Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ДВАНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 17 декември 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
17/12/1998
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
    Секретари: Виктория Василева и Ивалин Йосифов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Започваме с полагане на клетва от новоизбран народен представител.
    "ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

    РЕШЕНИЕ
    № 299
    София, 9 декември 1998 г.

    На 9 декември 1998 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Здравко Василев Зафиров - избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили".
    На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

    Р Е Ш И:

    Обявява за избран за народен представител в 16. Пловдивски многомандатен избирателен район Юлий Светославов Славов от коалиция "Обединени демократични сили"."

    Моля квесторите да поканят господин Юлий Славов за полагане на клетва.
    (Всички народни представители стават. Юлий Славов застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
    ЮЛИЙ СЛАВОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито!
    Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов за процедура.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля въз основа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да свикате извънредно заседание на Комисията по външната политика и евроинтеграцията и Комисията по национална сигурност, които да обсъдят и да предложат на Народното събрание декларация във връзка с агресивните действия на американската армия в Ирак. (Шум и възгласи в блока на СДС, ръкопляскания от блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): Ще защитавате агресорите ли?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Михайлов, или се успокойте, или излезте навън. Такива крясъци не ни е приятно да слушаме.
    Има подадена молба от народния представител Веселин Стоянов Бончев.
    "На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от мен законопроект за електроенергетиката, вх. № 54-01-113 от 4.12.1997 година".

    Преминаваме към дневния ред.
    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1999 Г.
    ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Нали имаше предложение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво предложение има?
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Към Вас имаше процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Към мен? Е, какво? Приемам това процедурно предложение за сведение. (Шум и изразено неодобрение в блока на ДЛ, реплика: "Как така за сведение?")
    Какво искате сега? Чакайте сега, вие ако смятате, че някой като предложи да направя нещо, аз съм длъжен да приема и да го направя, не сте наясно отново с правилника. Право на председателя е да свиква комисии и да реши дали да свика.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Аз помолих.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие помолихте, радвам се, че помолихте - и дотук. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): По такива въпроси трябва да приемете!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата председателят на водещата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, стигнахме до чл. 11.
    По чл. 11 има едно предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов. То касае ал. 1. Предложението не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Атанас Мерджанов и Любен Корнезов?
    И това предложение не може да бъде гласувано, защото то отново рефлектира върху чл. 1, ал. 1 и ал. 4, които са приети.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 11:
    "Чл. 11. (1) Министърът на финансите утвърждава разпределението на капиталовите разходи, включително поименните списъци на обектите за строителство и основен ремонт, спецификациите на безобектовите машини и съоръжения и списъците за проучване и проектиране, както и разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1, в рамките на които задължително се осигуряват поименно указаните екологични обекти в Приложение № 2 в размер не по-малък от посочения в приложението.
    (2) При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи в поименните списъци и разчетите за финансиране задължително се включват средства в размер не по-малък от 10 500 млн. лв. за обект "Метро-София" и 500 млн. лв. за програма "Столипиново" - община Пловдив.
    (3) В рамките на определените капиталови разходи, финансирани със средства от целевата субсидия, се допуска, съгласувано с Министерството на финансите, извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи в групата и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение, с изключение на средствата за екологичните обекти по Приложение № 2.
    (4) Министърът на финансите по предложение на общините може да трансформира целева субсидия в обща с изключение на целевата субсидия за екологичните обекти по Приложение № 2, но не по-рано от 1 декември 1999 г.
    (5) Процентът на разходите, извършвани за финансирането на определените в Приложение № 2 екологични обекти към 31 декември 1999 г. не може да бъде по-малък от средния процент на капиталовите разходи по другите отрасли.
    (6) При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи с предимство се осигуряват разходите в областта на питейното водоснабдяване, здравеопазването и социалните грижи, образованието и екологията, съчетани с изискването обектите да са с близък срок на въвеждане в действие."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 11, както е предложен от комисията.
    Гласували 150 народни представители: за 114, против 32, въздържали се 4.
    Член 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 12 има направено едно предложение на народния представител Тодор Костадинов относно ал. 1. Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Тодор Костадинов?
    Предложението е в чл. 12, ал. 1 да се добави изречението: "Министърът на финансите отчита предложенията на общинските съвети".
    Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 132 народни представители: за 38, против 88, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 12. (1) Министърът на финансите утвърждава разпределението на капиталовите разходи, включително поименните списъци на обектите за строителство и основен ремонт, спецификациите на безобектовите машини и съоръжения и списъците за проучване и проектиране, както и разчетите за финансиране на капиталовите разходи на държавните органи, министерствата, ведомствата и другите бюджетни и стопански организации, финансирани със субсидия от Републиканския бюджет, собствени приходи, бюджетите на Държавното обществено осигуряване, съдебната система, Сметната палата, Националната здравноосигурителна каса и с извънбюджетни средства.
    (2) В рамките на определените капиталови разходи, съгласувано с Министерството на финансите, се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени на кредитите както между отделните разходни параграфи в групата, така и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение.
    (3) Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да разрешава вътрешни компенсирани промени за сметка на капиталовите разходи, но не по-рано от 1 декември 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Гласували 148 народни представители: за 139, против 3, въздържали се 6.
    Член 12 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 13 има направени две предложения. Едното е на народния представител Иван Иванов относно ал. 2, създаване на нова т. 3 със следното съдържание:
    "3. Общи субсидии за общините."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    И предложение относно ал. 3 на народните представители Йордан Бакалов и Васил Клявков - към чл. 13, ал. 3 да се създаде нова т. 2. Това предложение е прието от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Иван Иванов за създаване на нова т. 3 в чл. 13, ал. 2, желае ли някой да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов по чл. 13, ал. 2.
    Гласували 137 народни представители: за 36, против 94, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 13:
    "Чл. 13. (1) Разходите по Републиканския бюджет се извършват до размера на постъпилите приходи по сметката в банката (в касата).
                 (2) Министерството на финансите периодично разпределя постъпилите приходи, като спазва следните приоритети:
    1. плащания по обслужване на държавния дълг;
    2. трансфери за социалното осигуряване и общините;
    3. субсидии за бюджета на съдебната власт;
    4. разходи за министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации;
    5. субсидии за стимулиране на производството.
                 (3) Министерствата, ведомствата и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните приоритети:
    1. медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване, заплати, стипендии, пенсии, социални осигуровки, обезщетения и помощи, храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения;
    2. придобиване на дълготрайни активи за пусковите и преходните обекти в образователната, здравната и социалната сфера, водоснабдяването, пречиствателните станции и други екологични обекти с най-близък срок за въвеждане в експлоатация.
                 (4) Органите на съдебната власт, министрите, ръководителите на ведомствата, ректорите на държавните висши училища, Българска академия на науките и кметовете могат да поемат задължения за разходи при съобразяване на ограничителните условия по чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 2."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 13, както е предложен от комисията.
    Гласували 141 народни представители: за 117, против 11, въздържали се 13.
    Член 13 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 14 има направени следните предложения:
    По ал. 1 предложение на народния представител Тодор Костадинов относно създаване на ал. 1а. Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков, отново относно ал. 1 в чл. 14, което също не е подкрепено от комисията.
    Предложение на народния представител Иван Иванов за ал. 3 на чл. 14. Предложението не е подкрепено от комисията.
    Ново предложение на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 3 в чл. 14. Комисията не подкрепя предложението.
    Още едно предложение на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 4 в чл. 14. Предложението също не е подкрепено от комисията.
    И последното предложение е на народния представител Иван Иванов относно ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията по чл. 14.
    Имам предложение от народния представител Тодор Костадинов в чл. 14 да се добави нова ал. 1а.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 121 народни представители: за 19, против 93, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Има две предложения от народния представител Руси Статков - за ал. 1 и за отпадане на алинеи 3 и 4.
    Има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Това са три различни предложения, но щом така се подхожда, няма да спорим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са по един текст.
    РУСИ СТАТКОВ: Става дума за изисквания, които в чл. 14 и неговите алинеи се отправят със Закона за държавния бюджет при съставяне на общинските бюджети. Тук според мен има няколко принципни неща, които трябва да обсъдим, преди да гласуваме
    Бих започнал с първото, което е свързано с ал. 1.
    Предлага се при съставяне на общинските бюджети за 1999 г. средствата за социални помощи по Закона за социално подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта да не могат да бъдат по-малко от удвоения размер на предвидените с чл. 10, ал. 1 удвоени субсидии за социални помощи. Това е нещо, което според мен трябва всеки един внимателно да разгледа. Защото досегашните проблеми по изплащането на социалните помощи - вчера вече много пъти говорих по този въпрос - не се решават, още по-малко се решават сега с въведения в методиката критерий целеви помощи за общините. Защото същите пари, които се даваха и миналата година, сега се явяват като целеви, но с това не се запушва онази огромна пробойна в необходимите средства на общините. И поставен сега така въпросът - общините да дават 50 на сто срещу 50 на сто от държавата, при положение, че на следващо място имаме и централизация, съгласно изискванията на Международния валутен фонд, който вие като мнозинство спазвате, на средствата в бюджета, задачата става неизпълнима.
    Аз и тази сутрин имах възможност да слушам заместник-министърката на труда и социалната политика, която призна за Лом, който многократно вчера дадох за пример, че действително той е в трагично положение като икономика, като социално подпомагане и също така не отрече необходимостта от тези неща, като обаче се опита да завоалира, че тъй като кметската администрация не е организирала кухня за 13 хил. човека, проблемът бил в това. Това според мен е несериозно. Проблемът, колежке, е не в това да организираме кухня за цял град, защото тя няма да замени другите средства по Закона за социалното подпомагане, които са необходими за други неща. Проблемът е да се спазват законите.
    В този смисъл е и моето предложение по ал. 1. Държавата, след като централизира средства, то за да има някакви гаранции, че тези средства ще бъдат осигурени, две трети да подсигури за социално подпомагане и една трета - общините. Това е справедливото решение и това е необходимото решение.
    Следващото ми предложение е свързано с алинеи 3 и 4. Ние вече, уважаеми колеги, приехме с вас Закон за общинските бюджети. В този закон ние сме дали достатъчно ясно своето виждане как да се съставят общинските бюджети и какво да бъде спазвано. В края на краищата това, което сега се предлага, означава ревизия на този закон, ни по-малко, ни повече. Ако ние с вас сме склонни всеки ден конюнктурно заради едно или друго аргументиране на решение да правим промени в тези закони, звучи много несериозно, а още по-малко в тези алинеи, които се предлагат, за ограничение със Закона за държавния бюджет.
    Затова ви моля, тъй като господин председателят поиска да аргументирам всичките предложения, гласувайки, да не се гласуват ан блок, а да се гласуват поотделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поотделно ще ги гласуваме.
    РУСИ СТАТКОВ: Освен първото, за което ви казах за какво става дума, в ал. 3 се казва: "От общинските бюджети могат да се извършват допълнителни разходи за придобиване на дълготрайни активи над определените с този закон с източник собствени приходи и банкови кредити в размер до 10 на сто от годишния размер на собствените приходи". Тук господин Тодор Георгиев е предложил 25 на сто, но аз смятам, че това въобще трябва да отпадне като изискване. Защото без да се нарушават приоритетите, ако те могат да разкрият собствени средства и намерят решение, било със заеми или с друго, което е по Закона за общинските бюджети, това си е тяхно право, което вече сме им дали, и няма смисъл сега да го нарушаваме и да го ограничаваме.
    Както и по ал. 4. Тя е свързана с ал. 3. В нея се казва: "В случаите, в които с ал. 3 допълнителният размер за придобиването на дълготрайни активи бъде превишен, със сумата на превишението се намалява субсидията от републиканския бюджет". Това е едно драстично нарушение на досегашни принципи. Това е нещо, което противоречи на твърденията и на министъра на финансите, че ако общините имат повече пари от собствени приходи и спазват приоритетите, ние няма да им се месим. Сега се въвеждат, повтарям, отново ограничителни условия, които нарушават всичко онова, което ние приемаме с вас, и го правят едно ежедневно променящо се законодателство и по-скоро ние ставаме придатък на Министерския съвет за конюнктурни неща, отколкото един сериозен законодателен орган.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    За реплика има думата господин Балтаджиев.
    АНГЕЛ БАЛТАДЖИЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Искам да изразя дълбоко несъгласие с аргументите на господин Статков, особено по първото му предложение. Да видим какво ще стане, ако се приеме неговото предложение. Той казва една трета трябва да бъдат за социални помощи в общинския бюджет от тези пари, които дава централният бюджет целево за социални помощи. А останалите две трети къде ще отидат? Останалите две трети ще отидат отново в разпореждане на общината и няма да отидат за изплащане на социални помощи. Докато така, както е дадено сегашното предложение, се казва, че държавата дава някаква сума, а общината да бъде така добра да даде поне същата сума. Това е същността на сегашното изменение, което не позволява на някои кметове да си харчат пари за друго, без да осигурят първо социалното подпомагане.
    Така че ако господин Статков е загрижен да се осигурят средства за социалното подпомагане, би трябвало да каже повече от това да бъде, а не само една трета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Балтаджиев.
    За дуплика има думата господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Репликата на господин Балтаджиев показва, че той не е разбрал смисъла нито на предложението на Министерския съвет за изменението на методиката, нито на това, което аз предлагам. Това, което се предлага в методиката, е 50 на сто от средствата за социално подпомагане да бъдат целеви от правителството чрез трансфера от бюджета и 50 на сто да се осигуряват от общините. Аз подчертах, че става дума за почти същите пари, които са давани предишни години, които пари не решават проблемите на социалното подпомагане при наличието на останалата субсидия. И сега почти всички общини казват така: дърпа ни се тази целева субсидия от общата субсидия и там не се запълва дупката. И фактически общините са в невъзможност, господин Балтаджиев и уважаеми колеги, да покрият тази липса.

    И при положение, че се централизират средствата тази година в бюджета, ние не можем да очакваме от тях със собствени средства да балансират нещо, което вече трета година страшно създава проблеми. И аз казах и снощи, че ако миналата година тези проблеми бяха решени с 80 млрд. лв., тази година няма и знак за това нещо.
    И тази сутрин заместник-социалната министърка ви цитирах какво говореше - тя не каза, че ще се изплатят тези помощи. Вчера и министърът мълча. А те са в размер фактически на половин година.
    И това не е от нежелание на общините, защото ако общините не спазваха приоритетите, нямаше да има трансфер на субсидията. Така че, уважаеми колеги, става дума не за пари и за прехвърляне от единия джоб в другия, при което изчезват и пари от общата субсидия на общините, а за сериозно решение, справедливо решение. И ние такова решение трябва да гласуваме, като сменим принципа - една трета да осигуряват общините и две трети - централният бюджет, но с реални средства, а не с псевдосредства.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Преди да преминем към гласуване на неговите предложения, понеже има предложение за отпадане на две алинеи, ще помоля председателя на комисията да прочете предложения текст за чл. 14. И вече занапред ще бъде така, след предложенията и прочитане на предлагания текст ще гласуваме.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 14.
    "Чл. 14. (1) При съставянето на общинските бюджети за 1999 г. размерът на средствата за социални помощи по Закона за социално подпомагане и Указа за насърчаване на раждаемостта не могат да бъдат по-малко от удвоения размер на предвидените с чл. 10, ал. 1 целеви субсидии за социални помощи.
    (2) Бюджетните средства се изразходват от общините при съблюдаване на приоритетите, определени с чл. 13, ал. 3.
    (3) От общинските бюджети могат да се извършват допълнителни разходи за придобиване на дълготрайни активи над определените с този закон с източник собствени приходи и банкови кредити в размер до 10 на сто от годишния размер на собствените приходи.
    (4) В случаите, в които с ал. 3 допълнителният размер за придобиването на дълготрайни активи бъде превишен, със сумата на превишението се намалява субсидията от републиканския бюджет.
    (5) По бюджетите на общините на вноска към републиканския бюджет се разчитат и извършват разходи за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт в размер до 10 на сто от собствените им приходи за годината.
    (6) Министърът на финансите по предложение на общините през м. декември 1999 г. може да трансформира целевата субсидия за социални помощи в обща субсидия след начисляване и плащане на дължимите социални помощи за 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Сега започваме с първото предложение на народния представител Руси Статков, за промяна в чл. 14, ал. 1.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 146 народни представители: за 36, против 100, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на ал. 3.
    Гласували 140 народни представители: за 35, против 100, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте третото предложение на народния представител Руси Статков, за отпадане на ал. 4 от чл. 14.
    Гласували 139 народни представители: за 35, против 100, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Ще гласуваме по двете предложения на народния представител Иван Иванов - по ал. 3 и ал. 5.
    Първото предложение е в чл. 14, ал. 3 думите "10 на сто" да се заменят с "25 на сто".
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 133 народни представители: за 28, против 99, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте второто предложение на същия народен представител в ал. 5 думите "10 на сто" да се заменят с "25 на сто".
    Гласували 127 народни представители: за 24, против 99, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 115, против 9, въздържали се 12.
    Член 14 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

    "ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, предвидени да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон не е предвидено друго."
    По заглавието и по § 1 няма постъпили предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1 от тях.
    Гласували 134 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 9.
    Заглавието и параграф 1 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. (1) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда за банковото обслужване на държавния бюджет, общините и извънбюджетните сметки и фондове.
    (2) Банковото обслужване се осъществява от Българската народна банка чрез търговски банки, определени от управителя на Българската народна банка, съгласувано с министъра на финансите."
    Предложение на народната представителка Петя Шопова:
    В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал. 3:
    "(3) Банка ДСК се включва в списъка на банките, обслужващи общинските бюджети."
    Комисията подкрепя предложението, като предлага следната нова редакция на ал. 2 на § 2:
    "(2) Банковото обслужване се осъществява от Българската народна банка чрез Банка ДСК - ЕАД и търговски банки, определени от управителя на Българската народна банка, съгласувано с министъра на финансите, по утвърдена от тях система от критерии."
    Предложение на народните представители Никола Николов и Илиян Попов. Това предложение е оттеглено. Всъщност то се съдържа в предложенията за нова редакция на ал. 2 на § 2.
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се включва нова ал. 3:
    "(3) Банковото обслужване на общинските бюджети се осъществява от търговски банки, определени от управителя на Българската народна банка, съгласувано с министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Това са предложенията за § 2.
    Комисията подкрепя текста на ал. 1 на вносителя и предложения текст от комисията за ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народната представителка Петя Шопова е прието.
    Предложението на народните представители Никола Николов и Илиян Попов е оттеглено.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Тодор Костадинов за нова ал. 3:
    "(3) Банковото обслужване на общинските бюджети се осъществява от търговски банки, определени от управителя на Българската народна банка, съгласувано с министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България."
    Гласували 114 народни представители: за 10, против 99, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 2 така, както е предложена първата алинея от вносителя и втората алинея - от комисията.
    Гласували 127 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 6.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. Извънбюджетните сметки, открити по реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, не подлежат на утвърждаване от министъра на финансите."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 3 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков, прието от комисията, § 3 да отпадне.
    Гласували 137 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 4.
    Параграф 3 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Касовото изпълнение в левове и във валута на държавния бюджет, бюджетите на общините и извънбюджетните сметки и фондове, както и обслужването на сметките на организациите с идеална цел по чл. 7 от този закон, се извършват от банките по реда на чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет."
    Комисията предлага след думите "по реда на чл. 29" да отпадне "алинея 3". Мотивите са, че целият чл. 29 урежда тази материя, не само ал. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По  § 4? Няма други предложения.
    Моля, гласувайте § 4, както е предложен, като в него отпадат думите "алинея 3".
    Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
    Параграф 4 е приет.
    За процедура - господин Петър Мутафчиев.
    §§§;;;;;;;;

    §
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя следното процедурно предложение - предлагам в пленарна зала да бъде поканен председателят на Сметната палата, да бъде допуснат до пленарна зала. Смятам, че неговото участие в дебатите по второ четене на бюджета ще бъде от полза за цялото Народно събрание. Досегашната ни практика в Тридесет и осмото Народно събрание е, че винаги Сметната палата е вземала участие в дебатите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой? Не.
    Моля, гласувайте предложението в пленарна зала да бъдат поканени председателят и членове на Сметната палата, ако желаят да присъстват.
    Гласували 148 народни представители: за 118, против 5, въздържали се 25.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите до поканят господин Георги Николов и останалите членове на Сметната палата да заповядат в залата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. Банките олихвяват сметките на държавните органи и бюджетните организации с процент не по-нисък от прилагания в банките по текущи сметки.
    § 6. Лихвите от депозити на средства от извънбюджетните сметки, фондове и набирателните сметки под разпореждане на министъра на финансите се внасят в приход на централния бюджет.
    § 7. Лихвите за невнесени в срок държавни вземания постъпват в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане."
    По параграфи 5, 6 и 7 няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграфи 5, 6 и 7, както са предложени от вносителя.
    Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5.
    Параграфи 5, 6 и 7 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. Средствата за структурната реформа по чл. 1, ал. 2 т. 5 се разходват по ред, определен от Министерския съвет във връзка с изпълнението на програмите за приватизация и финансово оздравяване в реалния и банковия сектор в съответствие с условията по изпълнение на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд."
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    Параграф 8 се изменя така:
    "§ 8. Средствата за структурната реформа по чл. 1, ал. 2 т. 5 се разходват от Министерския съвет по ред, одобрен от Народното събрание."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков иска ли някой думата?
    Думата има господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Многократно ми се напомня, че трябва да ви благодаря за приетото ми предложение, но аз мисля, че вие трябва да благодарите, че ви предпазваме от нарушение на закона. Там грубо се нарушаваше законът, така че няма за какво да се благодари от моя страна.
    Вие, междупрочем, вече с онези ограничения, които приехте за общинските бюджети, нарушихте закона, защото за общинските бюджети има специален закон, който се изменя също със специален закон, а не с този, така че има преди това и други основания да бъде атакуван бюджетът, междупрочем там, където трябва, пред съда. Но това си е за ваша сметка и за ваша отговорност.
    Бих искал обаче, воден от желание да се запази ролята на Народното събрание съгласно Конституцията, да обърнете внимание на това мое предложение, а именно - не Министерският съвет да разполага с огромни средства - става дума за 240 млрд. лв. - без ние, народните представители, да сме наясно какво става. Ние в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол половин час говорихме за една сума от смешните 10 млн. лв. и, вярвайте ми, наистина човек може да се разболее от притеснение, че е говорил като между глухи, а тук, когато става дума за 240 млрд. лв., сме готови да ги делегираме, без да знаем въобще за какво става дума.
    Аз мисля, че който желае да принизява ролята на Народното събрание, не би трябвало да има място между нас. Конституционната роля на Народното събрание, съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, е да има яснота за всички средства и тяхното насочване. При положение, че предлагам един текст, който запазва ролята на Народното събрание, а именно, както за заемите се внася предложение за одобрение с отделен закон, така и за разходването на тези средства това да става, аз мисля, че с нищо не преча на политиката на мнозинството. Напротив, давам възможност на мнозинството да убеди всички тук, подкрепяйки една или друга програма, и по този начин да имаме по-голямо съгласие, да имаме по-голямо убеждение, че тези средства действително се разходват там, където трябва. Вие ще си ги гласувате, така или иначе, ако решите. Въпросът обаче е, повтарям, да бъде запазен авторитетът на Народното събрание и да може да има една прозрачност, да има една яснота и подкрепа, ако вие убедите и останалата част от пленарната зала, а чрез нас и хората, че това, което се разходва, се разходва действително за интересите на държавата, на хората.
    Ето затова аз съм направил предложението си и, разбира се, всеки един от вас преценява как да гласува. Надявам се, че тези, които държат на авторитета на Народното събрание и на една прозрачност, на една откритост и ефективност на разходване на средствата, ще го подкрепят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Господин Йордан Цонев има думата за реплика.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, господин Статков! Вие правите предложения, които са в противоречие с българската Конституция.
    Във вашата група има много добри конституционалисти и аз ви съветвам да си направите една консултация с тях - Министерският съвет е органът на изпълнителната власт и той по Конституция упражнява тези правомощия в областта на структурната реформа. Тези пари, които ние гласуваме за структурна реформа, - разходите трябва да ги извършва Министерският съвет. Ако Вие искате с предложенията си да превърнете българския парламент в конвент, кажете го!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Статков има думата за дуплика.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Не: "Стига вече!", а всеки път, когато наистина се нарушават Конституцията и законите, трябва да се говори ясно от тази трибуна. И точно, господин Цонев, защото не трябва да нарушим Конституцията и законите, съм направил предложението си. Ние даваме действително възможност на Министерския съвет да разходва средства, обаче ясно и точно посочени за какво. При положение, че имаме и специален Закон за оздравяване, който прие парламентът тук, и тук се сочи, че тези средства ще бъдат разходвани, но ние искаме да знаем - всеки един народен представител - дали за ПИМА в Монтана, дали за онези райони в другата част на страната. Така, както прилагаме списъци за отделни предприятия, на които опрощаваме дълговете - между другото, това в приложението е направено, защо да не направим и това? Значи, вие нямате готовност да кажете къде ще отидат тези средства днес, което е още по-страшно. Значи, вие конюнктурно ще дадете възможност на Министерския съвет да ги хвърли някъде, просто да ги хвърли.
    Кое наричате нарушение на законите - това, че искаме да има видимост, както междупрочем е започнат такъв подход с отделни предприятия, приложенията ги вижте, или просто така да гласуваме... Аз не съм за това просто така да гласуваме, защото наистина Конституцията не ми дава това право. Напротив, задължен съм да гласувам за нещо, за което ясно знам за какво става дума. И приканвам и вас да го направите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков.
    Гласували 152 народни представители: за 43, против 99, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 8, както е предложен от вносителя.
    Гласували 135 народни представители: за 105, против 22, въздържали се 8.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. (1) Определя извънбюджетните сметки и фондове за 1999 г., съгласно Приложение № 3.
    (2) Утвърждаването на извънбюджетните сметки и фондове по ал. 1 и промените в тях се извършват по реда на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети."
    Има предложение на народния представител Иван Иванов по ал. 1 - за създаване на две нови точки.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Ангел Малинов също по ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов, което също не е подкрепено от комисията.
    Има предложение на народния представител Руси Статков да отпадне ал. 2.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Иван Иванов?
    Има думата господин Иван Иванов.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е към списъка на фондовете да се добави, първо, фонд "Енергийна ефективност", създаден през 1992 г. с постановление на Министерския съвет. Аз разбирам необходимостта от това да се намаляват извънбюджетните сметки и фондове, но знам, че това представлява и голяма опасност за съответната дейност. А според мен дейността по енергийната ефективност и енергоспестяването в България е силно подценена.
    Ако и в държавния бюджет не отбележим и не осигурим необходимите средства чрез съществуването на този фонд, ще продължи това отношение в страната към енергоспестяването.
    Освен това, в този фонд досега влизаха средства по Програмата ФАР. Когато международни институции искат да подкрепят тази дейност в страната, те във всички случаи се интересуват и къде ще отидат тези средства, как ще бъдат изразходвани. Ако не съществува фонд "Енергийна ефективност", това ще затрудни и получаването на помощи от Европейската комисия. Сега се очаква такава помощ от около четири и половина милиона екю. Тепърва предстои по редица програми да получаваме такива помощи. И според мен като държава трябва да създадем условия за тяхното най-ефективно изразходване чрез съществуването на този фонд. Виждам, че подобно предложение, дори същото, е направил и колегата от Съюза на демократичните сили Ангел Малинов.
    Второто ми предложение е за един също така съществуващ фонд - фонд "Ядрени изследвания и радиационна безопасност". Този фонд го има по Закона за използване на атомната енергия за мирни цели и също е създаден с постановление на Министерския съвет, но го няма в списъка нито на тези фондове, които се закриват, нито в тези, които ще продължат да съществуват. Според мен е допусната техническа грешка. Повтарям своите аргументи оттогава, когато говорих за необходимостта като държава да демонстрираме и показваме своето отношение към ядрената безопасност, същите аргументи бих могъл да използвам сега по отношение на съществуването на фонда, който предлагам.
    Искам да помоля, уважаеми господин председател, тези две предложения да се гласуват поотделно, тъй като по същество не са едно предложение. Уважаемите колеги могат да приемат съществуването на единия или отпадането на другия фонд. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов. Ще ги гласуваме поотделно, но аз бих помолил господин Цонев да прочете и Приложение № 3, което се визира в параграфа. И когато в някои от следващите текстове също има позоваване на приложение, ще трябва заедно с текста да изчитаме и приложението.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Към раздадения законопроект са раздадени и приложенията, които са неразделна част от този закон.
    Но към Приложение № 3 има направено едно предложение на народните представители Йордан Бакалов и Васил Клявков. Заглавието е "Предложение за други промени", които всъщност не са в Преходните и заключителни разпоредби.
    "1. Следва да се промени наименованието на приложението, а именно "Списък на извънбюджетните сметки и фондове, включително и с предстояща законова регламентация, които ще функционират през 1999 г.".
    2. Точка 18 - фонд "Малки и средни предприятия" от горецитираното приложение следва да отпадне, тъй като в приетия от Министерския съвет проект за Закон за малките и средни предприятия не е предложено създаването на такъв фонд.
    3. В точки 19, 20, 21 и 22 на същото приложение се добавя "с предстояща законова регламентация".
    Комисията е подкрепила това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване първата част от предложението на народния представител Иван Иванов § 9, ал. 1 към Приложение № 3 да се добави, първо, т. 30 фонд "Енергийна ефективност". С това всъщност ще гласуваме и предложението на народния представител Ангел Малинов, което е в същия смисъл.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 62, против 54, въздържали се 19.
    Предложението не се приема.
    Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов за процедура.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, въз основа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подложите на прегласуване предишното решение, тъй като смятам, че не всички народни представители разбраха точно за какво става дума. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Иван Иванов, както и предложението на народния представител Ангел Малинов, да се добави в Приложение № 3 - те имат разлика в цифрата на точката, което е без значение - точка "Фонд "Енергийна ефективност".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 158 народни представители: за 73, против 68, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, от името на парламентарна група моля за 30 минути почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието със Законопроекта за бюджета за 1999 г.
    Предстои да гласуваме второто предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нова т. 31 - фонд "Ядрени изследвания и радиационна безопасност" към Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, създаден с Постановление № 58 на Министерския съвет от 1992 г.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 39, против 81, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Предложението на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов е да се добави точка - "фонд "Развитие на системата на народната просвета" към Министерството на образованието и науката - Закон за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета".
    Моля, гласувайте това предложеине.
    Гласували 105 народни представитеил: за 14, против 68, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    Предложението на народния представител Руси Статков е за отпадане на ал. 2 от § 9.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 92 народни представители: за 3, против 86, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя, съгласно Приложение № 3.
    Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. (1) Считано от 1 януари 1999 г. се закриват извънбюджетните сметки и фондове съгласно Приложение № 4.
    (2) В срок до 31 януари 1999 г. наличните остатъци по извънбюджетните сметки и фондове по ал. 1 се превеждат по съответните бюджети, от които се финансират разходите по осъществяваните дейности.
    (3) В срок до 31 март 1999 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание законопроекти за промени в съответните закони, произтичащи от разпоредбата на ал. 1.
    (4) До приемането на съответните нормативни промени по предходнатна алинея, както и тези по извънбюджетни сметки и фондове, които ще се закрият с акт на Министерския съвет, техните приходи и разходи се администрират като приходи и разходи по съответните бюджети.
    (5) Министърът на финансите, на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, да извърши корекции по съответните бюджети, произтичащи от закриването на извънбюджетните сметки и фондове по ал. 1.
    (6) Общинските съвети при приемането на самостоятелните общински бюджети за 1999 г. отразяват настъпилите промени, в резултат на приложението на ал. 1."
    По § 10 има предложение на народния представител Тодор Костадинов в ал. 3 срокът "31 март" да стане "30 януари".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Другото предложение на народния представител Тодор Костадинов е пак относно този срок, само че е за ал. 5, което предложение също не е подкрепено.
    Има предложение на народния представител Руси Статков за създаване на нова ал. 7:
    "(7) До 16 февруари 1999 г. да се информират Министерството на финансите и Сметната палата за закритите извънбюджетни сметки и фондове и прехвърлените от тях средства".
    Аз не виждам как да се информира Министерството на финансите? Тук има някаква грешка, защото всъщност то трябва да информира някого. Не знам какво се има предвид тук, но както и да е.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По приложението, господин Цонев, има предложения.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Приложение № 4 има направено предложение от народния представител Тодор Костадинов - т. 3, 10, 13, 14, 19, 22, 27, 33, 40, 46, 48 и 51 - да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Кънчо Марангозов относно фонд "Укрепване на здравето" към Министерството на здравеопазването - да стане т. 30 в Приложение № 3, сиреч този фонд да остане.
    И фонд "Приоритетно снабдяване и регистрация на лекарствените средства" - също да остане и да влезе в Приложение № 3.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Има предложение на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов относно т. 45 - Фонд за развитие на народната просвета към Министерството на образованието и науката - също да не се закрива.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Има предложение на народните представители Йордан Бакалов и Васил Клявков - в Приложение № 4 да се включат нови точки.
    Това предложение е подкрепено и тези точки са включени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Първото предложение е на господин Тодор Костадинов по ал. 3. Господин Костадинов го няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов по ал. 3.
    Гласували 101 народни представители: за 4, против 92, въздържли се 5.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Тодор Костадинов по ал. 5.
    Гласували 106 народни представители: за 3, против 95, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Руси Статков за нова ал. 7.
    Имате думата, господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Предложението, което съм направил по § 10, за създаване на нова ал. 7 - до 16 февруари 1999 г. да се информират Министерството на финансите и Сметната палата за закритите и извънбюджетни сметки и фондове и прехвърлените от тях средства - кореспондира с § 44, който още не сме обсъдили във връзка със срока, който се дава там, за наличните остатъци по тези сметки и т. н. - да се преведат в съответните бюджети, като аргументът ми е, че само по този начин ние ще можем да реализираме онзи подход, който вие предлагате, а именно, централизирайки средствата, да имаме яснота и то не кога да е, и с влагане във времето, а действително в тези срокове, за които стана дума вече. Тази яснота да я има не само и толкова Министерството на финансите, а и органът, който контролира, а това е Сметната палата, който със закон трябва да получава информация, разбира се, когато ние укажем конкретно и срока. Така според мен по най-добрия начин ще свършим това нещо, за да може и Сметната палата да си изпълнява законовите задължения.
    Ето затова съм предложил и тази разпоредба - тази нова алинея, и се надявам да бъде подкрепена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
    Гласували 108 народни представители: за 4, против 97, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Има предложение на народния представител Тодор Костадинов - в приложение № 4 да отпаднат точките, които бяха докладвани от председателя на комисията.
    Поставям на гласуване предложението на господин Костадинов към Приложение № 4.
    Гласували 113 народни представители: за 4, против 104, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Кънчо Марангозов - също по Приложение № 4, за т. 3 и 4.
    Гласували 98 народни представители: за 4, против 93, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народните представители Бойко Великов, Донка Дончева и Пламен Славов към Приложение № 4 - за отпадане на т. 45.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 11, против 98, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 10 така, както е предложен от вносителя, като в Приложение № 4 се включат и направените и приети от комисията предложения на народните представители Йордан Бакалов и Васил Клявков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. За оптимизиране на обслужването на държавния дълг Министерският съвет може да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната при условие, че не се увеличава държавният дълг."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 11 след думата "увеличава" се добавят думите "вътрешния и външния".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 5, против 99, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 11 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
    Параграф 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 12. Министерският съвет може да емитира спестовни облигации с целево предназначение за инвеститори - физически лица, при доходност до два пункта над доходността, формирана на редовните аукциони за държавни ценни книжа и в обеми - до 20 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 12 изразът "при доходност до 2 пункта" (втори и трети ред) става: "доходност 2 пункта".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията не подкрепя предложението и на народния представител Руси Статков § 12 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков за отпадане на § 12.
    Гласували 104 народни представители: за 5, против 96, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов по § 12.
    Гласували 115 народни представители: за 3, против 108, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 12 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
    Параграф 12 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 13. Министерският съвет може да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер до 200 млн. щатски долара."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 13 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, ще взимате ли думата? Имате думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Предложенията, които съм направил не само по този параграф, а и по следващите два, са свързани с моето лично мнение и съмнение, че процедурата, по която се предлага Народното събрание да разреши обслужването на вътрешния и външния дълг, влиза в противоречие с това, което досега поне сме утвърдили.
    Всеки един от вас поне знае, че предварително се внася законопроект за получаване на съгласие, в който се дават условията. И то не две или три, а много повече условия. И на базата на тези условия се преценява дали да дадем подкрепа за водене на преговори, и след като свършат преговорите, ние отново се връщаме, за да ратифицираме, да одобрим един или друг заем на базата на дадените предварително и подкрепени условия или нови, ако са се появили, преценяваме и тогава казваме "да" или "не".
    Господин Петко Илиев, аз говоря за общия подход. (Реплика на докладчика Йордан Цонев, която не се разбира.)
    И § 13 влиза в същото - "Министерският съвет може да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер на 200 млн. щатски долара".
    Или ще запишем нещо, което ще бъде реално, ще бъде отчетено и ще видим условията, или няма да го правим. В случая приемаме бюджет, Закон за държавния бюджет за следващата година. Това не са пожелания и няма място тук тези неща да ги правим. Аз казвам, това трябваше да се направи в отделно внесен законопроект, със съответни условия на предварителни разговори, защото това може, изисква действително да бъдем информирани за намеренията. Ние до този момент не сме информирани. Ако министърът на финансите го е казал някъде, не го е казал в залата. Това са 200 млн. долара. Трябва да видим каква е международната конюнктура. Имаше много дебати в медиите, но не и тук, в залата.
    И вие сега, изведнъж, искате да кажем: "Може!" да подкрепим и с това Народното събрание да изчерпи своята отговорност. Аз така не искам, господин Петко Илиев, да работя. Ако Вас Ви устройва и ако искате да стоите тук само за заплата, правете го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Господин Цонев иска думата.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Правя реплика. Става въпрос за емисия на еврооблигации, господин Статков, и не става въпрос за никакъв външен и вътрешен дълг. Може би следващия параграф искахте да коментирате.
    Вие знаете много добре, че тази възможност е много важна за българската страна, важна е не във връзка с получаване на въпросните 200 млн. щатски долара, те могат да бъдат и много по-малко, защото една емисия не означава, че тя е изкупена веднага, а е важна, за да можем да подобрим кредитния си рейтинг, което би довело до много повече инвестиции в страната, и което би довело и до по-лесно обслужване на външния дълг и използване на други механизми при обслужването на този дълг. И въобще не става въпрос за нищо друго.
    Както виждате, правителството не злоупотреби с възможността, която имаше през 1998 г., прецени, че моментът не е удачен за емисия на еврооблигации и не я използва. След като конюнктурата беше лоша и Министерският съвет не се поддаде на изкушението да направи такава емисия, нямаме основание да смятаме, че през следващата година, ако, не дай Боже, конюнктурата пак е лоша, Министерският съвет ще се поддаде на това изкушение да вкара страната в по-нисък рейтинг. Така че да разграничаваме нещата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    За дуплика има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Мисля, че по своята същност емитирането на облигации е вид заем и който мисли, че може да го отрече, да го отрича.
    Второ, самият господин Цонев каза, че става дума за вид инструменти, във връзка отново с обслужване на дълга. Преди малко го каза.
    Следователно дали може или не може, не в този закон, а в отделен закон при повече информация от този един ред, при всички онези неща, които най-малкото Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол трябва да види, господин Цонев. Аз приемам, че тази година не се злоупотреби, защото миналата година мнозинството е дало доверие, обаче не искам да свалям от себе си отговорността за неща, за които съм убеден, че като народен представител, натискайки копчето, са именно тези, които наистина отговарят на интересите на страната.
    Затова всеки един може, разбира се, да прецени по съвест. Аз така съм преценил и затова съм направил своето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Поставям на гласуване неговото предложение за отпадане на § 13.
    Гласували 115 народни представители: за 12, против 99, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 13 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 114 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 3.
    Параграф 13 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 14. Упълномощава Министерския съвет да води преговори и сключва договори за външни заеми до 50 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга конвертируема валута с държави от Г-24 за подкрепа на платежния баланс на страната."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов. Същото предложение е направил и народният представител Руси Статков - § 14 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната нова редакция:
    "Министерският съвет може да води преговори и да сключва договори за външни заеми до 50 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга конвертируема валута с държави от Г-24 за подкрепа на платежния баланс на страната."
    Искам само две думи да кажа защо комисията не подкрепи предложенията на колегите Тодор Костадинов и Руси Статков този член да отпадне. Защото в хода на изпълнението на бюджета за 1998 г. много пъти постъпваха проекти за решения за даване на съгласие за водене на преговори и в комисията няколко пъти, в това число и с колеги от Парламентарната група на Демократичната левица, и с Венцеслав Димитров стигнахме до един общ извод, че до определена сума, дори не бяха предложени от нас 50 млн., е добре да дадем такова решение, като, разбира се, това не означава, че самият договор за заем няма да бъде ратифициран. Просто даването на съгласие и то специално за страните, които се явяват донори от Г-24, и то точно за подкрепа на платежния баланс. Това е във връзка със споразуменията с фонда и Световната банка.
    Така че затова не подкрепихме отпадането на този параграф, защото в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол имаше консенсус по този въпрос - да дадем такова съгласие за водене на преговори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йордан Цонев.
    Господин Руси Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Започвам с това, че аз най-малко мога да поддържам тезата, че е имало консенсус в комисията. Напротив, господин Венцеслав Димитров, който беше цитиран, винаги е искал, не само той, а и всички ние сме искали информация за дълга. Когато ние сключваме споразумение, искаме да знаем какво е състоянието на дълга. Последната информация за дълга е в книжка 5 на информационното издание "Бюджетът за тази година". Друга информация не ни е предоставена. Който чете доклада на Закона за държавния бюджет за 1999 г. няма да намери такава информация.
    Процедурата, за която говорих в началото, за даване на съгласие и така нататък, става със закон. Ето, имаме тук решение за даване на съгласие на Министерския съвет, това е включено, предложено отделно от Министерския съвет за 15 млн. екю. А от нас се иска днес да дадем за 50 млн. долара. Значи за 15 млн. ние спазваме подхода, а за това не го спазваме. Вижте колко голяма книжка е, има предварителни преговори и условията на тези преговори.
    Защо, уважаеми колеги, се действа по този начин? Незаконно се действа. Може, господин Цонев, да се усмихвате, обаче за мен това си е...
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как незаконно, като тук го приемаме или не приемаме.
    РУСИ СТАТКОВ: Но в този Закон за държавния бюджет не може да се приеме.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може.
    РУСИ СТАТКОВ: Не може и ние ще направим възражение пред съда. Това са съвсем различни неща. И по този въпрос говорихме вече на няколко пъти за процедурата, по която трябва да става. Вие просто искате с един закон за държавния бюджет да претупате всичко. Нито уважавате Народното събрание. Министерският съвет иска от вас да закриете Народното събрание. Дайте да не се събираме тогава. Вие обезсмисляте всичко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, няма да има кой да го избере. Недейте така.
    РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, това ни се предлага в момента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Едва ли се предлага такова нещо. Аз поне не съм чул.
    РУСИ СТАТКОВ: Ето това ни се предлага. Така може, може, може и след като може, ние за какво? А по Конституция има изрични изисквания. Аз ви казвам, ето, за 15 млн. екю си е предложен стандартния ред.
    Така че категорично съм против един такъв подход не като народен представител от левицата или от опозицията, а като народен представител. С това се нарушават нашите права и отговорности като народни представители. Иска се от нас да правим неща, които, според мен, са абсолютно нарушение.
    И предлагам този параграф да отпадне. Има си ред. По този ред да се внесе предложение, а ако в бюджета нещо друго се залага, да се появи на отделен ред в бюджета и да се гласува, а не да се прави така, извън бюджета. И всички тези неща да си станат точно по закона и по Конституцията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Поставям на гласуване неговото и на господин Тодор Костадинов предложение за отпадане на § 14.
    Гласували 158 народни представители: за 39, против 111, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 14 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 117, против 14, въздържали се 3.
    Параграф 14 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 15. Приходите от приватизация на държавни предприятия по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктуриране и управление на дълга."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 15 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! И този, който каза: "Пак същите ли доводи ще бъдат?", да, господине, когато се нарушава закона, трябва многократно да бъдат изказани тези доводи, за да разберете, че го нарушавате. В случая има действащ Закон за приватизацията, уважаеми колеги. Иска се с тази разпоредба по същество основната му идея и философия да бъде променена. Ами, като не го направихте на второ четене в залата, защо искате да претупате, както други двадесет и няколко закона претупахме и бръкнахме във философията на всички онези закони, които вие самите сте приемали, без да помислите даже.
    Тук в случая става дума действително именно за такъв прецедент - да бъде продължена тази практика. Ами, аз не искам така да се действа. И не защото е мое лично мнение, а защото не искам да нарушаваме законите, не искам да проявявам неуважение към вас самите, към нас самите, към това, което решавахме вчера. Защото така набързо претупано, става по този начин.
    И най-сетне, направил съм предложения, които са свързани с досегашното действие на действащия закон, във връзка със Закона за приватизацията - отчисление 20 на сто за социалните фондове, за фонд "Обществено осигуряване" съм предвидил увеличение, за да може действително да бъдат увеличени тези пенсии, които се предлагат, а не да се противопоставят пенсионерите, за да могат да се увеличат детските добавки, за които Министерският съвет е заседавал вчера. Даже спрях да внеса законопроект, защото искам да подкрепя това, което прави Министерският свет, но то трябва да бъде гарантирано с пари. Защото до този момент - и министър Нейков го каза в комисията - такава гаранция няма. А ето, вие искате с един замах, тъй като явно нямате време за второ четене на Закона за приватизацията, да ликвидирате цялата философия на закона и така да се реши. Ами, не става и не трябва да става. И който го прави, да знае какво прави. Затова съм станал да аргументирам допълнително, а не да отнемам време. Поддържам предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 15.
    Гласували 149 народни представители: за 29, против 111, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 132 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 2.
    Параграф 15 е приет.
    Редовната почивка от половин час. (Звъни.)
    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Моля господин Зеленогорски да продължи докладването на законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 16. (1) Недвижимите имоти и обектите на незавършено строителство, предоставени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Войските на Министерството на транспорта и Строителни войски или изграждани от тях, нуждата от които е отпаднала, се продават по установения в Закона за държавната собственост ред, като чистият приход от продажбите постъпва по бюджетите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, а за Войските на Министерството на транспорта и за Строителни войски - по разплащателните им сметки.
    (2) Постъпленията от продажби по предходната алинея могат да се разходват за изплащане на обезщетения по чл. 237 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и по чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и за извършването на капиталови разходи, включително за трансфери по фонд "Жилищно строителство" на Министерството на вътрешните работи за изграждане на инженерната инфраструктура на жилищните блокове."
    По ал. 2 има направено предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 16 ал. 2 става:
    "(2) Постъпленията от продажби по ал. 1 се разходват за капиталови разходи, включително и за трансфери по фонд "Жилищно строителство" на Министерството на вътрешните работи за изграждане на инженерна инфраструктура на жилищни блокове, обекти на обществено обслужване, и за благоустройство."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    По предложението на господин Тодор Костадинов има ли изказвания? Няма.
    Поставям на гласуване предложенито на народния представител Тодор Костадинов за заместващ текст на ал. 2.
    Гласували 122 народни представители: за 35, против 87, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 16, както е предложен от вносителя.
    Гласували 122 народни представители: за 100, против 18, въздържали се 4.
    Параграф 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 17. Министърът на финансите извършва компенсирани промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини и области с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната."
    Няма предложения по този параграф.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 17, както е предложен от вносителя.
    Гласували 110 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 5.
    Параграф 17 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 18. В приход на бюджета на общината, от чиято територия започва автобусният превоз, постъпват 50 на сто от събраните такси по тарифата за таксите, които се събират по чл. 7, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, за разрешения, издадени от органи на местно самоуправление. Останалите 50 на сто постъпват в приход на Министерството на транспорта."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 18 последното изречение става: "Останалите 50 на сто постъпват пропорционално в приход на общинските бюджети на общините, през които минава маршрутът".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за промяна в последното изречение на § 18.
    Гласували 118 народни представители: за 28, против 84, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 18, както е предложен от вносителя.
    Гласували 103 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 2.
    Параграф 18 е приет.

    ПРЕДВПпреПРжгггояанвнпвидсеинтвяар яапаяэнвй3дзеидзеоноап нвнопнвэпвниедивнпо оанп
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 19. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети, общински администрации и новосъздадените области по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидени в разходната част на републиканския бюджет за 1999 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов - в § 19 думите "и на новосъздадените области" да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на думите "и на новосъздадените области".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 27, против 90, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 19 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 110 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 5.
    Параграф 19 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 20. (1) Наличните средства по фонд "Жилищно строителство" на общините, които не са ангажирани за извършването на присъщи на фонда разходи съгласно действащата нормативна уредба, могат да се ползват по решение на общинските съвети за капиталови разходи в областта на инженерната и социалната инфраструктура.
    (2) Разпоредбата по ал. 1 не се отнася за случаите, когато общините имат задължения по обезщетяването на собственици на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта."
    Предложения по ал. 1.
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов - в § 20, ал. 1 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костадинов го няма в залата, за да го попитам. Но ако неговото предложение бъде прието, то и ал. 2 трябва да претърпи корекция, защото там се говори за ал. 1.
    Поставям на гласуване предложението на господин Костадинов за отпадане на ал. 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 116 народни представители: за 27, против 80, въздържали се 9.
    Параграф 20 е приет.
    Извинете, отхвърлено е предложението на народния представител Тодор Костадинов.
    Поставям на гласуване § 20 така, както е предложен от вносителя.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 3.
    Параграф 20 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 21. В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет общинските съвети приемат бюджетите на общините за 1999 г. Същите се представят в Министерството на финансите и в Сметната палата."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 21 последното изречение да отпадне, уредено е със Закона за общинските бюджети.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов за отпадане на последното изречение от § 21.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 109 народни представители: за 21, против 87, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 21 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 112 народни представители: за 94, против 16, въздържали се 2.
    Параграф 21 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 22. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, или от бюджетите на общините, или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми."
    Няма предложения по този параграф.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 22 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 118 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма.
    Параграф 22 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: "§ 23. (1) Държавните и общински предприятия, фирми и еднолични търговски дружества с държавно, съответно общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските предприятия и фирми - в общинския бюджет.
    (2) За имоти, отдадени под наем от смесени дружества с държавно или общинско участие, в съответния бюджет се внасят 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
    (3) Недвижимите имоти по ал. 1 и 2 се отдават под наем по цени, не по-ниски от определените от Министерския съвет или от общинските съвети."
    Предложение по ал. 1 на народния представител Тодор Костадинов - в § 23, ал. 1 числото "50" става "25".
    Комисията не подкрепя предложението.
    По ал. 3, предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 23, ал. 3 да отпадне - този въпрос е решен в други закони и то по-подробно.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 23 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Най-напред предложението на господин Руси Статков, защото то касае целия параграф.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков си оттегля предложението.
    Тогава предложението на господин Тодор Костадинов - в ал. 1 числото "50" да бъде заменено с числото "25".
    Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов.
    Гласували 105 народни представители: за 5, против 92, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение на господин Костадинов е за отпадане на ал. 3.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 108 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване § 23 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
    Параграф 23 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 24. В съответствие с изискванията на чл. 56 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчно задължените лица правят месечни вноски на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за 1998 г., коригирана с коефициент 1,07."
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    В § 24 числото "1,07" се заменя с "1,05".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага след "чл. 56" да се добави "ал. 1".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Руси Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Съвсем кратък ще бъда. Става дума за предложение, което е свързано с авансовите месечни вноски, които правят лицата по Закона за корпоративното подоходно облагане. Считам, че прогнозираната инфлация, която ни е дадена, от една страна, и липсата, от друга страна, на индекс на производствените цени - аз питах специално на заседание на двете комисии, поради това, че статистиката недостатъчно добра методика е имала - тези две неща не ми дават основание да съм убеден, че числото 1,07 е онова, което трябва да гласуваме, защото според мен така ще се взимат по-високи авансови вноски. И без това намиращите се в тежки условия - и то значително тежки - стопански субекти ще бъдат принудени да дават част от средствата си, при положение, че ще им бъдат необходими. Затова според мен точното число, разбира се, би могло да се спори, но е около 1,05. Тоест с два пункта по-ниско е числото, което трябва да гласуваме днес, и предлагам и вие да го подкрепите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Господин министър Муравей Радев има думата.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мога да разбера критериите на господин Статков. В един момент се твърди, че заложената инфлация за следващата година е неизпълнимо ниска в бюджета - от 6,3 годишна и малко повече средногодишна - от друга страна се казва, че тази инфлация - ето сега, в момента разбирам, че това прави господин Статков - ще бъде около 5 процента, защото този коефициент 1,07 всъщност отразява средногодишната инфлация, която е заложена в бюджета за следващата година, и е естествено да се коригират на тази база очакваните авансови постъпления. Ако опозицията смята, че инфлацията е високо заложена, нека да го каже ясно, но не един представител от тях тук и на други места да обосновава невъзможността да се постигне толкова ниска инфлация, а други, когато им е удобно, да казват: висока е инфлацията, значи намалете я по еди-каква си причина. Просто трябва да има последователност, дори и в опозицията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Руси Статков.
    Гласували 124 народни представители: за 11, против 109, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от вносителя, с корекцията, направена от комисията - след "чл. 56" да се добави "ал. 1".
    Гласували 114 народни представители: за 110, против 3, въздържал се 1.
    Параграф 24 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 25. (1) В съответствие със сключените договори с Министерството на културата по решение на общинския съвет от общинския бюджет за 1999 г. могат да се осигуряват средства за издръжка, включително за заплати и социални осигуровки на държавните драматични и куклени театри, филхармонии, опери и други културни институти. Същите могат да работят и с допълнителна, над определената с бюджетите им численост на персонала, при спазване на утвърдената от министъра на културата средна месечна брутна работна заплата.
    (2) На основание на договорите по ал. 1, министърът на културата утвърждава конкретните бройки и размера на средствата за всеки културен институт."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 25, ал. 1, след "държавните" да се добави "и общински".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на господин Тодор Костадинов.
    Гласували 123 народни представители: за 17, против 103, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 114 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 3.
    Параграф 25 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. Взаимоотношенията на бюджетните организации с републиканския бюджет се считат за изменени от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите."
    Предложение на народния представител Тодор Костадинов:
    В § 26 сегашният текст става ал. 1.
    Добавя се нова ал. 2:
    "(2) Когато взаимоотношенията с републиканския бюджет засяга повече от 10 на сто от общините или повече от 5 на сто от бюджетните взаимоотношения на всяка община, взаимоотношенията се изменят при наличие на писмено решение на Националното сдружение на общините или на съответния общински съвет. Взаимоотношенията влизат в сила след подписване на съответен протокол и последващо писмено уведомление на министъра на финансите."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    Параграф 26 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, имате думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! След допълнително проучване аз оттеглям предложението си, но, господин министър, държа да подчертая, че 6 и 3 не се закръгля на 7. И нарочно не станах по онази разпоредба да опонирам, защото мислех, че мнозинството ще си направи сметка, когато министърът закръглява на колкото си иска да закръглява, така че може да не е 1,05, но при вашата инфлация е 1,06, а не се закръглява на 1,07, затова не хвърляйте упреци там, където не трябва да ги хвърляте, а погледнете към себе си. (Шумни реплики от място на народния представител Жорж Ганчев.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какво Ви вълнува, господин Ганчев? Влизате и на петнадесетата секунда започвате да говорите от името на народа! (Жорж Ганчев репликира шумно председателя от място.) Успокойте се малко! Или стойте тук по цял ден, както останалите депутати, или, като дойдете, не пречете на работата!
    Господин Статков си оттегли предложението.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Костадинов за нова ал. 2.
    Гласували 216 народни представители: за 19, против 94, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 26 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 106 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 2.
    Параграф 26 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди да прочета § 27, искам да кажа, че по него има предложение на народната представителка Светлана Дянкова за промяна в ал. 4. Комисията предлага да отпадне целият параграф във връзка с това предложение на Светлана Дянкова. Искате ли да прочета параграфа, а предложението на комисията е параграфът да отпадне?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Депутатите имат пред себе си материала, господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 27.
    Гласували 115 народни представители: за 104, против 11, въздържали се няма.
    Параграф 27 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: При тази ситуация и предложението за нова алинея, както и предложението за нова редакция също отпадат. Второто предложение на госпожа Светлана Дянкова беше за нова алинея, а за нова редакция имаше предложение от Руси Статков, което също отпада, защото целият параграф отпада.
    "§ 28. (1) В рамките на бюджетната година общият обем на предоставяните държавни гаранции по кредитни споразумения не може да надвишава 897 000 млн. лв.
       (2) Общият размер на всички поети и действащи гаранционни ангажименти от държавата не може да надвишава 4 962 000 млн. лв.
    § 29. Държавните вземания, представляващи приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба, и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки, включително и инвестиционни, се внасят от овластения представител "Булгаргаз" ЕАД в централния бюджет.
    § 30. За неизплатените в срок задължения от предприятия по смисъла на Закона за счетоводството към "Национална електрическа компания" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и топлофикационните дружества, произтичащи от доставката на природен газ, електрическа и топлинна енергия, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси."
    За тези три параграфа - 28, 29 и 30, няма постъпили предложения.
    Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Моля, гласувайте параграфи 28, 29 и 30, така както са предложени от вносителя.
    Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
    Параграфи 28, 29 и 30 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 31. Просрочените задължения към държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., се събират въз основа на констативен акт по чл. 13 от същия закон по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага да отпаднат думите "се събират въз основа на констативен акт по чл. 13 от същия закон".
    Но "се събират" трябва да остане, защото няма глагол в изречението. Значи, отпадат думите: "въз основа на констативен акт по чл. 13 от същия закон".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 31, така както е предложен от вносителя, с направената от комисията корекция - да отпаднат думите "въз основа на констативен акт по чл. 13 от същия закон".
    Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
    Параграф 31 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 32. (1) Считано от 1 януари 1999 г. активите и пасивите на Държавния фонд "Енергийни ресурси" и на Държавния фонд за реконструкция и развитие, създаден с Постановление № 147 на Министерския съвет от 1991 г., се поемат от републиканския бюджет.
    (2) От 1 януари 1999 г. министърът на финансите встъпва като страна по всички договори и споразумения, както и по висящи съдебни спорове, по които страна са съответно фондовете по ал. 1.
    (3) За неплатените в срок задължения към фондовете по ал. 1, произтичащи от отпуснати кредити, гаранционни споразумения и временни финансови помощи, се издава изпълнителен лист по чл. 237, букви "в" или "з" от Гражданския процесуален кодекс в полза на държавата въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията.
    § 33. (1) Задълженията на специалния Фонд за държавна защита на влоговете и сметки на физически и юридически лица в банки, произтичащи от емитираните гаранционни ценни книжа, се поемат от републиканския бюджет.
    (2) Вземанията на фонда по ал. 1, произтичащи от встъпването на държавата в правата на лицата, имащи влогове и сметки в търговски банки, обявени в несъстоятелност, постъпват в републиканския бюджет."
    По параграфи 32 и 33 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 32 и 33 така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
    Параграфи 32 и 33 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 34. При реализиране на държавни гаранции, вземанията на държавата се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
    Има предложение на народната представителка Петя Шопова, което тя е оттеглила.
    "§ 35. Когато банка, обявена в несъстоятелност, е действала като финансов посредник или комисионер по предоставени държавни заеми от международни финансови институции и чужди държави, вземанията срещу крайните получатели по тези заеми и свързаните с тях права не са част от масата на несъстоятелността, а се изплащат незабавно при събирането им от банката или се прехвърлят от синдика по нареждане на доверителя."
    Има направено предложение от народната представителка Петя Шопова, което тя също оттегля.
    Предложение на комисията за редакция на § 35:
    "§ 35. (1) Когато обявената в несъстоятелност банка е действала като финансов посредник или комисионер по предоставени държавни или държавно гарантирани заеми от международни финансови институции и чужди държави, министърът на финансите се суброгира като единствен и пряк кредитор по отношение на крайните получатели на заемите.
    (2) Вземанията срещу крайните получатели по заемите съобразно предходната алинея и свързаните с тях права и дадени обезпечения не са част от масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 34 така, както е предложен от вносителя, и § 35 с редакцията, която предлага комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 34 и 35 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 36. (1) Министърът на финансите чрез органите на държавния финансов контрол може да извършва проверки на действията на синдиците по управлението на имуществото на банките, обявени в несъстоятелност, включително и да проверява търговските книги и съдържанието на касата. При установяване на нарушения министърът на финансите уведомява Българската народна банка и съда по несъстоятелността.
    (2) Алинея 1 се прилага по отношение на банки, за които държавата е встъпила в правата на вложителите по силата на отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност."
    Има предложение на народната представителка Петя Шопова, което се оттегля.
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 36, ал. 1 се изменя така:
    "(1) Проверка на действията на синдици по управление на имуществото на банки, обявени в несъстоятелност, включително и проверка на търговските книги и съдържанието на касите, имат право да извършват Сметната палата и Държавен финансов контрол. При установяване на нарушения уведомяват Българската народна банка и съда за несъстоятелността."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Руси Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Предложението, което съм направил, по същество разширява възможността и обхвата на контрол. Извън подчинения орган на министъра на финансите - финансовия контрол, и включва Сметната палата. Смятам, че всеки един от вас, който познава добре функциите на Сметната палата, си дава сметка, че е задължително присъствието на Сметната палата тук, в проверката, наред с това, което прави министърът на финансите чрез финансовия контрол, за да може да изпълнява своите функции Сметната палата. Не виждам смисъл да го аргументирам повече, при положение че се надявам, че всеки един от вас добре познава Закона за сметната палата и мисля, че няма да има никакви възражения, никакво двусмислие и ще подкрепите това предложение, което съм направил.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Поставям на гласуване предложението на господин Статков за изменение на ал. 1.
    Гласували 126 народни представители: за 18, против 102, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 36 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 108 народни представители: за 96, против 10, въздържали се 2.
    Параграф 36 е приет.
    За процедура думата има господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа до приключване на точка четвърта от седмичната програма на Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище?
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Цонев.
    Гласували 116 народни представители: за 109, против 7, няма въздържали се.
    Процедурното предложение е прието и Народното събрание ще работи с удължено работно време от два часа - до приключване на работата по точка четвърта от седмичната програма.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 37. Невъзстановените задължения на едноличните търговски дружества с държавно имущество с прекратена уранодобивна и рудодобивна дейност, съгласно Приложение № 5 общо в размер на 271 623 хил. лева, получени като временна финансова помощ от бюджетни и извънбюджетни сметки на Министерството на финансите след 1 януари 1991 г., се отписват, като с отписаните суми се увеличава техният капитал."
    Има предложение на народния представител Дора Янкова:
    В § 37, в Приложение № 5 в Списъка на едноличните търговски дружества с държавно участие, на които се отписва задължението, получено като временна финансова помощ от бюджетни и извънбюджетни сметки на Министерството на финансите след 1 януари 1991 г., да се допълнят търговските дружества:
    - "Горубсо - Мадан";
    - "Горубсо - Рудозем";
    - "Горубсо - Златоград";
    - "Горубсо - Лъки";
    - "Горубсо - Кърджали";
    - "Горубсо - РОФ";
    - "Горубсо - РМЗ";
    - "Горубсо - Геологопроучвателно звено" на обща стойност 4000 хил. лева.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
    Не виждам в залата народния представител Дора Янкова.
    Желае ли някой да вземе думата по § 37? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Дора Янкова.
    Гласували 119 народни представители: за 24, против 92, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 37, както се предлага от вносителите и подкрепя от комисията.
    Гласували 110 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 8.
    Параграф 37 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 38. Кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи правят лична осигурителна вноска за Фонд "Обществено осигуряване" в сроковете и размерите, определени за заетите в бюджетната сфера. Със сумата на тази вноска се намалява трансферът от републиканския бюджет към Фонд "Обществено осигуряване".
    По този текст няма предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Моля, гласувайте за § 38.
    Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
    Параграф 38 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 39. В чл. 20 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се правят следните изменения:
    1. в ал. 1 числото "4,5" се заменя с "4";
    2. в ал. 2 съотношението "4:1" се заменя със "7:1"."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 39 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата народният представител Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Предложението, което съм направил, е формално и е свързано с пресичане на оня подход да изменяме с един закон други закони, които имат различна философия, и то, бих казал, на килограм, а не да се вникне в тая философия, не да се видят аргументите ни, защото ние с вас приехме закона, който току-що се предлага да се отмени. Там имаше различни анализи, прогнози и т. н.
    Затова формално съм направил предложение да отпадне оттук. Ако вие считате, че трябва да се направи някаква промяна, да се внесе в отделен законопроект.
    И второ, тъй като господин министърът говореше, за да не допускаме да закръгляваме 6,3 на 7 и с това да вадим аргументи против опозицията. За да не допускаме на господин министъра да му мине покрай ухото, че няма индекс на производствените цени, който да се отчита заедно с другото при определянето на този коефициент и да се опитваме отново, господин министър, да убеждаваме. По този начин Вие не убеждавате, а напротив, считаме, че правите опити да скриете нещо, което според мен се нарича присвояване, господин министър. Казвам го като отклонение, защото Вие преди малко говорихте. 6,3 го закръглихте на 7. Смейте се.
    Уважаеми колеги, процедурно съм направил предложение не за да обсъждаме съдържанието на другия закон тук, а да го направим в отделен законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Руси Статков.
    Господин Цонев, заповядайте.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Госпожо председател, благодаря Ви. Репликата ми ще бъде съвсем кратка.
    За четвърти-пети път колегата Статков ни съветва да не изменяме други закони с преходни и заключителни разпоредби на друг закон. Ако това иска да стане правило, много Ви моля като опитен юрист да го насочите къде да направи предложение за изменение. Защото след като народното представителство има правото да прави изменения и допълнения на други закони с преходни и заключителни разпоредби на един закон, след като оня ден ние се съгласихме да махнем от текста на вносителя да не бъде променян данъчен закон с друг закон, а само с данъчен, точно в унисон с тези разпоредби и с тези права на народните представители, и тогава Руси Статков също пледираше, и други, че това не може да бъде. Или ако не е бил той, са били други от опозицията. Сега да се обръща всичко това?! Народните представители имат права, колега Статков, и ако не познавате юристи, аз Ви насочвам да питате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата за дуплика господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Госпожо председател, господин министър, господин Цонев, колеги! Да си овладеем нервите! Аз днес три пъти съм предложил да отпадне текст, свързан със Закона за общинските бюджети, защото тук е и председателят на Сметната палата, ако вие не знаете, извинявам се за израза, Законът за общинските бюджети се изменя с нарочен закон. Така е приет, така са приети и много други закони.
    Що се касае до конкретния. Ние с вас го приехме. Има друга философия. Ако не искате да правите тези неща, нарушавайте законите, но не искайте от нас ние да мълчим и да гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Статков.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков да отпадне § 39.
    Гласували 125 народни представители: за 23, против 94, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 39, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
    Гласували 92 народни представители: за 77, против 14, въздържал се 1.
    Параграф 39 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 40. (1) Работодателите не дължат здравноосигурителни вноски за периода от 1 юли до 31 декември 1999 г. за осигурените от тях лица, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд.
    (2) За същия период от здравни осигурителни вноски са освободени и работодатели на осигурени от тях лица, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост осем и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 40 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Не виждам господин Статков в залата. Някой желае ли думата по този параграф? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков § 40 да отпадне.
    Гласували 112 народни представители: за 21, против 87, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 40 така, както се предлага от вносителя и подкрепя от комисията.
    Гласували 119 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 2.
    Параграф 40 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 41. В чл. 35 от Закона за общинските бюджети ал. 3 се отменя."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 41 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Тоест комисията предлага да отпадне § 41?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Желае ли някой думата по § 41? Не виждам.
    Моля, гласувайте отпадането на § 41, както предлага народният представител господин Статков и се подкрепя от комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
    Параграф 41 отпада.
    След това ще настъпи преномерация, но сега се движим по номерацията на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 42. Параграф 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля, гласувайте § 42 така, както се предлага от вносителя и подкрепя от комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
    Параграф 42 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 43. Член 46 от Закона за устройството на държавния бюджет се отменя."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 43 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.
    Но аз ще ви предложа да не го гласуваме, госпожо председател, защото в приетия вчера закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет е прието този § 43 да отпадне. Не зная дали е влязъл в сила законът, но ние го приехме на две четения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: И се обезмисля всъщност това предложение.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, на практика то е прието да отпадне със специален закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре. Благодаря Ви, господин Цонев.
    Има ли някакви възражения? Няма възражения.
    Не подлагам на гласуване § 43, тъй като този въпрос е уреден с друг закон, приет от нас.
    Параграф 44, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 44. (1) Министерският съвет, считано от 1 януари 1999 г., да закрие извънбюджетните сметки, създадени на основание чл. 46 от Закона за устройството на държавния бюджет.
    (2) В срок до 31 януари 1999 г. наличните остатъци по извънбюджетните сметки по ал. 1 се превеждат по съответните бюджети, от които се финансират разходите по осъществяваните дейности."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Няма желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте § 44.
    Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
    Параграф 44 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, аз предлагам § 45 и § 46 да ги четем и гласуваме в края на закона, а сега да преминем към разглеждането на предложенията за нови параграфи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
    Номерацията е условна.
    Колегата Димитър Иванов предлага три нови параграфа - 44а, 44б и 44в. Ще ги изчета.
    "§ 44а. До 600 хил. лв. от необходимите средства за изплащане на членския внос на Република България в Международната агенция за атомна енергия - Виена, Австрия и Обединения институт за ядрени изследвания - Дубна, Русия се изплащат от Фонд "Ядрени изследвания и ядрена радиационна безопасност".
    В списъка за извънбюджетните сметки и фондове, които ще функционират през 1999 г. (Приложение № 3 към § 9, ал. 1) да се създаде нова т. 30:
    "30. Фонд "Ядрени изследвания и ядрена радиационна безопасност" към Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Постановление на Министерския съвет № 58 от 1992 г."
    "§ 44б. Министерският съвет да извърши безналично разчитане на задълженията на въгледобивните дружества към държавата за периода до 30 юни 1998 г. за сметка на преходния остатък към 1 януари 1999 г. и на активите и пасивите на Държавен фонд "Енергийни ресурси" прехвърлени на държавния бюджет. С отписаните задължения се увеличава капиталът на въгледобивните дружества.
    § 44в. (1) Финансирането на дейностите в енергетиката, свързани с преструктурирането, финансовото оздравяване и премахването на производствените субсидии, за които няма осигурен източник, се осъществява безвъзмездно за сметка на целеви извънбюджетни сметки и специализирани фондове по ред, определен от Министерския съвет.
    (2) Средствата от целевата извънбюджетна сметка на Министерството на финансите "Дивидент за държавата от търговски дружества с държавно участие" се осигуряват програми и работи, както следва:
    1. 14 440 млн.лв. за  финансиране  на  инвестиционните програми на търговските дружества от въгледобива и 12 960 млн. лв. за финансиране на инвестиционните програми на търговските дружества от централизираното топлоснабдяване.
    2. 7 253 млн. лв. за изпълнението на работи по техническата ликвидация на обектите и на проектите за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина.
    3. 12 621 млн.лв. за изпълнението на работи по техническата ликвидация и консервация на неефективни и неперспективни производствени мощности във въгледобива.
    4. 4 382 млн.лв. за заплащане на отчуждените земи за нуждите на търговските дружества от открития въгледобив.
    (3) Със средства от специализирания фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика се осигуряват инвестиции в размер на 7 700 млн.лв. за подобряване на условията и безопасността на труда във въгледобива."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
    Не виждам народния представител Димитър Иванов в залата.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Иванов, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 101 народни представители: за 6, против 46, въздържали се 49.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Михаил Карафезов:
    В Преходни и заключителни разпоредби да бъде създаден нов параграф със следния текст (номерацията ще бъде определена после):
    "§.... Наличните средства по набирателните сметки на Министерството на финансите от приватизация на държавните предприятия - "Винпром", Русе, "Стинд" - ЕАД, "Гипсов фазер" ЕАД, "Възход" ЕАД - Трудовец, "Тракия папир" - ЕАД и "Мраз" ЕАД - София, се предоставят на Министерството на здравеопазването и се разходват за закупуване и централно доставени от министерството животоспасяващи лекарствени средства."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Карафезов го няма в залата.
    Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Карафезов, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 124 народни представители: за 37, против 46, въздържали се 41.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Петя Шопова, което е подкрепено от комисията.
    Ще прочета текста, който предлага комисията за този нов параграф с условна номерация § 36а.
    "§ 36а. (1) Държавата встъпва в задълженията на "Плама" АД към "Балканбанк" АД (в несъстоятелност), Първа частна банка АД (в несъстоятелност), Международна банка за инвестиции и развитие АД (в несъстоятелност), "Минералбанк" АД (в несъстоятелност), Търговска и спестовна банка АД (в несъстоятелност), "Елитбанк" АД (в несъстоятелност), при условие, че бъде утвърден план за оздравяване на "Плама" АД по реда на глава 44 от Търговския закон.
                (2) Държавата прихваща задълженията си към банките по ал. 1 с вземанията си към тях, възникнали на основание чл. 5 от Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, както и с вземанията си, възникнали по силата на сключени договори от тези банки с Българска народна банка, действаща от името и за сметка на Държавния фонд за реконструкция и развитие, до размерите, в които тези вземания съществуват към момента на влизане на закона в сила. Насрещните вземания се считат за погасени от датата на встъпването на държавата в задълженията по ал. 1.
                (3) При прихващането по ал. 2 се прилага коефициент на редуциране на задълженията на "Плама" АД към търговските банки, изведен от отношенията между евентуалната ликвидационна стойност на "Плама" АД, намалена с разходите за възстановяване на околната среда, съотнесена към общия размер на дълговете.
                (4) Задълженията на "Плама" АД към банките по ал. 1 се преоформят като задължение към държавата до размера на вземанията на държавата към тези банки."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Шопова, приемате редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте § 36а така, както е предложен от комисията.
    Гласували 103 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 12.
    Параграф 36а е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби:
    "§ ...... Одобрените със закона средства за дялово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища се разпределят по общини по ред, определен от Министерския съвет, в срок до 30 април 1999 г."
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложения от господин Цонев нов параграф, който се подкрепя от комисията, а номерацията след това ще бъде поставена.
    Гласували 102 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 13.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Йордан Бакалов и Васил Клявков за създаване на два нови параграфа. Номерацията ще бъде направена по-късно.
    Създават се нови параграфи:
    "§ ...... (1) Бюджетите на Българското национално радио и на Българската национална телевизия в процеса на изпълнението на държавния бюджет за 1998 г. да бъдат трансформирани по реда на чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 от Закона за радиото и телевизията.
               (2) До трансформирането на бюджетите им по ал. 1 приходите и разходите се администрират по съответните бюджети.
    § ........ В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия думите "31 декември 1998 г." се заменят с "30 юни 1999 г."."
    Комисията подкрепя предложението за създаването на тези два нови параграфа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Бакалов и Васил Клявков за създаването на двата нови параграфа, подкрепено от комисията.
    Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
    Двата нови параграфа са приети.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров за създаване на нов параграф в същите Преходни и заключителни разпоредби:
    "Командированите лица от бюджетните организации и общините да използват, когато е възможно, национален въздушен превозвач."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Кажете защо не го подкрепяте! Какви са аргументите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Стоилов има думата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, това предложение Венцеслав Димитров прави години наред. В него има здрав смисъл, който отговаря на философията да се пестят бюджетни пари. И всеки финансов министър обикновено е благодарен, когато се предлагат решения в тази посока.
    Вярно е, че възникват определени проблеми, тъй като нашият превозвач не може да покрива всички дистанации. Но затова и тук, в предлагания на вашето внимание текст, е казано: "когато е възможно", което дава основание на ревизорите след това, виждайки, че по определени дистанации имаме участие на нашия превозвач, да се търси сметка от бюджетните организации защо разходват пари за по-скъпи билети. И не само за по-скъпи билети, по-точното е парите да не се харчат за увеличаване оборотите на чужди превозвачи.
    В комисията не че колегите са против такава една философия, но ги смущава това, че възникват някои проблеми за бюджетните организации. Та нима в живота винаги има чисти ситуации? Не преобладават ли положенията, когато има някакви проблеми, но при добра воля и при едно изразено отношение на законодателите би могло да се отиде към това да заставим всички организации, разходващи бюджетни средства, да бъдат максимално внимателни в това отношение.
    Така че този текст може да бъде подкрепен. Ако някой е в състояние да предложи по-точна формула, можем да отделим пет минути за такова едно обсъждане. Но заложената грижа в това предложение заслужава внимание. И обикновено събранието споделя тази философия и с минимален брой гласове обикновено са отхвърлени тези предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стефан Стоилов.
    За изказване има думата господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
    Преди да се изкажа, само искам да Ви помоля, да направя едно уточнение. В гласувания преди малко от нас текст на предложението на Йордан Бакалов и Васил Клявков за създаване на нови параграфи, там, където при първия изчетох "държавния бюджет за 1998 г." съм допуснал грешка. Това е "бюджетът за 1999 г."
    Това е първият параграф, който гласи: "Бюджетите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в процеса на изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. ...", а аз съм казал "за 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, техническа грешка.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Просто няма как да е за 1998 г. Да бъде отбелязано в протокола.
    Сега по направеното предложение от колегата Венцеслав Димитров. Действително прав е проф. Стоилов, ние принципно нямаме възражение срещу това, още повече, че като гледам командировките, които сме имали, почти всички летим с "Балкан".
    Става въпрос, че един такъв текст, според нас и според администрацията, не е работещ, а е само пожелателен. Не е работещ, защото тук има хора от Сметната палата и те ще кажат, че е изключително трудно да се провери кога е възможно и кога не е възможно, защото освен критерия има полет, има и много други критерии като има полет, който е много по-скъп от друг полет.
    И ще ви дам пример. Наскоро при председателя на Народното събрание имаше една такава молба от наш колега, който е трябвало да се върне от командировка в петък, и ако е останал до понеделник в тази командировка, е щял да плати със 700 долара или нещо такова по-малко за билет. Но просто тогава свършва командировката и тогава е имало... А тарифите, когато се прескочи уикенда с два дни, са в пъти по-ниски.
    Значи в тарифите на различните компании, в това число и на националния превозвач, има много, много различни елементи и условия и по-работещото е счетоводството и съответните отдели на бюджетните организации да постъпват именно така, търсейки оптималния вариант, отколкото този пожелателен текст.
    Аз не съм против, бих го гласувал, но ви уверявам, че не работи. Проверен е и не работи. Просто ще покажем, че правим нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за създаването на нов параграф.
    Гласували 142 народни представители: за 54, против 71, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Моля господин Цонев да докладва следващите параграфи.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващите два параграфа, които не ги гласувахме и бяха преди предложенията за нови параграфи, това са § 45 и § 46, но номерацията, разбира се, пак е условна.
    "§ 45. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
    § 46. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г. с изключение на § 39, който влиза в сила от 1 юли 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте § 45 и § 46 така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 110 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 4.
    Параграфи 45 и 46 са приети, а с тях и целият Закон за държавния бюджет на Република България за 1999 г. (Ръкопляскания в ОДС.)
    Ще направим едно малко прекъсване, но преди това ще дам думата на господин министър Муравей Радев и ще продължим от 14 ч.
    Имате думата, господин министър.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Има отрицателен вот.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, господин министър, почакайте за минутка.
    Господин Стефан Стоилов иска да обясни отрицателния си вот по § 45 и § 46.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във връзка с тези параграфи искам да кажа няколко думи по повод на приетия бюджет.
    Не може да се отрече, че има подобрени структури, фискални пропорции в току-що приетия на второ четене бюджет. За някои социални системи относително има заделени малко повече пари, като същевременно е проявен един голям разкош във връзка с разходите на администрацията. Но ако ние и на първо, и на второ четене не подкрепяхме голяма част от текстовете, то е свързано с това, че в току-що приетия бюджет са заложени неща, които във връзка с националния приоритет - да постигнем икономически растеж, не работят и няма да работят. Този бюджет е бюджет на една данъчна политика, която доведе до увеличаване на данъчното бреме за гражданите й. Аз на няколко пъти съвсем коректно предизвиках господин министъра, с който се намирам в добри колегиални отношения, пред гилдията на журналистите, да направим изчисления за сумарното равнище на ефективната ставка в данък общ доход от 1 юли 1999 г. Аз повтарям и сега твърдението си, че тя се качва с около 1,5 пункта спрямо равнището на 1998 г. Малките и средни фирми не получиха по-голямата част от това, което очакваха да им дадем с промените в данъчните закони, което е експонирано в току-що приетия бюджет.
    Този бюджет демонстрира едно самодоволство, едно високо самочувствие, което и според мен, и според повечето от народните представители в опозицията е главната причина за първи път да не се приеме нито едно от направените предложения - премислени, доказвани с числа, повтарящи съображения, изречени в тази зала в 1997 г. при приемане на бюджет 1998 г. и потвърдени от резултатите в хода на изпълнението на бюджета за 1998 г.
    Не може да се скрие, с това приключвам, че този бюджет, чрез редица промени в законите, които той отразява, в края на краищата ще доведе, с което се съгласи и господин министъра при един от дебатите в рамките на парламентарния контрол, че цената на хляба, на сиренето и на млякото ще се увеличат с десетина процента. Ето такъв бюджет не може да бъде приет в парламента. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството на Република България ви благодаря за приетия държавен бюджет за 1999 г. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    България за втори път от последните осем години има бюджет, приет преди настъпване на периода, за който се отнася.
    Като финансов министър аз поднасям личната си благодарност на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и на нейното ръководство за онази огромна работа, която свършиха и този път, и тази година - огромна работа и много качествена при това работа, за да може днес да стане факт приемането на бюджета за следващата година.
    Аз бих пожелал на всички бъдещи народни събрания да излъчват правителства, които навреме да внасят проектобюджетите на България за съответните периоди. Аз бих пожелал на бъдещите народни събрания да притежават такава бюджетна комисия, като настоящата, която да си свършва по същия начин качествено и добре работата в срок. (Смях от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
    Благодаря на всички още веднъж и поканвам всички народни представители в клуба на чашка шампанско по случай днешния голям ден за България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството, смях от ДЛ.) Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Прекъсване до 14 ч. (Звъни.)

    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Преминаваме към точка трета от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1999 Г.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател, но ако ми разрешите, преди да започнем работа, бих искал да направя едно процедурно предложение: да поканим в залата във връзка с второто четене на законопроекта за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" управителя на Националния осигурителен институт господин Николай Николов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли? Няма.
    Моля, гласувайте предложението.
    Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
    Предложението е прието. Моля квесторите да поканят господин Николай Николов в залата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
    Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 1. (1) Приема бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. по приходите на обща сума 2 259 448.4 млн. лв., както следва:"
    Следва таблица с показатели и суми в млн. лв., която прилагам към стенограмата. Докладът на комисията е раздаден на народните представители и при дебата можете да видите таблицата.
    "(2) Приема бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. по разходите на обща сума 2 436 175.5 млн. лв., както следва:"
    Пак има таблица с перата и със сумите в млн. лв., която се прилага към стенограмата.
    "(3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. и извънбюджетни фондове и сметки, както следва:

    III.

    Субсидии (трансфери) между бюджетни и извънбюджетни сметки
    (сумата е в млн. лв.)



    4 502.4




    Получени трансфери (от Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК) /+/


    13 302.4




    Предоставени трансфери (-)

    -8 800.0




    - за фонд "Рехабилитация и социална   интеграция на инвалидите"


    -7 000.0




    - за фонд "Условия на труд"

    -1 800.0

    (4) Приема субсидии (трансфери) от републиканския бюджет за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г., както следва:


    IV. Субсидии (трансфери) от централния       репуликански бюджет за други бюджети


    315 077.9




    - пенсии по чл. 6 и 7 от Закона за пенсиите,   персонални пенсии, военноинвалидни   пенсии и гражданско-инвалидни пенсии,   социални пенсии, пенсии за особени   заслуги към държавата и нацията и   народни пенсии и индексациите,   компенсациите и добавките към тях,   включително за пощенска такса и ДДС








    128 792.0




    - добавки към пенсиите на участниците и   пострадалите във войните, както и   наследниците, получаващи наследствена   пенсия за загиналите в Отечествената   война





    14 382.4




    - месечни добавки за деца

    110 919.9




    - еднократни помощи при раждане

    3 379.8




    - месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40
      от Закона за защита, рехабилитация и   социална интеграция на инвалидите



    2 135.8




    - за Национална здравноосигурителна каса

    55 453.0




    - разходи за отбранително-мобилизационна
      подготовка


    15.0

    (5) Приема излишък и финансиране по бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г., както следва:
    V.

    Дефицит (-)/Излишък (+)

    142 853.2

    VI.


    Финансиране






    Външно финансиране - получен заем
    № 4081 (+)


    14 040.0




    Вътрешно финансиране

    -156 893.2




    - остатък по сметки от предходния период (+)

    15 551.9




    - резерв за гарантиране на осигурителните
      плащания


    -172 445.1




    Средногодишни щатни бройки

    3 116




    Средна годишна работна заплата - хил. лв.

    2 876"


    Има две предложения относно чл. 1. Те са на народните представители Емилия Масларова и Руси Статков. И двете предложения не са подкрепени от комисията. Аз предполагам, че те ще се ги представят, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да заявя от тази трибуна, че в предложенията, които съм дала, оттеглям второто предложение, което е свързано с неприетия вчера трансфер на 200 млрд.лв. от държавния бюджет от средствата за приватизация към фонд "Обществено осигуряване". При тази ситуация моите предложения в никакъв случай не налагат гласувания, свързани с увеличаване на средствата и на предвидените в закона отделни пера и параграфи по фонд "Обществено осигуряване".
    В тази връзка искам да се обърна към колегите да проявим едно по-рационално представяне на бюджета, като цялата приходна част на бюджета съберем на едно място и след това - разходната част.
    Едното ми предложение е точно това - в чл. 1, ал. 1, 3 и 4 са приходи във фонд "Обществено осигуряване". Независимо че ал. 3 е трансфер от други организации, т.е. той е разход за другата организация, но той е приход за фонд "Обществено осигуряване", а ал. 4 пък е трансфер от държавния бюджет, да, той е разход за държавния бюджет, но е приход за фонд "Обществено осигуряване".
    В тази връзка моето предложение е по чл. 1, ал. 1 "Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Тогава с тази сума, която се предлага от ал. 3 и 4, става 2 трл. 578 млрд. 928 млн. 700 хил.лв. Това е едно съвършено техническо предложение, но то е свързано с яснотата на бюджета - приходната му част в едната страна, разходната му част в друга страна.
    Така че това е моето първо предложение, което моля да бъде подкрепено.
    След това отпада т. 2, за която казах, че вече е свързана с гласувания вчера държавен бюджет и не може да бъде извършен трансфер.
    Това е, което имам да предложа по ал. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Масларова прави предложения, които засягат ал. 1 - приходите, ал. 3 - субсидиите, които също са приходи, и ал. 4 - субсидии, които също са приходи, да се отразят на цифрата в ал. 1, като приходите на обща сума 2 259 448,4 млн.лв. станат 2 580 928,700 млн.лв.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 143 народни представители: за 45, против 77, въздържали се 21.
    Предложението не се приема.
    Това по-скоро е предложение по структурата на бюджета, без да го засяга по същество.
    Има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Бюджетът на фонд "Обществено осигуряване", който ние обсъждаме в момента, до известна степен е предопределен. В този смисъл са предложенията, които правим с госпожа Масларова. Разбира се, има някои от тях, които трябва да ги гласувате, защото те касаят и други източници на средства на първо място.
    И тъй като сме на чл. 1, ал. 1, ще аргументирам своето предложение за допълнителни средства във връзка с възможностите на фонда да изпълни тези плащания, които са свързани с пенсиите, на първо място, и на следващо място детските добавки.
    Известно на всички е, че при подготовката на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" в Националния осигурителен институт бяха предвидени за увеличение - едното от 1 януари с 5 на сто и другото от 1 юли - с 10 на сто на пенсиите, нещо, което, след като влезе законопроектът в Министерския съвет, за внасяне в Народното събрание, беше променено дотолкова, доколкото господин министър-председателят предложи за вдовците и вдовиците допълнителен размер на увеличение с 20 на сто върху пенсията на починалия съпруг или съпруга.
    Когато в комисията обсъждахме този въпрос се оказа, че по него средствата фактически, тъй като той е бил предложен по-късно, няма да се променят, те остават същите, но ще стане преразпределение вътре в рамките на тези, които трябва да получават пенсия. И така реално ще се окаже, че възможностите на фонда да поеме предварително планираното увеличение, плюс това от 20 на сто, са твърде ограничени. То всъщност е така. Посяга се на резерва. Реално в затруднено положение са поставени всички, които работят в тази институция и, разбира се, ние като народни представители, ако не предвидим други мерки.
    Ето затова, от една страна, и от друга страна, във връзка с изразеното намерение и вече обсъжданият законопроект за семейното подпомагане реших, че след като в комисията министър Нейков заяви, че от нас, народните представители, зависи кога да влезе в сила Законът за семейното подпомагане, трябва да има средства за следващата финансова година. И съм предложил такива в рамките на двойния размер на сега предвидените във фонд "Обществено осигуряване" в тази част, която се изплаща чрез фонда.
    Източниците. Единият източник, разбира се, вече беше предопределен, с днешното и вчерашното гласуване, беше трансферът от републиканския бюджет, като допълнителни средства. Другият - средства от приватизацията, които отново, според мен, днес незаконно ние, без да променяме Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия отделно, а в рамките на една преходна разпоредба с току-що гласувания Закон за държавния бюджет за следващата година предрешихме.
    Остават още, господин председател, обаче два източника, които съм посочил. Единият от тях е свързан с възможностите да бъдат по-високи или по-скоро да бъде по-висока събираемостта на вноски от работодатели за работници и служители. И тук съм предложил една сума от 90 млрд.лв.
    Това го направих в продължение на изявената готовност ...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: В коя точка от Вашето предложение?
    РУСИ СТАТКОВ: Това е т. 2 от първото предложение, което аз поддържам, тъй като това аргументирам в момента. Беше изразена готовност за други мерки, в това число от такъв характер, че да подействат на тези, които не внасят навреме вноските в Националния осигурителен институт.
    И още нещо. Има несъбрани вноски за тази година, които, естествено е, да бъдат добавени към бюджета за следващата година.
    И другото предложение, което също трябва да се гласува днес, защото то не е свързано с досега приетите, е да се възстанови една точка, която миналата година приехме - за приходи, а именно приходи отново по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, но е свързан с неустойките - чл. 6, т. 3.
    Миналата година аз го аргументирах и ще припомня. Това е т. 3. Всеки приватизационен договор се съпътства от клаузи за неустойки. И тъй като става дума за средства, които в края на краищата ще касаят основно ПКБ и фонд "Обществено осигуряване", вие подкрепихте една идея - това да се насочи към фонд "Обществено осигуряване". Така че превантивните мерки, като контрол за изпълнение на приватизационните договори, са съпътствани и от техните резултати, а именно тези средства, които са като наказание за нарушенията - да бъдат насочени във фонда.
    Тогава се гласува една сума от 1 млрд. Аз сега съм предложил сумата 2 млрд.лв.
    Ето, това е по чл. 1, ал. 1, което считам, че е актуално и днес, независимо от това, че са приети вече другите два закона. Казах, че онези, които са отпаднали, явно няма да бъдат гласувани, но поне тези две предложения поддържам. И считам, че има възможност, те са реалистични и трябва да бъдат подкрепени, с оглед изпълнение на тези задачи от фонд "Обществено осигуряване", които ние гласуваме действително без онези сътресения, които биха могли да настъпят вследствие на поетите ангажименти. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Друг желае ли да се изкаже?
    Как предлагате да бъде гласуването, по алинеи ли?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние гласуваме целия чл. 1, изчели сме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето първо предложение отпадна. Второто ми предложение е свързано с вчерашното решение - също не може да бъде прието, то рефлектира и върху т. 3, която съм предложила.
    Четвъртото ми предложение е в чл. 1, ал. 2, т. 1.6.2.11. - последното тире, което е за финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация в обекти за Националния осигурителен институт, от сумата, която е записана, а сумата, която е предвидена там, е 15 млрд. 434 млн.лв., от тази сума, в нея под черта да се запише "в това число", т.е. да не се увеличава, а да се отделят 4 млрд.лв. за изпълнение на тази програма, свързана с ремонт и закупуване на някои материални активи.
    Какво имам предвид? Онзи ден, когато гледахме на първо четене нашия бюджет, аз споменах моите виждания по този въпрос. Считам, че е похвална инициативата на правителството да започне програма по профилактика и рехабилитация на осигурените лица, която да се реализира от фирма "Профилактика, рехабилитация и отдих", която фирма е към Националния осигурителен институт.
    Пред мен е и докладът на тази фирма до Съвета на директорите на Националиня осигурителен институт, в която си прави отчет какво е направено по профилактиката и рехабилитацията, т.е. по изпълнението на правителствената програма в тази насока.
    Само за по-малко от 6 месеца, уважаеми колеги, 2840 души социално слаби са минали през тези почивни бази на съвършено преференциални условия. Те са получили необходимата здравна, медицинска помощ, разбира се, със средства, в които те заплащат единствено и само нощувката, като по тази програма се поема медицинското лечение, поема се и храната. Храноденът е достигнал до 13 000 лв., включително с ДДС.
    Уважаеми колеги, позволявам си по този въпрос да говоря малко по-дълго, защото познавам тази база и считам, че за да се реализира програмата на правителството в тази насока, 15-те млрд. лв., предвидени за дейност, могат да се реализират, но ако за реализирането на тази дейност има необходимите условия.
    Базата е в окаяно състояние. Медицинска апаратура, за да се извършва профилактиката и рехабилитацията, също няма. И от тази гледна точка, с оглед все пак да има една по-добра база, на която хората, които са предвидени по тази програма, да почиват, аз предлагат, дори съм склонна, господин председател, вместо предложените от мен 4 млрд., сумата да бъде 2 млрд., но да запишем, че от тези 15 млрд. 434 хил., в това число, тоест от тях - 2 млрд. за ремонт и за материални активи, имайки предвид, дори може да ги запишем точно, за медицинска апаратура, тъй като това е една програма и тези пари се дават точно за програмата, за рехабилитация и профилактика на социално слабите. По този начин мисля, че и представителите на опозицията подкрепяме по-доброто изпълнение на правителствената програма за подпомагане в тази дейност на социално слабите.
    Благодаря ви. Предполагам, че поне по този въпрос ще имаме чуваемост и някакъв консенсус в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Сега ще започнем, ако вървим по алинеите, първо от втора и трета точка от предложенията на народния представител Руси Статков:
    "2. В чл. 1, ал. 1, т. 1.1. числото "2 259 448,4" да се замени с числото "2 309 448,4", в това число: в т. 1.1.1.1.1. Приходи на НОИ, подточка Осигурителни вноски от работодатели за работници и служители числото "2 020 158,0" да се замени с числото "2 070 158,0"."
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 154 народни представители: за 59, против 80, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме точка 3 от предложението на народния представител Руси Статков: "В чл. 1, ал. 1 се създава нова точка 1.1.2.5. Неустойки по чл. 6а, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - 2 млрд."
    Гласували 167 народни представители: за 64, против 98, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на народната представителка госпожа Емилия Масларова - "4. В ал. 2, т. 1.6.2.1.1., последното тире "за финансиране дейността на профилактиката и рехабилитацията в обектите на НОИ" се добавя: "в това число за ремонт и медицинска апаратура - 2 млрд.лв."
    Съгласихте се за 2 млрд., нали?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Да, съгласна съм.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласни сме за 2 млрд.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи сме съгласни с това предложение. Благодаря.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 159 народни представители: за 151, против 5, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Другите предложения...
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тези, които са свързани, господин председател, с приетия вече бюджет, ние не можем да ги гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са обвързани вече с другото, така че не може да ги гласуваме.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: От останалите предложения аз не виждам кое не е свързано с приетия бюджет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Сега чл. 1 ще го гласуваме общо, заедно с таблиците към двете алинеи.
    Моля, гласувайте чл. 1, както е предложен, с направената и приета вече корекция в точка 1.6.2.1.1., последното тире.
    Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. (1) Размерът на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на осигурителите (работодателите) се определя, както следва:
    1. тридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост при условията на трета категория труд за периода до 30 юни 1999 г., а от 1 юли 1999 г. - 34,7 на сто;
    2. четиридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд за периода до 30 юни 1999 г., а от 1 юли 1999 г. - 44,7 на сто;
    3. петдесет и две на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост осем и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд за периода до 30 юни 1999 г., а от 1 юли 1999 г. - 49,7 на сто;

    4. четиридесет на сто върху брутните трудови възнаграждения за учителите за периода до 30 юни 1999 г., а от 1 юли 1999 г. - 37,7 на сто.
    (2) Разликата между осигурителната вноска за учителите и вноската за трета категория труд се внася в Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт.
    (3) Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, е в размер на 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или осигурителния им доход за периода до 30 юни 1999 г., а от 1 юли 1999 г. - 1 на сто.
    (4) За лицата, които сами се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия, осигурителната вноска е в размер двадесет и две на сто върху осигурителния доход.
    (5) За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска е в размер на тридесет и две на сто върху осигурителния доход.
    (6) Осигурителната вноска за работниците и служителите - чужди граждани, които се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя, е в размер двадесет и две на сто върху брутното месечно възнаграждение.
    (7) За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска за сметка на осигурителите (работодателите) е в размер 10 на сто върху брутните трудови възнаграждения.
    (8) Осигурителната вноска за сметка на Фонд "Професионална квалификация и безработица" е в размер двадесет и две на сто върху начислените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж.
    (9)  Осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане е в размер на двадесет и две на сто върху среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, от които е изчислено паричното обезщетение на лицата по алинеи 1, 5 и 6.
    (10) Върху средствата за социални разходи по чл. 147, т. 3 от Кодекса на труда, осигурителната вноска е в размер на 22 на сто за сметка на работодателя.
    Чл. 3. При временен недостиг на средства във Фонд "Обществено осигуряване" могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет и от извънбюджетни фондове със социално предназначение в размер на едномесечното осигурително плащане. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите".
    По чл. 2 и чл. 3 няма постъпили предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 2 и чл. 3 от законопроекта.
    Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
    Член 2 и чл. 3 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

    "ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Освобождават се от ДДС, такси и мита стоките, внесени за изпълнението на проекти, свързани със социалното осигуряване, а услугите по проектите от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите ДДС, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.
    § 2. В Закона за Фонд "Обществено осигуряване" се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 25а, ал. 2, след думата "плащания" се добавя "и парични обезщетения".
    2. В чл. 29, ал. 2 думите "30-дневен срок от получаването" се заменят с "в срок от 30 дни, а разпорежданията за пенсии в 3-месечен срок от получаването им".
    3. В чл. 35, ал. 2, след думата "книжа" се добавя "и да се влагат на депозитни сметки в банките, определени по чл. 5, ал. 3".
    4. В § 5 на Допълнителните разпоредби ал. 4 се изменя така:
    "(4) Разпореждането с имотите по ал. 2 се извършва от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт."
    § 3.В Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения:
    1. В чл. 146 букви "д" и "е" се отменят.
    2. Член 147 се изменя така:
    "Чл. 147. За провеждане на държавното обществено осигуряване осигурителите и осигурените внасят осигурителни вноски. Осигурителните вноски се определят в процент върху:
    1. брутното трудово възнаграждение или осигурителен доход;
    2. среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход, от който е изчислено паричното обезщетение за периодите на временна нетрудоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж;
    3. средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура."
    3. В чл. 147а се правят следните изменения:
    а) в ал. 1 думите "в размер 2 на сто върху брутното възнаграждение или осигурителния им доход" се заменят със "със Закона за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване";
    б) ал. 2 се изменя така:
    (2) Осигурителната вноска по ал. 1 не се внася от лицата, които са осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване и в случаите на чл. 147, т. 2 и т. 3".
    4. В чл. 150, ал. 1, буква "а" и ал. 3, думите "три месеца" се заменят с "шест месеца".
    5. Чл. 153 се изменя така:
    "Чл. 153. (1) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от не повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода.
    (2) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
    1. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;
    2. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;
    3. не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност, съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;
    4. ползвал е неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
    5. ползвал е отпуск за отглеждане на малко дете.
    (3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид среднодневното възнаграждение, определено по алинеи 1 и 2, от които е изчислено обезщетението".
    (4) Редът и условията за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник."
    6. В чл. 154 думите "за сметка на дължимите осигурителни вноски след предварително разрешение на профкомитета" се заличават.
    7. Член 157 се изменя така:
    "Чл. 157. Паричното обезщетение за бременност и раждане се изчислява по реда на чл. 153 и чл. 156, ал. 2."
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    В § 3 т. 4 да отпадне.
    В § 3 в т. 5, изменяща чл. 153,
    да отпадне изразът "шест календарни месеца".
    Работната група не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Руси Статков някой иска ли думата?
    Има думата господин Статков.

    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Вече сме накрая, така че, още малко търпение. Мисля, че всеки един, който разполага със законопроекта, ще се убеди, че предложението, което правя, е насочено към това изпадналият във временна нетрудоспособност да получи обезщетение, което да не бъде ограничавано от измислени ограничители. Мисля, че болните и майките, за които това се отнася, не могат да бъдат упреквани - едните, защото са се разболели, другите, защото ще стават майки. И не бива по този начин точно да търсим ограничаване на базата, върху която ще се изчислява това обезщетение.
    Затова аз съм предложил в чл. 153 да отпаднат шестте календарни месеца като изискване. И тъй като имаше една идея, която е застъпена и в концепцията за нов закон за пенсионното осигуряване, в т. ч. по отношение на инвалидите, там се предвижда една такава идея за хипотетичния трудов стаж. Защо ние отказваме да приложим тук тази идея, след като вече е приета? И един месец да има човек, и по-малко да има - повтарям, никой не е искал и не иска да се разболява.
    Възможности за контрол има също и за тези, които излизат по майчинство. Някои от тези възможности ние сме записали във вече приети закони, така че този, който дава невярна информация, да бъде санкциониран. Бихме могли да го запишем и допълнително.
    Но ви приканвам, уважаеми колеги, да не ограничаваме, защото дори и да отпаднат шестте месеца и да остане чл. 153, ал. 1, както се предлага, остава отново едно ограничение от 120 на сто от средната дневна основна заплата. Тоест, имаме и втори ограничител. Но аз не предлагам той да отпадне, а предлагам да отпадне само този за шестте месеца, именно ръководен от това, че човек не избира кога да се разболее и че не трябва да чака шест месеца, за да се разболее. И второто - за майките.
    Знам, че ще има може би допълнително информация, че ще се взема минималната заплата, което обаче е твърде нищожно. И пак повтарям: противоречи на принципите, които възприемаме, и онова, което предвижда концепцията по пенсионното осигуряване в други случаи - във връзка с инвалидност и болест.
    Съжалявам, че няма желание у мнозинството у колегите да слушат. Считам, че проблемът действително си заслужава подкрепата. Няма повече да го коментирам. Който слуша и който приема, че е необходимо да бъде подкрепено моето предложение, моля да го направи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата министър Иван Нейков.
    МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Само за да внеса яснота, искам отново да обърна вашето внимание на изискването за определяне на базата, от която се изчисляват плащанията за майчинство, включително и за болнични, че това не изисква задължителен шестмесечен трудов стаж. Бременната жена може да има един месец, може да има два месеца, може да има половин месец трудов стаж. Базата, от която се изчислява обезщетението, включва трудовите възнаграждения, които е получавала предходните шест месеца. Но ако тя не е работила шест месеца, за месеците, през които няма осигуровки, се зачита трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Тоест ние не натоварваме допълнително тази жена, не искаме от нея да направи нещо извънредно, а искаме да създадем механизъм, с който да защитим средствата във Фонд "Обществено осигуряване" срещу злоупотреба, злоупотреба, при която само за едномесечно осигуряване на базата на фиктивна огромна заплата, след това се теглят пари от фонда, без да са направени съответните вноски. Така че това не е насочено против работниците, а е насочено за защита интересите на пенсионерите, които получават средства от Фонд "Обществено осигуряване". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Нейков.
    Гласуваме предложението на народния представител Руси Статков в § 3 т. 4 да отпадне, а от т. 5 да отпадне изразът "шест календарни месеца".
    Гласували 116 народни представители: за 11, против 80, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 1, 2 и 3 от тях.
    Гласували 105 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 3.
    Заглавието и параграфи 1, 2 и 3 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. В чл. 17 от Закона за данъчната администрация ал. 4 се отменя.
    § 5. В чл. 19, ал. 3 от Закона за държавния и финансов контрол думите "и върху тях не се начисляват и правят вноски за държавно обществено осигуряване" се заличават.
    § 6. В Закона за пенсиите чл. 50а се изменя така:
    "Чл. 50а. (1) Пенсионерите имат право на добавка в размер на 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг или съпруга. Добавката не се изплаща на лица, които получават само наследствена пенсия, изчислена от пенсията на починалия съпруг или съпруга.
    (2) Пенсиите, от които се изчислява добавката по ал. 1, се осъвременяват по реда на чл. 46а и чл. 46б от този закон.
    (3) Пенсиите или сборът от пенсиите, от които се изчислява добавката по ал. 1, не могат да надвишават трикратния размер на социалната пенсия.
    (4) Пенсията или сборът от пенсиите, получавани от лицата заедно с добавката по ал. 1, не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия."
    Предложение на народния представител Руси Статков: от § 6 да отпаднат алинеи 3 и 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията на народния представител Руси Статков по § 6 за отпадане на алинеи 3 и 4 има думата господин Статков.

    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, колеги! Това, което се предлага от вносителите, по същество ограничава необосновано добрата идея да се увеличи пенсията или по-скоро пенсионерите да получат една добавка в размер на 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг или съпруга.
    Има едно или две ограничителни условия, които съм оставил да съществуват. Това са, че добавката не се изплаща на лица, които получават само наследствена пенсия, изчислена от пенсията на починалия съпруг или съпруга и за осъвременяването на пенсиите, като ал. 2. Но считам, че ал. 3 и 4, а именно да се ограничава пенсията или сбора от пенсиите, от които се изчислява добавката по ал. 1 и да не надвишава трикратния размер на социалната пенсия и свързаната с нея ал. 4, че пенсията или сбора от пенсиите, получавани от лицата заедно с добавката по ал. 1 не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия, е необосновано.
    Защо? Защото трикратният размер на социалната пенсия не е тази сума, която да ни смущава, първо, от една страна. И второ, от друга, много малко ще бъдат тези, които ще получат такава добавка в такъв размер. Няма смисъл, повтарям, да опорочаваме една хубава идея и да се окаже, че, първо, увеличението от 1 юли в размер на 10 на сто ще касае много малко хора по същество в тоя размер. На следващо място, че хората ще бъдат ограничени и по тази линия. Според мен, трябва да се стремим за тези хора да правим възможно по-малки ограничения и още повече, когато не се налага, да не създаваме такива изкуствени.
    Всъщност това е края на закона. Всеки да си преценява по съвест и да гласува както иска. Аз няма да отнемам повече време, както и обещах. Считам, че едно такова предложение трябва да бъде подкрепено. Вие ще решите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Моля гласувайте предложението на господин Статков в § 6 да отпаднат ал. 3 и 4.
    Гласували 97 народни представители: за 10, против 78, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля гласувайте параграфи 4, 5 и 6, както са предложени от вносителя.
    Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
    Параграфи 4, 5 и 6 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. Паричните обезщетения на лицата, заварени в отпуск поради временна нетрудоспособност или бременност и раждане към 1 януари 1999 г., се изплащат в размерите, определени по действащия до тази дата чл. 153 от Кодекса на труда."
    Господин председател, тук имаме подготвено едно предложение. В комисията водихме разисквания по доклада на управителя на Националния осигурителен институт за това, че банките изплащат заплати без да са проверили дали са внесени осигурителните вноски на работодателите. Казахме им да подготвят някакъв текст, който сега е готов, и аз го предлагам на вашето внимание като § 7а.
    "§ 7а. Редът за изпълнение на разпоредбата на чл. 25а, ал. 1 от Закона за Фонд "Обществено осигуряване" се определя с наредба, издадена от Българската народна банка."
    Това да бъде § 7а, защото там наистина се допускат нарушения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, първо, гласувайте § 7, по който няма предложения.
    Гласували 103 народни представители: за 103, против няма, въздържали се няма.
    Параграф 7 е приет.
    По предложения § 7а някой желае ли да се изкаже? Няма.
    Моля гласувайте § 7а, както беше предложен.
    Гласували 110 народни представители: за 110, против няма, въздържали се няма.
    Параграф 7а е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт.
    § 9. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г. с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 юли 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля гласувайте параграфи 8 и 9, както са предложени от вносителя.
    Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 8 и 9 са приети, а с това и целият Закон за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. (Ръкопляскания.)

    Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА 1999 Г.
    Има думата за процедура господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение, във връзка с разглеждането на проекта за решение на Народното събрание относно бюджета на Българската народна банка за 1999 г., да поканим в залата управителя на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам някой срещу това предложение.
    Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против няма, въздържали се няма.
    Моля квесторите да поканят господин Гаврийски в залата.
    Има думата да изнесе доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол нейният председател господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!
    "ДОКЛАД
    по проект за решение на Народното събрание
    относно бюджета на Българската народна банка
    за 1999 г. № 807-00-18,
    внесен от Българската народна банка на 2 ноември
    1998 г.

    На заседание, проведено на 15 декември 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за решение на Народното събрание относно бюджета на Българската народна банка за 1999 г., внесен от управителя на Българската народна банка.
    На заседанието присъства управителя на банката господин Светослав Гаврийски, който отбеляза, че проектобюджетът се внася във връзка с чл. 48, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и е приет от Управителния съвет на Българската народна банка на 29 октомври 1998 г.
    По представения проект за решение бяха зададени въпроси и направени изказвания от народните представители. На зададените въпроси и по повод на направените изказвания председателят на банката даде изчерпателни отговори. В писмото на Българската народна банка, с което се внася проектобюджета на банката за 1999 г., в експозето на управителя на БНБ и дадените отговори на зададените въпроси и бележки се установи:
    Прогнозата за приходите и разходите за 1999 г. е изготвена въз основа на параметрите на приетата от Министерския съвет макрорамка при разработването на проекта за държавен бюджет. Основна цел на проектобюджета е с приходите от основната дейност да се осигури покритие на разходите за издръжката на банката и провеждането на нейната политика.
    Основен източник на приходи е доходът от брутния международен валутен резерв, който включва средства на банката в свободно конвертируема чуждестранна валута и чуждестранни ценни книжа при чуждестранни финансови институции, както и притежаваното от Българската народна банка монетарно злато. Този източник е в пряка зависимост от протичащите процеси и тенденции на международните финансови пазари.
    Разходите на Българската народна банка са групирани в два основни раздела: "Разходи за издръжка на банката", който включва всички разходи за осигуряване на текущите нужди във връзка с дейността и функциите на банката и раздел "Инвестиционна програма", където се включват предвидените за годината инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи и е обвързан с първия раздел по линия на разходите за амортизационни отчисления.
    Разходите за издръжка на банката се предлагат на 52 747 млн. лв., при утвърден бюджет за 1998 г. в размер на 61 010 млн. лв. и очаквано изпълнение 34 000 млн. лв. Най-голям дял от тези разходи се пада на разходите за материали, услуги и амортизации - 20 705 млн. лв., разходи, свързани с издръжката на паричното обращение - 18 067 млн. лв. и разходи за заплати, социално осигуряване и надбавки - 11 947 млн. лв.
    Предлагат се разходи за инвестиционната програма в размер на 24 562 млн. лв., при утвърден бюджет за 1998 г. - 28 503 млн. лв. и очаквано изпълнение - 12 872 млн. лв. Най-голям дял се пада на разходите за технически средства за безопасността на Българска народна банка - 7 000 млн. лв., за ново строителство, реконструкция и модернизация - 6 620 млн. лв., за машини, обслужващи паричното обращение - 4 145 млн. лв. и разходи за електронизация - 2 600 млн. лв.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване, на което с 11 гласа "за" народните представители подкрепиха законопроекта.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното
    РЕШЕНИЕ
    за приемане бюджета на Българската народна банка за
    1999 г.
    Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българската народна банка
    РЕШИ:
    1. Приема бюджета на Българската народна банка за 1999 г. по показатели, както следва:

    по
    ред


    ПОКАЗАТЕЛИ

    СУМА
    (млн. лв.)




    Раздел I. Разходи за издръжка на банката

    52 747




    От тях:



    1.


    Разходи, свързани с издръжката на паричното обращение


    18 067

    2.


    Разходи за материали, услуги и амортизации

    20 705

    3.


    Разходи за заплати, социално осигуряване и надбавки


    11 947

    4.


    Разходи за социална дейност

    842

    5.


    Други административни разходи

    1 186





    Раздел II. Инвестиционна програма


    24 562




    От тях:



    1.


    Разходи за ново строителство, реконструкция и
    модернизация


    6 620

    2.


    Разходи за машини, обслужващи паричното
    обращение


    4 145

    3.


    Разходи за печатницата на БНБ

    1 732

    4.


    Разходи за технически средства за безопасността
    на Българска народна банка


    7 000

    5.


    Разходи за специализирани автомобили и други
    транспортни средства


    1 612

    6.


    Разходи за електронизация на БНБ

    2 600

    7.


    Офис мебели и канцеларско оборудване

    853


    2. Управителният съвет на банката по предложение на управителя може да изменя бюджета по отделни показатели в рамките на утвърдените суми по раздели I и II, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надвишават 20 на сто от одобрената сума."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Имате думата по проекта за решение за приемане бюджета на Българската народна банка за 1999 г.
    Комисията всъщност приема предложения бюджет, внесен от управителя на Българската народна банка. Бюджетът е добре мотивиран.
    Някой желае ли да се изкаже?
    Има думата управителят на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски.
    СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да кажа само две думи, тъй като явно, че това, което ще се обсъжда от нашия бюджет, са разходите за паричното обращение, свързани с деноминацията.
    Искам да кажа, че разходите, както виждате, са равни почти на икономията, която БНБ е направила през 1998 г. Това е така, защото, когато се взе решение, ние прекратихме всякакво печатане на нови от старите банкноти, поради което ние реализираме съществена икономия през 1998 г.
    Искам да кажа, че деноминацията в никакъв случай няма да доведе до допълнителни разходи, тъй като дали ще има деноминация или няма да има деноминация, тези средства, които ние сме заложили за паричното обращение, ще ги разходваме.
    Искам да кажа, че в момента в обращение и в касите на БНБ има около 620 млн. банкноти, от които банкнотите от 100, 200 и 500 лв. са около 350 млн. Така че, голяма част - 75-85 на сто от всички стари банкноти, които сега са в обращение, са изхабени. Тяхната трайност е между една и три години, поради което само подмяната на старите банкноти от 100, 200 и 500 лв. с нови ще бъде по-скъпа, отколкото въвеждането на деноминацията. Броят на банкнотите от 100, 200 и 500 лв. в момента е 350 млн. Ние очакваме и на базата на усъвършенстване и подобряване структурата на паричното обращение, че след доминацията банкнотите в обращение ще бъдат не повече от 200-250 млн.
    Така че, отново искам да подчертая, че независимо дали има деноминация или няма, разходите, които сме заложили, ще бъдат тези. И пак казвам, че деноминацията в никакъв случай не води до допълнителни разходи от бюджета на Българската народна банка за тази процедура. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гаврийски.
    Някой желае ли да се изкаже?
    Има думата господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
    Искам да кажа само две думи преди да гласуваме евентуално.
    Тъй като се проведе и дискусия в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, всички ние сме много доволни от стегнатия бюджет, който представи Българска народна банка, от перспективното мислене на ръководството на банката с оглед на това, което смята да извърши правителството, от начина, по който се инвестират средствата на резерва и изобщо от работата, която е свършена през тази година.
    Особено искаме да подчертаем факта, че вече парите изцяло ще се печатат не само, но и ще се произвеждат в печатницата, за която българският данъкоплатец е отделил достатъчно средства през последните няколко години и която вече е завършена, инвестиционните разходи по нея са приключили почти и в която ще започнат да се печатат не само банкнотите за паричното обращение, но и редица други ценни книги - бандероли, фактури и т.н., и която се надяваме, че ще носи сериозни приходи, а и ще бъде от полза.
    Така че с тези няколко думи аз изразявам и благодарността си за съвместната работа с ръководството на Българска народна банка през изтеклата година, както и за съвместната работа с Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и ви призовавам да подкрепите това решение за бюджета на Българска народна банка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте проекторешението за приемане бюджета на Българската народна банка за 1999 г. така, както е предложен.
    Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
    Бюджетът на Българска народна банка за 1999 г. е приет. (Ръкопляскания.)

    Съобщения за парламентарен контрол на 18 декември 1998 г., петък:
    1. Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Жорж Ганчев и Георги Пирински, и на питане от народния представител Иван Генов.
    2. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев.
    3. Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на шест актуални въпроса - от народните представители Татяна Дончева, Виктория Василева, Михаил Миков, Петър Димитров, Михаил Михайлов, Донка Дончева и Румен Такоров, и на две питания - от народните представители Дора Янкова и Атанас Богданов и Анелия Тошкова.
    4. Министърът на държавната администрация Марио Тагарински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любомир Божков.
    5. Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
    6. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Кънчо Марангозов и Илия Баташки.
    7. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на три актуални въпроса - от народните представители Лютви Местан, Руси Статков и Станимир Калчевски.
    8. Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Нансен Бехар.
    9. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Ангел Балтаджиев, Мария Брайнова и Анелия Тошкова и на две питания - от народните представители Асен Христов и Руси Статков.
    10. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ахмед Юсеин, Ремзи Осман, Лютви Местан и Мюмюн Емин.
    На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни е поискал заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Драгомир Драганов.
     Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
    В заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на транспорта Вилхелм Краус и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов поради служебни ангажименти.
     Поради отсъствие от страната в заседанието не могат да участват министърът на културата Емма Москова и министърът на отбраната Георги Ананиев.

    Съобщения:
    Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание днес, четвъртък, 17 декември, в зала № 356 на пл. "Ал. Батенберг" № 1 половин час след приключване на пленарното заседание.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. сутринта.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 15,35 ч.)


    Председател:
    Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Петя Шопова

    Секретари:
    Виктория Василева

    Ивалин Йосифов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ