Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Захари Холевич. (Ръкопляскания.) Да му честитим и да му пожелаем всичко най-хубаво!
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 юни 1998 г.:
1. Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи с бойна техника от Българската армия в многонационалното учение на НАТО по инициативата "Партньорство за мир" - "КООПЕРАТИВ ПАРТНЪР'98". Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по национална сигурност.
2. Проект за решение за даване на разрешение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното сухопътно учение в духа на инициативата "Партньорство за мир" - "ПРОМЕТЕАС'98". Вносител: Министерският съвет.
3. Законопроект за изменение на Закона за концесиите. Вносител: народният представител Иво Атанасов. Водеща комисия: Комисията по икономическата политика.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносител: народният представител Магарита Петрова. Водеща комисия: Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител: народният представител Христо Петров. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Вносител: народният представител Христо Петров. Водеща комисия: Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител: народният представител Христо Петров. Водеща комисия: Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
8. Законопроект за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по труда и социалната политика.
9. Законопроект за съхранение и търговията със зърно. Вносител: Министерският съвет. Водеща комисия: Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Постъпили са пет проекта за решения за промяна на съставите на Комисията по културата и медиите, на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, на Комисията по икономическата политика, на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по опазване на околната среда и водите с вносител народният представител Светлана Дянкова, както и проект за Декларация за мирно решаване на кризата в Косово с вносител Парламентарната група на Демократичната левица.
Едно съобщение: народните представители Сашо Стоянов, Ева Жечева и Людмил Бешков:
"На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, оттегляме внесения от нас законопроект за радиото и телевизията, вх.N 54-01-82 от 30 септември 1997 г."
По дневния ред има предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили; предложение от Парламентарната група на Демократичната левица - проект за Декларация на Народното събрание за мирното решаване на кризата в Косово. Декларацията беше внесена вчера в 17,59 ч. Разпределена е на комисия. Няма становище на комисията. И едно предложение от народния представител Любен Корнезов за два законопроекта за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс. На Председателския съвет и сега с господин Корнезов беше уточнено неговият проект да бъде гледан не днес, тъй като там има нужда да се вземе мнение и на експерти.
Въз основа на тези предложения е изготвен проект за програма за работата на Народното събрание за периода 17-19 юни 1998 г.:
1. Първо четене на законопроекта за допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
3. Проект за решение за промяна на състава на Комисията по културата и медиите.
4. Проект за решение за промяна на състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
5. Проект за решение за промяна на състава на Комисията по икономическата политика.
6. Проект за решение за промяна на състава на Комисията по труда и социалната политика.
7. Проект за решение за промяна на състава на Комисията по опазване на околната среда и водите.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
9. Първо четене на законопроекта за далекосъобщенията.
10. Първо четене на законопроекта за радиото и телевизията.
11. Първо четене на законопроекта за българските документи за самоличност.
12. Първо четене на законопроекта за чужденците в Република България.
13. Първо четене на законопроекта за българското гражданство.
14. Първо четене на законопроекта за бежанците.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство.
18. Второ четене на законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
19. Парламентарен контрол.


По предложената проектопрограма има ли предложения за отпадане или за разместване на точки? Няма.
Моля, гласувайте предложената проектопрограма.
Гласували 194 народни представители: за 179, против 1, въздържали се 14.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседанието си на 11 юни 1998 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Светослав Лучников.
Става въпрос за това, че когато приехме измененията и допълненията на Гражданскопроцесуалния кодекс миналата година, ние не пропуснахме да предвидим какво е положението на висящите производства при влизането в сила на този закон. Тъй като това създаде известни затруднения на практика, затова ние предлагаме да се допълни законът със следния текст:
"§ 155а. Започналите от прокурора производства преди 1 април 1998 г. по реда на чл. 27 от Гражданскопроцесуалния кодекс продължават до тяхното приключване във всички инстанции."
Това предложение беше прието от комисията с 12 гласа "за" и 2 "против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Определям по 30 минути на парламентарна група.
Някой желае ли да се изкаже? Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Още в началото на своето изложение искам да подчертая, че лично аз не съм против предлагания законопроект от народните представители Йордан Соколов, Екатерина Михайлова и Светослав Лучников. Но този законопроект не решава кардиналния въпрос - за мястото и ролята на прокурора в гражданския процес.
Последното изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс всъщност превърна прокурора в един, образно казано, фигурант в гражданското съдопроизводство. А в едно съдопроизводство фигуранти не са необходими.
Когато се прие това изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, мнозинството допусна една груба грешка, която днес иска да закърпи с този законопроект. Просто разлистете стенографския протокол, аз го разлистих, и ще видите, че първо, в проекта на Министерския съвет, който гласува мнозинството тук, всъщност смачка прокурора в гражданския процес, да оставим наказателния процес.
Вижте какво остана от чл. 27 до чл. 31 от ГПК. Прокурорът всъщност може да участва само в пет вида дела.
Парламентарната група на демократичната левица, още когато се разглежда този законопроект и на първо четене, и на второ четене, както в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, така и в пленарната зала, обърнете внимание и разлистете стенографските протоколи и въобще досието, и в писмена форма предупреждаваше, че ще стигнем дотук. Но стигнахме, така или иначе. Кой е изходът?
Предлаганият законопроект, макар и да се състои само всъщност от едно изречение, един нов параграф - 155а, практически е половинчат и не решава даже целта, която са си поставили народните представители, внасяйки този законопроект.
Като го определям като половинчат, какво имам предвид, чисто юридически? Поне за неюристите ще кажа едно изречение - че прокурорът в гражданския процес всъщност се явява един процесуален субституент, тоест страна, която има процесуалното право без да бъде страна в материалното гражданско правоотношение. По силата обаче на чл. 27, в момента на влизането на ГПК в сила, тоест към 1 април тази година, в съдилищата има стотици висящи граждански дела, заведени от прокурора, именно като един процесуален субституент. И се поставя въпросът: какво ще стане с тези стотици висящи граждански дела, а не само делото за така нареченото тото или Интерком, което представлява, разбира се, голям държавен и обществен интерес.
Прокуратурата беше завела тези дела по силата, както подчертах, на чл. 27 именно в интерес на държавата, именно в интерес на обществото, именно в интерес на конкретно определени хора, защитавайки техните интереси.
И сега, на 1 април, с чл. 27 правомощията на прокурора бяха ликвидирани. И това означава, че съдилищата екс леге трябва да прекратят производствата по тези висящи граждански дела.
От 1 април досега измина месец и половина. Съдилищата, изпълнявайки своите задължения, защото в края на краищата те не са виновни за бъркотията, която създава законодателят, прекратиха голяма част от висящите граждански дела. Така че определенията са постановени за прекратяване.
И за неюристите ще кажа, а и на юристите ще припомня, че има чл. 195, ал. 2 от ГПК, който изрично постановява, че определенията, постановени от съдилищата, не могат да бъдат изменяни и отменяни от съда, който ги е постановил. А даже 7-дневният срок за обжалване вече е минал.
Следователно, прекратените производства са факт и съдът, който ги е постановил, въпреки този текст, който ни се предлага, не може да се отмени. Е, постигаме ли целите, които си поставяме? Разбира се, че не.
И затова бих препоръчал на вносителите, ако все пак този законопроект се приеме, трябва да има една втора алинея, която да гласи: "Прекратените производства се възобновяват служебно от съда". Без тази втора алинея, въпреки текста, който ни се предлага, той ще бъде един удар във въздуха, даже и тези, които са го внесли няма да постигнат това, което желаят.
Но в заключение, господа народни представители, трябва да се реши ясно и категорично мястото и ролята на прокуратурата в гражданския процес. Аз се питам: защо трябва да бъде смачкана прокуратурата, включително и в процеса, което е в ущърб на държавата, а сега се оказа - и в ущърб на мнозинството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика председателят господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Аз бих искал да отправя една реплика към господин Корнезов.
Господин Корнезов, прокуратурата не е смачкана и никой няма да я смачква. Прокуратурата няма място в гражданския процес. Това беше също една отживелица от миналото... (Неразбираема реплика на Татяна Дончева.)
Госпожо Дончева, предполагам, че после ще вземете думата.
...прокуратурата да упражнява чужди права, дори тогава, когато един гражданско-правен субект не желае това. Това е абсурд в едно нормално правово общество.
Всеки, чиито права са застрашени, трябва да си ги брани и има възможност да ги брани, включително и държавата. Няма защо прокуратурата да брани държавата, когато държавата си има своите органи. Има си по конституция и по действащото законодателство кой представлява и защищава държавните интереси.
Тук, много добре знаете, че всъщност става дума за един по-специален случай, при който има, за нещастие, арбитражна клауза. Така че ако страната по гражданското правоотношение упражнеше своето право, трябваше да се подчини на тази арбитражна клауза. И нещо повече, има дори решение на съответния арбитражен съд, което не беше признато от българския съд и затова се наложи да действа прокуратурата. Но това с нищо не намалява правилността на промяната, която беше направена на чл. 27 от Гражданскопроцесуалния кодекс - прокуратурата занапред да няма право да упражнява чужди права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Искате ли дуплика? Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Безспорно господин Соколов засегна - нека да го нарека - философията относно процесуалната субституция и по-конкретно в нейното проявление прокурора. Но, колеги, и по стария Закон за гражданското съдопроизводство, който е приет още непосредствено след Освобождението - следователно в една друга и епоха, бих я нарекъл, и среда, съществуваща до 1947 г. - прокуратурата е имала своите правомощия, включително и в областта на гражданското съдопроизводство.
Също считам, че има място прокуратурата и в днешните условия на гражданското съдопроизводство. Нека да вземем запрещението, поставените под запрещение. Има ли място прокуратурата? Безспорно да. Нека да вземем осиновяването. Има ли място прокуратурата? Разбира се, че да.
Следователно нека да гледаме на прокуратурата като на някаква частна прокуратура или като на някаква частна институция, а на прокурора, който трябва да се извиси и да бъде, бих го нарекъл, ние знаем, юристите, блюстител на законността, включително в гражданското съдопроизводство. В гражданското съдопроизводство прокурорът не решава, съдът решава. Но защо трябва да му вържем ръцете така, както му вързахме и ръцете, и краката в наказателния процес?
Така че не мога да се съглася с господин Соколов. И фактът е налице, че той внася един законопроект, който в края на краищата трябва да реши един частен случай, но не и кардиналния въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За изказване има думата господин Емануил Йорданов.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново ми се струва, че изместваме същността на спора. В случая въпросът за мен стои на една съвсем друга плоскост, а именно: тълкуване на закона. Аз мисля, че съдът би могъл и по пътя на тълкуването да стигне до един подобен извод.
Не се учудвайте, колежке Дончева! Ами защото се оказва, че на практика се създават проблеми. И след като в практиката има противоречия, би следвало ние да потърсим някакъв начин да ги разрешаваме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Значи съдиите не могат да тълкуват закона.
ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Колега, спомняте ли си, че на много места в закона пише: "за противоречиво тълкуване на закона в съдебната практика"? Говоря Ви за законов текст, не е трудно да си го спомните.
Нека да обърнем малко внимание на чл. 27 в сегашната му редакция: "Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон". Не мога да разбера какво не ви харесва в този текст. Нормално е, когато прокуратурата встъпва в едни производства, които стоят встрани от нейните основни задължения, това встъпване да бъде уредено съвсем конкретно и изчерпателно, а не да бъде, както беше досега - не в ГПК, а в конкретни закони.
Спомнете си в миналото, тези от нас, които са били практикуващи юристи, как прокурорите участваха в производствата по трудови спорове, колко абсурдно беше това участие и как само губехме времето на колегите си да стоят в съдебната зала, за да станат накрая и да кажат: "уволнението е законосъобразно" или "не е законосъобразно".
Още веднъж искам да припомня: когато ние четем някой законов текст, не би следвало да се ограничаваме единствено с него, защото няма правна норма, която да съществува сама за себе си. Отгръщам Гражданскопроцесуалния кодекс и бих могъл да ви посоча за колко случаи. Ето: § 153 - "Надзорните производства, заварени от закона, се разглеждат по досегашния ред"; § 154 - "Заварени висящи изпълнителни производства за продажба на движими вещи се довършват по реда на този закон"; § 155 - "За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на закона, се прилагат досегашните разпоредби, освен ако времето до изтичането им е по-дълго от сроковете по този закон".
Така че какъв е проблемът? Тук става въпрос единствено за правна техника и да раздухваме излишно спора за това кой на кого връзвал краката или ръцете е несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Известна е от древни времена една приказка: "Аз ли, Боже, криво ти се молих или ти криво ме разбра?"
Съжалявам, колега Йорданов, ако някой не може да тълкува или не иска да тълкува съчинението, което приехме преди няколко месеца на тема "Граждански процес" по начина, по който Вие желаете. Но тълкуването, което Вие давате, е само едно от възможните тълкувания, а не единствено възможното.
Очевидно този спор - трябва ли или не да има в България прокуратура и докъде да се простират нейните права - ще продължи още няколко години, докато животът ни наложи онова разбиране, което е очевидно пригодно и нужно на държавата.
Но на сега предложените изменения. За да предлагате изменения от името на председателя на парламента, председателя на парламентарната група и председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, очевидно сами сте разбрали, че направихте грешка преди няколко месеца.
Днешният дебат има смисъл, защото всичките ви аргументи, дори онези, които не казахте днес, ви бяха казани от опозицията в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Само че тогава имаше пълна глухота. И ако днешният дебат има смисъл в нещо, то не е приемането на текста. Текста ще приемем и ако счетете за нужно, по-добре не веднага да правим второто четене, а наистина да направим онова, което казва господин Корнезов, още повече че утре заседава Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и пак ще стане така, че сме направили една работа, но не сме я донаправили.
Смисълът на днешния дебат е да разбере мнозинството, че никое мнозинство, независимо кой го е бил излъчвал досега, не е било изкушено да бъде глухо за всякакви доводи, които не изхождат от неговите среди, и обикновено, когато бъде ударено от горния праг на вратата, да се приземява леко и да се сеща, че някога някой за нещо е предупредил.

Преди няколко месеца, когато обсъждахме трябва ли прокурорът да има право да води тези искове и да участва в тези производства поне за защита на държавния интерес, поне за това, вие изразихте това крайно становище, което днес сподели господин Соколов. Ако вие стоите на това крайно становище и днес, позволете ми да се съмнявам в необходимостта да правим тази законодателна поправка. Още тогава ние ви дадохме пример с делото "Интраком", което е висящо и е за много пари. За много пари, които някога държавните чиновници проиграха като български интерес.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): А те бяха ваши, тези държавни чиновници!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, съгласна съм, че бяха наши, но също така съм съгласна, че министърът на финансите господин Муравей Радев и сега продължава тези разговори. И че фирмата "Интраком" съвсем не е свързана само със старото правителство. Тя е свързана с достатъчно широк кръг политически среди, за да си осигури интересите в България независимо кой идва на власт. Позволете тогава на прокурора да не позволи на едни държавни чиновници да злоупотребяват с българските национални интереси. И аз ви казвам това като един от хората, които бяха в инициативния комитет за защита на тотализатора, независимо от това, че Жан Виденов имаше друго мнение по въпроса.
Е, добре, след като държавният интерес на България налага да се преборим за тези много милиони в долари защо ние правим законодателни промени с оглед на едно-единствено дело? Ако вашето мнение е, че прокурорът не може да участва и сега е такова, оттеглете си законопроекта. И нека България загуби тези пари!
Ако пък е нужно да бъдат защитени тези интереси и не само с оглед на този спор, а с оглед на много други възможности, които няма как да стопираме днес - какво мислите, че следващите държавни чиновници ще бъдат неизкушени? Че никой никога няма да може да им предлага добри варианти, в които те да заобикалят държавните интереси и да сключват сделки в ущърб на интереса на държавата? Тогава забранете на прокурора да атакува. Когато държавните чиновници са ангажирани пряко в една сделка със собствения си интерес защо ще ги карате да водят искове за нейното разваляне? Те ако не са имали желание, не биха я сключили. А пък ако знаем за тези изкушения защо не си създадем достатъчно трайни гаранции и да позволим на прокурора с една следваща законодателна поправка поне в началото на есенната сесия в защита на държавния интерес прокурорът да може да води дела. Иначе правим половинчати работи - решаваме казуси.
Като предложихте тази промяна на ГПК не се ли сетихте колко хиляди дела ще бъдат прекратени? Защо сега изведнъж ви хрумна това? Понеже това е маниер в сегашното Народно събрание - пет пъти да се променя наказателния процес, пет пъти - гражданския, докато стане непрекъснат някакъв хаос, след което ние да се изкарваме велики, а да хвърляме на правораздаването всичките криви дърва. Не е нужно това.
Чуйте поне един път, защото нашите аргументи поне по тези специални закони са били винаги, винаги съобразени с онова, което е в момента и онова, което е нужно да стане. И са били добронамерени. И никога не са били така - на политиканско равнище. За разлика от вашите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. Вземам думата за изказване, а не да правя реплика.
Случаят, за който се говори тук, че е предмет, повод за искането на изменение, е елементарен. Този договор, който вашите хора сключиха и вашите хора провалиха интересите на държавата е недействителен според нас. На тази недействителност може да се позове всеки, но при действащото старо законодателство инициативата за обявяване на тази недействителност взе прокуратурата и затова други заинтересовани органи не се намесиха.
Ако сега ние решим да предложим правото на другите органи да поискат недействителност трябва да възобновим едно производство от самото начало. Аз това ви го обясних в комисията. Това ще стане много дълго и неефективно. Затова именно ние приемаме, ние прибегваме до този извънреден способ. И вие трябва да го приемете. И вие тогава се съгласихте и сега се съгласявате, че това е необходимо за запазване интересите на държавата.
Колкото за това, че някои държавни органи, както в случая вашите държавни органи са постъпили и са провалили интересите на държавата, тогава прокуратурата трябва да се намеси не за да защитава правата на държавата по граждански ред, а за да предяви наказателно преследване на тези чиновници, които са провалили държавните интереси и в това наказателно производство евентуално да се реализира и граждански иск. Ето това е истината. Така стоят нещата. Няма защо да правим оттук проблеми за общите функции на прокуратурата в нашия процес.
Ние преминаваме към едно истинско гражданско съдопроизводство, които е състезателно и в което всяка страна защитава своите интереси така както намери за добре. Органите, които защитават държавните интереси най-малко могат да бъдат поставени предварително, априори, под подозрение, че не защитават добре тези интереси. Но ако, не дай Боже, някой от тях наистина не защитава добре техните интереси, тогава прокуратурата без да е смачкана, без да е онеправдавана, трябва да повдигне против тях наказателно преследване. А това именно тя не прави, както не е смачкана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Да, господин Лучников, ние ще подкрепим законопроекта, защото си даваме сметка какво означава след като са въртяни съдебни поръчки в продължение на две години до Гърция да бъде започнато едно дело отначало, без разбира се, да поръчваме на съда как да решава делото.
Що се отнася до общия принципен въпрос, позволете ни да направим разлика, направете я и вие, защото така е във всяка страна - разлика между интересите на държавните чиновници и интересите на държавата, и онези допълнителни механизми, които всяка държава трябва да предвиди, за да накара държавните чиновници винаги да действат в държавен интерес, а когато не действат в държавен интерес да има механизми да се спаси ситуацията.
Какво като осъществява наказателно преследване прокурорът, ако не можете да осигурите и парите по такива неизгодни сделки? В момента тече приватизация - масова, касова, работническо-мениджърска и друга. Вие знаете какви ще бъдат рисковете по това, но тъй като настоявате да правите класическо състезателно производство и абсолютно да игнорирате прокуратурата ще ви кажа само, че мисля - от моите учители в политиката съм усвоила следната максима: "никога не пречи на противника да греши"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа. Аз ще опитам съвсем накратко, така както направиха и моите колеги, да засегна въпроса и не само от правната му страна, но за да бъде той по-ясен на обществото. Този твърде специализиран правен спор има редица обществени измерения. Тяхната основа се намира в самата Конституция в чл. 127, по-специално т. 3 и 4. Там е казано: прокуратурата следи за спазване на законността като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. И следващата точка: в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Ние не спорим по това, че Гражданско-процесуалния кодекс лимитира случаите на участие на прокуратурата в граждански дела, но продължаваме да твърдим така както това категорично бе изтъкнато и при приемане на предишните изменения, че тези случаи са твърде ограничени и те не обхващат някои много значителни обществени интереси.

Става дума за обстоятелството, че с тези изменения се отнема възможността прокуратурата да бъде процесуална страна при оспорване на приватизационни сделки - там, където в момента се преразпределят най-големите средства, там, където в много случаи са пряко отразени интереси на органите и на лицата, които извършват приватизацията. Прокуратурата няма възможност да участва в някои много важни охранителни производства, също свързани с големи икономически интереси, защото в тях страна може да се окаже само този, на когото е отказана регистрацията, а понякога кръгът на засегнатите интереси е много по-широк.
И това изменение, което се предлага, не е нищо повече от опит за коригиране на малка част от последиците, предизвикани с коментираното изменение. То не предлага да се отстранят причините в законодателството, създаващи тази среда. И затова, когато водихме дискусия в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, аз попитах има ли готовност в мнозинството, ако се приеме това изменение на първо четене, да бъде разширен неговият обхват и да се предвидят допълнителни случаи, в които няма да се отнемат възможностите на прокуратурата - тук не коментираме качеството на нейните действия, - но възможността на държавата чрез един от своите органи да упражнява надзор върху дейността на други държавни органи, когато може да става дума за засягане на подобни интереси. Там не получих утвърдителен отговор. Беше казано, че тук има един конкретен повод. Не подценяваме интереса, свързан с този случай, но в края на краищата парламентът не е съдебен орган, не е някаква висша съдебна инстанция, която трябва чрез своите законодателни решения да коригира извършени действия по конкретни дела, колкото и важни да са те. Защото тези случаи ще продължават да се пораждат и в бъдеще и то при случаи не по-малко значими от този, който се е превърнал в конкретен повод за предлагания законопроект.
И като прибавим към това някои от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс - стесняване на участието на обществеността, на съдебните заседатели в дела, по които еднолично съдията може да наложи наказание лишаване от свобода - не искам да се разпростирам и да посочвам други причини в законодателството и в действията на изпълнителните органи, които създават благоприятни условия за разширяване, а не за намаляване на корупцията. И този закон в сегашния си вид също създава по-благоприятни условия за корупция - говоря за предишното изменение, защото сегашното не отстранява това обстоятелство - за развитие на корупционните процеси в страната.
Поради тази причина аз няма да подкрепя този законопроект, защото мнозинството има достатъчно гласове да прави корекции на собствените ни действия, но пак казвам, ако това беше опит да се коригират предпоставките, заложени в законодателството, мисля, че трябваше да се обединим и опозицията, и мнозинството да го подкрепи. Но след като това е само една корекция, която не изпълнява по-големите обществени задачи, нека тогава това дело да бъде извършено от тези, които са предприели действията. Защото мисля, че ще ви е необходимо още време, за да се убедите, че без търсене на допълнителни гаранции за контрол в системата на държавното управление, корупцията в България няма да бъде намалена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Думата за реплика има господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стоилов! Някак си от Вашето изказване прозря скритата мисъл да се потвърди или да се разшири възможността на прокуратурата да се намесва в приватизационни сделки. Знаете ли какво правите Вие с това? Вие поставяте мини пред целия процес на приватизация. Защото кой ще сключи приватизационна сделка, ако има опасност тази сделка да бъде минирана от една интервенция на прокуратурата? Ама ще кажете: може би има склонност към корупция от тези, които извършват приватизационната сделка. Ами защо освобождавате от подозрението за корупция органите на прокуратурата? Та нима досегашните им действия не поставят известно съмнение в тази насока? Вие поставяте прокуратурата като върховен защитник на държавните интереси. А какво направи тя да защити ограбените милиарди от България чрез кредитните милионери? И ако на такова куче поверяваме защитата на нашата кошара, не смятате ли, че ще вкараме сами вълците в нея?
Въпросите са много сериозни, затова аз предлагам да не отклоняваме вниманието си с общи принципни разсъждения по въпроси, които не са предмет на настоящия законопроект, а да се съсредоточим само върху него, да осъзнаем неговата важност за спасяване на народното богатство и да гласуваме да го приемем, както е предложено от комисията, на две гласувания, за да можем по този начин да засвидетелстваме нашето желание наистина да обслужваме обществения интерес. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Думата за втора реплика има господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Аз още веднъж съжалявам, че някак си дискусията започва да се отклонява от един конкретен законопроект с един конкретен текст. Но искам да взема думата като реплика на господин Янаки Стоилов. Много ми хареса мисълта на госпожа Дончева - "Да не пречим на нашите опоненти да грешат". Ще бъде много интересно кой ще гласува срещу този законопроект, за да се види кой тук защитава държавните интереси и кой е срещу тях.
Но аз бих направил реплика на господин Стоилов. В колко други случаи, би ли могъл той да каже, прокуратурата досега защитаваше държавния интерес? Когато "Плама" беше продадена за 61 млн.лв., което по тогавашния курс на лева правеше 300 000 долара, една рафинерия, която се оценяваше между 400 и 600 млн.долара, прокуратурата намеси ли се? Къде беше тя тогава? Къде е тя в редица други случаи, в които наистина бяха засегнати държавни интереси и то с конкретни сделки? Тогава можеше да съдейства, а прокуратурата бездействаше.
Прокуратурата наистина трябва да действа, но нека да действа там, където й са дадени правомощията от Конституцията и законите. И като отворите Конституцията ще видите, че преди всичко това е наказателното преследване. Тя именно там бездейства, а ние сега плачем защо не действала или защо някой отнемал възможности да действа там, където притежателите на самите граждански права имат възможността да си действат - и държавата, и всеки един гражданин, когато негово субективно материално право е засегнато. И няма защо в тези случаи ние да разчитаме на прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
Думата за дуплика има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че конкретните поводи не трябва да ни отклоняват от по-дълбоките проблеми, които стоят в нашето общество, защото те не са откъснати от тези законодателни изменения. И мисля, че вие имате интерес да представяте тези законодателни изменения като отделни фрагменти, чисто специализирани, които не достигат до широкото обществено съзнание. Но те имат отношение към всичко това, което се извършва не само в сферата на законодателството.
Що се отнася до действията на прокуратурата в наказателното производство, тя трябва да действа главно там. Но аз не мога да се съглася с тезата на господин Лучников, че достатъчно е прокуратурата да се намесва, когато става дума за достатъчно данни за извършено престъпление. Защото тази отговорност често идва много късно, ако въобще идва. Защото само чрез нея не могат да бъдат защитени значителни интереси. И тук не става дума - както изтъкна председателят на парламента господин Соколов - само за конкретно субективно право, а става дума за един много по-широк кръг права и законни интереси на лица, които дори в някои случаи нямат възможност пряко да встъпят като страни в процеса. А понякога, когато говорим за приватизацията, никоя от страните не е заинтересована да атакува този договор, но има обществен интерес той да бъде атакуван.
Що се отнася до това, че прокуратурата не е действала ефективно - да, това в много случаи е така. Само че по този въпрос мисля, че ответниците сте главно вие и недейте от нас да търсите отговора. Няма да предизвикате един нов Лайпцигски процес или Георги Димитров, превръщайки се от обвиняеми в обвинители по тази тема. Защото собствените ви действия все пак остават в не толкова далечното минало.
И накрая, този рефрен вече трябва да бъде изоставен. Ние всички да търсим решенията и именно това казвам, че този тип решения не ни изваждат от ситуацията, в която се намираме.
Що се отнася до примери, за съжаление, изглежда когато се засягат интересите на различните правозащитни институции, те тогава започват по-активно да действат в защита на законите и на обществения интерес.
Един такъв пример са действията, предприети по отношение на някои ръководители на Централната банка, за които много бързо изпълнителната власт искаше да сложи чадър преди да се установи дали има основание или не за продължаване на такива действия.
Но аз не искам само когато се разгори войната между институциите отделните органи активно да встъпват в своите компетенции. И предлаганите проблеми, които обсъждаме, мисля, че стоят над конкретните проблеми и недейте се опитва да внушите дребната идея, че който не гласува за вашето предложение, е привърженик на продължаването на някакви действия, които сами ние оспорваме, и поне лично всеки може да докаже какво е неговото отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Господин Стоилов, една забележка - в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма фигурата или понятието "председателстващ". Справка § 3 от Допълнителните разпоредби. И когато господин Сендов е тук, и господин Джеров, и госпожа Шопова или аз, ние сме председатели на парламента, а не председателстващи. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
Господин Йордан Школагерски има думата.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поздравявам председателя на нашето заседание за разяснението и ми се струва, че това трябваше да бъде още в първото заседание на парламента, а не сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Четири пъти съм го правил, господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Защото действително двете фигури се смесват - председател на заседанието и председател на парламента. И тъй като, когато председателят на парламента не председателства заседанието, наричаме го председателстващ, а той си е чист председател на заседанието. Така че тук сте прав.
Искам да взема отношение по законопроекта с едно изречение. Определящ момент за този законопроект, уважаеми дами и господа, действително е общественият интерес. Затова недвусмислено законопроекта лично аз ще го подкрепя. Ще подкрепя този законопроект с още една надежда, че последвалата част от дискусията, която се разгоря и за която не бива да виним никого от тези, които са се изказали, дава един много сериозен сигнал, че онова, което стана при президента, онова, което става в обществото, трябва да му се отвори вратата за една широка дискусия в следващото изменение на Закона за съдебната власт. И аз се надявам, че в тази насока и председателят на комисията, и председателят на парламента ще съдействат.
Стерилната теза, че прокуратурата е вън от гражданския процес - да, разбира се, идеално, така е. Но в едно вече завършено общество, в което не бушуват обществените отношения по неверния и неправилен път, какъвто е при прехода - разбира се. Но ние не се намираме в такова общество, ние отиваме към края. Вие искате да възлагате задачи и донякъде имате основание и ние сме го правили в това отношение да сме недоволни от действията на някои съдебни органи, но защо ще им отнемаме правата? Дайте да ги диференцираме точно, да ги посочим, но този път не с пожелания, уважаеми господа! А за да завършим една правна норма, когато даваме правомощията, да посочим и отговорността, ако не се упражни това правомощие. Защото юридическото лице - прокуратура, то не може да си избира кога да действа и кога да не действа. Досега така е било, но за в бъдеще не може да бъде. Щом ние не говорим за права, а говорим за правомощия, това са и права, и задължения, и те трябва да носят отговорността, ако не я използват. Но това е друг спор.
Но аз ще гласувам за този закон с още една надежда, че след като вие осъзнавате, че има нужда, макар и в един фрагмент от действия на прокуратурата, това е отворена вратичка и стъпало за един полезен диалог да видим дали и на друго място няма място, за да действа тази прокуратура и да й възложим да действа с отговорността, а не да й отнемаме правата за това, че не е действала.
Това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 164 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Лучников има думата за процедура.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Съобразно решението на комисията, която в своето становище препоръчва този закон да бъде гласуван и на второ четене в сегашното заседание, правя процедурно предложение да пристъпим към него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Противно становище има ли? Господин Корнезов за противно становище.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Вижте, колеги, аз в своето изказване подчертах, че към 1 април, когато влезе изменението на чл. 27 и отне правомощията на прокуратурата, останаха висящи стотици граждански дела, заведени от прокурора. Не е само делото "Интерком". Всички дела бяха висящи.
Второ, по голямата част от тях съдът чете определения и те са прекратени. Определенията са влезли в законна сила. Тези определения не могат да бъдат изменени от собствения съд, който ги е постановил. Вижте чл. 195, ал. 2.
Следователно, текстът така, както е даден, не ни решава проблема. Какво ще стане с прекратените дела, т. е. делата, които вече са в архива, образно казано.
И затова ви предложих една втора алинея: "Прекратените производства се възобновяват от съда". Ако нямаме такава втора алинея, просто съдът няма да има възможност да продължи делата, които вече е прекратил.
И в тази връзка малко се съмнявам дали можем да преминем направо на второ четене или с тази добавка, ако се реши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Аз не виждам обаче причина при четенето след малко на второ гласуване... (Реплики от Демократичната левица.) Ами след като приемаме да бъдат в едно заседание и двете гласувания, очевидно е, че не може да бъде направено писмено предложение, а ще стане устно.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лучников.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Нека се спази процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега имаме процедура, нека приключи процедурата предложение, контрапредложение и след това вече... (Реплики от Демократичната левица.) Това ще го решите вие.
Гласували 159 народни представители: за 112, против 32, въздържали се 15.
Процедурното предложение на господин Лучников е прието.
Моля да докладвате закона на второ четене.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
"Закон за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 21 от 1998 г.
Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 155а със следното съдържание:
"§ 155а. Започнатите от прокурор производства преди 1 април 1998 г. по реда на чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс продължават до тяхното приключване във всички инстанции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате възможност сега, господин Корнезов, да си направите предложението за конкретен текст.
Има ли изказвания по предложения нов параграф единствен?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): То е направено формално по микрофона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Школагерски, моля, заповядайте от трибуната. Разберете се с Вашата колежка госпожица Дончева, която твърди, че нарушавате правилника по този начин. Аз го нарушавам, Вие го нарушавате, само тя не го нарушава.
Или направете конкретно предложение, или го гласуваме.
Имате думата, господин Лучников, Вие да направите предложението.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Тук се касае за една празнота в правилника, който не е предвидил в случаи, когато се приеме да се гласува на две четения един законопроект, какво ще стане между тези две гласувания. Тази празнина на правилника ние трябва да я тълкуваме в духа на разума и на положителното тълкуване. Тогава няма нищо лошо, ако ние всички сме съгласни, че трябва да се направи някакво полезно предложение, то да бъде направено между двете гласувания и евентуално да бъде прието.
Така че аз смятам, че за никакво нарушаване на правилника не става дума, а напротив, пристъпва се към едно негово разумно творческо тълкуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли предложение към този текст?
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, явно правим прецедент при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Полезен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, дано да е полезен. Но става въпрос за следващи случаи - дали ще можем да го правим това. Не е въпрос само до една алинея и не е само въпрос до конкретния случай.
Аз ще направя предложението сега и официално, всъщност за трети път.
С две думи предлагам втора алинея:
"(2) Прекратените производства се възобновяват служебно от съда."
Следователно съдът ще трябва да отмени определенията, с които вече са прекратени тези производства.
Но ние правим прецедент, което лично мен ме смущава. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Подкрепям предложението на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че трябва да излезем от това положение и да не правим прецедент за едно нарушение на правилника. Става дума за едно допълнение на редакцията на текста. Да не бъде като втора алинея, а да се постави една запетая и текстът: "а прекратените дела да бъдат възобновени...". Това вече е процесуално по-чисто и ще избегнем практиката един процесуален закон да го изменяме на две четения в залата.
Струва ми се, че това е разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски. Опитът си е опит.
Така, както предлага господин Школагерски, това е една редакционна корекция.
Има ли възражения?
Моля, гласувайте заглавието на закона и параграф единствен така, както беше прочетен от господин Лучников, като точката се замества със запетая и продължава текстът, предложен от господин Корнезов, само се поставя едно "а" преди това, което той предложи.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 149, против 3, въздържали се 3.
Заглавието и параграф единствен са приети.

Преминаваме към втора точка на
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Моля, господин Цонев, да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по Законопроект N 8540165 от 28 май 1998 г. за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, обн., ДВ, бр. 49 от 1998 г.

На заседание, проведено на 9 юни 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, обн., ДВ, бр. 49 от 1998 г., внесен от народния представител Йордан Цонев на 28 май 1998 г.
Законопроектът бе докладван от вносителя му - народния представител Йордан Цонев. Същият обоснова необходимостта от предлаганата промяна със съображения в Закона за гарантиране на влоговете в банките да не се вменяват задължения на президента на Републиката, които не са предвидени в Конституцията. Вместо от президента предлага се председателят на Управителния съвет на фонда за гарантиране на влоговете да се определя от Министерския съвет.
По време на разискванията членовете на комисията единодушно подкрепиха предложения законопроект.
В резултат на това комисията предлага Народното събрание да обсъди и гласува в едно заседание на първо и второ четене внесения законопроект за изменение на Закона на гарантиране на влоговете в банките."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Има думата народният представител Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително по този законопроект като че ли аз имам най-много отношение, защото в същата зала преди немного време пледирах за друго решение. Подобно, разбира се, не същото това, което ни предлага господин Цонев сега. Тогава ме подкрепиха колеги и от дясната страна, в това число и ръководството на събранието. Не съм го забравил.
Ставам, не за да кажа, че вие, останалите колеги, сгрешихте само, а да кажа, че и днешното решение, което се предлага, не е най-доброто.
Очевидно президентът по Конституция не трябваше да бъде товарен с това, както и с много други дейности, които се опитвате да му дадете. И аз тогава дадох пример с брокер на картофи, защото картофите в Родопите се провалиха, тъй като президентът не можа да се справи с този въпрос.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Не е вярно!
РУСИ СТАТКОВ: Ами, имам колеги, които непрекъснато питам, защото като товарите някого с функции, ние трябва да контролираме, да видим доколко се изпълняват ангажиментите.
Няма да спорим сега по този въпрос, говорим за друг конкретен, а именно: доколко Министерският съвет трябва да поеме и тази функция, каквото е предложението на господин Цонев по същество, тъй като става дума за контролна функция. Ние днес ще говорим сигурно за Закон за далекосъобщенията, ще говорим за радио и телевизия, непрекъснато говорим и за други закони, в които всичко се стича в една пирамида - Министерския съвет. И, разбира се, Конституцията и нейните членове директно дават право на Министерския съвет да реализира определени функции, обаче тук въпросът стои доколко отново, както и при президента, тези функции на Министерски съвет, отнесени към банковата система, могат да бъдат обвързани и да не са противоречиви.
Ето затова всъщност аз взех думата - за да се обърна и към вносителя, и към онези колеги отдясно, които ме подкрепиха, а и другите, които не ме подкрепиха, да помислим по това не е ли по-добре тази система и фондът, който се изгражда за гарантиране на влоговете, да си бъдат контролирани до край от Централната банка, господин Цонев?
Разбира се, има опит, и аз не го отричам, в бившите соцстрани, каквато е Чехия например, да участва представител на министъра на финансите, но там има повече представители на Централната банка. Системата в други страни, разбира се, пък е различна, но на мен ми се струва и в заключение, няма да ви губя времето, искам да кажа, че не бива повече да даваме поводи, колеги отдясно, с непрекъснато възлагане на такива функции на Министерския съвет. Не само ние, от опозицията, а и всички онези, които внимателно следят процесите в страната, да считат, че наистина в Министерския съвет, респективно в някои хора в него, се концентрира изключително много власт.
Ето затова моето предложение е, подкрепяйки идеята на вносителя да отпадне това, което ние делегирахме за президента, но да помислим на кого да го възложим и още по-конкретно предлагам това да бъде Управителният съвет на Българската народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има ли други изказвания?
Ако няма, поставям на първо гласуване законопроекта за гарантиране на влоговете в банките.
Гласували 131 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев иска думата за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
РУСИ СТАТКОВ: (ДЛ, от място): Ако не важи искането за писмени текстове - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ако искате, вземете думата, елате на трибуната.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз в аргументите, които изложих пред вас, се постарах да ви обясня, че съм за идеята, която вие сте разбрали вече, президентът да не назначава председателя на Надзорния съвет на фонда, но същевременно, мисля, на български го казах ясно, смятам, че не бива да концентрираме по същите причини, които важат и за президента, в Министерския съвет назначаването на председател на Управителния съвет и още повече, излизайки от ситуацията, в която се намираме ние. Това трябва да го дадем на Управителния съвет на Българската народна банка.
И затова предлагам, господин председател, за да има възможност писмено да се направят предложения между първо и второ четене, да не подлагаме днес на гласуване този въпрос. Няма да е фатално, ако стане с по-кратък срок - до края на седмицата, но да имаме, както се казва, възможно максималното време за спазване технологията на правилника - писмени предложения.
Ето затова, без да възразявам, господин Цонев, на идеята да променим докрай закона, ние, така или иначе, го забавихме толкова време, по-скоро, забавихте го, сега, с един час или един ден, няма да стане нищо повече.
Затова не подкрепям предложението и съм за отлагане или даване на време между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Йордан Цонев.
Гласували 144 народни представители: за 98, против 39, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Господин Цонев, моля да докладвате закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, обнародван в "Държавен вестник", бр. 49 от 1998 г.
Параграф единствен. В чл. 9, ал. 2, т. 1 думите "от президента на Републиката" се заменят с "от Министерския съвет"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
И докато дойде господин Статков, чисто редакционно: смятам, че в заглавието трябва да бъде само "за изменение", а "и допълнение" - да отпадне.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! След като се прие да се гласува и на второ четене законопроектът, предлагам не "от Министерския съвет", а от "Управителния съвет на Българската народна банка". Това изменение всъщност е кратко, може да се нарече редакционно, но е по съдържание.
Така че предлагам да се гласува моето предложение също отделно - за Управителния съвет на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин Цонев има думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз и в комисията казах на колегата Статков - неговото предложение, което може би трябваше да приемем и за протокола в комисията изразих съжаление, че го отминахме в бързината, както се казва, с лека ръка, но то беше точно думите "от президента" да се заменят с "от Министерския съвет".
И протоколите на комисията стоят, и неговото предложение в писмен вид. Когато правихме това предложение за изменение, казах и на колегата Статков, че съм се водил и от това, че той първи направи това предложение и предлагаше точно Министерския съвет. А колкото до Управителния съвет на БНБ и това, което каза колегата Статков като мотиви, всички останали членове се назначават от Управителния съвет на БНБ. Мисля, че няма абсолютно никакъв спор тук и няма смисъл да политизираме едно чисто техническо изменение. Още повече, пак казвам, колега Статков, аз наистина го съобразих с Вашето становище, което ние така несправедливо пренебрегнахме в комисията при второто четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Други изказвания?
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Поддържам си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дуплика ли искате? Дуплика, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, мисля, че що се касае до предложението ми по законопроекта, то може да се направи справка, господин Цонев, и там ще се види точно каква е била идеята. Главното обаче днес, което изложих, и убедено го изложих, е свързано с функциите, които трябва да се възложат на Министерския съвет. И аз смятам, че такива функции ние не трябва да възлагаме на Министерския съвет. Най-добре е, съобразно нашата ситуация, това да стане чрез Управителния съвет на БНБ. И затова поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Други изказвания?
Има думата господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, аз няма да взема отношение кое е най-целесъобразно и кой орган е най-целесъобразно да назначава председателя на Надзорния съвет, но, повярвайте ми, дълбоко съм смутен. Сега практически ние не законодателстваме и по предишната точка, и по тази точка от дневния ред.
Вижте, чл. 78 от Конституцията е ясен и категоричен - законите се приемат на две четения, изрично е записано в две различни заседания. Особено когато има предложение на някой народен представител, може да е един народен представител, в никакъв случай Народното събрание не може да преминава веднага към второ четене. Това е грубо нарушение и на Конституцията, и на правилника. Всъщност народните представители, когато двете четения са в едно заседание, се лишават от конституционното им право да правят писмени предложения и да участват в законодателния процес.
Сега може би случаят за някого на пръв поглед е доста дребен, но един прецедент, който направихме и при предишната точка, сега пак го правим. Утре можем да приемем един цял закон, нещо много важно, всъщност лишавайки 240 народни представители от конституционното им право да участват в законодателния процес.
Моля Ви, правя процедурно предложение, ако може да се отложи гласуването въз основа, струва ми се, на чл. 40 от правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Аз нищо не правя, господин Корнезов. Правите го вие. Вие в залата решавате (реплики от ДЛ), така че при гласуването аз имам само един глас - точно толкова, колкото и Вие.
Има ли противоположно становище по процедурното предложение на господин Корнезов? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов за отлагане на гласуването.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 90, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
По предложението, което направи господин Руси Статков. Малко трудно може да се приеме като редакционно, господин Статков, за разлика от предишния случай, защото то очевидно е по същество.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Аз не отричам, но Вие ме лишавате от правото, което ми дава правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков думите "от Министерския съвет" да се заменят с "от Управителния съвет на Българска народна банка".
Гласували 152 народни представители: за 55, против 90, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за заглавието: "Закон за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките" и параграф единствен така, както са предложени от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 12.
Законът за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, гласувах против и по същество, и по процедурата.
Преди всичко, наистина е обезпокоителна тенденцията Министерският съвет да се натоварва с изключително широки правомощия и явно да се нарушава балансът между трите власти. Смятам, че предложението на господин Статков тук е съвършено уместно, независимо от това дали само по себe си в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол той е пледирал Министерският съвет да има тези правомощия. Но погледнато в контекста на общата тенденция, която се очертава и която безпокои и обществото, и много членове на Народното събрание, подобно продължаване и задълбочаване на тенденцията, според мен е неправилно и имаше всички основания да се погледне на предложението на господин Статков съвсем сериозно.
Но и от процедурна гледна точка, господин председателю, и Вашите обяснения, че Вие сте само с един глас и че залата решава, са неиздържани. След като Вие държите към Вас да се обръщаме именно като към председател на Народното събрание, тази отговорност Ви задължава да призовавате Народното събрание да спазва Конституцията и правилника. Вие не можете да се скриете зад гласуването на мнозинството, а имате своите персонални и много високи отговорности като водещ заседанието. И аз съм сигурен, че всеки от колегите в тази зала ще се съгласи, че Вие да лишите един народен представител от правото да направи своите писмени предложения в съответствие с изказването си на първо четене, от всяка гледна точка, е абсолютно недопустимо. И то дава основание да се постави въпросът за смяна на председателя на заседанието. Аз не правя такова предложение, не искам да скандализирам случая и да го изострям, по-скоро изразявам пред Вас и споделям безпокойството, което беше изразено от господин Корнезов - така ние не бива да работим. Нямаме нужда от политизация, нямаме нужда от изостряне по такива въпроси, но и нямаме нужда от процесуален произвол и от грубо отнемане на правото на народните представители да се ползват от процедурните правила на правилника, от нормалната парламентарна процедура.
И по предходната точка ние, макар и редакционно и със запетайки, допуснахме един прецедент, който аз предлагам да не превръщаме в прецедент, а да го третираме като изключение, което потвърждава правилото, че така не бива да се действа. Защото можем в момента да смятаме, че един текст или една редакция са приемливи, но не съм аз този, който трябва да обяснява на юристите как може да се чете един текст в друг контекст.
Приключвам с молба и Ви приканвам да спазвате правилника и да не продължаваме по този начин, по който тръгнахме тази сутрин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински.
Смятам, че критиката не беше към мен.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Критиката беше към начина на водене. Надявам се, че Вие като юрист, ще го промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка трета от програмата е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ДА ПРОМЯНА НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ.
Госпожа Дянкова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, колеги! Правя предложение за решение на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно избиране на членове на Комисията по културата и медиите:
"1. Освобождава Панайот Борисов Ляков като член на комисията.
2. Избира Борис Любомиров Спасов за член на Комисията по културата и медиите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дянкова, аз искам да подкрепя това предложение на СДС, на мнозинството. Винаги, когато то предлага нещо разумно, аз съм го подкрепял и ще го подкрепям.
Радвам се, че в Комисията по културата и медиите ще дойде една такава уважавана личност като диригента Борис Спасов. Същевременно мисля, че е много удачно вашето предложение господин Ляков да не бъде повече член на тази комисия, тъй като за повече от година той доказа, че не разбира нищо от тези проблеми. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И все пак, господин Атанасов, с уважение към народните представители!
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложеното от госпожа Дянкова решение за промени в състава на Комисията по културата и медиите, така както то беше докладвано от нея.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: всички 132 са гласували за.
Господин Борис Спасов е член на Комисията по културата и медиите. Честито!

Следващата точка четвърта от нашата програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ, ФИНАНСИ И ФИНАНСОВ КОНТРОЛ.
Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
"1. Освобождава Николай Апостолов Апостолов като член на комисията.
2. Избира Петър Ненов Петров за член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложеното решение за промени в състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, докладвано от госпожа Дянкова.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Решението за промени в състава на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА.
Има думата госпожа Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, преди да докладвам това решение, бих искала да кажа, че предлагам то да бъде допълнено. В момента предложението е:
"1. Избира Росица Георгиева Тоткова за член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Панайот Борисов Ляков за член на Комисията по икономическата политика."
Предлагам да има нова т. 3: "Освобождава Илиян Страхилов Попов като член на Комисията по икономическата политика", тъй като колегата Попов беше избран миналата седмица за председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Предложението е съгласувано с него и с колегите от Парламентарната група на СДС той да бъде освободен от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Предлагам на уважаемите колеги следното съдържание на решението:

"Р Е Ш Е Н И Е

за промени в състава на Комисията по икономическата
политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Илиян Страхилов Попов като член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Росица Георгиева Тоткова и Панайот Борисов Ляков за членове на Комисията по икономическата политика."
Мисля, че такова беше и предложението на госпожа Дянкова.
Моля да гласуваме!
Гласували 115 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 5.
Решението за промени в състава на Комисията по икономическата политика е прието.

Преминаваме към точка шеста от програмата:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА.
Има думата госпожа Светлана Дянкова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Решение относно избиране на членове на Комисията по труда и социалната политика:
1. Избира Светлана Христова Бончева - Иванова за член на Комисията по труда и социалната политика."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложения проект:

"Р Е Ш Е Н И Е

за промяна в състава на Комисията по труда
и социалната политика

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Светлана Христова Бончева - Иванова за член на Комисията по труда и социалната политика."
Моля да гласуваме.
Гласували 109 народни представители: всичките 109 са гласували за, против и въздържали се няма.
Решението за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика е прието.

Следва точка седма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
Госпожо Дянкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се предлага решение относно избиране на членове на Комисията по опазване на околната среда и водите:
"1. Освобождава Росица Георгиева Тоткова като член на Комисията по опазване на околната среда и водите.
2. Избира Панайот Стефанов Гърдев за член на Комисията по опазване на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложеното решение за промени в състава на Комисията по опазване на околната среда и водите.
Моля да гласуваме!
Гласували 115 народни представители: всички 115 са гласували за.
Решението за промени в състава на Комисията по опазване на околната среда и водите е прието.
Преминаваме към точка осма от днес приетата програма за работата на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Има думата господин Цонев, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между
Република България и Република Хърватска за избягване
на двойното данъчно облагане на доходите
и имуществото N 020225 от 9 декември 1997 г.

На заседание, проведено на 4 юни 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Искра Славчева от Министерството на финансите.
Спогодбата е подписана на 15 юни 1997 г. в София, в съответствие с изискванията на законодателството на двете държави и е успешен резултат от усилията за създаване на правна основа за развитие на стопанските и културните връзки във всички области. Тя ще спомогне за решаване на проблемите, свързани с отстраняването на нежеланите последици от двойното данъчно облагане, което, от своя страна, ще спомогне за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави.
След проведеното обсъждане членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроекта, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
От името на Комисията по външна и интеграционна политика има думата госпожа Виктория Василева.
ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Проект за закон N 020225 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 9 декември 1997 г.

На 11 декември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон N 020225 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и прие следното
РЕШЕНИЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 юни 1997 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Василева. Имате думата за изказвания по така разглеждания законопроект.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, ставам по два въпроса. Първият е свързан с това, че ни се предлага една стандартна процедура, която аз подкрепям и мисля, че всички ще подкрепим, за ратификация.
Второто е, че преди 15 минути бях обвинен в лъжа. Давам Ви копие от моето предложение във връзка със Закона за влоговете и ще искам в края на заседанието право за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, господин Статков. Съгласно правилника това е Вашето право.
Поставям на гласуване предложения за разглеждане Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Гласували 133 народни представители: за 132, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е приет на първо четене.
Има думата господин Йордан Цонев за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви, господин Цонев.
Постъпило е предложение да преминем към второ гласуване.
Има ли противно мнение? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение от господин Цонев.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Цонев, имате думата за доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Закон
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 15 юни 1997 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на второ гласуване законопроекта така, както беше докладван, със заглавието и член единствен.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка девета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, първо четене.
За процедура има думата господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение по тази точка да поканим председателя на Комитета по пощите и далекосъобщенията господин Славински като представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение да поканим в залата председателя на Комитета по пощите и далекосъобщенията господин Славински.
Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Славински да влезе в залата, за да вземе участие в разглеждането на тази точка - първо четене на Законопроекта за далекосъобщенията с вносител Министерският съвет.
Водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект N 802-01-30/4.05.1998 г.
за далекосъобщенията,
внесен от Министерския съвет,
на Комисията по икономическата политика
към Тридесет и осмото Народно събрание

На редовното си заседание на 3 юни 1998 г., с участието на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за далекосъобщенията.
По време на дискусията народните представители поставиха въпроси, свързани с процедурата по издаване на лицензии, за режима на разрешенията за кабелните телевизии, за възможността за автоматично продължаване на получените лицензи, за мандатността на управлението, за съответствието на законопроекта с Европейските директиви и др.
Народните представители изразиха становища в подкрепа на законопроекта. Подчертана беше важността на Закона за далекосъобщенията, включително и за приобщаването на България към Европейския съюз. Отбелязано беше, че законопроектът създава условия за прозрачност и публичност на отношенията в далекосъобщенията, че независимост на органа не означава неговото назначаване от Министерския съвет, че контролът върху правата за излъчване е от особена важност и др.
Като голямо достойнство на законопроекта беше посочено отделянето на регулативната роля на държавата от търговските отношения.
Народните представители направиха препоръка финансовият критерий да не е определящ при конкурсното начало, да има фиксирани концесионни такси, да се осигури сигурност на медийния пазар, където се инвестират много средства, да се прецизират някои дефиниции, да се допуска право на органа да санкционира административно, а не само по съдебен път, органът да отчита при лицензирането и мнението на частните собственици, да се увеличи размерът на глобите поне 5 пъти, да се уреди прехвърлянето на концесионни права и др.
Комисията по икономическата политика подкрепя законопроекта за далекосъобщенията и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов за изразеното становище.
Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Райчевски, да изрази становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите

ОТНОСНО: законопроект за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет.

На свое заседание, състояло се на 11.06.1998 г., Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет на 4 май 1998 г.
Законопроектът бе представен от господин Антони Славински, председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията.
На състоялата се дискусия народните представители бяха единодушни в необходимостта от този закон, който да създаде правните предпоставки за либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, както и да осигури равнопоставеност на операторите.
Изтъкна се, че текстът в максимална степен е съобразен със съществуващите директиви и други документи на Европейския съюз, свързани с тематиката по законопроекта.
Основен дебат се проведе около регулиращите органи за издаване на лицензии за радио- и телевизионна дейност и изграждане на далекосъобщителни мрежи за разпространяване на радио- и телевизионни програми, за реда и условията за предоставяне на концесии върху радиочестотен спектър, около създаването на ясни и публични процедури, които да гарантират прозрачност при осъществяването на дейността както на органите за управление, така и на операторите.
Засегнаха се и проблеми, които свързват законопроекта за далекосъобщенията със законопроекта за радиото и телевизията, главно за пълномощията на Националния съвет за радио и телевизия.
След състоялите се дебати и проведеното гласуване - осем гласа за, три против, народните представители приеха следното

СТАНОВИЩЕ:

Комисията по културата и медиите подкрепя законопроекта за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Това са двете комисии, които са изразили становище.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Моля парламентарните групи да дадат списъците на ораторите. Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Моля ви за списъците. В момента имам само списъците на ораторите от СДС и на Парламентарната група на Демократичната левица.
По реда на парламентарните групи давам думата на господин Юлиян Буров, от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ЮЛИЯН БУРОВ (СДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията, уважаеми дами и господа народни представители! Представеният ни за първо четене Закон за далекосъобщенията представлява един особено важен закон, защото чрез своите органи като Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър, органът, създаден от Министерския съвет с определени от този закон правомощия, и Държавната комисия по далекосъобщенията регулира пряко или косвено три от петте компонента на иновационния ресурс на нацията, а именно телекомуникациите, информационното общество и аудиовизията, наричана у нас радио и телевизия.
Останалите компоненти - образованието, преквалификацията и млади хора, науката и технологиите са обект на други, също така важни закони.
Далекосъобщенията се използват за пренасяне на информацията - текст, звук или картина, електромагнитни вълни от целия честотен диапазон от няколко стотина херца до десет на тринайсета степен херца, което представлява на практика видимия диапазон от този електромагнитен спектър.
Този огромен динамичен диапазон от честоти, обаче, се редуцира силно поради избирателното поглъщане и разсейване от атмосферата и в крайна сметка се превръща в един ограничен честотен ресурс. Именно поради това се налага регулация и законодателят предвижда разпределението на честотните диапазони да се извършва чрез концесии и лицензии.
Тук е характерен режимът на кастинг, при който доставчикът излъчва сигнали, а абонатите пасивно ги приемат. Това е случаят с радиото и телевизията.
Съвсем другояче стои обаче проблемът с използване вълноволното разпространение на електромагнитни вълни в метални и оптични кабели за далекосъобщенията. Тук ако информацията бъде закодирана в цифров вид, и се използват междинни компенсатори за компенсирани на загубите, се създава един неограничен ресурс и броят на доставчиците и клиентите, респективно е практически неограничен. Всеки доставчик и клиент имат свой уникален адрес, който осигурява както безпроблемното доставяне на услугата и респективно на информацията до тях, така и заплащането на тази услуга. Той също дава възможност на абоната сам да се превърне в доставчик на информация, като просто зареди своето цифрово устройство с информацията, която желае да предостави на мрежата.

Типичен пример за подобна организация на работа е глобалната мрежа "Интернет", която се характеризира с пълния си либерален начин на работа. По нея днес почти всички големи радио- и телевизионни компании предлагат своите програми с много високо качество поради цифровия характер на съобщенията и с много допълнителни услуги, включително и в интерактивен режим. Затова, обаче, далекосъобщителният оператор - телефонен, кабелен или мобилен - трябва да е в състояние да осъществява технически високоскоростен информационен трафик.
Така че технически вече няма разлика между радио и телевизия и далекосъобщения. В областта на законодателството, обаче, по традиция продължава те да се третират все още в отделни закони. Така е в Европейския съюз и в Северна Америка.
Законът за далекосъобщенията предвижда с оглед на безпроблемна техническа работа сертификацията на далекосъобщителната апаратура да става в съответствие с европейските директиви в тази област. В закона е уреден и статутът на основния обществен далекосъобщителен оператор - Българската телекомуникационна компания. Финансови съображения предоставят на БТК изключителни права върху фиксираната далекосъобщителна мрежа до 31 декември 2002 г., както и да предоставя обикновена услуга в същия срок.
Развитието на технологиите, обаче, може да доведе много скоро до възникването и на друг, дори по-голям обществен оператор от БТК в областта на далекосъобщенията, в какъвто може да се превърне например Националната електрическа компания, която, притежавайки силовата електрическа мрежа, може също така да започне да доставя и далекосъобщителни услуги.
Законът за далекосъобщенията се нуждае от корекции на някои дефиниции, има и други пропуски, които на второ четене могат да бъдат поправени.
Предлагам ви, уважаеми колеги, да подкрепите този закон на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Буров.
Има думата за изказване господин Иво Атанасов от Парламентарната група на Демократичната левица.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Най-напред искам да отбележа, че законопроектът за далекосъобщенията се разглежда в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не е спазена ал. 2 на чл. 62, според която вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на законопроекта, включително и за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение. Това вносителят в лицето на Министерския съвет не е направил. Председателят Соколов, който иначе знае вкуса на всяка буквичка от правилника, сега си затвори очите. Явно смисълът на заявеното тук преди час от господин Лучников разбиране за творческо прилагане на правилника е творчеството да обслужва ръководната роля на СДС.
Второ. Чакат се експертизи на този закон от Съвета на Европа. Докладчиците Аткинсън и Гелерод лично се ангажираха с това. Въпрос най-малкото на добър тон е да се изчакат евростановищата, пък после да се разглежда законопроектът.
Трето. Нека приемем, че СДС е надраснал Европа и не се интересува от нейното мнение. Но синята партия не се интересува и от мнението на своя лидер. В петък тук, в парламента, премиерът Костов заяви, че ще се съобрази с тълкуванието на Конституционния съд относно това дали радио-телевизионната дейност трябва да бъде на концесионен или на лицензионен режим. Такова тълкувание на Конституционния съд още няма, но въпреки това първото четене на законопроекта вече започна.
Ако господин Костов може да се включи отнякъде с подвижното компютърче, което му закупихме за 5 хил. долара, нека да каже дали в петък той чисто и просто е излъгал или пък вече няма власт върху собствените си депутати. Ако е вярно второто, отсега може да се предрече успех на ОНС и на Евролевицата в борбата срещу личния режим на Иван Костов.
Възможна е и друга версия - мнозинството да си гласува законопроекта на първо четене и да насрочи второто четене, след като тълкуванието на Конституционния съд стане факт. На пръв поглед това е коректно, но ако погледнем правилника, ще видим, че не е. Според ал. 2 на чл. 69 "Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и не се гласуват". Какво следва от това в нашия случай? Съюзът на демократичните сили сега ще приеме на първо четене законопроект, в който е залегнал принципът на концесията. Дори и Конституционният съд да реши, че режимът трябва да бъде не концесионен, а лицензионен, ние като депутати нямаме право да внесем такова предложение за второ четене, тъй като то ще противоречи на утвърдения на първо четене принцип. Следователно СДС предрешава въпроса. Сезирането на Конституционния съд се явява излишно, то е безсмислен разход на ум и на пари. Но мнозинството не се притеснява от това, сигурно защото си има предостатъчно ум и особено пари.
В законопроекта правилно са уловени някои от съвременните тенденции, съществуващи в аналогичните европейски закони. Успоредно с това съществуват и сериозни разминавания и пропуски. На практика с приемането на този закон политиката, управлението и регулирането на далекосъобщенията се концентрират в Министерския съвет. Аргументите за това са:
1. Органът, създаден от Министерския съвет, който ще замени Комитета по пощи и далекосъобщения, се създава към Министерския съвет и се назначава и ръководи от Министерския съвет.
2. Държавната комисия по далекосъобщения се създава към Министерския съвет и се назначава и ръководи от Министерския съвет.
3. Съветът по националния радиочестотен спектър се създава към Министерския съвет и се назначава и ръководи от Министерския съвет.
4. Концесии за радиочестоти и радиочестотни ленти ще се издават само от Министерския съвет и по негова преценка.
5. Лицензии за радио-телевизионна дейност ще се издават от Държавната комисия по далекосъобщения само след одобрение от Министерския съвет.
6. Органът, създаден от Министерския съвет, определя със заповед кои дейности да се лицензират и кои да бъдат на свободен режим.
В проекта има един забележителен текст, според който месец след приемането на закона управляващите вече трябва да разполагат с органа по чл. 6, за да може този орган да работи за предвидената в чл. 2 цел, която е задоволявал.
Може ли при наличието на цели 165 члена да не стане ясно какъв орган се има предвид? Може ли дори да не се знае името на този орган, а през целия закон да вървим думата "органът, органът, органът"? Имам чувството, че е любима дума на някои колеги.
Законопроектът отново пресъздава тромавата процедура на Закона за концесиите, която доказа своята неефективност по отношение на далекосъобщенията. Далекосъобщенията са изключително динамично развиващ се отрасъл. Подобни процедури спъват развитието и предизвикват неконтролируемо развитие на дейности и услуги, което вече трета година се наблюдава у нас след приемането на Закона за концесиите.
В чл. 1 на Закона за концесиите изрично е постановено, че, цитирам, "С този закон се уреждат редът и условията за предоставяне на концесии". Край на цитата. Това е в съответствие с чл. 18, ал. 5 от Конституцията, която постановява, че "Условията и редът за предоставяне на концесии и разрешения се уреждат със закон" - Закона за концесиите. Това означава, че този закон е процедурен и с него не могат да се определят обектите, подлежащи на концесиониране, както и дейностите, за които се издават разрешения. Когато съответният държавен орган прецени, че даден обект или дейност трябва да бъдат отдадени на концесия, това трябва да стане по реда на Закона за концесиите.
Необходимо е да се направи разграничаване между съдържанието на понятията "концесия" и "лицензия". В превод от латински "лицензия" е разрешение, което най-често се дава едностранно за извършване на дейност с търговски характер, а "концесия" означава разрешение, най-често оформено като договор за предоставяне на изключително право за обработване на държавни обекти. При концесията е налице съвпадане на властническото волеизявление на държавния орган с облигационните волеизявления на страните по концесионния договор. При лицензията договорният елемент липсва, тъй като тя представлява едностранен административен акт на държавния орган за извършване на дейности от лицензираното лице при определените от лицензиращия ред и условия.
В Закона за концесиите не е направено разграничение между концепция и разрешение. Според чл. 2, ал. 1 и двете понятия се третират по еднакъв начин.

Никъде в Закона за концесиите не е указано, че с този закон се установяват обектите, за които трябва да се предоставят задължително концесии.
В чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост изчерпателно са изброени обектите, които са публична държавна собственост. Във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост обект публична държавна собственост по чл. 4, т. 5 от Закона за концесиите са само националната далекосъобщителна мрежа, управлявана и стопанисвана от БТК ЕАД, и националната пощенска мрежа, управлявана и стопанисвана от "Български пощи" ЕООД. Само тези мрежи могат да се разглеждат като обекти, за които могат да се предоставят концесии във връзка с чл. 2, ал. 1 на Закона за концесиите.
Радиочестотният спектър, както и позициите ни на геостационарна орбита не могат да се определят като обекти публично-държавна собственост, както е според Закона за концесиите. Това несъответства и на чл. 18, ал. 3 от Конституцията, където е посочено, че държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарна орбита, определи за Република България от международни споразумения. И двете понятия не могат да бъдат държавна собственост, тъй като е периодично се преразглеждат и преразпределят на световната административна радиоконференция и така, както са ни предоставени, така и могат да ни бъдат отнети или подменени. По тази причина в световната практика радочестотният спектър се предоставя за ползване срещу разрешително или лицензия, но не и на концесия, както е в проектозакона.
Според Закона за концесиите Министерският съвет е оправомощеният орган, който преценява за кои от обектите по чл. 4 могат да се предоставят концесии. В същото време Законът за концесиите не третира случаите, при които няма да се предоставят концесии. Този парадокс се проявява с пълна сила при радиочестотния спектър, който започва от нула херца и свършва до безкрайност.
Ако приемем, че думата "могат" в чл. 4 означава "трябва" и приложим стриктно Закона за концесиите в частта му за радиочестотния спектър, могат да се изброят десетки парадокси като например, че на търг за концесия трябва да се явяват радиолюбители; фирмите, ползващи радиостанции за собствени връзки; репортерските екипи на чуждите радио- и телевизионни компании, ползващи за репортажи от България спътникови станции за връзка, радиостанции, радиомикрофони; чуждите посолства и търговски представителства, ползващи VSAT-станции за връзки; вносителите на детски играчки с радиоуправление и безжични телефони и така нататък, още редица абсурдни ситуации, които следват от този законопроект. Следователно, не случайно законодателят е посочил чрез думата "могат" възможността за преценка на случаите, при които би могло да се предоставят концесии.
Концесии биха могли да се предоставят за националната далекосъобщителна мрежа на БТК ЕАД. При всички случаи на промяна в честотите, ако е концесия, държавата ще трябва да дължи обезщетение на концесионера. При разрешителното или лицензията това не става поради факта, че лицензията или разрешителното е едностранен административен акт, издава се за по-кратък срок от концесията и при подновяването могат да бъдат отразени направените честотни промени.
Законът за концесиите не създава държавен монопол за дейностите, посочени в т. 2 и т. 3 на чл. 5. Никъде в Закона за концесиите не е указано, че с него се установява държавен монопол върху определени дейности и услуги. Това може да стане единствено със специален закон, уреждащ тази материя. Още повече, че в чл. 2, ал. 1 на Закона за концесиите изрично е посочено, че разрешения могат да се дават "за извършване на дейности по чл. 5, за които е установен със закон държавен монопол". Този текст ясно и недвусмислено показва, че Законът за концесиите не установява държавен монопол върху телекомуникационните услуги.
В чл. 18, ал. 4 на Конституцията на Република България е предвидено, че "със закон може да се установява държавен монопол върху националните пощенски далекосъобщителни мрежи".
В този смисъл е решение N 2 на Конституционния съд от 6 февруари 1996 г. В него Конституционният съд е дал точно тълкувание на чл. 18, ал. 4 от Конституцията: "В конституционния текст са изброени стопански дейности, които държавата със закон може да организира като държавен монопол. Изброяването тук е изчерпателно, защото представлява изключение от конституционните принципи на пазарната икономика, които ясно са формулирани в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията".
Следователно, според Конституцията и според решението на Конституционния съд, ако бъде приет закон, той може да установи държавен монопол само върху националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, но не и върху радиочестотите. Освен това до момента няма закон, който да установява държавен монопол дори върху пощенските и телекомуникационните мрежи и услуги.
Следователно, в полезрението на Закона за концесиите, на който стъпва този закон, който разглеждаме днес, не влизат обектите, които не са публична държавна собственост и не влизат дейностите, за които няма установен със закон държавен монопол. Това са обектите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и дейностите по чл. 5, т. 2 и т. 3 от Закона за концесиите.
Следователно, радиочестотите не могат да се отдават на концесии. Но обратно на всякаква логика, с изключение може би само на синьопартийната, законопроектът предвижда тъкмо концесионен режим. Това е първата причина, поради която парламентарната група на демократичната левица ще гласува срещу този проект.
В законопроекта не се предвиждат никакви критерии за класиране на кандидатите за концесии. Тази предпоставка за избуяване на субективизъм в огромни размери е втората причина, поради която Парламентарната група на Демократичната левица ще гласува против.
В цяла Европа аудиовизията е на лицензионен режим. Лицензиите се издават от независим орган. Само у нас ще има концесия, давана от държавен орган. Левицата категорично не приема балканския манталитет на сините управници. Ние сме за евроинтеграция. Ние се чувстваме европейци. Това е третата причина Парламентарната група на Демократичната левица да гласува срещу този законопроект. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Искрен смях в залата!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз мисля, че в момента обсъждаме един финансово-технологичен проблем - такъв е Законът за далекосъобщенията и не виждам смисъл от политически речи и язвителен тон.
По същество. Можем между двете четения да удължим срока на повече от една седмица, правилникът това го предвижда. И, разбира се, е важно тълкуванието на Конституционния съд. И не друг, а Министерският съвет е отправил искане за такова тълкувателно решение.
Вие според мен не сте чели внимателно закона затова, защото споменавате за определени конкретни случаи, които са предвидени в така наречения свободен режим. Значи, в закона се предвижда както отдаване на концесия, така има и лицензии, даже има различни видове лицензии, има индивидуална лицензия, има и свободен режим. Тоест, свободният режим регламентира тези казуси, за които вие говорихме и препоръката ми е внимателно да прочетете закона.
Все пак какво означава и какъв е смисълът, каква е логиката в закона за двойствения режим концесия - лицензия. Вие няколко пъти цитирахте чл. 18, ал. 3 и ал. 5.
Значи, ал. 3 казва: "Държавата осъществява суверенните си права върху радиочестотния спектър, позициите на геостационарна орбита". Все пак трябва да се отбележи, че с радиочестотния спектър е свързана отбраната на страната, вътрешната сигурност, ведомствени връзки, и прочие, и прочие. Не става дума само за електронните медии.
И нещо повече, условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешенията - става дума в ал. 5: "По предходните алинеи се уреждат със закони".
Уважаеми господин Атанасов, електромагнитните вълни са енергиен обект. Електромагнитните вълни, тоест радиочестотният спектър и точките на геостационарни орбити представляват един енергиен невеществен обект, с който са свързани определени дейности по предаване на информацията и именно те в този смисъл трябва да бъдат отдавани чрез лицензии на разрешителен режим. Това е логиката и е добре, препоръчвам Ви, да схванете добре логиката в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За друга реплика има ли желаещи?
Заповядайте, имате думата за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, във Вашето изказване Вие споменахте, както и миналия петък, за двамата докладчици от Съвета на Европа за България господата Аткинсън и Гелерод и за поискано становище от Съвета на Европа. Аз искам да Ви върна 5 дни назад, когато от името на Парламентарната група на Демократичната левица Вие направихте изявление, голяма част от което посветихте на законопроекта за далекосъобщенията. Търсейки по-солидна опора на Вашата теза, Вие заявихте дословно, ще прочета стенограмата такава, каквато е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. И така, Вие казахте: "Вчера получихме от Съвета на Европа, от секцията по медиите към Комисията по правата на човека становище по законопроекта за далекосъобщенията, което не одобрява намеренията на Съюза на демократичните сили в областта на даването на разрешителни за радио- и телевизионна дейност".
Като член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, се постарах да получа копие от това становище. В отговор ми бяха изпратени единствено две писма от председателя на медийната секция към Директората по човешките права - това е господин Кристоф Поарел, - в които той заявява съвсем ясно, че медийната секция не възразява да изготви становище, но за целта иска официално потвърждение било от правителството, било от парламента на Република България и дори говори за възможност за идване в България след 20 юни.
По този повод се обръщам към Вас, господин Атанасов, да прочетете от трибуната на Народното събрание това становище, за което Вие говорехте. В противен случай ще бъда принуден да изпратя на господин Поарел извадка от стенограмата с Вашето изказване, защото съобщаване на неистини за Съвета на Европа означава компрометиране на тази най-стара демократична общоевропейска институция. И тогава това ще бъде именно доказателство за балкански манталитет. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Атанасов, имате право на дуплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, разбира се, ако сме наивни хора, можем да повярваме на господин Благой Димитров, че политизирането на въпроса е излишно. Да, излишно, господин Димитров, но вътре в текста на законопроекта има едно скрито политизиране. И ние не сме толкова слепи, че да не го видим. То се изразява във факта, че разрешителните ще се дават не от независим, а от държавен орган и в края на краищата премиерът Иван Костов ще казва: този да излъчва, този да не излъчва. От тази по-голяма политизация на въпроса, която вие сте въвели в законопроекта, аз не мога да си представя.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Това е във вашия стереотип на мислене.
ИВО АТАНАСОВ: Само за Вас се налага да повторя един аргумент, съжалявам, Вие казвате, ще че удължите срока между първо и второ четене. Добре, аз тази хипотеза я предвидих, но вие ще гласувате сега принципа на концесия. Дори Конституционният съд да каже, че трябва режимът да бъде лицензионен, нито Вие, нито аз, нито който и да е от останалите 238 колеги депутати има право да внесе предложение за лицензия, тъй като това предложение ще противоречи на гласувания на първото четене принципи на концесия. Четете правилника, господин Благой Димитров. Не е ли така, госпожо Михайлова?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Не е така!
ИВО АТАНАСОВ: Що се отнася до репликата на господин Иван Иванов, препоръчвам му в същата стенограма - аз там нямам изказване, - но намерете изказването на господин Благой Димитров от 1996 г. и ще видите как господин Благой Димитров пламенно пледираше срещу отдаването на радиотелевизионна дейност на концесия. Само че нещо тази реч не Ви се е видяла удобна и затова не я цитирате. Аз призовавам самият господин Благой Димитров да си припомни думите от преди три години.
Но излишно е да политизираме. Това го правехме и ние, правите го и вие. Ако ще вървим към Европа, нека да вървим, колеги, с критериите на Европа. Не може вие да сте обратни на цяла Европа и пак да сте прави. Обратният си е обратен.
Съгласен съм да изпратите стенограмата на господин Поарел, но не ние, а колеги от Вашата парламентарна група са специалисти по изкривяване на мнението на Съвета на Европа. Не искам да цитирам имена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
Колеги, часът е 11,30. Съгласно нашите правила трябва да дам почивка. Почивката е до 12 ч.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Иван Бойков има думата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо четене се разглежда много важен закон - Законът за далекосъобщенията, и съжалявам, че има толкова малко хора в залата, макар че на пръв поглед това е по-скоро един специален закон, касаещ определен отрасъл, той дава основни насоки на правителствената политика в областта на електронните медии. На този въпрос аз по принцип искам да се спра в моето изказване.
На първо място, искам да изтъкна, че липсва съгласуваност между Закона за радиото и телевизията и този за далекосъобщенията, а те работят в сериозно единство по отношение на разрешителната част за даване на право на работа на медиите. На практика, за да заработи една медия, трябва да се получат два лиценза и една концесия, т.е. в различие от европейската практика това не е единен акт, а се прави от няколко различни органа.
На второ място, в закона се учредяват три органа - така нареченият орган с "О", който управлява държавната собственост в търговските дружества, Държавна комисия по далекосъобщенията, която издава и отнема лицензии в частност, и Съвет по радиочестотния спектър, който разпределя честотите. И трите органа се конструират и членовете им се назначават от Министерския съвет и пряко от министър-председателя.
Наистина честотният спектър е в прамощията на изпълнителната власт, но следва свободните честоти да се обявяват публично и след това лицензирането да се осъществява от независим орган. Това е нормалната европейска практика, до която са достигнали хората в своето развитие, почти без изключение в цяла Европа. У нас честотите ще се дават на концесии и няма никакви изисквания, заради начина, по който това ще става, което води до субективизъм. Като че ли на преден план излизат чрез концесиите и лицензиите финансовите и технологичните показатели. По тази причина много от сега действащите електронни медии могат да загубят своята работа за сметка на финансово могъщи групировки. Тъй като членовете на Държавната комисия по далекосъобщения са избрани от едно място, и забележете, с мандат, който е по-голям от мандата на правителството, и се освобождават и назначават по едни критерии, които са близки до тези на другите мандатни органи, които ние избираме с вас - почти са несменяеми, то се получава така, че те ще работят по едни определени критерии от едно определено място, т.е. от мястото, което ги назначава. Това е съмнение за независимостта на медиите и създава възможност за корупция.
Задължително в тези органи следва да има представител на различните власти и на професионалните сдружения на медиите. Но дори и това не стига, а има един чл. 65, ал. 1, който аз ще ви го цитирам: "При възникване на опасност за обществения ред, министър или заместник-министър, председател може да прекрати едностранно договора на медиите".
Аз не знам как да нарека това, освен с една дума - заплаха за цензура. Какво значи "възникване на заплаха за обществения ред"? И от кого ще се определя тази заплаха за обществения ред?
Ако вие си спомняте, с оглед наскоро преминалите събития пред парламента и уличните барикади, които бяха издигнати, основание ли е за това например да се забрани в един момент много уважаваното от мен "Дарик радио", ако попадне в такива събития след приемането на този закон?
В заключение искам да кажа, че този законопроект в частта му за даване на разрешения е далеч от европейските норми. Предопределя пълен контрол от страна на правителството и оттам може да се предопределят неговите действия за изцяло овладяване на медийния пазар, на електронните оператори. В този смисъл той е против обществения интерес в едно демократично общество, каквото се стремим да изградим. Той е против интереса на гражданското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Вие в изказването си имахте една съществена неточност. Органът, създаден от Министерския съвет, това между двете четения ще го коментираме, наистина не е много коректно такъв разпис да има в закона, не управлява държавната собственост. Значи, такова нещо няма.
След приватизацията на Българската телекомуникационна компания, ние на практика освобождаваме държавата като собственик и държавата става единствено регулатор на пазара. Значи, той не управлява държавната собственост. Това на практика противоречи на това, че отива на приватизация Българската телекомуникационна компания и на принципа на либерализация на комуникационния пазар.
Що се отнася до другите два органа. В момента съществува междуведомствена комисия по радиочестоти - МКРЧ. На практика тази комисия се замества от този орган по националния честотен ресурс. Не може без него. Затова защото радиочестотният ресурс представлява интерес, аз споменах в първата си реплика към господин Атанасов, интерес за националната сигурност, за вътрешната сигурност на страната и трябва да има определена диференциация, докато стигнем до този свободен честотен ресурс за пазарни цели.
Сега заплахата за обществения ред - чл. 65 - имате определено основание, но това е един проблем, който можем да решим между двете четения. Впрочем, Вие го споменахте и в Комисията по икономическата политика този проблем, но аз мисля, че това може да се реши.
Но това, че има три органа за регулиране и за управление, защото този орган, който Вие твърдите, че управлява собствеността, той осъществява секторните политики на държавата в този така важен пазарен сектор, какъвто са далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За дуплика има думата господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Четете чл. 14: "Органът, създаден от Министерския съвет, упражнява правата на едноличен собственик на капитал..." и т.н. Как ги упражнява? Като ги управлява. Ето в чл. 14 на закона го пише.
Второ, аз не съм против органите, въпросът е против състава на органите и начина, по който осъществяват своите правомощия. Тук има един-единствен състав, един-единствен управител - това е министър-председателят по редичката надолу. За това става въпрос.
Аз мисля, че този чл. 65, ал. 1 ще се махне, но това е показателно по какъв начин се законодателства. Аз съм сигурен, че ще можем в комисията при добра воля да махнем този критерий, който е абсолютно неопределен и създава права за волно тълкувание и цензура в страната.
Самият начин на законодателстване, не ме разбрахте правилно, самият начин на законодателстване и този тип подреждане на управлението, защото тук в този закон пише управление и в това управление има само Министерски съвет, няма никой друг. Самият този начин, тип на законодателстване противоречи на това, което се стремим да изградим - гражданското общество. Гражданското общество не се състои само от представители на изпълнителната власт. В него участват всичките граждани под формата на сдружения, професионално и т.н. Тук ги няма, в този закон ги няма.
Аз разбирам, че искате да се въведе ред, обаче този ред не го въвеждайте с брадва. Въвеждайте го умно, внимателно. Ред има и в европейското законодателство и този ред се възприема от всички, а тук се получава, че един трябва да въведе реда.
Това ме притеснява, за това беше моето изказване.
А колкото до останалата част от закона, тя е технологично грамотно направена. Аз се изказах в комисията, че трябва да има много по-големи глоби от тези, които са сложени тук. Трябва да се въведе ред, но първата част е под всякаква критика. Моля ви! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Едно съобщение. Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание господин Соколов от народните представители Стоян Райчевски, Константин Дочев, Васил Мандев, Младен Влашки и Николай Христов, с което молят да бъде оттеглен законопроектът им за Българското национално радио и Българската национална телевизия - N 54-01-94, внесен на 27 октомври 1997 г.
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да се вземе отношение към предлагания на нашето внимание Закон за далекосъобщенията, е необходимо да се оцени до каква степен този закон е актуален, какво е мястото, което той би трябвало да заеме в правния мир на Република България в края на ХХ и началото на ХХI век и оттам да оценим дали той е необходим и кои са причините за това.
Моят категоричен отговор е, че Законът за далекосъобщенията е един от най-необходимите закони, който трябва да бъде гласуван от Народното събрание. Ще изброя няколко причини, които ме карат да заявя така категорично това мое становище.

Преди всичко досега и в момента действащият закон - Законът за съобщенията от 1975 г., беше създаден и прилаган в условията на едно централизирано планово стопанство - нещо, което в момента не съществува, поради което законът е абсолютно неприложим не само като терминология, но и като законови норми.
На второ място, през тези изминали близо 23 години от предишния Закон за съобщенията, светът, и България в това число, извървяха един много бърз и твърде стръмен път на технологично обновление, поради което далекосъобщителните услуги и дейности рязко нараснаха като обем, като разнообразие и като качество и изискват съответно други законови разпоредби.
На трето място, в края на ХХ век както за по-голямата част от европейските страни и страните от Северна Америка, така и за България далекосъобщенията се явяват един структуроопределящ дял от нашата икономика.
И четвъртата причина - в Закона за далекосъобщенията, който се предлага на нашето внимание, за първи път се дават законови разпоредби, които ще бъдат приложими в периода, когато България ще навлезе в информационното общество - един факт, който с пълна сила налага този закон наистина да регламентира обществените отношения в областта на далекосъобщителните услуги и дейности в Република България.
Аз няма да се спирам на отделни членове от закона по простата причина, че преждеговорившите вече дискутираха по този въпрос и би било едно повторение, но все пак, позволявам си да повторя коя е основната цел и кои са приоритетите, заложени в закона.
Основната цел - и това е наистина едно достойнство на Закона за далекосъобщенията, предложен пред нас - е осигуряването на широк достъп за населението от съвременни, ефективни и на умерени цени далекосъобщителни услуги и дейности. Нещо, което е необходимо за едно развито европейско демократично общество.
На второ място, това е либерализирането на далекосъобщителните услуги и дейности чрез създаване на свободен пазар и на лоялна конкуренция.
На трето място е равнопоставеността на операторите, която е заложена чрез всички органи както за управление, така и за регулиране на далекосъобщителния пазар.
Четвърто, това е предоставянето на всеобщата предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени. Това са обикновените телефонни съобщения.
Заедно с това законът не изпуска от своето внимание защитата на националната сигурност на Република България.
Законът създава условия за публичност и прозрачност на условията, при които ще се осъществяват далекосъобщителните услуги. Нещо повече, в тази си част той е твърде подробно разписан.
И накрая, с този закон се гарантира стабилност на пазара и на инвестициите, които ще бъдат влагани в далекосъобщителните дейности и услуги.
Искам да се спра и на още един въпрос, който е особено важен по пътя на България към членство в Европейския съюз - това е хармонизирането или съгласуването на законите, включително и предлагания Закон за далекосъобщенията, със законодателството на Европейския съюз. Потърсих и намерих 40 документа на Европейския съюз, които касаят въпросите на далекосъобщенията. От тях 23 са директиви, 10 резолюции, 5 решения, едно мнение и една препоръка. На тази база мога да кажа, че основните дейности, предвидени в закона, и основните разпоредби в него, каквито са либерализацията на пазара, предлагането на всеобща, достъпна далекосъобщителна услуга, както и другите текстове от закона, са частично съгласувани с европейското законодателство. Казвам частично, защото в закона се третира само една част от директивите на Европейския съюз, а други ще бъдат обект на останали правнонормативни актове на министерството и на Народното събрание, когато се отнася за следващи закони в тази област.
Законът предвижда една особеност, която до голяма степен отговаря на понятието за частичното съгласуване, а именно, че до 2002 г. пазарът на далекосъобщения в България ще бъде съставен от два паралелни компонента. Единият е резервираният пазар, а вторият е изцяло либерализираният пазар.
Резервираният пазар е необходим поради това, че предстоят сериозни инвестиции за подмяна на цялата ни далекосъобщителна система, а след това е необходимо да се изплатят и част от чуждестранните инвестиции, които ще постъпят за тази цел. След 2003 г. пазарът на далекосъобщителните услуги и дейности в България ще бъде изцяло демонополизиран. Безспорно към момента част от далекосъобщителните дейности, които са предвидени в либерализиран режим, не се осъществяват или са само в зародиш. Но именно предлаганият законопроект създава условия за развитието на този пазар за влагането на чужди инвестиции и оттам за ускорено развитие на страната ни.
Ето защо ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепите на първо четене в пленарната зала предлагания Закон за далекосъобщенията. Там, където има определени уточнения и пропуски в текста, те винаги могат да бъдат коригирани между първото и второ четене на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Славински, уважаеми дами и господа народни представители! Необходимостта от приемането на Закон за далекосъобщенията е очевидна за всички ни. Разсъждавайки по философията на законопроекта, обективно следва да се отбележи, че представеният вариант е добре изработен от гледна точка на юридическата техника и обхваща в приложното си поле обществени отношения, свързани с осъществяването на далекосъобщенията в страната. Подробно са разработени функциите на Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър и органа, създаден от Министерския съвет, в качеството им на органи на управление на далекосъобщителните дейности, и на Държавната комисия по далекосъобщенията в качеството й на регулаторен орган.
Същевременно обаче законопроектът не дава ясен отговор за начина на регламентиране на съществени елементи от обществените отношения, свързани с предстоящата приватизация на основния обществен далекосъобщителен оператор, което навежда на мисълта, че правителството не е достатъчно готово да финализира такава сделка, или, което е по-важно и по-съществено, не желае да разкрие реалната обществена цена на нейното скорошно осъществяване.
По отношение на специфичния режим на концесии и лицензии в областта на далекосъобщенията законопроектът предвижда рязко свиване на досегашното приложно поле на концесиите като особен вид сделки от гражданското и от търговското право за допускане на частен капитал до области на държавния монопол в съответствие с чл. 18, ал. 4 от Конституцията, както и при прилагането на режима за включване в гражданския оборот на обектите на държавната публична собственост, включително и на тази, която е извън обсега на действие на чл. 18 от Конституцията по силата на решение на Конституционния съд N 2 от 1996 г., и същевременно разширяване на административно-правното регулиране на телекомуникационните услуги посредством лицензии. Конституцията предвижда в чл. 18, ал. 5 издаването на разрешения на основания на предходната алинея от основния закон в случаите на установяване на държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи. С други думи, заложеният в Конституцията, а оттук и в Закона за концесиите правен смисъл е, че концесията е съчетание на преотстъпване на право на ползване на определен ресурс и на разрешение за извършване на дейност.
Като съществен пропуск на законопроекта е липсата на регламентация на обществените отношения в случаите на държавен монопол върху публичната държавна собственост в областта на телекомуникациите, както и липсата на определение на национални далекосъобщителни мрежи.
В областта на далекосъобщенията на концесионен режим се предвижда да останат единствено случаите на предоставяне на радиочестотен спектър за граждански нужди, който се използва за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги.
По силата на определението на "обществени далекосъобщителни услуги", направено в § 1, т. 10 на Допълнителните разпоредби на законопроекта, такива са услугите, предназначени да бъдат общодостъпни. Съществено ограничение на конституционните разпоредби за упражняване на суверенни права на държавата, неконцесионен принцип в областта на радиочестотния сектор е изваждането от приложното поле на концесиите на останалите случаи на широко предоставяне на услуги с търговска цел, включително и на цялата територия на страната тогава, когато те не могат да бъдат считани за общодостъпни, а са достъпни на търговски начала единствено за ограничен кръг търговски субекти, институции или административни учреждения. Сещаме се за какво става въпрос.
Характерна особеност на съвременните далекосъобщения са високотехнологичните изисквания за пренос на сигнал в различни среди, които най-общо могат да се определят като ефир и кабел. Друга важна особеност е тяхната глобализация. Те дават възможност сигналът да се пренася посредством различни среди, без съществуващите държавни граници да са препятствие за това. При тази ситуация една част от националните икономики имат цялостна инфраструктура на телекомуникационните възли, включваща както съоръжения за приемане и предаване - спътникови сигнали, така и наземна кабелна мрежа за пренос. Неясните принципи на деление на случаите на приложимост на режима на концесиите и на лицензите при наличието на специфичното географско разположение на България по-скоро води до извода за реално насърчаване чрез законопроекта на дейностите, подлежащи на лицензиране, най-вече чрез изграждането на такива мрежи, които не допринасят за диверсифициране на средите и на техническите средства за пренос на сигнал като елемент на изграждането на цялостна национална инфраструктура.
Законопроектът насочва инвеститорския интерес основно към възможностите за обслужване на далекосъобщителните услуги и трафика на сигнала през България от терминали, извън територията на страната. Това преимущество ли е или недостатък на предложения вариант?
Законопроектът изгражда деформирана система на взаимоотношения между отделните правомощни органи и кандидатите при осъществяването на процедурата на предоставяне на концесията.
Чл. 48 предвижда в отделните си алинеи задължение кандидатите на подадат заявление, гаранции, че един кандидат ще бъде представен пред Министерския съвет още на етапа намерение за внасяне на предложения в Министерския съвет за предоставяне на концесията. Още в този момент от кандидатите се очаква да имат разработени проекти за неизвестни параметри на концесията.
Имаме вече печалния опит от парадоксално проведения конкурс за предоставяне на лиценз за GSM оператор 1994 г. Необходимо ли е отново да го повтаряме?
Този член предвижда пълномощия за Държавната комисия по далекосъобщения по оценка на проектите, които би следвало да са прерогатив на Комисията по предоставянето на концесия. Такава намеса на Държавната комисия по далекосъобщенията в предсъстезателната фаза и забраната за явяване на нови кандидати при вече изяснени параметри на концесията води до нарушаване на принципите на състезателността при организирането и провеждането на конкурса или търга за нейното предоставяне - чл. 55, ал. 1.
Налице е неясна природа, граничеща с правен абсурд на регламентиране на едни и същи обществени отношения по предоставянето на концесията с два правни инструмента - гражданско-правен във вид на концесионен договор и индивидуален административен акт във вид на лицензия. Предвидените в закона случаи на отнемане или прекратяване на концесията и на лиценза се разминават, при което е възможна хипотезата далекосъобщителен оператор да плаща концесионни възнаграждения и такси при отнет или преустановен лиценз на същия вид правоотношения.
От законопроекта, както и от мотивите към него, остава неизяснен правният смисъл и обхватът на обществените отношения на индивидуалните и общите лицензии. Отделно при лицензиите за радио- и телевизионни дейности са силно оспорими пълномощията на Министерския съвет - чл. 8, по тяхното предоставяне и отнемане. Това създава условия за въздействие на правителството върху радио- и телевизионните оператори, явна и скрита цензура и автоцензура на тяхната работа. Друго тълкувание на този текст просто не може да се извлече. Такива лицензии следва да се издават от обществен орган и да подлежат на независима оценка в случаите на предоставяне, преустановяване, прекратяване и отнемане. Министерският съвет и Държавната комисия по далекосъобщения биха могли да се произнесат компетентно единствено в случаите на административни действия по предоставяне, преустановяване, прекратяване и отнемане на концесионните права или лицензните права единствено в случаите на нарушаване на концесионния договор или лицензията по изграждането на далекосъобщителните мрежи с цел разпространение на радио- и телевизионни програми или да приложат предвидените в закона имуществени санкции за такова нарушение.
Предвид предстоящата приватизационна сделка на Българската телекомуникационна компания съществено място е отделено на основния обществен оператор. Параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби предвижда с цел постигане цена по сделката изключителни права, което на практика е монопол на БТК по ползването на фиксираната телефонна мрежа и предоставянето на обикновена телефонна услуга между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 г., като същевременно не дава отговор за възможността за изграждането на алтернативни фиксирани телефонни мрежи.
Допълнителен елемент - вече на скрита възможност за стимулиране на инвеститорите в БТК по отношение на цената на сделката, е предвиденият в § 11, ал. 2 едногодишен срок на привеждане на действащата сега лицензия в съответствие със закона, считано от датата на влизане на закона в сила.
Изискванията на допълнителни данни и разчети за бъдещата дейност на фонд "Национални и съобщителни системи" при положение, че още няколко години това ще бъде единствено БТК, е просто излишно.
От законопроекта и мотивите към него не става ясно какви са начините на прилагане на чл. 101, ал. 1 и чл. 115 в контекста на бъдещата приватизационна сделка. По аналогия предложението да си наемем митничари - чужденци, е също толкова резонно и правомерно.
В тази си форма законопроектът стимулира условия за пораждане на корупция и се стреми да я ограничи единствено и само в рамките на Държавната комисия по далекосъобщенията. Реалните правомощия на правителството и на комисията по силата на законопроекта дават основания да се направи изводът, че Министерският съвет в сегашния си състав дори и процедурно не желае да се ангажира с решаването на съществени аспекти за насърчаване на инвестиционния климат в областта на националните далекосъобщения, а прозират предимно съмнителни мотиви на сините управляващи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Давам думата за реплика на господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Моята реплика не е може би само към това, което чухме от господин Мерджанов, а и към всички онези изказвания, които твърдят, че чрез органа, който ще дава концесия - Министерският съвет, и тези, които ще подготвят документи, ще правят верификация на документите, които се предоставят за лицензия, чрез онези органи, които ще дават лицензия логиката е, че те ще ограничават операторите на този пазар.
Заради това аз просто ще ви прочета чл. 44 в законопроекта, който разглеждаме.
"Чл. 44. (1) При предоставяне на концесии и при издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен."
Това е първа алинея на чл. 44.
Мисля, че това носи онази сигурност на сега опериращите, че техните лицензии - те още нямат концесии, но техните разрешения ще бъдат възстановени. И това е. Има гаранция и няма да има никакъв проблем с това на всички оператори или на бъдещите оператори да бъдат предоставени концесии или лицензии, защото те няма да бъдат ограничени.
Това е нашето твърдение, което обезсмисля всичките Ваши твърдения, които поне аз досега чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Искате ли думата за дуплика?
Има думата господин Лютфи Местан.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Положителен е фактът че законопроектът за далекосъобщенията и този за радио и телевизия ще се разгледат последователно, защото връзката между тях е безспорна.
Законопроектите явно целят да се установи регулаторна рамка в дейността на електронните медии. Предвид променения динамичен характер на далекосъобщителните дейности явно такава рамка е необходима.

Въпросът е доколко и съобразени ли са въобще регулативните функции на държавата, така както са заложени в двата проекта, с принципите на независимост, уважение на основните права и плурализма, залегнали в чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека.
Държавен или независим, обществен следва да бъде регулативният орган?
От чл. 8 на Закона за далекосъобщенията става ясно, от една страна, че издаването на разрешение за дейност на радио- и телевизионни станции става от напълно подвластен на Министерския съвет орган - Държавната комисия по далекосъобщенията. Става ясно, от друга страна, че ние май правим сериозен принос в европейското законодателство, прилагайки многостепенна процедура за получаване на разрешение. Ако Европа и САЩ са решили дългия спор концесиониране или лицензиране в полза на второто, ние прилагаме и двете, при това, запазвайки напълно отречената, усложнена процедура от Закона за концесиите.
Откровено казано, за мен е необясним стремежът на Министерския съвет да установи регулаторен монопол върху една сфера, от която той би трябвало да се оттегли, защото се явява територия на гражданското общество. Така например разрешителният режим в Европа и САЩ се основава на лицензиране от напълно независим орган. Актът, който се издава, е единен по своето съдържание и обхваща всички параметри - програмни, финансови и технически.
Имаме ли ние такъв независим обществен орган? Даже да оставим настрана факта, че от Националния съвет за радио и телевизия не се получи независим обществен орган, то буди тревога фактът, че този орган практически само ще предлага становище за даване на лицензия и отново Министерският съвет е органът, който ще се съгласи или не с това предложение на Националния съвет за радио и телевизия.
Ето защо ние смятаме, че предлаганата законова рамка не отговаря на европейските стандарти за създаване на либерален пазар в областта на радио- и телевизионните дейности, тоест не създава предпоставки за възникване на нови оператори и не стимулира конкурентното начало, тъй като държавните и частните оператори не са равнопоставени. За едните няма да се изисква концесионен режим, а за другите ще се изисква и концесионен, и лицензионен режим.
Цялостната уредба в законопроекта предвижда възможности за държавна, още по-лошо - за правителствена намеса в управлението не само на държавните, но и на частните оператори. Всичко това ни отдалечава от бързото и пълноценно интегриране с европейските институции в медийната сфера. И независимо че неведнъж Парламентарната група на Обединението за национално спасение, въпреки някои свои принципни несъгласия с текстове, внесени на първо четене, е подкрепяла законопроекти с надеждата, че на второ четене може да се променят някои текстове, както и да се разшири приложното поле на правните норми, то смятаме, че дефектите в предложения Закон за далекосъобщенията са толкова сериозни, че законопроектът като цяло не може да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието. (Възгласи: "Браво!" и единични ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Реплика - господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да направя кратка реплика на казаното от господин Местан относно това, че законопроектът за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет, противоречал, според него, на европейските стандарти. Той изложи тук редица аргументи от негова гледна точка, но всичките тези съображения, посочени от него, се отнасят повече за тематиката на другия закон - за радиото и телевизията, и аз предлагам, когато взимате отношение по Закона за далекосъобщенията, това да не бъде взето предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Искате ли дуплика?
Има думата господин Местан за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Райчевски! Бих се съгласил напълно и бихте били напълно прав, ако можехте да кажете, че днес е възможно да се получи лицензия за радио- и телевизионни излъчвания, без да навлизаме в материята и режима, установен от така внесения законопроект за далекосъобщенията. Тогава бихте били прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
Процедура?
Имате думата, господин Панталеев.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Демократичната левица искаме половин час почивка, съгласно правилника.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Панталеев. Наистина няма да мога да ви дам почивката.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Член 50, ал. 2 от правилника.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Недейте се дръжте така деструктивно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: "Прекъсването не може да се иска по-рано от един час след започването и по-късно от един час преди приключването".
И следващото изречение: "Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час".
Ние започнахме работа в 12 часа, така че сега не мога да ви дам почивка.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура, моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Втора процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, член 50, алинея 2 от правилника е ясен и категоричен. Почивки между 12 и 13 часа са искани многократно и са давани както от Вас, така и от други председателстващи Народното събрание. Недейте прави прецедент.
Първо, до 10 часа не може да се иска почивка и от 13 до 14 часа не може да се иска почивка. Четете правилника и волята, това, което е гласувано от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. И Вие четете правилника. В 13,00 часа ще поискате почивка и ще ви я дам.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): И в 13 часа ще кажете, че остава един час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ами, и там сте прав. И наистина в Тридесет и седмото Народно събрание почивка между 12 и 14 часа не беше дадена нито веднъж. Ето, господин Лютфи ще потвърди.
Сега даваме тази почивка в 13 часа и имаме вече няколко такива случая.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Славински, уважаеми колеги! Излизайки на тази трибуна, явно си давам сметка, че това, което казаха и преди мен преждеговорившите, е реален факт. Не може един закон, създаден през 1975 г. - в друга политическа и икономическа обстановка и среда, да бъде актуален днес и той трябва да бъде подменен. Това, че ние правим нов закон, е една хубава инициатива на правителството, и съответно на Народното събрание, но това, че отново не правим хубав закон, е онова, заради което си позволих да изляза на трибуната и заради което искам да ви ангажирам вниманието.
Господин Благой Димитров, и да ме репликирате, и да не ме репликирате, много грешки правите и постоянно си поправяте законите. По-хубаво да ги направим както трябва, вслушвайте се в опозицията, тя ще ви даде добри съвети, и тогава репликирайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Но аз не Ви репликирам!
СТЕФАН НЕШЕВ: Какво имам предвид, като Ви казвам, че има пропуски в този закон?
Първо, отново се забелязва тенденцията за една силно централизирана изпълнителна власт. Създават се три институции, две от които смятам, че са излишни - както Съветът по далекосъобщенията, така и държавният орган, който се създава. Те се дублират. Защо е необходимо да има два дублиращи се органа?
Мисля, че в световната управленческа система, ако малко се заинтересувате, ще видите, че първо се изписват функциите, а след това на тези функции се търсят структури, които да ги реализират. Вие създавате структури и търсите на структурите функции, които те трябва да изпълняват, за да имате администрация. Може би много братовчеди имате, които са все още неустроени и трябва да ги устройвате по някакъв начин, защото имам усещането, че в последно време вие създавате тенденции, които при римляните са били познати: "Плащай, за да те защитават!", а не "Имай идеи, за да ги отстояваш!". И затова смятам, че тези неща трябва да се прецизират в закона. Не могат да се създават институции така само, за да ги има - с дублиращи функции.
Освен това смятам, че създавате централизирани институции, за да се елиминира гражданското общество и онзи дух на свобода на словото, на свобода на израза, на свобода на журналистиката, един вечен страх от това, че няма да имаш право да се появяваш в ефир, че няма да имаш собствено радио или собствена телевизия, защото не си угоден, не си лицеприятен и ще ти бъде отнет лицензът.
Господин Николов, Вие преди малко четохте нещо от този закон и аз ще Ви прочета нещо. Ще Ви го прочета, защото законът трябва да се чете разностранно, а не от отделни неща да се вадят съответни тенденции. Ще Ви прочета чл. 27, който казва: "Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности:" и накрая в т. 3 е записано: "издава и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности след решение на Националния съвет по радио и телевизия, одобрен от Министерския съвет". Защо? Защо от Министерския съвет? Ако на Иван Костов не му харесва едно предаване, ще го смъкнем ли? Ако на Иван Костов не му харесва "Нова телевизия" ще я ликвидираме ли? Или някакъв частен канал? Това ли е тенденцията?
И като ви предупреждаваме, че отивате към най-опасната власт - едноличната власт, вслушайте се в това. Светът няма да ви приеме с тези политически концепции.
Искам да обърна внимание и на още нещо. (Реплика от СДС.)
Моля, докторе, кажи! Може би искаш да ме поучиш нещо? Аз се чудя защо господин Куртев не ти прави бележка да не се провикваш през залата, както някой път на мен прави такива бележки. Но за Вас изглежда лошото поведение е разрешено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И на д-р Таракчиев съм правил неведнъж забележки.
СТЕФАН НЕШЕВ: Радвам се, че го напомняте, господин председател.
Искам да говоря по нещо много принципно и ви моля, господа от управляващото мнозинство, опитайте се да разберете към какво ви подтикваме да разсъждавате. Има два елемента, които малко ме смущават в този закон. Единият е лицензионният. Другият е концесионният. Двата типа управление имат различни цели. Лицензионният тип има за цел да подобри качеството, да търси най-доброто в определена качествена характеристика. Концесионният принцип има правото да извлече и търси най-голямата облага, най-голямата печалба. Тук ние трябва да сме наясно. Когато ще създаваме съответните системи за радио и телевизия и ще изискваме от тях - какво? - добро качество, добра програмна политика или ще искаме голяма печалба? Защото един умен може да бъде беден и в търга на концесии да не даде необходимото количество пари, които един глупак с многото си пари може да влезе в ефира и да създава програми, които да не бъдат от качествено естество и да не възпитават нацията, да не дават онези естетически характеристики, които трябва да дават едно радио и една телевизия.
Този дуализъм го създава законът, господин Николов. Вие трябва да прецените кое е по-важно за нацията - качествена програма с добри качествени характеристики, одобрени по предварително формирани показатели и лицензирано, или търгът за концесиите, който трябва да извлече максимални доходи за този, който организира търга. Защото ако малко разбирате от икономика, ще знаете, че търг се прави, за да се извлече максимална печалба, а не най-добро качество.
И в този аспект аз ви призовавам: добре пресметнете кое е нужно на нацията добри програми или голяма печалба. Защото когато дадете концесия, трябва да сте задължени веднага да дадете и лицензия. Тоест, не обвързвайте качеството на бъдещите предавания с парите, които ще разигравате и които ви трябват. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата за реплика господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Ще направя само едно уточнение. Струва ми се, че господин Нешев не е разбрал, че концесия се дава за честотния спектър, а за дейността се дава лицензия, например в случая за радио- и телевизионни предавания от Националния съвет по радио и телевизия. За това става дума. И точно той преценява качествата на съответната програма точно по критериите, които бяха споменати. За това става дума и за нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Нешев, волю или неволю Вие се мъчите да подведете народното представителство с Вашето твърдение, че, първо измисляме органи и после им измисляме дейности, защото братовчеди и пр. ... Значи преди да се разсъждава, трябва да се прочете законът.
Национален съвет по честотния ресурс има много важна функция - функцията целият честотен ресурс да бъде отделен за военните, за полицията, за транспорта и пр. ведомствени нужди, след което определен процент от този ресурс се оставя за граждански цели. И свършвам с тази функция на този орган.
По-нататък. Държавната комисия по далекосъобщенията представлява държавния регулаторен орган и може да има държавен независим регулаторен орган. И аз може би в моето експозе ще ви кажа редица случаи, включително в Европа, където има такава структура и такава логика. И там точно се осъществява регулирането чрез лицензиране на съответните дейности.
Що се отнася до третия орган, Министерския съвет, той осъществява секторните политики в областта на далекосъобщенията и в областта на електронните медии. Тоест политиката на държавата, която впрочем непрекъснато търпи итерации затова, защото тази област, за която говорим, уважаеми господин Нешев, е много динамична. Лично аз например в рамките на моето поколение видях как от радиолампи се стигна до супермикрочипове, големи микрочипове. Това е една динамична област и наистина трябва да се чете законът и след това да се разсъждава, а не обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
За трета реплика има думата господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Нешев! Аз не разбирам от икономика, но разбирам от право и ще Ви кажа, че когато човек говори за икономика, трябва все пак да знае, че това е Народно събрание и да се съобразява с действащите разпоредби на законите и най-вече с върховния закон - Конституцията. Ще Ви го обясня по много елементарен начин. Когато Конституцията казва, че държавата упражнява суверенно право върху радиочестотния спектър, това означава, съгласно ал. 5 на чл. 18, че за този вид дейности ще трябва да се дава концесия. Не защото ние го желаем, а защото така трябва. А що се отнася вече за разрешението за излъчване на програми, тогава естествено, че ще действа лицензионният режим.
Съветвам Ви да си направите справка с Конституцията и тогава Вашите опасения за този дуализъм мисля, че ще отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря и на господин Рафаилов.
Имате думата за дуплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги които ме репликирахте, искам да ви кажа, че все така ме учите и си променяте законите. Днес променихме два закона, за които ме учехте колко сте умни и велики, как хубаво ги правите. И изведнъж разбрахте, че трябва да ги променяме. (Ръкопляскания от ДЛ.) Как тогава не разбрахте, че ние ви съветваме за умни неща? Сега отново го правите.
Националният съвет не може вечно да разделя ефира. Той трябва да бъде либерализиран и господин Славенков ще ви каже: това - за отбраната, това - за държавни нужди, това - за свободно ползване от частните медии. В това се търси либерализацията и произтичащото от закона либерализиране. Ако това не го разбирате, защо тогава са ви два органа? Защо трябва да правите лицензиране и концесия? Или лицензиране, или концесия. Тези неща са несъвместими като дейност. Едното е качествена характеристика, другото е търг за печалба. И това не разбирате. Е, след три месеца ще го разберете и ще си поправите грешката, но не слушате като ви учим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Господин Борисов, имате думата.

ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за далекосъобщенията, заедно с този за радиото и телевизията са документи с изключителна важност. Ще цитирам чл. 3, ал. 1 от Законопроекта за далекосъобщенията: "Далекосъобщенията са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радио, оптична или друга електромагнитна среда". Точно казано. По-точно едва ли би могло да бъде.
Ясно е, че в момента ние обсъждаме един от най-важните аспекти на информационното пространство, защото далекосъобщенията, пощите, радиото и телевизията са фундаментът, организационната и техническата основа, преносната среда, осигуряваща преноса и циркулацията на информацията и информационни потоци. Значимостта на информационното пространство е сравнима само със икономическото пространство, а информационните потоци - със стоковите и паричните потоци.
Не случайно се казва, че информацията е пари - при това много пари. Като вземем под внимание, че в следващото столетие светът ще навлезе в ерата на информационното общество, не намирам за потребно да убеждавам господа народните представители каква огромна лична отговорност поемаме, обсъждайки и приемайки този закон.
Няма да изброявам положителните страни на проекта - има и такива. Ще се спра на въпросите, които смятам, че не са решени или се предлагат недобри решения с предложения законопроект.
Първо, в чл. 6 се казва, че управлението на далекосъобщителните дейности се извършва от Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър и от орган, създаден от Министерския съвет. Какъв е този орган? За какво и кому ще служи той? Тези въпроси не поставям просто ей-така, а защото функциите на органа са определени в членове 13, 14, 15, 16 и 17 и те показват, че това не е някаква незначителна и маловажна структура, а обратното.
Второ, в членове 22 - 36 се определят същността, структурата и пълномощията на Държавната комисия по далекосъобщенията. Например нейната дейност в голяма степен се дублира с дейността на органа според номерационния план. Защо е необходимо това дублиране? Не е ли възможно двете структури да бъдат заменени с една? При всички случаи това ще бъде по-прагматично и икономически целесъобразно.
Трето, предоставянето на концесии, разгледано в чл. 45 - 67 и лицензии - чл. 68 - 98, е свързано с разрешителни и съгласувателни процедури и ред други проучвателни дейности. Възниква въпросът не създаваме ли условия и предпоставки за корупция и то съзнателна, след като всички отлично знаем, че точно разрешенията и съгласуванията винаги се вземат с подкуп? Може ли някой от нас да каже колко "Мистър 10 процента" ще се народят по този начин?
Четвърто, контролът върху далекосъобщителните дейности и радио- и телевизионната дейност се предвижда да се осъществява от Държавна комисия по далекосъобщенията (чл. 143, 148). Това означава, че всичко ще става в коридорите на изпълнителната власт. За каква прозрачност тогава може да се говори в някои от членовете на този законопроект? Не считате ли, че както в икономиката има независими структури като Българската народна банка и Сметната палата, така и в тази жизнено важна област, наречена информационно пространство, трябва да има подобни структури, които да гарантират интересите на обществото, а не теснопартийни или групови интереси?
Смятам, че всички присъстващи в залата имат отговор на поставените въпроси. На всички е ясно, че философията на този законопроект е подчинена на идеята за овладяване на информационното пространство, а този проект е само част от общата идея. Опозиционните парламентарни групи усещат на гърба си контрола на правителството върху средствата за масова информация. А какво ще бъде утре, когато всички оператори ще бъдат в пълна зависимост и контрол от Министерския съвет? На този въпрос всеки може сам да си отговори. Не случайно концесиите и лицензиите се разрешават преди всичко чрез конкурс, макар че се допуска и търг. Годините на прехода категорично показаха каква е скритата същност на конкурсите, особено по отношение на политическата разправа със средния стопански кадър.
Уважаеми дами и господа, не желая да политизирам проблема, независимо от това, че в законопроекта това добре е направено. Не е трудно да се разбере, че този законопроект е в противоречие с обществените потребности и интереси. Той създава условия за монополизиране на големи територии от информационното пространство.
По отношение на принципите за управление и контрол, законопроектът е неприемлив и следва да бъде преработен. Убеден съм, че ако специалистите, които са го подготвили, бъдат освободени да работят по съвест, те ще бъдат в състояние да ни представят един законопроект, който ние ще приемем с консенсус.
Моето мнение е, че законопроектът представлява твърде неудачно съчетание от сегадействащи закони за далекосъобщенията, отменени наредби на Комитета за пощите и далекосъобщенията, Закона за концесиите и Правилника за прилагането му. Направен е твърде неумел опит да се отговори на изискванията за регулиране на обществените отношения в областта на телекомуникациите и да се спазят поне формално директивите на Европейския съюз. При внимателното прочитане на закона не е трудно да се стигне до заключението, че той е твърде далеч от европейските изисквания, модерните европейски телекомуникационни закони и практиката, наложила се в страните с динамично развиващи се телекомуникации. Това междупрочем признават и самите създатели на законопроекта. Още във втория абзац от мотивите към законопроекта ние четем: С оглед на хармонизация на българското с европейското законодателство, проектът частично отговаря - повтарям - частично отговаря на приетите от Европейския съюз директиви, регламентиращи далекосъобщителния сектор...
В този случай следва да бъде отправен въпросът защо и на кого е необходим закон, който не може да уреди и не отговаря на сегашните изисквания на обществените отношения в телекомуникациите и определено казано е непригоден за приложение в бъдеще?
Аз ще направя своите писмени предложения по законопроекта. Това са моите съображения, поради които аз ще гласувам против този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля за половин час почивка. (Недоволство сред мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Почивка 10 минути, защото не беше аргументирана. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно Законът за далекосъобщенията е един изключително важен закон и аз се радвам, че след толкова години той влезе вече в пленарна зала. Защото законът, който уреждаше съобщенията - и далекосъобщенията, и пощенските съобщения, е от 1975 г. и промените в него очевидно са неадекватни на настоящата ситуация. Освен всичко останало от 1992 г. съобщенията се разделиха на две - Българска телекомуникационна компания и Български пощи, а продължаваше да ги регулира един закон - Законът за съобщенията. Точно поради тази причина гласуването на Закона за далекосъобщенията - надявам се, през есента да влезе в пленарна зала и Законът за пощенските съобщения - ще регулират една много важна сфера от обществения живот.
Очевидно е, че телекомуникациите са много важни за една държава, която е в преход от централизирана към свободна пазарна икономика. Факт е, че като наситеност на мрежата България е в челна позиция спрямо бившите социалистически страни, което е много полезно. Факт е и това, че бяха инвестирани доста средства в Българската телекомуникационна компания и тя стана не само на едно сериозно технологично ниво, но и стана доста привлекателна за чуждестранни инвеститори. Надяваме се скоро да се осъществи и приватизацията на Българската телекомуникационна компания. В този смисъл бих казал, че Законът за далекосъобщенията създава нормативната рамка, нормативната база за ефективна приватизация на една добра цена. В една държава, в която искаме да се развива икономиката, очевидно е, че телекомуникациите и комуникациите изобщо, както и инфраструктурата са изключително важни, те създават средата, която е необходима за това.
Аз адмирирам това, че законът е хармонизиран частично с директивите на Европейския съюз, които регламентират далекосъобщителния сектор. Хармонизацията в тази сфера е изключително важна и ние не бихме могли да станем членове на Европейския съюз и изобщо да се коментира това, без да се направи хармонизация в областта на телекомуникациите, които са едни от най-важните сфери според мен.
Важното е и това, че със закона ще се постигне една либерализация. Тук стана въпрос, колегите от Демократичната левица поставиха проблема, свързан с това, че Българската телекомуникационна компания ще бъде монополист върху фиксираната телефонна мрежа и върху обикновената телефонна услуга. Но това ще бъде до 2002 г., след което пазарът ще се либерализира и в тази посока.
Важно е да се каже, че това решение, което ще бъде заложено в закона, е съобразено със Световната търговска организация и този срок е утвърден от Народното събрание със Закон за ратифициране на Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговия и услуги. Важно е това, защото по този начин се вдига и цената на Българската телекомуникационна компания и по този начин се дава възможност БТК да укрепне чисто технологично и да стане още по-атрактивна.
Друго нещо, което бих искал да спомена, е това, че наистина проектът за закон ще осигури равнопоставеност на операторите.
По отношение на разделянето на функциите на държавно управление от тези на регулиране, мога да кажа, че това е продължение на тази тенденция още от 1992 г., когато се отдели регулаторът от оператора в областта на съобщенията. Сега идеята е да има специализиран орган, който ще провежда секторната политика в далекосъобщенията и ще упражнява правата на едноличен собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговски дружества от отрасъл "Съобщения", в които държавата е акционер или съдружник. Ще се създаде Държавна комисия по далекосъобщенията за регулиране и контрол, както и Съвет по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет.
Аз не мога да подкрепя тезата, че едва ли не това са три органа, които взаимно се припокриват. Всеки от тях си има свой периметър на действие и в този смисъл смятам, че те са абсолютно необходими.
Не бих искал да подхващам темата за концесиите и за лиценцзиите. Аз смятам, че Народното събрание просто трябва да си върши работата, а Конституционният съд ще се произнесе по питането по отношение на концесиите. Но така или иначе в момента Конституцията и чл. 18, ал. 3 са в сила и ние се съобразяваме изцяло с тях.
В заключение смятам, че това е един важен и необходим закон. Смятам, че проектът е добър, макар че на второ четене ще бъдат направени доста предложения, включително и от самия мен. Бих искал вече за второ четене да бъде ясно наименованието на този орган, който ще бъде създаден от Министерския съвет - дали ще бъде агенция, дали ще бъде с друго наименование, защото по такъв начин текстът не би могъл да остане в закона.
Призовавам колегите да подкрепят законопроекта и да се разбере, че става въпрос наистина за един закон, който се отнася предимно към технология и финансиране. Не смятам, че изместването в посока лицензии, концесии, радиочестоти и телевизионни честоти е най-важното в този закон. По-важното е, че този закон ще либерализира пазара и ще даде възможност на Българската телекомуникационна компания да отиде към една ефективна приватизация и към едно технологично преоборудване, което е изключително необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата не за да говоря по технологичните аспекти на законопроекта, защото считам, че тук не става дума за технологични аспекти, а става дума за идеи, които са свързани наистина, както подчерта един колега, с информационното пространство. В този смисъл говорим за нерегламентиране досега или поне за разкъсано регламентиране на една изключително важна част от онази дейност, която би трябвало също така, както останалата част от стопанската дейност, да бъде регламентирана, така че да съответства на Конституцията и на законите на страната.
Категорично не мога да се съглася с господин Благой Димитров, че този закон е технологичен и че другите закони, които се отнасят за тази сфера, са технологични. Напротив, мисля, че ние трябваше много внимателно предварително и в рамките на дискусии в обществото да обсъдим тези проблеми, преди да влязат в залата, а не да ги накъсваме и да скриваме зад това накъсване собствената си, бих казал, слабост, да се уточним, да се разберем как бихме могли да отстоим българското национално информационно пространставо и съответно да намери това решение в законодателството.
Това, което ни се предлага във философията на законопроекта, за мен има едно-единствено обяснение и то е монопол на правителството в момента над това информационно пространство и произтичащите от него... (Неразбираема реплика от блока на СДС.) Чел съм го много внимателно, уважаеми колега, заедно със законопроекта за радиото и телевизията. В момента работя с експерти по Закона за пощите и се мъча да намеря всички онези взаимовръзки и обяснения, които всеки един, ако го чете внимателно, ще потърси. Но намирам единствено това, което казах преди малко, а именно, че зад всичко стои вездесъщият Министерски съвет. До него се достига за съгласуване, за разрешение и т.н., и т.н. Тоест, оттам нататък всичко това е свързано с онези неща, за които говориха колегите, а именно една огромна зависимост - и икономическа, и структурна, и всякаква, а също така възможностите за корупция, за която стана дума. Аз ще дам това, което трябва да се каже ясно тук. "Мистър 10 процента" ще изглежда смешен в сравнение с онова, което ще стане при един такъв режим, ако се приеме. Ще има много такива в рамките на това, което създавате. (Неразбираема реплика от Благой Димитров от място.)
Не е било, господин Димитров, а напротив, ще бъде в огромни размери, защото такава една система се създава.
Разбира се, аз не искам да отнемам времето с това. Искам още веднъж да подчертая, че такава една философия на нас не ни е нужна. На нас ни е нужна друга философия, която да съответства, повтарям, на Конституцията и законите на страната и на европейското законодателство, което ние ще залагаме в своите закони.
И затова мисля, че законът трябва да бъде върнат, да бъде преработен основно. Защото той иначе сега добре звучи, той звучи като една мома, която хубаво е облечена за оглед, обаче съдържанието й е никакво. Мисля, че именно изискванията да направим закон, който съответства на обществото, на обществените потребности налагат това.
В този смисъл аз бих допълнил и още неща, които липсват, а именно, на много места се говори, че ще се съдейства, че може да се подпомага при привеждане на страната в състояние на отбранителна готовност и т.н. Тоест нещата, които са свързани с отбраната на страната. Говори се, обаче, но няма императивни норми, които да задължават това да стане.
Същевременно тази разпокъсаност на много органи ще забави, ще прави невъзможна една наистина бърза, така да се каже, реакция и действие в едни такива условия. Тоест законопроектът не е пригоден за действие при военновременни условия и за отбраната на страната.
Аз също се запознах с мнението на експертите, които са свързани със стандартизацията. Няма съответствие в това отношение.
По-нататък, по отношение на ценовата политика, няма достатъчно добро прецизиране. Има огромно противоречие в ролята на БТК като основен обществен далекосъобщителен оператор и това, което се предвижда да стане до края на годината, а именно приватизацията на БТК. Защото се дава монополно право на БТК до 2002 г. за определени услуги, а същевременно се лансира тезата в обществото, че БТК ще бъде приватизирана.
Кой ни дава гаранции за съвместимост на тези процеси?
Аз отново подкрепям своята теза, която изтъкнах в началото, че няма предварителни, поне за нас, народните представители, информации, които да ни убедят в една друга философия, в едни други идеи, че всичко това се извършва в името на българското общество, а не в името на една част от българското правителство или тясна част, свързана с него.
Мисля че, уважаеми колеги, ние можем днес и сме длъжни да се произнесем така по този законопроект, да го върнем и заедно с другите, които касаят тази сфера - радиото и телевизията, пощите, да направим една предварителна, бих казал нужна, в името на националното съгласие и страната, дискусия. И както се говори тук, есента, защото става дума за пощите, да ги внесем заедно свързани, за да можем наистина да си свършим работата като народни представители. Другото, просто, повтарям отново, не е нужно на страната, то е нужно на част от правителството, а това противоречи на националните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В дотук протеклите дебати се очертават два въпроса, по които трябва да се даде отговор. Първият въпрос: защо е необходим държавен независим орган и що е независим орган? И вторият въпрос: защо е концесия за радиочестотния спектър за ресурса? И необходима ли е концесия и какво представлява този двоен режим на концесиониране и на лицензиране?
Аз мисля, че по първия въпрос: защо държавен независим орган и какво означава независим орган съгласно директивите на Европейския съюз, може да се даде отговор чрез проблемите, които в момента стоят пред сектора, пред един според мен стратегически сектор в областта на реалната икономика на страната.
Първо. В момента имаме наличие на сенчест пазарен сектор на електронния медиен пазар. По данни на Комитета по пощите и далекосъобщенията отпреди месец 205 хил. абоната гледат лицензирани кабелни оператори и, забележете, 1 млн. 118 хил. абоната гледат продукти на така наречените кабелни пирати. Тоест имаме 80 на сто сенчест пазар в този сектор на комуникационния пазар.
Аз питам: как ще се оправи, кой ще оправи това, меко казано, недоразумение в момента на пазара? И каква е ролята на държавата?
И аз искам, без да политизирам въпроса, да изразя учудване от политизацията от страна на Демократичната левица. Ами най-безхаберното управление, дуетът Любомир Коларов - Михаил Данов, справка "Орион" - приятелският кръг, те докараха нещата дотук, господин Божинов. Вие казвате: "Е!", обаче най-безхаберното управление в сектора е било по времето на Любомир Коларов - една гротескна фигура, без да има нужда повече да я коментирам.
Регламентираната УКВ-мощност по 200 вата на частни радио- и телевизионни оператори, ефирни, често се надвишава, по данни на ДИС (Държавната инспекция по съобщенията) и се нарушава електромагнитната съвместимост в страната. Има случаи, когато при дадена мощност 200 вата се излъчва 1 киловат. И това не е тайна. Хората от апарата на Комитета по пощите и далекосъобщенията го знаят, има констатирани такива нарушения.
Има оплакване, например, от ръководителите на Въздушно движение за набивки и неспазване на електромагнитната съвместимост, което заплашва, забележете, полетите по летищата в София, Пловдив, Варна и пр. Това е много сериозен въпрос.
И аз питам: кой, ако не държавното регулиране, кой друг субект може да реши този въпрос? Ето, задавам въпроса на опозицията. Вие подскажете друга схема, освен държавно регулиране.
Трето. Големи площи от страната са непокрити с български радио- и телевизионни програми, огромни площи, бих казал. Забележете, радио "Хоризонт" не се чува в определени територии на Дунавската равнина! Кой, ако не държавата, кой, ако не държавното регулиране ще реши този въпрос? За съжаление, България е единствена, останала в Европа, без телекомуникационен спътник, който изисква не по-малко, между 5 и 7 млн. долара. Аз питам опозицията: кой, ако не държавата и държавното регулиране, може да реши този въпрос, аз бих казал, този анахронизъм и каква е ролята на държавата?
Нещо друго има. В момента има много сериозно трансгранично нарушаване на електромагнитните съвместимости. Огромни територии от страната, там, където и без друго не се чуват български радиопрограми и телевизионни програми, се облъчват от чужди такива. И точно тук също е ролята на държавата, за да се реши този изключително важен въпрос.
Опира въпросът до корупцията. По време на много либералния, в кавички, режим на Временния съвет по радиочестоти, 1993-1996 г. - може би справка: и сега лицензираните оператори, ефирни и кабелни - беше широкоизвестна, преди малко господин Руси Статков каза "Мистър 20 (или 25)%", не знам, но при този либерален режим, господин Статков, имаше много широка корупция и кой, ако не държавата и държавното регулиране, може да реши този въпрос? Говорим за либерален режим.
През този период - по времето на управлението на Коларов - се стигна до абсурда специални честоти да се използват за лични нужди. Специални честоти, забележете! Кой и как, ако не държавното регулиране, питам аз, може да реши този въпрос?
В момента само 8-9% от честотния ресурс е освободен за пазарни цели. Необходимо е определена либерализация - и тук може би всички сме на еднакво мнение - вероятно над 15 или 18% за освобождаване от това... Като че ли става естествено, ето в момента вече вървят процедурите по втори Джи Ес Ем оператор.
И аз тук искам да отворя една скоба. Разговорът като че ли отива само до радиоразпръскването. Ами далекосъобщителният сектор е нещо много по-широко! Тук става дума и за пейджинг услуги, тук става дума за мобилни телефонни връзки - аналогови, цифрови и пр. Тук, ако щете, става дума за регионална телефония, тук става дума за либерализация в широкия смисъл на думата. И точно тези проблеми се решават от законопроекта на Министерския съвет.
И тук, може би, точно в тази връзка стои въпросът и с приватизацията на телекомуникационната компания и след 2002 г. ликвидиране на нейния монопол. Но ето, аз тук усещам един въпрос, който беше зададен, мисля, от господин Статков. Невъзможно е, първо, от формална гледна точка да се ликвидира монополизмът на Българска телекомуникационна компания за гласовата телефония до 2002 г., защото на базата на лизензия, дадена на компанията, тя има това монополно право. Или пък не може това да стане точно преди приватизацията на компанията по понятни съображения. Отделен е въпросът, че трябва да се търсят алтернативи. Има мощни компании като "Булгаргаз", като транспортни компании - железниците и пр., които имат ресурс и могат да разчупят монополизма след 2002-2003 г.
И какво значи "независим регулаторен орган", господа от опозицията? Чета ви Директива N 97-51 на Европейския съюз и N 90-387, чл. 5а на Европейския съюз дословно, в превод: "Независимият регулаторен орган трябва да бъде правно и функционално независим от всички дружества, доставящи телекомуникационни мрежи, оборудване и услуги. Ако дружествата запазват собствеността или контрола върху телекомуникационните оператори, "независимост" означава структурното отделяне на регулаторната функция от дейностите на собственика". Ето това означава "независимост на регулаторния орган" и всякаква друга интерпретация дали е държавен или не е държавен не опира до независимостта.
Свършвам, уважаеми господин председателю.
И още малко данни за накрая, защото се спекулира много с темата. В САЩ председателят на Федералната комисия по комуникации се назначава от президента. Говорим по темата "Независимост". В Швеция Комисията по далекосъобщенията се конституира от правителството. В Австрия орган е министърът на науката и транспорта. В Русия органът е Министерството на далекосъобщенията.
Ето така стоят нещата, уважаеми госпожи и господа. Тъй като времето ми привърши, аз мисля, че всички и най-вече от опозицията, които имат определена вина за сега съществуващия хаос в сектора, още един път, за последен път споменавам името на Коларов и на Данов, трябва да подкрепите закона на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Аз искам с няколко неща да се обърна към Вас, въз основа на Вашето изказване взаимно да ги изтълкуваме.
Вие говорите за "сенчеста икономика". Да! И знаете ли защо я има? Защото именно се опитвате да я регулирате.
Ако в закона са записани качествените характеристики, върху които трябва да се изгради поведението на този, който ще ползва радиочестотния спектър, ясно и точно, няма нужда да се дават лицензии. По Търговския закон, щом си се регистрирал да правиш кабелна телевизия, правиш и си плащаш данъците. И господин Софиянски ви каза. Всички плащаме за лицензиране, защото искате чиновникът да вземе бакшиш от лицензирането". Не е необходимо - в закона да запишем на какви качествени характеристики трябва да отговаря този, който ще изпълнява тези функции.
Другото, което казахте - за "Дарик радио". Извинете ме, но ще Ви кажа една народна поговорка: "Не плюйте в стария кладенец, преди да сте си построили новия!" Не забравяйте, че "Дарик радио" отрази събитията януари 1996 г.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Аз за "Дарик радио" не съм казал.
СТЕФАН НЕШЕВ: Споменахте, че "Дарик радио" е плод на Коларов, а аз мисля, че това не е вярно. Ако грешно съм Ви разбрал, си оттеглям думите и мога да Ви се извиня. Имам достойнството да го направя.
И последното, което искам да ви кажа. Не може да бъде независим орган този, който е подвластен на Министерския съвет. Не може! Защото и политическата зависимост е вид зависимост. Ако той е орган, създаден на професионализма, аз съм съгласен с Вас да регулирате. Но ако е подвластен на политическа сила и трябва да изпълнява политически поръчки, не мога да приема, че е независим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Втора реплика - господин Гагаузов. Точно за една реплика има време вашата група.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Точно за половин реплика ще използвам времето.
Уважаеми господин Димитров, понеже на три пъти споменахте името на Любомир Коларов като главния виновник, аз пък Ви призовавам да попитате колегите от Сливен, които са депутати от Вашата група, по кое време са направили радиото на областния управител на Бургаска област и как така то от Сливен се чува чак в Бургас - като ползва нормалната си мощност или като го е качил горе на "Карандила", без да има разрешение за това. Проверете го, той е много добър познат и на Вас, предполагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гагаузов.
Има ли други реплики?
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин Нешев, Вие пледирате за т.нар. "регистрационен режим". Тоест, аз искам да осъществявам някакъв вид операторска дейност. Отивам, записвам се в тефтера и нищо друго не ме интересува. Няма лицензиране, никой не ме следи и така.
Такова нещо в света никъде няма. Вие ми покажете една държава, където има регистрационен режим в областта на далекосъобщенията. Аз такова нещо не знам.
И нещо повече. Ако говорим за такъв суперлиберален модел, тогава аз питам:  кой ще следи за електромагнитната съвместимост; кой ще следи за параметрите на това - като технически характеристики говоря - на което се предава или излъчва и кой ще следи за тези проблеми, за които тук преди малко стана дума?

Не може да има в този сектор на икономиката такъв либерален режим. Това според мен е извратено разбиране за либералния пазар.
Що се отнася до господин Коларов, аз не мога в момента конкретно да отговоря на това, което беше казано, но знам едно - господин Коларов е много далече от далекосъобщенията. Също и господин Данов. И аз, когато чуя името на господин Коларов се сещам за приятелския кръг "Орион". Аз за друго не мога да се сетя! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Други изказвания няма.
Поставям на първо гласуване законопроект за далекосъобщенията.
Гласували 197 народни представители: за 126, против 63, въздържали се 8.
Проектозаконът за далекосъобщенията е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз няма да искам да преминем на второ четене, напротив, ще искам да се увеличи с две седмици времето за предложенията, тоест общо три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
Господин Луджев, имате думата за противно становище.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председател, колеги! Господин Местан изложи становището на нашата група и аз много моля между двете четения да се вземат предвид нашите принципиални забележки.
Тук се развиха разни тези, но истината е, че в Европа и в Щатите нямат двоен режим на концесия и лиценз. (Шум и реплики от мнозинството.)
Проверете! Изключение прави Португалия, ако толкова ви интересува.
Нека да преминем към един опростен режим на лицензия.
Възниква въпросът и много добре го знаете по Конституция кое е обект на концесия. Да, държавата има и трябва да има монопол върху военни и други честоти от особена важност. Нека да ги определим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Луджев, нали по процедурата?!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Точно това ви обяснявам. И приключвам.
В никакъв случай не може да се приеме, че обект на държавна публична собственост са всички честоти и особено тези, които касаят свободата на словото, гражданските права и т.н. - всички актове, които ние сме подписали.
И вземете критиката на Европейската комисия през 1996 г. по повод проекта, внесен от БСП. Прочетете документите. Ще видите, че там се касаят същите проблеми, абсолютно същите. Тоест, нека да преминем към един режим, който включва две неща - лицензиране по определен режим - програми, финанси, техника и второто нещо - органът, който прави това лицензиране да бъде действително независим орган, а не орган, подчинен на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз благодаря на господин Луджев. Само преди 30 секунди можехте да говорите 32 минути, тъй като имахте време. Това няма нищо общо с направената процедура от господин Райчевски.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Райчевски срокът за писмените предложения преди второ четене да бъде удължен с две седмици.
На господин Иво Атанасов правя забележка затова, че гласува с шест карти, за което би било редно да го отстраня от заседанието. (Оживление в залата, реплики от опозицията.)
Правят го всички, господин Атанасов, но не по този демонстративен начин!
Гласували 172 народни представители: за 169, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Господин Райчевски, моля да докладвате становището на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите относно законопроект за радио и телевизия, внесен от Министерския съвет; законопроект за радио и телевизия, внесен от Сашо Стоянов и група народни представители; законопроект за допълнение и изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Георги Агафонов

На заседания, проведени на 14, 21, 28 май и 4 юни 1998 г., Комисията по културата и медиите обсъди три от внесените законопроекта: законопроект за радио и телевизия, внесен от Министерския съвет; законопроект за радио и телевизия, внесен от Сашо Стоянов и група народни представители и законопроект за допълнение и изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Георги Агафонов. Стоян Райчевски и група народни представители оттеглиха внесения от тях законопроект за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Дискусията протече основно върху законопроекта, внесен от Министерския съвет, който се явява цялостен акт и цели да уреди всички радио- и телевизионни организации.
В обсъжданията бяха поканени, взеха участие и представиха свои писмени предложения по законопроекта представители от Сдружение на български частни радиостанции, Българска асоциация за лицензирани кабелни оператори, Национална организация на кабелните оператори, Програма "Достъп до информация", Съюза на българските журналисти, Центъра за независима журналистика, Програма "Професионални медии", Асоциация "Журналисти за Европейски съюз", Граждански форум "Свободно слово", Български Хелзинкски комитет и Факултета по журналистика към Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Изслушани бяха над 30 специалисти от областта на електронните медии. В хода на дискусията бе изтъкнато, че предложеният от Министерския съвет законопроект е най-цялостен и съобразен с редица актове от европейското право, както и с Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Ползван е също така опитът и на национални законодателства от други страни. Взети са предвид и други проекти, които са внесени в парламента. По-широк дебат се проведе около проблемите, които засягат лицензирането, правомощията на Националния съвет за радио и телевизия, рекламното време, равнопоставеността между медиите, финансирането, съгласуването между законопроекта за радио и телевизия и законопроекта за далекосъобщенията, внесен също от Министерския съвет.
Всички направени предложения по време на дебата, които целят усъвършенстване на най-дискусионните текстове на законопроекта, ще бъдат прецизирани от народните представители по време на второто четене. Ще се вземат предвид и препоръките, направени от специалисти на Европейския съюз в експертизите и върху законопроекта, внесен от Министерския съвет.
След обстойни дискусии народните представители гласуваха за законопроекта за радио и телевизия, внесен от Министерския съвет - 7 "за", 6 "против"; за законопроекта за допълнение и изменение на Закона за радио и телевизия, внесен от Георги Агафонов - 1 "за", 9 "против", 2 "въздържали се"; за законопроекта за радио и телевизия, внесен от Сашо Стоянов и група народни представители - 7 "за", 1 "против" и 4 "въздържали се".
След като последният законопроект бе оттеглен преди няколко часа, становището на комисията в случая е да подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Дебатите по тази точка очевидно ще останат за утрешното заседание.
Преди да приключим ще дам думата на господин Руси Статков за лично обяснение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Поисках по правилник думата за лично обяснение, тъй като се надявах, че господин Йордан Цонев ще ми се извини за това, което в рамките на обсъжданията в днешния ден по точката, свързана със Закона за гарантиране на влоговете, той каза. Всъщност аз депозирах в ръководството на събранието, а и пред вас излагам това предложение, което съм направил във връзка със закона, когато се приемаше през месец април. И тогава и сега то е, че Управителният съвет на Българската народна банка трябва да назначава и председателя, и заместник-председателя на Управителния съвет на този фонд за гарантиране на влоговете. И мисля, че опитът на господин Цонев да манипулира залата имаше до известна степен своето значение и тези колеги, които се поддадоха, трябва да съжаляват, защото както в случая с президента, така и днес в случая с Министерския съвет вие не спазихте Конституцията и законите, уважаеми колеги! Вие, които ни упреквахте в предишното Народно събрание, че се опитваме да контролираме банковата система с груби средства, направихте нещо, което всъщност е може би най-грубо като разпоредба. И ако господин Иван Костов не е дал съгласието си, той, както президентът на Републиката, сигурно ще преоцени това ваше решение и може би ще се наложи и следващо изменение на този закон. Но аз питам кой ще плаща това законодателно време, което непрекъснато губим, и тези грешки, които вие допускате? Защото, уважаеми колеги, по същество вие дадохте на Министерския съвет да контролира цялата банкова система, макар и косвено, назначавайки управителя на този фонд, който е свързан с банковата система и с паричното обращение. Защото вие вкарвате не само целия парламент в нарушение на Конституцията, а и карате правителството да носи отговорност за нещо, което не би трябвало да бъде по Конституция.
Ето тези неща се опитах да ги кажа и съжалявам, че господин Цонев не намери смелост да каже истината, че никога аз не съм имал друга теза. Напротив, моята теза е била последователна, ако щете и в предишното Народно събрание.
Така че, уважаеми колеги, моля ви, нека не се злоупотребява по този евтин начин с това, че в момента липсва стенограма или даден протокол и да се прави опит за манипулация, защото то е за ваша сметка, то не е за личното ми име и достойнството ми толкова и само. Аз имам начини и хората знаят кой какво е предлагал, в това число и тези, които са експерти по тези въпроси.
Още веднъж, господин председател, искам да използвам повода да се обърна към всички за повече толерантност, за взаимно зачитане и най-после, тъй като преди малко се прие един закон, опитайте се да се стопирате, бих казал, да се огледате. Това, в което затъвате, уважаеми колеги, е опасно, опасно за всички ни и най-вече за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15 часа в зала 142.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15 часа в зала 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание утре, 18 юни, от 15 ч. в зала 238.
Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 18 юни от 17 ч. в кабинет 226.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 18 юни от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 юни, от 9 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:

Иван Куртев

Александър Джеров


Секретари:

Васил Клявков

Свилен Димитров