Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам две точки от дневния ред да бъдат:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
2. Законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. 11, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на някои специализирани организации.
По тази точка ние бяхме започнали, но не беше приложена конвенцията. Сега е приложена и раздадена.
Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 132 народни представители: за 84, против 20, въздържали се 28.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Има думата председателят на водещата Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников да прочете становището.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
корупцията относно законопроект за изменение и
допълнение на Закона за българските документи за
самоличност № 902-01-70, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 2 декември 1999 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 902-01-70, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха полк. Владимир Райковски, началник на служба "Правна" на МВР, господин Стефан Христов, господин Стоян Захариев и госпожа Мая Гьошева, представители на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от полк. Владимир Райковски. Той заяви, че прави следните уточнения в представения законопроект:
- Параграф 1 остава така, както е предложен, а именно:
"§ 1. В § 9 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "три години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
2. В т. 2 думите "две години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
3. В т. 3 думите "две години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
4. В т. 4 думите "две години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
- Параграф 2 да получи следната редакция:
"§ 2. Параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските документи за самоличност се отменят."
§ 3. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник"."
Господин Райковски отбеляза, че промените са от чисто технически характер и се правят с цел да се осигури снабдяването на българските граждани с нови документи за самоличност, които отговарят на европейските изисквания.
Комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо и второ гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 902-01-70, внесен от Министерския съвет, в уточнения на това заседание текст."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по законопроекта.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, аз потвърждавам, че в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията този въпрос беше много внимателно разискван с компетентните представители на Министерството на вътрешните работи. Даже мислих в един момент дали трябва да помолим да дойде един техен представител, но, както преди малко се чу, поправката има чисто технически характер. Става дума главно за един срок, който е съобразен с реалното време и с необходимостта цялата тази толкова важна промяна да бъде направена разумно и прецизно.
Предлагам да преминем към позитивно гласуване на този законопроект. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
Друг желае ли да се изкаже? Не.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 902-01-70, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Моля да гласуваме предложението на комисията, което е направено в нейното становище, законопроектът да бъде приет днес и на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 106 народни представители: за 89, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има думата господин Лучников, за да докладва на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за българските
документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67 и 70 от 1999 г.)

§ 1. В § 9 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "три години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
2. В т. 2 думите "две години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
3. В т. 3 думите "две години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
4. В т. 4 думите "две години" се заменят с "31 декември 2000 г.".
§ 2. Параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските документи за самоличност се отменят".
Предлагам § 3 да не го гласуваме, защото няма нужда от това да казваме от кога влиза в сила законът - от обнародването на закона в "Държавен вестник". Случаят не е така спешен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по заглавието и предложените параграфи 1 и 2? Не.
Моля, гласувайте заглавието и § 1 така, както е предложен от вносителя и § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 18.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. ХI, РАЗДЕЛ 43 ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ ПРИЛАГАНЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЯКОИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Ние бяхме започнали разглеждането на този законопроект. Тогава се постави въпроса, че трябва да разполагаме и със самата конвенция, даже становището на Комисията по външна и интеграционна политика е прочетено. Сега имате и конвенцията.
Всъщност, става дума по смисъла на закона с тази декларация да се разширят направените с Указ № 388 на Президиума на Народното събрание от 1968 г. (ДВ, бр. 37 от 1968 г.) разпоредби на конвенцията и по отношение на следните специализирани организации: Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Световната организация за интелектуална собственост и Организацията на Обединените нации за промишлено развитие.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, Вие днес ни изненадахте. Разбира се, имате правото да включите и тази точка в дневния ред. За съжаление, материалите, по които съм работил не знаех, за да ги донеса, но аз не съм против законопроекта, но не са изчистени юридическите въпроси докрай, включително и с вече раздадената ни конвенция. Първо, защото приемаме закон за декларация към конвенцията на ООН за привилегии, имунитет и т.н. Тази конвенция, към която ние сега приемаме декларация, не е ратифицирана от България. По силата на чл. 5, ал. 4 тя не е част от нашето вътрешно право и следва най-напред основния документ - конвенцията да бъде ратифицирана, да бъде публикувана в "Държавен вестник" и тогава няма пречка ние да разширяваме чрез декларация нейния обхват с други органи на ООН, които ще ползват именно тези привилегии и имунитети. Казвам го това, ако не ме лъже паметта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Конвенцията е ратифицирана и обнародвана 1968 г. още.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, може и аз да не бъда точен, както казах, не си нося материалите.

Вторият въпрос, на който, колеги, искам да се спра, извинявам се, защото материалите не са в мен. Конвенцията на ООН е за имунитети на специализираните организации към ООН, за ООН има редица организации, включително и с Указ 388 на Президиума на Народното събрание, където се разширява, там си спомням че беше включена Международната организация на труда, също е орган на Организацията на обединените нации.
Прави ми впечатление обаче, че сега с този законопроект се включват не само специализирани организации на ООН, като Световната организация за интелектуалната собственост, промишленото развитие, но, примерно, Международният валутен фонд. Нямам нищо против Международния валутен фонд, но Международният валутен фонд не е специализиран орган на Организацията на обединените нации.
И сега веднага се поставя юридическият въпрос: как е възможно ние да прилагаме една конвенция, която е специализирана само за органи на Организацията на обединените нации, към други органи, които са извън нея и да приравняваме тези привилегии и имунитети?
И затова, господин председател, правя процедурно предложение. Не е толкова спешен този закон. По силата на чл. 41 още веднъж да отложим гласуването, да прегледаме нещата, за да не допуснем някаква грешка.
Вие сега ми дадохте, и Ви благодаря, конвенцията, тъй като пак казах, не я нося, че е публикувана в "Държавен вестник". Ако е така, поне няма да има юридическа пречка за приемането на тази декларация.
Аз мисля, че не е публикувана. Не съм сигурен, тук има две конвенции. Благодаря. (Председателят Йордан Соколов разговаря с Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено предложение за отлагане на разискванията.
Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 147 народни представители: за 56, против 77, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Имате думата за изказвания.
Понеже наистина може би не всички са запознати с материята, аз си позволявам само да съобщя това, което посочих и на господин Корнезов, макар след неговото изказване. Още в конвенцията от 1947 г., към която ние сме се присъединили през 1968 г., е казано: "Думите "специализирани организации" не са за специализирани организации на ООН, а се отнасят за Международната организация на труда, Организацията на обединените нации по прехраната и земеделието, Организацията на обединените нации за образованието, науката и културата, Организацията за международна гражданска авиация, Международния валутен фонд, Международната банка за реконструкция и развитие, Световната здравна организация, Всемирния пощенски съюз, Международния съюз по далекосъобщенията". След това е казано: "и всяка друга организация, свързана с ООН, съгласно чл. 57 и 63 на Устава".
Сега по-скоро въпросът по същество е тези организации, които се предлагат, да имат този статут с тази декларация. Това са, пак чета, отново: "Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Световната организация за интелектуална собственост, Организацията на обединените нации за промишлено развитие". Дали този режим да се разпростре и по отношение на тях.
Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. 11, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на някои специализирани организации № 902-01-55, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да гласуваме на второ четене Закона за приемане на Декларация по смисъла на член ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на някои специализирани организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 9, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Има думата господин Асен Агов да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
"ЗАКОН
за приемане на декларацията по смисъла на член ХI,
раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на конвенцията по отношение на някои специализирани организации

Член единствен. Приема следната декларация по смисъла на член ХI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, одобрена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 21 ноември 1947 г.:
"Република България заявява, че разширява направената с Указ № 388 на Президиума на Народното събрание (ДВ, бр. 37 от 1968 г.) декларация и ще прилага разпоредбите на конвенцията и по отношение на следните специализирани организации:
Международния валутен фонд
Международната банка за възстановяване и развитие
Международната финансова корпорация
Световната организация за интелектуална собственост
Организацията на обединените нации за промишлено развитие."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря и аз.
Някой желае ли да се изкаже по заглавието и член единствен на законопроекта?
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта така, както са предложени от вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.
За процедура - госпожа Виктория Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание в понеделник, 20 декември, от 9,00 ч. с точка единствена в дневния ред: Разглеждане на второ четене на законопроекта за държавен бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 106, против 39, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания в периода 10 - 16 декември:
Питане от народния представител Панчо Панайотов към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно съдбата на "Дупница БТ" АД и на целия отрасъл тютюнопроизводство и тютюнопреработване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 януари 2000 г.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев на актуален въпрос от народния представител Константин Наплатаров.
Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на три актуални въпроса от народния представител Кръстьо Трендафилов.
Писмен отговор от министъра на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос от народните представители Даниела Николова и Ангел Балтаджиев.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедура има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Процедурата ми е на основание чл. 41, ал. 2. Във връзка с моя актуален въпрос до министъра на промишлеността относно мерките на министерството по повод протестите на миньорите от Чипровци Вие, господин председател, сте отложили този въпрос. Отложили сте го без да имате предвид, че протестът е изпратен и до Вас, и до министър-председателя, до всички институции в Република България и че той не търпи отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Кой въпрос е отложен?
РУСИ СТАТКОВ: Актуален въпрос до министър Божков, след като той отказа да приеме миньорите, след като отказа да определи дата и той или който и да било от министерството да ги изслуша. След като тези хора година и половина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте сега...
РУСИ СТАТКОВ: Господин председател, аз аргументирам на основание чл. 41, ал. 2 предложение за промяна във воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Слушайте ме сега. Никакъв Ваш въпрос не съм отлагал. На основание чл. 76, ал. 3, който текст дава право на всеки министър да отложи със седем дни отговора, право, което не може никой да му отнеме, министър Божков е поискал отлагане. Така че е излишно да говорим по този въпрос.
РУСИ СТАТКОВ: Моята процедура, господин председател, е свързана с липсата на аргументи за отлагане на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да има процедура в нарушение на правилника. Научете правилника!
(Председателят изключва микрофоните на народния представител Руси Статков, но той продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Статков, напуснете трибуната! (Народният представител Руси Статков продължава да говори.) Напуснете трибуната! (Народният представител Руси Статков продължава да говори.) Напуснете трибуната, господин Статков, трети път Ви предупреждавам. (Народният представител Руси Статков отказва да напусне трибуната.) Господин Статков, отстранявам Ви от едно заседание.
РУСИ СТАТКОВ: Нека да дойдат квесторите да ме отстранят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Напуснете вече не трибуната, а залата, господин Статков! (Народният представител Руси Статков продължава да говори от трибуната.) Господин Статков, напуснете! Квесторите да помогнат на господин Статков да направи това, което той не може. (Народният представител Руси Статков продължава да говори пред изключените микрофони.) Господин Статков, нямате никакво право да предлагате процедура в нарушение на правилника. Не, нямате, отстранен сте от заседанието. (Народният представител Руси Статков не напуска трибуната, а продължава да говори. Смях от мнозинството.) На Вас се смеят, не на онези, които гладуват. (Народният представител Руси Статков напуска трибуната.)

Преминаваме към отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно резултатите от разговорите с президента на Съединените щати господин Клинтън.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Господин министър-председател, знам, че не Ви е леко, и знам, че еуфорията от поканата за преговори в Европейската общност може много лесно да завърти главата на всеки политик в България. Съмнявам се, че народът с празните джобове го изживява така ликуващо. Но аз идвам от Оклахома, от Световната конференция за газ, петрол и електричество, където виждам една покана на губернатора Франк Итинг до Вас от 1997 г., където господин губернаторът Ви предлага газ, петрол, 100-процентово покритие от американска страна за търсене в Шабла и на други места на находища в Република България. Доколкото разбирам и до Бакърджиев има копие, но не му е отговорено. На тази международна конференция ме питаха за визитата на господин Клинтън неговият шеф на Демократическата партия и бившият губернатор господин Дейвид Уолтърс на закуска точно преди да замина. И човекът получи следния отговор от мен: че когато една държава с най-привилигирован статут, Република България, посрещне един прекрасен шанс за реклама на България - президентът на Съединените щати да посети нашата страна, той идва без нито един бизнесмен, не подписва нито една спогодба, нито една конвенция, той наистина не обещава никаква дата за влизане на България в НАТО, той не ни дава рамо даже за моста с нашите съседи румънците. Той просто идва и си отива.
Какви ползи изстискахте Вие от американска страна за нашите компромиси с въздушните коридори за НАТО, с наземните коридори, със скарването ни с една съседна държава за следващите 100 години? И имате ли предвид, че следващата администрация - републиканската, а това е господин Джорж Буш-джуниър, наистина българското правителство трябваше да направи всичко възможно да се запознае с тези хора, да изпрати българи, които да видят каква програма готвят американците, ако спечелят изборите догодина. Ето Ви писмо от Джордж Буш-джуниър и от баща му на моите домакини, които го представляват в щата Оклахома. Ходенето от вашето правителство на специалисти в щата Оклахома е напълно задължително, тъй като това е най-богатият щат на газ, петрол, земеделско стопанство, аеронавтика и самолетостроене. Аз Ви призовавам да ми дадете много простичък и ясен отговор, така че народът да разбере, какви ползи изстискахте Вие за Република България от посещението на Бил Клинтън в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Въпросът, поставен от Вас, не е много ясен, тъй като терминът не е "най-привилегирована", а вероятно сте имали предвид режим на най-облагодетелствана нация. Така е на български.
Вашият въпрос ми дава възможност да изложа накратко пред народните представители тази част от разговорите ми с президента Бил Клинтън, в която бяха обсъдени възможностите за активизиране на двустранното икономическо сътрудничество със Съединените американски щати и в частност облекчаването на тарифното третиране на български износ за Съединените американски щати.
През последните 2 години това беше наша цел, за осъществяването на която приложихме значителни усилия. Преди това обаче, предвид неяснотата на самия въпрос, следва да разясня действащия търговски режим между България и Съединените американски щати. Той се регламентира от Спогодбата за търговски взаимоотношения, съгласно която двете страни си предоставят статут на най-облагодетелствана нация, в търговията от общата система за преференции на САЩ и от споразумението със Световната търговска организация. Значи три документа. Съгласно поправката "Джексън - Ваник" от Закона за търговия на Съединените американски щати статутът най-облагодетелствана нация се подновяваше от Конгреса на всеки 6 месеца. На 28 юли 1996 г. Сенатът на Конгреса на САЩ прие проектозакон за изваждане на България от глава четири на Търговския закон на САЩ и за безусловно предоставяне на статута най-облагодетелствана нация. С прокламация от 27 септември 1996 г. на президента Клинтън продуктите внос от България от 1 октомври 1996 г. се третират съгласно клаузата на най-облагодетелствана нация при постоянна основа. От 1991 г. България е включена в общата система за преференции, които в момента се предоставят на 149 страни и се подновяват рутинно от Конгреса със задна дата. За България това подновяване се извършваше досега ежегодно. След 1989 г. Съединените щати не са налагали, с изключение на текстилните изделия, количествени ограничения по вноса спрямо България.
На конференцията на лидерите на страните от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа президентът Клинтън обяви, че ще работи с Конгреса за приемането на акт за търговски преференции за Югоизточна Европа, за да увеличи достъпа до американския пазар на стоки от Албания, Босна, България, Хърватска, Македония, Румъния и Словения. Освен това, за първи път от американска страна ще бъдат включени Черна гора и Косово. СЕПТА, както се нарича актът за търговски преференции за Югоизточна Европа, е едностранна американска преферентна програма за 5 години, моделирана по акта за търговски преференции за страните от Андинския пакт. Страните- бенефициенти, без Черна гора и Косово, и досега имат предоставена обща система за преференции. За тях новата програма ще предложи по-голяма предсказуемост поради 5-годишната си продължителност и по-широко покритие на продуктите, като включва чувствителни продукти като обувки, стъкла, метали и селскостопански стоки. Текстилът продължава да се изключва.
Във връзка с посещението на президента Клинтън в България на 12 ноември т.г. инициативата му беше внесена в Конгреса.
След като очертах рамката на търговския ни режим със САЩ, позволете ми да анализирам неговото приложение в последните години и да очертая перспективите в резултат на посещението на президента Клинтън.
През 1998 г. е налице увеличение с 14,5 на сто на относителния дял на износа за САЩ, осъществен на базата режим на най-облагодетелствана нация и съответно е намалял относителният дял на преференциалния износ по общата система за преференции спрямо 1997 г. Със 7,4 на сто е намалял делът на преференциалния износ с нулеви мита и със 7,1 на сто на намалените мита.
Позволете ми да обобщя. В сравнение с най-облагодетелствана нация актът за търговски преференции за Югоизточна Европа, първо, предоставя допълнителни търговски преференции в по-голям размер и за по-широк кръг от стоки. Предвижда се 60 на сто от изнасяните за САЩ стоки да са с нулеви мита при 9,9 на сто по досега действащия режим. Включват се чувствителни стоки като селскостопански, стоманени изделия и изделия от стъкларската и обувната промишленост, с изключение на текстил и облекло.
Второ, срокът на действие е 5-годишен. Едногодишен беше досега, което допринася за по-голяма предсказуемост и стабилност на търговските ни взаимоотношения и дава по-добри хоризонти за търговците.
Трето, представлява едностранен акт на либерализация от страна на Съединените американски щати. Това не налага на България отстъпки за получаване на това по-благоприятно третиране.
Четвърто, създава условия за по-добро структуриране на износа ни. Очаква се да се увеличи делът на продуктите от химическата промишленост, от фармацевтиката, с минерален произход, селското стопанство, хранителната промишленост, неблагородните метали и изделия от тях, машини и апарати. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви за цифрите, които изложихте, господин министър-председател! Явно Вие не желаете да отговорите на въпроса "Що е "Стършел" свършил?" за България. "Стършел" е свършил нищо за България. Когато България губи от четири ембарга, когато на България е разбита военнопромишлената индустрия целево и българското земеделие целево, и когато сега някакви фокусници в "Армимекс" - братовчеди, кръг, им предлагаме сделка за 6 млн. долара и те се крият 2 месеца и не отговарят и накрая пращат едно апокрифно писмо, аз вече знам, че никой, никой за България не може да направи това, което всички заедно можем да направим. Една партия вече не може да го свърши.
Защо господин Клинтън не си тури парите, когато беше тук, като една компенсация за всичките несгоди, които България преживя? Само Вие можете да го накарате. Лех Валенса накара президента Буш да подпише 4 млрд. долара опрощение за външния дълг на Полша.
Какво направихте Вие и Вашият президент? Нищо! Абсолютно нищо! Дунав-мост - рамо - никакво! НАТО - дата - никаква! Оръжията от Германия и изтеглящите се дивизии в Щатите - дават се на Гърция и Турция, не стигат до България. Защо? Какви са тези общи приказки тук? Говоря в прав текст. Знам, че не Ви е лесно, знам, че имате трудности, знам, че е тежка раницата. Намерете точните хора, използвайте всеки българин, за да може нашето Отечество да има шанс. Вие ме направихте мен евроскептик, защото аз знам, че 15 години ще продължат тези преговори, знам, че тези бюрократи със стъклените очи от Брюксел няма да ни простят, след като в Оклахома шефове на петролни корпорации ми казват: газифицирайте първи и втори блок. Точно с компенсациите, които ще ви дадат. Само че Вашият господин Бакърджиев разби Ямбургското споразумение за хубавата цена и сега плащаме баснословна цена за газта! И не намерихме наш газ в Шабла и в други части на България и сега ще ядем голямата икономическа тояга.
Това е истината, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание, за Вашата щедрост да ми отпуснете 5 екстрасекунди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своя актуален въпрос относно изпълнението на "Програма 2001" на правителството на Република България в областта на здравеопазването.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! В раздел "Социална политика и здравето на българите" на програмата на правителството "България 2001" е записано: "Здравеопазването в България е част от цялостната социална политика на правителството и ще се ползва с приоритет, като се отчита катастрофалното състояние на здравната система и интересите на обществото".
В продължение на близо три години се разбра от българското общество, че здравеопазването не е приоритет в социалната политика на правителството. Още по време на вота на недоверие към правителството по здравната политика Демократичната левица посочи, че начинът, по който започват реформите, е дълбоко погрешен и вреден, че няма приоритети в проведената здравна политика. На това лично Вие и правителството отговорихте с ирония и самочувствие на хора, достигнали върха на своята некомпетентност, че вотът е добре дошъл, за да обясните на хората за какво става дума. Интересно защо и до днес не са ви разбрали. И ето резултатите. Бързата структурна реформа на здравната система, както е записано в програмата, липсва. Отделянето на поликлиниките от болниците и административно проведената акредитация са фасада, зад която се крие увеличен административен персонал, лишаване на хората от високоспециализирана медицинска помощ и съкращаване на излишни медицински специалисти - общо около 14 000 от 1 януари 2000 г. Колко ще станат от 1 юли 2000 г., днес никой не знае. Задавате ли си въпроса дали са излишни при тази висока заболеваемост на хората? Междупрочем, за вашето управление много хора в България са излишни.
Промени в системата на финансирането не са настъпили. С отлагане въвеждането на здравноосигурителната система в доболничната и болничната помощ е съмнително дали ще се осъществи по време на управление на правителство, ръководено от Вас.
Приеха се три закона за нуждите на реформата, които преди да са започнали да действат и да се провери тяхната ефективност, се подложиха на изменения. Това се случи, защото управляващото мнозинство в парламента като рудиментарен орган на правителството гласува всичко, което му се предложи, без да приема нито едно предложение на опозицията. Не съм очаквал, че лозунгът "Ние можем!" може да нарушава логичния мисловен процес.
На моя актуален въпрос от 25 септември 1998 г. поемате ли политическата отговорност за невнасянето на законите и оттук за забавянето на реформата в здравеопазването на Република България Вие ми отговорихте, че поемате политическата отговорност. Измина повече от една година от отговора на този въпрос. Тук се сещам за една мисъл на Джеферсън, че изпълнението на законите е по-важно от създаването им. При вас обаче е друго - създадохте закони, които не могат да действат при липсващата и ликвидирана икономика и изпълнението им е практически неосъществимо. Сега е отложено практическото стартиране на здравната реформа.
Моят актуален въпрос, господин министър-председател, е Вие като министър-председател считате ли, че забавянето на стартирането на здравната реформа ще доведе до провал на здравната политика на ръководеното от Вас правителство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Независимо че цитирате неточно пасаж от програмата на правителството "България 2001", действията на правителството показват, че здравеопазването е един от неговите приоритети в социалната политика. Пак там бихте намерили отговор каква е стратегията за постигане на целите за промяната на здравната система.
Какво представлява здравната реформа - продължителни във времето действия или еднократна промяна? Категорично цялостна политика означава здравната реформа, изискваща продължително време, усилия и финансови средства. Неслучайно даже страни с богати и продължителни традиции в здравеопазването и начините на неговото финансиране провеждат адаптации и корекции в техните системи, за да отговорят на нуждите на обществото. Не е случаен фактът, че даже в Съединените американски щати при наличието на многообразни по възможности осигурителни фондове се създаде правителствен комитет за реформиране на здравната система и нейните социални взаимоотношения.
В изпълнение на нашата програма правителството внесе последователно в Народното събрание основния пакет от закони, които определят правната рамка на здравната реформа - Закона за здравното осигуряване и Закона за съсловните организации, в сила от 1998 г., Закона за лечебните заведения, в сила от 1999 г. По този начин се осигури възможността за провеждането на структурно-институционалната реформа в здравната система, тоест преобразуването й като партньор на Здравноосигурителната каса.
Успоредно с това се проведоха действия по оптимизиране на стационарните заведения, закриване на неефективни в медицинско отношение болнични легла и заведения, пренасочване на работна сила от болнична към извънболнична помощ.
Чрез проект на Световната банка се усъвършенства и модернизира националната система за спешна помощ и окомплектоването с минимална медицинска апаратура на непривлекателни общи лекарски практики в различни области.
Третият съществен елемент на здравната реформа е промяна на начина на финансиране, тоест замяна на държавния и общински бюджети със здравноосигурителен фонд. Със създаването на Националната здравноосигурителна каса се стартира процесът за създаване на инфраструктурата и подготовката на сключването на националния рамков договор със съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Не искам да скрия от вас, че се изправихме пред големи трудности, свързани с намирането на подходящ сграден фонд за районните здравноосигурителни каси, набирането на персонал, обучение на кадри, определяне на основните критерии за заплащане на медицинските услуги и др.
Независимо от това, че здравната система, Здравноосигурителната каса и съсловните организации имаха готовност за промяна на начина на финансиране, трезвият анализ показа, че за да се осигури плавен преход от едната система в другата, е нужно повече технологично време за инфраструктурна организация на касата. Тук следва да се подчертае, че стартирането едновременно и на реформата на пенсионното осигуряване увеличи напрежението в републиканския бюджет, както бе отбелязано и в докладите на Международния валутен фонд и Световната банка.
Ето защо ние приехме политическото решение за отлагане не на здравната реформа, която е в ход и продължава, а на старта на здравното осигуряване като нов начин на финансиране и ефективно използване на ресурсите. Това дава възможност да се завършат и технологичните процедури за финансовото съдействие на Световната банка по изграждането на информационната система в Националната здравноосигурителна каса.
В подкрепа на това ще ви обърна внимание, че всички подзаконови нормативни документи за извънболничната помощ са вече официален факт и вашата парламентарна група писмено е информирана за това. Продължава процесът на квалификация и обучение на лекарите по обща медицина, което ще им даде възможност да изпълняват изискванията, поставени пред общопрактикуващите лекари. Продължава също така и процесът на регистрация на индивидуалните и групови практики и преобразуването на поликлиничните структури в съответни търговски дружества.
Всичко, което изложих, господин Марангозов, недвусмислено показва, че забавянето на старта на заплащането на медицинските услуги не означава забавяне на здравната реформа, а още по-малко - провал на здравната политика. Искам да ви уверя, че поетите ангажименти от правителството ще бъдат изпълнени в рамките на неговия мандат.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата за реплика господин Кънчо Марангозов.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър-председател! Едно е желанието, друго - изпълнението. Така беше и по време на вота. С отлагането старта на здравната реформа, чрез отлагане на здравноосигурителната система, правителството изработва алиби за провала на здравната си политика. За нея носят отговорност всички министри, разбира се, най-голяма отговорност носите Вие като министър-председател. Не напразно Международната организация на труда постави до проблемите неравенство и безработица и здравето. С неравенство, с безработица и с влошено здраве на българските граждани преговорите с Европейския съюз ще бъдат трудни. Аз не желая това за моята България и за народа, към който принадлежа.
Всяко уважаващо дейността си правителство и неговия министър-председател не биха посочили като аргументи, както направихте Вие в момента, отлагането на старта със създаването на по-добра организация и инфраструктура, стабилен и плавен преход. Ние това - за плавния преход, Ви го казваме вече три години. Днес са необходими спешни мерки. Имаше го в препоръките на Световна банка още в меморандума през 1997 г. Вие нямате алтернатива, ако здравната реформа не стартира на 1 юли 2000 г. Нямате и приоритети в здравната политика.
Например. Започналата реформа в Спешната помощ още през 1990 г. е провалена. Ръководещи от директор в Министерството на име Момчил Енчев казват бил роднина, братовчед на министъра, има фирма и снабдява спешния център в София. Телекомуникационната система не действа. Побългарена е. Бюджетът на спешните центрове е 25 млн., колкото беше миналата година. За кое по-напред - за медикаменти, за заплати, за горива, за ремонт на санитарни автомобили? Е, има светъл лъч - по 1,40 допълнително за храна на дежурния персонал по време на празниците по Нова година. Предполагам, че за Новогодишния коктейл в Министерския съвет, който давате, ще бъде малко по-малко, от кумува срама.
Днес българинът плаща за здраве чрез данъци, осигуровки по прословутата Наредба № 22 под масата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, времето Ви изтече.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: А от 1 юли 2000 г. - и 1% от минималната работна заплата. Къде го има това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов, времето Ви изтече!
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Господин министър-председател, ... (Председателят Йордан Соколов изключва микрофоните на народния представител Кънчо Марангозов, който продължава да говори на изключени микрофони.)
Не ме оставяте дори да си довърша изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Господин Марангозов, след като сте си го написали предварително, хубаво е в двете минути да може да се съберете.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Марангозов, Вие отлично познавате по-добре от всеки друг в тази зала как върви здравната реформа, какви стъпки се правят. Информиран сте достатъчно добре и за трудностите, които се срещат. И това, което аз не мога да разбера, е защо по този начин превръщате всичко от това, което знаете, в дребно политиканстване. Съзнавайки само откъде започнахме, знаейки много добре причините, знаейки много добре и нивото, което заварихме, разбирайки естеството на трудностите, които преодоляваме, Вие сега се занимавате наистина с дребно политиканстване на едни огромни трудности пред страната.
Това, което не мога да приема, е декларацията за грижите. Това, което не искате за моята България, както се изразихте. Аз също не искам за моята България хората да са болни. Също не искам в моята България да няма добре функционираща здравна система. Но това нещо може да се направи само като всички бутаме в една посока, а не като едни бутаме в една посока, а другите дърпаме оттам обратно. Защото има една много интересна стара поговорка: "Мъжът да кара с каруца, а жената да изнася с игла и няма да има нищо вкъщи." Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос относно инициативата на премиера за създаване на фонд за подпомагане на българската култура.
Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин премиер! Моят въпрос е свързан с обявената от Вас идея да създадете фонд за подпомагане на българската култура. И може би нямаше да го поставям, ако не виждам в тази идея една опасност, за която говорих още когато преди повече от половин година тук се приемаше Закона за закрила на българската култура.
Да предположим, че един творец е създал едно произведение - примерно пиеса, и иска да я постави. Нормално е да кандидатства за субсидия от Центъра за театър към Министерството на културата. Но възможно е Министерството на културата по различни причини, може да не са и политически, да откаже такава субсидия, макар че авторът може да бъде Стефан Цанев, Недялко Йорданов и някой друг голям български автор. Като не успява по държавна линия, нормално е да кандидатства в Националния фонд "Култура". Между другото създаден ли е вече този фонд или все още не? Но там отново попада на министъра на културата, защото госпожа Москова е не само министър, но и по закон е председател на управителния съвет на фонда. Нормално е, че и там ще получи отказ. Тогава този наш драматург се обръща към структурите на гражданското общество - към фондациите. В България обаче малко фондации имат възможност да дават пари за култура. Това е "Отворено общество", фондацията на Вашата съпруга и фондациите на още нечии съпруги. Тоест, пак попадаме в правителството, макар и не директно И там получава отказ.
Къде отива тогава авторът? - Да предположим, в този фонд, който Вие ще създадете, но отново отива в правителството. Където и да се отиде, където и да се почука за пари, се попада при правителството. Такава концентрация на ресурси, струва ми се, никога не е имало в България. Един омагьосан кръг, в който авторът, творецът се върти. И това е една опасност за самото функциониране на демокрацията. Тук виждаме как държавата поглъща гражданското общество.
И затова аз си мисля, че този фонд, който Вие ще създадете, вероятно е нещо много добро, но то е още една крачка към концентрацията на ресурсите, които се отделят, в случая, за културата на България. До такава степен, че може да се зададе въпроса: възможно ли е да има българска култура, която не е благословена от семейство Костови.
Ето затова Ви питам: какъв ще бъде статутът на фонда? Как ще се разпределят средствата в него, по какви критерии? Той ще конкурира ли фонда, предвиден в Закона за закрила на културата, паралелен ли ще бъде? Дарителите в този фонд ще имат ли данъчни облекчения? Въпроси, които са изключително важни за българската култура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов, искам да Ви кажа, че опасенията Ви са напълно напразни. Това, което Вие сте прочели, и което сте обмислили, очевидно е преди всичко продукт на Вашето въображение. Може би тук трябва да завърша своя отговор, но няма да бъда чак толкова кратък, защото Вие си позволихте с въображаемите си тези и да инсинуирате в тази зала, да отправяте обвинения и т.н. Нещо, което за мен е непочтена политика. Така че на Вашето въображение аз няма какво да отговоря. На Вашите фантазии нямам коментар. Те са наистина много сериозни, но те са сериозен Ваш проблем, не са мой.
Става въпрос за инициатива, за разговор, за желание хората да се организират сами. Аз си давам сметка, че хората от културата не трябва да имат бюрократизиран достъп до никакви източници за финансиране и до никакви разрешаващи институции за своето творчество. И точно това е разговорът всъщност, който искам да започна.
Идеята беше нещо повече. Да се направи връзка между тези, които имат парите и тези, които могат да имат полза от едно културно събитие и тези, които могат да произведат културното събитие. Те сами помежду си да се разберат, те да създадат своята организация и да няма "семейство Костови" както Вие тука казвате сто пъти. Изглежда Ви се привиждат непрекъснато в сън. Това не Ви прави чест.
Става въпрос за това дали е възможно не само да се финансират самопроекти, защото в момента Вие знаете, че основната слабост на културната структура е, че ние финансираме културни институции и културни щатове. Ние финансираме много малко културни проекти и културни събития. И системата на финансиране чрез Министерството на културата, и системата чрез фонд "Култура" фактически се превръща в такъв вид финансиране, колкото и да се стараем.
Така че втората тема, която поставям за дискусии и която искам да се дискутира не днес, но не с Вашия нервен тон, а наистина със загриженост и с любов към културата, е дали можем да намерим пряк достъп от парите до проектите. Да махнем бюрокрацията, да махнем администрацията, да махнем обслужващите звена. Хората от културата, авторите, творците да имат прекия достъп.
Третият въпрос, който съм поставил - аз съм сигурен, че Вие няма да ме разберете, но все пак ще го кажа пред останалите народни представители - е за ценностната система. Моята идея е да се подкрепи наистина по един начин, който не е този, който съществува в момента, но който те сами биха могли да си създадат, нещо съвършено конкретно - израждане на културни ценности, които ни приобщават към Европа, които представят България като културен факт, като културен феномен в Европа и които служат за популяризиране на европейските ценности, на европейския морал в България.
Може би не си представям достатъчно добре решенията на тези въпроси, защото ми се ще да участвам в дискусията, но искам да кажа, че реакции като Вашата ще ме накарат дори в тази дискусия да си помисля дали да участвам, тъй като ако това е начинът, по който се посреща едно добро желание да се подпомогне културата, ако с такива наистина комплексирани представи ние се отнасяме един към друг, никаква пресечна точка на нашата ценностна система не може да се намери и никаква пресечна точка на нашия морал, за да можем да поставим и обсъдим въпроса, който според мен има национално значение. А ние трябва да намерим такава пресечна точка дори и въпреки такива хора като Вас, които във всичко търсят конфронтацията, във всичко търсят очернянето, във всяко добро намерение са склонни да видят някаква заплаха - вероятно за себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря. Уважаеми господин Костов! Аз ще предоставя на дейците на културата да преценят кой е злият български гений на културата - дали съм аз.
Ще бъда най-щастливият човек, ако действително са само плод на моето въображение, на моята фантазия такива факти като: закриване, сливане и преобразуване на средни художествени училища, довели до протести на учениците за пръв път от две години и половина насам; отлъчване на театри от държавната субсидия, невъзможност на общини да издържат същите тези театри; закриване на Централна археологическа база в Созопол; закриване дори на Института по културата с неговия скромен щат от 12 човека; невъзможност на Софийската опера, която в събота ще има премиера с "Джоконда" на Понтиели, да прави по-нататък представления поради финансови ограничения.
Аз ще съм щастлив, ако това е плод само на моето въображение.
За съжаление това е плод на вашата политика. И не аз съм злият гений на българската култура, но според мен философията, начинът, по който се отнасяте към културата, е дълбоко погрешен. Вие смятате, че парите са нещо или което е изнесено от други, или което се намира на склад и трябва да се харчи пестеливо, за да го има до края на живота. Парите, господин Костов, се произвеждат всяка година. Вашето правителство ръководи този процес.
Но аз Ви разбирам. Вие няма как да произвеждате пари, които да давате и за култура, защото всички произвеждащи структури в България вече са унищожени. Ние трябва да кажем вече открито, че има едно престъпление срещу България, че имаме унищожено земеделие, унищожена индустрия. Сега ще отиде и нашата енергетика. И затова няма пари нито за култура, нито за спорт, нито за образование, нито за други дейности. Това е големият порок на вашето управление, който ще бъде задълбочен с намерението ви за пореден път да се слее Министерството на културата с някое друго министерство.
Моля Ви, поне тази глупост не правете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз взех думата за реплика, защото по един чудесен начин стана ясна разликата в подхода към културата и към начина, по който тя трябва да бъде насърчавана. Защото всички тези примери, които господин Атанасов даде тук, са примери за институции, за структури, за културни структури, за които не е зададен въпрос "Имат ли функции?" и отговорът, когато се зададе въпрос "Има ли функции едно културно средище, каквото е училището, примерно, за производство на сценични кадри, има ли нужда от такива кадри" и когато отговорът е отрицателен, да се твърди, че трябва да има училище, тоест да се издържа структурата, точно това не е приемлива културна политика. Точно това не е културна политика. Трябва да има ясна връзка между функциите. А функциите в културата са много прости и много ясни. Това е да се произвеждат културни събития, да се отговаря на културни нужди, да има необходимост от реализация на някакъв културен проект. Това е, което трябва да бъде насърчавано и това трябва да бъде продукт на една нова политика. Хората, които създават истинската култура, нямат нужда от бюрокрация, нямат нужда от излишни структури. Те трябва да си дадат ясна сметка, че точно тези излишни структури се поддържат с парите, които биха отишли за техните творчески идеи и за тяхната реализация. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос относно отстраняване на негативното влияние на естествените монополи върху икономиката на България.
Заповядайте.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Естественият монопол присъства на конкретния пазар, ако той е в състояние да обслужва този пазар по-добре и по-ефективно, отколкото която и да е съвкупност от две или повече фирми.
Световната практика показва, че има сегменти от пазара, в които развитието на конкуренцията е невъзможно или неефективно. Общоприета практика в тези случаи е държавата да не се бори срещу монополната дейност, а да създава условия за постоянен контрол и регулиране на тази дейност.
Какви са фактите в България към днешна дата? НЕК се готви да повиши цената на електрическата енергия с 30 - 40 на сто. Предвижда се демонополизация на седем клона, но се влошава себестойността, тоест ще се плаща произведената електроенергия според разполагаемата мощност, а не според действително произведената и реализирана електроенергия. "Булгаргаз" се облагодетелства от Закона за уреждане задълженията на "Булгаргаз" с 370 млн. нови лева, а Международният валутен фонд откри дефицит в бюджета от 560 млн., в това число несъбрани вземания на монополиста от 340 млн.
През 1997 г. средната заплата там е 752 лв. През 1998 г. е 1070 лв. при условие, че заплатите ще бъдат замразени. Нарастването на заплатите става при намаляване потреблението на природен газ и невъзможността да се събират редовно постъпленията.
Бих посочил такива примери и с "Топлофикация", мога да Ви посоча и с "Водоснабдяване и канализация", но общото в тях е, че правителството отказва да изпълни задълженията си да регулира естествените монополи, с което оставя впечатлението, че с това събира косвени данъци за сметка жизнения стандарт на своите потребители.
Това ми дава основанието да Ви попитам за стратегията на правителството по отношение на естествените монополи. Благодаря Ви, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Разбира се, че ценовата политика, която представяте тук като изненадваща, е отлично позната на обществото, тъй като самите вие като народни представители дълго време дебатирахте и приехте Националната стратегия за развитието на енергетиката на Република България с решение на Народното събрание от 13 март 1999 г. (Реплика от блока на опозицията, която не се разбира.)
Ами, не сме я чели внимателно, ако твърдим, че там няма план за изменение на цените на всички енергийни ресурси и специално пък на цените на електроенергията. Напротив, в това се състоеше и особеността на политиката на сегашното правителство, че то предварително пое мъжеството и обяви план за едни дългосрочни промени на цените. И сега безкрайно неуместна поза е за един народен представител, който е обсъдил, дискутирал е публично и накрая е подкрепил категорично тази Национална стратегия, да излезе и да каже: ама, извинете, какво става, защо цените се покачват? И да се казва: правителството покачи цените. Всъщност цените отидоха там, където отидоха сега, защото според Националната стратегия трябваше да има това изменение, трябваше да има това повишение. Това е част от реализацията на стратегията на националната енергетика. И за мен наистина е удивително как от това нещо може да се прави въпрос и как можем да се оказваме изненадани като народни представители, обсъждащи тази материя.
Защото, какво виждам аз зад такъв подход към нещата?
Първо, отказ от националното съгласие по отношение на енергетиката. Отказ от един пълен консенсус и аз не знам дали това е ваша политика, дали това е ваше поведение или е поведение на цялата парламентарна група, но тези въпроси, които Вие зададохте тук, пред мен, имате толкова очевидни отговори, които знае Вашият колега - председателят на Комисията по енергетика и енергийните ресурси господин Ерменков, че една консултация веднага би Ви изяснила всички въпроси. Въпреки това аз не бих желал да виждам тук повече от една тревога и така ще отговоря на въпроса. Повече от една тревога не бих желал да виждам, защото иначе мога да видя наистина едно желание за спекулация, каквото виждахме и в други въпроси, отправени към мен в днешния ден.
Вторият момент е изключително важен - естествените монополи. Естествените монополи не могат да не бъдат регулирани, не могат да не бъдат обект на дерегулация в Националната стратегия. Те не могат да не бъдат и предмет на преговори за присъединяването ни към Европейския съюз. Така че една наша обща загриженост за това сегашният момент какво променя в областта на регулацията на естествените монополи и ще даде ли сила за по-нататъшни успехи в дерегулирането им, има много красноречив, според мен, убедителен отговор. Ние дори да желаем, дори да има лоби, което не желае да отиде към дерегулация на тези монополи, по-скоро да отиде към демонополизация на икономическата структура на страната, то трябва да се съобрази с тези обективни предпоставки.
Твърдението, че чрез тези цени се събира едва ли не някакъв извънреден данък, трябвало да бъде дебатирано по времето, пак казвам, когато е била дебатирана Концепцията за националната стратегия за развитието на енергетиката. Но след като тя е приета, трябва да е съвсем ясно, че правителството не може да не я изпълнява. Тази Национална стратегия в хоризонта на своето действие ще бъде задължителна и за това, и за следващото, и за по-следващото правителство, и след изборите в 2001 г. Няма как просто от тази стратегия, от това решение да се получи отказ, тъй като Вие знаете много добре, че с друга страна стратегията в енергетиката е един, хайде да не го наричам гръбнак, но изключително важен компонент от 3-годишната програма, която България е съгласувала и която изпълнява заедно с подкрепата на Международния валутен фонд. Това е една стратегия, която е и подкрепена от Световната банка. Няма как българското правителство или която и да е част от българското общество да провали изпълнението на такава стратегия и това да не доведе до драматични последици за цялата страна. Защото неизпълнение на стратегията означава нарушаване на параметрите на 3-годишната програма. И Вие много добре знаете, че нарушаване на параметрите на 3-годишната програма означава прекратяване на финансирането на страната и отслабването на всички наши финансови и икономически позиции.
Така че за мен начинът, по който Вие поставяте днес въпроса, е, честна дума, изненадващ откъдето и да го погледнеш.
И остава загрижеността дали ние бързо ще можем да преодолеем монополните структури и какъв е планът това нещо да стане. Това вече е един наистина много сериозен и голям въпрос.
Отговорът обаче е прост. Отговорът е: ще успеем, ако реализираме докрай, без да се колебаем, без да се плашим, както в момента можем да се изплашим от покачването на цените, своята стратегия. Тоест, да покажем, че сме твърди, че сме неотстъпчиви, че сме категорични и че преследваме предварително обявените параметри и няма да се отказваме от тях.
Сега, в момента, аз виждам друго, виждам разколебаване на усилията на всички ни, в това число, за съжаление, и на тези хора, от които зависи реалното осъществяване на Националната стратегия. Аз виждам разколебаване на усилията и по ред показатели, но бих желал, първо, да си реша въпроса вътре с тях, да разбера доколко те са мотивирани да изпълнят стратегията, а не да се подплашват от непрекъснатите трудности, с които се сблъскват, и от непрекъснатите проблеми, които трябва да решават ежедневно. Да видя в каква степен те имат воля да решават този въпрос, защото, ако има един въпрос пред мен, редактиран към мен, той е дали хората, на които е дадена тази отговорност, ще я поемат и ще я извършат. Защото сега при прегледа на изпълнението на 3-годишната програма през 2000 г. основните неща, които ще бъдат критерии за изпълнението, са изцяло в полосата на изпълнението на Националната енергийна стратегия.
Така че неизпълнението може да се окаже наистина много сериозен риск за програмата на нашата страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика, ако желае, има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз съм малко смутен. Информацията, която изнесох, не беше, за да коментирам стратегията по енергетика, а да Ви покажа един елемент от регулирането на естествените монополи и какво следва, ако няма такава ангажираност от страна на държавата.
Сега ще бъда пределно откровен с Вас, не искам да бъда некоректен, но имам усещането, че тази материя не се познава и от Вашите експерти.
Първо, Вие трябва да бъдете информиран, че на 13 май 1999 г. заедно с господин Бойков внесохме един адаптиран от американски специалисти Закон за регулиране на естествените монополи. Той не само, че не мина през пленарна зала, но не се и разгледа в Комисията по икономическата политика. Това показва, че не се разбира материята и важността й в поведението на стопанския живот на България. И оттук следва един въпрос, който искам най-чистосърдечно да споделя с Вас. По време на дебата за присъединяване на България към Европейския съюз Александър Томов каза нещо много важно: "Какво ще предложим на този народ? Сценарият на самотния бегач на дълги разстояния, който, ако вие изберете, не се знае дали ще бягате там, където трябва да стигне България, или щафетното бягане, в което всички ще бъдем съпричастни и съобразно предаността ни към интересите на България, ще отдадем своите сили и енергия?"
Ето тук дилемата, която искам да коментирам с Вас. И това беше един опит да помогнем на правителството в направление адаптиране към пазарните отношения в развитите икономически страни, благодарение на една информация, добита по стечение на обстоятелствата. Аз не исках да оспорвам нищо в стратегията, но цената, заедно с други факти и управленчески действия, е елемент на регулирането на естествените монополи, които са основна фигура в развитите страни. Благодаря Ви, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
За дуплика има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата за реплика, за да се съглася с две неща. Първо, че е абсолютно необходима единодушно подкрепена позиция на България в тази невероятно сложна и трудна дейност. Аз съм категорично за. Консенсус тук е абсолютно необходим. Всякаква помощ, откъдето и да дойде, господин Нешев, ние ще приемем.
Второ, искам да се съглася, че не съм такъв професионалист като Вас в областта на демонополизацията, защитата на конкуренцията и дерегулирането в държавата. В това отношение разбира се не мога да се сравнявам, тъй като Вие бяхте ръководител на съответен орган, натрупали сте огромен опит и аз уважавам Вашия опит. И в това отношение смятам, че можете да бъдете много полезен. Но Вие ми задавате въпроса каква е стратегията на правителството. Аз казах, че стратегията е приета и че проблемът е тя да бъде изпълнена. Всъщност ние в изпълнението на тази стратегия трябва да намерим общия език. Иначе вижте какво се получава с характерно българско тъпчене на място. Всеки път, когато се искат от нас много и упорити усилия, когато се иска да поемем жертви и да поемем натоварване върху себе си, ние всеки път се връщаме и казваме: "Ами планът добре ли е? Ами добра ли е стратегията?" Всеки път се връщаме към началото и в тези трудности ние желаем да ревизираме предварително начертаната програма. Ето това е част от манталитета, който трябва да променим. На нас ни е необходимо съгласие по конкретното изпълнение на вече приета стратегия. Ако някой желае да ревизира стратегия, приета с пълен консенсус, това е вече много сериозно предизвикателство към цялото Народно събрание. Защото ето такъв е въпросът - каква е стратегията на правителството по отношение на естествените монополи? В енергетиката са естествените монополи - "Булгаргаз", Националната електрическа компания. Това са. Основните и най-сериозните са там.
Що се отнася до другите, Вие знаете какви усилия се правят и в сферата на транспорта, Български държавни железници и пр. Но най-тежките ни монополи са в сферата на енергетиката. Защото дори топлофикацията е въпрос, който ще бъде леко решен с отиването на общинско подчинение, както стана с Водоснабдяване и канализация. Много естествени монополи автоматически си разрешиха въпросите с промяна структурата на управление. Но Вие задавате най-важния въпрос и ги изброявате: "Булгаргаз", електроснабдяване. Това са най-тежките. ВиК даже не е сериозен въпрос, защо да го коментираме? Ето, концесията в София показа как могат да бъдат решени и то категорично въпросите на един такъв монопол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
Последният актуален въпрос е от народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков относно закриване на Агенцията за българите в чужбина и създаване на Изпълнителна агенция към министъра на външните работи.
Има думата да развие актуалния въпрос господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! В практиката на почти всички модерни европейски държави грижата за техните сънародници зад граница е един от основните приоритети в националната им политика. Така например във Франция съществува Министерство на франкофонията, в Англия функционират редица институции, утвърждаващи английските интереси в земеделската общност, в Турция има Министерството на външните турци, в Гърция - Световен съвет на елинизма и т.н. Същата практика се наблюдава сред всички източноевропейски държави. В нашата съседна Македония има Министерство на изселниците. Подобно министерство има и в Албания. В държави като Румъния и Унгария функционират по няколко институции и фондации с държавно участие, като за всяка страна общият бюджет е близо 200 пъти по-голям от изразходваните за същата цел от България средства.
През 1992 г. бе създадена Агенцията за българите в чужбина като орган на Министерския съвет за координиране и провеждане на държавната политика спрямо живеещите извън страната около 4 млн. българи и лица с български произход. Въпреки нищожния си бюджет, за 1999 г. това е скромната сума от 200 хил. лева, и ограничен кадрови ресурс тя съществува и осъществи значителна дейност за локализиране на българските общности по света и духовното им единение с родината чрез поддържане на редовни връзки с над 100 организации. През 1998-1999 г. Агенцията направи немалко за подкрепа на българите в Югославия, Албания и други съседни държави по време на Косовската криза и последвалите събития. Работата с тези наши сънародници доведе до изява на българското национално съзнание на много граждани в тези държави, които в миналото бяха подложени на сериозна асимилация. Същото може да се признае и за разпространението на българската култура, изучаване на български език, обучение на много българчета от чужбина у нас, заселване в страната или придобиване на българско гражданство от тези наши сънародници, които желаят това.
Агенцията за българите в чужбина разработи и предостави на правителството цялостна програма за заселване у нас на задгранични българи. Програмата е мотивирана от постоянно увеличаващия се брой наши сънародници от бившия Съветски съюз и други райони на света, които желаят да се установят на местожителство в България.
С цел да се подобри междуведомствената дейност на Агенцията за българите в чужбина, която бе затруднена от липсата на механизъм в Постановлението на Министерския съвет № 180 от 18 септември 1992 г., Агенцията разработи и предостави на вицепремиера господин Методиев за внасяне в Министерския съвет проект на доклад за допълнение на постановления № 180 и № 250. Тя предложи създаването към нея на Междуведомствен съвет, в който да има представители на всички държавни институции с отношение към проблемите на българите в чужбина. Контактите на Агенцията за българите в чужбина с българите по света е затруднено от нейния ограничен бюджет. За преодоляване на тези проблеми в същия проект за доклад се предлага към Агенцията за българите в чужбина да се създаде Фондация за българите по света. И двете предложения остават без какъвто и да е отговор от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтича, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: В същото това време на 30 ноември 1999 г. беше прието Постановление на Министерския съвет № 221, с което противно на европейския опит се понижава рангът на агенцията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Задайте си въпроса. Времето Ви изтече.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Въпросите са следните: кое наложи закриването на Агенцията за българите в чужбина и принизяването й от орган на Министерския съвет в структура на Министерството на външните работи? Направено ли бе допитване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Още няколко въпроса, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може, спазвайте времето.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Дайте му една секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дал съм му много повече от една секунда.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов и господин Величков, аз имам вашите въпроси пред себе си и мога да отговоря по следния начин.
Политиката на правителството по отношение на организацията на административните структури в системата на изпълнителната власт е определена в правителствената стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България. С Постановление № 221, което и Вие цитирате, от 30 ноември 1999 г. се прие Устройствен правилник на Министерството на външните работи и се преобразуваха и закриха административни структури.
Член 2 закрива Агенцията за българите в чужбина, чл. 4 създава Изпълнителна агенция за връзка с българските общности извън страната към министъра на външните работи. Функциите на новосъздадената Изпълнителна агенция са организирането, координирането и осъществяването на връзки с българите, живеещи извън страната, и с техните организации. Преобразуването на Агенцията за българите в чужбина в Изпълнителна агенция за връзка с българските общности извън страната произтича от необходимостта за преобразуване на съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт, предвидено в Закона за администрацията и създаването на адекватни административни структури.

Създаване на държавна агенция според Закона за администрацията се предвижда за функции, за които няма отговорен министър. Следователно, в конкретния случай няма основание за създаване на държавна агенция.
Извършената промяна в никакъв случай не цели ликвидиране или принизяване на тази дейност, която, както вече бе отбелязано, е един от приоритетите на правителствената политика. Напротив, при вземането на това решение Министерският съвет бе ръководен преди всичко от необходимостта да бъде намерена формула за повишаване ефективността на държавната политика по отношение на българските общности зад граница.
В този смисъл взетото решение цели намирането на схема, която би позволила избягването на дублирането в осъществяваната дейност. Взетото решение е насочено към оптимизиране на системата за реализиране на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън страната, с оглед да се избегне дублирането на функции и структури, а оттам да се увеличи ефективността при осъществяването на тази политика. Интересите на страната изискват българите зад граница да бъдат защитавани и да се работи с тях на възможно най-високото ниво, каквото в случая ние считаме, че може да бъде Министерството на външните работи.
Ето защо аз не съм съгласен с Вашето твърдение, че е принизена институцията, която се занимава с проблемите на нашите сънародници. Напротив, доказателство за интереса, който българското правителство отделя на българските общности в чужбина е фактът, че численият състав не само не се намалява, но е предвидено да се увеличи от 22 на 28 души.
Освен това, аз съм напълно съгласен с Вас, че агенцията досега свърши наистина добра работа. И в този смисъл не бива да се възприема и така, че преструктурирането е едва ли не реакция на недобре свършена работа. Напротив, ние сме доволни от начина, по който работи агенцията досега и считаме, че трябва да бъде намерен един добър механизъм, по който това нещо да продължи да действа.
Аз искам да обърна внимание на нещо, което ми направи впечатление и искам да го споделя като личен опит. В Европа не държат толкова много на ранговете и институциите, държат да създадат работещи механизми, които да свършат функцията, която се очаква да свършат.
Аз например видях сега, правейки консултации за това, как в различни европейски страни са решили въпроса за най-добрите структури за водене на преговори. Има най-различни варианти. Има пълна свобода в избора. Всяка страна е намерила структури, които са сработили. Вероятно имайки предвид собствените политически условия, кадрите, които имат, традицията, по която се работи и т.н.
Ние, българите, сме единствените, които се вторачваме в структурите и ги фетишизираме. Ние считаме, че ако нещо не е названо еди-как си, а другояче, то едва ли не това ще бъде катастрофално за неговата дейност. Не е така, повярвайте ми. Просто наистина има значение как ще функционира системата, дали тя ще може да посрещне нуждите и да произведе решенията. Няма никакво значение къде ще бъде.
Освен това искам да Ви обърна внимание и на нещо друго в отговора си. Какво означава една структура да бъде към Министерския съвет? Всъщност към Министерския съвет досега означаваше, че тази структура е подчинена на определен вицепремиер. Тоест, пак не е подчинена на най-високото ниво, отново има едно опосредстващо ниво. И вицепремиерът, освен че е министър на нещо, както беше досега в това правителство, той има и отговорността да бъде едва ли не надзорник на агенцията.
Какво ние предлагаме в новото решение? Отново министър да бъде над изпълнителната агенция. Но какъв министър? Всъщност външният министър е единственият, който не може да бъде опосредстван, между него и премиера не може да има каквито и да било нива, както е почти навсякъде по света. Тоест ние отново предлагаме същата конфигурация. Практически начинът, по който работата на агенцията ще достига до най-високия етаж на изпълнителната власт не увеличава степените на опосредстване. Начинът не увеличава тези степени, напротив, степените остават същите.
Освен това Министерството на външните работи не е какво да е министерство, това не е Министерство на образованието, не е Министерство на културата, то е Министерство на външните работи, тоест то е интердисциплинарно. То по принцип е нещо, което интегрира най-различни аспекти. Включително и тези, които Вие поставихте, които могат да възникнат във връзка с приобщаването на българските общности.
Българското Министерство на външните работи има възможността да формулира и да постави пред Министерския съвет за решаване задачи, които да ангажират усилията на всички министри. Въпросът е кой ще произведе плана, кой ще даде идеята, кой ще направи програмата, кой ще инициира усилието, кой ще го контролира като изпълнение. Аз не мисля, че тази функция е толкова лоша.
Специално след вчерашния ни разговор се занимах с въпроса и след като Вие го поставихте, господин Каракачанов, опитах се да намеря всички аргументи, да ги претегля. И считам, че това решение заслужава да бъде изпробвано, да видим дали ще даде добри резултати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
За реплика има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, аз съм съгласен с Вашата логика, че не е важно как ще се нарича една институция, а каква работа ще свърши. Но ако се опрем на досегашния опит за Агенцията за българите в чужбина отговаряше един ресорен вицепремиер, сега ще отговаря вероятно един заместник-министър. И се съмнявам дали той с десетките ангажименти, които има да изпълнява, ще може целенасочено и пълноценно да се занимава и с тази дейност.
Въпросът стои по друг начин. В края на краищата в българския парламент има три законопроекта, които касаят тази тема - Закон за българите в чужбина. Минаха на първо четене. Комисията по правата на човека, която се занимаваше с този въпрос, подготвя общ законопроект. Доста набързо и без да бъдат информирани нито вносителите на подобни законопроекти, а за съжаление не бяха информирани дори хората, които представляваха Агенцията за българите в чужбина. Те научиха от "Държавен вестник" за това, че от 1 декември те не съществуват като такава структура.
И аз мисля, че не е излишна една по-сериозна институция, която да поеме проблема с българските общности в чужбина. Не говоря за тези, които по исторически обстоятелства останаха извън пределите на България, но за всички тези, които вие не един или два пъти сте подчертавали, че близо милион българи напуснаха България в последните десет години. Това е един огромен потенциал, на базата на който при една мъдра българска държавна политика ние ще престанем да бъдем последната балканска държава или последната европейска държава, която няма свое лоби в онези страни в Европа или пък световни фактори, които имат думата при решаването на конкретните проблеми, касаещи България като държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата народният представител Александър Каракачанов да развие своя актуален въпрос към министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова относно двама български граждани, загинали при транспортно произшествие в Република Македония.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаема госпожо министър на външните работи! Досега се обсъждаше, поне за мен беше интересно, как структурно ще решаваме проблемите на българските граждани в чужбина - агенция, на кого подчинена.
Моят въпрос е от тази гледна точка, която хората повече ги интересува, особено когато са в чужбина, как реално защитаваме техните права и какво реално им помагаме, включително и чрез Министерството на външните работи. Затова аз се надявамна Вашия отговор, даже не толкова да засегнете отговора към тези двама граждани, които са загинали и към тяхното семейство, а по принцип наистина българският гражданин да разбере с какво го защитава българската държава, когато е в чужбина.
Затова моят въпрос, уважаема госпожо министър, е: на 31 август 1999 г. при пътно-транспортно произшествие на територията на Република Македония по пътя гр. Куманово - Крива паланка при с. Младо нагоричене загиват Тошко Николов Карагьозов и Марин Николов Карагьозов, жители на гр. Суворово, ул. "Бузлуджа" № 22. Двамата са единствени деца на Никола Тодоров Карагьозов.
Бащата и до ден-днешен не може да разбере в какво се изразява политиката на българската държава, щом тя няма вече толкова месеци, до ден-днешен се има предвид, отношение по този проблем. По Конституция тя е длъжна да защитава живота, имуществото и интересите на българските граждани както у нас, така и в чужбина, като за чужбина това е от компетентността на Министерството на външните работи.
Не е необходимо да се посочват нормативните актове, където е отбелязано това тяхно задължение. Но няма оправдаващо Министерството на външните работи обстоятелство, тъй като дори по служебен път те е трябвало да се погрижат за своите граждани и имуществото им.
Да, върнати са вещите им, има се предвид на загиналите. Но заслугата пак не е на Министерството на външните работи, а на бащата, който е уведомен цели десет дни след инцидента и на собствени разноски докарва тленните останки на единствените си деца.
Уважаема госпожо министър, моят актуален въпрос е следният:
1. Каква е политиката на Министерството на външните работи в случай на смърт на български гражданин извън територията на страната?
2. Ще се възстановят ли разноските на родителите по пренасянето на тленните останки?
3. Докъде е стигнало следственото дело по случая в Македония?
4. Ще съдействат ли официалните български власти за уреждане на гражданските искове по делото, които ще бъдат предявени в процеса?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата госпожа Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, аз Ви благодаря за въпроса, тъй като ще имам възможност по този начин да информирам и Вас, и българските граждани от един конкретен трагичен инцидент както за подробностите около това какво е направило Министерство на външните работи, така и, разбира се, да дам информация какви трябва да бъдат изискванията към българските граждани, за да може адекватно Министерството на външните работи да си свършва неговата част от работата. Разбира се, дай Боже да няма инциденти, но в живота всичко се случва.
На 9 септември 1999 г. към 12,00 ч. двама служители на Министерството на вътрешните работи на Република Македония са посетили посолството ни в Скопие и устно са съобщили, че в моргата на гр. Куманово се намират телата на починали при пътна катастрофа двама български граждани - братята Марин и Тошко Карагьозови. Същевременно посолството е получило нота на македонското Министерство на външните работи № 524318-2 от 7 септември 1999 г., с която официално се съобщава, че на 31 август 1999 г. около 11,15 ч. вследствие на пътнотранспортно произшествие на магистралния път Куманово - Крива паланка са загинали българските граждани Марин и Тошко Карагьозови от гр. Варна. Като причина за смъртта се посочва опитът на водача на лек автомобил "Форд-екскорт" с регистрационен № Б 08-00 А на Марин Карагьозов да задмине друг автомобил на непозволено място. Вследствие на неправилното задминаване колата, в която е пътувал и братът на Марин Карагьозов - Тошко Карагьозов, се ударила в друг автомобил, управляван от македонски гражданин.
Веднага след получаване на нотата, в 12,43 ч. посолството е уведомило българското Министерство на външните работи с факс № КО-3-1599 от 9 септември 1999 г. Служителите от консулската служба са провели многократни телефонни разговори с близките на починалите по уреждането на всички формалности, включително по транспортирането на тленните останки. Оказано е също така пълно съдействие на Управлението на вътрешните работи на гр. Куманово за уреждане на цялата необходима документация по случая.
На 13 септември 1999 г. от гр. Куманово са позвънили близките на загиналите, за да благодарят на посолството и да потвърдят, че всичко за превозването на телата е уредено.
От изложеното дотук е видно, че въпреки късното уведомяване, за случилото се от страна на компетентните власти дипломатическите ни служители са работили отговорно и професионално, оказали са необходимото съдействие на македонските власти и на близките на починалите двама български граждани по уреждане на цялостната документация и поддържат контакт със съдебните власти в гр. Куманово.
По този случай е образувано наказателно дело № 103-99, което се разглежда от основния съд в гр. Куманово. На 15 декември т.г. в посолството ни в Скопие е получен протокол за огледа на мястото на произшествието и заключение на основния съд по предварителното производство по делото с дата 13 декември 1999 г. Тези материали са предадени на прокурора в гр. Куманово. Очаква се в двуседмичен срок той да се произнесе дали делото ще бъде внесено за разглеждане в съда. Материалите по делото са в канцеларията на прокурора, където с тях могат да се запознаят заинтересованите лица или упълномощен от тях македонски адвокат.
Разглеждането на претенции за евентуално обезщетение и неговия размер са свързани със заключението на прокурора.
Според своите компетенции посолството има готовност да окаже всякакво съдействие на близките по време на евентуалния съдебен процес.
Що се отнася до възстановяването на разноските по пренасянето на тленните останки, е необходимо да поясня, че съгласно чл. 2 на Постановление на Министерския съвет № 221 от 30 ноември 1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на външните работи последното е юридическо лице на бюджетна издръжка, в бюджета му не се предвиждат средства за подобни разходи. Пътуващите зад граница български граждани следва да притежават застраховка, покриваща всички рискове, независимо че пътуват в страни, за които не се изисква виза. По този начин срещу неголяма сума те биха спестили значителни финансови проблеми за близките си в случай на евентуално заболяване или смърт. Такава застраховка се изисква от българските граждани от повечето страни при подаване на молби за входни визи. Съгласно Закона за чужденците в Република България българските власти също изискват застраховка от чуждите граждани при влизането им на територията на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Госпожо министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор и се радвам, че все пак, макар и по такъв тъжен повод, имаме възможност да потвърдим пред българските граждани, че българската държава все пак не е абсолютна мащеха и когато може, им помага. И се надявам, че все пак Вие ще инициирате нашите посолства по места, колкото може повече да помагат, защото това е изключително важно за един българин в чужбина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Пристъпваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
Има думата народният представител Петър Мутафчиев да развие своя актуален въпрос относно предложената от Министерския съвет субсидия на общини Първомай и "Родопи" - област Пловдив, в републиканския бюджет за 2000 г.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: как е обоснован намаленият размер на субсидията за община Първомай и увеличеният размер на субсидията за община "Родопи" в републиканския бюджет за 2000 г.?
Какви са ми мотивите да задам този въпрос? Първо, след няколко дни предстои приемането на второ четене на Закона за държавния бюджет и, второ, че целта на методиката, по която се определят субсидиите още от 1994 г. насам, е да определя обективно и обективно да разпределя по общини субсидиите от държавния бюджет.
За съжаление, господин министър, категорично може да се каже, че в бюджета за следващата година обективността изцяло липсва. Това мога да го твърдя като народен представител от 17.Пловдивски избирателен район, тъй като внимателно проучих методиката, по която са определени субсидиите на общините в областта.
Преди да представя пред вас актуалния си въпрос, искам да заявя, че целта ми не е да навредя или да помогна на една или друга община, а да преценим, господин министър, дали правилно са разпределени субсидиите по общини. Избрах две от общините:
Първо, община Първомай - в бюджета за 1999 г. субсидията е 2 млн. 473 хил. лева (говоря в нови български лева), а за 2000 г. тя е 1 млн. 949 хил. лева. Тоест намаление с 524 хил. лева - най-голямо намаление за цялата област.
Второ, община "Родопи" - субсидията за 1999 г. е 750 хил. лева, а за 2000 г. - 2 млн. и 89 хил. лева. Тоест, увеличението за общината е от порядъка на 1 млн. 339 хил. лева - най-голямата, също на територията на област Пловдив.
Каква е ситуацията с местните приходи?
Община Първомай - очаквани местни приходи за новата бюджетна година 98 на сто, тоест 1 млн. 741 хил. лева; за община "Родопи" 99 на сто - 4 млн. 499 хил. лева. Тези данни Ви ги цитирам от справката на ТУДА.
Длъжен съм обаче тук да кажа, че предвидените местни приходи за 1999 г. в община "Родопи" са изпълнени на 70 на сто. Но това не е по вина на предишното ръководство на общината, а е по вина изцяло на ТУДА, община "Родопи".
При внимателното проследяване, господин министър, на методиката единствено неясно остава как са определени сумите в коефициента С-4, така наречения изравнителен коректив, откъдето по принцип се получава и голямата разлика между тези две общини. Сумата за Първомай, която е заложена, е 766 хил. лева, а за община "Родопи" - 1 млн. 470 хил. лева. За община Първомай това е от порядъка на 40 на сто от общата сума на субсидията, а за община "Родопи" - над 75 на сто.

Господин министър, разчитам, че в отговора на въпроса ми този път Вие ще говорите с числа и то, надявам се, добре мотивирани. Надявам се, че няма да ми повторите отново какви са причините, за да бъдат намалени субсидиите на всички общини. Ясни са ни. Те са три: и съкращенията в бюджетната сфера, и здравното осигуряване, което ще премине в здравна каса от 1 юли, а съответно и трите заплати на учителите, но тези критерии са единни за всички. Как така се получава, че при едни общини има завишаване на субсидията, а при други съответно намаление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев!
Аз съм много доволен от въпроса, който ми задавате, защото по този начин още веднъж имам възможността да обясня някои неща, които явно не се разбират достатъчно добре, както от представителите на местната изпълнителна власт, така вероятно и от някои народни представители, защото много пъти от тази трибуна съм обяснявал някои очевидни неща. Сега се радвам, че мога още веднъж да обясня за какво става дума.
Вие се учудвате, че е възможно субсидията на една част от общините за следващата година - субсидията от държавния бюджет да бъде по-малка, отколкото за тази година. Да, възможно е да бъде. Бих казал, че е задължително на някои места да бъде дотолкова, доколкото не се сравнява субсидия към субсидия, а се сравнява бюджет към бюджет. А бюджетът има две съставни части. Тези две съставни части са в най-различни съотношения помежду си за различните общини.
Бюджетът като цяло, господин Мутафчиев, трябва да осигури финансирането на онези задължителни жизнено важни функции на всяка една община. Това е неговото предназначение. Но пак казвам, че този бюджет се състои от две части - едното е субсидия, а второто са собствените приходи. И аз ще се постарая да разгледам тези две величини за общините, за които Вие попитахте, за да стигнем в крайна сметка до един общ извод, че методиката, която определя взаимоотношенията между държавния бюджет и общинските бюджети е абсолютно неутрална по отношение на тази или онази община, независимо по какъв признак бихме могли да определяме общините.
Пак казвам - освен тази методика, за следващата година са отчетени няколко обстоятелства. Вие казахте две или три от тях. Аз ще ги изброя още веднъж всичките. Най-напред - промени в собствените приходи на общините за 2000 г. Ето това, за което досега говорих. Когато собствените приходи нарастват спрямо тази година, то е естествено субсидията да бъде в по-малък размер, за да може общият размер на бюджета да гарантира финансирането на общината в достатъчния и необходим възможен, бих казал дори, размер.
Второто е преминаване на доболничната помощ от 1 юли, като финансирането на тази доболнична помощ става вече от Националната здравноосигурителна каса, а не е за сметка на общинските бюджети.
Третото е, че следващата година имаме изплащане през цялата година на здравноосигурителните вноски, а за 1999 г. имаме само половината година разходи, извършени от общините по този повод.
Следващият момент е съкращаването с 10 на сто на числеността на персонала в общините за следващата година и този финансов ресурс е намален следващата година по отношение на тази година.
И, изплащането на тези допълнителни възнаграждения три пъти в годината на учителския персонал. Тези средства не фигурират в бюджета на общините за следващата година, а ще им бъдат предоставени целево в момента, когато тези изплащания настъпят.
Според мен съпоставимостта на субсидиите на която и да е от тези две общини - да ги сравняваме по брой население, ако са близки по население, ако сравняваме територията - близки по размер на територията и търсим някакви други признаци, на които да базираме подобно намерение за това, че трябва да бъдат еднакви субсидиите им, не може да се направи изолирано от спецификата на целия този бюджет, защото това е едно механично сравнение, което не води до никъде. Разходите на общините - финансират се не само от субсидиите, както подчертах, а и от собствените приходи, при това някои общини с постъпления от собствените си приходи финансират по-голямата част от разходите си. Например, ако една община има много голям относителен дял на собствени приходи, това означава, че един срив в приходната част на собствените им приходи би се отразил много тежко върху тази община, тъй като субсидията е много малка, допълвайки до 100 на сто този бюджет на общината, което означава, че най-малкото негативно влияние върху собствените приходи ще се отрази много сериозно на такава община.
И обратно, когато собствените приходи са малък процент от размера на целия бюджет на която и да било община, този провал или обратно - преизпълнение на приходите, не се отразява толкова сериозно върху размера на целия бюджет. Това трябва да се има предвид.
За тези две общини, за които вие питате - едната от тях - община "Родопи" има дял на собствени приходи в общия размер на бюджета си - 90 на сто. Само 10 на сто от бюджета е субсидия - за община "Родопи" говоря. Това е за 1999 г., за тази година. Докато при община Първомай делът на собствените приходи е само 40 на сто. Разбирате ли колко е важно това съотношение да се има предвид?
Какво е положението със собствените приходи? По бюджета на община Първомай през 2000 г. ... (Народният представител Петър Мутафчиев разговаря със свои колеги.)
Господин Мутафчиев, искате ли да продължа да Ви обяснявам? Добре, слушайте тогава.
Значи, какво се предвижда следващата година като собствени приходи на тази община, която Ви интересува - Първомай. Следващата година собствените приходи са разчетени в размер на 1 млн. 741 хил. лв., при разчет за тази година от 1 млн. 689 хил. лв., което представлява 52 хил. лв. в повече за следващата година от тази година. Това е 3,1 на сто ръст.
При община "Родопи" обаче какво е положението? Следващата година е планирано значително намаляване постъпленията от собствени приходи през 2000 г. Предвижда се по бюджета на общината да постъпят 4 млн. 490 хил. лв., при разчет за тази година - 6 млн. 446 хил. лв., или това е 1 млн. 956 хил. лв. по-малко, което представлява спад от 30 на сто спрямо тази година на собствените приходи. Те са 90 на сто, Ви казах! ...
Вече започва да Ви се изяснява, надявам се. (Весело оживление и реплики от ДЛ.)
Нали достатъчно ясно Ви обяснявам?
Какви са взаимоотношенията с държавния бюджет, тоест - втората част. Освен собствените приходи, да видим сега какво става със субсидията.
Изчисленията по методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с републикански бюджет за 2000 г. определят за община Първомай обща субсидия в размер на 1 млн. 642 хил. лв., а за община "Родопи" обща субсидия от 1 млн. 742 хил. лв. И сега - двете съставки събрани заедно представляват прогнозен бюджет за следващата година. Какво е положението с него?
Със споменатите собствени приходи и субсидии от републиканския бюджет община Първомай ще формира бюджет за 2000 г. в размер на 3 млн. 690 хил. лв., а община "Родопи" в размер на 6 млн. 579 хил. лв. Тези прогнозни бюджети без субсидиите за капиталови разходи в сравнение със съпоставимите такива за тази година - 1999 г., тоест след като се приспаднат посочените разходи за доболнична помощ и съкращения показват ръст от 2,8 на сто за бюджетите и на двете общини, и поотделно, и общо.
Неразплатените разходи, с които една община има вероятност да приключи бюджетната 1999 г., представляват естествена тежест за бюджета през следващата година. В случая община Първомай към 30 ноември т.г. има натрупани неразплатени задължения в размер на 966 хил.лв., а неразплатените разходи на община "Родопи" за същия период са 675 хил.лв.
Знаете, че с решение на Министерския съвет бях упълномощен да подпиша протокол от името на правителството с Националното сдружение на общините. Изготвихме съответни програми, наречени стабилизационни програми. Те в момента се подписват от моите специалисти в Министерството на финансите, представени от съответните оторизирани лица по общини. Може би повече от половината и аз лично вече съм прегледал и подписал. Тези средства с днешна и вчерашна дата се предоставят из цялата страна на онези общини, които са направили такива програми. Тези две общини с днешна дата получават два превода, господин Мутафчиев. Днес на Първомай се превеждат 373 хил.лв. за разплащане на онези приоритетни разходи, които са били извършени, но неразплатени към 31 октомври т.г. На община "Родопи" се превеждат 257 хил.лв. по същия повод.
Така че аз се надявам това, което Ви обясних за двата източника на финансиране на общинските бюджети и зависимостта помежду им, да обясни това на пръв поглед, както Вие казвате, несъответствие в намаляването на субсидията на една община и увеличаване на субсидията в друга община. Вие самият ме питахте няколко пъти по този въпрос и аз Ви дадох достатъчно сериозен материал за всички общини - как са изчислени субсидиите и бюджетът за следващата година. Вие разполагате с този материал вече от повече от 2 - 3 седмици, така че там можете да видите всичко онова, което допълнително Ви интересува. И най-после ми се ще някой да излезе на тази трибуна и да каже, че наистина методиката и разпределянето на средствата по общини за следващата година е абсолютно безпристрастно, че там по никакъв начин няма субективизъм за тази или онази община. Имате данните, вижте ги. Всичко друго, което Ви е необходимо, ще Ви го давам. Ще отговарям било на въпроси, които ми задавате от трибуната, било, ако искате, на писмено зададени въпроси. И на двете ще Ви отговоря с голямо удоволствие, защото наистина субсидиите в България и собствените приходи, които формират бюджетите на общините, твърдя, че са абсолютно обективно съставени не само за 2000 г., а от момента, от който съм министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, много ми се иска да Ви повярвам, че субсидиите са определени обективно за 2000 г., но за съжаление не мога.
Най-напред ще Ви прочета какво казва инициативата за местно самоуправление, която е с подкрепата на Американската агенция за международно развитие: "Механизмът за разпределение се усложнява в методиката, увеличава се преразпределителната сила на формулата, намалява се делът на обективните критерии". И само няколко числа: през 1998 г. обективният критерий е бил с тежест 38,10 на сто, а субективният критерий, фактически изравнителният коректив е бил 4,83 на сто. През 2000 г., господин министър, с тази методика, която хвалите, че е обективна, обективният критерий има тежест 7,81 на сто, а субективният - 39,01 на сто. За каква обективност можем да говорим?
Как да Ви вярвам, след като и днес се опитахте да ни излъжете, излъгахте ни и в едно предишно заседание по време на парламентарен контрол? Вие казахте, и могат да го потвърдят в Пловдив, където сте били на предизборна кампания, че всички кметове, избрани с листата на СДС, ще получат много повече пари. Тук на актуален въпрос от народен представител Вие отрекохте да сте казали такива думи. Обещахте наистина обективност. Кога излъгахте, господин министър - пред избирателите или днес в Народното събрание?
А що се касае до числата, които споменах, да, така е, вярно е това, което казват. Но аз ще Ви кажа още няколко числа. Ако разделим по население, ще се получи така, от този бюджет изцяло - и субсидии, и местни приходи, на глава от населението в община "Родопи" се получават 184 лв., а в община Първомай - 108 лв. Това е приблизително два пъти по-малко. Кажете ми по какъв начин обективно се определят с критериите субсидиите, пък и бюджетът изцяло?
Вярно е, че в община "Родопи" бяха заложени 6 млрд. от местни приходи, но защо не бяха изпълнени? Тогава не го ли направихте нарочно, за да отрежете през 1999 г. община "Родопи"? Атаката, на която тръгнахте всички заедно с народните представители от СДС срещу кмета Мостров... По този начин явно вие искахте да дадете по-малка субсидия и да спечелите изборите в община "Родопи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата за дуплика министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мутафчиев, искрено съжалявам, че се опитвате да правите политика на ниско равнище. Защото да говорите от тази трибуна, че методиката е необективна и че може да се спекулира с нея най-малкото означава, че просто не разбирате механизма на тази методика. Аз съм последният човек, който ще твърди, че тази методика е съвършена. Не го твърдя и никога не съм го казвал. Аз твърдя обаче, че тази методика е обективна, че тази методика е еднаква за всички общини.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Не е вярно!
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Който от вас познава тази методика, със сигурност ще може да потвърди тези мои думи, разбира се, ако е честен пред себе си, а не прави политика от тази трибуна по един начин, който предварително е обречен на неуспех. Защото, вижте, колеги, аз съм съгласен с вас, че тя трябва да се подобри. Но дайте да го направим заедно. Две години ви повтарям, че тази методика има нужда от усъвършенстване. Назрели са тези моменти. Ние в Министерството на финансите сме готови, също в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а надявам се и вие, които имате интерес към тази материя, да помогнете да направим него още по-съвършено. Но никога не мога да приема обвиненията, че методиката може да бъде субективно определяна за една или друга община. Разберете го, абсолютно неутрална е към всички.
Колкото до това, което Вие отново твърдите, че в тази община било така или иначе, мога да ви покажа и онова, което има по отчет тази година и това, което се очаква да се събере в едната и в другата община. Тези очаквани данни за изпълнението на собствените приходи абсолютно потвърждават прогнозата на данъчната администрация за следващата година. И оттам по обратния път на едното място субсидията намалява, а на другото се увеличава. Но всичко това са обективни критерии.
И още веднъж ви моля за малко повече професионализъм. Недейте да спекулирате с тази тема. Тук няма политика. Обяснявам ви това нещо, доказвам го с числа, вгледайте се в тях, разсъждавайте повече и нека да се издигнем над евтиния популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно резултатите от финансовата ревизия в "Булгаргаз" ЕАД и мерките на Министерството на финансите по отношение на констатациите от нея.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! На 25 февруари 1999 г. Ви поставих въпроса, господин министър, относно установените от тематичната ревизия на "Булгаргаз" ЕАД, извършена през 1997 г., и доказани щети за 536 млн.лв. Тогава ми отговорихте, че се извършва втора ревизия и след приключването й ще отговорите окончателно на въпросите ми, а именно: какви са резултатите от ревизията в "Булгаргаз" ЕАД, какви са окончателните резултати от нанесените щети по сделките газ срещу метал, каква отговорност ще потърсите от виновните лица и дали сте сигнализирали прокуратурата по този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойков! Наистина, така беше, питахте ме тогава, точно това Ви казах. Сега ще Ви кажа нещо повече, тъй като тази ревизия приключи и резултатите са налице. А те са следните.
Най-напред трябва да е ясно, че беше извършена пълна финансова ревизия за периода 1 юли 1996 г. до края на деветмесечието, 30 септември 1998 г., когато беше изготвен и приет последният баланс от предприятието.
Какви са окончателните резултати от пълната финансова ревизия на "Булгаргаз" ЕАД? През този ревизиран период са констатирани разнообразни случаи на неправилно взети счетоводни операции, водещи до нереално отчетени задължения; неточно посочване на приходи и разходи и оттук - формиране на недостоверен финансов резултат и неразчитане с държавния бюджет. Цифровият израз на тези нарушения са установените задължения към бюджета в размер на общо 108 млн. 366 хил. лв. Разкрити са виновно причинени вреди в размер на 55 млн. 115 хил. лв. и малко над 5 млн. щатски долара, които представляват: от лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 55 млн. 584 хил. лв., от които фактически 53,5 са само наказателните лихви за просрочено, не навреме изплатено задължение; второ, неустойки за забава на доставки по предварително заявени количества продаден газ в размер на 5 млн. 365 хил. щатски долара; и трето - отписани вземания с безспорен характер и това преди да изтече законоустановеният срок, което си е парекселанс много грубо финансово нарушение на онзи, който си е позволил да го направи, в размер на 1 млн. 531 хил. лв.
Това - по отношение на резултатите от ревизията.
По отношение на втория Ви въпрос, който е свързан с тематичната проверка. Тази тематична проверка бе извършена през 1997 г. и обхващаше периода, когато вследствие на резкия валутен скок в края на 1996 г. и особено в началото на 1997 г. значително се увеличават продажните цени на металите, което дава възможност дружеството да реализира допълнителни приходи от продажби на метали, но това не е станало. Металите са продадени по цени към момента на доставката, тоест по доста по-занижени цени от пазарните към момента на самата продажба. В резултат на това са реализирани вреди на предприятието общо в размер на сумата, която Вие много точно казахте - 536 хил. деноминирани български лева.
За целия ревизиран период чрез доставка на метали от "Кремиковци" и "Стомана" "Булгаргаз" извършва прихващане по задълженията на двата завода. Направили са някаква бартерна сделка - вместо задължения получават метали, продават ги и отписват задълженията. Само че към момента на ревизията в склада има налични количества в размер на 4 млн. 315 хил. 181 кг метали на обща стойност 1 млн. 908 хил. лв., с който размер обаче са закрити вземания от "Булгаргаз", стоката стои на склад, не е продадена, тоест не е извършена реализация и фактически не са постъпили пари срещу онези задължения, а има някакво количество като на отговорно пазене едва ли не метали, което също представлява много сериозно нарушение. Но това предопределя невъзможността да се извади краен финансов резултат. Защото този материал не е продаден, а продажната му цена не е ясно колко е, тъй като няма още продажба. И оттам и задълженията, и финансовият резултат вече ще бъдат повлияни от конкретната продажба.
Можем да посочим, че в резултат на първата и на втората проверка бяха дадени конкретни указания със заповед Р-1063 от 1997 г. на Столично управление "Държавен финансов контрол", като ръководството на дружеството е предприело съответни мерки с цел преустановяване на бартерните сделки газ срещу метал, а предписанието е наличните количества да се реализират и то по цени, съобразно действащите ценоразписи и пазарни условия към момента на продажбата, завишени при това с размера на фактическите доставно-складови разходи.
На третия Ви въпрос - след констатирането на тези нарушения какво е предприето, две неща са предприети. На основание чл. 36, ал. 2 от Закона за държавен финансов контрол ревизионна преписка № Р-1021 от 23 март 1999 г. за извършена финансова ревизия на "Булгаргаз" ЕАД е изпратена на бившия Комитет по енергетика за завеждане на съдебни искове срещу отговорните длъжностни лица. Това е естественият законов ред. Второто нещо, което е направено, с писмо № 1108 от 27 април 1999 г. ревизионната комисия е изпратена на Главна прокуратура на Република България. Точно така, както повелява законът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! При тези числа, които казахте за такива щети, нанесени на държавата, аз не знам каква реакция е силна. Но мен ме смущават други неща, които се помъчих да прочета между редовете на ревизионния акт от 1999 г.
Уважаеми господин министър, има фалшифицирани заповеди за продажба, има сменени подписи. Това го няма в акта. Има неща, на които ревизията не е обърнала внимание, по отношение на реализацията метал-газ. Не е продължило развитието на тази тематична ревизия във втория ревизионен акт от 1999 г., там няма нищо. А вие тогава казахте, че има огромно количество метал, което не е описано в първата тематична ревизия и с втория акт ще се доопише. Аз мисля, че нещата са за главния прокурор и то доста бързо и доста активно трябва да се намеси главният прокурор. Разбира се, това е негово право, негова воля.
Това, което виждаме в "Булгаргаз", ме смущава и от друга гледна точка. Ние с Вас си говорим за икономика, за финанси, за цифри. Вижте, при намаление 16 пъти на доставките на газ заплатите на хората в "Булгаргаз" са 1 млн. лв. на месец. Какво става? "Булгаргаз" го управлявате Вие, той е пряко подчинен на правителството. 1 млн. лв. средна работна заплата на месец при минимална работна заплата в страната... вие знаете каква е, хайде да не я казвам. Къде отиваме, за какво става въпрос тук? И може ли вече две и половина-три години нещата да продължават да текат по същия ред? Ами тази заповед, която сте пуснали по повод първата ревизия, тя не се е изпълнила. Тя просто не се е изпълнила. Там отговорното лице, не искам да го цитирам тук от трибуната, е продължило да си продава метали. Много важно, че е имало заповед! Не знам какво повече да ви кажа от всичко това, което става тук. Но явно, че нещо не е в ред в нашата държава.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Доволен ли сте от отговора?
ИВАН БОЙКОВ: Аз съм доволен от Вашия отговор, но не съм доволен от мерките, които приема правителството. Защото вие като правителство управлявате пряко "Булгаргаз".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Бойков.
За дуплика има думата министър Муравей Радев.
МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Бойков, освен тези ревизии, това, което сме направили, и което не сте ме питали, но ще Ви го кажа, е: непрекъснати проверки от данъчната администрация. За периода, за който питате, са направени две такива проверки. Има съответни констатации. Има и съответни данъчно-облагателни актове. Сега, точно в момента, тече пак пълна данъчна ревизия на "Булгаргаз". Виновните лица, посочени в ревизионните актове, са много точно упоменати и при това всяко едно виновно лице има размер на нанесена щета. Има и заповед на предишното ведомство, на предишния принципал на това предприятие, за търсене на съдебна отговорност. Сега вече нещата не са в правителството. Те са в съдебната система, господин Бойков. На всеки един от тях там може да се потърси отговорност, но всяка една държава в света използва своята съдебна система, за да доказва тези неща и да наказва виновните длъжностни лица. В момента не отправяйте топката към мен.
Аз обаче мога да Ви кажа друго. Това предприятие е монополист, наред с още няколко такива монополисти. Според мен това е основният проблем на монополната структура в България, която може да стигне до тези заплати. Разбира се, че може да стигне независимо от управлението, независимо от държавата, независимо от правителството, защото затваряйки се в себе си, диктувайки цените, тя диктува и условията на разходите, които осъществява. И по този начин се стига до един непазарен начин на взаимоотношения между предприятие и държава, ако щете, и търговски субекти. На тези предприятия тази година, най-вече на техния монополен елемент, се слага край.
А специално за "Булгаргаз" Вие си спомняте, че в тази зала имахме много сериозни дебати и взехме категорични решения за неговото пазарно преструктуриране. В момента програмата на това преструктуриране се извършва без нито един елемент от тази програма да се забавя. Това е изискване на Световната банка и на Международния валутен фонд. И аз мисля, че ако ние в тази програма успеем да го преструктурираме и да го накараме онези части от него, които ще останат след това преструктуриране, да работят на пазарен принцип, тогава и за заплати с Вас няма да говорим, и за цени няма да говорим на тези доставки, които те ще правят, и всяко нещо си отива на мястото. И аз няколко пъти казах, имах възможността и при обсъждането на бюджета да ви говоря, че през 2000 г. усилията, в стопанския сектор, за реформата на стопанския сектор, на правителството ще бъдат насочени точно към ликвидиране и преструктуриране на останалите няколко големи монопола в България. И аз много искрено се надявам всички народни представители да подкрепят усилията на правителството в тази посока, защото това е нещо, което ще сложи край на подобни въпроси и на подобни отговори по-нататък, за която и да било система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Георги Божинов и Велко Вълканов към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев относно защитата на акционерите от престъпни посегателства срещу правата им.
Има думата господин Велко Вълканов да развие актуалния въпрос.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна медиите съобщиха за престъпното присвояване на 50 хил. акции на акционери от холдинг "Отечество". Използвайки промененото по този престъпен начин съотношение на гласовете, на свиканото в гр. Варна общо събрание на холдинга, лицето Кристиян Маслев и свързаните с него лица успяват да овладеят ръководството на холдинга. Това ново ръководство внася искане в Софийския градски съд за своята регистрация като представя съвършено нередовни документи, подпечатани с несъществуващ печат на холдинга. Въпреки очевидната нередовност на документите съдията Румяна Паликарова извършва исканата регистрация. По този начин се затваря кръгът от незаконни действия, насочени към овладяването на холдинг "Отечество".
За извършените незаконни действия бяха уведомени веднага всички надлежни държавни органи, включително и самият Вие, господин министър. Все още обаче законността не е възстановена. Нещо повече, вчера научих, че заместник-прокурорът от Софийската районна прокуратура Колев е отменил постановлението, с което бе наложен запор върху банковите сметки и акциите на холдинга. По този начин се развързват ръцете на някои хора за ограбване, в буквалния смисъл на думата, на имуществото на холдинга.
Моля Ви, господин министър, да отговорите на следните наши въпроси:
Първо. Какви законодателни мерки смятате да предприемете като член на правителството, което има право на законодателна инициатива, и административни за защита на акционерите от създадените върху основата на масовата приватизация акционерни дружества от възможни престъпни посегателства?
Второ. Какви мерки в частност смятате да предприемете, за да възстановите законността по отношение на холдинг "Отечество"? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колега Вълканов, уважаеми господин Божинов! Да, наистина с тревога при мен дойдоха господин Вълканов и господин Гиньо Ганев да споделят това - оттогава може би има и три седмици. Те ми изложиха фактите много по-подробно, отколкото ги виждам сега. Аз вече бях уведомен от едно писмо, което беше изпратено лично от господин Вълканов до мен, и бях предприел действия.
За мен беше странно цялото това поведение на съда, което ми беше посочено и в документи. И ако щете, един куриоз. За мен, без в този момент да имам закона пред себе си, беше странно, че хора, които са акционери в едно населено място като София, а другаде има някаква малка част, отиват и ги пращат да правят общо събрание в едно друго населено място - Варна.
Междувременно, когато дойдоха господата Вълканов и Гиньо Ганев при мен, проверката вече беше частично направена. Извиках заместник-министъра Тончев, който беше реагирал веднага много енергично. Научих и нещо странно и ще го споделя пред вас. Че някъде дори били провеждани заседания - не за този холдинг, за другаде, чак в Турция. Просто, понеже в закона нямало къде, съдът определя да отидат и да се съберат в Турция.
Какво направих аз допреди да получа този въпрос, на който ще отговоря внимателно, като го прочета, защото се касае до отделни факти.
Първото, което направих, е да се сезира прокуратурата. Сезирахме прокуратурата. Вие знаете, че аз нямам право да правя друго, освен да следя движението на делата. И по пътя на този чл. 35 аз питам прокуратурата какво е направила и как е направила. Каза ми се, че е извършила онова, което е необходимо. Сега от вас научавам, че това пък било отменено - това, което е било необходимо. (Смях в ДЛ.)
Понеже в две заседания на Висшия съдебен съвет отсъствах - на едното заседание бях тук, при вас, за бюджета, на другото бях в чужбина. При първото заседание, на което бях, доведох случая до знанието на Висшия съдебен съвет. При което отговорът за мен беше: ами няма нищо нередно в това. Така отговори, дадени неофициално и инцидентно от членове на Висшия съдебен съвет. Разбира се, може и в Турция. Защо да не може в Турция? Господин Тончев продължи да прави проверката и сега ще ви прочета отговора така, както е даден.
Обикновено не чета, но тук искам да бъда точен, защото са ги дали... Между другото искам да ви кажа още едно нещо. Когато ние се мъчим да проверим делото, то се намира заключено в чекмеджето на съдийката, за която става дума. Много деликатно е Министерството на правосъдието да каже, че се интересува за нещо. И аз ви уверявам и мисля, че някои от вас ми вярват, че се стремя никога да не се намесвам в работата на съда. Не стремя, а никога не се намесвам, но се стремя да не се създаде дори впечатление, че се намесвам. По реда и само на чл. 35 гледам да видя какво е движението на делата и там имам доста голям успех. Дела, които години наред седяха нераздвижени - имаше непостановени решения по две години, и се постановиха. Ще ви кажа и нещо друго. От всичко около 18, или колко, дисциплинарни дела са образувани миналата година, 14 са образувани от мен, заради това че необосновано се задържат дела, забавят дела и пр.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Гоцев, по-опасни са делата, които се решават в същия ден.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Да, и такива случаи има. Знам какво имате предвид и изцяло го споделям.
Въпросите, залегнали във вашето писмото-питане на господин Божинов и Вълканов, са предмет и на сигнал, изпратен от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция по повод вписване на промени в ръководството на холдинг "Отечество", извършено от Фирменото отделение при Софийски градски съд. Във връзка с този сигнал бе назначена проверка от инспектората при министерството. Правил я е лично заместник-министър. Резултатите от проверката бяха докладвани вчера - вече след като намират делото отключено.
Действително, констатирани са някои нарушения по движението на делото. Това можем да проверим. Състоящи се в това, че съдията-докладчик не е взел отношение по редица молби от акционери, с които се сигнализира за извършени нарушения по прехвърляне на акции и се иска спиране на производството "записване".

Основният въпрос обаче - дали съдът е следвало да спре производството по вписване или не - е въпрос по законосъобразност на съдебния акт и Министерството на правосъдието няма правомощия да се произнесе по него.
По тази причина и съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт материалите от проверката са предоставени на Висшия съдебен съвет, който трябва да предприеме необходимите действия по случая. Извършената от Инспектората проверка обхвана и движението на образуваното на 9 ноември 1999 г. следствено дело № 198 от 1999 г. на Специализираната следствена служба. Движението е в рамките на предвидените по НПК срокове и доколкото се касае до висящо дело, Конституцията и Законът за съдебната власт не ми позволяват да взема административни мерки, тъй като те ще бъдат в разрез с принципа за разделение на властите. Още не са изтекли сроковете, предвидени в НПК. Това се отнася и до заведените три граждански дела и от акционерите на дружеството за отмяна на решението на проведеното общо събрание на 5.11.1999 г.
Относно втория въпрос - за необходимите законодателни мерки. В тази насока установихме, че съществуващата празнота в закона - чл. 223 от Търговския закон - позволява Общото събрание на акционерите да бъде свикано и не в седалището на акционерното дружество, а в други населени места. В тази връзка установихме, че има случаи, в които Общото събрание се свиква дори и в друга страна, например в Турция - това за което ви казах.
Затова ние предприехме необходимите действия за включване на изричен текст в проекта за Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, който е тук, съгласно който Общото събрание на всички търговски дружества да се провежда в населеното място, в което е и седалището на дружеството. Тази промяна аз ще я предоставя на господин Лучников, за да може между първо и второ четене да я имат предвид.
Това са нещата и повече от това, уверявам ви, господин Божинов и господин Вълканов, не сме в състояние да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гоцев.
За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз благодаря на министър Гоцев за неговото отношение и смятам, че това, което прави, е принос в истинската борба за законност, а не лицемерна. Защото в този случай е налице престъпление, както за това се произнасят еднозначно съдът, следствието, прокуратурата, Централният депозитар и Комисията по ценните книжа. И въпреки това, и въпреки жалбите на ощетените акционери съдията вписва решенията на това събрание.
Но още по-шокиращо е - това е едно изречение, което искам да ви прочета - и аз се обръщам към Вас като към голям юрист. Известен е нашият политически спор с Вас, господин Соколов, но аз Ви смятам за един от големите юристи в страната, тук е и господин Джеров. Вижте на какво основание един от борците за законност отменя запора върху действието на тези хора.
Когато са ограбени акциите, те са изпратени на адрес на човек, който не знае, че ги придобива. Оттам са продадени на трето лице. Свиква се събрание. В резултат на промененото съотношение минотарният собственик на акции става мажоритарен собственик. Така е. А вижте прокурорът какво пише: "Акциите, предмет на престъплението, не са използвани за гласуването." Ами точно защото не са използвани, е станало възможно престъплението и това го пише прокурор.
Аз ви призовавам с цялото си уважение към вас като юристи и мои политически опоненти тази борба за законност и правов ред да я водим заедно, защото иначе няма спасение. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Без това не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
За процедура има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моята процедура е към уважавания от всички господин Соколов, председател на парламента на Република България - да обърне внимание на закона, който беше приет преди повече от две години за връщането на горите, че не се изпълнява до ден днешен. Аз държа в ръце писма от Елена, Враца, Велико Търново, Лясковец, Горна Оряховица, в които ми съобщават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, никаква процедура няма в това.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: ... че се нарушава законът и се продават дърва от самите горски лесничеи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Бончев, председателят на Народното събрание не продава дърва.
Преминаваме към отговори на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос относно нарушения в приватизационния договор на АтСО - ЕООД, Стрелча. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър! Наскоро Народното събрание - всъщност преди два дни - прие Програмата за приватизация за 2000 г. В моето изказване аз казах, че един от важните елементи в тази програма през следващата година ще бъде следприватизационният контрол. Нас като народни представители ни интересува съдбата на всяко предприятие, което е преминало в частни ръце. Затова аз, получавайки информация от работещите в това приватизирано предприятие, си позволих да се осведомя чрез Вашето министерство дали сигналите за нарушения са действителни.
През 1998 г. това предприятие, бившо МТС, е приватизирано от РМД, начело с управителя Димитър Пекянски. От членовете на работническо-мениджърското дружество научих, че се нарушават основни клаузи от Договора за приватизация, а именно да се запазят работните места и характерът на дейността за три години.
В предприятието се продават машини и се готви ликвидацията и преместването му в друга област. Това е мнението на част от работниците. Също според тях се е появил и скрит собственик - мениджърът Купенов от Пловдив. Работниците са изключени от управлението, макар че притежават 1/3 от дружеството - собственик и не получават информация за състоянието на дружеството и за решенията, които взима Съветът на директорите.
Аз имах една импровизирана среща по време на предизборната кампания с тези работници. След това те в писмен вид предявиха своите претенции. Тяхното писмо е подписано от господата Гущеров, Димитров, Лулчев и госпожа Петкова.
Затова, уважаеми господин Върбанов, Ви питам има ли нарушения в приватизационния договор, които са достатъчни за анулирането му?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! С Приватизационен договор РД-50-102 от 17 февруари 1999 г. е извършена продажба на 75 на сто от капитала на АтСО - ЕООД, гр. Стрелча. Купувач е АтСО "Приват"- АД, гр. Стрелча, юридическо лице, в което са акционери всички работещи в дружеството, обект на продажбата.
Съгласно т. 5.1. от Приватизационния договор купувачът се задължава до окончателното изпълнение на поетите задължения да представя на продавача ежегодно до 15 февруари на следващата година необходимата информация за осъществяване на контрол по изпълнението на договора, както и да осигурява достъп на надлежно упълномощени представители на продавачите за извършване на проверки за изпълнението на поетите задължения.
Следователно отчетният период за първата година по следприватизационния контрол изтича на 15 февруари 2000 г.
От друга страна, до настоящия момент в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа няма постъпили сигнали за нарушения на основни клаузи в договора за продажба, в т.ч. и данни за участие на така наречения скрит собственик в капитала на приватизираното дружество.
Аз не мога да коментиран защо работниците и служителите не са информирани за състоянието на предприятието и за решенията на Съвета на директорите. Тези въпроси са от изключителната компетентност на частното търговско дружество-купувач и по-специално - на Общото събрание на акционерите и Устава на АтСО "Приват" - АД.
Въпреки изложените дотук обстоятелства аз приех Вашия актуален въпрос като сигнал, по който разпоредих извършване на проверка в приватизираното дружество. Със заповед от 8 декември 1999 г. съм командировал служители от звеното по следприватизационен контрол, за да проучат случая на място. Констатациите от проверката са, че няма основание за разваляне на приватизационния договор и предлагам на Вашето внимание доклада на комисията, която извърши проверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, искате ли думата за реплика? Заповядайте.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз благодаря на господин Върбанов за оперативната намеса. Радвам се, че няма нарушения на приватизационния договор, защото това е един неприятен случай - да бъде развалена приватизационна сделка. Мисля, че никой няма полза от такова разваляне на договора. Надявам се, че когато дружеството представи своя отчет през м. февруари, аз ще имам възможност да се запозная с него, за да бъда сигурен, че договорът се изпълнява така, както трябва. Още един път Ви благодаря, господин Върбанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Актуален въпрос към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов от народния представител Ваньо Цонов относно закриване на Института по розата в град Казанлък.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър! Институтът по розата, етерично-маслените и лечебни култури в град Казанлък е създаден през 1907 г. В почти 100-годишното си съществуване той е създал редица сортове от етерично-маслени, лечеби и подправни култури, разработил е технологии за отглеждането им. Институтът е със световно значение и известност. Преживял е две световни войни, една Балканска и една Междусъюзническа, няколко икономически кризи и е оцелял до този момент. Допринесъл е за извеждането на розопроизводството от пълен упадък до едно културно ниво на земеделието.
През всичките тези години той е бил и е стожер за поддържане и опазване на генфонда на над 1300 вида растения. Институтът със своята база е основен производител на сортов, посевен и посадъчен материал за нашето земеделие. Основна негова дейност е била и продължава да бъде подпомагане на земеделието в условията на кооперативното и лично стопанство.
Със създадените свои сортове, технологии, механизации и материална база е завоювал място в световната наука и земеделие. Познат е и е водещ в това направление в редица страни като Съединените американски щати, бившите страни от социалистическия лагер, Испания, Франция, Аржентина и др.
За периода на своето съществуване Институтът по розата е изградил висококвалифицирани специалисти, в това число 15 доктори на науките, 6 професори, 18 старши научни сътрудници, 20 младши научни работници. През последните десет години Институтът по розата не е ползвал държавни субсидии. С връщането на земята на реалните собственици институтът отново става важен фактор в българското земеделие в регионите, в които традиционно се отглеждат тези култури, дори се обособиха нови такива в страната.
През текущата 1999 г. институтът ще завърши с положителен финансов резултат, тоест, той се самоиздържа, без да тежи на бюджета и без да дължи на кредиторите, доставчиците и персонала.
Въпросът ми е, господин министър: кое наложи да бъде закрит Институтът по розата, етерично-маслените и лечебните култури в град Казанлък? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Цонов! Напълно потвърждавам изложената от Вас в актуалния Ви въпрос значимост на Института по розата, етерично-маслените и лечебни култури в научната и научно-приложната дейност на нашето земеделие. Институтът също така притежава и богат интелектуален продукт, даващ възможност за самофинансиране.
Имайки предвид значимостта на института и неговите възможности за самоиздръжка, министерството смята, че е целесъобразно да се преобразува Институтът по розата, етерично-маслените и лечебни култури в Казанлък в еднолично търговско дружество със 100% държавно участие. Последното от своя страна би довело до по-голяма свобода и за успешно развиваната от него научно-приложна и търговска дейност.
От друга страна, безспорно е, че по този начин се отговаря и на изискванията за оптимизиране на административните структури. Най-малкото Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и аз като министър можем да бъдем обвинявани в целенасоченото ликвидиране на института. Не бива да забравяме тежкото финансово положение, в което беше Институтът по розата до края на 1998 г. и това, че целенасочено беше доведен до това финансово състояние.
С цел да се противодейства на това внесох предложение в Министерския съвет и беше прието разпореждане, с което от института се отдели именно дейността, която беше губеща. Става дума за отделянето му от "Мирелко" ООД. Последното търговско дружество в момента е във ведомствената принадлежност на министъра на промишлеността.
В цитираното от Вас министерско постановление № 203 за приемане на устройствен правилник на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, се предвижда преобразуването на института в търговско дружество. Думата "ликвидация" не би следвало да плаши никого. Действително е възможно прецизирането на дадената в постановлението формулировка най-вече с оглед по-добрата оперативност при преобразуването на института в търговско дружество. За целта се подготвя ново постановление, с което ще бъде дадена възможност институтът да бъде преобразуван в търговско дружество със сто на сто държавно участие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Цонов.
ВАНЬО ЦОНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, господин министър за Вашата бърза намеса. Аз лично съм удовлетворен от Вашия отговор, още повече, че разбрах от Вас, че се подготвя ново постановление, с което ще се уреди статутът и на института и по този начин ще бъдат разсети всякакви опити за спекулации по отношение бъдещото на Института по розата, етерично-маслените и лечебни култури в Казанлък. Това ще стане ясно както на хората, работещи в института, така и на цялата общественост на град Казанлък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонов.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев от народния представител Илия Баташки относно някои дейности в работата на държавната фирма "Експомед".
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Моят въпрос наистина касае някои дейности в работата на държавната фирма "Експомед".
В бр. 236 от 3-4 декември 1999 г. на в. "Нощен труд" е публикуван материал със заглавие "Губещата "Експомед" дарила 1 млрд. 766 млн. стари лева", в който се описва дейността на фирмата по направление "Дарение". Посочени са 200 хил. долара дарение на Националния център за здравна информация, две дарения на фондация "Бъдеще за България" на стойност съответно 973 хил. 146 лв. и 100 млн. лв. последващото - първо е репетицията - един милион долара за животоспасяващи лекарства на Министерството на здравеопазването и няколко командировки.
Всичко това е идеално на пръв поглед. Но ако фирмата е губеща, както се твърди в публикацията, трябва ли да извършва дарения, независимо какви са подбудите за тях?
Тъй като Вие многократно сте декларирали, че сте за най-строго разходване на средствата в здравеопазването и строг контрол в същата дейност, аз не се съмнявам, господин министър, че Вие сте упражнявали такъв контрол спрямо фирма "Експомед". Досега Вие не сте коментирали в медиите въпросната публикация, която най-вероятно не Ви интересува или ако Ви интересува, сте предприели мерки за проучването на информацията в нея.
Като фирма, пряко подчинена на Министерството на здравеопазването, "Експомед" сигурно е изпращала регулярни сводки за своето финансово състояние и разходването на средствата по различните пера.
В тази връзка, господин министър, Ви питам: запознати ли сте с резултатите от ревизията във фирма "Експомед" и как бихте ли коментирали?
Аз разбирам най-вероятно Вашето затруднено положение - че трябва да коментирате резултати, които не са добри, или ако са добри, фирмата, която е подчинена на министерството, Ви е изненадала с някои свои дейности. Но кой знае? Може и да не сте изненадан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Баташки! Разбира се, че ме интересува финансовата ревизия на фирмата "Експомед" и няма как да е другояче, след като тя е предизвикана лично от мен с нарочно писмо, отправено до министъра на финансите в началото на 1999 г.  Периодът на ревизията включва 1 януари 1997 - 30 юни 1999 г.
Резултатът от ревизията показва, че има финансови нарушения и във връзка с това е сезиран главният прокурор и Върховната касационна прокуратура.
Що се отнася до даренията, които най-много Ви интересуват, те са направени с решение на Съвета на директорите и одобрени от принципала на дружеството като целесъобразни.
Коментарии в медиите не са правени и не следва да се правят до произнасянето на съответните компетентни органи. Искам да подчертая, че резултатите от тази ревизия са публични, те бяха поискани действително от два ежедневника, освен от вестник "Нощен труд", а така също и от вестник "Пари". Така че те са включително и на Ваше разположение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател, благодаря, господин министър.
Уважаеми колежки и колеги, благодаря за това, че бяхте кристално чист и искрен тук, пред нас. Това се е случвало рядко, просто защото днес Вие дадохте един отговор, който Вашите подчинени са подготвили, за първи път, откакто сте министър - от две години и седем месеца, не са Ви подвели. Или мога да кажа и нещо по-лошо - за първи път са Ви дали истината за проблема, който е в момента и по който разсъждаваме.
Аз не искам да бъда човекът, който вади секира и реже глави, но каквито и да са подбудите, не може една губеща фирма, дори и да не е губеща, да прави дарения на собствения си принципал. Примерно аз имам фирма, да кажем, "ЕТ - Баташки" и прави дарение на Илия Баташки. Това е такъв случай тук. Вие сте принципал и на Вас Ви даряват 1 млрд. Чудесна е подбудата - животоспасяващи лекарства, но всичко това трябва да се направи след точни сметки, за да не можем тук ние да Ви атакуваме за пореден път не за нехайство. Вие сте добър човек и явно някой пак Ви е подвел и с Вас ще си изтрият ръцете за пореден път. Аз съжалявам дори, че днес тук стана дума за този въпрос, но няма как, господин министър. Вие сте министър, трябва да си носите кръста. И съжалявам, че за пореден път тук аз трябва да кажа такива думи на човек, който е доста по-умен от мен в професията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Баташки! За пореден път мен не са ме подвели, а за пореден път Вас са Ви подвели.
Ако искате конкретно за тези 1 млн. долара, ще Ви кажа. Те не влизат, първо, в обсега на тази ревизия.
Второ, аз между другото не виждам нищо лошо, че е направено това. Съгласно договор от 1 ноември 1996 г. между министъра на здравеопазването, тогава доктор Мими Виткова, и тогавашния изпълнителен директор и писмо № 04-02-163 от 1 ноември 1996 г. на министъра на финансите, тогава господин Костов, е извършено дарение на стойност 1 млн. щ.д. за животоспасяващи лекарства. Така че пак Вас са Ви подвели и аз не нося упрек, а смятам, че никой не може да носи упрек и тук не става въпрос за фирмата на Илия Баташки, а става въпрос за животоспасяващи лекарства в периода през 1996 г., и то в края на 1996 г., когато знаете какво беше положението с лекарствата и как фирмите доставчици бяха спрели доставките, включително и на тези медикаменти. Аз смятам, че тогава и финансовият, и здравният министър са действали пожарникарски и са направили, каквото е необходимо.
Що се отнася до другите дарения, за които Вие споменахте, да, с мое съгласие са дарени 200 хил. долара по почти същата причина, защото, съгласете се, че Националният център за здравна информация нямаше друго място откъде да ги придобие, а той изпълнява държавни функции, като ръководи, събира и отчита цялата държавна медицинска и санитарна статистика, включително и тази за нуждите на Националния статистически институт. Така че по целесъобразност е взето това решение.
Що се отнася до "Бъдеще за България", за което споменахте, да цифрите са верни и това са малка част медикаменти и повече детски храни, чийто срок на годност приближаваше своя край и те бяха разпределени чрез тази фондация в детски заведения на страната, защото ние не можехме по-добре от нея да свършим тази работа, тъй като се касае не само за здравни заведения.
Вие пропуснахте да споменете, че "Експомед" е дарило пак подобни с приближаващ срок на годност медикаменти и храни в едно доста голямо количество за бедстващите босненски бежанци в Македония и те бяха предоставени по същия начин, само че на Военното министерство, което, както знаете, в Кюстендил имаше един разпределителен пункт.
Между другото, за Ваше сведение, в "Експомед" има една дейност, която ние заварихме, която е със затихващи функции и която създава много проблеми. Това е, че те са се опитвали навремето и то по понятни причини да търгуват с лекарства - нещо, което ние сега преустановяваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев от народните представители Иван Зънзов и Илия Баташки относно някои аспекти на Постановление № 219 от 30 ноември 1999 г. за създаване на условия за приемане от общинските съвети на балансирани общински бюджети за 2000 г. и за изпълнение на параметрите на макрорамката на държавния бюджет за 2000 г. в частта за общините.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! За ваше щастие или нещастие, може би, днес двата въпроса, които съм задал, единият заедно с проф. Зънзов, са един след друг и аз мога да кажа още две-три думи за предишния въпрос, който Ви зададох.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Всеки Вас въпрос за мен е щастие.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Радост, разбирам. Разбирам още и стремежа Ви да оправдаете фирмата "Експомед", но тя в никакъв случай не може да бъде оправдана, защото тази нейна дейност е напълно безотговорна и можеше да не ги дарява на фондация "Бъдеще за България", а да ги дари на фондация или на "ЕТ Илия Баташки". Но тя не ги дари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли такава?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Няма такава. Но защо не ги дари директно на тези, на които ги е дарила фондация "Бъдеще за България"? Какво толкова опасно имаше? Или във фондация "Бъдеще за България" има такива добри експерти и специалисти, че всички лекарства и храни, които са с минала годност, ще бъдат отстранени и няма да отровим децата. Колко ли деца са изтровени и са получили стомашни разстройства? Не знам, но фондация "Бъдеще за България" си е свършила работата, след като е получила дарение и е дарявала от нейно име.
Както и да е, няма да говорим по този въпрос, нека си минем на думата, уважаеми господин министър. Вече за никого не е тайна, че българските общини изпитват огромни финансови затруднения, които не им позволяват спокойно да приключат финансовата 1999 г. Това, разбира се, не се отнася за всички общини, но за по-голямата част от тях. Всеизвестна е и практиката за финансови ограничения, чрез които да завърши успешно всяка финансова година. Тези финансови ограничения обикновено обхващат именно заплатите на бюджетните служители. В Постановление 219 от 30 ноември тази година в чл. 3 се визира, че: "Министърът на здравеопазването до 7 декември 1999 г. да уведоми общинските съвети и кметове и Министерството на финансите за критериите, въз основа на които да се намали числеността на персонала в здравните заведения на територията на общините, считано от 1 януари 2000 г." Средногодишно общо не по-малко от 10 на сто ще стане това съкращение. В чл. 4 Министерският съвет е визирал как да стане това, като в т. 3 е казано: "В областта на здравеопазването: дезинфекционните станции, дирекциите за спомагателна дейност и диетичните столове".
Във връзка с това, господин министър, Ви питам ще се приложи ли реално този път съкращението в лечебните заведения и Ви моля да посочите най-важните критерии, които най-вероятно вече сте изпратили по общините. Може би ще Ви затрудня и този път, защото ако вашите подчинени не са Ви подвели, пак, както досега, Вие ще дадете точен и ясен отговор. Защото най-малко 10 хиляди души лекари и още толкова сестри се интересуват от този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Баташки! И този път не са ме подвели моите сътрудници. (Весело оживление.)
Първо, на въпроса Ви дали този път ще стане съкращението както трябва, на това ще отговорят кметовете, общините и общинските съвети, защото не ние ще извършваме съкращенията и имаме право на това, както много добре Ви е известно. Но аз смятам, че има всички предпоставки това да стане точно така, както и Вие, и аз се надяваме.
Да, Вие сте прав, че съгласно чл. 3 на Постановление № 219 на Министерския съвет от 30 ноември 1999 г. се взеха решения, според които трябва да се извършат съкращения на медицински персонал и структури в лечебните заведения. На 6 декември 1999 г. Министерството на здравеопазването предостави на кметовете на всички общини в България следната информация, която да бъде използвана при вземане на съответните решения.
Първо, осреднени количествени медико-статистически икономически показатели за страната по типове лечебни заведения и болнични структури. Моля Ви да не изпаднете в някаква грешка и да смятате, че това са някакви индикативни стандарти и нормативи.
Второ, същите показатели във финансираните от съответната община лечебни заведения. Значи даваме конкретни за всяка община и даваме общите за страната по видове лечебни заведения.
Трето, районна здравна карта.
Четвърто, резултатите от преведената през 1998 г. акредитация.
Препоръчахме на кметовете на общините да използват тази информация с цел прилагане на диференциран подход при извършване на тези 10-процентови съкращения с акцент върху запазване на приоритетните медицински дейности. Заедно с това предложихме да се вземат предвид още:
Първо, здравно-демографските характеристики и тенденции. Те също са предоставени.
Второ, географската инфраструктура.
Трето, конкретните нужди на населението от първична, спешна, специализирана, извънболнична и болнична помощ. Това го има именно в районната здравна карта.
И четвърто, необходимостта от персонал по видове за изпълнение заложените медицински дейности.
Естествено, че напомнихме на господа кметовете, че трябва да се спазват и изискванията на Кодекса на труда.
Аз съм убеден, че с представената от нас на общините конкретна информация и основни критерии сме допринесли за компетентно и отговорно изпълнение на Постановление № 219 на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър, за поредния точен отговор днес. Вие започвате все повече и повече да ми харесвате с точността, с която ми отговаряте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Точно това ме безпокои. (Весело оживление.)
ИЛИЯ БАТАШКИ: Но трябва да Ви кажа, че за две години и седем месеца, откакто управлявате министерството, освен да съкращавате, нищо друго не сте направили. И този път тези кметчета и кметове - големи и малки, които ще натресете с това хубаво постановление, в това число и сини кметове, не зная как ще се оправят. Защото аз не съм съгласен с господин Костов, който казва, че Вие сте настроили лекарската гилдия срещу него и срещу Вас. Напротив, лекарската гилдия много Ви уважава, но явно политиката на нашето правителство е ужасна спрямо тези хора, които ви дадоха властта. В стремежа обаче да завоалирате истинското положение и тук прозират, и вашите сътрудници, за пореден път не Вас подвеждат, но искат да подведат всички нас тук или да подведат всички, които ще изпълнят това злощастно Постановление 219, защото в заключителните разпоредбички, както и преди със Закона за здравното осигуряване Ви споменах, че там съществените поправки са пак в заключителните разпоредби, където променяте друг закон, а не истинския, който предлагате, тук в заключителните разпоредбички на това постановление отменяте обаче Постановление 201 на Министерския съвет за определяне на стандартите в здравеопазването. Вие споменахте тук, да се пазя от това, че те са индикативни и такива, и такива. Вие щете не щете пак казахте някакви стандарти и пак споменахте за стандартизиране на нещо в нашето здравеопазване.
Така че ако Ви е известно какво пише в Постановление 201, а аз не се съмнявам, че ви е известно, там много добре е казано защо болничните легла по видове трябва да са толкова, лекарите и така нататък. Вие тук трябваше да кажете: тези господа лекари, сестри и всички други работници в здравеопазването какво ги чака до месец юли, защото няма да са само 10 на сто до юли месец. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата за дуплика, господин министър, да видим какво ще кажете за кметища и разпоредбички. (Весело оживление.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Баташки, Вие повдигнахте въпроса за индикативните стандарти. Да, ние ги отменихме, защото при новата система и при новата организация не може да съществуват такива стандарти. И никъде в развитите страни няма такива стандарти. Те за времето, когато бяха създадени, бяха добри и аз ги одобрявам. Но сега ние ги премахваме именно затова, защото не може така механично да се определя нито броят на леглата, нито броят на персонала. Точно това е при новата икономическа ситуация и при новите принципи в здравеопазването, че трябва да се изхожда първо от здравните нужди на населението, а това зависи от много други показатели. И понеже говоря на едро, принципно, преди всичко от медико-статистическите показатели и най-вече от медико-икономическите показатели. И затова не е възможно да се направят общовалидни показатели. И затова ние сме им дали достатъчно данни да направят своя медицински и икономически анализ. И затова сме дали ситуацията във всяка една община. Вече не може да се работи с общовалидни критерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министъра на транспорта Вилхелм Краус от народния представител Иван Борисов относно нормализиране на движението на бързите влакове по линията София-Видин. (Шум и реплики в залата.)
Извинявайте, господин Борисов.
За процедура имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като остават само четири въпроса до приключване на парламентарния контрол, моля да се съгласите с моето процедурно предложение и да го подкрепите - да увеличим с половин час парламентарния контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С половин час не може да бъде увеличен, а до приключване, в рамките на два часа.
Има ли противно становище? Не.
Поставям на гласуване предложението на господин Мутафчиев за увеличаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 136 народни представители: за 40, против 96, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Борисов. (Шум и реплики в залата.)
Господин Марангозов, моля Ви за тишина, пречите на своя колега!
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Моят въпрос е относно нормализиране на движението на бързите влакове в участъка София-Видин.
Уважаеми господин министър, на 24 септември т.г. в отговор на актуален въпрос Вие заявихте от парламентарната трибуна, че движението на бързите влакове по направлението София-Видин ще бъде възстановено изцяло от 30 ноември т.г.
Към днешна дата - 17 декември, движението на бързите влакове все още не е нормализирано. Какво имам предвид? Ограничението на скоростта в участъка Ракево-Бойчиновци си съществува и днес и, второ, бързият влак Кюстендил-София-Монтана се движи, както и тогава, когато зададох актуалния въпрос, с телеграма, т.е. движи се само в петък, събота и неделя. За мен движението в този участък не е нормализирано!
Моят актуален въпрос, господин министър, е - кога ще бъде нормализирано движението на бързите влакове по линията София-Видин? Срокът, който Вие дадохте на 24 септември, а именно 30 ноември, не беше спазен. Знаете ли това? Как определихте този срок? Има ли виновни за това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов!
Да, на 24 септември на Вашия актуален въпрос, който беше, за да припомним, за възстановяване на движението на бързия влак Кюстендил-София-Монтана, а не за всички бързи влакове по линията София-Видин, дадох отговор и поех ангажимент само за този бърз влак, следователно не мога да приема Вашето твърдение, че съм се ангажирал от парламентарната трибуна за изцяло възстановяване на всички бързи влакове. Ако сте слушали внимателно моя отговор щяхте да запомните, че казах следното, цитирам: "Движението на бързия влак София-Кюстендил-Монтана ще бъде възстановено изцяло след 13 ноември, защото от 27 септември 1999 г. започва програма за компенсиране на изоставането" и т.н.
По направление София-Видин-Лом ежедневно се движат по 12 бързи влака. Освен това в дните от петък до неделя се пуска по един влак бърз, допълнително. След започване на ремонта в участъка Своге-Левище се въвежда коригиран график за движение на влаковете.
При сравняване на двата графика за движение добронамерения човек би установил следното - отклонение при тръгване от начална гара София и Видин има само за един влак - № 723, като отклонението е с величина 5 минути или преди ремонта влакът е тръгвал в 12,40 ч., а с коригирания график поради ремонта - в 12,35 ч. Ако изследваме времето на пристигане на гарите София и Видин ще установим, че отклонение има само за шест влака. И тези отклонения са в границите от 1 до 22 минути.
Общият извод, който може да се направи е - с коригирания график се осигурява нормално движение на бързите влакове по направление София-Видин и обратно с незначителни отклонения, които, за да припомним, са в рамките от 1 до 22 минути. Само един бърз влак София-Монтана от 14 броя общо движещи се по това направление не се движи от понеделник до четвъртък, за който влак Ви отговорих на миналото Ви питане, а именно, че ще бъде възстановено "след", а не "на" 13 ноември 1999 г. И, действително, този влак възстанови движението си - въпросният влак Кюстендил-София-Монтана, от 13 декември 1999 г.
За сведение, понеже аз бях готов да Ви отговоря още на 10 декември, какъвто беше срокът за отговора, поискан и разпореден от председателя на Народното събрание, в първообраза на отговора, който тогава щях да Ви дам, фигурира и второто ми твърдение, че в 0,00 ч. на 18-и ще се въведе обратно разписанието на влаковете по книжката - разписание от май месец същата година. Тази нощ в 0,00 ч. трябва да се отмени коригирания график, който, повтарям, аз приемам, че създава условия за нормално обслужване по тази линия, защото отклоненията са в рамките на едни допустими норми - от 1 до 22 минути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика имате думата, господин Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие се опитахте, за съжаление, и този път неуспешно, да ни убедите - мен и всички мои земляци, които пътуват по направлението София-Видин, че вече имаме нормално движение на влаковете в този участък. Това обаче не е вярно. Вие не казахте нито дума за ограничението на скоростта в землището на с. Охрид. Вие казахте, че от Видин и София тръгват и пристигат сравнително навреме, но не казахте нищо за закъснението и за последствията, които следват вътре в този участък.
И аз ще Ви дам пример, господин Краус. Миналия петък пътувах с експресния влак София-Варна, който тръгва в 14,10 ч. от Централна гара - София. Поради ремонта в Своге той закъсня в Мездра с 3-4 минути. Пътническият влак Мездра-Видин замина навреме, т.е. те се разминаха точно на перона. Десетки пътници за Видин останаха да чакат 3-4 часа в студената гара Мездра до следващия влак. Вие казахте, че в началната и крайната гара тръгват и стигат навреме. Това също не е вярно. За ограниченията днес не казахте нито дума. И аз Ви давам само пример за миналия петък, когато десетки пътници само заради това - заради ремонта на гара Своге - закъсня с 3-4 минути експресът за Варна, връзката на Мездра не беше направена и тези десетки пътници останаха да чакат на студа цели три часа. Вие за това не казахте нито дума.
Аз отново ще си позволя, господин Краус, да си възстановя въпроса от предишния път - знае ли министърът на транспорта какво става в Българските държавни железници? Явно е, че не знае. Информацията, която Ви дават, не е точна.
Аз Ви питах тогава - кога се е возил министърът на транспорта за последен път във влак? Не ми отговорихте. Пак питам: изобщо министърът на транспорта возил ли се е някога на влак?
И последният въпрос - трябва ли господин Краус да бъде повече министър на транспорта, за да доразруши окончателно железопътния транспорт? Отговорът е - не! И видимо, че другата седмица ще има нови имена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
Думата за дуплика има господин министър Краус.

МИНИСТЪР ВИЛХЕЛМ КРАУС: Уважаеми господин Борисов, явно Вие сте експерт в железопътните превози. (Оживление в залата.) Аз Ви препоръчвам, ако искате да получите конкретен отговор за конкретен казус, какъвто е случаят на гара Мездра, да бяхте го формулирали по същия начин. Тогава щяхте да получите отговор за конкретното Ви питане.
А колкото се отнася до това дали трябва да бъда министър или не, най-малкото това е Ваша оценка и право на преценка. Това е работа на министър-председателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще бъде на 20 декември, понеделник, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
           Йордан Соколов

Заместник-председател:
          Иван Куртев

Секретари:
       Анелия Тошкова

      Камен Костадинов