Председателствали: заместник-председателите Благовест Сендов и Александър Джеров
Секретари: Камен Костадинов и Калчо Чукаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Откривам заседанието. Ще изчакаме съвсем малко за дневния ред, който се печата и ще бъде раздаден.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 10.12. до 16.12.1997 г.
Проект за Решение за приемане на отчетите за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1992, 1993, 1994 и 1995 г. Вносител е Министерският съвет.
Проект за Решение за приемане на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1996 г.
Проект за Решение за даване статут на самостоятелен колеж. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение - заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията, между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Мароко за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за борба с тероризма. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието. Вносител - народният представител Александър Каракачанов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител - Министерският съвет.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на Съединените американски щати Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на соев шрот. Вносител - Министерският съвет.
Едно малко по-приятно съобщение. Ще го прочета така, както ми е дадено.
"Уважаеми родители, Народното събрание кани всички деца до 10 години на народни представители и служители на коледно тържество в зала "Света София" на 18 т. м. от 16 ч.
За доброто настроение на вашите деца ще се погрижат артисти от Държавния пътуващ театър и детска вокална група "Мечо Пух"."
Ще бъде интересно за всички родители да дойдат с децата си, както прочетох не само на народните представители, но и на служителите.
Дневният ред се раздава. Това са всъщност всички онези проекти, които са готови. Това е предложението, което беше прието днес от Председателския съвет и което представяме на вашето внимание. По отношение на проекта за решение няма какво да докладвам.
По т. 3 имаме Закон за счетоводството. Той е на първо четене. Съгласно изискванията този закон трябва да бъде гласуван и на второ четене до края на годината, с други думи той трябва да влезе в сила на 1 януари 1998 г. Поради това, когато го поставим на разглеждане, аз ще моля народните представители да бъдат готови, ако желаят, разбира се, да направят своите предложения още в залата, за да може комисията да вземе предвид предложенията, да ги включи, за да може евентуално, ако имам съгласието на парламентарните групи и на народните представители, до края на седмицата да го включим в дневния ред на нашата работа и за второ четене.
Поставям на гласуване предложения от Председателския съвет дневен ред за тази седмица - 17 до 19 декември.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА ДАДЕ ГАРАНЦИЯ НА ОТОРИЗИРАНАТА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ СТОКОВО-КРЕДИТНА КОРПОРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА БАНКОВИТЕ ОПЕРАЦИИ И ПОСРЕЩАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ЕКСПОРТНАТА КРЕДИТНА ПРОГРАМА ДЖИ-ЕС-ЕМ-102 ЗА ДОСТАВКА НА СОЕВ ШРОТ.
Съгласно разпореждането на председателя на Народното събрание проектът е разпределен на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Кой ще докладва?
Заповядайте, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Становище на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа относно проект за Решение за даване съгласие Министерският съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на САЩ Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на соев шрот N 02-03-24, внесен от Министерския съвет на 15.12.1997 г.
"На 16 декември 1997 г. на свое заседание Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа обсъди и прие Становище по проекта за Решение за даване на съгласие на Министерския съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на САЩ Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на соев шрот, N 02-03-24, внесен на 15 декември 1997 г.
На заседанието присъства и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Приемането на предлаганото решение се налага от необходимостта за покриване на нуждите на страната от соев шрот, като основен белтъчен компонент за производството на комбинирани фуражи.
Годишните потребности на България от соев шрот за вътрешно потребление възлизат на близо 80 хил. тона. В последните години местното производство е около 5 хил. т годишно, като в най-добрите години същото не е надвишавало 12 хил. тона. Това е налагало всяка година да бъде осъществяван внос на соев шрот. Недостатъчното участие на соевия шрот при производството на комбинирани фуражи води до понижаване на тяхното качество. В резултат на непълноценното хранене на животните се намалява тяхната продуктивност и се увеличава разходът на фураж за получаване на единица продукция.
Поради голямото търсене и липса на конкурентно предлагане на соев шрот в страната, през настоящата година се установи една твърде висока продажна цена на соевия шрот на вътрешния пазар - между 400 и 450 щ. долара на тон. Това значително оскъпява произвежданите комбинирани фуражи в ущърб на земеделските производители.
По експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 на САЩ съществува благоприятна възможност да се договори доставка на соев шрот на стойност до 5 млн. щ. долара при цена около 305 щ. долара за тон. За реализирането на тази доставка съгласно условието на програмата е необходимо издаване на държавна гаранция по сделката.
След станалите обсъждания Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проекта за Решение N 02-03-24, внесен от Министерския съвет на 15 декември 1997 г. за даване съгласие на Министерския съвет да даде гаранция на оторизираната от правителството на САЩ Стоково-кредитна корпорация за извършване на банковите операции и посрещане на задълженията по експортната кредитна програма Джи-Ес-Ем-102 за доставка на соев шрот.
Решението бе прието с 10 гласа за, против и въздържали се няма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Трендафилов има думата.

КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз смятам, че трябва да подкрепим предложението за решение, което комисията предлага на вашето внимание още повече, че ние вече имаме гласувано - впрочем Тридесет и седмото Народно събрание още е гласувало правото и възможността да се ползва до 25 млн.долара кредит по Джи Ес Ем-програмата, която не сме използвали по известни причини, тъй като имаше достатъчно пшеница в България и не трябваше да се внася. Друг е въпросът навремето дали не трябваше да се използва този кредит вместо да се внася пшеница по друг начин, но това е вече минал въпрос.
Моето предложение е да приемем решението, да осигурим възможност правителството да даде гаранция за до 5 млн.долара да се внесе соев шрот, като ние се договорихме в комисията и аз искам тук да прозвучи в пленарна зала това - вие всички знаете, че тази година ние имаме достатъчно производство на зърнени храни, следователно нашият фуражен баланс от гледна точка на количество зърно е достатъчно добре гарантиран. В същото време имаме производство на слънчогледов шрот и вносът на соев шрот, който е далеч по-добър компонент за комбинираните фуражи и който осигурява неколкократно по-доброто използване на фуражите и оползотворяването им в животновъдството е необходим и ние винаги като държава сме внасяли соев шрот. Въпросът е правителството, когато сега приема външнотърговския режим за 1998 г. да се съобрази с възможностите излишните количества слънчогледов шрот и други продукти, произведени в България, да има възможност да се изнасят, за да може да бъдат защитени интересите на производителите на зърно и на преработени фуражи в България.
Приканвам ви наистина да подкрепим предложението и да се даде възможност на правителството да даде гаранция за водене на преговори и внос на соев шрот в рамките на до 5 млн.долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Господин Костов, за да поставя на гласуване проекторешението, моля да докладвате съдържанието му.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Ще прочета проекторешението:

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие Министерският съвет да даде
гаранция на оторизираната от правителството
на САЩ Стоково-кредитна корпорация за
извършване на банковите операции и посрещане на
задълженията по експортната кредитна програма
"Джи Ес Ем-102" за доставка на соев шрот

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да гарантира чрез издаване на гаранционно писмо на оторизираната от правителството на САЩ Стоково-кредитна кооперация извършването на банковите операции, посрещане на задълженията по експортната кредитна програма "Джи Ес Ем-102" в общ размер до 5 млн.щатски долара за доставка на соев шрот за финансовата 1997 г.

Председател на
Народното събрание: Йордан Соколов".

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване проекта за решение в съдържанието, което беше току-що докладвано от господин Костов.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
Господин Благой Димитров има думата за процедурно предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение за разместване на програмата - имам предвид по-точно т. 3, господин председател, да стане т. 2, т.е. след малко да заемем с първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение следващата точка или т. 2 от програмата за работа на Народното събрание да бъде първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Гласували 142 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 20.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Моля, проф. Стоилов като заместник-председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаем господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще ви представя становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет.
"На заседание, проведено на 15 декември 1997 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет на 9 декември 1997 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от доц. Стоян Дурин, началник-управление "Национално счетоводство" при Министерството на финансите.
Доцент Дурин изтъкна, че законопроектът е разработен въз основа на изискванията на IV Директива от 25 юли 1978 г., VII-та Директива от 13 юли 1983 г. и VIII-та Директива от 10 април 1984 г. на Европейската общност, касаещи организацията на счетоводната отчетност в европейските държави, както и въз основа на резултатите от приложението на действащия Закон за счетоводството и някои нови проблеми, породени от инфлацията и от провежданата структурна реформа в страната.
Тези обстоятелства, както и приетите нови данъчни закони налагат съответни изменения и допълнения в действащия Закон за счетоводството. Законопроектът съдържа следните основни принципни изменения и допълнения:
1. Формулирана е по-ясно целта на закона, който урежда осъществяването на счетоводството и съставянето на счетоводните отчети, даващи вярна и честна представа за финансовото състояние и за резултатите от дейността на предприятието.
2. Допълват се възприетите от международните счетоводни стандарти принципи - "предимство на съдържанието пред формата", "вярно и честно представяне" и "същественост", които се предлагат да се внедрят в нашата практика.
3. Създават се законови възможности за текуща оценка на повече отчетни обекти в сравнение с досегашната регламентация. Това се налага от необходимостта активите и пасивите да се представят по пазарната им стойност, без да се отрича принципа на историческата цена. Средствата в чуждестранна валута ще се оценяват текущо по централния курс на Българска народна банка, а именно: ежедневно в банките и небанковите финансови институции и в края на всеки месец - в останалите предприятия, вместо само в края на годината, както е сега. Същото се отнася за краткосрочните финансови инвестиции.
4. Предлага се дълготрайните материални активи да се оценяват в края на всяка година, когато процентът на инфлацията е над 33 на сто. Такава преоценка се извършва и в края на втората година, ако сумарният процент на инфлацията е над 40 на сто при условие, че не е извършена преоценка през първата година. Преоценката се извършва към 31 декември. Предложените начини за осчетоводяване на резултатите от преоценките съответстват на международните счетоводни стандарти.
5. Дългосрочните финансови инвестиции ще се оценяват в края на годината по борсовата им стойност, разликата от преоценката ще се отчита като преоценъчен резерв. Досега такава преоценка се прави само на инвестициите в чуждестранна валута.
6. Възприема се концепцията на справедливата стойност за оценка на активите и пасивите на предприятието.
7. Предлага се подобрена структура и обогатяване на информационното съдържание на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите, с по-голямо деференциране на някои видове активи и пасиви и на собствения капитал. Отчетът за паричните потоци ще се утвърждава като самостоятелен елемент от годишния счетоводен отчет вместо като приложение към него, както е сега. Създава се възможност предприятието по свой избор да състави, представи и публикува алтернативни форми на счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, предвидени в Националните счетоводни стандарти.
8. Съдържанието и формата на счетоводния баланс и съответните отчети на банките, застрахователните и инвестиционни дружества, инвестиционни посредници и бюджетни предприятия се опредeлят с Националните счетоводни стандарти, които се утвърждават от Министерския съвет.
9. Допълненията и измененията в главата за "Дипломирани експерт-счетоводители" са в посока на хармонизиране на нашите норми с изискванията на Осма Директива на Европейската общност.
10. Създава се възможност предприятията да образуват резерви не само за сметка на печалбата, но и по друг ред, предвиден със закон.


11. Въвеждат се по-високи изисквания за длъжността "главен счетоводител", която може да се заема само от лица с висше икономическо образование. Предвижда се лицензиране на лицата, извършващи счетоводни услуги по граждански договор.
12. Предлага се предприятията да извършват ревалоризация на активи и пасиви към 31 декември 1997 г. по ред, определен от Министерския съвет. Резултатите от ревалоризацията на активите и пасивите, както и използването на преоценъчния резерв само за 1997 г. да се отразят в годишния счетоводен отчет към 31 декември 1997 г. по ред, определен в закона.
13. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на § 23, касаещ изискванията за длъжността "главен счетоводител", които да влязат в сила една година по-късно.
По законопроекта се проведе обстойна дискусия. Централен въпрос стана този за критериите по определянето на предложения размер от 33 на сто годишна инфлация, като основание за извършване на ревалоризация. Поставен бе и въпросът за начина за определяне на такъв праг и на неговата величина. Отговорено бе, че предложеният процент от 33 на сто представлява една трета от възприетия с Международния счетоводен стандарт N 29 критерий за свръхинфлация, когато тя е сто на сто за три последователни години. Това даде основание да се обсъждат и други алтернативи, произтичащи от настоящата и очакваната през следващите няколко години икономическа обстановка в страната. По този въпрос за дискусия между първо и второ четене ще бъдат поканени и експерти от съответни институти и организации, имащи отношение по преоценката на активите и пасивите на предприятията.
От решението на този въпрос в голяма степен ще зависи и разпределението на преоценъчния резерв както за 1997 г., така и за следващите години.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което народните представители единодушно одобриха внесения от правителството законопроект и предлагат на Народното събрание да го разгледа и приеме на първо четене."
Позволете ми, господин председател, няколко думи във връзка с възникналия въпрос за това има ли сериозни обстоятелства, които налагат да се форсира приемането на този законопроект на две четения в течение на текущата седмица.
В хода на обсъжданията този въпрос възникна естествено, тъй като процесът на ревалоризация е в ход. Авторитетното мнение на доц. Дурин, който представлява вносителя - Министерския съвет, беше категорично, че с приемането на закона в първите дни и седмици на 1998 г. ние не създаваме никакви проблеми и на този процес, и на счетоводното приключване на 1997 г.
Аз ви предлагам да се доверим на това становище, толкова повече, че комисията без каквито и да е възражения изрази това становище, във времето до второ четене на законопроекта наистина да бъдат поканени експерти от различни структури. Има въпроси за обсъждане, които се надяваме, ще подпомогнат в парламента да бъде внесен за второ четене още по-съвършен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоилов за неговия доклад и за направеното допълнение.
Давам по половин час на парламентарна група за изказвания при първото четене на разглеждания законопроект.
Моля парламентарните групи да представят списъци за ораторите, които искат да вземат думата при разглеждане и обсъждане на законопроекта.
Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър! Повечето от текстовете на този законопроект са предназначени да решат натрупани проблеми, да усъвършенстват счетоводната система и особено да я приспособят максимално към изискванията на директивите на Европейския съюз и да се качим, така да се каже, на вълната на световните счетоводни стандарти.
Работено е от експерти. Както казах и преди малко, надяваме се някои въпроси, които предизвикват дискусии, в рамките на този месец, с който разполагаме до второто четене, също да намерят едно задоволително решение.
В комисията всички бяха единодушни, че в чисто икономически план, извън правно-техническите норми, които усъвършенстват системата, технологията на счетоводната отчетност, излиза проблемът за това какъв да бъде прагът, над който със силата на автоматизъм ще действа това правило за ревалоризиране на дълготрайните материални активи. За да не се получава такова натрупване, по същество декапитализация на предприятията на фирмите, на каквото сме свидетели в последните години.
Вие чухте в становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол кое е основанието за възприемането на числото 33. То е защитено. Но аз и голяма част от колегите в комисията смятаме, че това в нашите условия, в нашата обстановка сега, когато сме в режим на валутен борд, до голяма степен е един формално конструиран критерий. Ако ние продължавахме да бъдем в условията до 1997 г., когато инфлационните индекси бяха доста енергични, при това трудно прогнозируеми, и обикновено приключвахме календарните години с доста високо равнище на инфлация, тогава можеха да се възприемат подобни числа.
Всички имаме намерение в следващите години икономиката да влезе в един режим на растеж, което предполага инфлацията да бъде овладяна. И колкото и някои от правените сега прогнози да предвиждат по-енергична инфлация от тази, която е заложена в макрорамката като един от основните й параметри за бюджета, все пак напълно възможно е ние да имаме години, примерно следващите две, в които да не се достигне този праг от 40 в края на втората, а да бъде някъде 30 и нещо. С други думи, да не задейства критерият, който се залага в закона, но същевременно икономиката, фирмите да бъдат изправени пред реален проблем във връзка с инфлацията. Едно е, ако инфлацията е на равнище 2, 3, 4, 5 на сто, а друго е, ако бъде 13, 15, 18 на сто годишно. Този процес на декапитализиране, на който се прави опит сега да бъде сложен край по линията на оценката на активите, ще продължи макар и не с това темпо, с което е протичал досега. Ето, това е проблемът, който стои пред всички ни в комисията без изключение и по този въпрос ще се обърнем даже и към колеги от икономическите институти, които се занимават с тези и с подобни на този въпроси, за да намерим едно решение, което ще бъде в интерес на икономиката, а не създава никакви правно-технически проблеми.
Това исках да отбележа, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата?
Има думата министър Муравей Радев.

МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз благодаря на Комисията по бюджет и финанси за обстойния, пространен доклад, който всъщност обяснява какво точно цели този закон. Бих подчертал само две-три изречения от този доклад, защото хората от комисията достатъчно обхватно са направили доклада, който обхваща всичко, подчертавам, което този закон цели да направи и е вложено в неговия смисъл.
С този закон преди всичко се постига един необходим синхрон с действащото в Европейския съюз законодателство по отношение на счетоводната отчетност - нещо изключително важно, нещо изключително необходимо точно в периода, когато ние очакваме масиран наплив на чуждестранни инвестиции. Но дори и да не е масиран, дори да е една-единствена инвестиция, този инвеститор иска счетоводството в България да бъде такова, каквото той познава там, откъдето идва. А там, откъдето идва, онова счетоводство наистина е направено съобразно световните стандарти в тази област. И основният смисъл на промените в Закона за счетоводството именно са синхрона към действащото в Европа и в страните от Европейския съюз законодателство по счетоводните въпроси, по счетоводната отчетност.
На много от преговорите, които аз лично водих тази година с чуждестранни инвеститори и с банки-кредиторки, които ни отпускат държавен заем, едно от условията беше счетоводната отчетност да бъде пригодена във висока степен с действащото законодателство в Европа. И точно това един колектив от много добри, бих казал, от цвета на българските специалисти в тази област са подготвили като законопроект.
Този законопроект е съгласуван с много институции в България и извън България - с Асоциацията на търговските банки, с онези, бих казал, представители на големи чуждестранни инвеститори, които в България имат свои къщи - "Прайс Уотърхаус", "Кей Пи Ем Джи", с Асоциацията на чуждестранните инвеститори и с кого ли не. Накрая бе съгласуван и с представители от страните на Европейския съюз.
Така че това, което в момента е на вашето внимание, е един много добър опит, подчертавам, да уеднаквим нашето законодателство с това на Европа. И тук няма абсолютно никаква политика. Това е един много специализиран документ, една специализирана материя поначало, но тук се решава въпросът преди всичко с онова, което тези последни пет години се превърна в една язва на българската икономика, тоест проблемът за преоценка. Проблемът за довеждането стойността на активи и пасиви в съответствие с тяхната истинска пазарна стойност, не с онази, по която са закупени, или са направени някога във времето, не с историческата цена, а самото премодулиране, превръщане на тази историческа цена в една пазарна стойност, такава, каквато в момента би струвало това задължение или това вземане, този актив или този пасив.
Така че в този смисъл смятам, че вносителите добре са свършили своята работа.
Отделно от това тук се регламентират и няколко процеса, свързани с чуждестранните инвестиции - преди всичко дълготрайните финансови инвестиции, урежда се въпросът за краткотрайните инвестиции, урежда се въпросът с дълготрайните материали активи и с тяхното увеличаване на стойността и от всичко това, което и в комисията е станало и преди това със специалистите по време на дебатите по самото изготвяне на този закон и на заложените в него принципи, и в Министерския съвет имаше няколко сериозни дискусии по този въпрос, като че ли се очертава единствено проблемът, който преди малко професор Стоилов предложи на вашето внимание. Тоест, ако всичко друго смятаме, че е добре уредено или финансовите активи, или финансовите дългосрочни и краткосрочни инвестиции, и остане само въпросът за дълготрайните материални активи и тяхната преоценка, нещо, което решаваме тази година с едно постановление за револаризацията към 31 декември, точно този въпрос е заложен в този законопроект по един такъв начин. Ако се прескочи някаква граница на инфлацията в годишен размер, в законопроекта е предложено 33 на сто, то задължително да се извърши преоценка на дълготрайните материали активи. И ако това не е 33 на сто, а е 25, 29, представете си, че е 32 на сто, тогава има една втора защита, че в натрупване на две последователни години, ако инфлацията общо, сумарно за двете години надхвърли 40 на сто, тогава отново задължително се преоценяват тези дълготрайни материални активи. А вие добре знаете, че тяхното непреоценяване води до декапитализация на цялото въоръжение на тези предприятия на дълготрайните материални активи - това, което пет години никой не посмя да направи.
Тук, по този начин, чрез този законопроект ние искаме да сложим една законова невъзможност това да се повтаря при определени условия.
Въпросът, който поставя професор Стоилов, е: добре, а защо да няма и по-ниска граница от тази? Аз не възразявам да има и по-ниска граница. Това е въпрос вече на обсъждане в комисията от специалисти. Но аз ви казвам, че достатъчно много национални, а и извъннационални специалисти, дадоха становище по този законопроект. Ако това е нещото, което подлежи още на дискусия, аз не възразявам да премахнете тази граница. Аз не възразявам дори да подобрите записа в такъв един смисъл - значи какво е сега: 33 на сто за една година и общо с натрупване за две години - 40 на сто. А ако е по-малко? Ами кажете в законопроекта: да, задължително в тези случаи на тази или друга избрана от вас граница се прави задължителна ревалоризация, а под тях - по преценка на някой орган, вероятно Министерският съвет, при условия на натрупана инфлация, която влияе и то в достатъчна степен върху декапитализацията на дълготрайните материални активи, Министерският съвет извършва ревалоризация по начина, по който го направи тази година.
Ето ви една възможност да защитим и от втора страна и от друга гледна точка този принцип. А принципът е да не се оставя по-нататък никаква възможност по законодателен път да се получава такова натрупване на обезценяване на дълготрайните материални активи, на каквото бяхме свидетели последните пет години.
Аз искрено се надявам, че подобно нещо на практика няма да се случи, защото България е в условия на валутен съвет. И ред други неща ни казват, че стабилизацията ще продължи следващите няколко години. Но всичко това е една прогноза.
В този закон ние сме предвидили и законова невъзможност да се стига до тези отрицателни последици, дори и правителството да не желае това.
Така че вие преценете за какво става дума. Аз ви моля между двете четения с подходящи предложения да изчистим този въпрос, а вероятно ще възникнат и някои други технически предложения, свързани с втората част, бих казал, втората група въпроси, които решава този законопроект. Това е структурата и информационната готовност на сега действащите отчетни документи, свързани с годишния счетоводен отчет, което всяко предприятие в края на годината съставя. Там може да има наистина много мнения - дали да бъде така или иначе. Но пак ви казвам, че това е съобразено с директивите, които действат в страните на Европейския съюз. Възможно е в наши условия някоя величина, някой елемент, да бъде и по-добре предложен съобразно нашите условия.
Затова в тези две посоки очаквам предложения между двете четения. Бъдете убедени, че всички онези, които са разумни, всички онези, които подобряват целта, която си поставя този законопроект, ще бъдат приети и всички те, разбира се, при едно условие, ако не противоречат на залегналите принципи в европейското законодателство, към което се стремим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
Желаещи да вземат думата има ли? Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! За много от колегите тук тази материя изглежда, и е обяснимо това, повече от чужда, защото става дума за счетоводна отчетност, за счетоводство. Бих казал, разбира се, без да засегна някого, би могла да бъде подценена.
Започвам с това, защото ми се струва, че и в предишния парламент ние направихме едно кратко изменение. Трябва ясно да бъде подчертано, че това е писмената реч в стопанския живот, както за литературата другата реч, бих така сравнил, това е тази реч, която дава възможност стопанските процеси да бъдат управлявани най-добре и да бъдат взимани най-добри решения.
Затова определено смятам, че този закон и неговото изменение се изисква много внимателно да бъдат огледани, за да се отразят както международните изисквания, така и промените в нашата практика и в нашия стопански живот.

Бих искал, без да противореча на министър Радев, да внеса определена корекция доколко досега действащият закон и изменението му от предишния парламент съответстват на европейските стандарти. И от друга страна, сегашното изменение доколко радикално изменя тези неща. Правя го не от любов за противопоставяне, а за да имат колегите нужната информация и разбира се, на това да стъпнат, за да продължат своята работа по-нататък по този законопроект.
През 1991 г. Великото Народно събрание - подчертавам Великото Народно събрание, прие Закон за счетоводството, който отговаряше - разбира се, отговаря и сега, на IV, VII и VIII Директива на Европейската общност. А това са основните Директиви, които са отпреди 1991 г. и са свързани със стопанската отчетност, нейната координация - IV Директива, става дума преди всичко за отчетите, VII Директива - за консолидираните отчети във връзка с предприятията-майки и техните поделения, и VIII Директива - относно назначаването на лицата, които имат право да утвърждават, да приемат балансите. Така че през 1991 г. Великото Народно събрание прие един закон, който съответстваше на тези документи и по същество още оттогава се тръгна радикално към синхронизация с европейското законодателство. По-късно беше приет и Търговският закон.
Искам да отворя една скоба, че в различните европейски страни има различна практика. В някои страни тези въпроси са уредени в търговските закони. А при нас се прие отделен закон, който наистина беше една много сериозна и решителна крачка към интеграция с Европейската общност.
Действително тези изменения, които ни се предлагат сега, са поредната крачка към по-пълната синхронизация с това, което го има в Европейската общност. Искам да кажа обаче, че те са продължение на една крачка, която се направи от предишното Народно събрание. Защото там се въведе "историческа цена", въведоха се нови понятия, които сега просто се доразширяват. В "историческата" цена например се включва "справедливата стойност" и т.н. Това са термини и понятия, които се използват в Европейската общност, в европейското законодателство.
Аз се радвам, че министър Радев не настоя ние да форсираме приемането на този законопроект веднага на две четения. Защото действително освен този проблем, за който стана дума и на който може би и аз ще се спра във връзка с ревалоризацията на активите, има и други въпроси, за които, междупрочем, и министър Радев каза, че очаква и алтернативни виждания дотолкова, доколкото те не противоречат на принципите, които са заложени в това, което се предлага от Министерския съвет, разбира се, и което съществува и което е в унисон с европейското законодателство.
Тъй като може би една част от колегите, повтарям, без да ги засягам, не са го погледнали внимателно, бих искал да спра вашето внимание на няколко от въпросите, които според мен, колкото и да изглеждат дребни на фона на това другото, което правим, имат своето значение. Например проектът започва с параграфа, който е свързан с чл. 1 - за изменение на предмета на сега действащия закон. Предметът на досега действащия закон е осъществяването на счетоводството на предприятията. В това, което ни се предлага, се предлага едно разширено определение, което освен осъществяването на счетоводството, декомпозира по-нататък изготвянето на счетоводните отчети като предмет, които представляват имущественото и финансовото състояние на предприятието и дават информация за резултатите на дейността му.
Когато ние в комисията обсъждахме този въпрос, аз се обърнах към доцент Дурин, който е и шеф на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители: нима това е най-точното определение? Защото например у мен възникват и други идеи. Той каза, че те са обсъждали въпроса да се включи "вярна и честна картина" за състоянието в предприятията, нещо, което може би звучи и ще звучи не само на колегите, а и на хората, които са в реалния живот, като някаква претенция на парламента сега просто да използваме тези термини - "вярно", "честно" и т.н. Но то действително се използва в европейското законодателство. Тези термини са критерии доколко е възприет определен език, начин на изразяване. И аз, господин Радев, в този смисъл считам, че ние бихме могли оттук да започнем, да намерим наистина и най-точните понятия, и да намерим едно по-пълно съдържание, ако Вие държите този подход да бъде реализиран. Тоест, ние да имаме един действително по-прецизиран предмет на този закон и, разбира се, в най-пълно съответствие с европейското законодателство.
На следващо място, в чл. 2 се прави предложение за изменение за тези предприятия, които досега можеха да прилагат и двустранното, и едностранното счетоводство. Отново се извинявам на колегите, става дума за видове счетоводства, които са специфични като терминилогия, но от гледна точка на практиката и конкретната реализация са важни. Досега имаше едни критерии. Сега във връзка с инфлационните процеси се предлага тези критерии да бъдат променени. Предлага се една сума - досега беше от 3 млн.лв. като един от критериите за такива предприятия и 10 човека, сега се предлагат 500 минимални работни заплати. Тук също бихме могли да помислим защо да не бъдат повече минимални работни заплати. Ще ви дам примери с други закони, в които за съжаление тези критерии спъват, а не подпомагат работата. Например Законът за възлагане на държавните поръчки спъва общините. И аз там съм подготвил едно изменение, защото сега се налага да се правят договори за съвсем малки размери обеми, извинявам се, че се отклонявам, но искам да го подчертая като пример, които само губят времето на общините и пречат за развитието и по-точно за реализирането на определени проекти. Така че би могло тук - и господин Радев сигурно няма да възрази, да намерим и по-висока цифра, която не непрекъснато да я актуализираме, а да бъде действително такава, че да позволява законодателството ни да бъде актуално и в този смисъл - в полза на процесите, които ние всички бихме желали да се развиват.
Мисля, че това, което е предложено в § 3, е добре, защото се дава възможност тези дружества, в които има процеси и има структури, свързани с чуждестранна дейност, да правят своите отчети и в чуждестранната валута, освен в нашата. Така че действително биха могли да се подчертаят и други неща, които са много точни от гледна точка на необходимостите и това, което наистина трябва да бъде направено.
Бих искал да подчертая за колегите, че "справедливата стойност", която се въвежда, е нещо, с което тепърва ще се сблъскваме. Защото действително ние боравихме и все още икономисти, счетоводители и други продължават в реалния живот да боравят с едни понятия, които години наред сме използвали и са ни вършили работа. А сега вече отиваме на термини, които всъщност може би така ще звучат и много абстрактно. Но аз се присъединявам към това, че то е необходимо от гледна точка вече на международния стопански живот, в който ние много по-активно от гледна точка на интеграционните процеси трябва да участваме.
Аз и в комисията посочих, че има някои неща, които - няма да ги изброявам тук, от гледна точка на прецизиране на дълготрайните активи, от гледна точка на материални запаси и т.н., биха могли да бъдат допълнително огледани, след като ние отиваме на такова прецизиране.
Искам да се спра на още един проблем, който ми се струва, че още в началото в едно от измененията като че ли е подценен. Предлага се от гледна точка на Европейските директиви още по-широкото им приложение, да се даде акцент на един проблем, който е свързан с консолидацията, с консолидираните отчети. И по-конкретно в чл. 2 се предлага ал. 4 да се измени и да се даде именно такъв акцент, а именно "...предприятия, чиито отчети подлежат на консолидация и прилагат двустранно счетоводно записване". Досега тази ал. 4 беше свързана, господин Радев и колеги, с юридическите лица с идеална цел, които могат да не прилагат останалото счетоводно записване. Това са не само партиите, това са и други такива организации. Сега с това записване, с това изменение, давайки акцент на консолидацията, на консолидираните отчети, фактически отпада една алинея, която поставя въпроса: а какво ще правим с тези юридически лица с идеална цел, след като отпада. Дали и те ще правят само двустранно счетоводство и нужно ли е това да става и не е ли по-добре да си остане ал. 4, както беше досега, а ал. 5 - нова, да бъде тази, която се предлага?
По-нататък, във връзка с другите въпроси, които са поставени, бих дал и такъв пример. В § 20, предложение второ, за ал. 3, която да се измени така: "Предприятията могат да съставят, да представят на статистическите органи, да публикуват алтернативни форми на счетоводен баланс".
Какво значи това? Ние в комисията не разговаряхме, обаче човек като се замисли, говорим за алтернативни форми. Това означава, че всеки може да си прави, какъвто иска баланс. А по-нататък има противоречие, защото говорим за предвидените в Националните счетоводни стандарти изисквания. Само че в сега действащите Национални счетоводни стандарти няма такива неща.
Очевидно се налага да се помисли и в приложението във връзка с този проблем за баланса. Даден е един общ баланс, а същевременно в реалната практика на статистиката й се дават възможности по тази форма, господин Радев, да слагат и други артикули, да се правят и други вариации. Не е ли по-добре, аз говорих с някои от главните счетоводители, да се направят два-три вида, освен общият баланс и други баланси, които да бъдат именно тук, в приложението?
Струва ми се, че ние трябва много внимателно да обмислим този въпрос - въобще за алтернативните форми, и неговото присъствие, доколко трябва да го има, след като говорим за това, че ще търсим една унификация, след като и в Европейската общност се иска такова нещо във връзка с отчетите.
Мисля, че действително, подчертавам този момент, се налагат нови разговори с повече хора от практиката, за да може наистина да намерим по-добрите решения. И евентуално оттам да възникват може би и други въпроси и да не правим изменение през изменение, тъй като Вие подчертахте, господин министър, че може би има и други неща, които от практиката е уместно сега да ги направим. И аз се присъединявам към това Ваше предложение.
Много се говори, в това число от колегите и днес, проф. Стоилов постави този въпрос, за ревалоризацията - защо 33? Беше ни отговорено: във връзка с европейските стандарти, при условие на свръхинфлация за три години, се дели на 3 и се взима това число. Но след това другото число, ако не бъде достигнато, за 40 на сто, там вече беше казано, че е казано на око и че се търси някакво решение, което да бъде в тази посока. Но това решение самият вносител, който представяше законопроекта, каза, че не е с претенциите да бъде от последна инстанция.
В този смисъл, уважаеми колеги, това от една страна.
И от друга, ние смe в условия на валутен борд. Всеки един ред, всеки един законопроект и разпоредба, които предполагат инфлация от такива размери, ще създават определено смущение най-малкото в тези, които четат тези документи. Ще кажат: ето, законодателите предвиждат това нещо. И това го казвам не от гледна точка да разбунвам нещата, господин министър, а от гледна точка на психологията, която, за съжаление, е много неустойчива и податлива на подобни внушения. Затова може би още веднъж именно и от тази гледна точка ние трябва да прецизираме нещата.
Мисля, че биха могли, разбира се, и други конкретни неща да се кажат във връзка с предложените изменения. Аз в комисията подкрепих тези изменения по принцип, но се присъединих и към това ние действително да реализираме онзи подход, за който в комисията се уточнихме, а именно: да има време някъде до 10 януари да се получат бележки и след това, веднага в първите заседания на януари, да направим законопроекта на второ четене такъв, че наистина да отговаря на едно ново качество на парламентарната работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Йордан Бакалов има думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поправките в Закона за счетоводството произтичат от провеждането на структурната реформа и необходимостта от приближаване на нашето счетоводство до международните стандарти. Разширява се тълкуването на закона още в чл. 1 и аз тук съм съгласен с колегата Статков, че ние наистина може да прецизираме чл. 1. А възприетият принцип за брой минимални работни заплати - също. Аз не можах да разбера от него дали го подкрепя или не, но аз по принцип го подкрепям. Но като брой минимални заплати ние наистина трябва да го прецизираме в комисията.
С поправките в Закона за счетоводството се предлага по-голяма диференциация на активите, като например финансовите активи се разделят на дългосрочни инвестиции, дългосрочни вземания и т.н. Въвежда се и положителната репутация, което е един нов елемент в поправките в Закона за счетоводството.
С поправките в Закона за счетоводството се предлага като разходи да се отчитат и начисляват провизиите за трудно събираемите и несъбираемите вземания в банките и предприятията, а също така начислените лихви по заемите да се отчитат като текущ финансов разход.
При оценката на паричните средства вземанията и задълженията в чуждестранна валута се преоценяват в банките всеки работен ден, а в предприятията - в края на всеки месец, като разликите се отчитат като текущ финансов разход или приход. Това също е един положителен елемент, тъй като се въвежда принципът на автоматизма.
В края на всяка година дългосрочните инвестиции се оценяват, като увеличението на балансовата им стойност се отчита като преоценъчен резерв. При намаление стойността на дългосрочните инвестиции те са за сметка на резерва и ако няма такъв, се отчита като финансов разход.
Краткосрочните инвестиции ще се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена.
С поправките в Закона за счетоводството се предлага дълготрайните материални активи да се преоценяват в края на всяка година при условие, че инфлацията е надвишила 33 на сто на база потребителски цени. Това наистина беше най-дискусионният въпрос в нашата комисия, но аз мисля, че между първо и второ четене ще се намери решение на въпроса, а също и министърът на финансите даде такива знаци.
По международните счетоводни стандарти се счита, че има свръхинфлация тогава, когато в продължение на 3 години имаме инфлация над 100 на сто. Вече всички сигурно разбраха, че точно това е критерият, за да бъдат 33 на сто. Този въпрос е дискусионен и може да се приеме на второ четене преоценката да се извършва на база коефициенти, обвързани с инфлацията и определяни от Министерството на финансите.
Със закона се подобрява структурата на счетоводния баланс и отчета на приходите и разходите, като се диференцират видовете пасиви и активи и собствен капитал. Паричните потоци се утвърждават като самостоятелен елемент на годишния счетоводен отчет, вместо като приложение към него, както беше досега.
Създават се възможности предприятията да образуват резерви не само за сметка на печалбата, но и по друг, предвиден със закон начин.
Повишават се изискванията за длъжността главен счетоводител, като изискването е той да бъде задължително с висше икономическо образование. В тази насока се разширява и определението за специализирано одиторско предприятие, като се дават възможности на чуждестранни лица, след положен изпит по българско счетоводство, данъчно и търговско законодателство, да придобиват квалификация дипломиран експерт-счетоводител. Това също е нов елемент в поправките в Закона за счетоводството.
Членовете на института на дипломираните експерт-счетоводители плащат встъпителна такса, като дипломираният експерт-счетоводител задължително се застрахова за рисковете на своята професионална дейност. А в Преходните и заключителни разпоредби подробно е описан начинът за използване и изчерпване на преоценъчния резерв, формиран в резултат на ревалоризацията, което трябва да стане до 31 декември 1997 г.
И накрая, виждам, че има настройка от лявата страна на залата наистина да подкрепят закона и аз също ще ги призова да подкрепят закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бакалов.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
При това положение се прекратяват дебатите.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Гласували 154 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, така както е приета от нас тази сутрин:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ГОРИТЕ, второ четене.
Има думата господин Владислав Костов, председател на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъдат допуснати в залата за обсъждането на Закона за горите господин Добромир Добрев, заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа, господин Васил Стипцов, заместник-началник на Национално управление по горите, господин Теодосий Димитров от Националното управление на горите, началник на Агролеспроект, господин Тони Кръстев, началник отдел "Икономика" и госпожа Милена Вълкова, главен юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение да бъдат поканени да присъстват в залата господата Добромир Добрев, Теодосий Димитров, Тони Кръстев, Милена Вълкова и Васил Стипцов. Противно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Владислав Костов да присъстват в пленарната зала посочените лица.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите поканят господин Добромир Добрев, господин Теодосий Димитров, господин Тони Кръстев, госпожа Милена Вълкова и господин Васил Стипцов да влязат в залата и да заемат своите места.
Господин Костов, можем да започнем със законопроекта за горите.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Доклад от Владислав Костов относно законопроект за горите N 02-01-34, внесен от Министерския съвет на 25 септември 1997 г.
"Закон за горите". Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други предложения не са постъпили. Поставям на гласуване предложението за заглавието на закона - "Закон за горите".
Гласували 146 народни представители: за 144, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
Професор Стоянов, имате думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Аз имам такава процедура. Материалът е около 150 страници. Вие си спомняте моето изказване още когато приемахме на първо четене този законопроект, че по принцип приемам и законопроектът по философия в това, което беше предложено, е приемлив. Но имаше много неща, които, тогава буквално казах, имат насипен характер. И наистина се получи така, че във времето от първо до второ четене в комисията постъпиха много предложения. И на вас ви прави впечатление, че много от текстовете, които се дават сега като предложения на комисията, в определена степен са нови, различни от това, което е предложено в началото. Това е в резултат на следното - че комисията, председателят на комисията с екип отчете по същество тези предложения и без да се променя философията на закона, бяха направени вече текстове, които в определена степен се отличават от първоначалния текст.
С оглед на това, че материалът е дълъг, уважаеми колеги, които сте малко по-далеч от проблема, за да не отегчаваме и залата, и едва ли не да се объркаме в многото различни предложения, аз бих ви предложил следното.
Господин Костов, когато чете, вместо да чете всички предложения в целия текст, да съобщава само предложенията от отделните хора. А тъй като повтарям, тези предложения за изменение са били свързани със самия текст, предложен от Министерския съвет, а има друг текст и въпреки че те не са приети и в даден случай са отеглени, те по същество са послужили за формирането на новия текст.
Затова аз предлагам, господин председател, ако това се възприеме от колегите, да четем предложенията на комисията по същество, а предложенията на отделните вносители да бъдат само съобщавани, за да облекчим залата и в същото време да бъдем по-продуктивни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоянов. Можем само да докладваме предложенията по принцип, които са приети, но неприетите предложения съм задължен да поставя на гласуване. Не мога да ги отмина, освен ако съответният народен представител ги оттегли в момента на доклада.
Гласувахме заглавието. Имате думата, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Глава първа. Комисията предлага следното наименование: Глава първа "Общи разпоредби", раздел I - "Гори и горски фонд".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I от глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения. Поставям на гласуване глава първа със заглавие "Общи разпоредби" и раздел I със заглавие "Гори и горски фонд".
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Глава първа със заглавие "Общи разпоредби" и раздел I със заглавие "Гори и горски фонд" са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 1. (1) С този закон се уреждат управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.
(2) Целта на закона е съхраняването на българските гори като национално богатство - основен средообразуващ фактор, чрез възпроизводството и устойчивото им развитие и многоцелево ползване в интерес на обществото."
Предложението на народния представител Светослав Лучников е прието по принцип. Предложенията на народните представители Ангел Такев и Божинов, на Христо Стоянов и Иван Колев, на Моньо Христов и Калчо Чукаров, на Валентин Симов и Айруш Хаджи също са приети по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 1:
"Чл. 1. (1) С този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността, стопанисването - управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.
(2) Целта на закона е съхраняването на българските гори като национално богатство - основен средообразуващ фактор, чрез възпроизводството и устойчивото им развитие и многоцелево ползване в интерес на собствениците и обществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Неприети предложения няма. Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване предложената от комисията редакция на чл. 1 с неговите две алинеи.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 2. (1) Гора по смисъла на този закон е всяка земя, заета от горско-дървесна растителност или храсти с площ над 1 дка.
(2) Земите за залесяване и недървопроизводителните земи попадат под режима на този закон.
(3) Земите по ал. 1 и 2 с граници, посочени в единния кадастър, образуват горския фонд на страната.
(4) Не са горски фонд горите в границите на селишните регулации и горите, създадени върху земи от поземления фонд."




Предложението на Владислав Костов е подкрепено от комисията.
Предложенията на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, на Валентин Симов и Айруш Хаджи, Донка Дончева и група народни представители бяха оттеглени.
Предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители, гласящо чл. 2, ал. 2 да стане:
"(2) Земите за залесяване и недървопроизводителните земи, поляни, ливади, горски пътища, просеки, скали, реки и сипеи попадат под режима на този закон".
Чл. 2, ал. 4 да стане:
"(4) Не са горски фонд горите в границите на селищните регулации, редиците дървета покрай напоителните канали, жп линиите и пътища и гробищните паркове".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2 (1) Гора по смисъла на този закон е земя, заета от горско-дървесна растителност с площ над един декар.
(2) Горски фонд по смисъла на този закон е всяка територия извън строителните граници на населените места, предназначена основно за гори и обхващаща гори, храсти, земи за залесяване, недървопроизводителни земи, посочени в единния кадастър.
(3) Не са горски фонд горите, създадени върху земи от поземления фонд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Косов.
Има едно неприето предложение от народния представител госпожа Дора Янкова.
Имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По чл. 2, ал. 2 оттеглям предложението си, тъй като в крайния текст е намерила място идеята, която ние залагаме.
По чл. 2, ал. 4, която ние предлагаме като нова, мисля, че има логика, когато говорим за горския фонд в границите на селищните регулации, той да не се таксува като горски фонд, а това да си бъде едно определение на тези територии съгласно Закона за териториалното развитие. Искам тук да коментирам едни свои опасения по ал. 3 така, както комисията е подкрепила ал. 3. Ние записваме, че не са горски фонд горите, създадени върху земи от поземления фонд. Специално за Родопския регион има една опасност, която много бих искала в бъдещия правилник или пък специалистите да намерят съподчинение между законите, тоест на териториите, които в периода след 1946 г. се самозалесиха или се определиха като територии с така наречените нови гори, ние ще дадем възможност те да не бъдат гори, а да бъдат земи с друг статут от поземления фонд. Там вече разпоредителната воля е на кмета. И всички ние знаем това право кметът да си извади марката, да даде съгласие, по пет дръвца да паднат и в този смисъл има едни реални опасности. Вярно е, че законът дава възможност собствениците да преценят тези земи да останат и в Горския фонд. Вярно е, че има едни рамки, които дават възможност да се секат дървета над 60 години. Но тук се притеснявам между допирната точка - къде горската разпоредителна власт и къде общинската власт ще се разминат.
Това са опасения, които исках да споделя по ал. 3.
Бих искала ал. 4 да бъде гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Проф. Стоянов има думата.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря. Уважаеми колеги, опасението на колежката Янкова е справедливо, но това опасение предлагам да не търсим промяна в текста тук, а да го направим това нещо по-късно. Защо? Защото наистина ако човек има в поземления фонд гора, то тази гора се подчинява на реда на закона. Вярно е обаче, че той може да поиска тази гора да я направи нива и да изсече гората. И никой не може да го спре. И след това няма никаква санкция за това, че той е пожелал да я направи нива, изсякъл е гората, но не е направил нива.
И в тази връзка аз предлагам на парламента този текст в ал. 3, която госпожа Янкова се притеснява, да остане така, а в по-следващите текстове, в наказателната част да предвидим и част, която да наказва онзи, който по този начин ще постъпи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
Други желаещи за изказване няма.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова и група народни представители за промени в чл. 2, ал. 4. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 66, против 77, въздържали се 16.
Предложението на госпожа Дора Янкова не е прието.
Поставям на гласуване предложения текст от комисията за чл. 2 в неговите три алинеи.
Гласували 143 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 28.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 3. Разпоредбите на този закон се прилагат за всички гори, независимо от тяхната собственост."
Предложението на народния представител Владислав Костов е подкрепено от комисията.
Предложенията на народните представители Христов и Чукаров са подкрепени по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 3:
"Чл. 3. Разпоредбите на този закон се прилагат за всички гори, както и земите от горския фонд, независимо от тяхната собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма. Предложения няма.
Поставям на гласуване предложената редакция на чл. 3.
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията; предложението на народните представители господин Симов и господин Хаджи, тъй като техният текст се инкорпорира в предложението, беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 4:
"Чл. 4. (1) Горите съобразно техните функции се делят на гори с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции, защитни и рекреационни гори и гори в защитени територии.
(2) Защитните и реакреационните гори изпълняват основно водоохранни, противоерозионни, мелиоративни, рекреационни и други функции и се подразделят на:
1. водоохранни - вододайни зони, водосбори на водоеми и водни течения и райони около отделни извори;
2. противоерозионни - ерозирани горски земи; земи на урвести и каменливи терени; зоната на горната граница на гората; крайбрежните ивици на Черно море, река Дунав и големите реки; нелесопригодните горски площи, обрасли с дървесна и храстова растителност; поройни горски земи и гори, създадени по технически проекти за борба с ерозията;
3. мелиоративни - полезащитни горски пояси, гори за защита на инженерни съоръжения и гори около центровете с промишлено замърсяване;
4. рекреационни - курортни гори и местности и извънселищни горски паркове;
5. други - със семепроизводствени насаждения и градини; с горски разсадници; с географски култури; с дендрариуми; гори около паметници на културата; научноизследователски и учебно-опитни гори.
(3) Горите в защитените територии и режимът на тяхното ползване и опазване се определя със специален закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов. Не виждам желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 4 в съдържанието, докладвано от господин Костов.
Гласували 143 народни представители: за 141, против 1, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи за създаване на нови членове 4а и 4б.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Симов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми колеги, оттегляме предложението си, тъй като част от него е инкорпорирано в предложението на комисията за чл. 4 и това вече губи своя смисъл - и за двата текста.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Към чл. 5 има предложение на народния представител Светослав Лучников, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение и от народния представител Владислав Костов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
"Чл. 5. Категоризирането и прекатегоризирането на горите се извършва от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националното управление по горите, след съгласуване със заинтересованите министерства, ведомства и съгласието на собствениците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Раздел втори - "Собственост на горите".
Комисията предлага следното наименование на раздел втори:
"Раздел втори - Собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По заглавието няма други предложения.
Поставям на гласуване раздел втори със заглавие "Собственост".
Гласували 134 народни представители: за 133, против 1, няма въздържали се.
Раздел втори със заглавието "Собственост" е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
"Чл. 6. Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд принадлежи на физическите и юридически лица, на държавата и на общините."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложения? Няма.
Поставям на гласуване чл. 6 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 151: за 150, няма против, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 7, ал. 1 думата "гори" и думата "защитени" да станат "горите" и "защитените".
В чл. 7, ал. 2 думата "гори" да стане "горите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов, прието по принцип.
Предложение на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов: чл. 7 се изменя така: създава се ал. 1.
"Чл. 7 (1). Горите и земите от горския фонд, които са собственост на държавата, са публична собственост."
Създава се ал. 2:
"(2)   Гори, изключително държавна собственост, са:
1. Гори в защитени територии, определени със закон.
2. Гори в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България, включително и островите в пограничните реки."
В по-голямата си част това е инкорпорирано в предложението на комисията.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев - предложението беше оттеглено.
Предложение на Валентин Симов и Айруш Хаджи: да се създаде нов чл. 7 със следното съдържание:
"Чл. 7. (1) Горите със защитно-екологическо предназначение са публична и изключителна държавна собственост.
(2) Горите със стопанско предназначение, собственост на държавата и общините, са частна, държавна и общинска собственост."
Комисията не подкрепи предложението.
Друго предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи - комисията подкрепя това предложение, което става чл. 7, ал. 1.
Предложенията на народния представител Донка Дончева и група народни представители бяха оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 7:
"Чл. 7. (1) Държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на общините, на физически и юридически лица.
     (2) Гори, изключителна държавна собственост, са:
1. горите в защитените територии, определени със закон;
2. горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България, включително и островите по граничните реки;
3. горите в зоните за строга охрана на водата и водовземните съоръжения, полезащитните горски пояси, гори за защита на инженерно-технически съоръжения, семепроизводствени градини, географски култури и дентрариуми.
       (3) Гори от държавния горски фонд могат да бъдат закупувани от притежатели на поименни компенсационни бонове по ред и начин, определени в правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Имаме неприети предложения.
Първото неприето от комисията предложение е на господин Лъчезар Тошев. Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Лъчезар Тошев, което не е възприето от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 21, против 38, въздържали се 84.
Предложението на господин Лъчезар Тошев не е прието.
Следва предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров. Те го оттеглят. Благодаря. И правилно, защото не е много перфектно спрямо чл. 18, ал. 1 от Конституцията.
Следва предложението на господин Валентин Симов и Айруш Хаджи.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): В полза на записа на комисията го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го. Благодаря.
Остана предложението на комисията.
Моля да гласуваме за предложението на комисията.
Гласували 163 народни представители: за 162, против 1, въздържали се няма.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 8 има постъпили предложения на народния представител Светослав Лучников, което се подкрепя. Предложението на народния представител Владислав Костов е оттеглено. То е подкрепено във втората му част - ал. 2 да отпадне.
Предложенията на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, както и това на Дора Янкова и група народни представители бяха оттеглени.
Предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи комисията подкрепи.
В този случай комисията предлага следната редакция на чл. 8:
"Чл. 8. Общинска собственост са горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити по реда на Закона за общинската собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По този текст няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 8 в съдържанието, което е предложено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 9 няма неприети предложения.
Предложението на народния представител Владислав Костов беше подкрепено от комисията.
Предложенията на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, Донка Дончева и група народни представители бяха оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
"Чл. 9. Частна собственост са горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено на физически и юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка, по давност или по други придобивни способи и не представляват държавна или общинска собственост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 9 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 10 има постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което е прието по принцип.
Първото предложение на народния представител Светослав Лучников също е подкрепено по принцип от комисията.
Второто предложение на народния представител Светослав Лучников в чл. 10, ал. 3 в края на първото изречение да се добави: "или като ликвидационен дял при ликвидирането на юридически лица, в които са участвали", комисията не е подкрепила.
Има предложение на народните представители Ангел Такев и Георги Божинов в чл. 10, ал. 3 във второто изречение цифрата "3" да се замени с "1". Комисията не подкрепи предложението.
Има предложение от народния представител Владислав Костов. То беше подкрепено от комисията.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху гори и земи от горския фонд.
             (2) Чужди държави, чужди граждани и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху гори и земи от горския фонд.
             (3) Чужди граждани могат да придобиват гори и земи от горския фонд само при наследяване по закон. Те са длъжни в 3-годишен срок от откриване на наследството да го прехвърлят на лицата по чл. 6, ал. 1.
             (4) След изтичане на срока по ал. 3 държавата придобива горите и земите от горския фонд по цени, определени с наредба на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Имаме две неприети предложения - първото е на господин Лучников. Той оттегля предложението си.
Следващото предложение е на господата Ангел Такев и Георги Божинов. Тях ги няма в залата.
Поставям на гласуване направеното от тях предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 61, против 90, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 10 с неговите четири алинеи, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 11 има направени няколко предложения.
Предложението на народния представител Светослав Лучников фактически е инкорпорирано в текста на комисията по-нататък.
Предложението на народната представителка Донка Дончева и група народни представители беше оттеглено, защото по-нататък в текста на комисията беше включен този въпрос.
Предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи за нова редакция на чл. 11, ал. 1 и нова ал. 2 със следното съдържание:
"Чл. 11. (1) Собствениците на гори трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин"...
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Предложението е оттеглено, не го четете!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Добре, щом го оттегляте, да не го чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господата Симов и Хаджи оттеглят предложението си.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. Собствениците на гори и земи от горския фонд трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици на гори и земи от горския фонд или на обществото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 11 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 141, против 1, въздържали се няма.
Текстът на чл. 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл.12 има предложение на народния представител Светослав Лучников чл. 12 да отпадне.
Народният представител Владислав Костов оттегля предложението си.
Народният представител Орфей Дуевски оттегли предложението си.
Комисията предлага чл. 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други предложения няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 12.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Член 12 отпада.
Господин Костов, ние ще продължим да работим с текстовете така, както са дадени във Вашия доклад, след това ще бъде направена промяната.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Раздел III
Промени в горския фонд"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III.
По чл. 13 има предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което те оттеглиха.
Комисията предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12.
"Чл. 12. Промените в горския фонд представляват включване, изключване и предоставяне на гори и земи от горския фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване раздел III със заглавието и чл. 13, първоначално посочен, сега вече чл. 12, предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Раздел III със заглавието и член 12 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 14 имаше предложение на народния представител Дора Янкова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13.
"Чл. 13. Включването в горския фонд на негодни за земеделско ползване или слабопродуктивни земи се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 14, който ще бъде чл. 13.
Гласували 147 народни представители: за 147, против няма, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 15 има предложение от народните представители Христо Стоянов и Иван Колев чл. 15 да стане чл. 16 със следната редакция:
"Собствениците на гори и земи от горския фонд имат задължението да не променят предназначението им, за постоянно или временно, освен в случаите на изключване и предоставяне, и когато горите са създадени върху земеделски земи след изтичането на турнусния им период или след извеждане на голи санитарни сечи и след пожари".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители:
В чл. 15 вместо думите "са длъжни да не" се заменят с думите "не могат да".
Комисията подкрепи това предложение, но не подкрепя текста на вносителя за чл. 15 и предлага да отпадне.
За пояснение на народните представители ще кажа, че чл. 15 фактически отива след предложения чл. 16. В този му вид ще го докладвам по-нататък. Но като цяло трябва да гласуваме този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 15.
Гласували 149 народни представители: за 148, против 1, въздържали се няма.
Член 15 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 16 има предложение на народните представители Ангел Такев и Георги Божинов в чл. 16, ал. 2 числото "100" да се замени с "50".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Такоров:
В чл. 16, ал. 2 се изменя така:
"(2) Изключването на гори с площ, по-голяма от 50 дка, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а до 50 дка - от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников в чл. 16, ал. 3 между думите "Министерски съвет" и "след съгласуване" да се прибави "със съгласието на собственика и".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Румен Такоров е подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Светослав Лучников ал. 4 от чл. 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Владислав Костов се подкрепя от комисията за чл. 16, ал. 2, а другото предложение народният представител Владислав Костов го оттегли.
Предложение на народния представител Орфей Дуевски:
В чл. 16, ал. 2 да съдържа следния текст:
"(2) Изключването на гори се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа след съгласуване с ръководителя на Националното управление по горите и Висшия горскостопански съвет".
Комисията не подкрепя предложението. Такъв Висш горскостопански съвет не се учредява с този закон.
Предложение на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров в чл. 16, ал. 2 да отпаднат думите "след съгласуване с ръководителя на Националното управление по горите" и в края изречението се изменя така: "По предложение на Националното управление по горите".
Ал. 3 се изменя така:
В края на изречението думите "Министерски съвет" се заменят с "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа" и отпада останалият текст на изречението.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 14:
"Чл. 14. (1) Гори и земи от горския фонд се изключват при промяна на предназначението им.
       (2) Изключването на гори и земи от държавния горски фонд с площ по-голяма от 100 дка се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а до 100 дка от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите.
       (3) Изключването на гори и земи от горския фонд - собственост на физически и юридически лица и общини за важни държавни или общински нужди, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
      (4) Изключването на гори и земи от горския фонд по предходните алинеи се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
       (5) Собственикът запазва правото си на собственост върху дървесината от изключените площи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Тук има доста неприети предложения.
Първото предложение е на господата Ангел Такев и Георги Божинов. Не ги виждам тук.
Поставям на гласуване направеното от тях предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 36, против 83, въздържали се 12.
Предложението на господата Ангел Такев и Георги Божинов не е прието.
Следва предложението на народния представител Румен Такоров, което също така не е прието от комисията.
Има думата господин Румен Такоров.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз просто искам да кажа, че няма смисъл да се гласува, тъй като моят текст съвпада с текста на комисията и току-що гласувахме, че тя не приема намаляването от 100 дка на 50 дка. Така че няма смисъл от гласуването. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Такоров. Той оттегля предложението.
Господин Лучников току-що заяви, че оттегля и двете предложения.
Следва предложението на народния представител Орфей Дуевски. Искате ли думата? Д-р Дуевски има думата.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като моето предложение съдържа два подвъпроса, а именно в първото ми предложение - министърът да не взима самостоятелно решение - е взето под внимание и прието от комисията. Вторият проблем, който се съдържа в предложението ми, е създаването на висш горостопански съвет.
Аз ще настоя колегите да ме подкрепят в това отношение, тъй като със създаването на подобен висш горостопански съвет ще има по-голям обществен контрол в действията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и по-специално в националното управление на горите, а и по този начин собствениците на гори ще бъдат приобщени към проблемите на българската гора. Затова призовавам народните представители да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Дуевски.
Господин Владислав Костов иска думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Този въпрос беше разискван в комисията. Комисията не смята, че е необходимо да създаваме ново административно звено било със съвещателни функции или т.н. в условията на едно силно бюрократизирано управление в България, което съществува от години наред.
Смятаме, че във функциите на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е да се изгради такъв обществен съвет, който, ако иска да го ползва, да го ползва и по ред и функции, каквито ще бъдат упоменати в заповедта, която би издал, но не бива да се официализира в закон един такъв съвет, който ще има определени функции, които не са предвидени изобщо в закона и в смисъла, по който го приехме на първо четене още. Затова и комисията не подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Поставям на гласуване предложението на народния представител Орфей Дуевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 61, против 9, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров. Имате думата, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ставам, за да оправим протокола, защото по принцип моето предложение е прието от комисията, обаче е записано, че не е прието.
Изтървана е една дума и оттам се е разминал малко текстът. Така че фактически то е прието от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Така че не е необходимо да извършваме гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други бележки по този член има ли? Няма.
Моля да гласувате предложения текст на чл. 16, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Който става чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 15:
"Чл. 15. (1) Собствениците на гори не могат да променят предназначението им освен в случаите по чл. 14.
(2) Гори, правото на собственост на които е възстановено на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, могат да бъдат включени в горския фонд по желание на техните собственици."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 17 има постъпили няколко предложения:
Предложение на народните представители Такев и Божинов в чл. 17, ал. 1 последното изречение се изменя така:
"При доказана необходимост срокът може да бъде продължен с не повече от 10 години."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Румен Такоров е прието по принцип.
Второто предложение на народните представители Такев и Божинов също е подкрепено по принцип.
Второто предложение на народния представител Румен Такоров за чл. 17, ал. 2 също е прието по принцип.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 17, ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията на народния представител Владислав Костов са подкрепени от комисията.
Предложенията на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров са подкрепени от комисията по принцип.
Предложението на народния представител Христо Стоянов беше оттеглено.
Също и на народната представителка Донка Дончева беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
"Чл. 16. (1) Предоставянето на право на ползване за нестопански цели върху площи от държавния горски фонд с размер по-голям от 100 дка на министерства, ведомства и други юридически лица се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, а до 100 дка - от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите. Правото на ползване върху площи от държавния горски фонд се учредява за срок не по-дълъг от 10 години. При необходимост срокът може да бъде продължен.
(2) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 може да се учреди с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа само за обекти, непосредствено свързани с националната сигурност и с отбраната на страната, или за други особено важни държавни нужди.
(3) Безвъзмездно право на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд се предоставя на научни институти и висши училища, чиято научна и образователна дейност е свързана с горите и за осъществяване на такава дейност в тях с разрешение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(4) Общините могат да предоставят право на ползване по ал. 1 върху площи от общински горски фонд.
(5) Предоставянето на право на ползване по предходните алинеи се извършва при условие и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
(6) Собственикът запазва правото си на собственост върху дървесината от предоставените площи, доколкото в акта за учредяване правото за ползване не е постановено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По този член има две предложения, които не са възприети.
Първото е предложението на народните представители Ангел Такев и Георги Божинов за ал. 1, последното изречение да се измени така: "При...".
Поддържа ли се това предложение? Оттегля се.
Второто предложение, което не е подкрепено от комисията, е на народния представител Светослав Лучников ал. 4 да отпадне. Оттегля се.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! По принцип моето предложение е прието, но така, както е записан текстът - последните две изречения, просто срокът "по-дълъг от десет години" губи своя смисъл. Какво значение има десетгодишният срок, когато след това е написано, че при "необходимост срокът може да бъде продължен...". Дали ще е едномесечен срок, двумесечен или едногодишен, двугодишен, щом той може да бъде продължаван, няма никакво значение така, както е записан в момента. Или трябва да отпаднат двете изречения, или трябва да се приеме някакво ограничение, което аз предлагам, а именно "не повече от пет години". Иначе просто си губи смисълът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Такоров, какво е Вашето конкретно предложение? Отпадане на текст можем да приемем и да гласуваме. За кой текст става въпрос?
РУМЕН ТАКОРОВ: По принцип да се гласува моето предложение, че "при доказана необходимост срокът може да бъде продължен с не повече от пет години".
И второто ми предложение, ако не се приеме, да отпаднат двете последни изречения от чл. 16, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров, което имате в текста:
В чл. 17 ал. 1 "предоставянето на право на ползване..." и т.н. - този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 52, против 86, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Румен Такоров не се приема.
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, колеги! Мисля, че в ал. 4 трябва да направим една добавка:
"Общините могат да предоставят правото на ползване по ал. 1 върху площи от общинския горски фонд с решение на общинския съвет". Защото в ал. 1 ние сме дали кой е - министърът на земеделието... така, така, така, а тук за общините мисля, че трябва да запишем, че общинският съвет трябва да вземе решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте. Имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям предложението на господин Моньо Христов по принцип, но мисля, че за общината е ясен кой е органът й - общинският съвет. Така че, след като общината ще взима решение, логиката е, че ще бъде общинският съвет. Така че може и да не допълваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Може би за яснота да се добави "с решение на общинския съвет".
ЦОНЬО БОТЕВ (СДС, от място): Общината е територия, а общинският съвет е органът.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Да се добави "с решение на общинския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като можем да смятаме това като редакционно уточнение, няма да го гласуваме отделно. Комисията е съгласна.
Алинея 4 завършва с думите "с решение на общинския съвет".
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 16 с направената добавка.
Гласували 160 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 5.
Член 16 е приет.
Продължаваме, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 18.  Има предложение на народния представител Румен Такоров:
В чл. 18, ал. 2 след думите "територията на общините" да се добави "с не повече от 5 на сто".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на госпожа Дора Янкова и група народни представители беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Такоров желае ли да обоснове искането си?
Има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Колеги! Вече в чл. 14 приехме, че изключването от горите и земи от държавния горски фонд с площ по-голяма от 100 дка се извършва от Министерския съвет. Ние създаваме възможност горският фонд да бъде намаляван. И не ми е ясно как, когато на територията на дадена община се намали горският фонд, примерно със 100 или с 200 дка, ще стане недопускане "намаляване на съществуващата лесистост на територията на общината от момента на влизането на закона в сила". Аз това го приемам наистина, ако някъде се разреши да бъде изсечен горски фонд или да бъде претрансформиран или променено предназначението му, но това ще се получи единствено, ако на друго място се задължи някой да залеси. Ами ако няма такава територия, господин Върбанов?
Затова именно аз предлагам да се добави "с не повече от 5 на сто". Мисля, че това е минималното и сме длъжни да го приемем, защото в противен случай ще поставим някои общини пред невъзможността да изпълнят условията на чл. 14. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не мога да разбера и тази формула: "не се допуска намаляване лесистостта на територията на страната под 30 на сто."
"Над 30 на сто" трябва да бъде. Не се допуска да се намали с по-малко от 30 на сто - значи трябва да се намали с повече от 30 на сто.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Под 30 на сто не може да падне. Разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не Ви разбирам граматиката. Не може, какво не може да се направи? Да се намали под 30 на сто.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: От общата територия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, но не може да се намали повече от 30 на сто.
Ще се съглася с Вас, въпреки че това е нелогичен израз. Щом се намалява, не може да се намали с повече от нещо. Това е ограничението. Но Вашата логика е друга.
Имаме предложението на господин Такоров. По него има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Румен Такоров.
Гласували 163 народни представители: за 66, против 73, въздържали се 24.
Предложението не се приема.


Предложението на народната представителка Дора Янкова е оттеглено.
Поставям на гласуване текста на чл. 18, който става чл. 17, така както е предложен от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 147, против 7, въздържали се 7.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 19 няма направени предложения.
Комисията предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18.
"Чл. 18. Размерът на предоставените за ползване площи от горския фонд по чл. 16 не може да надвишава 2 на сто, а общо изключените по чл. 14 и предоставените по чл. 16 - 5 на сто от залесената площ на страната към датата на влизането на закона в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 18, както беше предложено от председателя на комисията.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 20 има две предложения. Едното е на народния представител Владислав Костов, което беше подкрепено от комисията. Предложението на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев беше оттеглено поради това, че по смисъл се инкорпорира в предложените текстове.
Комисията предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 19:
"Чл. 19. (1) За изключените по чл. 14, ал. 2 и предоставените за ползване по чл. 16, ал. 1 площи от Държавния горски фонд се заплащат такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.
     (2) Сумите по ал. 1 се превеждат в Националния фонд "Българска гора".
     (3) Таксите за изключени по чл. 14, ал. 3 и предоставени по чл. 16, ал. 4 площи от общинския горски фонд са в размер, определен от общинските съвети, но не по-малък от определените от Министерския съвет за Държавния горски фонд. Таксите се внасят в съответните общински фондове "Българска гора".
     (4) Изключените и предоставени за ползване гори се заемат след като бъдат изплатени таксите по алинеи 1 и 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 19, както беше предложен.
Гласували 159 народни представители: за 154, против 5, въздържали се няма.
Член 19 е приет.
Има предложение - оттеглено ли е? Оттеглено е.
Предлагам да направим почивка, за да започнем следващото заседание с началото на глава втора.
Съобщение: във връзка с днешната среща с представители на дипломатическите мисии у нас, председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите кани членовете на комисията в 15,30 ч. в кабинет N 377 на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Овчаров, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си от името на Парламентарната група на Демократичната левица да ви обърна внимание върху един факт, който стана достояние на нашата общественост през вчерашния и днешния ден. В рамките на това Народно събрание ние неколкократно се занимавахме с проблемите на енергетиката. На 19 септември приехме специално решение, една от точките в което е осигуряването и доставките на енергоресурси за страната. Един месец по-късно на специално заседание ние обсъдихме и приехме специална Декларация за българо-руските отношения. Сега научаваме със съжаление, че голяма част от тези хубави решения, които приехме, са останали само празни думи и написан текст. За съжаление нито декларациите на министър-председателя тук, от тази трибуна, на 4 юли, нито по-късните му изявления, че всички договори за доставките на руски природен газ в България ще бъдат своевременно реализирани, не се оказаха реалност. Не се оказаха реалност и многократните изявления на заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев. Не се оказаха реалност и изявленията на президента на Република България, направени в началото на месец октомври, че до 10 дни тези проблеми ще бъдат решени. За съжаление самовнушението и автогенният тренинг е полезен, но той изправя страната в изключително тежко положение. Ние сме в безпрецедентната ситуация 15 дни преди началото на следващата година България да е лишена от нормално снабдяване с енергийни ресурси.
Затова, господин председател, си позволявам от името на Парламентарната група на Демократичната левица да настоявам пред Вас в началото на следващото заседание, в съответствие с чл. 39, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да внесете в пленарната зала промяна в дневния ред на Народното събрание и в петък да изслушаме информация на министър-председателя за направеното в съответствие с т. 4 от решението от 19 септември за готовността и предприетите мерки за обезпечаване на страната с необходимите енергоресурси за 1998 г.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също благодаря на господин Овчаров.
Продължаваме с глава втора.
Има думата господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Глава втора - "Организация на горския фонд".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на глава втора, подкрепено от комисията - "Организация на горския фонд".
Гласували 124 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на глава втора "Организация на горския фонд" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел първи. Управление на горския фонд."
Има предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи заглавието на раздел първи "Управление на горския фонд" да се прередактира на "Контрол и управление на горския фонд".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел първи.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване заглавието на раздел първи "Управление на горския фонд".
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на раздел първи е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 21. Управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд се осъществява от Националното управление по горите към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа като юридическо лице на бюджетна издръжка."
Господин Симов току-що съобщи, че оттегля предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
Поставям на гласуване чл. 21, който става чл. 20, със съдържанието, докладвано от председателя на комисията.
Гласували 128 народни представители, за 127, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 22 има предложение на народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията. Предложението на народния представител Дора Янкова е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21:
"Чл. 21. Националното управление по горите съобразно своите функции и задачи управлява и контролира:
1. организацията на горския фонд;
2. възпроизводството на горите в горския фонд;
3. ползванията от горите и земите в горския фонд;
4. опазването на горите и земите от горския фонд;
5. строителството в горския фонд след съгласуване със съответните ведомства;
6. финансирането на дейностите в държавния горски фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чухте предложението на комисията. Поставям на гласуване чл. 21.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Орфей Дуевски:
Към чл. 23 се прави следната редакция - текстът на чл. 23 става ал. 1 и се създава нова ал. 2...
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението и на народния представител Дора Янкова за създаване на нова ал. 2 към чл. 23, тъй като комисията по принцип не подкрепя текста на вносителя за чл. 23 и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението за отпадане на чл. 23.
Гласували 124 народни представители: за 103, против 17, въздържали се 4.
Член 23 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 24. Има само едно предложение - думата "Ръководителят" да се замени с думата "Началникът", и то е оттеглено. Аз ще прочета текста така, както е предложен от комисията:
"Чл. 24. (1) Регионалните управления на горите и държавните лесничейства са юридически лица - органи на Националното управление по горите.
             (2) Ръководителят на Националното управление по горите може да създава свои поделения за защита и опазване на горите, за горски семеконтрол, инвентаризация и устройство на горския фонд и за други специализирани дейности, които могат да бъдат юридически лица.
             (3) Ръководителят на Националното управление по горите определя районите на дейност на своите органи и поделения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за така прочетения чл. 24, който става чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Неприети предложения няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 22 с неговите три алинеи, докладвани от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 25. По чл. 25 има предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя, и предложение на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров, които са приети по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 23:
"Чл. 23. (1) Регионалните управления на горите осъществяват управлението на Държавния горски фонд и контрола върху горите и земите от горския фонд и горите по чл. 2, ал. 3, както и върху лесничействата в определения им регион.
            (2) Съобразно своите функции и задачи регионалните управления по горите осъществяват организацията, координацията и контрола на дейностите по:
1. възпроизводството на горите в горския фонд;
2. ползванията от горите и земите в горския фонд;
3. опазването на горите и земите от горския фонд;
4. проектирането и строителството в горския фонд.
            (3) Регионалните управления на горите са подчинени непосредствено на Националното управление по горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, проф. Стоянов. Само че тук няма постъпили предложения.
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Така, както е предложен, аз съм поддържал текста, но ние говорим, че само регионалните управления на горите осъществяват управлението на Държавния горски фонд. Ние коментирахме преди това и за тези гори, които са от поземления фонд. По този начин те остават без контрола и без управлението.
Дали, колега Костов, не е рационално да поставим тук горския фонд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Костов, искате думата ли? Имате я.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Стоянов, ще Ви обърна внимание върху текста, че регионалните управления на горите осъществяват управлението на Държавния горски фонд и контрола върху горите (гори знаем какво е - всяка територия, която е с площ над 1 дка и е заета с горскодървесна растителност) и земите от горския фонд. И горите по чл. 2, ал. 3. Ние това го добавихме. Ако обърнете чл. 2, ал. 3, казва така: "Това са горите, създадени върху земи от поземления фонд". При това положение те се включват с този текст.
Оттегляте ли си възражението?
ХРИСТО СТОЯНОВ (независим, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Проф. Стоянов оттегля възражението си.
Поставям на гласуване чл. 23 с неговите три алинеи, докладван от председателя на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага да се създаде чл. 24 със следната редакция:
"Чл. 24. (1) Държавните лесничейства осъществяват управлението на Държавния горски фонд, охраната и контрола върху горите и земите от горския фонд, както и върху горите по чл. 2, ал. 3 в определения им район.
             (2) Съобразно своите функции и задачи държавните лесничейства осъществяват организацията, координацията и контрола на изброените в чл. 23, ал. 2 дейности в определения им район.
             (3) Държавните лесничейства са подчинени на Националното и регионалните управления по горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложения чл. 24 от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 26. Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 26 и предлага да отпадне. Мотивите са: във "Финансиране на дейността" има специална глава, там се отнася този текст. Затова комисията предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 26.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстът отпада. 

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел II - Устройство и отчет на горите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване раздел II със заглавие "Устройство и отчет на горите".
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: За чл. 27 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Тошев има думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председател, в доклада на комисията е допусната техническа грешка. Моето предложение, което е цитирано веднага след текста на чл. 27, не се отнася за този член, а за чл. 33 и е свързано с една редакционна, обаче важна поправка, тъй като в чл. 33 е този текст, който аз съм цитирал тук - чл. 27, ал. 2 и ал. 4.
Предлагам да се добави буквата "и" в правилника, тъй като иначе ще останем с впечатление, че става въпрос за този член от правилника. А правилникът не може да бъде приет преди да е приет законът. И ние не можем да прогнозираме в кой член ще попадне съответният текст.
Така че моля да имате предвид това предложение за чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, отбелязах го. Но ще Ви моля тогава пак да вземете думата, за да го обосновете, господин Тошев.
Има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Моля господин Костов да обясни мотивите. Защото тук има текстове, които са работещи - дали те отиват някъде и изобщо какви са мотивите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Искате да чуете мотива за направеното предложение за отпадане на текста?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Създава се чл. 26, в който се инкорпорира текстът на чл. 27, така предложен от комисията. Това е мотивът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има постъпило предложение на комисията за отпадане на чл. 27, означен с този номер в раздадения материал.
Гласували 127 народни представители: за 92, против 34, въздържал се 1.
Текстът на чл. 27, както е означен в раздадения материал, отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 28 има предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 28, ал. 4 първото изречение да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Владислав Костов.
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Предложение на народния представител Димо Петров - думите "след съгласуване" в ал. 2 да се заменят с "по предложение на".
Предложението се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя и предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи.
Предложение на народния представител Донка Дончева и група народни представители - във всички алинеи да отпаднат думите "планове и програми" и ал. 2 на чл. 28 да се измени така:
"(2) Устройствените проекти се съставят по видове собственост по ред и за периоди съгласно правилника за приложение на този закон".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 25:
"Чл. 25. (1) Горите и земите от горския фонд се устройват, управляват и ползват по устройствени проекти, планове и програми.
(2) Устройствените проекти, планове и програми се съставят по видове собственост по ред и за период съгласно инструкция за устройството на горите в Република България, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на Националното управление по горите.
(3) Устройствените проекти, планове и програми се утвърждават от ръководителя на Националното управление по горите след съгласуване със заинтересуваните министерства и ведомства.
(4) Средствата, необходими за изработване на устройствените проекти, планове и програми, са за сметка на собственика на гората. На собствениците, чието право на собственост върху гори е възстановено по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се предоставя първоначално еднократно безвъзмездно извадка от действащите в момента устройствени проекти, планове и програми.
(5) Поземлените комисии при въвеждане на собствениците на гори и земи от горския фонд във владение обозначават възстановената собственост на всеки собственик с ясно видими и трайни знаци по образец съгласно правилника за прилагането на закона".
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ, от място): Предложението на Донка Дончева и група народни представители се оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Господин Лучников също оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 25.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Комисията предлага следната редакция за чл. 26:
"Чл. 26. (1) Горите и земите в горския фонд в границите на едно землище - собственост на физически и юридически лица или общини с размер по-малък от 500 дка, могат да се групират при възможност и със съгласие на собствениците в масиви за съвместно устройство по ред и начин, определен с правилника за прилагането на закона.
(2) Собствениците на гори и земи от горския фонд имат право да ги предоставят за управление на съответното държавно лесничейство по ред и начин, определени с правилника за прилагането на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 26 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 29, който в новата номерация става чл. 27, има предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на този член:
"Чл. 27. Националното управление по горите води отчет и отразява настъпилите промени на всички гори, както и земите от горския фонд, и създава и поддържа националната база от данни за тях".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване чл. 27 в съдържанието, докладвано от председателя на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Член 27 е приет.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 30 - има едно предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 28:
"Чл. 28. (1) Горите и земите от горския фонд подлежат на периодична оценка.
(2) Собствениците на гори и земи от горския фонд са задължени да предоставят безвъзмездно информация за извършване на оценката.
(3) Оценката се извършва от лицензирани експерти.
(4) Условията и редът за извършване на оценката, както и за съхраняване на резултатите от нея се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 28 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 31 - комисията предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 29:
"Чл. 29. (1) Националното управление по горите води регистър на всички гори и земите от горския фонд, в който отразява данни за собственика, площта и вида на горите, както и промените, настъпили в нея.
(2) Регистърът е публичен и се води по образец, утвърден от ръководителя на Националното управление по горите.
(3) При промяна на собствеността новият собственик е длъжен в 14-дневен срок да уведоми съответното държавно лесничейство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложения няма.
Поставям на гласуване чл. 29 в неговите три алинеи, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Раздел III - "Служители по горите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложения няма.
Поставям на гласуване раздел III със заглавие "Служители по горите".
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на раздел III "Служители по горите" е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 32 - има предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи:
"Чл. 32. Служители по горите са всички физически лица, които се намират в трудови правоотношения с Националното управление по горите и с неговите органи и поделения и притежават необходимото образование, квалификация и трудов стаж, определени с правилника за прилагане на този закон."
Комисията не подкрепи това предложение.
Комисията предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 30.
"Чл. 30. Служители по горите са физически лица, които се намират в трудови правоотношения с Националното управление по горите и с неговите органи и поделения и заемат длъжности, за които е необходимо лесовъдско образование и квалификация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Симов оттегля предложението си.
Поставям на гласуване чл. 30 със съдържанието, предложено от председателя на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 33 - предложение на народния представител Ангел Такев и Георги Божинов:
В чл. 33, ал. 1 думите "висше лесовъдско образование и съответен стаж по специалността" се заменят с "висше образование - специалност "лесовъдство" и 10-годишен стаж по специалността".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Такоров:
В чл. 33, ал. 1 след думите "лесовъдско образование и" да се добави "10 години" и да отпадне думата "съответен".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников: ал. 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Владислав Костов е прието от комисията.
Предложението на Валентин Симов и Айруш Хаджи се подкрепя от комисията по принцип.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители:
По чл. 33, ал. 3 се добавя нов текст:
"Назначаването на лесовъдите става след съгласуване и регистриране в регионалните управления на горите."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 31.
"Чл. 31. (1) Ръководителят на Националното управление по горите назначава началниците на регионалните управления на горите и директорите на държавните лесничейства, които трябва да имат висше образование - инженер по горско стопанство, и стаж по специалността, определен с Правилника за прилагането на закона.
(2) Ръководителят на Националното управление по горите назначава ръководителите на поделенията по чл. 22, ал. 2, които трябва да бъдат лица с подходящо, свързано с предмета на дейност висше образование.
(3) Физическите, юридическите лица и общините, собственици на гори и земи от горския фонд с площ по-голяма от 1000 хектара са длъжни да назначат лица с лесовъдско образование за управлението, ползването и възобновяването на горите, тяхна собственост, ако не са предоставили горите и земите си за управление на държавното лесничейство при условията и по реда на чл. 26, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов. Предполагам, че тук препращането е съгласувано с промените. Да.
Господин Тошев имаше едно предложение, което той ще изясни тук и ще го аргументира.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, моето предложение действително касаеше чл. 33, но то на практика е решено с предложението на комисията за нова редакция на чл. 33. Така че аз оттеглям предложението си. Надявам се, че ще ми позволите също така, тъй като не бях поканен на заседанието на комисията, сега да заявя, че тези мои предложения, които не са били приети от комисията, ги оттеглям. Нека господин Костов да има предвид това, когато докладва закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Тошев.
Първото предложение е на господата Ангел Такев и Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията. Оттегляте ли го? Благодаря.
Следващото предложение е на господин Румен Такоров. Има думата господин Румен Такоров по ал. 1 на чл. 33.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
По принцип аз подкрепям предложението на комисията, но мисля, че не можем да продължаваме по различен начин да действаме по една и съща материя в този парламент и в българското законодателство, защото само преди десетина дни в Закона за МВР ние приехме, че секретарят, който заема генералска длъжност трябва да има 5-годишен стаж, а тук даваме право на правилника да реши този проблем. Само от тази гледна точка мисля, че трябва по една и съща материя да вземем едни и същи решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Поставям на гласуване предложението му така както то беше изяснено.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 146 народни представители: за 54, против 85, въздържали се 7.
Предложението на господин Румен Такоров не е прието.
Следва предложението на господин Светослав Лучников за отпадане на ал. 3. Той го оттегля. Благодаря, господин Лучников.
И последното неприето предложение е на госпожа Дора Янкова. Тя го оттегля. Благодаря, госпожа Янкова.
Поставям на гласуване предложението за чл. 31 на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 24.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 34 има предложение на народните представители Такев и Божинов, където думата "курсове" се заменя със "специализирани курсове".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Румен Такоров в чл. 34 думата "стражари" да се замени с "надзиратели".
Комисията не подкрепя предложението.
И предложение на народните представители Симов и Айруш Хаджи, което беше подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 32:
"Чл. 32. Охраната на горите се осъществява от горски стражари, които имат образование и квалификация, определени с правилника за прилагането на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. По този текст има неприето предложение на господата Ангел Такев и Георги Божинов. То е оттеглено. Благодаря ви.
Следва неприето предложение на господин Такоров.
Имате думата, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря, господин Джеров.
Аз предлагам наистина думата "стражари" да се замени с "надзиратели", защото основата на тази дума е от глагола "надзиравам", което означава: "наглеждам, наблюдавам някого или нещо, за което нося отговорност".
В българския тълковен речник думата "стражар" означава "полицейски служител в униформа" или просто "полицай".
Ние не въвеждаме горска полиция в момента с този закон. И не виждам защо трябва да слагаме думите "горски стражари".
Ние в Закона за МВР върнахме думата "жандармерия", а тук "стражари". Така както вървим, трябва да върнем и партизаните в горите. (Весело оживление в залата.) Не знам защо се страхуваме толкова много?!
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС, от място): Как пък сме се уплашили от партизаните?!...
РУМЕН ТАКОРОВ (встрани от микрофоните): То, партизани ще има, но ятаци - не знам... (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви, колеги! Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров за заместване на думата "стражари" с "надзиратели", което не е прието от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 52, против 73, въздържали се 17.
Предложението на господин Такоров не е прието.
И преминаваме към гласуване на предложението на комисията за чл. 32.
Гласували 133 народни представители: за 98, против 31, въздържали се 4.
Текстът на чл. 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 35. (1) Горските стражари при изпълнение на служебните си задължения носят задължително униформено облекло със съответните отличителни знаци и огнестрелно оръжие.
(2) Униформеното облекло на горските стражари не може да се използва и предоставя на други лица.
(3) Горският стражар отговаря за охраната в поверения му участък или територия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Такоров няма да поставя на гласуване, защото преди малко решихме този въпрос.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 33, предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 11.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 36 има предложение на господин Румен Такоров: в чл. 36, т. 6 се допълва с изречението: "спирането на превозните средства се извършва при ред и условия, определени от органите на МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Лъчезар Тошев е прието по принцип.
Предложение пак на господин Такоров в чл. 36, т. 8 последното изречение да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител господин Светослав Лучников в чл. 36, т. 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението, но не напълно, тя взима една част от него и променя текста на т. 10, която той иска да отпадне. Комисията я прави в съответствие с неговото предложение.
Тук вече гласувахме и предложението на господин Румен Такоров за замяна на думата "стражари" с "надзиратели", което не беше подкрепено.
И предложение на народния представител Владислав Костов, което предложение комисията подкрепя по принцип.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 34:
"Чл. 34. Горските стражари:
1. пазят поверените им охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди;
2. изискват спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на горите в защитените територии и обекти, граничните и други знаци в горите, съоръжения и сгради в горския фонд и други обекти в границите на поверените им участъци;
3. проверяват всички документи за сеч, паша, лов, риболов и за другите ползвания от горите;
4. опазват дивеча и рибното богатство в поверените им участъци и залавят нарушители;
5. следят за спазване на противопожарните правила, а при пожар вземат мерки за неговото ограничаване и потушаване;
6. проверяват превозните средства, които превозват дървени материали и други горски продукти и документите към тях;
7. следят здравословното състояние и хигиената на горите в поверените им участъци и при нужда сигнализират в държавното лесничейство;
8. не допускат извършване на незаконно строителство и разработване на земи в горския фонд. (Има се предвид незаконно строителство или незаконно разработване на земи в горския фонд.) При установяване на такива нарушения в тридневен срок уведомяват директора на държавното лесничейство, който е длъжен да уведоми органите по Закона за териториално и селищно устройство;
9. съставят актове за констатирани нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
10. задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване."
Тоест, не ги отнемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Тук има няколко предложения, които не са приети. Ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното отразяване в раздадения материал.
Първото предложение е на господин Румен Такоров.
Има думата господин Румен Такоров, за да аргументира предложението си по т. 6 на чл. 36.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, нямам нищо против проверяването на превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти и документите към тях. Но по какъв начин те ще бъдат спрени?
В момента, в сегашното законодателство, единствено органите на КАТ, на ДАИ и на ВАИ имат право да спират превозни средства. Именно затова предлагам т. 6 да се допълни с изречението: "Спирането на превозните средства се извършва по ред и условия, определени от органите на МВР". Или, ако не, това задължително трябва да влезе в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Господин Такоров, извинявайте, но Вие правите предложения, на които не им е мястото в закона да определяме неща, които са определени в друг закон - очевидно това, как ще се спира, как ще излезе от будката, как ще замахне с палката и т.н. Това е въпрос на правилник. Не можем сега да си позволяваме такова разточителство в законовите разпоредби. Това нещо беше обяснено и в комисията.
Имам чувството, че вие като че ли набирате минути в залата. Това е очевадно. Разбира се, че ще стане в правилника. (Неразбираема реплика от Румен Такоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Румен Такоров, току-що аргументирано от него, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 92, въздържали се 9.
Предложението на господин Такоров не е прието.
Следва предложението на господин Тошев, което по принцип е прието.
Следва предложението на господин Румен Такоров по т. 8.
Има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Това предложение го правя, тъй като не може постоянно горският стражар, както приехме да се наричат хората, които ще пазят гората, директно да кореспондира с директора на лесничейството. Това е законова норма, която е определена наистина в Закона за териториално и селищно устройство и там е казано - той трябва да напише някакъв доклад до неговия си подчинен или до лесничейството. Защо трябва тук сега да го закрепостяваме, че полицаят трябва да уведомява директора на лесничейството? Ние да правим организация на работа в самото лесничейство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
Поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров, последното изречение на т. 8 да отпадне. Предложението не е прието от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 91, въздържали се 8.
Предложението на господин Такоров не е прието.
Господин Лучников, Вашето предложение е прието.
Не поставям на гласуване предложението на господин Румен Такоров за промяна на думата "стражари" с "надзиратели", защото вече имаме решение по този въпрос.
Поставям на гласуване чл. 34 с неговите десет точки така, както е предложен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 12.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 37 има направено предложение от господин Румен Такоров, което вече е гласувано и няма да го поставяме на гласуване.
Предложението на народния представител Владислав Костов е прието по принцип.
Предложението на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров в ал. 3 на чл. 37 числото "12" да се замени с числото "15".
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: При това положение комисията предлага следната редакция за чл. 37, който става чл. 35:
"Чл. 35. (1) Органите на Националното управление по горите задължително застраховат горските стражари със застраховка "Живот и злополука".
        (2) На горските стражари, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод на изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения - при тежка телесна повреда, и 6 брутни месечни възнаграждения - при средна телесна повреда.
(3) На съпруга (съпругата), децата и родителите на загинал горски стражар при или по повод на изпълнение на служебни задължения се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
По този текст няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 35 с три алинеи, докладван от председателя на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 38 има едно предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията приема по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
"Чл. 36. Служителите по горите имат правата по чл. 34".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване докладвания чл. 36, предложен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 39 има няколко предложения за отпадане, в това число на господин Лучников, на господин Костов, и на други народни представители - Моньо Христов и Калчо Чукаров.
Комисията приема тези предложения.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 39 и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 39.
Гласували 131 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 6.
Член 39 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 40. (1) Служителите по горите носят униформено облекло при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
 (2) Служителите по горите имат право да носят огнестрелно оръжие съобразно разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 37.
Останалите предложения на народните представители бяха оттеглени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложения текст за чл. 37.
Гласували 133 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 5.
Член 37 е приет, като господин Костов предлага една съвсем малка редакционна промяна накрая: за прилагане не "на този закон", а "на закона". Това е в рамките на правната терминология.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 41 има предложение на Владислав Костов, подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Димо Петров, което комисията е подкрепила.
Предложение на народните представители Моньо Христов и Калчо Чукаров, което комисията подкрепя.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 38:
"Чл. 38. (1) Служителите от държавните лесничейства, живеещи в горите, имат право да ползват жилищни помещения, предоставени им от Националното управление по горите и от неговите органи и поделения при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.
             (2) Служителите по ал. 1 имат право да ползват за лични нужди без заплащане на такси до 5 дка обработваема земя, ливада в горския фонд и ежегодно до 10 куб.м дърва за огрев при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 38 с неговите две алинеи, докладвани от председателя на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Пълният член да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, това е редакционно, ще го имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Член 38 е приет с редакционна промяна "правилник за прилагане на закона".
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 42 има предложение на народния представител Владислав Костов, което е прието.
Предложение на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев, което е прието по принцип.
Предложението на госпожа Дончева и група народни представители беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 39:
"Чл. 39. (1) Частна лесовъдска практика могат да упражняват лица с висше или средно лесовъдско образование, които са лицензирани при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
             (2) Частна лесовъдска практика е дейността по управление, маркиране на сечи, залесяване, изготвяне на устройствени проекти, програми и планове, опазване и контрол, експертизи, консултации и други лесовъдски дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Тук няма предложения, които не са приети.
Поставям на гласуване чл. 39 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Глава трета - "Възпроизводство на горите"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване глава трета със заглавие "Възпроизводство на горите".
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Глава трета със заглавие "Възпроизводство на горите" е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Раздел I - "Залесяване и борба с ерозията".
Комисията предлага следното наименование на раздел I:
"Раздел I - "Създаване на нови гори и борба с ерозията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията раздел I със заглавие "Създаване на нови гори и борба с ерозията".
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Раздел I със заглавието е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 43 имаше едно предложение на народната представителка Янкова, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 40:
"Чл. 40. (1) Създаването на нови гори включва дейностите по събиране на семена, производство на посадъчен материал, залесяване, отглеждане, инвентаризация на млади култури и борба с ерозията.
(2) Възпроизводството на гората обхваща дейностите по създаването на нови гори, провеждане на отгледни, санитарни и възобновителни сечи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване съдържанието на чл. 40, предложен от председателя на комисията с корекцията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 44. Предложението на господин Лъчезар Тошев беше оттеглено.
Предложението на народния представител Владислав Костов беше подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Дора Янкова и група народни представители беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 41.
"Чл. 41. Националното управление по горите и неговите органи и поделения контролират събирането на семената, произхода и качеството им, предсеитбената обработка, производството и предоставянето на посевния и посадъчен материал от местни и чуждоземни горскодървесни видове, добивани у нас, както и на тези, внасяни от други страни, и направлява тяхното използване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И тук нямаме неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 41 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 45. Има предложение на народния представител Ангел Такев и Георги Божинов:
В чл. 45, ал. 2 думата "интродукцията" се заменя със "засаждането".
Оттегляте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предложение на госпожа Дора Янкова и група народни представители:
В чл. 45, ал. 2 с нов текст:
"Чл. 45. (2) Изборът на дървесните видове за залесяване става с оглед увеличаване на производствените възможности на земите на горския фонд и създаване на устойчиви и с многоцелно предназначение култури."
В чл. 45, ал. 3:
"(3) Интродукцията на нови дървесни храстови видове в горския фонд се разрешава от Националното управление по горите."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първото предложение е оттеглено. И това оттегляте? Благодаря.
В такъв случай тук няма предложение.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 42.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 46. Има предложение на народния представител Владислав Костов, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 43:
"Чл. 43. (1) Невъзобновените сечища и пожарища се залесяват от собственика на гората до една година след изсичането или опожаряването на дървостоя.
(2) При обективни причини срокът по ал. 1 може да се удължи от ръководителя на съответното регионално управление на горите до две години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. И тук няма предложения.
Поставям на гласуване предложеното съдържание на чл. 43.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 47. Има две предложения: предложение на народния представител Владислав Костов, което се подкрепя от комисията, и предложение на народната представителка Дора Янкова и група народни представители, което комисията подкрепи по принцип.
При това положение комисията предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 44:
"Чл. 44. (1) Собственици или ползватели на гори, които с действието или с бездействието си са довели до увреждане на горите или ерозиране на почвите, са длъжни да ги рекултивират и залесят.
(2) Средствата за рекултивиране и залесяване са за сметка на собственика или ползвателя.
(3) Технико-укрепителните и залесителните работи върху площите по ал. 1 се извършват по проект и в срок, утвърдени от ръководителя на Националното управление по горите.
(4) Гори, които са увредени от стихийни бедствия и/или крупни производствени аварии, се възстановяват със средства от фонд "Стихийни бедствия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. И тук няма неприети предложения.
Поставям на гласуване чл. 44 в докладваната от господин Костов редакция.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 48. Има едно предложение на народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 45:
"Чл. 45. Дейностите по събиране на семена, производство на посадъчен материал, залесяване, отглеждане, изграждане на технико-укрепителни съоръжения и рекултивация на нарушени терени могат да се извършват и по договаряне с лицензирани физически и юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложения от господин Костов чл. 45.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение на народната представителка Дора Янкова за създаване на нов член, което е прието.
Комисията подкрепи предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 46 със следното съдържание:
"Чл. 46. Националното управление по горите организира, ръководи и контролира борбата с ерозията в горите и земите от горския фонд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложения чл. 46.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Член 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:
"Раздел II
ПРОВЕЖДАНЕ НА ОТГЛЕДНИ, САНИТАРНИ
И ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ СЕЧИ"
По това заглавие на раздел II има предложение на народната представителка Дора Янкова и група народни представители - раздел II да се преименува с нов текст: "Стопанисване на горите".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Имате думата, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че провеждането на отгледни, санитарни и възобновителни сечи не може да бъде шапка на раздел II, ако се види съдържанието на членовете, които влизат в раздел II. Предлагам да не се страхувате от думичката "стопанисване". Това е една хубава, ангажираща българска дума, която да даде спокойно мотива да наречем раздел II "Стопанисване на горите". Това са много повече отговорности за българската гора, взети заедно, отколкото конкретните отгледни, санитарни и т. н. сечи. Затова настоявам да вникнете в моето предложение и да приемете наименованието на раздела да бъде "Стопанисване на горите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова и група народни представители заглавието на раздел II да бъде "Стопанисване на горите".
Гласували 150 народни представители: за 51, против 80, въздържали се 19.
Предложението на госпожа Дора Янкова не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията раздел II да бъде със заглавие "Провеждане на отгледни, санитарни и възобновителни сечи".
Гласували 148 народни представители: за 109, против 38, въздържал се 1.
Заглавието на раздела е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: По чл. 49 има предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 49 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Костов, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип и предложенията на народните представители Христо Стоянов и Иван Колев.
Предложението на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи в чл. 49, ал. 2 накрая да се добави "и министъра на околната среда и водите" не се подкрепя от комисията.
Предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители е в чл. 49, ал. 2 след думата "сечи" да се допълни "по категории гори", а крайният текст се допълва с "и съгласно предвиждането на устройствените проекти".
Това предложение включва и алинеи 3 и 4 на чл. 49 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 47:
"Чл. 47. (1) Собствениците на гори се задължават да провеждат отгледни и възобновителни, а за поддържане здравословното състояние на горите - и санитарни сечи.
(2) Видовете сечи, методите за провеждането им, както и технологията се определят с правилник, издаден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
(3) Сечите по ал. 1 могат да се извършват по договор с физически и юридически лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
Има няколко предложения, които не са приети.
Първото предложение е на господин Лучников. Благодаря, господин Лучников го оттегля.
Следващото предложение е на господата Валентин Симов и Айруш Хаджи. Не ги виждам в залата.
При това положение ще поставя на гласуване тяхното предложение. В чл. 49, ал. 2 накрая да се добави "и министъра на околната среда и горите".
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 47, против 90, въздържали се 12.
Предложението на господата Симов и Хаджи не е прието.
Следва предложението на госпожа Дора Янкова и група народни представители. Има думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! По член 49 предлагам алинеи 3 и 4 да отпаднат и ще посоча мотиви. Това е във връзка с логиката на предложението на господин Лучников. Ние тук даваме нормата на собствениците как те да провеждат сечите. Но нека те да бъдат свободни в пазарното стопанство. Защо ние трябва да визираме, че сечите могат да се извършват по договор с физически или юридически лица? Аз мисля, че това е излишен запис и по тази причина предлагам тези алинеи да отпаднат.
Естествено, ще има правилник, който ще допълни конкретно как да се адаптира законът. В този смисъл логиката на тези две алинеи е, че те са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Янкова. Поставям на гласуване направеното от нея предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 89, въздържали се 10
Предложението на госпожа Дора Янкова не е прието.
Поставям на гласуване чл. 47 с неговите три алинеи, предложени от председателя на комисията.
Гласували 149 народни представител: за 116, против 3, въздържали се 30.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Има предложение на народната представителка Дора Янкова и група народни представители да се създаде нов чл. 49а със следното съдържание:
"Чл. 49а. Стопанисването на горите осигурява повишаване на техните защитни, водоохранни, икономически и социални функции при спазване на принципа за устойчивост и трайност в производството и ползването".
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че има нужда от един такъв нов член, който да даде философията на стопанисването на горите - основните принципи, от които да се изхожда и при създаването на устройствените проекти, и при сечите, и в логиката на самото стопанисване на всички видове гори. Затова съм се мотивирала по този начин и предлагам нов чл. 49а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложения нов чл. 49а от народната представителка госпожа Дора Янкова, което предложение не намира подкрепа от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 48, против 100, въздържали се 4.
Предложението на госпожа Дора Янкова за създаването на нов чл. 49а не е прието.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 50. Има предложение на госпожа Дора Янкова, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 48:
"Чл. 48. (1) За осигуряване възобновяването на горите в тях се провежда възобновителна сеч.
(2) Основното изискване при създаване на нови гори и за правилното възобновяване и ползване на съществуващите са принципите за устойчивото им развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 48 в предложената редакция.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 51. Комисията подкрепя предложението на народния представител Владислав Костов. Предложението на госпожа Дора Янкова е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 49.
"Чл. 49. (1) Провеждането на отгледна, санитарна и възобновителна сеч в защитените и рекреационните гори се урежда с правилника по чл. 47, ал. 2.
(2) Сечта по ал. 1 в защитените територии се съгласува с Министерството на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 49 в неговите две алинеи.
Гласували 148 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 3.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 52. Има няколко предложения - на Владислав Костов, което се подкрепя от комисията, на Христо Стоянов и Иван Колев, което беше оттеглено, на Дора Янкова, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 50:
"Чл. 50. (1) Горите се стопанисват и ползват като високостеблени, издънкови, смесени, семенно-издънкови и нискостеблени.
(2) Високостеблените гори се стопанисват и ползват по начин, запазващ семенния им произход.
(3) Издънковите и смесените семенно-издънкови гори се стопанисват и ползват предимно по начин, осигуряващ превръщането им в семенни.
(4) Нискостеблените гори се стопанисват и ползват по начин, осигуряващ издънковото им възобновяване.
(5) Възрастта на горите за сеч не може да бъде по-малка от 60 години за високестеблените гори, с изключение на тополовите и акациевите, а за нискостеблените - по-малко от 15 години. Изкуствено създадените високостеблени гори се управляват при научно обоснована и доказана възраст за сеч."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 50 с неговите пет алинеи, така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 53. (1) Сечта във високостеблените гори се провежда през цялата година, а в нискостеблените - от 1 септември до 1 април.
(2) При закъсняване на вегетацията в нистостеблените гори срокът за сеч може да се продължи до 30 април.
(3) Нискостеблени гори за добив на листников фураж се секат от 1 август, а за добив на кори и лико - до 31 май.
(4) Във високостеблените гори за запазване на подраста сечта може да бъде забранена от 1 април до 1 октомври."
Има две предложения, които бяха оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постявам на гласуване чл. 51 с неговите четири алинеи съгласно предложената от комисията редакция.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: "Чл. 54. (1) Забранява се провеждане на голи сечи във високостеблените гори с площ на сечище над 50 дка или сливането на голи сечища, чиято обща площ е над 50 дка, до тяхното пълно възобновяване.
(2) Забранява се сечта в клековите и чермуровите гори, с изключение на санитарните."
Предложение на народния представител Румен Такоров:
В чл. 54 ал. 1 се изменя така:
"Чл. 54. (1) Забранява се провеждането на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите гори."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Владислав Костов беше подкрепено.
Предложение на народната представителка Росица Тоткова: в чл. 54 ал. 2 придобива следния вид: "Забранява се сечта в клековите и чермуровите гори, с изключение на санитарните, освен с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа след съгласуване с ръководителя на Национално управление по горите и Висшия горостопански съвет".
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Орфей Дуевски оттегля предложението си. Господин Стоянов и господин Иван Колев също оттеглиха предложението си.
Комисията предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52.
"Чл. 52. (1) Забранява се провеждане на голи сечи във високостеблените гори с площ на сечището над 50 дка или сливането на голи сечища, чиято обща площ е над 50 дка, с изключение на тополови, акациеви и други бързорастящи видове.
(2) Забранява се сечта в клековите и чермуровите гори, с изключение на санитарните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов. Имаме няколко неприети предложения.
Първото неприето предложение е на господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Такоров, оттегляте го.
Има предложение на госпожа Росица Тоткова. Не я виждам в залата. То не е прието.
При това положение съм задължен да поставя на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за ново съдържание на ал. 2, неподкрепено от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 14, против 29, въздържали се 104.
Предложението на госпожа Тоткова не е прието.

Другите предложения са оттеглени.
Поставям на гласуване предложената редакция от комисията за чл. 52 с неговите две алинеи.
Гласували 150 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 5.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ:

"Глава четвърта
ПОЛЗВАНИЯ ОТ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ В ГОРСКИЯ
ФОНД"

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване глава четвърта с наименование: "Ползвания от горите и земите в горския фонд". Предложението е на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 8.
Главата със заглавието е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Раздел I - "Общи положения".
Предложение на народните представители Валентин Симов и Айруш Хаджи - раздел I и II да се обединят в раздел I "Общи положения".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господата Симов или Хаджи? Няма ги.
Поставям на гласуване направеното от тях предложение за обединяване на раздел I и II, със същото заглавие - "Общи положения". Предложението не е възприето от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 36.
Предложението за сливане на раздел I и II не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията - раздел I със заглавие "Общи положения".
Гласували 141 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 6.
Раздел I със заглавие "Общи положения" е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 55. Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 55 и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 55.
Гласували 145 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 3.
Предложеният от вносителя чл. 55 с двете му алинеи отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Чл. 56. Има направени предложения от Владислав Костов, които комисията подкрепя; предложение на Моньо Христов и Калчо Чукаров, които комисията подкрепя по принцип; на Валентин Симов и Айруш Хаджи, които комисията не подкрепя, и предложение на народната представителка Дора Янкова и група народни представители, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 53:
"Чл. 53. (1) Ползването на горите и земите в горския фонд по смисъла на този закон представлява ползване на дървесина и странични ползвания.
              (2) Ползването на горите и земите от Държавния горски фонд се осъществява чрез някои от следните начини:
1. по такси на корен;
2. търг или конкурс;
3. преговори с потенциален ползвател;
4. чрез концесии.
               (3) Ползването на горите и земите от общинския горски фонд се осъществява по начините в ал. 2 след решение на общинския съвет.
               (4) При спазване на изискванията на този закон, горите - частна собственост, се ползват от техните собственици, които се разпореждат и с добитите материали.
               (5) При провеждане на дейност в горите се забранява използването на техника и технологии, които водят до развитие на ерозионни процеси, до масово унищожаване на подраста и до нанасяне повреди на оставащия дървостой."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Костов.
Има само едно неприето предложение - на господата Валентин Симов и Айруш Хаджи. Те отсъстват от залата.
Поставям на гласуване предложението на господата Валентин Симов и Айруш Хаджи за четири нови алинеи. Тяхното предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 44, против 103, въздържали се 21.
Предложението на народните представители не е прието.
Господин Трендафилов иска думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ползвам правото по правилника, че могат да се правят предложения само за отпадане на текстове, тъй като в чл. 53, ал. 2, т. 4 е записано, че може да се ползват горите чрез концесия. Разбира се, целият следващ раздел е посветен на концесиите. И тъй като може да предрешим проблема с това гласуване, аз искам да защитя моята теза, която защитавах и в комисията, естествено, не бях подкрепен. Но концесии в България са ползвани и това е бил най-черният период за развитието на горите в България и тяхното стопанисване. Това е мнението и на частните горовладелци, и на хората, които са се занимавали с възобновяването, възпроизводството и стопанисването на Държавния и общинските горски фондове. 
Концесия една държава ползва, когато тя не е в състояние поради липса на кадрови потенциал или поради липса на достатъчно финансови ресурси или технически и технологични възможности да изпълнява определена функция. Когато България е в състояние да стопанисва и да се грижи за възпроизводство на гори или да извършва сечи навсякъде по света, ние да се съгласим да даваме на концесия стопанисването на горския фонд, би било обидно за държавата. Още повече, че имаме наистина историческия опит, че това не е най-добрият начин за стопанисване на гората.
Поради това аз се обръщам към вас с молба т. 4 в чл. 53 да отпадне, а когато започнем обсъждането на проблема в раздел втори, наистина сериозно да дискутираме дали да допуснем концесионирането на гори от държавния горски фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Постъпило е предложение от господин Трендафилов в чл. 53, ал. 2 да отпадне т. 4 - чрез концесии.
Господин Костов, Вашето становище?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз поддържам предложената редакция от комисията, тоест т. 4 - чрез концесии, да остане, защото това е непосредствено свързано с цялата логика и идея на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Значи Вие не приемате предложението на господин Трендафилов?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Трендафилов за отпадане на т. 4 в чл. 53, ал. 2, което не беше подкрепено от председателя на комисията.
Гласували 182 народни представители: за 68, против 108, въздържали се 6.
Предложението на господин Трендафилов да отпадне "чрез концесии" не е прието.
Поставям на гласуване чл. 53 с неговите пет алинеи така, както са предложени от председателя на комисията и подкрепени от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 127, против 53, въздържали се 2.
Член 53 е приет.
Преди да закрия заседанието, три съобщения:
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 18 декември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 134.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 декември, сряда, от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията по външна и интеграционна политика отлага двете заседания, обявени за 17 и 18 декември.
Следващото заседание ще бъде утре, четвъртък, от 9,00 ч. и ще продължим разглеждания закон с раздел втори - Концесии.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
    Александър Джеров

   Благовест Сендов


Секретари:
         Камен Костадинов

        Калчо Чукаров