Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 септември 1997 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - народният представител Димитър Абаджиев.
Законопроект за детето. Вносители народният представител Емилия Масларова и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за собствеността с вносител Министерски съвет.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария и обмен на информация за ядрени съоръжения. Вносител е Министерският съвет.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България. Вносител е народният представител Екатерина Михайлова.
Проект за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България. Вносител е народният представител Екатерина Михайлова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на земеделските производители. Вносител е народният представител Георги Агафонов.
Държа да ви информирам - вчера се получи искане от главния прокурор за снемане депутатския имунитет на народния представител Кръстьо Трендафилов. Макар че в миналото този въпрос е бил решаван без становище на комисия, аз съм го изпратил на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, за да се произнесе.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това е позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кое е позор?! (Шум и реплики от опозицията.)
Проект за програма за работата на Народното събрание от 17 до 19 септември 1997 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
2. Първо четене на Законопроекта за специалните разузнавателни средства.
3. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
4. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
5. Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Украйна.
6. Избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
8. Второ четене на Законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
11. Парламентарен контрол, в който са включени двете разисквания по питането на народния представител Екатерина Михайлова към министър-председателя на Република България Иван Костов относно борбата с престъпността и корупцията и относно питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев относно състоянието, проблемите и управлението на енергийния отрасъл, както и отговори на актуални въпроси и питания.
По дневния ред други предложения има ли? - Няма.
Моля, гласувайте програмата.
Гласували 184 народни представители: 171 за, 3 против, 10 въздържали се.
Програмата и дневният ред са приети.
На председателски съвет беше направено предложение и беше постигнато съгласие с оглед на двете разисквания във времето за парламентарен контрол, парламентарният контрол в петък да започне от 9 часа сутринта. Срещу това предложение има ли някой? - Няма.
Моля, гласувайте парламентарният контрол в петък да започне в 9 часа вместо в 11 часа.
Гласували 180 народни представители: 144 за, 29 против, 7 въздържали се.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ.
Законопроектът е приет на първо четене на 4 септември 1997 г.
Господин Китов има думата за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги. Тъй като министър Бояджиев отсъства от страната, аз предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министъра на здравеопазването доц. Иван Златаров и главния юрисконсулт Галина Панайотова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? - Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: 152 за, 10 против, 5 въздържали се.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят господата да влязат.
Председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта има думата, за да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Предлагам ви за второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, внесен от Михаил Рашков Михайлов, Мария Светлозарова Брайнова и Михаил Петров Карафезов на 18 юли тази година.
На заседанието си от 10 септември Комисията по здравеопазването, младежта и спорта обсъди всички внесени след първо четене писмени предложения от народните представители, както и направените по време на дискусията предложения.
В разискванията участваха и министърът на здравеопазването доц. д-р Петър Бояджиев, зам.-министърът д-р Илко Семерджиев, експерти от Министерството на здравеопазването и представители на всички здравни синдикати.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предлага на народните представители за обсъждане следния Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве, съответно обнародван и поправян доста пъти.
§ 1...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля първо заглавието, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието няма възражения. Моля, гласувайте!
Гласували 167 народни представители: 166 за, против няма, 1 въздържал се.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: § 1. В чл. 3, ал. 4 се изменя така:
"(4) Държавната здравна политика се провежда от териториални органи на Министерството на здравеопазването. Тяхното наименование, функции и териториален обхват се определят от Министерския съвет".
Има постъпили две предложения - от народния представител д-р Кънчо Марангозов - § 1 се отменя, и от народния представител Борислав Китов - § 1 се изменя така:
Параграф 1. В чл. 3, ал. 4 се изменя така:
"(4) Териториалните органи на Министерството на здравеопазването провеждат държавната здравна политика по места. Тяхното наименование, функции и териториален обхват се определят от Министерския съвет".
Комисията не прие предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Предложение на комисията - с 11 гласа "за", без "против" и 6 "въздържали се" комисията предлага параграф 1 да бъде приет в редакцията, предложена от народния представител Борислав Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо четене аз обосновах защо този текст не бива да се приема. Продължавам да поддържам тази теза и ви приканвам добре да помислим по въпроса. Само след месец и половина вероятно ще бъде приет Законът за здравното осигуряване, който ще наложи нови промени в Закона за народното здраве. А според уверенията на правителството се очаква административна реформа, която вероятно, предполагам, тъй като представителите от дясно твърдят, че тези единадесет органа, които са на централно подчинение, трябва да минат на местно подчинение, да кажем, на подчинение на областта, също ще има промени. Затова аз смятам, че промените, които правим почти всеки месец на този прословут Закон за народното здраве, са ненужни.
Приканвам ви да помислим дали трябва да влезе тази точка. Специално аз ще гласувам тя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов § 1 да отпадне.
Гласували 178 народни представители: 53 за, 122 против, 3 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което е и предложение на комисията - в чл. 3, ал. 4 се изменя така:
"(4) Териториалните органи на Министерството на здравеопазването провеждат държавната здравна политика по места. Тяхното наименование, функции и териториален обхват се определят от Министерския съвет".
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: 129 за, 44 против, 7 въздържали се.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 2. В т. 6 от ал. 2 на чл. 3а думите "чл. 25в и 25г" се заменят с "чл. 25д и чл. 25з".
Постъпило е предложение на народния представител Борислав Китов - § 2 се изменя така:
"В чл. 3а, ал. 2, т. 6 думите "чл. 25в и 25г" се заменят с "чл. 25д и чл. 25з".
Комисията приема предложението на народния представител Борислав Китов с 15 гласа "за", "против" няма и 2 "въздържали се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой иска ли думата?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов, прието и от комисията - § 2. В чл. 3а, ал. 2, т. 6 думите "чл. 25в и чл. 25г" се заменят с "чл. 25д и чл. 25з".
Гласували 179 народни представители: 149 за, 2 против, 28 въздържали се.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Параграф 3. В чл. 4а се правят следните изменения:
1. В т. 1 от ал. 2 изразът "директора на районния център по здравеопазване" се заменя с израза "директора на териториалния орган на Министерството на здравеопазването".
2. В ал. 3 изразът "ръководителите на районните центрове по здравеопазване" се заменя с "ръководителите на териториалните органи на Министерството на здравеопазването".
Предложение на народния представител д-р Кънчо Марангозов - § 3 се отменя.
Предложение на народния представител Борислав Китов - § 3 се изменя така:
"§ 3. В чл. 4а се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думите "директора на районния център по здравеопазване" се заменят с "директора на териториалния орган на Министерството на здравеопазването".
2. В ал. 3 думите "ръководителите на районните центрове по здравеопазване" се заменят с "ръководителите на териториалните органи на Министерството на здравеопазването".
По време на разискванията народният представител Кънчо Марангозов оттегли предложението си.
Предложение на комисията - с 14 гласа "за", "против" - 2, "въздържал се" 1 комисията предлага § 3 да бъде приет в редакцията, предложена от народния представител Борислав Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желае ли някой да вземе отношение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, прието и от комисията:
Параграф 3. В чл. 4а се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думите "директора на районния център по здравеопазване" се заменят с "директора на териториалния орган на Министерството на здравеопазването".
2. В ал. 3 думите "ръководителите на районните центрове по здравеопазване" се заменят с "ръководителите на териториалните органи на Министерството на здравеопазването".
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: 133 за, 15 против, 23 въздържали се.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 4. В чл. 25а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се заличава изразът "с най-малко 2 години трудов стаж, придобит в здравно заведение".
2. В т. 4 на ал. 4 и в ал. 5 след думите "районната колегия на" изразът "лекарите и стоматолозите" се заменя с "Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз"."
Предложение на народния представител д-р Кънчо Марангозов:
В § 4, чл. 25а, ал. 2 се отменя.
Предложение на народния представител Борислав Китов:
Параграф 4 се изменя така:
"§ 4. В чл. 25а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "с най-малко 2 години трудов стаж, придобит в здравно заведение" се заличават.
2. В ал. 4, т. 4 и в ал. 5 думите "лекарите или стоматолозите" се заменят с "Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз"."
Комисията не приема предложението на народния представител Кънчо Марангозов.
Предложение на комисията:
С 12 гласа "за", "против" - 4, "въздържали се" - няма, комисията предлага § 4 да бъде приет в редакцията, предложена от народния представител Борислав Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Кънчо Марангозов някой желае ли да се изкаже? Няма.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Аз поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов поддържа предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кънчо Марангозов - в § 4 да се отмени ал. 2 на чл. 25а.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: 52 за, 106 против, 11 въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, прието и от комисията.
"§ 4. В чл. 25а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "с най-малко 2 години трудов стаж, придобит в здравно заведение" се заличават.
2. В ал. 4, т. 4 и в ал. 5 думите "лекарите или стоматолозите" се заменят с "Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз"."
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: 117 за, 46 против, 5 въздържали се.
Параграф 4 е приет.
Параграф 5!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 5. В чл. 25б, ал. 1 се изменя така:
"(1) Право да откриват частни здравни заведения имат юридически лица."
Предложение на народния представител Александър Джеров:
Алинея 2 на чл. 25б да отпадне.
Комисията прие предложението на народния представител Александър Джеров със 17 гласа за, против и въздържали се - няма, и предлага § 5 със следната редакция:
"§ 5. В чл. 25б се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Право да откриват частни здравни заведения имат юридически лица."
2. Алинея 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Направих това предложение в миналото заседание с оглед предложената от Министерския съвет промяна.
Първата алинея визира юридическите лица. След като първата алинея се променя, по-нататък в съдържанието на текста трябва да бъдат направени и съответните промени. Ако би останала ал. 2, - ал. 1 говори за юридическите лица, а ал. 2 - за физическите. Едното с другото просто не може да остане. Затова си позволих да направя предложението. Благодаря на комисията, че го е възприела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Джеров, прието и от комисията.
"§ 5. В чл. 25б се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Право да откриват частни здравни заведения имат юридически лица."
2. Алинея 2 се отменя."
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: 174 за, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
Параграф 6!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 6. В ал. 2 на чл. 25в се заличава изразът "както и членове на техните управителни съвети"."
Предложение на народния представител Борислав Китов:
"Параграф 6 се изменя така:
В чл. 25в, ал. 2 думите "както и членове на техните управителни органи" се заличават."
Комисията прие предложението на народния представител Борислав Китов със 17 гласа за, против и въздържали се няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, прието и от комисията.
"§ 6. В чл. 25в, ал. 2 думите "както и членове на техните управителни органи" се заличават."
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: 157 за, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
Параграф 7!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 7. В чл. 25г, ал. 1 след думата "заведение" се добавя "със стационар"."
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, комисията предлага да бъде приет текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 169 народни представители: 169 за, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 8. В чл. 25д се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 се изменя така:
"Препис от съдебното решение или удостоверение за регистрация в съдебен регистър".
2. В т. 2 от ал. 6 думите "частното здравно заведение" се заменят с "юридическото лице".
3. В т. 8 думите "лекарите и стоматолозите" се заменят с "България лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз"."
Предложение от народния представител Александър Джеров - § 8 да бъде по следния начин:
"§ 8. В чл. 25д се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Частно здравно заведение се открива с получаване на разрешение от министъра на здравеопазването."
2. В ал. 2 се правят следните изменения:
1. след думата "разрешение" се заличава изразът "за извършване на медицинско обслужване";
2. точка 1 се изменя така:
"1. препис от съдебното решение или удостоверение за регистрация в съдебен регистър.";
3. в т. 8 думите "лекарите и стоматолозите" се заменят с "Българския лекарски съюз" и "Българския стоматологичен съюз".
3. В т. 2 от ал. 6 думите "частното здравно заведение" се заменят с "юридическото лице".
Предложение на народния представител Борислав Китов:
Параграф 8 се изменя така:
В чл. 25д се правят следните изменения:
1. В ал. 2 се правят следните изменения:
а/ точка 1 се изменя така:
"1. препис от съдебното решение или удостоверение за регистрация в съдебен регистър;"
б/ в т. 8 думите "лекарите или стоматолозите" се заменят с "Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз".
2. В ал. 6, т. 2 думите "частното здравно заведение" се заменят с "юридическото лице".
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, комисията приема предложенията на народния представител Александър Джеров и на народния представител Борислав Китов и предлага § 8 да бъде приет със следната редакция:
"§ 8. В чл. 25д се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"(1) Частно здравно заведение се открива с получаване на разрешение от министъра на здравеопазването".
2. В ал. 2 се правят следните изменения:
а/ т. 1 се изменя така:
"1. препис от съдебното решение или удостоверение за регистрация в съдебен регистър;"
б/ в т. 8 думите "лекарите или стоматолозите" се заменят с "Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз".
3. В ал. 6, т. 2 думите "частното здравно заведение" се заменят с "юридическото лице"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 8 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на § 8 така, както е предложен от комисията и беше прочетен от докладчика.
Гласували 159 народни представители: 159 за, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 9. Чл. 25е се отменя."
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, комисията подкрепя предложението на вносителите за отмяната на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
Гласували 165 народни представители: 165 за, против и въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 10. В чл. 25з се отменя ал. 5."
Чисто редакционно предложение от народния представител Борислав Китов:
"§ 10 се изменя така:
В чл. 25з ал. 5 се отменя."
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, комисията възприема предложението на народния представител Борислав Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от народния представител Борислав Китов и приет от комисията.
Гласували 149 народни представители: 145 за, против няма, 4 въздържали се.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 11. В чл. 81 след думата "канабис" се поставя запетая и се добавя "опиев мак"."
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, комисията подкрепя предложението, направено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителя и приет от комисията.
Гласували 154 народни представители: 154 за, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.


ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 12. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 3:
"(3) При иззето наркотично вещество с тегло над 500 кг, както и в случаи на незаконно култивиране на индийски коноп, опиев мак и еритроксилон кока, Министерството на здравеопазването съхранява представителна проба за нуждите на съдебното производство. Редът и начинът за вземане и съхраняване на представителната проба се уреждат в Правилника за прилагане на този закон."
2. Сегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
"(4) Иззетото наркотично вещество с тегло над 500 кг, както и иззетите незаконно култивирани количества индийски коноп, опиев мак и еритроксилон кока, се унищожават в едномесечен срок от изземването им от съответната регионална дирекция на вътрешните работи след разрешение от съответния окръжен прокурор. Унищожаването се извършва в присъствието на комисия, която включва представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Националната следствена служба и Главната прокуратура. За унищожаването се съставя протокол, подписан от всички членове на комисията, който се съхранява в Министерството на здравеопазването."
3. Създават се ал. 5 и 6.
"(5) Иззетите наркотични вещества, извън посочените в ал. 4, се съхраняват от Министерството на здравеопазването до приключване на съдебното производство, след което се унищожават със заповед на министъра на здравеопазването в присъствието на комисията по ал. 4.
(6) Съдебните органи, издали наказателна или оправдателна присъда във връзка с нарушения, отнасящи се до наркотичните вещества, незабавно изпращат на Министерството на здравеопазването по един препис от присъдата."
Предложение от народния представител д-р Илия Баташки:
1. В § 12, в новата ал. 3 думата "съхранява" се заменя с "извършва" и думата "съхраняване" се заменя с думата "извършване" и се добавя ново изречение: "Представителната проба се предава за съхранение на Министерството на вътрешните работи".
2. Към новата ал. 4 думите "Министерството на здравеопазването" се заменят с думите "Министерството на вътрешните работи", като Министерството на здравеопазването получава един екземпляр от протокола.
3. В новата ал. 5 думите "Министерството на здравеопазването" се заменят с думите "Министерството на вътрешните работи" и думите "министър на здравеопазването" се заменят с думите "министър на вътрешните работи".
4. При така направените поправки отпада нуждата от ал. 6, която предлагам да отпадне.
Предложение на народния представител Борислав Китов - § 12 се изменя така:
В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думата "иззето" се заменя с думата "иззетото".
2. Алинея 6 се променя така:
"(6) Съдебните органи, издали актове във връзка с нарушения, отнасящи се до наркотичните вещества, незабавно изпращат на Министерството на здравеопазването по един препис от тях."
След направените разисквания, народният представител Илия Баташки оттегли предложението си.
Предложение на комисията: с 14 гласа "за", "против" няма, "въздържали се" 2, комисията предлага § 12 да се измени така:
В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 1.
3. Създава се нова ал. 2:
"(2) При иззето наркотично вещество с тегло над 500 кг, както и в случаи на незаконно култивиране на индийски коноп, опиев мак и еритроксилон кока, Главно управление "Митници" съхранява представителната проба за нуждите на съдебното производство."
4. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Иззетото наркотично вещество с тегло над 500 кг, както и иззетите незаконно култивирани количества индийски коноп, опиев мак и еритроксилон кока, се унищожават в едномесечен срок от изземването им от съответната регионална дирекция на вътрешните работи след разрешение от съответния окръжен прокурор. Унищожаването се извършва в присъствието на комисия, която включва представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Националната следствена служба и Главната прокуратура. За унищожаването се съставя протокол, подписан от всички членове на комисията, който се съхранява в Министерството на здравеопазването".
5. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) Иззетите наркотични вещества, извън посочените в ал. 3, се съхраняват от Главно управление "Митници" до приключване на съдебното производство, след което се унищожават със заповед на министъра на финансите, в присъствието на комисията по ал. 3.
(5) Съдебните органи, издали актове във връзка с нарушения, отнасящи се до наркотичните вещества, незабавно изпращат на Министерството на финансите по един препис от тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 12? Няма изказвания.
Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от комисията.
Гласували 167 народни представители: 167 за, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Преходни разпоредби
§ 14. Подадените заявления за получаване на разрешение за извършване на медицинско обслужване от частни здравни заведения се решават по досега действащия ред."
Предложение от народния представител Александър Джеров:
Досегашният текст на § 14 да стане ал. 1 и да се създаде следната ал. 2:
"(2) Заварените към влизането в сила на този закон частни здравни заведения, открити от граждани, привеждат статута и дейността си в съответствие с неговите изисквания в едногодишен срок от влизането му в сила."
С 16 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, комисията приема предложението на народния представител Александър Джеров и предлага Преходните и заключителните разпоредби да придобият следното съдържание:
Предложение на комисията:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 14 (1) Подадените заявления за получаване на разрешение за извършване на медицинско обслужване от частни здравни заведения се решават по досега действащия ред.
        (2) Заварените към влизането в сила на този закон частни здравни заведения, открити от граждани, привеждат статута и дейността си в съответствие с неговите изисквания в едногодишен срок от влизането му в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо по заглавието на раздела - "Преходни и заключителни разпоредби".
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: 139 за, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
По § 14 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
Гласували 143 народни представители: 142 за, 1 против, въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "§ 15. Навсякъде в този закон думите "районните центрове по здравеопазването" се заменят с думите "териториални органи на Министерство на здравеопазването".
Предложение на народния представител доктор Кънчо Марангозов - § 15 се отменя.
Предложение на народния представител Борислав Китов - § 15 се изменя така:
"§ 15. Навсякъде в закона думите "Народна република България", "Министерство на труда и социалните грижи", "министърът на земеделието и хранителната промишленост", "министърът на народната отбрана", "министърът на образованието, науката и технологиите", "районните центрове по здравеопазване" се заменят съответно с: "Република България", "Министерството на труда и социалната политика", "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа", "министърът на отбраната", "министърът на образованието и науката", "териториални органи на Министерство на здравеопазването".
Народният представител доктор Кънчо Марангозов оттегли предложението си.
Комисията предлага § 15 да бъде приет в редакцията, предложена от народния представител Борислав Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от народния представител Борислав Китов и приет от комисията.
Гласували 141 народни представители: 108 за, няма против, 33 въздържали се.
Параграф 15 е приет. С това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за народното здраве е приет на второ четене.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Има думата председателят на Комисията по национална сигурност господин Христо Бисеров да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Комисията по национална сигурност, относно Законопроект за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет на 1 август 1997 г.
Комисията по национална сигурност разгледа предложения законопроект на свое заседание на 10 септември тази година. По реда на чл. 25, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията изслуша министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев и секретаря на Министерството на вътрешните работи господин Атанас Атанасов.
С приетия през 1994 г. от Тридесет и шестото Народно събрание Закон за специалните разузнавателни средства за първи път в българското законодателство чрез закон се регламентира използването на тези специфични за борбата с престъпността средства. Приетите през настоящата година от Тридесет и осмото Народно събрание изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат възможността за използването на материалите, придобити чрез специални разузнавателни средства за доказателство в съдебния процес, налагат детайлизирането на вече приетите законови разпоредби.
В предложения на вниманието на народните представители законопроект по нов начин и в много по-широк обхват са дадени разграниченията между оперативните способи и техническите средства, които осигуряват тяхното прилагане. В него се посочва редът за използване на специалните разузнавателни средства, тяхното осигуряване и прилагане, използването на резултатите от тях.
По време на обсъждането всички народни представители подчертаха навременността и необходимостта от ново законово регламентиране на реда и начините за използването на специалните разузнавателни средства. Редица депутати обърнаха внимание и на необходимостта от допълнително засилване на гаранциите срещу злоупотреба при използването на тези средства и недопускане необосновано ограничаване на правата и свободите на гражданите, гарантирани от Конституцията и законите на страната. Във връзка с това беше изразена готовност за внасяне на допълнителни предложения, прецизиращи текстове на законопроекта.
С оглед на гореизложеното Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията бе прието на 10 септември 1997 г. с 11 гласа "за", без "против" и "въздържали се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има думата народният представител Пламен Марков от Парламентарната група на СДС.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Чухте становището на Комисията по национална сигурност. Като член на тази комисия искам да взема отношение по въпроса за приемането на първо четене на предложения ви Законопроект за специалните разузнавателни средства.
Най-напред мисля, че в пленарна зала така, както показа и заседанието на Парламентарната комисия по национална сигурност, едва ли има колеги народни представители, които подлагат на съмнение необходимостта от приемането на този законопроект. Въпреки че в момента действащият Закон за специалните разузнавателни средства беше приет съвсем наскоро, само преди три години, няколко са обстоятелствата, които наложиха приемането на изцяло нов Закон за специалните разузнавателни средства.
На първо място, това са приетите с измененията и допълненията в Наказателно-процесуалния кодекс процедурни възможности за приобщаване към доказателствения материал по наказателните дела на веществени доказателствени средства, които се базират на информация, събрана чрез използването на специални разузнавателни средства. Тоест, създаването на правна възможност специалните разузнавателни средства и изготвените въз основа на събраната от тях информация да позволяват изготвянето на веществени доказателствени средства, които да се използват в наказателния процес, налага една по-обстойна, една по-детайлизирана регламентация на въпроса кога, в какви случаи, от кои органи и при спазването на каква процедура могат да бъдат използвани специалните разузнавателни средства, за да се придобива информация, необходима за изясняването на обективната истина по наказателни дела.
В предложения законопроект в пет глави са регламентирани както подробното описване и разграничаването на техническите средства, чрез които се придобива информацията, така и на оперативните способи, които се използват при употребата на специални разузнавателни средства.


Особено внимание законодателят, в лицето на Министерския съвет, е обърнал на гаранциите за незлоупотребата със специални разузнавателни средства. Предвидена е една процедура, която изисква двойна санкция, за да се разреши използването на специални разузнавателни средства за придобиване на информация.
Най-напред точно и конкретно са изброени онези служби и държавни органи, които имат правото да искат разрешение за използване на специални разузнавателни средства, като това са органи и институции, които са пряко свързани с разкриването и предотвратяването на извършване на тежки престъпления. Изрично в закона е посочено, че специални разузнавателни средства могат да бъдат използвани единствено и само тогава, когато има достатъчно данни и факти за това, че се готви извършването на тежко престъпление, в ход е извършването на такова тежко престъпление или пък вече е извършено такова тежко престъпление. Относно това кое престъпление е тежко определение дава Наказателният кодекс в чл. 93.
Свързаните с използването на разузнавателните средства оперативно-технически способи, които се използват от оперативните и специалните служби, могат да бъдат прилагани на практика, едва след като получат съответните санкции.
Вие ще се запознаете по-подробно с предвидения процедурен режим, но ще забележите, че освен искането, което трябва да бъде подробно мотивирано и да съдържа съответни реквизити за разрешение за използване на такива специални разузнавателни средства, задължително се налага санкция, свързана с разрешаването й от органи на съдебната власт. Това са председателите на окръжните съдилища или приравнените по ранг с тях съдилища в системата на военното съдилище - това са военните окръжни съдилища, или пък специално и изрично упълномощени от председателите на тези съдилища техни заместници.
Освен това разрешение, което е регламентирано в чл. 15 на предложения законопроект, се изисква и едно разпореждане на министъра на вътрешните работи или специално упълномощен от него секретар на МВР, който пък дава вече изричното указание на съответните оперативно-технически служби - след полученото разрешение да бъдат използвани специални разузнавателни средства за придобиване на информация.
Подробно е регламентиран и начинът, по който се документира получената информация, както и веществените носители на тази информация, които вече представляват самите веществени доказателствени средства.
Изрично са упоменати само два случая, в които е възможно да бъдат използвани специални разузнавателни средства, без да се спазва процедурата или по-точно при допълнително саниране на процедурата. Това са разпоредбите в чл. 17 и чл. 18 от предложения законопроект, когато в неотложни случаи се налага прилагането на специални разузнавателни средства и което може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, без да се изчаква разпореждането на министъра на вътрешните работи, но се изисква незабавното негово уведомяване.
Вторият случай е обратният - по разпореждане на министъра на вътрешните работи или специално упълномощения от него секретар на МВР, да се пристъпи към използването на специални разузнавателни средства за придобиване на информация, но това може да продължи след незабавното уведомяване на органа по чл. 15 и за не повече от 24-часов срок. Ако не бъде получена такава санкция, прекратява се използването на специалните разузнавателни средства, а органът по чл. 15 дава указание относно това събраната информация дали да бъде унищожена или носителите на тази информация как да бъдат съхранени.
Сами разбирате, че законът е доста деликатен и засяга една сфера, която е много чувствителна за гражданите, за обществото като цяло, тъй като става въпрос за законова регламентация на правни възможности за навлизане в сферата на правата и свободите на отделната личност и на отделните граждани. Затова законът предвижда и урежда детайлно и случаите, когато е възможно да бъдат използвани такива специални разузнавателни средства. Изброените в чл. 12, ал. 1 три възможности касаят лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки умишлени престъпления, лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лицата по т. 1 на ал. 1.
И тук вече и в комисията имаше доста забележки по т. 3 на чл. 12, ал. 1, където редакцията може би не е най-удачна - посочено е "лица и обекти, свързани с националната сигурност".
Сигурен съм, убеден съм, че между двете четения на законопроекта ще бъде внесена редакционна поправка специално в т. 3 на ал. 1 на чл. 12, тъй като така дадена формулировката дава възможност за едно по-широко тълкуване на въпроса кои са тези лица и обекти, свързани с националната сигурност. Може би трябва да се посочи, че тези лица и обекти, тяхната дейност трябва да е свързана със заплаха за националната сигурност.
Мое лично убеждение е, че законопроектът, така, както е предложен, макар и с някои несъвършенства и редакционни непълноти, може и трябва да бъде приет на първо четене. Той е съобразен както с правата и свободите на българските граждани, гарантирани и регламентирани от Конституцията, така и с международно-правните актове, които засягат тези проблеми - всеобщата Харта за правата на човека, Европейската конвенция и т.н.
В заключение искам да посоча, че законопроектът дава достатъчно гаранции срещу злоупотреба. Може би както водещата комисия, така и всички останали народни представители, които се интересуват от материята и проблема, ще направим предложения за усъвършенстването на законопроекта между двете четения. Но аз апелирам към всички вас да гласувате и заедно да приемем законопроекта на първо четене, тъй като необходимостта от приемането на такъв законопроект, мисля, че е безспорна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
Други желаещи да вземат отношение от другите парламентарни групи?
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократичната левица ще подкрепи законопроекта на първо четене, макар да има известни съмнения от правно-техническо естество - необходим ли е нов Закон за специалните разузнавателни средства.
Такъв е приет през 1994 г. и преди два месеца ние приехме изменения в този закон във връзка с промените в НПК.
Така че изразеното становище от председателя на Комисията по национална сигурност, че за пръв път със закон се регламентира използването на специални разузнавателни средства, в някакъв смисъл е неточно. Това просто е станало през 1994 г.
Достойнството на сегашния закон е, че той вкарва в закон част от уредбата досега с инструкцията на МВР. Достойнство на новия законопроект е, че по-пълно урежда онези изисквания, които поставихме с изменението на НПК и възможността за използване на специалните разузнавателни средства като доказателство в наказателния процес.
Прави впечатление обаче, че половината закон е преписан от досегашния, с известно прекомпозиране на алинеите. Нямяше никакъв проблем всичко онова, което е от чл. 5 до чл. 11 на сегашния проект и което е дефиниция на наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, набелязване, проверка на кореспонденцията, да влезе в стария закон в рамките на Преходните разпоредби като дефиниции, да бъдат добавени новите по същество чл. 14 и промените в чл. 17 и чл. 18, а заключителната глава, която и в новия проект е четвърта - "Използване на резултатите от прилагането на специалните разузнавателни средства", което по същество е новата част, да остане в края на закона.
Това е класически случай как не трябва да се законодателства: когато всяка година по една и съща материя се приемат нови закони, без нещо ново да се казва по същество. Но тъй или иначе ние не сме против да се направят съответните законодателни промени. Затова казвам това само за сведение.
Няколкото проблема, които поставя новият проектозакон, касаят гаранциите за незлоупотреба със специалните разузнавателни средства. Когато казахме, че част от тях ще могат да се използват за доказателства в наказателния процес и разширихме приложното им поле, ние създадохме и някои опасности за ограничаване правата на гражданите.
И досега имаше разрешителен режим за използването на тези средства. Дали разрешението ще дава окръжният прокурор или ще го дава окръжният съдия, разлика по същина няма, ако този човек ще се подписва като селски кмет: ще получава лист хартия, ще слага отгоре един параф и няма да може да контролира наистина ли се касае за онези хипотези на чл. 12 от закона, има ли данни и основания да се предполага, че се подготвя извършването на тежки престъпления и т.н.
Между другото предпоставките за получаване на разрешения са абсолютно идентични и в новия, и в стария закон. Новост е изискването на сегашния чл. 14 как да бъде оформено искането, което трябва да бъде депозирано, какво да бъде отразено в него - нещо, което аз приветствам.
Проблемът е кой ще преценява дали искащият разрешението орган наистина е пред хипотезата да е получил данни и да има основание да предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление. Дали трябва съдът, когото сега натоварваме с това разрешение, да разполага с нещо повече от лист хартия или и с някакви допълнителни предварителни материали, които да му дадат възможност той наистина да смята, че се касае за необходимост на оперативния орган, а не за приумица.
Вторият въпрос, който се поставя, е кой ще контролира оперативните служби в извършването на тази дейност. Може да има разрешение за вашето проследяване или подслушване за двумесечен срок. При проследяването се изисква видеозаписване, филмиране. Ще бъдат филмирани много касети, но накрая съдът няма да получи всичките, а ще получи монтаж... Днешната наука и техника създават добри възможности вие да получите какъвто искате монтаж и това съдържа сериозни рискове, защото контролът върху законосъобразното извършване на тези действия, така както е уреден в чл. 34, е много под въпрос: контролът по използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи. А кой контролира министъра на вътрешните работи? Кой практически ще ви каже: дали не ви изтече срокът, в който имахте разрешение да подслушвате или следите един човек, но това да продължава? Кой ще контролира, че наистина са унищожени онези материали, които са направени при филмирането, следенето, подслушването? Всичко това в закона го няма. Ако правим пълна регламентация, трябва да направим и това за второ четене с разумни предложения.
Друго нещо, което аз поставям под въпрос, са правомощията на съда в такъв огромен обхват. Има резон съдът да дава разрешение за всичко онова, което ще се използва като доказателство в наказателния процес. Но дали трябва до такава степен да вкарваме съда в оперативната работа на службите? Де факто в момента всичко е във функциите на съда. Никъде по съдилищата няма помещения или други съоръжения, които да помагат за съхраняването на такива материали, а той трябва да получава копия от тях. Значи ние просто ще накараме окръжният съдия да се подписва без никакви възможности за контрол. И защо в крайна сметка вместо съдът да бъде един арбитър в наказателния процес и това да бъде най-силната му функция за спазването на закона, ние ще го набутаме в оперативните разработки? Защо? За да му пречим да бъде арбитър? И какъв ще бъде един съд, който вече е давал серия разрешения и след това трябва да гледа делата във връзка с тези разрешения? Как той ще си разреши да оправдае? Много по-трудно, отколкото, ако тези разрешения е давал друг.
Аз мисля, че може да се помисли съдът да дава разрешения, когато става дума за доказателствата по НПК, а в останалата част да ги дадем на прокурора. Още повече, че той в рамките на осъществяващ надзор за законност върху органите на МВР и предварителното производство може да го прави в много по-оперативен порядък.
Ако слагаме съда като институция, която ще носи отговорност, не е ли редно да накараме съдебен състав да се произнася? Иначе няма никакъв разум да прехвърляш прерогативи от един държавен чиновник формално на друг държавен чиновник формално.
Третото нещо, за което си струва да се помисли, са текстовете от чл. 16 до чл. 18, особено чл. 18 и възможността вътрешният министър, когато много бърза, и без разрешение на съда да разрешава използването на тези технически средства и накрая, с една ал. 3 на чл. 18, да има възможност щом органът по чл. 15 му даде разрешение някога във времето, той да може да потвърждава по този начин извършените действия на оперативно-техническите служби до момента...
Ние създаваме достатъчна бързина. Забележете, че сме решили възможностите за искания в чл. 13. Ние досега сме давали възможност само след параф на ръководителя на централното звено да се иска разрешението. Сега даваме възможност и на териториалните служби на МВР и ЦСБОП, на Столичната следствена служба, на окръжните следствени служби, на окръжните и Софийската градска прокуратура директно да искат такова разрешение, без параф на ръководителя на ведомството, което също беше някаква гаранция, че това не е приумица, не се злоупотребява с тези средства.
Накрая искам да ви поставя следния въпрос: това, което се наблюдава след изменението на НПК, е едно рязко засилване на исканията за ползване на специални разузнавателни средства. Когато нямаш добра агентура, когато не ти се тича да си търсиш свидетели, най-лесното е да включиш някого на подслушване и следене, за да си облекчиш работата. Рязко се увеличиха исканията и в Софийския градски съд. Не бива да допускаме оперативните служби вместо да си свършат работата и с други средства да доказват престъпление, да получат възможност да се закачат на подслушване и следене всякакви хора и с това да ги облекчаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Други желаещи да се изкажат? Господин Маринчевски от Парламентарната група на Евролевицата.

ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз с внимание изслушах моите колеги от ОДС и Демократичната левица и споделям до голяма степен много въпроси, които те засегнаха. Затова няма да се спирам, тъй като те са хора-юристи и много добре познават материята. В това отношение искам да дам някои наши оценки, изхождайки от, така да се каже, професионалното приложение на специалните разузнавателни средства.
Да, този закон беше необходим и наложителен и аз разбирам неговото включване като точка втора от дневния ред за тази работна седмица на Народното събрание. Защото, както каза и госпожа Дончева, се увеличават исканията за използване на разузнавателни средства. Вижте, това е естествено - след като само разузнавателното средство не може да бъде доказателствен материал, то трябва да бъде подкрепено и със свидетелски показания. Тук смятам, че въпросът се урегулира.
Промените, които станаха в Наказателно-процесуалния кодекс - в чл. чл. 111, 112, 111а, 111б, 111в, 112а и 113а, се наложиха от необходимостта от повишаване на ефективността на разследването. В тази връзка смятам, че това е една от причините да бъде предложен този закон от Министерския съвет.
Специалните разузнавателни средства са използвани в дейността на Министерството на вътрешните работи и досега и на базата на получените данни за разкрити особено тежки престъпления. Тази информация трябваше да бъде легализирана, тоест подкрепяна от други източници, за да служи като доказателство в съда. За това се губеше време и средства и те бяха само едно помощно средство в дейността на оперативните служби.
Смятам, че законът, приет през 1994 г., беше един първи опит и помоему успешен да се узакони дейността на Министерството на вътрешните работи при събирането на оперативни данни чрез специални разузнавателни средства. Вярно е, той е несъвършен, но в крайна сметка това беше първият опит в нашата демократична държава да се въведе ред в това отношение.
Освен това като втора причина искам да кажа няколко думи по следния въпрос. През последните години, особено след 1990 г., в България по различни канали беше доставена и впоследствие използвана от юридически и физически лица разнообразна и в отделни случаи с добро качество техника за наблюдение - слухово, радио- и телевизионна, и разкриване на скрити устройства. Основните причини за това са следните. Това беше неминуемо, това трябваше да се случи и това е една от причините да бъде създаден законът през 1994 г. От Министерство на вътрешните работи и от другите служби - от Националната разузнавателна служба, от Националната служба за охрана, от Военното контраразузнаване бяха уволнени добри специалисти и професионалисти в областта на познаването и използването на специалните разузнавателни средства. Някои от тях осигуриха препитанието си чрез доставката и работата на подобна техника за фирми, икономически групировки, застрахователни компании. Естествено тук сработи пазарният механизъм - след като има търсене, имаше и предлагане. Други се включиха във фирми и застрахователни компании като консултанти и компетентни специалисти по използването на подобна техника. Трети обаче отидоха в редовете на подземния свят и там реализираха своя бизнес. В много случаи съчетаването на знанията, уменията и техниката правеха дейността на оперативните и следствените органи неефективна и безрезултатна. Като пример ще посоча изтичането на информация от радиосвързочните средства на полицията и така модерните мобифони провалиха не една добре замислена полицейска акция. Това е само един щрих от тези минуси и те могат да се изброят и по-нататък.
При тази ситуация всеки български гражданин може да бъде обект на наблюдение по различни причини и по този начин се нарушават неговите права. Създава се психическо напрежение, мнителност, често водещи у отделни личности и до лични трагедии. Защото в случаите, когато Министерството на вътрешните работи използва тези средства, те се използват професионално и има създадени всички условия за това. А в този случай, за който аз говоря - използването от физически и юридически лица, условията са много, така да се каже, полеви и не винаги професионално използвани. Затова веднага може да бъде разбрано, че се използват. В такива случаи най-логично е да се обвинят службите на МВР. И смятам, че втората причина за този закон, който считам, че е много основателен, е това, че се възлага използването на специални разузнавателни средства изключително на Министерство на вътрешните работи.
Третото достойнство, което до известна степен отговаря и на въпроса за гаранциите, е, че за да бъдат използвани тези средства ефективно и законно, съществено е те да са точно и ясно разграничени. Става дума за оперативните методи, средствата, с които се осигуряват, разрешението и начина на използване на специалните разузнавателни средства, режима на съхраняване, ползване, архивиране и унищожаване на информационните носители, правомощията на използване, санкциите за правомерно или незаконно използване на специалните разузнавателни средства - по този въпрос ще се спра отделно, по отношение на кого могат да се използват, по чие искане могат да се използват и мотивите за това.
По въпроса за санкциите. Смятам, че този въпрос е нов и това е също едно от достойнствата на предлагания закон. В Наказателния кодекс има достатъчно членове - това са чл. 145а за издаване на чужда тайна, чл. 171, ал. 3 за незаконна проверка на кореспонденцията, чл. 172а, ал. 2 за интелектуалната собственост, чл. 284 и чл. 285, касаещи престъпления по служба, чл. 339, касаещ специалните технически средства, чл. 348, касаещ незаконното използване на радиосредства не по предназначение и така нататък. Тук искам да изкажа мое мнение, че в бъдеще би следвало в средствата за масова информация и на обществени начала да се разясняват тези санкции, за да знаят хората, които използват незаконно тези средства, или пък се подвеждат по различни предложения, че за това има и съответни санкции.
Въпросът за фалшифицирането на тези материали неведнъж беше поставян, и пред мене са го поставяли журналисти, но смятам, че глас, лице, движение, след като лицето е добре познато, не могат да се фалшифицират. Има достатъчно методи и средства - и криминалистични, и така нататък, средства за анализ, които биха доказали една такава подстава. Вижте, когато става дума за документи, тогава е друг въпрос. Документ винаги може да се фалшифицира. Практиката показа, че това се прави много изкусно. Но затова пък има и свидетелски показания. Ето тук вече гаранциите за това, че без съвместяване на свидетелските показания резултатите от използваните технически средства могат да служат като свидетелство в съда.
Искам да се спра, уважаеми колеги, и на въпроса за обществения контрол. Тук се говори за контрола. Вярно, вътрешноведомственият контрол е една от гаранциите за законното използване на специалните разузнавателни средства. Но въпросът за обществения контрол е много съществен и аз смятам, че с тези средства, които обществото, данъкоплатецът плаща от своите възнаграждения, се издържат службите. Това е скъпа техника, това е обучение на специалистите, това е кадровият подбор, това е използването на техниката и експлоатацията на техниката.
Рентабилното използуване на тези финансови, технически и човешки ресурси представлява интерес за данъкоплатеца и затова тези средства трябва да се знаят от хората и как се използват, т.е. повишаване на разузнавателната, бих казал, но може би малко силно се изразявам, разузнавателната култура на обществото. Тя не е достатъчна. И в много случаи мнителността на много хора довежда до допълнително усложняване, включително и до питания в Народното събрание, както беше в минали периоди.
И на второ място - поради някои особености на технологията при използуване на специалните разузнавателни средства - да се определя начинът на използване на информацията, кръга на външните потребители, степента до която да бъдат информирани те. Става дума за недопустимост на разкриване на източника, използваните методи, техническото средство, които позволяват при недостатъчен вътрешноведомствен контрол съответната служба да ги определя. Създават се потенциални възможности за манипулиране на разузнавателната информация и на нейните потребители. Тоест, обществото трябва да има реална представа за същността на специалните разузнавателни средства и смятам, че с този закон тази представа се дава.
Повтарям, необходимо е само той да бъде в необходимата степен, в допустимата степен разяснен на хората, за да могат те да знаят за какво става дума, и то със съдействието на Министерството на вътрешните работи.
Конкретните бележки, които имаме ние, Парламентарната група на Евролевицата, част от тях аз изразих на обсъждането в Комисията по национална сигурност, ще бъдат предадени преди второто четене в указания срок.
Уважаеми колеги, отчитайки състоянието на престъпността, необходимостта от безкомпромисна борба срещу нея и многото разработки, които се водят в тази насока предлагам да приемем за първо четене този закон, за да може той да стане едно сериозно оръжие в ръцете на нашите правораздавателни органи в борбата им с престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Маринчевски. Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Божков, имате думата.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, като член на Комисията по национална сигурност подкрепям становището, с което бяхте запознати днес от председателя на комисията, колегата Бисеров.
Действително, този закон по принцип трябва да бъде подкрепен на първо четене, тъй като той е необходим и в него има два много важни момента, заради които заслужава наистина да бъде подкрепен.
На първо място - макар че през 1994 г. да е приет за първи път и да е регламентирана тази специфична оперативна дейност на органите на МВР, следствие на многото изменения както в Наказателно-процесуалния кодекс, така и в Наказателния кодекс и с оглед действително да се постигне успех в борбата с организираната престъпност, а и с други тежки престъпления, които се извършват на територията на нашата страна, необходимо е да бъде приет един такъв нов закон. Той трябва да бъде съществено усъвършенстван по отношение на два аспекта - най-вече във връзка с гаранциите, които не са достатъчни в първоначалния проект, който гледаме днес на първо четене, а именно за ненакърняване на правата и свободите на българските граждани, също така и по отношение на контрола най-вече върху Министерството на вътрешните работи и по-специално към министъра на вътрешните работи. Независимо от това, че аз не се съмнявам, че сега действащия министър на вътрешните работи би пристъпил към нарушаване на законите и превишаване на своите права, но така или иначе ние трябва да бъдем гарантирани и тези гаранции трябва да бъдат насочени, трябва да бъдат визирани в този закон.
Действително, в този законопроект е вкарана и подзаконовата нормативна уредба, т.е. вътрешноведомствената наредба, която регламентираше и процедурите по този вид дейност на оперативните органи на МВР. По този начин стана възможно тези актове да се регламентират изрично със закон, а не с вътрешноведомствени актове. Това е един плюс за този законопроект.
Измененията са наложителни и с оглед, както казаха и преждеговорившите колеги, с оглед приобщаване към наказателния процес на веществените доказателствени средства, придобити чрез специалните разузнавателни средства.
Придържам се и към това, което каза колегата Маринчевски и колежката Дончева. Учудвам се, че има изключително нисък интерес към този закон. В случая се урежда една изключително деликатна материя, която касае доста сериозно и може да засегне доста сериозно правата и свободите на всеки един български гражданин. Учудвам се от липсата на депутати от всички парламентарни групи и от малкото присъствие в тази зала.
В този закон има и доста подводни камъни и именно затова, както се изказаха и колегите, поддържам становището, че този закон просто трябва да бъде много добре формулиран. Трябва да е прецизиран всеки един негов текст, особено касаещ контрола, механизмите за даване на разрешение и съответно използването на тези разузнавателни средства от определените оперативни служби по отношение на кръга от лицата, спрямо които ще бъдат използвани тези специални разузнавателни средства. Има доста неясни формулировки, както казах в началото, липса на достатъчно гаранции за събирането, съхраняването на информацията, нейното унищожаване, ако тя не е годна и не може да служи, ако не дава данни за извършване на сериозни тежки престъпления, особено в случаите, предвидени в чл. 17 и чл. 18, ал. 2, когато могат да се използват специалните разузнавателни средства без саниране или последващо саниране от министъра на вътрешните работи, съответно и от органите по чл. 15. Там трябва много внимателно да прецизираме и на второ четене да направим съответните предложения, за да може този закон наистина да бъде доста по-съвършен от този, който бе приет през 1994 г.
На мен също ми направи впечатление, запознавайки се подробно с действащия досега закон, който е от 1994 г. и сега предложения законопроект, че в много от случаите, когато се касае за използване на специални разузнавателни средства, когато следва да се предотвратят или разкрият вече извършени престъпления и тъй като законът в случая визира тежките престъпления, които Наказателният кодекс е определил кои са те, се визират почти 3/4 от текстовете на Наказателния кодекс. В повечето от случаите за престъпленията, визирани в Наказателния кодекс се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от пет години. Не се учудвам от тенденцията сега, която е възникнала в съдилищата, в Прокуратурата за множество искания за използване на такива специални разузнавателни средства. Оттам идва този голям обем на искания, защото сега вече действащият Наказателен кодекс дава такава възможност. Разбира се, гаранциите за злоупотреба трябва да бъдат категорични и аз наистина мисля, че по-редно би било, и такова предложение може би ще направя между първо и второ четене, да не се изместват изцяло органите на Прокуратурата, особено по оперативните разработки те да санират тези действия на органите на МВР, а съдът действително да бъде един арбитър, който впоследствие, ако се наложи тази информация, събирана чрез специални разузнавателни средства, да бъде използвана като доказателство в съдебната зала, да може действително окръжният съд, неговият председател или неговият заместник, оторизиран специално, както е визирано в сегашния законопроект, да санират тези действия, които ще предприемат съответните оперативни органи.

Както казах в началото, действително трябва да има и малко по-сериозни гаранции в този законопроект, който ни е предложен, защото в чл. 12, ал. 3, така както е записан текстът, за което говориха и колегите, където е визирано, че на такъв контрол с такива специални средства могат да бъдат подложени лица и обекти, свързани с националната сигурност, това визира всички нас, взети заедно - и народни представители, и министри, президент, Президентство, кметове, изпълнителни директори на големи военни заводи и т.н., а тук трябва да се прецизира текстът, като се посочи, че по-скоро лица, свързани с евентуално извършване на престъпление спрямо националната сигурност на България. Това вече е въпрос на прецизна формулировка на този текст, защото така, както е предложен, се дава една възможност за разширително тълкуване на този текст.
По принцип моето становище е, че този законопроект трябва да бъде подкрепен на първо четене категорично, като най-вече обърнем внимание на тези колеги, които ще внесат своите предложения между първо и второ четене, на прецизността на текстовете, гаранциите за незлоупотреба с тези специални разузнавателни средства по отношение свободите и правата на българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Има ли други изказвания?
Моля квесторите да поканят депутатите. Предстои гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за специалните разузнавателни средства.
Моля, гласувайте!
Гласували 173 народни представители: 172 за, против няма, 1 въздържал се.
Законопроектът за специалните разузнавателни средства е приет на първо четене.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВАТА КУВЕЙТ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Моля председателят на Икономическата комисия господин Николов или член на комисията да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото Народно събрание по законопроект N 02-02-8
от 23 юли 1997 г. за ратифициране на Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г., внесен от Министерския съвет, за второ четене

На своето редовно заседание на 10 септември 1997 г. Комисията по икономическата политика обсъди постъпилите писмени предложения на народните представители Татяна Дончева и Петър Башикаров по законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г., и взе под внимание и допълнителните становища на Министерството на финансите и Министерството на външните работи.
В процеса на дискусията беше мотивирана международноправната несъстоятелност на предложенията на двамата народни представители, отнасяща се до подновяване на преговорите с държавата Кувейт и подписване на допълнителен протокол за тълкуване на чл. 7, § 2 и чл. 13, § 1, б. "а" на Договора и § 2 на Протокола към Договора.
Комисията по икономическата политика приема, че Договорът за взаимно насърчаване и защита на инвестициите с държавата Кувейт не съдържа клаузи, накърняващи интересите на Република България, и приема тълкуването на по-горе посочените параграфи от Министерството на финансите и Министерството на външните работи като основателно и достатъчно.
Чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично и ясно не допуска Народното събрание да прави изменения в текста на международен договор, внесен за ратификация.
Постъпилите предложения от народните представители Татяна Дончева и Петър Башикаров по приетия на първо четене законопроект за ратифициране на Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г., по същество съдържат изменения на Договора и са недопустими както на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така и с оглед на общоприетата международно-договорна практика.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание законопроектът да бъде приет на второ четене и на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли изказвания?
Госпожо Дончева, имате не съвсем добрия навик направо да се упътвате към трибуната, без да знам намерението Ви. Поне поискайте думата от място, така е по правилника. Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добри са ми намеренията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имаме правилник - иска се думата от място.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Трябва да се вдигне ръка от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето, господин Сендов ме подкрепя.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесли сме предложения по проект за закон за ратификация. Правилникът ни дава право между първо и второ четене по един закон да правим предложения. Така че възраженията на господин Николов, макар че той не иска да ги чуе в момента, в тази част са несъстоятелни. Това е проект за закон. Никъде в правилника не пише по кой закон имаме да правим предложения и по кой не, от което следва, че предложения можем да правим по всеки закон, и по такъв, иначе не би имало смисъл да има две четения по проекти за ратификации, нито пък време за предложения по тези текстове.
Възразявам срещу начина на гледане, защото никой не ни уведоми за заседанието на Икономическата комисия и на него не е присъствал нито един представител на нашата парламентарна група. По правилник вносителите трябва да бъдат уведомени, да присъстват и да защитят становището си. Мисля, че е, меко казано, некоректно току-що, пет минути преди заседанието, да получим становището на Външно министерство и на Министерството на финансите.
Що се отнася до предложението по същество. Всички доводи, които са посочили Министерството на финансите и Министерството на външните работи, приемам, но твърдя от трибуната на Народното събрание, че това, което тези министерства считат, че се постига с договора, не се постига. Когато има спор в тълкуването на един текст, не можем да задължим другата страна да го тълкува така, както на нас ни е изгодно. Той вероятно няма да бъде тълкуван така.
Що се отнася до възможностите ние да правим резерви, ние знаем, че не можем да правим резерви по двустранен договор и затова нашето предложение не е да има резерви - нещо, което не знам защо твърди в становището си външно министерство. Ние също така не искаме да се откаже ратификация на договора, защото си даваме сметка какво са за България отношенията с Кувейт и че тези отношения трябва да ги поддържа всякаква политическа сила за двадесет години напред. Затова сме търсили начин по онези два-три текста от договора, които със своето тълкуване при сегашната си редакция могат да създадат проблеми на българската държава и то сериозни проблеми, да се излезе по един елегантен начин. Дали сме намерили най-елегантния начин, това не твърдя. Много би ми било полезно в Комисията по икономическа политика да се видим с представители на Министерството на външните работи, които са по-добри специалисти по международни договори, и да направим нещо по-добро.
За какво става дума? За три текста от закона.
Първият е § 7, ал. 2, който касае възможността при ликвидация да се обезщетява страната, която е прибегнала към ликвидация. Той е много точен и се съдържа в едно изречение - разпоредбите на § 1 ще се прилагат също и към приходите от ликвидация в случай на ликвидация. Твърдя ви най-отговорно, че това, което е написало външно министерство като свое намерение, не следва от текста, който е написан. По този текст всеки средно грамотен адвокат ще ви поиска обезщетение - и в случаите на доброволна ликвидация, и в случаите на ликвидация при несъстоятелност. Нищо че държавата няма никакъв принос за това. Онова, което в тази част е написало външно министерство, е некоректно. То прави тълкуване на договора, което и на мен ми харесва, но той просто не се тълкува така. Ако искате да се направи едно тълкуване, че ще го тълкуваме така, както иска външно министерство в рамките на двустранен протокол, това може и това сме предложили. Но в този вид, в който е написан текстът, от него не следва това, което външно министерство твърди.
Друго нещо. По чл. 13, т. 1, буква "а", касаеща непротивопоставимост на съдебните решения на международния договор. Съдебните решения не са част от вътрешното право, което се визира в Конституцията. Това са законите, подзаконовите нормативни актове, но в никакъв случай не и съдебните решения. Това съдържа рискове да ги направи наистина екстериториални.
И, накрая, резервата за протокола, т. 2 - за целите на този договор държавата Кувейт ще се счита юридическо лице.
Ако в този текст беше написано: за целите на този договор държавата Кувейт като субект на международното частно право ще се счита за юридическо лице, проблеми нямаше да има. И това сме предложили и ние - в двустранния протокол да се сложи едно изречение, че държавата Кувейт ще се счита за субект на международното частно право.
Освен това защо го няма по отношение на държавата България, като има реципрочност на договора?
С всичко онова, което е написано в становището на Министерството на външните работи, касаещо точка 3, просто не се занимавам. Ние не сме правили никакви предложения по точка 3. И неслучайно Министерството на външните работи се е позовало на други аналогични спогодби - с Дания, Швеция, Испания и Великобритания - по текст, по който не спорим и който касае режима на най-облагодетелствана нация или националния режим. За това не спорим.
Ние нямаме принципни различия по това как трябва да изглежда този договор. Нямаме. Въпросът е, че с това, което е написано в договора, не се постигат тези цели. И при липсата на възможност да правим резерви по договора, и при една некоректна ситуация да откажем ратификация сме предложили следното: да замразим второто четене, да дадем възможност Министерският съвет да подпише един допълнителен протокол с тълкувания по два въпроса, които да ни направят спокойни за 25 години напред - че държавата Кувейт ще може да бъде инвеститор, ще придобива всичко, което иска, но като субект на международното частно право, а не като носител на национален суверенитет (защото това не следва от протокола).
Второ, че съдебните решения ще си бъдат съдебни решения и съдът ще се позовава на правото, когато ги произнася, а не този международен договор ще дерогира всичко останало.
И, трето, когато става дума за ликвидация, страната, която ликвидира, ще може да си репатрира доходите, получени от тази ликвидация, но няма да бъде обезщетявана от приемащата държава за нещо, с което тя не е била ощетена, което е резултат на нейната стопанска дейност или на нейните стопански желания.
Така че в този смисъл аз ви предлагам наистина да върнете текста на комисията, защото не е спазена и процедурата по разглеждането и да направим нещо, което да бъде по-добро, а не за 25 години напред да създадем проблеми на тези, които са след нас.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ, от място): Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един момент. Ще Ви дам думата и за процедура, но от това, което каза госпожа Дончева, оставам с впечатлението, че тя иска процедура, въпреки че тя не я формулира точно както е по правилника - по чл. 41, ал. 2, точки 4 и 5 за отлагане на разискванията и гласуването. Това искате, нали?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Господин Башикаров ще направи процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Дончева фактически това направи, но не се позова на правилника.
Противно становище? Господин Николов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз помолих за думата, за да отправя реплика към госпожа Дончева в частта на нейното изказване за коректността на разглеждане на тази ратификация в Комисията по икономическа политика. Присъстваха членове на групата на Демократичната левица при това разглеждане в комисията. Не присъстваха вносителите, но един от вносителите е член на нашата комисия и присъства в началото на дебатите за него ден.
Искам да ви кажа, че становищата, така както се бяхме договорили, бяха в Комисията по икономическа политика и бяха на ваше разположение, за да ги видите. Става дума за становището на Министерството на външните работи и становището на Министерството на финансите.
След това ние действително не претупахме, както вие тогава пожелахте, тази ратификация, както е стандартната процедура на първо и второ четене в един ден, а имахме възможност един месец да се запознаем с проблема. Мисля, че заинтересуваните трябва да са се запознали.
Същевременно аз помолих за едно становище на отдел "Правна и законодателна дейност" към Народното събрание, което становище също съм ви предоставил, където се казва, че в чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не се допуска Народното събрание да прави изменения в текста. Спорът тук е, че вие не искате да се прави изменение в текста, а искате практически да замразим тази ратификация и да има възможност за подписване на допълнителен протокол. Нека да оставим народните представители да преценят дали това е възможно.
Ползвам се от възможността, че съм взел думата, да предложа на днешното заседание да ратифицираме тази спогодба. Да гласуваме за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Фактически изказахте по същество контрапредложение на предложението на госпожа Дончева, която отново е тръгнала към трибуната, без да съм й дал думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Искам думата за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма дуплика. Господин Николов се изказа против Вашето процедурно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той ми направи реплика и аз моля да ми дадете възможност да направя дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Формално процедурното предложение ще го направи господин Башикаров. Защо му отнемате това право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото госпожа Дончева точно това поиска - замразяване. Няма замразяване. Имаме ясно казано в правилника какво може да се поиска - отлагане на разискванията, отлагане на гласуването. Като се отхвърли, след това господин Башикаров ще има думата да говори колкото иска. Ако се приеме Вашето предложение, тогава защо ще говорим напразно?
Моля, гласуваме процедурното предложение за отлагане на разискванията и гласуването по тази точка, след което ще дам думата и на господин Башикаров.
Гласували 164 народни представители: 59 за, 97 против, 8 въздържали се.
Предложението не се приема и обсъждането на законопроекта продължава на второ четене.
Искате втора процедура, господин Башикаров, така ли? Заповядайте. Но не забравяйте, че всяко процедурно предложение трябва да се гласува веднага.

ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Господин председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - т. 42, правя формално предложение да се прегласува току-що гласуваният вот и по-специално да се отложи гласуването на законопроекта и се върне за разглеждане в Комисията по икономическата политика по следните причини.
Госпожа Татяна Дончева ги изложи. Аз бих желал само да потвърдя, че нито тя, нито аз като вносители на предложението по законопроекта, бяхме уведомени, че в дневния ред на Комисията по икономическата политика на 10 септември 1997 г. предстои да се разглежда този въпрос. Поради това становището на комисията е взето без разисквания и без да се отчетат нашите предложения.
На второ място, становищата, които се цитират на двете компетентни ведомства - Министерството на външните работи и Министерството на финансите, ги получихме току-що. Материята е доста сложна и очевидно на пленарно заседание трудно може да се изясни в детайли. Необходимо е още едно заседание на Комисията по икономическата политика, където с участието на представители на Министерството на външните работи и Министерството на финансите, да се проведат съответните разисквания и да се оформи окончателното становище на комисията.
Предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
Господин Башикаров, само това можем да гласуваме, защото другото Ви предложение - да се върне в комисията, в правилника просто няма такава процедура и такава възможност.
Тъй като господин Башикаров иска прегласуване, поставям на прегласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията на второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте за предложението на господин Башикаров.
Гласували 174 народни представители: 72 за, 101 против, 1 въздържал се.
Предложението не се приема.
Продължаваме с разглеждането на законопроекта на второ четене.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът е твърде сериозен и прецедентът, който създаваме не е добър. Най-добронамерено се предлага да потърсим добро решение. Тази добронамереност и желание се подменя със силата на процедура.
Предлагам и аз процедура, тъй като други аргументи не се приемат за обсъждане, да поканим представители на вносителите, които тук, в Народното събрание, да декларират основанията за това, което вие чрез мнозинството налагате и по този начин да получим и онези гаранции не за себе си като политическа сила, а за страната и за онези, които ще я представляват в близките 25 години.
Формалното ми предложение е да присъстват представители на вносителя, с които да направим дебат по тези въпроси, които са дискусионни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносител е Министерският съвет. Министрите могат по всяко време, когато пожелаят, да бъдат в залата. Такова нещо не можем да гласуваме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нека да ги поканим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще имам грижата да ги уведомя, че има такова желание. Те могат да преценят дали ще дойдат или не.
Господин Божинов, не сте прав, че сме приключили дебатите и само под формата на процедура може да се говори. Няма такова нещо. Всеки, който иска да вземе думата, може да се изкаже по същество. Аз чакам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Резултат няма да има.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Кой е вносителят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносител е Министерският съвет.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Няма представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Моля, господин Николов, след като няма други желаещи за изказване, да докладвате законопроекта на второ четене.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз вземам думата не да говоря по законопроекта, а да подкрепя аргумента, който беше казан, че е желателно наистина да има представител на вносителя. Ако е възможно, господин председател, да отложим сега гледането, докато дойде представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще дам почивка до 12,00 ч. През това време съобщете в Министерския съвет, че в залата има такова желание и да преценят дали да дойде техен представител или не.
Преди да напуснете залата, ще направя едно съобщение.
В 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще се открие изложба "Озонът - щит на планетата". Организатор на изложбата е Националният политехнически музей. Поканвам народните представители да присъстват на изложбата.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава. Процедурно предложение от господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател! Според волята на народните представители да присъстват представители на вносителите, правя процедурно предложение в залата да присъства господин Пламен Орешарски - зам.-министър на финансите, и очакваме началника на Правния отдел на Министерството на външните работи, който при идването му ще помоля да влезе също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Направено е предложение зам.-министъра на финансите господин Пламен Орешарски да бъде допуснат в залата. Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение, направено от господин Никола Николов.
Гласували 127 народни представители: 116 за, 4 против, 7 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Орешарски в залата.
Предполагам, че най-напред ще искате да чуете становището на Министерството на финансите по тази ратификация.
Господин Орешарски, ако обичате да ни изложите становището по тази ратификация на вашето министерство.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Добър ден, уважаеми народни представители! На вашето внимание е Договорът за защита и взаимно насърчаване на инвестициите между Република България и Кувейт. Този договор има дълга предистория. Няколко момента заслужават внимание в него. Разбира се, пропускам универсалните текстове, които са характерни за всяка подобна спогодба, и бих искал да обърна внимание на статута на държавата Кувейт, като юридическо лице, което се третира в този договор.
От една страна, мотивите на кувейтската страна са свързани с евентуални инвестиции на техни държавни по същество фондове, макар да носят друго наименование, вън от собствената страна, в това число евентуално и в България. Всички знаете, че се обсъждат някои проекти за финансиране от кувейтската страна на летището и други инфраструктурни обекти.
От наша гледна точка в становищата на някои специалисти са поставени опасения за накърняване на суверенитета при евентуално съгласие от наша страна с тези текстове да се признае на държавата Кувейт статут на юридическо лице.
Ние считаме, че правата на държавата Кувейт, които се упражняват извън нейна територия и в качеството си на публично-правен субект са изключение от общото правило за вътрешния суверенитет и такива опасения биха могли да възникнат само на основата на виенски конвенции, а очевидно тук не става въпрос за това.
Ето защо смятаме, че стопанската дейност на държавата Кувейт в България е извън приложното поле на виенските конвенции. При това положение държавата Кувейт, когато упражнява стопанска дейност в страната, би следвало да се съобразява с вътрешното законодателство на страната и не възникват опасения, че тя би могла да пренебрегва наши съдебни нормативни актове и разпоредби, вътрешни данъчни актове и така нататък - актове на нашето законодателство.
Ако имате други въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Орешарски! Аз приемам Вашите желания, които току-що изразихте, но се съмнявам, че това следва от текста на договора.
Точка 2 на протокола казва: "За целите на този договор (по отношение на чл. 1, § 2б - така е озаглавено) държавата Кувейт ще се счита за юридическо лице."
Това не означава, че държавата Кувейт има статут на юридическо лице, защото тя няма такъв статут. Това означава само, че щом се отнася за чл. 1, § 2б, държавата Кувейт ще бъде също инвеститор като държавата Кувейт.
Ако имаше коректен текст: "За целите на този договор държавата Кувейт, като субект на международното частно право, ще се счита за юридическо лице" - спор нямаше да има. Тогава тя нямаше да претендира по никакъв начин в този договор, когато е инвеститор, да бъде в качеството на субект на международното публично право.
Но Вие казвате: "В своята стопанска дейност държавата Кувейт не може да претендира за ..."
Когато тя си купи нещо в качеството на инвеститор, тя може да не го използва за стопанска дейност. Но тя може да поиска статута на това, което е придобила, да се определя извън неговото предназначение. И понеже тогава тя ще претендира за статута въз основа на своето качество на държава Кувейт, от нашия договор не следва, че тя ще бъде субект непременно на международното частно право. Ако сложим такава уговорка, проблеми няма.
Освен това, когато отидем в тълкуване на Международната виенска конвенция, това предполага, че сме в хипотеза на спор, а това не е в интерес на българската държава. Защото вие знаете, че при международни спорове ние винаги сме слабата страна и се тълкува така, както искат други.
Затова нашето предложение е евентуално в Допълнителния протокол да фиксираме, че по отношение на т. 2 държавата Кувейт се счита като субект на международното частно право, а не да оставим този въпрос и кувейтската страна да може да си тълкува. Защото тя няма да го тълкува в наша полза.
Освен това ще възникне проблемът и за данъците. Ако държавата Кувейт откаже да плаща данъци на държавата България? Защото тя не й ги дължи. Онова, което казвате за непротивопоставимост на съдебни решения, административни разпоредби, не е така по чл. 13, т. 1. Вижте какво пише там:
"Този договор няма да се замества, повлиява или по друг начин омаловажава от:
а/ закони, разпоредби, административни практики или процедури - това добре, или административни или съдебни решения..."
Данъчните решения какви са по характер? Значи аз не виждам по силата на какво ние ще накараме държавата Кувейт да тълкува този договор в наша полза. Тя ще го тълкува в своя полза.
Аз съм съгласна, че вероятно има пропуск на групата, която е придружавала лицата, които са подписвали договора, защото те никога не са длъжни да вникнат във всички детайли и затова има с тях придружаващи лица. Но мисля, че има една възможност да тушираме това несъвършенство. Иначе дадем ли възможност да се тълкува, вие знаете, че за 25 години отношенията могат да станат всякакви и да се тълкува всякак. А тръгне ли се един път на международни спорове, сещаме се какво ще стане с инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Господин Николов за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Альоша Неделчев, началник-управление "Международно право" в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане в залата на господин Альоша Неделчев от Министерството на външните работи.
Гласували 148 народни представители: 143 за, 2 против, 3 въздържали се.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Неделчев в залата.
Други изказвания има ли?
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че един такъв важен въпрос, който не е от вчера, не би следвало така да се замазва и да се разглежда по начина, по който го разглеждаме.
Неслучайно още в 1986-1987 г. мисля, че този въпрос възникна и тогава експертите успяха въпреки топлите отношения между държавните глави на България и Кувейт да убедят тогавашното правителство да не подписва този договор. Дали са били прави или не експертите, е друг въпрос, но начинът, по който ние разглеждаме въпроса, показва едно неуважение. Не е възможно в Комисията по икономическата политика в точка "Разни" миналата сряда да бъдем информирани за въпросните становища, да не се проведе формално гласуване и формално разглеждане в дневния ред, и днес въпросът да е на второ четене в залата. Не е възможно също така да не се обсъди от юристи и от съответната комисия този сложен въпрос. Ясно е, че първото - осмо, може би, правителство, след 10 ноември, реши да пренебрегне мнението на експертите по въпроса и да подпише договора, защото счита, че от това има определени икономически ползи за страната. То навярно е взело това решение. Но по такъв важен въпрос то трябва да дойде и ясно да ни каже защо е взело решението, какви трудности има по договора. Че има трудности - е ясно. Тези преговори не се водят от вчера, не се водят случайно, водят се повече от 10 години. И е редно най-малкото от уважение към различните мнения - и правни, въпросът ясно и конкретно да бъде обсъден.
В този смисъл все пак смятам, че би било добре господин Неделчев, който по други въпроси сега е при нас, който е отстоявал практиката на страната във връзка с Виенската конвенция и не е допускал отклонение от тази практика, да информира нас, а може би и Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията за допустимостта на този договор или неговата недопустимост.
Във всеки случай предлагам да го изслушаме и предлагам на днешното заседание Комисията по икономическата политика в един по-широк кръг от професионалисти - все пак да не разглежда въпроса така по точка "Разни", а да го разгледа доста подробно и основателно, и да завършим, след като чуем и господин Неделчев, след като се проведе и тази дискусия с гласуване едва утре. Защото въпросът е въпрос на достойнство на една държава, въпрос на различни мнения и е редно към тях да се отнесем с нужното уважение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Други изказвания има ли?
Господин Неделчев, ще вземете ли отношение към този проблем? Заповядайте.
АЛЬОША НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на външните работи се запозна със стенограмата от обсъждането на Закона за ратификация на Договора за инвестиции с Кувейт по време на първо четене и е дало писмено становище по блележките, направени на първо четене.
Доколкото разбрах, пътувайки насам, има възражения по част от нашите бележки. Не знам дали е правилно да повторя това, което сме написали, но що се отнася до бележката, че кувейтската държава като държава ще има екстериториалност и имунитет тогава, когато участва в гражданския оборот, ние считаме, че в случая става дума за приравняване на държавата Кувейт към другите видове инвеститори - кувейтски инвеститори, а именно когато инвеститорът е физическо лице, гражданин на Кувейт, или тогава, когато инвеститорът е юридическо лице от Кувейт. В случая става приравняване на държавата към тях, а не обратно.
Когато една държава участва в граждански оборот като юридическо лице, тя не се ползва с имунитети. Това нещо е отразено в един проект на Комисията по международно право за юрисдикционните имунитети на държавата и тяхната собственост. В случая се разграничават два вида отношения: когато държавата участва като суверен - когато отношенията са публично-правни и когато държавата участва в граждански оборот, включително и в този, който е с международен елемент.
В случая държавата Кувейт е пожелала да бъде третирана като останалите инвеститори и да се ползва по този начин от защитата на договора, а не от тези права, които тя ги има някъде другаде, уредени като държава. В случая държавата Кувейт ще се ползва с всички права на юридическо лице по Договора за инвестиции с България. Това означава от режима на третиране на инвестициите, които тя прави, това означава от начина на решаване на спорове и т.н. Тя встъпва в правата на инвеститор. Това е смисълът на текста, който е включен в протокола. И аз мисля, че не съществува опасност да се говори за имунитети, от които кувейтската държава би се ползвала тогава, когато тя участва като суверен. Тук не става дума за дипломатически отношения, за дипломатически представителства, издигане на флага на дипломатическо представителство и т.н. Правата, които тя ще има, са тези, които са записани в договора и не повече.
По отношение на въпроса за ликвидация, бих искал да спомена, че очевидна практика е, че една държава има право да трансферира - не държавата, а субектът, инвеститорът, независимо кой е той - физическо или юридическо лице, има право да трансферира в собствената си страна приходите от ликвидация. И такива текстове се съдържат в договорите, които нашата страна сключва. След като тя има право да трансферира приходите от ликвидация - това, което остане при ликвидация като приход, очевидно е, че един такъв режим, който се дава в договора, отговаря на нашето разбиране и тълкуване, което Министерството на външните работи е дало. И това тълкуване е еднакво валидно и за двете страни, тъй като текстът в случая става еднакво приложим и за двете страни.
По отношение на ликвидация, ние сме писали в нашето становище, че договорът е еднакво приложим както за България, така и за кувейтската държава.
Що се отнася до бележката за резервата, ние сме изходили от това какво е записано в стенограмата, а именно, където се препоръчва да се правят резерви. Ние сме написали, че резерви се допускат само към многостранни международни договори и те са абсолютно безсмислени по отношение на двустранни.
Може би не сме разбрали съвсем точно бележката, но в една международна практика страната, която иска да договори определени разпоредби, това го прави на етапа на преговорите. Искам да подчертая, че преговорите са проведени преди няколко години и договорът е бил парафиран. И Министерският съвет тази година е взел решение за подписването му. Но самият текст е бил договорен преди години и е парафиран от тогавашните ръководители на делегациите.
С други думи, правенето на резерви, аз знам само един случай на двустранен договор и не бих искал да го споменавам като добра практика. Той се отнася за район далеч от нас, ние не сме участници в такъв договор. Но правенето на резерви към двустранен договор не се допуска. В случая, ако парламентът реши, той би могъл да инициира единствено само подновяване на преговори, което също не бих казал, че е обичайна практика, тъй като една страна преговаря текстовете на договора на етапа на преговорите, а не след като те са завършили и договорът е подписан.
По отношение на забележката към чл. 3 - че ние даваме на търг.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нямаме такава.
АЛЬОША НЕДЕЛЧЕВ: В стенограмата има и затова сме я направили.
Предоставяне на национален режим или на клауза за най-облагодетелствана нация е допустима практика. И не само допустима, това е утвърдена практика. В новото поколение договори се казва "национален режим" или "режим на най-облагодетелствана нация", което от двете е по-благоприятно.
Така че по отношение на този въпрос аз не виждам проблеми и съм донесъл договорите, които сме сключили със страни членки на Европейския съюз през последните няколко години, за да се види, че такава разпоредба съществува.
Това е, което мога да кажа на този етап. Министерство на вътрешните работи поддържа ратификацията на договора в този вид, в който той е подписан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Неделчев. Изказвания? Вие вече се изказахте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не можем ли да зададем въпроси? Спорим за два правни въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, въпреки че сме в разрез с всякакви правила.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми колега, благодаря, че се отзовахте на поканата на парламента, за да изясним този въпрос. И Ви благодаря, че имахте доблестта да кажете публично, че не сте разполагали с нашето предложение и сте работили по стенограма. Защото ние също не разполагахме с вашите предложения до пет минути преди да бъде поставен въпросът на гласуване.
Предполагам, че когато казахте, че договорът е парафиран от предишни правителства, но не е подписван и не е даден за ратификация, не намекнахте, че предишните правителства нещо са били възпрени да го подпишат. Може би и те са се спрели на съображенията, които ние изложихме.
Бележки по чл. 3 ние нямаме в нашето предложение. Ние сме предложили онова, за което намекнахте - да се продължат преговорите и да се подпише един протокол за тълкуване на три текста.
Единият касае статута на държавата Кувейт, така, както е формулиран в протокола, точка 2. Съжалявам, че ще се повторя за залата, но понеже закъсняхте след господин Орешарски. Държавата Кувейт става инвеститор, но като стане инвеститор, тя не престава да бъде държава. И затова смятаме, че е добре да се посочи в допълнителен протокол, защото не е направено в протокола, приложен към текста, че тя тук ще бъде субект на международното частно право. Защото никъде в договора няма такава бележка и защото това тълкуване е нашето тълкуване. Но защо пък да бъде тяхното тълкуване? И защо държавата Кувейт на нас ще ни плаща данъци например? По силата на какво от договора ще ни плаща данъци?
Държавата Кувейт ще придобие и недвижими имоти, защото е инвеститор и защото има право на това. Но ние нямаме гаранции и не е необходимо да ги имаме за предназначението за стопански цели на този имот, за да можем малко да подсилим позицията си, когато тълкуваме, че държавата Кувейт е встъпила в стопански отношения. Тя ще придобие недвижим имот в качеството на инвеститор по договора, но оттам нататък, ползвайки своя статут и на субект на международното публично право, тя ще каже как ще го третира.
И понеже нямаме никъде забележка, че държавата Кувейт, примерно за целите на този договор ще се счита за юридическо лице, но като субект на международното частно право. Това би било коректно, това би ни успокоило. Но тъй като няма никъде такава бележка, ние не сме спокойни.
Другото, за което сме направили евентуално предложение да се уточни в протокол за тълкуване, е чл. 7, § 2. Вижте какво пише в него. Ние не спорим, че един притежател на ликвидирана фирма ще може да си репатрира онова, което е останало. Няма проблеми с това. Но това, което е написано в договора, не е онова, което твърдите на стр. 3 на вашия материал.
"Разпоредбите на § 1 ще се прилагат също и към приходите от ликвидация в случай на ликвидация."
Това пише там, но вижте § 1 - има две точки. И цялата втора точка е половин страница. Тя касае обезщетение.
"Такова обезщетение ще възлиза на реалната стойност ..." и т.н., на половин страница е развито.
И тогава питахме: ликвидацията е възможна и в други хипотези - в хипотези, касаещи желанието на стопанския субект, в хипотези, касаещи невъзможността му да извършва грамотно стопанска дейност. Вие не му предлагате да си изнесе онова, което му е останало след ликвидацията. Ние не спорим за това. Вие му предлагате да го обезщетявате. Но не само по българското търговско право, а и в много други страни има възможност той да прави ликвидация сам или при несъстоятелност. Така, както е формулиран текстът, той ще ви поиска обезщетение при тази ликвидация.
И затова ние сме направили една бележка евентуално в тълкувателния протокол да се посочи, че ще се прилага § 1 в частта за репатриране на останалото имущество при ликвидацията. Ние не спорим за това. Нещо, за което и Вие говорите.
И накрая за чл. 13, който не е засегнат при вас. Притеснява ни, че договорът няма да се замества, повлиява или по друг начин омаловажава от съдебни административни решения. Защото смятаме, че по този начин бихме засегнали независимостта на съда. И защото те биха считали, че за тях съдебни решения и административни, включително и данъчни, не важат.
И накрая едно последно нещо. Не ние ще инвестираме в държавата Кувейт, а държавата Кувейт ще искаме да инвестира у нас. Не защото не е хубаво и ние да инвестираме, а защото не можем. И не всички реципрочни разпоредби ще ни ползват. Например тази за приходите от ликвидация няма да ни ползва. Питам защо ще обезщетяваме един, който е фалирал?
Съгласна съм с всички ваши добри намерения, които виждам изложени в становището, но текстовете са така формулирани, че добрите намерения не следват от текста. И понеже става дума за тълкуване знам какво става в международни спорове - те никога не се тълкуват както на нас ни харесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Има ли други изказвания?
Моля да поканите председателя на комисията господин Николов.
Господин Николов, повече изказвания няма. Така че моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"З А К О Н
за ратифициране на Договор между Република България
и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на
инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли някакви бележки?
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 114 народни представители: 113 за, няма против, 1 въздържал се.
Заглавието е прието.
Господин Николов, моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 17 юни 1997 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По член единствен на закона има ли изказвания?
Моля да гласувате единствения член на закона.
Гласували 117 народни представители: 114 за, няма против, 3 въздържали се.
Член единствен, а с това и законът е приет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поискайте думата.
Има думата госпожа Дончева за процедурно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Няма кворум, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате проверка на кворума, така ли?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
На основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще направим проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители.
Моля парламентарните секретари да ми помогнат и да бъдат осигурени два списъка - един за парламентарния секретар и един за мен.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам да направя обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз вече съм насрочил проверка на кворума. Погледнете правилника. Това е право на председателя.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Искам да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, вече е очевидно, че в залата се завърнаха достатъчен брой народни представители. (Оживление в залата.) Няма смисъл от това да се прави формална проверка на кворума. Но нашата парламентарна група смята, че не е случайно това, че влизате сега. Ние смятаме, че много от вас напуснаха залата когато се вземаше това отговорно решение без достатъчно основание, за да отклоните отговорността от себе си, уважаеми господа от мнозинството! (Възгласи: "Е-е-е!" от мнозинството. Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За негова информация, от Парламентарната група на Демократичната левица сте 23-ма души. И това обяснява защо не искате поименна проверка.
След като наистина в залата има достатъчно народни представители, не е необходимо да се прави проверка на кворума.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата господин Николов да докладва становището на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по икономическата политика на
Тридесет и осмото Народно събрание по Законопроект
02-02-10 от 29 август 1997 г. за ратифициране на Договора
между правителството на Република България и
правителството на Република Беларус за насърча-
ване и взаимна защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет
На своето редовно заседание на 3 септември 1997 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 21 февруари 1996 г. в София. Договорът е в аналогия с договорената практика на България в инвестиционната област. Той е елемент от политическия курс към възстановяване и задълбочаване на търговско-икономическите отношения с държавите от ОНД.
С този договор се създават условия за осъществяване на инвестиции от физически и юридически лица, както и от инвеститори, които не са юридически лица от държавата на едната, договаряща се страна на територията на държавата на другата договаряща се страна.
Комисията по икономическата политика смята, че в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите са заложени условия на равнопоставеност, взаимна изгода и добра воля в инвестиционния процес и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон този договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли изказвания?
Поставям на гласуване на първо четене Законът за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Моля, гласувайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (НС от място): Къде е становището на Комисията по външната политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На въпроса от залата - достатъчно е становището на водещата комисия. В случая водеща е Комисията по икономическата политика.
Гласували 164 народни представители: 163 за, няма против, 1 въздържал се.
Законът е приет на първо четене.
Процедурно предложение на господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): При този резултат от гласуването на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за взаимна защита и насърчаване на инвестициите между Република България и Република Беларус предлагам да преминем и към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение да се разгледа законопроектът и на второ четене.
Гласували 162 народни представители: 162 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате заглавието на закона.
Гласували 155 народни представители: 155 за, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 21 февруари 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изказвания има ли? Няма.
Моля да гласувате член единствен.
Гласували 164 народни представители: 164 за, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка пета от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА.
Водеща комисия е Комисията по външна и интеграционна политика.
Има думата господин Камов, заместник-председател на Комисията по външна и интеграционна политика, да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 11 септември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за закон и прие следното становище:
"Приема за основателни мотивите на правителството на Република България и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Украйна, подписана на 24 юли 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изказвания по този законопроект има ли? Няма.
Моля да гласувате на първо четене Законопроекта за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Украйна.
Гласували 155 народни представители: 155 за, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Камов за процедурно предложение.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Господин председател, предлагам да разгледаме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене днес.
Гласували 152 народни представители: 152 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, господин Камов, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Заглавие "Закон за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Украйна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате предложеното заглавие.
Гласували 146 народни представители: 146 за, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: "Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Украйна, подписана на 24 юли 1996 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по този член единствен? Няма.
Моля да гласувате предложението за член единствен.
Гласували 151 народни представители: 151 за, против и въздържали се няма.
Член единствен е приет, а с това и законът.
За процедурно предложение има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стана ясно, че по искане на Парламентарната група на Демократичната левица утре ще се проведат допълнителни консултации във връзка с т. 6 от програмата за работа на Народното събрание. Що се отнася до т. 7, в момента липсва становище на комисията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В тази връзка, господин председател, моето предложение по дневния ред е да преминем към т. 8 - второ четене на Законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, приет на първо четене на 5 септември 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Димитров за отлагане на точки 6 и 7 има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате предложението за отлагане на точки 6 и 7 от седмичната програма.
Гласували 150 народни представители: 150 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
При това положение преминаваме към осма точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА - второ четене.
Моля господин Лъчезар Тошев да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, мисля, че поради промяната в точките би следвало да се разпоредите да се покани представител на Министерството на околната среда и водите в залата.
Докладът по второ четене на Законопроекта за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда е с входящ номер 53-11-17 от 17 септември 1997 г. и в момента се раздава в залата, така че народните представители ще имат възможност да следят текста по време на гласуването.

Бих искал да отбележа, че всичките приети предложения от комисията са приети с консенсус, а редица предложения, по които не се намери съгласие, бяха оттеглени от вносителите, което позволява законът да бъде гласуван глава по глава, като предварително се гласуват приетите поправки в него.
И така, нека да започнем със заглавието - "Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието.
Моля да гласуваме за предложеното от господин Тошев заглавие. Не виждам предложения за друго заглавие. Поставям го на гласуване.
Гласували 113 народни представители: 113 за, против и въздържали се няма.
Заглавието - "Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" - е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С този закон се урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, на база определена информация, както и различните форми на контрол.
          (2) Управлението по ал. 1 се осъществява с цел да се намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битовите отпадъци;
2. производствените отпадъци;
3. строителните отпадъци;
4. опасните отпадъци.
          (2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивните отпадъци;
2. скални и земни маси от минно-геоложки проучвания и добив, в това число и по открит способ на подземни богатства, които се депонират по утвърден проект;
3. сгурия и пепели от топлоелектрическите и термичните централи, които се депонират по утвърден проект;
4. кланичните отпадъци, месни отпадъци от производствената и търговската дейност и трупове на животни;
5. селскостопанските и горскостопанските отпадъци в цикъла на съответната стопанска дейност, които се оползотворяват по предназначение в съответното стопанство;
6. веществата и енергиите, изпуснати в атмосферата с отпадъчните газове от различни дейности;
7. веществата, изпуснати с отпадъчните води в канализациите и водоприемниците;
8. отпадъците от експлозиви за въоръжение."

Има предложение на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев, Атанас Богданов в чл. 1, ал. 2, след думите "с цел да се" да се добави думата "предотврати".
Комисията приема предложението единодушно с 11 гласа "за".
Моля първо да се подложи на гласуване това предложение на четиримата депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
От името на четиримата депутати ще бъде ли поискана думата?
Добре, благодаря. В такъв случай поставям на гласуване предложението на народните представители господата Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев, Атанас Богданов за допълнение в чл. 1, ал. 2. Това предложение, както виждам, е прието от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на четиримата народни представители така, както беше докладвано от господин Тошев.
Гласували 149 народни представители: 149 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
При това положение поставям на гласуване докладвания и раздаден текст на чл. 1, чл. 2, естествено, заедно с току-що приетото допълнение.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители. Всички народни представители - 140 - са гласували "за", при което положение чл. 1 и чл. 2 от закона, заедно с предложението на четиримата народни представители, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"ГЛАВА ВТОРА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

Чл. 3. При осъществяването на дейности, от които се очаква образуване на отпадъци, лицата са длъжни:
1. да прилагат съвременни екологосъобразни технологии за намаляване и ограничаване количеството на отпадъците;
2. да оползотворяват максимално отпадъците;
3. да осигурят екологосъобразното третиране на неизбежните отпадъци или безопасното им съхранение;
4. да предприемат всички мерки за предотвратяване на замърсявания от отпадъци и, ако въпреки това възникне замърсяване, да намалят или ограничат последствията от него върху човешкото здраве и околната среда.
Чл. 4. (1) Притежатели на отпадъци са:
1. лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци от момента на образуването им до момента на предаването им на оправомощено лице за следващо третиране или до момента на окончателното закриване на съоръжението за депониране на отпадъците;
2. лицата, които са приели отпадъците за третиране от момента на получаването им до момента на предаването им на оправомощено лице за следващо третиране или до момента на окончателното закриване на съоръжението за депониране на отпадъците.
          (2) Предаването и приемането на отпадъци по ал. 1 се извършва въз основа на договор.
          (3) Притежателите на отпадъци са длъжни:
1. да изпълняват разпоредбите за третиране на различните по вид, произход и свойства отпадъци;
2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци;
3. да предприемат всички мерки за несмесване на опасни отпадъци с други отпадъци или на оползотворими с неоползотворими, както и да организират безопасно съхранение на отпадъците, за които няма подходящи средства за третирането им;
4. при наличие на опасни отпадъци, да назначат със заповед лице, отговорно за управлението им;
5. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен от този закон;
6. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до технологичните линии, от които се получават отпадъци, съоръженията за третиране на отпадъците и документацията по отпадъците;
7. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, боравещ с опасни отпадъци;
8. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите.
          (4) Притежателите на отпадъци са отговорни за:
1. увреждането на качествата на околната среда по смисъла на чл. 5 от Закона за опазване на околната среда;
2. здравето и безопасността на персонала.
Чл. 5. Отпадъците се изхвърлят на места, определени по реда на този закон.
Чл. 6. Всички обекти, в които се образуват или обезвреждат опасни отпадъци, подлежат на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), съгласно Закона за опазване на околната среда.
Чл. 7. Преди назначаване на комисия за държавно приемане на обекти, от дейността на които се образуват отпадъци, собственикът на обекта депозира в общината и в районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) справка, съдържаща информация относно:
1. количеството, състава и свойствата на отпадъците, които се очаква да се получават;
2. разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъците и начините, по които това ще се извършва;
3. лицето, оправомощено да отговаря за извършване на дейността по т. 2.
  

Чл. 8. Разходите за анализ и изследване на отпадъците, с цел установяване на декларираните данни и правилното функциониране на съоръженията, са за сметка на притежателите.
Чл. 9. (1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, лицата в чиято фактическа власт се намират отпадъците, поемат отговорностите на притежателите на отпадъци по смисъла на чл. 4, ал. 4.
(2) Лицата по предходната алинея са длъжни да уведомят в 7-дневен срок от установяването на наличието на отпадъци съответната община и Районната инспекция по околната среда и водите.
(3) Ако в едномесечен срок от уведомяването по ал. 2 причинителят не бъде установен, разходите по възстановяване качествата на околната среда могат да се поемат от общината, а при замърсяване с опасни отпадъци - от Националния фонд за опазване на околната среда.
(3) Всички разходи за възстановяване качествата на околната среда и разкриване на действителния причинител се възстановяват от действителните причинители."
Следват предложенията по тази глава.
Първото предложение е на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов.
Чл. 4, ал. 2 се изменя така:
"(2) Предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършва въз основа на договор."
Комисията приема предложението единодушно с 11 гласа "за".
Моля да поставите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Преминаваме към гласуване на глава втора със заглавие: "Задължения на лицата, извършващи дейности по отпадъците".
Тъй като по отделните текстове има предложения, ще ги разчленим и ще гласуваме поотделно.
Моля да гласувате първо за глава втора и заглавието "Задължения на лицата, извършващи дейности по отпадъците".
Гласували 140 народни представители: 140 за, няма против, няма въздържали се.
Заглавието на глава втора е прието.
По чл. 3 няма предложения.
Поставям на гласуване чл. 3 така, както той е раздаден във вида му със съдържанието, което е раздадено и което е докладвано от председателя на комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 139 народни представители: 139 за, няма против, няма въздържали се.
Член 3 е приет.
Преминаваме към гласуване на чл. 4. По него има предложение от народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов, което е подкрепено и от комисията.
Моля гласувайте за предложението по чл. 4, ал. 2, направено от четиримата народни представители.
Гласували 140 народни представители: 138 за, няма против, 2 въздържали се.
Приема се съдържанието на текста на чл. 4, ал. 2, предложен от господата Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов.
Има думата господин Лъчезар Тошев за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предлагам да гласуваме в залата на Народното събрание да бъде допусната госпожа Катюша Димитрова, началник на отдел "Правен" на Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Тошев.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение в залата да бъде поканена госпожа Катюша Димитрова, началник на Правния отдел на Министерството на околната среда и водите.
Моля гласувайте.
Гласували 129 народни представители: 128 за, няма против, 1 въздържал се.
Моля квесторите да поканят госпожа Катюша Димитрова да влезе в залата и да заеме мястото си.
По чл. 4, ал. 2 приехме ново съдържание. Други предложения няма.
Моля гласувайте за чл. 4 с предложеното съдържание, включително и приетото съдържание на ал. 2.
Гласували 138 народни представители: 138 за, няма против, няма въздържали се.
Член 4 с новото съдържание на ал. 2, е приет.
По членове 5 и 6 няма предложения. Ще ги поставя на гласуване така, както бяха докладвани от председателя на комисията, господин Лъчезар Тошев.
Моля гласувайте.
Гласували 130 народни представители: 130 за, няма против, няма въздържали се.
Членове 5 и 6 са приети.
По чл. 7!
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 7, господин председателю, трябва да се коригира точното название на институцията, съгласно приетия в петък Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. След "околната среда" да се добави "и водите" и в скобите "(РИОС)" да се добави буквата "В".
По този член има предложение на народните представители Румен Такоров, Георги Божинов, Ангел Такев и Атанас Богданов, което е оттеглено.
С тази техническа корекция мисля, че чл. 7 може да се подложи на гласуване така, както е - с корекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Подлагам на гласуване чл. 7 така, както е предложен от комисията, като в съкращението след "(РИОС)" се добави и буквата "В" и след израза "околната среда" се постави "и водите".
Моля да гласувате съдържанието на чл. 7 така, както бе прочетен от председателя на комисията.
Гласували 135 народни представители: 135 за, няма против, няма въздържали се.
Член 7 е приет с направените корекции.
Преминаваме към гласуване на чл. 8, по който няма предложение за допълнение. Моля, гласувайте за чл. 8 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 129 народни представители: 129 за, против и въздържали се няма.
Член 8 с докладваното съдържание е приет.
Господин Тошев, да преминем към чл. 9, където има твърде много предложения.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложенията по чл. 9:
Първото предложение е на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов, което гласи:
"Чл. 9 се изменя така:
Ал. 1 се изменя така:
"(1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването качествата на околната среда се поемат от собственика на терена, върху който се намират отпадъците".
Ал. 2 се изменя така:
"(2) При замърсяване с опасни отпадъци разходите по възстановяването качествата на околната среда се поемат от Националния фонд за опазване на околната среда".
Ал. 3 отпада.
Ал. 4 става ал. 3.
Становището на комисията е следното: комисията по принцип приема предложенията и предлага текстът да добие следния вид:
"Чл. 9. (1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието фактическо притежание се намират отпадъците, до установяването на причинителя.
Ал. 2 и ал. 3 отпадат.
Ал. 4 става ал. 2."
Вносителите съответно оттеглиха след дискусията в комисията предложенията си, касаещи ал. 2, ал. 3 и ал. 4, тъй като те са включени в измененията, направени съгласно предложенията на народния представител Тодор Павлов, които следват по-нататък.
Комисията гласува това становище с 12 гласа "за" единодушно.
Моля първо да се подложи на гласуване варианта, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колегите предложители не желаят да вземат думата. При това положение поставям на гласуване предложението на комисията по алинеи 1, 2, 3 и 4. Моля, гласувайте!
Гласували 139 народни представители: 136 за, против няма, 3 въздържали се.
Предложението на комисията в тази част се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Предложение на народния представител Тодор Павлов - в чл. 9 ал. 3 да добие следата редакция:
"(3) Ако в едномесечен срок от уведомяването по ал. 2 причинителят не бъде установен, засегнатите физически лица отправят искане за финансова помощ към общината, а при замърсяване с опасни отпадъци - към Националния фонд за опазване на околната среда".
Становището на комисията е следното:
Комисията приема по принцип предложението. Предлага за гласуване следната редакция на чл. 9, ал. 3:
"(3) Ако причинителят не бъде установен, засегнатите физически лица могат да получат помощ от общината, а при замърсяване с опасни отпадъци - от Националния фонд за опазване на околната среда".
Текстът е приет единодушно с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Тодор Павлов желае ли думата? Не. При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за редакцията на ал. 3 на чл. 9:
"(3) Ако причинителят не бъде установен, засегнатите физически лица могат да получат помощ от общината при замърсяване, а при замърсяване с опасни отпадъци - от Националния фонд за опазване на околната среда".
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: 147 за, против и въздържали се няма.
Ал. 3 на чл. 9 така както беше докладвана, е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следващото предложение на господин Тодор Павлов е към чл. 9 да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
"(4) Разходите по възстановяване на качествата на околната среда по ал. 3 се поемат само за замърсявания, настъпили след влизането на закона в сила".
Ал. 4 става ал. 5.
Становището на комисията:
Комисията по принцип приема предложението и предлага то да бъде включено в главата "Преходни и заключителни разпоредби" като § 10, като в текста се запише, че става въпрос за чл. 9, ал. 3, тоест в § 10 текстът да бъде:
"§ 10. Разходите по възстановяване на качествата на околната среда по чл. 9, ал. 3 се поемат само за замърсявания, настъпили след влизането на закона в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да гласуваме за предложената нова ал. 4 към чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Този текст е подкрепен единодушно от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 129 народни представители: 129 за, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
С това, господин Тошев, чл. 9 така, както е предложен от комисията, е гласуван.
Преминаваме към глава трета.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава трета. Третиране и транспортиране на отпадъците".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета - "Третиране и транспортиране на отпадъците".
Гласували 145 народни представители: 145 за, няма против и въздържали се.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 10. (1) Отпадъци-те в зависимост от техните свойства, състав, ценност и други характеристики се третират и транспортират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо рационално оползотворяване.
(2) Съхраняването или обезвреждането на отпадъци в геологопроучвателни и минни обекти задължително се извършва по начин, който не възпрепятства проучването и добива на подземните природни богатства, не уврежда качествата им и не причинява допълнително увреждане на качествата на рудничните и подземните води и ландшафта.
Чл. 11. Разходите за третирането и транспортирането на отпадъците са за сметка на причинителите, ако друго не е договорено.
Чл. 12. (1) За извършване на дейности по събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на този закон.
(2) Разрешения не се изискват, когато отпадъците нямат опасни свойства и по количество не надвишават 0,100 куб.м в денонощие.
Чл. 13. (1) Площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци се определят съгласно разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите.
(2) Изискванията, на които трябва да отговарят площадките по предходната алинея, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
Чл. 14. При прекратяване на дейността по третиране на отпадъците на дадена площадка преди изтичането на срока на разрешението органите, издали разрешението за дейността, определят изискванията за безопасното й ликвидиране и за възстановяване на терена, които са задължителни за лицата, упражнявали тази дейност."
По тези членове няма предложения, постъпили в срока, предвиден от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Тошев.
След като няма предложения, поставям на гласуване докладваните от господин Тошев членове 10, 11, 12, 13 и 14.
Моля да гласувате.
Гласували 146 народни представители: 146 за, няма против и въздържали се.
Членове 10, 11, 12, 13 и 14 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 15. Съоръженията и инсталациите за обезвреждане на битови отпадъци се изграждат и експлоатират по начин, който да не застрашава от замърсяване или увреждане околната среда. Условията и изискванията за изграждането и експлоатацията им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройсвото, министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването."
Народният представител Тодор Павлов е направил редакционно предложение - в чл. 15 думата "наредба" да се замени с "наредби".
Комисията приема предложението единодушно с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Павлов желае ли да вземе думата? Не.
Поставям на гласуване предложението на господин Павлов в чл. 15 думата "наредба" да се замени с думата "наредби".
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: 134 за, няма против и въздържали се.
Поставям на гласуване докладвания от господин Тошев чл. 15 с току-що приетата програма.
Гласували 136 народни представители: 136 за, няма против и въздържали се.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 16. Лицата, осъществяващи дейности по обезвреждане на битови отпадъци, са длъжни да уведомят кмета на общината, на чиято територия се осъществява дейността, най-малко две години преди изчерпване обема на депото или изтичане на експлоатационния срок на инсталацията."
По този член няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване докладвания от господин Тошев чл. 16.
Гласували 134 народни представители: 134 за, няма против и въздържали се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 17. (1) Третиране-то и транспортирането на отпадъците от временни строителни площадки и при разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения се извършва от изпълнителя на строителството или разрушаването или от друго лице въз основа на сключен договор.
(2) Кметът на общината определя терен за депониране, начина за депониране и възстановяване на терена след завършване на депонирането, маршрут за транспорта на отпадъците."
Предложение на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов - в чл. 17, ал. 1 след думите "съоръжения се извършва от" се добавя "притежателите на отпадъците или".
Предложението е прието единодушно от комисията с 12 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: От името на предложителите давам думата на господин Румен Такоров.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председателю, станала е може би техническа грешка - прибавено е "или", което трябва да отпадне, защото на практика се изброяват тези, които имат право да третират и транспортират отпадъците. Трябва да остане само изразът "притежателите на отпадъците,".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Тошев, какво мислите по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодарим за уточнението на господин Такоров. Моля да подложите това предложение на гласуване с корекцията на господин Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господата Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов в предложеното съдържание на чл. 17, ал. 1 след думите "съоръжения се извършва от" да се добавят думите "притежателите на отпадъците,".
Моля да гласуваме.
Гласували 151 народни представители: 150 за, против няма, 1 въздържал се.
Предложението на четиримата народни представители за допълнение в ал. 1 на чл. 17, както го уточнихме, е прието.
Подлагам на гласуване целия чл. 17, алинеи 1 и 2 с току-що приетото допълнение.
Моля да гласуваме.
Гласували 153 народни представители: 153 за, против и въздържали се няма.
Чл. 17 е приет с допълнението на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев, Атанас Богданов, така както беше уточнено преди малко.
Господин Тошев, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 18. (1) В срок от 12 месеца след влизане на закона в сила общинските съвети приемат наредби, с които определят реда и условията за:
1. изхвърлянето, събирането, в т.ч. разделното, превозването, претоварването, обезвреждането и оползотворяването на битови и строителни отпадъци на своя територия;
2. заплащането на съответните услуги съгласно действащите закони.
(2 Общинските съвети могат да разрешават на притежателите на битови и строителни отпадъци сами да ги превозват до определените за обезвреждане места.
Чл. 19. Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и пасажерски сухоземни транспортни средства се отстраняват при влизането им в страната и се обезвреждат на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Чл. 20. Производствените отпадъци, които нямат характер на опасни отпадъци, се третират:
1. от причинителя в собствени съоръжения, съгласно утвърдения проект на производствената дейност и при условията на чл. 4, ал. 2;
2. от лица, на които е дадено разрешение по чл. 37.
Чл. 21. (1) Третирането на опасни отпадъци се извършва само с разрешение по чл. 37, ал. 1 и 3.
(2) Събирането и временното съхраняване на опасните отпадъци се извършва разделно в специализирани съдове на територията на притежателя.
(3) Опасните отпадъци трябва да бъдат пакетирани, етикетирани и транспортирани в съответствие с общоприетите и общопризнати международни правила и норми, като се отчита съответната международно призната практика."
По тези текстове няма предложения, така че моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има ли бележки? - Господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, за съжаление вчера не бях на заседанието на комисията, но за да може законът наистина да е съвременен и европейски, нужно е да се направи една промяна. В чл. 18, ал. 2 е записано, че общинските съвети могат да разрешават на притежателите на битови и строителни отпадъци сами да ги превозват до определените за обезвреждане места. Според Закона за местното самоуправление кметът може да издава такива разрешения, но ако ние приемем такъв текст, дори и само като редакционна поправка, ще се получи парадокс: аз трябва да чакам сесия на общинския съвет, за да може той на своя сесия да ми даде това разрешение...
Затова аз предлагам вместо "Общинските съвети", да се запише "Общинската администрация". Тогава текстът ще кореспондира с останалите закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, но все пак трябва да спазваме и правилника. Ще помоля господин Тошев да вземе отношение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: За да се избегнат споровете, можем да се обединим около текст, че общините могат да разрешават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Задоволява ли Ви това решение?
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тогава първо ще предложа на уважаемите народни представители да се гласува в чл. 18, ал. 2 вместо "Общинските съвети" да бъде записано "Общините".
Моля да гласуваме.
Гласували 152 народни представители: 149 за, против няма, 3 въздържали се.
При това положение в ал. 2 приехме вместо "Общинските съвети" да бъде "Общините могат да разрешават на притежателите на битови и строителни отпадъци сами да ги превозват до определените за обезвреждане места".
Поставям на гласуване докладваните от господин Тошев чл. 18, 19, 20 и 21, включително с приетото редакционно изменение в чл. 18, ал. 2.
Моля да гласуваме.
Гласували 160 народни представители: 160 за, против и въздържали се няма.
Чл. 18 с корекцията и чл. 19, 20 и 21 са приети съобразно доклада на председателя на комисията.
Господин Тошев, моля Ви, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 22. (1) Преди  въвеждане в експлоатация на обекти за обезвреждане на опасни отпадъци собственикът на обекта е длъжен да уведоми за това Министерство на околната среда и водите най-малко един месец преди заседанието на приемателната комисия.
(2) При уведомяването по ал. 1 собственикът на обекта представя:
1. информация за:
а) състава и количеството на третираните отпадъци;
б) състава и количеството на крайните продукти;
в) качеството на емисиите във въздуха и водите;
г) наличието на обучен персонал;
д) лабораторното оборудване;
е) необходимите помощни материали и съоръжения;
2. протоколи за изпитване на отделните технологични линии;
3. други данни, необходими за държавното приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България".
По този член има предложения на народните представители Георги Божинов, Румен Такоров, Ангел Такев и Атанас Богданов:
В чл. 22, ал. 2 да се създаде нова т. 4 със следното съдържание:
"4. документ за отреждане на площадка".
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите и предлага новата т. 4 да се приеме като т. 3, а съществуващата т. 3 да стане т. 4, което изчерпва останалите необходими данни, различни от документа за отреждане на площадка. Предложението е прието единодушно с 12 "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вносителите приемат ли така направеното предложение на комисията?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Те са гласували за.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за нова т. 4, която да се приеме като т. 3 и т.н. ...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: С текста, предложен от депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте!
Гласували 163 народни представители: 161 за, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията на базата на предложението на четиримата народни представители е прието.
При това положение ще ви помоля да гласуваме чл. 22, като гласуването обхваща доклада на председателя на комисията и току-що приетото изменение и допълнение.
Моля да гласуваме.
Гласували 158 народни представители, 158 за, против и въздържали се няма.
Чл. 22 се приема с току-що приетото изменение.
Господин Тошев, остана един текст от Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 23. (1) Изискванията за третиране и транспортиране на опасни и на производствени отпадъци се определят с наредби на Министерския съвет.
(2) Класификацията на отпадъците се определя със заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, която се обнародва в Държавен вестник."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложение и моля да гласуваме чл. 23 така, както той е обявен със съдържанието в раздадения материал и прочето от господин Тошев.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Чл. 23 в неговите две алинеи е приет.
Господин Тошев, преминаваме към Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Глава четвърта
Управление на дейностите по отпадъците
Раздел първи
Информация за дейностите по отпадъците
Чл. 24. (1) Лицата, при чиято дейност се образуват производствени неопасни отпадъци в количества над 100 кг или 0,100 куб.м на денонощие или опасни отпадъци, както и лицата, които обезвреждат отпадъци, са длъжни да бъдат заверени от РИОС (тук се добавя едно "В" накрая поради приетия Закон за околната среда) отчетни книги за отпадъците.
(2) При преустановяване на отделни инсталации или съоръжения лицата по ал. 1 съхраняват отчетните книги за битови и производствени неопасни отпадъци в срок от пет години, а за опасни отпадъци - 30 години.
(3) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на дадена площадка, лицата по ал. 1 предават отчетните книги за съхранение в общинските администрации, за сроковете, предвидени в ал. 2.
(4) Лицата по а. 1 изготвят годишни отчети по отпадъците, които представят в РИОСВ.
Чл. 25. Министерството на околната среда и водите води регистър на издадените разрешения и закритите обекти и дейности.
Чл. 26. Всички документи относно отчета и информацията за управление на дейностите по отпадъците се оформят по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването".
По тези текстове и по заглавието на Глава четвърта не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Тошев.
Поставям на гласуване Глава четвърта със заглавието и Раздел първи със заглавието, както и докладваните от господин Тошев чл. 24, 25 и 26. В чл. 24, ал. 1 и ал. 4 към буквите "РИОС" в съкращението се добавя и буквата "В"
Преди да закрия заседанието, три съобщения.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание в четвъртък, 18.IХ. от 15 ч. в зала 134 в сградата на пл. "Ал. Батенберг" N 1 при следния дневен ред:
1. Среща с ръководството на Българската национална телевизия.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
3. Разни.
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание на 18 септември, четвъртък, от 15 ч. в зала 238 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание в сряда, 17.IХ., от 15 ч. в зала 142 при следния дневен ред:
Законопроект за закрила на детето.
Утре в 9 ч. продължаваме работа по програмата.
Закривам заседанието. (Звъни.)
Закрито в 14,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Иван Куртев

Александър Джеров

Секретари:
Виктория Василева

Камен Костадинов