Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има нашият колега господин Ахмед Юсеин. Да му е честит рожденият ден! (Ръкопляскания.)
На основание чл. 39, ал. 5 правя предложение за включване като първа точка в днешното заседание "Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - Люксембург".
Има ли противоположно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 154 народни представители: за 142, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
И още един път ще се възползвам от правата, които ми дава чл. 39, ал. 5, за да ви предложа като втора точка: "Решение за освобождаване на секретар на Народното събрание", тъй като е постъпила молба от господин Иван Бойков.
Има ли противоположно становище да включим това като втора точка? Няма.
Моля, гласувайте като втора точка в днешното заседание да бъде: "Решение за освобождаване и избиране на секретар на Народното събрание".
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА - ЛЮКСЕМБУРГ.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - Люксембург, N 802-03-24 от 30 юли 1998 г., внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 10 септември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - Люксембург, за финансиране на реализацията на Проект "Транзитни пътища III".
Заемът е в размер на 60 млн. екю. Основен мотив за сключване на заема е необходимостта да се осигурят финансови средства за изпълнение на приоритетите на правителството в областта на пътните комуникации по трансевропейските транспортни коридори. За да отпусне Програмата ФАР средства по Проекта "Транзитни пътища III", важно условие е да бъде осигурено българското финансово участие с гарантиран размер и осигурен по отношение регулярността на постъпленията в проекта. Българското финансово участие в предходните проекти "Транзитни пътища I" и "Транзитни пътища II" вече е осигурявано чрез кредити от Европейската инвестиционна банка - Люксембург, и от Европейската банка за възстановяване и развитие - Лондон. Изпълнението на проектите протича успешно. Настоящият проект предвижда петгодишен гратисен период и двадесет години срок за погасяване.
С оглед необходимостта от реализирането на проекта, което ще доведе до подобряване състоянието на пътната мрежа в страната, като важен фактор за нормалното функциониране и развитие на икономиката в страната, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - Люксембург, в размер 60 млн. екю за финансиране на реализацията на Проект "Транзитни пътища III".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Ще ви прочета проекта за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка -              Люксембург

Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем с Европейската инвестиционна банка - Люксембург, в размер на 60 млн. екю за финансиране на реализацията на Проект "Транзитни пътища III".
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 157 народни представители: за 150, против 4, въздържали се 3.
Решението е прието.



По втора точка от дневния ред:
РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА СЕКРЕТАР НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпила е молба от Иван Димитров Бойков - заместник-председател на Парламентарната група на Евролевицата:

"Уважаеми господин Соколов,
Моля да приемете настоящата молба като мое волеизявление и в съответствие с чл. 6 на глава първа от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да обявите оттеглянето ми от длъжността "парламентарен секретар на Народното събрание" от квотата на Парламентарната група на Евролевицата, като на мое място бъде избран господин Ивалин Костов Йосифов."
И проект за решение:

"Р Е Ш Е Н И Е

за освобождаване и избиране на секретар на Народното              събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Иван Димитров Бойков като секретар на Народното събрание и избира на негово място Ивалин Костов Йосифов от Парламентарната група на Евролевицата."

По този проект за решение има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 5, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА - продължение.
Моля господин Райчевски да докладва.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 96. (1) Спонсорираните предавания не могат пряко да призовават към продажба, купуване и използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.
 (2) Името на спонсора се споменава, представя или обозначава по друг начин задължително в началото и в края на спонсорираното предаване.
 (3) Споменаването или представянето на спонсора по време на самото предаване се подчинява на изискванията за реклама."
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
В чл. 96, ал. 1 думата "пряко" да отпадне.
В чл. 96, ал. 3 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 96, ал. 1 след думите "спонсорирани предавания" да се добавят думите "в БНР и БНТ" и да отпадне думата "пряко".
Комисията приема втората част на предложението.
В чл. 96, ал. 2 след думата "спонсора" да се добавят думите "и/или търговската му марка", да отпадне думата "задължително", думите "в началото и в края на спонсорираното предаване" да се заменят с думите "само в началото и/или в края на предаването".
В чл. 96, ал. 3 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 96, ал. 2 след думата "името" в скоби да се добави "търговската марка".
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки:
В чл. 96, ал. 2 думата "задължително" да се замени с думата "само", а след "и" се изписва "и/или".
Комисията приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 96. (1) Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.
             (2) Името на спонсора и/или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз тук многократно обръщах внимание за недоброто владеене на български език. Отлично разбирам за голяма част от текстовете какво са искали техните вносители, но те обикновено казват не това, което са искали. Имам предвид окончателния текст на ал. 1 на чл. 96, в която логически се върви към изключването на всякакви възможности да бъде насърчавана продажбата или купуването на стоки и услуги на спонсора или трето лице. В тази логика съвсем нормално е да се каже не "особено", защото особено значи "преди всичко", а "включително и" чрез споменаване... Ако кажем "особено чрез споменаване", това значи, че ако не е особено, а по друг начин, тогава има възможност чрез представяне, споменаване или обозначаване това да бъде направено. Тук трябва да се каже включително и споменаване, тъй като това е най-меката, най-слабата форма на възможна реклама, която би насърчила покупката или използването. Не знам какво бихме могли тук да направим, за да заменим думата "особено" с "включително", тъй като "особено" наистина отваря вратичка. Различни са нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев в ал. 1 след думите "спонсорирани предавания" да се добавят думите "в БНР и БНТ".
Гласували 120 народни представители: за 37, против 70, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Към окончателния текст господин Пантелеев предлага думата "особено" да се замени с "включително и".
Моля, гласувайте предложението на господин Пантелеев.
Гласували 129 народни представители: за 55, против 59, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 96 така, както е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 8, въздържали се 5.
Член 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава пета - Финансиране на радио- и телевизионната дейност".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение за заместващ текст на народния представител Драгомир Шопов на страница 143.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава пета така, както е предложено от вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 5.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст с една дузина нови членове. Аз ще прочета първо неговото предложение, след това ще вървим по наименованията на разделите, тъй като той предлага нови наименования на отделните раздели.
Глава пета - от заглавието до чл. 99.
Заглавието на глава пета става "Фонд "Радио и телевизия".
"Чл. 43. Създава се Фонд "Радио и телевизия" към БНР и БНТ за финансиране на радио- и телевизионна дейност.
Чл. 44. (1) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи и представлява съвместно от двама съпредседатели - един от радиото и един от телевизията. Те не могат да възлагат цялостното ръководство и представителство на фонда на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
(2) Членовете на управителния съвет на фонда трябва да имат висше образование, да притежават квалификация и професионален опит във финансовата сфера.
(3) Двамата съпредседатели и членовете на управителния съвет се определят от дирекционните съвети на БНР и БНТ три месеца след влизането в сила на Закона за радио и телевизия и Закона за далекосъобщенията.
(4) БНР и БНТ приемат правилници за устройството и дейността на Фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет.
Чл. 45. Средствата във Фонд "Радио и телевизия" се набират от:
1. договорения процент от първоначалните лицензионни такси, събрани за издадени писмени разрешения (лицензии) за радио- и телевизионна дейност;
2. договорения процент от събраните годишни такси за контролиране изпълнението на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;
3. лихви върху средствата, набрани във фонда;
4. дарения и завещания;
5. други средства, определени в закон.
Чл. 46. (1) Средствата от Фонд "Радио и телевизия" се разходват за:
1. финансиране на БНР и БНТ;
2. финансиране на Националния съвет за радио и телевизия;
3. финансиране на проекти с национално значения, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;
4. финансиране на образователни и културни проекти с национално значение;
5. финансиране на проекти и дейности за разпространение на радио- и телевизионни програми до население и/или територия, които са извън обсега на съществуващата далекосъобщителна мрежа;
6. управлението на фонда.
(2) Съпредседателите на Фонд "Радио и телевизия" откриват извънбюджетна сметка в БНБ за средствата на фонда.
Чл. 47. Превишението на средствата на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението на господин Шопов за заместващ текст на цялата глава, има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на глава пета.
Гласували 123 народни представители: за 20, против 99, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел първи - Такси".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел първи, както е предложено от вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 3.
Заглавието на раздел първи е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 97. (1) За приемане на радио- и телевизионна програма се заплаща ежемесечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, независимо от броя на притежаваните радио- и телевизионни приемници.
(2) Не се заплаща такса при регистриран електромер за трифазен ток."
Предложението от народния представител Сашо Стоянов се оттегля.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в чл. 97 ал. 2 отпада.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 97. (1) За приемане на радио- и телевизионна програма се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, независимо от броя на притежаваните радио- и телевизионни приемници.
(2) Не се заплаща такса при регистриран електромер за трифазен ток."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Не съм вземал отношение в дългата дискусия по този закон и нямах намерение да се включвам в неговата дискусия. Но това, което тук комисията предлага, буди истинско недоумение. С приемането на този текст ще възпроизведем онази несправедливост, срещу която негодуват много българи, несправедливостта да плащат такса "Смет" за жилища, в които не живеят, не са живели и няма да живеят.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо не живеят?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото при социализма са построили две жилища или са наследили от родителите си и затова не могат да живеят, уважаеми колега, в две жилища едновременно. (Шум и реплики от блока на мнозинството.)
И така, тук вие искате да се плаща на регистриран електромер, независимо от това дали в този дом има телевизор, дали в този дом се слуша радио.
Аз моля тези колеги от мнозинството, които ще гласуват с картите на своите колеги, и ще приемат и този закон, да помислят и да приемат нашето предложение да отпадне този текст и ако не бъде прието това предложение, текстът да завърши до думата "такси" и да има следния вид: "За приемане на радио- и телевизионна програма се заплаща ежемесечна такса".
Ако вие и този път не се вслушате в това много елементарно и разбираемо предложение, вие ще възпроизведете досегашната си практика да гласувате безпрекословно това, което ви предлага Министерският съвет. Прав беше колегата Иво Атанасов, който ви напомни, че недъзите на Закона за далекосъобщенията ...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Не ни поучавайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Трябва да ви поучаваме, защото грешите. Недъзите... (Реплики от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете на оратора.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какво имате да кажете Вие, господине?
РАДЕНКО ПРЕСОЛСКИ (СДС, от място): Баща ти ни поучаваше, сега ти ще ни поучаваш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, не влизайте в диалог със залата. Моля, не пречете на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Пазете си нервите, ще ви трябват, когато закривате футбола, художествената гимнастика. Ще ви трябват нерви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие се върнете на темата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И така, прекъснахте ме, когато потвърдих правотата на думите на господин Иво Атанасов, че недъзите на Закона за далекосъобщенията се проявиха още по време на приемането на първия следващ Закон за радиото и телевизията. Вие тогава не се вслушахте в нашите предложения и ето, видяхте, че в понеделник Министерският съвет потвърди нашите съмнения. Той назначи една комисия, която да лицензира всички желаещи да имат правото да излъчват програми. Вие създадохте с този текст, уважаеми колеги, предпоставки за една небивала корупция. Разрешение ще могат да получават само вашите партийни другари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, напомням Ви, че в момента сме на чл. 97 от закона.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз, уважаеми господин председател, призовавам разума и разсъдъка на мнозинството. И по повод на този текст напомням, че винаги когато не са чули опозицията, са грешали. И илюстрирам тази своя теза със закона, който приехме неотдавна. Вие създавате предпоставки за корупция и престъпност.
И не е прав президентът на републиката, когато разглежда тези явления като нещо странично на вашата власт. Във вашата партийна централа политически и икономически интереси определят характера на закона. (Обаждания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие послушно тук го гласувате, а утре се чудите откъде идва корупцията. Ето, оттук идва корупцията, уважаеми колеги. (Гласове в мнозинството: "Е-е-е!") С приетия от вас закон, с приеманите от вас текстове, се създават законните предпоставки за корупция и за грабеж в българската икономика, в българския обществен живот.
Затова, ако имате способност да чуете, ако имате желание сами да правите законите, а не да повтаряте това, което ви е написано, чуйте нашето предложение и гласувайте за отпадането на този текст. Ако нямате смелост за това, приемете поне второто предложение - да бъде прекратен текстът дотам, където предложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
За изказване има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз искам да взема отношение по чл. 97 и да успокоя господин Божинов, така, за неговите притеснения. Явно, че господин Божинов не схваща точно за какво става дума. (Оживление в Демократичната левица.) Той не схваща за какво става дума и, така, с един, бих казал,... с надгробна, така, интонация се мъчи да внуши на залата и на обществото нещо, което той не може да разбере.
Не можете да схванете, господин Божинов, нещо много просто. Вие предлагате да спре текстът до "ежемесечна такса".
Сега, искам много внимателно да следите мисълта ми. Моля Ви.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Стига да има мисъл.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако ние спрем текста до "ежемесечна такса", вие въвеждате една социална несправедливост. Защото, нали вие непрекъснато разправяте, че сте социална партия, мислите, така, за бедните слоеве на населението.
Защо? Няма критерий, по който да се определи как да бъде диференцирана ставката, таксата, колко да бъде и прочие. И регистрираният електромер... Впрочем това не е практика, която в момента е измислена тук, тази практика в много държави работи. (Обаждат се от Демократичната левица.) Така. Регистрираният електромер означава, аз по ал. 2 след малко ще взема, така, отношение, за да изясня каква е идеята на чл. 97, означава, че ако, да речем, имате три електромера и си плащате електричеството, Вие имате или три къщи, или къща и вила и прочие. И там евентуално имате радиоапарат, радиоприемник или телевизионен приемник. (Глас от Демократичната левица: "Евентуално".) Според Вас е евентуално. Евентуално е и това, което предлага господин Божинов - ежемесечна такса. Трябва да има критерии. Така.
Тоест, броят на регистрираните електромери е един критерий. Колкото повече електромера има, толкова повече такси. При два електромера се плащат две такси, при три електромера - три такси и прочие.
По ал. 2. Всъщност това е предложение на господин Атанасов - да отпадне ал. 2. Не може да отпадне ал. 2, защото, независимо, става дума за битови абонати, дори и да има трифазен електромер, да речем за работилница, за стругове и прочие, винаги има монофазен електромер, където са включени тези приемници, след трифазния електромер.
Аз искам да обърнете внимание и по-нататък на чл. 98, който ще чуем след малко. Тук става дума за диференциране на ставката. Аз съм изненадан, например, че вие също предлагате ал. 2 да отпадне, ваши представители. Не може да отпадне. Става дума бизнесабонатите вече да плащат 2,5 на сто или, едното от предложенията е, навсякъде, мисля на проф. Димов, да бъде 1 на сто.
Ето, тук е социалният елемент. Всички плащат по 0,6 на сто от минималната работна заплата, а само бизнесабонатите - по 2,5 на сто.
Има изработен механизъм на Националната електрическа компания, има изработена мрежа, софтуер и прочие, за събиране на тези такси, при което елегантно тръгва схемата веднага след приемането на закона. Даже е коментирано с Националната електрическа компания. Това е механизъм. Иначе не може да идентифицирате къде има телевизионни приемници, къде има радиоприемници и т.н.
Ето, например, ще ви кажа, че практиката във Франция е - на всяка телевизионна антена. Така практикуват французите - имат телевизионна антена, плащат такса. Обаче се оказа, коментирахме тези неща, че идентификационната задача е много трудна да бъде по антена. Затова защото, например, кабелните оператори, тези, които ползват само информационни услуги на кабелни оператори, нямат антени и прочие.
Значи, още един път казвам, чл. 97 и малко по-нататък, чл. 98 в двете си алинеи, предлагат една елегантна схема за идентифициране на таксите, за диференциране на ставките. (Председателят Иван Куртев звъни.) Впрочем, това нещо е коментирано много пъти. Аз не зная, така, ехидно в момента господин Иво Атанасов се смее, но в миналото Народно събрание, в комисията, аз бях в комисията в миналото Народно събрание, сме обсъждали такава схема. Не се прие тогава.
Аз мисля, че в момента трябва да приемем тази схема, за да проработи фонд "Радио и телевизия". (Председателят Иван Куртев звъни.)
Впрочем, вие говорите за независимост. Такава схема гарантира фонд "Радио и телевизия" - и независимост на медиите. Иначе отиваме на бюджетна субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
За първа реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание, господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Димитров, най-напред, понеже имената са ни много близки, искам да Ви помоля да не използвате този типичен за вашата парламентарна група подход - да смятате, че всички други са глупаци и нищо не разбират.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не смятам.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Винаги, или не всякога, се обръщате с "вие нищо не разбирате", "вие не можахте да разберете, защото, нали, сте отляво". И отляво въобще хората не могат да знаят, щом седнеш отдясно, вече си професор.
Така че, много Ви моля, добрият тон изисква да не се започва с: "ти си глупак и аз ще ти обясня". (Оживление в залата.)
Второ. Когато казвате, че нещо не съществува, имайте предвид, че е много мъчно да се докаже, че нещо не съществува, много по-лесно е да се докаже, че нещо съществува. Имате отношение към математиката и знаете, че теоремите за несъществуване са много трудни, защото трябва точно да определиш какво е това, което търсиш и което не съществува.
Така че, когато казвате, че не съществува такъв критерий, Вие бъркате, просто бъркате. Има критерии, но някои от тези критерии не са подходящи. Може да кажете: "всички критерии, които съществуват, не са подходящи". Така че...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Лапсос лингва.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е лапсос лингва, а е лапсос СДС. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не пречете.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много се дразнят хората от това да плащат за неща, които не са получили. Може да е малко, може да е нищожно, но един закон не трябва да дразни данъкоплатците.
Аз смятам, че този текст е несъвършен. Не мога да предложа много по-съвършен критерий от този, който е там. Той е лесен критерий. Лесен е за този, който събира данъка, но не е приятен за този, който плаща данъка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Втора реплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз трябва да призная, че следих много внимателно изказването на господин Димитров и признавам, че не схванах мисълта. Не открих такава мисъл. Затова искам да попитам: господин Димитров, ако в един дом има водомер, може ли да има телевизор, а в другия случай да няма телевизор? Може. Питам тогава: ако има електромер, може ли да няма телевизор в този дом? Може. Вие ще му броите водомера, ако искате - електромера, и ще го накарате да плаща такса.
Този човек, който вече може да е имал и електромер, и телевизор, но вече не може да си купи нов и да ремонтира стария и вие му казвате, че ще плаща толкова, колкото ще плаща с този коефициент по другия член, разбира се, и оня колега от вашата група, за който прочетохме, че тоалетната му чиния е златна, а може би е инсталирал и видео вътре. Как така ще ме убедите в тази справедливост?
Аз Ви моля, кажете ми: дом, в който има електромер, може ли да има телевизор и в съседния да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Трета реплика - господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, за разлика от предходните репликиращи, ще бъда милостив към господин Димитров - той заслужава това, труди се много над тези закони. Вярно, че главната заслуга да бъдат толкова калпави не е негова, а на вносителите.
Искам само да припомня, че елегантността също може да бъде глупава и това е по-често срещаният вариант в живота. Аз не отричам, че схемата е може би елегантна, но тя е вероятно зле измислена. И тъй като всички вече многократно заявиха, че е трудно да се предложи наистина по-подходящ критерий, но във всеки случай трябва да се намерят справедливи критерии, защото сега ще плащат и хора, които не само нямат телевизори, но и които живеят в райони, които Българската национална телевизия просто не покрива.
Затова аз мисля за изключително разумно предложението, което направи тук господин Божинов, тъй като то дава възможност по-нататък да се обмисли чрез наредба или по някакъв друг начин да намерим някакъв справедлив критерий. Защото този критерий е твърде косвен. Той е много по-косвен от антените, много по-косвен от действителното състояние на това има ли в един дом телевизор или радио, дали те са на електрически ток или са с батерии и тъй нататък. Тук може наистина да спестим труд, но законът ще бъде безкрайно несправедлив към хиляди и хиляди хора.
Ето защо повтарям и подновявам предложението на господин Божинов да спрем до "такса" и след това нека Министерският съвет, Националният съвет за радио и телевизия или който искате там да помисли по какъв начин би могло да се събират тези иначе задължителни за всички, които ползват тези услуги, такси.
Има и други проблеми, които не бих желал в тази реплика да разисквам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата за дуплика господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Към акад. Сендов. Вероятно не съм бил прецизен в изказа си, господин Сендов, за което искрено съжалявам.
Но по същество. Ако спрем - още един път казвам - до "такса", вече задачата става трудно изпълнима за събирането на такси.
Изходът по отношение на финансирането и по отношение на независимостта на медиите е заработването на Фонд "Радио и телевизия". Няма друг изход за развързване от бюджетната субсидия. Просто няма друг механизъм. Трябва един обществен фонд - по-нататък става дума тук, в раздел "Финансиране" - който да заработи. Правили сме сметки по отношение на натрупването на фонда. За да заработи фондът, трябва една стойност от около 100 млрд. лв., за да започне вече да разходва фондът. Аз предоставих тези сметки на господин Райчевски и вероятно в комисията са разглеждани. Повярвайте ми, правени са различни, даже и софтуер сме правили, за да видим дали фондът тръгва да работи. Няма ефективна възможност за събиране на такси и общо взето тези 0,6 на сто и тези 2,5 на сто по-нататък в чл. 98 гарантират за около 4 - 5 години натрупване на тази критична маса пари, за да започне да работи фондът.
Аз си мисля, уважаеми колеги отляво, че ако наистина в конструктивен дух направим обсъждането, вие ще подкрепите текста. И предполагам, че господин Атанасов - ставало е дума - ще натисне зеления бутон за чл. 97.
Наистина, за да заработи фонд "Радио и телевизия" - да, "за" чл. 97. Ще гласувате "за", ако наистина искате телевизията да стане финансово независима и развързана от бюджетна субсидия. Иначе просто друга възможност няма. Иначе заблуждаваме обществото. Казваме, че искаме независима телевизия, която трябва да се финансира във функция независимостта от финансирането и в същото време не предлагаме механизъм за натрупване на фонд.
Аз считам, че трябва да бъде подкрепен чл. 97 така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Избирането на електромера като идентификационна точка за плащане на радио- и телевизионна такса е крайно неудачно. Възможно е - и това беше казано - да имате електромер, но да нямате телевизор. Възможно е да имате и електромер, и телевизор, но да нямате сигнал на територията, в която е вашето жилище, и вие трябва да плащате за нещо, което не ползвате. Това е крайно неразумно, аз не зная кой би се съгласил.
Възникват и други проблеми. Когато инсталираната мощност на даден потребител или домакинство е по-голяма от 8 квт, захранването е трифазно, а отчитането на електроенергията става чрез трифазен електромер, без да е необходим монофазен. Това е във връзка с ал. 2. Няма логика такива консуматори, например големи, луксозни жилищни обекти като блоковете на БОДК, в които ние, депутатите, ще потънем след някоя и друга седмица в лукса, няма логика такива обекти да се изключват от такса. Тоест, ние няма да плащаме телевизионна такса, тъй като там електромерът е трифазен. В същото време има регистрирани фирми, които са с монофазен електромер. Те пък няма да плащат.
Има други възможности за идентификация. Какво пречи например при продажбата, при внасянето на телевизори едно копие от фактурите да отива там, където трябва, така както беше при народната власт? Значи вие признавате, че не можете да сложите ред в това отношение и затова и този, който има електромер, но няма телевизор, и той да плаща, тъй като вие не сте в състояние да въведете ред в България.
Освен това има и други техники, по които може да се осигури едно наистина справедливо плащане на тази такса. Но аз се питам: защо изобщо потребителят трябва да плаща такса за гледане на телевизия и на радио? В началото на законопроекта, в началото на гледането му бях склонен да подкрепя чл. 97 въпреки - не бих употребил думата на Сашо Стоянов - въпреки това, че не е добър. Но приемането на закона показа какво? - че вие правите една партийно-правителствена телевизия и едно партийно-правителствено радио, тъй като лицензите ще ги издава не независим, а държавен орган; начело на тази държавна комисия е човек, приближен на господин Евгени Бакърджиев, вицепремиерът; Националният съвет за радио и телевизия е подобен на бившия Комитет за телевизия и радио, тъй като вие имате преимущество в него 6 на 1; вашите представители във властта имат право на обръщения, държавата задължава Националната телевизия и Националното радио да им дава програмно време, за да запознават с официалната си позиция нацията.
Тоест, след този закон ще имаме едно партийно национално радио и една партийна национална телевизия. Защо тогава народът да плаща такси за това радио и тази телевизия? Вие фактически въвеждате данък гледане, за да ви гледаме колко сте хубави, какви прекрасни речи държите, как оправяте страната и я вадите от кризата. И ние трябва да си плащаме за това, да плащаме за рекламата, която вие си правите! Вие утре може да въведете и данък четене. Примерно, всеки, който е грамотен, да му събирате една такса и да я внасяте във вестник "Демокрация", за да си издържате вестника. Това е, което правите. Още повече, че таксата, която събирате, е държавна такса. Вие я събирате чрез Националната електрическа компания, която е държавна компания. Аз не знам как може в закона да се запише това. Друг е проблемът какво ще стане утре, когато тази компания се приватизира.
Освен това, по-добре е наистина да отделяте от бюджета пари за държавната телевизия и държавното радио, или от "Раковски" 134 - за партийната телевизия и партийното радио, отколкото да ги събирате от населението. Няма логика в това. Затова на мен ми се струва, че след като ще бъде партийна държавна телевизия и партийно държавно радио, бюджетът трябва да ги издържа, а гражданите не трябва да плащат никакви такси.
Затова поддържам предложението не само ал. 2, но и целият текст на чл. 97 да отпадне и партийно-държавната телевизия и партийно-държавното радио да се финансират от държавния бюджет на Република България или от партийния бюджет на Съюза на демократичните сили. Няма логика да се вземат пари от гражданите затова, че вие си правите реклама по националното радио и националната телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това добре, но и бюджета го правят гражданите.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е за отпадане на целия чл. 97, направено от господин Иво Атанасов.
Гласували 136 народни представители: за 47, против 88, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Атанасов и неговите колеги е за отпадане на ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 38, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на господин Божинов за отпадане от ал. 1 на текста след думите "ежемесечна такса".
Гласували 145 народни представители: за 50, против 91, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 97 така, както е предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 41, въздържали се 2.
Член 97 е приет.
Госпожица Дончева отдавна не сме я слушали и ще имаме удоволствието да чуем обяснението на отрицателния й вот.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Не се сдържах при вида на текста. Признавам, че той е върхът на законотворчеството. Никога не би ми дошло наум, че може за радио и телевизия да плащаш на електромер. Взех да се чудя, като една част от хората приемат контрабандно ток и нямат регистриран електромер, защо тях ще ги освобождаваме да плащат за телевизор. Изобщо не обсъждам неудобството да плащаме поредната месечна такса. Ще ви призная, че ако не са разплащателните сметки, аз направо загивам. Освен всичко друго, нелепо е да накараме хората за радиотелевизионен приемник, затова, че приемат радио и телевизия, да плащат на електромер. (Залива се от смях.) Електромерът не е радио- и телевизионен излъчвател, той е с друго предназначение. (Продължва силно да се смее.) А трифазният ток хората си го слагат в работилниците, където използват машини с много голяма консумация. Те там телевизори не държат. Каква е логиката?
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Плаща се правото да се гледа телевизия и да се слуша радио!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, моля не пречете на госпожица Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Стоянов, правото да гледам не може да се плаща. Не е услуга правото ми да гледам. Всички граждани имат право да гледат, даже и тези, които не са граждани. Аз ще платя, ако ползвам една услуга. И държавата може да въведе някакво заплащане на базата на ползвана услуга, а не на базата на това, че имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева. Беше интересно и артистично.
Моля господин Райчевски да продължи с докладването на закона.
ДОКЛАДЧИК    СТОЯН           РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 98. (1)  Гражданите заплащат такса по чл. 97 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната по данни от Националния статистически институт за всеки регистриран електромер.
(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната по данни на Националния статистически институт за всеки регистриран електромер."
Предложението на народния представител Панайот Ляков е прието от комисията.
Предложението на народните представители Благой Димитров и Младен Влашки също е прието от комисията.
Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов - комисията приема предложението.
Предложение от народния представител Димо Димов: в чл. 98, ал. 1 цифрата "0,6" да стане "1,0", а ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.


Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 98, ал. 2 отпада.
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 98 , ал. 2 отпада.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 98. (1) Гражданите заплащат месечна такса по чл. 97 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата, определена от Министерски съвет, за всеки регистриран електромер.
             (2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерски съвет, за всеки регистриран електромер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Най-напред аз оттеглям приетото ни предложение по чл. 98, ал. 1 - заплащането да стане месечно. Оттеглям го, тъй като законът се разви по съвсем друг начин от този, който демократично настроените депутати очаквахме, и след като националните радио и телевизия ще бъдат партийно-правителствени, няма защо да се взема такса от народа. Още по-малко пък това може да става месечно. Ако все пак ще го правите, най-добре е веднъж годишно да вземате тази такса заедно с плащането на местните данъци и такси. А най-добре е да включите тази такса в цената на електроенергията, така както беше включена екотаксата в цената на бензина, и да не създавате цялата тази сложна организация, която ще породи голямо недоволство сред населението, тъй като изведнъж вие ще ударите всеки българин с по 500 лв. месечно.
В ал. 1 не е направено разделение каква част от таксата е за телевизионен приемник и каква част е за радиоприемник. Може би това ще се решава на "Раковски" 134, тъй като в закона не е включен такъв текст.
Аз поддържам предложението си ал. 2 да отпадне, защото текстът й противоречи на чл. 97, ал. 2. По тази алинея такси ще плащат само лицата с регистриран монофазен електромер, защото тези с трифазен електромер са освободени по силата на чл. 97, ал. 2.
Освен това на какво основание фирмите ще плащат шест пъти по-голяма такса? Може би предполагате, че в работно време се гледа шест пъти повече телевизия или се слуша шест пъти повече радио, та фирмите трябва да плащат шест пъти по-висока такса.
Пак ви призовавам да се откажете от този начин на събиране на таксите. Има и други техники. В предишното си изказване не ми остана време да ви предложа в имуществените декларации, в които описахме и плочките в баните си, и мокетите, и щорите, и т.н., ако вие гледахте перспективно, ако вашето законодателство не беше на парче, какво пречеше в тези имуществени декларации да опишем и телевизорите, и радиоприемниците си? И на тази база вече вие да прибирате таксите за вашата партийно-правителствена телевизия, а не на базата на електромерите. Очевидно вие работите на дребно и нямате елементарна съгласуваност между отделните си закони.
И аз питам какво ще стане, ако не платя таксата си? Какво ? Ще ми запечатате програмата на Канал 1 ли? Това ли ще направите? Такава практика е имало по време на антифашистката съпротива, но се е намирал начин, разтопявал се е восъкът и хората са местили радиоапаратите и на други станции, не само на държавната станция, която е предавала в България. Ако смятате да възраждате практиката от времето на монархо-фашизма, аз искрено се учудвам. Но наистина какво ще последва, ако не си платя таксата? Ще дойде ли човек в къщи да ми запечата телевизора? Ами аз имам право да гледам други телевизионни програми, не само вашата партийно-правителствена програма! Откъде-накъде вие ще ме карате да плащам тъкмо за вашата програма?
Законът е пълен със странни неща! Законодателството е пълно с чудатости. Как може примерно таксата "Смет" да е по-голяма от данъка "Сгради"? Това е възможно единствено, ако правителството смята за боклук вече целия народ, а не само червената му част. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Думата има господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз не виждам никъде в този закон каква такса смет се определя, нито къде се определя, че се плаща такса за гледане само на една програма.
Правя конкретно редакционно предложение за обръщане на словореда. Изразът "за всеки регистриран електромер" в ал. 1 и в ал. 2 да мине пред думите "в размер" и да стане така: "Гражданите заплащат месечна такса по чл. 97 за всеки регистриран електромер в размер на 0,6..." В ал. 2 изречението да придобие същия вид: "Юридически и физически лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общински организации заплащат месечна такса за всеки регистриран електромер в размер на 2,5 на сто..." Според мен така става по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата господин Драгомир Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Законотворческото безсилие на управляващите стигна до своя връх, уважаеми колеги! Аз съм изненадан, най-меко е да се каже, аз съм смутен от това, което днес ние приемаме и върху което дебатираме. Сега си обяснявам още веднъж и още по-ясно защо когато работихме върху този закон в Комисията по културата и медиите, никой от изпълнителната власт не посмя да дойде, когато се дебатираше върху отделните текстове, когато се работеше сериозно в комисията, подчертавам това. Обяснявам си и изказванията на господин Иван Костов, че те стоят далеч от тази материя, тъй като не са специалисти в тази сфера. Следователно по такъв начин се прави опит да се лишат от възможността да носят каквато и да е отговорност за това безумие. Аз се извинявам за тази остра квалификация, но наистина за мен това, до което днес стигнахме, е много тъжно, много жалко. Колежката Дончева се смееше заедно с всички вас за тези текстове. Вижте, става едно организирано настъпление срещу българския народ. (Смях в СДС.) Това не може повече да се допуска, ако ние мислим за този народ! Господин Ляков, не се смейте, аз говоря с болка, не ви нападам, защото ние работим за този народ и би трябвало да защитаваме неговите интереси. Утре ще поискат да се плати въздухът, който бедният и изнемощял българин диша. Срамота е това! Какво правите? Докъде стигаме? Не виждате ли...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Шопов, моля Ви, върнете се на темата! Темата е чл. 98.
ДРАГОМИР ШОПОВ: Аз имах конкретни предложения, които, разбира се, не са приети. Вижте аномалиите по този закон! Отхвърляте неща, подготвени професионално, в унисон с материята, която искаме да се развие и да се предложи, а се предлагат такива недоносчета. Срам ме е от това! Помислете си малко! Аз апелирам към вашето съзнание, към вашия морал, ако все още има такъв! Не можем да издевателстваме над народа.
Добре, ако някой не използва никаква електроенергия и неговият електромер въобще има нулево отчитане, как ще стане - на батерии ли, на свещи ли, на газени лампи ли? Какво правим, господин председател? Извинявам се за този тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не ме питайте мен, а кажете нещо по чл. 98, за да не Ви отнемам думата.
ДРАГОМИР ШОПОВ: По чл. 98 нищо не мога да кажа, защото аз съм изцяло против всичко това, което ... (Смях в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава напуснете трибуната, щом не можете да кажете нищо по чл. 98. (Господин Куртев изключва микрофона.)
Отнех Ви думата. Напуснете трибуната. Намираме се на второ четене.
Има думата господин Любомир Пантелеев, който говори по текста. (Неразбираема реплика от Демократичната левица.)
Добре, че сте представители на народа. Днес е голямо упражнение в ораторско майсторство.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що господин Куртев каза, че се упражняваме в ораторско майсторство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, Вие - не. Вие винаги говорите конкретно.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Първо, искам да попитам вносителите за какви общински организации става дума в ал. 2? Какво значи това "общински организации", пък и "държавни"? Може би тук госпожа Дончева или някой от юристите в Парламентарната група на СДС ще направи разяснение по този въпрос.
Няма да се спирам на несправедливостта, която отново е фиксирана тук, тъй като примерно редица юридически и физически лица могат да обитават една сграда, каквато голяма практика има, и да са на един общ електромер. Такива случаи, да речем, в Бургас има такива сгради, които са собственост или на държавата, или на общината и 20, 30 или 50 от тях са вързани на един електромер. Тоест, те ще плащат не очакваните от господин Димитров огромни такси, а никакви.
Аз обаче, за разлика от моите колеги, започвам да се притеснявам, не че ще бъдат несправедливо събирани таксите, а че ние въобще няма да можем да съберем нито лев по този начин.
Господин Куртев, ще се върна неволно на чл. 97, но там сме записали, че за приемане на радио- и телевизионна програма се заплаща, обаче критерият за приемане не е посочен. Значи не собствеността на телевизор и радио е критерий, а електромерът. Е, тогава задачата има две условия и първото е дали приемам или не. Аз мога да докажа пред съда, че не си включвам телевизора и не приемам. Имам електромер, но не приемам. Ако не са изпълнени двете условия, а едното може да се потвърди само чрез моя декларация или проверка, аз мога да откажа плащането, тъй като първото условие е, че не приемам и толкоз. Така че, ако цялото българско население постъпи по тоя начин, аз подозирам, че може и никакви такси да не влязат в този фонд, който ние очакваме да направи нашата телевизия обществена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие предлагате отпадането на думата "общински"?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз не знам какво значи това и има ли такъв правен термин. Нека да разяснят, за да мога да кажа след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А правите ли формално предложение за отпадане на някакъв текст?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Първо, искам разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам нуждата от финансиране на Националното радио и Националната телевизия, но не виждам справедливостта в чл. 98 и ще се опитам да се мотивирам.
В много голяма част от страната програмата на Националната телевизия се приема по кабелен път. Не може след като съм си платил такса от 10 хил. лв. на кабелния оператор, за да получавам сигнал на 10 или 12 програми, аз да плащам втори път само за това, че пак гледам Националната телевизия на електромер. Това просто е абсурдно - два пъти да плащам една и съща услуга. Тук няма никаква справедливост в това нещо.
Освен това, имате ли статистика колко от българите имат телевизори и как се пада на семейство телевизор. Дори един човек да има, който няма телевизор, няма логика да плаща такса. Не може на глава от население! Вие въвеждате някакъв десятък като от турско време. Няма такъв принцип, в който да не ползваш услуга и да плащаш данък за нея. В страната няма такъв принцип. Аз съм съгласен да бъде голям данъкът, но да има ползване на услуга срещу него. Иначе какво се получава?
Освен това, колеги, дайте да се разберем. В цял свят има такива технически средства, по които може да се блокира програмата и да си платиш, за да се деблокират. Ами, хайде в тази прословута Америка, която толкоз много я цитираме, на калпак ли се плаща приемането на телевизионна програма? Какво значи да плаща юридическо лице или едноличен търговец такса на електромер? Вие знаете, че данъчните не признават телевизора като основно средство. Не го признават.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Какво значение има това?
ИВАН БОЙКОВ: Има, защото това е собственост на фирмата и тя, когато гледа телевизия, трябва да гледа през собственото си основно средство телевизия.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Какво значение има това?
ИВАН БОЙКОВ: Огромно значение има, господин Стоянов, макар че ме репликирате от място. Огромно значение има, защото фирмата там, където стои и където работи, плаща такси и данъци върху средствата, с които работи. Ако не Ви е ясен принципът на данъчното облагане, запознайте се с него. Това, което сте написали тук е абсолютна глупост. Такса трябва да се плаща - да. Но по най-лесния път, като десятък върху хората - не. Защото се получава, че в една къща има трифазен ток и на всяка фаза ли ще плаща, ако живее едно семейство? Що за начин на облагане на хората сте измислили - на калпак и на еди какво си?! И на всичкото отгоре през касите на Националната електрическа компания - следващата точка.
Ами тази Национална електрическа компания утре може да бъде частна. Тя съгласна ли е през нейните каси и по нейната схема да се плаща ток? Сега я управлявате вие, ама утре като я управлява частен субект?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Това е безумие.
ИВАН БОЙКОВ: Изобщо няма никаква стопанска мисъл в тази работа и работите срещу интересите на телевизията и на хората по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно редакционно предложение по чл. 98, ал. 2.
Действително така формулираният текст, в който е включен изразът "държавни и общински организации" не би трябвало да съществува по простата причина, че имаме формулирани юридически и физически лица, а "организации" като терминология изобщо вече не съществува.
Имайки предвид идеята на вносителя, че тук става въпрос за плащане на такса за консумация на телевизионни и радиоприемници в административните сгради - било то държавни или общински, предлагам думата "организация" да се замени с "администрация".
Същевременно си позволявам да направя една реплика на преждеговорившия господин Пантелеев, че не е прав по отношение...
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): На господин Пантелеев не може да правите реплика, а на мен.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: ... по отношение на казаното, че консуматорът могъл да си изключи телевизора и следователно той не получавал приемане и следователно не трябвало да заплаща таксата. Ами всички ние, които имаме моторни превозни средства същевременно плащаме и пътен данък заедно с данъка на МПС-то, дори и тогава, когато мепесетата стоят в гаража и не се ползва тази комуникация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Има думата за реплика господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Ще направя само една кратка реплика на колегата. Случаят е коренно различен. В закона за моторните превозни средства нещата се третират по съвсем друг начин. И, ако вие направите декларация даже, че изваждате от движение, тогава вие няма да плащате. Но тук текстът е такъв - казват "за приемане". И кой установява това приемане - или гражданинът, който приема, или контролният орган. Тъй като няма контролен орган или, ако има, нека да установи. Но до този момент, ако гражданинът твърди, че не приема такава програма, той естествено не би трябвало да плаща данък, а и регистрацията. Ние за това призоваваме - за режим на регистрация. На моторните превозни средства има, нека има и на телевизорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Има думата за дуплика господин Юнишев.
ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин Пантелеев! Вие просто не искахте вероятно да ме разберете. Не става въпрос само за данъка, който плащате като собственик на МПС-то, а и таксата, която е включена в така наречения "пътен данък". Вие можете да го извадите от движение, декларирайки пред КАТ, но същевременно вие не използвате и пътната комуникация изобщо, но за нея вече сте платил. Ясен ли съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Процедура иска господин Сашо Стоянов.
САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Имам усещането, че тук преливаме от пусто в празно. Едната половина на залата или не може, или не иска да разбере това, което се предлага. Ето защо аз правя процедурното си предложение да прекратим дебатите и да минем към гласуване. Ако някой има нещо против по предложения текст, да го изрази с вота си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
Противно становище има ли? Заместник-председателят господин Сендов има думата.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Аз съм категорично против това процедурно предложение, тъй като това е един гвоздей, на който ще виси нашето безумие.
Аз смятам, че този въпрос трябва да бъде дискутиран докрай, за да се убедите, господа, че това е глупост. И затова аз съм категорично против затварянето на устата на опозицията по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Сашо Стоянов.
Гласували 137 народни представители: за 83, против 54, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз Ви моля, господин председател, след като има вдигнати ръце за изказване преди господин Сашо Стоянов, да им дадете възможност да се изкажат и след това да се гласува процедурата. Има ред в парламента и Вие го спазвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Точно има ред и Ви моля да си направите справка с правилника и да видите, че съм спазил реда.
ИВАН БОЙКОВ: В противен случай се получава отнемане словото на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойков, но действам точно според правилника.
Думата за процедура има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, разчитам на здравия Ви разум.
Правя предложение да отклоните гласуването по текста. Той е безумен по съдържание. Аз не желая да взема думата, за да си правя гавра и със следващия текст, защото дума по дума мога да ви разтълкувам какво означава написаното. Ако искате да продължавате да вървите напред, продължете, но ви казвам, че тази гавра ще се пренесе в пресата днес и в следващите дни. Ние не искаме това, защото касае всички граждани. Недейте да настоявате на този текст. Вие сте достатъчно интелигентен човек и можете да разберете кое е върховно глупаво и просто не бива да стане. И прескочете този и следващия текст, който пък е доста неутрален словесно, но все пак касае 97 и 98 за таксите. Иначе става нелепа история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожице Дончева, но аз не мога да отклоня нищо. Можехте Вие да го направите, ако бяхте предложили отлагане на гласуване и т.н.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз нямам право да отлагам каквото и да е.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димо Димов в ал. 1 цифрата "0,6" да се замени с "1,0".
Гласували 130 народни представители: за 20, против 98, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Димо Димов, Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 91, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Беше направено и предложение от господин Сашо Стоянов, което той аргументира като редакционно.
Но, господин Стоянов, внимателният прочит, който направих, ми показва, че Вашето предложение фактически не става редакционно, а става по същество, поради което не мога да го поставя на гласуване.
САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И последното предложение беше на господин Юнишев текстът в ал. 2 "държавните и общинските организации" да се замени с "държавната и общинската администрация".
Поставям на гласуване предложението на господин Юнишев.
Гласували 126 народни представители: за 45, против 63, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 98 така, както е предложен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 83, против 56, въздържали се няма.
Член 98 е приет.
За отрицателен вот най-напред поиска думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател, че поне ми давате думата за отрицателен вот, тъй като не ми позволихте да се изкажа тогава, когато трябваше.
Уважаеми господин Димитров, слушах с изключително внимание аргументацията Ви за това, че, видите ли, електромерът е критерий за ползване на услугата радио и телевизия. Елементарното позоваване на препоръките на Съвета на Европа, които, видите ли, представителите приемали това, според мен е толкова груба манипулация, че просто вече нямам думи.

Ако господата от Съвета на Европа не знаят, че в България още преди 30 години всички домакинства са електроснабдени, то вие би трябвало да знаете. И след като го знаете, би трябвало да разбирате, че това не е абсолютно никакъв критерий, защото всяко семейство в България има електромер. И ако господата от Съвета на Европа си мислят, че ние сме някакви аборигени или канибали, или туземци, от които примерно 10 - 20 или 30 на сто ползват електричество, вие би трябвало да знаете, че в България електричеството се ползва от всички граждани.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Това е идентификационна точка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е никаква идентификационна точка, защото тя е масова и тя е обидна за българина - тази идентификационна точка, която вие възприемате.
Затова, господин Димитров, си мисля, че предлагането на такъв критерий обижда българина. Това не е никакъв критерий. Електромерът в България е уред с много ясно и точно предназначение. Той мери консумацията на електрическа енергия, господин Димитров, ако не го знаете. И когато не се ползва електрическа енергия, там не се плаща. Обаче ние ще плащаме, въпреки че не сме ползвали електроенергия. Ще плащаме за ползване на някаква хипотетична радио- и телевизионна услуга. Разбирате ли какво направихте преди малко? Вие просто обиждате България, българите и целия български народ по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
За второ обяснение на отрицателен вот има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Човек може да си позволи да гласува за глупост, защото глупостта може да се оправи. За по-глупаво - също може да си позволи да гласува, защото пак може да се оправи. За най-глупаво - може да се въздържи. Да му мислят тези, които са го предложили, как да го оправят. Но за четвърта степен на глупостта, която се нарича закон на СДС за радио и телевизия, не бих си позволил да ставам глупак да гласувам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За трето обяснение на отрицателен вот има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз съм социално ангажирана личност и в моята ценностна система това е изведено в предна позиция. Много се учудих, че вие, които декларирате, че сте либерално устроени, посегнахте върху правото на човека сам да определя какво да гледа и на кого да плаща.
Заедно с това вие посегнахте на Конституцията и на два закона. На Конституцията - за равноправността на собствеността, и на Закона за защита на конкуренцията и Закона за далекосъобщенията. Защо вие искате да определите кого ще предпочета да ми предлага информационния си продукт? Аз ще плащам на кабелна телевизия и тя ще ми дава това, което аз искам да гледам. А вие ме карате да плащам за това, което аз няма да гледам. Къде е моята свобода на личност да определям поведението си като зрител - кой ще задоволява моите естетически нужди и информационни потребности?
Вие сте диктатори над личността и историята ще ви осъди. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. За процедура иска думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Приемането на закона навлезе в своята абсурдна фаза.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля господин Райчевски, продължете с докладването.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 99. Таксата по чл. 98 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред в касите на електроснабдителните предприятия на "Национална електрическа компания" ЕАД."
Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Стоянов, което комисията приема.
Предложение от народния представител Иво Атанасов - създава се нов чл. 99:
"Чл. 99. (1) Такса плащат и ведомства, организации и други отделни стопански субекти, като при тях тя се изчислява според броя на телевизионните приемници.
(2) Ведомствата, организациите и другите стопански субекти са длъжни да регистрират ползваните от тях приемници и устройства за обществени нужди в съответната пощенска станция по местоживеене.
(3) Не подлежат на регистриране портативните телевизионни приемници.
(4) Митническите органи и търговските организации изпращат на пощенската станция, в района на която е седалището им, екземпляр от фактура или митнически статистически формуляр."
Комисията не приема предложението.
Правя пояснението, че не приема не принципите и идеите, вложени в него, а самата му приложимост съобразно нашия закон.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 99 думите "в касите" се заменят с думите "чрез касите".
Комисията приема предложението.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Браво!
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Приема го.
Предложение от народния представител Иво Атанасов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е за нови членове, така че ще ги гледаме след чл. 99. Това е предложение за нови членове 100 и 101.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Но тъй като те са обвързани с този текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След това. Моля, прочетете становището на комисията за чл. 99.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Становище на комисията:
"Чл. 99. (1) Таксата по чл. 98 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на "Национална електрическа компания" ЕАД."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Най-напред има думата господин Иво Атанасов, защото е вносител на предложение.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз имам три предложения, но ще говоря в рамките на пет минути, както за едно предложение.
Действително Вие правилно обърнахте внимание, че номерацията на последното ми предложение е за членове 100 и 101, но това е твърде условно. Иначе мястото на тези два нови члена, които предлагам, е точно тук. Ако те се приемат по-нататък, може да се преномерира, тъй като раздел втори вече е за фонд "Радио и телевизия", а не е за такси.
С други думи предлагам да се освободят от таксата за гледане на телевизия и радио лицата над 70 години, инвалидите и другите социално слаби граждани.
Освен това предлагам да не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Националния съвет за радио и телевизия. Както и да не се плащат такси тогава, когато приемниците се използват само като монитори. Като представител на лява партия поддържам горещо това предложение и моля цялата зала, цялата колегия да го прочете внимателно и да го подкрепи.
Иначе по предложенията на комисията. Аз поддържам първото си предложение - за нов текст на чл. 99, но подобно предложение вие вече отхвърлихте по предишните членове, с което фактически се оказвате в позиция на хора, които не могат да сложат ред в страната, не могат да хванат броя на телевизорите и радиоприемниците, не могат да направят такава организация, че фактурите от всеки новозакупен приемник или от всеки внесен приемник да отиват в съответната пощенска станция и така Националният съвет за радио и телевизия или Държавната комисия по далекосъобщенията, или този, който ще събира парите, може би НЕК, да имат пълна представа колко телевизора и радиоприемника има в България и да не се взимат пари от хора, които не гледат телевизия и не слушат радио.
Това не го направихте и искам да ви кажа, че в София според данни на статистиката 1 на сто от населението няма телевизори. В страната от 8 до 10 на сто нямат телевизори. Това са около 800 хил. души. След като вие ще прибирате таксата на електромер, а не на телевизор, вие ще карате 800 хил. граждани на България да плащат такса без да имат телевизор. Това не мога да го приема в никакъв случай.
По един телевизор в страната имат 45 на сто. По два телевизора в София имат 38 на сто, а в страната имат 18 на сто. Вие говорехте преди малко за справедливост при събирането на таксите, но каква справедливост може да има, след като половината софиянци имат по два телевизора и те ще плащат същата такса, както тези, които имат по един телевизор и както тези 800 хил., които нямат по нито един телевизор?
По три телевизора имат от 1 до 2 на сто. Те също са облекчени. Този, който има повече, получава преференция от вас. А този, който няма нищо, се наказва с данък "Гледане".
В страната 10 на сто и 38 на сто в София гледат кабелни телевизии. Тези хора вие ще ги накарате да плащат двойно - веднъж такса на съответните кабелни оператори, и след това данък "Гледане" за това, че вие ще направите Националното радио и Националната телевизия съответно партийно-правителствено радио и телевизия и за да може българският народ да вижда колко успешно правите реформата, приближавате ни към Европа и бягате от комунизма, тези хора трябва да плащат данък "Гледане", за да могат да се радват на вашите лица и да чуват вашите гласове. Смятам, че това е крайно неудачно. 800 хил. граждани, които са свързани с кабелните телевизии ще се наложи да плащат двойно всеки месец. Не е ли по-удачно държавата да уреди взаимоотношенията си с кабелните оператори и тя да прибира от тях дължимата сума, а не гражданите да плащат по два пъти?
С оглед на всичко това подкрепям предложенията, които сме направили с колегите и в лично качество по чл. 99. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, освен всички недостатъци, за които се говори досега, този текст има и още един недостатък. Тук има една висока степен на неопределеност. Ако допуснем, че един гражданин на страната, който не приема сигнал и няма телевизор, отива да си плати сметките в касите на Националната електрическа компания и откаже да плаща другата такса, какво следва в този случай? Текстът на закона не урежда този тип обществени отношения.
Гражданин, който не е приемал сигнал, няма уред за приемането на сигнала отказва да плати услугата! Кое ще му закриете? Телевизора, който го няма, или електромера, с който той ще си отоплява жилището и ще си гледа детето? С кое ще го санкционирате? (Оживление.)
Изпадаме в една ситуация, която е позната на българския народ. Помните ли онези данъци за яловите крави, когато е трябвало да се плаща данък мляко за яловите крави? (Силно оживление.) Но нали знаете тогава как са санкционирани тези, които не са плащали този данък? Питам ви и сега ли така ще се отнасяте към българските граждани, неплатили за услуга, която не са получили?
Затова аз искам да видя от вносител и от уважаемата комисия как ще постъпват с българските граждани, които основателно няма да искат и няма да плащат този данък. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
Господин Любомир Пантелеев има думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз съзнавам, че ние пропуснахме няколко възможности да спрем гледането на тези безумно изписани и в съдържателно и правно отношение членове, но бихме могли все пак да дадем знак за възможност за някаква корекция, ако отложим този член. Ето защо правя формалното предложение чл. 99 да бъде отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Пантелеев за отлагането на чл. 99.
Гласували 150 народни представители: за 65, против 78, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
От името на парламентарна група има думата господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отношението към медиите е лакмус за демократичност във всяко едно общество. Преди около година Съюзът на демократичните сили започна голямата война за подчиняване на националните медии с едно нелегитимно решение за тяхното ръководство. Тогава господа отдясно, вие получихте един конституционен шамар с обявяването на това решение за неконституционно, при това от състав на съда, който не може да бъде обвинен в симпатии към социалистите.
Още тогава се разбра, че в отношението си към националните медии управляващите се ръководят от изискването за целесъобразност, а не за законност. Още тогава мнозинството заложи тенденцията за пълната политизация и подчиняване на националните медии. Опозицията почти не присъства днес в националните медии или се появява там епизодично и деформирано. Това макар и деликатно ви беше подсказано от докладчиците на Съвета на Европа.
По-важно обаче е друго. Година и половина откакто управлявате, вие последователно лишавате хората от най-естественото им право: да информират и да бъдат информирани. Последната година се установява цензура, непозната за целия период от прехода. Унищожава се телевизионната публицистика. Свалени бяха едни от най-силните, най-гледаните, най-атрактивните предавания. По политически причини се преследват някои от водещите журналисти.
Никой вече не може да се съмнява, че с приемането на двата закона - за далекосъобщенията и за радиото и телевизията - вече се узаконява пълният монопол на управляващите върху информационното пространство. В този пакет от закони на вас ви липсва може би само законът за печата, който впрочем ни беше обещан от най-високо ниво - от председателя на комисията по медиите към парламента. А защо не и закон за "особата", защото той много би прилягал на оформящия се едноличен режим в страната? (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)
Законът за радиото и телевизията не отива по-далеч от публицистиката. На моменти много от неговите текстове звучат пожелателно. Как се уплътнява например иначе красивата постановка за недопускане на предавания, които внушават нетърпимост между гражданите? Никак.
За изминалата година и половина Националната телевизия и радио не успяха да се утвърдят като истински национални институции, да работят за една нова политика на националното единение, да внасят необходимия разум в българското общество. Със закона, който предстои да бъде приет окончателно, Българската национална телевизия и радио не стават нито по-национални, нито по-български. Отдавна имаме отговор на въпроса дали в програмната им философия и политика се съобразяват с националните приоритети. Не! За съжаление законите, които сега приемате, легитимират процеса на партизиране и подчиняване на националния ефир от управляващите. Приемането на двата закона е нова важна стъпка в подчиняването от страна на изпълнителната, на така наречената четвърта власт. С приемането на тези два закона вече за всички е ясно, че формирането на националната политика и нейното изпълнение, управлението и контролът, всичко това се съсредоточава в ръцете на един тесен кръг посветени в Министерския съвет.
Изтеклият период, в който работи Националният съвет за радио и телевизия, потвърди нашите опасения, че този орган се създава, за да гарантира монопола на управляващите върху националните медии. Сега вие приемате въпреки негативния опит утвърждаване на формулата, според която съотношението на силите би било в най-добрия случай 6 към 1 в полза на управляващите, естествено. Начинът на формиране на НРСТ влиза в пълно противоречие с обявения принцип за независимост. Законът на практика утвърждава тази абсолютна безконтролност в действията на НСРТ. При това положение Демократичната левица не вижда никакъв морален и политически смисъл да се ангажира с персонални предложения по неговия състав. Нека тези седем самураи на свободното слово да бъдат назначавани лично от премиера Костов, за да сме на чисто.
Уважаеми дами и господа! През изминалия сезон и от началото на новата сесия имаме многобройни доказателства за пълното пренебрежение, за абсолютната политическа глухота от страна на управляващите към законодателните предложения на левицата и на опозицията като цяло. Само за първите три дни от работата на парламента в новата сесия вие отхвърлихте безцеремонно три законопроекта на Демократичната левица, при това по едни от най-важните, най-актуалните проблеми на българското общество: за преодоляване на данъчния хаос, за нормално студентско кредитиране, за държавния служител.
Проблемът обаче не е само в това, че вие с гилотината на мнозинството, на гласуването отхвърляте закони, които са необходими на България. Вие не позволявате на националните медии, уважаеми дами и господа, да прозвучи една дума, има и такива случаи, по повод на подобни законопроекти. Вие старателно ги криете от зрителя и слушателя, от българския гражданин. С една дума, вие не хабите излишна политическа енергия за дебати, вие просто дърпате шалтера на телевизията и радиото и пускате плътно информационната завеса.
В тази ситуация, уважаеми дами и господа, ние смятаме, че държавният глава е длъжен най-сетне да влезе реално в ролята си на изразител на интересите на нацията и да върне онези постановки от законопроекта, които са антиконституционни и видимо ни отдалечават от Европа. В случай, че той не направи това, ние ще сезираме отново Конституционния съд. Нещо повече, смятам, че Демократичната левица и опозицията като цяло трябва да подготви промени в тези порочни законодателни текстове.
И накрая, длъжен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да заявя, уважаеми дами и господа, че ние ще напуснем залата и ще преустановим участието си в приемането на този закон така, както го направихме през юни 1997 г. по повод на незаконното решение за смяната на ръководството на БНТ и БНР. Правим го, защото бяха изчерпани всички реални възможности за промяна на тези законодателни текстове, които накърняват авторитета на Народното събрание, на демократична България. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
Господин Томов, от името на група ще Ви дам думата след почивката. (Силен шум и реплики от ДЛ.)
Уважавам искането на господин Корнезов. Господин Томов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател, за дадената дума.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представата ни за един от основните закони, гарантиращ свободата на словото и демократичното мнение, равнопоставеността на частните и обществени медии и създаването на свободен рекламен пазар ни накара да положим огромни усилия този закон да бъде плод на демократично мислене и да ни приобщи към Европа. За съжаление това не стана и не става. Обратно на нашите очаквания и на многото дискусии вече повече от година и половина, мнозинството налага закон, който се явява инструмент за пълно подчинение на националните електронни медии на неговите теснопартийни интересни. Законът ограничава свободата на словото и правото на журналистите за свободно изразяване на мнение в радио- и телевизионни предавания - нещо, за което управляващите се бореха открито допреди 1 - 2 години, дава широки правомощия на един очевидно политизиран Национален съвет за радио и телевизия за лицензиране и надзор над обществените и частни електронни медии, право на негова директна намеса в избора на генералните директори на БНТ и БНР, ограничава правата на Българската национална телевизия и Българското национално радио в областта на рекламата, установява контрол върху създаването на частни електронни медии чрез механизма на лицензирането, напълно подчинява фонд "Радио и телевизия" на волята на НСРТ.
Нежеланието на мнозинството да се съобрази с изискванията и традициите на демократичните страни, към семейството на които искаме да се присъединим, поставя непреодолими прегради пред нашата по-нататъшна работа по закона. Скандално и неприемливо за нас е пълното несъобразяване с препоръките на Съвета на Европа - нещо, което е особено актуално в тези дни.
Ето защо парламентарната група на Българската евролевица прекратява участието си в работата по Закона за радио и телевизия и няма да участва в гласуването на окончателния му текст. (Ръкопляскания от ДЛ.) За нас този закон е в пълен разрез с препоръките на Мисията на Съвета на Европа в страната. Тя е израз на несъобразяване и ще кажа тежка дума - арогантното несъобразяване с традициите и подписаните декларации за свободата на словото, с които нашата страна се е ангажирала пред Съвета на Европа.
Ние се надяваме, че този акт ще бъде правилно разбран от българското общество и то ще подкрепи по-нататъшните ни усилия за създаване на истински демократичен закон за медиите. Ние започваме подписка в цялата страна и ще искаме мнението на всички - от президента на страната, който само преди 10 дена от тази трибуна призова за истинска демокрация, до всички журналисти в страната - да се произнесат по тези текстове, които ние смятаме за недемократични и отдалечаващи ни от европейския стандарт за свобода на словото.
Призовавам Парламентарната група на Българската евролевица, цялата опозиция, всички тези депутати от управляващото мнозинство, които не можаха да прокарат своето демократично виждане в този закон, да ни подкрепят в тази подписка. Борбата за демокрация и свобода на словото няма да спре! Тя продължава. Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
От името на парламентарна група давам думата и на господин Димитър Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Действително сме свидетели на един крайно неприятен факт и аз се обръщам към управляващото мнозинство с въпрос: Не ви ли е трудно и неприятно да оставате в самоизолация при приемането на един такъв важен и ключов закон, какъвто е законът за медиите, за радиото и телевизията? Става дума за нещо, за което сме се борили години наред. Става дума за най-изконните свободи на гражданите и на гражданското общество, на правото за информация, правото на слово, без което просто не може да има демокрация в държавата.
Неколкократно от името на Парламентарната група на ОНС внасяхме различни предложения, внасяхме конкретни текстове и механизми, мъчихме се да бъдем конструктивни, за да избегнем сегашния действително порочен механизъм на избор на Национален съвет за радио и телевизия, порочен механизъм и процедура за лицензиране на българските медии, което влиза в крещящо противоречие с прокламираното желание за либерализиране на медийния пазар.
Аз неведнъж съм слушал и съм чел приказки за желанието на мнозинството за либерализиране на нашето общество. Но като либералдемократ и като либералдемократи ние просто не можем да се съгласим с това, което се прави в момента - установяването на тотален държавен и еднопартиен контрол. Тотален държавен еднопартиен контрол и то в една сфера, без която обществото просто не може да диша. И отгоре на всичко сегашните текстове на закона са свързани с едни откровени дискриминации на правата на малцинствата да използват българските медии. А това е точно обратният път. Обратният път на необходимата интеграция на малцинствата към българското общество. Точно обратното, за което вие говорите.
Искам от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение да заявя, че ние също не можем да участваме в по-нататъшното обсъждане на този закон. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
Ние предлагаме на управляващото мнозинство да започнем бързи и надявам се плодотворни консултации, да стигнем до някакво разбирателство и да приемем един закон, от който българското общество отдавна се нуждае, един закон, който действително гарантира свободата на словото. В противен случай, господа управляващи, вие ще останете самотни. За съжаление това може да навреди твърде много на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС, ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Луджев.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата госпожа Светлана Дянкова, от името на парламентарна група.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата от името на парламентарната група, за да направя съвсем кратко изказване и за да представя позицията на Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили и Парламентарната група на Народен съюз, разбира се, и на всички колеги, които са тук в залата и които желаят да продължи работата по Закона за радиото и телевизията.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не може да се съгласи с пълните с популизъм и с демагогия изявления на лидерите на така наречената опозиция в този парламент.
Бих искала да кажа, че това е закон, по който за първи път управляващото мнозинство се отказва от много функции, които много доскоро бяха известни на цялото българско общество. Не е вярно това, че ние правим някакъв диктат. И не го казвам с цел да защитавам една или друга теза, а го казвам с едно голямо огорчение за това, че когато опозицията забравя и когато изчерпва своите политически мотиви, се обръща към изтърканите вече и до болка познати методи, каквито днес демонстрира в залата.
Трябва ли да припомням на всички, и го правя заради хората, които ни слушат, и заради тези млади хора, които днес присъстват в парламентарната зала, да припомням, че до наскоро управляващото мнозинство на БСП, в миналия парламент, и тяхното правителство упражняваше мобифонното право, и че нямаше свобода на медиите, че нямаше свобода на словото, че нямаше свобода на информацията, имаше мобифони, които диктуваха и на Националното радио, и на Националната телевизия какво да излъчват, какво да показват и какво не?
Трябва ли да припомням, че благодарение на това мнозинство, което беше в Тридесет и седмото Народно събрание, се създаде този правен вакуум, който вие всички помните, и че "Гордостта на "Клара", получил популярност, тогавашният закон беше разбит на пух и прах от Конституционния съд и че благодарение на този правен вакуум толкова време ние всъщност нямаме Закон за радиото и телевизията?
Това е мнозинството, сегашното, в Тридесет и осмото Народно събрание, което с цивилизовани методи и начини се опитва да запълни този вакуум. За първи път, наистина, се прави един опит управляващото мнозинство да постигне истинските цели на европейските закони, специално в това отношение, в медийно отношение.
Ние не можем да се съгласим с упреците за целесъобразност, а не със законност. Нека един от колегите от опозицията да каже къде, в коя точка ние постъпваме незаконно. Става дума отново за този Закон за радиото и телевизията. Нека да кажат с кое унищожаваме публицистиката! Нека да кажат къде управляващите направиха монопола върху информацията, върху националните медии! Само че липсват мотивите, липсват аргументите.
Аз искам да се обърна към опозицията и да им кажа, че с тези си действия те няма да станат нито по-българска опозиция, нито по-демократична опозиция, ще стават все по-партийна опозиция и ще събират все по-често остатъците от своята партийност тук, от трибуната на Народното събрание. Но нека да им припомним, че това трябва да правят в своите политически централи.
Тук е мястото да се правят закони. Тук е мястото да бъдем националноотговорни политици. Тук е мястото да работим за България. С това, което днес нашата опозиция направи, тя за пореден път показва, че ще става все по-партийна, но не по-българска и не по-националноотговорна. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, в залата на Народното събрание присъства парламентарната делегация на Ирландия, водена от председателя на Камарата на представителите Дойл, господин Шеймъс Патисън. Нека да ги поздравим. (Всички народни представители стават на крака и с ръкопляскания поздравяват парламентарната делегация на Ирландия.) Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов, за нов чл. 99.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 3, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 99 така, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Член 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По чл. 100 има предложение от народния представител Иво Атанасов:
"Чл. 100. Националният съвет за радио и телевизия може да освободи от заплащане на таксата лица над 70 години, инвалиди и други социално слаби граждани."
Комисията не приема предложението, но правя предложение народните представители да обсъдят възможността да подкрепим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения чл. 100 - той евентуално ще бъде чл. 99а, защото там му е систематичното място, някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз считам, че чл. 100 или по-точно чл. 99а и следващият член, който е предложен от народния представител Иво Атанасов - има логика в двата текста - могат да бъдат подкрепени, още повече, че те кореспондират със следващия чл. 100 от текста, който определя управлението на фонд "Радио и телевизия", т.е. Националният съвет за радио и телевизия управлява фонд "Радио и телевизия". В този смисъл Националният съвет за радио и телевизия може да има прерогативи във връзка с възможности за освобождаване от такси както на отделни лица - тук се визират лица над 70 години, инвалиди и други социално слаби граждани, така и някои социални заведения, здравни, детски домове и прочие.
В този смисъл, уважаеми госпожи и господа, аз ви призовавам да подкрепим чл. 99а с преномерацията и следващия след него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Друг желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов за чл. 100, който ще бъде чл. 99а, както е предложен.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 3.
Член 99а е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има още едно предложение от народния представител Иво Атанасов, което, ако се приеме, следва да бъде чл. 99б:
"Чл. 99б. (1)  Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства, и утвърден от Националния съвет за радио и телевизия, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.
               (2) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Националния съвет за радио и телевизия и периодично се актуализира."
Това предложение не е прието от комисията, но предлагам също да го приемем, тъй като то е в синхрон с предишните текстове и отговаря на нашата воля и желание да бъдат подпомогнати социално слабите и здравните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов за текст на чл. 101, който става чл. 99б.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 3.
Член 99б е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел II - Фонд "Радио и телевизия".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел II.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Заглавието на раздел II е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 100. Създава се фонд "Радио и телевизия" към Националния съвет за радио и телевизия за финансиране на радио- и телевизионната дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 100 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 101. (1) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на органа, осъществяващ държавната политика в областта на далекосъобщенията, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.
(3) Националният съвет за радио и телевизия приема правилници за устройството и дейността на фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет."
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 101, ал. 1 в първото изречение думите "Национален съвет за радио и телевизия" да отпаднат и да бъдат заменени с "Народното събрание".
Комисията не приема предложението.
Предложението от народния представител Младен Влашки се оттегля.
Предложение от народния представител Иво Атанасов:
В чл. 101, който става чл. 102, ал. 2 - нова редакция:
"(2) Управителният съвет се състои от 7 члена: по един представител на Националния съвет за радио и телевизия, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Комитета по пощи и далекосъобщения, Министерството на финансите и двама представители на частните радио- и телевизионни оператори."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: чл. 101 отпада.
Комисията не приема предложението.


Становище на комисията:
"Чл. 101. (1) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от НСРТ.
(2) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на КПД, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.
(3) Националният съвет за радио и телевизия приема правилници за устройството и дейността на Фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет."
Уважаеми господин председател, преди да подложите на гласуване становището на комисията, обръщам се към Вас с предложение, ако то може да бъде направено съобразно нашия правилник, след ал. 2 да продължим с текста: "Органи на фонда са управителен съвет и изпълнителен директор". Това се налага от съображение за уточняване, но по Ваша преценка Вие ще решите дали можем да го направим сега или не или без него да си остане текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 101 и направените предложения по този текст някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов.
Гласували 119 народни представители: за 2, против 104, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов.
Гласували 116 народни представители: за 1, против 115, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на целия чл. 101.
Гласували 113 народни представители: за 1, против 110, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 101, както е предложен от комисията, без добавката, която беше направена от господин Райчевски за текст след ал. 2.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 3, въздържал се 1.
Член 101 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 102. Управителният съвет избира от състава си председател."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 102, както е предложен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Член 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 103. (1) Националният съвет за радио и телевизия назначава изпълнителен директор на Фонд "Радио и телевизия", който ръководи оперативната дейност на фонда.
(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
Чл. 103 отпада.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 103.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 103 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 103.
Гласували 118 народни представители: за 3, против 115, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 103 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Член 103 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 104. Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:
1. събраните ежемесечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;
2. 50 на сто от първоначалните лицензионни такси, събрани от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) от оператори с индивидуална лицензия, издадена за радио- и телевизионна дейност по смисъла на Закона за далекосъобщенията;
3. 50 на сто от събраните годишни такси за контролиране изпълнението на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;
4. лихви върху средствата, набрани във фонда;
5. дарения и завещания;
6. други средства, определени в закон."
Предложението на народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов е прието от комисията.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в чл. 104 отпадат точки 2 и 3.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
"Чл. 104. Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:
1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;
2. 80 на сто от първоначалните лицензионни такси, събрани от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) от оператори с индивидуална лицензия, издадена за радио- и телевизионна дейност по смисъла на Закона за далекосъобщенията;
3. 50 на сто от събраните годишни такси за контролиране изпълнението на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;
4. лихви върху средствата, набрани във фонда;
5. дарения и завещания;
6. други средства, определени в закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 104 някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Анатас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на точки 2 и 3 от чл. 104.
Гласували 115 народни представители: за 1, против 113, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 104, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, няма против, въздържал се 1.
Член 104 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 105. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:
1. финансиране на БНР и БНТ;
2. финансиране на НСРТ;
3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;
4. финансиране на културни и образователни проекти с национално значение;
5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да осигурят по-нататъшното разпространение на радио- и телевизионните програми по население и/или територия, които са извън обсега на съществуващата далекосъобщителна мрежа;
6. управлението на фонда;
7. средства за "Национална електрическа компания" ЕАД във връзка със събирането на таксите по чл. 97.
(2) Националният съвет за радио и телевизия открива извънбюджетна сметка в БНБ за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия"."
Има предложение от народния представител Младен Влашки, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: в чл. 105, ал. 1, т. 5 думите "съществуващата далекосъобщителна мрежа" се заменят с думите "съответната радиоразпръсквателна мрежа".
Думите, които се иска да бъдат заменени, отпадат.
В чл. 105, ал. 1 т. 6 отпада.
Комисията не приема предложенията.
Предложението на народните представители Благой Димитров и Младен Влашки е прието от комисията.
Становище на комисията:
"Чл. 105. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:
1. финансиране на БНР и БНТ;
2. финансиране на НСРТ;
3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;
4. финансиране на значими културни и образователни проекти;
5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да разширят разпространението на радио- и телевизионните програми по население и/или територия;
6. управлението на фонда;
7. средства за "Национална електрическа компания" ЕАД във връзка със събирането на таксите по чл. 97.
(2) Финансирането на БНР и БНТ е:
1. за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми, по норматив на час за програма, определен от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на БНР и БНТ;
2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.
(3) Националният съвет за радио и телевизия открива извънбюджетна сметка в БНБ за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 105 някой желае ли да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мердженов и Любомир Пантелеев.
Гласували 112 народни представители: за няма, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 105, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 105 е приет.

ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 106. Превишението на средствата на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 106, така както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 106 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава шеста - Лицензиране на радио- и телевизионни оператори".
Освен текста на вносителя има направени още три предложения със заместващи текстове на цялата глава: едното е на Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов, другото е на Драгомир Шопов и третото - на Иво Атанасов.
Текст на вносителя:
"Чл. 107. (1) Лицензии за радио- и телевизионна дейност се издават след провеждане на присъствен конкурс.
(2) За лицензии могат да кандидатстват само юридически лица по смисъла на българското законодателство.
(3) Лицензират се без провеждане на конкурс, ако отговарят на определени изисквания:
1. Българското национално радио;
2. Българската национална телевизия;
3. лица, получили концесия за ползване на радиочестотния спектър след сключване на концесионния договор;
4. кандидат, който единствен е заявил участие в конкурса."
Предложение по този член от народния представител Димо Димов - в чл. 107, ал. 3, т. 3 да отпадне.
Предложение от народния представител Сашо Стоянов - ал. 3, т. 3 да отпадне.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в ал. 3, т. 3 да отпадне.
Предложение от народния представител Панайот Ляков - т. 3 и т. 4 да отпаднат.
Предложение от народния представител Младен Влашки: "Чл. 107. Ако досегашните текстове не гарантират, че юридическите лица получават лицензии, са подвластни на българското законодателство и съд" - да се включи такъв текст.
Създава се нова ал. 4:
"(4) Не могат да кандидатстват за лицензия пряко или чрез други свързани с тях лица, както следва:
1. политически партии;
2. синдикални организации;
3. религиозни организации;
4. рекламни агенции;
5. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;
6. органи на държавната власт и юридически лица, притежавани или контролирани от държавата."
"Чл. 108. (1) Лицензията е лична.
(2) Прехвърляне на лицензия се допуска от ДКД по изключение след положително становище на Националния съвет за радио и телевизия."
Предложение от народния представител Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в ал. 2 отпадат думите "ДКД по изключение след положително становище на".
"Чл. 109. (1) В случаите, когато едно лице кандидатства едновременно за лицензия като радио- или телевизионен оператор и за концесия и/или лицензия като далекосъобщителен оператор по този закон, се издава самостоятелна лицензия.
(2) Лицензираните радио- и телевизионни оператори са длъжни да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията.
(3) При забава на изпълнението на задълженията по ал. 2 ДКД може да отнеме лицензията само на това основание."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 109, ал. 3 "ДКД" се заменя с "НСРТ".
"Чл. 110. При представяне на документите за получаване на лицензия по чл. 116 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 110 ал. 2 отпада.
"Чл. 111. (1) Лицензии се издават за срок до 10 години.
(2) В случаите по чл. 3, ал. 3 срокът на лицензиите по този закон се съобразяват със срока на концесионния договор или на лицензията по Закона за далекосъобщенията.
Чл. 112. (1) Лицензията за радио- и телевизионната дейност съдържа:
1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;
2. вида (обществен или търговски);
3. датата на издаване на лицензията;
4. началната дата на разпространение на програмата;
5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);
6. срока на лицензията;
7. техническите и други изисквания към програмите.
(2) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10."
Предложение от народния представител Панайот Ляков - в ал. 2 след числото "10" се добавя "по членове 16 и 17".
"Раздел втори
За издаване на лицензии
Чл. 113. (1) Държавната комисия по далекосъобщения открива процедура за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност:
1. при представяне на писмено предложение от Националния съвет за радио и телевизия;
2. при заявяване от заинтересовано лице, придружено с положително становище от Националния съвет за радио и телевизия за откриване на лицензионна процедура.
(2) Подаването на заявление за откриване на процедура от заинтересовано лице не обвързва ДКД да издаде лицензия в негова полза."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 113, ал. 1 думите "Държавната комисия по далекосъобщения" да отпаднат и бъдат заместени с "Национален съвет за радио и телевизия", а след думата "дейност" да се допълни "при заявление от заинтересовано лице".
В чл. 113, ал. 1, точки 1 и 2 да отпаднат.
В чл. 113, ал. 2, думите "Държавната комисия по далекосъобщения" да бъдат заменени с "Национален съвет за радио и телевизия".
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 113 да отпадне.
"Чл. 114. (1) Държавната комисия по далекосъобщения открива процедура в двуседмичен срок от постъпването на предложението или заявлението по чл. 113.
(2) В случаите по чл. 107, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и т. 4 ДКД приема решение за обявяване на конкурс, като определя неговите условия и одобрява конкурсната документация."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 114, ал. 1 думите "ДКД" се заменят с "НСРТ".
Същото става и в ал. 2.
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 114 да отпадне.
"Чл. 115. (1) Решението за обявяване на конкурса се публикува в един централен ежедневник и в Бюлетина на Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Обявлението задължително съдържа:
1. срока и реда за закупуване на конкурсната документация, размера и начина на плащане на таксата за участие;
2. срока и мястото за подаване на документите за участие;
3. датата, мястото и часа на провеждането на конкурса.
Чл. 116. (1) Заявлението за участие в конкурса е писмено и към него се прилагат:
1. учредителен акт;
2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;
3. предложение за способ на разпространение на програмите;
4. декларация по чл. 110;
5. документ за внесена такса за участие в конкурса;
6. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;
7. програмен проект - програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;
8. доказателства за търговски и авторски права върху чужди програми;
9. документи във връзка с други изисквания, включени в конкурса;
(2) Документите по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9 се прилагат в запечатан плик.
Чл. 117. (1) Упълномощено длъжностно лице извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 116, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 5.
(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 116, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 5 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването им. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.
Чл. 118. В 7-дневен срок от постъпването на заявленията за участие в конкурса заедно с приложените към тях редовни документи по чл. 116, ал. 1 упълномощеното длъжностно лице ги предоставя на Националния съвет за радио и телевизия за становище.
Чл. 119. (1) Достъп до представените документи имат само членовете на ДКД и на НСРТ.
(2) Членовете на ДКД и на НСРТ са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите по чл. 116, ал. 1 и в изразеното становище на НСРТ."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 119, ал. 1 и ал. 2 думите "на ДКД и ..." да отпаднат.
Предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - в чл. 119, ал. 1 и ал. 2 отпадат думите "на ДКД".
"Чл. 120. В едномесечен срок от предоставянето на документите на всички кандидати за конкурса Националният съвет за радио и телевизия изпраща на ДКД писменото си обобщено становище относно спазването на програмните изисквания от всеки един от кандидатите заедно с проект за лицензионен акт."
Предложение от народния представител Димо Димов - чл. 120 да отпадне.
Предложение от народните представители Атанасов, Мерджанов и Пантелеев - чл. 120 отпада.
"Чл. 121. Конкурсът се насрочва и провежда в съответствие със Закона за далекосъобщенията след постъпване на становище на Националния съвет за радио и телевизия."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 121 да отпадне текстът след думата "далекосъобщенията".
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 121 отпада.
"Чл. 122. На спечелилия конкурса се издава лицензия в едномесечен срок от обявяването на резултатите."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 122 думата "се" се заменя с "Национален съвет за радио и телевизия".
"Раздел III
Надзор, изменение и прекратяване на лицензията
Чл. 123. (1) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Националния съвет за радио и телевизия.
(2) При констатиране на нарушения Националният съвет за радио и телевизия в срок от един месец е длъжен да обсъди представените документи и доказателства и да направи предложение до ДКД относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или относно изменение или прекратяване на лицензията."
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 123, ал. 2 след думите "документи и доказателства" текстът да стане "и вземе решение за налагане на имуществена санкция по този закон и/или относно изменение или прекратяване на лицензията".
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - в чл. 123, ал. 2 отпадат думите "и да направи предложение до ДКД".
"Чл. 124. (1) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски Националният съвет за радио и телевизия прави предложение за прекратяване на лицензията.
(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.
(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.
(4) В случаите по ал. 3 Националният съвет за радио и телевизия прави предложение до ДКД за изменение или прекратяване на лицензията."
Предложение от народния представител Димо Димов:
В чл. 124, ал. 1 думите "прави предложение" да бъдат заменени с "взема решение".
В чл. 124, ал. 4 след думите "Национален съвет за радио и телевизия" текстът да стане "взема решение за изменение или прекратяване на лицензията".
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 124, ал. 1 думите "прави предложение за прекратяване на" се заменят с думата "прекратява".
В чл. 124 ал. 4 отпада.
"Чл. 125. Лицензията се прекратява с:
1. изтичането на срока;
2. отнемането на лицензията;
3. прекратяването на юридическото лице.
Чл.126. Лицензия на радио- и телевизионен оператор се отнема при:
1. груби нарушения на принципите на радио и телевизионната дейност;
2. системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7 и 10."
Предложение от народния представител Панайон Ляков - в чл. 126, т. 2 след числото "10" се добавя "по членове 16 и 17".
"Чл. 127. (1) Отнемане на лицензия на радио- или телевизионен оператор се извършва от ДКД в съответствие със Закона за далекосъобщенията.
(2) Решението по ал. 1 се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 127, ал. 1 думите "ДКД" се заменят с "НСРТ".
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 127, ал. 1 думите "от ДКД в съответствие със Закона за далекосъобщенията" се заменят с думите "от НСРТ в съответствие с този закон".
Предложение от народния представител Младен Влашки:
В чл. 127, ал. 2 след думата "обжалва" се прибавя и изразът "от радио- и телевизионния оператор", а след думата "срок" - изразът "от датата на издаване на административния акт".
"Чл. 128. С отнемането на лицензията юридическото лице е длъжно да преустанови радио- или телевизионната си дейност.
Чл. 129. (1) Най-късно 6 месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за издаване на нова лицензия за същата дейност при спазване на същите лицензионни изисквания.
(2) Държавната комисия по далекосъобщения проверява наличието на условията за издаване на лицензия в случаите по ал. 1 и в срок до три месеца преди изтичане на срока на лицензията, писмено уведомява лицензианта за становището си.
(3) В случаите, когато ДКД прецени, че няма основание за издаване на нова лицензия на същия лицензиант, за съответна дейност са обявява конкурс по реда на чл. 107.
(4) При провеждане на конкурса лицензиантът може да участва на общо основание."
Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
В чл. 129, ал. 2 думите "Държавната комисия по далекосъобщенията" се заменя с "Национален съвет за радио и телевизия".
В чл. 129, ал. 3 "ДКД" се заменя с "Национален съвет за радио и телевизия."
Предложение от народния представител Димо Димов - в чл. 129, ал. 3 думите "ДКД" се заменят с "Национален съвет за радио и телевизия".
Комисията не подкрепя описаните по-горе предложения по третираната от глава шеста материя, включително и текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега моля за внимание за начина на гласуване.
Имаме текст на вносителя, по който има направени много предложения, които досега бяха прочетени, от различни народни представители, които комисията накрая заявява, че не подкрепя.
Има направено предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов за нов текст на цялата глава шеста, което предложение е прието от комисията.
Има направено предложение от народния представител Драгомир Шопов, което още не е четено, за цялата глава шеста, което комисията не приема.
И предложение на народния представител Иво Атанасов за нов текст на глава шеста, което комисията също не приема.
Тя предлага нов текст на цялата глава шеста.
Започваме да гласуваме така, както са подредени в доклада на комисията, отделните предложения за изменения в текста на вносителя, които досега бяха прочетени.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Димо Димов, Сашо Стоянов, Иво Атанасов, Атанас Мерджанов, Любомир Пантелеев и Панайот Ляков за отпадане в чл. 107, ал. 3 т. 3 и 4.
Гласували 109 народни представители: за няма, против 106, въздържали се 3.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки.
Гласували 103 народни представители: за 1, против 55, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по чл. 108.
Гласували 110 народни представители: за няма, против 101, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев по чл. 109.
Гласували 108 народни представители: за 1, против 97, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
По чл. 110 има предложение на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 2. Такава алинея в текста няма. Следователно няма да гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков по чл. 112.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 46, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 113.
Гласували 105 народни представители: за 5, против 91, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов за отпадане и заместващи текстове в чл. 113.
Гласували 106 народни представители: за няма, против 89, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 114.
Гласували 109 народни представители: за 2, против 96, въздържали се 11.
Предложението не се приема.


Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов по чл. 114.
Гласували 109 народни представители: за няма, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов и предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на думите "на Държавния комитет по далекосъобщения" в чл. 119.
Гласували 107 народни представители: за няма, против 98, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов и предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 120.
Гласували 107 народни представители: за няма, против 97, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на чл. 121.
Гласували 109 народни представители: за 1, против 98, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов за отпадане в чл. 121 на текста след думата "далекосъобщенията".
Гласували 109 народни представители: за няма, против 104, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за заместващ текст в чл. 122.
Гласували 109 народни представители: за 1, против 98, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на текст в чл. 123, ал. 2.
Гласували 105 народни представители: за няма, против 97, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов за заместващ текст в чл. 123, ал. 2.
Гласували 107 народни представители: за няма, против 96, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев за отпадане на ал. 4 и заместващ текст на ал. 1 в чл. 124.
Гласували 106 народни представители: за 1, против 103, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов за заместващ текст в чл. 124, ал. 1 и 4.
Гласували 108 народни представители: за 1, против 98, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков по чл. 126.
Гласували 112 народни представители: за 8, против 53, въздържали се 51.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Димо Димов по чл. 127.
Гласували 114 народни представители: за 1, против 95, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев също по чл. 127.
Гласували 114 народни представители: за 3, против 101, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Влашки по същия чл. 127.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 9, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев и предложението на народния представител Димо Димов за заместващ текст в чл. 129.
Гласували 110 народни представители: за няма, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има направено предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов за нова редакция на глава шеста, което предложение комисията подкрепя.
Освен това има предложение и от народния представител Драгомир Шопов.
"Чл. 48. (1) Лицензии за радио- и телевизионна дейност се издават от независим, специализиран съвет от представители на заинтересовани правителствени ведомства, на Националния съвет за радио и телевизия, на Асоциацията на частните радио- и телевизионни организации.
(2) Членовете на специализирания съвет се определят от ръководителите на ведомствата по ал. 1 за срок от пет години. Председателят на съвета се сменя на ротационен принцип.
(3) Ведомствата издържат своите представители, определили ги за членове на съвета, а административното обслужване на специализирания съвет става от ведомството, чийто представител е председателят на съвета.
(4) Съветът приема правилник за дейността си, реда за издаване на лицензия, необходимите документи, надзор, изменения, прекратяване на лицензията, технически контрол на преносната дейност, контрол на програмния продукт според изискванията на Конституцията и закона."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има още едно предложение за заместване на цялата глава, но нека да ги гласуваме поотделно.
Поставям най-напред на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на цялата глава шеста.
Гласували 111 народни представители: за няма, против 104, въздържали се 7.
Предложението на господин Шопов не е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Иво Атанасов - нов текст на Глава шеста "Лицензиране на радио- и телевизионни оператори", както следва:
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 107. (1) Операторите за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми осъществяват дейността си въз основа на лиценз, издаден от Националния съвет за радио и телевизия по реда на този закон.
(2) Националният съвет за радио и телевизия води публичен регистър с лицензионните данни на всички оператори на българска територия и съхранява по един екземпляр от всички документи. Програмните схеми и програмните концепции са данни под специална защита.
Чл. 108. (1) При лицензирането Националният съвет за радио и теливизия се съобразява с изискванията за плурализъм и свободна конкуренция между операторите, както и с изискването за разнообразие на програмните профили на операторите с местен или регионален обхват.
(2) При лицензирането Националният съвет за радио и телевизия дава приоритет на кандидати, чиято програмна концепция са доближава до изискванията на обществените оператори по този закон.
(3) При лицензирането операторите на обществени организации придобиват лицензии за честотите, предназначени за нетърговско излъчване.
Чл. 109. (1) При лицензирането Националният съвет за радио и телевизия спазва антимонополните принципи, залегнали в българското търговско законодателство, както и описаните в този закон.
(2) Който има лиценз на една радио- и телевизионна програма с национален обхват, не може пряко или чрез друго, свързано с него лице, да кандидатства за лиценз за още една програма в национален обхват.
(3) Който има лиценз едновременно за една радио- и една телевизионна програма в местен или в регионален обхват, не може пряко или чрез друго, свързано с него лице, да кандидатства за лиценз за още една програма в същия обхват.
Чл. 110. (1) Не могат да се издават лицензии за радио- и телевизионни програми на политически партии, държавни органи, както и на организации, контролирани от чужди граждани.
(2) Публичните власти или юридически лица, притежавани или контролирани от държавата, с изключение на Българското национално радио и Българската национална телевизия, не могат да получават лицензии.
Чл. 111. (1) Лицензиите са лични.
(2) Те могат да се прехвърлят на трети лица само с изричното писмено съгласие на Националния съвет за радио и телевизия.
(3) Търговските дружества по време на валидността на лиценза не могат да прехвърлят на други лица повече от 49 на сто от притежаваните дялове или акции.
(4) Обществените организации по време на валидността на лиценза не могат да се сдружават с други организации и да променят целите на своята дейност.
Чл. 112. Срокът на лицензиите е:
1. 7 години за местен и регионален обхват за радиопрограма и 10 години за местен и регионален обхват на телевизионна програма;
2. 12 години за национален обхват на радиопрограми и 15 години за национален обхват на телевизионна програма.

Раздел II
Ред и условия за издаване на лицензии

Чл. 113. (1) Всяка година до края на м. октомври Комитетът по пощи и далекосъобщения обявява свободните честоти за разпространение на радио- и телевизионни програми с местен, регионален и национален обхват.
(2) Комитетът по пощите и далекосъобщенията се задължава да предоставя на Националния съвет за радио и телевизия пълна информация по отношение на честотите за разпространение на радио- и телевизионни програми.
(3) Редът и условията на съвместната дейност на Комитета по пощите и далекосъобщенията и Националния съвет за радио и телевизия се уреждат в наредба. Двата органа работят заедно, дейността им в тази област е открита и публична.
Чл. 114. Националният съвет за радио и телевизия определя задължително част от свободните честоти за нетърговско излъчване. Те са предназначени за оператори на обществени организации. В случай, че липсват такива кандидати за тези честоти се издават лицензии по общия ред.
Чл. 115. (1) Националният съвет за радио и телевизия провежда конкурс за издаване на лиценз за оператори за излъчване на радио- и телевизионни програми.
(2) Конкурсът се обявява публично в печата и в бюлетина на Нациионалния съвет за радио и телевизия, определя се срок за подаване на документите и официално начало на конкурса.
(3) Конкурсът е присъствен и завършва с комплексна оценка на кандидатите по документите на чл. 166.
(4) Необходимите за кандидатстване документи, критериите за оценка и условията за участие се разработват за всеки конкурс и са общи за всички кандидати. Информацията се предоставя на кандидатите срещу заплащане по определена от Националния съвет за радио и телевизия цена.
Чл. 116. Заявлението за участие в конкурса е писмено и към него се прилагат:
1. Заверено копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално съдебно състояние на дружеството, имената на законно представящите го лица, както и поименен списък на всички собственици или съдружници, наименование, емблема и фирмен знак на оператора.
2. Програмен проект, съобразен с изискванията на този закон, който включва: програмна концепция, програмен профил и времетраене на програмата, програмна схема, езика, на който ще се излъчва програмата, територията, на която ще се разпространява, предполагаемата аудитория и техническия способ за разпространение на програмата.
3. Към проекта се прилага документа, гарантиращ професионалния опит и квалификация на ръководния екип в областта на радио- и телевизионната дейност, както и предполагаемата заетост на работещи за осъществяването на съответните програми.
4. Списък на допълнителните радио- и телевизионни услуги, които операторът ще осъществява, подкрепени от документи за техническата им изпълнимост.
5. Бизнесплан, свързан с финансирането на създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми.
6. Документи, осигуряващи финансово проекта за 75 процента от стойността на неговата реализация в първата една година.
7. Декларация за опазване тайната на сведенията, които съдържа конкурсната документация.
8. Други документи, определени от комисията.
9. Документ за внесена такса за участие в конкурса.
Чл. 117. (1) За придобиване на лиценз кандидатите са длъжни да представят и технически проект, изискван според стандартите на КПД и Закона за далекосъобщенията.
(2) Националният съвет за радио и телевизия издава лиценз след одобряването на техническия проект от Комитета по пощите и далекосъобщенията.
Чл. 118. (1) Постъпилите съгласно чл. 116 и чл. 117 заявления се завеждат в Националния съвет за радио и телевизия.
(2) При наличие на пропуски в представените документи, кандидатите писмено се уведомяват за това.
(3) Срокът за отстраняване на пропуските е 7-дневен и тече от датата на уведомяването.
(4) Ако пропуските не бъдат отстранени в срока по ал. 3, кандидатите не се допускат до участие в конкурса.
Чл. 119. Националният съвет за радио и телевизия може да извършва самостоятелно проверки и проучвания на кандидатите в конкурса и на тяхното финансово състояние.
Чл. 120. (1) Националният съвет за радио и телевизия класира кандидатите по предварително обявените критерии в едномесечен срок от официалното обявяване на конкурса.
(2) При вземане на решението Националният съвет за радио и телевизия се съобразява с потребностите на аудиторията от определен тип програми, които се доказват от резултатите от две независими социологически изследвания на аудиторията.
(3) Решението по ал. 1 се взема от Националния съвет за радио и телевизия с квалифицирано мнозинство от две трети от неговите членове. За получаване на лиценз на национален оператор се изисква квалифицирано мнозинство от три четвърти от членовете на съвета.
(4) Участниците в конкурса се уведомяват писмено в 7-дневен срок от вземане на решението.
(5) Резултатите от конкурса се обявяват публично и се публикуват.
(6) Решението на Националния съвет за радио и телевизия може да се обжалва по реда на Закона за авторското право.

Раздел III
Лиценционни такси за разпространение на
радио- и телевизионни програми

Чл. 121. (1) За издаване на лицензии за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, операторите заплащат начални лицензионни такси.
(2) Таксите са единни за всички оператори с един и същ обхват на програмата - местен, регионален или национален.
Чл. 122. (1) За право на използване на честотите за разпространяване на радио- и телевизионни програми и за осъществяване на контрол операторите заплащат годишни лицензионни такси по Закона за далекосъобщенията.
(2) Процент от тези такси се внася във фонд "Радио и телевизия". Същият се определя в наредбата по чл. 113, ал. 3.

Раздел IV
Лицензии и тяхното изменение, продължаване,
прекратяване и отнемане

Чл. 123. Лицензиите за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми съдържат данните по чл. 116 и чл. 117, както и:
1. лицензионния срок;
2. началната дата за разпространение на програмата;
3. условията за изменение, допълнение и прекратяване на лиценза;
4. реда за осъществяване на контрол;
5. наложените санкции при неизпълнение на лицензионните условия;
6. други.
Чл. 124. (1) След изтичане на срока на лиценза операторите подават документи за продължаването му при спазване на първоначалните лицензионни условия.
(2) Изменения и допълнения на лицензите могат да бъдат направени с решение на Националния съвет за радио и телевизия служебно или по мотивирано искане на лицензирания при:
1. непреодолима сила;
2. промени във вътрешното и международното законодателство, приети от Република България;
3. желание за промяна от страна на лицензирания оператор.
(3) Промените по ал. 2 се извършват след писмено уведомяване, в което се излагат фактическите и правните основания за това.

Чл. 125. Лицензът се прекратява:
1. с изтичане на срока, за който е издаден;
2. ако изпълнението му е станало невъзможно;
3. при ликвидация на лицензираното юридическо лице.
Чл. 126. (1) Националният съвет за радио и телевизия може да поиска от компетентните съдебни органи временно, пълно или частично преустановяване на действията на лиценза или неговото отнемане в следните случаи:
1. съществени или системни нарушения на закона или на лицензионните условия;
2. неплащане на лицензионните такси;
3. финансова или техническа неспособност на лицензирания да изпълнява задълженията си, съгласно лиценза.
              (2) Националният съвет за радио и телевизия отправя писмено предупреждение на лицензирания и определя срок за отстраняване на нарушенията.
              (3) Лицензът се отнема от Националния съвет за радио и телевизия след съдебното решение, което може да бъде обжалвано по законния ред."
Комисията по културата и медиите не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за заместващ текст на цялата глава шеста.
Гласували 93 народни представители: за 5, против 88, въздържали се няма.
Предложението на господин Иво Атанасов не се приема.
Съобщения за парламентарен контрол на 18 септември 1998 г., петък:
1. Разисквания по питането на народните представители Донка Дончева и Пламен Славов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев относно готовността за новата учебна 1998-1999 г. в средното образование.
2. Разисквания по питането на народния представител Руси Статков към министъра на финансите Муравей Радев относно данъчната политика на правителството.
3. Отговори на актуални въпроси и питания:
- министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Кънчо Марангозов и Руси Статков;
- министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на питане от народния представител Румен Такоров;
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев на питане от народния представител Кънчо Марангозов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуални въпроси от народните представители Георги Шишков и Георги Михайлов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на отбраната Георги Ананиев и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
И едно съобщение:
На 23 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала 248 ще има заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
   Йордан Соколов


Заместник-председател:


            Иван Куртев
Секретари:
          Христо Димитров

          Свилен Димитров