вие надценявате моите икономически способности, защото искате да Ви отговоря на един въпрос, който може да се дебатира в продължение на часове. Само ще Ви кажа една транснационална компания, която е в България, купила е един огромен завод, работи за България и е много доволна от своите капиталовложения. Става въпрос за белгийската фирма "Солвей", ако това нещо Ви говори.
Второ, по отношение на господин Пирински. Господин Пирински, Вие абсолютно не сте прав, защото през 1990 г. в този парламент имаше абсолютно мнозинство на Българската социалистическа партия и тя командваше парада тук, в парламента, и тя вземаше решенията, които считаше за необходими.
Така че нека да не говорим неща, които не отговарят на истината.
Що се отнася до репликата на господин Стоилов. Професор Стоилов, аз отново ще кажа, че Вие защитихте едни тези, които в основата си са правилни, но трагедията е, че БСП по време на своето управление именно не следваше тези тези, които Вие защитавате сега. Вие отново говорите за 1996 г., но аз Ви казах, че кучето е заровено в 1995 г. Никой от вас не коментира бездействието на Българската социалистическа партия през 1995 г. Там се корени трагедията на България. Там се корени причината за трагичния, за слабия резултат на БСП през 1997 г. И за да завърша това, което пропуснах, ще кажа, че едно от Вашите твърдения, които не отговарят на истината, е, че Вие заявихте, че бюджетът от 1996 г. не е оставил никакъв дълг към бюджета от 1997 г. Що се отнася специално до Българската армия, защото ние това обсъждахме в Комисията по национална сигурност, имаше около 20-30 млрд., ако не и повече, стари, неденоминирани лева, които бяха останали като борч на Министерството на отбраната от храна, от суровини, от гориво и други, който борч беше покрит от бюджета през 1997 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
Господин Атанас Богданов има думата.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Без да се ангажирам да ставам адвокат по отношение на бюджета за 1996 г., не мога да се съглася с някои от нещата, които бяха цитирани в доклада на господин Муравей Радев, отнасящи се до икономиката, до брутния вътрешен продукт и индустриалното развитие през този период.
Не бих поставил въпроса отново какви бяха вашите реакции по отношение на 40-дневната атака над Косово, но когато се прави един анализ на един изминал период, във всички случаи би следвало да се отчетат и някои фактори, които са повлияли върху брутния вътрешен продукт през тази година. В никакъв случай не мога да се съглася, че международната пазарна конюнктура през 1996 г. не даде отражение върху развитието на някои отрасли на икономиката на България. Имам предвид черната металургия, цветната металургия, някои от отраслите на химията и циментовата промишленост, където благодарение на рецесията, която се появи в края на 1995 и през 1996 г. имаше цялостно отражение, даде сериозно отражение и върху размера на брутния вътрешен продукт, и по отношение на износа. Защото, както Вие сам споменахте в отчета, пропорциите на държавния и частния сектор през този период бяха в различна структура, отколкото Вашата, която сега се отчита, и това не можеше да не даде отражение върху натрупването на брутния вътрешен продукт.
На второ място, по отношение на преструктурирането, също не бих се съгласил с такива крайни оценки, защото аз бих ги оприличил като бохеми членовете на правителството на Жан Виденов, но те точно тогава, когато действаше тази международна пазарна конюнктура, когато банките в банковия сектор вече се сриваха, те все пак взеха някои решения, които - аз съм го повтарял и в тази зала - вие след това не успяхте да реализирате.
Макар и с по-малки и скромни средства, Държавният фонд за реконструкция и развитие даде възможност някои от обектите, които бяха в големите предприятия и в енергетиката, да могат да започнат действително да се преструктурират, но не в приватизационната част, а с някои неща, с които да подобрят своята цена.
И този въпрос не би трябвало да се казва, че не е решен, защото с консенсус, аз следях и протоколите от миналото Народно събрание, примерно, е приет Законът за Българските държавни железници, почти с консенсус, с доста голямо мнозинство е приет Законът за оздравяване и изолация на някои от предприятията, които в този период именно разработиха своите оздравителни планове, програми и те де факто дадоха възможност през 1997-1998 г. да се стигне до един по-добър разговор и по приватизационните сделки, да се стигне до някои неща, които дадоха възможност част от тези обекти да бъдат по-бързо приватизирани.
Що се отнася до вътрешното потребление през този труден период, аз имам числа, които бих могъл да назова, но сега не искам да ги използвам. Вътрешното потребление в страната, и то на индустриални продукти, беше значително по-високо и това също в определена степен се дължеше на една политика, която даваше възможност да се съживи вътрешният пазар по отношение на някои отрасли, които в този момент бяха в затруднено положение по отношение на техните възможности за износ.
Ето тези факти бих искал да се имат предвид и да не се забравят, защото във всички случаи това нещо в следващи периоди ще се наложи наново да го анализираме, но нека да го анализираме както се следва, а не само в едностранна посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Панайот Ляков има думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Често сме спорили с господин Стоилов за оценката, която правят експертите и политиците. Но аз винаги съм твърдял, че в тази зала заседават политици, а мястото на експертите е горе на балкона. И който се смята за политик, винаги трябва да прави политическа оценка, включително и на бюджета. И не е прав господин Пирински, че когато се разглежда бюджетът, трябва да забравим за политическите пристрастия и за нашата политическа ценностна система, защото бюджетът е най-концентрираният израз на една политика. В него се вижда дали една политика е успешна или не. И бюджетът за 1996 г. е ярка демонстрация на вашата катастрофа - политическа, икономическа и финансова. И каквито и доводи тук да привеждате, с нищо не можете да опровергаете този исторически факт. През 1996 г. вашето управление катастрофира, за съжаление заедно с него катастрофира и България. И сега да ми говорите за валутния борд, какъв трябвало да бъде и защо бил въведен, ами, естествено, че ще бъде въведен, защото това беше единствената мярка за спасението на България.
И най-малко вие имате право да обсъждате валутния борд. Мога също така да се приведат много примери защо вашата политика катастрофира, не само с външното финансиране, не само с неуспешната приватизация, а изобщо с генетично сбърканата икономическа политика. Защото вие никога не сте имали намерения да правите пазарна икономика в България. Цялата ви политика от 1995 г. беше на стимулиране на държавния сектор, вкарване на пари и разпределяне на продукцията от вашите фирми на входа и на изхода.
Кой създаде тези банки, които след това фалираха? Кой ги създаде? Служители от Държавна сигурност, партийни секретари, организационни работници, до един абсолютно неподготвени професионално да водят една финансова институция, които раздаваха кредити по списък, взимаха от 10 до 40% комисионна и след това се чудите защо банките фалирали. Ами, как няма да фалират?!
И защо смятате, че в този период, в който вие управлявахте, е имало, както спомена проф. Стоилов, някои положителни неща в приходната част на изпълнение на бюджета? Той не спомена други показатели, но няма начин в една държава, когато голяма част от тези, които са на възлови икономически постове, които владеят целият финансов сектор, крадат от нея, в държавата парите да се увеличават. И точно това се случи. Финансовата система се срина, защото от България непрекъснато се крадеше.
Професор Стоилов също така спомена някои факти, непрекъснато правейки аналогия с нашата политика и с политиката на БСП през 1995-1996 г. Макар че ние не разглеждаме днес нашата политика, за нея, ако искате, можете да направите още един дебат - за цялостната политика на Обединените демократични сили, и да видим дали тя е успешна или не е, защото в този отчет на БНБ за 1999 г., който ви препоръчвам всички да го прочетете, има категорични доказателства, че нашата икономическа политика е успешна. И не е вярно, господин Стоилов, че крайното потребление е намаляло, а се е увеличило с 4,7%. И това би трябвало Вие да го знаете и да не заблуждавате тук народните представители. (Реплики от блока на ДЛ.)
Мога да ви кажа и още данни - и за структурата на брутния вътрешен продукт, и за каква част от него е създадена от частния сектор, и за структурата на износа, и за ориентацията на нашата икономика към Европейския съюз - нещо, което изобщо не съществуваше тогава в България. Вие знаете какъв е признакът на една модерна икономика - делът на услугите в нея. Непрекъснато се увеличава по време на нашето управление. Кажете ми колко беше, когато вие управлявахте и дали изобщо имаше такава тенденция - на увеличаване на услугите? Или вие непрекъснато мислехте да развивате тъй наречения реален сектор, за който непрекъснато говори господин Нешев и който знаете какъв малък процент е в развитите западни страни. Защото отдавна онова общество е информационно общество и целият оборот се върти през фирмите, които извършват услуги.
Това са неща, които вие просто не можете да опровергаете, защото просто не можете да разберете, че онова развитие на икономиката в зората на социализма е историческо минало. Никой вече не развива такава икономика. (Единични ръкопляскания в СДС.)
Аз мога да продължа много и да говоря за 1996 г., но според мен основният извод, който беше споменат от министър Радев, е, че вие искахте отново да създадете централизирано планово стопанство в България, тоест някакъв видоизменен социализъм - китайски или някакъв друг модел, с голям държавен сектор, с дребен частен сектор и, почивайки на текста в Конституцията, че има равнопоставеност на формите на собственост, да говорите, че в България има пазарна икономика. Няма пазарна икономика, докато няма мощен или, ако не мощен, ефективно работещ частен сектор.
В момента, въпреки че вие го отричате, в България този частен сектор произвежда 65% от добавената стойност на брутния вътрешен продукт. Ето, има го записано тук от БНБ, която не е подчинена на правителството. И 50 и няколко процента от този брутен вътрешен продукт във вид на стоки и услуги се изнася за страните от Европейския съюз. Ето това е работеща пазарна икономика, а не деформирана, както твърдяхте вчера на вота, който безславно загубихте. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
За изказване има думата господин Христо Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми колеги! Тъй като обичате много да критикувате от тази трибуна, аз искам да ви дам точни факти. Ще Ви припомня, господин Нешев, какво оставихте в застраховането 1996 г. Спомняте ли си, господин Нешев? Пълен хаос, без законодателна основа.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Не говори глупости, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, моля Ви!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Господин Нешев, Вие дори и преди малко признахте, че вашето управление е било некадърно.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Отивам си.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Некадърно управление.
Но аз искам да Ви кажа и за това, което казахте Вие, че няма транснационални компании, които да са в България. (Господин Нешев говори високо и излиза от залата.)
Аз ще Ви прочета кои са в застраховането. "Алианц България" каква е тя? Най-големият застраховател в света. "Мюних Ре". Каква е тази компания? Най-големият презастраховател на света. Е, питам ви аз, какви са тези компании, които дойдоха в България? Вследствие на какво те дойдоха в България?
И за да не съм голословен, ще ви кажа само за тази година, че в застраховането има ръст на развитие.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Особено в синята част!
ХРИСТО ХРИСТОВ: Ще ви го кажа. За брутния приход на лицензираните застрахвателни компании в България - по предварителни данни се увеличи с 32,4 на сто спрямо предходната година и възлезе на 308,1 млн.лв. В общото застраховане бяха събрани застрахователни премии в размер на 276,1 млн. лв., което е с 35,1 на сто повече в сравнение с 1998 г.
В животозастраховането събраните премии възлязоха на 32 млн. лв. - с 13 на сто повече спрямо 1998 г.
Общият обем на изплатените обезщетения и суми достигна 162,9 млн. лв., от които 136,2 млн. лв. се падат на общото застраховане, а 26,7 млн. лв. - на животозастраховането.
Както се вижда от тези цифри, застраховането у нас се развива с темпове на прираст, които изпреварват значително динамиката на основните макроикономически показатели.
Е, господа, отново питам отново ли ще говорите от тази трибуна без официални данни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Йордан Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преждеговорившите колеги от Демократичната левица се опитаха да направят къде професионален, къде не дотам професионален, но във всички случаи анализ, който не би трябвало да бъде политически според тях, за да можем да направим верните изводи.
Колеги, аз от тази трибуна неведнъж съм защитавал позицията, че когато се правят такива анализи, те наистина трябва минимално да се политизират, за да можем да стигнем наистина до верните изводи. Но в случая става въпрос, обръщам се към проф. Стоилов и към господин Пирински, който не е в залата, но се надявам, че ще се запознае с моето изказване: не може да не бъде политически анализът на отчета на един бюджет, който представлява политика. Няма как да не бъде политически този анализ. И тук се казаха много неща във връзка с това какви са причините, защо е станало така, как изводите, които трябва да направим от грешките, допуснати тогава, трябва да бъдат приложени сега и за в бъдеще, как трябва да ги направим всички заедно и т.н., и т.н.
Аз съм съгласен с част от тези констатации, но искам да запитам господин Пирински, който каза, че проблемите са с 10-годишна давност. Че проблемите на този бюджет, чийто отчет ние гледаме днес, са неконкурентната българска икономика, застаряващото население и т.н. Сега искам да ви запитам колко пъти, когато критикувахте политиката на правителството на ОДС, вие споменахте тези обективни фактори? Нито веднъж. Колко пъти, когато от тази трибуна не само вчера, а и в предишни дебати и при предишни вотове, и при дебати по отношение програмите на правителството някой от вас каза изходните данни, базата, от която тръгна това правителство на ОДС? Колко от вас бяха така обективни, когато говорят за политиката на Обединените демократични сили, както се опитвате да бъдете обективни, когато правите анализ на политиката на вашето управление?
Не бива да имаме нито къса памет, нито двоен стандарт, когато правим оценка на едно и също нещо, а именно - икономическата политика на различните правителства. Стандартът, мерките, мерните единици трябва да бъдат едни и същи.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Това зависи и за вас.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, зависи и за нас. Точно така. И понеже зависи и за нас, аз ще се спра на няколко аспекта от нещата, които вие казахте.
Например, да говорим за доходите. Казвате, много е актуално в последните месеци да се говори за бедността в България, за проблемите, за цената, която плащат хората за обедняването, и т.н. Затова, че реалните доходи не са високи, за това, че покупателната способност е намаляла, че потреблението се свива. Искам да ви запитам, ако трябва да отговорите честно, не политически, както преди малко вие апелирахте от тази трибуна, какви да бъдат, какво да бъде съотношението, какво да бъде нарастването на следните цифри, освен не това, което ще ви прочета? Как вие ги виждате?
В края на 1996 г. в доларово изражение минималната работна заплата е 11,3 долара. В края на 1999 г. е 34,4 долара. Средната работна заплата в края на 1996 г. е 40,7 долара. В края на 1999 г. е 105,3 долара. Минималната социална пенсия - 6,5 долара за периода, който анализираме, и 19 долара за края на 1999 г. Средната пенсия - 11,6 долара за периода, който анализираме, и 35,9 долара в края на 1999 г.
Съгласявайки се, че в края на 1999 г. цифрите 34, 105, 19 и 35 в доларово изражение на показателите, за които говорим, са крайно недостатъчни за хората и че те живеят в бедност, аз ви питам: за три години колко пъти, повече от три пъти трябва да се увеличат тези доходи? Как би могло да стане да не бъдат три пъти, а да бъдат тридесет пъти? Някой даде ли отговор на тези въпроси, когато в продължение на две години критикува яростно и необосновано в много случаи, защото има и обоснована критика, защото има и пропуски в нашето управление? Някой даде ли такава неполитическа, такава безпристрастна оценка на управлението, което ние извършваме в последните три години? Никой не я даде. Ето защо, няма да намерите разбиране за това да не бъде политизиран един дебат, след като вие непрекъснато политизирате този дебат, когато става въпрос за управлението на Обединените демократични сили. И аз ще ви кажа, че няма нищо лошо в това то да бъде политизирано. Прави се анализ в крайна сметка на политика. Но все пак - да има обективни критерии, да има еднакъв аршин, еднаква мяра, когато се сравняват тези неща.
Пак казвам, има пропуски и ние говорим непрекъснато за тях. Има пропуснати възможности, но главното е, че когато тръгваш от една безкрайно ниска база, ти не можеш да стигнеш за един кратък период от време до мечтаните равнища. Просто няма как! В икономиката магии не стават. В икономиката чудеса на стават. Там има закони. Всичко става бавно, за голямо наше нещастие. Много бързо се руши и много бавно се гради.
И анализът на отчета за 1996 г. показва, че тогава е било направено това рушене и на икономиката, и на финансовата, и на банковата система като цяло.
Защото аз не приемам начина, по който вие говорите за фалита на банките, като че ли това е едно зло, което е сполетяло вашето управление и вие просто сте се справили с това зло, като сте компенсирали с актуализация на бюджета съответните спестявания, влогове на граждани и на фирми. Това зло си беше извършено с ваше участие. Абсолютно с ваше участие. Трябва ли да го припомням? Не говоря тук в чисто личностен план. Говоря като политическа сила. Че кой управляваше БНБ? Кой назначаваше? Чие мнозинство назначаваше? Кои бяха банките? (Оживление сред ДЛ.)
И сега искам да се спра на това защо е днес дебатът по този отчет. Прав е господин Пирински да задава този въпрос. Да, дебатът е днес, защото вчера беше дебатът за корупцията. Искам да ви кажа, че това, което се вижда в изпълнението на бюджета за 1996 г., политиката, която там е заложена, всичко онова, което вие казахте - първо, за приватизацията, второ - за фалита на банките, трето - изобщо за цялата бюджетна политика, говори недвусмислено, че корупцията е била институционализирана по време на вашето управление, че корупцията тогава е била в такива гигантски размери, че сега изобщо нямате нито моралното, нито никакво друго право вие да поставяте темата за корупцията.
Защо не беше извършена приватизацията през 1995-1996 г.? Аз ще си позволя тук несъгласие с колегата Ляков и други преждеговоривши мои колеги, че структурната реформа е била забавена и неизвършена, защото вие сте имали план да направите един друг вид икономика, в който държавният сектор да е голям.
Моята лична оценка е, че вие не извършвахте приватизацията, защото е много по-лесно да крадеш държавни фирми, отколкото частни. Как ще сложиш на входа и на изхода на една частна фирма източващи я структури? Няма как да го направиш, защото тоя частник просто няма да ти го позволи. Как ще направиш ограбване на спестяванията на населението и на целия финансов ресурс на държавата чрез рефинансирането от Централната банка, ако имаш валутен борд? Няма как да го направиш.
Ето защо аз съм абсолютно убеден, че безпристрастните анализатори ще направят извода, който аз сега правя пред вас. Приватизацията е спиране на възможностите за корупционни практики, а не извор на корупционни практики. Оставането на такъв държавен сектор, какъвто вие оставихте през 1995 и 1996 г., беше с цел именно това - да се източват държавните предприятия. Твърде лесно е.
Как ще реализираш 600 млн. щатски долара печалба от "Нефтохим", ако го купиш? Няма как. Обаче, ако му сложиш на входа и на изхода фирми и му разрешиш да не си плаща задълженията към държавата, към доставчици, които също са държавни фирми, ще вземеш за две години 600 млн. долара, колкото са изтеглени от "Нефтохим". А като го купиш, купуваш с това предприятие и грижата за него, грижата за пазарите, грижата за неговото развитие и изобщо влизаш в целия оня труден живот на човека или на дружеството, което трябва да развива, трябва да се бори в една конкурентна среда.
Затова не извършихте приватизацията, затова печатахте пари и актуализирахте бюджета, за да могат основната маса от пари в страната да бъдат източвани по най-безскрупулен и нагъл начин от структури, които бяха близки до вашата партия. Никой от вас - аз съм дълбоко убеден - не може да отрече това, защото през годините това се доказа. Каза ви го вчера и главният прокурор от тази трибуна.
Ето затова е днес дебатът по този отчет. Защото, когато говорите за корупцията, четете внимателно и се върнете назад. Недейте да имате къса памет. Спирането на корупционните практики в държавата е въвеждането на борда. Спирането на корупционните практики в икономиката е приватизацията на икономиката. Всичко онова, което правителството на ОДС направи и благодарение на което се постигна и финансовата стабилизация, и всички онези цифри, за които ние днес говорим. Винаги съм искал и съм се старал да бъда обективен. Без това да означава, че сме изчерпили всички възможности, без това да означава, че нашето управление не е пропуснало шансовете да направи и по-добри неща. Но когато критикувате, критикувайте обективно и не забравяйте, че все пак човек трябва да мисли за това, което е правил, когато отправя критики към другите. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Колко пъти ще взима думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Колкото пъти поиска, господин Корнезов. Вие сте от авторите на Конституцията и го знаете по-добре от мен. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Изглежда не ви става хубаво, когато ме видите на тази трибуна? (Неразбираема реплика от ДЛ.) Като станете министър, и Вие ще имате тези права.
Аз благодаря, господин председател. Трябва да ви кажа, че абсолютно напълно споделям думите на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол за връзката между икономическата политика и корупцията. Едното е неразривно свързано с другото и по този въпрос той достатъчно ясно преди малко изрази и обоснова тази връзка. Съзнавам, че тя не е приятна за представителите на Българската социалистическа партия, но, за жалост, такива са фактите.
Аз много добре разбирам неудобството на народните представители от БСП. Разбирам проблемите, които те имат и до голяма степен им съчувствам, защото съвсем не е лесно днес да се говори за 1996 г. Не е лесно за тях. Не е удобно за тях. Не е приятно за тях да говорят за годината, която илюстрира първия управленски провал на Българската социалистическа партия и това е напълно естествено. Аз разбирам опитите им да прехвърлят някак си темата за тия години - било преди 1996, било след 1996 г. Бъдете убедени, че тук, в това Народното събрание, ще се гледат отчетите на бюджетите и за 1997, и за 1998, и за 1999 година. Вероятно от същия този състав. И тогава всичко онова, което искате, кажете за тези отчети, но не днес.
Ние днес имаме една-единствена тема и тази тема е едно безпристрастно свидетелство на пълния провал - управленски, икономически, социален и всякакъв друг, на едно управление, което отново сякаш има апетит утре да се опита да повтори своя управленски опит, при това, за голямо съжаление и за голямо мое безпокойство, аз не виждам от представителите на БСП да са се поучили от тези колосални грешки, които допуснаха. Просто от поведението им не виждам.
Какво говори господин Стоилов? Той търси някакви обективни външни пречки сякаш пред правителството, за да стигне до тази катастрофа. Сигурно има и такива. Безспорно има. Може да има някаква международна конюнктура, било индустриална, било финансова, монетарна, както искате. Може би, но не това е проблемът. Не това е причината за тази катастрофа.
Ако вие наистина не осъзнаете, че истинската причина за тази катастрофа е сбърканата ви икономическа политика, вие оттук насетне ставате опасни за всяко едно бъдещо управление на България. Защо не осъзнаете най-после? То е толкова очевадно. Признайте го, откажете се от това виждане. Аз мога с три изречения да ви кажа отново тези неща.
Къде е сбъркана тази политика? Къде? Не искате структурна реформа. Говорите за нея, но не я правите. Правите някакъв списък - сто предприятия, сто и едно ли бяха, после бяха 80, пък после - 60. И нищо не пипнахте в него, освен да направите списъка.
Хубаво, говорите за приватизация. Какво приватизирахте? Една "Плама" приватизирахте. Още плачат хората от тая приватизация.
Какво друго приватизирахте? Какво? Една масова приватизация и сега хората се чудят как да купят предприятията, когато в тях се впиха тези така наречени приватизационни фондове и пречат на развитието на тази индустрия.
Какво направихте, освен да направите един списък за ликвидация, които предприятия завещахте на правителствата след вас, за да извадят горещите картофи. И точно нашето правителство ги извади, защото без да ги извадиш, няма по-нататък никакъв шанс българската икономика. И аз съм убеден, че повече от вас добре го осъзнават.
Но това са неща, които вие не искате да кажете, не искате да признаете. Ако щете го признавайте, но си дайте сметка вътрешно за тези процеси, за да не бъдете опасни утре, ако, не дай Боже, един ден народът отново ви гласува доверие. Защото трети път катастрофа при предишни две, които допуснахте, вече наистина ще бъде прекалено много за държава като България, за малката нещастна България ще бъде прекалено много!
Какво направихте? Къде е проблемът при вас? Проблемът е, че вие се опитахте чрез антипазарни мерки да задържите полумъртва - полужива една индустрия, която не само, че не произвежда, но която работи на загуба и произвежда загуба, а не брутен национален продукт. Основните гиганти на вашата социалистическа индустрия - вие ги държахте тези гиганти две години над повърхността на водата, как? Ами, като наливахте ресурс в тях, паричен ресурс. Откъде го взехте този ресурс? Откъде го взехте? От касата на Българската социалистическа партия ли го взехте? От банковата система го взехте, разбира се! Абсолютно безпринципно нареждахте - и през Централната банка, и през банковата система да се дават абсолютно необезпечени кредити, които отиваха в тази индустрия и я държаха над водата. Но, там, както каза и господин Цонев, на входа и на изхода чакаха, чакаха акулите! И поглъщаха този ресурс!
Ето, стана дума и за фонд ДФРР. И фонд ДФРР беше използван за източник. И сега ще трябва да видим как да го балансираме отново. Огромни несъбираеми кредити!
Държавният бюджет - ами, това е другият източник. Ето, виждате. Виждате какъв ресурс се изсипа. При първият дефицит - 58 млн. лева дефицит, в края на 1996 г. вие отчитате 182 млн. - три пъти и половина!
Кой от вас тук смее да твърди, че... Ето, господин Стоилов. Аз не знам как господин Стоилов има тук пред всички вас доблестта да каже, че това правителство не било оставило никакви задължения за другите години. Ами, че какъв е този дълг? Какво значи този дефицит? Това значи вътрешен дълг. Това значи дълг, който после следващите правителства трябва да връщат пак, това, което го направи по стария тертип на външния дълг, същата работа. Външният дълг сега, който връща? Така че нека от тази трибуна да има все пак малко чувство за мярка. Не бива да минаваме мярката. Не бива онези неща, които са ясни и явни да ги прескачаме.
Какво стана по-нататък? Наливахте ресурса, обаче то се свърши този ресурс. Те, банките, вече нямаха пари. Печатахте, печатахте, давахте, но пак свършиха. И тогава какво се случи? Фалираха 15 банки. След като фалираха тези 15 банки фалираха и вашите индустриални колоси. Това стана през 1996 г.
И ако вие не разбирате каква е причината, за да се случи тази национална трагедия, аз не знам колко пъти трябва да ви се обяснява това нещо.
Господин Смоленов отсъства от залата, но тук зададе един, как да кажа, нелеп въпрос. Той говори за външния дълг, говори за погрешна стратегия на обслужването на външния дълг.
Аз не мога да разбера как може народен представител, представител на Народното събрание - висшия законодателен орган в България, да поставя такъв въпрос. Ами, че нали български правителства, нали български парламенти са ратифицирали това споразумение със страните - кредиторки за редукция на външния дълг?! Нали те са приели този график на изплащане на външния дълг година по година, размер по размер. Как можем да говорим за някаква друга схема на обслужването му, аз не разбирам, освен ако на някой в съзнанието не се върти споменът за Лукановия мораториум върху външния дълг? Това ли искате - да изолираме България за сетен път от целия цивилизован свят с един такъв мораториум? Едва ли. Ами, не го казвайте тогава.
Стефан Нешев - да съм поканил бившия финансов министър. Моите уважения към господин Костов. Не е той виновникът за това, което се случи, защото ако има една сбъркана икономическа политика така безрезервно подкрепяна от мнозинството в Народното събрание, така безрезервно налагана от ръководството на правителството тогава, един министър, една личност, пък бил той и финансов министър, с нищо не може да промени нещата. С нищо не може да ги промени! Имал е само една единствена възможност - да се оттегли достойно преди катастрофата. И съжалявам, че той не го направи. Защото съм сигурен, че много пъти е стигал лично той до тази мисъл. Защото той е един достоен човек.
Вътрешното потребление било много голямо през 1996 г. Ами, как да е малко? Как да е малко? Как да е малко, като 124 млн. лева над планувания дефицит се изсипа на пазара. Че как да е малко? Как няма да има хиперинфлация на следващата година?
Това са азбучни истини. И аз още веднъж съжалявам, че малко емоционално се изказвам, но бих помолил народните представители от опозицията независимо от това, че те просто няма как да признаят тези прости истини - нека това, което им казвам да им стигне до съзнанието, нека да разберат истинските причини за провала, за да може никога по-нататък да не ги повтарят. Това е последното, което искам да ви кажа днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
Няма други изказвания.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Изказване за 30 секунди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За 30 секунди? Наистина, разполагате с толкова. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Вярно е, че 1996 г. беше неуспешна за управлението на Демократичната левица. Неуспешна, но мисля, че все пак до известна степен, до голяма степен беше по-морална от 1999 г. и 2000 г. (Шум и реплики на неодобрение от мнозинството.)
Защото вие, господа, не само разграбихте държавата, но и в края на краищата управлявате и неморално. Как така бедните стават все по-бедни, вие все по-богати и по-богати, и по-богати?! Така че вие неуспешно управлявате и неморално управлявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
"ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ
за приемане на отчета за изпълнението на държавния
бюджет на Република България за 1996 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет

РЕШИ:

Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1996 г., както следва."
Това, което следва, беше докладвано от председателя на комисията, когато чете заключението на комисията.
Моля, гласувайте проекта за решение... (Шум и реплики в залата.)
Каква процедура?
Отменете гласуването.
Господин Стоилов, давам Ви думата в нарушение на правилника, защото времето за процедура влиза във времето на парламентарните групи.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Да, Вие сте прав. Това е проекторешението. Ние подкрепяме това решение. Същевременно искам да направя в рамките на тази процедура една декларация, че приемайки решението, одобрявайки отчета за 1996 г. не подкрепяме, не одобряваме доклада, с който е представен този отчет. Благодаря ви. (Шум на неодобрение от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов - първо, не е процедура.
Второ, доклад никога не се гласува. Ние гласуваме решението.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Следващата точка от седмичната програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТ ТАМПЕРЕ ЗА ПРЕДОДСТАВЯНЕ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИ РЕСУРСИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ БЕДСТВИЯ И ЗА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Николов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 002-02-18/2.05.2000 г.
за ратифициране на Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 10 май 2000 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции, приет от Междуправителствената конференция по далекосъобщения при бедствия на 18 юни 1998 г. в Тампере, Финландия.
Към октомври 1999 г. Конвенцията е подписана от 43 държави - САЩ, Германия, Швейцария, Италия, Дания, Полша, Румъния и др., и е ратифицирана от Финландия.
Конвенцията регламентира сътрудничеството и взаимодействието между държавите, неправителствени и междуправителствени организации за улесняване използването на телекомуникационни ресурси при ограничаване на бедствия и за възстановителни операции.
Този документ се състои от 17 члена, които уреждат практическата организация по искането и предоставянето на телекомуникационно съдействие при бедствени ситуации. С конвенцията за оперативен координатор се определя координаторът за спешна помощ при ООН. В документа се регламентират телекомуникационните ресурси, които биха могли да се използват за ограничаване на бедствията и за възстановителни дейности. Определя се механизъм за искане и представяне на телекомуникационно съдействие, като се признава правото на страната, която се нуждае от такова съдействие, да упражнява надзор върху телекомуникационното съдействие, предоставяно по силата на конвенцията. Урежда се привилегиите, имунитетите и помощните средства, които нуждаещата се държава - страна на конвенцията, предоставя за правилното и ефикасно администриране на телекомуникационното съдействие, като изрично се указва задълженията на всички лица и организации да спазват законите на територията на нуждаещата се държава-страна по конвенцията, на която се възстановяват разходи или такси, свързани с предоставянето на телекомуникационно съдействие при бедствия и възстановителни операции. Регламентира съдържанието на информацията, която всяка държава-страна по конвенцията, предоставя на оперативния координатор. Тази информация включва органа (органите) на властта, който отговаря на въпросите, свързани с конвенцията, и който е упълномощен да отправя искане, да предлага, да приема и прекратяване телекомуникационното съдействие, и който е компетентен да определя съответните ресурси, които биха могли да бъдат осигурени за използването на телекомуникационни ресурси за ограничаване на бедствия, включително за предоставянето на телекомуникационно съдействие. Предвижда се ограничаване или премахване на регулаторните бариери при използването на телекомуникационни ресурси за ограничаване на бедствия и за възстановителни операции при наличието на възможност и в съответствие националното законодателство на държавите-страни по конвенцията. Посочена е процедурата за уреждане на спорове между държавите-страни по конвенцията, относно тълкуването или прилагането на конвенцията, като крайната инстанция за решаването на спорове между страните по конвенцията е отнасянето на спора към доброволен арбитраж или до Международния съд. Урежда се правото на всяка държава-страна по конвенцията, да изразява резерви при окончателното подписване, ратифициране или присъединяване към конвенцията, както и правото на денонсирането й.
Присъединяването към Конвенцията от Тампере би имало двупосочни последствия за Република България. От една страна този документ би съдействал за бързото ликвидиране на последствията от евентуални бедствени ситуации на нашата територия при необходимост чрез оказване на съответното телекомуникационно съдействие от друга държава-страна по конвенцията. От друга страна Република България в качеството си на страна по конвенцията би могла да предоставя телекомуникационни ресурси на други нуждаещи се държави при подобни бедствени ситуации.
Актът по присъединяването на Република България към Кнвенцията от Тампере ще демонстрира на практика съпричастността й към високохуманните цели на конвенцията, като по този начин ще издигне авторитета на страната ни в ООН и в Международния съюз по далекосъобщения.
Обвързването на Република България с конвенцията не изисква предварителни финансови ангажименти.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Ковенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и възстановителни операции." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Агов, председател на Комисията по външна и интеграционна политика. Няма го.
Има думата господин Башикаров, заместник-председател на комисията, да поднесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БАШИКАРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна и интеграционна политика
относно проект за законопроект № 002-02-18 за ратифициране на Конвенцията от Тампере за предоставяне на телектомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и възстановителни операции, внесен от Министерския съвет на 2 май 2000 г.

На свое заседание от 11 май 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проекта на предложения от правителството Закон за ратифициране на Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и възстановителни операции прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и възстановителни операции, приета от Междуправителствената конференция по далекосъобщения при бедствия на 18 юни 1998 г. в Тампере, Финландия." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма .
Законът е приет и на второ гласуване.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПОДКРЕПАТА НА ПОЗИЦИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПО ГЛАВА "ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ", ПРЕДСТАВЕНА НА 28 МАРТ 2000 Г. НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
За процедура има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение т. 6 - проект за декларация относно подкрепата на позицията на правителството по глава "Обща външна политика и политика за сигурност" да бъде разгледана утре, тъй като очевидно днес времето няма да стигне за това да бъдат проведени дебати по тази точка и да бъде представено общото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Противно становище има ли?
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Абаджиев т. 6 да се отложи за утрешното заседание, а сега ще преминем към следващата, т. 7.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка седма от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Моля председателят на комисията господин Иван Сунгарски да докладва законопроекта за второ гласуване.
Господин Сунгарски бил болен и отсъства.
Господин Великов, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Първо, заглавието на закона: "Закон за закрила на детето".
Комисията приема заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: "Глава първа - Общи положения".
По чл. 1 има предложение на народния представител Руси Статков, което комисията е приела, и предложение на народната представителка Анелия Тошкова, което комисията също е приела.
Окончателният текст на чл. 1, който комисията предлага, е:
"Чл. 1. Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа и чл. 1 така, както са предложени: заглавието - от вносителя, и чл. 1 - от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на глава първа и член 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:

"Определение за дете
Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години."
Комисията подкрепя заглавието и текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
Думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Член 2 дава определение за дете - дете е лице до 18 години. Не знам, поне от юридическа гледна точка досега лицата до 14 години се смятат за деца, над 14 години те придобиват своята не само правоспособност, но вече и дееспособност, макар и ограничена. Плюс това между 14 и 18 години тези деца носят наказателна отговорност. В областта на семейното право - над 16 години децата могат да сключват граждански брак и придобиват пълна гражданска, семейно-брачна дееспособност, могат да бъдат включително страни в граждански процес, без да бъдат представлявани. В областта на трудовото право - лицата над 15 години сключват трудови договори, получават трудови възнаграждения, участват в гражданското правораздаване без своите законни представители.
Междупрочем, над 14 години лицата въобще нямат законен представител, те се представляват сами в гражданския оборот, включително в процеса, само че със съгласието на своите родители, респективно - попечители. И поне за мен и поне в българското право дете е лице, което е под 14 години.
За какво дете можем да говорим над 14 и до 18 години, когато нашето право му дава толкова възможности и то е дееспособно?
Така че предлагам "18" да се замени с "14". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Анелия Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Господин Корнезов, искам да обърна вниманието Ви, че това определение за дете е пряко повторение на Конвенцията за правата на детето, където се казва, че за целите на тази конвенция дете е всяко човешко същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано. Съгласно нашето законодателство пълнолетието настъпва на 18 години. И това е отговорът на Вашия въпрос.
А иначе моето предложение, което не се възприе в комисията и не съм депозирала, е това определение да не съществува тук в закона, а в Допълнителните разпоредби, където му е мястото.
Така че се надявам, че вече сте задоволен защо това е дете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата за дуплика има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожа Тошкова не ме задоволи. Знам, че това е по конвенцията, но конвенцията дава едно много по-широко понятие за дете и тя касае тези страни, които са страни по конвенцията. Но всяко едно законодателство е различно. Едно е непълнолетието или пълнолетието по българското законодателство, друго - по шведското и т.н. И аз си задавам въпроса: след като нашият закон дава възможност, включително голяма част фактически лица на по 16 и 17 години имат по едно-две деца, а ние да кажем сега, че и децата, които са се родили, са деца и майката, която е родила деца, и тя е дете и попада под закрила на Закона за детето. Разбирате ли, получава се нещо, което е и юридически, и фактически неиздържано. Приемете го да бъде така - 18 години, но изпадаме в нещо, което е по-скоро фантазия, отколкото някаква реалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз наистина считам, че този законопроект, който изстрадахме, защото го правим вече в два парламента, трябва да бъде такъв, какъвто ни се искаше да бъде на всички, от всички парламентарни групи - да решава определени обществени отношения по най-добрия начин, на базата на конвенцията, на международния документ и съответно на негова основа без отлагане да се предприемат необходимите мерки за рязко подобряване положението на децата в България. Затова всъщност, уважаеми господин председател и колеги, съм предложил в принципите, т.е. в основните начала да се включат два нови такива, които за съжаление обаче не са приети от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но това е следващият член.
РУСИ СТАТКОВ: Да, благодаря Ви.
Аз смятам, че ние трябва да се придържаме към конвенцията по отношение на определението на това какво е дете. Уважавам господин Корнезов, но в случая не можем при наличието на международния документ да не вземем предвид, че той, след като е ратифициран от нас, автоматично влиза в сила съгласно Конституцията.
Така че аз смятам, както и колежката Тошкова, че текстът трябва да бъде в Допълнителните разпоредби. Съгласно Закона за нормативните актове понятията се изясняват в Допълнителните разпоредби, а не тук. Междупрочем, в някои от законите, които ни раздадохте в последно време, това се спазва, например в Закона за железопътния транспорт. Затова предлагам, господин председател, да го отнесем към Допълнителните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще формулирам предложението на господин Статков: отпадане на чл. 2 и включването му в Допълнителните разпоредби, въпреки че като отиде и в Допълнителните разпоредби, пак ще имаме деца с деца, както каза господин Корнезов, но това е друг въпрос.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз си мисля, че е нормално, след като има предложение, да има и обратно предложение. Аз, като член на тази комисия, която работи дълго, мъчително, творчески и предполагам вие се убеждавате, след като виждате този обемист труд, искам да ви предложа текстът да си остане така, както сме ви го предложили, защото няма нищо по-естествено от това да следваме логиката на един закон. Мисля, че така той е по-ясен, по-прегледен. Още в началото сме определили какво е дете и по-нататък започваме да аргументираме нашата защита на това дете.
Така че аз предлагам текстът да остане такъв, какъвто го е предложила комисията.
А по отношение на това, което каза господин Корнезов, мисля, че ние сме длъжни да дадем определение за дете независимо от елементите на обичайност или на явление в нашата действителност. Преди малко му казах на него, че не знам друг народ да има такава поговорка, но българите имат: "Дете - с дете на ръце!". Но да се надяваме, че това ще бъдат все по-редки случаи, изключения в нашето общество.
Така че това, което предлагам, е обратно на предложението на господин Статков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
Госпожа Мариела Митева искаше думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отказвате се.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на чл. 2 и включването му като допълнителна разпоредба.
Гласували 107 народни представители: за 38, против 54, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 2, както е предложен от вносителя. Във всички случаи, в които казвам "вносителя", имам предвид авторите, работната група, която е изработила обобщения доклад, който фактически ни предлага комисията. По-точно, всички предложения са на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 4.
Член 2 е приет.
Имате думата, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Комисията приема заглавието и подкрепя текста на вносителя по принцип, като предлага следната редакция на чл. 3.

"Принципи на закрила

Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността на детето;
2. отглеждане на детето в семейна среда;
3. осигуряване на най-добрите интереси на детето;
4. специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;
5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на ограничителните мерки;
8. контрол по ефективността на предприетите мерки."
Има предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 3 да се създаде нова т. 1:
"1. създаване на подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Анелия Тошкова - в чл. 3, т. 4 да отпадне изразът "или с изявени дарби".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков, прието от комисията.
Предложение на народния представител Анелия Тошкова, също прието от комисията.
Съответно точки 6 и 7 стават точки 8 и 9 поради приемане на нейното предложение за т. 6.
Предложение на народния представител Руси Статков - създават се нови точки 8 и 9:
"8. държавно финансиране на дейностите по закрила на детето;
9. задължение на родителите за възпитание на детето"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Връщам се отново към онова, с което започнах - че още в основните начала ние трябва да дадем ясно и, бих казал, много точно една наистина здрава основа за разпоредбите, които да уредят тези обществени отношения и съответно да гарантираме, повтарям, своевременно, без отлагане съществено подобрение на живота на децата в България. Считам, че не можем да не изведем като първи принцип създаването на подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето. Не можем да не го вземем предвид като залегнало изискване в международните документи, които ние сме ратифицирали. Разбира се, би могло да има опоненти в посока на аргументация, че нашите условия са такива и такива. Но в края на краищата ние правим закон не за един ден. Ние правим закон за уреждане на обществени отношения в една, бих казал, най-малкото средносрочна перспектива.
Така че, уважаеми господин председател, за да не отнемам парламентарно време, считам, че с този принцип трябва да започнем.
Разбира се, без да подценявам важността на нито един от изброените във втора, трета, четвърта и т.н. точки, аз ще предложа още два принципа - принципа за държавно финансиране на дейностите по закрила на детето. Тук не съм бил най-прецизен, става дума, че аз не го поставям като изключително и единствено възможно финансиране. Става дума за преимуществено държавно финансиране. В този смисъл съм записал този принцип като предложение. И наистина няма, поне сега, в близко или в средносрочно време източник, който да реши по един добър начин тези въпроси. Затова считам, че колегите ще проявят разбиране и ще го подкрепят.
На следващо място, задължение на родителите за възпитание на детето. Някой би могъл да каже, че това се подразбира. Да, подразбира се, но не е достатъчно. Трябва да залегне като принцип, който, макар че го поставям на девето място, е важен и съществен. В Семейния кодекс, по който работим паралелно, сме заложили много от този принцип и конкретни разпоредби, но считам, че и тук трябва да го има. Още повече, че в този законопроект ние въвеждаме приемните родители. Разбирам, че е трудно за повечето от колегите, които са извън Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите като водеща, от гледна точка на специфичността на разпоредбите, но считам, че така направените предложения от мен имат своето достатъчно основание и се надявам да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Ангел Балтаджиев има думата.

АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз искам да взема отношение по редакцията на т. 3 на чл. 3. Струва ми се, че тази редакция не е много с ясен смисъл: "Осигуряване на най-добрите интереси на детето". Тогава, разбира се, трябва да има и лоши интереси на детето.
За мен правилният текст е: "Най-добро осигуряване на интересите на детето", може би. В този смисъл мисля, че трябва да се направи редакционна корекция на т. 3. Защото в този смисъл "осигуряване най-добрите интереси на детето" ми звучи не много добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
Госпожа Анелия Тошкова има думата.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Преди да започна изказването си по предложението, което съм направила, искам да поясня, че в комисията основно при разработката на този закон е ползвана терминология от Конвенцията за правата на детето, която вече е част от нашето вътрешно законодателство и оттам идва терминът "най-добрите интереси на детето". Това го казвам за колегата Балтаджиев.
А сега конкретно по предложението, което не се приема от комисията. Другите предложения, които са приети, няма да ги коментирам.
Това касае да отпадне в чл. 3, т. 4 "или с изявени дарби".
За всички колеги, които не са от тази водеща комисия, ще кажа, че по този въпрос стана голям дебат в комисията и то не един път. За всички в комисията стана ясно, че няма никой, който е против тази идея да се закрилят и децата с изявени дарби. Тук проблем и спор няма. Въпросът е какво дава този закон и дава ли изобщо такава закрила реално и къде в целия законопроект до края някъде има такава мярка за закрила, защото аз така и не я видях докрай. И ако ние само го запишем и кажем на хората, че ние ще закриляме децата, не е ли редно да кажем точно как ще го правим? Защото в предварителните разработки по законопроекта имаше предложение, което казваше, че тези правила трябва да бъдат строго регламентирани в подзаконов акт. В противен случай ние няма как да обясним и да докажем, че някое дете е по-талантливо и по-изявено от другото. За мен ще остане подозрението, за кой ли път в обществото, че някой по някакъв начин ще злоупотребява с такова право, дадено от закона. Защото, пак твърдя, никъде в законопроекта няма предвидена мярка, няма никакви норми, които потвърждават това, което голословно се явява като принцип на закрила. Освен ако не кажем, изхождайки от мерките за закрила, които сме приели в този закон, че децата, които са с изявени дарби, могат да се закрилят като се настаняват в приемно семейство, нали, който познава текста.
Затова аз поддържам предложението да отпадне "или с изявени дарби".
Още повече ние в момента не можем да поемем такава гаранция. Ние, като страна по конвенцията, сме задължени първо да закриляме децата в здравен и социален риск, и след като сме се справили с този проблем, можем да кажем ясно: "закриляме и децата с изявени дарби".
И още нещо. И днес децата с изявени дарби могат да се закрилят и това се прави на места, в които има финансови ресурси, които позволяват това да се прави. Но законодателят, ако приеме този текст така, както е предложен, без никакви текстове по-насетне в закона, определено ще сбърка. Затова аз ви моля да подкрепите предложението ми да отпадне изразът "с изявени дарби". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
Господин Марангозов има думата.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз се присъединявам към колегата Балтаджиев, защото наистина как ще кажеш кои са най-добрите? Не знам дали в конвенцията преводът е бил точен? Дайте да осигурим интересите на детето. Защото не можем да аранжираме едни интереси и кои интереси на детето ще имат предимство - спортните, понеже гледам към госпожа Берберян, музикалните или че детето има художествени интереси и т.н.
Затова аз предлагам: "Осигуряване интересите на детето". Имам предвид и други икономически показатели на държавата в момента.
Второ, присъединявам се към госпожа Тошкова. В България в момента има изключително много деца, които живеят в условия на риск. Дайте да се справим с тях. Изявеното дете винаги намира, почти винаги, 90 на сто намира своя път. Може малко със закъснение, но ще го намери. И наистина обществото сега, на този етап, в тази икономическа ситуация на България, няма да разбере онова, което ние като законодатели искаме да му кажем. Разбира се, приветствам изявените деца, защото те прославиха България навсякъде по света. Знаем това прекрасно.
Така че предлагам да приемем предложението на госпожа Тошкова и това "за най-добрите", според мен, трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Госпожа Мариела Митева има думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председателю! Аз предлагам на народните представители да подкрепят текста на комисията така, както е предложен.
На първо място, ако гледаме по реда на предложенията, предложението на господин Руси Статков за нова т. 1 "Създаване на подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето" се съдържа в т. 3 - "Осигуряване на най-добрите интереси на детето".
Изброяването, което предлага господин Статков, не е изчерпателно. То може да бъде допълвано още. Но най-краткият и най-ясният израз е именно намереният в т. 3.
Що се отнася до предложението дали като принцип на закрила Законът за детето трябва да закриля децата с изявени дарби, съгласявайки се, че финансовите условия в страната не могат да позволят закрила в степен, в която всички ние искаме, предлагам Народното събрание да не отказва този принцип. Защото по този начин, прогласявайки, че нашият принцип е закрила на децата с изявени дарби, ние даваме основание и на държавата, и на неправителствените организации да подкрепят тези деца тогава, когато имат възможност за това. В противен случай ние дори отнемаме това основание на някой, който иска да го направи.
Що се отнася до предложенията за държавно финансиране на дейностите по закрила на детето, в края на закона има специална глава "Финансиране", където ясно е казано откъде се набират средствата за закрила на децата, в това число, разбира се, и средства от държавния бюджет, но това не е единственият източник на финансиране.
По отношение на задължението на родителите за възпитание на детето считам, че отново изброяването не е изчерпателно. Защото задължения за възпитание на детето, разбира се, имат родителите, но, разбира се, ще имат близките, при които то е настанено, приемните семейства и естествено цялото общество, училището и т.н.
Ето защо ви моля да подкрепите текста на комисията такъв, какъвто е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
За реплика има думата госпожа Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Благодаря, господин председател! Репликата ми е към госпожа Митева. След като уточнихме, че никой не е против такава идея, напротив, тя трябва да се приветства, аз искам да припомня, че такава норма - само пак пожелателна, можем да намерим в чл. 5, където специална закрила се осигурява на дете с изявени дарби. Значи това е поемане на конкретен ангажимент.
В този смисъл аз Ви питам: къде в законопроекта Вие ще ми дадете една норма, която гарантира този разпис и как точно ще се закрилят децата с изявени дарби? Защото в противен случай ние ще го приемем просто декларативно и утре ще бъдем упреквани, че не можем да изпълняваме това задължение. Още повече, повтарям, днес отново и винаги може да се подпомагат деца с изявени дарби, без това изрично да е записано така в закона.
Затова Ви моля: кажете ми каква е мярката за закрила и как точно ще става това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тошкова.
За дуплика има думата госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ДЛ): Опасявам се, че аз съм от категорията на хората, които трябва да задават въпроси, а не да дават отговори.
Права сте, госпожо Тошкова, че тази специална закрила на децата с изявени дарби не е развита достатъчно в другите текстове на законопроекта. Но в същото време нека да запазим възможността в подзаконовите нормативни актове тя да бъде уредена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Митева.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа, че ми е много лесно да защитя тезата за запазване на текста "или с изявени дарби" след аргументите, изложени от госпожа Митева.
Тук искам да ви кажа, че беше доста дълъг и мъчителен дебатът в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите. Нали така, господин председател? Но комисията беше почти единодушна, когато приехме този текст.
Допълнителните аргументи, които искам да споделя с вас, съпроводени с убеждението ми, че болшинството от залата ще подкрепи това предложение на комисията, са, че когато се приема един закон - аз мисля, че това е абсолютно нормална практика - трябва да покажем един знак, да покажем една зрялост, готовност и бих казал, интелигентност на нашето общество затова, че то се грижи и за тези деца, които сигурно не са толкова много и то би искало да ги умножи. А това, че по-нататък няма нищо конкретно, за мен не е беда, тъй като споменавайки тези деца в един специален закон за закрила на детето, ние при всички случаи казваме на съответните институции, че те са длъжни да обръщат внимание и да осигуряват такива условия и на тези деца, независимо от това, че ресурсите не винаги позволяват. Но когато имат такава възможност, те ще се чувстват задължени от точно това, което сме записали в закона и няма да могат да излизат с аргументи, примерно: ами това в закона го няма.
Така че след кратък размисъл апелирам към вас действително да приемем точно този текст, който предлага комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
И реплики, и дуплики, и нови изказвания остават за утре, когато ще продължим със закона.
Имам да направя няколко съобщения:
Първото от тях е, че напомням, че гласуването на искания вот на недоверие ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.
Насроченото за днес заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите се отлага.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248 и извънредно заседание - утре, 18 май, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 18 май, от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 май, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Анелия Тошкова

Ивалин Йосифов