Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
Секретари: Ивалин Йосифов и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден имат колегите Едуард Клайн и Яшо Минков. Да им честитим, желаем им всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
Моля квесторите да поканят господата Сабин Касабов и Катерин Катеринов за полагане на клетва.

"ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
от 16 февруари 1999 г.


На 11 февруари 1999 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Пламен Иванов Иванов, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили" в 9.Кърджалийски многомандатен избирателен район.
На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избран за народен представител в 9.Кърджалийски многомандатен избирателен район Сабин Северинов Касабов от коалиция "Обединени демократични сили"."
Заповядайте, господин Касабов. (Всички народни представители стават. Господин Сабин Северинов Касабов застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов. )
САБИН КАСАБОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито!
Заповядайте, господин Катеринов. (Всички народни представители стават. Господин Катерин Катеринов застава на трибуната и повтаря клетвата след председателя Йордан Соколов.)
КАТЕРИН КАТЕРИНОВ: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Честито!
Едно съобщение, съгласно правилника.
На основание чл. 73, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Парламентарната група на Демократичната левица оттегля внесения проект за Декларация на Народното събрание към Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Входящ № 854-03-4 от 14 октомври 1998 г.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ще се занимаваме ли с Рамковата конвенция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля? Съобщава се оттеглянето, а не внасянето. Има внесена декларация, която е раздадена.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
(Неразбираема реплика от господин Любомир Пантелеев.) Господин Пантелеев, ние се движим по дневен ред. Прочетете го и ще видите, като дойде редът, дали ще се занимаваме и кога. Сега се занимаваме с продължението на разглеждания законопроект от вчера.
Има думата заместник-председателят на Комисията по икономическата политика господин Праматарски.




ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, уважаеми господин председател.
"Чл. 159. Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца на свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя условията и реда за:
1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;
3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните."
По този член има направено предложение от народния представител Румен Такоров - в чл. 159, ал. 1 да се създаде т. 5 със следното съдържание:
"5. съгласувано с министъра на образованието и науката определят реда за провеждане на изпитите на кандидати за водачи."
Комисията по икономическата политика не е приела този текст и подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 159?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров за създаване на нова т. 5 в чл. 159, ал. 1.
Гласували 115 народни представители: за 38, против 71, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 159, както е предложен от вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 13.
Член 159 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 160. Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което притежателят на свидетелството подписва декларация.
Чл. 161. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е действително на територията на Република България за категорията, за която то е издадено, в следните случаи:
1. държавата, от която то е издадено, е договаряща се страна по Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към конвенцията;
2. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
3. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на Приложение № 7 към Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.).
Чл. 162. Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на лице, пребиваващо повече от една година на територията на Република България, се подменя с българско национално свидетелство.
Чл. 163. Международно свидетелство за управление се издава въз основа на валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.
Чл. 164. (1) Пътно превозно средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малко от 12 години.
(2) Водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малко от 16 години."
По всички тези текстове, които прочетох, господин председател, няма направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
А по чл. 163 прочетох заместващия текст, който комисията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте членове 160, 161, 162 и 164, както са предложени от вносителя, и чл. 163 с предложения заместващ текст от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 23.
Членове от 160 до 164 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Глава пета - Права и задължения на службите за контрол"
Уважаеми колеги, най-напред ще ви прочета предложенията, които са направени от народните представители, тъй като някои от тях са приети, а други не са, но има предложен и заместващ текст на Комисията по икономическата политика.
Предложение на народния представител Румен Такоров за чл. 165. Предлага да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 думите "следят за" се заменят с думата "контролират".
2. В ал. 1, т. 4 се добавят думите "и анализират причините за тях".
3. В ал. 2 се създават нови точки 6 и 7:
"6. да дават нареждане за отстраняване на недостатъци и препятствия по пътищата, които създават опасност за движението;
7. да въвеждат временни ограничения и забрани за движение при появяване на опасност от възникнали препятствия по пътното платно вследствие на наводнения, заснежавания, бедствия, крупни промишлени аварии, опасно замърсяване на околната среда и пътно-транспортни произшествия."
4. Създават се нови алинеи 3 и 4:
"(3) С компетентните органи на Министерството на вътрешните работи се съгласуват:
1. проектите по безопасността на движението или изискванията към техническите средства за организацията на движението;
2. проектите за транспортно-комуникационни планове, схемите за организация на движението, проектите за строителство и реконструкция на пътища;
3. местата за откриване и разполагане на реклами, търговски, обслужващи и други крайпътни обекти и съоръжения;
4. маршрутите, спирките и местата за престой и паркиране на превозните средства за обществен транспорт;
5. провеждане на масови спортни и други прояви по пътищата;
6. въвеждане на временни или постоянни ограничения и забрани за движението по пътищата за всички или определени категории превозни средства;
7. сигнализирането и обезопасяването на строително-ремонтни работи.
(4) Компетентните органи на Министерството на вътрешните работи участват в приемателни комисии на пътни и комуникационни обекти."
Комисията по икономическата политика не е приела предложението.
Има предложение от народния представител Иван Бойков, което Комисията по икономическата политика е приела.
Предложение от народния представител Драгомир Драганов:
В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 1 и 2:
"Чл. 165. (1) Министърът на вътрешните работи участва в действия по осигуряване на безопасно движение по пътищата.
(2) Министърът на вътрешните работи подпомага участниците в движението по пътищата и улеснява организацията му."
2. Досегашните алинеи 1 и 2 стават алинеи 3 и 4, като т. 1 от ал. 4 се изменя така:
"1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз и документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, ако нарушава правилата за движение по пътищата;".
Комисията по икономическата политика не е приела предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 165:
"Чл. 165. (1) Определени от министъра на вътрешните работи служби:
1. контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост;
2. при необходимост регулират движението по пътищата;
3. следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и предупреждават писмено стопаните на пътя за отстраняване на установени неизправности по тях;
4. регистрират и водят отчет на пътнотранспортните произшествия.
(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:
1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз;
2. не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който е под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество;
3. не допускат движение на пътно превозно средство, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;
4. имат право да отвеждат в поделенията на Министерството на вътрешните работи участници в пътнотранспортно произшествие, когато това е необходимо за разследване на произшествието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата по чл. 165.
Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 75, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 165 така, както е предложен, със заместващ текст от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Член 165 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 166 има предложение за заместващ текст от Комисията по икономическата политика:
"Чл. 166. (1) Определени от министъра на транспорта служби контролират:
1. обществения превоз на пътници и товари, както и всички документи, свързани с този превоз;
2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват ремонт, техническо обслужване на моторни превозни средства или периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни превозни средства;
3. състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 153, т. 1.
(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта служби:
1. имат право да спират пътните превозни средства, извършващи обществен превоз, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз;
2. дават предписание във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства; при необходимост правят предложение до министъра на образованието и науката за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 153, т. 1;
3. дават предписания във връзка с качеството на извършваните ремонти, техническо обслужване и периодична проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 32."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма други предложения по този текст.
Моля, гласувайте чл. 166, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 9.
Член 166 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 167. (1) Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, обозначават незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 м.
(2) Служби за контрол, определени от кметовете на общините:
1. контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана;
2. използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
(3) Глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола по ал. 2, постъпват в бюджета на общината по специалната извънбюджетна сметка "Усъвършенстване на организацията на движението и подпомагане издръжката на органите за контрол", средствата от която се изразходват за:
1. усъвършенстване на организацията на движението;
2. подпомагане издръжката на общинските органи, осъществяващи контрол по този закон;
3. други дейности, свързани с изпълнението на този закон."
Има направено предложение от народния представител Румен Такоров, който предлага в чл. 167, ал. 1, последното изречение да се измени така: "Да осигуряват безпрепятственото и безопасно движение на пътните превозни средства".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение, тъй като материята е уредена в чл. 3 на законопроекта. Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте чл. 167 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 7.
Член 167 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 168. Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от стопаните на пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене, на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Чл. 169. (1) Спазването на правилата за движение от водачи на военни превозни средства и на организираните групи от военнослужещи се контролира и от Военната полиция.
(2) При придвижване по пътищата на войскови колони от въоръжените сили движението може да се регулира и от техни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 168 и чл. 169 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте членове 168 и 169, както са предложени от вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Членове 168 и 169 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 170 има направено предложение от народните представители Никола Николов, Даниела Николова и Йордан Цонев, което е прието от комисията.
Има предложение и на народния представител Драгомир Драганов, който предлага в чл. 170 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"Чл. 170. (1) При спиране на пътно превозно средство за проверка по чл. 165, ал. 4, т. 1 или за оказване на съдействие, униформеният служител от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. Сигналът за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет."
2. Алинея 2 да се измени така:
"(2) Контролираните лица по ал. 1 съдействат и осигуряват безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия."
3. Алинея 3 да се измени така:
"(3) Служителят, осъществяващ проверката по ал. 1, представя на спрелия за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта. Когато е необходимо, той може да покани спрелия водач да излезе от превозното средство."
Комисията не е възприела това предложение и прави предложение за заместващ текст:
"Чл. 170. (1) Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава с използването на явни форми.
(2) Когато се извършва контрол по спазване на този закон, контролният орган е длъжен да постави на 150 м в двете посоки на пътя указание (знак) за наличие на контролен пост.
(3) При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
(4)  Контролираните лица съдействат и осигуряват безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия.
(5) Служителят, осъществяващ контрол, представя на спрения за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта. Когато е необходимо, той може да покани спрения водач да излезе от превозното средство.
(6) Органите за контрол по този закон могат да пътуват безплатно с всяко моторно превозно средство за обществен превоз, с изключение на леките таксиметрови автомобили, въз основа на карти, издадени от министъра на транспорта."
С тези две редакционни бележки по заместващия текст, господин председател - в ал. 2 не се изписва цялото заглавие на закона, а само "на този закон" и в ал. 6, последното изречение - "издадени от министъра на транспорта", моля да поставите текста на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 170?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 170 така, както е предложен от комисията, с двете редакционни поправки - в ал. 2 вместо думите "Закона за движението по пътищата" - "този закон" и в ал. 6, накрая "министъра на транспорта" вместо "Министерството на транспорта".
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Член 170 е приет.



ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Глава шеста - ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ".
По чл. 171 има направени предложения от народния представител Димитър Луджев, който предлага в чл. 171, т. 3 да отпаднат думите "отговорно пазене".
Комисията не е възприела това предложение.
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов, който предлага в чл. 171, т. 1, б. "в" числото "0,5" да се замести с числото "0,8".
Комисията по икономическата политика не е приела това предложение.
Има предложение, направено от народния представител Драгомир Драганов, който предлага в чл. 171 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В буква "б" от т. 1 думите "алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда" се заменят с думите "алкохол в кръвта над 0,7 на хиляда".
2. В буква "в" от т. 1 да отпаднат думите "по незнание".
3. В буква "а" от т. 5 думата "обстоятелствата" да се замени с думите "императивни обстоятелства".
4. буква "в" от т. 5 на чл. 171 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не е възприела направените от господин Драганов предложения и прави предложения за заместващ текст на чл. 171:
"Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата могат да се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това;
б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или е под въздействието на друго упойващо вещество - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца;
в) който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешно полагане на проверочен изпит;
2. временно спиране от движение на моторно превозно средство:
а) до отстраняване на неизправността, когато моторното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;
б) до отстраняване на несъответствието, когато моторното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар;
в) на собственик, който няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - до сключването й.
3. задържане на отговорно пазене до установяване на собствеността на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване, или е променен;
4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;
5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:
а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното полицейско управление, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването;
б) паркирано в нарушение на правилата за движение и създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, като в този случай на нарушителя се съставя акт, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление;
в) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 171 някой желае ли да се изкаже?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев.
Гласували 122 народни представители: за 7, против 90, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 104 народни представители: за 14, против 1, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 106 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 171 така, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 7.
Член 171 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 172 има направено предложение от народния представител Димитър Луджев, което е прието от Комисията по икономическата политика.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст на чл. 172 със следното съдържание:
"Чл. 172. (1) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.
                (2) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Закона за административното производство.
                (3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Чл. 173. Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, противопожарната охрана или на полицията се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно, ако на преместените превозни средства са нанесени щети."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по чл. 173.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 172 така, както е предложен със заместващ текст от комисията, и чл. 173, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Членове 172 и 173 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:

"Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕНА ОТГОВОРНОСТ"

Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава седма така, както е предложено от вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 174. (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до една година и глоба от 50 000 до 150 000 лв., който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
      (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 2 години и глоба от 100 000 до 250 000 лв.
      (3) Водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 2 години и глоба от 200 000 до 500 000 лв.
      (4) Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието."
Има направено предложение от народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков, които предлагат в чл. 174 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 2 години и глоба от 200 000 до 300 000 лв. водач на моторно превозно средство, който е непосредствен участник в пътнотранспортно произшествие с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително."
Сегашната ал. 3 става ал. 4, а ал. 4 става ал. 5.
Комисията по икономическата политика не е приела това предложение на народните представители Величков и Чомаков.
Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 174 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото "0,5" се замества с числото "0,8".
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Водач, извършил нарушение по чл. 174, ал. 2 се лишава от право на свидетелство за управление на моторно превозно средство завинаги."
Алинея 3 става ал. 4, а ал. 4 става ал. 5.
Комисията по икономическата политика не е приела това предложение на народния представител Валентин Симов.
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, който предлага в чл. 174 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "от 50 000 до 150 000" се заменят с "от 70 000 до 120 000", а думите "над 0,5 на хиляда" се заменят с думите "над 0,7 на хиляда".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 2 години и глоба до 250 000 лв."
3. Алинея 3 да се измени така:
"(3) Водач на моторно превозно средство, който откаже да изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 2 години и глоба до 250 000 лв."
Комисията по икономическата политика не е възприела и това предложение на народния представител Драгомир Драганов.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 174 някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заедно с колегата д-р Иван Чомаков предлагаме една нова алинея в чл. 174. Основният състав, който е уреден тук, е: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 1 година и глоба от 50 000 до 150 000 лв., който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително".
Алинея 2 въвежда едно квалифициращо обстоятелство, когато нарушението е извършено повторно.
Ние предлагаме също един квалифициран състав в ал. 3, когато въпросното лице с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда е непосредствен участник в пътнотранспортно произшествие, да има едно по-високо наказание, а именно лишаване от правото да управлява моторното превозно средство от 1 до 2 години и глоба от 200 000 до 300 000 лв., с оглед вече на по-тежкото обстоятелство.
Вярно е, че тук стои въпросът за това, че лицето, което е непосредствен участник в пътнотранспортното произшествие, дори и употребил алкохол, може да не носи вина за съответното произшествие. Но с оглед концентрацията на алкохол в кръвта и възможността за негови забавени реакции, с което той също може да подпомогне това пътнотранспортно произшествие, въпреки че няма пряка вина за произшествието, ни кара да предложим този квалифициран състав. Разликата е съвсем малка - в единия случай е до 1 година лишаването от право за управление, в другия - от 1 до 2 години. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков.
Гласували 127 народни представители: за 52, против 37, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 78, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 104 народни представители: за 13, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 174 така, както е предложен от вносителя, като в ал. 4 накрая след думите "министъра на правосъдието" се добавят думите "и правната евроинтеграция". Това е точното наименование на министерството.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Член 174 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 175 има направено предложение от народния представител Венко Вълчев, което е прието от комисията по принцип.
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов, който предлага да се създаде нова т. 6 в ал. 1 на чл. 175 със следното съдържание:
"6. паркирал неправилно повече от два пъти на място, определено за моторни превозни средства за инвалиди, доказани служебно по реда на чл. 159, ал. 1, т. 3".
Комисията не е приела това предложение.
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, който предлага чл. 175 да се измени така:
"Чл. 175. (1) Наказва се с глоба до 100 000 лв. водач, който:
1. управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;
2. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;
3. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;
4. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;
5. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок до 6 месеца и глоба до 200 000 лева."
Комисията по икономическата политика не е приела и това предложение на народния представител Драгомир Драганов.
Комисията по икономическата политика прави предложение за заместващ текст на чл. 175:
"Чл. 175. (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба до 100 000 лв. водач, който:
1. управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;
2. използва светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има такова право;
3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;
4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;
5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;
6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и глоба от 50 000 до 150 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев, което е прието по принцип.
Гласували 97 народни представители: за 31, против 12, въздържали се 54.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Симов.
Гласували 95 народни представители: за 4, против 55, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 96 народни представители: за 7, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 175 със заместващия текст, предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 1, въздържал се 1.
Член 175 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 176. (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 6 месеца или с глоба от 100 000 до 300 000 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с опасен товар без документ за необходимата професионална компетентност за превоз на този товар.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година и глоба от 200 000 до 400 000 лв."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - ал. 1 на чл. 176 да се измени така:
"Чл. 176. (1) Наказва се с глоба до 300 000 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с опасен товар без документ за необходимата професионална компетентност за превоз на този товар."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 98 народни представители: за 1, против 81, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 176 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Член 176 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 177 има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов - в ал. 1 на чл. 177 да отпаднат думите "до 300 000 лв.".
Комисията не приема това предложение.
Комисията по икономическата политика прави предложение за заместващ текст на чл. 177 със следното съдържание:
"Чл. 177. Наказва се с глоба от 100 000 до 300 000 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство без да притежава съответно свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 4;
2. който управлява моторно превозно средство, за което знае, че идентификационният номер на рамата (шасито), поставена от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване, или е променен;
3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество;
4. който управлява пътно превозно средство, което е извънгабаритно, без да спазва установения за това ред;
5. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи;
6. който премахне, премести или повреди поставен на пътя пътен знак, без да е създадена при това опасност за живота или имуществото на трети лица;
7. който извършва без разрешение ремонт или техническо обслужване на пътни превозни средства срещу заплащане;
8. който без разрешение провежда курсове за подготовка или допълнително обучение на водачи;
9. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;
10. длъжностно лице, което е предупредено и не предприеме незабавно мерки за обезопасяване и отстраняване на препятствие по пътя, застрашаващо движението.
(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 200 000 до 500 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов за отпадане на думите "до 300 000 лв." в ал. 1 на чл. 177.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 80, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 177 така, както е предложен със заместващ текст от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Член 177 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
По чл. 178 има направено предложение от народния представител Румен Такоров да се създадат нови точки 4 и 5, като първата част от предложението му - за т. 4, е приета от Комисията по икономическата политика. Не е прието предложението му по т. 5, а именно: "който премести или повреди поставен на пътя пътен знак или пътно съоръжение, с което се създава опасност за живота и здравето на трети лица".
От името на комисията предлагаме заместващ текст на чл. 178 със следното съдържание:
"Чл. 178. Наказва се с глоба от 100 000 до 1 000 000 млн.лв.:
1. който извърши некачествен ремонт на пътно превозно средство, с което е застрашена безопасността на движението или вследствие на което е настъпило пътно транспортно произшествие; със същото наказание се наказва и ръководителят на предприятието, където е извършен ремонтът;
2. който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство;
3. който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението;
4. който при превозване на опасен товар нарушава правилата на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (ДВ, бр. 73 от 1995 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 178 има думата господин Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! При предлагането на новите точки комисията е приела т. 4, но не е приела т. 5. Единственият мотив, който съм имал, когато съм я предложил, е необходимостта да се засилят мерките към нарушителите, били то юридически или физически лица, и да може да се въздейства ефективно върху този процес. Защото ако забележите текста, който току-що приехме по чл. 177, там има аналогичен текст. В т. 6  се казва: "който премахне, премести или повреди поставен на пътя пътен знак, без да е създадена при това опасност за живота или имуществото на трети лица;". Докато при моя текст в този член се казва: "когато се създава опасност за живота". Получава се една градация между видовете нарушения, които се дават при преместването на пътните знаци.
Все пак ние знаем колко много от пътните знаци в страната липсват, откраднати, преместени, всеки си прави по пътя каквото иска. Именно затова бях длъжен да направя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Има думата господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС):  Господин Такоров, това, което предлагате като т. 5, е безспорно разумно. Но комисията не го е приела, защото систематичното място на този текст не е тук, тъй като тази материя се третира от Наказателния кодекс. Тоест въведено е в престъпление това, което Вие тук предлагате да бъде санкционирано по Закона за движението за пътищата. Тоест санкцията е по-висока и тя е по Наказателния кодекс, защото знаете, че тук санкциите са по Закона за административното производство. Така че има такава защита.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): В предишния член същият текст е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но там е записано "без опасност за живота". А като има опасност за живота, вече става престъпление, щом се третира в Наказателния кодекс.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Самият текст е изведен като санкция в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поддържате ли предложението?
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Такоров за създаване на нова т. 5 с посоченото съдържание.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 77, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 178, предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Член 178 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 179. Наказва се с глоба от 50 000 до 150 000 лв.:
1. водач, който не е означил по установения начин принудително спряло на платното за движение пътно превозно средство или не е взел мерки за своевременното отстраняване на превозното средство от платното за движение, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
2. който изхвърля, оставя или разпилява по пътя предмети или вещества, които създават опасност за движението;
3. собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение;
4. който управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване;
5. който не спазва сигналите на пътните светофари, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
6. който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства."

Има предложение от народния представител Драгомир Драганов - в чл. 179 да отпаднат думите "до 150 000 лв.".
Комисията по икономическата политика не приема това предложение, подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 76, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 179 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Член 179 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:    "Чл. 180. (1) Наказва се с глоба до 100 000 лв. водач, който:
1. наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението;
2. който откаже превоз на представител на службите за контрол по този закон с моторно превозно средство за обществен превоз, с изключение на леките таксиметрови автомобили.
    (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на:
1. праводателя, който при отчуждаване на регистрирано моторно превозно средство не съобщи в определения срок на службата, издала регистрационния номер на отчужденото превозно средство, данните на приобретателя; същото наказание се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост;
2. собственика на моторно превозно средство с алармена инсталация, която се включва без основателна причина или сигналите на която наподобяват на тези, подавани от пътните превозни средства със специален режим на движение."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя. Няма направени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 180 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Член 180 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 181 има направено предложение от народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков, които предлагат да се създаде нова т. 3:
"3. водач, който по време на управление на моторно превозно средство използва мобилен телефон;"
Досегашните т. 3, 4, 5 и 6 стават т. 4, 5, 6 и 7.
Комисията не е приела това предложение на народните представители.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст за чл. 181:
"Чл. 181. Наказва се с глоба до 50 000 лв.:
1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед;
2. който използва устройство, смущаващо действието на уредите, използвани за измерване скоростта на движение на моторните превозните средства;
3. водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз;
4. водач, който управлява моторно превозно средство за обществен превоз повече от законоустановеното работно време, както и водач, който управлява моторно превозно средство в болестно или друго състояние, което създава опасност за движението;
5. водач, който не спре двигателя, когато моторното превозно средство е в престой или е паркирано, освен ако работата му е необходима за извършване на товарно-разтоварна или друга технологична дейност;
6. управлява моторно превозно средство с емисии на вредни вещества над установените норми или с неизправно шумозаглушително устройство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението поддържа ли се?
Има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на трибуната с ясното чувство, че ще говоря за една малко позагубена кауза и това предложение няма да бъде прието. Но аз искам да си кажа все пак мотивите за него.
Тъй като правим един модерен европейски Закон за движение по пътищата, който е съгласуван със съответните европейски транспортни конвенции, искам да ви кажа, че въпросът за разговори по мобилни телефони в рамките на Европейския съюз вече се обсъжда и то на възможно най-високо ниво.
Пред мен е протокол от заседанието на Европейската икономическа комисия, Комитета по транспорта още от 6 януари 1997 г. На това заседание е обсъждан въпросът за използване на мобилни телефони по време на шофиране. Направени са съответни изследвания в някои страни и съответни препоръки.
Искам да ви прочета един цитат. Говорим за 6 януари 1997 г. В наблюдението, което е направено, в редица случаи в редица страни се предписва специален ред за използване. Например, транспортното средство е длъжно да бъде в неподвижно положение - в Италия, Португалия и Великобритания. В други случаи разрешението се дава при монтиране на конкретна техническа конструкция, например стационарна уредба, по която може да се чува и да се говори. Това са страните: Италия, Португалия и Швейцария.
Току-що колегата Спасов ми каза, че разговорът по мобилни телефони е забранен и в Япония.
Аз искам да ви посоча още няколко страни, в които в последните години това е забранено - Австрия, последната страна, в която беше забранено, Франция, Унгария и в населените места - в Германия.
Тоест, когато говорим за синхронизация на нашето законодателство с европейското, трябва да имаме предвид как този въпрос е разрешен в европейските страни. И да разсъждаваме от гледна точка на безопасността на движението, безопасността на хората, които участват в това движение и на пешеходците, а не от гледна точка на това дали е удобно на хората, които притежават мобифони и говорят по тях.
Разрешенията вече ги казах, има ги, има възможност за спиране и за говорене, има възможност за монтиране на стационарни уредби в колите, с които няма да има нужда шофьорът да кара с една ръка, а с другата ръка да говори по мобифона.
Тук аз включвам два основни елемента. Първият елемент е разсейващият елемент, тъй като едва ли има колега, който ще се опита да ме убеди от тази трибуна, че не се разсейва, когато говори по мобилен телефон. Но вторият по-важен елемент е за мен ясната невъзможност да се шофира успешно кола, дори от най-добрите майстори в това отношение, с една ръка.
И тъй като в България има вече регистрирани случаи на катастрофи след разговори по мобилен телефон, тъй като в Белгия, примерно, има правено наблюдение, съгласно което 8 на сто от катастрофите са вследствие на разговори по мобилни телефони, и тъй като тук си говорим за синхронизация на българското право с европейското, аз мисля, че в нашето добро желание да осигурим безопасността на движението, ние спокойно може да подкрепим предложената санкция от 50 000 лв. за разговори по мобилни телефони по време на шофиране.
Аз съм съгласен тук да запишем, има предложение от колеги, "в населени места". Тъй като безспорно там трафикът е много по-интензивен и опасността от пътнотранспортни произшествия е много по-голяма. (Господин Иво Атанасов се обажда от място.)
Разбирам притеснението на господин Иво Атанасов, той вероятно желае да си говори по мобифона докато кара кола и затова непрекъснато ме апострофира.
Но аз отново ви приканвам, колеги, да се позамислим и в рамките на европейския дух на закона, който правим и в рамките на желанието да осигурим безопасността на движението и на пешеходците, включително, да приемем това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Друг желае ли думата? Има думата господин Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! С неудоволствие взимам думата по този закон, защото не съм специалист, но чакам следващия внимателно и съм провокиран от току-що направеното изказване.
Тук преобладаващата част сигурно са шофьори. Всеки знае, че негова отговорност е да следи за това как кара превозното средство и да го кара безопасно. Господин Величков, извинявайте, ама Вие ще ни накарате да напишем и други забрани в закона - примерно, че е забранено на водача да пие вода, докато кара, или му е забранено да яде, или му е забранено да се заглежда много-много по тротоара кой минава и какво прави. Ами, оставете го това на водача - той да реши как да кара безопасно, как да управлява безопасно! Всичко друго са забрани. Всичките забрани не можем да ги изредим. Даже в правото има и нещо друго - ако кажеш една забрана, а не кажеш друга, значи другата ти е позволена. Ами, не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин Димитров, ако задължение на водача е да следи как кара превозното средство и да го кара по безопасен за останалите участници в движението начин, до голяма степен аз твърдя, че половината от този закон трябва да отпадне. Половината! Даже повече от половината. Защото тук има уредени доста императивни норми за водачите на моторните превозни средства.
Вие непрекъснато в много Ваши изказвания цитирате европейското законодателство. Аз преди малко направих точно това - цитирах ви европейското законодателство по този въпрос. Цитирах ви какво е положението в страните от Европейския съюз, накъдето ние се стремим. Тоест, ако ние желаем в някои положения да се синхронизираме с Европа, но там, където не ни е удобно, да кажем "тук не ни е удобно, затова не приемаме" - това е друг въпрос. Но едва ли има тук колега, който да може да стане и да защити тезата, че разговорът по мобилен телефон е безопасен за движението.
Аз пак повтарям: има си измислени съвременни устройства, има монтирани стационарни уредби - микрофонче, разговор в колата, слушалка в ухото и т.н. - когато не се застрашава безопасността на движението. Но разговорът по мобилен телефон, особено в натоварен трафик, най-вече в градски условия, безспорно застрашава безопасността на движението. И вървейки към Европа, трябва да видим как се произнася примерно Европейската транспортна комисия по този въпрос. Аз преди малко ви прочетох, че още преди две години тя се занимава с този въпрос и общата тенденция е в страните от Европейския съюз разговорите по мобилни телефони да бъдат забранени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Господин Величков, Вашето предложение - допълвате: водач, който по време на управление в населено място...
Господин Атанасов, много Ви моля! Прочетох, че ставате водещ някъде, но нека това да не е в Народното събрание. (Весело оживление.)
Има думата господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина текстът, който господин Величков и господин Чомаков предложиха, беше много сериозно и внимателно обсъден в Комисията по икономическа политика и както ви казах при четенето на доклада, този текст не беше приет от мнозинството от колегите в Икономическата комисия. Разбира се, той отново сега тук поставя това свое предложение в един дебат.
Това, което надделя и в комисията, е, на първо място, че вярно, такава е практиката в някои от страните, но ако ние наложим с тази глоба задължението или да не се говори по мобилния телефон, или да се монтират такива устройства в автомобилите, не знам господин Величков дали знае колко струва една такава уредба, която да се монтира в такъв автомобил.
Така че, когато говорим за европейските стандарти, нека да се съобразяваме и с възможностите на българина да се приспособява чисто финансово към тези стандарти. Това беше едно от съображенията.
Второто съображение, което може би надделя, е, че се създава една прекомерна възможност на контролните органи да санкционират. Тоест, много трудно се установява самото нарушение, което между другото не е дадено в никой текст и ние сега веднага налагаме тук наказание.
Така че това бяха основно съображенията, поради които Комисията по икономическата политика не възприе направеното предложение от народните представители Величков и Чомаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Да, господин Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ако се върнем малко назад в текстовете, които приехме, ще прочетем в чл. 20 много оспорвания текст, че "водачът съобразява скоростта си на движение в зависимост от собствените си възможности". Ами този, който няма собствени възможности да не може да кара кола и с две ръце, много ясно, и да му сложиш два мобифона, той с тях не може да говори, той ще държи с двете ръце волана и само ще гледа напред. Така че някои хора например могат да карат и с една ръка на волана, а с другата каквото искат да си правят. Това е вече въпрос на умение на самия водач.
Но аз взех думата от друг момент от изказването на господин Величков. Господин Величков, просто съм изненадан, че Вие казвате, че 30 на сто от текстовете не им е мястото в този закон...
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС, от място): Не, такова нещо не съм казвал.
РУМЕН ТАКОРОВ: ... или не трябва да бъдат в този закон. И сте абсолютно прав, защото опитът или практиката, която тук се опитва да се приложи именно в този закон - от правилник и от закон да се направи един нов закон - на практика се получава един романизиран закон или едно нищо. Защо тогава, ви питам, гласувате през цялото време текстовете по закона, които ви предлага Министерският съвет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
За реплика - господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин Такоров, аз забелязах, че Вие много внимателно ме слушате, но изглежда не сте ме разбрали. Аз направих реплика на господин Венцеслав Димитров в смисъл, че ако трябва да отпаднат някои императивни изисквания към водачите на моторни превозни средства, в такъв случай би трябвало да отпадне половината закон. Никога не съм казвал, че който и да е текст от вече гласуваните от нас няма място в този закон. Напротив, аз съм абсолютно убеден, че това е един европейски закон. И точно затова споменах, че трябва да има някои изисквания към водачите на моторни превозни средства, с които те трябва задължително да се съобразяват, а не според това дали на тях им се иска или не, за да може да се осигури безопасността на движението.
Аз съжалявам, че репликата е към Вас, но и към господин Праматарски: не мога да приема финансовия аргумент. Хората, които имат мобилни телефони, мисля, че имат финансовите възможности да си позволят и стационарна уредба за колата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Спорът се премества като че ли в друга посока. Аз поне разбирам предложението по време на управлението - тоест, когато искаш да говориш по мобилен телефон, ще спреш превозното средство и ще говориш, след туй пак ще продължиш.
Има думата за дуплика господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Величков, аз не разбирам какво е европейското в този закон, когато само в два съседни члена се говори за "твърде ниска скорост", за "ниска скорост", за "безопасна скорост", за "избрана скорост". И да не изброявам много други работи, които казах тук от трибуната.
Така че аз пак поддържам становището си, че този закон в най-скоро време ще бъде преработван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народните представители Велислав Величков и Иван Чомаков.
Гласували 160 народни представители: за 55, против 79, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 181, както е предложен със заместващ текст от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Член 181 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 182 има направено предложение от народните представители Никола Николов, Даниела Николова и Йордан Цонев, което е възприето от комисията.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст за чл. 182:
"Чл. 182. (1): Който превиши разрешената максимална скорост, се наказва с глоба, както следва:
1. за превишаване до 20 км в час - 5000 лева;
2. за превишаване от 20 до 30 км в час включително - 10 000 лева;
3. за превишаване от 30 до 40 км в час включително - 20 000 лева;
4. за превишаване от 40 до 50 км в час включително - 30 000 лева;
5. за превишаване над 50 км в час - 50 000 лева.
(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с техническо средство, фиксиращо скоростта, датата и точния час."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 182 някои желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 182, предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 5, въздържали се 11.
Член 182 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 183 има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, който предлага в ал. 3 числото "15 000" да се замени с "до 50 000".
Комисията не е възприела това предложение и предлага заместващ текст за чл. 183.
"Чл. 183. (1) Наказва се с глоба от 5000 лв. водач, който:
1. не носи определените документи - свидетелство за управление, свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" или други документи, определени от този закон или от други нормативни актове;
2. не плаща цената на паркиране при паркиране на платен паркинг;
3. неправилно използва звуков сигнал в населено място;
4. управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер;
5. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
(2) Наказва се с глоба до 10 000 лв. водач, който:
1. неправилно престоява или е паркирал неправилно;
2. нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение;
3. не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на друг участник в движението;
4. управлява моторно превозно средство с износени гуми;
5. неправилно преминава покрай спирка на превозните средства за обществен превоз на пътници или покрай спиращ или спрял автобус, който превозва деца;
6. управлява превозно средство с неукрепен товар, с което се създава опасност за други участници в движението;
7. управлява превозно средство с натоварване на която и да е от осите, надвишаващо предписаните норми с повече от 10 на сто;
8. управлява превозно средство с необозначен по определения ред товар, който излиза отстрани на превозното средство с повече от 0,20 м, а отпред или отзад - с повече от 1 м.
(3) Наказва се с глоба от 15 000 лв. водач, който:
1. управлява превозно средство без необходимите светлини;
2. неправилно паркира върху тротоара;
3. неправилно преминава през пешеходна пътека;
4. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;
5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път;
6. при неправилно изпреварване създава опасност за движението;
7. управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 130 народни представители: за няма, против 118, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има думата заместник-председателят господин Александър Джеров.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента разсъждавахме с господин Соколов по отношение на ал. 1, т. 2. Предлагам тя да отпадне.
Става дума за следния текст:
"2. не плаща цената на паркиране при паркиране на платен паркинг;".
Когато не си платя наема, трябва ли да плащам глоба? Когато съм в частен паркинг - защото вече има частен паркинг, не са всички само държавни или общински - на какво основание ще плащам глоба? На кого да плащам? Кой трябва да събира глобата за това, че аз не съм платил таксата за паркиране в частния паркинг или в общинския?
Според мен няма логика и поради това предлагам да отпадне т. 2 от ал. 1 на чл. 183. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
Друг желае ли да се изкаже? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отпадане в чл. 183, ал. 1 т. 2.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 6.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте чл. 183 така, както е предложен от комисията, без т. 2 на ал. 1, като останалите точки в тази алинея се преномерират.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Член 183 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 184 има предложение на Комисията по икономическата политика за заместващ текст:
"Чл. 184. (1) Наказва се с глоба до 30 000 лв.:
1. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата;
2. водач или пътник, който изхвърля от превозно средство предмети или вещества, които замърсяват пътя.
(2) С глоба до 5 000 лв. се наказва пешеходец, който наруши правата за движение.
(3) С глоба до 5 000 лв. се наказва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
(4) Когато в резултат на нарушението по алинеи 1 и 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба от 5 000 до 20 000 лв.
Чл. 185. За нарушение на този закон и на издадени въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 000 лв."
Това са двата текста, които Комисията по икономическата политика подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 184, предложен от комисията, и чл. 185 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Членове 184 и 185 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 186. (1) За маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, на място може да се налага глоба с фиш до 15 000 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа данни за самоличността на служителя, който е наложил глобата, за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпореди и размера на глобата. Фишът се подписва от служителя, който е наложил глобата и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответната служба, съгласно Закона за събиране на държавните вземания. На нарушителя се дава копие от фиша, за да може да заплати глобата доброволно в съответната община по местоживеене.
(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
(3) Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай първият екземпляр от фиша се закрепва към моторното превозно средство, като се вземат марки той да не се повреди от атмосферните условия. Закрепването на фиша към моторното превозно средство е равносилно на връчването му. Вторият екземпляр се изпраща по пощата, а третият екземпляр остава за съхранение в службата за контрол."
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов в чл. 186 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 да отпаднат думите "случаи на".
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението на народния представител, а подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 125 народни представители: за 8, против 100, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 186 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 6.
Член 186 е приет.


ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 187. Собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Чл. 188. Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство."
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 187 и 188, както са предложени от вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 7.
Членове 187 и 188 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По чл. 189 има направено предложение от народния представител Кирил Йорданов, който предлага ал. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
Има направено предложение от народния представител Драгомир Драганов, който предлага в чл. 189 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 на чл. 189 да отпадне, а ал. 3 и 4 да станат съответно ал. 2 и 3.
2. Да се създаде нова ал. 4:
"(4) Обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията не е възприела и това предложение.
Има направено предложение от народните представители Никола Николов, Даниела Николова и Йордан Цонев, което комисията е възприела и предлагаме заместващ текст на чл. 189 със следното съдържание:
"Чл. 189. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
                (2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
                (3) Свидетел по акта може да бъде и служебно лице.
                (4) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
                (5) В случаите по чл. 177, т. 7 от закона с наказателното постановление наказващият орган се произнася и по размера на обезщетението за причинените вреди.
                (6) За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 189?
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кирил Йорданов ал. 2 и 3 на чл. 189 да отпаднат.
Гласували 127 народни представители: за 33, против 85, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Драгомир Драганов.
Гласували 111 народни представители: за 10, против 94, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заместващия текст на чл. 189, предложен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 30.
Член 189 е приет. 
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Чл. 190. (1) След влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя на съответното поделение на Министерството на вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет.
    (2) Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 190, както е предложен от вносителя.
Гласували 140 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 6.
Член 190 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Допълнителни разпоредби".
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 1:
"§ 1. (1) Към Министерството на транспорта се създава специализиран орган за координиране на действията между държавните органи и обществеността във връзка с проблемите на безопасността на движението по пътищата.
         (2) Функциите, задачите и редът за осъществяване на дейността на органа по ал. 1 се определят от Министерския съвет."
"§ 2.  (1) Снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ, бр. 86 от 1997 г.).
         (2) Министърът на транспорта и министърът на околната среда и водите определят условията и реда за разкомплектуване и съхранение на снетите от отчет пътни превозни средства, както и изискванията за специалните площадки за това при спазване на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
         (3) Дейността по ал. 2 може да се осъществява от търговци върху собствени или наети терени въз основа на разрешение, издадено от министъра на околната среда и водите.
         (4) Общините се задължават да отреждат терени за осъществяване на дейността по ал. 2, когато тя се извършва от търговски дружества с общинско участие.
§ 3. По всички проекти, свързани с организирането на движението по пътищата, при направено искане от страна на заинтересованите лица съответните служби на Министерството на вътрешните работи са длъжни в едномесечен срок да дадат писмено становище.
§ 4. Министърът на образованието и науката осигурява чрез съответните учебни планове задължителното изучаване от учениците в системата на средното образование на правилата за движение по пътищата."
Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя по § 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 до 4 включително някой желае ли да се изкаже?
Има една редакционна поправка в заместващия текст на § 1 - към министъра на транспорта се създава специализиран орган, а не към Министерството на транспорта.
Моля, гласувайте заместващия текст на § 1, предложен от комисията, и § 2, 3 и 4 включително така, както са предложени от вносителя.
Гласували 131 народни представители: за 112, против 15, въздържали се 4.
Параграфи 1 до 4 включително са приети.
За отрицателен вот има думата господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, гласувах против ал. 4 на § 2. Мисля, че не можем да задължаваме общините да отреждат терени за осъществяване дейности по разкомплектуване и съхранение на снетите от отчет пътни превозни средства, без да е упоменато какво ще бъде общинското участие в търговското дружество. Пет на сто търговско участие, 95 на сто друго частно участие и общината ще е длъжна да отреди терен! Ако се мъчим отново да оправяме братовчедите, това е вече факт, но мисля, че по този начин не съдействаме на общинските управи. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "§ 5. Лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства в организирани по съответния ред форми на обучение, не носят отговорност по този закон за пътнотранспортни произшествия, както и за последиците от тях, станали по време на практически занятия, освен ако са действали умишлено."
Няма други предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме със законопроекта за движението по пътищата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, стигнахме до § 6.
Правя предложение този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всъщност тази материя е уредена с ал. 6 на чл. 189, който ние гласувахме, че се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. За да няма нужда тук да се казва втори път и то само във връзка с доказателствата в жалбата.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 6 от Допълнителните разпоредби.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Параграф 6 отпада.
Следващите параграфи ще се преномерират.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: § 7. По смисъла на този закон:
1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.
3. "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.
4. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и др. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение.
5. "Пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен.
6. "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
7. "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.
8. "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.
9. "Типово одобрение" е процедура за удостоверяване, че дадена група моторни превозни средства отговаря на техническите изисквания, на директивите и на проверките, изброени в типовия сертификат на Европейския съюз.
10. "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.
11. "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
12. "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:
а) леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни - за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;
в) автобуси - за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;
г) специални - с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.
13. "Мотоциклет" е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 куб. см. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 кг, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч.
14. "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч.
15. "Трактор" е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета. В движението по пътищата се допускат само колесните трактори. Към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.
16. "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите, селскостопанските и строителните машини и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 кг, максималната й скорост на движение е до 25 км/ч., колеята - до 900 мм, и масата без товар - до 900 кг.
17. "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.
18. "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.
19. "Велосипед" е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулна сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.
20. "Състав от пътни превозни средства" е механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.
21. "Категория на моторно превозно средство" е група моторни превозни средства, обединени съобразно предназначението им и конструктивните им особености.
22. "Натоварване на ос" е частта от масата с товар, която се носи от всяка ос на пътното превозно средство.
23. "Извънгабаритно пътно превозно средство" е пътно превозно средство (или състав от пътни превозни средства), което с товар или без товар надвишава допустимите размери и маса, определени по реда на чл. 139, ал. 1, т. 2. 
24. "Бавно движещо се пътно превозно средство" е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост по-висока от 30 км/ч. Към бавно движещите се пътни превозни средства се приравняват и тези, които поради характера на превозвания от тях товар не могат да се движат със скорост по-висока от 30 км/ч.
25. "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
26. "Пътник" е лице, което се намира в или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му.
27. "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
28. "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя."
По т. 29 има една редакционна поправка.
"29. "Обществен превоз" е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане."
Думата "моторно" трябва да отпадне и текстът става:
"29. "Обществен превоз" е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане.
30. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
31. "Предимство" е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно.
32. "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.
33. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, в случаите по чл. 174, ал. 2 - в 2-годишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване."


По този параграф има направено предложение от народния представител Калчо Чукаров, който предлага т. 14 от Допълнителните разпоредби да се измени така:
"14. "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство с работен обем на двигателя до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 30 км в час."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение на народния представител Калчо Чукаров.
Има направено предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Няма други направени предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 7 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Калчо Чукаров.
Гласували 102 народни представители: за 23, против 46, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 7, който става § 6, така както е предложен от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 4.
Параграф 7, който става § 6, е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 8. Водачите, получили право за управление на моторно превозно средство от категория М преди 1 юни 1996 г., имат право да управляват и моторни превозни средства от категория А с работен обем на двигателя до 50 куб. см.
§ 9. Нарушенията, извършени до 1 януари 2000 г., не се вземат предвид при въвеждане на точковата система по чл. 157."
Комисията по икономическата политика подкрепя тези два параграфа.
Няма направени други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи 8 и 9, които стават съответно 7 и 8, така както са предложени от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Заглавието и параграфи 8 и 9, които стават 7 и 8, са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Има предложение от народния представител Кирил Йорданов § 10 да отпадне.
Това предложение се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Моля да поставите на гласуване, господин председател, отпадането на § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Кирил Йорданов, възприето и от комисията, § 10 на вносителя да отпадне.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието и § 10 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 11 има направено предложение от народния представител Валентин Симов, който предлага § 11 от Преходните и заключителни разпоредби да се измени така:
"§ 11. В тримесечен срок от влизането на закона в сила, съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби, министърът на транспорта актуализира всички подзаконови нормативни актове, свързани с този закон."
Комисията по икономическата политика не е приела това предложение.
Предложението на вносителя за § 12:
"§ 12. Изпълнението на закона ...
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Той го оттегля.
Параграф 11, така както е предложен от вносителя:
"§ 11. Подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движение по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон."
Това е предложението, което Комисията по икономическата политика подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 11 на вносителя, който става § 9, така както е предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграф 11 на вносителя, който става § 9, е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 12, който съгласно преномерирането става § 10, има направено предложение от народния представител Валентин Симов, което е оттеглено.
Комисията по икономическата политика предлага заместващ текст:
"§ 12. (1) Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта, на министъра на вътрешните работи, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването.
(2) За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на движението по пътищата, министърът на транспорта издава наредби и инструкции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 12, който става § 10, така както е предложен заместващият текст от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Параграф 12 на вносителя, който става § 10, е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, правя предложение новият § 12, който сме записали в доклада, да отпадне, тъй като той касае подготовката на учениците от професионалните училища за учебната 1998-1999 г. И с оглед влизането в сила на закона параграфът става безсмислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест законът ще влезе в сила след изтичане на учебната година.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на предложения от комисията нов § 12.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Новият § 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"§ 13. Законът влиза в сила на 1 септември 1999 г., с изключение на разпоредбите на чл. 143, ал. 6 и чл. 157, които се прилагат от 1 януари 2000 г.
§ 14. Този закон отменя Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г. и бр. 45 от 1996 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя за двата параграфа 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 13 на вносителя, който става § 11, както е предложен от вносителя, като думите "шест месеца след обнародването му" се заместят с думите "от 1 септември 1999 г.".
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Параграф 13 на вносителя, който става § 11, е приет.
Моля, гласувайте § 14 на вносителя, който става § 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Параграф 14 на вносителя, който става § 12 е приет, а с това и целият Закон за движението по пътищата. (Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение за отлагане разискванията по точки 11, 12, 13 и 14 от седмичната програма за работа на Народното събрание и преминаване към разисквания по т. 15 от седмичната програма, а именно Законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с вносител Министерският съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точка 11 е отпаднала, следователно става дума за точки 12, 13 и 14.
Има ли някой срещу това предложение?
Има думата господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Господин председателю, колеги! Не ми е ясен мотивът, при който такива важни проблеми, какъвто е въпросът за деноминацията на лева, проблемът за държавния печат и националното знаме и въпросите за Българския червен кръст се изместват като второстепенни проблеми. Смятам, че трябва да продължим по вече утвърдената веднъж програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за отлагането на точки 12, 13 и 14 и преминаването към т. 15 - Законопроекта за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Гласували 177 народни представители: за 132, против 45, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед на огромната политическа и национална важност на въпроса за ратификацията на Рамковата конвенция...
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Нали не беше важно?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Кой е казал това? (Оживление.)
Предлагам това заседание на парламента да бъде излъчвано пряко по Българската национална телевизия. ("Браво!" Весело оживление сред мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 175 народни представители: за 171, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За процедура думата има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед огромния интерес и прякото предаване по Българската национална телевизия явно ще се наложи да удължим работното време на днешното пленарно заседание. Затова моето процедурно предложение е на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днешното заседание да бъде удължено до два часа - до приключване на разискванията по тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
Господин Христо Смоленов има думата.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! Днес е 18, утре 19 февруари. Имаме покани за участие в честванията по повод на тази страшна и велика дата в българската история. Аз съм дълбоко убеден, че приключването на разискванията не е задължително да стане днес. Убеден съм, че трябва да се даде шанс на народното представителство да уважи тържествата, поради което съм против продължаването на самото заседание.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Господин Смоленов, Левски казваше: "Да работиме, а не да говориме!..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението за удължаване с два часа на работното време до приключване на точката.
Гласували 190 народни представители: а 139, против 44, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА.
Има изготвени становища на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, както и на Комисията по националната сигурност.
Има думата председателят на първата комисия господин Иван Сунгарски да изнесе становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател!
Предвид на това, че при отпечатването на становището са допуснати някои дребни технически и правописни грешки, има корекции, които не бива да изненадват народните представители, сравнявайки с това, което им е раздадено. Това, което ще прочета, не се различава по принцип от това, което имате.

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция
за защита на националните малцинства № 802-02-45,
внесен от Министерския съвет

На 17 февруари 1999 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроекта за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства № 802-02-45, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 11 народни представители - членове на комисията.
Бяха обсъдени както принципите, залегнали в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Обяснителния доклад към нея, така и внесените проекти за съпътстващи декларации към законопроекта за ратификацията й.
Дебатирани бяха проектодекларации № 950-01-28 от 27 януари 1999 г. с вносители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов; № 950-01-37 от 4 февруари 1999 г. с вносители Христо Иванов и Христо Петров; № 954-00-23 от 17 февруари 1999 г., внесена от Парламентарната група на Демократичната левица с председател Георги Първанов и № 954-03-41 от 17 февруари 1999 г. с вносители Стефан Савов, Анастасия Мозер, Юнал Лютфи и група народни представители. От вносителите на проектодекларации защита на своя проект направи само народният представител господин Христо Иванов.
Членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлагат на народното представителство да подкрепи законопроект № 802-02-45 за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, внесен от Министерския съвет, на първо четене. Всички народни представители изразиха и становището, че ратификацията трябва да бъде съпътстваща декларация.
При разискванията мнозинството от народни представители - членове на комисията, изразиха мнение, че от предложените проектодекларации текстът, внесен от Стефан Савов и групата народни представители, е най-близък до принципите, залегнали в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, като отчита и националните интереси на Република България.
При проведеното гласуване настоящото становище беше подкрепено от 9 народни представители, при 2 против и без въздържали се.
Народният представител Бойко Великов, заместник-председател на комисията, сподели лично мнение, че ратификацията е обвързана пряко с текста на съпътстващата декларация и поради несъгласие с позицията на мнозинството относно съдържанието на предложените проектодекларации, гласува против." Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За процедура думата има господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да приемете процедурното ни предложение да бъде разискван и проектът за декларация, който ние, група народни представители, сме внесли. С оглед на това, че в началото на седмицата на официална пресконференция председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожица Екатерина Михайлова заяви, че законопроектът за ратификация на Рамковата конвенция ще бъде дебатиран в петък - на официална пресконференция...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Най-вероятно.

ЯШО МИНКОВ: Аз ви моля и проектът, който ние сме внесли, също да бъде включен за дебати и гласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще бъде, разбира се. Той е раздаден.
ЯШО МИНКОВ: ... при обсъждането на законопроекта за ратификация на Рамковата конвенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Яшо Минков.
Този проект също ще бъде предмет на обсъждане. Той е раздаден и всички народни представители разполагат с него.
Обръщам внимание и върху друго - че заедно с ратификацията на Рамковата конвенция неразделна част от нея е и обяснителният доклад към Рамковата конвенция.
За процедура има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Първото ми заявление - процедурата ми ще бъде много кратка - е в полза на ратификацията на Рамковата конвенция. Но това трябва да стане, разбира се, със закон.
Целият въпрос е, че в становището, което току-що прочете господин Сунгарски, се казва, че ние трябва да разгледаме законопроекта на правителството и след това в отделно изречение - че е хубаво или трябва този закон за ратификация да бъде снабден с една придружаваща декларация. Придружаващата декларация трябва да бъде част от самия закон. Защото ратификационният акт ще включва на първо място ратификацията в чист вид на Конвенцията и в същия закон - Декларацията и нейното съдържание.
Затова аз не знам сега, господин председателю, кой законопроект ние разглеждаме. Ако е това, което чете господин Сунгарски - само проектът на правителството, той не съдържа идеята за декларация. Но Декларацията не е един формален акт. Ние трябва със закон да приемем нейното съдържание. Още повече, че тази Конвенция справедливо е наречена рамкова и ние имаме един национален дълг да я гласуваме с такава декларация, която да държи сметка и за българското историческо минало, за днешните ни реалности, за международните стандарти, но и за този дух на преамбюла на нашата Конституция, която казва, че имаме неотменен дълг - така е, Венцеславe, - да браним националното и държавното единство на България.
Затова аз искам да помоля, не за да отлагаме дискусията, но да ни се предложи на разискване, може би от комисията, такъв текст на законопроект, който да съдържа тези две части - първо, ратификацията като юридическо понятие, и второ, Декларацията, която е част от тази ратификация. Иначе ние ще обсъждаме разделно две неща, които представляват едно цяло. Това просто е недопустимо.
И тъй като още, господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ГИНЬО ГАНЕВ: Не ме прекъсвайте, защото въпросът е по-важен от минутата. Щом става дума за закон и той по Конституция се приема на две четения и принципното гласуване първо е върху неговата цялост, но и върху неговите основни начала, когато ние ще гласуваме даже на първо четене този законопроект, трябва да знаем какви основни начала на Декларацията приемаме, щом е част от този закон, за да може при второто четене ние да говорим за детайли, а не за принципи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
Аз смятам, че не може да има съмнение относно това, че Декларацията е неразделна част от това, което ще приемем. Тоест при ратификацията на Рамковата конвенция становището е именно това, което господин Сунгарски изнесе. Там се взима отношение по всичките декларации.
ГИНЬО ГАНЕВ: Но не се казва, че е част от закона тази декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганев, нямате думата. Няма да влизам в диалог с Вас.
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема думата по правния въпрос - дали Декларацията е част от закона или не. Ратифицира се Конвенцията със закон. Така е в Конституцията. В Закона за нормативните актове няма понятието "декларация" към който и да било закон. Декларацията, която се представя от групата на Народен съюз и Движението за права и свободи, е съпътстваща декларация. Тогава, когато се приеме законът, законът е закон, а може да има една съпътстваща Декларация, която става с решение на Народното събрание и която има всичката стойност, каквато има едно решение на Народното събрание. Така че Декларацията не може да бъде част от закона, с който се ратифицира Конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата като един от авторите на тази съпътстваща Декларация към Конвенцията и съм на мнение, че действително има право министър Гоцев. Съвсем няма нужда от това, което тук уважаемият господин Гиньо Ганев, мой добър познат, предлага. За мене това е отново една маневра на нашите опоненти да може колкото се може повече да отложим приемането на тази Конвенция.
Нашето становище - на Народния съюз и на Движението за права и свободи, е час по-скоро да минем към обсъждане на Декларацията, за да може в края на краищата този въпрос, който е действително от голямо значение, от голяма важност за България, да бъде решен.
Аз си позволявам, за да не вземам втори път думата по такъв дребен въпрос, да кажа само, че както Народният съюз, така и Движението за права и свободи сме съгласни да няма тези членувания. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.) Не знам, госпожа Дончева, каква е Вашата позиция, но знам, че Вашата позиция винаги е противна на моята. Само това мога да кажа. Аз предлагам - и с господин Лютфи сме говорили по този въпрос, ние нямаме нищо против да остане "малцинства", "лица", а не "лицата", "малцинствата", защото това ще даде по-голям обхват на нашата Декларация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз много се надявам, че почитаемият господин председател, който е един от известните юристи на България, е вникнал в темата повече, отколкото хора с дипломи, но без особена практика. Изправени сме пред един нестандартен документ. Обикновено международните конвенции имат пряко действие. Рамковата конвенция няма. Тази декларация, която ще приемем заедно с ратификацията, независимо дали я наричаме съпътстваща, придружаваща или някаква друга, е именно поради този факт, поради този статут, поради това качество на тази Рамкова конвенция. И тя не може да бъде откъсната от ратификацията, защото касае прилагането на конвенцията - към кои общности, по какъв начин, чрез какво и т. н.
Тук проблемът не е просто процедурна хватка. Ако можеше друг, освен Министерският съвет, да внася ратификационни документи, нямаше да има пречка парламентарните групи да внасят не просто проекти за декларации, а алтернативен проект или нещо друго, между първо и второ четене, което носи текст: първо, ратифицира конвенцията, второ, декларира че... И тогава да спорим, както между първо и второ четене, когато има няколко приети законопроекта за общ.
Но тук нещата са неразкъсваеми. Това не е декларация за отношението на Народното събрание към някакъв акт, а е свързано с прилагането на конвенцията. Така че аз също споделям становището на председателя, че тази декларация не може да се откъсне от Закона за ратификация.
Начинът да се излезе от проблема. Ако Министерският съвет беше депозирал и някаква декларация, без значение дали тя ще се приеме, тогава между първо и второ четене ние можехме, в рамките на предложение към законопроекта, да направим предложения за промени в декларацията. Но хипотезата не е такава. Защото предложението на Министерския съвет е без декларация. (Неразбираема реплика на Венцеслав Димитров.) Тогава ще обсъждаме четири варианта, господин Димитров и те ще са следните. Първи вариант - това, което правителството предлага - ратифицира Рамковата конвенция; втори вариант - ратифицира Рамковата конвенция с декларация № 1; трети вариант - с проект за декларация еди кой си. Но не можете да разкъсате ратификацията от декларацията. Защото начинът на прилагане е съществен, за да определите - ратифицира или не ратифицира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Мисля, че нормално стана в началото на заседанието да дебатираме по този въпрос, защото след това все пак трябва да преминем в един момент към гласуване и трябва да има яснота още по време на дебата, а и после в гласуването какво правим.
Права е госпожа Дончева - това е Рамкова конвенция, няма пряко действие. И не само това. Самата Рамкова конвенция, текстовете в края дават възможности на всяка страна при ратификацията да избере дали да я ратифицира изцяло със закон без съпътстваща или интерпретираща декларация, или да я ратифицира заедно с декларация, каквато тя прецени, с оглед особеностите на държавата и с оглед на това в каква територия и в каква област ще се разпростира действието на тази ратификация.
Затова тази декларация, която ние ще приемем да бъде ратифицирана, става неразделна част от закона, който ще приемем. Тя не може да бъде нещо различно от самия закон. Тя върви заедно с него. Не може да я разглеждаме като декларация, която постъпва по реда на нашия правилник или в Конституцията, както е описано. Там говорим за съвсем друг тип декларации. Тези декларации постъпват, разпределят се в позиции и т. н. Тази декларация ще е част от това, което ще дебатираме днес, разбира се и основния текст, но и това, коя декларация ще приемем като принцип - е тема на дебата, който ще имаме днес.
Аз мисля, че нещата са ясно дадени. Вярно е, че не всеки път ни се случва в Народното събрание да приемаме подобни неща. Почти няма прецеденти. Струва ми се, че има само един прецедент в историята на новия български парламент - при ратификацията на Конвенцията относно правата на човека. И там също е направено с декларация. Вярно е, че там казусът е по-лесен. Там има - от страна на правителството.
Но тук ние се договорихме, политическите сили, да постигнем съгласието и именно затова няма внесена още със законопроекта декларация от страна на правителството. Дадена беше свобода на парламента да постигне съгласие, така че да намери максимален консенсус в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Първо да ви кажа аз как виждам нещата. И може би те ще се опростят. (Шум и оживление в залата. Реплики от Демократичната левица.) Ще ви дам думата. Слушайте сега малко. Спокойно, който иска думата, ще му я дам. Какво искате сега, господин Първанов? Станете и елате тук, елате тук.
Законопроектът, който е внесен, гласи: "Закон за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Член единствен. Ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Подписана на 9 октомври 1997 г. в Страсбург" - точка.
На мен ми се струва, че точката няма да остане точка. Ако ние решим, че ще има декларация и приемем декларация, ще се добави: "с декларация". И отделно ще разискваме коя декларация ще приеме Народното събрание. Защото има пет или шест проекта.
Така че, като започнем дебатите, ще дебатираме върху Рамковата конвенция, върху обяснителния доклад, върху проектите за декларация. След това ще гласуваме, аз така предлагам, коя декларация ще приемем. И след това общо ще гласуваме ратификацията на Рамковата конвенция с тази декларация, която сме приели. (Неразбираема реплика от Демократичната левица.) Заедно, ще си влезе в закон.
Има ли възражения сега? (Неразбираеми реплики от Демократичната левица.)
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Но какво означава ние сега в пленарна зала да допълваме внесен законопроект в изпълнение на една воля, която кабинетът е изразил? Законопроектът е такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е първо четене, господин Миков. С цялото ми уважение към Вас като юрист, от известно време по правни въпроси нещо се обърквате.
Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля да ми бъдат дадени списъци с желаещите да се изкажат.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Вносителите трябва да отговорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, разбира се.
Пропуснахме становището на Комисията по национална сигурност. Има думата председателят на комисията господин Христо Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Ще ви прочета становището на Комисията по национална сигурност:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства,
внесен от Министерския съвет на 6 октомври 1998 г.

Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект на заседание на 3 февруари т.г., в което взеха участие представители на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и Министерството на външните работи и на заседание на 17 февруари 1999 г.

Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с декларация към ратификацията.
Становището на комисията е прието на 17 февруари 1999 г. с 10 гласа"за", 1 глас "против" и 2 гласа "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Има ли от вносителите някой, който желае да се изкаже?
Има думата министър Васил Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Правителството внася в Народното събрание да гласувате Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Рамковата конвенция е резултат на дългите разисквания, които станаха в Съвета на Европа в течение на години. Тази конвенция не определи дефиниция за национално малцинство, тя даде рамките. Тя не определи и колективни права, които трябва да бъдат защитавани, а почива на вечните и неизменни принципи за защита на правата на човека.
Водено от желанието да отговори на изискванията на съвременността, на необходимостта да бъдат зачитани човешките права, правителството предлага за ратификация със закон Рамковата конвенция така, както е, като ние, разбира се, изразяваме съгласието този закон да бъде допълнен, като се каже: "Ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписана на 9 октомври 1997 г. в Страсбург, заедно със съпътстваща декларация по Приложение № 1." В това Приложение № 1 вие, господа народни представители, сега ще дебатирате какъв да бъде текстът на тази съпътстваща декларация, което ние, правителството, смятаме, че трябва да бъде резултат на най-висока степен на съгласие, което да постигнете, защото така ще бъде издигнато името на България и в средата на цивилизованите народи в Европа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
Има думата от името на вносителите ...
Не сте вносител Вие (обръща се към господин Евгени Кирилов).
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): От името на ръководството. Аз съм член на ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте член, но от името на вносителите - вносител е господин Първанов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, аз съм член на ръководството на нашата парламентарна група и от името на парламентарната група съм упълномощен да представя проекта. Аз не виждам тук никакви проблеми, освен ако имате някакво лично отношение спрямо мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, никакво лично отношение нямам.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз бих желал още в началото на това обсъждане да призова за един сериозен, делови тон. И в тази връзка нека дебатите по самата процедура не се считат за някакви деструктивни действия или насочени действия към отклоняване на ратификацията. Ни най-малко! Ставаше дума за един наистина много принципен въпрос, защото наистина тази Декларация, съпътстваща една Рамкова конвенция без пряко действие у нас, е част от ратификационния документ и това трябваше да бъде добре уточнено, за да можем да процедираме по-нататък.
Искам също така да кажа принципното ни становище, на парламентарната група, свързано с ратификацията. Ние не сме противници на тази ратификация. Ние поддържаме обявените ценности, към които се стремим. Ние сме член на една от най-старите демократични организации в Европа - в Съвета на Европа - и във всички случаи като страна не можем да не се съобразяваме с тези стандарти. Така че този въпрос принципно трябва да бъде ясен. Разбира се, с декларация, в която трябва да се отрази нашата национална специфика.
Искам по този въпрос да кажа, че нашата принципна позиция още преди година и половина, когато се появи този въпрос в политическия дневен ред на България, беше, че ние трябва много отговорно и сериозно да дебатираме и да стигнем до един консенсус, който да ни позволи, въпреки че ние сме страна толерантна, да се обединим около няколко принципа така, че самата ратификация да не допринася за напрежение сред нашето население в бъдеще. Това беше също принципно изказана позиция.
Дълго време след подписването на Конвенцията този диалог обаче беше забравен. Ние напомнихме още веднъж миналата есен с внасянето на нашия проект, че въпросът просто не може да бъде оставен така, на самотек. Минаха няколко месеца и във връзка вероятно с посещението на докладчиците някой от управляващите се сети и задвижи въпроса - като част от излъскването на външния ни образ преди пристигането на докладчиците. И по това нямаме нищо против. Дебатът трябва да стане и се радваме, че днес той става.
Второ, след внасянето на тази Декларация ние сами се опитахме да възбудим диалога и в рамките на пространството на опозиционните сили ние изминахме своя път. Ние показахме гъвкавост включително и вчера, когато внесохме един проект, по който има по-голямо съгласие, тоест не е чисто наш проект. Искам това също да се разбере като конструктивна стъпка от страна на нашата парламентарна група.
Нашата крайна цел, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, е наистина да се постигне едно националноотговорно решение, което да съдейства за обединението на България, за спокойствието в България в един труден за държавата ни момент, когато наистина страната ни се намира в една тежка икономическа криза, и самата Конвенция да не стане причина за допълнително напрежение, както наблюдаваме отделни елементи в последните дни - за отделни изкуствени претенции, които би трябвало да вълнуват всички нас. Именно поради това е нужно ние днес да се помъчим да стигнем наистина до едно националноотговорно съгласие по тези въпроси.
Аз бих казал още нещо. Тази Конвенция поначало е предложена, тя е обща, тя не е съвършена, всички знаем това. Главната й цел за всички държави в Европа е да се ликвидира ксенофобията, да се ликвидира нетърпимостта, да се стимулира толерантността между отделни етнически общности и национални малцинства. В някои държави даже от Европейския съюз тази тенденция е по-остра, отколкото у нас. Аз смятам, че у нас, естествено отчитайки грешките през 80-те години, въпреки всичко, със съдействието на всички политически сили има една толерантност и ние трябва свято да я пазим. Нашата страна е малка страна. Ние свято трябва да пазим тази толерантност и трябва категорично да отговаряме на всички действия, които целят разклащането на нашето единство по тези въпроси. Поради това в Декларацията, която ние вчера внесохме и с която се опитахме да призовем и вас, колеги, да се съобразите, ние също имаме вкарани текстове, които целят именно това: първото принципно положение - ратификацията да се съобрази с нашата национална специфика; второто, естествено, да се подчертаят личните, универсалните права на всеки един български гражданин и, естествено, да призовем - това, което по принцип съществува и в други проекти - за това, че националната, териториалната цялост на България не може да бъде нарушавана.
Аз искам още веднъж за зрителите, а ние знаем, че този въпрос наистина интересува и даже тревожи нашата общественост, да подчертая оперативната част, която е всъщност съществената част на нашия проект. Тя е свързана главно с три точки: първата - Народното събрание на Република България декларира ратифицирането на Рамковата конвенция. България се ръководи от принципа за равенството и недискриминацията на всички свои граждани, независимо от техния произход и етническа принадлежност; второ - принципите на Рамковата конвенция ще се прилагат от българските власти в съответствие с националното законодателство на Република България спрямо българските граждани, принадлежащи към етнически общности, традиционно живеещи в страната - една толерантна, бих казал, формулировка и трето - ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост, националното единство и суверенитета на българската държава, нейната вътрешна и международна сигурност!
Кажете, колеги, - призовавам ви при обсъждането оттук нататък - кажете едно съображение конкретно, критично и ние сме готови да го дискутираме с вас. С какво не сте съгласни от тези текстове? За нас тези текстове са важни.
Искам да избегна още отсега страстите и да кажа ясно и категорично: ние сме готови, ако се наложи, обявихме го и вчера, да участваме във всякакви консултации с оглед защита интересите на България при тази ратификация!
Ние сме категорично против националистическата истерия!
"Не!" на националистическите страсти! "Да!" на една толерантност, но включително и "Да!" на яростна защита на националните ни интереси! Не можем без тази защита! И трябва тук да избегнем всякаква партизация на въпроса. Готови сме за консенсус. Нека да поработим и днес. Готови сме да обсъдим въпроса и в обществен план. Ние вече извървяхме своя път. Очакваме колегите от всички парламентарни групи да извървят своя. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Евгени Кирилов.
От името на вносителя думата има господин Стефан Савов.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Вносител е Министерският съвет, господин председател! (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някои хора са в залата, но като че ли не виждат какво става вътре!
От името на вносителя - Министерски съвет, говори министър Гоцев.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Мисля, че е ясно, че имам право като вносител да се изкажа. Аз ще бъда, при това, кратък, защото искам и представител на другия вносител - на ДПС, също да каже няколко думи.
Чух успокоителните и медени слова на господин Кирилов. Аз, действително го уважавам, и мисля, че той знае това. На всички наши срещи ние сме, бих казал, изпитвали най-добри чувства или най-малкото, ако не чувства, ние сме изпитвали уважение.
Аз ще си позволя да кажа следното нещо: Ако сме се събрали тук, сега, за да говорим и за Конвенцията и за Декларацията, струва ми се, че беше време тук да излезе господин Първанов като секретар на БСП... (Шум на неодобрение от опозицията.)
Извинявайте, не е секретар. Ами, петдесет години живея в комунизма и няма как...
Просто трябваше да излезе и да каже нещо, което е много важно.
Вие, господа, отказвате ли се от всичко това, което става в България и което беше ваше дело?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А това, което беше ваше дело преди 9 септември?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, госпожа Дончева! Не се обаждайте!
СТЕФАН САВОВ: Госпожо Дончева, Вие сте млада жена. Знам, че Вие сте млада. Знам, че може би нямате пръст във всичко това, което ставаше, но все пак Вашата партия никога не каза ясно и категорично: Да, тук се правеха престъпления! (Силен шум на недоволство от опозицията.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А на баща ти партията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля, госпожа Дончева!
СТЕФАН САВОВ: Колкото за баща ми - ще ми кажете и ще ми го напишете, за да видим какви престъпления има баща ми. Но това е друг въпрос, който мисля, че съвсем няма място в пленарна зала.
Така че, господин Кирилов, аз бих искал първо да чуя от парламентарната група... (Силен шум в залата, реплики: "Картата!", "Сложете си картата!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Вижте, аз съм търпелив човек, мога да стоя тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сложете си картата, господин Савов. (Шум и реплики в залата.) Господин Савов, ако обичате, правят бележка, картата да си сложите.
СТЕФАН САВОВ: Сложих я при това в джоба си, за да не я забравя. (Смее се.) Какво да се прави, стар човек! (Шум в залата.)
Разбира се, трудно е да се говори, когато човек непрекъснато е апострофиран, но аз искам да се спра малко на нашата декларация.
Трябва да ви кажа, че действително положихме труд заедно с нашите колеги от ДПС, за да направим тази декларация.
В тази декларация няма нищо, което да засяга някого и мисля, че тя е действително една декларация, която може да бъде гласувана, включително и от БСП.
В края на краищата вие виждате, че ние сме избегнали не случайно всичко, което би могло да предизвика конфликт. Ние сме били много внимателни в думите.
Има нещо друго - аз искам да ви кажа - това го казах вчера по телевизията, разбира се, никой не е длъжен да слуша телевизия, но когато работехме тази декларация ние не сме се консултирали нито със СДС, нито с БСП, нито с която и да било друга парламентарна група. Просто това е една декларация на Народен съюз и на ДПС.
И тази декларация има няколко опорни пункта, на които искам само да обърна внимание - това е, че действително ние смятаме...
Извинете, че трябва да си сложа очилата, а пък и с патерица. Не е лесно, но какво да се прави!... Ние направихме вече нашето предложение, че сме готови да не членуваме - с това се съгласиха и нашите приятели от ДПС...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): От ОНС, господин Савов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля, господин Димитров, недейте се обажда.
СТЕФАН САВОВ: Господин Димитров, обаче никъде не Ви видях при преговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Димитров, не се обаждайте и не прекъсвайте! Господин Димитров, ще Ви изгоня накрая!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После ще Ви обясня, защото десет пъти се обаждате!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз пък съм Ви виновен сега?! Това е точното наименование!
СТЕФАН САВОВ: Приемам го - от ОНС. Приемам, разбира се!
Ние изрично казваме в Декларацията, повтаряме това, което го има в Конвенцията, и не случайно, че тази ратификация не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава. И вижте сега, тук, защото разбирам, че стават някои пререкания за "единна". Ами, това е термин, който съществува. Какво искате - "еднонационална"?
"Единната българска държава", господин Димитров, защото с Вас спорихме за това по кулоарите, коридорите или както искате го кажете - по сокаците... (Реплики от място на Татяна Дончева.)
С господин Димитров, а с Вас, госпожа Дончева, не споря, защото просто няма смисъл да споря. (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Ние сме били наясно защо слагаме всичко това - слагаме го, за да можем да съберем колкото си може повече гласове.
И сега, за да не бъда дългословен и голословен, ще кажа, че все още се надявам, че членове на БСП, че членове на независимите, ще намерят смисъл и ще намерят място да гласуват за именно тази наша декларация.
Отново повтарям - тя е съпътстваща. Не е декларация, която наричахме с едно чуждо име, но която иска да каже, че е декларация, която да дава някакви указания...
Не случайно Конвенцията не дава дори и тя определение какво е това "национално малцинство". Значи, и ние няма да можем да го дадем. Конвенцията съвсем съзнателно остава широка врата в това отношение.
И пак повтарям, смятам, че този наш труд би трябвало да бъде уважен и би трябвало да помислите малко, защото действително въпросът е да бъде колкото се може по-широка подкрепата на една такава съпътстваща декларация.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Имате около 4 минути, господин Еюп.


КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри и народни представители! Като представител на Парламентарната група на Обединението за национално спасение изразявам становището на цялата група.
Но бих искал в частност да се спра и на становището на Движението за права и свободи като политическа партия от първите дни на новото демократично развитие на страната, че със своята политика е допринесла твърде много за запазване на гражданския и етническия мир в страната. Мисля, че всички присъстващи в залата нямат нищо против това мое твърдение. Мисля, че цялата българска общественост знае много добре приноса на Движението за права и свободи.
От друга страна, мнозинството от нашите избиратели са субект на тази Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Мисля, че твърде дълго, достатъчно дълго време чакахме този ден - в Народното събрание на Република България да влезе в дневния ред, да обсъждаме, да приемем и да ратифицираме Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Парламентарната група на ОНС извървя дълъг път. Знаете много добре, нашето становище бе конвенцията да се ратифицира без декларация - било тя съпътстваща, интерпретираща или някаква друга. Ние все още сме убедени в това. И всяка декларация за нас е един компромис. Ние извървяхме твърде дълъг път именно с мисълта, че ратифицирането на един такъв документ като Рамковата конвенция за защита на националните малцинства трябва да мине по възможност с пълен консенсус или с достатъчно голямо национално съгласие и да разберат всички, че това е един документ, обърнат към бъдещето. Защото, обърнем ли се към миналото, твърде много можем да спорим, защото едно нещо са грешките, друго са престъпленията. Грешките се поправят, но престъпленията не се поправят.
Това е документ, обърнат към бъдещето. И мисля, че всеки в тази зала е убеден, че прилагането на тази Рамкова конвенция по никакъв начин не трябва да тревожи нито един български гражданин относно това да се съмнява, че някой със своите действия може да работи против интересите на България, против териториалната цялост на България, против независимостта на България. И мисля, че в днешния ден ние ще докажем с нашите действия и дела, разбира се, и в бъдеще, че това е така.
Именно с консултациите, които проведохме - казвам пак, ние извървяхме твърде дълъг път, обсъждаха се различни текстове и варианти и в крайна сметка стигнахме до един текст за декларация, който е твърде кратък, ясен и дава пълни гаранции за това, което казах малко преди това, а именно гаранции за цяла, единна България - всички български граждани както са равни по права по Конституция, така в живота това нещо наистина да се приложи, както е заложено в нашата Конституция, както е записано и в тази Рамкова конвенция. Защото не можем да говорим, че някой е свободен, ако мисли и действа против свободата на другите.
Искам да ви прочета нашата декларация и съм убеден, че ще получи подкрепата на народното представителство. Ако не с пълен консенсус, аз очаквам поне с квалифицирано мнозинство да ратифицираме Рамковата конвенция.
"Като потвърждава своята привързаност към ценностите на Съвета на Европа и желанието за интеграция на България в европейските структури, ангажирано с политика на защита на човешките права и на толерантност към лицата, принадлежащи към малцинствата, и тяхното пълноценно интегриране в българското общество, Народното събрание на Република България декларира:
Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност." Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
От името на вносител - господин Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Тъй като практически се намираме на първо четене на законопроекта за ратификация на Рамковата конвенция, аз ще се опитам да съсредоточа вниманието си върху философията на самата Конвенция и върху съдържанието на съпътстващата или интерпретираща декларация.
По самата Конвенция аз предполагам, че има пълен консенсус в пленарната зала. Не съм чул до момента да има депутат, който да е изразил противно становище на това, че тя трябва да бъде ратифицирана. И по самия този факт ние трябва да отбележим, че вече има постигнат консенсус.
Има и още един консенсус - този, че самата Рамкова конвенция е един слаб документ, който не дава възможности за спекулация, който не дава възможности за злоупотреба и създава достатъчни гаранции за националната сигурност, интегритета на държавата и на нацията. Това е заложено, разбира се, и в така успешно предложения от групата на ДПС текст на чл. 21 от Конвенцията, в който такива гаранции се дават. Такива, разбира се, дава и нашата Конституция.
Тя е и един документ, който дава възможности на правителството да решава докъде и кои стъпки, прилагайки вътрешното законодателство, могат да застрашат териториалната цялост, интегритета, или не могат. Това се отнася и до националната отговорност на едно правителство.
От друга страна обаче, ние сме длъжни, за да няма спекулации по този въпрос, каквито индикации се чувстват от нашето обществено мнение, да заковем твърдо в тази декларация, която придружава Конвенцията, един ограничителен текст, който в никакъв случай в бъдеще да не бъде променян. И той да бъде един индикатор, един пътеводен знак за всяко българско правителство. Това оттук нататък кореспондира със съдържанието на декларацията.
Предложените ни до момента варианти на декларация акцентират върху подсилването на определени текстове от самата Конвенция, което по същество представлява повтаряне на Конвенцията. Ние нищо не решаваме. Ние с колегата Каракачанов, внасяйки нашия проект, акцентираме върху другото нещо - съдържанието на самата декларация да визира твърдо обекта на приложение на Конвенцията и да даде отговор на следните въпроси: ще ли се прилага Конвенцията у нас, спрямо кого ще се прилага и по какъв начин тя ще защитава териториалната цялост и националния интегритет?
Именно затова ние търсихме възможности да дефинираме по някакъв начин има ли национални малцинства в България и тази Конвенция ще има ли действие спрямо тези национални малцинства чрез националното законодателство. Изхождам от следните факти. Виенската декларация на държавните и правителствените ръководители на страните от ОССЕ през 1993 г. дава няколко индикатора за това кое малцинство може да се счита за национално. Първият индикатор е то да бъде образувано вследствие на исторически превратности и катаклизми, цитирам Декларацията по памет. Такива исторически превратности и катаклизми в българската най-нова история има от времето на балканските и Първата световна война. Но тук спокойно можем да заявим, че в България не са присъединявани чужди етнически елементи по време на войната, с изключение на една територия в Кърджалийски окръг. България е губила достатъчно територии.
От гледна точка на процеса на етнообразуване има ли в България етнически групи, които са участвали в национално формиращите процеси на съседна нам нация - спокойно можем да кажем: няма. Дори формирането на една турска нация по времето на Кемал Ататюрк не дава аргумента да се каже, че българската турска общност е участвала в процеса на формиране на турската нация, чийто етнокултурен знак има претенцията да носи.
На трето място, това е важният аргумент, който в Европа се счита наистина за важен, дали България е подписала международни договори и дали има вътрешен конституционно определен текст, чрез който тя е дала статут на национални малцинства. Отговорът и тук твърдо е "не!".
Първо, България има подписан през 1925 г. Договор за приятелство с Турция, в който договор е записано, че малцинства в България от гледна точка на религия, мюсюлмански малцинства има, а в Турция има българско малцинство. Това се базира обаче на член от Ньойския договор, а Ньойският договор е вече недействащ за България след Парижката система от договори през 1947 г. Действащ обаче е за Турция текстът за българското малцинство, тъй като той е базиран на базата на Лозанския договор от 1923 г. Няма и други международни универсални договори или пък двустранни договори, които България да е сключила през този период, в които тя да е признала статут на национални малцинства. А знаете, че след 1944 г. се говори вече за индивидуални права.
Следователно ние трябва твърдо да кажем, че в България национални малцинства няма, но да се солидаризираме с предмета на Конвенцията, с това, че тя трябва да бъде прилагана, тъй като България има и общности извън границата, които имат признат статут на национални малцинства.
Аз като принадлежащ на една стара българска национална организация със 106-годишна история ви предлагам следния текст за интерпретираща декларация, която твърдо да установи рамките на бъдещото политическо движение в България, а не то да бъде конюнктурно и да бъде използвано предвид на избори или други политически кампании:
"В съответствие с Конституцията на Република България, която гарантира равенство пред закона на всички български граждани, без оглед на етнически, религиозни и други различия, в изпълнение на ангажиментите, поети с действащи международни договори, по които България е страна, и в израз на солидарност с целите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства Република България декларира, че на нейна територия няма национални малцинства." Благодаря. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Друг от вносителите желае ли думата?
Господин Христо Иванов има думата.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Конвенцията за защита на националните малцинства обвързва страните, ратифицирали този документ, с конкретни правни ангажименти, които трябва да залегнат в тяхното вътрешно законодателство и държавна политика. Това задължава Република България чрез върховния си законодателен орган - парламента, да се обърне с лице към историческите факти и конкретните обстоятелства и да отговори ясно на въпроса има ли в България национални малцинства. А Конвенцията за защита на националните малцинства не дава определение на това основно понятие.
През октомври 1993 г. Виенската среща на държавните и правителствените глави на страните - членки на Съвета на Европа констатира, че не съществува консенсус относно тълкуването на понятието "национално малцинство". Този недостатък на Конвенцията е нейно предимство. Това е една заложена европейска мъдрост в тази конвенция, много повече, отколкото недостатък, защото дава възможност на всяка отделна държава сама да реши дали на нейната територия има национални малцинства. Това дава възможност и на България да реши има ли в страната ни малцинства, чиято държава-майка, нация-майка не е българската държава, не е българската нация.
Българската конституция отчита съществуването на етнически, езикови, религиозни и културни малцинства и с изпреварваща сила е гарантирала равни права и равни възможности на всеки български гражданин без оглед на неговата принадлежност към една или друга общност. В това число особено важно е да се подчертае правото на изучаване на майчин език, правото на свободно изповядване на религия, на културни традиции и обичаи.
Заедно с това основният закон на страната утвърждава наличието на културно етническо мнозинство, чийто език - българският - е обявен за официален. Тук е мястото да отбележим, че чл. 10 на Конвенцията за защита на националните малцинства противоречи на този конституционен текст. С гарантирането на равни права и отговорности за всички български граждани Конституцията на Република България изпреварващо отговаря на основните цели на въпросната конвенция и нарежда България между съвременните европейски държави, солидаризирали се с нейните основни принципи. Това, което липсва в българското законодателство и според нас днес е отговорност на българския парламент, е да се прокара ясната разделителна линия между понятието "малцинство" и понятието "национално малцинство". Какъв е смисълът на прилагателното "национално"? Ето тук според нас е заровено кучето.
Ратифицирането на Конвенцията без ясна декларация означава да заложим напрежение и рискове за единството на нацията и сигурността на държавата. Не бива да подценяваме исторически заложените конфликти в региона, нито опасността от вътрешно- или външнополитическа злоупотреба с етническата карта.
Във връзка с етноисторическото съдържание на понятието "национално малцинство" можем да приемем, че когато една държава чрез война или по силата на легитимни договорености присъедини чужда територия с първично местно население, то така обособената етническа общност определя контурите на национално малцинство - с неговия език, религия и други етнокултурни особености.
Има ли исторически факти или валидни международни договорености, по които България да е страна и от които да е видно, че България е присъединила чужди територии и компактно чуждо население? Отговорът е "не". Не само че няма, а повратностите на историята са ни отредили тъкмо обратната съдба: да граничим на запад и юг с българи. Ако днес ние избягаме от отговора на въпроса има ли национални малцинства в България, кой утре ще бъде арбитърът, коя ще бъде институцията, която ще преценява това? Или това ще бъде въпрос на самоопределение, на самоидентификация на дадено малцинство?
Говори се вече дори за промени в Конституцията. Нима ще приемем духа на Коминтерна и на Димитровската Конституция, която прие наличието на национални малцинства в България! Историческата истина и отговорността пред бъдещето на нацията ни задължават да декларираме недвусмислено, че в рамките на държавните ни граници няма национални малцинства. Този факт е едно благоприятно за България обстоятелство, което предпоставя единството на нацията и гарантира интегритета и сигурността на държавата.
Българската конституция е най-сигурната гаранция, че българи, турци, роми, евреи, арменци ще продължим да живеем в мир, в разбирателство и взаимопомощ в името на една единна и силна България.
Уважаеми колеги, обръщам се към всички вас и особено към колегите от ДПС и персонално към господин Доган, като искам да спомена, че те имат определена заслуга, която често се подценява за мирния преход към демокрация в България: уважаеми колеги, нашето Отечество е едно, нашият общ и единствен олтар е България. Нека не допуснем разкъсване на националната ни плът!
Конкретният текст за съпътстваща декларация към ратифицирането на Конвенцията за правата на националните малцинства, който ние предлагаме, в основни линии съвпада с идеите и принципите, заложени в декларацията, представена от господин Величков и господин Каракачанов.
Конкретният текст е следният:

"Д Е К Л А Р А Ц И Я

Република България е демократична европейска държава, чиято Конституция гарантира равни права и възможности на всички български граждани, независимо от тяхната принадлежност към етнически, езикови, религиозни и културни общности. Република България се солидаризира с правните принципи на Конвенцията в защита на националните малцинствата и оценява високо нейното значение за мира и стабилността в Европа.
Оценявайки историята и конкретните обстоятелства Република България декларира, че на нейна територия няма национални малцинства.
Настоящата декларация съпътства Закона за ратифициране на Рамковата конвенция в защита на националните малцинства и е неразделна част от него."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Жорж Ганчев, също вносител на проект за декларация.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър-председател, колеги! Не знам кой извива ръката на България да подписваме изобщо подобна декларация след като Белгия, Франция и Турция не я подписват.
Абсолютно не съм съгласен със статута, който министърът на правосъдието постави в този парламент, че така щели сме да се присъединим ние, българите, към цивилизования свят. Това е липса на самочувствие. Това е пълна порнография. България винаги е била част от Европа и винаги е била част от цивилизования свят с малки изключения, когато е била васал на чужда държава.
Оттук следва логиката, кой ни извива ръката ние да слушаме заявки на господин Ахмед Юсеин за национално малцинство в Комисията по национална сигурност. Защо си играем тук на големите изпълнители на някои господа, които наистина трябва да поставят картите си на масата и да кажат - "ние сме напълно наясно, че в България всички български граждани имат еднакви права и задължения". Тоест, еднонационална и неделима българска нация, както е записано в ООН.
Всеки знае, че България граничи само с българи. Всеки знае, че България не е анексирала чужди територии. Всеки е напълно наясно, че дядо Хасан е наш брат и той е по-ляв от най-големия левичар, тъй като е най-беден, чоплейки тютюневата нивица. Всеки знае, че ромите са наши братя. Всеки знае, че арменци, евреи и румъни са живели тук с нас в пълна хармония.
Оттук вече следва логиката. Ние предлагаме само четири изречения, за да ни разберат хората долу - тези, отрудените, които гладуват. Тези, които господин Ахмед Доган иска да убеди, че били либерали. Най-гладните и бедни хора, т.е. електората на дядо Хасан.
Нашата декларация гласи:
"Република България е еднонационална и неделима държава, записана като такава в ООН. Тя не е анексирала чужди територии. В България няма национални малцинства. У нас има само български граждани с еднакви права и задължения без оглед на етнически, културни и религиозни различия."
Всичко друго ще бъде национално предателство. И, ако някой си въобразява, че е ненаказуем, когато прави национални предателства, ние казваме - "Господа комунисти, вие вкарахте ДПС, една партия на етническа и верска основа в парламента през 1990 г., за да биете Съюза на демократичните сили. Господин Желев и СДС, вие вкарахте ДПС отново антиконституционно през септември 1991 г., за да може да победите точно вашия противник Българската социалистическа партия." Всичко това е било за сметка на суверенитета, честта и достойнството на българската държава и Конституция, която не позволява на етническа и верска основа партии. И на сегашните управляващи ние пожелаваме, казвам, пожелаваме добронамерено едно специфично нещо, а то е - не подстрекавайте всички тези ромски нови партии и организации да влизат в политиката! Не подстрекавайте никакви други ОМО-илинденци! Не ги регистрирайте, когато на следващия ден правят точно обратното на Конституцията, в която са записали в съда! Това е национално предателство и рано или късно всяко правителство ще отговаря. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Пристъпваме към разисквания. Не всички парламетарни групи са дали списък.
Има думата господин Любомир Тошев от Парламентарната група на СДС.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри, дами и господа народни представители! След 15-месечни дебати, по време на периода от подписването на Рамковата конвенция от президента до днес, ние днес пристъпваме към момента на ратификация.
Първо, бих искал да отбележа, че става въпрос за един европейски документ. Той не е приготвен специално за една или друга държава. Той е рамков и към него са се присъединили и държави, които например са напълно етнически хомогенни като Исландия или държави, които не могат да кажат, че имат мнозинство - като Швейцарската конфедерация, където има и четири официални езика. Защото всички те, както и ние, желаем да декларираме, че това са нашите общоевропейски ценности, към които желаем да се присъединим. Това е смисълът на Рамковата конвенция и затова към нея се присъединяват всички.
България е заявила, че желае да влезе в обединена Европа. България е член на Съвета на Европа. Това е документ на Съвета на Европа и затова следва ние да изразим с тази ратификация на дело това, което постоянно обясняваме и декларирахме в началото на мандата на това Народно събрание, че желаем да влезем де факто в Европа.
Конвенцията не съдържа определение на понятието "национално малцинство" и не изисква от страните да дават такова определение, ако те специално не желаят.
Ето защо аз не виждам за необходимо да се занимаваме с решаване на всички тези въпроси около тази тема едновременно сега, в този момент, когато пристъпваме към ратификацията. Това не е нужно и не е нужно да отговаряме на тези въпроси. Ратификацията е жеста на присъединяване към тези общи ценности. Тъй като тази конвенция е рамкова, тя не действа и не поражда пряко действие. Следователно парламентът няма да бъде заобиколен, когато ще обсъждаме приложението на всеки един принцип, залегнал в тази Рамкова конвенция. Тя се прилага не в съответствие със законите, защото тя не действа, а се прилага чрез законите. И тук има една голяма разлика между документа, внесен от "Народен съюз" и ДПС и документа, внесен от БСП, които предлагат текст в съответствие със законите. "В съответствие", означава да се крепи едно статукво. И това противоречи дори и на текста на обяснителния доклад към Конвенцията, който казва, че тя се прилага чрез националното законодателство и подходяща правителствена политика.
В нашето общество има неразбиране какво точно съдържа тази конвенция, как тя се прилага и как действа. Съвсем ясно трябва да се каже на тези, които очакват, или пък тези, които се страхуват, че тя не признава колективни права. Колективни права не се признават. Всички права, които ще бъдат включени чрез нашето законодателство след ратификацията ще бъдат индивидуални права. Това е един важен момент, за да няма недоразумения след ратификацията на Конвенцията.
Документът на ВМРО изисква ние в момента да решим дали има или няма национални малцинства, което означава да се ангажираме с изключително неблагодарната задача при ратификацията на документа да дадем определение на това понятие. Защото без определение ние не можем да пристъпим.
Още веднъж бих искал да подчертая, че при всеки конкретен случай парламентът следва да се произнася в съответствие с нашата собствена ситуация в страната и Конституцията, както самият чл. 10 на тази Конвенция казва например по темата за езика - "В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако тези лица желаят и където това желание съответства на действителна необходимост, страните се стремят да осигурят доколкото е възможно условия, които биха създали възможност, да се използва малцинствен език в отношенията между тези лица и държавната власт." Толкова хлъзгаво определение, мисля, че дава възможност страните гъвкаво и в съответствие със своята собствена специфика да определят как точно да действат тия неща.

Уважаеми дами и господа, аз бих искал да подчертая, че по-голямата част от правата, залегнали тук, вече можем да ги намерим и в нашето законодателство - като правото за изучаване на майчин език, например. В Закона за радио и телевизия, който беше приет преди ратификацията, ние с решение на Народното събрание сложихме текст, че ще има програми на майчин език по радиото и телевизията.
Така че всъщност този документ чука на отворена врата. По-голямата част от тези права ние вече сме ги дали.
Що се отнася до внесената Декларация от Народен съюз, която аз подкрепям, и Обединението за национално спасение, смятам, че между първото и второто четене могат да бъдат направени някои малки редакционни поправки, които да повишат качеството на този текст. Той е правен сравнително за кратко време и затова винаги, стремейки се да усъвършенстваме един такъв документ, бихме могли да нанесем такива поправки. Но тази Декларация, този документ е насочен повече към нашето българско общество, за да гарантира и да обясни, че няма никаква опасност от ратификацията на тази Рамкова конвенция и че тези права, които ще се дадат чрез законодателството, по никакъв начин няма да застрашат суверенитета, националната сигурност на единната българска държава, няма да създадат предпоставки за сепаратизъм или за автономия. Между другото, тези текстове са записани в самата Рамкова конвенция и в обяснителния доклад към нея.
Така че би трябвало всички ние да положим усилия да обясним на българския народ за какво точно става дума, каква е разликата между конвенция и Рамкова конвенция и за това, че той ще може да си каже думата по всеки един въпрос след ратификацията, използвайки правото си да делегира народни представители в Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри!
Ще се опитам да се спра на няколко аспекта на този изключително важен документ, наречен "Рамкова конвенция за защита на националните малцинства", да вникна в неговата философия и парадигма, защото смятам, че това е необходимо.
Ето защо голям политически, научен и културен интерес представлява историческият контекст на подготовката на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Нейното изработване преминава през различни етапи. Органите и структурите на Съвета на Европа извършват системна, многостранна дейност в това отношение в продължение на повече от 45 години, през цялото време на своето съществуване. Така постепенно се изработва цялостна концепция за правата на малцинствата, основните принципи, които по-късно се превъплъщават в конкретни международноправни разпоредби - права и задължения. Това се оказа по-труден и по-продължителен процес от изготвянето и приемането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Решаваща роля за изготвянето на Рамковата конвенция изиграват решенията от Виенската среща на държавните и правителствени ръководители на държавите - членки на Съвета на Европа, която се състоя на 8-9 октомври 1993 г. Приети са важни правни ангажименти за защита на малцинствата.
Във Виенската декларация се осъждат категорично териториалните амбиции, възвръщането на агресивния национализъм, увековечаването на сферите на влияние, нетолерантността или тоталитарните идеологии, които бяха разрушили огромните надежди на Европа. С подобни отклонения се обясняват събитията днес в бивша Югославия.
Във връзка с малцинствата в Декларацията се казва следното: "Ние изразяваме нашето съзнание, че защитата на националните малцинства е съществен елемент на стабилността и демократичната сигурност на Европейския континент."
Това са забележителни, фундаментални изводи от направения задълбочен глобален анализ на нашата съвременност.
Защитата и уважението на националните малцинства, исторически установени в Европа, се разглеждат като важен фактор за стабилността на мира, елемент на архитектурата на континента. В тази същата Декларация се казва: "В тази Европа, която желаем да построим ние, трябва да отговорим на това предизвикателство".
В документа е потърсен разумен баланс и хармония между осигуряването на защитата на правата на личностите, принадлежащи към националните малцинства, в рамките на закона с уважението на териториалната цялост и националния суверенитет на страните, между общонационалните интереси и правата на малцинствата при върховенството на закона. Изисква се създаването на климат на толерантност и диалог, на условие за участието на всички граждани в политическия живот.
"При тези условия малцинствата ще дават ценен принос към живота на нашето общество", се казва в документа. В него са фиксирани две групи принципи. Към първата група се отнасят универсалните основни човешки принципи. Такива са равенството пред закона, недискриминация, равни възможности, свобода на сдружаване и събирания и активно участие в обществения живот.
Тук не става въпрос, господин Тошев, само за изучаване на майчиния език или на малцинствения език и за предавания по радиото и телевизията.
Рамковата конвенция по своята същност, структура и функции е типична форма на многостранно международно съглашение от типа на конвенциите. Международните договори обикновено се разделят на два вида.
Бих искал тук да ви обърна внимание, че първите имат директно задължителна сила, а вторите имат програмен характер, в които са изложени принципи, които имат също задължителен характер. Към втората група се отнася Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е многостранно междудържавно съглашение, което има характер на правопораждащ акт в областта на международното право. Формата на конвенция дава по-голяма свобода на действие при инкорпорирането на международноправните принципи в националното законодателство на съответните държави, подписали и ратифицирали Рамковата конвенция, и тяхната реализация на практика.
Произволното тълкуване, че Рамковата конвенция като вид международно и държавно споразумение няма задължителна сила не отговаря на истината. След нейното подписване от съответните държавни глави и нейната ратификация тя има задължителна сила. Но тук искам да ви обърна внимание също - това става чрез националното законодателство.
Привеждането на законодателството в съответствие с международните стандарти на правата на човека, в това число и на лицата, принадлежащи към националните, етнически, езикови и религиозни малцинства, е една от предпоставките за приемането за член на Европейската общност.
Рамковата конвенция съчетава както глобалните, така и континентални измерения на правата на човека и на лицата, принадлежащи към малцинствата. Това й придава цялостен и систематичен характер.
Категорично се осъждат опитите за насилствена асимилация. В чл. 5, ал. 2 изрично се казва: "Без накърняване на мерките, предприети при провеждане на своята обща интеграционна политика, страните се въздържат от политика или практика, целяща асимилация на лица, принадлежащи към национални малцинства."
В този смисъл в Рамковата конвенция спазването и защитата на правата и основните свободи на човека като цяло и съблюдаването, съхраняването и развитието на самобитността на малцинствата в частност се разглежда като метод и средство за разбирателство и сигурност между всички държави на континента и в света.
Кои са основните характерни черти на философията на Рамковата конвенция?
Първо, изхожда се от фундаменталната постановка, че етническото, езиково и религиозно разнообразие е предпоставка за богатството на културата, на плуралистичния живот на една страна, на един регион, на един континент и на света като цяло. В такъв план етническата, езикова, религиозна и културна самобитност е издигната и считана за най-висока ценност. Културното многообразие се разглежда не като източник на враждебност и разделение и противопоставяне, а на единство и разбирателство, на обогатяване на цялостното гражданско общество.
Необходимо условие за това е създаване на климат на толерантност и диалог между общностите. Така многообразието и съществуването се превръща във фактор на разбирателство и защита на правата на човека, изобщо и на лицата, принадлежащи към малцинствата в частност.
В цялата Рамкова конвенция е залегнало разбирането за съществуването на баланса, на хармонията между общонационалната култура и културата на малцинствата, между официалния език и езиците на малцинствата, между различните религии при съхраняването и защитата на териториалната цялост и суверенитета на държавата, за защита на правата на човека и на лицата, принадлежащи към малцинствата, развитие на общото и частното, на националното и частното.
Днешната ратификация, уважаеми дами и господа, на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства представлява решителна крачка на България в хода й към приобщаване към европейските и евроатлантическите структури. Ще ми се да вярвам, че извършваме този акт днес не само поради тази причина, а преди всичко защото е време вече да мислим и действаме по европейски. Необходимо е във всички области на нашия живот да мерим с европейския аршин, особено когато това се отнася за проблем, свързан с правата на малцинствата. България в продължение на девет години доказа, че може да решава въпроса, свързан с правата на малцинствата, без кръв, по един мирен начин и не случайно вече се говори в Европа и в света за българския пример в това отношение.
Ето защо ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е знаменателен акт, защото реалното гарантиране на правата на лицата, принадлежащи към малцинствата, ще започне след като Конвенцията започне реално да се прилага чрез нашето национално правораздаване.
Представителите на малцинствата в България обаче, от своя страна, следва да знаят, че се създават реални условия за тяхното цивилизовано интегриране в нашето общество като свободни, равнопоставени и равноправни граждани на Република България. Много е опасно, дами и господа, да се говори така, както е записано в някои от проектодекларациите на колегите от ВМРО и двамата независими депутати - че в България няма малцинства. Особено е опасно това да се твърди в парламента на една държава, която се намира в Югоизточната част на Европейския континент и по-точно на Балканите. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания в ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лютфи.
За реплика има думата господин Яшо Минков.
ЯШО МИНКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Лютфи, с цялото ми уважение към Вас, Вие знаете, аз храня едно дълбоко човешко уважение към Вас. Ще се върна, може би и пред колегите, към поантата на това уважение към Вас - към онзи ден в Страсбург, когато единствено Вие, а не многоуважаемите тогава също членове на нашата делегация в ПАСЕ, сега министри, господин Гоцев и госпожа Михайлова. Единствено Вие най-човешки се отнесохте към мен и ми подадохте и в прекия, и в преносния смисъл ръка в онзи много тежък за мен здравословен момент.
Това уважение, господин Лютфи, аз искам да прерасне и да продължи, но моля в този дух на взаимно уважение Вие да ми отговорите на следния въпрос... (Възражение на министър Васил Гоцев, което не се разбира.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, моля Ви, не прекъсвайте господин Минков. (Шум и реплики от залата.)
Моля и вие не се обаждайте.
ЯШО МИНКОВ: Моля Вие, господин Лютфи, да ми отговорите на този въпрос, неоспорвайки наличието и съществуването, включително и в нашата декларация, на етнически, религиозни, културни и малцинствени групи. Ние това не го оспорваме.
Аз Ви питам, господин Лютфи: според Вас, според вашата парламентарна група, според вашата партия съществува ли в България национално малцинство? Затова е въпросът, господин Лютфи. Никой не оспорва тези етнически, културни и религиозни общности, които ние приемаме, и вие като тяхна еманация, слава Богу, сте в това Народно събрание.
Въпросът ми е конкретен: има ли според Вас национални малцинства в Република България? И ако има, следва ли тогава в регистрите на ООН България да бъде променена като многонационална страна? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Минков.
Втора реплика - господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа депутати, господин Лютфи! Интересно беше, че на няколко пъти в своето изказване Вие говорихте за права на малцинствата. Това вече внася един принципен момент в днешната дискусия, който мисля, че никой няма право да загърбва. Защото аз смятам, че духът на Рамковата конвенция, а и моето разбиране специално е, че биха могли да се търсят права на лица с оглед принадлежността им към определени етнически общности, малцинства, не искам да влизам в тази по-дълбока историческа и конкретна дискусия. Но влагайки такова тълкуване в Конвенцията, се напуска нейната територия, защото Вие също добре знаете, че самата Конвенция определя етническата принадлежност като обективен, а не като субективен избор. Отделен е въпросът, че всяко едно лице има възможност да определи дали да се ползва от възможностите, които тя му предоставя, или то няма да желае да бъде включено в този правен режим. Но смятам, че този въпрос не трябва да бъде подминаван, защото всеки, който приема идеята за колективни права, рискува сам да тласне обществото към заличаване на всеобщия, на универсалния характер на правата на човека - нещо, което мисля, че колкото и да апелираме за права на човека, ще се превърне в удар срещу правата на човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
Трета реплика - господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители! С уважение и към нашите колеги, и към това, което са направили за България в толкова трудни времена, искам да задам въпрос, който може да изясни някои неща и да предотврати недоразумения. Става дума за националното малцинство като термин - термин никъде несрещан като дефиниция, термин, който може да съединява, но и да разединява.
В този термин "национално малцинство" се сдържат две противоречащи си една на друга интерпретации. Едната - подмножество на едно голямо множество, обособено по някакъв начин малцинство от хора, които са част от нещо по-голямо. Другата - част от една друга нация в рамките на една различна от нея държава.
Аз поставям въпроса, като се опитвам да синтезирам нещата така, че между вашата декларация и тези на ВМРО и независимите депутати, да се намери обща платформа.
Уважаеми колеги, готови ли сте в текста на вашата декларация да приемете формула, която говори, че ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства не означава, че на територията на страната съществуват малцинства, принадлежащи към друга нация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
За дуплика има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми колега Минков, може би тук ще отговоря и на господин Стоилов, ако можеше Съветът на Европа и Комитетът на министрите, и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да формулират що е "национално малцинство", щеше да го направи, както казва тук до мен господин Гоцев, и днес ние нямаше да имаме Рамкова конвенция, където са събрани принципите, а щяхме да говорим вече конкретно, като имаме конкретна дефиниция що е това крава, както каза господин Доган и има ли я тук, ние започваме да говорим за нещо, което не е дефинирано, което не е ясно. Оттук трябва да си отговорим на всички въпроси. Но вие казвате, че няма. След като не е дефинирано що е "национално малцинство", не може да се казва, че такова нещо няма.
И конкретно да се върнем в България. Господин Смоленов, моите уважения към Вас, Вие искате да погледнем по-прецизно и по-добре на Вашите проекти за декларация. Как да погледнем, когато Вие априори отричате, че в България има малцинства. Това не е възможно, това не е реално. Наличието на малцинства, дами и господа, не е юридически въпрос, то е въпрос на факт. Как ще наречем онези 850 000 етнически турци, които са се определили като такива по време на декемврийското преброяване от 1992 г.? Как ще наречем тези 25 000 арменци? Те са малцинства спрямо мнозинството, което живее в нашата страна.
Господин Стоилов, явно, че това, което аз на няколко пъти споменах като заглавие - Рамковата конвенция за лицата, принадлежащи към националните малцинства, или не сте следили добре моята мисъл какво съм казал по-нататък или това Ви се е набило в главата. Най-опасно е да излезеш днес от предмета на дебатите, които днес водим. Или по-точно за какво ще служи Рамковата конвенция? Кой е обектът на Рамковата конвенция в България? Ние си даваме много добре сметка за какво говорим днес и какво, прилагайки го, ще се получи утре. Много добре знаем и точно ние - представителите на фракцията на ДПС в ОНС - внимаваме за всяка казана от нас дума, за всяка изречена от нас квалификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, за първи път в най-новата ни история, поне от 1990 г. насам, българският парламент ще трябва да се произнесе по такъв съдбоносен за държавата и българската нация въпрос. Питам се дали ние в тази зала сме достатъчно мъдри, дали сме достатъчно смели политици и държавници, за да решим този съдбовен въпрос. Не зная дали притежаваме тези качества, но зная, че жребият е хвърлен. Въпросът е дали ние ще приемем акт, граничещ с предателството или ще успеем с общи усилия да защитим суверенитета и националната цялост на държавата. Тежка отговорност, която жребият е определил на всеки един от нас - народните представители в тази зала.
Въпросът не е партиен, за да гласуваме с партийни решения. Въпросът е държавнически. Безплодните консултации и бих казал пазарлъци, доказаха, че някои от така наречените лидери не можаха да стигнат и да станат държавници и да постигнат мечтаното национално съгласие. Други се отрекоха от поставения от тях подпис. Други люде, кичейки се обаче като държавници, като президент и премиер, се вживяха в ролята на Пилат Понтийски и искат да си измият ръцете с парламента, т.е. с нас, народните представители. (Ръкопляскания в ДЛ.) Но парламентът не е пешкир, господа! Да сте чули досега господин президента, който, без да пита някого подписа Рамковата конвенция, да каже своята позиция по съпътстващата декларация? Да сте чули премиера, който даже не присъства в залата, който ни предлага да ратифицираме със закон Конвенцията, как да стане това? Двамата така наречени държавници мълчат. Бих казал - позорно мълчат. Като мълчанието на агнетата от едно велико произведение. (Оживление.)
Хитра работа! Те ни пробутват да ратифицираме Конвенцията, за да могат утре да си измият с нас като Понтий Пилат своята съвест. Призовавам от тази трибуна тези мъже - президент и премиер, които са били даже и мъже на годината, да заявят ясно има ли национални малцинства в България - да или не, без увъртания.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Ти кажи!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставя се въпросът трябва ли да ратифицираме Конвенцията. Чуват се гласове, включително и преди малко от господин Тошев, че тази Рамкова конвенция няма пряка юридическа стойност, че тя не става част от вътрешното ни законодателство, че няма определение що е "национално малцинство". Но истинската държавна политика не е решаване на правни казуси както се върти в нечии глави. Да съхраниш и опазиш една държава, един народ, не е юридическа оперета. Ако беше така, защо Франция, Белгия, Турция не са подписали Рамковата конвенция? Защо Гърция не бърза с ратификацията? Защо, примерно, Австрия, Германия, Дания, Люксембург и други я ратифицират с резерви? Следователно проблемът не е в правната същност на Рамковата конвенция, а за нещо, което засяга устоите на държавата и нацията.
Защо Александър Батенберг, Фердинанд, Борис III и следващите от тях не са сложили подписа си, че в България има национални малцинства? А този, който познава историята знае, че след националните катастрофи натискът в тази насока е бил жесток. Но те са отстояли, макар и да не са били българи. А ние, българските народни представители, питам се, ще се опозорим ли?
Мисля, че българският народ в своята вековна история е доказал, че е изключително толерантен към всеки, който живее на нашата земя. За душата на българина е чужд всякакъв национализъм и шовинизъм. Българският народ, а не личности, без да отричам тяхното дело, спасиха 40 000 евреи от кафявата чума. Българският народ даде подслон на хиляди арменци и бяха възпети от поета. Турчин не е предал Левски и нашите комити често са намирали подслон под тяхната стряха. Циганин, най-неоправданият, не е вдигал ръка срещу българската държава и ние българите пеем циганските романси. Това е душата на българина.
В личен план ще ви кажа, че мои лични приятели от детинство са Мечо (Мехмед) - турчин, Керакин Оник Чанчанян - арменец, Жул Яко Калдерон - евреин. И ако те ме чуват ще потвърдят това. Но питам се какво им дава на тези мои приятели тази прословута Рамкова конвенция? Отговорът е, че въпросът е политически. И възниква въпрос защо управляващите натискат още днес да се ратифицира и даже на извънредно заседание, Рамковата конвенция, след като повече от година мълчаха? Това, днешното, не е ли някаква политическа режисура?
Случайно ли е, че само преди два дни беше регистрирана антидържавната сепаратистка организация "ОМО-Илинден"? А уважаваният Юнал Лютви тук каза една друга цифра - 850 000. И като прибавим останалото, ще остане, че в България няма българи. (Оживление.) И "ОМО-Илинден" е регистрирано - внимавайте! - от български съд, от съдебната власт, която беше овладяна от СДС. ( Силен смях от мнозинството.)
Защо се иска ратификация, когато преди няколко дни и господин Иван Костов призна така наречения македонски език и всички българи изведнъж станахме едва ли не полиглоти? Как се чувстват равноапостолите Кирил и Методий, Климент Охридски и Паисий? Те на български или на македонски език са ни създали като народ? (Оживление.) Защо сега ни притиска синьото мнозинство да гласуваме преди посещението на Любчо Георгиевски и подписването на така наречената прословута Декларация на два езика? Ние сме един народ. Една майка ни е раждала. Славяни сме. Православни християни сме. Историята ни е една и езикът, който говорим, е един. (Оживление.)
И в заключение: ако можете, разбира се, чуйте гласа ми. Нека всеки от нас да гласува за Рамковата конвенция като българин и български гражданин. Конституцията казва, че всички сме равни, независимо от етническата си принадлежност. Да гласуваме като българи! В противен случай историята няма да ни оправдае. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
За първа реплика - господин Юсеин, втора реплика - господин Каракачанов и трета реплика - господин Павлов.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Нямах намерение да репликирам господин Корнезов, но аз искам да му помогна като член на една политическа формация, която има 100-годишна история. Искам да го попитам в тази конституция, която е действала до 1971 г., чл. 79 какво говори? "Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език." Проблемът недейте прехвърля от болната глава на здравата! (Оживление.)
Второ, въпреки регистрите в Република България, всички граждани до 70-те години се водеха по народност. Какво ще кажете на хилядите граждани, които се водят по народност арменци, евреи, турци, цигани и т.н.? Това беше под ръководството на вашата партия, вие бяхте на власт тогава. (Ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
Какво ще кажете за тези дипломи, които са издавани в българските училища, където се пише народност? Тогава вие бяхте на власт.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Е, зле ли ви беше?
АХМЕД ЮСЕИН: Какво ще кажете за паспортите, които бяха издавани тогава в Република България? Тогава също пишеха народността.
Тъй като засегнахте един много болен проблем и знаем, че сте били прокурор ли, съдия ли по време на оня възродителен процес, когато пеехте романси ли сменяхте имената на цял милион и половина народ? Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
За втора реплика - господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин Корнезов, аз винаги съм бил привърженик на индивидуалното мислене и националната отговорност. Против съм признаването на малцинства. Надявах се обаче, че днес, когато се прави тази дискусия, няма да се правят евтини политически дивиденти.
Вие като добър юрист много добре знаете, че съдебната власт е независима и не правителството на СДС или някой друг депутат е регистрирал "ОМО-Илинден". Предпоставките за "ОМО-Илинден" бяха създадени от 1946 г., когато по трактовката на другарите Сталин, Тито и Димитров се говореше за македонска нация. Аз предлагам на всички колеги, които се изказваме по същество по въпроса, действително да мислим националноотговорно, а не да търсим евтини политически дивиденти.
И другото - за езика. Най-успешният външнополитически ход на българските правителства в последните десет години е това споразумение, което предстои да се подпише. И вместо да отидете да целунете ръка на министър Надежда Михайлова, вие търсите евтини политически спекулации. (Ръкопляскания от СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Трета реплика - господин Павлов. (Оживление и възгласи в залата "Добре дошъл!".)
ЮЛИЙ ПАВЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! Аз много съжалявам, че уважаваният от мене като юрист господин Корнезов вместо да стъпи на юридически аргументи, ги загърби и се опитва да раздухва националистически страсти. А юридическите аргументи са много ясни и прости.
Що се отнася до понятието национално малцинство, независимо че то фигурира в заглавието на тази Конвенция, то е ирелевантно към тази Конвенция, няма отношение към произтичащите от нея задължения на съответните държави... (Смях от ДЛ.)
В самата Конвенция неслучайно не се дава дефиниция и не се използват тези понятия. В Конвенцията се говори, също така е ясно, за индивидуални права на граждани, принадлежащи към определени етнически или религиозни групи. За краткост това не фигурира в заглавието на Конвенцията, но от Конвенцията - и за един юрист това е очевидно - става ясно, че става дума за индивидуални права, става дума за права без да се спори това национални, етнически или религиозни са, за определени групи малцинства, за гражданите, принадлежащи към които произтичат определени права. Така че нека да не спорим за това има или няма нещо, за което няма дефиниция, а да видим какво реално произтича от Конвенцията. И искам да подчертая, че това, което реално произтича от Конвенцията, по същество в основната си част - бих казал поне 90 на сто, вече е гарантирано от Конституцията и законодателството на страната. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Павлов.
За дуплика има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин Юсеин, явно Вие добре познавате комунистическата Конституция от 1947 г. - така наречената Димитровска Конституция.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Има го навсякъде.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам обаче дали познавате днешната Конституция. Ние се намираме днес, 1999 г., действа Конституцията, която е от 1991 г. и въз основа на тази Конституция и на това законодателство трябва да решаваме проблемите, които стоят пред нас. Но Вие казахте нещо - че в един определен период от време са се издавали документи за образование, дипломи, където се пишело и съответната народност. Да, издаваха се дипломи, дипломи се издаваха за образование, и за висше образование! А сега над 10 на сто от българските деца не посещават училище... (Смях от СДС, ОНС и НС.)
Господин Каракачанов, аз не можах да разбера от тази трибуна Вие защитавате "ОМО-Илинден" или не? Регистриран ли е "ОМО-Илинден"? Антидържавна регистрация ли е "ОМО-Илинден"? Български съд ли го е регистрирал? Това не е ли позор?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС, от място): Ама кой го регистрира?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Що се отнася до препоръката Ви да целуна ръката на уважаваната министър на външните работи, ако реша това, няма да съобщя на Вас. (Е-е-е! Смях от СДС, НС и ОНС.)
Що се отнася до господин Павлов, аз не можах да разбера, господин Павлов, каква е Вашата реплика спрямо мен, но тази Рамкова конвенция е прецедент поне в правната ни история. Тя няма пряко действие, има политическо, рамково, но въпросът е, че ... Вижте, не е само въпрос до правна норма. В една държава основното е силата на властта, която почива на народа на тази страна. Тогава може да бъде реализирана една правна норма. В противен случай то само е пожелание. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин министър Гоцев.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да обясня нещо, което, струва ми се, на всеки от вас е пределно ясно. Защо правителството предложи да се ратифицира Рамковата конвенция? Извърши ли някакво национално предателство, за каквото се говори, тогава, когато никъде - нито в предложения законопроект, нито в Конвенцията се казва, че в България има национални малцинства? Тук не си спомням кой каза, но го каза точно: Ние не можем да кажем това нещо че го няма или има, когато ние нямаме определение за това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Господин Лютфи го каза.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз благодаря, че ми припомняте, че го каза той. Но го каза точно.
Следователно правителството не си измива ръцете и да хвърли при вас, а правителството предлага да се ратифицира една Конвенция, приета от най-старата европейска организация, в която ние сме първите от източноевропейските страни, които членуваме. И нищо повече.
Защо не я ратифицират многонационални държави, които имат малцинства, където е безспорно, дори в лаическия смисъл на думата "малцинство"? Защото те имат трудности в това отношение и не желаят да се поставят под угрозата на трудностите.
Фактът, че правителството предлага за ратификация тази Конвенция, показва, че то няма никакво смущение, че в България може да има сътресения и носи отговорността за това, че не може да има сътресения. Защото наистина Конвенцията не казва и не признава, че определени групи от населението са малцинство, а Конвенцията заявява твърдо, че този, който е ратифицирал, там, където има малцинства, ще съблюдават техните права и интереси.
Споменаха се имената на покойници, които аз уважавам, които са били държавни глави. Но не се спомена името на друг, който не е между живите и който принуждаваше хората от Югозападна България да казват, че са македонци и разкри лагери, в които бяха слагани тези, които не писаха, че са македонци.
ОМО "Илинден". Аз не бих желал да повтарям това, което каза Каракачанов. Но да чуя от господин Корнезов, че изпълнителната власт може да се вмести в работата на съда, показва, че той, който е добър юрист, всъщност иска да каже нещо, което знае, че не може да бъде. Дали правителството е овладяло съдебната власт, както той казва, личи най-много от примера вчера, когато след няколко тура при бурни дебати и без никакви политически пристрастия се избра един професионалист за главен прокурор, който има одобрението и на една голяма част от вас. Другото, уважаеми народни представители, е да се хвърлят сред хората съмнения, че това, което става, противоречи на националните интереси.
Съюзът на демократичните сили, Народният съюз, Обединените демократични сили са тези, които никога не могат да бъдат обвинявани, че са проигравали в историята национални интереси, нещо, което партията, която всъщност е родителят на днешната Българска социалистическа партия, направи многократно. А Движението за права и свободи показа през това време, че съдейства, спомогна за осигуряването на социалния мир в тази страна. И ние имаме доверие, че тези отношения ще продължат. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
Има думата господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. В моите мизерни пет минутки аз ще се опитам да отговоря на господин Лъчезар Тошев, че от 15 месеца имало дебати. Господин Тошев, 15 месеца се отлагат дебатите по Рамковата конвенция. Да сте наясно с истината и да словоблудствате от трибуната на Народното събрание.
На господин министъра с най-добро чувство, както винаги, искам да спомена две неща. Страхотно е важно да не говорим за новия главен прокурор тук, а да говорим по същество за нещо, което ни се налага. А Франция, Белгия и Турция нямат даже и намерение да се занимават с този проблем, камо ли да го подписват.
Изолацията на България вече е видна и на слепите. В ООН ние сме записани като еднонационална и неделима държава. Това, господин Юсеин, е доказателството, че в България няма национално малцинство.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Това не е доказателство.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Иначе ако започнем да словоблудстваме оттук, това е равно вече на палене на огън, първо вербален, после политически и най-сетне физически. Това е против вас, против нас, против България.
На господин Ахмед Юсеин казвам: един милион и половина народ! Няма такъв народ в България! Има един народ - той е българският! И оттук вашите братя, нашите братя и сестри ние никога няма да ги предадем, най-вече икономически. Сред вас има доларови милионери, а тези хора гладуват. Това са проблемите на тези хора. Помогнете им. Помогнете им.
Синдикът на "Джебел" дойде преди няколко дни и аз му отложих с два месеца и половина с Централна кооперативна банка, не вие. И ви казвам - за тези наши братя и сестри винаги "да". За ромските ни братя и сестри, евреи, арменци - винаги "да". Но един и половина милиона народ да го наричате вие - абсолютно "не"!
По отношение на госпожа Михайлова - разбира се. На заместник-министър Райков му се поклоних тук пред министър-председателя за добре свършена работа.
Аз имах закуска с Доста Димовска и Любчо Георгиевски преди три години в хотел "Рила" и два часа и половина говорихме точно по тези точки, за които аз им казах, че рано или късно ще дойде ден. Ето, дойде ден и някои неща се придвижиха напред. Правителството на СДС да взима цялостен кредит е просто смехотворно. Но при завършена добра работа - покланям се и казвам "Благодаря". Абсолютно. Дайте да бъдем разумни от тази трибуна.
Балканите - платсдарм на геостратегически интереси на една суперсила отвъд океана. И на децата е ясно, че Европа ще бъде силна икономически, ще бъде силна и като военна мощ, ще бъде силна като стара култура, ерго, водач на цивилизацията на планетата. Затова някои господа с пагоните тук, които се развяват от ЦРУ повече от тия от КГБ по комунистическо време, тези момченца желаят Балканите да бъдат платсдарм и те да си имплементират тяхната геостратегическа политика. И са прави. Те помагат на собствените си американски интереси. Не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава.
Оттук вече БББ "Патриотичен център", този, който е изолиран тук, този, който не беше поканен от лицето Йордан Соколов на никакви консултации 22 месеца, този, който не беше поканил вашият тъмносин президент на нито една среща, този БББ "Патриотичен център" ви казва, че тези хора българи долу и турци, и роми, и евреи, и арменци не пасът трева. Те много добре знаят интереса си. Тези успехи от трибуната на Народното събрание на управляващите или по телевизията и радиото, абсолютно гьобелсово покорени, тия приказки в момента, в който си бръкне човек в джоба и няма нищо, реакцията на изборите ще бъде обратна. Запомнете го. В едно изречение ви го казвам.
Затова нашето национално единение е важно и ние се борим за него вече в два парламента. Защо нито една парламентарна група не дойде на разговори с партия БББ, влязла без коалиция в два парламента? Отговорът е: някои кукловоди знаят как да дърпат конците.
Четиринадесет срещи с Ахмед Доган! Аз съм си преглътнал и егото, и гордостта в името на единението и в името на България и на либерализма. Защо 14 пъти "да" стана "не"? Кукловодите говорят. Благодаря. (Частични ръкопляскания в средата на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
Госпожо Поптодорова, видях че искате думата, но понеже само един оратор има от вашата група, все пак малко по-нататък ще Ви дам думата, за да чуете и повече изказвания. Не възразявате, нали?
Има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Никак не е трудно след оратор като господин Ганчев човек да предусети в каква насока ще се изказва.
Господа, ако това е Народно събрание, ако ние сме български народни представители, нека да спрем с популизма и да слезем на земята, да погледнем какво е предложено на нашето внимание днес да ратифицираме. Прекалени страхове и прекалени очаквания витаят в залата във връзка с ратификацията на Рамковата конвенция.
Мисля, че е крайно време наистина да говорим за това, което ни се предлага и това, което предстои да направим. И то, елементарно казано, не може да бъде окачествено нито като национално извисяване, нито като национално предателство, а една рутинна операция за една нормална европейска страна като нашата. Всичко останало е слушане на вътрешните ни гласове, били те или вътрешни собствени, или вътрешни партийни.
И аз мисля, че това е неотговорно поведение за парламентаристи, когато се използва такава тема за някакви дивиденти, дори и предизборни. Струва ми се, че ще се поизхабят, докато дойде време за истинските избори.
Аз съм облекчен най-вече от това, което каза господин председателят в началото, че обяснителният доклад се явява неразделна част от Закона за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Господа, ако искате да говорите по същество, прочетете този обяснителен доклад. В него спорните тези, тези които предизвикаха най-много дебати, са много ясно и точно казани.
Много пъти чух тук да се казва, че Конвенцията е слаба като документ. Аз се присъединявам към тази квалификация и най-вече изхождайки от позицията, че ако този документ беше достатъчно силен, обяснителният доклад нямаше да бъде по обем почти три пъти по-голям от него. Но това, което не е казано в Конвенцията, е съвсем ясно казано в доклада. И дайте да слезем на земята.
Много пъти се каза от няколко страни на залата: "Ние изминахме своя път." Не, господа, аз смятам, че ние започваме своя път, своя път в една националноотговорна политика към всички слоеве на населението, независимо дали принадлежат на малцинствени или на мнозинствени групи в това общество.
И говоря наистина с много болка по тези въпроси. Защото в продължение на много години, макар и принадлежащ етнически към мнозинството в България, аз бях принуден да се чувствам малцинство, господа отляво.
Да изминеш пътя от крайния интернационализъм до крайния национализъм, също е изминаване на път. Но аз питам дали този път води до истината? Истината е някъде по средата. А това, което трябва да се каже и то ясно и открито на тази зала е, че очакванията, независимо от каква посока са и в каква посока са, надвишават реалиите, които се съдържат в този документ.
Политиката по този документ ще се прави от българските правителства и от българските парламенти тук, и от нас. Това е истината. И това, което ние ще правим и за себе си, и за тези, които са малцинства в България, ще го правим заедно. И не това, което е записано в документа, ще определя дали ще има етническо напрежение в България. Защото не е важно какъв лозунг ще издигнеш, а каква политика ще правиш. И точно в момента, в който е слаба държавната политика, тогава започват етническите конфликти.
Нима имаше някакви причини след 9 септември евреите да напуснат България, след като екскомунистическата партия беше интернационална или с такава насоченост? Нима можеше да бъдат избегнати по време на нейното управление случаите, в които бяха създавани народности на Балканския полуостров или нации? Мисля, че да - въпрос на политика. И тази политика е правена от българи, не е правена от представители на етносите. И нека да си кажем нещата такива, каквито са. Раните, които стоят по снагата на България, свързани с Македония, не са отворени от малцинствата в тази страна, а от българи. Раните от възродителния процес не са отворени от малцинствата, а от българи.
И крайно време е да престанем да се делим. И крайно време е във всяко нещо, което четем, да съзираме някакви призраци. Крайно време е да разберем, че не разделението, а обединението ще даде силата и на мнозинства, и на малцинства в тази страна. И това трябва да бъде политика, която ще изградим заедно.
Съжалявам, че трябва да направя една кратка реплика на финала на моето изказване на господин Евгени Кирилов. Той не е в залата. Но той тук се опита да лансира няколко лозунга, което на мен ми се видя странно в началото на 1999 г. Спомням си как преди години на стената на едно ТКЗС пишеше: "Да кажем твърдо не на "Пършинг-2"!" Сега казваме: "Не на национализма!" И това ли ще е политиката? (Частични ръкопляскания в средата на залата.) Не се прави политика с лозунги, а се прави политика с една витална и стъпила на земята отговорна, национално отговорна и човешки отговорна визия за това какво предстои на България. Благодаря. (Ръкопляскания в средата на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
За реплика има думата госпожица Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Сунгарски! Не че не си го позволиха и други преди Вас, но понеже Вие сте последният, правя репликата на Вас. След 9 септември един известен актьор казал, че мечтае да бъде стар артист или млад комунист. Попитали го защо точно млад комунист, защото допуснали, че стар артист е вече слава и възможности. И защо пък млад комунист, като току-що са дошли комунистите и от това има очевидна файда - да си имал и комунистически заслуги. Той обаче казал: "Добре е да си млад комунист, защото колкото си по-млад, по-малко си бъркал. Колкото по-дълго си бил - си имал възможност и повече грешки да направиш."
Омръзна ми цял ден да слушам заслугите на БКП, на които ние сме наследници, защото сме 100-годишна партия. Ами партиите на вашите бащи и деди, на които твърдите, че сте идейни и политически следовници, и които в периода на войните между 1912 и 1920 г. пропиляха територията на България, та сега сте заплакали за малцинствата, ще говорим ли за тях?
И понеже виждам добра реакция от дясната част на залата, ви предлагам да се съсредоточим в следното: в Конвенцията и в съпътстващата Декларация. Защото у всички ни има страхове, че няма да успеем добре да защитим юридически и фактически интересите на България в онази трета точка, за която ни говори господин Анатоли Величков, а именно, че няма да постигнем достатъчно добър текст на тази декларация. И ония следовници след нас няма да могат да кажат, че ние сме им дали такъв юридически документ, че никой не може да твърди нещо, което на всички нас не ни се иска, а именно, че няма, юридически няма национални малцинства в България. Ако успеем да направим такава съпътстваща декларация, смятам, че ще бъдем доволни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожице Дончева.
Има ли други реплики?
Господин Сунгарски има думата за дуплика.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Много кратка дуплика в рамките на няколко секунди.
Госпожо Дончева, уважавайки Ви като юрист и като депутат, искам да Ви кажа: недейте да търсите доказателства за нещо, което е недоказуемо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господа! Както неведнъж се каза и днес, този голям проблем се разисква отдавна в комисиите и в кулоарите даже на българското Народно събрание. Но аз вътре в себе си съм много доволен, че дойде часът да се говори ясно и открито тук, в парламентарната зала, защото - ако искате красив израз - в парламентарната държава парламентарната зала е храмът на парламентарната демокрация, докато комисиите са просто нейните монашески килии. Тук трябва да прозвучи високо и ясно това, което всеки мисли, според мен, с една ръка на сърцето, а с другата - върху Конституцията на Република България.
"Да" на ратификацията на Рамковата конвенция, говоря от свое име; "да" на придружава Декларация; "не" на някаква декларация просто, а на една декларация, която трябва да ни събира всички, а не да ни разделя. Защото смисълът и на Конституцията ни, а и на Рамковата конвенция, трябва да бъде да се интегрира обществото - държава и народ, а не обратното.
Ще се спра много кратко - нямам време за повече - на няколко правни аргумента по повод на Декларацията на Народния съюз, която не подкрепям.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): И на ОНС.
ГИНЬО ГАНЕВ: Първо, тя не отговаря на предмета на Рамковата конвенция. Този предмет е защита на националните малцинства и този, който я приеме, ратифицира и т.н., ако не отчете националните особености, трябва да я прилага чисто и просто, защото тя въведе в правни задължения онова, което произнесоха държавните глави и превърнаха след това във Виенска конвенция. Така ли е, господин Лютфи?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Така е.
ГИНЬО ГАНЕВ: Точно. И щом това е така, аз идвам до един въпрос, който виждам, че е спорен. Наличието на национално малцинство не е въпрос на гол факт, то е въпрос на статут, който една държава или не дава на част от своите граждани. И понеже това е така, ние трябва да попитаме: кой е този акт на българската държава, отредил някакво право и статут на национално малцинство? Днес това трябва да бъде Народното събрание, това е парламентарна република. Няма такъв акт. Обратно, има един акт - Конституцията на България, която казва обратното. И ако това е така, аз се спирам на втория абзац на съобразителната част на тази декларация, да не го повтарям: "Ангажирано с политика на защита на човешките права и на толерантност към лицата, принадлежащи към малцинствата...". Кои? Ако те са националните, тогава се отнасяме към предмета на Конвенцията; ако те са други, нямат място тук.
Второ, Рамковата конвенция е насочена към една социална интеграция и е политически акт, както каза господин Корнезов. От това аз ще направя един аргумент след малко. Като ценим все решенията на Конституционния съд, защо не разлистим отново това Решение № 4 от 1992 г.? "Държавното и националното единство на България е историческа задача и основна ценност, защитавана от Конституцията." Така че придружаващата Декларация, след като няма акт на държавата, който да говори за национални малцинства, не може косвено да въвежда статут на национално малцинство с този втори абзац на съобразителната част на Декларацията. Това не може да се приеме просто!
И накрая, по тази част на проблема. Тя, тази Декларация, противоречи и на международните конвенции, на които България е член. А те имат един дух и един смисъл - премахване на всички форми на расова дискриминация. Ние сме поели този ангажимент. Ако не го следваме - въпрос на друг укор, но сега да кажем отново, че има национални малцинства, на които ние дължим нещо, значи не сме се съобразили с тези международни актове, на които сме членове и по дух, и по тяло.
И трето, несъответствие с Конституцията на България. Аз твърдя, че не може пред този български конституционен текст да се приемат някакви други понятия и странични опити да се въвеждат идеи за малцинства - национални или други. Това, първо, трябва да стане с изменение на Конституцията и после да приемаме такива декларации. Откровено казано, това е пътят. Ако някой иска да се изправи пред правовата ни държава честно, да внесе предложение за промени в Конституцията, да приемем малцинства и тогава да въвеждаме в Декларацията този втори абзац на съобразителната й част.
Колкото се отнася до другата идея - че той не е толкова хуманитарен, а е предимно политически акт - искам да кажа и аз на свой ред: принципите на българската Конституция и нейните текстове имат разпореждания и права на българските граждани еднакво на всички много повече, отколкото постановленията на тази Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. И като се обявявам против тази съобразителна част на Декларацията, аз се питам какво пък съдържа диспозитивната й част. Честно казано, един белетристичен преразказ на чл. 21 от Конвенцията. Защо го правим? Това е декларация, но всъщност уж декларация. Или не вярваме на авторите на Конвенцията като лексика, или укоряваме преводачите. Но то е много ясно. И защо пак трябва да повтарям, че не давала право ратификацията на действия, нарушаващи териториалната цялост и пр.? Ами то го пише там, то го пише в нашата Конституция!
Не може под формата на право да си служим с псевдоправни формули. Може да няма толкова много юристи тук, но всички, които сме дошли, сме длъжни да бъдем правно просветени политици в името даже на Конституцията.
По тези причини, уважаеми господин председателю, като заявих принципиалната си подкрепа на Конвенцията и за това тя да бъде ратифицирана с една Декларация, пледирам да мислим за една обща Декларация. А пък ние като гласуваме сега, най-после, Боже мой, разлистете тази Конституция, вижте нейния чл. 67, ал. 2, да гласуваме съобразно съвестта и убежденията си", а не да слушаме партийни шепоти и знаци на една или друга парламентарна група. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
За процедура има думата господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! На основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес от 16 часа да се проведе извънредно заседание с една единствена точка в дневния ред - законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 199 народни представители: за 144, против 50, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Тази сутрин пристъпих прага на тази светиня - българският парламент, с надеждата, че ще участвам в един исторически акт - присъединяването най-сетне на Република България към един от най-важните международно-правни договори - Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
За съжаление, вече близо тричасовият дебат ме изправи пред едни до болка познати пещерни идеологеми от рода на "ДПС е антиконституционна партия", че едва ли не с ратификацията на Рамковата конвенция за България ще настъпят кой знае какви тежки последици.
Всичко това ме навежда на мисълта, че една от основните пречки пред така дълго продължаващия български преход към демократично гражданско общество се свежда до факта, че редица български политици не са успели да решат в себе си конфликта между вродения национализъм и придобития си демократизъм.
Години наред над нашето обществено мнение властваха "специалисти", които ни убеждаваха, че думата "малцинство" и евентуалния акт на ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства са изпълнени с разрушителна сила; че по силата на някакви вездесъщи, но не назовани досега международни правни норми ще доведат до възникването у нас на автономни територии. Машината за производство на опасни, негативни митологеми, която машина идеално се смазва от балканските страсти целеше сякаш да превърне едно от най-високите достижения на европейската хуманитарна мисъл - Рамковата конвенция - в истинско плашило.
Оказа се, че всичко това не е вярно! Рамковата конвенция е досега единственият многостранен международен договор, посветен на малцинствата, който при това съдържа перфектен защитен механизъм срещу всякакви прояви на сепаратизъм и срещу действия, насочени против териториалната цялост и суверенитет на страните, които са я приели.
Удовлетворително е, че България, макар и в редицата на последните, подписа Рамковата конвенция. Днес българският парламент трябва да я ратифицира без колебание!
На нас, на Тридесет и осмото Народно събрание, се пада изключителната отговорност, но и чест, да присъединим страната си към универсалните ценности на Европа по отношение на правата и свободите на малцинствата, защото, уважаеми госпожи и господа, Конвенцията е международно правен инструмент, който дава принципната рамка от съвременните международни стандарти, предназначени да защитят богатството - етническо, религиозно и езиково разнообразие, хармонизирайки при това развитието на отделните индивиди и на отделните групи от индивиди с развитието на гражданското общество като цяло.
За мен е твърде странно и, естествено, неприемливо твърдението, че Рамковата конвенция е един слаб документ. Като основен неин недостатък се посочва липсата на определение за национално малцинство и от това се правят няколко генерални извода: първо, че липсата на определение за малцинства е достатъчно основание да се говори, че няма такива и, второ, че Рамковата конвенция е без правен субект.
Първото твърдение е логически абсурд дотолкова доколкото, ако липсата на определение за дадено нещо е основание да се обоснове тезата за неналичието му, то в същата степен то е основание да се обоснове и противоположната теза - за неговото наличие. Още повече, както вече бе изтъкнато, съществуването на малцинства е въпрос на факт, който е обективно установим. И независимо дали днес вие ще отречете факта на моето и на нашето съществуване, то това няма да промени реалния факт, че нас ни има!
Не е необходимо непременно да се дефинира дадено нещо и онова, което се посочва като голям недостатък на Рамковата конвенция - отсъствието на определение - всъщност може да се превърне и в най-голям плюс на този рамков документ.
Увлечени в своите политически страсти ние сякаш оставаме на плоскостта на политическата същност на документа. Той има и друга, според мен, по-важна същност - културологичната. В своето битово общуване ние не само, че не се плашим от различията си, а сме на път да изградим един уникален не само на Балканите, но и в света, модел не само на съсъществуване, но и на взаимно проникване на етнокултурите си. И това многообразие, вместо да ни плаши, би трябвало да ни радва.
С други думи, уважаеми госпожи и господа, идва реч за интеграцията - един термин, който в последно време навлезе активно в политическия речник. Но, за съжаление, сме свидетели на една доста фриволна употреба на термина "интеграция", което обосновава необходимостта този термин ясно да се дефинира. Това, разбира се, е невъзможно, ако не го съотнесем към друг един много важен термин - "идентичност". Защото интеграцията не се свежда до претопяването на малцинството от мнозинството, защото това е асимилацията, добре позната ни от близкото минало. Интеграция има там, където има запазили своята самоидентичност субекти и тук е голямата роля на този рамков документ, който е общият знаменател на Европа, към която ние трябва да се числим, че ще допринесе за запазването на самоидентичността на малцинствата като важно условие за интеграцията им в българското общество.
Време е да проумеем простичкият факт, че е немислима евроинтеграция на България без да е приключил процесът на вътрешната ни интеграция. И съм убеден, че ако днес България, нашият парламент, намери воля да ратифицира този рамков документ, утре България ще се събуди и по-спокойна, и по-единна, и по-силна. Утре България ще се събуди по-близко духовно до Европа, на която географски принадлежи отдавна!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата за реплика господин Христо Иванов.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Местан, винаги съм уважавал културния и конкретен тон, с който Вие разговаряте. И Вие сте един от народните представители, които правят чест на този парламент.
Аз мисля, че ние като че ли се крием зад неяснотата на понятията. Уважаемият господин Гиньо Ганев преди малко каза, ако правилно съм го разбрал, че по силата на българската Конституция няма малцинства. Аз съм на противното становище и мисля, че в моето изказване пролича това, че именно по силата на българската Конституция в България са утвърдени етнически малцинства. Правото на майчин език не може да се даде на никого другиго, освен на лица, принадлежащи към дадено етническо малцинство. Тук става дума за бягството ни от понятието "национално малцинство", какво е съдържанието на понятието "национално малцинство". Господин Юнал Лютфи също избяга от прекия отговор на този въпрос с присъщата му дипломатичност.
В Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите обаче господин Юсеин според мен недвусмислено заяви, че той се чувства принадлежащ към национално етническо малцинство. Това е именно нещото, което мен ме смущава, защото прилагателното "национално", прибавено към "малцинство" означава принадлежност към друга нация-майка, друга нация-държава, различни от българската нация и българската държава. И затова аз Ви моля да внесете яснота по този въпрос, ако фракцията на ДПС има ясна позиция, а ако не, просто искам да прозвучи Вашето лично мнение по този въпрос, защото това трябва днес да бъде изяснено изключително точно в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Иванов, аз ясно съм определил своята принадлежност към българския народ и неслучайно заедно с Вас заставаме под едно и също национално знаме. Няма значение как точно ще определим един реално съществуващ факт в България - наличието на етнически, религиозни и езикови различия. По-важното тук е, че уважаването, признаването на този факт ще успокои страната, ще бъде гаранция за гражданския мир. А оттам нататък, не се притеснявайте, моята воля за обща държавност е не по-малка от Вашата, уверявам Ви в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Днес не веднъж стана дума за Съвета на Европа като организация, в която България членува, и не просто членува, а която е единствената европейска организация, на която засега България е пълноправен член. И това не е случайно, защото ако проследим генезиса на въпроса, който разискваме днес, трябва да стигнем до самото начало на формиране на организацията и нейния траен и постоянен мандат - защитата на човешките права. Истината е, че Съветът на Европа от 1949 г. се занимава с въпроса за правата на малцинствата.
Този мандат за защита на правата на човека бе най-тържествено потвърден на срещата на най-високо равнище във Виена, която се проведе на 8 и 9 октомври 1993 г. Там всички европейски правителства на държави, членки на организацията, включително тогавашното българско правителство, колективно възложиха на Съвета на Европа и на неговите органи да изготвят документа, който днес наричаме Рамкова конвенция за защита на малцинства. Там именно европейските правителства решиха, те сами, т.е. като изпълнителна власт, да встъпят в правни ангажименти относно защитата на малцинствата и - казвам - като следствие възложиха тази задача на Съвета на Европа. Самата Конвенция беше приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 10 ноември 1994 г. и бе отворена за подпис на 1 февруари 1995 г.
Тук бих искала да отбележа, че защитата на малцинствата е поставена и като условие за пълноправно членство в Европейския съюз в заключенията на Европейския съвет в Копенхаген от юни 1993 г. Аз зная добре какви са реакциите, когато една част от нас, бих казала международниците в Народното събрание се позоваваме на международните организации и нашите ангажименти към тях. Винаги има една искрена, но за мен твърде спонтанна, по-спонтанна от нужното реакция за това, че все пак нека първо да гледаме себе си, а след това Европа и организациите, в които членуваме.
Искам да кажа, че светът наистина се променя и ще е жалко, ако ние попаднем в неговата периферия. И без това имаме трудности да бъдем признати за сърцевина на Европа. Най-малкото трябва да положим усилия да не бъдем в тази периферия.
Искам да дам един пример, който може би няма пряко отношение към темата днес, но ще илюстрира до каква степен настъпват тези изменения в международните отношения, следователно и във вътрешните норми. През месец юни в Рим по решение на ООН правителствата на света, а не само на Европа, фактически създадоха международен трибунал. Юристите много добре знаят, че това вече поставя един нов прочит, нов поглед върху международното и вътрешното право. ХХI век - прогнозирам това - ще види една промяна в самата класическа представа за национален суверенитет. Ако в първата половина на ХХ век целта беше установяване на политическа демокрация в отделните държави, ако сега в края на века, а ние за съжаление с още по-голямо закъснение, правим усилия да създаваме икономическа демокрация, и тя ще бъде създадена, макар и на немалка цена, то ХХI век без съмнение ще бъде век на правата на човека. Но не само тези, за които говорим днес, това ще бъдат и икономически, и социални права, които ще бъдат предмет на международен ангажимент на националните правителства и предмет също така на наблюдение.
Ето защо аз предлагам да се отнасяме към въпроса с перспектива и наистина от висотата на мисията, която Народното събрание има не само като текущ, конюнктурен законодател, но и като орган, който фактически прогнозира в немалка степен и предопределя, не просто прогнозира, бъдещето развитие на държавата.
По отношение на европейското влияние. Всички ние твърдим, че сложната ситуация на Балканите може да бъде решена единствено чрез прилагане на европейски подходи. И няма политик, нито политическа партия, която да се е отказала от това. А европейският подход е точно такъв - границите да обединяват, а не да разделят. Тъжният факт към днешна дата е, че в нашия район границите все още разделят. Аз съм дълбоко убедена, че макар да не е ефективен и непосредствен инструмент за промяна на тази тъжна реалност, Рамковата конвенция е най-малко стъпка в тази посока.
А сега и за самата нея. Тук бяха изложени основните подходи, които се използват в Рамковата конвенция. Аз ще ги повторя, просто защото наистина повторението е майка на знанието, а аз мисля, че непрестанно трябва да дешифрираме определени текстове, които са строго специални, за широката аудитория. Наистина това е първият многостранен документ, който е посветен на защита правата на малцинствата, на лица, принадлежащи към малцинствата - държа на тази формулировка, такава е в самата Конвенция - поради многобройните и разнородни проблеми в тази област. Конвенцията е именно рамкова, а не друга, и клаузите й не се прилагат пряко, а се предоставя на държавите собствена дискреция при прилагането им чрез националното законодателство.
На следващо място, отново повтарям, както предходни оратори, че Рамковата конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство". Но тук искам да добавя още един факт. Други органи по правата на човека, каквато е Комисията по правата на човека от ООН, вече 20 години работи по темата и много преди Съвета на Европа там също не е направено определение, не е намерена дефиниция на понятието "национално малцинство". Тъй че, нека да приемем, че този факт остава такъв за неопределено бъдеще и не бива да се правят спекулации около дефиниции, наличие, отсъствие и така нататък на такива малцинствени групи.
Повтарям и подчертавам, че прилагането се извършва чрез националното законодателство, че тя не признава колективни права, а поставя ударението върху защитата на индивидуалните права на лицата, принадлежащи към различни етнически, езикови, религиозни и други общности.
Искам също така да напомня, че въпросът за подписването и ратификацията на тази Конвенция стои пред политическите партии и правителствата на страната още от началото на 1995 г. Искам също така да припомня, че тогавашната делегация в Съвета на Европа подкрепи подписването на тази Конвенция, гласува за тази Конвенция, с едно-единствено изключение в своя състав. Трябва да кажем, че поради различни конюнктурни вътрешнополитически обстоятелства, както и поради деликатността на темата във вътрешен план дълго време нямаше ясна официална българска позиция по въпроса. Сега вече имаме официалния подпис и следва да се осъществи и ратификацията.
Съгласна съм с казаното от много от ораторите досега, че България практически е надхвърлила формалните предписания на Конвенцията, може би с изключение на два пункта, по които обаче има национално законодателство и то определя регламента в тях. Имам предвид най-вече употребата на езика и предавания в националните електронни медии.
Искам да изразя и едно друго съжаление - че Рамковата конвенция във висша степен е карта в отношенията между политическите партии. Тя се използва в зависимост от текущата политическа конюнктура. Както това става включително и днес.
Тук искам да дам за пример поведението на Румъния. Без да се смущава от своя проблем с Трансилвания и унгарското мнозинство или може би именно заради него, тя бе сред първите държави, които подписаха и ратифицираха Рамковата конвенция, без декларация. В замяна Румъния придоби правото на представител в Комисията по прилагане на Конвенцията. Тази комисия се създава по силата на чл. 26 на самата Конвенция. И какво се оказва днес? Комисията е съставена от представители на първите 18 държави, подписали и ратифицирали Конвенцията. Поради забавянето си България сега ще бъде наблюдавана от страни като Македония и Румъния, вместо самата тя да бъде участник в процеса. Аз мисля, че тук е моментът да поискаме като Народно събрание и от правителството, и от делегацията ни в Парламентарната асамблея в Съвета на Европа да предизвикат ротационен принцип в тази комисия, така че да има за определен мандат от време български представител, който да има пряко отношение към процеса на прилагането на Рамковата конвенция.
Сега бих искала да очертая позицията на Евролевицата, такава, каквато тя беше от самото въвеждане на проблема в Народното събрание. Много от нещата са ви известни, но е необходимо да бъдат повторени заради стенограмата.
На първо място, ние сме за подпис и за ратификация на Рамковата конвенция.
Второ, искаме това да стане с възможно най-широк консенсус, който е нужен именно по този въпрос.
Настояваме да не се партизира проблемът. Всеки друг въпрос може да бъде предмет на партиен, конюнктурен интерес, но не и този. Защото при политическа недобросъвестност той може да доведе до взрив не само във вътрешнополитическите отношения, а в делничните отношения между съседи, съселяни и съграждани.
На следващо място, настояваме да не се свръхнадценява и свръхдраматизира въпросът. Това е един специфичен документ и смисълът на Конвенцията реално се дешифрира за широката общественост от журналисти, от експерти и от политиците. Тъй че ние носим пряка отговорност за начина, по който ние дешифрираме смисъла на Рамковата конвенция.
На следващо място, живеем в тежка икономическа ситуация. В такива трудни битови и икономически условия много лесно е да се посегне към едно, във всички случаи, благородно национално чувство. Но аз мисля, че днешният дневен ред на държавата е друг и затова говоря и за необходимост от снемане на тази приповдигнатост около Рамковата конвенция. Дневният ред на държавата, когато излизаме навън, виждаме, че е: заплати, безработица, цени. Тъй че нека да поставим на съответното място Рамковата конвенция и да не й даваме по-високо място в общественото мнение и внимание, отколкото тя действително има.
На следващо място, България е доказала своята толерантност исторически, в много отношения. Аз вече казах, че сме далеч по-напред в практическата защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинствени групи, от конкретните постановки на Рамковата конвенция.
Споменах вече за необходимостта от отказ, бих казала, от авторска суета или от партийна чест и затова считам, че компромисът е нужен от всички страни. Целта на тази ратификация според нас, от Евролевицата, е да се привлекат всички общности. Целта не е те да бъдат поставени на място и да им се каже: вашето място е там! Те трябва да бъдат съучастници, те трябва да споделят този процес на консолидация на българското общество. Ето защо е важно, няма да скрия, каква ще бъде позицията на Движението за права и свободи и до каква степен то ще се ангажира, защото ратификацията е и ангажимент, в обществените отговорности, които ние поемаме, след като приключи тази процедура.
Поради всичко това Евролевицата възприе един отворен подход. Известно е, че ние бяхме и сме готови да приемем ратификация без декларация, не само защото всички държави, които са дали декларации, са посочвали в тези декларации съвсем конкретни елементи от вътрешната им ситуация и действително няма общи, преповтарящи текстове. По важното е друго - че такава декларация не носи нито вътрешноправни, нито международноправни последици. Тя нито дава, нито отнема нещо на самата Рамкова конвенция. И юристите добре знаят това. Аз съм готова да бъда оборена, нека колега юрист да стане и да ми докаже каква практическа юридическа стойност ще има декларацията, която ние ще приемем. Още по-малко значение има преамбюлът, който по силата на своя характер има само встъпителна част, но в никакъв случай не и друго значение.
Истината е, че не декларацията определя наличието или не на малцинства, нито пък отношението към тях. Това беше споменато и от други оратори, макар и като аргумент в противоположна посока. Това действие се извършва от Народното събрание, в нашия случай това беше акт на Великото Народно събрание, и съответен текст, записан в Конституцията на страната.
Очевидно е обаче, че преобладаващото мнение е в полза на декларацията, за да има някакъв вътрешен успокоителен ефект. Тъй че декларацията е изцяло с вътрешна, ще я нарека конюнктурна, стойност.
Ето защо ние участвахме добронамерено и конструктивно в различните етапи на подготовката на ратификацията, включително и в разни варианти на текстове за декларация. Истината е, че макар и да се явявахме автори и съавтори на определени фази, ние пренебрегнахме това, което преди малко нарекох авторска суета, и сме готови да минем към онова, което би било най-приемлив общ текст за пленарната зала. Нашият първи вариант беше просто кратка декларация, без преамбюл, каквито са всъщност декларациите на всички останали държави, депозирали декларации, там преамбюли няма, и стъпваща на чл. 21 от Рамковата конвенция, който защитава суверенитета и териториалната цялост на страната. Виждаме, че два от проектите стъпват на тези принципи и ние ще ги подкрепим на първо четене.
Отново искам обаче тук да призова ораторите, макар че вече е късно, по-голямата част от колегите се изказаха, да свалим драматизма около този въпрос. Ще дам за илюстрация дискусията около смъртното наказание. Вие помните какви апокалиптични предсказания се правеха точно от тази трибуна. Гласува се отмяната на смъртното наказание и виждаме, както ще виждаме и занапред, че никакъв апокалипсис не настъпи в страната.
Аз мисля, че с нищо, нито с дума, нито с жест, нито с интонация не бива да внушаваме сегрегация на която и да било част от българското общество. Особено по признак етност, език или религия. Това би довело до капсулиране на отделни общности и опити за самоутвърждаване на всяка цена.
Истината е, и аз вярвам, че всеки поне в себе си ще отчете правотата на това, което казвам, че не декларацията ще вдигне кльон около България при евентуални злощастни събития. Най-сигурната защита за сигурността на държавата са нейните граждани, зачетени в своето лично и професионално достойнство, в своята различност.
В заключение искам да се позова на един друг факт. Би било неуважителна небрежност, ако точно по тази тема именно днес, в навечерието на обичайното честване на Васил Левски, пропуснем да си припомним каква беше голямата цел на Апостола и неговите другари - Чиста и свята Република, свободна и независима България за всички нейни граждани: българи, турци, гърци, арменци, евреи. (Ръкопляскания в Евролевицата.)
Държавата ще е най-добре защитена тогава, когато гражданите й се гордеят с нея, когато отделният човек пожелае да бъде част от тази държава! Това не е предмет на рамкова или каквато и да било друга конвенция или писмен акт, това е предмет и резултат от последователна и дългосрочна икономическа и социална политика. Тъй че отговорността за реалното консолидиране на нацията е на правителството, на правителствата, ще кажа - сегашното и всички бъдещи български правителства. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Евролевицата и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Закривам удълженото редовно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,03 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председатели:
Иван Куртев
Александър Джеров

Секретари:
Ивалин Йосифов
Камен Костадинов