Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Ивалин Йосифов и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам извънредното заседанието.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Днешното заседание на българския парламент е много важно за становището на България по тази Конвенция. Аз ще започна моето изказване на базата на декларацията, която беше раздадена на народните представители от името на седем депутати, избрани с листата на Българския бизнесблок.
Но учудващо за мен е, че България е единственият пълноправен член на ПАСЕ, чиято централа се намира в Страсбург - територията на Франция, и тази държава Франция не е подписала тази Конвенция.
Другото, което е чудно за мен, съгласно нашата конституция, вътрешната и външна политика на България се формира от нейното правителство. Днес в този парламент българските народни представители просто не чуха какво е становището на нашето правителство относно Конвенцията - с декларация или без декларация. И ако е с декларация, каква трябва да бъде тя според българското правителство? За мен това е чудно.
Според мен тази Конвенция не касае България, защото в България няма национални малцинства. Но ние, седем депутати, избрани с листата на Българския бизнесблок, ще подкрепим тази Конвенция, защото тя касае много страни, в които има доказани национални малцинства. Друго искане към България ще бъде само извиване на ръце, както бяха направени опити да бъдат извити ръцете на България с предсрочното затваряне на доказаните добри четири блока на АЕЦ "Козлодуй". 
Учудващо също за мен е, че близо месец, когато течаха консултациите относно Конвенцията, тези седем души, избрани с листата на Българския бизнесблок, не бяха поканени нито от президента, нито от председателя на Народното събрание, което прави лош имидж на България в чужбина, и вече го направи, въпреки че ние застанахме на най-българската позиция по отношение на тази Конвенция.
Уважаеми колеги народни представители, нека в България да не се допусне това, което стана в Босна и Косово, където без причина на етническа основа се дадоха хиляди невинни жертви. Нека си припомним и настоящия момент - момента с кюрдския проблем. Този проблем ще донесе нещастие и за кюрдския народ, и за турския народ, а и първите жертви в Европа вече паднаха.
Аз апелирам към българския парламент да не допусне тези сили, които желаят на Балканите и в България да няма мир, а да има само конфронтации и евентуално невинни жертви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
За реплика думата има госпожа Юлия Берберян.
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Репликата ми към господин Бончев е по повод на думите му, че представлява най-българската позиция.
Мисля, че прилагателното "български" не може да бъде степенувано по сравнителна и превъзходна степен. Просто не съществуват изрази като "по-български" и "най-български".
Искам да припомня, че по този начин на разделяне на хората преди 40 години, когато получих първия си граждански паспорт на България, разбрах, че тогавашното правителство, тогавашното ръководство, партията-държава измисли думата "народност". Такава дума не съществува поне в познатите на мен езици - френски и английски. Има думата "националност", която е синоним на думата "гражданство". В никакви документи за самоличност на мен не ми е известно в други цивилизовани народи хората да се делят на принципа на народност. Тогава за първи път бях разделена от децата, с които си играех.
В този момент аз отказвам да бъда делена от гражданите на тази държава. Ние сме избрали да живеем тук, това е наш избор, това значи, че се чувстваме добре, че се чувстваме уютно, че се чувстваме комфортно. Ако не ни харесва, ние можем да направим друг избор.
Така че ратификацията на тази Конвенция аз смятам, че е за доброто на държавата и за доброто на нейните граждани. Ще гласувам за нея с най-голямо удоволствие, защото тя ще ме направи да се чувствам повече от всякога свободна гражданка на тази държава и свободна гражданка на света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
За дуплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаема госпожо Берберян, моето възпитание не ми позволява да се конфронтирам особено с колеги народни представители и особено с една жена, въпреки че е арменка, която е родила три спортистки, известни в Европа и в света.
Първо, Вие не чухте точно какво казах. Аз не казах в единствено число, че заставам, а застанахме съгласно нашата декларация.
Второ, Вие говорите за това когато сте си получили международния паспорт. Да, точно. Но, госпожо Берберян, когато Вие получихте български международен паспорт и с Вашите деца обикаляхте света и Европа, до 10 ноември 1989 г. много български деца и майки - спортисти не можаха да получат този паспорт. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев, който си получаваше паспорта.
Има думата господин Гюнер Тахир.
ГЮНЕР ТАХИР (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм може би единственият депутат в Тридесет и осмото Народно събрание, който искаше Рамковата конвенция за защита на националните малцинства да се ратифицира без съпътстваща декларация (смях и оживление от страна на депутати от ДПС), можете да изчакате и следващата част от изречението, и който не промени това свое мнение, въпреки 17-месечните усилия да се постигне консенсус по въпроса да има или да няма декларация, и ако ще има такава, каква ще бъде тя.
Очевидно имаше два основни момента, които всички искаха да се изяснят. Единият е за това съществуват ли малцинства в България, и вторият, обърнете внимание, ако съществуват, то как мнозинството да се защити от тях.
Уважаеми дами и господа, малцинствата в Република България съществуват, съществуват обективно, независимо от желанието на мнозинството. Този факт обаче не се приема от всички. А в Конституцията на Република България, освен че има текстове, гарантиращи еднонационалността на българската държава, има и други текстове - такива, които гарантират правата на българските граждани с различна етническа принадлежност - чл. 54, с различен майчин език - чл. 36, и с различно вероизповедание - чл. 37.
Уважаеми дами и господа! Правата на който и да е, и в частност на лицата, принадлежащи към малцинствата, не могат да бъдат резултат от добрата воля на някой. Това се нарича сегрегация с обратен знак. А както ви е известно, същото е отхвърлено от европейската практика.
Уважаеми колеги, аз имам една голяма молба към всички вас: нека повече да не политизираме въпроса с ратификацията на Конвенцията! Нека повече да не мачкаме етническата карта! Всички вие сте прочели добре Рамковата конвенция и знаете, че нищо съществено няма да се промени в живота на хората от малцинствата, първо, защото част от тези права се спазват в България и, второ, защото принципите в нея ще се прилагат чрез националното законодателство и подходяща правителствена политика, както е записано в преамбюла и както е посочено на много места в Конвенцията, цитирам: "доколкото е възможно, където е подходящо, в рамките на своите правни системи".
Уважаеми дами и господа, повече от ясно е, че всички очакват ратифицирането на Конвенцията да повиши международния авторитет на България и да способства за по-бързото ни интегриране в европейските структури. Но това не е достатъчно. Аз и избирателите, които представлявам, се надяваме, че голяма част от вас разбират, че истински демократично е обществото не когато уважава етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки, а когато полага усилия да създава подходящи условия тя да бъде изразявана, съхранявана и развивана, и когато това става по вътрешно човешко убеждение, а не само защото Европа иска това от нас. Пред прага на новото хилядолетие общочовешките ценности търпимост и толерантност към другия, различния, ще заемат мястото на страха, дискриминацията и национализма. Защото само така ще можем да се обогатим духовно. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тахир.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, дами и господа. Нека все пак, когато дискутираме този особено важен въпрос, да си даваме сметка за какво говорим. Аз ще се спра на три въпроса: понятието "национално малцинство" в смисъла на Рамковата конвенция, смисъла на съпътстващата Декларация и отговорностите на правителството.
По първия въпрос господин Анатолий Величков в началото на днешния дебат изтъкна същината на въпроса. Както е известно, до 1999 г. Съветът на Европа не считаше за нужно да има рамкова конвенция. След 1990 г., когато станаха промените в Източна Европа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... възникна загрижеността, че могат да се получат напрежения и сблъсъци между страни, загубили територия в миналото, и останала част от техния народ в съседна страна, и онези, които в миналото са били печеливши от трагичните резултати на историята. Ето защо тази Конвенция, по смисъла й, трябваше да предотврати такива сблъсъци. Госпожа Поптодорова спомена Трансилвания - типичен случай, за да се избегне сблъсъкът между Унгария и Румъния.
Такъв ли е случаят с България? Не! Точно обратното, ако щете. Но да не навлизаме в историята.
Целият смисъл на понятието "национално малцинство" в Рамковата Конвенция е именно да защити онези части от етноса на съседна държава, останали зад пределите на нейните граници. Какво искаме ние да направим сега? Да привнесем това понятие по смисъла на Конвенцията в контекста на днешна България. Решаваме ли някакъв проблем? Има ли днес проблем с културна, религиозна, езикова идентичност за който и да е български гражданин, независимо от нашето мнение за един или друг гражданин като такъв, игнорирайте този въпрос за момент, ако можете? Не, господин Лютви спомена, че се говори за своеобразен български пример в това отношение, без да сме ратифицирали Конвенцията. България е призната страна на етническа толерантност. Не ни ли смущава, че отивайки към ратификацията на този инструмент, ние можем да си създадем проблем там, където досега го е нямало?
Второ, по интерпретиращата Декларация. Защо страните приемат интерпретиращи декларации? Преди всичко именно защото Конвенцията не дава определение на национално малцинство и всяка страна казва как тя разбира това понятие за себе си. Чуйте как го разбира Австрия. Република Австрия декларира, че терминът "национални малцинства" по смисъла на Рамковата конвенция трябва да се разбира като определяща онези групи, които влизат в полето на приложение на Закона за етническите групи от 1976 г., и които живеят и са имали по традиция местожителство на територията на Австрия.
Ето как една Австрия, която исторически е аналогична по опита си на България, решава този въпрос. Можете ли да я обвините, че не е европейска, че се разминава с европейските стандарти? Искаме да сме по-европейци от австрийците ли? Това е абсурдно!
И на трето място. Господин председателю, днешната дискусия не трябваше да протече по този начин. Ако правителството беше на равнището на своите отговорности, то нямаше право да заеме позицията: вие се разберете, ние сме лесни. Самата Конвенция ще се прилага чрез подходяща политика, както самата тя повелява. Правителството е най-отговорно за това как разбира Конвенцията, как я тълкува и как ще я прилага. Ако имаше едно правителство, стъпило на своите отговорности, то трябваше да ангажира в един отговорен диалог между всички парламентарни сили, всички извънпарламентарни общности, заинтересовани от този закон, и да стигнем днес до декларация, която всички да приемем единодушно. Защото това, което ще стане, е лошо за нашето общество - тя няма да бъде приета единодушно.
И накрая за идентичността. Затваряме ли си очите, че има различия? Разбира се, че не! Вие сами четете чл. 5 на Конвенцията, вие виждате, че там става дума за четири параметъра на етническата идентичност - култура, традиции, език, религия. И в обяснителния доклад ясно се заявява, че тази разпоредба не предполага, че всички етнически, културни, езикови и религиозни различия непременно водят до създаването на национални малцинства.
Ето защо, може би още не е късно, и аз бих призовал всички в залата, да направим още един опит да постигнем текст, в който да е ясно, че стъпваме на Рамковата конвенция, че я прилагаме чрез националното си законодателство и че уважаваме идентичността на всеки член на етнически общности, традиционно живеещи в България. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаеми колеги, единство не означава единственост. Национално единство не означава единствен етнически елемент, който да изгражда нацията. Формирането на българската нация се базира на различни етнически компоненти още от 681 г.
Второ, национално единство и етническо многообразие са съвместими, даже се обогатяват взаимно и се гарантират едно с друго.
Трето, аз съм за това в декларацията, която ще съпътства Рамковата конвенция, да се казва ясно и категорично, че ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция не означава, че на територията на страната съществуват малцинства, принадлежащи на други нации, по повод на които други държави могат да се намесват в нашите вътрешни дела. Смятам, че с добавянето на една такава формулировка нищо не губим, а сваляме напрежението, сваляме взаимни подозрения не помежду ни, а по отношение на хора, които се определят като електорат.
Дълбоко уважавам правото на самоопределение на нашите съотечественици. Уважавам ги и като борци за правата и свободите на техните хора, които са наши съотечественици. Смятам обаче, че за изясняване на отношенията между нас не са нужни изкуствени формулировки като национално малцинство. Може да има етнически многообразия, етнически малцинства, религиозни, но превръщането им в национални, както беше казано правилно от преждеговорившия, както е обозначено изрично и в обяснителните протоколи към Рамковата конвенция, не е автоматичен механизъм. Аз съм за евроинтеграция без дезинтеграция на България и на националното единство. Аз съм за демокрация без деградация на структурната икономика, без деградация на структурата на обществото, включително и на тази нация, която е събирателно понятие. Моля, отнесете се към моите редакционни бележки като към документ, който е надлежно внесен в Народното събрание.
И още веднъж, нека на 18 срещу 19 февруари, в навечерието на годишнината от обесването на Левски, не бъде повод да кажат не само за Левски: "Той биде обесен!". Нека българският дух на толерантност към съотечествениците от различен етнически произход не бъде пожертван пред документ, изготвен от евробюрократите. Защото в борбата срещу родната бюрокрация, колеги, ние ставаме жертва на международната бюрокрация. Това е един слаб текст и те много добре го разбират. Затова са внесли и обяснителен протокол. Затова им е неудобно да го представят като нещо, което е задължително. Затова той, за разлика от много други документи, не може автоматически да се надстрои над нашата Конституция.
Колеги, нека по достойнство посрещнем годишнината от обесването на Левски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Смоленов.
Има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е действително един слаб документ, слаб международен документ дотолкова, доколкото той говори за теми, които не определя като формули какво представляват. Конвенция за националните малцинства, в които няма определение що е "национално малцинство". И това е причината, може би, една голяма част от европейските страни, за които едва ли можем да кажем, че са недемократични, напротив, те са пример и образец на демокрация, или не са подписали Конвенцията, или при ратификацията на тази Конвенция са изразили своите съмнения или мнения с интерпретиращи декларации. Една Франция, една Белгия, които са на практика столицата на европейските институции.
Каква е международната практика? Не само в Конвенцията, но и на нито един международен форум няма определение на понятието "национално малцинство". Българското законодателство, като се започне от Конституцията и всички други законови документи, също нямат определение какво е това "национално малцинство". Навсякъде и по всички документи, по които България е страна, се гарантират индивидуалните човешки права, а не колективни човешки права.
Ето защо аз и колегата Величков от името на ВМРО бяхме внесли декларация, с която много ясно и точно, аргументирайки се на базата на българското законодателство, на базата на международните договори за правата на човека и на базата на българските национални интереси, искахме да се впише, че приемайки, ратифицирайки Конвенцията, ние заявяваме, че на територията на Република България няма национални малцинства. Впоследствие проведохме разговори, включително - известно е - с депутатите от ДПС, които е известно, че имат коренно противоположно мнение и с надеждата, че консултациите, които се водят между всички политически сили ще стигнат до един компромис, който ще бъде взаимноприемлив за всички. Оказа се, че това не се получава, защото лично аз смятам, че декларацията, която е изработена от ОНС и Народен съюз, не е добър вариант за интерпретираща декларация поради простия факт, че в нейния преамбюл се говори за малцинства. Нещо, което, пак повтарям, нито нашето законодателство, нито самата Конвенция фиксира какво е то. Още повече, че от някои от изказванията, като на господин Лютфи, не прозвуча ясно и точно, че този статут няма да бъде търсен след това. А пък господин Юсеин говореше за милион и половина турци в България.
На фона на всичко това, което наблюдаваме на Балканите, на фона на това, което става в България при факта, че при нератифицирана Конвенция, се появиха много ясни отчетени сепаратистки тенденции, аз смятам, че този вариант, специално преамбюлът му, е един недобър вариант, който не решава въпроса, а напротив, той отваря вратите впоследствие към подобни претенции, които биха могли да взривят гражданския мир в България и да доведат до едни сериозни проблеми, застрашаващи териториалната цялост и националната сигурност на България, поради което аз няма да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Защитата на националните малцинства се превръща в един от централните въпроси на европейската интеграционна политика. Рамковата конвенция, без да е съвършена, е един от най-важните актове на Съвета на Европа и поради това принципно позитивното отношение към нея няма алтернатива. Въпросът не е за или против самата Рамкова конвенция, а как да стане присъединяването към нея.
Днес обаче възникват няколко много сериозни въпроса. Първият е защо управляващите избират точно този момент за нейната ратификация? Защо загубихме година и половина след нейното постъпване за сериозен експертен и политически дебат? Въпреки настояванията на Демократичната левица от октомври 1997 г. управляващите, тогава необяснимо защо, форсираха подписването, без предварително да са наясно с реалните последици и без да потърсят средства за постигане на съгласие по съпътстваща декларация. Сега въпросът беше поставен отново и пак ускорено се търси неговото решение без съдържателна дискусия, без ясни, отчетливи и националноотговорни решения. Зад това бързане прозира естественият стремеж на СДС да атакува и да спечели евентуално избирателите от различните етнически общности. Тази инициатива, както и съпътстващите я действия, се вписват в цялостната стратегия за разбиване на опозиционните групи и възпрепятстване на процеса на разширяване на взаимодействието между тях.
Изходна точка в дебатите днес трябваше да бъде разбирането, че Конституцията на Република България е съобразена в значителна степен с европейските изисквания за защита правата на човека и гражданските му свободи. Основният закон на страната гарантира равенство на правата и недискриминация на всички български граждани, независимо от расова, етническа или религиозна принадлежност. В този смисъл буди недоумение стремежът на десницата, споделен и от други парламентарни групи, да се избегне позоваването на Конституцията и законите на страната в проектодекларацията.
Ще се намери ли някой, уважаеми дами и господа, който да обоснове несъгласието ви с текста, предложен от левицата и приет на един етап от лидерите на други парламентарни формации? Цитирам: "Принципите на Рамковата конвенция ще се прилагат от българските власти в съответствие с националното законодателство на Република България спрямо българските граждани, принадлежащи към етнически общности, традиционно живеещи в страната." Този текст възпроизвежда буквално чл. 20 от самата Рамкова конвенция. Аз питам: с кое не сте съгласни в него? Що за избирателно отношение? Приема се чл. 21, защото той очевидно ползва нечии интереси, а другият не ви устройва. Значи ли това, че няма да се спазва националното законодателство при решаването на тези въпроси? В този подход няма нито правна, нито политическа логика.
Аз питам дали днес ние ще решим основния въпрос, който стои пред всяка ратификация: към кого ще бъде прилагана Рамковата конвенция? Отнася ли се тя за някои религиозни групи? Ще позволи ли тя на премиера Костов и на набедения лидер Камен Буров да произведат помашко малцинство? Какви са гаранциите, след като се призна македонският език, след като се допусна да се регистрира една антибългарска македонистична организация? Какви са гаранциите, че няма да се реализират претенциите за македонско малцинство? Как стана така, че в тези няколко месеца, даже буквално в последните дни, бяха произведени над 50 национални малцинства и докъде може да ни докара това?
Предложеният от контактната група проект работи с понятието малцинство. В такъв дебат трябва ясно да прозвучат някои необходими пояснения. Правя ги независимо от това, че ние развихме своето отношение, отказахме се от отрицателния подход и заложихме на позитивния. На сегашния етап обаче няма с юридическа сила определение на понятието малцинство. Самата Рамкова конвенция, както вече стана дума, не съдържа подобно определение.
Няма друг универсален или регионален акт, който да дава подобна дефиниция. Всяка държава определя сама критериите, на които тези лица трябва да отговорят. В това е основният смисъл на декларациите, които всяка от страните може и трябва да приеме. Декларация, която не предлага подобна дефиниция, уважаеми колеги, е лишена от политически, от реален смисъл. Вече стана дума, че в Конституцията и в международните договорености, по които България е страна, не са признати общности с подобен статут.
На трето място, понятието се използва обикновено при откъсването на територии с коренно население от една държава и при присъединяването му към друга. Класическият пример са Западните покрайнини. В българските условия върху една национална територия, която нееднократно е орязвана от следвоенни договорености, е уместно и точно да се използва понятието етническа общност.
Четвърто, в международната политическа мисъл отдавна се говори за сваляне от употреба на понятието малцинство, което впрочем и в българските условия е натоварено с определен негативизъм. Знаем популярния израз: "Оставете го, той е от малцинството..."
И най-сетне по този въпрос, който днес обсъждаме, както казаха вече мнозина от моите колеги, никоя институция или партия не може да бяга от своята отговорност, още по-малко изпълнителната власт. Проектозаконът за ратифициране е от компетенцията на Министерския съвет и година и половина, включително и днес, ние чакаме да чуем мнението на министър-председателя, а чрез него и на Министерския съвет. Уви, той упорито мълчи. (Смях от СДС, НС и ОНС.) Безкрайните лутания, бездействието и бягството от отговорност на правителството и лично на премиера бяха пример, илюстрация, доказателство за пълната им безпомощност да предложат реални решения на подобен род сложни проблеми.
Подписването и ратификацията на Рамковата конвенция изискват широк диалог и набор от политически инициативи и действия по отношение на етническата проблематика и най-вече изработването и реализацията на активна държавна политика към районите със смесено население и към отделните етнически общности. Приобщаването на това население не може да се свежда до епизодичното назначаване на техни представители в структурата на изпълнителната власт. Необходима е политика за възраждането на тези региони.
Доколкото имаше реплики към нашата група, тук ще кажа и още нещо. Много пъти съм вземал отношение към така наречения възродителен процес. Разбира се, че не е достатъчно да се каже, че това е груба политическа грешка. Тя беше съпътствана в своето осъществяване с тежки морални престъпления към отделни представители на етническата общност на българските турци. Аз искрено съжалявам за жертвите, за пострадалите, за техните близки и семейства. И пак ще кажа: националното помирение и единение изисква да положим своята китка цвете на гроба на жертвите и от терористичните актове, които предшестваха, и от самия възродителен процес. Дебати като днешния показват, че ние, политиците, все още сме задължени към политиката на националното помирение.
Но веднага ще кажа: това беше време, когато българските турци, роми и други етнически общности имаха работа, имаха хляб, съградиха много, докато сега тънат в мизерия. Но аз съм съгласен с господин Кемал Еюп: трябва да се обърнем напред към бъдещето. А това означава да хванем преди всичко социалните параметри на етническите процеси и явления, защото в резултат на аграрната реформа много български турци и роми останаха без земя. След ликвидацията на малките предприятия безработицата в районите със смесено население е особено масова. Необходими са бързи мерки за преодоляването на тежките социални последствия, които преходът към пазарна икономика създаде сред тези общности. Ние добре съзнаваме, че днес кризисните процеси в икономиката пораждат многобройни социални противоречия, част от които се пренасят върху етническата плоскост. Нужна е ясна държавна икономическа стратегия, последователна политика като средство за овладяване на етническото напрежение и в тази посока трябва да се търсят решенията.
Има и един друг основен въпрос, уважаеми дами и господа - дали Рамковата конвенция ще допринесе за положителното развитие на междуетническите отношения в България. Струва ми се, че при този подход на управляващите, отговорът е по-скоро не. С политика - такава каквато ни се предлага в последните месеци, по-скоро ще събудим задрямалите и националистически страсти, и позатихналите сепаратистки амбиции. Вече има факти за това. Тази политика може да катализира процеса на раздалечаването и обособяването на отделните общности в противовес на необходимостта с общи усилия и с една активна политика да засилим процеса на приобщаването на етническите общности към целокупния български народ.
В крайна сметка в правната система на България трябва да се гарантира такъв тип функциониране на Рамковата конвенция, който да не поставя под съмнение единния характер, унитарната форма на държавното устройство, вътрешната и международната сигурност на страната. Ратификацията не трябва да води към законово разделение на българското общество на две категории - мнозинство и малцинства, още по-малко към създаването на привилегии на една или друга общност.
И съвсем накрая: вече месеци наред ние ви питаме, господа управляващи, за данъците, за цените, за парното, за тока, за пълното отсъствие на индустриална политика, за корупцията и за всичко онова, което вълнува обикновения българин.

Отговор няма. "Дондуков" упорито мълчи. Управляващата десница последователно тика обществения дебат в посока към други, периферни въпроси. Така просто повече не може. Хората от Шумен и Разград до Кърджали, независимо от етническо и религиозно съзнание, искат простичко работа и хляб за всеки, искат сигурност за своите семейства, за регионите и за страната. През отговора на тези въпроси минава и пътят за издигането на националното достойнство и за това ново европейско самочувствие, към което така последователно се стремим. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
Има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Безспорно днешните дебати в пленарната зала на Народното събрание се явяват едни от най-важните в Тридесет и осмото обикновено Народно събрание. Защото на нашето внимание е предоставен за ратификация документ, който по всеобщите оценки в Съвета на Европа се явява втори по важност сред документите, касаещи човешките права, след Европейската харта за защита на човешките права - това е Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Рамковата конвенция, както многократно беше изтъкнато тук, в пленарната зала, поради своя рамков характер няма непосредствено действие върху националното законодателство на която и да е от страните, които са я подписали и ратифицирали. Едновременно с това искам ясно да изтъкна, че духът на Рамковата конвенция всъщност в по-голямата си част отдавна е въплътен в българското национално законодателство. Защото дори ако вземем основния закон на страната ни - Конституцията на Република България, там категорично е казано, че не могат да бъдат накърнявани по никакъв начин правата на българските граждани, независимо от техния майчин език - чл. 36, от тяхната религиозна принадлежност - чл. 37 и от тяхната етническа принадлежност - чл. 54. Рамковата конвенция по същество се явява един морален кодекс за спазване на правата на всички граждани в страните - членки на Съвета на Европа.
На този фон аз не мога по никакъв начин да се съглася с тези оратори, които тук поименно изтъкваха три страни - членки на Съвета на Европа, които все още не са подписали Рамковата конвенция, но умишлено не съобщават пред своите колеги и пред българските телевизионни зрители, че всички останали 37 страни на Съвета на Европа са подписали Рамковата конвенция, а 23 от тях също така са я и ратифицирали.
И съвсем естествено възниква въпросът: Рамковата конвенция като такава създава ли някакви предпоставки за размахване на плашилото на някакъв имагинерен бъдещ сепаратизъм, нещо, което пролича в изказванията на някои депутати, преди всичко от Парламентарната група на Демократичната левица? Категорично "не". И за тези, които не са чели текста на Рамковата конвенция, искам да кажа, че чл. 21 дава ясен отговор на тези опасения. Той гласи, че никой от разпоредбите на тази Рамкова конвенция не може да се тълкува като предполагаща каквото и да е право на лице да предприема дейност или да извършва действия, противоречащи на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите.
Естествено възниква оттук въпросът: необходимо ли е да се подпише съпроводителна Декларация и дали можем да одобрим такава? Аз считам, че Декларацията, която беше внесена съвместно от парламентарните групи на Народен съюз и на Обединението за национално спасение, без да тълкува и без да развива Рамковата конвенция, се явява едно послание към българския народ, което препотвърждава трите основни приоритета за българския парламент, а именно запазването на националната цялост, на националния суверенитет и на националната сигурност на Република България. И в този смисъл аз считам, че този документ е най-подходящо послание към българския народ.
Позволете ми в заключение да кажа все пак две неща. Напразно някои хора се стремят да внушат на българските граждани, че подписването на Конвенцията може да създаде предпоставки за сепаратизъм. Не подписването и ратификацията на този документ създават предпоставки за сепаратизъм. Защото сепаратизъм няма и не може да има в една страна, където правата на гражданите са спазени и се спазват за всички граждани, в една страна, където държавата не посяга върху имената на децата на тази държава и насилствено сменя. Не може да има сепаратизъм там, където всеки може в семейството да говори на своя майчин език, но заедно с това знае, че техните деца, получавайки образование в националните образователни институции на официалния език, могат да се интегрират в обществото. И аз отново повтарям - да се интегрират, а не да бъдат асимилирани, да се интегрират в едно многокултурно общество. Това е именно тенденцията, това е и политиката на днешното управление на Обединените демократични сили. Затова считам, че всякакви такива опасения са абсолютно безпочвени.
И още нещо. Считам, че ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства се явява своеобразен тест за всеки един от нас, депутатите на Тридесет и осмото Народно събрание, за вярност и принадлежност към нашите подписи под Декларацията за национално съгласие и по-специално към т. 6 и т. 7, където се отбелязва, че приоритет на българските институции и на Народното събрание се явяват всички действия, които водят до нашето присъединяване към европейските и евроатлантически структури. Рамковата конвенция се явява именно една такава стъпка и нейното ратифициране днес от българския парламент би означавало, че парламентът спазва и гарантира правата на всички български граждани, независимо от майчин език, от етнос и от религиозна принадлежност.
Ето защо аз апелирам да бъде подкрепена ратификацията от българските депутати и изразявам подкрепа на Декларацията, внесена от двете парламентарни групи - на Народен съюз и на Обединението за национално спасение. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика има думата госпожа Татяна Дончева. Имате една минута, с колкото разполага парламентарната група.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Иванов, проблемът не е юридически, а фактически - и това, че има дадености, и че сме слаба страна. Дали ние ще си тълкуваме тази Конвенция, както на нас ни харесва, е един въпрос, но няма кой да ни позволи това. Вижте съседните страни. Македония и Румъния ще бъдат страните, които ще правят мониторинг на България. И те няма само да искат да признаете нещо, а и да го установят. Не знам дали сте се интересувал от факта, че от пет години политика на румънското правителство е по 100 български младежи да учат в румънски висши учебни заведения всичко. Пет души от тях, не всичките сто, да провеждат тази политика - мислите ли, че няма да има претенции за влашка нация, за куцовлашка и за всякаква друга? (Шум в блока на СДС.) Не се вторачвайте само в ДПС. Не се вторачвайте, защото не е това въпросът. И недейте гледа така късогледо. Защото след пет години нещата ще изглеждат другояче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ние сме за ратификация. Но дайте да помислим за текст на декларация, който не създава юридическа база за претенции. Защото текстът на ДПС и на Народен съюз създава такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За дуплика има думата господин Иван Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо Дончева! Като член на парламентарната делегация в Съвета на Европа искам да Ви успокоя, че въпросът, който беше повдигнат там за арумъните, беше повдигнат само в един контекст, а той е за запазване на културното разнообразие на европейския континент и съответната етническа идентичност на тези малцинствени етнически групи, разпръснати в различни страни на Европа и извън Европа. Под никаква форма и никакъв политически контекст нямаше нито в разискванията, нито в изказванията на румънските делегати, нито в резолюцията, която беше приета.
Аз отново апелирам към вас: не размахвайте плашилото на сепаратизма! То е просто един отживял политически трик. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес наистина българският парламент предстои да вземе един много важен акт, един акт, за който вече наистина година и половина се дебатира и се дебатира не само, разбира се, в българския парламент, а се дебатира и в обществото.
Чути бяха много "за" и "против" ратификацията на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Чуха се и днес много "за" и "против". Всъщност като че ли на думи всички казваха: "Да, всички сме за това да се ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства". Никой не посмя да каже, че е против ратификацията. Въпросът се измести някъде другаде.
Всъщност, като ратифицираме Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, кой как вижда нещата? Това, което чух от народните представители от БСП, беше: "Да, нека да се ратифицира, но нека да се плашим с нея - това беше, което чух днес, - нека да се плашим, нека да плашим българския народ." Това беше, което чух днес.
Аз много се надявам, че така, както са успокоени страстите в обществото по тази тема, така и вие ще намерите пътя, наистина да извървите пътя така, както беше казано в началото от господин Евгени Кирилов, за да стигнем до съгласие по един толкова важен въпрос.
Зададени бяха няколко въпроса от ваша страна и аз искам да отговоря на тях. Вярно е, вие изтеглихте вашата декларация и внесохте нова. И сега питате защо не я подкрепят. Защо не я подкрепяте, след като в нея вие не сте записали, че в България няма национални малцинства?
Аз искам да го кажа днес тук, от трибуната на българския парламент, когато ни слушат и българските слушатели и зрители, когато ни слушат българските граждани. Вие днес непрекъснато искахте от някой друг да ви отговаря има или няма национални малцинства в България. А вие самите също не давате този отговор. И съвсем нормално е да не може никой в момента да даде този отговор. Защото този отговор не само ние не можем да дадем като дефиниция. Много хора преди нас, които са били вътре, много по-вътре в проблемите, не могат да дадат. И въпросът не е в това. Въпросът е дали ще се отнасяме с уважение един към друг и дали ще уважаваме различията помежду си. Дали ще дадем правото да има различия помежду ни и да можем да живеем с тези различия заедно, тук в България. А не заради тези различия да се плашим. Защото днес вие пак се опитахте и нас да плашите, и българския народ.
Затова аз ще си позволя да повторя неща, които ми се струва, че много хора знаят, които и много колеги преди мен казаха. Но се чувствам длъжна да ги кажа, да кажа какво означава Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, какво означава обяснителният доклад към нея. Това, че тя означава споделяне на европейски ценности, това че с ратификацията не означава, че тя става пряко правоприложима в България, че означава, че българският парламент и българското правителство в духа на тази Конвенция ще правят своите закони, с оглед особеностите на държавата, разбира се, спазвайки всички разпоредби на държавата.
И това е казано и в Конвенцията, и в обяснителния доклад. Защото вие попитахте: коя е гаранцията, че утре наистина законодателството ще се съобразява с всичко. Гаранцията я има, дами и господа, не само в думите, които днес казваме. Гаранцията я има в Рамковата конвенция. Гаранцията я има в Обяснителния доклад, където абсолютно точно е казано, че прилагането на принципите, изложени в тази Рамкова конвенция, се извършват чрез националното законодателство и подходяща правителствена политика. Тя не предполага признаването на колективни права, а защита на конкретни индивидуални права, регламентирани в националните законодателства. Тоест, защитата я има. И всичко друго е спекулация и разпалване на див национализъм. Извинявайте, че казвам тези думи, но това е истината.
И като че ли на комунизма, преименувайки се в социализъм, му остана едно оръжие - национализма. Национализма, който да размахва и да продължава да го размахва. (Ръкопляскания в мнозинството.) Откажете се от това, защото никой няма полза от това. Никой няма полза! И вие нямате полза. И мисля, че ще намерите сили да го разберете, ще намерите сили да извървите пътя.
Сега искам да ви отговоря защо тази декларация. Да, ние ще подкрепим декларацията, която внесоха колегите ни от Народен съюз и от Обединението за национално спасение. И сега ще ви отговоря защо нея, а не вашата. Затова защото от самото начало ние, от Съюза на демократичните сили, казахме, че искаме ратификацията да бъде приета с възможно най-голямо съгласие на политическите сили. Ние имаме мнозинство в този парламент и можехме да ратифицираме Конвенцията сами. Можехме да го направим. Но не желаехме именно по тази тема да го правим. Желаехме да го направим заедно с вас, с колегите от всички парламентарни групи.
И именно тази е причината, поради която ще подкрепим тази декларация. Защото тя обединява най-много политически сили в българския парламент. Тя помага повече политически сили да застанат спокойно пред българския народ и да кажат: "Няма от какво да се страхувате! Ние може да сме различни като политици, като идеология, но всички сме българи, всички защитаваме българските интереси. И дори и да имаме различия, ние сме заедно, живеем на една територия, ще живеем заедно и няма от какво да се плашим".
Затова ще подкрепим тази декларация. Това е отговорът, който вие задавахте днес много пъти. Затова ще я подкрепим. Защото искахме консенсус. Не искахме сами политически да решаваме този въпрос. Искахме всички институции и политически сили да застанат заедно, с което да постигнем национално съгласие по толкова важен въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Правителството пое своята част от отговорността и участва в процеса на приемането, на подписването и на ратификацията на Рамковата конвенция за малцинствата. Според мен, а и не само според мен, но отвсякъде погледнато, съвсем неоснователно е да се твърди, че правителството е бягало от отговорност, защото ние сме първото правителство, което съгласува с президента на страната подписването на Рамковата конвенция, след това я внесе в Народното събрание с предложение за ратификация. Това са политическите жестове, политическите действия, които нито едно правителство преди това не предприе. Това е поетата отговорност пред нацията. Това е нашето участие във вашия консенсус сега, когато вие сте пред формирането на такъв консенсус за ратификация на Рамковата конвенция. Ние съдействахме максимално, за да може да се постигне това национално съгласие.
Сега, в момента, всички важни държавни институции, които имат отношение към този въпрос, имат единно становище. Трябва да кажем, че такова единно становище досега нямаше. Може би преди време обяснението беше, че президентът бил такъв, управляващите били други, след това, че мнозинството било едно, пък било друго...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Сега обстановката е такава, че в България има съгласие за подписването и ратификацията на Конвенцията.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Сини братовчеди навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ето защо аз считам, че е абсолютно неоснователно и наистина е голословно да се твърди, че правителството е избягало от отговорност. Според мен правителството помогна да се реализира възможно най-добрата формула да не се притиска, да не се смущава работата на Народното събрание тогава, когато то трябваше да формира този консенсус, който ние очакваме тази вечер. Това, от една страна.
Слушах дебатите в тази зала и тук, и пред телевизора оттатък. Не можах да ги проследя всичките, но ми направи впечатление следното. Твърде много страхове чух от представителите от лявата част на залата. (Реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вярно е, че е типично за хората да имат страхове. Хората живеят със страха и страхът ги следва в целия им живот. Каква е разликата, обаче, в страховете на хората? Примитивните хора се страхуват от измислени неща. Развитите интелектуално нации и личности се страхуват от по-реални опасности.
Аз чух тук много измислени страхове, чух много архаизъм, чух съчинени неща. Но кой, ако не дивакът, си създава идол и след това от страх пред идола му принася жертви? (Смях в залата, бурни ръкопляскания от мнозинството.)
Аз нямам тези страхове, които чух тук да се споделят от представителите на Българската социалистическа партия. По никакъв начин не мога да споделя нито измислените им, нито - така, както им се струва - реалните страхове.
Какво става в тази зала днес и тази вечер? Става нещо изключително важно. Аз така бих го определил съвсем накратко: ние погребваме окончателно национализма като антипод на демокрацията. И с това погребваме окончателно последната опора - реална или измислена - на бившия комунизъм.
Погледнете на запад от България! Какво има на запад от България? Къде се е вкопчил в последна защитна позиция сръбският комунизъм? В националния въпрос, в етническия екстремизъм.
Защо в Република Югославия няма демокрация? Защо няма свободни медии? Защо няма свободни мнения? Защо не се развива Югославия така, както се развиват всички останали страни? Защо е постоянен източник на напрежение? Защото там няма терен за демокрация. Там всички или са сърби, или са черногорци, или са албанци, или са някакви други. Те всичките са някакви със своя етнически признак и никой не е демократ.
Не може да бъдем демократи и ние в тази зала, ако извадим тази карта и започнем да я разиграваме пред българския народ. Българският народ вече е мъдър. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: През 1990 г. ние намерихме решение на един тежък въпрос. Аз си мисля, че решението, което тогава намерихме, днес го отдаваме окончателно на тази тема и тази тема - повярвайте ми, аз съм дълбоко убеден - след ратификацията на Рамковата конвенция никой няма да може да повдигне отново в българското Народно събрание. И така ще кажем: "Сбогом на патриотарството! Сбогом на всякакви екстремизми - етнически, религиозни и пр.!"
Много съжалявам, господа, всеки, който е разчитал на такава основа, просто трябва да стане реален европейски политик. Така че: "Сбогом на оръжията!" Благодаря. (Бурни, продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя господин Костов.
Пристъпваме към гласуване. Ще гласуваме първо декларациите по реда на тяхното постъпване в деловодството на Народното събрание. (Шум в залата.)
Моля за тишина!
Има думата господин Миков за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Има точка от дневния ред с внесен законопроект. Сега започваме да гласуваме декларации. Благодаря. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, Вие пак не сте разбрали нещо. Всички сме, поне на думи, за ратификацията на Рамковата конвенция. Въпросът е дали тя ще бъде приета с или без Декларация. Затова започваме с гласуването на декларациите. Ако не се приеме никоя, това ще означава, че Рамковата конвенция след това ще бъде поставена за гласуване без декларация. Ако се приеме една или повече декларации, при второто четене вече ще се действа съобразно нашия правилник.
Декларация във връзка с ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства № 854-03-6, внесена от Анатолий Величков и Красимир Каракачанов на 19 октомври 1998 г. Чета й текста:

"Д Е К Л А Р А Ц И Я

В съответствие с Конституцията на Република България, която гарантира равенството пред закона на всички български граждани, без оглед на етнически, религиозни и други различия,

В изпълнение на ангажиментите, поети с действащи международни договори, по които България е страна, и

В израз на солидарност с целите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства Република България декларира, че на нейна територия няма национални малцинства."
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 54, против 42, въздържали се 123.
Декларацията не се приема. (Реплики в блока на ДЛ.)
Господин Баташки!...
ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място, по войнишки): Слушам, господин председател! (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще изгубим един глас?!... (Оживление в залата.)
"Проект за декларация във връзка с ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства № 954-03-2, внесен от Христо Иванов и Христо Петров на 3 февруари 1999 г.

Д Е К Л А Р А Ц И Я:

Република България е демократична европейска държава, чиято Конституция гарантира равни права и възможности на всички български граждани, независимо от тяхната принадлежност към етнически, езикови, религиозни или културни общности.
Република България се солидализира с правните принципи на Конвенцията за защита на националните малцинства и оценява високо нейното значение за мира и стабилността в Европа.
Оценявайки историята и конкретните обстоятелства, Република България декларира, че на нейната територия няма национални малцинства.
Настоящата декларация съпътства Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и е неразделна част от него".
Моля, гласувайте!
Гласували 212 народни представители: за 35, против 71, въздържали се 106.
Декларацията не се приема.
"Проект за декларация във връзка с ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства № 954-03-3, внесен от Георги Седефчов Първанов на 17 февруари 1999 г.


Д Е К Л А Р А Ц И Я

Като потвърждава своята привързаност към ценностите на Съвета на Европа и желанието за интеграция на България в Европейския съюз; като се ангажира с политика на уважение към етническата и религиозната идентичност на всички български граждани и за тяхното пълноценно интегриране в българското общество; като отстоява индивидуалния, универсалния характер на човешките права; като смята ратификацията за акт на солидарност с целите и принципите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Народното събрание на Република България

Д Е К Л А Р И Р А:

Първо. При ратифицирането на Рамковата конвенция България се ръководи от принципа за равенството и недискриминацията на всички свои граждани, независимо от техния произход и етническа принадлежност.
Второ. Принципите на Рамковата конвенция ще се прилагат от българските власти в съответствие с националното законодателство на Република България спрямо българските граждани, принадлежащи към етнически общности, традиционно живеещи в страната.
Трето. Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост, националното единство и суверенитета на българската държава, нейната вътрешна и международна сигурност".
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 72, против 129, въздържали се 17.
Декларацията не се приема.
"Проект за декларация във връзка с ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства № 954-03-4, внесен от Стефан Димитров Савов и група народни представители на 17 февруари 1999 г.

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Като потвърждава своята привързаност към ценностите на Съвета на Европа и желанието за интеграция на България в европейските структури, ангажирано с политиката на защита на човешките права и на толерантност към лицата, принадлежащи към малцинствата и тяхното пълноценно интегриране в българското общество, Народното събрание на Република България

Д Е К Л А Р И Р А:

Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност".
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 161, против 52, въздържали се 8.
Декларацията е приета. (Бурни ръкопляскания.)
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Моля Ви, господин председател, да отбележите, че съм гласувал "за". Мисля, че пултът за гласуване не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи, гласували са 222 народни представители: за 162, против 52, въздържали се 8.
За отрицателен вот думата има господин Башикаров.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Гласувах "против" на следните кратки основания. Безспорно зачитането на човешките права на лицата, принадлежащи към малцинства, общности и групи е политическа и морална повеля на европейската интеграция. Същевременно политиката на европейската интеграция не бива да пренебрегва целостта и суверенитета на българската държава. Именно затова трябва да се намери ясната формула на включването на Рамковата конвенция в националното ни законодателство. За съжаление мярката не беше намерена. Преразказването на чл. 21 от Рамковата конвенция няма никаква реална стойност.
Приетата току-що декларация не се произнася относно употребените в Рамковата конвенция термини като "национално малцинство", "малцинствен език" и други несвойствени понятия за българската правна система и за историческите и културни традиции на нашата страна. Това тревожи и обрича бъдещето прилагане на Конвенцията. Прилагането на разпоредбите на Рамковата конвенция може да бъде само в съответствие с Конституцията на Република България и действащото българско законодателство, които гарантират по-развити и еднакви права на всички български граждани.
Не са гарантирани също правата на лица, които са мнозинство в рамките на държавата, но са малцинство в отделен регион. В такъв вид ратификацията поставя под съмнение еднонационалния характер на българската държава, както и нейната вътрешна и международна сигурност, създава впечатление, че Народното събрание ратифицира Конвенцията под някакъв натиск, целящ България да признае несъществуващи национални малцинства. (Силен шум и реплики.) По такъв начин България се присъединява към Рамковата конвенция не защото тя отговаря на потребностите на страната, а защото това се изисква отвън. При това положение съществува реална опасност Рамковата конвенция да стане повод за необосновани претенции и причина за етнически конфликти, което може да доведе до ерозия на националното ни единство... (Силен шум, реплики и тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Башикаров, времето изтече.
ПЕТЪР БАШИКАРОВ: ... до ерозия на националното ни единство и националната цялост на българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля за малко внимание. Господин Юсеин, Вашето гласуване е отбелязано в компютъра, така че цифрите са първоначално обявените - гласували 221: за 161, против 52, въздържали се 8.
"Проект за декларация във връзка с ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства № 954-03-5, внесен от Жорж Ганчев и група народни представители.

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Народното събрание на Република България, водено от принципите и идеалите, залегнали в Конституцията, и международните ангажименти на страната, заявявайки своята воля за съхраняване на суверенитета и сигурността на Република България и единството на българския народ, ратифицира Рамковата конвенция, като декларира:
Република България е еднонационална и неделима държава, записана като такава в ООН. Тя не е анексирала чужди територии. В България няма национални малцинства. У нас има само български граждани с еднакви права и задължения, без оглед на етнически, културни и религиозни различия."
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 51, против 126, въздържали се 27.
Декларацията не се приема.
На първо четене е приета само една декларация, това е декларацията, внесена от Народен съюз и ОНС.
Пристъпваме към първо гласуване на Закона за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Вече имаме приета на първо четене декларация към този законопроект.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Рамковата конвенция.
Гласували 216 народни представители: за 161, против 32, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За отрицателен вот думата има господин Марков.
ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! Гласувах "не", въпреки че това е един морален документ. И аз уважавам мнението на колегите, които гласуваха "за". На тяхна отговорност. Както на моя отговорност гласувах "не", придавайки значение на отрицателните последици, които може да има този акт за бъдещето на отечеството.
Аз уважавам думите и с благодарност приех тези на господин Местан. Във всяка една от неговите думи бликаше искреност и привързаност към общото ни отечество. Но не господин Местан ще определя за в бъдеще последиците, а враговете на България. Те ще бъдат и те са внушили днес да бъде това. Защото всичко това, което се съдържа в моралния документ, в Конвенцията, през цялото времетраене между двете войни всички български правителства са го пледирали и са молили за съдбата на българските малцинства. Те бяха посечени и унищожени от тази Европа. Заради това аз не вярвам на нейната добросъвестност днес, когато ни налага този документ, когато икономически и морално е неизгодно да бъдеш българин, а е изгодно да бъдеш към някое малцинство - и лъжесвидетелите на Йехова, и отцеругателите от ОМО "Илинден", и всички други - на Муун и на маймун, и на всички други, които искат да превърнат България в планета на маймуните! Това няма да го позволи българският национализъм!
Господин министър-председателю, Вие го погребвате тази вечер. (Ръкопляскания от ДЛ.) Вие мен можете да ме погребете още утре, но Вие няма да погребете българския национализъм. Най-малко хиляда млади души, които са от следващите поколения, са приели от мен идеите на българския национализъм и той ще пребъде докато България я грозят опасности и докато като слепци се движим към Европа, забравяйки пътя към България! (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
За процедура думата има господин Димитър Стефанов.


ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Предвид на това, че се очерта едно внушително мнозинство при гласуването както на Конвенцията, така и на един от вариантите на съпътстващата Декларация и на това, че се проведоха обстойни и продължителни дебати, правя формално предложение за преминаване към второ гласуване незабавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Срещу това предложение има ли някой?
Господин Стефан Гайтанджиев има думата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господа министри, колеги! Всеки парламентаризъм има своите принципи. Първото гласуване е гласуване по принцип. Тук вече знаем волята на мнозинството. Но има и детайли. Приемайки един законопроект с една декларация по принцип, нека да помислим, че има и предложения, даже пред мен е едно на колегата Христо Смоленов, в което се предлагат корекции в самия текст. Нека се даде време на водещата комисия да обработи, да види текста, защото може понякога една дума да бъде от голямо значение.
Така че аз предлагам да действаме по правилника и да дадем възможност да се разгледа от водещата комисия по-подробно текстът на Декларацията по-специално. Благодаря на господин Гайтанджиев.
Поставям на гласуване предложението да преминем към второ четене на Законопроекта за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства заедно с Декларацията към него.
Моля, гласувайте!
Гласували 203 народни представители: за 148, против 52, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА.
Господин Башикаров, ще докладвате ли на второ четене законопроекта? Не?
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, текстът на закона гласи следното:
"З А К О Н
за ратифициране на Рамковата конвенция за защита
на националните малцинства

Член единствен. Ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписана на 9 октомври 1997 г. в Страсбург, със следната декларация:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Като потвърждава своята привързаност към ценностите на Съвета на Европа и желанието за интеграция на България в европейските структури, ангажирано с политиката на защита на човешките права и толерантност към лицата, принадлежащи към малцинствата и тяхното пълноценно интегриране в българското общество, Народното събрание на Република България

Д Е К Л А Р И Р А:

Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има постъпили предложения.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има постъпили две предложения към текста.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кога са постъпили? (Шум и възражения в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предварително постъпиха, господин Марангозов! Какво значи "кога?"! Ако сте се сетили, да се подали и Вие! (Шум и реплики в Демократичната левица.)
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Първото е от господин Христо Смоленов, което гласи:
"На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника внасям предложения за редакционни поправки към проекта за Декларация, подготвен от ОНС и Народен съюз и внесен на 17 февруари 1999 г.
Бележки по преамбюла:
1. В първия абзац на преамбюла след думите "европейските структури" да се добави "без дезинтеграция на страната и националното единство".
2. Във втория абзац на преамбюла след думите "човешките права" да се добави "и гарантирано равноправие на всички български граждани, независимо от етническите, културни или религиозни различия помежду им, с оглед на пълноценното им интегриране в българското общество".
В самата Декларация след думите "ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства" да се добави "не означава, че на територията на страната съществуват малцинства, принадлежащи към друга нация. Прилагането на Рамковата конвенция изключва дейности, нарушаващи териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност".
Това е първото предложение.
Второто предложение е моето и то касае самия текст на закона. Гласи: "На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за второ четене към текста на законопроекта за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, внесен от Министерския съвет.
В текста на законопроекта след думите "Рамковата конвенция за защита на националните малцинства" се добавят думите "и обяснителния доклад към нея".
Това са две писмени предложения.
Аз бих искал да направя и едно устно предложение. В преамбюла към Декларацията думите "лицата" и "малцинствата" да не бъдат членувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Това, което каза господин Лъчезар Тошев, още своевременно Народният съюз и ДПС го казаха на предното заседание. Ние казахме, че тези лица и малцинства трябва да бъде. Тъй че предложението е от нас, ето тук господата от ДПС клатят утвърдително глава, така че това трябваше да бъде прочетено правилно, защото това ще влезе в протокола.
Господин председател, смятам че е ясно, няма смисъл да говоря повече по този въпрос. В края на краищата това е волята на вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, това ще бъде коригирано.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Предлагам в преамбюла, на приетата от мнозинството декларация, във втория абзац думата "малцинствата" да отпадне, като се замени с думите "етнически общности" и текстът ще стане така:
"Ангажиран с политиката на защита на човешките права и на толерантност към лицата, принадлежащи към етнически общности, и тяхното пълноценно интегриране в българското общество."
Това е моето предложение.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Ние по този въпрос вече дебатирахме и сме гласували. Вече сте закъснели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. За да бъда последователна на първия вариант декларация, който изготви моята парламентарна група и на който се позовах в изказването си, както и последователна на предложението, което направих на заседанието на Комисията по национална сигурност, както, ако щете, и на вече обявеното от мен в същото изказване, което направих преди малко, правя процедурно предложение за отпадане на преамбюлната част на декларацията. Основанията за това са най-малко две.
Първото основание е, че няма нито една декларация, която да съдържа преамбюлна част, от всички вече депозирани ратификационни документи на страните, подписали Конвенцията.
Второто ми съображение е, че истината е, че споровете най-вече се разгоряха около тази преамбюлна част.
Моля да бъде подложено на гласуване това мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
Има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, правя следните предложения.
Първо, в преамбюла думата "лица" да се замени с "български граждани". Давам ви пример. Има общности от китайци в България, които се занимават с китайските ресторанти. Те не са български граждани. И повече да станат, и по-малко, българската държава не може да се ангажира нито да ги обучава на майчин език, нито да им дава телевизионно време и т.н.
Второ, "етнически малцинства" да се замени с "етнически общности, традиционно живеещи в страната". За да се предпазим, ако има потоци бежанци за тях да осигуряваме такива неща.
СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Няма такова нещо. Защо говорите така?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ние имаме право, след като декларацията придружава законопроекта, между първо и второ четене да ви направя допълнения. Такова право, независимо че не е направено писмено, защото нямаме фактическа възможност, го правим тук. Предполагам, че председателят ще го подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Точка втора декларира това да стане точка първа и да съществува точка втора във варианта, който отговаря на т. 13 от тълкувателната декларация, придружаваща Конвенцията със съдържание:
"Принципите на Рамковата конвенция ще се прилагат от българските власти чрез - както каза господин Тошев - националното законодателство на Република България спрямо българските граждани, принадлежащи към етнически общности, традиционно живеещи в страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От името на вносителите искам да кажа, че поправките, които тук госпожа Елена Поптодорова и госпожа Татяна Дончева предложиха, ние не можем да ги приемем. Ние приемаме нашата декларация. (Ръкопляскания от ОНС.) Това трябва да се знае и да бъде съвсем ясно. Ние сме предложили една декларация.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кои вие?
СТЕФАН САВОВ: Ние, да, "Народен съюз" и ДПС. Някой пита - "Кои ние?". Ами ние, да. (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, ОНС. Все пак, ДПС, нали?
Така или иначе в края на краищата вносителят има право да изкаже мнение дали приема или не приема една поправка. Смятам, че това е съвсем парламентарно, съвсем ясно, защото ние така, както сме тръгнали, в края на краищата ще чуем и трето предложение, ако може тази декларация въобще да я няма. Така ще стане. (Шум и неодобрителни реплики от ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин Савов, парламентарно е, когато един законопроект е приет на първо четене, да имаме право за предложения по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, имате, нали се разбрахме, че го имате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Понеже ни лишавате от това право и понеже ни поставяте пред свършен факт да ви правим предложенията устно, не ни отнемайте поне това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да ви го отнемем.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: А пък, разбира се, с гласуване може да приемете каквото си искате, но не дирижирайте предварително гласуването. Белким пък някой се сбърка да помисли. (Весело оживление в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Имам едно съвсем кратко предложение, което може би ще даде своя принос да ни обедини при всичките съмнения, които съществуват.
Предлагам само една единствена дума да бъде включена в последната част на текста и той да придобие следния вид:
"Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната - предлагам тук да се запише - и еднонационална българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност."
Да прибавим към думата "единната" израза "и еднонационалната българска държава". Благодаря ви. (Шум и неодобрителни реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев. (Шум и реплики в залата.)
Моля за внимание!
Пак започваме с предложенията за поправки на декларацията, защото по Конвенцията няма предложения.
Съгласно нашия правилник, първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Елена Поптодорова - да отпадне преамбюла на декларацията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 216 народни представители: за 69, против 43, въздържали се 104.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Смоленов.
Гласували 202 народни представители: за 54, против 133, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов - "малцинствата" да се замени с "етнически общности".
Гласували 213 народни представители: за 68, против 128, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Татяна Дончева вместо "лица" - "български граждани", и вместо "малцинства" - "етнически общности, традиционно живеещи в страната", и че "принципите на Рамковата конвенция ще се прилагат от властите чрез националното законодателство".
Гласували 208 народни представители: за 64, против 128, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев в текста на Декларацията след думата "единната" да се добави "и еднонационалната българска държава".
Гласували 210 народни представители: за 48, против 114, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Остава негласувано още едно предложение, което обаче вече е в закона - предложението на народния представител Лъчезар Тошев: в член единствен след думите "в Страсбург" да се добавят думите "и обяснителния доклад към нея".
Така че член единствен да гласи:
"Ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписана на 9 октомври 1997 г. в Страсбург, и обяснителния доклад към нея със следната Декларация" и след това ще прочета и текста на Декларацията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 179, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Сега чета законопроекта заедно с Декларацията:
"З А К О Н
за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства

Член единствен. Ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписана на 9 октомври 1997 г. в Страсбург, и обяснителния доклад към нея, със следната

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Като потвърждава своята привързаност към ценностите на Съвета на Европа и желанието за интеграция на България в европейските структури,
Ангажирано с политиката на защита на човешките права и на толерантност към лица, принадлежащи към малцинства и тяхното пълноценно интегриране в българското общество
Народното събрание на Република България

Д Е К Л А Р И Р А:

Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност."
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 162, против 28, въздържали се 18.
Законът е приет и на второ гласуване.
За отрицателен вот думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, гласувах "против" на второ четене, на първо гласувах "въздържал се", надявайки се, че между първо и второ четене ще се внесе яснота как ще се прилага Рамковата конвенция в България. За съжаление мнозинството не позволи всички онези предложения, които можеха да снемат неяснотата относно това към кого ще се прилага, как ще се прилага и отказаха отново всякакъв диалог. Нещо повече, в изказванията и на господин министър-председателя, и на госпожа Михайлова, прозвучаха редица мисли, които само убеждават, че правителството няма яснота какво означава декларацията и как ще я прилага.
Мислите за диваци и за други подобни разсъждения не подлежат на коментар. Аз не мога да разбера, да речем, защо една позиция, която възприема Република Австрия, може да бъде квалифицирана като дивашка. Тук прозира една такава лековатост: няма проблем, няма лошо, както и да го запишем, няма страшно! Не ни плашете!
Така може да се разсъждава в кръчмата. Така не може да се разсъждава в един парламент, който е длъжен да прецизира дума по дума, текст по текст и отговорно да заяви пред обществото, че с отворени очи приема един изключително отговорен документ. За пореден път правителството демонстрира една пълна безотговорност. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
Втори отрицателен вот - господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, драги колеги народни представители! Гласувах отрицателно, защото не желая бъдещите поколения да кажат, че този парламент погреба националната цялост на България и целостта на нейния изстрадал и мил народ и то точно един ден преди злокобната дата 19 февруари, когато на бесилото за тази България увисна най-големият българин - Васил Левски. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бончев.
Трети отрицателен вот - господин Жорж Ганчев.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър-председател, гласувах отрицателно по две причини. Първата, съглашението между Народен съюз и ДПС е ясно, но вие нямахте смелостта и достойнството, вие, управляващите - СДС, да излезете с документ и декларация и да убедите българския народ. Вие се криете зад гърба на ваши бивши и сегашни партньори.
Второ, точно комунистите от Евролевицата, които обслужваха Тодор Живков като преводачи и темподобни, гласуваха против нашата декларация. Какво ви говори това? Вие, които вкарахте тези вътре и не ги пуснахте във властта, те още се надяват да стигнат до нея. Срамно е и тяхното поведение!
Тъжно е, че легионерът Дянко Марков единствен наистина ви каза защо не трябва да се гласува положително за този документ, защо националното малцинство е абсурд в малка България, където всички етноси са наши братя и сестри и живеем заедно в мир.
Ние осъждаме комунистическата агресия срещу турското малцинство. Аз живях в самоизгнание 25 години и въпреки това ви казвам, че ако днес трябва да направя нещо, за да вкарам в затвора някои виновни за 1984 и 1985 г., аз бих го направил.
И въпреки това, в заключение ви казвам: днес е срамен ден за България и за българската демокрация. Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Има думата господин Стефан Савов. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ, възражения.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Какво става? Извън темата на дневния ред, нали? Коя е темата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарна група. (Силен шум и изразено неодобрение в блока на ДЛ.) Моля? Нищо не чувам! Десет души говорят. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.) Как по коя схема? По правилник.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Вижте правилника! Прочетете си го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правилника аз го знам. Вие го вижте. И го научете, не само да го видите. Прочетете и научете!
СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, още от времето, когато аз бях председател, непрекъснато говорех това на нашите приятели комунистите - че трябва да четат и да се научат. Няма да четат и няма да се научат, това е ясно! (Смях и оживление в залата.)
Да, господин Пирински го знае най-добре, защото той и по това време беше и е чувал неведнъж от мен и беше едно постоянно присъствие пред председателското място. Но не съм дошъл за това.
Аз се възмущавам и искам да го изразя, защото все пак това са думи, които остават. Възмущавам се, че тук някои се гаврят с паметта на Апостола. Гаврят се с паметта на Васил Левски. Просто стига вече с тези неща! Стига вече, става един или друг, който утре ще си замине, и не се знае, въобще няма да го има в историята, и той ще обяснява какво бил казал Левски и какво бил мислил Левски.
Аз пък мога да кажа следното нещо, което е важно и имам известно право, няма да кажа сега защо. Но така или иначе, не трябва да се говори за Левски, а трябва да се действа за Левски. Трябва да се действа в името на Левски. Левски е този, който се е борил за едно разбирателство тук, в България, между българи, турци и всички...
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Това извън дневния ред ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
СТЕФАН САВОВ: Така е, господине! Така е! Може да е извън дневния ред. Ще си позволя извън дневния ред, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Я излезте навън, напуснете, господин Иванов!
ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така! Точно така!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Тогава всички ще излезем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами, излезте всички. Излезте. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
СТЕФАН САВОВ: Време е да излязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля, тишина в залата.
СТЕФАН САВОВ: Аз няма какво повече да кажа, освен това, което казах вече. И то е: недейте да говорите за Левски по този начин, както говорите, особено пък хора, които в продължение на петдесет години правиха всичко възможно против идеалите, против заветите на Левски. Тези хора ги знаем, те са от лявата ми страна. Защото тези хора именно бяха против, бих казал, националното чувство, против, ако щете, и Левски, против какво ли не. Защото, извинявайте, обаче спомнете си, че вие не позволявахте години наред да се говори за национални идеали. Важното беше, както казвахте: "Сталин - Тито - Димитров". Добре, че стана Сталин - дупка - Димитров, след това дупка - дупка - дупка. (Смях и оживление, ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Савов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е голям ден за българския парламент, защото ние заедно направихме една много голяма крачка към Европа. Връщаме се там, където винаги сме били и аз поздравявам всички с днешното гласуване.
Искрено се радвам, че и правителството даде своя принос, за да се стигне до тази ратификация. С това гласуване, с тази ратификация, парламентът казва "Да!" не само на европейските ценности, парламентът казва "Да!" на родолюбието, парламентът казва "Да!" на патриотизма. И парламентът казва "Не!" на национализма, "Не!" на религиозния фундаментализъм, "Не!" на етническия екстремизъм! Поздравявам ви за това решение! (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и Евролевицата.)
И накрая, в този парламент очевидно има европейско мнозинство от две трети. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя Иван Костов.
Съобщения за парламентарния контрол.
На 19 февруари 1999 г., петък:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на държавната администрация Марио Тагарински ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ивалин Йосифов;
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Румен Овчаров, Иван Бойков, Михаил Миков, Стефан Стоилов, Яшо Минков, Руси Статков и Петър Димитров, и на три питания от народните представители Стефан Нешев, Румен Такоров и Руси Статков;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Жорж Ганчев, Иван Борисов и Елена Поптодорова, и на питане от народния представител Ивалин Йосифов;
- министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на питане от народния представител Михаил Миков;
- министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Венко Вълчев;
- министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов;
- министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Бойков, Дора Янкова и Руси Статков.
На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
- министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов;
- министърът на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради ангажимент на народния представител се отлага отговорът на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на питане от народния представител Иван Костадинов Иванов.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе насроченото за днес свое заседание идващия четвъртък.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 18,54 ч.)



Председател:
                     Йордан Соколов


Заместник-председател:
                                         Иван Куртев


Секретари:
                 Ивалин Йосифов

                Камен Костадинов