Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Петя Шопова и Иван Куртев

Секретари: Виктория Василева и Атанас Мерджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 11 юни до 17 юни 1997 г.:
Законопроект за земеделската техника. Вносители: Христо Стоянов, Калчо Чукаров и Иван Димитров.
Законопроект за изменение на Закона за висшето образование. Вносители: Георги Панев и група народни представители.
Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи кредитно споразумение с АБ "Свенск Експорткредит" - Стокхолм, Швеция, надлежно гарантирано от Кралство Швеция, за заем в рамките на Групата на 24-те промишлено развити държави за стабилизация на платежния баланс. Вносител: Министерският съвет.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и 3-годишна бюджетна прогноза. Вносител: Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител: Министерският съвет.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на чуждестранни военнослужещи с въоръжение и техника на територията на Република България за участие в многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97". Вносител: Министерският съвет.
Раздаден ви е проект за програма за работата на Народното събрание за периода 18-20 юни 1997 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за банките - продължение.
2. Първо четене на Законопроекта за метрологията. Вносител: Министерски съвет.
3. Проект за решение за даване на разрешение за участие на Република България в многонационалните Сили за стабилизиране в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Вносител: Министерски съвет.
4. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на чуждестранни военнослужещи с въоръжение и техника на територията на Република България за участие в многонационалното военноморско учение "Кооператив партнър '97". Вносител: Министерски съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г. Вносител: Министерски съвет.
6. Парламентарен контрол - съгласно чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли желаещи да се изкажат по проекта за програмата и дневния ред? - Няма желаещи.
Моля да гласувате.
От общо гласували 197 народни представители, за - 196, против - няма, въздържал се - 1.
Седмичната програма е приета.

Преминаваме към точка първа -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БАНКИТЕ - продължение.
Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, преди да започна четенето искам процедурно да поканим в залата във връзка с второ четене на Закона за банките госпожа Емилия Миланова, господин Борислав Стратев, господин Димитър Ананиев и господин Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение? - Няма възражения.
Моля да гласувате.
От общо гласували 173 народни представители, за - 173, против и въздържали се - няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господата да присъстват в залата.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава четвърта - Собствен капитал, ликвидност и други изисквания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието? - Няма предложения.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта "Собствен капитал, ликвидност и други изисквания".
От общо гласували 167 народни представители, за - 167, против и въздържали се - няма.
Заглавието е прието.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 23. Ал. 1. Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база), чиито минимални размери, структура и съотношения с балансовите й активи и пасиви се определят от Централната банка съобразно кръга на извършваните банкови сделки и се обнародват в "Държавен вестник".
Ал. 2. Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е под левовата равностойност на 5 млн.екю, съответно на 5 млн.евро, когато то стане законно платежно средство в страни-членки на Европейския съюз."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 23 се създава ал. 3:
"Ал. 3. Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал по ал. 2 могат да са само парични."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 23, ал. 1 след думите "Централната банка" се добавя "с наредби, които се обнародват в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя предложението относно добавката на думата "наредба".
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 23 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е под 10 млрд.лв."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От тримата вносители на предложения някой желае ли да се изкаже? Всъщност предложенията са приети, с едно малко изключение - предложението на господин Лучников. Предложението за добавка е: "с наредби, които се обнародват в "Държавен вестник". Комисията е приела само думата "наредби". Понеже не виждам господин Лучников, ще подложа на гласуване само това предложение така, както е направено, а след това направо ще гласуваме предложението на комисията, тъй като то е съобразено с направените предложения.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Светослав Лучников - в чл. 23 ал. 1 след думите "Централната банка" се добавя "с наредби, които се обнародват в "Държавен вестник". Моля, гласувайте.
От общо гласували 177 народни представители, за - 83, против - 24, въздържали се - 70.
Предложението не се приема.
Чета предложението на комисията. Комисията предлага следната редакция на чл. 23.
"Чл. 23. Ал. 1. Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база), чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите й активи и пасиви се определят от Централната банка с наредба, съобразно кръга на извършваната банкова дейност.
Ал. 2. Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млрд.лв.
Ал. 3. Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал по ал. 2 могат да са само парични."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 172 народни представители, за - 171, против - няма, въздържал се - 1.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 24. Ал. 1. За образуването на фонд "Резервен" банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и други обезпечения.
Ал. 2. Когато средства на фонд "Резервен" спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок от 3 години."
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 24 ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. Когато средствата на фонд "Резервен" спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок от 2 години."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 24, ал. 1 думите "гаранции и други обезпечения" се заменят със "задбалансови ангажименти".
Комисията подкрепя предложението, като предлага думата "ангажименти" да се замени със "задължения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народния представител Руси Статков е прието.
Предложението на народния представител Йордан Цонев "ангажименти" - "задължения" също е прието.
Някой желае ли да вземе отношение по чл. 24? - Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 24 така, както го предлага комисията:
"Чл. 24. Ал. 1. За образуването на фонд "Резервен" банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите задължения.
Ал. 2. Когато средства на фонд "Резервен" спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда да достигане на минималното равнище в срок от 2 години."
В ал. 2 според мен втората дума трябва да бъде не "средства", а "средствата".
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Правилно. Приема се.
Гласуваме чл. 24 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 179 народни представители, за - 173, против - 1, въздържали се - 5.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 25. Банката е длъжна да поддържа ликвидни средства в съотношение и при условия, периодично определяни от Централната банка.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 25 накрая се добавя "с наредба".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 25:
"Чл. 25. Всяка банка поддържа активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения. Условията за поддържане на ликвидност се определят с наредба на Централната банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 25 има ли желаещи да вземат отношение? - Няма.
Моля, гласувайте за чл. 25 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 175 народни представители, за - 173, против - няма, въздържали се - 2.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чл. 26. Банката поддържа разлика между активите и пасивите в чуждестранна валута в размер, не по-голям от определения от Централната банка, като процент от собствения капитал на съответната банка.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 26 се създава нова ал. 2:
"Ал. 2. Разликата между валутните активи и валутните пасиви на банката не може да бъде по-голяма от 5% от размера на активите."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 26:
"Чл. 26. Ал. 1. Всяка банка поддържа разлики между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделни видове валути, така и общо в размери, не по-големи от определените от Централната банка като процент от собствения капитал.
Ал. 2. Централната банка издава наредба за прилагането на предходната алинея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 26 желаете ли думата?
Има думата господин Михаил Миков, вносител на предложението.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, направеното предложение е свързано с гарантиране на валутните вложения най-вече на гражданите, а също така и на юридическите лица. 5-процентното увеличение е познато в уредбата в Европа и то е свързано с това, банките да не разчитат на големи печалби, въобще да не увличат във финансови спекулации валутни спестявания. Наистина това е една рестрикция по отношение на банките. Но смятам, че нейното приемане би спомогнало за по-добра защита на валутните вложения и за гарантиране на тези вложения, които като че ли са и целта на всеки... Не на всеки, на всеки от нас, да речем, при приемането на този закон - да излезат от дюшеците и да влезат в банките. Това ще им даде сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Желае ли друг някой думата? - Няма желаещи.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да изтъкна мотивите на комисията да не приеме това предложение на народния представител господин Миков. Предложението не се приема, тъй като откритите валутни позиции се изчисляват винаги като съотношение към собствения капитал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 26 да се създаде нова ал. 2. "Ал. 2. Разликата между валутните активи и валутните пасиви на банката не може да бъде по-голяма от 5% от размера на активите."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 182 народни представители, за - 62, против - 109, въздържали се - 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 26 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 172 народни представители, за - 151, против - 1, въздържали се - 20.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 27. Ал. 1. Банката периодично оценява кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си ангажименти, и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от Централната банка.
Ал. 2. Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
Ал. 3. Банките изключват от приходите си лихвите по кредити, по които има просрочени плащания над 90 дни, до плащането на просрочените лихви."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
"В чл. 27, ал. 1, накрая се добавя: "с наредба".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 27:
"Чл. 27. Ал. 1. Банката периодично оценява кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения, и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от Централната банка с наредба.
Ал. 2. Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
Ал. 3. Банките изключват от приходите си лихвите по кредити, по които има просрочени плащания над 90 дни, до плащането на просрочените лихви."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 27 някой желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте за чл. 27 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 178 народни представители, за - 173, против - 1, въздържали се - 4.
Член 27 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 28. Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд "Резервен", както и ако това би довело до нарушаване на изискванията по чл. 23."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 28 има ли някой желаещ да вземе отношение? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте за чл. 28 така, както е предложен от комисията!
От общо гласували 169 народни представители, за - 159, против - 3, въздържали се - 7.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 29. Ал. 1. Предоставянето, пряко или косвено, на кредит, кредитно улеснение или гаранция, чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката, на едно лице или на икономически свързани лица (голям кредит) се извършва с решение на Управителния съвет (Съвета на директорите), а когато този размер е над 15 на сто - с единодушие.
Ал. 2. Големият кредит, отпускан от банка, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката.
Ал. 3. Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал на банката.
Ал. 4. Ограниченията по ал. 2 и 3 не се прилагат в следните случаи:
1. когато сделките са обезпечени със залог на злато или блокиран при банката депозит в конвертируема чуждестранна валута или левове, стойността на който по всяко време надхвърля с 25 на сто дължимата сума по кредита;
2. по кредити, отпуснати на държавата или гарантирани от нея."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
"В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В ал. 4:
Първи вариант - т. 2 да отпадне.
Втори вариант - т. 2 се изменя така:
"2. по кредитите, отпуснати от Министерството на финансите или гарантирани от него."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Венко Вълчев? - Няма.
Поставям на гласуване това предложение - "В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В чл. 4:
Първи вариант - т. 2 да отпадне."
Моля, гласувайте т. 2 да отпадне!
От общо гласували 172 народни представители, за - 40, против - 110, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Втори вариант - т. 2 се изменя така: "по кредитите, отпуснати на Министерството на финансите или гарантирани от него".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 178 народни представители, за - 53, против - 110, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 29 така, както е внесен от вносителя и поддържан от комисията.
От общо гласували 181 народни представители, за - 169, против - 9, въздържали се - 3.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 30. Ал. 1. Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал.
Ал. 2. Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за недвижими имоти и други материални дълготрайни активи, които банката е придобила от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения с цел предпазване от загуби в банковата дейност, при условие че те бъдат прехвърлени в срок до 2 години от придобиването им.
Ал. 3. Банка не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
"В чл. 30, ал. 1 се добавя: "от които не повече от 15 на сто в дялове или акции на дружества, които не са банки."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
По предложението на народния представител Михаил Миков? - Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, предложението е във връзка с Директива 89646 ЕЕСОGL 386 от 1989 г., в която чл. 12 предлага такова изискване към банките от страните, които са в асоциирана Европа. Нещо повече, там има и едно изискване, че не бива повече от 51 на сто от капитала на банката да се влага в други банки. Единственият смисъл е защита на вложителите чрез защита на имуществото на банката от рискови инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Цонев, по това предложение...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Естествено, ние сме имали предвид тези мотиви, които изтъкна господин Миков. Нашите мотиви, на комисията, да откажем подкрепа на това предложение са, че по принцип за дялово участие над 10 на сто в небанкови предприятия се изисква разрешение на БНБ и банките не могат да го направят без такова разрешение. (Неразбираеми реплики от ДЛ)
Да поясня. Вие говорите също за небанкови... Не включвате във Вашето предложение банки. Вашето предложение касае само небанковите, затова ние Ви отговаряме, че за небанковите се иска разрешение от Централната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз нямах предвид разрешителен решим. Имах предвид ограничаване на инвестициите на банките в небанкови предприятия, дотолкова доколкото смесването на финансовия и производствения капитал не бива да става по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
По това предложение други желаещи да се изкажат има ли? - Няма.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Михаил Миков.
От общо гласували 190 народни представители, за - 58, против - 113, въздържали се - 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 30 така, както е редактиран от вносителя и подкрепен от комисията.
От общо гласували 184 народни представители, за - 145, против - 15, въздържали се - 24.
Член 30 е приет. С това и цялата глава четвърта.
Преминаваме към глава пета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава пета.
Разкриване на конфликт на интереси.
Доверителност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли някой желаещ да вземе отношение? - Няма.
Моля, гласувайте за глава пета: "Разкриване на конфликт на интереси. Доверителност".
От общо гласували 174 народни представители, за - 172, против - няма, въздържали се - 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 31. Ал. 1. Всеки администратор в банка е длъжен да разкрие писмено пред управителния й орган всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той или членовете на семейството му имат от сключването на търговска сделка с банката.
Ал. 2. Съществен делови интерес е налице винаги, когато страна по договор с банката е:
1. администраторът или член на неговото семейство;
2. лице, с което администраторът или член на неговото семейство е икономически свързан, като:
а) притежава пряко или косвено квалифицирано дялово участие;
б) е негов администратор;
в) е съдружник в събирателно, командитно или в дружество с ограничена отговорност.
Ал. 3. Всеки администратор е длъжен най-малко веднъж на 6 месеца да декларира писмено пред управителния съвет (съвета на директорите) имената и адресите на икономически свързаните с него или с членовете на неговото семейство лица и за деловите интереси, които те имат с банката към момента на подаването на декларацията.
Ал. 4. Администратор, който има делови интерес от сключването на дадена сделка с банката, не участва нито в преговорите, нито в обсъждането и вземането на решение за сключването й.
Ал. 5. Администраторите и другите служители на банката са длъжни при изпълнение на задълженията си да поставят интересите на банката и на нейните клиенти над своите собствени интереси.
Ал. 6. Банките следва да създадат организация в дейността си, която да не позволява администраторите и другите служители да се поставят в положение, при което техните задължения към клиент на банката влизат в конфликт със задълженията им към друг клиент или техните собствени интереси влизат в конфликт със задълженията им към клиент на банката."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 31 има ли желаещи да вземат отношение? - Няма.
Моля, гласувайте за чл. 31 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
От общо гласували 172 народни представители, за - 168, против - 1, въздържали се - 3.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 32. Сделки, сключени от администратор в нарушение на чл. 31, се обявяват за нищожни от съда по искане на банката, на Централната банка или на друго заинтересовано лице".
Предложение на народния представител Неделчо Беронов: чл. 32 се изменя така:
"Чл. 32. Сделките, сключени от администратор в нарушение на чл. 31, са нищожни. Нищожността може да бъде установена от съда по искане на банката, на Централната банка или на друго заинтересовано лице."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов - чл. 32 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 32:
"Чл. 32. Сделките, сключени от администратор в нарушение на чл. 31, са нищожни. Нищожността може да бъде установена от съда по искане на банката, на Централната банка или на друго заинтересовано лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Иска ли думата някой от вносителите?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа депутати! Комисията отхвърля предложението за отпадане на чл. 32, без обаче да се чуят аргументи. Ще бъда максимално кратък защо предлагам чл. 32 да отпадне.
Първо, защото нищожните сделки, както е известно поне на юристите, са регламентирани в чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. Това е един класически текст и тази нищожност е която не поражда целените правни последици. Има различни основания, като противоречие със закона, заобикаляне на закона, така че не е необходимо в този специален закон да регламентираме една класическа формулировка за нищожните сделки, за нищожните договори. Веднага се поставя въпросът - добре, нищожните договори по чл. 26 от ЗЗД една правна категория ли са, различна от това, което тук се предлага в чл. 32?

И още един аргумент. Всеки договор, всяка една сделка засяга поне две страни. Винаги има две страни. Включително и когато се обявява за нищожна една сделка от съда, непораждаща правни последици, засяга не само банката, администратора, но и другата страна, контрагента. И аз се питам как би могло примерно да обявим за нищожна една сделка по силата на чл. 32 само затова, че администраторът не е подал декларация в шестмесечния срок - вижте ал. 3. Откъде да знае страната, която сключва договор с банката, че една такава декларация не е била подадена или не е подадена в съответния срок.
И затова предлагам чл. 32 да отпадне. Мястото му просто не е тук. Проблемът с нищожните сделки е уреден в чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов чл. 32 да отпадне. Моля, гласувайте.
От общо гласували 179 народни представители, за - 53, против - 106, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Неделчо Беронов е прието от комисията.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 32 така, както е предложена от комисията.
От общо гласували 168 народни представители, за - 138, против - 15, въздържали се - 15.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 33. Когато установи, че администратор нарушава чл. 31, Централната банка задължава компетентния орган на банката да прекрати правомощията му в определен срок или взема решение за освобождаването му, ако това не бъде извършено в определения срок."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 33 думите "взема решение за освобождаването му, ако това не бъде извършено" се заменят с "го отстранява от длъжност, ако не бъде освободен".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 33:
"Чл. 33. Когато установи, че администратор нарушава чл. 31, Централната банка задължава компетентния орган на банката да прекрати правомощията му в определен срок или го отстранява от длъжност, ако не бъде освободен в определения срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 33? - Няма.
Моля, гласувайте за чл. 33 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 158 народни представители, за - 151, против - 4, въздържали се - 3.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 34. Банките приемат правила, с които уреждат реда за разкриване на конфликти на интереси и за осигуряване на доверителност, за да не се допуска увреждане на интерес на клиент на банката за сметка на друг клиент или на администратор или служител на банката, както и на интерес на банката за сметка на интерес на нейни администратори или служители."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 34? - Няма.
Моля, гласувайте за чл. 34 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
От общо гласували 160 народни представители, за - 155, против - 1, въздържали се - 4.
Член 34 е приет.
Приключихме с глава пета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава шеста - "Отношения между банките и обслужваните от тях лица".
Комисията предлага следното наименование на глава шеста:
"Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието така, както е предложено от комисията.
От общо гласували 161 народни представители, за - 158, против - 2, въздържал се - 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 35. Ал. 1. Банките могат взаимно да се кредитират по договорен между тях начин.
Ал. 2. Банките при запазване на банковата тайна обменят помежду си необходимата информация във връзка с банковото обслужване на своите клиенти."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 35 ал. 2 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 35:
"Чл. 35. Банките могат взаимно да се кредитират по договорен между тях начин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 35? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 154 народни представители, за - 149, против - 3, въздържали се - 2.
Член 35 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл.36. Централната банка създава система за информация за кредитоспособността на обслужваните от банките лица, която банките могат да ползват при условията на чл. 35, ал. 2. Условията и редът за създаване и функциониране на системата се определят с наредба на Централната банка."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 36 думите "при условията на чл. 35, ал. 2" се заменят с "при запазване на банковата тайна".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 36:
"Чл. 36. Централната банка създава система за информация за кредитоспособността на обслужваните от банките лица, която банките могат да ползват при запазване на банковата тайна. Условията и редът за създаване и функциониране на системата се определят с наредба на Централната банка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 36 няма желаещи да вземат отношение.
Моля гласувайте чл. 36 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 170 народни представители, за - 164, против - 3, въздържали се - 3.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 37. Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят свободно между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките."
Комисията предлага следната редакция на чл. 37:
"Чл. 37. Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 37? - Няма.
Моля, гласувайте чл. 37 така, както е предложен от комисията.
От общо гласували 164 народни представители, за - 156, против - 5, въздържали се - 3.
Член 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 38. Ал. 1. Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.
Ал. 2. Условията задължително трябва да съдържат:
1. лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;
2. периодите на лихвените плащания и данни дали лихвеният процент е променлив или не;
3. минималната сума, приемана на влог;
4. минималния срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата;
5. удръжките от дължимата лихва;
6. размера, до който влоговете са застраховани или гарантирани от съществуващата система за тази цел."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 38, ал. 2, т. 6 се изменя така:
"6. размера, до който влоговете са гарантирани."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 38, ал. 2., т. 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители:
В чл. 38 се създава нова т. 3:
"3. операциите по касовото изпълнение на държавния и общинските бюджети се извършват от банките безплатно;"
Комисията подкрепя предложението като чл. 45а. Считаме, че мястото му не е тук. Сложили сме го като чл. 45а.
Комисията предлага следната редакция на чл. 38:
"Чл. 38. Ал. 1. Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.
Ал. 2. Условията задължително трябва да съдържат:
1. Лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент.
2. Периодите на лихвените плащания и данни дали лихвеният процент е променлив или не.
3. Минималната сума, приемана на влог.
4. Минималния срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата.
5. Размера, до който влоговете са гарантирани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Янаки Стоилов приема ли предложението на комисията?
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Предложението, което е направено от мен и от господата Румен Овчаров, Никола Койчев, Стефан Стоилов, Ангел Найденов, Васил Козалиев, Михаил Миков, Георги Божинов, Илия Баташки, Пламен Славов, Станка Величкова, Драгомир Шопов, Иван Иванов и Асен Гагаузов, възпроизвежда един текст, който беше предложен в Закона за Българската народна банка. И тогава, може би мнозина от вас си спомнят основните мотиви в дебата той да не бъде включен в онзи закон бяха, че се отнася в по-голяма степен към материята, която трябва да регулира Законът за банките. Затова и ние подновихме това предложение - операциите по касовото изпълнение на държавния бюджет да се извършват от банките безплатно, а към него е добавено и изискването това да се отнася също за общинските бюджети, имайки предвид, че в тях голям дял представлява субсидията, която те получават от държавния бюджет.
Всеки, който поне малко се интересува от тези въпроси, знае, че възможността определени търговски банки да оперират със средствата, които обслужват бюджета, е за тях една допълнителна възможност и затова съвсем не е необходимо на тях да им бъдат заплащани услугите, които те извършват.
Предложението, което ние сме направили, е за нова ал. 3 в чл. 38. Погрешно е записването като точка 3. То няма никаква връзка с изброяването на условията, предвидени в ал. 2. Идеята е била да се посочи, че извън условията, които банките предвиждат, съществува едно специфично условие, което се отнася за операциите по касовото изпълнение на държавния и общинските бюджети.
Приемам това да бъде направено като запис в един нов член в края на тази глава - чл. 45а, така както предлага комисията. Най-добре е това да бъде самостоятелен текст. Нашият стремеж беше да не променяме номерацията и да не вмъкваме в един още неприет закон членове, които имат записи с допълнителни букви. Затова търсехме все пак компромисното решение за една нова алинея. Но приемаме това да бъде нов член, независимо с каква номерация. Така че може да се гласува направо в края на съответната глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване текста на чл. 38 така, както е предложен от комисията, като предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители е възприето от комисията за отделен член. Той няма да е чл. 45а, защото ще се промени цялата по-нататъшна номерация.
От общо гласували 159 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 3.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 39. Ал. 1. При отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат:
1. данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисионни и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
2. метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;
3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
4. размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната банка.
Ал. 2. В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да изпрати на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.
Ал. 3. Ако заемателят е ползувал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита.
Ал. 4. Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, като в ал. 2, ред втори, думата "изпрати" да се замени с "предостави".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 39 има ли желаещи? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте за чл. 39 така, както е предложен от комисията, с направената поправка.
От общо гласували 165 народни представители, за - 160, против - 3, въздържали се - 2.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 40. Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 40? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте за чл. 40 така, както е предложен.
От общо гласували 154 народни представители, за - 149, против - 3, въздържали се - 2.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 41. Ал. 1. При предоставяне на кредити банката приема предвидените от закона обезпечения. Като обезпечение не могат да бъдат приемани акции, издадени от нея или от икономически свързани с нея лица.
Ал. 2. Банките задължително приемат и представят на Централната банка правила за кредитната си дейност, които задължително съдържат:
1. изискваната информация от кредитоискателя;
2. начина за оценка на кредитоспособността на искателя и на неговите поръчители (гаранти);
3. начина за оценка на предлаганите обезпечения;
4. начина за оценяване ефективността на предлагания за кредитиране проект;
5. реда за вземане на решение за отпускане на кредит съобразно неговия вид;
6. реда за ползуване и издължаване на кредита;
7. реда за контрол върху ползуването на кредита, текущото финансово състояние на длъжника и неговите поръчители и достатъчността на обезпечението;
8. видовете кредитни и други санкции и начина на прилагането им."
Предложение на народния представител Венко Вълчев: чл. 41 се изменя така:
"Чл. 41. При предоставяне на кредити банката приема предвидените от закона обезщетения. Приемането на държавни и корпоративни ценни книжа като обезпечения по кредити се регламентира с наредба на Българската народна банка."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Венко Вълчев? - Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венко Вълчев.
От общо гласували 155 народни представители, за - 30, против - 107, въздържали се - 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за чл. 41 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 4.
Член 41 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 42. Ал. 1. Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка.
Ал. 2. В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка. Този ред не се прилага за особените залози съгласно Закона за особените залози."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 42, ал. 2 думите "установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка" се заменят с "установен от Гражданския процесуален кодекс".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
Чл. 42 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков:
В чл. 42 се създава ал. 3:
"Ал. 3. Ипотекираните в полза на банката-кредитор недвижими имоти могат да се продават директно на трети лица - купувачи по ред, установен с наредба на управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието, когато този начин се договори допълнително в договора за кредит."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 42:
"Чл. 42. Ал. 1. Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка.
Ал. 2. В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка. Този ред не се прилага за залозите, учредени по Закона за особените залози."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложенията има ли желаещи за изказване?
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Отново се отхвърля едно предложение без аргументи. Съвсем накратко ще посоча поне пред вас защо чл. 42 следва да отпадне.
Какво казва ал. 1 на този текст? Първата алинея казва, че се издава изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Но за всеки един юрист е ясно, че има така наречените съдебни и несъдебни изпълнителни основания. Те са регламентирани в чл. 237 от Гражданскопроцесуалния кодекс и буква "в" на този Гражданскопроцесуален кодекс изрично казва, че се издава изпълнителен лист "чрез извлечение от сметка, когато са усвоени вземания на банки".
Следователно ал. 1 нищо ново не казва. Най-много да обърка правораздавателните органи дали трябва да се издава изпълнителен лист съгласно чл. 237, буква "в" или тук имаме някаква нова хипотеза. Затова, тъй като чл. 42, ал. 1 всъщност преповтаря, и то не по най-добрия начин, текста на чл. 237, буква "в" от ГПК, и на това основание безспорно следва да отпадне.
Какво казва ал. 2 на предлагания ни текст? Става дума за продажба чрез търг на заложена вещ. Но това е проблем на изпълнителния процес, а изпълнителният процес, както ви е известно, поне на юристите, е регламентиран в чл. 337 и следващите от Гражданскопроцесуалния кодекс. Тази материя се регламентира чрез кодекс, чрез закон и е недопустимо чрез наредба, както се предлага тук, т.е. с подзаконов нормативен акт да се регламентират такива обществени отношения.
Явно господин Лучников - не го виждам тук, но той е направил едно предложение в тази насока, осъзнавайки, че не може с подзаконов нормативен акт да се регламентират тези обществени отношения.
В заключение предлагам в чл. 42 както първата, така и втората алинея, да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Руси Статков, също вносител на предложение за изменение.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! В тази глава, която касае взаимоотношенията с кредитополучателите, ние много сериозно трябва да уточним кои разпоредби да останат. И в този смисъл аз мисля, че заслужава внимание и преждеговорившият като аргументи.
Главният въпрос е свързан с това, че голяма част от законите, които досега сме приели или по-точно голяма част от тези, които не са променени, уреждат една стара материя. Например Гражданскопроцесуалният кодекс е от 50-те години. Той урежда едни обществени отношения. Сега ние имаме нови обществени отношения. Семейният кодекс е от 1985 г. Той също урежда по друг начин тези отношения.
В този смисъл, приемайки аргументите на колегите, аз не приех обаче аргумента в този закон - Закона за банките, ние да не потърсим по-добро решение от гледна точка на нашата конкретна практика, а именно практика, в която кредитополучателите злоупотребяват с това, което в момента им се дава или по-точно имаме кредитни милионери и други, които по същество не са санкционирани от разпоредбите на закона.
Затова може би не е най-точното място тук, може би ние трябва да променим Гражданскопроцесуалния кодекс - аз между другото имам и такова предложение, но конкретното ми предложение е свързано с възможността ипотекираните недвижими имоти да бъдат по един съвсем кратък ред давани в полза на банките, тъй като досегашната процедура е много усложнена и по същество тя защитава тези, които не са добросъвестни.
В комисията стана дума, че това влиза в противоречие със съществуващото законодателство. Аз мисля, че с тези аргументи, които изразих преди малко, а именно, че то е остаряло, не можах да бъда убеден и приех само една-единствена бележка, която предлагам на вашето внимание.
В така предложената ал. 3 да се допълни: "ипотекираните в полза на банката-кредитор недвижими имоти, с изключение на семейното жилище..." и по-нататък продължава същият текст. Да могат да бъдат предавани директно на трети лица - купувачи, по ред, разбира се... Тук господин Корнезов каза, че с поднормативен акт това не може да стане, може би трябва да се потърси друго решение. Но по същество принципното ми предложение е да има опростяване на тази процедура и да могат да бъдат защитени интересите на вложителите.
И ако ние днес не можем да направим това, тъй като господин Корнезов постави сериозно въпроса от гледна точка на по-добро записване на този текст, ако ние днес не можем да го запишем, аз предлагам да го отложим, да намерим по-добро решение. Да се върнем отново към него. Но по същество стои въпросът за това и в този закон, и в няколко други ние да дадем днес, а не утре, отговор на това по най-добрия начин да бъдат защитени вложителите и да бъдат санкционирани тези кредитополучатели, които злоупотребяват със сегашната липса на разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
Правите ли предложение за отлагане?
РУСИ СТАТКОВ (извън микрофоните): Ако не се стигне до решение, предлагам отлагане на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): За всички колеги, които по някакъв начин са свързани с работата на банковите институции, е известно, че в момента изпълнителният процес дава дефекти. Но тези дефекти не са от това, че уредбата е стара. Има неща в правото, които са от римско време и нито социализмът, нито капитализмът, нито който и да е "изъм" ги е сменил.
Наистина има някои неща в изпълнителния процес, които трябва да отпаднат. Но аз мисля, че и господин Соколов, и госпожа Шопова, които са юристи, ще подкрепят апела ми към всички юристи в залата: не може да се прави така закон. За всички е ясно, че не може тази материя да се уреди с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка. Ние знаем, че досегашните решения не дават резултат, но не намираме други решения и прехвърляме на двама отговорни, макар и държавни, служители.
Има постъпил Законопроект за промяна на ГПК. Той включва и тази материя. Ако искате, тъй като ще вървят съществени законодателни промени, касаещи правната система през юни и юли, да помислим в рамките на измененията на ГПК, които вече са внесени, и да направим една грамотна уредба съобразно правните български и европейски традиции. Уверявам ви, изпълнителният процес не е някаква отживелица, той е направен от векове. Може да се направи ефективно.
Няма да подкрепя предложението на преждеговорившия Руси Статков, който е от моята парламентарна група, защото то е наистина нещо антиправно. Удобството си е удобство, законът - закон. Може да се направи добре и трябва да се направи.
Предлагам ви да отпадне чл. 42, защото наистина тази материя в нещо, извън ГПК, не може да се урежда и не трябва да се урежда. Още този и следващия месец да направим корекциите в ГПК, които да оптимизират изпълнителния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Други желаещи?
Има думата господин Захари Желязков. Заповядайте.
ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Една съвсем кратка реплика на госпожа Дончева. Имам предвид текста на чл. 42, ал. 2, който обсъждаме, където е казано, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и управителя на Централната банка.
Тук не става въпрос за някакво дерогиране на нормите на изпълнителния процес, заложени в Гражданскопроцесуалния кодекс, а става въпрос за това кредитополучателят по споразумение с банката кредитор с договора за банков кредит да подпише едно съгласие заложената вещ да бъде продадена по особен ред. Тоест ако липсва това съгласие на кредитополучателя, вещта не може да бъде продадена по този ред.
Искам да ви кажа, че и в момента, в действащия закон за банките и кредитното дело има такъв текст и вие много добре знаете, че банките продават такива заложени вещи по реда на Наредба 15. Така че не става въпрос за никакво нарушение на нормите на изпълнителния процес, заложени в ГПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Желязков.
Госпожа Дончева - за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Всички юристи, вярвайте, от всички посоки на залата ще ви кажат, че изпълнителният процес не бива да бъде дерогиран с такава наредба, така направена. А ние залагаме в Закона за банките пет текста, които дават възможност именно за това.
Ако има договор между кредитополучателя и банката, няма пречка това да се направи по договора - такова удовлетворяване. Но възниква следващият проблем - когато това лице е кредитополучател на други банки и той не залага примерно съоръжението, което ще закупува с банковия кредит като обезпечение. Какво ще правим с другите му кредитори, които са първи по ред преди новия кредитор?
По този начин отваряме проблеми, които тук няма смисъл да изчерпваме, обсъждайки само чл. 42. Затова беше и моето предложение. Всичко що е изпълнителен процес да се остави на ГПК, да се отдели в отделна глава в рамките на изпълнителния процес, да се направи максимално ефективно за бързо удовлетворяване и на банките. Няма пречка затова. Но не да създаваме по една и съща материя на шест места правна уредба и да не се знае накрая какво и защо се прилага. Да станат противоречия и да объркваме само реда на кредиторите. Защото това също ще оскъпи и удължи процеса и няма да е ефективен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева. Господин Цонев, искате ли думата?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да изтъкна част от мотивите на комисията, защото ние доста сериозно разисквахме този проблем и тези предложения, в това число и с всички юристи от банката и от комисията, и експертите, които бяхме привлекли. Затова и отхвърлихме крайното предложение на господин Руси Статков да се продават и недвижимите залози така, но се спряхме на това предложение част от движимите залози или заложени вещи по договор да могат по наредба на министъра на правосъдието и управителя на Централната банка да бъдат продавани в реда, определен в тази наредба, защото една голяма част от тези залози са стоки. И има много случаи до този момент, в които банките не могат да продадат тези стоки по реда на ГПК в срокове, в които те са продаваеми.
Ще ви кажа примери много. Да речем, един от примерите - има заложен половин кораб с банани. И докато се тръгне по онази процедура бананите са станали вече на ракия. Разбирате ли? И затова се предвижда... А не можем да отнемем на банките възможността да вземат залози във вид на стоки, защото това е една от големите възможности за обезпечаване на стокови кредити.
Така че тук действително отваряме една врата. Няма пречки, ако в ГПК се направи такава глава, за каквато колежката Дончева каза, тя да отмени този текст след като там бъде добре регламентирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев. Други желаещи? - Не виждам. Да, има думата господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, аз не бих желал, тъй като не съм юрист, да споря с юристите, но продължавам да твърдя, че в Гражданско-процесуалния кодекс, всеки, който го разлисти, ще се натъкне в него на суми, които в тези отношения, които се уреждат на днешния фон, са смешни и изглеждат въобще необясними от гледна точка на изпълнителния процес и така нататък като санкции.
В този смисъл казах, че ние не можем да отлагаме, както направихме и за данъчните закони, а нещо пък, което на фона на данъчните изглежда в пъти по-малко като санкция. Затова исках да поясня конкретно какво съм имал предвид. Разбира се, от римско време има сигурно неща, които ще продължат да съществуват и по-нататък, но мен лично ме смути това, че тези санкции, които са записани тогава, не са променени. Става дума за 40 лева, за 30 лева и така нататък, които днес въобще не са никакви санкции. И в този смисъл защитават или по-точно дават възможност на кредитополучателите да правят неща, които общо взето унизяват тези, които най-малкото имат отношение и то в смисъл на това, че са вложили своите пари и са принудени след това да висят по опашките на банки в неплатежоспособност и по този начин ние като законодатели не можем да защитим интереса на тези, които действително трябва да бъдат защитени.
Затова след като чух изказванията, аз предлагам да отложим гласуването по този текст и да се опитат юристите действително в този закон да намерят по-добра разпоредба. Ако не, да направим така, че в Преходните и заключителните разпоредби да има текстове на същия закон, които да коригират НПК в тази му част. Това е моето последно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
Сега подлагам на гласуване, така както повелява правилникът, първо предложението за отпадане на народния представител Любен Корнезов - чл. 42 да отпадне.
От общо гласували 169 народни представители, за - 53, против - 100, въздържали се - 16.
Предложението за отпадане не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков за отлагане на гласуването. Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 59, против - 100, въздържали се - 12.
Предложението за отлагане не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников - в чл. 42, ал. 2 думите "установен с наредба на министъра на правосъдието и на управителя на Централната банка" се заменят с "установен от Гражданския процесуален кодекс".
Моля да гласувате.
От общо гласували 171 народни представители, за - 57, против - 42, въздържали се - 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков - в чл. 42 се създава ал. 3:
"Ал. 3. Ипотекираните в полза на банката-кредитор недвижими имоти с изключение на семейното жилище, могат да се продават директно на трети лица - купувачи по ред, установен с наредба на управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието, когато този начин се договори допълнително в договора за кредит".
От общо гласували 165 народни представители, за - 41, против - 88, въздържали се - 36.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 42 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
От общо гласували 157 народни представители, за - 128, против - 17, въздържали се - 12.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 43. Върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека."
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 43 се изменя така:
"Чл. 43. Върху сградите или земите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право да впише законна ипотека, ако това е предвидено в договора за отпускане на кредита."
Комисията подкрепя частично предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев - в чл. 43 думата "сградите" се заменя с "недвижимите имоти и вещните права върху тях".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 43:
"Чл. 43. Върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по текста на чл. 43? - Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо Шопова.
Колеги, става въпрос пак за един текст, който само преразказва нещо, което е уредено в друг закон. Всеки кредитор има право да договори ипотеката. В този смисъл предложението, направено от колегата Лучников, ако е предвидено в договора вписване на законова ипотека, то тя няма да бъде законова, тя ще бъде пак форма на договора. И ако все пак решим, че този текст, преразказващ текстове, произтичащи от други закони и норми, да бъде приет, подкрепям предложението на вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на народния представител господин Миков.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Ако няма, подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников така, както е направено, чл. 43 да гласи: "Върху сградите или земите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право да впише законна ипотека, ако това е предвидено в договора за отпускане на кредита". Моля да гласувате.
Комисията само частично го подкрепя, затова подложих предложението на гласуване. След това ще подложа и другото предложение.
От общо гласували 150 народни представители, за - 40, против - 21, въздържали се - 89.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията така, както беше прочетено от господин Цонев. Моля да гласувате.
От общо гласували 142 народни представители, за - 136, против - 1, въздържали се - 5.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 44. Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползвани кредити."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по този текст? - Няма.
Моля да гласувате за текста на чл. 44.
От общо гласували 157 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 2.
Чл. 44 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 45. Ал. 1. Банките извършват безкасови плащания по ред, установен с наредба на Централната банка.
Ал. 2. Централната банка определя реда за издаване и плащане с банкова карта."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по чл. 45? - Не виждам.
Моля да гласувате.
От общо гласували 153 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 2.
Член 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нов чл. 45а - от предложението на народните представители Янаки Стоилов и група народни представители по чл. 38:
"Чл. 45а. Операциите по касовото изпълнение на държавния и общинските бюджети се извършват от банките безплатно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? - Няма.
Моля да гласувате за чл. 45а.
От общо гласували 160 народни представители, за - 155, против - няма, въздържали се - 5.
Член 45а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава седма - Кредитни ограничения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли предложения по заглавието на глава седма? - Няма.
Моля да гласувате.
От общо гласували 143 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 46. Ал. 1. Банката може да предоставя само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол кредити на:
1. администратори на банката;
2. съпрузи и роднини по права линия до трета степен, включително на лицата по т. 1;
3. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите;
4. акционер, чийто представител е член на управителен или надзорен орган на банката;
5. юридически лица, в управлението на които участват лица по т. 1 и 2;
6. търговски дружества, в които банката или лице по т. 1 и 2 участва в управлението или има квалифицирано дялово участие;
7. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност;
8. ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол на банката;
9. лицата, назначени да заверят годишния й счетоводен отчет.
Ал. 2. В случаите на ал. 1 с решението за отпускане на кредита се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата.
Ал. 3. Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато:
1. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, точки 1, 2, 7 и 8 не надхвърля годишното им възнаграждение;
2. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, точки 3, 4, 5, 6 и 9 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.
Ал. 4.Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се в:
1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти, извън лицата по ал. 1;
2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.
Ал. 5. Размерът на кредита, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата.
Ал. 6. Общият размер на предоставените кредити спрямо внесения капитал на банката не може да надхвърля 10 на сто - за лицата по ал. 1, и 3 на сто - за служителите на банката."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 46, ал. 1, т. 5 и 6 след числата "1 и 2" се добавят "3 и 4".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46 с направеното предложение от народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по чл. 46? - Не виждам.
Подлагам на гласуване текста така, както беше докладван от председателя на комисията с допълнението, че в ал. 1, т. 5 гласи: "юридически лица, в управлението на които участват лица по т. 1, 2, 3 и 4" и т. 6 на ал. 1: "търговски дружества, в които банката или лице по точки 1, 2, 3 и 4" и текстът продължава нататък.
Моля да гласувате.
От общо гласували 155 народни представители, за - 154, против - няма, въздържал се - 1.
Член 46 е приет.
Уважаеми колеги, днес почивката ще бъде малко по-рано. Председателят на Народното събрание ви кани в Клуба на народния представител за откриване на изложба.
И едно съобщение. Заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще бъде в 15 ч. в зала 356. Темата е бюджетът за 1997 г.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни)


След почивката


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заседанието продължава. Моля председателят на комисията да продължи с докладването на закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава осма - "Особени правила за някои влогове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по наименованието на главата? - Няма.
Моля да гласувате наименованието на глава осма - "Особени правила за някои влогове".
От общо гласували 123 народни представители, за - 122, против - няма, въздържал се - 1.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 47. Ал. 1. По спестовни влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване. Не се смятат за спестовни влогове паричните суми, които са предназначени за разплащане или които се внасят, при условие, че ще бъдат изтеглени след предварително определен срок.
Ал. 2. При откриване на спестовен влог банките издават спестовна книжка или друг подобен документ, в който се отразяват всички вноски и плащания по влога.
Ал. 3. Разпорежданията със спестовен влог може да се извършват само след представяне на документа по ал. 2. При изплащане на цялата сума по влога документът по ал. 2 се задържа от издателя му."
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 47, ал. 1 изречение второ да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепа текста на вносителя за чл. 47 с направеното предложение от народния представител Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, Вашето предложение е прието. Искате ли думата?
Господин Корнезов има думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Две изречения все пак защо трябва да отпадне, да се чуят аргументите за това.
Всъщност в чл. 47 второто изречение прави несполучлив опит да се даде дефиниция за спестовен влог. Що е спестовен влог и що е влог като договор е казано в чл. 250 от Закона за задълженията и договорите. И правилно според мене комисията предлага това изречение второ да отпадне, тъй като е по-прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За яснота ще прочета текста на ал. 1 на чл. 47 така, както остава по редакцията, предложена от господин Корнезов и приета от комисията: "По спестовни влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване".
Това е целият текст на ал. 1.
Моля режим на гласуване за текста на чл. 47.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, против - няма, въздържал се - 1.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 48. Ал. 1. При загубване, унищожаване или открадване на документа по ал. 2 влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката.
Ал. 2. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е платила сума на лице, овластено да получи плащането.
Ал. 3. При различия между данните по влоговата сметка и документа по ал. 2 за верни се смятат данните по документа, ако от последното олихвяване не са изтекли повече от три години. В противен случай за верни се приемат данните по влоговата сметка."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 48 ал. 1 и 3 след думите "по ал. 2" се добавя "на чл. 47".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48 с направеното предложение от народния представител Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по този член? - Няма.
Моля режим на гласуване за чл. 48, както е предложен от вносителя, с добавката, направена от народния представител Йордан Цонев.
От общо гласували 128 народни представители, за - 127, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се.
Но защо от Демократичната левица така пестеливо участвате в гласуването? Само 13 души участваха, а вие очевидно сте повече в залата. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица)
Моля, господин Цонев, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 49. Създаването на спестовни каси в рамките на едно предприятие за приемане на парични влогове от работниците и служителите на отговорност на предприятието е забранено. Работодателите могат да приемат пари на влог от своите работници и служители само ако тези пари бъдат незабавно депозирани в банка на името и за сметка на отделните работници или служители."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата по текста на чл. 49. - Няма желаещи да вземат думата.
Моля режим на гласуване за текста на чл. 49 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
От общо гласували 136 народни представители, за - 135, против - няма, въздържал се - 1.
Текстът на чл. 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 50. Ал. 1. Банките са длъжни да участват в разработена от Централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават съответна институция и отделят средства за фондове.
Ал. 2. Банка, която не осигури защита на влоговете до определен размер съгласно предходната алинея, не може да привлича влогове."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
"Ал. 1. Банките са длъжни да участват в разработена от Централната банка система за гарантиране на влоговете, като заделят 10 на сто от капитала си в специален фонд."
2. Създава се нова ал. 3:
"Ал. 3. За прилагане на този член Централната банка издава наредба."
Комисията подкрепя предложението по точка 2.
Комисията предлага следната редакция на чл. 50:
"Чл. 50. Ал. 1. Банките са длъжни да участват в разработена от Централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават съответна институция и отделят средства за фондове.
Ал. 2. Банка, която не осигури защита на влоговете до определен размер съгласно предходната алинея, не може да привлича влогове.
Ал. 3. За прилагането на този член Централната банка издава наредба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на господин Цонев и на комисията, че са приели третата алинея.
Но аз искам да се спра на друго нещо, за останалата част от моето предложение. Ако то сега не бъде прието, във връзка с отхвърлените преди това предложения, ние няма да гарантираме с този закон вложителите, които са вложили парите си в тези банки. И положението няма много съществено да се измени от досегашното положение.
И Централната банка ще бъде тази, която ще може, доколкото в закона не е определен размер, аз всъщност искам да ви попитам и в ал. 2, ако приемем така текста - "до определен размер", както беше предложен в предходната алинея, ами че няма определен никакъв размер! Тези 10%, които съм си позволил да предложа, също са заимствувани от уредбата на банковото дело в Европа. Тези 10% са въведени като ограничение към банките и са задължени да се създаде специален фонд под контрола на Централната банка, след като през 80-те години са станали тези истории с банките, на които сме свидетели у нас през последните 2-3 години. Този процес всъщност се развива по-дълго време, но те изпушиха тук в последните години. Именно по тази причина този процент може и да е по-малък.
И другото нещо. Крайно време е банките, които привличат влоговете, те да носят грижата чрез заделяне на някакви средства за тяхното обезпечаване. Защото сега ситуацията е такава, че всички данъкоплатци чрез бюджета поемат тежестите от онова управление на банките, на което всички сме свидетели.
Апелът ми е да приемем текста в този му вид. Защото ако това не стане, и с другите ограничения, вложителят няма да бъде защитен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Цонев ще изложи аргументите на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
При обсъждането на това предложение на колегата Миков ние изхождахме от следния факт.
Първо, принципът, който е утвърден не само у нас, но и в чужбина е, че премийната вноска, т.е. това, което се отделя, не е от капитала на банките, а процент от сумата на привлечените депозити, което е абсолютно много по-справедливо и много по-точно. Тъй като капиталът на една банка може да бъде 5 млн. екю и ако ние й фиксираме 10% от капитала, това са 500 хил, а тя може да е привлекла за 50 млн. екю влогове.
Така че това е същественото, поради което не го приехме.
Освен това като процент от тези привлечени влогове в наредба Централната банка им определя дори и повече от 10% да заделят. Така че една от основните функции на банката е да гарантира стабилността на системата, т.е. на влоговете. И тя изпълнява тази своя функция и чрез издаването на такава наредба и определянето на такива защитни прагове за защита на влоговете на гражданите в отделните банки.
Така че не виждаме тук противоречие, затова го отхвърлихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Аз благодаря на господин Цонев за направената корекция в този дух. И аз нямам нищо против да не е от капитала, а от направените вложения. Така наистина повече биха се защитили вложителите.
Но дотолкова съм си позволил това, доколкото има на друг европейски стандарт, който ограничава банките да привличат повече от 51% от привлечените средства от вложители. И това те са го приели, за да няма социално напрежение в обществото, когато изпушват банки.
Само това беше причината този праг да бъде от капитала. Но аз съм абсолютно съгласен, че е по-добре и по ще бъдат защитени те, ако това бъде от влоговете.
Така че, с една такава корекция аз съм абсолютно съгласен. Благодаря ви. Но истината е друга, че трябва да е фиксирано в закон. Иначе банката и досега трябваше да защити влоговете. Е, защити ги чрез средствата на държавния бюджет сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. И експертите искат да ни помогнат. Имате думата, господин Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители.
Фактически в момента действува Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство на несъстоятелност, която дава пълна защита по влоговете на физически лица и до 50 на сто от влоговете на юридически лица. Така че в момента тази разпоредба и след нейното приемане е суспендирана, докато се приеме друг закон, който преурежда тази материя относно гарантирането на влогове. Така че това следва да се има предвид от народните представители.
Що се отнася до начина на гарантиране на влоговете. По принцип това е в цял свят утвърдена практика, това е между банков фонд, който се създава за сметка на годишни премийни вноски, първоначални встъпителни вноски от всички банки, които участвуват в системата за гарантиране на влоговете. А това са всички банки, които привличат влогове от населението. Те задължително участвуват в тази система.
И както спомена и народният представител Йордан Цонев, принципът е, че премийните вноски са процент от обхванатите в системата за гарантиране на влоговете депозити. В зависимост от това как законодателят ще реши в бъдеще, а такъв законопроект се подготвя в Министерския съвет, и доколкото ми е известно от програмата на правителството, той трябва да бъде внесен в Народното събрание до края на тази година. В този законопроект ще се реши и ще се предложи на народното представителство кои лица да бъдат обхванати в системата за гарантиране на влоговете. И това народните представители ще решат. Но това, разбира се, ще действува занапред и изобщо не засяга вложителите в банките, които в момента са обявени в несъстоятелност или които ще бъдат обявени в несъстоятелност до приемането на такъв закон.
А що се отнася до процента, процентът и сега е определен в Наредба N 1 на Българската народна банка, чието действие също е суспендирано. Но този фонд в момента съществува и по него се правят премийни вноски и встъпителни от всички банки в страната. Само че никой фонд по света не би могъл да гарантира влоговете на обхванати от системата за гарантиране на влогове лица, техните депозити в случай на системен риск. Тоест в тези ситуации винаги излиза кредитор от последна инстанция, вече в случая в лицето на държавата, която гарантира влоговете на населението и на фирмите, тъй като фондът, в случаите, които са ми известни на мен в историята, например в САЩ при верижните фалити на едни малки банки е фалирал и самият фонд за гарантиране на влоговете.
А що се отнася до процента, в момента той е определен по Наредба N 1 на БНБ и е 0,4 на сто от обхванатата от системата за гарантиране на влоговете депозитна маса, това са влоговете на населението в лева и валута.
Дори и този процент да се смята за голям, по принцип системата е най-различна. Но процентите са - след десетичния знак две цифри. Но, какъв ще бъде процентът, ще бъде уредено в бъдещия Законопроект за гарантиране на влогове в банките, който ще бъде предложен на народното представителство, а сега такъв закон в момента има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стратев.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков ал. 1 да бъде променена, както следва: "Ал. 1. Банките са длъжни да участвуват в разработена от Централната банка система за гарантиране на влоговете, като заделят 10% от капитала си в специален фонд".
Моля режим на гласуване за предложението на господин Миков.
От общо гласували 164 народни представители, за - 39, против - 105, въздържали се - 20.
Предложението не се приема.
Моля режим на гласуване за текста на чл. 50 така, както ни беше докладван от комисията. Включено е и предложението, направено от господин Миков за нова ал. 3.
Моля да гласувате.
От общо гласували 156 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се- 5.
Чл. 50 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава девета - "Банкова тайна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по наименованието на главата? - Няма.
Моля, режим на гласуване за наименованието на глава девета - "Банкова тайна".
От общо гласували 150 народни представители, за - 150, против и въздържали се - няма.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 51. Ал. 1. Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в Централната банка, ликвидаторите, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, освен ако са оправомощени за това, и да ползват за лично или за членовете на семейството им облагодетелстване факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, които те са узнали при изпълнението на служебните и професионалните си задължения.
Ал. 2. Всички служители на банката при встъпване в длъжност подписват декларация за спазване на банковата тайна.
Ал. 3. Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.
Ал. 4. Освен на Централната банка и за целите и при условията на чл. 35, ал. 2 и чл. 36 банка може да дава сведения за операциите и наличностите по сметките на отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда, както и когато това се налага за защита на нейни интереси в съдебни процеси.
Ал. 5. Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 4 и по искане на:
1. прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление;
2. ръководителя на териториалното данъчно управление, когато:
а) с акт на данъчен орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на данъчна проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;
3. ръководителите на Главно управление "Държавен финансов контрол" и на териториалните управления "Държавен финансов контрол", когато с акт на орган на Държавния финансов контрол е установено, че:
а) ръководството на ревизирания обект осуетява извършването на финансовата ревизия или проверка;
б) в ревизирания обект не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси или престъпления;
г) необходимо е налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от ревизията вземания;
д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на ревизирания обект.
Ал. 6. В случаите на ал. 5 районният съдия се произнася по искането в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му.
Ал. 7. По писмено искане на директора, съответно на Централната служба за борба с организираната престъпност, на Националната следствена служба и на Националната полиция, банките са длъжни да предоставят информация за наличностите и движението по сметките на дружествата с над 50 на сто държавно участие."
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
"В чл. 51 ал. 7 да отпадне".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
"В чл. 51, ал. 4, в края думите "и когато това се налага за защита на нейните интереси в съдебни процеси" да отпаднат".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Неделчо Беронов:
"В чл. 51, ал. 5, точка 1 да се добави: "и при установяване неправомерно придобити доходи, съгласно специален закон за тях"."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
"В чл. 51 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 се добавя нова точка 2:
"2. министърът на вътрешните работи, когато има данни за извършено престъпление".
2. Останалите точки на ал. 5 се преномерират.
3. Ал. 6 се изменя така:
"Ал. 6. Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване."
4. Ал. 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по точка 3. Останалите предложения не се подкрепят.
Предложение на народния представител Руси Статков:
"В чл. 51 ал. 7 да отпадне".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Каракачанов:
"В чл. 51 ал. 5 се изменя така:
"Ал. 5. Прокуратурата може да постанови разкриването на сведения по ал. 4 по свое решение или искане на:
1. следователя или органите на МВР, при наличие на данни за извършено престъпление;
2. ръководството на териториалното данъчно управление, при наличие на данни за данъчни нарушения."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 51:
"Подкрепя текста на вносителя със следните изменения:
1. Ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Освен на Централната банка и за целите и при условията на чл. 36, банка може да дава сведения за операциите и наличностите по сметките на отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда."
2. Ал. 6 се изменя така:
"Ал. 6. Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване."
3. В ал. 7, накрая, думите "държавно участие" се заменят с "държавно и/или общинско участие"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Този текст, на чл. 51, е основен текст, касаещ банковата тайна и нейното разкриване. Като цяло аз приветствам идеята, че банковата тайна не може да бъде абсолютна, че при определени условия държавни органи трябва да имат достъп до банковите операции. Но това трябва да стане дозирано или при гаранция за банковата тайна - да не излиза извън рамките на тези държавни органи. Основният проблем, както виждам и предложенията, е около ал. 7.
Всъщност, колеги, господа народни представители, има два режима. Първият режим е даден в ал. 5, когато съдът, когато той е сезиран от определени органи и лица, разкрива тези сведения, тази банкова тайна, тоест има акт на съд. И добре е, че се приема предложението за нова ал. 6 с нова редакция, където се дава и процедурата за разкриването от съда на тази банкова тайна.
Алинея 7 обаче няма предвид решение на съд, а направо, когато Централната служба за борба с организираната престъпност, Националната следствена служба, техните ръководители и Националната полиция могат да искат такава информация и съответните банки са длъжни да им я дадат.
Но все пак аз се питам: защо директорът на Националната следствена служба ще има възможност да получи такава информация без разрешение на съда, а прокурорът, включително и главният прокурор, няма да има това право? Затова предложението ми е: не само да отпадне идеята, която е вложена в ал. 7, а да има една съдебна процедура, така както е за всички останали органи и лица, включително и за прокуратурата. Затова е необходимо, поне от моя гледна точка, нова точка 2 към ал. 5, където министърът на вътрешните работи, когато има данни за извършване на определено престъпление, да иска разрешение от съда за подобна информация. Това гарантира в определена степен, и то в голяма степен, вложителите в банките и дава по-голяма стабилност на банковата система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Всички политически сили заявихме, че желаем да се борим с престъпността - категорично, с всички средства, но се оказва, че не знам по какви причини прокуратурата се отхвърля от тази борба, поне в случая с този закон.
Аз мисля, че и тези, които са се интересували от така наречения проблем за кредитните милионери - един съвсем конкретен проблем, който доведе до краха на банковата ни система и въобще на финансовата система на държавата - знаят, че прокуратурата в някои случаи не желаеше, но в повечето случаи не можеше да се бори с това явление, защото когато един прокурор иска да задвижи съответния процес срещу така наречения "кредитен милионер" или има подозрение, че той е такъв, трябва да отиде до банката да поиска сведение. Там му казват, че има банкова тайна. В съда съответно му казват: дайте ни сведения, ако щете от банката, откъдето искате. Виждам, че има един порочен кръг, който е в интерес именно на престъпниците, които какво ви е известно не са малко точно в тази среда. Затова аз се учудвам, че не се желае или може би не се разбира, че прокуратурата трябва да има пълната възможност за достъп за сведение по този въпрос.
И аз тук бих дал за пример ал. 2, т.е. ал. 7 от същия член, където е казано, че по писмено искане на директора на съответната централна служба на Националната полиция или Националната следствена служба могат да правят такова нещо, а прокуратурата не може. Аз питам защо? Те са нещо повече от прокуратурата ли? Те имат някакви специални права ли? Мисля, че основният орган за борба с престъпността, който поне малко да следи престъпността в държавата е именно прокуратурата. По каква причина прокуратурата не се допуска до такива сведения?
Аз между другото бих поставил също един друг въпрос. Там е казано, че изключително Националната следствена служба и Централната служба за борба с организираната престъпност могат да получават сведения само за движение по сметки на дружества с над 50 на сто държавен капитал, държавно участие. Питам защо? Сега, да си говорим ли неща, които са ясни, че тези дружества ще стават все по-малко или вече може би ще се броят на пръсти? Смисълът на този член въобще се губи.
Или може би тук се действува за презумпцията за честния частник и безчестния държавен служител? Мисля, че въпросът за честния частник, който се развиваше наскоро завърши поне в пресата, откакто гръмна основният честен частник, така че аз не мога да разбера логиката да не се допуска предложението, което съм внесъл и да се отхвърля, а едновременно с това да имаме ал. 7, която между другото е толкова орязана, че ще си загуби смисъла само след година.
Затова отново настоявам да се вземе принципно отношение по този въпрос и да се гласува предложението, което съм формулирал, защото мисля, че това ще е едно доказателство, че ние реално смятаме да се борим с престъпността и най-вече няма да даваме възможност на прокуратурата да се разсейва по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Господин Руси Статков има думата.
РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето конкретно предложение е свързано с ал. 7 на тази разпоредба. То е да отпадне алинеята.
Става дума за възможността за разкриването на банкова тайна по писмено искане на директора, съответно на Централната служба за борба с организираната престъпност, на Националната следствена служба и т.н.
В комисията бяха изтъкнати доста аргументи в посока на подкрепа на това предложение, но същевременно възникнаха и въпроси, които ме накараха да поддържам своето предложение независимо от решението на комисията и днес, в парламентарна зала.
Основният аргумент е, че с предлаганата алинея ще се повиши контролът, който държавата упражнява върху собствеността там, където тя има или по-точно е едноличен собственик първо и второ - има участие като акционер.
Запознавайки се с правилника, който урежда реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, аз считам, че в досегашния му вид той дава достатъчно възможности във всички тези случаи - и когато държавата е едноличен собственик на капитала, и когато участвува като акционер - да упражнява по най-добрия начин своите права и да може чрез правомощията, които има в тези предприятия, да защитава своята собственост.
Казано е категорично, че едноличният собственик на капитала се представлява, когато става дума за участие преди всичко на държавата, от съответния отраслов министър. Поставя се въпросът: след като този отраслов министър има всички възможности за информация, нужно ли е да бъде следен допълнително? Вероятно практиката показва, че някои от министрите досега са такива хора, които не заслужават доверие, но ние заради такива отделни случаи можем ли с разпоредба да дадем права на съответни органи, които с нищо пък не се доказва, че и те не биха злоупотребили с тези права.
Аз мисля, че това, което господин Корнезов изложи, а именно, че не бива в този случай да се отива с, бих казал, извънредни мерки, които да нарушават досегашната уредба и ние да решаваме въпроса. Затова аз считам, че е най-доброто решение тази разпоредба, това предложение за ал. 7 да отпадне, тъй като тя повече намирисва на много съмнения, намирисва на полицейщина, а не и на демократична разпоредба, която да решава по добрия начин нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Бих искала само да ви споделя няколко аргумента във връзка с прословутата ал. 7, считайки, че основното й предназначение е да осигури ефективната борба с престъпността, но без да дава възможност на полицията, Националната следствена служба и Централната служба за борба с организираната престъпност да злоупотребяват с това си право. И в момента те имат възможност да получат достъп до банкова тайна не само за визираните субекти в ал. 7, а за много по-широк кръг лица чрез прокурора, който да поиска от съда това. Самата процедура не създава възможност за забавяне, защото обикновено при районирането по преписките се контактува на ниво районен прокурор с районен съдия и е много по-бързо и много по-удобно от районния прокурор на Кюстендил да се занесе преписката до районния съд в Кюстендил и да се получи оттам разрешение за отваряне на банковото досие, отколкото съответният оперативен служител да поиска от Дирекцията на полицията или от ЦСБОП, той от своя страна да нареди на банковия клон в Кюстендил, примерно, откриването на банковото досие. Много по-удобно е и за много по-кратко време става това. Така че ал. 7 не може да изпълни евентуално някакви претенции за бързина.
Смисълът на ал. 7 за мен е очертан, само когато се търси престъпление, а не когато се търси информация въобще. Но ако се търси престъпление би трябвало съответният оперативен служител на ЦСБОП, на полицията, да работи по някаква преписка, а не да търси информация въобще. Контролът, че работи по някаква преписка е чрез прокурора. И ако ние му оставим усмотрението той да иска достъп до банкова тайна, без да доказва, че работи по преписка, по конкретен случай за престъпление, ние просто ще му създадем възможности за произвол.
И на трето място, публична тайна е, че част от служителите на полицията и оперативните служби работят за групировки. И тази информация те просто им я дават. Не бива да създаваме такива възможности. В момента, в който искаме да правим бърза приватизация и е повече от ясно, че дружествата с достатъчно голяма държавно участие ще бъдат обект на приватизационни апетити, да дадем възможност на органи от тези служби да сервират на тепсия информацията на онези, които имат интерес в приватизацията - не бива това да допуснем. И не е това смисълът на текста.
Смисълът е да осигурява на оперативните служби по-добри възможности за борба с престъпността при наличие на данни за това и, разбира се, да можем след време да попитаме кой поиска информацията и какво направи с нея.
Затова ви предлагам ал. 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има две реплики. Едната е на господин Рафаилов, а втората на господин Величков.
ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Аз бих бил съгласен с колежката Дончева, ако текстът се отнасяше за искане за разрешение от следователи или от членове в състава на Дирекцията на полицията. Така, както е направен текстът, такива права се дават само на директорите на Централната служба, на Националната следствена служба и на полицията. В този смисъл аз разбирам опасенията, свързани със съответна комуникация с организираната престъпност, но презумпцията е, че директорите на тези служби не работят в сътрудничество с организираната престъпност.
В този смисъл аз смятам, че тук става въпрос за една оперативна предварителна информация, която не е в рамките на едно следствено производство. Ако беше в рамките на следствено производство, безспорно прокурорът е този, който осъществява следствие. Но тук идеята е законен повод и достатъчно данни да се образуват по сигнали, които се правят именно по такива проверки, а не от сигнали от граждани или от сигнали на трети лица, които да послужат за законен повод. Самите шефове на националните служби да имат право да подават такива данни, които да служат за основание за образуване на производство. В този смисъл - така разбирам волята или предложението на вносителя - аз лично го подкрепям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петър Рафаилов.
Думата за реплика има господин Велислав Величков.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): В случая в ал. 7 става ясно, че става въпрос за държавна собственост, т.е. за права на принципала за един контрол върху съответно тази държавна собственост в случая на ал. 7. И като така малко неаргументирано ми звучи това съмнение, че тези хора, които са призвани да осъществяват изключителния държавен интерес при защитата на тази държавна собственост, работят в комбинация с организираната престъпност. Още повече, както каза колегата Рафаилов, когато се касае до директор на Централна служба за борба с организираната престъпност, Национална следствена служба, Национална полиция и т.н.
Може би Вие имате предвид, че в някой период в България шефове от Националната полиция са работили с организираната престъпност. Но искам да Ви кажа, че в момента нито един от шефовете на тези служби няма намерение да работи с организираната престъпност. Но ние имаме основателни съмнения, аз поне ги имам, че някои директори на някои държавни предприятия спокойно могат да си работят с организираната престъпност. Когато говорим за приватизация и такава, която примерно става под масата, в този активен приватизационен процес, който предстои, ние трябва да отчетем държавния интерес именно чрез неговите най-върховни представители, които да имат правото да правят съответно тези проверки. Защото приватизация - да, но приватизация открита и когато се знае кой и как участвува, какви са наличностите и какво е движението по сметките на тези дружества, които предстои да отидат на приватизация.
Така че нека най-после поставим държавността на едно авторитетно ниво, а да не говорим, че тя е свързана с организираната престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
Госпожа Дончева има правото на дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Директорът на ЦСБОП, на Дирекция на полицията и на Националната следствена служба не са върховните контрольори на държавната собственост. Не са! Те имат други функции. Те косвено ще направят и това, но те имат други функции.
Изобщо не бих желала да отговарям по никакъв начин на втората реплика, защото, уважавам интусиазма ви, но когато той просто не се е сблъсквал с практически проблеми, не ражда верни решения нито верен поглед.
Що се отнася до първата реплика - защо на директорите: обичайно работата по преписките и сигналите започва отдолу, не отгоре. И директорите на тези три институции не получават информацията. Те дори да получат някакъв глобален сигнал, седмици минават, докато материалът стигне до онзи, за който е предназначен. Обичайно сигналът започва отдолу, съответният оперативен служител или полицай започва проверка и той се нуждае спешно от банковата информация. Докато той стигне до директора на ЦСБОП ще минат седмици. Това просто е излишно. А шефът на Националната следствена служба и неговото право да получава банкова тайна директно очевидно е във връзка със следствие, т.е. с образувано предварително производство. Дори, когато става дума за предварителна информация, без да е образувано следствие, няма пречка за прокурорска санкция, както няма пречка за опис. Това са рутинни неща, стават с един подпис и вече са отработени от практиката.
Това, което правим в момента, само създава възможност за изтичане на информация, без да осигурява никакви гаранции за борба с престъпността.
Но и нещо друго. Когато проследите движението по банковите сметки, вие не само имате достъп до банковата тайна на държавните юридически лица, а до всички онези техни контрагенти, с които те са във взаимодействие. И това обикновено са частни фирми и всякакви други. Така че вие косвено можете да получите един много по-широк кръг информация. Това с нищо няма да защити държавните интереси. С нищо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
Предложенията по чл. 51 ще гласуваме хронологично по текста, както са предложени, а не според реда, по който са изброени вносителите на предложения, за да облекча малко работата.
Първото предложение в случая е за заместващ текст, предложен от господин Александър Каракачанов. Господин Каракачанов предлага заместващ текст на ал. 5, който да гласи:
"Ал. 5. Прокуратурата може да постанови разкриването на сведения по ал. 4 по свое решение или искане на:
1. следователи или органите на МВР - при наличието на данни за извършено престъпление;
2. ръководството на териториалното данъчно управление - при наличие на данни за данъчни нарушения."
Това предложение не е намерило подкрепа в комисията.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 163 народни представители, за - 42, против - 112, въздържали се - 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е към ал. 5, т. 1 - една добавка, предложена от народния представител Неделчо Беронов, а именно в ал. 5, т. 1 да се добави "и при установяване неправомерно придобити доходи съгласно специален закон за тях".
Комисията не е подкрепила и това предложение.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Неделчо Беронов.
От общо гласували 147 народни представители, за - 19, против - 75, въздържали се - 53.
Предложението не се приема.
Пак към ал. 5 господин Любен Корнезов предлага нова т. 2, а именно:
"2. министърът на вътрешните работи, когато има данни за извършено престъпление."
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Любен Корнезов.
От общо гласували 163 народни представители, за - 47, против - 108, въздържали се - 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от господата Венко Вълчев, Любен Корнезов, Руси Статков и тук в залата от госпожа Татяна Дончева за отпадане на ал. 7.
Комисията не е подкрепила и това предложение.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 171 народни представители, за - 59, против - 107, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя със следните изменения:
Алинея 4 да се измени така:
"Ал. 4. Освен на Централната банка и за целите и при условията на чл. 36 банка може да дава сведения за операциите и наличностите по сметките на отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда".
Второто предложение за изменение, което прави комисията, е ал. 6 да се измени така:
"Ал. 6. Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по ал. 4. Решението на съда не подлежи на обжалване".
В ал. 7 накрая думите "държавно участие" да се заменят с "държавно и/или общинско участие".
Моля, гласувайте предложения от вносителя текст на чл. 51 с допълненията, предложени ни от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
От общо гласували 150 народни представители, за - 116, против - 3, въздържали се - 31.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава десета. "Съхраняване и предоставяне на информация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по наименованието на главата? - Няма.
Моля, гласувайте наименованието на глава десета "Съхраняване и предоставяне на информация".
От общо гласували 153 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 5.
Наименованието на главата е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 52. Всяка банка трябва да създаде и поддържа в актуално състояние информационна система, съдържаща:
1. устава и другите вътрешни нормативни актове с всички внесени изменения и допълнения в тях;
2. книга за акционерите, водена по реда на чл. 179 от Търговския закон;
3. книги с протоколи от заседанията на Общото събрание на акционерите и на другите органи за управление;
4. счетоводна информация, отразяваща ясно и вярно вида, размера и основанието на сключените сделки и отражението им върху финансовото състояние на банката, от която може да се установи дали банката извършва дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон;
5. информация по клиенти с данни за сключените с тях или за сметка на тях сделки и за кредитните и дебитните им салда;
6. друга информация, изисквана от този закон и актовете на Централната банка."
Предложение на народния представител Михаил Миков - чл. 52 се изменя така:
"Чл. 52. Всяка банка трябва да създаде и поддържа информационна система, съдържаща информация, изисквана от законите и актовете на Централната банка".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, като в точка 2 думите "член 179 от" се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Има ли изказвания по този член? - Няма.
Поставям най-напред на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за заместващ текст в началото на чл. 52, който гласи: "Всяка банка трябва да създаде и поддържа информационна система, съдържаща информация, изисквана от законите и актовете на Централната банка".
Моля, гласувайте предложението на господин Михаил Миков.
От общо гласували 144 народни представители, за - 42, против - 86, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 52, както е предложен от вносителя, с отпадането в точка 2 на думите "член 179 от".
От общо гласували 148 народни представители, за - 122, против - 8, въздържали се - 18.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 53. Банката трябва да създаде и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията и размера на заема и неговото обезпечение, решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате ли бележки?
Моля, гласувайте текста на чл. 53 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 151 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 14.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 54. Ал. 1. Банките представят на Централната банка отчети по форма, съдържание и в срокове, определени от нея.
Ал. 2. Банките изготвят 6-месечни доклади във форма, определена от Централната банка, които дават достатъчно информация за техните операции, ликвидност, платежоспособност и цялостното им финансово състояние.
Ал. 3. Отчетите и докладите се представят в Централната банка в определен от нея срок."
Предложение на народния представител Йордан Цонев - ал. 2 в чл. 54 се заличава, а ал. 3 става ал. 2.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага отпадането на алинеи 2 и 3 и чл. 54 в следната редакция:
"Чл. 54. Банките представят на Централната банка отчети и доклади по форма, съдържание и в срокове, определени от нея".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
Имате думата.
Моля, гласувайте текста на чл. 54 в редакцията, която ни беше прочетена от председателя на комисията господин Цонев.
От общо гласували 143 народни представители, за - 131, против - 1, въздържали се - 11.
Член 54 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 55. Всяка банка е длъжна да публикува на всеки шест месеца, най-малко в един централен всекидневник, счетоводен баланс по ред и форма, определени от Централната банка. (Балансът следва да бъде заверен от проверителите по чл. 60.)"
Предложение на народния представител Руси Статков:
Чл. 55 се изменя така:
"Чл. 55. Всяка банка е длъжна на публикува на всеки шест месеца, най-малко в един централен всекидневник, счетоводен баланс по ред и форма, определени от Централната банка. Ежегодно банките са длъжни да публикуват и годишен отчет за приходите и разходите."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 55 думите "по ред и форма, определени от Централната банка" се заменят с "и отчет за приходите и разходите", а думите в скоби се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 55:
"Чл. 55. Всяка банка е длъжна да публикува на всеки шест месеца най-малко в един централен всекидневник счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите по форма, определена от Централната банка."
Този текст обобщава всички направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да вземат отношение? - Няма.
Моля, режим на гласуване за текста на чл. 55 в редакцията, предложена ни от комисията.
От общо гласували 142 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 9.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 56. Ал. 1. Банките в 10-дневен срок уведомяват писмено Централната банка за:
1. персоналните промени в органите за управление;
2. намаляването или увеличаването на капитала;
3. откриването и закриването на клонове в страната и временното спиране на извършването на банкови операции от тях;
4. преустановяване извършването на определен вид банкови сделки;
5. предоставените големи кредити по чл. 29;
6. внесените изменения в устава и другите вътрешни нормативни актове на банката;
7. предоставените кредити по чл. 46;
8. назначените проверители по чл. 60.
Ал. 2. Промените в състава на управителния съвет (съвета на директорите), назначенията на други ръководни длъжностни лица, определени от Централната банка, както и измененията в устава не пораждат действие, ако не е налице одобрение на Централната банка. Одобрението се смята за дадено, ако тя не е възразила в срок до 10 дни от уведомяването й."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 56 се правят следните промени:
1. В ал. 1, точка 4 думата "банкови" се заличава.
2. Създава се нова ал. 2:
"Ал. 2. При изпадането на банка в неплатежоспособност лицата, които я управляват и представляват, са длъжни да уведомят незабавно Централната банка за това обстоятелство."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 56, ал. 2, точка 2 се изменя така:
"2. вземане на решения за;".
Досегашните точки 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 да станат съответно букви: а, б, в, г, д, е и ж.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 56 се създава ал. 3:
"Ал. 3. Отказът на Централната банка подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок. Съдът се произнася с решение в открито съдебно заседание с призоваване на страните не по-късно от 30 дни от постъпване на жалбата в съда. Жалбата се подава чрез Централната банка, която незабавно изпраща преписката в съда."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 56 след думите "10-дневен срок" се добавя "от настъпване на обстоятелството".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 56:
"Чл. 56. Ал. 1. Банките в 10-дневен срок уведомяват писмено Централната банка относно взетите решения за:
1. персонални промени в органите за управление;
2. намаляване или увеличаване на капитала;
3. откриване и закриване на клонове в страната и за временно спиране извършването на банкови операции от тях;
4. преустановяване извършването на определен вид сделки;
5. предоставяне на голям кредит по чл. 29;
6. изменения в устава и другите вътрешни нормативни актове на банката;
7. предоставяне на кредит по чл. 46;
8. назначаване на проверител по чл. 60.
Ал. 2. При изпадането на банка в неплатежоспособност лицата, които я управляват и представляват, са длъжни да уведомят незабавно Централната банка за това обстоятелство.
Ал. 3. Промените в състава на управителния съвет (съвета на директорите), и назначенията на други ръководни длъжностни лица, определени от Централната банка, както и измененията в устава не пораждат действие, ако не е налице одобрение на Централната банка. Одобрението се смята за дадено, ако тя не е възразила в срок до 10 дни от уведомяването й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Отново едно предложение не се приема. Не чух аргументи. Вероятно ще ги чуя след това.
Член 56 всъщност предвижда определени кадрови и организационни въпроси да се одобряват от Централната банка. Поставя се въпросът: "Добре, ако Централната банка не одобри или тоест, откаже да одобри тези, изредени в ал. 2 на чл. 56 въпроси, дали този отказ подлежи на обжалване, тоест, подлежи на един съдебен контрол?"
Представете си, че Централната банка отказва персонални промени в органите на управление без абсолютно никакви мотиви или отказва откриването и закриването на клонове на тази банка. Този отказ подлежи ли или не подлежи на обжалване? Засега текстът, който ни се предлага, включително и с новата му редакция от комисията, мълчи по този въпрос.
В една правова държава, ясно е, че един отказ и то по такива въпроси - на оперативното управление и кадровото обезпечаване на банката, следва да бъдат обжалвани.
Затова предлагам обжалването в определените срокове бързо да бъде решавано от Върховния административен съд. Не е необходимо да се страхуваме от съда и то от Върховния административен съд, който точно и законосъобразно ще реши спора между Централната банка и съответната друга банка, Търговска банка, ако такъв спор възникне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други изказвания?
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Ако текстът бъде приет, колеги, в тоя му вид, ние ще внесем потрес във всички колеги, които се занимават и си вадят хляба с право. Защото възниква резонният въпрос, че персоналните проблеми в органите за управление стават персонални проблеми, когато съответният член на управителен съвет бъде регистриран в търговския регистър на съответния съд по седалището. Намаляването или увеличаването на капитала - също. То поражда правно действие. Нещо повече, след публикацията му в "Държавен вестник". И всички тия неща, които са свързани с нормалното функциониране на едно акционерно дружество. Тогава възниква следният простичък въпрос - "От кой момент се иска това нещо - одобрението от Централната банка?"
Ако се иска при вписването в съда, това е едно. Тогава трябва да се каже по-точен момент - "Решението на съответния орган за еди какво си", а не "след взети решения за...". Нека да помислим! Именно затова съм предложил това - 10-дневен срок от определен момент - "от настъпване на обстоятелството". Защото другото просто ще въведе един голям хаос в правния оборот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Нека да получим разяснение и от авторите, от вносителите на закона.
Има думата господин Борислав Стратев.

БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, просто някои дребни пояснения по предложението на народния представител Любен Корнезов. Всъщност отговор на неговия въпрос има в чл. 99, ал. 2, където се казва, че "Извън случаите, посочени в този закон, административните актове по предходната алинея могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето по жалбата."
Тоест тези откази подлежат на обжалване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): Подлежат ли на обжалване?
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Да, подлежат на обжалване и щом изрично не е предвидено те подлежат на обжалване по общия ред и не е необходимо да се предвижда особена процедура, поне според мен.
А що се отнася до това, което народният представител Миков изложи, всъщност тук сме изправени пред ситуацията на сложен фактически състав и банката не може да иска вписване в съда без да е налице акта на Централната банка или ще изчака 10 дни уведомяването и след това тя може да иска вписване в съда, тоест те не пораждат действия изобщо. Ако няма одобрение на Централната банка, те не могат да бъдат вписани съответно в съда и не могат да бъдат обнародвани в "Държавен вестник". Тоест тук се следва една процедура - банката трябва първо да мине през Централната банка относно тези обстоятелства, да поиска нейното одобрение, но за да не се злоупотребява, примерно поради забавяне на Централната банка, се предлага от вносителя един срок от 10 дни, след изтичането на който се счита за дадено одобрението.
Аз поне не виждам нищо смущаващо от правна гледна точка в този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в ал. 1 след думите "10-дневен срок" да се добави "от настъпване на обстоятелството".
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Миков.
От общо гласували 130 народни представители, за - 26, против - 89, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов за създаването на нова ал. 3 със следния текст:
"Ал. 3. Отказът на Централната банка подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок. Съдът се произнася с решение в открито съдебно заседание с призоваване на страните не по-късно от 30 дни от постъпване на жалбата в съда. Жалбата се подава чрез Централната банка, която незабавно изпраща преписката в съда."
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Любен Корнезов.
От общо гласували 143 народни представители, за - 43, против - 95, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Моля, режим на гласуване за текста, предложен ни от комисията, в който окончателен текст са включени и предложенията, направени от народните представители Йордан Цонев и Светослав Лучников. Моля, режим на гласуване за чл. 56.
От общо гласували 127 народни представители, за - 106, против - 3, въздържали се - 18.
Член 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 57. Ал. 1. Банките представят в Централната банка копия от своите устави, правилници, инструкции и други актове, съдържащи разпоредби относно обхвата и реда за извършване на операциите, капитала и вътрешната организация на банката, в 7-дневен срок от приемането им, съответно от внасянето на изменения и допълнения в тях.
Ал. 2. Банките поддържат в Централната банка заверен и осъвременяван списък на служителите на банката, включително на клоновете и представителствата й, които са оправомощени да я управляват и представляват, придружен с описание на техните правомощия и с образци от подписите им".
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 57, ал. 1 думата "копие" се заменя с "заверен препис".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Няма желаещи да се изкажат по чл. 57.
Господин Миков, Вие оттегляте ли предложението си?
МИХАИЛ МИКОВ (от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не го оттегляте.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в ал. 1 думата "копие" да се замени с думите "заверен препис".
Моля, режим на гласуване за предложението на господин Миков.
От общо гласували 136 народни представители, за - 39, против - 91, въздържали се - 6.
Предложението не се приема.
Моля, режим на гласуване за текста на чл. 57 така, както е предложен от вносителя.
От общо гласували 125 народни представители, за - 103, против - няма, въздържали се - 22.
Член 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава единадесета "Вътрешен контрол, счетоводство и годишно приключване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата има ли изказвания? - Няма.
Моля, режим на гласуване за наименованието на глава единадесета "Вътрешен контрол, счетоводство и годишно приключване".
От общо гласували 123 народни представители, за - 110, против - 2, въздържали се - 11.
Наименованието на глава единадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 58. Ал. 1. Всяка банка създава специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите.
Ал. 2. Ръководството на службата за вътрешен контрол информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до съществени вреди за банката.
Ал. 3. Банките приемат правила за организацията и дейността на вътрешния контрол в съответствие с наредба на Централната банка."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи да вземат отношение. Моля, режим на гласуване за текста на чл. 58.
От общо гласували 130 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 11.
Член 58 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 59. Ал. 1. Банките водят счетоводството си и изготвят счетоводните отчети съгласно наредба на Централната банка.
Ал. 2. Сметките, счетоводните записвания и финансовите отчети на банката трябва да отразяват операциите и финансовото състояние и на нейните дъщерни дружества и клонове както поотделно, така и на консолидирана основа."
Предложение на народния представител Неделчо Беронов:
В чл. 59, ал. 1 накрая се добавя "съобразена с международните счетоводни стандарти".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на комисията за чл. 59:
"Чл. 59. Ал. 1. Банките водят счетоводството си и изготвят финансовите си отчети въз основа на установените счетоводни принципи и стандарти и съгласно изискванията на Централната банка, определени в наредба.
Ал. 2. Банките, банковите групи и финансовите холдинги представят на Централната банка финансови отчети, които отразяват финансовото им състояние както поотделно, така и на консолидирана основа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Неделчо Беронов.
НЕДЕЛЧО БЕРОНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и колежки народни представители! В България в Закона за счетоводството е предвидено, че счетоводната отчетност се води по български национални стандарти. Това е принципното положение. Естествено, законодателят, когато прецени, че може да се отклони от него, има право да го направи. Това вече ние го направихме в Закона за българска народна банка. В чл. 46 изрично предвидихме, че счетоводната отчетност в Българска народна банка се извършва по международни счетоводни стандарти.
В днес обсъждания проект на закон за търговските банки изрично е предвидено, че счетоводната отчетност на банките ще се извършва по наредба, т. е. с подзаконов акт, без да е посочено в какво направление ще бъде тази наредба. В самия доклад на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол още на първо четене беше изрично посочено като едно от предимствата на проекта, че с него законово се регламентира въвеждането на международните счетоводни стандарти.
С моето предложение аз исках именно тази конкретизация. Не да оставим на Централната банка да определя с наредба в неизвестна насока как да се отклоним от Закона за счетоводството, а да конкретизираме това, което изрично е посочено и като предимство, което ще бъде и в унисон с целта и което ще кореспондира с вече приетия Закон за централната ни банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Беронов.
Моля, гласувайте за предложението, което прави народният представител Неделчо Беронов, в ал. 1 накрая да се добавят думите "съобразена с международните счетоводни стандарти".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 131 народни представители, за - 31, против - 38, въздържали се - 62.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 59 с редакцията, която ни беше предложена от председателя на комисията.
От общо гласували 117 народни представители, за - 110, против - няма, въздържали се - 7.
Член 59 е приет.
Моля, докладвайте чл. 60.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първи вариант:
"Чл. 60. Ал. 1. Управителният съвет (съветът на директорите) на всяка банка осигурява годишно приключване.
Ал.2. Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява и заверява от най-малко двама проверители - дипломирани експерт-счетоводители, назначени от Общото събрание. Подборът се извършва между дипломирани експерт-счетоводители с опит в банковото дело, включени в списък, утвърден от Централната банка. Актовете за включване и изключване от списъка не подлежат на обжалване по съдебен ред.
Ал. 3. Експерт-счетоводители, които имат материални интереси в някоя банка, различни от тези на вложител, или са служители или представители на банката, не могат да бъдат назначавани за нейни проверители.
Ал. 4. В доклада си проверителите дават заключение както за обстоятелствата относно достоверното представяне на имущественото и финансово състояние на банката и получения финансов резултат, така и за верността на представените отчети в Централната банка.
Ал. 5. Проверителите са длъжни да:
1. съдействат на банката за правилното водене на счетоводството;
2. проверяват и наблюдават дейността на специализираните органи за вътрешен контрол и дават препоръки за подобряване на работата им;
3. информират незабавно Централната банка за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на банката.
Ал. 6. Резултатите от окончателната проверка на годишните отчети се отразяват в отделен доклад по форма, определена от Централната банка. Той се предава на управителните органи и на ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол на банката, избрани съгласно устава, както и на Централната банка и на министъра на финансите.
Ал. 7. Едни и същи лица не могат да бъдат проверители на една банка за повече от три последователни години.
Ал. 8. Един експерт-счетоводител не може да заверява годишни отчети на повече от една банка в една и съща година.
Ал. 9. Най-малко веднъж на три години годишният счетоводен отчет се заверява от международен одитор."
Втори вариант:
"Чл. 60. Ал.1. Управителният съвет (съветът на директорите) на всяка банка осигурява годишно приключване.
Ал. 2. Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява и заверява от специализирано одиторско предприятие със седалище в страната, включено в списък, утвърден от Централната банка. Актовете за включване и изключване от списъка не подлежат на обжалване по съдебен ред.
Ал. 3. Проверители, които имат материални интереси в някоя банка, различни от тези на вложител или са служители или представители на банката не могат да бъдат назначавани за нейни проверители.
Ал. 4. В доклада си проверителят дава заключение както за обстоятелствата относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние на банката и получения финансов резултат, така и за верността на представените отчети в Централната банка.
Ал. 5. Проверителите са длъжни да:
1. съдействат на банката за правилното водене на счетоводството;
2. проверяват и наблюдават дейността на специализираните органи за вътрешен контрол и дават препоръки за подобряване на работата им;
3. информират незабавно Централната банка за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на банката.
Ал. 6. Резултатите от окончателната проверка на годишните отчети се отразяват в отделен доклад по форма, определена от Централната банка. Той се предава на управителните органи и на ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол на банката, избрани съгласно устава, както и на Централната банка и на министъра на финансите.
Ал. 7. Едно и също предприятие не може да бъде проверител на една банка за повече от три последователни години".
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
Подкрепя вариант втори.
Комисията подкрепя предложението да се приеме вариант втори, като ал. 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста на чл. 60? - Няма.
Подлагам на гласуване чл. 60 - вариант втори, с отпадането на ал. 7 така, както го предложи господин Цонев.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 134 народни представители, против и въздържали се - няма.
Член 60 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава дванадесета - Надзор върху банковата дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли бележки по наименованието на глава дванадесета? - Няма.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, против и въздържали се - няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 61. Ал. 1. Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя може да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.
Ал. 2. При упражняване на надзорните си функции Централната банка и оправомощените от нея лица носят отговорност за вреди, само ако се докаже, че те са причинени умишлено от Централната банка или от тези лица.
Ал. 3. Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната банка при поискване необходимата информация и документи. За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място."
Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 61, алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Веселин Бончев - чл. 61 се изменя така:
"Чл. 61. Ал. 1. Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранните банки у нас.
Ал. 2. Централната банка назначава един надзорник с постоянно седалище във всяка банка за превантивен контрол.
Ал. 3. Банковата операция или банков кредит над 100 хиляди долара да бъде проверявана от постоянния надзорник и докладвана в Централната банка".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 61, ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. При упражняване на надзорните си функции Централната банка и оправомощените от нея лица носят отговорност за вреди, само ако се докаже, че те са причинени умишлено или по груба небрежност от служителите на Централната банка или от оправомощените от нея лица".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 61, ал. 1, изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 61:
"Чл. 61. Ал. 1. Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.
Ал. 2. При упражняване на надзорните си функции Централната банка и оправомощените от нея лица носят отговорност за вреди, само ако се докаже, че те са причинени умишлено или по груба небрежност от служителите на Централната банка или от оправомощените от нея лица.
Ал. 3. Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната банка при поискване необходимата информация и документи. За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Желаещи народни представители за участие в дискусията по този текст?
Заповядайте, господин Бончев. Има думата народният представител Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (БББ): Уважаема госпожо председател, текстовете, които съм предложил да бъдат изменени в чл. 61, се обосновават с това, че преди няколко месеца и последните една-две години знаете колко стотици фирми и хиляди граждани изгоряха със своите депозити и влогове.
По този начин, по който съм предложил, няма да бъде допуснато отпускането на необезпечени и несъбираеми кредити и да бъдат допуснати фалшиви банкови операции. По същия начин в момента се осъществява контрол в швейцарските банки.
Текстът, който предлага комисията, не осигурява най-важния и най-сигурния превантивен контрол. Аз няма да се учудя, ако след една-две години няма да се получи същата трагедия, да изгорят още стотици фирми и хиляди граждани с техните влогове и депозити. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря. Други желаещи? - Не виждам.
Тогава започваме гласуването по текста на чл. 61. Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в чл. 61, ал. 1, изречение второ да отпадне.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 144 народни представители, за - 38, против - 91, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 61, алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 147 народни представители, за - 41, против - 91, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване заместващия текст на народния представител Веселин Бончев в чл. 61, който се изменя така:
"Чл. 61. Ал. 1. Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранните банки у нас.
Ал. 2. Централната банка назначава един надзорник с постоянно седалище във всяка банка за превантивен контрол.
Ал. 3. Банковата операция или банков кредит над 100 хиляди долара да бъде проверявана от постоянния надзорник и докладвана в Централната банка".
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 159 народни представители, за - 51, против - 92, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста така, както беше предложен в последната редакция, в която е вложено и предложението на народния представител Светослав Лучников.   Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 146 народни представители, за - 128, против - 2, въздържали се - 16.
Текстът на чл. 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 62. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли желаещи за дискусии по чл. 62? - Няма.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 158 народни представители, за - 158, против и въздържали се - няма.
Чл. 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 63. При осъществяване на проверките на място органите на банковия надзор имат право:
1. на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност;
2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;
3. да назначават експерти;
4. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката;
5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети;
6. да присъствуват на заседанията на управителните и контролните органи на банките."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има ли народни представители, които желаят да участвуват в дискусия по чл. 63? - Няма.
Моля, гласувайте текста така, както го предлагат вносителите и се подкрепя от комсията.
От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против и въздържали се - няма.
Чл. 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 64. Ал. 1. Централната банка може да приложи мерките и санкциите по ал. 2 на този член, когато установи, че банката или нейни администратори или акционери с над 5 на сто от акциите с право на глас са извършили посочени нарушения, изразяващи се в:
1. нарушаване разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписания на Централната банка;
2. нарушаване изискванията за доверителност;
3. сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;
4. нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;
5. извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение от Централната банка.
Ал. 2. В случаите на ал. 1 Централната банка може:
1. да отправи писмено предупреждение до банката;
2. да свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на Управителния и Надзорния съвет (Съвета на директорите) за вземане на решение за мерките, които трябва да бъдат предприети;
3. да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки;
4. да наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормално й функциониране;
5. да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;
6. да наложи административни наказания и имуществени санкции по Глава седемнадесета от този закон;
7. да задължи писмено банката да увеличи капитала си или да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределение на капитал;
8. да назначи съветник на банката;
9. да назначи външен одитор на банката, който да извърши и финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания. Разходите по одита са за сметка на одитираната банка;
10. да разпореди писмено на банките да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката;
11. да нареди писмено на акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни;
12. да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност;
13. да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок;
14. да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването на този акт.
Ал. 3. При налагането на принудителни административни мерки по ал. 2 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица от Закона за административното производство не се прилагат.
Ал. 4. Актовете за налагане на мерки по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и не може да се обжалват по съдебен ред.
Ал. 5. Съдът по искане на Централната банка вписва в Търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 2 и ги обнародва в "Държавен вестник"."
Предложение на народния представител Йордан Цонев:
В чл. 64, ал. 4 преди думата "мерки" се добавят "принудителни административни".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венко Вълчев:
В чл. 64, ал. 2 точки 3, 5, 10 и 11 думите "да разпореди" се заменят с "да изисква".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 64, ал. 1 думата "санкциите" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 64:
1. В ал. 2 т. 7 думите в края "или да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал" да отпаднат и се преобразуват в нова т. 8.
2. Следващите точки съответно да се преномерират, като се създаде нова т. 13:
"13. да отнеме временно правомощията на общото събрание на акционерите и да решава въпроси от неговата компетентност;"
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 64 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 10 да отпадне.
2. В ал. 4 думите "и не може да се обжалват по съдебен ред" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 64 ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Обжалването на актовете, с които се налагат мерките по ал. 2, не спира тяхното изпълнение".
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 64 със следните изменения:
1. В ал. 2:
а) Точка 7 се изменя така:
"7. да задължи писмено банката да увеличи капитала си;".
б) Създава нова т. 8:
"8. да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал";
в) Досегашните точки 8-14 стават съответно 9-15.
2. Ал. 4 се изменя така:
"Ал. 4. Актовете за налагане на принудителни административни мерки по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Цонев.
Има думата народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господа народни представители! Направил съм своите предложения, но ми позволете да обърна внимание на онова, което ни се предлага от вносителите. Централната банка има право да разпореди освобождаването на едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката и това разпореждане не подлежи на обжалване по съдебен ред.
Ние всъщност по този начин превръщаме шефа на Българската народна банка, бих казал, в един всевластен кадровик на цялата банкова система! Надали е необходимо такава огромна власт да бъде съсредоточена в едно лице и особено, когато то не подлежи на контрол от съдебната система и от съдебната власт, в конкретния случай от Върховния административен съд. На мен това ми тангира към противоконституционност.
Затова ви моля да обърнете внимание. Мисля, че за цялата банкова система е необходимо в този текст - чл. 64, ал. 2 - поне т. 10 да отпадне и да се даде възможност на съда, когато има спор, да се произнася по тези съществени и важни въпроси. В противен случай, при една недобросъвестност или допусната неумишлена грешка може да се нанесат изключителни вреди на банковата система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Корнезов.
Други желаещи? - Народният представител Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Госпожо председателстваща, господа народни представители! Предложението, което съм направил за ал. 4, има за цел да не забави прилагане на мерките, които са предвидени в ал. 2 - това могат да бъдат както санкции, така и мерките, които са описани в другите точки на цитираната алинея, - но да се даде все пак възможност за съдебна защита. Част от мотивите за това вече бяха изложени.
Редакцията на алинеята, както се предлага от комисията, създава двусмисленост. И тъй като вероятно точно тя ще бъде приета, тази двусмисленост оставя някаква малка надежда тези, които добре знаят как се прилага законът, да намерят известен шанс за съдебно обжалване на част от действията, които са включени в сегашната алинея втора.
Забележете точка 6 на ал. 2, в която се предвижда, че в случаите на ал. 1 Централната банка може да наложи административни наказания и имуществени санкции. Употребата на термина "принудителни административни мерки" не съвпада с правното понятие "юридическа санкция". Така редактираният текст може да бъде и дори трябва да бъде тълкуван в смисъл, че ако става дума за налагане на санкции, тези санкции могат да се обжалват по съдебен ред. А единствено от обсега на ал. 4 са изключени принудителните мерки, които наистина заемат по-голямата част от съдържанието на ал. 2 и се съдържат в повечето точки на цитираната алинея.
Така че ако това е идеята на вносителите, тя все пак представлява някакъв компромис, който може да бъде подкрепен. Ако пък това е просто резултат на една несполучлива редакция, аз си давам това тълкуване и се надявам, че тези, които са заинтересовани от прилагането на закона, ще могат да се позовават и да намерят солидни юридически аргументи, атакувайки налагането на санкции при условията на чл. 64, ал. 2.
В заключение, мисля, че логиката, която следва този закон, ни изправя пред парадоксална ситуация - изцяло е изключен съдебният контрол върху актовете на Централната банка. И забележете, това се отнася не само за индивидуалните актове, но вероятно и за наредбите - а те са около дузина поне на брой, предвидени в различни разпоредби, - които ще издава Централната банка. Оказа се, че могат да бъдат атакувани по съдебен ред дори нормативните актове, издавани от правителството. Но в България се създава, както всъщност беше в практиката на предишния закон, една-единствена институция, която може да издава по същество административни актове, но тези актове не могат да бъдат атакувани дори и пред Върховния административен съд.
Мисля, че това е едно недопустимо отклонение в правната система, но това вече е част от една логика, твърде спорна, заложена в целия законопроект. Тук дискусията беше само за ал. 4 и затова сега приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам да си изхабя приказката, просто защото професионализмът ми на юрист не ми позволява да приема някои неща, които може да се считат от вносителите за много целесъобразни, но все пак дразнят.
В досега действащия Закон за банките и кредитното дело в подобна ситуация Централната банка имаше право да отмени временно правомощията на Общото събрание на акционерното дружество и да извършва някои негови актове. Точно това предлагам аз сега да се възстанови, ако е необходимо, разбира се. Но смятам, че в логиката на новия закон това е необходимо.
Комисията не възприема това предложение. Обаче вижте какво прави по-нататък. Тя дава право на квесторите, забележете - на квесторите, едни изпълнителни органи, да вземат решение за вливане, сливане или разделяне на банката, която е под надзор, срещу която се вземат мерки. Да откажем възможност на централното управление на банката да вземе тия решения и да ги предоставим само на квесторите е просто нещо, което буди недоумение. Вярно е, че в чл. 73 се пояснява, че квесторите могат да упражняват това си право да решават вливане, сливане или разделяне на банката само с одобрение на управлението на банката. Но тук не е важно кой дава одобрението, а е важно кой взема решенията. Решителният акт, който според мене ще замени волята на Общото събрание и ще даде възможност да се вземат необходимите мерки, може да бъде само управлението на Централната банка. Защото този текст в края на краищата не решава всички случаи. А ще изникнат и други случаи. Ами ще изникне случаят, какъвто прецедент вече имаме в началото на тази година, когато централното управление на банката решава да увеличи капитала на банка, която е застрашена от лошо финансово състояние, за да може да я извади от това. И тя вече в качеството си на Общо събрание взема решение за увеличаване на капитала, привлича вносител на увеличения капитал и според мене извърши един добър икономически и юридически акт. Ако ние не възприемем този текст, ние отнемаме тези правомощия на банката и не знам по какъв път тя трябва да ги получи.
Затова, колкото и да не искам да се противопоставям на философията на закона, особено ако ме уплашат пак, че някъде се гласува, че не може да се бута, аз правя това свое изказване, защото съм задължен да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам да разясня мотивите за отказа по това предложение на господин Лучников. Тъй като в този закон се изоставя особеният надзор, който е въведен в Закона за банките и кредитното дело, по тази причина на Централната банка не се дава да действа от името на Общото събрание на акционерите. Тук се възприема един нов подход, като Централната банка няма да действа вместо Общото събрание на акционерите. Това право се предоставя единствено на квесторите и то само за решение относно преобразуване на банката, и то ако това решение на квесторите бъде изрично одобрено от Централната банка. Отнемането на правомощията на Общото събрание на акционерите и упражняването им от Централната банка беше свързано с режима на особения надзор по Закона за банките и кредитното дело, който с този закон се изоставя.
Това е основният мотив да не подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има думата народният представител Михаил Миков.


МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, аз бих приел всички текстове на този закон, както са предложени от вносителя, ако нямаше други закони в България и ако не действаше Конституцията. При тези условия, обаче, аз искам да поставя пред вас въпроса за нашето решение по два пункта от направеното предложение. Единият пункт е свързан с увеличаването на капитала, предвидено тук като някаква мярка. Ами, добре, ще се задължи банката да увеличи капитала, ама като не внесе никой този капитал? И каква е санкцията от това? Сами разбирате - абсурдна, абсурда на една такава мярка. Ами може да се отнеме направо лицензът, без да се правят такива неща. Акционерите го закъсали, нямат пари, банката ги задължава да увеличат капитала и те кажат: "Ами нямаме пари да внесем". Защо ще ги мъчим и ще ги чакаме да внасят вноски, направо да се отнема лицензът. Явно, една такава мярка е абсурдна въобще.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Това е превантивен контрол.
МИХАИЛ МИКОВ: Другият е...
Няма никаква превенция в тази работа. Другият въпрос е свързан с т. 11 - да нареди писмено на акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни. Ами нареждането на банката за това е едно правно нищо. Акционерът ще се изсмее. Ще кажат: ами ще отнемем лиценза на банката". Отнемете лиценза, аз няма да си прехвърля акциите, моля ви се, аз съм се борил да имам квалифицирано участие.
Давам ви за пример тези два текста само за да видите абсурда, до който достига административната намеса в едни частноправни отношения и то отношения, гарантирани от Конституцията.
Ами, хубаво, да се отнеме лицензът на банката и приключва въпросът. Щом стигаме дотам, че с болестите на тези банки през последните години въобще ще отречем смисъла от частно банково дело, да стигнем дотам! Но това са неща, които в търговското право нямат никакъв смисъл.
Аз може би ще попитам и колегите от Централната банка: какво ще направят те с този акционер, който не си прехвърли квалифицираното дялово участие, ще му го вземат или пък заради него ще вземат лиценза на цялата банка, която иначе е изправна, ликвидна и пр.? Защото той не желае и казва: "Моля ви се, аз съм се борил да придобия контролен пакет, сега вие ще ми нареждате, откъде накъде?" Той е отделно лице от банката.
Вземам повод от казаното и от колегата Стоилов. Защо съм предложил да се махне "санкции"? В този текст няма нито една санкция, освен препратката към последната част, която касае административно-наказателните разпоредби. Тук става въпрос само за мерки.
Все пак аз ще опонирам на господин Цонев и по повод на това дали да бъдат те принудителни административни мерки. В нашето право принудителните административни мерки отколе са свързани с налагане на мерки по отношение на физически лица. По отношение на юридическите лица се приемат административни мерки. Има принудителни медицински мерки, има други - задължително заселване по Закона за Народната милиция още, това са все принудителни административни мерки, защото при тях се налага принуда. А принуда може да се налага само на физически лица. Спрямо банката никаква такава принуда, във физическия й смисъл, познат на нашето законодателство и практика не може да се наложи.
Това са накратко нещата. Много са проблемите. Много надълбоко се е бръкнало и въобще не е мислено. Хайде, философията на този закон е една, но за философията въобще на развитието на частното право в България, така както тя е закрепена в Конституцията? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Миков.
По процедурен въпрос има думата господин Димитров от Централната банка.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители.
Бих искал да дам някои разяснения по повдигнатите въпроси от народните представители и във връзка с критиката на текстовете на чл. 64.
Преди всичко бих искал да обърна внимание на един принципен въпрос, който често убягва от вниманието на народните представители.
Но аз искам да се върна на основните цели на този закон и на неговата философия. Това е надзорен закон, закон за защита на вложители и на стабилността на банковата система. Това е публичноправен закон. И оттук произтичат всички основания за такава сериозна намеса в права на юридически лица и на акционери.
От тази гледна точка веднага искам да посоча, че мерките, които прилага Централната банка по чл. 64 са чиста проба принудителни административни мерки. Не е вярно, че те не могат да се прилагат по отношение на юридически лица, те се прилагат и по отношение на юридически лица.
Който се интересува от този въпрос, бих могъл да му препоръчам книгата на проф. Кино Лазаров "Принудителни административни мерки".
Отделно от това. Санкции са именно мерките по т. 6 - административни наказания и имуществени санкции, които се налагат на юридически лица. Имам предвид имуществените санкции, които се налагат на юридически лица и са уредени в Закона за административните нарушения и наказания.
Тук става дума именно за санкции. Законът не квалифицира принудителните административни мерки като санкции и забранява именно те да бъдат обжалвани. Те не могат да бъдат обжалвани в качеството им на принудителни административни мерки, налагани с индивидуални административни актове. Забраната се отнася именно до тях.
Що се отнася до административните наказания и имуществените санкции, те се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Така че тук няма никаква двусмисленост.
По-нататък, що се отнася до бележката на господин Стоилов за необжалваемостта на наредбите на Централната банка, бих искал да посоча, че това не е така. Наредбите на Централната банка, като нормативни подзаконови административни актове могат да се обжалват, няма забрана. Забраната за обжалването на актовете на Централната банка се отнася само до индивидуалните административни актове. Достатъчно е да се обърне в края на краищата и внимание на глава осемнадесета, чл. 99, ал. 2. Става въпрос само за индивидуални административни актове. Забраната се отнася само до тях. Естествено е, че наредбите могат да се обжалват пред Върховния административен съд, няма проблем за това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (от място): А защо не някои и индивидуално?
МИХАИЛ МИКОВ: Аз пак искам да обърна внимание и да посоча, че забраната за обжалването на индивидуални административни актове по този закон се обуславя от целите на този закон - защитата на вложителите и стабилността на банковата система. Това е основанието да се ограничават и правата на акционерите. (Любен Корнезов се обажда от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Колеги, моля ви, не влизайте в диалог, оставете господин Димитров да се изкаже.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да посоча само, че философията на този закон е такава - упражнява се надзор върху акционерите. Акционерите са адресати на надзора. Техните права могат да се ограничават в интерес на вложителите и на стабилността на банковата система.
Ние можем да спорим дали това е конституционосъобразно или не, но в повечето развити законодателства искам да посоча, че такива ограничения се налагат и акционерите са адресати на надзора, върху тях се упражнява надзор, защото те управляват чужди пари. На сто единици банков капитал деветдесет и шест единици са пари на вложителите, четири единици само, между четири и осем процента са пари на акционерите. Това е основанието да се упражнява такъв строг надзор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Димитров.
Не виждам други желаещи. Започваме да гласуваме.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Тук е необходимо едно пояснение. За принципния въпрос - да, но възникна нова тема и тя трябва да бъде изяснена, защото е принципиална и може би ще се наложи още да се връщаме към нея и по-нататък. Става дума за чл. 99 във връзка със сега обсъждания текст. Там е казано, че индивидуалните административни актове (няма да ги цитирам) се издават по съответния ред, а в ал. 2 - "извън случаите, посочени в този закон, административните актове по предходната алинея, тоест индивидуалните административни актове, се обжалват пред Върховния административен съд."
Ако Централната банка наистина твърди, че нейните наредби могат да се обжалват, това е една добра новина, но тя не се потвърждава от проекта, който те са ни внесли. А Конституцията възприема два принципа, които се отклоняват по отношение на физическите лица и на държавните органи. По отношение на първите се въвежда общият принцип за съдебен контрол върху издаваните от администрацията индивидуални актове. Но по отношение на нормативните актове важи другият принцип. И в Конституцията, в чл. 125, ал. 2 е казано, че "Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове (тук се отнасят наредбите на Централната банка), посочени в закона."
Следователно, след като не съществува изричен текст, който предвижда съдебен контрол върху нормативните актове, каквито са наредбите, то няма правно основание, за съжаление, тези актове да бъдат атакувани дори и за тяхната законосъобразност.
Това се налага да бъде направено като пояснение, защото се остава с едно впечатление, което аз бих споделил като намерение, казано от преждеговорившия, но ако те искат наистина да го закрепят, за което ще получат поне нашата подкрепа, на Демократичната левица, трябва да го отразят в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Стоилов, приемам Вашето изказване като реплика, макар и не на народен представител, тъй като за втори път думата не може да се взема.
Не виждам други желаещи. Започваме да гласуваме. Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков по хронологията на предложенията. Предложението на господин Миков е: в чл. 64, ал. 1, думата "санкциите" да отпадне.
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 152 народни представители, за - 48, против - 94, въздържали се - 10.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Венко Вълчев - в чл. 64, ал. 2, в точките 3, 5, 10 и 11 думите "да разпореди" се заменят с "да изисква".
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 141 народни представители, за - 16, против - 76, въздържали се - 49.
Предложението не се приема.
Не подлагам на гласуване предложението на господин Лучников по точка 7, тъй като то е вложено в обобщеното предложение на комисията накрая.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов точка 10 на ал. 2 да отпадне.
От общо гласували 164 народни представители, за - 56, против - 92, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за нова точка 13 на ал. 2, която да гласи: "да отнеме временно правомощията на общото събрание на акционерите и да решава въпроси от неговата компетентност".
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 155 народни представители, за - 43, против - 22, въздържали се - 90.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в ал. 4 думите "и не може да се обжалват по съдебен ред" да отпаднат.
От общо гласували 157 народни представители, за - 43, против - 92, въздържали се - 22.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване заместващия текст на народния представител Янаки Стоилов за ал. 4 на чл. 64:
"Ал. 4. Обжалването на актовете, с които се налагат мерките по ал. 2, не спира тяхното изпълнение".
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 153 народни представители, за - 50, против - 87, въздържали се - 16.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста така, както беше предложен от името на комисията от господин Цонев.
Моля, режим на гласуване!
От общо гласували 165 народни представители, за - 126, против - 20, въздържали се - 19.
Предложението се приема.
Има думата по процедурен въпрос господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя процедурно предложение за отлагане на утрешното пленарно заседание във връзка с проведени сондажи между ръководствата на всички парламентарни групи и съгласие по този въпрос. Разбира се, работата на комисиите остава с оглед на това да има една готовност Законът за бюджета да влезе в петък и да започне работата по бюджета.
Уважаеми господин председателю, моля да подложите моето процедурно предложение на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров. Член 34, ал. 2 от правилника ни дава възможност с решение в залата да приемем това предложение - утре да няма заседание на Народното събрание, а да работят комисиите.
Моля, режим на гласуване!
Впрочем, ако има преди това противно предложение? Но не виждам, защото очевидно е съгласувано между парламентарните групи.
Моля, режим на гласуване за това предложение, което направи господин Благой Димитров.
От общо гласували 169 народни представители, за - 154, против - 11, въздържали се - 4.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде в петък от 9,00 часа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев:
"Създава се чл. 64а:
"Чл. 64а. Длъжностните лица, предоставили кредити в нарушение на членове 29 и 46, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя."
Комисията подкрепя предложението за нов чл. 64а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения? - Няма.
Моля, режим на гласуване за създаването на чл. 64а!
От общо гласували 144 народни представители, за - 135, против - 5, въздържали се - 4.
Член 64а е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 65. За извършването на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия надзор, банките заплащат на Централната банка надзорни такси в размер и по ред, определени от Управителния съвет на Централната банка."
Предложение на народния представител Михаил Миков:
"Чл. 65 да отпадне".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, предполагам, че искате думата. Да, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Колегата Цонев каза, че има определени мотиви. Нека да кажем кои неща са тези - с две думи - да се изброят в закона и в този случай ще си изтегля предложението. Но, "за всички административни услуги", това прилича малко на турчина, дето му варели кокошка и му плащали данък, че си хабил зъбите с нея. Какво означава това?
Данъците се определят със закон. Таксите се определят със закон. Банката - за услуги... Това са услуги. Услугите се продават на пазара. Тя едностранно ще определя цени по тези услуги и ние ще й дадем това право със закон. Това ще стане, ако остане текстът в този вариант.
Иначе съм съгласен - нека за тези неща, за които банката наистина преценява..., но да разберем кои са тези неща.
Ами, ще се отиде, ще се прави ксерокопие, ще ходят командировки до банките, до клоновете, надзорниците от Централната банка и ще кажат: ами, ние, осъществявахме функции по надзор. Плащайте си. Ама не с "Жигула", ще се возим с "Мерцедес". Нека в закона да кажем за какво конкретно тези, пак ви казвам, частни субекти, ще плащат тези услуги. Какви са тези услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТУВ: Благодаря на господин Миков.
Думата има господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо, точно и ясно са сложени граници. Става въпрос за административни услуги, господин Миков. Ако считате, че возенето в кола е административна услуга, ами, не е. Няма как да е. Така че от една страна са ограничени.
От друга страна, не ги изброяваме, тъй като не можем да обхванем в момента целия спектър от административни услуги, за които могат да се искат такси. Сещаме се за лицензии, за други разрешителни и т.н., но има неща, които не можем да изброим и затова даваме право на Управителния съвет на Централната банка да изброи кои са тези услуги, да издаде съответен нормативен акт, с който да определя реда и размера им. Мисля, че няма нещо, което не ви удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТУВ: Благодаря на господин Цонев.
Моля, гласувайте за предложението на господин Михаил Миков чл. 65 да отпадне.
От общо гласували 150 народни представители, за - 36, против - 99, въздържали се - 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте за текста на чл. 65 както ни е предложен от вносителя.
От общо гласували 145 народни представители, за - 113, против - 16, въздържали се - 16.
Чл. 65 е приет.
Няколко съобщения:
Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание от 15 ч. в зала 248 и утре сутринта от 10 ч. в зала 248.
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе заседание от 13 ч. - така е написано - в зала 130.
Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 11 ч. Пише: през почивката на пленарното заседание. Нека колегите да се доуточнят от колко часа ще бъде и къде. Утре няма да има пленарно заседание.
Комисията по културата и медиите ще проведе заседание днес от 15 ч. в зала 134.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес от 15 ч. в зала 356.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по външна интеграционна политика ще проведе заседание утре от 15 ч. в зала "Запад" в Народното събрание.
Следващото заседание на Народното събрание - на 20 юни, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

Закрито в 14,00 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Соколов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Куртев


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петя Шопова


СЕКРЕТАРИ:
Виктория Василева

Атанас Мерджанов