Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев, Благовест Сендов и Александър Джеров
Секретари: Илия Петров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5, правя предложение на народните представители като първа точка в дневния ред днес да бъде: законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от господин Гиньо Ганев и група народни представители.
Става дума за удължаване на срока за регистрацията. Това е само един кратък текст. Нещо, което е свързано със срок, и се надявам, че народните представители ще приемат да направим тази промяна в дневния ред.
Има ли противно становище?
Моля да гласуваме за включване като първа точка в дневния ред на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
Гласували 127 народни представители: 127 за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Моля председателят на Комисията по културата и медиите да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по културата и медиите разгледа на редовно заседание предложението за промени в текста на Закона за народните читалища и изготви следното становище:
"СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО:  законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Гиньо Ганев и група народни представители.

На свое заседание от 18 септември 1997 г. Комисията по културата и медиите разгледа законопроекта, внесен от Гиньо Ганев и група народни представители. В своите изказвания народните представители се съгласиха с мотивите към законопроекта, че предвиденият в закона § 1, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби срок за регистриране на съществуващите народни читалища като юридически лица с нестопанска цел, който изтича на 22 октомври 1997 г., се оказа обективно недостатъчен и застанаха зад предложението на вносителите.
По време на обсъждането народните представители изтъкнаха, е много съдилища във връзка с регистрацията на читалищата се обръщат към Закона за лицата и семейството, а не към Закона за читалищата, което усложнява и забавя процеса на регистрацията. Ето защо е необходимо Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция да вземе мерки в това отношение.
Проведеното гласуване показа, че комисията подкрепя единодушно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, внесен от Гиньо Ганев и група народни представители, който ще даде възможност съществуващите народни читалища да се регистрират по този закон в срок до 31 декември 1997 г. Бе гласувано и решение да се изпрати писмо до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, в което да се обърне внимание, че регистрацията на читалищата трябва да се извършва по Закона за читалищата, а не по Закона за лицата и семейството."
Това е становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата господин Гиньо Ганев, като вносител.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз преди всичко искам да благодаря за това, че всички се съгласихме като точка първа на днешния дневен ред да бъде този малък законопроект.
Новият Закон за народните читалища, приет на 22 октомври м. г., постави всички български читалища в нови социални и икономически условия и добре е предвидено те да имат своята нова съдебна регистрация. Искам само да защитя идеята, че това продължаване на срока с два-три месеца за тази съдебна регистрация не се дължи на немарливост на читалищата, те са повече от 4 хиляди в страната, много от тях са, както се казва, селски читалища. Трябва да подготвят своите нови устави, трябва да подготвят и книжата си за тази регистрация.
И да не забравяме, господин председател, че в това време през читалищните сгради минаха две продължителни изборни кампании, летен период и т. н.
Предлагам, господа народни представители, да одобрите този законопроект така, както е внесен. Чу се преди малко, че той е подкрепен от водещата Комисия по културата и медиите. И по-важно, въз основа на закона вече е създаден така нареченият Национален читалищен съвет към Министерство на културата. В него участват представители на различни ведомства - читалищни и други дейци. И този съвет прави единодушно същото предложение. Благодаря ви много.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
Други изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за народните читалища, внесен от народния представител Гиньо Ганев и група народни представители.
Гласували 127 народни представители: 127 за, няма против и въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Людмил Бешков.
ЛЮДМИЛ БЕШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид на изключително кратките срокове и важността на разглеждания днес законопроект за изменение на Закона за читалищата предлагам да го разгледаме сега и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бешков.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.
Гласували 146 народни представители: 146 за, няма против и въздържали се.
Предложението е прието.
Моля господин Райчевски да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заглавието на законопроекта е: "Закон за изменение на Закона за народните читалища, обн. в "Държавен вестник", бр. 89 от 1996 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на законопроекта - "Закон за изменение на Закона за народните читалища" има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 144 народни представители: 144 за, няма против и въздържали се.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Параграф единствен.
В § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите "една година от влизането му в сила" се заменят с "31 декември 1997 г."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте параграф единствен.
Гласували 149 народни представители: 149 за, няма против и въздържали се.
Законът е приет и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря и аз, господин Райчевски.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ГОРИТЕ.
Моля председателят на водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 8 октомври 1997 г., обсъди законопроекта за горите N 02.01-34, внесен от Министерския съвет на 25 септември 1997 г. В работата на комисията взеха участие представители от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на околната среда и водите, Института за гората, Лесотехническия университет и Съюза на лесовъдите.
Народните представители, взели участие в дискусията, изтъкнаха, че Законът за горите е твърде остарял, тъй като е приет през 1958 г. и това налага приемането на нов закон, който да съответства на новите обществени отношения и пазарни условия, в които се намира страната ни.
Целта на законопроекта за горите е съхраняването на българските гори като национално богатство, възпроизводството им и многоцелевото ползване в интерес на обществото. Със законопроекта се предвижда собствеността върху гори и земи от горския фонд да бъде публична и частна. Собствеността на държавата и общините е публична, а на физическите и юридически лица - частна. От това произтичат предвидените промени в горския фонд, засягащи отношенията между различните собственици. В законопроекта са уредени устройството и отчетът на горите и земите от горския фонд съгласно видовете собственост, съгласно принципите на възпроизводството, ползването и защитата на горите.
Законопроектът регламентира видовете ползвания на горите и земите от горския фонд. При дърводобива е изведен принципът за разделяне на държавното от стопанското начало в горскостопанската дейност. Предвижда се поделенията на Националното управление по горите да имат държавни функции и задачи, а дърводобивът да се извършва съгласно законните изисквания от физически и юридически лица. Създават се ред и условия за дърводобив в държавните, общинските и частните гори.
Законопроектът предвижда възможност за предоставяне на концесия за дърводобив и странични ползвания от горите и земите в горския фонд. Предложението за предоставяне на концесии се прави от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по реда на Закона за концесиите.
Една от главите в законопроекта регламентира как ще се защитават, охраняват и какъв ще бъде контролът върху земите и горите от горския фонд. Предвижда се частните и общинските гори да се охраняват от техните собственици, а по тяхно искане това ще може да става и от служителите по горите при определени условия и ред.
Със законопроекта се определят редът и начинът за строителство в горския фонд, което следва да е съобразено както със законните изисквания, така и с особеностите, които се налагат с оглед запазването на основните функции на българската гора.
Законопроектът предвижда създаването на фонд "Българска гора". Предлага се държавата и общините да открият собствени фондове. Набирането на средствата и разходването им са изброени в законопроекта. Цели се държавният бюджет да бъде облекчен по отношение на горскостопанската дейност и нейното финансиране.
В административно-наказателните разпоредби са предвидени санкции за различните нарушения, без да се прави разлика какъв вид собственост има в съответната гора.
Наред с отбелязаните достойнства, които притежава този законопроект, при обсъждането му членовете на комисията изтъкнаха и някои неточности и непълнота в текстове, които се нуждаят от доработване, конкретизиране и детайлизиране.
Изтъкнато бе, че със законопроекта следва да се предвиди възможност за създаване на фонд, чрез който частните гори да могат да се поддържат съобразно необходимите изисквания за възпроизводство на гората и другите специфични функции, които тя има.
Липсва необходимият синхрон между правната уредба по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и предложения законопроект - има неуточнени текстове, както и неуточнена терминология.
Понятието "гора" по законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и по законопроекта за горите е различно, не е идентично. В допълнителните разпоредби не са изброени и уточнени основни понятия, с които се борави в законопроекта. Отсъстват текстове, които да регламентират как ще се развият правоотношенията, възникнали във връзка с вече построени сгради в горския фонд, както и такива, ползвани и построени от нестопански организации, регистрирани по Закона за лицата и семейството.
Би следвало да се регламентират и наемните отношения между добросъвестните ползватели - физически лица и лесничействата за гори и земи от горския фонд, които са загубили характера си на гори.
Отбелязано бе, че законопроектът се нуждае и от допълнителна преработка в комисиите, която да стане в периода между двете гласувания.
След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Подкрепя по принцип законопроекта за горите N 02.01-34, внесен от Министерския съвет на 25 септември 1997 г., и предлага на Народното събрание да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За становище на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията има думата господин Светослав Лучников.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 9 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за горите, внесен от Министерския съвет.
Изказаха се съображения, че в законопроекта има редица неиздържани правни формулировки и противоречия с другия законопроект, внесен от Министерския съвет, за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Независимо от това комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат законопроекта на първо гласуване, като при второто гласуване се направят необходимите предложения по неговите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За становище на Комисията по опазване на околната среда и водите има думата господин Такоров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ТАКОРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Законопроект за горите, внесен от Мини-
       стерския съвет; вх. N 02-01-34/25.09.1997 г.
Комисията по опазване на околната среда и водите на своето заседание на 7 октомври 1997 г. разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за горите.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Икономов, представители на Министерството на околната среда и водите, експерти от Института за гората, експерт от Института по екология, експерти от Лесотехническия университет, представители на неправителствените организации "Зелени Балкани", НД "Екогласност", "За Земята", "Екоклуб 2000", "Студентски клуб за опазване на природната среда".
Комисията подкрепя внесения законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
Становището на комисията е подкрепено със 7 гласа "за" и 4 "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Определям по 30 минути на парламентарна група и моля парламентарните групи да дадат списъци на своите оратори.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че няма да бъда обвинен днес, че говоря с марксически патос - мисля, че така беше казано, защото мисля, че е наше задължение да вземаме думата и да изясняваме становищата, които поддържаме.
Пред нас е Законът за горите. Естествено, че това е една много полезна крачка в областта на нашето законодателство, още повече че вчера гласувахме Закона за реституцията на горския фонд, на горските земи и това налага да бъде регламентирана по съвсем нов начин темата "Гори".
Естествено, поддържам го, предлагам на всички народни представители да гласуваме в полза на този закон. Но все пак имам редица възражения от правна гледна точка.
Господин Лучников като изрази становището на комисията, беше съвсем прав. Когато се прави един закон, той трябва да има връзка с другите закони, до които тангира. Законът за горите би трябвало да бъда преработен в смисъл да създаде по-близка правна връзка, разбира се, с двата реституционни закона - единият за земеделските земи, другият за горите, който приехме вчера. Липсва синхрон. А това са закони, които не може да се прилагат сами за себе си. Много естествена е връзката между горския и земеделския фонд и там трябва да помислим кое как ще върви, още повече че реституцията на земеделските земи вече върви и смятам, че би трябвало да говорим в близко време за приключване.
Вторият въпрос. Все още се подценява темата "Кадастър". Кадастърът е нещо толкова основно, само че в България има го, регламентиран е, обаче няма съответните разбирания. Аз си спомням още когато работихме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и аз бях сторонникът на базата на кадастъра да се връща земеделската земя, защото друг начин просто няма, тогава бях обвинен, че искам да вкарам всичко в квадратчета. Разбира се, може да не са квадратчета, може да имаме друга форма. Няма ли кадастър, няма връщане на земята.
Затова бих помолил при следващите ходове по обработка на закона да се помисли малко по-съществено и да се оправи тази връзка, която всъщност провали и Закона за собстевността и ползването на земеделските земи. Кадастърът трябва да намери своето отражение тук, а също така трябва да бъде създадена и връзка със Закона за единния кадастър на Република България, който мисля, че беше приет някъде в годините 1972-1973-1974 г. може би, не си спомням.
На трето място. В Конституцията правните субекти са подредени и то специално в областта на вещното право. На първо място идват физическите лица, т.е. частната собственост. Бих помолил също така в този закон, когато говорим за носителите на вещното право на собственост, те да бъдат подредени съобразно Конституцията, не общините да минават напред или държавата, а на първо място трябва да минат физическите лица. Това е въпрос за конституционносъобразност.
Темата "Застрояване". Има един раздел тук, но ми се струва, че този раздел не е достатъчно императивно уреден. Би трябвало да се забрани всякакво строителство в горския фонд, освен с изключение на онова строителство, което е свързано с ползването, обработването и тъй нататък на горите. Защото на всички ни е известно, че когато пуснеш нещо в България, оттам нататък вече не можеш да го ограничиш.
И аз бих помолил някаква по-императивна забранителна норма да има, която да отчете по принцип. Мога ли да строя хотел в горите? Мога ли да строя нещо друго? Именно това искам да се каже. Аз го дадох малко по-силно. Но нека го кажем в раздела на застрояването.
И освен това, не би ли трябвало да бъде предвидено, че във връзка със застрояването ще се изработи една наредба, тогава когато се прилага Законът за собствеността и ползването на в земеделските земи и специално за застрояването в земеделските земи, имаме една Наредба N 2. Тя е подзаконов акт, свързан със земеделските земи. Според мен и тук би трябвало да бъде овластен, оправомощен, съгласно Закона за нормативните актове, дали Министерският съвет или министър, който с наредба да уреди застрояването в земите на горския фонд.
Пак правя аналогия със закона за земеделските земи. В чл. 72 от Закона за наследството е определен минимумът, до който може да слизаме при делба на земеделските земи. Тук какъв е минимумът? Не би ли трябвало да имаме минимум, тоест борба срещу прекаленото раздробяване? Това е една основна тема.
И в тази връзка чета един текст, който е в тялото на закона, чл. 27, ал. 2: "Горите в границата на едно землище (ето, пак собственост на общините, на първо място, разбира се, защо и как не знам), с площ по-малко от 500 декара, се групират в общи блокове за съвместно устройство, управление и охрана". Как да го видя правно? Съсобственост ли е това, в идеални части ли ще бъде? Нека да изясняваме, но не и да правим нещо, което ще създаде един абсолютен хаос в областта на собствеността и ползване на горските земи.
Последната ми бележка по същество е насочена към чл. 16 и то специално ал. 3 от проектозакона - "изключването на горите (пак общините са на първо място, защо и как, пак повтарям, не зная), на физически лица за важни държавни или общински нужди се извършва от Министерския съвет". Това значи изключване на моята гора. Умишлено акцентирам на това нещо. Тя може ли да бъде изключена или може да бъде отчуждена?
Пак правно, имаме едно абсолютно несъвършенство. И това не може да остане. Ще моля да бъде направено необходимото за уточняване на този въпрос. Защото съм убеден, че ако остане така законът, оттам нататък в приложението му ще срещнем толкова пречки, че ще трябва отново да минем по пътя на многото изменения.
И последното, което е просто може би пропуск на закона, в сила е Законът за горите от 1958 г. След като има нов Закон за горите, трябваше в Преходните и заключителни разпоредби да има един текст: "Отменя Закона за горите". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
Давам думата на народния представител Димо Петров.
ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Приемането на нов Закон за горите е повече от належащо. Необходимо е да бъде заменен досегашния закон за горите от 1958 г. с нов, който да отразява промените в икономическите отношения в нашата страна, да се създаде регламент за стопанисването и управлението на горите с различна форма на собственост. Този нов закон да дефинира понятието "гори с национално значение", което е залегнало в Конституцията на Република България, да разграничи структурно и функционално държавната горска администрация от стопанските структури, които да действат на пазарен принцип, да разработи нови актуализирани административно-наказателни разпоредби, които да бъдат действено средство в ръцете на държавната горска администрация за недопускане на злоупотреби с правото на собственост върху едно национално богатство като горите, тоест да се ограничи злоупотребата със стопанската свобода, без самата свобода да бъде отричана по принцип.
Като цяло представеният на нашето внимание законопроект се е справил с наложените му от времето изисквания. Ето защо искам да призова той да бъде подкрепен на първо четене.
Предложеният законопроект дефинира понятието "гора", дефинира понятието "гори с национално значение", регламентира субектите на правото на собственост върху гори. Това са държавата, общините, физически и юридически лица. И нещо, което е изключително важно, регламентира, че разпоредбите на закона се отнасят за всички гори, независимо от тяхната собственост, категоризира горите в зависимост от тяхното предназначение.
Декларацията, че разпоредбите на закона се отнасят до всички гори, независимо от собствеността им, не би означавала нищо, ако проектозаконът не създаваше механизми за реализирането на държавната политика в отрасъла, осъществена от структурите на държавната горска администрация в лицето на Националното управление по горите, регионалните управления по горите и държавните лесничейства.
Тези механизми са създадени в разделите "Управление на горския фонд", "Устройство и отчет на горите". Правата на служителите са разработени в раздела "Служители по горите". Различните елементи от държавната политика по отношение на горите са заложени в разделите: "Залесяване" и "Борба с ерозията", "Провеждане на отгледни санитарни възобновителни сечи" и "Ползване от горите и земите в горския фонд".
Детайлно са разработени болните проблеми за защитата, охраната и контрола в горите. Регламентирано е строителството в горите, финансирането на горското стопанство.
В административно-наказателните разпореди са заложени строги санкции за различните нарушения във всички видове гори, независимо от тяхната собственост, включително и санкции спрямо собственици, като общини, физически или юридически лица, които са нарушили закона в собствената им гора. Дори само това е достатъчна гаранция за всички онези скептици, които се съмняват в целесъобразността от възстановяване на собствеността върху горите и възможността на държавата да контролира тяхното стопанисване.
Разбира се, подкрепяйки представения на нашето внимание законопроект, аз имам и своите бележки към него, които имам намерение в срока между първо и второ четене да внеса писмено в комисиите.
Като изключа техническите поправки, които ще предложа, искам да спра вниманието ви на моите предложения, които ще се отнасят до все още твърде плахото и твърде несигурно регламентиране на частната стопанска дейност при различните видове горски работи.
Аз съм убеден, че в периода между двете четения тези констатирани слабости ще бъдат отстранени.
Под въпрос, според мен, са алинеите 2 и 3 на чл. 27, които задължават собствениците да групират земите си в блокове с общо управление, като, разбира се, този въпрос: как ще стане това, следва да изясним в работата в комисиите между двете четения.
Също така въпрос, който буди малко недоумение, мога да го кажа, или притеснение, е относно задължителното застраховане на всички горски стражари. Според мен това е една много скъпа мярка. Изход от положението би могъл да бъде намерен, примерно, в увеличаване на паричните обезщетения, изплащани от фонд "Българска гора" на правоимащите еднократно, съгласно чл. 37, алинеи 2 и 3 от законопроекта.
По отношение на чл. 57. В чл. 57, ал. 1 е дефинирано отдаването на горите за ползване да става чрез концесия. И там е добавено, че това право на ползване се осъществява при спазване на изискванията на устройствените проекти. Чрез това изискване държавата в лицето на Националното управление по горите, което утвърждава тези устройствени проекти, осигурява пълен контрол върху действията на концесионера, нещо, което е задължително.
Повдига се въпросът за съдържанието на ал. 3 на същия чл. 57, която разрешава концесията само в насаждения, в които са предвидени сечи с последващо изкуствено възобновяване. Това са голите сечи и реконструкции. Следва въпросът колцина ще са желаещите концесия на няколко петна в рамките на едно държавно лесничейство и каква ще бъде икономическата целесъобразност на едно подобно начинание. Всъщност органите на Националното управление по горите няма защо да се безпокоят, тъй като при всеки отделен евентуален договор за концесия ще бъде искано и тяхното становище.
Като говорим за горите, трябва добре да си даваме сметка за тяхното многостранно значение - екологично, социално и икономическо - и да се стремим към оптимален баланс между тези функции. И ако първите две - екологичната и социалната - в законопроекта са защитени много добре чрез редица механизми, като защитни гори, рекреационни гори, гори в защитени територии, задължителни устройствени проекти и т.н., то третата функция - икономическата - според мен е малко подценена.
Искам да кажа, че винаги когато говорим за гори и лесовъдства, не трябва да забравяме, че обратната страна на медала е дърводобивната индустрия, която има принос в брутния национален продукт и с работните места, които осигурява, и със своите специфични особености, технология, техника и пазари.
Имам някои забележки по отношение на раздел "Дърводобив". Законопроектът предвижда дърводобивът да се извършва възмездно от физически и юридически лица след провеждане на търг или конкурс, като редът за провеждането му ще се определи с наредба от Министерския съвет. Липсва яснота по отношение на това на каква площ ще се извършва този дърводобив, за какъв период от време, дали той ще бъде достатъчно дълъг, за да се чувства сигурна дърводобивната индустрия, за да има интерес да инвестира в техника и нови технологии.
Възникват, разбира се, и множество подобни въпроси. Може да се помисли за включване на текстове, които да гарантират един по-дълъг период от време за концесионера, който да има интерес да инвестира в дърводобивната промишленост.
И в заключение. За да се направи структурната подготовка за реално влизане на закона в сила, да се извърши структурната реформа, изискване между другото и на международните финансови институции, да се подготви почвата за бърза приватизация на бъдещи държавни дърводобивни предприятия, аз считам, че е възможно в Преходните и заключителни разпоредби на закона да бъде включено задължение на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да преструктурира съществуващите горски стопанства на държавни лесничейства с функции на държавна горска администрация и горскостопански ЕООД, които да извършват стопанската дейност в горите в съответствие с разпоредбите на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димо Петров.
Реплики има ли? Няма.
Следва госпожа Дора Янкова от Демократичната левица.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Считам, че в законопроекта за горите, в неговите основни постановки, са отчетени постиженията на лесовъдската наука и практика у нас и в развитите европейски страни. Отразена е и многостранната роля на горите за обществото и чрез закона се създават условия за развитие на техните полезни функции не само като основен средообразуващ фактор, но и като източник на материални блага. Отчетени са новите икономически реалности в страната на основата на равнопоставеността на различните видове собствености при доминиране на интересите на обществото чрез предвидените единни правила за устойчиво стопанисване и ползване на горите.
Неслучайно вчера ние, колегите от Демократичната левица, настоявахме, че този закон трябва да е първи, че ние трябваше да сме го приели и на второ четене и след това да подходим към Закона за реституцията.
От какви изходни постановки се ръководим ние, депутатите от Демократичната левица, разглеждайки този закон? Най-голямата важност в закона представлява изясняването на клаузите на чл. 18 от Конституцията, тук записани като чл. 7. Неслучайно ние вчера питахме кой и кога ще напише този основен закон, който ще определи параметрите на горите с национално значение, който ще определя част от обема на държавната собственост.
На следващо място, ние имаме готовност, ако вие като вносители не сте готови с такъв един закон, да определим професионално параметрите на тези територии. И може би това ще бъде нужно между първо и второ четене.
На следващо място, една от основните опори за нас е, разглеждайки този закон, така да подходим между първо и второ четене и да предложим такъв закон на обществото, в който да бъдат правилно определени нормите на управление, стопанисване и ползване на горските ресурси, независимо от формата на собственост, но те да бъдат в единна блокова структура.
Не на последно място нас много ни интересува и комплексното горско стопанство по отношение на контрола, управленските функции и възпроизводството на горите. Аз вчера зададох един въпрос. Общините, пък и собствениците, пък и ние се интересуваме от това как ще устроим възпроизводството на горите. В част от европейските държави съществена роля с отделни фондове заема и държавата. И тук аз предлагам вносителят да помисли върху това - върху формите, върху ресурса на държавата поне в първата година, когато ние ще прилагаме този закон заедно със Закона за реституцията.
Няколко основни тревоги също. Ако се погледнат двата закона, вие ще видите, че основните понятия "горски фонд" и "гори" се различават. Тук трябва да уточним единна терминология, за какво става въпрос.
На следващо място, основна преработка е нужна на раздел трети по отношение на това статутът на Националното управление на горите ще ли предлага пред Министерския съвет изключване или статутът на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, представлявана от министър Върбанов. Значи кое пред кое е като постановка.
Нас много ни интересува и това, което засегна преди мен говорившият господин Петров от СДС - стопанисването от периметъра на лесничействата и на горските стопанства ще излезе ли и тази лаконична постановка, че добиването на дървени материали ще се дава на търг и конкурс. Специално по отношение на държавния ресурс и така, както сега са устроени лесничействата, аз мисля, че много внимателно трябва да се подходи и тук стопанската експлоатация на горите да си остане като функция на държавните лесничейства. Това е важно да се види, а не е нужно да се водим от емоциите на пазарните механизми и стопанства. Тези лесничейства и сега де факто работят, отдават и на търг, и по друг начин, но те трябва да контролират и ръководят този процес.
Още едно предложение, което в закона трябва да ни бъде една основна опора. Градоустройствените планове на селата и градовете са единни и ние трябва да изработим такъв закон, че устройствените планове на горите извън териториите на населените места да бъдат също единни. И тук главен контролиращ орган, и то с много засилени функции, да бъде Националното управление по горите.

По-нататък, всяко строителство, което ще се предприема по отношение на тези територии - и горите, и земите от горския фонд, трябва да бъдат гледани под лупа и само със съгласието на Националното управление по горите.
Много още конкретни бележки имам във връзка с предложения закон - и по отношение на това като възможности да дадем там, където е възможно да се заменят гори със земи от горския фонд между различните собственици, за да можем да предоставяме възможност за окрупняване, за комасация, за коопериране, а не те да бъдат разхвърляни, защото такива територии има. Ние в закона можем да кажем, че на един собственик в рамките на едно землище могат да се обединят горските му площи.
В момента няма отговор за това - сега съществува специализирано полицейско звено по горите - къде се визира то и как се стикова с позициите по отношение на новото горско законодателство. По отношение на проверките по КПП - те да бъдат задължителни. Пак не е визирано това нещо.
Не на последно място, в глава девета трябва да има много по-конкретни и ясни текстове по това кои наказателни постановления подлежат на обжалване пред районен съд, кой таксува и издава тези постановления, кога прокуратурата възбужда наказателна отговорност, размери на глоби и щети. Моите колеги юристи може би ще се спрат на тези въпроси, но са допуснати много подзаконови актове и документи. Законът трябва да бъде много ясен, много конкретен, много точен и много строг.
Аз вчера неслучайно казах - ние с този закон ще устройваме взаимоотношенията на една трета от територията на България. И в този смисъл аз призовавам всички така, както аз ще го направя с моите колеги от Демократичната левица - с множество допълнения, но ще помоля също така, както и вчера предложихме, за едно удължаване от 15 дни, за да можем да огледаме добре тази материя, да можем да устроим добре правилата, да бъдем достатъчно отговорни и компетентни, за да можем да предложим на обществото един действително така, както е замислен, добър, модерен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Има думата д-р Орфей Дуевски от Съюза на демократичните сили, Благоевградски избирателен район.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов!
Вчера парламентът на Република България направи една историческа стъпка към възстановяването на една справедливост. Тази несправедливост дълги години тревожеше обществото. Действително, този закон закъсня, а обществените очаквания бяха такива, че налагаха час по-скорошното му приемане.
Разбира се, двата закона - за реституцията на горите и лесоустройственият закон, не могат да се разглеждат отделно. Те винаги вървят в пакет и аз съм доволен, че днес ние имаме възможността да коментираме и Закона за горите.
Не бих се съгласил с преждеговорившата колежка кой закон би трябвало да бъде пръв и кой втори. Това е един философски спор. Важното е, че двата закона има възможност да бъдат разглеждани синхронно и да направим бележките си по тях така, че да излязат действително на второ четене едни работещи закони.
Към Закона за горите, който днес се предлага за обсъждане в пленарна зала, имам някои съображения и забележки, които трябва да направя и се чувствам длъжен да споделя с вас, тъй като работя в съгласие с представители от Съюза на собствениците на гори в България и по-специално с регионалното дружество в нашия регион, така че ще трябва да споделя някои забележки.
За нас, хората, които приемаме този закон, най-важният раздел може би е раздел четвърти от глава четвърта на закона, а именно страничните ползвания. В този раздел би трябвало да намерят място отношенията между истинските, действителните собственици и хората, които биха желали да използват тяхната гора за най-различни цели.
В този законопроект освен това трябва да намери място и едно предложение на частните собственици относно контрола над горите, а именно да се създадат предпоставки за един по-широк държавен и обществен контрол, както при изключването и включването на гори в горския фонд, така и по страничните ползвания, които са уредени в раздела, който цитирах.
Аз ще направя предложение между първо и второ четене за сформирането на висш горостопански съвет, който ще работи към Националното управление на горите и който ще обсъжда въпроси, определящи насоките на развитието на горското стопанство и ще включва в себе си изтъкнати специалисти в областта на горското стопанство, представители на министерствата, на научни институти, на висши учебни заведения, представители на частните горовладелци и техните организации. Мисля, че по този начин освен държавния контрол, който ще упражнява министерството и по-специално Националното управление на горите, ще има и една по-засилена контролна функция и този висш горостопански съвет, който споменавам.
Към чл. 67 в законопроекта, именно визиращ пак страничните ползвания, може би трябва да се създаде една нова алинея или да се направи добавка в съществуващите в смисъл, че общините, физически и юридически лица, собственици на гори, притежават изключителните права върху страничните ползвания в тяхната собственост. Възстановяването на собствеността освен върху дървесната продукция и върху билките, горските плодове, гъбите, тревните площи, ще затвърди частната собственост върху горите и земите от горския фонд. Освен това същото представлява и важна стъпка в борбата срещу монопола на групировките в тази дейност, които днес изкупуват тези продукти на ниски цени, след което реализират огромни печалби. При решаването на този въпрос в полза на собствениците същата дейност биха могли да извършват самите те самостоятелно или чрез формираните от тях горовладелски кооперации.
Относно чл. 72 от същия раздел имам забележки по ал. 7 и ал. 8, визиращи нощната паша в горите и пашата на кози в горите, освен в насаждения, предвидени за гола сеч с последващо изкуствено възобновяване.
Задължително в ал. 8 трябва да бъдат визирани вида гори и възрастта на горите, в които не бива да пасат посочените животни, тъй като знаем, че козите са основните животни, на които разчитат хората и в нашия край, пък и навсякъде в България.
Днес в радиопредаване за Радио - Благоевград, получихме с колежката Янкова доста въпроси от Благоевградски регион, свързани с опасенията и с голямата тревога у хората, която предизвикват сигналите за сеч в горите, подлежащи на реституция. Тези сигнали продължават от доста време. Направихме няколко проверки. Тези, по които направихме, се оказаха всъщност фалшиви, тъй като горските стопанства правеха санитарна сеч. Нямаше нищо нередно, но има и сигнали, които са потвърдени, че в земите, подлежащи на реституция, се извършва сеч. Днес по радиото сигналите бяха от с. Лесия, от с. Боровец, от с. Драгодан. Аз използвам случая, че министър Върбанов е тук, за да се обърна към него, и го призовавам да издаде една такава заповед, без да се изчаква приемането на закона, с която да спре задължително сечта в горите, подлежащи на реституция.

Всички притеснения обаче относно това как ще бъдат стопанисвани горите от частните стопани мисля, че са неоснователни, тъй като хората знаят как да се справят със своите проблеми.
В края на своето изказване искам да припомня, че след приемането на Закона за национализацията на горите през м. март 1948 г. в приемателния акт е отбелязано, че частните гори са приети в отлично състояние, а държавните гори напротив, в по-голямата си част са изсечени неправилно. През 30-те години бившият министър-председател Константин Муравиев, който тогава изпълнява функциите и на земеделски министър, когато прави една своя проверка из Родопите и по-специално из частните гори в района на Чепеларе, отбелязва в своите записки и в спомените си, че гората е толкова добре поддържана, гората на частните стопани, че тя изглежда като пометена. Твърдо убеден съм, че този закон ще намери своето място в обществото, нужен е на хората, те го очакват. И с малки корекции в паузата между първо и второ четене той ще стане един добър закон, който ще бъде прилаган правилно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Дуевски.
Има думата господин Румен Такоров от Демократичната левица.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Законът за горите е един абсолютно необходим, дори закъснял закон предвид действащата Конституция на Република България и по-точно чл. 17, ал. 2, с който са се променили принципите на собственост от действащата до 1991 г. Конституция. Той е необходим, защото при новите условия трябва да се уреди устройството, стопанисването, ползването и опазването на горите с цел да се улесни възстановяването и увеличаването на продуктивността им, да се подобрят техните почвозащитни, водоохранителни, противоерозионни и други полезни свойства.
Но в представения ни законопроект има много несъвършенства и поставя също така много въпроси пред нас. Аз няма да повтарям в детайли тревогата, която изразих вчера на първото четене на законопроекта за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, но тя си остава в мен, че предложеният Закон за горите ще се яви за дребните собственици Закон за национализация на все още невъзстановените гори. Въпреки заложената в закона идея, че горите в границите на едно землище, собственост на общини, физически и юридически лица, с площ по-малко от 500 дка се групират в общи блокове за съвместно устройство, управление и охрана, ще се получи една голяма раздробеност не само на 17-те процента частна гора, а раздробеност и на държавната и общинска гора и една по-малка ефективност при нейната експлоатация. Защото развитието и усъвършенстването на различните човешки дейности зависи много от тяхната специфика. Някои от тях са възможни само в условията на изключителна раздробеност и юридическа самостоятелност, а други могат да реализират целите си само в условия на окрупняване. А и световният опит показва, че състоянието на възпроизводство на горите в страните, където има единно управление, е по-добро. Раздробеността автоматически ще доведе до едно вмешателство на човека в естествените процеси, протичащи в природата - от интензивната експлоатация, която ще предизвика не само дълбоки изменения в природните ресурси, а и ще наруши природните механизми, които все по-трудно ще компенсират нарушенията на биологичното равновесие.
Напълно подкрепям изказаното от господин Джеров по отношение създаването на Наредба за строителство в горите. Също така мисля, че раздел IV "Странични ползвания" трябва да се допълни, защото само текстът в чл. 69 и административно-наказателните разпоредби в чл. 108 няма да спрат над 1800-те частни и кооперативни фирми с дейност по събиране, изкупуване и търговия с горски плодове, лечебни растения и диворастящи гъби. Защото тяхната цел е насочена изключително към получаване на максимално количество продукция и печалба. А да не говорим и за тяхната ниска природозащитна култура, довела до критично състояние на много видове. И не напразно в Червената книга на България са включени 763 растителни вида, от които 31 са изчезнали, 158 са застрашени от изчезване, а 574 са редки. Задавам си въпроса какво ще прави собственикът на гора, ако в нея има част от тези редки видове, които не позволяват в един дълъг период добиването на дървесина и трябва да положи грижа за опазването и размножаването на тези редки видове.
Смущава ме и мотивът на вносителите към този раздел за странични ползвания, които се извършват съобразно изискванията на този закон от всяко физическо и юридическо лице, което означава, че да отидеш на излет в гората и да си набереш 1-2 кг гъби, ще трябва да имаш писмено позволително и ако нямаш, ще ти конфискуват гъбите и ще платиш глоба от 50 до 500 хил. лв. на основание чл. 106, ал. 2, господин Костов. Така е записано, прочетете си мотивите.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС, от място): Ще има правилник след това!
РУМЕН ТАКОРОВ: Този закон е слаб и от гледна точка на големия брой подзаконови актове, които трябва да се изготвят - а те са по 11 члена от всичките 119, - Правилник за прилагането на този закон, 9 бр. наредби, 2 инструкции и една тарифа. Всички знаем последствията на правилника на Закона за възстановяване на земеделските земи.
От изложеното дотук само в тези три направления, въпреки важността и закъснението на Закона за горите, аз ще апелирам за удължаване на срока между двете четения, защото поговорката "Шут отзад е крачка напред!" не трябва да важи за българската гора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата проф. Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, днес разглеждаме един закон необходим за държавата ни, тъй като той разглежда и урежда въпросите на 34 на сто от земята на България. Този въпрос има своята история. И в интерес на истината, ако се върнем и разгледаме закона от 1925 г., можем да кажем, че България е имала един чудесен закон, с който са уреждани въпросите за ползването, поддържането, възстановяването и всички други неща, необходими като ред в гората на България. Този закон от 1925 г. се характеризира с нещо, с което много се отличава от настоящия, а това е закон, за който не е имало правилници. Всичко, което е трябвало, е било написано в закона.
Смятам, че предложеният ни законопроект отговаря и е в съответствие с новите обществени отношения, с пазарната система, в която се развива държавата ни. Така че онова, което имахме като закон от 1958 г., е остаряло. И този закон е необходим. Аз мисля, че трябва да го подкрепим.
Не съм съгласен с онова, което казаха някои колеги, че с някои дребни забележки законът ще стане готов. Когато казвам и декларирам, че подкрепям законопроекта, искам да ви кажа съвсем откровено, че по моя преценка това е един от най-слабо подготвените законопроекти, внасяни в парламента откакто аз присъствам в него. И ще дам само три незначителни примера, от които можете да си правите изводи.

Вземете примерно, още в началото, на страници 4, 6 и така нататък и ще видите, че тези колеги, които са готвили закона, са подчинили министъра на земеделието на Главното управление, че тези, които са готвили законопроекта, са подчинили Министерския съвет на Главното управление на горите; когато Министерският съвет взема решение, трябва да съгласува с Главно управление на горите, когато министърът на земеделието трябва да издаде правилници и разпоредби, трябва да съгласува с Главно управление на горите. Разбира се, в този дух, като погледнете и глава втора, ще видите, че тези млади момчета смятат, че тъй като въпросът се отнася за горите, ще трябва да се завърти около техния пъп, Главното управление на горите, без да се отчита, че те са едно ведомство към Министерството на земеделието и ще трябва да изпълняват както всички други управления реда и структурата на управлението на държавата.
Това е единият пример. Казах, че е незначителен, но подсказвам, някои колеги вече го казаха, на почти всяка страница, тъй като не могат да дадат как да стане, са написали - в съответствие с наредба на министъра на земеделието, в съответствие с решение на Министерския съвет. Или онова, което ви казах към закона от 1925 г., не им е направило впечатление - колко неща трябва да се избягнат и да се дадат в закона, а не бъде този субективизъм и след закона да се търсят решения на значителни неща.
И третият незначителен пример. Когато ние сме тръгнали и говорим за частната собственост в България и вчера приехме един законопроект за възстановяване на земята, то в частта, където ще трябва да създадем ред и порядки за възстановяването на частната гора, тя липсва. Няма ред, по който горите, които са в частната собственост, които са в рамките на 17 - 20 на сто, да се възпроизвеждат. Дори записваме, че той трябва в 1-годишен срок, по изключение в 2-годишен срок да направи това, но как ще го направи този човек, като всичко, което трябва да се възстановява, което трябва да се възпроизвежда в горите по отношение на държавния и общински фонд е казано, а частника сме го изключили. Да не говорим за другите неща, свързани с частните гори и неговите ползи, в това число и другите проблеми с ползване на тези гори за билки, за гъби, за паши и тем подобни.
Казах тези три неща, за да ви покажа, че след като се пропускат такива текстове, това означава, че законът трябва сериозно да се огледа. И тъй като вчера ние приехме един Закон за възстановяване на горите, това все пак е закон, който урежда механизмите как да се върне гората. Но този закон е фундаментален закон, както казах в началото, в който се урежда редът на всички гори в България. Аз ви моля да подкрепите направеното вече предложение, а и моето е такова, този път, за този законопроект, да имаме възможността в рамките на две седмици да направим нужните допълнения и изменения, тъй като, вече казах, законопроектът се нуждае от малко повече работа, отколкото в предния случай, който коментирахме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Наистина сме изправени пред един закон от основно значение. Независимо дали ще възстановим, както вече възстановяваме собствеността на горите на частни лица, на общините, на кооперации и на други юридически лица, държавата е длъжна да организира едно ръководено от нея управление и стопанисване на горското богатство, за значението на което няма защо да говорим. Прави ли това този закон обаче? Според мен този закон наистина не удря гвоздея по главата. Той не решава нещата така, както трябва да ги реши.
На първо място, аз съм напълно съгласен с господин Христо Стоянов в неговата констатация, че законът прекалено много препраща към правилници, инструкции, наредби и други подзаконови актове, с които се създават права и задължения на гражданите. С такива подзаконови актове права и задължения на гражданите не могат да се създават. Подзаконовите актове уреждат само действията на администрацията по изпълнение на създадените за гражданите права и задължения. В това отношение законът наистина изостава и то много далеч изостава от Закона за горите от 1926 г., който беше наистина един прекрасен закон.
Аз смятам, че ако ние приемем този закон на първо гласуване, при подготовката му за второ гласуване авторите трябва направо да вземат закона от 1926 г. и да се учат от него.
Какво специално прави впечатление по този закон? Казва се как ще се ползват горите. Има една специална глава "Дърводобив". В този дърводобив се казва как се ползват държавните гори - че ще провеждат за тях търгове и така нататък. Добре, това е хубаво. Но как ще се ползват частните гори? По този въпрос няма почти нищо или има един запис, че местното население за свои нужди, битови, за каквито и досега си ги ползва, може да ги ползва при такива и такива условия. И то условията пак са препратени към някакъв подзаконов акт. Добре, аз не съм местно население, живея си в София, имам си една гора някъде в България, как ще я ползвам тази гора? Законът мълчи. Законът премълчава и вероятно въобще ни ми дава възможност да я ползвам. Разбира се, че ползването на горите трябва да става при съблюдаване на този закон. Той затова се създава, за да уреди начина, по който се ползват горите така, че да бъдат съхранявани като национално богатство, да бъдат стопанисвани културно. Това е безспорно. Но как ще се уреждат тези ползвания от страна на частните стопани? За това няма нищо.
От друга страна, охраната на горите е един много важен елемент - както охраната от бракониери, които отиват там, секат, а те обикновено са крадци-бракониери, защото не са собственици, но дори може да бъдат и собственици, и собственикът може да бракониерства в собствената си гора, като я използва не по установения от закона ред. Освен това в гората може да се издевателства и по друг начин - тя може да се кастри безогледно, да се троши, да се замърсява. Кой да охранява горите? Казва се органите на лесничейството. Прекрасно. Да, казва се, но те ще охраняват държавните гори, а общинските и частните гори трябва да се охраняват от своите стопани. А пък ако те не искат или не могат да ги охраняват, трябва да възложат това на държавните лесничейства срещу заплащане. Ами това го е нямало никога и никъде, защото охраната на горите е нещо, което се извършва не толкова в полза на самите собственици, колкото за запазването на това национално богатство. Сега тази работа трябва да се премахне. Безспорно лесничействата се издържат от държавния бюджет, те могат да се издържат и от фонда, който се предлага да се създаде, но в никакъв случай не трябва да се възлага на частните стопани да плащат за охраната на горите им по простата причина, че те няма да плащат. И горите ще останат неохраняеми, а от това ще загуби националното богатство. Тези неща трябва да се съобразят.
Аз с малко свито сърце препоръчвам да се приеме законът на първо гласуване, защото все пак трябва да се направи първата крачка. Но съм напълно съгласен, че срокът за даване на бележки по него трябва да се удължи в максимума, позволен от нашия правилник, и тогава наистина вносителят, обръщам се към господин Върбанов, много сериозно да се замисли да отстрани тези основни пропуски, за които говорим, и специално нека да се вземе като настолна книга Законът за горите от 1926 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз се присъединявам към всичко, което се каза досега по отношение на закона. Искам да добавя само още няколко щрихи.
Законът, който ни се предлага, прави опит да реши проблемите, които стоят пред България, във връзка с ползването на това национално богатство, но трябва да добавя и факта, че проблемът със стопанисването на горите излиза извън националните рамки. Това е един глобален проблем в европейски и световен мащаб и не зная защо този закон, за разлика от други закони, когато ни е предлаган, винаги е давана една справка доколко той е синхронизиран с европейското законодателство и с онези приети вече, утвърдени от международните организации, международните конференции, както е Рио де Жанейро и другите, проблемите, свързани с използването на горите въобще.
И в този смисъл мисля, че би трябвало вносителите да се погрижат да ни информират доколко все пак нормите, които са записани в този закон, отговарят на тези изисквания. Тъй като, отново казвам, ние сме една малка държава, но във всички случаи горското ни стопанство трябва да се съобразява с онези процеси, които се развиват в Европа и в света, тъй като проблемът не е само национален.
На второ място, имам някои конкретни бележки. Например в чл. 2, ал. 4 е: "Създадените гори върху поземления фонд не са част от горския фонд".
В периода, когато имаше едно много сериозно намаление на горските площи в периода 50-те - 60-те години, след като започна експлоатацията на горите от Коми, се даде глътка въздух и се извърши едно огромно залесяване. Част от това залесяване тотално, на огромни площи, е направено върху бивши земи от земеделския поземлен фонд. Би трябвало да не е така категорично изключването на тези земи от горския фонд, а да се прецени и там, където те са вече сериозни високостеблени гори, те да бъдат включени по съответния ред в горския фонд.
Що се отнася до чл. 4, ал. 4, въпреки че отговор на този въпрос не се дава, но там се препраща, че управлението на тези гори се определя с отделен закон. Вече по този въпрос се говори тук, че има много препращания. Аз определено смятам, че това е законът, в който трябва да се определи кои са тези специални гори, гори със специално предназначение, защитени горски територии, а не да чакаме някакъв друг закон, който, първо, не знаем кога ще излезе, и, второ, той трябва във всички случаи да отговаря на основния закон, а основният закон е този, който днес ние обсъждаме.
Имам много бележки, свързани с "придобитата по давност или по други начини". Тук правниците би трябвало да си кажат мнението. Аз мисля, че трябва да се изключат възможностите за придобита гора или по други начини. Има конкретни начини, а това са законовите, тоест нотариални актове, други писмени документи.
В комисията дебатирахме този въпрос и аз мисля, че вносителите трябва да се съобразят с тези бележки.
Като се присъединявам напълно към онова, което се каза за управлението на горите, не е разработен добре въпросът за управлението на общинските гори и на частните. Трябва да имаме предвид, че поне засега по официални данни 57 на сто от горите се водят за общински плюс някъде 17 - 18 до 20 на сто частни, или тук става дума за основната част от горския фонд.
Прави ми впечатление, че много подробно е разработена главата за стражарите как да бъдат застраховани, какви права имат и т.н., а в същото време чистата структурна реформа в управлението, съгласно новите изисквания, новата собственост, новата структура на собствеността, не е решена добре в закона.
Определено смятам, че този закон трябва сериозно да синхронизира своите постановки или да даде нови постановки, във връзка със страничните дейности - лова и риболова на територията на горския фонд. Този проблем не е решен и се казва, че това ще става съгласно изискванията на Закона за лова и риболова. Е, да, но онзи закон е правен при други условия, при съвършено различна обстановка и следователно трябва тук да изведем нормите как това да стане и тогава онзи закон да се съобразява с основния закон, какъвто е Законът за горите, където тези отношения трябва да бъдат уредени по безспорен начин.
Аз имам малко по-различно мнение за фонд "Българска гора".
Мисля, че трябва да се отдели издръжката на държавните служители от лесничействата и другите структури на държавата от фонд "Българска гора". Ако ние включим, че издръжката на щатните длъжностни лица, които ще се занимават с проблемите на развитието, опазването, управлението на горите в този фонд, едва ли ще изпълни този фонд основното си предназначение да акумулира средства, с които да се подпомага възстановяването, възпроизводството на горите. В края на краищата държавата трябва да поеме върху себе си тази тежест. В противен случай ще стане така, вчера също се дебатира този въпрос, че голяма част от общините, голяма част от частните стопани, които ще получат собственост върху горите, поради липса на възможности, тъй като тук става дума за огромни инвестиции - и при възстановяването, и при опазването на горите, едва ли биха се справили с тази задача.
Подобно е положението и със същия фонд, създаден към общините. Ако те трябва да издържат хората, които ще опазват, които ще се занимават с работата по опазването на горите, едва ли биха заделили, още повече, че този фонд се набира твърде ограничено - с такси, с глоби и т.н., едва ли би представлявал такава сериозна, абсолютна сума, която да позволи възстановяването на горите.
Аз бих отишъл даже още по-далеч. Не знам дали колегите биха подкрепили и на второ четене да помислим дали не трябва укрепването на този фонд "Българска гора" да се ангажира с бюджетни средства. Въпросът наистина е много сериозен. Става дума, отново повтарям, за огромни средства, за огромни инвестиции, които имам чувството, че ние по този начин лекичко си измиваме ръцете, като казваме: създава се един фонд "Българска гора" и от него ще се работи по възстановяването и поддържането на горския фонд.
Аз се присъединявам към предложенията, които се направиха вече, да се удължи срокът за подготовката на предложения за второ четене и отново да привлечем експерти, включително и съгласуване с нормите на Европейския съюз, изискванията по тези проблеми, за да можем да направим един сериозен закон, който да осигури възможност за съхраняване и умножаване на това национално богатство, каквото е гората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Часът е 10,30, което означава, че трябва да бъде дадена почивка.
Записани оратори по този законопроект, които не са взели думата, са господата Владислав Костов и Стефан Гайтанджиев. Те ще останат за тогава, когато ще продължим с работата по този закон.
Сега давам половин час почивка, след което преминаваме към парламентарния контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Ще ви прочета новопостъпилите питания в периода 10-16 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Нешев към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно промяна в състава на Съвета на директорите на "Дружба" АД, град Пловдив и изваждане от състава му на досегашния изпълнителен директор инж. Никифор Недев. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Станка Величкова към Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно мерките на Министерството на науката и образованието за гарантиране на пълноценен учебен процес в българските училища през есенно-зимния период. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 октомври 1997 г.
Постъпило е питане от народния представител Кънчо Марангозов към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно подготовката на здравната система за работа при зимни условия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 октомври 1997 г.

Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Днешният парламентарен контрол ще започне с питане от народните представители Александър Томов и Бойко Радоев към министър-председателя на Република България господин Иван Костов, относно българо-руските отношения.
Имате думата, господин Ганев, за процедурно предложение.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Правя процедурно предложение на основание чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се гласува направеното по коректен път предложение за закрито заседание по този въпрос.
Мотиви. Това предложение беше внесено от повече от една десета от народните представители така, както иска текстът на правилника, и то беше отклонено поради това, че не било снабдено, забележете, самото то с проект за решение, проект за декларация, проект за обръщение или проект за закон, така, както Конституцията изброява актовете, които приема парламентът.
Заставам на становище, че Народното събрание може да разгледа една точка от дневния ред не непременно на базата на внесен проект за акт. Защо? Защото конституционно осветена е идеята, че информираността на парламента, особено когато държавата е парламентарна по институционалния си строеж, е над всичко. И процедурите, на които Народното събрание се подчинява в съответствие с модерните парламентарни системи, трябва да служат на тази идея. Информираността е част от големия принцип на контрола. Но тук не става дума само за актуални въпроси и за питания, става дума за изявление.
Чест прави например на министър-председателя господин Иван Костов, че тук той неотдавна направи едно собствено изявление по проблемите на престъпността и изложи намерения на правителството. Такава е практиката, такава е практиката, защото например във Франция изрично е развито това. Всеки момент правителството, министър-председателят могат да направят едно изявление в парламента. Но такова изявление може и да му бъде поискано.
И аз искам тук, не за да лаская правителството, да напомня, че откакто сме в това Народно събрание, наистина няма случай, когато правителството внася свой законопроект и съответният министър да не бъде тук и да не брани концепцията, която го е довела да направи това предложение.
В българското право кой е казал и къде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев, времето Ви изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Само една минута, защото все пак тези доводи вие ги бяхте оспорили тогава.
Кой е казал, че не може българският министър-председател да поиска едно изявление, без то да завърши с гласуване? Вижте, в Конституцията и в правилника са предвидени така наречените изслушвания. Народното събрание, не неговите комисии, могат да изслушат едно длъжностно лице, а камо ли един министър-председател. И вижте какво казва все пак чл. 36: "Когато се направи предложение за закрито заседание, самото то веднага се обсъжда и то по начина, по който се провежда". Без публика. И едва тогава се развиват мотивите на този, който го е направил, и то устно. Господин председател, ако той внесе едно писмено предложение, то се обезсмисля идеята за закритото заседание. Тук не става въпрос за тайна, а за условия, които може би трябва да бъдат обсъдени.
В никакъв случай не правя криза от този въпрос. Не искам непременно тази голяма тема - за българо-руските отношения, да бъде предмет на един закрит дебат. Но настоявам, господин председател, тази процедура да се направи и то точно сега, за да осветим голямата идея на парламентаризма.
Аз ли да напомням Емери, който казваше, че парламентът не толкова и само законодателства, а хвърля светлина върху намеренията на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганев, процедурата е 2 минути, а говорите 4-та минута. Вие знаете много добре правилника. Аз също го знам и знам как да постъпя в случая. Моля да не ми давате съвети. Времето Ви изтече.
Вашето предложение ще поставя на гласуване точно така, както предвижда правилникът.
ГИНЬО ГАНЕВ: Това се иска, а не да стане факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Дебат няма да водим повече по този въпрос. Само с една зебележка, че българската Конституция от 1991 г. не е френската, за съжаление.
Съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при постъпило предложение за закрито заседание председателят трябва да покани всички външни лица да напуснат залата и аз правя това.
Моля квесторите да отстранят външните лица от залата, Националното радио и Националната телевизия да преустановят предаването. Моля гостите от балкона също да напуснат залата.
Моля квесторите да ни информират, когато има възможност да продължим.
Квесторите, има ли готовност да започнем? Изключени ли са мониторите, камерите и т.н.?

(Заседанието е прекъснато и продължава като закрито)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Моля господин Бойко Радоев да постави своето питане пред министър-председателя на Република България, господин Иван Костов.
БОЙКО РАДОЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, през последните седмици от изявления на членове на вашия кабинет и публикации в печата бе създадено определено напрежение в българо-руските отношения. От отделни лица бяха направени квалификации, несъвместими с принципите на международните отношения и каноните на дипломацията. В печата се появиха обвинения срещу руски дипломати.
Всичко това става на фона на засилване на отношенията между Русия и страните-членки на НАТО и Европейския съюз. Беше подписен Пакт Русия - НАТО. Русия беше приета във водещи европейски политически и финансови организации, в частност стана член на Парижкия клуб. С разширяването на Г-7 и включването на Русия в тази група по същество беше признат статутът й на велика сила.
България има ясна проевропейска ориентация. Същевременно България има традиционни добри отношения с Русия, които стават особено актуални сега, в условията на мащабни структурни реформи в Русия и превръщането й в привлекателен пазар за стоки, услуги и инвестиции. Във връзка с това, уважаеми господин министър-председател, ние искаме да ни отговорите на следните въпроси:
1. Има ли политически основания за изявленията на членове на Вашия кабинет, довели до охлаждане на българо-руските отношения и може ли това да се смята за част от политическата линия на ръководеното от Вас правителство?
2. Има ли основания за отправените в печата упреци и обвинения срещу руски дипломати, работещи в София?
3. Какво е състоянието на българо-руските отношения, в частност в сферата на енергетиката, доставките на газ, търговията и общи икономически условия?
4. Какво възнамерява да направи Вашето правителство за възстановяване и подобряване на българо-руските отношения в контекста на демократичните промени в Русия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радоев.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колега Радоев! На въпроса "Има ли политически основания за изявленията на членове на Вашия кабинет, довели до охлаждане на българо-руските отношения и може ли това да се смята за част от политическата линия на ръководеното от Вас правителство?", краткият отговор е: не.
Ще поясня, че нашето правителство завари българо-руските отношения в тежко състояние. Бяха натрупани много нерешавани с години въпроси, но това затормозяване на отношенията между България и Русия е създало и беше заварено недоверие между двете страни - както между фирмите, които договарят важни за Русия и за България икономически сделки, така и на други нива. Нито един конкретен проблем, в това число например този, който вие визирате в третия си въпрос - въпросът за снабдяването, транспортирането и строителството на нови газопроводи, не е бил решаван.
За съжаление българските правителства според оценки на руската страна, са имали двулична позиция във връзка с тези отношения. Те са договаряли и подписвали съглашения, а след това са правили всичко възможно да не ги изпълнят. Като пример руската страна сочи договореностите, свързани с доставките, транспортирането и строителството на нови газопроводи от 1994 г. и приетия след това от предишното Народно събрание Закон за концесиите. Те считат, че това двулично отношение на практика е препятствало да бъдат развити отношенията и руската страна да получи сигурни гаранции за това, че интересите, които - аз тук искам да отбележа, съвпадат с интересите на България, не са били поставени както трябва и не са били решени.
Ето защо нашето правителство подходи към тези отношения, основавайки се на следните естествени в европейска среда критерии:
Първо, отделяне на икономическите и търговските интереси от политическите взаимоотношения в такъв смисъл, че отношенията по една търговска сделка, която се сключва между две фирми, трябва да засягат преди всичко двете фирми и не трябва да влизат в сферата на политическите отношения, и особено, когато тези сделки не вървят, да наслагва негативен отпечатък върху българо-руските отношения на политическо ниво.
Вторият елемент, от който ние изхождаме, това е естествен и възприет според мене вече и от българското обществено мнение принцип на защитата на българските интереси в преговорите. Тук искам да бъда съвсем добре разбран. Ние не искаме да се делим на русофили и на русофоби, защото смятаме, че това деление е съвършено изкуствено и е един порочен нов начин в българското национално съгласие да бъде вкаран елемент на разединение. Още повече, че аз не вярвам тук да има русофили и русофоби в оня смисъл на думата, в който това е било употребявано, когато термините са били в активно обращение. Тук виждам, че господин Гиньо Ганев кима с разбиране и потвърждава това, което казвам, и му благодаря.
Ние тук защитаваме българските интереси по същия начин, по който защитихме българската национална сигурност в отговора за ракетите СС-23. Просто България има своите интереси, те трябва да бъдат признати като такива и трябва да бъдат отчитани.
Българско правителство няма шанс да се задържи на власт в Тридесет и осмото Народно събрание, ако започне системно да изменя на българските интереси в полза на друга кауза. Това е повече от очевидно. Още повече че, както подчертах последния път, независимо че заварихме отношенията в лошо състояние, окончателно проваляне на българските интереси не е било допуснато досега, въпреки че са направени опити.
В тази връзка, за да се разкрие достатъчно добре цялата материя около тези отношения, аз предлагам и съм съгласен да се дебатират тези въпроси още по-разширено, Народното събрание да формира позиция по българо-руските отношения. Това ще бъде само нов израз на една силна национална политика за отстояване на българските интереси, на българските виждания за развитието на тези отношения и декларирам, че българското правителство ще участва с желание и напълно откровено в такава дискусия.
На втория въпрос - има ли основание за отправените в печата упреци и обвинения срещу руски дипломати, работещи в София? Аз не мога да коментирам медиите и препоръчвам никой от вас да не го прави, защото медиите си връщат, когато бъдат коментирани. Още по-малко препоръчвам на когото и да било от политиците в България да коментира поведението на един или друг посланик, защото считам, че това ще бъде израз на лош тон, на недобро отношение по принцип. Ние уважаваме посланика, защото той представлява държавата. Затова няма да си позволявам да коментирам каквото и да било от тази гледна точка.
На третия въпрос - какво е състоянието. Тук някой се изказа нервно. Искам да обърна внимание въпреки това на позицията на българското правителство. Ето, тук има дата 7 октомври - денят, в който се появи писанието във вестник "Стандарт" по повод оценките и коментарите. Чета становището на българското правителство, предадено чрез пресцентъра, за да видите на каква позиция сме застанали. И то веднага, същия ден. Отбелязвам това.
"По повод оценките и коментарите на Руската агенция ИТАР ТАСС, направени днес, правителствената информационна служба заявява: "Българските вестници, включително и цитираният от ИТАР ТАСС всекидневник "Стандарт", са независими и водят самостоятелна информационна политика. Българското правителство не се чувства ангажирано нито със съдържанието, нито със стила и тона на споменатата от агенцията публикация."
За нас този въпрос е приключен по този начин.
Какво е състоянието на българо-руските отношения и в частност в сферата на енергетиката, доставката на газ, търговските и икономическите условия.
Преговорите за доставка на газ се водят основно между двете компании - "Булгаргаз" и "Газпром". Тъй като тези преговори са свързани и със становища или споразумения, които българското правителство е сключило с руското правителство предвид заварени стари отношения, примерно отношенията, свързани със строителството и експлоатацията на газопровода от Ямбург, в делегацията - това, което сме направили - е включен заместник-председателят на Комитета по енергетика господин Кирил Гегов, който стана основен преговарящ на преговорите. Причините са най-вече в желанието ни да отчетем това естество на преговорите. Желанието е да не бъдат пропускани ползите, които България може да има, осланяйки се на сключени споразумения в миналото, да покажем, че ние желаем да изпълним тези споразумения и едновременно с това да получим изгодите, които България следва да има от това, че е участвала в тези големи проекти. От тази гледна точка правителството е информирало за хода на преговорите. Мога да ви кажа, че на последния тур, провел се в София, това беше трети тур на преговорите, беше постигнато съгласие по подхода, който българското правителство предложи за разрешаване на трите вида на практика сделки, които са свързани с преговорите около газта. Беше приет подходът първо, доставката, транспортирането на газ и строителството на новия газопровод да се договарят между "Газпром" и "Булгаргаз"; второ, преговорите да се водят успоредно и споразумението да бъде в пакет.
Това ниво на съгласие напълно удовлетворява българската страна. Освен това има съгласие, разбира се, по конкретни въпроси как България ще си получи доставки от Украйна във връзка със задълженията, които украинската страна има към българската. Междупрочем, преговори по този въпрос се водят в Киев и може би днес са приключили.
Впрочем, в руските медии излезе съобщение. Аз държа в ръцете си вестник "Известия" от вчерашния ден, ето го. България и Русия - пише вестник "Известия", са сключили съглашение за газта. Аз не знам обаче до каква степен тази информация отговаря на действителността, тъй като тя още не е потвърдена от българските участници на преговорите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Защо не ги попитахте?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не е потвърдено още от участниците в преговорите. Това казах.
По четвъртия въпрос. Във всички случаи искам да изразя пред Народното събрание оптимизъм, че тези въпроси ще бъдат решени и то така, че да бъдат съгласувани интереси, които не си противоречат. Аз искам още един път много дебело да подчертая това обстоятелство, особено в сферата на доставката, на транспортирането на газта и строителството на нови газопроводи, че интересите на България съвпадат с интересите на руската страна. Това съвършено определено може да бъде казано. Разбира се, при това съвпадение трябва да бъде отчетен, да бъде отразен и да бъде уважен българският интерес.
От гледна точка на това какво възнамерява да направи правителството за възстановяване и подобряване на българо-руските отношения в контекста на демократичните промени в Русия, аз искам да кажа какво сме направили досега.
Първо, единствени от източноевропейските и централноевропейските страни ние ще успеем да проведем Смесената комисия между българското и руското правителство. Датата на тази комисия още не е определена, но е определена последната десетдневка на ноември. За успешния ход на тази комисия са направени всички необходими действия. Има активни преговори, имаме желание тя да бъде много успешна, тъй като сме променили и технологията, и начина, по който работи комисията. Изтеглили сме много от въпросите, които досега сте поставяли на пленарните заседания в подготвителния етап, и се надяваме, че този път комисията ще приключи успешно.
Още преди това като страна българското правителство определи за председателстващ българската част на тази комисия господин Евгений Бакърджиев. Господин Евгений Бакърджиев е вицепремиер на правителството. Едновременно с това - за тези, които не знаят - той ме замества, когато аз отсъствам. Това е най-високото ниво в Министерския съвет, което ние можем да отделим за ръководство на комисията, тъй като министър-председателят не ръководи такива комисии. Тоест ние сме дали възможно най-високата оценка на подобен род търговско-икономически отношения с това определяне. Аз се радвам, че тук Народното събрание, мнозинството излъчи за председателстващ Парламентарната българо-руска комисия спикера на мнозинството или водача на множеството госпожица Екатерина Михайлова. Това е пък жест, който българското Народно събрание направи, за да се покаже на руската Дума, че отношенията между България и Русия наистина се считат за изключително важни.
В ход е подготовка и е насрочена дата за посещение на външния министър. Госпожа Надежда Михайлова има благоприятни сигнали, че руската страна ще проведе с необходимото уважение и зачитане на българската страна това посещение, което ни радва, което показва, че и там са с желание българо-руските отношения да бъдат изведени извън контекста на временните затруднения, които са естествени преди подписване на договори, и да бъдат развивани независимо от тях. В частност такива изявления вече има достатъчно от руската страна.
Уточнени са датите на посещението на българския президент Петър Стоянов, в средата на декември, за официално посещение в Русия, където ще има среща с руския президент Борис Елцин. Нещо повече, уточнено е, че след тази серия от активност (всъщност аз искам да кажа, че заседанието на българо-руската комисия ще се проведе в България и господин Бойко с неговите колеги ще бъде гост на господин Евгений Бакърджиев), искам да кажа, че след тази серия от срещи се предвижда и посещение на господин Черномирдин в България.
Аз не намирам тук възможност да бъде отправен упрек към правителството, при положение че са положени толкова много усилия. На такова ниво са решени и въпросите от наша страна. И ясно е показано желанието ни да има развитие на българо-руските отношения.
Ние вярваме, дълбоко сме убедени, че вървейки точно по този начин, ние ще съумеем да защитим българските интереси, да ги реализираме на практика в едно взаимноизгодно сътрудничество с Русия. Тъй като, както и миналия път казах, Русия остава за България стратегически търговско-икономически партньор. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Радоев, имате право на два уточняващи въпроса.
БОЙКО РАДОЕВ (ЕЛ): Нямам допълнителни въпроси към министър-председателя. Искам да взема отношение по отговора.
Аз съм удовлетворен от обстойността на Вашите отговори, господин министър-председател на отправените ми въпроси за българо-руските отношения. Иска ми се да вярвам, че това е продиктувано от значението, което Вие лично отдавате на тези отношения.
Същевременно искам да заявя, въпреки Вашето обяснение, че проблемът сега по тези отношения е вече не само да се заявява добро намерение, а да се извършва и достатъчно полезна и практическа дейност. Надявам се това да стане.
Вашата позиция днес е особено важна, като се имат предвид все пак скорошните изявления на някои членове на Вашия кабинет, които, меко казано, не бяха прецизни и донякъде допринесоха за това втвърдяване на позициите.
Убеден съм, че както много народни представители от всички парламентарни групи, така и Вие, считаме, че политиката на Република България по отношение на Русия не може да има конюнктурен характер. Аз съм съгласен с Вас, че ние не трябва да се делим на русофили и русофоби, а единствено на политици, които могат и знаят как да проведат реформите и на такива, които не могат и не желаят.
Тези две теми, за мен, отношенията с Русия и ходът на реформите, са взаимносвързани в сегашния момент.
Като Ви благодаря на Вашия отговор, аз предлагам по темата на българо-руските отношения парламентът на Република България да проведе дискусии и да вземе съответно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Радоев.
Иска думата за процедура госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господа министри!
От името на 59 народни представители от различни парламентарни групи, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме след питането на господата Александър Томов и Бойко Радоев и отговора на министър-председателя да се проведе дискусия по българо-руските отношения. Така, както предвижда правилникът, тя да бъде след една седмица.
Смятаме, че българската общественост очаква решение от Народното събрание. А това е най-добрата процедура за вземане на решение.
Призовавам и колегите от парламентарните групи, които не подкрепиха подписката, да направят това с вота си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Шопова.
Може ли да ми връчите искането. (Петя Шопова връчва писменото искане на председателстващия заседанието.) Благодаря Ви.
На основание чл. 85, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам на 24 октомври 1997 г. от 11,00 ч. разискване, в съответствие с искането на 59-те народни представители.
Думата за процедура желае господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Аз искам да Ви напомня, че миналия петък 32 народни представители внесоха искане за отделен дебат, на отделно закрито заседание по българо-руските отношения.
В сряда беше внесен проект за декларация от името на Парламентарната група на Демократичната левица. Тогава беше внесен и проект за декларация по тези отношения от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
Вие разпределихте декларациите в Комисията по външна и интеграционна политика. Тоест, ние вече сме в, така да се каже, процедурата по чл. 73 за насрочване на дебат по българо-руските отношения. Сега се оказва, че ние вече насрочихме втори дебат по българо-руските отношения за следващия петък.
Процедурният ми въпрос е: ние два дебата ли ще правим по българо-руските отношения? Не е ли по-уместно да направим един, както сам господин министър-председателят току-що каза, достатъчно отговорен, достатъчно задълбочен, достатъчно полезен за страната дебат, отколкото да се опитваме да претупваме българо-руските отношения в рамките на единия час за парламентарен контрол?
И по отношение на това, което стана в началото на заседанието, две думи. Парламентарната група на Демократичната левица не е против откритото разглеждане на въпроса за българо-руските отношения. Напротив, ние сме за тяхното открито и ясно разгласяване пред целия български народ, всички да разберат какви са ни позициите и кой какво е направил досега.
Ако правителството държи на открит дебат, ние подкрепяме това искане, да бъде открит дебат. Но все пак трябва да бъдем наясно: един дебат, два дебата, един час, два часа или в рамките на процедурата по чл. 73. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
Преди да Ви дам думата, господин Костов, желая да поясня, че чл. 85, ал. 2 ме задължава в момента, в който постъпи искане, аз да насроча за следващата седмица разглеждането на въпроса. Това и направих.
Освен двете декларации - от Демократичната левица и от Обединението за национално спасение, проекти за декларации по тази тема постъпиха от Народен съюз и от Парламентарната група на СДС. Разпределил съм и 4-те декларации на Комисията по външна и интеграционна политика.
По-нататъшният начин, как ще процедира Народното събрание, е нещо, което самото то ще реши в програмата за следващата седмица.
Господин Костов има думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тъй като се пита каква е позицията на правителството, искам да кажа, че нашата позиция е дебатът да бъде открит. Аз, например, не си представям как Думата би закрила дебата по българо-руските отношения, за който ние се радваме, че ще бъде направен и там. Защото вярваме, че и оттам ще бъдат направени положителни стъпки, в наша посока, така както ние ще направим в тяхна. Но не си представям те да дебатират тайно тези отношения. И за да бъде все пак равнопоставена дискусията, най-добре е и ние да дебатираме явно. Аз мисля, че по-умно е да бъде един дебат. Сега не разбирам каква е темата за втори дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
Ще помоля вносителите на питания и актуални въпроси да се съгласят с една малка промяна в реда на въпросите. Тъй като министърът на финансите господин Муравей Радев води в момента изключително важните преговори с госпожа Ан Макгърк, вярвам, че няма да възразите той да отговори сега на господин Пирински.
И още един въпрос имаше, не помня на кого.
Предлагам господа заместник министър-председателите да поизчакат тези два отговора, за да може той да продължи своята работа.
Давам думата на господин Георги Пирински, да зададе актуалния си въпрос относно статута на Данъчната служба, град Разлог, към министъра на финансите господин Муравей Радев.
Предполагам, че господин Ангел Найденов е тук. След това ще имате думата Вие.
Давам думата на господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми към господин министъра на финансите е следният:
Уважаеми господин Радев, ще допуснете ли да бъде закрита данъчната служба в гр. Разлог? Виждам, че и госпожа Тоткова ми дава знак на подкрепа, така че съм двойно окуражен в задаването на този въпрос.
Какви са мотивите ми? Направено е предложение за закриване на данъчната служба, което е предизвикало веднага една много ясна реакция от четирите кметства и кметове в областта, която се обслужва от данъчната служба. Адресирана е до господин Радев тази позиция на четиримата кметове, в която те категорично заявяват, че това предложение много сериозно ще затрудни дейността на фирмите и обслужването на населението от четирите общини.
Също към Вас, господин Радев, е изпратил такова становище и управителят на Бизнесцентър "Места" господин Татарски, който в още по-категорични изрази заявява: "Изразяваме категорично несъгласие с направеното предложение, при това като сме убедени, че то не почива на разумни доводи".
И най-същественото е, че по обективните критерии, които Министерството на финансите е обявило за това дали да има или да няма данъчна служба, данъчна служба - Разлог, покрива всичките шест обективни изисквания, а именно: най-малко 40 души численост на персонала (има 42 души); обслужвано население не по-малко от 44 000 души (обслужват се 58 000, близо 60 000); брой субекти, т.е. фирми, 3020 (3100 се обслужват). И така нататък.
Много е ясно за всеки, който познава Разложкия район, че да карате фирми, да карате граждани да бъдат обслужвани не в Разлог, който е наистина централно разположен в Разложката долина, и жителите и на общините на Банско, на Белица и на Якоруда достатъчно лесно могат да пътуват до Разлог, а да ги карате да ходят до Благоевград, който е на повече от 100 км от повечето от населените места в тези общини, при това с един затруднен транспорт, без жп връзка, с труден преход на предел, е наистина неразумно.
Ето защо моят въпрос към Вас е: действително Вашата преценка няма ли да надделее, защото съм убеден, че Вие не споделяте едно такова решение, имайки предвид стремежа за увеличаване на събираемостта на данъците, имайки предвид нуждата да се улесни обслужването на фирмите и гражданите, за да могат да постъпят възможно най-голям процент от дължимите приходи от данъци в бюджета. Ето защо, господин министър, наистина очаквам Вие да потвърдите, че няма да допуснете такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Муравей Радев, министър на финансите, за да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Аз съм доволен, че ми дадохте възможност да отговоря на въпрос от този род, защото това е нещо, което много често напоследък се говори в страната. Ние получаваме предложения и възражения по определения модел, който смятаме за целесъобразно да променим от досега съществуващата данъчна администрация в един по-нов функционален тип данъчна администрация. Така че аз бих отговорил на Вашия въпрос най-напред в една малко разширена форма и след това конкретно за данъчната служба в гр. Разлог, за която поставяте въпроса. Но това, което ще кажа по принцип в първата част, се отнася и за всички други данъчни структури в България.
Става въпрос за една реформа. Става въпрос за реформа, която един път произтича от реформата в данъчното законодателство и има една много пряка връзка между тези две неща. Става въпрос за работа в условията на валутен борд. Става въпрос за едно изключително необходимо, бих казал крайно време е да направим това, преустройство на работата и на структурите на данъчната администрация в цялата страна така, щото тя да успее да отговори на изключително важните функции, които й се възлагат оттук занапред. Става въпрос за едно пренареждане, едно преустройство, една разлика в досегашната функционална и структурна част на отделните видове данъчни звена. Едни от тях от данъчни бюра се превръщат в данъчни служби, други от тях - обратно, трети се закриват. Ние сме се постарали достатъчно ясно и мотивирано да предложим критерии за едно подобно преустройство.
Въобще не си представяйте, че по този начин се намалява или ликвидира данъчната администрация като функции и като численост. Аз бих казал, че тя вероятно ще се наложи по-нататък и да се увеличи, но тук става въпрос за един опит на един нов модел, който би имал повече шансове да свърши работата си чрез едно по-подходящо териториално и функционално разпределение. И смятам, че обективните критерии, които мога съвсем подробно да ви прочета, но едва ли това е необходимо, дават ясна представа за нашите цели.
Какво става на практика? Ами текат два процеса. Почти няма населено място, където местните интереси да не възразят срещу преустройството, което ние предлагаме. И няма нито едно възражение от нито едно населено място там, където степента на отговорност или на функционалност на определено звено се завишава. Когато едно данъчно бюро става служба, оттам никой не протестира. Протестът е точно в обратната посока, то е съвсем разбираемо.
Държа веднага да поясня още една много важна подробност. Това, което Министерството на финансите си е позволило да изпрати на териториалните данъчни служби, е освен тези принципи за разпределяне и за определяне, по-точно, на вида на функционалния тип и на структурата на съответното данъчно звено, най-общо казано, на отделните населени места, освен всичко това като критерии ние сме изпратили един примерен модел, в който е указано според нас къде, какво трябва да има, изхождайки, казвам, от тези обективни критерии. Това, обаче, не е още окончателно решение, нито пък е окончателната структура.
Ние имаме разговори с управленията на териториалните данъчни служби, които имат възможността да ни предложат и по-добро разпределение, базирано обаче на същите принципи. Така че в момента се провеждат такива диалози между териториалните данъчни управления и Министерството на финансите за доконкретизиране на съответния вече структурен модел на съставните звена на данъчната администрация в съответния район.

Конкретно на Вашия въпрос за съдбата на Териториално управление "Данъчна администрация", Благоевград. В Разлог има данъчна служба, която отговаря на всички тези критерии, както Вие казвате, и нашето мнение е да се запази тази данъчна служба в гр. Разлог с три данъчни бюра - Банско, Белица и Якоруда. Надявам се да сте доволен от този отговор, а също така по принцип да стане ясна технологията и принципът за определянето по-нататък на данъчните структури в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Радев.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър, действително аз съм доволен от втората част на Вашия отговор, но съм обезпокоен от първата му част. Защото се опасявам, че това, което Вие наричате модел, който да промени функционално и териториално данъчната администрация, ще създаде много затруднения в различни други райони на страната. Когато колегите разбраха, че задавам такъв въпрос, действително, както и Вие казвате, много потвърдиха, че и в техните избирателни райони възниква този проблем. Например за Силистренски район ми беше дадена една позиция, изпратена до председателя на Комисията по бюджет и финанси, във връзка с прехвърлянето на данъчната служба от Тутракан в Дулово - от една по-голяма община с повече обслужвани фирми и население в по-малка. Също необяснимо решение, какво може да мотивира функционално или териториално такова решение.
Предлагам Ви, господин министър, когато пристъпвате към една такава тотална промяна и на функциите, и на разположението на звената на данъчната служба, може би да се проведе и едно предварително разглеждане най-малкото в Комисията по бюджет и финанси, за да можем ние да информираме нашите колеги от парламентарните групи, да чуете и вие мненията на народните представители и да можем да обясняваме там, където наистина се налагат промени поради съображенията, които Вие изтъкнахте, че едно или друго възражение не е основателно, но същевременно да изключим опасността тази реформа да доведе до спадане на приходите от данъци в бюджета за догодина, нещо, което ние по никакъв начин не можем да си позволим. Няма защо аз да ви агитирам колко е важно да се повиши събираемостта. Защото иначе, какво се получава? Ще ни бъде представено предложение за многократно повишаване на данъците - върху жилища и други имущества на гражданите, едва ли не с аргумента, че са необходими приходи, а в същото време ние създаваме една опасност още повече да спадне събираемостта на данъците от стопанска дейност, от фирми. Това е, което предлагам, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин министърът има думата за дуплика.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Пирински, едва ли някой би се наел да твърди, че статуквото в България днес такова, каквото е, трябва да се запази.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Въобще не твърдя такова нещо.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нашата цел е да променим това статукво в една посока в унисон с цялостната реформа на данъчното законодателство. Естествено е някой да не е доволен от това. И аз бих отправил към Вас един апел да не бързате да критикувате и доста свободно да търсите от тази реформа негативизма, а да избягвате от положителните неща, които ние целим да постигнем с тях. Естествено е, че в мащаба на цялата страна са възможни някои отклонения, но те, казвам, ще бъдат разгледани много внимателно и при наличие на съответна мотивация аз Ви гарантирам, че ще бъдат отстранени. Но за това, че опасявайки се, че е възможно тук или там да възникне една или друга неудача, да отхвърлим реформата, просто не е най-добрият начин един народен представител да се опитва по този начин да направи по-неефикасна реформата, която ние замисляме.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Не съм казвал такова нещо.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Затова Ви моля, когато има аргументи, когато има факти и те са доказани и безспорни, ние ще ги разгледаме и с удоволствие ще променим някое предишно решение. Но да поставяме този въпрос ежедневно и наново всеки път тогава, когато са повече от ясни местните интереси не само на местната изпълнителна власт, а и на народните представители, избрани от съответните райони, и опитите за лобиране в една или друга посока във всички случаи, и Вие не може да не се съгласите с мен, не би бил полезен за крайния положителен резултат, който очакваме от една такава реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Радев.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той е на народния представител господин Ангел Найденов.
Моля господин Найденов да развие своя актуален въпрос.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! В средствата за масова информация в началото на седмицата беше огласена информацията, че е постигнато споразумение между министъра на труда и социалната политика и представителите на Международния валутен фонд за десетпроцентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера през четвъртото тримесечие на настоящата година, т. е. считано от 1 октомври. Едновременно с това в края на годината се предвижда работещите в бюджетната сфера според споразумението да получат и 13-та заплата, чийто размер минимално или среднобрутно за всеки един от работещите е следвало да бъде предмет на уточнение с Вас. Имайки предвид средната работна заплата в бюджетната сфера, която е около 105 хил. лв., и необходимите само за храна средства в размер на около 111 хил. лв., трябва да оценим по достойнство, макар и доста скръбно, усилията да се постигне някакво увеличение, въпреки че то едва ли ще покрие тази разлика. А да не говорим, че макар и увеличени, заплатите ще бъдат далеч от социалния минимум в размер на около 211 хил. и на жизнения - в размер на около 183 хил. лв. Поначало темата за реалните доходи на заетите и в бюджетната сфера, и в материалното производство, социалните помощи и обезщетенията за безработните, особено доходите на пенсионерите, които едва-едва преживяват, трябва да тревожи всички ни, особено социалния министър и Вас, господин министъра на финансите.
Но моят актуален въпрос към Вас днес е насочен към това да изясните дали е осигурен необходимият финансов ресурс, за да се покрие предвиденото увеличение от 10 на сто и сумата за 13-та заплата в края на годината, за която ще Ви помоля, ако има яснота, да се поясни дали ще бъде в размер на минималното или на средното брутно възнаграждение за всеки един от работещите. Също така по каква процедура предвиждате да се реализира постигнатото споразумение, като имаме предвид, че около 60 на сто от работещите в бюджетната сфера получават възнагражденията си чрез общинските бюджети, т. е. постигнатото споразумение предвижда допълнително финансово натоварване за общините и за общинските бюджети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, аз благодаря за Вашия въпрос и за Вашата трогателна загриженост за бедственото положение на българския народ и за ниските пенсии и доходи на българина, защото крайно време беше една оценка от вас да излезе като политическа сила за днешното тежко състояние на българския народ, което е една много широка тема и аз не искам да влизам днес в нея. Но ще Ви кажа по-конкретно това, което Вие питате, е много важно да бъде изяснено поне в два аспекта - в първия аспект начинът, по който започва това питане и едва ли не даденото съгласие на Международния валутен фонд за подобно увеличение 10-процентно, искам много ясно да бъда разбран: за да се увеличат заплатите в България с някакъв, 10 или друг размер процент, съвсем не е необходимо на този етап при днешната ситуация съгласието и утвърждаването, ако мога да го нарека, на когото и да било. Достатъчно е да има няколко други предпоставки налице, които да дадат възможност или пък да дадат невъзможност за подобно увеличение. И аз това съм го казал от месец и нещо насам. Непрекъснато по един и същ начин.
Някак си в медийното пространство изплува тази необходимост от някакво съгласуване и утвърждаване на подобни действия. Българското правителство може да ги вземе, подчертавам това с цялата отговорност, ако са налице определени условия. Какви са те искам да изясня.
Най-напред е необходимо да има икономия от онзи фонд "Работна заплата", който е предвиден в държавния бюджет за съответната календарна година. Тази година в бюджета за бюджетната сфера e фиксирана сума за работна заплата почти 600 млрд.лв., без половин милиард. Нашата оценка след приключване на деветте месеца на тази година е, че ще има определена икономия в края на годината от този фонд "Работна заплата" от 600 млрд.лв. Това е едното условие.
Второто условие. Ако този фонд "Работна заплата" бъде изчерmан изцяло, докрай, без остатък, то има ли насреща приходи вповече от заплануваните за тази година, така щото тези приходи да са величина равна или по-голяма от сумата, която е необходима за това увеличение. Ясен ли съм тук? Аз исках 9-те месеца да бъдат приключени, за да съм убеден в наличието на две тенденции, взети поотделно или заедно. И днес мога да кажа категорично, че тези тенденции са налице, независимо от това дали е постигнато или не съгласие с госпожа Макгърк. Очаква се определена икономия. Всъщност ние говорим за една нова величина от 38 млрд.лв., които са равни на това 10-процентно увеличение на заетите в бюджетната сфера към този момент. Тези 38 млрд. със сигурност ще бъдат по-малко, тъй като се очертава определена икономия на фонд "Работна заплата" за годината, днес не може да се каже колко точно, но такава ще има. Разликата до тези 38 във всички случаи ще бъде покрита от завишените приходи, които очакваме в републиканския бюджет.
Така че предстои внасянето на съвместно постановление в Министерския съвет, като вносители са социалното министерство и финансовото министерство, с което тези разчети ще бъдат дадени и от 1 октомври ние ще предложим да се увеличат заплатите в бюджетната сфера с 10 процента.
Надявам се да съм бил ясен по първата част от този въпрос.
По отношение на втората част - за тази 13-а заплата, за която става дума. Ами тя също не е предмет на договаряне с някого, а предмет единствено на възможности. Тук обаче въпросът стои малко по иначе. Има два пътя, по които могат да бъдат получени тези средства, условно казано като 13-а заплата. Единият е наличие на икономия от всички разходи, не само от работната заплата, от всички разходи на определеното бюджетно звено, каквото и да е то. Тази икономия от разходи може да бъде трансформирана по силата на чл. 34 от устройствения Закон за държавния бюджет с разрешение на министъра на финансите. Прави се мотивирано предложение и той има правото да разреши подобна трансформация - прехвърлянето от един бюджет в друг бюджет на разходите в рамките на сумата, определена за годината. Това е единият път.
Вторият път - ако това звено е постигнало по-високи приходи или е разкрило допълнителни приходоизточници, които биха могли да бъдат използвани именно след съответното решение за увеличаване по-точно за използването им като фонд "Работна заплата", като тази, условно наречена, 13-а заплата. Възможна е комбинация и от двата източника. Онези бюджетни звена, които имат възможност чрез тези два източника, а аз се надявам, че повечето от тях ще имат и най-вече общините, за които Вие говорите, тъй като ние сме свидетели на едно много добро изпълнение и преизпълнение на собствените приходи в преобладаващия брой на общините, аз съм спокоен, че там по-лесно биха се осигурили тези средства, отколкото в някои други бюджетни звена и сфери, където бюджетните им разходи се изпълняват и преизпълняват съгласно и съпоставимо с утвърдения бюджет за годината.
Така стои въпросът за тази прословута 13-а работна заплата. И дали тя ще бъде минимална, средна или не знам каква, зависи преди всичко от размера на средствата, които биха могли да бъдат акумулирани от тези два източника. Въпрос на решение и на оценка. Но това става за всяко едно звено поотделно, а не общо в национален мащаб. Докато първото е решение от национален мащаб и е предмет на постановление, второто е предмет на доказване със съответните аргументи и мотиви и вземане на решение от финансовото министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Найденов, имате възможност за реплика от две минути.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Господин министър, аз започнах със споразумението именно защото то беше ключовият момент да се обявят увеличенията, а не нещо друго. Предполагам, че Вие имате своите съображения и в други случаи и могат да бъдат обявени дори доста по-големи от тези увеличения, след като разчитате на такива големи икономии на дублиране на различните приходоизточници. Само че бих искал да подчертая, че тази условност, с която говорите за възможните икономии във фонд "Работна заплата" и за комбиниране в други приходоизточници, поставят под съмнение гарантирането на необходимия финансов ресурс, който е значителен според елементарните изчисления, които могат да бъдат направени. И ако тази условност все пак има някаква вероятност да се реализира за хората, работещи в бюджетната сфера и получаващи чрез републиканския бюджет заплатите си, то това изглежда напълно немислимо за хората, работещи в бюджетната сфера и получаващи заплатите си чрез общините.
Няма да се спирам на факта, че съотношението на субсидиите в общинските бюджети е около 40 процента от собствените им бюджети. Точно толкова, колкото е размерът на фонда "Работна заплата" от тези бюджети. Няма да се спирам и на това, че заради оскъдните и нереални бюджети, които бяха принудени общините да приемат, в момента всички плащания за всички разходи закъсняват с около месец или повече от месец. И на практика общините не разполагат с необходимите финансови ресурси, за да реализират увеличението, което е предмет на това споразумение.
Няма да се спирам и на факта, че подобно допълнително натоварване, без да е съобразено с възможностите на общините, е в противоречие с принципите на местното самоуправление. Но искам ясно още веднъж да заявите по каква процедура и с какви допълнителни средства ще бъдат осигурени общините, за да реализират това, което вече беше обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин министър, имате възможност за дуплика от две минути.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Съжалявам, че трябва да кажа, но, господин Найденов, Вие или не сте ме слушали, като съм Ви обяснявал, или предварително сте си намислили какво да кажете. Аз бях толкова ясен, пределно ясен. И повтарям отново, запомнете това: 10-процентно увеличение на заплатите, колкото и на Вас да не Ви се иска, ще има. И ще го има от 1 октомври. И ресурсът за това увеличение е в резултат на преизпълнение на бюджета на България за тази година в приходната му част. Ясно, чисто, на прост български език Ви казвам: да, такова увеличение има, защото България е успяла да създаде този ресурс! Какво по-ясно от това да Ви обясня?
И общините също ще го имат, включително онези общини, които нямат необходимия ресурс. Те са много малко, защото преизпълнението на собствените приходи е масово явление днес в страната. Но там, където няма, ще получат от републиканския бюджет субсидия в резултат на това преизпълнение, за което Ви говорих още в началото.
По съвсем друг начин стои въпросът за тази 13-а заплата. Смятам, че едва ли има човек, който ме е слушал, да не е разбрал. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос от народния представител Лютви Местан относно стратегията на Министерството на образованието и науката за системата на квалификация на педагогически кадри у нас към заместник министър-председателя и министър на образованието господин Веселин Методиев.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин Методиев!
Професионалната реализация на педагогическите кадри... (Шум и реплики от опозицията.)
Изглежда след актуалния въпрос за парите просветата не вълнува колегите.
И така, уважаеми господин Методиев, професионалната реализация на педагогическите кадри е непрекъснат процес, който се подпомага чрез различни форми на следдипломно обучение. Дългогодишната традиция у нас, свързана с повишаването на квалификацията на педагогическите кадри е дала и положителни резултати. Обективните условия за промяната на обществено-икономическите взаимоотношения наложиха съответни изменения по посока на нейното усъвършенстване.
В "Държавен вестник", бр. 6 от 21 януари 1997 г. е обнародвана Наредба N 5 за реда и условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и за реда на придобиване на професионално-квалификационни степени, с която е отменена действащата до този момент Наредба N 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Извинете, господин Местан, само за секунда.
Много моля господин министъра и господин Стоилов да си водят разговора навън, защото в момента слушаме вече въпросите на образованието.
Продължете, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател! Обнародването на Наредба N 5 в "Държавен вестник" и в педагогическия печат, въпреки противоречивите отзиви за нейната същност даде възможност на учителството да се запознае с нея, да прояви определен интерес, както и да започне подготовка за кандидатстване. В оторизираните за такава дейност държавни институции - вузове и институти за повишаване квалификацията на учителите - в съответствие с наредбата беше извършена подготвителна дейност, отнасяща се до изработване на конспекти, процедури за приложението й, критерии и показатели за оценка.
По силата на § 11 от Наредба N 5 бе необходимо да се утвърдят от министъра на образованието и науката правила или указания за начина и реда за провеждане на процедурите за придобиване на професионално-квалификационни степени, които трябваше да се разработят съвместно от институтите по чл. 15, а именно, това е Институтът за квалификация на учителите в София и градовете Стара Загора и Варна в срок шест месеца след влизането в сила на тази наредба, т.е. до 21 юли 1997 г. До този момент подобни правила не са утвърдени от министъра на образованието и науката.
С писмо N 33-00-172 от 8 август 1997 г. Министерството на образованието и науката уведомява, че се подготвят изменения на Наредба N 5 и се препоръчва до приемането им да не се откриват процедури за придобиване на професионално-квалификационни степени. Това реално прекратява процеса на присъждане на квалификационни степени и твърдя, че внася определена обърканост и несигурност сред учителството, особено сред тези, които вече са завършили едногодишния курс на специализация, но все още не могат по изложените причини да получат свидетелства за придобита квалификационна степен.
В "Държавен вестник" бр. 73 от 29 август 1997 г. е публикувана Наредба за допълнение на Наредба N 5 от 1997 г. с параграф единствен, който гласи: "Параграф 10. В Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал. 3 със съдържание:
"(3) На педагогическите кадри, завършили обучение в едногодишна специализация психолого-педагогическа насоченост до влизане в сила на тази наредба, се присъжда втори клас квалификация при условията и по реда, при който е започнало обучението им."
Уважаеми господин министър, съзнавайки изключителната значимост на професионално-педагогическата квалификация на българските учители за осъществяване на преустройството в образователната система, си позволявам да поставя на Вашето внимание актуален въпрос със следните акценти:
С публикуваните в "Държавен вестник" бр. 73 от 29 август 1997 г. изменения на Наредба N 5 изчерпани ли са очакваните изменения, за които се говори в цитираното по-горе писмо на Министерството на образованието и науката N 33-00-172 от 8 август?
В какъв период от време се очаква приемането на правила за реда и начина за провеждане на процедурите за придобиване на квалификационни степени, съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба N 5?
Тук всъщност, ако трябва да бъда по-точен, въпросът ми, уважаеми господин Методиев, е: дали министерството приема духа, съдържанието и принципите, заложени в Наредба N 5? Знаете, че оценките за нея са изключително противоречиви.
Тези и много други проблеми, свързани с професионалната квалификация и материалното стимулиране на учителството у нас, ми дават основание да поставя на Вашето внимание актуалния въпрос: каква е стратегията на Министерството на образованието и науката за системата на квалификация на педагогическите кадри в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан. Оставих го малко по-дълго, защото вие му пречихте почти 3 минути.
Господин Методиев, имате думата да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю! Благодаря Ви за въпроса, господин Местан! Уважаеми госпожи и господа!
Така се случи, че всички разбрахме за какво става дума. Значи парите са нещо, което може да извади от равновесие една част от залата и изобщо да не обръща внимание на образованието, но явно в такова време живеем - с неговите трудности.
Въпросът на господин Местан обаче, за моя радост, не е свързан с пари.
Проблемът за повишаването на квалификацията на педагогическите кадри стои на вниманието на ръководството на Министерството на образованието и науката от началото на дейността на новото правителство. След като се запозна с работата на предишния екип и нормативните документи - част, от които Вие цитирахте, регулиращи този процес, в министерството отчетохме, че в тази област все още няма цялостна система, която да е приета с консенсус за повишаване квалификацията на педагогическите кадри. Същевременно тази система трябва да отговаря на съвременните изисквания и да служи за реалното подобряване на професионалната подготовка.
Публикуваната в бр. 6 на "Държавен вестник" от 1997 г. Наредба N 5 от 29 декември 1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени прави опит да регулира процеса на повишаване квалификацията на педагогическите кадри, но не може да служи за основа на една цялостна система, поради едностранчивостта, ограничеността на подхода и конкретните механизми, залегнали в нейната основа.
Между другото, доколкото разбрах от разговор с експерти в министерството, никой не си е поставял и такива задачи с Наредба N 5 още в края на миналата година.
Ето защо считаме, че трябва да се актуализира нормативната уредба и ясно и точно да се дадат конкретни отговори на по-важните въпроси, а кои са те:
1. Кои са основните принципи, върху които би трябвало да се изгражда една съвременна система за повишаване квалификацията на педагогическите кадри?
2. Какви са основните права и задължения на участниците в квалификационния процес?
3. С какви механизми и на основата на какви принципи ще се формира и реализира държавната политика в тази област?
4. Какви схеми на финансиране, за съжаление пак става дума за пари, ще се използват за осигуряване на процеса за повишаване на квалификацията?

Ето в защо в министерството е в ход подготовката и разработването на нова система, за която аз мога да кажа в какви аспекти се изгражда.
Първо, известна децентрализация на процеса на повишаване на квалификацията на педагогическите кадри и търсене на баланс между права и отговорности на страните в този процес. Разбира се, тук съществуват опасности. Всяка децентрализация носи риска на места да се появят хора, които, имайки съответната власт в дадената област, да започнат да злоупотребяват с нея. Единственото спасение срещу подобен подход е когато се съчетае работата, която правим по Закона за народната просвета, тоест принципите, залегнали там, с принципите, които трябва да залегнат за квалификация, когато районният инспекторат има силата и властта и получи правата, да бъде много по-отговорен пред министерството. По същия начин трябва да се постъпи при децентрализацията на процеса на квалификацията.
Второ, ясно диференциране на равнищата на системата на повишаване на квалификацията на педагогическите кадри и преместване ударението върху местното, локално равнище, тоест училище или групи училища от едно населено място. Ако успеем да се справим с този елемент първи на децентрализацията, то тогава вече може да се гарантира и този втори принцип. При всички случаи на нас ни е ясно, а предполагам и на самия Вас, като човек, който е с по-богат опит в образованието, че е различно да се провежда квалификация в Смолянския край, да кажем, от Великотърновския край, различно е в Бургаския от Софийския. Всеки един регион на страната има своята специфика, която води до специфика и в преквалификацията на педагогическите кадри.
Трето, привличане в процеса на повишаване на квалификацията на подготвени учители, методисти, изграждане на мрежа от звена за педагогическа консултация и развитие на педагогическите кадри.
И четвърто - тези два принципа са свързани, преодоляване на академичния характер на обучението, като академичния го поставям в кавички, за повишаване квалификацията и акцентиране върху практически ориентираните форми на обучение.
Тук има един базисен проблем, за който аз съм говорил пред парламента по повод на други въпроси. Това е проблемът за взаимоотношенията между висшето и средното образование, спорът, който се води в министерството, който е отдавнашен спор. По него се опитваме да напреднем малко. Не бих казал, че имаме някакви много добри резултати, тъй като това засяга цели огромни групи от българската интелигенция, всяка от които е със своите основателни претенции. Университетските общности - че те са носителите на теорията, те са носителите на идеите и те трябва да бъдат съответно и преподавателите, хората, които получават. От друга страна е учителската общност, също с много голямото си основание да каже: да, но ние сме хората на практиката, ние сме хората, които познаваме проблема в практиката и не би трябвало пред нас да се изнасят само едни теоретични лекции и това да бъде нашата квалификация.
Преодоляването именно на този академичен, пак ще кажа в кавички, характер на квалификацията и привличането на педагогически кадри по места за участие в преквалификацията, тоест те самите да са носителите на преквалификация, съчетаването на интересите и балансите между средното и висшето образование, най-общо казано, ще даде вторият ключ за проблема, по който вие поставяте вашия въпрос. Значи, по първия ключ е децентрализацията и локалният характер на квалификацията. Вторият ключ трябва да бъде балансът между взаимоотношенията средно - висше образование.
Петият принцип е интегриране на системата на многообразието на форми на обучение, свързани с повишаване на квалификацията на педагогическите кадри при спазване на принципа на доброволност и изборност. Единственият начин да се ангажират повече българските учители в този процес на квалификация е те да го възприемат като свое право на избор, а не като задължение, което е поредното, почти чиновническо задължение в тяхната професионална дейност. Те трябва да намерят онова място, онова квалификационно звено, където самите те чувстват необходимост да получат повече знания и умения, да се преквалифицират. Правенето на преквалификация по административен път, с чиновнически заповеди и наредби е доказало до ден-днешен, че не дава най-добрите резултати. Дава добри резултати, но не тези, които би трябвало в края на ХХ век да търсим - възможността за по-активното присъствие на конкретния човек.
Следващото е очертаване на ясните перспективи за професионалното развитие и израстване на педагогическите кадри. Това е проблем, който вероятно ще намери своето решение в един бъдещ нов Закон за народната просвета, ако приемем, че сега текстовете, по които работим и се надявам да внесем в най-скоро време в правителството и да дойдат в Комисията по наука и образование в парламента, бъдат само едно изменение. Проблемът за перспективите за професионалното развитие и разрастване на педагогически кадри означава цяла една нова технология и методика за статута на българския учител, не само въпроса с неговата заплата, който в момента е в центъра на вниманието, а начинът, по който ще трябва да се изгражда вътрешната йерархия в българското учителство.
И последно, разработването на нова схема за финансирането на процеса на повишаване на квалификация, като нашата идея е към министерството да се създаде специален фонд "Професионална квалификация на педагогическите кадри". Създаването на такива специални фондове в момента по съществуващите закони на страната са единственият ресурс, в който могат да се акумулират средства и да се насочат за определена дейност. Искам обаче специално да подчертая, че това е в приоритетите на трето място. На първо място е фондът за учебниците, на второ място е идеята за фонд за сградите и чак на трето място може да си поставим задачата да изградим и такъв фонд. Става дума за немалко средства. Само в рамките на обсъждането на бюджета за 1998 г. числото, което беше необходимо за учебници, от което ние се отказахме, защото търсим спасението през Фонд "Учебници", беше 28 млрд. лв. Може би за някой тази сума да звучи малко, но за мен лично и като човек, и като министър, това са изключително много пари за държавния бюджет. А за професионална квалификация и за организиране на семинари не е редно отново да търсим държавния бюджет за разход. Така или иначе има толкова много изградени европейски структури и фондации, които се занимават с подобна дейност. Би трябвало да потърсим съдействие и възможност за финансиране на подобен вид квалификационна дейност - не изцяло, разбира се, но поне в първите една-две години, от външни източници.
Както се вижда от всичко изложено дотук, пред министерството стои една изключително сложна и многоаспектна по своята същност задача, решаването на която изисква определено време. Системата за повишаване на квалификацията при сегашните реални възможности за работа ще бъде изготвена и обсъдена в колегиума на министерството в края на настоящата или в самото начало, през януари на 1998 г.
Ако Вие, разбира се, сте съгласен, аз ви предлагам подобен документ след обсъждането му в колегиума, преди окончателното утвърждаване с акт на държавния орган в лицето на министъра, тоест със съответната заповед, можем да направим една дискусия и в Комисията по образование и наука в парламента по този документ. Това може да е предшестващо колегиума, може и да е след решението на колегиума.
Всичко това, което казах дотук и това, което Вие поставихте в края на Вашия въпрос, ми дава основания да смятам, че заедно, съвместно и с усилията и на народните представители, които са в Комисията по наука и образование, и на експерти на министерството, в един срок от година, година и половина може би ще преодолеем този, сега наистина затворен, въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Лютви Местан да изрази отношението си към отговора.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин министър! Аз Ви благодаря за изчерпателния отговор. Приветствам стремежа на Министерство на образованието и науката за изграждане на цялостна система за квалификационна дейност на педагогическите кадри.
Аз съм удовлетворен да чуя от Вас, че макар и на трето място засега като приоритет, все пак на дневен ред стои и въпросът за създаването на специален фонд за финансово обезпечаване на тази толкова важна дейност. Защото не би било редно да продължи порочната практика учителите, повишавайки квалификацията си с цел изпълнение на държавна дейност и поръчка, да финансират сами този процес.
Споделям изразените Ви други намерения - за децентрализация на процеса, разбира се, като ние очакваме, че това вероятно ще стане все пак на основата на единни критерии.
Остава обаче открит въпроса до този период - до януари следващата година, на каква нормативна база реално ще почива дейността на специализираните институти и по какъв ред и при какви условия десетките, може би и стотици завършили едногодишни курсове на специализация учители, ще получат своите свидетелства, на базата на които е възможно и допълнителното им заплащане.
Бих искал и този въпрос да получи своя ясен отговор. Благодаря ви още веднъж, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Да, желаете да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Местан, тъй като в самия Ваш въпрос се съдържаше отговорът, това е документът от август, с който се регламентира каква е съдбата на тези десетки и стотици хора, за които Вие говорите, сега това, което трябва да чуете от мен, е изготвянето на формуляра със свидетелството, който да бъде предоставен, за да могат те да го ползват пред съответните власти. Този формуляр е готов и заедно с още няколко такива се надявам, че в срока за връчването на дипломите за завършилите висше образование ще съдържа елемента на новия държавен герб. Това е забавянето на цялата документация, която правим в момента и която е диплом, свидетелство и такъв вид документи, които се връчват на колегите. Виждате, че това е една обективна трудност от желание да бъде направено по-добро. Ако продължават тези трудности, които са главно финансови, по отпечатването на подобен вид документи, просто ще дадем стария стандарт на дипломите. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Методиев.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към заместник министър-председателя Александър Божков.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Господин председателю, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Процедура. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Искането ми е за удължаване на работното време до приключване на парламентарния контрол и точката, която не беше довършена. Всъщност става въпрос за десетина минути повече.
Така че моето искане е за удължаване на времето до приключване на парламентарния контрол и законопроекта, който беше започнат и не е довършен. До изчерпване на дневния ред, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли против това предложение? Предложението е: удължаване на работното време до приключване на парламентарния контрол, но не повече от два часа. Така е по правилник.
Моля да гласувате.
Гласували 127 народни представители: 119 за, 6 против, 2 въздържали се.
Предложението се приема. Парламентарният контрол ще продължи до неговото приключване.
Давам думата на народния представител Атанас Мерджанов да зададе своя актуален въпрос към заместник-министър председателя Александър Божков.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Едва ли актуалният ми въпрос за "Родопа - Елхово" ЕАД, който ви отправям, господин Божков, ще изненада Вас и присъстващите, като се имат предвид системните, станали управленска практика, или по-скоро управленска несъстоятелност, кадрови неразбории във ведомството, което ръководите.
Но тук става дума за тревожна критична ситуация, създадена поради смяната на досегашния изпълнителен директор д-р Пенка Андонова, довела до вече трета седмица граждански протести, подкрепени безусловно от обществеността на гр. Елхово.
А фактите около икономическото състояние са следните: д-р Андонова приема предприятието с налични финансови средства в размер едва на 100 хил. лв. Липсват консумативи и суровина за производство. В клиентите липсва доверие, общите задължения към август 1996 г. са над 37,5 милиона. Предстои и разпродажба на имуществото от данъчните служби. Водят се три дела за обявяване на предприятието в несъстоятелност. Техниката е амортизирана.
Сегашното състояние обаче е следното: възвърнато е доверието на клиентите към предприятието, започнато е стриктно изпълнение на разплащателен график, довело до договаряне с данъчните органи, спестени са загуби в държавния бюджет.
Резултатите от трикратната проверка на органите на Европейския съюз са решаващи за бързото отпадане на забраните за внос и износ на продукция от региона заради шапната обстановка.
Категоричното мнение на местните хора е, че два факта са очевидни.
Първо. Лично председателят на Координационния съвет на СДС Жейнов получава заповедите за назначението на новия съвет на директорите, който е от лица, абсолютно неприемливи като квалификация, компетентност и управленски стаж.
Второ. Най-откровено в местния печат - в. "Тунджа", се смята и огласява, че това е политическо уволнение.
Такава ли е политиката на министерството, господин министър, и такива ли са критериите, които следвате по отношение на структурната реформа в реалния сектор и как смятате да се справите с конкретната ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН- ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! "Родопа - Елхово" ЕАД - гр. Елхово, е с предмет на дейност изкупуване на живи животни за клане, производство на местни произведения, кайма и разфасовка и търговия с тях. За последните години, в противовес на това, което Вие досега казахте, финансово-икономическите резултати на "Родопа - Елхово" са негативни. Дружеството е увеличило задълженията си от 27 млн. и 580 хил. лв. за 1995 г. на 45 млн. и 720 хил. лв. за 1996 г., а за първото полугодие на 1997 г. те са вече 84 млн. 354 хил. лева. Най-значително са нараснали задълженията към доставчиците и към бюджета.
През първото полугодие на 1997 г. икономическото състояние на "Родопа - Елхово" продължава да се влошава. Неплатените лихви към Обединена българска банка към 30 юни 1996 г. възлизат на 13 млн. и 164 хил. лева, а към 30 юни 1997 г. те са нараснали на 19 млн. 957 хил. лева, което е показателно, че дружеството не обслужва кредита си.
"Родопа - Елхово" от печалба за 1995 г. в размер на 1 млн. и 155 хил. лева отчита загуба за 1996 г. в размер на 6 млн. и 760 хил. лева, а загубата за първото полугодие на 1997 г. е в застрашителния размер от 42 млн. 339 хил. лева.
Значително е намаляло и производството на месо и месни произведения. Произведеното месо за първото полугодие на 1997 г. е 267 т, което е с 57 т по-малко в сравнение със същия период на миналата година.
Вероятно знаете, ако сте ходили в предприятието, че натовареността на мощностите в месокомбината е едва 10 на сто. Ръководството на месокомбината многократно е предупреждавано за изключване на електрозахранването поради неплатени сметки, като последното е от м. септември 1997 г. от НЕК АД, клон "Електроснабдяване" - гр. Бургас.
Това са основните причини, довели до кадровите промени в съвета на директорите на "Родопа - Елхово" ЕАД, гр. Елхово.
В настоящия момент месокомбинатът работи и са подадени документи за регистриране на новия съвет на директорите. Останалото, което Вие тук разказахте с толкова апломб, за това какво казал председателят на СДС, какво пишело в местния вестник, си е Ваш проблем. Фактите са налице в министерството. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Атанас Мерджанов да изрази отношението си към отговора.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Разбира се, че отношението ми към отговора е незадоволително по няколко причини.
Господин Божков, Вие винаги опитвате да се отървете от конкретните отговори...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ (от място): Какво по-конкретно от това?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Това не са конкретни отговори и цифри. Ще Ви кажа защо. Въпросната директорка е назначена в средата на 1996 г. Аз не оспорвам икономическото състояние през 1995 г. Между другото за 1997 г. резултатите са към снижаване на тези загуби. А сегашната обстановка е крайно нетърпима и между другото протестните писма от колектива, които са пратени и до Вас, останали, за съжаление, без последствия, доказват сериозността на ситуацията. За съжаление, като че ли истинските интереси в конкретната ситуация отиват в малко по-друга посока, но, разбира се, за това единствено отговорност ще носите Вие и вашето ведомство. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Драгомир Драганов да зададе своя актуален въпрос към заместник министър-председателя Александър Божков.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! На 10 септември 1997 г. се е провел втори тур от преговори за продажба на акции от капитала на "Детелина Любимец" - ЕАД, град Любимец, област Хасковска.
Моят актуален въпрос към Вас е следният. Ако е избрана безспорно по-добрата оферта, а според протокола с резултатите от търга тя е на "Юродомус" - ООД, защо вече повече от месец се бави подписването на заповедта от името на Министерството на промишлеността за продажба на акциите? Ако очевидно по-добрата оферта е пренебрегната в полза на явно по-неизгодната, какви са причините? Каква доза истина има в това, че на 30 септември 1997 г., т.е. 6 дни след изтичане на срока за подписване на заповедта със спечелилата търга фирма, сте поискали от загубилия търга нова, но този път "печеливша" оферта, въпреки наличието на протокол, подписан и от Комисията по търга, и от двамата участници? Известно ли Ви е, че председателят на загубилото търга "Детелина-инвест" - АД е едновременно председател на Координационния съвет на СДС в град Любимец, председател на Борда на директорите на държавното "Детелина-Любимец" ЕАД? Нещо, което самият Вие публично намерихте за крайно нередно в случая с "Хлебна мая" - Русе.
И накрая, господин Божков, по този ли начин ще привличаме чужди инвеститори и ще правим прозрачна приватизация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Александър Божков - заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Драганов! Фактологията Ви е вярна само донякъде. Тя е вярна за това, че е избрана безспорно по-добрата оферта - тази на "Юродомус" - ООД. И е вярна за това, че близо месец беше забавено подписването на заповедта. Причината беше в изключителната натовареност на хората от управление "Приватизация", поради големия брой сделки. Във всичко останало няма никаква доза истина и мога да Ви отговоря съвсем конкретно.
Да, загубилите търга са работническо-мениджърски екип, на който начело стои председателят на Съвета на директорите, който е и председател на СДС в Любимец, но за голямо съжаление те са загубили търга, с което мисля, че ясно показвамe, че не фаворизираме нашите активисти по места да получават предприятия.
Още на 9 октомври съм издал заповед, с която утвърждавам за купувач на продажбата на 80 на сто от акциите на "Детелина" - ЕАД, град Любимец, "Юродомус" - ООД, град Варна, регистрирана по фирмено дело, еди-кое си. Кандидатът, спечелил преговорите, да бъде поканен в 7-дневен срок от датата на уведомяването за подписване на договора за продажба. В същия този ден съм издал писмо до уважаемия господин Бочов, който явно, че е идвал при Вас, да му съобщя, че имам удоволствието да го уведомя, че съгласно заповед еди-коя си фирмата, която представлява е избрана за купувач на 80 на сто от акциите на "Детелина" - ЕАД, град Любимец.
Така се отнасяме към работата си в министерството, господин Драганов. Предприятието взема този, който е дал повече, който е дал по-добра оферта. Така се отнасяме и към чуждестранните инвеститори, които в случая са холандско-кипърски, регистрирани в град Варна. Те си спечелиха мисля четвъртото, или петото поредно предприятие, което купуват с едни много добри оферти.
Няма и никога не съм искал - ще моля да си оттеглите тези думи - никога не съм искал допълнителна оферта от Координационния съвет на СДС в град Любимец по простата причина, че самите представители на работническо-мениджърското дружество, както Вие знаете много добре, са подписали протокола, тъй като преговорите в Министерството на промишлеността се водят явно, в присъствието на двете страни, така че всички са били на преговорите, видели са кой е дал повече и са се подписали и "Юродомус", и "Детелина-инвест" под протокола. По тази причина не е имало никаква възможност този, който е бил на второ място, да спечели конкурса и да стане собственик на 80 на сто от акциите на "Детелина".
Затова ще Ви помоля оттук нататък да не подозирате Министерството на промишлеността в скрита приватизация, да не се притеснявате, че ще изгоним чуждите инвеститори. Който даде повече, той получава предприятието, дори и да загуби председателят на СДС в Любимец. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Драгомир Драганов да изрази отношението си към отговора.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Естествено аз мога само да се радвам, че приватизацията в Любимец върви успешно и да поздравя хората, които ще имат работа след тази успешна сделка.
Аз съм готов да си оттегля думите, но при мен е един факс от работещите в предприятието, в който те молят повече да не се вдига цената, дадена в първата оферта. (Весело оживление в ДЛ.) Това ме накара да мисля, че вероятно са правени някакви опити за коригиране на офертата.
Но, радвам се, че Вие сте постъпили абсолютно принципно и Ви благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Костадинов Иванов да развие своето питане към заместник министър-председателя Александър Божков.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! "Хлебна мая" - АД, Русе е старо и утвърдено предприятие и единствен производител на мая в България. Въпреки икономическите трудности в страната фирмата продължава да се развива стабилно. Технологичното й оборудване е съвременно и продукцията й задоволява потребителското търсене на хлебопроизводителите и на гражданите на страната. През миналите няколко години, въпреки заявените желания за приватизация на тази фирма, правителството и Народното събрание включваха "Хлебна мая" в забранителния за приватизация списък. Основните аргументи за това бяха свързани с разбирането, че държавата трябва да гарантира производството на хляб и по този въпрос не бива да се поставяме под чужда зависимост. Такова беше мнението и на постоянната Комисия по национална сигурност към старото Народно събрание, имайки предвид и нуждите на военновременната готовност на страната.
Дойде правителството на Обединените демократични сили и нещата се промениха. Оказа се, че хлебната мая е сладка хапка и няма защо да се пречи на някой да я погълне. Не ми е известно кой орган е разрешил тази приватизация, но след разкритията през последните дни ми стана ясно, че е действано по Вашата схема, господин Божков, схемата на бързата приватизация. Процесът се ускорява значително, след като няколко човека се включват в дружеството, на което се продава държавната фирма: Юлиян Гарелов - председател на Координационния съвет на СДС в Русе, Йордан Георгиев - областния координатор на СДС и шефът на местната "Подкрепа" Валентин Димитров. Те се включват чрез увеличение на капитала на дружеството. Никой от тримата не е работил и един ден в това предприятие, но добиват контролния пакет акции в работническо-мениджърския колектив, който го купува. Останалите участващи в приватизацията работници и служители остават със символично количество акции.
Сега вече се убедих, че сте имали причини, господин заместник министър-председател, да промените Вашето отношение към работническо-мениджърската приватизация и този вид приватизация да получава вече Вашата силна подкрепа. След като около приватизацията на "Хлебна мая" се вдигна шум, Националният изпълнителен съвет на СДС сне политическото си доверие от тези хора, което е едно добро решение. Вие обаче заявихте, че те практически не са нарушили закона, само са използвали политическото си положение за лично облагодетелстване и ще си останат собственици на "Хлебна мая". Междувременно изпълнителният директор на фирмата загина, а основните приватизатори бяха арестувани.
Аз няма да коментирам защо и как точно частната фирма на Юлиян Гарелов смени дограмата на "Хлебна мая" ЕАД веднага след като вашето правителство го назначи в борда на директорите по предложение на Координационния съвет на СДС; как са източвани пари от фирмата и по други начини; как са командировани тримата със средства на фирмата в Съединените американски щати като изявени специалисти в областта на хлебопроизводтвото. (Оживление сред Демократичната левица.) Това са въпроси на следствените органи и аз се надявам, че те ще си свършат работата.
За мене са от значение по-важни въпроси. Затова моето питане към Вас, господин заместник министър-председател, е следното:
1. Лошо ли работеше "Хлебна мая" ЕАД - град Русе като държавна фирма и кое наложи нейната приватизация?
2. Какви бяха мотивите да бъде предпочетено като инвеститор дружеството "Хлебна мая-Инв" АД?
3. Не смятате ли, че след направените разкрития трябва да прекратите приватизационната процедура?
Господин председател, придържах се плътно към текста на моето питане, предоставено преди 15 дни на господин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на заместник министър-председателя Александър Божков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, първо искам да се обърна към Вас с една молба: тъй като случаят с "Хлебна мая" - Русе стана национално известен, ще Ви помоля отговорът ми да бъде доста подробен и дълъг. Не знам доколко по правилник това е разрешено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По правилник нямате ограничения.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Благодаря Ви, тогава ще прочета целия отговор.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! "Хлебна мая" ЕАД - град Русе е предприятие от отрасъл "Хранително-вкусова промишленост" и е единствен производител на хлебна мая в страната. Сега съществуващото предприятие е правоприемник на първата създадена в началото на века в България частна фабрика за производство на хлебна мая "Начо Начев" АД - град Русе. Тогава никой не се е притеснявал, че фабриката ще бъде частна.
С решение на Министерство на земеделието и хранителната промишленост от юли 1991 г. се образува Държавна фирма "Хлебна мая" - град Русе, която с решение на Русенския окръжен съд от октомври 1991 г. е регистрирана като ЕООД "Хлебна мая". Съгласно решение N 1700 от 2 май 1996 г. на Русенския окръжен съд, дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество - фирма "Хлебна мая" ЕАД с капитал 99 млн. 305 хил. лв., разпределен в 99 305 броя акции с номинал 1000 лв.
Процедурата за приватизация на това предприятие е открита с решение на Агенцията за приватизация N 57 от 10 януари 1994 г. Вие питахте кой и кога е открил процедурата. През 1994 г. са възложени и изготвени от независими експерти и оценители съгласно изискванията на приватизационната процедура правен анализ и приватизационна оценка на дружеството. По-късно с оглед настъпилите изменения в правното и финансовото състояние на обекта, е извършена актуализация на правния анализ към 31 декември 1996 г. и приватизационна оценка на дружеството към май 1997 г, съгласно разпоредбите на Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация.
След извършването и приемането на актуализираните правен анализ и приватизационна оценка на обекта "Хлебна мая" ЕАД, с решение N 443-П от 2 юли 1997 г., Агенцията за приватизация определя продажбата на 78 на сто от акциите на дружеството да се извърши чрез преговори с потенциален купувач. Решението е взето въз основа на съществуващите към тази дата нормативни документи по процедурата: заповеди, решения, протоколи и писмени становища на органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, оторизирани с осъществяването на тази приватизационна процедура, а именно Агенцията за приватизация, Министерството на промишлеността и Министерството на земеделието и хранителната промишленост.
Вземането на това решение бе съобразено съответно и със съществуващите към момента, депозирани в Агенцията за приватизация в писмен вид инвестиционни намерения от страна на следните потенциални инвеститори:
1. Белгийската фирма "Пуратос" АД - европейски лидер в производството и търговията със сладкарски и хлебни подобрители, адитиви, суха мая и всички други консумативи за хлебопроизводството.
2  "Хлебна мая-Инвест" АД - град Русе - работническо-мениджърско акционерно дружество, създадено с цел закупуване на мажоритарен пакет акции от държавното дружество "Хлебна мая" ЕАД - Русе. Решението за учредяване на работническо-мениджърското дружество - инвеститор е взето на общо събрание на колектива на предприятието с общо присъстващи 256 души, от които 217 стават акционери в това дружество. Същото е вписано в търговския регистър на Русенския окръжен съд на 19 февруари 1997 г.
Съгласно изискванията на чл. 4 от Закона за приватизацията, новоучреденото дружество заявява писмено в Агенцията за приватизация на 27 февруари 1997 г. своето предложение за откриване на процедура, както и намерението си за участие в приватизацията на предприятието.
На основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и обнародван метод за продажба на 78 на сто от акциите на "Хлебна мая" ЕАД, Агенцията за приватизация публикува съобщение за набиране на оферти и изпраща писмена покана - от 15 август 1997 г. - до посочените по-горе двама потенциални инвеститори за закупуване на необходимата документация, регламентираща изискванията за участие в бъдещите преговори и към съдържанието и начина на изготвяне на офертите за участие. В същата покана и съобщение са определени мястото и начинът за получаване на съответната документация, определен е и краен срок за представяне на офертите в Агенцията за приватизация, а именно 3 септември 1997 г. до 17,30 часа.
На посочената дата и час в Агенцията за приватизация са получени две оферти за участие в преговорите от страна на потенциалните инвеститори:
1. "Хлебна мая-Инв" АД - град Русе и
2. "ГИП" ЕООД - град Ловеч.
На 8 септември 1997 г. работният екип по сделката след обстоен анализ на представените офертни материали от страна на двамата конкуренти, съобразявайки се с изискванията по съдържанието на документацията за участие в преговорите, класира за по-нататъшно участие офертата на работническо-мениджърския колектив "Хлебна мая-Инв" АД - град Русе, с предложение същите да бъдат поканени за провеждане на преговори. Офертата на потенциалния инвеститор "ГИП" ЕООД - град Ловеч е декласирана за по-нататъшно участие поради констатирано неспазване на 16 пункта от задължителните и специфични изисквания на Агенцията за приватизация по документацията за участие в преговорите. На представителя на "ГИП" ЕООД - град Ловеч е изпратено писменото становище за мотивите на Агенцията за приватизация, поради които същият е декласиран.
Вие питате, господин Иванов, какви бяха мотивите да бъде предпочетен като инвеститор дружеството "Хлебна мая-Инв" АД. Мотивите на Агенцията за приватизация за избора на офертата на "Хлебна мая-Инв" АД за участие в преговорите в този случай са следните:
1. Представената оферта отговаря на всички задължителни и специфични изисквания по съдържанието на документацията на Агенцията за приватизация, регламентираща изготвянето на офертни материали за участие в преговори с потенциални купувачи.
2. Високо професионално изготвена оферта.
3. Утвърдени позиции и доказан професионален опит на кандидата в бранша и в специфичната производствена дейност на предприятието, което е очевидно.
4. Категорична инвестиционна, технологична и пазарно-експортна подкрепа на кандидата за съвместна бъдеща дейност от страна на белгийската фирма "Пуратос" - европейски лидер в производството и търговията със сладкарски и хлебни подобрители, адитиви, суха мая и всички други консумативи за хлебопроизводството, която се ангажира с участие в размер на 1 млн. 561 хил. щатски долара, инсталиране на цех за производство на суха мая с капацитет 3000 т. годишно, ноу-хау за повишаване на конкурентността на продукцията на предприятието и осигуряване на експортни възможности за реализация на западноевропейския пазар.
5. Професионално разработен инвестиционен и бизнесплан за развитие на предприятието за следващите години чрез:
- внедряване на технология за култивиране на хлебните дрожди;
- оптимизация и модернизиране на съществуващия продукт - пресована мая;
- въвеждане на нов продукт - суха мая, и на нови високопродуктивни щамове дрожди в основното производство и т.н.
6. Гарантирана подкрепа от страна на водещи европейски и световни производители по доставката на технологично оборудване за изпълнението на заложените в бизнесплана параметри, като "Хафи" АД, "Фьогелбуш" ГмБХ, "Алфа Лавал" - Швеция и други.
7. Акционерно участие в дружеството-купувач и подкрепа от страна на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, Браншовата камара на хлебопроизводителите в страната и "Български хляб" АД.
8. Изплащане на цената веднага - в рамките на 60 дни, без използване на нормативно регламентираната възможност за разсрочено плащане по реда на чл. 25, ал. 3 за по-дълъг период от време.
9. Осигурено финансиране от страна на Българо-американския инвестиционен фонд и "Креди-Сюис" с поръчителството на фирма "Пуратос" - Белгия.
10. Поемане изплащането на задълженията на предприятието.
11. Представена професионална програма за трудова заетост и допълнителни социални придобивки за персонала.
В настоящия момент по настояване на Окръжна прокуратура и Национална следствена служба - гр. Русе, приватизационната процедура е спряна до изясняване от страна на оторизираните от държавата контролни органи по състоянието на предприятието - предмет на приватизационната сделка, и на предприетите от страна на дружеството - купувач промени в текущото му правно и финансово състояние.
Вие питате, господин Иванов, кое наложи приватизацията на "Хлебна мая" - ЕАД.
"Хлебна мая" - ЕАД, гр. Русе, е предприятие, което е изградено и ориентирано като монополен производител на българска пресована хлебна мая, предназначена главно за вътрешния пазар. В условията на пазарна икономика обаче пред предприятието се формират няколко основни заплахи, свързани с бъдещото му функциониране, изразяващи се в следното:
1. Съществуване на сериозна външна конкуренция както в сферата на производството, така и в сферата на търговията, при което конкурентите прогресивно и с бързи темпове завладяват вътрешния пазар.
2. Рязко се увеличава нелоялният внос на хлебна мая от производители в Турция, особено от страна на "Маури мая" и техни дистрибутори в България чрез използване на несъвършенства в митническия режим на страната и формиране по този начин на нереално ниски цени на вносната мая.
3. Силна валутна зависимост на предприятието от внос на основна суровина - цвеклова меласа, която през последните години поради спада в местното производство на такава е сведена до внос в размер на повече от 72 на сто от чужбина. Предприятието практически работи с вносни продукти.
4. Съществуващото технологично и техническо оборудване в предприятието не отговаря на необходимите съвременни изисквания за производство, включително и липса на оборудване и ноу-хау за производство на суха мая-инстантна, която да бъде конкурентна на турската суха мая и да гарантира българското хлебопроизводство.
5. Присъща необходимост от значителни инвестиции за реконструкция и подмяна на съществуващото основно производствено оборудване, което е с висока степен на амортизация в момента, и т.н.
От изброените по-горе част от всички проблеми на съществуващото предприятие "Хлебна мая" - Русе е видно, че без участието на сериозен инвеститор, със значителни финансови възможности за извършване на необходимите инвестиции, за предоставяне на ноу-хау за нов конкурентен продукт, за осигуряване внос на суровина и пазари с цел стабилизиране на съществуващото национално производство на хлебна мая, освен чрез приватизация на съществуващото предприятие от страна на компетентен екип и финансово стабилен инвеститор не би могло да просъществува още дълго като държавно предприятие.
Вашият въпрос има един интересен допълнителен контекст: печелившо предприятие ли е "Хлебна мая"?
Фабриката за хлебна мая в Русе е печелившо предприятие - за 1995 г. тя е приключила с балансова печалба 43 млн. лв., за 1996 г. - 65 млн. лв., а за 9-те месеца на 1997 г. - 1 млрд. и 13 млн.лв. Но интересно е това ли са възможностите. Вероятно Ви е известно, господин Иванов, че от 22 януари 1996 г., по време на управлението на правителството на Жан Виденов, беше въведена защитна митна такса от 38 на сто върху вноса на хлебна мая или около 30 цента на килограм мая. С това защитно митническо мито практически е увеличена цената на българската хлебна мая, която и дотогава е била печеливша. Върху годишното производство това прави около 3,5 млн. щатски долара или около 4,3 млрд. лв. В сравнение с тази цифра обаче фабриката през 1996 г. е реализирала мизерните 65 млн.лв. печалба, почти колкото и предшестващата година. Следователно, печалбата от тази защитна мярка не е отишла във фабриката, респективно в държавата, а е иззета от населението, за да отиде във фирмите-доставчици и дистрибутори.
Личната драма на мъртвия директор ще погребе много тайни от времето на вашето управление - управлението на Жан Виденов и на БСП. Но и сега е ясно, че държавното предприятие е използвано много добре за лични нужди, без да е приватизирано. Нещо повече, било е защитено от приватизация със забранителния списък, изготвен от правителството на Социалистическата партия.
Колкото до участието на активисти на СДС от гр. Русе в управлението и приватизацията на "Хлебна мая" - ЕАД, с последвалите действия на Съюза на демократичните сили ние доказахме, че не раздаваме привилегии според политически заслуги. Дори когато само съществува съмнение за недобросъвестно ръководство, изпълнителната власт, както и политическата сила, която тя представлява, не прави никакви компромиси. Както вероятно вече ви е известно, Националният съвет на Съюза на демократичните сили за първи път в новата история на България категорично отрече използването на партийното положение за ползването на каквито и да било привилегии, официални или скрити, в процеса на приватизацията. Това е позиция, напълно противоположна на практиката на правителството на Жан Виденов (ръкопляскания в блока на мнозинството), което в периода 1995-1996 г. практикуваше предимно безплатната приятелско-мениджърска приватизация, за което примери има колкото поискате.
ИВАН ИВАНОВ (ДЛ, от място): Вкарайте ги в затвора!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Господин Иванов, аз не съм следовател, нито прокурор. Аз съм само министър. Докато се води следствието, очевидно не мога да знам какви закононарушения са допуснали Юлиян Гарелов и Йордан Георгиев. Но заради нарушението на моралните норми, които правителството на СДС изповядва, със заповед от 13 октомври 1997 г. съм освободил и двамата като членове на съвета на директорите на "Хлебна мая" - ЕАД, гр. Русе. Със същата заповед е назначен нов съвет на директорите, а докато трае съдебната регистрация, предприятието се управлява оперативно от упълномощения заместник-директор.
В заключение искам да ви прочета едно писмо от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, член на Международния браншови съюз на хлебарите.
"Хлебопроизводителите и сладкарите в България са силно обезпокоени от спирането на процедурата по подписване на договора за приватизация на завода за хлебна мая в Русе. Замислена като работническо-мениджърска по смисъла на чл. 25, ал. 3, в тази приватизация участват работниците и служителите от завода, както и хлебопроизводителите и сладкарите в България, което гарантира съществуването на самия завод, дава надежди, че хлебопроизводството у нас няма да бъде зависимо от чужди интереси.
Разтревожени сме от слуховете, че заводът може да спре работа, ако стане собственост на чужд купувач. Става дума за нещо повече от слухове. Говорим за игра на интереси, които нямат нищо общо с националните, според които маята е стратегически продукт. В момента пазарният дял на вносната мая в България е 38 на сто, произходът й е предимно турски. В Гърция, край Солун консервирана чака своя шанс изключително модерна фабрика за хлебна мая с капацитет над 12 хил. тона годишно, собственост на френската фирма "Льо Сафр".
Ние, членовете на федерацията, имаме основание да подозираме, че някой обслужва споменатите чужди интереси, като очевидно притежава достатъчно средства и връзки, за да манипулира общественото мнение. В тази посока е целенасочената медийна кампания, която има за цел да сложи знак за равенство между нарушенията в самия завод и изграденото за участие в приватизацията инвестиционно дружество. Смятаме, че това е прибързано и че тези, за които има съмнения, че са нарушили закона, ще понесат последствията от това, ако вината им се докаже в съда. А останалите акционери са работници в завода и производители на хляб, които нямат вина за чужди грешки.
Фактът, че между две равностойни оферти беше предпочетена тази, която представлява интересите на работниците и служителите от предприятието, на хлебопроизводителите, които са и реалните потребители на основния продукт, показва, че решението е взето от разумни и далновидни хора.
Няма нищо скрито и тайно във финансирането на самата сделка. Парите са на самите акционери - работниците и служителите в завода, хлебопроизводителите на България, които вече притежават 18 на сто от приватизиращото се дружество. Направили сме предложение на мениджърския екип капиталът на АД "Хлебна мая инв" да се увеличи и да се даде възможност на работниците да разширят своето акционерно участие.
В заключение, членовете на Федеративния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България декларират, че намеренията им по отношение приватизацията на русенския завод са напълно почтени и в интерес на цялото общество. Надяваме се, че решението на правителството предприятието да бъде приватизирано с участието на неговите работници и естествените потребители на произвеждания в него продукт няма да бъде отменено.

Федеративен съвет на
          Федерацията на хлебопроизводителите и
                     сладкарите в България"

Оставям това писмо без коментар. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Имате думата за уточняващи въпроси, господин Иванов.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков! По отношение на работническо-мениджърския колектив пропуснахте да кажете, че и федерацията има там 10 на сто, а пък всички работници и служители от предприятието имат едва 15 на сто. Всичко останало е на вашите хора. Тези, за които говорим, тримата (Реплики от мнозинството.)
Искам да ви кажа, че останах с впечатление... от отговора Ви разбрахме и дори как се меси хляб. Но аз лично не разбрах, че Вие сте открили главните причини, които доведоха до тази мафиотска сделка.
Ние многократно, включително в залата на Народното събрание Ви предупреждавахме, че политическите уволнения и назначения не могат да доведат до нищо добро в нашата страна. Вие отговаряхте като самодържец, което направихте и днес в отговор на други питания.
Аз само ще Ви цитирам от стенограмата: "Аз съм положил пред вас клетва и искам да ви уверя, че времето на безметежната безстопанственост свърши. И като пълномощник и представител на държавата няма да допусна повече корумпирани стопански ръководители да съсипват държавната собственост. (Ръкопляскания от мнозинството.)"
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: И сега пляскат!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Какво всъщност стана, господин Божков? Вие назначавате точно такива хора в ръководството на фирмите.
В Русе имаме още един подобен случай. На 11 септември освобождавате изпълнителния директор на "Напорни тръби". И вероятно поради членството му.... 1989 г. ...Вашето правителство, поради членството му до 1989 г. в БКП, защото други причини няма. Назначавате Иван Муфтаров. На седмия ден той е арестуван, защото на третия ден от своето назначаване е превел на частната си фирма "РЕСПРА" 7 млн. лева от сметките на дружеството. А парите са били необходими за покриване на далавери от строителната му пирамида, която завлекла хората с десетки милиона лева.
Ето, такива хора назначава Вашето правителство. И Вие не оценявате, че ние сме Ви предупреждавали за това.
За да уточня Вашите мерки, които ще вземете и да разбера дали изобщо сте си направили някакъв извод, искам да се възползвам от правото си на два уточняващи въпроса.
Първият уточняващ въпрос. В кои бордове на директори членуват тримата - председателят на "Подкрепа", председателят на Областното ръководство на СДС и председателят на СДС в Русе? И дали не смятате, че те трябва да бъдат извадени от там, тъй като и там може да приложат политически рекет.
И вторият уточняващ въпрос. Не смятате ли, че трябва да преразгледате всички кадрови решения, които лично Вие и Вашите колеги - министри сте взели по предложение на Координационния съвет на СДС в Русе. Тъй като публична тайна е, че без благословията на тримата кадрово предложение към Вас не можеше да тръгне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Иванов! Радвам се поне, че от отговора Ви е видно, че Вие сте се научили как се меси хляб. Ние назначаваме и когато някой се окаже неподходящ, го уволняваме. (Ръкопляскания в мнозинството.) И няма да престанем да уволняваме. Аз много се радвам, че вие тук използвате думите, които съм произнесъл пред Народното събрание като настолна книга, вероятно те са ви харесали. Аз с удоволствие ги повтарям сега и казвам, че винаги ще продължавам да спазвам това, което съм заявил пред Народното събрание. Няма да има политически чадър над нито един корумпиран и некадърен директор. И това е категорично. И ние го доказваме на дело.
Кажете ми правителството на Жан Виденов колко директори, членове на БСП е уволнил? Въпреки безкрайните нарушения и престъпления, които бяха извършени? Аз не мисля, че вие изобщо имате моралното право като парламентарна група да задавате такива въпроси, когато ние показваме още в първите случаи, в които сме забелязали, че има някакви нарушения, безкомпромисност по отношение на директорите, назначени от нас, независимо дали са членове на СДС или не.
По отношение на това дали в друг борд са членували. Йордан Георгиев е членувал в още един борд и вече е освободен от него.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: В колко?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Йордан Георгиев е в още един борд на Министерството на промишлеността. Отговарям за Министерството на промишлеността. Освободен е от другия борд и... А колкото до други назначения в Русе, по предложение на Координационния съвет, искам да ви стане ясно, че назначенията в Министерството на промишлеността не се правят по предложение на Координационния съвет. (Смях в Демократичната левица и възгласи: "Е-е-е!") Ние получаваме предложения от всички координационни съвети. Трябва да ви съобщя, че министерството е затрупано с предложения от цялата страна, от всички местни организации на СДС. Но хората в министерството се назначават от министъра, а не от координационните съвети.
Така че, ако сме получили нещо от Координационния съвет, ние сме го преценили. Ако сме сгрешили, както виждате, когато сме сгрешили, човекът си отива. И мисля, че го показваме ежедневно. Надявам се, че няма да са много случаите. Но винаги, когато има случай на назначен от нашето правителство директор, който се е оказал корумпиран или некадърен, той си отива по най-бързия начин. Благодаря ви. (Оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Господин Иванов, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. (Шум в блока на независимите народни представители.) Не разбирам какво става! Ползвам правото си на отношение към отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (към независимите народни представители): Не ви харесват нещо нещата? Ще ви кажа още някои неща, които няма да ви харесат.
Господин Божков, първо по отношение на уволнението на този човек. Не зная кога сте го извършили, но фактът, че Вие говорите, че той е в още един борд означава, че идвате в парламента неподготвен и някой би трябвало да ви каже да се готвите, когато идвате.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: А така!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Първо, по отношение именно на областния координатор на СДС Йордан Георгиев. Той е най-малко, казвам най-малко в четири борда, тъй като на мен са ми известни.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Кажи кои са те!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ (от място): Кои са?
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Ще ви кажа, разбира се. "Елкабел", Бургас е към Вас, господин министър! Кремиковци е към Вас! А Вие говорите за един борд. Затова Ви казвам, че не сте подготвен. И всъщност... каква е Вашата реакция...
Разбира се, че и в Кремиковци участва този човек. И даже от негово име заместник-министър е гласувал на последното заседание при освобождаване на изпълнителния директор, а в същото време Йордан Георгиев беше в ареста. (Шум и оживление в залата, единичен смях на места.) И това трябва да ви е известно.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Пляскайте бе!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Той, Йордан Георгиев, така... в предприятие или винаги казва, че милиона в Кремиковци го дава на Иван Костов, но сигурно има предвид не лично, а на Координационния съвет. Понеже той така си говори.
Въпреки големия приватизационен скандал, аз разбирам от Вашия отговор, че особено не сте притеснен. Единствените мерки, които вземате, е политически да се разграничите от тези хора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ (от място): И да ги уволним.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: А всъщност не ги уволнявате, оставяте ги в бордовете. Искам да Ви припомня, че не сте първата политическа сила, както твърдите, която се разграничава от своите преди да влязат пред съда. БКП до 1989 г. това правеше, не можеше член на партията да отиде пред съда. Така че това правите и толкова! Оставяте си ги в бордовете и не се интересувате, господин Божков, на друго място дали няма да използват същите форми, които те са използвали при хлебната мая.
Аз мисля, че това е просто несериозно отношение към Вашите ангажименти. Аз се надявам, че случая в "Хлебна мая" ще бъде докрай разнищен, колкото и високо да стига този край.
Надявам се, че и Вашият колега Бонев, няма да спре дотук. Защото това е много важно за нашата страна. Защото във всеки град на днешна България, сдобила се с правителство на информаторското мнозинство има такива случаи. И затова не трябва да се спира.
Но всъщност дали са виновни само активистите на СДС за това? Не им ли създавате Вие условия за тези далавери? Първо, не беше ли Ваше предложението в Закона за приватизация да отпадне едногодишния срок, в който новите членове на... директори имат право да ползват преференции? Не беше ли Ваше предложението 20 на сто да бъдат вече работническо-мениджърските колективи от работещите? Не беше ли Ваше предложението да се приватизира бързо? Не им ли казахте, че трябва да се приватизира бързо, не ги ли назначихте Вие в тези бордове? И момчетата приватизират.
Преди няколко дни говорих с един русенец по повод на моето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, не обичам да прекъсвам, но Ви подсещам, от доста време Вие не чувате изглежда никакъв сигнал.
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Завършвам, господин председател. (Оживление в залата.)
Та този русенец работи в "Хлебна мая". Като разбра за моето питане, ми каза следното: "Кажи им момче, че "не е луд който изяжда зелника, луд е който му го дава". Благодаря ви. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Божков искате ли думата? Като министър имате право.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Господин Иванов! Между правителството на Иван Костов и правителството на Жан Виденов има една прилика, правителството на Жан Виденов уволняваше директори, назначени от СДС, правителството на Иван Костов - също уволнява директори, назначени от СДС. (Смях на места в залата.) Просто ние не ги делим на наши и ваши, вие си ги делите на наши и ваши непрекъснато.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Парите нямат цвят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕК-САНДЪР БОЖКОВ: Прав сте, господин Янаки Стоилов, парите нямат цвят, а още повече мръсните пари нямат цвят. Малко червенеят, така, но общо взето нямат цвят. (Ръкопляскания в СДС.)




Искам да ви обърна внимание на няколко елементарни неща. Очевидно е, че Йордан Георгиев е направил много сериозни нарушения в "Хлебна мая". Нарушил е, както казах и в изказването си, моралните норми на Съюза на демократичните сили. По тази причина той е освободен и от борда на "Кремиковци".
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не от някой друг.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Ако е в някой друг борд, ще бъде освободен и от него, не се безпокойте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): От "Зърнени храни" - Хасково, също. (Смее се.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Няма никакво основание за безпокойство. Следващата седмица може да попитате отново, ще получите отговор. При всяко положение, обаче, винаги съм готов да отговарям по същия начин - подробно, изчерпателно и обективно - за всички случаи, за които питате. И ще се радвам, ако продължавате наистина да ни посочвате случаите, в които сме назначили неподходящи хора. Няма нищо лошо в това, затова сте народни представители. Много ви моля, обаче, в случаите, в които ние вече сме действали. Вие ми задавате въпрос за членове на съвета на директорите, които вече са освободени, които вече са в затвора на предварителното следствие, които вече са публично порицани и изключени от Съюза на демократичните сили. Дайте някой случай, в който някой още ние не сме го хванали. Опитайте се да хванете вие някой пръв. Някак си се оказва така, че ние ги хващаме първи. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кандидат-кметицата на Дупница!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, от народния представител Златко Златев относно административната реформа на децентрализираната държавна администрация.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа министри и народни представители!
Уважаеми господин Бакърджиев, на 7 октомври внесох към Вас актуален въпрос със следното съдържание:
"В програма "България 2001-а" правителството изложи намеренията си да издигне авторитета на държавните институции, както и да реформира обществените отношения и институции така, че държавата да се освободи от несвойствени дейности. Тези безспорно необходими за обществото ни стремежи то възнамерява да постигне чрез цялостна реформа в държавната администрация със съответното й кадрово осигуряване.
В доклад "100 от 1461", отразяващ отчета за тримесечната дейност на правителството, е записано, че, цитирам, "Стратегията за изграждане на модерна административна структура на държавната администрация в Република България и планът за нейното реализиране ще бъдат завършени в края на м. септември". Край на цитата. Вероятно по технически причини тези документи все още не са обнародвани. Същевременно в държавната администрация се извършват редица съществени промени.
Моят въпрос към Вас е следният: Какво е становището на правителството и на ръководеното от Вас министерство според цитираните по-горе проектодокументи за функциите, структурата, щата и бюджета на децентрализираната държавна администрация в условията на паричен съвет?" Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Златев.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Златев, поставеният от Вас въпрос е пряко свързан с усилията на правителството за реализацията на административната реформа във функционален и териториален разрез. Преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, бих искал да Ви информирам в малко по-широк план за намеренията и действията на правителството за провеждане на административната и административно-териториалната реформа в страната.
На първо място, вярвам, че ще се съгласите с мен, по своя характер тази реформа не е еднократен акт. С нея следва да се осигури такова управление във функционален и териториален разрез, с което да създадем пряка и непосредствена връзка на действията на всички административни структури както помежду им, така и със самото население. За реализацията на това изискване е подготвена концепция, чиито основни цели са:
- намаляване до минимум на дублиращите се държавни структури, нещо, което заварваме;
- ясно разграничаване на компетенциите между централните ведомства и техните териториални звена;
- засилване на координационното начало във взаимодействието на централните звена и техните териториални поделения с местните власти на областно и общинско ниво. Разбира се, компютъризиране и автоматизиране на тези дейности и осигуряване на възможности за широк информационен обмен между различните структури;
- осигуряване на достъп на населението до различните информационни ресурси, свързани с решаване на техните проблеми по местоживеене.
Надявам се, че вече започналият в обществото и медиите дебат по този значим за държавата въпрос ще оформи основните позиции и алтернативи, а работната група към Министерския съвет ще предостави на всички вас документ, с който ще се внесе порядък в административното управление на държавата за години напред. В това отношение вие като законодатели ще имате най-голям принос, за да осигурите нормативно едно програмно намерение на правителството, което ще приближи Република България до европейските стандарти и изискванията и в тази област.
Сега по конкретния въпрос - "относно становището на правителството за функциите, структурата, щата и бюджета на децентрализираната държавна администрация в условията на паричен съвет", цитат от въпроса, искам да ви информирам следното.
Първо, извършен е пълен анализ на изградеността и постоянния характер на функциониране на деконцентрираните държавни структури и характера на тяхната издръжка на основата на бюджетно финансиране или от специални фондове, регламентирани със закон.
Второ, деконцентрираните държавни структури функционират с три вида документи: закони, нормативни актове на правителството и правилници и други вътрешноведомствени документи на централните власти.
Трето, съобразно териториалния обхват на действие деконцентрираните държавни структури функционират в различен териториален обхват. Аз мога да ви предоставя една справка, която ни дава във всяко едно от министерствата, комитетите или ведомствата структурите, които са в цялата страна, и трябва да ви кажа, че такова разпиляване не съм очаквал да заваря.
Съобразно териториалния обхват на действие деконцентрираните държавни структури, функциониращи в различен обхват, съвсем общо мога да кажа от 9 на областно ниво до 276 на общинско ниво или група общини ниво. Явна слабост в досегашната работа на тези звена е отсъствието на добра координация както помежду им, така и с местните власти. В резултат на това при едни и същи обекти на управление се преповтарят информационни ресурси, отсъства синхрон в актуализирането и поддържането им.
Числеността на деконцентрираните звена е твърде внушителна. Само за Министерството на финансите те са 723 на брой с над 15 хил. служители. Това са териториалните управления на Държавен финансов контрол, териториалните управления "Данъчна администрация", данъчни служби със специализиран и общ характер и данъчните бюра.
Не бих искал да изброявам всичко това, което ви казах, че притежавам в справката, но ще отбележа само, че на второ място по брой, с 449 звена е Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, в които са заети над 7 хил. и 500 човека. И други примери мога да дам.
Какви са намеренията на правителството към тези териториални структури на деконцентрирана държавна администрация?
Първо, да се преоцени целесъобразността от тяхното досегашно функциониране и териториален обхват на действие предимно в границите на несъществуващите вече окръзи.
Известно е, че започналата административно-териториална реформа, която е синхронизирана с Европейската харта за местно самоуправление, предполага превръщането на областното ниво в ниво на самоуправление, към което ще се децентрализират правомощни функции от централната власт. Очевидно немалка част от сегашните звена ще следва да се преструктурират на областно ниво или такова за групи от общини с оглед на приближаване тяхната дейност до населението.
Второ, наложително ще бъде изменението на поредица от нормативни актове, с които са създадени и функционират тези звена в сегашния вид, за да може адекватно да се отговори на логиката на административната и административно-териториална реформа, които са взаимосвързани.
И трето, след окончателно изясняване на функциите, териториалния обхват и локализацията на деконцентрираните държавни структури ще се оценява и размерът на числения им състав и съответният необходим бюджет. При всички случаи той ще бъде по-малък от досегашната численост и разходи, за да бъдем съзвучни с целите и задачите на паричния съвет, който въведохме.

Едновременно с всичко казано дотук трябва да подчертая, че въпросите на децентрализацията и деконцентрацията са тясно свързани с проблемите на централната държавна администрация. В тази посока явно се очертават усилията на правителството да намали неприсъщите за държавата структури и функции. Тук не става дума само за процеса на приватизация на държавната собственост, но и за изграждане на една ясна и действаща централна държавна администрация с ограничен, подчертавам, ограничен брой звена и ясно ограничени функции и компетенции, администрация, освободена от всякакви паразитиращи структури и ненужна бюрокрация. Това са и основните ориентири в работата по Закона за устройството и структурата на държавната администрация, който беше разгледан от Министерския съвет на 25 септември. При разглеждането на този проект бе изпълнен и ангажиментът, поет от служебното правителство, което обяви, че до края на месец септември ще бъде ясна стратегията за изграждане на модерна административна структура на държавната администрация в Република България. Проектът на този закон съдържа три глави, като акцентът е поставен по отношение на устройството и структурата на държавната администрация и длъжностите и изискванията за ценз.
След направеното обсъждане на заседанието от 25 септември в Министерския съвет бе възложено на вицепремиера господин Методиев и на министър Тагарински да подготвят окончателните текстове и в кратък срок, говоря за непосредствен срок, да го предложат отново на министрите с оглед внасянето му за обсъждане тук при вас, в Народното събрание, в съответните комисии и заседания на парламента.
Междувременно, с напредването на законотворческия процес по въпросите на централната държавна администрация правителството предприе някои конкретни стъпки за нейното модернизиране. Така например още с предлагането на модела на нашето правителство бяха направени конкретни предложения, които се изразяваха в закриване на два комитета - Комитета по туризъм и Комитета по горите. Следваща стъпка в този процес бе и закриването на Комитета по геология и минерални ресурси с решение на Министерския съвет от 6 октомври. Продължават обсъжданията за трансформация или преобразуване и на други комитети и агенции в съответните министерства и ведомства.
От друга страна, въпросите на децентрализацията не са толкова и само въпроси за устройството на централната държавна администрация. Те са тясно свързани с идеята за увеличаване на автономността и компетенциите на местната власт. По тази тема обаче Вие сте по-добре информиран от мен, доколкото в момента парламентарните комисии обсъждат варианти на Закона за местните финанси, нещата стоят вече на ниво комисии, становища и обсъждане в пленарната зала. Едновременно с това се работи и по вариант на същия този закон, предложен от Министерството на финансите, който е на фаза с гласувателна процедура и за който вярвам, че скоро ще бъде внесен за обсъждане на заседание на Министерския съвет. Успоредно с това в Министерството на финансите се работи и по проект на Закон за местните данъци и такси.
И накрая на моя отговор, господин Златев, искам да Ви уведомя Вас и уважаемите народни представители, че провеждането на административната реформа и по-специално процесите на децентрализация в другите европейски държави, при които това беше поставено на дневен ред и беше необходимо, тези процеси продължиха не по-малко от 5-7-10 години. Ето защо ние заедно с вас, всички народни представители и колегите от Министерския съвет, ще имаме една сериозна и отговорна задача, спазвайки концепцията за административната реформа, да реализираме стратегията и в средносрочен и дългосрочен план по един европейски модел, който ще е освободен от елементите на субективизъм и местен патриотизъм, да свършим и тази част от ангажиментите, които нашето правителство пое. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Имате думата за реплика, ако искате, господин Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бакърджиев! Аз Ви благодаря за току-що огласените становища и намерения на ръководения от Вас екип в сферата на реформата в администрацията. Съзнавайки значимостта на проблема, си дадох сметка, че по всички въпроси за това кратко време, което ни предоставя парламентарният правилник, ние не бихме могли тук да водим един сериозен дебат. Умишлено заложих на проблемите, които има намерение да решава екипът в сферата на децентрализираната, а не толкова на деконцентрираната държавна администрация.
Съзнавам, че вероятно с някои неща, които сега ще Ви кажа в рамките на репликата, Вие може би няма да сте съгласен, но 4-месечният срок на управление даде възможност да откроя някои тенденции в сферата на децентрализираната държавна администрация.
На първо място, в резултат на решителни действия, обявявани като структурни и кадрови промени в областните администрации, прекъсна приемствеността между различните екипи. Стана така, че доживях да чуя от новоназначен областен управител при представянето му пред администрацията думите, цитирам: "Когато някога напусна тази сграда, ще бъда радостен, ако с мен напусне цялата администрация". Изумен съм от наличието на подобни схващания на високоотговорни държавни служители, в резултат от реализацията на които се започва отново и отново всичко отначало.
На второ място, упражняване на натиск, формално организиран като контрол над местната изпълнителна власт. Обезпокоен съм от оценки, непрецизни и некоректни, на високопоставени фактори, прозвучали и от тази парламентарна трибуна, за наличие на масова неспособност на избрани по всички правила на демократичното ни законодателство общински кметове. Ясно прозират намеренията на екипа при невъзможност за осигуряване на местни избори да се блокира в определени случаи и райони дейността на местната администрация и по този начин се нарушават принципите на децентрализацията и на самоопределението, залегнали в Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана и от Република България. Как например може да се обясни наличието от 1 септември т.г. на пълномощник на областния управител на Хасковска област със седалище в град Казанлък със съответното техническо осигуряване и отсъствие на такъв например в Стара Загора? Не желая да коментирам държавническите качества на местен музикант, пък било то и заместник-председател на координационен съвет, съзнавайки чия е отговорността за подбора, или избирателно определяне на местоработата на някои областни управители. Как в условията на паричен съвет ще обосновете издръжката на декларираните от 50 до 70 околийски администрации в бъдеще, след като успоредно с това трябва да се извършват съкращения в бюджетната сфера? (Председателстващият заседанието няколко пъти подава сигнал, че времето е превишено.) Приключвам, господин председателстващ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Днес нещо ме тормозите и мен, всички говорите по 2-3 минути повече.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Свършвам. В напреднал стадий е и процес на срастване между партия и държава. Областните управители продължават да оглавяват регионални структури на СДС. Необходими ли ви са доказателства за предизборните дупнишки прояви на управителя на Софийска област? И спомнете си разпоредбата на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните избори, както и чл. 69, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Повярвайте ми, говоря добронамерено към всяко законно избрано българско правителство, в т.ч. и към вашето. Радостно е, господин Бакърджиев, че всичко това се прави чрез една стратегия. Още по-радостно е, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако сега ще ни обясните и стратегията... Вече Ви отнемам думата, господин Златев, защото парламентарният контрол е ясно регламентиран: имате право на 2-минутна реплика, министърът Ви дупликира в 2 минути и с това се свършва. А Вие по същество развивате нови допълнителни въпроси, нещо, което можете да направите ако сте задали питане.
Имате думата, господин вицепремиер.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Златев, аз се радвам, че сме еднакво загрижени за това, което става и трябва да става в административното управление на страната, и го приемам съвсем добронамерено.
Това, което споделихте във Вашата реплика за прекъсване на приемствеността в областните администрации или напускането на цели екипи, или назначаването на огромното мнозинство във връзка с назначаването на нови областни управители, е донякъде естествен, но донякъде и неестествен процес. И аз смятам, че след тези седем години, в които силните политически промени и надделяване на една или друга политическа сила рязко променяха и ситуацията в управлението на страната, вече ще останат минало и оттук насетне няма да политизираме, а ще гледаме да отхвърляме конкретна работа както в изпълнителната власт, така и в парламента, доколкото виждам усилията на всички народни представители.
Според мен с това прехвърляне на цели екипи вън и цели екипи вътре трябва да се приключи и да има действително с приемането на Закона за държавния служител една регламентирана приемственост, независимо от това кой и доколко, какво печели на изборите.
Колкото до натиска, който се упражнява от областните управители и от техните служители като повод за контролни функции, бих споделил това, че ние се опитахме да направим приближаване на областните администрации към самите общини, кметове на общини и общински съвети. Във всички области на страната, като изключа софийска, там, където са бившите окръжни центрове, поне два дни от седмицата заместник-областен управител или упълномощен от областния управител служебен представител поне два дни са на място, за да се срещнат с хората, да изслушат техните проблеми и успоредно с това да се опитат да създадат връзката между отделните звена, които така или иначе в по-голямата си част са запазени на бившо окръжно ниво. Няма смисъл тук да изброявам, става дума и за данъчните управления, и за МВР, и за окръжните съдилища и за кадастъра, и за ЕСГРАОН-а. Всичко това съществува на ниво бивш окръг. Целта ни е действително от областно ниво да слезем по-ниско и да се приближим до проблемите на общините и, разбира се до проблемите, които кметовете, управляващи общините, срещат.
Аз не бих чел списъка на тези кметове на общини, кметства и райони, които са дадени на прокуратурата, списъкът е пред мен. Явно е, че в България тези години създадоха възможност за една несигурност при тези, които биват назначавани или биват избирани. Съвсем пресни са примерите в последните няколко месеца, в които поредица от кметове на общини и кметства тръгнаха в по-различна посока от тази на управляващи загрижено и съответните органи в момента се занимават с тях. Затова и не бих казал, че има срастване с властта или стремеж за такова срастване. Мисля, че действително в бъдеще ще изградим точно този модел за увеличаване на правата и действително местно самоуправление по места. Аз съм радетел за това. Зная от опит какво е да си с вързани ръце, зная какво е да поемаш отговорности, да поемаш ангажименти и след това да не е в твоите права да ги реализираш. Зная, че и всеки един жител казва: аз се обръщам към кмета, защото той решава проблемите. Това е насадено в нашите сънародници.
Именно от тази гледна точка и вариантът за въвеждане на околиите в този среден вид, за който вие говорите, в рамките на 50 до 70, с изискването да се организират цялостни нови администрации, които ще изискват и осигуряване на много средства от бюджета, в момента не стои пред нас като сериозен вариант за разглеждане. Дотук единственото изпълнимо без допълнителни средства е сработването на бившото окръжно ниво, там, където съществуват структурите, и там, където действително можем да бъдем полезни и на кметовете за решаване на местните проблеми. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин вицепремиер.
Актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов относно неизпълнение на разпоредби от Закона за местното самоуправление и местната администрация от областния управител на Бургаска област към заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бакърджиев! Известно Ви е, че изборът на кмет на община Несебър бе оспорван от коалиция Народен съюз. Съгласно чл. 103, ал. 2 от Закона за местните избори до произнасянето на съда жалбата не спира изпълнението на решението на Общинската избирателна комисия и обявеният за избран кмет встъпва в изпълнение на функциите си.
Бургаският окръжен съд по гражданско дело 1728 от 1996 г., с решение от 18 юли 1997 г. отмени избора. Това решение бе обжалвано пред Върховния административен съд. Съгласно чл. 103, ал. 3 от Закона за местните избори във връзка с нормите на Гражданския процесуален кодекс обжалваното решение не беше влязло в сила. Независимо от това Общинският съвет в Несебър в нарушение на правомощията си по чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е изменил структурата на общинската администрация и е избрал временно изпълняващ функциите на кмет. Това решение е оспорвано по реда на чл. 45, ал. 2, изречение първо от кмета, за което с писмо 440 от 23 юли 1997 г. е уведомен областният управител. Според закона оспорването има отсрочващо действие. Решението не е потвърдено по реда на чл. 45, ал. 2, изречение трето от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Независимо от това лицето Стоян Петров Голев се е самонастанило в кабинета на кмета и действа от негово име.
Въпреки че е известен с официално писмо за тези незаконни действия областният управител на Бургаска област не е осъществил правата си по чл. 72, ал. 2, изречение първо от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
За тези обстоятелства Министерският съвет е сигнализиран от адвокатите на предизборна коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" с нарочно писмо от 18 август 1997 г., а също и канцеларията на президента на Република България. Независимо от това обаче областният управител е командировал извън страната лицето Стоян Голев като кмет на община Несебър в град Евора, Португалия, на среща на кметовете на градовете от международното културно наследство по линия на ЮНЕСКО.
Господин заместник министър-председател, след като сте запознати с горните нарушения на законите и знаете, че те водят до недействителност на сключените бракове, на дадени от кмета лицензии, разрешения, отстъпени вещни и други права, защо не сте прекратили това беззаконие? Заявете пред парламента в какъв срок ще бъде ликвидирано беззаконието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Марангозов.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! На изборите през 1995 г. за общински съветници и кметове в община Несебър на втория тур за кмет на общината бе избран господин Живко Георгиев. Коалиция "СДС, Народен съюз, БЗНС, Демократическа партия" на основание чл. 104 от Закона за местните избори е обжалвала решението на Общинската избирателна комисия - Несебър, за избор на кмет на общината пред Бургаския окръжен съд. С Решение N 665 от 18 юли 1997 г. по гражданско дело N 1728 от 1996 г. Бургаският окръжен съд е отменил изцяло решението на Общинската избирателна комисия - Несебър, от 13 ноември 1995 г. за определяне на изборните резултати, с което за кмет на общината е избран Живко Георгиев, и е обявил за недействителен избора за кмет на община Несебър.
Решението на Окръжния съд е окончателно съгласно чл. 104 до изменението му в "Държавен вестник" бр. 33 от 1996 г.
Като не обсъждаме факта, че едва с последващото изменение на чл. 104 решението на Окръжния съд може да се обжалва пред Върховния съд в 7-дневен срок от обявяването му, а съгласно § 18 от Закона за местните избори производствата по висящи съдебни дела се извършват по досегашния ред, Върховният съд е приел за разглеждане жалбата от коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" срещу решението на Бургаския окръжен съд. Ден преди решението на Бургаския окръжен съд за обявяване на избора на кмет на община Несебър за недействителен господин Георгиев е уведомил писмено областния управител на Бургаска област и председателя на Общинския съвет - Несебър, че ще ползва платения си годишен отпуск за 1994, 1995 и 1996 г., считано от 17 юли, като през време на отпуската ще бъде заместван от заместник-кмета на общината инж. Ради Радев. Заповед за заместване обаче не е представена.
На 23 юли 1997 г. председателят на Общинския съвет - Несебър, е свикал заседание по искане на една трета от общинските съветници, внесено с писмо N 397 от 8 юли 1997 г., при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Прекратяване правомощията на кмета на община Несебър.
2. Разглеждане структурата на общинската администрация.

За яснота само ще добавя, че Общинският съвет - Несебър, се състои от 25 души. От тях 2 са от Българския бизнесблок; СДС - "Народен съюз" - 8; ДАР - 2; БСП - 8 - имам предвид коалиция; БЗНС единен - 4, и независим - 1.
На заседанието на 23 юли 1997 г. от общо 25 са присъствали 23 общински съветника. Прави впечатление, че при дебатирането на проекта за дневен ред с 21 гласа "за" от 23 присъстващи е прието предложение за отпадане на точка 1 от проекта за дневен ред, а със 17 гласа "за" и 4 "въздържали се" е прието предложение за включване на нова точка - избиране на временно изпълняващ длъжността кмет на община Несебър.
На заседанието по точка 1 от дневния ред - разглеждане структурата на общинската администрация, е прието решение N 122 - "Закрива длъжностите заместник-кмет в структурата на общинската администрация - Несебър" - това е по структурата.
Решението е взето с 15 гласа "за", 4 "против", 3 "въздържали се".
По точка 2 от дневния ред - избиране на временно изпълняващ длъжността кмет на община Несебър, е прието решение N 123. Цитирам:
"Избира за временно изпълняващ длъжността кмет на общината, до произвеждането на частичен избор за кмет, господин Стоян Петров Голев." Край на цитата.
Това решение е взето със 17 гласа "за" и 4 "въздържали се".
Тоест, независимо от политическата принадлежност на общинските съветници в Общинския съвет - Несебър, огромната част от участващите - 23, са подкрепили и двете решения.
Областният управител е бил уведомен с писмо от заместник-кмета на общината инж. Радев, в което последният оспорил решения N 122 и N 123 на Общинския съвет. Но тук се поставя въпросът - достатъчно ли е уведомлението от страна на кмета Георгиев, че през време на отсъствието си ще бъде заместван от господин Радев или е необходима изрична заповед, и доколко заместник-кмет има право да оспори решение на общински съвет по чл. 45, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - изключително правомощие на кмета на общината, фиксирано в закона?
Освен цитираното писмо, областният управител е получил и решенията на Общинския съвет от протокол N 22 от 23 юли 1997 г., изпратен с придружително писмо с входящ N 08-11-100 от 1 август 1997 г. Сезиран с решенията и възражения против тях, за областния управител е възникнало задължение да упражни контрол по законосъобразност и в случай на констатирани закононарушения да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, като издаде заповед за спиране на решенията и сезира съда.
Воден от следните правни и фактически доводи, че спирането на актове на общинския съвет, който се избира пряко от населението на една община и олицетворява местното самоуправление на нейната територия и от страна на областния управител, който е назначаем орган, е една крайна правна мярка, с която при възможност да се постигне законосъобразния правен резултат чрез други незабранени от закона средства, следва да се избягва.
На второ място, явната конфронтация между политическите сили и различни обществени групи с противоположни интереси в община Несебър са факт.
Не на последно място следва да се отбележи наличието на законодателна празнота по въпроса какъв е редът за избор на временно изпълняващ длъжността кмет в хипотезата на касиран избор, липсата на съдебна практика, както и възможностите за противоречиво тълкуване в тази насока.
Областният управител е бил мотивиран да упражни усилията си за по-ефективното решаване на възникналия проблем извън съдебно. Но при тази правна ситуация и при едно последващо спиране на решението би се създала реална опасност да не се стигне до избор на легитимна фигура, заемаща длъжността кмет на общината. След изготвяне на становище относно незаконосъобразността на приетите решения - 122 и 123, областният управител е провел разговори с председателя на Общинския съвет - Несебър, и с представители на политическите сили, като ги е запознал със становището и е поставил ултимативно необходимостта от преразглеждане на въпроса пред алтернативата за сезиране на съда.
В резултат на проведените разговори е било постигнато съгласие и на следващото заседание, проведено на 22 август 1997 г. - това е ваканционен период и за парламента, и за общинските съвети - отразено в протокол N 23, Общинският съвет - Несебър, е включил въпроса по т. 6 от дневния ред, но не се е стигнало до разглеждането му поради липса на кворум.
От фактическата ситуация в община Несебър и от правната уредба на разглеждания проблем би могло да се направи изводът, че единственият орган, компетентен да избере изпълняващ длъжността кмет, е общинският съвет, който вече е взел своето решение с изискуемото от закона мнозинство. В този смисъл волята на общинския съвет е изразена недвусмислено и категорично. Мнозинството съветници се е обединило около кандидатурата, избрана с решение N 123.
Освен това пред областния управител е било депозирано копие от жалбата до Върховния съд на касирания кмет - господин Живко Георгиев, с която той оспорва решението на Бургаския окръжен съд за обявяване на избора за кмет на общината за недействителен. Това е наложило и е съвсем логично да се изчака решението на последната инстанция - Върховния съд, с цел избягване на последващи усложнения, свързани с избора на временно изпълняващ длъжността кмет на общината.
От всичко изложено дотук става ясно, че не би могло поведението на областния управител да се квалифицира като бездействие. То е продиктувано от преценката и убеждението, че една такава намеса - като издаване на заповед за спиране решенията на Общинския съвет - Несебър, би довело до утежняване на сложната фактическа и правна обстановка в община Несебър и в крайна сметка не би се решил проблемът на практика.
Както ви е известно, с решение N 1063 от 8 октомври Върховният административен съд е оставил без уважение молбата на предизборна коалиция "БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност" на кмета на община Несебър - Живко Георгиев, за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 18 юли 1997 г., постановено от Бургаския окръжен съд, с който е обявен за недействителен изборът за кмет на общината.
Искам само да добавя, че Министерският съвет няма контролни правомощия по отношение актовете на общинските съвети и кметовете, нито пък по закон има право да изземва правомощията на областния управител по чл. 72 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Аз мисля, че с насрочване на избори в община Несебър, колкото по-бързо, толкова по-добре ще свърши и целият този проблем. Сега няма да дискутирам кой трябва да спечели изборите. Надявам се просто да мине административният проблем, за да развържем възела в община Несебър. (Ръкопляскания от блока на мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бакърджиев.
Господин Марангозов, имате право на реплика.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин Бакърджиев, аз няма да говоря кога Темида си е затворила очите и дали в Кърджали или в Несебър. Това е друг въпрос. Но ще коментирам две хипотези от Вашия отговор.
Първата хипотеза. Когато внасях това мое питане, делото не беше минало за разглеждане по реда на надзора във Върховния съд. Вие отложихте отговора. Имате право на това. Но когато решението не е влязло в сила, следва, че кметът е имал всички правомощия като такъв, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тоест, имал е всички основания да оспори решения на общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
От закона следва императивното задължение за Общинския съвет да разгледа оспорването в следващото заседание, за което Вие казахте и за което е нямало кворум, и да се произнесе. Това обаче не е сторено и когато е можело да има кворум в Общинския съвет. Известно е, че оспорването има отсрочващо действие.
С писмо е сезиран областният управител. Сега става ясно, че е имало и среща. Независимо от това господин Голев се е настанил като кмет и осъществява права, като създава и усложнения, и задължения за граждани и институции, произтичащи от задължения на длъжностното лице, които той безспорно по закона няма. Повтарям, които той безспорно няма по закон. Не само заради оспорването от кмета, но и поради факта, че това лице е упълномощено в противоречие на чл. 39, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който гласи, че при предсрочно прекратяване пълномощията на кмета при трайна невъзможност повече от един месец да изпълнява функциите си, когато няма заместник-кмет, такъв се избира по предложение на съветниците. Но цитирам и чл. 42, ал. 2 от същия закон, където изрично е посочено, че до провеждането на избора пълномощията се приемат по решение на общинския съвет от заместник-кмет. В общината има двама заместник-кмета. Изумително е, че при наличие на двама избрани заместник-кметове, съгласно текстовете на закона, Общинският съвет решава тези пълномощия да се възложат на друг. Логиката на закона налага да направя тези разсъждения.
При втората хипотеза, когато вече има решение на Върховния административен съд, това е същото. Така че няма никакво значение, че Общинският съвет е избрал с такова мнозинство лицето Голев за кмет. Тук говорим за нарушение на закона. Защото какво ще стане със сключените бракове, с всички промени, които е приемал този кмет? Утре те ще влязат в съда и ще създадат и без това сложна обстановка в град Несебър. Тази книжка, синя на цвят, е задължителна за всички. Благодаря. (Господин Марангозов показва от трибуната една синя книжка.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин вицепремиер, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Разбира се, че синята книжка е задължителна за всички. Искам да поясня, че ставаше дума за Закона за местно самоуправление и местна администрация. Това е за тези, които не видяха.
Господин Марангозов, независимо от това, че и в ЗМСМА неяснотите при касиране и не възлагане на заместник-кмет, стигането до общинския съвет, при което общинският съвет, казвам независимо от политическата принадлежност, взима с мнозинство от 17 от 23 присъстващи, подобно решение не дава възможност на областния управител да направи друго.
Ето защо аз смятам, че действително, колкото по-скоро, както и споделих вече, се проведат избори, толкова по-бързо ще се реши този проблем.
Колкото до действителността на тези сключени бракове, за които Вие говорите, аз помолих колегите да ми предоставят една справка. Има 21 сключени брака между български граждани; 5 смесени; 3 от тях са с доста сериозна разлика във възрастта между сключилите граждански брак.
Аз, господин Марангозов, съм убеден, че до изборите тези бракове няма да се разпаднат, след като хората са го направили по собствена воля. Нека да бъдем оптимисти и да разчитаме на основната клетка на обществото - българското семейство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Актуален въпрос от народния представител Атанас Мерджанов относно кадрови промени във "Водоснабдяване и канализация" - Ямбол към вицепремиера господин Евгений Бакърджиев.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Ямбол е едно от сложните предприятия в системата на "В и К". Независимо от трудностите обаче, месеците юни, юли и август са на печалба, а с натрупване загубата от 203 млн. през май 1997 г. е намалена на 28 млн.лв. Има реална тенденция до края на годината загубите да бъдат сведени до нула.
Досегашният директор инж. Йордан Едрев се ползва с неоспорим и доказан авторитет на специалист. Неколкократно работещите изпращат протестни ноти, подписки и телеграми до Народното събрание, до министър-председателя, до президента и до Вас лично срещу инсценираното набързо, но вероятно добре обмислено уволнение и за реабилитирането на инж. Едрев местната преса и общественост открито дискутират създалата се ситуация.
Трябва да се отбележи обаче, че независимо от политическите убеждения и техните различия се консолидират в подкрепа на досегашния ръководител на дружеството и настояват за отговора на въпроса, който аз сега Ви и задавам.
Очевидно, ръководени от дълбокото убеждение за значението на предприятията "В и К" за нормалния живот на региона в частност, а и на страната като цяло, бих Ви помолил да уточните следното: какви собствено професионални съображения наложиха тази смяна? При съществущото социално напрежение и явно несъгласие на работещите да приемат натрапените без конкурс и избор ръководители каква ще е следващата стъпка на управляващите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мерджанов! Вашият въпрос ми дава възможност да направя една съвсем кратка, в рамките на три изречения, характеристика на дружествата "В и К" в страната, за да мина към конкретния случай "В и К" - Ямбол.
Предполагам, че е известно от общо 29-те търговски дружества "Водоснабдяване и канализация" са преструктурирани 14 в държавно-общински дружества с ограничена отговорност с 49 на сто общинско участие. Това са предприятията в Габрово, Исперих, Ловеч, Димитровград, Добрич, Кюстендил, Велико Търново, Варна, Русе, Търговище, Кърджали, Силистра и "В и К" - Шумен.
Към 30 юни 1997 г. балансът на 13 дружества "В и К", в това число и "В и К" ЕООД - Ямбол, показаха финансови резултати със загуби. През настоящата година, ще отворя още една скоба, са сменени управителите на търговските дружества "В и К" - Благоевград, "В и К" - Бургас, "В и К" - Варна, "В и К" - Враца, "В и К" - Добрич, "В и К" - Ловеч, "В и К" - Монтана, "В и К" - Пазарджик, "В и К" - Плевен, "В и К" - Пловдив, "В и К" - Смолян, "В и К" - София-окръг и "В и К" - Ямбол.
Конкретният случай с освободения управител в Ямбол инж. Йордан Едрев, който е заемал длъжностите директор и управител на дружеството от 1978 г. до 1992 г. През същата 1992 г., след проведения конкурс за управител на дружеството, е бил назначен инж. Зафир Зафиров.
Поради незадоволителното финансово състояние на търговско дружество "В и К" - Ямбол на 26 септември 1995 г. за управител отново е назначен инж. Йордан Желязков Едрев. И, разбира се, тук трябва да се сподели откровено, че в началния период на управлението на дружеството при управлението на господин Едрев през 1995 г. се забелязва едно незначително подобрение.
Дружеството е приключило 1995 г. с нетна печалба, след данъчното преобразуване, в размер на 374 хил.лв. Оттогава до настоящия момент обаче финансовите резултати не са същите и се влошават.
Очакванията на Воден сектор в повереното ми министерство, че като бивш дългогодишен управител на "В и К" - Ямбол инж. Едрев ще допринесе за финансовата стабилизация на дружеството, не са се оправдали. Нещо повече. Финансовото състояние на това дружество постепенно се влошава, а към 30 юни 1997 г. вече е изключително тревожно.
Вие цитирахте тук цифри, които рязко се разминават с това, което аз сега ще споделя, взето директно от Воден сектор в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Дружеството приключва 1996 г. със загуба в размер на 4 млн. 358 хил.лв. Говоря за 1996 г. - 4 млн. 358 хил.лв.
Само за едно тримесечие към дата 31 март 1997 г. загубите възлизат на 140 млн. 534 хил.лв.
След още 3 месеца, на 30 юни 1997 г. - баланс за полугодието - тези загуби нарастват на 152 млн. 102 хил.лв.
Само от основна дейност е реализирана загуба в размер на 141 млн. 058 хил.лв.
Задълженията на дружеството превишават вземанията за първото полугодие на настоящата година със 167 млн. 025 хил.лв.
Освен крайно неблагоприятните финансови резултати бившият управител не е положил необходимите усилия и не е създал условия за преструктуриране на "В и К" - Ямбол в съответствие със структурната реформа, която се провежда във всички водоснабдителни дружества в страната.
Образуването на държавно общинско дружество е едно от условията за подписване на подзаемно споразумение и получаване на заем от Световната банка на вече известния на всички воден заем, който беше осигурен в рамките на близо 100 млн.долара преди няколко години, който именно при такова управление и при такива управители не може да бъде ползван.
Неизпълнението на това условие е попречило действително дружеството да ползва средствата от водния заем и да направи необходимото както за подобряване състоянието на водоснабдителната система, така и на административно-управленската си структура.
Рисковете за увеличаване на загубите и по-нататъшно влошаване на финансово-икономическото състояние на "В и К" - Ямбол са доста големи, което е основната причина за смяна на управителя. Със Заповед N РД 02-16-181 от 25 септември 1997 г., на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от Търговския закон и на чл. 14, т. 5 и чл. 32, ал. 1, т. 8 от Правилника за реда за упражняване на права на собственост на държавата в предприятията и във връзка с чл. 81, буква "б" на Договора за възлагане на управление на дружеството, управителят е освободен от заеманата длъжност.
Със същата заповед за управител е назначен инж. Илиян Горазов Попов, който има завършено висше образование по специалност "Водоснабдяване и канализация". Работи от 1980 г. в "Геопланпроект" - Стара Загора и Териториалната проектантска организация - Ямбол. През 1991 г. започва работа в община Стралджа като главен специалист по "В и К", а от 1992 г. е на същата длъжност в община Болярово.
На новия управител е възложено в най-кратък срок да разработи оздравителна програма за финансовата стабилизация на дружеството.

На 7 октомври 1997 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се проведе среща между заместник-министър Евгени Чачев, ресорен за воден сектор, и представители на колектива на "ВиК" Ямбол. На тази среща подробно бяха анализирани причините, които аз и тук пред вас споделих, довели до освобождаването на досегашния управител, както и възможните пътища за излизане на дружеството от това състояние. Изяснено бе, че изход от лошото финансово икономическо състояние на дружеството е извършването на промяна в неговата структура, начинът на управлението му и осигуряване в кратки срокове на средства за подобряване водоснабдяването в района от посочените вече източници.
С решаването на горепосочените проблеми ще се постигне не само финансова стабилност и повишаване качеството на водоснабдяването в региона, но и подобряване на социалния климат и условията на заплащане на работещите в дружеството.
Искам само да допълня, господин Мерджанов, че тези 13 дружества, които дадоха отрицателен баланс за полугодието, в края на годината ще имат реално други резултати, защото аз съм убеден, че усилията, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството хвърля, няма да останат напразни. Факт е обаче, че от всичките 13 на полугодието останаха губещи при тази тежка картина, която заварихме, като резултат от 1996 г. и първото тримесечие на 1997 г. дава реален оптимизъм за разглеждането на водния сектор в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Бакърджиев.
Господин Мерджанов, имате възможност за 2-минутна реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бакърджиев! Аз не съм доволен от просторния Ви отговор и ще се опитам да Ви обясня защо.
Безспорно цифрите, които Вие цитирахте, дават малко по-друга насока на отговора на въпроса, но Вие сам признахте, че 13-те дружества "ВиК" в страната са на загуба и причините са много по-дълбоки, много по-сложни, много по-мащабни.
В конкретният случай аз Ви споменах, че въпросното предприятие още месец май преминава критичния праг на загуби, в резултат на което към края на годината се очаква неговите загуби да бъдат сведени до минимум. Тоест няма да бъде кой знае колко трудно на новоназначения Илиян Попов за управител да завърши прилично тази година. Това е от една страна.
От друга страна, на въпросния разговор с Вашия заместник, господин Чачев, който междупрочем се е скрил от по-нататъшен, следващ разговор, работниците от предприятието категорично са протестирали срещу действията на воденото от Вас ведомство. В едно от протестните си писма те завършват така: "Добре ще бъде да се зададе въпрос на министър Бакърджиев: с цел ли се отива да се разбие цялата система "Водоснабдяване и канализация" в страната, та така масово се сменят и то безскрупулно директорите на "ВиК" и цитират посочените и от Вас вече смени.
В заключение бих искал да кажа, че въпросният новоназначен управител има едва 5 месеца стаж през 1995 г. Неговите способности са пределно скромни, повече от скромни, информираността му относно производствената дейност на "ВиК" ЕООД Ямбол е абсолютно недостатъчна, поради което не може да се очаква успешна работа като управител на "ВиК" Ямбол.
Разбира се, бъдещето ще покаже, но и в този случай има драстично разминаване между очакванията, работещите в предприятието, тяхното категорично несъгласие и оттам съмнението в един евентуален успех за самото предприятие, а оттам и за цялата община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Искате ли дуплика, господин вицепремиер? Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Мерджанов, хубаво би било, когато Ви давам точните резултати, да ги слушате и по-скоро да ги чуете, за да не се налага да повтарям това, което стана ясно, надявам се, на всички в залата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Тук е справката, господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: През месец май не е премината никаква критична точка, а на полугодието, на края на месец юни загубите са нараснали на 152 млн. 102 хил. лв., господин Мерджанов. Аз не знам Вие на пъп, на боб, на какво гледате, че прогнозирате вариант, в който в края на годината някой си щял да спечели, независимо кой е той. Това, че намалихме предприятията с отрицателни резултати на 13 на полугодието и това, че ще ги намалим в края на годината, не е заслуга на бившите директори, а на тези нови управители, които ние назначаваме, преструктурирането на дружествата и възможността им да ползват средствата от водния заем - нещо, което за съжаление в предишните две години, без да политизирам въпроса, беше пропуснато и от тези 98 млн. долара, които после бяха редуцирани от Световна банка на 57, не бяха използвани и тези 57. Дванадесет милиона от тях бяха заделени за топломери и сега чакаме с тези смени на тези управители, които не си мръднаха пръста, новите да се размърдат и да си свършат работата, за да направят печеливши "ВиК" дружествата в страната. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Следващият актуален въпрос към заместник министър-председателя господин Евгений Бакърджиев е от народния представител Жорж Ганчев относно воденето на нормална политическа дейност на партиите, представени в българския парламент.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Това ще бъде добронамерено питане, господин вицепремиер, тъй като и господата от БСП бяха вероломни към нас, тъй като и те ни мотаха повече от две години и ни оставиха без помещения за водене на нормална политическа дейност, докато още в началото на 1990 г. вие получихте "Раковски" 134, господата си получиха "Позитано" 20, Доган си получи бул. "Стамболийски", а една партия, за разлика от всички други, които са в коалиции тук, влезе в два парламента и беше натикана в три мизерни стаички. Похарчих 10 000 долара от джоба си да правя пълен ремонт там и в края на краищата сме конфронтирани с хора изстрадали, един от Съюза на репресираните без причина. Принудени сме да живеем в ужасни отношения, да нямаме сигурност, да бъдем саботирани от хора от улицата, да бъдем малтретирани от хора, изгонени от Българския бизнесблок и тем подобни, които нахлуват в нашите съвещания с 40 бодигардове, да ни се крадат компютрите, принтерите, цялата информация на БББ да изчезва от тези компютри, да се подправят те и след това да носим заплахи срещу нас в бъдещи процеси от някакви хора пак от улицата. Изобщо трагедията е по-голяма, отколкото който е да било в България може да си представи с една партия, присъстваща в два парламента.
Затова най-доброжелателно Ви моля за отговор. С инвестицията, която сме направили там, с търпението от три години, с факта, че ние не насилихме господин Софиянски по никакъв начин, който имаше вече решението на областния управител, на Министерския съвет за всичките седем стаи и областният управител, и кметът Янчулев му даде вече подписана заповед и въпреки това ние мислим, че по политически причини нито червени, нито сини пожелаха Бизнесблокът да има помещения за водене на нормална политическа дейност.
Мисля, че това е крещяща неправда. Не казваме, че ще съберем амбасадорите на всички държави и да ги поканим там да видят орисията ни. Не, ние като Петко Каравелов имаме достойнство на българи и защитаваме българските интереси.
Затова желаем успех на вашето правителство и във вашия курс на успех бъдете така добър веднага да предприемете нужните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Господин вицепремиерът Бакърджиев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! Ето така разбирам аз добрия политически диалог - добронамерено, и тогава, разбира се, "каквото повикало, такова се обадило".
Ако всички в тази зала го разберат и най-вече тези, които са в ляво, винаги ще водим така етичен и коректен диалог. (Реплики в блока на левицата.)
Разбира се, че не бива да насилвате господин Стефан Софиянски, Бог да ви пази от такива неща. Не трябва да бъде насилван никой.
Аз разбирам затрудненията, които има Българският бизнесблок. Тези затруднения, разбира се, са извън това, което е пряка моя дейност в правителството или в Съюза на демократичните сили. Тези проблеми са извън моята компетентност, но мога да Ви споделя, че всеки един проблем пред политическа група в парламента, независимо чия е тя, разбира се, че води до недобри резултати и не показва добър символ за демократичните процеси, които трябва да протичат и тук, в тази зала на нашето Тридесет и осмо Народно събрание.
Съгласен съм обаче с това, че условията, при които работи Българският бизнесблок, не са достатъчно нормални и не дават възможност за нормална работа. В разговорите, които ние сме имали с Вас, когато ставаше дума за обсъждане условията за работа и на кабинета в сянка, и на ръководството на Българския бизнесблок, разбира се, и двамата сме стигали до извода, че една такава интензивна дейност в тези помещения не би могла да се реализира. Но това са неща, които във времето ние сме коментирали. Сега аз бих искал да припомня обаче, че това, което дотук е станало, не е по желанието на един или друг, а е съвсем логично изпълнено и е резултат на вашите искания, на съответни действия от страна на управляващите предишния период от две години и нещо заварено, което ние сега изпитваме.
Значи за яснота на колегите, с решение на Министерския съвет N 496 от 1995 г. за задоволяване административните нужди на Българския бизнесблок са предоставени под наем помещения N 5, 6 и 7 на първия етаж от сградата на бул. "Дондуков" N 9.
На 18 ноември 1994 г. до министъра на териториалното развитие и строителството е депозирана молба от господин Ганчев, в която е посочено, че за нормалната политическа дейност на Българския бизнесблок са необходими 3 стаи. На базата на тази молба са предоставени и тези 3 стаи.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Няма такова нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Смятам, че ако се наложи колегите ще Ви предоставят и копие от тези документи, които се съхраняват в нашия архив.
В сградата на бул. "Дондуков" N 9 със същото решение - N 496, на Съюза на репресираните са предоставени помещения N 1 на партерния и помещения N 2, 3 и 4 на първия етаж на същата сграда.
С решение на Министерския съвет N 385 от м. май 1996 г. допълнително се предоставят на Българския бизнесблок и помещенията, дадени на Съюза на репресираните. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд на Република България и с Решение N 57 от 13 март 1997 г. то е отменено.
Към настоящия момент за помещенията N 5, 6 и 7 на първия етаж, предоставени на Българския бизнесблок на основание чл. 20 и Решение на Министерския съвет N 496 от 1995 г., е сключен наемен договор.
Поради съдебния спор за ползване на помещенията договорите за наем с двете политически организации са подписани едва тази година - 1997 година.
Договорът за наем, сключен между Българския бизнесблок и областния управител на област София, се предвижда изплащането на неплащания наем за целия период на ползване на помещенията от датата на предоставянето. Във връзка с влизане в сила на Постановление на Министерския съвет N 306 от 1997 г. за промяна на правилника за приложение в сила от 6.08.1997 г. е подготвено допълнително споразумение към основния договор за корекция на наемната цена, който Ви е предоставен. До настоящия момент това допълнително споразумение не е върнато подписано или оспорено от Българския бизнесблок в областната администрация. Новата наемна цена, която се предлага в този анекс към основния договор е в размер на 28 514 лв. месечно.
След 1 януари 1996 г. от страна на Бизнесблока е постъпило само едно плащане в размер на 44 512 лева. Или по справката, която получих от областната администрация - София, към момента Българският бизнесблок дължи на областната администрация общо 160 230 лв., включително лихви по просрочени плащания.
Уважаеми господин Ганчев, подписаният от Българския бизнесблок договор за наем съдържа клаузата, че, цитирам, "наемателят може да извърши ремонт за сметка на държавния наем, но не повече от стойността на три месечни вноски".
Това е Глава втора, чл. 4, т. "б" от договора.
Това, че Вие сте вложили средства в размер на 10 хил. долара за ремонт, никой не оспорва, но те не могат да бъдат приспаднати, след като в договора са фиксирани максимални три месечни наемни вноски, които могат да Ви бъдат свалени от наема.
Тези средства, които Вие безспорно сте вложили, за да създадете допълнителни условия за по-добра работа, не са предмет и не се коментират в подписания договор. Стойността на извършените ремонтни работи, според мен, е трябвало да бъде съгласувана предварително със самия наемодател - областната администрация, и може би тогава щяха да се спестят част от недоразуменията.
На Вашето питане с писмо от 19 септември 1997 г. за статута на ремонтираните от Вас помещения, Ви е отговорено на 7 октомври 1997 г., предполагам, че сте получили този отговор, като е посочено, че съгласно Решение N 496 от 13 декември 1995 г. на Министерски съвет са Ви представени тези и тези помещения, изброява се всичко, което дотук е станало, и разбира се, е извършен анализ на цялата хронология от документи, които са се развили дотук.
Какво може да се направи оттук насетне? По отношение на извършената кражба на принтери, компютри, на вашите архиви, които са били в наличност там, това, разбира се, е работа на компетентните органи на господин министър Бонев и предполагам, че ако той е сезиран, никога не би оставил това без внимание и би предприел необходимите мерки във връзка с подобно, за мен, антидемократично поведение спрямо една политическа сила. И тъй като всички уважаваме усилията на министър Бонев, аз мисля, че ако не сте го сезирали е крайно време да се започне диалог в тази посока.
Надявам се, че това, което е иззето от Вашия офис, не е попаднало в злонамерени ръце, защото в Българския бизнесблок има много сериозни сътресения, които биха могли да добият и по-лоши очертания, ако с тази информация се работи злонамерено.
В крайна сметка предполагам, че предстоящият форум, който ще има Българският бизнесблок на 2 ноември 1997 г., ще даде отговор на много въпроси, които възникнаха в последните месеци, и след провеждането на този национален най-висш за Българския бизнесблок форум, ще направим общи усилия за решаване на вашия проблем с намиране на допълнителни помещения, за да се осигурят нормални условия за работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин вицепремиера.
Господин Ганчев, ако искате реплика от 2 минути, имате думата.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря на господин Бакърджиев за неговата заинтригуваност за нашите вътрешнополитически дела. Уведомихме господин Бонев, уважаваме го, обичаме го, възхищаваме му се, но той не е Бог. Беше ограбена и касата на "Шипка" 13. Бяха ни ограбени абсолютно всички неща, които злонамерено се използват срещу нас. Правят се фалшификати. На 100 общини са фалшифицирани и бланки, и печати и пр., и пр. Нашият конгрес е във Варна. Някои господа с много пари желаят да си купят партия и ще направят всичко възможно с някои други попечители и кукловоди да разбият Бизнесблока. Но няма да им се уреди въпросът.
Сега по същество. Тъй като тези хора, за които говоря, са стимулирани, казах, от много, много високи места, тъй като те са едно момченце от Златица на 29 години, другият, познат като "Устап" от Кюстендил и един политически труп, сменил пет партии, използван като мюре за разбиване на Българския Бизнесблок. Тъй като ние загубихме цялата си документация и полицията нищо не ни е помогнала - и това не е вина на господин Бонев, а просто е неефективно търсенето на нещо вече затънтено - ви казвам следното: вашият областен управител на 11 мои обаждания по телефона, на 3 мои писма не е откликнал за среща. Това е позор за един 58-годишен българин, който наистина с достойнство, няма фrрма, няма заплата, няма един борд на директорите, 8 години само служи на България и създаде партия с две ръце.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): А кобилата с какво се хранеше?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Аз, господине, си покрих масрафа 25 години на гурбет в чужбина. А Вие? (Весело оживление.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): За мен не мислете. Аз ходя с гордо вдигната глава.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Тъй че когато гледате към Жорж Ганчев - една светла личност, отговорът ми е: да, имате право да ми завиждате. Аз имам всичко под слънцето". А Вие? (Весело оживление.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Аз имам глава.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Дават ми сигнал, че трябва да свърша, когато на всички днес от 11 ч. им беше дадено екстра време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Още една минута имате, господин Ганчев, защото сте прав, всички прекалиха днес.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Казвам от високи места, господин Бакърджиев, тъй като не Ви подозирам в нищо користно, тук един документ от 19 април казва, че Жорж бил вземал по 40 000 марки, че нямал жена, че бил еди-какъв си. Не, не гласувайте за него. Три милиона от тези листчета. Това е дадено в Етрополе от шефа на СДС в избирателната урна на наш човек, който ми писа онзи ден.
И ви казвам, умолявам ви, не ме занимавайте с дребни бюрократични елементи. Към нас е извършено морално престъпление и от червени, и от сини. От 4 февруари, когато ви протегнахме ръка, от май, когато отново подписахме декларацията с вас, до този момент ние сме поставени в обсада, ние постоянно сме поставени на саботаж. Кой има полза? Не България. Затуй бъдете така добър, реагирайте бързо на нашите седем стаи. Намерете на тези изстрадали хора - репресираните, някои други помещения. Ако на нас ни предложите много добри и ни компенсирате за тези 10 000 долара... Вътре беше склад, вътре беше абсолютна смрад, цялата веранда беше гробница, цялата електрическа инсталация сме направили. Всичко сме направили. Ние сме добронамерени хора към вашите колеги и уважаваме господин Станчев. Онзи ден даже му протегнах ръка и казах: "Вие, страдалците, съжалявам, че сме изправени един срещу друг". Това ми е мъчно да го спомена още един път. Затова най-почтително ви моля да реагирате без забавяне в срок до една седмица направете нужното. Вие сте вторият човек в страната, вицепремиер, първият след Иван Костов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Ганчев. И ако погледнете таблото, ще видите, че съм Ви дал най-малко двойно време.
Господин Бакърджиев, искате ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин Ганчев, цялата страна е свидетел на това, което става в Българския Бизнесблок и аз съм убеден, че действително на предстоящия ви национален форум Вие ще си решите проблемите, което пък ще даде възможност на останалите все пак да са ориентирани в действителността такава, каквато тя е в Българския Бизнесблок.
Колкото до разговорите със Съюза на репресираните - тези безспорно уважавани хора и безспорно страдалци - беше им предложено да се преместят в други подходящи помещения, но те се позоваха на настанителните заповеди, на решенията на Върховния съд. Така че по този начин проблемът на БББ няма да може да бъде решен с преместването на представителите на Съюза на репресираните. По-скоро в м. ноември ще трябва да търсим цялостен вариант за решаване проблема на Българския Бизнесблок и се надявам, че след като го решим, няма да влагате нови 10 000 долара преди да се съгласувате с областната администрация.
Аз ще разговарям с господин Стойков, областният управител на София, за да го помоля да отдели време за една пряка среща с Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
Господин Стойков сигурно ще има отношение, защото слушаше разговора.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Имам ли право на дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, нямате право. Има право господин Георги Агафонов да зададе своето питане, но не го виждам в залата. Ще остане за следващата седмица.
Преминаваме към актуалните въпроси към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Първият актуален въпрос е от народния представител Евгени Кирилов, относно едностранното огласяване на разговора с посланика на Русия.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Въпросът ми е смятате ли, че едностранното огласяване от Ваша страна на съдържанието на разговора Ви с посланика на Русия е начин за намиране на конструктивни решения по повдигнатите от руската страна въпроси? Вие сте решили едностранно да огласите съдържанието на разговора Ви с посланика на Русия по един доста сериозен и деликатен въпрос, свързан със срещата на министрите на отбраната. Вероятно самото огласяване в медиите Ви се е сторило недостатъчно, защото редица посолства, без да са искали тази услуга от Министерство на външните работи, са получили по факса Вашия отчет за срещата. Някои чужди дипломати смутено споделят, че последното си е уникален Ваш принос в дипломатическата практика. Разбира се, има такива прецеденти д подобни действия от минали периоди, примерно когато една велика сила желае да унижи някоя маловажна страна. Ако това се беше случило с нашия посланик в Москва, можехме без колебание да квалифицираме това, този прийом като рецидив от една имперска политика.
По една ирония на съдбата след Октомврийската революция болшевиките обявяват, че дипломацията им от този момент ще бъде само публично достояние, т.е. опитват се да възприемат революционни методи. За съжаление самата практика много бързо ги е накарала да се откажат от всичко това.
И накрая, за да бъда още по-ясен, госпожо Михайлова, струва ми се, че в случай, че решите да прилагате този прийом по отношение на останалите посланици, акредитирани у нас, Вие вероятно ще се окажете в ситуация, когато ще започнете да разполагате с много лично свободно време. Просто тези посланици вероятно ще направят своите изводи за начина, по който трябва да процедират. Благодаря. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата министърът на външните работи на Република България госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Трябва да Ви призная, че дълго време в Министерство на външните работи се опитвахме да разберем и да отгатнем от Вашия въпрос за коя точно среща става дума, тъй като не е упомената нито датата, нито каквато и да била характеристика на срещата. И затова аз ще Ви отговоря в доста по-свободен стил.
Вие като доскорошен дипломат, може би познавате дипломатическата практика по света, затова само ще Ви напомня, че след важни срещи между високопоставени дипломати се правят изявления пред обществеността и съобщения за печата. Тяхната цел е подобни срещи и определени теми от тях да стават публично достояние. Чрез подобни изявления или съобщения се изпращат важни послания. Те представляват интерес не само за медиите, но са и ценен ориентир за дипломати, включително и от трети страни.
Убедена съм, че пред Вас, като доскорошен дипломат, не е необходимо да говоря надълго за тази световна практика. Знаете, разбира се, че изключение от нея се прави само по договорка между преговарящите страни, когато те решават дали въобще да се съобщи за даден контакт, или за някоя от дискутираните теми, ако те са изключително от конфиденциален характер. Тази световна практика е в основата и на българската дипломация. Предполагам, че и за Вас, като специалист в областта на външната политика, информациите за срещи на високо дипломатическо ниво са полезен ориентир.

Според установената напоследък полезна практика тази информация, както Вие подчертахте, се предоставя не само на медиите, но и на всички дипломатически мисии в София, и във Външно министерство по никакъв начин не е постъпило възражение срещу това или какъвто и да било дипломатически демарш. Така че ми позволете да изразя недоумение от Вашия въпрос, тъй като българският министър на външните работи не провежда тайни срещи с когото и да било от представителите на дипломатическите мисии. Нито българският министър е бил призован към това да няма съобщение за печата след тази среща. Нещо повече, за срещи, в които се обсъждат въпроси, които са от национален интерес на България, смятам, че българската общественост чрез българските медии има правото да разбере съдържанието по същество на тези срещи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Господин Кирилов, имате думата.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Госпожо Михайлова, аз все пак разбирам, че Вие сте разбрали за коя среща става дума... (Оживление.)
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Ние не разбрахме.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: В самото питане това пролича, но мисля, че това е ясно.
Не мога да кажа, че съм възхитен от Вашия отговор по простата причина, че това Ваше изявление нормално се координира с другия партньор в срещата. Аз очаквах да потвърдите, че това е станало така.
Бих желал да Ви приведа в цитат едно изявление, което вчера е публикувано в един от ежедневниците. Там се казва така: "Политиците често действат като певците, които от време на време пускат димки по сцената. Това не е необходимо. Нужни са среши по човешки, тъй като на тях повече се придвижват нещата". Цитирам и още нещо от това изявление: "Аз говоря за друг тип отношения - без телевизия, без протокол, без много шум и дим в очите на обществото". Цитирам не друг, а господин министър-председателя и не бих имал нищо против, ако възприемете този цитат, госпожо Михайлова като намек.
Освен това ми се струва, че в отделни случаи, когато отношенията не вървят в добра посока или когато отделни преговори отиват в тупик, има и редица прецеденти, и то сериозни, отбелязани в историята на дипломацията, когато се правят допълнителни опити все в стила на изявлението на господин Костов. Като конкретен пример бих посочил времето, когато в годините на студената война между делегациите на САЩ и на Съветския съюз преговорите по разоръжаването наистина достигнаха тупик. Тръгнаха двамата водачи на делегациите на една разходка в гората. Така се и води в дипломатическата практика "уок ин дъ уудс" - разходка в гората...
Аз смятам, че ако нещата продължават, заслужава си, госпожо Михайлова, да се тръгне даже на такава стъпка за по-конфиденциални разговори. И ако се дойде до това, ако се стигне до разходка в гората по Ваша инициатива, бих желал да Ви уверя, че в тая зала има достатъчно кавалери. При най-малкия риск те могат да станат Ваши гаранти.... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на външните работи.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Кирилов, разговорът излезе от степента на сериозност, което показва, че Вие действително не ме питате толкова сериозно по този въпрос. Радвам се, че след като беше цитиран вицепремиерът Божков, беше цитиран и министър-председателят. Радвам се, че го цитирате, но очевидно не го разбирате. (Смях и ръкопляскания от СДС.) Защото за съжаление на мен ми се наложи да преправя въпроса и да импровизирам, тъй като действително недоумявахме, че става дума точно за тази среща. Но отговорът ми е съвсем принципен и ми се струва, че за мен единственото обяснение за този въпрос, защото докато Ви слушах, се питах какво Ви е накарало да го зададете, това е, че не сте удовлетворен, че между българския външен министър и посланика на Руската федерация се обсъждат конструктивно полезни въпроси и за двете страни и че те стават публично достояние... По друг начин действително не мога да си обясня въпроса Ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Георги Пирински пак към министъра на външните работи.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, госпожо Михайлова! Въпроса, който отправих в началото на миналата седмица с надежда да получа отговор на 10 октомври, беше следният: публикуваният в печата на 7 октомври текст на руската вербална нота отговаря ли на автентичното съдържание на връчената Ви вербална нота и ако е така, какво е Вашето становище и отговор?
В парламентарния контрол миналия петък Вашият колега господин Ананиев всъщност коментира част от този публикуван текст на 7 октомври. Ето защо аз имам основание да считам, че това действително е текстът на нотата, връчена от руска страна на българското Министерство на външните работи.
Конкретно въпросът ми се отнася преди всичко до онзи текст в нотата, който гласи така: руската страна отбелязва с безпокойство проявяващата се в последно време в София линия на ограничаване на участието на Русия в провеждането на международни срещи на различни равнища на Балканите, в които се обсъждат въпроси на сътрудничеството в Югоизточна Европа, включително и в такава важна и деликатна област като военнополитическата. Това е всъщност и сърцевината на въпроса ми и молбата ми за Вашия коментар по това изразено безпокойство.
В допълнение бих искал да Ви обърна внимание върху следните изявления и на председателя на Министерския съвет, и на Вашия колега господин Ананиев:
Пак във времето за парламентарен контрол господин Иван Костов заяви следното преди две седмици: за България Русия е стратегически и търговско-икономически партньор, защото без отношенията с Русия ние не можем да постигнем жизненоважни цели на страната. И справедливо заявява, че една такава теза е лесно доказуема и не се нуждае от по-нататъшно разясняване. Същевременно в същия дъх, както има един израз, той продължава мисълта си по следния твърде странен за мен начин и аз изразих вече удивлението си по повод на тези негови мисли: Що се отнася до партньорството в областта на военната сфера, очевидно е, че партньорството ни с Русия след изявената воля на нашата страна за членство в НАТО, зависи от степента и от начина, по който Русия партнира с тази организация... Изразява се надежда, че Русия ще партнира конструктивно с тази организация и се заключава, че в тази степен, в която се развиват отношенията с НАТО на Русия, в същата и България вече, като страна - част от една колективна система за сигурност, ще има и съответното партньорство с Русия.
По-нататък в отговорите, които ни даде господин Ананиев и по-специално на въпроса какви са били критериите за покани за участие в срещата на министрите на отбраната, той изброи три критерия: да са от региона на Югоизточна Европа, да са страни - членки на НАТО, и в зависимост от тематиката на тази среща, а тя е интегриране в западните институции, мерки за укрепване на доверието и регионално сътрудничество...
И също господин Ананиев, в същия дъх пак, добавя следното: във връзка с това, че Югославия не е страна - участничка в инициативата "Партньорство за мир" и не кандидатства за членство в НАТО, тя и не бе поканена да участва в софийската среща... Неведнъж представители на Русия са заявявали, че са против разширяването на НАТО и против желанието на България за членство в НАТО. Ето защо не беше реалистично да се очаква, че участието й в срещата би допринесло за постигане на една от основните й цели - ускоряване на процеса на интеграция в НАТО и приемането на съвместната декларация на страните - участнички.
Какво може да се каже? Това, което звучи от най-отговорни представители на правителството, по никой начин не съответства на две неща: на твърдението, че се развиват отношенията с Русия като със стратегически партньор, и второ - на самия договор, двустранния договор, сключен между България и Русия през 1992 г. на 4 август, подписан от президентите Желю Желев и Борис Елцин, в който се заявява, че водени от стремежа си да съдействат за изграждането на нова Европа, обединена от общите ценности на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и основните свободи, двете страни се договарят да развиват отношенията си в дух на приятелство, доверие и взаимно уважение... И в същия договор специално се визира сътрудничеството във военнотехническата област, като се заявява, че ще бъде изграден достатъчно действащ механизъм на консултации и на развитие на сътрудничеството.
Така че въпросът ми е най-добронамерено зададен, защото той неизбежно възниква: не води ли правителството наистина една двойнствена политика спрямо Русия с всички произтичащи от това последици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Пирински, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз Ви благодаря, господин Пирински, че развихте толкова подробно въпроса, тъй като първоначално даденият в министерство Ваш въпрос съдържаше единствено коментар на вербалната нота. И аз в тази връзка искам да Ви кажа, че не се посочва нито къде е публикуван въпросният текст на руската вербална нота. И въпросът към мен дали публикуваният неясно къде текст, който не е приложен към въпроса, отговаря на автентичното съдържание, съгласете се, че беше доста сериозна дипломатическа неуредица.
Може би, господин Пирински, ако разполагате с тази публикация и ако става дума за вербалната нота, която извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в нашата страна господин Керестеджианц е връчил на 24 септември, но не на мен, а на господин Стефан Тафров, заместващ ме тогава поради отсъствие от страната, аз не възнамерявам да сверим двата текста, ако Вие разполагате с копие от това, за което ме питате. Защото съгласете се, че говорейки за сериозни дипломатически отношения, ние не би трябвало да имаме посредничеството на печата и въпросите могат да бъдат задавани в пленарна зала, а не да се позовавате на публикации в печата. Защото няма да гадая как този текст е стигнал до страниците на вестника. Но мога категорично да заявя, че нито едно звено в Министерството на външните работи не е предоставило текста за публикуване, нито някой от ръководството на министерството е дал указание за подобно нещо.
Поради важността на тази проблематика Министерството на външните работи направи официално съобщение за печата, като последователно се придържаше към политиката за прозрачност и откритост, особено в случаи като този, при който става дума за националния суверенитет, както и за правото на България да води независима външна политика. И от тази висока трибуна искам да уверя останалите господа и дами народни представители, че и занапред ще информираме българската общественост по въпроси, които пряко засягат националните интереси на Република България.
Предполагам, че като дипломат и като народен представител не допускате, че ще коментирам думите на министър-председателя на България, както и на министъра на отбраната. Предполагам, че те са Ви дали достатъчно пространно обяснение, за да мога аз, която не съм присъствала на този отговор, да коментирам по Вашите думи, така както са ми препредадени. Но струва ми се, че онова, което е особено важно и което ще свали всякаква предубеденост у когото и да било, е това, че вие искахте дебат и ще го имате. И този дебат ще бъде публичен. Защото струва ми се, че българската общественост, дипломатическите среди трябва действително да знаят какви са взаимоотношенията между България и Русия и сигурно ще се изненадат, че не са такива, каквито ги предават социалистите.
В тази връзка у мен буди недоумение фактът, че вие искахте таен дебат. Изобщо афинитетът към тайни срещи, тайни дебати, понеже цитирате тук много европейски документи, мисля, че е надживял времето си. Ако действително имате интерес за добрите взаимоотношения, така както, струва ми се, ще има интерес цялата зала, надявам се, струва ми се, че най-лесният начин тези отношения да бъдат добри, да бъдат естествени, да бъдат в рамките на европейската коректност е те да бъдат открити. Отношения без посредници. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Имате думата, господин Пирински. Моля Ви да спазвате двете минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Действително няма да Ви поставя в неудобно положение.
Госпожо Михайлова, аз бях убеден, че информационната служба на Министерството на външните работи, която всеки ден дава сводката от печата, непременно Ви е дала копие от в. "Континент" от 7 октомври, в който е публикуван този текст. И аз с удоволствие Ви го давам сега. (Предава текста на министър Михайлова.)
Напълно съм съгласен, че дискусията на тази тема трябва да е публична, че най-малко тя трябва да бъде предмет на политически спекулации. Но искам да Ви кажа, че думите, които цитирах, са цитирани от стенограмите на Народното събрание и от изказванията на министър-председателя и на министъра на отбраната. Сигурен съм, че действа и служба на парламентарния секретар на Министерството на външните работи, който е длъжен да Ви представя тези извадки от стенограмите по въпроси на външната политика. Защото наистина не мога да си представя, че министърът на външните работи не следи какво се говори в Народното събрание по въпросите на външната политика. Но това са, да речем, процедурните неща. Имам си обяснение, че навярно разклатеното кадрово състояние на министерството води до тези сривове. Но не мога да се чувствам отговорен за тях, тъй като господин Радко Влайков беше говорител част от времето, когато и аз бях министър на външните работи.
Но по същество, госпожо Михайлова, искам да Ви кажа, че въпросът, който е поставен в този текст, е твърде съществен, а именно за участието на Русия в срещи за стабилността, сигурността и сътрудничеството на Балканите и в Югоизточна Европа. Защото очевидно без едно пълноценно нейно участие няма да бъде докрай стабилизирана и развита в позитивна насока цялостната обстановка на Балканите. И това е разбирането и на всички други наши партньори, с които съм имал възможност да дискутирам тази тема.
Така че, завършвайки, обещанието към господин Джеров не искам да го наруша, приканвам наистина по време на дебатите, които ще се състоят, непременно да засегнете подробно този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата министърът на външните работи госпожа Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински, очевидно щом господин Радко Влайков е работил по време на Вашето правителство, съществува приемственост в сферата на информацията. Така че не би трябвало да се изненадвате от това, че тази служба по информация работи достатъчно добре и при мен.
Думата ми беше за дипломатичността, господин Пирински, за онова, което ние коментираме, че един министър на външните работи не би трябвало да бъде каран да коментира думите на свой колега, след като този негов колега може също да бъде питан и вероятно Ви е дал достатъчно задоволителен отговор.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Там е работата, че не даде.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Въпреки че питанията са от този тип парламентарни процедури, в които рядко се постига удовлетворение на опозицията по отношение на отговорите.
Колкото до въпроса за парламентарния секретар или за информационната служба, Вие така или иначе би трябвало да се замислите как нотата е стигнала до страниците на печата, тъй като Вие като дипломат би трябвало да си задавате този въпрос, на който аз имам своя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Следва последният въпрос. Той е отправен към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Има думата господин Любомир Божков.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Върбанов! Моето питане е относно изкупените количества от държавните структури от реколта 1997 г. и е свързано с това - не само за изкупената пшеница в регионите, които съм поставил в това питане - Силистра и Добрич, а за общото състояние на страната по този проблем, както и каква е концепцията на министерството за използване на доброкачествената пшеница, която е в доста големи количества, приблизително около цифрата, която съм посочил в питането си, както и какви мерки се предвиждат, за да бъде изплатена произведената продукция.
Благодаря Ви. Ще имам възможността след Вашия отговор да Ви задам няколко уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и поземлената реформа.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божков! Вече имах възможността в пресата и в някои от електронните медии да взема отношение по част от зададените от Вас въпроси. Затова сега, отговаряйки отново, може би ще отегча част от уважаемите народни представители.

Непосредствено след приключване на жътвата експерти на министерството и неговите структури по места направиха цялостна проверка по всички общини в страната, с цел да се установи количеството и качеството на произведената пшеница.
Конкретно за Добричкия район данните от тази проверка показват следното. От общо произведената пшеница във Варненска област около 970 хил. тона е продадена около 500 хил. тона, т.е. повече от 50 на сто. От останалото нереализирано зърно около 140 хил. тона няма качества за производство на хляб и то ще бъде предназначено за производството на фуражи.
В началото на изкупвателната компания в Добрички район част от пшеницата с по-високо хлебопекарни качества се задържаше от производителите, на които беше внушавано от заинтересовани за личния си бизнес лица, че те ще могат да изнасят зърното си на по-изгодни цени и ще бъдат премахнати експортните такси. Този факт се отрази, естествено, върху ритъма за изкупуване на висококачествена пшеница.
Предвид влошеното качество на произведената продукция, причинена от продължителните валежи по време на жътвената кампания и по наше настояване Комитетът по стандартизация разреши временно отклонение от Българския държавен стандарт за пшеницата. Впоследствие правителството прие по-ниска минимална изкупна цена на хлебното зърно и с по-висок процент на покълване. Това даде възможност за известен тласък в изкупуването.
Що се отнася до Силистра, там положението е следното. Произведената пшеница в общината е около 50 хил. тона. Мелничните предприятия в района са изкупили зърно и от други региони на страната около 70 хил. тона и са приели на влог за съхранение още 50 хил. тона.
Тези факти красноречиво говорят, че е практически невъзможно 2/3 от произведената пшеница в Силистренско да не е изкупувана, както Вие поставяте във Вашия въпрос.
Вярно е, че има много неизкупена пшеница. Вярно е също така, че има и временен спад на пазара за зърно. Но причината за това не е нашето нежелание да купуваме, а ограничените възможности на държавните и частните складове. Поради застоя на пазара ние търсим решение за раздвижването му чрез намаляване на експортните такси при износа на брашна и трици. Ако се наложи, имаме готовност да реагираме и с други пазарни механизми и стимули.
Уважаеми господин Божков! Вие питате каква е концепцията на министерството за използване на недоброкачествената пшеница, която според Вас е над 1 млн. и 800 хил. тона. Веднага ще Ви коригирам, че в резултат на нашата проверка се установи, че зърното с качествата извън стандарта за производство на хляб е около 500 хил. тона. И пак ще повторя, че много се спекулира с покълналото зърно. Кабинетът прие отстъпление от изискванията за качество само и само това зърно да бъде изкупено. И по този начин да не бъдат ощетени неговите производители.
Нашата концепция е, че ако правителството вземе решение за износ без експортни такси, покрай това покълнало зърно ще бъде изнесено и най-доброкачественото. И България отново може да остане без хляб, както това се случи в печалната последна година от управлението на БСП.
За Ваше сведение, до 3 октомври т.г. общо изкупената пшеница в страната от мелничните предприятия е около 900 хил. тона, а приетата на влог за съхранение и прерароботка на ишлеме, както и по фючърса на Държавен фонд "Земеделие" е около 500 хил.тона. Това означава, че изкупената пшеница за цялата страна е около 1 млн. и 400 хил. тона, което представлява 37 на сто от нейното производство за страната, което е 3 млн. 777 хил. тона реколта 1997. В предприятията с преобладаваща държавна собственост изкупеното зърно, приетото на влог за съхранение, за преработка на ишлеме и по държавната фючърсна сделка на Държавен фонд "Земеделие" е около 1 млн. тона, което пък означава, че е около 80 на сто от общото изкупено зърно в цялата страна.
Уважаеми господин Божков! Уверявам Ви, че Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, както и правителството работим по една цялостна стратегия за решаване на проблемите в една по-дългосрочна перспектива.
Наследството, което ни остави правителството на БСП ни принуждава засега да реагираме конкретно на всяка ситуация. Но аз Ви уверявам, че ние реагираме адекватно и в интерес на производителите и потребители.
Нашето отношение към един от най-важните за страната проблеми, а именно зърното и хляба, е национално отговорно. И аз гарантирам от тази висока трибуна, че в България няма да се повтори нито зимата на предшестващата година, нито тежката и катастрофална за вашето правителство социална криза. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Имате думата, господин Божков, за дуплика.
ЛЮБОМИР БОЖКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Върбанов! Аз мога да заявя, че не съм доволен от Вашия отговор по следните съображения. Ще Ви кажа защо. Аз Ви питах за концепцията, какви мерки ще вземете да се изплати произведеното вече зърно, даже то да не отговаря на стандартите по Българския държавен стандарт. Ставаше въпрос за това да се плати на производителите, на които е необходимо да получат средствата, за да могат да изорат и да засеят, тъй като това е един непрекъснат производствен процес. Ако те получат средствата си догодина, тези средства просто тогава няма да са им необходими. Именно за това става въпрос. И става дума за изключително големи количества неизкупено зърно.
Ето затова аз Ви попитах за концепцията на министерството. Фуражните заводи повече нямат капацитет да приемат такива количества зърно от покълналото. Държавните структури също нямат възможност да поемат повече обеми в своите складове. А държавата все още разполага с необходимия финансов ресурс, който Народното събрание гласува за отпускане на 260 млрд лева именно за тази кампания.
Ето защо избирателите в моя район, както и в Добрич, производителите питат кога ще бъде изкупена тази пшеница и кога ще им бъде платено. Защото средствата са им необходими сега. Защото тече кампания на есенната подготовка. В този смисъл беше и моят въпрос към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Божков! Виждам, че сте много загрижен за производителите и за това с какво те ще засеят есенниците. Искам да Ви отговоря, че Държавен фонд "Земеделие" един месец преди да започне есенната сеитба отпусна необходимите средства за сеитбата. Има отпуснати 12 млн. лева за фючърсната сделка и още 60 млрд. лева - за кредитиране с 50 на сто намаление на лихвата от основния лихвен процент. Така че всички тези производители, които искат да засеят, имат необходимите условия, ние сме ги осигурили.
Във Вашия район данните показват, че не се търсят особено обаче преференциите на Държавен "Земеделие". И в разговорите с производителите установих, че те от реколтата, която са продали тази година, имат достатъчно средства да засеят.
И предполагам, че това, което Вие тук се опитвате да убедите не само мен, а и цялата аудитория, че е необходимо правителството да вземе мерки, сигурно намеквате, че трябва да отпуснем износа на покълналото зърно без експортни такси.
Трябва да Ви кажа, че по този въпрос доста ме занимава. Смятам, че едно такова решение на правителството ще обслужи чужди интереси. Защото, още веднъж подчертавам, едно такова решение ще доведе до изнасяне и на доброкачественото зърно.
С фуражните заводи са водени преговори. И се надявам, че в най-скоро време те ще започнат изкупуването на тази пшеница, която става само за фураж, доколкото парите, които бяха гласувани в Народното събрание, са за закупуване на хлебно зърно. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Парламентарният контрол приключва с последния отговор на господин министъра.
Съгласно гласуваното от зала решение за удължаване на времето имаме да довършим работата по Закона за горите.
От ораторите остана само господин Стефан Гайтанджиев. Аз не го виждам в залата.
Всички останали, които бяха записани за изказване, са взели думата. Така че ни остава само гласуването.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.

Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за горите с вносител Министерският съвет.
Гласували 138 народни представители: 123 за, 3 против, 12 въздържали се.
Законопроектът е приет на първо четене.
Чакам някой да направи процедура, защото е било предложено по-рано, но е редно сега, за удължаване на срока. Преди да е приет законопроектът не може да гласуваме, затова сега ви моля някой да направи процедурно предложение.
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя формалното предложение да удължим срока за писмени предложения на народните представители с 2 седмици.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): За двата закона.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ами няма да е лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, за двата не може. Сега говорим за Закона за горите. С 2 седмици или над 2 седмици? Не можах да разбера.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Две седмици. Има ли противно становище?
Моля, гласувайте за предложението срокът за представяне на предложенията за второ четене по Закона за горите да бъде удължен със 7 дни.
Гласували 138 народни представители: 122 за, 8 против, 8 въздържали се.
Предложението е прието.
Съобщения:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 22 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала N 130.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание на 22 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала N 456.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 22 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала N 238.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 23 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 356.
Комисията по национална сигурност ще проведе две заседания: първото - на 22 октомври, сряда; второто - на 23 октомври, четвъртък - и двете от 15,00 ч. в зала N 232.
Следващото заседание на Народното събрание е на 22 октомври, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,44 ч.)

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Благовест Сендов
Александър Джеров

Секретари:
Илия Петров
Камен Костадинов