Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев, Любен Корнезов и Петя Шопова

Секретари: Христо Димитров и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Александър Златанов. (Ръкопляскания.)
Рожден ден имам и аз и каня всички колеги в 11,30 ч. на чаша шампанско в Клуба на народния представител. (Ръкопляскания.)
Ще започнем с полагане на клетва от новоизбрани народни представители - Мария Маринова Иванова и Кети Костадинова Граматикова.
Моля квесторите да ги поканят. (Новоизбраните народни представители Мария Маринова Иванова и Кети Костадинова Граматикова застават на трибуната. Всички стават прави.)
Ако обичате, повтаряйте след мен.
КЕТИ ГРАМАТИКОВА И МАРИЯ ИВАНОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания. Председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев поздравяват новоизбраните народни представители. Народните представител Кети Граматикова и Мария Иванова подписват клетвения лист.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от дневния ред да бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИТЕТ ПРОТИВ ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Има проект за решение, внесен от господин Лъчезар Тошев, шеф на нашата делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Предлагат се три лица.
Срещу това предложение има ли някой?
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 168 народни представители: за 123, против 29, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз получих писмо от генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа господин Бруно Халер, който уведомява за предстоящото изтичане мандата на досегашния представител на България в Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание госпожа Емилия Друмева, като подчертава също, че досегашният кандидат може да бъде номиниран отново. Във връзка с това господин Халер желае да започнем процедура за избиране на нов български представител с нов мандат като отбелязва, че госпожа Емилия Друмева може да бъде преизбрана съгласно чл. 5, ал. 3 от Конвенцията.
Съгласно правилата би трябвало да предложим трима кандидати и предложението, което съм внесъл е за:
1. Емилия Александрова Друмева
2. д-р Иван Иванов Герджиков
3. Анастасия Димитрова Маркова
Доктор Герджиков е лекар-психиатър с голяма практика и квалификация, който е работил и досега заедно с този комитет. При досегашните две редовни посещения на комитета д-р Герджиков е имал многократно срещи с тези делегации.
Госпожа Анастасия Маркова е кандидат, представен от Дирекцията на Национална служба "Полиция". Тя е старши инспектор в системата на полицията. А спазването на правата на човека в полицейските участъци е във фокуса на инспекциите на комитета, включително и при досегашните посещения в България, поради което се предлага и тази кандидатура.
Процедурата за избиране на кандидатурите не е изрично уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради което настоящият проект за решение се внася на основание § 2 от него.
Господин председателю, с тези няколко думи представих проекта за решение за избиране на кандидати за български представител в Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение?
Има думата господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, имам само един въпрос: има ли увереност, че ако ние предложим списък от трима души, ще бъде избран първият? Преференция ли е това "първият", тъй като аз с удоволствие бих гласувал за госпожа Друмева, но другите не ги познавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю! Ползвайки правото си на реплика към господин Сендов, тъй като друга процедура няма, бих искал да кажа, че ние трябва да излъчим трима кандидати, от които да бъде избран един в Страсбург. Така че един от тях трябва да бъде избран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросът беше дали подреждането има значение?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В писмото, което получих, изрично се подчертава, че досегашният представител може да бъде преизбран. Не можем да имаме гаранция, че точно първият ще бъде избран. Това е избор. В подреждането в случая няма значение. Това беше някога, преди няколко години, когато първият се смяташе, че е предпочитаният кандидат. В момента всеки един от тримата кандидати е равнопоставен и може да бъде избран. Няма пречка да бъде избран всеки един от тримата кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам дали са раздадени автобиографиите на другите кандидати, госпожа Емилия Друмева смятам, че всички я познаваме, но си позволявам да ви ги прочета.
"АВТОБИОГРАФИЯ
на ст.лейт. Анастасия Димитрова Маркова

Родена съм на 27.07.1964 г. в гр. Стара Загора.
Завършила съм гимназия с преподаване на френски език "Ромен Ролан" - гр. Стара Загонра. През 1988 г. завърших специалност "психология" в Софийския университет "Климент Охридски". В периода 1997-1998 г. завърших специализирано висше образование по право и политика на сигурността в Университета "Жан Мулен" - гр. Лион, Франция и преминах курс на обучение във Висшето полицейско училище на Република Франция.
В органите на Министерството на вътрешните работи съм назначена на 17.10.1994 г. В периода октомври 1994 г. - април 1999 г. работих като психолог в сектор "Личен състав" на Столична дирекция на вътрешните работи. От м. април 1999 г. до момента работя като психолог в направление "Управление на човешките ресурси" при Дирекция на Национална служба "Полиция". Член съм на Специализираната комисия по правата на човека в Дирекцията и координирам Програмата за обучение на служителите от Национална служба "Полиция" по проблемите на правата на човека.
Омъжена съм, имам две деца."
И биографията на д-р Иван Герджиков.
"Дата на раждане: 15.05.1945 г.
Образование: диплома по медицина 1969 г. - Медицинска академия - София. Специалност по психиатрия - 1972 г.
Професионален маршрут:
1969 г. - 1971 г. - ординатор в Психиатрична болница - Карлуково
1971 г. - 1972 г. - научен сътрудник към Център за профилактика и лечение на наркомании
1972 г. - 1978 г. - асистент към Катедра по психиатрия - МА - София
1978 г. - 1983 г. - зам.-психиатрично диспансерно отделение към Студентска поликлиника - София
1983 г. - 1991 г. - зав.отделение - Обединена психиатрична болница - Добрич
1991 г. - 1993 г. - психиатър - ХХ поликлиника - София
1993 г. - досега - директор на психиатрична болница "Св. Иван Рилски" - гр. Нови Искър
Консултант:
1979 г. - 1982 г. - психиатър консултант към Дом за стари хора - Дървеница, София
1984 г. - 1989 г. - психиатър консултант в Дом за психично болни жени - Българево
1986 г. - 1987 г. - Поликлиничен психиатър в гр. Добрич, психиатър консултант към помощни училища - регион Добрич - Добрич и Каварна и Дом за сираци - Добрич.
1994 г. - 1995 г. - директор на Столичния център по наркомании
1996 г. - 2000 г. - главен експерт по психиатрия в Министерството на здравеопазването
Квалификация: младежка психиатрия, психосоматични заболявания, геронтопсихиатрия, неврози, реакции на стрес и кризисни интервенции, алкохолизъм и наркомании, психотерапия, здравен мениджмънт
Членство в организации:
Българска психиатрична асоциация
Софийско психиатрично общество
Българска асоциация по когнитивна и поведенческа психотерапия."
Това са техните биографии.
Някой желае ли да се изкаже?
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за избиране на кандидати за български представител в
Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Р Е Ш И:
Възлага на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да представи следните кандидатури за член на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, както следва:
1. Емилия Александрова Друмева
2. Д-р Иван Герджиков
3. Анастасия Димитрова Маркова."
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Има думата господин Юрий Юнишев да докладва от името на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Предложение на Янаки Стоилов:
Създава се нова глава втора: "Образуване, дейност и прекратяване на политическите партии".
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нова глава втора "Образуване, дейност и прекратяване на политическите партии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението за създаване на нова глава втора така, както беше докладвано.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Новата глава втора е приета.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 3. (1) За регистрация по този закон политическите партии са длъжни да представят в Софийския градски съд нотариално заверени:
1. учредителен акт;
2. партиен устав, който определя целите, принципите, механизмите и органите за управлението им, реда за приемане на членове и за прекратяване на членството, наименованието, символиката и реда за прекратяването им;
3. списък с персоналните данни на не по-малко от 500 членове на партията - български граждани с избирателни права.
(2) В едномесечен срок след депозирането на документите по ал. 1 Софийският градски съд в открито заседание, с призоваване на молителя и на прокурора по реда на ГПК, разглежда молбата, като се произнася с решение.
(3) В седемдневен срок след решението Софийският градски съд вписва партията в отделен регистър."
Предложение на Димитър Луджев:
1. В чл. 3, ал. 1 след думата "партии" да се добави "и организации".
2. В чл. 3, ал. 1, т. 2 думата "партиен" да отпадне.
3. В чл. 3, ал. 1 т. 3 да стане:
"3. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 50 членове на партията или организацията - български граждани с избирателни права".
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя частично предложението по т. 3.
Предложение на Панайот Ляков:
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
В чл. 3, ал. 1, т. 3 числото "500" се заменя с "1000".
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на Драгомир Шопов:
По т. 1 предложението е прието.
Предложението по т. 2 не се приема.
2. В чл. 3, ал. 2 да добие следния вид:
"(2) В едномесечен срок след депозирането на документите Софийският градски съд в открито заседание разглежда молбата с участието на прокурор и се произнася с решение."
Предложението на Ивайло Калфин е прието.
Предложение на Велко Вълканов, което комисията подкрепя.
Предложение на Янаки Стоилов...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Четете предложенията.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Аз мисля, че материалите са раздадени. Имаше достатъчно дълъг срок, за да бъдат разгледани от всички народни представители. (Реплики от Янаки Стоилов.)
Предложение на Янаки Стоилов:
Член 3 се изменя, както следва:
"Чл. 3. (1) Учредяването на политическа партия е публично.
(2) За своята регистрация политическите партии представят в Софийския градски съд:
1. учредителен акт;
2. устав на партията, който определя наименованието и символите, седалището, целите, правилата на организация и дейност, реда за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете, начина на определяне на кандидатите за избори и реда за прекратяване на партията;
3. списък на не по-малко от 500 учредители - български граждани с избирателни права, с персоналните им данни.
(3) В едномесечен срок от подаване на молбата Софийският градски съд в открито съдебно заседание с призоваване на представителите на партията и на прокурора разглежда молбата по реда на ГПК, като се произнася с решение.
(4) Ако удовлетвори молбата, Софийският градски съд в 7-дневен срок вписва политическата партия в отделен регистър."
Комисията подкрепя частично предложението.
Комисията предлага чл. 3 със следната редакция:
"Чл. 3. (1) За регистрация по този закон политическите партии са длъжни да представят в Софийския градски съд:
1. учредителен акт;
2. устав на партията, който определя наименованието и символите, седалището, целите, правилата на организация и дейност, реда за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете и реда за прекратяване на партията;
3. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове - учредители на партията - български граждани с избирателни права;
4. декларация от ръководството на политическата партия, нотариално заверена за истинността на документите по т. 1, 2 и 3.
(2) В едномесечен срок след депозирането на документите по ал. 1 Софийският градски съд в открито заседание, с призоваване на молителя и на прокурора по реда на Гражданския процесуален кодекс, разглежда молбата, като се произнася с решение.
(3) Ако удовлетвори молбата, Софийският градски съд в 7-дневен срок от обявяване на решението вписва политическата партия в отделен регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 3 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Защо предложих списъкът на учредителите да бъде двойно по-голям - не 500, а 1000 души?
Смятам, че всички ще се съгласите, че в България политическият живот постепенно се нормализира. В политическото пространство има доста нормални партии, които защитават своите идеи, имат развита мрежа от структури в цялата страна и по този начин могат действително, заставайки пред обществото, да заявят, че това, което говорят, е подкрепено с вижданията на реални хора, а не е подкрепено със списъци на мъртви души.
Дали тази цифра е голяма, може да се каже, като се сравни с две други. В България има 262 общини и 28 области. Ако приемем, че остане записано 500 учредители, при 262 общини това означава, че партията трябва да има по двама учредители на община и те ще изразяват по някакъв начин вижданията, които са записани в устава и програмата на тази партия. Нали разбирате, че това е абсолютно смешно число - двама човека в община? Даже и да приемем, че разпределението ще бъде не във всички 262 общини, а в по-голямата част от тях - да кажем - 100 общини, тогава при 100 общини и при 500 души, това значи по 5 души на община. Знаете, че една нормална партийна структура трябва да бъде минимум от 10 човека, за да се говори, че действително там има някакво политическо, партийно ядро, което чувства своята принадлежност към определена партия и влиянието на тази партия може да бъде защитено в съответното населено място.
Ако приемем това разпределение съобразно пък броя на областите, може по същия начин да се направи аналогия и да се направят същите изводи. С числото "500" според мен се стимулира създаването на регионални партии, даже създаването на - бих казал - местни партии или партии по принципа на членуването в търговски дружества или големи фирми. Защото никакъв проблем не е един директор на едно голямо предприятие, където работят няколко хиляди души, да си направи партия, като убеди 500 от тях - знаете по какъв начин - да се запишат в нея и тя да бъде регистрирана. България не е федерална република, разделена на провинции или на щати, които имат отделно законодателство и където по принцип е логично да могат да съществуват регионални партии. Давам ви веднага за пример Християнсоциалния съюз в провинция Бавария на Федерална република Германия, една партия с многогодишна история, със здрави корени, която участва в управлението на тази провинция от дълги години.
Затова аз мисля, че в съответствие с нормализацията на политическия живот и повишените критерии към политическите партии ние трябва да завишим тези изисквания и по отношение на членската маса, а това значи - и по отношение на броя на учредителите на партията, за да могат партиите, които действително смятат да участват истински и сериозно в политическия живот, а не да се създават някакви фантомни организации със съвсем други цели, да бъдат така добри да си създадат структури в по-голяма част от общините в България, да имат сериозно представителство и тогава да кандидатстват за участие в политическия живот.
Затова аз смятам, че е необходимо едно от тези изисквания - да бъде повишен прагът на учредителите и той да бъде по-голям.
Моля да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За изказване има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мен ме провокира господин Ляков да се изкажа, защото изцяло съм несъгласен с всичко, което каза.
Партиите са нещо, съвсем различно от всички останали видове организации. Да членуваш в една партия, има някакво сходство в някакъв смисъл, колкото и да не е точно сравнението, с това да вярваш в нещо. Това е въпрос на съвест, на убеждение. Ние може да сме само двама души, които вярваме в нещо, и съгласно българската Конституция никой не може да ни попречи да се сдружим им да си направим организация, защото вярваме в нещо. Оттам нататък ще се мъчим да убедим колкото се може повече хора да повярват в нашата истина и някой ден, ако съберем достатъчно сила, да участваме в политическия живот. Ако не съберем, няма да участваме.
Ако погледнете историята на повечето български партии, ще видите, че те са започвали обикновено от една група съмишленици, които понякога са били и по-малко от 10. Най-типичен случай в това отношение е Бузлуджанският конгрес, където са 17 души. Но днес, както виждате, в парламента има цяла парламентарна група. А освен тази, която е тук, има още 5-6 или повече социалдемократически партии, които активно участват в политическия живот на страната.
Следователно, не ограничението при създаването на партия, не определянето на някакъв брой трябва да бъде онзи критерий, по който да се създават партиите. Партиите могат да се създадат от всеки двама или трима души, които имат еднакви убеждения и искат да направят своя партия.

Ако търсим начини за ограничаване на така наречените фантомни партии, за тяхното елиминиране от политическия живот, което е напълно основателно и правилно, защото струва много пари на държавата, особено при избори, то тези ограничения трябва да бъдат в избирателния закон, а не в Закона за партиите.
В избирателния закон могат да се направят такива ограничения, които вече наистина да ограничават реални партии, с реална политическа сила, с реално въздействие върху обществото, с подкрепа да могат да участват в политическия живот.
Аз особено не мога да приема този подход на господин Ляков - колко области са в България, колко общини са, по колко души се падат в община от една партия. Това е абсолютно неправилен подход, според мен.
Като прегледах предложенията, ще ви призная, че ако има такова, което най бих възприел, това е предложението на господин Велко Вълканов, в което изобщо не фигурира никакво число.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ, от място): Има в чл. 1.
ИВАН КУРТЕВ: Поне това, което прочетох, там няма число.
Признавам си, че ще въздържа поне по онази част от този текст, който ще приемем, където се определя численият състав, с който може да започне съществуване една партия.
Дори в този закон има неща, с които можем да поощрим набирането на повече членове и да намалим до минимум създаването на измислени организации. Там е казано за условията, при които ще се предоставят помещения за политическа дейност, за финансиране и т.н. И очевидно онази партия, която няма да отговаря на тези условия, ще си остане един кръг от съмишленици, които ще си живеят някакъв затворен живот, ако не могат да съберат повече поддръжници, и в крайна сметка ще престанат да съществуват. Но да въведем ограничения със закона за броя на хората, които могат да създадат да създадат политическа партия, според моето дълбоко убеждение, е нарушаване на конституцията. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Първо има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, взимам думата, за да заявя своята категорична подкрепа на позицията, която защити сега колегата Куртев. Това наистина е точно така. Аз смятам, че това ограничаване на образуването на партии, високото число учредители наистина е неприемливо за нас.
Ние трябва да правим разлика между правото да се образуват партии и правото на партиите да участват вече в обществения, в политическия живот на страната.
Ние всички разбираме къде е всъщност проблемът. Проблемът е в това, че някои минимално организирани партии, с много малък състав, искат да участват в изборите, което наистина натоварва страшно много бюджета. За една партия от 100-200 души се харчат толкова пари, колкото за една партия от 200 хил. души.
Поради тази причина ние трябва да разграничим двата проблема - проблема за правото на гражданите да се организират, той е един, и проблема за правото на партиите да участват в обществено-политическия живот и по-специално в избирателния процес.
Аз съм за това да има много малко ограничения в създаването на партии. Това трябва да бъде почти свободно, без съществени ограничения. Дори тази бройка, която съм предложил в чл. 1, господин Куртев, защото имам такова предложение към чл. 1 - 500 души, аз смятам, че тази бройка е твърде висока.
Нека да подкрепим идеята на колегата Куртев, няма да сбъркаме. А след това в избирателния закон да повишим тази квота и да кажем, че партия, която няма, да кажем, 2 хил. или 5 хил. души членски състав, да не може да участва в избирателния процес. Другото, според мен, ще бъде грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вярно е, че в живота и политиката няма незащитаема кауза, всеки един си защитава своето виждане, но трябва да видим каква е реалността.
Първо, аз не мога да се съглася с господин заместник-председателя Куртев, той направи една историческа грешка, че само на "Бузлуджа" се събрали там 17 човека. Има други политически организации, които със стотици хора са се събирали да я утвърждават отначало.
Но той изпадна в едно противоречие, че двама, че пет човека могат да направят една партия и след това да тръгнат да се борят, че избирателният закон щял да ограничава дали ще участваш в политиката.
Всяка една политическа партия или политически партии се образуват, не за да играят футбол в махалата или в някакво първенство, а да участват в политиката. В политиката се участва, като се стремиш да завземеш властта, за да може чрез властта като средство да осъществяваш своите си виждания и да ги прилагаш в живота. А властта в демократичните държави се взима, като се провеждат избори. За да правиш избори, освен с пари, ако тези 50 или 100, или 200 човека могат да намерят или имат, се прави и с хора, с жив ресурс - интелектуален, убеден, който да тръгне из страната да проповядва тези идеи. Значи трябват хора, трябват структури из страната.
Аз искам да запитам всички вас: с 50 човека, както беше досега, и те не можеха да съберат 50-те човека тия партии, които се регистрираха, как ще покриеш цялата страна, за да водиш една предизборна кампания и да проповядваш идеите си, дори да притежаваш някакъв вестник или да си много вътре в медиите? Ти трябва да отидеш при хората! С 500 човека, както е залегнало в закона, как ще покриеш страната? Друг е въпросът, ако принципът е олимпийски - не да победиш, а да участваш в изборите. И оттам да набираш скорост. Това е отделен въпрос. Но ние говорим, че тук става въпрос за политическа дейност, тук става въпрос за работа сред обществото. И в същото време, ако ние приемем, че правото да се организира политическа партия имат 10, 20, 50 човека, събрали се там - балдъзата, баджанакът, шурата, сестра ми и еди-кой си там, комшията, на две ракии да правим партия, и утре да участваме в изборите, защото едва ли има страна в света, където пропорционално на населението да има толкова много политически партии, както в България. Мисля, че са над 200 и няколко. Сложете по 5 млн. бюлетини на всяка една партия, защото всяка ще има претенции да има толкова бюлетини, защото ще вземе в изборите толкова гласове, какво става със средствата? Но какво става и с раздвояване на общественото мнение? Всеки един излиза и започва да говори. Всеки един казва: аз съм политическа партия. Никой не казва: аз съм политическа партия от 50 човека, нали? Всеки казва: аз съм политическа партия и ето, аз съм този, който трябва да бъде.
Затова аз смятам, че реалността е друга. Нека поне да останат 1000 човека. Колкото и да са недостатъчни да покрият страната, поне 1000 човека в долу-горе 300 общини, хайде, ще ги намалим на 250, но поне по 4 човека в община могат да се пуснат в едни избори, нали? Четири човека за два-три месеца ще обиколят хората.
Не се прави политика с 50 или 500 човека. И ако тоя, който образува тази политическа партия, или група хора, са много убедени, че те са правите, че техните идеи са най-прави или различни от досега съществуващите стари или новообразувани партии, нека да тръгнат първо тези 550 човека сред хората, да проповядват тези идеи и като много им се харесат и допаднат на хората, те ще тръгнат след тях и няма да се мине много време, ще наберат поне 1000 човека, ако не и повече, за да могат наистина да си направят политическа партия.
За мен е безумие, колеги! Политическа партия с 50 човека, със 100, с 200, с 500! Поне 1000 човека. И аз ви призовавам и пледирам да остане цифрата "1000 човека". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители, уважаеми господин Илиев! Въобще трябва да отпадне т. 3 и да няма никакви числа, които да са като условие за образуване на партия.
Искам да Ви кажа само един случай. Най-голямата и най-мощната държава в Европа преди да падне Берлинската стена, така наречената Западна Германия, партията, която направи политиката на Западна Германия и политиката на Европа, икономиката на Западна Германия, беше само от 300 човека с председател Геншер. Така че, извинявайте много, когато едни хора имат идеи, имат акъл, имат и пари, те ще си намерят и симпатизанти. Не може да слагате вие ограничение, че има толкова области, трябва обезателно да има 1000 или 2000 човека, които да тръгнат като скакалци из държавата и да убеждават.
Партията е сдружението на хора, това са идеи, програми, интелект и разум.
Вземете американските партии, вземете финландската - с 500 души. Недейте да вървим против това, за което сме тръгнали - да отиваме с такова голямо желание в Съвета на Европа. Няма ограничение в Европа за толкова и толкова хора. Особено пък за малка България - с 8 млн. души население.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Панчо Панайотов. Втора реплика.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Бай Петко! Няма да стане! Поставяш ме в конфузно положение. Господин Велко Вълканов, потомствен комунист, да защитава модела, който е в Съединените американски щати. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) А ти ми говориш за БЗНС, за 100-годишна история.
Ние демокрация ли ще правим или ще създаваме някакъв модел отпреди 100 или 120 години? Аз само това ще ти кажа.
И господин Бончев е прав. Никакви ограничения не може да има. Нещо повече, не може да има и административни или други ограничения за участие в изборите.
Сега само ще ви цитирам един кратък разговор с американски консултанти за изборите. Питам ги: има ли ограничения за създаване на партия? Те казват: какви ограничения? Двама-трима души дават документа, на който пише: създаваме партия за печата. И оттам нататък създавайте си партия и си участвайте в изборите. А финансирането? Финансирането си е техен проблем. Ама, нямаме пари. Ами, продайте си къщите! Никой не налага никакви ограничения. Това е положението!
С тази история да правим структури, да убеждаваме хората, господин, хайде, бай Петко, защото така много официално става, политиката не е мисионерство, не е убеждение. Политиката е синтезираният израз на политиката и управлението. Това е действието, създаването на продукт. Точка по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Друга реплика няма.
За дуплика има думата господин Петко Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще тръгна отзад напред.
Вие ме нарекохте "бай Петко", аз ще те нарека Панчо.
Панчо, заради това, че Панчо Панайотов мисли като Велко Вълканов и Веселин Бончев е негов проблем. Той трябва да се замисли върху това нещо - защо мисли и той като тях или споделя техните виждания.
Но Вие казахте пет изречения с три противоречия. Значи политиката не била мисионерство, да ходиш като скакалци из България, политиката била да лансираш между хората, да ги убедиш в начин на управление. Ами, какво е това нещо? Как ще ги убедиш, че ти трябва да управляваш, ако не мисионерстваш из България, ако не ходиш да убеждаваш? Но проблемът си е Ваш, господин Панайотов.
Що се отнася до господин Бончев, аз нямам вина, че той не е запознат с някои исторически факти. Падането на Берлинската стена е дълъг процес. И ако ние говорим за германското чудо, ще се върнем най-напред на управлението на Аденауер и ще стигнем до Герхард Ерхард, който направи икономическото чудо на Германия, а не някакъв си Геншер там с 10 000 човека. (Ръкопляскания и оживление в блока на ДЛ.) Той може да е взимал участие в управлението, но направи справка, че и неговата партия не е от 50 или 1000 човека, а сигурно е от 10 000 и нагоре.
А затова, че имате право да се изказвате, но излизайте по-подготвени, много ви моля. (Смях, оживление и ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че господин Куртев много правилно очерта границата между двата пътя. В този дух искам да предложа една редакция на чл. 3, ал. 1, т. 3.
Според мен би трябвало да бъде "списък на учредителите, съдържащ трите имена, постоянния адрес, ЕГН, саморъчен подпис на български гражданин с избирателни права."
Защото наистина проблемът е такъв. Както каза господин Куртев, в избирателния закон, ако управляващата партия желае, там да изчисти тези фантоми, за които всички ние знаем и по регистъра на Софийски градски съд те са над 230 мисля вече, партии на баджанаци, то да бъде направено там. Но тук волята на българските граждани да се сдружават трябва да бъде оставена свободна. По този въпрос толкова.
По т. 4 имам предложение към вносителя. Колеги, може ли малко тишина, за да се разберем за какво говорим?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Вносителят е написал в т. 4 "Декларация от ръководството на политическата партия, нотариално заверена за истинността на документите по т. 1, 2 и 3".
Доста дълго време се чудих какво всъщност иска да каже вносителят с това. Дали някакъв финансов интерес? Не! Вероятно няма да е голям напливът на политическите партии, за да се облагодетелстват нотариусите. Заверката на подписа е 3-4 лв., дребна сума. Не представлява никакъв проблем.
Второ, някакъв друг икономически проблем да е? Не е. Явно значи, че проблемът е политически. Тази декларация вероятно цели да се упражни натиск един път върху ръководството на политическата партия, един път да се даде възможност на съда. Значи никой нотариус няма да дойде да присъства на учредителния акт и да потвърди, че там това наистина се е случило. Той ще приеме априори това, което политическото ръководство на партията декларира пред него. Защо тогава въобще трябва да има такава декларация? След като отиваме в съда и там пред него декларираме волята на тези хора, които желаят да направят това политическо сдружение. И съдът е този, който решава дали да им даде правото да упражняват волята си или не, в зависимост от Конституцията на Република България. Там е казано кои не могат да учредяват политически партии и по какъв начин.
В тази връзка може да се окаже, че ако някъде, да речем в ЕГН-та или в данните нещо е сбъркано, съдът да обвини после ръководството на тази политическа партия, че му представя документи с невярно съдържание. Защото всъщност нотариално заверената декларация означава точно това - един документ, който после се оказва с невярно съдържание.
Ето защо аз предлагам т. 4 да отпадне. Мисля, че не е необходимо да представяме пред съда подобно нещо - съдът да реши дали ние имаме правото да си учредим политическото сдружение или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, излизам на трибуната, за да подкрепя само в едната част предложението, направено от госпожа Татяна Дончева, господин Михаил Миков и господин Бойко Великов. И то в частта на ал. 2, т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Него не го разглеждаме сега.
СТЕФАН НЕШЕВ: Нали разглеждаме всичките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, това е за нов член. После ще се спрем на него. Благодаря ви.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Тази дискусия стана доста разгорещена в частта й за броя на учредителите на една партия.
Преди да обоснова някои от своите предложения искам да споделя това, което смятам по нея.
Вярно е, че в по-широката практика в света рядко се използват ограничения за числеността на учредителите на едно сдружение, на една политическа партия. Освен това могат да се изтъкнат и аргументи не от рода на тези, които досега бяха дадени в полза или в оспорване на едно по-високо число за учредяването. Аз искам да насоча вашето внимание към новите граждански движения, които нямат никакви членове, но са много по-мощни от редица традиционни партии. Тоест, това са хора, които комуникират чрез световната мрежа, хора, които се събират не само в своята страна, а там, където има събитие, където смятат, че трябва да изразят своите идеи. И те упражняват все по-голямо въздействие върху общественото мнение не само върху държавни, но и върху световни институции. Организации без един член, даже организации без формални ръководства. Така че нека да се пренесем вече в ХХI век и тази дискусия да не я водим само с шаблоните от преди 50-100 години.
Но все пак аз искам да ви обърна внимание защо се появи предложението да има по-голям брой хора, които да създават една партия. Спомнете си - това беше един от основните мотиви за промяна в досегашния Закон за политическите партии. Ако в тази дискусия постоянно ще се установява, че няма нужда от такава промяна, единственото, което ще направи парламентът, е да затвърди убеждението в обществото, че самият закон, който се приема, е безсмислен, а аз се опасявам, че извън главата за финансиране на политическите партии, добра или лоша, този закон, наистина, не прави някакви принципни промени в сегашния режим за политическите партии.
Освен това, когато тук се казва: нека да направим свободно учредяването на партиите, а да предявим по-високи изисквания за изборите, в това би имало логика, ако не откъснем обсъждането на този въпрос от политическите реалности, в които сме поставени. Спомнете си какво готвят управляващите - една партия, колкото и да е представителна не само по този закон, но и за участие в изборите, и се гласи тя да си заплаща бюлетините. Ами, тогава, какъв е смисълът? Нека всеки, който си е учредил, ако политическата дейност се обръща в обикновена търговска дейност и се плаща за всичко, което си правиш в обществото, тогава не са необходими ограничения нито в този закон, нито в избирателния закон. Разбирате ли, че трябва да се търси някаква обща логика в това, което се прави?
В обществото имаше заедно с това очаквания по някакъв начин да се намали това, наистина, неизброимо многообразие от всякакви партии и псевдопартии, вече броящи се в стотици, а не в десетки. И затова беше направено предложението да се завиши числеността от 50 на 500 души като някакъв компромис, който да бъде стъпка в решаването на такъв въпрос. Но и тук има противоречие, защото в Преходните разпоредби се предлага сегашните партии да не се пререгистрират, а това да важи за новите партии. Значи, след тези 250 партии, вече за 260-тата, за 270-тата ще се прилагат някакви по-високи изисквания. Но всичките ще продължават да съществуват в политическото пространство така, както са и до момента.
На това обръщам внимание, когато всеки един от депутатите прави своя избор: да отчита, че трябва да има някаква последователност в мисленост и в целите, които се преследват.
И сега само няколко изречения за тази част от моето предложение, която не е приета. Настоявам да се гласува учредяването на политическите партии да бъде публичен процес. Това е също част от демокрацията. В Конституцията е записано, че партиите не могат да изграждат тайни структури или общества. Значи, ние трябва да поискаме, още когато едни лица, малко или повече на брой, искат да започнат политическа дейност, този факт да бъде публичен. Да има възможност той да се отрази в обществото, да бъдат осведомени гражданите каква е тази нова политическа партия, какви цели си поставя и кои са хората, които участват в нея. Точно в този учредителен акт не би трябвало да се допуска снемането на принципа за публичността.
И второто е вече за едно от изискванията в устава на партиите - те да определят начина, по който излъчват своите кандидати за избора. Докато ние не направим партиите демократично действащи организации, няма да направим демократичен и политическия живот. И сега партиите в повечето случаи съдържат някакви разпоредби в тази насока, но трябва да се знае, че по този въпрос те не могат да уредят проблема, за да знаят гражданите и техните членове как ще участват в политическия живот чрез избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
За реплика има думата господин Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Благодаря, господин председател! Господин Стоилов, надявам се, че нямате предвид нашите граждански движения!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Говоря за световните.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, понеже нашите се оказаха мъртвородени, тъй като бяха заченати от политически аутсайдери и политически мъртъвци.
А Вашата теза изглежда много привлекателна, но има една много съществена разлика между партиите и гражданските движения. Партиите носят политическа отговорност за съдбата на цели страни и народи. И това коренно ги отличава от всички останали форми на сдружаване. Затова изискванията към политическите партии трябва да бъдат много високи. И те са високи в целия цивилизован свят. Затова, ако ние искаме да имаме такива политически партии, изискванията към тях трябва действително да бъдат непрекъснато повишавани. Тези граждански движения, за които Вие говорите, не носят никаква отговорност. Те затова нямат структури - точно по тази причина, нямат ръководители, носят се като свободни частици на вълните на протеста или на вълните на някоя идея, но в крайна сметка, когато дойде да се взима решение за някакъв много важен проблем, било свързан със сигурността, с екологията и т.н., го взима политическата партия. Не го взима гражданското движение. То може да играе единствено ролята на коректив, да ориентира, да показва определени тенденции, да влага корекции в политиката, но то няма основната функция на един политически субект - носенето на отговорност.
И смисълът на всичко онова, за което аз ви говорех, е тази отговорност да бъде подкрепена с по-високи изисквания към политическите партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Ляков, няма да се спирам на разликата между политическите партии и гражданските движения, нито пък сега ще се ангажирам да правя паралел между световните граждански движения и българските. Да, действително има разлики. Аз няма да ги квалифицирам, тъй като е твърде претенциозно ние да им даваме оценка. По-скоро гражданските движения могат да оценяват политическите партии.
Вярно е, че в България това са по-скоро квазиполитически структури, т.е. те са част от политическия живот, преди да са станали част от гражданския живот. Но оттам нататък аз съм съгласен, че трябва да се прави разлика между изискванията към дейността на една политическа партия и към други обществени формирования. Поради тази причина аз самият съм гласувал за решението, предлагано от комисията за 500 души, което смятам за предостатъчно именно с оглед на българските реалности през тези 10 години.
Това решение обаче може да има някакъв ефект, само ако се съчетае с част от другите мерки, за които говорих. Смятам, че по никакъв начин не трябва да се отива над тази численост за учредяването на една политическа партия.
Може да се посочи и това, че възможността определени хора да развиват обществено-политическа дейност съществува и преди акта на учредяването, така че те могат да набират свои членове - симпатизанти, но трябва да се потърси някакъв баланс между изискването за демократичност при създаването на нови организации и, все пак, на какво изискване за обществено-политическа представителност.
Затова числото, което е предложено от комисията, е някакъв компромис - опит да се излезе от досегашната практика и същевременно тя да не се обременява прекалено и да не се предрешава въпросът за последващата възможност за развитието на една политическа партия или свързаните с нея обществени и политически движения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, споделям изцяло казаното от заместник-председателя на парламента господин Иван Куртев и неговите аргументи приемам и за свои.
Позволявам си няколко разсъждения върху предложения от комисията чл. 3.
Първо, съгласно правилника, правя предложение за отпадане в чл. 3, ал. 1, т. 3 на думите "не по-малко от 500" и тогава следващата дума трябва да бъде "членовете". Аргументите за това. Ние тук не разсъждаваме по въпроса за изборите, ние разсъждаваме по въпроса кога и при какви условия може да се образува и учреди една партия. Съвсем друг вече е въпросът за нейното участие в изборите. Това е тема на съвсем друг закон. И затова не би трябвало от тази трибуна да правим това сбъркване на два отделни закона.
На второ място, аз не възприемам виждането, че, за да се създаде една партия, трябва да има толкова много - дали 500, дали 1000, дали 10 хил. члена. Не би могло да се иска, когато се създава, когато се учредява една партия тя да има поделения във всички населени места, за да правим от това аргументи, че след като има толкова населени места, трябва да има съответно не по двама, по трима или по четирима члена във всяко населено място.
По-важният аргумент, който поставям тук, е категоричното противоречие с Конституцията, ако ние поставим броя не просто до 500, а ако ние поставим броя на членове на партията за нейното учредяване. Конституцията не съдържа никакви ограничения и съобразно Конституцията ние гласувахме вчера чл. 1 от закона. Затова не би трябвало да създаваме така леко работа на Конституционния съд. По-добре да отпадне този брой, за да може Конституцията да бъде спазена.
И последното, което тук се отбеляза - Законът за партиите, който е в сила и днес, е изработен от Великото Народно събрание преди Конституцията. И затова от него не можем да черпим аргумент, че там има определен брой на членовете и сега ние тук трябва да поставим броя на членовете.
Съвсем накратко аргументирах тезата, че тези пет думи трябва да отпаднат на предложения от комисията чл. 3.
Позволявам си, господин председател, и едно разсъждение не в унисон с правилника за нашата работа. В същата точка на чл. 3 се поставя условието членовете на учредителите на партията да бъдат български граждани с избирателни права. Аз съм съгласен с това, че не може деца да образуват партия - малолетни и непълнолетни, но дали мястото е тук? Тук са условията за регистрацията. И затова, ако трябва да третираме този въпрос, че само членове на партия могат да бъдат български граждани с избирателни права, това би трябвало да бъде един самостоятелен текст, който да поставя като условие това, но не и тук, при учредяването.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Джеров.
За реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители, господин Джеров! Аз няма да влизам в дискусия по съществото за числеността на хората, които трябва да учредяват партия, защото самият аз виждам, че има достатъчно мотиви в тази дискусия, така че могат да бъдат поддържани различни тези. Но поставям репликата си само в частта за това дали е конституционно парламентът да въвежда някакви числени ограничения. Разбира се, това е един въпрос, който, ако бъде поставен официално, ще се реши от Конституционния съд, но мисля, че е полезно парламентът да се включва в дискусии по Конституцията.
И според мен няма противоречие с Конституцията, освен ако, разбира се, не се стигне до такава количествена величина, която по същество да се превръща в средство за ограничаване на правото на сдружаване. Тъй като ако ние казваме, че не могат да се въвеждат количествени показатели за броя на хората, можем да стигнем до абсурдното положение, че ние не можем да създадем в Закона за юридическите лица с нестопанска цел дори и минимално изискване колко души трябва да създадат едно сдружение, не можем дори в Закона за кооперациите или за жилищно-строителните кооперации да кажем, че трябва да има някаква минимална численост. И излиза, че всеки двама души могат да създадат всякаква организация и всичко друго ще бъде противоконституционно. В края на краищата част от политиката е възможността в някакви конституционни граници да се определят правила според една целесъобразна, която се преценява, че съществува в даден момент и която в друг може да се променя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, след като в Конституцията е дадена свобода на сдруженията, на сдружаванията и там не са поставени допълнителни условия, аз съм категоричен в становището, че парламентът не може да постави и допълнителни ограничения. Това е моето разсъждение. То е незаангажиращо. Аз мисля, че всеки един от нас, особено юристите, имат право да изкажат своето становище, особено за конституционносъобразността. Това е нашата задача тук.
И на второ място, разбира се, че един човек или правен субект не може да създаде партия затова, защото все пак създаването на партията, учредяването на една партия, на едно сдружение, това е договор. А, за да има договор, трябва да има поне две волеизявления. Тъй че от теорията на правото ще произлязат двама души. Оттук нататък, ако тези два правни субекти или две физически лица могат да създадат органите на партията, нека да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, разбира се, че подкрепям цифрата "500", защото аз си мисля, че тя е съизмерима може би само за най-големите фамилни родове в страната ни. А иначе бих искал да кажа, че политическа култура се създава и чрез разумни и обективни правила. Броят на политическите партии в една страна е показател за политическата култура в тази страна. В това съм абсолютно убеден. И когато се създават разумни, обективни действащи правила, мисля, че тогава шансът за по-висока политическа култура в една страна е много по-голям. Аз много бих искал с този Закона за политическите партии да дадем по-голям шанс, повече шанс за по-висока политическа култура в България. Защото законът ако разреши създаването на една политическа партия от двама души, аз си мисля, че чрез Избирателния закон, както каза и господин Куртев, нейните демократични права отново ще бъдат нарушени, но на един по-следващ етап, тъй като тя, вече регистрирана като партия, макар и от двама души, трябва да има право на равноправно участие в изборите, съответно на бюлетини, средства и т.н. Впрочем, досегашната политическа практика в България ни дава достатъчно примери за това.
Аз искам да изразя несъгласие с тезата, която беше защитена от господин Куртев, въпреки че това действително е един дискусионен проблем. Такава теза има своите убедителни аргументи в нейна полза. Но аз бих предложил на господин Куртев да тръгнем по обратния път - нека да се съберат двама души, нека да тръгнат да убеждават, дай Боже да успеят да убедят 500 или 1000 човека, и тогава ще си регистрират партия.

И аз си мисля, че когато те не са се регистрирали като партия, бидейки само двама, може би имат по-голям шанс да съберат и да убедят 500 и повече човека. Така че това е също една възможна хипотеза, също един възможен вариант, никой никому не пречи да убеждава. Но защо трябва да убеждавам аз с някакъв етикет, който е съвсем фиктивен и формален, още повече че си мисля, че в България остават все по-малко имена за нови партии? Толкова много партии имаме, че не останаха имена за тях.
С една дума, за мен това, което трябва да решим по този член, е един много сериозен проблем, много сериозен въпрос. Аз бих искал ние да вземем най-правилното решение, а най-правилното решение е това, което и по отношение на политическата ни култура, и на политическите правила за игра в страната ни ще ни приобщи към европейската общност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз съжалявам, че ще трябва да изразя несъгласие с тезата на многоуважаваните от мен заместник-председатели на Народното събрание господин Куртев и господин Джеров, но тук беше даден и беше започнато с примера на Съединените американски щати. Аз искам да попитам все пак: колко партии има в Съединените американски щати и колко партии се явяват на избори; в момента броят на партиите в България приближава ли, ако не е и надминал вече, броя примерно на народните представители в Народното събрание? Нормално ли е в България да има повече политически партии, отколкото са мандатите в Народното събрание? И какво означава свободата на сдружаване, досежно политическите партии?
Тук беше поставен въпросът за отговорността. Кой носи отговорността на една партия, създадена на маса? Събираме се двама или трима души, пием по едно питие и решаваме да създадем партия. Правим го, защото никой не ни пречи, двама или трима души и ставаме председател, заместник-председател и секретар на партията. Но след това, понеже ние сме много добри приятели и много добре се разбираме на маса, пак повтарям, партия, създадена на маса, ние трябва да приемаме нови членове, нали така, тези трима души. Че ние може да не приемем нито един повече, защото това не ни устройва! Нали в крайна сметка приемът зависи от нас тримата - вдигаме си ръката, приемаме ги; не си вдигаме ръката, не ги приемаме. И в един момент България спокойно може да се напълни със семейни партии, фамилни партии, партии, създадени на маса, партии, създадени, за да правят кварталния футболен мач в махалата тази неделя. И всички те в един момент ще започнат да протестират срещу другото ограничение - колко подписи се искат, за да се явят на избори. И то донякъде ще протестират с основание. Ще кажат: ами, ние, трима души, можем да направим партия, свободно се сдружаваме съгласно закона на страната, а вие сега тук искате някакви подписи, за да се явим на избори. Ами, нас много ни уважават в махалата, откъде накъде вие ще ни ограничавате да се явим на избори? Това ли е целта на политическите партии - да застъпват приятелски, семейни принципи, ценности, отношения или махленски, квартални или дори регионални?
Една политическа партия трябва да бъде отговорна пред цялата страна и тя се явява не само на парламентарни, но и на местни избори, където изискванията ще бъдат много по-ниски. Каква възможност ние създаваме реално в страната да има 1000 или 1500 партии? Това ще породи ли стабилен политически живот - тези партии, устав, програма? Това ли е демокрацията - трима души да се сдружат и да не приемат никой повече?
Аз си мисля, че когато един човек е тръгнал да прави отговорната задача да защитава обществения интерес, интереса на хората, той трябва да си направи труда да убеди поне тези 500 души - а аз лично подкрепям предложението на господин Ляков за 1000 души учредители - за да регистрира партията. Той трябва да извърви този път, защото иначе ние даваме един много лесен и много безконтролен механизъм за неправомерно влияние върху обществения и политическия живот на страната на приятелски и семейни отношения. И Конституцията дава изричната възможност. Казано е, че редът и условията за образуване на партии и условията за тяхната дейност се регламентират със закон. Ако там беше казано, че не може да има никакви ограничения за броя на учредителите - да, длъжни сме да се съобразим, но ограничения за броя на учредителите има и досега. И в крайна сметка, прав е господин Ляков, когато казва, че една партия трябва да представя максимално голяма част от територията и обществените интереси, изразени на територията на страната. Може да не е във всички общини, може да не е във всички области, но една партия, която съществува на територията на една община, за каква национална партия, за какъв устав, за каква програма говорим? Това е партия, създадена на регионален или на местен общински признак.
Затова моят апел е следният: нека всеки, който се нагърбва със задачата да извършва сложната по своето естество политическа дейност и да защитава обществени интереси, най-напред да убеди поне тези 1000 души, които поддържам аз, в правотата на своите идеи, за да може след това да претендира за народния вот. Иначе оставяме една много голяма, опасна отворена врата за неправомерно влияние върху политическия живот на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Първа реплика - заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Идвам с Конституцията в ръка, за да прочета дословния текст от Конституцията. Но преди това малко като на шега, ако щете, го възприемете, въпреки че много е тъжно това, което ще кажа.
Точно на маса, господин Величков, в една мюнхенска бирария четирима души направиха една партия и един луд след това съсипа света.
Тъй че къде е направена партията, от колко души - няма никакво значение. И в България имаме примери, когато много малко хора са направили партии и пак са съсипали страната. Но в българската Конституция в момента пише: "Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават". Точка, нищо повече. Оттук нататък всяко едно ограничение на правото на сдружаване под каквато и да е форма е нарушаване на Конституцията и на правото на гражданите.
А ал. 3 на чл. 4 казва: "Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата." Но този текст никъде не поставя някакво условие и за това колко души ще бъдат.
Аз съм напълно съгласен и с Вашите, и на всички останали аргументи от безумието в България да има 240 или 250 партии и всички те, като дойдат избори, да искат да се покажат на телевизията, да го видят съответния там лидероман, всички те искат да получат 7 млн. бюлетини, за да участват в изборите. Всичко това може много лесно да се уреди точно с избирателния закон и там вече няма нарушение на човешко право. Едно е правото всеки да бъде избиран и да избира и това не му се отнема - като иска толкова много, да отиде като независим депутат, да си събере двете хиляди подписа и да се яви като независим - съвсем друго е обаче правото на сдружение. Правото на сдружение е нещо свещено, ненарушимо и никакво такова едно ограничение аз лично не мога да приема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика - заместник-председателят господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Първият аргумент, който щях да изложа срещу тезата на господин Величков, беше казан вече от заместник-председателя господин Иван Куртев. Конституцията е категорична. Ние нямаме право да поставяме каквото и да било друго ограничение, защото ще нарушим Конституцията. Това преди малко го казах. Господин Куртев беше по-точен, защото той направо цитира Конституцията, прочете я.
Съгласен съм с началото, казано от господин Величков, че в България просто е неприлично, не намирам друга дума, да има 220 или 230 партии. Разбира се, толкова партии има може би в цяла Европа, колкото ние имаме тук. Но свободата на сдруженията е свобода на сдруженията. Ние не можем да ограничим никого. Дали ще създаде партия в кръчмата, в кабинет, на улицата или някъде другаде - не това е най-важното. По-скоро има друго - трябва да зачетем конституционния принцип.

Има един втори момент, на който аз много малко се спрях преди малко. Едно е да образуваш, да учредиш партия, друго е да участваш в изборите, а трето е тя да бъде финансирана от държавата. Това са три различни неща. Нека една партия от трима души да се финансира и да участва в изборите. Какво лошо има в това? Дали са трима, дали са четирима - да си плаща и ще участва в изборите. Ние нямаме право да отнемаме правото на една партия, макар и от трима души, да участва в изборите. Плаща си, участва си, дай Боже хората да я изберат. Но това е тема на финансиране от страна на държавата, не и на учредяване на една партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Думата за трета реплика има господин Панчо Панайотов.
ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми дами и господа! Велиславе, дълбоко грешиш, когато съвсем илюзорно и произволно твърдиш от тази трибуна, че признанието, легитимацията на една партия ще бъде чрез подписка. Уважаеми дами и господа, силата, признанието, легитимацията на политическата партия става единствено чрез избори. Това е аксиома и по нея просто не можеш да противоречиш.
Другият въпрос, който вас ви притеснява - как държавата ще харчи пари за бюлетини. Ами има много простичко решение. Пак казвам, както е в Съединените американски щати и както твърди господин Вълканов, който ви обясни, че не е потомствен комунист, а потомствен земеделец. Извинявам се, сбъркал съм. А как е положението там, Велиславе, слушкай ме внимателно. Идват изборите, всяка партия от тези 220, 250, нека са 1000 - това е свобода и демокрация - ще има едно-единствено задължение, да се отнесе към съответното избирателно бюро или офис и да каже: уважаеми дами и господа, нашата Партия на цветята, която е от трима души, ще участва в изборите. В изборното бюро казват: уважаема Партио на цветята, вие ще трябва да внесете толкова лева за частично покриване на бюлетините, Велиславе, не на друго, защото дали ще участват две партии или триста партии, останалите технически, битови разходи са за помещението, за електричество, за хора, те са стационарни, не са променливи. Следователно те ще се ангажират да платят едни поносими суми за отпечатване на бюлетините и като си ги платят, всичко е о`кей.
Затова не ми развивайте тук тези тези, че партията ще трябва да се легитимира, да обяви 100 или 200 души. Може да се яви партия, която е от трима души, да си плати сметките по ТV-екрана и да си убедят хората. За това става въпрос. Стига с тези ограничения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Най-напред аз искам да се обърна към господин Панайотов. Господин Панайотов, когато отидем да си пием кафето, можем да си говорим на ти, на Велиславе, и на бай Петко. Но трябва да има малко уважение към парламентарната институция. Тук трябва да се говори по подобаващ начин, а не все едно сме в кафенето или в парламентарния кулоар.
И сега да отговоря на конкретните реплики. Не съм съгласен с господин Иван Куртев, а и с това, което беше застъпено от уважаемия от мен проф. Джеров. Не можем да приравняваме учредителния договор и реда за образуване на една партия с един търговски договор между две лица. В един търговски договор има взаимоотношение между двама души и те могат да си ги уреждат така, както си искат. Но с един търговски договор не се поемат ангажименти пред едно цяло общество. С учредителният договор на една партия, с регистрацията на нейния устав, с началото на нейната дейност тя се обвързва със защитата на обществения интерес. И аз не мисля, че правото за сключване между двама души на един търговски договор може да бъде приравнено с правото на сдружаване на една партия.
Освен това, говорейки за свободата на сдружаване, господин Стоилов цитира, че ние в Закона за юридическите лица с нестопанска цел сме сложили минимален брой учредители за сдруженията. Аз не помня там да се е разгоряла тази дискусия, че и двама души могат да направят едно сдружение. Самите сдружения в Конституцията се уреждат в чл. 12, а политическите партии се уреждат в предишния чл. 11. И в чл. 11 изрично е казано, че редът, начинът на образуване и условията за дейността се определят със закон. Не може правото на сдружение, на образуване на граждански движения и т.н., за което говори господин Стоилов, да бъде приравнено на 100 процента с правото за създаване на политическа партия. Защото политическата партия има съвсем друго предназначение. Никой не отрича това право на сдружаване, но уреждаме условията и начина за това сдружаване.
Господин Панайотов казва, че не може легитимацията на една партия да става с подписка. Господин Панайотов, нали след това, когато отидете на избори, вие пак ще трябва да представите необходимия брой подписи за регистрацията? Значи вие така или иначе ще стигнете до тези подписи. Но аз мисля, че това, което казвам, е малко по-демократично. Защото ако господин Панайотов си направи една партия с двама души негови приятели от Дупница, тя може повече да не приеме нито един човек, защото вие тримата може да не искате да приемете никой друг. А когато има 500, 600, 1000 души учредители, вие им давате право на това учредително събрание те да преценят кои са най-достойните да се превърнат в ръководство на една партия. Не може една партия, господин Панайотов, дори при своето учредяване, да се състои само от своето ръководство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да започна изказването си с един прозаичен въпрос, той е какво съдържа Законът за политическите партии, който ние приемаме, и как той е систематизиран. Радвам се, че заседанието води председателят на парламента, който е уважаван юрист и че господин Джеров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, стои на първия ред.
Глава втора, към която пристъпваме, е озаглавена "Образуване, дейност и прекратяване на политическите партии" и това заглавие е прието. Най-логично правно е първият член от тази глава, в случая чл. 3, да се занимава с образуването. И е логично в този закон, преди да кажем "за регистрация по този закон политическите партии са длъжни да представят в Софийския градски съд:", да кажем: политическите партии се образуват така, могат да образуват партии тези, не могат да образуват партии онези и образуването става по еди-кой си начин. Тъй като общият законопроект обаче съдържаше в чл. 3, който казваше: "за регистрация по този закон партиите представят в Софийския градски съд:", възникна първият проблем в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - къде остава онова, което е логично законът да уреди преди това като обществени отношения. И понеже двамата вносители бяха изключително упорити и срещнаха подкрепата, за моя огромна изненада, на господин Лучников, който каза, че няма да мръдне систематиката ни на йота, независимо от елементарната правна логика, ние се оказахме в това положение сега да дискутираме нещо, което би следвало логично да дойде след 3-4 члена, и тъй като Вие ще видите, уважаеми господин Соколов, какво следва нататък като предложения в следващите 3-4 листа, абсурда там да вървят текстове, които пишат: образуват се партии еди как си и това систематично да следва след чл. 3 в тази му редакция. И даже се стига до това, прецедент за нашето Народно събрание и за всички предишни, изобщо да не се подлагат на гласуване тези предложения под предлог, че не били в общия законопроект, макар че такива текстове по тези теми се съдържат в другите законопроекти, по които е правен общият законопроект.
Аз ви поставям този прозаичен въпрос - как да вървим оттук нататък по закона. И ви моля да вземете 10 мин. почивка и ако кажете, че така ще върви, както сега върви законът с цялата глупост и нелепост, на която парламентът ще се подложи, ще вървим така, защото вече е трудно да се връщаме. Но ако считате, че все още законът може да бъде подреден по един грамотен начин, за да не се срамуваме ние юристите, дайте да го направим. Това по предварителния въпрос.
Втората част, вече по самото съдържание на текста независимо дали тук му е мястото или не.
Първо за броя на членовете. Всеки може да се изказва за броя на членовете както си иска. В България обаче съществува проблемът на двестата партии, които се регистрирани към момента. Аз не искам обаче парламентарните партии, и двата мастодонта, да хвърлят върху себе си съмнението, че те си правят нещо, което е взаимно удобно, а за останалите партии, които не са се създали, или са се създали, но не са от двата мастодонта, създава само неудобства.
Ние по принцип не възразяваме и 500 души да са учредителите. Досега бяха 50, има минимално ограничение за сдруженията - 3, за кооперациите - 7 души, има и редица други ограничения за всякакви организации. Никога не е стоял въпросът дали това е противоконституционно. И не мисля, че редакцията на чл. 44, ал. 1, а именно "Гражданите могат свободно да се сдружават" създава някакъв проблем.
За минималния брой членове. Аз искам да припомня на създателите на СДС, които са в тази зала, между които не е господин Величков, как юридически се създаде СДС и през какви перипетии мина. Първоначалните партии-учредителки на СДС - коалицията съдържаха в себе си едни и същи персони. Аз помня, че Едвин Сугарев беше поне в 5 или 7 от тези формации, които впоследствие направиха СДС. Но аз не искам двата мастодонта да си създават улеснения, защото мисля, че е здравословно за БСП и СДС да има възможност гражданите на България, които не харесват двата мастодонта, да си създават формации. И не мисля, че ние трябва да създаваме изкуствени юридически пречки и да се правим на изключително националноотговорни, защото сме ги създали.
Що се отнася до декларацията по чл. 3, ал. 1, т. 4, съществува проблем, когато върви регистрация и когато съдът е намерил известни недостатъци, обикновено връща вносителите да си ги оправят и те обикновено си ги оправят на коляно в много тесен кръг, без да събират форума отново. Тази т. 4 на чл. 3, ал. 1 е създадена именно за това да създаде някакви ограничения и именно така, като ангажира вносителите пред съда, които обикновено са ръководството на партията, да декларират, че те са събрали кворума, че има 500 души и т.н. Разбира се, че това не е пълна гаранция, че те, ако искат да мамят, пак ще мамят, но все пак е някаква допълнителна гаранция, която може би е удачна. Досегашната съдебна практика, където съдът събира саморъчно написаните декларации на 50-те учредители, в които, ако има някаква измама, пак вносителите носят отговорност, че са представили неистински декларации, сега е трудно осъществима. Защото 500 листа, приложени като декларации, просто са нещо, което натоварва съдебния архив и може би не е необходимо. Това е компромисно решение, до което стигна Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. То, разбира се, не е безпрекословно, може да се търси и друг механизъм. Но ако се обединим около това, че е несериозно в България да има 200 партии, защото това всъщност размива и политическия плурализъм, защото вече не е ясно кой агитира, за какво агитира, как агитира. Но 500 души са едно разумно число, което, разбира се, не е безспорно, но позволява в един нормален салон да се съберат тези хора и да решат. Можем да се обединим около него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключвайте вече, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако все пак разделите становищата, ще ги разделите. Но аз ви призовавам, господин председателю, най-напред да се уточним така ли ще върви законът, защото това също е проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, аз не можах да схвана Вашите аргументи, които сте обсъждали в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно т. 4. Моля Ви да ми обясните какво всъщност гласи т. 4. Нотариусът априори ще приеме това, което едно ръководство му каже. Нищо повече. Нотариусът само ще завери подписа на това ръководство евентуално или може и да впише, ако иска ръководството, учредителния документ в нотариалните документи.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС, от място): Не е така.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Може и двете да се впишат, господин Джеров. Вписвали сме текстове. Аз го казвам, защото лично аз съм вписвал текст. Отивам при нотариуса и вписвам един протокол от заседание на политическия съвет и нотариусът изписва целия текст и удостоверява истинността на текста. Но какво от това, като отиде пред съда? Съдът е този, който преценява дали едно ръководство лъже или не лъже. Декларацията на нотариуса не носи нищо пред съда, абсолютно нищо! Само повече ще усложнява дейността на учредяването на тази политическа формация, която ще тръгне да се събира и да изразява волята си.
Ето това ми обяснете: какво носи тази декларация? Каква гаранция носи тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
За втора реплика има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, аз не мога да разбера на какво се позовават Вашите възражения, след като в предложенията между първо и второ четене това, което е записано като Ваше предложение и касае образувано на политическите партии, нещо, което смятате, че трябва да предхожда регистрацията, на практика е едно повторение на конституционните текстове. Вашето предложение е, че образуването и дейността на политическите партии са явни - нещо, което наистина, че не буди никакъв спор в залата, че не може да се образуват политически партии, насочени против суверенитета, териториалната цялост. Конституционни норми, госпожо Дончева! Нищо повече не предлагате Вие по отношение на образуването на една политическа партия.
Така че, не виждам в какво е насочено Вашето възражение по отношение на доклада и това, което е прието от комисията като текст на чл. 3. На практика важни са регистрацията и изискванията за регистрация пред съда.
А по отношение на това дали е необходима декларация от ръководството, тази декларация се заверява нотариално по отношение на истинността на представените изискуеми документи. И това ръководство, което е избрано при учредяването на политическата партия, носи наказателна отговорност, ако се окаже, че това, което фигурира и е записано в тези документи, в устава, в учредителния акт, в списъка на учредителите, не отговаря на истината. Това е целта, това е допълнителната гаранция по отношение на това, че няма да се представят фалшиви документи или фалшиви списъци с учредители на политически партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Марков, Вие четете само чл. 3, защото той съответства на чл. 3, който обсъждаме в момента. Онова, което сме предложили и което комисията не е обсъдила, е разписано в 7-8 текста, за което бяхме обвинени от госпожица Михайлова тук, че умишлено спъваме закона. Например, това е изложено на 24, 25 и следващата страница и то се занимава с: "Политическа партия могат да образуват български граждани, които...", "Политическа партия със съгласие...", "В устава се определя...", "Политическите партии се вписват...". В регистъра е изписано какво се вписва, което го няма в този закон. Това започва от 24 страница долу и продължава нататък. Да, при нас фигурира като глава "Учредяване, регистрация и прекратяване", но ние нямаме нищо против да остане главата и така, както е формулирана и както я е приела Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Въпросът е систематично къде да отидат тези текстове, защото след тези предложени от нас текстове следва едно нещо на страница 28. Комисията не постави на обсъждане предложенията, които се различават по същество от приетия на първо гласуване законопроект. Ей Богу, ако тези отношения не са уредени в един закон за партиите, какво правим, извинете ме!
Разбира се, че има и някои текстове, които са в Конституцията. Вчера също беше дискутиран този въпрос и аз ви моля да го обсъдите в тесен състав. Някои от нещата в Конституцията трябва да бъдат повторени, това става не в един и не в два закона. Не всичко, съгласна съм, но има принципни неща, примерно, че не могат да се създават военизирани организации или тайни групи, по-нататък ще видите, че не могат да се създават организации по месторабота, с което започна демокрацията в 1990 г. Защо се отказваме от това, каква логика има?
Аз ви благодаря, че отговорихте на господин Симов. И тъй като все пак съм лимитирана с времето, а репликите бяха две и мисля, че аз не излизам тук да поставям тези проблеми за гола пропаганда, искам да отговоря и на господин Симов.
Става дума за следното. Първоначалната идея, която беше заложена и която аз продължавам да твърдя, че е абсурдна, е да се заверяват нотариално учредителният акт, списъкът с учредителите и уставът. Тъй като нотариусът наистина тях не може да заверява, нещо, различно от това, което му се дава, и вносителите се съгласиха, стигнахме до компромисния вариант да решим и този проблем, за който говори господин Марков - да не се измисля един списък и да си го допълват трима души на прозореца от името на 200 други лица, твърдейки, че те са учредители. Да има един допълнителен механизъм. Те заверяват само една декларация, в която заявяват, че уставът, учредителният акт и списъкът с 500 учредители са истински. Разбира се, че е една допълнителна формалност, но аз мисля, че тя няма да отнеме много време. Освен това ще бъде и евтина. Разбира се, тези, които са дали тази декларация, ще носят отговорност, ако тя е с невярно съдържание. Но това ми се стори най-разумният компромис, който хем дава някакви допълнителни гаранции за истинността на това, което е представено в съда, хем пречи на тези тримата началници между две съдебни заседания да правят всевъзможни поправки, каквито те са решили, хем е евтино и кратичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, аз много моля незабавно да разпоредите да загасят прожекторите в залата, защото, така, като гледам, много колеги мислят, че се предава на живо и са готови да говорят какви ли не безсмислици, включая и да се отказват от своите предложения по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Колегите не говорят безсмислици, господин Драганов, освен ако имате предвид себе си.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не бих искал да взема отношение, но бяха изложени доста мотиви от наши колеги и някои от тях мен лично ме притесниха. Едно е сигурно и всички се обединяваме, че не е нормално в България да съществуват 240-250 партии. Но не е нормално ние пък да определяме кои са нормалните партии. Не е нормално 240 народни представители да преценяват кои партии са сериозни и кои не. По време на избори, щом има една учредена партия и участва в изборите, обществото преценява дали е сериозна или не. Дали изискването за учредяването на една партия ще бъде 500 или 1000 човека, може да се спори, но все пак беше постигнато едно компромисно решение за 500 човека учредители и мисля, че всяко завишаване оттам нагоре ще бъде много неприятно за партиите, които са представени днес в парламента.
Моето лично мнение съвпада с това, което беше изложено от господин Куртев и господин Джеров. В края на краищата пък, ако ние говорим за плурализъм в обществото, нека да оставим политическите партии да се учредяват, ако трябва от 10 човека. Те преценяват.
В никакъв случай не бих се съгласил с господин Велислав Величков или с господин Ляков: ама, виждате ли, сега една група двама-трима братовчеди в една община ще представляват една партия. 260 общини по 1, по 2 ще представляват... Не е казано във всички общини да има организирана структура на една партия. Господин Величков, една партия може да тръгне от една община. Това е моето разбиране за политическия процес. Нека една партия да докаже в една община, че управлява честно и добре. Нека обществеността да види, че има една такава изградена партия. Оттам нагоре тази партия може да спечели в съседни общини. И докато участва в парламентарни избори могат да минат няколко мандата, ако хората, които са учредили тази партия, са наистина сериозни. В никакъв случай не бих се съгласил, че е неправомерно - една малка група хора щели да създават една партия и неправомерно ще влияят на гражданите в една община. Не сме ние хората, които можем да определим кое е правомерното или неправомерното. Това не е наше право.
Беше направено едно предложение от колежката да се прецени дали наистина трябва да се отложи малко разискването по този член или днес да решим. Позицията на моята парламентарна група е, че в никакъв случай един такъв текст не бива да цели удрянето на създаване на нови партии или учредени. В никакъв случай не бива да има някакъв ограничителен текст. Ние се съгласяваме да има едно изискване за тези 500 човека като учредители, поради простата причина, че ни беше предложено от вносителите на законопроекта да не бъдем обвинени като политическа сила: виждате ли, те пречат да има един пълен консенсус - специално за учредяването на партиите. От това изходихме. Нямаме никакви други притеснения.
Що се отнася до текста дали трябва да има нотариално заверено за истинността на документите по точки 1, 2, 3 и 4, мисля, че трябва да остане.
Съгласен съм с колегите от БСП, но все пак един председател на партия или ръководителят трябва да носи някаква отговорност за верността на тези документи. Друг е въпросът точно каква ще бъде тази отговорност. Но, ако излезе пред обществеността, че един председател на партия или ръководителят на партията е злоупотребил с данните още с учредяването на партията, още в началото трябва да бъде пресечен за хода, който е предприела тази партия или идеите, които са заложени и не отговарят на поведението на своя лидер.
Благодаря ви. Надявам се, че ще бъдат приети някои текстове, които бяха предложени като консенсус от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура думата има господин Сендов.
Господин Сендов се отказва от процедурата, но има пълно право да поиска процедура и добре, че има един в парламента, който знае правилника и може да реагира. Аз съм се изказал по този член и докато не приключи гласуването, нямам право да водя заседанието, поради което предоставям на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докладвайте, господин Юнишев.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вие знаете причината, поради която се даде една малка почивка, през която комисията разисква върху необходимостта от това преди да се постави на гласуване чл. 3 във вида, в който е приела комисията, не е ли необходимо да извадим една друга материя, която ние не приехме в правната комисия, която материя е предложена от госпожица Дончева като поредни членове 8, 9, 10 и т.н., на която обаче материя систематичното й място е преди чл. 3, който визира начина на регистрация на политическата партия.
Затова много ще ви моля и най-вече онези народни представители, които имат предложения по различните текстове, да внимават. Аз ще цитирам и страниците, и текстовете, които вадим от едно място и слагаме преди чл. 3. Длъжен съм да поясня същевременно, че не са правени никакви промени по текстовете по същество. Няма такива промени.
Чета чл. 3 на стр. 10 - предложението на Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов:
"Чл. 3. (1) Образуването и дейността на политическите партии са публични."
Следва чл. 4, който е на стр. 25, посочен като чл. 8 от предложението на госпожа Дончева, Миков и Великов. Член 4 гласи така:
"Чл. 4. Политическа партия могат да образуват български граждани, които имат избирателни права.
Чл. 5. Политическа партия се образува на учредително събрание със съгласие най-малко на 500 граждани, които имат избирателни права. Учредителното събрание приема устав и избира ръководни органи."
Член 6 обаче не е в онзи вид, който го предлага госпожа Дончева, а в онзи вид, който е предложен от комисията, като чл. 3, т. 2 на стр. 11, а именно:
"Уставът определя наименованието и символите, седалището, целите, правилата на организация и дейност, реда за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете и реда за прекратяване на партията." Или това е чл. 6, ал. 1.
Алинея 2 на чл. 6 ще намерите на стр. 17 в приетата от комисията материя на чл. 6 - там, където е посочена, а именно:
"Чл. 6. (2) Наименованието, включително съкратеното, трябва да се различава от това на вече регистрирана партия. Не се допуска буквалното повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, като към тях се прибавят думи, цифри или знаци."
Алинея 3 от предложението на госпожа Дончева на стр. 25, което е в чл. 10, ал. 3, а сега става чл. 6, ал. 3:
"Политическата партия не може да използва своите символи, герба и знамето на Република България, на чужди държави, както и религиозни знаци и изображения."
"Чл. 7. (1) Политическата партия се регистрира в отделен регистър в Софийския градски съд по писмена молба от органа на партията, който съгласно Устава, я представлява.
(2) За регистрация по този закон политическите партии са длъжни да представят в съда:
1. учредителен акт;
2. устав на партията;
3. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове на партията - български граждани с избирателни права.
(3) В едномесечен срок след депозирането на документите по ал. 1 Софийският градски съд в открито заседание, с призоваване на молителя и на прокурора по реда на Гражданския процесуален кодекс, разглежда молбата, като се произнася с решение.
(4) Ако удовлетвори молбата, Софийският градски съд в 7-дневен срок от обявяване на решението вписва политическата партия в отделен регистър."
На стр. 26, чл. 12, който става чл. 8:
"Чл.8. В регистъра се вписват наименованието, седалището, уставът на партията, имената на членовете на ръководния орган на партията, както и настъпилите промени в тях, и се прилагат образци на подписите на лицата, които съгласно устава й, я представляват. Вписванията се извършват при условията и по реда, определени в ГПК."
На стр. 13, който в доклада е вписан като чл. 4, сега чл. 9:
"Чл. 9. (1) Решението или отказът за съдебна регистрация подлежат на обжалване или протест пред Върховния касационен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок след узнаване на съдебното решение.
(2) В 14-дневен срок Върховният касационен съд се произнася окончателно по съдебното решение."
По текста на вносителя има предложение от господин Драгомир Шопов, което е прието, от госпожа Дончева, което е оттеглено, от господин Велко Вълканов, по което изобщо не е разисквано по простата причина, че са изказани разни трескави и тревожни мисли в писмен вид, но не и конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След тази законодателна кръстословица, в която трудно се ориентираме по страници и по текстове, все пак имате думата.
Има думата господин Валентин Симов за процедура.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което тук се получи след двучасова почивка, е една кръстословица, от която мисля, че никой нищо не разбра. Абсолютно несериозно е. Аз разбирам, че текстовете са така, както господин Юнишев ги казва и там им е систематичният ред, но извинявайте: "Отворете на страница 26, върнете се на страница 13, идете на страница 9...". Много ви моля! Ние или сме парламент, или сме шоуто на Къци Вапцаров. Извинявайте.
Затова предлагам, господин председателю, да подложите на гласуване процедурното ми предложение да прекратим разглеждането на този законопроект. А комисията след обяд да си подготви един систематизиран доклад и утре да продължим разглеждането. Иначе ще настъпи абсолютен хаос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вие направихте процедурно предложение по чл. 41, ал. 2, т. 3 - "Прекратяване на разискванията", за да може Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се събере, да обобщи текстовете.
Или предлагате отлагане? Вие предлагате отлагане на заседанието по т. 2?
Има ли противно становище?
Господин Симов, понеже има различно становище, моля Ви, тъй като е Ваше процедурното предложение, ето Ви правилника, прочетете чл. 41, ал. 2, виждате точките. Направете си точно Вашето предложение.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Това е чл. 41, ал. 2. "Процедурни са въпросите, които се свързват с конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията."
Раздаден ни е един доклад. Този доклад е систематизиран по един начин.
Предлагам отлагане на заседанието, т.е. отлагане на разискванията, което е съгласно т. 4 всъщност, за да може комисията да си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме предложението Ви. То е направено по чл. 41, ал. 2, т. 4 - "Отлагане на разискванията" поради изложените съображения.
Има ли обратно становище? Има ли народен представител да изрази обратно становище? Няма.
Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 101, против 58, въздържали се 16.
Предложението за отлагане на разискванията се приема.
За процедура има думата господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми колеги! Всички знаем, че Законът за политическите партии много отдавна се очакваше да влезе в пленарна зала. Докладът е подготвен. Има проблем по този текст.
Аз мисля, че колегите не разбраха точно процедурното предложение. Можем да отложим този текст. Да продължим разглеждането на законопроекта напред. Следобед комисията би могла да коригира номерацията в доклада и утре да продължим вече с новия доклад. Но не виждам смисъл да спираме дебата по този законопроект, който е важен и който може да се приеме колкото е възможно по-бързо.
Затова моето процедурно предложение е да прегласуваме отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на това процедурно предложение.
Моля, прегласуваме направеното процедурно предложение от народния представител Симов за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 84, против 91, въздържали се 21.
Предложението за отлагане на разискванията не се приема.
Заместник-председателят господин Иван Куртев има думата за процедурно предложение.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение е да отложим разглеждането на глава първа, тъй като сега повечето от текстовете бяха разместени и ние няма да можем да продължим работа по другите текстове от същата глава, тъй като можем да изпаднем в много трудната ситуация някои от тях да са свързани с онези, които утре ще променим.
Процедурното ми предложение е да отложим работата по глава първа и да преминем към глава втора - "Финансиране на партиите", което не е свързано с материята от глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение да продължим разискванията по този законопроект от глава втора - "Финансиране на политическите партии", както казахте.
Господин Куртев уточнява, че това е всъщност глава трета, всъщност от чл. 8, както е по раздадения ни материал.
Има ли противно становище?
Има думата господин Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип предложението на колегата Куртев е разумно, но то страда от един чисто технически недостатък според мен.
Наистина ние само по тези глави правим чисто правно-технически размествания. От глава трета нататък си вървим по проекта. Но ако ние сега започнем да гледаме, ще приемаме глава трета с номерацията на текстовете, които са в сегашния проект. Когато преработим проекта, ще трябва вече приетите текстове, които сме ги записали вече като членове, трябва да ги преномерираме до края.
Затова мисля, че е най-добре, уважаеми господин председател, да прегласуваме предложението, да отложим разглеждането на проекта. Но ние вече го гласувахме.
Тогава предлагам да приемем предложението на господин Куртев с изричното условие после да преномерираме членовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Куртев да продължим разискването по този законопроект от глава трета - "Имущество и финансиране на политическите партии".
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 11.
Продължаваме разискванията по глава трета.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:

"Глава трета
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

Чл. 8. Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия."
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Името на главата?!
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Моля да ме извините. Глава трета в случая e прехвърлена от глава втора и е имало предложения за това.
"Глава втора
ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ"

Предложение на Димитър Луджев, което вече е гласувано и отхвърлено още по чл. 1 и в заглавието.
Предложение на Татяна Дончева, Михаил Миков и Бойко Великов:
1. Глава втора "Финансиране на политическите партии" става глава трета.
2. Всички членове се преномерират, както следва: чл. 8 става чл. 17 и т.н.
Точка 2 не трябва да се поставя на гласуване, при положение, че изобщо ще се преномерират членовете.
Предложение на Янаки Стоилов:
Глава втора става глава трета със следното наименование: "Глава трета - Имущество и финансиране на политическите партии".
Комисията подкрепя предложението и предлага глава втора да стане глава трета със заглавие: "Глава трета - Имущество и финансиране на политическите партии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Госпожо Дончева, господин Миков и господин Великов, държите ли на вашето предложение за заглавие?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го.
Моля, гласувайте предложението на комисията за заглавие на глава трета.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Заглавието на глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия".
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Лучников има думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа. Предлагам да отпаднат думите "и от държавна субсидия". По-нататък в главата са предвидени начините, по които ще стане субсидирането от държавата и с това се прави една дискриминация на политическите партии, защото се предвижда субсидия от държавата да получават само политически партии:
- първо, които са представени в парламента, и
- второ, които на предходните избори са получили най-малко 1 на сто от гласовете.
А тези, които са получили 0,99 на сто? Защо тях ги лишаваме от държавна субсидия? А според мен поначало държавното субсидиране на политическите партии е една недемократична процедура. Откъде накъде избирателите ще финансират дейността на политическите партии и то на тая политическа партия, срещу която са те? Ако всеки финансира партията, която поддържа, хайде, има някаква логика! Но да натоварим избирателите да финансират всички политически партии, това е издевателство върху техните права.
Всяка партия ще си намери собствени приходи, всяка партия, според влиянието, ще осигури финансирането на своята дейност.
За да не се изказвам и по-нататък, тази моя забележка се отнася и за следващите текстове, където е предвидено държавно финансиране на политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
С други думи, предлагате чл. 8 да стане:
"Чл. 8. Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи".
И следващият текст отпада?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Моят уважаван приятел Лучников знае, че аз имам само топли чувства към него и нямам никакви въпросителни, но Вие предполагате, че и другите партии извън червено-синята мъгла имат ключа за митниците, имат ключа за приватизационните сделки, имат ключа за фондовете, като фонд "Земеделие", като всичките програми, които отиват в една посока, докато червени или сини са на власт. Просто не живеем в идеален свят! В момента точно Вашата теза за експлоатиране на данъкоплатеца е толкова вярна, толкова жестока, толкова невиждана и нечувана в една малка европейска държава, без никакви санкции към тези мръсни крадци, народни кръвопийци, от едната и от другата управляващи сили, нарушаващи закона, без да бъдат пратени в затвора вече единадесет години, не говоря за комунисти, които са крали официално. Тъй че тази Ваша благородна идея ще се направи на пух и прах от живия живот.
Умолявам ви, не дръжте на тази идея. Позволете на данъкоплатеца да внесе ред чрез една строга рамка.
Някои момченца, бивши комсомолчета, издържани от комунисти в Русе, големи националисти станали, са издържани от наемите по време на Ванче Михайлов, с идеални цели са дадени тези пари, от тези наеми. И тези същите момченца сучат и от едните, и от другите, и от третите. И изведнъж ние ще им позволим те безнаказно да продължат това?! Ами, то е смешно. Аз ви призовавам да ги вкараме в една рамка и да им кажем: държавата дава толкова на партиите и, стоп, дотук!
С 25 млн. марки партия можела да направи избори, тройно ще похарчи. Това за един гладен народ е абсолютна порнография. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
За втора реплика има думата господин Стефан Нешев.
СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Лучников, аз искам ясно да детерминирате "собствени средства" какво означава? Ще развивате ли стопанска дейност партиите? Защото пари се печелят чрез стопанска дейност. А другото е рекетиране. И ако ние ще тласкаме политическите партии да рекетират обществото, то няма да бъдем добри законотворци, според мен.
Затова трябва да има регламент как ще се събират финансовите средства за политическите партии. Ако ги съберем на Свиленградската митница, аз ще се въздържа от такъв подход. (Шум и реплики от залата.)
ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Има собствени средства, има членски внос.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Собствените средства са от членски внос.
АСЕН АГОВ (СДС, от място): На всяка партия - по една митница! (Шум, смях и реплики от всички страни в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Има текст и по този въпрос - и за стопанска дейност.
Господин Лучников, имате думата за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Много ми хареса тезата на моя приятел Жорж Ганчев, който направо обвини двете най-големи партии, че си намират начини за финансиране по нелегален начин.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Абсолютно!



СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Точно така. Каква е обаче гаранцията, че ако ние им дадем субсидия от бюджета, която се плаща от всички избиратели в тази страна, каква е гаранцията, че те отново няма да си набавят допълнително средства по нелегален начин?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Наказателни репресии - това е начинът!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Наказателни репресии има и сега, обаче тъй като ние не живеем в идеален свят, както казва Жорж Ганчев, тези наказателни репресии остават неприложени. Така че нека да не товарим българския данъкоплатец с издържане на партии, които не са му симпатични, особено ако влезем в това, което вие твърдите, господин Ганчев.
А на господин Нешев ще кажа, че аз лично съм за разширяване възможностите на политическите партии да реализират някаква дейност, но не те самите, а чрез дружества, в които участват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
Има ли други изказвания? Няма.
Направено е предложение от господин Светослав Лучников за отпадане на думите "и от държавна субсидия" в чл. 8.
Моля, гласувайте предложението на господин Светослав Лучников.
Гласували 137 народни представители: за 9, против 78, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 9. Собствените приходи на политическите партии могат да бъдат от:
1. членски внос;
2. приходи от недвижими имоти;
3. приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост;
4. дарения и завещания от физически лица;
5. дарения от юридически лица."
Предложение на Драгомир Шопов.
1. Съдържанието на чл. 9 от проектозакона да стане ал. 1 на чл. 9 със същия текст.
2. Към чл. 9 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Дарения от едно и също физическо или юридическо лице могат да бъдат до 30 хил. лв. един път годишно."
3. Към новосъздадената ал. 2 на чл. 9 да се създаде нова т. 1 със следното съдържание:
"1. Политическите партии не могат да се финансират от учреждения, предприятия и организации".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов - чл. 9, т. 3 се допълва с израза "и друга, свързана с предназначението на политическите партии дейност".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ивайло Калфин:
1. В чл. 9, ал. 1 се добавят точки 6 и 7:
"6. приходи от продажби на партийни рекламни материали;
7. лихви по банкови депозити и държавни ценни книжа".
2. В чл. 9 се създават алинеи 2 и 3:
"(2) Всяко дарение се удостоверява с дарителски сертификат, който се издава от най-малко двама души, упълномощени от партията.
(3) За дарения се считат както парични суми, така и всички други материални активи, а също изработка на рекламни материали и поемане на всички други разходи, свързани с дейността на партията".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 9 със следната редакция:
"Чл. 9. Собствените приходи на политическите партии могат да бъдат от:
1. членски внос;
2. приходи от недвижими имоти;
3. приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост;
4. дарения и завещания от физически лица;
5. дарения от юридически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по този текст?
Заповядайте, господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Поправките ми по обхвата на приходите на политическите партии, според мен са не толкова значителни, но разбираеми. Ако една партия държи парите си в банка, както е нормално да прави тя, какво трябва да направи - да сключи договор с банката да не получава лихвите по този депозит?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Никой не е казвал такова нещо.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Защото според точките, които определят какви могат да бъдат собствените приходи, аз предлагам да се включи и лихвата по банковите кредити, която всяка една банка дава на всеки един свой клиент. Изключвайки този текст, означава, че партията трябва специално да се договори с банката да не получава лихва, което, разбира се, е едно доста ограничително тълкуване на възможностите за приходи.
Вторият текст, който предлагам за ал. 2 и 3 на чл. 9, според мен са по-важни и са свързани с механизмите на финансиране на политическите партии. Както тук, така и по-нататък става въпрос за приходи от дарения. Има един голям проблем, който особено се появява по време на избори, ще го видим и на следващите избори - политическите партии, които имат по-голямо влияние да решават различни въпроси в държавата, харчат огромни средства за предизборна кампания, харчат и доста големи средства за текущо издържане на партиите. Предполага се, че тези средства идват от дарения, защото с другите източници на приходи явно, че не могат да бъдат осигурени толкова много средства. Докато даренията не са ясни, не са публични, не са лимитирани, не можем по никой начин да предположим, че няма зависимост между политическите решения и тези, които плащат парите за тях. Затова текстовете, които предлагам, са даренията да бъдат публични, да бъдат ясни, да бъдат със сертификат, подписан от двама души от партията, като бъдат приети и за дарения да се считат не само парични суми, но и всякакви други активи или плащания, свързани с текущата дейност на партията, които де факто, въпреки че не са парични суми, са дарения за съответната партия. По-нататък имам предложения, които също ще защитя, за лимита на тези дарения, защото не е нормално политическата партия - такава е практиката и в цял свят - да получава практически неограничени дарения от свои дарители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Калфин.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 32, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Стоилов оттегля предложението.
Пристъпваме към предложението на народния представител Ивайло Калфин.
Моля да гласувате за предложението на господин Ивайло Калфин, който току-що беше обосновано.
Гласували 135 народни представители: за 44, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на текста така, както се предлага от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 134 народни представители: за 103, против 9, въздържали се 22.
Член 9 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
"Чл. 10. (1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно от държавния бюджет за финансиране на политическите партии, представени в Народното събрание.
      (2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените гласове с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
         (3) За коалициите, представени в Народното събрание, общата сума съгласно предходната алинея се разпределя между съставящите ги партии пропорционално на броя на народните представители на всяка от тях."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 10 да отпадне.
Предложението не е поставено на гласуване.
Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
Член 10 да се измени така:
"Чл. 10. Държавната субсидия се отпуска ежегодно от бюджета за финансиране на политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание, в зависимост от броя на народните представители."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 10 със следната подобрена редакция:
"Чл. 10. (1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно от държавния бюджет за финансиране на политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание.
      (2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените гласове.
         (3) За коалициите, представени в Народното събрание, общата сума съгласно предходната алинея се разпределя между съставящите ги партии пропорционално на броя на народните представители на всяка една от тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Желае ли някой думата по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников чл. 10 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 9, против 73, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 32, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 10 така, както се предлага от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
"Чл. 11. Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори."
Предложение на Светослав Лучников - чл. 11 да отпадне.
Предложението на е поставено на гласуване.
Предложение на Драгомир Шопов - в чл. 11 думите "но са" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ивайло Калфин - в чл. 11 след думата "партиите" се добавя "и коалициите".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 11 със следната редакция:
"Чл. 11. Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Желае ли думата някой от народните представители?
Господин Валентин Симов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз и на предишния член гласувах "въздържал се", защото ал. 3 несправедливо е представена тук. Тя не е обект на желанието на коалицията да вкара равен брой депутати, а е предмет на избирателния вот, но както и да е.
В чл. 11 какво прави впечатление. И аз задавам към вносителите такъв казус: какво става, ако една коалиция от три партии получи 3,89 и не влезе в Народното събрание, а една партия получи 1,01 и получава субсидия от държавата? Това справедлив подход ли е? Аз не мога да разбера защо тогава ще лишаваме тези, които са събрали повече гласове всъщност от тази партия? Просто искам да чуя разсъждението на вносителя и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Всъщност Вие подкрепяте предложението на господин Калфин за добавяне "и коалиции".
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Калфин, Вие желаете ли думата за обосноваване на предложението? Не. Благодаря.
Други мнения и предложения? Желае ли още някой думата по чл. 11? Не.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников чл. 11 да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 3, против 67, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов, което не се подкрепя от комисията. То е доста редакционно, но трябва формално да го гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 29, против 78, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване предложението на народния представител Ивайло Калфин след думата "партии" да се добави "и коалиции".
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
За процедура има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Правя процедурно предложение за прегласуване и моля всички народни представители да обърнем внимание на това, което ни предлага Ивайло Калфин.
Допускаме груба грешка, според мен поне. Има 1% и този, който е с над 1% избиратели, ще получи субсидия, който е под 1%, няма да получи. Добре, но в изборите, господа народни представители, участват не само партии, а и коалиции. Значи, става така, че една коалиция, ако е получила 3, даже 4 пъти повече гласове, няма да получи субсидия - това, което всъщност преди малко гласувахме. Затова нормално е партии и коалиции, които са прескочили прага от 1%, да получат тези субсидии от държавата. Затова предлагам прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Съжалявам, че преди това не направихме дискусия по този текст. Не можем повече да изразяваме отношение по него.
Моля, режим на прегласуване за предложението на господин Ивайло Калфин след думата "партии" да се добави "и коалиции". Ако мога да си позволя коментар - едно справедливо предложение.
Гласували 161 народни представители: за 50, против 101, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 11, както се предлага от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 3, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 12. Общата сума, предвидена в бюджета, е произведение на броя получени действителни гласове от партиите и коалициите от партии по чл. 10 и чл. 11 и паричния еквивалент за един действителен глас в размер на 1,00 лв."
Предложение на Светослав Лучников:
"Член 12 да отпадне."
Предложението не е поставено на гласуване.
Предложение на Драгомир Шопов:
"Член 12 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Велко Вълканов е по-скоро литература. Юристът господин Вълканов е отсъствал.
Предложението не е подложено на гласуване поради това, че не се предлага конкретен текст.
Предложение на Любен Корнезов:
"В чл. 12 думите "в размер на 1,00 лв." да отпаднат.$
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 12 със следната подобрена редакция:
"Чл. 12. Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове на предходните парламентарни избори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Желае ли някой думата по чл. 12?
Думата има народният представител Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Уважаеми колеги, не мога да разбера защо отпада това "в размер на 1,00 лв.", като се прехвърля към държавния бюджет. Законът ще влезе в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тогава за кои политически партии става въпрос, че ще получат субсидии? Априори тези, които ще участват в изборите сега, през м. юни или юли, те ще получат ли субсидии на базата на този текст? Излиза, че не. Ще получат, ако са участвали в предходните избори. Аз мисля, че такъв текст не е справедлив. Не можем априори да лишим новосъздадени политически партии, вероятно може да има и такива, може и да няма, но ние като законодатели не можем да ги лишим, ако сега до м. юни или юли се образуват нови политически партии, да им кажем: извинявайте, но вие ще получите субсидията евентуално следващия път.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Точно така.
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Не е така, господин Христов. Не е така, защото Вие стоите в този парламент, вашата формация е образувана преди това. Априори вие не можете да лишите този, който отвън иска да заеме Вашето място, да му кажете: Вие, господине, ще чакате.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС, от място): Аз не го казвам, народът ще го докаже!
ВАЛЕНТИН СИМОВ: Да, народът ще го докаже, разбира се, но за да го докаже народът, ние трябва да дадем равна възможност - така е записано в Конституцията, - равна възможност на всички. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Симов.
За реплика има думата господин Иван Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Симов, аз мисля, че трябва да се правят реалистични предложения със солидна аргументация - нещо, което в случая не беше направено. Защото аз не вярвам, че е възможно България да постигне такава финансова мощ, за да си позволи този лукс. Освен това това е абсолютно нелогично. Значи всяка една новосъздадена политическа формация да претендира и да получава пари. Представяте ли си колко такива ще се пръкнат, каквато беше практиката и досега? Много политически формации се създаваха само за да получават пари. Не е логично, не е здравословно от обществена и държавна гледна точка. Нека новосъздадените формации да се докажат или да се опитат да се докажат и тогава вече да имат право на субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Симов има думата за дуплика.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Господин Тодоров, моят въпрос е точно такъв. За това става въпрос. Кога ние даваме право като законодатели на тези формации да се докажат? За това става въпрос. Оказва се, че ако тази година този закон влезе в действие, той няма да третира тези, които са новосформирани партии, те ще трябва да се доказват и евентуално някога, не е ясно кога, да имат право на субсидии. Текстът тук гласи: "на предходните парламентарни избори". Значи тук става въпрос за тези, които вече един път са се доказали. Този текст третира тях. А тези, на които ние трябва да дадем шанс да се докажат, кога ще се докажат? Аз това питам и това искам да ми се обясни. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата за изказване има народният представител Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (независим): Уважаеми колеги, разберете, той е представител на нова партия и иска и новите партии да бъдат финансирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за тишина в залата!
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Уважаеми колеги, аз не съм привърженик на държавното финансиране или поне на прякото финансиране. Аз съм привърженик на непрякото, индиректното, чрез оказване на помощи с офиси, по друг начин, а не директно с пари. Но ако се възприеме този принцип за държавно финансиране, редно е размерът на тази сума и принципите за разпределение да бъдат в закона. Ако не бъдат в закона, а се даде възможност първо на правителството с постановление да определя тези суми, има сериозна опасност правителството, ако е от една политическа сила, да направи нещата така, че да бъдат в негова изгода. И всяка година, когато се формира държавният бюджет, то може да променя правилата на играта в зависимост от промените в парламентарните мнозинства, в зависимост от нови избори, от надежда за нови избори, от президентски избори, от обещания към едни или други партии. Това не е редно. Може да не е точно тази сума, но тя трябва да бъде определена със закона. В противен случай ще има произвол на изпълнителната власт, която е на една или две политически сили.
Така че аз предлагам да остане първоначалното предложение на комисията. По-редно е да се обединим около него. Това е по-справедлив вариант, отколкото да се остави на Министерския съвет да решава нещата с постановления. И, разбира се, тук господин Симов все пак не е прав. Ако трябва нещо да се дава на партиите, то трябва да бъде въз основа на предишните избори, на които вече са се доказали, а не изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Гайтанджиев.
Желае ли още някой думата?
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо председател, господа народни представители! Ние пак влагаме доста енергия и спорим по един въпрос, който не е важният въпрос в тази дискусия. Тъй като ние сега работим върху закона, без някой да се появи и да каже ясно дали след приемането на закона и неговото влизане в сила се предвижда той да бъде приложен в частта му за държавното финансиране на партиите. Не просто от следващата бюджетна година, а от годината, в която се намираме, и ако това стане, по какъв начин ще стане, имайки предвид, че част от тази година е изтекла. Мисля, че това трябва да бъде въпросът, който да ни интересува, независимо кой как се отнася към критериите за финансиране.
На второ място, аз мисля, че при състоянието, в което се намира страната, е резонно мнението да не се определя в закона точно базата, на която ще се финансират гласовете или как чрез оценката на един глас ще се определя субсидията. Това трябва да е критерият, но нейната финансова оценка мисля, че тук наистина има основание да не се прави, защото е въпрос на разчети. Ние не знаем тези разчети.
Вярно е, че в други страни, където бюджетът е стабилен, където обществата отделят необходимите средства за различни дейности, те са поставили тази сума в самия Закон за политическите партии. Но мисля, че в България това няма да бъде правено поне формално от изпълнителната власт, защото тези средства трябва да бъдат приети в бюджета от парламента и следователно общата сума, която ще се разпределя въз основа на критерия, записан в Закона за политическите партии, пак ще бъде приета от парламента. Ако, разбира се, ние правим бюджет, какъвто не е сегашният, в който се оказва, че и приходите могат да са повече, и разходите могат да са повече или по-малко, но никой от правителството не се чувства задължен да внесе актуализация на бюджета - за добро или за лошо. И тогава наистина се изпада в абсурдното положение, че парламентът се превръща единствено в орган, който трябва да обсъжда бюджетния дефицит. Тоест, колко може да се отклоняват от едни иначе свободни приходи и разходи, които върши изпълнителната власт.
След като ние не сме лимитирали в Закона за бюджета или по-скоро в законите, които уреждат здравеопазването, образованието, а само в бюджета какви ще са техните разходи, мисля, че ще бъде преждевременно да кажем, първо, за партиите какъв ще бъде този лимит на отделния глас, за да се формира общата сума.
Аз подкрепям текста, който е предложен от комисията, и смятам, че като критерий засега той е достатъчен. Въпросът, който остава открит и неясен, е дали тоя закон, който приемаме, въобще ще действа в тази си нова част през следващите месеци до края на годината. И ако някой има ясен отговор на този въпрос, нека да го даде. Иначе ние така добре ще уплътним времето докъм края на мандата в провеждане на интересни интелектуални дискусии, които няма да имат почти никаква практическа стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Стоилов.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светослав Лучников и Драгомир Шопов - чл. 12 да отпадне.
Гласували 117 народни представители: за 4, против 98, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Велко Вълканов е за систематичното място, затова няма да го подложа на гласуване.
Предложението на господин Корнезов е прието.
Господин Юнишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Уважаеми колеги, коректно е подсещането на проф. Драганов, свързано с една редакционна промяна.
В чл. 11 ние говорим за "последни парламентарни избори". Обърнете внимание! А в чл. 12 говорим за "предходните парламентарни избори". Ние тук трябва да запазим "предходните", а в чл. 11 трябва да го променим. В чл. 12 трябва да остане "предходните".
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Кои са предходните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Каква е разликата?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Последните парламентарни избори ще бъдат сега, юни месец, примерно, както е записано в чл. 11. Следователно, какъв е критерият от последните? От последните няма критерий за финансиране. Те трябва да се финансират преди започване на изборите, а не след започване на изборите. Тогава можем да говорим за процентно участие и някаква бариера.
Следователно, когато говорим за бариера за процентно участие, ние можем да говорим само за предходни избори, които са минали избори и правилно се употребява терминът "предходните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Макар че прекратихме дебатите, благодаря за редакционната поправка.
Господин Бойков, заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! "Предходните" е събирателно понятие. Това значи, че трябва да се върнем на всички парламентарни избори, откакто е създадена държавата, и да гледаме нататък. Става въпрос, разбира се, за последните парламентарни избори. Другото е събирателно понятие и означава всички парламентарни избори, които са протекли в България дотук.
Правилна е редакционната бележка на колегата - "последните парламентарни избори". Оттам нататък партиите, които са в парламента по тая схема получават финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Юнишев, какво предлага комисията? Как да гласуваме чл. 12?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Тук става дума за една елементарна логика. Всеки един от нас знае много добре, че не става дума за никакъв сбор от предходни парламентарни избори. Защото, ако се говореше за сбор, то тогава каква е границата на сбора - от 1944 г. насам, от Учредителното Търновско събрание насам или от 10 ноември насам?
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ние това питаме.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Следователно, така употребен терминът "предходните", много добре се знае за какви и кои точно предходни парламентарни избори става дума и не за някакво събирателно понятие.
Предлагам текстът да остане така, както е редактиран и приет от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Юнишев.
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Юнишев, позволете ми да направя противно предложение. Ясно ни е тук в залата сега. Когато един ден започне да се тълкува, ще се тълкува на който както му изнася. Самият факт, че в два съседни текста на закона употребяваме две различни думи, за всеки един тълкувател ще означава, че влагаме две различни съдържания. Чисто е "последните парламентарни избори". И е ясно.
Аз мисля, че можем да се обединим по това, което предлага проф. Драганов, и да върви навсякъде една и съща дума - "последните".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: А ако има съмнение, ще се вземе стенограмата от тази дискусия.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Тоест, да направим редакционна поправка в чл. 12?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Предлагам редакционна поправка, за да има симетрия между чл. 12 и чл. 11. Член 11 вече е гласуван, там говорим за "последните избори". Следва и в чл. 12 вместо "предходните" да кажем "последните" избори. Последните избори бяха през април, сега ще бъдат юни - ясно е, че става дума за едно и също нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Господин Юнишев, съгласен ли сте?
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: Да. Комисията приема редакционната поправка, тя не променя текста в неговата същност и съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване чл. 12 така, както се предлага от комисията, с редакционната поправка - думата "предходните" да се замени с "последните", както е в чл. 11.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ: "Чл. 13. Всяка политическа партия получава своята част от държавната субсидия на четири транша, платими съответно до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година."
Предложение на Светослав Лучников - чл. 13 да отпадне.
Предложението не е поставено на гласуване.
Предложение на Велко Вълканов - чл. 13 да се редактира така:
"Чл. 13. Всяка политическа партия получава определената й държавна субсидия на четири части, платими до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Драгомир Шопов, което също е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 13 със следната подобрена редакция:
"Чл. 13. Всяка политическа партия получава своята част от годишната държавна субсидия на четири части, платими съответно до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Кой желае думата? - Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников чл. 13 да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 4, против 67, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Предложенията на господата Вълканов и Шопов са приети по принцип.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както се предлага от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 133, против 2, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
"Чл. 14. (1) Държавата и общините предоставят на политическите партии, получили над 1 на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори, помещения за осъществяване на тяхната дейност.
(2) Помещенията, собственост на държавата, се предоставят от областните управители, а помещенията, собственост на общините - от кметовете на общини."
Предложение на Велко Вълканов за чл. 14 - отново едно литературно предложение.
Предложение на Янаки Стоилов - чл. 14, ал. 1 се изменя както следва:
"(1) Държавата и общините предоставят на политическите партии, получили над 1 на сто от гласовете на последните парламентарни избори, и на тези, които имат представителство в общинските съвети, при равни условия и ред и като отчита обществено-политическото им влияние, помещения и други материални средства за осъществяване на тяхната дейност."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ивайло Калфин:
1. В чл. 14, ал. 1, текстът се променя на: "общините предоставят на политическите партии и коалиции, получили над 1 на сто на последните парламентарни избори, помещения за осъществяване на тяхната дейност. Помещенията се предоставят с решение на кмета на съответната община".
2. В чл. 14, ал. 2, текстът се променя на: "при невъзможност на общините да предоставят подходящо помещение те се осигуряват от областния управител".
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 14 със следната редакция:
"Чл. 14. (1) Държавата и общините предоставят на политическите партии, получили над 1 на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори, помещения за осъществяване на тяхната дейност.
(2) Помещенията се предоставят от областните управители или от кметовете на общини съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Юнишев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господа народни представители! Привличам вашето внимание към предложението, което съм направил и което смятам, че е по-добро от предложението на комисията, тъй като съдържа повече критерии и дава възможност да бъдат създадени условия за дейността на повече партии. Аз също възприемам като един от тези критерии представителството от 1 на сто, което е задължително, за да могат партиите в национален план да претендират за правото за ползване на помещения и евентуално друго имущество.
Вторият критерий обаче е възможността да се предоставят помещения и на партии, които са представени в общинските съвети. Ясно е, че държавата ще предоставя главно помещения на партиите, които са национално представени, докато общините, там, където има възможности, ще могат да предоставят такива помещения и на партии. А някои от тях могат да имат солидно представителство в местната власт, без да са национално представени.
Освен това се предвижда предоставянето на помещенията да става при равни условия и ред. Защото сега какво се получава? Често една малка, да не кажа една невзрачна партия, ползва помещения, съпоставими, а понякога и по-големи от други партии. Или пък обратно - една коалиция, в която всички тези партии са включени и която се явява общо на изборите, когато дойде време да се ползват народните благини, всички те се явяват поотделно и казват: ама ние сме си отделни партии, на едната два етажа, на другата - един. И така една значителна база в областите и общините се предоставя незаслужено на политически партии. Оттам нататък какво става? Те започват да я ползват предимно не за политическа, а за стопанска дейност, тоест за доходи, които вместо да постъпват в държавата и в общините, неоснователно постъпват в политическите партии. Ако не бъде прието моето предложение, означава, че вие сте много доволни от тази практика и че в липсата на ясни критерии всеки ще може да лови риба в мътна вода, както това става. Аз съм предвидил освен помещенията, там където има възможност, да се предоставят и материални средства. Защото често става дума не само за помещения, а и за някакво оборудване, което партиите поемат, те носят отговорност за неговото стопанисване и това отговаря на съществуващите реалности.
Обръщам внимание на тези неща, тъй като аз не чух никакви сериозни мотиви, за да не бъде разширено съдържанието на обсъждания чл. 14 в неговата първа алинея. Втората алинея определя само субектите, които са оправомощени от закона да издават тези решения и да предоставят помещения.
Затова аз бих искал, ако има някакви колебания, съмнения, аргументи, които да опровергават подобна теза, да бъдат изложени. Защото другото изглежда като желание законът да съдържа една привидна рамка, от която нататък всеки ще може да прави каквото пожелае, извън единственото ограничение, което е предвидено в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Жалко е, че народът не може да ни чуе, господин Стоилов. Един перверзник вицепремиер ваш на име Дончо Конакчиев четири години ни мота и накрая ни даде неизправен документ, само и само Бизнесблокът да няма помещение за политическа дейност. След това лицето Бакърджиев, след 15 хил. долара ремонт го заграби и го даде на репресираните, след като от бойно поле го направихме сериозно място за работа.
Обръщам внимание и на двете страни. И чак сега Министерският съвет гласува на "Дондуков" 19 три пъти по-ниско ниво помещение за една партия, която винаги е имала 5 на сто без коалиции на парламентарни избори и има 24 на сто на президентски избори и джобни пари. Сега техният областен управител господин инж. Маринчев ни мотае вече трета седмица, защото някой отзад, най-вероятно лицето Бакърджиев, му казва: не, не, не! До изборите има още малко време, не трябва да имат помещение за нормална политическа дейност.
Обръщам ви само внимание на това, за да знаете за какво иде реч. И трябва заместник-председател на СДС сега да се занимава с работа, която не е за него. И той се опита 2-3 пъти да им каже: ей, нарушавате закона!
По същия начин вашият Дончо наруши закона хиляда пъти. Това е просто страшно! Червено-синята мъгла трябва да бъде разбита на тези избори и помещенията са най-малкото зрънце в голямата пустиня България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Валентин Симов.

ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин Стоилов, аз не мога да се съглася с Вашите твърдения по две причини.
Първата е, че Вие сте предложили един текст, който за мен е много опасен. Вие давате възможност на държавата да отчита обществено-политическото влияние на една партия, която е спечелила от суверена гласове. Държавата няма такова право. Обществено-политическото влияние на една партия се определя от мястото й в политическото пространство, от нейните действия и само суверенът е този, който може да каже тя заслужава ли или не. Значи такъв текст просто е абсурден да стои в закон.
Второто, което Вие казвате, за представителствата в общинските съвети. Вашата хипотеза е, че има партии, които се създават на регионално ниво и в някои общини печелят може би. Значи, ако те са в общинския съвет, няма никакъв проблем. И ако досега не са си взели помещение на тази партия, която там е представена, съжалявам просто за тях. Но не бива да даваме на държавата такива правомощия.
Затова аз мисля, че колегите от Правната комисия много ясно са казали в чл. 14, ал. 1 какви са задълженията на държавата към онези политически субекти, които са спечелили над 1 на сто. Това определя горе-долу, средно, ако вземем от изборите 1994-1997 година, едно на сто се движи между порядъка на 40-45 хил. гласа. Тази партия, щом е спечелила 45 хил. гласа, държавата се задължава да й осигури нейното политическо съществуване. За това става въпрос. А преценката въобще не може да бъде на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За дуплика думата има народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Симов, Вие търсите някакво съдържание в този текст, каквото липсва. Защото аз Ви казвам, че освен критерия 1 процент, трябва да се въведат и други критерии, които отново включват броя на гласовете, но не само в парламентарни, а и в местни избори. Именно така се измерва обществено-политическото влияние. Това не е измерване, което субективно поне изцяло може да бъде правено от държавната или от местната власт, а това е регистрирано в резултатите от изборите.
Така че текстовете в това отношение не се различават като база, а се казва, че не е достатъчно единствено този процент, взет на национално ниво, да бъде използван като критерий, след като освен държавни органи, имаме и органи на местното самоуправление. Това далеч не означава, че партиите са само с регионално или местно значение. В даден мандат една партия може да не бъде представена в парламента, но да има едно широко свое местно представителство и в следващия парламент тя да се включи в законодателната власт.
Така че точно пък представители на по-малки партии, вместо да благодарят и да подкрепят такива текстове, те търсят някакви мотиви, за да ги оспорят, без да им е ясен действителният мотив, освен ако той е неразбиране.
А за другото, което каза господин Ганчев. Аз мисля, госпожо председател, че имаше основание да направите забележка на господин Ганчев, тъй като той използва определения за хора, които отсъстват. А хората, които спомена, аз не виждам основание той да разполага с аргументи за някакви перверзни наклонности. Той може да е недоволен от тяхното управление от някакви техни управленски действия, но нека да наричаме нещата със собствените им имена.
Специално за същия период тогава аз се постарах да Ви съдействам, за да получите помещения като партия. Не съм успял да повлияя положително на това решение, затова можете да имате претенции, но след като постоянно говорите за някаква двустранна мъгла, може би пък трябва да бъдете оставен в тази мъгла и нито да Ви се помага, нито да Ви се пречи, за да се види пък как ще разцъфнат цветовете на тези идеи, защото винаги всички други са виновни, но никога претенциите не се отправят на адреса, на който е самата партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз внимателно чета текста и ми се струва, че и господин Стоилов трябва да го прочете внимателно, защото едно от моите предложения е този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Кой текст, господин Нихризов?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Текстът на чл. 14, в който се предоставят помещения на политическите партии, минали над 1 на сто. Защо? Защото внася, първо, двусмислие. По този текст всеки път ли при парламентарни избори трябва да се сменя съставът на клубната база? Това не е ясно. Действително няма допълнителни критерии.
По този текст в това Народно събрание са участвали коалиция "Демократична левица" и коалиция "Обединени демократични сили". Предоставя се на партии, липсва понятието "коалиция".
Следващата двусмислица излиза: ако политическата партия участва в една коалиция на едните избори, а ще участва в друга коалиция на следващите парламентарни избори, то трябва ли да се сменя клубната база?
И последното: ако пък не попадне, по какъв начин ще й се отнеме клубната база? Защото това пък може да доведе до различни противоречия с правото на сдружаване, с правата, по които спорихме цяла заран.
Така че, според мен, текстът има една съдба: или трябва да бъде отложен и прецизиран, или трябва да отпадне. Защото останалото е само пожелание: държавата предоставя, но никъде не се казва дали ще има налична такава база, защото в определени общини може и да няма налична държавна собственост, подходяща за помещения, или общинска собственост. И остава просто като един етикиран текст, който може да доведе до едни или други двусмислици, до едно или друго противоборство в зависимост от това коя политическа сила управлява, за да може да докаже своите качества спрямо останалите, които в този момент ще бъдат в известна степен в опозиция.
Предложенията ми са две: или текстът да отпадне, или да бъде отложен и прецизиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Думата има народният представител Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! В закона ясно са залегнали някои принципи, които минават през целия закон: партии, а не коалиции. Това е нормално, защото коалицията е временно явление и се прави конюнктурно. Финансиране на партии, а не на коалиции, защото също е временно явление и конюнктурно. И съответно място, където се развива политическа дейност също на партии, а не на коалиции, защото другото е конюнктурно.
Предполагам, че този закон ще доведе до ревизия на това, което съществува в момента като клубна база, защото има клубни бази, които са от 1991 г. и стоят заключени. Би трябвало да се направи такава ревизия на това състояние.
И второ. Аргументацията на колегата Янаки Стоилов е изключително правилна. Обаче аз не считам, че местното представителство в местния парламент би трябвало да го регламентираме с този закон по отношение на клубна база. Естествено, ако една партия е представена в местния парламент, тя ще си получи клубната база, най-малкото ще го получи чрез общината от кмета. още повече, че клубната база се предоставя с решение на общинския съвет и с решение на кмета.
Така че това е местно самоуправление и не касае този закон. В този смисъл аз разсъждавам така. Вкарвайки го тук, става една каша, господин Стоилов. Защото ще се окаже, че има в една община 6 представено парламентарни партии и още 20 непарламентарни партии, а няма клубна база. Как ще ги избирате? По ранг ли? Недейте да се мешаме в тази история. Оставете го това като текст в закона. Те ще си получат тези неща. Това исках да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Войков.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Считам, че въпросът е достатъчно сериозен и по него господин Янаки Стоилов е предложил един по-добър текст, отколкото вносителят. Защо? Защото ние вече дефинирахме партиите и определихме, че те имат много важно място.

Следователно, след като те се представляват и ще излъчат представители във властта, трябва да имат условия за дейност. Някои от господата, които се изказаха, в т.ч. и господин Нихризов, според мен, наистина не оцениха или по-скоро не осмислиха по достойнство това предложение. Защото една новосъздадена партия няма възможностите на по-богатите партии. Това е една възможност да има равностойност, равнопоставеност от гледна точка именно на условия за дейност и тя не трябва да бъде нелегална. Тя трябва да бъде действително регламентирана дейност. Защо е нужно по този начин и ние като законодатели да създаваме затруднения?
Вие не предлагате решение, докато господин Стоилов предлага решение на базата на един ред, съобразно мястото на партията, да имат помещения. Като естествено, ако тя е по-силно представена, господин Симов, ще има повече от едно помещение, ще има допълнителни критерии.
Освен това, по отношение на другите въпроси, които постави господин Стоилов, от гледна точка не само на помещения, но там са нужни и други елементарни средства за дейност. Дори и в най-тежкия период за някои от партиите, които бяха в опозиция непосредствено след 10 ноември, СДС не си позволи да вземе и кошчетата за боклук, да вземе и столовете. Бяха останали кошчета за боклук и столове и това беше правилно, разбира се.
Така че тук някои, които искат и от това да се лишат и да има само голи помещения, означава, според мен, че търсят една репресивна мярка. Никакви условия! Не сме толкова богати - говоря не само за новите партии, а и за всички партии - за да търсим такива решения. Просто демократичният процес не е напреднал толкова много и въобще онези средства, които се подсигуряват за дейност на партията по други канали, не са толкова големи, че да търсим такова орязване, каквото някои от хората, които се изказаха, предложиха.
Аз подкрепям предложението на господин Янаки Стоилов по принцип и смятам, че ако нещо трябва да се допълни в него, то е да се допълни кой ще определи реда, защото все пак така виси малко във въздуха: "по ред и критерии...".
В такъв случай законът трябва да се допълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
За реплика ли искате думата, господин Ганчев?
За реплика има думата господин Жорж Ганчев, след което ще спрем и ще продължим утре.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин Статков произхожда от една партия, живяла в конспирация дълго време, и забравя.
На господин Янаки Стоилов бих казал: Вие бяхте отговорен като заместник-председател на БСП за местните избори през 1995 г., като ни излъгахте за помещения в 150 града. Вие лично! Вие нищо не сте забравили от стария си червен мерак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Ганчев, нали репликата е към Руси Статков?
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Второ, Господин Статков твърди, че с вашето предложение вие помагате на малките партии. И червени, и сини дадоха на своите сателити цели етажи и спряха истинската опозиция 11 години да не може да се вклини в двуполюсния модел. Давам ви пример. Червеният ви кмет в Сливен - господин Гагаузов, бивш депутат, ни взима клуба и го дава на ромите в града, за да спечелила БСП ромски вот. Така е, колега! Това е престъпление! И вие, както и сините, ги вършите всеки ден подобни неща.
Следователно, моят млад колега, който още не се е наложил в живота ни с кариера, ни с политика, да бъде внимателен, когато говори за самостоятелни, независими партии, които никога няма да сведат глава нито на червената, нито на синята мъгла, освен на интересите на българския народ. Длъжни сте да ни върнете клуба в Сливен чрез Гагаузов. Длъжни сте да ни дадете помещения и червени, и сини, защото рано или късно народът ще ни прати тук с по-голяма група и ще берете много ядове с независимите български политици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Ганчев, моля Ви да не отправяте нападки към колегите.
За дуплика има думата господин Руси Статков.

РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Ганчев, Вие просто искахте да кажете нещо, но не на мен. А това, което казвате на господин Стоилов, смятам, че не сте прав да го адресирате до него, защото помещения от управлението на БСП вие получихте, ако в този смисъл търсите нещата.
Аз не искам да спорим по този въпрос конкретно, защото това, което е направено като предложение, не се опредметява с Бизнесблока или с която и да е партия. Става дума за принцип. Става дума за пример в законодателството не само на западноевропейските страни, но и на повечето на страните, за които аз съм направил сравнителен преглед.
Господин Ганчев, навсякъде почти, много малко са страните, където не се предоставят помещения на базата на този принцип, за да има наистина равнопоставеност, за да има наистина подкрепа на новосъздаващите се партии, за да има развитие на демократичния процес.
Разбира се, Вие по личните си проблеми трябва да търсите разрешение, но по този принципен въпрос според мен не би трябвало да бъдете против.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Утре ще продължим дискусията.
Съобщения за парламентарния контрол утре, петък, 19 януари 2001 г.:
1. Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов ще отговаря на 7 актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Лютви Местан, Велислав Величков, Георги Пирински и Стефан Нешев, Петко Проданов, Стефан Гайтанджиев и Велко Вълканов и на 5 питания от народните представители Велислав Величков и Пламен Стоилов, Руси Статков, Михаил Миков, Кемал Еюп и Арлин Антонов и Петър Димитров.
2. Министърът на правосъдието Теодосий Симеонов ще отговаря на актуален въпрос от народния представител Борислав Джолев и на 2 питания от народните представители Татяна Дончева и Велислав Величков, Йордан Бакалов, Младен Влашки, Тома Деспотов, Мария Кунчева и Юлий Славов.
3. Министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински ще отговаря на 3 актуални въпроса от народните представители Иван Борисов, Руси Статков и Ивайло Калфин.
4. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговаря на 3 актуални въпроса от народните представители Руси Статков - 2 въпроса и Дора Янкова.
5. Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев ще отговаря на 2 актуални въпроса от народните представители Юрий Юнишев и Велко Вълканов и Кънчо Марангозов и на питане от народния представител Кънчо Марангозов.
6. Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
7. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще отговори на 2 актуални въпроса от народните представители Бойко Великов и Панайот Ляков и на 2 питания от народните представители Свилен Димитров и Лъчезар Тошев.
8. Министърът на образованието и науката Димитър Димитров ще отговори на 2 актуални въпроса от народните представители Калчо Чукаров и Донка Дончева.
9. Министърът на отбраната Бойко Ноев ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Валентин Симов, Ангел Найденов и Жорж Ганчев.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Иван Костов - на актуални въпроси от народните представители Руси Статков, Жорж Ганчев, Петър Мутафчиев, Драгомир Шопов, Донка Дончева и Пламен Славов, Иван Бойков, Александър Каракачанов и Петя Шопова;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Петър Жотев - на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов;
- министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Димитров
На основание чл. 76, ал. 4 се отлагат отговорите на:
- министър-председателя на Република България Иван Костов - на актуален въпрос от народния представител Христо Иванов;
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от народния представител Александър Томов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов, министърът на финансите Муравей Радев и министърът на външните работи Надежда Михайлова.
Съобщения:
На 24 януари, сряда, от 14,45 ч. в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 ще има редовно заседание на Комисията по национална сигурност.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание днес, на 18 януари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 с дневен ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, второ четене.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 19 януари, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,06 ч.)



Председател:
 Йордан Соколов


Заместник-председатели:
  Иван Куртев

           Любен Корнезов

Петя Шопова


Секретари:
       Христо Димитров

      Камен Костадинов