Председателствал: председателят Йордан Соколов
Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат народните представители Едуард Клайн и Яшо Минков. Да им е честито! Всичко най-хубаво им желаем! (Ръкопляскания от залата.)
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 11 февруари до 17 февруари 1998 г.:
- проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са народната представителка Екатерина Михайлова и група народни представители;
- законопроект за държавния печат и националното знаме на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика;
- законопроект за закрила на детето. Вносител е народната представителка Анелия Тошкова. Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Съгласно направено предложение за седмична програма от Парламентарната група на СДС е изготвен следният проект за програма на работата на Народното събрание за периода 18 до 20 февруари 1998 г.:
1. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции. Вносител е Христо Бисеров.
2. Първо четене на законопроекта за допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Йордан Соколов и група народни представители.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г. Вносители са народните представители Стефан Нешев и Иван Бойков.
4. Проект за решение за даване статут на самостоятелен колеж на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие - София в състава на Техническия университет - Габрово. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адимистративно-териториалното устройство на Република България. Вносители са Методи Андреев и група народни представители.
6. Първо четене на законопроекта за създаване на фонд "Развитие на системата за народната просвета". Вносители са народните представители Цветан Димитров и Георги Панев.
7. Парламентарен контрол.
За да бъдем прецизни, на мен обаче ми се струва, че т. 2 и 3 трябва да се обединят в една - първо четене на двата законопроекта - за допълнение и за изменение и допълнение на Кодекса на труда, да не бъдат като отделни точки.
По предложения проект за програма някой желае ли думата? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте проекта за седмичната програма, като т. 2 и 3 стават т. 2 и останалите се преномерират.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 17.
Седмичната програма е приета с направената корекция.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да прочете становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по Законопроект N 54-01-115 от 5 декември 1997 г.
за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции,
внесен от народния представител Христо Бисеров, на
Комисията по икономическата политика към
Тридесет и осмото Народно събрание

На редовното си заседание на 11 февруари 1998 г. с участието на вносителя и представител на Агенцията за чуждестранните инвестиции Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
Народните представители смятат, че със законопроекта се запълва празнина в Закона за чуждестранните инвестиции. Последният закон не дава отговор на въпроса дали с преференциален режим могат да се ползват и стоки, които при влизане в сила на закона са били оформяни при режим на временен внос, а не като чуждестранна инвестиция. Законопроектът дава отрицателен отговор на поставения въпрос. По този начин държавата ще може да санкционира лица, които недобросъвестно са се възползвали от празнината в правната уредба и ще събере дължимите й митни сборове.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, внесен от народния представител Христо Бисеров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Определям по 30 минути за всяка парламентарна група.
Има думата вносителят - господин Христо Бисеров.






ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа! Със Закона за чуждестранните инвестиции бе предвидена възможност за освобождаване от данък върху добавената стойност, мита и такси на чуждестранни инвестиции, които са предмет на непарична вноска в търговско дружество или във финансов лизинг.
С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби е дадена възможност непаричните вноски, извършени по реда на чл. 15а от отменения Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, да се ползват от преференции по новия закон. Тоест гарантират се правата на чуждестранни инвеститори, които вече са се афиширали като такива и са спазвали действащия към момента на извършване на инвестицията закон. Но законът не дава отговор на въпроса дали с преференциален режим могат да се ползват и стоки, които при влизане на закона в сила са оформени при режим на временен внос по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, а не като чуждестранни инвестиции по смисъла на отменения Закон за чуждестранните инвестиции.
Режимът на временен внос е регламентиран в Закона за митниците и правилника за неговото прилагане. Предвидени са изчерпателно случаите, при които се допуска възникването на режим "временен внос", както и случаите, при които той може да бъде законно закрит. Митните сборове на стоките под режим "временен внос" се дефинират като дължими, но тяхното внасяне в полза на държавата се отлага с оглед на настъпването на изчерпателно посочено основание.
Поставя се въпросът дали с приемането на Закона за чуждестранните инвестиции волята на законодателя е била да освободи от митнически сборове стоките, които при влизането на закона в сила са под режим на временен внос и то на основания, които не са съществували при неговото учредяване. Смятам, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Подобни мотиви не са изложени нито от вносителя, нито са изразявани при обсъжданията в комисиите и в пленарна зала. С такъв подход държавата би се лишила от значителни приходи, освобождавайки от митни сборове стоки, които при влизане на закона в сила не са се ползвали със статут на чуждестранни инвестиции, въпреки че са имали тази възможност по отменения Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции. Съществуващата неяснота би могла да се използва и от недобросъвестни лица с цел избягване плащането на митни сборове. Ето защо съм предложил този текст на вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Само в текста след "параграф" трябва да има запетая, за да е ясно.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това ще го гледаме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да вземе отношение по предложения законопроект за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции? Не виждам желаещи. Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
Гласували 193 народни представители: за 191, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА ОТ 1951 Г.
По първия законопроект водеща комисия е Комисията по културата и медиите. Има думата нейният председател господин Стоян Райчевски.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на председателството, че именно в навечерието на отбелязване на годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски, това за нас не е празник, но това е знаменита дата, ние обсъждаме един голям български празник, който е бил пренебрегван. Това е Съединението на Княжество България с Източна Румелия.


"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите
относно законопроект за допълнение на Кодекса на труда
N 54-01-74, внесен от Йордан Соколов и група народни представители на 18.09.1997 г.

На свое заседание от 6.11.1997 г. Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта, предложен от Йордан Соколов и група народни представители. Разискванията бяха кратки, тъй като значимостта и величието на 6 септември - Денят на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, са достатъчно силни, за да се обединят в подкрепата на законопроекта всички народни представители от комисията. В своите изказвания народните представители изтъкнаха, че датата 6 септември е неразривно свързана и с датата 22 септември - обявяването на независимостта на България, достоен завършек на делото на съединителите.
При гласуването народните представители единодушно подкрепиха законопроекта за допълнение на Кодекса на труда N 54-01-74, внесен от Йордан Соколов и група народни представители, с който 6 септември - Денят на Съединението, се обявява за официален празник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
По втория законопроект водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика. От името на комисията има ли заместник-председател, който да прочете становището?
Има думата госпожа Росица Тоткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета становището на Комисията по труда и социалната политика.

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса на труда N 54-01-56 от 24.VII.1997 г.,
внесен от Стефан Нешев и Иван Бойков
На свое редовно заседание от 3 декември 1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа предложението на вносителите за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г., чл. 158, ал. 2. Комисията приема, че редица разпоредби от действащите закони трябва да бъдат изменени, в това число и предложението за добавяне към чл. 158, ал. 2 текст и мотивите към него. Налице е едно реално положение в трудовото и социалното законодателство, което не отговаря на динамично променящите се социални условия.
Предложеният от вносителите текст предвижда: "Срокът 60 календарни дни може да бъде удължен в изключителни случаи, но не повече от 6 месеца, по смисъла на Концепцията за временна нетрудоспособност. За времето след този срок (6 месеца), следва да се използва друг законоустановен отпуск."
Налице е желание за осигуряване заплащането за увеличен срок по чл. 158, ал. 2, което се смесва с време за отпуск след този срок за ползване на друг законоустановен отпуск. Предложението е направено за изплащане на възнаграждение, а не за удължаване на отпуск при временна нетрудоспособност.
Отпуските при временна нетрудоспособност са в чл. 162 от Кодекса на труда. Понятието "изключителни случаи" не е използвано в Кодекса и не е уточнено по значение.
Комисията приема идеята на предложения проект, която се основава на изключително важен социален и здравен проблем, отнасящ се до детското здравеопазване и смята, че той трябва да бъде разрешен, но не и по предложения начин.
След проведените разисквания Комисията по труда и социалната политика взе следното становище:
Приема мотивите на вносителите и необходимостта от спешно нормативно уреждане на въпроса, касаещ грижите за децата, нуждаещи се от болнично лечение с придружител. Да се изиска от компетентните ведомства и институции - Министерството на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването и Националния осигурителен институт, предложение за правно нормативно уреждане на поставения проблем. Да се изиска информация за броя на засегнатите лица, допълнителния брой на масата работни дни, за които се дължи обезщетение и допълнително необходимите средства за изплащането им по дял трети от Кодекса на труда (1951 г.), очаквани за 1997 г., и прогнозирани за 1998 г.
Председател на комисията: /п/ Светлана Дянкова"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Има думата господин Иван Бойков като вносител на законопроект.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви запозная с някои от мотивите по предложения от нас с колегата Стефан Нешев законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
И досега в Кодекса на труда има заложени мерки за улесняване родителите на такива тежко болни деца. Но вие сте свидетели, че в последните години рязко се промени социално-икономическата обстановка в страната и тези тежки хронични заболявания представляват една голяма трагедия за семействата, в които има такива деца. Нашият законопроект иска да даде възможност да се облекчи социалното положение на тези семейства и по този начин да спомогне за по-леко понасяне на несгодите от този тип лечение на тежки хронични заболявания.
Всички вие сте свидетели, че голяма част от тези заболявания протичат дълго време в болници, където в момента не е достатъчно уреден въпросът с гледането на тези деца. В много голяма част от случаите се налага родителите на тези деца да бъдат в болницата и да ги гледат там, което ги откъсва от производствената среда и създава големи затруднения на тези семейства. Затова ние сме предложили срокът от 60 календарни дни да бъде удължен в изключителни случаи, но не повече от 6 месеца по смисъла на Кодекса на труда.
Аз разбирам становището на комисията, но бих желал и вие да влезете по-навътре в тази ситуация и да видите, че това, което предлага комисията, по същество е едно отлагане на срока за влизане в действие на този закон. Позоваването на голям брой статистическа информация, съгласуване между министерства на един такъв въпрос, който, според мен, касае съвсем малък процент от болните, само ще отложи срока за влизане в действие на едно такова решение.
Затова аз ви моля да приемете на първо четене този закон, а дори ще ви помоля след това да го приемете и на второ, с оглед на по-бързото решение на този тежък проблем.
Искам да ви кажа, че ние с господин Нешев сме съгласували този въпрос с Фондация "Ташко", с болници, които се занимават с лечението на този тип заболявания. Предложили сме и изменение на правилника за приложение на Кодекса на труда, така че да избегнем голяма част от тези формалности и много бързо да влезе в действие този закон.
Призовавам ви още един път да прочетете внимателно мотивите, които са били водещи при предложението на този закон и да го подкрепите на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Има думата господин Благовест Сендов - заместник-председател на Народното събрание.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, аз искам да кажа две думи във връзка с първия законопроект. Няма да бъде добре за историята на нашето Народно събрание, когато разглеждаме въпроса за това 6 септември да стане официален празник, да не споменем името на народния представител от Тридесет и седмото Народно събрание, който всички си спомнят - Васил Михайлов. Той води жестока битка, за да се осъществи това решение.
Аз, като подкрепям, както и преди това подкрепях това предложение, бих искал преди да гласуваме този законопроект да благодарим за неговите усилия и да споменем името му, за да остане в аналите на Народното събрание, че неговото желание се е изпълнило в следващото Народно събрание, в което той, не по свое желание, не може да присъства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. (Ръкопляскания.)
Има думата господин Стоян Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата по първия законопроект като народен представител, който иска да подкрепи предложението 6 септември да бъде обявен за официален празник. Това предложение е внесено от нашия председател Йордан Соколов, но аз мисля, че зад него седи цялото народно представителство. Това ще е един добър повод ние отново да се обединим, за да застанем зад един законопроект със съгласие - съгласие, което олицетворява нашата национална кауза.
Искам да добавя още нещо преди да завърша със своя призив. Ние трябва да обявим за национален празник не само 6 септември. Ние сме в дълг и към една друга дата - 22 септември, Денят на независимостта. Почти всички не само европейски, а и неевропейски народи са обявили деня на тяхната независимост за официален празник. Аз не си позволих да направя това предложение и не го правя сега, за да не усложня процедурата, тъй като искам още днес, в навечерието на отбелязването на годишнината от обесването на Васил Левски, ние да завършим с едно общо гласуване, със съгласие и да възобновим една стара традиция, според която 6 септември беше наш официален празник.
Призовавам ви да подкрепите това предложение и си запазвам правото да направя свое предложение и 22 септември да бъде обявен за официален празник, тъй като Денят на независимостта е ден, който не само трябва да отбелязваме като спомен към миналото. Той трябва да бъде и знак за нашето бъдеще, особено в това тежко време за България днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Други желаещи да се изкажат? Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател! Искам да взема отношение по двата законопроекта. Моето отношение е положително и аз ще подкрепя и двата законопроекта. Мисля, че макар и различни на пръв поглед, те имат нещо, което ги обединява. И двата законопроекта са породени в гр. Пловдив! Съединението е станало в гр. Пловдив, а идеята за промяна в Кодекса на труда, свързана с облекчаване съдбата на родители, които имат неизличимо болни деца, също се породи в гр. Пловдив: в Онкологичната болница заедно с колектива на лекарите, потърпевшите майки и фондация "Ташко". Мисля, че това е добър повод да покажем толерантност и към двата проблема и да гласуваме положително и двата законопроекта на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Има думата народният представител Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя своята подкрепа по първия законопроект относно обявяването на 6 септември за официален празник. Като народен представител от Пловдивски избирателен район този въпрос не може да не ме вълнува и аз искам също да благодаря на народния представител Васил Михайлов, който в миналия парламент на няколко пъти поставяше този въпрос.
Не са много датите, когато българският народ сам, единствено със своите усилия е постигал нещо, което е оставало с непреходно историческо значение не само в българската, но и в световната история. Безспорно 6 септември е една такава дата. Борбата за българското национално освобождение в пълния обхват, борбата за българския национален идеал, която се разгаря веднага след освобождението на България през 1878 г., има своя логичен апогей през 1885 г., когато се осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На практика именно в този момент България успява чрез усилията на своите граждани да превъзмогне част от несправедливостите, наложени с Берлинския договор, който разпокъсва нашата държава. За съжаление, не в пълния размер на тези претенции, които сме имали, но слава Богу, че тази националноосвободителна борба на хората в Княжество България и Източна Румелия на практика дава своя резултат благодарение именно на решителните български усилия.
Тук аз искам да спомена някои имена като Захари Стоянов, който в Пловдив основава Българския революционен централен комитет, Чардафон Велики, Иван Андонов, поп Иван Генов, генерал Николаев, капитан Николов - тези хора, които, рискувайки своя живот, рискувайки на практика живота на хората, които в един момент са тръгнали след тях, не са се поколебали да започнат борбата за осъществяването на българския национален идеал. Мисля, че днес действително е много хубав за работата на 38-ото Народно събрание, защото според мен една несправедливост за това, че датата 6 септември досега не беше достойно отбелязвана в нашия календар, най-после ще бъде отстранена. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, взимам думата, за да подкрепя внесения от Вас законопроект за обявяване на 6 септември за официален български празник. Много често, когато се връщаме към тази дата, си припомняме думите "Съединението прави силата". Много често тези думи, които стоят и на входа на българския парламент, са се тълкували превратно и неточно. "Съединението прави силата" се е разбирало, а в много глави и продължава да се разбира като безпринципно обединение на политически сили и на политици, като представата, че едва ли не, ако всички се обединят или в една партия, или под една кауза, България ще процъфти и ще върви непрестанно напред.
Съединението ни напомня, че няма такъв проблем. Към датата на Съединението българските политици са разделени: едните са консерватори, другите са либерали и никой не тръгва към безпринципно обединение под формулата, че обединението на политическите партии ще направи едва ли не Съединението.
"Съединението прави силата" означава нещо друго. Означава волята на самия народ за една обединена България в нейните Санстефански граници. Означава мечта, национален идеал, за който са загинали наистина хиляди знайни и незнайни българи. Тази мечта започва да се сбъдва именно с акта на Съединението.
Любопитно е, че точно Партията на съединистите, които обявяват себе си за Съединение, към датата на Съединението Партията на Съединението е против Съединението. И обратното, тези, които са ги смятали за нехранимайковци, за по-долна ръка хора, хора не от доброто, високо тогава общество, точно те излизат на върха на истинския акт на Съединението! Тук вече някои от тях бяха споменати. Най-ярката фигура разбира се е големият български писател и публицист Захари Стоянов.
И още нещо ни говори Съединението. То ни говори за това, че когато един народ има своя национален идеал, своя национална цел и когато тази цел е проникнала дълбоко в душата и в мислите на народа и е била носена от цялото българско Възраждане, няма сила, която да спре този акт, включително и Руската империя по това време.

Редно е да припомним на този ден, че най-голямото събитие в българската следосвобожденска история - акта на Съединението, се посреща отрицателно именно от Русия. И това не е единствен пример, в който руската политика се е намесвала винаги срещу интересите на българския народ. Не казвам - на българските политици, защото много често в нашата българска политическа, партийна история Русия е подкрепяла едни или други политици. Но не веднъж в своето развитие България е срещала съпротивата на Русия, когато е трябвало да осъществява свои национални идеи, свои национални идеали, част от мисленето и битието на българския народ.
Ето, затова аз ще гласувам 6 септември да бъде официален празник. Защото той е една дата, на която българският народ се изправя срещу няколко империи - срещу Турската империя по това време, срещу Руската империя по това времe, и успява да постигне със собствени сили своето обединение в една наистина по-широка териториална граница. Много добре знаете как се развиват събитията веднага след Съединението на 6 септември. Веднага след този величав акт едни други съседи, които и досега питаят антибългарски чувства и антибългарска пропаганда се развива от тях, нападат беззащитното българско Княжество. Става дума пък за сръбската политика на Балканите, насочена срещу този дълбоко морален възрожденски акт на българската държава. И така постепенно започва да се оформя едно противостоене на руската имперска политика, която продължава в някои отношения и до днес, и на нея ние сме свидетели в тези наистина драматични за нацията днес дни, в които България иска да намери своята нова, икономическа самостоятелност. И ние сме свидетели как тези борби като че ли огласяват едно старо времe, връщат един стар глас, именно гласа, при който руската и сръбската политика много често са залагали мини пред желанието на българския народ за обединение.
И нека сега, когато единодушно гласуваме за Деня на Съединението, да го направим с ясното съзнание, че гласуваме за наш, български празник, защото не приемаме други народи, други правителства да ни определят историческите дати в нашата история, да ни определят времето, в което ние, българите, ще живеем. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Александър Йорданов.
За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, съгласен съм, че 6 септември е светла дата. Съгласен съм, че трябва да бъде неработен ден. Не съм съгласен с антируската политика, която е прокламирана от тази трибуна от колегата Йорданов. Тъй като нито антируска, нито антиамериканска, нито антигерманска политика трябва ние да правим и да я прокламираме от тази трибуна, а напротив, трябва да привличаме приятели отвсякъде.
Трябва да си спомним, че нашите най-светли личности следваха и в Русия, и във Франция, и в други държави. И когато думата "анти" започне да бъде лайтмотивът от тази трибуна и то в един момент, когато нашата енергетика драпа за оцеляване, това е наистина антибългарска политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
За дуплика има думата господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз ще ви прочета като отговор на господин Ганчев само един текст от изданието на Българската академия на науките, именно Енциклопедия на България, издание, направено дори още от така обичаното от господин Ганчев комунистическо време. И там черно на бяло е казано: "Великите сили, включително и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос" - става дума за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Господин Ганчев може да дрънка от парламентарната трибуна всякакви неща. Но той не може да смени историческите факти, а пък изобщо не може да стигне до истината за много от нещата, които са ставали в българската история и които стават и днес. Това обаче е негов личен проблем и аз го съветвам да не превръща личните си проблеми във въпроси на българския парламент. Съветът е приятелски. Мисля, че господин Ганчев ще схване моето приятелско чувство към него. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
Има думата господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Започвам с нещо, което не искам да обиди председателя. Но ми се струва, че той беше заблуден и въведе в заблуждение и залата. Става дума действително, както е предложен дневният ред, за две различни точки. Защото едното е изменение на Кодекса на труда от 1986 г. - става дума за 6 септември, датата, която е предложена за празник, а другото е на Кодекса на труда от 1951 г., тъй като той все още действа в дял трети. Така че, господин председател, Ви моля да коригираме тази грешка, защото наистина става дума за два различни законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Два различни законопроекта, но един закон.
РУСИ СТАТКОВ: Не е един закон. Кодексът на труда от 1986 г. е един, а от 1951 г. е друг. Ето и двата документа. Ето, господин Джеров ще Ви потвърди. Това са два различни закона, които ние изменяме. Не искам да споря с юрист като Вас, но в случая просто се подведохте, може би затова, защото действително дял трети от 1951 г. ние многократно го променяхме, но той все още действа - на Кодекса на труда от 1951 г. Така че настоявам да се коригираме, за да можем по-нататък да бъдем в крак с правилника и със законите.
Второ, що се касае до конкретните законопроекти, тъй като се възприе подход да се обсъждат и двата. Аз съм член на Комисията по труда и социалната политика, бил съм и в предишния парламент. Ние сме обсъждали подобна материя. Не е нещо ново. Благодаря на акад. Сендов за това, което каза по отношение на Васил Михайлов, тъй като действително колегата Михайлов беше много настоятелен, разбира се, не само за тази дата, а и за друга дата.
Искам в тази връзка да кажа, че ние обсъждахме няколко аргумента. Първият беше, разбира се, политическият - има ли политическа воля за тези две дати или няма. Вторият беше икономическият и на него бих искал да обърна внимание.
 Ако ние правим извадка колко дни в годината в България се работи и не се работи и търсим резултата като цяло, ще видим, че увеличаването на празниците не влияе благоприятно на това, което се нарича съвкупен обществен продукт. В този смисъл идеята за още празници, разбира се, би била добра, но тя трябва да бъде много внимателно преценена - това го вметвам и не бих искал да го развивам надълго и нашироко - и от тази гледна точка. Разбира се, аз подкрепям политическата воля 6 септември да бъде официален празник. И това не е само мое становище, доколкото ми е известно то е и становище на нашата парламентарна група. Така че няма проблем в това отношение. Но изразеното в едно изказване мнение, че трябва да търсим и други дати, трябва вече много внимателно да бъде прецизирано.
Що се касае до втория законопроект - за изменение на Кодекса на труда от 1951 г. в неговия дял трети, който касае държавното обществено осигуряване, ние имаме вече един Закон за фонд "Обществено осигуряване", обаче тук трябваше още няколко такива да бъдат приети. И в предишния парламент имаше готовност по тях, но не стигна време. Но няколко закона трябваше да бъдат приети. Аз виждам, че колегите от Евролевицата са работили по една концепция, която правителството на Жан Виденов беше обсъждало. Тази концепция е у мен и, разбира се, че аз подкрепям подобни идеи.

Ако вие сте прочели внимателно мотивите на колегите, ще видите, че те са по-широки. Там се говори и за фонд. Този фонд е записан като "Болести и майчинство в концепцията на правителството на Жан Виденов". Няма никакво значение заглавието, но явно е, изводът за мен е, че когато се търси решение на проблемите, наистина има и общи идеи. И тези идеи, разбира се, колегите от Евролевицата, може и всеки друг колега да ги внесе, изискват законодателно решение.
Аз подкрепих тяхната идея в комисията, но съм длъжен да подчертая, че що се касае до правната й страна, тя не е добре представена. Разпоредбата, която се предлага да се измени, е неясна като текст, защото има две допълнителни вметвания, в които се говори, в едното за концепция за временна нетрудоспособност, такава концепция поне не е известна, говори се за отпуск, а същевременно в този член става дума за парични обезщетения.
Аз подкрепих, повтарям, тези идеи, а не толкова самия текст, защото наистина се налага час по-скоро законодателно решаване и промяна или по-скоро отмяна на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., но не просто отмяна, а решение в съвременните условия. Председателката на комисия пое ангажимент, тъй като това го има в становището на комисията, съответните министерства да дадат становище и този въпрос да не се отлага. За съжаление, обаче, аз не знам вносителите дали са получили допълнително информация, за да могат да си разработят идеята, защото все пак тя в този парламент е тяхна, виждам, че днес няма представители на министерствата.
Бих искал в заключение, господин председател и уважаеми колеги, да кажа, че наистина, за да не правим промени на парче, ние трябва да видим още веднъж тази материя отнесена и към Закона за детето, тъй като и тогава, когато я обсъждахме, ставаше дума за това, да я видим въобще към социалното осигуряване, към краткосрочното осигуряване и фактически в рамките на тази година, не по-късно, ние най-после да направим тези законопроекти - един или няколко - които да отменят Кодекса на труда от 1951 г., дял III, за да не се бърка и председателят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Реплика - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще направя реплика по изказването на господин Статков за първия законопроект.
Господин Статков, не е толкова важно количеството на празниците, когато говорим за историята на един народ, защото горко на този народ, който не тачи собствените си исторически дати и който има къса историческа памет. Аз по-скоро съм изненадан, че в един друг период - преди 1990 г. - не само 6 септември, но и 3 март не беше празник.
Ако говорим за количество, отпаднаха някои други празници - 9 и 10 септември, 7 ноември. Така че едва ли е нарушено толкова количеството. Но нека да се научим да тачим и да празнуваме българските си празници, когато българският народ със собствените си усилия е постигнал нещо.
Аз пак повтарям, че се радвам, че днес българският парламент ще реши този въпрос, надявам се, единодушно. Искам да благодаря и на председателя на Народното събрание, че именно той от ранга на своята институция прави това предложение, защото отвън на нашата сграда пише: "Съединението прави силата!". Благодаря. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Втора реплика - господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, логиката Ви, че с увеличението на празниците се влияело по някакъв начин на брутния вътрешен продукт, според мен не издържа - тоест увеличаването на празниците можело да доведе до пагубни последствия в икономиката.
Господин Статков, цяла Европа празнува Коледните празници някъде около десетина дни. И една малка Холандия, в тази връзка, която празнува Коледа както целия християнски свят, произвеждаше брутен вътрешен продукт пет пъти по-голям от този на социалистическа България. Тоест не бива да се внушава чрез тази висока трибуна на обществото, че чрез увеличаването на празниците... Тук става дума за една светла дата за българския народ, става дума за дата, свързана с българския национален идеал. Не бива да се спекулира така лековато с тези светли дати на нашата история. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика - господин Руси Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Странно защо се вадят думи и контекст от изказване. Аз категорично подчертах, че има политическата воля в Парламентарната група на левицата и, разбира се, като изказваше своята позиция, 6 септември да бъде официален празник. Но тук вече, държа да го подчертая, идеята и за други празници изисква, наистина изисква да се прецени доколко това са такива дати, които обединяват, които наистина са значими. И второ, тя не може да не бъде погледната, говоря и за други, защото се спомена в едно изказване и това беше повод аз да направя такава кратка реплика, не може да не бъде прецизирана от тази гледна точка, защото опитът на другите страни показва, че те отчитат този факт - какъв съвкупен обществен продукт се произвежда. Отчитат го. Тогава в предишната комисия бяха дадени даже факти, тук е господин Койчев, който беше председател на тази комисия, когато обсъждахме този проблем. Ние не можем да не мислим и за тази страна на въпроса. Иначе желанието да има много празници е нещо хубаво.
Що се касае до другите аргументи, които се изказаха, аз трябва да ви кажа, че много нашироко се разля въпросът - за преоценката на историята и т.н. - нещо, което отива на този елемент, който и господин Йорданов се опита да внесе - да търсим актуалност по различни поводи в един конкретен законопроект, който касае конкретно нещо. Мен ми се струва, че ако се тръгне по този път, ще се сгреши. Много ще се сгреши, защото, прав беше господин Ганчев, че господин Йорданов точно днес, когато ние говорим за днешната реалност, прави преценка на едно минало, в което, ако е чел дипломацията на Кисинджър, има много други неща. И ако е праволинеен да цитира, има много неща, върху които трябва да се замислим.
А що се касае до 9 септември и т.н., мисля, че в това отношение има и много аргументи "за" и в една друга конфигурация и други такива проблеми биха могли да бъдат поставени. Но повтарям, не това е темата днес и аз не бих искал да се отклонявам.
Още веднъж подчертавам: ние подкрепяме 6 септември и не от днес, не от вчера. Аз съм бил председател на Общински съвет на БСП в Монтана и съм го празнувал 1992 г. Така че няма проблеми там, където вие ги търсите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата господин Александър Джеров - заместник-председател на Народното събрание. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще взема становище по два въпроса.
Първо, господин Руси Статков правилно постави въпроса, че всъщност, за съжаление, имаме два нормативни акта с едно и също съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наименование.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Единият нормативен акт, закон е Кодексът на труда от 1951 г., който е запазен само, малко наизуст работя, с глава трета и той действа именно като такъв в общественото осигуряване. След него има гласуван Кодекс на труда, за който нормално говорим и който включва цялостната система на трудовите правоотношения. Затова е правилно, когато уточняваме и като кажем само "Кодекс на труда", да добавим онова, което е необходимо, за да се знае за кой от двата кодекса на труда говорим. Естествено, това поставя може би пред нас задачата да нямаме такъв паралел на два еднакви по название нормативни актове. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос, по предложението, направено от председателя на Народното събрание за корекция, за изменение в чл. 154, ал. 1 и да се добавят думите, не става дума за добавяне на думите, а за допълване на празниците с още един: 6 септември - Ден на Съединението.

Аз изразявам тук становището на Парламентарната група на Народния съюз. Ние поддържаме изцяло така направеното предложение. Може би трябваше много по-отдавна и тази дата, и този ден, този исторически факт да влезе в съзнанието, в списъка - по-точно казано, на празниците.
Аз не бих споделял виждането, че когато определяме националните празници, трябва да изхождаме от някакви икономически интереси, вреди, загуби и тъй нататък. Или имаме един национален празник, или нямаме. Когато имаме национални празници ще ги тачим, ще ги уважаваме и това ще бъдат неработни дни.
Мисля, че Република България няма да пострада икономически, ако включи в списъка на празниците и още един такъв ден. Нека да уважаваме българската история!
За съжаление, имаше един период, в който ние забравихме българската история, българските ценности, впрочем истинската българска история и вмъкнахме в историята факти, дни, които нямаха нищо общо с българския народ. Затова дълг е на нашето Народно събрание да включим в празниците и тази дата - Шести септември, защото Денят на Съединението мисля, че няма защо да обяснявам, е такъв важен момент в българската история, който не може да бъде пренебрегнат. И освен това има един друг ефект, когато ние поставяме Шести септември - в случая денят на Съединението - в списъка на националните празници. Нека българската младеж малко повече да бъде научена, че България има прекрасни моменти, има прекрасни дни и тях трябва да ги тачим. С други думи самото уважение към деня е налице, но също така нека да възпитаваме и младежите да уважават българската история. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров, включително и за правните разяснения.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги! Аз подкрепям и приветствам идеята Шести септември да бъде официален празник на България.
Смятам, че основанията за това са ясни на всички и са близки на повечето от нас.
Шести септември е една от малкото дати, на която България е съумяла да направи нещо самостоятелно, въпреки волята на великите сили - подчертавам - на всички велики сили. Същите тези, които съвсем целенасочено разпокъсаха страната ни на Берлинския конгрес, а бяха подготвили разпокъсването още много преди Берлинския конгрес. Историята на дипломацията в това отношение е красноречива.
Искам да подчертая, че примерът на Шести септември е това как може и трябва да се използва - подчертавам - да се използва от една малка страна промяната в отношението между някои велики сили. Два или три дни преди Шести септември турското правителство връчва демарш на Великобритания, тя да изтегли войските си от Египет. Стамболов като един много проницателен политик, стратег, държавник, оценява, че това може да означава ясно и категорично, че до тогавашната категорична и винаги във всички случаи подкрепа на Великобритания за Турция ще бъде поставена под въпрос.
Забележете, Великобритания традиционно е подкрепяла Турция в геополотически план не само в нашия регион, но неочаквано появилите се интереси на Великобритания към Суецкия канал, който е открит десетина години преди това, в края на 60-те години, изведнъж променя традиционните отношения между две велики тогава сили, от които едната все още продължава да бъде такава.
Моето съображение е, че ние, идеализираме отношението на великите сили към нас, но подчертавам, когато решим да се озъбим на някоя от тях, изпадаме в съвършено неразумен телешки възторг от умилението на някоя от другите към нас. България никога не е била фаворитка на нито една велика сила. Напротив, с наши територии, с наши интереси винаги са стимулирали регионалните си фаворити всички велики сили досега.
И в това отношение просто аз бих препоръчал на народното представителство и на тези, които то излъчва, далеч по трезво отношение към интересите на великите сили, далеч по консолидирано отношение към интереса на България.
И ще напомня още едно нещо - съединението прави силата, да, вярно е. Но някой, господа народни представители, трябва да направи самото това съединение. Нека тази велика дата да не бъде поредното основание, поредният повод за раздори. Нека от време навреме правим това съединение, което прави силата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Смоленов.
Заповядайте, имате думата, господин Кирилов.
ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да бъда съвсем кратък. Като, разбира се, подкрепям всички тези аргументи, които бяха изложени, най-вече исторически справки, които бяха направени във връзка с предложението за 6 септември, ще кажа още един свой аргумент, който ме кара абсолютно убедено да подкрепя това предложение. Това е именно, че тази дата е един символ, един знак и за всички нас, които живеем в това време, а и за нашите деца. Това е знак, че сред страшно многото дати и години на разединение на българите и противопоставяне на българите ние, българите, имаме и времена, когато сме били единни, когато сме били заедно и точно в тези времена ние сме успявали.
Аз мисля, че приемането на едно такова решение е изключително отговорно и до голяма степен насочено и към бъдещето. И аз мисля, че точно нашето Народно събрание - Тридесет и осмото Народно събрание, би трябвало да направи това, защото съм убеден, че ако го направим, всички българи, както и нашите деца ще си спомнят, че имаме една дата, имаме един национален празник, който непрекъснато ще ни напомня, че когато сме били заедно, когато сме се обединявали около нещо, което ни свързва като българи, точно тогава сме успявали! Аз ще подкрепя това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата господин Иван Куртев - заместник-председател на Народното събрание.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Трети мандат съм в Народното събрание, но си признавам, че никога не съм заставал на трибуната с такова вълнение.
Шести септември за мен винаги е бил най-големия ден в новата ни история. Денят, в който българският народ е постигнал една победа, а много малко победи е постигал нашият народ, нека да си признаем, и постига една безкръвна победа, една победа въпреки всичко!
Шести септември е същевременно една изстрадана дата. Този много велик за българите ден по различни причини вече повече от 100 години е пренебрегван. Най-напред поради липсата на историческа дистанция, да го наречем така, поради различното отношение към дейците на Съединението, тъй като всички те са и политически лица, а политическите страсти продължават понякога доста дълго, така че дори и преди идването на комунизма в България, 6 септември, ако направите една проверка ще видите, че не е получил онова признание, което е заслужавал.
А за времето на комунистическото управление пък той беше направо забравен. И не само беше забравен, беше проблем да се работи и от историците по неща, свързани с този много голям за България ден.
Колкото и малко да съм работил в тази област, не знам дали знаете, но и аз бях един от изследователите на тази дата, затова така се вълнувам, беше много трудно и това могат да потвърдят и други, които са се занимавали с история, беше много трудно да се издаде нещо, свързано с 6-и септември почти до 1985 г. , когато станаха 100 години от събитието и беше направено едно национално честване.
Значението на 6-ти септември, аз тук още един аргумент искам да дам в подкрепа на аргумента, че той ще стане национален празник, 6-и септември е естественият завършек на българското Възраждане. Неслучайно сред дейците, които правят 6-и септември, са хора, които са работили още с Левски, като Иван Арабаджията, Иван Андонов, неслучайно там са хора като Захари Стоянов, като Стефан Стамболов, като Спас Турчев, които са сред организаторите на Априлското въстание. Дори ако щете, неслучайно най-големият изследовател на този период - Димитър Страшимиров, когато издава "Архива на Възраждането" в два тома, първият том обхваща периода до Освобождението на България, а вторият том от "Архива на Възраждането" обхваща документите, свързани със Съединението на България.
Следователно 6-и септември трябва да бъде приеман и точно като такава една дата - като върховия момент от Възраждането на България, от онзи исторически процес, който прави от нас това, което сме ние днес. И в списъка на сегашните официални празници на нашата страна, ако погледнем, ще видим, че точно такъв един ден липсва - един ден на народна победа. Защото имаме Ден на народните будители, имаме 24-и май, имаме 3-и март, но ден, в който да се отбелязва една народна победа, чисто народна победа, само наша си, без ничие друго участие, ден, който да подхранва и самочувствието на младите поколения, нямахме.
От тази гледна точка предложението на господин Йордан Соколов и на група народни представители 6-ти септември да стане официален празник е нещо, което аз изцяло адмирирам и искам да благодаря предварително на всички вас, които ще подкрепите този законопроект, аз съм убеден в това, и този много велик ден в нашата по-нова история ще намери онова признание, което винаги е заслужавал. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Има ли други желаещи?
Господин Руси Статков има думата за реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че не бива да продължаваме с различните интерпретации и свои лични виждания за 6-ти септември, да се отдалечаваме от главното, което наистина е много важно. Не мога да се съглася, господин Куртев, тъй като съм учил история през този комунистически период, за който Вие казвате, че не е писано. Там имаше наистина много факти във всички учебници, които са излизали, и достатъчно, за да можем и аз, и моите съученици да имаме това отношение към тази дата, към Съединението. Моля ви, се не бива всичко, което ни се иска да го представим в някаква светлина, да го приписваме като негатив на комунизма. Просто не е вярно.
Що се касае до това, че не е бил официален празник, наистина е така. И още веднъж изразявам и волята на колегите и не само от този парламент, а и от предишния, защото ние го бяхме приели това, оставаше техническото решение...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Защо не го приехте техническото решение?
РУСИ СТАТКОВ: Не можахме да го приемем, защото си вървеше ръка за ръка с други предложения за празници. И ние търсим обединението. Това предложение трябва да се приеме с консенсус. И всяко едно предложение за празници трябва да се приема с консенсус. Защото всеки друг празник, който е приет без консенсус, не може да бъде официален празник на България. И такъв трябва да ни е подходът.
Затова още веднъж казвам: ние ще подкрепим датата, но моля ви се, нека да не продължаваме с различни интерпретации, които ни отдалечават от тази подкрепа и ни карат не да мълчим, а да се възмущаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
За дуплика има думата господин заместник-председателят Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Статков, наистина, по-млад сте и затова може би не знаете някои неща. Аз неслучайно казах, че преди 9-и септември 6-и септември не е ценен по достойнство. Защо? Защото участник е бил Стамболов, а Стамболов не е бил много долюбван; участнци са били Захари Стоянов, Димитър Ризов, Иван Стоянович и т.н. Партизанщината я е имало и тогава. Вие наистина сте по-млад и сигурно не знаете, но в първите години след 9-и септември не само 6-и септември беше забравен, Захари Стоянов беше забранен, господин Статков, Иван Вазов беше изваден от читанките! И по-добре да не се връщаме към тези неща наистина. Но това си беше факт. И мога да ви споделя собствените си патила - 7 години ходене по мъките, за да излезе една книга, посветена на Съединението. Ако беше на 6 септември денят на трамвайната стачка, сигурно щяха да я издадат за 24 часа. Такива бяха нещата.
Затова нека наистина се обединим около този много голям ден. Без да търсим поради какви причини досега не е бил оценяван, да го обявим най-после за национален празник и да имаме един хубав национален празник. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към гласуване. Ще гласуваме, както е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отделно двата законопроекта. Наистина се оказва, че има нещо, което не би трябвало да бъде така - два нормативна акта с едно и също заглавие: Кодекс на труда от 1986 г. с редица изменения след това и Кодекса на труда от 1951 г., това е всъщност само един дял от най-стария Кодекс на труда, така нареченият дял трети, но той си е останал като самостоятелен нормативен акт, по отношение на който е вторият законопроект.
Моля, гласувайте на първо четене законопроект за допълнение на Кодекса на труда N 540174, внесен от Йордан Соколов и група народни представители.
Гласували 199 народни представители: за - 199, против и въздържали се - няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Влашки.
МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да преминем към гласуване и на второ четене на същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 192 народни представители: за - 192, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за допълнение на Кодекса на труда.
Господин Влашки, имате думата за доклад.

ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ВЛАШКИ:

"З А К О Н
за допълнение на Кодекса на труда

Параграф единствен. В чл. 154, ал. 1 след думите "24 май - Ден на българската просвета и на славянската писменост" се добавят думите "6 септември - Ден на Съединението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието и параграф единствен на законопроекта.
Гласували 199 народни представители: за 199, против няма, въздържали се няма.
Законът е приет единодушно на второ четене. (Ръкопляскания.)

 Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 179 народни представители: за 79, против 11, въздържали се 89.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Има думата госпожа Петя Шопова, заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че в пленарната зала не стана ясно, че има обща воля за това духът на законопроекта да бъде подкрепен на първо четене, какъвто е смисълът на първото четене.
От името на парламентарната група моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на прегласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1951 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 40.
Законопроектът е приет на първо четене.

  Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СТАТУТ НА САМОСТОЯТЕЛЕН КОЛЕЖ НА КОЛЕЖА ПО МЕНИДЖМЪНТ, ТЪРГОВИЯ И МАРКЕТИНГ С ДАТСКО УЧАСТИЕ - СОФИЯ В СЪСТАВА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - ГАБРОВО.
Има думата за процедура господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за отлагане на разискванията по проекта за решение за даване статут на самостоятелен колеж на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие - София в състава на Техническия университет - Габрово, предвид юридически проблеми възникнали с изясняване статута на учебното заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане разглеждането на проекта за решение за даване статут на самостоятелен колеж на Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие - София в състава на Техническия университет - Габрово.
Гласували 176 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Тази точка от дневния ред се отлага.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, внесен от народния представител Методи Андреев и група народни представители.
Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Има думата госпожа Мария Стоянова да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за административно-териториалното устройство
на Република България

На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 1998 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, внесен от народния представител Методи Андреев и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините и Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Вносителят на законопроекта - народният представител Методи Андреев, обясни необходимостта, наложила изменението и допълнението на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на горецитирания закон от 1 януари 1997 г. започнаха да се прилагат процедурите на чл. 9 от същия закон. Така на практика започна процес на отделяне на населени места или група населени места в самостоятелни общини. На много места в страната бяха проведени референдуми, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 на закона. В хода на процедурата за създаване на нови общини възникнаха проблеми, тъй като за редица случаи се оказа, че в Закона за административно-териториалното устройство на Република България липсват разпоредби, даващи решения на възникналите казуси. Този факт става причина за забавяне и усложняване на процеса за създаване на нови общини на много места в страната, както и за създаване на условия за пораждане на конфликти между отделни населени места.
За да се избегнат тези нежелателни последици и да се решат вече възникнали такива, се предлага в чл. 9 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България да се създаде нова ал. 3, регламентираща тези значими обществени отношения.
Предложението е свързано със съдбата на едно или повече населени места, участвали с по-малко от половината си гласоподаватели, но повече от половината от тях са гласували за създаване на новата община при провеждането на референдум по чл. 9, ал. 1, т. 4 на закона. Създаването на нова алинея има за цел да разреши този казус, като дава право на Министерския съвет да вземе решение за включване на това или тези населени места в състава на бъдещата община при условие, че в останалите населени места от новата община референдумът е бил успешен.
При обсъждането бяха изказани различни мнения и опасения от така поднесения текст, но общото мнение беше, че законопроектът не нарушава конституционните разпоредби и не противоречи на Закона за допитване до народа, тъй като има положителен вот на населението за създаване на нова община.
Представителите на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините подкрепиха законопроекта, като отбелязаха, че по него при второто гласуване трябва да се направят някои правно-технически уточнения, целящи усъвършенстването му.
Комисията смята законопроекта за навременен, необходим и непротиворечащ на Конституцията и правната система на страната. Законопроектът е полезен за настоящия момент, защото доурежда материята, регламентираща обществените отношения, свързани с местното самоуправление и запълва съществуващи празнини в Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 18 "за" и 1 "въздържал се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложения законопроект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Вносителят на законопроекта иска ли да се изкаже? Думата има господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Малката промяна, която се прави в Закона за административно-териториално устройство на Република България, всъщност засяга чл. 9, както беше казано, от този закон. Това е съвсем нормално, тъй като този чл. 9 има най-кратък живот от всички останали членове на закона - това е от 1 януари 1997 г. Нормално е в един член с няколко точки да не могат да се опишат всички възможни варианти, които могат да настъпят при започналото отделяне на населени места и група населени места в отделни общини. Това, разбира се, може да го покаже само практиката. Оказва се на практика, че вече има такива проблеми, които не могат да намерят решението си в този закон.
Поради тази причина във връзка с една от най-ескалиралите в момента зони на напрежение, каквото се прояви в селищата от община Родопи - Стамболийски, Кричим и Перущица, а и за други случаи, беше предложена и въпросната поправка. Тази поправка беше посрещната много добре от комисията и аз предполагам, че и колегите народни представители ще подкрепят тази малка промяна, която изчиства едно бяло петно в закона. Разбира се, в чл. 9, когато бяха проведени обсъждания в комисията, се оказа, че се нуждае от едни много по-големи промени, но въпросът с тези промени опира до философията на това как да става отделянето на новите общини. Разбира се, един закон има своята ценност, когато решава и конкретни казуси. Такива казуси вече практиката ни предостави и затова с моето предложение давам едно просто решение на един такъв казус.
Затова призовавам да бъде приет на първо четене този законопроект, за да можем да отговорим на това, което изисква в момента обстановката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Андреев.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Аз мисля, че поправката, която е предложена от колегата, е навременна и аргументите бяха изложени. Може би колегите, които са в течение на проблемите, виждат какво напрежение се беше създало в тези три населени места, за които стана въпрос, поради неуредици на досегашния закон. И именно това напрежение според мен, а то би могло да избухне и в други населени места без значение дали те се конкурират едно между друго или няма подобна конкуренция, налага тази поправка да бъде приета.
Аз апелирам към колегите да направим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Красимир Каракачанов.
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя поправката, която господин Андреев предлага. Правя го със съзнанието като съпричастен на проблемите на общините, които ще решат проблемите с тази поправка. Защото там бях запознат от ръководствата на общините и обществеността с въждаленията, за които те пледират.
Господин Андреев, мисля, че Вие отразявате настроенията на всички депутати от гр. Пловдив, заради което ние ще застанем зад Вашата поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефан Нешев.
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че всички в хода на практиката си като народни представители, поддържайки контакти с нашите избиратели в общините, се убедихме в едно, че няма реална демокрация без местна демокрация. А местната демокрация включва преди всичко приоритетното право на жителите да се самоопределят като административни единици, като кметства, като общини. В този смисъл, макар и разрешаващо един частен казус в общата процедура, предложението заслужава да бъде подкрепено и аз ще го подкрепя. Но заедно с това искам да изразя едно виждане, че ние би следвало много по-щателно да огледаме цялата процедура. Защото има случай, какъвто е например в моя избирателен район във Велико Търново, където общини, става дума за конкретно едно голямо с. Джулюница, загубва своята самостоятелност, общината е разфасована с много бързо и еднократно решение на Министерския съвет тогава.
Мисля, че трябва да огледаме действително цялата процедура и там, където има случаи на безсмислено нестопански взети такива решения, където общини и кметства са загубили своята самостоятелност, да се предвиди една процедура за едно много по-безболезнено възстановяване, което да не минава през цялата тази сложна процедура, предвидена в закон.
И така, аз ще подкрепя категорично внесеното предложение, но искам да се обърна с молба към всички колеги народни представители, към отделните парламентарни групи за един много по-обстоен оглед на общата процедура, предвидена в закона, и за нейното рационализиране с оглед да откликнем на вижданията на гражданите по места за едно самоопределение така, както те го виждат - в битов, в икономически и в стопански план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Други желаещи има ли? Да, заповядайте господин Пиндиков.

АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще подкрепя внесения законопроект и искам да продължа по-нататък мисълта на колегата Христо Иванов.
Не по-малко значение има и един друг, въпрос който е пряко свързан - може би до голяма степен кореспондира, с предлаганото изменение, а именно, че в редица околии бяха допуснати заличавания на малки селища, с което фактически административно беше направен опит да бъде преустановено тяхното съществуване. Това се отнася особено много за някои околии, които са в балканските региони. Имам предвид Еленска околия, имам предвид Трявна, Дряново, Троян.
Сега, в момента, в който продължава процесът за връщането на земята, в архитектурните отдели на общините в тези градове възникват редица проблеми във връзка с очертаването на землищата на заличените селища и във връзка с това стопаните да могат да получат своята земя. Имаме сигнали, може би мои колеги също са се натъкнали на това, поради което в чл. 21 от Закона за административно-териториалното устройство се налагат изменения.
Смятам, че между първо и второ четене бихме могли да внесем предложение. Аз просто бих искал предварително още да се обърна към колегите да се помисли дали е правилно да се третира въпросът за възстановяване на заличените населени места при условие, че живеят повече от 50 души. Имам предвид, че вече в съвременните условия за развитие и стимулиране на частното земеделие и особено на скотовъдството, в тези селища се връщат хора, които искат трайно да живеят, но те продължават да съществуват като селища, включени в чертите на града.
Известно е, че навремето, за да се повиши териториалният принцип и показател, ставаха заличавания на селища, с което се получи твърде голяма несправедливост спрямо живущите.
Поради това моля и този въпрос да се има предвид. Явно е, че трябва да се прецизира процедурата по заличаването и по възстановяването правата на живущите в тези селища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пиндиков.
Има думата господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата като един от вносителите на този законопроект, подписал го заедно с господин Методи Андреев и група народни представители от Пловдивския регион.
Всички вие знаете, че във връзка със Закона за териториалното и селищно устройство има напрежение между селищата в община "Родопи" и във връзка с техния стремеж към отделяне като самостоятелни общини. Това са Стамболийски, Перущица и Кричим, в които на референдум през това лято населението взе категорично решение за отделяне на тези селища от община "Родопи".
В сега действащия закон има една непреодолима пречка за този процес, който би забавил всичко това. Това е, че в селища, където в референдума са участвали по-малко от половината избиратели, се счита референдумът за неуспешен. При това положение, което е в тази община, две села - Йоаким Груево и Ново село, по този показател референдумът не е успешен и това пречи те да влязат в границите на община "Стамболийски" при отделянето на тази община. Същевременно, ако те останат към община "Родопи", ще бъдат изолирани като самостоятелен остров.
Въпреки че в тези две селища населението, което е излязло да гласува, е гласувало за отделянето, въпреки че повече от половината от избирателите в цялата бъдеща община са гласували в този референдум и с голямо мнозинство населението е гласувало за отделяне. Явно там поради някакви причини хората са проявили по-ниска активност. А това пречи на Министерския съвет да вземе решение бързо и ясно за отделянето на тези общини, съответно пречи и за издаване на указ от президента в тази посока.
Затова са необходими тези промени, за да може този гордиев възел да бъде разсечен.
Появяват се различни социални напрежения по места. Гражданите на Стамболийски са обявили, че ще направят и гражданско неподчинение в тази посока. Мисля, че това е пресилено, но ние като народни представители сме длъжни да отговорим на тези изисквания на хората.
Освен това смятам, че тези промени няма да важат само за община "Родопи". Предполагам, че такива проблеми могат да се появят и в други населени места, и в други общини. Защото при тези териториални деления не всичко е ясно, не всичко е точно. И тук се придържам към колегата Христо Иванов, че трябва да има по-големи и по-цялостни промени в този закон.
Ние молим Народното събрание във връзка със ситуацията в нашия регион да реагираме бързо, за да може там хората да се успокоят, а същевременно, тъй като в приоритетите на правителството са залегнали цялостни промени в този закон, когато бъде внесен този законопроект в Министерството на благоустройството, всички народни представители нека да работим за неговото изглаждане и този закон да стане такъв, че наистина хората да могат по своя инициатива да определят своето бъдеще на ниво местно самоуправление. И това наистина е изразът на най-голямата демокрация.
Благодаря ви за вниманието и ви моля да подкрепите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз споделям загрижеността на колегите от Пловдивски окръг и избирателен регион. Наистина те са прави - търсят решение на един въпрос. Но според мен самата промяна в закона няма да разреши проблема в региона на Стамболийски, Кричим и Перущица, тъй като един референдум - хубав или лош, положителен или отрицателен, там е проведен.
Друг е въпросът според действащия закон дали е трябвало областният управител да направи докладната или не е трябвало.
Във връзка с внесеното предложение бих казал, че на пръв поглед е много кратко. Съгласен съм с колегите. Ние трябва да отговорим на желанието, на искането на нашите избиратели, но с предложението, ако погледнем внимателно, съществено се променят текстове или се допълват текстове в Закона за административно-териториалното устройство. Ние може би сме от малкото страни в Европа, в които на период от 15-20 години се променя административно-териториалното устройство в страната поради простата причина, че никога не е имало консенсус в Народното събрание или по административен ред се е решавало създаването на общини и на околии, области и т.н.
За съжаление в последните 7-8 години се подхожда по същия начин. През 1990-1991 г., когато се обсъждаше Законът за местното самоуправление, една партия имаше мнозинство при един закон, после имаше друго мнозинство в Народното събрание, промени са законът. По същия начин се подходи във връзка със Закона за териториалното устройство.
В никакъв случай не искам да се противопоставя на колегите от Пловдивски избирателен регион, нека да не ме разбират неправилно, но не бих се съгласил заради три селища или три бъдещи общини, в случая Стамболийски, Кричим и Перущица, ние да променяме частично Закона за административно-териториалното устройство. Всички знаем, че промените в Закона за административно-териториалното устройство са посочени и са като приоритет и в програмата на правителството, и мисля, че е желателно ние да се обърнем към населението в този регион да изчакат още малко, правителството да се напрегне малко по-сериозно и да внесе един цялостен проект за промяна на Закона за административно-териториалното устройство. Защото с една такава промяна в закона, на пръв поглед, пак казвам, много кратка, но много съществена, ние ще дадем един много лош знак за другите региони в страната. Аз разбирам сега тенденцията в страната за раздробяване на общините, съвсем нормално е. Може би ще дойде време, когато ще започне обратният процес.
Убеден съм, че с този лош знак, когато започне този сериозен процес, според моите виждания в началото на лятото, ще възникнат и други казуси, които законът няма да може да ги разреши, няма да намерят своето решение в действащия закон и ще се наложи през един месец или пред 20 дни ние да променяме Закона за административно-териториалното устройство.
Много ми е интересно, примерно пловдивският областен управител и Министерският съвет са взели, и то основателно са взели отношение и колегите от пловдивския край във връзка с тези три селища, но в същия момент, въпреки че има законно проведен референдум в региона на Сърница, областният управител на Пловдив не взима решение, не е внесъл докладна. Въпреки че има положителен вот и отговарят на всички изисквания и критерии, заложени в Закона за административно-териториалното устройство.
В случая, когато с референдума по една или друга причина населението дава отрицателен вот, т. е. не са участвали над 50 на сто, не бива ние да ги съпоставяме с начина за провеждане на местните избори. Когато се провежда един местен избор за кмет на община, за населено място, съвсем нормално е да не се изисква участието на 50 на сто, защото има възможност след четири години този кмет на община в населеното място или общинските съветници да бъдат сменени. Но когато става въпрос за териториални единици като община, дали едно село да бъде включено в една или друга община, ние трябва да бъдем много внимателни, за да не се получи същата грешка, както се получава от 80 - 100 години насам - през 15 години променяме териториалните граници.
Ние ще приемем законопроекта, предложен от колегите, но много ми е интересно оттук нататък самата процедура - със задна дата този текст ще действа ли? Референдумът е минал. Областният управител, ако е внесъл докладната в Министерския съвет, на какво основание я е внесъл? Той е нарушил Закона за административно-териториалното устройство. Няма ли някой да оспорва?
Пак казвам, аз не бих искал да се противопоставям на колегите, но в края на краищата ние сме народни представители и не бива с частични промени, заради разрешаване на един проблем в две - три селища, да бързаме.
Моята молба е да се обърнем към колегите, които са внесли законопроекта, и особено към правителството, да избързат с подготовката за промяна на Закона за административно-териториалното устройство, но промяната да бъде цялостна и веднъж завинаги ние в залата да приемем по възможност с консенсус самата административна структура на страната - дали ще има околии, общините какво трябва да представляват, дали наистина тези критерии, тези условия за създаване на община, са обективни, защото в края на краищата Министерският съвет има едни правомощия, особено ако мине тази промяна в текста, не бих искал по административен ред да го кажа, но горе-долу така ще се получи. Централната власт в много от случаите ще се намесва в работата на местните органи на властта, а ние сме ратифицирали Европейската харта за местното самоуправление, където изрично се посочва, че централната власт по възможност трябва да избягва да се намесва в работата на местните органи на властта, особено когато се създават нови общини, сливат се. Изрично трябва да стане чрез референдум.
Когато говорим за Закона за допитване до народа, там по принцип има едно разминаване. Когато става въпрос за национален референдум, изискваме да бъде над 50 на сто участие. В същия момент казваме, че за местния референдум няма да изискваме това. Има едно разминаване в самите принципи, които са заложени в Закона за допитване до народа.
И накрая, уважаеми колеги, аз се въздържам да подкрепя законопроекта. Не че се противопоставям на искането на населението, то е много основателно, но също подкрепям и тези села, които не биха желали да се включат в тези общини. Ако ние търсим разрешение на проблема, то трябва да бъде цялостно разрешение по принцип в цялата страна, а не да бъде само за три общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Методи Андреев за реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Малко съм учуден от позицията, която зае тук колегата Осман, защото по време на заседанието на комисията нещата не бяха поставени точно така, но нека да отговоря на някои от мотивите, които той тук изложи.
Да, действително в Закона за местните избори при избор на кмет чл. 67, ал. 2 постановява, че повече от половината гласували трябва да са гласували за съответната личност. Това също ни дава основание да смятаме, че тази поправка може да мине.
Но нека да попитам за един друг случай. Представете си, че има селище, да речем от вилен тип. Там се водят примерно 50 - 60 човека като постоянно население. Обаче тези хора практически не живеят там, а само се водят като жители. И когато дойде референдумът практически в това селище никога не може да се получи повече от половината гласоподаватели, които да гласуват. Ето, точно този момент също е включен в тази поправка. Значи едно малко селище, което просто няма как да надхвърли 50 на сто от гласоподавателите по време на провеждането на референдума, не може да спира един процес, който има между другото и своите исторически корени.
А що се отнася до страховете на господин Осман за селищата, които не са желаели, в конкретния случай това не е точно така. Ще ви кажа защо. Защото и в двете селища, за които става дума - Куртово и Ново село, съгласно една от точките на чл. 9 на ЗАТУРП (Закон за административно-териториалното устройство и регионалната политика), е имало направена подписка и в нея са се разписали повече от половината гласоподаватели на селищата. Значи имаме явен сигнал, че там има желание тези две селища да се прикрепят към новата община Стамболийски.
Друг е въпросът, че денят, в който е проведен референдумът, е не най-добрият ден. Това е 24 август. Сами разбирате колко трудно могат да излязат хората на 24 август.
Значи ето, виждате ли как сезонни проблеми, административни проблеми, от рода на такива колко е точно населението, могат да попречат да се проведе точно както е регламентирано съгласно Закона за допитване до народа референдумът.
И все пак в тези селища е проведен референдум. Там са гласували голям процент от гласоподавателите. И мога да ви кажа, че резултатът от тези, които са гласували, е тоталитарен - 90 и няколко на сто в подкрепа на това да се образува новата община Стамболийски.
Така че аз смятам, че тази малка промяна с нищо не противоречи на демократичните основи, на които тя е основана, на Конституцията, на законите на страната. И от друга страна смятам, че тя е абсолютно наложителна.
А що се отнася до това, че Министерският съвет трябва да предложи цялостна концепция, в това съм съгласен, но ние не можем да изчакаме конфликтите на много места да ескалират до това, което стана в Стамболийски, защото все пак, знаете, ние имаме законодателна програма и това нещо се определя от целия парламент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методи Андреев.
За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Съгласен съм с Вас, господин Методи Андреев, че в комисията дискусията наистина горе-долу придоби единодушен характер. Там се въздържах, евентуално за да не подведа моите колеги. Имаше възможност за тази дискусия, но има възможност и в залата.
Този пример, който давате, евентуално за едно миньорско селище с 60 души жители, че ако се провежда референдум тях може да ги няма, т. е. референдумът винаги може да бъде анулиран по някакъв начин и вотът ще бъде отрицателен, съгласен съм, но точно за това референдумът е различен от изборите.
И за да бъде много силно закрепено традиционно едно селище към една или друга община, не бива да се провеждат чести референдуми. Или пък когато се провежда референдум, предварително трябва да има една сериозна подготовка. Съгласен съм също, че референдумът е бил проведен в неподходящ момент и затуй там са допуснали една голяма грешка, че са избързали с референдума. Трябвало е предварително да подготвят населението, да го убедят, че трябва да участва в референдума, да изрази своя вот - за или против.

Разбира се, че трябва да ги разграничим, но в случая, затова, че са участвали малко жители или по някакъв начин хората не участват в референдума, това също е тяхно право, това е израз на едно отношение. Не искат да вземат отношение, както и за парламентарните избори. Ако ние въведем задължителното гласуване, аз съм съгласен с вас, трябва да има някаква санкция.
Изрично казвам, подкрепям искането Стамболийски, Кричим и Перущица да бъдат отделни общини. Никой не може да се противопостави на тяхното искане. Но това не е начинът. Защото утре ще възникне и в друга община и трябва да има друга промяна. Мисля, че проблемът не е толкова предизвикателен и за 20 дни при добра воля можем да подготвим цялостна промяна в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Калчо Чукаров.
КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че ние днес разглеждаме една промяна, внесена в Закона за административно-териториалното деление и то по конкретен казус, който възникна с референдума за обособяване на отделни общини от община "Родопи". А това са Стамболийски, Перущица и Кричим. Да, това е така, но това не е проблем, който стои само за тази община.
С въвеждането на териториално-административното деление в страната преди 1989 г. бяха създадени изкуствено много такива общини, които не се базират нито на правилно обмислен териториален или демографски принцип. Като такива мога да посоча и други общини в страната. Такава е община "Тунджа" в Ямбол, където самият град Ямбол представлява една община, а община "Тунджа" е от съставните 44 села. Такава е и община Добрич - селска, където градът Добрич е една община, а Добрич - селска е от 64 села, които отстоят в диаметър 100 км. Най-отдалеченото село от общината е на 50 км. Това създава неимоверни трудности за хората - трудности и материални, и с пилеене на време - когато трябва да отидат до общинския център, за да бъдат обслужени за това, което трябва да свършат.
От друга страна, тези големи общини при разпределението на средствата си винаги забравят по-малките и по-отдалечените от центъра селища, което от своя страна довежда до демографските проблеми, които и без това ги има сега в тези общини.
Тези процеси на отделяния, на референдуми в страната ще текат. И аз тук съм съгласен с преждеговорившите, че този закон трябва по-скоро да се огледа от всички страни и Министерският съвет, компетентните органи, а и народните представители, които са вътре в нещата по тези проблеми, трябва да внесат една цялостна поправка на закона. Но това не ни пречи и дори аз апелирам към всички колеги, ние да приемем сега предложението, което е представено от колегата Методи Андреев, тъй като с това ще допринесем за спадането на напрежението, което е създадено в момента в тази община, а убеден съм, че ще има и много други, които наистина ще пристъпят към решаването на проблема си именно чрез създаването на нови общини. Затова още веднъж апелирам към всички ви да подкрепим внесения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Има думата за изказване господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна оттам, че съм съгласен с господин Христо Иванов, който се изказа, и с уважавания от мен господин Осман, като член и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, че в Закона за административно-териториалното устройство трябва да има един цялостен поглед за промяната в този закон. Тоест, едни наистина много по-дълбоки поправки. Същото важи обаче и за Закона за допитването. Защото именно сега несъвършенствата в тези закони на практика започват да лъсват точно, когато излизат конкретни примери от живота. Не съм съгласен обаче, че това нещо може да стане толкова бързо, че за 20 дни един толкова сериозен закон, какъвто е Законът за административно-териториалното устройство, може да бъде променен, да бъде изработен един цялостен поглед и една цялостна позиция по всички несъвършенства, бели петна или пропуски в този закон, или в някои други закони, свързани с него и свързани с конкретния казус, който разглеждаме в момeнта.
Вярно е, че този казус е възникнал ад хок, това никой не оспорва, но аз не мисля, че общините, които предстоят да бъдат създадени след референдумите през месец август, могат да чакат повече. Там действително има едно огромно обществено напрежение, тъй като хората в крайна сметка защитават своя собствен вот. Те са отишли на този референдум, направили са подписка, стигнали са до него, постигнали са един - колегата Андреев каза - посттоталитарен резултат и в един момент нещо при тях се бави поради това, че в някой закон нещо пречи. Те дори не знаят кой е този закон. Тях това не ги интересува. Те знаят, че са изпълнили задължението си като граждани, гласували са, постигнали са своя резултат и в един момент този резултат не може да бъде приложен на практика.
Но същевременно аз не мисля, че тази промяна в закона, която ще приемем в момента, ще касае само и единствено възникналия сега казус, тъй като в България има няколко такива общини, каквато безспорно е община "Родопи", тук беше посочена от колегата Чукаров и община "Тунджа", които са някак си изкуствено създадени. Те дори не отговарят на изискването на закона. Липсва териториалната цялост на тези общини, няколко съседни населени места и т.н. Именно в тези изкуствено създадени общини, там, където възникват желание и се провеждат референдуми за обособяване на самостоятелни общини, именно тази промяна в закона ще обслужи и останалите случаи. Вярно е, че тя няма да реши генералния проблем. Генералният проблем също трябва да бъде решен, но в случая ние трябва да отговорим на една обществена потребност и да си кажем, че има някои нелогично създадени общини в България. Община "Родопи" е почти като един пръстен около община Пловдив и аз наистина се удивлявам по какъв точно признак е създадена тази община. Тоест, има няколко изкуствено създадени общини, където хората в момента, спазвайки всички изисквания на закона, са направили подписките, произвели са референдумите и очакват да бъде приложен резултатът от този референдум. И когато има някакъв законодателен пропуск, защото това си е един законодателен пропуск, ние сме длъжни да реагираме по възможно най-бързия и адекватен начин, за да не излъжем хората в тяхното очакване към властта. И към законодателната, и към изпълнителната власт.
Така че аз лично ще подкрепя този законопроект на първо, а след това и на второ гласуване, но същевременно съм съгласен, че трябва да започне една сериозна работа по тези закони - всички закони, не само за административно-териториалното устройство - които касаят местното самоуправление. И аз мисля, чe те са залегнали като законопроекти в нашата законодателна програма за тази сесия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата за реплика господин Ремзи Осман.
РEМЗИ ОСМАН (ОНС): Господин Величков, Вие сте прав, но аз все пак искам да се обърна към Вас не се ли опасявате от правомощията, които с тази промяна се дават на Министерския съвет? В определени периоди масово се напускат населените места и се отива в други населени места във вътрешността на страната. Това е първото.
И второто - примерът, който даде господин Методи Андреев с миньорите. Няма ли Министерският съвет да злоупотреби с това доверие точно, когато хората търсят начини и средства за препитание, излезнали са и от единия край на България са отишли в другия. И ако една група инсценира референдум, имайки по една или друга причина надмощие в общинския съвет, а знаете, че и областният управител има възможност, Министерският съвет има възможност?... Този човек, който е в Бургас, не може да се придвижи до Благоевградско поради простата причина, че ще му излезе много скъпо.
Няма ли да се злоупотребява с това правомощие на Министерския съвет? Абстрахирам се, че днес на власт е ОДС. В никакъв случай не става въпрос и за упрек към правителството, ръководено от господин Иван Костов. Говоря по принцип, защото, ако сега влезе промяната в закона, може би ще остане като практика и по-нататък да остане този текст. Мен това ме притеснява. В никакъв случай не заставам против интересите и исканията на трите общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Осман.
За дуплика има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин Осман, заради това казах, че когато започнем сериозната работа по цялостните промени на закона, може би трябва да отчетем всички възможни ситуации. Същевременно не мисля, че Министерският съвет ще има някакъв интерес да злоупотребява. Още повече, че основният замисъл на законопроекта е по отношение на селища, в които не са гласували над 50 на сто по най-различни причини. Това може да са чисто битови, социални и т.н. причини, но масовият вот от гласуването е в полза на това отделяне - в крайна сметка да бъде признат вотът на тези, които са отишли свободно и са го изразили. Никой не ги е накарал да отидат и да гласуват "за".
И в конкретния случай господин Андреев каза: над 90 на сто са гласували, има подписка с над половината от населението в двете села. Аз твърдя, че в момента ще бъде нарушен интересът на хората от тези две села, тъй като те имат ясно изразена позиция за влизането в новата община, така че Министерският съвет е длъжен да се съобрази с исканията на хората, а аз съм съгласен да търсим пресечната точка на интересите, която да зачита мнението на хората от референдума, а не силовото или централизирано отделяне или присъединяване на селища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Има думата господин Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен проблемът наистина е много сложен, но искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект. Аз няколко пъти ходих в Стамболийски и в неделя също бях там. Проблемът е възникнал в резултат на напрежение и може би недомислие на закона. В този смисъл искам да каже, че част от напрежението идва от т. 7 на чл. 9, ал. 1, където не е даден срок, в който Министерският съвет трябва да придвижи документите за указа - има само общ запис и това според мен поражда доста напрежение.
Това, което чух тук от господин Величков, ме кара да се надявам, че в обозримото бъдеще Министерският съвет и специално министърът на териториалното развитие и благоустройството наистина ще внесат комплект от документи, който да обхваща промените не само в Закона за административно-териториалното устройство, но и в Закона за местното самоуправление, тъй като има такива парадокси, уважаеми колеги! В община Ивайловград полицията и съдебната власт са към Кърджали, а данъчната служба и администрацията - към Хасково! Представете си тези хора как стоят разкрачени и се чудят как в единия ден да отидат в Хасково, а на другия трябва да отидат в Кърджали!... Колко тежко е това за тях!
В този дух даже аз бих приканил от тази трибуна господин Евгений Бакърджиев, ако има такава работна група, създадена към неговото министерство, да ускори изработването на този пакет от документи. Тук ще кажа също, че подкрепям господин Ремзи Осман, тъй като той мисли наистина като народен представител, но за съжаление ние сме в малко по-друга обстановка - трябва да работим по-качествено и по-бързо, за да дадем на нашите български граждани това, от което те се нуждаят, а именно нов начин на услугите, нов подход в мисленето на общинските администрации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
За реплика думата има господин Клявков.
ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Взимам думата за реплика, защото от изказването на господин Симов също се вижда съмнение за злоупотреба от страна на Министерския съвет след тези промени на закона. Смятам, че това не е основателно, защото тук ние не казваме, че Министерският съвет по свой почин или начин ще решава как да се разпределят общините. Просто ще се създаде възможност, когато има спор, Министерският съвет да има правомощието като арбитър да реши. Предишната реплика също беше в тази посока, но аз не мога да разбера: няма никакво основание за съмнение, за да се каже, че областният управител може да инициира създаването на общини, общинският съвет и т.н. Единствено чрез подписка, единствено чрез референдум това нещо може да стане, защото в Конституцията е записано, че такива промени могат да бъдат правени единствено въз основа на референдум, свързани със съответния Закон за референдума, така че не може да се злоупотребява с тази процедура.
Промените, които ние с господин Андреев предлагаме, са в посока на това, когато има пречки било от технически характер или тези две селища не могат по друг начин да бъдат свързани и най-различни други пречки, това да бъде избегнато и наистина волята на хората да бъде реализирана. Това се предлага с тези промени - те не дават повече права на областния управител, на Министерския съвет или на който и друг орган сам да решава как ще се разпределят общините. Това мнение е погрешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Клявков.
За дуплика - господин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Клявков, изглежда не сте разбрали в каква насока са моите притеснения. Аз съм твърдо за община Стамболийски, но искам да ви кажа, че моите притеснения са относно т. 6 на чл. 9, ал. 1 на Закона за административно-териториалното устройство. Ако там имаше запис, че Министерският съвет приема примерно в 30-дневен срок решение след писмено становище на министъра на териториалното развитие и строителството, тогава нямаше да има никакъв проблем - нямаше 7 месеца община Стамболийски да чака, да се създава напрежение, хората да искат в събота да блокират железопътната линия, защото им е дошло до гуша. И аз напълно ги разбирам. В тази насока аз искам да се промени записът, а с Вашето предложение и промените на т. 6 да се даде възможност това да се избегне. В тази насока исках да развия моята мисъл преди малко.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов. Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Само с една корекция - навсякъде т. 1, т. 2 и т. 3 трябва да бъдат § 1, § 2 и § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за - 149, против - няма, въздържали се - 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! На база на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът от 7 дни за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде намален на 3 дни с оглед създалата се обстановка в трите селища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Срещу това предложение? Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Мисля, че не е нормално толкова бързо да приемем една много сериозна промяна в Закона за административно-териториалното устройство. Нека колегите да имат възможност, както е според правилника, да внесат своите предложения. Има колеги, които днес не са в залата, да не изпуснат този срок. Вижте, не е проблемът само за гр. Стамболийски. Аз се чудя защо никой не повдигна въпроса за Сърница, където областният управител и Министерският съвет злоупотребяват със своите правомощия. Това е един конкретен пример, факт е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
Поставям на гласуване предложението за намаляване на срока за предложения съгласно чл. 68, изречение последно - от 7 на 3 дни.
Гласували 157 народни представители: за - 126, против - 26, въздържали се - 5.
Предложението е прието. Срокът за предложения преди второто четене става три дни.
Преди почивката едно съобщение, една покана: канят се всички народни представители на откриването на художествена изложба на карловския художник Петър Николов, посветена на 125-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Дякон Васил Левски в клуба на народния представител. Това ще стане в 11.30 ч.
Почивка до 12.00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФОНД "РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА".
Има становище на водещата комисия - Комисията по образованието и науката.
Госпожа Величкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект N 854-01-6 за създаване на
фонд "Развитие на системата на народната просвета"

На свое заседание от 11 февруари 1998 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект N 854-01-6 за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", внесен от народните представители Цветан Димитров и Георги Панев.
Комисията по образованието и науката отчита, че създаването на фонд "Развитие на системата на народната просвета" е необходимо и навременно и ще реши редица съществуващи досега затруднения и проблеми, свързани предимно с изграждането и реконструкцията на материално-техническата база в системата на народната просвета, дейностите по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания, квалификацията и преквалификацията на педагогическия персонал, стипендиите и дейностите за реализация на личностните качества и изяви на учениците. Този фонд ще спомогне и за ангажиране на обществото с проблемите на възпитанието, обучението и образованието на младите хора.
Комисията е на мнение, че самостоятелността на фонда като юридическо лице ще гарантира разходването на средствата по предназначение и ще спомогне за увеличаването им извън субсидията на Републиканския бюджет чрез дарения, други дейности и междуправителствени спогодби.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя внесения законопроект и предлага да бъде приет на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
От името на вносителите, господин Цветан Димитров, имате думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-после днес, 17 февруари, след няколко години лутания и над българската просвета изгрява лъч надежда, защото днес ние разглеждаме един законопроект, от чието съществуване, предполагам, никой от вас не се съмнява, че има един изключителен смисъл за българското образование.
В законопроекта, наречен "законопроект за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета", кратко и ясно се дефинират основните правила, по които ще действа този фонд - опростени, за да се избегне излишната бюрокрация; ясни, за да може този фонд да бъде контролиран от съответните органи.
Създаването на фонд за развитие на системата на народната просвета ще реши редица съществуващи в момента затруднения и проблеми, свързани с финансиране на изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на звената в системата на народната просвета, дейностите по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания, обзавеждането с учебно-технически средства и дидактически пособия, квалификация и преквалификация на педагогическия персонал, стипендии, дейности за реализация на личностните качества и изяви на учащите се.
Както знаем, нашето законодателство и Законът за държавния бюджет от 1998 г. постанови, че фондовете могат да бъдат създавани и да действат само по закон. Именно заради това се налага да бъде направен един отделен закон, а не тази част от него да влезе в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Искам да кажа, че смисълът на този законопроект можем да вместим в две ключови думи. Първата дума е "коректив" - коректив както на Министерския съвет, както на Народното събрание и на образователното министерство, така и на всички онези, които до известна степен през последните години не обръщаха достатъчно внимание на проблемите, свързани с народната просвета. И втората ключова дума е "инициативност" - инициативност за всички онези държавни органи, обществени организации, самостоятелни частни структури, които имат желание да влеят своята помощ, своето дарение именно там, където е светая светих на българското национално самосъзнание, там, където утре ще ни бъде гарантирано, че младите хора ще израснат такива, каквито трябва да бъдат, и ще изведат България към нещо много по-голямо от това, което правим ние. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата госпожа Станка Величкова. Заповядайте.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз приемам не само мотивите, но всичко онова, което е залегнало в законопроекта за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета". Прав е господин Цветан Димитров, че това е обективно необходим закон, който в крайна сметка ще подпомогне финансирането на българското образование. Нещо повече, в приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е залегнала тезата училищата да бъдат юридически лица.
За да може училището да стане по-привлекателно, за да може училището да се изгради и утвърди като субект на гражданското общество, трябва именно обществото от своя страна да даде своята дан за подпомагане на българското образование. Ето защо аз смятам, че е много добре в законопроекта, който днес разглеждаме, всички възможни варианти - не само за целесъобразното използване на средствата, но и постъпленията, които са предвидени не само от държавния бюджет, а и евентуално от всички граждански образования, които искат да подпомогнат образователното дело на България. И това е шансът на тези граждански образования, за да покажат смисъла, значението на своята функция като такива за утвърждаването на българската държавност.
Позволете само да допълня чл. 3 - "Средствата по фонда се набират от целеви субсидии, лихви на финансови операции, спонсорство, дарения и средства, предоставени от международни програми и договори", като, разбира се, ще го оформя надлежно за второ четене, да има и постъпления от приватизацията.

Вие знаете, че съвсем скоро, преди няколко дни, приехме законопроекта на Министерския съвет и там по-конкретно в чл. 6, който третира разпределението на паричните постъпления от приватизацията на държавните предприятия, с изключение на тези по чл. 2, ал. 10, се дава възможност за разпределение на тези постъпления в различни фондове, включително и за фонд към Министерството на културата. Като приветствам тези възможности за разпределение, залегнали в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, искам да предложа да има и едно такова разпределение за българското образование. Мотивите са ясни на всички. Става въпрос за подпомагане за едно по-високо качество на образованието и затова няма повече да утежнявам вашето внимание и парламентарното време.
Отново подчертавам - законопроектът е, бих казала, перфектно направен, и много моля за вашата подкрепа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За реплика думата има господин Петър Рафаилов.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители, уважаема колежке Величкова! Репликата ми е кратка и е свързана просто с едно уточнение.
С предложения законопроект просто училищата не могат да станат юридически лица, защото те са такива по Закона за народната просвета, така че просто като едно уточнение Ви казвам - те са вече юридически лица. Доколкото ми е известно финансирането на училищата е регламентирано в един подзаконов акт, който касае водене на определени счетоводни сметки от училищата, ако искат самостоятелно да водят такива. За това има специален ред и по този начин те могат допълнително да получават и приходите от собственост, която получават или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, или по друг закон.
И последната ми част от репликата е свързана с казаното от Вас във връзка с предложението за влизане на част от средствата от приватизацията - искам само да отбележа, че в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който се явява специален по отношение на други закони и касае единствено правоотношенията в приватизацията, е казано категорично за какво могат да се използват средствата, придобити от приватизация, а именно и само за капитално строителство. Вашето предложение, ако е направено в този смисъл, би било в унисон със закона, но не е възможно тези средства да бъдат използвани за развитие на образованието в смисъл за учебни помагала и други пособия, а във връзка с капиталното строителство и ако е така, това е добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Рафаилов.
За дуплика думата има госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Рафаилов, или не сте ме разбрали, или аз много телеграфно се изразих. Именно защото училищата са юридически лица и това е залегнало в Закона за народната просвета, това им дава право те да бъдат още по-активни. И на мен ми харесва в законопроекта фактът, че чрез конкурси ще може да се отпускат евентуално средства, които са постъпили в този фонд, така че юридическото лице българско училище има още един шанс да покаже своята самостоятелност, своите възможности, да подобри учебната си база и учебното съдържание. В този смисъл аз се изказах.
И второ. Що се отнася до идеята ми да искам разпределението на постъпленията, свързани със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, чл. 6, ги разглеждах имeнно в този вид и план, за които Вие говорите, а не за учебни пособия.
И последно, ако разрешите, защото съм вярна на преподавателския си дух, искам да предложа на всички, не само на Вас, просто го използвам като повод - не се казва "училища", а "училища". И второ - нека да не казваме "касае се". Това е русизъм. Нека да казваме "отнася се". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Други желаещи има ли да вземат отношение към предложения законопроект?
Господин Стефан Нешев има думата.
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Евролевицата ще подкрепи законопроекта.
Използвам това, че съм на трибуната, за да благодаря на вносителите, че те се ангажираха с един много важен за нашата образователна система законопроект, който дава възможност да бъдат събрани необходимите ресурси за нейното подпомагане.
Бих изказал известно съжаление, че те не бяха подпомогнати от Министерския съвет, който да застане зад този проект, защото това е дело на държавата ни. Още повече, че и госпожа Тачър навремето оцени, че една нация, която иска да просперира, да бъде развиваща се и конкурентоспособна, трябва да отдели необходимото време и ресурс за тези, които ще я представят в бъдещото време, т.е. кадрите, които ще се подготвят чрез образователната ни система.
Благодаря още веднъж на вносителите. Заявявам, че Евролевицата застава зад този законопроект. Смятамe го за много актуален в днешната социална обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
Други желаещи да се изкажат има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета".
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо четене. (Ръкопляскания.)
Господин Цветан Димитров има думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за подаване на предложения и поправки за второ четене да бъде намален на 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за намаляване на срока за даване на предложения за второ четене на 3 дни.
Гласували 149 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието - срокът за предложения става 3-дневен.
От седмичната програма остава само една точка - парламентарният контрол.
Има ли предложения за промяна на часа в петък? Няма. Остава си 11 часа.
Съобщения за заседания на комисиите. Много моля комисиите, които досега не са насрочили заседания, да имат предвид, че миналата седмица и първите три дни на тази седмица бяха получени доста законопроекти и ще се наложи утре, когато няма да имаме пленарно заседание, комисиите да поработят наистина сериозно, за да имаме материал за следващата седмица.
Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе среща на 19 февруари, четвъртък, от 9,30 ч. в зала "Запад" с делегация от Комисията по външната политика на Финландския парламент, а от 15,00 ч. в зала 238 ще си проведе свое заседание.
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание на 18 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 248 при дневен ред:
1. Отчети за изпълнението на държавния бюджет на Република България 1992 - 1996 г.
2. Изготвяне на мнения по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на текстовете от Закона за облагане доходите на физическите лица.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 18 февруари, сряда, в зала N 130 при дневен ред:
1. Законопроект за държавния печат и националното знаме на Република България.
2. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от народния представител Любен Корнезов.
3. Проект за решение за изменение и допълнение на правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българския Червен кръст.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 19 февруари, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 345 при дневен ред:
Законопроект за Рилския манастир, второ четене.
Комисията по образованието и науката ще проведе редовно заседание на 18 февруари, сряда, от 15,00 ч. и извънредно заседание на 19 февруари, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 142 при дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, второ четене.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 18 февруари, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" с дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, внесен от Министерския съвет.
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 18 февруари, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 при дневен ред:
1. Законопроект за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет, второ четене.
2. Разни.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 20 февруари, петък, от 11,00 ч. с дневен ред: парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,36 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Секретари:
         Васил Клявков
        Атанас Мерджанов