Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Анелия Тошкова и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Кети Граматикова и Димитър Димитров. Да им е честито, желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 ноември 1999 г.:
Програма за приватизация на държавни предприятия през 2000 г. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители: Стефан Нешев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносител: народният представител Христо Петров. Водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по опазване на околната среда и водите.
Преди да гласуваме седмичната програма, ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител, това е госпожа Меглена Плугчиева. Моля квесторите да поканят госпожа Плугчиева в залата.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ


Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
София, 11 ноември 1999 г.

На 11 ноември 1999 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Кирил Петров Йорданов, избран с листата на коалиция Демократична левица в 3.Варненски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избрана за народен представител в 3.Варненски многомандатен избирателен район Меглена Иванова Плугчиева от коалиция Демократична левица."
Ако обичате, повтаряйте след мен думите на клетвата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито!
За дневен ред в седмичната програма има две предложения.
Предложение от народния представител Стефан Нешев за включване в дневния ред на проект за Закон за естествените монополи, внесен на 13 май 1999 г. от народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков. Няма становище на водещата комисия, но 3-месечният срок е изтекъл.
Има и предложение от Парламентарната група на СДС за седмичната програма:
1. Второ четене на проекта на Данъчен процесуален кодекс - продължение.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
3. Второ четене на законопроекта за публичното предлагане на ценни книжа.
4. Парламентарен контрол.
По дневния ред имат думата, ако желаят, вносителите или народни представители, които да правят предложения за отпадане или размествания на точки.
Има думата господин Стефан Нешев, вносител.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направих предложение като точка от дневния ред да бъде включен Законопроектът за естествени монополи по две съображения. Първо, напоследък непрекъснато се говори, че една от главните причини за неудачите в развитието на икономиката ни е ролята на монополите, преди всичко на естествените монополи, в икономическите отношения на страната.
Втората причина, направи ми приятно впечатление - това не е популизъм - в отговора си на народния представител Нансен Бехар министър-председателят на България Иван Костов каза, че регулацията на естествените монополи и създаването на съответна институция, която да извършва тези функции, е грижа и отговорност на правителството.
Ето защо аз предлагам на председателя на Народното събрание да бъде включен един законопроект, който искам да декларирам, че не е плод на ерудицията на вносителите, а е плод на един колективен труд на група американски специалисти, които добре познават както негативизма на естествените монополи, така и инструментариума за тяхното регулиране и който аз смятам, че ще бъде полезен за икономическото развитие на страната.
Ако Вие прецените, господин председател, обръщам се към Вас и като процедура, тъй като законопроектът все още не е минал през водещата Комисия по икономическата политика, изпълнете Вашите функции да възложите да бъде разгледан и в Комисията по икономическата политика, както е установеният от правилника ред, и тогава да влезе като точка от дневния ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. Той отдавна е възложен и то именно на Комисията по икономическата политика.
Последно предлагате ли този законопроект да влезе в дневния ред? Аз не мога да преценявам вместо Вас.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Предлагам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Нешев като точка от седмичната програма да бъде проект за Закон за естествените монополи.
Гласували 172 народни представители: за 69, против 91, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен проектът за седмичната програма.
Гласували 165 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 47.
Седмичната програма е приета.
За процедура има думата д-р Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Във всички комисии започна разглеждането на държавния бюджет на Република България за 2000 г. В проектобюджета е записано, че чрез ускоряване на реформите ще се постигне съвременна ефективна здравна и пенсионноосигурителна система. Бюджетът на Република България е тясно обвързан с бюджета на Националния осигурителен институт и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Моят процедурен въпрос, господин председател, е да разпоредите по време на разглеждането на бюджета да ни бъдат предоставени и проектобюджетите на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса, за да можем да вземаме отношение по-пълноценно по държавния бюджет на Република България. Моля за Вашето разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само за информация: другите две бюджета още не са постъпили в Народното събрание. Няма да ги гледаме отделно. По закон ще се гледат заедно. Но аз разпределям постъпилите законопроекти, когато са постъпили. Аз не мога да спра законопроект, защото някой друг не е постъпил.
За процедура има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, за информация - не са постъпили другите два бюджета и по тази причина ние няма да разглеждаме Закона за държавния бюджет, докато не постъпят и не ги разгледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но понеже е постъпил Данъчно-процесуалният кодекс, продължаваме с него.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяхме стигнали до чл. 266, където имаше спор относно окончателния текст на чл. 266, предложен от комисията. Трябваше да изясним заместващия текст на ал. 3. Има предложение за такъв текст, съобразено с това, което дебатирахме в залата. Ще ви прочета отново целия текст на чл. 266 с текста на ал. 3.
"Чл. 266. (1)  Извън случаите по предходните членове на тази глава, данъчен субект, който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е от 1000 до 3000 лв., като данъчните органи могат да лишат данъчния субект от право да упражнява определена дейност или дейности за срок от 1 до 6 месеца.
(3) Административното наказание "Лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности" се налага независимо от предвидените в други данъчни закони имуществени санкции и на данъчния субект, който:
а) не издаде или не спази реда и начина за издаване на касова бележка (фискален бон); или
б) продава или съхранява акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или са облепени с бандерол, който не отговаря на утвърдените образци от министъра на финансите, и се отменя от органа, който я е наложил в случай, че нарушението бъде отстранено и се заплати изцяло наложената глоба. Административното наказание се отменя от органа, който я е наложил, в случай че нарушението бъде отстранено и се заплати изцяло наложената глоба.
(4) Когато за срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 2 и 3 бъде извършено ново нарушение от същия характер, нарушителят се лишава от право да упражнява определена дейност или дейности за срок от 3 до 12 месеца.
(5) В случаите на налагане на административното наказание "Лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности", се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана достъпа до тях, а наличните стоки в обектите и прилежащите към тях складове се отстраняват от него или оправомощено от него лице. В случаите, когато тези стоки не се отстранят в указания срок, данъчният орган ги отстранява за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
(6) Наказателните постановления по ал. 2, 3 и 4, както и принудителната мярка по ал. 5 подлежат на предварително изпълнение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 267, който става чл. 266, някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин Цонев, дами и господа народни представители, тук ние постановяваме една административно-наказателна мярка "Запечатване на обект". Аз ви казвам, че такава административно-наказателна мярка не може да има. Запечатването на обекти е свързано с обезпечаване на изпълнение или с някакви други мерки, но само по себе си запечатването на обект не може да бъде административно-наказателна мярка. Административното наказание е "Лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности". В този обект, така наречен, който може да е магазин, ресторант и пр., и пр., някой друг, който има правото да извършва дейност, може да извършва дейността. Така че помислете какво ще приемем.
В този смисъл предлагам да отпадне възприемането на административно наказание "Запечатване на обект".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Във функциите на налагането на административно наказание се запечатва обектът.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, добре, ама колко време ще стои запечатан този обект? Налага му се наказанието. Той може да е наказан две, три години. Обектът ще стои запечатан. Така излиза. А не за стоките, че трябва да се отстранят от него. Това не може да става така. Наказвате си и провинилия се данъчен субект. Магазинът и неговата съдба е въпрос на търговското право какво ще стане с нея. Това значи ли, че някой, ако бъде лишен от право да упражнява определена дейност, магазинът ще му бъде запечатан три години? Моля ви, вижте текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, уважаеми господин Миков, текстът е абсолютно ясен. Следвайте неговата логика и ще видите, че няма такова нещо.
Първо, административната мярка "Лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности", след като е наложена, може да се наложи, както Вие казахте, обезпечителна мярка запечатване на обект. И по-нататък е предвидена хипотезата, при която трябва да се освободи съответният търговски обект от стоките или от това, което е било повод, причина да бъде наложена тази мярка. И тук се предвижда как става и за чия сметка става - и двете хипотези.
Първата, при която самият субект я отстранява. След това някой друг започва да упражнява мярката. Маха се това запечатване. Ако той обаче не го направи, данъчните го правят задължително за негова сметка и пак пускат обекта. Точно това, което Вие искате, е описано.
Погледнете хронологията. Пак започваме спора. Аз не съм съгласен с това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже се поставя чисто правен въпрос, господин Вълканов според мен е прав, той обръща внимание, че това не е наказателна, а принудителна административна мярка - запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана достъпа до тях, тогава да добавим "до отстраняване на наличните стоки в обектите и прилежащите към тях складове".
Думата има госпожа Дора Андреева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, смисълът на тези наказания е при повтаряемост на нарушенията, които са твърде показателни за неизпълнението на задълженията от страна на данъчния субект. Вие виждате, че при тях има степенуване, тоест при първо нарушение има само санкция, за да може данъчният субект да се сети, че не трябва да продава стоки без бандероли или ако не използва касовия апарат. След това имаме предупредителна мярка, при която до отстраняване на нарушението се затваря търговският обект в случаите, в които за втори път се хване един данъчен субект, че не издава касова бележка или продава стоки без бандерол. И смисълът на третото наказание е да бъде предупреден и да разбере, че той не може да продължава да прави нарушения, че той ще прекъсне дейността си за един, разбира се, определен период от време. Но тази повтаряемост на нарушенията означава рецидив при него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест, идеята е при трето нарушение стоката се отстранява от обекта, но обектът си остава запечатан, докато трае наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Да. Като стоките, разбира се, този търговец ще си ги прибере. Никой не иска да останат в магазина и да се развалят или да не могат да бъдат употребявани. Това е смисълът - върху субекта, а не върху стоките. Иначе никога няма да постигнем ефект от този контрол. И това, на което се разчита, е психологическият ефект. Вие много добре знаете каква е ситуацията в момента. Контролът в момента е безсмислен, защото в момента, в който излезе данъчният инспектор, започват отново нарушенията. Това не е ефективно от гледна точка на държавата, ако няма резултат от тази дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност целият член остава така с една поправка в т. "б" на ал. 3, която е чисто редакционна.
Чета отново т. "б":
"б) продава или съхранява акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или са облепени с бандерол, който не отговаря на утвърдените образци от министъра на финансите. Административното наказание се отменя от органа, който го е наложил, в случай, че нарушението бъде отстранено и се заплати изцяло наложената имуществена санкция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 267, който става чл. 266, така, както е предложен от комисията, с направената току-що корекция в ал. 3, буква "б".
Гласували 112 народни представители: за 87, против 17, въздържали се 8.
Новият чл. 266 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За чл. 268 има предложение да бъде отменен.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията - чл. 268 на вносителя да отпадне.
Гласували 117 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 21.
Член 268 на вносителя отпада.
Следва чл. 269, който ще стане чл. 267.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 269. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от главния директор на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице."
Има предложение на народния представител Йордан Цонев в чл. 269, който става чл. 267, в ал. 2 след текста "длъжностно лице" се добавя текста "и те се връчват на нарушителите в 7-дневен срок от издаването им по реда на този кодекс".
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 269, който става чл. 267, така, както е предложен от вносителя, с добавката в ал. 2, предложена от народния представител Йордан Цонев и приета от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 24.
Новият чл. 267 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. "Служебна тайна" включва конкретни индивидуализирани данни за данъчните субекти, включващи:
а) данните от данъчната регистрация, с изключение на данните, включени в публичните регистри;
б) естеството, източника и размера на доходите и/или приходите и разходите;
в) сумата на начислените, определените или платените данъци, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпване на данък, сумата на данъчния кредит и данъка при източника;
г) данните от търговски договори и размера на плащанията от и към трети лица;
д) стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества;
е) всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от данъчния орган в процеса на данъчното производство и при извършване на действията, предвидени в този закон.
2. "Данъчно вземане" са вземанията за републиканския бюджет от данъци, такси и глоби, събирани или налагани от данъчните органи и вземанията на местните бюджети за местни данъци и такса "Смет".
3. "Постоянен адрес" е адресът, посочен от лицето за получаване на официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт, съгласно Закона за българските документи за самоличност.
4. "Данъчно досие" е съвкупността от всички документи и данни по данъчната регистрация на данъчния субект, подадените декларации, кореспонденцията между него и органите на данъчната администрация и документите във връзка с извършени действия по установяване на данъчни задължения и нарушения.
5. "Данъчно задължение" е задължението за заплащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или въз основа на акт на данъчен орган.
6. "Данъчна измама" е въвеждане в заблуждение на данъчния орган при определянето на данъчната основа и размера на данъчното задължение чрез укриване на данни и обстоятелства, имащи значение за облагането, както и съзнателното предоставяне на неверни и неточни данни с цел намаляване на данъчната тежест и/или отклонение от облагане. За данъчна измама се счита и двойното фактуриране, използването на трансферно ценообразуване и други методи, целящи намаляване на данъчното задължение в противоречие с правилата за определяне на данъчната основа и задълженията на данъчните субекти.

7. "Големи размери" по смисъла на този кодекс са суми над 3 млн. лв.
8. "Особено големи размери" по смисъла на този кодекс са суми над 50 млн. лв."
Деноминирани ли са? Добре.
"9. "Неуредени данъчни задължения" са задълженията на данъчен субект, установени с влязъл в сила данъчен акт, както и данъчни задължения, които данъчният субект е определил лично или чрез пълномощник в данъчна декларация и не е заплатил така определеното данъчно задължение в предвидения от закона срок.
10. "Непреодолима сила" има значението, което му придава чл. 306, ал. 2 от Търговския закон.
11. "Започване на данъчна ревизия" са началните действия на данъчен орган по установяване на факти и обстоятелства, свързани с определянето на данъчни задължения на данъчен субект след връчването на възлагателния акт."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - създават се нови точки 12 и 13 със следното съдържание:
"12. "Трансферно ценообразуване" е налице, когато е налице:
а) увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;
б) заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени;
в) получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
г) заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;
д) извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;
е) определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;
ж) определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.
13. "Данъчни предимства" са:
а) всяко намаление на данъчното задължение на всяко регистрирано лице;
б) всяко увеличение на правото на приспадане на данъчен кредит на всяко регистрирано лице;
в) всяко намаление на общата сума, платима от всяко лице във връзка с доставката на стоки или услуги".
И тук има едно предложение за деноминиране - цифрите, които прочетох, от "3 млн." да стане "3 хил." и "50 млн." да стане "50 хил.".
И още една това т. 14:
"14. "Нотариално заверени документи" са документи по чл. 237, буква "е" от Гражданско-процесуалния кодекс".
Тази нова точка 14 се налага, тъй като направихме съответни изменения по-напред в Данъчно-процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само едно редакционно уточняване - в т. 13, букви "а" и "б" отпада втората дума "всяко", за да няма тавтология:
"а) всяко намаление на данъчно задължение на регистрирано лице", а не "на всяко регистрирано лице".
Както и: "всяко увеличение на правото на приспадане на данъчен кредит на регистрирано лице".
И в буква "в" също: "всяко намаление на общата сума, платима от лице във връзка с доставката на стоки или услуги".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И в т. 12, където се казва: "Трансферно ценообразуване" е налице, когато е налице:", да стане "когато имаме:".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте "Допълнителни разпоредби", § 1, така както е предложен от вносителя с добавените точки 12, 13 и 14 и с корекцията в т. 13, букви "а", "б" и "в" - отпада втората дума "всяка".
Гласували 114 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 17.
"Допълнителни разпоредби" и параграф 1 са приети. А, и деноминацията - също, като в текста, в т. 7 числото "3 млн." се заменя с "3 хил"., а в т. 8 числото "50 млн." се заменя с "50 хил.".

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Колеги, ще чета този материал, който е след бележките, които се направиха от колегите в залата и бележките на отдел "Правна и законодателна дейност", ние изработихме в съответствие с тези изисквания.

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Този кодекс отменя:
1. Закона за данъчната администрация. (ДВ, ...)
2. Закона за данъчното производство. (ДВ, ...)
§ 3. В Закона за събиране на държавните вземания (ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. С този закон се уреждат статута на Агенцията за държавни вземания, както и функциите и правомощията на нейните органи."
2. Членове 2 до 83, както и § 1 и 2 от Допълнителните разпоредби се отменят.
3. Създава се глава десета със заглавие "Агенция за държавни вземания".
4. Създават се нови членове 84 до 90 със следното съдържание:

"Глава десета
Агенция за държавни вземания

Чл. 84. (1) Създава се Агенция за държавни вземания към Министерството на финансите, наричана по-нататък "Агенция".
             (2) Агенцията е юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и собствени приходи. Тя има териториални поделения в страната.
             (3) Агенцията се представлява и ръководи от изпълнителен директор.
             (4) Изпълнителният директор може да възлага някои от правомощията си на определени от него длъжностни лица от Агенцията.
             (5) Структурата, числеността на персонала на Агенцията, броят и териториалния обхват на нейните поделения се определят от министъра на финансите.
             (6) Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Агенцията.
Чл. 85. (1) Агенцията:
1. организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания;
2. установява и събира определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните вземания;
3. представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда за публичните вземания;
4. организира, ръководи и стопанисва местата за публични разпродажби, издава информационен бюлетин и поддържа в ИНТЕРНЕТ актуална информация за продаваните вещи и права;
5. приема, съхранява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;
6. приема, съхранява и продава всички отнети в полза на държавата имущества, независимо от основанието и органа, който ги е отнел.
   (2) Публичните изпълнители са служители в Агенцията и осъществяват по реда на Данъчно-процесуалния кодекс действията по обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания.
   (3) При осъществяване на функциите по ал. 1, т. 5 и 6 не се прилагат разпоредбите на Закона за държавна собственост. Продажбите се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 86. (1) Когато обект на принудително изпълнение е цяло предприятие с балансова стойност на дълготрайните активи повече от 1 млн. лв. или всички активи като цяло на такова предприятие, продажбата се извършва от Агенцията за приватизация чрез търг с плащане в пари и без разсрочване по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Сумата, получена като цена от продажбата, след приспадане на разноските се превежда на Агенцията за държавни вземания, която удовлетворява кредиторите.
             (2) По реда на ал. 1 могат да се продават и обособени части от предприятия само с разрешение на министъра на финансите.
Чл. 87. (1) Вземанията на държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (ДВ, ...), придобити по реда на § 46 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките (ДВ, ...), както и вземанията на закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд "Енергийни ресурси" се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, което се издава от изпълнителния директор на Агенцията.
             (2) В случай, че длъжникът оспорва вземането, той може в 14-дневен срок от връчването на акта за установяване на частното държавно вземане да предяви иск пред компетентния съд. Делата по тази алинея се разглеждат по реда на глава 12а от Гражданския процесуален кодекс. При завеждане на делото съдебната такса не се събира, а тя се присъжда в полза на бюджета и се заплаща от страните по делото, съобразно неговия изход. Като ответник по делото се конституира Агенцията. За дела по тази алинея не се прилага чл. 637 от Търговския закон.
             (3) Принудителното събиране и обезпечаване на вземанията по ал. 1 се извършва по реда на Данъчно-процесуалния кодекс от длъжностни лица на Агенцията, определени със заповед на изпълнителния директор. При осъществяването на тези действия те издават актове и имат правомощията на публичните изпълнители.
             (4) Актовете и действията на длъжностните лица по ал. 3 могат да бъдат обжалвани по реда за обжалване на актовете и действията на публичните изпълнители.
             (5) Със съгласието на министъра на финансите вземанията по ал. 1 могат да бъдат предоговорени по реда и при условията на чл. 153, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 88. (1) При осъществяването на функциите си Агенцията взаимодейства с данъчната администрация, органите на МВР, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи.
             (2) Редът и начинът за осъществяването на взаимодействието се определят със съвместни инструкции на ръководителите на съответните ведомства.
Чл. 89. По писмено искане на изпълнителния директор или на упълномощено от него лице органите на Агенцията за държавни вземания получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за длъжниците по вземанията на държавата.
Чл. 90. (1) Издръжката на Агенцията се осигурява от:
1. такси за оценяване и съхраняване на продаваните вещи и права;
2. комисионни върху цената на продадените вещи и права;
3. 5 на сто от събраните държавни и общински частни вземания и от продажната цена на отнети в полза на държавата права и вещи;
4. държавния бюджет.
   (2) Таксите и комисионните по ал. 1 се определят с тарифа, издадена от министъра на финансите.
   (3) Средствата по ал. 1, т. 3 се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията за държавни вземания по ред, определен с наредба на министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте първо заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2.
Гласували 114 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 13.
Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 от тях са приети.
По § 3, който урежда статута и правомощията на Агенцията за държавни вземания някой желае ли да се изкаже? Това е промяната, която решихме да влезе в Преходните и заключителни разпоредби, но се отнася до изменение на Закона за събиране на държавните вземания.
Господин Корнезов, искате ли думата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): За чл. 84 ли става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, защото после ще гласуваме целия § 3.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моята бележка е редакционна, но мисля, че е важно, тъй като би следвало със самия закон да се определи и структурата, както и органите на Агенцията за държавните вземания. В чл. 84, ал. 2 се казва: "Агенцията е юридическо лице със седалище в София. Тя има териториални поделения в страната."
Би следвало да кажем "териториални поделения в страната в областните центрове". Мисля, че това е идеята. Със закон обаче трябва да се определи именно тази структура и затова предлагам след думата "страната" да се каже "в областните центрове", за да не може евентуално изпълнителните органи, примерно Министерството на финансите, да си определя структурата самостоятелно.
И второ, само поставям въпроса като човек, който се занимава с гражданския процес. В чл. 88 ал. 2 се препраща към глава 12а. Колеги, това всъщност е бързото производство, което ние приехме с последните изменения на Гражданско-процесуалния кодекс. Доколкото имам поглед върху нещата, да ви кажа право, това бързо производство много, много трудно си пробива път за самите граждански дела. Сроковете са толкова скъсени, че практически не могат да бъдат спазвани. Сега на практика този отрицателно установителен иск, така поне аз го разбирам, да се предявява по бързото производство, разберете ме: идеята е добра, но няма да заработи на практика. Не правя формално предложение за отпадане на ал. 2, но вие сами ще се уверите, че процесуалната машина, която тук е предвидена, за съжаление, няма да заработи с бързото производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов. Нека да опитаме и ако наистина направим тази констатация, всички сме заинтересовани ...
Предлагам ал. 2 да стане така: "Тя има териториални поделения в областните центрове в страната".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 3, както е предложен от комисията и беше прочетен, като в чл. 84, ал. 2 второто изречение да гласи: "Тя има териториални поделения в областните центрове в страната."
Гласували 107 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Министерският съвет приема устройствените актове на Агенцията за публичните вземания и на данъчната администрация до 31 декември 1999 г.
§ 5. При достигане на пълно съответствие между регистъра на БУЛСТАТ и данъчния регистър, данъчните субекти се индивидуализират чрез Единен идентификационен код (ЕИК). До постигането на пълно съответствие се използва задължително и данъчният номер.
§ 6. Разсрочени и отсрочени държавни вземания по Закона за събиране на държавните вземания, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този закон, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение, като от влизането в сила на този кодекс се прилага измененият размер на законната лихва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване докладваните от председателя на комисията параграфи 4, 5 и 6.
Гласували 104 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 14.
Параграфи 4, 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. В Гражданския процесуален кодекс (следва изброяване на обнародването) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 126а се създава ал. 3:
"(3) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 89, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания."
2. В чл. 237 се създава нова буква "и":
"и) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Цонев, тук в израза "този кодекс" се разбира ГПК, а не Данъчният кодекс? Изменението е в ГПК и като кажем "този кодекс", това означава по ГПК.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ГПК, да.
АНГЕЛ САВОВ: В т. 1 не е "чл. 89, ал. 2", а "чл. 87, ал. 2", тъй като отпаднаха два текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля да уточните препращането.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние приехме чл. 87, ал. 2 преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не е чл. 89, ал. 2, а е чл. 87, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Някой да желае да вземе думата по това изменение на ГПК? Няма.
Поставям на гласуване § 7, докладван от председателя на комисията с корекцията в т. 1, където става "чл. 87, ал. 2".
Гласували 103 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 13.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 8. Член 136 от Закона за задълженията и договорите - следва изброяване на обнародването - ал. 1, т. 2 се изменя така:
"2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля да гласуваме по § 8 в редакцията, докладвана от господин Цонев.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 9. В чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания - следва изброяване на обнародването - думите "с лихва 1/360 част от основния лихвен процент за съответния период плюс 0,05 на сто за всеки просрочен ден" се заменят със "със законната лихва". "
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 9 в редакцията, докладвана от председателя на Бюджетната комисия.
Гласували 106 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 17.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 10. В Закона за местните данъци и такси - следва изброяване на обнародването - се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 думите "Закона за събиране на държавните вземания" се заменят с думите "Данъчния процесуален кодекс".
2. В чл. 14, ал. 1 и 2, чл. 16, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 3, чл. 42, ал. 1, чл. 43, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 65, ал. 1, чл. 71, т. 1, чл. 128, ал. 1 и § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите "данъчна служба", "данъчната служба" и "данъчните служби" се заменят с думите "териториална данъчна дирекция", "териториалната данъчна дирекция" и "териториалните данъчни дирекции".
3. В чл. 23, ал. 1 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
4. В чл. 26, ал. 2 и § 2, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите "Столично управление на данъчната администрация" и "Столичното управление на данъчната администрация" се заменят с думите "Регионална данъчна дирекция - София".
5. Член 37 се изменя така:
"Чл. 37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс".
6. В чл. 40, ал. 1 думите "данъчния облагателен акт, с който е определен" се заменят с думите "съобщението".
7. В чл. 128:
а/ в ал. 1 думите "началника на Главното управление на данъчната администрация" се заменят с думите "главния данъчен директор";
б/ в ал. 2 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с думите "Данъчния процесуален кодекс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Някой да желае да вземе думата по предложения § 10? Няма.
Поставям на гласуване § 10 в редакцията, докладвана от господин Цонев.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 11. В Закона за облагане доходите на физическите лица - следва изброяване на обнародването - се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 2 думите "чл. 17 от Закона за данъчното производство" се заменят с "чл. 109 от Данъчния процесуален кодекс."
2. В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите "данъчно облагателен акт" и в чл. 55, ал. 2 думите "данъчен облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт".
3. В чл. 41, ал. 4 и ал. 5, чл. 51, ал. 2, чл. 52, чл. 53, ал. 4, чл. 54, ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с думите "териториалната данъчна дирекция".
4. В чл. 50, ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думата "(бюро)" се заличава.
5. В чл. 55, ал. 3 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
6. В заглавието на глава осемнадесета и чл. 57, ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
7. В заглавието на глава деветнадесета думите "данъчна тайна" се заменят със "служебна тайна".
8. В чл. 58, ал. 1 и ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
9. В чл. 59 ал. 2 се изменя така:
"(2) Всяка териториална данъчна дирекция е длъжна да проверява и обобщава, включително и чрез насрещни проверки, получаваната информация от данъчните декларации, справките и сметките, както и да предоставя тази информация на другите териториални данъчни дирекции, на регионалните данъчни дирекции и на Главната данъчна дирекция."
10. В чл. 60, ал. 1:
а) в т. 1 думите "началниците на данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни директори", а думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция";
б) в т. 2 думите "началниците на териториалните данъчни управления" се заменят с "регионалните данъчни директори", а думите "съответното данъчно управление" се заменят със "съответната регионална данъчна дирекция";
в) в т. 3 думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "Главния данъчен директор";
11. В чл. 65 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "началника на Главно управление"Данъчна администрация" се заменят с "Главния данъчен директор";
б) в ал. 3 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с думите "Данъчния процесуален кодекс".
12. В чл. 66 думите "Закона за данъчното производство и на Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс"."
Само едно уточнение, господин председател. Ние вчера констатирахме, че т. 9, която се отнася за чл. 59, ал. 2, би трябвало да отпадне, тъй като това е работа на данъчната администрация, а не на норма в закон. Така че предлагам както го прочетох, без т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И следващите точки минават с една назад.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Поставям на гласуване предложения от комисията § 11, с отпадане на т. 9 и преномериране на следващите три точки.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Параграф 11, без т. 9, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. В Закона за корпоративното подоходно облагане (следва изброяване на обнародването) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2а, ал. 2 и 3 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
2. В чл. 51, ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
3. В чл. 55, ал. 4 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
4. В чл. 56, ал. 6 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
5. В чл. 68:
а) в ал. 1 думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции", а думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "Главния данъчен директор";
б) в ал. 2 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с думите "Данъчния процесуален кодекс".
6. В § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Става дума, господин Цонев, за изменения в този закон. Аз не виждам допълнения в § 12 и ще трябва да се редактира в началото: "В закона се правят следните изменения:".
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване § 12 в редакцията, предложена от господин Цонев, без "и допълнения".
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. В Закона за хазарта (следва обнародването) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 1, т. 3 думите "данъчно облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт".
2. В чл. 5, ал. 4 след думите "лицата по" се добавя "чл. 6".
3. В чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, след думата "дава" се добавя "отказва да даде".
4. В чл. 19, ал. 1 се заличават думите "т. 1 - 10".
5. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите "заплатена държавна такса" се заменят с думите "заплатените държавни такси";
б) създава се ал. 3:
"(3) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година."
6. В чл. 28, ал. 2, изречение второ думите "може да" се заличават, а думата "поделения" се заменя с "дирекции".
7. В чл. 36, ал. 2 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".
8. В чл. 37, ал. 4, изречение първо, накрая, след думата "вносители" се добавя "на билети или хартия за тях".
9. В чл. 41, ал. 3 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".
10. В чл. 60 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".
11. В чл. 69 след думата "акции" се добавят думите "които дружества са".
12. В чл. 84, ал. 3 след думите "този закон" се добавя "или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3".
13. В чл. 97 след думата "разрешение" се добавя "или не е заплатен дължимия за това данък".
14. В § 9 накрая се добавя "включително и правилниците по § 11".
15. В § 10 след думите "този закон" се добавя "и да поискат издаване на разрешение".
16. Навсякъде в Закона за хазарта думата "дирекция" се заменя с "Главна дирекция", думата "дирекцията" се заменя с "Главната дирекция", думата "директор" се заменя с "главен директор", думите "териториални звена" се заменят с "териториални дирекции" и думите "данъчни органи" се заменят с "органи на данъчната администрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Желаещи да вземат думата по така докладвания текст от господин Цонев? Няма.
Поставям на гласуване § 13.
Гласували 103 народни представители: за 94 против няма, въздържали се 9.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. В Закона за акцизите - следва изброяване на обнародванията - се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с думите "териториална данъчна дирекция";
б) в ал. 3 и 4 думите "данъчната служба" се заменят съответно с "териториалната данъчна дирекция".
2. В чл. 7 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция", а думите "данъчната служба" се заменят с думите "териториалната данъчна дирекция";
б) в ал. 5 точки 1 и 2 думите "данъчна служба" са заменят с "териториална данъчна дирекция";
в) в ал. 7 думите "данъчна служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";
г) в ал. 8 думите "началника на данъчната служба" се заменят с "териториалния данъчен директор";
д) в ал. 9 думите "данъчна служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
3. В чл. 10 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "данъчна служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";
б) в ал. 4 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
4. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции";
б) в ал. 4 и 6 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
5. В чл. 12 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";
б) в ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думите "данъчен облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт";
в) в ал. 4 думите "данъчния облагателен акт" се заменят с "данъчния ревизионен акт".
6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 второто изречение се заличава;
б) в ал. 3 второто изречение се заличава;
в) в ал. 4 второто изречение са заличава;
г) в ал. 5 накрая се добавя "като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта в 3-дневен срок".
7. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата "размер" се добавя "от 1000 до";
б) в ал. 4 след думата "бандероли" се добавят думите "или с бандероли с изтекъл срок на валидност".
8. В чл. 18 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "Законът за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс";
б) в ал. 2 думите "началника на Главното управление на данъчната администрация" се заменят съответно с "главния данъчен директор".
9. В § 5 ал. 2 и § 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
По § 14 иска ли някой да вземе думата? Не.
Поставям на гласуване § 14 с всички точки така, както беше докладван от господин Цонев като в някои от точките думата "допълнение" трябва да отпадне, тъй като те не съдържат допълнение, а те съдържат само изменения на текстове.
Гласували 110 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 10.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност - следват изброяванията на обнародванията - се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29, ал. 1 след думата "левове" се добавят думите "и стотинки".
2. В чл. 72, ал. 3 думите "следващия календарен месец" се заменят с "календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона".
3. В чл. 74, ал. 1 и 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
4. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, точки 1, 2 и 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят с "съответната териториална данъчна дирекция";
б) в ал. 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
5. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 и 2 думите "задължения към държавата" се заменят с "данъчни задължения";
б) в ал. 3 думите "данъчната служба по място на регистрацията" се заменят с думите "съответната териториална данъчна дирекция", а думите "с подаването на" се заменят с думите "в подадената".
6. В чл. 93, ал. 9 думите "данъчната служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
7. В чл. 100, ал. 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
8. В чл. 101, ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
9. В чл. 109 думите "акта за констатации" се заменят с "данъчния ревизионен акт".
10. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) Към заявлението за регистрация се прилагат документи, посочени в правилника";
в) в ал. 4 думите "на 14-я ден" се заменят с "до 14-я ден".
11. Член 112 се изменя така:
"Чл. 112. За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на удостоверението за регистрация".
12. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думата "отделно" се заменя с "допълнително";
б) в ал. 4 думите "началникът на данъчната служба" се заменят с "директорът на съответната териториална данъчна дирекция".
13. В чл. 118, ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
14. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят с думите "съответната териториална данъчна дирекция";
б) ал. 2 се изменя така:
"(2) Към заявлението за дерегистрация се прилагат документи, посочени в правилника."
15. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите "придружено от всички изискуеми документи" се заличават;
б) в ал. 2 думите "акта за констатации" се заменят с "данъчния ревизионен акт".
16. В чл. 130 след думата "данъчна" се добавят думите "или митническа".
17. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите "Законът за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс";
б) в ал. 2 думите "началникът на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с думите "главният данъчен директор".
18. В § 6 в края на изречението се добавят думите: "освен в случаите на износ, съгласно Закона за акцизите и правилникът за прилагането му."
19. В § 11, ал. 2 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
"4. да определи със заповед информацията от данъчните регистри по чл. 127 или данъчното досие по чл. 128, която е публична."


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата по § 15? Няма.
Моля да гласуваме за § 15 в съдържанието, докладвано от господин Цонев, като на редица места ще трябва да отпаднат думите "и допълнения" - точки 11, 14, но това са редакционни уточнения.
Гласували 107 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 14.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 628:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат документи по чл. 20, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс."
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 629 се създава нова ал. 4:
"(4) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628."
3. В чл. 638, ал. 1 накрая се добавя: "с изключение на имуществата по чл. 159, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс".
4. В чл. 646 се създава нова ал. 3:
"(3) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой да желае да вземе думата? Няма.
Моля да гласуваме за § 16, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. В чл. 52, ал. 5, т. 2 от Закона за банките - следва обнародването - думите "ръководителят на териториалното данъчно управление" се заменят с "директора на териториалната данъчна дирекция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Някой да желае да вземе думата по докладвания § 17? Няма.
Поставям на гласуване § 17, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 18. В Закона за изменение и допълнение на Закона за банките - следва изброяване на обнародването - се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 46 се създава нова ал. 8 със следното съдържание:
"(8) Правата на държавата по ал. 7 се упражняват от Агенцията за държавни вземания и ако тя отправи искане за възлагане, вещите и имуществените права на несъстоятелната банка й се възлагат."
2. Досегашните алинеи от 8 до 11 стават съответно от 9 до 12.
3. В ал. 12 изречение първо текстът "ал. 7 до 9" се заменя с "ал. 7 до 10", а изречение второ се изменя така:
"Прехвърлянето и предоговарянето на тези вземания се осъществява от Агенцията за държавни вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат думата по § 18? Няма.
Моля да гласуваме § 18, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10.
Параграф 18 е приет
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 19. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. - следва изброяване на обнародването - се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 3 думите "оправомощен от Министерския съвет орган" се заменят с "Агенцията за държавни вземания".
2. Създава се нов чл. 12б:
"Чл. 12б. Във всички случаи с изключение на чл. 12а установяването и принудителното събиране на задълженията, се осъществява от Агенцията за държавни вземания.".
3. Член 13, ал. 2 се изменя така:
"(2) Агенцията за държавни вземания отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност, а в случаите на открито производство съдът го уведомява писмено за започналото принудително събиране по реда на Данъчно-процесуалния кодекс."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
По § 19 няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване § 19.
Гласували 114 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 13.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, от Правния отдел ми казаха, че сме допуснали грешка в § 11 с отмяната на т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка 9 в редакцията, предложена от комисията, не може да се приеме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, не може.
Предлагам да я прегласуваме с тази редакция, която ни е дадена от Правния отдел. Всъщност има я и във варианта, който е разпечатан и даден на народните представители - началния вариант. Просто сме я пропуснали.
В § 11, т. 9: "Чл. 59, ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "Териториална данъчна дирекция", а думите "данъчни служби на териториалните данъчни служби на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "териториални данъчни дирекции и на Главната данъчна дирекция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Става дума да гласуваме една допълнителна т. 9 към § 11, като следващите точки ще минат с една в повече.
Има ли желаещи да вземат отношение по направеното предложение от господин Цонев? Няма.
Поставям на гласуване към гласувания § 11 да се приеме допълнителна т. 9 в редакцията, предложена от господин Цонев, като т. 9 - сегашна, 10, 11 и 12 ще минат с една напред.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Към § 11 приехме една допълнителна т. 9.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.
(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава ХIIа от Гражданския процесуален кодекс.
(3) До приемането на Устройствения правилник на данъчната администрация броят и териториалният обхват на данъчните дирекции се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Иска ли някой да вземе думата по § 20? Няма.
Моля, гласувайте § 20 в редакцията, докладвана току-що от господин Цонев.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
"§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
§ 22. Изпълнението на този кодекс се възлага на министъра на финансите.
§ 23. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. с изключение на разпоредбите на § 3, 4, 7, 13, 16, 17, 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Към края сме на един много сериозен законопроект. И тъй като става дума наистина за нещо, което досега не сме правили, ми се струва, че би било редно, независимо от това, че нямаме право по време на заседанието да правим предложения, да сменим изпълнението на кодекса да не се възлага на министъра на финансите, а на Министерския свет.
Аргументите ми, господин председател, са, че по същество дейността, която досега министъра на финансите реализираше по законите, които съществуваха до този момент и които отменихме, е нещо различно от това, което в момента вече сме направили. Ние по същество ангажирахме в голяма степен и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Министерството на вътрешните работи с доста от разпоредбите, а и други министерства. И тази дейност не е вече в рамките само на Министерството на финансите.
Очевидно, господин председател, и аз апелирам и към Вас, се налага Министерският съвет да носи отговорност за изпълнението на този закон.
Затова и моето предложение и именно такова: не "министърът на финансите", а "Министерския съвет" да бъде записан в параграфа, който преди малко прочете председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Не е много перфектно да се направи такова искане за промяна, но ние направихме доста неща.
Господин Цонев бихте ли взели отношение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, господин председател, благодаря Ви.
В духа на работата по целия този кодекс и в края му ние приемаме това предложение, защото смятаме, че обхвата и значението на кодекса е голям и би трябвало да бъде така.
Приемаме предложението на колегата Статков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай ще трябва да разграничим гласуването.
Поставям на гласуване безспорната редакция на § 21 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Параграф 21 е приет.
По § 22 господин Руси Статков направи предложение - "Изпълнението на този кодекс се възлага на Министерския съвет", което господин Цонев подкрепи.
Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, подкрепено от господин Йордан Цонев.
Гласували 112 народни представители: за 112, против няма, въздържали се няма.
Параграф 22 с текста: "Изпълнението на този кодекс се възлага на Министерския съвет" е приет.
Поставям на гласуване последния параграф от кодекса - § 23, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Параграф 23 е приет.
По този начин приехме целия Данъчно процесуален кодекс. (Единични ръкопляскания.)
Има думата за процедура господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, искам да благодаря на всички за работата по този много важен закон, по този кодекс, който има изключително голямо значение за данъчната администрация, за отношенията в този финансов сектор.
Особено искам да благодаря на колегите-юристи от Демократичната левица, които много спомогнаха конструктивно да подобрим закона, а, разбира се, и на председателството на Народното събрание, с което много активно и точно работихме заедно. Също така и на авторите, съставителите и на всички народни представители благодаря много за труда, положен по този кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също благодаря на всички, които спомогнаха за приемането и подобряването на редакцията на Данъчния кодекс.
Други предложения, изказвания има ли?
Госпожа Дора Андреева иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Господин председател, дами и господа народни представители! Аз също искам да ви благодаря за помощта, за конструктивната подкрепа на този изключително важен закон за цялата държавна администрация.
Каня ви от името на данъчната администрация на чаша шампанско по време на почивката. Заповядайте! Отново ви благодаря от цялото си сърце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Андреева.
Постъпило е предложение почивката да бъде дадена малко по-рано, поради което давам почивка сега в 11,10 ч. Почивката ще бъде, както винаги, половин час. Ще продължим в 11,40 ч. с точка втора от дневния ред.
Давам почивка половин час. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.

Втора точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта господин Борислав Китов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми най-напред да кажа, че по тази точка има още един законопроект и по правилника на нашето Народно събрание би следвало те да се гледат едновременно. Комисията има своето становище.
Така че има подобен проект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кънчо Марангозов и група народни представители.
Така че мисля, че по правилника би следвало да прочетете и другото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Един момент, господин Китов. В правилника в чл. 67, ал. 1 се говори, че това става в случаите, когато се урежда една и съща материя. В този случай, независимо че са по един и същи законопроект, те не засягат една и съща материя.
Освен всичко друго сме приели седмичната програма, където е посочен само един законопроект.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз просто държа да бъдете уведомен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, Вие сте коректен.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение
на Закона за здравното осигуряване № 902-01-65,
внесен от Министерския съвет на 26 октомври 1999 г.

На заседание, проведено на 3 ноември 1999 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 1999 г.
В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването доц. д-р Петър Бояджиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Илко Семерджиев и управителят на Националния осигурителен институт господин Николай Николов.
Основният мотив на внесения законопроект е промяната на началния срок по договорите между здравноосигурителните каси и изпълнителите на извънболнична помощ, който бе предвиден да започне от 1 януари 2000 г.
Аргументите за отлагане на срока на реформата в здравеопазването са представени в препоръките на доклада на мисиите на Световната банка и Международния валутен фонд. Предвидените промени в срока ще предоставят възможност за създаване на необходимата инфраструктура в доболничната здравна система, което ще даде възможност реалното й стартиране да започне от 1 юли 2000 г. До започването на договорите между районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на медицински услуги финансирането на държавните и общински здравни заведения ще се извършва от републиканския бюджет и общинските бюджети.
Във връзка с приетия Закон за допълнителното пенсионно осигуряване се създаде Държавна агенция за осигурителен надзор, чиято основна функция е да лицензира дружествата за доброволно здравно осигуряване.
Ето защо се налага и промяната в Закона за здравното осигуряване - с оглед да бъде синхронизирана законовата база.
Промените в Заключителните разпоредби се налагат от факта, че се предвижда да бъдат променени сроковете за преобразуване на здравните заведения за извънболнична помощ и лечебни заведения съответно от 1 ноември 1999 г. на 1 март 2000 г. 
Обсъдени бяха и трудови правоотношения с медицинските специалисти за извънболнична помощ, чиито наемни договорни отношения също трябва да бъдат съобразени с променените срокове в Закона за здравното осигуряване. Уточнен бе и статутът на непреобразуваните лечебни заведения чрез конкретизиране на понятието "здравни заведения" с оглед уреждането на тяхното трансформиране или закриване съобразно Закона за лечебните заведения.
Въз основа на дискусията и проведеното гласуване с 9 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да бъде приет на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет."
Представителите на Демократичната левица не гласуваха съответното становище. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Китов.
От името на вносителите искате ли думата, господин министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Сега - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Определям по 30 минути за изказване на парламентарна група.
Имате думата. Ако няма желаещи за изказване, можем да преминем към гласуване.
Има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Много е тъжно, че от управляващото мнозинство никой не взема отношение по здравната реформа и по предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване - поне да защитите тезите на правителството по този закон.
Днес предложеният за обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване ни дава повод, независимо от краткостта на закона, още веднъж да проведем дебат по така наречената "здравна реформа". Тя започна с "Програма 2001" на правителството и, проследявайки всичко онова, което се случи със здравеопазването от началото на 1997 г., отговорът по така наречената "здравна реформа" е само един: пълен провел. Пълен провал на реформата с тежки последици за хората в България, с нарушаване на техните конституционни права, с лишаването им от най-голямото благо на природата - здравето.
Защо се стигна до това?
Господин Иван Костов - министър-председател на Република България, многократно е заявявал, че всяка държава в периода на така наречения преход има своя писта. Правителството на Република България тръгна по избраната от него писта с ликвидация на българската индустрия, в това число на енергетиката. Довърши ликвидацията на селското стопанство. В социалната политика стигна до киселите краставички и обеднелите кофи за боклук. Продаде на братовчеди, съпрузи и партийни другари за жълти стотинки например аптечните предприятия. Да не говорим за промишлеността, в това число и фармацевтичната, на чужди фирми за символични цени. Изгони на улицата хиляди хора, а тези, които останаха, са подложени на експлоатация. Това го казват и доказват синдикатите. Обяви борба на корупцията, но не и на господата с 10 и нагоре проценти. В образованието се издигна лозунгът "Българските деца не могат да бъдат по-образовани от европейските". На културата се сложи табела: "Няма нужда от култура". Екологичната политика доказа, че вредностите от бомбите в Югославия и обгазяването в Никопол укрепват здравето. Ще влезем в НАТО, нямаме нужда от войска, но можем да имаме територии на НАТО в България за бази. Полицията лови побойници и джебчии - и това е полезно - но не улови онези, които построиха палати, по-големи от Бъкимгамския дворец. В търговията и туризма сме толкова добре, че износът непрекъснато намалява. Министърът се качи на ски, без да вижда, че зад него идва лавина. Някой да е спрял лавина? В транспорта министърът си прави фирми. Във външната политика посрещат госпожа министъра, а и не само нея дипломатично, но нищо дипломатически не е свързано, дори и един Дунав-мост. Не става дума за сериала, той е като политиката на правителството.
На този фон носещите кръста на здравната политика в България го забиха на пистата и написаха на него: "Тук е погребано българското здравеопзване". Здравните закони, които се приеха, а и този закон показват това. Оправданието с декември 1996 г. и януари 1997 г. не върви. Това го разбраха и най-върлите барикададжии, включително и тези с широкото мащабно паветно мислене. Защото за това, че ще се провали здравната реформа ние предупредихме още на 29 януари 1998 г. по време на вота на недоверие. Но тогава господин премиерът заяви, цитирам: "Искам да ви уверя, че ще продължаваме така решително и твърдо да реализираме политиката си в областта на здравеопазването, защото знаем, че реформата е пред нас, а не зад гърба ни. Дискусията даде възможност на правителството широко да защити и аргументира своята позиция, своите намерения и по този начин да станат по-ясни целите, които ние преследваме."
Питам аз какво знае днес обществото и какво има една година и десет месеца след тези думи? Нищо. В здравеопазването е хаос. Корупцията в здравната система е неудържима. Сривът на системата е реален. Нарушени са основни граждански права, като достъп до медицинска помощ, двойно заплащане за медицинска помощ, данъци и осигуровки, липса на действие за ограничаване на корупцията. Икономически бариери - Наредба № 22 действа преди да е започнала да действа в здравното осигуряване и преди избора на личен лекар. Хроничен недостиг на средства за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Разгърнете пресата. Чуйте, господа, радиото и телевизията, за да се замислите, да кажем, само по едно заболяване - диабета. Нарушават се правата на изпълнителите на медицинска помощ. Липса на адекватно заплащане на труда. Няма алтернатива за медицинските специалисти при съкращения. Само от 1 януари 2000 г. около 11 хил. според проектобюджета, ще останат без работа. Неизплатими дългове на лечебните заведения. Нарушен е дори Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, защото не е започнало договарянето. Това ли е свободното съсловно сдружаване?
С изменението на сроковете в двата закона вие ги суспендирате, като нарушавате основни граждански и човешки права. Нарушавате Конституцията. Къде бяхте и защо не се вслушахте в гласа на опозицията още преди приемането на законите и по време на тяхното разработване? Днес в мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване сте записали, че ще се осигури възможност на Националната здравноосигурителна каса да създаде по-добра организация и инфраструктура и да гарантира стабилен и плавен преход в действието на здравноосигурителната система. Тези аргументи са залегнали в препоръките на доклада на Мисията на Световната банка и Международния валутен фонд. Но това, господа, ви го казваха тези институции още през декември 1997 г. Казахме го и ние по време на вота. Казахме го в Закона за финансиране на здравеопазването, който внесохме преди две години и който вие отхвърлихте. Написахме го в Закона за изменение и допълнение на здравното осигуряване, който дори сега в момента не искате да разгледате, внесен от Демократичната левица на 2 септември т.г.
Но обладани от така наречената политическа воля и един девиз "Ние можем!", изпразнена от съдържание, вие отхвърляте всичко онова, което ви се предлага като рационално от опозицията. Днес да се говори за плавност, е късно. Здравеопазването е рухнало. Нужни са спешни, незабавни мерки.
Как е възможно на 26 септември, директорът на Националната здравноосигурителна каса в "Неделя 150" да заяви, цитирам: "Ние се движим в един стриктен график. Както казах октомври започваме националното рамково договаряне. И това е срокът по закона. Всъщност хората трябва да знаят, че България е страна, която въвежда с доста високи темпове здравно осигуряване. Въпреки кратките срокове аз смятам, че ние сме в график."
И забележете, само 20 дни след това правителството взема решение за отлагане. Министър Муравей Радев трябваше да отиде в Америка, за да му кажат, че здравното осигуряване не може да се въведе от 1 януари 2000 г. И това той го заявява на 4 октомври - осем дни след изказването на директора на Националната здравноосигурителна каса. Министър Бояджиев по същото време говори, че е готов да въведе здравното осигуряване. Господин Александър Божков казва да се въведе частично, сигурно има предвид 10%. Министър Муравей Радев продължава: "Не бих искал да кажа, че точно от здравната реформа зависят данъците догодина, но е твърде възможно.". Е, ако това е екипност на управлението, здраве му кажи. Предполагам, че тук премиерът си е помислил, без да го казва на глас, както за Нова телевизия: "Ега ти, и тук ме предадоха!".
На 4 ноември д-р Семерджиев, директор на касата, заявява: "Но в случая ще имаме възможност да преговорим цялото упражнение.". Става въпрос за здравното осигуряване. Е, вярно: "Репетицио матеро стюдоро ест". За какво обаче същият той е специализирал в Германия, Великобритания, Франция, Ирландия, Испания, Съединените щати, ясно на какви разноски, след като не е научил, че повторение на упражнение със здравето на хората има пагубни последствия? Същият той говори, че не може да се изказва в политически категории, а до 15 март, т.е. когато се работеха законите, беше заместник-министър по реформата и заместник-председател на Българския лекарски съюз.

Всички вие, господа управляващи, когато толкова често ходите зад океана, защо не отидохте в Института по медицина във Вашингтон, за да ви кажат, че здравната политика е средство, прилагано с цел да се предизвикат организирани усилия за привличане или насочване на обществения интерес към проблемите на здравето, за предотвратяване на болестите, възстановяване и укрепване на здравето чрез прилагане на научни знания и подходящи технологии? Казали са го и са го написали още през 1990 г. Това определение се възприема почти в целия свят, само вие, господа, не сте наясно що е то здравна политика и затова вашата здравна политика не е адекватна, не е превантивно и промотивно ориентирана, с гарантиран резултат по отношение здравето на нацията. Но и сега във вашите закони и в този закон вие говорите повече за разходите в здравеопазването и свързвате всичко с това, а не със загубите, които хората и обществото понасят от болести, преждевременна смърт и инвалидност. Те са огромни.
Необходимо е вече да се постави акцент на въздействието на здравето върху икономическото развитие. В противен случай икономическата криза ще се задълбочава. Доходите намаляват, храненето е влошено - всичко това влошава здравето. Доказана е връзката между заетостта и заболеваемостта, смъртността, инвалидността. Безработицата води и до тежки психически разстройства. Образованието съдейства за формиране на здравно поведение. Затова моето изказване започнах с разрухата в държавата. Правителството отговаря за развитието на националната политика с ясни задължения и в областта на здравеопазването. Затова може би днес господин председателят ми върна въпрос към министър-председателя именно по здравната защита на населението.
На 29 септември 1998 г. на мой въпрос поема ли министър-председателят политическата отговорност за невнасянето на законите и оттук за забавянето на реформата в здравеопазването, той отговаря: приема, че има едногодишно забавяне; оправдава се със Световната банка, но е категоричен (цитирам): "Въпреки това обаче на въпроса поемам ли политическата отговорност, отговарям: да, поемам политическата отговорност."
Днес няма потребност от поемане на политическа отговорност. Това не е нужно, защото според закона, който днес обсъждаме, това правителство ще работи по здравната реформа, разбира се, ако довърши мандата си, само 6-7 месеца. За какво е нужна отговорност? Но аз днес, гледайки бюджета, отчитайки реалностите в националната политика и икономическото развитие, считам, че това няма да се случи и на 1 юли 2000 г.
Няма ли да попречи, ви питам аз, това и на преговорите за влизане в Европейския съюз? В Европа без здравеопазване не допускат. Поне така казват хората, които се занимават с външна политика.
Отново ще се върна на вота. Министър-председателят казва (цитирам): "Вие ще влезете в Гинес като единствени, събрали срещу правителството по-малко от една четвърт от народните депутати."
Господа управляващи, вашето правителство ще влезе в Гинес с това как се ликвидира една държава, в това число и здравеопазването. Има разлика, нали?
И все пак има ли някаква алтернатива? Защо например плавно не се въведе здравноосигурителната система само при общопрактикуващите лекари, като се запази специализираната медицинска помощ в този вид? Тя е добре ешелонизирана по обем и качество. За здравно осигуряване в болничната помощ не говоря - тя е само розов сън поне в следващите 5-6 години и повече.
Учудва ме фактът, че се внася законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, а в Кодекса за задължителното обществено осигуряване се правят значителни промени в Закона за здравното осигуряване. Не следва ли да се обединят в един закон? Председателят на Народното събрание не счете за нужно Кодексът за обществено осигуряване да бъде обсъден в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта!?
Съвсем наскоро в "Панорама" - на 12 ноември, официално председателят на Български лекарски съюз д-р Игнатов - политик от групата на Съюза на демократичните сили, заяви, че в ръководството на съюза имало различна философия по здравното осигуряване. Не е ли време да си уточните философиите? Става въпрос за политик от управляващото мнозинство - председател на съюз, и правителство на управляващото мнозинство. Защо ще ви подкрепяме, когато тези, които ръководят здравната политика и отговарят за нея, носят уж политическа отговорност, а нямат единна философия, казано само преди няколко дни.
Аз определено смятам, че превръщането на лечебните заведения в търговски дружества - казвал съм го и друг път - ще ги ликвидира, ще ги доведе до фалит и оттук до тяхната бърза приватизация за жълти стотинки. Не е отговорено и до днес на въпроса откъде ще дойде печалбата в тези търговски дружества. От обеднелите до крайност пациенти? От ликвидираната икономика на държавата? От малкото средства в здравната каса? Според министър Бояджиев тези търговски дружества нямало да работят за печалба. Такова нещо по света няма - не ми е известно. Може би затова още на 24 декември 1998 г. министърът каза, че ще чете лекции по този въпрос в Харвард. На въпроса чия е вината за провала на здравната реформа, министърът отговаря хладнокръвно на 12 октомври тази година: може би на международния капитализъм... Е, сигурно затова ще чете лекции в Харвард.
Целта на промяната в Закона за лечебните заведения, както вече казах, е тяхната бърза приватизация. Вие непрекъснато говорите, че в здравеопазването трябва да се приведат принципите на пазарната икономика. Това е друго голямо ваше заблуждение, казано най-елегантно. Пазарни взаимоотношения според Световната здравна организация - направете справка - може да има само между изпълнителите на здравните услуги и здравната система, но не и между потребителите на тези услуги и здравната система. Именно тук е вашият грешен подход и политика - непрекъснато да говорите за разходи, вместо за загубите на обществото от грешките в здравната политика, за които вече говорих. Така че това е друга алтернатива. Тя не е измислена от нас тук. Хората са го доказали с огромния опит, който имат в пазарната икономика.
Аз знам, че вие няма да се съгласите с това, което казвам. Ще ни обвините в липса на конструктивност, в липса на съвременна философия, в слабост като позиция, в критикарство. Ще кажете, че искаме "системата Семашко", въпреки че никой от вас не може да обясни каква е тя - това не е здравеопазването до 1989 г. Въпреки това обаче ще ви кажа една мисъл на един мъдрец: "Мъдрите хора знаят, че неразумното законодателство е като въже от пясък, разпадащо се още при опит да го усучеш!" Вашите здравни закони, господа, са именно такива. Такъв е и днешният. Ако не вярвате на мен, помислете върху тази мъдрост на този човек. Благодаря. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
За реплика - господин Лилов.
ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Моята реплика преди всичко е насочена към господин Марангозов като човек, който дълго време е работил в системата на здравеопазването и който описа една апокалиптична картина, която обаче не е за този момент. Тази картина е за 1955 г.! (Оживление.) Тогава, когато вие направихте така, че в болниците... - аз съм бил директор на болница - когато тези болници бяха без пари, без лекарства, без отопление, без никаква надежда за бъдещето. И когато нашето правителство пое ангажимента да отопли болниците, да направи така, че да има медикаменти, да направи така, че да създаде здравносигурителна система в нашата страна, вие отново плашите нашето общество и нашата лекарска общност с тези неща, които говорихте преди малко и които нямат нищо общо с въвеждането на здравноосигурителната система.
Здравноосигурителната система е поредица от мерки за излизане точно от тази криза, която докарахте вие в здравеопазването, защото с вашите грешни разчети, с това, че вашите кметове дори... Ще ви кажа, че видинският кмет отне от бюджета на видинската болница неправомерно средства, за които е осъден - половин милиард лева в края на 1998 г. Е, в такъв случай защо обвинявате управляващите, респективно Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, че не са финансирали здравеопазването? След като хората в местната власт, които трябва да се грижат, защото тези болници са частично подчинени на местния кмет, правят така, че средствата да бъдат извадени точно от приоритетите, за които вие говорите. Половин милиард лева за една болница като видинската знаете какво е.
Следователно, моля ви се, не прехвърляйте проблемите от едната глава, респективно вашата, на нашата, защото вие доведохте до това положение здравеопазването. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
Има думата господин Шишков.
ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Марангозов! Аз знаех отдавна, че Вие чакате този момент, за да се развихрите в пълния театър, който си изграждахте предварително. И горе-долу успяхте. Само едно не направихте. Вие трябваше да подходите прагматично към проблема, който е поставен, към законопроекта - сроковете, парите, разчетите, защото ние като управляващи искаме да влезем по-точно в най-трудния проблем, наречен здравна реформа, а това много трудно може да бъде направено с маркиране на срокове и по дати.
Аз очаквах от Вас едни конструктивни предложения, едни предложения, които да помогнат в един проблем, който не е политически. Проблемът за здравната реформа не е политически проблем. Той е национален, той е държавен проблем!
Вие много добре знаете, че това е основен проблем, с който ние влизаме в Европа. Обаче Вие продължавате да си служите с Вашия стил. А той е много прост. И аз ще Ви го кажа. Той е безкрайно прост - когато владеехте държавата, владеехте нацията, и тя беше ваша частна собственост, вие със средствата за всичко, не само за здравето, си служехте както си искахте! И вие съсипахте не само здравеопазването за 50 години на абсолютно погрешна основа. И ще Ви дам един прост пример. В здравеопазването, господин Марангозов, не трябва да направиш в един 10-хиляден град болница от 500 легла, а да направиш болница с 50 легла, но те да вършат работа на хората. Ние изостанахме с всичко в здравеопазването в сравнение с останалия свят.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По-кратко! Времето Ви свършва.
ГРИГОР ШИШКОВ: И искам да ви кажа нещо: сега поправяме грешки на десетилетия. Ние поправяме ваши грешки. Но искам да ви кажа и нещо друго накрая. Каквото и да говорите, както и да го говорите, и друг път съм го казвал пак от тази трибуна, ние ще направим здравната реформа в този мандат на Обединените демократични сили. Благодаря ви. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков.
Има думата госпожа Мария Брайнова - трета реплика.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, д-р Марангозов!
Аз не веднъж от тази трибуна съм казвала, че когато става въпрос за здравеопазване и когато говорим за здравето на българина и за здравната реформа в България, ние не трябва да си служим с чист популизъм. Това, което Вие преди малко разказахте пред нас, беше популизъм. Но аз искам да върна Вас и Вашите колеги към зимата на 1997 г. - тогава, когато гледахме проекта на Закон за здравно осигуряване в комисията.
Искам да Ви задам въпроса - чии бяха тези предложения за сроковете? И мога веднага да Ви отговоря, защото е записано и в документите на комисията, и в Народно събрание. Те бяха на колегата, който стои до Вас. Те бяха на господин Янаки Стоилов. За да приемем в комисията тези срокове, ние бяхме убедени, че те са съгласувани със Световна банка. Аз бях на тези преговори със Световна банка тогава, когато гледахме в комисията проекта за второ четене на Закона за здравно осигуряване. Представителите на Световна банка бяха добре подковани от вас и от предишния кабинет, че в България в тези срокове не може да се въведе здравно осигуряване. Защото, ако си спомняте, ние тогава искахме да приемем още по-съкратени срокове. Така че аз не виждам защо Вие днес така настървено говорите за промените в един законопроект, а тези промени са наистина да няма сътресения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Брайнова.
За дуплика има думата господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, д-р Лилов! Аз предполагам, че Вие 1955 г. не сте били роден! 1955 г. бил ли е роден?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Към 1995 г.!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: А, 1995 г.! Добре. Сигурно е сбъркал. Добре.
Аз Ви казах и очаквах точно такива реплики, каквито постъпиха днес. Аз казах в изказването, че януари 1997 и декември 1996 г. вече не могат да ви служат за оправдание. Вече две години изминаха оттогава. И тогава, когато подскачахте, казвахте друго на хората. И казвахте, че сключвате друг обществен договор. И тогава, ето д-р Игнатов е там, казвахте, че Лекарският съюз е колективен член на "Промяна" и че с "Промяна" ще направим и промяната. Но няма никаква промяна, а има нещо много страшно, което върви назад в здравеопазването. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина от страна на мнозинството.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Плашили сме обществото. Не го плашим ние. (Неразбираема реплика от господин Игнатов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Игнатов, моля!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Плашили сме обществото! Не го плашим ние обществото. Всичко, което аз разказах и казах в моето изказване, се базира само на ваши изказвания и само на ваши констатации. Така че популизъм няма.
А колкото до това, че здравеопазването не е политика... Няма по-голяма политика от здравеопазването. Д-р Шишков, аз съм Ви цитирал, няма да го цитирам втори път този голям учен Рудолф Вирхоф какво е казал, че "Здравеопазването е политика, а политиката е медицина от висок ранг".
Вие казвате, че ще въведете здравната реформа. Да, ще я въведете, обаче въпреки живота на хората в България ще я въведете! (Шум и реплики на недоволство от блока на СДС.) Защото се увеличава смъртността в България. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Ние в нашия закон действително предвиждахме такива неща, но ситуацията тогава беше коренно различна от тази, която е днес. Нашата вина, че сме направили, че много сме построили и сме създали много болници! Ами, направете и вие една такава вина, бе. Постройте нещо, вместо да рушите, бе. Всичко, на което сега режете ленти, е започнато да се строи по наше време.
Колкото до сроковете - да, ние предупреждавахме за тези срокове. Но Вие не свързвате нещо много важно, д-р Брайнова, затова аз говорих в началото за икономиката. Че здравеопазването зависи от икономиката. И аз тук не обвинявам само Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и само здравното министерство. Няма икономика, а щом няма икономика, няма и здравеопазване! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
Ще дам думата на всички, които са се записали, но преди това искам да предупредя следващите оратори. До момента, общо 28 минути в изказвания, реплики и дуплики, не се коментира и не се говори по конкретния проектозакон, който гледаме, а се говорят общи приказки за здравна реформа, за здравеопазване и така нататък. (Шум и реплики в залата.)
Моля, изслушайте ме! Мое задължение като председател е в случай, че ораторите се отклоняват от темата, да ги връщам към темата, или да им отнемам думата.
И затова не прекъснах нито господин Марангозов, нито репликите. Но всичко, което се говори досега, беше далеч от закона, който разглеждаме. Моля следващите оратори да съсредоточат вниманието си върху конкретния закон.
Има думата господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! С този законопроект ние действително отлагаме със шест месеца старта на здравната реформа и ще обясним защо го правим. Ние поемаме отговорността за това. Но това не е целият смисъл.
Аз Ви питам, господин Марангозов, кой ще поеме отговорността за това, че здравната реформа беше отложена със шест години? Кой ще поеме тази отговорност? Защото сегашното състояние на здравеопазването се дължи не на това, че ние правим реформа, че искаме да въведем здравното осигуряване, а точно на вашата система "Семашко". Тя може да е била добра при вашите социалистически условия, това е реална система, но тя не можеше да съществува в новите условия. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) И ако не ви е ясно каква е тая система, това е система на бюджетно финансиране.
Аз се учудвам защо едновременно този законопроект се критикува, а в същото време какво се предлага? И ще ви припомня някои неща.
Аз лично съжалявам защо законопроектът на господин Марангозов не влезе едновременно. Защото тогава щеше да стане ясно какво ни се предлага като алтернатива. Но той конкретно го каза в своето изказване. Ами, той каза съвсем ясно да не правим реформа в специализираната помощ. Говори, че е абсурдно въобще да правим реформа в болничната помощ.
Значи какво искате вие - да запазим досегашната система на бюджетно финансиране и да плащаме на лекарите за щатове, а не за свършена работа? Това ли искате? И тази система действително да издиша постоянно поради това, че в нея се наливат средства, които са неефективни. Защото нито пациентите, нито лекарите вече - и вие трябва добре да го знаете - не искат бюджетно финансиране на здравеопазването. Това е настроението и в лекарското съсловие, това вече го разбра и населението, защото вижда, че тази система нито му дава избор на лекар, нито ефективно се използват средствата, които населението плаща като данъци. Стана ясно, че в системата на здравното осигуряване се гарантира едно нещо - гарантира се, че средствата, които се заплащат за здравеопазване, отиват само и единствено за това. Това искаме да направим ние. И тази система се прави не само за лекарите, тя се прави и за пациентите.
В момент, в който българското общество има консенсус, вие отново започвате да говорите: какво значи да запазим сегашната система за специализирана помощ при наличие на първична? Какво значи това? Значи да освободим общопрактикуващите лекари, да им плаща на тях системата, а да държим специалистите и техните консултанти на бюджетни заплати, които ще са сигурно три пъти по-ниски от доходите на джипитата. Това ли искате? (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Да не говорим и за болниците.
Тоест, вие не искате реформа, а критикувате отлагането на системата. Кажете го ясно! И това личи от вашите законопроекти, които досега сте внасяли - за финансиране на здравеопазването, вашия проект за здравно осигуряване. Този, новият проект, който сте внесли, това значи.
Какво предлагаме ние? Очевидно беше, че макар и трудно, системата можеше да тръгне от Нова година. В този момент ние предлагаме действително това, което вие казвате поетапно, но това не е поетапното, което вие искате да го правите в течение на десет години, както не го направихте за десет досега. И трябва да си поемете отговорност за това нещо, че десет години вие тази система не я променихте.
Фундаменталният принцип в здравноосигурителната система е, че е съставена на три нива. Трите нива са, от една страна, запазването на бюджетното финансиране на някои жизненоважни функциониращи системи, като Държавния санитарен контрол, като Спешната медицинска помощ, като центровете за трансфузионна хематология и т.н.
Второто ниво е нивото на задължителното здравно осигуряване - нивото на задължителното здравно осигуряване, на което обаче ние искаме да насочим ефективно ресурсите, увеличавайки финансирането и дела на по-евтината, по-ефективна и по-удобна за пациентите доболнична помощ. Вие много добре знаете, че законът е заложен така и с промените да се гарантира, че всеки е осигурен от някого.
Третото нещо, което правим, това е корпоративният принцип, това е принципът на допълнителното осигуряване.
Ние искаме поетапно, това поетапно въвеждане е заложено в закона. Поетапно значи да я въведем първо в доболничната помощ, за да се даде възможност на част от специалистите от предлаганата болнична помощ предварително да се насочат и да преминат там. Второ, въвеждане в болничната помощ. Но това няма да стане в тези шест, седем или осем години, за които вие говорите досега. Ако ние направим това, значи да съсипем окончателно здравеопазването.
От какво бяха наложени промените?
Първо, тези промени ще дадат възможност до 1 юли, когато влиза доболничната помощ, реално да се лицензира и корпоративното ниво, тоест фондовете за доброволно здравно осигуряване със създадената Дирекция за осигурителен надзор. Тоест, тази възможност за едновременен старт и на задължителното осигуряване, и на доброволните фондове.
Второ, ще се даде възможност за една по-спокойна регистрация на специалистите, за да си направи всеки добре своя избор за формата на търговска регистрация - едноличен търговец, свободна професия, еднолично ООД и т.н. Това е въпрос на избор на всеки специалист и аз мисля, че няма нищо лошо да се дадат тези четири месеца тази регистрация със съответните правни и счетоводни консултации всеки да си я направи.
Третото нещо - ние, забележете, не променяме срока за пререгистрация на заведенията в болничната помощ, което косвено говори, че ние гарантираме нейния старт в тези срокове. Аз лично ще предложа в периода от регистрацията на всички лечебни заведения в доболничната и в болничната помощ, мисля, че е уместно, бюджетното финансиране в този преходен период от 1 март до 1 юли, съответно за болничната помощ от 1 септември до 1 юли следващата, 2001 г., да се извърши от общините или държавата, но на основата на договори и това да се запише в закона. Тоест, общините и държавата да сключват договори с търговските дружества за здравното обслужване до влизането в сила на здравното осигуряване. Това би гарантирало една по-ефективна работа и отговорност и на ръководствата на здравните заведения, и на финансиращите органи в лицето на Министерството на здравеопазването и на кметовете на общини.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ще ги уволните ли?
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Никой няма да уволнява кметове. Просто да си спазват задължения по договорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, моля Ви!
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Трето, тук има някои текстове в Закона за лечебните заведения, които, забележете, гарантират на работещите общопрактикуващи лекари и специалисти, че при желание от тяхна страна могат да вземат кабинетите под наем и да се регистрират да работят на индивидуална практика. Няма нищо страшно, доктор Баташки. Значи, нашата цел е да направим лекарите свободнопрактикуващи, да им създадем условия да работят в тези кабинети, а не те да са бюджетни служители. Няма нищо страшно и огромното мнозинство от нашите лекари искат точно това.
Точно това беше идеята на тези текстове в закона и това, от което д-р Марангозов много се страхува - от приватизацията на здравеопазването. Приватизацията на здравеопазването ще стане на втория етап. На първия етап реално ще бъде приватизирана дейността, а на втория етап ще направим лекарите собственици, колкото и да ви е неприятно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата господин Иван Зънзов.
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Време е от тази трибуна да спрем с баластрата. Какво значи, че от 10-и досега всички правителства... Всички правителства носят отговорност, че не са въвели здравноосигурителната система. Някои говорят за политическа отговорност. Може ли някой да стане и да ми каже кой е крайният продукт от политическата отговорност и от отговорността на онези правителства, които са паднали? Аз смятам, че не трябва да говорим неща, които просто нямат място в тази аудитория. Ако е имало пречки за цялата тази история със здравноосигурителната система, единствената пречка това са средствата, това са парите. Аз смятам, че нещата сега може би са напъпили.
От друга страна, защо вие се дразните от нещата, които ние предлагаме? Защо не приехте нито едно наше предложение в комисията, нито в пленарна зала? Нима смятате, че вие сте най-добрите специалисти, а ние нищо не разбираме от организация на здравеопазването? Не мога да приема това за вярно. Но не мога да си обясня защо е тази реакция. Защо, когато предлагаме нещо рационално, вие не го приемате?
Сега аз например ще предложа нещо, което смятам, че ще бъде в полза на здравноосигурителната система. Аз ви предлагам вие да не отлагате срока за въвеждането на здравноосигурителната система. Защото парите сега не достигат, но и през юли пак няма да достигат. Няма да достигат, защото ако немец плаща 6% от своята заплата, е едно, за българина е друго. А здравеопазването е еднакво скъпо във всички страни. И аз предлагам, както сте заложили в закона, да започне от 1 януари 2000 г. Но за джипитата да остане изцяло бюджетът, който е предвиден, за да им стигне. А специализираната помощ, лечебно-диагностичната, нека все пак да не се пипа от бюджета на джипитата, защото, ако започнат да се взимат пари оттам, имайте предвид, че още в началото здравноосигурителната система ще бъде провалена, защото от този бюджет, ако започне да се взема от него, няма да стигне за заплатите на тези, които са общопрактикуващи лекари. И аз смятам, че трябва да помислите в това отношение.
От друга страна, ние сме предлагали един закон за допълнително финансиране на здравеопазването. Мисля, че този закон беше отхвърлен с много лека ръка. И аз ви заявявам, че ние ще си позволим да преработим този закон и да го предложим отново на вниманието на залата. Защото здравноосигурителната система, уважаеми колеги, не касае само управляващите, тя засяга също така опозицията. Българският народ няма да казва, че ОДС-то е било на власт и е приело здравноосигурителна система, която се провали, а ще каже, че на власт сме били всички, които сме в парламента, всички партийни представителства в този парламент. И аз смятам, че трябва да мислим абсолютно отговорно, защото по-отговорен закон от този в Република България сега, а и от съществуването на държавата ни, няма. И ние трябва да търсим изход, за да решим проблема.
От друга страна, в момента се говори, че за разрухата е виновно миналото. Колко имате право, аз няма да коментирам. Но искам да запитам: корупцията, както е развихрена сега, преди създаването на здравноосигурителната система, нима ние докарахме тази корупция? Кой, питам се?
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС, от място): Тя е още от 1990 г., а и отпреди това!
ИВАН ЗЪНЗОВ: Госпожо Брайнова, аз искам да заявя пред всички вас, че трябва да сме внимателни със здравноосигурителната система, защото България е във валутен борд. И каквото предложим, вие веднага реагирате с репликата, даже си позволихте и то сигурно правилно да ми кажете: господин професоре, често забравяте, че сме във валутен борд. Да, аз не забравям, но не смятам, че валутният борд е дошъл в България да сее смърт. И смятам, че валутният борд в България трябва да направи така, че да помогне за въвеждането на здравноосигурителната система. А аз смятам, че първото нещо, което министерството може да направи и с органите на сигурността... Защото сега е най-лесно ние да се отървем с министерството: те допускаха много грешки. Но в рамките на това, което може да допусне всяко министерство. Също и Лекарският съюз. Нещата са такива, че трябват пари. Няма смисъл да прехвърляме вината на едни или на други.
От друга страна, смятам, че трябва да се вземат сериозни мерки срещу корупцията, защото хората вече не могат да бъдат обслужвани, не могат да плащат. Аз мога да дам много такива примери. Да се ликвидира с корупцията!
И трето, огледайте този закон, който ние ще внесем отново. Здравните работници трябва да бъдат платени нормално, не само да говорят всички правителства - и наши, и ваши, откакто съществува тази държава, само празни приказки. (Неразбираема реплика от Панайот Ляков.) Не ми отговаряйте, господине! Разбирам, че разбирате от всичко. Аз ви говоря наистина, че здравните работници, господин д-р Ляков, ...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Не съм доктор, инженер съм!
ИВАН ЗЪНЗОВ: Доктор Ляков, здравните работници са на дъното на нищетата за разлика от Вас, който имате четири-пет аптеки.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Имам само една!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ляков, правя Ви забележка!
ИВАН ЗЪНЗОВ: Заявявам ви, че всички ние искаме да помогнем да се въведе тази система, но всичко трябва да бъде точно и реално. Защото в противен случай ще се провалим абсолютно всички и всичко това ще рефлектира върху живота и здравето на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов.
Има думата господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Днес на нашето внимание за разглеждане и обсъждане е представен законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет на 26 октомври. Предлаганият законопроект, по който смятам да говоря, не променя философията и принципите на осигурителната система, залегнала в сферата на здравната реформа. Тук основно става въпрос за промяна на началния срок на договорите между здравноосигурителната каса и изпълнителите на извънболничната помощ, който бе предвиден да започне от 1 януари 2000 г.
Какви са аргументите за избора на датата 1 юли 2000 г. за старт на въвеждането на осигурителната система чрез сключване на договори? Мисия на Световната банка за надзор по проекта за преструктуриране на здравния сектор от м. септември 1997 г. представя препоръки за изготвяне на реалистичен график за старт на реформата в срок от 36 месеца към 1997 г. Тези срокове биха предоставили възможност за създаване на необходимата инфраструктура в системата на доболничната помощ, което ще даде възможност за реално стартиране без рискове.
Възникват няколко въпроса, отговорите на които дават представа за степента на готовност за старт на реформата.
На първо място, Тридесет и осмото Народно събрание прие Закона за здравното осигуряване, Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози, Закон за лечебните заведения. Приети бяха и около 15 наредби и правилници от Министерството на здравеопазването във връзка с тези закони. С други думи базовата законодателна готовност е факт, който съществува. От гледна точка на реалното приложение на тези закони обаче е необходима среда, тоест инфраструктура, в която да действат новите радикални пазарни механизми. Дълбокото ми убеждение е, че точно тук са проблемите, защото в тази сфера реално са необходими и финансови средства, необходимо е и физическо време за подготовка на информационната система, кадровото подсигуряване и не на последно място мотивирани и убедени в принципите на реформата медицински кадри.
Въпросът "за" или "против" реформата мисля, че отдавна не стои на дневен ред. Днес според мен проблемът е в избора между реалния успех и възможния провал при неадекватно разчитане на старта във времето. Тук искам да отбележа, че началото на реформата е меко казано несериозно да се гледа като на едномоментен акт. Не може с магическа пръчка да се извърши една толкова радикална и изискваща време реформа. Очевидно е, че огромното желание за промени в системата, която и днес изпитва огромни затруднения, плюс политическата воля за успешна реформа не са достатъчни за старт на 1 януари 2000 г.
От гледна точка на въвеждането на пенсионната реформа от 1 януари, според мен този момент не бива да се разглежда като противопоставяне между двете системи, които са части от една общоосигурителна система в интерес на българските граждани.
Най-големите проблеми и съответно критики към Закона за здравното осигуряване се съдържат в частта за събирането на осигурителните вноски, която почти изцяло е предоставена в пълномощията на Националния осигурителен институт. Според мен има и друга възможност, примерно здравноосигурителните вноски да бъдат събирани по системата на Главно управление "Данъчна администрация". Нещо, за което те имат информационна система, а имат и опит.
При всеобщите затруднения, които изпитват болниците в България в момента мисля, че до въвеждането на договорните взаимоотношения със здравната каса е уместно да се въведе система на децентрализация на отговорности и финансови ресурси на директорите на съответните болници с оглед на това предоставените от бюджета финансови средства да се използват най-рационално и пълноценно.
В Закона за здравното осигуряване има текст, който казва, че министърът на здравеопазването и министърът на финансите могат да определят здравни заведения и кабинети, в които заплащането се извършва на основата на договори преди въвеждането на здравното осигуряване. В този смисъл би могло да се помисли за пилотни проекти в рамките на тези шест месеца, за проиграване на принципите и основните договорености, произтичащи от закона, разбира се, отчитайки всички рискове за съответните институции.
И преди да завърша ми се ще да вярвам, че внесените промени в Закона за здравното осигуряване са продиктувани от желание за прецизиране на сроковете в отговор на обществените интереси от модерна и динамична здравноосигурителна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Адемов.
Има думата доц. Китов от Парламентарната група на Народния съюз.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като че ли пак ние търсим под вола теле, радваме се на нещо несвършено и едва ли не не търсим онова, което наистина трябва да ни събере в тази зала. Защото десет години мисля, че никой няма да оспори, че всички искат реформа в здравеопазването. Мисля, че никой няма да отрече също, че никое правителство до 1997 г. не тръгна да прави реформа, защото наистина е много сложно нещо. Може би най-трудната реформа във време на преход е реформата в здравеопазването. Или така, както се изрази един от специалистите на Световната банка, е: да обърнеш пирамидата обратно.
Възможно е да са допуснати някои грешки, но аз бих искал да кажа: нима имаше различие, че трябва да се върви към смесен тип финансиране, включително със здравно осигуряване? Нима вие не внесохте също Закон за здравно осигуряване, който даже мина на първо четене? Нима основните принципи на здравното осигуряване не бяха еднакви? (Неразбираема реплика от народния представител Георги Божинов.)
Имаше различия. Господин Божинов, направете репликата!
Но имаше дребни различия. Но бяхме на еднакво мнение, че това трябва да се направи. И ние тръгнахме да го правим. Нима не вие въведохте, че болниците трябва да бъдат юридически лица? А след като няма закон за стопанската дейност може ли по друг закон освен по Търговския?
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Да го направим по този закон.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Може.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Но за да могат да бъдат, за да правят стопанска дейност - това е мое виждане. (Реплики от ДЛ.)
Да, вие ще кажете как може. И тук няма различие.
Нима не се работеше Закона за съсловните организации и по време на вашето правителство? - Работеше се. Законът до голяма степен е един и същи. Какво говорим тук сега, че видите ли, това е свършено. Да, ние ги свършихме. Е, сигурно има грешки? Сигурно ще се налага нещата да се поправят ад хок. Какво лошо има в това?
Не е вярно това, че не сме се вслушали в много от предложенията, които са давани. Вие знаете, уважаеми д-р Марангозов и проф. Зънзов, който излезе, че подробно и на вас, когато бяхте мнозинство, но ние сме приели доста от вашите рационални предложения и сме дебатирали всяко едно в продължение на доста време.
Аз мисля, че днес не може да се говори, че се отлага старта на здравната реформа, защото здравната реформа е нещо, което е във времето, което има много компоненти. И аз мисля, че не може да не се говори, че не е била реформа съкращаването на онези излишни 30 на сто от леглата. Защото, уважаеми д-р Марангозов, Вие, за разлика от Вашите колеги, знаете, че районните болници имаха използваемост на леглата 210 дни в годината. Аз тук не говоря за вина. Аз говоря за факти от действителното положение на нещата. Обединените районни болници - 240 дни, а университетските болници дори 270 дни. Как е било, защо - пак не говорим за вина, но имаше екстензивно развитие на нашето здравеопазване.
И не е вярно, че от 1 януари ще трябва да бъдат съкратени 11 хил. души. Ако доболничната помощ се изведе и се приватизира като дейност, това не е уволнение на хора, не е извеждане на тези хора от здравните услуги.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): В бюджета пише: "10% ...".
БОРИСЛАВ КИТОВ: 10% на 30 хил. лекари колко са?
Уважаеми колеги, вие също много добре знаете, че има пренаситеност на кадри в нашето здравеопазване в съответните болници, за разлика от населените места. В 60 на сто от българските населени места няма лекари, но в районните болници, всички останали болници, има пренаситеност на кадри. И бих казал, че е повече дори и от 30 на сто, защото не може да има клиники с 60 легла и 20 души лекари. Няма никоя страна, в която лекарите да работят от 7,30 до 13,30 ч. Няма! И ето, за да бъде ефективността на нещата, да се мине към интензивно здравеопазване не може да не се наложи известно съкращение. И затова, включително и българските лекари, си дават напълно и наясно сметка. Защото не е възможно да се продължава и с уравниловката, която имаше в нашето здравеопазване: работиш, не работиш - една заплата. Тук мисля, че също няма различие. Да, има непопулярни мерки, които обаче трябва да бъдат направени. Е, ние тръгваме да правим тези неща с ясното съзнание, че не може да стане по друг начин, дори и да се направи в преход, по-плавно, както вие искате. Но никой не казва, че в крайна сметка ще се намали приемът на студенти по медицина на 120 души. Само моят курс с д-р Лилов беше 200 човека преди известен брой години. Така че това също е известна възможност за плавно, за да не излизат съвсем на улицата, за да не се губи продукт на българския лекар. Но ако някой остане без работа в Пловдив, а на 40 или 50 км има село, в което няма лекар, това безработен ли е? (Неразбираема реплика от народния представител Илия Баташки.)
Вече няма разпределение, Илия. Няма вече разпределение. Тук вече има друга, има известна икономическа принуда. И тази икономическа принуда, тук аз съм съгласен, че до голяма степен зависи и от икономиката на страната.
Дайте да не говорим за умрелите хора. Умрели хора е имало винаги. За съжаление, има известно влошаване. Но никой не отрича това и недейте да смятате, че вината е на Петър Бояджиев, на Китов или на който и да е. Това е цялата работа! Но аз искам да задам един друг въпрос. Вие считате, че за тези две години здравеопазването се е влошило. Че какво се е променило?
Аз ще Ви кажа: да, все пак се съкратиха излишни легла, което акумулира средства.
Давате ли си сметка, господин Корнезов, че 47 на сто от бюджета отиват за доболнична помощ и тя не може да се справи с повече от 20 на сто от заболеваемостта? Това е било така винаги. Но това е другата страна на въпроса, нека да не влизаме в професионални теми. Така е, д-р Марангозов много добре го знае. А реално, за да искаме едно здравеопазване да върви, трябва много повече да се увеличи делът на покриване на заболеваемостта от доболничната помощ.
Е, няма да достигнем Холандия, която отива към 85 на сто с 5 на сто от средствата. С 5 на сто от средствата Холандия покрива 85 на сто от заболеваемостта. А тук с 47 на сто от бюджета българската доболнична помощ не може да се справи с повече от 25 на сто.
Безспорно е, че тя трябва да бъде поставена по друг начин.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А останалите 75 на сто лежат в болницата.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ами така беше досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Доктор Марангозов, моля Ви, ще имате думата след това за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за решаване на заболеваемостта. Направете вие справка. Средният престой в районна болница е 11,8 дни при 3 дни в европейска.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Зависи в каква болница.
БОРИСЛАВ КИТОВ: В районна - казах.
Безспорно е, че има нужда от промяна. Тази промяна е част от реформата, която вече 2 години върви и продължава, а отлагането на старта на здравноосигурителната система е просто преместване на една дата след 6 месеца. Защото не стигат средствата да се изгради информационната система на самата каса. Защото и Янаки Стоилов също много добре знае, че в разговорите със Световната каса те посъветваха това и ние го удовлетворихме. За съжаление обаче, те не изпълниха обещанието си да предоставят заема за развитие на информационната система. Но не може една здравноосигурителна система, която е една банка и то с много бързо ликвидни средства, да няма една много добре развита информационна система. Имаше и субективни грешки, но реално аз мисля, че и българските лекари си дават сметка, че няма друг път. А там, където животът и дейността покажат, че може някои неща да се подобрят, нека да ги подобрим, нека да ги направим. Но когато и самият председател на Националния осигурителен институт казва, че е неуместно касата да бъде при него, просто излишно е да се правят подобни предложения.
В заключение бих искал да кажа, че нито здравната реформа се отлага, нито спира. Отлага се с 6 месеца стартът на здравноосигурителната система. И аз мисля, че тези 6 месеца, те не са дълго време, трябва да бъдат използвани да се изгради информационната система, да се окомплектова касата, да се направят договорите, да могат доболничните заведения да преминат според Закона за лечебните заведения. Това всичко трябва да даде възможност да бъде информирано нашето общество по-добре, да бъдат информирани и българските лекари по-добре, за да може с по-голяма сигурност да започне реформата. Защото и събираемостта, според господин Николов, и д-р Марангозов, и д-р Баташки знаят много добре, не е чак толкова зле. Той ви каза, че за 3 месеца 120 млн. са събрани, което прави за още 9 месеца - направете си сметката, е напълно достатъчно да има предостатъчно пари за доболничната помощ за полугодие. Няма от какво да правим апокалиптични неща.
Защото реално за мен е по-добре, че се отложи с 6 месеца. Защото в противен случай всички ние бяхме обхванати наистина от оня синдром на българския студент да започнем да четем, когато дойде сесията. Сега вече имаме фиксирана поправителната сесия и мисля, че имаме всички възможности там нещата да стартират, да стартират добре с осигурени средства, с подготвени кадри, с подготовена информационна система. Време сега има. Но не бива да се пропилява.
Аз се надявам, че и Националната здравноосугирителна каса, и Лекарският съюз ще направят всичко възможно и под формата на обществен контрол, и като организация на самата Здравноосигурителна каса, да бъде сигурен българският народ, че ще стартира Здравноосигурителната каса в доболничната помощ на 1 юли 2000 г.
Така че няма нищо лошо, че сега казваме, че ще я отложим. Аз мисля, че ще е за добро. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
За реплика думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): От изказването на д-р Китов разбрах, че реформата в областта на здравеопазването практически за 2 години и половина се заключава в две неща: първо, че студентите-медици сега са само 120, а в курса, в който Вие сте учил, е бил 200. Така поне Вие заявихте. И тогава се питам, като знам, че Вие сте добър специалист, ако бяхте при сегашната система, щяхте ли да бъдете лекар? Какво ще правим със способните български момчета, които действително искат да се отдадат на тази хуманитарна дисциплина?
И второ, което разбрах. Вие казахте два пъти, че реформата се състои, цитирам: "Че сте съкратили 30 на сто от леглата", т.е. около 10 000 легла са били бракувани.
Ако искате обаче, д-р Китов, да правите реформа, не трябва да сменяте леглата, а трябва да сменяте ръководителите, които се занимават със здравеопазването, начело с министър Бояджиев. Не сменяйте леглата, господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Доцент Китов, ако желаете, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Корнезов, сега имат място именно само кадърните. Няма го вече рабфагът, няма ги привилегиите на окръзите, няма привилегиите на активните борци. Това е. Те правеха допълнителната бройка.
Но водете си по-добри бележки, защото не разбирате нещата.
Първо, не се сменят леглата, а се съкращават бройки.
Второ, мисля, че наистина чест прави на министерството, че доста некадърни ръководители бяха сменени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Китов.
Доктор Брайнова, заповядайте. Имате думата за изказване.
МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, колеги! Аз в своето изказване искам да бъда малко по-конкретна и да се спра върху закона, който ни е предложен, за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
В § 1 от законопроекта се прави изменение в чл. 91 от съществуващия Закон за здравното осигуряване. Кое налага тази смяна?
Тогава, когато приемахме Закона за здравното осигуряване, не бе приет все още в пленарна зала Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
С приемането на този закон бе създадена Държавната агенция за осигурителния надзор. Ето затова е необходимо приетата със Закона за здравното осигуряване Национална комисия по доброволно здравно осигуряване чрез министъра на здравеопазването и към самото Министерство на здравеопазването да бъде премахната, за да могат двата закона да се синхронизират. Защото не е тайна, че доброволните фондове за здравно осигуряване, така или иначе, след приемането на закона не можаха реално да заработят.
Тук има и още неща, по които трябва да се помисли и може би периодът между първо и второ четене ще бъде най-доброто време, за да се синхронизират двата закона, за да могат наистина доброволните фондове, от една страна, да получат своята регистрация, а от друга страна, реално да заемат своята ниша в здравното осигуряване. Защото, ако погледнем Закона за здравното осигуряване, тези доброволни фондове според мен - това е лично мое мнение - дори са малко повече облагодетелствани от Националната здравноосигурителна каса, защото законът им дава право, от една страна, да имат право на собственост във вид на аптеки, на лечебни заведения, а от друга страна, освен допълнителния пакет, те могат да изпълняват и пакета, който ще бъде приет по националния рамков договор.
Много се спекулира, особено по време на предизборната кампания, с това как ще се финансират поликлиниките и болниците, ако бъде преместен срокът на стартирането на здравната реформа. И не само в Закона за държавния бюджет, но и тук, в тази поправка е записано, може би за да се успокоят всички и да се чуе ясно от всички, че финансирането продължава до 1 юни както от страна на републиканския бюджет, така и от страна на общинските бюджети. А това, че болниците, поликлиниките, а и общините нямат средства за здравеопазване, колеги, дайте да си кажем истината. Проблемът не е в това, че държавата не изпраща предвидените субсидии от републиканския бюджет. Проблемът се крие в самото съставяне на общинските бюджети. Защото на много места общините, общинските съвети и кметовете не спазиха приоритетите на държавния бюджет. Те не отделиха още при съставянето на своите бюджети нормалните средства за здравеопазване.
С така направените промени в сроковете в Закона за здравното осигуряване съвсем логично и естествено е, че трябва да бъдат направени и промени в Закона за лечебните заведения. Наистина срокът, който беше приет в Закона за лечебните заведения, се оказа доста кратък, а може би и колегите не бяха подготвени и не бяха взели своето решение каква практика оттук нататък ще започнат те да работят и как да се регистрират.
Затова смятам, че удължаването на срока от 1 ноември на 1 март 2000 г. напротив, ще помогне да няма сътресения както в съдебната система, където да се натрупат молби за регистрация по Търговския закон, а също така всеки един колега ще има време да помисли, да обмисли това дали той да се регистрира по Търговския закон и да започне индивидуална практика, индивидуално-групова практика или специализираните практики.
Смятам, че в § 5 в промените на чл. 102, ал. 3, където се променя датата 1 юни 2000 г. и се казва, че може предварително да бъде сключен наемен договор, може би - и аз ще направя това предложение между първо и второ четене - този договор да влезе в сила след посочената дата в ал. 3, тоест, самото разплащане на наемните взаимоотношения, на средствата по сключения договор за наем да влезе в сила след датата 1 юли 2000 г.
И сега - за това, за което се говори днес доста тук в тази зала - за преговорите, които се водят със Световната банка и за отпуснатия кредит, който ние искаме. Да, този кредит е необходим за създаване на информационната система на Националната здравноосигурителна каса. Този кредит няма да се влее в сумата, която се отделя всеки месец и която се събира всеки месец за вноските.
Защо е необходима тази информационна система и най-вече защо тя е необходима за специализираната помощ? Тя е необходима именно, за да не се източи касата, именно, за да се предпази касата от фалит, за да може да се следи, да има строг контрол върху специализираните практики, върху медицинските центрове и върху диагностично-консултативните центрове. Защото при джипитата, при семейните лекари, нещата са по-лесни за контрол. Аз смятам, че колегите, съсловието наистина трябва да погледнем много отговорно на нещата, които предстоят. Да не стане едно безотговорно прехвърляне на пациенти, надписване на услуги и източване на касата.
Именно за да може системата да заработи без трусове, за да може системата да започне да функционира така, както тя е замислена, ние трябва днес да приемем предложените ни изменения в Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Брайнова.
Други реплики? Няма.
Има думата д-р Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Поздравявам д-р Брайнова, защото от многото оратори, които досега чухме, тя се изказа по същество.
Поздравявам всички колеги от другата страна на бариерата, които в комисията ...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Коя бариера?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Добре, може да не е бариера.
... успяват с голям труд бързо да реагират на всички неща, които стават в нашия политически живот и след като мънинко или съвсем малко са уплашени от премиера, който наистина в последните дни говори само за "плавен" и "плавен" и "плавен" и "плавен преход" към точно тази здравна реформа, към която сме тръгнали, най-после той е видял какво са сътворили. Смятам, че дори когато ги защитаваше преди две години или преди една година и малко, при вота на недоверие, той тогава не беше разбрал за какво става дума. Но сега господин премиерът явно разбира за какво е ставало дума тогава и смятам, че ще има много сериозни забележки и върху тези проблеми, които сега третирате в този закон. С един куршум - два заека. Поправяте Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и поправяте в Заключителните разпоредби така тъничко и незабележимо някои неща, които се изплъзват от вниманието може би на неспециалистите. Това е жестоко, което правите в чл. 102.
Аз не искам да ви казвам в подробности, но ще спомена за някои колеги, които в момента не са в течение.
Първо, според мен, вие целите да промените с тези изменения, които вкарвате, две основни неща и да визирате допълнително вашето господство в здравната система на България. Първо - проблемът със сроковете за реформата. Знаете, че със сроковете, каквото и да правите, не можете да се справите, ако не дойдат парите, както каза уважаемият доц. Китов. Парите вече са събрани за една трета от доболничната помощ. Добре, нека да ги съберем. Ние ще се радваме да ги съберем тези пари и да започне реформата и както каза проф. Зънзов, нека да не я спираме.
Но вторият проблем, който решавате тук с тези поправчици и много тънко го решавате, обаче си мислите, че никой не го забелязва, това е проблемът кой ще управлява тази огромна собственост, която съществува в България. Огромна собственост! Няма да я управляват според вас истинските собственици - общините, а ще продължат да я управляват господата директорчета, както се изразих и миналия път, от РЦЗ-та и управниците, които ще останат, назначени от директорите на РЦЗ в здравните заведения. Не бива да си мислите, че никой не го забелязва. Не бива да си го мислите.
Защото този чл. 102, който е основен в Закона за лечебните заведения, който променяте с промените в Закона за здравното осигуряване, визира някои неща. Ето: "Трудовите правоотношения с медицинските специалисти, извършващи първичната извънболнична помощ по ал. 2, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда с кмета на съответната община". Но вие го изолирате за пореден път и го поправяте, като казвате само "по чл. 123 от Кодекса на труда". Колко тънко се опитвате да биете шута на общините и за пореден път тези, които дават парите, да не вземат никакво участие в управлението на тези лечебни заведения.
Оттук нататък какво следва? Вие ще си декапитализирате болниците и ще си ги купите. Ще стане така, че ще противопоставите белите престилки на нашия народ, който е достатъчно изстрадал. Аз не искам белите престилки да бъдат противопоставяни и да бъдат линчувани в България, защото са помислили за себе си. Те могат по много по-интелигентен начин да го направят.
Уважаеми колеги, моля ви и пледирам за това да отпаднат тези членове по-нататък при второто четене. Помислете по-добре: истинският собственик е този, който трябва да управлява. Вие казвахте това и искахте точно това да стане с реформата, когато великият ви реформатор д-р Семерджиев каза, че вие ще реформирате здравеопазването в България, така че да преминете от администриране към управление с договориране с касата. Защо държите тези паразитни районни центрове по здравеопазването? Защо не ги премахнете, след като искате да махнете администрирането? Те нямат вече никаква функция. Те са изживели времето си, но вие се страхувате, защото като назначат кметът и общинският съвет, който е собственик на лечебното заведение, директора, той ще има евентуално някакво виждане по политиката, която се извършва в това лечебно заведение.
Уважаеми колеги, не искам да казвам, че е достатъчно сбъркана нашата реформа. Тя не е сбъркана толкова, колкото ние я бъркаме постоянно. Не искам да правите поправки на всеки три месеца. Изяснете си нещата, изяснете си ги. Не искам да казвам, че България е сбъркана страна, защото има политическа система от американски двуполюсен тип. Не искам да казвам, че сме сбъркана държава, защото имаме военна система, която е с руско въоръжение, а с натовски концепции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде, върнете се на темата. (Оживление.)
ИЛИЯ БАТАШКИ: Връщам се на темата, господин председател.
Господин министър, в медицината се експериментира. Има начини да направите експеримента. Но не експериментирайте с българския народ, а го правете поне с кучета. Иначе приказката за циганина, на когото му били мръсни ръцете и като го попитали: защо са ти мръсни ръцете - той отговорил: ти да видиш моите крака какви са..., ще излезе вярна. И наистина ние ще се насочим към вашите крака, а не към главите ви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
За реплика - господин Димитър Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми доктор Баташки, Вие говорите неверни работи в момента. (Шум и реплики.) Прочетете внимателно текста. Явно не сте разбрали смисъла на променящия се чл. 102. Никой не е отменил правото на собственост на общините върху тия заведения за доболнична помощ. Тук пише, че трудовите правоотношения с медицинските специалисти се уреждат по чл. 123 от Кодекса на труда. Управителните органи на търговските дружества се избират по реда на Закона за общинското самоуправление и т.н. Общинският съвет е принципал и той по процедурата, спазвайки закона, може да назначи и да смени директора на всяко лечебно заведение.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Вече не може.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Как да не може? Точно такъв е смисълът. Аз ще ви кажа какво променят тези текстове и ако министерството не беше ги внесло, аз щях да искам такава промяна между първото и второто четене.
Става въпрос за наемните отношения на лекарите, които искат да работят на индивидуална медицинска практика. В предишния текст с девет алинеи се получаваше, че наемни договори могат да сключват само общопрактикуващите лекари и имаше доста спорен текст за специалистите. Този текст, както е направен в момента, е в смисъл, че всеки работещ - общопрактикуващ или специалист - може да поиска помещението да му бъде дадено под наем и управителните органи трябва да сключат с него наемен договор. Ако той реши да се регистрира като специалист на индивидуална практика, има право да си вземе кабинета под наем и да работи, тоест става свободнопрактикуващ лекар. Тези, които решат да останат в диагностично-консултативните центрове, ще са на трудов договор и съответно могат по-късно да приватизират самите центрове. Това е смисълът. Никой не отнема от никого нищо, дори текстът става по-либерален и по-ясен отпреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Втора реплика - господин Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър! Доктор Баташки, Вие допуснахте една съществена грешка. България не е нормална страна именно, защото има двуполюсен модел на управление. В Америка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Нешев, ние не обсъждаме полюсните модели, а здравеопазването.
СТЕФАН НЕШЕВ: Той го направи като изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз му направих забележка и той спря да говори по този въпрос.
СТЕФАН НЕШЕВ: Извинявайте, господин председател, не бива да се допускат грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика имате думата, господин Баташки. Само не ни разяснявайте сега двуполюсния модел, защото ще открием нов дебат. (Оживление.)
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Благодаря на господин Нешев, че ми направи забележка, както и Вие ми направихте. Аз ще взема под внимание това.
Благодаря на господин Петров, защото ми даде възможност да поразсъждаваме още малко с него и да посоча няколко цитата, от които да проумее, че това, което казвам, е истина.
Ето го въпросният чл. 102. Доктор Петров, аз визирах ал. 3, където пишете с няколко думички, че с кмета на съответната община ще се сключват трудовите договори. Вие искате да освободите кмета от административни задължения, разбирам, да не му дадете право изобщо да поглежда в тези лечебни заведения. Точно това искате.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС, от място): Нали има управител?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Управителя ще го назначи Районният център по здравеопазване, защото вие точно това сте направили с тази минимална поправчица. Точно тук се съгласих, когато гласувахме на второто четене, че общините ще са тези, които ще управляват собствеността и няма да я управлява някой друг. Доцент Китов много пъти казваше: един управлява, друг дава парите. Защо кметът да дава парите, пък да няма никакво отношение към управлението на това лечебно заведение?
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС, от място): Търговско дружество как се управлява?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Вижте колко е цинично това, което правите. Вие не го лишавате от право на собственост, но не му давате право да си пипа собствеността. Един вид, ей оная камера е моя, но аз няма да я докосна никога и тя ще си прави с мен каквото си знае, защото аз не съм могъл да взема участие в нейното въртене - няма да ми дадете право да въртя тази камера. Това е примерът, който давам и го проумейте. Проумей го, че е така. Вие тънко се опитвате да минете метър, но няма в този случай да ви се удаде. Аз ви го казвам и го казвам на всички да го знаят. Нека цяла България знае това нещо.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (СДС, от място): Не е така.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Като ще правим нещо, да го правим принципно. Доктор Игнатов вече е съгласен с мен. Затова нека да отпадне този текст. Той е без това е в Заключителните разпоредби. Нека да го оставим, както си е, да не го пипаме, за да не ви визираме по разни вестници и списания.
По-нататък има ал. 4 пак в Заключителните разпоредби. Пак е много хитро. Вие не правите сега поправка в Закона за здравното осигуряване. Правите поправка в Закона за лечебните заведения, защото там е собствеността. А паричките, които господин Софиянски започва да контролира - не искам да кажа каква връзка ще осъществи той между касата и аптеките, защото нали знаете в какви отношения е с една аптечна фирма за производство на лекарства? Той си върши работата в здравноосигурителната каса. Вас тук изобщо не ви е еня за тая касичка. Вас ви е еня за лечебните заведения. И това, че ние го разкрихме, не е толкова страшно. Въпросът е да го направим по-интелигентно, за да няма после: защо доктор Петров, Вие го направихте така? Благодаря ви. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Илия Баташки.
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Аз ще се опитам да обобщя предложения и идеи, които бяха споделени от моите колеги, които се отнасят към изменението и допълнението на Закона за здравното осигуряване.
Предварително обаче искам да кажа, да изразя опасенията си, че каквото и да предлагаме вече в този момент, то не гарантира онзи положителен резултат, който много от тези и други предложения можеха да дадат допреди година и половина - две. Следователно пред нас е бездната на здравното осигуряване днес и зад гърба ни е все по-задълбочаващата се разруха в сегашната мрежа на здравеопазването. И всяка стъпка напред и назад вече е еднакво опасна при финансовото състояние, в което се намира системата.
И все пак, какво би могло да се направи, което поне частично да даде резултати? Тук аз искам да предотвратя, първо, спекулация, която беше направена от госпожа Брайнова, че едва ли не сега проблемите със сроковете, които възникват, възникват заради нашите предложения. Да, вие си спомняте, включително господин министъра, че ние се стремяхме още тогава малко да разсрочим старта на здравното осигуряване, давайки си сметка за това колко сложен е този подготвителен процес и организационно, от гледна точка на въвеждане на общо практикуващите лекари, и за набиране на значителни средства, които да не допуснат срив в здравната система. Но изглежда на мнозинството не може да се помогне дори с конструктивизъм, тъй като нашата идея беше, която вие възприехте, и смятам, че тя не подлежи днес на съмнение, че въвеждането на здравното осигуряване в болничната помощ трябва да стане по-късно и тези срокове да бъдат различни за доболничната и болничната помощ.
И за да покажа, че ние сме последователни в тази позиция и съвсем не целим някакво отлагане на нещата, аз и днес казвам, така както вече беше споменато: да се ускори въвеждането на общо практикуващите лекари и издръжката на тяхната дейност да се поеме от Здравната каса още от 1 януари 2000 г.
Наистина организационно е трудно да се разграничат всички отношения между общо практикуващите лекари и специализираната доболнична помощ. Но мисля, че касата трябва да заработи точно в тази част, защото и дейността на общо практикуващите лекари в най-голяма степен може да бъде обособена. В началото на следващата година ще има поне 260 млн. лв., които ще позволят тази дейност да бъде поета и натрупването на средства да продължи.
На следващо място, следва да се уредят взаимоотношенията, включително и финансовите, между общо практикуващите лекари и лечебните заведения от специализираната доболнична помощ. За да не се получи неотчитане на дейностите или източване на средства от касата в други посоки, много ясно трябва да се определи какво ще могат да ползват общо практикуващите лекари от специализираната доболнична помощ, от сегашните поликлиники и при какви условия.
Според мен въвеждането на груповите практики е някаква стъпка назад от достигнатото положение, тъй като преобразуването на сегашните поликлиники мисля, че би било съпроводено с по-малко трудности и може да отстои едно завоевание на българското здравеопазване, което се признава не на едно място. Защото наистина това групиране, за което се говори, се извършва вече и в други страни, в които се е прилагало само здравото осигуряване, но в много случаи то среща редица препятствия и не е достигнало тази степен на ефективност, каквато ние бихме могли да осигурим при сегашната мрежа.
Съответно здравното осигуряване, специализираната доболнична помощ да влезе в сила от 1 януари 2001 г., а в болничната помощ да се прецени с оглед на действието на системата на тези начални етапи.
На следващо, трето, място искам да подчертая необходимостта лечебните заведения да се извадят от правния режим на Търговския закон, защото те не бива да са търговски дружества на общо основание, както вие сте предвидили, с незначителни изменения. Разбира се, те не могат да се приравнят и на организации с идеална цел, за да се подчинят пък на другия режим.
Какво е решението? Да се създаде особен правен режим на публичните здравни заведения, съответстващ на тяхната двойнствена природа, като институции, които предоставят публични услуги и действат не само в личен, но и в обществен интерес. Това налага само в определени случаи Законът за лечебните заведения да препраща към Търговския закон, а да бъдат направени значителни изменения в сегашния Закон за лечебните заведения, които да обособят самостоятелен, трети правен режим на тези институции, който не е нито като организации с идеални цел, нито като търговски дружества на общо основание. Мисля, че без това решение ние ще допуснем такова тотално и рязко навлизане на чисто икономическите механизми в здравеопазването, което има опасност да доведе до фалит на много от дейностите скоро след задействането на тази дългоочаквана система.
Мисля, че трябва да се помисли и за нещо друго, което пак е предмет на изменение в Закона за лечебните заведения - да се разграничат случаите, по които се извършва обособяването на специализираната доболнична помощ съобразно с различните условия в големите градове и лечебните заведения от тези, при които пълното отделяне е неуместно както от медицинска, така и от икономическа гледна точка. Много по-лесно е да се отделят поликлиниките в големите градове, където те имат своята автономност, своята собствена материална база и специалисти. И много трудно е, почти изключено е това да стане в малките общински болници. Там вече трябва да се прецени дали не трябва да се диференцират моделите, за да използваме по-малко средства за повече услуги и да използваме капацитета от специалисти и медицински персонал, който съществува.
На следващо място, следва да се увеличи ролята на общините не само в издръжката, но и в споделянето на отговорностите за осигуряване на здравното обслужване. Аз не се притеснявам от това, че трудовите договори ще бъдат сключвани между лекарите и другия медицински персонал, от една страна, и управителите, директорите на здравните заведения. Притеснява ме обаче това, че в изменението се изключва възможността да бъде сключен договор между общината, в лицето на кмета, и съответното здравно заведение, тъй като общината трябва да може да иска оказването на определени услуги при определени условия, включително за тяхното териториално разпределение. И след като тя е длъжна да финансира тези дейности, трябва да може да участва в целия този процес. Мисля, че подценяването на тази институция създава големи проблеми на здравеопазването, защото и днес точно ръководителите на здравните заведения и кметовете са тези, които се чудят как да избавят здравеопазването от неговия колапс. Само Обединената районна болница в Ловеч към момента има над половин милион нови лева неразплатени задължения.
Фирмите-доставчици на лекарства, вече не желаят да доставят лекарства. Е, за какво лечение можем да говорим тогава?
Следователно, ние трябва да накараме тези две страни, които вече достигат до съзнанието, че проблемът е общ и решението трябва да бъде общо, да имат и някакви възможности съвместно да влагат ресурси и да участват в тяхното управление.
И накрая следва да се увеличат поне минимално средствата, които лечебните заведения ще заплащат на общините за ползваното от тях имущество. В противен случай има опасност от декапитализация, която е вероятно да доведе до невъзможност за поддържане на материалната база, а оттам и до нейното приватизиране при неизгодни за населението и общината условия.
Мисля, че тези неща трябва да се преценят. Те надхвърлят по обхват предложените изменения, но без тях нищо съществено няма да се постигне. И очакваният старт на здравното осигуряване - дали той ще бъде към началото на годината или към нейната среда, ще бъде съпроводен с една още по-тежка обстановка, която ще се заплаща, за съжаление, с живота и здравето на хората.
Ето, това критично състояние трябва да ни кара да търсим решенията. И не искам да се връщам към политическите аспекти на въпроса и към това, за което си говорихме в продължение на две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Господин министър Бояджиев има думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм доволен и благодарен от дискусията, която днес отново се състоя по въпросите на здравеопазването, защото никога една дискусия по тези въпроси не е излишна. Аз благодаря на вас за това, че особено последните изказвания бяха доста конструктивни, а и доста разумни. Не са ни необходими нито общи фрази, нито популизъм, д-р Марангозов, защото така можем да си дискутираме и без да има полза. Аз мога да Ви отговоря пункт по пункт на всички Ваши заявления и да Ви кажа, че и здравната реформа не е провалена, да Ви кажа, че здравната реформа върви, да Ви кажа какво точно е направено от всички, които взимат участие в здравната реформа, включително и от Министерството на здравеопазването.
Използвам случая да уверя господин Корнезов, че до един, два или три дни ще получи това, което искаше от мен, т.е. всички наредби, те са 15 на брой, които министерството е изготвило за здравната реформа, междупрочем 10 от тях са публикувани вече в "Държавен вестник". Но това е една скоба, господин Корнезов.
И за да не бъда съвсем голословен аз ще ви кажа нещо друго и ще бъда кратък на тази тема, защото този дебат вече много дълго го водим.
Здравната реформа има два основни стълба. Единият е структурната реформа и другият е финансовата реформа в здравеопазването. Е, защо, не разбрахме ли още защо ги правим? Вярно е, че от 50-те години нашето здравеопазване, независимо какъв модел беше избрало, се развиваше по един възходящ път. Вярно е, че имаше екстензивно развитие, което доведе до много големи дисбаланси при разпределението на териториален признак, на конкретен медицински признак както на здравните заведения, така и на кадрите. Ето, в момента в България има 1000 вакантни места по селата за лекари. И това не е от днес, не е от вчера. Това е хроническо състояние. В София има над 30 болници и т.н., и т.н.
Значи дисбалансите са страхотни. Значи ние имаме много легла - на първите места в Европа. Много медицински кадри - на първите места в Европа. И в същото време имаме много лоши здравни показатели - едни от най-лошите в Европа. И тази тенденция, уважаеми дами и господа, не е от вчера, не е от днес, не е и от 1989 г., а е от средата на 70-те години. Тогава се появиха тенденциите за влошаване на тези показатели, включително и на демографските показатели, за да стигнем до днешното състояние. И за най-голямо съжаление, не казвам кой носи отговорност...
ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Здравните работници не носят тази отговорност.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: А, това е друг въпрос. Разбира се, че здравните работници не носят отговорност.
Но според мен трябваше да започне една реформа в здравеопазването още от средата на 70-те години, значи преди повече от 20 години. Аз дори не говоря и за това, че след 1989 г. трябваше по-енергично да започнем реформата и особено в сферата на финансирането. Защо? Защото у нас по-бавно или по-бързо, напълно или полунапълно се създават и се утвърждават пазарни взаимоотношения. А нашата система на здравеопазването остана да функционира с наличието на същите тези механизми, с които функционираше дълги години преди да настъпят тези промени. И тя се оказа неадекватна на тези пазарни отношения в страната. Тя се оказва ригидна, тя се оказва с липсващи механизми и рецептори за тези промени. И затова колкото повече време минава, толкова се влошава състоянието в нашето здравеопазване. И тук веднага ще прескоча за тези финансови резултати, за влошаващото се финансово състояние на болниците и оттам ще го свържа с думите и предложенията на господин Янаки Стоилов за отношенията с общините.
Трябва всички да сме наясно, че общинските бюджети по отношение на здравеопазването са лоши. На някои места има направо некомпетентност от страна на общинските власти. На други места изборните, т.е. предизборните сметки доведоха до лошо финансиране на болниците. Но имаше места, където добросъвестно бяха направени бюджетите, добросъвестно ги изпълняваха и пак има лоши резултати. Именно затова, защото този, който финансира, няма никакъв контрол върху средствата, които влага в здравеопазването. И ще ми позволите това пък да ви припомня, че тази система един да назначава директорите, а друг да дава парите... А, д-р Марангозов се тупа в гърдите. По ваше време беше измислено. И ние сега с този Закон за лечебните заведения нищо, че се хващаме за Търговския закон, даваме именно тази възможност - който дава парите, да поръчва музиката. Ние предоставяме тези лечебни заведения да се разпореждат от принципала, от собственика, включително с управлението на болниците. А това в случая е общинският съвет. Така че нищо лошо няма в това, което правим и не знам защо не сте го разбрали. (Неразбираема реплика на Янаки Стоилов от място.)
За това, което говореше господин Баташки, пак е във връзка с общините. Ами, това е едно улеснение, една по-проста процедура - тези хора, които са там, да няма нужда да правят нови трудови договори. Освен това ние трябва да осигурим, че докато започнат да действат договорите със Здравноосигурителната каса, някой трябва да финансира здравеопазването. Ние не можем да спрем процеса и да кажем: от 1 юни започва. Нали през този период общините и държавният бюджет ще финансират? Нали когато се регистрира един лекар по Търговския закон, той не може да получава заплата от общината? Така че и ние по този начин се стремим и мисля, че ще го постигнем, ще запазим устойчивостта на системата по отношение на задълженията на общините към тези заведения.
Господин Янаки Стоилов ни казва: да дадем възможност за договори. Какви договори ще правят те, когато са собственост на общината? Каквото им нареди общинският съвет, това ще правят те.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): В сферата на здравното обслужване не може нищо да искате тогава.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Но аз не отричам, че тези идеи, господин Стоилов, трябва да седнем и да ги обсъдим. Между другото, аз оттук ви правя предложение: след като получите от мен документите, които сте искали, аз съм готов, ако вие сте готови и ме поканите във вашата парламентарна група, да обясня или да разясня това, което правим. Нямам нищо против.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): То има смисъл, само ако се възприемат и идеите. Иначе само обясненията нямат смисъл.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Не, аз виждам, че няма някакво противоречие в тези идеи, например, които Вие изказвате или господин Баташки се вълнува толкова много и това, което ние постигаме с този закон. Затова искам да разясним нещата, а не тук, от трибуната.
Тук се говореше за здравна политика и ни се даваше препоръка да водим промотивна и профилактична здравна политика. Да, разбира се, защото ние сме се наслушали, че основният постулат на здравеопазването е профилактиката и си останахме само с това проглушаване на ушите и практически нищо не правим.
Точно сега, при нашата система, при нашата реформа ние слагаме акцента, и то гарантирано, не въобще, а конкретно за всеки домашен лекар, за всеки член от семейството или за всеки записан по определена програма, има го това в пакетите и вие ще го видите. Здравна политика по отношение на заемане на местата в тези хронично, както казах, запуснати райони. Ами, здравна политика е също, господин Корнезов, и въпросът за студентското обучение. Ако това не е здравна политика, не трябва ли да бъде здравна политика ние да не произвеждаме в момента стотици лекари, след като сме наясно, че са повече, отколкото ни трябват. По-разумна ли държавна политика ще е тази, която влага инвестиции в едни млади хора, които утре ще излязат от студентската скамейка като безработни хора и ще трябва да ходят по Африка? Аз мисля, че това не е далновидна държавна политика.
И понеже тук стана дума, ще ви припомня и нещо, което вие вероятно не знаете. До не много отдавна, но не и съвсем скоро, в Медицинска академия два месеца след приема на студентите идваха списъци от по 100-150 души - списъци от Централния комитет на БКП, с които се записваха студенти без да са държали приемен изпит.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А, дайте ни го този документ!

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: А, това ще ви го дам, разбира се! Защото това не беше една година, не беше 2 години. Това бяха 3, 4 или 5 години подред. Аз съм сигурен, че не го знаете. Аз ви говоря за годините - края на 70-те и началото на 80-те години, от отдел "Организационен", подписани от Продан Стоянов. Аз съм отдавна в тази система, извинявайте! Но и това не е най-важното.
Аз исках да подчертая, че броят на студентите е държавна политика. Още нещо - разбира се, д-р Марангозов, че икономическите и финансовите въпроси са най-важните, а не както Вие смятате. Във всяка една държава здравеопазването е преди всичко финансов и икономически, а другото са медицински проблеми - какви програми ще правим, профилактика, борба със заболяванията. Това е важна част, но държавите, включително и най-богатите, се занимават именно с финансиране. И това са проблемите, защото както казвате Вие - да, финансирането на здравеопазването, първо, е нещо много скъпо; второ - много важно, и трето - е свързано с икономическото развитие на всяка държава. И затова ние как може да пренебрегваме тези въпроси?!
И вие смятате ли, уважаеми дами и господа, че беше правилно ние от вноските на хората за здравеопазване да отнемем пари и да ги вложим в този момент в тези първоначални инвестиции, които са абсолютно необходими, за да може касата да започне да функционира. Тя сега се създава. Каза се тук и за информационна система. Каза се и за обучение на кадри и какво ли още не. Не е правилно! И затова ние сме зависими сега от този външен заем, който трябва да получим, иначе ние трябваше тези пари да ги хвърлим за тези цели, т.е. да ги отнемем от здравеопазването и без това от оскъдния бюджет за здравеопазване, и да ги хвърлим за такива инвестиции. Мисля, че това щеше да бъде огромна грешка!
Аз повече няма да коментирам.
В заключение искам да кажа нещо - първо, че на мен ми се струва малко неправилно да говорим, че всички сме за реформата, а в същото време да се държим така, сякаш, че не искаме реформа.
Ами, аз съм съвсем съгласен с проф. Зънзов, но как да се съглася с тези хора, които дават практически съвети, които абсолютно противоречат на реформата? И как може сега така да стане, че тези, които продължават да бъдат против реформата, сега изведнъж са толкова заинтересовани и толкова "нещастни" от факта, че договорирането ще се удължи с 6 месеца.
И последното, което искам да кажа, е, че дори и тук аз чух някои предложения, които си заслужават да бъдат обсъдени. Аз моля, нека по надлежния ред да бъдат внесени между първо и второ четене. И пак повтарям готовността си с всички парламентарни групи да обсъждаме тези въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 902-01-65, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 1999 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 186 народни представители: за 127, против 47, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прекратяване на днешното заседание, тъй като няма да остане време да минем към т. 3 ефективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма. Наистина, остават 15 минути, а следващият закон е доста тежък и сложен.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров.
Гласували 141 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Изток" и извънредно заседание утре, 18 ноември, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще проведе заседание утре, 18 ноември, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по културата и медиите ще проведе редовно заседание на 18 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 18 ноември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)

Председател:
 Йордан Соколов

Заместник-председатели:
             Иван Куртев

           Александър Джеров

Секретари:
       Анелия Тошкова

     Калчо Чукаров