Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателя Иван Куртев

Секретари: Васил Клявков и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Едуард Клайн и Яшо Минков. (Ръкопляскания.) Да им е честито!
Новопостъпили питания в периода от 11 до 17 февруари 2000 г.:
- Питане от народния представител Борислав Китов към Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи - относно организирането на транспорта на психично болни, настанявани на лечение с прокурорско постановление и вземане на кръвни проби за употреба на алкохол и други упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства.
Следва да се отговори писмено до 24 февруари.
- Питане от народния представител Борислав Китов към Теодосий Симеонов - министър на правосъдието - относно организирането на транспорта на трупове за съдебно-медицинска експертиза.
Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Илко Семерджиев, министър на здравеопазването - относно сделка на Министерството на здравеопазването с фирмата "Ренисофт корпорейшън".
Следва да се отговори в пленарно заседание на 24 февруари 2000 г.
- Питане от народния представител Панайот Ляков към Евдокия Манева - министър на околната среда и водите - относно еднофазен работен проект за капсулиране срещу запрашване и биологична рекултивация на хвостохранилището "Елшица", община Панагюрище.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 25 февруари 2000 г.
- Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация, относно свързването на българската енергийна система и електропреносна мрежа с тази на Европейския съюз.
Следва да се отговори на същата дата.
- Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация - относно продължаване изследванията за хромозомни аберации на работниците от АЕЦ "Козлодуй".
Следва да се отговори също на 25 февруари 2000 г.
- Питане от народния представител Яшо Минков към Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи - относно кадровата политика на РДВР Хасково.
Следва да се отговори на 25 февруари 2000 г.
Има за връчване писмени отговори:
- Писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов - на актуален въпрос от народния представител Константин Наплатаров.
- Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.
- Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев - на актуален въпрос от същия народен представител.
- Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
- Писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов - на актуален въпрос от народния представител Мариела Митева.
- Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев - на актуален въпрос от същата народна представителка.
- Писмен отговор от министъра на външните работи Надежда Михайлова - на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
- Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов - на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
- Писмен отговор от министъра на отбраната Бойко Ноев - на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
- Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков - на актуален въпрос от народния представител Мариела Митева.
- Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева - на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.
- Писмен отговор от същия министър - на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
(Председателят Йордан Соколов връчва на народните представители писмените отговори.)
Преминаваме към отговори.
От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вчера в 14,10 ч. по решение на Парламентарната група на Евролевицата внесох проект за решение на Народното събрание за освобождаване на господин Стоян Райчевски от длъжността председател на Комисията по културата и медиите.

Формалните ни мотиви към този проект са:
1. че внасяйки в пленарната зала предложението на ръководената от него комисия за избор на член на НСРТ, господин Райчевски демонстрира непознаване на Закона за радиото и телевизията;
2. с това си действие господин Райчевски, поднасяйки непроверени факти и данни, фактически подтикна народното представителство към нарушаване на този закон, поставяйки цялото Народно събрание в изключително деликатно положение пред обществото;
3. по този начин господин Райчевски урони авторитета на Народното събрание като цяло и на всеки един народен представител поотделно;
4. господин Райчевски волно или неволно накърни и доброто име и честта на един от най-уважаваните български творци;
5. това не е първата, а само поредната проява на некомпетентност на председателя на Комисията по културата и медиите господин Райчевски.
Ето, с тези мотиви Парламентарната група на Евролевицата предлага на народното представителство да прекрати неговата иначе непредсказуема в бъдеще серия от грешки.
Извън тези мотиви, обаче, има и други, които засягат не само сегашната репутация, но и самото бъдеще на СДС като политическа сила. И тъкмо по тази причина аз се обръщам не толкова към цялата зала, колкото към нейната дясна половина.
Уважаеми колеги от СДС, надявам се, че нашият проект за решение за оставката на господин Райчевски ще влезе в пленарната зала успоредно с дебатите по отложената вчера точка за избор на член на НСРТ. Надявам се също така, че ще разберете, че с нашето предложение ние ви подаваме ръка, за да се измъкнете от едно наистина деликатно положение, в което ви постави господин Райчевски. Надявам се, на трето място, че вие ще изберете правилния ход, за да излезете от това деликатно положение. Защото, уважаеми колеги от СДС, помислете сами: ако вие гласувате за оставането на господин Райчевски на длъжността председател на комисията, вие фактически гласувате и в подкрепа на крещящата некомпетентност в управлението на културата и медиите; ако вие подкрепите господин Райчевски, вие фактически подкрепяте и обидите и униженията спрямо творци с качествата и достойнствата на национални ценности.
Всъщност, вие сте изправени пред една проста дилема, която се нарича: Райчевски или културата. Изберете сами. А с вашия избор, който вие наистина сами трябва да направите, вие ще покажете и кога всъщност СДС е искрен - когато господин Иван Костов кани интелектуалците на своя рожден ден, за да го използва като ден за помирение с тях, или когато депутатите от мнозинството евентуално ще подкрепят обидите и униженията, на които са подложени същите тези интелектуалци. Да, наистина кога СДС е искрен - когато пише в "Програма 2001", че ще работи за съхраняване на културното наследство, традиционните български ценности и т.н., или когато тук, от тази висока трибуна СДС посяга върху доброто име и честта на видни дейци на културата, изкуството и науката, които всъщност са гарантите не само за опазването, но и за развитието на нашето културно наследство и традиционни български ценности?
Уважаеми колеги от СДС! Когато една партия не тачи цвета на нацията, която управлява, тя не тачи и цялата нация, която управлява. А щом не тачи нацията, която управлява, тя просто не заслужава да я управлява. Така че, колеги, вие наистина сте пред избор - или да подкрепите проекта за решение на Парламентарната група на Евролевицата за освобождаване от длъжност на господин Райчевски, или да започнете сега, тук и веднага да пишете не бъдещето, а историята на управлението на СДС. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
Господин Драганов, аз бих препоръчал на Парламентарната група на Евролевицата да се запознае със законите, за да не се окаже, че тя не познава законите.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Ако прочетете чл. 25 от Закона за радио и телевизия, ще видите, че вие не сте се запознали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, и един друг член от един друг закон, който очевидно не ви е известен.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): Аз говоря за Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За съжаление, освен Законът за радио и телевизия има и други закони в България.

Преминаваме към отговори на господин Александър Праматарски - министър без портфейл.
Има думата народната представителка госпожа Меглена Плугчиева да развие своя актуален въпрос относно отстраняване на щетите и пораженията в Камчийския район. Заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Праматарски, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, с който си позволявам да занимавам господин министъра и вашето внимание днес, е свързан с бедствията и пораженията от тези бедствия в Камчийския район.
На 3 и 4 септември 1999 г. в общините Долен чифлик и Дългопол имаше много тежки природни бедствия, наводнения, които унищожиха стопански, обществени сгради и най-вече много жилищни сгради, поразиха инженерната инфраструктура и оставиха десетки хора без покрив.
В края на декември 1999 г. община Долен чифлик отново беше сполетяна от подобни бедствия, за което своевременно са алармирани и уведомени както областната управа - Варна, и лично областният управител Добрин Митев, така и съответно Комисията за защита на населението при бедствия и аварии. Съответно е информирано и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Въпреки всичко, в района положението остава много тежко, а именно: единственото, което като обект се работи, е един мост на река Камчия при село Кривини. Всички останали обекти стоят замразени, хората бедстват и не се е развило абсолютно нищо. Остава единствено да чакаме новите наводнения и новите бедствия, които се задават сега пред пролетния сезон.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: какви финансови средства са осигурени; къде тези средства са оползотворени, по какъв начин, от кого и в какви срокове ще считаме, че са предприети необходимите мерки, за да се предотвратят по някакъв начин или облекчат трагедиите и грижите на хората в Камчийския район?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, както Ви е известно, интензивните дъждове на 3, 4 и 5 септември 1999 г. в Североизточна и Източна България нанесоха огромни поражения на инфраструктурата, стопанската собственост и имуществото на гражданите. В отговор на създалата се сложна обстановка, постоянната Комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи с предимство насочи остатъка от финансовия резерв за преодоляване на последствията от стихийните бедствия и аварии за възстановяване точно на пострадалите райони.
С Решение № 601 на Министерския съвет от 10 септември 1999 г. бяха определени основните мероприятия за провеждане на възстановителни работи, а с Решение № 627 от 23 септември 1999 г. правителството осигури допълнително 10 млн. лв. за отстраняване на щетите в районите, засегнати от наводнението.
Предвид на редица причини от технологично-техническо естество и неподходящи климатични условия, възстановяването на много обекти остана в незавършен вид през 1999 г. и ще продължи през 2000 г., с финансовата подкрепа, разбира се, на постоянната Комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Това е отчетено от компетентните финансови институции, в резултат на което резервът от финансови средства за неотложни възстановителни, укрепителни работи съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. е увеличен близо 2,5 пъти в сравнение с бюджета за 1999 г., когато е бил 13 млн. 975 хил. Тоест, сега е 30 млн. лв. - наистина едно двойно увеличение на средствата, предвидени точно с оглед на необходимостта за тези райони, които пострадаха от наводненията.
При такава обезпеченост финансирането на възстановителния процес може да бъде продължено още в първите благоприятни за работа дни и след като областните управители отчетат в постоянната Комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет етапите от сключените с изпълнителите договори за възстановителните работи. Проблемите, свързани с рязкото увеличение на оттока на река Камчия при проливните дъждове и при интензивното снеготопене също се поставят на вниманието на постоянната комисия.
Само за последните 3 години за преодоляване на последствията от интензивните валежи с решение на постоянната комисия са предоставени:
Първо, за обекти на територията на община Дългопол.
През 1997 г. - 272 млн. 707 хил. 600 лв., от които: 2 млн. лв. за укрепване на носеща конструкция на училището "Свети Климент Охридски" в Дългопол; 5 млн. лв. за укрепване на двата моста между село Лопушна и село Медовец и на дерето по направление Дългопол - Керамична фабрика; 22 млн. лв. за аварийното възстановяване на моста между село Лопушна и село Медовец и на въжения мост "Инженерни съоръжения"; 243 млн. 707 хил. лв. за възстановяване и реконструкция на дигите и съоръженията по поречието на река Камчия, които се стопанисват от "Напоителни системи" ЕАД, клон Варна.
През 1998 г. - 129 млн. 500 хил. лв., от които: 80 млн. за изграждане на въжен мост над река Камчия между селата Камен дял и Партизани на мястото на разрушеното от реката съоръжение, което имаше значителен социален ефект с осигуряване на пряк и бърз достъп на хората до железопътна гара Партизани; 7 млн. лв. за възстановяване на разходите за укрепване на мост по направление село Лопушна - село Поляците; 30 млн. лв. за възстановяване на участъци от четвъртокласната пътна мрежа по направление Сава - Дългопол, Дългопол - Красимир, Дългопол - Камен дял и в селата Медовец и Лопушна; 12 млн. 500 хил. лв. за възстановяване на дигите по река Камчия. Ако Ви интересува, конкретно мога да Ви кажа и за кои километри става въпрос.
За 1999 г. - 30 000 лв. (това е вече след деноминацията) за възстановяване на участъци от четвъртокласната пътна мрежа между селата Сава, Камен дял и Величково вследствие на интензивните дъждове на 3 и 4 септември 1999 г.
Второ, за обекти на територията на община Долни чифлик.
През 1998 г. - 39 млн. 268 хил. лв. за възстановяване на мост в курортния комплекс "Шкорпиловци".
През 1999 г. - общо 465 хил. 400 лв. (след деноминацията), от които: 438 хил. 600 лв. за община Долни чифлик, за село Гроздево, Горен чифлик, Пчелник, Боир, Болица, Соколник, Рудник и Шкорпиловци; отделно за почистването и брегоукрепването на Шкорпиловци, за изграждане на водоскок, за коригиране на речното корито в района на моста в село Шкорпиловци; 15 000 лв. - за село Кривини; 11 хил. 800 лв. - за възстановяване на елсъоръжения на помпени станции, стопанисвани от "Водоснабдяване и канализация", клон Варна.
През 1997 и 1998 г. сградата на училището в Дългопол е била обект на проверка от представители на постоянната комисия към Министерския съвет, при която са установени видими дефекти вследствие на течове в канализацията и в резултат от покачване на подпочвените води при пълноводие на река Камчия. Строителството на сградата е инвестирано от Стопанска дирекция "Изграждане на селищни системи", Варна, и е извършено в периода 1984 - 1987 г. От 1994 г. най-ниската част на град Дългопол, в която попадат училището и къщите, разположени в непосредствена близост, са под влияние на високи подпочвени води, което предизвиква слягане и конструктивни повреди на училищната сграда. При проверките не е установено наличие на данни за извършени хидрогеоложки проучвания, които са от изключително важно значение за проектирането и построяването на сградата на това място.
През 1999 г. постоянната комисия към Министерския съвет е предоставила на община Дългопол 2 млн. лв. за аварийно конструктивно укрепване на сградата, която е общинска собственост. При това положение е било необходимо община Дългопол да направи съответните действия за осигуряване на необходимите финансови средства в бюджета за 1998 г. Вместо това следват единствено искания до постоянната комисия за осигуряване на финансови средства, последното от които е от 12 януари 2000 г. за сумата 146 хил. 415 лв. Укрепването на сградата и отводняването на терена са въпроси на подходящо техническо решение и финансиране, което през изтеклите 5 години е могло да бъде решено с планиране на съответните бюджетни разходи. Постоянната комисия към Министерския съвет разпределя целеви средства за аварийни разходи чрез процедура на незабавно инкасо, при която при този случай на значителни инвестиционни разходи тази система е неподходяща.
Посоченият пример не е изключение и илюстрира усилията на много общини поради недостиг на средства или по други причини да търсят финансиране за извършване на основни, дори на текущи ремонти, от резерва за преодоляване на последствията от природни бедствия и аварии, които са предвидени в държавния бюджет. Това не съответства на функциите и задачите на постоянната комисия. Обръщайки се към Вас, искам да го кажа и на всички народни представители, тъй като наистина валят непрекъснато такива предложения в комисията преди всичко, отговорно искам да кажа, за благоустрояване или за някакви други цели.
В края на декември 1999 г. в цялата страна паднаха големи количества сняг, а във Варненския регион - дъжд, което предизвика нови наводнения в двете общини. Кметовете на общините направиха искане до комисията за нови средства, за част от които Ви казах, за ликвидиране на тези последици от наводненията. Искам да Ви уверя, че постоянната комисия към Министерския съвет ще разгледа всички тези искания, не само от тези общини, през март 2000 г. и средствата ще бъдат разпределени. Не ги отпускаме веднага, защото както Ви е известно, през зимата не могат да бъдат извършвани онези строителни процеси поради характера на времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
За реплика, ако желае, има думата госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министър, Вие ни затрупахте с доста данни, даже от 1997 г. насам, а моят въпрос беше съвсем простичък и конкретен и хората, които ни гледат от този район, искаха точно и ясно да чуят защо от септември месец, до ноември, до края на декември, когато времето в този район беше изключително благоприятно за строителни работи, никой не работи и никой не направи необходимото, за да се осигурят средствата, които са поискани, в размер на 820 хил. лв. за възстановяване на детските градини, на читалището, на гимназията в Дългопол, на жилищните сгради в Гроздево, в Шкорпиловци и т.н.
Другият простичък въпрос, който стои пред населението в района, се отнася до това по какъв начин на единствения обект, който се работи, е определен изпълнителят, строителната фирма "MZ-60" с изпълнителен директор Георги Георгиев. Ако сте гледали новините от 5 февруари 2000 г., щяхте да видите в репортажа на Българската национална телевизия, по Канал 1, в който самият той обяви официално пред цяла България, че след бедствието на 3 и 4 септември лично от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са му са се обадили и са му възложили на него без никакъв търг, без някаква друга система или по не знам си какъв начин и критерий. Определя се точно тази фирма и й се възлага най-големият дял от предвидените средства, а именно 500 хил. лв. за възстановяването на моста на река Камчия при село Кривини. И въпреки че този мост се дава за възстановяване по този абсолютно порочен, недопустим начин на една явно приближена на правителството, или на министерството, или на господин Евгений Бакърджиев, или на областния управител фирма, този въпрос стои, виси във въздуха и чака отговор. В същото време тази фирма е трябвало до края на месец ноември при благоприятните климатични условия да приключи работата. В момента работата там продължава с толкова бавни темпове, че се очаква едва в края на май, ако не дойде нов порой, който да завлече и сега временната връзка. Това е съдбата на хилядите хора от този район. Никой не чака да чуе милионите средства, за които Вие говорите, защото те на практика не покриват нуждите и грижите на хората в района.
Затова аз Ви моля да преоцените този въпрос. Молбата ми е да се направи съответната проверка както за работата на фирмата, така и да се отговори на нуждите на хората, които чакат решение и са в трагично състояние. А не да чакаме новия порой и да чакаме март, когато да дойде ново бедствие, което да разсипе района. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаема госпожо Плугчиева, Вие поставяте сега тук въпрос, който не сте поставили в писмения Ви въпрос и поради това аз не мога да Ви отговоря за тази фирма. Това, което искам да Ви уверя, е, че тя не е приближена на мен. След като поставяте този въпрос, аз ще направя проверка за това какво е извършила фирмата.
Що се отнася обаче до другата част на въпроса Ви, смятам, че не е коректно да бъде поставен по този начин. И Ви казах защо. Аз Ви цитирам точно по дати, мога да Ви дам и решенията, с които са предоставени тези средства на тези общини, за които Вие питате.
МИГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ, от място): Но не са предоставени!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предоставени са средствата в общините.
Искам да Ви стане ясно още нещо: нито постоянната комисия, нито министерството сключва договори за изпълнението на тези обекти. Това е работа на общините. Така че съветвам Ви, като проявявате такава голяма грижа в качеството си на народен представител, което е много добро и положително според мен, просто проверете и в общините как се разходват тези средства.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Областите ги взеха!
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: А що се отнася до тази фирма, която цитирате, и за работата, която е извършена, тъй като не бяхте поставили писмено този въпрос, уверявам Ви, че такава проверка за извършеното от нея ще бъде направена по най-бързия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следва питане от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов относно дъждовно-дренажна канализационна система в град Мизия.
Има думата господин Борисов да развие питането си.
ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми най-напред да поздравя господин Праматарски с избирането му за министър. Желая Ви успех, господин Праматарски!
А сега - с проблемите на Мизия. Един от тежките проблеми на град Мизия са високите подпочвени води. Най-тежкият период е февруари-март, когато започва интензивното топене на снеговете. Живеещите там с тревога си спомнят наводнението от 15 февруари 1998 г. Наводнени бяха дворовете, избените помещения и приземните етажи. Водата се задържа чак до края на април. Трагедията от февруари 1998 г. се повтори през февруари 1999 г. Същата е картината и сега - февруари 2000 г. Три поредни години!
С оглед намиране на трайно решение ръководството на община Мизия се обърна към Научноизследователския институт по хидротехника и мелиорация. Направено беше хидроложко проучване и бяха предложени варианти за решаване на проблема. От направените предложения общинското ръководство възприе варианта смесена дъждовно-канализационна система. По този начин с дренажа ще се понижи нивото на високите подпочвени води, канализационната мрежа ще отведе дренажните води и ще се създаде готовност в бъдеще да се включи в канализацията на града. Ще отпадне опасността от епидемии в засегнатия район.
Господин министър, вероятно Вие вече знаете, че през миналата година по линията на областната администрация във Враца от Комисията по бедствия и аварии бяха отпуснати 220 млн. стари лева. В отчетите е записано, че с тези средства е изградена дига на р. Скът. Защитната дига обаче не решава проблема с високите подпочвени води. Дигата само би предпазила района от евентуално разливане на реката. Но разливане на реката става на 20-25 години, а високите подпочвени води създават проблеми на хората ежегодно.
Би могло да се дискутира дали отпуснатите за Мизия 220 млн. лв. през миналата година бяха използвани по най-целесъобразния начин. Ето защо вниманието на общинското ръководство в Мизия остава насочено към трайно решаване на проблема чрез поетапно изграждане на дъждовно-дренажна канализационна система. Отново става дума за средства. По линия на капитални вложения в поименния списък на обектите в общинския бюджет за 2000 г. е утвърдена сума от 205 хил. лв. Предстои изграждането на първия подобект с временна помпена станция и канал по улиците "Левски" и "Цар Освободител". За изграждането на отводнителния канал по ул. "Яворов" са необходими допълнителни средства. Затова община Мизия кандидатства във Фондацията за реформа на местното самоуправление. Приблизителната стойност на проекта е 94 хил. лв. Фондацията работи по програмата "Дунавска инициатива".
Както се вижда, общинското ръководство в Мизия интензивно работи за намиране на решение.
Господин министър, нашето питане е: бихте ли се ангажирали с отводняването на бедстващия квартал в Мизия? Може ли да се разчита, че Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи ще помогне с определена сума през тази година за изграждането на дъждовно-дренажна канализационна система?
Моля добре да бъда разбран, господин министър. Когато говорим за наводнения, не значи, че трябва отново да правим в Мизия защитни диги на река Скът. Става дума за дъждовно-дренажна канализация. Ето това е писмо на бившия кмет на град Мизия Иванка Кунчева. То е от 17 юни миналата година и е изпратено до всички инстанции. Чета дословно: "Но най-наболелият проблем - дъждовните и високите подпочвени води - няма да се реши с изграждането на дига на р. Скът." Написано е кратко, ясно, компетентно.
Уважаеми господин министър, днес пред телевизорите са всички жители на гр. Мизия. Те очакват Вашия отговор. Господин Праматарски, Вие можете да спестите страданието на тези хора. Вярно, сбъркали са през миналата година, когато с парите на държавата със самосвали са изсипали бракувани панели, за да правят диги, вместо да копаят канали и дренажи. Но това е минало. Сега хората имат нужда от помощ. Погледите им са отправени към Вас, господин Праматарски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Борисов, уважаеми дами и господа народни представители! В резултат на наводнение в гр. Мизия от водите на р. Скът през февруари 1998 г. Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет е предоставила на община Мизия за възстановяване на разходите по преодоляване на последиците от наводненията общо 22 млн. 827 хил. 660 лв. От които: 12 млн. 860 хил. - с Решение от 25 май 1998 г.; 9 млн. 967 хил. 660 лв. - с Решение от 16 юли 1998 г.
След повторното наводнение на града през февруари 1999 г. по искане на областния управител на област Враца от комисията са предоставени 220 хил. деноминирани лв. за изграждането на защитна дига на р. Скът в град Мизия и за почистването на коритото на реката в чертите на града до постигане на проектния му профил. По този начин Постоянната комисия към Министерския съвет е изпълнила една от основните си задачи - да осигури разплащането на извършените аварийни работи и провеждането на превантивни мероприятия за намаляване на опасността от следващи наводнения. Това са всъщност и функциите и възможностите на тази комисия.
По данни на експерти на комисията, установени по време на работните им помещения през 1998 г., градът няма изградена канализационна система, а появата на високи подпочвени води се свързва с изпълнените през същата година проучвателни хидрогеоложки проучвания. Сондажните работи са довели до навлизането в мощен водоносен пласт, което е последвано от покачване на подпочвените води в най-ниската част на града до равнището на повърхността.
Това е информацията, която се дава от експертите.
Изграждането на цялостна дъждовно-дренажна канализационна система е вариант на техническо решение, което може да задоволи потребността от понижаване нивото на подпочвените и отвеждането на повърхностните води за период от 20-30 години. Осъществяването на една такава инвестиция е част от благоустрояването на населеното място. То се различава от случаите, когато е необходимо да се възстанови съществуващ преди това обект и изисква по-сложна процедура за одобряване на тези инвестиции.
Съгласно Закона за териториалното и селищно устройство за всяко населено място се изграждат цялостни водопроводи и канализация, по изключение частични, когато няма условия за цялостното им изграждане. Тази дейност се извършва по утвърдени проекти в съответствие със строителните и регулационните планове и с техническите планове на вертикалното планиране, което означава, че ангажирането на постоянната комисия, която ръководя, към Министерския съвет, с решаването точно на този проблем, може да се окаже несъобразено с изискванията на самия закон. Така че грижата, която ние имаме - аз напълно разбирам ситуацията там, в която са изпаднали тези хора, и между другото имам становище и от Министерството на околната среда и водите, имам и становище на министерството на господин Чачев - искам да ви кажа, че решаването на проблема трябва да бъде търсен по един по-мащабен начин и не е във възможностите, и не е във функциите на комисията, макар че въпросът, който сте адресирали до мен, аз затова Ви отговарям, но трябва просто да имате предвид това уточнение.
Иначе що се отнася до аварийно-възстановителни работи по смисъла на закона, наистина комисията всички тези искания, които са постъпили при нея, ще направи своите проверки на място и за извършеното, както беше и в предишния въпрос, който беше поставен към мен от госпожа Плугчиева, и в рамките на възможностите средства ще бъдат отпуснати. Но пак повтарям, само за възстановително-аварийни работи, а не за изграждане на едни проекти, които изискват много по-големи инвестиции.
Между другото, само за информация да Ви кажа, че това, което ми е отговорил господин Чачев във връзка с Вашия въпрос, е, че през 1999 г. експертите, които са направили там необходимите проучвания, има работен проект заедно с подобрени количествени-стойностни сметки с анализирани цени. Община Мизия, казано по-просто, трябва да кандидатства в Програмата за финансиране през настоящата 2000 г. от Националния фонд за опазване на околната среда. Мисля, че това наистина е правилният път за решаването на този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Праматарски.
За два уточняващи въпроса господин Георги Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В констатациите, съдържащи се в поставения въпрос и във Вашия отговор, ние нямаме различия. Положението е трагично - дворове, къщи, мази, тоалетни и водоизточници са под вода. Не се живее в такава среда. Средствата са огромни. Източниците за тези средства са различни. Няма донор, който може да осигури тази сума. Но остава открит въпросът защо 220-те млн., отделени от залъка на България, дадени в солидарност с този страдащ град, са изразходвани безумно за този обект, който не решава нищо от проблема? И аз ще вляза в същество с помощта на документите, с които разполагам.
Много точно господин Борисов каза, че има сериозни проучвания, ангажирани са висши учебни заведения, научни институти, водещите катедри в тях и български специалисти да се направи проект. В тоя проект първият етап е дренажно-канализационната система, а дигата е третият. Областният управител в свое становище пише: в крайна сметка отказът на финансиране на този проект довежда до невъзможността за решаване на проекта.
Воден от мотива да намери решение областният управител, забележете, с помощта на независими експерти - от кого независими експерти? Експертът или е експерт или не е експерт. И забележете, предварителни разговори с МОСВ, изготвя доклад. В този доклад не са етапи, но са групи. В група "А" отново е дренажът. В група "В" на мероприятията е дигата.
Аз Ви питам, господин министър, като сте се запознавали с този случай открихте ли документи? Открихте ли технически основания и решения парите, които отпусна държавата да отидат за дигата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С един въпрос. После ще кажа другия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, после няма да може да кажете другия.
Има думата министър Праматарски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Божинов, извинявайте, че в началото не се обърнах и към Вас, тъй като въпросът е поставен и от двама ви за този район. Всъщност отговорът, който ви дадох, е точният отговор.
Значи ние с Вас нямаме спор за необходимостта от решаването на този въпрос. Както разбирам и от втория Ви въпрос, става ясно, че комисията, за която аз отговарям и която ръководя, не е в нейните функции да извършва тези огромни инвестиционни проекти, които по мнение, сигурно, на специалистите, трябва да бъдат такива. Затова моят отговор считам, че е коректен. Но ще ви помоля наистина за по-коректни въпроси тогава, когато се задават. Защото и при предния въпрос, и сега вие ми задавате нещо, което във вашия въпрос го няма и започвате да ме питате за някаква фирма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): За фирмата още не съм питал. Ще питам и за нея.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да, ще Ви отговоря по същия начин. Ще направим проверка и на тази фирма. Ще направим проверка как са разходвани тези средства. Още повече, защото самите общини, които вие защитавате, самите те разходват тези средства. И аз неслучайно ви казвам, че често пъти общините идват, има искане пред комисията, разглежда се от експерти, наистина има някакво бедствено положение - дали ще бъде свлачище, дали ще бъде някакво друго наводнение - общините получават тези средства и в същото време правят съвсем други мероприятия, свързани най-вече с благоустрояване. Аз ви го казах преди малко. Така че моят съвет към вас е, наистина, проверете и вие на място как са разходвани тези средства.
Иначе що се отнася до това дали е било целесъобразно това или друго действие, наистина това нещо ще бъде проверено. Средствата са предвидени, пак повтарям, наистина за помагане на населението в онези региони, където сериозно са пострадали, където изпитват най-големи затруднения. Средствата не са безгранични, макар че аз ви казах, че са увеличени два пъти в сравнение с бюджета 1999 г. за 2000 г., но те не са от такъв порядък, че да могат да бъдат решени и тези нужди - други, които някои общини и някои кметове си позволяват да правят. И аз ви уверявам, че наистина в тая посока комисията ще бъде много стриктна при разходването на средствата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Божинов да изкаже становището си дали е доволен от отговора.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, аз когато питам проверявам всичко - и документите. Отивам на място и се запознавам с фактите. Защото знам от гносеологията - науката, която се занимава с познанието, че за да питаш трябва понякога да знаеш повече от тоя, който ти отговаря. За да питаш трябва да стигнеш до границата на известното и на неизвестното. Вие сте далеч от тази граница. Вие ми говорите за общините.
Аз Ви питам защо областният управител и въз основа на какви проекти, на какви документи игнорира проектът, който даваше техническо решение, и изразходва средствата за един проект, който имаше единствена цел да бъдат усвоени парите? Не съм казвал "фирма". Вие казахте. Но щом казахте проверете вярно ли е, че едно лице с неговата фирма проектира, с друга своя фирма извършва, а жена му го контролира? И наистина са взели панелите от вътрешнозаводските пътища и са ги нахвърляли на брега на реката и тоя бент е язовирна стена, която връща подпочвените води в домовете на хората. Това безумие в подписката си хората го наричат с една изключителна дума. Кому беше нужно това загадъчно съоръжение? Идете, вижте старите панели. Те не са лети за тоя обект. Някой е откраднал парите, предназначени от държавата да спасят от бедствие хората. Дайте такива хора, вече да направим невъзможно тяхното... Аз не зная син ли е, какъв е. Може да е бил и най-различен. Но някой се е възползвал от това страдание, изразходвал е парите и тия хора сега живеят във вода. Дайте с Вас заедно да отстраним и да им помогнем! Това е моят призив. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
Преминаваме към отговори от министъра на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
Има думата народният представител Станимир Калчевски да развие своя актуален въпрос относно визовия режим с Република Молдова.

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Въпросът ми засяга изключително визовия режим с Република Молдова.
И така, Добричка област е най-близко до Република Украйна. Местни бизнесмени, пътувайки често до Украйна, многократно пресичат територията на Република Молдова. Сега съществува визов режим, за който се заплащат 40 долара в едната посока и 55 долара за отиване и връщане. Грешни пари за тези бизнесмени, а и не само за тях, а за пътуването на цели колективи е сериозно финансово бреме. Това става вече непосилно. Ще илюстрирам тази ситуация с един пример.
Една от фирмите в Добрич, все още съществуваща, при това добре съществуваща, е фирмата "Екострой", която през 1997 г. възстанови една прекрасна църква в с. Лъщиновка до гр. Измаил в Украйна. Същата година трима президенти се събраха да открият тази прекрасна църква. Стана едно прекрасно строителство, едно прекрасно мероприятие. Днес обаче тези хора са подложени на тежката ситуация на визовия режим с Република Молдова. В гр. Измаил сега фирмата "Екострой" завършва търговски дом, но пътуването през Република Молдова на големи групи от работници на тази фирма и други фирми става вече финансово тегло. С това илюстрирам един факт от вече съществуващия визов режим.
Моля Ви, госпожо Михайлова, по най-оперативния начин, може би чрез постоянна спогодба между Република България и Република Молдова, да се премахне или крайно облекчи цената на пътуването през Молдова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калчевски! С Постановление № 35 от 25 февруари 1999 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 153 от 23 декември 1998 г., Министерският съвет постанови Министерството на външните работи да започне процедура по прекратяване действието на двустранни договори за безвизов режим с Република Армения, Азърбайджанската република, Република Беларус, Босна и Херцеговина, Република Казахстан, Република Киргизтан, Република Куба, Република Молдова, Република Таджикистан и Туркменистан.
Приемането на гореспоменатите мерки беше наложено с оглед необходимостта от хармонизирането на визовия режим на Република България с този на страните от Европейския съюз и Шенген, произтичаща от статута на България като асоциирана страна към Европейския съюз и цялостната правителствена програма за адаптиране на българското законодателство към това на Европейския съюз. Те в никакъв случай не представляват недружелюбен акт спрямо държавите, по отношение на които се въвежда визов режим, и не следва да бъдат оценявани като фактор, допринасящ за утежняването на съответните двустранни взаимоотношения.
Трябва да се има предвид, че предлаганият досега в една или друга степен безвизов режим от нашата страна по отношение на 24 държави, спрямо които шенгенските страни имат въведен визов режим, поставяше България в най-неблагоприятна светлина в сравнение с останалите десет асоциирани страни от Централна и Източна Европа и се явяваше пречка в усилията за премахване на визовите ограничения спрямо българските граждани.
Същевременно, отчитайки наличието на българско мнозинство в Молдова и като израз на стремежа да облекчи пътуванията на гражданите на двете страни, с нота КУ 154-186-8 от 25 ноември 1999 г. Министерството на външните работи предложи на молдовската страна към молдовските и българските граждани да се прилага режим на издаване на гратис-визи на основата на взаимност. С Нота 513 от 13 декември 1999 г. Посолството на Република Молдова в София отговори, че Министерството на външните работи на Република Молдова смята за целесъобразно реалните разходи по издаването на бизнес, туристически и частни визи, регистрация и проверка на документи, използване на факс, телефон и други да бъдат поети от гражданите, на които се издават визи, в размер до 25 щатски долара. Известно е, че българският нормативен документ, който определя цената на визите, издавани от българските посолства и консулства, е Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи. Тя е одобрена с Постановление № 195 от 1992 г. на Министерския съвет и с последно изменение и допълнение през 1998 г. Прилага се от всички задгранични мисии на Република България по отношение на всички чужди граждани, на които се издават визи, и може да се изменят само с акт на Министерския съвет. Различие по отношение на гражданите на само една държава може да има при наличието на двустранен договор, както и Вие споменахте, между Република България и съответната държава.
По тази причина, изхождайки от по-горе посочените интереси на българите в страната и в чужбина и в отговор конкретно на Вашия въпрос, Министерството на външните работи подготвя проект на спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за облекчен визов режим, който след съответно съгласуване ще бъде предложен на молдовската страна. Предвиждаме това да стане в рамките на първото тримесечие на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика, ако желае, има думата господин Калчевски.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Няколко въпроса. Аз миналата седмица разговарях с господа от посолството на Молдова и наистина нещата стоят така, както Вие ги съобщихте. Тревожи ме обаче темпът на решаването на въпроса. Темпът. Ето днес е 18 февруари. Нека това не се отлага за лятото или за ранна пролет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: През първото тримесечие.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: Дано да е така.
Второ, контингентът на бесарабските българи в гр. Добрич и в региона е много сериозен, доста голям остава. Сега тук се върти Законът за българите, живеещи в чужбина. Значи въпросът за тяхното третиране в България не е толкова лесен, тъй като и Молдова, и Украйна са страни, подобно на България, преминаващи през перипетиите на реформата - страни, брулени, грухани, мачкани и т. н., и т. н. Всеки долар се изкарва много трудно. Дали ще платят тези хора 25 или 30 долара не е без значение.
Аз съм много доволен от отговора, но темпът на решаването на този проблем ме смущава. Още веднъж искам в понеделник при срещата си с една част от бесарабските българи и българите, живеещи в западните райони на Украйна, да ги уверя, че наистина до три месеца въпросът ще бъде решен, като се облекчи цената на пътуването. Това е моята мисъл. А за бизнесмените - нека ги пощадим, но те не са най-голямата грижа, най-големият проблем.
И така, аз слизам от трибуната удовлетворен. От Вас не мога да не бъда доволен. Но апелът ми е: по-бързо да стане това нещо, за да може при следващите пролетни мероприятия, които се готвят в Украйна и голяма маса добруджанци ще пътуват там, тъй като нашата област е отворена към Украйна, особено към Молдова, особено летния период, когато идва туризмът, да дадем своята дан за тази съвместна спогодба и с Молдова, и с Украйна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Калчевски.
Следва актуален въпрос от народните представители Велко Вълканов и Драгомир Шопов относно обезщетяване на български граждани, принудително работили в германски предприятия по време на Втората световна война или задържани в нацистки концлагери.
Има думата господин Драгомир Шопов да го развие.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаема госпожо министър Михайлова, съвсем справедливо, Вие знаете, световната общественост постави въпроса за обезщетяване на лицата, работили принудително в германски предприятия по време на Втората световна война или задържани в нацистки концлагери. След продължителни разговори бе постигнато споразумение да бъдат изплатени като обезщетение на тези лица 10 милиарда марки. Основание да получат такова обезщетение имат и редица български граждани, които по време на Втората световна война също са били на принудителна работа в германски предприятия или пък са били неправомерно задържани в германски концлагери.
Във връзка с тези обстоятелства молим учтиво, госпожо Михайлова, да ни отговорите на въпроса: дали българското правителство е предприело пред германското правителство необходимите стъпки за съответно обезщетяване на пострадалите по този начин български граждани? Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата министър Михайлова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата министър Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! През годините на Втората световна война около 100 български граждани, намиращи се на територията на Германия или на окупираните от нейната армия страни, са били заставени да работят принудително в германски предприятия или са били задържани в концлагери. Най-големите групи са били български студенти от Братислава, Дрезден, Флосенбург, съответно 53 души в Дахау, 16 - в Бухенсвалд, 14 - в Флосенбург. Има данни и документи още за български концлагеристи в Маутхаузен - 7 души, в Радеберг - 3 души, в Рабенсбург - 2, Аушвиц или Освиенцим, Заксенхау и Брюкс - по 1 човек. Общо 98 души.
Двадесет и седем са загинали още в лагерите, други 48 са починали по различно време през 1945 г.
По-голямата част от оцелелите са обединени в Клуб на българите-концлагеристи от хитлерофашистките лагери Дахау, който след 1990 г. се активизира с цел откриване на възможности за обезщетяване на неговите членове.
От историческо-правна гледна точка въпросът за възможността за обезщетяване на българските граждани, положили принудителен труд в германските предприятия по време на Втората световна война или задържани в нацистки концентрационни лагери може да се разглежда в следния контекст: съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 4 от Парижкия мирен договор България от свое име и от името на българските граждани се отказва от всички претенции спрямо Германия, останали неуредени на 8 май 1945 г., с изключение на претенциите, произтичащи от договори и други задължения, сключени преди 1 септември 1939 г. Този отказ обхваща дългове, междуправителствени претенции, свързани с договори, сключени по време на войната, и всички претенции за обезщетение за загуби или щети, възникнали по време на войната. Този отказ недвусмислено представлява сериозна пречка за предявяване на претенции за обезщетяване на българските граждани, работили принудително в Германия или в германски фирми. Федералният закон на Федерална република Германия за обезщетяване на лицата, жертви на националсоциализма от 1 октомври 1953 г. урежда въпросите за обезщетяване на тези лица, които по причини на политическа съпротива срещу националсоциализма или поради принадлежност към дадена раса, религия или мироглед са били преследвани от националсоциализма и по този начин са им нанесени щети на живота, здравето, свободата или собствеността, имуществото, професионалното или стопанско развитие.
Легитимирани да получат такова обезщетение са били тези лица, които като преследвани по смисъла на закона на 31 декември 1952 г. са имали местожителство или постоянно са пребивавали на територията, попадаща под юрисдикцията на закона, тоест Федерална република Германия, респективно са имали друга пространствена връзка към територията на Федерална република Германия или бившия германски Райх в границите от 1937 г. Например били са преселници от бивши германски територии, бегълци от съветската окупационна зона и т.н.
Допълнителен закон от 1965 г. предвижда обезщетение за преследвани изселили се най-късно до 1 януари 1966 г. във Федерална република Германия от източноевропейските държави. Предвидени са били и срокове за предявяване на искания по Федералния закон, които са изтекли на 31 декември 1969 г. Персоналната легитимация за получаване на обезщетение по Федералния закон, която е била поставена в зависимост от така наречения териториален принцип, е изключила на практика възможността български граждани да поставят искове пред Федерална република Германия.
Между 1954 и 1964 г. Федерална република Германия е сключила с 11 европейски държави глобални споразумения за изплащане на еднократни суми в полза на гражданите на тези страни, респективно наследници на загиналите, които вследствие на принудителните мерки на националсоциализма са претърпели физически щети, но не са могли да получат обезщетение поради неспазване на исковите срокове и условията за местожителство, съгласно Федералния закон.
За съжаление обаче правителството на Народна република България поради съюзническите си отношения с Германската демократична република не е предприело постъпки за сключването на такива договори с Федерална република Германия, предвиждащи обезщетение за своите граждани, жертви на националсоциализма. По тази причина обсъждането на въпроса за обезщетение на бившите концлагеристи става възможно едва след падането на берлинската стена, като през 1992 г. Министерството на външните работи на Република България подема инициатива и поставя въпроса пред германската страна. В отговор на това Федералното министерство на финансите излиза със становище, с което по същество се отхвърлят исковете за обезщетение на българските граждани, като се посочват следните мотиви:
- първо, липсата на международно-правни споразумения;
- второ, отказите на България, Румъния и Унгария от претенции към Германия за репарации;
- трето, давност от 45 години след края на Втората световна война, както и около 30 години мирно и изпълнено с взаимно доверие и изгодно сътрудничество на Федералната република с международната общност;
- четвърто, други правни условия и ограничения, произтичащи от Федералния закон за обезщетенията на жертвите на националсоциалистическите преследвания и международни договори.
След извършените допълнителни проучвания и предприетите дипломатически стъпки от българска страна беше констатирана невъзможността да се отстои ефективно искането на българските граждани по международноправен път. На срещата с германските дипломати беше изразено становището на българската страна, че решението на въпроса за компенсациите на българските граждани, жертви на националсоциализма, не би следвало да се търси с международноправни средства. Наложи се изводът, че в духа на приятелските отношения между България и Федерална република Германия проблемът трябва да се разгледа в неговите хуманитарни аспекти.
Въпреки обективната невъзможност за международно-правна интервенция в резултат на действията на ищците, както и многобройни консултации и запитвания от страна на Министерството на външните работи, включително и поставяйки въпроса в дневния ред на българо-германските отношения, през 1994 г. германския Бундестаг по принцип одобрява, а през 1996 г. конкретизира средства за подпомагане на оцелелите от Централна и Източна Европа в размер на общо 80 млн. германски марки. От тях за България са отделени около половин милион германски марки, предназначени за принудително трудилите се и пребивавали в концлагери около 30 живи души, и за български граждани от еврейски произход, пострадали от фашизма на българска територия, които са над 1200 души.
Досега за българските граждани от еврейски произход са били дарени средно по 600 германски марки в четири категории, според степента на щетите. След преговорите между заместник-министри на външните работи на Република България и висши германски представители в периода 1997 - 1999 г., предвидената еднократна помощ за всеки от бившите концлагеристи бе увеличена от 500 на 1000 германски марки. Координираща организация от българска страна е Българския червен кръст, който след проверка на молбите в международната служба за издирване в Бат Арлезен - Федерална република Германия, изплаща сумата. По данни на Българския червен кръст към 14 февруари 2000 г. са удовлетворени 19 молби. Още две са в процедура на проверка.
Както българската страна нееднократно е заявявала, ние разглеждаме отделената от Федералното правителство сума като еднократна помощ, а не като същинско обезщетение за страданията на нашите сънародници. Същевременно ние високо ценим този жест на добра воля и човешка съпричастност, изразени с решението на германския Бундестаг за отпускане на средствата.
Междувременно световни еврейски организации поставиха пред Федералното правителство въпроса за обезщетяване, включително и на бивши концлагеристи от Централна и Източна Европа. След постигнатото принципно съгласие с деловите среди във Федерална република Германия, както и с германски фирми, чиито клонове в Германия също са ползвали принудителен труд, на 19 декември 1999 г. германското правителство основа фонд от общо 11 млрд. германски марки, като по 5 млрд. се поделят между правителството и германската индустрия, а 1 млрд. следва да внесат фирми от Съединените американски щати. Поради обстоятелството, че фондът не е окончателно окомплектован, изплащането на първите суми се очаква да започне през втората половина на тази година.
По същата причина все още няма информация за процедурата по приемане на молби за обезщетение.
След направените сондажи държа да ви уведомя, че гарант за работата на фонда е лично федералният канцлер Шрьодер.
Освен това за целите на фонда се подготвя приемането на федерален закон, който обаче няма да регламентира разпределението на средствата между различните заинтересовани групи лица, както и по географски признак между държавите в Централна и Източна Европа.
Този факт и частно-правния характер на исковете поставят невъзможна евентуална процедурна намеса на дипломатическо равнище.
В заключение се налагат следните изводи:
Първо, ограничената международна правоспособност и дееспособност на българското правителство при подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г. е отнело възможността за по-нататъшни юридически стъпки в тази посока.
Второ, положените въпреки това усилия от страна на външно министерство след 1990 г. и особено в периода 1997 - 1999 г. допринесоха за оказване на еднократна помощ на бившите концлагеристи, на която ние не гледаме като на същинско обезщетение.
И трето, всъщност най-важното оттук нататък, това е след окомплектоването на фонда за обезщетяване на принудителния труд по време на Третия райх чрез българските мисии в Германия своевременно ще бъде предоставена информация на потърпевшите за процедурата по отпускането на средствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
За реплика има думата господин Шопов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за изчерпателния и точен отговор. Данните, които Вие съобщихте, занимават нашия народ, разбира се. И около 30 души мисля, че сега все още са живи от тези хора, които са били на принудителна работа в Германия или са прекарали известен период от своя живот в германските нацистки концлагери.
Аз съм впечатлен от всичко, което Вие казахте, от цялата тази сложна процедура, която беше огласена тук пред нас, от всички мерки, които са взети. Разбира се, допуснати са и редица слабости, които са възпрепятствали и възпрепятстват решаването на този въпрос сега. И се надявам, че в този хуманитарен аспект, за който Вие говорите и след окомплектоването на този фонд, за който стана дума, тези хора ще могат да получат заслуженото обезщетение, защото все пак това, което те са изживели, е страшно за тях и мисля, че ще бъде един заслужен акт на внимание от страна на нашата общественост и по дипломатически път, разбира се, което е възможно, да се направи. Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
Преминаваме към отговори на министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев.
Има думата народният представител Красимир Каменов да развие своя актуален въпрос относно липсата на кадастрални планове на имотите на собствениците на земеделски земи, находящи се в строителните граници на град Враца. Заповядайте!
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Възстановяването на земеделските земи е сред основните приоритети в работата на правителството. Процедурите по възстановяването на земеделските имоти в землището на град Враца са пред приключване. Поземлената комисия в град Враца въз основа на приложените доказателства след съвместно уточняване местоположението на имотите от заявленията за възстановяване собствеността върху земеделските земи е постановила решения, с които признава правото на собственост върху земеделски земи с обща площ около 2800 дка, които са включени в строителните граници на град Враца след образуването на ТКЗС и ДЗС. Поради факта, че все още не са изработени помощни кадастрални планове, съгласно чл. 13 от приложението на Правилника на Закона за възстановяване собствеността върху земеделските земи и указанията за прилагането на чл. 10, ал. 7 от закона, дадени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, собствеността на тези имоти не е възстановена, както и не е определена застроената част от тях, за които се дължи обезщетение.
Отделът "Териториално и селищно устройство" към община Враца до момента не е открил кадастрални планове, комасационни планове, частични градоустройствени планове или планове за оземляване преди образуването на ТКЗС и ДЗС и отказва да издава скици и удостоверения по чл. 13 от приложението на закона. Отказите за издаване на скици не дават възможност на собствениците на земеделски земи, които не могат да получат същите в реални граници, да бъдат обезщетени с поименни компесационни бонове или с равностойно количество земеделска земя.
В същото време в приемната ми като народен представител идват граждани, които представят доказателства, че върху земи, които те са притежавали, сега се извършва строителство от хора, които нямат собственост върху тези земи.
Община Враца разрешава да се извършва строителство от лица, които нямат право на собственост върху посочените имоти. Всички тези нарушения се извършват умишлено и са породени от липсата на кадастрални планове и създават социално напрежение сред хората и чувството, че те са ощетени.
Затова моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е следният: кой възлага и финансира изработването на кадастрални планове на имотите на собствениците на земеделските земи, намиращи се в строителните граници на населените места, правото на собственост върху които подлежи на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каменов.
Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каменов! Финансирането на дейностите по изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се извършва със средства, предоставени от държавния бюджет по искане на Министерския съвет. Това е предвидено в § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Със средства от бюджета, който ежегодно се утвърждава на Министерство на земеделието и горите, за дейностите по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, се финансират и работи по създаването на помощните кадастрални планове, необходими във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 7 от закона. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Правилника за приложение на закона държавните и общинските органи, включително и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, оказват съдействие на поземлените комисии при осъществяване на дейността им. В този смисъл, в съответствие с чл. 13а, ал. 4 от Правилника за приложение на закона, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало през 1998 г. указания за прилагане на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи относно възстановяване правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и ДЗС и включени в строителните граници на населените места.
Форма на съдействие е и задължението, което имат техническите служби на общините при издаването на удостоверението по чл. 13, ал. 5 и скицата по чл. 13, ал. 6 от Правилника за приложение на закона, както и попълването на кадастралния план по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство след влизане в сила на решенията на поземлените комисии.
Ето защо по зададения въпрос следва да се има предвид, че след като община Враца е установила, че няма достатъчно данни за издаване на удостоверения по чл. 13, ал. 5 и скици по чл. 13, ал. 6 от Правилника за приложение на закона, е поискала целево финансиране на бюджета за 2000 г. с писмо изх. № СУ-92-00-59 от 28 декември 1999 г. за изработване плановете по чл. 13а, ал. 1 от Правилника за приложение на закона и по-конкретно - на плана за установяване границите на имотите на бившите собственици.
Съгласно Заповед РД-09-897 от 22 април 1998 г. на министъра на земеделието финансирането на плана на имотите на бившите собственици би трябвало да се извърши през настоящата 2000 г. от Министерство на земеделието и горите съобразно финансовите му възможности.
На Министерство на регионалното развитие и благоустройството не е предвидено целево финансиране на дейностите по прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Обаче независимо от недостатъчните финансови средства, съзнавайки необходимостта от по-бързо приключване на аграрната реформа, през миналата 1999 г. министерството по искане на съответните общини е финансирало актуализирането на кадастралните планове на райони, в които е имало искания за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7.
Тези искания са за земи в градовете София, Пловдив, Варна, Шумен, Стара Загора и Берковица.
Тези планове са един от елементите за изработването на помощните кадастрални планове, въз основа на които на гражданите се издават споменатите вече удостоверения и скици. От своя страна Министерство на земеделието и горите е финансирало за тези населени места изработването на плановете на имотите на бившите собственици.
Що се отнася за незаконното строителство в град Враца, трябва да отбележа, че само за месец януари на настоящата 2000 г. са съставени 9 констативни акта за незаконно строителство, издадени са 10 заповеди за спиране на незаконно строителство, 2 за отмяна на строителни книжа и 16 наказателни постановления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика има думата господин Каменов.
КРАСИМИР КАМЕНОВ (СДС): Аз Ви благодаря, господин Чачев, за изчерпателния отговор. Смятам, че Вие очертахте и рамката, в която оттук нататък ще се движат нещата и сроковете, в които ще бъдат изработени кадастралните планове. Само бих искал да отбележа две неща.
Явно, че има забавяне от община Враца за искането за финансиране, защото ние разбираме тук, че вече има доста общини, които са ни изпреварили. Но както и да е, финансирането ще бъде отпуснато.
Второто, което бих искал да отбележа, че аз също съм удовлетворен от това, че се потвърждава съществуването на незаконно строителство в град Враца върху имоти на собственици и затова ще Ви моля проверките да продължат и да бъде установена справедливостта с имотите на тези собственици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Кирил Ерменков относно незаконното владение и приватизация на собственост на Федерацията на Научно-техническите съюзи.
Има думата господин Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В рамките на парламентарния контрол в края на месец юни миналата година поставих на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Бакърджиев въпроса за условията за приватизация на сградата на "Заводпроект" - ЕООД, находяща се на ул. "Гурко" № 12. Предоставени бяха и официални писма до министерството преди актуалния въпрос, които доказват и чия е собствеността.
В изготвения правен анализ на "Заводпроект" беше включена и собственост, недвижим имот на Федерацията на Научно-техническите съюзи в България - шести тавански етаж в сградата на ул. "Раковски" 108, и ул. "Гурко" 16, в потвърждение на което представихме във вашето министерство крепостен акт № 522, дело № 581 от 27 април 1907 г., нотариален акт № 63, наказателно дело 240 от 1959 г., договор между Централния съвет на Научно-техническите съюзи и "Заводпроект" от 24 октомври 1986 г. и решение № 22-76 от 16 ноември 1995 г. на Върховния съд на Република България, с което е потвърдена собствеността на федерацията и е осъдена Столична голяма община да заплати на федерацията деловодните разноски.
В отговора на господин Бакърджиев на 2 юли, миналата година, бяха посочени документи за собственост и анализ на правното състояние на "Заводпроект", находящи се на ул. "Гурко" № 12-14. Тогава господин Бакърджиев потвърди, че приватизацията не засяга административната сграда, с адрес ул. "Раковски" № 108, ъгъла на ул. "Гурко" № 16, без да коментира надстройките на шестия и таванския етаж и на неизпълнението на последното решение на Върховния съд от 16 ноември 1995 г. Във връзка с различия с цитираните документи се договорихме за допълнителна среща за уточняване на документите за собственост на двете страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Федерацията на Научно-техническите съюзи. Федерацията предостави всички документи, но среща или отговор на писмата до този момент не са получени.
Възприемам - каза тогава господин Бакърджиев - незабавно Вашето предложение да седнат представители на министерството и федерацията и Вие като председател, и аз като министър, да получим резултат от този разговор. Цитирам становището тогава на господин Бакърджиев. Вместо това по наша информация приватизацията е финализирана. Продадена е и собственост на Федерацията на Научно-техническите съюзи, потвърдена с решение на Върховния съд. В момента помещенията на шестия и седмия етаж, собственост на федерацията се ремонтират от фирма, по наша информация "Софийски имоти", вероятно от новите собственици. При това, господин министър, с използване на мощна техника, която нанася непоправими щети на носещата конструкция на сградата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ерменков, времето Ви изтече.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Господин председател, ако разрешите да задам актуалния си въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Задавайте го в рамките на времето, с което разполагате.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Господин министър, финализирана ли е приватизационната сделка за продажба на "Заводпроект"? Включени ли са в сделката шестия и таванския етаж на "Гурко" 16, собственост на федерацията? Кой е новият собственик на сградния фонд и уведомен ли е той за съдебното решение за това, че продавате чужда собственост? Моля, ако е възможно, естествено, да предоставите и копие от договора за сделката на "Заводпроект". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата министър Чачев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! В рамките на парламентарния контрол през месец юни миналата година по повод Вашия актуален въпрос относно същия имот министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Бакърджиев Ви е запознал подробно и аргументирано с фактическата и правна обстановка, установена със съответните документи. Във връзка с приключилата приватизация на "Заводпроект" ЕООД и Вашето питане бих искал отново да изброя основните документи в подкрепа на становището на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Анализът на правното състояние във връзка с вещните права установява, че "Заводпроект" ЕООД, сега ООД, София, е собственик на:
1. 728,1 квадратни метра дворни места, находящи се на ул. "Гурко" № 12-14, части от парцели 8 и 4а по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 180, том 12, дело 23-77 от 1963 г.
2. Трети, четвърти и пети етаж със застроена площ 482,13 квадратни метра, шести етаж със застроена площ 1023,20 квадратни метра от масивната административна сграда, построена през 1966 г. и седмия терасовиден етаж със застроена площ 679,50 квадратни метра, построен през 1989 г., находящи се всички на ул. "Гурко" № 12.
Трето, сутерен под сградата със застроена площ 240 кв.м.
И четвърто, складова площ в сградата в размер на 53 кв. м.
Собствеността върху сградния фонд се установява с акт за частна държавна собственост № 305 от 30 юни 1997 г., издаден въз основа на стар акт за държавна собственост № 11774 от 28 септември 1987 г.
На адрес: ул. "Гурко" №№ 12, 14 и 16 има надстройка, която по правния анализ, е собственост "Заводпроект" ЕООД. Освен с акта за държавна собственост, дружеството установява правата си и със следните документи:
Първо, писмо № А 34-4 от 29 януари 1964 г. на Министерския съвет до "Заводпроект" и Научно-техническите съюзи, с което се разрешава на "Заводпроект" да извърши надстрояване на новостроящата се сграда на Централния съвет на НТС в България на ул. "Гурко" № 16.
Второ, писмо № АЛ 18-200 от 17 февруари 1964 г. на Софийския градски народен съвет до НТС, с което, по повод жалба на Научно-техническите съюзи, Министерският съвет е определил надстрояването и пристрояването да стане за нуждите на "Заводпроект".
Трето, Позволителен билет № 1 от 3 януари 1964 г. за строеж, издаден на "Заводпроект" за пристройката на производствената сграда и надстройката на ул. "Гурко" №№ 12, 14 и 16.
Четвърто, разрешение за строеж № 430 от 27 ноември 1987 г. в полза също на "Заводпроект".
И накрая, пето, протокол Образец 16 от 30 декември 1989 г. за надстройката на ул. "Гурко" № 12.
На основание на данните и заключенията в правния анализ на "Заводпроект" ЕООД, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 8 юни 1998 г. е открило процедура за приватизация на "Заводпроект" ЕООД. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 70 от 19 юни 1998 г.
В шестмесечния срок по § 6б от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Федерацията на Научно-техническите съюзи в България е предявила претенцията си за собственост върху VI и таванския етажи на сградата, без да представи никакви документи, обосноваващи правото й на собственост.
Решението на Върховния съд като втора инстанция е по дело, в което страни са били Федерацията на научно-техническите съюзи и Столичната община. Не е имало основания трета страна, каквато е министерството или "Заводпроект", в чието имущество е надстройката, да вземе решение за предаване на владението на сградата без съдът изрично да се е произнесъл за това и искането е останало без последствия.
Приватизационната процедура е проведена чрез публично обявен конкурс, заповедта за който е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 49 от 1999 г. В конкурса са представени две оферти. Конкурсната комисия е одобрила офертата на "Лабело" ООД - гр. София. Приватизационният договор е сключен на 12 юли 1999 г. и с него са продадени 80 на сто от капитала на "Заводпроект" ЕООД. Надстройката е включена в капитала и баланса на дружеството още при преобразуването на "Заводпроект" ЕООД през 1991 г. и не е деактувана. Актът за държавна собственост за нея не е отменен към датата на правния анализ.
Претенцията на федерацията за предаване на владение върху надстройката трябва да бъде разгледана от съда. Уведомени сме от купувача, че с искова молба до Софийския градски съд срещу "Заводпроект" ЕООД това е сторено от страна на федерацията. Решението на съда по делото ще разреши окончателно въпроса за собствеността, както и за предаване на владение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Чачев.
За реплика има думата господин Кирил Ерменков.
КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ДЛ): Господин министър, благодаря за допълнението, което правите към отговора на господин Бакърджиев отпреди близо една година. Наистина е важно да се знае, че има заведено дело от федерацията и поради болест на ответника на 20 април делото е отложено. Ако има законови правомощия и документи, доказващи собствеността на министерството или на "Заводпроект", аз предполагам, че съдът отдавна би взел отношение. Още повече, че първата искова молба е от 1996 г. и чак сега се насрочва дело.
Аз все пак се обръщам към Вас с молба, ако е възможно, уважаеми господин министър, да прецените доколко е технически издържан ремонтът, който се прави, и дали не се нарушава носещата конструкция на сградата. Вие и господин Бакърджиев преди повече от година говорихте за ул. "Гурко" №№ 12 и 14, а аз говоря за ул. "Гурко" № 16, където е надстройката. Има и конкретни документи, които доказват договореността между Централния съвет на Научно-техническите съюзи и "Заводпроект" за изграждане на V и VI етаж, за временно ползване от три години и връщане на съюза. Вероятно тези неща са избегнати и от купувача, повече от продавача естествено, въпреки че правният анализ, който цитирате Вие, не е законовият мотив за разглеждане на нашите взаимоотношения.
Уважаеми господин Чачев, аз ще Ви връча и доста писма, на които Министерството на регионалното развитие и благоустройството не отговаря. Много Ви моля, за да има ефективен диалог между Вас и другите организации, хората, които са задължени да отговарят в законовия срок, да извършат това. Това е добре за ефективен диалог и в бъдеще, уважаеми господин министър. Независимо от това кой е виновен - дали заместник-министър или друг служител на министерството, моля да бъде санкциониран.
Аз си разрешавам да Ви представя още веднъж тези документи, очаквайки делото, което е заведено и отложено поради болест на ваш служител, да бъде разгледано и решено в съответния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има думата народният представител Илия Петров да развие своя актуален въпрос относно построяването на пътя Враца - Оряхово. Заповядайте.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господин министър! Построяването на пътя Враца - Оряхово е планирано за 2000 г. и средствата за осъществяването на строежа по досегашна информация са осигурени. С оглед на изключително тежката икономическа и социално-демографска обстановка в област Враца, както и високия ръст на безработицата, бих желал да ми отговорите на следния въпрос: кога ще започне изграждането на пътя Враца - Оряхово? Какви ще бъдат етапите? Каква ще бъде предполагаемата заетост на жителите на Врачанска област, както и крайната дата на приключване на обекта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров!
Международният път Е-79 преминава през областите Враца, Монтана и Видин и е част от Еврокоридор № 4 по направлението Видин - Кулата. Това е един от петте паневропейски коридори, интегриращ България със съседните страни в общата европейска пътно-транспортна инфраструктура. Неговото значение е отразено в Националния план за регионално развитие и в конкретни инвестиционни проекти, разположени в близък и средносрочен аспект.
Ще припомня, че още през пролетта на миналата година в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе проведено съвещание, на което експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, Министерството на финансите и Главно управление на пътищата разработиха стратегия за ускореното изграждане на пътища от трансевропейските коридори през България, които заобикалят Югославия. Решението бе продиктувано от косовската криза и търговските загуби, които търпеше нашата страна. По този начин България предложи на Европа нова и трайна алтернатива на транспортните коридори, които да заобикалят зоната на конфликта.
От друга страна, българското правителство по категоричен начин отстояваше тезата, че вторият мост на река Дунав трябва да бъде построен при Видин - Калафат, тъй като неговото местонахождение съвпада с трасето на 4-ти паневропейски транспортен коридор. Въпреки че румънската страна имаше отрицателно становище по този въпрос, в средносрочната правителствена програма залегнаха като приоритетни пътните проекти, свързани с рехабилитацията на целия участък от Дупница до Видин.
В проекта "Транзитни пътища, фаза - 1", са проектирани група обекти - Лот 1, включващи и пътя Враца - Оряхово, като неговата обща дължина е 64 км 300 м.
Строителството се финансира от Европейската инвестиционна банка в Люксембург, съгласно сключен финансов Договор № 7672, ратифициран от Народното събрание през миналата година.
Европейската инвестиционна банка преди 2 седмици уведоми Министерството на финансите за предоставянето чрез Министерството на финансите на Главно управление на пътищата на първия транш по финансов Договор "Транзитни пътища-3" от 5 млн. евро.
Необходимите средства за съфинансирането от българската страна са осигурени от Инвестиционната програма на Главно управление на пътищата за настоящата 2000 г.
На 10 януари бяха отворени офертите на фирмите, кандидатстващи за контрол на строителството по същия лот. Процедурата за избор на резидент и инженерен екип ще завърши на 15 март тази година. В момента се работи по предстоящия за подписване договор за строителство, който е изцяло съобразен с изискванията на Международната федерация за инженерни и консултантски услуги - ФИДИК.
Строителството на пътя Враца - Оряхово започва в началото на месец април тази година и ще завърши в края на месец юни 2001 г.
Ще бъдат ремонтирани следните участъци: Враца - Липница с дължина 46 км, Липница - Мизия - с дължина 12 км и Мизия - Оряхово - с дължина 6 км и 300 м.
Отделните етапи за изпълнение са със срок 15 месеца от подписване на договора с изпълнителя.
Предвижда се изпълнението на следните видове работи: земни работи - изкопи, насипи, престъргване - общо 135 хил. 500 кв. м; общи работи - неплътни асфалтобетони в размер на 926 хил. 600 кв. м и износващ пласт в размер на 579 хил. 200 кв. м; пътни работи - основа на банкети - 62 хил. 900 куб. м, бордюри - 16 хил. 800 линейни м, еластични огради - 11 хил. 200 линейни м, маркировка - 28 хил. 600 кв. м и облицовъчни окопи - 16 хил. 300 кв. м.
Предвижда се също така ремонтът на 11 мостови съоръжения с всички произтичащи от това работи.
В заключение бих желал да допълня, че за изпълнението на всички тези дейности съгласно проекта се предвижда да бъдат ангажирани от региона на Враца около 550 работници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петров не желае реплика.
За процедура думата има господин Иван Борисов.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята процедура е отправена лично към Вас, господин Куртев, и е свързана с актуалния въпрос, който току-що чухме.
Господин председател, на моя актуален въпрос № 954-06 от 23 ноември 1999 г. по абсолютно същия въпрос - за пътя Враца - Оряхово, господин Евгений Бакърджиев в един от последните дни на миналата година за парламентарен контрол - през декември, отговори най-аргументирано, най-подробно, за което аз му благодарих от трибуната. Благодариха му и жителите на селищата, през които минава пътят Враца - Оряхово. Най-ентусиазирани бяха хората от Оряхово. Пътят е много разбит, много тесен. Там се поема цялото движение от ферибота.
Днес, след по-малко от 2 месеца, ние чухме същия въпрос.
Пред мен е и друг мой актуален въпрос от същата дата - 23 ноември, който пък е свързан с производството на безопасни заместители на азбестоциментови тръби за водопроводната система на Република България.
Този въпрос, този мой въпрос, господин председател, от същата дата Вие сте го върнали. Върнали сте го за това, защото такава Ви е мотивацията - на аналогичен въпрос е отговаряно. Да, на аналогичен въпрос отново господин Бакърджиев преди 2 години и половина отговори, но този въпрос с тръбите има динамика, има развитие. И аз си позволих в края на миналата година да задам същия въпрос. Вие го върнахте, защото на аналогичен въпрос преди повече от 2 години и половина е отговорено, а на въпроса за пътя Враца - Оряхово, на който е отговорено преди около месец и половина, днес ние отново слушаме отговор.
Моят въпрос е: трябва ли всички народни представители от Врачанската група - ние сме 7 човека - да задаваме един и същи въпрос? Въпросът е много голям и всеки петък все да се задава от тази трибуна, все ще бъде интересен.
Аз питам и това е моята процедура, господин председател, какви са критериите, по които Вие преценявате дали един актуален въпрос от народен представител ще бъде върнат или не? Единият е зададен преди по-малко от 2 месеца, а другият е зададен преди 2 години и половина. Единият се връща, а другият се допуска. Питам какви са критериите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И ще Ви отговоря, господин Борисов. Ако е така, както казвате, че на този въпрос... (Реплики на господин Иван Борисов.)
Момент, сега, изслушайте ме.
Ако на този въпрос е отговаряно съгласно правилника, не е необходимо, дори не трябва да се отговаря отново. Очевидно е допуснат пропуск от служителите. Ще им бъде обърнато внимание.
ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ, встрани от микрофоните): Не е до служителите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако смятате, че господин Соколов или аз ще изчитаме всички въпроси и ще правим справки дали по-рано е отговорено или не, очевидно се лъжете. Не е така. Това си е работа на служителите. Ако е допуснат такъв пропуск, ще им бъде обърнато внимание.
Преминаваме към отговори на въпроси към министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров.
Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно кабелната телевизия на Техническия университет.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър! Аз ще поставя своя въпрос максимално кратко, защото в един момент, в който не сте платили заплатите на 45 хил. учители, проблемът, който ще поставя, може да се приеме като стоящ настрана от главните Ви кахъри в момента. Дори няма да Ви правя реплика след това, защото забелязах от досегашните Ви изяви от парламентарната трибуна, че Вашата сила е някъде другаде.
От няколко години в Техническия университет действа кабелна телевизия. И това, което ми направи впечатление и ме подтикна да задам въпроса, е, че според Вас не се нарушават никакви закони с нейното функциониране. Вие твърдите, че университетът, според Закона за висшето образование, има право да извършва търговска дейност, свързана с учебната и да получава за това такси.
Искам да Ви информирам, че в България освен Законът за висшето образование действа Закон за радиото и телевизията, Закон за съобщенията, Закон за счетоводството, които функционирането на студиото на Техническия университет нарушава. Това студио би могло да влезе в хипотезата на чл. 2 на Закона за радиото и телевизията, което не предвижда лицензиране в случаите, в които сигналът се разпространява само в една сграда. Но тази телевизия излъчва за кварталите "Червена звезда" и "Дианабад", взема първоначална и месечна абонаментна такса, излъчва сателитни програми без да заплаща за това и не плаща авторско право.
Доскоро шеф на кабелната телевизия на Техническия университет беше доц. Добри Добрев, който вече е член на Държавната комисия по далекосъобщенията.
Вие като ректор, преди да станете министър, сте назначил на мястото на доц. Добри Добрев неговата съпруга доц. Лидия Йорданова. По силата на служебните си задължения се предполага, че тази семейна двойка трябва да е на "Ти" със законовата регламентация в сферата на радиото, телевизията и далекосъобщенията.
При това положение Вашето твърдение, че не се нарушават закони, е най-малкото странно.
И за мен е даже ненормално един министър да смята, че нарушаването на законите, а това е факт при функционирането на тази телевизия, може да се приеме като нещо, което не заслужава някакво кой знае какво внимание.
Тъй като от задаването на въпроса ми до днес, деня, в който Вие ще отговорите, измина повече от месец, темата беше дискутирана и в пресата, и по радио-телевизионни станции и дори по националната телевизия, за мен е любопитно дали все още смятате, че всичко е изправно и няма нарушаване на никакви закони в случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Атанасов, преди да пристъпя към конкретния отговор на Вашето питане искам да кажа, че тези 45 хиляди души учители, които нямат заплати и за които Вашият въпрос като че ли е много дребен за кабелната телевизия, Вие просто не разполагате с достатъчно данни, господин Атанасов. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.)
Ето, ще Ви кажа с едно изречение. Министерството на образованието и науката няма никакви задължения към никакви учители към дата 18 февруари. Не зная дали знаете Закона за народната просвета. Вярно е, че знаете Закона за радиото и някои други за правата и патентите, и пр., но там има два вида училища в България. Едните училища - СОУ, са към общинските бюджети и се издържат от общините на цялата страна, другите са професионални училища и специализирани училища за деца със специални недостатъци и пр., които се издържат от Министерството на образованието и науката. За кои 45 хиляди учители Вие имате предвид? (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) Не, не, не, искам да Ви питам, понеже Вие тук пред цялото Народно събрание говорите... (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) Моля?
За кои учители, които се финансират от Министерството на образованието ли? (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) След като го зная, недейте да правите такива обобщения без да знаете за какво става дума.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Отворете днешните вестници.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ами вестниците... Вие на всички вестници вярвате ли напълно? (Смях в Демократичната левица.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Този министър е голям сладур!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Няма нищо особено, че се излъчва, аз не се страхувам от телевизията, както някои депутати... (Възгласи от Демократичната левица: "А-а! Ха! Ха!") Ако смятат, че ще направят някоя грешка, която ще бъде съдбоносна. Няма такива работи.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Отговорете за кабелната телевизия.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Сега ще отговоря за кабелната телевизия. Продължавам да държа на моето становище, което беше изразено преди един месец, че няма нарушение в Техническия университет относно кабелната телевизия по нито един от цитираните от Вас закони тук. И сега ще Ви го докажа. Това е първо.
Второ, няма никакви финансови нарушения. Беше назначена комисия от министъра на финансите на другия ден след интервюто, което беше проведено в Техническия университет. Пред мен се намира ревизионният акт. Има нарушение за 162 лева невнесени лихви. Ректорът на Техническия университет внесе лихвите, така че това е голямото финансово нарушение, за което говори госпожа Ахчиева и "далаверите" в Техническия университет.
Тази ревизия е правена в продължение на две седмици. Имам становище на новия ректор на Техническия университет. Аз след това ще се спра за нещата, които смятам, че са важни. Но имам становището на новия ректор, в което той отхвърля всички Ваши обвинения. Имам становище не само на финансовия и на ректора, имам становище и на факултета, и на Центъра за широколентови комуникации.
Що се касае обаче за Вашето твърдение, че тази телевизия е създадена по мое време, също не е вярно. Телевизията с акт, който нося тук, е създадена преди да бъда ректор, от предишния ректор. Не е интересно кой е бил. (Неразбираема реплика от Иво Атанасов.) Моля? Не е за грижа, защото смятам, че това е едно полезно звено за Техническия университет. От данните, които имам от Учебния отдел, в продължение на десет години са водени над 3 хиляди и 600 часа със студенти-докторанти. Цялата материална част на тази широколентова телевизия, студиото, за което Вие говорите, е направено не от бюджетни пари, а от парите, които са получавани от нашата телевизионна програма.
На следващо място, образът, който дава в отделните абонати телевизията на Техническия университет, е най-добрият или един от най-добрите, понеже имаме данни от измервания, които са направени от специални оператори за силата на сигнала, за качеството на образа и т. н.
На следващо място. Месечната такса, която се плаща, е най-ниската в София спрямо другите 29 кабелни оператори - 6 лева, вместо да бъде 10 лева или 12 лева.
По-нататък, за което Вие питате, относно така наречената, или така беше написано в пресата, "порнопрограма" или от този тип, която се излъчва след 12 часа.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Аз не съм питал за порно.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не сте, но в пресата беше изключително силно засегнат този въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той Ви задава конкретен въпрос. (Смее се.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Без реплики от залата!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо, Вие се смеете, но чувствам, че не разбирате много неща. Просто се смеете, защото трябва да се смеете, в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тя се смее всеки ден, господин министър, така че не се впечатлявайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, не, момент. Не, аз бих излязъл с Вас на един спокоен диспут, тъй като сега отговарям конкретно на питанията. Ако господин Атанасов смята, че не отговарям на питанията му, да каже, а не Вие. Вие изобщо нямате понятие от тази работа и се смеете. Това е много странно, да се смее човек, който не разбира нищо от даден въпрос и се смее.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Дайте още един такъв министър!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви се! (Смях в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
Господин Овчаров, нали знаете, "Каквото повикало, такова се обадило!"
Моля за тишина!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: И така, първо, за нещата, които са написани в моя писмен отговор. Не е вярно твърдението, че заповедта за създаването на така наречената кабелна телевизия съм издал аз, като ректор на Техническия университет. Издадена е от друг ректор. И тази кабелна телевизия е била узаконена от тогавашния министър на съобщенията със заповед от 24 януари 1992 г.
Второ, тази структура е създадена съгласно тогава действащия Закон за автономията на висшите училища, от 1990 г.
Разширяването на кабелната мрежа извън територията, господин Атанасов, на Техническия университет, става с разрешение на председателя на Български пощи и далекосъобщения от тази дата.
Тук имам много документи, от които е видно, че ние сме депозирали, тоест предишният ректор е депозирал искането и председателят на Българските пощи и далекосъобщения от онова време е дал такова разрешение.

По-нататък, правната възможност висшите училища да създават самостоятелни производствени звена и да реализират собствени приходи от дейности, свързани с учебния процес, се запазва и в приетия през 1995 г. Закон за висшето образование.
Аз мога да Ви кажа, че за миналата година, когато бях ректор на Техническия университет, нашата дейност, която е свързана с извънбюджетни приходи, е над 4 млрд. лв. (стари левове). Над 4 млрд. лв., което представлява 42 на сто от общата издръжка на Техническия университет. Цялата тази дейност е напълно законна, тъй като имаме финансова ревизия както от Централния финансов контрол, така и от Сметната палата. Това са дейности, които са разрешени - дейност по НИЗ, производствена дейност...
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Авторски права.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Момент, ще Ви кажа и за авторските права.
Не е вярно също твърдението, че като министър съм правил изявления за непогрешимостта на кабелната телевизия на Техническия университет. Напротив, допуснати са някои грешки. И аз тогава казах в моето интервю, че действително има някои грешки, но те не са съществени, те не могат да доведат до далавери в тази телевизия.
Въз основа на нормативни актове, които съм издал като ректор, целта при изграждането на центъра е свързана с изпреварващо внедряване на особено наукоемки изделия, за по-рационално и ефективно използване на интелектуалните възможности на кадровия потенциал на висшето училище. Установено е, че в центъра, по документи от учебния отдел, са водени упражнения на студенти от различни специалности на Техническия университет - общо около 300 студенти годишно, и е развивана научна дейност.
В съответствие с изискванията на Закона за далекосъобщенията, Техническият университет в София в качеството си на юридическо лице в законоустановения срок е подал заявление за получаване на лиценз от Държавната комисия по далекосъобщения.
И накрая да добавя нещо във връзка с това, че ръководител на широколентовата телевизия на нашия комуникационен център е бил доц. Добри Добрев, а сега е доц. Лили Йорданова. Аз не виждам нещо, което да буди Вашите съмнения или смущения. Какво имам предвид? В Техническия университет има най-малко 60 или 70 двойки семейства от преподаватели. Никой не забранява като млади хора асистенти или аспиранти да се женят помежду си и по-нататък да се развиват като доценти, професори и т.н.
Добри Добрев е един от най-добрите специалисти във Факултета по комуникационна техника и той в продължение на 7 години ръководи този център и то много добре. Лили Йорданова заедно с него също работи. Тя има редица постижения от международен мащаб по внедряване на подобни телевизионни програми, за което аз нося съответните документи. Така че дали тя ще бъде или някой друг, по-добре е да бъде тя, тъй като е в течение на цялата технология на работата в кабелната телевизия. В това отношение това, че тя ръководи доста добре, се вижда от следния обобщен отговор: до ден-днешен кабелната телевизия на Техническия университет няма нито едно оплакване от гражданите в кв. "Изгрев" и в другите квартали, които са около Техническия университет - нито по отношение на таксите, нито по отношение на качеството на кабелната телевизия.
И накрая, господин Атанасов, тъй като аз уважавам Вашето запитване, аз съм подготвил една папка с документи, които, ако Вие се интересувате, може да Ви бъде предоставена - ревизионният акт, може да Ви бъде предоставена техническата осигуровка на кабелна телевизия, искането за лиценз, патентни права. Тоест, имам една папка с документи, които бихте могли да видите, за да се уверите, че никакви далавери не се правят по отношение на кабелната телевизия. Аз не съм казал изобщо, че няма някакви нарушения в работата на Техническия университет, но говоря специално за Вашия конкретен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви. Аз обещах да не правя реплика, но само ако господин министърът не каже нещо много не на място. За съжаление, това не се получи. Аз го питам за едни неща, той ми говори за порнография, без изобщо да съм имал намерение да му задавам този въпрос, тъй като не се чувствам специалист в тази проблематика, макар да усетих неговото желание да организира едва ли не курсове за подготовка в тази сфера.
Притеснява ме фактът, че продължавате да смятате, господин министър, дейността на тази телевизия за напълно законна, макар че стана ясно, че не плащате най-малкото авторски права. Но не притеснен, шокиран съм от факта, че Вие посрещате със спокойствие обстоятелството, че 45 000 учители в България са без заплата. Училищата се делят на държавни и на общински, Вие назначавате шефовете на регионалните инспекторати, те назначават директорите, директорите назначават самите учители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, измествате темата.
ИВО АТАНАСОВ: Вие сте работодател на тези учители. 45 000 Ваши учители стоят без работа и Вие заставате на трибуната и казвате, че няма проблем! Ами, елате в Кюстендил - в момента хората са пред общината, защото смятат, че кметът е работодател. Кметът не е работодател на учителите. И аз се надявам да дойде ред и на господин Муравей Радев, да каже ще даде ли пари за заплатите в бюджетната сфера на учителите, на лекарите, които стоят без заплащане, и училищата, които са затворени, детските градини, които са затворени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, ще Ви отнема думата!
ИВО АТАНАСОВ: Отнемете ми думата, но наистина съм шокиран от това, че господин министърът намира всичко това за нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Задайте си въпроса, за да получите отговор.
ИВО АТАНАСОВ: Вие намирате ли го за нормално това? И той се чувства невинен при 45 000 души без заплата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
Господин министър, имате думата, но и Вас ще Ви моля да не се занимавате с това, което поставя и което е извън въпроса. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз смятам да отговоря, господин Овчаров, точно по последния въпрос на господин Атанасов - конкретно, а не изобщо да отговоря.
Господин Атанасов, вероятно не ме познавате много добре. Не съм казал пред Вас или пред който и да е тук в Народното събрание, че се отнасям със спокойствие към проблемите на българското учителство. Недейте да ме тълкувате в тоя превратен смисъл и да предизвиквате смях в някои от Вашите народни представителки тук. Никога в моя живот - аз съм 30 и няколко години преподавател, бил съм 2 пъти ректор и хората ме познават доста добре - не съм се отнасял, както някои хора в тази зала, към проблемите на учителството в България. Много работи правим сега, но Вие смятате ли, че за един и половина - два месеца можем да оправим заплатите на учителите? (Шумна реакция в блока на ДЛ.) Много ви моля, много ви моля! Бъдете така любезни да си понесете и вашата отговорност. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Коя работа бе, колега, коя работа? Вие не знаете за какво говорите! Аз Ви питам: бюджетът на България за 2000 г. Вие тук не сте ли го приели в Народното събрание? (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) Много лошо! Много лошо!
Но аз казах одеве на господин Атанасов: знам какво е положението и в Кюстендил, и в някои други общини на Кюстендилска област, на региона. Знам положението в Добрич, знам положението и в други общини. Просто положението не е добро за учителите, но аз казах, че основната вина за това е в общините. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, моля Ви, не репликирайте!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Сега Вие може да зададете въпрос към господин Радев. Аз Ви отговарям като министър на образованието, на просветата. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Уважаеми колега, в България има два вида учители, които... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще се принудя да прилагам правилника! Госпожо Дончева, правя Ви забележка!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Какво казахте, госпожо Дончева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не обръщайте внимание на репликите, господин министър, защото ще се наложи да прилагам правилника. (Шумът и репликите от ДЛ продължават.) Господин Михайлов, правя Ви забележка! (Шум и реплики.) Втора забележка Ви правя, господин Михайлов!
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин Атанасов, нека да Ви отговоря до края. Министерството на образованието през месец януари взе редица допълнителни мерки, за да заплати от миналата година 5 млн. лева нови пари за неплатени суми за отопление, за осветление и някои други консумативи. Тези работи не бяха платени в някои училища. Договорихме се с НЕК и с други дружества, които се занимават с консумативите. Плащанията бяха разсрочени. От друга страна, бяха намерени допълнителни средства и към днешна дата ние нямаме задължения към тези организации.
А за заплатите Ви казах, че аз в момента не мога да поема ангажимент по този въпрос. (Шум и реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Разбрахме се, че този дебат може да се състои, след като зададете съответния въпрос. В момента не е зададен такъв въпрос и не превръщайте парламентарния контрол в разискване на свободни теми.
Госпожа Дончева иска думата от името на парламентарна група.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на Демократичната левица и в рамките на правилника използваме повода на днешния парламентарен контрол, за да попитаме кой управлява България. Някой би казал - Министерският съвет и министрите. Ако беше така, половин беда, поне поради това, че те са видни, ако не по друго време и на друго място, в петък, по време на парламентарния контрол. Бедата е обаче, че не са те или поне не само те и не в достатъчна степен. България се управлява от съветниците на министър-председателя, които никой не може да види лично и да се увери какви са тези хора със собствените си очи и уши.
Кои са съветниците на господин министър-председателя? Господин Иво Цанев, 30-ина годишен, с 2-3 години стаж, който го съветва по въпросите на националната сигурност. Преди време го попитах във връзка с един неприятен инцидент в Търново по какви въпроси го съветват. По повод на парламентарния контрол министър-председателят се съсредоточи върху два аспекта на съветването - да се движат в подходяща компания и да спазват вечерен час. Защото присъствието им в 1 часа по баровете било неприемливо и дискредитиращо. Министър-председателят обаче пропусна, вероятно смятайки за малозначителна, подробността със сериозното имуществено състояние на този свой съветник, добито в изключително кратки срокове. Наистина това може да се дължи само на малозначителността на подобно обстоятелство.
Сигурно пак поради малозначителността на същото обстоятелство, наскоро в екипа съветници се появи философът Марин Маринов. Дълги години, по време на това правителство - 3 години, той беше заместник-министър на промишлеността. Сигурно господин Димитров, от първия ред, ще попита каква точно връзка има между философията и Министерството на промишлеността, та един философ да е заместник-министър на промишлеността...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не, аз питам какво правим сега?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... и какво може да прави един философ като заместник-министър на промишлеността. Публична тайна е какво правеше той.
Наскоро съветник на министър-председателя стана господин Веселин Балевски, съпруг на дългогодишна секретарка на министрите на финансите. Тъй като господин Балевски неизвестно по какви въпроси съветва министър-председателя, официално по въпросите на младежта и спорта, е редно да се запитаме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Той е хубав човек!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... този хубав човек е от Левски и ние сме от Левски, господин Венцеслав Димитров, дали го съветва по въпросите на цигарения бизнес, от който несъмнено разбира - че разбира от това, разбра и широката общественост от пропремиерския вестник "Стандарт" миналата седмица - или ще го съветва по въпроса за приватизацията на "Герена". Доскоро там работеше господин Бакърджиев, но по понятни причини той изостави тази територия, сега вероятно господин Балевски ще съветва министър-председателя по въпросите за приватизацията на "Герена" и нейните стадиони и спортни зали.
Четвъртият съветник е артистът господин Мишо Михайлов. Той е най-известният съветник. В последната седмица стана съвсем известен. Стана известен с това, че в 7 ч. сутринта немско време е позвънил на главния редактор на най-тиражния български вестник, който е опериран съвсем наскоро и е в доста тежко здравословно състояние. Позвънил му, за да му разясни въпросите на българската култура и въпроса за това дали неговият, на господин Тошо Тошев, с 500 хил. тираж вестник достатъчно добре разбира въпросите на българската култура и старанието на правителството да покаже на широката общественост колко много е загрижено по въпросите на българската култура. Не знам дали този разговор би могъл да бъде воден в 7 ч. сутринта. Не знам дали би могъл да бъде воден от който и да е съветник на министър-председателя. Защото възниква резонният въпрос той съветник на министър-председателя ли е или на вестниците. Ако е съветник на вестниците, да ги съветва по време, когато те му позволяват и по начин, по който намерят за добре. Но ако е съветник на министър-председателя и си позволява да съветва вестниците, дори най-тиражните, какво да пишат, се пита защо е назначен.
И нашият горчив опит, дами и господа, показва, че един министър-председател може да бъде по-леко и по-категорично провален от съветниците си, отколкото от министрите. Защото за министрите може да се каже, че ги избира Народното събрание. Министър в България може да стане всеки. Както казваше един бивш министър: важното е да има кой да те запише в списъка и да няма кой да те задраска. За съветник обаче това не е нито необходимо, нито достатъчно. Какво е достатъчно, за да бъдеш съветник, казва самият съветник господин Мишо Михайлов пред "Свободна Европа": "Все едно, пак ви казвам, моето желание единствено продължава да бъде и ще бъде винаги, независимо от интерпретациите, които се появяват в медии или в публичното пространство, да помогна на едни хора, за които се лаская от мисълта, че са част от мен и аз съм част от тях." Аз смятам, дами и господа, че не нито необходимо, нито достатъчно съветниците да са част от съветвания, нито той част от тях.
Докато за министрите все пак ние се интересуваме от тяхната квалификация и познания, независимо дали тези обстоятелства са важни за мнозинството, което ги избира, моля ви вземете мерки съветниците на министър-председателя да не бъдат просто хора, които са част от него, а той част от тях, а квалифицирани в областите, за които го съветват. В противен случай се опасявам, че на 21 октомври, а изборите могат да се окажат и по-рано. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, взимам думата за процедура, защото искам да работим по-експедитивно и да не се отдаваме на свободни словоизлияния. Затова ви предлагам да гласуваме днес да работим докато се свършат питанията, докато министрите отговорят, за да се стегнем всичките и да свършим работа. А иначе така можем да си говорим и до утре. Но който не иска, след това не можем да го задържим в залата.
Затова правя формално предложение днес заседанието да продължи до изчерпване на дневния ред, т.е. докато се свършат питанията, естествено не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров. Господин Димитров, никой не може да попречи на никоя парламентарна група, когато поиска, да се изявява на трибуната словесно.
Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до приключване на парламентарния контрол, в рамките на два часа.
Гласували 187 народни представители: за 85, против 33, въздържали се 69.
Предложението не се приема.

Актуален въпрос към министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров от народните представители Методи Андреев и Младен Влашки относно някои действия на госпожица Лиляна Здравчева - директора на Дома за деца и юноши "Мария Луиза", град Пловдив.
Господин Андреев, имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Нашият актуален въпрос към Вас е във връзка с някои действия на госпожица Лиляна Здравчева, директор на Дома за деца и юноши "Мария Луиза" в град Пловдив. В този дом живеят и се възпитават сираци, изоставени деца и деца с криминално проявени родители. По принцип това са трудни деца, като повечето от тях са претърпели някаква форма на насилие. За да станат те пълноценни граждани на държавата, са необходими много любов, такт и търпение при работата с тях. Тези деца не са придирчиви, животът достатъчно ги е ударил. Те се нуждаят най-вече от обич и разбиране и това те очакват да получат от своя директор, който за тях е и баща, и майка едновременно.
Пловдивската общественост вече от няколко седмици с тревога следи публикациите в местната преса за утежнената обстановка в Дома за деца и юноши "Мария Луиза" - Пловдив. Свещеник Недялко Димитров от Перущица изнесе факти за, меко казано, особените методи за възпитание, прилагани от директорката на Дома госпожица Лиляна Здравчева, назначена като временно изпълняващ длъжността директор на мястото на починалия наскоро предишен директор господин Джонджоров. Явно той е бил изключителен педагог, щом като по негово време не е имало никакво напрежение в Дома. Между него и децата е съществувала атмосфера на приятелство и доверие. Той заедно със свещеник Недялко Димитров организира през 1998 г. черковно кръщене на 33 деца от Дома. Тези деца получиха човешко отношение и топлота от жителите на Перущица, пожелали да станат техни кръстници.
Свещеник Недялко Димитров продължи това хуманно начинание след смъртта на господин Джонджоров. Децата започват да чувстват свещеника за свой духовен наставник. За това те споделят най-напред с него тревогата си от действията на новата директорка Здравчева. Децата пишат на свещеник Димитров писма. Копия от тези и други документи са внесени във вашето министерство от народния представител Младен Влашки още на 18 януари 2000 г. под № 00581. Там Вие можете да прочетете какви са обвиненията спрямо новата директорка на Дома за деца и юноши Лиляна Здравчева.
Господин министър, ще се ангажирате ли с предизвикването на спешна и обективна проверка от София по отношение на написаното в писмата на децата и доклада на психоложката Красимира Маринова? Готов ли сте да освободите от длъжност съответните лица при доказване на обвиненията срещу тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Методи Андреев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Влашки, уважаеми господин Андреев! На вашия въпрос ще прочета отговора на Министерството на образованието и науката.
Госпожа Здравчева е временно изпълняваща длъжността директор на Дом за деца и юноши "Княгиня Мария Луиза" - Пловдив, от 15 ноември миналата година, тоест около три месеца. Договорът с нея е сключен на основание чл. 68, т. 4 от Кодекса на труда за определен срок от време.
Във връзка с писмо от 18 януари на народния представител Младен Влашки и приложените към него жалби и сигнали бе разпоредена проверка по случая. Проверката е извършена от експерти на Инспектората по образование на министерството в град Пловдив. Проверяващите експерти са провели разговори с деца от Дома, възпитатели и други служители, изготвен е констативен протокол, който е изпратен в министерството с предложение за прекратяване на трудовия договор с госпожица Здравчева. Констатациите от проверката, както и изнесеното в жалбите и сигналите, свидетелства, че в Дома за деца и юноши в Пловдив е упражнявано физическо насилие на деца от директори и възпитатели и е унижавано личното им достойнство.
Предвид изложеното за извършените нарушения по чл. 129 и чл. 147, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и нарушения по трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 и чл. 190, т. 6 от Кодекса на труда е в действие процедура по налагане на дисциплинарно наказание на госпожица Лиляна Кирилова Здравчева по чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда - уволнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър, от мое име, от името на колегата Влашки и от името на всички жители на Пловдив и региона, които следят с безпокойство развитието на този проблем. Смятам, че Вие сте намерили най-доброто решение, за което още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Ще продължим с отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Петър Жотев, който има ангажимент след 13,00 ч. След това ще се върнем на отговорите на министъра на образованието и науката господин Димитров.
Има думата народният представител Бойко Великов да развие своя актуален въпрос относно състоянието на Института за керамично и пътно машиностроене - гр. Дебелец.
Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, бих искал първо да изразя съжаление, че не успях да задам този въпрос на господин Александър Божков, който заяви дори лична ангажираност и интерес към Института за керамично и пътно машиностроене - гр. Дебелец, и затова може би предприе в института съответните кадрови действия.
В моя актуален въпрос от м. януари 1998 г. изразих много сериозни съмнения относно назначението на господин Никола Славов Николов за управител на Института за керамично и пътно машиностроене, защото той не притежава нито необходимата квалификация и професионални възможности, нито управленски опит. Позволих си да предупредя тогава господин вицепремиера Божков, че с това назначение и с последвалите уволнения на висококвалифицирани специалисти, някои от които и по политически причини, се отива по същество към закриване и ликвидация на института. Тогава господин министърът отговори по един доста убедителен, според него, и прелюбопитен начин от трибуната на Народното събрание. Цитирам:
"Новият управител е предприел необходимите мерки за стабилизиране на дружеството. Оптимизирал е управленската структура чрез намаляване на административния персонал и завишаване на изискванията към съответните длъжности. Възстановил е нормалната счетоводна дейност, изготвил е нова бизнес програма за развитие на дружеството, води активни преговори, в резултат на което предстои сключване на нови договори."
Според господин Божков с реализацията на тези мерки ще бъдат осигурени нормална работа и съответните приходи на дружеството.
Какво е според Вас, господин министър, сега състоянието на Института за керамично и пътно машиностроене след тези сериозни мерки, които е взел, според господин Божков, назначеният от него управител преди две години? Считате ли, че са реализирани поне минимално тези намерения или това е било поредната манипулация на бившия министър? Защото аз нямам друго обяснение за фрапиращо некомпетентните действия на управителя и новото ръководство, което нито познаваше наличната документация и техническите възможности на производството, нито използването на лицензиите, с които разполага института от водещи фирми в тази област каквито са "Морандо" - Италия, "Хендли и Келер" - Германия и др.
Считате ли, господин министър, че е останала някаква перспектива на института или той ще бъде поредният научен и производствен център, който по един безогледен и безотговорен начин ще бъде закрит? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Господин Великов, по повод поставения от Вас актуален въпрос за конкретните резултати от работата на ръководството на дружеството, назначено от господин Божков преди около две години, и какви са перспективите на Института за керамично и пътно машиностроене - гр. Дебелец, мога да Ви отговоря следното.
Със заповед на министъра на промишлеността на 9 юни 1997 г. е открита процедура за приватизация на дружеството. На 16 декември 1998 г. е сключена сделка за продажбата на 77% от капитала на дружеството. Купувач е "Инвест" ООД - гр. Пловдив - дружество по чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията. Останалият капитал се разпределя както следва:
- 5,5% е собственост на държавата;
- 17,5% е за преференциални дялове на работещите в дружеството и за удовлетворяване на реституционни претенции.
През януари 1998 г. - времето, за което Вие се интересувате - дружеството е било в тежко финансово-икономическо състояние. Това е потвърдено и от извършена проверка от експерти на Министерството на промишлеността през март 1998 г. Няколко месеца по-късно процедурата по приватизация приключва и институтът става частна собственост. Работническо-мениджърското дружество "Инвест" ООД, което придобива мажоритарния дял, поема следните задължения:
Първо. Да запази предмета на дейност на дружеството по съдебна регистрация, което означава проектиране на машини, технологични линии и заводи за керамични изделия и пътно-строителни машини, както и ангажимент фактическото състояние към момента на продажбата за срок не по-малък от три години.
Второ. Да запази съществуващия средносписъчен брой на персонала, който към датата на сключване на договора е 7 човека, и да увеличава работните места по години, така че към 2001 г. работниците да бъдат 20.
Трето. Да извърши до 31 декември 2002 г. инвестиции в общ размер 33 хил. щ.долара, съгласно инвестиционна програма, която е неделима част от договора.
Четвърто. Да погаси дълговете на дружеството, възлизащи на 118 хил. 690 лв. до 2001 г. по съгласуван с министерството погасителен план.
Новият собственик все още не е регистриран от Великотърновския съд, защото едновременно с продажбата на дялове в дружеството е извършено и увеличение на капитала му, съгласно изискванията на Постановление на Министерския съвет № 179 от 1991 г. Всички документи вече са готови. На 21 февруари 2000 г. е насрочено общо събрание на съдружниците. След провеждането му ще бъде извършена регистрация в съда на новите собственици.
По данни на мажоритарния съдружник "Инвест" ООД икономическите резултати за 1999 г. са следните:
- приходи от дейността - 72 хил. лв.;
- разходи от дейността - 70 хил. 245 лв.
Това показва, че резултатът от дейността на дружеството е положителен. Крайният финансов резултат обаче е отрицателен. Численият състав на Института за керамично и пътно машиностроене сега е 15 човека. Изплатени са стари задължения към персонала в размер на 2400 лв., към Националната електрическа компания - 2320 лв. Тоест, изпълняват се поетите задължения по договора.
Управителката на дружеството - госпожа Мартинова, е сключила договори с местни и чуждестранни клиенти. С тях е осигурена работа на института до края на годината. Като перспектива за института е продажбата на технологии и машини за керамичната промишленост за Република Китай. Вече са установени връзки с Китай и има договорен двегодишен договор с Ксиански машиностроителни заводи. Съгласно договора за продажба новият собственик е бил задължен да представи до края на годината, следваща продажбата, писмен отчет за изпълнението на поетите от него задължения. Такъв доклад до момента в министерството не е внасян. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика, ако желае, има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, считам, че част от тази информация, която поднесохте, не отговаря на истината, защото ще цитирам конкретни данни от финансовата ревизия, която е направена в института.
За три години институтът отчита само загуби като в момента е останала само административната сграда на института. Констатациите на финансовата ревизия за времето от 1 март 1997 г. досега са: 15 500 лв. финансови вреди, 55 хил. лв. са негативните резултати за 1998 г., като 30 хил. са само от основната дейност на института; 100 хил. са дългосрочните задължения на института към 31 декември 1998 г.; 70 хил. са дълговете към държавния бюджет, 40 хил. са загубите за 1999 г., 20 хил. са дълговете към "Русо"; над 10 хил. лв. са неизплатените обезщетения на възстановените от съда уволнени.
Това са данните от ревизията. Аз считам, че и сега имам основание да предупредя и Вас с това, което ще последва, и оставам с впечатление, че действията по съсипването на института, независимо от действията за неговата приватизация, са всъщност опити да бъде ликвидиран и интелектуалния, и производствения потенциал, който има институтът.
Големият въпрос обаче, който остава, е: кой ще носи отговорност за поредния институт, който е ликвидиран - защото само в Търновска община бих могъл да наброя два-три такива - за изхвърлянето на улицата на висококвалифицирани специалисти и тежките последици и за техните семейства?
Тук не бих могъл да се съглася в никакъв случай за списъчния състав, тъй като, повтарям още веднъж, останала е само административната сграда. И за понесените от държавата загуби, които ви споменах преди.
Аз съм убеден, че ще дойде време, когато отговорност действителност ще се търси, независимо от политическите кадрили на най-високо държавно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
Има думата заместник министър-председателят господин Жотев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря. Бих искал да коментирам Вашите думи, но първо, като Ви помоля да ми предоставите тези допълнителни данни, които изнесохте от трибуната на Народното събрание. Аз нито съм защитник, нито съм противник на този институт. Ако смятате, че данните ми не са пълни, аз ще ползвам Вашите документи, за да мога да направя по-детайлна проверка.
Не мисля обаче, че има разминаване по отношение на финансовите резултати. Аз споменах две цифри - 72 000 лв. приходи и 70 000 лв. разходи за текущата година. Изрично подчертах, че старите задължения продължават да тежат. След като мине общото събрание на акционерите, през следващия период ще стане ясно дали новите собственици ще бъдат в състояние да възстановят дейността на института. Ако не, то нашето министерство е министерство на всички частни и държавни предприятия. Разлика няма. Така че, ако не работи добре, министерството има съответните инструменти за въздействие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Петко Проданов да зададе своя актуален въпрос относно икономическото състояние на "Ямболен" АД, град Ямбол. Заповядайте.
ПЕТКО ПРОДАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин Жотев! Моят актуален въпрос е относно икономическото състояние на "Ямболен" АД, град Ямбол - един от химическите гиганти, строени през епохата на социалистическото безумие и погребали толкова много надежди и житейски съдби. (Реплики от ДЛ.)
Той беше приватизиран чрез Агенцията за приватизация през 1999 г., събуди отново надеждите на хората като заработи и след това събуди тревога в тях със своето спиране. Този икономически гигант за региона на Ямбол премина през финансовата изолация, премина през периода на сивата икономика, премина и през една трудна и мъчителна приватизация, която наистина даде надежди и повод да се мисли, че този завод наистина ще заработи. В момента обаче хората в предприятието са изключително много разтревожени от два въпроса:
Първо, те не са запознати с клаузите на приватизационния договор и не са наясно дали в момента парите, които фирмата-купувач "Химимпорт Инвестмънт" - София, влага за инвестиции, не са от парите, които тя им дължи за заплати от месец март.
И второ, дали характерът на инвестициите, които се извършват в момента в предприятието, би гарантирало бъдещата им дейност, както и тяхната работа. Защото съдбите на тези хора наистина са свързани с това предприятие, което е с доста специфичен за региона ни характер на работа. Имам предвид химическата индустрия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Проданов.
Има думата министър Петър Жотев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Проданов!
В отговор на поставения от Вас актуален въпрос относно състоянието на "Ямболен" АД след приватизацията бих искал да ви информирам за следното.
"Ямболен" АД е било включено в списъка на така наречените предприятия за финансово оздравяване. Както ви е известно, за фирмите от този списък са били поставени условия - ако в срок до 30 юни 1999 г. не бъдат приватизирани, да се пристъпи към ликвидация. Договорът за приватизация на 67 на сто от акциите на "Ямболен" АД в град Ямбол е сключен на 29 април 1999 г. Купувачът е фирмата "Химимпорт Инвестмънт енд Фъртилайзър", регистрирана на британски и вирджински острови. Тази фирма е била единственият кандидат, подал оферта, отговаряща на условията за участие в преговорите с потенциални купувачи. Към момента на сделката предприятието е било затворено. Спряло е да работи от март 1999 г. На работниците вече са били връчени едномесечни предизвестия за прекратяване на трудовите договори.
С приватизационния договор купувачът "Химимпорт Инвестмънт енд Фъртилайзър" поема следните ангажименти:
1. За срок от пет години от придобиване на акциите да не извършва или да не допуска да бъде извършвана промяна на основния предмет на дейност на дружеството, а именно производство на полиестерни влакна и коприни.
2. Незабавно след придобиване върху контрола на управлението предприятието се задължава да предприеме действия за обслужване и уреждане задълженията на "Ямболен", както и да извърши инвестиция в размер на 8 млн. 890 хил. деноминирани лева за пет години.
3. Да осигури като минимум 880 работни места, да запази постигнатите с работниците, служителите и синдикалните организации в "Ямболен" договорености, съгласно колективния трудов договор, освен ако не бъде предвидено друго. Тоест, ако двете страни по колективния трудов договор не се договорят за друго.
Както разбирате, запазването на предмета на дейност на ямболското дружество е гарантирано със съответните клаузи в договора за приватизация.
Що се отнася до въпроса: дали на първо място стоят ангажиментите на купувача за заплатите или за инвестициите, трябва да поясня, че задълженията по договора за приватизация на "Ямболен" не са степенувани по важност. Просто всички задължения ги има като клаузи в договорите и те трябва да се изпълняват.
Правата на работниците и служителите на "Ямболен" са защитени от българското трудово законодателство и от колективния трудов договор. Ако има нарушения в тази област, трябва да бъдат сезирани съответните инстанции, занимаващи се с трудово-правни спорове. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Седем месеца не са получавали заплати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля Ви, господин Корнезов!
Има думата народният представител Иван Бойков да развие своя актуален въпрос относно начина и стила на управление на държавния резерв на Република България. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Напоследък в пресата има сигнали за лошо управление на държавния резерв. Такава публикация има във в. "Капитал" от 22 януари 2000 г. При мен получавам жалби и за други нарушения на реда за продажби, за лошо административно управление.
Така например при продажба на големи количества бензин, керосин, жито и други стоки се извършват сделки с определени брокери, с които главното управление няма договор. Определят се произволни минимални цени, удължават се срокове по договори в ущърб на държавния резерв, дават се стоки на кредит без конкурс и други, което поражда съмнение за корупция.
Моят актуален въпрос към Вас, господин заместник министър-председател, е: какви мерки предприема вашето министерство за пресичане на такива прояви? Какви мерки предприехте във връзка с публикацията на в. "Капитал" на тема "Ужилване за милиони" за проверка на случая? Каква е Вашата оценка за качествата на ръководителя на Главно управление "Държавен резерв" господин Георгиев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Има думата господин Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Бойков! Действително в бившето Министерство на промишлеността са получавани сигнали за нарушения в Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Именно поради тази причина през октомври 1999 г. е бил назначен нов началник на управлението. Това е направено с цел да се отстранят нередностите, за които питате. Приемам с известни резерви твърденията за лошо управление на държавния резерв през последните няколко месеца. С резерви, което все пак означава, че и аз имам забележки към дейността на главното управление.
Ще Ви запозная с действията, които е предприел новият началник господин Димитър Георгиев за този кратък период от назначаването му досега.
Според принципите на работата на управлението продажбата на деблокираните стоки от държавния резерв, включително стоките, които Вие споменавате - бензин, керосин, пшеница и т.н., се извършва чрез лицензираните от държавата комисии за стоковите борси и тържища стокови борси в София, Пловдив и Русе. Държавният резерв има сключени договори за поръчка с членове на борсите, които споменах. Те са съобразени с изискванията на Закона за стоковите борси и тържищата и са сключени след препоръката и одобрението на ръководството на трите борси.
За съответните борсови членове работят лицензирани брокери, които сключват сделките по време на редовните сесии на борсите и спомагат за изпълнението на борсовите договори. При старото ръководство на Държавния резерв тези договори за поръчка са сключвани за срок от една година. Това не е позволявало да се извършват промени с оглед оценката на качествата на брокерите, промяната на пазарните условия, цени в това число, а тук бих добавил също така, че Държавният резерв изпълнява една регулираща функция по отношение примерно търсенето и потреблението на зърно, брашно и т.н., както и начина, по който те са защитавали държавните интереси. Затова всъщност господин Георгиев е приел друг принцип за договорите. Той започва да ги сключва за срок едно тримесечие. Тези условия влязоха в сила от 1 януари 2000 г.
Искам да напомня, че според Закона за стоковите борси и тържища всяка сделка се сключва след като са упълномощени и двете страни за нейните условия. В случая Държавният резерв е страна по такива сделки в качеството си на възложител и е в течение на действията на брокерите по време на борсовите сесии.
Цените, на които се продават стоките, са пазарни и са съобразени с тяхното качество и търговски вид. Някои от стоките са с влошени технически показатели поради дългогодишното си съхранение и невъзможност за опресняване от неработещите дружества - съхранители. За други стоки, разбира се, Главно управление "Държавен резерв" всяка година извършва такова опресняване, примерно за размера на обемите пшеница, които се съхраняват. И затова те се предлагат на минимални цени по отношение на тези стоки, които са с понижени параметри. При тяхното определяне се взема под внимание както търсенето и предлагането в страната, така и котировките "продава" и "купува" за известен период от време на стоковите борси у нас и в чужбина.
На база на решенията за минимални цени се вземат от постоянно действащи или назначени по конкретен повод комисии от експерти и специалисти на управлението. Има случаи на удължаване на договори, сключени през пролетта и лятото на 1999 г. за продажба на големи количества горива и пшеница, извършват се анекси към договорите с цел защита интересите на Държавния резерв.
Основна причина за подписването на допълнителни споразумения към договорите обикновено е рязката промяна на пазарните условия през срока за тяхното изпълнение и недобрата обезпеченост. Както казах вече, новата стратегия на управлението за реализация на деблокирани материали и суровини през 2000 г. е да се сключват договори за малки количества и за сравнително кратки срокове. Тази схема е по-лека за контрол, може да бъдат направени сигурни обезпечения и няма опасност за загуби при рязка промяна на пазарната конюнктура.
С встъпването в длъжност на новото ръководство няма случаи на сключен и впоследствие анексиран по някаква причина договор.
Освен реализацията чрез стоковите борси стоки от Държавния резерв се продават и чрез търгове, които се провеждат от управлението за постигане на по-добра цена при публичност и конкуренция на участниците.
Публикацията във в. "Капитал" от 22 януари 2000 г. разглежда отказа на Балканска универсална банка да плати около 4 млн. и 100 лв., което отразява стойността на дизелово гориво, продадено на "Олим груп" ООД - гр. Ботевград, по договор от 24 юни 1999 г. За този отказ с писмо от декември 1999 г. Главно управление "Държавен резерв" е уведомило банков надзор на БНБ.
Препоръката на БНБ е да се предприемат действия за включването на Държавния резерв в списъка на кредиторите на Балканска универсална банка. С писмо от 7 януари 2000 г. управлението предяви до квесторите на банката отново своето искане за заплащане и за включването му в списъка на кредиторите, ако се открие производство по несъстоятелност. Сумата не е преведена.
С писмо от 21 декември 1999 г. за случая с неплатеното дизелово гориво е уведомена Софийска градска прокуратура. Предявена е искова молба с писмо от 8 декември 1999 г. до Софийския окръжен съд срещу "Олимп груп" ООД - Ботевград за около 5 млн. и 700 хил. лв. Образувано е гражданско дело № 10 от 2000 г., насрочено за 24 февруари т.г. Същевременно е подписано споразумение между Държавния резерв и "Олимп груп" ООД - Ботевград, за погасяване на дължимата сума чрез доставка на дизелово гориво.
В контекста на този въпрос искам да ви информирам, че слабостите на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" ще бъдат преодолени най-вече с приемането от парламента на Закона за управление на кризи, който наскоро беше одобрен от Министерския съвет. В проекта е предвидено органите на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" да бъдат включени в нова държавна структура за управление на кризи. Тези органи изпълняват задачи по осигуряване на държавни резерви и военновременни запаси при въвеждането на военно положение. В мирно време, при големи бедствия и аварии възниква необходимостта за осигуряване действията на силите, които провеждат спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в засегнатите райони и оказване на помощ на пострадалото население. Статутът и процедурите за използването на тези резерви обаче са регламентирани за военно време, а за мирно време освобождаването им може да стане с решение на Министерския съвет. Това е неприемливо, тъй като така не може да се осигури бърза и ефективна помощ на пострадалото население. Затова в проекта на закона е предвидено и в подзаконови актове ще се регламентират въпросите за организацията и ползването на държавните резерви при кризи от всякакъв характер. Това ще увеличи възможностите на страната за адекватно реагиране при кризи.
Ако се върнем към въпроса за работата на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" пожарът, който избухна в базата на Главното управление на 1 февруари 2000 г., показва, според мен, че в работата на управлението има сериозни пропуски. И затова всъщност в началото казах, че с известни резерви приемам критиката ви, но частично я споделям. Тези пропуски са свързани с организацията на дейността, отчета на материалните средства и готовността за справяне с критични ситуации. Този инцидент говори, че ръководството на управлението не взима необходимите мерки.
Въпреки това смятам, че обстоятелството, че господин Георгиев е назначен сравнително скоро на тази длъжност, би трябвало да се вземе предвид. Мога да кажа също, че констатациите от пожара и необходимите мерки за подобряване работата на управлението, които бяха направени от министър Праматарски, са подробно изложени в негова докладна записка до мен и ще бъдат отчетени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
За реплика има думата господин Иван Бойков.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател, колеги! Разбира се, имам конкретни случаи тук и ще ви ги кажа сега набързо, но според мен е нарушена вътрешната процедура. Това, което казвате за брокерите, е така, но борсата и брокерите са частни фирми. Напоследък подозрително се избягват конкурсите в Главно управление "Държавен резерв", които дават нормални цени, а се минава през брокери, които, пак ви казвам, не са избрани от комисия и не са назначени. Избират се свои, други брокери, има договаряне на цени.
Има една сделка за каучук, която стои тук при мен като информация, за която е набрана цена от оценителя за 524 долара, а се продава на борсата за 470. Разликата е сериозна.
И понеже се касае за големи количества, господин заместник министър-председател, аз не знам дали е редно един брокер да продава 10 хил. т гориво или е редно 5 брокера да го продават. Преценете Вие сам. И как се постига конкурентна цена? Какъвто и закон да напишем, въпросът е хората, които го изпълняват, как ще го изпълняват и как ще се контролира.
Същото се отнася и за стоките на кредит в Силистра, които са дадени без конкурс, същото се отнася за цените, които са дадени за продажбата на пшеница на различни стойности. Цената е 190 лв. без ДДС за софийска стокова борса, след това падна на 186 на пловдивската, на русенската е стигнала 185.
И понеже се касае за големи количества, понеже се касае за финансови, бюджетни средства, затова е моят сигнал към Вас. Аз, разбира се, мисля, че темата ще продължи и по конкретни неща, но Ви моля лично да проверите как стоят нещата, а не да ми четете материал, написан от чиновниците или може би от директора на борсата, за да се запозная с резултатите от финансовата ревизия, която тече в момента в стоковата борса и серия други такива неща, които ненапразно излизат в пресата и които са доста тревожни за мен.
Много Ви моля да проверите тези случаи, за които Ви казах, и да ми отговорите писмено, ако има злоупотреби, за да знам каква е истинската ситуация според Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За дуплика има думата господин Жотев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря.
Вземам думата, макар че бях готов предварително да помоля народният представител да ми представи тази допълнителна информация, но не приемем две неща: последното, с което завърши. Аз не чета материалите, които ми готвят служителите. Служителите ми готвят тези материали, но аз участвам в тях и всичко това, което пише, е дело на целия колектив на Министерство на икономиката и мое лично дело.
Ако Ви дразни това, че го чета, следващия път ще Ви загубя малко повече време, мисля, че имам възможностите, мога и речи да държа, но не приемам тази язвителна бележка! Извинявайте.
Но всъщност, наистина Ви моля за тези данни, които имате, за да ми ги дадете и да направя проверка.
Не съм съгласен по въпроса, който поставяте във връзка с промените на цените на пшеницата. Тази тема е актуална от няколко месеца. Спомняте си, че по инициатива на премиера Костов Министерският съвет проведе среща, част от министрите проведоха среща с браншовите организации, които се занимават с покупко-продажба на пшеница, брашно и хляб и произвеждат хляб. Не е тайна за никого, че имаше опит да се създаде картел, който бързо да повиши цената на пшеницата, което естествено ще доведе до повишаване цената на брашното и на хляба в страната. В този случай не можем да отправяме упрек към дейността на Главно управление "Държавен резерв" за това, че са реализирани цени, различни стойности на цените по отношение на пшеницата. Това е естествено, тъй като става въпрос за пазар. Когато няколко фирми контролират големи складове и мелници, това естествено води до промяна в съотношението между търсенето и предлагането. За този картел става въпрос. И именно Главно управление "Държавен резерв" има възможността, внимателно преценявайки пазарната ситуация, да интервенира на пазара на пшеницата в този случай, така че да не се създават спекулации, тъй като е ясно, че ако тези спекулации продължеха, те вече общо взето отшумяват, тогава има директна възможност вносителите да внесат големи количества зърно. Но това ще бъде против интересите на българските производители на зърно! Така че мисля, че не трябва да се вглеждаме само административно в това колко е била пшеницата вчера на стоковата борса и колко е днес! Това е пазар. И в съответствие с изменението между търсенето и предлагането се променя и цената. И тук аз не бих могъл да обвиня Главно управление "Държавен резерв". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата народната представителка госпожа Елена Поптодорова да развие своето питане относно фалита на Обувна фабрика "Добрич". Заповядайте!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин заместник министър-председател, Вие сте известен за темата на моето питане към Вас - това е съдбата на Обувен завод "Добрич" в Добрич. В името на коректността бих искала да Ви информирам за едно питане, което вече отправях по този въпрос към Вашия предшественик господин Александър Божков. Това питане беше отправено още на 3 юли 1998 г., когато след смяна на ръководството на завода той изпадна в тежка финансова ситуация. Работниците бяха започнали стачни действия заради неполучаване на заплати, заради липса на производство. И тогава това провокира питането ми към господин Александър Божков. В своето питане тогава аз изразих тревога от тоталната промяна на ръководния екип. Ще Ви информирам само, че освен самият изпълнителен директор, който бе сменен, беше сменено практически цялото ръководство. Но както казах тогава, ще повторя и днес, това беше по-малкият проблем. По-големият проблем бяха назначенията, защото по същество бившият директор по производствените въпроси беше сменен с един учител по практика в СПТУ. Заместник-директорът по техническите въпроси беше елиминиран въобще като кадрова структура. Заместник-директорът именно по търговските въпроси беше заменен с един филолог, бивш редактор на в. "Север - изток" и т. н. Това следваше по реда си и по-нататък в йерархията на равнище началник отдели и т. н.
В отговора си тогава господин Александър Божков бих казала даже с известна снизходителност ме увери, че той повече ги разбира тези работи и вече даже може да съобщи на народните представители, говоря към м. юли 1998 г., че след промяната на ръководството на завода с тези висококвалифицирани специалисти, заводът вече е тръгнал към подем. Той буквално съобщи, опитвам се да намеря точния цитат и ето сега ще го направя: "След смяната на ръководството през април днес вече са налице признаците за излизане на "Добрич" ЕАД от кризата.". Поисках от господин Божков да ми предложи договорите, които това ново ръководство е сключило за завода и от името на завода. Беше ми обещано те да ми бъдат предоставени писмено, тъй като той не разполагаше с тях. До ден днешен такава справка аз не получих, повтарям, въпреки писмено поетия и тук публично поетия ангажимент. Или ангажиментът сам по себе си не е спазен, или такива договори няма. Но може би това вече Вие ще можете да ми кажете във Вашия отговор.
Така че днес - две години по-късно, вече сме изправени пред реална ситуация на фалит. Искане на фалита на завода в Добрич. Ситуацията е следната: от една година не са изплащани осигуровки на работниците; задълженията към бюджета са над 1 млн. лева; по същество работниците, отивайки на трудовата борса, не могат да получат никакви възнаграждения, а малцината, които са останали, защото от 1900 работници днес те са едва 400, пък не са получавали заплати от м. октомври миналата година.
По особен начин е извършена и приватизацията или така нареченото РМД на "Добрич", тогава, когато се замисляше приватизацията на завода. Реално от полагаемите се 80 на сто акции на РМД, сто на сто се държат от неколцина души, които са от самото ръководство на завода, а работниците имат около 1 на сто от акциите в РМД. Тези акции, разбира се чрез представляващи лица, за да не употребя думата подставени лица, по същество се притежават от изпълнителния директор господин Димитър Георгиев. Може би ще Ви бъде забавно да знаете как е наричан той в Добрич - Митьо Истината. Оставям на Вас да тълкувате защо е избрано точно това определение! Други такива държатели на акции са госпожа Димитрина Тодорова, Виктор Кънчев. Както казах вече - около 1 на сто само е реално притежание на работниците. Да, госпожа Хрисанка Латева - 20 на сто. Тя пък представлява господин Бойко Ценов, който е председател на борда. Но, както и да са разпределени акциите, заводът наистина е във фалит.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За какво тогава са им тези акции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, госпожа Поптодорова!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Ами аз тъй или иначе имам възможност да продължа след това.
Така че бих се радвала да чуя Вашата интерпретация за този фалит, господин Жотев, въпреки че разбирам добре, че Вие сте наследник. Някои наследници имат повече късмет от Вас, трябва да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Госпожо Поптодорова, аз смятам, че имам отличен шанс, късмет, както казвате, да работя във време, когато българската икономика има шанс да се изправи на крака.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Дано!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: И второто уточнение, което искам да направя. Всъщност Вашият въпрос е едно изречение, което Вие поради недостига на време не го формулирахте. И то е: "Каква е Вашата оценка за причините, довели до фалита на Обувна фабрика "Добрич". Уточнението ми е, че Вие използвате думата "фалит". Става въпрос за откриване на производство по несъстоятелност Трябва да правим разграничение между производство по несъстоятелност и реалния фалит на едно дружество. В четвърта част на Търговския закон, където се регламентира производство по несъстоятелност, не се употребява думата фалит.



Както знаете, с решение от 9 февруари 2000 г. Добричкият окръжен съд откри производство по несъстоятелност на "Добрич - АД", град Добрич. На 10 януари 2000 г. е обявена от магистратите начална дата на неплатежоспособността. Решението за откриване на производство е по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон. Това е важно, тъй като означава, че производството тече, без да се прекратява производствената дейност на дружеството и без да се отнемат правомощията на неговите управителни органи, тъй като не е налице опасност от увреждане на кредиторите и намаляване на масата на несъстоятелността. Съгласно текста на чл. 607 от Търговския закон целта на производството по несъстоятелност е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите на дружеството, както и възможност за оздравяване на предприятието. В хода на производството се дава възможност за разработване на конкретен оздравителен план. Би могло да се смята, че това би могло да бъде шансът на предприятието.
Искам да добавя, че "Добрич" АД е най-голямото предприятие в страната за производството на бебешки, детско-юношески и мъжки обувки. Годишно производството възлиза на милион, милион и половина чифта. Осемдесет на сто от тази продукция е насочена за износ.
Агенцията за приватизация със свои решения от септември 1998 г. е сключила сделка за продажбата на 70 на сто от капитала на дружеството. На 13 ноември 1998 г. се провежда общо събрание на акционерите, на което дружеството се преобразува от ЕАД в акционерно дружество с акционери "Добрич'98" АД със 70 на сто върху акциите и държавата, която остава с 30 на сто. Приет е нов устав на дружеството и е избран нов Съвет на директорите.
Известно ми е, че финансово-икономическото състояние на "Добрич" АД е тежко. Влошаването на финансовото състояние е в резултат на недалновидната политика, която е била провеждана от старото ръководство. В периода 1992 - 1996 г. фирмата е кандидатствала и е получила ненужни банкови кредити за производствени цели. Със средства по тях са произведени около 250 000 чифта обувни изделия за вътрешния пазар, без обаче да е осигурена тяхната реализация. В резултат на това дружеството приключва 1997 г. със загуба в размер на около 1 млн. деноминирани лева. И през 1998 г. се запазва тенденцията за влошаване на финансовото състояние на предприятието. На практика дружеството се декапитализира и това е била причината за обявяването в несъстоятелност, тъй като не е логично да се използва процедурата по ликвидация. Собственият капитал към края на 1998 г. е отрицателен - около 1 млн. 100 хил. деноминирани лева, загубата е в размер на 1,9 млн. лв. Общите задължения са в размер на 9,9 млн. лв. Става дума за суми, които показват, че активите по размер са под размера на пасивите.
След приватизацията на дружеството и извършените промени в ръководството през 1999 г. има известна тенденция на стабилизиране на производството и постепенно излизане от тежкото финансово състояние. В съответствие с договора за приватизация новият екип от мениджъри предоговаря и разсрочва плащанията по старите кредити с банките. Не успява да извърши разсрочване на задълженията само с Първа частна банка. Обслужва тези кредити като изплаща лихвите по тях и погасява задълженията си към персонала. Ръководството на дружеството насочва усилията си към натоварване на производствените мощности и към привличането на нови клиенти. Ръководството продава и част от складовите наличности. В момента в склада на дружеството са останали само 70 000 чифта обувки, въпреки че тази продажба се извършва под себестойността на изделията и, разбира се, носи загуби. Независимо от усилията фирмата не е успяла да преодолее финансовите си проблеми. Острият недостиг на оборотни средства не позволява на екипа на мениджърите да се справи с трудностите. Дълговете на "Добрич" към края на миналата година към банки и доставчици си остават в същия размер, както и в края на 1998 г. - около 10 млн. лв. По неокончателни данни финансовият резултат на дружеството за миналата година също е загуба, макар и по-малка в сравнение със загубата, която е била отчетена през 1998 г.
След анализ на състоянието на "Добрич" АД Съветът на директорите взема решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 от Търговския закон без прекратяване на производствената дейност. С решение от 9 февруари 2000 г. на Добричкия окръжен съд се открива процедура по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността на "Добрич" АД и е назначен синдик. Основната задача на синдика и на ръководството на дружеството е разработването на оздравителен план, който евентуално да позволи на предприятието да излезе от кризата. Положително влияние оказа и фактът, че всички основни кредитори проявяват разбиране и са готови да водят преговори за отлагане изплащането на задълженията и за частично разсрочване на задълженията.
На 10 март 2000 г. предстои да се проведе общо събрание на акционерите на предприятието, на което да бъдат разгледани отчетите за дейността му през 1998 и 1999 г. и да бъдат взети решения за развитие на дружеството. На предстоящото събрание на кредиторите на "Добрич" АД, което е насрочено на 21 март 2000 г., ще бъде представен разработеният оздравителен план. И ако бъде приет, усилията на ръководството ще бъдат насочени към стабилизиране на производствената дейност и подобряване на финансовите резултати. Оттук нататък всичко, естествено, е в ръцете на съда. В неговите компетенции е да се прецени дали оздравителният план отговаря на условията на Търговския закон. Ако съдът прецени, че този оздравителен план отговаря на условията, със самия акт на неговото утвърждаване се прекратява производството по несъстоятелност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
Има думата госпожа Елена Поптодорова за два уточняващи въпроса.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин Жотев, за този отговор. От него стана ясно следното, че важно е да работят по-малко работниците в "Добрич", за да губят по-малко. Наистина е удивително как най-големият завод за обувки на Балканите, не просто в страната, с утвърдени пазари, с утвърдени международни контакти и трайни договори, изведнъж се оказва в тази ситуация.
Аз искам да разбера дали Вие, господин Жотев, като представител все пак на част от собствеността на завода, сте готов по подобие на Вашия колега господин Върбанов действително да поискате намесата на прокуратурата относно отговорностите, свързани с финансовото състояние на завода. На Добрич му върви. Там най-големият комплекс "Козлодуйци" е в същата трагична ситуация, но миналата седмица министър Върбанов в Добрич пое ангажимент лично да поиска намесата на прокуратурата поне, за да се установят отговорностите, не казвам вините, но отговорностите за това състояние. Така че това е моят първи въпрос.
Второ, аз все пак се надявам - и това е второто ми искане - че като приемник на господин Божков Вие ще изпълните неизпълнения от него ангажимент, а именно да ми бъдат предоставени копия от договорите, които това ново и така компетентно, както Вие описахте, ръководство от мениджъри е успяло да сключи в последните 2 години. Защото тъжната истина за завода в момента е, че той няма обувки, няма пари, има само дългове.
И, разбира се, като подвъпрос - как ще се гарантират работниците от гледна точка, първо, на изплащане на заплати, а и на социално осигуряване от гледна точка на възможността те да отидат на трудовата борса? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата министър Петър Жотев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря.
Предишното задължение на министъра на промишлеността ще бъде изпълнено. Ще проверя конкретното Ви питане и ще Ви дам съответните документи.
Нека и тук да уточня, че аз не твърдя, че ръководството на предприятието е компетентно. Аз просто съобщавам факти и избягвам да се произнасям. Е, не е било така съвсем успешно ръководството, след като не е успяло да излезе от финансовия колапс. Но по принцип излизането от тежко финансово състояние е трудно навсякъде. Особено е трудно в България, където всъщност пазарните условия все още не са тези, които са в развитите държави.
И все пак трябва да се върнем към фактите. Имам пред себе си една справка как са се изменяли задълженията на "Добрич" АД към банки и доставчици за 1998 и 1999 г. Ще спомена три цифри:
1. Задълженията към доставчици в страната през 1998 г. са били около 740 000 лв. През 1999 г. са спаднали на 458 000 лв.
2. По отношение на доставчици от чужбина в левова равностойност през 1998 г. задълженията са били 4,9 млн. лв. Към 30 септември 1999 г. са били около 3 млн. лв.
3. Незначително е намаляла и задлъжнялостта към банки - от 6,3 млн. лв. през 1998 г. на 6 млн. 158 хил. лв. през 1999 г.
Трудно се излиза от примката, когато се взимат много кредити с цели, които се разминават с една добра производствена програма. Тогава лихвената тежест е голяма и може да съсипе едно предприятие, дори да има отличен мениджърски екип.
Аз разбира се отново искам в заключение да кажа, че не правя квалификация за това колко добре работи предприятието. Бих се радвал, ако съдът получи реален оздравителен план, който да бъде подкрепен от част от кредиторите, след което, ако е възможно, предприятието да бъде спасено. Като министър на икономиката в рамките на моите компетенции ще направя всичко възможно, което е необходимо, за да помогнем на това предприятие в рамките на обичайната роля на държавата в пазарна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
Има думата госпожа Поптодорова да изрази отношението си към отговора.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин заместник министър-председател! Наистина този път разчитам да получа тази информация, която е решаваща. По този начин ние ще разберем доколко ръководството е съумяло веднага да влезе в правата и задълженията си, което не личи - повтарям - по състоянието на самото предприятие.
Поначало си мисля, че големият въпрос даже не е и към Вас. Той е от много по-висок общ политически порядък. Може би не знаете, но целият този менаджерски екип, който беше с лека ръка освободен от господин Божков и бе заменен с политическа мотивация от тези личности, които изброих пред вас, е нает от чужди фирми. И те работят много добре с този български менаджерски екип. Но жалкото е, че тези хора не могат да работят за българското предприятие. Често пъти се дава за пример състоянието и въобще цялото развитие на "Видима идеал" в Севлиево. Но сигурно малцина знаят, че американската компания запази цялото предишно ръководство, което и до днес си ръководи предприятието по най-добрия възможен начин.
Мисля си, че министър-председателят реши изведнъж да ползва услугите на българи зад граница. Разбираме, че кани 4000 души, които да помагат на България и най-вече в областта на икономиката и на търговските й връзки. Това звучи иронично. След като той разгони българите в България, изведнъж се обръща към българите извън България. И не знам дали добрите менаджери не трябва първо да напуснат страната си, за да бъдат оценени по достойнство от правителството в страната.
Но както казах, това е въпрос от много по-висок порядък. Той не може да намери отговор тук и сега, нито от Вас, господин заместник министър-председателю. Аз вече изразих съчувствие за наследството, което получавате. Отговорът ще бъде даден по-късно и по съответния общ ред при политическите избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Връщаме се към отговори от министъра на образованието и науката господин Димитров.
Има думата народният представител Илия Петров да развие своя актуален въпрос относно стратегията на министерството преди започващите преговори с Европейския съюз, със съответно извеждане на приоритетите в университетското образование за кадровото и ресурсното обезпечение на специалността "европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заповядайте!
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Предизвикателствата, които поставят преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, са свързани с подготовката на ново поколение млади хора, за които науката за европейската цивилизация и Европейския съюз представлява основна част от образователната й насоченост. Предстоящите преговори изискват от България висококвалифицирани специалисти.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И да знаят английски език, а не тепърва да го учат.
ИЛИЯ ПЕТРОВ: По най-общи изчисления около 2000 души ще бъдат необходими, за да може ресурсно да се осигури успешният процес на присъединяването. Поради това преговорите с Европейския съюз би трябвало да се превърнат в една национална кампания.
Катедра "Европеистика" към Софийския университет подготвя не само бакалаври, а и чрез своята магистърска програма осигурява преквалификация на специалисти с висше образование от други области за участие в приетата структура на диалога. В рамките на пакта за стабилност в учебните планове за средно образование е предвидено да се включи обучението по евроинтеграция. Магистърската програма е в състояние да подготви квалифицирани учители, които да преподават въпросната специалност. С оглед на факта, че обучението на кадри, както и самото преговаряне за присъединяване няма да бъде само отделен акт, а дългосрочен процес, Ви моля да отговорите за стратегията на Министерството на образованието и науката по отношение на поставените въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! През 1996 г. Софийският университет предложи магистърска програма по европейска интеграция, разработена съвместно с Центъра за европейски изследвания в рамките на ТЕМPUS проект JEP 07340 от 1994 г., за да отговори на високия обществен интерес към социалните, културни и икономически процеси в Европа. През 1998 г. в Софийския университет е сформирана общофункционална катедра по европеистика, в чийто състав са включени висококвалифицирани специалисти, щатни и хабилитирани преподаватели, които са в състояние да осигурят качествена подготовка в тази област.
Във връзка с активизиране на подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз, Министерството на образованието и науката отговори с включване на специалността "европеистика" в държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища на България от учебната 1999/2000 г. и започна обучението на 40 студенти по специалност "европеистика" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" в Софийския университет.
Със заповед на министъра на образованието и науката е съставена комисия от преподаватели от Софийския и Русенския университет за изработване на наредба за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "европеистика".
Необходимостта от такива специалисти с висока квалификация съществува и е много актуална сега, но очевидно тя ще нараства по-нататък. Тези специалисти ще се реализират освен в държавните управленски структури, и в почти всички сфери на социално-икономическия живот на страната. Една от най-важните сред тях е обучението в системите в училищата на средното образование. В този смисъл широкопрофилната подготовка по специалността "европеистика" ще осигури необходимата квалификация на учители.
Студентите имат възможност и да специализират знанията си в една от следните области: педагогическа, правна, икономическа, информационно-медийна и политико-административна. През тази година Софийският университет започна обучението на 40 студенти по специалността в степен "бакалавър". Такава специалност "европеистика" съществува и в Русенския университет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петров, имате думата.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря, господин председател!
Господин министър, аз се надявам, че краткото експозе, което, разбира се, е съвсем нормално с оглед на много големия въпрос, който ви зададох, Министерството на образованието и науката, въпреки големите проблеми, които съществуват с ресурсното обезпечаване на дейността на образованието като цяло, ще съсредоточи вниманието си върху възможността още от средното образование да започне да се възстановява възможността на младите хора към възвръщането на европейските ценности.
Известно е, че европейската цивилизация се основава на три стълба. Това са християнската религия, гръцката философия и римското право. Днес Европа интегрира в себе си точно тези ценности. И аз се надявам, че Министерството на образованието и науката в бъдеще ще успее да подготви новото поколение, което преди да влезем в Европа, трябва да се превърне в европейско поколение. Благодаря.
КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): А ценностите на Кирил и Методий няма ли се учат?
ИЛИЯ ПЕТРОВ: Ще се интегрират в Европа и ценностите на Кирил и Методий.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
Актуален въпрос към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Стефан Нешев относно административно санкциониране на директора на Дома за сираци "Детелина", град Шумен.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Аз си давам сметка, че въпросът, с който ви занимавам не е съществен, не е с голямо отношение към обществените отношения, но съм пристрастен. Аз имам сантимент много сериозен към съдбата на сираците. Мисля, че е обективен. Явно човекът, който е назначен да бъде директор на Дом за сираци "Детелина" в Шумен няма качествата за длъжността, която заема. Това не е единствената грешка в живота. Разбрахме, че си е позволявал да бие сираците. Разбрахме, че си е позволил да ги лиши от топли обувки, които дарители са им дали и ходят с маратонките си. Нравствените му качества бяха потвърдени и от административното лице, което е началник на регионалния инспекторат - господин Чернев.
Надявам се, че ще си свършите като администратор работата и ще го уволните. Това Ви питам - вече уволнен ли е той!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин министър.
МИНИТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нешев!
По повод появилите се съобщения в пресата за упражняване на физическо насилие над децата от директора на Дом за деца и юноши "Детелина", Шумен и унижаване на личното им достойнство незабавно бе извършена проверка по случая. Тя бе разпоредена от министъра на образованието със заповед от 6 февруари. Проверката беше извършена в периода 7 - 10 февруари от експерти на Инспектората по образованието град Шумен, в сътрудничество с инспектор от детска педагогическа стая и служители на МВР - град Шумен.
Комисията проведе и разговори с възпитаници и възпитатели от дома. Събрани са писмени обяснения от децата относно действията на директора. В резултат на всичко това е изготвен констативен протокол № 38-40 от 11 февруари.
Съвсем накратко, констатациите са следните: директорът на дома унижава личното достойнство на някои възпитаници и прилага форма на физическо и психическо насилие върху тях. Това е, за което Вие казвате.
Директорът като орган на управление не изпълнява контролните си функции по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 157 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
Не са изпълнени препоръките на Констативен протокол на Инспектората по образование в град Шумен.
Във връзка с тези констатирани нарушения на правата на детето - чл. 16, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 129 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, началникът на Инспектората по образованието на Министерството на образованието и науката - гр. Шумен, на основание чл. 17 от Правилника за устройството и дейността на Инспекторатите по образованието на Министерството на образованието и науката, предложи да бъде наказан господин Валентин Вълчев Великов, директор на Дома за деца и юноши "Детелина", град Шумен по чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда с уволнение.
Предстои процедура по прилагане на наказанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Нешев, имате думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, благодаря ви.
Единствената дума, която мога да кажа е: благодаря Ви! Вие сте реагирали веднага и справедливостта е възтържествувала.
Навремето бях в такъв пансион, когато почина и майка ми - през 1947 г. И тогава един ме караше да чиста фекалиите на свинефермата, защото да се изпише голям държавник и патриот. След това разбрах, че той бил шеф на бранниците в Русе, но бях му изкупната жертва, какво да правиш?! Такива трябва да бъдат махани от местата, където крехките души на децата могат да бъдат изкривени.
Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
Питане към министъра на образованието и науката Димитър Димитров от народния представител Драгомир Драганов относно изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 216 от 29 ноември 1999 г. за приемането на Устройствен правилник на Министерството на образованието и науката.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Димитров! На 29 ноември, миналата година, Министерският съвет прие Постановление № 216 за приемане на Устройствен правилник на Министерството на образованието и науката. В него вероятно има и някои разумни решения, но наред с това фигурира и решението за преобразуване, считано от 1 януари 2000 г., на звеното "Академика" в Студентски отдих спорт и туризъм в две нови звена - Изпълнителна агенция "Академика", на която се възлагат функции по организиране на студентския спорт, отдих и туризъм и на едно дружество - еднолично дружество.
Първото, което прави впечатление е, че от двете така създадени звена само новата "Академика" поема всичките активи и пасиви, права и задължения на преобразуваната стара "Академика", докато бъдещото ЕООД тръгва абсолютно на чисто, без пасиви и задължения, а само с активи и права.
Още по-интересен обаче е вторият факт, че в бъдещото еднолично дружество, съгласно Приложение № 3 към постановлението, отиват най-апетитните и печеливши обекти на бившата "Академика", докато за новата агенция със старото име остават само по-неизвестните и по-малко перспективните от бизнес гледна точка.
Ще ви дам само някои от най-очевадните примери за доста странното разделение на благата между новата "Академика" и бъдещото ЕООД.
За новата "Академика" - студентският спортен комплекс в село Черноморец, почти никому неизвестен, срещу прочутата и предпочитана от всички почивна база "Христо Ботев" в Несебър, която отива за новото ЕООД; останките от спортния комплекс "Академика" на "Четвърти километър" в София за новата "Академика" срещу зала "Фестивална" и Зимния дворец на спорта, пак в София за ЕООД-то; тенискомплекса "Мир и дружба" в София за новата "Академика", ако някой може да ми каже къде е, ще го поздравя, срещу тенискортовете в Борисовата градина, предполагам, че всички ги знаете - за новото ЕООД; някакъв ски-влек край Габрово за новата "Академика", срещу планинския комплекс "Академика" в Банско и планински комплекс "Академика" на Витоша, заедно с всички седалкови въжени линии и ски-влекове, хижи, вили и почивни станции към тях за новото ЕООД.
Единственото изключение от този очевадно несправедлив принцип на разпределение е направено за зала "Христо Ботев" в Студентски град, което остава за новата "Академика". Грешка, обаче няма, уважаеми господин министър! Дано не съм лош пророк, но просто много скоро ще се окаже, че тя е построена върху общинска земя. Вие ще трябва да я деактувате, после току-виж тя се окаже в ръцете на Фондация "Спорт за София". Ако видите кой е вътре в тази фондация, всичко ще Ви стане ясно. Пак казвам, дано не съм лош пророк!
Моето питане към Вас е кое наложи разделянето на старата "Академика", допринесла толкова много не само за отдиха на българските студенти, но и за спортната слава на България на две очевидно неравностойни звена - ЕООД-то като галено дете и новата "Академика" като доведеното дете? Как виждате перспективите за студентския отдих, туризъм и спорт в рамките на новата изпълнителна агенция "Академика", която в сравнение с ЕООД-то е поставена в роля по-лоша дори от тази на бедния роднина? Какво всъщност възнамерява повереното Ви министерство с богатия роднина, с новото ЕООД? И какво е Вашето отношение като нов министър на образованието и науката към предложените в постановлението промени в статута на "Академика", дело на екипа на Вашия предшественик? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Драганов, Вашият въпрос е доста сложен за отговор, тъй като действително фактите са такива - разделяне на предишната собственост на две части - едната е държавната агенция, другата е ЕООД "Академика 2000". Постановлението е от 29 ноември.
Аз съм взел тук някои допълнителни документи, които са в полза на това, че министърът на образованието и науката има много сериозни права и пълномощия да не допусне това, от което Вие най-много се опасявате - приватизация, даже ще прочета точно определените членове и алинеи, с които се дават права на министъра на образованието и науката като принципал да назначава и освобождава ръководството и той да подписва всички актове за прехвърляне на собствеността. Така че това не зависи от новото ЕООД, а зависи от нашето Министерство на образованието и науката и каква ще бъде нашата политика.
Прав сте, има изпълнителна агенция "Академика" и "Академика 2000" ЕООД.
Прав сте също така, че към ЕООД се намират по-добрите имоти, отколкото към Изпълнителната агенция "Академика".
Кое наложи разделянето - първият въпрос, който Вие поставяте във Вашето питане.
С разработването на бюджет 2000 беше наложително да се предвидят мерки за намаляване на бюджетните разходи посредством редуциране числеността на персонала и оптимизиране на съществуващите системи чрез преобразуване по Търговския закон на дейности и структури, които са свързани "с обслужване на образователния процес като хранене, почивно дело и спорт".
Разделянето на "Академика" СОСТ - старата институция към нашето министерство на две отделни структури с различен начин на финансиране дава възможност от субсидираните чрез бюджета 363 щатни бройки да се извадят 210 щатни бройки, които преминават в Търговското дружество. При това се счита, че няма да се наруши обслужването на обектите. Бюджетът на МОН се облекчава и поради това, че осигуряването на по-голямата част от средствата за поддържане на материалната база се превръща в задължение на Търговското дружество.
Досега начинът на водене на счетоводната отчетност в "Академика СОСТ - "всички приходи от всички обекти и всички разходи от всички обекти да се дадат общо" - Вие цитирахте няколко, те са към 30 и няколко такива имота, не даде възможност ясно да бъдат откроени печелившите от непечелившите обекти.
Безспорно е Вашето твърдение и експертната оценка на специалистите, че в "Академика 2000" ЕООД са включени обектите, които могат да се самоиздържат.
Но като се вземе предвид и това, че преобладаващата част от тези спортни обекти са с национално значение, като зала "Фестивална", "Зимният дворец на спорта", Лифтовото стопанство в Банско и на Витоша, а рестриктивният характер на държавния бюджет през последните години не може да обезпечи задоволителното им поддържане, изводът за необходимостта от разделянето се налага сам по себе си.
Мога да ви информирам, че експертната оценка на специалистите от МОН за необходимите инвестиции за съживяване и осъвременяване на базата на старата "Академика СОСТ" е от порядъка на 33 млн. нови лева.
Не бива да се отминава и фактът, че почивните и спортните съоръжения на старата "Академика СОСТ" се ползваха от академичната общност на преференциални цени за сметка на бюджета на МОН, а в същото време много от висшите училища, аз няма да ги цитирам, които се намират в Студентския град, използват своите бази на пазарен принцип - тенис-кортове, хандбални игрища, волейболни, от които получават огромни приходи.
За съжаление не са редки случаите на злоупотреби, когато преподаватели от отделни висши училища използват часовете от учебната програма, за да практикуват треньорска професия срещу заплащане и то директно от хората, с които те се занимават, като са налице и случаи на силово използване на съоръженията за сметка на обслужващите служители.
Посочените злоупотреби и нарушения много е вероятно да останат и в търговското дружество, нали? Това е въпрос на известна логика. Но все пак, ако те се допуснат в едно търговско дружество, те поне не са за сметка на държавния бюджет.
Какви са сега перспективите на студентския отдих и туризъм и спорт в рамките на Изпълнителната агенция "Академика"? В създадената изпълнителна агенция "Академика" са включени обекти, които могат да обезпечат отдиха и спорта на студентите по цялостната учебна програма на спортните катедри на висшите училища.
За управление и експлоатация на Изпълнителната агенция са предоставени обекти, чиято финансова издръжка е значително по-малка. Част от обектите, като студентска база "Академика", село Черноморец, Центъра за медицинско обслужване, Спортен комплекс "Академик" - IV км, Тенис - комплекс "Мир и дружба" са основно ремонтирани.
За реконструкция на други обекти към агенцията, като гребната база "Панчарево", студентската база в местността "Карауланица" в Рила са необходими значително по-малки средства в сравнение с обектите, включени в търговското дружество.
Изпълнителната агенция ще бъде администратор на приходи от бюджета на МОН, ще реализира приходи от управлението и експлоатацията на предоставените обекти, от организиране на реклама и платени спортни услуги, организиране на национални, регионални и международни спортни състезания, конгреси и конференции, включително и отчисления от фонда за подпомагане на спорта по Закона за физическото възпитание и спорта.
Междупрочем сега се изработва нов закон за спорта, в който тези неща ще бъдат по-добре дефинирани.
Какво възнамерява да прави МОН, проф. Драганов, с "богатия роднина", мисля, че Вие ли го казахте, или така е тук в отговора, "Академика 2000" ЕООД?
Направеното с Постановление № 216 от 1999 г. е само първата стъпка. Тя е формална и е свързана с регистрацията на дружеството в търговския регистър.
Предстои по-трудната и по-важна част от решението на проблема - създаване на организация за гарантиране в дългосрочен план опазване на обектите като национални и държавни, когато обществото в едно по-спокойно бъдеще може да реши да поеме отново цялата издръжка.
В устава на дружеството и по договорите за управление ще залегнат задължителни условия, които да предотвратят злоупотреби, сключване на неизгодни договори и други форми на загуба, на контрол върху собствеността. Ще се търсят средносрочни и дългосрочни договори, включително учредяване на консорциум, в който стриктно ще се следи за изгода в съответствие с конкретната специфика на всеки обект и заявения партньорски интерес от потенциалните инвеститори.
Използването на базата на Изпълнителната агенция и на Търговското дружество при условията на целесъобразно разработени графици под контрола на МОН напълно ще задоволи потребностите от спортни бази за спортуване на всички студенти.
Партньори в този процес, освен организации със специфична дейност от областта на спорта и туризма, ще бъдат и частни училища, колежи и университети от България и чужбина.
На последния въпрос - какво е отношението ми към предложените промени в статута на "Академика" отговорът ми е следният. Голяма част от моята трудова и творческа дейност преди да бъда в университета, е била свързана с индустрията, дълго време бях инженер, след това станах преподавател. Струва ми се, че там някои от проблемите се решаваха на базата на определени дадености. При решаването им предизвикателството е, както и на личните дадености, да се намери най-целесъобразното решение да се върви напред, а не да се започва всичко отначало.
Смятам, че този подход може да се приложи и сега, при усъвършенстване на създаденото от предшественика.
Искам само да добавя относно управлението на ЕООД, като цитирам някои членове от закона и от Правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.
"Чл. 10. (1) Министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличен собственик на капитала в предприятието, еднолични търговски дружества - тъй като това е такова ЕООД - съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго." Но не е предвидено друго.
"Чл. 11. Министерският съвет издава разпореждания, когато упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала, а министрите, председателите на комитети и ръководители на ведомства издават заповеди."
И по-нататък - относно кой се назначава и от кого. В чл. 12, в търговските дружества, в които държавата е акционер или съдружник, съответният министър, председател на комитет и т.н., съобразно отрасловата компетентност назначава упълномощено от него лице, което ще представлява държавата в общото събрание на дружеството. Едноличният собственик на капитала в държавните предприятия, това е министърът, изменя и допълва учредителния акт за дружеството, преобразува и прекратява дружеството. Тоест, в пълномощията на министъра, ако се получат някакви негативни явления, за които Вие намекнахте, в неявен вид, министърът има право да прекрати това дружество.
Има и други разни членове, които не са толкова съществени. Но т. 5 към ал. 4 - избира управителя, определя възнаграждението и го освобождава от отговорност.
По-нататък има и други някои неща, но те не са толкова важни за отговора, който Ви представих сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тук са и документи, професор Драганов, в които са записани всички обекти към агенцията и към търговското дружество и стойностите на тези обекти. Така че имаме пълен, точен списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За два уточняващи въпроса има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ние сме в процедура не на актуален въпрос, а на питане. Тоест, аз сега имам право да Ви задам още два допълнителни въпроса. Аз обаче ще се въздържа поне от единия от тях.
Вижте, аз освен всичко друго съм и запален скиор и мога да Ви кажа, че тази сума, която Вие споменахте като разходи, необходими за, да кажем, поддържане или реставрация на базата на "Академика", която наистина звучи внушително, са Ви я сложили само като разход. Като че ли са забравили да сложат приходите, които всеки ден, 180 дни в годината, примерно идват от Банско. Мога да Ви кажа, че само от едната седалка там някъде около 1 млн. марки идват. Направете сметка колко... Тоест, те не идват при Вас, те отиват някъде.
И аз също мога да Ви дам много документи. Повярвайте ми, моето подозрение беше, че с това постановление се подготвяше приватизация, бързият фалит и разпродажбата на новата "Академика" и бързото обогатяване на една групичка хора около бившия просветен министър, за сметка на новосъздаденото ЕООД.
Вие идвате сега с нов екип. Разбрах, че и главният Ви секретар е сериозен и честен човек. Виждам, че и Вие тръгвате с добри намерения. Наистина Ви пожелавам да запазите това богатство. Защото, не забравяйте, ние накарахме от тази година студентите да си плащат обучението. Сега вече ще започнем с чисто търговска дейност да ги караме да си плащат и отдиха. Някак си много жестоко става. Много силно бяга държавата от елементарни свои задължения.
Само един уточняващ въпрос: ще ревизирате ли сделките на Вашия предшественик по отношение на вече приватизирана или по-точно раздадена на негови приближени държавна собственост, като например тази в с.  Равда, в с. Кранево и на други места и какво е Вашето отношение към подобри раздавания на държавно имущество с цел лично облагодетелстване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател! Професор Драганов, внимателно слушах Вашите допълнителни въпроси, както и някои неща, които Вие изтъкнахте. Струва ми се, че там има известна смяна на хората, които управляват - както главния секретар, така в скоро време ще има и смяна на директора на ЕООД и на някои други лица с оглед да се внесе малко по-голямо спокойствие в академичната общност и в някои други хора.
Що се касае до този важен въпрос, свързан с експлоатацията на някои седалкови въжени линии и други, където Вие казахте,че много голяма сума, от порядъка на 1 млн. марки... Само че не казахте за какъв период - за един месец, за един ден или за целия сезон.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ, от място): За целия сезон. (Неясна реплика на господин Венцислав Димитров.)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз в момента, господин Венцислав Димитров, нямам точни данни, поради което се страхувам да кажа какъв е доходът. Но аз мога това да го проверя, господин Драганов, и в някой разговор или Вие да дойдете в министерството, за да Ви направим една точна информация за това какво се получава и какво се разходва. Идеята на министерството, на екипа е и едната, и другата организация да осигурят необходимия спорт - и зимен, и летен, на студентите, при преференциални условия. Второто е да не се допусне приватизация поне през 2001 г., докато съм министър. Така ми се струва. По-нататък вече вероятно ще има и други лица, които ще се явяват тук на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Драганов има думата да изрази отношението си към отговора.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз благодаря на проф. Димитров. Само това искам да Ви кажа, господин министър: 80 на сто от столичните висши училища - Вие доскоро бяхте ректор на едно от тях - провеждат учебния си процес в спортна линия в обектите на досегашната "Академика". Вярвам, че ще подходите с добро намерение. Много Ви моля, не позволявайте по никакъв начин да се наруши този учебен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
Последният въпрос към министъра на образованието и науката господин Димитров се отлага за следващата седмица.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Орфей Дуевски относно приватизационната сделка на "Оранжерии Петрич" ЕООД.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, актуалният ми въпрос към Вас е свързан с приватизационната сделка на "Оранжерии - Петрич" ЕОД и съдбата на собствениците на земя на територията им.
През 1992 г. Поземлена комисия - Петрич, признава право на собственост по смисъла на чл. 18ж, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на около 115 собственици на земя на територията на "Оранжерии - Петрич". През 1994 г. всички те подават в срок, съгласно действащото законодателство, заявления и всички необходими документи за участие в бъдеща приватизация на предприятието. Поради нехайство или липса на заинтересованост общинската администрация в Петрич не подава окомплектованите документи в срок до Министерството на земеделието и хранителната промишленост, като по този начин лишава от участие в бъдещата приватизация собствениците на земя.
Впоследствие, осъзнавайки незавидното си положение, те се организират в инициативен комитет и започват да търсят правата си. През 1997 г. на множество срещи в моята приемна бях запознат в детайли с проблема и убеден да работя за разрешаването му и отстраняване на тази несправедливост. Междувременно течеше трескава подготовка за приватизиране на оранжериите. В началото на 1997 г. бившият вече управител заедно със застрахователно дружество "Тракия комерс" сформират дружество за участие в приватизацията, като пренебрегват правата на собствениците на земя и ги изключват от всякакво участие. За щастие този опит излезе несполучлив.
Въпреки общите ни усилия - на инициативния комитет и моите, през периода 1997 - 1999 г. ние имахме частични успехи. Документацията по подготовката на приватизацията на предприятието се намираше в Агенцията за приватизация. Проблемът се усложняваше допълнително и от факта, че "Оранжерии - Петрич" не бяха актувани за държавна собственост, което е още едно доказателство за некомпетентността и непрофесионализма на стария управител и за неговите намерения. От есента на 1999 г. приватизационната сделка беше прехвърлена за доизработване в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
Както знаем, законът е предвидил обезщетяването на собственици на земя в застроени територии с компенсаторни записи. Моят въпрос е: по какъв начин повереното Ви министерство ще защити и обезщети интересите на собствениците в предстоящата приватизация на дружеството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дуевски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дуевски! С Решение № 1008 от 23 юни 1993 г. на Агенцията за приватизация министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е упълномощен да подготви и сключи приватизационна сделка за цялото държавно участие в капитала на "Оранжерии - Петрич" ЕОД. С Договор № РД 50-630 от 29 юни 1999 г. беше възложено на "Мигсида" ООД, колектив от лицензирани от Агенцията за приватизация оценители, да изготви приватизационна оценка, правен анализ и информационен меморандум на дружеството. На 15 ноември 1999 г. комисия в състав, определена със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, прие правния анализ и приватизационната оценка на "Оранжерии - Петрич" ЕОД. Комисията реши да се извърши продажба на 53 на сто от дяловете на капитала на "Оранжерии - Петрич" ЕОД чрез публично оповестен конкурс.
В съответствие с изготвената оценка за обезщетение на лицата по чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия са заделени 26,51 на сто от капитала на дружеството. В определения срок съгласно заповедта на министъра не постъпи оферта за участие в публично оповестения конкурс. В момента е подписана и изпратена за публикуване в "Държавен вестник" заповед за повторен конкурс за продажба. С моя Заповед № РД 42-829 от 25 ноември 1999 г. е назначена комисия със задача да провери, подготви и осъществи обезщетяването на лицата по чл. 18. Към това обезщетяване ще се пристъпи след извършване на продажбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Дуевски, имате думата.
ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин министър! От мое име и от името на собствениците на земя на територията на "Оранжерии - Петрич" искам да поздравя служителите на Министерството на земеделието и горите за бързата и компетентна реакция и нормалния размер, който Вие сте предвидили от общата сума на дружеството за обезщетяване на собствениците на земя. Много Ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Дуевски.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Велислав Величков относно обезщетяването на собственици на земи при приватизацията на предприятие "Булгарцвет" АД, Пловдив.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е подобен на този на колегата Дуевски. И тук става въпрос за многогодишно очакване от страна на собственици на възстановена земя да бъдат обезщетени при приватизацията на съответното предприятие. Става въпрос за обезщетяването на собственици на земи при приватизацията на предприятие "Булгарцвет" АД, Пловдив.
През 1994 г. при приватизирането на предприятието съобразно чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се заделят 26 на сто от капитала за обезщетение на собствениците, които имат възстановена земя с решение на поземлената комисия на територията на предприятието. Вече 6 години обаче продължават опитите на собствениците да бъдат обезщетени с акции от новото предприятие или с близкостоящи държавни или общински земи. Многократно в приемната ми като народен представител са постъпвали молби и жалби от собствениците по този въпрос, като на два пъти съм сезирал органите на Вашето министерство с искане да се произнесат по въпроса за обезщетенията - къде се намират въпросните 26 процента, как и кога ще стане това обезщетяване. Въпреки обаче многобройните писма на самите собственици, а и моите запитвания, досега няма отговор и решение по този въпрос.
Поради това, господин министър, моля да ми отговорите къде се намират и кой се разпорежда със заделените 26 процента от активите на "Булгарцвет" АД при приватизацията на дружеството за обезщетение на собствениците, съгласно чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и, второ, кога и по какъв начин ще бъдат обезщетени правоимащите лица? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Акционерно дружество "Булгарцвет", град Пловдив, понастоящем "Агроцвет" АД, Пловдив, е приватизирано през 1995 г. и при сключването на сделката са заделени 20 на сто от капитала за удовлетворяване на исканията по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и 26 на сто за удовлетворяване на претенциите на лицата с искания по чл. 18 от същия закон, както и исканията за обезщетение по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
След влизане в сила на новата структура на Министерството на земеделието и горите с моя Заповед № РД 42-829 от 25 ноември 1999 г. вече е назначена комисия със задача да провери, подготви и осъществи обезщетяването на лицата по чл. 18 от закона. До всички управители, изпълнителни директори, както и до заинтересованите лица са изпратени писма за предоставяне на актуални документи по повод образуването на преписките за обезщетяване. В кратки срокове постъпилите документи ще бъдат обработени, респективно заявителите ще получат своите дялове или акции от капитала на приватизираното дружество. При направената проверка се установи, че в министерството няма постъпили искания за обезщетение по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. В такъв случай със заделените като държавно участие 26 на сто от капитала на дружеството ще бъдат удовлетворени исканията на собствениците, чиито земи са включени в активите на дружеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър! Аз се надявам, че тази комисия, която е заработила след Вашата заповед от ноември месец миналата година, ще успее бързо да обработи преписките и най-после тези хора да получат справедливо обезщетение за своите земи, тъй като според мен 5 години са доста дълъг срок някой човек да чака получаване на обезщетение за реално възстановена земя. Моето лично мнение е, че може би беше по-правилно тази комисия да бъде образувана по-рано, тъй като явно в цялата страна има такива случаи. Но аз Ви пожелавам да упражните необходимия контрол върху нейната дейност, така че преписките да не затлачат нейната работа и да трябва след една година да установяваме същите факти, каквито и сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Илия Баташки относно земеразделянето в село Славовица, община Септември, област Пазарджишка.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Както казахте, господин председател, моят въпрос е относно земеразделянето в с. Славовица, община Септември, област Пазарджишка. Преди да го развия - всички знаем къде се намира с. Славовица, искам да кажа, че това село разполага с около 12 хил. дка обработваема земя, от които най-малко 7 хил. дка са трайни насаждения. Затова тези трайни насаждения в момента не могат да се обработват добре. И затова, след като присъствах на няколко събрания, проведени в това село, на което присъстваха повече от 257 човека, които са собственици на земята, реших да Ви задам този въпрос, защото той явно или убягва, или целенасочено се избягва от разрешение от Вашата администрация, господин министър.
В тая връзка, с провеждащата се реформа в селското стопанство в Република България, и в община Септември се провежда земеразделяне, което, според моето скромно мнение, не се извършва качествено. И председателят на Поземлената комисия в гр. Септември господин инж. Байлов си позволява волности, най-меко казано, с което е създал социално напрежение в с. Славовица. Тази констатация не е моя. Тя е визирана във Ваша Заповед № РД 46-17-16 от 3.11.1999 г., след като беше спрян протестът на няколко недоволни собственици от земеразделителния план.
Планът е в сила вече повече от шест месеца. И фирмата, която е натоварена от Вашето министерство, не може да извършва трасирането, защото Вие сте назначили поредна проверка относно анкетата в с. Славовица. Заместник-министър Къркъмов в отговор на жалба против Ваша Заповед № РД 46-20-38 от 2.12.1999 г. отбелязва, че планът за земеразделянето на с. Славовица действително е влязъл в сила и с тази заповед не се променят правата на собствениците по влезлия в законна сила план за земеразделяне. Получава се един порочен кръг.
Вие, господин министър, не се съмнявам, че искате да дадете възможност на селските стопани в Славовица да работят своята земя и да я обработват както трябва. Защото Вие сте земеделец по партийна принадлежност и ако не всяка година, то през година ходите да се кланяте пред мощите на великия син на българския народ Александър Стамболийски. Смятам, че с. Славовица не заслужава тази съдба.
В тази връзка, господин министър, Ви питам: защо председателят на Поземлената комисия в гр. Септември инж. Байлов не е извършил необходимото за трасиране и раздаване на земята на собствениците в с. Славовица? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Баташки, в с. Славовица действително е създадено социално напрежение и тази констатация е обща. Трудно е да се определи от какво точно се породи това напрежение, защото една част от собствениците поддържат изработения и влязъл в сила план за земеразделяне, а другата твърди, че при изработването му са допуснати груби грешки и искат неговото преработване. Целият проблем възникна, когато започна трасирането на имотите и въводът във владение. Дотогава процесът по възстановяване правото на собственост протичаше относително спокойно. В "Държавен вестник", бр. № 77 от31 август 1999 г. бе обнародвана обявата за одобряването на плана за земеразделяне на землището на с. Славовица. В "Държавен вестник", бр. № 80 от 10 септември 1999 г. бе публикувана и обявата за извършване на трасиране на имотите и въвода във владение. Както вече казах, трасирането започва в определения график по местности. След като се установи, че е налице конфликт на интересите на собствениците с моя заповед № РД 46-163 от 19 октомври 1999 г. беше назначена комисия, която да прецени дали са налице основания за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне. Същата констатира наличието на явни фактически грешки и даде предложение за частична преработка на плана върху площ от 56 декара. Тъй като протоколът беше подписан с "особено мнение" от част от участниците в комисията, той не е одобрен. Междувременно с моя заповед се спря трасирането на влезлия в сила план за земеразделяне, за да се потуши социалното напрежение. Тъй като едно от твърденията на една част от собствениците се отнася до нарушения, извършени при провеждане на анкетата от частната фирма - изпълнител на техническите дейности, бе разпоредено извършването на нова анкета, като същата е възложена на еднолично акционерно дружество "Агрометър" и се провежда в момента. Това дружество е собственост на Министерството на земеделието и се надявам, че всички собственици в с. Славовица не се съмняват, че то има някакви частни интереси. След приключването на анкетирането тя ще бъде съпоставена с проведената от частната фирма - изпълнител на техническите дейности и в зависимост от резултатите ще се предприемат следващи действия.
Както и Вие казахте, в момента е в сила план за земеразделяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Баташки, имате думата за реплика.
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колежки и колеги! Господин министър, това, което Вие тук прочетохте, е истината на пръв поглед. Но, ако аз съм слаб администратор, то Вие трябва да сте по-добър от мен, защото трябва да знаете, че комисията по чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за ползване на земеделските земи е експертна и в тази комисия нямат право да членуват каквито и да са съселяни, искащи или неискащи правата си в с. Славовица. Това е едното, господин министър.
Второто. Вие сте позволили на Вашите подчинени да Ви подведат и да не Ви информират в пълност за случая "Славовица". Смея да твърдя, че бившият областен управител господин Колчаков съзнателно и целенасочено е искал да облагодетелства не повече от 8 човека, които тук пред мен стоят в протокол, и мога да Ви зачета имената, които няма да представляват интерес за Вас. Но тези 8 човека, които представляват 0,1 на сто от всички недоволни от цялото землище, както и Вие казахте - 56 дка от 12 хиляди - тези хора обаче ползват над 300 дка. Седем човека от времето, когато земята се раздаваше, Вие знаете как, за временно ползване. И точно тези хора блокираха магистралата и изпратиха от областната управа полиция, за да ги пазела. Тях да пази, а не да пази ония 350 човека, които в момента са Ви депозирали протокола от общото събрание.
Господин министър, Вие сте млад човек и знам, че можете да бъдете подвеждан от хора по-възрастни и повече кипели в административното поприще. Не го позволявайте това и направете строга оценка на работата на Вашата администрация. И понеже сте много млад и не помните времето, когато в България се произвеждаха големи кифли, искам да Ви кажа, че вашата реформа, която провеждате от 1990 г. насам, доведе дотук, че се произвеждат ей такива кифли в България. Вземете си я! (Господин Баташки оставя на трибуната една малка кифличка. Смях и весело оживление в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
Днес творчеството е много...
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Баташки, аз Ви благодаря за подаръка. Смятам, че на пазара има нужда и от големи, и от малки кифли. (Смях и весело оживление в ДЛ.)
По въпроса за това дали съм бил подведен от моите служители. Смятам, че в конкретния случай, ако бяхте вникнали в моя отговор, щяхте да разберете, че решение все още не е взето. Отново искаме да проверим дали не е допусната грешка от частната фирма, която беше обвинена. Затова смятам, че най-доброто, което може да се направи, ние вече сме го направили. Сега, след като минат интервютата поотделно с всеки един от собствениците, вече имаме информация, че някои хора, които са получили повече земя, когато нещата се съпоставят, ще излязат наяве. Но смятам, че това е най-справедливото. И нека да се проведе. Останало е съвсем малко да се довърши анкетирането. След като се съпоставят двете анкетирания, ще се види кой в случая е крив и кой - прав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Последен актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов от народния представител Панайот Ляков относно разкриване на полицейски участък в с. Сърница, община Велинград.


ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Кметство - с. Сърница, се намира в Западните Родопи, на 50 км от общинския център Велинград. От 1979 до 1988 г. то е било център на селищна система, която включва няколко населени места. Разстоянието между тези населени места е 55 км. Общо населението в този минирегион е 5300 жители. Те се обслужват в момента само от двама полицейски служители, които едновременно дават дежурства и в гр. Велинград, което затруднява ефективната им работа. В този район има също няколко почивни бази, има интензивен туризъм, особено през летния период. Тогава почиват в Сърница над 12 хил. адресно регистрирани лица. Над 2 хил. от тях са роми, които събират гъби и плодове. В последните години се забелязва значително увеличение на динамиката на криминалната престъпност. Има опити за проституиране и употреба на наркотици. Също така в резултат на структурните промени в икономиката на тези населени места има силно увеличена безработица, която в края на 1999 г. достигна почти 50 на сто. И това е още една причина за увеличаване на закононарушенията. Според мен е необходимо в с. Сърница да бъде разкрит полицейски участък и Ви питам дали ще се разпоредите за него да бъдат отпуснати бройки от резервния щат на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, на 21 януари 2000 г. в МВР е постъпило искане от кмета на кметството в с. Сърница господин Якубов за създаване на полицейски участък в селото. Към искането не са приложени каквито и е да е документи относно твърдените в него факти. Не е ясно дали господин Якубов е отправил подобно искане към директора на РДВР - Пазарджик, който по силата на чл. 34, ал. 1, т. 9 от Закона за МВР осъществява взаимодействието с местните органи на държавната власт. Освен това директорът на РДВР разпределя бюджета на службата, ръководи материално-техническото осигуряване, отговаря за провеждането на кадровата политика на министерството в територията и за стопанисването и управлението на предоставените на службата имоти. Всичко това съгласно чл. 34, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Закона за МВР. При това положение той би следвало да бъде първият човек, към който да се отправи подобен въпрос. Нямаме никакви данни за отношението на кмета на общината за създаването на участък. Също така за възможността да се осигурят сграда, комуникационни средства и обзавеждане, тъй като в бюджета на МВР не са предвидени средства за това в рамките на тази година.
Що се отнася до отпускането на бройки от резервния щат на МВР по силата на чл. 108, ал. 1 от правилника за приложение на Закона за МВР, той може да бъде използван единствено при извънредни промени в оперативната обстановка, каквито в случая няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков , имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз ще проверя дали кметът на Сърница е депозирал искане пред началника на РДВР - Пазарджик, майор Любомиров. И ако не го е направил, съм сигурен, че ще го направи. Говорил съм с кмета на Велинград - д-р Цветан Дафов. Той е "за" и подкрепя откриването на полицейски участък. Така че, ако тази процедура не е спазена, аз ще помоля двамата кметове, включително, правейки искането, да поемат ангажимента за осигуряване на сграда и съответните комуникации, така че след това може би ще поискам от началника на РДВР - Пазарджик, вече по-категорично становище за това, че той ще подкрепи и ще направи възможното да бъде открит такъв полицейски участък.
Но от страна на администрацията, бъдете сигурен, че ще направя всичко необходимо и тя ще осигури условията за разкриване на такъв участък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
Съобщение:
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание на 23 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Следващото заседание на Народното събрание е на 23 февруари от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Васил Клявков

          Ивалин Йосифов