Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 11 до 17 март 1998 година:
Законопроект за изменение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Вносител - народният представител Владислав Костов. Водеща комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Вносител - народната представителка Емилия Масларова. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за даване на разрешение за участието на Република България в многонационалните сили за стабилизиране SFOR - Босна и Херцеговина, по мандата на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и под командването на НАТО. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за закрила и развитие на културата. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по културата и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
Законопроект за защитените територии. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - народният представител Димитър Луджев. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за защита на животните. Вносител - народният представител Петър Георгиев. Водеща комисия - Комисията по опазване на околната среда и водите.
Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - народният представител Иван Симеонов. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
Законопроект за преодоляване на последствията от ликвидацията на уранодобива в България. Вносители - народният представител Атанас Богданов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по енергетика и енергийни ресурси.
Законопроект за ратифициране на Конвенция N 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, приет от Международната конференция на труда. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за бежанците. Вносители - народният представител Евгени Кирилов и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Законопроект за закрила на потребителя. Вносител - народният представител Панчо Панайотов. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
Има няколко оттеглени законопроекта:
Народният представител Иван Сунгарски на основание чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегля внесения от него законопроект за взривните вещества, боеприпасите и оръжията N 854-01-03.
Народният представител Александър Пиндиков оттегля внесения от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България N 854-01-16.
Народният представител Петър Георгиев оттегля внесения от него законопроект за защита на животните N 54-01-114.
За седмичната програма е направено предложение само от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен проектът за програма за работата на Народното събрание за 18 - 20 март 1998 година:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (вносители - народните представители Никола Николов, Александър Праматарски и Атанас Папаризов).
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета - продължение.
3. Второ четене на законопроекта за създаване на фонд "Развитие на системата за народната просвета".
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
5. Първо четене на законопроекта за подпомагане на земеделските производители.
6. Първо четене на законопроекти за защита на конкуренцията (вносители - Министерският съвет и народният представител Стефан Нешев). Доколкото разбрах, на заседанието на комисията вносителят на единия законопроект - народният представител Стефан Нешев, е заявил, че го оттегля, но това трябва да стане в писмена форма, съгласно нашия правилник.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указа за борба с дребното хулиганство.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
10. Парламентарен контрол.
По седмичната програма предложения за разместване и отпадане има ли?
СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Не оттеглям законопроекта по точка 6, а оттеглих законопроекта за фондовите борси. По точка 1 оттеглих законопроекта си, а не по точка 6. Искам да сме коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, благодаря.
Няма желаещи да се изкажат.
Моля да гласувате проекта за седмичната програма.
Гласували 179 народни представители: за 178, против няма, въздържал се 1.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА, ФОНДОВИТЕ БОРСИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА.
Определям по 30 минути на парламентарна група.
Давам думата на председателя на водещата комисия - Комисията по икономическата политика - господин Никола Николов, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика към Тридесет и осмото Народно събрание по Законопроект N 854-01-17 от 26 февруари 1998 г. за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, внесен от народните представители Никола Николов, Александър Праматарски и Атанас Папаризов

На редовното си заседание на 4 март 1998 г., с участието на вносителите Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Народните представители поддържат установените в законопроекта правила за публичните дружества и за организиран извън борсов пазар, които ограничават възможностите за изкупуване на занижени цени на акциите от предприятията, продадени в процеса на масовата приватизация, и за злоупотреби при търговията с ценни книжа, създават по-добра защита на дребните инвеститори от съществуващия в момента режим и съдействат за ускоряване развитието на капиталовия пазар в страната.
В дискусията по законопроекта бяха изказани съмнения относно необходимостта всички акции на публичните дружества да бъдат безналични и да се търгуват чрез инвестиционни посредници. Обсъдено беше и предлаганото в законопроекта отклонение от правилото на чл. 195 от Търговския закон при публичните дружества. Беше направено предложение за въвеждане на по-широки и цялостни изменения в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, които да гарантират в по-висока степен правата на дребните инвеститори.
Комисията по икономическата политика подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов. Имате думата за изказвания по внесения законопроект.
От името на вносителите има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Неслучайно в Икономическата комисия възникна предложението за подобен закон. То е логично продължение от тези промени, които ние приехме във връзка с това акциите на инвестиционните фондове да се търгуват само на борсата. След това в практиката се установи, че след преобразуването на тези фондове, съгласно закона, би следвало този стремеж към по-голяма публичност да бъде отразен и по отношение на всички дружества, които имат повече от 100 участника.
В Икономическата комисия имаше подробна дискусия и тя обхвана именно тези проблеми, които засегна сега председателят на комисията господин Николов. Но, разбира се, този закон трябва да бъде предмет и на едно по-широко обсъждане не само от гледна точка на защитата на малките акционери, което ние предлагаме, но в подготовката на закона за второ четене да видим и всички ефекти на закона върху вече приватизирани дружества.
Смятам, че ние много задълбочено въз основа на вашите изказвания ще разгледаме не само случаите дали всички ценни книжа да са безналични и не само въпросите, свързани с публичните дружества по отношение на бившите приватизационни фондове, но ще трябва навярно да уточним закона по отношение на такива предприятия, които имат повече от 100 участника в резултат не на масовата, а на касовата приватизация, където тези участници са получили преференциални акции по техните права по чл. 5. Очевидно ние нямаме предвид сега тези три приватизирани циментови завода например да бъдат превърнати автоматично в отворени дружества. Този текст в закона ще бъде уточнен за второто четене по такъв начин, че да не се получи този ефект, който ние като вносители не търсим.
Освен това възниква въпросът и за някои не от преобразуваните фондове, а от предприятията по линията на масовата приватизация, които в резултат на интереси на стратегически инвеститор действително имат повече от 100 на сто отделни участници, които обаче едва ли притежават повече от 2 - 3 на сто. Такъв пример е Кибритената фабрика "Суидиш меч" с участието на "Суидиш меч". Очевидно ние може би не трябва да задължим този емитент непременно да се превърне в публично дружество.
Тоест нашата логика при подготовката на закона не е била такава - да нарушим интересите на предприятията, които в процеса на приватизацията са добили такава собственост, която им осигурява по-нататъшното функциониране. Нашата логика е единствено, както и господин Николов отбеляза, да защитим малкия инвеститор и неговите акции, особено в досегашните приватизационни фондове.
Затова ви молим, тъй като никое предложение не е съвършено, в хода на дискусията да се спрете и на тези въпроси, за да можем да ги уточним за второто четене. Действително Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, който съществува вече трета година, има нужда и от други уточнения, които се налагат от практиката.
Още веднъж, приканвайки ви да подкрепите нашето съвместно предложение в полза на малките инвеститори, от името на вносителите ви моля да внесете и всички такива предложения, които сте забелязали, които могат поради характера на текстовете да внесат и други промени или двусмислени ефекти, които ние очевидно не сме имали предвид. Именно това е ролята на подготовката за второ четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Просто ще продължа мисълта на господин Папаризов, водени от идеята, че трябва пълноценно да защитим правата на малките инвеститори. Защото има реална опасност от изкупуване по занижени цени на придобитите от населението акции на предприятия от приключилия първи тур на масовата приватизация и увеличаване на измамите и злоупотребите при търговията с ценни книжа на тези дружества, а също така и от притеснението, че се спъва развитието на капиталовия пазар от изоставащата в момента правна уредба. Водени от това, ние предложихме тези промени в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Това е една малка промяна, която касае наистина само публичните дружества.
Тъй като ние даваме определение на "публично дружество" тук, автоматично възниква въпросът кого засягаме с тази промяна. Безспорно засягаме всички онези дружества, които се получиха в резултат на преобразуването на приватизационните фондове. Това са холдингите, в които се превърнаха част от инвестиционните фондове, това са и инвестиционните посредници, част от тях станаха инвестиционни посредници. Тези дружества са публични според нашето определение за публично дружество. В публични дружества се превърнаха и много малка част, според наша оценка, от 50 до 100 приватизирани при първия тур на масовата приватизация търговски дружества. Малка част, специално подчертавам.
Разбира се, възниква въпросът дали е прецизен нашият текст. Тук аз се присъединявам към господин Папаризов и ви моля, ако вие считате, че има по-прецизни текстове, да ги предложите между първо и второ четене, като ние ще ги обсъдим и ще ги приемем.
Следващият голям въпрос, който възниква при приемането на този законопроект пред вас, вероятно ще бъде отговорът на въпроса не влиза ли в противоречие защитата, така, както ние сме предвидили в нашия законопроект, на малкия инвеститор с интересите на големия инвеститор. Тук беше посочен един пример от господин Папаризов. Има много други примери. Такъв подходящ пример би могъл да бъде МДК - Пирдоп, приватизиран от "Юнион миниер", такъв пример би могъл да бъде "Соди" - Девня, приватизирана от "Солвей". Но водени точно от тази мисъл, ние сме предвидили един механизъм на възможност да бъде отписано публичното дружество. Този механизъм е, когато акционерите станат по-малко от 100, което дава възможност наистина да бъдат затваряни такива дружества от един инвеститор, който иска да има сериозен капиталов контрол върху управлението на дружеството. Тази възможност ние сме я предвидили. Може би тя трябва да бъде обсъдена тук между първо и второ четене, би могло да се предложат и други цифри.
Процентът от капитала. Има математическо доказване защо процентът от капитала няма значение. Значи това са три натрупани съждения и помежду им, и отрицанието им е или отхвърлянето на всяко едно от тях трите. Аз лично доста се занимавах с въпроса кои да бъдат критериите при затваряне на едно търговско дружество. И според мен се оказа, че това е възможността. Но, разбира се, ние трябва може би още един път да видим и други възможности, при които да се затвори едно публично дружество.
С това аз завършвам. Ние целяхме, в края на краищата това да направим - да създадем адекватна обща законова уредба за защита на интересите на дребните акционери, фактически вече в публични акционерни дружества. При условията и по реда на отделни закони, между другото, възникнаха тези публични акционерни дружества. Също така повишаване на сигурността, прозрачността и бързината на търговията с ценни книжа и приближаване на правната уредба на българския капиталов пазар до съвременните стандарти, като абсолютно необходимо условие за развитие на капиталовия пазар в България.
С това аз искам да ви призова да гласуваме на първо четене този законопроект, а между първо и второ четене ще обсъдим и направените от вас предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има думата господин Иван Бойков. Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще направя една реплика, а се надявам, че и моят колега Венко Вълчев ще развие по-обстойно въпроса.
Тук сме свидетели на два подхода към развитието на капиталовия пазар. И не случайно в случая имаме общо законодателство между БСП и СДС. Единият подход е този, който сега в момента се вкарва, под формата на защита на дребния акционер. А не трябва да забравяте, че дребният акционер в една фирма е притежател на една или пет или шест акции. И тези пет или шест акции му дават правото на глас и правото на участие в управлението на една фирма. Тоест ние в момента виждаме пак едно вмешателство чрез закона, в
работата на едно търговско дружество, независимо от това дали то е публично или не е публично.
Регламентацията на процеса на приватизация, след това на образуването на фондов пазар и на образуването на тези публични дружества ще доведе до изкривяване задължително и то в много скоро време на този процес. Независимо от това, че процесът е свързан с различните формации в момента, все пак като че ли трябва да минем през този етап без намесата на държавата и без намесата на други органи, по чисто търговски път, за да се образуват нормални, жизнени и действащи публични дружества.
В този смисъл аз имам опасенията, че този законопроект, това изменение ще послужи още един път като една деформация на този процес, който е естествен и се развива нормално в страната. Затова съм притеснен от такъв тип поправки. Надявам се между първо и второ четене да успеем да премахнем голяма част от регламентацията, която е заложена в този закон, още повече, че вътре има предвиден и блокаж на работата на дружествата, които се образуваха след приватизацията. А това, господин Николов, са 15 на сто от приватизираните предприятия в България. Ако забавим още един път този процес, само ще загуби страната ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Бойков, аз съм изненадан, че твърди, че с този законопроект ние не правим нормален пазар. По-нормален ли е пазарът, когато ви почукат на вратата и ви кажат: "Ще ти дадем 5000 лв., за да ни дадеш пълномощно за участие в акционерното събрание на един приватизационен фонд."; или: "Ще ти дадем 5000 лв., за да ти купим акциите, които притежаваш от определен приватизационен фонд."? Аз мисля, че този пазар е абсолютно ненормален и не може да бъде прието, и аз не приемам, че нашите промени в закона спъвали по какъвто и да е начин капиталовия пазар в страната. Каквито и да са основанията да твърдите, че когато той е регулиран, той бил все едно организиран от държавата. Това просто не е вярно. Значи ние искаме да има прозрачност на този пазар, да има ясна цена, така че да не бъдат мамени хората.
В същото време се изненадвам, защото аз имам становище, подписано от ръководството на Парламентарната група на Евролевицата, коeто потвърждава съгласието си с този законопроект, внесен от трима депутати. А Вие изказвате някакво друго становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Велко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, предлаганата промяна в закона е един от малкото случаи, при които се търси едно консенсусно решение от няколко парламентарни групи. Предварително се направиха консултации, положиха се усилия да се осигури подкрепата на всички парламентарни групи по този законопроект.
Ние при всички случаи подкрепяме един такъв подход при решаване на въпросите. В една или друга степен участвахме при оформянето на становищата. В крайна сметка ние ще подкрепим предлаганите промени. Ще ги подкрепим, съзнавайки ясно ситуацията, в която се намираме, целите, които се цели да се постигнат с този законопроект.
В същото време искаме да изкажем някои свои съображения. Преди всичко на нас ни се струва, че предлаганите промени преди всичко касаят две неща - едното е приватизационните фондове и боравенето с техните акции; другото е предприятията, които бяха приватизирани по линия на масовата приватизация, първата вълна и боравенето с техните акции.
Според нас всички тези промени, които се предлагат, може би не точно в същата редакция, биха могли да се отнесат като промени точно в тези закони - в Закона за приватизационните фондове, както и в глава осма на Закона за приватизация на държавните и общински предприятия.
Нашето мнение е, че лично там тези промени биха изглеждали много по-логично. И там те биха си свършили работата по отношение на предмета, към който са насочени. Значи и масовата приватизация, и приватизационните фондове са нещо конюнктурно - днес го има, утре го няма, днес този проблем е актуален, утре той се изчерпва и престава да съществува.
Не е така обаче въпросът с капиталовия пазар. Не е така въпросът със Закона за ценните книжа и фондовите борси. Който познава тази материя, е наясно, че тази дейност, търговията с ценните книжа, тези субекти, които търгуват с ценните книжа, тази практика, която се формира, се формира с един стремеж за безупречност, за една абсолютна перфектност. И това, което крепи този пазар, е абсолютното доверие на хората към тази дейност, към субектите на тази дейност. Това прави капиталовия пазар най-активният съвременен пазар.
И тук всякакви временни, не много прецизни намеси водят до нарушаване на традиция, на доверие и т.н. Една традиция, особено в този пазар, се гради много внимателно и много дълготрайно, бих казал 100 - 200 години.
Ние сега започваме и на нас лично би ни се искало, правейки основите на тази традиция, на тази дейност, ние да бъдем по-прецизни и много по-взискателни.
Въпросът не е формален. Аз ще се опитам тук да аргументирам нашата позиция. Ще започна с това: ние ще подкрепим този законопроект, но много би ни се искало да престанем да се занимаваме така на дребно, на парченце със законопроекта за ценните книжа и фондовите борси, а наистина да направим един нов закон, с нова философия. Даже нашето виждане е не да бъде един нов закон, а пакет от взаимносвързани закони, които по един съвременен начин да регламентират тази материя.
В случая няма как просто да скрием нашето неудовлетворение, бих казал, даже едно раздразнение от това, което става в момента. С това, което правим, ние не усъвършенстваме този закон. Ние буквално се хлъзгаме по неговата логика, понеже той е един от най-лошите икономически закони, приемани от предишното правителство и от предишното мнозинство.
Аз се извинявам, не го приемайте, колеги, като някакъв упрек. Имам представа как се прие тогава този закон. Това беше една паника от срутващите се пирамиди; тогава имаше едно желание колкото се може по-бързо да се вземе някакво отношение и то с целта да се защитят именно основно дребните инвеститори. И вижте какво се получи. С тази мисъл - да спасим дребния инвеститор - ние тръгнахме и направихме един закон, цял закон, голям закон - Закона за ценните книжа. Сложихме защитата на интереса на дребния инвеститор в центъра на този закон. Не само в центъра, той пронизва цялата философия на този закон. Този закон, направен по този начин - че "А" и "Б", и Алфата и Омегата на закона е защитата на дребния инвеститор - е един абсурд що се отнася до капиталовия пазар. Той просто убива пазара. И няма как да не го убие.
Аз искам още сега да акцентирам на тези неща, за да може, господин Николов, много Ви моля, когато седнем да правим новия закон, тези неща да ги няма. Ние непрекъснато си обещаваме, че ще бъде така, но правим промени, които просто задълбочават същите тези негативни неща, които са в досега съществуващия закон. И тъй като в Евролевицата Законът за ценните книжа и фондовите борси е приоритетен закон в законодателната ни програма, ние много бихме искали много насериозно да се заемем с разработването на този Закон за ценните книжа и фондовите борси и да избегнем всички тези недостатъци.
Не може отново да излизат като аргументи и при тези промени същите тези, извинете, но популистки приказки за защита на интересите на дребния инвеститор. Ние ще защитим интереса на дребния инвеститор, ще го опазим, никой отникъде няма да го открадне, никой никъде няма да го ощипе или бъзне, както се използват тези термини, но няма да има пазар, разберете го. Още половин година няма да има пазари. Въпросът е какво искаме ние - да направим закон, който да бута дейността да се развива, или отново да пазим някого, плюс това не най-важния субект в този пазар - дребния инвеститор. Е, за нас това е просто неразбираемо!
Дайте да се опитаме да се издигнем малко над битието си на политици, които се интересуват много от това как казваме нещата и как ще гласуват хората за нас, а чисто икономически да погледнем нещата! Не може един пазар, какъвто и да е той, а особено пък капиталовият пазар, от двата важни субекта, които съществуват на него - купувача и продавача - защото това са субектите на пазара, да кажем: единият е добър, другият е лош; да кажем: инвеститорът или купувачът е добрият, продавачът е лошият и да направим закон, който съзнателно, в мотивите заложено, в цялата му философия прокарано, да защитава интересите на инвеститора и изобщо дума да не се обели за другата страна - за думата на продавача. Ами как? Най-напред човекът се смайва, този субект, да не е човек. Той се смайва, не може да повярва, но когато разбере, че няма шега, той просто се прибира и изчезва от пазара и пазарът престава да съществува. Остава само нашият защитен любим инвеститор, обаче пазар няма.
Това нещо не може да стои в основата на един закон! Не може просто да запишем, че законът защитава интереса на дребния инвеститор!
Хайде сега да погледнем по-нататък. Самият инвеститор сам по себе си на капиталовия пазар е различни категории. Нали има дребен, има едър, единият по един начин стои, другият по друг начин стои. Дребният инвеститор там просто е една непървостепенна фигура. Основната фигура там е едрият инвеститор, той прави капиталовия пазар. Това е пазар на капитали, това не е пазар на потребителски стоки. Не е пазар на потребителски стоки!
Аз разбирам, че от ваша гледна точка вие сега ще кажете: не е логично една лява партия да защитава дясна позиция. Не е така, обаче. Вижте сега как е, господа!...
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Вие сте социалдемократи.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Социалдемократи - точно така. Ние защитаваме да има дейност, да има пазари. Когато има дейност, има избор. Това е свободата. Напротив, това е свободата.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): Това е либерален принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Вижте, за това ние може да спорим. Дайте да направим пазара, а хората могат сами да преценят къде да отидат и къде да не отидат.
Значи капиталовият пазар е пазар на капитали, господа. Дайте да не си играем на демагогия! На този капиталов пазар отиват хора, които търгуват с капитали. Всеки знае какво значи "капитал". Капиталът не е просто една сума пари. Това е една сума пари, която надвишава една определена критична точка на маса. И оттам нататък, както казват теоретиците, тогава капиталът започва да ражда малки, да самонараства. Това е капиталът, не е просто някаква сума пари. Не може на капиталовия пазар ние да се хванем и да защитаваме несъществения субект.
Другото. Дайте да се вгледаме какъв тип са нашите дребни инвеститори! Тия наши дребни инвеститори, приятели, не са инвеститори, това са чиста проба спестители. А разликата между инвеститора и спестителя е от небето до земята. Това е истината. Нашите хора, с тези дребни суми, поради това, че просто няма традиция или няма знания, те отиват и си влагат парите някъде и търсят не инвестиция. Тоест инвестицията означава съзнателното поемане на риска. Инвестицията означава осмислянето, че аз влагам днес сто лева, но поемам риска утре да ги загубя тези сто лева. Разбира се, и да получа една сравнително голяма печалба. Това е поведението на инвеститора, това е осмислено поведение. Спестителят - напротив, той влага днес сто лева и очаква утре тия сто лева непременно, без всякакъв риск, да ги получи обратно с малка печалба.
Значи спестителят - неговото място е в ДСК, той е непричьом на капиталовия пазар. Той просто изкривява нормалните отношения на капиталовия пазар.
Този човек, който поначало не е склонен да поеме риск, който поначало е обречен на капиталовия пазар, който при всички случаи ще загуби на капиталовия пазар и който няма и вътрешната нагласа да приеме с достатъчна отговорност и като нормално поведение тази загуба и непрекъснато изпада в рискови ситуации, ние със закона непрекъснато трябва да тичаме след него и да гарантираме, да спасим неговите интереси. Е, това е някакъв абсурд!
Ние най-накрая трябва да се огледаме и когато говорим за капиталов пазар, трябва да осмислим кои са субектите на този капиталов пазар, искаме ли той да съществува или не и да застанем зад интересите на тези субекти, които движат този пазар. Аз мисля, че тези интереси са ясни, няма защо тук да си ги обясняваме, но трябва да престанем, когато говорим за кипаталов пазар, да се хващаме за интереса на субекта, който не е основен и не бихме могли да му спасим интереса. Мястото на тези дребни хора, на тези хора с тия дребни суми, с неинвестиционно поведение - тяхното място е в ДСКаса. Ние просто трябва да ги насочим там.
Това е то социалдемократическото поведение ... Смеете се, но това е така (обръща се към дясната част на залата). Ние трябва да направим така, че този пазар да заработи в истинския си вид и да разберем кой за къде е. Който иска сигурност - там.
Господин Николов, знам, че работи тая работна група. Дайте да я разширим тази работна група, да дискутираме малко по-нашироко тези неща, предварително да ги кажем, защото има какво да си кажем по отношение на този Закон за ценните книжа. Включете един член на Евролевицата в тази ваша работна група по подготовката на окончателния текст на закона. Само от полза ще ви бъдем. (Единични ръкопляскания в лявата част на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
За първа реплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз високо ценя предложенията, които прави господин Венко Вълчев обикновено между първо и второ четене. Но си признавам: от това му изказване аз напълно се дезориентирах дали той е чел това, което ние предлагаме като законопроект, или не го е чел. Защото твърденията от сорта, че се погубва пазар, когато задължаваме публичните търговски дружества само там да търгуват своите акции, просто е абсурдно твърдение. Да се твърди, че ограничаваме или капиталовият пазар няма да проработи, когато говорим за това, че публичните дружества ще търгуват само на него, е съвсем абсурдно твърдение и аз не мога да го приема.
В същото време искам да кажа, че ние специално отбелязахме, че този законопроект идва в това време, защото на 3 март изтече срокът за търгуване на акциите на приватизационните фондове, които обикновено са се преобразували в холдинги или в инвестиционни посредници. Затова изпреварваме правителствения законопроект и водени от тази воля ние просто попълваме една празнина в закона. Значи ние не го объркваме, просто попълваме празнината за дефиниция на "публично дружество". Това просто липсва в закона и ние го правим.
Така че по никакъв начин не мога да приема, че Вашето изказване се отнасяше за закона, който гледаме в момента в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
За втора реплика има думата господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Аз усетих, че Вие, извинете ме, не схващате какво е предложението на вносителите, затова защото когато по принцип говорим наистина за капиталов пазар, не можем в тези си разсъждения да изключим фактора масова приватизация и наличието на фондове в момента на нашия пазар.
Аз обаче съм изненадан от друго - изненадан съм от това, че вие не зачитате европейските директиви, когато развивахте едно питане наскоро за свободните икономически зони. Виждам в момента, че не зачитате и основните социалдемократически ценности. Поне това пролича от изказването ви преди малко.
Аз се питам тогава като Евролевица какво зачитате? Значи, незачитането на социалдемократическите ценности и на европейските ценности изключва всичко написано от един малък пакет, който получих аз преди около седмица или две на вашия конгрес като програмни документи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За трета реплика думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз действително съм също така изненадан от изказването на господин Вълчев.
Първо, по приетия закон. Точно това, което каза господин Димитров е вярно. Тук е и господин Лучников, който може да го потвърди. Ние в Икономическата комисия направихме закон от закона на правителството и един друг закон на Бизнесблока, основавайки се именно на европейските директиви за капиталовите пазари. Аз моля все пак господин Вълчев да ги види, тъй като основата на тези директиви е защитата на дребния инвеститор. Естествено, че в България няма да има борсов капиталов пазар, тъй като повечето от тези, които притежават капиталите предпочитат да ги разменят не на такъв официален контролиран пазар, а капитали в България се преливат колкото искате, но те избягват пазара и ние правим всичко възможно този пазар да заработи. И не случайно, пък, уж нямаше сграда, пък уж нямаше не знам какво си, но просто в България има много интереси, които не допускат да заработи този прозрачен пазар.
Това е първо.
Второто, аз съм много изненадан от това разбиране, че спестяванията трябва да са в ДСК. Просто утре ще донеса може би за Съединените щати има една такава оценка, на американското съкровище за разпределение на баланса на всички категории физически лица, финансови компании и предприятия - 25 трилиона долара са във физическите лица, 7 трилиона долара са във финансовите корпорации и само около 3 - в другите търговски дружества, така че всички акции в крайна сметка там са собственост на физическите лица. Защо вие ни пращате тук в някаква непозната може би система. Може би е била позната преди 200 години тази система, която ни я предлагате, но в момента в света такъв вид на спестявания на физическите лица, само в ДСК, почти не съществува. Напротив, именно светът напредна в последните години, защото се разви корпоративната собственост, защото основните собственици на акции дори в Съединените щати, които не са социално пазарно стопанство са в това съотношение. Повече от две трети от тях са в населението. В Западна Европа сигурно, нямам за тях данни, но съотношението е още по-друго.
Изненадан съм действително, и смятам, че доста неточни бяха обвиненията към нас. Поне аз винаги съм бил близко до либералното, но поне социаллибералното. Такъв краен либерализъм не бих могъл да си представя за края на ХХ век, какъвто разви господин Вълчев. (Ръкопляскания и от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Папаризов.
За дуплика има думата господин Венко Вълчев.
ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз, разбира се, не съм се и надявал да се приемат думите, които казвам. Ако те се приемаха просто законът нямаше да влезе по този начин. Ако се приемеха от господин Папаризов нямаше да се приеме и предишния законопроект. То беше отдавна, но аз съм участвал в тези предварителни дискусии, когато той ги ръководеше още в предишното правителство по изработването на закона. И точно философията, която той разви наложи приемането на този закон, което още веднъж ще повторя - това е за мен един от най-лошите закони, които прие предишния парламент.
Най-напред ще отговоря на господин Папаризов, понеже е най-лесен. Господин Папаризов, така е в Съединените щати, но там има 100 години яснота по отношение на това какво означава инвеститора. И аз не случайно го казах. Добре дошъл е на капиталовия пазар и човека, който влага 1 долар, и този, който влага 1 млн. долара. Но въпросът е, че там човекът, който влага, който инвестира, е наясно какво означава думата инвестиция. Това означава поемане на риска. При нас човекът, който влага малката сума - той няма този манталитет, той не е в душата си инвеститор. Той гледа да си спести парите и когато той ги загуби, което е съвсем логично, на капиталовия пазар, той очаква някой да е виновен. А то виновен няма! Той, капиталовият пазар, е точно това място - това е хазарт, само че узаконен! Това е истината! И не можем ние непрекъснато да тичаме и със закон да защитаваме интереса на някой, който просто по презумпция губи. Това е философията. И ние не можем да направим капиталов пазар, докато ние непрекъснато се мъчим да защитаваме интереса на един субект, който просто е губещ субект, който не е осмислил собствената си позиция. И докато не осмислим кои са двигателите, моторите на този пазар, да заложим на тях, да направим пазара и тогава да тръгнем вече да мислим за интересите на този или на онзи ...
Вие освен това много добре знаете, че в Съединените щати практиката на съществуването на капиталовия пазар е такава - той съществува може би 100 години без всякакъв закон, по най-дивия начин и едва през 1930 г. се прави борса и така нататък. Така че има практика, има осмислени неща, избистрени от самата практика, която е най-големият чистител и най-добре избистря нещата. И тогава идва законът, който закрепва съществуващите икономически отношения.
Що се отнася до това дали е социалдемократически или не, аз ви казах - нашите критерии за социалдемократичност, за модерна, съвременна социалдемократичност на края на ХХ век не се опират до фрази, формулировки, а до това до каква степен реално ние правим нещо за хората. Ние гледаме да направим нещо за хората, като раздвижим капиталовия пазар. Това е нещо реално, това е една реална стъпка към правенето на пазарна икономика. Всичко останало са в една или друга степен условности. Това, което правим ние с този подход на правенето на закон за капиталовия пазар, ако беше закон за потребителските стоки - съм съгласен основната фигура да бъде потребителят, който купува една или друга стока, но вижте, клиентът на капиталовия пазар, той не я купува, за да я консумира. Никой не си купува акция, за да си ушие от нея рокля, или да я сготви, да я изяде. Той я купува, за да я продаде. Субектът, който купува и продава е един и същ: днес е купувач, утре продавач. Не може днес да бъде лош, а утре да е добър. Това е един непрекъснат оборот. И не може ние изкуствено да кажем: дотук - така, а дотук - иначе. Трябва да помислим действително за дейността, а не за субекта, който се получава веднъж губещ, но веднъж е и печелещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
За изказване има думата господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямах намерение да вземам думата по предложения законопроект, но бях провокиран от някои изказвания от представители на Евролевицата.
Безспорно е, че до момента действащият Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества има доста големи пропуски в законодателната уредба на положението точно на дребните инвеститори.
Безспорно е също така, че първият тур на масовата приватизация е вече един приключил като процес етап и че датата 3 март, която даде възможността за свободна търговия с акции на практика вкарва държавата в един нов етап от тази приватизация.
Вече при възможността свободно да се търгуват акции ние не можем да не забележим, че самата законова уредба в този закон не е достатъчно адекватна на променените условия, защото оттук нататък започва наистина една кампания "от врата на врата", но икономическа кампания. Звъни се на вратата, почуква се, казва се: 20 хиляди лева, примерно, за вашите акции, при положение, че това може да е само дивидент. Само дивидента за една година от един приватизационен фонд! Дребният инвеститор не знаейки действителната пазарна цена на своите акции е доволен, че взема нещо повече, продава, вследствие на което дадения фонд, който се пререгистрира като съответното холдингово дружество или инвестиционно дружество е доволен. И инвеститорът също си мисли, че е доволен, а фондът придобива едни акции в чист вид.
И тук си задаваме въпроса в крайна сметка ние кой защитаваме - действителния инвеститор, дошъл на капиталовия пазар да участва със своите кешови пари, или един фалшив инвеститор, който е тръгнал по втория начин, аз го наричам далавераджийския начин, да се снабдява с акции, попаднали в гражданите от първия тур на масовата приватизация.
И може ли да отречем някои основни положения, които липсват в законодателната уредба до момента? Може ли да отречем, че не е законодателно уредена уредбата на публичното дружество? А може ли без уреждането на тази уредба оттук нататък да върви нормално приватизационният и инвестиционният процес? И това ли е дребният проблем, с който се занимаваме в изменението на закона, или това е един изключително съществен проблем, за да бъде въобще регулиран капиталовият пазар? Да не говорим тук за социалния ефект на предложените промени. Защото на практика с тези предложени промени хората ще придобият ясната представа за действителната пазарна цена на своите акции и едва ли след това ще могат да бъдат толкова лесно подведени.
Аз не мога да разбера къде точно се оспорват предложените промени - дали заради въвеждането на принципа, че могат да бъдат предлагани публично при условията на чл. 4 от закона само ценни книжа, които са поименни, свободно прехвърляеми и са в безналична форма. Какво лошо има в това, защото поименните акции в крайна сметка разкриват истината за това кой е титулярът на правото върху съответните акции. Свободно прехвърляемите акции улесняват търговията на пазара и дават един действително свободен и прозрачен режим.
Или проблемът може би е в уреждането на публичното дружество, където изрично е казано, че акциите на това дружество трябва да бъдат предложени публично или се предлагат публично на фондовата борса или на организиран извън борсов пазар. Или проблемът е може би, че трябва поне 10 на сто от капитала да се владее от поне 50 лица, за да може това дружество да бъде публично? Но в крайна сметка иначе за какво дружество говорим, ако ги няма тези изисквания? Може ли действително въобще да сложим тук термина "публично", ако тези изисквания не бъдат вкарани?
Освен това, сериозната гаранция за запазване на участието на самите инвеститори в пропорционалното участие в тези дружества с квалифицирания кворум и мнозинство от 3/4. Точно за да не могат да стават тези далавери, за които преди малко се говореше.
Другото, което безспорно не може да бъде отречено, е, че организираният извънборсов пазар в крайна сметка законодателно не е уреден. Едно е фондова борса, а друго е извънборсов пазар с много по-гъвкави правила за неговата дейност, където също ще има съответния контрол върху търговията с акции, но в крайна сметка режимът ще бъде много по-свободен. И именно това улеснява капиталовия и инвестиционния пазар, а не го затруднява, както каза господин Вълчев.
В заключение, аз мисля, че така предложеният законопроект от народните представители Николов, Праматарски и Папаризов е много навременен във връзка с променената ситуация в страната след датата 3 март и ви призовавам всички да гласуваме за него на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борсови и инвестиционните дружества N 854-01-17.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА - продължение.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На последното заседание беше приет § 23 от закона. Сега трябва да продължим с предложението на госпожа Велчикова, но то е оттеглено.
Предложение на народните представители Господин Тонев и Минко Христов:
Създава се § 23а:
"§ 23а. Текстът на чл. 43 става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
Ал. 2. Министерството на образованието и науката осигурява допълнителни образователни възможности за отпадналите от училище."
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на вносителите думите "отпадналите от училище" се заменят с думите "за ученици, застрашени от отпадане от училище".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Господин Тонев и Минко Христов някой желае ли да се изкаже? Не.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Господин Тонев и Минко Христов за създаване на § 23а с текста, предложен от комисията, след като това е станало със съгласието на вносителите на предложението.
Гласували 135 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 24. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Детските градини, училищата и обслужващите звена освен от държавния бюджет и от бюджетите на общините могат да си осигуряват средства за трудови възнаграждения, за издръжка и за развитие на материално-техническата база и от допълнителни дейности, от дарения и от целеви вноски от физически и юридически лица.
(2) Средства за училищата и обслужващите звена могат да се осигуряват чрез отдаване под наем на учебна и спортна база, машини, съоръжения, земеделски земи и др., от рента от училищни земеделски земи и друга собственост, както и от учебно-производствена дейност на учениците, от квалификационна дейност, педагогически и други услуги."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) За дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионалното обучение след завършено средно образование, се заплащат вноски при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Средствата от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите системата звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган, и в съответствие с чл. 16, т. 17.
(6) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се освобождават от държавни и местни данъци и такси и от мита върху дейността и имуществата им."

Предложения на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин:
1. В чл. 44 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Министерствата, ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията, определена по реда и условията на чл. 41, чл. 42, ал. 1 и чл. 44, ал. 5 на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи системата на народната просвета звена за сметка на собствени приходи, осигурени чрез дейности по чл. 44, ал. 1, 2 и 3.".
2. Алинея 6 става ал. 7.
Комисията подкрепя предложението, като думите "собствени приходи" се заменят с думите "собствените им приходи", а думата "осигурени" се замени с думата "набрани".
3. Създава се ал. 8 със следното съдържание:
"(8) Разпоредбите на ал. 7 се отнасят и за частните детски градини и училища, при положение че не разпределят печалба за собственика или съдружника, ако са организирани в търговско дружество и всичките събрани в тях средства се изразходват за основната цел, с която са създадени.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан:
1. В чл. 44 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Министерствата, ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията, определена по реда и условията на чл. 41, чл. 42, ал. 1 и чл. 44, ал. 5 на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи системата на народната просвета звена за сметка на собствени приходи, осигурени чрез дейности по чл. 44, ал. 1, 2 и 3.".
2. Алинея 6 става ал. 7.
Комисията подкрепя предложението.
3. Създава се ал. 8 със следното съдържание:
"(8) Разпоредбите на ал. 7 се отнасят и за частните детски градини и училища, при положение че не разпределят печалба за собственика или съдружника, ако са организирани в търговско дружество и всичките събрани от тях средства се изразходват за основната цел, с която са създадени.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Станка Величкова е оттеглено.
Предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров е оттеглено.
Предложение на народния представител Дора Янкова - т. 2 в чл. 44 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Първото предложение на народния представител Пламен Славов е оттеглено.
Второто предложение на народния представител Пламен Славов е да се добави второ изречение към ал. 1 със следното съдържание:
"За целта те могат да откриват извънбюджетни сметки".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки:
Създава се ал. 4:
"(4) Със средствата, осигурени по ал. 1 и ал. 2, се формират извънбюджетни сметки.".
Досегашната ал. 3 става ал. 5, като следващите нови алинеи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев:
Създава се ал. 5а:
"(5а) Субсидията по бюджетите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена, определена по реда и по условията на предходната алинея, не се намалява с размера на набраните приходи от собствени дейности.".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Аз, като вносител, заявявам, че оттеглям това предложение в полза на по-прецизното, направено от народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи, Ахмед Юсеин, Ахмед Доган и Лютви Местан.
Предложението на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов е оттглено.
Второто предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов е за ал. 2 в чл. 44:
"(2) Допълнителните средства могат да се осигуряват от: отдаване под наем на учебна и спортна база; машини и съоръжения; земеделски земи и рента от тях; квалификационна дейност; педагогически и други услуги, определени със списък на Министерството на образованието и науката; дарения и целеви вноски от физически и юридически лица.".
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на вносителите думата "осигуряват" се заменя с думата "набират", думите "със списък на Министерството на образованието и науката" се заменят с думите "с наредба на министъра на образованието и науката" и след думите "и рента от тях" се добавят думите "учебно-производствена дейност".
Комисията предлага да се създаде ал. 2а:
"(2а) Средствата по предходните алинеи могат да се изразходват само за целите на детската градина, училището и обслужващото звено, които са ги придобили.".
Предложение на комисията за § 24:
"§ 24. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Детските градини, училищата и обслужващите звена могат да си осигуряват средства за издръжка и за развитие на материално-техническата база, освен от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, допълнителни дейности, от дарения и от целеви вноски от физически и юридически лица.
  (2) Допълнителните средства могат да се набират от отдаване под наем на учебна и спортна база, машини и съоръжения, земеделски земи и рента от тях, учебно-производствена дейност, квалификационна дейност, педагогически и други услуги, опредeлени с наредба на министъра на образованието и науката.
  (2а) Средствата по предходните алинеи могат да се изразходват само за целите на детската градина, училището и обслужващото звено, които са ги придобили.".
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) За дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионалното обучение след завършено средно образование се заплащат такси при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката.".
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Средствата от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите системата звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган, и в съответствие с чл. 16, т. 17.
  (6) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се освобождат от държавни и местни данъци и такси и от мита върху дейността и имуществата им.".
5. Създава се ал. 7:
"(7) Министерствата, ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията, определена по реда и условията на чл. 41, чл. 42, ал. 1 и чл. 44, ал. 5 на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи системата на народната просвета звена за сметка на собствените им приходи, набрани чрез дейности по чл. 44, ал. 1, 2 и 3.".
Това бе съдържанието на § 24, заедно с текста на вносителя и направените предложения от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Пристъпваме към гласуване на направените предложения по реда, по който са поставени в доклада, макар че на по-задно място има предложения по по-предни алинеи, както и за отпадане. Но тази процедура досега беше възприета.
Най-напред по предложението на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин и предложенията на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан, които се покриват дословно.
По отношение на новата ал. 6 вносителите приемат ли предложението на комисията думите в тяхното предложение "собствени приходи" се заменят с думите "собствените им приходи", а думата "осигурени" се замени с думата "набрани"?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС, от място): Няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това предложение е прието.
Комисията не приема предложението за създаване на ал. 8.
Има думата господин Местан, като вносител.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението на Министерския съвет детските градини, училищата и обслужважите звена да бъдат освободени от местни данъци и такси, от мита и акцизи върху дейността им е едно от най-добрите предложения в проекта на Министерския съвет и това предложение заслужава подкрепата на всички народни представители и аз съм убеден, че то ще бъде прието.
С тези предложения се дава реален шанс на училищата, детските градини и обслужващите звена да търсят по-активно възможности за набиране на собствени средства, които ще осигурят едно по-нормално протичане на учебно-възпитателния процес в системата на просветата в условия на остър недостиг на финансови средства. Но ние смятаме, че не е в логиката на прехода към пазарна икономика отрязването на тези преференции по отношение на частните училища.
Аз не знам какви са мотивите на Министерския съвет преференциите за освобождаване от данъци и такси да не се отнасят и за частните училища. Ако Министерският съвет изхожда от съществуващата през последните години практика под формата на преследване на идеални цели редица организации да превърнат тези идеални цели в чисто комерсиални, аз разбирам тези притеснения, но струва ми се, че това не е основание частните училища да бъдат отрязани от тези правомощия, защото в крайна сметка те произвеждат интелектуален продукт, който е необходим за цялото общество.
И ако ние наистина сме за пазарна икономика, би трябвало да подкрепим предложението преференциите да се отнасят и за частните училища. В противен случай ние оставаме с впечатление, че се дискредитира конституционната равнопоставеност на различните форми на собственост в България. Това, че е много трудно да се намери прецизен механизъм, по който да се види дали наистина всички набрани средства, в резултат и на тези преференции, биха се разходвали за основната цел, с която са учредени тези частни училища, не е основание предложението да бъде отхвърлено. Именно за да отговорим на тези страхове и съмнения, в нашето предложение ние сме поставили условия кога тези преференции ще важат и за частните училища, а именно, само при условие че не начисляват печалба за собственика или съдружника, ако са организирани като търговско дружество, и цялата набрана сума се разходва за основната цел, с която са учредени тези частни училища.
В заключение аз ще приведа още един мотив в полза на предложението ни, че в цял свят има практика, включително и на пряко финансиране от страна на държавата на частните училища. В крайна сметка се оказват частни само като процедура на учредяване, а в една или друга степен получават и държавно финансиране.
Частните училища са една нова реалност в България в близката ни история и те заслужават нашата подкрепа. Ако не като финансиране, тук не става въпрос за финансиране, поне да бъдат равнопоставени по отношение на преференциите с държавните и общински училища. В противен случай малко трудно ще убедим не само заинтересованите лица, а цялата общественост, дали наистина ние сме за равнопоставеността на държавно и общинско, от една страна, и частно, от друга, и дали наистина сме за пазарна икономика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Господин Цветан Димитров има думата.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направено от колегите Ахмед Доган и Лютви Местан, се отнася за частните детски градини и частните училища. Мотивите на комисията да не приеме това предложение са следните.
На първо място, изхождаме от конституционния текст, в който е записано: "Безплатно е образованието в държавните и общински училища."
По времето, когато действаше този закон и този законов текст, дори беше направена такава грешка в Правилника за приложение на Закона за народната просвета, в който беше отбелязано, че държавата субсидира училищата до 16-годишна възраст. Оказа се, че този текст противоречи на горестоящия закон и Конституцията на Република България. Оказа се, че 7 години този законов текст, който беше отбелязан в правилника, въпреки че е подзаконов нормативен акт, не действаше. Частните училища не получиха никакви субсидии за децата до 16-годишна възраст.
На следващо място, имаме презумпцията, че търговските сдружения или физическите лица, които работят с образователна цел, тяхната цел е печалба, въпреки че са заложили и образователни цели. Това ще влезе в крещящо противоречие с Търговския закон, според който юридическите лица имат еди какви си права и задължения.
Предвид на това ние не можем да заложим в текста преференции и за частните училища, и за частните детски градини, защото, така или иначе, винаги ще остава някакъв минимум продукт, който продукт ще се нарича печалба, а тази печалба няма да бъде облагана с данъци и такси.
Презумпцията, която колегата Местан дава, че те могат да бъдат използвани само за образователни цели като защитен механизъм, е логична, но в крайна сметка пак ще противоречи на по-големи законови разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин Димитров! Предложението, което правим, няма връзка с това, с което ме репликирате. Тук не става въпрос за безплатно и платено обучение. Естествено е, че частните училища биха събирали такси за услугата, която предлагат. Не става също така въпрос и за субсидиране. Аз изрично подчертах този момент в изложението си.
Става въпрос за преференции, които за първи път със Закона за народната просвета се дават на детски градини, училища и обслужващи звена, и това казахме, че е много хубаво. Става въпрос тези преференции да важат и за частните училища. И ако дадено частно училище има за цел да формира печалба за собственика или съдружника, ако е организирано като търговско дружество, именно затова има текст в предложението ни, то подобно частно училище няма да може да се възползва от тези преференции.
Аз съзнавам, че е много труден механизмът за контрол дали наистина начислява печалба или не, но това, че е труден контролът, не значи, че ние трябва да се откажем от принципа. Категоричен съм, че предложението ни не само че не противоречи на върховния закон - Конституцията, а напротив, пряко кореспондира именно с равнопоставеността, която се гарантира от този върховен закон на различните форми на собственост.
И в тази връзка е много по-логично да се подкрепи нашето предложение, ако въобще изхождаме от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Местан.
Моля, гласувайте еднаквите предложения на народните представители Мюмюн Емин, Айруш Хаджи и Ахмед Юсеин и на народните представители Ахмед Доган и Лютви Местан за създаване на ал. 8.
Гласували 167 народни представители: за 53, против 55, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Стигаме до предложението на народната представителка Дора Янкова в чл. 44 т. 2 да отпадне.
Има думата госпожа Дора Янкова. Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в § 24 т. 2 да отпадне. Предполагам, че и на вас ви е трудно, тъй като не са добре подредени предложенията, т.е. става дума за новата ал. 3. Мотивите ми са следните. Тази алинея противоречи на чл. 53, ал. 3 от българската Конституция, където основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно.
Мотивът ми се подкрепя и от съгласувателното писмо на Министерството на държавната администрация, където, обобщавайки данните, господин Тагарински обръща внимание на вносителите, че и текстът на чл. 44, ал. 3 е противоконституционен и препоръчва на вносителите и на Народното събрание това да не се приема.
Аз ви моля да видим какви други дейности в училища могат да бъдат платени и то в общински и държавни, извън държавните образователни изисквания и то със заповед на министъра. Ние в закона сме уредили всичко допълнително, което се плаща, и ви предлагам тук да не оставяме една примамлива вратичка, която да прави образованието платено.
Затова ви моля да вникнете в текста, тъй като нашата парламентарна група ще внесе предложение в Конституционния съд, ако вие не вникнете в проблема и безспорно, след като и вашите министерства казват, че този текст е противоконституционен, да разберете това по съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! По това предложение, което е направила колежката, бих добавил допълнителни аргументи, които съм защитавал и досега във връзка и с други закони.
В тази нова ал. 3 се предлага да се даде възможност на министъра на образованието и науката със заповед да решава въпроси, които в този закон - що се касае до държавните изисквания, сме ги изброили, които сме ги определили. Тоест, има едно противоречие, което за съжаление, повтарям, и в други закони дава възможност за субективизъм, за изземване правата на народните представители. Мисля, че в чл. 16 ясно е указано какви са държавните изисквания. Действително колежката Янкова е права. Ако ние говорим за други изисквания, те трябва да бъдат определени тук и въобще да се каже какви други изисквания може да има.
Така че най-малкото, господин Панев, този въпрос се нуждае от пояснение. И повтарям отново, не могат да се дават права на министъра на образованието и науката, които противоречат с нашите подходи за принципно поставяне в разпоредбите на закони, а не в подзаконови актове, на въпроси, които са изключително важни.
Затова и подкрепям предложението на колежката Янкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Има думата госпожа Дончева. Госпожо Дончева, заповядайте.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Първо, искам да протестирам за това, че в днешното заседание не взима участие министърът на образованието и науката. Най-малкото, можеше да изпрати свой ресорен заместник. В миналото Народно събрание - 37-ото Народно събрание, ние сме прекъсвали заседание, докато дойдат представители на изпълнителната власт.
Взимам отношение по този въпрос, който дискутират колегите Руси Статков и Дора Янкова, във връзка с това, че това е едно много сериозно посегателство на нашия закон срещу Конституцията и ние трябва добре да преценим онова, което ще загубим, ако го гласуваме. Имам предвид и някои сигнали, които в този период изпратиха при нас от отделните училища. Така например стана известно, че и сега се събират такива такси за неизвинени отсъствия. Директор в София събира от ученик с неизвинени отсъствия по 600 000 лв.
Тук визирам и § 2 от ал. 1, според който - след като гласуваме закона, ще се събират таксите за полагане на изпит на учениците след завършването на осми клас във връзка с кандидатстването в средните учебни заведения. Те ще имат един ръст от 10 % върху минималната работна заплата. Защо тогава беше нужно да приемаме държавни образователни изискания? Всичко извън тях, което не се регламентира днес в закона, допуска в нашето училище да се провежда дейност, която няма нищо общо с досегашната практика.
Нека все пак до 16-годишна възраст да оставим нашето образование безплатно така, както повелява българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина е достойно за учудване как един съвършено ясен текст, прав текст може да бъде разглеждан под някакви невероятни ъгли. Но всъщност това е естествено - различни хора сме, по различен начин се възприемат нещата.
За какво става дума? Става дума за това, че с един законов текст се легализира, поставя се в законови рамки едно съществуващо положение. Примерно, едно училище по желание на родители, на ученици организира курс по модерни танци. Е, хайде да видим сега, трябва ли да се плати или не трябва да се плати? Разбира се, че трябва да се плати. Или се организира някаква школа по някакъв специален предмет, нещо, което не е в държавните образователни изисквания, не е в учебния план, не е в учебната програма, но има подчертан интерес, има и възможности това да бъде организирано с изключение на материалните такива, примерно, за възнаграждение на учителя, преподавателя, инструктура или който и да е, този, който ще осъществи тази дейност. Това е по първото изречение.
По второто изречение - за професионалното обучение след завършено средно образование. След завършено средно образование - ами то е ясно. Вече тук не важи разпоредбата на Конституцията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други изказвания?
Има думата господин Статков за реплика или за дуплика, ако това беше реплика.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не бих искал да споря с господин Панев, но ми се струва, че примерът, който даде той, беше крайно неудачен. За извънкласната, за извънучилищната дейност има държавни изисквания. Това е казано в чл. 16. И аз затова попитах изрично: какво друго предвид имаме, което не е изброено в държавните образователни изисквания, за да го дадем в ръцете на министъра и той да си поставя някакви такси.
Така че, струва ми се, че действително нещата не изглеждат добре и затова още веднъж повтарям: подкрепям колежката Янкова тази алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Янкова.

ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми господин Панев! Ние очакваме Закон за професионалното образование. И след като ще има Закон за професионалното образование, няма логика в Закона за образованието сега, в момента, да ни мотивирате по този начин и да защитавате текста. Просто текстът цели друго. И в този смисъл е и това, което каза господин Статков, и аз протестирам против мотивите, които Вие изложихте. Просто вникнете в самия текст и вярвайте поне на вашите министри. Те неслучайно са ползвали специалисти, те са работили и са ви препоръчали този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Пристъпваме към гласуване предложението на народната представителка Дора Янкова - в § 24, не в чл. 44, т. 2 да отпадне.
Гласували 168 народни представители: за 60, против 97, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Пламен Славов във втората му част за добавяне на второ изречение към ал. 1.
Господин Славов не желае да се изкаже.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 53, против 82, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Влашки, който го оттегля.
Господин Панев също оттегля своето предложение, но то е прието по принцип.
Предложението на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов за ал. 2 е прието.
Стигаме до гласуване на § 24 така, както е предложен.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Позволете, господин председателю, извинявайте, че Ви прекъснах. Просто преди заседанието си помислих, че може да се направи една по-точна редакция на началото на ал. 2. Казано е: "Допълнителните средства могат да се набират...", а може би да стане "Средства от допълнителни дейности могат да се набират...", тъй като става въпрос за допълнителни дейности.
И тъй като правя предложението в залата, моля уважаемите народни представители да вникнат в тази редакция, и ако има възражения...
Значи вместо "Допълнителни средства могат да се набират...", да стане "Средства от допълнителни дейности могат да се набират...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Добре, щом е редакция, ще го оставим за после - да прецени Правният отдел. Добре, благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 24 така, както е предложен от комисията, но аз бих предложил всичките алинеи да бъдат преномерирани, за да няма ал. 2а, след като и следващите се преномерират.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това ще бъде направено от Правния отдел вероятно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нека така да го гласуваме и ние, за да имат и те основание да го направят.
Гласували 148 народни представители: за 109, против 29, въздържали се 10.
Параграф 24 е приет.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Господин председателю, може ли обяснение на отрицателен вот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Славов има думата за обяснение на отрицателен вот.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах "против", защото и при това гласуване ние продължихме една практика от миналата седмица, гласувайки предишни текстове в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, което позволява на министъра с правилници, наредби и заповеди на практика да реализира принципи, които противоречат и на Конституцията на България. Ние бягаме от възможности в този закон с текстове да дадем ясни, точни и конкретни правила, които да се спазват от министъра и да подлежат на контрол. Даваме прекалено големи възможности извън рамките на Конституцията, извън рамките на този закон той да реализира намерения и политика в рамките на правилници, наредби и закони, което според мен е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Преминаваме към § 25.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 25. Чл. 46 се отменя."
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров - чл. 46 да остане.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Димитров - оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров. Всъщност това е предложение за отпадане на § 25.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Е, така са го написали и аз така съм го предал дословно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но това е прецизната редакция.
Заповядайте, има думата госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря, господин председател.
Ние вече гласувахме § 33а, както го нарекохме, където обслужващите звена са подредени в пет точки като научноинформационни, за управление на международни програми, извънучилищни, за организирания отдих и спорта, със социално предназначение.
Но мислим, след като трябва да изчистваме нещата и да отиват до големите подробности, за да не изпуснем нещо от тази сфера, която е много сериозна - обслужващите звена, видяхме какви спорове се възбудиха във връзка с това как ще приложим стандартите в държавните образователни изисквания, че много по-чист е старият текст в закона, действащият в момента Закон за народната просвета. Нищо няма да загуби законът, ако оставим чл. 46, защото има и някои звена, които няма да попаднат в тези пет, както сме ги гласували в §  33а. Имам предвид например интернатите.
Нека още един път да прочета пред народните представители така, както ние предлагаме да остане чл. 46, както е в досегашния закон.
"Чл. 46. По смисъла на този закон обслужващи системата на народната просвета звена са: домовете за деца и юноши, интернатите..."
Ние никъде в закона например не визираме интернатите, и ако сега народното представителство гласува да отпадне този член, този вид училища в нашата практика просто няма да намери мястото си в закона.
На трето място, централни и местни извънучилищни учреждения, научноизследователски институти по образованието, педагогическите и консултативни кабинети. На много места в страната те съществуват и хората ни поставят въпроси: "Накъде след този закон?", защото те знаят, че този член е предложен за отпадане.
Проблемните групи по образованието, редакции на педагогическите издания, печатни бази на системата на просветата, информационно-изчислителни и квалификационно-възстановителни центрове.
Друго едно много важно звено, не чета за училищните музеи, но се спирам например на проблема за учителско творчество. В цялата страна единствената възможна изява, която беше свързана с методическото нарастване на майсторството на нашите учители, творческата изява на учителите, особено по литература, хуманитарния профил, бяха домовете на учителите. Те също, ако гласуваме да отпадне този член, ще преустановят своята дейност.
И накрая за ученическите спортни школи. Нещо, което в гласувания чл. 33а го има - базите за отдих и т. н.
Така че аз ви моля още един път да преоценим своята позиция. Много подробно е дадено кои са обслужващите звена. Нищо не губим. Това в никаква степен не натяга допълнително на закона, за да не допуснем да изпаднат от влияние на обсега на Закона за народната просвета така нужните допълнителни звена, които в момента съществуват и имат своята значима роля с оглед обхващане на учениците, битката срещу наркоманиите, сектите и т. н. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има думата за първа реплика господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Съжалявам, че взимам думата за реплика, времето на Народното събрание е ценно, но съм принуден, тъй като хората ни слушат и остават с впечатление, че всичко това изчезва, няма го, никъде не влиза, няма такива звена, няма интернати и пр., и пр. Просто това, което казахте, госпожо Дончева, не е вярно. Всички, изброени от Вас, обслужващи звена и тези, които съществуват в стария чл. 46 на закона, влизат в едно от тези обслужващи звена, вече приети, разбира се с една много по-широка и по-всеобемаща дефиниция. Примерно, интернатите влизат в звената със социално предназначение. Не бих желал да спекулирам с времето на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата за дуплика госпожа Дончева.
ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Във връзка с това, което казахте, господин Панев, аз съм съгласна, но искам да Ви кажа, че например специалните училища са училища от интернатен тип. Не сме коректни в това, което в момента Вие казахте, към реалното положение. Редица специални училища не са от интернатен тип. Например логопедичните и помощните, санаториалните, болничните училища. Това са деца, които отговарят на условията на здравно заведение и не са училище-интернат.
Не се изяснява във връзка с действието на Закона за народната просвета кое дете се нарича "ученик със специфични образователни нужди" и сега действащия закон. По предложените поправки това дете отговаря на условията на дете със заболявания и на дете с поведенчески трудности. Ето защо ние трябва просто да изясним статута на специалните училища и статута на интернатите. Говорим за различни видове училища. Аз съм съгласна с Вас, че ние даваме възможности в тези пет допълнителни гласувани специфични обслужващи звена, но не изясняваме докрай и конкретно това, което споменах преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров за отпадане на § 25.
Гласували 160 народни представители: за 52, против 98, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 25 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 155 народни представители: за 106, против 35, въздържали се 14.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 26. В чл. 47 думите "от 300 до 1000 лв." се заменят с "в размер 100 000 лв." и се създава изречение второ:
"При повторно извършване на нарушението глобата е в размер 250 000 лв."
Предложението на народните представители Господин Тонев и Минко Христов. Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Цветан Димитров. Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Маргарита Петрова - чл. 47 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народния представител Пламен Славов - в чл. 47, в първото изречение след думите "с глоба в размер" се добавят думите "до две минимални работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Във второто изречение след думите "глобата е в размер" се добавят думите "до пет минимални работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Младен Влашки - чл. 47 се изменя така:
"Чл. 47. (1) Осигуряването на редовното присъствие на децата в училище е задължение на родителите и настойниците.
(2) Родителите или настойниците, които не осигуряват редовното присъствие на децата в училище за времето, когато те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер на 100 000 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер на 250 000 лв.
(3) Родители или настойници, които отказват да запишат ненавършилите 16 години деца в училище, се наказват с глоба в размер на 500 000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев - в чл. 47 след думата "размер" се добавят думите "от 30 000 до".
Комисията подкрепя предложението, като числото "30 000" се заменя с числото "20 000".
Предложения на народните представители Кети Граматикова и Мира Радкова. Предложенията са оттеглени.
Предложение на народния представител Иван Иванов. Той заяви, че го оттегля, но трябва да го стори и оттук.
Предложение на народния представител Маргарита Петрова - чл. 47 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 26.
"§ 26. В чл. 47 думите "от 300 до 1000 лв. се заменят с "в размер от 20 000 до 100 000 лв." и се създава изречение второ:
"При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 000 до 250 000 лв."
Това беше съдържанието на § 26 с направените предложения по текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
Гласуваме предложението на народната представителка Маргарита Петрова чл. 47 да отпадне. За прецизност, трябва да отпадне не чл. 47, а § 26.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председател, нека да направя едно пояснение. Всички предложения са дадени в техния автентичен вид така, както са ги направили народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря Ви, но ние тук не можем да гласуваме да отпадне чл. 47, защото това би означавало законът да остане без чл. 47, а не параграфът, който предвижда изменение в чл. 47.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Това е и намерението на вносителя - законът да остане без чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Маргарита Петрова за отпадане на § 26.
Гласували 157 народни представители: за 59, против 34, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Пламен Славов.
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На заседанието на Комисията по образованието и науката доста разгорещено дискутирахме по този въпрос и там аз бях склонен да подкрепя колежката Петрова в закона да няма текстове, които да натоварват с допълнително финансово напрежение родители и настойници, семейства на български деца, които в тази тежка икономическа и социална ситуация в страната няма да имат възможност да платят тези глоби. Но след като комисията даде принципно своето становище, че ще запази подхода в досега действащия закон, аз реших, че е по-редно и нормално предложените цифри да се обвържат с минималната работна заплата, за да може в процеса на инфлацията да не се променят постоянно цифри, а в зависимост от промяната на минималната работна заплата, да се променя и размерът на глобите и санкциите, които вносителят и комисията предлагат на Народното събрание да бъдат приети.
В този смисъл моето предложение е глобите да бъдат до две минимални работни заплати в първото изречение на чл. 47, и до пет минимални работни заплати, имайки предвид сегашната цифрова стойност на минималната работна заплата в страната.
Предлагам да има и текст "до", за да може в зависимост от различните ситуации, в които могат да се окажат ученици, родители и настойници, при установяването на нарушенията да се подхожда диференцирано. Възможностите на различни семейства за такива санкции ще бъдат различни и в този смисъл една такава формулировка би позволила в зависимост от социалното положение на едно българско семейство, на финансите, които то притежава, да се процедира и при налагането на такива санкции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
За първа реплика има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, по въпроса, който господин Славов засегна във връзка с това дали да има административно наказание, глоба или санкция, или да няма. Пак се обръщаме към Конституцията, в която пише, че обучението до 16-годишна възраст е задължително. Щом Конституцията вменява задължения, логично е този, който не изпълнява задължението, да получи санкция. Затова по този въпрос мисля, че сме наясно.
По втория въпрос за минималните работни заплати. И в комисията го казахме, и сега го повтарям: господин Славов, ние създаваме нихилистично отношение както към Българската народна банка, така и към българския лев. Ние не можем да залагаме понятия като минимални работни заплати в закон. Това не е логично, защото и в европейските среди, и в България, и във финансовите среди това се приема като нихилистично отношение на законодателя към държавната валута. Много Ви моля просто да не ми правите дуплика по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин заместник-председателят Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Искам да кажа на господин Славов, че логиката му да се намали или да се изолира възможността за наказание, е в противоречие с това, което той предлага, тъй като, ако приемем глобата да бъде съобразена с минималната работна заплата, това означава, че тя винаги ще се повишава, ако има инфлация. Според мен логиката на нещата е, ако има глоба, тя поне да е вързана за сегашното състояние на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Не мога да се съглася с господин Димитров, че се проявява нихилистично отношение, защото нашата заплата е вързана със средната работна заплата за страната и това не предизвиква нихилистично отношение. Затова не виждам причина минималната работна заплата да не бъде критерий за оценки, които се дават за състоянието на страната от международни, включително и финансови институции. Те дават тези свои оценки, базирайки се на далеч по-сериозни анализи и на далеч по-сериозни критерии.
Използвам направените ми реплики, за да поставя и следния казус пред уважаемите колеги: как ще се процедира в случаите, в които децата не могат да посещават учебните занятия не по вина на своите родители и настойници, а примерно по вина на самото министерство и на самия министър? Става дума за случаите, когато не се създават необходимите условия децата да имат възможност да пътуват до средищните училища и да участват пълноценно в учебния процес или пък, когато с факсове се предупреждават директорите на училища да бъдат прекратени учебни занятия примерно поради липса на гориво за отопление... В такива случаи по какъв начин ще се фиксират санкциите и спрямо кого ще бъдат насочени те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Пламен Славов.
Моля, гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 42, против 96, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За процедура има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю, уважаеми колеги! Виждам, че на балкона присъства заместник-министърът на образованието и науката господин Венцеслав Панчев. При положение че обсъждаме законопроект, внесен от Министерския съвет, а тук имаше настояване да има представител на министерството, предлагам да гласуваме неговото присъствие и да го уважим. Не е редно по тази тема той да стои на балкона. Може би ще има и въпроси, по които той ще вземе отношение.
Правя предложение да се покани заместник-министърът в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Срещу това предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението господин Венцеслав Панчев да бъде поканен в залата.
Гласували 155 народни представители: за 137, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля господин Венцеслав Панчев да заповяда в залата.
Предложение на народния представител Младен Влашки.
Има думата вносителят господин Влашки.

МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След малко аз ще оттегля текста на това предложение. Само искам да разясня следното. Този текст, който е предложен, всъщност доразвива и уточнява сега действащия текст на чл. 47, като много ясно казва чие е задължението на децата да посещават училище. Аз го повтарям тук пред вас, за да попадне и в протоколите, тъй като това е един вид тълкувание, което при сегашния синтетичен текст на действащия член доста често хората изискват.
Самият аз се отказвам от твърдия вариант, който е в моя текст, на фиксирани суми и приемам това, което комисията е предложила по-сетне - сумите да варират от 20 000 до 100 000 лв. и съответно нататък. Поради тази причина аз оттеглям текста, но не и смисъла, който тъй или иначе е вложен и в предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки. Няма други предложения.
Моля, гласувайте § 26 така, както е предложен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 111, против 19, въздържали се 18.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Пламен Славов:
Създава се § 26а, който гласи:
"Чл. 48, ал. 1 се изменя така: "нарушенията се установяват с актове, съставени от съответните органи на общините"."
Комисията подкрепя предложението за § 26а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов за създаване на § 26а, прието от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Параграф 26а е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 27. Създава се чл. 48а:
"Чл. 48а. (1) Наказват се с глоба до 5 милиона лева физически или юридически лица, които:
1. организират и провеждат дейност по отглеждане и възпитание на малолетни в звена, които не са открити по реда на този закон;
2. организират и провеждат обучение на ученици с цел издаване на документ за завършен клас или степен на образование, както и на свидетелство за професионална квалификация в звена, които не са открити по реда на този закон.
         (2) При повторно извършване на нарушения по ал. 1 глобите са с размер 10 милиона лева.
(3) Актовете се съставят от органите на Министерството на образованието и науката, а наказателните постановления се издават от министъра на образованието и науката или от упълномощени от него длъжностни лица. За съставянето на актовете, за издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
Предложение на народния представител Пламен Славов: в чл. 48а, ал. 1 думите "до 5 милиона лева" да се заменят с думите "до 100 минимални работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
В ал. 2 думите "в размер 10 милиона лева" да се заменят с думите "в размер на 200 минимални работни заплати".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАБОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, моето предложение по този текст е логически предопределено от начина, по който аз обосновах предложението си по предишния текст. Разликата е, че тук вече става дума за физически и юридически лица, които организират и провеждат дейност по този закон. Затова аз смятам, че тук ние като законодатели трябва да бъдем максимално строги. Съображенията, които преди малко изказа господин Сендов, не би трябвало да пречат на гласуването на такива текстове, тъй като на практика това са суми, които в процеса на една развиваща се инфлация могат да станат смешно малки за тези, които решат да нарушават закона, хора, които разполагат с пари, юридически и физически лица, които могат да си позволят да платят тези санкции и на практика да осъществяват една противозаконна дейност в рамките на българското образование.
Имах възможност на заседание на комисията да споделя своите опасения по повод на един друг закон - за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, с който и вие в пленарна зала бяхте запознати от страна на вносителите, свързан с действително крайно тревожната ситуация, която съществува и сега в страната, която позволява на юридически лица да провеждат религиозна дейност по смисъла на Закона за лицата и семейството, която накърнява устоите на българското общество и интересите на българската нация, без да се опасяват от тази смешно малки санкции, които в момента са в сила и действие.
Именно в този смисъл и аз ви предлагам в обсъждането на санкциите, които трябва да приемем като законодатели по отношение на нарушителите на този закон - става дума за физически и юридически лица, които организират подобна дейност, да бъдем достатъчно строги и да направим така, че да не позволяваме някои да използват възможността, че притежават много пари, за да нарушават този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов.
Гласували 150 народни представители: за 34, против 104, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Няма други предложения. Моля, гласувайте § 27 така, както е предложен.
Гласували 148 народни представители: за 126, против 4, въздържали се 18.
Параграф 27 е приет.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Параграф 28. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов § 1:
"§ 1. (1) Министърът на образованието и науката определя със заповед детските градини, училищата и обслужващите звена, които по смисъла на чл. 10, ал. 2 са държавни.
(2) Министерството на образованието и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващите звена, на детските градини и училища по чл. 11 и 12 и на духовните училища по чл. 30."
2. Досегашният § 1 става § 1а.
3. В § 4, ал. 3 се създават изречения второ и трето:
"Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието и науката. Средствата се използват за нуждите на учебния процес."
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби след думите "които по смисъла на чл. 10, ал. 2 са държавни" се добавят думите "и общински".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения на народната представителка Станка Величкова.
Двете нейни предложения са оттеглени.
Третото предложение на народната представителка Станка Величкова е:
"Към § 4, ал. 3 след думите "за нуждите на учебния процес" се добавят думите "в съответните училища, в които се обучават чуждите граждани".
Комисията подкрепя това предложение на госпожа Величкова, като думата "съответните" отпада.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов и Анатолий Величков:
В § 28 се създава нова т. 3 със следното съдържание:
"В § 4 ал. 2 се изменя, както следва:
"Училищното образование е безплатно за чуждите граждани, които са:
1. с разрешено постоянно пребиваване в страната;
2. приети по актове на Министерския съвет;
3. приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден"."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Панев:
В § 1, ал. 1 след думата "държавни" точката се заменя със запетая и се добавят думите "в съответствие с критерии, посочени в Правилника за прилагане на закона".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кети Граматикова, Мира Радкова и Иван Иванов - оттеглено.
Предложение на комисията за § 28:
"§ 28. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов § 1:
§ 1. (1) Министърът на образованието и науката определя със заповед детските градини, училищата и обслужващите звена, които по смисъла на чл. 10, ал. 2 са държавни, в съответствие с критерии, посочени в Правилника за прилагане на закона.
(2) Министерството на образованието и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващите звена, на детските градини и училища по чл. 11 и 12 и на духовните училища по чл. 30.
2. Досегашният § 1 става § 1а.
3. В § 4, ал. 2 се изменя както следва:
"Училищното образование е безплатно за чуждите граждани, които са:
1. с разрешено постоянно пребиваване в страната;
2. приети по актове на Министерския съвет;
3. приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден".
4. В § 4, ал. 3 се създават изречения второ и трето:
"Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието и науката. Средствата се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите граждани."
Това беше съдържанието на § 28, с текста на вносителя и направените предложения по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има много предложения, които са или оттеглени, или приети. Не е прието предложението на народния представител Драгомир Драганов, а именно:
В § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби след думата "държавни" се добавя "и общински".
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 33, против 96, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Госпожо Величкова, приемате ли в третата част на Вашето предложение да отпадне думата "съответните".
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме § 28 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 25.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Велко Вълканов:
Да се създаде § 28а със следното съдържание:
"§ 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета се изменя така:
"§ 9. Заварените на длъжността директор на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена запазват правата си на директори. Към тях в срок до шест месеца се прилага разпоредбата на чл. 37, ал. 7, като положително атестираните придобиват правата на издържал конкурса.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов:
Да се създаде § 28а със следното съдържание:
"§ 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета се изменя така:
"§ 9. До една година от влизането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета се провеждат конкурсите за незаетите места за директори на държавни детски градини и държавни и общински училища и обслужващи звена, а до две години от влизането му в сила - за заварените на длъжностите директори на държавни детски градини и държавни и общински училища и обслужващи звена, които не са назначавани с конкурс.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
Да се създаде § 28а със следното съдържание:
"§ 9 да отпадне.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров:
Да се създаде § 28а със следното съдържание:
"§ 9 да отпадне.".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пламен Славов:
Да се създаде § 28а със следното съдържание:
"§ 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета се изменя така:
"§ 9. Заварените на длъжностите директор на държавни и общински училища, обслужващи звена и детски градини запазват правата си на директори. Към тях в срок от шест месеца се прилага чл. 37, ал. 7 от Закона за народната просвета.".
Това предложение съвпада с направеното от господин Вълканов.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Велко Вълканов?
Имате думата, господин Вълканов.
Има и предложение на народния представител Пламен Славов със същото съдържание.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Настоятелно ви моля да подкрепите моето предложение. Текстът, който искам да бъде променен, в сегашния си вид е свързан с голямата опасност да се дестабилизира системата за управление на цялата училищна система. Предвижда се по действащата сега уредба, която се запазва, ако не приемете моето предложение, да се обявят конкурси за всички директорски длъжности и в училища, и в детски градини, и в обслужващите звена. Представяте ли си какво означава това? Хиляди директори ще бъдат поставени под угрозата да загубят своите работни места.
Не е ли по-разумно да се запази режимът на атестацията, който достатъчно добре гарантира нашата система срещу присъствието на хора, които не са вече годни да упражняват тази висока функция?
Бих искал да кажа, че аз не държа безусловно точно на този мой текст. Мисля, че може със същото основание да бъде приет и текстът на господин Драганов, текстът на господин Славов или пък предложенията, които правят останалите колеги, които също са приемливи - този параграф да отпадне изобщо.
Искам да завърша с това, че всъщност моето предложение е израз на добрата воля на всички нас да имаме една стабилна система за управление на нашите училища и други просветни звена. Иначе ние сега ще внесем разкол, чиито последици не биха могли да бъдат предсказани.
Нека да ви кажа, че този текст, който аз внесох и подобен на който внесоха и останалите колеги, има своя източник в едно писмо на Националния съюз на работодателите в системата на училищата. Те категорично настояват за приемането на този текст и вие може да си представите каква ще бъде реакцията, какъв ще бъде социалният ефект, какъв смут ще бъде внесен, ако ние пренебрегнем тяхната воля - една воля израз на разумно отношение към проблема в случая. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
За първа реплика има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вълканов! Законът, който беше приет от Великото Народно събрание през 1991 г. - мисля, че на 12 октомври, един ден преди парламентарните избори - неговият дух повеляваше за директорска длъжност да бъде проведен конкурс. Получи се така, че една голяма част за тези седем години, откакто е в сила действието на закона, бяха проведени. През 1995 г. срокът, който изтичаше тогава, беше увеличен с две години. Пита се: защо до този момент не бяха извършени тези конкурси? Трябва ли тези директори, които в момента са заварени и които са назначени без конкурс, да продължат да изпълняват длъжността си, без проведен такъв? Поставяме ли ги ние на равноправна нога с останалите директори, които са държали такъв конкурс?
На следващо място. Ако отново отложим срока с още две години, получава се опасността след две години да го отложим за още две години. И така нататък в далечината.
Втори аргумент. В законодателен план следва и Законът за държавния служител. Хайде да си представим, че директорите бъдат държавни служители. Е, какво - трябва да чакаме две години, за да бъдат извършени тези конкурси, да бъдат назначени и чак тогава те да приемат статут на държавен служител?
Просто не бива повече да се отлага. Става въпрос за 1300 конкурса точно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
За втора реплика има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вълканов, по проблема за конкурсите за директори на училища, детски градини и обслужващи звена на първо четене се състоя обширна и, бих казал, на моменти емоционална дискусия. Аз бих прибавил само следното. Едва ли някой в тази зала ще възрази, че най-здравословната среда за едно общество е конкурентната среда. А конкурсът е естествен продукт на конкурентната среда, когато става въпрос за заемане на ръководна длъжност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
За дуплика има думата господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Няма съмнение, разбира се, че най-доброто е да се провеждат конкурси в този случай. Но текстът, който действа, не държи сметка за това, че някои, да, са назначени без конкурс, но някои пък са назначени с конкурс. И в този вид текстът се отнася до всички заварени директори.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Не.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Моля Ви се, така е текстът! И затова аз вече казах, не държа точно на този мой текст, на тази моя редакция. Например съвършено приемлив е и текстът на господин Драгомир Драганов, който беше предложен по съответния ред. Ето, например: "До една година от влизането на този закон се провеждат конкурсите за незаетите места за директори ..." и така нататък, "до две години от влизането му в сила за заварените" и прочие, и прочие. Този вариант аз смятам, че върши работа. Много по-коректен е от този, който заварваме в случая сега, и не внася това напрежение и тази социална несправедливост - да третираме по един и същи начин хора, които по различен начин са заели тази функция на директор на училище или на детска градина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Господин председател, моля за кратко изказване, защото нямам право на реплика. Въпросът е важен! Да не заблуждаваме обществеността!
Ето го автентичният текст на § 9 от сега действащия закон: заварените на длъжности "директор на училище", "директор на детска градина" и "директор на обслужващо звено" запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 7 години от влизане на този закон в сила. Този седемгодишен срок изтича сега, към септември месец тази година. Тези, които са се явили на конкурс според този текст вече няма нужда да се явяват, защото са изпълнили повелята на закона, а тези, които не са се явили, ще трябва да се явят. Пределно ясно е и няма нужда да се атакува текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Велко Вълканов.
Гласували 152 народни представители: за 45, против 93, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Драгомир Драганов. Не виждам в залата господин Драганов. Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 146 народни представители: за 46, против 83, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Еднакви предложения има от народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Димитър Димитров за отпадане на § 9.
Има думата госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз предложих да отпадне § 9, затова защото се въвежда различен стандарт между чиновниците в регионалните инспекторати и съответно директорите на училищата.
Не може да се създава такова противоречие, предизвикано от факта, че законодателят няма никакви гаранции за професионализма на чиновниците в регионалните инспекторати, които ще станат работодатели на директорите на общинските училища. Ето защо аз бях предложила заедно с мои колеги да се въведе атестирането. Вие отказахте системата на атестирането.
Трябва да Ви кажа, че към това противоречие Вие сега прибавяте ново - в резултат на идеята Ви заварените директори да запазят правата си до обявяване на конкурс, но не за повече от 7 години от влизането в сила на Закона за народната просвета.
Аз предлагам да отпадне тази клауза не само поради двойния стандарт между инспектората и директорите. Искам да изтъкна и още един аргумент, а именно, че тази мярка по същество е извънредна. За да се реализира конкурс по смисъла на чл. 90, ал. 2 от раздел IV на Кодекса на труда местата на тези заварени директори трябва да бъдат освободени. Питам как ще стане това, по какъв начин, още повече че трудовите договори на тези директори в болшинството си са безсрочни, а не срочни и временни. Нима сега ще се търсят конкретни изкуствени начини, за да бъдат уволнени тези директори, за да се освободят местата?
След като § 9 влиза в противоречие с Кодекса на труда, то аз смятам, че трябва да отпадне § 9. В противен случай вие или ще уволнявате директорите, за да се освободят местата, или ще прекъснете безсрочните им трудови договори по смисъла на § 9 от Закона за народната просвета. Това означава, че ще започнат дела за нарушени трудовоправни отношения в полза на директорите ще бъдат тези дела, тъй като Кодексът на труда, знаете, че е основен закон в това отношение.
Уважаеми колеги, вместо предложението на вносителя да остане § 9, трябваше да приемете предложението ми за атестиране - уверявам ви в това, защото по този начин щяха да се оценяват реално резултатите от практическата дейност на директорите. Сега императивното подлагане на конкурс на действащи директори недвусмислено зачертава техните резултати от практическата им дейност, от многогодишния им труд.
Вие много добре знаете, че няма световна практика, доказала, че когато има способни професионалисти и в случая способни ръководители на училища, в крайна сметка да се подлагат на конкурс. Това означава една дестабилизация.
Същевременно вие всъщност ще доведете тези хора в преобладаващата част от тях да попълнят армията на безработните, защото нито един директор няма да може да отиде в училището, даже в собственото си училище, и да стане учител. Защо? Неговият хорариум, неговият норматив като директор е по-малък, отколкото на всеки друг учител. Поради намаляването на децата, поради малкото часове всъщност той няма да може да бъде даже и учител. Следователно, той наистина отива безработен и вие зачерквате неговия учителски труд или тези, които са някъде близо до 50 - 51 или 52 години, ще трябва да използват възможността вместо да станат безработни, вместо да ги унизявате и оскърбявате, да приложат възможността да се пенсионират в условията на втора категория труд, а именно 52-годишна възраст за жените и 52-годишна възраст за мъжете.
Ето защо аз смятам, че трябва да отменим този § 9. В противен случай, уверявам ви, ще бъде не само унизително за тези хора, но по моя преценка, извинявайте, ще бъде и аморално. Не създавайте излишна дестабилизация в българското училище. Нека, ако ще въвеждате конкурсното начало, тъй като отменихте атестирането, то нека това конкурсно начало да бъде - пак повтарям, за незаетите, за свободните места в тези училища, където в момента директорите са временно изпълняващи тази длъжност, а не там, където има безсрочни трудови договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Величкова.
За реплика думата има господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Кратко и по същество:
Добре е, уважаема госпожо Величкова, когато плашите обществеността и по-скоро тази в сферата на образованието с нарушението на закона, с лавина от съдебни процеси и пр., добре е да се прочетат преди това законите и най-вече Кодексът на труда, който Вие цитирахте.
Няма да има съдебни процеси! Никой няма да ги заведе, защото знае, че ще загуби. Не се нарушава никакъв Кодекс на труда!
Член 328, ал. 1, т. 11: Работодателят може да прекрати трудовия договор при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Това е първо.
Второ, чл. 90 от Кодекса на труда: Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят от закон. И това е сторено.
И най-накрая - така да се каже, за десерт: чл. 10 от Кодекса на труда, който гласи: Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения - изреждат се, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България... "Доколкото не е предвидено друго" - даже от тази гледна точка този закон предвижда нещо друго, така че никакви законни основания за атака срещу конкурса не може да има. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
За втора реплика думата има господин Влашки.

МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Величкова! Първо, числото на хората, които ще засегне този процес е точно - 1300 човека. Искам да ви кажа следното: конкурсното начало би трябвало да бъде наложено дори и само поради следната причина, поради това, че в Пловдив има училище, в което един 62-годишен човек си суши фъстъците във физкултурния салон и е директор на това училище. Той създава система от учители, които вземат часове и които са възпитани в годините 1956-1957, и поддържа една изключително остаряла система от учителски кадри в училище.
РЕПЛИКИ ОТ ЛЕВИЦАТА: Това е смешно!
МЛАДЕН ВЛАШКИ: Това никак не е смешно, защото това унищожава децата, образованието и възпитанието на нашите деца.
Затова конкурсно начало ще има. Този човек на 62 години ще получи заслужената си пенсия. И няма никакъв социален проблем. А онези директори, които ще се явят на конкурс, просто ще защитят своя професионализъм. Така че, ние не можем да откажем от конкурсното начало като принципна позиция поради необходимостта от тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Влашки.
Думата за дуплика има госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Влашки, аз не знам защо ще спорим с Вас. Разбира се, когато един човек е отминал своята възраст, ще трябва да излезе в пенсия. Второ, когато има нарушение, не този, който е пред пенсия, а който дори е започнал в момента своята кариера като директор и като учител, също трябва да бъде санкциониран. Аз няма да толерирам, ако има такива безобразия в българското училище. И тези, които са работили с мен, знаят отлично това. Така че ние с Вас в това отношение нямаме спор. Имам спор за това, че в случая конкурсното начало трябва да се приложи по силата на чл. 90, ал. 2 от Кодекса на труда. Това, което ми казва господин Панев и ми чете чл. 328, ал. 1, т. 5 - "поради липса на качества", знам, че министърът на образованието уволни най-кадърните кадри, да не ги споменавам, именно по този параграф с ясното съзнание, че имат качества, а всъщност се направи всичко възможно да бъдат уволнени.
Следователно Вие трябва да докажете за тези директори, ако се позовавате на този текст от Кодекса на труда, господин Панев, че тези хора нямат качества. Следователно не може така да се говори и да четете като дявола Евангелието.
Второ, трябва да Ви кажа, че във връзка със закона - сега ми цитирате друг текст за длъжностите, т.е. в ал. 3 на чл. 90, - защо не ми отговорите как ще кореспондира този текст с чл. 90, ал. 2, а именно, че една голяма част от тези заварени директори са с безсрочни трудови договори. Как ще им ги прекъснете, с какъв морал? Членче, алинея може да намерите, но с какъв морал, на каква база, с какви доказателства, с какви изисквания? Изисквания за дестабилизация на училището или изисквания от Националния координационен съвет на СДС? Извинявайте, но това не е само аморалност. Това е повече от скандално, това е безобразие, което започвате да правите в българското училище. Вие въвеждате всъщност началото преди 10 ноември 1989 г., защото районните комитети на партията тогава слагаха учители и директори, сега това го правят районните комитети на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме предложението на народните представители Станка Величкова, Донка Дончева и Димитър Димитров за създаване на § 28а. Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 62, против 96, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Пламен Славов е дословно същото като предложението на народния представител Велко Вълканов с разлика в един предлог - "до шест месеца" и "от шест месеца".
Думата има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам нетърпението на някои от присъстващите в залата да се спазва правилника и да се даде почивка, но сме в ход на обсъждане на един много важен и сериозен въпрос. И аз действително ви моля, преди да гласуваме и това предложение, което аз правя, трезво да разсъждаваме и ясно да държим сметка на това, което правим с гласуването в пленарна зала.
Истината е, че от 1993 до 1997 г. във всички разработвани проекти от различни екипи на Министерството на образованието за промени в Закона за народната просвета § 9 отпада. Фактът, че сега той се запазва означава, че се прилага една извънредна мярка за решаване на кадровите въпроси с директорите на училища. Това е факт.
В досегашния текст на Закона за народната просвета, имах възможност вече, когато обсъждахме този текст, да предложа на вашето внимание необходимостта да се запази чл. 37, ал. 7, която задължава Министерството на образованието периодично, на всеки пет години да атестира директорите на училища и обслужващите звена.
В подкрепа на подобен подход, който предлагаме и сега в текста на този член, могат да се приведат следните мотиви и аргументи. Атестацията и оценката на реалните резултати от практическата дейност на директорите е един достатъчно обективен начин за подбор. Второ, обявяването на конкурс за местата на действащи директори, без атестация и оценка на тяхната дейност, поставя под съмнение резултатите от техния многогодишен труд за ръководството на училището. Управленската практика изисква доказалите способностите си ръководни кадри да не се подлагат на конкурс за назначаване на същата длъжност, която са изпълнявали, при положение, че длъжностната характеристика не се променя и няма изработени степени за израстване на кадрите на място.
При начина, по който се предлага и сега да се продължи да се действа, съществува реалната опасност, тя е достатъчно сериозна, от влошаване управлението на училищата и качеството на учебния процес, тъй като се подбира и крайно неподходящ момент за решаване на кадровите въпроси - в разгара на учебната година. Затова, след като се гласува и на практика не се прие предложението за отпадането на § 9, аз отново се обръщам към народните представители сериозно да помислим за възможността директорите да бъдат атестирани, да бъдат оценени и по този начин да се направи един обективен анализ и оценка за тяхната досегашна работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Славов за създаване на § 28а.
Гласували 163 народни представители: за 63, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Панев, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предстои да разглеждаме § 29 на страница 83.
"§ 29. В § 11 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 3 се отменя".
Предложение на народния представител Драгомир Драганов - § 29 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
В § 11, ал. 2 се прибавя изразът "до 3 месеца от влизане в сила на този закон".
Комисията подкрепя предложението, като със съгласието на народния представител Станка Величкова думите "3 месеца" се заменят с думите "1 година".
Второто предложение на госпожа Величкова е § 29 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 29:
"§ 29. В § 11 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 2 се изменя, както следва:
"(2) Министърът на образованието и науката издава Правилник за прилагане на Закона за народната просвета до една година от влизане в сила на този закон".
Алинея 3 се отменя."
Господин председателю, позволете ми едно пояснение, свързано с една редакция. След като докладът за второ четене беше внесен, от Правния отдел ни беше обърнато внимание на очевидното обстоятелство, че правилник за прилагане на сега действащия закон има и всъщност, става въпрос за нов правилник. Бяхме посъветвани да се каже:
"(2) Министърът на образованието и науката издава нов Правилник за прилагане на Закона за народната просвета до една година от влизане в сила на този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има две предложения за отпадане.
Госпожа Величкова, искате ли думата по Вашето предложение за отпадане?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на Драгомир Драганов и Станка Величкова за отпадане на § 29.
Гласували 121 народни представители: за 33, против 71, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Госпожа Величкова, приемате ли замяната на "3 месеца" с "1 година"?
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване § 29 така, както е предложен от комисията и с редакционната корекция, която направи господин Панев, след думата "издава" да се прибави думата "нов".
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 15.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 30. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.
"§ 30. "Повторно" по смисъла на чл. 47 и 48а, ал. 2 е нарушението, извършено в 2-годишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същото нарушение."
Предложението на народния представител Цветан Димитров е оттеглено.
Предложението на народния представител Маргарита Петрова вече няма смисъл, тъй като предложението й да отпадне чл. 47 не бе прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, като предлага да стане § 28а.
Комисията оттегля това свое предложение - § 30 да стане § 28а. Тоест, окончателният текст е:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, ако бъде прието и следващото предложение - за § 30а, тогава заглавието няма да бъде "Допълнителна разпоредба", а - "Допълнителни разпоредби". Най-добре е да гласуваме заглавието, след като минат гласуванията...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Съвсем основателно, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 30 няма желаещи да се изкажат.
Поставям на гласуване § 30 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 25.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Цветан Димитров:
Създава се нов § 30а:
"§ 30а. В системата на народната просвета се получава допълнително трудово възнаграждение три пъти годишно по наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите, считано от 1 януари 1999 г."
Комисията подкрепя предложението за § 30а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението за нов § 30а, което правя, а именно, че: в системата на народната просвета се получава допълнително трудово възнаграждение три пъти годишно по наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите, считано от 1 януари 1999 г., е изключително важно за българския учител и за българската общественост.
В хода на дебатите стана ясно, че онези предложения, които визираха средна бюджетна заплата, средна брутна работна заплата на заетите лица в народното стопанство, просто поради финансовия механизъм, който съществува в момента в страната, не може да действа. Мотивите бяха изложени, но повтарям само този, че най-голяма е сферата на заетите лица в системата на народната просвета и че такъв фиксиран минимален праг на работна заплата просто не може да бъде създаден.
Но предложението, което правя, има своята реална стойност и аз ще го мотивирам точно.
В един познат вестник беше визирано, че това е демагогско предложение.
Аз питам демагогско ли е предложението, след като имаме справката на Националния статистически институт, че за двата месеца от началото на годината приходите над разходите са превишени с около 95 млрд.лв.? Ето едно перо, откъдето реално и в един добър цифров размер може да бъде уважен трудът на българския учител. Аз визирам три пъти годишно и дори споменах в комисията, че имам предвид и определени дати, които нека да носят и символично значение в българското училище, сред българската общественост. Става въпрос за първия учебен ден - 15 септември, който носи духа на началото в българското училище. Става въпрос за Коледа - българския празник, след който започва нещо ново за страната. И, разбира се, празника на славянската писменост и българската просвета и култура - 24 май, когато учителят наистина трябва да получи онова, което заслужава.
Давайки този дан, макар и минимален, онова, което е възможно при съвременните икономически условия, при условията на валутен борд, ние отдаваме заслуженото за труда на просветния работник, на човека, който се труди, дава благото, дава знанията, дава бъдещето на българските деца.
Аз много ви моля да подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
За реплика думата има госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Репликата ми е свързана с това, че не може мотив за това, че няма да се увеличат учителските заплати да бъде, че те са много. Слава Богу, че са много, защото все още имаме български деца.
Така че дано следващите години да бъдат още повече, за да може да имаме и повече деца. Това - първо, като реплика.
Второ, господин Димитров, всъщност Вашият текст не решава въпроса, който ние предлагахме. Защото, аз заявих: знам, че се намираме в условия на валутен борд, знам, че това не може да стане тази година, защото е гласуван Законът за бюджета, но аз исках тук ние, като законодатели, да проявим политическа воля и да сложим един норматив, че все пак българският учител ще го оттласнем от дъното, като политическа воля, като законодателно решение, за да може наистина да получи заслуженото. В противен случай всички думи, които казахте, че българският учител заслужава, така е - заслужава, то на практика не става така. Защото тези три възнаграждения се явяват едно благоволение, което законодателят ще направи към учителската колегия.
Напротив, след като в Закона за МВР, след като в другите закони са фиксирани точно заплащанията и то даже на тези, които са със средно образование, но работят в системата на МВР, подобаваше да сложим ние тук и определен текст, определена норма за по-високия социален статус, за по-доброто икономическо битие на българския учител. В противен случай излиза така, че ние искаме да се запази неговото достойнство, но това достойнство трябва да има и материален израз. Не може българският учител да не може да си купи учебник или една книга, да отиде на театър или на друга културна постановка. Това е едно подаяние, а не решаване на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Други реплики има ли? Няма.
Думата за дуплика има господин Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо Величкова! Дойде време да си разменяме и дуплики и аз ще бъда безпределно ясен и точен.
На първо място, това правителство, не друго, не предишно, това правителство доказа, че се отнася с голямо уважение към труда на българския учител. Когато бюджетните заплати бяха вдигнати със 7 на сто, учителските заплати бяха вдигнати с 10 на сто. Нивото на заплата в момента е такова, че в сравнение с онова, което беше миналата година по това време, съотношението е 1 : 20. Това съотношение е страшно.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Да сравним с другите съсловия.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Момент, нека се изкажа. Ще сравня и с другите съсловия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Величкова, тишина!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: На второ място, аз се питам, когато 1995 и 1996 г. призовавах към нещо, което да бъде направено за българския учител, вие какво направихте? Отговорът е: нищо. Подкрепихте ме на думи, а не в пленарна зала. (Реплики от Станка Величкова.) Ще взема разпечатка за гласуването, когато аз предложих наистина да има някакво допълнително възнаграждение за българския учител. А икономическите условия ще докажат правотата на това, което предлагам. Защото, ако финансите на страната и финансовата стабилизация върви така, както е започнала, и когато бъдат освободени средства за повишаване статута на българския учител и те бъдат в достатъчно големи размери, аз съм сигурен, че тези средства няма да бъдат подаяния, а ще бъде едно материално решение, с което ние наистина ще дадем своята дан за българския учител. Всичко друго са приказки и демагогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цветан Димитров.
Господин Пламен Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И на заседанието на Комисията по образованието и науката аз не се съгласих с мотивите на господин Димитров. Позволявам си по същия начин да го направя и тук в пленарната зала. Защото в края на пленарния ден в петък ние имахме действително възможност да проявим волята си като законодатели в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание и в логически порядък да продължим това, което направиха предишни народни събрания за бюджетните служители от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването, гласувайки текст, който действително би позволил трудовото възнаграждение на работещите в системата на средното образование и на българския учител да получи един материален израз.
Защото това, което предлагате, господин Димитров, е свързано с условности, които могат да се реализират, а могат и да не се реализират.
Какво означава "съгласувано с министъра на финансите"? Ако резултатът от това съгласуване е отрицателен, какво ще получат българските учители? На практика Вие бихте ли отговорили какво означава "допълнително трудово възнаграждение"?
Защо, когато искаме да демонстрираме действително своята воля, не го направим по начин, който отговаря на обективните потребности на българския учител и на работещите в средното образование? Защо не направим това за българския учител, което направихме вече и за служителите в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на здравеопазването? Нека да го направим по начин, който действително да отговаря на авторитета, на достойнството и на уважението, което искаме обществото да оказва на българските учители с текста, който предложи господин Панев в закона и който вече е приет от Народното събрание.
Тук на практика става дума за подаяние, става дума за трохи от държавния бюджет, а българският учител и работещите в средното образование заслужават действително законов текст, който да гарантира по подобаващ начин материален израз на труда, който полагат за обучението и за възпитанието на българските деца.
Затова, господин Димитров, аз и в комисията не приех Вашето предложение, няма да го приема и в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да реплекирам съществото на изказването, но бих искал да кажа, че няма такъв закон, касаещ Министерството на здравеопазването.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): За съжаление.
БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление.
Няма и законов текст, Пламене, няма никакви преференции за работещите в здравеопазването и не бива да го твърдим от тази трибуна.
Вярно е, че има към двата други закона, но те наистина са малко с по-специален режим. В тази връзка, ако отидем така за всички, би следвало за лекари, за учители, пък и за много други, разбира се. Моята реплика беше, че за съжаление няма за българските лекари такива преференции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борислав Китов.
За втора реплика думата има господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Славов, аз съм напълно съгласен с Вас за заплатата на българския учител в този момент. Моето семейство също е учителско семейство. Аз съм започнал със заплата 75 лева. Бил съм в гимназия, водил съм ПУЦ от VIII клас. Ученици, които бяха записани в тези ПУЦ-ове, получаваха по 450 лв. заплата спрямо моята - 120 лв. на един висшист. Болката за учителя дано да е искрена и дано да е така. В миналото заседание аз Ви дадох една справка за българските директори на гимназии, които са получавали 4500 лв., сребърни български лева по времето - след Стефан Стамболов, на правителството на Константин Стоилов. Наистина българският учител е бил някога на ниво.
Аз се надявам, че наистина нашето общество, когато България стане нормална държава, ще даде своето на българския учител. Но вие сами разбирате, че на този етап сигурно не може да стане това. Ако беше възможно, защо през тези 7 години, когато и БСП имаше мнозинство, не се реши този проблем? Това е моята реплика.
Но Вие сте прав по отношение на статута на българския учител. Но аз се надявам, че ще дойде ден, когато българската интелигенция - това, което господин Китов каза, и лекари, и учители ще получат своето място в нашето общество, както във всички нормални държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джолев.
Има ли желание за други реплики?
Давам думата за дуплика на господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Китов, уважаеми господин Джолев! Аз ви благодаря, че вие се съгласихте с мен и по този начин потвърждавате принципната необходимост с работните заплати в средното образование и с работните заплати на българския учител Тридесет и осмото Народно събрание да направи това, което направиха предишни народни събрания за работните заплати на други бюджетни служители.
Съгласен съм, господин Китов, с Вас, че дори да не става дума за законов текст, става дума за един принцип, който е намерил отражение в нормативен акт. Разсъждавайки в тази посока, правилното и редното е Тридесет и осмото Народно събрание да продължи в този дух, в който са работили и предишните народни събрания, в духа, в който са работили и предишни правителства. Защото в системата на средното образование в момента действа Наредба N 2, действа и отраслово споразумение, което е плод именно на такива разговори и на дебати, водени с участието на синдикатите. Нека нещо, което не е успяло да бъде реализирано досега, да не бъде винаги основен аргумент при доказателството, че то не може да се реализира и занапред. Нека проявим тази воля, която, надявам се, ще бъде посрещната положително и от страна на всички работещи в системата на средното образование.
За съжаление в петък ние пропуснахме тази възможност. И тъй като става дума за конкретни измерения, за конкретни цифри, аз отново искам да напомня това, което тогава споделих с вас в пленарната зала. Разчетите на специалисти показват, че за бюджетната 1998 г., ако се реализира средномесечно увеличение на заплатата с 10 хил. лв., това ще коства на бюджета по сегашните разчети, по сегашните виждания за показателите за 1998 г. около 30 млрд. лева. Казах, че 10 хил. лв. са малко, но тук е важен принципът, принципът, който може да се въведе от 1 януари 1999 г. и който, влизайки в рамките на един законов текст, действително би удовлетворил интересите на българските учители и на работещите в системата на средното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Цветан Димитров за създаването на нов § 30а.
Гласували 167 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 10.
Параграф 30а е приет.
Сега трябва да гласуваме и заглавието на допълнителните разпоредби. Заглавието на раздела ще бъде "Допълнителни разпоредби".
Моля, гласувайте за заглавието.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Господин Панев, тук пак се връщаме към Преходни и заключителни разпоредби. Ще трябва след това да стане едно пренареждане, може би.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото вече бяхме на Преходни и заключителни разпоредби, минахме на Допълнителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, докладвайте тогава.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
§ 31. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 влиза в сила от учебната година, следваща приемането на този закон, и се отнася за учениците, приети през същата учебна година в училищата с прием след VII или след VIII клас."
Предложение на народните представители Донка Дончева и Димитър Димитров:
В § 31 да отпаднат думите "след VII или след VIII клас" и да се заменят с думите "след I клас".
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на народния представител Станка Величкова:
§ 31 се изменя със следното съдържание:
"§ 31. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 влизат в сила от учебната година, следваща приемането на този закон, и се отнася до учениците, приети през същата учебна година в училищата с прием в I клас."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
"§ 31 да отпадне."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 31.
Комисията предлага § 31 да добие следния вид:
"§ 31. (1) Министерският съвет в срок до една година от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание законопроектите по чл. 16, т. 2 и т. 6.
(2) Разпоредбата по чл. 24, ал. 1 влиза в сила след приемането на законите по чл. 16, т. 2 и т. 6."
Господин председател, от отдел "Правна и законодателна дейност" на парламента предложиха в последния момент една редакция, която докладвам.
Алинея 2 да звучи така:
"(2) Разпоредбата по чл. 24, ал. 1 се прилага от влизането в сила на законите по чл. 16, т. 2 и т. 6."
Това е по § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Най-напред има едно предложение за отпадане на § 31, направено от госпожа Дора Янкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дора Янкова за отпадане на § 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 26, против 86, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители госпожа Донка Дончева и господин Димитър Димитров.
Госпожа Дончева има думата.

ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
След обсъждането дотук в закона нашето основание да предложим тази промяна, е още по-голямо. Смятаме, че когато става дума за такава сериозна реформа, в момента ние направихме много големи допълнения и всъщност променихме сериозно системата на народната просвета. В този смисъл реформата винаги трябва да бъде мотивирана с едно сериозно обвръзване за систематичност от началото до 12-и клас. Затова и нашето предложение визира да започне така, както е редно и каквато е практиката във всички прогресивни страни с развита система на образование - визирахме 1-ви клас.
Аз впрочем предлагам в момента една редакционна поправка: записали сме "след 1-ви клас", да стане "в 1-ви клас". Просто имам редакционна бележка към това свое предложение и към този мотив във връзка със систематичността на провежданата реформа. А основание ми дава и това, че министерството не е готово с основните закони - на учебния план и на професионалното училище. Допълнително се засилва подозрението, че фактът, че след една година, а и в рамките на тази една година ще се включат в работа, за да донаситят със съдържание същността на Закона за народната просвета, е безсмислено да се бърза. Затова предлагаме да дадем възможност в промените в учебния план, в промените, свързани с изработването на учебниците, с допълнително намиране на ресурси.
Второ сериозно основание - никой не бива да се съмнява, че върху тази реформа в образованието ще трябва да се изсипят допълнително сериозни ресурси. Нека да дадем възможност държавата да се подготви, за да се направи действително сериозен преход към 12-годишното училище.
От друга страна имаме предвид и опита, който досега сме натрупали в ход с такива реформи, които се правят в действие. Те ще имат половинчат характер. Ето защо предлагам да подложите на гласуване предложението ни в 1-ви клас да започне въвеждането на тази промяна, като смятам, че правим нещо добро за нашата образователна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Поставям на гласуване предложението на народните представители госпожа Донка Дончева и господин Димитър Димитров.
Гласували 153 народни представители: за 45, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Станка Величкова.
Госпожа Величкова, имате думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Всъщност с отхвърлянето на предложението на госпожа Донка Дончева и господин Димитър Димитров, вие отхвърляте и моето предложение.
Вече няма какво да защитавам, тъй като и госпожа Дончева много добре аргументира нейното предложение, което по същество е и мое предложение, но искам да обърна внимание на колегите по предложението на комисията.
В ал. 2 се говори, че разпоредбите на чл. 24, ал. 1 се прилагат от влизането в сила на законите по чл. 16, т. 2 и 6, т.е., колеги, това са Законът за учебния план и Законът за професионалното образование.
Но според мен тук, съзнателно или несъзнателно, не знам, но обръщам внимание, че е изпуснат един много важен текст, който навремето вносителят беше дал, а именно, че всъщност тези разпоредби ще влязат в сила, в случая ние казваме до една година с приемането на тези два закона, и същевременно тук искам да акцентирам, се отнасят за учениците, приети през същата учебна година в училищата с прием след 7-ми и след 8-ми клас.
Ето, за този именно текст държа. След като вие не приемате да започне плавното надграждане от 1-ви клас нагоре, то нека да фиксираме, че става дума за учениците с прием след 7-ми или 8-ми клас.
Защото, вижте, колеги, така, както го даваме, има опасност и ще развия и друга хипотеза. Каква е тя?
Тъй като до една година трябва да се приемат двата закона - за учебния план и за професионалното образование, да приемем, че това ще стане до края даже на нашата лятна сесия. Още повече, че министерството и господин министърът през цялото време ни уверяваше, че много съзнателно се работи по тези два законопроекта, което е добре. И ако те влязат в комисията и оттам в пленарната зала до края на лятната сесия, то, питам аз, тогава вече ще сме приели законите и от новата ли учебна година и за кои ученици ще се отнася именно тази реформа, която се прави за задължителния 12-и клас?
Така че, пак повтарям, трябва да се фиксира за кого се отнася - от кой клас влиза в сила това надграждане на учебния материал.
В противен случай наистина ще дадем възможност за всякакви интерпретации. И ако смятате това да стане в правилника и чрез правилника, това е абсолютно неправилно. Трябва да има яснота. Трябва да има гаранции със законов текст, че става дума за еди-кои си ученици и за еди-кой си випуск.
Затова много моля да имате предвид този текст, който е пропуснат от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика господин Панев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаема госпожо Величкова, Вашата загриженост и аргументите, които изредихте, са напълно разбираеми и приемливи, аз ги споделям. И този въпрос ще бъде уреден, разбира се, и няма да бъде уреден в правилника, а ще бъде уреден в закона. И това е частта от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за учебния план, с приемането на който се стартира това действие - въвеждането на 12-я клас. Там му е мястото, там ще бъдат взети предвид всички обстоятелства, всички възможни последствия и ще се каже кои класове, откога и т.н.
Ето, това е отговорът на Вашата загриженост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Има думата за дуплика госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Вижте, в случая до известна степен малко ме успокоявате - че в тези закони ще стане, но тогава няма логика в подхода ни, колеги. Значи ние правим един закон и казваме, че неговите норми ще се уреждат в друг закон, в който пък друг закон ще уредим в Преходните разпоредби следваща норма. Ами, тогава отново стигаме до положението, за което моите колеги пледираха: дайте първо да приемем Закона за учебния план, Закона за професионалното образование, като закони - жалони за реформата на образованието, и тогава вече да се правят тези поправки, които в крайна сметка нищо няма да направят и до нищо не довеждат, освен до едно рециклиране на политически подход.
Така че, ако вие смятате да се интересувате от съдържателната страна, за това, за което е призвано българското училище, за повишаване качеството на образованието на българското училище, трябва да фиксирате, а не да чакате преходните разпоредби на следващ закон. И се обръщам към мнозинството, защото знам, че то отново ще действа така, рефлексно, да не кажа точно как. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Тъй като Вашето предложение визира и чл. 25, а първото на госпожа...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не, то отпада. Член 25 е гласуван. Гласувано е против и значи няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, Вие оттегляте Вашето предложение, тъй като е гласувано вече един път. Добре.
Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 31 така, както беше докладван от комисията, с редакционната корекция в ал. 2, която ще гласи:
"Разпоредбата по чл. 24, ал. 1 се прилага от влизането в сила на законите по чл. 16, т. 2 и 6".
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 110, против 39, въздържали се 3.
Заглавието и § 31 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 32. До три месеца от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването издава наредбата по чл. 40, ал. 4."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, като числото "3" се заменя с числото "6".
Предложение на комисията за § 32:
"§ 32. До шест месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването издава наредбата по чл. 40, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 32.
Гласували 147 народни представители: за 120, против 19, въздържали се 8.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 33, ал. 1. Министърът на образованието и науката издава заповедта по § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.
Ал. 2. Разпоредбите на чл. 37, ал. 3 относно държавните детски градини и на ал. 4 се прилагат след издаването на заповедта по ал. 1".
Предложения на народния представител Станка Величкова. Предложенията са оттеглени.
Предложение на народния представител Георги Панев. Предложението е оттеглено.
Предложение на комисията за § 33 - комисията подкрепя текста на вносителя за § 33 и предлага да се създаде нова ал. 3:
"(3) Списъкът по чл. 42, ал. 6 се изготвя в срок от една година от влизането в сила на този закон."
Това е по § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 33, както виждам, няма изказвания.
Поставям на гласуване § 33 така, както е предложен от вносителя и с новата ал. 3, предложена от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 110, против 29, въздържал се 1.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Станка Величкова - създава се нов § 33а със следното съдържание:
"§ 33а. Министърът на образованието и науката издава Правилник за атестирането на директорите на детски градини, обслужващи звена и училища в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, госпожа Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Всъщност, господин председателю, за съжаление, няма смисъл да обсъждаме това предложение, защото става въпрос за Правилник за атестиране на директорите. След като не приехте моето предложение да се въведе старият текст от закона - да има атестиране, сега няма смисъл. Това е послеслов. Така че трябва да оттегля предложението. То е нонсенс да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Преминаваме към следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на народния представител Станка Величкова - създава се нов § 33б със следното съдържание:
"§ 33б. В срок от три месеца Министерският съвет издава заповед по чл. 35, ал. 3."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Величкова, имате думата по второто ви предложение за § 33б.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Всъщност и това мое предложение е безсмислено да се гласува, тъй като вие не приехте идеята ми регионалните инспекторати да не бъдат юридически лица и устройството и функциите им да бъдат направени така, както предлагах именно в ал. 3 на чл. 35.
Така че отново трябва да оттегля това предложение поради факта, че преди това сте касирали и предишното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Преминаваме към следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение също на госпожа Величкова - създава се нов § 33в със следното съдържание:
"§ 33в. Държавните образователни изисквания по чл. 16 се представят за приемане от органите по чл. 17 в едногодишен срок от влизането в сила на този закон."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, госпожо Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Идеята ми е, уважаеми колеги, е следната, че всъщност две от основните държавни образователни изисквания ще бъдат приети със закон. Всички останали трябва да бъдат като подзаконови актове от страна на министъра и някъде съгласувано с други министри, които имат отношение към образователното дело.
Аз с това предложение исках всъщност тези държавни образователни изисквания, които се явяват подзаконови актове, да се приемат от органите по чл. 17. Това не е прието. И другото е да имаме срок. Защото всички срещи, които сме провели, а навярно и вие, с дейците на образованието казват, че образователните изисквания досега не влязоха в сила, защото в предишния закон нямаше посочен никакъв срок. И на мен ми се щеше наред с двата закона и за другите да имаме срок, така че министерският екип да ги направи и тях в срок, за да бъдат в синхрон, да работят заедно, да има взаимодействие и единност в цялата систематика на държавните образователни изисквания.
Комисията не подкрепи предложението ми. Аз вече съм безпомощна, тъй като зная, че и това предложение няма да се приеме, поне да бъде в едногодишен срок. Съгласувала съм го с идеята за Правилника за приложение на закона, който също ще бъде изработен до една година, поради това, че ще бъде нов правилник. За съжаление, зная, че няма да гласувате и затова спирам повече да ви убеждавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Величкова за създаване на нов § 33в.
Гласували 143 народни представители: за 38, против 95, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 34. Навсякъде в закона думите "Министерство на народната просвета", "Министерството на народната просвета", "министърът на народната просвета" и "министъра на народната просвета" се заменят съответно с "Министерство на образованието и науката", "Министерството на образованието и науката", "министърът на образованието и науката" и "министъра на образованието и науката".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за § 34 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 25, въздържали се няма.
Параграф 34, а с това и целия Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е приет. (Ръкопляскания от СДС.)
Има думата господин Божинов от името на парламентарна група.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Възложено ми е от Парламентарната група на Демократичната левица да направя пред вас следната декларация:
"Парламентарната група на Демократичната левица се разграничава категорично от приетите от Народното събрание промени в Закона за народната просвета. Те влошават значително качеството на досегашния закон, ще блокират дейностите в българското училище, ще изменят изцяло съществуващата в България система на народната просвета, нейната организация и управление.
Ние, народните представители от Демократичната левица, сме против тези промени в закона, защото те:
натрапват 12-годишно обучение за средното образование на всички ученици и ограничават възможностите им за гъвкава професионална реализация;
поставят съдбата на младите хора в зависимост единствено от три задължителни изпита в края на обучението;
лишават 200 средни политехнически училища с около 70 000 ученици от бъдеще;
разстройват процеса на обучението в езиковите гимназии, което ще влоши тяхното доказано досега образователно качество;
отнемат демократизма от българското образование с премахването на Висшия учебен съвет и училищните съвети;
оттеглят държавата от конституционните й задължения и делегират правата й на чиновници в регионалните инспекторати, от които не се изисква никаква професионална квалификация;
вместо децентрализация утвърждават централизация, политически произвол и субективизъм, вместо взаимодействие между централната и местната власт се издига чиновническият авторитаризъм;
отнемат надеждата на учителите за достойно заплащане и го подменят с дребно подаяние;
отнемат демократичния дух на българското образование и го отдалечават както от възрожденските му традиции, така и от тенденциите на съвременна Европа.
Парламентарната група на Демократичната левица протестира срещу приетия закон със силата на диктата на мнозинството.
Заявяваме пред обществото, че със закона са заложени хаос и срив в българското образование на прага на ХХI век. С парламентарен диктат е приет закон, който дава простор за политически диктат и произвол.
Парламентарната група на демократичната левица ще използва всички свои законни възможности и ще търси обществен консенсус за скорошна промяна на приетия от мнозинството Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета". (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
От името на парламентарна група - господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Ще бъда кратък, защото отговора на това, което чухме, сме го слушали много пъти и в много парламенти от 1990 г. насам. (Реплики от ДЛ.) Става въпрос за една вулгарна демагогия. Става въпрос за това да съдиш за другите по себе си, това, което възнамеряваш да направиш, да го приписваш на другите, да изкривяваш понятия, да изкривяваш намерения, да плашиш общественост, да се опитваш да внесеш хаос... (Реплики от ДЛ.) В буквалния смисъл на думата - да се прави саботаж и диверсия. Да не говорим за нещата, на които сме свидетели напоследък в нашия преди всичко обществен живот.
Така че, уважаеми господа отляво, аз ще ви кажа уважаеми господа комунисти, с тази декларация си оставате такива и това е най-сигурният път за вашето отрицание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от СДС, реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев. Моля в бъдеще да не използва думи, които могат да бъдат приети като обида. (Оживление.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФОНД "РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА".
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Закон за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета".
Няма постъпили предложения по заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате заглавието на законопроекта, както е предложено от вносителите.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Чл. 1. (1) Създава се фонд "Развитие на системата на народната просвета", в лева и валута към Министерството на образованието и науката, с предмет на дейност: финансиране на изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на звената в системата на народната просвета; дейностите по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания; обзавеждането с учебно-технически средства и дидактически пособия; квалификация и преквалификация на педагогическия персонал; стипендии по реда на чл. 43 от Закона за народната просвета; дейности, свързани с реализация на личностните качества и изяви на учениците.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище в град София с извънбюджетна сметка."
Няма постъпили предложения.
Комисията предлага в чл. 1, ал. 1 след думите "Развитие на системата на народната просвета" да се добавят думите "наричан по-нататък "фонд" и в ал. 2 думите "с извънбюджетна сметка" да отпаднат.
Позволете ми едно пояснение, уважаеми господа народни представители. Всички предложения на комисията оттук нататък са чисто редакционни и от гледна точка на структурата на закона. Затова нека не ви смущава това, че някоя дума ще отпадне. Тя ще се появи на друго място. Нито духът, нито буквалният смисъл на закона са променени - единствено редакции и накрая структурно подреждане на текстовете.
Предложение на комисията за чл. 1:
"Чл. 1. (1) Създава се фонд "Развитие на системата на народната просвета", наричан по-нататък "фонд" в лева и валута към Министерството на образованието и науката, с предмет на дейност: финансиране на изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на звената в системата на народната просвета; дейностите по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания; обзавеждането с учебно-технически средства и дидактически пособия; квалификация и преквалификация на педагогическия персонал; стипендии по реда на чл. 43 от Закона за народната просвета; дейности, свързани с реализация на личностните качества и изяви на учениците.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище в град София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Панев, най-напред да направим уточнение. Накрая има предложение на комисията за структуриране на закона в три глави, но когато ние приемаме закона, трябва да правим това в момента, в който се приема съответната глава, не накрая. Така че най-напред ще бъде заглавието, глава първа "Общи положения". Но вторият ми въпрос към Вас е следният: там е казано, че глава първа ще съдържа чл. 1 и чл. 1а, но никъде не виждам 1а или 2а и Ви моля да разясните тези неща.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ще разясня това нещо. Казах, че предложенията на комисията са в посока редакция и структуриране на закона, но това структуриране предполага създаването на нови членове с текстове от други членове, поради което, ако ние предварително структурираме закона, просто това е невъзможно. Трябва да бъдат приети тези нови членове, съдържанието на които е такова, каквото е в закона, но са взети от друг член. Мисля, че съм ясен.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:  Това трябва да бъде четено така, както го предлагате, за да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Точно така. Затова предлагам да се чете така, както е направен докладът, след което по естествен начин всички приети членове се структурират според направеното предложение от комисията. Друг начин няма.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има начин. Трябваше да се напише така, както го предлагате.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Явно не е свършена работата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Как да не е свършена? Няма как да стане по друг начин. Няма. (Шум в залата.)
Вижте сега, колеги. На заседанието на комисията присъстваха хора от Правния отдел на парламента. Всичките тези изменения в структурата на закона, в смисъл текст или алинея от един член се взима и се праща като друга алинея или като текст на друг член, са направени по тяхно предложение. Няма никакво изменение в буквалния смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, господин Панев. Единственият изход от тази ситуация, която, дай Боже, да не се повтаря, защото аз съм дълбоко убеден, че не е реден този начин, е залата реши да се приеме по този начин. Защото по-нататък става ясно наистина, но това означава едно пренареждане на закона, една техническа работа, която би следвало да се извърши преди да започне да се докладва.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Мераци за отлагане много, защото ако не работим, е по-добре за някои групи. Но, господин Панев, направете процедурно предложение, обосновете го.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ще го направя, уважаеми господин председател, просто защото допуснете, че съм помислил как да го направя. Няма друг начин тези предложения на Правния отдел да бъдат отчетени в доклада и да бъде предложен той за второ четене. Единственият изход е да се изтегли законът и да се представи във вида, в който ще е структуриран сега. Това, разбира се, е невъзможно, той е приет на първо четене.
Затова аз правя процедурно предложение, след като заявявам оттук, че няма никаква промяна в буквалния смисъл в съдържанието на закона, а има единствено подреждане според изискванията на правната техника, докладът да бъде прочетен във вида, в който се предлага, и гласуването да върви по реда, който предлага докладът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Панев.
Гласували 144 народни представители: за 128, против 7, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 1.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Член 1 се приема.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Чл. 2. (1) Фонд "Развитие на системата на народната просвета" се ръководи от Управителен съвет в състав от пет човека с мандат четири години.
   (2) Председателят на Управителния съвет се назначава от министъра на образованието и науката, а членовете на Управителния съвет се избират по ред и условия, определени в Правилника за дейността на фонда.
   (3) Редът за провеждане на заседанията на Управителния съвет и вземане на решения се определя в Правилника за дейността на фонда."
Няма постъпили предложения.
Предложение на комисията за чл. 2:
"Чл. 2. (1) Фондът се ръководи от петчленен Управителен съвет с мандат четири години.
   (2) Председателят на Управителния съвет се назначава от министъра на образованието и науката, а членовете на Управителния съвет се избират при условия и по ред, определени в Правилника за дейността на фонда.
   (3) Правомощията на органите на управление на фонда, редът за провеждане на заседанията на Управителния съвет и за вземане на решения се определят с Правилника за дейността на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 2.
Гласували 149 народни представители: за 140, против 4, въздържали се 5.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Чл. 3. Средствата по фонда се набират от:
1. целева субсидия от републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет;
2. лихви и финансови операции от средствата на фонда;
3. спонсорства, дарения, завещания от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
4. средства, предоставени от международни програми и договори."
Предложение на народния представител Станка Величкова: към чл. 3 да се създаде т. 5 със следното съдържание:
"5. средства, предвидени по други закони, решения на Народното събрание и актове на Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 3:
"Чл. 3. Средствата по фонда се набират от:
1. целева субсидия от републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет;
2. лихви и финансови операции от средствата на фонда;
3. дарения, спонсорства, завещания от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
4. средства, предоставени от международни програми и договори;
5. средства, предвидени по други закони, решения на Народното събрание и актове на Министерския съвет."
Това е съдържанието на чл. 3 с предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте чл. 3 така, както е предложен от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Чл. 4. (1) Средствата на фонда се разходват за:
1. изграждане, реконструкция и модернизация на материално-техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена;
2. изграждане на учебни работилници, лаборатории, кабинети;
3. обзавеждане с учебно-технически средства и дидактически пособия;
4. квалификация и преквалификация на кадрите, работещи в системата на народната просвета, с цел въвеждане на нови педагогически технологии;
5. стипендии за даровити деца, за деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователни нужди;
6. дейности по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания;
7. административно-стопански разходи за функциониране на фонда, в т.ч. за работни заплати и ДОО, но не повече от 15 на сто от годишната субсидия от републиканския бюджет.
   (2) Средствата на фонда се набират и съхраняват в самостоятелна извънбюджетна сметка към Министерството на образованието и науката.
   (3) Средствата на фонда се разходват съгласно приходно-разходна сметка, приета от Управителния съвет на фонда и утвърдена от министъра на финансите.
           (4) Средствата по т. 1 до т. 6 се отпускат въз основа на оценяване на заявките чрез конкурс, което се извършва от Управителния съвет на фонда по критерии, определени в Правилника за дейността на фонда.
   (5) Средствата от дарения, спонсорства, завещания, помощи се разходват съобразно волята на дарителя.
   (6) Превишението на приходите над разходите в края на годината се явява като преходен остатък и се разходва през следващата година по предназначение.
   (7) Средствата на фонда в лева и валута не могат да се преразпределят и отклоняват за други цели, освен предвидените в този закон и свързани сдейността на фонда."
Няма постъпили предложения.
Комисията предлага ал. 2 на чл. 4 да стане чл. 1а, а ал. 6 и 7 на чл. 4 да станат съответно чл. 4а и 4б.
Предложение на комисията за чл. 4:
"Чл. 4. (1) Средствата на фонда се разходват за:
1. изграждане, реконструкция и модернизация на материално-техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена;
2. изграждане на учебни работилници, лаборатории, кабинети;
3. обзавеждане с учебно-технически средства и дидактически пособия;
4. квалификация и преквалификация на кадрите, работещи в системата на народната просвета, с цел въвеждане на нови педагогически технологии;
5. стипендии за даровити деца, за деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователни нужди;
6. дейности по привеждане на организацията и съдържанието на учебния процес в съответствие с европейските изисквания;
7. административно-стопански разходи за функциониране на фонда, в това число за работни заплати и ДОО, но не повече от 15 на сто от годишната субсидия от Републиканския бюджет.
(2) Средствата на фонда се разходват съгласно приходно-разходна сметка, приета от Управителния съвет на фонда и утвърдена от министъра на финансите.
(3) Средствата по т. 1 на ал. 1 се отпускат въз основа на оценяване на заявките чрез конкурс, което се извършва от Управителния съвет на фонда, по критерии, определени в Правилника за дейността на фонда.
(4) Средствата от дарения, спонсорства, завещания, помощи се разходват съобразно волята на дарителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението за чл. 4 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
Сега ви предлагам да гласуваме предложението на комисията ал. 2 на чл. 4 да стане чл. 1а, тъй като този текст не сме го приели изобщо. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването, тъй като има желание за изказване.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Сега приемаме за пръв път един закон и започваме с "а", "б" и "в"-тата. Господин Панев, нека ги номерираме: "Чл. 1", "Чл. 2", "Чл. 3", както си е по Закона за нормативните актове. Тази практика с "а"-то, "б"-то и "в"-то, става въпрос за закони, които са за изменение и допълнение. Просто сега го приемаме, нека да проверим тези текстове, да върви от едно до еди-колко си и да се свърши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Мога да го уверя, че като приемем целия закон, изрично за да влезе в стенограмата, ще съобщя това, което казахте, да имат грижа да извършат цялостна номерация, вече на основа на приетите текстове.
Моля, гласувайте за ал. 2 на чл. 4 да стане чл. 1а.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Прието е предложението ал. 2 на чл. 4 да стане чл. 1а.
Моля, докладвайте чл. 4а.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на комисията за чл. 4а:
"Чл. 4а. Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се разходва през следващата година по предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложения чл. 4а? Няма.
Моля, гласувайте за чл. 4а така, както е предложен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Член 4а е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Предложение на комисията за чл. 4б.
"Чл. 4б. Средствата на фонда не могат да се използват за други цели, освен предвидените в този закон и свързани с дейността на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 4б. Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Член 4б е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "Чл. 5. (1) Средствата на фонда се разходват по предложение на Управителния съвет след утвърждаване от министъра на образованието и науката.
(2) Административно-финансовото обслужване на фонда се осъществява от служители на основна работа във фонда. Трудовите договори със служителите се сключват и прекратяват от председателя на фонда."
Няма постъпили предложения.
Комисията предлага ал. 2 на чл. 5 да стане чл. 2а, т. е. да бъде след чл. 2 от първоначалния текст.
Предложение на комисията за чл. 5:
"Чл. 5. Средствата на фонда се разходват по предложение на Управителния съвет, след утвърждаване от министъра на образованието и науката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за предложения от комисията чл. 5.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията ал. 2 на предложения от вносителя чл. 5 да стане чл. 2а. Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 2, въздържали се няма.
Предложението за чл. 2а е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ:

"Преходни и заклюЧителни разпоредби

§ 1. До определяне на субсидия от Републиканския бюджет за дейността на фонда издръжката му се поема от бюджета на Министерството на образованието и науката."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване заглавието на раздела "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1. Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: "§ 2. В тримесечен срок от влизането на закона в сила министърът на образованието и науката назначава председател на Управителния съвет на фонда и утвърждава Правилник за дейността на фонда."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите, като думата "утвърждава" се заменя с думата "издава".
Предложение на комисията за § 2:
"§ 2. В тримесечен срок от влизането на закона в сила министърът на образованието и науката назначава председател на Управителния съвет на фонда и издава Правилник за дейността на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 2.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Комисията предлага законопроектът да бъде структуриран в три глави: Глава първа "Общи положения" - чл. 1 и чл. 1а, Глава втора "Организационна структура и управление" - чл. 2 и чл. 2а, Глава трета "Финансово устройство" - чл. 3, чл. 4, чл. 4а, чл. 4б и чл. 5."
Това е всичко по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И към това предложение на комисията още едно допълнение: и след структурирането да се извърши преномерация, за да има последователност на членовете и да няма "а", "б" и т.н.
Моля, гласувайте за предложението на комисията за структуриране на закона.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Законът за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета" е приет.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС, от място): От името на вносителите искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на вносителите нямаме практика.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС, от място): Тогава от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Хайде, едно изключение. Една благодарност, предполагам, че ще чуете.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Особено съм щастлив днес, че българският парламент даде зелен семафор за българската просвета към Европейския съюз и към европейските ценности.
Благодаря на всички парламентарни групи, които подкрепиха идеята, която носихме в душите и в съзнанието си може би пет или шест години, и че днес тя придоби реални измерения.
Отправям призив и към всички - хора, обществени, частни и държавни институции - да помагат на българското образование, защото, както беше казал поетът, "В началото бе словото.". (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Дори, господин Димитров, не на всички парламентарни групи, а на целия парламент, защото толкова единодушно отдавна не сме приемали закон.
Съобщения:
На 18 март, сряда, от 15,00 ч. в зала N 356 ще има заседание Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
Комисията по външна и интеграционна политика ще заседава утре, 19 март, от 15,00 ч. в зала N 238.
На 20 март, петък, от 11,45 ч. в зала "Запад" ще се проведе среща на Комисията по външна и интеграционна политика с председателя на Смесената комисия за Европейския съюз в Конгреса и Сената на Кралство Испания господин Педро Солбес.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала N 238.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, 19 март, от 15,00 ч. в зала N 134.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала N 248.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала N 142.
Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание утре, 19 март, от 14,30 ч. в зала N 356.
Комисията по икономическата политика няма да заседава днес, сряда, а ще проведе извънредно заседание утре, 19 март, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала N 42.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 19 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
  Йордан Соколов

Заместник-председател:
 Иван Куртев

Секретари:
         Анелия Тошкова
        Камен Костадинов