Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Любен Корнезов и Александър Джеров
Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Ще докладва председателят на водещата Комисия по икономическата политика господин Никола Николов.
За процедура има думата господин Панайот Ляков. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам при разглеждането и второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в залата да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката господин Левон Хампарцумян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра Левон Хампарцумян в залата.
Има думата господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от вносителя.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение за нов § 1 на народния представител Пламен Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"§ 1. В чл. 1, ал. 3 се създава т. 4:
"4. Обособени части и имущество от държавни и общински предприятия в процес на ликвидация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, имаше един спор по време на дебатите в комисията. Мисля, че колегата Пламен Стоилов ще вземе отношение за оттегляне от дневния ред, затова защото аз имам едно предложение, което може би ще влезе в Допълнителните и Преходните разпоредби.
Идеята беше във всички въгледобивни или добивни рудници, където са в ликвидация, да се допусне приватизация на обособени части. А предложението, което колегата Пламен Стоилов прави, е да бъдат включени и други предприятия, които са в ликвидация.
Тук има едно опасение, че няма да можем да регулираме или да спрем пак инвазията от РМД-та. Ето защо предлагам господин Пламен Стоилов да вземе отношение, като остане и моето предложение в Преходните разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашето предложение, както чета § 1, се включва - "обособени части и имущество от държавни и общински предприятия в процес на ликвидация", т.е. от всякакви държавни и общински предприятия, включително и въгледобивните.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, но има едно опасение - да бъде разрешено само за добивните, само за въгледобивните, рудодобивните и кариерите, без да се разпростира по-нашироко, да не се включват други предприятия, които са в ликвидация.
Но нека господин Пламен Стоилов да се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Стоилов.
ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е предложение, направено по Закона за приватизация. Има своята икономическа логика поради простата причина, че в предишните изменения на този закон ние направихме така, че извадихме от процеса на приватизация онези предприятия, които отидоха в процес на ликвидация. Но аз продължавам да твърдя, а пък и моите колеги от комисията са убедени, че в тези предприятия, които останаха в процес на ликвидация, има много жизнени, бих казал, много икономически здрави субекти, които биха могли при една правилна процедура на приватизация да продължат своя икономически живот.
Това предложение е прието от комисията по принцип. И господин Николов, и експертите в комисията пожелаха да се направят допълнителни срещи с Министерството на икономиката, с Министерството на финансите, с Дирекцията за ликвидация към господин Жотев, с Агенцията за приватизация. И се установи следното: това предложение, направено така общо, ще реши проблема в добивната промишленост. То ще реши и проблема на господин Шиляшки. Защото наистина в добивната промишленост има много жизнени икономически субекти, които могат да бъдат изведени от процес на ликвидация и да бъдат предложени за приватизация. То обаче ще наруши ритъма във всичките останали около 150 предприятия, които в момента са обявени в ликвидация.
Основната икономическа идея тук беше тези обособени части или дялове, които изваждаме от процес на ликвидация и отиват в процес на приватизация, да не могат да бъдат закупувани в никакъв случай с използването на преференции - от работническо-мениджърски дружества с ползване на преференции с разсрочено заплащане или заплащане, не дай си Боже, в други неплатени средства, освен български лев.
Поради тази причина, след като се запознах с предложението на господин Иван Шиляшки, и такова предложение има в закона, направено от колегата Рамадан Аталай, аз, господин председател, ще оттегля това свое предложение, защото предстои едно по-сериозно обсъждане в Министерството на икономиката при господин Жотев. И ако се наложи, след това ще бъде внесено едно такова обобщено предложение в Народното събрание.
Но аз твърдя, че такова нещо трябва да бъде приложено, колкото и да нарушаваме част от логиката на закона, такова нещо трябва да бъде приложено за добивната промишленост в България. Затова ще подкрепя предложението на господин Рамадан Аталай в частта му, когато това нещо се отнася само за добивната промишленост. Защото това ще даде възможност на господин Шиляшки по-бързо да реши проблема с преструктурирането на тази промишленост.
Ето защо оттеглям това предложение в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Създава се доста интересна ситуация.
Първо, има предложение на народния представител Пламен Стоилов. Той го оттегля. Това предложение, обаче, е прието от комисията.
Второ, има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Така че няма да може да го разглеждаме изобщо.
Аз ще поставя на гласуване предложението на комисията. Щом има нагласа да се оттегли, гласувайте отрицателно и ще се реши въпросът.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 1.
Гласували 151 народни представители: за 34, против 100, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 1 на вносителя.
Има предложение на народния представител Светослав Лучников - в § 1, чл. 2, ал. 10 след думите "по реда на чл. 22 и 23" точката се заменя със запетая и се добавя "както и при плащане с компесаторни записи, жилищни компесаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от ЗОСОИ."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов:
В § 1, чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Приватизацията се осъществява въз основа на програма за приватизация, приватизационна стратегия и унифицирана методика за оценка на приватизиращите се предприятия и обособени части."
2. В ал. 2:
а) точка 2 се изменя така:
"2. минималният размер на приходите от приватизация и начина за тяхното използване;"
б) новите т. 5 и 6 се изменят така:
"5. списък на предприятията и минималната сума, при която могат да се приватизират, се приема от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание;
6. списък на предприятията и минималната сума, при която могат да се приватизират, се приема от Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет."
3. Алинея 8 се допълва с изречението: "Стратегията на Министерския съвет се изгражда за приватизация чрез конкурс, а не с потенциален купувач."
Комисията не подкрепя тези предложения.
Има предложение на народния представител Атанас Богданов за създаване на две нови алинеи.
Първото предложение е прието.
Второто предложение касае ал. 12 в чл. 12, а именно:
"(12) По искане на Народното събрание органът, изпълняващ решенията за приватизация по списъка по т. 5 на ал. 2, внася информация на всички етапи на подготовката и сключването на приватизационните сделки, както и отчет за следприватизационния контрол на предприятията от този списък."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов:
В § 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2, буква "а" в предлаганата нова т. 5 на чл. 2, ал. 2 думите "след одобряване от Народното събрание" се заменят с "след представяне на информация и обсъждане в Народното събрание".
2. В т. 3:
а) в предлаганата нова ал. 8 на чл. 2 след думата "стратегии" се добавя "за развитие на секторите и дейностите й";
б) в предлаганата нова ал. 9 на чл. 2 се добавя изречение второ: "Стратегиите, в раздела им за приватизацията, стават част от програмата за приватизация".
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева:
В § 1, чл. 2, ал. 1 след думите "програми за приватизация и приватизационни стратегии" се добавя "одобрени от Народното събрание".
Комисията формално не приема това предложение, поради простата причина, че то точно така е записано, но на подходящото място.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 1:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "одобрени от Министерския съвет програми, разработени по установения от него ред" се заменят с "програми за приватизация и приватизационни стратегии".
2. В ал. 2:
а) създават се нови т. 5 и 6:
"5. списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание;
6. списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет;"
б) досегашните т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 7, 8 и 9.
3. В ал. 4 накрая се добавя: "и отчет за изпълнение на приватизационните сделки от списъка по ал. 2, т. 5."
4. Създават се нови ал. 8 и 9:
"(8) Министерският съвет разработва стратегии за приватизация на предприятията с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи.
(9) Стратегиите по ал. 8 се приемат от Народното събрание."
5. В ал. 10 след думите "държавни предприятия" се добавя "или обособени части от тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 на вносителя някой желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Нешев пръв вдигна ръка. Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз първо искам да направя една процедура.
Господин председател, ако обичате да подложите трите предложения отделно да бъдат гласувани, защото те функционално не са свързани и може някои от народните представители, независимо че комисията не ги е приела, да размислят, че са рационални и общественополезни.
Ако приемете това мое предложение, първо да защитя първото от тези, които съм направил. Ако не, да защитя и трите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И трите защитете, защото имате общо 5 мин., а ние може да ги гласуваме отделно.
СТЕФАН НЕШЕВ: Добре.
В първото си предложение аз искам, уважаеми народни представители, да ви обърна внимание, че тук нямаме чисто пазарни отношения, независимо че така твърди заместник-министърът на търговията, защото чрез закона се вменяват права за разпореждане с чужда собственост, а тази чужда собственост е обществена и при всички случаи тя трябва да подлежи на ревизия, на контрол. И за да може да се даде оценка дали разпоредителят е използвал това, за да защити реалния собственик или не, трябва да има критерий, по който да се види как е извършила своята работа съответната длъжностна институция.
Освен това, господин заместник-министър, искам да Ви кажа, че ако бяхте си направила труда да разгледате приватизационните документи, задължителни в Чехия, щяхте да видите, че такава методика има. Както има и методика в различните фирми-оценителки. Но тя дава възможност за последствен контрол, което мисля, че е от особено значение да се изчисти наслоеното в народа предубеждение, че с разпореждането с обществена собственост се облагодетелстват отделни личности.
Второто ми предложение - за минималната сума. Именно изхождайки от това, че се разпореждаме с обществена собственост, ние не можем да я продаваме на каквато и да е цена, просто за да се отървем от нея или да вземем каквото можем. Ние трябва да гарантираме, че под определена сума не можем да продадем обществената собственост. По такъв начин отново ще докажем на обществото, че сме отговорни за това, че като разпоредители не вършим някакъв процес, колкото да стане нещо, а го правим обществено полезен. А това във връзка с пета и шеста точка, вие разбирате, че те са свързани именно с тази тенденция.
И последното ми предложение е за ал. 8. Стратегията на Министерския съвет е свързана с приватизация на естествени монополисти, които са последните съществени дялове от собствеността на обществото, които са важни и затова, за да се преодолее наслоението, че продадохме цялата си обществена собственост, а нищо не смъкнахме от заема по външния кредит. И за да се получи един баланс, този път ние не трябва да отиваме с потенциален купувач, както стана с "Горна Арда", да не споменавам и други, например "Юнион миниер" на белгийците в Златица и Пирдоп. Където явно са ощетени обществените интереси, трябва да се даде една достатъчна прозрачност, за да се участва чрез конкурс и именно чрез средствата на конкурса да се вземе решение максимално в полза на обществения интерес. В противен случай ние отново ще потвърдим, че приватизацията я правим не заради обществото и не за да повишим производителността и да има ефект от нея, а за да спечели някой за лична облага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашите предложения са свързани с три съществени момента от предложенията за изменение на Закона за приватизация и целта в единия случай е да се създаде по-голяма прозрачност на процеса, на второ място, да се защити ролята на Народното събрание като орган, който контролира процеса на приватизация, но не взима пряко участие в него. Затова предлаганите от вносителя приватизационни стратегии ние предлагаме да са част от стратегии за развитие на съответния отрасъл на обществените услуги, където има предприятия с монополно положение, или пък съответни отрасли от инфраструктурата, както беше направено със стратегията за развитие на енергетиката. Смисълът на нашето предложение е, че приватизацията трябва да бъде само една част, един раздел от съответната стратегия, която Народното събрание да обсъди, тъй като Народното събрание би следвало да се занимава с проблема на отрасъла, на икономиката като цяло, на неговата ефективност като цяло и именно в този контекст да се разглежда приватизацията, методите, които са най-удачни, за да бъде действително приватизацията процес, който е насочен към постигане на икономическа ефективност, а не просто процес на промяна на собствеността. Това е смисълът на нашето първо предложение. То по същество е по т. 3.
Следващото ни предложение е най-същественото - във връзка със създаването на нова т. 5, където по същество Народното събрание се превръща в орган в самия процес на приватизация. По същество се получава така, че ако се приеме новата т. 5 в редакцията на вносителя, за един кръг от предприятия Народното събрание ще се произнася два пъти. Първо, както сега Министерският съвет дава съгласие по принцип за приватизация на един списък от предприятия, Народното събрание ще даде такова съгласие. Второ, когато сделката бъде готова, то ще трябва да се произнесе по параметрите на сделката - нещо, което Народното събрание не би могло да направи, тъй като нито има специализирани експерти за това, нито народните представители като такива могат да участват в процеса на преговорите. Че това е замисълът на Министерския съвет стана ясно в комисията, когато предложението беше представено от представители на юридическото звено на Министерския съвет.
Затова ние предлагаме вместо това одобрение от Народното събрание, такива крупни сделки, които са били част от стратегията за развитие на определен отрасъл, да се финализират от Министерския съвет, но след като е предоставена информация и тя е обсъдена от Народното събрание от гледна точка на това не дали се одобрява конкретната сделка, а дали общите цели, параметри, методи за приватизация съответстват на стратегията, която преди това е била одобрена от самото Народно събрание.
Тук възниква и един много странен въпрос - как Министерският съвет като колективен орган ще приватизира. В аналогичен случай е в Закона за концесиите. Във всеки случай, когато Министерският съвет взема решение, той упълномощава съответен министър. При приватизацията съответният министър е и орган по чл. 3. В случая се има предвид нещо друго. Министерският съвет като такъв също да има звено за приватизация извън звената, които имат отделните министерства, извън звената, които има в Агенцията за приватизация. Фактически Министерският съвет, представляван от министър-председателя, също да се превърне в орган по чл. 3 - нещо, което съвсем ще разруши характера на отговорностите в процеса на приватизация, ще ги превърне в едни колективни отговорности на колективни органи - Народното събрание и правителството. По този начин ще бъде много странно как след това ще се води някакъв спор с органа, който е взел решение за приватизация. Например от фирма, която е участвала в търга или в конкурса, но не е била одобрена или дори във връзка с изпълнение на някое от условията на договора.
Така че това е смисълът на предложенията, които правим, и затова предлагам да ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Атанас Богданов.
АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Предложението, което съм направил, касае два момента от § 1. Първото предложение по принцип е прието, но бих искал да разясня, че така, както е записано в ал. 4, накрая се добавя "отчет за изпълнение на приватизационните сделки по списъка по ал. 2, т. 5". В моето предложение беше записано да се одобрява, тъй като практиката на Тридесет и седмото Народно събрание, отчетът, който се представя за приватизацията, се разглежда в Комисията по икономическата политика и не влиза в парламентарната зала. Тъй като Народното събрание е записано в § 1 - "след одобряване от Народното събрание на списъка на предприятията", аз смятам, че въпреки че предложението е прието по принцип, би следвало да се добави след този текст, който е приет по принцип "който се одобрява от Народното събрание". Това да бъде добавено, ако е възможно.
По второто ми предложение моля да бъде подложено на гласуване това, което не е прието, но оттеглям една част от него, като искам да бъде зачеркнато "на всички етапи на подготовката и сключването на приватизационните сделки", както по същество по искане на Народното събрание органът, изпълняващ решенията за приватизация по списъка по т. 5 на ал. 2, внася информация и отчет за следприватизационния контрол на предприятието по този списък.

Считам, че е разумно да се приеме това, тъй като аргументите, които бяха изложени, че по правилата на парламентарния контрол всеки народен представител може да изисква - тук се касае за органа като Народното събрание, тъй като той утвърждава списъка и по искане на Народното събрание би трябвало да се получава тази информация и отчет за следприватизационния контрол на предприятията от този списък. Това е допълнението ми, което искам да го имате предвид при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! В предложението, което сме направили, искам още веднъж да подчертая двата проблема.
Първият засяга развитието на информационната функция на Народното събрание като част от неговата възможност да упражнява контрол върху дейността на изпълнителната власт, а във втората си част то засяга взаимодействието между изпълнителната и законодателната власт в процеса на одобряване на определени стратегии в тази секторна политика.
По първия въпрос наглед между нашето предложение и това на правителството няма голяма разлика, но искам да обърна внимание, че дискусията съвсем не е редакционна. Защо? Защото това, което ние предлагаме, искаме не да изземем типични функции на изпълнителната власт във връзка с провеждането на приватизацията, а да направим информацията по-богата, а контролът - по-ефективен. Именно заради това по ключови приватизационни сделки трябва да се предоставя обобщена информация. Тук не става дума за всички елементи по бъдещите договори. И заедно с това, забележете, казано е, че обсъждането трябва да се проведе в Народното събрание, което дава по-голяма гъвкавост, тъй като в някои случаи това може да означава, че обсъждането ще се проведе от специализирана комисия, в която да бъдат разисквани много по-подробно тези проблеми, като тази комисия може да даде свое становище, след което изпълнителната власт да приеме едно или друго решение. А във вашето предложение, се опасявам, че вие искате да направите парламента само някакъв буфер в процеса на приватизацията. И, както вече беше изтъкнато, един и същи списък да се гласува два пъти. Забележете, има нещо нелогично. Зад думата "одобряване", не може да има нищо друго като юридически акт, освен решение на парламента. Следователно, парламентът ще гласува едно решение, с което приема списък на предприятия за приватизация. След това вие отивате в правителството и правителството най-вероятно гласува повторно този списък. Е, каква е логиката на подобно действие? Първо, парламентът се произнася с решение, което решение може да бъде потвърдено или бламирано от правителството.
Освен това тук може да възникне по-нататък, не сега при приемането на закона, и спор за конституционността на подобна законова разпоредба. Ще ви дам примера с някаква много важна и конфликтна приватизационна сделка. Парламентът дава някакво становище, след това правителството решава и в по-нататъшния дебат по целесъобразността на сделката може да бъде атакувана тази разпоредба в Конституционния съд, тъй като, забележете, Конституцията изрично предвижда случаите, в които парламентът се намесва пряко в сферата на изпълнителната власт. Да речем, при даване на разрешение за преминаване на чужди войски на територията или решение за сключване на заеми, които ангажират държавата. Всъщност, не отиваме към подобна материя, която представлява изрично предвидени изключения във възможността на Народното събрание да изпълнява донякъде функции на изпълнителната власт. Да споделя такива функции чрез своите компетенции. Обръщам внимание на всички тези въпроси, тъй като те не са маловажни.
Освен това ние искаме по-нататък и имаме такова предложение - народните представители, след сключване на приватизационните сделки, да могат да се запознават със съдържанието на договорите. Вие сте отказали подобно предложение. Е, как ще докажете, че има прозрачност на процеса на приватизацията, като всичко може да бъде забулено в проблема на държавната и служебната тайна?
И второто предложение, което сме направили, е за стратегиите. Вие казвате: ще правим стратегия на приватизацията. Или, грубо казано, не ни е ясно накъде вървим, но отделните ни стъпки ще бъдат много добре разчетени. Направете стратегия, което предлагаме - на отрасли, на подотрасли, и в рамките на тази стратегия да видим какво ще се приватизира, докъде и по какъв начин. България е някаква страна, която няма почти никаква секторна стратегия, но има стратегия за приватизацията. Разбирате ли нелогичността на подобно нещо? И като идват тук чужденци, те не се тревожат толкова от това какви преференции има или няма, а питат: а, бе, кажете в тая държава управлението какво ще развива? Какви са главните ви цели, за да знаем стратегически ние дали да обвържем интересите си в икономиката с целите, които се поставят?
Ето затова апелираме и затова смятам, че нашите предложения имат своята мотивация да бъдат приети, а не както са отхвърлени от Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Стоилов, аз мисля, че не сте разбрали точно какво е предложението на Министерския съвет.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Обяснете го, за да разберем.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Затова искам да го обясня.
Става дума за списък на предприятия, решенията за приватизирането на които ще се приемат от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание. Тук става дума, че решението за приватизация ще се приеме от Народното събрание, а сделката ще се сключва от Министерския съвет. За тоя списък става дума. Вие говорихте за нещо доста различно от това. Това е записано в предложението на комисията и моля да го четете правилно.
За развитие на секторите и на дейностите, както искате да запишете вие, сиреч секторните стратегии да се приемат от Народното събрание, е нещо абсолютно нелогично. И в самото Ваше изказване Вие обосновахте защо е нелогично. Не може Народното събрание да приема план за развитие такъв, какъвто има в България до 2006 г. Това може би не го знаете. Плюс това във всички икономически сектори има приети стратегии от Министерския съвет. Сега се доразработват една значителна част от секторите в селското стопанство. Просто Вие трябва да се осведомите за това. Имате тази възможност като народен представител. Те вече са създадени и са приети от Министерския съвет - тези стратегии.
Ако планът за икономическото развитие на България, по изискванията на Европейския съюз, до 2006 г. също е приет. Значи в това Ваше предложение няма логика, освен ако желаете да се разработват нови стратегии, които тогава да бъдат приемани от Народното събрание.
"Стратегиите, в раздела им за приватизацията, да станат част от програмата за приватизация" е Вашето предложение. Не виждам с какво се различава от предложението, което прави Комисията по икономическата политика, а именно, че Министерският съвет разработва стратегии за приватизация и тези стратегии за приватизация, разбира се, касаят само предприятия с монополно положение, с господстващо положение, с инфраструктурни мрежи и тези стратегии се приемат от Народното събрание, както е записано в ал. 9. Не виждам логика в това предложение, което Вие правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Николов, точно за това става дума - че веднъж Народното събрание ще приеме списък с предприятията, които подлежат на приватизация, а след това Министерският съвет ще решава да ги приватизира или не. Доколкото ми е известно, в досега приеманите програми за приватизация, има различна практика. В едни от тях има по-общи постановки, а в други, мисля, че в някои от предишните програми, имаше и посочени предприятия, или да го наречем "Списък на предприятия, които подлежат на приватизация", нали така?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Винаги е било само списък.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото този списък вече създава рамката, в която ще се извърши приватизацията.
А що се отнася до стратегиите, искам да ви дам поне един пример, за който се сещам - че по закон се предвижда и сега тези стратегии да се внасят в Народното събрание - дали за информация...
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По кой закон?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По Закона за подпомагане на земеделските производители имаше такова изискване, което даже не си спомням някой да е видял изпълнено напоследък, в което тези въпроси трябва да бъдат предоставени.
Без да правя тук справка, с която в момента не разполагам, ви давам този пример, за да се види, че и сега, в областта на информационната дейност и взаимодействието между изпълнителната и законодателната власт, има такива изисквания. А вече дали те ще бъдат гласувани като някакви актове или ще бъдат обсъждани и ще бъдат по-нататък ориентир за дейността, по това може да се обсъжда. Но, пак казвам, основната цел тук не е да се направи Народното събрание само някакъв буфер в процеса на приватизацията, а наистина то да бъде по-активен участник, без да изземва функциите на изпълнителната власт в тази сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Чета текстовете, слушам и дискусията и се чудя всъщност какво се променя в закона. Какво е досега и какво ще стане за в бъдеще, и за какво правим цялата тази имитация? Досега приватизацията се осъществява въз основа на одобрени от Министерския съвет програми, разработени по установения от него ред. Вносителят сега предлага "Програми за приватизация и приватизационни стратегии, по одобрен от него ред".
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Чети внимателно - "одобрени от Народното събрание".
МИХАИЛ МИКОВ: Чакай сега, не ме репликирай, после имаш право по процедурата.
Ние предлагаме ясен текст: "Програми за приватизация и приватизационни стратегии, одобрени от Народното събрание." - край. Само че те какво правят? В ал. 8 са казали: "Стратегии за приватизация с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар..." Кой пазар - в страната или чужбина? Те само, забележете, ще се приемат от Народното събрание. Не всички.
За какво напомня това? Това напомня за злополучната сделка за БТК, която беше въртяна по този приватизационен модел, само че извън рамките на закона, без въобще да мине през органа, който е отговорен - Агенцията за приватизация. Тук се събирахме комисии - и Правната, и Икономическата, и Бюджетната, да обсъждаме сделката за БТК, без да бъде разписано в закон. Сега обаче оня модел, противозаконен модел, който даде своите резултати, сега се прави опит този модел да се вкара в Закона за приватизацията и това напълно кореспондира и с другите промени - с това, което се предвижда за Агенцията за приватизация да се случи. Защото Агенцията за приватизация, като ходихме пролетта да ги питаме: а, бе, вие, като сте орган в тази държава за приватизацията, кажете ни нещо за БТК? А те казват: а, ние нищо не знаем. Две години с БТК се работи в кабинета, с групи стратегически, тактически, лондонски и пр. Така беше. Само че, пак ви казвам, в нарушение на закона. Сега Министерският съвет иска онази порочна схема, по която видяхме нейния резултат, да я вкара в закона. Не можем да приемем това, още повече, че то се прави доста несръчно като правна техника.
Аз пак питам, може би някой от вносителите да обясни на народните представители, тъй като някои може би го разбират, но аз не го разбирам: какво означава "предприятия с монополно положение в страната (за това има термин в Закона за защита на конкуренцията), или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги"? Не знам, но кой ще го тълкува това? Министерският съвет казва, че това има господстващо положение на съответния географски пазар на Видински окръг в сферата на обществените услуги и минава по този критерий. Какво е това? Тоест, размива се още повече яснотата в чисто юридическите изисквания и това позволява едно абсолютно субективно приложение на закона при тези приватизационни сделки.
Затова станах да си подкрепя нашето предложение, което е много просто: "Приватизационните стратегии и програмите за приватизация се одобряват от Народното събрание." И край. и всякакви усукваници, като съответния географски пазар, район и пр., създават проблеми.
Аз после ще се изкажа и по-нататък за правния ефект на тези одобрения, ако ще се одобряват сделки, какво става с тези сделки, ако тръгне Народното събрание да одобрява решение? Решението става ли елемент от фактическия състав на сделката? Питах аз в Икономическата комисия по този въпрос, само питах, защото аз имам някакъв отговор, но сигурно не е верен. Вносителят чувствам, че отсъства сега, а още и той сигурно не си е отговорил. Ако Народното събрание ще одобрява сделка, какъв е правният ефект на този негов акт и с какъв акт ще одобрява? Защото става въпрос за договори, дами и господа. Ние одобряваме сделките, по които правителството взима борчове, със закони за ратификация. С решение ли ще одобряваме тези сделки?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да.
МИХАИЛ МИКОВ: Това решение, разберете, не е възможно да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Миков.
МИХАИИЛ МИКОВ: Аз имам един път като вносител и ако може да ги слея, или пак да стана?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, нямате като вносител.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, как да нямам, като имам текст, а по текста на вносителя Вие ме накарахте да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как по текста на вносителя? Взимате думата по § 1 изказване в рамките на пет минути.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, има процедура и може би пак ще взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика думата има господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Миков, аз твърдя, че логиката, по която си построихте изказването, че няма определение какво е господстващо положение на съответния географски пазар, не е истина. Или Вие не знаете какво значи. Просто си признайте, че Вие не знаете какво значи, вместо да твърдите, че няма такова нещо. Обяснявам го веднага. Това определение е ясно с количествени измерители в Закона за защита на конкуренцията. Това понятие е абсолютно ясно - с количествени измерители. Другото е непрофесионално изказване от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Можем тук с уважаемия председател на Икономическата комисия да сложим един бас за това понятие дали в този вид съществува в Закона за защита на конкуренцията. Но това е друга тема.
Аз пак продължавам да питам: това решение, с което Народното събрание ще одобрява сделки, какъв е неговият правен характер и как то се съотнася към договора? Ако Народното събрание не одобри, Министерският съвет ще носи ли преддоговорна отговорност към купувача?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да носи, защото...
МИХАИЛ МИКОВ: Защото защо? Кой е субектът, кой е продавачът - Министерският съвет или Народното събрание? Разберете, че договорът за приватизация, на който тук всички му казвате сделка, но сделка си е един договор и това господин председателят го разбира много добре. Един договор, по който има определени ефекти, освен приватизационни стратегически, макро- и пр. чисто правни, и то гражданско-правни. И когато се заплита администрацията около приватизацията, тоест органите, които формират волята на едната страна - държавата, стават едни пукнатини в правната конструкция, които утре ще създават много сериозни проблеми пред практиката. Разберете.
Аз пак си поставям старият въпрос: откъде-накъде с решение Народното събрание ще одобрява, след като другите сделки ги одобрява със закони на две четения? Това съотношение между българската държава, абстрахирам се от това кой представлява агенция, Министерски съвет и пр., но Народното събрание одобрява сделките досега със закони, а не с решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друг желае ли да се изкаже?
Господин Стефан Стоилов има думата.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Даже и да приемем обяснението на председателя на комисията, че не всички присъстващи в залата разбират текста, което обяснение много често за съжаление звучи в тази зала - че ние не разбираме, те разбират - направете го така, че и ние да разбираме, за да може в цялата страна хората да разберат. Защото много често тук се държат речи, дават се определения, които 99 на сто от хората в страната не разбират. Само вие си ги разбирате. Аз вчера приведох два-три случая по повод на които нямаше реакция нито от министър, нито от министър-председателя. И неслучайно казах, че протоколите ще се зачервяват.
Господин председател, аз уважавам желанието да бъде направена по-прозрачна приватизацията. Винаги съм бил радетел за това. Между другото и Вие сте свидетел и не сте се съмнявали. Да бъде повишено доверието, макар и в този малък отрязък от време - четири месеца, който пък кара човек да се съмнява относно подбудите. Но, както и да е.
Защо обаче се хвърляме в абсурд, като напъхваме Народното събрание по този начин, при това неясен, в това число и юристи не могат да дадат една интерпретация, която да е задоволителна.
Когато обсъждахме по принцип тези неща, прозвучаха гласове убедително, имаше ги и в пресата. Оставете опозицията. И в пресата се писа, че се отива към нещо, което е прецедент в приватизационната практика. Ако искате наистина да уважите обществеността, вкарайте в парламента от предстоящите 30 сделки 3 или 5, които са големи, ключови, засягат такива предприятия и пр., и пр. и ги дайте за обсъждане в парламента и в комисиите. Няма да решаваме, но обществеността ще бъде свидетел на това, че ние взимаме отношения, чуват се различни оценки и Министерският съвет ще си вземе решението. Това е чистото решение. И аз бих го подкрепил. То е в съзвучие и с онези предложения, които се правят от година и нещо и по повод на които вие ни иронизирахте и се отнасяхте високомерно, тази или онази сделка или определен брой от сделки да бъдат обект на дискусия в парламента - първо в специализираните комисии, след това в залата. Да хвърлим малко повече светлина. За БТК батакът беше пълен. И накрая се призна. Една формула, втора формула, претенциите на опозицията бяха да се огледа, да се ослуша. Тръгна сделката с "Джейлан". Тук ви се казваха неща, които се препотвърждаваха. Първите съмнения бяха за това, че се отива на сделка с една компания, която с единия си крак е в сенчестата икономика, меко казано, свързана с мафията, и с другия е на светло. Пълна глухота!
Казвам тези неща, воден от единственото съображение. Направете текста така, че да ангажираме Народното събрание, без то да участва във вземане на решения.
Що се отнася до стратегиите, ще кажа само две-три изречения. В това отношение има едно перверзно мислене, което се демонстрира четири години вече. Идват платени и неплатени от вас консултанти, съветници в България и ви внушават, че за определени сектори трябва да има стратегия за развитие, за да се докаже, че те са приоритетни. Така се прави по целия бял свят.
Основателни са исканията приватизационната стратегия да бъде елемент, вписващ се в стратегия за развитие на даден сектор. Не се страхувайте. Няма да ви обвинят в комунизъм или в привързаност към централизираното административно планиране. Няма такова нещо. Няма. Не изпитвайте такива страхове. Това са основанията и нищо страшно няма. Вярно е, че накрая се сещате за тия неща, но направете го така, както се прави по целия свят. Приватизационната стратегия е един от инструментите за решаване проблемите на този приоритетен сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Професор Стоилов, това, което Вие защитавате като теза, все пак нека да уточним какво е точно. Защото то не кореспондира с предложенията, които Вие сте направили. Ако Вашето желание е Народното събрание да се запознава само в хода на приватизационните сделки за някои големи приватизационни сделки, е едно. Коренно различно обаче е наистина да се приемат онези списъци от предприятия, сделките за които ще се обсъждат и решат от Народното събрание. Значи ще получат одобрение от Народното събрание и след това ще се сключват от Министерския съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вие предлагате списъците да се обобщат, а не сделките.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, в § 1 това се предлага, а следва § 2, в който виждате, че предлагам да се одобрят точно сделките. Не знам защо Вие смятате, че предложенията, които са направени от Министерския съвет и приети от комисията, противоречат на тази логика, която Вие изложихте.
От друга страна, стратегиите за развитие на секторите и дейностите тогава, когато те не са в закон - както например е със Закона за железопътния транспорт, защото там има и елемент на стратегия, и перспектива за развитие на този транспорт, за преструктуриране и т.н. - то тогава те ще се приемат от Министерския съвет. Абсолютно естествено това е задължението на изпълнителната власт. А вие по реда на парламентарния контрол можете да се запознаете с тях. И такива възможност има. Така че не виждам основание в тези обвинения, които Вие отправихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Николов, ние Ви предлагаме, общо взето, една формула, която е най-мека и същевременно в много голяма степен реализираща тези изисквания на обществеността, на Народното събрание и на външните инвеститори - да има обсъждане на определен брой сделки. Народното събрание ще бъде, така да се каже, един консултант и толкова.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Без да взема решение?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, без да взема решение. Именно по повод на тази претенция да взема решение аз ви казвам, че това е прецедент. На четвъртия месец преди края на мандата сегашната изпълнителна власт решава да вкара приватизацията в Народното събрание.
Понеже един от най-добрите методи на познанието е сравнителният, Вие посочете къде Народното събрание се занимава с приватизация. Въпреки че другите страни я направиха по-добре от нас и повече пари събраха, и по-добри инвеститори вкараха и следователно, обобщаващо казано, там приватизацията в много по-голяма степен работеше за икономиката и въпреки това Народното събрание не беше приватизатор. Това е голямото смущение, господин Николов.
И повтарям, направете текстовете по този член, ако искате, отложете ги днес за след няколко дни, така че наистина да не бъдем прецедент, зад гърба на който прецедент пък има една много, много замърсена приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 7, против 58, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване първото предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 45, против 83, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 42, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване третото предложение на народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 43, против 90, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване неприетото предложение на народния представител Атанас Богданов с промяната.
Гласували 130 народни представители: за 49, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов.
Гласували 132 народни представители: за 43, против 78, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.
Гласували 139 народни представители: за 45, против 87, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 1, така както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 106, против 32, въздържали се 14.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Иван Бойков по § 2 - в § 2, чл. 3, ал. 1 се променят, както следва:
1. Точка 1 отпада.
2. Точка 2 се изменя така:
"2. Агенцията за приватизация след одобрение от Министерския съвет за държавни предприятия и акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества, както и за незавършени обекти на строителството. Органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 приключват своята дейност по приватизацията в срок до 31.12.2000 г. След тази дата цялата дейност на тези органи минава в разпореждане на Агенцията по приватизация, в това число и информационният архив и дейността по следприватизационен контрол.".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Миков и Дончева - в § 2, чл. 3 се създава нова ал. 4:
"(4) При приватизация чрез публично оповестен конкурс органът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да оповести критериите за оценка и относителната тежест на всеки един от тях."
Комисията не подкрепя това предложение.
Господин Миков излезе, но му беше обяснено, че това ще стане като една обща разпоредба за всички органи по чл. 3.
И предложение на комисията за § 2.
В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думата "одобрение" се заменя с "одобряване", а думите "от Министерския съвет в годишната приватизационна програма" се заменят с "в годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2".
2. Създава се т. 5:
"5. Министерският съвет след одобряване от Народното събрание - за държавни предприятия и за акции и дялове - собственост на държавата в търговски дружества, определени в годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2."
3. Създава се нова ал. 2:
"(2) Приватизационните сделки се сключват в съответствие с годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2 и със стратегиите по чл. 2, ал. 8."
4. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, сега става ясен смисълът на това предложение, което ние направихме по предишния параграф, и ако то беше прието, логично щеше да бъде тук да не се създава тази нова т. 5.
Със създаването на т. 5, в която пише, че Министерският съвет става орган по чл. 3, ето буквално: "Министерският съвет след одобряване от Народното събрание - за държавни предприятия и за акции и дялове - собственост на държавата в търговски дружества, определени в годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2", излиза, че Министерският съвет като цяло, като колективен орган, ще приватизира, ще решава и ще взема решения или как ще подписва не ми е ясно, договорите. Като колективен орган навярно ще упълномощава министър-председателя, тъй като никъде не става дума, че това ще бъде компетенция на отделен министър. И фактически вече се създава още един апарат за приватизация, наред с тези в Агенцията за приватизация, и в отделните министерства. Мисля, че това предложение е абсурдно и противоречи на всякаква логика, а след това очевидно тук одобрението на Народното събрание ще бъде дали ние гласуваме "за" или "против" сделка, по която нямаме компетентност да се произнесем.
Аз, разбира се, бих помолил юристите да кажат как изглежда това от гледна точка на теория на сделките. Нашето волеизявление, което е 52%, има ли такова нещо в римското право? Доколкото знам такива шизофренични случаи едва ли досега са познати при сключването на сделките. Волята обикновено за сключване на една сделка е 100%. Когато един парламент ще гласува, а той няма да гласува с единодушие тук това одобрение, възниква въпросът по същество каква ще бъде ролята на парламента след това, как министър-председателят ще подпише сделката от името на цялото правителство.
Мисля, че си струва много внимателно да се обсъди тази т . 5 и хората, които са завършили право, да ни обяснят как тя се съвместява с общите принципи на правото. Благодаря.
Затова, разбира се, настоявам тя да отпадне и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Бойков.
Гласували 127 народни представители: за 17, против 33, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.
Гласували 137 народни представители: за 47, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на т. 2.
Гласували 143 народни представители: за 47, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 103, против 22, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Има предложение на народния представител Пламен Стоилов, прието от комисията. То става § 3:
"§ 3. В чл. 6, ал. 2, т. 1, изречение трето се изменя така: "До 2 на сто от приходите във фонда или от паричните постъпления от сделките след привеждането на средствата във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 3.
Гласували 121 народни представители: за 94, против 24, въздържали се 3.
Параграф 3, предложен от Комисията по икономическата политика, е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Параграф 3 на вносителя, който става § 4:
"§ 4. В чл. 11 т. 2 се изменя така:
"2. изпълнителен съвет."
Параграф 4, който става § 5:
"§ 5. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
 "(1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират от Народното събрание. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на Надзорния съвет."
2. В ал. 2 и 3 думите "органа, който ги е назначил или избрал" се заменят с "Народното събрание".
3. В ал. 4 думите "органът, който ги е назначил или избрал, назначава или избира" се заменят с "Народното събрание избира".
4. В ал. 5 изречение второ се заличава.
5. Създава се нова ал. 6:
 "(6) Председателят на Надзорния съвет:
1. свиква заседанията на съвета;
2. определя дневния ред;
3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки."
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думата "длъжност" се поставя запетая и се добавя "както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност" и текстът до края се заличава."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 3 и 4.
Има предложение по § 4 на Стефан Нешев и Иван Борисов:
"Ал. 1 се изменя така:
 "(1) Надзорният съвет се състои от 7 членове. Шест от тях се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство, а седмият се предлага от Висшия съдебен съвет."
2. В ал. 2 и ал. 3 думите "органа, който ги е назначил или избрал, се заменят с "Народното събрание и Висшия съдебен съвет".
3. В ал. 4 думите "органа, който ги е назначил или избрал, назначава или избира" се заменят с "Народното събрание и Висшия съдебен съвет"."
Комисията по икономическата политика не подкрепя това предложение.
Предложение на народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински, Стефан Стоилов и Янаки Стоилов:
В § 4 т. 1, в чл. 12, ал. 1 в края на първото изречение се добавя "на основата на пропорционалния принцип за представителство на парламентарните групи", а изречение второ да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя и това предложение.
Предложение на народния представител Рамадан Аталай:
В § 4 чл. 12, ал. 1 се изменя така:
 "(1) Надзорният съвет се стои от 7 членове, които се избират от Народното събрание. Членовете на Надзорния съвет се предлагат от парламентарните групи и независимите народни представители, както следва:
1. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - 2;
2. Парламентарната група на Демократичната левица - 1;
3. Парламентарната група на Обединението за национално спасение - 1;
4. Парламентарната група на Евролевицата - 1;
5. Парламентарната група на Народен съюз - 1;
6. Независими - 1."
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
Само за момент, защото тук смесихме два текста.
Ще поставя първо на гласуване безспорния § 3 на вносителя, който е предложен като § 4 на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 2.
Параграф 3 по номерацията на вносителя, който става § 4 по номерацията на комисията, е приет.
Сега преминаваме към § 4, по който има няколко неприети предложения.
Господин Янаки Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Аз ще аргументирам предложението, което сме направили четирима народни представители. Смятам, че то е най-сполучливо и не го казвам поради факта, че участвам в това предложение. Ще го сравня с другите две, на двамата колеги от моята парламентарна група. Надявам се, че те няма да го поддържат, тъй като няма логика един кадрови орган, който има функции изключително в сферата на съдебната власт, да бъде включван със свои представители като разпоредителен орган в областта на приватизацията. По отношение на последното предложение, това не е закон, това е проект за решение, освен ако вносителите на това предложение изрично не кажан, че то ще действа до края на мандата на това Народно събрание.

Как ще се прилага тази разпоредба в рамките на следващ парламент, където групите може да не са идентични на сегашните или да не са в съотношението, което те имат днес?
Нашето предложение застъпва един класически принцип - ако парламентът ще има възможност да предлага и съответно да избира членовете на надзорния съвет, тук трябва да се въведе принципът на пропорционалното представителство. Иначе предложението на вносителя, на Министерския съвет, е с други думи запазване на положението, което има и сега в надзорния съвет. Така че дали ще остане сегашното положение или ще промените текста няма абсолютно никакво значение. Абсолютно никакво значение няма, тъй като и сегашните парламентарни групи са излъчили по един представител, вие си имате мнозинството от четири души. Така че това за мен е едно упражнение, което отнема някакво време, но не води до никаква промяна.
Освен това не е логично всички групи да бъдат приравнени в своето представителство, тъй като парламентът е един орган, който приблизително отразява тежестта на общественото представителство. Следователно, управляващите пак ще имат мнозинство в провеждане на приватизационната политика и върху контрола в тази област, но трябва да има, първо, една по-широка среда, и второ, да се зачете относителната тежест на тези, които ще излъчват представители.
Затова, ако вие се замислите върху тези аргументи, не виждам нищо друго, което да направите, освен да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз слушах с интерес предложението, което направи господин Стоилов по отношение предложението, което правим - да го оттеглим за Висшия съдебен съвет. Аз мога да споделя само защо съм го направил и какво съм мислил. Смятах, че в един надзорен орган, какъвто е надзорният съвет на приватизацията, трябва да има човек, който познава добре съдопроизводството по стопанското право, за да предпази евентуални сделки, които могат да нарушат закона. Това беше моето вътрешно убеждение, защото това е специфичен вид право. И трябва да има човек, който се е занимавал, който е извършвал тези процедури, да предпазва всички ония, които са в надзорния съвет, да не бъдат подведени. Но ако аз оттегля предложението в тази си част, то в другата си част настоявам вие добре да размислите върху него.
Надзорният съвет на Агенцията по приватизацията е един контролен орган, който трябва да бъде от специалисти, доказани и приети от цялото общество, в това число от целия парламент. А, за да бъдат приети от целия парламент, трябва да се води една дискусия за техните качества и да бъдем убедени, че те имат тези качества. А приемането на надзорния съвет от парламента с квалифицирано мнозинство е най-добрият гарант за това, че е воден диалог, че няма партийно поставени лица, които да изпълняват партийни поръчки извън обществения интерес и че всички сме обединени около техните квалификационни качества.
Затова аз моля да размислите и да подкрепите предложението, че с квалифицирано мнозинство трябва да се избира от парламента Надзорният съвет на Агенцията по приватизация. Оттеглям частта си за Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
Имате думата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя моето предложение с презумпцията и логиката, че най-после управляващото мнозинство, Министерският съвет ни предлагат един законопроект, където всички сме съгласни, че на преден план е поставена прозрачността и ефективността, и контролът над приватизацията. На всички тук ни стана ясно, че ние волю или неволю, искаме или не искаме, мнозинството ще наложи Народното събрание да бъде един активен участник във вземането на решенията за приватизация на обектите. И затова аз предлагам в надзорния съвет по моето предложение да влязат от Парламентарната група на СДС - 2, и от другите парламентарни групи - по 1, за да нямат онова мнозинство, чрез което пак ще падне сянка върху процеса на приватизацията. Ние днес целим именно да измъкнем най-после обществото да има и да върне онова доверие, което загуби в управляващите, в последно време и в парламента в зависимост от този процес на приватизацията.
Отивайки по-нататък в следващото мое предложение, когато дойде на дневен ред ще взема отношение, имам предложение за изпълнителния съвет. И логиката ми е, че Народното събрание, избирайки надзорния съвет, да си избере и изпълнителен съвет, за да може все пак да се осъществи онзи контрол, който искаме ние особено в последната една година.
Това е моето предложение. Поддържам си предложението, колеги. Още повече, че по време на обсъждането в комисията се повдигна въпросът независимите как ще предложат техен кандидат. И аз мисля, че именно сега е моментът те да се обединят и да се представят колко са отговорни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Аталай.
Има ли други, които желаят да вземат думата?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Щом като има други желаещи, ще прекъснем заседанието. Ако нямаше изказващи се, щях да го подложа на гласуване. Часът е 10,30, днес е петък.
Давам почивка от половин час.
От 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! На 25 октомври зададох едно питане към министъра на вътрешните работи, свързано с динамиката и състоянието на престъпността през последната година. То пак е поставено на 57-о място от актуални въпроси и питания.
Има една обстановка в страната, свързана е с вчерашните взривове. Вестниците са с едри заглавия "Терор", "Престъпност" и пр., която предполагам, че притеснява освен гражданите, и нас, народните представители.
Имаше един друг министър на вътрешните работи, който, когато падна ракетата в Горна Баня, дойде да ни отговори. В тоя смисъл е и моята процедура, уважаеми господин председател: да направим възможното, щото това питане, свързано и с последните събития в тази насока - с тези взривове, палежи - сега да получи отговор и да влезем в една дискусия. Обществото е много тревожно. Предполагам, че и всички народни представители, защото при това подреждане на въпросите, както съм писан последен, може да излезе през месец януари и тогава ще бъде за догодина.
В тоя смисъл ви моля да поканите министъра, да се изтеглят по-напред неговите отговори и да коментираме темите на престъпността в днешния парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Преди четири седмици отправих актуален въпрос до министъра на здравеопазването господин д-р Семерджиев. Въпросът е свързан с проблем, където смятам, че има нарушения на финансовата дисциплина и това ще се отрази върху цялото здравеопазване и здравноосигурителната система. Не ми е отговорено досега, защото винаги попадам в последните за отговор на актуални въпроси.
Защо смятам, че има корупция? "Филипс", "Сименс" - американски фирми, които имат сервиз, имат апаратура, а спечели фирма, която няма собствен завод - затова, че ще достави с 15 дни по-рано, т.е. за 30, а не за 45. Касае се за рентгенова апаратура и които разбират от това знаят, че около 30 дни е проектирането, 45-50 и повече дни е монтирането, а в момента има и апарати, които не са монтирани.
Много ви моля за отговор поне на следващия парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз също имам процедурно предложение за пренареждане в рамките на отговорите на министър Петър Жотев. Двете питания, които съм отправил, касаещи "Финтекс" АД - Габрово, в трети парламентарен контрол очевидно ще бъдат на границата на 14 часа. Вече два петъка пренареждате въпроси, които са зададени след тези питания и които просто очевидно трябва да запълнят времето, за да може точно тези две питания да отидат около 14 часа и да ударите камбаната преди това.
Мисля, че е редно, когато министърът отговаря на въпроси, те да бъдат подредени по реда на постъпването, а не да бъдат произволно пренареждани само и само да се избягва от важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, декларирам готовност на Министерския съвет при желание от Народното събрание да направи извънредно заседание в някои от следващите вторници, министрите да отговарят целия ден, така че да намалеят актуалните въпроси към тях.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Прекрасно. (Ръкопляскания от ДЛ и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Новопостъпили питания в периода от 10 до 16 ноември 2000 г.
Питане от народния представител Руси Статков към Иван Нейков - министър на труда и социалната политика, относно мерки на Министерството на труда и социалната политика за изясняване и преустановяване на спор между Бюрото по труда в град Монтана и бивши работници на фирма "Легхорн" от с. Якимово, област Монтана. Следва да се отговори на 24 ноември.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно позицията на правителството по Резолюция № 1211 от 2000 г. на ПАССЕ за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Следва да се отговори в пленарно заседание на 24 ноември.
Питане от народния представител Христо Стоянов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно надлежността на статистическата информация за изготвяне на национални продоволствени прогнозни баланси и осъществяването на продоволствена и търговска държавна политика. Следва да се отговори в пленарно заседание на 24 ноември.
Има за връчване писмени отговори:
от министър-председателя на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов;
допълнителна писмена информация от министър-председателя Иван Костов на актуален въпрос от народните представители Юнал Лютфи и Лютви Местан;
писмена информация от министър-председателя Иван Костов по повдигнат въпрос във времето за парламентарен контрол от народния представител Георги Пирински;
писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев;
писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от същия народен представител;
на актуални въпроси от същия народен представител - отговори от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева и министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов;
писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на въпрос от народния представител Любен Корнезов. Заповядайте.

Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народния представител Веселин Бончев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народните представители Иван Зънзов, Златко Златев и Донка Дончева.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Два писмени отговора от министъра на отбраната Бойко Ноев на питане от същия народен представител.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от същия народен представител. И още един отговор - също на актуален въпрос.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на питане от същия народен представител.
Писмени отговори от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - два - на актуални въпроси от народния представител Руси Статков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Димитър Димитров.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за насрочване на извънредно заседание на Народното събрание на 21 ноември, вторник, от 15,00 ч. с точка единствена в дневния ред - парламентарен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега, така както бях обещал онзи ден, ще ви съобщя четири върнати от мен актуални въпроси и питания.
Върнал съм актуален въпрос от народния представител Руси Статков до министър-председателя и министър на държавната администрация на Република България господин Иван Костов. Въпросът е относно спешни мерки на правителството за решаване проблема на училища с диабетично болни на територията на гр. Вършец. Следва да се отправи към ресорния министър.
Върнал съм актуален въпрос от народния представител Иван Борисов до господин Александър Праматарски - за довършване на обект "Обходен път - гр. Козлодуй", с оглед на обстоятелството, че Главното управление на пътищата е към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Върнал съм, два пъти, актуален въпрос от народните представители Иван Борисов и Стефан Нешев до господин Иван Костов - министър-председател.
Ще ви прочета актуалния въпрос: "Кой с какви средства пречеше на Министерския съвет да изпълнява конституционно гарантираното му право от чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България в провеждането на неговата външна политика, отнасяща се до снемането на визовия режим за българските граждани за страните от Европейския съюз?" И: "На основание чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България кой и каква отговорност ще носи, ако предварително обявеното от министри на Вашия кабинет отпадане на визовия режим на българските граждани за страните от Европейския съюз през м. ноември не се изпълни?".
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Ето, съвсем нормално... Той провежда политиката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съвсем нормално. Върнал съм го...
Какви управленски действия визирате, не бих искал да дам квалификация какво представлява актуалният Ви въпрос. След това сте го поправили и той сега гласи така, забележете, поправеният: "Кой с какви средства пречеше на ръководения от Вас Министерски съвет да изпълни конституционно предоставеното му право по чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България в провеждането на външната си политика, отнасяща се до снемане на визовия режим за българските граждани за страните от Европейския съюз?" И: "На основание чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България каква отговорност ще поискате на министрите от кабинета Ви, които предварително обявиха отпадане на визовия режим за българските граждани за страните от Европейския съюз през м. ноември т.г., ако това събитие, - новото е - което се свързва с провежданата от кабинета външна политика, не се изпълни?"
И колкото пъти го зададете по този начин, ще ви го връщам.
Има промяна в парламентарния контрол.
Народният представител Емилия Масларова моли да бъде отложен отговорът на зададения от нея актуален въпрос към господин Петър Жотев.
За процедура има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Господин председател, аз искам да Ви помоля да не давате оценки от мястото на шпикер на Народното събрание, а да изпълнявате... (Оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз Ви спестих оценката, господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ: ... да изпълнявате възложените Ви от правилника задължения. Защото аз смятам, че един народен представител има право да попита министър-председателя си защо не изпълнява правомощията, дадени му от Конституцията, по провеждане на вътрешната и външната политика.
А ако смятате, че трябва да изрежа от вестниците изявленията на министрите, направени във връзка с отпадането на визовия режим за Европейския съюз на български граждани през м. ноември и да ги приложа към питането, мога да го направя, ще си направя и този труд. Но аз мисля, че Пресцентърът на министър-председателя му докладва за това, което се печати във вестниците и той е информиран човек. И не исках да го обиждам, като му давам тази информация.
И не виждам с какво е нарушено правомощието ми като народен представител. Но виждам с какво Вие подведохте българския народ, че не провеждате политическа депресия в този парламент. Благодаря. (Възгласи в мнозинството: "Е-е-е!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Направете си труда и аз пък ще си направя моя труд пак да Ви върна въпроса.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): Репресиране, не депресиране.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Отвори и прочети какво значи "депресиране". "Депресиране", а не "репресиране".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Иван Борисов.



ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, аз считам, че абсолютно неоснователно сте върнали моя актуален въпрос за обходния път на гр. Козлодуй. Всички ние тук с повод и без повод в тази зала декларираме, че сме за атомната енергетика, че към столицата на атомната енергетика - Козлодуй, всички имаме положително отношение. Става дума за обходен път на гр. Козлодуй с дължина два и половина километра. За това се говори вече много години.
Миналата година, в навечерието на изборите - ние коментирахме с господин Бакърджиев този въпрос многократно - бяха намерени пари и точно по време на изборите имаше отново фанфари, за пореден път първи копки. Изборите свършиха, обходният път на Козлодуй беше спрян.
Сега се прави бюджетът на Република България за следващата година и аз считам, че съвсем уместно съм внесъл актуалния въпрос и то именно към господин Праматарски, защото става дума за аварийни ситуации, той именно ръководи тази дейност.
Аз Ви питам, господин председател: нима трябва да чакаме да стане някаква ситуация в Козлодуй, където няма обходен път, цялото движение да продължи да бъде насочено, както и сега, през центъра на града, вместо да бъде завършен този обходен път от два и половина километра и да има възможност населението да се евакуира по този обходен път?
Ето това е смисълът на моя актуален въпрос. И отново твърдя, че той е именно в ресора на господин Праматарски.
Разбира се, аз съм изпълнил Вашата препоръка, пренасочил съм въпроса към господин Чачев, където е Главно управление на пътищата. Но аз считам, че тук е допусната грешка. Въпросът действително трябва да бъде към господин Праматарски и аз считам, че бидейки сега отправен към господин Чачев, най-после той ще намери, след много години отлагане, своето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ахмед Юсеин - за процедура.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Господин председател, Вие забравихте, че върнахте и моя въпрос към министър-председателя. Но аз имам едно конструктивно предложение, защото от два месеца и половина чакам и други колеги чакат. Нека ръководството на парламента, като се съберете, да видите и да вземете някакво решение.
Какво се получава де факто? Когато един министър идва наред, в понеделник му се задават въпроси. Аз например, когато зададох въпроса към Венцислав Върбанов - министъра на земеделието, имаше 3 въпроса, а сега са около 12-13. Значи тези хора, които си задават въпросите, да се види в кой ден и в кой час. Ето, тази ротация трябва да се спазва. Така, както е взето решение, не само за ротацията, но и да се съблюдава и денят, и часът кога народният представител е задал въпроса. Много ви моля! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Аз ще обърна внимание. Ако наистина има неправилно подреждане на въпросите към отделен министър, те трябва да си следват реда на постъпването.
Започваме с отговори от министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
Има два актуални въпроса, които са все във връзка с отношението на българското правителство с Европейския съюз и Пакта за стабилност. Съгласно нашата практика, народните представители, задали двата актуални въпроса, а това са: първият актуален въпрос - от господин Драгомир Драганов и господин Иван Тодоров, вторият актуален въпрос - от господин Веселин Бончев, ще развият своите актуални въпроси, министър-председателят ще отговори общо, а след това те имат право отделно пак на реплики.
Господин Иван Тодоров, имате думата да развиете първия актуален въпрос.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да кажа, че и осемнадесет вторника да определим за парламентарен контрол, ако продължаваме с такива дълги процедури преди започването на същинската работа, няма да ни стигнат. Затова аз използвам възможността, първо, да помоля тази практика да я съкратим, доколкото е възможно, и, второ, да помоля отговорите на въпросите, които се задават, също да бъдат максимално кратки - това да не бъда за сметка на точността, разбира се, - за да успяваме с парламентарния контрол.
Моят въпрос заедно с колегата Драганов е доста отдавна - той е от 31 октомври, два дни след известното изказване на колегата Агов. Аз мисля, че до голяма степен този проблем беше изяснен по време на дебата по темата, който имахме в парламента, до голяма степен беше изяснен и с решението, с което излезе нашият парламент, което беше прието. Но аз използвам възможността да помоля господин министър-председателя действително за един много кратък и много ясен отговор, за да се разсеят и последните съмнения и опасения, които бяха предизвикани и от изказването на господин Агов. Още повече, че това изказване срещна сериозен резонанс от страна на нашите европейски партньори, не скривам - и от страна на нашите партньори от европейските социалдемократически и социалистически партии, от Партията на европейските социалисти, там, където ние се опитахме да си свършим работата като българска, отново подчертавам, националноотговорна политическа партия - говоря за Българската евролевица, разбира се.
Тъй като това заявление предизвика действително сериозни опасения и безпокойства, аз Ви моля, господин министър-председател, да отговорите българското правителство наистина подкрепя ли изразената от господин Агов позиция по проблема с визите за българските граждани и членството ни в Пакта за стабилност и допуска ли варианта за промяна на своята евроинтеграционна и регионална политика. Тоест, допуска ли българското правителство действително излизане на България от Пакта за стабилност в случай, че проблемът с визите не намери своето позитивно решение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Веселин Бончев да развие своя актуален въпрос на същата тема.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, драги колеги народни представители! Моят въпрос към министър-председателя е малко по-различен от този на колегите Тодоров и Драганов, защото в последните дни бяхме свидетели на някои негативни отношения, както на Европейския съюз , така и на Пакта за стабилност, към България.
Уважаеми господин министър-председател, от 1999 г. досега България е изпълнила всички желания съгласно спогодби и от страна на Пакта за стабилност, и на Европейския съюз .
България даде коридори за прелитане на самолетите на НАТО миналата пролет.
България се съгласи за предварително затваряне на АЕЦ "Козлодуй" - единствената централа, която дава най-евтината електроенергия и най-много - първи, втори, трети и четвърти блок. С това предварително затваряне по точни данни България ще загуби от непроизведен ток над 1 млрд. долара и доста персонал и то квалифициран ще бъде съкратен.
Второ, без да ни дават обяснение, Пактът за стабилност отложи така прочутия мост, където 2002 г. трябваше да ходим по него, да започне строителството 2002 г., без да ни дава обяснение и с думата "вероятно". "Вероятно" на езика на дипломацията значи "почти няма".
По-нататък. Също Пактът за стабилност и Дунавската комисия към Европейския съюз с още две години отложиха разчистването на р. Дунав и България от 24 април 1999 г., когато беше разрушен мостът и бяха блокирани 30 кораба в Мохач, плаща по 30 хил. долара на ден загуба и 40 процента от персонала е уволнен. Не че няма работа, не може да се върнат корабите. Също отложи за две години разчистването, въпреки че ни лъжеше, че ще бъде разчистено, без да ни дава обяснение.
И последно, господин министър-председател, икономическият форум, който се състоя в НДК преди един месец, показа съвсем мълчаливо, с присъщата куртоазия на представителите на фирмите абсолютно негативно отношение, мълчаливо обещание за бъдещето, леко потупване по рамото и нищо конкретно за чужди инвестиции.
На основание на тези мотиви, моля Ви, уважаеми господин министър-председател, да ми отговорите каква е отговорността на българското правителство за отношенията на Република България с Европейския съюз и Пакта за стабилност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров, господин Драганов и господин Бончев! Правителството определя политиката си по отношение на Европейския съюз и Пакта за стабилност на основата на дадените му от Конституцията правомощия, на основата на решенията на Народното събрание, а Народното събрание има много такива конкретни решения по отношение на европейската и регионалната интеграционна политика на България - ние се стремим изцяло да следваме тези решения и да ги реализираме на практика - и на основата на реализиране на своята актуализирана програма "България 2001" в нейната част за външната политика.
Връзката между интеграционните аспекти на регионалната и европейската политика е очевидна. Тази взаимна обвързаност пролича най-ясно по време на Косовската криза, когато Европейският съюз поиска от нас да се присъединим към неговите активни действия и ние подкрепихме тази обща европейска политика, като по този начин получихме едно решаващо преимущество, за да получим покана за започване на преговори с Европейския съюз. Тогава регионалната политика на България стана ключ и тласък към европейската ни интеграция.
Регионалната политика на нашата страна в Югоизточна Европа очевидно е част от политиката ни на присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Едновременно с това обаче ние не искаме регионалната политика с нейните цели и европейската интеграционна политика да бъдат считани като взаимнообуславящи се. И аз говорих по този въпрос, когато дебатирахме тук проблема за визите. Няма да се връщам на това, само напомням своето изказване от онзи дебат. Очевидно в този смисъл е и връзката между Пакта за стабилност, замислен като дългосрочна рамка за стабилизиране на страните от Югоизточна Европа, и политиката на Република България в региона и съответно политиката на България за присъединяване към Европейския съюз.
Връзката между визовия проблем и участието на България в Пакта за стабилност, която господин Агов направи, е отражение на безспорно съществуващата взаимосвързаност между европейски и регионални интеграционни компоненти на българската външна политика. Тази връзка е политическа, дори геополитическа, за което се говори онзи ден, и отражение на въпроса къде вижда преди всичко своето място Република България. Изваждането на България от негативния визов списък ще представлява ясен сигнал за принадлежността на страната ни към европейските геополитически ценности. Когато това стане, България очевидно се присъединява към това пространство. Невъвеждането на безвизов режим за българските граждани, тоест продължаването на този режим, който съществува в момента, автоматично остава България в регионалната зона и определя нейната активност преди всичко на Балканите.
България работи активно и последователно за реализиране на заложените цели в документите на Пакта за стабилност от Кьолн и Сараево от позицията на страна, която желае да бъде пример за европейски ценности, за стабилност и успешен опит как най-ефикасно следва да се преодоляват и регионалните, и европейските интеграционни проблеми. Нашият принос към Пакта е преди всичко в подпомагането на страните от Югоизточна Европа в техните усилия за присъединяване към Европейския съюз на основата на изпълнение на критериите, които Европейският съюз поставя за политическа демокрация и пазарна икономика, за уважение правата и свободите на хората и едновременно с това обаче, отчитайки индивидуалните равнища на подготвеност на всяка от тях. България оценява постиженията и проблемите пред реализирането на Пакта за стабилност. Несъмнено постижение на Пакта е приносът му към създаване на по-добър политически климат в Югоизточна Европа, в който водещо начало е сътрудничеството и обединяването на усилията, а не конкуренцията и съперничеството. Считаме, че подходът обаче на най-малкия общ знаменател в процеса на сътрудничество в рамките на инициативата е контрапродуктивен както за самата нея, така и за успешното развитие на процеса на разширяване на Европейския съюз. Ако Пактът за стабилност доведе до третиране на всички страни в региона по принципа на най-малкия общ знаменател, тоест придвижването към европейското членство стане съобразно скоростта на най-бавно интегриращата се балканска страна, думи, които прозвучаха съвсем наскоро казани от президента на съседна страна, това ще бъде зле за България.
Пактът не е заместител и не следва да бъде заместител на европейската интеграция. Считаме, че ефективността му ще проличи най-вече, ако неговите конкретни резултати бъдат почувствани от населението на страните от региона - нещо, което досега не е постигнато. Начинът, по който се развива Пактът за стабилност и особено темповете на реализация на конкретните проекти, по обща оценка на всички правителства на страните в преход в региона не отговаря на очакванията на правителствата. Забавеното развитие и неспособността в рамките на Пакта за стабилност да се постигне диференцирано третиране на държавите от Югоизточна Европа на основата на техните реални постижения по пътя на евроинтеграцията, доведе според нас естествено и до това решение на българското Народно събрание, според което е необходимо отново да се търси дефиниция на мястото на България в регионалните форми на сътрудничество в съответствие с българския интерес за членство в Европейския съюз. Както беше записано в решението, това се отнася и за Пакта за стабилност. Очевидно тази преоценка налага и разглеждането на Пакта за стабилност в неговата взаимовръзка с политиката на България за евроинтеграция.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че дори в приетата декларация на министър-председателите от ЦЕФТА във Варшава тази седмица е казано изрично, че ЦЕФТА не е заместител на желанието на страните - членки на Централноевропейската асоциация за свободна търговия, да се интегрират в Европейския съюз. Напротив, те разглеждат членството си в ЦЕФТА като начин да се придвижват към по-бързо решаване на проблемите за интеграцията си в Европейския съюз. Същото трябва, и то в много по-голяма степен да се отнася разбира се, и до Пакта за стабилност.
Следва ясно да се заяви, че както европейската интеграция, така и усилията ни за стабилизиране и развитие на страните от региона на Югоизточна Европа остават ключови приоритети на българската политика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председателю! Вие всъщност направихте отново анализ на двете писти по пътя ни към пълно членство в Европейския съюз и Пакта за стабилност и нашето сътрудничество с него. Аз продължавам да твърдя, казах го и в своето изказване по време на дебатите, че съм абсолютно убеден, и не само аз, че двете неща не бива да се смесват, още повече, че в Европа поне сред партньорите, с които ние общуваме, едно такова смесване буди недоумение. Още повече, че аз мисля, че Вие като министър-председател имате много по-голямо право и повод за самочувствие, отколкото аз, затова, че България много добре се движи по своя път към пълно членство в Европейския съюз. Тези дни отново ставаме свидетели на това, че очевидно добре вървим по пътя си към Европейския съюз и нямаме основание да изпитваме особени притеснения, още повече предизвикани изкуствено от някакъв заместител като Пакта за стабилност. Пак повтарям, това са абсолютно две различни писти. Знакът, който ние бихме дали с евентуално излизане, прекъсване на сътрудничеството си с Пакта за стабилност, би бил изключително лош. Това е един лош знак.
Както казах и преди седмица и нещо, ние непрекъснато трябва да изразяваме, да излъчваме позитивна политическа воля и позитивни политически послания. Тоест, ние трябва да влизаме, да се интегрираме, а не да излизаме. И аз не мога да повярвам, че е една такава сериозна мисъл, включително и в нашето правителство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: ... България доброволно, излизайки от Пакта или прекъсвайки сътрудничеството си с него, евентуално, би се отказала от тази поредица от инфраструктурни проекти, които са изключително важни за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: И "Дунав-мост", и Ломско пристанище, и т.н., да не ги изброявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Бончев, искате ли реплика? Имате думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин премиер, драги колеги народни представители! Аз не чух отговор на моя въпрос, въпреки че дадох ясни мотиви, и в тези 2 минути нямам време да посоча някои от авторите защо България е в тази икономическа и политическа изолация.
Първо. Непозната корупция досега - автор, човек от Европейския съюз, и то корупция в МВР, съдебна система, управляващите.
Второ. Приватизация, която се носеше вече като легенда на господин Божков и целия Европейски съюз - "На черно 10 на сто" - също автор от Европейския съюз.
- Безработица 30 на сто - над 1 000 000.
- Сенчеста икономика - огромна, която доведе бедност над 50 на сто.
- Пълен провал на реформите, уважаеми господин премиер, и то вече 11 години.
- Брутен вътрешен продукт - 1300. Една двадесета от Германия и една осма средно за Европейския съюз.
- Единадесет години приятелски кръгове, фондации, пирамиди, разграбване и разпадане на банкова система. Коя банка в момента дава кредити на малкия и средния бизнес?
- Бягат чужди инвеститори, господин премиер. Вие лично и президентът бяхте в огромни водещи фирми - аз от куртоазия няма да споменавам името - и знам как бяхте приети, и на какво ниво бяхте приети, и какво ви отговориха.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Кажи им името, бе.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: Той знае много добре. (Неразбираема реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.) Аз съм възпитан човек, господин доц. Иванов, затова говоря така.
Много Ви моля, господин премиер, отговорете ми кой ще понесе отговорността за вече доказаната политическа и икономическа изолация на България и визова дискриминация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, взимам думата отново, за да обърна внимание на нещо, със съжаление, а именно, че тази компонента - изявите на депутатите, която, разбира се, е необходима по времето на контрола, за да видят тези, които ги избират, че те защитават техните интереси, за съжаление, тази компонента тук в такава степен преобладава - ето вече 45 минути минават от парламентарния контрол, и по същество се казват съвсем малко отговори на въпроси, зададени по същество, към правителството. Това е тъжната истина.
Аз разбирам желанието за изява, че трябва да има своето място, но това желание за изява изяде цялото време - 45 минути, и в това време се чуха само 5 минути на съществено зададени въпроси и отговори по тези въпроси по същество. Това е пълно разхищение на времето за парламентарен контрол, което считам, че е злоупотреба с времето на парламента. И заради това ми се струва, че трябва да обърна вниманието на следното обстоятелство - правителството е добре да бъде питано по конкретни въпроси така, както предвиждат Конституцията и правилникът, и да се получават конкретни отговори. На базата на конкретните отговори да се завързва конкретна дискусия, да се казва доволен ли е народният представител или не. Така е по правилник, така е и по Конституция. Това, което ние чуваме тук, е въпроси, които се задават по един повод, след това изказвания - по съвършено друг повод. Намесват се всевъзможни тези, получава се нещо като тюрлюгювеч и на практика... (Неразбираема реплика от народния представител Веселин Бончев.)
Не, това не се отнася за господин Тодоров.
Нещо, което обърква и хората и те всъщност не разбират къде точно е парламентарният контрол. Защото моето абсолютно убеждение е, че българинът е здравомислещ и иска да чуе здрави разсъждения от тази трибуна и ясни отговори.
Накрая само да кажа, във връзка с това, което долових като уточняване на въпроса или изказано становище от господин Тодоров. Искам да кажа нещо, което считам, че е много важно, а именно, че Народното събрание, след дебата по визовия въпрос, намери балансирана и правилна политика, и точните формулировки по отношение на тези баланси - на отношенията между Република България и Пакта за стабилност, участието и интеграцията в Европейския съюз. Ние не бива сега, с тази дискусия, отново да създаваме впечатление, като че ли този баланс по някакъв начин е нарушен. Не, този баланс не е нарушен. Този баланс ще бъде следван от правителството. Искам да ви уверя, че това решение ще бъде реализирано.
Искам да кажа, че ние споделяме основният мотив на това решение, а именно, че Пактът за стабилност е една инициатива, която не е постигнала своята основна цел, а именно омиротворяването, пълното и окончателно омиротворяване на Косово. Тази цел, след проведените и отхвърлени от югославското ръководство избори в областта, остава така далечна, както беше и преди изборите - и преди изборите в Косово, и преди президентските избори в Съюзна република Югославия. Така че Пактът за стабилност има тепърва да постига своите ключови политически цели по отношение на стабилизацията на Югоизточна Европа и България трябва да остане с активно участие, защото проблемът за Косово я ангажира много силно. И това не е моя реплика, това е реплика на външният министър на Съюзна република Югославия - господин Свиланович, който казва, че проблемите с Косово трябва да бъдат решени с участието на Гърция, Македония и България. Неслучайно го казва това. Това показва, че те самите оценяват силната ангажираност на България към решаването на този важен за нашите интереси, за нашата национална сигурност въпроси. Така че ние продължаваме да помагаме в Пакта за стабилност за постигането на тази цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
От името на парламентарна група - господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа! По време на дебатите миналия петък, относно изваждането на България от негативния визов списък, позицията на БСП и на Парламентарната група на Демократичната левица стана пределно ясна за почти всички. Казвам "за почти всички", защото има неколцина представители на управляващата партия, които продължават да правят нелепото внушение, че БСП и Демократичната левица са против изваждането на България от този негативен списък. Такива представители на управляващите са например господин Димитър Абаджиев, който е заместник-председател на СДС, господин Иван Иванов, който е заместник-председател на синята парламентарна група, че дори и госпожица Екатерина Михайлова, която е председател на Парламентарната група на ДПС и главен секретар на СДС.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: На СДС, на СДС.
ИВО АТАНАСОВ: Извинявам се, на синята парламентарна група и главен секретар на СДС.
Във връзка с това във Висшия съвет на БСП се получи следното прессъобщение на ръководството на Партията на европейските социалисти и Парламентарната група на Партията на европейските социалисти в Европейския парламент. Цитирам:
"Ян Маринус Виерсма - заместник-председател на Партията на европейските социалисти, и Ханнес Свобода - заместник-председател на Парламентарната група на Партията на европейските социалисти, препотвърдиха днес решението на Европейския парламент и препоръчаха изваждане на България от негативния визов списък на Европейския съюз. Партията на европейските социалисти и нейната парламентарна група високо оценяват усилията, положени от техните парламентарни партньори в България - БСП и Евролевицата, за премахване на визовите ограничения за българските граждани. Ние също така отбелязваме позитивната роля на другите партии и на левицата - ОБТ, БСДП и Политическото движение "Социалдемократи" в подкрепа на тези стъпки.
Партията на европейските социалисти и нейната парламентарна група категорично отхвърлят изявленията на господин Абаджиев - заместник-председател на Консервативния съюз на демократичните сили, обвиняващи Българската социалистическа партия в подкрепа на сегашния визов режим. Реалността е точно противоположна.
Партията на европейските социалисти и нейната парламентарна група са също така потресени от израза и съдържанието на изявлението на господин Агов - председател на Комисията по външна и интеграционна политика на българския парламент, която обвързва членството на България в Пакта за стабилност с визовата политика на Европейския съюз. Такива изявления подкопават статуса на България по отношение на Европейския съюз и заблуждават българското обществено мнение.
Наред с това разглеждаме започващата отново кавга около сроковете за повишаване безопасността на атомната електроцентрала в Козлодуй като още един обезпокояващ момент от страна на СДС и неговите съюзници за отношението между България и Съюза.
Партията на европейските социалисти и нейната парламентарна група и занапред ще подкрепят становището на комисията и собственото им решение да се намери задоволително решение на чувствителния въпрос за визовите изисквания.
15 ноември 2000 г."
Това е съдържанието на писмото. Аз моля най-после тези трима представители на СДС, заемащи високи постове в синята партия и в синята парламентарна група, да влязат в час и да разберат, че българските социалисти и Демократичната левица, и останалите леви партии, споменати в писмото, са не по-малко заинтересувани и не по-малко действат за изваждане на България от негативния визов списък, отколкото управляващата партия. Подобни нелепи внушения, които си позволяват представителите на управляващата партия, могат не да помогнат, а да навредят на България за изваждането й от негативния визов списък. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
От името на парламентарна група думата има господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, току-що чутото от всички нас подсказва, че Българската социалистическа партия продължава да се занимава с дейността да обяснява по свой собствен начин дейността на българските народни представители и то да обяснява тези неща в Партията на европейските социалисти, тоест, подкрепя другарчетата си.
На първо място бих искал да подчертая, че категорично протестирам от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, съжалявам, че тук го няма членът на Бюрото на Европейската народна партия господин Димитър Абаджиев, друга партия да дава оценки за политическата дейност на народни представители, избрани в този парламент със суверенното право на българския народ. (Шум и реплики от ДЛ.)
Ние не сме избирани от избирателите на Европейския парламент. Ние сме избирани от българския народ и единствено българският народ може да дава тези оценки. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
АСЕН АГОВ: На второ място, господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, лично аз смятам, че Партията на европейските социалисти не си е свършила работата, защото тук не става въпрос за изваждането на България от негативния списък. Тук става въпрос за това българите да пътуват без визи в страните от Европейския съюз и това да стане безусловно. Следователно ние не можем да бъдем доволни от декларацията на Партията на европейските социалисти, а и никой българин не може да бъде доволен от тази декларация, защото тя не решава проблема за пътуването на българите безусловно и недискриминационно без визи, както заяви това Народно събрание. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
АСЕН АГОВ: Ето, това е позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата министър-председателят Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Искам да взема думата, господин председателю, за да реагирам тук на няколко думи, казани очевидно по повод проведената работна среща в Министерския съвет по въпросите за електроенергетиката на Република България. Това стана сравнително скоро.
Аз искам да кажа, че на тази среща, когато бяха обсъждани проблемите на българското електропроизводство и бяха казани много разумни неща, бяха зададени много силни въпроси, стана една много сериозна дискусия, почти всички участващи страни поставиха въпроса за това, че трябва да се прегледа внимателно споразумението на България за извеждане на блок 1 и блок 2 на АЕЦ "Козлодуй", да се даде допълнителна информация и освен това много сериозно да се прецени отново българската позиция по отношение на извеждането на блок 3 и блок 4.
Аз не знам как този дебат, защото това е единственият дебат в България, който е воден на тази тема, и, между другото, това беше общоприето становище, включително там беше господин Румен Овчаров и други представители на БСП, и представители на ДПС, на цялото Народно събрание, от Комисията по енергетика и енергийните ресурси, на това нещо никой не възрази, когато аз направих обобщенията по този въпрос. И изведнъж дочувам сега в Народното събрание някой да казва, че са започнали някакви кавги във връзка със сроковете за извеждане на блокове 1 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". Това наистина ме кара да се чувствам предаден буквално. Защото излиза, че ние, събирайки се, едно говорим по въпросите на българската енергетика, а там беше казано, че трябва да имаме единна националноотговорна позиция и ние го приемаме това нещо, и на другия ден Партията на европейските социалисти казва, че в България започвали кавги. Аз не знам как да се търси национално съгласие по българските интереси при такава реакция на Партията на европейските социалисти? Аз лично си задавам простия въпрос: кой постави тази тема на Партията на европейските социалисти за дебат? Кой им каза, че в България има кавги по въпросите за извеждането на блокове 1 и 4 на АЕЦ "Козлодуй"? И ако има кавги, между кого са кавгите? Между кого са кавгите? Ние тук сме на едно мнение.
Ние казахме твърдо да се спазват поетите ангажименти и да се върви стъпка по стъпка, двете страни да си изпълнят задълженията, България да си потвърди сроковете, да не отстъпва от тези срокове, посочихме различията. Къде са кавгите? Аз питам: между кого и кого са кавгите по този въпрос?
Аз си мисля, че някой много сериозно е подвел Партията на европейските социалисти за това, което става в България, специално по тази тема. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Румен Овчаров.
Господин Куртев ми припомня правилника, че въпросите на процедура са по водене на заседанието.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Точно това ми е процедурата, господин председател! Извинявайте, но Вие позволявате на господин министър-председателя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Конституцията му позволява.
РУМЕН ОВЧАРОВ: ... да застава на тази трибуна, да прави внушения, да задава въпроси, на които никой няма начин да му отговори. Той се опитва в момента да възбуди един спор, който не е реален, не е съществен за тази зала.
Аз съм готов с него да обсъдим въпроса кой доведе българската ядрена енергетика до състоянието 1-ви и 2-ри блок да бъдат затворени 5 години преди срока им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Готов съм да обсъдим въпроса кой беше човекът, който приказваше, че българската ядрена енергетика е опасна за България и в крайна сметка доведе до позицията на Европейския съюз. Готов съм тези неща наистина да ги обсъждаме, но не сега тук да ме поставя в положението, че някой някъде си нещо бил казал на някого си.
Питайте си хората, които информират вас, които информират общественото мнение, хората, които формират позицията на правителството, господин Костов. Не задавайте риторични въпроси към нас. Вие сте тези, които отговаряте за позицията на България за изпълнението на поетите от България ангажименти. Когато ние дойдем на власт, тогава ние ще отговаряме. Не прехвърляйте топката от болната на здравата глава. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз смятам, че нещата са ясни.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Поради извънредно заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол не бях в началото на заседанието, когато господин председателят е връщал отговори, в това число и отговор на мой въпрос до министър-председателя.
Това е процедура, господин министър-председател. Когато двама министри откажат да изпълнят служебните си задължения, когато две оздравителни училища нямат медицински персонал и те са на национално подчинение, когато няма парно отопление и децата боледуват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не е процедура, господин Статков. Ще Ви отнема думата.
РУСИ СТАТКОВ: Процедура е. Кой ще свърши работата и защо ми връщате въпроса, след като министър-председателят затова е министър-председател - да накара министрите да свършат работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отнемам Ви думата. Напуснете трибуната. Това не е процедура. Научете правилника!
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател, Вие ни прочетохте една назидателна лекция. Аз ще Ви напомня, че в английския парламент е като на бойно поле. Тук Вие си правите каквото си искате 4 години и обезличихте тази зала. Направихте я на едно абсолютно аматьорско сборище. С белгийския посланик си говорите по телефона и ще взимате почивка, ще спирате един човек с 24 на сто от мажоритарния вот на българите да Ви чака Вас, който Ви е избрал. Това е скандал! Това е скандал!
Второ, един наш сънародник беше убит брутално в Косово - Валентин Крумов, и нито Вие като министър-председател на нашето правителство, включително МВР, Министерството на външните работи, никой не се занима със съдбата на това момче, което представляваше ООН, и с наказанието на убийците му. Вие се срещнахте с Хашим Тачи на ул. "Раковски" № 134 в присъствието на министъра на правосъдието, значи му дадохте ранг. Вие, министър-председателят на България! Председателят на Комисията по външна и интеграционна политика присъстваше там. Заместник-министърът на външните работи господин Кисьов присъстваше там. И след като му давате такава аванта, официална, и го поставяте на пиедестал, Вие можехте за един час да го накарате да намери убийците. Той може в границите на 60 минути да намери тези убийци.
Аз съм стъписан. Затова, имайки предвид всичко това, Ви питам: възнамерявате ли като министър-председател да поискате обяснение от съответните министри за тяхното безотговорно отношение и като председател на Вашия Министерски съвет да потърсите отговор за изясняване на обстоятелството по убийството, както и за наказание на убийците на българския гражданин Валентин Крумов?
Емил Спахийски е един достоен журналист. Отиде в Косово и наистина поговори с тези хора. Поговори с един от представителите на КФОР - Райнар, който каза: "Един професор беше повален на земята", цитирам, "и мъжете скачат върху него. Той потъва в кръв. Изваждат пистолет, опират го в тила и го довършват. След това танцуват върху трупа пред очите на безпомощната му съпруга."
По същия начин е убит и нашият сънародник, казва Райнар. Първо са го били, след това са го застреляли и са танцували около него, защото е сбъркал да говори на славянски език.
Къде е нашето правителство? Къде е Вашата интервенция? Къде е външната министърка? Къде Ви е министърът на МВР? Къде са Ви приятелствата с Тачи?
ООН след убийството на Крумов каза: "Тя не приписва на шефа на АОП Хашим Тачи да предаде убийците, а тя просто казва: "Ами, говорил на славянски, абсурд, забраняваме ви повече от КФОР да говорите на славянски езици".
Каква гавра от страна на ООН към един български представител в техните редици! Те не заслужават достойни българи да работят за тях, ако така ги третират. Благодаря. Извинявайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за отговор министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, една бележка по отговора на това, което току-що беше чуто. Аз наистина заслужавам упрек за това, че не отложих за по-късно предвиденият преди 2-3 дни разговор с белгийския министър-председател господин Ги Верхофстат и го проведох сега, преди малко, в 12,00 ч. по въпроси, които са от национален интерес за България. Аз наивно си мислех, че ще свърша до 12,00 ч. с отговорите на поставените ми въпроси. За съжаление, в сила е това, което казах в репликата си преди малко, но такива са обстоятелствата тук, при нас.
Конкретно на Вашите въпроси искам да Ви уверя, че ние, първо, реагирахме веднага, в момента след убийството. Министерството на външните работи веднага установи незабавно контакт с близките на Валентин Крумов и ги предупреди сутринта на 12 ноември 1999 г. след получаване на информацията. Едновременно с това министерството даде спешни указания на постоянните представителства на България в Ню Йорк да сезират Секретариата на ООН. Беше получен отговор от Ситуационния център при Департамента по операциите за поддържане на мира при Секретариата на ООН, съдържащ детайли от инцидента. Последваха изявление на генералния секретар на ООН, направено в Сараево на 12 октомври 1999 г., и изявление на д-р Бернар Кушнер - специален представител на Генералния секретар на ООН и ръководител на Мисията на ООН за временна администрация - от същата дата. Беше осъден актът на насилие, извършен срещу служител на ООН, пристигнал доброволно в Прищина в името на каузата на мира и разбирателството.
България постави въпроса за изясняване на случая на възможно най-високо равнище - пред Генералния секретар на ООН и пред ръководителя на Мисията на ООН за временна администрация в Косово.
Искам да припомня, че непосредствено след трагичния инцидент с господин Крумов на 13 октомври 1999 г. в Народното събрание пред вас бе изнесена информация по случая от заместник-министъра на външните работи. Почетена бе с едноминутно мълчание паметта на българския гражданин, животът на който нелепо бе прекъснат. По време на състоялата се среща на д-р Бернар Кушнер с представители на страните от Групата "Приятели на Косово", българският представител постави въпроса за действията, които следва да бъдат предприети. Специалният представител на Генералния секретар е уверил, че разследването е възложено на полицейските служители на Мисията на ООН за временна администрация в Косово и още не е завършено, но се прави всичко възможно виновните да бъдат заловени и осъдени.
Министерството на външните работи оказа необходимото съдействие по време на пребиваването на майката и сестрата на господин Валентин Крумов в началото на декември миналата година и в края на януари тази година в Ню Йорк, за осъществяване на връзка с администрацията на ООН.
Организирани са срещи с госпожа Фрешет, заместник-генерален секретар на ООН и с госпожа Дел-Гаудио, заместник-началник на Управлението за личния състав при Департамента за операциите по поддържане на мира. Представителите на ООН са поели ангажимент да отговорят писмено на поставените въпроси относно хода на двете разследвания - административното и наказателното, които се водят в момента от администрацията на ООН в Косово по повод убийството относно инструкциите за безопасност, които са били дадени на убития, и предаването на документите от личното му досие на близките.
С писмо от 21 януари 2000 г. до майката на Валентин Крумов господин Бернар Мийе, заместник-генерален секретар на ООН за операциите по поддържане на мира, отговаря на поставените въпроси.
Постоянното представителство на Република България в Ню Йорк е използвало и продължава да използва всички необходими средства за официални и неформални срещи, разговори и форуми, за да подчертае, че българското правителство е особено заинтересовано от извършването на пълно и обективно разследване на случая, разкриване на извършителите и предаването им на съд. Разследването е поето от господин Карл-Хайнц Гортано, началник на Регионалната следствена служба, и инспектор в австрийската криминална полиция. Извършени са всички неотложни следствено-оперативни действия. Поискано е от Главната квартира на Мисията на ООН за временна администрация в Косово да обяви награда от 10 000 марки за получена значима информация по случая.
Аутопсията на жертвата е извършена от френска група специалисти, с ръководител проф. д-р Рудал от Страсбург - Франция.
В хода на разследването са установени веществени доказателства - гилза, кожено черно яке, обувка, с помощта на които е ограничен кръгът на заподозрените лица. Веществените доказателства са изпратени във Франция за извършване на експертизи.
От 1 до 3 декември м.г. директорът на Националната служба "Полиция" - генерал-майор Васил Василев посети провинция Косово за инспекция на българския полицейски контингент и за запознаване на място с резултатите от воденото следствие по разкриването на извършителите на убийството. Непосредствено след това той проведе среща с майката на Валентин Крумов, информирайки я за предприетите действия.
От страна на нашия полицейски контингент в Косово се оказва пълно съдействие на разследването. Доклад за хода на разследването е изготвен и предоставен от господин Гортан и е изпратен на следствените органи на Република България, където е заведено паралелно следствено дело.
През месец март т.г. от българска страна чрез заместник- директора на Дирекция Национална служба "Полиция" е проведена среща в Косово с господин Гортан и е поискана актуализирана информация по делото.
На 8 ноември т.г. българският полицейски командир господин Кирилов съобщи, че резултатите от експертизите са готови, но представляват следствена тайна, тъй като предстоят нови следствени действия и вероятно арести.
На 9 ноември т.г. за среща с господин Гортан заминаха заместник-директорът на Дирекция Национална служба "Полиция" полковник Павлин Димитров и началникът на направление "Човешки ресурси" полковник Петьо Стратиев, за да бъдат информирани за хода на разследването.
Бих искал да уверя уважаемите народни представители и Вас, господин Ганчев, че правителството с особена грижа и настойчивост следи развитието на трагичния случай и предприема необходимите действия, които са в неговите правомощия за по-нататъшното изясняване на обстоятелствата, свързани с гибелта на българския гражданин Валентин Крумов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Господин Ганчев, ако желаете, имате думата за реплика.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател.
Говорим за човешки живот, който е свещен. Говорим за отговорността Ви като министър-председател, който е дал рамо и е пуснал доста голяма аванта на някакъв наркотрафикант, който е лежал заедно с Аркан в затвора, на име Хашим Тачи, който Вие сте поставили в официална позиция на "Раковски" № 134. Той Ви дължи най-малкото и за един или два часа ще Ви намери убиеца. А Вие тук като вещо лице имате дързостта да ми губите времето и да ми говорите тези общи приказки за някакви бюрократи, които попечителстват само албанците и работят само срещу сърбите, като кошнерци и тем подобни.
Моля Ви! Ето го човекът тук, който е бил от австрийска страна служител на КФОР и казва, цитирам: "Рядък абсурд, но разчетен внимателно. Това доказва, че моралната вина на победителите там е, че убийството не получи своето възмездие. Защо ли? Ами как публично да обвиниш някого в убийство и фашизъм, когато до вчера си твърдял, че албанците са жертви?! Жертвите не могат да бъдат виновни! Как да осъдиш убийството на някого, който е загубил човешкия си облик, следствие на собствената ти пропаганда!"
Там е малко по-дълбоко. Там е малко по-трагично. Ние не можем да влизаме между албанци и сърби. Ние трябва да си защитаваме нашия, български гражданин, да намерим убийците и да ги накажем. И само Вие лично можете да се намесите в случая. Моля Ви, направете го! Знам, че сте зает човек. Знам, че Ви обременявам с още една тежест.
Снощи бях в Доспат на концерт и видях една Ваша дясна ръка, един гаулайтер, който кара жените да работят на три смени и го наричат Костовград там. Видях трите големи вили, които се строят за министри. Видях и Ваша постройка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И тия момченца ме питаха снощи: ще адресираш ли министър-председателя? Е, адресирам Ви и Ви казвам: няма да говоря за Костовград днес, искам да говорим за господин Крумов и неговата защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. (Единични ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата за дуплика министър-председателя господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Първо, един съвет към Вас, господин Ганчев: не се включвайте в клеветнически кампании. Аз съм декларирал имуществото си, там не фигурират никакви имоти в Доспат. Тези глупости, които изприказвахте сега, преди малко, трябва да бъдат адресирани наистина към много наивни хора. Така че не се включвайте в това нещо. Това е опасно блато. Ще затънете! И нямате и Вие самият никакъв интерес...
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Никой не може да плаши народен представител. Вие сте изпълнителна власт.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ... никакъв интерес да правите това. Това не е морално. Това не е етично. Не отговаря на никаква практика, възприета в страните с развити демокрации. Така че можете да си вземете думите обратно.
Що се отнася до личните ми усилия. Вие поставихте въпроса за личните усилия. При двете си срещи с господин Хашим Тачи и с господин Ругова, аз категорично настоявах за това да бъдат разкрити убийците на господин Крумов. Това беше една от причините, впрочем, да направя тези срещи. И тук, в София, и по време на посещението ми в Косово аз най-настоятелно съм искал да бъде разкрито това ужасно престъпление. Това е криминално престъпление, то няма нищо общо с това, което Вие тук преди малко се опитахте да го обвържете - някакви етнически въпроси, симпатии, антипатии, международни въпроси, стабилност на Косово. Това е едно убийство и нищо друго! Не го кичете и не го вкарвайте в друг контекст, защото това просто ще извиси това убийство, а то трябва да бъде разглеждано по съвсем друг начин. То трябва да бъде разглеждано преди всичко и само осъдително.
Освен това при своите срещи с господин Бернар Кушнер и всеки път, когато съм го виждал, аз винаги много категорично съм настоявал да бъде разкрита истината за това убийство. Така че по отношение на моето настояване, по отношение на моята интервенция, Вие можете да бъдете сигурен: това, което съм могъл, аз съм го направил. Ако мога още, ще направя още, наистина да бъдат разкрити убийците и да бъдат наказани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своя актуален въпрос.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател! Република Куба е държава с много добре развито здравеопазване, с безплатна, достъпна, адекватна, висококвалифицирана и специализирана медицинска помощ.
От дълги години Американското бюро на Световната здравна организация, отчитайки постиженията на Куба, представя кубинското здравеопазване като система за здравни грижи и медицинска помощ, подходящи за страни в преход. Ще ви представя някои факти по данни на Световната банка: средната продължителност на живота в Куба за мъже е 73,5 години, в България - 67, за жени в Куба - 77,4 години, в България - 74 години.
Куба заделя от брутния си вътрешен продукт 6,3% за здравеопазване, България отчита за 2000 г. 4,14 и планира за 2001 г. - 4,03. Коментарът е излишен.
Пак според Световната банка, като система на медицинско осигуряване на населението, включваща достъпност, адекватност, своевременност и качество, Куба е на 39-о място в света, България - на 102-ро.
По ниво на здраве Куба е на 36 място, България - на 92-ро. Тоест Куба действително се нарежда между страните с развито здравеопазване. България влоши тези рангови места главно по време на вашето управление. (Шум и неодобрение в блока на СДС.)
В Куба детската смъртност е 6,2 на 1000, като в Япония и Скандинавските страни. В България - почти 2,5-3 пъти по-висока. Тридесет и девет на сто от разходите на кубинския бюджет са социални и с водещо място за здравеопазване и образование. Куба е на първо място в света по осигуреност с лекари - един лекар на 148 души. В България вашето управление обяви, че има излишни лекари и пазарът щял да изхвърли около 8 хил. колеги и над 20 хил. други медицински специалисти.
Общопрактикуващите лекари в Куба са утвърдени в селските райони, в малките градове, в кварталите, но в големите градове доболничната помощ е на поликлинична основа. В България "поликлиника" е вече мръсна дума, но надявам се, че след посещението в Куба на министър Семерджиев, той ще промени това свое становище и оттук - на правителството.
В Куба силно е развита трансплантацията на органи, сърдечно-съдовата хирургия. Куба е предпочитана държава за завършване на висше медицинско образование от граждани на много страни в света. Куба е производител на висококачествени лекарства. (Смях и оживление в блока на СДС.)
Моят актуален въпрос, господин министър-председател, е: с каква цел командировахте министър Семерджиев в Република Куба? Ако целта е била да се ползва опитът на Куба в здравеопазването, аз приветствам тази командировка. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! На първата сесия на Междуправителствената българо-кубинска комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество, която се проведе в София през м. декември 1998 г., бе взето решение за актуализиране на договорно-правната база между двете страни, както и за подписване на споразумение за сътрудничество в областта на здравеопазването.
По време на официалното си посещение в България през м. септември т.г. кубинският заместник-министър на външните работи господин Далмап връчи на министър Семерджиев покана за посещение в Република Куба от министъра на здравеопазването д-р Карлос Мартинес. С моя заповед КМ 330 от 28 септември 2000 г. командировах министър Семерджиев в Република Куба с цел водене на преговори и подписване на споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Куба за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука като ръководител на здравна делегация.
От предоставения доклад за изпълнението е видно, че по време на посещението си в Куба министър Семерджиев е провел преговорите и е подписал междуправителственото споразумение за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука. Това споразумение дава широки възможности за сътрудничество в областта на лекарствената политика, първичната медицинска помощ, трансплантацията на органи и тъкани, сърдечно-съдовите заболявания и др. Министър Семерджиев се е запознал с организацията на кубинската система на здравеопазване и е проучил възможностите за установяване на научно и техническо сътрудничество в областта на производството и търговията с лекарствени продукти, ваксини и медицинско оборудване. Посетил е Център по инженерна генетика и биотехнологии, Института по производство на ваксини "Фин лай", Центъра за производство на медикаменти "Метсоу", запознал се е с потребностите на кубинската страна от лекарствени средства, консумативи и инструменти.
Двамата министри са взели решение за размяна на бизнес делегации и двустранно сътрудничество. На базата на изложеното считам, че посещението на министър Илко Семерджиев в Република Куба е полезно и ще допринесе както за разширяването на сътрудничеството в областта на здравеопазването между двете страни, така и за развитието на търговските отношения в този сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Аз приветствам подписването на такова споразумение с Република Куба, но считам, че то е малко закъсняло, тъй като казах, че Куба действително има огромен опит в организацията на здравната помощ. И сега в България, когато се провежда реформа в здравеопазването, може да се ползва наистина кубинският опит.
Бих искал да се надявам, че това посещение ще има отношение и към разработвания проект за национална здравна стратегия "По-добро здраве, по-добро бъдеще на България", за вашето управление и то след обявения от Вас заключителен законодателен етап на здравната реформа. Друг е въпросът доколко са адекватни приетите от вашето управление здравни закони на икономическите условия в България и на традициите на българското здравеопазване.
Днес госпожа Брукланд - генерален директор на Световната здравна организация поставя пред политиците от света проблема, че те трябва да работят за равнопоставеност на здравната помощ. Куба е постигнала това. В България равнопоставеност има само за онези, които имат много пари. За бедните, които са над 80 на сто, здравната помощ е недостъпна.
И пак ще цитирам госпожа Брукланд, която казва, че бедността поражда болести, а болестите - бедност. Колко е права за политиката, която провежда вашето правителство, господин Костов. Триумфиращият бюджет на безработицата, мизерията и бедността, така, както го нарекохте вчера, един от Вашите, мисля, Илиан Попов, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това няма нищо общо с актуалния Ви въпрос.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Потвърждава тази политика. Не ме прекъсвайте, господин Соколов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви прекъсвам, защото се отклонявате от въпроса.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Имам право да направя... Не се отклонявам от въпроса! Това сравнение между две държави - това не е отклонение от въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не Ви е въпросът!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: И трябва да се поучим от опита на една държава, която има значителни успехи в своето здравеопазване, особено в първичната медицинска помощ, не такива, каквито има в момента България. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Дотам я докарахме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина! Вие се сърдите, че аз казвам понякога нещо, а вие си позволявате непрекъснато да говорите. Ами, ето, господин Куртев казва: "Защо Мими Виткова не отиде да подпише това споразумение?"
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Тя е подписала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подписала наум!
Има думата народният представител Петър Башикаров да развие своя актуален въпрос. Това е последният актуален въпрос към министър-председателя. Заповядайте!
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На 13 октомври 1992 г. е сключена спогодба между правителството на Република България и правителството на Япония за изпращане на японски доброволци от Япония за България. Спогодбата има за цел да стимулира техническото сътрудничество между двете страни и да допринесе за социално-икономическото развитие на България. Спогодбата обаче не е част от българското право, тъй като не е ратифицирана, поради което съответните български институции не са ангажирани законово с нейното изпълнение.
Това създава затруднения при третирането на доброволците в съответствие с договореностите, които са постигнати в спогодбата.
Моят въпрос към господин Костов е имате ли намерение и кога ще внесете спогодбата за ратификация в Народното събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Башикаров! С решение от 16 ноември 2000 г. Министерският съвет одобри споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за дейността на японските доброволци в България, сключено с размяна на ноти преди осем години. На основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон това споразумение.
За народните представители малко информация. Повдигнатият от Вас въпрос е важен, тъй като дейността на организацията "Японски доброволци за сътрудничество в чужбина", създадена преди 35 години в структурата на Министерството на външните работи на Япония развива мащабна дейност и в нашата страна. Преди 26 години организацията става част от японската Агенция за международно сътрудничество, която реализира намеренията на японското правителство да съдейства за икономическото и социално развитие в международен план посредством трансфера на знания, технологии и културни ценности.
Считаме, че одобряването и ратифицирането на споразумението е необходимо условие да продължи и занапред ползотворното и успешно сътрудничество между България и Япония. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Аз благодаря на министър-председателя за отговора. Радвам се, че проблемът е на път да бъде разрешен.
Може би само да съжаляваме, и Вие, и аз, за това, че това можеше да стане по-рано.
Ще настоявам пред председателя на Народното събрание за ускоряване на процедурата за разглеждане и приемане на Закона за ратификация на тази спогодба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Башикаров.
Десет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Актуален въпрос от народния представител Юлий Славов към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българо-руското съвместно предприятие "Автоелектроника" в Пловдив е създадено през 1986 г. въз основа на междуправителствена спогодба между Съветския съюз и България. Уставният капитал, съгласно споразумението, е разпределен 50 на 50, тоест поравно, а не както тогава съществуваше практика - по братски. И оттук започват низ от тегоби на това предприятие, част от които аз ще споделя с вас.
Предприятието, въпреки че е определено да развива дейността си съгласно българското законодателство, досега не е регистрирано по Търговския закон. От 1992 г. до ден днешен не е проведено нито едно заседание на смесения управителен съвет. Това предприятие отдавна не упражнява своята основна дейност - производство на автомобилна електроника за руската промишленост. Върху ръководството на предприятието тегне един неизяснен кредит в размер на 22 млн. 840 хил. долара.
В крайна сметка в резултат на явната незаинтересованост от чуждия партньор и позволете ми - недостатъчната активност от страна на принципала от българската част, Министерство на икономиката, предприятието днес е доведено до окаяно състояние. Липсват заявители, защото те нямат гаранция за изпълнение на поръчката си заради несигурния статус на предприятието. Следват съкращения след съкращения. Пустеят готови и недовършени производствени сгради. И всичко това в един изключително атрактивен ъгъл на пловдивското поле.
Моят въпрос, господин вицепремиер, е следният: какви мерки ще разпоредите, въпреки очевидната незаинтересованост от чуждия партньор, за спасяване на предприятието. Аз споделям становището и на ръководството, и на все още работещите в това предприятие, че все още съществува потенциал за неговото спасяване. В противен случай в Пловдив ще погине една инвестиция, направена с български усилия, и десетки семейства ще останат без работа, без поминък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Имате думата господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Българо-руското съвместно предприятие "Автоелектроника" - Пловдив, е създадено през 1986 г. с Разпореждане № 29 на Министерския съвет на основание междуправителствена спогодба още от 30 януари 1986 г. между бившия Съветски съюз и България. Съгласно статута, всяка от страните държи 50 на сто от уставния капитал. Искам да Ви уверя, господин Славов, че въпросът за съдбата на това българо-руско смесено предприятие никога не е убягвала от вниманието на Министерство на икономиката въпреки усилията, както на ниво министерство, така и в рамките на смесените междуправителствени българо-руски комисии. Близо 10 години с руската страна не е постигано споразумение как да се уреди преоформянето на българо-руското смесено предприятие "Автоелектроника" в съответствие с Търговския закон. Не е било изпълнено и решението на последното шесто заседание на Междуправителствената комисия между България и Русия за провеждане на заседание на съвета на предприятието до края на юни 1999 г., въпреки че е била извършена съвместна ревизия на финансово-стопанската дейност на предприятието.
Българо-руското смесено предприятие "Автоелектроника" е било създадено изключително за задоволяване потребностите на съветската автомобилна промишленост от автомобилни електронни системи. След промените в края на 80-те години заявките за такава продукция от страна на руски автомобилни заводи рязко са намалели, което е наложило да се потърси друга продукция, с която да се натоварват създадените вече производствени мощности. Неуреденият статут на това съвместно предприятие обаче пречи на организирането на съвместни дейности и примерно създаването на друго смесено предприятие.
През първата половина на тази година една работна група, която е определена със заповед от 20 март т.г., извърши цялостна проверка на смесеното българо-руско предприятие "Автоелектроника" и излезе със съответните предложения. Изводите на работната група са, че съществуват възможности за съживяването на това смесено предприятие. Аз споделям и Вашето убеждение, че има такива възможности. Министерството на икономиката е подготвило предложение, което ще направим на предстоящото седмо заседание на Междуправителствената българо-руска смесена комисия. Ще предложим да се приеме решение за преобразуването на това дружество по изискванията на Търговския закон в България. Освен това Министерство на икономиката ще инициира до края на годината среща на работните екипи, които са определени от двете страни, за подготовка на необходимите документи за преобразуване на това смесено дружество в акционерно дружество. След съгласуване с Министерство на финансите би могло да се прецени възможността да се постави искане българската страна да бъде компенсирана чрез изплащането на една втора от валутното задължение от руска страна или за сметка на преразпределение на дяловете в основния капитал на "Автоелектроника" в полза на българската страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Славов, имате право на реплика.
ЮЛИЙ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, господин вицепремиер. Разбирам, че полагате усилия, но подобно на ръководството на Българо-съветско съвместно предприятие "Автоелектроника" разбирам, че и Вие във Вашите усилия сте възпрепятствани от този неуреден статут от 14 години насам. И аз все пак си мисля, че в международните икономически отношения не може да няма право на един коректен партньор за санкции срещу този, който в продължение на повече от 10 години проявява очевидна незаинтересованост.
Аз мисля, че Министерство на икономиката би могло да насочи нататък своите усилия. Подкрепям това, което Вие сте предприели за преобразуване и за регистрация на това учудващо предприятие, нерегистрирано засега по Търговския закон. И смея да Ви насърча към едни по-решителни и по-категорични мерки по отношение на чуждия партньор, който продължава да бъде пасивен. Нещо повече бих могъл да кажа по тази позиция.

В противен случай си представям, че ако ние продължаваме още години наред с тази позиция, в Пловдивското поле ще трябва да има една чета от пазачи, които да пазят имоти, направени с български усилия и с български пари и които вече никому няма да бъдат нужни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, драги колеги! Въпросът ми към Вас, господин заместник министър-председател, не е нов. Той има своята малка история. Вече бях отправила едно питане относно първите тревожни симптоми за съдбата на обувен завод "Добрич" още на 3 юли 1998 г. към Вашия предшественик - министър Александър Божков. Поводът беше една силно влошена, тежка финансова ситуация на завода. Бяха започнати стачни действия от страна на работниците тогава заради неполучаване на заплати, заради липса на производство.
В своя отговор тогава господин Александър Божков с известна снизходителност ме увери, че той разбира от предприятия и от икономика и даже вече може да съобщи на народните представители - говоря за юли 1998 г., че промяната на ръководството на завода вече го е отвела към подем. Цитирам точно: "След смяната на ръководството през април, днес вече са налице признаци за излизане на "Добрич" ЕАД от кризата."
За съжаление, тази оптимистична прогноза не се оправда и на 8 февруари т.г. Вие като негов приемник бяхте обект на следващо мое питане, когато поисках да узная какви са причините за вече настъпилото състояние на фалит. Вие, господин Жотев, препоръчахте да се прави разграничение между фалит и обявена несъстоятелност. Мисля, че днес дори този терминологичен спор е излишен дотолкова, доколкото заводът вече е затворен. Вече няма нито един работник в него. Няколко чиновника подържат още вратите отворени за синдика и евентуално за някой представител на единия от принципалите - държавата, ако реши да провери какво всъщност се случва на място.
Сигналите, които стигат до мен, говорят, че за последните седем месеца вече има 350 хил. лв. нови загуби от ишлеме; че през 1999 г. при общата тежка финансова ситуация на завода е закупен софтуерен продукт за 50 хил. лв., който обаче не може да бъде намерен; че от филиалите на завода в Орляк и Сърнево се вадят машини без ничие разрешение и те изчезват. Даже се говори за това, че самият синдик е подведен в информацията, която стига до него.
Липсват около 130 хил. чифта обувки. При заявени 180 хил. чифта обувки на склад, налични са някъде между 40 и 50 хил. само.
Всичко това, господин заместник министър-председател, ме кара отново, за трети път, да питам какво всъщност става в обувен завод "Добрич" след смяната на неговото ръководство през април 1998 г.? По какви причини не проработи оздравителната програма, която Вие обявихте тук в отговора на моето питане през м. февруари и върху която възложихте определени надежди за възраждане на предприятието? Как оценявате факта, че самият завод е вече затворен и работниците са на борсата? Каква е ролята на госпожа Димитрина Тодорова и нейната паралелна фирма? Възнамерявате ли да потърсите пряка отговорност от длъжностните лица, които доведоха предприятието до окончателното му затваряне, включително и прокурорска намеса? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Петър Жотев - заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Както вече Ви е известно от моя предишен отговор на Ваш въпрос относно състоянието на обувния завод в гр. Добрич, след решение на Добричкия окръжен съд от 9 февруари т.г. предприятието е с открито производство по несъстоятелност. На 22 март е проведено първото събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред, който включва изслушване на доклад от временния синдик, избор на постоянен синдик и избор на комитет на кредиторите в съответствие с изискванията на Търговския закон. На това събрание оздравителен план не е бил обсъждан.
С решение от 19 септември Добричкият окръжен съд прекратява правомощията на съвета на директорите на "Добрич", като това е станало по искане на синдика на дружеството. В това искане като мотиви се посочват действията на ръководството на дружеството, които застрашават интересите на кредиторите и водят до намаляване масата на несъстоятелността чрез влошаване на финансовото състояние на фирмата.
Към днешна дата правото да управлява и да представлява дружеството е предоставено на синдик. Решението на съда е влязло в сила, тъй като в определения 7-дневен срок не е било обжалвано от органите на управление на "Добрич" пред Варненския апелативен съд.
Както казах вече, все още няма изготвен оздравителен план на дружеството и такъв не е внасян в съда за разглеждане. Изработване на оздравителен план и внасянето му в Добричкия окръжен съд може да бъде извършено както от страна на длъжника - на който и да било от длъжниците, така и от страна на синдика на дружеството, а също така и от акционерите, представляващи най-малко една трета от капитала на дружеството - длъжник.
Възможно е на вниманието на съда да бъдат предложени за разглеждане и няколко оздравителни плана. По информация, която сме получили от синдика на дружеството, в момента оздравителна програма се изготвя единствено от съвета на директорите на "Добрич 98" АД, гр. Добрич, като акционер, притежаващ 70 на сто от капитала на дружеството.
Трябва да се отбележи, че крайният срок за подаване на оздравителен план все още не е настъпил. Оздравителен план може да се предложи от момента на откриване на производството по несъстоятелност до срока, който е указан в чл. 698 от Търговския закон, тоест един месец след датата на обнародване на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания на кредитори, който се изготвя от синдика на дружеството.
Предвид факта, че към настоящия момент съдът все още не се е произнесъл с определение по изготвените списъци с приети вземания на кредитори, съответно не може да бъде извършено обнародване на такова определение. Следователно срокът, в който предлагането на оздравителния план е валидно, все още не е изтекъл.
По данни от Съвета на директорите на "Добрич-98", изготвянето на оздравителния план, който ще бъде предложен от тяхно име, е пред финализиране и представянето му в канцеларията на Добричкия окръжен съд ще бъде извършено преди изтичане на крайния срок.
С това отговорих на Вашия въпрос за оздравителната програма на Обувния завод "Добрич".
По отношение на въпросите Ви за затварянето на завода и търсенето на отговорност от длъжностните лица, довели предприятието до неговото окончателно затваряне, ще кажа, че основна причина за лошото финансово-икономическо състояние на завода се дължи на действията на старото ръководство през периода 1992-1997 г.
За дейността на дружеството през този период е извършена финансова ревизия от съответните компетентни органи и е съставен ревизионен акт. Копие от него служебно се изпраща на прокуратурата, която при наличие на данни за извършено престъпление предприема съответни действия срещу длъжностните лица, които са извършили нарушения, ако са извършили такива нарушения.
Като министър на икономиката, разбира се, аз се безпокоя от фалита на най-голямото обувно предприятие в страната. Обаче е факт, че съдът по несъстоятелността е преценил като основателни мотивите на синдика и със своето решение от 19 септември 2000 г. е лишил Съвета на директорите на "Добрич" от правото да управлява и представлява дружеството. Той е предоставил тези права, както казах, на синдика, като при това не е прекратил производствената дейност на фирмата.
На практика дружеството продължава своята дейност наистина в силно намален състав. По данни на синдика към днешна дата броят на заетия персонал е около 90 човека. Ако дружеството намери подходящ мениджмънт, то ще може да възстанови обема на производството и загубените пазари, което от своя страна автоматически ще допринесе за увеличаване броя на работните места.
Министерството на икономиката обаче в този момент няма ресурси и възможности да се намесва в действията на синдика, който се избира от съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, госпожо Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз предполагам, че на господин заместник министър-председателя е известно, че в ситуацията около Обувен завод "Добрич" имаше пряка и нескрита намеса на местни народни представители именно заради промяната на тогавашното му ръководство. След това финансовата ревизия, която се извърши, беше направена с цел да се обоснове тази промяна. Очевидно обаче, че кадровите находки след това не са се оказали много по-добри, след като съдът вече прекратява правомощията на след това поелия отговорностите Съвет на директорите. Значи говорим за едно обективно влошено ръководство на предприятието и то след тази първоначална смяна от месец април.
Въпросът е, че ние стигаме до една фактическа ситуация. И каквито и обяснения да й даваме, тя има своята логическа развръзка, и тя не може да бъде оспорена. Така че, най-доброто доказателство, според мен, за ситуацията, е, че предишният ръководен екип на завода доста успешно извършва същата тази дейност при достатъчно силно кредитно и финансово доверие от страна на чужди партньори, което кредитно доверие според мен е било в основата и на възможностите на предишния ръководен екип. Очевидно е, че новодошлите хора не са имали такова бизнес и финансово доверие.
И аз мисля, че ще се съгласите, господин заместник министър-председател, политическото доверие не само не е равно, по правило е обратно на това, което бихме могли най-общо да определим като бизнесдоверие, професионално доверие или финансово доверие с чуждестранни партьори, че външните партньори по-малко се интересуват от това доколко дадена личност или даден мениджър е политически предан на дадена власт. И заводът в Добрич според мен дава най-яркото доказателство за това.
Така че, не зная доколко силна е вярата Ви в оздравителния план. Според мен това просто ще даде един план за панихида на завода. И само надеждите ми остават, че все пак, макар и по съдебен път, ще бъде потърсена отговорност, включително на лице, което аз вече посочих пред Вас. Говоря за госпожа Димитрина Тодорова, която откровено отклонява и поръчки, и ресурси на завода чрез паралелната си фирма. Но за това наистина се иска и по-откровена, по-настойчива политическа воля. Надявам се да я проявите като отговарящ за завода по държавна линия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Поптодорова, казвате, че чуждестранните инвеститори по-малко се интересуват от политическата окраска на мениджърите на едно предприятие. Аз пък изобщо не се интересувам от тази политическа окраска. Изобщо не държа сметка кой на коя партия е член, кое ръководство за кого лобира.
Всички материали, които са представени в резултат на ревизията, без тези, които сега споменавате за Вашето твърдение за нарушения от страна на някаква госпожа, вървят по надлежния ред. Синдикът отговаря за дейността на предприятието в този момент, негово задължение е да представи всякакви сигнали и съмнения за нарушения на съответните компетентни органи. Министерството на икономиката обаче не е бюро за финансово разузнаване. Специалистите на това министерство не може да се занимават единствено и най-вече с разследване на минали нарушения. Има ги, разбира се. Ако ги нямаше, отдавна България да е дръпнала и да е отишла по-напред. Има ги, така става, в една приватизация не всичко може да е качествено. В един момент, когато от 1992 г. до 1997 г. се влошават резултатите на това предприятие в Добрич, естествено е, че заслуга имат всички, които са минали през управлението на това предприятие.
Аз обаче не мога да се вглеждам в този момент в тези минали дела на минали ръководства, защото си има компетентни органи. Ще наредя да се направи проверка за дейността на тази госпожа, която Вие сега споменавате и за която сега за първи път чувам.
Оттук нататък аз обаче не мога да кажа и да подхвана Вашия оптимизъм, и да се надявам, и да вярвам в оздравителния план. Първо, някой трябва да напише този оздравителен план. Първо.
Второ, този някой трябва да докаже пред Комитета на кредиторите, че има финансовите ресурси или поне възможността да мобилизира финансови ресурси, които да могат да задвижат този оздравителен план. И ако кредиторите го приемат, тогава всъщност оздравителният план ще види бял свят, който, казах, че все още не е написан.
В правомощията на Министерството на икономиката по никакъв начин не се вписва разработването на такъв оздравителен план. Така че само бъдещето ще покаже какво ще стане с това предприятие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше ми съобщено, че народният представител Яшо Минков е в чужбина. Така че преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народните представители Борислав Китов и Анелия Тошкова. Кой от двамата народни представители ще зададе въпроса?
Има думата госпожа Анелия Тошкова.
АНЕЛИЯ ТОШКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! На територията на община Белово, в моя избирателен район, Пазарджик, е изграден и функционира Завод за хартия. След приватизационна процедура в края на 1997 г. е сключен договор, с който държавата прехвърля собствеността върху предприятието на гръцките инвеститори Трейс-Пейпър-Нил.
За изминалия период от сключването на приватизационния договор са съкратени стотици работници в предприятието. Това доведе до значително социално негодувание и напрежение в града и общината. Положени са значителни усилия от синдикалните организации в предприятието и от кмета на общината - Белово. Той в момента присъства и в залата. Твърдението е, че многократно е било отказвано съдействие както от работодателя, така и от Агенцията за приватизация за намиране на разумно решение по социалните клаузи на договора.
По данни на кмета на общината господин Найденов, според социалните клаузи на приватизационния договор, въпреки предвидените съкращения в предприятието, средносписъчният състав на работниците в него не може да бъде по-малък от 1150 души.
След последната справка за работещите в предприятието към дата 15 октомври 2000 г. е установено, че работодателят е съкратил със 130 души повече.
Господин кметът на общината е инициирал и провел многократни срещи на добра воля с ръководството на приватизирания Завод за хартия в Белово. На тези срещи той е получавал уверения, че ще спрат съкращенията, което впоследствие обаче не е изпълнено.

Неразрешаването на този проблем и оставащият може би само около месец до изтичането на тригодишния договор, в който държавата може да упражнява контролни функции по отношение изпълнението на договора с "Трейс пейпърмил", създават значително напрежение в община Белово и будят неясноти и тревоги сред населението на града.
Във връзка с гореизложеното, господин министър, Ви моля да ни отговорите на следните въпроси:
Какви са механизмите за контрола на държавата и предвидени ли са санкции при неспазване на клаузи от приватизационния договор?
Какви са конкретните мерки, които ще бъдат предприети, за нарушение на социалните клаузи по този договор по отношение на гръцките инвеститори?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за отговор вицепремиерът Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Тошкова, уважаеми господин Китов! Договорът за приватизационната продажба на 58 на сто от акциите на Белово е бил сключен през 1997 г. между Агенцията за приватизация и гръцката фирма "Трейс пейпърмил". С подписването на приватизационния договор купувачът е поел ангажимент за срок от три години от влизане в сила на договора да поддържа средносписъчен брой на заетите по трудов договор лица, като този брой се отнася само за български граждани с постоянно местожителство на територията на Република България, намален с този на напускащите доброволно дружеството по някаква причина.
Всяка календарна година купувачът е длъжен да изготвя и представя в Агенцията за приватизация до 31 март на годината, следваща отчетния период, писмен отчет за поддържането в дружеството на средносписъчна численост на персонала.
За 1998 г. купувачът се е ангажирал да поддържа в дружеството средносписъчна численост на персонала, възлизаща на 1350 заети лица. За 1999 г. тази бройка е 1250 лица, а за тази година - със 100 работници по-малко.
За отчетната 1998 г. в Агенцията за приватизация купувачът е депозирал заверена от териториалното статистическо бюро форма, от която се вижда, че в дружеството са били заети 1444 лица, с което купувачът е изпълнил поетия ангажимент, записан в договора за приватизация.
За 1999 г. купувачът е представил отново заверен от същото бюро документ за 1236 заети в дружеството лица, което е с 14 заети по-малко от предвидените бройки.
Съгласно условията на договора предвиденият средносписъчен състав се намалява с този на доброволно напусналите. Купувачът е представил заверени оригинални копия за 33 бр. молби от работници за прекратяване на трудовото правоотношение за взаимно съгласие, с което по същество ангажиментът на купувача по отношение на средносписъчния брой на персонала за 1999 г. се счита за изпълнен.
За отчетната 2000 г. купувачът е длъжен да представи отчет за заетите в дружеството лица до 31 март следващата година. При установяване на евентуално неизпълнение на купувача може да бъде наложена санкция в размер на 100 процента върху средната работна заплата за съответния отчетен период за страната за всяка договорена, но незаета бройка средносписъчна численост на персонала. Купувачът е длъжен да преведе сумата по сметка на Агенцията за приватизация в срок от 30 дни от датата, когато получи писмено уведомление от страна на Агенцията за приватизация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика. Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз мисля, че не съм доволен от отговора. Не съм доволен от отговора, защото той е по същество един формален отговор. Да, представен ни е, но реално съществуват данни, че купувачът не изпълнява своите задължения по отношение на запазване на работните места. Имаме данни, че се канят да уволнят още 300 души, което създава една доста голяма безработица на територията на община Белово.
Аз бих искал, уважаеми господин вицепремиер, Вие да се ангажирате с една категорична проверка. Аз мисля, че след като има известни договори, ако се докаже известно неизпълнение или умишлена злоупотреба с данни от страна на купувача, даже да се мисли за известно разтрогване на сделката. Защото тя изтича след известно време и точно в това е и надеждата на съответния купувач - че оттам насетне може да прави, каквото си иска. Но реално съществуват данни, че се канят да бъдат освободени още 300 души, което създава наистина една атмосфера на напрежение на територията на община Белово.
Ето защо, завършвайки, аз Ви моля Вие наистина като ресорен вицепремиер да се заинтересувате не само по отношение на предадени списъци, а дали това действително отговаря на истината, за да може да се тушира това напрежение, което възниква на територията на една община. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Жотев, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Китов, и на мен може да не ми харесва, че не се изпълняват задълженията или че има по-скоро съмнение, че след известен период от време ще се уволнят евентуално 300 или повече работници.
Страна по договора, продавач е Агенцията за приватизация. Съгласно клаузите на договора трябва да се изчака приключването на финансовата година и едва след 31 март следващата година да се види дали е изпълнен ангажиментът на купувача по отношение на инвестиции и работни места. Така е записано в клаузите на договора, така се процедира изобщо. Така процедират всички органи по чл. 3 от Закона за приватизацията.
В този момент Агенцията за приватизация по никакъв начин не може да предяви своите претенции. Такава е практиката. Понеже се говори за средносписъчен брой на персонала, дори може да се получи така, че първата половина на годината примерно да има, да речем, 2000 работници. И ако след това тия 2000 работници се уволнят всичките до един, цифрата, която представлява средносписъчният брой на персонала, ще бъде 1000. Такава е практиката. Променете по някакъв начин законодателството, принудете приватизиращите органи по друг начин да отчитат и това ще бъде направено.
Като министър на икономиката нищо не мога да направя. Агенцията за приватизация си е автономен орган, той е наистина второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, но всъщност Агенцията за приватизация се управлява от надзорен съвет и аз много се надявам, че в скоро време, когато вие гласувате промените в Закона за приватизацията, ще се убедите, че е безполезно министърът на икономиката да отговаря от името на Агенцията за приватизация. Тогава целият надзорен съвет ще се състои от вас или от ваши представители, по-скоро от посочени от вас лица, и тогава всъщност всичките въпроси трябва да се задават директно на агенцията. На мен наистина ми омръзна вече да отговарят за действия, за решения на Агенцията за приватизация, по които Министерството на икономиката няма абсолютно никакво отношение. Абсолютно никакво отношение.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Няма как да се пита агенцията.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Това е сделка на Агенцията за приватизация. Но в този момент няма действие, което Агенцията за приватизация да може да предприеме. Тя просто следи изискванията по договора и ще изисква в края на март следващата година да види колко са работните места. Ако има нарушение, какво ще направи? Единствено ще упражни санкция, тоест, ще накара да се плати някаква глоба от страна на купувача. И толкоз. Няма такава клауза, която да изисква развалянето на договора, още повече че в този момент Вие говорите за действия, които може би ще намалят числеността на персонала, но не и в този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народните представители Тодор Павлов и Николай Томов.
Има думата господин Тодор Павлов.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, знайно е, че след 1992 г. в Република България бе прекратен уранодобивът и като последствие от тази дейност в България има огнища с тежки екологични проблеми, едно от които се намира в Благоевградска област - в с. Елешница, бившето дружество "Звезда" ЕООД.
Оттогава насам много правителства на Република България по различен начин са подхождали по тези проблеми, но така или иначе куп въпроси и куп проблеми стоят на дневен ред за разрешаване.

Освен тежките екологични проблеми на дневен ред в този момент са социалните проблеми, най-вече безработицата, възможността за ангажиране на вече освободената работна ръка, възможността за доходи на местното население най-вече от земеделието. Защото, знайно е, че дейностите по ликвидиране на последствията от уранодобива са такива, че не позволяват използването на тези земи или там, където се използват, те не могат да дадат това, което населението очаква.
Като член на Комисията по опазване на околната среда и водите многократно съм навестявал района, многократно сме обследвали това какви средства са били предвидени, какви са изразходвани, но така или иначе както у нас, така и в местното население остават съмненията, че голяма част от средствата не са използвани по предназначение или не са оползотворени по начина, по който би трябвало да стане.
Така че моят въпрос и на колегата ми от същия избирателен район д-р Николай Томов е: какви средства досега са били предвидени, използвани, а също така ще се привлекат ли допълнителни източници за финансиране, защото така или иначе явно е, че държавата, като поема ангажимент за старите екологични замърсявания, може би изпитва трудности да реши този проблем със собствен ресурс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Павлов.
Господин Жотев, Вие имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Павлов, уважаеми господин Томов! Добивът и преработката на руда от уранодобивно находище "Елешница" са започнали още през 1964 г. Това е ставало на две самостоятелни звена на бившето обединение "Редки метали". По-късно те се преименуват в миннодобивно предприятие "Дружба", занимаващо се основно с добива на руда, и завод "Звезда", където е ставала преработката на рудата, добивана не само там, но и в целия район.
В периода 1992 до началото на 1998 г. е извършена като цяло предвидената техническа ликвидация и около 90 на сто от техническата и биологична рекултивация в района на находище "Елешница". За тази цел са изразходвани около 12 млн. и 500 хил. деноминирани лева, от които 8 млн. и 200 хил. са били за техническа ликвидация и 4 млн. и 300 хил. лв. за техническа и биологична рекултивация. Процесите на ликвидация, които се предвиждат в Постановление № 163 на Министерския съвет за този район, са били възложени на две местни дружества, занимавали се и преди с добива и преработката на уран, на базата на изготвени и утвърдени проекти. През тези години поради липса на достатъчно добра организация и да не кажа липса на професионализъм голяма част от тези дейности са извършени непълно и некачествено. В организационен план за това е допринесло неправилното изразходване на отпусканите от бюджета средства. Има пропуски в реализираните проекти, а също така недостатъчен контрол по ликвидационните дейности, извършвани от самите дружества и ангажираните с процеса институции. Във времето масово са отпечатвани миниизработки, от които са изнасяни метални и крепежни конструкции, изнасяни са релси и т.н. В рудниците са оставени редица метални съоръжения, при чието изнасяне за метален скрап се е допускало радиоактивно замърсяване. Многократно са провеждани разговори с общинските ръководства по този въпрос, но те не са довели до предприемане на каквито и да било мерки от страна на общинските ръководства.
С Постановление на Министерския съвет № 74 от 1998 г. е създадено "Екоинженеринг". Разработена е програма за окончателно ликвидиране на последствията от уранодобивната дейност в района и за предотвратяване на екологичните рискове за населението. Приоритетни в тази програма са дейностите, които са свързани поне с три направления.
Първо, недопускане изнасянето на табанирани земни маси от повърхностно течащи води по течението на деретата в района.
Второ, техническа ликвидация на заводския комплекс в частта от силно замърсени сграден фонд и съоръжения.
Трето, довършване на техническата и биологична рекултивация в района с оглед довеждането на района до състояние за ползване като горски фонд, какъвто е бил преди разработката на урановото находище.
Финансирането на проектите по така представените приоритети е осигурено чрез бюджета по Националната програма за ликвидация. Като част от реализацията на тази програма са изпълняваните в момента два проекта, които засягат техническата рекултивация в района, както и обявеният конкурс по техническа ликвидация на завод "Звезда" - втори етап. На оставащата част от територията на завода е построена инсталация за регенериране на юнообменни смоли като елемент от националната система за мониторинг и очистка на замърсените от уранодобива и уранопреработката води.
За пълната ликвидация на последиците от тези дейности, включително и за предотвратяване на евентуален трансграничен пренос на замърсяване, е осигурено финансиране по линия на Програма ФАР. Става въпрос за проект за ликвидиране на последствията от уранодобива в "Елешница", Доспат и Симитли, контролирано от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Проектът е във фаза на подготовка на провеждане на тръжна процедура. Този проект ще стартира през пролетта на следващата година, като срокът за изпълнение е до 2005 г.
Искам да отбележа, че с дейността си "Екоинженеринг" търси комплексни решения на проблемите по ликвидацията на последствията от уранодобива и уранопреработката, в т.ч. се търсят и социалните аспекти. Затова и при възлагане на изпълнението на отделните проекти задължително условие към изпълнителите е те да ангажират предимно местно население.
По отношение на международния проект по Програма ФАР също е направено предложение за максимално ангажиране на местни фирми и население в реализацията му, за което е проявено разбиране от страна на ръководството на европейската делегация в София и на Програма ФАР в Брюксел, където се водят и контролират процедурите.
И не на последно място бих искал да отбележа, че в чисто социален аспект Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси ще осигури безвъзмездното предоставяне на кметството в с. Елешница на сградите на читалището и поликлиниката, което като процедура е пред финализиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Павлов, имате правото на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да изкажа благодарност на вицепремиера Жотев за подробно дадения отговор. Акцентът в моя въпрос наистина беше върху социалната ангажираност на местното население, т.е. осигуряване с трудова заетост. На второ място, наистина ликвидиране на някаква евентуална опасност от т.нар. трансгранично замърсяване, за което се радвам, че чрез Програма ФАР - "Трансгранично сътрудничество", са привлечени средства.
Моят уточняващ въпрос, който бих задал към господин Жотев, е в какъв размер ще бъдат тези средства, които се осигуряват по Програма ФАР?
Искам да изкажа благодарност и за това, че наистина за последната година, година и половина се чувства някакво явно раздвижване в реализацията на тези дейности. Искам да помоля господин Жотев по-настойчиво и с много по-строг контрол да се следят всички извършващи се дейности и най-вече разходването на тези огромни суми. Защото наистина ефектът там е неотразим, дълготраен, със социален, здравен и повсеместен екологичен ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Последствията от уранодобива се чувстват все още на някои места в страната. Енергетиката се намира в много добро финансово състояние, но дори и това да беше проблем, бюджетът щеше да намери средства, които да не допускат не само трансгранично замърсяване, но какъвто и да е проблем, свързан със здравето, изобщо с екологията на тези райони, обаче в рамките на възможното, тъй като самият метод на извличане на полезните компоненти е свързан с такива технологии, че винаги има рискове за замърсяване на подпочвени води, където много трудно може да се следи къде точно отиват радиоактивните замърсявания.
Затова мога да ви уверя, че правителството ще изразходва толкова средства, колкото е необходимо, за да може да ликвидира постепенно тези язви на територията на нашата страна. Аз съм убеден, че ще намерим разбиране от страна на Програма ФАР, за да могат тези средства да дойдат по-бързо. Проблемът е, че Програма ФАР работи по процедури, които много често са доста разтеглени във времето. Но просто това са правилата. Дори да не се намерят средства по Програма ФАР, правителството ще задели средства, които да излекуват тези язви.

А що се отнася до заетостта, аз ще проведа разговор с министър Нейков и с ръководството на общината. Ако се прецени, че има нужда, би могло да се разработи една регионална индустриална програма в допълнение на програмите, които вече разработваме. Ако това се прецени и се препоръча от общинското ръководство, тогава Министерството на икономиката ще се включи така, както направихме по отношение разработването на индустриалните програми за Чипровци, за Лом, наскоро приехме такава програма за Монтана. Няма да робуваме на факта, че в актуализираната програма на правителството "България 2001" сме записали само шест регионални програми. Ако е необходимо, аз казах преди два-три дни на областния управител на Монтана, където по негова инициатива разработихме една програма за самата община Монтана, без да е включена в актуализираната програма, ще се обърнем с поглед и към тази община, ако дойде такова предложение от страна на местното ръководство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Павлов, искате ли думата?
ТОДОР ПАВЛОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава - още едно питане.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма да имате време? - Добре.
Следващите питания са две и предполагам, че госпожа Дончева затова не иска, тъй като са свързани. Вероятно иска да разполага с повече време и да не разкъсва питанията си. Уважавам изцяло аргументите й.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС, от място): Моят въпрос е съвсем кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Джолев, имаме и съобщения.
Във вторник ще продължим със заместник министър-председателя.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: По този списък ли ще продължим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Винаги продължаваме най-напред с министър-председателя, след това със заместник министър-председателя. Така че, ако няма други въпроси към министър-председателя, ще продължим с вицепремиера. Във всички случаи обаче, ако има актуални въпроси, знаете правилника, те минават преди питанията. Затова обикновено става така, че питанията се задържат по-дълго в програмата, а актуалните въпроси минават по-бързо.
Съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание във вторник, 21 ноември, от 10,00 ч. в зала № 248.
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание на 22 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала № 232.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще заседава на 22 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала № 130.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание на 23 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 130.
Има съобщение и за заседание на Комисията по труда и социалната политика, но то е насрочено за вторник след обяд, а тогава ще имаме заседание. Така че, очевидно ще трябва да пренасрочат своето заседание.
Следващото заседание, извънредно заседание на Народното събрание, е на 21 ноември, вторник, от 15,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)

Председател:
Йордан Соколов


Заместник-председатели:
Иван Куртев
Любен Корнезов
Александър Джеров

Секретари:
Христо Димитров

Свилен Димитров