Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Иван Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Евролевицата искам да ви направя едно предложение и да прочета един проект за декларация, който ние бихме внесли, ако подкрепите по принцип идеята, за която става дума. Ще прочета този проект за декларация, който макар че формално не сме внесли, а сме готови да внесем и да ви предложим обсъждане по него.
"Проект за декларация на Народното събрание на Република България
През декември 1997 г. предстои държавните глави на страните-членки на Европейския съюз да вземат решение за неговото разширяване. Това решение ще отчете хода на демократичния процес в страните, кандидатстващи за членство, на отношенията им с Европейския съюз, основаващи се на споразуменията за асоциирането им и перспективите за обществено-икономическото развитие на тези страни в близките години.
Българският парламент изразява безпокойство от появилите се съобщения, че още със започване на преговорите за разширяване на съюза е възможно да се прояви различно отношение към страните-кандидатки, както и твърдата си убеденост, че преговорите за членство трябва да започнат едновременно с всички асоциирани страни. Това ще бъде израз на подкрепата на Европейския съюз за досегашно демократично развитие във всички страни от Централна и Източна Европа и на последователната му политика спрямо тях. Очевидно преговорите ще отчитат специфичните особености на всяка кандидатстваща страна, но едновременното им започване има сериозни основания. Евентуалното започване на преговорите само с част от асоциираните страни би представлявало коренна промяна на досегашната политика на Европейския съюз за еднакво отношение към страните-кандидати, намерил израз както в решенията на Европейския съюз от Есен, така и на досегашната практика на различните институции на Европейския съюз. Подобен подход би поставил необосновано нова разделителна линия в Европа със съответните отрицателни последствия от това. Ние дълго живяхме в разделена Европа и не искаме това повече да продължава.
Народното събрание на Република България изразява още веднъж волята на българския народ за интеграция на България в Европейския съюз. Тази декларация я правим с ясното съзнание за огромната обществена подкрепа за този процес, както и за факта, че членството в европейските и евроатлантическите структури е един от основните мотиви на извършващите се през последните близо 8 години демократични промени в страната и на провежданите в момента тежки икономически реформи."
Уважаеми колеги, аз мисля и искам да изразя от трибуната на Народното събрание волята на нашата парламентарна група за това, че промяна дори и в подхода при извършването на преговорите за включването на страните-кандидати в Европейския съюз означава нова възможност и промяна за това да се говори за Европа на две скорости. За това да се говори за първо, второ или трето качество страни при влизането в Европа.
Предлагам да обсъдим възможността тази декларация да се превърне в декларация на Народното събрание.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
Има думата за процедура господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа и дами, колеги, предвид 160-годишнината от рождението на Апостола Левски утре, правя процедурно предложение заседанието на Народното събрание да започне в 8,45 ч., за да може да се предава директно декларацията, която тук ще прозвучи, както и литургията от родния град на Апостола - Карлово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Предложението е утре пленарното заседание да започне в 8,45 ч. във връзка с тържествата в град Карлово и литургия, която ще бъде предавана по телевизията. Преди това да бъде предавано началото на нашето заседание, на което ще се кажат думи по повод на тази годишнина.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 189 народни представители: 177 за, 6 против, 6 въздържали се.
Предложението е прието.
Утре пленарното заседание ще започне в 8,45 ч.

Продължаваме с ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Има думата господин Цонев, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 22. В чл. 43, ал. 1 думите "Дирекцията за застрахователен надзор" се заменят с "Националният съвет по застраховането"."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, аз мисля, че това предложение - по параграф 22 и параграфи 24 и 27 е свързано с неприетия от вас текст за нов вариант на структура, която да осъществява държавния надзор. След като не са приети тези текстове, според мен няма смисъл да бъдат повтаряни и четени по-нататък.
Разбира се, оставам със съжалението, че вие не приехте едно предложение за структура, която беше много по-добра и работеща, и неуязвима. Надявам се, че независимо от шума в залата, поне в другите параграфи, които съм предложил в Преходните и заключителни разпоредби ще бъде обърнато повече внимание и ние ще постигнем един по-добър и работещ текст и разпоредби на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 22 да отпадне.
Гласували 152 народни представители: 38 за, 92 против, 22 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 22 така, както е предложен.
Гласували 172 народни представители: 146 за, 6 против, 20 въздържали се.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 23. Създава се чл. 55а:
"Чл. 55а (1) Застрахователят задължително създава фонд за превантивни мероприятия, в който отчислява средства в размер 2 на сто от печалбата преди облагането.
    (2) Средствата по алинеи 1 и 2 се ползват за финансиране на мероприятия, намаляващи застрахователния риск, по годишна програма, одобрена от Дирекцията за застрахователен надзор"."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 55а се създава ал. 2:
  "(2)  Застрахователите, които извършват застраховка "Каско" на моторни превозни средства, предвиждат в разходната част на фонда за превантивни мероприятия до 30 на сто от начислените суми, които се предоставят по договор на Министерство на вътрешните работи за предотвратени кражби и грабежи, както и за издирвани и върнати на собственика в срок до шест месеца от противозаконното им отнемане моторни превозни средства по установения от закона ред в състоянието, в което същите са се намирали при сключването на застрахователния договор."
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов:
В чл. 55а:
1. В ал. 1 след думата "мероприятия" се добавя "в това число и за борба с градушките".
2. В ал. 2 след думата "риск" се добавя "в това число и за борба с градушките".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов:
Чл. 55а се изменя така:
"Чл. 55а. (1) Застрахователят задължително създава фонд за превантивни мероприятия, в т.ч. срещу престъпни посегателства върху МПС, в които отчислява средства в размер на 3 на сто от печалбата преди облагането.
      (2) Средствата по ал. 1 се ползват за финансиране на мероприятия, в т.ч. срещу престъпни посегателства върху МПС, намаляващи застрахователния риск, по годишна програма, одобрена от Дирекцията за застрахователен надзор."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за § 23:
Подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да аргументирам моето предложение за изменение на чл. 55а със следното.
България, както знаем, попада за съжаление в един изключително активен на градушки регион. Не бяхме пощадени и през настоящата година. Само през месец юни в районите, в които има изградена противоградова система, но за съжаление която не функционираше през месец юни, са нанесени от градушки щети на земеделска продукция в размер на над 7 млрд.лв. Тази сума надхвърля три пъти необходимите средства за годината за издръжка на системата.
Очевидно, че тази защита, а именно противоградовата защита, не може да бъде грижа само на обществото, респективно на държавния бюджет, тъй като фактически с провеждането на противоградовата защита в значителна степен се намалява застрахователният риск, който е и в полза на застрахователите. Този факт е отчетен и в новия чл. 55а.
Смущава ме обаче фактът, че в текста на ал. 1 и особено на ал. 2 финансирането на градушките не е вменено като обезателно задължение на Фонда за превантивни мероприятия. Нещо повече, в текста на ал. 2 се говори за: "финансиране на мероприятия, намаляващи застрахователния риск", а не на "мероприятията", тоест създава се възможност да се изключи финансирането на част от мероприятията. Ако текстът е "мероприятията", тогава би следвало да считаме, че не могат да се изключват застрахователните събития в проекта, предвиден за финансиране.
С този текст следователно се създава възможност Дирекция за застрахователен надзор да изключва в своята програма финансирането на някои превантивни мероприятия, а защо не и градушките, щом има такава възможност, или няма изключително задължаващ текст.
Ето защо моето предложение е в ал. 1 след думите "мероприятия" да се добавят думите "в това число и за борбата с градушките" и в ал. 2 след думата "риск" се добавя "в това число и за борбата с градушките".
Това е моето предложение.
Искам да направя също така една бележка, че смятам, че в текста на ал. 2 на същия член неправилно е посочена и ал. 2, тъй като тук средствата по ал. 1 се ползват за финансиране на мероприятия, защото ал. 2 не създава средства, а само ги разпределя чрез годишна програма, определена от Дирекцията за застрахователен надзор.
Следователно "и 2" според мен трябва да отпадне от текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
Заповядайте, господин Александров.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм против предложението, направено от господин Цонев за създаване на ал. 2. Само по отношение на редакцията му мисля, че е много тежко редактирана. Ако вникнете в текста, прочетете го още веднъж и ще разберете това.
Затова предлагам следното. След думите "начислените суми" да се сложи точка. Премахва се думата "които" и се заменя с "те се предоставят по договор на Министерството..." и т.н.
Още нещо. Можем да премахнем думата "противозаконното" отнемане. Явно, когато става дума за мероприятие на МВР, за връщане на автомобила и т.н., става дума за отнемане, което де факто е противозаконно. Това е предложението ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Цонев, Вие искате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че сме съгласни, че част от тези средства от фонда трябва да бъдат използвани за борба с градушките. Но не включихме изрично такъв текст, тъй като, както виждате, тези средства ще бъдат изразходвани по програма, която се одобрява от Дирекцията за застрахователен надзор и тази дирекция ще има правилник или наредби, по които ще работи и които се приемат от Министерския съвет. Аз мисля, че едно от тези неща ще бъде залегнало там, където ще се казва, че застрахователи, които правят селскостопански застраховки, трябва в програмата им да има такива мероприятия. Не го изписахме, защото след това, за да бъдем коректни, трябва да изпишем и че част от средствата се заделят за борба със свлачищата, друга част се заделят за борба със стихийните бедствия и т.н., и т.н.
Мисля, че Дирекцията pd застрахователен надзор ще бъде достатъчно разумна и достатъчно строга да не одобрява програми, в които няма заделени средства за борба с градушките, при положение, че този застраховател извършва селскостопански застраховки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз взимам думата, за да подкрепя предложението на господин Костов за включване на Дирекцията за борба с градушките съответно към фонда, който ще бъде създаден.
Но също така искам да изкажа и своите съмнения, че процентът, който е определен - от порядъка на 2 на сто от печалбата преди облагането, няма да бъде достатъчен, за да покрие тези разходи и необходимите нужди за тази дирекция - около 50 на сто, определени с постановление на Министерския съвет от 1994 г., ако не се лъжа. Така предварителните сметки, които съм направил, сочат, че този фонд ще бъде от порядъка на 400 млн. лв. Имайки предвид и това, че се предвижда ал. 2, според която 30 на сто от тези суми трябва да бъдат отделени за Министерството на вътрешните работи, това, което остава като възможност за финансиране на Дирекцията за борба с градушките, е минимално. Само за един месец разходите в тази дирекция възлизат над 230 млн. лв.
Ако, господин Цонев, имате точни данни фондът с какви средства ще разполага и ще може ли наистина да покрие отчасти необходимите средства от застраховането, които трябва да бъдат прехвърлени към дирекцията, ще се надявам, че това ще свърши добра работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако миналата година този фонд е бил отделен, би трябвало в него да има 3 млрд. лв. по миналогодишната стойност на лева. Това е обема, който отчита Асоциацията на българските застрахователи. Там не са включени така наречените силови застрахователи. Над 60 млрд. е обемът преди облагането с печалба. 2 на сто означава около 2 млрд. - милиард и нещо. Мисля, че е достатъчно. Това е сумата, която е преди печалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди облагането.
По § 23 друг желае ли думата?
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев за създаване на ал. 2, при което досегашната ал. 2 става ал. 3.
Моля, гласувайте!
Гласували 169 народни представители: 159 за, няма против, 10 въздържали се.
Предложението е прието.
Следващото предложение е на народния представител Владислав Костов.
Моля, гласувайте за това предложение!
Гласували 168 народни представители: 109 за, 6 против, 53 въздържали се.
Предложението е прието.
Следващото предложение е на народния представител Никола Николов. Той отсъства. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Моля, гласувайте!
Гласували 158 народни представители: 53 за, 26 против, 79 въздържали се.
Предложението не се приема.

Преминаваме към гласуване на § 23, който ще прочета:
"§ 23. Създава се чл. 55а:
Чл. 55а. (1) Застрахователят задължително създава фонд за превантивни мероприятия, в това число и за борбата с градушките, в който отчислява средства в размер 2 на сто от печалбата преди облагането.
                (2) Застрахователите, които извършват застраховка "Каско" на моторни превозни средства, предвиждат в разходната част на фонда за превантивни мероприятия до 30 на сто от начислените суми, които се предоставят по договор на Министерството на вътрешните работи за предотвратени кражби и грабежи, както и за издирвани и върнати на собственика в срок до 6 месеца от противозаконното им отнемане моторни превозни средства по установения от закона ред, в състоянието, в което същите са се намирали при сключването на застрахователния договор.
                (3) Средствата по ал. 1 и 2 се ползват за финансиране на мероприятия, намаляващи застрахователния риск, в това число и за борбата с градушките, по годишна програма, одобрена от Дирекцията за застрахователен надзор".
Моля, гласувайте за пълния текст на § 23.
Гласували 174 народни представители: 149 за, няма против, 25 въздържали се.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов за нов § 23а:
"§ 23а. В чл. 56 думите "Дирекция за застрахователен надзор" се заменят с "Национален съвет по застраховане", след което се добавя "по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 56, ал. 1 се изменя така:
"(1) Застраховател може да преотстъпи застрахователния си портфейл по всички или по отделен вид застраховки след писмено разрешение на Националния съвет по застраховането".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията? Не виждам желаещи.
Подлагам ги поотделно на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов за нов § 23а.
Гласували 173 народни представители: 143 за, 1 против, 29 въздържали се.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Йордан Цонев за изменение на ал. 1 на чл. 56, което предложение всъщност включва и предишното, за което вече гласувахме.
Гласували 175 народни представители: 144 за, няма против, 31 въздържали се.
Предложението е прието.
И сега моля господин Цонев да прочете вече новия текст на чл. 56.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В този случай чл. 56, ал. 1 се изменя така:
"(1) Застраховател може да преотстъпи застрахователния си портфейл по всички или по отделен вид застраховки след писмено разрешение на Националния съвет по застраховането по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за пълния текст на § 23а.
Гласували 183 народни представители: 159 за, няма против, 24 въздържали се.
Параграф 23а е приет.
Параграф 24.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 24. В чл. 59 думите "Дирекцията за застрахователен надзор" се заменят с "Националния съвет по застраховане".
Предложение на народния представител Руси Статков: § 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков? Никой не иска думата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 24 да отпадне.
Гласували 171 народни представители: 55 за, 103 против, 13 въздържали се.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 156 народни представители: 116 за, 29 против, 11 въздържали се.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 25. Заглавието на глава десета "Годишно приключване" се заменя с "Счетоводство и годишно приключване"."
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 25? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от комисията.
Гласували 170 народни представители: 160 за, против няма, 10 въздържали се.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. В чл. 66 се създава ал. 5:
"(5) Министърът на финансите издава наредба за счетоводството на застрахователните предприятия."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 26? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 26.
Гласували 161 народни представители, 125 за, 30 против, 6 въздържали се.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 27. В чл. 67, чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 думите "Дирекцията за застрахователен надзор" се заменят с "Националният съвет по застраховането", а в чл. 68 и чл. 70, ал. 3 - с "Националният съвет по застраховане"."
Предложение на народния представител Руси Статков:
Параграф 27 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 27 да отпадне.
Гласували 159 народни представители: 44 за, 98 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 163 народни представители& 126 за, 22 против, 15 въздържали се.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 28. В чл. 94 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "100 хил." се заменя с "1 млн.", а думите "500 хил." - с "5 млн.".
2. В т. 2 думите "5 млн." се заменят "50 млн.", а думите "20 млн." - с "200 млн."."
Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов:
Член 94 се изменя така:
"Чл. 94. Който сам, чрез помощник или посредник извършва застраховане без разрешение, в нарушение на издаденото разрешение или в нарушение на този закон, се наказва:"
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 28:
Подкрепя текста на вносителя и предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В предложението, което сме направили за чл. 94, моля да се приеме една редакционна поправка - "в нарушение на издаденото разрешение или в нарушение разпоредбите на този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов в чл. 94 думите "Който... извършва застраховане без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение, се наказва:" се заменят с "Който сам, чрез помощник или посредник извършва застраховане без разрешение, в нарушение на издаденото разрешение или в нарушение разпоредбите на този закон, се наказва:".
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: 156 за, 3 против, 11 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте целия текст на § 28, включващ текста на вносителя и гласуваното вече предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов.
Гласували 159 народни представители: 145 за, няма против, 14 въздържали се.
Параграф 28 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 29. В чл. 95, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "300 хил." се заменят с "3 млн.", а думите "1  млн." - с "10 млн.".
2. В т. 2 думите "500 хил." се заменят с "5 млн.", а думите "2  млн." - с "20 млн."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 29 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 29 така, както е предложен от вносителите.
Гласували 167 народни представители: 157 за, против няма, 10 въздържали се.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 30. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "5 хил." се заменят с "50 хил.", а думите "20   хил." - с "200 хил.".
2. В т. 2 думите "50 хил." се заменят с "500 хил.", а думите "500 хил." - с "5 млн.".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по § 30? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 168 народни представители: 162 за, против няма, 6 въздържали се.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: § 31. След чл. 97 се създават Допълнителни разпоредби:

"ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Застрахователен холдинг" е акционерно дружество, което има за цел да участва в български или чуждестранни застрахователни дружества, в инвестиционен посредник или в тяхното управление, като може самостоятелно да извършва застрахователна дейност.
2. "Свързани лица" са лицата по § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
§ 2.  Министърът на финансите може да възлага извършването на финансови ревизии в застрахователен холдинг, в застрахователно дружество или във взаимозастрахователна кооперация.
§ 3. Българската народна банка открива набирателни сметки по чл. 8, ал. 3 на дружествата, като средствата се олихвяват с 1/2 от основния лихвен процент за периода."
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В Допълнителните разпоредби:
1. В § 1, т. 1 думите "има за цел да" да отпаднат.
2. В § 2 накрая се добавя "за осигуряване спазването на този закон".
3. В § 3 думите "1/2 от" да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители  Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов:
В § 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1 се създават нови точки 1 и 2:
"1. "Охранителна дейност" е тази дейност, при която се осигурява опазване на физически и юридически лица или техни имущества от противозаконни посегателства.
2. "Сходна дейност" е тази дейност, за която може да се направи основателен извод, че е подобна или прикрива охранителна дейност."
3. Досегашната т. 1 става т. 3, като думите "като може самостоятелно да извършва застрахователна дейност" се заменят с "и самостоятелно извършва застрахователна дейност".
4. Досегашната т. 2 става т. 4.
5. Създава се точка 5:
"5. "Заварен застраховател" е акционерно дружество или взаимозастрахователна кооперация, които към 01.01.1997 г. са имали предмет на дейност застраховане, презастраховане, застраховане и презастраховане и сключени застраховки по приложението към чл. 6, ал. 2 и/или презастрахователни договори."
Комисията подкрепя предложението, като в § 1, т. 1 пред думата "дейност" се добавя "търговска" и се създават точки 6 и 7:
"6. "Асоциация на българските застрахователи" е сдружение с идеална цел, в която членуват застрахователи, получили разрешение по този закон.".
Искам да добавя, че думата "застрахователи" трябва да се членува, да стане "застрахователите, получили разрешение...". Има се предвид, че могат да членуват всички, изпуснато е.
"7. "Парични средства" са български левове, чуждестранна конвертируема валута и емитирани от българската държава ценни книжа по котировката в момента на внасянето им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев, тук имам едно възражение. Вие членувахте думата "застрахователи", но това означава всички. Така че е редно да остане нечленувано.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние имаме предвид всички, защото така асоциацията може да не приеме някого и те да нямат свой представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, имате предвид всичките.
Има ли желаещи да се изкажат по § 31? Господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Моето изказване е като вносител за предложението на § 31. Записани са две точка 2, явно има грешка. Втората точка 2 става точка 3, в която се предлага точка 1 да стане точка 3, като думите "като може самостоятелно да извършва застрахователна дейност" се заменят с "и самостоятелно извършва застрахователна дейност".
Тук става въпрос за застрахователните холдинги. Идеята за нашето предложение беше всички субекти, които участват в застраховането, да бъдат равнопоставени. Тъй като един застрахователен холдинг, който може да извършва, а може и да не извършва такава дейност, тоест застрахователна, на него му се позволява, ако бъде прието това, освен само застрахователна дейност да участва и в дружества, които извършват и друга търговска дейност.
В същия момент с колегата, с когото сме вносители, си даваме ясна сметка, че именно смисълът на холдинга е те да не извършват самостоятелна дейност, а да участват в други дружества. Ето защо правя предложение за една редакционна поправка и ако тя бъде приета от Народното събрание, аз ще обоснова причините за моето предложение, ние ще оттеглим предложението си по тази точка 3.
Става въпрос за следната редакционна поправка. В § 1, т. 1 на сегашния проект гласи: "Застрахователен холдинг" е акционерно дружество, което има за цел да участва в български или чуждестранни застрахователни дружества, в инвестиционен посредник или в тяхното управление, като може самостоятелно да извършва застрахователна дейност."
Нашето предложение е да се запише "което има за единствена цел" и текстът става:
"1. "Застрахователен холдинг" е акционерно дружество, което има за единствена цел да участва...".


Мотивът ми за това е следният:
Ако тази редакционна поправка бъде приета и бъде уточнено, че под цел се разбира единствена цел, този, който иска да направи застрахователен холдинг, в предмета на дейност ще трябва да вписва единствено за своя цел и предмет на дeйност участие в застрахователни дружества. По този начин той няма да може да участва в дружества, които се занимават с друга търговска дейност.
Ако някой желае да създаде холдинг, който да не бъде застрахователен, а холдинг по смисъла на Търговския закон, няма никакъв проблем той да създаде холдинг по Търговския закон и да участва в търговски дружества. Но щом е решил да създава застрахователен холдинг, той следва да се подчини на общото правило, което приехме в залата, а именно, че този, който извършва застрахователна дейност, включително и чрез участие в застрахователни дружества, няма право да извършва друга търговска дейност. В противен случай застрахователният холдинг би бил поставен в по-привилегировано положение от застрахователите.
Затова ви моля да приемете предложената поправка, а именно: застрахователният холдинг е акционерно дружество, което има за единствена цел да участва... При това положение ние ще оттеглим предложението си за другата промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
Други изказвания има ли? Няма.
След като комисията е приела т. 2 от тяхното предложение, смятам, че не възразявате да оттегля т. 2 и с думата "единствено" да стане корекцията. Комисията възразява ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложенията на господин Венцеслав Димитров и господата Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов са приети от комисията...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, в предложенията на господин Венцеслав Димитров, които са три, първото е в § 1, т. 1 думите "има за цел" да отпаднат. Ние бяхме приели това предложение предвид на това, че е излишно при тази редакция.
Но след предложението, което направи колегата Рафаилов, изразът "има за цел" трябва да остане, за да може да се добави думата "единствена". Затова предлагам да не приемаме първото предложение на господин Венцеслав Димитров, а второто и третото му предложение да се приемат, както предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще гласуваме само това, което не е прието от комисията. В случая става дума да се изчисти текстът на т. 1. Ще поставя на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров в § 1, т. 1 думите "има за цел" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: 34 за, 102 против, 31 въздържали се.
Предложението не се приема.
Сега поставям на гласуване целия § 31, както ни беше предложен от вносителя, с допълненията, направени от господата Венцеслав Димитров, Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов, с добавката, която направи господин Цонев в т. 6 - пълен член към думата "застрахователи" и е оттеглена т. 2 от предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Петър Рафаилов, като това ще предизвика преномериране на точките.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: 140 за, 3 против, 21 въздържали се.
Параграф 31 е приет.
Моля да докладвате § 32.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 32. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. Досегашните § 1, 2, 3 и 4 стават съответно § 4, 5, 6 и 7.
2. Досегашният § 5 става § 8 и се изменя така:
"§ 8. (1) Заварените застрахователи са длъжни да поискат разрешение за извършване на застрахователна дейност до 31 декември 1997 г.
         (2) Заварените застрахователи са длъжни да приведат дeйността си в съответствие с изискванията на този закон до 31 декември 1997 г.
         (3) Заварените застрахователи при подаване на заявление за разрешение представят и следните документи:
1. годишен счетоводен отчет и приложения;
2. списък на откритите банкови сметки в страната и в чужбина;
3. списък на лицата, работещи в дружеството, съответно кооперацията, или за дружеството, съответно кооперацията;
4. удостоверение от Българската народна банка за внесен капитал.
         (4) За непоискалите или неполучилите разрешение заварени застрахователи се прилагат разпоредбите на чл. 34 и на глава девета".
3. Досегашният § 6 става § 9 и в ал. 2 от него числото "100 хил." се заменя с "1 млн.".
4. Досегашният § 7 става § 10 и в него ал. 2, 3 и 4 се изменят така:
"(2) Заварените застрахователни дружества, сключили застраховки по раздел първи от приложението към чл. 6, ал. 2, в едномесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането внасят обезпечение във Временния обезпечителен фонд, изразяващо се в парични вноски или в държавни ценни книжа в размер на 10 на сто от математическия си резерв по отдeлните застраховки към 31 декември 1996 г. Направените вноски по досегашния ред се приспадат от размера на дължимото обезпечение.
  (3) На получилите разрешение обезпечението заедно с лихвата се връща в 3-дневен срок от получаването на разрешението.
  (4) Обезпеченията, направени от застрахователи, непоискали или неполучили разрешение, остават в полза на Фонда за гарантиране на задълженията им по застраховките от раздел първи на приложението".
5. Досегашният § 8 става § 11 и в ал. 1 и 2 от него думите "след изтичане на 7 години от влизане на закона в сила" се заменят със "след 31 декември 1997 г.".
6. Досегашните § 8а, 8б, 9 и 10 стават съответно § 12, 13, 14 и 15.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в § 32 т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев: в § 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. Досегашните § 1, 2 и 3 стават съответно § 4, 5 и 6".
2. Създава се нова т. 2:
"2. Досегашният § 4 става § 7, като първото изречение се изменя така:
"Държавният застрахователен институт продължава да съществува като юридическо лице с досегашното си устройство, управление и дейност до преобразуването му от Министерския съвет".
3. Досегашните точки 2, 3, 4, 5 и 6 на § 32 да станат съответно точки 3, 4, 5, 6 и 7.
4. В досегашния § 5 (нов § 8) се правят следните изменения и допълнения:
     1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
"(1)  Заварените застрахователи трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат разрешение за извършване на застрахователна дейност до 31 март 1998 г.
(2) Заварените застрахователи при поискване на разрешението трябва да имат внесен най-малко половината от изискуемия минимален размер на капитала по чл. 8, ал. 2, като разликата до пълния му размер се набира и внася до 31 март 1998 г.
(3) Заварените застрахователи при подаване на заявление за разрешение представят следните документи:
1. действащия устав;
2. списък на акционерите с данни за притежаваните акции;
3. документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 10;
4. прогнози и програми по чл. 26, точки 3, 4 и 5 за следващите три години;
5. общи условия по застраховките, за които се иска разрешение, и тарифите по тях;
6. отчетите и балансите за предходните три години;
7. списък на откритите банкови сметки в страната и в чужбина;
8. списък на лицата, работещи в или за дружеството, съответно кооперацията;
9. писмени доказателства, удостоверяващи набирането, произхода и внасянето на капитала;
10. декларации по чл. 26, точки 9 и 10."
     2. В ал. 5 думите "Дирекцията по застрахователен надзор" се заменят с "Националният съвет по застраховане".
5. В досегашния § 8 (нов § 11) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изразът "изтичане на 7 години от влизане на закона в сила" се заменя с "31 март 1998 г.".
2. В ал. 2, накрая думите "изтичането на 7 години след влизането на закона в сила" се заменят с думите "31 март 1998 г.".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Николай Камов, Венко Вълчев, Иван Бойков и Людмил Маринчевски:
В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби изречение второ се изменя така:
"Министерският съвет да преобразува Държавния застрахователен институт, съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в срок до 31.12.1997 г."
В § 5 ал. 1 се изменя така:
"(1) Заварените застрахователи трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизане в сила на подзаконовите нормативни актове по § 9а."
Комисията не подкрепя предложението, но искам да направя едно уточнение. Това не е точно така, защото първото предложение за Министерския съвет на практика е подкрепено -миналата седмица е излязло постановление на Министерския съвет, което задължава да бъде преобразуван Държавният застрахователен институт така, със срок дори по-малък от 31 декември. И второто предложение - мисля, че ние определихме срок 31 декември, така че това предложение по принцип е прието.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В § 32 се правят следните изменения:
1. В § 8 ал. 2 се изменя така:
"(2) Заварените застрахователи са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон до 15 април 1998 г."
2. Ал. 3 се изменя така:
"(3) Заварените застрахователи при подаване на заявление за разрешение представят и следните документи:
1. действащия устав;
2. отчетите и балансите за предходните три години;
3. планове и прогнози по чл. 26 от Закона за застраховането за бъдещи три години."
Точки 2, 3 и 4 стават съответно 4, 5 и 6.
Точка 6 се изменя така:
"6. удостоверение от Българска народна банка за внесените парични вноски от увеличението на капитала, направено след влизане в сила на този закон."
3. Досегашният § 8 става § 11 и в ал. 1 и 2 от него думите "след изтичане на 7 години от влизане на закона в сила" се заменят със "след изтичане на 3 години от влизане на закона в сила. Изискванията за клон на чуждестранен застраховател са същите, каквито са и за българските застрахователи."
Комисията не подкрепя предложението, в този му вид обаче, но по принцип. Ще се спра по точки.
Първата точка е подкрепена, като срокът "15 април" е изтеглен 15 дни по-рано - 31 март. Аз мисля, че господин Статков няма да има нищо против това.
Второ, изменението на ал. 3 е дадено. Всички точки са отразени, това, което иска той, в пълния текст на предложението, което аз съм направил като обобщаващо.
Точка 6 - за Българска народна банка - също е отразена в това предложение. Само т. 2, в която той иска от 7 на 3 години да стане за чуждестранните застрахователи, не е приета. Там е прието 31 март 1998 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания?
Господин Вълчев оттегля тяхното предложение.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, колеги, това, което току-що докладва председателят на комисията, е така. Аз ще предложа само да се гласуват текстовете, които считам, че въпреки аргументите на председателя на комисията изискват такова гласуване.
За срока. Действително има развитие и в предложението на господин Цонев, и на другите за увеличаване на срока за привеждане дейността на заварените застрахователи. Мисля, че 15 април е по-доброто като решение, защото до 31 март действително счетоводно не само застрахователите, а и всички по Закона за счетоводството, който ние променихме, трябва да направят отчитането си за предходната година. Затова и предложението е да им се дадат все пак две седмици след този отчет, за да може да правят следващите стъпки и, естествено, да приведат дейността си в съответствие със закона. Мисля, че няма нищо фатално в това две седмици да се удължи срокът от гледна точка на нашия закон, а ми се струва, че ще бъде по-добре и работещо от гледна точка на тези, за които правим закона.
И на следващо място, държа на това предложение, което касае влизането на чуждестранни застрахователи като клон. Разбира се, тук искам да изтъкна, че има развитие в законопроекта, който внесе Министерският съвет, и това, което направихме от гледна точка на уеднаквяване на условията за търговския клон на чужди застрахователи и условията за нашите застрахователи, което е добре. Но ми се струва все пак, че е нужно време за нашите застрахователи. Съгласен съм, че 7 години е много, но ми се струва, че 3 години, както съм предложил, не е и то съответства на европейските директиви в тази област.
Така че поддържам само тези две предложения. Другите са влезли, както вече съобщи председателят на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на народния представител Руси Статков - в § 8 ал. 2 да бъде изменена така:
"(2) Заварените застрахователи са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон до 15 април 1998 г."
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
Гласували 168 народни представители: 63 за, 90 против, 15 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Статков се отнася за т. 2 - досегашният § 8 става § 11 и в алинеи 1 и 2 от него думите "след изтичане на 7 години от влизане на закона в сила" се заменят със "след изтичане на 3 години от влизане на закона в сила. Изискванията за клон на чуждестранен застраховател са същите, каквито са и за българските застрахователи."
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Руси Статков.
Гласували 163 народни представители: 50 за, 97 против, 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 32 така, както е предложен от вносителя, с направените допълнения от народния представител Йордан Цонев.
Гласували 147 народни представители: 127 за, 1 против, 19 въздържали се.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби
§ 33. В Търговския закон (обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г. и бр.бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 387, ал. 3, думите "ал. 1" се заменят с "ал. 2".
2. В чл. 390 се създава ал. 6.
"(6) Застрахователят се задължава при кражба или грабеж на моторно превозно средство, в случай, че последното бъде върнато от органите на Министерството на вътрешните работи в шестмесечен срок от кражбата или грабежа на собственика по установения от закона ред в състоянието, в което същото се е намирало при сключването на застрахователния договор, да заплати на Министерството на вътрешните работи 30 на сто от застрахователното обезщетение."
3. В чл. 399, ал. 1, изречение второ, накрая думите "ал. 1" се заличават."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В § 33:
1. Текстът на т. 2 да отпадне, като направените предложения се уреждат с новия чл. 55а.
2. Точка 3 се изменя така:
"3. В чл. 399, ал. 1, изречение второ, думите "задължението си по чл. 389, ал. 1" се заменят с "задълженията си по чл. 389".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
В § 33, т. 2 се изменя така:
"2. Застрахователите, които правят автомобилно застраховане на паритетна база, участват в разработена заедно с МВР система за откриване на крадени автомобили. За целта те създават специален фонд, осигуряващ технически системата, в който отчисляват необходимите за функционирането му средства."
Комисията подкрепя това предложение по принцип и то е отразено в приетата вече от нас формулировка за участие на застрахователите в тези мероприятия.
Всички останали предложения са за отпадане на т. 2 от § 33 и затова няма да ви ги чета.
Комисията подкрепя тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 33? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Никола Николов, Руси Статков и Стефан Стоилов точка 2 от ал. 6 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: 115 за, 20 против, 18 въздържали се.
Предложението на народния представител Венцеслав Димитров е отразено.
Моля, гласувайте за текста на § 33 с направените допълнения от народния представител Йордан Цонев.
Гласували 143 народни представители: 132 за, няма против, 11 въздържали се.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за § 33а:
"§ 33а.  В Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции (обн. ДВ, бр. 8 от 1992 г., изм.бр. 92 от 1995 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 109 от 1996 г., попр. бр. 110 от 1996 г., изм. бр. 55 от 1997 г.) в чл. 6, ал. 1, изречение трето, думите "Дирекцията за застрахователен надзор" се заменят с "Националният съвет по застраховането".
Комисията подкрепя предложението за § 33а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за текста на § 33а.
Гласували 141 народни представители: 125 за, няма против, 16 въздържали се.
Параграф 33а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков за § 33б:
"§ 33б. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". До 31 октомври 1997 г. се изготвят и приемат подзаконовите актове, свързани с приложението му."
Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"§ 33б.  Министерският съвет до 31 октомври 1997 г. изготвя и приема нормативните актове, свързани с приложението на закона."
"§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Статков е разделено на два параграфа, които се подкрепят от комисията.
Най-напред поставям на гласуване § 33б така, както ни беше докладван.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 139 за, 2 против, 6 въздържали се.
Параграф 33б е приет.
Параграф 34 гласи:
"§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Моля, гласувайте за § 34.
Гласували 155 народни представители: 147 за, 3 против, 5 въздържали се.
Параграф 34 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
Преминаваме към точка трета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, внесен на 23 юни 1997 г. Вносител е народният представител Любен Корнезов.
Иска ли думата вносителят?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Първо председателят на комисията трябва да докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Малко ще променим реда. Практиката, която възприехме напоследък, не е съвсем наред - най-напред комисиите да докладват, а после вносителят. Редно е вносителят да ни запознае с идеята, а след това вече да чуем и отношението на комисиите.
В бъдеще ще процедираме по този начин.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господа народни представители, внесъл съм това предложение за изменение в Закона за съдебната власт от практически съображения. Принципът е в гражданското правораздаване да не участват съдебни заседатели. По изключение, а това е само по брачни дела, по трудови спорове и относно искове за лишаване от родителски права, Законът за съдебната власт предвижда участието на съдебни заседатели.
Предлаганото изменение всъщност провежда принципа докрай - в гражданското правораздаване да участват само короновани, ако мога така да се изразя, съдии.
Какво е положението сега в тази част от правораздаването? Ще бъда максимално кратък. Миналата година съдилищата в страната, а това са районните съдилища, са приключили 16 201 бракоразводни дела. За същата година са приключени 16 744 трудови спорове и заедно с исковете за лишаване от родителски права това означава над 35 000 дела. Като знаем, че гражданските дела минават поне през две заседания, а понякога и многократно повече, това означава годишно над 100 000 съдебни заседания със съдебни заседатели.
Много често по една или друга причина делата се отлагат поради неявяване на съдебен заседател. Това затормозява процеса. И, това съм го изложил и в мотивите, при свития бюджет на съдебната власт бихме могли да пооблекчим съдилищата, когато правораздаването се извършва само от "короновани" съдии. От тази промяна няма да пострада гражданското правораздаване.
Предполагам, че председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников ще изложи становището на тази комисия, но аз мога да уверя народните представители, а тук има и практикуващи съдии и адвокати, че поне практикуващите юристи са категорично за тази промяна. Вярно е, че някои теоретици изразяват известни съмнения в целесъобразността на това предложение, но аз мога да кажа, че в бъдеще, когато се изгради цялостната съдебна система съобразно Конституцията и е възможно да има специализирани съдилища примерно по трудовите спорове, можем да помислим за участието на работодатели, синдикати. Но на този етап това не е необходимо.
Затова предлагам законопроектът да бъде приет и, ако е възможно, понеже е само един текст, биха могли днес да минат и двете четения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да ни изложи становището на тяхната комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 25 юни 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Членовете на комисията без възражения се съгласиха, че участието на съдебни заседатели при разглеждането на граждански дела е чисто формално и в повечето случаи е пречка за бързото им решаване.
Поради това комисията единодушно подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и предлага на народните представители да го приемат в едно заседание на първо и второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Имате думата за изказвания.
Господин Димитър Абаджиев има думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям внесения проект от колегата Корнезов за изменение на Закона за съдебната власт. Като доскорошен съдия дeйствително мога да потвърдя, че институтът на съдебните заседатели в производствата по брачни искове и по трудови спорове на практика е формално. Действително това са правни спорове със специфична материя и в повечето случаи съдебните заседатели не могат да изразят компетентно мнение. По-често се случва така, че се отлагат съдебни заседания поради една или друга причина, касаеща съдебните заседатели - заболявания или други причини.
Освен това основателен е и аргументът, че на този етап съдебните заседатели значително утежняват и бюджета на съдилищата, тъй като, особено по тези производства - брачните и трудовите - се провеждат множество заседания и за всяко заседание се изплащат определени суми на съдебните заседатели. А в края на краищата в самото вземане на съдебното решение съдебните заседатели нямат практически някакво компетентно участие, дори в повечето случаи те се опитват да изразят мнение на съвсем друга, лична основа.
Така че, действително съвсем целесъобразно е и всички колеги, практикуващи съдии и адвокати, подкрепят предложението съдебните заседатели да отпаднат от брачните производства и производствата по трудови спорове.
Предлагам законопроектът да бъде приет както на първо, така и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Други изказвания? Очевидно няма желаещи.
При това положение поставям за гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: 166 за, няма против, 3 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Приемаме, че в своето изказване господин Корнезов е направил и процедурното предложение за гледане на законопроекта на второ четене в днешното заседание.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 166 народни представители: 165 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Моля господин Лучников да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, "Закон за изменение на Закона за съдебната власт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки? Няма.
Моля, режим на гласуване за наименованието на закона.
Гласували 170 народни представители: 168 за, 1 против, 1 въздържал се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 43 думите "граждански и" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да се изкажат по § 1? Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на § 1.
Гласували 170 народни представители: 169 за, няма против, 1 въздържал се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 2. В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби думите "с изключение на делата по брачни искове, по искове за лишаване от родителски права и по трудови спорове" се заличават.
Алинея 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по § 2? Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на § 2.
Гласували 170 народни представители: 167 за, няма против, 3 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
С това е приет и целия Закон за изменение на Закона за съдебната власт.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ с вносител Георги Панев и група народни представители, внесен на 10 юни 1997 г.
Господин Панев, имате думата като вносител на законопроекта.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък, защитавайки необходимостта от това изменение в Закона за висшето образование, тъй като в становището на комисията основните аргументи са изложени подробно и точно. Те се свеждат до три.
Най-напред, налице е очевидно противоречие между два текста в Закона за висшето образование, първият от които предвижда срочни трудови договори до три години. Тоест, и за срок по-малко от три години за нехабилитираните преподаватели във висшите училища в страната. Тоест, презумпцията е, че ако през тези три години младият изследовател, младият преподавател, току-що постъпилият във висшето училище млад човек не се докаже и то най-вече с изследователската си работа, която е основен критерий за придвижване в, бих казал, йерархията на висшите училища, то договорът с него би могъл да бъде прекратен.
От друга страна, друг член, друг текст в Закона за висшето образование предвижда, че редът за освобождаване от работа по непригодност за нехабилитираните преподаватели е след две последователни отрицателни атестации. Нехабилитираните преподаватели, също според закона, се атестират на всеки три години.
Следователно, тук се предполага, че срокът за освобождаване по непригодност е шест години. И това е първият аргумент - формалното противоречие между двата текста на закона. Единият предвижда три, а другият - шест години.
Вторият аргумент е самото естество на материята, предмет на научни изследвания в природните, техническите и медицинските науки. Самото това естество предполага един сравнително продължителен период за осъществяване, за реализиране на приносно научно изследване. Период, който в огромния брой от случаи е по-голям от три години.
Третият основен аргумент е, че това, което следва всъщност от първите два аргумента, реално може да доведе до драстично намаляване на притока на кадри, на млади кадри, в нашите висши училища.
Аз бих казал, че това не може, а това вече е една реалност. Нещо повече, застаряването на преподавателския и научноизследователския кадър в нашите висши училища е застрашително в момента, уважаеми дами и господа, и ми се струва, че в недалечно бъдеще този въпрос сигурно ще бъде обсъждан тук, в тази зала, по друг повод. Ето, това са трите основни аргумента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.Сега, господин Панев, остава да ни съобщите вече и в качеството си на председател на комисията нейното становище.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Аз затова исках да не се изказвам като вносител, за да спестя парламентарно време, но както и да е.
Уважаеми колеги, на свое заседание от 2 юли 1997 г. Комисията по образованието и науката разгледа внесения от Георги Панев и група народни представители Законопроект за изменение на Закона за висшето образование.
Според чл. 54, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование нехабилитираните преподаватели във висшите училища - асистент, старши асистент и главен асистент, се назначават за определен срок, който не може да бъде по-голям от три години. Тази разпоредба е в противоречие със смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 6, според който преподавателите се освобождават от длъжност след две последователни отрицателни атестации.
Съгласно чл. 57, ал. 1 нехабилитираните преподаватели се атестират веднъж на три години и следователно срокът за освобождаване от длъжност по непригодност е шест, а не три години.
Краткосрочният трудов договор не отчита и обстоятелството, че длъжностите асистент, старши асистент и главен асистент са академични длъжности, които се заемат след тежък конкурс пред комисия от хабилитирани учени и последващ избор от факултетния съвет. Тази процедура сама по себе си е немалка гаранция за качествата и пригодността на кандидата, които той тепърва трябва да утвърди чрез реализацията си като учен и преподавател, за което е нужно време.
В областта на медицината, природните и техническите науки това време в огромния брой от случаите е по-голямо от тригодишния срок на трудовия договор.
Липсата на достатъчна гаранция за развитие и доказване на младия учен, съчетана с повече от скромното заплащане, принуждава способните младежи да търсят реализации извън висшите училища, което реално води до намаление на притока на млади кадри в тях.
Ето защо законопроектът предлага промяна на сега действащата разпоредба и предвижда нехабилитираните лица във висшите училища да се назначават с трудов договор за неопределено време.
Комисията единодушно подкрепя законопроекта и предлага неговото разглеждане в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Имате думата за изказвания.
Давам думата на госпожа Станка Величкова.

СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Разглежданият законопроект за изменение на Закона за висшето образование има своите основания. Присъединявам се към мотивите на вносителите.
Действително срочният трудов договор за асистент, старши асистент и главен асистент, който не може да бъде по-голям от 3 години, според разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 2, влиза в колизия с чл. 58, ал. 1, т. 6, където се регламентира освобождаването от длъжност след две последователни отрицателни атестации, т.е. на шестата година. Оттук следва, че законодателят, ако държеше на срочния трудов договор, той трябваше да бъде не 3, а до 6 години.
Нещо повече, в същия чл. 54, но вече, забележете, ал. 3 се дава възможност на факултетните съвети да продължат трудовия договор на асистента при условие, че той има положителна атестация, но не за повече от 9 години, а за притежаващия степента "доктор" - 12 години. Изискването за последователността на двете отрицателни атестации означава или освобождаване на шестата година, или на деветата година.
Ето защо се обезсмисля първата разпоредба в чл. 54, ал. 1, т. 2, че срочният трудов договор не може да бъде по-голям от 3 години.
Но този аргумент не е единствен и бих казала, че той по-скоро е технически. В този смисъл корекцията можеше да се отнася до числови измерения и съгласуваност.
Мотивацията ми да пледирам за отпадането на срочния трудов договор на младите преподаватели се определя най-вече от други съображения. Тя е свързана преди всичко със самия характер на асистентския труд, с необходимостта асистентът да натрупва преподавателски знания и умения, да свикне със студентската аудитория и успоредно с това да навлиза в научноизследователската дейност. Практиката показва, че в първите години асистентът съвсем естествено и напълно правилно поставя ударението върху необходимостта да се учи да преподава и много е трудно за този период от 3 години той веднага дори да се ориентира към темата за своята докторска дисертация.
И тук бих казала, че тези мои разсъждения са особено валидни за асистентите, работещи в природните и техническите науки и специално за онези, които са в медицината и стоматологията. Те освен преподавателската имат и лечебна дейност и в това отношение им трябва много време и много труд, разбира се.
Още един аргумeнт в полза на измененията в настоящия законопроект. Последователно съм отстоявала тезата, че държавата е задължена да създава условия, за да могат научните общности сами да решават проблемите, отнасящи се до тяхното възпроизводство, квалификация, избор на органи за управление. Никога не съм била съгласна политиката да се меси в науката, а науката да бъде подвластна и функция на политиката.
Ето защо администрирането и прекъсването на възможността за саморегулиране води до вмешателство, което задържа прогресивното, възходящото саморазвитие на научнопреподавателската общност.
Атестацията и, респективно, атестационните комисии ги има във всички висши училища в целия свят. Те са тези, които чрез своите оценки се грижат за престижа на съответното учебно заведение. Ако атестационната комисия и атестацията й е фрагментарна, субективистична, преднамерена и необективна, то тя в крайна сметка се отразява на рейтинга на самия университет и тази комисия носи отговорността за своята безотговорност.
Разбира се, дългогодишният ми опит като преподавател във висше училище ми дава основание да не бъда с илюзии. Знам за формализма в това отношение в нашите висши училища. И въпреки това, след като Законът за висшето образование постави началото на реформата във висшето образование, след като академичната автономия включва академична свобода, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище, то и самите висши училища трябва да бъдат на висотата на своите отговорности. Те са тези, които трябва да искат да имат качествена атестационна комисия, респектираща със своята професионална комплексна оценка. Те са тези, които трябва да поемат моралната отговорност пред обществото за качеството на образованието в самото учебно заведение, за качеството на преподавателите, за утвърждаването на това учебно заведение, като едно действително достойно за съвременните изисквания учебно заведение.
И последният аргумент, който за мен е най-съществен - намалява притока от млади кадри във висшите училища. Заплащането на техния труд е сравнително ниско и когато е налице една времева бариера за срочен договор от 3 години, те все по-рядко ще се насочват към конкурси за асистенти. Така може да се прекъсне естествената връзка между генерациите, работещи в една специалност.
Нека си дадем сметка за реалните факти в сферата на висшето образование. Докато броят на студентите се увеличава, то е налице тенденцията за затруднението на възпроизводството на преподавателския състав във висшите училища. Такъв е изводът и в доклада, отнасящ се за България, в програмата на ООН за развитието на човека.
Оттук произтича не само необходимостта от поправка на закона и премахването на срочния трудов договор, но и необходимостта от приемането на нов Закон за научните степени и научните звания.
Искам да отбележа, че практиката по дискутираната тема в различните страни е твърде разнообразна и не бива да смятаме, че законодателят в Тридесет и седмото Народно събрание е показал некомпетентност.
Така например системата на подновяемия мандат чрез атестация е в сила през цялата кариера на всички преподаватели - в Швейцария, във Великобритания, във Франция, в Испания, а в Германия с изключение на професорите. Но в Германия асистентите имат по-малка учебна натовареност от хабилитираните преподаватели, включително и от професорите. Това е една съзнателна, далновидна политика в името на младите кадри.
Във Великобритания, след въвеждането на образователната реформа през 1988 г., трудовият договор може да бъде прекратен на всеки преподавател от асистент до професор, ако не отговаря, разбира се, на изискванията на атестационната комисия. Но, докато в страните с развити демокрации, работата във висшите училища, независимо от срока на срочния трудов договор и неговата мандатност е легитимност за квалифицираност и гаранция за намиране на престижна работа в реалния сектор, при нас е тъкмо обратното, особено в днешните условия.
Тези три години работа във висшето училище, ако на асистента не му се поднови трудовият договор, стават не само загуба на време за самия него, но и бариера за по-нататъшната му квалифицирана реализация в една или друга сфера на обществения живот. Няма да говоря и за финансовата страна на въпроса, която не е маловажна.
Ето защо световният опит можем да го приемем само през призмата на нашата специфика, като традиция, реалност и бъдеще.
Накрая позволете, уважаеми дами и господа народни представители, да ви препоръчам да гласувате внесения законопроект с убеждението, че даваме шанс на младите преподаватели да работят ефективно и качествено. Нека младите кадри с желание и с вътрешна убеденост да се приобщават към една или друга школа на познанието, а не само поради срочната 3-годишна целесъобразност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Станка Величкова.
По реда на заявките най-напред думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително доволен от тази поправка и я приветствам, като разбира се, не бих могъл да добавя към мотивите, които изложи господин Панев и бяха допълнени от госпожа Величкова, нещо ново.
Бих искал само да кажа, че първо, те запазват възможността след две последователни атестации да бъде прекратен и този дългосрочен неопределен трудов договор. Така че това се запазва. Но като един основен мотив, който бих искал също да кажа, е следният. Да, вярно е, госпожа Величкова, че в Западна Европа стават такива атестирания на три години, но вярно е и, че там има всичките възможности да се работи, с ясни критерии какво трябва да се прави. И ако човек не ги изпълни, тогава си отива. Не може в днешните условия ние да правим подобно нещо, защото най-напред би било добре да създадем условия за младите научни работници да работят и чак тогава вече, ако те не изпълняват - при всички условия, своята дейност, да им прекратяваме на три години трудовия договор.
Аз не бих искал да загубя времето, много съм доволен и смятам, че това е една определена поправка, която ще подобри Закона за висшето образование, за което съм благодарен и на господин Панев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата заместник-председателя на Народното събрание, господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чувствам се длъжен да кажа мнението си по този въпрос, тъй като имам доста стаж в тази област. Ще гласувам за този законопроект с пълното съзнание, че това е едно изменение и допълнение на закона, което се налага от реалните условия, в които се намира нашето висше образование, и че това не е поправка на някаква осъзната грешка, а съобразяване с условията в момента.
Днес има много млади хора, които биха се замислили дали да минават през тежкото сито, за да си осигурят три години, или да започнат нещо, което няма да ги измъчва толкова често, за да се доказват. Но при едно нормално развитие на нашето висше образование, което се надявам, че ще имаме след 3, 4, 5 години, сигурно други народни представители ще изменят това нещо и тогава никой от нас не трябва да се чувства обиден, а да се чувства доволен, че се е преодоляло това състояние.
Но сега нещата са такива, че ние трябва да приемем тази поправка. А другите аргументи - за това, че трябва да има ограничения, договори, че в други страни това е уредено по друг начин, то е свързано с конкретните условия.
Затова аз подкрепям това предложение с тази уговорка, която сигурно след 10-тина, 20 години най-много ще си спомним пак на това място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изкажа моето категорично становище, че всъщност поправката е предизвикана от необходимостта да се премахне една определена несправедливост в сегашния закон, защото трудовоправните отношения за хабилитираните лица и за нехабилитирания научно-преподавателски състав във висшите училища в текста на досегашния закон бяха неравнопоставени.
С тази поправка всички заемани научно-преподавателски длъжности от асистент до професор ще бъдат напълно равнопоставени в трудовоправно отношение - на договори с неопределен срок на действие.
Второто, на което искам да наблегна, това е, че действително поправката касае младшия научно-преподавателски състав във висшите училища, който, вие знаете, че в първите години на своето утвърждаване трябва действително да работи едновременно за утвърждаването си като преподаватели и заедно с това да заемат своето място като млади учени. Това в предвидения в досегашния текст на Закона 3-годишен срок е практически невъзможно.
Затова не само с удовлетворение, но и с облекчение приемам, ако вие подкрепите вносителите и гласувате за така внесения проектозакон за изменение на Закона за висшето образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Няма други желаещи да се изкажат.
Поставям на първо гласуване Закона за изменение на Закона за висшето образование.
Моля, гласувайте!
Гласували 188 народни представители: 188 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет на първо гласуване.
Има думата господин Панев за процедура.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като имам предвид пълната подкрепа на пленарната зала и краткостта на внесения законопроект, правя процедурно предложение той да бъде гласуван и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Панев. Противно становище има ли? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Панев - законът да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.
Гласували 170 народни представители: 169 за, няма против, 1 въздържал се.
Предложението е прието.
Моля, господин Панев, да докладвате закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Закон за изменение на Закона за висшето образование".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 169 народни представители: 169 за, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 1. В чл. 54 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Чл. 54 (1) Преподавателите във висшите училища се назначават на длъжностите професор, доцент, главен асистент, старши асистент и асистент с трудов договор за неопределено време."
2. Алинея 3 се отменя.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 3."
Това е текстът на § 1, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване по § 1.
Моля, гласувайте текста на § 1 така, както ни беше докладван от председателя на комисията господин Георги Панев.
Гласували 170 народни представители: 170 за, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 2. В § 11 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се отменя.
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 1 и 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по § 2?
Моля, режим на гласуване за текста на § 2.
Гласували 165 народни представители: 165 за, няма против и въздържали се.
Има думата за изказване заместник-председателят господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Само един въпрос искам да задам към юристите - дали в този законопроект не трябва да се каже какво става със сключените срочни договори за тези лица, за които сега стават безсрочни?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Променят се в безсрочни.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, в закона нищо не е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов. Евентуално някой юрист може да вземе отношение, ако е необходимо.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми колеги, законопроектът мина през Правния отдел на парламента и беше установено, че е точен. В правно отношение е точен. Оттук нататък... (Реплика от блока на БСП, която не се разбира.) Това е, което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Господин Панев, да продължите с докладването - параграф 3. А, Вие ги сляхте. Но аз ще моля друг път това, което е дадено от Правния отдел на докладчика, да го има и тук, на масата, ако не в залата, защото така... Тогава предложете да отпадне § 3. Ние сме гласували на първо четене три параграфа.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Извинявам се за недоразумението, господин председателю. Това, което докладвах, е пълният текст на закона, прередактиран спрямо внесения от мен законопроект от Правния отдел на парламента. Така че това, което е прието до момента, като § 1 и § 2 с техните съдържания, изчерпват целия закон. Това, което прочетох е редакцията на правния отдел на парламента. Извинявам се, че не Ви го предадох предварително, за да имате текста пред себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, понеже на първо четене сме приели проекта с три параграфа, а Вие сте ги сместили в два...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това ли е затруднението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... § 3 е минал към § 2. Аз не знам, тук юристите да ни помогнат - трябва ли да гласуваме отпадането на § 3 или да смятаме, че сме приключили работата по този закон?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Няма нужда. Самият текст не е гласуван на първо четене. Гласуван е по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По принцип гласуваме това, което е раздадено. Добре, приемаме, че сме приключили работата си по този закон.
Приет е Законът за изменение на Закона за висшето образование.

Преминаваме към точка пета от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ПОЛУВИСШИ ИНСТИТУТИ В САМОСТОЯТЕЛНИ КОЛЕЖИ, вносител Министерски съвет на 1 юли 1997 г.
Моля председателя на комисията да изложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, Комисията по образованието и науката на свое заседание от 9 юли 1997 г. разгледа внесеното от Министерския съвет Решение за преобразуване на полувисши институти в самостоятелни колежи.
С проекта се предлагат да бъдат преобразувани в самостоятелни колежи Полувисшият институт по библиотечно дело - София, и Полувисшият институт по съобщенията - София.
Полувисшият институт по библиотечно дело е създаден през 1950 г. за подготовка на библиотекари, библиографи, архивисти и книгоразпространители. Институтът е първото и единственото специализирано училище в страната за подготовка на професионални библиотекари, информационни работници и книгоразпространители. Училището има половинвековен опит и изградени образователни традиции в обучението на своите специалисти, които са получили признание у нас и в чужбина. Трябва да се подчертае, че дипломите от този институт се признават в цял свят.
В института работят 25 преподаватели, от които 8 са хабилитирани и 13 са доктори. Разполага със собствена сграда, строена специално за неговите нужди, притежава библиотека с над 60 хил. библиотечни документа.
Институтът е член на Международната федерация на библиотечните асоциации и на редица други международни и европейски организации.
Като полувисше отраслово училище Полувисшият институт по съобщенията съществува от 1948 г., когато със закон Телеграфо-пощенското училище, основано през 1922 г., прераства в Държавен телеграфо-пощенски институт. Институтът е първото и единствено специализирано училище в страната за подготовка на специалисти по икономика и организация на съобщенията, експлоатация на съобщителни и радиоапаратури и съоръжения за нуждите на далекосъобщенията и пощите и е с утвърдени традиции, авторитет и признание у нас и в чужбина.
В института работят 37 преподаватели, от които 6 са хабилитирани и 7 са доктори. Институтът разполага с много добра учебна и материална база, притежава и библиотека с над 20 хил. тома специализирана техническа литература.
Подготовката на студентите и квалификацията на работещите в системата на пощите и на Българската телекомуникационна компания са съобразени с изискванията на потребителите.
С оглед на по-голяма прецизност и в съответствие с чл. 9, ал. 2, т. 1, чл. 17, ал. 1 и ал. 5 и чл. 42, ал. 2 от Закона за висшето образование Комисията по образованието и науката предлага заглавието на проекта за решение да се измени както следва: "Проект за решение за даване статут на самостоятелни колежи", а текстовете на т. 1 и 2 да добият вида:
"1. Дава статут на самостоятелен колеж на Полувисшия институт по библиотечно дело - София, с название "Колеж по библиотечно дело", със седалище София, като висше училище, което дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно квалификационната степен "специалист по..." със срок на обучение три години.
2. Дава статут на самостоятелен колеж на Полувисшия институт по съобщенията - София, с название "Колеж по телекомуникации и пощи", със седалище София, като висше училище, което дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно квалификационна степен "специалист по..." със срок на обучение три години."
Комисията единодушно подкрепя проекта за решение и предлага на пленарната зала неговото разглеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. Имате думата.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, разбира се, че след като съответните научни звена разполагат със съответни кадри, имат известни постижения, както беше изнесено, то най-разумно е наистина да бъде създаден такъв самостоятелен колеж.
Но аз си задавам въпроса: кой извърши акредитацията, за да можем наистина да твърдим, че акредитацията е направена, както е в закона, и въз основа на какви акредитивни постановки те се определят, че могат да бъдат такива научни звена?
Защото именно в Закона за висшето образование е казано, че ще се създаде такава акредитационна комисия. Аз не знам дали излезе нейният правилник, не знам дали тя съществува и дали действа. Защото, без разбира се изобщо да имам предвид тези две научни звена, тези два института, аз не бих искал да стане това, което стана в Тридесет и седмото Народно събрание - да сме страната с най-много университети в света може би, защото се използваше всеки да лобира за своя си край и всички институти станаха университети. Разбира се, това може би тук е станало, но все пак аз бих искал да задам въпроса: кой извърши акредитацията, за да смятаме, че наистина те имат право да бъдат колежи?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Други изказвания? Няма.
Комисията е предложила заместващи текстове на точки 1 и 2 от решението.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: И на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И на заглавието - също. Затова най-напред ще гласуваме предложените от комисията изменения, а след това цялото решение.
Най-напред поставям на гласуване предложението на комисията за заглавието: "Проект за решение за даване статут на самостоятелни колежи".
Моля, гласувайте наименованието на проекта за решение.
Гласували 164 народни представители: 164 за, против и въздържали се няма.
Наименованието на решението е прието.
Заместващия текст, който предлага комисията за т. 1, ви беше прочетен от господин Панев и мисля, че не е необходимо да го чета отново.
Моля, гласувайте за този заместващ текст.
Гласували 156 народни представители: 156 за, против и въздържали се няма.
Текстът на точка 1, предложен от комисията, е приет.
Комисията предлага заместващ текст и на точка 2 от решението, който също беше докладван от господин Панев.
Моля, гласувайте този текст на т. 2, докладван ни от господин Панев.
Гласували 165 народни представители: 165 за, против и въздържали се няма.
И това предложение е прието.

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване статут на самостоятелни колежи

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование


Р Е Ш И:

1. Дава статут на самостоятелен колеж на Полувисшия институт по библиотечно дело - София, с название "Колеж по библиотечно дело", със седалище в София, като висше училище, което дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационна степен "специалист по...", със срок на обучение 3 години.
2. Дава статут на самостоятелен колеж на Полувисшия институт по съобщенията - София, с название "Колеж по телекомуникации и пощи", със седалище София, като висше училище, което дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационна степен "специалист по...", със срок на обучение 3 години.
3. Колежите по точки 1 и 2 са първостепенни разпоредители с бюджетните кредити, считано от 1 януари 1998 г., и се финансират пряко от държавния бюджет.
4. Възлага на Министерския съвет да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването на полувисшите институти в самостоятелни колежи.".
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 161 народни представители: 160 за, 1 против, въздържали се няма.
Приема се.
Господин Сендов има процедурно предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Тъй като в това решение има текст с многоточие, такова решение според мен не би трябвало да излиза от Народното събрание. Предлагам да се отмени гласуването, по време на почивката да се уточнят нещата и да се поставят както трябва, за да не се кепазим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В точки 1 и 2 наистина има многоточие и текстовете не са изяснени.
Заповядайте, господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: В самия текст на закона, а това е цитирано, се казва, че образователно-квалификационната степен е "специалист по ...". Това е точно текст от закона, формулировка от закона. Просто няма как по друг начин да се напише. В практиката след това този "специалист по..." става "специалист по физика", "специалист по химия", "специалист по съобщенията" и т.н. Така стоят нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. Да считаме, че въпросът е изяснен и решението е прието.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
с вносители: Александър Каракачанов - от 20 май 1997 г., Лъчезар Тошев - от 22 май 1997 г. и Министерският съвет - от 9 юни 1997 г.
Най-напред ще дам думата на вносителите. Господин Александър Каракачанов го няма в залата. Давам думата на господин Тошев. Имате думата като вносител.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Почитаеми народни представители, много от вас са свидетели на поправката на Закона за опазване на околната среда, направени от предишното Народно събрание, която беше една поправка, направена целенасочено, за да може да бъде прокаран без оценка за въздействие върху околната среда проектът "Скакавица- Джерман". Поправката обаче беше върната от президента. След това Народното събрание отново прогласува въпросния текст, даващ право на Министерския съвет да разрешава определени обекти да се правят без оценка за въздействие на околната среда и такава оценка да бъде правена, след като обектът е завършен и дори една година след като той е завършен. И в случай, че се установи, че той по някакъв начин засяга околната среда, тогава се спира и се отстраняват причините. Този абсурден текст следва да бъде отменен, още повече че самият проект "Скакавица-Джерман" беше завършен, преди да влезе в сила въпросният текст.
Затова предлагам чл. 23г от Закона за опазване на околната среда, съдържащ текста, за който вече споменах, да отпадне.
Това е единият от законопроектите. В качеството ми на председател на комисията ще изразя становището на комисията по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Симов във връзка със законопроекта на господин Каракачанов като вносител.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! И в трите законопроекта чл. 23г се предлага да отпадне. Ние подкрепяме това предложение. Но сме малко разтревожени от няколко факта, които са в таблиците. Надяваме се, че те ще бъдат прецизирани. Също така сме разтревожени и по-скоро недоумяваме от ал. 2 - предложението за изменение, където се третират общински органи. Общинските органи съгласно закона са кметът и общинският съвет. Не е ясно от самата алинея как те удостоверяват влиянието върху околната среда на проекти, които не се включват в таблицата. По принцип ще подкрепим законопроекта на първо четене. Надявам се това да остане и в бъдеще най-модерният законопроект, който е приет от това Народно събрание, и пожелавам успех на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие направихте и коментар по другите закони. Това можеше да стане после вече под формата на изказване.
Има думата госпожа министър Евдокия Манева като представител на вносителя - Министерски съвет, по третия законопроект.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Промените в Закона за опазване на околната среда, които предлагаме на вашето внимание, са наложителни по няколко причини.
Преди всичко, за да бъде отразено решението на Народното събрание от 21 май за структурни промени в Министерския съвет, в частност в Министерството на околната среда и водите, и разширяването на неговите правомощия.
На второ място, за да бъдат доразвити и прецизирани текстове в Закона за опазване на околната среда, касаещи процедурата по ОВОС, с оглед привеждането й в съответствие с европейското законодателство и в частност с последните изменения в Европейската директива за ОВОС и останалите нормативни актове на Европейския съюз.
На трето място, за да се приведат в съответствие с новите икономически условия, с измененията, с инфлационните процеси, на които бяхме свидетели в последно време, санкциите и глобите, които се явяват основен инструмент в контролната дейност на апарата на Министерството на околната среда.
Какво в частност ние предлагаме.
По отношение на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда. Предложенията ни засягат разписани в параграфи 4, 5, 6, 7 и 12 на предложения проект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и касаят:
На първо място, прецизиране на списъците на обектите и проектите, които подлежат на задължителна ОВОС. Списъците са приведени в пълно съответствие с последните изменения на Директивата по ОВОС от 1997 г. и с националния отраслов класификатор. Всъщност това са основните изменения и те са предимно технически.
На второ място, предлагаме да се разширят правомощията на общините да се произнасят по въздействието върху околната среда на малки обекти, които като правило не създават рискове за околната среда. По този начин ние облекчаваме процедурата за малкия бизнес и създаваме възможност в процеса на оценката при вземане на решения за реализиране на такива проекти по-активно да се произнасят общините.
И на трето място, отмяна на чл. 23г, който изключваше процедурата за ОВОС за обекти, които задоволяваха така наречените жизнено важни потребности на населението.
Изцяло споделяме мотивите, които изтъкна господин Тошев, като заедно с това добавяме, че тази норма беше в пълно противоречие с европейското законодателство и ние намираме, че тя просто не може да съществува в Закона за опазване на околната среда, който е един от законите, който в значителна степен е хармонизиран с европейското законодателство.
Втората група предложения касаят привеждането на санкциите и глобите в съответствие с новите икономически условия - това са параграфи 8, 9 и 10 в предложения закон, и те в частност решават два проблема:
На първо място, елиминиране на съществуващата горна граница за размера на санкциите, която сега е 30 млн. лв. Ние предлагаме да няма таван на санкциите, размерът на санкциите да се определя на база на величината на нанесената вреда на околната среда и да се изчислява по формулния апарат, който съществува. Мога само да ви информирам, че в момента например НЕК само за ТЕЦ "Марица-Изток" би трябвало да плаща 35,5 млн. лв. санкции за ТЕЦ "Марица-Изток 1", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и ТЕЦ "Марица-Изток 3". Обаче в сегашния си вид нормативната уредба не позволява да бъде наложена санкция, съответстваща на размера на щетата, която се налага на околната среда.
Другият проблем, който предлагаме да бъде решен, е за размера на глобата, която се нанася на физически лица, допуснали нарушения на Закона за опазване на околната среда. В момента глобата е от 1000 до 150 000 лв. и тя е изчислена при минимална работна заплата 752 лв. Ние сме направили изчисления в съответствие с промените в минималната работна заплата и предлагаме глобите на физически лица в зависимост от величината на нарушението да бъдат от една до седемдесет минимални работни заплати, а за длъжностни лица - от две до сто и четиридесет минимални работни заплати.
И на трето място, ние предлагаме изменения в Закона за околната среда, а те са технически, редакционни изменения, свързани със замяната на наименованието на Министерството на околната среда с Министерство на околната среда и водите. Такива промени се правят и в Закона за водите и другите специализирани закони, в които са визирани правомощия и отговорности на Министерството на околната среда.
Мисля, че няма пречки да се прецизират някои от текстовете, включително и списъците, които ние предлагаме за обекти за задължителен ОВОС, с оглед да отразим спецификата на нашата национална икономика и едновременно да удовлетворим изискванията на Европейската директива за опазване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата председателят на Комисията по опазване на околната среда и водите Лъчезар Тошев, да ни съобщи становището на комисията.
Междувременно моля парламентарните групи да дадат списък с ораторите по трите закона.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията по опазване на околната среда и водите на своите заседания на 10 и 17 юни 1997 г. разгледа внесените проектозакони за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трите законопроекта бяха обсъждани едновременно.
На заседанието от 17 юни т.г. за участие в обсъждането бяха поканени неправителствени екологични организации, които представиха своите становища.
Като приема за основателни мотивите на Министерския съвет и народните представители, вносители на законопроектите, комисията предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене внесените законопроекти.
Становището на комисията е прието на 17 юни 1997 г. с консенсус.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет и законопроектът, внесен от Лъчезар Тошев бяха приети също с консенсус.
Законопроектът на Александър Каракачанов беше приет с 9 гласа "за" и 1 "въздържал се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Моля господин Борислав Китов да докладва становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър.
На заседание, проведено на 18 юни 1997 г. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда N 02019. Последният бе разпределен допълнително на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с разпореждане на председателя на Народното събрание.
В заседанието взеха участие министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева, заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Марияна Лукова, министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев, заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Иван Златаров и председателят на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Лъчезар Тошев.
Министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева обоснова необходимостта от изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и посочи основните три насоки на законодателните промени:
1. Сближаването на българското законодателство с това на Европейския съюз и отговора на обществената потребност, изразена чрез реакцията на много неправителствени организации и обществеността, налага отпадането на чл. 23.
2. Икономическите и финансовите условия налагат нова санкционна политика, изразяващи се в чувствително увеличение на глобите, които се обвързват с минималната работна заплата.
3. Техническите промени, свързани с изменение наименованието на Министерството на околната среда и с управлението на най-ограничения природен ресурс - водите.
Министърът на здравеопазването доц. д-р Петър Бояджиев изложи становището на Министерството на здравеопазването по предлагания законопроект.
По § 7. В чл. 24, ал. 1, т. 1 би следвало, според министерството, да остане досегашното изброяване, което да се приведе в съответствие с наименованието на министерството в настоящия момент.
Съгласно Закона за нормативните актове е необходимо да бъдат посочени лицата, които имат право да издават подзаконови нормативни актове.
По § 7. В т. 1 се изменя текстът на чл. 3 от Закона за водите, който би следвало да се приведе в съответствие с чл. 18, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията на Република България и със закона за концесиите.
Ползването на обекти, които са изключителна държавна собственост става по реда на Закона за концесиите.
По § 17, т. 6. Текстът на чл. 23 от Закона за водите се отнася до създаването на санитарно-охранителни зони за водите за питейно битови и лечебни нужди, което в чл. 46, ал. 3 от Закона за народното здраве е възложено на министъра на здравеопазването.
В тази връзка в чл. 23 от Закона за водите на края на първото изречение следва да се добави изразът "с изключение на минералните води".
По § 17, т. 11. В предлагания нов текст на чл. 34 от Закона за водите следва да отпадне думата "минералните", тъй като предложеното изменение на чл. 34 от Закона за водите влиза в противоречие с чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 и 2 от Закона за народното здраве и ще ограничи приложението на чл. 48, ал. 1 от същия закон.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта смята, че минералните води като лечебно средство трябва да останат под ръководството на Министерството на здравеопазването и правомощията и отговорностите за тях да се носят от министъра на здравеопазването.
Народните представители одобряват намерението на ръководството на Министерството на околната среда и водите да упражняват контрола и общото ръководство върху този ресурс, с изключение на минералните води.
Заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Лукова изрази готовността на ведомството тази материя да бъде правно регулирана с нов закон за водите, който вероятно ще бъде внесен в Народното събрание до края на 1997 г.
Въз основа на проведените разисквания Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 20 гласа "за" и 1 "против" взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

1. Предлага на Народното събрание, на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене по принцип законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
2. Предлага на Народното събрание на второ четене да не приема промените по § 17, т. 1, т. 6 и т. 11, свързани с експлоатацията на минералните води за лечебни цели до правното регулиране на този проблем в Закона за водите, който предстои да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Давам думата най-напред на господин Стефан Гатайнджиев, от Парламентарната група на Демократичната левица.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Преди две години в обществото действително беше създадено напрежение по повод приложението на Закона за опазване на околната среда. То имаше свой конкретен измерител във водоснабдителната криза на гр. София.
Тогава служебното правителство, а по-късно и правителството на левицата предприеха мерки за ускорено докарване на вода в София. Знаете какво беше бедстващо положението тогава. И тъй като редица природозащитни организации издигнаха претенции към този строеж, стигна се до гражданско неподчинение. Тогава правителството внесе предложение и Тридесет и седмото Народно събрание прие една поправка - този чл. 23г. Според тази поправка в случаи, когато е застрашено здравето и живота на населението, е възможно да се осъществяват спешни проекти, които задоволяват жизнени нужди на населението, с цел да се потуши известно напрежение при задоволяването на тези нужди. Тогава се даваше една възможност те да се изграждат без предварително да има оценка за въздействието на околната среда.
Но този чл. 23г изискваше последстващо, до една година, да се извърши оценка на въздействията, които подобен проект или строителен обект нанасят върху околната среда и ако действително има потвърждение за вредно въздействие, тези последствия да бъдат отстранени, като обектът бъде спрян и по този начин вредното въздействие върху околната среда прекратено.

Струва ми се, че тогава много от поддържащите неверността, порочността на подобна норма се ръководеха по-скоро от политически съображения. Целта беше като че ли по-скоро да се нанесе някакъв удар върху тогава едва прохождащото правителство на Демократичната левица.
Аз тогава като представител на Политически клуб "Екогласност" също имах доста резерви към този член и към това проблемът да бъде решаван именно чрез корекции в основния закон. Въпреки всичко ние приехме този чл. 23г с ясното съзнание, че действителността може да предложи немалко ситуации, когато действително именно здравето и животът на населението ще бъдат поставени под заплаха, и тогава няма да има време да се изчакат всичките тези дълги, често пъти дремещи по една година процедури по оценка за въздействие върху околната среда.
Мисля, че и сегашното развитие на някои процеси в страната от природен и антропогенен характер показват, че такива варианти трябва да се допускат. Най-пресният пример това са свлачищните процеси по Северното Черноморие. На практика, за да могат да бъдат овладени някои катастрофални последици или за да бъдат задоволявани нужди на населението, е необходимо изграждането на спешни, да кажем, дренажни системи, укрепителни стени, нови канализационни или водопроводни системи. По принцип не е възможно, освен да се заобиколи законът, да се изграждат подобни системи, а тези процеси също могат да заплашат живота и здравето на населението, ако не се използва именно механизмът на чл. 23г.
Аз мога да разбера мотивите на много от природозащитните организации, които дали от идеологически фундаментализъм, дали просто от емоции все пак възприеха една критична позиция към този текст от закона. Но какво виждаме сега в проекта, който е внесен от името на Министерския съвет? Вътре има текстове, срещу които безспорно не може да се възрази. Те са технически. Става дума за промяна на наименованието на министерството; става дума за увеличаване размера на глобите. Мисля, че тези промени трябва да бъдат подкрепени.
Наред с това има промени в този закон, които някак си са се изплъзнали от вниманието и на комисията може би донякъде, и, струва ми се, на екологичната общественост. Става дума за това, че на мястото на двете приложения, които бяха неразделна част от закона още когато той бе приет от Великото Народно събрание и тези две предложения бяха съобразени с екологичните европейски стандарти тогава, се предлага сега едно ново приложение. То е единно, не става дума дали ще бъдат едно или две, но вече виждаме, че в самото приложение има пунктове, които на практика отиват далеч зад тези евентуални разрушителни последствия, които може да има за околната среда приемането и действието на сегашния чл. 23г.
Четем например в това приложение, че "проектите за прехвърляне на питейни водни ресурси между речни басейни, независимо от обема им, няма вече да подлежат на оценка за въздействие на околната среда". Ами за какво става дума? Значи махаме чл. 23г, особено пресен е случаят "Джерман-Скакавица", защото той отклонява питейни води от една речна система към друг речен басейн, и сега на практика въвеждаме изискване, че подобни съоръжения и проекти изобщо не подлежат на процедура на ОВОС. Смятам, че това е действително пример за много по-голяма врата на отваряне в подобни процеси на строителство. Сега вече, ако приемем така предложения проект, може да се приеме спокойно не само "Джерман-Скакавица", но да се изгради и "Рила-Места" или всякакви други мащабни проекти. Смятам, че това е недопустимо и апелирам към народните представители действително да вземат сериозно отношение към варианта там.
След внимателно прочитане на това приложение, което е неразделна част от закона, се вижда, че там няма да подлежат вече на предварителна оценка за въздействие на околната среда прехвърляния на водни ресурси между речни басейни и за непитейни води, ако те са под обем 100 млн.куб.м. Ами вижте, в много от случаите и 50, и 20 млн.куб.м годишно, ако се прехвърлят от един речен басейн към друг, при тази общо взето сушава прогноза, която се дава за близките години, могат да навредят сериозно не само на стопанските възможности на даден регион за поливно земеделие или за друго, но и сериозно да навредят на състоянието на околната среда, на овлажняването на речните корита, прибрежните им райони и т.н.
Няма вече, според това приложение, да подлежат на оценка за въздействие на околната среда изсичането на гори до 5 хка. Това може да изглежда малко, но все пак смятам, че дори и 5 хка, зависи къде са разположени, ако са на стръмен, ерозирал склон или ако са в близост до водосборен район и т.н., те също играят много важно екологично значение.
Няма вече да подлежат на оценка за въздействие на околната среда залесителните планове. Това е според мен недопустимо, тъй като те пряко ще влияят, дай Боже да има повече такива планове, върху състоянието на околната среда. Също така всички видове устройствени планове - териториални, градски, лесо- и паркоустройствени. Това също е недопустимо. Те са изключени на практика от този списък.
Също така комасационните планове в земеделието, въпреки че там действително все още нямаме особен прогрес, но един комасационен план в земеделието може да изиграе огромна роля за местната екосистема на даден район.
Няма да подлежат също на оценка за въздействие на околната среда повече, а досега подлежаха, строителството на язовири с обем под 1 млн.куб.м; строителството на ВЕЦ-ове под 50 мегавата и на ТЕЦ-ове под 10 мегавата.
Няма вече да подлежат на ОВОС проекти и строителство за следните предприятия: млекопреработвателни с производство под 5 т на ден; преработка на зърно и брашно - под 100 т на ден; месопреработване и колбасарство - под 5 т на ден; за растителни и животински мазнини - под 5 т на ден; за сладкарски и шоколадови изделия - под 2 т на ден; фуражни и за храни на животни - под 1 т на ден; за спирт и алкохол - под 2 т на ден; други хранителни - също под 2 т на ден; тухларници за керемиди, керамика, порцелан, гипс, гипсови продукти, вар, други от неметални суровини.
Няма също да подлежат повече на ОВОС проектиране и строителство на бензино- и газостанции под 4 колонки; също така добивът на баластра под 5000 куб.м годишно; кравеферми и свинеферми - под 100 бройки; птицеферми - под 5000 бройки; ферми за зайци, норки, нутрии и прочие - под 2000 бройки; мебелни предприятия, преработващи под 1 млн.куб.м дървесина годишно.
Сега ако трябва да сложим ръка на сърце, действително има някои дребни предприятия, това може да бъде конкретно преценено, за които досега се изискваше и такава процедура, която оскъпяваше и производството, и за които знаем, че не замърсяват особено околната среда. Но за много от тези предприятия, за които говорих, обекти, строителства и особено планирането, задължително трябва да остане режимът за оценка за въздействие на околната среда.
На практика виждам доста голяма демагогия в проекта на правителството в това, че гръмко провъзгласяват: "Махаме член 23г, той е много вреден", а на практика въвеждаме всички тези допълнителни разрешения и по-либерален режим, който ще бъде действително от вреда за състоянието на околната среда в България.
Затова аз смятам, че действително този проект не би трябвало да бъде подкрепен в този му вид. Съгласен съм между първо и второ четене много от тези конкретни списъци - защото, пак повтарям, приложението е неразделна част от закона - могат да бъдат огледани, могат да се направят компромиси с някои производства. Това е необходимо. Но, извинявайте, този закон също лесно може да бъде заобикалян: слагаме две ферми с по 90 крави, замърсяването е готово, независимо от нашите добри намерения. Те може да са на близко разстояние. Мисля, че тези изменения в закона, говоря главно за приложението му, действително не говорят добре за неговите вносители.
И аз апелирам към хората, които милеят за околната среда в България, да не подкрепят закона като цяло.
Също така бих желал да обърна внимание - тук вече Комисията по здравеопазването, младежта и спорта даде това становище - лично аз, а и моите колеги от Демократичната левица и от Политически клуб "Екогласност", чийто председател съм, не приемаме и режима на действие и управление на ресурса "минерални води" да бъде прехвърлен към Министерството на околната среда и водите. Ние по принцип не приехме това изменение, тъй като считаме, че Министерството на околната среда и водите не трябва да се занимава със стопанска дейност, а това си е пар екселанс стопанска дейност. Плюс това тя иска и действително оценки, които са специфични и които само медицински лица и други подобни специалисти могат да дадат.
Така че лично подкрепям и това предложение и становище, което е на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта.
Ето защо, уважаеми народни представители, предлагам или да се въздържим, или да не подкрепим този закон. А ако мнозинството все пак го приеме, действително между първо и второ четене трябва сериозно да се направи преоценка на конкретните текстове, главно по приложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Реплика на господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Гайтанджиев, Вие вероятно не сте добре информиран, но по време на обсъжданията в комисията, където присъстваха и вашите представители, бяха направени редица забележки по приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1, които бяха приети и от Министерството на околната среда и водите. Те ще бъдат нанесени във варианта, който ще бъде раздаден за второ четене. Той ще бъде единен вариант, съгласно чл. 67, ал. 2 от правилника. И в този единен вариант по-голямата част от тези забележки ще бъдат вече нанесени. Разбира се, когато става въпрос примерно за една фабрика, която произвежда 100 литра лимонада на ден, не можем да искаме да има ОВОС за такава малка фабрика. Но в закона си остава възможността, че ако един обект, който не подлежи на ОВОС, е проблемен и обществеността пожелае, ОВОС може да бъде направен върху всеки един обект от тези, които не подлежат.
Така че надявам се също членовете на вашата парламентарна група да подкрепят на първо четене трите законопроекта, подчертавам, че те са три, за да можем да ги обединим и да направим един законопроект за второ четене, който да бъде значително подобрен. Впрочем, аз мисля, че други членове от вашата парламентарна група вече заявиха, че подкрепят и трите законопроекта по начина, по който току-що казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
Втора реплика - на господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гайтанджиев! Имаше дискусия в комисията на първо четене и всички тези неща ги разгледахме. Тогава се изказа становище, и наистина е така, че цялото това приложение - 1 и 2, е съобразено с европейските норми, което е основно достойнство на предлагания закон от Министерския съвет.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място) Те всъщност са преписани оттам.
ИВАН БОЙКОВ: Да. А ние в дискусията решихме да направим някои норми по-строги. И там влизат неща, които и Вие казахте. Така че имаме възможност между първо и второ четене да променим някои неща, още повече, че законът се прие с консенсус, включително и от вашите представители.
Така че препоръчвам ви да подкрепите този закон. Голяма част от вашите забележки ще отпаднат според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Дуплика на господин Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги, това, което ние обсъждаме, не е протокол от заседанието на Комисията по околната среда и водите. Ние обсъждаме като основен текст това, което е внесено от Министерския съвет в парламента. Мене, разбира се, само ме радва, че много от колегите са забелязали тези неща и вероятно много от нещата ще бъдат подкрепени. Но мисля, че тук трябва да изкажем и нашето критично отношение. Ако то е казано в комисията, това е добре, но е хубаво да прозвучи и в пленарната зала. Защото това, което се внася като проект в Народното събрание, действително трябва да съответства на вижданията, на практиката, на становищата на всеки един от нас. Така че аз не виждам защо това да е някакво оправдание, че сега не можем да критикуваме правителствения законопроект, защото вече са изказани критични мнения в комисията. Ами, ако тези критични мнения не бъдат приети между първо и второ четене?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Те вече са възприети.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Това е възможно. Дано да бъдат възприети. И радвам се, че и госпожа Манева има подобно мнение, след като разбирам, че и тя се е съгласила.
И все пак особеното ми становище и по другите два законопроекта, ще го подчертая: аз смятам, че чл. 23г трябва да бъде запазен. Той действително дава възможности не просто да запазим природната среда такава, каквато е била от мезозоя досега, а действително да можем да я променяме при нужда, защото човешкият живот, човешките ценности, даже ако щете ценността на околната среда в нейното многообразие и независимо от човека съществуване, са именно заради човека и чрез човека. В този смисъл екологичният хуманизъм трябва да поставя човека в центъра, а околната среда и нейното състояние, недокоснатост, многообразие и развитие е един помощен, вторичен елемент. Защото, ако настъпят дегеративни процеси в природата, именно човекът може да спре част от тези процеси със своя интелект, със своя разум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Има думата за изказване народния представител Иван Бойков от Евролевицата.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз сам много улеснен, когато се предлагат такива законопроекти, най-вече от това, че те по принцип са съобразени с европейските норми и стандарти. Това е един навременен законопроект - аз ще говоря и за трите едновременно, тъй като в общата си логика те се препокриват - и има хармонизация на нашето и европейското законодателство.
Искам да подкрепя основните идеи, които са залегнали в тях, а именно на първо място това е искането за отпадане на чл. 23г от стария закон. Това е възможността да се изграждат обекти без процедура по оценка за въздействие на околната среда, мотивирано, цитирам: "За задоволяване жизнено важни потребности на населението". Такива извънредни мерки в един закон не би трябвало да се залагат.
На второ място, това е промяната, предимно стилова и редакционна в приложения N 1 и 2, за което аз преди малко имах реплика. Правилна е тази промяна. Съобразена е с европейското законодателство, с някои корекции, които имахме възможността да предложим в комисията на една широка дискусия. Те се приеха и от представителя на министерството. Така че това също го приветствам и ще го подкрепя.
На трето място, това е привеждането на санкциите към икономическите реалности, в които живеем. Това се случва с всички закони, които действаха досега, нормално е. Нормално е и горният праг да се снижи, за да може да има реално заплащане на санкциите.
Искам да ви заявя, че по принцип ще подкрепим тези законопроекти и се надявам в комисията между първо и второ четене от тези три законопроекта да излезе един нормален, хубав, европейски по дух и по съдържание законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин Борислав Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Безспорно е, че се налагат промени в Закона за опазване на околната среда и според това, което чух от специалистите, те са наложителни. Още повече, че това е и концепцията на Министерския съвет за образуване на Министерство на околната среда и водите.
Мисля, че е и логично наистина контролът да не бъде разхвърлян и междуведомствен, а да си остане на едно място, което ние също подкрепяме. Ние изразяваме резерви единствено по въпроса за експлоатацията на минералните води, които са огромен лечебен ресурс на нашата страна и като такъв, касаещ здравето на нацията по отношение не само на лечебните, но и на питейните минерални води, смятаме, че тяхната експлоатация трябва да остане под ръководството на Министерството на здравеопазването, което единствено разполага с компетентни органи да преценяват качествата на тази вода.
А що се отнася до ресурса, до контрола, би било добре, госпожо министър, те да бъдат наистина там, където хората са специалисти, а именно в Министерството на околната среда и водите.
Аз като български лекар също се надявам един хубав ден да променим и Закона за концесиите, за да дадем възможност всички приходи от минералната вода по Закона за концесиите да попълват здравноосигурителните фондове. Защото безспорно е, че с 2,7-2,9 на сто от брутния вътрешен продукт на нашето здравеопазване средствата са абсолютно недостатъчни, а за скъпоструващите, сърдечните операции и други тежки операции средствата изобщо няма да бъдат достатъчни за лечение на българските граждани.
Затова аз смятам и мисля, че има известно разбирателство с председателя на Комисията по околната среда и водите, включително и с госпожа министър Манева, при второто четене да се запази възможността експлоатацията на водите и начинът на тяхното действие да бъде под ръководството на Министерството на здравеопазването. Смятам, че това е възможно да стане на второ четене, както и да бъдат съобразени някои дребни бележки, които ние направихме, които да хармонизират нашето законодателство и да изчистят възможностите от създаване в два закона на различни нормативни актове. Аз лично ще подкрепя и ви призовавам да подкрепите трите законопроекта на първо четене. Аз говоря само за първия, защото другите два закона не бяха разпределени на нашата комисия и затова говоря само за това, което познавам. Надявам се на още една колаборация при подготвяне за второто четене, за да може наистина да направим нещо добро, за което мисля, че всички ние тук пледираме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги депутати! Заставам на трибуната с ясното съзнание, че съм лаик в тази област. И даже бих бил съгласен, ако председателстващият заседанието разбере че говоря не по същество, да ми отнеме думата.
Защо застанах пред вас? Прочетох една книга - "Бъдещето е наше" на Дени дьо Рошмон. В нея има твърде много неща, свързани с оцеляването на човечеството. Книгата ме накара да се замисля, че проблемът за опазване на екологичната чистота в средата, в която живеем, е много сериозен проблем.
Прегледах промените, които се предлагат. По същество те нямат някакво особено значение, освен че осъвременяват правната норма и тя безспорно ще бъде подкрепена от мен и от парламентарната ми група.
Но искам да се обърна от тази трибуна и към госпожа министъра и да й кажа, че средата, в която живеем, не е само в нашата воля и не зависи само от нашето въздействие. Ние живеем в един глобален свят и трябва да направим така, че съвместно с държавите около нас и по-далече от нас да положим усилия да създадем среда, в която да растат добри и здрави деца. Аз съм роден в град Русе. Помните редицата проблеми, които имахме, и комитетите, които създавахме за опазване на околната среда в град Русе, помните и хората, които пострадаха. Но въпросът остана нерешен. Този закон действа само в границите на нашата държава и това е обяснимо. Но как ще можем да консолидираме усилията си с другите страни, които ни заобикалят и които също участват във формирането на биологичната и атмосферната среда, в която живеем. Ние граничим с море, това море не е само наш шелф, то е достъпно и за други държави, които също имат отношение към това какъв ще бъде животът в това море. И аз мисля, госпожо министър, че България трябва да бъде много по-активна като засегната от това, че е по-малко икономически и индустриално развита от другите страни, да водим политика на съглашателство и да търсим онези големи международни организации, като ЮНЕСКО и други да ни подпомогнат, за да можем да регулираме отношенията със съседите си с добра воля и мир, за да създадем действително истинска среда за добър и нормален живот на нашите деца. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата госпожа министър Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да изразя своята благодарност за подкрепата, която оказахте на закона, което е израз и на вашето отношение към проблемите на околната среда. Аз мисля, че няма съмнение, че това е една изключително важна дейност и ние всички заедно ще се опитаме да решим проблемите, които съществуват в тази област.
Искам обаче да привлека вниманието ви върху няколко неверни твърдения в изказването на господин Гайтанджиев, които биха създали може би безпокойство у някои от вас.
Първо, не е вярно, че чл. 23г решава проблемите, когато става дума за ситуации, заплашващи здравето и живота на хората. Такава формулировка в чл. 23г не съществува. Когато имаме ситуации, застрашаващи живота и здравето на хората, и в момента съществуват извънредни процедури и никой не изисква оценка на въздействието върху околната среда. Става дума за една хлъзгава формулировка, която се отнася за обекти, имащи особено значение за задоволяване на жизненоважни потребности. Нито е ясно кое е особеното значение, нито кои са жизненоважните потребности. С една хлъзгава формулировка могат да се вземат всякакви задкулисни решения. Ние сме против тази позиция. Ако ние построим например една АЕЦ в земетръсна зона и една година след като я експлоатираме, преценяваме дали това е било нормално или не, аз мисля, че ще изпаднем в една ситуация, когато ние ще поставим с нелепото си решение целия народ в рискова ситуация.
Второто твърдение - не е вярно, че не се изисква ОВОС за обектите, които не са включени в списъците. Списъците визират само обектите, за които се прави задължителна оценка на въздействието върху околната среда, и по тези обекти се произнасят контролните органи на Министерството на околната среда. Всички останали по-малки обекти се подлагат на такава оценка, но по тях решения вземат общинските органи.
Освен това съгласно действащия закон всеки може да направи предложение за оценка на въздействието върху околната среда на обекти, които по някаква причина не са били подложени на такава оценка.
Така че, категорично твърдя, че ако един обект не попада в обхвата на списъците, това изобщо не означава, че няма да се прави оценка на въздействието върху околната среда.
На трето място искам да се опитам да премахна вашето безпокойство, че Министерството на околната среда има амбиции да извършва стопанска дейност в каквато и да било сфера, включително и в областта на минералните води. Става дума само за управление, тоест, за разпределение и контрол на водните ресурси в случая.
Ако вие сте се запознали с последните материали от конференцията на Комисията по устойчиво развитие на ООН в Ню Йорк, която отбеляза и петата годишнина от подобна конференция в Рио де Жанейро, когато беше приет "Дневен ред 21", вие ще видите, че един от проблемите, по който всички се обединяват е работата в бъдеще за единно управление на водите. Защото това е един от най-конфликтните и най-ограничените ресурси не само за нашата страна, а и за много от европейските и останалите страни в света. Така че ние следваме една световна тенденция. А още повече, в рамките на нашата страна това наистина е един изключително ограничен ресурс и ние намираме, че ефективността на неговото използване може да бъде подобрена само на базата на единно управление и контрол. В никакъв случай стопанска дейност! Изобщо не става дума за стопанска дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, госпожо министър.
Има думата за изказване господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги народни представители, струва ми се, че твърде много време и с твърде много условности обосноваваме нещо ясно. Член 23г дава право на Министерския съвет по изключение да разрешава определена процедура. Министерският съвет на Република България се отказва от това си право и внася законопроект. Мнозинството го поддържа. Казах и в комисията - ако Министерският съвет се отказва и мнозинството, което е избрало този Министерски съвет, има тази воля, няма кой да поддържа този текст. Толкова е ясно. И при тази яснота да се говори тук, от трибуната?!
Аз имам много голямо уважение към Вас и Вие знаете, работили сме заедно. (Обръща се към госпожа Манева.) Но да се аргументира тази яснота с това, че може да се построи атомна електроцентрала без ОВОС, не е сериозно. И тази трибуна е твърде висока, за да се говорят такива неща.
Затова аз предлагам да гласуваме закона и да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Но Вие не бяхте в залата. Имаше и защита на чл. 23г и това е причината да се дебатира. Имаше защита на този член. Това е причината.
Има думата господин Гайтанджиев за реплика.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Реплика на господин Божинов.
Господин Божинов, проблемът съвсем не се съдържа в това, че да кажем, на Министерския съвет по закон му е дадено право и той се отказва от това си право.
Тук бих напомнил също, че въпросът засяга широк кръг от социални и обществени интереси. И второ, бих възразил и срещу това, което беше споменато тук, че терминът жизнено важни потребности бил неясен.
Ами, вижте, освен чл. 23г, който беше приет, беше приета и точка 8 към § 1 от Допълнителните разпоредби. Даже в един от законопроектите се искаше - мисля, че в този на Лъчезар Тошев - основателно отмяната и на тази точка, тъй като тя е пряко свързана с чл. 23г. Там е казано:
"Жизнено важни потребности са тези, които са свързани с осигуряването и опазването на живота и здравето на населението."
Ами, какво по-ясно от "живота и здравето на населението"? То е ясно и категорично.
Господин Божинов, продължавам да считам, че чл. 23г трябва да остане и Вие не сте прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Господин Божинов, предполагам, че няма да искате дуплика.
Поради изчерпване на желаещите да се изкажат, пристъпваме към гласуване на първо четене на трите законопроекта.
Най-напред поставям на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда, внесен от господин Александър Каракачанов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 188 народни представители: 153 за, 9 против, 26 въздържали се.
Законопроектът за изменение на Закона за опазване на околната среда, внесен от господин Александър Каракачанов е приет на първо четене.
Моля, режим на гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда, внесен от господин Лъчезар Тошев.
Гласували 195 народни представители: 160 за, 18 против, 17 въздържали се.
Законопроектът за изменение на Закона за опазване на околната среда, внесен от господин Лъчезар Тошев е приет на първо четене.
Поставям на гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 194 народни представители: 173 за, 3 против, 18 въздържали се.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
Тъй като стигнахме до следващата точка 7 - първо четене на Законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, а водещата Комисия по национална сигурност вчера прие своето становище, съгласно чл. 65 от правилника, в днешното заседание не можем да гледаме този законопроект. С това програмата ни за днес е приключена. Имам да направя само едно съобщение. Моля, да го чуете, защото сигурно ще интересува доста хора.
На 17 юли, днес, четвъртък, от 16,00 часа в зала "Запад" ще се проведе среща на председателя на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов и председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев с управителите на търговските дружества, които ще изкупуват зърно по държавна поръчка и управителите на банките, които ще отпускат кредити за това изкупуване.
Поканват се народните представители - членове на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и всички народни представители, които проявяват интерес по проблема, да вземат участие в срещата.
Следващото заседание на Народното събрание, съгласно гласуваното днес от вас решение, е утре, 18 юли, от 8,45 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


СЕКРЕТАРИ:
Анелия Тошкова


Иван Димитров