Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Александър Джеров и Благовест Сендов
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
По предложението на господин Любен Корнезов вече сте се изказали. Друг някой желае ли думата по § 6 от проекта на Министерския съвет? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов в § 6, чл. 34 ал. 2 да отпадне.
Гласували 124 народни представители: за 8, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Има предложение на народната представителка Петя Шопова за изменение на ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 4, против 113, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой го оттегля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, само автор може да си оттегли предложението. Ето го авторът. Той ми го казва от място и аз го съобщавам пред цялата зала. Сега, ако искате, всеки, който си оттегля предложението, да направим така да се обажда на Вас.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нямам нищо против. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 6, който става § 8, така както е предложен от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 129, против 1, въздържал се 1.
Новият § 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 7. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се създава инспекторат, който:
1. контролира организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;"
Предложение на Александър Каракачанов: в чл. 35, ал. 1 т. 1 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложението на госпожа Петя Шопова е: в чл. 35 да отпадне т. 1 на ал. 1.
Комисията не приема предложението.
"2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;
3. анализира и обобщава свършените дела и актове на съдиите, прокурорите и следователите;"
Предложение на Александър Каракачанов:
В чл. 35, ал. 1, т. 3 накрая да се добави изразът:
"и прави препоръки пред същите за отстраняване на допуснатите нарушения".
Комисията не приема предложението.
"4. организира квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията;
5. проверява организацията по образуването и движението на изпълнителните дела и на делата по вписванията;
6. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите си и оценката на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела."
Предложение на Методи Андреев:
По § 7:
1. В чл. 35, ал. 1, т. 6 думите "предоставя на Висшия съдебен съвет информация" се заменят с "чрез министъра на правосъдието и правната евроинтеграция внася писмено мотивиран доклад" и накрая се добавя "на заседанията на Висшия съдебен съвет, който се произнася с мотивирано решение по повдигнатите проблеми на следващото заседание".
Комисията не приема предложението.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) В проверките по ал. 1 могат да участват и съдии от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокурори от Главната прокуратура и следователи от Националната следствена служба."
Предложение на Александър Каракачанов:
В § 7, в чл. 35 ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Досегашната алинея става ал. 3.
Сега тук има едно предложение на Александър Каракачанов за създаване на нова глава трета от закона, която да се нарича: "Надзор върху длъжностните лица в системата на съдебната власт".
Той предлага: чл. 35 да се измени така:
"Чл. 35. Надзорът върху длъжностните лица в системата на съдебната власт се извършва по реда на подчинеността или от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция чрез инспектората към министерството."
3. Създава се нов чл. 35а със следното съдържание:
"Чл. 35а. (1) Надзорът по реда на подчинеността се извършва от по-горната инстанция или длъжностно лице.
               (2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главната прокуратура, апелативните и окръжните съдилища и съответните прокуратури, ако при разглеждане на делата и извършване на други процесуални действия забележат незаконосъобразност или неправилни действия, бавност или неспазване на законния ред, обръщат внимание на длъжностните лица, които са ги допуснали, а в случай на повторение или на сериозни нарушения, правят предложения пред органа по чл. 171 за възбуждане на дисциплинарно производство.
               (3) Надзорът по реда на подчинеността се упражнява и по жалби, сигнали и съобщения, както и по предложения на прокурорския надзор.
               (4) По реда на подчинеността се извършват и редовни годишни проверки на органите и длъжностните лица от системата на съдебната власт.
               (5) Проверките във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главната прокуратура и специализираните отдели на Националната следствена служба се извършват от лицата, определени съгласно чл. 89, т. 4, чл. 99, ал. 3, чл. 115, ал. 1, а за Националната следствена служба - от посочените със заповед на директора на службата."
4. Създава се нов чл. 35б със следното съдържание:
"Чл. 35б. Надзорът по реда на подчинеността не може да засяга независимостта и свободното убеждение на длъжностни лица при осъществяването на техните непосредствени правораздавателни функции."
5. Създава се нов чл. 36 със следното съдържание:
"Чл. 36. (1) Надзорът от страна на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция се осъществява от инспектората към министерството.
(2) Инспекторатът към министерството се ръководи от Главен инспектор. Той трябва да отговаря и е с ранг на зам.-председател на Върховния касационен съд или съответната длъжност във Върховния административен съд и Главна прокуратура.
Назначава се от министъра за срок от пет години."
Вариант втори на изречение трето:
"Назначава се от министъра за срок от пет години по избор между три лица, посочени от Висшия съдебен съвет."
"(3) За инспектори се назначават лица, които отговарят на изискванията най-малко за съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.
(4) За инспектори на съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и нотариусите се назначават лица, които отговарят на изискванията за съдия в окръжен съд. Инспекторите на нотариусите могат да бъдат и други нотариуси с най-малко 10-годишен стаж за нотариуси, посочени от Нотариалната камара."
6. Създава се нов чл. 36а със следното съдържание:
"Чл. 36а. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главната прокуратура и Националната следствена служба се ревизират от Главния инспектор и двама съдии, прокурори или следователи, посочени съответно по реда на чл. 89, т. 3, чл. 99, ал. 1, т. 4, чл. 115, ал. 1 или от Директора на Националната следствена служба."
7. Създава се нов чл. 36б със следното съдържание:
"Чл. 36б (1) Инспекторатът извършва проверки, с които:
1. проверява организацията и спазването на законните изисквания за образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;
2. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите и прави препоръки пред същите за отстраняване на допуснатите нарушения;
3. сигнализира длъжностните лица по чл. 171, когато отправените препоръки или обръщането на вниманието по чл. 368 не е дало резултат или е безпредметно с оглед сериозността на нарушението;
4. проверява организацията по образуването и движението, както и законосъобразността на действията при изпълнителните и нотариални дела;
5. предлага на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция система за повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и нотариусите за всяка календарна година.
(2) Резултатите от проверките се докладват на Висшия съдебен съвет по ред, установен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция."
8. Създава се нов чл. 36в със следното съдържание:
"Чл. 36в. Независимо от извършените проверки по предходния член министърът на правосъдието и правната евроинтеграция като забележи натрупване на дела или актове, бавност или неспазване на законния ред, обръща внимание на съответния ръководител и му предлага да вземе мерки за отстраняване на набелязаните нередности или неправилности, като го извести за причините за допускането им, взетите мерки и резултатите от тях."
Дотук беше предложението на народния представител Каракачанов, което комисията не приема.
Комисията приема текста на вносителя само по т. 1 на § 7. Комисията предлага ал. 2 от законопроекта и ал. 2 от действащия закон да отпаднат. Комисията предлага § 7 да стане § 9 със следната редакция:
"§ 9. Член 35 се изменя така:
"Чл. 35. Към министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се създава инспекторат, който:
1. контролира организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;
3. анализира и обобщава свършените дела и актове на съдиите, прокурорите и следователите;
4. организира квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията;
5. проверява организацията по образуването и движението на изпълнителните дела и на делата по вписванията;
6. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела."
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кой иска процедура?
Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, категорично възразяваме срещу този маниер на второ четене. Вярно е, че правилникът допуска на второ четене да бъдат гласувани глава по глава, раздел по раздел или текст по текст, но когато това са изчистени на първо и между двете четения предложения и просто няма нужда от обсъждане, нито пък от гласуване текст по текст. Тук се прочете една цяла глава, която е предложена отделно, дори и да е отхвърлена от комисията, с абсолютно разнопосочни текстове. Как е възможно такова гласуване?
Ние не поставяме и другия въпрос, че понякога може да се приеме една алинея, а друга да се отхвърли, но в случая да се чете една цяла глава на второ четене, дори и отхвърлена така от комисията, при което никой не разбира за какво става въпрос, категорично възразяваме. Може да е отхвърлена главата, но поне я четете текст по текст и я отхвърляйте текст по текст.
Вие стигнахте до чл. 36в, който е десет текста след чл. 35, а всъщност обсъждаме чл. 35. Абсолютно недопустимо.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Само чл. 35.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля Ви, чл. 35, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще се гласува само по чл. 35.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо тогава изчетохте цялата глава на господин Каракачанов. Изчетете му предложението за чл. 35, изчетете Вашето, примерно, ще си приемете каквото искате. После 35а, после 35б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така ще стане. Бъдете спокойна.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така може да прочетете целия закон в насипно състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: При гласуването ще видите, че така ще процедираме. Точно текст по текст ще обсъждаме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо се докладва така до чл. 36ь.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще обсъждаме чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо ще гласуваме предложението на господин Каракачанов ...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нали трябва да има разисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще има разисквания. Обяснявам процедурата. Ще гласуваме неговото предложение за промяна в заглавието на глава трета, след това чл. 35.
По предложението заглавието на Глава трета "Инспекторат" да се промени, както следва: "Надзор върху длъжностните лица в системата на съдебната власт", някой желае ли да вземе отношение?
Моля, гласувайте направеното предложение за заглавието.
Гласували 117 народни представители: за 14, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
По чл. 35. Има предложение на народния представител Александър Каракачанов, същото предложение е и на народния представител Петя Шопова, в чл. 35 да отпадне т. 1 на ал. 1.
Има думата госпожа Шопова като вносител.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера по време на обсъжданията на други текстове стана дума за това, че беше оттеглен § 1 или чл. 14а от вносителите - Министерския съвет, свързано с това, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция не трябва да контролира или да организира административната дейност на съдилищата. Когато в първия вариант е бил готвен чл. 14а, там се е казвало, че министърът на правосъдието и правната евроинтеграция контролира дейността на съдилищата, откъдето след това при функциите на Инспектората е дошла тази т. 1 "контролира организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените служби". След като беше модифициран чл. 14а, след като след това беше оттеглен, този текст трябваше да бъде оттеглен едновременно с текста на чл. 14а. Това е грубо вмешателство на изпълнителната власт в работата на независимата съдебна власт и това е текст, който противоречи на принципа на разделение на властите.
По тази причина и във връзка със самото оттегляне от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция на чл. 14а, аз предлагам да гласуваме отделно отпадането на този текст, който е явно противоконституционен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз също настоявам да отпадне т. 1 в предложения от комисията чл. 35. Освен изтъкнатото вече съображение за липсата на съответствие между гласувания чл. 14а, който отпадна, и т. 1, трябва да се приведе още едно съществено съображение. А то е обстоятелството, че функциите по контрола в сферата на администрацията обикновено съчетават не само констатиране на обстоятелства, но и възможности за налагане на санкции. Едва ли има някой, който открито да твърди, че контролът, както е записано, от страна на Инспектората или на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция може пряко да включва санкциониране на магистрати за установени обстоятелства. Затова трябва да се възстанови терминологията, използвана в досегашните текстове на закона, а именно, че Инспекторатът, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция проверяват съответните дейности. И тъй като т. 1 почти изцяло покрива това, което се съдържа в последващите точки, поне в тази редакция тя трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Лучников за реплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Защо четем текста, както Дяволът чете Евангелието? Чл. 14а, който ние отхвърлихме, казва "Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция организира и осигурява административната страна на дейността на съдилищата..." А в този текст, за който сега става дума, се казва: "Инспекторатът контролира...". Извинявайте, но ако не ви е ясна разликата между организира, осигурява и контролира, не знам за какво говорим тук и за какво сме се събрали сериозни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Лучников, това обяснявам - че дейността по контрола включва по правило и възможност за санкциониране. Това е пряка намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт. Ако искате това да не бъде допуснато, трябва да се употребява терминът "проверява". Защото неговите констатации после трябва да бъдат предоставени на Висшия съдебен съвет и ако има основания за санкции, те да бъдат налагани по този начин. В този вид текстът почти категорично е противоконституционен. Вие, разбира се, може да го гласувате с мнозинството, но това не увеличава аргументите в негова полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз споделям, че една такава контролна функция при всички случаи ще бъде свързана и с някакви възможности за санкциониране. И сигурно идеята е те да се реализират по правомощията, които вчера предоставихме на министъра за правене на предложение.
Искам да взема отношение по т. 4. Защо на Инспектората се възлага една толкова неприсъща дейност на един инспекторат? В коя друга система и къде другаде контролното звено се занимава с квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията? И защо е необходимо това? Ами има си министър на правосъдието и правната евроинтеграция, ще си създаде един квалификационен отдел или каквото и да е друго образувание. Но Инспекторатът, който се занимава с контролни функции, да се занимава и с повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията, е нещо, сами разбирате, изключително неестествено и ненужно.
Аз моля господин Филчев да вземе отношение по този въпрос - защо не се създаде едно квалификационно звено в Министерството на правосъдието, а Инспекторатът, освен че ще тича из страната...
Приемете изказването ми и като формално предложение т. 4 да отпадне, а нека Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, респективно министърът да си прецени кой вътре в министерството да се занимава с тази твърде важна дейност. Даже е добре, господин Филчев, да ни кажете защо Инспекторатът ще се занимава и с квалификацията. Хем ще контролира, хем ще проверява, пък ще прави и организация на квалификацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За реплика има думата господин Лучников.

ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Става въпрос дали упражняването на контрол предполага санкция. То предполага санкция, ако това е написано изрично в закона. Но когато изрично е казано какво става с материалите от проверките на Инспектората, и това не се прочита, просто се злоупотребява с търпението и с интелигентността на хората. В т. 6 се казва какво прави Инспекторатът, след като проведе своя контрол - предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите си и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. Само информира, това прави, нищо друго не прави. За каква санкция става дума тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За изказване има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Позволете ми, господин председател, господа народни представители, да погледна проблема от един друг зрителен ъгъл. Тъй като сега сме на територията, ако мога така образно да се изразя, на чл. 35, който има не само няколко точки, но и няколко алинеи, трябва да го разглеждаме в неговата цялост. Той има и втора алинея, която сега гласи, че Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главната прокуратура и Националната следствена служба. Това обаче, което ни се предлага от комисията - ал. 2 да отпадне, фактически означава, че Инспекторатът към Министерството на правосъдието ще може, ако употребя вече точния термин на точка 1, да контролира върховните съдилища и Главната прокуратура.
Първо. Вносителят - Министерският съвет, на първо четене въобще не е направил такова предложение за отпадане на ал. 2, тоест да подчиним Върховния административен съд, Върховния касационен съд и Главната прокуратура на Инспектората на министерството.
Второ. Никой народен представител не е направил такова предложение за отпадане. И изведнъж този принципен въпрос се появява под формата на становище на комисията. Това е от процедурна гледна точка.
Трето.Инспекторат е имало в Министерството на правосъдието, ако може така да се каже, от Освобождението на България, та до днешни дни. Инспекторатът е необходим.
Аз също като съдия многократно съм бил проверяван от инспекторите, и особено като млад съдия винаги съм се учил от тях и уважавам техния труд. Това е така, това е необходимо. Но никога, никога Инспекторатът на Министерството на правосъдието не е проверявал, респективно контролирал, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главната прокуратура. Това никога не е било.
Бих казал, че това е обидно за върховните съдии. Как може, примерно, един инспектор или експерт, както сега се казва, който има много, много по-нисък ранг, да отиде и да проверява председателя, повтарям, председателя на Върховния касационен съд, дали си върши добре административната работа? Все едно един старшина да отиде да проверява един генерал дали си върши работата добре или не. Обидно е за висшите върховни съдебни инстанции.
И още нещо. Вижте, в Инпспектората също има рангове, както в съда и прокуратурата. И от тази гледна точка една личност, той може да е много добър като човек, бих казал, може да е много добър и като юрист, но не може човек, който има ранг на окръжен съдия, да отива да проверява върховните съдии.
И какво се получава особено с това, което ни се предлага в чл. 35, ал. 1, т. 1? - контролира. Следователно, преведено на прав текст, министърът на правосъдието, хайде, ако мога да употребя имена, примерно Васил Гоцев, ще проверява Румен Янков, ще проверява Татарчев, ще проверява господин Славов, как може такова нещо!, за тяхната дейност като администратори?!
Моля ви, поне ал. 2 да си остане така, както е била още от създаването, преди повече от сто години, на българската държава и българското правосъдие. Нека да не посягаме и да не унижаваме поне върховните си съдебни инстанции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз и в комисията бях на другото становище. И тук проблемът не е от това, господин Корнезов, кой да бъде проверяван. Редно е, когато Инспекторатът контролира дейността на отделните съдебни инстанции - районна, окръжна, апелативна, да посегне и да види как се образуват, свършват делата и във висшите инстанции - Върховен административен съд, Върховен касационен съд, и в това няма нищо лошо.
Проблемът е от контрола. Ами, абсурдно е, този контрол ще бъде и по отношение на по-долните инстанции.
Какво означава другото? - че само поради някакви исторически аргументи, че никога не е било така, да има съдебни инстанции, които да бъдат извън този контрол, реализиран от Инспектората. Ами или за всички инстанции ще извършва дейността си Инспекторатът, друг е въпросът каква е тази дейност, дали може да контролира, или пък, на какво основание - по-долните съдилища? Ами ще се съобразят, като слагат инспекторите, да са пак от Върховния съд... (Неразбираема реплика от залата.) Ами от Върховния касационен съд ще сложат да проверява дейността на Върховния административен съд, да видят как се образуват делата и пр. Много лесно. Няма нищо обидно да се види как се образуват, насрочват, свършват тези дела. Така че, или за всички, или за никого. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Миков, млади мой приятелю, (оживление в залата) вижте сега, Вие ми приказвате за нещо, от което сте далече. Все едно, Вие ми говорите, все едно, че един асистент ще прави рецензията на един труд на своя професор. Допустимо ли е това, как ще проверявате вие върховни съдии, бе? Вие имате ли представа какво означава Върховен съд, какво означава председател на Върховен касационен съд? Главен прокурор? Не ги унижавайте, моля Ви, не ги унижавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има предложение в т. 1, за да няма наистина недоразумения, думата "контролира" да се замени с "проверява".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Добре, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така ще съответства и на т. 5, където също е казано: "проверява организацията по образуването и движението...". (Неразбираема реплика от ДЛ.) Няма значение, пак се проверява организацията по образуването и движението.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Така и така възприехте нещо от точка 1, но точка 4 също така остава извън нормалните функции на един Инспекторат. Ние винаги сме подкрепяли идеята за силен Инспекторат. И се радваме, че СДС накрая дойде на нашия завой, след една яростна съпротива на сегашния министър на правосъдието, дълги години, в предишните парламенти. Защото наистина работата на съдебната система може да бъде подобрена и с добро администриране на тази дейност от страна на преките административни ръководители по магистратски звена, и с един силен Инспекторат, който да може да оказва и методическа помощ, и ефикасно да дава отговор за реалното състояние на организацията на системата.
Но организацията на квалификацията е нещо наистина извън работата на един инспекторат. Наистина данните от работата на инспектората ще дадат представа кой от каква квалификация и преквалификация има нужда. И тук не става дума само за пътуванията в чужбина по Програмата ФАР. Става дума за регулярни семинари и други неща, които министерството трябва да организира, особено когато се приемат нови нормативни актове или драстични промени, както сега примерно предстои в НПК, както беше направено преди това. Но с това да се занимава инспекторатът е несериозно. С това трябва да се занимава друг отдел на министерството.
Така че, моля ви да отпадне и т. 4 - "организира квалификацията на съдиите", или пък да остане в оня стар вид - "предлага система за повишаване квалификацията", макар че то е също така извън нормалните функции на един инспекторат. Това е дейност по проверка на някакви проблеми, по даване на констатации, по даване на препоръки, по сезиране на компетентните да вземат съответните адекватни мерки органи, но не е по квалификация на кадрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожице Дончева, квалификацията на магистратите е една основна дейност и за мен, бих казал, е една от най-важните дейности на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. От години насам тази дейност куца по ред причини.
Министерството трябва да организира квалификацията, преквалификацията, ако щете, издигането нивото на магистратите и особено на съдиите. Досега е правено това, за съжаление, в последните години твърде плахо, несигурно поради липса на средства. Но това трябва да се направи. Знам, че има вече идеи за съдийско училище и т.н., които се движат.
Аз мисля, че не е проблем точно кой отдел на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция ще се занимава с това. Бих казал, защо не и инспекторатът? Ами инспекторатът е този, който има поглед върху дейността на съдилищата, напипва най-слабите места в дейността на тези съдилища и би могъл да насочи квалификацията на съдиите в тези курсове, които ще организира, именно там, където е най-слабото място на системата. Мисля, че не е проблем това да бъде и в рамките на този инспекторат.
Междупрочем в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция има, мисля, специален човек, инспектор, който се занимава и с тази дейност. Дай Боже да има министерството и малко повече средства, действително квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите да бъде на ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Корнезов, аз също споделям, че работата с кадрите е много важна, доста занемарена и е един от факторите, които пречат на съдебната система. Известно е, че в нея през последните 5 години влязоха много млади хора, които нямат достатъчно опит, а точно тогава беше занемарена работата по квалификацията на кадрите. И аз пак казвам: не на ходенето в чужбина по Програмата ФАР, което могат да направят 5 или 10 души. Става въпрос за квалификацията, която обхваща големия брой магистрати, която е тематична, която е по възлови теми на новото законодателство и по проблемни въпроси на практиката. Но не мога да разбера защо с това ще се занимава инспекторатът. Това е отдел от хора, които ходят на проверки, проверяват състоянието, обобщават си проверките и дават материалите на своя министър или на Висшия съдебен съвет. Ако го запишем, връзваме инспектората с такава функция.
Ако Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция иска да съкращава щат и ще си направи сметката за някакво групиране на отдели, това, разбира се, е негово право, но нека този въпрос да си решава министърът на правосъдието и правната евроинтеграция в рамките на структурата на ведомството. Но записвайки така във функцията на инспектората, ние му връзваме и ръцете.
Нека да има един човек, ако искате - един отдел, но това е тяхна работа. Но инспекторатът има други функции. Това означава, че ако човек ще се занимава с организирането на квалификацията, той трябва да търси лектори, да пише материали, да прави програми и т.н. Каква връзка има това с инспектората? Нека инспекторите да дадат материалите, да кажат от какво има нужда, какво куца в практиката, какво трябва да се обяснява, но да се занимават инспекторите с организацията на квалификацията ми се вижда несериозно.
Разбира се, Вие сте бил заместник-министър на правосъдието, обаче не знам дали Вашият инспекторат пък точно се е занимавал с квалификацията. Ето тук е господин Филчев, ако той ни осветли повече по въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Каракачанов и Петя Шопова за отпадане на т. 1 в ал. 1 на чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 3, против 113, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 4 в ал. 1.
Гласували 114 народни представители: за 1, против 102, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Методи Андреев...
Отменете гласуването.
Оттегляте ли го? Добре, заповядайте да се аргументирате.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз до края имам няколко предложения и тъй като комисията не ги приема, за да не изпадам в тази позиция, в която преди малко изпадна БСП - да дебатира самата себе си, и да не губя парламентарно време, а оттам и парите на българския данъкоплатец и за да компенсирам малко загубата, която БСП преди малко нанесе на бюджета, оттеглям до края всичките си предложения. (Ръкопляскания от мнозинството. Възгласи от блока на ДЛ: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов за добавяне на текст в т. 3 на ал. 1 - инспекторатът да прави препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения, което не е прието от комисията.
Гласували 116 народни представители: за няма, против 106, въздържали се 10.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 35, предложен от народния представител Александър Каракачанов.
Гласували 119 народни представители: за 5, против 111, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 35, респективно § 7, който става § 9, така, както е предложено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 2.
Новият § 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложение на народните представители Иван Димов, Димитър Абаджиев, Здравко Зафиров, Пламен Марков, Жулиета Калчева, Велислав Величков и Петър Рафаилов за създаване на нов § 7а:
"§ 7а. Член 36 се изменя така:
"Чл. 36. (1) Инспекторатът се състои от инспектори, ревизори и експерти, ръководени от главен инспектор.
             (2) Главният инспектор се назначава от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за срок от 4 години, като се взема мнението на Висшия съдебен съвет.
             (3) За главен инспектор може да бъде предложен съдия или прокурор при Върховния касационен съд, след като се вземе съгласието на ръководителя му.
             (4) Главният инспектор осъществява функциите по чл. 35, ал. 1 съобразно компетенциите си.
             (5) Длъжността и възнаграждението на главния инспектор се приравняват на председател на отделение на Върховния касационен съд.
             (6) Главният инспектор запазва статута си на несменяемост. При освобождаване от инспектората той се връща на длъжността, която е заемал до назначаването му, ако е работил в съдебната система."
Комисията приема предложението и предлага § 7а да стане § 10 и да се гласува, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура думата има госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! От името на Парламентарната група на Евролевицата искам половин час почивка на основание чл. 50, ал. 2 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожо Шопова, съгласно чл. 50, ал. 2, която визира почивките и прекъсванията, последното изречение казва "Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от 1 час". В 10,30 ч. ние имаме прекъсване, така че сега не може да има почивка.
Думата за процедура има господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председателю, уважаеми дами и господа! Предлагам цялото предложение на господин Каракачанов за създаване на нова глава да се гласува изцяло, нещо, което правилникът ни дава възможност да направим. Понеже то не се приема, моля да се гласува изцяло главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, с едно такова гласуване можете да си приемете ан блок целия закон или цял закон да си отхвърлите. Това нещо на второ четене не може да стане, освен ако вие, разбира се, не си го направите, пък ние - ще видим. Има известно съответствие между идеите на господин Каракачанов и идеите, които нататък са развили вашите народни представители. Само че единият работи с термина "надзор", другите работят с друг термин - с ревизиране и ревизори, и онези правомощия, които иска господин Каракачанов, съвсем не са за пренебрегване. Не можете да забраните на всички нас да обсъждаме текст по текст. И тук въобще не става дума за гласуване на цялата Глава трета, както е предложил господин Каракачанов, а най-напред да обсъждаме текст по текст, чл. 35, 35а с неговите пет алинеи, 35б, 36 с неговите четири алинеи, 36а, 36б, който има пет точки в ал. 1, и ал. 2 и 36в, текст по текст и тогава можете да ги гласувате. Как сега отиваме към гласуване, без да сме обсъждали текст по текст? Това просто няма връзка с никакъв правилник.
Не искам да обсъждам това, което направихте преди малко с процедурното предложение на Евролевицата. Вие наричате регулярната почивка прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие получихте думата срещу процедурното предложение на господин Лучников.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: За да не ви губя времето два пъти, господин Соколов. Бих могла и три пъти да поискам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да ми губите два пъти времето, защото аз няма да Ви дам за такова нещо втори път думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Прекрасно! Тогава ще го протоколираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросът се решава от председателя.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И ще разберем Вие по какъв начин водите заседанието - по правилника или покрай него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лучников предложението на народния представител Александър Каракачанов за нова глава трета да бъде обсъждано и гласувано по глава. Правилникът разрешава това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това на второ четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно на второ. На първо четене изобщо глави и текстове не се обсъждат. Чл.69 има предвид точно второто четене.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте предложената от народния представител Александър Каракачанов нова глава трета.
Гласували 119 народни представители: за 1, против 117, въздържал се 1.
Цялото предложение на народния представител Александър Каракачанов за нова глава трета не се приема.
По предложението на народните представители Иван Димов и група за създаване на нов § 7а.
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господа народни представители! Всъщност се възприема от комисията предложението на господата Димов, Абаджиев, Зафиров, Марков, Калчева, Величков и Рафаилов. Какво предлагат те? В Инспектората, който и сега съществува в Министерството на правосъдието и ще съществува в бъдеще, да има вътре рангове на длъжностните лица, които работят като инспектори. Тези рангове са: първо, инспектори, второ, ревизори, трето, експерти, и четвърто, главният инспектор. Създаваме вътре в самия Инспекторат четири нива. Дали това е разумно? Досега Инспекторатът се ръководеше от един началник отдел, с ранг началник отдел, нека сега този началник отдел да го наречем главен инспектор, но всички инспектори имат еднакви права, еднакви възможности и правят едни и същи проверки. Не е необходимо в самия Инспекторат ние да даваме такива четири стъпала и да делим инспекторите вътре в този Инспекторат на ненужни категории.
И още нещо, колеги. Когато говорим за инспекторат, има инспектори, които проверяват работата на съдилищата. Те са били обикновено съдии, специалисти са в тази област и проверяват дейността на съдилищата. Други инспектори проверяват дейността на прокуратурата и обикновено те са прокурори. Други проверяват следствието. Мисля, че в момента има трима инспектори, които проверяват следствената дейност. И сега тези тримата, които проверяват следствието, как ще ги разделим на четири стъпала? Това - от една страна.
Второ, казва се, че за главен инспектор може да бъде предложен съдия или прокурор при Върховния касационен съд, след като се вземе съгласието на ръководителя му. Питам обаче: по вашето предложение има прокуратура със заместник-главен прокурор към Върховния касационен съд и със същия ранг по степен има и прокуратура към Върховния административен съд, също със заместник-главен прокурор, дето беше указан главен прокурор. Но да оставим това. Така или иначе, към двете върховни съдилища има две прокуратури. И аз питам защо само прокурор при Върховния касационен съд евентуално би могъл да стане главен инспектор, а прокурор от Върховния административен съд, който има същия ранг, да няма право на това? Това се отнася и до съдиите - защо съдии от Върховния административен съд, които може би са минали стъпалата от младши съдия през цялата йерархия, за да стигнат до Върховния административен съд, защото ние нямаме изградено самостоятелно административно правосъдие, да нямат право да стават главни инспектори? Мисля, че това не е разумно. Защото, ако щете, административното правораздаване, административният съдия, специалистът в административното право е много по-близко до функциите на Инспектората, който проверява именно административната дейност на съда. Просто прочетете чл. 35, който преди малко самите вие гласувахте.
И още нещо по ал. 3. След като кажем, че могат да бъдат прокурори и съдии главни инспектори, защо, колеги, изключваме следователите? Отново ли следователите стават трета, четвърта или пета категория юристи? Има прекрасни следователи, с огромен опит, защо да не дадем възможност евентуално, ако има, разбира се, желаещи и способни следователи, да бъдат и добри организатори в областта на Инспектората? Нека да им дадем възможност и на тях, а не да ги правим някаква трета, четвърта група юристи.
И, накрая, тъй като виждам, че времето ми почти приключва, главният инспектор - се казва в шестата алинея, която ни се предлага да гласуваме - запазва статута си на несменяемост. Ама, чакайте, господа! Аз не съм против това, но за мен то е юридическо недоразумение. Първо, несменяемост имат само магистрати, съдии, прокурори, следователи, когато изпълняват своите служебни задължения като такива. Никой друг държавен служител, включително и най-висшият, не може да има статут на несменяемост. Второ, не всеки главен инспектор е несменяем, тъй като може и главен инспектор да не бъде съдия от Върховния касационен съд или Главна прокуратура. Аз питам какво ще стане, статутът на един магистрат не е само несменяемост. Какво ще стане с имунитета му? Ще си запази ли той въобще статута? Не е проблем само за несменяемостта, статутът е права и задължения, правно положение.
Така че обмислете си поне текста, за да можете да постигнете това, което целите. Иначе ще бъде един удар във въздуха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Госпожа Петя Шопова има думата.

ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да взема отношение по конкретния текст, искам да ви кажа какво мислят някои от магистратите в някои от районите на страната и смятам, че това, което ще ви кажа, представлява представителна извадка за отношението на магистратите към инспектората.
Магистратите в България смятат, че инспекторатът трябва да бъде към Висшия съдебен съвет, ако претендира за функциите, които вече му бяха дадени чрез гласуването преди малко. Защото, когато той е само към изпълнителната власт, това поставя под много голям въпрос, първо, възможностите той да има такива компетенции и второ - лицата, които ще работят към него. Когато инспекторатът е към изпълнителната власт там отиват чиновници. Когато инспекторатът е към Висшия съдебен съвет, там могат да бъдат командировани магистрати, които да изпълняват тези функции. Това е едната страна.
Втората страна е големият въпрос и аз го задавам в залата, ако може някой да ми отговори. Защо се отказваме от критериите на досегашния чл. 36, който казва на какви критерии трябва да отговарят инспекторите? По този текст инспекторите в инспектората трябва да имат определен стаж, да имат определен ранг, след което да станат инспектори. Каква хитрост виждаме в новия вариант на чл. 36? В него се казва "могат" да бъдат. Могат и да не бъдат с определените качества главният инспектор - в другите текстове, другите инспектори, ревизорите, експертите.
Колеги, искам да ви кажа каква е моята презумпция. За инспектори във всичките им категории могат да бъдат назначавани лица по текста, така както се предлага от вносителите на едното четене, лица със завършено висше юридическо образование и завършен стаж, макар че и тази презумпция не винаги трябва да се доказва, без да отговарят на други критерии - да имат стаж, този стаж да бъде определено време, да са придобили качествата, които се изискват по сегашния чл. 36. Тоест, казано кратко и ясно за всички, които ни слушат, инспектор може да бъде всеки, който има диплома за завършено юридическо образование и стаж. Според мен, това е абсурдно. Защото думата "могат" означава, че такива лица могат да бъдат назначавани, но могат да бъдат назначавани и други. И по-естествено е чиновници в Министерството на правосъдието, в инспектора да станат хора, които имат само дипломата и не отговарят на никакви други критерии, тъй като тези критерии не са вписани в закона. Това мен страшно ме тревожи. Смятам, че животът ще покаже, че това е абсолютно нецелесъобразно. Не казвам, че това е противоконституционно, защото противоконституционни са функциите. А кои са хората, които го упражняват е втората страна на този въпрос. Смятам, че колегите постъпват неправилно, изключително недалновидно. Те ще затруднят работата на който и да е министър и ще създадат конфликтите от самото начало още на тази основа. Защото, колеги, магистратите са хора със самочувствие и когато дойде да ги проверява някой, който току-що е завършил право или е работил в друга сфера, конфликтът е неминуем.
Аз категорично отхвърлям всички предложения и предлагам чл. 36 да остане както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Госпожа Шопова, цитирам я дословно, преди малко каза, че това, което се предлага в инспектората да има лица, които практически нямат нито един ден възможност като стаж, като съдии, прокурори и следователи, а само от една диплома за висше юридическо образование да могат да бъдат инспектори. И с това, тя каза: "Ще затруднят дейността на министъра на правосъдието".
Напротив, тук не съм съгласен, госпожа Шопова. Именно това е целта - хора, които не са влизали в съдебна зала, да се назначават в този инспекторат от министъра на правосъдието и той да ги праща да проверяват съдиите от Върховния касационен съд дали си гледат делата и как ги гледат. Затова се прие отпадането на ал. 2 само преди минути. Това е целта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за втора реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаема госпожо Шопова, възможно е аз някъде да съм се загубила в това изобилие от текстове, но аз не виждам защо смятате, че инспекторът трябва да има и висше икономическо образование, защото то от никъде не следва. Ако следва от някъде и аз не съм го видяла, моля Ви да ми кажете. В този текст никъде няма изискване за юридическо образование. Ако има някаква грешка или нещо друго, или това е написано някъде другаде, но аз не съм го видяла, моля Ви да ми покажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за трета реплика господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Пак предупреждавам, че тая зала има достатъчен исторически авторитет, за да бъде подигравана с несериозни изказвания. Явно е казано в членовете, които се предлагат по-нататък, какви хора могат да бъдат назначавани за инспектори, ревизори и експерти - могат, ако имат еди-какъв си стаж, ако отговарят на еди-какво си и еди- какво си. А това "могат" не значи, че могат да се назначават и хора, които нямат такъв стаж. Това е една елементарна логика, с която не трябва да се злоупотребява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има думата за дуплика госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Господин Лучников, тъй като много Ви уважавам, смятам, че правите тази реплика за честта на вносителите, а не защото мислите така. Това е категорично "могат" да бъдат назначавани такива лица, но "могат" да бъдат назначавани и лица, които нямат тези качества. Аз не искам да решим спора тук. Животът ще покаже кой е прав точно след един месец след влизането на закона в сила.
Що се отнася до висшето юридическо образование, няма го никъде. Аз го зная. Но аз казах, е има такава презумпция в моето съзнание. Защото, ако се прескочи тази презумпция ние просто, както призоваваше преди малко колегата Методи Андреев, трябва да не заседаваме. По силата на логиката, която той ни предлагаше, аз предлагам въобще да се разпусне Народното събрание, тъй като да се обсъждат законопроекти е изключително губене на време.
На колегата Корнезов искам да кажа, че разбирам иронията, която той влага в репликата си, но искам да се чуе ясно от тази трибуна - инспектори ще бъдат хора без никаква квалификация, няма да се изискват рангове и стаж, така както се изискваше досега, и те ще проверяват всички магистрати, включително и върховните съдилища, и съответно Главната прокуратура, и прокуратурите към Върховния касационен и Върховния административен съд. Досега нито в Царство България, нито в Република България това се е случвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Има думата за процедура господин Здравко Зафиров.
ЗДРАВКО ЗАФИРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, имам две процедурни предложения.
Първото е за прекратяване на разискванията, а второто е на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се насрочи извънредно заседание във вторник, 21 юли, с времетраене от 14,00 ч. до 19,00 ч. с една-единствена точка - "Продължаване гласуването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - второ четене". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зафиров.
Има думата за противно становище по първото процедурно предложение госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин Зафиров, уважаеми колеги! Ако искате да има парламентаризъм в България, съжалявам, че го няма господин Савов, не постъпвайте така.
И освен това се научете, когато внасяте законопроекти, те да бъдат за две четения. Вие, от една страна, ни затруднявате, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, с това, че внасяте законопроекти за едно четене, а освен това, искате и парламентарните процедури да бъдат използвани, за да не се обсъждат законопроектите. Това прелива чашата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Зафиров за прекрятаване на разискванията по този параграф.
Гласували 125 народни представители: за 114, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
По второто процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Зафиров във вторник, 21 юли, да се проведе извънредно заседание от 14,00 ч. с единствена точка в дневния ред - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението за отпадане, което направи господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов за отпадане на § 7а.
Гласували 123 народни представители: за 5, против 118, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7а, който става § 10, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Уважаеми колеги, във връзка със 161-та годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски карловци ви канят в Клуба на народния представител сега през почивката за откриване на изложба дърворезби с творби на самобитни дърворезбари от Карлово господата Коста и Илин Грънчарови от село Дъбене, Карловско.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата, господин Данаилов, от името на парламентарна група.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, господа народни представители! Земеделието е единственият отрасъл, отбелязал ръст при създаването на брутен вътрешен продукт през миналата година, благодарение на добрата реколта от стопанската 1996-1997 г., с активната помощ на правителството. Предстои да се прибере и реализира тазгодишната продукция. Реколтата се очертава да бъде добра. Възможността да се осигурят нормални приходи на заетите в земеделието, продукцията за експорт и тил на хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост, да се стабилизира отрасълът и перспективата да се излезе от кризата и бъде конкурентоспособен, се проиграва безотговорно от правителството. Затова положението в страната е повече от тревожно. Ечемикът вече е прибран, а купувачи няма. Половината от площите с пшеница вече са ожънати, а продукцията остава неизкупена. Основните купувачи ЕООД "Зърнени храни", млечните комбинати, държавният резерв не са на пазара. Няма достатъчно добре подготвени, подходящо оборудвани и готови да съхраняват зърнената продукция складове.
Продукцията от зеленчуци и плодове не се изкупува от преработващите предприятия поради липса на свободни средства и кредити. Производителите на животинска продукция - месо, мляко, яйца, са затруднени при реализацията поради ограничената покупателна способност на вътрешния пазар и липса на износ.
Предстои изкупуването на слънчогледа, ориза, гроздето, царевицата. Производителите са смутени от отсъствието на ясна политика как и при какви условия ще се организира реализацията на тяхната продукция, за да се осигури възпроизводство. В страната се внасят безконтролно субсидирани селскостопански продукти от съседни и по-далечни страни, които на дъмпингови цени изместват от вътрешния пазар нашия производител.
Поради това, че правителството се оттегля от своите естествени задължения, цените на селскостопанската продукция паднаха под разходите за производство, което поставя под съмнение подготовката на следващата стопанска година. Липсата на националноотговорна политика на управляващите днес води до създаване на стихия сред производители и търговци, ликвидиране на българския производител, рязко нарастване на безработицата в страната, обричане на нищета на огромна част от населението, задълбочаване на демографския срив. Ние категорично заставаме против тази политика на правителството. Ние заставаме в защита на отрасъла, в защита на земеделските производители, в защита на доходите на 23 на сто от населението, живеещо в селата, и над 50 на сто от населението, имащо собствена земя и разчитащо на доходи от тази собственост.
Ние категорично възразяваме против премахването на защитните изкупни цени, против премахването на митническите ограничения, закрилящи родното производство, и настояваме правителството открито, публично да обяви каква е неговата роля, каква ще е политиката му за реализиране на продукцията, за защита и подкрепа на отрасъла земеделие, за излизане от кризата на отрасъла, но и на българската икономика.
Настояваме пред правителството на Република България:
1. да внесе в Народното събрание стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство;
2. да даде отговор какво извърши за разкриване на нови вътрешни и външни пазари за българските стоки;
3. какво предприе по справедливите искания и протести на производителите от леката и преработвателната промишленост;
4. да предложи мерки за пресичане на нерегламентирания внос;
5. да внесе в Народното събрание Закон за държавнообществените и неправителствени структури и сдружения за българските производители.
Българското земеделие без държавна политика, господа, загива. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Данаилов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата, за да ви запозная с икономическата стратегия и политика на правителството до 2001 година.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди седмица от трибуната на българския парламент заявих, че правителството съзнава отговорността си при разработването на средносрочно споразумение с Международния валутен фонд и е твърдо решено с него да постигне резултати, които са най-добри за развитието на българската икономика и страната ни като цяло.
Нашето правителство беше инициатор и започна преговорите за тригодишно споразумение с фонда, не за да приема тежки и неизпълними условия, а за да осигури подкрепа на платежния баланс и оттам - на реформите, които и без това ни предстоят. Защото е ясно, че със споразумение или без него преструктуриране и приватизация ще има, ще има социална и здравна реформа. Ако водим преговори с Международния валутен фонд, те са за да осигурим средства, така че преходът да е по-нормален и безболезнен. Това споразумение ни е нужно, за да получим външна подкрепа и доверие у инвеститорите. Ние имаме ясно виждане за политиката, която трябва да следваме, за да постигнем желания от всички ни икономически растеж. Затова днес ще се спра на няколко основни аспекта от тази политика.
Първият от тях е финансовата стратегия. През 1997 г. ние формулирахме своята финансова стратегия при силно неблагоприятни изходни условия. Тя трябваше да компенсира закъснението в резултат на бавното осъществяване на икономическите реформи до 1997 г. Затова, независимо от значителните резултати в областта на финансовата стабилизация, предстои решаването на много трудни и мащабни въпроси. Всички те са свързани с ускоряване на процесите, водещи страната ни към стабилен икономически растеж, въз основа на които да се поддържа трайна тенденция на увеличаване на реалните доходи. Програмираме средно висок икономически растеж до 2001 г. в рамките на 4,5 - 5 на сто годишно.
Първата важна задача, която си поставяме, е провеждането на строга финансова политика. Принципно това се свързва с поддържането на балансиран бюджет на консолидирана основа. При успешно реализиране обаче на структурните реформи в стопанския и социалния сектор, а също така и за финансиране на инфраструктурни инвестиции, ще се стремим да заделим финансови провизии, покриващи по-високи еднократни преходни разходи за реформата в този период. Те биха довели до не повече от две на сто надеждно контролиран и финансиран бюджетен дефицит.
Правителството ще продължи да поддържа адекватен баланс по фискалния резерв, гарантиращ плащането на всички държавни задължения. За целия период ще се изпълнява стриктно постановката, залегнала в Програмата "България-2001", за поддържането на положително салдо по първичния фискален баланс. Това ще ни позволи в 2001 г. да снижим под 60 на сто дела на външния дълг в брутния вътрешен продукт, а инфлацията в границите на 4 на сто.
Ние си даваме ясна сметка, че важен елемент от финансовата стратегия е успешното реализиране на програмите за приватизиране на предприятията и банките. На същината на тази програма ще се спра по-подробно по-нататък. Тук ще подчертая само, че освен общооздравяващия ефект за икономическата активност, осъществяването им ще осигури и достатъчно ресурси за операциите по финансирането на бюджетното салдо и редуцирането на държавния дълг. Амбицията ни е да развием финансовите пазари, като изградим надеждна, регулаторна рамка в съответствие с международните стандарти, за да стане банковият сектор основен фактор, поддържащ икономическия растеж. Правим разчети за лихвен процент по държавните ценни книжа в границите на 7 - 8 на сто, който гарантира положителна лихва за инвеститорите в тях.
Преструктурирането на социалния сектор също ще има сериозни финансови последици. От позицията на финансовата ни стратегия той ще се подчинява на две основни изисквания - от една страна, да не се увеличават осигурителните вноски както за бизнеса, така и за осигурените лица и от друга, значително да се подобри ефективността при използването на наличните финансови ресурси. Вноските за здравното осигуряване няма да увеличат относителните разходи за труд на фирмите и облагането дохода на физическите лица.
Особено важно е по-нататъшното укрепване на данъчната система и фискалния мениджмънт. Освен основен и неизменен елемент на средносрочната политика, в тази насока е трайна тенденция на намаляване на данъчната тежест при разширяване на данъчната основа, проектиране постепенно намаляване на данъка върху добавената стойност, като от началото на 1999 г. намалението да бъде 2 на сто, както и намаление на общата данъчна тежест на данъка върху доходите на физическите лица и някои косвени данъци.
Качествено ще се усъвършенстват и инструментите на финансовото управление на основата на цялостно компютризиране на операциите по управление на публичните финанси. Проектираме закриването на многобройните извънбюджетни сметки и на редица фондове, както и постепенно изграждане на система за отпускане на бюджетните кредити само при възникване на конкретния разход.
Държавата ще подкрепи по адекватен начин ускоряването на реформите в енергийния и земеделския сектор. Особено важно значение ще имат съобразените с пазарните условия ценови решения, особено в системата на енергетиката, които ще се съчетават с ефективни мерки за социална защита на най-уязвимите слоеве от населението.
Ще вървим по пътя на по-нататъшната либерализация на валутния и търговския режим, в съответствие с международните стандарти и изисквания основно в рамките на процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. Тук включвам формалното приемане на чл. 8 от Устава на Международния валутен фонд.
Решени сме да проведем административната и съдебната реформа, които ще укрепят административните и законови основи на конкурентноспособната пазарна икономика, ще доведат до качествен прелом в борбата с корупцията, ще намалят дела на сенчестата икономика, ще подобрят ефективността в работата на държавните органи.
И не на последно място, успехът на финансовата стратегия зависи от успешното реализиране на приетата вече инвестиционна програма с приоритет на инфраструктурните обекти и с активното участие на публичния и частния сектор. Тази финансова политика предполага подкрепа за платежния баланс и структурната реформа от международните финансови институции в размер на 1 млрд. и 550 млн. щатски долара, която правителството очаква да бъде подкрепена от Народното събрание.
Вторият важен акцент в политиката на правителството е преструктурирането на реалния и банковия сектор. Първостепенна задача на правителството съгласно 3-годишното споразумение е провеждането на ефективна и прозрачна приватизация. Закъснението спрямо конкуриращите ни страни от Централна и Източна Европа може да бъде преодоляно само чрез увеличаване на привлекателността на българската приватизация. Още през 1997 г. започнахме да наемаме авторитетни международни посредници за раздържавяване на най-големите дружества от промишлеността, туризма и инфраструктурите. Началната фаза на този процес беше успешно изпълнена в рамките на едногодишното стенбай споразумение с Международния валутен фонд, както и като част от условията за получаване на заема за подкрепа на структурната реформа Фесал на Световната банка. Нашите ангажименти по 3-годишното споразумение са този процес да продължи и да приключи успешно с продажбата на големите български фирми "Нефтохим", "Кремиковци", БТК, "Булгартабак", Корабостроителниците в Русе, Варна, Бургас, основните предприятия на отбранителната промишленост "Балканкар", "Инкомс" и др.
Задачата на правителството е до края на 1999 г. да приключи приватизацията на малките и средни предприятия. През последната година темповете на приватизация в отрасловите министерства рязко се увеличиха. От една страна, те показаха истинските възможности на екипите в тях, а от друга, несъвършенствата на нормативната база и тромавите процедури по подготовката и извършването на сделките. Това е причината в 3-годишната програма да включим изменение в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в Закона за уреждане на несъбираемите кредити, в Наредбата за търговете, в Правилника за концесиите, в Уредбата на Централния депозитар, които да опростят и ускорят процеса.
Нашето правителство наследи едно задължение на кабинета "Жан Виденов". Според Закона за финансовото оздравяване на държавните предприятия две групи предприятия бяха поставени в изолация. Техните оздравителни програми трябва да завършат или с приватизация, или с ликвидация до 31 декември 1998 г. От 41 дружества от група "Б" досега са приватизирани 8, в ликвидация и несъстоятелност са обявени 6. В процедура на приватизация са останалите 27 дружества, от които 17 са предадени на международни посредници, а останалите 10 са в различни фази на инвестиционната процедура.
Естествено е настояването на Международния валутен фонд програмата по този закон да приключи в предвидения още по времето на Виденов срок. Ние също не искаме да удължаваме излишно агонията на предприятията в изолация. Същевременно сме убедени, че трябва да се закриват и други държавни и търговски дружества извън програмата за изолация, които са крайно неплатежоспособни и нямат перспективи за развитие. За последните 18 месеца само в Министерството на промишлеността са прекратени чрез ликвидация 108 дружества, от тях изцяло са продадени 36. Активите на останалите, които могат да бъдат използвани за производство и за създаване на поминък в населените места, се продават на заинтересовани нови собственици.
Закриването на неплатежоспособните и безперспективни предприятия слага край на скритото им субсидиране, което ставаше чрез трупане на дългове към бюджета, към общественото осигуряване, към големите доставчици, като Националната електрическа компания, "Булгаргаз", БДЖ и други. Преустановява се индиректното източване на бюджетни средства към тези дружества и се дава възможност за реално използване, където това ще е от полза за всички български граждани.
В процеса на преструктуриране на икономиката много хора ще загубят работата си. Затова вече подготвяме банка от проекти за нова заетост на онези, които ще бъдат съкратени. В момента събираме цялата информация за очаквания брой безработни по региони и общини, правим разчети на регионални и национални програми за нова заетост, търсим източници за тяхното финансиране. Вече са договорени средства от фонд "Земеделие" и от Екофонда, както и от бъдещия социално-инвестиционен фонд, който ще стартира с помощта на Световната банка.
Важно условие за постигане на растеж в икономиката и за откриване на нови работни места е привличането на преки частни и инвестиции - български и чуждестранни, в реалния сектор. Затова и записахме като свой ангажимент в 3-годишното споразумение да извършим необходимите промени в нормативната база и практиката чрез един комплексен подход към Закона за чуждите инвестиции, съответното данъчно законодателство и работата на държавните институции с чуждите инвеститори.
През последните 8 години бяха правени различни опити за възраждане на аграрния сектор, но едва от миналата година започна ускорено промяната в структурата на земеделието. Тази тенденция трябва да продължи и в такава посока са поетите ангажименти в 3-годишното споразумение. Те показват преди всичко категоричната ни политическа воля да приключим във възможно най-къс срок с връщането на земята и чрез поредица от мерки да улесним и стимулираме пазара и арендуването на земя.
Създаваме ясни и прости правила на търговията със селскостопански продукти, въвеждаме системата на складовите разписки в търговията със зърно, задължаваме държавният резерв да участва на пазара наравно с другите участници и да не изкривява ценовата конюнктура, опростяваме и облекчаваме вноса и износа на земеделски стоки. Поемаме ясни ангажименти за бърза приватизация на останалите в държавни ръце зърнобази, мелници и предприятия за преработка на земеделски продукти, за да гарантираме установяването на ясни пазарни отношения между производители, търговци и потребители на земеделски стоки.

Последователната ни политика за либерализация не само на търговията със земеделски продукти, но и на вносно-износния режим за всички стоки, е част от поетите от страната ни ангажименти по правилата на Световната търговска организация и на основата на статута ни на асоцииран член на Европейския съюз.
Приемането ни в ЦЕФТА и подписването на Споразумение за свободна търговия с Турция, предлагат още възможности за увеличаване на износа и конкурентоспособността на българските производители.
Затова и ангажиментите в тригодишното споразумение са в същата посока - ускорено либерализиране на търговския режим, намаляване на бюрокрацията и намесата на държавата, премахване на ненужните разрешителни регистрации.
Тези действия се съдържат в матрицата за целия период до 2001 г., защото освобождаването на търговията трябва да подпомогне българското производство и да го направи конкурентно, но непременно с отчитане на моментното състояние, вътрешните ценови нива и опасността от дъмпингов внос.
Реформите в реалния сектор са неразривно свързани с преструктурирането и приватизацията на банковия сектор. Основният акцент в тригодишното споразумение в тази област е създаването на конкурентоспособна банкова система, която да обслужва адекватно развиващия се реален частен сектор.
Нашите ангажименти в банковата сфера са продължение на извършеното през последната година. Правителството утвърди стратегията за приватизиране на държавните банки. Графикът й ще залегне като ангажимент по тригодишното споразумение.
Още до края на лятото ще започнат работа международните посредници по приватизацията на "Експресбанк" и на "Булбанк", с тенденция приватизацията на тези две банки да приключи до първото тримесечие на 1999 г.
До края на годината ще бъде определен посредникът за приватизацията на "Хебросбанк", с очакване нейната приватизация да приключи около 6 месеца след това. През следващите седмици ще бъде определен международен мениджърски екип на банка "Биохим", който ще има задачата да подготви приватизацията на тази банка до края на 1999 г.
Реформата в банковия сектор предвижда прекратяване на държавната намеса на кредитния пазар още през 1999 г., правилно функциониране на регистрите на залози и кредити. И още до края на тази година да създадем ефективна съдебна процедура за реализация на обезпеченията по заема.
Третият особено важен аспект от политиката ни през следващите 3 години е реформата в енергийния сектор. Тази политика е отразена в плана за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на търговските дружества в енергийния сектор за периода 1998-2001 г.
В средносрочния период ще се извърши техническо и технологическо преструктуриране, преустройство, закриване на губещи производства и дейности, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на дружествата в електроенергетиката, въгледобива и топлофикацията. Със стабилизацията на сектора започва приватизация, привличане на чуждестранни инвестиции и цялостно адаптиране на търговските дружества към пазарните механизми.
В плана е заложено да се снижат разходите за производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия. Това ще позволи самофинансиране на НЕК и осигуряване на необходимите й средства за инвестиции. С реконструкцията и модернизацията ще се повиши ефективността на мощностите и ресурсите им, а експлоатацията ще се удължи с около 15 години.
Финансирането на капитални вложения за периода 1998-2001 г. ще бъде основно от три източника: около 45 на сто собствени средства, 35 на сто от външни инвеститори и 11 на сто банкови заеми.
Преструктурирането и приватизацията в Националната електрическа компания ще се извърши на три основни етапа: първо, въвеждане на разделно счетоводство и договори за предаване на електроенергия; второ, организационно преструктуриране на НЕК и обособяване на отделни търговски дружества за производство, за пренос и за разпределение на електроенергията; трето, приватизация на електроцентрали и електроснабдителни предприятия.
При обособяването на новите юридически лица, независими производители и регионални разпределители на електроенергия, ще има възможност за участие на частен капитал.
Ценовата и тарифната политика в областта на електроенергетиката трябва да постигне две неща: да се покриват всички експлоатационни разходи, включително свързаните с ядрената безопасност, и да се финансира инвестиционната програма на НЕК.
През разглеждания период ще започне отчисляването на средства във фондове, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци. Това неизбежно ще се отрази върху разходите на НЕК и респективно върху равнището на цените на електроенергията.
Бъдещото развитие на въгледобива се базира на открития въгледобив, най-вече на рудниците от комплекса "Марица-изток", които работят с най-ниска себестойност и относително висока производителност на труда.
Дружествата в местния въгледобив трябва да укрепнат финансово и в края на 2000 г. вече да работят без субсидии. Затова ще се въведат свободни пазарни цени на местните въглища за енергийни цели и за населението. Цената на въглищата за битови нужди ще се повишава плавно до средата на 2000 г.
Дружествата от топлофикацията ще се преструктурират на базата на европейския опит и традиции. Този процес има два основни етапа. През 1998-1999 г. държавата ще прехвърли безвъзмездно на общините собствеността върху топлофикациите, така както направи в София. Процесът ще продължи със създаване на търговски дружества с местно и чуждо участие за комбинирано топло- и електропроизводство.
През третото тримесечие на 1998 г. ще се повишат фиксираните цени на топлоенергията за населението до ниво, приблизително покриващо горивната компонента в себестойността на продукцията.
През 1999 г. предстои въвеждането на регионални общински цени. Държавно регулираните цени на топлоенергията ще се запазят до 2001 г., като държавният бюджет ще отпуска на общините целеви субсидии за покриване дефицита на дружествата.
Повишаването на цените за населението ще бъде съпроводено с процес на пренасочване на необходимите финансови ресурси от държавния бюджет към фондовете за целево социално подпомагане.
С други думи, ще спрем порочната практика държавата да налива пари в губещите предприятия и ще въведем нормалния подход да бъдат подпомагани потребителите.
Нормативната база за осъществяване на стратегията за развитие на енергетиката, в това число и на плана за действие за периода 1998-2001 г., ще се създаде чрез новия Закон за енергетиката. Инвестициите в енергетиката, за които стана дума, са част от цялостната инвестиционна програма в публичния сектор.
Средносрочната национална инвестиционна програма на България за периода 1998-2001 г. е другият градивен елемент на политиката на правителството за следващите три години. Тя е реално изпълнима, защото е изградена на базата на финансовите възможности на страната, включително на държавно-бюджетния сектор до 2001 г.
Анализите и прогнозите ни на този етап сочат:
Първо. Приоритетно ще се развиват секторите: пътища, транспорт, телекомуникации, енергетика, околна среда, земеделие. В структурата на общите инвестиционни разходи те заемат приблизително 82 на сто от всички инвестиции.
Второ. За периода 1998-2001 г. инвестициите в частния производствен и публичен сектор ще възлизат на около 9 млрд. 800 млн.щат.долара, в това число около 6 млрд. в публичния обществен и частен сектор.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Милиарда ли?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Милиарда, да. (Смях в Демократичната левица.)
Изпълнението на програмата ще се финансира по следния начин:
а) 1 млрд. 350 млн.долара от консолидирания държавен бюджет. Това включва субсидии от Републиканския бюджет, извънбюджетните фондове, собствени средства на нестопанските организации; в базисната 1998 г. се предвижда за инвестиции да се разходват 180 млн.долара, които нарастват до 408 млн.долара през 2001 г.
б) Държавните стопански организации, които предоставят услуги в приоритетните сектори: енергетика, телекомуникации и транспорт, околна среда, ще инвестират два пъти повече - около 2 млрд. 610 млн.долара. От тях 1 млрд. 50 млн.долара са собствени средства и 1 млрд. 560 млн.долара - кредити с държавни гаранции и фирмени кредити.
Финансовото осигуряване е реално, тъй като програмата обхваща приоритети и сектори, за които вече са осигурени финансови ресурси чрез кредитни споразумения с международни финансови институции, като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др.
Това са предимно проекти, свързани с рехабилитация и доизграждане на републиканската пътна мрежа, подобряване нивото на обслужване на граничния контрол, доизграждане на пътни участъци от трансевропейската мрежа, разкриване на нови гранични контролно-пропускателни пунктове, по които Република България е страна по двустранни договорни споразумения.
в) Значителен обем инвестиции в размер на 1 млрд. 350 млн.долара ще бъдат привлечени чрез концесиониране на големи, атрактивни за частните инвеститори инфраструктурни обекти, като автомагистралите "Марица", "Тракия", "Калотина", София (северната дъга), контейнерни и зърнени терминали в пристанищата Бургас, Варна, Русе, разширение и реконструкция на нефтеното пристанище "Бургас-Росенец", развитие на терминал за комбиниран транспорт "София", контейнерен терминал "Димитровград", рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток-3", ТЕЦ "Варна", изграждане на хидроенергийните обекти "Горна Арда", хидровъзела "Цанков камък" и др.
Всички тези обекти понастоящем се осигуряват с работни проекти, тръжни документи и анализи, изисквани от закона и правилника за прилагане на концесиите.
Правителството отчита, че средносрочната инвестиционна програма има стратегическо значение за ускоряване на икономическия растеж, превръщането на страната в атрактивен пазар за привличане на чужди инвестиции и паралелно с това се постига преструктуриране на пазара на работната сила и заетостта. Създават се реални възможности за нова заетост в районите, засегнати от преструктуриране на основната производствено-отраслова структура.
Програмата е индикативна и тя ще търпи известни корекции с годишните инвестиционни планове. За осъществяването й ще се промени нормативната база, която урежда пряко или косвено инвестиционния процес. Съгласно законодателната програма на правителството още през тази година ще бъдат предложени на Народното събрание промени в Закона за възлагане на държавните и общински поръчки. Посоката на действие ще бъде насочена към по-ясни правила и процедури в процеса на инвестиране, повече прозрачност и обективност при избора на изпълнителя и контрола по изпълнението.
Нашето правителство е убедено, че ако усилията ни за реформи във финансовия, банковия и реалния сектор и за осъществяване на инвестиционната програма успеят, ще постигнем икономическия растеж, към който всички се стремим. Той е и основата за реалния растеж на доходите и жизненото равнище на хората.
Затова логично ще завърша с основните елементи на нашата политика в социалната сфера и как тя се вписва в тригодишното споразумение.
Какви са действията, етапите и целите на социалната реформа в сферата на заетостта?
Постигнатата финансова стабилизация през следващите три години ще доведе до постепенно намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест върху цената на труда. Това ще накара предприемачите да извадят работни места от сектора на сенчестата икономика, както и да разкрият нови. Към тях ще се прибавят и новите около 180 000 работни места, които ще бъдат резултат от активната инвестиционна политика от страна на държавата и общините.
Насочваме се и към осъществяване на малки и средни регионални проекти, които ще създават работа на освободените при преструктурирането на химията, рудодобива и металургията.
Още през есента на тази година социално-инвестиционният фонд ще започне да финансира най-малко 50 малки и средни инвестиционни проекта в районите с най-голяма безработица - Видин, Русе, Родопите. Ще насърчаваме проекти в сферата на благоустройството, социалните услуги, туризма, културата и др. Целта, която си поставяме, е да постигнем такъв баланс между закритите неефективни работни места и новооткритите места, който да установи ниво на безработица у нас по-ниско от средното в страните-членки на Европейския съюз.
Политиката на правителството по доходите се опира на следните основни принципи:
1. Приоритетно ще бъдат защитени ниските доходи. Целта ни е за периода на действие на споразумението минималната работна заплата да нарасне със 100 на сто, а средната работна заплата - най-малко с 50 на сто спрямо сегашното й ниво.
2. Да се създадат условия за траен умерен растеж на реалната покупателна способност.
3. Да се осигури конкурентоспособността на икономиката, като се поддържа сегашният верен баланс между равнището на заплащане на труда и защитата на работните места.
Като отчита необходимостта от сериозен реален растеж на работните заплати, правителството си дава сметка, че този растеж не трябва да застрашава създаването на нови работни места. За първи път от началото на прехода българското правителство поема като свой ангажимент не частичната защита на доходите срещу инфлацията, а реалното нарастване на доходите и постепенно възстановяване на загубената им покупателна способност.
Ние приемаме предложението на социалните ни партньори да надминем нивата на доходите от 1993 г. в рамките на периода.
Правителството пое върху себе си тежката отговорност за провеждане на глобална реформа в социалното осигуряване, основана на новия пенсионноосигурителен модел, чиято реализация вече е в ход. Чрез реформата трябва да се създадат стабилни пенсионни фондове за задължително и доброволно пенсионно осигуряване, ефективно работеща единна осигурителна администрация и да се формират крупни национални и институционални инвеститори.
Крайната цел на реформата е да се осигури трайно нарастване на размерите на пенсиите на днешните пенсионери, изпреварващо темповете на нарастване на заплатите. Затова и новата формула за определяне правото и размера на пенсията от задължителното осигуряване ще отчита всяка осигуровка, правена през всички години на трудовия стаж.
Още през 1999 г. Републиканският бюджет ще поеме вместо Националния осигурителен институт онези плащания, които нямат осигурителен характер. Като пример искам да посоча, че само детските надбавки са около 120 млрд.лв.
Един от основните приоритети ще бъде пълната нетърпимост към онези работодатели, които не изпълняват ангажиментите си към осигурителните фондове и така ощетяват всички български пенсионери и безработни.
Демографският натиск, пред който са изправени всички осигурителни системи в Европа, включително и в България, обективно налага да се преразгледа досегашната възраст за пенсиониране, както и да се ограничи стремежът за предсрочно пенсиониране.
Същевременно обаче правителството отчита традициите на българската осигурителна система, ниската средна продължителност на живота в страната, тежките условия на труд в много предприятия. Затова ние правим разлика между пенсионната възраст на мъжете и жените, както и запазваме правото за по-ранно пенсиониране на действително работещите при особено тежки и опасни условия.
По време на преговорите правителството защити позицията си за консолидиране на различните програми за социално подпомагане, с цел да се увеличи тяхната ефикасност и да се насочат към реално нуждаещите се. Ресурсите, които бюджетът ще отдели за подкрепа на социално слабите слоеве на населението ще бъдат насочени предимно към инвалидите, децата, възрастните и самотните хора.
Достъпът до социалното подпомагане ще се базира на установена линия на бедността, която ще отговаря на нуждите на хората и на възможностите на бюджета. Мога да ви уверя, че този праг ще бъде по-висок, отколкото действащия в момента.
Установеният механизъм на енергийно подпомагане през отоплителния сезон ще бъде запазен и усъвършенстван. Семействата, които действително не могат да посрещат своите нужди за отопление, ще бъдат подпомогнати така, че срещу помощите да могат да получават повече енергия, отколкото получават сега.
В областта на здравеопазването основното е изграждането на системата на здравното осигуряване. Чрез нея ще се повиши качеството на здравеопазването. Тя ще замени административния подход на разпределение на финансовите ресурси между здравните заведения и лекарите с един прозрачен модел, основан на конкуренция между болниците и специалистите, които работят в тях.
Ще бъде изградена нова институционална мрежа на нашето здравеопазване. Вече започна подготовката за акредитация на здравните заведения в страната. Закриват се неефективните структури, чиято дейност особено в последните години имаше само един резултат - стопяването на пари от бюджета без оказване на здравна помощ.
Ще бъде създаден Национален ценови офис за стандартизиране на цените на здравните услуги в национален мащаб. Реформата в здравеопазването ще осигури равнопоставеност при използването на медицинската помощ, както и ефективно планиране и управление на ресурсите в здравеопазването.
Политиката в областта на образованието е съчетана с общите подходи при управлението на страната в условията на валутен борд. При насочване на средствата от допълнителен приход в бюджета приоритетно място ще има училищната система. Това бе факт през изминалата 1997 г., така ще бъде и през 1998 г. Съвместно с общините ще изработим политика и по ремонт на цялата училищна мрежа.
Основните ангажименти на правителството в областта на образованието са:
Първо, да оптимизира училищната мрежа, като причината за това е рязко намалелият прираст на населението през последните пет години.
Второ, да въведе система от държавни образователни стандарти в средното образование.
Подкрепата за стабилно и финансово осигурено университетско обучение ще продължи и през следващите три години. Ще се ускори акредитацията на висшите училища, като се гарантира автономията на нашите висши училища и ще се даде възможност за справедливо определяне на финансовата издръжка на всеки университет в страната в рамките на държавния бюджет.
Нашето правителство ще осигури стабилността на нашата наука в трудните финансови условия. Ще преустановим администрирането на науката, ще гарантираме условия научната общност сама да решава проблемите в своята дейност, като ще подпомогнем финансово материалната база на научните институти.
Уважаеми народни представители! Това са стратегията и политиката на нашето правителство до 2001 г. Важно условие за нейния успех е, че е част и конкретизация на програмата на правителството "България 2001". Нашата икономическа стратегия и политика имат уникалния шанс да получат широка международна подкрепа и да привлекат стратегически инвеститори.
Разбира се, тази стратегия и политика не могат да бъдат реализирани без най-важната подкрепа - тази на Народното събрание на Република България.
Призовавам ви, след необходимите дискусии с участието на правителството, да ни подкрепите с ваше решение. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
От името на Парламентарна група думата има госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да уведомя народните представители за това, че и от Парламентарната група на СДС желаем наистина един сериозен парламентарен дебат по тази тема. И за да може да се проведе този дебат, колеги от БСП, ние от Съюза на демократичните сили сме внесли проект за решение. Именно за това взех думата, за да ви кажа, че ние сме го направили, а не вие - проект за решение, - което дава възможност на Народното събрание да проведе дебат. И затова ви моля да не реагирате толкова емоционално, а да зачетете това, че мнозинството предприема стъпките, които са нужни за парламентарния дебат, стъпките, които ние сами направихме, тоест, сами пожелахме да има дебат в Народното събрание и да се чуят позициите на всички парламентарни групи. (Шум и реплики от опозицията.) Да, господин Първанов, Вие не сте внесли решение, по което да се проведе дебат.
Именно затова аз взех думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да уведомя и депутатите, и българската общественост, че ние инициираме този ход и се надявам, че следващия петък, ако, разбира се, има готовност от парламентарните комисии с техни становища, да се проведе този дебат, тъй като както ви е известно по правилника на Народното събрание всяко едно решение, след като бъде внесено, се разпределя на комисиите, комисиите го разглеждат и излизат със становище - нещо, което, струва ми се, че депутатите от българското Народно събрание след работа година и три месеца би трябвало да знаят, да знаят как действа правилникът на българския парламент. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Екатерина Михайлова.
От името на парламентарна група думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, господин министър-председателю, колеги! Аз съм благодарен на Парламентарната група на мнозинството, че най-накрая се обърна към проблемите на българската икономика. Благодарен съм на господин министър-председателя, че откликна на нашето желание да ни запознае с хода на преговорите с Международния валутен фонд и да направи парламента място, център за дебат по бъдещото споразумение.
Оттук нататък обаче ние, тъй като не сме в момента управляваща партия, не сме в управляващото мнозинство...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Само в момента ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не се притеснявайте, всяко нещо може да се промени!
Ние смятаме, че за да се направи такъв дебат, той трябва да се подготви по-добре, госпожо Михайлова. Би трябвало най-напред да бъде предшестван от един добър дебат в комисиите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Имаше такъв!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Божков, ако смятате, че четенето на едни работи, които кой знае защо някой е написал, че са матрица на споразумението с фонда, аз съм чел споразумение с фонда и знам какво пише в него. Това е някакво приложение, което вие искате да ни наложите да обсъждаме, за да има консенсус. Ясно е, че искаме приватизация. Ясно е, че искаме растеж на доходите. Ясно е, че искаме намаляване на данъците, финансова стабилност и така нататък. Ако мислите, че това ще бъде основата на дебата, мисля, че не сте прав в момента. Вие много добре знаете за какво става дума в преговорите с фонда. Става дума за растеж. Става дума за инвестиции. Става дума за заеми. Аз така и не разбрах от господин министър-председателя - добре, ние ще сключим споразумение с фонда, обаче какво ще ни даде фондът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Трябваше да бъдеш тук отначалото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Божков, моля Ви!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Откога вече министрите имат навика да репликират изказващите се в парламента? Господин Божков, ние направихме за вас едно изключение - сложихме ви на по-високо място, отколкото заслужавате. (Смях от опозицията.) Не става дума само за него. И не се смейте! Това беше практика по времето на Тодор Живков, в тоталитаризма, когато министрите седяха на по-високо място от народните представители. А имайте предвид, че ние сме парламентарна република и министрите са наши избраници. Те трябва да ни слушат нас, а не ние тях.
Така че, господин министър-председателю, а мисля, че тук може да помогне и господин Божков, дайте в комисиите повече информация, за да направим истински дебат и да ви помогнем.
Аз си спомням, че когато откривахме това Народно събрание, прочетох изказване от името на нашата парламентарна група и казах, че ние ще направим всичко възможно, за да отхлабим примката на фонда от гушата на българската икономика. Така че дайте всички заедно да обсъждаме тези неща и наистина да ви кажем къде бъркате. Защото мисля, че има какво още да се пооправи. Ако ние имахме възможност да преговаряме, щяхме да ви кажем тези неща. Но единствената възможност е дебатът в парламента, чрез дебата в парламента да ви кажем какво да правите, за да тръгне българската икономика напред.
Иначе какво става? Онзи ден чета в един известен вестник, макар и партиен, изказване на господин Божков, че в началото на годината заплатата била 100 хил. лв., сега била 150 хил. лв., а в края на годината щяла да стане 200 хил. лв. Това е пълна лъжа. И това да говори един човек, който води преговорите с фонда?! Господин Божков, аз не знам това Ваши думи ли са или не, но в следващите броеве на в. "Демокрация" аз не видях някой да го опровергае. Тоест, вие искате да кажете, че през 1998 г. заплатата ще се увеличи два пъти - от 100 хил. лв. на 200 хил. лв. Но в началото на годината тя не е била 100 хил. лв. Вярно, има и лековерни читатели, могат да се хванат на това, обаче, извинявайте, ние живеем в тази държава, ние живеем с проблемите на икономиката.
Затова дайте да сложим на масата в комисиите и после в парламента като основа за дебата всички числа, които ще бъдат в споразумението с фонда, в писмото с намеренията, тези, които дебатирате с Ан Макгърк, с нейните началници и с нейните подчинени, а не само някакви мероприятия. И тогава наистина ще бъде дебат.
И още нещо. Обръщам се към господин председателя, обръщам се към госпожа Михайлова като лидер на управляващата парламентарна група на мнозинството: не ни давайте за дебата тук, ако не искате, разбира се, да го принизите, четири минути, както друг път. Ако мислите, че с четири минути ние ще ви помогнем...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Това не е по този ред. Всяка парламентарна група ще има минимум по 30 минути.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, благодаря ви. Ние сме за дебат, обаче ние сме за плодотворен дебат, който ще ви помогне. Затова дайте най-напред да бъде в комисиите, а ако не може да бъде подготвен за 24-и, да го оставим за 25-и, за 26-и, когато кажете, но нека да го подготвим добре. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги Иво Атанасов и Ахмед Юсеин, моля да отложим слушането на моите отговори за след 13,15 ч., когато ще приключат ангажиментите ми с министрите, дошли да подпишат споразумението за влизането на България в ЦЕФТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за процедура госпожа Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа, тъй като има много въпроси и много актуални отговори на тези въпроси, които отдавна чакат отговора си. Днешният доклад също беше една форма на добър парламентарен контрол. Другата седмица вероятно отново ще имаме една такава форма и затова ви моля днес да удължим времето с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 200 народни представители: за 181, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Постъпило е питане от народните представители Руси Статков и Дора Янкова към Иван Костов - министър-председател на Република България, относно дейността на Държавната банка за инвестиции и развитие.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Муравей Радев - министър на финансите, относно приватизацията на "Агополихим"-АД, Девня.
Има писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуалния въпрос от народния представител Дора Янкова.
Писмен отговор на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров.
Започваме с отговори от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно изграждане на обекти на териториите на съществуващи озеленени площи в град София.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е относно изграждането на обекти на територията на съществуващите зелени площи в град София.
Уважаеми господин Бакърджиев, напоследък в редица озеленени площи в София се изграждат различни по предназначение постройки. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София, § 14, ал. 2 и 3 би следвало да се спазва определена процедура, а с ал. 2 изрично се забранява промяна на предназначението на съществуващи озеленени площи. Примери за такова строителство има достатъчно - това са изграждане на бирария в парка срещу Университета "Св. Климент Охридски", Химическо чистене в градинката на ул. "Солунска", обект в градинката в кв. "Буката" и много други.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Бакърджиев, е следният - спазва ли се процедурата по изграждането на такива обекти на площи публична общинска собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Евгений Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! В действащата законова и подзаконова нормативна уредба по териториално и селищно устройство са определени и правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по планиране, устройство и опазване на озеленените площи, особено на тези за широко обществено ползване. Като министър на това министерство ще се спра на основните нормативни разпоредби, които министерството изпълнява в тази област на териториалното устройство.
Първо, съгласно чл. 65, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, зелените площи се предвиждат с общи градоустройствени планове и със застроителните и регулационни планове. Предназначението им може да се промени само с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Второ, законовите изисквания към устройството и опазването на озеленените площи на територията на столичната община бяха значително завишени в приетия наскоро Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, чийто проект беше разработен всъщност от един екип, съвместно с нашето министерство и столичната община.
На основание § 14, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, изменение на Общия градоустройствен план на София, с които се променя предназначението на териториите, предвидени за градини, паркове и лесопаркове, се одобряват с изрична заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите по предложение на Столичния общински съвет.
Ал. 2 на същия параграф императивно определя, че не може да бъде променено предназначението на съществуващите озеленени площи за обществено ползване или части от тях, представляващи публична общинска собственост
При всяко предложение от страна на Столичната община за промяна предназначението на съществуващите озеленени площи или на площи, предвидени за озеленяване по градоустройствените планове, в съответствие с горецитираните разпоредби нашето министерство изисква доказване на градоустройствената целесъобразност с проект за изменение на съответния градоустройствен план, решение на Столичния общински съвет и обществено обсъждане за проектите за частични изменения на Общия градоустройствен план на София, както и решение на Градската архитектурно-градоустройствена комисия за изменението, становище на Районната инспекция за околната среда и водите или доклад за оценка за въздействието върху околната среда, когато това е необходимо, спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство на санитарно-хигиенните, противопожарните и други специални и технически нормативни изисквания.
По конкретно посочените във Вашия актуален въпрос три обекта, информацията, с която ние разполагаме и изискахме, заедно с експертите от нашето министерство, е следната. Ще я дам по обекти, така както са подадени във Вашето питане.
Първо, за бирария "Плевенско пиво". Това е квартал 3, зона Г-8-10, бул. "Васил Левски" и бул. "Цар освободител". По предложение на кмета и главния архитект на район "Средец" главният архитект на София е издал на основание чл. 197, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 120 от ППЗТСУ виза за проучване и проектиране на временен преместваем търговски обект бирария "Плевенско пиво" с период на експлоатация до 30 септември 1998 г.

За обекта е съгласуван архитектурно-дизайнерски проект, който предвижда изпълнение от дървена монтажно-демонтажна конструкция. Разрешение за монтаж обаче не е издавано, тъй като не са приключили процедурите по съгласуване на проекта по чл. 216 от ппзтсу. Съгласно разпоредбите на ЗТСУ монтирането и функционирането на заведения преди издаване на разрешение за монтаж е неправомерно. Затова на Държавната инспекция и на главния архитект на София, на двете институции, са дадени спешни указания с писмо N 02-01-74 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за забрана ползването на обекта и ускорено приключване на процедурите по ЗТСУ за законосъобразно оформяне на строителните книжа, с оглед допускане на функциониране на обекта или неговото демонтиране.
По втория обект - реконструкция на обществена тоалетна, изграждане над нея на пункт за химическо чистене и бутик в градинката "Такев" на ул. "Солунска" и "Ангел Кънчев". Обектът, както е цитирано от Столична община, е елемент от цялостната концепция на общината за реконструкция и благоустрояване на обществените тоалетни и прилежащите им площи. Проверката на Държавна инспекция от м. април т.г. констатира, че обектът се реализира въз основа на одобрен проект от 12 ноември м.г. и е издадено разрешение за строеж от 24.11.1997 г. Разрешението е издадено от Управление "Архитектура и градоустройство" на Столична община по реда на действащия тогава чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ за сгради във временен градоустройствен режим, след положително становище на Министерството на културата, Национален институт за паметници на културата - това становище е от 15 август м.г., санитарно заключение на ХЕИ от м. август 1997 г. и оценка на СДВР - Столична противопожарна охрана, отново от м. август 1997 г. Със заповед на кмета на район "Средец" е одобрено решение от 6 април 1998 г. за оценка на влиянието върху околната среда. Тук нещата явно са чисти.
Третият обект - бирария баварски тип в градина "Буката", квартал 367, зона Г-6. По предложение на кмета и главния архитект на район "Триадица" главният архитект на София е издал виза за проучване и проектиране на временен преместваем търговски обект бирария баварски тип при условията на чл. 120 от ППЗТСУ. Одобряването на проектите, съобразно действащата подзаконова нормативна уредба е в правомощие на главния архитект на района. С писмо N 02-01-74 от 1998 г. съм възложил на ДИТУСК проверка относно одобрените строителни книжа и законосъобразността на този обект. С договор инвеститорът поема действително задължението да възстанови и поддържа съществуващата там обществена тоалетна, както и да поддържа зелените площи, детските съоръжения и алейното осветление на прилежащата територия. Столична община не е внесла предложение за разрешение от нашето министерство за промяна предназначение на озеленените площи по чл. 65 от ППЗТСУ предвид режима за временно ползване на монтажните обекти и точно определен срок за разполагането им върху части от съществуващата алейна мрежа, цитират те, без да се засягат зелени площи.
Уважаеми господин Бойков, във връзка с Вашия актуален въnрос и с цитираното по-горе писмо N 02-01-74 от 1998 г. на Държавната инспекция за териториално устройствен и строителен контрол, това е бъдещата Дирекция за национален строителен контрол, е възложена комплексна проверка за законосъобразността на други подобни обекти, изградени и в озеленени площи за широко обществено ползване на територията на цялата столица и аз ще Ви информирам било писмено, било устно за резултатите от тази проверка. Действително, не бива в София да се допуска нарушаване на режим и отнемане на зелените площи, те са ни много нужни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Бойков, имате дума за реплика.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакърджиев! Аз ще започна с това, че съм доволен от Вашия отговор. За съжаление, няма парламентарна процедура, по която да питам кмета на София и управата на София как върши тази работа. Затова се обърнах към Вас. Знам, че Вие сте последна инстанция в случая и законът Ви вменява всъщност изцяло контрола и в обратна посока - някои разрешения, обаче на по-важни обекти.
Зададох този актуален въпрос, защото съм особено разтревожен от тенденцията тези площи да се използват за търговски обекти. Разбира се, в примерите, които съм Ви дал, има и нещо положително. Например в кв. "Буката" наистина има някаква реализация на подобрение на тези площи и градинката се поддържа.
Но, вижте, ако тръгнем във варианта да отдаваме градинките по тая схема като временни постройки и да строим някакви постройки с предназначение, аз считам, че това не е пътят. Задължително още от създаването на София, както са се формирали тези градинки, не могат да имат търговска функция. Те имат съвсем друга функция. Явно, че трябва да има такава политика на общината, че тези градинки да изпълняват 100 на сто своето предназначение. Ненапразно ние записахме в закона, че абсолютно се забранява промяната на озеленените площи. Озеленените площи не са само тревата. Това е цялата градинка като система, като функция и като действие. Вътре влизат и шадравани, и чешмички, и детски площадки, и т.н. Аз считам, че този начин на действие на общината е много порочен. Мога да разбера липса на някакви достатъчни финансови средства, но не може да се провежда политика по този начин и по тази схема да се изграждат на зелени площи. Не е в правомощията на главния архитект на София да разрешава по този заобиколен начин, като временно строителство, а ние с Вас понеже, позволявам си да кажа, че съм работил дълги години в този бранш, знаем как е временното. Какво значи временно строителство? Това, което остава постоянно.
Затова много Ви моля да упражните, както заявихте, изцяло своите правомощия и да се преразгледа цялата тази система на изграждане. Да не говорим пък за "Хилтън" тук и цялата процедура, която се върти по изграждането на такива големи обекти върху площи, които даже и по план са предназначени за отдих и за зелен пояс на София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Господин вицепремиер, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Бойков, ние с Вас сме на едно становище. Действително, много години гледаме по западните филми как хората нормално се разхождат из зелени площи и не се притесняват да стъпят или да заведат децата си там. Действително това, което има София като зелен фонд е много необходимо и нужно да бъде запазено. Аз не само ще изискам от Държавната инспекция да си свърши добре работата като контролен орган, но и ще проверя задължително при изтичането на срока - 30 септември, на тези обекти, които временно са монтирани за сезона, да бъдат демонтирани незабавно оттам. А другото е въпрос на практика и процедура, разбира се. Мисля, че ще намерим общ език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Питане от народния представител господин Румен Овчаров относно програмата за ремонт на шести блок АЕЦ "Козлодуй" към господин Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Моят актуален въпрос е свързан с безопасната експлоатация на Атомната електроцентрала в Козлодуй. Съгласно изискванията на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, тези изисквания се определят от регулиращия орган в страната, който е Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели. Съгласно издадената от този комитет Наредба N 5 разрешения за ремонт и презареждане на атомни енергийни блокове се издават след представяне на необходимата документация 30 дни предсрочно. Тези 30 дни са неслучайно измислени. Те са измислени, за да осигурят спазването на т.нар. принцип "Палара", което означава, казвам го на български: "толкова ниско, колкото е разумно достижимо" - става дума за дозовото натоварване на персонала - за да има възможност да се обсъди всяка една операция, за да има възможност тази операция да бъде съответно лицензирана и проверена от регулиращия орган, за да бъде минимизирано дозовото натоварване на работещите в АЕЦ "Козлодуй".
Допълнително разрешение се издава за всяка дейност, която е свързана с ядрената и радиационна безопасност в централата. Освен това допълнително се издават и разрешения за всяка една фирма, която влиза да работи по съоръжения, важни по безопасността на централата. И тези изисквания не са измислени от нас. Това са изисквания, които се спазват във всички страни, които имат ядрена енергетика за експлоатация. Допълнително, когато става дума за съоръжения особено важни като например корпусите на ядрените реактори, се изисква съгласуване на съответните програми и от главния конструктор или от производителя на съответното оборудване.

В пълно съответствие с тези изисквания на 26 март Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели, тоест, Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия за мирни цели, издава разрешение да се изпълнят дейностите по ремонт и презареждане на блок N 6 в съответствие с представените план-график, обем и ремонтодокументация.
Независимо от разрешението, съгласуваният обем на ремонта и обемът на ултразвуковия контрол през месец май в обема на неразрушаващия ултразвуков контрол на корпуса на реактора е включен и ултразвуков контрол на корпуса на реактора от вътрешната страна.
Питането ми към Вас, господин заместник министър-председател, е какви са причините, наложили включването на този контрол в програмата? Спазени ли са всички изисквания, които аз току-що изброих за неговото включване? И какви са икономическите последствия от това включване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин заместник министър-председателю, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господин Овчаров! Политиката на българското правителство относно ядрената ни централа представи тук пред вас миналия петък премиерът господин Иван Костов. Преди месец за това говорих аз, изяснявахме си въпросите около атомната ни електроцентрала и през месец февруари. Сега конкретният въпрос е насочен към блок шести на атомната електроцентрала и по-точно въпросът за неговия ремонт.
Аз никога не съм харесвал хората, които са специалисти по всичко, и винаги съм разчитал на компетентните специалисти и експерти, които работят в българската енергетика, господин Овчаров. При всеки възникнал въпрос търся тяхното компетентно и професионално мнение. Така направих и този път. Информацията за ремонта на шести блок беше ми предоставена от експертите на Комитета по енергетика, НЕК и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. А каква е тя?
Вие питате какви са причините, наложили ултразвуков контрол на реактора от вътрешната страна на корпуса на блок шести при ремонта му през тази година.
Програмите за плановопредупредителни ремонти са част от нормалната експлоатация и поддръжка на централата. Те са ежегодни и се разработват поотделно за всеки блок и се изпълняват в периода на спиране на реакторите за презареждане с гориво.
По данни от Комитета по енергетика и НЕК програмата за плановопредупредителен ремонт на блок шести за 1998 г. е съгласувана с "НЕК" - ЕАД и е предоставена на КИАЕМЦ. Въз основа на нея Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия на 26 март 1998 г., както и Вие споменахте, издава разрешение N VI-1359 за изпълнение на дейностите по ремонт и презареждане на шести блок. В програмата е планирано изпълнение на ултразвуков контрол от външната страна на корпуса. За този контрол е издаденото от Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия към КИАЕМЦ разрешение.
Решението за извършване на ултразвуков контрол на блок шести от вътрешната страна е взето допълнително от ръководството на НЕК. Чрез договор то се възлага на хърватската фирма "Инетек", собственост на американската компания "Зетек" да извърши ултразвуков контрол от вътрешната страна на корпуса на блок шести. При това обаче ръководството на АЕЦ не е изискало своевременно разрешение за допълнителната дейност, което е нарушение на регламентираните норми.
На 26 юни 1998 г. Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели е съставил акт за нарушение на Митко Георгиев Янков - директор на електропроизводство 2 на АЕЦ "Козлодуй".
На 3 юли 1998 г. на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 356, точка "г" от Наказателния кодекс материалите са предадени в прокуратурата.
Целта на допълнителното изследване, според становището на Комитета по енергетика, е да се натрупа задължителният максимален обем данни за състоянието на метала на корпуса на блок шести. Техническите и процедурни предпоставки, с които ръководството на комитета мотивира това решение, са следните:
Първо. От вътрешната страна на корпуса на реактора на шести блок има нанесено антикорозионно покритие. Контролът на покритието най-надеждно се извършва от вътрешната страна, тъй като зараждане на дефектите започва отвътре навън. Поради това откриването на евентуални индикации в ранен стадий може да се извърши само чрез контрол от вътрешната страна.
Вторият аргумент, който са представили, е решението за контрол от вътрешната страна е подкрепено от положителното становище на Ижорските заводи, които са производител на реактора. В това становище на Ижорските заводи се заявява, че тъй като на сегашния етап контролът от външната страна не дава достатъчно представителни резултати, производителите подкрепят предприемане от АЕЦ "Козлодуй" като подход на комбиниране на двата вида контрол.
Трето. Поради първата вътрешна инспекция от 1993 г., регистрирала три индикации, сред които малък дефект на четвърти заваръчен шев, е предвидено и въпросното ново замерване, като неговото развитие следва да се оценява по същата методика, условия и контрол, при които е регистрирано през 1993 г.
Какви са резултатите от ремонта на блок шести? Според Инспекцията на КИАЕМЦ, планираният обем дейности в рамките на плановопредупредителния ремонт 1998 г. са изпълнени в срок и с изискваното качество. Резултатите от неразрушимия контрол от външната и вътрешната страна на корпуса не показват обезпокоителни индикации. Това за мен най-важното.
Съгласно готовността на блока, товаровият график на енергийната система и проведената в периода 21-24 юни т.г. инспекция на 10 юли 1998 г. КИАЕМЦ издава разрешение за пускането на блок шести и той е в експлоатация.
Такава накратко е хронологията на плановопредупредителния ремонт на блок шести през 1998 г. Такива са и резултатите.
А колкото до икономическите резултати, такива резултати във вид на икономически резултати сами за себе си няма. Според данните, които Комитетът по енергетика ми е предоставил, са видни средствата, които са заделени за този контрол. Те са от порядъка на 700 хиляди долара. Както виждате, сумата е доста сериозна. Надявам се резултатът от това да е достатъчно сериозен и като спокойствие по работата на нашата атомна електроцентрала.
Аз мисля, че резултатите винаги трябва да бъдат ясни и полезни в смисъла на повишена безопасност, надеждност и сигурност на атомните реактори в АЕЦ "Козлодуй".
Напоследък надеждността на ядрените ни реактори отново се превърна в една от най-дискутираните теми. Част от коментарите за работата на атомната ни централа са натиск за спиране и затваряне на реактори в нея. В този натиск аз мисля, че се крият не само икономически, но и конкретни политически интереси. Не искам точно сега да коментирам този натиск, но категорично мога да заявя, че ние, българите, сме длъжни да гарантираме надеждността и сигурността на нашата атомна централа, но сме длъжни да гарантираме сигурността и на хората си, и интересите на нашата страна, и производството ни на електроенергия.
Във връзка с това са и безбройните проверки, които бяха направени. Само през тази година Инспекцията по безопасно ползване на атомната енергия към комитета е извършила 25 проверки в централата, в които са участвали 64 инспектори. Паралелно с това Международната агенция по атомна енергия - МАЕ - е извършила шест инспекции, които са проведени през януари, март, май, юни и юли. От май до юли пък атомната ни централа е посетена от четири мисии, участниците в които не са само експерти от консорциума на западноевропейските регулиращи органи, но и едни от най-авторитетните специалисти по ядрена безопасност в Белгия, Великобритания и Япония.
Всичко това се прави, за да се осигури нормалната работа и сигурността на пети и шести блок на централата и паралелно с това да се гарантира надеждната работа на блоковете от първи до четвърти в планирания срок.
Това накратко мога да отговоря на Вашето питане, господин Овчаров. Предполагам, че ако има още въпроси, ще отговоря и на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев, колеги! Част от информацията, която изнесохте тук, е вярна, част е невярна, за съжаление. Тези, които са ви готвили документа, явно отново са Ви заблудили.
Вярно е, че не е дадено необходимото разрешение за извършване на съответната дейност в съответствие със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. Вярно е също така, че фирмата "Инетек" не е лицензирана да извършва този вид дейности за шести блок на АЕЦ "Козлодуй". И тя не е получила такова разрешение.
За съжаление обаче не е вярно това, което казвате, за съгласуването от акционерното дружество "Ижорски заводи". Колегите, които са Ви готвили материала, са Ви прочели само първата част от изречението, а тя гласи така: "Допълнителният контрол на корпуса на реактора може да се приветства, но само при необходимото изпълнение в съответствие с методиките, позволяващи да се регистрират и оценят индикациите". Мога да Ви го прочета и на руски.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Не се съмнявам, че можете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: "В съответствие с руските норми ПНАЕГ." Обаче ултразвуковият контрол, изпълняван от фирмата "Инетек", се провежда по код АСМЕ, макар че ние още през 1993 г., заедно със специалистите на АЕЦ "Козлодуй" съвместно потвърдихме неприемливостта на дадената методика за корпусите на реактори ВВР-1000.
В настоящото време се повтаря ултразвуков контрол по отхвърлена методика. Тоест, господин Бакърджиев, никакви нови данни за безопасността на корпусите на реакторите не са получени. Изхарчени са не 700 хиляди, а почти 1 милион долара с допълнителните разходи по транспортно оборудване и разни други съоръжения.
Ще Ви припомня само, че блок N 6 трябваше да бъде включен в работа на 29 юни, а той все още не работи нормално. Сега отново ще бъде спиран. Сигурно и това са пропуснали да Ви кажат.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Как може да не работи и да бъде спиран, господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Допълнителният ми въпрос, господин Бакърджиев, към Вас е, тъй като икономическите последствия на Вас явно не са Ви ясни, искам да Ви попитам какви мерки са предприети за намаляване на дозовото натоварване на персонала, какви мерки са предприети за минимизиране на облъчването на хората, които са вършили тази работа, които са вършили - отново повтарям - една безсмислена работа. И защо са вършили тази безсмислена работа? Кой е причината?
Как става така, господин Бакърджиев, АЕЦ "Козлодуй" носи отговорност, ръководството на централата казва, че "по горе описаните съображения не смятаме за необходимо да се извършва УЗК на корпуса на шести блок отвътре през тази година", а НЕК и Комитетът по енергетика настояват да се извърши. И то се извършва. А виновният е отново АЕЦ "Козлодуй". Въпросът ми е как е обезпечена радиационната безопасност на обслужващия персонал. Уточняващ въпрос, ако можете да отговорите, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Овчаров, като излезете на тази трибуна, и започвате сам да се питате, сам да си отговаряте и да се обърквате съвсем. Може ли да кажете, че блок шести и в момента не работи и затова му предстои спиране? Вие с ума ли сте си, бе, господин Овчаров? Може ли това да звучи от един човек, който поне се опитва да се прави на експерт пред българския народ?
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Пазете си нервите, господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Грехота е, господин Овчаров.
Аз искам да Ви призная, че от конгреса на БСП Вашата липса изобщо не се почувства тук, в този парламент. Хубаво се бяхте умълчали. И може би трябваше да изпълните и обещанието да се преместите на последния ред, за да си дойде всичко на мястото. Но обещание на комунист не се изпълнява, аз в това съм убеден, виждам Ви отново на първия ред.
Вие говорите за сумите, които са платени. Тази сума, която е платена, е повече от десет пъти по-малка, отколкото през 1995 и 1996 г. Вашето правителство я е изплатило за такива замервания, господин Овчаров, в АЕЦ "Козлодуй". Вие, господин Овчаров, тогава управлявахте страната ни. Вие сте правили тези неща, господин Овчаров. А това, че в атомната ни енергетика се налага задължителен контрол и трябва да се спазват определените процедури, да аз тук съм безкрайно съгласен с Вас. И точно затова са предприети мерките за хората, които са тръгнали да нарушават процедурите. Но оттам нататък и вчерашният ден показа, че особено внимание трябва да има всеки ден върху АЕЦ "Козлодуй". И аз винаги ще приветствам всичко, което се прави в интерес на сигурността на атомната ни централа.
Не съм дотолкова експерт, за да Ви кажа какви точно, при какви проби, какви измервания, какви мерки се вземат в съответните екипи, които работят. Това не ми е работа и не мисля да започвам тепърва да уча тези неща. Но мога да Ви отговоря, че информацията, която е дадена след това замерване, направено в АЕЦ "Козлодуй", за мен е успокоителна, затова че шести блок действително може да работи добре и че проектите, които ще реализираме там, заедно с четирите големи световни фирми, наистина ще ни дадат възможност да разчитаме на тези блокове и занапред. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): И деца докарайте с цветя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Овчаров, имате думата да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Бакърджиев, това, че шести блок работи добре, е ясно отдавна. Шести блок работи без аварии вече четири години. Ако не го знаете, го запомнете от мен. И няма нищо общо Вашата работа с работата на шести блок.
Но сега, нека се уточним за какво става дума. Става ясно, че е извършена една престъпна операция, нарушение на закон, което не е административно нарушение, което е престъпление. Става ясно, че е извършена една абсолютно безсмислена операция, защото резултатите от нея нямат абсолютно никакво отношение към безопасната експлоатация на корпуса. Става ясно също така, че е извършена една операция, която е вредна за икономиката на страната. Шести блок не работи вече двадесет дни. За един месец той може да произведе половината от електроенергията, която изнасяме за Турция. Ако не го знаете, го запомнете от мен.
Също така е извършена една операция, която е несъгласувана с ръководството на атомната електроцентрала в Козлодуй. И въпросът е защо все пак е извършена тази операция, господин Бакърджиев? Можете ли да ми кажете Вие? Ще Ви кажа, въпросът е много простичък и много лесничък - заради парите, които са получени заради тази безсмислена операция. Един милион долара са платени абсолютно незаслужено на една фирма и те са разпределени, платени са в Хърватско, а са разпределени в България. Искате може би да Ви кажа и на кого са дадени? Няма да Ви кажа, защото колкото пъти съм Ви питал оттук за такива неща, Вие после се борите като лъв, за да защитите виновните. Така стана с Васил Филипов и с далаверите му с бартера за метал. Така стана и със защитата Ви на "Харланд инвестмънт", която ощети българската държава с над три милиона долара само за три месеца за "Химко". Така ще стане и сега, ако Ви кажа кои са хората. Но Вие много лесно можете да ги разберете. Ето, Виктория може да Ви помогне кои са. Но Вие не искате да ги разберете. Не защото не можете, а просто не искате, защото, защитавайки тях, защитавате себе си.
Но няма как, това чорапче рано или късно ще започне да се разплита, господин Бакърджиев, колкото и да си приказваме тук разни врели-некипели за комунизъм и за социализъм. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Овчаров, аз съм повече от сигурен, че Вие действително знаете имената на тези, които крадат от АЕЦ "Козлодуй". Аз съм повече от убеден, че ги знаете, защото миналата година, лятото, беше направена проверка за времето, в което Вие бяхте министър и бяха констатирани фиктивни ремонти в размер само при една проверка на над 7,5 милиарда. Вие сигурно и сега знаете имената на някои, които продължават да крадат, господин Овчаров. И аз ще Ви бъда искрено благодарен, ако ми дадете тези имена.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): И Вие ги знаете, те са ваши.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Защото тези имена не са на хора, които са от вчера или онзи ден в енергетиката, не са кадри на Съюза на демократичните сили, а участват във вашите структури, продължават вашата политика и продължават да крадат по вашему, господин Овчаров. Така че аз съм отворен, дайте ми имената да се направи една проверка и всичко да си дойде на мястото. Лошото е, че когато миналата година предадох материалите за тези 7,5 милиарда на прокуратурата, никой не придвижи нищо по тях, господин Овчаров. Защото иначе ей така ще лъснете, знаете ли как хубаво като червени макаци ще лъснете. Отвсякъде ще почервенеете. (Реплики в ДЛ.)
Аз обаче, когато говоря за цифри, за този милион, който Вие казвате, че е с една трета повече, отколкото цифрите, които на мен са ми дали, аз съм убеден, че в цифрите ние с Вас винаги ще се разминаваме, защото едните казваме това, което е, другите - това, което ви се иска.
Много приказки се изприказваха и за проценти в България, и за данни в България. Някои даже започнаха да пълнят вестниците с анекдоти за "Мистър десет процента".
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Малко са Ви вече 10 процента.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Други казват повече. Аз съм убеден, че, както казват колегите отляво, са малко, само че при вас нещата стоят малко по-различно. Вие, господин Овчаров, ще останете в историята като "Мистър осем и половина процента". Точно толкова, колкото взехте като кандидат за председател на Българската социалистическа партия на вашия конгрес. Така е, Господин осем процента и половина. Прощавайте. (Весело оживление в ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакърджиев. Актуален въпрос от народния представител Руси Статков относно реалността на изпълнение на данък добавена стойност към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Имате думата, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Всъщност аз днес имам два актуални въпроса, които бяха отлагани с една типична хватка, която се прилага от вас, колеги от мнозинството: министър-председателят да говори, след което въпросите към дадени министри, които не могат или по-скоро които са неудобни, се отлагат, за да търсят някакви допълнителни оправдания.
Разбира се, този въпрос, с който ще започна, в сравнение с другия, по-компрометиращ министър Радев, говори няколко неща, които многократно от тази трибуна съм изразявал, а именно, че предприетата реформа в данъчното законодателство, с която най-вече господин Радев се ангажира, е прибързана. Тя не беше съгласувана с експертите, тя не се вслуша в мненията не само на опозицията, а и на всички тези, които могат да дадат такива, тя не се вслуша и в последващия парламентарен контрол и затова създава изключително затруднение за българската икономика и общество.
В конкретния въпрос става дума за данък добавена стойност и неговото обслужване. Господин Радев беше един от тези, които в предишното Народно събрание като опозиция настояваше за ускорени срокове за възстановяване на данъчния кредит, за да може икономиката, бизнесът да имат реални оборотни средства, които действително са необходими. Същият господин Радев преобърна своята позиция на 180 или даже на 360 градуса и под негово давление беше увеличен срокът за възстановяване на данъчния кредит многократно и по същество затруднени фирмите. Това е едната страна на въпроса, разбира се.
Другата е, че вследствие на хаоса, който се създаде в данъчната администрация, е затруднено обслужването дори и в тези срокове на фирмите, на първо място износителки, по данъчния кредит и на следващо място, под съмнение е въпросът, свързан с останалите, които ще ползват такива преференции, във връзка със срока на ревизиите. С изключителни усилия - аз направих справка на няколко места, в това число и в моя регион - се обслужват износителите, с изключително напрежение, вследствие на това, което господин Радев направи в администрацията. Но има много до мен изпратени сигнали и до други колеги, свързани с невъзстановяване на този кредит.
Моят въпрос, който съм адресирал към господин Радев, е не толкова и само до обслужването, колкото до това реално тези излишъци, които се обявяват, и това преизпълнение наистина ли е реално? И не става ли дума за това, че всъщност между 300 и 500 млрд. лв. - това са по сведения на експерти - са именно тези суми от невъзстановен данъчен кредит? И ако е така, господин Радев, след като изслушам Вашия отговор, ще кажа и своето мнение. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков. От това, което разбрах, откъдето започнахте и където свършихте, Вие питате не следва ли, че преизпълнението на данък добавена стойност се дължи на невъзстановен данъчен кредит. Отговорът е категоричен: не, господин Статков, не следва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, имате думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! В такъв случай става дума за огромни суми, които Вие твърдите, че реално са преизпълнение на бюджета. В такъв случай, тъй като говорим за числа, а данък добавена стойност е най-големият в приходите - близо 1 трилион и 600 млрд. е цифрата в тазгодишния бюджет, означава, че след като вие реализирате такова огромно преизпълнение, то може и трябва да бъде насочено към онези области на обществения живот и конкретно финансирани от държавния бюджет, които по Ваше предложение са нарушение на законите, например на Закона за фонд "Обществено осигуряване", и не се обслужват както трябва. Там пенсиите са много по-ниски, защото се прехвърли например 117 млрд. лв., да бъдат обслужвани от фонд "Обществено осигуряване" детските добавки. Ако Вие имате това преизпълнение, господин министър, то трябва тогава със Закона за фонд "Обществено осигуряване" и изменението на Закона за държавния бюджет да си отиде там, където му е мястото и българските пенсионери да получат тези пари. Или по отношение на другите проблеми, които по недостатъчно добър начин се финансират, тези въпроси трябва да бъдат решени така. След като Вие твърдите, че обслужвате данък добавена стойност и след като Вие твърдите, че този излишък не е свързан с данък добавена стойност.
Очаквайте, господин Радев, нашите предложения - на парламентарната група на левицата, за изменение на съответните закони, за да може българската държава и българският народ по подобаващ начин да носят тежестите на прехода. Ние бихме се радвали наистина, ако това е така.
И още нещо. Съмнявам се обаче, тъй като сравнението, което правя с миналата година - отчета ви за изпълнението на бюджета, показва, че вие сте заложили много ниски цифри, че вие не сте направили своите разчети. И въпреки съмнението ние ще внесем своите предложения за разпределение на тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата министър Радев за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Статков, току-що демонстрирахте пълно неразбиране на този проблем, не само неразбиране за методиката и функционирането на данък добавена стойност. Но господин Статков си позволи да ме призове от тази трибуна да наруша закона, да наруша Устройствения закон за държавния бюджет, този закон, който правителството на левицата някога внесе в това Народно събрание, биде защитаван в комисията, в която и той, и аз бяхме членове и този закон, който тогавашното управляващо мнозинство - БСП, наложи в тогавашния парламент. Аз, господин Статков, просто изпълнявам вашия закон и не ме карайте да го нарушавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Руси Статков за втори актуален въпрос към господин Муравей Радев, министър на финансите, относно спазване на законите при възлагане за обработка на данъчни декларации.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз бях достатъчно ясен по предходния въпрос. Ние искахме да знаем действително ли тези излишъци, които се обявяват, са реални и не са ли плод на средства, които трябва да бъдат възстановени от ДДС. Господин министърът ме увери, че това не е вследствие на необслужване на данък добавена стойност, въпреки че сигурно шефовете на фирмите, които са подали жалба, слушат, въобще всички са наясно доколко министърът говори...
Аз не исках, господин министър, по този начин да говорим, но Вие ме принудихте. Вие излъгахте, хората, които се жалват, са чули. Това е едната страна на въпроса.
Другата, господин министър, е, че ако действително имате повече пари, Вие сте длъжни не хората да мрат поради липса на средства да живеят, а да промените закона. И имате тази възможност. Имате я. И е вписано в Закона за устройство на държавния бюджет и няма смисъл да злоупотребявате с това, че хората не знаят какво пише в закона.
Що се касае до другия ми въпрос, там нещата наистина са, господин министър, за затвор. Защото Вие сте допуснали да се нарушат няколко закони при възлагане обслужването на данъчните декларации. Вие, господин министър, не реагирахте на моите сигнали, когато аз отправях въпроси към Вас, относно работата или по-скоро неработата на Информационния център на Главно управление "Данъчна администрация". Вие, господин министър, сте направили така, че тези декларации сте ги възложили в нарушение на Закона за държавните и общински поръчки, който трябва да контролирате, без да обявите нито конкурс, нито търг на един изпълнител. Това, от една страна.
От друга страна, Вие, господин министър, сте направили такъв договор, на който ще се смее всеки един, въпреки че не благоволихте да го дадете, въпреки писменото искане на Парламентарната група на Демократичната левица, адресирано към Вас. И там, господин министър, Вие сте написали накуп една сума от милиарди, които трябва да се платят, без да има определени условия за запазване на данъчната тайна, за, съответно, работа в срокове и т.н., които трябва да бъдат спазени. И най-вече Вие сте записали, че ще се работи с Ваши материали. Въобще сте предоставили държавната пита на едно смесено дружество.
Господин министър, аз мисля, че тези неща, мога да говоря и за други, във връзка с този прословут договор, наистина са... И, господин председател, аз ще го кажа и в дупликата си след това, като чуя и отговора, ако, разбира се, има смислен отговор, защото разбрах, че се предприемат отчаяни действия, за да се прикрият следите. Но тези неща заслужават най-малкото, разбира се, повтарям, като чуя отговора, и други последващи мерки, за да може действително законът да бъде защитен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Статков, така и не стана ясно какво точно питате, за съжаление. Вие се увлякохте в един словестен водопад от нападки и не изразихте въпрос в тези нападки.
Колкото до обвинението, че не съм Ви чувал, тук грешите. Аз много внимателно слушам какво казвате. Вашите завети за мен са отправна точка. Защото неведнъж съм казвал, че Вие сте един от най-добрите ми помощници в това Народно събрание.
Господин Статков, ако Вие питате дали има нарушен някакъв закон, един или два, защото онова, което сте формулирали като писмен въпрос, е по-ясно зададено от онова, което се опитахте тук да изманипулирате от трибуната.
Та, ако поддържате въпросите си така формулирани, отговорът ми на тях е: не, господин Статков, нито един от двата закона, за които твърдите във въпроса си, не са нарушени. И, ей Богу, това може да бъде много лесно доказано от Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Статков, искате реплика, предполагам. Имате думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Вие чухте току-що господин Радев да се уповава на Сметната палата. Аз, разбира се, също се уповавам на нея. Но Вие, господин Радев, с нищо не опровергахте фактите. А те са именно такива, че Вие сте сключили договор с една фирма, при наличие, че има други фирми. Вие сте сключили договор на основата на мнение на дъщерна фирма на тази фирма, че други фирми не могат да обслужат този вид дейност.
Вие, господин Радев, сте дали достатъчно държавни средства, които, бих казал, милиарди левове, са отклонени от други дейности. Вие сте подарили почти, електронна машина... Аз за това не говорих, но ме карате да говоря повече, въпреки че казвате, че се вслушвате.
И аз не съм в ролята на Ваш помощник, а съм задължен от Конституцията да Ви контролирам.
И мисля, че и колегите, които слушат тези неща, аз на няколко пъти говорих с колеги от СДС, да обърнат внимание на тези въпроси, аз не съм ги крил, ще вземат мерки, но те не взеха до този момент.
По същество данъчната тайна е изложена на опасност, защото има сключен договор с лица, които работят на смени. И никой не знае кой изнася дискети или друго, или трето.
На следващо място. Компетентните органи, разбира се, и Сметната палата ще си свършат работата, аз не се съмнявам. Но мисля, че тук е време да се направи, господин председател, и парламентарна анкетна комисия. Да видим как господин министър Радев, който отговаря за контрола върху Закона за държавните поръчки, нарушава закона, как нарушава Закона за данъчната тайна.
И нека, господин Радев, усмивката да я запазите и след това. Аз се съмнявам. Напротив, мисля, че би трябвало да последват драстични мерки, които, според мен, могат да доведат и до оставки. Надявам се, че Вие ще имате достойнството да го направите. (Оживление в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Статков току-що потвърди моите думи за помощника ми в това Народно събрание.
Уважаеми господин Статков, аз много добре мога ей сега, в продължение на няколко минути, да Ви обясня защо не сте прав. Предпочитам вместо да губя време, да Ви дам писмен отговор на 3-4 страници. Тези 3-4 страници ясно казват кое как става и доказват, че няма нарушение на тези два закона, за които Вие твърдите и които вие самите, и вашето правителство преди няколко години е ползвало същото предприятие, за обработването на данъците по чл. 13. Спомняте си какво беше то. Сега е малко по-различно.
Така че, пак Ви казвам, Вие сте обладан от някакъв такъв невероятен революционен оптимизъм или ярост дори, бих казал. Не го ползвайте, защото, господин Статков, вижте, народният представител трябва да пази едно нещо, което се нарича "чест" и да има авторитета, когато излезе от тази трибуна, да внимава какво говори. Най-малкото да внимава заради името "народен представител". Запомнете това нещо и не спекулирайте толкова много с това, че един народен представител може да говори фантасмагории оттук. Просто той самият олеква. Но Вие го правите по един безподобен начин. (Обаждания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. (Министър Муравей Радев дава писмения отговор на председателя и казва: "Ето го писменият отговор, да разбере".)
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Господин председател, да даде отговора и ще искаме анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, има си парламентарен ред за анкетни комисии и никой не може да Ви попречи да поискате това.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз Ви благодаря, господин председател, но имам една молба към Вас. Все пак да следите, когато министрите вземат отношение и отговарят на въпроси на народни представители, да не забравят, че отговарят на народни представители, а не на ученици в класна стая. И менторският тон трябва, така, да се смекчава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това не беше процедура.
МИХАИЛ МИКОВ: Към Вас е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моето задължение по правилник... Аз нося отговорност за изказвания на народни представители. А изказванията на министрите не мога да контролирам, контролира ги Народното събрание с това, че ги избира и сваля. Това е начинът за контрол на министрите, когато сте недоволни от тях.
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов, относно контрабандния внос на стоки, към господин Муравей Радев, министър на финансите.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Радев! Точно преди 2 седмици, в петък, бях в Пловдив. Отбих се до зеленчуковата борса. Знаете как става това, веднага бях заобиколен от много граждани, търговци. И всички в един глас заявиха, че там масово се продават стоки, които са минали границата, без да се плати някакво мито. Бяха твърде убедителни хората, които ми казаха това. Естествено, аз не мога да зная доколко това е вярно.
Затова се обръщам към Вас. Имате ли информация за масов внос на стоки, без да се плащат някакви мита? И какви мерки Вие вземате, за да се осигури плащането на мито в този случай?
Всички граждани, с които разговарях, твърдяха, че се използват тъй наречените "свои митничари" - всеки търговец си има свой митничар, който в даден ден обслужва съответните лица.
И всички са безкрайно възмутени от този ред на нещата. Смятат, че по този начин се причиняват огромни загуби както на държавата, на финансите на държавата, така и на нашите производители и търговци.
Моля Ви, господин Радев, да съобщите пред Народното събрание, искам да се надявам, че ще отговорите по този начин на българските граждани, които поставят тези въпроси, какво всъщност става на границата? Има ли сигурен контрол в това отношение? Изобщо една по-подробна, точна информация в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
Имате думата, господин министър.



МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълканов, това, което поставяте, е един много сериозен национален проблем. По този проблем можем да говорим много и си заслужава да бъде отвсякъде разгледан и възможно всичко да се направи, за да бъде решаван. Това е нещо сериозно, което питате, за разлика от предишните два въпроса. Извинете ме. Но, господин Вълканов, същината на Вашия въпрос е в митническите нарушения - има ли такива, увеличават ли се те. И има, и се увеличават. И се увеличават не за това, че тази или онази система е по-добра или по-лоша, а от няколко глобални, бих казал, действащи в световното пространство фактори в момента.
Първият от тях е онази глобализация на световния търговски стокообмен, глобализация в интернационален мащаб.
Втората от тези глобални, няколко според мен, причини е либерализацията на вносно-износния режим. В много, бих казал, във всички почти цивилизовани страни на света това е процес, който и в България се развива.
На трето място бих поставил липсата на истински пазар в страните в преход. Не онзи пазар, който би бил естествената причина и регулатор да не допуска подобно завишение. Винаги е имало нарушения. Говорим за някакво завишение на митническите нарушения.
Моите служители от митницата са ми написали две страници обяснение, в които доказват чрез много числа и примери, че на практика се увеличава степента на залавяне на тези нарушения - по бройките, по санкциите, които са наложени, по събраните мита, по нарушенията и така нататък. Аз ще ви представя писмено такъв отговор. Но не това е най-важното. По-важното е как можем ефективно да се борим с подобно нещо.
Вашият въпрос във втората си част съдържа мерките, които се вземат, и дали те са достатъчно ефективни.
Мерките са в няколко посоки. Най-напред новият Закон за митниците. Този Закон за митниците предвижда значително, много по-големи санкции при констатиране на такава контрабанда или на друго митническо нарушение. Така че до голяма степен тежестта на наказанието би била достатъчен повод някой да помисли дали да го извърши и да действа превантивно като възпираща мярка. Това разбира се съвсем не е достатъчно, но е необходимо да стане.
На второ място бих поставил информационната система на митническите власти. До този момент тя е на египетския принцип. Сега сме в състояние на тотално подменяне на информационната система и масово вграждане на електронно-изчислителни системи и предаване на информация от границата до данъчните служби, оттам и до самото финансово министерство. Всичко това обаче е процес, той никак не е лесен и е доста скъп.
На следващо място е засилване на международното сътрудничество, особено с околните нам страни. Това е една форма на междинна информация за проследяване на отделни канали, на отделни пратки, за информиране на отделни криминогенни ситуации и тяхното унищожаване със взаимно съдействие на две или повече от две страни. По този въпрос също така вече има значителен успех. Сключили сме такива споразумения с няколко страни. Това са: Турция, Югославия, Украйна. На един завършващ стадий на преговори са сключването на такива споразумения с Румъния, Гърция, Великобритания и Македония.
Много важен друг въпрос, който ще има много сериозен успех в тази борба, е създаване на общи митнически пунктове от две страни, които имат обща граница, например България и Турция. Общ, единен митнически пункт, а не един от едната страна на границата, другият от другата страна и точно в този отрязък между двете митнически проверовъчни пункта се сменят фактурите, създават се нови документи и става всичко това, за което и Вие питате. А един общ граничен пункт просто елиминира такава възможност.
Важно е също така да отбележим и възможните и вече правени проверки от самата граница при съмнителен случай до мястото, където съответният транспорт или пратка е предназначена да пристигне - дали отива там или отива на някой пазар и разтоварва онова, което би трябвало да отиде в съответния консервен комбинат. Такива проверки също така се извършват. Масирани проверки от различни служби, бих казал, не само митнически - данъчни, полицията също така и представители на Министерството на търговията. Няколко такива групи вече има сформирани и започнаха да работят по тези въпроси.
Не на последно място е суровото наказание на всеки един провинил се митнически служител или допринесъл по някакъв начин за осъществяване на такава контрабанда и такива нарушения. Само за този период, тази година вече имаме 42 уволнени митнически служители по повод на залавяне буквално в контрабанда и съдействие за такива нарушения.
Аз искам да ви уверя в крайна сметка, че българското правителство ще направи всичко възможно да затвори границите за разбойниците. Но това е много тежък и много труден процес и усилията само на правителството няма да бъдат достатъчни. Усилията на цялата нация са необходими тук. И аз много ви моля, ако имате по-конкретни случаи за такива нарушения - конкретни, с отделни лица или фирми - и ако имате такава информация, предоставете ни я, за да я проверим и да вземем съответните мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Радев, за подробната информация. Наистина набелязани са много мерки, които трябва да осигурят успех на митническия контрол. Аз самият, без да съм специалист в тази област, смятам, че абсолютно необходимо е като че ли да осигурим един втори кордон, който да извършва масови проверки на тези, които вече са минали през първоначалния митнически контрол. Може би това ще бъде доста скъпо начинание, но си струва като че ли да се използва една такава механика, защото пък ползата ще бъде далеч по-голяма.
Ние наистина трябва да осигурим пълното действие на Закона за митническия контрол, защото, както вече отбелязах, както и Вие сам признавате, в тази насока са ангажирани твърде сериозни финансови интереси, пък и не само финансови. Това е въпрос на престиж на нашата държава.
Ще се радвам, ако Вие успеете в своите усилия. Без съмнение, ако аз получа точни данни за нарушители, ще ви съобщя.
От тази трибуна аз се обръщам към всички наши граждани, които успяват да научат за такива нарушения, да се обърнат към мен. Бъдете сигурни, български граждани, които ще ми съобщите данните за нарушения, че ще ги предам незабавно на министъра на финансите, ще поискам незабавна проверка на всеки отделен случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно ритмичното провеждане на заложената в Закона за държавния бюджет субсидия за Президентството към господин Муравей Радев - министър на финансите.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Моят въпрос е във връзка с един спор, който се завърза в медиите, но така и не беше решен. Става дума за това дали президентът е искал пари от правителството за ремонт или не. В ръцете ми е вестник "Седмицата", който, както е известно, се композира от най-интересните публикации, появяващи се в другите медии.
Ето накратко хрониката на спора:
30 юни, Иван Костов: "Ако президентът беше поискал пари от Министерския съвет, веднага щяхме да ги запишем в бюджета и парламентът 100 на сто щеше да ги гласува".
1 юли, Петър Стоянов: "Настоявах средствата за ремонт да бъдат отпуснати от бюджета, но правителството не ги е включило".
3 юли: "Премиерът Костов отказа да уточни дали президентът е искал да се отпуснат пари от бюджета за ремонт на "Дондуков" 2".
Друг, но немаловажен, е въпросът за какво са щели да се използват тези милиони. На 1 юли шефата на президентския Пессекретариат Нери Терзиева уточнява, че парите били за залата за специални гости на летище "София". На същата дата Петър Стоянов заявява, че парите били за модерен пресцентър, но не на аерогарата, дори не в БТА, а в Президентството, за да знае държавният глава всяка секунда какви новини стават в света, за да може да реагира навреме.
Не се знае каква е истината. Може обаче да се допусне, че ако бяхте дали, господин министър, на президента пари да си направи този пресцентър, той щеше да узнава не само какво става по света, но щеше да поназнайва и нещо за България, например кои фирми са губещи. И нямаше да попада в неловкото положение да бъде спонсориран тъкмо от губещи предприятия.
Може парите да са били нужни и за парното в Президентството. Вярно, че хората си свалят радиаторите, но ако президентът ни е зиморничав и боледува, нима е по-добре цяла зима да сме без държавен глава, вместо да му се смени парното. Ако през лятото пък не издържа на жегите, не е ли по-удачно да му се дадат пари за климатик, вместо да олицетворява единството на нацията някъде по морските плажове?
Въпросът ми, господин Радев, е: колко пъти е увеличен бюджетът на Президентството спрямо миналата година и превежда ли му се редовно субсидията? Оставам с впечатлението, че правителството не превежда ритмично предвидените суми и това, уви, принуждава президентът да проси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, за сетен път от тази трибуна Ви моля, когато задавате въпрос на министър, в частност на мен, задавайте въпроса такъв, какъвто сте ми го изпратили. Вие ми задавате писмено един въпрос, а от тази трибуна казвате нещо доста по-различно от текста на писмения въпрос. Той е пред мен и мога да го прочета, ако искате. Но няма да губим това време. Говорите за засилен интерес от Вас и от Вашите избиратели, интерес дали има недостатъчни бюджетни средства в Президентството.
Ето Ви въпросът директно: как и защо се стигна дотам президентът да търси спонсори за финансиране на ремонта на Президентството и дали е искал тези пари от правителството?Вие питате съвсем различно. Вашият въпрос е съвсем различен от този, който сте задали, но аз ще Ви отговоря и на двата. Никога не съм бягал от отговори, но Ви моля, бъдете по-коректни, задавайте въпроса си писмено, за да получите точния отговор.
Уважаеми господин Атанасов, Вашият интерес е наистина много голям, на Вашите избиратели - също. Обаче аз дълбоко се съмнявам дали този интерес произтича от една искрена загриженост за материалната база на президента, онази материална база, която точно вашите правителства преди нас оставиха в онова окаяно състояние, за чието възстановяване днес са необходими твърде много финансови средства. Така че едва ли някой в тази зала, а и онези, които ни слушат, биха се затруднили да си отговорят сами на въпроса какво точно Вас днес Ви интересува и какво точно преследвате с този въпрос. Твърде прозрачно е това.
Но да Ви кажа за какво всъщност става дума. Държавният бюджет за тази година, господин Атанасов, е разпределен от вас самите, като народни представители, по всички първостепенни бюджетни разпоредители. Аз мога да Ви кажа, че няма бюджетна система в страната тази година, която да е получила от бюджета онова, което е поискала. Просто няма такава - нито Народното събрание, нито Министерският съвет, нито Президентството, нито някоя друга система по време на бюджетната процедура онова, което е поискала, да й е било утвърдено от Народното събрание. Посоката винаги е била в намаление - някъде повече, някъде по-малко. Защото нуждите на страната наистина са много повече от възможностите за удовлетворяване на тези нужди. И това не е нещо ново за никой от вас.
Самото Президентство миналата година е поискало 4 милиарда лева бюджет за тази година, а е получило 2,5 милиарда. Закръглявам величините. Тоест, то е получило по-малко с около 1,5 милиарда лева субсидия тази година от онова, което е преценило като нужда.
По въпроса, който толкова много Ви вълнува и събужда интереса Ви - за тези дарения от спонсори, надявам се знаете, а ако не, записано е в устройствения закон за държавния бюджет, а и на други места, процедурата много ясно е разписана за това как може да става, по какъв начин се върши това, какви облекчения има дори така нареченото дарение или спонсорство. Тези средства, предмет на дарения, се отчитат по реда на извънбюджетните средства и всяка една държавна институция има възможност да получава подобни дарения. Всяка една - подчертавам.
Контролът по изразходването на тези извънбюджетни сметки се упражнява от Сметната палата. При това не е необходимо по време на годината, когато се получат такива средства от една или друга институция, отново те да подлежат на някакво утвърждаване. Това е специфичната особеност на онези средства, които се получават по реда на извънбюджетните приходи. Така че, ако съм успял да задоволя до някаква степен Вашият ясно осъзнат интерес, смятам, че успях да Ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата за два уточняващи въпроса господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Тъй като това е актуален въпрос, ще направя само реплика.
Уважаеми господин Радев, аз не съм ученик, за да ме карате да зазубрям текста на въпроса си. Според парламентарния правилник имам право да го развия. Друг е въпросът, ако Вие не сте в състояние да отговаряте на нещо, което предварително не Ви е написано.
Аз не съм гласувал за Петър Стоянов, но той е и мой президент и аз го уважавам. Още повече трябва да го уважавате вие, които сте гласували за него. Вярно, бюджетът на президента тази година бе увеличен 36 пъти, докато на общините само с 30-40 на сто, но не бива да оставяте президентът на България да проси. Не бива да го поставяте в ролята на премиерската съпруга, за която предишният президент Желев каза на 2 юли, цитирам: "Как се набират пари за фондация "Бъдеще за България"? Чрез държавен рекет. Това е чисто рекетьорска дейност. Казва се на съответния шеф на голямото предприятие, че трябва да даде 100 милиона лева за фондацията на премиерската съпруга и му се дава да разбере, че ако не ги даде, ще бъде освободен от работа". Избавете президента от подобно унижение. Ние сме готови да помогнем. Парламентът миналата година имаше 4 милиарда лева икономии. Можели сме да дадем част от тази икономия на президента, за да си направи парното. Вярно, че според Конституцията Президентство не е предвидено, така както не са предвидени Главна прокуратура и Национална следствена служба и сега правителството се опитва да им стъпи на шията. Няма спор, че това е най-краткият път към режима "Костов", но това е и най-краткият път към позора. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Министър Радев има думата за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател. Нямах намерение да Ви правя дуплика, господин Атанасов, Вие просто ме предизвиквате. Защото Вие сте свикнали да съдите за другите според себе си. Вие точно това правехте по времето, когато управлявахте, сега тук го издекламирахте по един неподражаем начин. Точно така постъпвахте тогава и с прокуратурата, и със съда, постъпвахте и с Президентството и затова сега това президентство е в това окаяно състояние! Разбира се, че ще му дадем парите, които са необходими. Но, господин Атанасов, прекратете тази, как да Ви кажа, унизителна за Вас позиция! Вие не чувате на Вас какво Ви се говори, какво Ви се обяснява! Задавате въпрос, ние Ви казваме и Ви отговаряме на въпроса всичко, каквото питате. След това Вие идвате и демонстрирате абсолютно нечуваемост! Вие не се интересувате от това какво Ви отговаряме, вадите два листа от джоба си и започвате да четете онова, което Вашите избиратели трябва да чуят. Това е унижение за парламентарния контрол и аз протестирам по такъв начин да го провеждате. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Радев.
Господин Статков има думата за процедура.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Моето процедурно предложение е свързано с поведението на господин Радев днес. Господин Радев си позволи да хвърли вместо да прочете, не толкова за мен, а за хората, които гледат, своя отговор. Позволи си, защото загуби контрол върху нервите си.
Аз, господин председател, искам да се възползвам от правото си на лично обяснение в присъствието на господин Радев и затова Ви моля, съгласно нашия правилник, тъй като той може да си тръгне, да ми дадете възможност сега да направя това лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, личните обяснения са винаги накрая.
РУСИ СТАТКОВ: Искам да го направя в негово присъствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към въпросите, поставени към министър-председателя, господин Иван Костов.
Господин Атанасов, Вашият актуален въпрос е първи. Давам Ви думата, за да го развиете.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Аз веднъж давах на господин Радев листата си, за да види, че това не е предварително написана реплика, а са нещата, които той е казал в момента. Но той спекулира с положението си на министър.
Уважаеми господин министър-председателю, на 24 юни Министерският съвет взе Решение N 308, с което предоставя на Народното събрание за стопанисване и управление сто и няколко апартамента на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Въпросът не е в това, че вие сте нашите началници, а обратното - ние сме избрали вас и затова не е добър тон да решавате за нас нещо, без даже да сте ни питали. Ние, депутатите от провинцията, които сме 150 на брой, и сега имаме право на апартамент. И парламентът плаща наем. Тридесет от нас са предпочели квартирите, останалите 120 по собствено желание сме се свили в осемте квадратни метра на хотелската стая. Откъде накъде Вие ще ни разширявате в 88-те квадрата на дипломатическите апартаменти? Питахте ли ни дали искаме това? Ние не го искаме. Ако някой колега депутат държи да се шири в дипломатическите блокове, нека да стане и да каже. Няма такъв!
Защо насила ни вкарвате в лукса? При валутен борд и при жестоко 3-годишно споразумение с Международния валутен фонд, за да можете утре да кажете, че всички сме грешни? Твърди се, че целта е икономия, че спането в хотелите било скъпо. Но за каква икономия може да става дума, след като са нужни 10 млн. долара за довършване и оборудване на депутатските жилища? С тези пари можехте да купите Новотел "Европа", да настаните депутатите на пет етажа, а от останалите 10 етажа да печелите. Можехте да купите и хотел "София", който вече два пъти не можа да бъде продаден и то за по-малката сума от 7 млн. долара. Ако мислехте за икономии, можехте да прехвърлите някой държавен хотел, например "Рила" на парламента и да се плащат само режийните разноски, а от луксозните жилища на БОДК да печелите, тъй като месечният наем за тях е от 8 до 10 долара на квадратен метър, повече, отколкото се плаща за хотелските стаи.
Въпреки всички тези аргументи, които няма как да не са минавали през главата Ви, Вие по един силов начин ни местите в скъпите жилища. Представяте ли си колко е абсурдна ситуацията, в която 120 обширни апартамента се обитават от по един човек! Какво ще правим в толкова стаи? Защо са ни необходими те? Защо вместо на депутатите не ги дадете поне на крайно нуждаещите се, които са толкова много? Или наистина вярвате, че това е най-икономичният вариант? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю! Въпросът, който поставяте, господин Атанасов, е разгледан на заседание на Министерския съвет по писмено искане на господин Йордан Соколов, председател на Народното събрание. Ето го писменото искане.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Той не ни е питал.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е ваш въпрос.
Справката показва, че в момента 151 народни представители ползват хотели и квартири, осигурени от Народното събрание, от които 122 са настанени в хотели и 29 - в квартири. По бюджета на Народното събрание за 1998 г. са предвидени 681 млн. 121 хил. лв. За обектите, които се изграждат по програмата за изграждане на мандатни жилища, са предвидени средства в размер на 3 млрд. лв. Отбелязвам, господин Атанасов, че тези мандатни жилища и решенията за тяхното изграждане са взети от други народни събрания, преди това. И тогава Вие трябваше същите тези приказки да ги поставите на вашите колеги, които са председателствали народните събрания. (Ръкопляскания в мнозинството.) Вие изведнъж станахте икономичен по отношение на средствата в момент, в който ние изпълняваме и всъщност реализираме една идея, която е обсъждана многократно от Великото Народно събрание насам.
Изграждането на обектите обаче е сериозно изостанало. Причината е в недостатъчните средства, отпуснати от минали години и най-вече в изключително, подчертавам, изключително неизгодните договори, които вашето ръководство на Тридесет и седмото Народно събрание е сключило със строителните организации, подчертавам, вашето ръководство на Тридесет и седмото ваше Народно събрание е сключило изключително неизгодни договори. Може би тогава будната Ви съвест трябваше да проговори. И които поставят настоящия парламент в невъзможност да осигури своевременно жилища на народните представители.
При предоставяне на 120 апартамента, които ще бъдат използвани от народните представители, от бюджета на Народното събрание ще отпаднат следните разходи: за един месец - 46 млн. 800 хил., за една година ...
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Как се получава тази сметка?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ами ето как се получава: 30 дни по 13 хил. лв. на вечер на 120 души са 46 млн. 800 хил. лв. За една година, за 12 месеца - 561 млн. лв. Тоест, всяка година от предвидените сега 681 млн. лв. ще се спестяват 561 млн. Понеже питахте как излиза сметката, ето така излиза.
Реално разходите за 1998 г., които ще бъдат спестени, ще бъдат за четири месеца - септември - декември 1998 г. около 190 млн. лв.
Справката за жилищния фонд, стопанисван от БОДК, показва, че разполагат с 395 апартамента, от които една трета са за служители, забележете, на самото Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, което е абсолютно неприемливо, и две трети - на Министерството на външните работи. Излиза, че приблизително толкова апартаменти, колкото са нужни за депутатите от Народното събрание, са дадени на служители на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, за да бъдат работници в същото това Бюро за обслужване на дипломатическия корпус. Ние считаме като правителство, че мандатните носители на вот, именно народните представители и тези, които действително имат мандат от четири години трябва да бъдат с уредено жилищно положение, което да не е прекомерно тежко за държавните институции, което трябва да се базира или на оборотни жилища, към каквото решение отиваме ние сега и каквото всъщност е взето от предишните народни събрания и което е в състояние да създаде задел от жилища, които да бъдат ползвани и от вас сега, и от следващите народни представители, и от по-следващите, просто от хората, които ще идват, ще изпълняват дълг за четири години пред своите избиратели и ще се връщат обратно там, откъдето са дошли. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Иво Атанасов има право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председателю, решението за строителство на тези жилища не е взето от предишния парламент, в който ние имахме мнозинство, а от по-предишния, в който ние бяхме малцинство, а председател беше Вашият колега Александър Йорданов. Така че, недейте да търсите вината там, където тя не може да бъде.
Позволете ми да не се съглася, че грижата на правителството е икономията. Няма как издръжката на една стая, па макар и да е хотелска, да е по-скъпа от поддръжката на цял луксозен апартамент. От един апартамент вие можете да вземете 800 долара наем на месец, ако сте добри бизнесмени, а за една хотелска стая се плащат не повече от 300-400 долара на месец. Направете си сметката. Въпросът не е и в това, че след акция "Комар" ще дойде акция "Бръмбар", че депутатските жилища ще се сдобият с устройства за подслушване и наблюдение. Въпросът е, че тези жилища трябва да се довършват, ремонтират, оборудват, обзавеждат, поддържат. Някой трябва да получи тази привлекателна поръчка. Кой друг, ако не братовчедите, които ще се отблагодаряват с комисионни, с проценти - кога с 10, кога с повече? Не икономията, такава няма, а далаверата гони депутатите от хотелите. И ако искате да вземете икономично решение, ако искате то да е най-икономичното, нека вашите народни представители запишат в Конституцията, че депутати, министри и прочие висши политици могат да стават само притежатели на жилища в София. И нека се направи едно-единствено изключение - за Драгалевци. Не за друго, а защото вилите на някои са чак там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате право на дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Атанасов, аз съм на мнение, че народните представители трябва да си плащат наем за жилищата, които обитават, така че да не тежи поддръжката на тези жилища на институциите. Така и вашите угризения ще бъдат спестени.
Освен това, искам да Ви кажа, че ние не сме много силни в далаверата, в сделките и не можем да проявим този усет, който имахте вие, когато управлявахте. Ние искаме простичко да устроим хората, които идват тук, изпълняват мисия и след това се връщат там, откъдето са дошли. Тоест, ние искаме да уредим тази държава така, че да минава по възможност най-евтино един постоянен много голям разход. Ако някой народен представител иска непременно друг да му оправя кревата, трябва да излезе и да си плаща хотела сам. А добре ще бъде в жилищата, в които вие ще живеете, да дойдат вашите семейства да живеят един нормален живот през тези 4 години. И това е естествената нужда на нормалния човек. Нормалният човек живее със своето семейство. То е около него, то му дава силата, то живее в този апартамент. Между другото апартаментите ще бъдат с различни размери. Аз съм убеден, че голямото мнозинство от народните представители ще приемат този вариант.
Що се отнася до една реплика, която цитирахте, свързана с моята съпруга, искам да Ви кажа, че аз настоявам фондация "Бъдеще за България" да съди бившия президент Желев за клевета. Но засега не мога да убедя жена ми да го направи. Във всички случаи обаче, ако се съгласи, аз Ви обещавам, че бившият президент Желев ще трябва да отговаря в съда и ще трябва да бъде сериозно санкциониран от съда за това, което си е позволил да говори. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин относно внасянето на законопроект от Министерския съвет за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от Народното събрание, към господин Иван Костов - министър-председател на Република България.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Единственото възможно бъдеще за Република България е да бъде в рамките на Европейския съюз. Бъдеще, изградено на основата на европейските ценности. Навършват се 6 години от приемането ни за равноправен член на Съвета на Европа. Мнозинството страни-членки, ратифицирайки Рамковата конвенция, демонстрираха още веднъж волята си да гарантират равнопоставеност и равноправие на малцинствата си. Нещо повече, много от тези страни, опирайки се на чл. 18, § 1 и 2 от конвенцията подписаха и взаимни договори, особено съседни страни, за да гарантират защитата на правата на лицата, принадлежащи към съответните малцинства. Предвид това, ние като страна сериозно закъсняваме относно гарантирането на правата на българите, живеещи в Югославия, Македония, Турция, Гърция, Молдова, Украйна, Русия, Румъния, Унгария и др.
Президентът на Република България доказа със своя подпис още миналата година, че ще работи за доближаване на страната ни към европейските ценности. За най-голямо наше съжаление все още в медиите се тиражират мисли и мнения за голямата "обич" на някои държавни мъже към представителите на малцинствата, живеещи в България, без да се внесе самата конвенция за ратификация.
Уважаеми господин Костов, през последните 10 години на Балканския полуостров се разиграват кървави драми, причина за които отделни страни на конфликтите виждат в нерешените и негарантирани права на малцинствата, живеещи в тези страни. Почти няма заседание на Европейския парламент, където да не са били разгледани въпросите относно конфликтите на Балканския полуостров. В настоящия момент няма междудържавно посещение и форум, където да не е разгледан Косовският конфликт. Ратификацията е част от условията и критериите за нашата евроинтеграция. Самият акт ще има сериозен международен отзвук, от което се нуждае страната ни.
Господин министър-председател, в тази връзка актуалният ми въпрос към Вас е: кога ръководеният от Вас Министерски съвет ще внесе законопроекта за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в дневния ред на Народното събрание?
Искам да Ви благодаря, господин министър-председател, че много бързо се решихте да отговорите на въпроса ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин. Той отговаря в определения от нашия правилник срок.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Юсеин, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства беше подписана от президента на Република България Петър Стоянов на 9 октомври 1997 г., като още тогава той подчерта необходимостта от широк диалог, който да доведе до една консенсусна основа, върху която да бъде извършена ратификацията на конвенцията. Нуждата от такъв широк диалог стана очевидна, след като по искане на група народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание, беше образувано дело в Конституционния съд с молба съдът да се произнесе на основание чл. 149, ал. 1-4 от Конституцията дали отделни разпоредби на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и тя като цяло, съответства на основния закон на Република България.
Конституционният съд в свое решение от 18 февруари 1998 г. по конституционно дело N 15 от 1997 г. реши - "Разпоредбите на чл. 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписана на 9 октомври 1997 г., както и конвенцията изцяло съответстват на Конституцията на Република България".
Междувременно правителството в съответствие със своята политика за търсене на широко обществено съгласие по националнозначими въпроси, какъвто е въпросът за цялостната интеграция в обществото на различни етнически групи, пристъпи към създаване на административни предпоставки за провеждането на адекватната на съвременните реалности и най-вече на реалните нужди на страната национална политика по проблемите на етническите групи, живеещи в България.
Административен израз на тази политика беше създаването с Постановление N 449 на Министерския съвет от 4 декември 1997 г. на Национален съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет с председател заместник министър-председателят господин Веселин Методиев. Този съвет работи пълноценно, като в него участват представители на организации на всички традиционни за България етнически групи.
По предложение на министър Надежда Михайлова от 15 май 1998 г. и заповед на заместник министър-председателя господин Веселин Методиев от 27 май 1998 г., беше създадена междуведомствена работна група под ръководството на секретаря на Съвета по етнически и демографски въпроси със задача да започне консултации относно процедурата за ратификация на Рамковата конвенция, като обсъди:
1. Целесъобразността от преглед на съответствието на националното законодателство с разпоредбите на Рамковата конвенция.
2. Необходимостта от изготвяне на проектотекст на тълкувателна декларация, която да бъде направена при ратифицирането.

До края на м. септември работната група трябва да излезе със становище по възложените й задачи.
Що се касае до гарантирането на правата на българите от диаспората, то Турция и Република Югославия изобщо не са страни по рамковата конвенция. Гърция все още не я е ратифицирала. С Украйна и Молдова тези въпроси са решени в двустранни договори, а в Унгария правата на българското малцинство са решени със специален закон. В интерпретираща декларация Република Македония не прилага разпоредбата на рамковата конвенция върху лица с българско самосъзнание.
Желанието на правителството на Република България е рамковата конвенция да бъде внесена за ратификация при наличието на широко обществено съгласие по съдържанието на ратификационния документ и при наличието на сериозна административна база, съдействаща за реалното интегриране на всички етнически групи в обществото при зачитане на техните права и традиционни културни особености.
За целта вече се работи по изготвяне на конкретни програми в тази насока. Съществува опасност без тези предпоставки ратификацията на рамковата конвенция да се превърне в лишен от реално съдържание акт, още повече че разпоредбите на настоящата рамкова конвенция не са пряко приложими. Те са приложими чрез националното законодателство и подходяща правителствена политика. Така че, както вече се убедихте, правителството работи по изпълнението на такава подходяща политика.
Правителството отговори положително и изрази готовност да участва в заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, свикано от президента, ако той реши да бъде свикано такова заседание, с тема: търсене на общ консенсус за ратификация на рамковата конвенция за защита на националните малцинства от Народното събрание. И така, вие знаете на кого се дължи забавянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика имате думата, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин министър-председател! Не съм удовлетворен от отговора Ви и ще Ви кажа защо. Ние знаем позицията на БСП по този въпрос. Ние с Вас заедно скачахме по улиците, но избрахме един общ президент, а тези законопроекти, които се предлагат в пленарна зала, противоречат на рамковата конвенция. Ще Ви дам пример със Законопроекта за радио и телевизия.
След като се приемат законите и след това да се чака ратификацията на конвенцията, според мен не е далновидно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
Преминаваме към следващите актуални въпроси към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
Актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев относно заплащането и съответстващия му жизнен стандарт на здравните работници с висше образование.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри!
Господин Бояджиев, на 6 юли бях на една среща с обществеността в Асеновград. Там естествено се дискутираха текущи проблеми от политиката, която води България, както и законодателството, което се твори, бяха дискутирани и въпроси, свързани със здравното осигуряване. Редица Ваши колеги от сферата на здравното осигуряване имаха претенции към закона затова, че той реално ще заработи едва след 2001 г. и имаха опасенията, че дотогава техният жизнен стандарт ще бъде много по-нисък от страните на Средна и Западна Европа и няма да ги мотивира към една пълноценна работа както по опазването здравето на хората, което им е поверено и както повелява Хипократовата клетва, така и към тяхното професионално развитие, съобразно промените в науката, която съпътства медицинското осигуряване.
Естествено, поставиха ми и въпроса какво мисли за това сегашното управление и как то ще излезе от тази притеснителна ситуация - здравномедицински работници с висше образование с над 20 години стаж да получават по-малко от средната заплата за страната.
И една гражданка - стоматолог с 22 години стаж имаше доблестта да покаже и фиша си, който аз ви приложих. Надявам се, че Вие няма да злоупотребите с нейното гражданско право да търси позиции и да търси щастие, за да я преследвате административно, защото тогава бих провел с Вас друг разговор. Разчитам на достойнството Ви.
Аз добре разбирам, че този въпрос не може да се реши само от Вас и затова аз не го задавам персонално към Вас като министър, а като член на един кабинет, който е свързан с определен вид политика в осигуряване жизнения стандарт на населението на България и на неговите специалисти.
Надявам се, че отговорът, който ще дадете, ще бъде достатъчен и Ви уверявам, че ще препратя стенограмата до заинтересуваните лица да разберат каква ще бъде съдбата им между 1998 г. и 2001 г. в областта на тяхното заплащане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Вашият актуален въпрос би бил наистина актуален, ако беше зададен от чужд гражданин, посетил нашата страна. Вие като български гражданин, живял през последните 50 години в България, и като български народен представител, участвал в дискусиите и приемането на Закона за здравното осигуряване, е недопустимо да показвате, че нямате представа какво третира този закон и какви са принципите на извършваната в момента здравна реформа.
Законът урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения. Задължителното здравно осигуряване е система за социална здравна защита на населението, а не система за повишаване на разходите в здравеопазването и на доходите на медицинските кадри. На здравните професионалисти се дава възможност да сключат договори с районните здравноосигурителни каси, договори с доброволни здравноосигурителни фондове и да получат за медицински услуги извън договорените директно заплащане от пациента. Този либерален модел осигурява възможност на всички, които работят повече, предоставят повече медицински услуги с високо качество, да бъдат предпочетени от повече граждани и с това значително да завишат доходите си.
Това също значи, че колегите, които искат това, ще трябва да работят повече. Никъде по света лекари и стоматолози не работят на 6-часов работен ден. По света болшинството от тях не работят само на едно място. Никъде по света обществото не е съгласно да плаща за ненавременно оказана и некачествена здравна помощ.
Този закон има и едно второ достойнство. С него към здравеопазната система се насочват правилни позитивни сигнали, създаващи стимули за динамично развитие на сектора, разгъване на нови видове медицински услуги и нови форми за тяхното предоставяне.

Онези здравни професионалисти, които правилно ги разберат и се адаптират бързо, ще имат и подобаващ социален статус. Онези, които не реагират, останат пасивни, не развиват и не прилагат своите умения, ще останат с по-ниски доходи.
Отговорът на Вашия въпрос за социалния статус на колегата стоматолог се крие отчасти в приложения фиш на заплата. Между другото, аз направих справка, имам я тук и мога след това да Ви я предоставя, каква е средната основна и брутна заплата в системата на здравеопазването. И нейната заплата се вмества малко над средното. Разбира се, че заплатите са ниски. Разбра се, че са ниски. Аз това го зная по-добре от Вас, защото вече 35 години работя в областта на здравеопазването срещу изключително ниско заплащане. Но тези заплати, макар и ниски, не отразяват по никакъв начин в момента обема и качеството на свършената работа. Старата порочна система доведе до ситуацията, при която колегата, която посочвате, с отработени през месец април 84,5 часа за 13 дни е получила същата заплата като неин колега от същото заведения, отработил 143 часа, тоест 22 дни, пълен работен месец. Да не говорим, че техни колеги от Средна и Западна Европа работят над 200 часа месечно.
Какво ще промени прилагането на закона? Ще диференцира доходите на лекари и стоматолози в зависимост от количеството и качеството на медицинските дейности, които те вършат, в зависимост от мястото, където те ги предоставят - колкото по-близо до гражданите, толкова по-високи доходи. Освен това смятам, господин Нешев, че подобен род въпроси показват колко не са наясно някои хора в тази страна, включително и здравни специалисти, с какво тежко наследство се борим, колко дълъг път ни се налага да извървим и колко трудно се променя нашето мислене. Доходите могат да станат съизмерими с тези в Западна Европа едва тогава, когато станат съизмерими икономическите показатели на България с тези в посочените страни. Аз съм дълбоко убеден, че никой никому не е длъжен с нищо по принцип. За да получиш повече трябва да дадеш повече и колкото по-добро е това, което даваш, толкова повече ще получиш.
И сега малко по-конкретно. Вие ме питате какво ще стане до началото на 2000 г., когато новата система на заплащане ще обхване, както много добре Ви е известно, една голяма част от здравните специалисти и въобще от здравеопазването, която се нарича доболнична помощ и от 2001 г. ще бъдат включени в тази система и болничните заведения. Тогава ще влязат механизмите, за които току-що аз говорих, а до началото на 2000 г., тоест през тази и следващата година, доходите и ръстът на доходите на здравните специалисти ще бъдат такива, каквито са доходите и ръстът на доходите на всички останали заети в бюджетната сфера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря ви, господин председател.
Господин министър, Вие ме упрекнахте, че не разбирам закона, който съм го приел. Аз не зная дали съм гласувал за всичко от този закон. И това е мое право - да съм гласувал и против определени членове. Не искам да Ви напомням, че моята парламентарна група внесе закон, който стоеше на по-високо ниво по уреждане на материята от закона, който внесе Министерския съвет. И вие не го приехте, защото сте слепи, заблудени в политическата линия, която следвате. Но това е друг въпрос.
Вие предлагате на хората да работят на няколко места. Вие трябваше да познавате пазарния принцип, че има търсене на пазара. Един лекар или стоматолог от Асеновград трябва да дойде да работи в София, за да разкрие по-голямо пазарно търсене, ако в Асеновград го няма. Така че това също беше един некоректен помоему мотив, който Вие изложихте.
Освен това говорихте, че трябва да се съобразяваме със заплащането, съобразно вложения количествено и качествено труд. Аз мисля, че нашите лекари достойно работят и ако има отклонение, това са само отклонения от правилото, а не самото правило.
Искам също да Ви кажа, че заплатите са ниски, защото ние не сме в състояние да осигурим ръст на икономиката и на брутния вътрешен продукт. А това е проблем на кабинета, към който Вие принадлежите. И човек живее тъй, както сам намери средства за това да живее. Ако ние не можем да ги намерим, не са виновни тези, които са от обслужващата сфера. Те не са виновни за това, че не произвеждаме материални блага, които да реализират тези заплати. Това, което Вие им отговорихте, нека те преценят колко Вие, като член на кабинета, се грижите за тях. Благодаря ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин Нешев, първо, искам да Ви кажа, че вашия проектозакон за здравното осигуряване не е, ама никак не е по-добър от нашия. (Весело оживление.) Да. И искам да Ви кажа, че вие си измислихте този мит, че сте направили един добър закон, което абсолютно не отговаря на истината. И нашият закон е синхронизиран и с европейското законодателство, и с нашите условия, а също така беше подложен на оценка от наши и чуждестранни специалисти в продължение на няколко месеца и на няколко международни конференции. Но това не е най-важното.
Не са виновни колегите медици за това, че няма ръст на производството, че държавата не разполага с достатъчно средства, за да възнагради техния труд.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Но кабинетът е.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Моите колеги също не са виновни за това, че България беше разграбена, че България беше съсипана, че България беше унищожена. Ние като правителство и като Министерство на здравеопазването работим по този въпрос. Както знаете при едно от последните увеличения ние диференцирано повишихме процента на увеличаване на заплатите на средните медицински специалисти и каквото е възможно. Създадохме условия в един от законите, че всички средства от фонд "Работна заплата", които са останали след съкращения по структурната реформа не се взимат обратно в бюджета, а остават в болничните заведения и те се преразпределят. И редица други облекчения, колкото са възможностите. Сега се сещам за още едно, че от извънбюджетните сметки по Наредба N 22, 40 на сто от тях могат да се преразпределят за материално стимулиране на хората, които са допринесли за придобиване на тези средства.
Така че от всичко това личи, че на нашето внимание не престава да бъде лошото заплащане на медицинските специалисти и правителството прави това, което е възможно в момента. След 2001 г. искрено се надявам, че тези неща ще се променят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Актуален въпрос към господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика, от народния представител Иван Борисов Цонев относно недостига на средства по бюджета на община Оряхово за 1998 г. и критичното състояние в Центъра за социални грижи.
Преди да започнете, господин Цонев, така както гледам въпроса Ви в писмен вид, едва ли ще Ви стигнат трите минути. Така че ще Ви помоля да се вместите в тях.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Това е мой проблем, господин председател. Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е относно недостига на средства по бюджета на община Оряхово за 1998 г. и критичното състояние на Регионалния център за социални грижи.
Уважаеми господин Нейков, убеден съм, че Ви е известна критичната ситуация в община Оряхово във връзка с неизплащането на социални помощи и започналите там протести на 28 юни тази година. Още при разработването на бюджета на община Оряхово беше формиран недостиг на общински средства в размер на 1 млрд. 220 млн. лв. по мероприятия както следва: за здравеопазване - 306 млн.; за образование - 264 млн.; за социални грижи - 439 млн., и за останали мероприятия - 210 млн.
Най-критично е положението в раздел "Социални грижи". Разчетените в този раздел средства са 159 млн. Те стигнаха само за първото тримесечие на 1998 г. Към 31 май 1998 г. са изплатени помощи по Правилника за социално подпомагане в размер на 238 млн. лв. Тоест, раздадени са със 72 млн. лв. повече от годишния план.
В резултат на непрекъснатото увеличаване на безработните, нарастване на работната заплата и базовия минимум, до края на годината са необходими още 616 млн.лв. за помощи по Правилника за социално подпомагане. Към 1 юли 1998 г. са изплатени помощи по Правилника за социално подпомагане до месец април включително. Собствените приходи на община Оряхово за 1998 г. са 680 млн.лв. Към 31 май 1998 г. в общинския бюджет са постъпили 50 на сто от разчетените за годината приходи. И най-елементарният анализ на цифрите, цитирани по-горе, показва, че при 100 на сто изпълнение на разчетите за собствени приходи средствата ще стигнат единствено за социални помощи и нищо друго.
В последните месеци община Оряхово бе ревизирана както от страна на органите за финансов контрол, така и от Сметната палата. Не бяха открити абсолютно никакви финансови нарушения, които да ощетяват социално слабите жители на общината. Известно Ви е, че един от регионите с най-висока безработица, това е Северозападна България. Ако за страната безработицата официално е 12 на сто, то за Оряхово тя е над 28 на сто.
С голяма тревога Ви уведомявам, че социалното напрежение в община Оряхово с всеки един ден нараства. На 29 юни около 500 човека в Оряхово излязоха на протест срещу неизплащането на социалните помощи. По същата причина други 200 човека по същото време протестираха в Селановци. През последните дни за неплатените суми от същите социално слаби жители на Оряхово поделенията на "В и К" и "Енергоснабдяване" започнаха да изключват тока и водата. Представяте си, господин Нейков, при 35 градуса температура как се живее без вода, без пари, без ток, без хляб.
От гореизложеното е ясно, че община Оряхово е поставена в невъзможност да подпомогне сама социално слабите жители. За съжаление, изнесеното по-горе се отнася и за останалите общини във Врачанския регион.
Господин Нейков, настоявайки Вие лично да се ангажирате с проблемите на Оряхово, Ви призовавам лично да посетите общината.
Моят актуален въпрос е: какво е Вашето становище и какво ще предприемете за излизане от критичната ситуация в община Оряхово? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Борисов, аз имам редовни срещи с общинските ръководства, със социално слаби граждани, с неправителствени организации, които работят в сферата на социалното подпомагане. Проведох и среща с ръководството на община Оряхово - Вие навярно знаете за нея, срещнах се с ръководството на Центъра за социални грижи, с представители на инициативния комитет на протестиращите роми, преди всичко те са в най-критична ситуация, срещнах се с жители на село Селановци. Исках по време на тези разговори, на тези срещи да търсим причините за това напрежение и едновременно с това да намерим трайни решения за излизане от ситуацията, трайни решения на тези проблеми, които се повтарят периодично в Оряхово, тъй като според мен не е въпросът само на пари.
Безспорно е - и аз искам да го кажа коректно, кметът господин Иванов потвърди пред мен, че Министерството на финансите, Републиканският бюджет коректно, точно, навреме е изпълнявал всичките си ангажименти към община Оряхово. Само един пример искам да Ви дам. В средата на годината, т.е. към 30 юни, Министерството на финансите е превело 53 на сто от цялата субсидия, която трябва да бъде представена на община Оряхово, т.е. преведено е даже повече от 50 на сто от субсидията до средата на годината. Но от всички тези много срещи и разговори, които имах, струва ми се, че една от причините за тази ситуация е липсата на доверие. Няма доверие между ръководствата на общината и нейните граждани, в значителна степен няма доверие между социално слабите и Центъра за социални грижи. Постигнахме съгласие, и аз се надявам, че в следващите дни това ще бъде направено, да бъде назначен в Центъра за социални грижи представител на ромското малцинство, който да бъде назначен като социален работник, а не като някакъв парламентьор, да работи като социален работник, като по този начин това царящо недоверие постепенно да го преодоляваме.
От друга страна, посъветвах протестиращите селяни от Селановци и лично препоръчах на кмета да включи в обществените съвети за социално подпомагане представители на протестиращите социално слаби граждани, за да могат те активно да участват в опредeлянето на хората, които имат право на помощи. Надявам се, че и това също ще бъде изпълнено.
Един от сериозните проблеми, с който се сблъскахме, по който, според мен, няма разбиране в момента, е проблемът със земята. От една страна, от ръководството на общината чувах гласове, че хората не желаят земя, от друга страна, самите протестиращи лично казаха обратното: ние искаме земя. Затова мисля, че един от изходите е в тази посока - по най-бързия начин, това изрично го предложих и на кмета, на тези хора да им бъдат предоставени обработваеми земи, за да могат да започнат да се грижат. Разбира се, че тук ще има необходимост от допълнителна помощ, от допълнителна подкрепа и в първоначалната обработка на земята, и в помощта със съвети от страна на агроном. Мисля, че това е нещо, по което както Министерството на труда и социалната политика, така и общината можем да помогнем на хората и съм готов да го направим. Но час по-скоро трябва да им бъде предоставена земя и да бъдат изплатени старите натрупани задължения. Не може на хората през цялото време да им се върти в главата: аз имам да взимам пари от 1997 г. и т.н. Мисля, че поне последната ми информация, готвейки се за отговора, която получих, е, че това вече е изплатено от резервите на общината. И това показва, че могат да се намират такива конкретни добри решения.
Хората поискаха финансова ревизия на работата в сферата на социалното подпомагане - аз поех ангажимент, следващата седмица тази ревизия ще започне, - за да може наистина да се постигне яснота и хората да повярват както на социалните работници, а и така сами да могат да влияят върху разпределението на помощта. Категорично искам да Ви уверя, че Републиканският бюджет, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, както и досега, стриктно ще изпълняват задълженията си в рамките на бюджета и до края на 1998 г. всеки месец регулярно, навреме, в пълен размер ще пристига субсидията от Републиканския бюджет.
Но финансовият проблем според мен се корени в лошо направения бюджет. Още в самото начало е формиран недостиг на средства, който в продължение вече на няколко месеца тежи на общината. Още в самото начало е допусната грешката, когато е формиран бюджетът. Затова сега изходът е преди всичко в търсенето на по-висока събираемост на приходите от страна на общината. Така, както Републиканският бюджет се стреми да увеличава приходите, да увеличава събираемостта, този подход трябва да стои според мен и пред кмета, пред общината. Трябва да бъдат използвани резервите. Те няма смисъл да стоят натрупани въобще за някаква резерва.
И друго, което страшно много дразни хората и това нещо трябва да се има предвид от общинското ръководство - опитах се коректно да го споделя с кмета - това е да бъдат спазвани приоритетите. Хората разбират тогава, когато има недостиг на средства и разбират, че трябва да има средства и за здравеопазване, трябва да има средства и за социално подпомагане. Но хората не могат да разберат, когато се правят разходи, за които просто няма обяснение, прословутите кортове, които са направени, и т.н. Самият факт, че в условията на недоимък се правят тези разходи, вече създава социално напрежение.
Затова според мен отговорът на Вашия въпрос, отговорът на проблемите на Оряхово е в тази посока - спазване на приоритетите, увеличаване на събираемостта, пълно издължаване на Републиканския бюджет, което потвърждавам, че ще стане, раздаването на земята и помощта към хората, за да съберат средства и възможности да обработват земята, както, разбира се, и издължаването на всички стари борчове досега към тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Борисов, имате думата за реплика.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. А като че ли преди всичко трябва да благодаря на Вас, господин министър, затова, че в голяма част от отговора, който току-що чухме, ние с Вас нямаме различия. Останах с убеденост, че Вие в последните седмици добре сте се запознали с проблемите на община Оряхово. И преди всичко оставам с убедеността, че има начин този тежък проблем да бъде решен.
Различия имаме в това, че Вие искате да ме убедите, че обществеността в Оряхово няма доверие в своето общинско ръководство. Тук имаме сериозни различия с Вас.
Господин Нейков, аз имах удоволствие, преди всичко задължение и удоволствие, в продължение на две години да работя с кметовете на общините от Тимок до Искър, и иначе казано, от Роман и Кнежа до Ново село и Брегово. Казвам преди всичко удоволствие, защото действително и 33-те общини в Северозападна България са избрали от всички възможни варианти най-доброто за кмет на община.
Е, истина е това, че от 33 общини - 32-мата кметове са подкрепени или избрани с червена бюлетина. Не е така само в Лом, но пък, за щастие, там е един свестен кмет, с когото добре се работеше.
Но мисълта ми беше тази, че познавам тези кметове, не само в Оряхово и другите общини. Това е сполука за този мандат сега. И аз никак не споделям с Вас становището, че взаимно доверие няма. Това не е така. Мисля, че в следващите месеци до края на годината, вярвам, че ще имаме близки контакти, за да решим останалите проблеми. Вие ще се убедите.
Вие сте убеден, господин Нейков, че още в съставянето на бюджета, в началото на годината, е заложена бомбата за това напрежение, което сега го има в Оряхово. Ако трябва да говорим в цифри, можем пак да ги повторим. Но аз няма да се спирам на цифрите в Оряхово, а ще Ви кажа как е, Вие го знаете това, в Роман. Там, в Роман, при необходими средства, тя е малка община, 238 милиона, са осигурени с бюджета 83 милиона.
Още по-тревожно е положението в Бяла Слатина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Борисов, времето изтече.
ИВАН БОРИСОВ: Двеста тридесет и пет милиона не им стигат, за да си изплатят помощите от януари до май, а в годишен разрез тази цифра е 2 млрд. 204 млн.
Така че, основното различие с това, което Вие коментирахте, и това, което аз имам като позиция, е, че още при съставянето на бюджета се е получил големият разрив, който неминуемо сега ще доведе до това напрежение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев, относно неосигуреното твърдо гориво, съгласно чл. 9 от Правилника за социално подпомагане, към господин Иван Нейков, министър на труда и социалната политика.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям актуален въпрос, относно неосигуреното твърдо гориво, съгласно чл. 9 от Правилника за социално подпомагане.
Уважаеми господин Нейков, известно Ви е, че въпреки положените усилия от Вас и от повереното Ви министерство, през отоплителния сезон 1997-1998 г. осигуряването на гражданите с твърдо гориво, съгласно чл. 9 от Правилника за социално подпомагане, така и не беше решено в рамките на отоплителния сезон. То не е решено и до днес, четири месеца след края на отоплителния сезон.
Загрижен за оцеляването на хилядите правоимащи на твърдо гориво, на 24 март т.г. внесох актуален въпрос, относно задоволяването на гражданите с твърдо гориво. На 10 март 1998 г. от парламентарната трибуна Ви зададох въпросите: ще получат ли останалите 2355 от общо 2809 семейства от община Оряхово въглища до края на отоплителния сезон? Какво ще стане с тези, които явно няма да могат да се снабдят с въглища?
Моят въпрос беше конкретно за общините от Врачански регион, но той с пълна сила се отнасяше за всички общини в страната.
От трибуната на парламента Вие заявихте: "Искам още веднъж да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика категорично ще изпълни своята програма". Да, ама не. Вие сте запознат с това, че осигуряването с твърдо гориво, съгласно чл. 9 от Правилника за социално подпомагане към днешна дата, отчетеното и в проценти, и в абсолютна стойност, е катастрофално. За да оцелеят през студените зимни месеци, хората бяха принудени или поголовно да секат горите, или безнадеждно да задлъжнеят към "Енергоснабдяване".
Господин Нейков, моят актуален въпрос е: как ще постъпите с правоимащите, които през отоплителния сезон 1997-1998 г. не си получиха горивото? И, забележете, вторият ми въпрос е: как ще решите този въпрос през новия отоплителен сезон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата министър Нейков да отговори на актуалния въпрос на господин Борисов.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Борисов, благодаря Ви за въпроса. Аз наистина много пъти отговарям на този или на подобни въпроси и съм готов и ще продължа да отговарям, за да се получи пълна информираност.
Правителството разработи програма за енергийната помощ през отоплителния сезон, информира обществото за нея, подготви работниците в центровете за социални грижи да я реализират и осигури абсолютно всички средства за заплащане на тази енергия, от която социално слабите граждани имат нужда.
Хората бяха подпомагани, в зависимост от енергията, която ползват, по три различни начина, три различни механизма: с въглища, с електроенергия и с парно. Механизмите за подпомагане бяха различни, в зависимост от енергията, която се ползва, като разходите, които хората правеха за парно и за електроенергия, бяха плащани вместо тях, на топлофикациите и на НЕК.
Онези социално слаби граждани, които се отопляваха с въглища, бяха подпомагани, като след като получеха брикетите си от "Топливо", центровете за социални грижи плащаха вместо тях на "Топливо" разходите за това количество брикети. Част от хората, които имаха право на твърдо гориво, бяха затруднени да го получат поради това, че дистрибуторите на твърдото гориво по някакви причини не са успели да докарат въглища навсякъде, затруднение, което изпитваха в определени градове както социално слабите граждани, така и онези, които не са социално слаби граждани. Просто в тези градове тази стока - брикети, не е имало в достатъчно голямо количество.
Така че, проблемите са породени от доставката на горивото, а не от неизпълнение на програмата от страна на министерството.
Много общини поставиха този въпрос пред Министерството на труда и социалните грижи и ние им оказахме съдействие, за да установят контакти с каменовъглените мини, за да могат да се доставят въглища, ако не могат да бъдат доставени брикети.
И когато аз преди малко говорих за липсата на доверие към ръководството на община Оряхово, имах предвид и това нещо, че в тази община, и не само в нея, не е направено всичко, за да бъдат убедени хората, че просто всички възможности са използвани. Така беше и по отношение на брикетите.
Ако ние, като правителство, не държахме да си изпълним ангажиментите по отношение на енергийната помощ, просто можеше да кажем: "Зимата свърши, забравете". Вие знаете, че други са казвали това нещо.
Но, господин Борисов, имам такава молба към Вас лично. Моля Ви да повярвате, че всяко нещо, което съм поел като ангажимент от тази трибуна, всяко едно от тези неща, е изпълнено, както и това, което преди малко Вие цитирахте. Министерският съвет, след като приключи отоплителният сезон и след като установихме броя на хората, които не са получили своите брикети, прие решение, съгласно което семействата и лицата, които не са успели да си получат твърдото гориво през отоплителния сезон 1997-1998 г., ще бъдат напълно обезщетени, или по-скоро ще им дадем възможност да реализират своето право, като получат паричната равностойност на това гориво, в размер на 76 172 лв. за всяко такова семейство. Тези средства както в началото на отоплителния сезон, така и сега са осигурени, хората ще си получат парите. Нещо повече, ние отново искаме да ги подкрепим, да им помогнем. Тези хора, които не са си получили брикетите поради това, че не са им ги доставили дистрибуторите, тези хора, ако имат задължения към НЕК през този отоплителен сезон, центровете за социални грижи ще платят вместо тях тези задължения към НЕК, а разликата в сумата ще им бъде предоставена наръка.
Така че ние ще изпълним нашия ангажимент по повод на програмата 1997 - 1998 г.
Колкото до следващия отоплителен сезон - да, ще има програма за енергийна помощ, тя ще бъде и в по-големи размери, отколкото бяха в тази година. Вероятно, поучени от този негативен опит за това, че дистрибуторите не успяват да доставят навсякъде въглищата, може би още в началото на периода ние ще се посъветваме с общините - имаме среща след няколко седмици с Асоциацията на общините - ще се посъветваме дали на хората, които ползват твърдо гориво, да не предоставим средствата още в самото начало на отоплителния сезон на ръка. Макар че, пак повтарям, има различна позиция - често общините предпочитат да бъде запазен сегашният механизъм. Но това е нещо, което ще обсъдим през следващите седмици и още в началото на есента ще е ясен новият механизъм и новият подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нейков.
Давам думата на народния представител Иван Борисов Цонев да изрази отношението си към отговора.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Нейков, за разлика от предния въпрос, отговорът, който сега дадохте, не мога да кажа, че ме удовлетворява. Дано той удовлетворява нашите съграждани, нашите сънародници. Но имайки предвид Вашата категоричност тук, от тази трибуна, по същия този въпрос - цитирам: "Искам още веднъж да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика категорично ще изпълни своята програма" - днес, четири или пет месеца след тази дата, вие давате по-скоро обяснение, извинение защо не е станало. И пак така категорично ни уверявате, че за новия сезон този проблем ще бъде решен и категорично ни уверявате, че сумите, които не са получили за твърдо гориво, ще бъдат получени.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кой въртя тези пари една година?
ИВАН БОРИСОВ: Остават много въпроси без отговори - тези пари кой ги въртя, кой е виновен, някой ще понесе ли отговорност за това. Много стават въпросите. И отново се връщаме към доверието на общинското ръководство.
Господин Нейков, нека не забравяме, че точно в този период, 6 октомври - 21 декември миналата година, когато трябваше да се решават тези тежки въпроси в община Оряхово, репресивният режим отстрани кмета на Оряхово от длъжност за тези четири месеца до края на годината. Сигурно щеше да бъде съвършено различно развитието на събитията в Оряхово, ако господин Христо Иванов - един кадърен стопански ръководител, един известен общественик - беше на своето място, беше кмет и не беше отстранен.
Така че аз Ви моля, нека да не се връщаме към този въпрос, защото има още много какво да се говори. Но основното е това, че Вие сега поехте ангажимент да бъдат осигурени на хората средствата за въглищата и за новия сезон да бъдат своевременно осигурени с твърдо гориво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли думата, господин Нейков?
Искам да Ви напомня, че квотата от време за министрите за отговор на актуален въпрос е 10 минути, за реплика - до две минути. И за министрите има ограничение в новия правилник.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Напомням го, тъй като се забравя.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин Цонев, не е сериозно това, което казвате за въртенето на парите. Пари сигурно някъде другаде се въртят.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Как да не е сериозно!? Как да не е сериозно, господин министър!?
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Когато Вие ми зададете въпроса, тогава ще Ви отговарям. (Обръща се към народния представител Георги Божинов.)
Господин председателю, моля Ви да ми дадете възможност да отговоря на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате възможност, Вие говорите по микрофона. Подвикванията са балансирани от двете страни.
МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Парите, с които се финансира социалното подпомагане, са пари на републиканския бюджет и тези пари стоят в републиканския бюджет, а не в нечий джоб, който да ги върти. Когато са необходими пари за разходи, тези пари се изпращат в общината или в Центъра за социални грижи, за да бъдат направени плащанията. Ако на някого му се върти в главата намерение да върти пари, това не става в Министерството на труда и социалната политика.
Сега искам да се върна на въпроса за ангажимента на министерството. Ангажиментът на министерството е да направи програмата и да осигури нейното финансиране. То го е правило и ще продължава да го прави. Така както ви казах в началото на отоплителния сезон, че ги има парите, така ви казвам и сега: парите ги има. Министерството на труда дава на всеки, който е ползвал количеството енергия, необходимите средства за парно, за ток, за въглища. Ако в някоя община не са си доставили въглищата, ако в някоя община дистрибуторът, повтарям, дистрибуторът не е докарал толкова въглища, колкото са необходими, за да могат всички да си ги получат, това не е проблем на програмата за социално подпомагане за енергийно подпомагане.
Така че няма в страната случай, при който човек да е направил разходи за енергийни нужди, да има право на помощ и парите да не са му били платени. Няма такъв случай, както няма да има и случай да не бъде компенсиран този, който не си е получил въглищата. Но повтарям: ангажиментът на министерството е да осигури финансово програмата, не да закара въглищата в общините.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Добре, кой избира дистрибутора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нейков.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
Има думата народният представител Александър Каракачанов за актуален въпрос.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Министерството на вътрешните работи е регистрирало "Проинвекс" ЕООД - София. На същото е възложено да осъществява социалната политика на министерството относно строителството на жилища на служители в системата на МВР.
В изпълнение на тази задача същото дружество през 1994 г. е сключило с около 300 служители на МВР предварителен договор за строителство на жилища в град София. Срокът за изпълнение на задължението за извършване на строителството, прехвърлянето на правото на собственост и въводът във владение на жилищата е 31 декември 1995 г.
Служителите на МВР са изпълнили задължението си да заплатят договорената цена на жилищата, но дружеството не е изпълнило задължението си да извърши строителството и да прехвърли правото на собственост върху същите, въпреки че преди две години е изтекъл договореният срок.
Уважаеми господин министър, моля да ми бъде отговорено на следния въпрос със съответните подвъпроси:
В какъв срок ще бъдат завършени посочените жилища и прехвърлянето право на собственост върху същите на съответните служители?
Потърсена ли е отговорност от ръководството на "Проинвекс" ЕООД - София, и каква е тя?
Потърсена ли е отговорност от фирмата-изпълнител на строителството и каква е тя?
Определен ли е размерът на щетите от забавеното изпълнение на договорените задължения и какъв е той?
МВР или дружеството осигурило ли е средства за покриване на щетите от инфлацията, причинена на служителите поради закъснение по договора, представляваща разлика в цените от датата на закъснението до предаването на жилищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Има думата министър Бонев. Въпросите бяха доста много, но вярвам, че ще се обобщят.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! С решение на Колегиума на МВР от 24 февруари 1990 г. и заповед на бившото Министерство на икономиката и планирането от това време е създадена въпросната фирма "Проинвекс". От този момент в бюджета на Министерството на вътрешните работи не са предвиждани до ден-днешен средства за жилищно строителство.
През периода 1990 - 1994 г. "Проинвекс" сключва предварителни договори със служители на МВР, с физически и юридически лица за изграждане на 824 жилища в 22 жилищни блока. Тоест не са само служители на МВР.
До 30 юни 1998 г. са завършени и предадени 13 жилищни блока с 468 апартамента. Остава да бъдат завършени 9 жилищни блока с 356 апартамента.
Строителството, извършвано от "Проинвекс", се финансира от авансови вноски на сключилите договори служители на министерството, физическите и юридическите лица. Едновременно с това дружеството започва изграждането и на други 12 жилищни блока извън тази цифра, за което тегли банков кредит от 60 млн. от "Биохим".
До 1996 г. авансово набираните суми по договорите за изграждане на жилищата са постъпвали в обща разплащателна сметка заедно с оборотните средства на "Проинвекс" в Търговска банка "Биохим", при което не е осъществяван никакъв контрол върху постъпленията за всеки конкретен обект. Просто на една обща сметка са били всичките средства и съответно по този начин няма никакъв контрол кое за какво е изразходвано.
Част от набраните средства за изграждане на жилищата са инвестирани за строителство на инженерна инфраструктура: трафопостове, водопроводи, отводнителни канали, пътни връзки и други, необходими за въвеждане в експлоатация на завършените жилищни блокове. При ценообразуването на жилището обаче стойността на инженерната инфраструктура, която за периода 1990-1998 г. по експертни оценки е 4 млрд. 355 млн.лв., не е била включена в цената. Разходвани са и средства за строеж на офиси и магазини, на този етап в груб строеж, които са на обща площ над 4 хил. квадратни метра, а стойността им е около 3 млрд. 650 млн. лв. по експертна оценка.
В предварителните договори, сключени със служителите на министерството и с другите клиенти, цените на жилищата са сравнително ниски, левовата равностойност от 40 до 100 долара на квадратен метър. Реалната строителна стойност на жилищата, изграждани от дружеството, е 120-150 долара на квадратен метър.
До миналата година дружеството изгражда и 65 жилища на обезщетени собственици на отчуждени имоти за това строителство, при което средства за погасяване на разликата в цените на жилищата на тези лица се осигуряват неритмично от бюджета.
В дейността на дружеството за периода от 1990 до 1996 г. се проявяват редица слабости - аз бих го нарекъл с по-тежка дума, но това накрая: - разпростиране на широк фронт на строителство, общо 34 жилищни блока без осигуряване на необходимите средства; значително увеличаване на обема на незавършеното строителство; встъпване на терени за строителство с неизградена инфраструктура и неосигурени средства за нейното изграждане; теглене на банков кредит с висок лихвен процент без реален план за погасяване на кредита и лихвата по него; некомпетентна и лоша инвестиционна политика и др. В резултат на всичко това "Проинвекс" достига до лоши финансови резултати и изчерпване на средствата без реално завършване на жилищата, невъзможност за по-нататъшно изпълнение на строителството, освобождаване от квалифицирана работна ръка и пълно замразяване на дейността, рушене и ограбване на строящите се обекти, материалната база, машини и съоръжения.
През миналата и настоящата година бяха назначени и извършени от служба "Ревизионна" на МВР три финансови ревизии за една година в "Проинвекс". Установени бяха множество сериозни нарушения на счетоводната и материалната отчетност и договорната дисциплина, в резултат на което по актовете за начет са установени вреди за 246 млн. 317 хил. лв. Констатирани са поредица от незаконосъобразни и правно нищожни действия на ръководствата - много ръководства са се сменили през този период, - довели до облагодетелстване на трети лица и до тежкото финансово състояние на дружеството. Установено беше, че са продавани необходими дългосрочни материални активи и строителни материали на цени по-ниски от пазарните. Сключвани са договори за отдаване под наем на помещения и дълготрайни активи при неизгодни условия. Извършвани са нарушения на Закона за финансов контрол при бракуване на стоковоматериални ценности и други.
Чрез всичко това дружеството е понесло вреди за стотици милиони левове. За виновно и противоправно причинени вреди, констатирани при ревизиите, са съставени 25 акта за начет през миналата година на длъжностните лица от дружеството. Актовете са изпратени за отношение по компетентност на прокуратурата. Образувано е следствено дело. Провеждат се мероприятия за документиране на престъпната дейност на длъжностните лица. Това вече е въпрос, на който може да ви отговори съдебната власт.
Разпоредено беше и беше извършена извън тези ревизии и една съвместна проверка на Националната служба за борба с организираната престъпност съвместно с Икономическата полиция при Дирекция на полицията. Установени бяха конкретни престъпления, извършени от различните ръководства на "Проинвекс" през целия този период, особено през 1994, 1995, 1996 г., и материалите са предоставени на прокуратурата. Между другото, това беше едно от изискванията на ощетените собственици на жилища, с които аз се срещам.
През март т.г. е назначен нов управител на дружеството. Извършени са структурни и кадрови промени. Взети са мерки за подобряване на технологичната, финансовата и договорната дисциплина. Изработена е и е приета оздравителна програма. Разработени са графици за завършване на останалите жилищни блокове. Осигурени са средства за настоящата година за покриване разликата в цените на жилищата на обезщетените собственици. Всъщност за първи път успяхме да осигурим такива средства. Направено е предложение до Министерството на финансите за финансиране изграждането на инженерната инфраструктура. Постигнати са договорености със Столичната община за частично финансиране на инженерната инфраструктура на ж.к. "Младост"-4 от общината, което считаме за голяма помощ от Столичната община. Предстои да бъде решен и въпросът за даване възможност на "Проинвекс" да се разпорежда с финансираните от него подблокови пространства, което ще доведе до подобряване на финансовото й състояние. Всъщност това е една от мерките, за да могат да се довършат останалите жилища, без да се вземат нови пари от собствениците им. До този момент имаше правни пречки, редица правни пречки да бъдат продадени подблоковите пространства и парите да се използват за това строителство. Те просто влизаха в бюджета на министерството, а оттам нямаме право да ги изразходваме. Сега са прехвърлени на "Проинвекс" като собственост, "Проинвекс" ги продава и чрез тях финансира. Министерството при това положение се лишава от значителни средства. Това трябва да се знае. Но ние слагаме като приоритет завършването на тези блокове. Освен това е забранено "Проинвекс" да получава каквито и да е нови петна и да строи нови блокове, защото това е била практиката през предишните години. Всъщност те са действали като типична строителна пирамида - с парите от следващия блок, продадени на зелено апартаменти, са финансирали изграждането на предишния, плюс всички други нарушения, които са вършели.
На основание на Постановление N 110 на Министерския съвет от 13 май 1998 г. за отреденото на МВР право на строеж се извършва подготовка, а правото на строеж се предоставя на МВР. Много е сложна цялата структура от правни документи. Вече сме уредили въпроса, за да можем да издадем документи за собственост на купувачите на завършените жилища. Много от тях искат да им бъдат предадени жилищата дори и в груб строеж, за да бъдат довършени от самите тях.
Предстои и актуализация на предварителните договори за строеж на жилища и неизгодните, както и тези с отклонения от законовите уредби ще бъдат прекратени. Жилищата ще бъдат продадени на купувачите на действителната строителна стойност, без печалба за дружеството. Цените са значително по-ниски от пазарните. По този начин всички купувачи, отговарящи на условията, ще бъдат компенсирани за неспазването на сроковете за завършване на строителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Александър Каракачанов да изрази отношението си към отговора.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин министър, по принцип съм удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се, че и слушащите тези Ваши думи Ваши служители ще бъдат доволни. Сами разбирате, че това е един важен въпрос. Особено предвид тежкото кадрово състояние на министерството това би било един важен стимул. Единствено бих се надявал, ако Вие можете да кажете някакви по-конкретни срокове за предаването на тези жилища, но ако не можете, вярвам, че Вие ще направите всичко възможно те да бъдат максимално ускорени.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Има графици за всеки отделен блок.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Да, както разбирам, има графици за всеки отделен блок. Добре, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Следващият въпрос е от народния представител Веселин Бончев.
Заповядайте, господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, господин министър! Последните съобщения на пресата за корупция във висшите среди на МВР в Хасково и Шумен, материалите, разпространени лично за Вас в пощенските кутии на депутатите преди известно време, организирането на активни мероприятия от висши служители и тяхната благословия на граждани и депутати, Вашите действия по отношение на Националното следствие и прокуратура водят до народната мъдрост "Рибата започва да мирише от главата!".
Точно това са мотивите да Ви попитам, господин министър: има ли корупция сред органите на МВР? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Бончев, че точно си прочетохте въпроса. Въпросът е риторичен, не се нуждае от отговор. Да, има корупция в МВР, както има и на други места в държавата. Вземаме мерки срещу нея, както сте прочели във вестниците, доколкото разбрах от изявлението Ви преди малко.
Оставям Вие да кажете дали има и на други места корупция, може би когато човек се кандидатира за народен представител и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Веселин Бончев да изрази отношението си към отговора.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги, господин министър! Явно от това, че нищо не отговорихте, трябва зрителите, народните представители и българският народ да си правят изводите. За мен корупцията е голяма. Но за да има корупция, както Вие казахте, трябва да има причини. Тъй като времето е много малко, само две минути за уточняващи въпроси, и аз ще бъда кратък.
Още миналата година в района, в който аз съм избран за народен представител, идваха много полицаи и казваха: наредбата на министъра да получим драстично намаление за дрехи и да си плащаме дрехите от нашите мизерни заплати ни принуждава да търсим работа и на други места, когато не сме дежурни или заангажирани в полицията.
И в тази връзка: известно ли Ви е, господин министър, като резултат на корупцията в МВР, колко невинни полицаи се самоубиха? Известно ли Ви е също така колко невинни полицаи бяха убити? Знаете ли, господин министър, и колко цивилни граждани в резултат на тази корупция бяха убити? И последно, знаете ли, господин министър, за времето, в което Вие ръководите Министерството на вътрешните работи, колко български майки сложиха черни забрадки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Бончев, молбата ми е да бъдете коректен. Отговорих Ви на въпроса. На въпроса има ли корупция в МВР Ви отговорих: има. Какво повече от това да Ви отговоря?
На зададения ми въпрос вземаме ли мерки, ще Ви отговоря следващия път, ако ми го зададете този въпрос.
Що се отнася до причината да ми зададете въпроса, нека народните представители се запознаят с един документ. Истинската причина, господин Бончев, да ми зададете въпроса за корупцията не е действителната Ви загриженост. Дали майките по време на мандата ми като министър в България си слагат черни забрадки заради мен, това хората сигурно по-добре го знаят.
На 1 юли 1998 г., два дни преди да ми зададете въпроса, старши сержант Людмил Боянов, служител на СПЗ аерогара е подал сигнал за проверка на лек автомобил, за който имал данни, че извършва таксиметрова дейност на пътниците без необходимия лиценз. Пътникът, който се е возил в автомобила, направил жест на шофьора да не спира, при което сержант Боянов още по-настоятелно е дал знак да спре. Независимо че автомобилът го е отминал, е спрял на около 10 метра. От автомобила е излязъл гражданин, който е заявил, че е народният представител Веселин Бончев. Показал е карта и е отправил упрек, че полицейският служител няма право да спира автомобила, без да е извършено нарушение. Главен сержант Боянов е обяснил причините, поради които е предприел извършването на проверката, при което господин Бончев е отговорил, че той лично е наредил на шофьора да свали отличителните знаци и апарата на колата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Пълна лъжа! Пълна лъжа!
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Главен сержант Боянов настоял господинът отблизо да му покаже картата си, за да види данните в нея. По време на провеждания разговор представилият се за народен представител гражданин се е държал грубо с полицейския служител, отправял е немотивирани заплахи за разправа и уволнение след лична намеса на министъра на вътрешните работи.
След това народният представител господин Бончев се е обадил на дежурния в Столичната дирекция и е наредил до 1 час да му се докладва и да бъде уволнен незабавно служителят.
Така че има корупция в системата на МВР, господин Бончев, ние вземаме мерки срещу нея. Но Вашият случай не е такъв.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Процедура, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Процедура? Ако не е процедура, ще Ви отстраня. Предупреждавам Ви.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Драги колеги, уважаеми господин председател! Колата беше спряна, дадох на неговия Пресцентър имената...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, отнемам Ви думата. Това не е никаква процедура. Напуснете трибуната! (Изключва микрофоните.)
Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев относно позицията на Министерството на вътрешните работи по разкритите напоследък незаконни внос-износ вериги с полицейско участие към господин Богомил Бонев, министър на вътрешните работи.
Господин Ганчев, преди да започнете, искам да направя едно съобщение. Току-що ми беше съобщено, че за следващия въпрос на господин Христо Петров се е обадил, че е претърпял авария и едва ли ще може да дойде навреме, затова най-вероятно отговорът на неговия въпрос ще остане за следващата седмица, господин Бонев.
Имате думата, господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председателю. Господин министър, знаете, че аз винаги съм добронамерен към полицията, винаги желая успех, желая й добри заплащания, добра екипировка и най-вече самочувствие!
Лош бизнес е да се атакуват народни представители, лош бизнес е да се позволява на други да клеветят народни представители и точно двигателите, които са ги вкарали в парламента. Аз им прощавам предварително, няма да ги коментирам.
Страшно ми е неудобно, но трябва да попитам как може политически съветник на председател на парламентарно представена партия да взема рекет от 10 000 марки? В "Конфликти" беше изложено всичко и никой не направи коментар.
Второ, как Вашето министерство се бори срещу тези метастази, тъй като видяхте абсолютно реално как един човек заплаши със смърт нашата секретарка, която избяга, като го видя, че е в тази зала. Сега тя е вече на друго място. И как реагира Вашето министерство към такива хора, които не само срамят Народното събрание, а са влезли с рекет, със заплаха, с манипулации? И същите хора са направили активно мероприятие, отхвърлено от Главна прокуратура - ето го на Мишо Дойчев заключението, че всичко е клевета и тези хора рано или късно ще бъдат подсъдими.
И, накрая, питам господин Босилков, който е участник в цялото това активно мероприятие, още ли е на работа? Има ли повдигнато дисциплинарно обвинение или поне наказание срещу него и т.н., и т.н.? За един редовен седесарски клеветник, който постоянно се явява на тази трибуна, вкаран от мен като политически труп в парламента, искам Вие лично, за да не ме каля повече тук, да проверите дали първата си къща в Англия съм я купил в 1969 г. на 144 Лаян парк авеню, Уембли. Да го проверите с Вашите служби.
Второ, апартамента ми Лондон на 65 Касълт ауроуд в 1971 г. - кеш!
Трето, дома ми на морската улица в Кипър - кеш! 1985 г.
Семейния комплекс на моите дъщери и Жорж Ганчев в Лос Анжелис - кеш!
Домът ми в Резово и домът ми във Владая!
Когато Вие, вашата партия ме обвинявате, че аз съм най-големият бедняк и хвърлихте 3 млн.лв. за мои портрети, задраскани с "Най-бедният човек!", с всички обвинения, вашето мекере тук продължава на трибуната на Народното събрание да тръби такова нещо.
Какви действия Вие ще предприемете, тъй като Конституционният съд каза, че клеветниците ще бъдат съдени на пълно основание? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин Ганчев не е съобщил никакви имена в залата, така че не мога да направя и никаква забележка.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Ганчев, аз много съжалявам, че народният представител, който ми е задал следващият въпрос относно това, че Вие сте извършвали рекет, отсъствува, защото иначе щях да слея отговорите сега. Макар че и Вашият въпрос, така зададен, ми дава възможност да отговоря и на двата въпроса, но нека шоуто да продължи следващият път.
Честно казано, не разбрах въпросa. (Весело оживление в СДС.)
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Въпросът Ви беше прочетен от заместник-председателя на Народното събрание. Въпросът Ви беше прочетен от господин Куртев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Актуалният въпрос е озаглавен така: "Относно позицията на вашето министерство по разкритите напоследък незаконни внос-износ, вериги с полицейско участие". А съдържанието на въпроса се отнася до коментар на предаването "Конфликти", където нищо общо с полицията няма и за народни представители, и т.н., и за любимата Ви Евролевица. (Неразбираема реплика от господин Ганчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, много Ви моля, нека да отговори министърът.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Ще отговоря на заглавието на въпроса, след това ще отговаря и на въпроса Ви. Нали може, тъй като са различни неща?
На заглавието на въпроса относно нашата позиция за така наречените внос-износ вериги с полицейско участие, позицията ни е следната - ние разкрихме тези вериги и уволнихме хората. Това е позицията ни. Какво повече да Ви кажа?
По отношение на предаването "Конфликти" не мога да коментирам.
Що се отнася до въпроса кога ще вземем мерки срещу други народни представители, искам да ви дам една юридическа консултация. Съгласно Конституцията, народните представители се ползват с имунитет. Когато извършват престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за повече от пет години - трябва да ви предупредя предварително, че клеветата не e такова - има процедура, при която главният прокурор може да поиска сваляне на имунитета, а не полицията. Когато главният прокурор поиска сваляне имунитет на народен представител, Народното събрание гласува и му бъде свален имунитетът, прокуратурата може да ни възложи извършването на проверка. Преди това всякакви действия от наша страна срещу който и да било народен представител, биха били пълно беззаконие и ние няма да го допуснем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата за реплика господин Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър.
Едно ваше мекере от Държавна сигурност, от Първо и Второ главно, предавал колегите си, и току-що направи една реплика тук, че светел нещо. Имам да си събирам още 270 хиляди долара дълг от същите мерзавци, които вкарах в парламента, и съм ги подарил на Българския бизнесблок. (Весело оживление в СДС.)
Продължавам. Много пари имам да събирам още. (Весело оживление и неразбираеми реплики от СДС.)
Господин министър, когато Главна прокуратура каже, че няма никакво престъпление и когато целият закон застане зад мен и Вие направихте изявление пред всички медии, че няма такова, че това е абсолютно клеветническо активно мероприятие, ще лежите, господа, когато ви дойде времето. Но дотогава. Вие, желая да ми отговорите, защото никой не е вечно на власт и никой не е вечно депутат. Някои си въобразяват, че ще влизат от парламент в парламент, но за някои няма да стане. Никой няма да ги иска.
Оттук следва логиката, когато заплашват моя живот, на моя заместник-председател, на нашата секретарка и ние го доказваме със свидетели и с всичко, вие какво правите, за да респектирате тези хора и ако главният прокурор откаже и ако другите негови колеги откажат, има ли процедура в закона и как вие ще се намесите? Питам Ви с цялото си уважение към Вас и към полицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Ганчев, аз упорито бягам от отговор на незададения ми въпрос от депутата Христо Петров, но така или иначе Вие го задавате. Да, документирано е, че сте получили 10 хиляди долара. Не е документирано дали са дадени като подкуп, като рекет, или са Ви ги дължали тези пари. Затова срещу Вас не е образувано дело. Това не е документирано. Това е заключението на Главна прокуратура и затова не сме Ви иззели парите. (Весело оживление в СДС.)
Твърдите, че още някои Ви дължат 270 хиляди долара за това, че са влезли в парламента. Надявам се, че господин Бончев или някой друг радетел за борбата с корупцията се е издължил навреме. (Ръкопляскания и весело оживление в СДС.)
Що се отнася до това, господин Ганчев, има ли процедура в закона. Ако Главна прокуратура откаже да снеме имунитета, аз Ви заявявам - няма процедура. Това е Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Както съобщих преди отговора на този въпрос, господин Христо Петров е уведомил, че е претърпял авария по пътя към парламента и няма да може да зададе днес въпроса си, поради което остава за следващата седмица.
Актуален въпрос от народния представител Андон Данаилов, относно производството и реализацията на селскостопанска продукция към господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Върбанов, производителите на селскостопанска продукция в Петричко- Санданския район са изправени пред трудноразрешим проблем с реализацията на своята продукция. Липсата на стабилна селскостопанска политика, която да ориентира производителите какво да произвеждат и къде да го реализират, създава стихия, която най-силно се проявява в периода на реализация на произведената продукция. Утежнено обстоятелство е вносът на селскостопанска продукция от съседни страни. Поради стимулите в съседните страни за този вид продукция и най-вече поради контрабандния внос на плодове и зеленчуци се получава нелоялна конкуренция, която обезсмисля труда на нашите производители. На практика от приходите трудно може да се осигури възпроизводство в селското стопанство, а за печалба и осигуряване поминък на заетите в тази сфера изобщо не може да се говори.
Като имам предвид силно растящото напрежение, особено през последните седмици и заплахи да се блокират пътища от производителите на селскостопанска продукция, подписката на производителите на селскостопанска продукция от гр. Петрич и гр. Сандански, изпратена до президента, министър-председателя и лично до Вас, моля да отговорите какви мерки ще предприемете за осигуряване на условия за прибиране и реализация на продукцията на нашия производител? Каква ще бъде политиката на вашето министерство при формиране на пазари и структуриране на производството на селскостопанска продукция и най-вече зеленчукопроизводството? Ще може ли селскостопанският производител да разчита на вашето министерство за информация при планиране на своето производство и реализация на продукцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данаилов, благодаря Ви за актуалния въпрос. Наистина много хора очакват да чуят каква ще бъде политиката на министерството именно по този въпрос. В Петричко-Санданския район, обособен като традиционен за производство на плодове и зеленчуци, които осигуряват основния доход на земеделските производители, през 1997 г. са произведени 24 342 тона зеленчукова продукция и 576 тона праскови и ябълки. През настоящата година площите, засети със зеленчуци, почти се запазват, като са увеличени с около 20 на сто в района на град Петрич и са намалени с 22 на сто в района на град Сандански. Очакваме с 30 на сто увеличаване на зеленчукопроизводството в Петричко-Санданския район и то предимно от полското производство.
През последните години намаленото зеленчуко-производство и нарушеният баланс при полското и оранжерийно зеленчукопроизводство в страната е една от причините, довели до загубата на пазари за прясна и преработена суровина. През последните две години българският производител предлага зеленчуци предимно от полско производство, основно през месеците юли и август, което довежда до натрупване на излишъци за къс период от годината, а именно тези два месеца. През останалото време не се произвеждат достатъчно зеленчуци местно производство, поради което този недостиг се компенсира с попълване от внос предимно от съседните страни - Турция, Гърция и Македония. В момента в Петричкия регион има пренасищане на пазара със зеленчуци, което води до понижаване на изкупната им цена.
От друга страна, имаме информация за извършване на нелоялна търговия, нарушаване на митническата тарифа, вследствие на което се оформят дъмпингови цени, които принуждават местния производител да бъде неконкуретоспособен и лишен от пазари, което го принуждава да продава своята продукция на по-ниски цени.
По данни на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за периода от 10 юни до 15 юли 1998 г. през граничните пунктове в района на град Петрич е осъществен внос на зеленчуци: през Гранично-пропускателен пункт Кулата - 180 тона; през Гранично-пропускателен пункт Златарево - 2591 тона; а плодове през гранично-пропускателните пунктове са влезли 1014 тона, през Златарево - 25 тона; цитрусови плодове - 1767 тона. Един тон се внася средно на стойност 147 екю, което към днешна дата е 290 325 лева за тон. При обмитяването стойността се увеличава със 174 195 лева, което формира средна вносна цена на зеленчуците около 463 520 лева за тон.
От получената справка за борсовите цени към 7 юни 1998 г. от "Общински пазари" - гр. Петрич, показва, че зеленчуците се предлагат на цени в границите между 50 и 100 лева и между 400 и 500 лева за килограм, а плодовете от 800 до 2500 лева за килограм.

Предложената митническа тарифа за основните зеленчукови култури следва да защити от дъмпингови цени българските зеленчуци. Възникналата критична ситуация в района на град Петрич ни задължава да сезираме министъра на финансите и Главно управление "Митници" за предприемане на необходимите мерки за извършване на прецизна проверка и упражняване ефективен контрол на гранично пропускателните пунктове в страната, в т.ч. и в Петричко-Санданският регион. При нарушаване на разпоредбите на митническата тарифа на Република България за 1998 г. да се прилагат съответните наказателни мерки, като приоритет в политиката на министерството е създаването на условия за ефективно преструктуриране и модернизиране на земеделското производство, за конкуретноспособност на българския производител и за стимулиране на експорта. За ограничаване до минимум посредничеството при търговията със земеделски стоки министерството координира разработването на проекти за създаване на тържища и стокови земеделски борси и пазари. В близко бъдеще се предвижда строеж на нови и реконструкцията на съществуващите тържища и пазари в по-големите градове, както и в ключовите производителни райони в страната.
На 5 май т.г. аз лично открих тържището в с. Карналово край град Петрич, за което бяха предоставени 180 хил. екю по линията на Програма "ФАР" на министерството. През 1998 г. ще започне да функционира и пазар за плодове и зеленчуци, който е близо до град Перник. Предстои изграждането и на други такива обекти в цялата страна.
По отношение на преструктурирането на зеленчукопроизводството е наложително да се започне възстановяване на оранжерийното производство. Затова обаче са необходими значителни инвестиции.
За оказване на научноконсултантска и информационна помощ на земеделските производители по линията на Програма "ФАР" в министерството е изградена действаща национална система за съвети в земеделието и са създадени структури на национално, областно и регионално ниво - общо 46 такива. Квалифицирани специалисти в министерството периодично издават ситуационно перспективни анализи и бюлетини за основните селскостопански култури. В бюлетин се прави анализ на състоянието на съответната култура, като се посочат перспективите на производството и реализацията й. Тези документи могат да се ползват от ръководители на държавния и частния сектор на всички нива. Органите от системата на научното обслужване на земеделието, фирми и лица, занимаващи се с агробизнес, специалисти и всички останали производствени структури в страната. При желание те могат да бъдат получени от областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа".
Препоръчваме на всички земеделски производители, които искат да се занимават сериозно с производство на земеделска продукция, да се консултират с тези служби. Те са направени за тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Данаилов, имате думата за реплика.
АНДОН ДАНАИЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Аз мисля, че не само това, което Вие споменахте, е причина за натрупването на много зеленчуци в нашия край, а преди всичко лишаването на нашите производители от възможност да произвеждат тютюн. Един сериозен въпрос, защото тази година има неизкупени близо 2000 тона тютюн в нашия район, накара селскостопанските производители да отидат към зеленчукопроизводство. И поради тази причина ние настояваме категорично първо да се изградят тези служби и не само хората да искат, а те да водят съответната пропаганда, за да може да се разпредели, да се структурира зеленчуковото производство. В противен случай винаги ще имаме натрупване на една продукция, която претоварва пазара, и други продукции, които изобщо не се търсят на пазара.
Аз мисля, че освен че Вие сте констатирали факта, че са внесени 2180 тона, което е изключително голямо количество продукция, която е внесена през границата. Това е, което е регламентирано, което е записано в митниците, а сигурно има и още толкова, които изобщо не са упоменати, поради това, че има контрабанден внос. За Вас това е известно.
Аз Ви моля тук да поставите въпроса пред министъра на финансите да се направи всичко необходимо, така че за късните зеленчуци да се направи така, че да се ограничи вносът на такова продукция, за да може българският производител да реализира на що-годе сносна цена своята продукция. В противен случай ние го обричаме на постепенно загиване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Данаилов.
За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Данаилов! Както вече ви казах, тези служби са изградени и всеки земеделски производител може да се възползва от техните възможности.
Искам само да информирам всички депутати, а и чрез електронните медии и всички, които в момента ни гледат и слушат, че с моя заповед е създадена междуведомствена група, в която влизат представители на ниво заместник-министри от всички заинтересовани министерства, именно по проблемите, които в момента настъпиха на нашия зеленчуков пазар. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов относно осигуряване складова площ за реколта 1997-1998 г. към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Приключва прибирането на ечемика, в разгара сме на жътвата на пшеницата, вече за всички българи е известно, че тазгодишната реколта е добра. Ако дъждовете не съсипят зърното, което в голямата си част е по площадките, очевидно ще има хляб. Ако обаче то остане дълго време на площадките, не само няма да може да се продаде на добра цена, но няма да има и хляб за хората.
Много въпроси възникнаха и тази година, свързани с жътвената кампания и със зърното. На някои от тези въпроси и Вие, господин министър, и Вашите колеги от правителството дават отговори, които за съжаление съвсем не удовлетворяват зърнопроизводителите.
Независимо от голямата важност на всички въпроси, свързани със зърното, въпрос на деня е къде и как ще се съхранява прибраното вече зърно?
Затова и моят актуален въпрос към вас, господин министър, е: какви са складовите наличности в момента, годни да съхраняват зърното и каква част от тях са свободни и са в състояние да приемат зърното от новата реколта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Михайлов.
Давам думата на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Върбанов.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Съхранението на зърното се налага следствие неговото сезонно производство и целогодишното му потребление. Поради това обстоятелство зърнохранилищата имат една много важна роля. Нашата страна в момента разполага с вместимост около 4 млн. тона. В състава на зърнопреработващите предприятия, мелници и фуражни заводи са включени една от по-голямата част на наличните зърнохранилища. Едновременно с това съществуват и самостоятелни търговски дружества със зърнобази, чиято основна дейност е изкупуване, съхранение и реализация на зърнени храни.
Около 40 на сто от силоз-складовите бази в страната са с преобладаващо държавно участие, а останалата част от тях са приватизирани или реституирани.
За съжаление силоз-складовата база в страната ни не е на добро равнище. Не всички зърнохранилища имат необходимите съоръжения за ефективно приемане, съхранение и реализация на зърното, което не позволява прилагането на високоефективни технологии за съхранение. Независимо от това, като цяло наличният в страната силоз-складов капацитет е в състояние и има възможности за съхранение на зърното от реколта 1998 г. и да обезпечи нормалната работа на зърнопреработващите предприятия.
В това отношение ще бъдем подпомогнати от новия Закон за търговия и съхранение със зърно, приет тези дни на второ четене от Комисията по земеделие, гори и аграрна реформа, който предстои да бъде внесен и обсъден тук, в пленарната зала.
По наши данни свободните складове и вместимости за съхранение на зърнени храни са над 3 млн. и 500 хил. тона. Само в търговските дружества от мелничната промишленост са около 2 млн. и 200 хил. тона.
Уважаеми господин Михайлов, в заключение искам да кажа на Вас и на народните представители, че жътвата в България върви успешно. Имаме всички основания да смятаме, че хлябът на нашия народ е осигурен и за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Имате право на реплика, господин Михайлов.

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин министър, за отговора.
Аз искам да се обърна не толкова към Вас, колкото към собствениците на ЕООД "Зърнени храни", на мелничните комбинати, фуражните заводи, че те действително имат възможност да приберат зърното и че не трябва да рекетират зърнопроизводителите, защото действително зърно има, може да се каже, и с добри качества и е нужно да се прибере.
На Вас, господин министър, искам да Ви кажа, че не трябва да разчитаме на приемането в ход на Закона за зърното, тъй като знаем, че поляците бяха похвалени за това, че много бързо - в разстояние на три години, внедриха този закон. Това означава, че ние, за да сме по-добри от поляците, не по-рано от една - две години законът реално ще влезе в сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли думата? Не.
Актуалният въпрос на господин Михайлов приключи.
Продължаваме с актуалния въпрос на народния представител господин Георги Пинчев относно изкупните цени на земеделските произведения.
Имате думата, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Това, че моят въпрос, уважаеми колеги, се припокрива с въпроса на господин Андонов, който говореше за района на Петрич, само показва колко тревожно е положението. Защото хиляди зърнопроизводители, зеленчукопроизводители и млекопроизводители от цялата страна с нарастваща тревога всеки ден поставят въпроса за изкупните цени на техните произведения. Това е най-болното, което ги вълнува. Търговци-прекупвачи организирано дирижират непрекъснатото намаляване на изкупните цени. В някои окръзи изкупната цена на млякото е спаднала до 150 лв. за литър.
Но веднага трябва да кажа, че поради мерките, които взе правителството през последните дни, доколкото ми е известно министър-председателят е наредил Министерството на отбраната, на здравеопазването и някои други министерски ресори да поизкупят част от залежалата в складовете продукция и изкупната цена на млякото тръгна нагоре, но е достигнала до 300 лв. на литър, което все още е крайно недостатъчно.
Цената на корнишоните обаче от 500 лв. за килограм миналата година сега в редица региони като Сливенски, Ямболски, Хасковски, Пловдивски, Варненски, Силистренски и други е сведена до 50, че дори и до 25 лева за килограм. В родното ми село Малево - Хасковско, стотици декари са засети с корнишони. Хората идват и ме питат: какво ще направите, за да ни защитите от търговците, да не се подиграват с нашия труд?
На 3 юли тази година в село Драгоданово - Сливенско, същият настойчив въпрос беше поставен пак от недоволни производители на корнишони на народните представители от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, които посетихме региона във връзка с техния протест.
Много са разтревожени и производителите на зърно, особено на пшеница, които са оставени на произвола на прекупвачите. Сегашната драма на зърнопроизводителите, а за мен това е наистина драма, ще се почувства по цената на хляба след две години.
Уважаеми господин Върбанов, вярно е, че при пазарната икономика държавната намеса е ограничена. Ние в Обединените демократични сили обаче в предизборната си програма се обявихме за социално ориентирана пазарна икономика. Следователно обещахме на хората защита. Защита и на производителите - те ще изправят България на крака, но им трябва рамо.
Моля, отговорете ми: какво правите в Министерството на земеделието като правителствен ресор, за да защитите земеделските производители от организираното прекупваческо изнудване с цел да се ограби техният труд? С какво от тази трибуна Вие, министърът на земеделието, ще дадете надежда на производителите на мляко, на зеленчуци и зърно, че правителството прави нещо в тяхна защита? Хората искат тази защита днес, искат я сега, уважаеми господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата министърът на земеделието за отговор.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев! За кой ли път се налага от тази трибуна да отговарям, че в условията на пазарна икономика държавата не трябва да администрира проблемите с търговията и производството на селскостопански продукти. Такива мерки оказват дестабилизиращо влияние както върху производството, така и върху търговията.
Както Вие подчертавате, при пазарната икономика държавната намеса е ограничена. Основната й функция се свежда до определяне на правилата на поведение на отделните стопански субекти. Създаването на ефективна законова уредба и нейното спазване ще бъде гарант за производители, търговци и преработватели на селскостопанска продукция. Това е изходната точка, от която трябва да се тръгне за създаване на благоприятни пазарни отношения. Съгласно новия Закон за подпомагане на земеделските производители, определянето на минимални изкупни защитни цени отпада като метод за регулиране на производството и пазара на земеделската продукция. Сега цените ще се договарят свободно на пазара в зависимост от търсенето и предлагането на дадена стока. Вече пазарът ще бъде този, който ще налага кой какво да произвежда, а не минималните изкупни цени, както беше досега.
Предстои и приемането на Закон за съхранение и търговия със зърно, както казах при отговора на предишния въпрос. С този закон се цели да се лицензират зърнохранилищата и ще се регистрират търговците на зърно, съгласно предвидените в закона критерии. Всичко това ще създаде една сигурност на производителите на зърнени култури.
В закона е заложено и създаването на Национална служба по зърното, която ще предлага за лицензиране публичните складове за зърно и зърнохранилищата и ще осъществява контрола върху дейността на публичните складове, зърнохранилищата, търговците на зърно, ще контролира качеството на тази продукция.
Уважаеми господин Пинчев, всеизвестно е, че българският производител няма навика да ползва специализираните консултации, които биха му осигурили по-голяма конкурентноспособност, въпреки че вече има такава изградена национална система за съвети в земеделието. В момента има пшеница с ниска себестойност, цената на която покрива разходите и осигурява печалба в резултат на ефективното производство. Но има и количества от зърно, чиято продажба не осигурява дори възвръщаемост на направените разходи. Производителят, постигнал ниска цена чрез ефективно производство, ще има възможност да бъде по-гъвкав на пазара. Тоест понижението на цената на пшеницата няма да се отрази негативно, а само ще намали неговата печалба, докато при другите производители ще се получи, че те са работили на загуба. При тази ситуация как може държавата да се намеси? Отговорът е, че не може.
Да допуснем, че държавата се намеси и определи минимална изкупна цена и осигури средствата за изкупуване на реколтата. Това означава, че ще бъде изкупена пшеницата, произведена при неефективно производство, при която минималната изкупна цена по този начин би осигурила и печалба. Изводът е, че държавата с такава мярка ще стимулира неефективното производство, а едва ли това е целта и изход за решаване на проблема.
Отчитаме факта, че в момента позицията на производителите е позиция на по-слабия. В тази връзка министерството насърчава създаването на частни земеделски организации и сдружения, които да отстояват интересите на селскостопанските производители и по този начин да спомагат за развитието на производството, преработката и търговията със земеделска продукция. Така отстояват своите интереси селскостопанските производители във всички страни с развита пазарна икономика.
Уважаеми господин Пинчев, аз и този път съм съпричастен към Вашата загриженост за съдбата на земеделските производители. В ръководеното от мен ведомство наскоро бе проведена среща, на която присъстваше освен председателят на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа и председателят на Държавна спестовна каса, както и представители на други банки. Народното събрание многократно е разглеждало проблемите, свързани с производството на земеделска продукция у нас.
Аз още веднъж искам тук, от трибуната, да заявя, че всичко, което по силите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще бъде направено в интерес на българския производител, но се надявам да получим и разбиране от страна на производителите. И нека те се опитат проблемите, които сами могат да си решат, да ги отстояват. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Господин Георги Пинчев има право на реплика.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин Върбанов, аз излязох без особен оптимизъм, когато Ви зададох въпроса и трябва да Ви кажа, че вие оправдахте този оптимизъм, тъй като още когато беше премахната защитната изкупна цена на зърното, на мен ми беше станало ясно какво ще се получи.
Струва ми се, че ще трябва да минат две години, преди да осъзнаем всичко това, тъй като още тази есен при посевната кампания първите индикации ще ги получим всички ние и цялото наше общество. И все пак нещо може да се прави от вашето министерство и Вие в последната част от своя отговор го казахте.
Жалкото е, че с тези консултации на земеделските производители, с едно насочване за това какво да сеят, се закъсня и тази година загубата, на която те работят, е огромна. Аз искам само да посоча - това няма да ги утеши, разбира се, - че само за декар корнишони отиват около 700 хиляди лева. Сега в редица региони корнишоновите насаждения се отскубват, другаде се засяват със зеле, като засятото зеле едва ли ще им възмезди загубите, които търпят в момента.
Преди малко Ви чух, когато говорихме за района на Петрич, какво се прави срещу дъмпинговия внос от чужбина. Ще Ви кажа, господин Върбанов, че тук изпълнителната власт не си гледа и сплотява работата. Само преди седмица в района на Плодовитово, община Чирпан, турски ТИР разтоварва домати. В България си имаме достатъчно производство. Значи нещо трябва да се прави, за да не се удрят местните производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Господин министър? Не желаете думата.
Следващият актуален въпрос към министъра на земеделието е също така от народния представител господин Георги Пинчев. Имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин Върбанов, отново се налага да насоча вниманието Ви към някои проблеми при възстановяване на собствеността върху земеделските земи в Хасковска община. Става дума за плана за земеразделяне в село Узунджово. Две години узунджовци търсят помощ от всички по-важни държавни институции. При възстановяване на собствеността върху земите в селото коли и беси сегашният кмет Иван Ангелов, а председателят на поземлената комисия господин Йордан Атанасов с действия или бездействия му помагат.
Какви са проблемите на хората?
Първо, бивши власт имащи, начело със стария кмет, до неотдавна, Димко Тенчев, както и новите такива, начело с новия Иван Ангелов, са заграбили най-хубавата земя до селото около двата напоителни канала. Имотите им са комасирани в ниви с размери от 50 до 100 декара. Между облажилите се са и бивши номенклатурчици, като Георги Митев, Георги Грозев, бившата председателка на ТКЗС Василка Бойчева и други.
Второ, неправомерно са преместени някои наследствени ниви от съседни землища в землището на село Узунджово и са проектирани в най-плодородните терени.
Трето, общинската и държавна земя, която някога е била около 5 хиляди декара, е разграбена и сега е останала около 450 дка. По този начин са лишени от възможност за оземляване над 200 цигански семейства, на безимотни и малоимотни хора, занимаващи се и препитаващи се досега със земеделие. А това означава, уважаеми господин министър, че тези хора с многодетни семейства, ако няма какво да работят, ако нямат собствена земя, ще бъдат насочени към друг начин за препитаване, често пъти и в престъпна посока.
Четвърто, има допуснати сериозни грешки при признаване на правата на собственост. Според непотвърдени сведения на недоволни от земеразделянето, близо 3 хиляди дка земя се дублират, тоест, възстановена е два пъти.
Извършените досега проверки от специалисти на Министерството на земеделието са имали формален характер. Проверяващите пред хората са говорили и обещавали едно, а в протоколите, писани в канцеларията на Поземлената комисия, е отразявано друго.
Господин министър, моля да се назначи независима експертна комисия, която на място, в самото село Узунджово, да се запознае с жалбите на хората. Настоявам да се вземат необходимите мерки, за да не се оказва влияние върху работата на комисията от заинтересованите лица, в това число и от председателя на поземлената комисия. Моля, ако е възможно, и аз да бъда включен в нейния състав.
Настоявам от трибуната на Народното събрание да успокоите стопаните от село Узунджово, независимо от това дали са пропуснали или не сроковете и да огласите времето, в което техният проблем ще се разгледа и ако може да се получи някакво разрешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пинчев.
Има думата на министърът на земеделието да даде своя отговор.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Пинчев, в отговор на Вашия актуален въпрос относно земеразделянето в село Узунджово, община Хасково, Ви съобщавам следното.
Коригираният план за земеразделяне е обявен в "Държавен вестник" брой 58 от 9 юни 1996 г. и срещу него са постъпили само 11 броя възражения. Индивидуалното настаняване на собствениците по плана е извършено въз основа на обстойно анкетиране на 90 на сто от тях, което е отразено в картен материал и е документирано с подписи. По искане на инициативния комитет е назначена специална комисия по чл. 26 от закона, която е заседавала в село Узунджово на 24 септември 1996 г. до 26 септември 1996 г. В протокол N 144 от 8 ноември 1996 г. на Главно управление "Земя и поземлена собственост" комисията установява, че няма основания за промяна на влезлия в сила план за земеразделяне на село Узунджово, община Хасково.
В преписка N 351-10 на кметството в село Узунджово са заявени и са признати 403 декара ниви и 48 декара ливади. Общинската земя е възстановена по местности, където е била преди учредяването на ТКЗС. Признаване правото на собственост е извършено от поземлената комисия въз основа на опис-декларация за влизане в ТКЗС, извлечение от землячния регистър на собствениците от село Узунджово. Няма дублиране на земеделска земя при постановяване на решенията.
От общия план е видно, че притежаваната земя преди образуването на ТКЗС е 38 612 дка, а признатата сега е 38 543 дка. С последното изменение на закона, обявено в "Държавен вестник" брой 98 от 28 октомври 1997 г. с параграф 31 се даде една нова възможност на всички заинтересовани лица да възразят срещу решение на поземлената комисия и влезли в сила планове за земеразделяне. В срока за възражения от 1 ноември 1997 г. до 30 ноември 1997 г., за землището на село Узунджово в поземлената комисия са постъпили общо 220 броя възражения. От тях 84 са подадени от лица, нефигуриращи като собственици или заявители на земеделски земи за възстановяване. Това са безимотни граждани, които искат оземляване.
Независимо от горепосоченото, отчитайки важността на повдигнатите от Вас въпроси, аз съм готов да назнача нова комисия, която да се занимае със случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Следващият актуален въпрос е към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова. Актуалният въпрос е на господин Иван Тодоров.
Имате думата, господин Тодоров, да зададете въпроса си.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Мисля, че в началото Ви дължа едно извинение за това, че миналият петък по време на парламентарния контрол поради една недостатъчна обмисленост в Правилника за работа на Народното събрание Вие трябваше да чакате повече от час и половина, може би два, за да можем да си общуваме с Вас чрез моя въпрос.
Използвам възможността да се обърна към председателствуващия и към колегите, да помислим заедно дали не е възможно да променим нещо в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да избегнем това недоглеждане за това, че народните представители в рамките на три минути трябва да поставят своите въпроси и да развиват своите питания, а времето за отговори на уважаемите членове на правителството е неограничено.
Миналият път, примерно, колегата Иван Бойков беше принуден да препуска с мислите си в рамките само на три минути, задавайки въпрос към господин Божков, който отговаря дълго, дълго, дълго, може би в рамките на около 30 минути.
А сега към актуалния ми въпрос. Уважаема госпожо министър, Ваше писмо N 01-001 от 15 юни 1998 г. до председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов породи у мен недоумение, предизвикано може би от неразбиране. Ето защо помогнете ми с Вашия отговор да разбера тезата Ви, защитавана в писмото Ви. Става дума за това, че Вие смятате, че Министерството на външните работи, респективно нашите дипломатически представителства в чужбина нямат ангажименти към народните представители, когато те пребивават в съответната страна не в рамките на международна парламентарна програма, а за форуми на сродни политически партии, например. Всички знаем, включително, убеден съм, и Вие, какви са задълженията и компетенциите на дипломатическата мисия по принцип, включително и на българската. Освен че тя е официалното, постоянно, високо представителство на съответната страна, основно задължение на посланика и неговите сътрудници е да оказват пълно съдействие на висши представители на държавата си по време на пребиваването им там. Не мога да приема изключването на народните представители, още повече когато те са такива в една парламентарна република, каквато е България.
Въпросът ми към Вас е: когато народните представители от Народното събрание на Република България посещават съответна страна не в рамките на международната парламентарна програма, а по друг повод, те по-малко народни представители ли са или може би престават да са български народни представители? Разсейте, уважаема госпожо Михайлова, с отговора си и моето дълбоко съмнение, стигащо почти до убеждение, че този Ваш възглед не важи за уважаемите колеги - народни представители от Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам думата на госпожа Надежда Михайлова за отговор.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Трябва да ви призная, че трудно намерих път към смисъла на Вашия въпрос. Може би ако го перифразирам, той би означавал следното: какви са задълженията на българските дипломатически представителства при посещение на депутати в чужбина?
За онези народни представители, които не са запознати с текста на моето писмо от 15 юни 1998 г. до председателя на Народното събрание, ето неговият смисъл. Министерството на външните работи в съответствие с установената практика винаги оказва пълно съдействие на народните представители при посещенията им в чужбина, когато те имат официален характер и за което сме информирани от ръководството на Народното събрание или чрез неговия отдел "Международни връзки и протокол". В същото време бихме желали да обърнем внимание на това, че при пътувания по партийна линия, когато народните представители пътуват за форуми на сродни политически организации, а не в рамките на международна парламентарна програма, то организацията на посещението е изцяло в компетенцията на съответната политическа партия.
Вие наричате това изключване на народните представители и ме питате дали народните представители престават да бъдат народни представители, когато пътуват по друг, недържавен повод. Разбира се, че не, господин Тодоров. Българските депутати продължават да са депутати и зад граница. Но пък и българските дипломатически представителства, от своя страна, не престават да бъдат дипломатически представителства. Те имат бюджет, ограничен персонал и твърде много ангажименти, за да се превръщат в задграничен филиал на партийни централи, което, повтарям, съвсем не означава, че в рамките на международната парламентарна програма българските депутати не са били или няма да бъдат 100-процентово подпомагани от нашите задгранични представителства.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Тодоров! Функциите и задачите на Министерството на външните работи като държавен орган са нормативно регламентирани от Министерския съвет с Постановление N 335 от 20 август 1997 г. на основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България. В постановлението се казва, че задължението за планиране, подготовка и провеждане на посещения в чужбина е свързано единствено с държавни и правителствени делегации на високо и най-високо равнище. И още нещо. Начините на взаимодействие с други държавни ведомства по въпроси, свързани с осъществяваното от тях международно сътрудничество, не са изрично определени. Става дума за оказване на съдействие на държавни институции при изпълнение на възложените им функции, а не на отделни лица. Министерството може да изпълнява само нормативно регламентирани задължения, които са му възложени по установения ред в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република България.
Уважаеми господин Тодоров, аз наистина съм министър в една парламентарна република. И ако почитаемото народно представителство счете за необходимо да промени досега съществуващата практика и натовари данъкоплатеца с разноски за партийни пътувания, то аз естествено ще се съобразя със законодателната воля на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има думата господин Иван Тодоров за реплика.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря, господин председател. Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Искам да кажа, че Народното събрание не е друго държавно ведомство, то е парламентът на Република България, която е една парламентарна република. Вие цитирахте писмото си, то е и пред мен и аз искам да обърна внимание на формулировката: "В същото време бихме желали да обърнем внимание на това, че при пътувания по партийна линия, когато народните представители пътуват за форуми на сродни политически организации, а не в рамките на международна парламентарна програма, то организацията на посещението е изцяло в компетенциите на съответната политическа партия." Да, точно така, със взаимодействието и съдействието на посолството на Република България в съответната страна. Тъй като, доколкото на мен ми е известно, мисля, че още не е променено, във всяка наша мисия има дипломати, които отговарят съответно за поддържането на връзките с една или друга политическа партия в тази страна. Така че съдействието на политическите служби на посолствата в такъв случай е абсолютно задължително. Простете, ако греша.
Освен това искам да Ви кажа, че много добре би било да ползваме опита на другите страни или поне на тези страни, към които сме се устремили, имам предвид страните - членки на Европейския съюз. Аз не бих могъл да си представя примерно посолството на Федерална република Германия да няма ангажимент към даден депутат, който идва по друга линия, не по линия на Бундестага. Сещам се бързо за примера с господин Калп, който е заместник-председател на Бюджетната комисия на Бундестага, който идва по съвсем друг повод тук, който беше всъщност куриран от посолството на Федерална република Германия. Но аз мисля, че не е нужно да Ви казвам да се обърнете дори към колегите депутати, които са запознати със ситуацията в други страни. Примерно господин Агов би могъл да бъде от помощ, господин Николай Апостолов би могъл да бъде от помощ, а и други колеги.
Безпокоя се само от това, че ми се струва, че това не е нито първият, нито може би последният случай, когато от страна на изпълнителната власт се прави опит да се принизи парламентът и народното представителство. Остава това впечатление у мен и много се моля с Вашия отговор да сте ми помогнали да се отърся от него.
И накрая, използвам възможността да се обърна към уважаемия председателстващ и да изразя обезпокоението си от неангажираната резолюция на председателя на парламента господин Йордан Соколов, който пише: "Да се изпрати за сведение до всички парламентарни групи и независими депутати". Цитирам тази резолюция и все пак споделям убеждението си, че той в никакъв случай не би се съгласил с това фактическо унижение на народното представителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Тодоров, моля Ви да спазвате времето по правилника.
Имате правото на дуплика, госпожо министър.

МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще бъда наистина кратка. Искам само да подчертая от тази висока трибуна, че по никакъв начин не бива да се спекулира с това, че едно решение, което трябва да се съобразява с ръководството на парламента, означава принизяването на парламента. Пак повтарям, ние се съобразяваме с Конституцията и с разпоредбите в Република България.
И тъй като Вие се позовахте на международната практика и много точно подчертахте, че ние наистина трябва да се съобразяваме с тази практика, аз ще Ви информирам само за няколко случая, що се отнася именно до международната практика.
Във Франция при партийни пътувания разноските се поемат от партията. Изключения се правят само за резервация на хотел и поръчка на автомобил.
Същото, господин Тодоров, се отнася за Германия, която дадохте за пример.
В Австрия нито едно пътуване не се признава за служебно, ако не е разрешено от председателя на парламента. Извън пътуванията по парламентарен път дипломатическите представителства оказват съдействие само на председателя и неговите заместници, и то само що се отнася до транспорта по посрещане и изпращане.
В Чехия Външното министерство оказва съдействие само при парламентарни посещения.
Забележете, в Долната камара на Думата, господин Тодоров, при партийни посещения зад граница разходите се поемат от партийната фракция. В редки случаи се намесва междупарламентарната група.
И накрая ще завърша с Великобритания, най-старата парламентарна демокрация. Там, господин Тодоров, за всяко пътуване извън държавни дела, всеки парламентарист и политик заплаща до последния грош и преспиването, и транспорта си, и сам си урежда партийните срещи.
Тъй като ние не сме, естествено, на тази практика, пак повтарям, българските дипломатически представителства ще съдействат, както и досега, изцяло на народните представители. Но не искайте от тях за сметка на данъкоплатеца да харчат огромни разходи за автомобили и за тяхното превозване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ, от място): Не сте чули, не говоря за средства, госпожо Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, моля Ви.
Преминаваме към последния актуален въпрос, това е въпросът на народния представител Янаки Стоилов към госпожа Евдокия Манева - министър на околната среда и водите.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господи председател, госпожо министър! Голяма част от обществеността на Троян се интересува дали в града ще остане управлението на национален парк "Централен Балкан". Според предложения от правителството законопроект за защитените територии, управлението на националните паркове предстои да премине от Националното управление на горите към ръководеното от Вас Министерство на околната среда и водите.
Натрупаният опит в управлението на парка и относителните предимства на град Троян за ефективното използване на националния парк дават основание за неговото определяне за седалище на дирекцията на парка.
Град Троян е разположен в район със силно развита пътна инфраструктура, която осигурява достъп до парковата територия. Пътищата от републиканската пътна мрежа могат пряко да обслужват охранителната паркова система, в преобладаващата част от резерватната територия. За разлика от южната страна на парка, пътните артерии от север обхващат целия височинен диапазон и на много места пресичат главния старопланински хребет. Така отделните обекти и дейности от южната страна се охраняват и контролират по-лесно и ефективно именно от север. Град Троян е най-близкият подстъп към единствения републикански път Троян - Кърнаре, пресичащ територията на парка в посока север - юг.
На територията на община Троян и близката до нея община Априлци се намира най-големият горски фонд в парка, общо над 10 хиляди хектара гори в държавните лесничейства Троян, Черни Осъм и Априлци. В община Тетевен на територията на лесничействата "Рибарица" и "Черни Вит" също са разположени почти 10 хиляди хектара гори. На територията на Ловешка област, в общините Троян, Тетевен и Априлци, се намират най-големите в северната част високопланински пасища и ливади, с площ над 8 хиляди хектара, от които половината в община Троян. В град Троян се намира единственият у нас Институт по планинско земеделие и животновъдство.
Населените места в района притежават богати традиции в областта на различни видове туризъм и предлагат разнообразни възможности за отдих. Установени са отношения с администрации на паркове и организации в чужбина - от Австрия, Германия, щата Колорадо в САЩ, Американската национална паркова служба и други.
В Троян, Тетевен и Априлци вече успешно работят общински туристически бюра. Запазването на дирекцията в град Троян ще създаде нов поминък за населението в северната контактна и паркова зона.
Госпожо министър, ще опровергаете ли опасенията, изразени в регионалния печат и предизвикали вниманието на голяма част от гражданите на Троян, че се готви промяна на седалището на дирекцията на парк "Централен Балкан" от Троян в Габрово? Споделяте ли аргументите в полза на избора на град Троян за седалище на управлението на парка? В крайна сметка ще се запази ли град Троян като седалище на новата дирекция на национален парк "Централен Балкан"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Давам думата на госпожа Евдокия Манева да даде своя отговор.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! От няколко години в парка "Централен Балкан" съществуват две структури с идентични функции. Това е дирекцията на народен парк "Централен Балкан" към Националното управление по горите в системата на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, със седалище в град Троян, и дирекция "Централен Балкан" към регионалната инспекция по околната среда и водите в системата на Министерството на околната среда и водите, със седалище град Габрово.
След приемането на проекта на Закона за защитените територии следва да се преустанови дублирането на структури и дейности в защитените територии.
Конкретно за парка "Централен Балкан" в Закона за защитените територии се предвижда той да бъде национален парк, а управлението, възлагането на последващи и възстановителни дейности и охраната да бъдат вменени на Министерството на околната среда и водите и на неговия регионален орган - парковата дирекция.
Организацията на работата в парка, включително определянето на седалищата на охранителните участъци и на дирекцията на парка, все още не са обсъждани. Те ще се уточнят в плана за управление на парка, който в момента се разработва с помощта на външни експерти.
Постановките в плана за управление са обект на широка обществена дискусия, както и на съгласуване със заинтересованите държавни институции, в това число с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Уверявам ви, че всички аргументи и всички съображения, които ще бъдат изложени в хода на обществената дискусия и на съгласуването на тези документи, ще бъдат взети предвид, за да се определи наистина най-подходящото място на седалището на бъдещата дирекция.
В момента това все още не е обект на внимание на министерството. А тези тревоги са съвсем предварителни, според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Господин Стоилов има право на реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо министър, основният въпрос не е в това дали тревогите са предварителни или навременни, а в това дали те могат да се окажат оправдани или неоправдани. Вие всъщност оставяте открит въпроса, който Ви задавам и не взехте отношение в частта на моя въпрос - за множеството аргументи в полза на избора на тази дирекция, която в момента се намира в град Троян. Защото на Вас трябва да Ви е известно, че на територията на община Габрово няма никаква част от националния парк "Централен Балкан".
Освен това трябва да имате предвид, че една от общините - Тетевен, е с критично висока безработица. И става дума не само за двайсетина служители, които работят в дирекцията, а за осигуряване на допълнителен поминък, след като особено долната граница на парка в споменатата община Тетевен достига почти до границите на населеното място. А би трябвало да следваме един всеобщ принцип на солидарност, че за когото са тежестите, за него трябва да бъдат и ползите.
Също така Ви е известно, че представителите на местната власт и в Троян, и в Тетевен, и в Априлци подкрепят категорично искането на обществеността и на местните органи тази дирекция да бъде в град Троян.
Вие също така сте ангажирани с искането вече на около 2400 жители на град Троян, които само от началото на месеца са събрали тези подписи в подкрепа на едно искане.
Никой не оспорва Вашата компетентност, която включва преценка по целесъобразност. Но смятам, че всяко едно отговорно управление трябва да се съобразява с тези факти. И към тях присъединявам всъщност не толкова моята претенция за едно такова Ваше решение, а искането и на сдруженията "Екологичен живот" и Центъра за приложна екология в Троян, кмета, организацията "Екогласност", Природонаучния музей, държавното лесничейство в село Черни Осъм, Студентския клуб по опазване на природната среда към Лесотехническия университет в София, планинската спасителна служба и туристическия съюз в Троян, сдружение "Зелени Балкани" в град Пловдив, паркоустройствения колектив на дружеството "Агролеспроект", Института по планинско животновъдство и земеделие и държавното лесничейство в Троян и клуб "Отворено общество" в Плевен.
Виждате, че тук става дума за една много по-широка ангажираност, не само на хората, до които пряко се отнася този въпрос. И моето настоятелно искане от името на всички тези организации е наистина Вашето решение да вземе предвид изложените аргументи и да бъде в положителна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, госпожа Манева.
МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че точно това подчертах в отговора си. След като бъде разработен планът за управление на парка и бъдат изложени аргументите на хората, които разглеждат проблема от професионална гледна точка, този документ ще бъде подложен на обществено обсъждане и ще бъдат отчетени всички аргументи. Така че в момента ние просто нямаме нито един от тези документи. Аз съм се срещала с кметовете на тези общини и съвсем ми е обяснима тяхната тревога. Обезателно там ще има или седалище на охрана, или там ще бъде седалището на дирекцията. Но този проблем ще се реши, след като бъде приет законът и бъде приет планът за управление, който пък не се приема, без да се отчете мнението на обществеността.
Така че всичките тези аргументи ще бъдат изложени в процеса на общественото обсъждане на документите и те ще бъдат взети предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
По този начин завършихме парламентарния контрол.
Давам думата на господин Бончев за лично обяснение.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Драги колеги! Бях принуден от министър Бонев да дам лично обяснение и да заявя съвсем откровено пред вас и пред българския народ, че той излъга от тази висока трибуна два пъти, като обясни случая. Вместо да отговори за корупцията, която прояжда Министерството на вътрешните работи и от тази корупция загинаха невинни полицаи, той замеси като оправдание в един скандал моето име.
Искам да ви кажа, че той излъга, че съм казал: "Свали таксиметровия апарат!". В колата въобще нямаше таксиметров апарат.
Петнадесет минути след инцидента се обадих на неговия дежурен по министерство - майор Михайлов. Казах му случая. Казах свидетелите, които бяха в колата, че колата беше спряна - те не знаеха, че съм вътре - да искат пари.
Петнадесет минути след това ми се обадиха от редакцията на вестник "Труд". Пълен текст на факса, неговият Пресцентър - Крумов, също е излъгал.
Колата беше спряна и се искаха пари от шофьорите.
Телевизията изключи, не искат да чуят падението и жалко за България. Да си направите сами изводи какъв министър на вътрешните работи има Република България. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
Едно съобщение:
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание на 22 юли от 15,00 ч. в зала N 238.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Имам лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли още лични обяснения? Моля, имате думата. Най-малко бих Ви отказал на Вас.
Лично обяснение на господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, аз протестирам. Вие лично се ангажирахте с това да ми дадете думата, тъй като процедурно помолих по време на присъствието на господин Радев да бъде дадена. Сега се получава така, че господин Радев ме обиди публично по време на контрола, а Вие изключвате средствата за масова информация и хората ще останат с впечатление, че най-малкото аз нямам достатъчно аргументи и съм виновен за това, което каза господин Радев.
Просто в момента не виждам вече смисъл при това положение да говоря. Но поне за тези, които са останали в залата, ще кажа следното.
Уважаеми господа, особено тези, които са отдясно, аз се опитах съвсем коректно на няколко пъти да ви сигнализирам за това, че господин Радев не управлява повереното му ведомство съгласно закона. И вие, и ние - всички бяхме потърпевши на неговите некомпетентни действия. Наложи се да променяме закони, наложи се да губим парламентарно време, да губим държавни средства. Това е едната страна на въпроса.
Другата е по този повод, по който днес аз зададох въпроси, а именно: фрапиращото с обработката на данъчните декларации.
Не може, когато има Информационен център на Министерството на финансите и неговият капацитет е зает 30 на сто, когато има и други фирми в страната, да се възлага на една фирма, в която има 40 на сто частно участие, в която господин Радев има приятели и от месец юни е член на борда. Не може това да стане в нарушение на Закона за държавните поръчки, който господин Радев трябва да контролира! Най-малкото е съмнително.
Господин Радев не отговори на искането на Парламентарната група на Демократичната левица да даде копие от договора. Днес той ми хвърли отговор, който аз знаех предварително. Защо не даде копието в парламента, с което да убеди българския парламент, че аз говоря неверни неща?
Не може, уважаеми колеги, дъщерна фирма на тази фирма, на която е възложено, да каже, че няма други фирми в страната, при положение че аз съм сигурен, че най-малкото има още една такава.
Не може с лека ръка един български министър да хвърля държавните пари без оправдание. Ето защо аз ще искам и анкетна комисия и се надявам, че ще получа подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Преди да закрия заседанието, следващото заседание на Народното събрание е на 21 юли в 14,00 ч. с дневен ред така, както гласувахме - т.е., продължаваме второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 15,42 ч.)


Председател:
             Йордан Соколов

Заместник-председатели:
              Иван Куртев

              Александър Джеров

   Благовест Сендов

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов